Съвместното дружество на мини "Челопеч" и ирландската фирма "Наван" - "Бимак" АД е реализирало печалба за 1996 г. от 16. 8 млн. щ. долара. Очаква се за 1997 г. дружеството да изнесе продукция за 23 млн. щ. долара.
Източник: Пари (10.03.1997)

"Хоумстейк Майнинг Къмпани" и "Наван Ресорсис" АД съобщават на двата борда на директорите, че компаниите са одобрили меморандум, който предвижда разширяване на мината за мед и сребро в Челопеч и съвместно развитие на проучвателната дейност на "Наван Ресорсис" в България. "Хоумстейк Майнинг Къмпани" ще направи директни инвестиции от 30 млн. долара, ще осигури заем от 10 млн. долара за разширяване на мината в Челопеч и ще инвестира още 8 млн. долара за нова съвместна изследователска дейност. В момента "Хоумстейк Майнинг Къмпани" притежава 10% от акциите на "Наван" АД, придобити през 1995 г. като част от основното споразумение с "Наван" АД за мината в Челопеч. Меморандумът предвижда американската компания да придобие 51% от акциите на "Бимак" АД и да стане управител на операция Челопеч.
Източник: Други (28.07.1997)

Българо-ирландското дружество “Бимак” - Челопеч, и “Челопеч” ЕАД са преизпълнили плановете си първото полугодие на тази година. Добивът на руда на двете дружества е 112% от предвиденото, златният концентрат е 108% от планираните количества. Добити са и по-големи от предвидените количества меден и пиритен концентрат. Двете дружества държат около 94% от добива и преработката на златосъдържащи руди в България. “Бимак” АД бе създадено през 1994 г. от ирландската фирма “Наван рисърсис” с 68% от капитала и “Челопеч” ЕАД с 32%.
Източник: Капитал (01.09.1997)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 174, ал. 2 ТЗ с решение № 1 от 29.IX.1997 г. по ф.д. № 1284/97 вписа в I регистър под № 2043, т. 33, стр. 78, акционерно дружество "Наван минеръл енд майнинг къмпани - Бългерия" - АД, със седалище и адрес на управление с. Челопеч, административната сграда на "Бимак" - АД, с предмет на дейност: изследване и проучване на минерали, външно- и вътрешнотърговска дейност, всякаква друга дейност, незабранена със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 1 000 000 лв., разпределен в 10 000 поименни акции по 100 лв., управлява се от съвет на директорите в състав: Колин Джон Ендрю - изпълнителен директор, Джоузеф Круми - изпълнителен директор, и Невянка Тодорова Матеева - член, и се представлява от изпълнителните директори Колин Джон Ендрю и Джоузеф Круми заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (17.10.1997)

Създаденото в края на 1993 г. смесено дружество "Бимак" АД - Челопеч между "Челопеч" ЕООД и ирландската компания "Наванрисорзис" е трябвало да осигури средства за внос на оборудване за почистване на руда от високо токсичния арсен. До този момент ирландският партньор не е изпълнил задължението си, въпреки че то е било една от основните причини за включването му в джойнт-венчъра. Разрешение за пускане на линията за биологично почистване на рудата от арсена вече има, съобщи на 29.12.97 министърът на околната среда и водите Евдокия Манева.
Източник: Демокрация (05.01.1998)

Хоумстейк майнинг ще плати 24 млн. долара за 10.25% от акциите на Наван ресорсис, ирландска компания която притежава подземната българска мина" Челопеч". Американската компания може да придобие срещу още 48 млн. долара 50% от акциите на Наван ресорсис, притежаваща 68% от акциите на "Бимак" АД.
Източник: Други (13.02.1998)

Съветът на директорите на "Наван Минеръл енд Майнинг Къмпани Бългерия" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството на 6.VII.1998 г. в 10 ч. в София, ул. Джеймс Баучер 87, ет. 6, офиса на "Наван", при следния дневен ред: 1. отчет за дейността и състоянието на акционерното дружество за 1997 г.; 2. приемане на одиторския доклад за 1997 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет и баланса за 1997 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите; 5. избор на експерт-счетоводител за 1998 г.; 6. увеличение на капитала на дружеството и изменения на устава; 7. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се състои същия ден в 14 ч., на същото място и при същия дневен ред. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки ден от 9 до 17 ч. при изпълнителния директор на дружеството - София, ул. Джеймс Баучер 87.
Източник: Държавен вестник (02.06.1998)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 2 от 22.VII.1998 г. по ф.д. № 1284/97 вписа промени за "Наван Минеръл Енд Майнинг Къмпани - Бългерия" - АД, с. Челопеч, Софийска област: вписа промени в устава на дружеството; вписа увеличаване на капитала на дружеството от 1 000 000 лв. на 50 000 000 лв., разпределен в 10 000 поименни акции по 5000 лв.
Източник: Държавен вестник (11.09.1998)

Съветът на директорите на "Наван Минерал Енд Майнинг Къмпани - Бългерия" - АД, с. Челопеч, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 14.I.1999 г. в 10 ч. в управлението на дружеството, с. Челопеч, административна сграда на "Бимак" - АД, при следния дневен ред: 1. промяна на фирмата на дружеството; проект за решение - името на фирмата се променя на "Болкан Минерал Енд Майнинг" - АД; 2. увеличение капитала на дружеството; проект за решение - ОС увеличава капитала на дружеството; 3. освобождаване съвета на директорите на дружеството от длъжност и от отговорност; проект за решение - ОС освобождава съвета на директорите от длъжност и от отговорност; 4. избор на нов съвет на директорите; проект за решение - ОС избира нов съвет на директорите на дружеството; 5. промяна устава на дружеството; проект за решение - ОС приема нов устав на дружеството; 6. разни. Поканват се да присъстват акционерите или писмено упълномощените им представители. Всички документи по дневния ред ще бъдат на разположение на акционерите на посочения адрес един месец преди датата на общото събрание. Проверката на кворума започва в 9 ч. и 45 мин. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 13 ч., при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (04.12.1998)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 3 от 27.I.1999 г. по ф.д. № 1284/97 вписа промени за "Наван Минеръл енд Майнинг къмпани Бългерия" - АД, с. Челопеч, Софийска област: изменя фирмата на дружеството на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД; вписа приемането на нов устав на дружеството; освобождава Колин Джон Ендрю, Джоузеф Круми и Невянка Тодорова Матеева като членове на съвета на директорите; вписва нов съвет на директорите в състав: Брайън Калвер, Дейвид Мейс, Игор Левентал, Димитър Борисов Райков и Колин Джон Ендрю; вписва Брайън Калвер за председател на съвета на директорите и Дейвид Мейс за изпълнителен директор; дружеството ще се управлява от съвета на директорите и ще се представлява от изпълнителния директор Дейвид Мейс.
Източник: Държавен вестник (12.02.1999)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал Енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно общо събрание на акционерите на 26.IV.1999 г. в 10 ч. в София, ул. Дж. Баучър 87, ет. 6, при следния дневен ред: 1. одобряване на годишния счетоводен отчет на дружеството за финансовата 1998 г.; проект за решение - ОС одобрява годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г.; 2. разпределение на печалбата за 1998 г.; проект за решение - ОС приема решение за разпределение на печалбата за 1998 г. в съответствие с предложението на съвета на директорите; 3. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за управлението на дружеството през 1998 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 1998 г.; 4. избор на експерт-счетоводители за 1999 г.; проект за решение - ОС избира предложените от съвета на директорите експерт-счетоводители на дружеството за финансовата 1999 г.; 5. разни. Поканват се да присъстват акционерите или писмено упълномощените им представители. Всички документи по дневния ред ще бъдат на разположение на акционерите на посочения адрес един месец преди датата на общото събрание. Проверката на кворума започва в 9 ч. и 45 мин. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ събранието ще се проведе същия ден в 11 ч., при същия дневен ред и на същото място.
Източник: Държавен вестник (26.03.1999)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 7.XII.1999 г. в 11 ч. в София, бул. Джеймс Баучър 87, ет. 6, офиса на "Наван", при следния дневен ред: 1. доклад за дейността на дружеството през 1998 г.; проект за решение - ОС приема доклада за дейността на дружеството за 1998 г.; 2. приемане доклада на експерт-счетоводителя на дружеството за 1998 г.; проект за решение - ОС приема доклада на експерт-счетоводителя за 1998 г.; 3. приемане на счетоводния отчет на дружеството за 1998 г. и разпределение на печалбата на дружеството за 1998 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 1998 г. и предложеното разпределение на печалбата за 1998 г.; 4. изменение на устава на дружеството; проект за решение - ОС приема предложените изменения на устава на дружеството; 5. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за 1998 г.; проект за решение - ОС освобождава от отговорност членовете на СД за дейността им през 1998 г.; 6. освобождаване на членове от състава на СД; проект за решение - ОС освобождава от състава на СД на дружеството членове съгласно направеното предложение; 7. избор на нови членове на СД на дружеството; проект за решение - ОС избира нови членове на СД съгласно направеното предложение; 8. избор на експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - ОС избира експерт-счетоводител за 1999 г. съгласно направеното предложение; 9. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред. Поканват се всички акционери на дружеството да присъстват, като представят документи, удостоверяващи легитимността им за участие в общото събрание. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден след обнародването на поканата в "Държавен вестник" от 9 до 16 ч. в офиса на дружеството - София, ул. Джеймс Баучър 87, ет. 6.
Източник: Държавен вестник (29.10.1999)

Болкан минерал енд майнинг АД ще търси метали в три района:Голяма Раковица - Софийско, Етрополе - Искър - Софийско и Брезник - Пернишко. Разрешение за това даде МС на свое заседание.
Източник: Стандарт (26.11.1999)

Пет разрешения на министъра на околната среда и водите за привеждане на съществуваща дейност по търсене и проучване на подземни богатства в съответствие със Закона за подземните богатства одобри днес правителството. Одобрено е разрешението за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ “Чала”, област Хасково, с размер 200 кв.км. от “Болкан Минерал енд Майнинг” АД. Срокът на разрешението е 3 години, като годишната такса за площта е 60 лв./кв.км. ”Геоинжинеринг” ЕООД, гр. Асеновград, получи разрешение за проучване на подземни богатства, скално-облицовъчни материали, в землището на с. Голям Девисил, община Крумовград, за площ с размер 0,006 кв.км. Срокът на разрешението е 1 година, като годишната такса за площта е 150 лева. ”Геоинжинеринг” ЕООД получи разрешение и за проучване на подземни богатства, скално-облицовъчни материали, в площ “Брусино”, района на с. Планинец, община Ивайловград, с размер 0,01 кв.км. Срокът на разрешението е 1 година, като годишната такса за площта е 150 лева. “Булнед” ООД получи разрешение за проучване на подземни богатства, скално-облицовъчни материали, в землището на с. Върбешница, община Мездра, върху площ с размер 0,05 кв.км. Срокът на разрешението е 6 месеца, като таксата за площта за срока на разрешението е 150 лева. “Седимент Приват” АД получи разрешение за проучване на подземни богатства, скално-облицовъчни материали, в землищата на с. Румянцево и с. Петревене, община Луковит, върху площ с размер 0,015 кв.км. Срокът на разрешението е една година, като годишната такса за площта е 150 лева. Правителството одобри и разрешение от министъра на околната среда и водите на "Омия - Геотехмин" ООД, гр. София, подали заявление за започване на проучване на подземни богатства, индустриални минерали, в землището на с. Лилково, община Родопи, върху площ с размер 0.16 кв. км. Срокът на разрешението е 1 година, като таксата за площта за срока на разрешението е 1.92 лв.
Източник: Правителствен бюлетин (27.12.1999)

РАЗРЕШЕНИЕ № 6 от 17 декември 1999 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства - в площта "Ихтиман - Вакарел", Софийска област На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 2 и чл. 51, ал. 1, 2 и 3 от Закона за подземните богатства и Решение № 712 от 18.XI.1999 г. на Министерския съвет за одобряване на проект на разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в района "Ихтиман - Вакарел" по повод заявление на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, подадено в Министерството на околната среда и водите, регистрирано с входящ № 26-00-539 на 14.IV.1999 г, разрешавам на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, титуляр на разрешението, дружество регистрирано с Решение № 3 от 27.I.1999 г. на Софийския окръжен съд по ф.д. № 1284/97 г., с адрес по съдебна регистрация: България, Софийска област, с. Челопеч, административната сграда на "Бимак" - АД: 1. Да извърши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ, при следните условия: 1.1. търсенето и проучването да се извърши за сметка на титуляря в района "Ихтиман - Вакарел", Софийска област, с размери на площта 160 кв. км; 1.2. границите на площта за търсене и проучване са определени с координатите на граничните точки съгласно приложение № 1 - карта на площта, и приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. - към договора за търсене и проучване. 2. Определям срок на разрешението 3 години. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 3. Определям годишна такса за площта в размер 60 лв./кв.км в съответствие с чл. 1, т. 2а от приложение № 2 на "Тарифа за годишните такси за площ, които се събират от титулярите на разрешения за търсене и/или проучване на подземни богатства" към ПМС № 125 от 16 юни 1999 г. 4. Дейностите по предоставеното разрешение да се извършват: 4.1. съгласно изискванията на ЗПБ за опазване на земните недра, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и другите нормативни актове по опазване на околната среда; 4.2. при спазване изискванията на действащите нормативни актове за опазване на защитените територии, обектите на националната сигурност, на отбраната на страната и на обществения ред; 4.3. в съответствие с установените технически норми и български стандарти; 4.4. съгласно условията на сключения договор. 5. Цялата геоложка и техническа информация и придобитият от титуляря веществен материал в резултат на дейностите по това разрешение е собственост на министъра на околната среда и водите и на титуляря на разрешението. След прекратяване на разрешението цялата информация става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд, а "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, получава копие от нея, което не може да бъде предоставяно на трета страна. 6. Основните права на титуляря на разрешението са: 6.1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на метални полезни изкопаеми; 6.2. да извършва оценка на находища на метални полезни изкопаеми, включително и добив за технологични изследвания; 6.3. да заяви в срока на разрешението откритието за геоложко или търговско с оглед на надлежното му регистриране в съответствие със ЗПБ; 6.4. да получи по право концесия за добив при условията по чл. 29 ЗПБ и да си възстанови фактическите разходи, които е извършил за търсене и проучване, от приходите от добитите количества метални полезни изкопаеми, в съответствие с действащото законодателство; 6.5. да ползва геоложка и техническа документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2 съгласно условията и реда в Националния геофонд. 7. Основните задължения на титуляря на разрешението са: 7.1. да извършва дейността по т. 1 въз основа на цялостен проект и годишни работни проекти в съответствие със ЗПБ и работна програма, съгласувани с Министерството на околната среда и водите (МОСВ); 7.2. да предлага за одобрение от МОСВ мотивирани промени в проектите и работните програми в съответствие с получените геоложки резултати; 7.3. да заплаща на МОСВ дължимите такси за площ в размерите, при условия и в срокове съгласно действащото законодателство и договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми; 7.4. да представи в срок определените в това разрешение и в договора за търсене и проучване гаранции; 7.5. да осигури съвременни технически и технологични средства за извършване на дейността по т. 1; 7.6. да допуска по всяко време до площта по т. 1.1 и 1.2 контролни органи и оторизирани представители на министъра на околната среда и водите и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнение на задълженията по договора за търсене и проучване; 7.7. да води и предоставя на МОСВ пълна и подробна документация и информация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставеното разрешение за площта по т. 1.1 и 1.2 в съответствие със ЗПБ и договора за търсене и проучване, както и да осигурява поверителността им; 7.8. да отчита резултатите от геоложкото търсене и проучване и другите дейности по предоставеното разрешение чрез етапни отчети и окончателен доклад, изготвени по съгласуван с МОСВ формат; 7.9. да отчита изпълнението на работните проекти, вложените средства и получените основни резултати ежегодно с писмен доклад до министъра на околната среда и водите; 7.10. да предостави на МОСВ придобития веществен материал от проби, сондажна ядка и образци след приключване на изследователските работи, свързани с него, до един месец преди изтичане срока на договора; 7.11. при откриване на находки, които имат признаци на археологически обекти и паметници на културата, да спре временно работата и предприеме предвидените действия в чл 18, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите; 7.12. да уведомява незабавно министъра на околната среда и водите за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, за околната среда, както и за защитените със закон територии и обекти; 7.13. да осигури безопасни и здравословни условия на труд, обучение и преквалификация на персонала за срока на разрешението; 7.14. да разработи и представи на министъра на околната среда и водите и на компетентните държавни органи за съгласуване проект за рекултивация на площта по т. 1.1 и 1.2 в срок до 6 месеца от сключването на договора за търсене и проучване и да извърши рекултивацията съгласно изготвения проект до приключване на срока на договора; 7.15. да не препятства осъществяването на права на други титуляри за търсене и проучване в площта по т. 1.1 и 1.2 по силата на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, различни от метални полезни изкопаеми; 7.16. да възлага на подизпълнители дейности и консултации само при условие, че същите имат необходимата професионална и техническа квалификаця; 7.17. договори с трети лица, свързани с придобиването на геоложка документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2, се сключват само с писменото съгласие на министъра на околната среда и водите; в тези договори задължително да се включват клаузи за поверителност по отношение на получената информация и задължително условие да не остават копия от информацията при подизпълнителите. 8. Правата и задълженията, произтичащи от това разрешение за търсене и проучване, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 ЗПБ, само с разрешението на министъра на околната среда и водите. 9. За изпълнение на задълженията по разрешението и договора за търсене и проучване да се осигурят следните гаранции от титуляра на разрешението: 9.1. банкова гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване на околната среда от вредни въздействия и рационално използване и опазване на земните недра, в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма; 9.2. банкова гаранция за гарантиране изпълнението на минималната работна програма в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма. 10. Права на министъра на околната среда и водите: 10.1. да спре временно действието на разрешението до изясняване и отстраняване на причините за отклонение от проекта и работната програма или тяхното неизпълнение; 10.2. да прекрати едностранно договора за търсене и проучване при: 10.2.1. нарушаване от страна на титуляря условията по разрешението; 10.2.2. неизпълнение на основни задължения на титуляря по това разрешение и сключения договор; 10.2.3. съществено отклонение при изпълнение на утвърдените проекти и работни програми; 10.3. освен гаранциите, определени в т. 9.1 и 9.2, да търси обезщетение по общите правила във всички случаи на неизпълнение от страна на титуляря на разрешението. 11. При неизпълнение или при забавено изпълнение на договорните задължения титулярят на разрешението заплаща дължимите неустойки и лихви, определени в договора за търсене и проучване. 12. Приложимо право по отношение на разрешението за търсене и проучване е българското. 13. Всички спорове между страните по договора за търсене и проучване се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. Министър: Е. Манева
Източник: Държавен вестник (01.02.2000)

РАЗРЕШЕНИЕ № 7 от 21 декември 1999 г. за привеждане на дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Голяма Раковица", Софийска област, в съответствие със Закона за подземните богатства На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 9 във връзка с § 2 и 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и Решение № 755 от 6.XII.1999 г. на Министерския съвет за одобряване на проект на разрешение за привеждане на дейност за търсене и проучване на подземни богатства в съответствие със Закона за подземните богатства по повод заявление на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, подадено в Министерството на околната среда и водите, регистрирано с входящ № 26-00-718 на 10.VI.1999 г., разрешавам на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, титуляр на разрешението, с Решение № 3 от 27.I.1999 г. на Софийския окръжен съд по ф.д. № 1284/97 г., вписана промяна в наименованието на фирмата на дружеството от "Наван Минерал енд Майнинг Къмпани Бългерия" - АД, на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, адрес по съдебна регистрация - България, Софийска област, с. Челопеч: 1. Да извърши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ, при следните условия: 1.1. търсенето и проучването да се извърши за сметка на титуляря в площта "Голяма Раковица", Софийска област, с размери 198,4 кв. км; 1.2. границите на площта за търсене и проучване са определени с координатите на граничните точки съгласно приложение № 1 - карта на площта, и приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. - към договора за търсене и проучване. 2. Определям срок на разрешението 18 месеца. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 3. Определям годишна такса за площта в размер 60 лв. за кв. км, в съответствие с ПМС № 125 от 1999 г. 4. Дейностите по предоставеното разрешение да се извършват: 4.1. съгласно изискванията на ЗПБ за опазване на земните недра, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и другите нормативни актове по опазване на околната среда; 4.2. при спазване изискванията на действащите нормативни актове за опазване на защитените територии, обектите на националната сигурност, на отбраната на страната и на обществения ред; 4.3. в съответствие с установените технически норми и български стандарти; 4.4. съгласно условията на сключения договор; 4.5. обемът и стойността на минималната работна програма, предложена от титуляря на разрешението, са задължителни за изпълнение. 5. Цялата геоложка и техническа информация и придобитият от титуляря веществен материал в резултат на дейностите по това разрешение е собственост на министъра на околната среда и водите и на титуляря на разрешението. След прекратяване на разрешението цялата информация става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд, а "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, получава копие от нея, което не може да бъде предоставяно на трета страна. 6. Основните права на титуляря на разрешението са: 6.1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на метални полезни изкопаеми; 6.2. да извършва оценка на находища на метални полезни изкопаеми, включително и добив за технологични изследвания; 6.3. да заяви в срока на разрешението откритието за геоложко или търговско с оглед на надлежното му регистриране в съответствие със ЗПБ; 6.4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29 ЗПБ и да си възстанови фактическите разходи, които е извършил за търсене и проучване, от приходите от добитите количества метални полезни изкопаеми в съответствие с действащото законодателство; 6.5. да ползва геоложка и техническа документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2 съгласно условията и реда в Националния геофонд. 7. Основните задължения на титуляря на разрешението са: 7.1. да извършва дейността по т. 1 въз основа на цялостен проект и годишни работни проекти в съответствие със ЗПБ и работна програма, съгласувани с Министерството на околната среда и водите (МОСВ); 7.2. да предлага за одобрение от МОСВ мотивирани промени в проектите и работните програми в съответствие с получените геоложки резултати; 7.3. да заплаща на МОСВ дължимите такси за площ в размерите, при условия и в срокове съгласно действащото законодателство и договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми; 7.4. да представи в срок определените в това разрешение и в договора за търсене и проучване гаранции и препоръки; 7.5. да осигури съвременни технически и технологични средства за извършване на дейността по т. 1; 7.6. да допуска по всяко време до площта по т. 1.1 и 1.2 контролни органи и оторизирани представители на министъра на околната среда и водите и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнение на задълженията по договора за търсене и проучване; 7.7. да води и предоставя на МОСВ пълна и подробна документация и информация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставеното разрешение за площта по т. 1.1 и 1.2 в съответствие със ЗПБ и договора за търсене и проучване, както и да осигурява поверителността им; 7.8. да отчита резултатите от геоложкото търсене и проучване и другите дейности по предоставеното разрешение чрез етапни отчети и окончателен доклад, изготвени по съгласуван с МОСВ формат; 7.9. да отчита изпълнението на работните проекти, вложените средства и получените основни резултати ежегодно с писмен доклад до министъра на околната среда и водите; 7.10. да предостави в МОСВ придобития веществен материал от проби, сондажна ядка и образци след приключване на изследователските работи, свързани с него; 7.11. при откриване на находки, които имат признаци на паметници на културата, да спре временно работата и предприеме предвидените действия в чл 18, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите; 7.12. да уведомява незабавно министъра на околната среда и водите за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, за околната среда, както и за защитените със закон територии и обекти; 7.13. да осигури безопасни и здравословни условия на труд, обучение и преквалификация на персонала за срока на разрешението; 7.14. да разработи и представи на министъра на околната среда и водите и на компетентните държавни органи за съгласуване проект за рекултивация на площта по т. 1.1 и 1.2 в срок до 6 месеца от сключването на договора за търсене и проучване и да извърши рекултивацията съгласно изготвения проект до приключване на срока на договора; 7.15. да не препятства осъществяването на права на други титуляри за търсене и проучване в площта по т. 1.1 и 1.2 по силата на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, различни от метални полезни изкопаеми; 7.16. да възлага на подизпълнители дейности и консултации само при условие, че същите имат необходимата професионална и техническа квалификация; 7.17. договори с трети лица, свързани с придобиването на геоложка документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2, се сключват само с писменото съгласие на министъра на околната среда и водите; в тези договори задължително да се включват клаузи за поверителност по отношение на получената информация и задължително условие да не остават копия от информацията при подизпълнителите. 8. Правата и задълженията, произтичащи от това разрешение за търсене и проучване, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 ЗПБ само с разрешението на министъра на околната среда и водите. 9. За изпълнение на задълженията по разрешението и договора за търсене и проучване да се осигурят следните гаранции от титуляря на разрешението: 9.1. банкова гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване на околната среда от вредни въздействия и рационално използване и опазване на земните недра, в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма; 9.2. банкова гаранция за гарантиране изпълнението на минималната работна програма в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма. 10. Права на министъра на околната среда и водите: 10.1. да спре временно действието на разрешението до изясняване и отстраняване на причините за отклонение от проекта и работната програма или тяхното неизпълнение; 10.2. да прекрати едностранно договора за търсене и проучване при: 10.2.1. нарушаване от страна на титуляря условията по разрешението; 10.2.2. неизпълнение на основни задължения на титуляря по това разрешение и сключения договор; 10.2.3. съществено отклонение при изпълнение на утвърдените проекти и работни програми; 10.3. освен гаранциите, определени в т. 9.1 и 9.2, да търси обезщетение по общите правила във всички случаи на неизпълнение от страна на титуляря на разрешението. 11. При неизпълнение или при забавено изпълнение на договорните задължения титулярят на разрешението заплаща дължимите неустойки и лихви, определени в договора за търсене и проучване. 12. Приложимо право по отношение на разрешението за търсене и проучване е българското. 13. Всички спорове между страните по договора за търсене и проучване се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 14. С разрешението се привежда в съответствие със ЗПБ дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Голяма Раковица", Софийска област. Министър: Е. Манева
Източник: Държавен вестник (01.02.2000)

РАЗРЕШЕНИЕ № 8 от 21 декември 1999 г. за привеждане на дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Етрополе - Искър", Софийска област, в съответствие със Закона за подземните богатства На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 9 във връзка с § 2 и 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и Решение № 756 от 6.XII.1999 г. на Министерския съвет за одобряване на проект на разрешение за привеждане на дейност за търсене и проучване на подземни богатства в съответствие със Закона за подземните богатства по повод заявление на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, подадено в Министерството на околната среда и водите, регистрирано с входящ № 26-00-718 на 10.VI.1999 г., разрешавам на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, титуляр на разрешението, с Решение № 3 от 27.I.1999 г. на Софийския окръжен съд по ф.д. № 1284/97 вписване промяна в наименованието на фирмата на дружеството от "Наван Минерал енд Майнинг Къмпани Бългерия" - АД, на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, адрес по съдебна регистрация - България, Софийска област, с. Челопеч: 1. Да извърши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ, при следните условия: 1.1. търсенето и проучването да се извърши за сметка на титуляря в площта "Етрополе - Искър", Софийска област, с размери 200 кв. км; 1.2. границите на площта за търсене и проучване са определени с координатите на граничните точки съгласно приложение № 1 - карта на площта, и приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. - към договора за търсене и проучване. 2. Определям срок на разрешението 18 месеца. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 3. Определям годишна такса за площта в размер 60 лв. за кв. км в съответствие с ПМС № 125 от 1999 г. 4. Дейностите по предоставеното разрешение да се извършват: 4.1. съгласно изискванията на ЗПБ за опазване на земните недра, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и другите нормативни актове по опазване на околната среда; 4.2. при спазване изискванията на действащите нормативни актове за опазване на защитените територии, обектите на националната сигурност, на отбраната на страната и на обществения ред; 4.3. в съответствие с установените технически норми и български стандарти; 4.4. съгласно условията на сключения договор; 4.5. обемът и стойността на минималната работна програма, предложена от титуляря на разрешението, са задължителни за изпълнение. 5. Цялата геоложка и техническа информация и придобитият от титуляря веществен материал в резултат на дейностите по това разрешение е собственост на министъра на околната среда и водите и на титуляря на разрешението. След прекратяване на разрешението цялата информация става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд, а "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, получава копие от нея, което не може да бъде предоставяно на трета страна. 6.Основните права на титуляря на разрешението са: 6.1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на метални полезни изкопаеми; 6.2. да извършва оценка на находища на метални полезни изкопаеми, включително и добив за технологични изследвания; 6.3. да заяви в срока на разрешението откритието за геоложко или търговско с оглед на надлежното му регистриране в съответствие със ЗПБ; 6.4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29 ЗПБ и да си възстанови фактическите разходи, които е извършил за търсене и проучване, от приходите от добитите количества метални полезни изкопаеми в съответствие с действащото законодателство; 6.5. да ползва геоложка и техническа документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2 съгласно условията и реда в Националния геофонд. 7. Основните задължения на титуляря на разрешението са: 7.1. да извършва дейността по т. 1 въз основа на цялостен проект и годишни работни проекти в съответствие със ЗПБ и работна програма, съгласувани с Министерството на околната среда и водите (МОСВ); 7.2. да предлага за одобрение от МОСВ мотивирани промени в проектите и работните програми в съответствие с получените геоложки резултати; 7.3. да заплаща на концедента дължимите такси за площ в размерите, при условия и в срокове съгласно действащото законодателство и договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми; 7.4. да представи в срок определените в това разрешение и в договора за търсене и проучване гаранции и препоръки; 7.5. да осигури съвременни технически и технологични средства за извършване на дейността по т. 1; 7.6. да допуска по всяко време до площта по т. 1.1 и 1.2 контролни органи и оторизирани представители на министъра на околната среда и водите и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнение на задълженията по договора за търсене и проучване; 7.7. да води и предоставя на МОСВ пълна и подробна документация и информация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставеното разрешение за площта по т. 1.1 и 1.2 в съответствие със ЗПБ и договора за търсене и проучване, както и да осигурява поверителността им; 7.8. да отчита резултатите от геоложкото търсене и проучване и другите дейности по предоставеното разрешение чрез етапни отчети и окончателен доклад, изготвени по съгласуван с МОСВ формат; 7.9. да отчита изпълнението на работните проекти, вложените средства и получените основни резултати ежегодно с писмен доклад до министъра на околната среда и водите; 7.10. да предостави в МОСВ придобития веществен материал от проби, сондажна ядка и образци след приключване на изследователските работи, свързани с него; 7.11. при откриване на находки, които имат признаци на паметници на културата, да спре временно работата и предприеме предвидените действия в чл. 18, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите; 7.12. да уведомява незабавно министъра на околната среда и водите за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, за околната среда, както и за защитените със закон територии и обекти; 7.13. да осигури безопасни и здравословни условия на труд, обучение и преквалификация на персонала за срока на разрешението; 7.14. да разработи и представи на министъра на околната среда и водите и на компетентните държавни органи за съгласуване проект за рекултивация на площта по т. 1.1 и 1.2 в срок до 6 месеца от сключването на договора за търсене и проучване и да извърши рекултивацията съгласно изготвения проект до приключване на срока на договора; 7.15. да не препятства осъществяването на права на други титуляри за търсене и проучване в площта по т. 1.1 и 1.2 по силата на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, различни от метални полезни изкопаеми; 7.16. да възлага на подизпълнители дейности и консултации само при условие, че същите имат необходимата професионална и техническа квалификация; 7.17. договори с трети лица, свързани с придобиването на геоложка документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2, се сключват само с писменото съгласие на министъра на околната среда и водите; в тези договори задължително да се включват клаузи за поверителност по отношение на получената информация и задължително условие да не остават копия от информацията при подизпълнителите. 8. Правата и задълженията, произтичащи от това разрешение за търсене и проучване, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 ЗПБ, само с разрешението на министъра на околната среда и водите. 9. За изпълнение на задълженията по разрешението и договора за търсене и проучване да се осигурят следните гаранции от титуляря на разрешението: 9.1. банкова гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване на околната среда от вредни въздействия и рационално използване и опазване на земните недра, в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма; 9.2. банкова гаранция за гарантиране изпълнението на минималната работна програма в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма. 10. Права на министъра на околната среда и водите: 10.1. да спре временно действието на разрешението до изясняване и отстраняване на причините за отклонение от проекта и работната програма или тяхното неизпълнение; 10.2. да прекрати едностранно договора за търсене и проучване при: 10.2.1. нарушаване от страна на титуляря условията по разрешението; 10.2.2. неизпълнение на основни задължения на титуляря по това разрешение и сключения договор; 10.2.3. съществено отклонение при изпълнение на утвърдените проекти и работни програми; 10.3. освен гаранциите по т. 9.1 и 9.2 министърът на околната среда и водите може да търси обезщетение по общите правила във всички случаи на неизпълнение от страна на титуляря на разрешението. 11. При неизпълнение или при забавено изпълнение на договорните задължения титулярят на разрешението заплаща дължимите неустойки и лихви, определени в договора за търсене и проучване. 12. Приложимо право по отношение на разрешението за търсене и проучване е българското. 13. Всички спорове между страните по договора за търсене и проучване се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 14. С разрешението се привежда в съответствие със ЗПБ дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Етрополе - Искър", Софийска област. Министър: Е. Манева
Източник: Държавен вестник (01.02.2000)

РАЗРЕШЕНИЕ № 9 от 21 декември 1999 г. за привеждане на дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Брезник" (Западно Средногорие), области Перник, София и София - Столична, в съответствие със Закона за подземните богатства На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 9 във връзка с § 2 и 3 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) и Решение № 757 от 6.XII.1999 г. на Министерския съвет за одобряване на проект на разрешение за привеждане на дейност за търсене и проучване на подземни богатства в съответствие със Закона за подземните богатства по повод заявление на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, подадено в Министерството на околната среда и водите, регистрирано с входящ № 26-00-718 на 10.VI.1999 г., разрешавам на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, титуляр на разрешението, с Решение № 3 от 27.I.1999 г. на Софийския окръжен съд по ф.д. № 1284/97 вписване промяна в наименованието на фирмата на дружеството от "Наван Минерал енд Майнинг Къмпани Бългерия" - АД, на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, адрес по съдебна регистрация - България, Софийска област, с. Челопеч: 1. Да извърши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 ЗПБ, при следните условия: 1.1. търсенето и проучването да се извърши за сметка на титуляря в площта "Брезник" (Западно Средногорие), области Перник, София и София-град, с размери 200 кв. км; 1.2. границите на площта за търсене и проучване са определени с координатите на граничните точки съгласно приложение № 1 - карта на площта, и приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система 1970 г. - към договора за търсене и проучване. 2. Определям срок на разрешението 18 месеца. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 3. Определям годишна такса за площта в размер на 60 лв. за кв. км в съответствие с ПМС № 125 от 1999 г. 4. Дейностите по предоставеното разрешение да се извършват: 4.1. съгласно изискванията на ЗПБ за опазване на земните недра, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и другите нормативни актове по опазване на околната среда; 4.2. при спазване изискванията на действащите нормативни актове за опазване на защитените територии, обектите на националната сигурност, на отбраната на страната и на обществения ред; 4.3. в съответствие с установените технически норми и български стандарти; 4.4. съгласно условията на сключения договор; 4.5. обемът и стойността на минималната работна програма, предложена от титуляря на разрешението, са задължителни за изпълнение. 5. Цялата геоложка и техническа информация и придобития от титуляря веществен материал в резултат на дейностите по това разрешение е собственост на министъра на околната среда и водите и на титуляря на разрешението. След прекратяване на разрешението цялата информация става собственост на българската държава и се предава в Националния геофонд, а "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, получава копие от нея, което не може да бъде предоставяно на трета страна. 6. Основните права на титуляря на разрешението са: 6.1. да извършва всички необходими дейности, насочени към откриване на находища на метални полезни изкопаеми; 6.2. да извършва оценка на находища на метални полезни изкопаеми, включително и добив за технологични изследвания; 6.3. да заяви в срока на разрешението откритието за геоложко или търговско с оглед на надлежното му регистриране в съответствие със ЗПБ; 6.4. да получи по право концесия за добив при условията на чл. 29 ЗПБ и да си възстанови фактическите разходи, които е извършил за търсене и проучване, от приходите от добитите количества метални полезни изкопаеми в съответствие с действащото законодателство; 6.5. да ползва геоложка и техническа документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2 съгласно условията и реда в Националния геофонд. 7. Основните задължения на титуляря на разрешението са: 7.1. да извършва дейността по т. 1 въз основа на цялостен проект и годишни работни проекти в съответствие със ЗПБ и работна програма, съгласувани с Министерството на околната среда и водите (МОСВ); 7.2. да предлага за одобрение от МОСВ мотивирани промени в проектите и работните програми в съответствие с получените геоложки резултати; 7.3. да заплаща на МОСВ дължимите такси за площ в размерите, при условия и в срокове съгласно действащото законодателство и договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми; 7.4. да представи в срок определените в това разрешение и в договора за търсене и проучване гаранции и препоръки; 7.5. да осигури съвременни технически и технологични средства за извършване на дейността по т. 1; 7.6. да допуска по всяко време до площта по т. 1.1 и 1.2 контролни органи и оторизирани представители на министъра на околната среда и водите и да им предоставя документи и информация, имащи отношение към изпълнение на задълженията по договора за търсене и проучване; 7.7. да води и предоставя на МОСВ пълна и подробна документация и информация за геоложките изследвания и другите дейности по предоставеното разрешение за площта по т. 1.1 и 1.2 в съответствие със ЗПБ и договора за търсене и проучване, както и да осигурява поверителността им; 7.8. да отчита резултатите от геоложкото търсене и проучване и другите дейности по предоставеното разрешение чрез етапни отчети и окончателен доклад, изготвени по съгласуван с МОСВ формат; 7.9. да отчита изпълнението на работните проекти, вложените средства и получените основни резултати ежегодно с писмен доклад до министъра на околната среда и водите; 7.10. да предостави в МОСВ придобития веществен материал от проби, сондажна ядка и образци след приключване на изследователските работи свързани с него; 7.11. при откриване на находки, които имат признаци на паметници на културата, да спре временно работата и предприеме предвидените действия в чл. 18, ал. 1 от Закона за паметниците на културата и музеите; 7.12.да уведомява незабавно министъра на околната среда и водите за нововъзникнали обстоятелства, създаващи опасност за националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, за околната среда, както и за защитените със закон територии и обекти; 7.13. да осигури безопасни и здравословни условия на труд, обучение и преквалификация на персонала за срока на разрешението; 7.14. да разработи и представи на министъра на околната среда и водите и на компетентните държавни органи за съгласуване проект за рекултивация на площта по т. 1.1 и 1.2 в срок до 6 месеца от сключването на договора за търсене и проучване и да извърши рекултивацията съгласно изготвения проект до приключване на срока на договора; 7.15. да не препятства осъществяването на права на други титуляри за търсене и проучване в площта по т. 1.1 и 1.2 по силата на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства, различни от метални полезни изкопаеми; 7.16. да възлага на подизпълнители дейности и консултации само при условие, че същите имат необходимата професионална и техническа квалификация; 7.17. договори с трети лица, свързани с придобиването на геоложка документация и информация за площта по т. 1.1 и 1.2, се сключват само с писменото съгласие на министъра на околната среда и водите; в тези договори задължително да се включват клаузи за поверителност по отношение на получената информация и задължително условие да не остават копия от информацията при подизпълнителите. 8. Правата и задълженията, произтичащи от това разрешение за търсене и проучване, могат да се прехвърлят изцяло или частично на трети лица, които отговарят на изискванията по чл. 23, ал. 1 ЗПБ, само с разрешението на министъра на околната среда и водите. 9. За изпълнение на задълженията по разрешението и договора за търсене и проучване да се осигурят следните гаранции от титуляря на разрешението: 9.1. банкова гаранция за обезпечаване изпълнението на задълженията, свързани с опазване на околната среда от вредни въздействия и рационално използване и опазване на земните недра в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма; 9.2. банкова гаранция за гарантиране изпълнението на минималната работна програма в размер 3 на сто от стойността на минималната работна програма. 10. Права на министъра на околната среда и водите: 10.1. да спре временно действието на разрешението до изясняване и отстраняване на причините за отклонение от проекта и работната програма или тяхното неизпълнение; 10.2. да прекрати едностранно договора за търсене и проучване при: 10.2.1. нарушаване от страна на титуляря условията по разрешението; 10.2.2. неизпълнение на основни задължения на титуляря по това разрешение и сключения договор; 10.2.3. съществено отклонение при изпълнение на утвърдените проекти и работни програми; 10.3. освен гаранциите, определени в т. 9, да търси обезщетение по общите правила във всички случаи на неизпълнение от страна на титуляря на разрешението. 11. При неизпълнение или при забавено изпълнение на договорните задължения титулярят на разрешението заплаща дължимите неустойки и лихви, определени в договора за търсене и проучване. 12. Приложимо право по отношение на разрешението за търсене и проучване е българското. 13. Всички спорове между страните по договора за търсене и проучване се решават по взаимно съгласие, а в случай на непостигане на съгласие спорът се решава по реда на Гражданския процесуален кодекс. 14. С разрешението се привежда в съответствие със ЗПБ дейността на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Брезник" (Западно Средногорие), области Перник, София и София-град. Министър: Е. Манева
Източник: Държавен вестник (01.02.2000)

Голд Майнс ъф Сардиния купува 10,53% от ирландската Наван рисорсис. Наван има златна мина в България и разработва метално находище в Испания. Целта на Голд Майнс ъф Сардиния е с новия партньор да разшири операциите си и да доразработи находищата си. Междувременно дъщерната фирма на Наван - Болкан минерал енд майнинг, получи правото да търси метални полезни изкопаеми в площ "Крумовград", Кърджалийско, за срок от 3 години. Решението за това беше взето от МС.
Източник: Стандарт (14.04.2000)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ и § 5 ЗДЛ с решение № 4 от 28.III.2000 г. по ф.д. № 1284/97 вписа в търговския регистър промени за "Болкан Минеръл енд Майнинг Къмпани Бългерия" - АД, с. Челопеч, Софийска област: освобождава Колин Джон Ендрю, Игор Левентал и Дейвид Мейс от състава на съвета на директорите на дружеството; избира Джозеф Ендрю Круми, Майкъл Джон де Вилиърс, Хенри Хорн и Иън Кер Андерсон за членове на съвета на директорите; избира Джозеф Ендрю Круми и Майкъл Джон де Вилиърс за изпълнителни членове на съвета на директорите, които ще управляват и представляват дружеството заедно и поотделно; деноминира капитала на дружеството от 50 000 000 лв. на 50 000 лв., разпределен в 10 000 поименни акции по 5 лв.
Източник: Държавен вестник (26.05.2000)

РАЗРЕШЕНИЕ № 1 от 9 май 2000 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Крумовград", област Кърджали На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 49, ал. 2 от Закона за подземните богатства и Решение на Министерския съвет от 13.IV.2000 г. за одобряване на проекта на Разрешение от министъра на икономиката на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства, по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства в площта "Крумовград", област Кърджали, с размер 130 кв. км разрешавам: 1. "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, да извършва за своя сметка дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства в площ "Крумовград" - Източни Родопи, област Кърджали. 2. Обект на разрешението е площ "Крумовград" с размер 130 кв. км, индивидуализирана с граници, определени с координатите на точки с номера от 1 до 4 в координатна система "1970 г.". 3. Правото по т. 1 се предоставя на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, за срок 3 години. 4. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 5. Вложените средства за търсене и проучване по работната програма трябва да бъдат не по-малко от 1 560 250 щ.д. 6. Условията за осъществяване на дейностите по търсене и проучване, както и правата и задълженията на страните се определят в договора за търсене и проучване. Министър: П. Жотев
Източник: Държавен вестник (30.05.2000)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 30.I.2001 г. в 16 ч. в софийския офис на дружеството, София 1407, кв. Лозенец, ул. Бунтовник 43-47, ет. 1, ап. 3, при следния дневен ред: 1. доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 1999 г.; проект за решение - ОС приема доклада на СД за дейността на дружеството през 1999 г.; 2. доклад на дипломиран експерт-счетоводител за 1999 г.; проект за решение - Ос приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за 1999 г.; 3. приемане на годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г. и разпределяне на печалба за 1999 г.; проект за решение - ОС приема годишния счетоводен отчет на дружеството за 1999 г. и предложението за разпределяне на печалба за 1999 г.; 4. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 1999 г.; проект за решение - ОС освобождава членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 1999 г.; 5. избор на експерт-счетоводител за 2000 г.; проект за решение - ОС избира експерт-счетоводител за 2000 г. съгласно направеното предложение; 6. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 18 ч., на същото място и при същия дневен ред. Поканват се всички акционери на дружеството да присъстват като представят документи, удостоверяващи легитимността им за участие в общото събрание. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. при изпълнителния директор на дружеството.
Източник: Държавен вестник (28.12.2000)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите, на 12.III.2001 г. в 16 ч. в софийския офис на дружеството - София 1407, кв. Лозенец, ул. Бунтовник 43 - 47, ет. 1, ап. 3, при следния дневен ред: 1. освобождаване на член от състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава член от състава на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 2. избор на нов член на съвета на директорите; проект за решение - ОС избира нов член на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 3. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 18 ч. на същото място и при същия дневен ред. Поканват се всички акционери на дружеството да присъстват, като представят документи, удостоверяващи легитимността им за участие в общото събрание. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. при изпълнителния директор на дружеството.
Източник: Държавен вестник (06.02.2001)

Геоложките изследвания на "Болкан Минерал енд Майнинг" в района на Крумовград във връзка с открити залежи на злато са резултат от дългогодишни проучвания от страна на български геопроучвателни предприятия, твърди изпълнителният директор на дружеството Джоузеф Круми. На твърде ранен етап от работата сме, за да правим оценка и да се изказваме по този повод, счита Джоузеф Круми. Като дъщерна компания на "Наван Майнинг", "Болкан Минерал енд Майнинг" вече 5 години проучва терени на територията на страната. Към днешна дата "БММ" АД има пет разрешения за проучвания и сондажи в районите на Брезник, Ботевград, Голяма Раковица, Ихтиман и Крумовград. Геоложките изследвания се извършват от български екипи под вещото ръководство на специалисти от "Наван", казва директорът на "БММ". По силата на договор между Министерство на икономиката и "БММ"-АД, подписан на 12 юни 2000 г., е даден картбланш за изследователска и проучвателна дейност и разрешение за търсене на полезни изкопаеми в района на Крумовград. В контракта се визират обема на работа и минималните инвестиции, които следва да се направят от страна на "БММ" АД. Целта е да се продължат започнатите преди години от български геопроучвателни предприятия изследвания, за да се установи нивото на минерализация, уточняват от "Болкан минерал енд Майнинг" АД. В момента фирмата прилага интезивни програми за геоложка картировка, литогеохимично изпробване и канавни работи в райони с потенциална златоносност. Още през 90-те години, по време на сондажни работи, в района на Сърнак са установени хидротермални промени в площта от фирма "Геоинженеринг" ЕООД-Асеновград. При геохимични анализи на територията на Източнородопския регион са констатирани аномалии на злато в местностите Ада тепе и Къклица. Първите резултати свидетелстват за наличие на златорудна хидротермална система, свидетелстват от "БММ". Работата продължава и в момента се извършва почти изцяло от български теренни екипи. Тъй като резултатите са обнадеждаващи, с цел да се избегнат спекулации по въпроса, трябва да се знае, че геоложкото проучване на златосъдържащи руди е дълъг и труден процес и на този етап не могат да се цитират количествата запаси и потенциала на златоносност в района на Крумовград, обобщава Джоузеф Круми
Източник: Нов живот (13.02.2001)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 23.IV.2001 г. в 10 ч. в софийския офис на дружеството, София 1407, кв. Лозенец, ул. Бунтовник 43 - 47, ет. 1, ап. 3, при следния дневен ред: 1. освобождаване членове от състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава членове от състава на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 2. избор на нови членове на съвета на директорите; проект за решение - ОС избира нови членове на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 3. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 12 ч., на същото място и при същия дневен ред. Поканват се всички акционери на дружеството да присъстват, като представят документи, удостоверяващи легитимността им за участие в общото събрание. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. при изпълнителния директор на дружеството.
Източник: Държавен вестник (16.03.2001)

Листваната на Лондонската борса и регистрирана във Великобритания ирландска компания Navan Mining съобщи в сряда, че ще събере 22.8 млн. долара чрез продажба на акции чрез посредник и открито предлагане по 113 пенса на акция (1.59 долара), за да финансира свои бъдещи операции, сред които и по-нататъшното проучване на Крумовградските златни находища у нас. Първоначалните изследвания на едно от тях - Ада тепе, показва съдържание на 3.1 млн. тройунции от жълтия метал (една трой-унция е равна на 31.1 г). Освен него в района на Крумовград има още пет златни находища. За операциите на Navan Mining в района на Крумовград ще бъдат използвани 7.04 млн. долара от събраните средства, останалите ще отидат за построяването на завод за злато в Алмагрера (Испания) и изплащане на част от краткосрочните дългове на компанията, се казва в официалното изявление на Navan от сряда. Заводът в Алмагрера ще извлича злато от пиритен материал от хвостохранилището на Челопечката медно-златна мина в България и от мината Агуас Тенидас в Испания. В България Navan Mining влезе като чужд инвеститор през 1993 г., когато създаде смесеното акционерно дружество БИМАК заедно с държавната фирма “Челопеч” ЕАД. През 1999 г. Navan стана собственик и на 75% от акциите на предложеното за приватизация предприятие за добив и обогатяване на златна руда “Челопеч” ЕАД. Стойността на сделката беше 5.05 млн. долара. Първоначалните проучвателни сондажи (25 на Ада тепе и пет в местността Киклица) потвърдиха наличието на минерализация с високо съдържание на метал. Шестте находища, за които Navan Mining има лиценз за проучване, са разположени на площ от 130 кв. км. Проучванията, извършени от дъщерната фирма на Navan в България - “Болкан минерал енд майнинг” АД (БММ), показаха, че находището на Ада тепе съдържа потенциални запаси от 22.7 млн. тона руда със съдържание от 4.25 грама злато на тон. “По наша преценка Крумовградското находище е от световна класа”, заяви Брайън Калвър, изпълнителен директор на Navan Mining. В сряда, когато Navan Mining оповести тези свои намерения, курсът на акциите й на Лондонската борса не се повлия от новината и те се търгуваха на 117 пенса - с 0.7% по-ниско от предния борсов ден. Navan Mining увеличи значително през първото тримесечие на 2001 г. производството на мед в концентрати в предприятията си в Испания и България до 5393 тона от 2424 тона за същия период на 2000 г. Нарастването е със 122%. По-ниското съдържание на злато и промените в минералогията на текущите разработки обаче се отразиха неблагоприятно на златното производство на Navan в България и Испания през първото тримесечие на тази година и то намаля на 13 782 трой-унции съдържание в концентрати от 15 722 тройунции през същия период на 2000 г.
Източник: Капитал (23.06.2001)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 5 от 26.III.2001 г. по ф. д. № 1284/97 вписа в търговския регистър промени за "Болкан минерал енд майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област: освобождава Майкъл Джон де Вилиърс като член на съвета на директорите и изпълнителен директор; избира Андрю Марк Луис за член на съвета на директорите; избира Андрю Марк Луис за изпълнителен директор, който ще управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с Джоузеф Ендрю Круми.
Източник: Държавен вестник (24.08.2001)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 6 от 8.V.2001 г. по ф. д. № 1284/97 вписа в търговския регистър промени за "Болкан минерал енд майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област: освобождава Джоузеф Ендрю Круми като член на съвета на директорите и изпълнителен директор; избира Никола Савич за член на съвета на директорите и за изпълнителен директор на дружеството, който ще управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с Андрю Марк Луис.
Източник: Държавен вестник (18.09.2001)

Злато за над 4 млрд. долара лежи в планината Ата тепе край Крумовград, заявиха геолози от българо-ирландската фирма "Болкан минерал енд Майнинг", които проучват залежите. Златното находище е най-голямото на Балканите, а пробите са показали, че в 1 тон руда се съдържат поне 7 грама чисто злато. Около 350 тона злато можело да бъдат извлечени от планината, сочат предварителни изчисления. Това количество благороден метал може да помогне да се покрие част от външния дълг на България, твърдят геолозите. Българо-ирландската фирма има договор за концесия на златоносните находища край Крумовград. Злато в района се е добивало още през античността.
Източник: Новинар (01.10.2001)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 26.II.2002 г. в 10 ч. в софийския офис на дружеството - София 1407, кв. Лозенец, ул. Бунтовник 43 - 47, ет. 1, ап. 3, при следния дневен ред: 1. доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2000 г.; предложение за решение: ОС приема доклада на СД за дейността на дружеството през 2000 г.; 2. доклад на дипломиран експерт-счетоводител за 2000 г.; предложение за решение: ОС приема доклада на дипломирания експерт-счетоводител за резултатите от извършената проверка на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.; 3. одобряване на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2000 г. и разпределяне на печалба за 2000 г.; предложение за решение: ОС одобрява годишния счетоводен отчет за 2000 г. и предложението за разпределяне на печалбата за 2000 г.; 4. освобождаване членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2000 г.; предложение за решение: ОС освобождава членовете на съвета на директорите от отговорност за дейността им през 2000 г.; 5. избор на експерт-счетоводител за 2001 г.; предложение за решение: ОС избира експерт-счетоводител за 2001 г. съгласно направеното предложение; 6. промяна на броя на членовете на съвета на директорите; предложение за решение: ОС намалява броя на членовете на съвета на директорите съобразно направеното предложение; 7. освобождаване на членове от състава на съвета на директорите; предложение за решение: ОС освобождава членове на СД съгласно направеното предложение; 8. избор на нов член на съвета на директорите; предложение за решение: ОС избира нов член на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 9. разни. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 13 ч., на същото място и при същия дневен ред. Поканват се всички акционери на дружеството да присъстват, като представят документи, удостоверяващи легитимността им за участие в общото събрание. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. при изпълнителния директор на дружеството.
Източник: Държавен вестник (15.01.2002)

Кметовете на общините Маджарово и Ивайловград смятат, че ако общините им попаднат в планирания природен парк в Източни Родопи, е застрашен поминъкът на хората. Райони като Крумовград, Ивайловград имат доказани залежи на гнайс, мрамор и други скалнооблицовъчни материали. Златните жили в Маджарово, Крумовград се проучват от фирмите Хероуърд Венчърс България АД и Болкан минерал. Ако техен терен попадне в защитените зони, геолозите трябва да спрат работа. С развиването на тези отрасли общинарите разчитат да се разкрият нови работни места. Според местните власти изграждането на природния парк едва ли може да промени коренно благосъстоянието на местните жители. Освен това фирмите, които са получили от държавата концесия за терени за геоложки сондажи, правят капиталовложения.
Източник: Пари (16.01.2002)

Ново разрешение за търсене и проучване на подземни богатства получи фирма "Болкан Минерал енд Майнинг" АД. То се отнася за местността Перуника, разположена на изток от Крумовград на територията на Кърджалийска и Хасковска област. Позволението е за 3 години, а фирмата ще вложи 1 505 250 щ. д. за изпълнение на работната си програма. "Болкан Минерал енд Майнинг" е дъщерна на английско-ирландската "Наван Майнинг". От две години нейните специалисти търсят злато южно от Крумовград. Те предполагат, че рудата ще може да се добива в открити мини. Според изчисленията на британската компания в този район - под хълма Ада тепе, лежат 96 тона злато.
Източник: Стандарт (01.04.2002)

Ирландската фирма "Болкан Минерал енд Майнинг" получи разрешение от правителството за още 3 години проучвания за наличие на златни залежи в района на Крумовград. Районът на проучванията е от 128 кв. километра на територии на областите Кърджали и Хасково, като последните дейности на ирландците са в местността "Перуника" на изток от Крумовград. "Болкан Минерал енд Майнинг" ще инвестира в проучванията 1 505 250 долара и други 65 000 долара за рекултивация на засегнати земи.
Източник: Монитор (01.04.2002)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 и чл. 251, ал. 4 ТЗ с решение № 7 от 18.III.2002 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област: намалява броя на членовете на съвета на директорите от 6 на 5; освобождава като членове на съвета на директорите Димитър Борисов Райков и Иън Кер Андерсон; вписва за член на съвета на директорите Колин Джеймс Стенли Белшоу; допуска прилагането на приетия годишен счетоводен отчет на дружеството за 2000 г.
Източник: Държавен вестник (18.06.2002)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 2804/2002 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Алияна - 2002" - ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Хан Крум 4, вх. В, ет. 3, с предмет на дейност: търговия с недвижими имоти, маркетинг, връзки с обществеността, рекламна дейност, промоциране, продуцентска дейност, организиране на концерти и хепънинги, вътрешна и външна търговия, вътрешен и международен туризъм, представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица, транспортна и спедиторска дейност в страната и в чужбина, производство и търговия с промишлени стоки, стоки за бита, хранителни и селскостопански стоки, всякакви други търговски сделки, незабранени със закон. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници Андрю Марк Луис и Лиляна Тодорова Петкова и се управлява и представлява от Андрю Марк Луис.
Източник: Държавен вестник (05.07.2002)

Ирландската металодобивна компания "Наван майнинг" обяви в края на миналата седмица, че е приключила сондажната си програма по проекта за проучване на крумовградското златно находище в Източните Родопи. Информацията е на агенция "Дау Джоунс", която се позовава на прессъобщение от "Наван майнинг". Проучването на района започна в средата на май тази година. Резултатите от програмата, реализирана в местностите Ада тепе и Сърнак край Крумовград, потвърждават наличието на златна минерализация в близост до повърхността, а няколкото проби показват концентрация от над 10 грама злато на тон. Преоценените резултати на компанията ще бъдат публикувани в средата на този месец. Сондажите при Ада тепе са завършени в съответствие с плана в края на август, а в Сърнак - в началото на септември. Проучени са били общо 6193 метра със 71 сондажни дупки. Още в края на юли от "Наван майнинг" изразиха задоволство от проучвателната си дейност у нас, когато при първите девет сондажа в местността Ада тепе бяха установени залежи от злато на дълбочина 938.1 метра, при планирани 2000 метра. "Наван майнинг" оперира в България чрез дъщерната си компания "Болкан минерал енд майнинг". Тя е пълен собственик на лиценза за изследване на крумовградското златно находище. "Наван майнинг" притежава и 75% от българското "Челопеч" АД, което добива меден концентрат и т.нар. черен прах с богато съдържание на злато.
Източник: Дневник (08.10.2002)

32 тона злато съдържа находището Ада тепе край Крумовград, показва техническият доклад на Navan Mining, изготвен от австралийския независим консултант RSG Global. Участъкът се определя като плитко залягащо епитермално златно-сребърно находище с високо качество, а пробите показват златно съдържание от 1.0 г/т до 35 г/т. Определям Ада тепе като високоперспективен участък, заяви Никола Савич, изпълнителен директор на Balkan mineral and mining. Компанията е дъщерно дружество на ирландската Navan mining и има разрешение за търсене и проучване на злато на площ от 130 кв. км в Крумовград и Перуника - 128 кв. км. През следващите две години дружеството ще регистрира търговско откритие и ще поиска концесия за добив на благородния метал. Ада тепе е един от шестте участъка, които са проучвани от дъщерното дружество на Navan mining. Значителна златна минерализация е открита и в Къклица, Скалак и Сърнак. Проучванията в Сърнак са в по-напреднал стадии от останалите участъци. Новата оценка на Ада тепе се базира на 145 сондажа и 10 218 м повърхностни браздови проби. Програмата е реализирана от средата на май до средата на септември. Първоначалната оценка на ресурсите в категория заключителна от м. г. /3.1 млн. унции злато/беше изчислена на основата на ограничен брой сондажи - 23, която показа високо съдържание на злато в близост до повърхността. Очевидно е, че миналата оценка на ресурситена Ада тепе се е основавала на по-високо очакване на непрекъснатостта на минерализацията в площта, отколкото в последствие бе доказано. Следващата фаза от проучването на участъка включва по-гъсти сондажи в мрежа 25/25 м, заяви Савич. Програмата ще започне през пролетта и ще продължи около 3-4 месеца. .
Източник: Пари (21.11.2002)

Не са обявени в несъстоятелност българските дъщерни компании на ирландската "Наван майнинг" и работят нормално, съобщиха от "Ърнст енд Янг", Лондон. Компаниите "Наван Челопеч" и "Бимак" притежават и ръководят минните съоръжения в Челопеч. Ирландската компания притежава и "Болкан минерал енд майнинг", която прави сондажи в Крумовград. След като на 6 декември бе преустановена търговията с акции на компанията, по искане на борда на директорите на 10 декември са назначени синдици на "Наван майнинг".
Източник: Дума (18.12.2002)

Дойчебанк ще продължи да финансира проучването на голямото златно находище на връх Адатепе край Крумовград независимо от фалита на "Наван Майнинг". През декември миналата година компанията майка, чиято дъщерна фирма "Болкан минерал енд Майнинг" (БММ) търси злато под Адатепе, беше обявена в несъстоятелност заради задължение от $24 млн. Основен кредитор е Дойчебанк, която възложи управлението на компанията на двама синдици. До продажбата на БММ дружеството ще продължи да търси и проучва златното находище край Крумовград, където са вложени повече от $3 млн. БММ получи преди три години правото да търси и проучва златото на Адатепе, където според данни на Националния геофонд на България има 27 т прогнозни златни залежи. Срокът на търсенето изтича през март, но БММ по закон има право на удължаване на 2 пъти по за 2 години. Междувременно дружеството подаде заявление за търсене и проучване на три нови площадки край Неделино, Завоя и Генерал Гешево.
Източник: Дума (03.01.2003)

Дъщерната фирма на Navan - Balkan Mineral and Mining, ще трябва да потвърди банковата си гаранция за търсене и проучване на благородни метали в Неделино, Смолянско, и в общините Джебел и Кърджали. Това поиска Министерството на околната среда и водите заради обявяването в несъстоятелност на фирмата майка. Дружеството трябва да препотвърди намеренията си до два месеца, съобщи Валери Илиев, експерт от Balkan Mineral and Minig. През седмицата синдиците на Navan ще имат среща с експерти от МОСВ. Синдиците вече са се срещали с представители на икономическото ведомство във връзка с проектите на фирмата в Челопеч и в Крумовград. Дъщерното дружество все още не е получило разрешение за търсене и проучване на благородни метали, което ще е валидно за три години. Проучванията ще се правят за сметка на фирмата и тя планира да вложи 250 хил. USD.
Източник: Пари (09.01.2003)

Deutsche Bank, кредитор на обявената в несъстоятелност ирландска компания Navan Mining, е поискала от Агенцията за приватизация да изкупи държавния дял от 24% в смесеното дружество БИМАК АД, съобщи зам.-министърът на икономиката Никола Янков след завръщането си от Лондон. Там той се срещна с представители на Deutsche Bank във връзка с бъдещата продажба на трите дъщерни дружества на Navan у нас - златодобивното Наван Челопеч, Balkan mineral and mining за търсене и проучване на злато и БИМАК. Банката е намерила за два месеца купувач на предприятията в България и иска да ги продаде в пакет, поясни Янков. АП щяла да реши дали офертата за БИМАК е приемлива и по какъв начин ще продаде пакета, но купувачът на трите дъщерни дружества е приемлив за българската страна. 40 кандидати са проявили интерес към продажбата, 9 компании са подали оферти. Банката ще сключи договора с ексклузивния купувач до май, а дотогава той ще има възможност да направи свой собствен дю дилиджънс.
Източник: Пари (10.02.2003)

Компанията "Дънди Прешъс Акуизишън" се е споразумяла за 90-дневен срок на ексклузивност с фирмата "Наван Майнинг" и Дойче Банк - Лондон за изкупуването на българските активи на ирландската фирма. Посочените активи включват мината в Челопеч, проектът Ада Тепе, разположен близо до Крумовград, който е на етап предварителна техническа обосновка, както и няколко лиценза за проучвания в централните и източните Родопи. "Това са активи от потенциална световна класа, които са били лишени от адекватен капитал и мениджърски талант. След значителни капиталови инвестиции вярваме, че тези активи ще възнаградят всички заинтересовани страни, в т.ч. сегашните работници, българското правителство и акционерите на Дънди Прешъс Металс", заяви президентът и главен изпълнителен директор на фирмата Джонатан Гудман. По време на договорения период на ексклузивност компанията се ангажира да подпомогне текущите операции и да завърши предварителното си проучване за подобряване на операциите в Челопеч. Фирмата майка Дънди Прешъс Металс Инк. е инвестиционна компания, чиито акции се търгуват на фондовата борса в Торонто. Тя е част от Дънди Банкорп. Груп, която има дългогодишни традиции в златодобива. До тази операция по смяна на собствеността на златните мини в Източните Родопи се стигна след като акциите на "Наван майнинг" се сринаха на световните борси и компанията изпадна в неплатежоспособност. $3 млн., които бяха взети назаем от "Наван", са вложени в търсене и проучване на златни залежи в находището Ада тепе край Крумовград. Дъщерната фирма на компанията "Болкан минерал енд майнинг" (БММ) втора година проучва там 4 рудни зони, а това лято подаде заявление в МОСВ за търсене на злато в 3 нови площадки край Неделино, Завоя и Ген. Гешево. Задълженията на ирландската фирма са за $24 млн. Основен кредитор на кампанията е Дойче банк, която вече е поела контрола над фалиралото дружество. Освен БММ компанията има регистрирани в България още две дружества - БИМАК и "Наван - Челопеч". По неофициална информация БММ има намерение да търси и проучва злато на 11 нови площадки в Родопите.
Източник: Дума (13.02.2003)

Съветът на директорите на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 3.IV.2003 г. в 12 ч. в с. Челопеч, Софийска област, административна сграда на "БИМАК" - АД, ет. 5, заседателна зала, при следния дневен ред: 1. промяна на броя на членовете на съвета на директорите; проект за решение - ОС променя броя на членовете на съвета на директорите съгласно направеното предложение; 2. освобождаване на членове от състава на СД; проект за решение - ОС освобождава членове от състава на СД съгласно направеното предложение; 3. избор на членове на СД; проект за решение - ОС избира членове на СД съгласно направеното предложение. Материалите по дневния ред са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. при изпълнителния директор на дружеството. Регистрация на участниците ще се извършва от 11 до 12 ч. пред залата за провеждане на събранието. Желаещите да участват в общото събрание трябва да представят документ за самоличност и документ, удостоверяващ права на акционер или упълномощаване от акционер. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе същия ден в 15 ч., на същото място и при същия дневен ред.
Източник: Държавен вестник (21.02.2003)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 9 от 16.ХII.2002 г. по ф. д. № 1284/97 вписа в търговския регистър промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч: освобождава Брайън Калвер, Андрю Марк Луис и Колин Джеймс Стенли Белшоу като членове на съвета на директорите; избира Стюарт Лесли Гула, Лорънс Дъглас Марсланд и Петя Иванова Домбалова-Сечанска за членове на съвета на директорите; дружеството ще се представлява от Стюарт Лесли Гула и Никола Савич заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (07.03.2003)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 16.ХII.2002 г. допуска прилагането по ф. д. № 1284/97 на годишния счетоводен отчет за 2001 г. на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област.
Източник: Държавен вестник (07.03.2003)

Фирмата за геоложки проучвания и сондажни работи "Болкан Минерал енд Майнинг" АД е получила одобрението на правителството да извърши проучване за метални полезни изкопаеми в м. Брестово, разположена в района на общините Благоевград и Симитли, съобщиха от областната администрация. Според изпълнителния директор на "Болкан Минерал енд Майнинг" Никола Савич, проучването ще е първоначално за злато, а ако не бъде открито, ще се проучва за евентуално наличие на цветни метали, най-вече мед. Проучваната площ е с територия 198 кв. км, а минималният очакван размер на инвестициите е 269 000 долара. "Болкан Минерал енд Майнинг" е дъщерна фирма на англо-ирланската фирма "Ван Майнинг".
Източник: Монитор (23.06.2003)

Канадската компания "Дънди прешънс акуизишънс" (ДПА) ще получи правата за търсене и проучване в 8 от най-атрактивните златни находища в Родопите, след като на 19 юли бъде финализирана сделката за покупката на фирмата "Болкан минерал енд майнинг"(БММ), показа проверка на "ДУМА".По същата сделка канадците придобиват и собствеността върху БИМАК и "Челопеч", за което вестникът писа преди месец. Трите фирми са собственост на лондонската "Наван", но през февруари кредиторът Дойче банк избра ДПА за най-подходящ техен купувач. Окончателното приключване на сделката се очаква до две седмици. Правителството планира днес да даде три разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в област Кърджали на БММ. Фирмата ще инвестира над $1 млн. в проучванията, пише в предварителната информация на Министерския съвет. Първото разрешение е за площ "Рани лист" от 192 кв. км, разположена в землищата на общините Черноочене и Кърджали, за срок от три години. Планираните за проучването инвестиции са за $547 700, като $13 000 от тях ще са за опазване и възстановяване на околната среда. Второто разрешение е за площ от 199 кв. км в землищата на общините Златоград, Кирково и Джебел, също за 3 години. БММ ще инвестира $269 000. Третото разрешение е за площ от 199 кв. м "Завоя", разположена в землищата на общините Кирково, Джебел и Момчилград. Предвидените от фирмата инвестиции са за $269 000. БММ проучва от три години големите златни залежи на Ада тепе край Крумовград, а през юни получи удължаване на тези права за още две години. За проучването на Ада тепе досега са изразходвани $3,5 млн. По данни на Националния геофонд под Ада тепе има залежи на 27 тона злато. БММ има договор за търсене и проучване на златното находище Перуника от две години. Преди седмица фирмата получи от МОСВ правото да търси и проучва за злато в още три площадки в Родопите - Неделино,Доспат и Брестово.
Източник: Дума (03.07.2003)

За три години "Болкан Минерал енд Майнинг" планира да инвестира в търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Кърджалийско над 1 000 000 долара,. Фирмата ще търси находища в землищата на общините Кърджали, Черноочене, Кирково, Джебел и Златоград, уточнява вестникът. "Болкан Минерал енд Майнинг" е дъщерна фирма на британско-ирландска компания и работи в Крумовградско от три години, припомня "Нов живот". Подписала е анекс към договора за още две години проучвания в района, заявява пред вестника заместник-областният управител Хасан Азис. "Ако трите години се окажат благоприятни за "Болкан Минерал енд Майнинг", инвестициите в района може да достигнат до пет милиона долара", смята Хасан Азис. Вестникът съобщава, че на заседанието си в четвъртък правителството ще обсъжда разрешителни за "Болкан Минерал енд Майнинг" за търсене и проучване на полезни изкопаеми в област Кърджали.
Източник: Дневник (04.07.2003)

Канадската компания Balkan Mineral and Mining ще инвестира почти 270 хил. USD за търсене на метални полезни изкопаеми. Очаква се в четвъртък кабиненът да одобри предложението на екоминистерството за даването на разрешение на фирмата за търсене и проучване на злато в площ Смолян, в района на общините Смолян, Мадан и Рудозем. Площта е с размер 194 кв. км. Фирмата планира да инвестира 269 хил. USD за извършване на проучванията за срок от три години. 15 хил. USD са предвидени за дейности по опазване и възстановяване на околната среда. Фирмата проучва за находища от злато в Ада Тепе и край Крумовград.
Източник: Пари (23.07.2003)

Съветът на директорите на "Болкан минерал енд майнинг" - АД, с. Челопеч, област София, на основание чл. 223 ТЗ свиква общо събрание на акционерите на 31.Х.2003 г. в 12 ч. в с. Челопеч, Софийска област, административна сграда на "Бимак" - АД, ет. 5, заседателна зала, при следния дневен ред: 1. доклад на съвета на директорите за дейността на дружеството през 2002 г.; 2. доклад на одиторите на дружеството; 3. одобряване на годишния финансов отчет на дружеството за 2002 г.; проект за решение - ОС одобрява на основание докладите по т. 1 и 2 годишния финансов отчет на "Болкан минерал енд майнинг" - АД, за 2002 г.; 4. освобождаване от отговорност членовете на съвета на директорите за дейността им през 2002 г.; проект за решение - ОС освобождава на основание докладите по т. 1 и 2 всички членове на СД на "Болкан минерал енд майнинг" - АД, от отговорност за дейността им през 2002 г.; 5. избор на одитор на дружеството за финансовата 2003 г.; проект за решение - ОС избира "Прайсуотърхаус Купърс Одит" - ООД, като одитор на "Болкан минерал енд майнинг" - АД, за финансовата 2003 г.; 6. промени в състава на съвета на директорите; проект за решение - ОС освобождава от длъжност членовете на СД: Лорънс Марсланд, Никола Савич и Петя Домбалова; ОС избира като членове на СД: Джонатан Гудман, Лорънс Марсланд, Брус Бъртън, Джеръми Базил Купър; 7. разни. Материалите за общото събрание са на разположение на акционерите всеки работен ден от 9 до 16 ч. на съдебно регистрирания адрес на дружеството при изпълнителния директор. Регистрацията на участниците в събранието ще се извършва от 11 до 12 ч. пред залата за провеждане на събранието. Лицата, желаещи да участват в събранието, трябва да представят документ за самоличност и документ, удостоверяващ права на акционер или упълномощаване от акционер. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 17.ХI.2003 г. в същия час, на същото място и при същия дневен ред както обявените за първоначалното събрание.
Източник: Държавен вестник (16.09.2003)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение № 10 от 12.V.2003 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч: намалява броя на членовете на съвета на директорите на дружеството от 5 на 3 членове; заличава Хенри Хорн като член на съвета на директорите и Стюарт Лесли Гула като член на съвета на директорите и изпълнителен директор.
Източник: Държавен вестник (14.10.2003)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 11 от 28.ХI.2003 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч: освобождава Лорънс Дъглас Марсланд, Никола Савич и Петя Иванова Домбалова-Сечанска като членове на съвета на директорите; избира с тригодишен мандат Джонатан Гудман, Лорънс Дъглас Марсланд, Чесли Брус Бъртън и Джеръми Базил Купър за членове на съвета на директорите; избира Лорънс Дъглас Марсланд за изпълнителен директор, който ще представлява дружеството; вписа промени в устава на дружеството, приети с решение на общото събрание на акционерите на 31.Х.2003 г.
Източник: Държавен вестник (03.09.2004)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 28.ХI.2003 г. допуска прилагането по ф. д. № 1284/97 на годишния счетоводен отчет за 2002 г. на "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч, Софийска област.
Източник: Държавен вестник (03.09.2004)

Правителството разреши на седем компании да търсят полезни изкопаеми в различни райони на България. "Инертни материали - Ямбол" получи права за търсене на строителни материали в местност Калница до Ямбол. Площта, в която може да се сондира за срок от 1 година, е с площ 0.525 кв.км. Разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали получи “Трансминерал - ГТМ” в площта Морадиева чука. Тя е разположена в землището на ямболското село Правдино и е с размер 3.024 кв.км. Общественият ефект от предоставянето на разрешението е привличането на инвестиции в проучването на подземни богатства, създаването на нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал в община Стралджа, както и увеличаването на суровинния потенциал на страната, се казва в съобщението от Министерския съвет. Софийското НИИ “Геология и геофизика” ще търси скалнооблицовъчни материали в площта Станеви ниви, разположена в землището на врачанското с. Върбешница. Площта е с размер 0.056 кв.км, а срокът на предоставеното разрешение - 18 месеца. Стойността на работната програма възлиза на 58 800 лева. “Минерал инженеринг” ще търси и проучва неметални полезни изкопаеми в площта Белия камък в землището на с. Глоговица, община Трън, област Перник. Площта е с размер 0.015 кв.км, а срокът на предоставеното разрешение - 1 година. Стойността на работната програма възлиза на 16 400 лева. В площта Млечино, разположена на територията на общините Ардино и Кърджали, област Кърджали, правителството разреши търсене и проучване на метални полезни изкопаеми. Площта е с размер 193.70 кв.км, а срокът на разрешението - 3 години. Проучвателната дейност ще извършва “Горубсо - Кърджали”, което се предвижда да инвестира 1.2 млн. долара и допълнително 150 хил. долара за опазване на околната среда. Търсене и проучване на метални полезни изкопаеми ще извършва и “Болкан минерал енд майнинг”, Челопеч, в площта Давидково, разположена на територията на община Лъки, област Пловдив, и общините Чепеларе и Смолян, област Смолян. Площта е с размер 182.00 кв.км, а срокът на предоставеното разрешение - 3 години. Дружеството възнамерява да вложи средства в размер на над 312 хил. долара. Правителството предостави разрешение още на “Голдън бийч Прима БГ” ООД, София, за проучване на метални полезни изкопаеми в площта Вишаите, разположена на територията на общините Божурище и Сливница, област София. Площта е с размер 87.00 кв.км,а срокът на разрешението - 2 години. Стойността на работната програма възлиза на 201 хил. лева.
Източник: Дневник (18.03.2005)

Канадската компания Dundee Precious получи сертификат първа степен за намерението си да инвестира 101.7 млн. лв. в разработването на открит рудник за добив на злато и изграждането на преработвателно предприятие в района на Ада тепе, Крумовград. Преди месец Dundee се сдоби и със сертификат за разширяването и модернизацията на рудник Челопеч. Общо в двата проекта ще бъдат вложени 225 млн. лв. По-важното е, че ще бъдат разкрити заедно със съпътстващите производства 4500 работни места, заяви министърът на икономиката Милко Ковачев. Той лично връчи документа на Лорънс Марсланд, изп. дирекор на дъщерното дружество на Dundee Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/. В края на м.г. БММ приключи проучването на находището в Ада тепе. Установените златни ресурси са 835 хил. тройунции /над 26 тона/. Компанията очаква регистрация на търговско откритие, след което ще кандидатства за концесия за добив на злато. До края на април ще бъде готов и докладът за ОВОС. Стремежът ни е да започнем промишлен добив през март 2007 г., заяви Марсланд. Разчитаме полученият сертификат да улесни получаването на всички необходими разрешителни, нещо, което е изключително тежко, коментира той. Компанията не желае финансова помощ от държавата за изграждане на инфраструктура, но ще се възползва от възможността да закупи без търг на пазарни цени необходимата земя. Става дума за 300-350 хил. хектара площ, част от които са държавен горски фонд, обясни Марсланд. Според инвестиционния план край Крумовград ще се добиват и преработват 850 хил. т руда годишно, от които ще се извличат 150 хил. тройунции годишно /около 4.7 т/. Технологията за извличане ще бъде чрез въглеродна сорбция. Заради използвания в процеса цианиден разтвор и открития добив правозащитни организации протестират срещу откриването на рудника. Според Марсланд компанията води интензивни разговори с местните хора, за да ги убеди в безопасността на технологията, която изцяло отговаря на стандартите на ЕС. Изграждането на рудника край Ада тепе и експлоатацията му ще открият 250 постоянни работни места за хората от района. Допълнителната заетост се очаква да достигне 1500 души. първи клас СЕРТИФИКАТ първи клас се дава на компании, които инвестират над 100 млн. лв. Те получават индивидуално обслужване от Българската агенция за инвестиции при изваждането на всички разрешителни за започване на стопанска дейност. Освен това компаниите могат да поискат държавна помощ при изграждане на необходимата инфраструктура. БАИ е издала само три сертификата за първи клас. Първият е на Lindner за изграждането на Бизнеспарк София. Другите два са на Dundee Precious.
Източник: Пари (30.03.2005)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 12 от 5.VII.2004 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - АД, с. Челопеч: вписа като едноличен собственик на капитала "Дънди Прешъс (Крумовград)" - Б. В. ООД, със седалище гр. Амстердам, Холандия; променя фирмата на "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД; вписа изменение в устава на дружеството с решение от 27.IV.2004 г.
Източник: Държавен вестник (05.07.2005)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 5.VII.2004 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 1284/97 на годишния финансов отчет на дружеството за 2003 г. на "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч, Софийска област.
Източник: Държавен вестник (05.07.2005)

В Крумовград отново ще протестират днес срещу добива на злато в "Ада тепе". Протестът е по повод посещение от експерти на Европейската банка за възстановяване и развитие. ЕБВР финансира проекта на "Болкан Минералс енд Майнинг" - дъщерна фирма на канадската компания "Дънди Прешърс Металс". Компанията е сред инвеститорите първи клас у нас заради вложенията си от над 70 млн. лв. в Челопеч, където също добива злато. В "Ада Тепе" се предвижда добив на злато с използване на цианид. Еколозите ще сезират правораздавателните органи в страната, политическите сили, Европейската комисия за корупция, Борда на Директорите на ЕБВР и Европейската зелена Партия. "Дънди Прешъс Метал" е предвидила разходите за добив на сребро и злато за първа фаза на проекта "Ада тепе" да са около 100 млн. долара. Находището има запаси от 24 т злато, или около 320 млн. долара, изчислени по курса на БНБ за 18.07.2005 г., твърдят еколозите. ЕБВР финансира "Дънди Прешърс Металс" и дъщерната й "Челопеч Майнинг" и за находището в Челопеч. От компанията припомниха, че на 18 август е насрочено общественото обсъждане на проекта в Крумовград, а на 17 август - в с. Звънарка. Фирмата гарантира, че ще спазва европейските стандарти при добива.
Източник: Сега (21.07.2005)

БММ ОТКРИ НАХОДИЩЕ НА ЗЛАТО КРАЙ КРУМОВГРАД Находище "Хан Крум" край Крумовград със съдържание на 750 000 тройунции злато е открила компанията Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/, съобщиха оттам. БММ е концесионер и на мина Челопеч. От компанията информираха, че очакват да започнат концесия за добив в новооткрития залеж "Хан Крум". Според нейните планове първоначалните разходи по добива ще са 75 млн. USD, а оперативните - общо 79.8 млн. USD. Концесионните възнаграждения за държавата ще са около 5.2 млн. USD годишно, отделно данъкът печалба, който ще внесе в хазната БММ от дейността си, се предвижда да бъде 25.9 млн. USD годишно. БММ е предвидила и разходи за своя сметка за закриване и рекултивация на земята на залежите. Те са 8.7 млн. USD. Две години след старта на добива на злато от "Хан Крум" инвестицията ще започне да се възвръща. В процеса на разработка на находището ще бъдат открити 300 нови работни места и още над 230 във фазата на експлоатация за период, не по-малък от 6 години. Преработката на рудата ще се прави с помощта на цианидни съединения по безопасен за околната среда начин. В разработената технологична схема е включен и процес за разграждане на цианидите в отпадъка, преди той да бъде депониран. БММ предвижда след разграждането на цианидите в отпадъка да стигне ниво от 1 мг/л - много по-ниски от евронормите - 10 мг/л. Хвостохранилището, където ще се съхранява така обработеният отпадък, ще има изолиращ слой, както и мембрана, информират от БММ.
Източник: Пари (12.08.2005)

Взети са всички необходими мерки, за да няма замърсяване на околната среда и вреди за здравето на хората от Крумовград при добива на злато от мината "Ада тепе" до града. Това каза Ирена Стамболиева - еколог в "Болкан Минерал енд Майнинг" - дъщерна фирма на канадската компания "Дънди Прешъс Майнинг", която ще експлоатира мината. Екологични организации и инициативен комитет на граждани от Крумовград на няколко пъти през последните месеци заявяваха готовност да протестират срещу проекта. Опасенията им са заради това, че се предвижда златото да се добива по открит способ, с използване на цианиди. Мнението на природозащитниците е, че технологията с цианид е една от най-опасните за хората и природата, а при авария цианидното замърсяване ще засегне цялото поречие на реките Крумовица, Арда и Марица. Технологията за извличане на златото с цианиди не е опасна, коментира Стамболиева. По думите й технологията се използва на 450 обекта в цял свят, включително в страни, известни с високите си екологични изисквания, като Финландия, Франция, Испания и Нова Зеландия. Ирена Стамболиева отбеляза, че няма опасност и от разнасяне на прах, защото ще има оросяване на площадката, както и филтри. Знае се, че в района рядко духат силни ветрове, но при силни ветрове ще се спира работа, каза тя. Стамболиева допълни, че в рудника няма да се работи през нощта, за да не пречи шумът на почиващите хора. На 17 и 18 август ще има обществени обсъждания на проекта с гражданите на с. Звънарка и Крумовград. Проектът предвижда разкриване на 300 работни места - в началната фаза, и над 230 работни места - по време на експлоатацията за период от минимум шест години. Експертите на канадската компания изчисляват също, че ще се създаде и допълнителна заетост по линия на обслужващите производството дейности. Очакванията са да се създадат общо 920 нови работни места в общината. Разчетите са, че средното възнаграждение ще бъде 610 лв. на месец.
Източник: Монитор (15.08.2005)

ИНВЕСТИРАТ 240 МЛН. USD В НАХОДИЩЕТО АДА ТЕПЕ Около 190 USD ще струва добивът на една унция злато от крумовградските залежи Ада тепе по изчисления на канадската компания Болкан Минерал енд Майнинг /БММ/ - дъщерно дружество на канадската Дънди Прешъс Металс, която иска да разработва находището. Това съобщиха вчера на пресконференция представители на ръководството на компанията. Инвеститорите очакват нетна печалба в размер на 83 млн. USD за целия период - от началото на геоложките проучвания до приключване на експлоатацията на находището. По техни изчисления инвестицията за целия период от общо 240 млн. USD ще започне да се възвръща след 3.5 години. 75 млн. USD от тази обща сума са преките инвестиции, 80 USD млн. са предвидени за оперативни разходи, 5.5 млн. USD - за концесионни възнаграждения, 26 млн. USD - за данък върху печалбата, 8 млн. USD - за закриване и рекултивация. Добивът ще се извършва в съответствие с всички екологочни изисквания, увериха от компанията. Около 25 къщи ще трябва да построи инвеститорът за хората, чиито имоти попадат в засегнатата територия, за останалите няма опасност от замърсяване според инвеститора. .
Източник: Пари (16.08.2005)

Депутат скочи срещу добива на злато Депутат скочи срещу добива на злато в Крумовград. Ще предприема всички мерки златодобивът да не се случи, обяви Юнал Тасим от ДПС. Той бе в града за общественото обсъждане на проекта на канадската "Дънди Прешъс". Екоорганизации и граждани се обявиха против заради използването на технологии с цианид. Проектът не е безопасен, заяви и Тасим, чиято първа специалност е инженер-химик. На обсъждането обаче емоциите надвиха добрия тон въпреки обясненията на шефа на компанията Лорънс Марсланд, че ще бъдат вложени $75 млн. и ще бъдат открити близо 1200 работни места.
Източник: Стандарт (19.08.2005)

Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД е дъщерно дружество на канадската компания Дънди Прешъс Металс Инк. Дружеството извършва геологопроучвателни дейности на територията на България с цел търсене, проучване и оценка на полезни изкопаеми от 1997 г. В момента в се провеждат комплексни геоложки проучвания в 10 лицензионни площи в страната. Дружеството притежава правото да извършва проучвателна дейност в рамките на проучвателна площ Крумовград, област Кърджали с територия 113 км2. Разрешително за проучвателна дейност беше продължено за срок от две години през юни 2003 г.. През 2001 г. Дружеството регистрира геоложко откритие №001 под името Находище Хан Крум. Според извършената предварителна технико-икономическа оценка находището има потенциал за открит рудник с годишно производство в рамките на 130 – 150 хиляди трой унции злато. Дружеството приключи с проучвателните работи на основната част от находището, рудното тяло в участък Ада тепе, и подаде заявление за регистриране на търговско откритие в МОСВ. След получаване на търговско откритие, Дружеството възнамерява да кандидатства за концесия за добив от Министерството на икономиката. Към заявлението за кандидатстване за концесията за добив бяха изготвени Доклад за оценка на въздействието върху околната среда и подробна техникоикономическа оценка. Капиталните инвестиции за разработване на находището в размер на над 100 млн. лева ще започнат след получаване на концесия за добив и всички необходими разрешителни за изграждане и функциониране на рудник. Желанието на Дружеството е проекта да е реализиран в началото на 2007 г. Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД разполага с високо компетентни специалисти и прилага най-съвременните и усъвършенствани геологопроучвателни технологии и методики в България като: Компилация и анализ на данни от геоложки, геофизични и геохимични данни в текстова форма и картен материал; Регионални методи на предварително търсене – опробване по потоци на разсейване („блек” опробване); Предварителни изследвания в локален мащаб; Допълнителни детайлни изследвания; Геофизични изследвания в локален мащаб; Диамантено сондиране и сондиране с обратна циркулация (RC) Обработка, количествен и качествен анализ на пробите; Компютърна обработка и изграждане на ГИС модел с помощта на съвременни софтуерни продукти. Дружеството активно прилага последователен и задълбочен качествен контрол на всички етапи - от събирането на проби до тяхното анализиране. Дружеството разполага с модерно ядкохранилище и лаборатория за обработка на проби с капацитет до 8000 бр. на месец. През последните осем години Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД има значителен принос към България не само във финансово измерение, но и от гледна точка на непрекъснатото обучение, което осигурява на българските геолози в прилагането на модерни и ефективни проучвателни методи, по-задълбоченото изучаване на металогенезата в България и установяване на запаси и ресурси от метални полезни изкопаеми (Крумовград). Дружеството сериозно инвестира в геологопроучвателни дейности на територията на България и цели идентифицирането на рудни тела с промишлено значение, които да бъдат разработени до етап на експлоатация по възможно най-бърз и икономически-ефективен начин, като в същото време се съблюдават най-добрите международни стандарти за управление на околната среда. Във всички етапи на проучвателния процес, Дружеството отделя особено внимание на интересите и безпокойствата на местната общественост и полага всички усилия да поддържа добри работни взаимоотношения с населението. Философията на БММ ЕАД е да наема местна работна ръка винаги, когато това е възможно, като по този начин населението в района получава директна икономическа полза от проучвателните работи и се запознава със същността на процеса.
Източник: Фирмена информация (24.08.2005)

Областният съвет на Еврос в Гърция е решил да подпомогне със 100 хил. евро дейността на български природозащитни организации, които протестират срещу планирания от канадската компания "Дънди прешъс металс" проект за разработка на златното находище Ада тепе край Крумовград. Това съобщи вчера атинската информационна агенция. Областта Еврос в южната съседка граничи непосредствено с българската територия и Турция.
Източник: Дневник (17.09.2005)

Подписи срещу златодобива Подписи срещу златодобива от Ада тепе събират в Крумовград. Инициативата е на общинската администрация и върви до сряда по населените места в общината. Параф полагат хората, които подкрепят решение на общинския съвет да не се подкрепи предложението за добив на злато от рудника край града. Причината е, че канадските инвеститори от "Дънди прешъс металс" не гарантират спазването на нормите за качество на околната среда. Съветниците предлагат на екоминистъра да вземе под внимание становището на ОбС-Крумовград.
Източник: Стандарт (21.09.2005)

Гърци, българи и турци скочиха срещу рудник Граждани и местни власти в Гърция, Турция и България започнаха безпрецедентна съвместна акция срещу канадски проект за откриване на златна мина край Крумовград. Хората се страхуват, че рудникът ще доведе до екологична катастрофа в трите страни, съобщи АФП. Срещу Dundee Precious Metals скочиха кметството в Крумовград, три природозащитни организации, гръцката и турската служба за минераложки проучвания, както и две гръцки погранични префектури.
Източник: Стандарт (14.10.2005)

Гърци скочиха срещу златна мина у нас Към 300 гърци се изсипаха с автобуси на площада в Крумовград вчера. Съседите дойдоха, за да кажат "не" на намерението на канадската компания "Дънди Металс" да добива злато от хълма Ада тепе край града. Според тях се очаква замърсяване с цианиди, което може да се пренесе в Гърция чрез реките Крумовица, Арда и Марица.
Източник: Стандарт (24.10.2005)

Dundee Precious Metals стъпва в Сърбия Канадската минна компания Dundee Precious Metals спечели три концесии за геологопроучвателна дейност в Сърбия след участие в публичен търг. Правителството на Сърбия определи Dundee за концесионер на площите "Кока Куруга", "Кока Купятра" и "Тилва Нягра", разположени в района на Църни Връх. Разрешението за проучвателна дейност е предмет на 15-дневни коментари и оценки, съгласно сръбското законодателство. След този срок комисия, определена от правителството, ще преговаря с канадската компания за продължителността на концесионните договори. От Dundee очакват договорите да бъдат подписани в началото на 2006 г. "Dundee се ангажира сериозно с развиването на миннодобивния потенциал в Източна Европа. След направените и планирани инвестиции в България ние сме удовлетворени от предоставената ни възможност да продължим проучванията и инициативите си и в Сърбия", каза Джонатан Гудман, президент и гл. изпълнителен директор на Dundee. Dundee Precious Metals е международна минна компания, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработване и експлоатация на находища на ценни метали. Тя осъществява дейност в България чрез дъщерните си дружества "Челопеч Майнинг" ЕАД, което разработва медно-златното находище Челопеч и "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, което търси и проучва златоносни руди в лицензионна площ Крумовград.
Източник: Монитор (23.11.2005)

Разрешения за търсене и/или проучване Разрешение на министъра №/дата Група подземнобогатство Обект Площ Титуляр на разрешението Срок (години) 1/09.05.2000 метални полезни изкопаеми Крумовград, обл. Кърджали 130 кв.км "Болкан Минерал енд Майнинг"АД 3 10/07.10.2002 неметални полезни изкопаеми Паничково дере, обл. Хасково 14,625кв.км. "Гравелита"ООД 2 11/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Струпец-Запад обл. Сливен 0,0515кв.км. "Динас"АД 1 12/14.11.2002 неметални полезни изкопаеми Чакъла, обл. Сливен 0,263кв.км "Динас"АД 2 13/25.11.2002 метални полезни изкопаеми Момчилград, обл. Кърджали 186 кв.км. "Горубсо-Кърджали"АД 3 14/21.03.2003 неметални полезни изкопаеми Антола, обл. Търговище 1,398 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 15/01.09.2003 метални полезни изкопаеми Грънчарица, обл. Пазарджик 193 кв.км "КЦМ 2000"АД 3 16/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав, обл.Варна 1,90 кв.км. "Магма - 97"АД 1 17/05.12.2003 неметални полезни изкопаеми Белослав-Север, обл. Варна 0,6648кв.км. "Магма - 97"АД 1 18/30.06.2004 метални полезни изкопаеми Желязната шапка, обл.Пазарджик 0.0203кв.км. "Елшица 99"АД 2 19/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Две могили, обл.Шумен 10,4 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 2/09.10.2000 метални полезни изкопаеми Диканите, обл. Перник 111 кв.км "Хероуърд Венчърс - България"АД 3 20/05.07.2004 неметални полезни изкопаеми Арчар, обл.Шумен 4,207 кв.км. "Каи майнинг"ЕООД 2 21/20.09.2004 метални полезни изкопаеми Маджарово, обл. Хасково и обл. Кърджали 200 кв.км. "Сентръл Ейша Минералс Лимитед" 3 22/17.11.2004 неметални полезни изкопаеми Бъчвата, обл. Плевен 0,14 кв.км. "СК-13 Плевен Каменина"АД 1 23/28.12.2004 метални полезни изкопаеми Елаците-Свищи плаз, обл. Софийска 25 кв.км. "Елаците-Мед"АД 3 24/28.12.2004 неметални полезни изкопаеми Корията, обл. Варна 1,10 кв.км. "Девня цемент"АД 2 25/30.03.2005 неметални полезни изкопаеми Анел Тепе, обл. Кърджали 0,2 кв.км. "Зеорекс интернационал"ЕООД 2 26/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Дружба, обл. Пловдив 3,72 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 27/04.11.2005 метални полезни изкопаеми Джурково, обл. Пловдив 3,15 кв.км. "Лъки инвест"АД 3 3/29.12.2000 неметални полезни изкопаеми Гола Могила, обл. Стара Загора 0,19 кв.км. "Будоров-ММ-Михаил Будоров"ЕТ 2 4/28.03.2001 метални полезни изкопаеми Братия-Лисец, обл. Пазарджик 107 кв.км. "Асарел-Медет"АД 3 5/30.08.2001 неметални полезни изкопаеми Зеленика, обл. Кърджали 0,40 кв.км. "Гравелита"ООД 2 6/14.02.2002 метални полезни изкопаеми Батова река, обл. Добрич 10,24 кв.км. "Батова Рийвър Манганийз Майн"ЕООД 2 7/05.04.2002 неметални полезни изкопаеми Пещене, обл. Враца 4,63кв.км. "Агенор-3"ООД 3 8/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Папаза, обл. Разград 1,18кв.км. "Каолин"АД 3 9/01.08.2002 неметални полезни изкопаеми Тоби, обл. Варна 1,50кв.км. "Химекс-Христо Иванов"ЕТ 3
Източник: М-во на икономиката (21.12.2005)

България е първа по инвестиции спрямо БВП България е на първо място в света за 2005 г. по размер на направените инвестиции спрямо брутния й вътрешен продукт. Това съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции Павел Езекиев, като цитира данни от доклад на Световната банка. С привлечените 2-2,2 млрд. евро 2005-а се очертава като годината с най-много преки чужди инвестиции “на зелено”. Общият обем на очакваните капиталовложения за 2006 г. е 6,1 млрд. евро, като 3,8 млрд. от тях ще са български, а 2,3 млрд. чуждестранни. Ръстът им спрямо тази година ще е 10 на сто. Само до март ще започне реализацията на 20 нови инвестиционни проекта. За пръв път през 2005 г. отчетните и прогнозни данни за инвестициите у нас не включват постъпленията от приватизация, които са нищожни. По думите на шефа на БАИ това означава, че страната ни вече разчита на доверието на чуждите инвеститори, които влагат парите си в нови предприятия и мощности, а не в покупко-продажби. Друг рекорд за страната ни идва от очертаващата се тенденция на удвояване броя на чуждите инвеститори, които стъпват у нас за първи път. Докато през 2004 г. са реализирани 110 такива проекта, то през т.г. броят им ще е към 150, а през 2006 г. още по-голям, каза Павел Езекиев. Според друга класация на СБ България е на 2 място в Европа и на 15 място в света по т.нар. инвестиции в бизнес услуги. Специален показател отчита атрактивността на този вид инвестиции с показателите бизнес среда, финансова структура, хора и умения и стабилност. Увеличението на капитала на "Мобилтел" във връзка със закупуването на оператора от "Телеком Аустрия" е най-голямата инвестиция у нас през годината, отчитат в БАИ. Сделката в размер на 1.6 млрд. евро стана през лятото. На второ място в класацията е "ЛУКойл" с вложенията си за разширяване на "Нефтохим Бургас" и на мрежата от бензиностанции на компанията. Следват няколко банки, проекти в недвижими имоти, "Шишеджам", "Дънди прешъс", "Асарел Медет" и др. За разлика от 2004 г., когато инвестициите бяха най-много в секторите енергетика и банки, сега се очертава по-равномерно и балансирано разпределение. Очаква се 25 на сто от вложенията догодина да са в производството, 20% в услугите, 20-25% в енергетиката и около 30% в добивната промишленост и транспорта. Силен приток на капитали ще има в IT сектора и телекомуникациите, като 2 от тези проекти са пред подписване, каза шефът на БАИ. Рекорд т.г. бележат и българските инвестиции в чужбина. Техният размер е 250 млн. евро, което е 10 пъти повече спрямо 2004 г. Два нови сертификата от първи и трети клас ще бъдат издадени през януари, съобщи Езекиев. Единият е на белгийската "Кумерио" /бивша "Юмикор"/, която разширява производствените си мощности, а другият на "Шнайдер" за строежа на нова фабрика за електроника в община Марица. Досега БАИ е издала общо 11 сертификата на инвеститори. За 6 нови проекта на обща стойност 400 млн. евро пък има заявени инвестиционни намерения. Предстои промяна в Закона за насърчаване на инвестициите, като целта е отпадане на класовете, защото това е субективен оценъчен фактор, твърди Езекиев. Промени в други закони пък ще осигурят синхронизация в работата на БАИ, държавата и общините по общи инвестиционни проекти с бизнеса.
Източник: Монитор (23.12.2005)

Държавата мълчаливо спира златодобива в Крумовград Компанията "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна на канадската фирма "Дънди Прешъс Металс", засега няма да получи положителна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), която й дава възможност да разработи златното находище край Крумовград. Това съобщи зам.-министърът на екологията Чавдар Георгиев. Той обясни, че екоекспертите не могат да дадат положително становище за проекта заради обществените протести срещу проекта в местността Ада тепе. Формално отрицателен ОВОС няма, но процедурата е на етап мълчалив отказ. Фирмата сама трябва да реши как и дали да реализира проекта си, обясни Георгиев. "Компанията поиска среща с министъра на околната среда и водите и сме предприели стъпки за защита на интересите на дружеството срещу непроизнасянето на МОСВ в законоустановения срок и в съкратените срокове, които се полагат на инвеститор Първи клас", коментира Лорънс Марсланд, вицепрезидент на "Дънди Прешъс Металс". Компанията подаде жалба на 02.12.2005 г., след като МОСВ не взе решение по ОВОС в срока по Закона за опазване на околната среда, изтекъл на 18.11.2005 г. Компанията не е запозната с причините за забавяне на решението, казаха оттам. Законът изисква МОСВ да излезе с положително или отрицателно становище по ОВОС на проекта, коментираха от "Дънди Прешъс Металс". "Що се отнася до аргумента за декларацията на общинския съвет, ако подобни решения можеха да се взимат на равнище община, това би обезсмислило цялата съществуваща процедура, ОВОС, функциите на Висшия екологичен експертен съвет и няколко отдела към министерството, коментират от компанията. "Дънди Прешъс Металс" разработва и златното находище в Челопеч. Концесията на "Болкан Минерал енд Майнинг" за Ада тепе е за 6 години. Според екоорганизации у нас и в Гърция обаче използваната от фирмата технология на работа застрашава околната среда и здравето на хората, защото компанията ще добива злато по открит способ с използване на цианиди, които могат да замърсят реките Крумовица, Арда и Марица. От компанията отричат и заявиха,че работят със съвременни и безопасни технологии. През лятото граждани от региона и пограничните населени места в Гърция протестираха срещу проекта за златодобив.
Източник: Сега (29.12.2005)

Как държавата гони големи инвеститори Поредният отказ на екоминистерството да даде зелена улица на проект на канадската компания Dundee Precious Metals предизвика острата реакция на гилдията. Българската минна камара настоява министерството да приеме специална наредба, с която да се въведе регламент на общественото обсъждане на инвестиционните проекти в този бранш. Липсата на правила компрометира целия процес, допуска намеса на политически и корпоративни интереси и гони чуждите инвеститори, коментира Петър Петров, главен секретар на камарата. Преди седмица Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ отложи даването на разрешение на канадската компания да въведе технология за преработка на медно-златния концентрат и добив на злато на територията на рудник Челопеч. Преди това Dundee Precious Metals получи мълчалив отказ от екоминистерството за проекта й да добива руда от златоносното находище Ада тепе край Крумовград, което проучва от 2003 г. И двата проекта бяха бойкотирани от природозащитни организации. Екоминистерството и министерството на икономиката пасивно наблюдават как се провалят проекти за милиони, коментира Петър Петров. Според минната камара държавата трябва да бъде активен участник в дискусиите и арбитър в споровете между страните. Още повече че държавата е собственик на подземните богатства и на нея е възложено опазването на околната среда. В момента бизнесът на чужди инвеститори се спира само защото екоорганизации, консултирани от отдавна излезли от професията експерти, непознаващи новите технологии, предвещават катаклизми, без да се опират на никакви данни, казва Петров. Затова от минната камара искат в наредба да бъдат описани критерии за компетентността на консултантите. От бранша настояват още преди подписването на документите за намеренията на инвеститорите да се провеждат консултации с местната власт. Така без съмнение се печелят съмишленици вместо врагове. Проектите на други два чужди инвеститора в рудодобива бяха провалени през последните години. През 2003 г. министър Лидия Шулева прекрати договора на Батова Ривърс Манганейз Майн за проучване на мангановото находище Оброчище до курорта Албена. Мотивът бе неспазване на срока за започване на проучването, но истинската причина бе отпорът на туристическия комплекс. Мартерн ЕООД има разрешение от 2004 г. за проучване на златорудното находище Попинци край Панагюрище. Прокуратурата обаче спря проекта по настояване на депутати от различни политически сили от предишния парламент. Мотивът бе, че няма извършен ОВОС, въпреки че за геоложки проучвания не се изисква по закон.
Източник: Пари (30.01.2006)

И в двата проекта на Dundee Precious за добив на злато – в Челопеч и Ада тепе, се предвижда използването на цианидна технология. Именно използването на цианиди предизвиква най-големите тревоги сред местното население. Тук са и най-яростните атаки от страна на природозащитните организации. Според един от корифеите в минната наука, проф. Стоян Грудев от Минно-геоложкия институт, "излишно се създава психоза, че този метод ще съсипе природната среда в региона”. Разбира се, цианидът е силна отрова, но като реагент той много лесно се разгражда и обезврежда, коментира проф. Грудев. Ако процесите се прилагат точно и съобразно изискванията на модерната наука и технологии и ако има кой да ги контролира, рискът е минимален, смята той. В предложената технология в рудник Челопеч отпадъчният пулп от добива на злато ще се подлага на деструкция на цианидите и тяхната концентрация ще бъде свеждана до ниво, по-ниско от 10 мг/л, което е под допустимите евронорми. Всички използвани води ще бъдат включени в оборотен цикъл и няма да бъдат изпускани в повърхностни и подземни обекти. Заради завишеното съдържание на арсен в рудата, добивана в Челопеч, концентратът не може да се преработва у нас, защото липсват нужните мощности. Той се изнася в чужбина. Световните металургични предприятия нямат икономическа изгода да инвестират в очистни съоръжения единствено и само за да преработват изнасяния от Челопеч концентрат, обясни Ирена Стамболиева, мениджър Опазване на околната среда в Челопеч Майнинг ЕАД. Прогнозите са, че до 3 години челопешката руда няма да има къде да се изнася, което ще доведе до спирането дейността на рудника.
Източник: Пари (30.01.2006)

Спорът за златната мина край Крумовград стигна до Брюксел. Трима евродепутати са отправили питане до комисаря по разширяването Оли Рен какви мерки ще се вземат срещу опасното използване на цианид при разработката на находището. Технологията за добив на злато ще бъде приложена от канадската компания Dundee Precious Metals, която иска да вземе мината на концесия. "Фирмата се надява да си осигури находището без търг с мотива, че е направила откритието. Това ще е в нарушение на намеренията на българското правителство, което декларира, че ще даде концесията единствено след търг", пишат евродепутатите Ели де Гроен, Маргрете Аукен и Хилтруд Брейер от Зелената партия. Тримата посочват, че срещу добива на злато в Ада Тепе протестират не само местните хора, но жителите и властите в съседните райони в Северна Гърция и Турция. "Районът е земетръсен и всеки сериозен природен катаклизъм ще доведе до масово отравяне с цианид, който може да отрови земите на три държави по река Марица", предупреждават депутатите. В заключение те питат дали парите на данъкоплатците от Евросъюза ще бъдат използвани за субсидиране на опасната мина в Крумовград. Канадската компания е поискала заем за проекта си от Европейската банка за възстановяване и развитие. Еврокомисията обаче няма да подкрепи отпускането на парите, докато не се получат задоволителни резултати от доклада за въздействието върху околната среда, който се изготвя в България. Това уверява в отговор комисарят по разширяването Оли Рен. В писмо от 17 февруари той посочва, че ЕК е наясно с проблема и чака да се запознае с оценката за вредите на мината. България е поела ангажименти за опазване на природата, към които трябва да се придържа, подчертава Рен.
Източник: Стандарт (20.02.2006)

Съдбата на рудник Челопеч влезе в Парламента До дни ще бъде подписана заповедта за събиране на Висшия екологичен експертен съвет, на който ще се вземе решение за инвестиционния проект на канадската компания Dundee Precious Metals за изграждане на завод за преработка на медно-златния концентрат до крайни метали в рудник Челопеч. Това заяви представителят на МОСВ Мина Стоянова на вчерашното обсъждане на проекта, организирано в парламента от депутатката от НДСВ Весела Драганова. 15 март е крайният срок, в който екологичният съвет трябва да се произнесе. В края на миналата година канадската компания получи мълчалив отказ за друг свой проект - добив и преработка на златна руда край Крумовград. Местните хора не са против инвеститора, те просто не вярват на държавните контролни органи, заяви кметът на Челопеч Алекси Кисяков. Затова той предложи да се създаде обществен контролен съвет с участието на местни жители, който да следи за изпълнението на ангажиментите на инвеститора. Голямото ни безпокойство е създаването на ново хвостохранилище в близост до село Чавдар, заявиха от организацията Бъдеще за Чавдар. В него ще се съхранява отпадъкът от преработката на златно-медния концентрат, а той ще съдържа арсен, цианиди и пирит. Всички норми са под допустимите европейски стандарти, увери Робърт Бел, генерален мениджър на Челопеч майнинг. Според екозащитниците обаче инвеститорът не дава ясни гаранции, че отпадъкът ще си остане безвреден. Ще предложим в Закона за концесиите и в Закона за подземните богатства да се предвиди създаването на гаранционен фонд със средства от концесионните такси, който да осигури опазването на околната среда след приключване на подобни инвестиционни проекти, обеща Весела Драганова. В България няма подходяща технология, която да преработва богатия на арсен златно-меден концентрат, добиван в Челопеч. Затова той се изнася за преработка в чужбина, но този пазар с всяка изминала година се свива. Ако в Челопеч не се изгради технология за добив на крайни метали, след три години няма да можем да преработваме концентрата, казаха от Челопеч майнинг. Това означава закриване на рудника, където работят близо 900 души.
Източник: Пари (01.03.2006)

Екологичният съвет каза "да" на проекта за Челопеч Висшият експертен екологичен съвет даде положително становище за проект на канадската компания Dundee Precious Metals. Той предвижда разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. В петък съветът се събра за втори път, за да разгледа доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, атакувано от природозащитни организации. Очаква се до седмица министърът на околната среда и водите да даде решение за започване на проекта. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD. Наред с увеличения добив се предвижда увеличаване на капацитета на инсталацията за обогатяване и построяване на завод за преработка на рудния концентрат до мед, злато и цинков сулфат. Инвеститорът ще изгради и ново хвостохранилище за отпадъка от преработката на концентрата. Според разчетите на канадската компания при новото натоварване рудникът ще бъде експлоатиран около 15 години.
Източник: Пари (13.03.2006)

Рудник Челопеч с 15.3 млн. USD от продажби Dundee Precious Metals е реализирала 15.3 млн. USD от продажбата на 72 хил. т златно-меден концентрат от рудник Челопеч през миналата година, съобщиха от канадската компания. Като цяло компанията отчита за 2005 г. рекорден приход. Общата печалба е за 17.2 млн. USD. 2005 г. бе преломна за Dundee Precious, изготвихме две технико-икономически оценки, две оценки за въздействие върху околната среда и добавихме два нови района към проектите - Нунавут /Канада/ и Сърбия, каза Джонатан Гудман, президент на канадската компания. На 10 март Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри проекта за разширяване преработката на медно-златни руди от находище Челопеч до 3 млн. т годишно. Част от проекта е и изграждането на нова инсталация за преработка на концентрата до крайни метали. За 15 май 2006 г. е насрочено делото по първия проект на Dundee Precious за добив на злато край Крумовград. Компанията заведе съдебен иск, след като държавата не се произнесе в законовия срок /ноември 2005 г./ дали одобрява инвестиционното предложение.
Източник: Пари (14.03.2006)

Челопеч застрашава Гърция с цианиди Цената на златото по световните пазари в последно време непрекъснато се покачва. Затова "Дънди" едва ли скоро ще реши да си отиде от България. Еколозите са убедени, че в случая не се касае толкова за инвестиции, колкото за безочливо трупане на пари при голям риск както за българското население в района, така и на това в съседна Гърция при екокатастрофа. Наводненията, които заливат голяма част от страната ни, както и редицата земетресения, макар и слаби, разлюлeли част от Югоизточна България през последните десетина дни, са доказателство, че рискът не е измислен. През 2000 г. огромен разлив от мината Байа Маре в Румъния отрови река Тиса и оттам - Дунав и Черно море. Засегнати бяха 2 млн. души в три държави. Лакомията на "Дънди" личи и в параметрите на концесията. Тя дава на канадците 98,5% от полученото злато и други ценни метали, като едва 1,5% ще отива за българската държава.
Източник: Стандарт (16.03.2006)

Върнаха проекта на Челопеч Майнинг Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е разпоредил на Висшия експертен екологичен съвет наново да разгледа проекта за разширяване на преработката на медно-златни руди от Челопеч. Заседанието му е насрочено за 27 март. Преди две седмици екологичният съвет даде положително становище за проекта, а на 15 март изтече срокът, в който министър Чакъров трябваше да подпише разрешението. В протокола председателят на Висшия експертен екологичен съвет зам.-министър Чавдар Георгиев е изразил особено мнение и това ми даде основание да разпоредя ново обсъждане, каза Чакъров вчера. Канадската компания Dundee Precious Metals, собственик на Челопеч Майнинг, иска разрешение за разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD.
Източник: Пари (17.03.2006)

Съдът уважи жалбата на "Дънди" и за проекта в Крумовград Върховният административен съд (ВАС) задължи миналата седмица по-долната инстанция - тричленния състав на съда, да се произнесе по жалбата на канадската минна компания "Дънди прешъс металс" относно блокирането на проекта за златното находище в Крумовград от страна на екоминистър Джевдет Чакъров. Поводът за решението на съда беше отказа на тричленката да разгледа жалба на дружеството срещу нежеланието на екоминистъра да се произнесе по оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта. Фирмата подаде жалба, след като Джевдет Чакъров не отговори в законовия срок до средата на ноември. Налице е мълчалив отказ от страна на екоминистъра, който подлежи на обжалване, поради което жалбата на "Болкан минерал енд майнинг" е допустима и тричленният съвет трябва да се произнесе по нея, гласи решението на петчленния състав на ВАС, с което на практика случаят беше върнат за разглеждане. Седмица по-рано тричленен съвет на ВАС задължи Чакъров да оповести позицията си и по плановете на компанията за модернизация и ново производство в златния рудник в Челопеч, което също беше подминато с мълчание от министъра. Все още не е ясно какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по казуса с проекта за Крумовград, но в петък стана ясно, че институцията е решила да обжалва решението на тричленния състав на съда за инвестиционното предложение за Челопеч. При това положение петчленният състав на ВАС ще има последна дума и за този проект. Доволни сме от решението на петчленния състав на ВАС, което очаквахме още на по-долна инстанция, коментира Лорънс Марсланд, главен оперативен директор на "Дънди". Както и преди обаче, той остава резервиран за развитието на нещата по-нататък. Не съм сигурен какво да очаквам, заяви Марсланд Заради проблемите с екоминистерството "Дънди" вече повече от три месеца не може да пусне в ход проекта за разработване на златното находище "Ада тепе" край Крумовград на стойност 75 млн. долара. Поради същата причина повече от половин година е блокирано и инвестиционното предложение за златодобивния рудник в село Челопеч на стойност 175 млн. долара. Срещу реализирането им се обявиха и няколко природозащитни организации, според които предвижданата при тях цианидна технология за извличане на злато ще замърси околната среда. Административните пречки, с които "Дънди" се сблъска в България, принудиха компанията да преосмисли инвестиционната си стратегия за страната. Проблемът между "Дънди" и Джевдет Чакъров ескалира и стигна дори до Брюксел, след като компанията изпрати оплакване в Европейската комисия, а екоминистърът беше принуден да дава обяснения на евродепутати. На страната на чуждестранния инвеститор застанаха и бизнес организациите в България, които нееднократно изразиха дълбокото си безпокойство от идеите и практиката на Министерството на околната среда и водите. При решението на ВАС за Челопеч от ръководството на Минната камара обявиха, че това е добър знак за всички инвеститори в страната, и изразиха оптимизъм, че администрацията повече няма да мълчи пред бизнеса.
Източник: Дневник (06.11.2006)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и чл. 251, ал. 4 ТЗ с решение № 14 от 16.ХI.2005 г. по ф. д. № 1284/97 вписва промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч: вписва преизбирането на съвета на директорите на дружеството с мандат до следващото годишно решение на едноличния собственик на капитала в състав: Джонатан Картър Гудман - председател, Челси Брус Бъртън - зам.-председател, Лоранс Дъглас Марсланд - изпълнителен член, и Джереми Базил Купър - член; дружеството ще се представлява от Лоранс Дъглас Марсланд; допуска прилагането на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2004 г., който е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (21.11.2006)

Съдът задължи Чакъров да се произнесе за добива от "Ада тепе" Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) задължи екоминистъра Джевдет Чакъров да се произнесе по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) на инвестиционния проект на канадската "Дънди прешъс метълс" за добив на злато край Крумовград. Проектът на компанията, разработен от дъщерното й дружество "Болкан минерал енд майнинг", е блокиран заради мълчаливия отказ на Чакъров, който "Дънди" оспори в съда. От екоминистерството заявиха, че първо ще се запознаят с решението на ВАС и тогава ще решат дали да го обжалват пред по-горна инстанция. През ноември петчленка на съда задължи тричленния състав да се произнесе по казуса. По-долната инстанцията беше отказала да разгледа жалбата на "Дънди". В края на октомври тричленка на ВАС излезе с решение Чакъров да се произнесе по ОВОС на блокирания по същия начин проект за разширение на добива от находището на компанията в Челопеч. Екоминистерството го обжалва, но все още петчленката не е разглеждала делото. Заради проблемите с ведомството на Чакъров вече повече от половин година "Дънди" не може да започне проекта за 75 млн. долара за разработването на находището "Ада тепе" край Крумовград. Компанията има разрешение от 2000 г. да прави проучвания в този район. През 2001 г. "Дънди" регистрира геоложко откритие там, а в началото на 2005 г. започна процедура за регистриране на находището като търговско откритие, което по закон им дава и право на концесия. За тази цел компанията трябваше да изготви инвестиционния проект и да направи доклад за ОВОС, по който Чакъров не се произнесе. Предвидената инвестиция от 175 млн. долара за рудника в Челопеч пък се бави вече над година. Препятствията пред "Дънди" накараха компанията да преосмисли стратегията си за инвестиции в България и да се оплаче пред Европейската комисия. Така Джевдет Чакъров беше принуден да отговаря на въпроси по темата, зададени от депутати от екокомисията в Европарламента. Министърът на околната среда продължава да поддържа позицията си, че концесионният договор с "Дънди" за Челопеч не защитава националните интереси, защото възнаграждение за държавата е едва 0.75%. В края на януари, когато представи приоритетите си за 2007 г., Чакъров отново припомни идеята си държавата да участва в добива на злато от находището и заяви, че партията му ДПС споделя тази позиция. Той предлага парите от държавното участие да отиват за изграждане на инфраструктурата в страната и призова останалите управляващи партии да изкажат своите позиции. Промените в Закона за подземните богатства, с които ще се повишат концесионните възнаграждения за добив, се очаква да бъдат готови още този месец.
Източник: Дневник (15.02.2007)

Асарел медет ще разработва ново находище Правителството разреши на "Асарел медет" да проучи възможностите за добив на метални полезни изкопаеми за 3 години. Компанията ще търси суровина в местността Сивата грамада - Паново бърдо, намираща се в община Панагюрище. "Асарел медет" ще вложи близо 240 хил. долара в разработването на находището с площ от близо 14 кв. км. "Болкан минерал енд майнинг" пък получи 3-годишно разрешение за проучване на находището в местността Кошута в община Смолян. Компанията ще инвестира около 125 хил. долара в разработването на находището на площ от 29 кв. км. Монтанската фирма "Пътинженеринг-М" получи концесия за 25 години на находището за варовици "Владимирово". То се намира в землището на едноименното село на община Бойчиновци. Площта му е близо 300 хил. кв.м. Концесионерът ще инвестира над 1 млн. лв. Предвидената средногодишна производителност от кариерата е 25 хил. куб.м скална маса. Община Бойчиновци ще получава 30% от концесионното възнаграждение. Правителството реши чрез неприсъствен конкурс на концесия да бъде предоставено находището за индустриални минерали "Кривня" в община Ветово. Срокът на концесията ще бъде 10 години. В 7-дневен срок от обнародването на решението в Държавен вестник министърът на икономиката и енергетиката трябва да назначи комисия, която да организира и проведе конкурса.
Източник: Дневник (23.03.2007)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 15 от 6.III.2007 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч: освобождава досегашния състав на съвета на директорите и досегашния изпълнителен член; избира за членове на съвета на директорите Джонатан Картър Гудман - председател, Чесли Брус Бъртън, Лорънс Дъглас Марсланд - изпълнителен член, и Джеръми Базил Купър; дружеството се представлява от изпълнителния член Лорънс Дъглас Марсланд.
Източник: Държавен вестник (29.02.2008)

Софийският окръжен съд на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 491а ГПК с определение от 9.III.2007 г. допуска прилагането по ф. д. № 1284/97 на "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч, Софийска област, на годишния финансов отчет за 2005 г., който е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (29.02.2008)

Софийският окръжен съд на основание чл. 251, ал. 4 ТЗ във връзка с чл. 491а ГПК с определение от 9.III.2007 г. допуска прилагането по ф. д. № 1284/97 на "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч, Софийска област, на годишния финансов отчет за 2005 г., който е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (29.02.2008)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение № 15 от 6.III.2007 г. по ф. д. № 1284/97 вписа промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч: освобождава досегашния състав на съвета на директорите и досегашния изпълнителен член; избира за членове на съвета на директорите Джонатан Картър Гудман - председател, Чесли Брус Бъртън, Лорънс Дъглас Марсланд - изпълнителен член, и Джеръми Базил Купър; дружеството се представлява от изпълнителния член Лорънс Дъглас Марсланд.
Източник: Държавен вестник (29.02.2008)

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ РАЗРЕШЕНИЕ № 565 от 22 август 2008 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ “Югово”, разположена на територията на община Чепеларе, област Смолян, и община Лъки, област Пловдив На основание чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 9, чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 5, т. 1 от Закона за подземните богатства и протоколно решение на Министерския съвет № 29 от 24.07.2008 г. разрешавам на “Болкан Минерал енд Майнинг” - ЕАД, с. Челопеч, титуляр на разрешението, дружество, регистрирано по ф.д. № 1284/97, том 63, стр. 80, парт. 3808, в Софийския окръжен съд, със седалище и адрес на управление с. Челопеч, Софийска област, да извърши за своя сметка търсене и проучване на метални полезни изкопаеми - подземни богатства по чл. 2, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ “Югово”, разположена на територията на община Чепеларе, област Смолян, и община Лъки, област Пловдив, при следните условия: 1. Срокът на разрешението е 3 години. 2. Размерът на площта е 81,60 кв.км. 3. Границите на площта са определени с координатите на граничните точки № 1 - 6 съгласно приложение № 1 - карта на площта, и приложение № 2 - списък с координати на точките в координатна система “1970 г.” - неразделна част към договора за търсене и проучване. 4. Условията за осъществяване на дейността търсене и проучване, както правата и задълженията на титуляря се определят в договора за търсене и проучване. 5. Видовете и обемите на работите по търсене и проучване и добивът за технологични изпитвания са определени в работна програма, неразделна част от договора за търсене и проучване. 6. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. Министър: Дж. Чакъров
Източник: Държавен вестник (07.10.2008)

Канадската компания "Дънди прешъс металс", която в България работи чрез дъщерните си предприятия "Челопеч майнинг" и "Болкан минерал енд майнинг", очаква до края на годината да бъде създадено и регистрирано смесеното предприятие между дружеството и държавата. Това съобщи Алекс Нестор, главен мениджър инвестиционни проекти на "Челопеч майнинг". От компанията досега са подали документи за комплексно разрешително, за които са получили висока оценка от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), уверява мениджърът. От дружеството очакват документът да е готов до 3-4 месеца.
Източник: Дневник (11.11.2008)

Софиянци ще търсят злато и сребро край Смолян. Разрешение за проучване на метални подземни изкопаеми и богатства е получила столичната фирма "Химремонтстрой" АД с решение на Министерския съвет от 9 юли. Срокът на разрешителното е за три години, в рамките на които фирмата ще има право да изследва за ценни метали край почти безлюдното село Черешките. То е разположено между двете смолянски села Киселчово и Бориково, почти до гръцката граница. Преди три години канадската фирма "Болкан минерал енд майнинг" също изследваше за ценни метали в района на близкото до Черешките село Кошута. Според кмета на селото Митко Чочев канадската фирма е попаднала на находища, но се е оттеглила и не е започнала добиване на залежите. Най-вероятно тя не е подписала концесия за добив. Не е ясно обаче на какви залежи са се натъкнали канадците. Този район има залежи от злато и сребро, твърди бившият шеф на закритата преди години фирма за уранов добив "Редки метали" Росен Шехов. Преди повече от 20 години геолозите на "Редки метали" са проучвали района за уран, но се натъкнали на находки от сребро и злато. Според тези проучвания в земните недра най-вероятно има жили с около 80 тона сребро и 10 тона злато. Геолозите смятат, че жилите са близко до повърхността и са лесни за добиване. Най-вероятно продължават и на територията на Гърция, която е на 5 км от проучваните села. Ако софийската фирма открие жилите и получи концесия за добив, обезлюденият район ще живне икономически, смята кметът на селата Митко Чочев.
Източник: Стандарт (15.07.2009)

Министерският съвет разреши на „Болкан минерал енд майнинг” ЕАД да проучи възможностите за добив на метали от площ „Кесебир”, община Крумовград. Нейният размер е 198 кв. км. Срокът на разрешението е 36 месеца. В геолого-проучвателните дейности дружеството ще инвестира 553 хил. долара. От тях 20 хил. ще бъдат за възстановяване и рекултивация на изследваните терени.(MS)
Източник: Други (15.10.2009)

РАЗРЕШЕНИЕ № 63 от 17 ноември 2009 г. за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ ”Кесебир“, община Крумовград, област Кърджали На основание чл. 5, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 3 и чл. 53, ал. 4 от Закона за подземните богатства и протоколно решение на Министерския съвет от 14.Х.2009 г. разрешавам: 1. ”Болкан минерал енд Майнинг“ – ЕАД, с. Челопеч, Софийска област, вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията под № 122054432, със седалище и адрес на управление с. Челопеч 2087, община Челопеч, Софийска област, да извършва за своя сметка дейности по търсене и проучване на метални полезни изкопаеми – подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства, в площ ”Кесебир“, община Крумовград, област Кърджали. 2. Обект на разрешението е площ ”Кесебир“ с размер 198 кв. км, индивидуализирана с граници, определени с координатите на точки с № 1 до № 13 в координатна система ”1970 г.“, съгласно приложението. От площта се изключва концесионната площ на находище ”Хан Крум“, определена с координатите на точки с номера от 1 до 12. 3. Правото по т. 1 се предоставя на ”Болкан минерал енд Майнинг“ – ЕАД, с. Челопеч, за срок 36 месеца. 4. Разрешението влиза в сила от датата на сключване на договора за търсене и проучване. 5. Геологопроучвателните дейности, конкретизирани в цялостния работен проект, са задължителни за изпълнение, което може да започне най-рано от датата на издаване на решението за съгласуване на оценката за съвместимост от съответния компетентен орган. 6. Условията за осъществяване на дейностите по търсене и проучване, правата и задълженията на страните, както и количествата подземни богатства за добив за технологични изпитвания се определят в договора за търсене и проучване. 7. Контролът по изпълнение на разрешението и на сключения договор се осъществява от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Министър: Тр. Трайков
Източник: Държавен вестник (15.01.2010)

Два месеца след като съдът отхвърли проекта за цианиден добив на злато в Челопеч на фирма "Челопеч майнинг", дъщерна на канадската "Дънди", инвеститорът се отказа от другия си проект – в Крумовград. По искане на дъщерната фирма на "Дънди" - "Болкан минерал енд майнинг", миналата седмица министърът на околната среда Нона Караджова е прекратила дългогодишната процедура по проекта. Компанията е внесла нов проект за добив на златосъдържащ концентрат - без използване на цианиди. "Оставаме на позицията, че това е най-добрата налична технология, причините за решението ни са опасенията на обществото за рисковете от нея", каза главният мениджър на "Челопеч майнинг" Алекс Нестор, който е в управата и на двете дружества. Златният концентрат ще се обработва извън България. В началото на годината "Дънди" купи завод в Намибия за производство на злато, припомни Нестор.
Източник: Дневник (22.06.2010)

Канадската компания "Дънди прешъс металс" ще изтегли нов заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), за да дофинансира инвестициите си в България, както и за да рефинансира стар дълг към банката, съобщиха от дружеството. В страната "Дънди" притежава компаниите "Челопеч майнинг" и "Болкан минерал енд майнинг". Двете дружества се занимават с управление на златно-медни находища край Челопеч и Крумовград. Новият кредит към ЕБВР е за 66.75 млн. долара и ще бъде изтеглен през "Уникредит Булбанк". С него ще се рефинансира текущ заем за 16.25 млн. долара и ще се финансира проектът за разширение на рудника и фабриката в Челопеч на обща стойност 150 млн. долара. Целта на вложението е да бъде удвоен капацитетът на съоръженията за добив на златна и медна руда до 2 млн. тона руда годишно. Очаква се инвестиционният проект да приключи в края на 2011 г. Заемите, които са гарантирани от "Дънди прешъс металс" и обезпечени чрез залог на акции, ще бъдат изплатени на 10 равни шестмесечни вноски, считано от юни 2013 г. Договорената лихва е изчислена като стойността на LIBOR плюс 3.25% до завършване на инвестицията. След нейното приключване размерът ще се изчислява като LIBOR плюс 2.80%. Заемът предвижда механизъм за ускорено издължаване, като е уговорено "Челопеч майнинг" да извърши частично предплащане в размер до 30% от свободните си парични потоци. Част от финансирането е необходимо да се осигури от "Дънди" и/или "Челопеч майнинг" за хеджиране на 15% от очакваното съдържание на мед в продукцията на рудник "Челопеч" за 2012, 2013 и 2014 г. Компанията няма да подсигурява съдържанието на злато.
Източник: Дневник (06.12.2010)

Правителството даде 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" на "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД (дъщерна фирма на "Дънди Прешъс Металс"). Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. Очакваният средногодишен добив е 850 хил. тона руди. Община Крумовград ще получава 30 на сто от концесионните плащания.
Източник: Стандарт (10.02.2011)

30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находище „Хан Крум” предостави правителството на фирма „Болкан Минерал енд Майнинг”, която е която е собственост на канадската „Дънди прешъс метълс“. Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград, област Кърджали. Решението бе взето днес на заседание на Министерския съвет. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 милиона лева. Очакваният средногодишен добив е 850 хиляди тона руди. Община Крумовград ще получава 30 на сто от концесионните плащания.
Източник: Фирмена информация (10.02.2011)

Правителството даде вчера 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находище „Хан Крум” на „Болкан минерал енд майнинг” ЕАД - дъщерна компания на „Челопеч майнинг“, която добива злато, сребро и мед. В него държавата участва с 25%. За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. край Крумовград. Очакваният средногодишен добив е 850 хиляди тона руди. Находището се намира в землищата на селата Гулия, Дъждовник, Звънарка, Къклица, Малко Каменяне, Овчари и Сърнак, община Крумовград. Общината ще получава 30% от концесионните плащания. Компанията кандидатства за тази концесия от 2008 г., но заради цианидната технология, която прилага и протести на местните жители, досега решение не бе взето. Междувременно Министерството на икономиката, енергетиката и туризма взе под свое управление концесиите на подземните богатства. Заради влезли в сила промени в Закона за подземните богатства взеха решение за промяна на устройствените правилници на министерствата на икономиката, енергетиката и туризма, на регионалното развитие и благоустройството и на околната среда и водите. С промените щатът на регионалното ведомство и на екоминистерството се намалява съответно с 5 и 20 бройки, а с 25 се увеличават в дирекция „Природни ресурси и концесии” в МИЕТ, която поема основните дейности по концесионирането. Предоставянето на права за подземни богатства до този момент беше разпръснато в трите ведомства.
Източник: Класа (10.02.2011)

Крумовград е на път да се превърне в българския Клондайк, след като правителството даде на фирмата "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД (дъщерна фирма на "Дънди Прешъс Металс") правото на 30-годишна концесия за добив на злато. Компанията ще извлича скъпоценния метал от 6 участъка, обединени в златодобивно находище "Хан Крум". За срока на концесията дружеството ще инвестира над 114 млн. лв. Доказаните залежи само в един от участъците - Ада тепе, възлизат на повече от 835 000 тройунции. При сегашните цени на златото това се равнява на над $1,2 млрд., съобщи БНТ. За злато край Крумовград се говори отдавна. Тук и малките рекички са златоносни, дори каменните огради на селските къщи са от руда, съдържаща злато. Запазени са много антични галерии, откъдето древните траки са добивали ценния метал. Фирмата, получила правото на концесия, проучва района от 2002 г. За изследване на най-богатото от шестте находища - Ада тепе, тя е вложила над $4 млн. Доказаните в него залежи са 27 тона. Независими експерти, наети от община Крумовград, трябва да кажат как работата на рудника ще се отрази на околната среда. "Мисля, че основният печеливш в тази ситуация ще бъде фирмата. След това държавата и общината. Но не това е водещото за нашето решение, което ще вземем по време на експертното становище. Водещо ще бъде гаранция за здравето на хората и за опазването на околната среда", заяви Себихан Мехмед, кмет на община Крумовград.
Източник: Стандарт (14.02.2011)

Трохи от злато в държавния бюджет Около 50 млн. долара се очаква да влязат в държавния бюджет през следващите 30 години от добива на злато и сребро край Крумовград. Това е очакваното концесионно възнаграждение за страната ни по одобрената наскоро от кабинета концесия за добив на злато в находището "Хан Крум". Концесията беше дадена от Министерския съвет на дъщерната на "Дънди Прешъс Металс" компания "Болкан Минерал енд Майнинг". Засега са известни с точност само наличните количества злато и сребро в участъка "Ада тепе", а в останалите участъци "Сърнак", "Скалак", "Зона Синап", "Къклица" и "Къпел" залежите ще се установят след старта на добива. Стойността на златото и среброто в находището се оценява на около 1,188 млрд. долара по цени на Лондонската метална борса през януари 2011 г. Тогава златото се продаваше за около 1325 долара за унция, но през миналата седмица тя достигна до над 1428 долара. Ако тенденцията за поскъпване на златото продължи, печалбата за концесионера също ще расте. Очакваният среден годишен добив от находището е около 850 хил. тона руда. От нея се очаква да бъдат извличани по 1,275 тона сребро и по 3,2 тона злато годишно, казаха от Министерството на икономиката. Печалбата за компанията обаче не може да бъде посочена поради невъзможност да се определи точна сума на разходите. Парите за държавата от добива на злато се определят по наредбата за принципите и методиката на концесионното възнаграждение при добив на подземни богатства. Според нея минималното концесионно плащане за държавата е 1,44% от цената на добитите златосъдържащи руди при рентабилност от продажбите до 10%, включително и при загуби. Максималният размер е 4% от цената на златосъдържащите руди при рентабилност от продажбите над 50%. При рентабилност между 10 и 50% плащането се увеличава с 0,064 на всеки процент увеличение на рентабилността. Така в родния бюджет се очаква да влязат само около 50 млн. долара за 30 години. На пръв поглед сумата е доста сериозна, но на фона на общата цена на златото в находището от близо 1,2 млрд. долара тя изглежда нищожна.
Източник: Стандарт (07.03.2011)

Правителството ще разреши на "Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД да проучва за метални полезни изкопаеми площта "Иран тепе". Срокът за разрешението е три години, съобщи пресцентърът на кабинета. Теренът е с размер 68 кв. км и се намира в землищата на 18 села в общините Крумовград и Момчилград. Инвестиционната програма на дружеството, което е собственост на канадската "Дънди прешъс метълс", предвижда 119 хил. долара за проучвателни дейности и още 5 хил. долара за рекултивация на терените. Преди две седмици "Болкан Минерал енд Майнинг" получи 30-годишна концесия за добив на злато от находище "Хан Крум" край Крумовград.
Източник: Дневник (23.03.2011)

На 9 февруари 2011 г. правителството даде на "Болкан Минерал едн Майнинг", дъщерно дружество на Dundee Precious Metals Inc, 30-годишна концесия за добив на злато и сребро в находището "Хан Крум" край Крумовград. Общата площ е 19 кв. км. Освен Ада тепе, където са най-големите доказани залежи - 835 000 тройунции, равни на над 27 тона злато, концесията обхваща и съседните баири - Къпел, Къклица, Скалака, Синап и Сърнак. В началото на март община Крумовград и "Информационен и учебен център по екология" атакуваха поотделно концесията пред Върховния административен съд. Делото тръгва днес. Общината смята, че концесията е дадена без задължителната оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/. Такава е представена единствено за Ада тепе. Не е изготвена и оценка за съвместимост с "Натура 2000". Златната мина попада в рамките на две защитени зони - "Източни Родопи" и "Крумовица". Повече от 5 години продължава драмата за предполагаеми залежи от 60 тона злато под живописните баири в Източните Родопи. Избраната от "Дънди" технология за цианидно излужване срещна твърдия отпор на местните хора. Проектът предвиждаше да се добива годишно между 850 хиляди и 1 млн. тона руда, която да се обработва с опасния химически реактив. Нарасналият риск от мащабно отравяне на природата с арсеноводород, циановодород и серен диоксид изкара хората на масови протести срещу прокълнатото имане, а гневната подписка срещу цианидите бе подкрепена от почти цялото пълнолетно население - 9750 души. Миналата година "Дънди прешъс металс" реши да уважи тревогите на крумовградчани. И официално се отказа от цианидното излужване, при което максималният добив на злато от златосъдържащата руда е 96%. Според преработения проект, добивът трябва да бъде с открит рудник и да се прави само с дупчене, взривяване, трошене, смилане и флотация (отделяне на рудата с вода), без да използва токсични химикали След обработката се получава не метал, а златно-сребърен концентрат, който ще се преработва допълнително във фабриката на DPM в Намибия. Няма да бъде строено хвостохранилище за отпадъците, а депо, в което боклукът ще се складира смлян на паста. Новият безцианиден проект обаче също не успокои градчето. "Притесненията ни са в няколко направления. Едното е за влиянието върху водите на р. Крумовица и други кладенци за водоснабдяване на хората и недопускане на замърсяване на водите при преливане от резервоара за оборотни води", коментира кметицата на общината Себихан Мехмед пред местния в."Вестител". Според нея, не е ясно каква ще бъде здравната защита на селищата Сойка, Чобанка 1, Чобанка 2, Къпел, Победа, които се намират непосредствено до рудника. Кметицата е разтревожена и от опасното влияние на взривните работи и отделящия се прах във въздуха. "Рудникът ще бъде открит - ще се пробива и взривява до дълбочина от 400 метра. Красивите ни хълмове ще се превърнат в зловещи кратери, а някои от ямите после ще ги пълнят с токсични отпадъци, а на повърхността ще се прави рекултивация на почвата. Ще ни вземат кървавото злато и ще ни оставят отровите, от които ще страдат и нашите деца и внуци. Няма да го позволим на никаква цена!", категорична е общинската съветничка от БСП Маргит Василева. Крумовградчани се мръщят и на химическия коктейл, който ще се завихри при флотацията на рудата. Натриевият цианид в новия проект е заменен със силно отровни химически реактиви - ксантогенат, натриев силикат, меден сулфат, дитиофосфат. С този метод "Дънди" се надява да извлича злато до 85% и сребро до 70%. Според изготвения през декември м.г. Доклад за ОВОС за Ада тепе във флотационната фабрика ще се използва калиев амил ксантогенат. От опасния химически реагент за 10-те години експлоатация ще се хвърлят 120 000 тона, и то само за единия от шестте баира. Рудата ще бъде обработена и с 120 000 тона натриев силикат, 16 000 тона дитиофосфат и 88 000 тона меден сулфат. Крумовградчани са наплашени и от мащабите на планираните взривни работи. DPM настоява да гърми два пъти седмично или сто пъти годишно. За всяка пукотевица ще бъдат използвани по 7000 кг взривно вещество, което прави 7000 хиляди тона за цялата експлоатация на рудника. Експлозивите ще бъдат от типа ANFO и Емулсия - амониев нитрат плюс бензин, известни като едни от "най-мръсните" взривни вещества. "Близостта е опасна - 800 м по въздух от болницата и дома за стари хора. За хората означава, че направо ще взривяват в техните дворове и ниви. Там се намира вододайната зона на Крумовград и вятърът духа към града. За отпадъците въобще да не говорим", отбелязва Маргит Василева, която е председател на "Живот за Крумовград". В зоната за добив попадат 17 махали, чиито жители също са застрашени от силните взривове и мръсния рудодобив. "Дънди" ще изгребе злато за поне десетина милиарда лева, от което държавата ще получи трохи Концесионната такса варира между 1,44 и 4% годишно и зависи от динамиката на цените на Лондонската метална борса. 30 процента от сумата пък ще се влее в бюджета на община Крумовград. Хвостохранилището се намира само на 150 метра от река Крумовица, която е една от най-водоносните в България. Опасенията са за евентуален разлив. "Крумовица прилича на локва - отбелязва зам.-председателят на Общинския съвет Тасим Мустафа. - Но ако сега завали, след три часа реката ще е дълбока 8 метра. Често се случва да отнася къщи, пътища и мостове - всичко, което среща по пътя си". Златната мина създава непосредствен риск и за основния поминък в Източните Родопи - тютюнопроизводството. В общината се отглеждат ориенталските сортове "Крумовград" и "Башибали", а изкупвачите вече предупредили тютюнджиите, че след откриването на рудника и флотационната фабрика ще спрат да взимат продукцията им.
Източник: Стандарт (27.04.2011)

Канадската компания Dundee Precious Metals планира да инвестира 130 млн. USD в района на Крумовград чрез дъщерното си дружество "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Проектът предвижда разработване на златното находище "Хан Крум" в участъка Ада тепе. Експертните оценки показват, че той ще донесе ползи не само за региона и за хората там, но и за националната икономика. Положителният ефект от дейността няма да бъде ограничен само до периода на експлоатация на рудника, а ще бъде дългосрочен, тъй като е съгласуван с принципите на устойчивото развитие. Атестат за възможностите на канадския инвеститор, е успешният му проект в Челопеч. През 2003 г. компанията купува почти фалирало златодобивно предприятие от ирландската Navan Resources и го превръща в едно от най-модерните производства в България, каквото днес е "Челопеч майнинг". Досега в дружеството са инвестирани над 300 млн. USD, като голям акцент е поставен върху възстановяването на миналите екологични щети и рекултивацията на терените.
Източник: Пари (12.07.2011)

Направените в акредитирани лаборатории анализи не показват наличие на уран в участъка на златния рудник на Ада тепе до Крумовград и в околността. Това се казва в открито писмо на компанията "Болкан Минерал енд Майнинг" (БММ), консцесионер на находището, която е собственост на "Дънди прешъс метълс". Канадската фирма протестира срещу опитите за насаждане на страх сред местните хора. БММ заявява, че категорично се отказва от използването на цианиди в Родопите и обещава да развива златодобива в хармония с тютюнопроизводството, земеделието и животновъдството. Междувременно евродепутатът Слави Бинев също излезе с открито писмо до правителството и главния прокурор за нарушенията на "Дънди" в Челопеч - разрушаване на къщи от подземните взривове, тровенето на река Тополница и околните села с арсен и финансовата зависимост на общинския съвет в Челопеч от фирмата. Евродепутатът настоява и за независим здравен скрийнинг на община Челопеч, тъй като през последните години са се увеличили раковите заболявания, анемиите и болестите при децата.
Източник: Стандарт (21.07.2011)

Крумовград не вярва на златни сълзи Алекс Нестор представи мащабите на проекта - инвестиции от $150 млн. и 90% от наетите в рудника да бъдат хора от общината. "Дънди" обещава да създаде общински фонд, с който да се финансират инфраструктурни проекти, а също и инвестиционен фонд за подпомагане на малкия и среден бизнес, тютюнопроизводството, зеленчукопроизводството, животновъдството и биоземеделието. Нестор увери присъстващите, че компанията ще спазва най-високите стандарти за опазване на околната среда. Кметицата на Крумовград Себихан Мехмед поиска пълни гаранции за здравето и поминъка в общината. И изрази притеснения от високото съдържание на арсен, антимон, мед, цинк и кадмий в рудните жили, поиска пълен анализ как ще се отразят на природата хилядите тонове експлозиви, химически реагенти /ксантогенати и дитиофосфати/, моторни, смазочни и хидравлични масла, които ще се отделят при взривните работи, трошенето на рудата и флотацията. "Хайде, тръгвайте си! Вземайте си кирките и лопатите, вземайте си красивия макет, вземайте си специалистите, дето ни заблуждаваха с противоречиви сведения, и се махайте", призова Мария Дамянова, председател на сдружение "Живот за Крумовград". И определи като цинизъм това да разработиш едно отровно производство и да спонсорираш болницата, която е на две крачки от рудника. Проф. Мария Златева, експерт по компостиране, се обърна към местните с думите: "Вие сте щастливи хора с това огромно богатство - трябва да го използвате!" Кметът на село Дъждовник Рами Азис се поинтересува какво става с откритите при сондажите минерални извори по поречието на Крумовица. През 2003 г. при сондажните работи бликна фонтан с топла вода, висок колкото човешки бой. След пет дни екипите на БММ го запечатаха", разказва той. Миналата седмица канадците признаха за откритата вода и съобщиха, че има химически анализ от независима лаборатория, който се пази в техния офис и не е представен никъде в документацията. "Искаме да знаем има ли минерални извори под Ада тепе, в нашия край лятото е сушаво и водата не стига", обясни Рами. Подобен гейзер е бликнал и в друго близко до находището селце - Овчари. Кметът на Дъждовник се оплака, че при биенето на сондите "Дънди" разрушили няколко бунара - каменни чешми за поене на добитък, а също и тръбата от близкия каптаж и три чешми пресъхнали. Шефът на пчеларското дружество Исмаил Якуб попита началството на БММ защо две години подред след сондажите са измрели всички пчели в Сърнак, Скалак и Звънарка. "В кладенците потече синкава вода и пчелите отказаха да я пият и умряха от жажда", отбелязва Якуб. Планираното хвостохранилище на БММ ще се намира на 150 м от Крумовица. Разлив на минни отпадъци, богати на арсен, може да порази цялото зеленчукопроизводство чак до село Страджево. "Дънди" може да даде работа на 300 души, но ще вземе хляба на десет хиляди земеделци и животновъди, смята кметът на Полковник Желязково Мустафа Хасан. Той благодари на хората от Челопеч, че са дошли в Родопите да видят красива и чиста природа и много птици, каквито при тях няма. "Вас не ви интересува бъдещето на Крумовград. Утре ще си заминете в Средногорието и няма да се върнете", възмути се кметът. Най-силните тревоги пораждат планираните взривове - два пъти седмично по 7 т експлозиви на 1,5 км от центъра на Крумовград. Селото на Зюлбие Ахмед - Овчари, се намира в подножието на бъдещия рудник, а махала Сойка - само на 600 м. Кметицата попита Нестор защо твърди, че няма да има замърсяване от взривовете, а в същото време обещава компенсации и обезщетения на земеделците. Зюлбие се поинтересува и какви поражения ще нанесат 50-те огромни камиона, които три пъти дневно ще минават през махала Победа в непосредствена близост до къщите. Тя иска да знае колко шум и прах ще се вдига, а също и дали вибрациите от гърменето ще навредят на сградите. Кметът на друго от златните села - Скалак, Хюсеин Дурмуш намери решение как да се реши въпросът с праха и газовете, отделяни при взривовете, а също и при трошенето и смилането на рудата до 40 микрона - по-ситно от брашното. "По-добре е да използвате огромна прахосмукачка за изсмукване на прах", каза с ирония той. Срещу златодобива се изказаха и всички общински съветници от ДПС и БСП, а някои направо подканиха канадците да хващат пътя. "Вие тук може да не ни искате, но в БММ са постъпили над 200 молби за работа от местни хора", контрира ги Алекс Нестор. Освен доведените от канадците експерти и еколози, зад проекта застанаха едва десетима крумовградчани. Повечето от тях са служители на фирмата, а най-твърдият привърженик на построяването на рудника е лидерът на "Атака"-Крумовград Валентин Ромов. Бившият военен предупреди, че ако не тръгне инвестицията на БММ, общината ще загине икономически.
Източник: Стандарт (25.07.2011)

Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт Пристанище „Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара. Те я пресмятат на основата на стойността на извличаните от рудата 7 основни и 12 допълнителни компонента. Разминаването между официалните данни и реалните печалби става възможно заради липсата на контрол върху дейността на концесионера от страна на държавата. Това признаха експерти от акредитираната лаборатория по европейските изисквания и стандарти „Евротест контрол“. Нещо повече – оттам заявиха, че преди 1980 г. са правени проучвания в находището в Челопеч, но тогава държавата не е анализирала редките метали, защото е нямала методи за изследване, а вероятно и интерес. „Челопеч майнинг“ има собствена лаборатория и според органите, които би трябвало да осъществяват контрол – каквото фирмата декларира, това изнася, коментираха експерти от „Евротест контрол“. Последният път, когато е правен анализ на рудата от Челопеч, е преди 8 г. Според признанията на експерти от лабораторията „оттогава нещата замряха“. Проблемът е, че и сега едва ли някой в държавата може да каже какво точно се изнася. На въпрос на в. „Класа“ към Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дали разполага със сертифицирана лаборатория, която да установи съдържанието на ценни и редки метали в концентрата, който се преработва извън страната, в. „Класа“ получи следният отговор: ”В страната има акредитирани лаборатории по европейските изисквания и стандарти („Евротест контрол”, МГУ „Свети Иван Рилски” и др.) за определяне на съдържания на метали в руди и концентрати.“ Проверката на „Класа“ показа, че и в МГУ „Свети Иван Рилски” в последните години не са правени лабораторни анализи на рудата в Челопеч. От икономическото министерство обясниха, че концесионерът се отчита ежемесечно и годишно пред концедента, т.е. държавата, за това, какво количество руда и метали е добил. Тези отчети се формират на база на непрекъснати проби, които се правят от концесионера на място. Обект на пробите са забоите, натрошената руда преди флотация, медно-златният концентрат, хвостът. Това потвърждава тезата, че „Дънди“ изнася толкова количество злато и ценни метали, колкото може да добие, като същевременно отчита каквото си иска или за по-голяма сигурност – повтаря предварително зададените данни от концесионния договор. При това държавата дори не е определила квоти за износ на концентрат! Проблемът се задълбочава от факта, че не съществуват специални нормативни изисквания за износ на меден концентрат, както съобщиха за „Класа“от Агенция „Митници“. А под тази позиция се изнасят и златото, и останалите ценни метали от находището в Челопеч. От администрацията на Ваньо Танов отново припомнят, че правителството е определило задълженията на концесионера да води отчетна документация. Иначе митническата процедура, извършвана на пристанище Бургас, е стандартна. Износителят – фирма „Челопеч майнинг“, изпраща по електронен път необходимите документи, включващи декларация за произход, сертификат за качество, нареждане за товарене, проформа фактура и др., а митничарите проверяват дали количеството в пломбираните вагони отговаря на написаното в товарителницата. Което се изчерпва с отчитане на показанията на кантара. В пълномощията на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) е „да извършва проби от всяка продукция – резултат от находището“. Но това не се прави, както потвърдиха от лицензираните лаборатории, където единствено би могло да се изследва съдържанието на изнасяния от България концентрат. Контролните органи прехвърлят топката в полето на данъчните. Според Валутния закон НАП трябва да проверява дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработка и сделки с благородни метали. От данъчното ведомство пък отговориха на “Класа“, че канадската компания е поставена под постоянен мониторинг. От 2007 г. до сега да правени ревизии, като 4 от тях са завършили с ревизионен акт. Последният акт е от 3 май 2011 г., но от приходната агенция не съобщиха какво са проверявали данъчните, какви документи са изисквали и какво се констатира в ревизионните актове. Едно е сигурно - каквато и да е данъчноосигурителната тайна информация, със сигурност тя не включва независими изследвания на рудни концентрати. Така че остава „честната дума“ на „Дънди“ какво изнася от България. Колониалното разграбване на най-голямото златно находище в Европа продължава срещу смешната концесионна такса за предполагаемото количество злато, мед и сребро, извличани от концентрата, коментира за „Класа“ геологът д-р Вълко Гергелчев. По думите му истинско престъпление е изнасянето на златото от Челопеч извън пределите на България. Според законодателството на страните в ЕС не се допускат добив и проучване на благородните метали от чуждестранни фирми, защото това са стратегически ресурси и в никоя държава, даже в бившите африкански колонии, не се разрешава изнасянето на благородни метали извън граница, допълва д-р Гергелчев, който изчислява големите финансови загуби на България от неизгодните договори за концесия на подземните богатства. При това на 14 септември за пореден път долетя новината за нова авария край Челопеч, предизвикана от миннодобивната компания - пропукана е стената на съоръжението, по което протича хвостът до хвостохранилището. При аварията опасни отпадъци, съдържащи природна сярна киселина, арсен и тежки метали, са се изсипали директно в язовир “Качулка”. Протестът на еколози и местни хора обаче остана глас в пустиня. А скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“, след като замърси р. Тополница, сега иска да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Ада тепе е част от най-голямата зона от екомрежата „Натура 2000“ у нас. Така „Дънди“ може да се окаже замесена и в друг скандал, от който държавата губи милиарди левове. Вместо да вземе мерки, МОСВ днес (19 септември) възнамерява да издаде разрешение да разработва втори рудник в Ада тепе.
Източник: Класа (19.09.2011)

Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ще разгледа в понеделник доклада за оценка за въздействието върху околната среда на проекта за златодобив в Крумовград, съобщиха от ведомството. Инвеститор в проекта е канадската компания "Дънди прешъс металс" чрез дружеството си "Болкан минерал енд майнинг". Дружеството от 2004 г. разработва златно-медното находище в Челопеч. Междувременно от компанията обявиха, че ще настояват за законови промени, чрез които да се ограничи безразборното съдебно оспорване на проекти в България от страна на екологичните организации. Канадската компания стана известна с това, че години наред не получаваше разрешително за разширяване на дейността си в Челопеч и за златодобива в Крумовград. "Положително е, че в страната има нисък корпоративен данък и конкурентно заплащане, но това не е най-важното, от което се интересуват инвеститорите. За нас от по-голямо значение е да има адекватно законодателство, сигурност и предвидимост на средата", обясни Алекс Нестор, член на съвета на директорите на "Челопеч майнинг" и "Болкан минерал енд майнинг".
Източник: Дневник (19.09.2011)

Висшият експертен екологичен съвет към екоминистерството даде разрешение на „Болкан минерал & майнинг“, дъщерно дружество у нас на канадската компания „Дънди прешъс металс“, да добива злато край Крумовград в местността Ада тепе. Компанията получи възможност за предварително изпълнение. Това означава, че дори да се обжалва решението по ОВОС, това няма да попречи на „Дънди“ да започне да подготвя проекта и да кандидатства за разрешителни. „Бяхме абсолютно изненадани от компанията да поиска предварително изпълнение и от подкрепата за това на икономическото министерство“, каза кметът на Крумовград Себихан Мехмед. „Със сигурност ще обжалваме “, посочи Мехмед. „Защо трябва да се разравя земя, която е непокътната, хората в Крумовград не искат добив на злато“, коментира Мария Дамянова от сдружението „Живот за Крумовград“. Жителите на града започват подписка срещу златодобива в Крумовград и ще я изпратят в ЕК и Европейския парламент. Винаги има някакво въздействие върху околната среда, всичко ще бъде съгласно българските стандарти и европейското законодателство, твърди Алекс Нестор, директор „Корпоративни отношения“ в „Дънди“. В самото решение се казва обаче, че около 99 дка ще бъдат пряко засегнати, ако не и унищожени, а местността, в която БММ ще добива злато, е част от най-голямата зона по екомрежата „Натура 2000“. Добивът на златосъдържащи руди от участък Ада тепе от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/год. С това разрешително концесионерът получи още един подарък – построяване на магистрала от Крумовград до Момчилград, с което превозването на руден концентрат от мината ще става много по-бързо, евтино, безпроблемно и без никакъв надзор. Така към печалбите от рудник „Челопеч“, които наши учени изчисляват на около 2 млрд. долара годишно, ще се добавят и тези от Крумовградското златно находище. По данни на МОСВ в Челопеч има около 50 млн. тона руди и както уточниха за „Класа“ екоексперти, това количество е доказано при първоначални оценки, правени през 50-те години на миналия век. Но както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1085 г. са намалени до 57 млн. т, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. т руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово (0,55 г/т), цинк (1,08 г/т), германий (80 г/т), селен (42 г/т), телур (25г/т), сребро (8,4 г/т), галий (15,2г/т), антимон (91,4 г/т), бисмут (183г/т), талий (46,2 г/т), индий (42,4 г/т), паладий (3,5 г/т), платина (1 г/т) и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия. А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. т руда за година от находището в Челопеч. През 2010 г. са добити 1 088 431 тона руда, като компанията е внесла в хазната такса в размер на 6 568 017,95 лв., съобщиха в отговор на официално запитване към МИЕТ от „Класа“. „Всяка година в резултат на добива и експлоатационното проучване количеството на рудата се променя от компетентните органи. В този смисъл към 01.01.2011 г. в находище „Челопеч“ се водят 21,746 млн. т руда в категория „Запаси“ със средно съдържание 1,53% мед и 4,74 грама на тон злато. Освен това има 3,405 млн. т руда в категория „ресурси“, където съдържанието на мед е 0,66% и 2,10 г злато на тон руда“, съобщават още от МИЕТ. Любопитно е, че договорът за предоставяне на концесия за подземни богатства от находище „Челопеч“ между българското правителство и фирма „Наван Бългериън майнинг“(предшественик на „Дънди“), търпи четири промени след сключването му през 1999 г. Междувременно през септември 2003 г. „Дънди прешъс акуизишънс инк.“ придобива активите на фалиралата „Наван Челепеч“ АД. На 27.02.2004 г. е сключено допълнително споразумение с новия концесионер. Основните изменения в договора са предоставената допълнителна концесионна площ, в която да се разположат спомагателни съоръжения за добива и преработката на рудата – хвостохранилище, електропроводи, тръбопроводи, работилници и др. Със същия документ най-неочаквано концесионната такса се намалява с 50 на сто за периода 2004-2010 г., или от 1,5% до 0,75% от печалбите от само трите метала (мед, злато и сребро) по цени на международните борси. „Причините за намаляване на размера на концесионното възнаграждение за определен период са комплексното наличие на неблагоприятни минно-геоложки, техноложки и икономически характеристики в един период на влагане на значителни инвестиции и капитално минно строителство.“ С това от МИЕТ внесоха светлина в забуления казус по драстичното свиване на таксите за концесионера. Тогавашният вицепремиер и министър на икономиката Лидия Шулева подписва документа без становище от МОСВ. Мнозина вече се питат дали е осребрен подписът на Шулева, с който концесионното възнаграждение на „Дънди“ се свива наполовина т.е. с 50%, съгласно анекс към договора. Ако това е станало, за каква ли сума или услуга става въпрос? Остава на беловласите глави на 30 изтъкнати наши учени (подписали специално писмо до тогавашния министър-председател Симеон Сакскобургготски) да изчисляват колко милиарда е загубила българската хазна. (Над 28 млрд. лв. е тяхната сметка засега.) В крайна сметка „Дънди“ е компанията, която избирателно изземва ценния метал само от богатите жили на най-богатото в Европа находище на медно-златни руди - Челопеч, замърсявайки околната среда с арсен. Като капак през 2002 г. от признатите запаси от злато 56 млн. тона те изведнъж „намаляват“ до 18 млн. тона според анализ, предоставен от „Дънди“. При това случващото се отново става с благословията на вицепремиера Шулева от правителството „Сакскобургготски“. Икономическото министерство, което е страна по концесионните договори и трябва да защитава държавните интереси в тях, явно няма нито техническите възможности, нито желанието да осъществява стриктен контрол за точността при тяхното изпълнение. В случая всичко остава на юнашко доверие и на честната дума на компаниите износителки. Изобщо - черна дупка, защото никой не знае какво точно се изнася, а от приходите на фирмите зависят концесионните такси, митата и данъците, които трябва да бъдат платени. Фирмите плащат смешни пари, а държава губи милиарди левове от занижени концесионни такси, мита и данъци. За това алармираха и от природозащитната организация „Зелени Балкани“. За 10 години държавата ще спечели 500 милиона, а фирмата - 10 милиарда лева само от златото и медта, без да се пресмятат останалите стратегически метали, изнасяни под формата на черно злато „Доре“, коментира за „Класа“ Константин Дичев. Той съобщи, че от организацията са изпратили сигнал до прокуратурата, парламента, правителството и ЕК за хищническото ограбване на мината в Челопеч, а респективно – и българската държава. По думите му загубата за България е над 4 млрд. долара. „Всички капиталови разходи за производството „Дънди“ си икономисва само от добитите метали, които не декларира на митницата“, допълва Дичев. Затова от „Зелени Балкани“ настояват държавата да преразгледа концесионния договор и да наложи фирмата да плаща поне 50-60% такса за подземните богатства. Според официалната статистика именно на износа на метали и на други произведения на металургичната ни индустрия се дължи увеличеният ръст на експорта на България. През миналата година страната е изнесла метали и рудни концентрати за 5 млрд. лв., а само за първото шестмесечие на тази година има ръст в експорта с още около 10%, обяви председателят на Българската минно-геоложка камара Лъчезар Цоцорков. Според него България е на трето място по добив на мед и на четвърта позиция по добив на злато в Европа. „Много от компаниите работят по високи стандарти, но има дружества в сивата икономика. Затова в момента се разработва стратегия за устойчиво развитие на минната индустрия, която трябва да бъде готова до края на годината“ съобщи експертът. По думите му едва сегашното правителство се опитва да сложи някакъв ред при добива на подземни богатства, като в промени в законодателството наложи само едно министерство – на икономиката, да се занимава с този процес. Досега подземните богатства и концесиите бяха в правомощията на три министерства, което създаваше известен хаос и проблеми с контрола. Според Цоцорков по закон всяка година трябва да се прави проверка на изпълнението на концесионните договори и единствено проблем на държавата е дали го прави или не.
Източник: Класа (20.09.2011)

Комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник е разпоредил проверка за законосъобразността на предоставената без оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) златодобивна концесия на „Болкан минерал енд майнинг“, дъщерно предприятие на канадската „Дънди прешъс металс“, край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Въпроса е поставил гръцкият евродепутат от Партията на зелените Михаил Тремополос, заместник-председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Янес Поточник е изискал обяснения от българските власти и заявява в отговор до гръцкия евродепутат, че ако бъдат открити нарушения, ЕК няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург. Вече е изпратена и жалба-петиция до ЕП от сдружението „Живот за Крумовград“, съобщи председателят му Мария Дамянова. В момента се събират и подписите на гражданите. Българското правителство даде концесията на дъщерното дружество на компанията „Дънди прешъс металс“ през февруари. Решението за нея се обжалва във ВАС от община Крумовград поради това, че концесия за добив на подземни богатства не може да се предоставя без завършила процедура по ОВОС. Делото е насрочено за 19 октомври. На 19 септември Висш експертен екологичен съвет към екоминистерството одобри ОВОС-а на „Дънди“, който е изготвен само за една шеста от концесионната площ, съобщиха още от центъра. Тогава по предложение на компанията експертният съвет реши да допусне предварително изпълнение на минния проект. Това означава, че независимо дали ще има обжалване и дела в съд,а той може да започне да се реализира и да се подготвят разрешителните по него. В оценката не е отразено мнението на обществеността, като то е квалифицирано като незаконосъобразно, каза Дамянова.
Източник: Класа (04.10.2011)

Европейската комисия проверява законността на предоставената на "Болкан Минерал енд Майнинг" 30-годишна концесия за златодобив край Крумовград. Комисарят по околната среда Янес Поточник е разпоредил пълно проучване на предоставеното от правителството разрешение на дъщерната компания на канадската "Дънди Прешъс Металс" да добие 25 тона жълт метал от находище "Хан Крум". ЕК ще провери дали златодобивът в Източните Родопи отговаря на екологичните директиви на общността. Проверката тръгна след сигнал на гръцкия евродепутат Михаил Тремополис, че концесията е дадена, без да има изготвена Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) за цялото находище. Екологична експертиза има само за хълма Ада тепе. Янес Поточник е изискал обяснения от българските власти и заявява в отговора до гръцкия евродепутат, че ако бъдат открити нарушения, Еврокомисията няма да се поколебае да заведе дело срещу България в Европейския съд в Люксембург. Община Крумовград и природозащитни организации също атакуват концесията пред Върховния административен съд, делото е насрочено за 19 октомври. На 19 септември ОВОС беше утвърден от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към екоминистерството. Министърът Нона Караджова все още не е подписала решението на ВЕЕС и то не е влязло в сила.
Източник: Стандарт (04.10.2011)

Екоминистерството върна екооценката за златодобив край Крумовград Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за ново произнасяне от Висшия експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ проекторешението по инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерна фирма на "Дънди прешъс метълс", за златодобив в местността "Ада тепе" край Крумовград. На 19 септември т.г. ВЕЕС одобри предложената от инвеститора "водна" технология за добив на злато край Крумовград и като консултативен орган към министъра предложи одобрение на инвестиционното намерение. Съветът разглежда едновременно, както оценката за въздействие върху околната среда, така и оценката за съвместимост със защитените територии и зони по НАТУРА 2000 в района. Министър Караджова е взела решение да върне проекторешението за преразглеждане, тъй като представените становища от Басейнова дирекция за управление на водите - Източнобеломорски район, предхождат промените в Закона за опазване на околната среда от началото на това лято. Кметът на община Крумовград и кметовете на Овчари, Звънарка и Дъждовник също са пратили писмено възражение срещу приемането на екооценката. Основните акценти в него са липса на становище на Басейнова дирекция гр. Пловдив за наличие или липса на опасност от реализацията на инвестиционното предложение, което е пряко свързано с водовземане и ползване на воден обект. Няма мотивирано и изрично становище на Министерството на здравеопазването, че не се предполага значително отрицателно въздействие и възникване на риск за човешкото здраве.
Източник: 3e-news (12.10.2011)

Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за преразглеждане решението на Висшия експертен и екологичен съвет (ВЕЕС), който одобри оценката за въздействието върху околната среда на „Болкан минерал енд майнинг“ за проекта за добив на злато край Крумовград. Това съобщиха за „Класа“ от екоминистерството вчера. Компанията е дъщерно дружество на канадската „Дънди прешъс“. Караджова връща решението за преразглеждане, тъй като Басейнова дирекция Източнобеломорски регион (Плевен) е направила екологична оценка на проекта, преди да са влезли в сила промените в Закона за опазване на околната среда от това лято, обясниха от екоминистерството. На 19 септември само пет от 25-те представители на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската „Дънди прешъс металс“. Не беше допуснат представителят на екологичната мрежа „Блулинк“ Андрей Ковачев с мотива, че е представител и на политическа партия „Зелените“. Съветът тогава по безпрецедентен начин допусна предварително изпълнение на намеренията за добив. Това означава, че канадската компания ще може да строи рудника и да започне да копае, даже и при съдебен спор, обжалвания, протести и т.н. Мотивът на директора на „Болкан минерал енд майнинг“ Алекс Нестор е, че става дума за значима инвестиция от „национално“ и „местно“ значение и щял да претърпи загуби от нейното осуетяване или забавяне?! Според него до момента компанията била загубила 500 млн. долара от пазарната си стойност. „Класа“ потърси обяснение лично от г-н Алекс Нестор откъде конкретно идват тези загуби, но той се затрудни да отговори на въпросите ни, като поиска да му ги предоставим писмено... До приключването на броя вчера отговор не получихме, но все още го очакваме, за да го публикуваме. Против концесията е и местното население. Общината обжалва процедурата за одобрението на концесията, което е изпреварило решението за оценката за въздействие върху околната среда. От екоминистерството твърдят, че ВЕЕС е одобрил алтернативата, която предвижда добив на руда до концентрат, експертите са отхвърлили възможността за преработката на концентрата до злато. Проблемът беше повдигнат и в Европейския парламент от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, заместник- председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Във връзка с това комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник разпореди проверка за законосъобразността на предоставената без ОВОС от българското правителство концесия край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Гражданите на Крумовград изпратиха петиция до Европейския парламент срещу намеренията за добив в района, съобщи преди дни Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград“. ЕК няма практика да иска разяснения по случая, чиято процедура още не е приключила, обясниха от Министерството на околната среда. След като министърът върне решението за ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“, се очаква експертите на ВЕЕС в кратки срокове да гласуват отново дали ще одобрят златната концесия, а министърът трябва да се произнесе отново в срок от 14 дни. Добивът на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/г. Процедурата за златодобив в находището "Ада тепе" започна още през октомври 2004 г., но с предвидена цианидна технология. По-късно тя беше прекратена, а новата процедура с предвидената "водна" технология започна през май 2010 г. При нея обогатяването на рудата се извършва с вода, а не с цианидни разтвори.
Източник: Класа (12.10.2011)

Компанията "Болкан минерал енд майнинг", която има концесия за добив на злато край Крумовград, днес ще получи разрешително за проучване на залежи на полезни изкопаеми край Тополовград и Гълъбово. Това показва справка в дневния ред на Министерски съвет. Компанията е едно от дъщерните дружества на канадския златодобивен концерн "Дъдни прешъс металс"в България. Другото дружество на канадската фирма е "Челопеч майнинг", което добива злато край Челопеч. По предложение на икономическото министерство "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за находища на метални полезни изкопаеми в площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара, уточняват от пресслужбата на Министерския съвет.
Източник: Дневник (13.10.2011)

Златният апетит на „Дънди“ се увеличава Канадската "Дънди прешъс метълс" ще търси ценни метали в площ и в общините Тополовград и Гълъбово, сред като вчера правителството даде разрешително за търсене и проучване за полезни изкопаеми на дъщерната й компания "Болкан минерал енд майнинг". Дружеството вече има концесия за добив на злато край Крумовград и разработва единствената засега действаща златна мина у нас край Челопеч. По предложение на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма "Болкан минерал енд майнинг" ще изследва за метали площта "Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и край село Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора са смешните 5000 долара. "Дънди" получи концесия за добив в находището "Ада тепе" край Крумовград през февруари. Екосдруженията "Институт за зелена политика", "Информационен и учебен център" и "Балкани" обжалват решението на Министерския съвет за предоставяне на 30-годишната концесия. Оспорва се и одобрената в средата на септември от Висшия експертен екологичен съвет към Министерството на околната среда и водите (МОСВ) оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на проекта за златодобив край Крумовград. В началото на седмицата екоминистърът Нона Караджова върна за преразглеждане решението на Висшия експертен екологичен съвет.
Източник: Класа (14.10.2011)

Одобриха три концесии за добив на подземни богатства „Върба - Батанци" получи 30-годишна концесия за добив на оловно-цинкови руди На днешното си заседание правителството одобри три концесии за добив на подземни богатства. След проведен неприсъствен конкурс, Обединение „Върба - Батанци" беше определено за концесионер за добива на оловно-цинкови руди от находище „Върба - Батанци". Находището е разположено в землищата на село Върба и гр. Мадан, община Мадан, област Смолян. Срокът на концесията е 30 години. За този срок обединението ще реализира програма за опазване на околната среда в размер не по-малък от 970 хил. лева. Очакваните концесионни постъпления за 30-годишния период при добив 70 000 т оловно-цинкови руди са в размер на 18 млн. лева. Половината от тях ще постъпват по бюджета на община Мадан. „Холсим кариерни материали Пловдив" АД получава концесия за добив на строителни материали от находище „Шишманци - участък 2". То е разположено в землището на с. Шишманци, община Раковски. Срокът на концесията е 25 години, като за този период се очаква постъпленията от концесионни плащания да надхвърлят 2,5 лева. От тях 50 на сто ще бъдат превеждани по бюджета на община Раковски. От находище „Дядово - Биндер" строителни материали ще добива на концесия „Биндер" АД. Находището е разположено в землището на с. Дядово, община Нова Загора. Концесията е за 35 години. Очакваните концесионни плащания за този срок са близо 4,5 млн. лева, като половината от тях ще са за община Нова Загора. Правителството одобри проектите на осем разрешения за проучване на полезни изкопаеми, съобщават от правителствената пресслужба. „Болкан минерал енд майнинг" ЕАД ще изследва залежите от метални полезни изкопаеми в площта „Владимирово" (17 кв. км), разположена в землищата на селата Владимирово, Светлина и Орлов дол, община Тополовград, и с. Мъдрец, община Гълъбово. Срокът на разрешението е три години, като очакваният минимален размер на инвестициите е 167 700 долара. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договора е 5000 долара. Неметални полезни изкопаеми ще проучват две дружества - „Запрянови - 03" ООД, което ще оперира 18 месеца в площта „Долния Орман" (0,77 кв. км), и „Пътинженеринг" АД, което ще работи една година в площта „Тодорови ливади" (1,75 кв. км). Терените се намират съответно в землищата на селата Рогош, община Марица, и Глава, община Червен бряг. Очакваният общ размер на инвестициите, които фирмите ще направят, възлизат на близо 74 хил. лева. В дейности по опазване на околната среда ще бъдат вложени над 7 хил. лева. „Булгнайс" ООД получи разрешение за проучване на скалнооблицовъчни материали в площта „Дъбовица" (1,52 кв. км). Площта е разположена в землището на с. Дъбовица, община Сунгурларе. За две години фирмата ще вложи минимум 37 700 лева в проучвателни дейности и 3700 лева в мероприятия по опазване на околната среда. Разрешения за проучване на строителни материали получиха четири дружества - „Солид" ООД, „Мазалат" ЕООД, „Булстрой" ООД и „Адванс" ООД. Те ще оперират за срокове между девет месеца и една година в площите „Високото" (с. Сърнево, община Раднево), „Богомилов камък" (общините Сухиндол и Севлиево), „Крамолин" (с. Крамолин, община Севлиево) и „Ръмловица" (с. Момино село, община Раковски). Общият размер на инвестициите, които дружествата ще направят, е за над 135 хил. лева, а стойността на екомероприятията - около 14 хил. лева.
Източник: econ.bg (17.10.2011)

Жалбите на община Крумовград и няколко неправителствени организации срещу отдаването на златното находище „Хан Крум“ край Крумовград бяха отхвърлени от тричленен състав на Върховния административен съд в петък. Концесията е за добив на злато за срок от 35 години на „Болкан минерал енд майнинг“, част от канадската „Дънди прешъс металс“. Основният аргумент на съда е, че както общината, така и сдруженията Сдружение за дива природа „Балкани“ и Информационен и учебен център по екология нямали правен интерес. Кметът нямал право да обжалва решението, тъй като находището е изключително държавна собственост. То може да се обжалва в седемдневен срок. Според кмета на общината и екологичните сдружения процедурата по концесията е нарушена и те ще обжалват решението. Жалбите са заради неспазеното изискване в Закона за подземните богатства да има решение за одобрен Доклад за въздействие върху околната среда (ОВОС). Концесията е на територията на Крумовград, което засяга както интересите на общината, така и на гражданите, които живеят там, отбелязва адвокатът на общината Людмил Георгиев. Общината има правен интерес, тъй като има право да получава концесионно възнаграждение от находището, смята защитата на общината. Друг аргумент е, че практиката на съда до момента е била друга и това е прецедент. Преди седмица екоминистърът Нона Караджова върна ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“ отново за разглеждане от Висшия експертен екологичен съвет.
Източник: Класа (31.10.2011)

„В момента на Балканите, в страни като Гърция и България, се вихри нова „златна треска“. Това предупреди в интервю за „Класа“ гръцкият евродепутат Михалис Тремопулос по повод златната концесия на „Болкан минерал енд майнинг“, дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс“, за находище „Хан Крум“ край Крумовград. По думите му националните и глобалните инвестиционни корпорации се възползват от икономическата криза, корупцията сред политиците и неолибералните възгледи на Европейската комисия, за да сложат ръка на огромни региони и да добиват ценни метали, действайки в нашите страни така, както са се държали в бившите си африкански колонии. Концесията на златната мина „Ада тепе“ бе отдадена от българското правителство в нарушение, без да се направи оценка за въздействието върху околната среда и без оценка дали проектът спазва директива „Местообитания“, категоричен е Тремопулос. Изненадващо членовете на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), които на 19 септември одобриха оценката за въздействието върху околната среда за въпросната концесия, се изпокриха, показа проверка на „Класа“. Потърсихме постоянните членове към съвета или техните заместници, присъствали на заседанието. Интересувахме се защо са гласували за предварително изпълнение на проекта. Това искане е било подложено на гласуване изненадващо, без предварително да е било включено в дневния ред на заседанието, коментират възмутени участници. Оказа се, че това е станало по изрично настояване на „Дънди“ и на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Докато на експерти от общините, засегнати от инвестиционното предложение, е отказано да присъстват на заседанието, участие в него е взела цяла делегация от „Дънди“, твърдят запознати. Оказа се, че много от шефовете на дирекции не са присъствали, но са пращали там свои заместници. Някои не можеха да бъдат открити по никакъв начин, други твърдяха, че са били замествани от свои колеги. В трети случай се оказа, че цяла дирекция нямала възможност да присъства. Кой тогава е участвал в заседанието, на което експертите са одобрили предварителното изпълнение на концесията на „Дънди“? Преди седмица екоминистърът Нона Караджова върна решението за одобрение на ОВОС за преразглеждане. Един от мотивите й е съмнението в необходимост от предварително изпълнение. Официалната формулировка за преразглеждането на решението обаче е липсващ документ в него от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, която би трябвало да посочи вододайните зони. Оказва се, че възражение на кметицата на Крумовград Себихан Мехмед е било достатъчно основателно. По нейните думи не би могло да се прецени, че предложението не нарушава вододайните зони, при положение че санитарно-охранителните зони все още не са очертани от Басейнова дирекция. Кой от експертите гласува „за“ предварително изпълнение? Против доклада по ОВОС са гласували 5 от всички 25 участници, а против предварителното изпълнение - няколко души повече от различните ведомства. Потърсихме останалите, за да разберем защо подкрепят златодобивната компания в това нейно искане. Бойко Малинов, директор на дирекция „Превантивна дейност“ към МОСВ, който има водеща роля в преценката за екологичното въздействие на проекта върху околната среда, бе неоткриваем. Въпреки многократните опити в разстояние на 10 дни не можахме да се свържем с него. Опитът чрез техническия секретар на дирекцията да го открием също остана безуспешен. Затова пък се свързахме с Жаклина Методиева от същата дирекция, която отказа всякакъв коментар, като се позова на факта, че не е присъствала. От правната дирекция към МОСВ участие са взели Даниела Панкова и Евелина Найденова. Последната отказа да коментира защо е гласувала за предварително изпълнение на проекта, като ни пренасочи към пресцентъра. Друг е въпросът дали оттам могат да кажат какви са били нейните лични мотиви да гласува „за“ въпросното предварително изпълнение. Теодора Желева, началник на отдел „Управление на битови и строителни отпадъци“ в МОСВ, каза пред „Класа“, че не е присъствала на заседанието. „Аз рядко ходя, заместникът ми обикновено ходи“, обясни ситуацията тя. Заместникът й Григор Стоянов отрече да е присъствал, като прехвърли топката на друг свой колега. От отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци“ се оказа, че никой не е присъствал. „Тази тема се разнасяше в медиите, затова по-добре потърсете пресцентъра“, аргументират се експертите. В това число влиза и Иван Ангелов, директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“. Той каза, че не е присъствал на заседанието. Анета Иванова, държавен експерт в отдел „Опазване на водните обекти“, дирекция „Управление на водите“, отказа коментар с мотива, че ВЕЕС е колективен орган. Във ВЕЕС участват и експерти от други министерства. Директорът на дирекция „Мониторинг на околната среда“ към Изпълнителната агенция по околната среда Красимира Аврамова категорично отрече да е участвала в заседанието. Нейната заместничка Гергана Чешмеджиева, началник отдел „Разрешителни по Комплексно разрешително по предотвратяване и контрол на замърсяванията“, дирекция „Разрешителни режими“ към агенцията, бе категорична, че не си спомня случая, и отказа да коментира, насочвайки ни пак към пресцентъра. По наша информация тя е присъствала на заседанието. Явно всички изпълняват стария комунистически принцип - колективните решения не водят до индивидуална отговорност. Болна била и Теофана Иванова, младши експерт в отдел „Конкурентоспособност, селски райони и компенсаторни плащания“, дирекция „Развитие на селските райони“ към министерството на земеделието. Георги Тинчев от дирекция „Горско стопанство“, участвал във ВЕЕС от името на Министерството на земеделието и храните, е гласувал „въздържал се“, тъй като „анализът на инвестиционното намерение е свързан преди всичко със сложни химични процеси“, с които той не бил запознат. От регионалното министерство е присъствал Пенчо Димитров от дирекция „Водоснабдяване и канализация“. Според информацията, с която разполагаме, той е гласувал срещу искането за предварително изпълнение, защото предложението е било внесено инцидентно и не е представено на участниците в съвета предварително. Експертът Веселин Биков от здравното министерство е гласувал „за“, защото от реализирането на инвестиционното предложение няма опасност за здравето на хората. Проф. д-р Мария Златева, президент на неправителственото сдружение „Федерация-Интереко 21“, също е гласувала „за“. Решението й е разбираемо, тъй като по информация на наши източници „Дънди“ се явява спонсор на мероприятие, организирано от Златева. Само преди дни престижното американско издание New York Times също публикува статия за проблемите със златодобивната компания и несъгласието на местните хора с концесията, поместена от българския вестник „Стандарт“. Тази задълбочена статия е сред малкото материали за България, намирали място на водещата страница на New York Times. Предстои утре експертите отново да обсъдят и да решат дали одобряват ОВОС-а на златодобивната компания и предварителното му изпълнение.
Източник: Класа (07.11.2011)

На повторно заседание на Висшия екологичен експертен съвет вчера за концесията за златодобив в Крумовград на „Болкан Минерал & Майнинг“, дъщерна компания на канадската „Дънди прешъс металс“, са били представени документи за вододайните зони от Басейнова дирекция, които са липсвали при заседанието на 19 септември, съобщиха от МОСВ. Това бе формалната причина екоминистърът Нона Караджова да върне решението на ВЕЕС, с което се одобрява оценката за въздействие върху околната среда на проекта за златодобив в местността „Ада тепе“ край Крумовград. Поправена бе и друга грешка, за която в „Класа“ писа – изненадващото решение от 19 септември, че изпълнението на проекта може да бъде предварително, сега отпадна. Клаузата за предварително изпълнение бе протестирана и впоследствие отхвърлена от министър Нона Караджова. Гласовете във ВЕЕС отново са били разделени както и предишния път – 5 „против“ и 20 „за“. Това не е случайно, защото председателстващата съвета зам.-министър Евдокия Манева познава златодобивната дейност на „Дънди прешъс метълс“ още откакто компанията стъпи у нас през 2003 г., купувайки златодобивната дейност в рудник „Челопеч“ от ирландската компания „Наван ризорсис“. Вероятно по същата причина на заседанието е била допусната и обслужващата „Дънди“ агенция за връзки с обществеността. Против реализирането на проекта гласуваха четирима кметове от община Крумовград начело със Себихан Мехмед и Дончо Иванов, представител на неправителствения сектор и Коалиция за устойчиво развитие. Специалисти коментират, че съставът на ВЕЕС е доминиран от служители на екоминистерството, което прави решенията му предизвестени! Като подчинени на г-жа Манева, която съблюдава специално този казус, те нямат избор как да гласуват, независимо от това, че не са очаровани от бизнеспрактиката на „Дънди“.
Източник: Класа (09.11.2011)

Инвестиционното предложение на "Болкан Минерал енд Майнинг" за разработване на златна мина в района на Ада Тепе край Крумовгард бе одобрено от Висшия екологичен експертен съвет (ВЕЕС) към МОСВ въпреки позицията на кметове и еколози. Положителната оценка подкрепя проект за развитие на тежка индустриална дейност в екологично чист район в сърцето на Родопите. Екоминистърът Нона Караджова върна предишното одобрение на съвета поради опасенията на кметове от съседните общини, че златодобивът може да замърси подпочвените води и да предизвика безводие за близките общини. От регионалната басейнова дирекция обаче са дали гаранции, че проектът на канадската компания няма да замърси почвите и водите. Проектът ще използва огромни количества вода - близо 2,9 милиарда тона годишно, заявиха обаче еколози. Освен това проектът ще съсипе потенциала на Крумовград за развитие на природен туризъм и екологично селско стопанство.
Източник: Стандарт (09.11.2011)

Глобиха „Дънди прешъс“ заради нарушения в Златица Златодобивната компания "Болкан Минерал & Майнинг"(БММ), дъщерна на канадската „Дънди прешъс металс”, е извършила нарушения на територията на жп гара Златица и град Златица. Това е установила съвместна проверка на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Граждански кризисен щаб, съобщиха от Коалиция за устойчиво развитие. Компанията не е плащала наем за ежедневното ползване на 260 кв. м разтоварище на Национална компания "Железопътна инфраструктура" . Заради това нарушение на БММ е съставен акт от транспортното министерство по Закона за задълженията и договорите. Дружеството е увредило автомобилните подходи към гарата, изградени със средствата на данъкоплатците и е превозвала години наред товарите си в нарушение на указанията за тонаж до 16 тона, за което подлежи на санкции от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”. Проверяващите са дали срок до 5 декември да се премести дерайлирал товароподемен кран, който заплашва живота и здравето на пътниците и гражданите. Канадската компания е затлачила колекторните шахти за дъждовни води, за което също се предвижда санкция. Заключенията на транспортното ведомство са, че БММ трябва да прекрати дейността си на жп гара Златица и да премести разтоварището си на заводска гара „Пирдоп”. Освен това по сигнал на Коалиция за устойчиво развитие, председателят на комисията по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите Йордан Бакалов е разпоредил на комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси към правителството да извърши проверка за конфликт на интереси на общински съветници в община Челопеч. По данни на коалицията представители на местната власт са кадри на БММ. Засега няма решение дали е одобрено или не инвестиционното предложение на БММ за златодобив в Крумовград, съобщиха от МОСВ.
Източник: Класа (23.11.2011)

Жива верига срещу бомбите на “Дънди” 250 души от Крумовград учредиха Инициативен комитет срещу златодобива в петък. Същият ден екологичният министър Нона Караджова одобри предложението на Висшия екологичен експертен съвет /ВЕЕС/ за изграждането на златна мина на близкия хълм Ада тепе. Имането ще бъде дадено на "Болкан Минерал енд Майнинг", дъщерна компания на канадската "Дънди Прешъс Метълс". Според официалната информация на сайта на компанията в находището в Източните Родопи лежат 794 000 тройунции жълт метал, от които могат след флотацията да бъдат добити 730 000 тройунции. При борсови цени от 2471 лв. за унция, съкровището се оценява на 2 млрд. лв. "Уверих се, че всички мерки, които са необходими за изключване на всички рискове за вододайните зони, здравето на хората, околната среда и биоразнообразието, са взети предвид в решението, включително пречистване на отпадъчните води до ниво на питейни", обясни министърът.
Източник: Стандарт (28.11.2011)

Одобрих оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за извличане на злато от местността Ада тепе край Крумовград, съобщи екоминистърът Нона Караджова. По думите й решението може да се оспорва в съда, но по настояване на икономическото министерство в договора с БММ е включена клауза за предварително изпълнение на проекта. Борбата на природозащитните организации срещу реализацията на чуждия проект продължава повече от четири години. Очаква се те да продължат с протестите си, включително и пред магистратите. БММ е дъщерно дружество на ”Дънди прешъс металс”. Преди 20 дни проектът край Крумовград получи повторно одобрение от Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към Министерството на околната среда и водите. Компанията разработва и мината край Челопеч и наскоро получи разрешително за търсене и проучване на злато край Тополовград и Гълъбово. Нона Караджова веднъж върна предишния ОВОС за ново обсъждане заради опасения на местните жители за замърсяване на водите.
Източник: Класа (28.11.2011)

Община Крумовград и 4 екологични организации - “Зелени Балкани”, “Балкани София”, “За Земята”, “ГЕО Пловдив”, са внесли жалби във Върховния административен съд в столицата. Те са срещу решението на екоминистерството за одобрения доклад по ОВОС с предварително изпълнение на инвестиционното предложение за “Добив и преработка на златосъдържащи руди от участъка “Ада тепе” на находище “Хан Крум” край Крумовград. След като на 19 септември т. г. Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) подкрепи инвестицията на канадската фирма “Болкан минерал енд Майнинг” (БММ) в родопското градче, преди дни стана ясно, че и екоминистър Нона Караджова застава зад нея. На практика тя имаше последната дума и така пред дългогодишната битка на канадците вече почти няма бариери. На 18 август 2005 г. в Кърджали се състоя първото обществено обсъждане на инвестиционното намерение на БММ, но тогава се разискваше първият вариант на проекта - за цианидно извличане на златото. Впоследствие технологията бе коренно променена. Въпреки това жителите на района откриха протестна подписка в 51 населени места, която ще бъде внесена във всички български институции и в ЕК.
Източник: Труд (01.12.2011)

Природозащитните организации "Балкани" и "За Земята" са подали съвместна жалба във Върховния административен съд срещу решението на министъра на околната среда Нона Караджова, която разреши да започне добив на злато край Крумовград, съобщи БТА като се позова на "За Земята". Караджова разреши предварително изпълнение на инвестиционното намерение на "Дънди прешъс металс" за добив и преработка на златосъдържащи руди от участък "Ада тепе" край града, както беше препоръчал Висшия екологичен експертен съвет. Според екоорганизациите решението на министъра е неприемливо и не защитава интересите на държавата, обществото и природата и затова настояват съдът да го отмени. Караджова на три пъти връща на експертния съвет проекторешението, за последен път - през октомври. Дънди прешъс метълс", която от 2004 година експлоатира подобно златно находище край Челопеч, планира да инвестира в "Ада тепе" 120 – 130 млн. долара. Проектът край Крумовград обаче може да тръгне най-рано през 2013 година.
Източник: Дневник (02.12.2011)

Иск за отмяна на разрешението на екоминистъра Нона Караджова за добив на злато от "Болкан минерал &майнинг" (БММ) в участък „Ада тепе” в Крумовград ще внесе днес във Върховния административен съд (ВАС) Коалицията за устойчиво развитие, съобщиха оттам. Коалицията обединява над 20 неправителствени организации, свързани с правата и здравето на хората, екологичното разнообразие и защитените зони "Натура 2000". Одобрението на Караджова за добив на злато край Крумовград от БММ предвижда предварително изпълнение, което е оспорено и от представители на местната власт, и на неправителствения сектор, и на отделни министерства, които са гласували против. Този текст е вмъкнат в решението непосредствено преди първото заседание на Върховния екологичен експертен съвет (ВЕЕС), без да е съгласуван с ведомствата и организациите, които участват във ВЕЕС, пише в иска си коалицията. По думите на Караджова предварителното изпълнение е допуснато по изрично настояване на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, под чието управление са всички подземни богатства в България. То обаче обслужва единствено интересите на БММ, която е дъщерна фирма на канадската "Дънди прешъс металс". Затова от неправителствени организации допускат, че в екоминистерството има разработена корупционна схема за изпълнение на желанията на инвеститора "Дънди". Оттам очакват също в следващите дни решението на Нона Караджова да бъде оспорено от още екоорганизации. Проектът на "Дънди" създава опасност за градската и околната среда, живота и здравето на населението, пречи на опазване на биоразнообразието – декларирано с експертизи и становища в хода на процедурата от научния сектор, гражданския сектор, местните власти. Според коалицията решението на екоминистъра противоречи на Стратегията за устойчиво развитие на ООН и ЕС, по които България е страна. Проектът не присъства в стратегически документи за 2007–2013 г. на общината, областната управа и Министерския съвет за развитие на региона, а до тази фаза е достигнато с некоректна процедура, се казва още в мотивите. Според еколозите компанията работи в рудник Челопеч без ОВОС и комплексно разрешително и вече е санкционирана за редица нарушения. Сред тях са неправомерно ползване на гарата в Златица, замърсяване и затлачване на шахти за дъждовни води, замърсяване и разрушаване на пътищата към гарата и редица други. Опасенията на неправителствената организация са свързани именно с тази бизнес практика на "Дънди" в Челопеч, още повече че проектът за "Ада тепе" край Крумовград не включва хвостохранилище. Теренът, в който БММ иска да добива злато, обаче се намира в една от най-големите зони "Натура" у нас и рискът от замърсяване там е недопустим, смятат от коалицията.
Източник: Класа (05.12.2011)

Коалицията срещу минните замърсявания е изпратила сигнал до председателя на Европейския парламент Йежи Бузек, до Европейската комисия и редица европейски и родни институции по повод отказа от правосъдие по казуса с разрешения златодобив в Родопите, съобщи investor.bg. Конкретният повод е отказът на Върховния административен съд да разгледа жалбата на неправителствени организации срещу решението на Министерския съвет да издаде концесия за добив на златна руда в находището "Хан Крум" на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската компания "Дънди прешълс металс". В мотивите за жалбата еколозите протестират срещу факта, че държавата предоставя без търг удостоверение за търговско откритие на канадската компания за участък от Родопите, чиито златни залежи са географско откритие не на чуждия инвеститор, а на български геолози. Използвайки държавните геоложки проучвания, дъщерната компания проформа е направила проучване на находището "Хан Крум" и е получила удостоверение за търговско откритие, което е прикрита форма на държавна помощ, се посочва в жалбата. Законът дава право на откривателя на подземни богатства да кандидатства без търг за получаване на концесия, защото е имал разходи по проучването и е нормално той да започне добива. В случая с канадците обаче това разрешение се дава неправомерно, защото имаме географско откритие, направено от български геолози много преди 2000 г., когато "Дънди" е започнала формалните си проучвания, коментират еколози.
Източник: Стандарт (15.12.2011)

Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди законността на 30-годишната концесия, която дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals - "Болкан минерал енд майнинг", получи за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум", община Крумовград. Петчленен състав на ВАС потвърди определението на тричленката, която остави без разглеждане жалбите на община Крумовград, "Сдружение за дива природа - Балкани" и Информационен и учебен център по екология срещу решението на Министерския съвет от февруари 2011 г. за предоставяне на концесията. Определението на втората инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване.
Източник: Капитал (30.01.2012)

"Дънди" предвиждат изграждането на минните съоръжения да излезе $127,4 млн. Разположеният върху 850 дка проект включва открит рудник от 170 дка, табан за руди - 30 дка, хвостохранилище - 410 дка. Годишно ще се добиват 850 000 т руда, а очакваният отпадък за целия 9-годишен период е 7,2 млн. т. Оперативните разходи на Ада тепе се изчисляват $253 млн., цената на харчовете за производства пък са $404 на тройунция. "Дънди" твърди, че инвестицията им ще се изплати само за 3,3 г. и ще почне да носи печалба. При средно съдържание от 3,36 г на тон злато и извличане чрез флотация до 85%, се очаква общ добив на 663 641 тройунции само от единия златен баир край Крумовград. Съгласно приетия от Експертната комисия при МОСВ геоложки доклад детайлно установените ресурси и вероятните запаси на Ада тепе са 28 т злато. На останалите хълмове от находището "Хан Крум", за които канадците не са искали концесия, се намират съответно: Къпел - 2,65 т злато, Къклица - 10 т, Скалак - 1 т, Синап - 1,15 т и Сърнак - 5,4 т. В техническия доклад се посочва, че златно-сребърният концентрат, който ще се получава след флотацията, ще бъде изнасян в преработвателни комбинати в Европа, Южна Африка или Далечния изток. Най-вероятно ще се обогатява в притежавания от "Дънди" комбинат в Цумеб, Намибия. Голямата част от земята в находището е горски фонд - държавна собственост, община Крумовград е собственик на две хижи, а къщи в близките махали са частна собственост. Канадската компания ще започне бързи преговори за купуване на терените, а при отказ или затруднения е предвиден режим на принудително отчуждаване на златните земи. Главните тревоги на местното население идват от няколко посоки. В открития рудник, който се намира на 1,9 км от града и в близост до десетина села, ще бъдат взривявани 14 т експлозиви седмично. Отделно при флотацията на рудата ще бъдат използвани хиляди тонове отровни вещества - ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати. За целия добив от земните недра ще бъдат извадени 1450 т от силно отровния арсен, които могат да попаднат във водата и почвите в Родопите и да съсипят земеделието. БММ обаче уверяват, че арсенът е неразтворима форма и няма да застраши природата. Местните се притесняват и от голямото количество вода, която ще изпие рудникът - 2,9 млрд. л годишно.
Източник: Стандарт (15.02.2012)

Община Крумовград и няколко природозащитни организации удариха на камък с оспорването на концесията. В края на октомври тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да даде ход на делото и остави без разглеждане жалбите им срещу решението на кабинета. Съдът сметна, че кметът и екосдруженията нямат "личен, пряк и непосредствен интерес" от оспорването на концесията. Миналия месец тяхното решението бе потвърдено и от петчленен състав на ВАС. Върховните съдии посочиха, че индивидуалният административен акт може да бъде оспорван в обществен интерес единствено от прокурора. "Решението на съда е несправедливо. Излиза, че никой - дори кметът, който представлява населението на общината, няма право да обжалва концесията. Единственият, който би могъл да я оспори, е концесионерът, което е абсурдно", коментира адвокатът на общината Людмил Георгиев. Последния месец съдът обезсили и жалбата срещу разрешението на МОСВ за предварително изпълнение на проекта на Ада тепе, което дава право на "Дънди" да започне строителството на рудника, докато текат обжалвания по съдебните инстанции. Последното дело е заведено от природозащитни организации и жители на Крумовград и оспорва приетата от екоминистерството Оценка за въздействие на околната среда. Междувременно в края на ноември в родопското градче бе учреден Инициативен комитет срещу златодобива, който събра протестна подписка и я внесе в Областната управа в Кърджали, "Басейнова дирекция"- Пловдив, Районната здравна инспекция в Кърджали и Общинския съвет в Крумовград. В момента служба ЕСГРАОН проверява достоверността на подписката, в която по неофициална информация са се включили две трети от гласувалите на последните избори крумовградчани. "Ще се борим докрай срещу златната мина, която ще опустоши земите ни", коментира Маргит Василева, председател на Инициативния комитет. Според нея ако родопчаните не намерят справедливост у нас, ще си потърсят правата и в Брюксел.
Източник: Стандарт (15.02.2012)

Иск от граждански сдружения срещу решение на МОСВ за одобряване на ОВОС на „Дънди прешъс металс” за изграждане на открит рудник за добив на злато в Крумовград влиза във ВАС на 24 април, съобщиха от организациите. Инвестиционното предложение на канадската компания не се одобрява от местните общности, от научния и гражданския сектор и от местната изпълнителна власт, но въпреки това МОСВ е издало екоразрешителното. Според гражданските сдружения решението на екоминистерството е компрометирано, защото включва неизпълними критерии за екологичната сигурност. Според тях разрешението е издадено върху невалидна процедура за търговско откритие на канадската фирма и е в разрез със стратегията за развитие на община Крумовград и област Кърджали. Като аргумент е посочена още лошата бизнес-практика на инвеститора „Дънди” в рудник Челопеч и община Челопеч, довели до замърсяване на околната и градската среда и заплаха за живота и здравето на хората там.
Източник: Класа (21.04.2012)

Три пъти по-висока печалба отчете канадската компания Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на българското златодобивно предприятие "Челопеч майнинг", за първото тримесечие на 2012 г. Към края на март чистата печалба е достигнала 31.3 млн. долара спрямо 9.8 млн. долара година по-рано. Положителният финансов резултат преди лихви, данъци и обезценки също се е повишил над два пъти до 40.8 млн. долара. Основната причина за ръста са силните резултати в Челопеч и по-високите пазарни цени на златото. Компанията притежава също мини в Армения, преработващ завод в Намибия, както и дялове в добивни предприятия в Сърбия и Северна Канада. Производството на концентрат през първото тримесечие е нараснало с 93% и е достигнало близо 37 хил. т. Увеличението се дължи главно на завода в Челопеч, където преди година преработката на руда беше ограничена заради въвеждането в експлоатация на нова мелница и модернизацията на флотационната система. DPM отчита и с 9% по-висока преработка на концентрат във фабриката в Намибия. Заради строителните работи там, които включват подобряване на екологичните показатели и увеличаването на капацитета, разходите на компанията са нараснали с 11%. "Проектът за разширяване на производството в Челопеч върви по план и ще бъде приключен през третото тримесечие на 2012 г.", се казва в изявление на президента на DPM Джонатан Гудман. По думите му добър напредък има и по проекта в Крумовград, където другото дъщерно дружество на канадската фирма - "Болкан минерал енд майнинг", очаква да започне изграждането на ново златодобивно предприятие.
Източник: Капитал (18.05.2012)

Терекс и Ко” АД и „Пътища и мостове” ЕООД ще добиват на концесия варовици от находищата „Копривец” и „Суворово”. Находищата са разположени в землищата на с. Копривец, община Бяла, и гр. Суворово, община Суворово. Срокът на концесиите е 35 години и за този период дружествата ще инвестират близо 1 365 000 лева. Очакваните приходи от концесионни плащания надхвърлят 5,5 млн. лв. С друго решение правителството даде съгласие министърът на икономиката, енергетиката и туризма да сключи допълнително споразумение към договора за концесия за добив на строителни материали, сключен между община Асеновград и „Запрянови – 03” ООД. С анекса срокът на концесията се удължава с 12 години и се конкретизират размерът на концесионната площ, на площта на находището и на допълнителните площи, необходими за дейността по концесията извън добива. С друго свое решение от днес правителството одобри издаването на пет разрешения за проучване на подземни богатства. Три дружества – „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД, „Селена – 4” ООД, и „Транс Гео Инженеринг” ООД, ще изследват възможностите за добив на метални полезни изкопаеми. Те ще оперират в площите „Дива” в община Момчилград, „Незабравка” в община Кирково и „Транс” в община Невестино. Първите две разрешения са за срок от три години, а последното – за една година. За този период дружествата ще инвестират общо над 47 хил. щатски долара и 268 хил. лв., а в мероприятия по опазване на околната среда ще бъдат вложени 3000 долара и 24 500 лв. За наличие на строителни материали ще бъдат проучвани площите „Дебелт 2” в община Средец и „Латевия баир” в община Тунджа. Разрешенията ще бъдат издадени за срок от една година и от шест месеца на „Строителни материали” АД и „Инмат Ямбол” ООД. Планираните инвестиции на дружествата са общо за над 66 хил. лв., а средствата, които ще бъдат вложени в екодейности надхвърлят 6500 лв.
Източник: econ.bg (02.08.2012)

Пет разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства одобри правителството на редовното си заседание в сряда. Дружествата "Болкан Минерал енд Майнинг", "Селена - 4" и "Транс Гео Инженеринг" ще търсят метални изкопаеми съответно в площите Дива в община Момчилград, Незабравка в община Кирково и Транс в община Невестино. Първите две разрешения са за срок от три години, а последното - за една година. За наличие на строителни материали ще бъдат проучвани площите "Дебелт 2" в община Средец и "Латевия баир" в община Тунджа. Разрешенията ще бъдат издадени за срок от една година и от шест месеца на "Строителни материали" и "Инмат Ямбол".
Източник: Дума (02.08.2012)

ГОРД иска прекратяване на концесиите за златодобив на „Дънди прешъс металс“ За незабавно прекратяване на концесиите на „Дънди прешъс металс“ в България настояват в специална декларация от Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). С възмущение забелязахме рекламата на „Дънди прешъс металс“, в която се говори за "отговорност към обществото”. Тази отговорност на „Дънди прешъс металс“ се свежда до следното: превръщане на природата на България в лунен пейзаж, грабителски концесионен договор и отровни отпадъчни вещества, пренасяни в отворени и остарели улеи, в чиято близост пасат диви и домашни животни. Многобройни са случаите на раково болни работници, жители и деца в засегнатите райони, които обаче „отговорно” се пазят в тайна. Взривовете в мините са нацепили къщите в Челопеч, същото очаква и Крумовград, където ще пострадат и богатото историческо минало на района, и ценните паметници. Най-старият златен рудник в Европа е край Крумовград. Той е на 3500 години и е от Микенската епоха. Рудник от тази епоха не е откриван досега, дори в Гърция. До този извод са стигнали множество реномирани учени от страната и чужбина. Споменатият безценен исторически паметник ще бъде безвъзвратно изгубен при експлоатацията на мината. Неолитното селище около рудника също ще бъде разрушено или поне непоправимо повредено, твърдят от ГОРД. Местните хора в Челопеч са подложени на всекидневни взривявания и трусове. Мръсният въздух е най-малкият им проблем, тъй като домовете им се рушат, алармираха за пореден път еколози в края на миналия месец. Тогава природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие изтъкна, че рудник Челопеч три пъти е увеличил годишния си добив, а с това на практика три пъти са се увеличили и вредните влияния върху хората. Селото непрекъснато е заплашено от взривове, шум, прах. Домовете ни са напукани, потъват. Почвата ни е отровена, твърди Райна Димитрова, жителка на селото. Какво ще може да се очаква от тези окупатори? Ние гълтаме отровите, а фирмата изнася печалбите, недоумява тя. Жената се оплака и от наглото и безотговорно отношение на институциите към хората в Челопеч. Димитрова обвини „Челопеч майнинг“ в хищническо изземване на благата на България. Тя настоява фирмата да обезщети пострадалите за порутените им домове. Дано бъде чут гласът ни. Вече 7 години никой не ни обръща внимание, даже и кметът, каза и Мария Узунова. От „Челопеч майнинг" обяснили на хората, че домовете им се рушат не от взривовете в рудника, а заради некачествено строителство. Узунова недоумява как така цялото село е строено некачествено. Скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“ освен със замърсяването на р. Тополница край Челопеч e известна и с опитите си да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт „Пристанище Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда, писа преди време в. „Класа“. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара.
Източник: Класа (08.08.2012)

Още една крачка към добива на злато край Крумовград Още една пречка пред проекта за добив на златни руди край Крумовград беше преодоляна, поне засега, след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли претенциите на няколко неправителствени организации срещу решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Съдебното решение е било взето в средата на септември и подлежи на обжалване пред петчленка в двуседмичен срок от информирането на страните. От канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) очакват да бъде подадена поне една жалба, но се надяват делото да бъде разгледано преди края на годината. "Много сме доволни от решението. През последните години работихме усилено да променим проекта, така че да отговорим на притесненията на местната общност", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Казусът при всички положения ще стигне до втора инстанция, след като от екологично сдружение "За земята" потвърдиха, че ще го обжалват. "Крайният срок изтича днес (вчера - бел. авт.) и ще внесем документи в съда", каза Драгомира Раева от сдружението за "Капитал Daily". От Коалиция за устойчиво развитие, които също протестираха решението на екоминистъра, заявиха, че още не са получили съдебното решение. "Ще решим дали ще обжалваме, след като го видим", каза председателят на организацията Дончо Иванов. Другите жалбоподатели, по чиято инициатива беше образувано делото, не бяха открити за коментар. Сред тях са националното гражданско сдружение "Природа за хората" и Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО, както и крумовградският общински съветник Маргит Василева от БСП. Това е поредният опит да се спре проектът на БММ, който предвижда добив и преработка до златно-сребърен концентрат на руди от участъка "Ада тепе" на находището "Хан Крум". Разчетите на дружеството са правени за 9-годишен период на разработване на мината, който ще започне след изграждане на съоръженията за преработка. Предвижда се годишно да се добиват 850 хил. т руда, като за целия живот на мината трябва да бъдат произведени около 20 т злато и 10 т сребро под формата на концентрат. Инвестицията се оценява на повече от 150 млн. долара, включително 13.5 млн. долара за закриване и рекултивация. Компанията първоначално планираше да използва цианиден метод за преработка на суровината до метали, но впоследствие промени проекта си заради натиск от екоорганизации.
Източник: Капитал (03.10.2012)

Канадската Dundee Precious Metals Inc. (DPM) каза, че петчленен състав на Върховния административен съд на България е уважил предишно решение на съда да отхвърли жалбите подадена срещу одобрението, от страна на българския министър на околната среда и водите, на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за проекта за добив на злато в Крумовград. Това решение не подлежи на обжалване. "Изключително сме доволни от решението на съда", заяви президентът и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Миналата година съдът потвърди 30-годишната концесия, предоставена от българското правителство за залежите Хан Крум в Крумовград на дъщерното дружество на DPM, Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД. Проектният рудник се намира в района на Ада тепе, на около три километра южно от гр. Крумовград. Планът на проекта предвижда отворен способ за добив. (Seewire)
Източник: Други (05.03.2013)

Добивът на злато край Крумовград може да започне Последната пречка пред разработването на златното находище край Крумовград беше премахната, след като Върховният административен съд потвърди решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на проекта. През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ), което е дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), премина през дълги процедури на обжалване. Решението на петчленния съдебен състав от 4 март обаче окончателно и дава възможност на компанията реално да започне работа. Независимо от това единият от съдиите - Тодор Тодоров, е подписал решението с особено мнение, тъй като не приема част от мотивите на колегите си. Основните му аргументи са свързани с това, че от одобрения доклад за ОВОС не става ясно какво ще стане със съдържащия се в концентрата арсен, както и с липсата на официално становище на Министерството на здравеопазването за здравния риск от проекта. Според него представените писма от държавния здравен инспектор не могат да се смятат за такова становище. Подобни са възраженията и на организациите, по чиято жалба беше образувано делото. "В инвестиционното предложение няма план къде ще се обработва концентратът, нито как ще се транспортира", каза председателят на Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО Васил Къдринов. В решението на съда се посочва, че според експертите арсенът, който се намира естествено в скалите, ще остане в неразтворима (неактивна) форма и не може да бъде третиран като химическо вещество. От ГЕО оспорват също и представените здравни заключения по проекта, които според тях нямат стойност. "Нашето сдружение ще направи необходимото европейските институции да бъдат информирани, ще търсим решение на този въпрос в Европейския съд", категоричен беше Къдринов. Основното притеснение на сдружение "За Земята" пък, което работи с инициативния комитет в Крумовград, е свързано с това дали няма да има засушавания в района, тъй като компанията ще използва вода от река Крумовица, която служи също за напояване и за питейни нужди. "Според наш независим експерт може да има проблеми с водоснабдяването, но съдебните експерти не счетоха, че има нужда от притеснения", каза Драгомира Раева от организацията. Според инвестиционното предложение 98% от водата ще се връщат в производството и ще се използва оборотно. От БММ не бяха открити за коментар. Развитието на проекта в Крумовград е пример за това как административното протакане и атаките от екоорганизациите могат да отложат една инвестиция с години. Проучванията на находището започнаха още през 1997 г. по времето на предишния собственик - ирландската Navan Resources, и продължиха, след като DPM купи БММ. През 2005 г. компанията вече беше готова с геолого-икономическия си доклад и внесе документи в Министерството на околната среда и водите, оглавявано по онова време от Джевдет Чакъров. В продължение на две години инвестиционният проект на DPM, който включваше изграждане на инсталация за производство на метали в Челопеч (където компанията е собственик на "Челопеч майнинг") и разработване на находището край Крумовград, остана блокиран заради отказа на Чакъров да подпише одобрения ОВОС. През 2007 г. ВАС задължи министъра да вземе решение, което той направи чак през 2008 г., като подписа проекта. На този етап обаче активно се включиха екоорганизациите, като главното им притеснение беше, че предложението предвиждаше използването на цианиди за преработка на рудата до злато. Две години по-късно - през 2010 г., съдът отмени положителното решение на Чакъров, а инвеститорът се отказа от проекта си и процедурата беше прекратена. От "За Земята" отчитат това като важна своя победа, тъй като натискът принудил DPM изцяло да преработи предложението си и да внесе ново, този път без използване на цианиди. Междувременно компанията купи завод в Намибия, където да преработва концентрата. През следващите две години новият проект продължи да привлича вниманието на екоорганизациите, които оспорваха всеки етап от процедурата. Така се случи с концесията, която компанията получи през февруари 2011 г. за срок от 30 години и която ВАС потвърди окончателно година по-късно. Решението на министър Нона Караджова от ноември 2011 г. да одобри инвестиционното предложение също мина през две инстанции, както и постановеното с него предварително изпълнение. Въпреки че съдът потвърди правото на компанията да започне работа докато текат обжалванията, от DPM коментираха тогава, че ще изчакат приключването на всички процедури. Така на практика осем години след като компания заяви желание да разработва находището и близо три години след като представи ревизираното си предложение, изпълнението на проекта вече може да започне.
Източник: Капитал (07.03.2013)

"Челопеч майнинг" с ръст на производството Златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" е увеличило производството на руда с 22% през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на миналата година. Общо 502.3 хил. тона руда е била добита към края на март, показва отчетът на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). Така дружеството е достигнало количеството, планирано в програмата за разширяване и модернизация, чието изпълнение приключи в края на миналата година. Целта й беше производството да нарасне повече от два пъти до 2 млн. тона руда годишно. Ефектът от програмата, която стартира през 2010 г. и е на стойност близо 176 млн. долара, се усети още в края на 2012 г. Сега обаче ще бъде първата пълна година, през която компанията ще работи при увеличен добив. Резултатите показват още, че производството на концентрат също е нараснало с 4%, като обемът е достигнал 33.5 хил. тона за първото тримесечие. Това е малко под прогнозното количество след модернизацията, което за година трябва да достигне 150 хил. тона. През първите месеци обаче е преработвана руда с по-ниско съдържание на метал, така че очакванията са заложеното годишно количество да бъде постигнато. За изминалия период обаче това е довело до повишаване на разходите за преработка, което в съчетание с по-ниските цени на златото е причината за отчетения спад на приходите и печалбата на дружеството. Отчетът на DPM показва, че за първото тримесечие нетните приходи на "Челопеч майнинг" са намалели с 8% до 68.4 млн. долара, а брутната печалба се е понижила с 31% до 36.4 млн. долара. Печалбата преди лихви, данъци и обезценки е в размер на 46.9 млн. долара, или с 21% по-ниска от същия период на 2012 г. Резултатите на канадската компания също се понижават, като приходите намаляват с 12% до 88 млн. долара, а брутната печалба пада наполовина до 24.3 млн. долара. По-ниска с 35% е и печалбата преди лихви, данъци и амортизации. Основната причина за това обаче е намалената преработка на концентрат в предприятието на DPM в Намибия, където инсталирането на нови пречиствателни мощности отне по-дълго от планираното. Междувременно инвестициите на DPM в проекта й в Крумовград, където работи другото й дъщерно дружество "Болкан минерал енд майнинг", рязко са се покачили през тази година, става ясно от отчета. Общо 3.8 млн. долара са вложени за периода там спрямо 791 хил. долара преди година. Причината за това е, че в началото на тази година приключи последното съдебно обжалване и проектът на практика стартира. През 2012 г. компанията получи 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" край града. Заради политическата несигурност и предстоящите избори обаче от DPM предупреждават, че издаването на необходимите разрешителни вероятно ще се забави и самото разработване на находището може да стартира с няколко месеца закъснение в началото на 2016 г. Добивът се планира да продължи девет години. Отлагането на проекта във времето ще доведе и до ревизия на някои разходи, казват от компанията. Първоначалните очаквания бяха инвестицията от около 150 млн. долара да се изплати за малко повече от три години.
Източник: Капитал (10.05.2013)

Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)

Втори сме по износ на златна руда България е на второ място в света по износ на златна руда през 2012 година, сочи анализ на Българската стопанска камара (БСК), изготвен по данни на Световната търговска организация. През миналата година България е изнесла руди на благородни метали и техни концентрати, различни от сребърните, на обща стойност 340 млн. щатски долара, което отрежда на страната ни второ място в света с глобален пазарен дял от 10,8%. Като цяло родният износ се нарежда на 65-о място в света за 2012 г., което е покачване с 4 места в класацията спрямо 2011 г. Макар България да не разполага с водещи икономически отрасли, които да я извисяват в ролята на световен лидер в износа за цял сектор, страната се представя доста добре от гледна точка на износа на нишови продукти.
Източник: Стандарт (27.08.2013)

"Дънди прешъс металс" отлага част от пиритния си проект край Челопеч "Дънди прешъс металс Челопеч" ще отложи втория етап от проекта си за оползотворяване на пирита в находището, тъй като за момента той се е оказал нерентабилен. Компанията обаче ще продължи работата си по първата фаза, която трябва да приключи през януари 2014 г. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) за третото тримесечие на финансовата година. Като цяло от дружеството отчитат по-слаби финансови резултати за периода заради по-ниските цени на металите, увеличените валутни разходи в Намибия, където DPM има металургичен завод, и по-високите обезценки. Производството в Челопеч обаче, където е основното предприятие на компанията, остава стабилно. Пиритният проект е свързан основно с научно-развойна дейност, като целта е да се използват благородните метали в минерала, които иначе не могат да се отделят и се изхвърлят. Първият етап е за производство на пиритен концентрат, за част от който компанията дори вече сключи договор за продажба с китайската Xiangguang Copper. Втората фаза е свързана с разработването на технология за преработка на концентрата, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент. Именно тази втора фаза обаче засега ще бъде замразена. "Резултатите от наскоро приключилото предпроектно проучване на завода за преработка показват, че този компонент от проекта няма да е икономически изгоден при сегашните пазарни условия", се посочва в отчета. Първият етап обаче върви по график и трябва да приключи през януари, уточняват от дружеството. Забавяне има и по друг ключов проект на канадската компания - за разработване на златно находище край Крумовград. За него дружеството вече има концесия и одобрен доклад по ОВОС, но другите документи се бавят. "Процедурата по издаване на разрешения за "Крумовград" напредва по-бавно от планираното, но подкрепата на местната общност нараства", посочват от DPM. Проектът едва ли ще започне преди втората половина на 2014 г., тъй като още през юли от дружеството казаха, че не очакват рязко увеличаване на капиталовите си разходи по проекта преди тази дата. Новото златно находище е един от няколко проекта за разширяване, които DPM ще разпредели във времето в зависимост от очакваната възвращаемост, пазарните условия и наличието на достатъчно капиталови ресурси за изпълнението им, се посочва в отчета за деветмесечието. За третото тримесечие на 2013 г. DPM отчита загуба, отнасяща се до акционерите, в размер на 13.3 млн. долара спрямо 21.9 млн. долара печалба за същия период на 2012 г. Печалбата за първите девет месеца намалява до 3.3 млн. долара в сравнение с 39.7 млн. долара година по-рано. Спадът се дължи основно на по-слабите оперативни резултати в Армения и Намибия, докато резултатите в Челопеч остават стабилни, коментира президентът и главен изпълнителен директор Рик Хаус. Той обаче определя пазарната обстановка като "предизвикателна" и посочва, че компанията ще продължи да се стреми да оптимизира дейността си, да намалява разходите и да развива проектите си, които ще й осигурят растеж. Производството на концентрат в рамките на групата е намаляло с 12% през третото тримесечие, най-вече заради по-ниските обеми в Армения, а за деветмесечието има ръст от 2%. По-малкото съдържание на полезни компоненти в рудата в Челопеч е било компенсирано с по-висок добив, става ясно от отчета. През миналата година "Дънди прешъс металс Челопеч" приключи мащабен проект за разширение, с който производството се увеличи повече от два пъти до 2 млн. тона руда. Прогнозите за развитието на дружеството до края на годината остават без промяна.
Източник: Капитал (12.11.2013)

Злато от рудника в Челопеч, който е даден на концесия на канадската компания „Дънди прешъс металс“, ще се добива в далечен Китай. Това ще стане, след като компанията започне да произвежда и изнася пиритен концентрат. Планираме това да стане от догодина, съобщи изпълнителният директор на мината Николай Христов. За целта ще се използват инсталациите в съществуващата флотационна фабрика. Христов обясни, че дружеството има договор с китайска компания, която ще купува концентрата и от него ще извлича ценните метали - злато, сребро и мед. Те са в минимални количества и са в „плен“ на пиритената кристална решетка. Вече имало съвременни технологии за „освобождаването“ им. Досега за пирита от Челопеч нямаше пазар и той отиваше в хвостохранилището на рудника. Причината е, че при преработката му се получава сярна киселина, за която няма търсене у нас. По тези причини производството в България не е икономически изгодно, обясниха от компанията. Ценната суровина е изкупувана в малки количества от медодобивния комбинат „Аурубис“, защото се използва в пещите за поддържане на температурата. Челопеч е най-голямото действащо златно находище в България. За м.г. „Дънди“ са платили около 15 млн. лв. концесионна такса. Съдържанието на злато в рудата е 4-5 грама на тон. Преди няколко години „Челопеч майнинг“ имаше намерение да инвестира в линия за извличане на метала от получения златно-меден концентрат. Проектът обаче срещна яростната съпротива на екологичните организации, тъй като технологията предвиждаше използване на цианиди. Това принуди „Дънди“ да започне да изнася продукта в Намибия. С обогатяването на пирита ще се увеличи извличането на златото и другите благородни метали от рудата. В момента от тях се добиват около 60%, но в бъдеще количеството ще се вдигне на 70-80%.
Източник: Преса (17.12.2013)

Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Шеф от Дънди Прешъс изненадващо хвърли оставка От канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", която у нас е концесионер на златната мина в Челопеч, си е тръгнал досегашният директор корпоративни и външни отношения Алекс Нестор. Той от дълги години представлява бизнеса на корпорацията в България, но на 31 януари 2014 г. изненадващо е взел решение да напусне високия пост, предаде Медияпул. Нестор започва работа в "Дънди" през 2003 г. като мениджър "Проекти" в Челопеч и през годините изпълняваше различни и все по-отговорни ръководни роли в областта на отношенията с държавните органи и другите публични институции. На последната си длъжност "Директор корпоративни и външни отношения" той отговаряше за връзките на компанията с държавните институции и заинтересовани страни. За повече от десетте години работа той работи не само по корпоративните проекти, сред които и стартиране на златодобива край Крумовград, но и по социални и обществени проекти като финансирането на купа "Дънди" по художествена гимнастика, полагането на основите за проектите ни в подкрепа на общността в регионите на Челопеч и Крумовград, и развитието на връзките ни с обществеността. Още не е определен наследникът на поста на Нестор, който представляваше компанията и в браншови организации като Минната камара, Американската търговска камара в България и др.
Източник: Money.bg (06.02.2014)

"ДПМ Челопеч" отчете ръст на добива и спад на печалбата Двуцифрен ръст на добива през миналата година отчете златодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч", след като в края на 2012 г. приключи проектът за разширение и модернизация. През миналата година са добити рекордните над 2 млн. тона руда, което е с 12% повече, отколкото предходната година. Със същия процент са намалели разходите за добив в резултат на изпълнения проект, стана ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Печалбата на българското дружество обаче е спаднала заради по-ниските цени на металите. Освен злато в Челопеч се добиват също мед и в по-малки количества сребро. Увеличеният добив е довел и до ръст в преработката на руда и производството на концентрат с 6% на годишна база. Общо за миналата година компанията е произвела 126.6 хил. тона. Тъй като предприятието в Челопеч е основният актив на DPM, увеличението в местното производство е повишило обемите на канадската компания като цяло до 144.3 хил. тона концентрат (6% ръст). Количеството на добитото злато и мед под формата на концентрат в българския завод е нараснало съответно с 9 и 7% до 131.8 хил. тройунции и 45.6 млн. фунта (20.7 млн. кг). Преди около година "ДПМ Челопеч" приключи проекта си за 126 млн. долара, в рамките на който бяха изградени нови подземни съоръжения, модернизирана беше обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталирано беше ново оборудване и беше въведена система за мониторинг на дейностите под земята. Инвестицията беше финансирана с банкови кредити (най-голямата сума беше отпусната от Европейската банка за възстановяване и развитие) и собствени средства. В резултат на това през миналата година производствените разходи на компанията намаляха до 40.08 долара на тон преработена руда (45.77 долара през 2012 г.). Това се дължи главно на по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, и на по-малките разходи за поддръжка. Въпреки това финансовите резултати на "ДПМ Челопеч" са се понижили, спад отчита и канадската компания, става ясно от отчета. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се е понижила с 22% и е достигнала 152.6 млн. долара за 2013 г. Причината за това е поевтиняването на металите, чийто ефект се оценява на -61.4 млн. долара. Това не успява да компенсира увеличението на продажбите с 22.3 млн. долара. В началото на този месец заводът в Челопеч е започнал въвеждането в експлоатация на инсталацията за производство на пиритен концентрат, чието изграждане започна през миналата година. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се финансира от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. През миналата година беше подписано тригодишно споразумение с китайската Xiangguang Copper за продажба на до 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, като доставките трябва да започнат до края на март 2014 г. Миналата есен "ДПМ Челопеч" замрази втората фаза от проекта - за преработка на концентрата на място, след като оценката показа, че на този етап това е икономически неизгодно.
Източник: Капитал (19.02.2014)

Труден напредък в Крумовград Канадската компания продължава да развива и другия си проект в България за добив на злато край Крумовград, където работи дъщерното й дружество "Дънди прешъс металс Крумовград". В отчета се посочва, че в момента се изготвя подробен устройствен план (ПУП), на базата на който компанията трябва да получи разрешение за строеж. От DPM обаче посочват, че изборите през май миналата година и политическият климат след сформирането на новото правителство са довели до забавяне на останалите необходими разрешителни от общината. Това включва и самия ПУП, който е бил активно обжалван от местните власти, става ясно от отчета. В началото на октомври 2013 г. кърджалийският административен съд е отхвърлил отказа на общинския съвет в Крумовград да издаде разрешение за изготвяне на ПУП и го е задължил да се произнесе в рамките на един месец. Това решение обаче е било обжалвано пред тричленка, а по-късно и пред петчленка на Върховния административен съд, който в крайна сметка се е произнесъл в полза на компанията. В момента се очаква общинският съвет в Крумовград да изпълни решението на съда. Плановете на дружеството са да започне изграждането на необходимите съоръжения на находището "Ада тепе" до средата на годината. Добивът обаче няма да започне преди края на 2016 г. или през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Капитал (19.02.2014)

Общинският съвет в Крумовград спря проект за добив на злато Общинският съвет в Крумовград за пореден път възпрепятства спорния проектза добив на злато от района на Ада тепе. Съветниците от ДПС се обявиха против издаването на подробен устройствен и парцеларен план за обекти в бъдещия златоносен участък. Плановете са необходими, за да може концесионерът на находището да започне строителството на съоръжения на открития рудник и обогатителната фабрика. Това е поредното отрицателно решение на Общинския съвет по този казус, припомня БНР. Според юристи, то нарушава Закона за устройство на територията и може да бъде отменено от областния управител на Кърджали. Преди дни, Върховният административен съд окончателно потвърди министерско решение от 2011 г., одобряващо проекта на "Дънди прешъс метълс". През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската "Дънди прешъс метълс", беше обжалвано няколко пъти от екологични организации.
Източник: econ.bg (10.03.2014)

Златотърсачи оставят на сухо цял град Канадски златотърсачи може да оставят без вода десетки хиляди жители на Крумовград и съседните села. Компанията "Дънди Прешъс Металс-Крумовград" ЕАД тайно от местната власт започна строителни работи по златната мина на връх Ада тепе. Край реката до село Скалак златодобивната фирма наскоро е изградила шахтово-тръбен кладенец с дренажен лъч, върху който има две ревизионни шахти. От "Дънди" съобщиха, че работят по издадено разрешително от Басейнова дирекция-Пловдив за подземни води чрез нови съоръжения. "До момента е изградена само подземната част на водовземно съоръжение, която е част от проучването на подземните води и не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълват от компанията. Според тях надземната част на съоръжението може да се изгради само, след като се преминат процедурите по Закона за устройство на територията.
Източник: Стандарт (24.03.2014)

“Дънди” отмъкна $153 млн. от златото на Челопеч $152,6 млн. е консолидираната преобразувана печалба преди данъци, финансови разходи и амортизационни отчисления (Adjusted EBITDA) на златната мина в Челопеч. Това е записано в годишния финансов отчет на канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", оповестен на техния сайт. Спрямо 2012 г. фирмата отчита понижение от $43 млн. заради сериозния спад на цените на металите на световните борси. Общите приходи от Челопеч за 2013 г. възлизат на $231,9 млн. От находището в Челопеч са добити 2 млн. тона руда, или с 12% повече от 2012 г. От рудата са извлечени 131 825 тройунции (4,1 тона) злато, 218 866 тройунции (6,8 тона) сребро и 45,6 млн. паунда (20 хил. тона) мед. В същото време за правото да експлоатира най-голямата златна мина в България "Дънди" плаща на държавата годишна концесионна такса от 1,5% от стойността на добитото злато, сребро и мед. Наред с това корпоративният данък у нас е един от най-ниските в света, което прави добивът на злато изключително рентабилна дейност. В отчета се посочва, че "Дънди" планира да отвори златния рудник на Ада тепе край Крумовград в края на 2016 г. или в началото на 2017 г. През 2013 г. по родопския проект са направени капиталови разходи за $11,5 млн. Находището съдържа 28 тона злато и 14 тона сребро. За Ада тепе златотърсачите ще плащат годишна концесионна такса от 1,44%. В документа е посочено, че забавянето на инвестицията се дължи на съпротивата на Общинския съвет в Крумовград, който вече три пъти отхвърля заданието за Подробен устройствен план на мината. Много местни жители се обявяват срещу проекта заради опасенията им за влиянието му върху природата. Освен мината в Челопеч, канадската компания експлоатира още рудник в Капан, Армения, и медодобивен комбинат в Цумеб, Намибия. В последния се преработва богатата на арсен руда от българското Средногорие.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Златодобивният проект край Крумовград поскъпна Проектът за златодобив край Крумовград, който се разработва от българското дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), ще струва повече, отколкото бяха първоначалните оценки. Това става ясно от ревизираната прогноза на компанията. Освен това намеренията на компанията продължават да срещат пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата. Общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Основната част от средствата са за започване на добива и ще бъдат инвестирани в началото. Причините за поскъпването са по-голямата сума, определена за непредвидени разходи, допълнителните средства за подобряване на сигурността и повишаването на цените и заплатите. Заради оптимизирането на плана за минните работи компанията очаква да постигне по-висок добив на метал от по-малко руда. Началните разходи по проекта ще бъдат 164.1 млн. долара в сравнение със 127.4 млн. долара, планирани през 2012 г. Около 30 млн. от сумата идва от повишаването на преките разходи, а непредвидените разходи са увеличени с 11 млн. От DPM посочват, че предишната оценка е правена на базата на данни от 2010 г., а оттогава значително са нараснали цените на контрагентите и разходите за труд. В съобщението не се посочва на какво се дължи повишаването на непредвидените разходи. Без промяна остава оценката за инвестициите в процеса на разработване на мината (12.5 млн. долара), а леко повишение до 14.7 млн. долара (от 13.5 млн.) има при предвидените разходи за закриване и рехабилитация. Въпреки ревизията на необходимата инвестиция проектът остава рентабилен. "Допълнителната оптимизация на плана за минните работи осигурява по-високо производство на метали при по-малко преработена руда", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Разчетите показват, че предприятието в Крумовград ще преработва около 75 хил. тона по-малко руда годишно, а добитият концентрат ще е близо два пъти и половина по-малко. Независимо от това съдържанието на злато и сребро в него ще е по-голямо. Общо за живота на мината, който вместо 9 става 8 години, се очаква да бъдат произведени 685.5 хил. тройунции злато и 310 хил. тройунции сребро. Прогнозата е почти без промяна от предходната. Срокът за изплащане на инвестицията намалява от 3.3 на 2.5 години. Проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") продължава да среща пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата, става ясно от съобщението. В началото на октомври миналата година административният съд в Кърджали отмени отказа на общинския съвет в Крумовград (контролиран от ДПС) да разреши разработването на подробен устройствен план и му даде едномесечен срок за преразглеждане. Съветът обжалва решението на всички възможни инстанции и през февруари 2014 г. съдът окончателно се произнесе в полза на компанията. В началото на март съветниците отново разгледаха и отхвърлиха искането на дружеството. Областният управител отказа да одобри решението на общинския съвет и отново го върна за разглеждане. Въпреки безкрайната въртележка компанията се надява да успее да си осигури останалите необходими разрешителни през тази година. Ако това стане, реален добив ще може да започне в края на 2016 или началото на 2017 г. От DMP обаче посочват, че ако общинският съвет продължи да бави процедурата, компанията ще отложи инвестициите си в проекта и ще се ограничи само до разходи за осигуряване на останалите разрешителни.
Източник: Капитал (03.04.2014)

Всеки трети в Крумовград с молба в „Дънди" 1 237 крумовградчани са подали молби за работа в офиса на „Дънди Прешъс Металс" в Крумовград. Това е абсолютен рекорд, като се има предвид, че по последни данни на Националния статистически институт в града живеят по постоянен адрес 4 947 души, а населението в трудоспособна възраст е 55,07 %. Сред подалите молби за постъпване на работа в дружеството, което ще добива злато на Ада тепе, има както инженери и специалисти по минно дело, така и общи работници. Сред желаещите да работят в златодобива на Ада тепе има и по 2-3 членове от фамилия, които твърдят, че инвестицията на „Дънди" в Крумовградско се явява спасение в региона след краха на тютюнопроизводството. Реалният добив на злато ще започне в края на 2016-та или началото на 2017 година. През 2015-та се очаква да започне изграждането на базата. Голям е интересът и за работа в „Горубсо – Кърджали". В дружеството има 300 молби за работа, но заради забавената процедура за старт на инвестиция на дружеството, назначения в момента няма. След спирането на ОЦК, в „Горубсо" бяха назначени 150 бивши металурзи.(http://fakti.bg)
Източник: Други (17.04.2014)

Срокът за участие в Next Generation e удължен до 9 май Срокът за подаване на заявления за участие в конкурса на "Капитал" за млади мениджъри и предприемачи NextGeneration 2014 се удължава до 9 май. Както и досега, в петото издание могат да участват млади професионалисти с бизнес и предприемачески опит и лидерски потенциал, а възрастта им трябва да е до 35 години. Оценяват се лично кариерно развитие, иновативност, отговорности, финансови резултати и постижения на сегашния пост. Основни изисквания за кандидатите са да имат поне 2 години опит на управленска позиция и да работят в България. Участието в конкурса е неограничено - заявления могат да подават и вече участвали в предходни години кандидати. Наградите в конкурса са три MBA стипендии от партньора на проекта - WUExecutive Academy към Vienna University of Economics and Business (WU), като награденият на първо място получава пълна стипендия, на второ място - частично финансиране 50%, на трето място - частично финансиране 25%. Награждаването е в края на май 2014 г. Първите 15 кандидати получават 6-месечен дигитален абонамент за "Капитал". Документи за кандидатстване за първата фаза на NextGeneration 2014 са попълнен формуляр за участие на английски език и професионална биография на английски език със снимка и се качват в създадената за целта форма на http://www.capital.bg/next. Конкурсът е с подкрепата на пенсионноосигурителна компания "Доверие" и Dundee Precious Metals. Етапи на оценяване Етап 1 - изпращане на документи за участие. Етап 2 - предварителна селекция на кандидатите според условията за участие и критериите за оценка в конкурса. Избират се 12 финалисти, които преминават в следващия етап. Етап 3 - интервюта на финалистите с журито. Провеждат се на английски език. Членовете на журито ще бъдат обявени публично след провеждане на интервютата. Да са на възраст до 35 години включително. Да работят в България. Да заемат мениджърска позиция или да имат собствен бизнес. Да имат минимум 3 години трудов опит, от които поне 2 години на управленска позиция. Компанията, в която работят, да оперира от минимум 2 години и да няма задължения към държавата или служителите си. Да притежават бакалавърска или еквивалентна на нея степен от акредитиран университет. Да владеят английски език писмено и говоримо.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Канадската компания "Дънди Прешъс Металс"/ДПМ/ спечели трето дело срещу Общинския съвет в Крумовград, който положи неимоверни усилия да се противопостави на инвестиционното намерение за добив на злато от находището на Ада тепе, в непосредствена близост до вододайната зона на града. Съветниците се аргументираха с екологична опасност за района. Административният съд в Кърджали заседава на 13 май по последния казус, свързан със Закона за устройството на територията и образуван по жалбата на ДПМ, а на 31 май публикува в сайта окончателното си решение по него. Така магистратите отменят решението на Общинския съвет в Крумовград от 7 март в частта му, с която е отказано издаването на разрешение за изработване на подробни устройствени планове /ПУП/-планове за регулация и застрояване /ПРЗ/ на 6 имота в землищата на селата Скалак и Овчари в местността Ада тепе. В жалбата си ДПМ твърди, че "оспореното решение по съществото си представлява изричен отказ на общинския съвет в Крумовград да разгледа по същество направеното искане за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, излага съображения за липса на мотиви към оспореното решение, както и за нищожност на акта поради противоречието му с влезли в сила съдебни решения. Решението на магистратите в Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Това е само част от дългата съдебна сага на канадския инвеститор. През годините казусът с разработването на златното находище стигна и до Върховния административен съд. Петчленен съдебен състав потвърди решението на екоминистъра Нона Караджова от ноември 2011 г., с което тя даде зелена светлина на проекта. Предшественикът й Джевдет Чакъров отказваше да разреши това.
Източник: Нов живот (02.06.2014)

495 са действащите концесии за добив на природни ресурси, за които е сключен концесионен договор, обяви министерството на икономиката и енергетиката. В това число влизат и концесионните договори, сключени с общините. По групи подземни богатства броят на концесиите е: * За метални полезни изкопаеми, включително злато и сребро - 18 бр. * За индустриални минерали – 73 бр. * За нефт и природен газ – 17 бр. * За твърди горива – 19 бр. * За строителни материали – 309 бр. * За скалнооблицовъчни материали – 58 бр. * За минни отпадъци – 1 бр. По данни за 2013 г. с най-голям дял добито подземно богатство и оттам постъпили приходи от концесионни плащания по видове подземни богатства са: При концесиита за добив на метални полезни изкопаеми: * находище “Челопеч” – с концесионер “Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД * находище “Елаците” – с концесионер “Елаците мед” АД * находище “Асарел” - с концесионер “Асарел Медет” АД При концесиите за добив на природен газ: * находище “Каварна” с концесионер “Петрокелтик” ООД * находище “Калиакра” с концесионер “Петрокелтик” ООД При концесии за добив на индустриални минерали: * находище “Вятово” с концесионер “Каолин” АД * находище “Есенниците” с концесионер “Каолин” АД * находище “Саръгьол 21” с концесионер “Каолин” АД При концесиите за добив на твърди горива: * находище “Източномаришки въглищен басейн” с концесионер “Мини Марица- изток” ЕАД. През 2013 г. постъпилите приходи от концесионни плащания са в размер на 73 223 756 лв. без ДДС и ДДС в размер 14 360 707 лв. По бюджета на съответните общини по местонахождение на концесионните обекти са преведени 26 776 955 лв. без ДДС. По групи подземни богатства концесионното плащане е: * енергийни – нефт, газ, твърди горива - 22 540 181 лв. без ДДС; * метални - 29 970 287 лв. без ДДС; * неметални и строителни - 20 113 291 лв. без ДДС. Най-много са концесиите за строителните материали, но основните приходи за държавата са от металите и от нефт и газ.
Източник: 24 часа (16.06.2014)

45 души от персонала на „Дънди – Крумовград” излизат на трудовата борса. В офиса на фирмата, която има концесия за добив на злато от находището „Хан Крум”, ще останат само 5-6 души, основно административен персонал. Масовото съкращение е заради невъзможността да започне разработването на находището Ада тепе, а това означава, че на практика „Дънди” замразява, засега, проекта си. Одисеята със златото край Крумовград продължава вече 14 години. Компанията е инвестирала десетки милиони за проучвания, регистриране на търговско откритие и изготвяне на проект за експлоатация на златното находище на върха Ада тепе, където са доказани залежи от 27 тона скъпоценен метал. Въпреки че фирмата има 30-годишна концесия, Общинският съвет на Крумовград отказва да издаде подробен устройствен план за местата, където трябва да се построят техническите съоръжения на бъдещия открит рудник. Това на практика спира добива на злато за неопределено време.
Източник: Преса (20.06.2014)

Зелена светлина за добив на злато на Ада тепе Местният парламент в Крумовград гласува да бъде дадено разрешение на канадската фирма "Дънди прешъл метълс - Крумовград" ЕАД за изработване ПУП за находището Ада тепе. На извънредно заседание в Крумовград 19 съветници гласуваха "за", а петима "въздържал се". Общинските съветници заявиха, че решението, което са гласували, е трудно и отговорно. Те подчертават, че ще продължат с изисквания към фирмата, за да гарантират здравето на хората и екологията на района при работата на рудника. "Дънди прешъл метълс" (ДПМ) имат договор за концесия за 30 г. за добив на общо 36 712 кг злато и 34 316 кг сребро. Проблемът с разработване на златната мина в Крумовград има 12-годишна история. В първия си вариант проектът "Ада тепе" предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Впоследствие проектната технология бе изцяло преработена от инвеститорите. Според новия вариант, рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма "Дънди прешъл метълс" има съоръжения за златодобив.
Източник: Стандарт (08.07.2014)

Между 220 и 250 души ще бъдат наети в рудника при Ада тепе по време на неговата експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на „Дънди прешъс металс Крумовград“ Илия Гърков пред „Инвестор“. „Всяко отворено работно място в тази промишленост генерира още поне три в различни други индустрии и в сферата на услугите“, коментира той. Рудникът ще бъде уникален заради отношението към околната среда. Площта му ще бъде три пъти по-малка от първоначалния план - между 75 и 80 хектара. Очаква се в края на 2015 г. да започне строителството на съоръженията по проекта за добив на злато от Ада тепе. Към момента оценката за инвестицията е 164 млн. долара. „Няма да произвеждаме крайната продукция злато, а концентрат“, обясни Гърков. Очак­ва се да се добиват между 820 000 и 850 000 тона руда годишно. Концентратът ще е около 10 000 т на година. Запасите от злато в находището са 27 тона. Има и минимални количества сребро - под 10% от общия продукт. Проектът на компанията е за 12-15 години, като рудникът ще бъде експлоатиран до 10 години. „Ако сравним с „Елаците“ и „Асарел“ - те работят по над 20 млн. тона руда годишно. При нас в цялото находище няма толкова - там има между 6 и 7 млн. тона руда. А те преработват толкова за четири месеца“, каза още Гърков. Одисеята с добива на ценния метал край Крумовград продължава над 10 години. Имаше и протести срещу разработването на находището. През последните години проектът претърпя редица изменения - например беше премахната цианидната технология.
Източник: Преса (27.08.2014)

Държавата продаде 50 млн. лв. дълг на аукцион в понеделник. Министерството на финансите преотвори емисията 2,5-годишни държавни ценни книжа, емитирана на 26 март т.г. с падеж 26 септември 2016 г., съобщиха от ведомството. Лихвата, която ще трябва да се плаща по изкупените облигации, е 1,51%. Това е двойно повече от доходността, която беше постигната на проведения през май аукцион. Тогава годишната доходност по ценните книги бе в размер на 0,83%. Въпреки това обаче страната ни се представя по-добре от други държави в региона. Постигната доходност е под тази на сходни облигации в национална валута на редица държави от ЕС. В Полша например държавата ще плаща 2,30% за подобни ценни книги, в Румъния - 2,72%, най-голяма е доходността по облигациите, емитирани от Турция - 9,11%, сочат данните на финансовото министерство. От там отчитат, че новият търг е предизвикал интереса на участниците, а общият размер на подадените поръчки е достигнал 161,1 млн. лв. Това съответства на коефициент на покритие от 3,22, уточняват от ведомството на Румен Порожанов.
Източник: Стандарт (27.08.2014)

Металургия К100: Разнородна сплав Продължаващ спад в черната металургия и сравнително стабилно производство на цветни метали. Такава най-общо е картината в сектора през 2013 г., която за поредна година показва как възможността на цветните метали да достигат до по-далечни пазари помага на производителите да останат по-незасегнати от кризата, отколкото стоманодобивните предприятия. Нещо повече - цветната металургия, която през миналата година достига нивата си от сравнително силната 2011 г., успява донякъде да компенсира спада в черната, така че като цяло секторът се представя по-добре от предходната година. Положителни са данните за износа на цветни метали, включително на прокат, който е с по-висока добавена стойност. Стоманодобивът обаче остава слаб, което е отражение на свитите пазари в Европа и сигнал, че индустрията все още не се е възстановила. Негативен ефект върху местните производители през миналата година оказа поевтиняването на металите на световните пазари, както и високите цени на електроенергията в страната, които правят продукцията неконкурентна. Малък светъл лъч е прекратяването на нерегламентирания внос на черни метали и схемата за източване на ДДС през 2012 г., което донякъде разшири вътрешните пазари за производителите през миналата година, каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Финансов ефект Най-голямото металургично предприятие в страната - "Аурубис България" (бившият медодобивен комбинат в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis), отчита с над 10% по-ниски приходи през миналата година. Спадът обаче не се дължи на по-слаби оперативни резултати, тъй като приходите от основната дейност се увеличават с 3% до 4.4 млрд. лв., а на трикратното намаление на финансовите приходи заради оптимизиране на хеджиращите операции, което води и до по-ниски финансови разходи, обясниха от компанията. Въпреки това печалбата намалява пет пъти. Първият сигнал за това дойде още когато компанията майка Aurubis публикува отчета си за финансовата 2012-2013 г., която приключва в края на октомври, където на ниво група беше отбелязан спад на продажбите и печалбата. "Както отчетохме още тогава, понижението се дължи на трудната макроикономическа обстановка, рязкото поевтиняване на металите, значителния спад в цените на сярната киселина и таксите за рафиниране на меден скрап и плановото затваряне на завода в Хамбург за мащабна модернизация. Не на последно място енергийните разходи, които са голямо перо за компанията, определено се отразиха на печалбата", коментира през юни вече бившият изпълнителен директор на "Аурубис България" Никола Треан. В края на юли той беше заменен от Тим Курт. Прогнозите за тази година на Aurubis са, че световната икономика вероятно ще продължи да се възстановява, което ще се отрази положително най-вече на индустриализираните страни. Това би трябвало да има положителен ефект върху българското предприятие, тъй като то работи основно за германската централа. Именно на него до голяма степен се дължеше увеличението на българския износ за Германия през 2013 г., който за пръв път надвиши вноса. Като цяло от компанията предвиждат пазарът на мед да остане балансиран, а предлагането на концентрат от мините да е достатъчно голямо, което означава повече бизнес и по-добри цени за металургичните рафинерии, включително за "Аурубис България". През тази година трябва да приключи и инвестиционната програма за 44.2 млн. евро, която компанията започна през 2009 г. и която ще увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20%. Модернизацията и инсталирането на допълнително оборудване вече завърши, но за да може да се използват 100% от мощностите, трябва да приключи и екологичната част на програмата, за която са предвидени 60% от сумата. Добавена стойност Въпреки лекия спад на приходите, който отчита, "София мед" (част от гръцката металургична група Viohalco) се изкачва с една позиция и за пръв път излиза на второ място в класацията за 2013 г. Там предходната година беше друго дружество от групата - "Стомана индъстри". "Главната причина за ръста на продажбите е разнообразяването на продуктовата гама", каза Антон Петров, представител на Viohalco за България. Компанията произвежда продукти от мед, цинк и сплави, а сред нововъведенията са листа и рулони цинк-титан. Продуктите на предприятието са с висока добавена стойност и почти цялата продукция (96%) е за износ. "София мед" обаче увеличава загубата си повече от два пъти, главно заради понижението на цените на суровините на Лондонската борса за метали. "Това влияе положително на оборотния капитал и паричните потоци, но, от друга страна, и съгласно международните счетоводни стандарти води до обезценка на материалните запаси и съответно отчитане на загуба за периода", обясни главният финансов директор Сергей Влайков. Външните пазари стоят и зад 8-процентния ръст на приходите на шуменския завод "Алкомет", който е седми в секторната класация. През миналата година производителят на валцовани и пресовани алуминиеви продукти разшири продажбите си в Европа, като започна да изнася за Португалия и Ирландия. "Стабилни останаха продажбите в Германия, а ръст имаше в Полша, Франция и други държави", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. През 2012 г. компанията въведе в производство нов стан за валцови изделия, който заедно с модернизацията в леярния цех доведе до ръст на продукцията на валцовия цех и съответно на продажбите. "Очаква се постепенно увеличение и на пресовото производство заради започващата там модернизация", каза Динев. Проектът включва и подобрения в матричното производство. Печалба по две На фона на падащите цени на металите впечатление прави ръстът на приходите на КЦМ. Причината за това е мащабният проект за модернизация, който компанията започна през 2012 г. и който се оценява на около 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция, правена в КЦМ през последните 50 години, и включва пълно подновяване на цинковото производство и изграждане на нов оловен завод. Ефектът от проекта се вижда и в печалбата на дружеството, която през миналата година нараства повече от два пъти. В резултат на това компанията отчита най-високата рентабилност сред металургичните предприятия в топ 25. Токов удар Приходите на единствения производител на течна стомана в страната "Стомана индъстри" (част от Viohalco) продължават да намаляват заради скъпата електроенергия. "Оттам спада конкурентоспособността и се ограничават страните, до които продуктите могат да достигнат", обясни представителят на Viohalco Антон Петров. Към това се добавя и свитото производство на стомана в Европа, което е сигнал, че индустрията все още не се е възстановила, смята Паунова. В същото време "Стомана индъстри" успява да намали загубата си със 7.5 млн. лв., което по думите на Петров се дължи на по-добата организация. В доста по-силна позиция е друго предприятие от черната металургия - "Промет стиил", което се нарежда на пето място в секторната класация. Приходите му рязко се увеличават и то успява да свие загубата си повече от три пъти през миналата година. Заводът край Бургас работи със заготовки от Украйна и според Паунова засега няма проблем с доставките въпреки ситуацията в бившата съветска република. Една от причините за по-доброто представяне на предприятието е, че за разлика от "Стомана индъстри" то работи изцяло на газ и няма електропещи, което го прави доста по-независимо от поскъпването на електроенергията. Добивно изключение Единственото рудодобивно предприятие, което предостави финансовите си резултати и участва в класацията, е "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"). През миналата година то увеличи добива с 12% до рекордните над 2 млн. тона руда в резултат на приключилата през 2012 г. модернизация. Въпреки това приходите му намаляват с почти една пета, а печалбата спада с над 40%. По думите на изпълнителния директор Николай Христов причината за това е понижението на цените на металите. Компанията добива основно злато и мед, както и сребро в по-малки количества. От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals става ясно, че отрицателният ефект от поевтиняването на металите се оценява на повече от 60 млн. долара. В същото време производствените разходи в Челопеч са намалели с 12% на тон продукция, главно заради по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, както и на по-малките разходи за поддръжка. Групата на търговците Най-динамичната компания в секторната класация - "Хъс", работи основно в търговията с метали и скрап, въпреки че се занимава също и с обработка на черни метали. Тя обаче е изключение, тъй като масово резултатите на търговците се влошават. Такива са почти всички компании след "Хъс" в класацията, където приходите са преобладаващо надолу. Независимо от това "Хъс" отчита близо 45% ръст на приходите. "Увеличението се дължи основно на приходите ни от продажби в чужбина и на това, че разработихме външните пазари", каза финансовият директор Таня Кралева. През 2013 г. компанията е привлякла нови клиенти в Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Унгария. За резултатите през миналата година леко влияние имат и приходите от продажби, които компанията е направила за зареждане на закупеното от нея предприятие "Металснаб" (на 23-то място в класацията и също с растящи приходи). По думите на Кралева тенденцията е да се залага на външнотърговска дейност, тъй като вътрешният пазар е ограничен. Въпреки това не липсват сделки и в страната. През миналата година "Хъс" е увеличила наличностите на стоки, така че да може бързо да реагира на поръчки. "Това обикновено са големи клиенти и на практика около една трета от стоката се реализира почти веднага", обясни Кралева. За тази година компанията очаква увеличение на приходите от продажба на продукция, след като новото производство в Лом заработи на пълна мощност. Преди две години "Хъс" закупи терена и сградите на неработещия "Балканкар Рекорд-Дунав" и започна изграждане на завод за производство на тръби, като част от проекта е финансирана с европейски средства. С пускането на производството компанията прогнозира продажбите й на външния пазар да нараснат със 70-80%, като се привлекат нови клиенти в Европа. Основен фактор за това е близостта на река Дунав, по която компанията ще изнася продуктите си. "Като цяло приходите от продажби на продукция ще нараснат около 20%, а при продажбите на стоки не очакваме значителна промяна", каза Кралева. Сериозен спад обаче отчита следващата компания в класацията - търговецът на скрап "Металвалиус", която за 2012 г. беше отличник на сектора по ръст на приходите. Компанията е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и е свързана с групата Viohalco. По-ниски са приходите и печалбата и на "ТисенКруп Юпитер стомана", която е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Извън челната десетка тази година остава и "Норд фероиндъстри". Най-фрапиращ спад сред търговците за 2013 г. отбелязва "Метал трейд България" (над 99%), която доскоро беше собственост на "Хъс" и "Интерком груп". Справка в Търговския регистър показва, че преди месец "Хъс" е продала дела си във фирмата и сега остава само варненска собственост. Самата "Интерком" също понижава резултатите си, но остава сред големите търговци на метали. Въпрос на политика Бъдещето на металургията тази година до голяма степен зависи от енергийната политика на правителството. "Отдавна водим разговори с изпълнителната власт, но засега резултат няма", каза Петров, който е и председател на БАМИ. Сред обсъжданите идеи е въвеждането на нови тарифни планове, които да намалят разходите за ток на големите индустриални потребители, тъй като скъпият ток засяга всички енергоемки производства. Друг вариант е въвеждането на пакетни енергийни услуги и мерки, които да са в полза и на двете страни. Например предприятията, които могат да работят през нощта, да го правят, за да спестят разходи за включване и изключване на мощности, срещу което да получават облекчени условия. Междувременно обаче, вместо да облекчат индустрията, решенията на управляващите доведоха до допълнително поскъпване на електроенергията за бизнеса. Стимулирането на износа на ток чрез премахване на т.нар. задължения към обществото (надбавката за зелена енергия) и цената за достъп до мрежата високо напрежение доведоха до изкуствено завишаване на цените вътре в страната независимо от по-слабото потребление на електроенергия. По данни на БАМИ цените на търговете за електроенергия са скочили с над 10%. От сектора се оплакват още от изкуствено ограничаване на вноса на електроенергия чрез капацитета на преносните съоръжения. На европейско ниво през април Европейската комисия публикува насоки за подкрепата, която държавите могат да оказват на индустрията, за да намалят разходите им за зелена енергия, като в същото време се гарантира постигането на климатичните цели до 2020 г. Редица европейски държави и в момента прилагат подобни модели. В България обаче те все още остават на ниво дискусии.
Източник: Капитал (28.08.2014)

„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)

"Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари.До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. 07 Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Почти 70 милиона лева от концесионни такси Почти 70 милиона лева от концесионни такси са влезли в бюджета от канадската компания "Дънди Прешъс Металс" за периода от 1999 г. до 2014 г., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Таксата се формира на базата на месечните отчети на дружеството за добитата руда и съответно на метали от нея, както и на цените на тези метали на Лондонската стокова борса. Отделно се плаща и ДДС върху концесионната такса. По закон на общините, където се намира находището на руда, се дава половината от таксата. "От 2007 г. на двете общини, където работи фирмата, са дадени 26.2 млн. лв.", добави министърът.
Източник: Сега (27.05.2015)

Парламентът не пожела да развали концесията за добив на злато в мината край Челопеч, дадена от правителството на Иван Костов през 1999 г. при неизгодни за държавата условия срещу дивидентот 1,5%, впоследствие при кабинета на НДСВ намален на 0,7%. Проекторешението бе внесено от "Атака", а зад него застанаха всички депутати от БСП, двама независими, включително Велизар Енчев, както и народните представители от АБВ. Гласовете обаче не стигнаха и с 48 "за", 43 "против" и 47 "въздържали се" предложението за разваляне на концесията не мина, въпреки че по време на дебатите бяха извадени цифри, според които за цели 15 години в хазната са постъпили едва 70 млн. лв. Патриотите разделиха гласовете си, като един от тях подкрепи развалянето на договора, двама поискаха да остане, а един се въздържа. Между против и въздържал се се разделиха и от ГЕРБ - 31 депутати поискаха канадците от "Дънди Прешъс Металс" да продължат да си плащат по 0,7% концесионно възнаграждение. Дори в Судан, държава в Африка с военна хунта, плащат по 4-5%, възмути се от трибуната атакистът Илиян Димитров.
Източник: Дарик радио (04.06.2015)

Дънди Прешъс Металс стартира лятната си стажантска програма в предприятията в Челопеч и в Крумовград. 37 студенти ще бъдат на стаж в Челопеч, а 9 - в Крумовград. В предприиятието в Челопеч ще се обучават и ученици от 11-и клас от ЧПГЧО "Челопеч". През тази година интерес към стажантската програма на Дънди Прешъс Металс са проявили над 200 студенти от различни специалности. - See more at: http://industryinfo.bg
Източник: Други (09.07.2015)

Изследователи откриха злато край белишкото село Бабяк на рекордна дълбочина от 1300 метра под земята. Вече са взети и първите проби от златната жила, предаде ТВ7. Направени са четири вертикални сондажа за проверка на състава на скалите. В същия район специализирана фирма е направила проучвания и за залежи на сребро. До този момент районът край Белица не е изследван, уточниха местните. Концесионерът, който е канадска фирма, развиваща дейност в България, сега проучва района на площ от 110 кв. м. Перспективата за откриване на мина за добив на благородни метали дава надежда за разкриване на нови работни места, надяват се местните. През последните години в Белица безработицата е една от най-високите в страната.
Източник: Монитор (13.07.2015)

"Дънди прешъс" получи нов терен за търсене на метали "Дънди прешъс металс Крумовград" ЕАД получи разрешение за проучване на нов терен от правителството вчера. Дружеството ще търси метални полезни изкопаеми в местността Трите баби, разположена в област Благоевград, в землищата на селата Боголин, Вълкосел, Жижево, Кочан, Крибул, Сатовча, Слащен, Туховища и Фъргово, община Сатовча, и село Абланица, община Хаджидимово, област Благоевград. Разрешението за търсене и проучване е за срок от 3 години. Минималният очакван размер на инвестициите е над 180 000 лв., а стойността на дейностите по опазване на околната среда е 5500 лв. Бургаското дружество "Европроект" пък получава концесия за добив на строителни материали - трахити, годни за производство на фракции за пътни основи и асфалтови смеси. То ще работи в находище "Брешнела", разположено в землището на с. Равадиново, община Созопол. Концесията е за срок от 25 години. Предвижда се размерът на инвестициите да надхвърли 300 000 лв., а за опазване на околната среда се планират малко над 70 000 лв.
Източник: Сега (23.07.2015)

Вадим 8 тона чисто злато на година 7896 килограма злато са добити от двете действащи находища у нас - „Челопеч” и „Чала”, през миналата година. Това съобщиха от енергийното министерство. Според данните на ведомството доказаните запаси на златосъдържащи руди са 27,6 млн. тона, като за последната година от тях са добити 2,1 млн. тона. Очаква се и започване на добива от още три нови находища на злато. Едното е участък ”Ада тепе” на находище ”Хан Крум” в община Крумовград. Другото е ”Милин камък” в община Брезник, а третото – ”Седефче”, в Момчилградска община. Общото количество запаси и ресурси на трите обекта възлиза на повече от 60 тона злато, уточниха от министерството. Общо 496 са действащите концесионни договори на територията на страната към 30 юни. Три четвърти от тях са за строителни и скалнооблицовъчни материали. По 18 концесии има за добив на нефт и природен газ, и за въглища. Същата е бройката за металните полезни изкопаеми, а за неметалните (индустриални минерали) – концесиите са 72. През миналата година държавата е събрала 71 млн. лв. от концесионни такси. За 2015 г. до момента приходите от концесии са 66 млн. лв. с ДДС.
Източник: Монитор (18.08.2015)

"Дънди прешъс" ще инвестира над 1.3 млн. долара в търсене на злато в България Канадската компания "Дънди прешъс металс" ще инвестира над 1.3 млн. долара за три години в нови проучвания за търсене на съдържащи злато и ценни метали руди в България. На днешното си заседание правителството даде разрешения за това. Компанията получава общо три разрешения. Две от тях се предоставят на "Дънди прешъс металс Крумовград", което ще изследва възможностите за добив в площите "Дивна" и "Дълбоката река" в областите Кърджали и Хасково. Минималният очакван размер на инвестициите в търсене и проучване е 90 хил. долара и 116 хил. лева (66 442 долара). Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е съответно 3000 долара и 4500 лв. "Дънди прешъс металс Челопеч" пък е получило разрешение за търсене и проучване за метални полезни изкопаеми в площта "Бревене" в Софийска област. В проучвателни дейности ще бъдат вложени 1.159 млн. долара, а в екомероприятия – 25 хил долара. Кабинетът даде и разрешение на "Интерпром" ЕООД за разработване на площта "Петрово" в община Сандански. Размерът на очакваните инвестиции е 759 хил. лева. В мероприятия по опазване на околната среда ще бъдат вложени 60 хил. лева. В изпълнение на предоставените разрешения ще бъдат привлечени инвестиции в проучване на подземните богатства, ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал, се посочва в аргументите на правителството.
Източник: Дневник (10.09.2015)

7 фирми получиха концесии за добив и разрешения за подземни богатства Две фирми получиха концесии за добив, а други пет - разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства, съобщиха от МС. Право да добива строителни материали - андезити, в продължение на 35 години от находището "Чешмата" край хасковското село Въгларово получи фирмата "Европът 2005". Очакваните приходи от концесионни плащания са за над 3 831 450 лв., половината от които ще отиват в община Хасково. Дружеството ще инвестира близо 510 хил. лв. в машини и съоръжения, изграждане на всички необходими сгради, съоръжения и оборудване за обработка на полезните изкопаеми, закупуване на механизация за добив, придобиване и промяна предназначението на земите, както и ликвидация на добива и рекултивация на засегнатите площи. С 15 години е удължен концесионният договор за добив на въглища от находище "Пернишки въглищен басейн". Концесионерът "Мини открит въгледобив" иска да извлече остатъчните геоложки запаси от въглища, които иначе ще останат в находището. Очакваното концесионно плащане за новия срок на концесията е около 5,3 млн. лв. На "Дънди Прешъс Металс Крумовград" е дадено тригодишно разрешително да проучва за метали площта "Елхово", разположена в землищата на села от общините Крумовград и Кирково. Минимум 97 950 долара ще бъдат вложени в проучвателните дейности, а 3000 долара са предвидени за опазване на околната среда. Също за три години "Ник Индъстри" ще проучва за индустриални минерали площта "Индже", разположена в землищeто на две села в общините Венец и Каолиново. Дружеството ще вложи над 45 хил. лв. в проучвателните дейности, а стройността на екодейностите е 4550 лв. Строителни материали ще бъдат проучвани за една година от три дружества. "Интерпром" ЕООД ще разработва площите "Раяновци" и "Пролазница" в землищата на едноименните села в община Белоградчик. Минималният очакван размер на инвестициите надхвърля 121 хил. лв., а средствата, вложени в опазване на околната среда - 6 хил. лв. "Запрянови-03" ООД ще проучва за строителни материали в площ "Чайкъра-2", която се намира край Асеновград. Дружеството ще вложи минимум 22 943 лева в проучвателните дейности, както и близо 2300 лв. в мероприятия по опазване на околната среда. Минимум 31 500 лв. трябва да инвестира "Мл-Консулт-2009" в проучването на строителни материали в площ "Феникс", разположена в землището на гр. Искър, област Плевен. Дружеството е предвидило и 3150 лв. за екодейности.
Източник: Дума (29.10.2015)

Консолидираната печалба на ИКХ спада с 5,5% на годишна база в края на септември Индустриален капитал холдинг АД (ИКХ) печели 11,431 млн. лв. на консолидирана база през деветмесечието на 2015 г., като 80% от нея се дължи на инвестициите в дъщерни предприятия, показва отчетът на групата, публикуван чрез БФБ-София. Нетната печалба намалява с 5,5% на годишна база, след като към 30 септември 2014 г. консолидираният положителен финансов резултат след данъци бе за 12,095 млн. лв. ИКХ консолидира дъщерните Силома АД, което произвежда отрезни машини и в което притежава дял от 92,07%, и производителя на крепежни елементи Руболт АД, в което има 50,1%. Асоциирани на холдинга компании са М+С Хидравлик АД с дял от 22,37%, заводът за абразивни инструменти ЗАИ АД с 47,22% и ЕМКА АД с 33,42 на сто. ИХК има и миноритарни участия в Оптела-лазерни технологии АД, Фурнир АД и Балкарс консорциум ООД. Приходите на дружествата, в които ИКХ има дялово участие, се формират от производствена и търговска дейност и продажба на стоки, а на самото ИКХ - от приходи от дивиденти и приходи от лихви по предоставени заеми на дружествата от групата. „Положителните текущи финансови резултати се дължат основно от дейността на асоциираните предприятия ЕМКА АД и М+С Хидравлик АД“, пише в междинния доклад за дейността на ИХК, който придружава консолидирания финансов отчет за периода януари-септември 2015 г. Печалбата на ИХК от участията се равнява на 9,068 млн. лв. при 9,463 млн. лв. за деветмесечието на миналата година. Това е с 4,2% по-малко на годишна база. Нетната печалба на един от компонентите на SOFIX без малцинственото участие е в размер на 2,363 млн. лв. За сравнение - за същия период на 2014 г. ИКХ отчита печалба от 2,632 млн. лв., или за текущия период е отчетено леко намаление с 269 хил. лв. Холдингът е предоставил заеми на Руболт АД в размер на 114 хил. лв. и на ЗАИ АД за 469 хил. лв. Те са дължими до 31 декември 2015 г., става ясно още от отчета. ИХК има задължения към банки за общо 4,146 млн. лв. на консолидирана основа. Към 30 септември 2015 г. ИХК има активи за 140,663 млн. лв., сред които парични средства и парични еквиваленти за 20,847 млн. лв. Общите приходи на холдинга възлизат на 141,898 млн. лв., а общите разходи са за 129,492 млн. лв. Към 30 септември 2015 г. основни акционери в ИКХ са Индустриален кредит България ООД с 18,34% от капитала, ЗАИ АД и ЕМКА АД с по 10,22%, ЗУПФ Алианц България с 6,98%, други 33 юридически лица притежават общо 11,5% от капитала, Он Хотер Ишай – 5,52%, а други 26 731 физически лица – 42,74%. Днес все още няма сделки с акции на ИКХ. От началото на годината те поевтиняват с 14,61% до 3,249 лв. и 50,528 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (23.11.2015)

"Дънди прешъс Металс", "Данон Сердика", БТК и "Мобилтел" са сред най-големите дарители "Дънди прешъс металс", "Данон Сердика", БТК и Мобилтел бяха сред компаниите, които получиха награди на церемонията за "Най-голям корпоративен дарител 2015 г.", които се дават всяка година от Българския дарителски форум (БДФ). Конкурсът отличава фирмите, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи и каузи. Наградите се връчват според обемите на финансовите инвестиции на компаниите през изминалата 2014 г., а седемчленно жури ги класира и според качествата на програмите им. В конкурса през тази година участваха 45 кандидатури в 8 категории. В категорията "Най-голям обем финансови дарения" първо място спечели компания "Дънди прешъс металс" с дарените 1.39 млн. лв. Със статуетка "Най-голям обем нефинансови дарения" беше отличена "Данон Сердика" (420 375.79 лв., дарени в стоки и храни). Призът "Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите" е за "Мобилтел". В категорията "Най-щедър дарител" печели БТК (с 1.21 %, дарени от печалбата преди облагане). Две банки спечелиха две от качествените награди на конкурса – Райфайзенбанк България получи гласовете на журито в категорията "Най-добра дарителска програма" с дарителската платформа "Избери, за да помогнеш", а Пощенска банка взе приз за "Най-устойчива дарителска програма" – за кампанията й "Най-добър старт за всяко дете", в партньорство с УНИЦЕФ - България. Samsung Electronics печели третата качествена награда – в категорията "Най-добра дарителска програма на малко и средно предприятие", с национална менторска програма Trends of Tomorrow (TOT). Наградата "Най-сполучливо партньорство" през тази година печели партньорската програма "Знания за успех" на Фондация "Работилница за граждански инициативи" и "SAP Labs България".
Източник: Капитал (24.11.2015)

Дънди Прешъс Металс получи одобрение на ПУП за проекта за златодобив край Крумовград Дънди Прешъс Металс обяви положително развитие на своя проект за добив на злато в хълма Ада тепи край Крумовград. Компанията съобщи, че е получила одобрение на подробния устройствен план, а сроковете за обжалване на решението са изтекли на 19 ноември т. г. и то вече е в сила. Канадската фирма има договор за 30-годишна концесия за находището "Хан Крум" край Крумовград. Част от него е Ада тепе, където според изчисленията залежите възлизат на 27 тона. "Това е изключително важна стъпка в процеса на разрешаване на строителството, тъй като е предпоставка проектът да продължи", коментира Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на дружеството. След влизането на ПУП в сила следващата стъпка в процеса на одобрение е за Изпълнителната агенция по горите да одобри окончателната промяна на предназначението на земята от горски фонд в земя за индустриални нужди, което ще позволи на компанията да започне процеса на закупуване. Компанията очаква закупуването на земята да се извърши през първата половина на 2016 г., разрешението за строителство да се издаде през второто тримесечие на 2016 г., а строителството да започне през втората половина на 2016 г. Инвестиционните планове на Дънди Прешъс Металс предвиждат изграждане на открит рудник и обогатителна фабрика, която ще прилага конвенционалните методи за преработка: трошене, смилане и флотация за извличане на златото, и депониране на хвоста заедно с остатъците от скална маса в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци. http://industryinfo.bg
Източник: Други (25.11.2015)

Ирена Цакова е сред най-вдъхновяващите жени в световната минна индустрия Българката Ирена Цакова, която е оперативен директор в "Дънди прешъс металс Крумовград", е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия за 2015 г. Инициативата на британската организация "Жените в минното дело" (Women in Mining, WIM) и международната консултантска компания PriceWaterhouseCoopers отличава дамите, които са постигнали значими резултати в областта си или са допринесли за промяна в нагласите към минното дело. "Ние в WIM смятаме, че е важно да подчертаем пред всички в сектора факта, че има множество вдъхновяващи жени, които са модел за подражание, не само за да насърчим останалите да влязат в сектора, но и за да помогнем на следващото поколение да види къде би могло да открие възможности за изковаването на вълнуваща кариера", обяснява Никол Маккълок, която е председател на международния комитет на британската организация. Имената на 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени в индустрията за годината бяха обявени на специално събитие в рамките на проведения в началото на декември в Лондон международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money. В селекцията попадат дами на различни позиции и етапи на кариерното си развитие – от шофьори на камиони до главни изпълнителни директори. "Някои от тях са започнали кариерата си в минното дело, за други това е било стъпка, която са предприели на по-късен етап в живота си. Това, което обединява всички тези жени, е любовта и страстта им към индустрията", посочва Маккълок. Българският представител в селекцията Ирена Цакова е пример за дама, чието кариерно развитие е преминало изцяло в сектора. "Аз съм химик и инженер по околната среда. Започнах кариерата си в сектора и ми хареса. През годините минното дело ми даде много нови възможности, обогати опита и хоризонта ми", разказва за себе си тя. Преди да се присъедини към екипа на "Челопеч", Цакова прекарва девет години в отдела по околна среда на "Кремиковци", а след това в продължение на пет години е отговорник по околната среда в "Наван Челопеч"/"БИМАК" преди придобиването на златодобивната компания от канадската Dundee Precious Metals. През 2013 г. тя е назначена за оперативен директор, отговарящ за планирането и разработването на златното находище в Крумовград. "Минната индустрия е предизвикателна и може да ви даде много, ако имате усет за тенденциите и работите за повишаването на устойчивостта на бизнеса", смята мениджърът.
Източник: Капитал (23.12.2015)

Тежка индустрия: Зараза от Китай Трудна 2015 г. и песимистични очаквания за тази година. Това отчитат от добивната и металургичната индустрия в страната. Поевтиняването на металите на световните стокови борси, което започна през 2012 г., продължи и през миналата година. Низходящият тренд е провокиран основно от забавящата ход икономика на Китай. Само за последната година цените на основните метали намаляха с около 30%, а тези на медта например вече са под критичните нива. Това налага прилагането на извънредни мерки, които целят максимално оптимизиране на разходите с цел запазване на конкурентоспособността и в някои случаи оцеляването на предприятията, казаха от Българската минно-геоложка камара (БМГК), която обединява 118 компании в сектора. За свиване на инвестициите и евентуално намаляване на производствените разходи предупреждават и от металургичния бранш. Част от световния пазар По данни на националната статистика за първите десет месеца на 2015 г. добивът на метални руди в страната е намалял с повече от 6% на годишна база. Спад от 3% има и в оборотите. Производството в бранша като цяло остава почти без промяна, като това се дължи на другите подсектори. Добивът на въглища например отчита рекорден ръст от близо 12%, а увеличение от малко под 4% се наблюдава и при неметалните полезни изкопаеми. Трябва да се отбележи обаче, че компаниите от тези подсектори продават основно на местния пазар. В същото време по отношение на рудите българските компании не са изолирани от глобалните тенденции, тъй като цената на продукцията им се определя на световната борса. Малко предимство за българските минни дружества е това, че за разлика от световните компании разходите им са в левове, което частично облекчава ситуацията при тях. Основните производители на медни руди в България са "Асарел–Медет" и "Елаците мед", а медно-златни руди се добиват от "Дънди прешъс металс Челопеч". Производството на оловно-цинкови руди е концентрирано в предприятия на "Минстрой холдинг" на Николай Вълканов и КЦМ. От компаниите не коментираха индивидуалните си резултати. Информация има единствено за "Дънди прешъс металс", което е собственост на канадското публично дружество Dundee Precious Metals. Данните за деветмесечието на 2015 г. показват запазване на производството в Челопеч, но спад на приходите с около една четвърт заради поевтиняването на металите. Неизбежни мерки Мерките, които предприемат българските минни компании, следват тези на световните гиганти, макар за момента да не се говори за съкращения и спиране на мощности. Усилията на компаниите в момента са съсредоточени върху това да запазят производството и пазарните си дялове, както и стратегическите си отношения с клиенти и доставчици, казаха от камарата. Естествената първа стъпка при низходящия пазарен тренд е свиване на инвестициите. Следвайки цикъла на световните пазарни цени, компаниите инвестират изключително много средства в периоди на добри цени, като реинвестират почти цялата си печалба за подмяна, модернизация и подобрения на машини и съоръжения и оптимизация на технологичните процеси, в минно-техническото и минно-технологичното състояние на самите рудници и във внедряване на научни разработки и иновации. Резултатите са снижаване на производствената себестойност, от една страна, а от друга - осигуряване на устойчивост на компаниите при кризи от различен характер, казаха от БМГК. В периоди на неблагоприятни пазарни цени компаниите преоценяват необходимостта от планираните стратегически инвестиции. Те или се отлагат, или се преструктурират и изпълняват на части. Всички дружества задължително правят преглед на разходите във всички звена и направления и ги оптимизират, добавиха оттам.
Източник: Капитал (04.01.2016)

Приходите и печалбата на "ДПМ Челопеч" се свиха през 2015 г. Поевтиняването на металите е довело до значително понижение на финансовите резултати на златодобивното дружество "Дънди прешъс металс Челопеч" през миналата година. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals. Приходите на българската компания са намалели с близо 30%, а нетната печалба се е свила с около 40% при приблизително същото производство и преработка на руда като през 2014 г. По-ниски резултати отчита и DPM, която освен предприятието в Челопеч оперира мина в Армения и металургичен завод в Намибия. През 2016 г. усилията на канадската компания ще бъдат съсредоточени върху подобряване на оперативните резултати и намаляване на разходите. Годината ще е ключова и за развитието на проекта в Крумовград, където се очаква да започне строителството на съоръженията на новия комплекс за добив и преработка на златна руда. Спадът на нетните приходи на "ДПМ Челопеч" се дължи основно на по-ниските цени на металите и по-високите такси за преработка, се посочва в отчета. По данни на канадската компания през миналата година цената на златото е намаляла с 8% до средно 1160 долара на унция, а медта е поевтиняла с цели 20% до 2.50 долара на фунт. Разходите за преработка на руда в завода в Челопеч са спаднали с 9% заради поевтиняването на еврото спрямо долара. Този ефект обаче е бил частично ограничен от поскъпването на електроенергията и увеличените разходи за консумативи. В същото време разходите, изчислени на единица метал, са се повишили със 7% до 314 долара на унция злато заради по-високите такси за преработка на концентрата и увеличените оперативни разходи в местна валута. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се е понижила до 100.5 млн. долара спрямо 118.3 млн. долара през 2014 г. Крайният финансов резултат също се е свил значително. Общо канадската компания като цяло отчита спад на приходите с 20% до 260.1 млн. долара. Коригираната нетна печалба достига 0.3 млн. долара спрямо 13.8 млн. долара година по-рано и е по-ниска от крайния резултат, което означава, че има свиване другаде. В същото време производството в Челопеч през 2015 г. е останало приблизително без промяна. Добити и преработени са били малко над 2 млн. т руда, което е сравнимо като количество с предходната година. Намаляло е съдържанието на метал в произведения концентрат заради по-различната минералогия на рудата, която е била обработвана през миналата година. Съдържанието на злато в медния концентрат се е понижило с 8%, а на мед – с 10%. Малко по-високо е било съдържанието на сребро. От компанията уточняват, че постигнатите производствени резултати са според прогнозата. След приключването на пиритния проект в Челопеч през 2014 г. през миналата година е произведено повече злато в пиритен концентрат – 54.8 хил. унции спрямо 34.5 хил. унции предходната година. През тази година се очаква добивът на руда в Челопеч да се увеличи с до 10%, но съдържанието на мед и злато ще бъде по-ниско съответно с 14 и 13%, прогнозират от DPM. Капиталовите разходи на DPM като цяло през миналата година са намалели до 18.5 млн. долара, след като през 2014 г. бяха завършени някои по-големи инвестиции в рамките на групата. През 2016 г. средства са предвидени за довършване на модернизацията в завода в Намибия, както и за осигуряване на последните разрешителни за строителството на проекта в Крумовград. Общата сума за тези разходи ще бъде между 27 и 31 млн. долара. Проектът в Крумовград, където DPM планира да изгради комплекс за добив и преработка на златна руда, се очаква документално да бъде приключен до средата на тази година. През ноември 2015 г. подробният устройствен план на съоръжението най-накрая беше одобрен от общинския съвет и влезе в сила. По-рано този месец компанията е получила и финално одобрение от Изпълнителната агенция по горите за промяна на предназначението на земята, става ясно от отчета. Предстои да започне изкупуването на земята, като компанията очаква до средата на годината да приключи процеса и да получи основното строително разрешително. Това ще й позволи да започне строителството на съоръженията през второто полугодие, така че добивът и преработката да започнат до края на 2018 г. По оценки от март 2014 г. инвестицията в проекта ще е на стойност 164.1 млн. долара. Заради забавянето е възможно сумата да се промени, но компанията очаква да приключи останалите процедури, преди да актуализира оценката си. Успоредно с това вървят и дейностите по проектирането на съоръженията.
Източник: Капитал (11.02.2016)

"Дънди" ще търси полезни изкопаеми в община Банско Правителството одобри издаването на разрешение на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта „Камен връх“, съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. Теренът се намира в землищата на селата Гостун и Осеново в община Банско. Разрешението за търсене и проучване се предоставя за срок от 3 години. За това време фирмата-изпълнител ще вложи мининум 131 150 лв. в геолого-проучвателните дейности, а стойността на мероприятията за опазване на околната среда е 4500 лв. Извършените геологопроучвателни работи в площ „Камен връх“ се очаква да доведат до увеличаване на обема на геоложката информация за територията на България. „В дългосрочен план, при положителни резултати от търсенето и проучването, ще се постигне развитие на потенциала на пазара за метални суровини, осигуряване нуждите на икономиката, откриване на нови работни места и постъпления от концесионни плащания”, пише още в съобщението. Dundee Precious Metals Inc. е международна минна компания със седалище в Канада, чиято дейност обхваща придобиване, проучване, разработка и експлоатация на находища на благородни метали. Основните активи на компанията включват добивно-преработвателното предприятие в Челопеч (100% собственост), където се произвежда концентрат със съдържание на мед, злато и сребро; металургичния комбинат в Цумеб, Намибия (100% собственост), както и "Ватрин Инвестмънт", което притежава 100% дял от добивно-преработвателното предприятие в Капан, Армения. Освен това Dundee притежава концесионни права за разработването на находището "Хан Крум", край Крумовград, както и дялове от геологопроучвателни обекти в Сърбия. Акциите на дружеството се търгуват на фондовата борса в Торонто.
Източник: Инвестор.БГ (07.03.2016)

"Дънди" получи още две разрешителни да търси мед и злато у нас Дружеството "Дънди Прешъс Металс Крумовград” получи две тригодишни разрешения за търсене и проучване на площите "Лада“ и "Ярило” в община Крумовград за наличие на мед и злато. Решението е взето на правителственото заседание в сряда, когато още две фирми получиха позволение да добиват и проучват за подземни богатства и в това ще бъдат вложени около 1.5 млн. лв. в следващите 35 години. Това са поредните терени, които "Дънди" ще проучва, след като преди време взе площ в близост до Банско. Сегашните територии са в близост до находището "Хан Крум", което е в процес на подготовка за стартиране на добив, и ако бъдат открити метални руди в двете съседни площи, добивът и преработката ще бъдат включена в проекта "Хан Аспарух". За тригодишния период на търсене ще се вложат минимум 141 100 щатски долара в геолого-проучвателните дейности. За опазване на околната среда тойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е 4000 щатски долара.на Правителството позволи на ЕТ "Инерт-94-Цветелин Петров” да добива в следващите 35 години пясъци и чакъли за добавъчни материали в строителството от находище "Антената” в Столична община. Дружеството ще вложи 1.179 млн. лв. в добива, а очакваните концесионни плащания за целия период надхвърлят 1.386 млн. лв. като половината от тях (без ДДС) ще постъпват в общинския бюджет. "Насипни Материали“ ЕООД пък ще търси в продължение на година строителни материали в площта "Осище“ в землището на с. Потоп, община Елин Пелин. Близо 130 хил. лв. ще се вложат за проучвателните дейности и 15 000 лева - за опазване на околната среда. В площта "Вела“, в землището на Вълчедръм, дружеството "Катерина - Г и М“ ЕООД ще проучва възможността за добив на строителни материали. Предвидените инвестиции за година работа надхвърлят 29 хил. лева, а мероприятията по опазване на околната среда са близо 3 хил. лева.
Източник: Медия Пул (24.03.2016)

За 35 годишна концесия в София очакват милион и половина лева Концесия за 35 години разписаха министрите от втория кабинет "Борисов" на фирма ЕТ "Инерт-94-Цветелин Петров". За целия този период се очаква концесионните плащания да са над 1 386 000 лева, като половината от тях (без ДДС) ще постъпват в общинския бюджет.Фирмата ще добива пясъци и чакъли за добавъчни материали в строителството от находище "Антената" в Столична община, гласи решение на Министерския съвет. Правителството предостави концесията за срок от 35 години, като през този период дружеството ще вложи 1 179 000 лева в добива, гласи съобщението на МС. Втората концесия, която е решена на днешното правителствено заседание, е за "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД. Тя получава две тригодишни разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площите "Лада" и "Ярило" в община Крумовград. Дружеството ще инвестира минимум 141 100 щатски долара в геолого-проучвателните дейности. Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е 4000 щатски долара. Третата концесия е за "Насипни Материали" ЕООД, които ще проучват строителни материали в площта "Осище", разположена в землището на село Потоп, община Елин Пелин. Разрешението е за срок от една година, като през този период дружеството ще вложи близо 130 хил. лв. в проучвателните дейности. Предвидени са и 15 000 лева за опазване на околната среда. В площта "Вела", разположена в землището на Вълчедръм, "Катерина - Г и М" ЕООД ще проучва за срок от една година възможността за добив на строителни материали. Предвидените инвестиции надхвърлят 29 хил. лева, а мероприятията по опазване на околната среда са за близо 3 хил. лева. На същото заседание бе решено прекратяването на концесионния договор за добив на заглинени пясъци от находище "Антимово I" в община Видин. Контрактът ще бъде закрит по взаимно съгласие между страните. Договорът е сключен през 2012 г. за срок от пет години. От находището не е осъществяван добив. В мотивите за искането си концесионерът „ФЦЦ Конструксион“ АД посочва, че концесията е предоставена във връзка с изграждането на моста на р. Дунав между Видин и Калафат и прилежащата инфраструктура. „ФЦЦ Конструкцион” АД е изпълнител на проекта, който е завършен през юни 2013 г. По искане на "Холсим кариерни материали Рудината" АД концесионната площ по договора за добив на варовици ще бъде увеличена с 5 дка. Промяната се налага с цел безопасно извършване на задълженията по рекултивация и възстановяване на нарушените при добива терени. В заявената допълнителна площ няма заведени запаси и няма да се извършва добив. Кариерата „Рудината“ се намира в Столична община, район „Кремиковци“. Министрите променят решение на Министреския съвет №622/2009 г. за предоставяне на концесия за добив на индустриални минерали – пясъци, годни за шихтоване на меден концентрат, от находище "Манастира Св. Тодор". Промените отразяват осъвременената Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионното възнаграждение за добив на подземни богатства, както и промените в Закона за подземните богатства от 2010 г., твърдят от МС. Находището е разположено в землищата на селата Доброславци и Балша, район Нови Искър, община Столична. Концесионният договор до момента не е сключен заради обжалвания, които са оставени без последствия и съдебното производство е прекратено на последна инстанция, което дава възможност договорът да бъде сключен. За концесионер е определен ЕТ „Тодор Дичов Христов“. Ивайловградското дружество "Тива" ООД ще бъде новият концесионер на находище "Корумахле". Съгласно приетото решение на Министерския съвет, концесионерът "Геотул" ЕООД, гр. София, прехвърля изцяло правата и задълженията си по предоставената концесия за добив на скалнооблицовъчни материали – гнайси, от находището, разположено в землището на село Железино, община Ивайловград. Концесионният договор е сключен през 2007 г. за срок от 25 години.
Източник: News.bg (24.03.2016)

71,6 млн. лева без ДДС били приходите от концесии за 2013 година Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: Money.bg (31.03.2016)

Близо 87,6 млн. лева са приходите от концесионна дейност за добив на подземни богатства през 2013 г., пише в обобщен доклад на министъра на енергетиката, приет на правителственото заседание. От общата сума 71,5 млн. лева са приходи от концесионни плащания, а останалата част – ДДС, бонуси при подписване на договори за търсене и проучване на полезни изкопаеми, лихви и неустойки и други. С най-голям относителен дял от приходите (15,95%) е „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД, следван от „Елаците мед“ АД (13,03%), „Петрокелтик“ ООД (11,79%), „Асарел медет“ (7,8%), „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (3,5%) и други. Към 31 декември 2013 г. в България действат общо 485 концесии за добив на подземни богатства, които са разпределени по следния начин: 19 – за метални полезни изкопаеми, 71 – за неметални полезни изкопаеми (индустриални минерали), 17 – за нефт и природен газ, 18 – за твърди горива и 360 – за строителни и скалнооблицовъчни материали. През годината са сключени 27 нови концесионни договора и са предоставени 12 нови концесии за добив. Според изискванията на Правилника за прилагане на Закона за концесиите, концесионната дейност се отчита ежегодно от създадените от министъра комисии за контрол. Докладите на комисиите се приемат за сведение от Министерския съвет.
Източник: News.bg (31.03.2016)

Конспирации: къде изчезва златото на България По последни данни България е на първо место в Европа по залежи на злато. Също по последни данни България е една от най-бедните страни в Европа. Та нали златото е мерило за богатство? Как е възможен този парадокс? Да не би да не добиваме златото си и всъщност и всъщност да имаме един огромен потенциал да станем една от най-богатите страни в Европа? Ами, не точно. Златото в България се добива, но не от български компании. Това на пръв поглед не е проблем, защото това е тенденция в цял свят. Проблема идва когато сравним данъка от печалбата, който всяка фирма добиваща полезни изкопаеми трябва да плаща. В Германия например той е 30%, а в Индия той достига до 40%. През 1999 г. Правителството на Иван Костов подписва договор с „канадската“ фирма „Дънди прешъс металс“ за добив на полезни изкопаеми в Челопеч. Фирмата е трябвало да плати 5 млрд. долара, но според официални данни в хазната са влезли само 5 млн. долара, но това дори не е най-скандалното в този договор. По договор, концесионния данък който трябва да плащат на държавата е смешните 1.6%. Сами виждате разликата в цифрите. По късно този договор се променя от тройната коалиция и данъка е между 2 и 8%, което все пак е най-ниския данък в световен мащаб. Геологът проф. Вълко Гергелчев е посветил живота си в това да разобличи тъмните сделки на правителството и кражбата, която се осъществява на територията на България. Той е геолог и е бил член на Национална геоложка служба, която в момента не съществува. Тя е закрита умишлено от Костов, според професора. Не съм много запознат, но може би ние сме единствената държава със такива залежи на полезни изкопаеми, която няма Национална геоложка служба. Според Гергелчев към 2002 г. прогнозните ресурси в Челопеч са на стойност 1 трилион и 100 милиарда долара при цена на златото от 50 долара за грам. „Дънди Прешъс” изнася с контейнери всичко добито в Намибия и там извличат всички полезни изкопаеми. Според много хора, през 2012 г. печалбата на компанията е била над 1.5 милиарда долара, но са обявили само 200 милиона. По неофициална информация печалбата за „Дънди” от златодобив за периода е близо 7 млрд. лв, от които само 70 млн. лв. са останали в България като концесионна такса. Сега сами сметнете, ако се позволи, на тази или на друга фирма да добие и останалия ресурс на стойност над 1 трилион долара, на същата безценица, колко ще загуби държавата. Това е само едно от местата в България където се добива злато. Има още много мини в България, дадени на концесия на чужди фирми за 1000 пъти по ниска цена от реалната. Например МДК- Пирдоп и Елаците. Договорите за тези концесии не са достъпни за обществото и само може да предполагаме, колко губим от тях. Голяма група от учени и граждани от много години се борят за това, тези документи да бъдат разсекретени и обществото да получи информация за официалните цифри и детайли по тях. Техните опити засега са неуспешни и всички правителства до момента отказват да разкрият фактите. Това повдига друг въпрос. Едно правителство сключва лош договор, който очевидно е в ущърб на държавата, но от тогава се смениха много правителства. Защо нито едно от тях не направи нещо по въпроса? Защо никой не промени договорите или не ги прекрати?
Източник: Vesti.bg (07.04.2016)

Собственикът на мината в Челопеч купува още 50% от Avala Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на мината в Челопеч, ще придобие и останалите акции от работещата в Сърбия Avala Resources. Решение за това е било взето от акционерите на Avala, която има три проекта за проучване на медно-златни руди в западната ни съседка. DPM, която в момента държи 51.1% от компанията, ще придобие останалите 49.9% и ще стане едноличен собственик. Транзакцията се очакваше да приключи в петък, 8 април. Споразумение за сделката беше сключено на 11 февруари и беше одобрено от акционерите на Avala на извънредно събрание на 5 април. Според клаузите му акционерите ще получат по 0.044 обикновени акции на DPM за всяка своя акция в Avala. Това представлява премия от 25% спрямо среднопретеглената борсова цена на акциите на двете компании за последните 10 дни преди обявяването на споразумението. Акциите на Avala и DPM се търгуват на борсата в Торонто, но на различни сегменти. Сделката подлежи на одобрение от Върховния съд на Британска Колумбия и от съответните регулаторни органи, като всички необходими разрешения се очакваше да бъдат получени в петък. Avala Resources има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия – "Тимок" в източната част на страната, "Туларе" на юг и "Леновац", който се намира на 50 км от "Тимок" и на 170 км от Белград. Никой от проектите все още не е на етап разработване. DPM също има проучвателна дейност, но се занимава и с добив на руди. Основният й фокус е България, където държи концесията за най-голямото златно находище - "Челопеч". Друг голям неин проект в страната е този в Крумовград, където до 2-3 години се очаква да започне добив на златни руди. Проектът е на етап пред започване на строителство на съоръженията, което е планирано да стане през втората половина на тази година. В началото на март канадската компания подписа споразумение да продаде проекта си в Армения на Polymetal International. В Армения DPM е собственик на 100% от мината "Капан", където се добиват мед, цинк, сребро и злато. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. Очаква се да приключи до средата на годината.
Източник: Капитал (11.04.2016)

Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Резултати Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. Проектът в Крумовград През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара. DPM придоби проекти в Сърбия Преди броени дни DPM придоби останалите 49.9% от акциите в Avala Resources, която има три проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия, и стана едноличен собственик на компанията. Съгласно споразумението за сделката акционерите на Avala получават по 0.044 обикновени акции на DPM за всяка своя. Avala Resources има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди в Сърбия – "Тимок" в източната част на страната, "Туларе" на юг и "Леновац", който се намира на 50 км от "Тимок" и на 170 км от Белград. Никой от проектите все още не е на етап разработване.
Източник: Капитал (15.04.2016)

Производството на мината в Челопеч е малко над очакванията Производството на медно-златен концентрат в мината в Челопеч е било малко над очакванията през първото тримесечие на годината. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за резултатите е по-високото съдържание на метал в преработената руда. Като цяло произведените злато, мед и сребро от всички проекти на дружеството са били около или по-високо от прогнозата. Освен предприятието в Челопеч DPM има също работеща мина в Армения и металургичен завод в Намибия, чиито резултати са включени в отчета. Основен акцент за дружеството през тази година ще остане увеличаване на преработката на концентрат и повишаване на приходите в Набимия, по-нататъшна оптимизация на работата в Челопеч и започване на строителството на минно-преработвателния комплекс в Крумовград, където компанията има концесия за добив на златни руди. Количеството на добитата руда в Челопеч през първите три месеца на година е било в рамките на прогнозата. За периода са преработени общо 544 хил. т руда при годишен капацитет от 2-2.2 млн. т. Под формата на концентрат българското предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвело 33.4 хил. унции злато, 69.2 хил. унции сребро и 10.6 млн. фунта (около 4.8 млн. кг) мед. Под прогнозата е произведеният метал от мината на DPM в Капан (Армения), което се дължи както на по-ниското съдържание, така и на по-малкото количество добита руда, се посочва още в отчета. В началото на март DPM обяви, че е подписала споразумение за продажбата на арменското си предприятие на Polymetal International. Процедурата по одобряване на сделката от регулаторните органи и кредиторите тече в момента. "Очакваме продажбата на "Капан" да приключи през второто тримесечие на годината, което ще подобри баланса ни и ще помогне за развитието на проекта в Крумовград", казва президентът и главен изпълнителен директор на DMP Рик Хаус. През първото тримесечие на годината напредък е отбелязан и в Крумовград, става ясно от отчета. Компанията е получила окончателно одобрение за промяна на предназначението на земята, което й позволява да започне изкупуването на необходимите парцели. DPM очаква да приключи придобиването на земята и да получи строително разрешително през второто тримесечие на тази година. Плановете на компанията са да започне изграждането на мината и преработващите съоръжения през второто полугодие. Строителните работи ще отнемат около две години, преди да започне добивът в Крумовград. Инвестицията се оценява на 164 млн. долара.
Източник: Капитал (15.04.2016)

Dundee започва 300 млн. лв. инвестиция в златото край Крумовград Почти 20 години след началото на проучванията за злато край Крумовград първият проект за изцяло нова мина в посткомунистическата история на България започва да се случва след три месеца. Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която държи концесията през българско дружество, обяви новата си оценка на проекта и подробен график на предстоящите стъпки. От документа става ясно, че общата инвестиция в миннообогатителния комплекс ще бъде 178 млн. долара, или 300 млн. лв. Строителните работи ще започнат до края на септември, а първите количества златно-сребърен концентрат, какъвто ще е крайният продукт, ще излязат от обогатителната фабрика през втората половина на 2018 г. Според предишната прогноза на компанията инвестицията трябваше да бъде около 164 млн. долара. Актуализираната оценка сега се базира на данните, получени след приключване на проектирането, и на последните цени на строителите и доставчиците на оборудване. "Имаме и значителен напредък в получаването на необходимите разрешителни, като остава единствено строителното разрешително, което очакваме до средата на 2016 г.", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Компанията вече купи необходимата й земя и собствеността официално й беше прехвърлена миналия месец. До началото на строителството на съоръженията ръководството трябва да приключи подробностите по финансирането и планът да бъде одобрен от борда. Проектът ще се финансира със собствени средства на компанията, както и с револвиращия кредит, с който DPM разполага. Преди три месеца канадската компания обяви, че е подписала споразумение за продажба на предприятието си в Капан, Армения, на Polymetal International. В момента тече процедура по одобряване на сделката от регулаторите и кредиторите, а приходите от продажбата ще помогнат за разработването на находището край Крумовград. "Дънди прешъс металс Крумовград" има концесия за цялото находище "Хан Крум" край града, но сегашният проект засяга само участъка "Ада тепе". От него компанията планира да добива и преработва по 775 хил. тона руда годишно в продължение на осем години. Средното съдържание на благородни метали в нея е 4.04 г/т злато и 2.22 г/т сребро. За целия период на проекта ще бъдат произведени 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро. Инвестицията ще се изплати за 2.4 години след започване на производството при вътрешна норма на възвращаемост от 24.8%. Според прогнозата годишната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) ще бъде 66 млн. долара. DPM не съобщава за промени в другите параметри на проекта. По предишни оценки в строежа на съоръженията се очакваше да бъдат ангажирани около 300 души, а 230 да работят по време на експлоатацията. Рекултивацията след приключване на добива се предвиждаше да отнеме между 2 и 4 години и да се изпълнява от около 50 души. Вместо хвостохранилище на територията на обекта ще има интегрирано съоръжение за минни отпадъци, което е много по-компактно и безопасно. Цялата площ на проекта ще бъде 80 хектара. Проучванията край Крумовград започнаха още през 1997 г. по време на предишния собственик – ирландската Navan Resources, и продължиха, след като DPM купи компанията. Осем години по-късно дружеството представи проекта си, който предвиждаше рудата да се преработва до метал и включваше изграждане на инсталация в Челопеч, където работи другото дружество на DPM. В продължение на три години проектът беше блокиран от тогавашния министър на околната среда Джевдет Чакъров, който отказваше да подпише одобрения ОВОС. Междувременно концесията беше атакувана от екологичните организации, тъй като предвиждаше използването на цианидна технология. Впоследствие самата компания се отказа от предложението си и изцяло промени проекта, като крайният продукт стана концентрат. Серия от спънки имаше и на ниво местни власти. След като преди две години общинският съвет отказа да разреши разработването на подробен устройствен план, а съдът отхвърли решението на съветниците, канадската компания предупреди, че може да отложи инвестициите си.
Източник: Капитал (08.06.2016)

Първото злато от Крумовград - след две години Канадската Dundee Precious Metals (DPM) вече ще може да започне да добива злато в района на Крумовград. Компанията е получила последното необходимо строително разрешително от органите на местната власт. Така след над десетилетие спънки компанията ще започне да разработва находището, което съдържа около 27 тона от ценния метал."След 12 години непрестанни инвестиции в България, мината в Челопеч и проекта в Крумовград ние сме доволни от полученото разрешение. Новото находище ще бъде високодоходен проект за всички страни", коментира Рик Хаус, главен изпълнителен директор на DPM. Той смята, че разрешението ще бъде възможност за компанията да получи и подкрепата на местните жители. Проектът е за открит рудник на 3 км от Крумовград в местността Ада тепе. Компанията ще инвестира над 300 млн. лв. за изграждането на съоръжения, комбинация от собствено финансиране и вече осигурен револвиращ кредит. Част от необходимия капитал беше осигурен с продажбата на предприятие на DPM в арменския град Капан на Polymetal International. Годишно ще бъдат преработвани 840 хил. тона руда със средното съдържание на благородни метали 4.04 гр/тн злато и 2.22 гр/тн сребро. Експлоатацията на мината ще продължи най-малко осем години, за които ще бъдат извлечени около 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро.
Източник: Капитал (12.08.2016)

Минната индустрия допринася за близо 4% от БВП на България Минната индустрия допринася за 3,5 – 4% от БВП на България и дава работа на 30 хил. пряко заети и косвено още над 120 хил. работни места. Това каза пред Bloomberg TV Bulgaria ректорът на Минно-геоложкия университет проф. Любен Тотев в коментар по случай днешния Ден на миньора. Той посочи, че в последните 15 години добивната индустрия се промени коренно. Бяха направени редица инвестиции от големите предприятия – „Елаците“, „Асарел“, „Марица Изток“, „Горубсо“ и „Дънди Прешъс Металс“. Наблюдаваме циклични процеси – в един момент металите са скъпи, в друг цената пада и това се отразява на инвестициите. Когато цените на металите са високи, компаниите могат да заделят повече средства, за да подменят технологии и да въвеждат иновации. Сега в условията на спадащи цени на суровините компаниите се справят благодарение на много добър мениджмънт и натрупан опит, заяви проф. Тотев. Той допълни, че добитите в България метали като мед, олово и цинк намират пазар почти в цяла Европа и по света. Много е важно да получаваме по-висока добавена стойност от добитите подземни богатства, посочи експертът и даде за пример преработката на оловно-цинкови руди и меден концентрат в България. "Въпросът е защо направихме така, че златото да се извлича в Намибия", попита проф. Тотев. Той коментира още, че скоро в страната ще заработят нови рудници – „Ада Тепе“ до Крумовград и край Брезник (и двата за добив на злато – бел. ред.). „Минстрой холдинг“ пък инвестира в два рудника в Македония, допълни ректорът на МГУ.
Източник: Инвестор.БГ (19.08.2016)

Близо 4 млрд. лв. в последните 8 години достигат загубите за икономиката на България, бизнеса и обикновените хора от лошата среда за инвестиции, която владее страната. Основните причини за това са слаби и лобистки закони, корумпиран съд, липса на защита на частната собственост и погазване на договорите. Изводите са направени в изследване за стопанските и фискалните последици от средата за инвестиции в България, представено вчера от икономиста Красен Станчев и екип от експерти. Според изчисленията на авторите става дума за пропуснати частни инвестиции у нас на стойност между 2.8 и 3.9 млрд. лв. Разгледани са 19 случая на "компрометирано управление на закона", наблюдавани в няколко сектора - банки, концесии, енергетика и собственост. Сред примерите са загуби от забавянето на либерализацията на електроенергийния пазар (плюс "Белене" и "Цанков камък"), капитализацията на КТБ, законопроектите "против търговските вериги", забраната за притежание на земеделска земя от чужденци, данък "вредни храни", фалитът на "Кремиковци" и мина "Черно море". "Сред фрапиращите случаи е забавеното разрешително за добив на полезни изкопаеми, за което "Дънди прешъс" чака 9 години", каза Красен Станчев. Според него загубата за икономиката от това е около 900 млн. лв. От проекта АЕЦ "Белене" икономиката е загубила 1.5 млрд. лв. Промените в закона за търговските вериги от миналата година са довели до поне 250 млн. лв., невлезли в икономиката ни. Нарушения на законодателството има при концесионирането на находищата на минерална вода. В момента се правят промени в управлението на отпадъците, което според Станчев е преразпределение на пазара, водено в полза на една компания. Сравнителният анализ нарежда България на едно от последните места по повечето показатели спрямо другите страни в Европа. Става дума и за инвестиции, и за злоупотреба със служебно положение на работещите в съдебната система. Добрата данъчна система е единственият плюс на страната ни. Тя осигурява резерви на управляващите в критични ситуации. В сравнение с 2004 г. обаче сега българите плащат 3 пъти повече данъци, подчерта Красен Станчев. Най-сериозният проблем според авторите на изследването е, че след рецесията, засегнала цяла Европа, от 2010 г. насам във всички страни има растеж на инвестициите. Изключение от общата тенденция е България. Страната все още се държи на повърхността заради натрупаните инвестиции преди кризата, простата и прозрачна данъчна политика и общите ползи от пазара на ЕС. От различни международни индекси става ясно, че политическият риск в България е доста по-голям от този в държавите, с които тя би могла да се сравнява - като Румъния и Чехия. По готовност на държавната администрация и политическите структури да обслужват частни интереси се доближаваме до Русия и страните от бившия СССР, далеч от държавите в ЕС. На челните позиции са Дания, Германия и Великобритания.
Източник: Сега (09.09.2016)

Американски гигант купува проект на "Асарел" край Пазарджик Една от най-големите компании за добив на мед в света – американската Freeport-McMoRan, купува българската "Асарел-експлорейшън", която държи правата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площта "Боримечково" в района между Пазарджик и Панагюрище. Прекият купувач е холандската Freeport-McMoRan Bulgaria B.V., която е част от американската група, а българското дружество е еднолична собственост на медодобивната "Асарел-Медет". За момента цената не се съобщава. "Асарел-експлорейшън" е създадена в началото на 2013 г. и е с предмет на дейност геоложка и миннопреработвателна дейност, търсене, проучване, добив и търговия с полезни изкопаеми. Капиталът й е 178.4 хил. лв. Като цяло чуждестранните инвеститори в рудодобива в България се броят на пръсти. Най-големи са проектите на канадската Dundee Precious Metals, която оперира медно-златния рудник в Челопеч и започва разработването на нова мина край Крумовград.
Източник: Капитал (20.09.2016)

"Дънди" продаде злато за 50 млн. долара от бъдещия добив край Крумовград Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която разработва медно-златния рудник в Челопеч и подготвя проект на зелено край Крумовград, е договорила предварителната продажба на част от златото, което ще бъде добито в новата мина. Компанията ще получи авансово 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очаквания добив през 2019 и 2020 г., съобщиха от DPM. Строителството на съоръженията трябва да започне този месец, като мината е планирана да заработи през четвъртото тримесечие на 2018 г. Крайният продукт, който ще се произвежда в Крумовград, е концентрат.Споразумението за предварителна продажба на бъдеща продукция е сключено в края на септември. Съгласно него DPM ще продаде около 9% от златото, което се прогнозира да бъде добито през първите две години след старта на мината, за сумата 50 млн. долара. По данни на компанията става дума съответно за 18 хил. тройунции и 28 хил. тройунции, като доставките ще започнат през май 2019 г. на средна форуърдна цена от 1367 долара на тройунция. Сделката е сключена с BNP Paribas, която е водещата страна в нея, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада. За сравнение - на световните пазари златото се търгуваше за 1273 долара за тройунция в сряда. "Сделката е за част от бъдещото производство на злато и е на атрактивна цена, с което заздравяваме финансовите си позиции и си осигуряваме по-добра гъвкавост за реализация на проектите ни за растеж, сред които е и проектът ни за златодобив в Южна България", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Успоредно с това канадската компания е получила съгласието на кредиторите си за промяна на падежа и отпускането на третия транш в размер на 80 млн. долара от револвиращия си кредит в съответствие с графика на строителство и въвеждане в експлоатация на проект "Крумовград". Цялата кредитна линия е на стойност 275 млн. долара.Новият проект в България ще се изпълнява от едно от двете местни дъщерни дружества на канадската компания - "Дънди прешъс металс Крумовград". Разрешителното за строеж беше издадено в началото на август, с което на практика стартира работата по проекта. "В момента се извършват подготвителни работи за започване на строителството през октомври в съответствие с графика на проекта, който предвижда въвеждане в експлоатация през последното тримесечие на 2018 г.", каза Хаус. Проектът на DPM край Крумовград ще бъде първата нова мина в България от промените насам. Инвестицията се оценява на 178 млн. долара (около 300 млн. лв.). Компанията планира да добива и преработва по 775 хил. тона руда годишно в продължение на осем години, като за целия период на проекта ще бъдат произведени 685.5 хил. унции злато и 309.9 хил. унции сребро. В строителството на обекта ще бъдат ангажирани около 300 души, а по време на експлоатацията там ще работят 230 души. Освен в България DPM има металургичен завод в Намибия, където се преработва концентратът от Челопеч. Компанията е собственик и на работещата в Сърбия Avala Resource, която има три ключови проекта за проучване на медно-златни руди, но те все още не са на етап добив. До пролетта на миналата година тя оперираше и мината "Капан" в Армения, където се добиват мед, цинк, сребро и злато, но продаде проекта си на Polymetal International.
Източник: Капитал (06.10.2016)

"Дънди прешъс металс" откри още злато в Челопеч "Дънди прешъс металс" е открила нова зона с високо съдържание на медно-златна минерализация в мината си в Челопеч. Това стана ясно от съобщение на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Новата зона е разположена в горните нива в западната част на обекта, като проучванията са започнали в средата на миналата година. Анализът на първите два сондажа показва високо съдържание на метали – до 22.09 г злато на тон руда и до 4.26% мед, а резултатите от други два ще станат ясни през януари. Откритието е важно за компанията, тъй като има потенциал да добави значителни ресурси в близост до съществуващите изработки. Преди няколко години "Дънди прешъс металс" приключи инвестиционна програма за близо 180 млн. долара, която увеличи капацитета й за добив повече от два пъти до 2 млн. тона руда годишно. За деветте месеца на 2016 г. компанията в Челопеч увеличи нетните си приходи с 6.4% до 116.1 млн. долара, но оперативната печалба (EBITDA) намаля с 28% до 58.7 млн. долара заради по-ниските цени на медта.
Източник: Капитал (22.12.2016)

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще стане инвеститор в канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на две добивни дружества в България. Финансовата институция ще придобие 9.99% от капитала на DPM срещу инвестиция от 43.7 млн. канадски долара (около 32.7 млн. долара), която ще бъде насочена към разработването на златно-сребърна мина и обогатителна фабрика в Крумовград. Канадската компания работи в България от 2003 г., когато придоби оператора на мината в Челопеч. Проектът в Крумовград, който е вторият й обект, ще бъде първата изцяло нова мина в страната след промените.Инвестицията ще бъде направена чрез частно пласиране на 17 843 120 обикновени акции в полза на ЕБВР на цена от 2.45 канадски долара, казаха от DPM. В резултат на транзакцията банката ще държи приблизително 9.99% от капитала на дружеството. Сделката се очаква да приключи до 23 януари 2017 г. и подлежи на стандартните регулаторни одобрения, включително от борсата в Торонто, където се търгуват акциите на канадската компания.DPM планира да инвестира 184 млн. долара в Крумовград, където ще бъде изградена открита мина с обогатителна фабрика. Строителните работи на обекта започнаха през последното тримесечие на 2016 г., като комплексът се очаква да заработи до края на 2018 г. От съобщението на ЕБВР става ясно, че на обекта ще бъдат въведени дигитални и технологични иновации, които "ще променят основни аспекти на добива". "Инвестицията ще бъде използвана за подобряване на ефективността и сигурността чрез модерна телекомуникационна система, базирана на интернет на нещата, в която оборудването може да изпраща, приема и анализира данни, с което ще се оптимизират разходите и ще се управляват рисковете", казаха от банката. Оттам посочват още, че в Крумовград за пръв път ще бъде изградено интегрирано съоръжение за минни отпадъци вместо стандартно хвостохранилище. Проектът предвижда също висока степен на повторна употреба и рециклиране на отпадъците, както и свръхмодерен флотационен процес за преработка на рудата и извличането на метала.Финансовата институция е работила и преди с DPM – преди няколко години подпомогна модернизацията и разширението на дейността в Челопеч. "DPM е дългогодишен партньор на ЕБВР в България. Като ставаме акционер, ние издигаме сътрудничеството си на следващото ниво. Това ще ни позволи да работим заедно, за да повишим още повече стандартите в минния сектор, като се фокусираме върху иновациите, устойчивостта и възможностите за заетост", казва Ерик Расмунсен, директор "Природни ресурси" в ЕБВР. "Радваме се, че задълбочаваме съществуващото си партньорство с ЕБВР. Гледаме на тази стратегическа инвестиция като на силна подкрепа за нашия проект в Крумовград и за екологичните и социално отговорни практики на дейността ни", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. От ЕБВР посочват още, че банката ще насърчава партньорството с местни училища и университети, както и възможностите за заетост и обучение на жени, които да навлязат в този доминиран от мъже сектор. "Подкрепата за чуждестранни инвеститори, които носят технологични иновации в икономиката и осигуряват заетост, особено в региони, които се нуждаят от икономическо съживяване, е приоритет за ЕБВР в България", добавят от банката.
Източник: Капитал (03.01.2017)

Бившият шеф на "Дънди" в България оглави временно Американската търговска камара За временен изпълнителен директор на Американската търговска камара е избран Алекс Нестор, който бе дълги години изпълнителен директор на канадската "Дънди Прешъс Метал" в България, съобщиха от АмЧам във вторник. Нестов, който е член на борда и вицепрезидент на камарата от 2009 г., заема мястото на Валентин Георгиев, който бе изпълнителен директор на камарата в продължение на 14 години. Георгиев се оттегли по време на годишното общо събрание на организацията през декември 2016 г. По време на своя 30-годишен международен професионален опит Алекс Нестор е заемал ръководни позиции в корпоративния ПР, управление на проекти, инженерство, строителство, производство и продажби в областта на минната, металургичната, нефтохимическата и ядрената индустрии. Богатият му опит и свободното боравене с няколко езика имат значителен принос за професионалните му успехи в САЩ, Канада, Русия, Казахстан и България. Алекс Нестор е работил активно с пет последователни правителства в България, с бизнеса, с политическите среди и медиите в страната, посочват от АмЧам. В България той е бил директор корпоративни и външни отношения и изпълнителен директор на канадската компания "Дънди прешъс метълс”; заместник-председател на Българската минно-геоложка камара и председател на „Средногорие Мед” индустриален клъстер; член на контролните съвети на Минно-геоложкия университет и на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. "През 2017 г. Американската камара ще продължи да работи активно с институциите и ще развива политики за по-добра бизнес среда. Предстои да представим Бяла книга с препоръки на бизнеса към бъдещето правителство, с приоритетни области образование, човешки ресурси, устойчива бизнес среда и върховенство на закона”, заяви Алекс Нестор.
Източник: Медия Пул (04.01.2017)

Алекс Нестор е новият изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (АМЧАМ). Той е бивш директор на канадската компания "Дънди прешъс метълс", зам.-председател е на Българската минно-геоложка камара и председател на "Средногорие Мед" индустриален клъстер. Нестор бе член на борда и вицепрезидент на АМЧАМ през 2009 - 2016 г. Сега поема поста на Валентин Георгиев, който бе изпълнителен шеф на камарата в продължение на 14 години.
Източник: Сега (04.01.2017)

ЕБВР ще инвестира в златното находище в Крумовград Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) ще инвестира 32.7 млн. долара в разработването на находището със злато и сребро в Крумовград. Банката ще придобие до 9.99% дял в канадската компания Dundee Precious Metals, която разработва находището чрез "Дънди прешъс металс Крумовград", съобщават от институцията. От банката припомнят, че откакто Dundee е стъпила на българския пазар през 2003 г., те подкрепят проектите й. Допълва се, че компанията ще разшири дейността си в България като планира да вложи 184 млн. долара в находището в Крумовград в технологии за разработка. Очаква се находището да бъде разработвано до края на 2018 г. В съобщението на банката се посочва още, че тя планира да осигури стажантски програми в предприятието в България, за което ще работи с местните училища и университети. Посочва се още, че през отиващата си 2016 г. ЕБВР е инвестирала 620 млн. евро в българската икономика. В следващите година планира да поддържа равнището на вложенията от около 200 млн. евро годишно. За целия период на работата си с България институцията е вложила 3.4 млрд. евро в над 230 проекта у нас. Около 80% от инвестициите са били в частния сектор.
Източник: Дневник (05.01.2017)

Над 540 хил. тона руда е добита в Челопеч за три месеца Общо 540.6 хил. тона руда е добила "Дънди прешъс металс Челопеч" през първото тримесечие на годината. Това показват данни на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Произведеното количество мед и злато под формата на концентрат е според прогнозите. Финансовите резултати на компанията ще излязат в началото на следващия месец. Изкопните работи в Крумовград, където DPM изгражда добивно-преработвателен комплекс за златна руда, вървят по план, като изливането на бетона се очаква да започне до края на април, съобщават от компанията. Добивът от новата мина е планиран да започне до края на 2018 г. В началото на тази година Европейската банка за възстановяване и развитие направи дялова инвестиция в дружеството, като вложи 43.7 млн. канадски долара. Средствата ще се използват за проекта в Крумовград.
Източник: Капитал (26.04.2017)

Производството на "Дънди" в Челопеч е по-високо от очакваното Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" отчита по-високи производствени резултати от очакваното за второто тримесечие на годината. Това става ясно от данните на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Причината за доброто представяне е по-високото съдържание на метал, отколкото е било предвидено, като в резултат на това компанията се очаква до достигне горната граница на годишната прогноза, т.е. добив на 2.2 млн. тона руда. За второто тримесечие в предприятието са добити близо 580 хил. тона, а за полугодието количеството е достигнало 1.125 млн. тона. Компанията е произвела 99.8 хил. тройунции злато и 16.8 млн. фунта мед под формата на концентрат за шестте месеца на годината. По план продължава и строителството на новото минно-обогатително предприятие на DPM в Крумовград. Производството там се очаква да започне през последното тримесечие на 2018 г.
Източник: Капитал (19.07.2017)

Раздадоха миньорските Оскари Традиционните награди на най-успешните компании раздаде Българската минно-геоложка камара /БМГК/ по случай професионалния празник на миньора. Отличието за най-високи резултати на големи компании бе връчено на ГОРУБСО Мадан за 33% ръст на производсвото през 2016 г., а за средни фирми призът отиде при "Минпроект". В категория "Иновации" наградите бяха за "Елаците мед" /големи предприятия/ и "Нипроруда" /средни предприятия/. По две национални награди получиха „Асарел-Медет" и "Каолин". Двете дружества бяха отличени в категориите "Грижа за природата" и "Здраве и безопасност при работа" за дружества с нулеви нарушения и санкции във връзка със спазването на екологичните норми през миналата година и за отчетения нулев трудов травматизъм и през 2016 година. И в двете категории призовете за средна фирма отидоха при "Имерис Минералс". За "Социално-отговорна компания" плакетът бе връчен на "Дънди прешъс метълс Крумовград" заради развитието на новата за България дисциплина "Минна археология".
Източник: Стандарт (22.08.2017)

Арх. Пламен Мирянов, собственик „АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ", стана носител на десетата титла "Мениджър на годината 2017". Той получи кристалната статуетка на победителя еврокомисаря Мария Габриел на бляскава церемония в Националната опера. Архитект Мирянов получи отличието в десетия юбилеен конкурс за висши постижения в бизнес управлението, организиран от списание "Мениджър". "Европа трябва по-често да слуша българските финалисти в конкурса "Мениджър на годината" - това послание ще отнеса със себе си в Брюксел", заяви Габриел в края на гала-церемонията, след като отвори плика с името на победителя - арх. Пламен Мирянов. „Тази награда е за целия истински български достоен бизнес, за всички, които с възрожденски дух градят бъдещето на България. Вярвайте в България, нека всички заедно я издигнем до отличник на Европа", заяви развълнуван арх. Мирянов. Той наруши традицията и покани на сцената своята съпруга - негов дългогодишен съдружник и партньор в компанията, за да споделят приза и да вдигнат заедно кристалната статуетка на "Мениджър на годината". Наградата на зрителите на bТV за "Мениджър на годината", определена чрез онлайн гласуване, спечели Ивайло Славов, основател и изпълнителен директор на BULPROS. Той получи отличието от Давид Щепан, главен финансов директор на bTV Медия Груп. Също като арх. Мирянов, Ивайло Славов наруши сценария още по време на представянето на номинациите. Той се обърна към ръководния екип на компанията, която за 7,5 години от началото си вече се утвърди като една от големите аутсорсинг фирми в света и пожела те да станат от местата си. "Най-важното нещо е екипността, тези хора заслужават вашите аплодисменти", заяви той, а залата отвърна с ръкопляскания. Изказването му беше съвсем в духа на церемонията, която започна с импровизация от маестро Григор Паликаров. Той пък накара своите музиканти да влязат един по един в темата на "Кармен" на Жорж Бизе, за да зазвучат накрая всички в красива хармония. Всеки един от 10-имата финалисти бе отличен със специална грамота за висши постижения в мениджмънта, връчвана от също толкова успешни бизнес ръководители и публични личности на сцената на Софийската опера и балет. Трикратният финалист в юбилейното издание на конкурса - Цветелина Николова, управляващ директор на „Катаржина Естейт", „Белица Уайнъри", „Кончерто Уайнъри" и „Платинум Брандс", получи специалната награда за устойчиво бизнес развитие. Връчи я президентът Росен Плевнелиев (2012-2017). "Успехът на България се кове в тази зала!", обърна се той към всички участници и гости на събитието. Ерик де Кандидо, управляващ директор на IMI България, бе отличен с приза „Млад мениджър" и получи наградата от Тодор Бургуджиев, изпълнителен директор на ЕКОПАК България. Специалната награда „Мисия в полза на обществото" на вестник „24 часа" бе присъдена на Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс Канада" и изпълнителен директор за България. „Благодаря на всичките 672 участници през тези десет години в конкурса, че ни направиха съпричастни на своите успехи! Благодаря на България, на моята държава, че имам възможност да правя бизнес тук, да правя списание "Мениджър" и конкурса "Мениджър на годината"!", посочи идейният вдъхновител на събитието и издател на сп. „Мениджър", Васил Мирчев, който излезе на сцената със своята съпруга и бизнeс партньор Александра Мирчева. "Следващите 10 години ще бъдат по-успешни от предишните. Ще бъдат години на приемственост, компетентно лидерство и съзидателност", отбеляза в приветствие към всички Александра Мирчева.
Източник: Стандарт (13.11.2017)

"Дънди прешъс металс Челопеч", която оперира медно-златното находище край града, е увеличила приходите си с близо 30% за първите девет месеца на годината. Скокът е резултат от по-големите количества злато в произведения концентрат, както и от поскъпването на медта. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Компанията ревизира и годишната си прогноза, като до края на 2017 г. очаква производството на злато под формата на концентрат да бъде 4 до 7% по-високо. Другият български проект на канадското дружество - изграждането на ново добивно-преработвателно предприятие на находището "Ада тепе" край Крумовград, върви по план, като първите количества концентрат ще бъдат произведени в края на следващата година. Последният преглед на капиталовите разходи показва, че инвестицията ще е с 10 до 16 млн. долара по-малка от първоначалната оценка. Финансов ръст Приходите на "ДПМ Челопеч" за първите девет месеца на годината нарастват с над 28% до 148.9 млн. долара (виж таблицата). Увеличението се дължи главно на по-големите обеми платимо злато в концентрата и по-високите пазарни цени на медта. В същото време от компанията отчитат по-малки количества мед в продадения концентрат. Само за третото тримесечие приходите скачат повече от два пъти - от 23.4 млн. долара до 53.9 мнл. долара, в резултат на по-големите обеми платимо злато в концентрата, по-ниските разходи за преработка и по-високите цени на медта. Същите фактори стоят и зад ръста от близо 40% на коригираната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA), която достига 82 млн. долара към края на септември. Капиталовите разходи за деветмесечието са в размер на 12 млн. долара, като се увеличават леко (с 1.5 млн. долара) спрямо същия период на миналата година. Общо приходите на канадската компания, която освен добив в България има и металургичен завод в Намибия, нарастват с 28.6% до 253.8 млн. долара. Коригираната EBITDA към края на септември достига 70.3 млн. долара, което е повишение от 64.3%. По-висока прогноза Количеството на добитата и преработена руда остава почти без промяна. С около 10% по-малко е производството на меден концентрат, което се дължи на по-ниските съдържания на мед в рудата съгласно плана за добив. За деветмесечието съдържанието на злато в произведения концентрат се увеличава с 21% до 104.8 хил. тройунции благодарение основно на резултатите от третото тримесечие, когато количеството се повишава с 43%. В същото време за периода до края на септември намалява количеството на медта (-11%) и среброто (-13%) - съответно 26.3 млн. фунта (11.9 хил. т) и 152.8 хил. тройунции. Увеличава се обаче производството на пиритен концентрат с близо 18%. Ръстът се дължи както на по-високото съдържание на пирит в добитата руда, така и на пазарното търсене, се посочва в доклада на ръководството. Златото в пиритния концентрат е 25% повече през тази година, отколкото за същия период на миналата, като достига 43.5 хил. тройунции. Заради силните производствени резултати през третото тримесечие канадската компания ревизира и прогнозата си за годината, след като веднъж вече я повиши през юли. Очакваното производство на злато в концентрата сега за цялата 2017 г. се очаква да бъде 4-7% по-голямо, или между 185 хил. и 195 хил. тр.у. Ревизия на разходите в Крумовград Канадската компания е ревизирала надолу прогнозните си разходи за проекта в Крумовград, става ясно от мениджърския доклад. По новата оценка общите капиталови разходи за строителството се очаква да бъдат между 162 и 168 млн. долара в сравнение с първоначално планирана инвестиция от 178 млн. долара. Понижението идва от преизчисляване на извънредните разходи и по-благоприятния валутен курс от първоначално предвиждания. DPM отново потвърждава прогнозата си да започне производство на концентрат в Крумовград през последното тримесечие на 2018 г. Самото строителство започна преди година, като досега са инвестирани 54.3 млн. долара. Проектът предвижда на мястото да се преработват по 775 хил. тона руда годишно, от които ще се произвеждат 85.7 хил. тройунции злато и 37.8 хил. тройунции сребро под формата на концентрат. Очаква се добивът да продължи осем години.
Източник: Капитал (15.11.2017)

"Дънди прешъс металс", TELUS и "САП лабс България" са сред най-големите дарители "Дънди прешъс металс", TELUS и "САП лабс България" бяха сред наградените компании в конкурса за "Най-голям корпоративен дарител" за 2017 г., организиран от Българския дарителски форум (БДФ). Съревнованието отличава дружествата, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи и каузи. Призовете се присъждат на базата на направените от фирмите финансови и нефинансови инвестиции за предходната година, както и за положения от служителите им доброволен труд. В тазгодишното издание на инициативата участваха 48 компании, разпределени в осем категории, като сред критериите, по които журито определя победителите в качествените категории, са и достойнствата на отделните дарителски програми. Във фокуса на официалната церемония за 2017 г. беше образованието – сфера, съсредоточила най-сериозни дарителски инвестиции последните години, посочват организаторите. Домакин на събитието беше президентът Румен Радев, който връчи грамота на програмата на БДФ "Научи се да даряваш". "Дънди прешъс металс" е тазгодишният победител в количествената категория за "Най-голям обем финансови дарения". За изминалите 12 месеца добивното предприятие от Челопеч е дарило 1.338 млн. лв. Лидер по "Най-голям обем нефинансови дарения" за 2017 г. е TELUS International Europe с дарени 148 хил. лв. под формата на стоки и материали. Аутсорсинг компанията печели наградата и в категорията за "Най-щедър дарител" – с дарени 2% от печалбата си преди облагане. За втора поредна година "САП лабс България" взима отличието за "Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите". Хората, работещи в едно от водещите софтуерни дружества в страната, са реализирали 11 217 часа доброволчески дейности в работното си време, като са участвали в доброволчески инициативи до 15 дни годишно. Непроменени остават и победителите в две от качествените категории в конкурса – за втора поредна година "Ейвън козметикс – България" печели признанието за "Най-добра дарителска програма" с програмата си "От любов към живота – AVON срещу рака на гърдата", а социално отговорната инициатива на "Нова броудкастинг груп" и фондация Reach for change "Промяната" остава "Най-устойчива дарителска програма" според журито. Призът за "Най-добра дарителска програма на малко и средно предприятие" през 2017 г. е за "Забавно лято, грижовна есен" на "Филип Морис - България". В категорията за "Най-сполучливо партньорство", в която организаторите на конкурса отдават признание на сътрудничеството между компании, неправителствени организации, публични институции или медии при осъществяването на благотворителни проекти и дейности в подкрепа на обществени каузи, победител тази година е партньорството между Фондация "Работилница за граждански инициативи" и "Еврофутбол" за програмата "Спортни таланти". По традиция освен наградите за бизнеса БДФ отличава и личностите с принос за развитието на дарителството в България. Тази година признанието е за финансиста и основател на фондация "Комунитас" Светослав Божилов – за подпомагане на деца в неравностойно положение и надарени ученици чрез програмата "1000 стипендии", за създаването и утвърждаването на портал "Култура", подкрепата за вестник "Култура" и списание "Християнство и култура" и за издателската дейност на фондацията, която за 10-годишната си история е инвестирала над 30 млн. лв. в социални, образователни и културни проекти.
Източник: Капитал (06.12.2017)

10 години след влизането на България в ЕС, евростандартът е на път да влезе в Източните Родопи, но чрез канадска компания. „Дънди Прешъс Металс" вдигна летвата пред големите работодатели в региона с нивата на възнагражденията си, пише rodopi24. „2200 лв. е средната заплата на оперативния персонал, която дружеството дава на служителите си в Челопеч. Искам да бъдем коректни към останалите работодатели тук и засега няма да коментираме заплатите в Крумовград, но те ще растат прогресивно още през първата година. Под 1% отчитаме напускане на служители. По време на големия бум на строителството имахме трима, които напуснаха, но само след три месеца отново се върнаха на работа", заяви изпълнителният директор на компанията, която ще разработва находището на Ада тепе, д-р инж. Илия Гърков. 60 са наетите до този момент служители на компанията в Крумовград, като 11 от тях са жени. Средната възраст на инженерно-техническият състав е 34-36 години. 1700 молби за постъпване на работа са постъпили до този момент само от община Крумовград. Общо 220-240 души ще наброява персоналът на рудника, като в началото на следващата година подборът на служители предстои да приключи. Илия Гърков за пореден път подчерта, че 80% от работниците ще бъдат от Крумовград. От компанията продължават да инвестират в своите бъдещи кадри. Два випуска вече са завършили обучение по „Основи на механо-поддръжката", като в момента се подготвя и трети.
Източник: Стандарт (11.12.2017)

Мината в Челопеч отчете рекоден добив на злато през 2017 г. "Дънди прешъс металс Челопеч" е постигнала рекордно производство на злато през 2017 г. Благодарение на по-високото съдържание на благородния метал в рудата дружеството е добило близо 198 хил. тр.у. (5.6 тона) под формата на концентрат. Това става ясно от производствените данни на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Финансовите резултати на компанията се очакват в средата на февруари. Прогнозите за тази година са производството на злато значително да нарасне, тъй като през есента ще започне работа и вторият проект на DPM в България - миннообогатителният комплекс в Крумовград. Произведеното злато в Челопеч през 2017 г. е 67% повече, отколкото предходната година. Въпреки че ръстът не е неочакван, крайният резултат е над прогнозата на DPM, която дори беше ревизирана два пъти нагоре. Последно годишният добив на злато се предвиждаше да бъде между 185 и 195 хил. тр.у. злато. Основната причина за резкия скок е по-високото от очакваното съдържание на злато в преработената руда, която е около 2.2 млн. тона. Това е максималният капацитет, който компанията постигна, след като преди няколко години приключи проект за модернизация и разширение на производството, в който инвестира 176 млн. долара. В същото време добивът на мед през миналата година е в рамките на прогнозата, като намалява със 7% до 35.8 млн. фунта (6.2 хил. тона). С пускането на новата си златна мина в България DPM очаква допълнително увеличение на производството. "Проектът в Крумовград върви по план и със започването на добив през четвъртото тримесечие на 2018 г. очакваме значителен ръст в производството на злато и свободен паричен поток от бизнеса", казва президентът и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус. В края на годината компанията планира да произведе първите количества концентрат, като вече има и сключени договори за продажба. Към момента общата инвестиция в Крумовград се оценява на 162-168 млн. долара, след като наскоро компанията намали първоначалната си оценка за капиталовите разходи от 178 млн. долара.
Източник: Капитал (16.01.2018)

Инвестициите в минната индустрия достигнаха 5,5 млрд. лв. “Минерално-суровинната индустрия е един от най-развитите сектори в страната, въпреки, че броят на предприятията в сектора е нисък, те създават 4-5% от БВП на страната. Заради това сме и на трето място в икономиката по производителност”, заяви проф. Николай Вълканов, председател на Българската минно-геоложка камара по време на честването на професионалния празник на бранша. По думите му инвестициите в отрасъла вече са над 5,5 млрд. лв. “Въпреки спада на цените на цветните метали, никой не от сектора не си е помислил да намали заплатите на работноците си”, каза Вълканов и допълни, че годишно тя достига почти 19 000 лв. и не спира да расте. Той спомена като добър пример за бранша и един от новите проекти – първият рудник в страната от 40 години насам – Ада Тепе, за преработка на златосъдържащи руди. “Минерално-суровинната индустрия е един от най-развитите сектори в страната, въпреки че броят на предприятията в сектора е нисък, те създават 4-5% от БВП на страната. Заради това сме и на трето място в икономиката по производителност”, допълни той. “Отрасълът има стратегическо значение за икономиката на страната и развитието на общините”, каза Теменужка Петкова, енергиен министър. Според Петкова правителството е направило стъпка към подкрепа на бранша, а именно да се криминализира незаконният добив на суровини. Традиционно бяха наградени най-добрите компании в сектора в няколко категории. „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ бе обявена за социално-отговорна компания за 2017 г., а специалнo отличиe за принос в бранша получи изп.-директор на „Елаците-Мед“ Драгомир Драганов.
Източник: Труд (20.08.2018)

В началото на 2019 г. започва производството на златен концентрат от "Ада тепе" През първото тримесечие на 2019 г. ще бъде произведен първият златен концентрат от "Ада тепе" край Крумовград, каза Любомир Хайнов, оперативен директор на "Дънди Прешъс Металс Крумовград", цитиран от БТА. През първото тримесечие на годината е планирана да заработи и обогатителната фабрика. В нея вече са монтирани машините и през настоящата седмица предстои т.нар. "студен пуск". Наети са над 90% от необходимите кадри, а през януари работа ще започнат и останалите. Общият брой на работещите в минната компания в Крумовград ще достигне 230 човека, около 30 от които висшисти. Повече от 10% от наетите са се завърнали от чужбина, за да започнат работа в родния край. "Те са по-отговорни и това, което прави впечатление е, че имат различно разбиране как да цениш инструмента", обясни Хайнов. Той отчете, че от юли т.г., откогато работи рудникът, досега са добити 180 хил. тона руда. Заложеният годишен добив е 850 хил. тона руда, а на концентрат - около 4 500 тона, обясни Хайнов. Той добави, че извличането ще се случва в България, както и преработката на добития концентрат. Любомир Хайнов каза също, че компанията осъществява и ангажимента си за подкрепа развитието на община Крумовград. През май общината е получила първата сума от 500 хил.лв., за реализиране на различни проекти. През януари 2019 г. се очаква да бъдат разгледани и първите проекти на местни фирми, по създадения от компанията и община Крумовград фонд за устойчива икономика в района.
Източник: Медия Пул (19.12.2018)

Чакат до март първото злато от Ада тепе Първият златен концентрат от рудника Ада тепе край Крумовград ще бъде произведен през първото тримесечие на 2019 година. Това съобщи оперативният директор на „Дънди Прешъс Металс” инж.Любомир Хайнов. Рудникът започна своята дейност в началото на юли 2018.г. По план е заложено фирмата да добива 850 000 тона руда годишно. 90 на сто от необходимия персонал за рудника вече е нает. Общо 230 души ще работят в мината, в обогатителната фабриката, интегрираното съоръжение и администрацията. В началото на следващата година ще бъдат назначени и последните 20 служители, които приключват своето обучение. Компанията стартира програма съвместно с Професионална гимназия по транспорт в Крумовград – „Основи на механошлосерството”, по която в продължение на 2 месеца са се обучили около 60 души. Оперативният директор на „Дънди Прешъс Металс” коментира, че близо 30 от наетите на работа са хора, които са се върнали от чужбина и са намерили реализация във фирмата. Инж.Любомир Хайнов подчерта, че те са много отговорни, особено по отношение опазването на техника, с която работят и спазване безопасните условия на труд. Подчерта също доброто партньорство с община Крумовград, като припомни и сключеното през май 2018 г. споразумение за финансиране на различни общински проекти на стойност 500 хил.лв. Стана ясно, че предстои финализиране на процедурата по създаване на Специален фонд от 5 млн. лв. за подпомагане на местния бизнес.
Източник: Стандарт (19.12.2018)

"ДПМ Челопеч" почти удвоява печалбата си до 92 млн. долара Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" отчита поредна силна година. Увеличеният добив и по-високите цени на златото през 2018 г. са основната причина дружеството да повиши приходите си и да отбележи 84% ръст на печалбата. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals. Резултатите на компанията предходната година също бяха нагоре. През 2018 г. приходите на "ДМП Челопеч" се увеличават с 4% и достигат 213.7 млн. долара. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се повишава с 8% до 116.8 млн. лв., а нетната печалба достига 92.3 млн. долара спрямо 50.2 млн. долара през 2017 г. По-добрите финансови резултати се дължат основно на по-високите цени на медта и златото, както и по-ниските такси за преработка, се посочва в отчета. Общо приходите на канадската DPM, която освен предприятието в Челопеч има и работещ металургичен завод в Намибия, достигат 377 млн. долара, което е ръст от 8%. Също с толкова е по-висока и коригираната EBITDA, която достига 99.5 млн. долара, а нетната печалба е 37.2 млн. долара спрямо малка загуба предходната година. През миналата година добивът и преработката на руда в Челопеч като цяло остават стабилни около 2.2 млн. тона, което е максималният капацитет на предприятието. Увеличено е производството на медно-златен концентрат с малко над 3 хил. тона, с около 10 хил. тона повече е и пиритният концентрат, който съдържа злато. Благородният метал общо в двата вида суровина е 201 хил. тр.у. (около 6252 кг.), с което компанията успява да надмине рекорда си от 2017 г., когато произведе 198 хил. тр.у. злато. Добитата мед също е с около 3% повече (36.7 млн. фунта), а среброто намалява с 11% до 183 хил. тр.у. Основната част от инвестициите на DPM през последните две години са насочени към проекта й в Крумовград, където беше изградено предприятие за добив и преработка на златни руди. Общата инвестиция се очаква да бъде около 165 млн. долара. От средата на миналата година компанията вече добива руда там чрез другото си местно дружество - "Дънди прешъс металс Крумовград", а първият концентрат трябва да бъде произведен до края на март тази година. Това е и причината за 2019 г. DPM да прогнозира значителен ръст на производството на благородния метал. Само от новия обект се очаква да бъдат произведени между 55 и 75 хил. тр.у. злато под формата на концентрат.
Източник: Капитал (15.02.2019)

DPM започна да произвежда златен концентрат в Крумовград Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) произведе първото количество златен концентрат от находището край Крумовград. Това е ключов момент за проекта, който в сегашния си вид се подготвя от 2010 г. и който е първият нов рудник в страната след промените. Инвестицията се оценява на около 165 млн. долара, а работещите в местното дружество "Дънди прешъс металс Крумовград" вече са 234 души. Произведеният концентрат е тестов, като количества за продажба се очаква да излязат до средата на годината. "Това ще генерира значителен ръст на производството на златото и свързаните с това свободни парични потоци", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Засега от компанията не са обявили къде ще се преработва концентратът до метал. Самата група има металургичен завод в Намибия, където отива продукцията от другото българско предприятие на DPM - "Дънди прешъс металс Челопеч", но като вариант се разглежда и преработката в България. Възможности за това има в "Аурубис" в Пирдоп и в КЦМ - Пловдив. Общата инвестиция в проекта ще бъде между 164 и 166 млн. долара при първоначален разчет за 178 млн. долара.
Източник: Капитал (18.03.2019)

Строим булевард за 20 млн. за завод на Фолксваген Държавният бюджет ще осигури финансирането на строеж на продължението на булевард „Царица Йоанна“ от столичния жилищен комплекс „Люлин“ до индустриалната зона в Божурище. Необходимата сума е около 19,7 млн. лева, но именно новата пътна връзка е част от инфраструктурни проекти, обещани на емисарите на Volkswagen, които са оглеждали зоната за евентуалния завод у нас. Изграждането на новото шосе ще бъде предоставено на Столична община още тази година, като по план парите трябва да бъда осигурени от бюджет 2019. Отделно ще се използва и съществуващата гара, както и евентуално метро, но ако в зоната наетите достигнат 20 000. В момента връзката на подземната с надземната железница за Божурище се осъществява на метростанция „Обеля“, работещите в зоната използват и маршрутна линия от и до София. По примера на Пловдив все още се планира да се построи и интермодален терминал в индустриалната зона край София. Неофициално от седмици се говори, че възможните терени за новия завод за автомобили с марката Skoda са около София или Пловдив. Консултантите по сделката са били учудени от предложените им локации, защото такива терени до толкова големи градове не са им предлагани никъде другаде. Емисарите, които са били у нас, не са правили анализ на терените, а са останали по няколко дни в двата града, за да усетят начина на живот.
Източник: Монитор (03.05.2019)

Реалният добив от златното находище край Крумовград започна "Дънди прешъс металс (ДПМ) Крумовград" е започнала търговско производство на златен концентрат от участъка "Ада тепе" в Източните Родопи. Това съобщи канадският собственик на Dundee Precious Metals (DPM). Произвежданият от компанията концентрат вече е с параметри, които позволяват той да бъде търгуван, макар че все още не е сключен договор за продажба.Минно-обогатителният комплекс край Крумовград започна да добива руда в средата на миналата година, а през март 2019 г. бяха произведени първите тестови количества концентрат. Към 8 юни компанията е започнала търговско производство, като за период от 30 дни е постигнала над 60% от проектния капацитет за преработка и извличане на метала от рудата. През този едномесечен период заводът е показал, че може да постигне близо 100% от проектния си капацитет, а през юни извличането на полезния компонент е продължило да расте над праговото ниво, съобщиха от DPM. Очаква се пълният капацитет да бъде достигнат през третото тримесечие, т.е. до края на септември. По думите на президента и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус, цитиран в официалното прессъобщение, това бележи нова глава за DPM, която ще позволи значителен ръст на производството на злато и на свободния паричен поток. Канадската компания е собственик и на "Дънди прешъс металс Челопеч", която оперира златната мина край града.Инвестицията в проекта край Крумовград ще бъде между 164 и 166 млн. долара, което е по-малко от първоначално планираните 178 млн. долара капиталови разходи, съобщиха още от DPM. Към края на май са били приключени 99.99% от строителните работи на обекта. През тази година компанията очаква да произведе между 55 и 75 хил. тр.у. злато под формата на концентрат от "Ада тепе". Експлоатацията на мината се очаква да продължи 8 години, като през това време ще се добиват средно по 85 хил. тр.у. годишно.
Източник: Капитал (20.06.2019)

Канадската DPM вече отчита резултатите и на компанията си в Крумовград. Рудникът в Челопеч е основното производствено предприятие на канадската компания, макар че с пускането и на комплекса край Крумовград се очаква производството и паричните потоци да се повишат значително. За първото полугодие в "ДПМ Челопеч" е произведен с 4% по-малко медно-златен концентрат, което се дължи на по-ниското съдържание на мед в рудата. По-ниско е производството и на т.нар. пиритен концентрат, който съдържа злато. В резултат на това добитите метали (злато, мед и сребро) под формата на концентрат намаляват. Това се отразява както на приходите, които спадат с над 18%, така и на печалбата на дружеството. Ефект върху резултатите са изиграли също по-високите такси за преработка и транспорт, отчитат от DPM.
Източник: Капитал (31.07.2019)

Председателят на Парламента Цвета Караянчева ще присъства на откриването на рудник "Ада тепе" Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще присъства на откриването на рудник "Ада тепе" - първия новоразработен рудник в България през последните няколко десетилетия. Официалната церемония ще се състои край Крумовград. Очаква се на официалната церемония да присъства и премиерът Бойко Борисов. Ада тепе е рудник край Крумовград. При разработването му са открити различни археологически находки. Според австрийските специалисти Ада тепе е истинска сензация. Това е най-старият досега открит и проучен от археолозите в Европа праисторически златен рудник. Добивът на ценния метал е започнал около 1500 години преди новата ера и е продължил до около 1000 години преди новата ера. Проучванията на хълма Ада тепе край Крумовград се провеждат в рамките на проект за разработване на открит рудник за златоносни руди "Ада тепе" от 2001 година. "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД, което е концесионер на рудника край Челопеч, разработва първия за последните 40 години рудник в България. Заедно с това на терен са и специалисти алхеолози, а откритията формират база с научни резултати, които хвърлят светлина както към миналото на минното дело и металургия в региона, така и към икономиката и обществения живот в тази част от света в последните над 7000 години. През юни миналата година в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) беше представен сборника "Злато & Бронз - Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха". Съставители на обширния труд са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на "Дънди Прешъс Металс". Основа на сборника стават две изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика бронзова епоха. Музеят за история на изкуството във Виена приема в началото на 2017 г. изложбата "Първото злато. Ада тепе - най-старият златен рудник в Европа", която е резултат от съвместната работа на НАИМ към БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. В изложбата участват 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 година. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика през същата 2017 г., тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха.
Източник: Банкеръ (23.08.2019)

„Дънди“ открива днес рудника за добив на злато край Крумовград Канадската добивна компания Dundee Precious Metals започна да разработва най-старият златен рудник в Европа, който се намира на хълма Ада тепе край Крумовград. Това ще е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години. Инвестицията в мината за добив се оценява на 160 млн. долара. Реалната експлоатация на рудника е започнала през юли и вече са произведени първите количества златен концентрат. На хълма Ада тепе вече работят всички минни съоръжения. Годишната преработка е 800 000 тона. „Дънди прешъс“ стопанисва и най-голямата работеща златна мина в Европа – тази в Челопеч. Рудникът ще даде работа на 280 души. Очаква се добивът на злато от „Ада тепе“ да продължи около 10 години, но изградените там мощности за преработка ще продължат да работят и след това.
Източник: economic.bg (23.08.2019)

4 фирми добиват злато в България Четири фирми добиват злато понастоящем в България, като през 2018 г. количеството стига рекордните 9 тона. Те са в резултат от дейността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. Добили са 8995 кг злато за миналата година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства у нас, предоставени от Министерството на енергетиката. От тях се вижда, че добивът бележи устойчив растеж през последните 10 години. За този период той се е увеличил почти 2 пъти, като през 2008 г. е бил около 4,5 тона. Най-голям скок се наблюдава между 2011 и 2012 г. - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 г. извлеченото злато достига до 8 тона годишно и запазва тази стойност 3 поредни години. След това, през 2017 г., отново има ръст и стойностите вече доближават 9 тона. Находището “Челопеч” се дава на концесия за добив на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс” през 1999 г. за срок от 30 г. От един тон от рудата там се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребо, а съдържанието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 елемента се съдържат в едно парче руда в това находище, докато обикновено има само около 50. “Асарел - Медет” е концесионер на находището Асарел, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основните продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, които се продават на КЦМ - Пловдив. Тази година започна добивът и от първия новоразработен рудник за добив на злато в България от 40 години насам - “Ада тепе” от находището “Хан Крум” край Крумовград. Правителството предостави концесията отново на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Официалното откриване на рудника беше преди около седмица, като на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор Рик Хаус, както и председателят на борда на директорите Джонатан Гедман. Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен добив е 850 хил. тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хил. тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. долара, като за осемте години в бюджета трябва да влязат 28 млн. долара от такси. В района е било открито злато още преди 3500 години от траките. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра. Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България. “По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов, оперативен директор на рудника, по време на откриването. Заложеното проектно извличане е 85% и вече е постигнато. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника. След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години. В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои. Това са “Къпел”, “Къклица”, “Скалак”, “Зона Синап” и “Сърнак”. Производството на “Дънди Прешъс Металс” в България се очаква да се увеличи тази година благодарение на новата мина, след като през първото тримесечие на 2019 г. произведеният медно-златен концентрат в Челопеч намалява с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче запазва обемите си, показва отчетът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%. Продажбите на злато и мед под формата на концентрат също са нараснали заради по-високото им съдържание. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият между 55 и 75 хил. тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества вече бяха получени през март. До средата на годината трябваше да започне и продажбата им. Отделно две дружества извличат известни количества злато в медения концентрат при добив на медни руди. Това са “Елаците - Мед” от находище “Елаците” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 г. за срок от 32 г. и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина. “Асарел - Медет” пък държи находище “Асарел” от същата година и в рамките на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди. От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е сравнително устойчиво по обем. През 2018 г. то е малко над 3,5 тона. По-висока е била стойността единствено през предходната година, когато количествата достигат около 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 г. - около 3,1 тона. Четири компании у нас имат дадени от правителството концесии, които тепърва ще започнат да се разработват Те са за метални полезни изкопаеми - златосъдържащи руди, въпреки че от тях се произвежда основно мед, но и сребро и други редки и скъпи метали. През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет”. Там добивът все още не е започнал. След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел - Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиции в златодобив в района на бившата мина “Злата”. Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал. Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища - “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев. Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци. Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда. От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали. За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. - 25,25 млн. лв., а за 2017 г. - 27,76 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

DPM увеличи производството на злато с новия проект край Крумовград Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която оперира златната мина край Челопеч, отчете рекордно производство на злато за деветте месеца, след като започна работа и новият й проект край Крумовград "Ада тепе". Общо за периода са произведени 65.6 хил. тр.у. злато под формата на концентрат, като над една трета от количеството е от "Ада тепе". Самите продажби са по-малки, тъй като през третото тримесечие новата мина само е доставяла пробни партиди на различни металургични предприятия и е финализирала договорите за продажби, става ясно от отчета на DPM. До края на годината обаче стартът на втория проект ще се види и във финансовите резултати на дружеството. "Макар че "Ада тепе" достигна работа на пълен капацитет едва в средата на септември, проектът значително допринесе за рекордното производство на злато. Важно е да се отчете, че продажбите през третото тримесечие бяха засегнати от увеличените запаси на концентрат както в Челопеч заради графика на доставки, така и на Ада тепе заради приключването на пробните доставки и договорите за продажба. Очакваме силно четвърто тримесечие със значително по-високи продажби и намаляване на запасите", посочва президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус в официалното съобщение. По думите му с добавянето на втори добивен проект в портфейла си канадската компания се превръща в среден производител и очаква значително увеличение на производството на злато и паричните потоци занапред. "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвела по-малко медно-златен концентрат за деветмесечието, което се дължи както на по-малките количества преработена руда, така и на по-ниското съдържание на метал в нея. По-слабо е производството и на пиритен концентрат, който съдържа злато, но това е според планираното за периода, се посочва в отчета на DPM. В резултат на това компания е произвела и по-малко метали под формата на концентрат - спад от 16% за златото, 3% за медта и 26% за среброто. Продадените количества също спадат, което се дължи на графика на доставките, както и на по-малките съдържания на метали. Приходите за деветте месеца се понижават с 20%, спада и нетната печалба. Обогатителната фабрика на Ада тепе получи последното разрешение за работа през август, а максимална мощност на преработка беше постигната в средата на септември, след като компанията приключи изграждането на допълнителни клетки в интегрираното депо за минни отпадъци. Откакто работи новият комплекс край Крумовград, са произведени 30.7 хил. тру. злато под формата на концентрат. Добрият резултат се дължи на това, че през третото тримесечие са преработвани натрупани руди с по-високо съдържание, докато в периода на пуска са преработвани руди с по-ниско съдържание на злато, се посочва в отчета. Платимото злато за периода обаче е доста по-малко от произведеното - общо 10.5 хил. тру., тъй като са продавани пробни количества. Преди време от "Дънди прешъс металс Челопеч" уточниха, че тестови концентрати се доставят на шест металургични завода в България и чужбина. Засега компанията не е обявила къде ще продава продукцията си за преработка до метал. Останалите произведени, но непродадени количества концентрат обаче ще намерят реализация през последното тримесечие. Това е и причината компанията да очаква високи продажби до края на годината.
Източник: Капитал (11.11.2019)

Фондът на "Дънди прешъс металс" отпуска първите субсидии за бизнес в Крумовград Фондът за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в община Крумовград, който златодобивната компания "Дънди прешъс металс Крумовград" създаде в средата на миналата година, избра първите шест проекта, които ще получат финансиране. Те са разработени от 5 компании, като общата сума, която се отпуска, е близо 744 хил. лв. Половината от средствата са грантово финансиране, а останалата част е гарантиран кредит, осигурен от партньора на компанията Райфайзенбанк. Проектите ще доведат до създаване на 17 нови работни места, което е основната цел на фонда. Резултатите показват, че в първия кръг финансиране получават съществуващи компании, които да разширят бизнеса си, макар че фондът е отворен и за изцяло новостартиращи предприятия. Два проекта ще бъдат финансирани на "Орегано БГ". Компанията има оборот за 2018 г. 277 хил. лв. Занимава се с производство на етерични масла, а по-късно добавя към дейността си и преработка на зеленчуци, които изкупува от местни производители. В тези две сфери са и финансираните проекти. Финансиране ще получи и "Тим плюс", която се занимава с продажба, монтаж и сервиз на климатични инсталации и производство и монтаж на PVC и алуминиева дограма. Приходите й за 2018 г. са 57 хил. лв. Проектът на фирмата предвижда увеличаване на капацитета за производство на дограма със закупуването на нови машини и оборудване. "Аргруп Родопи" ще получи финансиране за разширяване на базата. Компанията е собственост на Ариф Билял, а приходите й за 2018 г. са 269 хил. лв. Компанията "Елит-Транс" ще получи средства за купуване на нов 20-местен автобус и оборудване на център за технически прегледи. Оборотът й за 2018 г. е 395 хил. лв. Компанията "Пчеличка - 2015" ще купи оборудване за автоматично пране на килими. Проектът предвижда също изграждане на фотоволтаична инсталация, която да осигурява автономно захранване на обекта. Оборотът й за 2018 г. е 1.5 млн. лв.
Източник: Капитал (10.01.2020)

Dundее Рrесіоuѕ отчете рекорден добив на злато в България Kaнaдc?aтa ?oмпaния Dundее Рrесіоuѕ Меtаlѕ (DРМ), ?oятo oпepиpa мини в Бългapия, oтчитa pe?opдeн дoбив нa злaтo за 2019 гoдинa. Пpичинa зa високите peзyлтaти е oт?pивaнeтo нa pyдни?a "Aдa Teпe" в България. Toвa cтaвa яcнo oт oфициaлнo cъoбщeниe нa компанията. "2019 гoдинa бeшe вaжнa зa DРМ, ?aтo пycнaxмe в e?cплoaтaция втopa злaтнa минa и oтчeтoxмe pe?opдeн дoбив. ?poизвoдcтвoтo ни в "Aдa Teпe" бeшe ocoбeнo впeчaтлявaщo, ?aтo ce имa пpeдвид, чe тo бeшe пocтигнaтo пpeз пocлeднитe двe тpимeceчия cлeд oтвapянeтo й през юни мeceц", пocoчвa глaвният изпълнитeлeн диpe?тop нa ?oмпaниятa Pи? Xoyc. "Paзвълнyвaни cмe oт пoтeнциaлa cи зa paзвитиe, ?aтo щe ce възпoлзвaмe от производството на злaтo и в двeтe ни мини, ?a?тo и oт oптимизиpaнe нa paбoтaтa нa нaшия зaвoд", дoпълвa още тoй. Пpeз изминaлaтa гoдинa дoбивът нa pyдa в Чeлoпeч дocтигa 2 203 000 тoнa. Зa мината "Aдa Teпe" peзyлтaтът e 217 000 тoнa зa пocлeднoтo тpимeceчиe и oбщo 471 000 зa втopaтa пoлoвинa нa 2019 гoдинa cлeд oтвapянeтo на мината. Toвa пpaви oбщo 2 674 000 тoнa дoбитa pyдa oт двeтe бългapc?и мини зa изминaлата година, показват данни на фирмата. ?peз лятoтo на миналата година pyдни?ът "Aдa Teпe" бeшe oфициaлнo oт?pит. Инвecтициитe в пpoe?тa ca мeждy 164 и 166 милиoнa дoлapa. Припомняме, че през 2003 г. канадската компания инвестира в мините край Крумовград 45 млн. долара.
Източник: Банкеръ (14.01.2020)

DPM с рекордно производство на злато от България през 2019 г. Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която оперира мината в Челопеч, отчита рекорден добив на злато през миналата година. Компанията е произвела общо 230.6 хил. тр.у. от благородния метал под формата на концентрат, или с 15% повече, отколкото през 2018 г. Причината за скока е, че през 2019 г. заработи вторият български рудник на DPM - "Ада тепе" край Крумовград. Това са и двата проекта на компанията, където в момента върви добив. "2019 г. беше ключова за DPM, тъй като пуснахме в експлоатация втората си златна мина и постигнахме рекордно производство на злато. Добивът от "Ада тепе" беше особено впечатляващ, като се има предвид, че беше постигнат през последните две тримесечия след пуска през юни", коментира президентът и главен изпълнителен директор Рик Хаус в официалното съобщение. През последното тримесечие на 2019 г. производството на злато под формата на концентрат в Челопеч е било малко над очакванията, а добивът на мед е бил по план. В рудника на "Ада тепе" производството на злато е било малко над прогнозите заради по-високото съдържание на метал в преработваната руда. Както се и очакваше, т.нар. платимо злато е било значително повече от произведеното, тъй като през последните три месеца са били продавани предварително произведени количества. От компанията още не са обявили къде се преработва златният концентрат от Крумовград, като тестове се правеха в шест металургични завода в страната и чужбина. Продукцията от Челопеч се транспортира за преработка в завода на DPM в Намибия. Минно-обогатителният комплекс край Крумовград заработи на пълни обороти миналата година. Самият добив започна в средата на 2018 г., докато течеше изграждането на обогатителната фабрика и другите съоръжения, а първите количества тестов концентрат бяха произведени през март. В края на август предприятието започна нормално производство. Това е първият нов добивен комплекс в България след промените. Инвестицията в проекта е 165 млн. долара. Очаква се той да работи 8 години, освен ако не бъдат открити допълнителни запаси. За този период ще бъдат произведени 686 хил. тр.у. злато и 310 хил. тр.у. сребро.
Източник: Капитал (14.01.2020)

Приходите на DPM от бизнеса в България достигат над 280 млн. долара през 2019 г. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) от бизнеса в България са надвишили 280 млн. долара през миналата година. Резултатът е с 50 млн. долара по-висок, отколкото през 2018 г. Основната причина за ръста е, че след предприятието в Челопеч през миналата година в страната заработи и мината на DPM край Крумовград, с което добивът и преработката на руда се повишиха. Нетната печалба от дейността в България общо е близо 94 млн. долара, показва годишният отчет на DPM. През 2019 г. канадската компания е достигнала рекордно производство на злато под формата на концентрат в страната. Резултатите от Челопеч са малко по-слаби, отколкото през 2018 г., което се дължи на по-ниското съдържание на метал в рудата. По българските стандарти за 2018 г. дружеството отчете 410 млн. лв. приходи и над 150 млн. лв. печалба. В същото време през 2019 г. "Дънди прешъс металс Крумовград" носи свежи приходи на групата от близо 70 млн. долара. Компанията отбелязва и първата си година на печалба, като започва да възвръща направените 165 млн. долара инвестиции в проекта.
Източник: Капитал (18.02.2020)

"Дънди прешъс металс" стана Инвеститор на 2019 г., след като откри златния рудник "Ада тепе" Голямата награда в конкурса Инвеститор на годината спечели "Дънди прешъс металс". Той се организира за 14-а година от Българската агенция за инвестиции. Статуетката "Златен бик" взе д-р инж. Илия Гърков – вицепрезидент на компанията, от вицепремиера по демографската и икономическа политика Марияна Николова. "Виждаме много примери, че инвестициите у нас се повишават, условията за това са отлични и това се вижда в класациите на кредитните рейтингови агенции. 30 проекта на обща стойност 400 млн. лв., които ще разкрият 3 хил. нови работни места. А за тази година се предвиждат още 69 нови проекта с очаквана стойност над 2 млрд. лв., които ще разкрият още над 6 хил. работни места. Те ще са в сферите производство, преработваща, автомобилна индустрия, здравеопазване и информационни технологии", обобщи Николова. "За да помогнем на агенцията да си хванат плана за тази година от 2 млрд. лв. ние от компанията инвестирахме 1 млрд., така че за вас остана другия 1 млрд.", заключи Гърков. “Дънди прешъс металс” вложи 164 млн. долара в най-стария златен рудник в Европа. Компанията откри рудник "Ада тепе" миналата година край Крумовград, като това е първият новоразработен златодобивен рудник в България от 40 г. насам. Въпреки че находището е експлоатирано още от древността, в него има златосъдържащи руди, които ще се добиват 8 години. С разработването му в днешно време планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 840 000 т руда със съдържание на метал злато 85 700 тройунции. Целият срок за дейностите по строителство, експлоатация, закриване и рекултивация е 15 години. С двата си завода - в Мездра и Карнобат, даващи работа на 2800 души, "СЕ Борднетце - България" успя да спечели в категория Инвестиция в човешки капитал. Десислава Янева, генерален мениджър човешки ресурси България, прие наградата от зам.-икономическия министър Лъчезар Борисов. "През тази една година, която измина, създадохме невероятен инвеститорски екип, и той е готов всеки един от тези инвеститори, ако кажат, че имат проблем, да реагират на секундата", сподели Борисов. И заръча на Стамен Янев тази година да достигне минимум 2 млрд. лева сертифицирани инвестиции. Борисов сподели и тайната, че на събитието за първи път има и фирми, които ще бъдат бъдещи инвеститори, и догодина могат да бъдат наградени, ако се представят добре. Десислава Янева, приемайки наградата, изрази увереност, че екипът е моторът на компанията и инвестицията в човешки капитал е с най -голяма възвръщаемост. През последната финансова година компанията е назначила повече от 450 нови служители в завода си в град Мездра. Основната дейност на компанията е доставка на пълни електрически кабелни системи за автомобилната индустрия - най-сложния компонент във всеки автомобил. "КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ" грабна приза в категория Инвестиция в разширяване на бизнеса. Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова награди Панче Ниновски, технически директор в компанията. "Имам честта да връча една много символна награда, защото разширение на бизнес означава, че той е намерили българската държава за добър партньор, което пък означава, че усилията на правителството дават резултат", заяви Аврамова. "България винаги е била специална за "Кока-Кола". Преди 55 г. България беше първата държава от Източна Европа, в която продуктите на "Кока-Кола" стъпиха. Преди 20 г открихме завода в Костинброд, който днес е и основен експортен хъб. Понастоящем в България в системата на "Кока-Кола" работят 2800 души, много сме благодарни за подкрепата, която получихме през всичките тези години", заяви Панче Ниновски. Първото място е за инвестицията от 40 млн. лв. в производствения център в Костинброд, чието обновяване го превърна в един от най-модерните в групата "Кока Кола ХБК". Сега ресурсите се използват по-ефективно, а производството нараства с 25%. Модернизираната база бе открита миналата година от премиера Бойко Борисов. Министърът на туризма Николина Ангелкова пък награди "ВОСС Аутомотив" за Инвестиция на зелено". Изпълнителният директор Роланд Вайс прие статуетката "Златен бик". "Инвеститорите са изключително важен фактор за българската икономика, а те вървят ръка за ръка с туризма, защото те означават повече работни места, туристи в България, възможности за развитие. Тази година в Слънчев бряг организираме второто издание на форума Устойчиви инвестиции в туризма", обяви Ангелкова. "Благодаря на правителството, на агенцията за наградата. От първата минута на проекта ни получихме много професионална подкрепа от вас. Половин година след първото ни посещение в България бяхме убедени че това е правилното място за новата на компания. През 2019 г. оборудвахме и започнахме производство и два големи автомобилни концерна Фолксваген" и "Даймлер" одобриха нашия завод.в Ловеч за доставката на различни части. Нашите международни клиенти са впечатлени от страната, хората и професионалния бизнес тук в България", похвали страната ни Вайс. Германският производител на авточасти откри първия си завод в България край Ловеч през септември миналата година. Инвестицията досега е 15 млн. лв., планират се още толкова, открити са 183 работни места в село Баховица. Там се произвеждат компоненти, използвани в дизелови и електрически автомобили. VMware България победи в категорията Инвестиция в иновативен бизнес. Стамен Янев връчи наградата на Димитър Костов, директор „Информационни технологии“ в компанията. VMware е световен лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологии за бизнес мобилност. Компанията помага на своите клиенти успешно да трансформират начина, по който изграждат, предоставят и използват ИТ ресурсите в облачна среда. За 13 г. в България компанията се превърна в един от най-големите инвеститори в ИТ индустрията в региона с вложени над 539 млн. лв. "Тъй като вече получих нареждането на осигуря 2 млрд. лв. инвестиции тази година, ще бъда кратък и само ще поздравя компанията, защото да инвестираш в този тип бизнес е доста романтично занятие, тук имаме сериозно капиталовложение и сериозна инвестиция в развитието на таланти и развитието на глобалните пазари", обърна се Янев към победителя. А той от своя страна разкри бъдещите планове на компанията - да запазимбългарския талант в България чрез програми, с които връщат българи тук и най-важното нещо - да инвестират все повече в образованието. Освен 5-те статуетки "Златен бик" 3 компании взеха почетни награди. Издателят на "Медийна група България" Венелина Гочева връчи специална награда на в. "24 часа" за социална инвестиция на "Геотехмин". Кристалният плакет получи изпълнителният директор Доминик Хамерс. “24 часа”, който за поредна година е медиен партньор на конкурса “Инвеститор на годината”, избра да връчи своята специална награда именно на “Геотехмин” заради социалните инвестиции на компанията с дълготраен ефект за обществото и местните общности в различни сфери - от образованието, подпомагането на таланти и съхраняването на националната и културна идентичност до създаването на материални ценности - църкви, културни и исторически паметници и инфраструктура в българските региони. "Геотехмин" е сред българските компании, които имат ясна визия какво да се прави през следващите 30 години. Една от каузите им е образованието, за това се радвам, че в тази сфера работим заедно и ще се радвам, ако това, което прави бъде предадено на повече компании, защото това е най-важното в следващите 30 години в България", заяви Венелина Гочева. Образованието беше и един от приоритетите, които бяха очертани в проекта "Новите 30 години" на "24 часа" за каузите на България, формулирани от умни и успели българи. "Тази година компанията навърши 30 г. Осъществяването на социално отговорни проекти са много важни, защото това са инвестиции в настоящето и бъдещето на България. Имаме много проекти, изградени с лични и фирмени средства, но най-вече искам да отбележа инвестицията ни в сферата на образованието - стипендии за студенти, подпомагане на таланти, училища ВУЗ-ове, както и помощ за Българския червен кръст, проекти в нашите региони, където даваме перспектива за бъдещето на хората, които живеят там", допълни Хамерс. Любомир Василев също взе награда заради своя стартъп Ай Райс Механикс 357. Компанията разработва иновативно средство за хора с увреждания – OMNIBOT. То е иновация както за българския, така и за световния пазар, и помага на хората с двигателни проблеми да се придвижват изправени вместо седнали. Българският OMNIBOT има много предимства - позволява движение 4х4, по-лек е, сгъваем и др. Наградата беше връчена от Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ. Тя благодари на БАИ за усилията за привлизане на инвеститори в България и подчерта, че ЕИБ отпуска 360 млн. евро в подкрепа на иновациите. Общината в България с най-много инвестиции през 2019 г. пък е Стара Загора. По този повод беше отличен зам.-кметът й Милена Желева лично от председателят на Наионална компания Индустриални зони Антоанета Барес "За нас е чест да сме партньор на БАИ и да работим за каузата в България да има много нови иновативни предприятия и да изберат държавата ни. С община Стара Загора имаме общ проект и вече първи инвеститор и си пожелавам и другите общини да тръгнат по нейните стъпки", каза Барес. Милена Желева благодари от името на Живко Тодоров за високото отличие и доверието. "Вярвам, че стъпките, които правим ръка за ръка са добри, когато общината, държавата и инвеститорите вървят заедно. Индустриалната зона в общината върви много добре, 70% от нея вече е факт и остава инвеститорите да се събудят след 3 месеца и да градят своите предприятия. Така остават и младите хора и създават своите семейства", заяви зам.-кметът. Бизнесменът Красимир Дачев - собственикът на "Свилоза" и зам.-председател на БТПП, пък е човекът, дал най-голям цялостен принос за развитието на инвестициите. Председателят БАИ Стамен Янев връчи неговото отличие. "На учителя с любов", беше единственото, с което Стамен Янев се обърна към Дачев. А "учителят" предупреди, че с тази награда агенцията за инвестиции няма да го откаже да инвестира, защото това е една болест, която е неизлечима.
Източник: 24 часа (28.02.2020)

Инвеститорският „Оскар“ за 2019 г. е за „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ е носителят на голямата награда в 14-тото издание на инвеститорските „Оскари“, избран между 60 компании, реализирали значими проекти през миналата година. Под егидата на Българската агенция за инвестиции, авторитетно жури оцени над 80 кандидатури на компании във всички сфери на икономиката, автомобилостроенето, информационните технологии и здравеопазването, изпратени от областни администрации и общини. След дискусии и оценка по обективна методика до финала на конкурса достигнаха 19 компании. Вицепремиерът Марияна Николова връчи статуетка „Златен бик“, изработена от скулптора Сейфетин Шекеров, и грамота на д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и изпълнителен директор за България. През миналата година дружеството, което проучва, разработва, добива и преработва златосъдържащи руди, инвестира 56 млн. лева и откри 243 нови работни места. Рудник „Ада тепе“ е първият новоразработен, златодобивен рудник в България за последните 40 години с обогатителна фабрика, които работят от 23 август 2019 г.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2020)

"Дънди Прешъс Металс" ще инвестира $11 млн. в Крумовград през 2020 г. "Дънди Прешъс Металс Крумовград" спечели голямата награда "Инвеститор на годината" за 2019 г. на Българската агенция за инвестиции. През миналата година дружеството, което проучва, разработва, добива и преработва златосъдържащи руди, стартира мащабна инвестиция от 56 млн. лева, осигуряваща 243 нови работни места - рудник „Ада тепе“. Това е първият новоразработен златодобивен рудник в България за последните 40 години с обогатителна фабрика, които работят от 23 август 2019 г. - Инж. Хайнов, как "Дънди ?peшъc Mеталс Kpyмoвгpaд" посрещна голямата награда „Инвеститор на годината 2019”? - Чакахме с интерес да видим кой ще е големият победител, тъй като за нея се конкурирахме с много успешни иновативни фирми. - На какво отдавате факта, че именно тази инвестиция спечели най-високото отличие? - Първо, заради размера на инвестицията. Първоначалното вложение за изграждане на предприятието е 164 млн. долара, като през 2019 г. са инвестирани 56 млн. лева – това са вложения в предприятието в община Крумовград, в подкрепата на малкия и средния бизнес в региона. През 2020 г. ще инвестираме 11 млн. долара. Второ, „Дънди” се стреми да е иновативна фирма не само в технологиите, но и в устойчивото развитие. - Колко дълъг се очаква да е хоризонтът на работа на рудника? - Минният план е за до 8 години ефективна работа. Предвидено е около 2 години на трае рекултивацията. Преди това строежът продължи около 3 години. - Дали е възможно животът на рудника да бъде удължен над този срок, както се случи в Челопеч? - Възможно е, разбира се, ако в прилежащите около рудника площи се окаже, че има златна руда. - Как преодоляхте страховете на хората в района? Това се оказва сериозен проблем пред нови инвестиции в добивната индустрия. - Историята е много дълга - над 15 години. Наложи се драстично да променим първоначалните си проекти, за да отговорим на притесненията на хората. Отказахме се да използваме цианиди, няма отпадък, който да се депонира на открито. Когато се види, че нещата се правят с грижа за хората и за природата, настъпва успокоение. Над 90% от нашия персонал са местни хора. Те работят в предприятието и пряко наблюдават какво се прави. Така страховете постепенно си отиват. - Колко хора се завърнаха от чужбина, за да работят при вас? - Над 50 души. Те са при семействата си, получават добри възнаграждения. Средната заплата е над 2000 лв. Добрите условия са и факторът, който ги привлича в техния роден край. - Как се отразява на общината присъствието на такъв голям инвеститор? - Бих казал, че добре си партнираме. Инвестираме доста средства, с които подпомагаме на общината в реализацията на значими проекти. Имаме подписан меморандум и с него са определени нашите ангажименти. - Създадохте Фонда за подпомагане на микро, малки и средни предприятия. Какъв е засега ефектът? - Вече имаме избрани няколко фирми, които получават подпомагане от него. Тази година ще има и други, които ще получат подкрепа. По този начин ще дадем шанс на предприемчиви хора да развият дейност, която не е свързана с рудодобива, а е полезна за местното население. Така се осигуряват и нови работни места. - От какво според Вас зависи да има още големи инвестиции в страната? - Едно от най-важните неща са кадрите, които да имат подходящата квалификация. При наемането на хората се сблъскахме с големи трудности да намерим кой да поддържа машините и оборудването. Оказа се, че липсват специалисти със средно техническо образование. Ако те имат базовите умения, сериозна компания като „Дънди” след това ще ги развие. Липсват и кадри с висше инженерно образование. Така отново стигаме до разговор за ролята на дуалното и висшето инженерно образование. - За да не сте самотният голям инвеститор в региона, какво препоръчвате? - Ние не сме самотна птица. „Теклас” отвори свой завод през миналата година. Има и други малки производители. Но пък имахме късмета да изпреварим „Теклас” при наемането на хора и избегнахме конкуренцията с тях при подбора. Като цяло, смятам, че фирмите може спокойно да продължат да инвестират. Кадри се намират, те може да бъдат обучени и ние сме пример как доста хора придобиха нови професии. Но те имаха желание да се научат. - Какво предстои след голямата награда? - Тя е за нас огромно признание и сме благодарни на община Крумовград, че ни номинира за участие. Радваме се, че нашите усилия не са останали незабелязани. Същевременно това, което ние правим, е доказателство, че и в България нещата в икономиката може да се правят по правилния начин. Отчитаме факта и продължаваме да работим и да обучаваме хората, да спазваме високите екологични стандарти. Иновативност, безопасност и екологосъобразност са важни жалони в нашето развитие.
Източник: economic.bg (04.03.2020)

Мините в Челопеч и Крумовград продължават да работят нормално Мините на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) в Челопеч и Крумовград продължават да работят нормално. Както и в останалите страни, където дружеството има обекти, засега няма смущения в производството заради епидемията от коронавирус или заради ограниченията за придвижване, налагани от правителствата на място, се казва в съобщение на DPM. От него става ясно още, че специално за работата в България, където се намират двете действащи мини на компанията, повечето материали и консумативи се купуват от местни фирми, което ограничава риска от проблеми с доставките. В България DPM работи чрез две местни дружества - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград", които оперират съответно рудниците "Челопеч" и "Ада тепе". Второто дружество реално започна дейност миналата година, след като беше изграден новият минно-обогатителен комплекс. Канадската компания има също металургичен завод в Намибия, където се преработва и концентратът от Челопеч, както и акционерно участие в различни проекти за проучване или разработване на златни находища в Канада, Сърбия и Еквадор.
Източник: Капитал (01.04.2020)

Мината край Крумовград добави над 30 хил. тр.у. злато към резултатите на Dundee Повече от 30 хил. тр.у. злато под формата на концентрат са произведени от новия рудник "Ада тепе" край Крумовград през първото тримесечие на 2020 г. Заедно с мината в Челопеч общото количество добито злато достига 73 хил. тр.у., показва отчетът на канадската компания Dundee Precious Metals (DPM), която оперира двете находища. Силните резултати идват, след като миналата година комплексът край Крумовград заработи на пълен капацитет.Добивът на руда от "Ада тепе" започна в средата на 2018 г., но преработката й стана възможна, след като беше изградена и пусната обогатителната фабрика в края на август миналата година. Това на практика е второто пълно тримесечие на новата мина. Данните на DPM показват, че добитата руда от двата български проекта се е увеличила с 37% на годишна база, тъй като количествата в Крумовград миналата година са били значително по-малки. С около 2% по-голям обаче е и добивът спрямо последното тримесечие на 2019 г. Произведеното злато под формата на концентрат за януари - март е със 70% повече, отколкото е било година по-рано. Основна роля за това има рудникът "Ада тепе", който е добавил 30.3 хил. тр.у. към общия резултат (виж таблицата). Увеличение от над 5% има и в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Производството на мед, който се добива само в Челопеч, е било малко под планираното заради по-ниското съдържание на метал в рудата, посочват от компанията.
Източник: Капитал (15.04.2020)

Над 2 млн. лева дарени от минната индустрия за здраве Българската минерално-суровинна промишленост се присъедини и активно подпомага усилията на правителството да обезпечи опазването на общественото здраве и да осигури условия за надеждното и навременно лечение на пациенти заразени с коронавирус в болниците в София и в страната. В усложнената епидемиологична обстановка, Българската минно-геоложка камара /БМГК/ стартира в началото на април дарителска кампания за набиране на средства за осъществяване на въздушен транспорт до и от Китай. С дарените средства Министерството на здравеопазването ще заплати извършването на два полета по направление София-Пекин-София, с които ще бъдат доставени медицинско оборудване, тестове, консумативи и лични предпазни средства, предназначени за безвъзмездно предоставяне на лечебни заведения в страната за подпомагане лечението на граждани, заболели от COVID-19 на територията на България. БМГК, заедно с водещите компании в сектора, „Минстрой холдинг“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и „Асарел-Медет“ АД вече са осигурили необходимите средства в размер на над 530 500 лв. Дарението е в полза на Министерството на здравеопазването за нуждите на доставките на медицински стоки. От началото на епидемията предприятията, обединени от Камарата, подпомагат здравната система да се справи с огромния стрес чрез индивидуални дарения по места. До момента общият размер на средствата, предоставени безвъзмездно от „Асарел-Медет“ АД и фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Асарел Инвестмънт“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, „Елаците Мед“ АД, „Минстрой холдинг“ АД възлиза на над 1 500 000 лв., предоставени под формата на финансови средства или консумативи към болнични заведения в столицата и по регионите, където дружествата осъществяват дейността си. Съвкупно даренията на бранша към момента надхвърлят 2 млн. лева.
Източник: Труд (24.04.2020)

Над 106 млн. долара са приходите на DPM от мините в Челопеч и Крумовград Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) отчита над 106 млн. долара приходи за първото тримесечие на 2020 г. от двете си мини в България. Това е близо 70% повече, отколкото за същия период на миналата година. Голяма част от ръста се дължи на това, че рудникът край Крумовград започна работа на пълна мощност в края на август миналата година и не е включен в резултатите отпреди година. Приходите на компанията в Челопеч обаче също нарастват с над 50% (виж таблицата). Общо от двата проекта са добити 73 хил. тр.у. злато под формата на концентрат за първото тримесечие. От DPM посочват, че ефектът от пандемията от коронавирус върху компанията е минимален. И двете мини продължават да работят нормално, а след временно ограничаване на преработката на концентрати в Намибия с 20% заради наложени от правителството мерки от този месец металургичният завод там също работи на пълен капацитет. Затова DPM потвърждава годишната си прогноза. През 2020 г. се очаква да бъдат добити 257-299 хил. тр.у. злато и 35-40 млн. фунта мед.Компанията отчита двуцифрен ръст на производството на концентрат в Челопеч заради по-високото съдържание на метали в рудата. Общо за тримесечието в завода са произведени 42.7 хил. тр.у. злато и 9.4 млн. фунта мед под формата на концентрат. По отношение на продажбите има ръст при медно-златния концентрат и намаление при пиритния, което се дължи на графика на доставките. Приходите от бизнеса в Челопеч нарастват с повече от 50% до над 63 млн. долара, повече от два пъти се увеличава и коригираната нетна печалба, показва отчетът на DPM. Причините за по-високите резултати са увеличените продажби на метали под формата на концентрат, намалените разходи, по-високите цени на златото и по-ниските такси за преработка на концентрата. Частичен негативен ефект са оказали по-ниските цени на медта.Компанията отчита двуцифрен ръст на производството на концентрат в Челопеч заради по-високото съдържание на метали в рудата. Общо за тримесечието в завода са произведени 42.7 хил. тр.у. злато и 9.4 млн. фунта мед под формата на концентрат. По отношение на продажбите има ръст при медно-златния концентрат и намаление при пиритния, което се дължи на графика на доставките. Приходите от бизнеса в Челопеч нарастват с повече от 50% до над 63 млн. долара, повече от два пъти се увеличава и коригираната нетна печалба, показва отчетът на DPM. Причините за по-високите резултати са увеличените продажби на метали под формата на концентрат, намалените разходи, по-високите цени на златото и по-ниските такси за преработка на концентрата. Частичен негативен ефект са оказали по-ниските цени на медта.
Източник: Капитал (11.05.2020)

Близо 222 млн. долара са приходите на DPM от мините в България Близо 222 млн. долара достигат приходите на канадската Dundee Precious Metals (DPM) от мините й в България през първата половина на 2020 г. Ръстът спрямо миналата година е повече от двоен, което се дължи на старта на втория добивен проект на компанията в страната - този в Крумовград. Печалбата също нараства значително, както заради увеличената дейност, така и заради по-високите цени на златото, става ясно от отчета на DPM за полугодието.В България компанията има две дружества - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград", които оперират съответно рудниците "Челопеч" и "Ада тепе". Първото предприятие добива медно-златни руди и ги преработва до концентрат, а от няколко години вече продава и съдържащия злато пиритен концентрат, след като разработи собствена технология за преработка на пирита от находището. Второто предприятие започна производство през миналата година, като там се добиват златно-сребърни руди. Данните на DPM показват, че през първите шест месеца на тази година "ДМП Челопеч" е произвела 1.6 хил. тр.у. повече злато (близо 2%), което се дължи на по-високото съдържание на благородния метал в пиритния концентрат. Двуцифрен ръст има и при производството на мед и сребро.Сравненията на годишна база за проекта "Ада тепе" край Крумовград не са показателни, тъй като преработката на руда там започна през юни миналата година, а пълна мощност беше достигната в края на август. Произведеното злато като концентрат (62.2 хил. тр.у.) обаче е повече от очакванията на компанията, което се дължи на по-високото съдържание на метал в рудата и на увеличената преработка.Нарасналото производство след като заработи и втората мина на DPM в страната е една от причините за значително подобрените финансови показатели на компанията. "ДПМ Крумовград" за първи път добавя приходи от над 99 млн. долара към общия резултат от бизнеса в България и успява да излезе на печалба. Компанията в Челопеч обаче също расте, като приходите й се увеличават с 28% до близо 123 млн. долара, а нетната печалба скача със 73%. Освен по-голямото производство обаче съществена роля за това играе и поскъпването на златото. DPM запазва непроменена прогнозата си, според която през 2020 г. ще бъдат произведени между 257 и 299 хил. тр.у. злато и между 35 и 40 млн. фунта мед под формата на концентрат. От компанията обаче посочват, че като се има предвид силното представяне през първите шест месеца на година, "Челопеч" и "Ада тепе" са на път да постигнат горната граница на прогнозата.
Източник: Капитал (03.08.2020)

Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза Поевтиняването на металите понижи приходите на водещите дружества в сектора през 2019 г. Забавянето на ръста, което металургичната индустрия в България отчете през 2018 г., се оказа сигнал за начало на нова тенденция. През 2019 г. приходите на водещите 10 компании в сектора в класацията "Капитал 100" намаляват с 4.5%, като спадът би бил още по-голям, ако в класацията не влизаше нов участник - златодобивното "Дънди прешъс металс Крумовград", което има нулеви резултати за предходната година, когато все още не работеше. Нещо повече, световната криза заради епидемията от коронавирус не обещава тенденцията да се обърне през тази година. Големият губещ през 2019 г. е черната металургия, където двете стоманодобивни предприятия в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стийл", отчитат двуцифрен спад на приходите, макар и след силна предходна година. С незначителни колебания в резултатите цветната металургия остава сравнително стабилна, а и перспективите пред нея са по-добри, след като клиентите започнаха да гледат на Китай като на не толкова сигурен доставчик. Въпреки това като цяло през 2019 г. шест от 10-те най-големи компании в сектора понижават приходите си, а ръстът при останалите е минимален. По план Традиционно с огромна преднина пред втория в класацията начело се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. За миналата година заводът в Пирдоп отчита лек спад на общите приходи заради временно спиране на работата за поддръжка, което доведе до по-ниски продажби на мед. В същото време печалбата нараства значително (с над 30%) благодарение на по-високата цена на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, както и на по-благоприятните такси за преработка на концентрат. Това води и до по-висока рентабилност. Компанията преминава през сегашната ситуация покрай коронавируса, без да намалява производството или персонала. Въпреки пониженото търсене на мед в световен мащаб заради кризата и временното спиране на много производства в света "Аурубис" продължава да работи по четиригодшната си инвестиционна програма, която трябва да приключи през 2022 г. По нея се предвижда да бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. основно в обновяване на инфраструктурата, но също и във въвеждане на нови процеси, които ще позволят на завода да преработва по-разнообразни концентрати и да извлича повече от медта в суровините. Като част от стратегията за диверсификация на енергийните източници през следващите няколко години ще бъде разработен и проект за соларна централа на площадката в Пирдоп. Запазване на обемите След двуцифрения си ръст през 2018 г. производителят на медни продукти "София мед" отчита близо 7% понижение на приходите през миналата година. "Спадът в най-голяма степен се дължи на намаление на цените на металите на Лондонската метална борса. Погледнато в натурални единици (тонове), продажбите на готова продукция са на нивото от 2018 г. В същия момент пазарите на изделия от валцована мед и медни сплави в Европа отчитат спад от над 12%", коментира зам. изпълнителният директор и финансов директор на компанията Сергей Влайков. По думите му основен негативен принос в Европа има спадът в производството и потреблението в автомобилната индустрия, както и намаленото строителство. Компанията е предпазлива в очакванията си за тази година. "Ситуацията на пазара заради COVID-19 и значителният спад в автомобилния сектор в Европа не ни позволяват да имаме ентусиазирани прогнози за 2020 г., въпреки че за първите 6 месеца запазихме обемите на същото ниво като миналата година", уточни Петрос Дацис, мениджър "Маркетинг и бизнес развитие". "И все пак, ако сравним нашия прогрес с този на европейските ни конкуренти, нашите резултати са далеч по-добри, което е резултат от позитивното ни развитие през последните години", добави той. Очакванията са, че пазарът ще започне да се възстановява в началото на следващата година. Усещане за рецесия Единственият производител на цинк и олово в страната - КЦМ в Пловдив, понижава приходите си с близо 6%, но излиза на печалба. Традиционно при спад на приходите разходите на компанията също намаляват, тъй като цените на суровината и продукцията са обвързани. "Това, което прави разликата при печалбата, е, че през 2018 г. имаме отрицателен резултат от промяна на валутните курсове, който е с около 10 млн. лв. по-нисък от миналата година. В същото време 2019 г. беше по-добра в производствено и търговско отношение и имаме по-висок оперативен резултат - 27.3 млн. лв. спрямо 18.2 млн. лв. през 2018 г.", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. К100: Най-големите компании в България Като ключов риск през 2019 г. той посочва понижението на цените на металите. "Това важи особено за цинка, който в рамките на годината поевтиня с 20-21%, което в много случаи прави невъзможно хеджирането. Оловото поддържаше, общо взето, едно ниво, но то не беше много високо, което го виждаме и тази година", уточни Цонев. И добави: "Като че ли и преди пандемията нашият бранш започна да навлиза в рецесия. Имаше намалено търсене, премиите на металите бяха по-ниски, като това се прехвърляше от автомобилостроенето, през производството на акумулатори и поцинковани изделия и стигна до нас. Това, което се случи през 2020 г., като че ли дойде в повече." През тази година цените и на двата метала спадат с нови 20% спрямо декември 2019 г., което говори за потиснат пазар. "Това е следствие на намалено търсене и липса на големи инфраструктурни проекти, което неминуемо се отразява и на нас и е пряко следствие от пандемията", казва Цонев. Част от клиентите са поискали отлагане на доставките, което е принудило компанията да се върне към отдавна неизползваната практика да продава метали на борсови складове. "Спадът, който започна през 2019 г., беше катализиран от пандемията и се случи по-бързо, но той не изчерпа рецесията, която така или иначе се очакваше и която неизбежно ще се случи до края на годината. В крайна сметка всичко тръгва от потреблението", каза Цонев. Независимо от това компанията продължава да работи по новия си инвестиционен проект за 130 млн. евро, който обяви в края на миналата година и който трябва да приключи през 2023 г. Той трябва да интегрира технологично отделните звена на завода и да увеличи капацитета за рециклиране на различни вторични суровини, което ще позволи на предприятието да произвежда и нови метали. Европейската инвестиционна банка отпусна 65 млн. евро заем за проекта, като в момента компанията продължава разговори за оформяне на цялостното кредитиране и избира технологични доставчици. "Умерени оптимисти сме, че проектът ще се случи в разумен срок", коментира Цонев. Заличаване на ръста След като през 2018 г. стоманодобивът в страната изтегли целия металургичен сектор нагоре с над 25% увеличение на приходите, през 2019 г. спадът е значителен и до голяма степен заличава постигнатия предната година ръст. Двуцифрено намаление на продажбите отчитат и двете предприятия в сегмента - "Стомана индъстри" (част от гръцката група Viohalco) и "Промет стийл" (собственост на украинската Metinvest) край Бургас, като заводът в Перник отново излиза на загуба след две години на плюс. Като цяло в Европа през миналата година забавянето на автомобилната индустрия доведе до лек спад в стоманодобива, което се усети най-вече през второто полугодие. В България обаче към това се добавиха и няколко допълнителни фактора, които многократно засилиха ефекта. "Първата причина за понижението е цената на енергоносителите, а другата е увеличеният внос от трети страни", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му цената на индустриалната енергия тук е най-високата в ЕС с изключение на Великобритания, в резултат на което конкурентоспособността на българската продукция рязко спада. "Формулата на стоманата е скрап, електроенергия и работна ръка. Когато основен компонент като електроенергията е по-скъп, някои продукти стават неконкурентни и затова България има по-висок спад на продажбите на стоманени продукти от средния в Европа", обясни Петров. Към това се добавя и липсата на механизъм за компенсиране на косвените въглеродни емисии за големите индустриални предприятия, което допълнително натоварва разходите за енергоносители. Според него поевтиняването на газа е положително развитие, с което обаче България просто се доближава до цените, които конкурентите ползват. Негативно влияние оказва и фактът, че през миналата година ЕС увеличи с 5% квотите за внос от трети страни. "Това доведе до засилен внос от държави като Турция, Украйна и Русия, а като граничещи с тях България и Румъния бяха най-силно засегнати", каза Петров. Тези фактори стоят и зад решението на "Стомана индъстри" по-рано тази година да обяви, че свива производството си в Перник и съкращава част от работниците си. Като причини за това компанията посочи намаленото търсене на стомана в световен мащаб, поскъпването на електроенергията и високите цени на въглеродните емисии, както и икономическите последици от пандемията. Очакванията за тази година са спадът в стоманодобива да се задълбочи в резултат на коронавируса и свитото потребление. "Като се има предвид, че автомобилостроенето и машиностроенето са силно намалели в момента, конкуренцията при производителите на стомана става по-ожесточена, маржовете се свиват и българската продукция става още по-неконкурентна", добави Петров. Храна за производство Свиването на европейските пазари и свързаният с това натиск върху премиите от продажбите са причината за лекото намаление на приходите и печалбата и на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". "Когато САЩ ограничиха пазара за китайски компании, те се насочиха към други пазари, първият от които беше европейският. Бяхме принудени да се конкурираме с китайските компании, работещи с големи държавни стимули в нелоялни условия", коментира изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. Влияние върху резултатите на дружеството е оказало и увеличението на цените на електричеството и природния газ миналата година. "Поради конкурентните пазарни условия нямахме възможност да отразим това изменение в премийните цени, което от своя страна допринесе за понижението на нетната ни печалба", уточни той. Епидемията тази година има по-скоро косвен ефект върху работата на предприятието. "Предстоеше ни пускане в експлоатация на новия валцов стан в края на март, но поради кризата експертите трябваше да се върнат в своите страни и бяхме принудени да спрем за три месеца, с което планираното увеличение на производството се забави. В същото време от началото на годината назначихме и обучихме 50-60 нови работници, което се превърна в разходно перо без доходи", каза Йорюджю. Независимо от свиването на много производства заради кризата, включително на автомобилния сектор, от "Алкомет" не отчитат спад на общия обем на продажбите тази година. Причината е, че още преди време компанията се ориентира към разширяване на гамата от продукти за опаковъчни материали, които се използват в хранително-вкусовата индустрия, и именно този сегмент сега има значителен положителен принос. Неизвестните тази година са свързани най-вече с това как ще се развие епидемията. "Не можем да очакваме пазарите да се нормализират, докато мерките срещу вируса не се премахнат напълно. Дори и след това много от предишните ни навици може да не се възстановят", коментира Йорюджю. С подновяването на работата на специалистите по пускането в експлоатация на новия валцов стан компанията очаква производството да нарасне. Добивно трио Три са вече представителите на рудодобивната индустрия в секторната класация, след като през миналата година заработи новата мина в Крумовград. Традиционно това са и най-рентабилните компании (между 20 и 30%), свързани с производството на метали. "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди край средногорския град, остава на шесто място с минимален ръст на приходите. Според отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) през миналата година има известен спад на произведеното злато под формата на концентрат и леко увеличение при медта, но е постигната по-висока цена на благородния метал. Дебютантът в К100 "Дънди прешъс металс Крумовград" (също собственост на DPM) има само няколко месеца дейност през миналата година, но успява да се нареди сред най-големите в металургичния сектор. Това донякъде се дължи и на факта, че част от големите компании, присъствали предишни години в класацията, не подадоха финансовите си отчети навреме. Въпреки това "ДПМ Крумовград" прави смела заявка за трайно участие в топ 10 с приходи от близо 140 млн. лв. Новата мина, в която бяха инвестирани близо 165 млн. долара, на практика работи на пълни обороти от края на август, но успява да добави над 57 хил. тр.у. злато като концентрат към производствените резултати на DPM. Прогнозите на канадската компания за 2020 г. са производството на злато в България да нарасне с 20%, тъй като това ще бъде първата пълна година за крумовградския проект, а добивът на злато в Челопеч се очаква да остане стабилен. Седмата си позиция запазва и "Асарел-Медет", която добива медни руди край Панагюрище. Сложната ситуация покрай коронавируса обаче прави прогнозите за тази година трудни. "Очаква се рекорден спад на световната икономика в резултат от пандемията. Според някои анализатори нивата отпреди кризата ще бъдат достигнати едва в края на 2021 г., ако се приеме, че няма да има втора вълна от COVID-19. Заради голямата несигурност трудно някой може да се ангажира с конкретни числа към настоящия момент", каза изпълнителният директор Делчо Николов. Очакванията са, че в краткосрочен план цената на рафинираната мед, която определя и цената на медния концентрат, който компанията продава, ще бъде под натиск. "Освен пандемията и предприеманите от правителствата и централните банки икономически мерки върху нея ще влияят и търговската война САЩ - Китай, възможни проблеми с предлагането, поведението на фондовете, валутният курс евро/долар", посочи Николов и добави, че според някои прогнози ще има спад с около 13% спрямо средната цена за 2019 г. "Доколко бързо ще бъде преодоляна икономическата криза зависи от много фактори, като неизвестните са повече от известните. Следим и анализираме всички детайли от този процес, за да бъдем гъвкави и адекватни в такава сложна ситуация", допълни той. По думите му въпреки трудностите и неясните хоризонти компанията не е съкращавала работници. Да намерят трудния баланс между свитите пазари и запазването на рентабилно производство се очертава като основно предизвикателство за повечето компании в металургичния сектор през тази година. Всички обаче са единодушни, че успехът ще зависи най-вече от това как ще се развие епидемията и колко бързо ще се съвземе световната икономика след кризата.
Източник: Капитал (19.08.2020)

Dundee продължава с рекордните добиви на злато в България Канадската Dundee Precious Metals Inc. обяви предварителни производствени резултати от двете си мини в България за третото тримесечие на тази година. А числата показват, че добивът в „Ада Тепе“ е над очаквания, а в "Челопеч" резултатите следват предварително заложените цели. Общо от двете мини компанията е извлякла за три месеца 80 000 унции злато, добито от 778 000 тона изкопана руда. Припомняме, че през 2019 г. Dundee отчете рекорден добив на злато в България, а плановете на дружеството бяха тази година той да бъде дори още по-голям. „Нашите операции продължават да се представят изключително добре и през третото тримесечие реализирахме още една силна четвърт при производството“, каза Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор на Dundee. „Нашето впечатляващо представяне до момента отразява изключителните усилия на всички наши заводи за активно управление на предизвикателствата от пандемията COVID-19.“ От рудника „Ада Тепе“, който беше отворен преди година, канадската компания е добила 30 000 златни унции през третото тримесечие. Производството е повече от планираното в резултат на по-високия клас злато и по-големите количества обработена руда, казват от Dundee. Мината "Челопеч" е произвела приблизително 49 800 унции злато и 9.2 милиона паунда мед. Производството на злато беше, както се очакваше, с по-голямо извличане на пиритен концентрат, а производството на мед беше в съответствие с плана“, се казва в съобщението на компанията.В резултат на високото оперативно представяне до момента на двете мини Dundee е напът да отчете по-високи от планираните добиви на злато за цялата 2020 г. Компанията казва, че към днешна дата не е претърпяла съществени смущения в своята дейност в резултат на пандемията. Като причина за това се изтъква ефективното управление на извънредната ситуация, като дава приоритет на здравето и безопасността на работниците и приемащите общности и гарантира сигурността на своите входящи и изходящи вериги за доставки.
Източник: economic.bg (13.10.2020)

Приходите от мините в Челопеч и Крумовград са нараснали двойно тази година Приходите на златодобивната компания Dundee Precious Metals (DPM) от проектите й в България са се увеличили повече от два пъти за първите девет месеца на 2020 г. спрямо същия период на миналата година. Към края на септември общите приходи от мините в Челопеч и Крумовград са достигнали 345.8 млн. долара, а нетната печалба е близо 168 млн. долара, показва отчетът на канадската компания. Ръстът се дължи както на това, че през първата половина на миналата година "Ада тепе" край Крумовград още не работеше и реално нямаше приходи, така и на по-доброто представяне на компанията в Средногорието тази година. За първите 9 месеца на 2020 г. "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвела 8% повече медно-златен концентрат и 12% повече пиритен концентрат, който съдържа злато, отколкото през 2019 г. Така и общото производство на злато под формата на концентрат се е увеличило с 8.5%. Към края на септември по-големи са били и произведените количества мед и сребро. Продажбите също са нараснали заради графика на доставките. От компанията отчитат и по-високи разходи за преработка, което е резултат най-вече от поскъпването на еврото спрямо долара. Нетната печалба се е увеличила с 87% благодарение на по-високите цени на златото и по-големите количества продадени метали. В същото време разходите за преработка на проекта "Ада тепе" са намалели значително (-20%) през първите 9 месеца на тази година, което се дължи основно на по-големите количества преработен концентрат и по-ниските цени на електричеството и някои консумативи. Нетната печалба на "Дънди прешъс металс Крумовград" се е покачила рязко в резултат на увеличените доставки на златен концентрат след старта на производството, както и поради по-високите цени на златото. До края на годината DPM ще приключи задълженията си по договора за предварителна продажба на част от златото от новата мина, който беше сключен през 2016 г. с BNP Paribas като водеща страна, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада. Съгласно споразумението компанията получи авансово плащане от 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очакваната продукция за 2019 и 2020 г. Средствата бяха използвани като част от финансирането за разработване на мината и изграждане на съоръженията край Крумовград, а цялата инвестиция достигна 165 млн. долара.
Източник: Капитал (16.11.2020)

DPM инвестира в друга компания за търсене на злато в България Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на мините в Челопеч и Крумовград, ще инвестира до 7 млн. канадски долара (около 5.3 млн. щатски) във Velocity Minerals, която също има проекти за търсене на злато в България. Компаниите са подписали инвестиционно споразумение, според което DPM ще купи до 14 млн. обикновени акции на Velocity на цена от 0.50 канадски долара всяка. След приключване на сделката, което се очаква да стане следващата седмица, DPM ще държи приблизително 9.99% от капитала на Velocity, съобщиха двете дружества. Velocity се занимава с проучване и разработване на проекти за добив на злато, като фокусът й е Югоизточна България. Компанията държи 70% от правата за проучване в площта "Тинтява" чрез дружеството "Тинтява експлорейшън", в което си партнира с "Горубсо-Кърджали". Част от "Тинтява" е участъкът "Розино", който се намира на около 40 км от мината "Ада тепе" на "Дънди прешъс металс Крумовград". По думите на Кийт Хендерсън, президент и главен изпълнителен директор на Velocity, "Ада тепе" и "Розино" имат много общи геоложки и технически прилики. Новият партньор на DPM освен това има опция да придобие 70% от проектите за злато "Обичник" и "Македонци", както и 100% от участъка "Иглика". "Радваме се да инвестираме още в проучвания за злато в Югоизточна България чрез дялово финансиране на Velocity", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Дейвид Рей в официалното прессъобщение. "Като се има предвид силното ни присъствие и капацитет в региона, смятаме, че сме в уникална позиция да подкрепим Velocity като стратегически инвеститор", добави той. Средствата от инвестицията ще бъдат използвани за развитие на проекта "Розино" и за други проучвани площи, както и като оборотен капитал за общи цели, казаха от Velocity. От съобщението става ясно още, че инвестицията на DPM във Velocity може да нарасне, като при достигане на дял от 15% компанията ще може да назначи свой представител в борда на директорите.
Източник: Капитал (20.11.2020)

"Горубсо - Кърджали" също стана акционер във Velocity Minerals Златодобивната компания "Горубсо - Кърджали" е придобила малък дял в канадската Velocity Minerals, която проучва и разработва проекти за добив на злато в Югоизточна България. Успешно е приключила и обявената миналата седмица сделка, с която Dundee Precious Metals (DPM), собственик на мините в Челопеч и Крумовград, прави стратегическа инвестиция във Velocity, придобивайки 9.99% от акциите за 6.7 млн. канадски долара (5.1 млн. американски долара). Инвестицията на новия български акционер "Горубсо", с който Velocity си партнира от години, е по-малка - 250 хил. канадски долара. За подготвяната стратегическа инвестиция на DPM във Velocity стана ясно миналата седмица, когато двете компании обявиха, че са подписали инвестиционно споразумение. Операцията вече е приключила, като DPM е придобила малко под 13.4 млн. обикновени акции на цена от 0.5 канадски долара всяка при условията на частно предлагане. Ключовият проект на Velocity - "Розино", се намира само на около 40 км от рудника "Ада тепе" край Крумовград. От Velocity съобщиха още, че българският й партньор "Горубсо - Кърджали" също е записал 500 хил. акции на същата цена, с което инвестицията му в канадското дружество става 250 хил. канадски долара. Съгласно условията на инвестиционното споразумение най-големият акционер във Velocity - Artemis Gold, е придобил допълнително акции за 2 млн. канадски долара, така че да запази дела си от около 22%. Velocity планира да инвестира новото финансиране в разработване на проекта "Розино", за който вече има изготвена икономическа оценка, както и в прочуването на други площи за злато в региона. Част от средствата ще бъдат използвани за оборотен капитал.
Източник: Капитал (26.11.2020)

DPM е добила близо 30% повече злато от мините си в България Канадската Dundee Precious Metals (DPM) е произвела близо 30% повече злато от дейността си в България през 2020 г. Основната причина за ръста е, че миналата година беше първата, в която рудникът на компанията край Крумовград работи пълни 12 месеца. Увеличение обаче има и в производството на златен концентрат от мината в Челопеч, показват данните на дружеството. Предварителните резултати сочат, че двете местни дружества на DPM - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград", са добили малко над 298 хил. тр.у. злато под формата на концентрат. Общо 118.7 хил. тр.у. са произведени от рудника "Ада тепе" край Крумовград, което е над два пъти повече от предходната година. Производството там започна в средата на 2019 г., а пълен капацитет беше достигнат в края на август. Ръст около 3.5% има и в добива на златен концентрат в Челопеч. Компанията там обаче отчита леко понижение в производството на мед. От DPM посочват, че производствените резултати от България отговарят или изпреварват предварителните прогнози на компанията.
Източник: Капитал (13.01.2021)

Dundee Precious Metals отчете рекорден добив на злато в България през 2020 г. За цялата 2020 г. добивът от двете операции на Dundee Precious Metals в България почти достигна рекордните 300 хил. тройунции злато, сочи последният предварителен доклад на компанията. Така в сравнение с 2019 г. тя отчита ръст от над 30% при благородния метал. Освен тях, компанията е добила и над 16 тона мед от рудника в Челопеч, което съвпада с прогнозирания ? добив, който трябваше да е между 15,8 и 18 тона. Растежът за цялата година се дължи на операциите на рудника "Ада тепе", за който това е първата пълна година на дейност. Резултатите от него са по-добри даже от заложеното от Dundee Precious Metals, които очакваха находището да доведе до производството на до 115 хил. тройунции злато. Това е ръст от около 100% на годишна основа, но все пак той не функционираше през цялата 2019 г. От компанията отчитат, че операциите им у нас не са били спрени или ощетени заради пандемията. Окончателният ? финансов отчет ще бъде представен на 12 февруари тази година. Освен него, те ще представят и доклад за екологичните резултати от дейността си през периода. Няма как той да не е силно позитивен, като се има предвид, че от началото на 2020 г., когато благородният метал се търгуваше при цена от 1450 долара за тройунция, до края ?, приключвайки при цена от 1950 долара за тройунция, стойността му нарасна с почти 35%. Вероятно това е и причината от Dundee Precious Metals да увеличат изплащания дивидент на акция с 50% - от 0,02 щатски долара до 0,03 щатски долара на акция. През предходната 2019 г. и двете дружества на канадаската фирма у нас - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград" също постигнаха позитивни финансови резултати. В случая на първото, те възлизаха на постъпления в размер на 411 млн. лв. и печалба от 123 млн. лв., а при второто - 140 млн. лв. и 33 млн. лв. печалба.
Източник: Money.bg (14.01.2021)

“Дънди Прешъс” получи десето разрешение за търсене на злато “Дънди Прешъс Металс” получи от Министерския съвет в сряда десетото си разрешение за търсене и проучване на злато. Дъщерното дружество на канадската компания - “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, ще изучава площта Крумовица, което е на територията на община Крумовград. Разрешението е за три години, а компанията ще влож в минимум 797 500 щатски долара в тези дейности. Общо седем са разрешителните в регистъра на “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, повечето са в Кърджалийско и Хасковско и са от периода 2016-2017 г. Компанията разработва и първия златен рудник, открит от 40 г. насам - “Ада Тепе” при Крумовград. Вероятно затова в този район търси злато и друга канадска фирма - Velocity Minerals. На 16 март тя обяви своята оценка за 156 000 унции злато в находище „Обичник” в зона “Дурусу”. “Дънди Прешъс” бе спечелила и разрешение за търсене в площ Св. Никола, Старозагорско, но след реакция от населението през юни 2020 г. се отказа от него. “Дънди Прешъс Металс Челопеч” пък проучва два терена. “Дънди Прешъс Металс Крумовград” разработва златното находище “Ада Тепе”.
Източник: 24 часа (25.03.2021)

Dundee продължава да позлатява резултатите си в България Канадската Dundee Precious Metals започва силно годината в България, като в мината „Ада тепе“ за поредно тримесечие са регистрирани рекордни стойности в добива на злато. Компанията описа постигнатите обеми за периода януари-март като „впечатляващи резултати, малко над очакванията“. Първото тримесечие беше стабилно начало на годината“, коментира Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор на Dundee Precious Metals. За първите три месеца на годината в „Ада тепе“ производството на злато достига 33 400 унции, а в „Челопеч“ – 36 900 унции и 3.6 хил. тона мед. Добитата мед е по-малко от прогнозираната и е с почти една четвърт под тази от първото тримесечие на 2020 г. Dundee обяснява това с „по-ниските класове мед, както и по-ниските резултати от оползотворяване на мед и злато с определени рудни смеси“. Производството на злато в „Челопеч“ също изостава леко от съпоставимия период през 2020 г. – с около 14%. Въпреки това както „Ада тепе“, така и „Челопеч“ са напът да постигнат поставените цели за 2021 г. към края на март. DPM обяви и удължаване на живота на мината и актуализира нагоре прогнозата за минерални ресурси и минерални резервати за рудника „Челопеч“. В сравнение с предишната оценка на минералния резерв компанията очаква с 10% повече ресурси от находището. Доказаните и вероятни запаси от минерали от 1.7 млн. унции злато и 172 хил. тона мед поддържат оптимизиран живот на мината, който се простира до 2029 г., както и тригодишната перспектива на компанията за „Челопеч“. „DPM продължава да се съсредоточава върху удължаването на живота на мините в „Челопеч“ чрез своите програми за проучване в рудници и изоставени полета с обширна програма, планирана за 2021 г., която включва 44 000 метра сондажи в рудника и 38 000 метра сондажи върху потенциални цели на изоставени полета“, посочва в отчета канадската компания.
Източник: economic.bg (12.04.2021)

Dundee изпрати поредното позлатено тримесечие Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals отчете рекордни резултати за поредно тримесечие. До голяма степен резултатите на компанията за периода април - юни се дължат на мината „Челопеч“, която почти удвоява добива си на злато спрямо първото тримесечие на годината. За периода от април до юни компанията е увеличила производството си на злато, с което отговаря напълно на заложените насоки за 2021 „при всяка една операция“, посочва Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор на компанията. За второто тримесечие на годината в „Ада тепе“ производството на злато леко намалява спрямо периода януари - март и достига 32 500 унции в съответствие с плана за мината. Въпреки това мината, макар и минимално, успява да подобри резултатите си на годишна база. За сметка на това обаче златодобивът и медодобивът в „Челопеч“ отскачат сериозно през пролетните месеци до съответно 52 600 унции злато и 4.5 хил. тона мед. Резултатите в „Челопеч“ са доста над тези от началото на годината, но освен това надскачат и тези за второто тримесечие на 2020 г., когато въпреки извънредното положение Dundee успя да не преустановява дейността си. Значителният обем на медодобивът пък съвпадна с период, в който цените на металите и особено на медта достигнаха многогодишен връх.
Източник: economic.bg (12.07.2021)

Dundee Precious Metals отчете трета рекордна година за златодобива си в България Dundee Precious Metals отчете трета поредна година на златодобив от двете си мини в България. През 2021 г. канадската компания е успяла да извади общо 310 хиляди тройунции злато от мините "Ада Тепе" и "Челопеч", става ясно от предварителните резултати за изминалата година. Повишението спрямо 2020 г. е 11,7 хил. тройунции, или почти четири процента ръст. По-високият общ резултат се дължи на "Ада Тепе", където се отчита ръст до 133 хил. тройунции, при 118,7 хил. тройунции миналата година. В Челопеч има спад с 2,6 хил. тройунции до 177 хил. тройунции. Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор, отбелязва, че през последните три месеца "Ада Тепе" е поставила рекорд — 49 хил. тройунции. "Като цяло, 2021 г. бе поредна много силна година за Dundee Precious Metals, след като постигнахме рекордно годишно производство на злато за трета поредна година", коментира той. Добивът на мед намалява леко от двете мини до общо 37,4 млн. фунта, при 35,6 млн. фунта през 2020 г. Тройунция злато се разменя днес на пазарите срещу малко над $1 800, при $1 850 преди година.
Източник: Money.bg (12.01.2022)

Приходите на Dundee от дейността в България докосват 1 млрд. лв. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България вече докосват 1 млрд. лв. Това се вижда от окончателните финансови отчети на компанията за изминалата 2021 г. Канадското дружество изпрати трета поредна година с рекордно годишно производство на злато, като за изминалите 12 месеца годишният ръст на добития благороден метал е 4%. Приходите на компанията от операциите ? в мините в „Ада тепе“ и „Челопеч“ достигат 522 млн. долара, или малко над 900 млн. лв. през изминалата година. Те формират и около 80% от всичките постъпления на канадското дружество по цял свят. За година приходите от дейността в България растат с 13%, или около 60 млн. долара, като заслугата е разделена поравно и на двата обекта. Постъпленията от „Челопеч“ почти надхвърлят 300 млн. долара, а EBITDA (бел. р - консолидирана печалба преди данъци и такси) расте с около 3 млн. долара на годишна база до 180 млн. долара. Общо като обем добитите злато и мед от мината леко намаляват спрямо 2020 г., главно поради добив в по-нискокачествени зони – до 177 хил. унции злато и 17 хил. тона мед. Приходите от „Ада тепе“ растат с около 30 млн. долара до 230 млн. долара. EBITDA обаче расте по-съществено – с около 17% до 182 млн. долара и за първи път надминава тази на „Челопеч“. От мината бе добито рекордно количество злато миналата година, което възлиза на 133 хил. унции В отчета си компанията посочва, че това се дължи на по-високо съдържание на злато в преработената през периода руда. Общо EBITDA от двете мина е 362 млн. долара, като ръстът ? е с около 10% на годишна база. Коригираната печалба пък расте с около 12% до 250 млн. долара.
Източник: economic.bg (22.02.2022)

„Достатъчно ли плаща концесионерът на държавата?“, „Колко злато се изнася от България“, „Как страната ни защитава националното си богатство“ и „Защо резултатите от дейността на „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД са „конфиденциална информация“ ? Тези въпроси се задават спорадично от десетилетия. Проблемът стигна и до Специализираната прокуратура, след като Софийска градска прокуратура през 2020 г. изпрати преписката по компетенция там и с мнение, че петима бивши министри от различни правителства трябва да бъдат разследвани за безстопанственост. Неотдавна сдружение „Пловдивски правен комитет“ с председател адв. Стефан Харизанов отново повдигна темата - направи нещо като отчет какво са опитали да направят адвокатите и как държавата проформа им е отговорила, но всъщност не е съвсем. Основният проблем тръгва оттам, че с допълнително споразумение от 2015 година, подписано от бившия министър на енергетиката Теменужка Петкова, добивът на руда и респективно получаваните количества ценни метали /злато, сребро и мед/ са определени като строго конфиденциални и до тях имат достъп скромен кръг от хора, обясни адв. Стефан Харизанов. Така сега е ясна само една част от уравнението - консеционната такса на„Дънди прешъс металс Челопеч ” е 1.5% от декларирания добив на злато, а тази на „Дънди прешъс металс Крумовград” за находището „Ада тепе” е плаваща - от 1.44% до 4%, е видно от Националния концесионен регистър. Само че декларираният добив го знаят една шепа хора, защото е тайна. Трудно може да се хване и има ли недеклариран, пак по същата причина. Според Софийска градска прокуратура петима министри трябва да се разследват. Това са Петър Жотев от правителството на Иван Костов, Лидия Шулева от кабинета “Сакскобургготски”, Петър Димитров от Тройната коалиция, Трайчо Трайков от кабинета “Борисов 1” и Теменужка Петкова. През 2000 г. Петър Жотев с допълнително споразумение с концесионера намалява задължителната минимална екологична програма от 9 600 000 долара на 1 374 668 долара, а задължителната инвестиционна програма е орязана от 37 136 000 долара на 8 302 857 долара. Отменя също и Контролния съвет, както и задължението на концесионера да осигурява достъп за контрол на обекта. Така концесионерът на практика остава без контрол, а концесионната такса пък е процент от добива, който никой не знае колко е. Лидия Шулева пък намалява концесионната такса наполовина за периода от 2004 до 2010 година - от 1.5% на 0.75% върху декларирания добив заради „неблагоприятни условия“. Адв. Николай Банков от „Пловдивския правен комитет“ обаче представи цифри, взети от Министерството на енергетиката, според които добивът през 2004-а е възлизал на 624 310 тона, а през 2010 г. е станал над 1 милион тона. Тоест, „неблагоприятните условия“ са били съвсем благоприятни за бизнеса на канадците. Шулева подписва също отмяната на задължението на концесионера да преработва рудата на територията на страната. Било е предвидено да се изгради такова като смесено дружество, като 75% от акциите да се държат от концесионера, а останалите - от държавата. С допълнителни споразумения с канадската компания се разписват и другите трима министри, като накрая Теменужка Петкова обявява добива за „конфиденциален“. Оттам нататък историята мълчи дали Специализираната прокуратура работи по случая за безстопанственост. Въпреки това, групата пловдивски адвокати в последните години не губят хъс и кореспонденцията продължава и със служебния кабинет на Стефан Янев, като основното искане е спиране на концесионния договор. „Беше назначена проверка, големият извод от която е, че държавата почти няма възможност да контролира добива на руда, къде тя се продава и на какви цени. Така не е ясно дали не продаваме на безценица богатствата на земята си“, обобщи адв. Харизанов. В момента непреработената руда се изнася от България към Намибия. Държавата губи и по още една линия - според националното законодателство износът на непреработена руда не се облага, така че постъпления за бюджета няма. В непреработената руда, която „Дънди“ изнася от България обаче, са налични 38 ценни компонента, допълни адв. Любомир Славков, сред които галий, германий, телур, селен. Цените на тези елементи на световните пазари са много високи - килограм германий например стига до 2500 долара, при телура е 500 долара. Това пък са непреките загуби на държавата, посочи той. Как „Дънди“ стъпи в България „Дънди прешъс металс“ Инк. е международна минна компания със седалище в Канада. Има три основни дъщерни дружества: две в България и едно в Африка. „Дънди прешъс металс Челопеч“ ЕАД притежава концесия за добив на руда с полезни компоненти мед, злато и сребро, а „Дънди прешъс металс Крумовград“ ЕАД разработва находището на златосъдържащи руди в Крумовград. В Намибия пък оперира „Дънди прешъс металс Цумеб“, което притежава металургичното предприятие за преработка на концентрати. Всъщност точно там отиват за преработка и добитите полезни изкопаеми от българските находища. За да стигнат находищата до чуждестранния инвеститор, предисторията е от далечната 1999 година. С Решение на МС от март 1999 г. на "Челопеч" ЕАД е предоставена концесия за добив на подземни богатства, като концесионният договор е сключен за 30 години. Дружеството концесионер към онзи момент е 100% държавна собственост. След поредица преобразувания и прехвърляния на акции, концесионер от 9 декември 2003 г. е "Челопеч Майнинг" ЕАД, 100% собственост на "Дънди прешъс - Челопеч B.V." ООД - чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Холандия. Десет години по-късно фирмата на дружеството е променена на "Дънди прешъс металс Челопеч" ЕАД. Регионът край Крумовград пък е проучван още от началото на 90-те години на миналия век, като геологопроучвателните дейности са били възложени от тогавашното правителство. Резултатите са показали „наличие на злато и геохимична аномалия със значителен интензитет и разпространение върху целия участък, както и разнообразие от геофизични аномалии“. „Болкан Минерал енд Майнинг" ЕАД, придобива правата върху проучвателна площ „Крумовград" (130 кв.м) през 2000 г., след което сключва договор за търсене и проучване с Министерството на икономиката и енергетиката през лятото на 2000 г. През 2003 г. „Дънди прешъс металс“ придобива „Болкан Минерал енд майнинг“ ЕАД и по-късно го преименува на „Дънди прешъс металс Крумовград” ЕАД. "Ада тепе" е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години у нас. Първите количества концентрат от рудата там бяха произведени през 2019 г. Само за три месеца бе достигната пълна производствена мощност, което е забележително постижение в минната индустрия, съобщават от дружеството на корпоративния си сайт. Също така не крият, че „Ада тепе“ е сред рудниците с най-високо съдържание на злато в света. Трети сме по злато в Европа Според официални данни на Министерството на енергетиката, за съжаление не толкова скорошни - за 2018 г., у нас средно годишно се добиват около 9 тона злато. Сега би трябвало да е повече, защото през 2019 г. стартира „Ада тепе“ край Крумовград, Но още преди това България се подреждаше на трета позиция сред златодобивните държави в Европа, пишат в свой анализ от „Тавекс“. Всъщност само за десетилетие количеството извлечен метал нараства над два пъти - от 4.5 тона през 2009 г. до 9 тона през 2018 г. През март 2021 г. "Velocity Minerals" откри над 156 хил. тройунции злато в находището „Обичник“ от зона „Дурусу тепе“, като самата компания съобщи, че то е на стойност половин милиард лева. Преди това бяха открити и 457 хил. тройунции и в находището „Розино“, част от площ „Тинтява“, намиращо се на 40 км от „Ада тепе“. Междувременно пък „Дънди прешъс металс Челопеч“ се отказа от проучване за злато в региона на Стара Загора. Дружеството обяви, че причината е мощно обществено недоволство. Кои са играчите в бранша По данни от Националния балас на запасите и ресурсите на находищата за подземни богатства у нас към 2018 година четири са големите златни находища у нас: “Дънди прешъс металс Челопеч”, “Дънди прешъс металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. В Челопеч от един тон руда се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение - в най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребро, а съдържанието на мед е 0,95-1%. “Асарел - Медет” е концесионер на находището "Асарел", участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Плюс-минус: 114 милиона приходи за държавата от полезни изкопаеми Към 1 март 2022 г. у нас действащи са 528 договора за добив на подземни богатства. Най-много са тези за строителни материали - 325 броя. Контрактите за добив на метали са 21, за нефт и газ - 18, а за твърди горива - 15. Най-много постъпления за бюджета обаче носи именно добивът на метали - 32.6 млн. лв. без ДДС за 2018 г., 30.1 млн. лв. за 2019 г., 38.7 млн. лв. за 2020 г., както и 52.6 млн. лв. за 2021 г. Общо постъпленията от концесиите на полезни изкопаеми през 2021 г. са на стойност 114.6 млн. лв. Това е за държавата. Отделно, засегнатите около находищата общини са взели още 45.7 млн. лв. Икономисти неуморно разясняват, че няма никаква връзка между това колко е богата на златни находища една държава и златните й резерви. Българската народна банка, както всяка централна банка, го изкупува на международните пазари. Така че даже и само български компании да осъществяваха дейност у нас, те, така или иначе, няма как просто да го предават в БНБ, обясняват в образователна статия от „Тавекс”. Асен Василев ще пореже концесионерите Още като служебен министър Асен Василев публично обяви, че приходите в бюджета от концесионни такси са твърде ниски, а канадският инвеститор "Дънди прешъс" трябва да плаща повече отчисления за добива на злато. Сега, като вицепремиер и министър на финансите, с проект на постановление на МС той предлага драстично завишаване на концесионните такси за добив на подземни богатства. Най-сериозно се завишават именно таксите за добив на метали - например мед, злато, сребро. В момента концесионното плащане е от 0.8% до 4%, а се предлага занапред то да се повиши в границите от 4% до 12%. Запазва се принципът с този процент да се облагат нетните приходи от продажба на добиваните природни богатства, което според МФ е справедливо както за държавата, така и за концесионера. За металите се предвижда още въвеждане на минимално концесионно възнаграждение, когато не се осъществява добив. Минимумът не може да е по-нисък от стойността, определена на базата на 50% от предвидения средногодишен добив. За т. нар. индустриални минерали (например кварцови пясъци) предложението е концесионните такси да се повишат двойно - 8% от базата за изчисляване на плащането. За добива на строителни материали също се предлага двукратен скок на таксата - от 7% на 14% от базата за изчисляване на концесионното плащане. Базата за определяне на минималния размер на дължимото годишно концесионно плащане се променя от 30% на 50% от средногодишния добив за срока на концесията. За добива на нефт и природен газ се предлага двоен скок. Очаквано, от бранша не останаха очаровани от предлаганите промени. Американската търговска камара (AmCham), където членува и "Дънди прешъс металс", подчертават, че липсата на аргументация за промените оставя усещане за административен подход, който не отчита особеностите на индустрията в България. Това ще има негативно въздействие върху бизнес климата, тъй като ще обезкуражи както дългогодишни инвеститори в страната, така и такива, които планират инвестиции, категорично заявяват оттам. С позиция за новата наредба излезе и Българският енергиен и минен форум /БЕМФ/, който обръща специално внимание на енергийните суровини. "Двукратното увеличение на концесионното плащане за добив на нефт и газ неминуемо ще доведе до отлив и спиране на инвестиции в търсенето, проучването и добива на нефт и газ. И това на фона на задълбочаваща се енергийна криза в България, региона на Балканите и страните от ЕС", недоволстват от там.
Източник: Марица (15.06.2022)

Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първото полугодие на 2022 г. достигат близо 500 млн. лв. Постъпленията от работата в страната се свиват спрямо първите шест месеца на предходната година. Канадското дружество изпрати трудно второ тримесечие, като се сблъска с добив в зони с по-ниско съдържание на злато в „Ада тепе“, по-ниски обеми продаден метал, по-високи транспортни разходи и по-силен щатски долар. Приходите на компанията от операциите ? в мините „Ада тепе“ и „Челопеч“ надхвърлят 230 млн. долара или около 450 млн. лв., но заради силната валута и по-слабия добив от мината в Крумовград се свиват спрямо съпоставимия период на предходната година. Приходите ? в България все пак продължават да формират около 80% от всички постъпления на канадското дружество по цял свят. Постъпленията от „Челопеч“ надхвърлят 151 млн. долара, което се равнява на миналогодишните стойности, а EBITDA (бел. р - консолидирана печалба преди данъци и такси) расте с близо 2 млн. долара на годишна база до 95 млн. долара. Общо като обем добитите злато и мед от мината съответстват на прогнозите, както и на обемите спрямо началото на 2021 г., главно поради добив в по-нискокачествени зони. Приходите от „Ада тепе“ се свиват по-съществено заради по-слабото второ тримесечие. Общо от началото на годината те намаляват с близо 30% до 81 млн. долара. Очакванията са, че по-силното последно тримесечие на мината заедно с лекото отслабване на долара в последните дни вероятно ще повишат финансовите резултати към края на 2022 г. EBITDA също се свива – само шест месеца след като Крумовград надмина печалбата от „Челопеч“. Така към края на юни тя възлиза на 57 млн. долара. За първата половина на годината компанията е получила енергийни компенсации от държавата в размер на почти 15 млн. лв. База за сравнение с миналата година няма, тъй като помощта влязе в сила през последното тримесечие на 2021 г.
Източник: economic.bg (01.08.2022)

Канадската компания St Charles Resources съобщи, че е подписала обвързващ документ за оглед и евентуално придобиване на базирания в България частен бизнес за добив на злато на Eastern Resources. Компанията притежава две златни мини в Южна България.Цената на сделката е €2,28 милиона, съобщава SeeNews. Договорът за намерения предвижда, че двете компании трябва да подпишат окончателно споразумение относно предложената транзакция за всички акции до 30 ноември, се казва в изявление на St Charles Resources. Потенциалната сделка ще доведе до издаване на 952 380 обикновени акции на канадската компания за всяка притежавана акция на Eastern Resources, до общо около 33,3 милиона обикновени акции в замяна на 35 акции в целевата компания. Във връзка със сделката страните възнамеряват да извършат едновременно финансиране под формата на предлагане на ценни книжа в размер на €2,28 милиона, според изявлението. Постъпленията ще отидат за финансиране на проучване и други разходи, свързани с двете мини за злато у нас, както и за нуждите на оборотния капитал. Eastern Resources има четирима акционера - Seefin Capital, Balkan Mineral & Discovery, GEOPS-Bolkan Drilling Services и Dundee Resources - изцяло притежавано дъщерно дружество на канадския минен гигант Dundee Corporation. Тя притежава изцяло златния проект Кутел в Източните Родопи и златния проект Костилково, който е близо до границата с Гърция, в област Хасково в България. Базираната в София компания сви нетната си загуба до 25 286 канадски долара през 2021 година от 46 060 канадски долара през 2020-а. През първата половина на 2022 година Eastern Resources отчете нетна печалба от 48 453 канадски долара. Предложеното придобиване е предмет на редица условия, включително завършване на технически доклади за двата проекта за добив на злато, редица проверки и одобрения от регулаторни органи и акционери. Двете компании се стремят да осъществят сделката до 28 февруари 2023 година.
Източник: SeeNews (12.09.2022)

Фонд за подкрепа и за насърчаване на микро, малък и среден бизнес е основен проект на "Дънди Прешъс Металс" Фонд за подкрепа и за насърчаване на микро, малък и среден бизнес е основен проект на "Дънди Прешъс Металс", каза директор "Връзки с обществеността" на "Дънди Прешъс Металс" Ани Шопова на форум на високо равнище в София на тема "МСП, предприятия на социалната икономика, занаяти, свободни професии: възможности и предизвикателства на зеления преход". По думите на Шопова този фонд е създаден първоначално в община Крумовград. За да има успешен бизнес, трябва да има устойчива бизнес среда, в която той да се развива. В община Крумовград минната дейност не е била добре позната, не е имало добра инфраструктура, имало е липса на подготвени кадри. Буквално не е имало възможности за развитие на града и населените места около него. В момента там работят над 330 служители, които са обучени и квалифицирани в областите, които работят. Едно работно място създава около 4 до 6 работни места, заети в допълнително наети компании, които изпълняват различен вид услуга на минния бизнес, коментира Шопова. От страната има програма за подкрепа на община Крумовград, но от друга страна "Дънди Прешъс Металс" са търсили нещо, което да е устойчиво във времето. За момента животът на рудника в Крумовград е 8 години, като 3 от тях вече са минали. Тези 330 човека, които са пряко заети, може да останат без работа. Затова "Дънди Прешъс Металс" потърси начин, по който да се подкрепят малките бизнеси, които да създават устойчиви работни места, обясни Шопова. "Дънди Прешъс Металс" подкрепя безвъзмездно микро, малки и средни предприятия, независимо от дейността им, добави Шопова.
Източник: БТА (27.09.2022)

Промени в ръководството на „Дънди Прешъс Металс“ На 19 октомври Дейвид Рей, Президент и Главен изпълнителен директор на „Дънди Прешъс Металс“ и проф. д-р инж. Илия Гърков, Старши вицепрезидент „Оперативни дейности в Европа“ съобщиха за организационни промени в дружествата на „Дънди Прешъс Металс“ в Челопеч и Крумовград. Цветомир Велков, Оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД е повишен на позиция Генерален мениджър, Челопеч, а Любомир Хайнов, Оперативен директор на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, на позиция Генерален мениджър, Ада тепе. В новите си роли те ще управляват дейностите на дружествата съответно в Челопеч и Крумовград.https://rnews.bg/
Източник: Други (24.10.2022)

Dundee Precious Metals увеличи добива на злато в "Челопеч" Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals обяви, че е успяла да подобри производствените си резултати в една от своите мини в България в началото на 2023 година. С малко над 1% компанията увеличи добива в "Челопеч". Четвъртото тримесечие на 2022 година е било най-силното за годината на "Ада тепе" с произведени приблизително 28 100 унции злато - или около 30% от златната продукция за цялата година. Изчисленията показват, че тази година продукцията от мината в Крумовград е с около 29% по-малко на годишна база. Общо през годината от нея са излезли 94 000 унции злато, което е към горния край на годишните производствени насоки за годината. През четвъртото тримесечие на 2022 година "Челопеч" е произвел приблизително 45 300 унции злато и 7,4 милиона паунда мед. През цялата 2022 година мината е произвела приблизително 179 100 унции злато и 30,8 милиона паунда мед.
Източник: Money.bg (12.01.2023)

Канадската компания St Charles Resources е постигнала окончателно споразумение за придобиването на базирания в България частен минен бизнес на Eastern Resources, който притежава два проекта за проучвания и добив на злато в Южна България. Сделка е на стойност 2.5 милиона долара (4.48 милиона лева). Като част от сделката, собствениците на Eastern Resources ще получат 952 380 акции в обединената компания за всяка притежавана от тях акция, пише в прессъобщение на St Charles Resources. Aкционерите на Eastern Resources ще получат 33.3 милиона акции в новосформираното предприятие, което представлява дял от 54.92%. Канадската компания ще осъществи сделката чрез британското си звено Eastern Resources (UK) Ltd. Eastern Resources има капитал от 35 акции. Фирмата има четирима собственици - Сийфин Капитал ООД, Болкан Минерал енд Дискавъри ЕООД, ГЕОПС- Болкан Дрилинг Сервиси ЕООД и Dundee Resources Limited, изцяло притежавано от канадския минен гигант Dundee Corporation. Eastern Resources притежава златен проект Кутел в Източните Родопи и Костилковски златен проект, който е близо до границата с Гърция, в област Хасково в България. Базираната в София Eastern Resources сви нетната си загуба до 25 286 канадски долара (33 999 лева) през 2021 година от 46 060 канадски долара (61 932 лева) през 2020-а. През първата половина на 2022 година Eastern Resources отчете нетна печалба от 48 453 канадски долара (65 149 лева).
Източник: Blitz (06.02.2023)

Приходите на канадската Dundee от българския ? бизнес намаляват Канадската миннодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) отчете приходи за 2022 г. в размер на 433,5 млн. долара от българските си мини, като по-голямата част от приходите, 271,7 млн. долара, са генерирани от медно-златната мина в Челопеч, а останалите - от мина „Ада тепе“. Приходите от мината в Челопеч са със 7% по-ниски на годишна база поради по-малките обеми продадена мед и по-високи разходи за превоз, заяви DPM във финансовия си отчет за 2022 г. Приходите от медно-златната мина „Ада Тепе“ са намалели с 29% на годишна база, главно поради по-малките обеми продадено злато. През миналата година в Челопеч са произведени 179 135 тройунции злато. През 2023 г. канадският концерн очаква производство на злато в диапазона между 150 хил. и 170 хил. тройунции, докато през 2024 г. трябва да е между 160 хил. и 180 хил. тройунции. Според насоките производството на злато от мината трябва да бъде между 160 хил. тройунции и 185 хил. тройунции през 2025 г. През 2022 г. мината е доставила 30,8 млн. фунта мед. През 2023 г. производството се очаква да варира между 30 млн. и 35 млн. фунта мед, докато през 2024 и 2025 г. то трябва да достигне между 29 млн. и 34 млн. фунта. През 2022 г. „Ада Тепе“ е произвела 93 974 тройунции злато. DPM очаква производство на злато в обем от 120 хил. до 145 хил. тройунции през 2023 г. През следващата година производството трябва да намалее до между 85 хил. и 105 хил. тройунции, а през 2025 г. да спадне до между 70 хил. унции и 85 хил. тройунции. Dundee Precious Metals Inc. е международна златодобивна компания, базирана в Канада, с дейности и проекти в България, Намибия, Еквадор и Сърбия. Акциите на DPM се търгуват на фондовата борса в Торонто.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2023)

Технологиите в Челопеч и Ада тепе показват как най-ефективно се добива злато Dundee Precious Metals Inc. е една от средно големите компании в Европа по добив на златен концентрат. Технологиите, с които се добива и преработва злато от двете дружества на компанията в Челопеч и Ада тепе, са признати за едни от водещите в света. „От най-бедните находища в света показваме как се добива и преработва по най-ефективен начин и на печалба“, съобщи проф. д-р инж. Илия Гърков, старши вицепрезидент за Европа на Dundee Precious Metals Inc. и изпълнителен директор на двете добивни дружества в България. По думите му това се отнася до подземния добив в „Мина Челопеч“, а отскоро и в най-стария открит рудник в Европа "Ада тепе". Той потвърди, че с направените инвестиции компанията прилага технологии за първи път в света. Проф. Гърков обясни, че по идея на компанията с доставчик на минно оборудване се разработва машина-товарач с изкуствен интелект, която може да работи сама. Според него Рудник „Челопеч“ е първият дигитален рудник в България, в който с дрон се правят измервания за добитата руда. „Извършваме проучвания на нови находища в България и в Сърбия, като проучвателният бюджет за тази година общо за двете страни е почти 30 млн. долара. Експлоатацията на находището в Крумовград ще приключи до края на 2026 година“, коментира какви са плановете на Dundee Precious Metals Inc. Илия Гърков.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2023)

Dundee доби почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха солиден старт на новата година. За първото тримесечие на 2023 г. от „Челопеч“ и „Ада тепе“ са регистрирани резултати в синхрон с насоките на компанията за обема от добив на злато. В същото време производството на мед е малко под плана на Dundee поради по-ниското съдържание на метала в преработената руда. Общо за първите три месеца от годината „Челопеч“ е произвела приблизително 35 300 унции злато. За сметка на това „Ада тепе“ осигури почти рекордно ниво на производителност с приблизително 33 300 унции злато. Въпреки че производството на мед е малко под планираното поради по-ниските нива на мед в преработените руди се очаква медното съдържание да бъде по-високо през остатъка от годината. На годишна база данните на компанията показват, че добитото злато от „Челопеч“ в началото на тази година е по-малко, за сметка на рязък скок в по-новата мина на компанията – „Ада тепе“, която увеличава златната си продукция с близо 55%. Това се случва при сходен обем на преработената руда от „Челопеч“ и по-малък от „Ада тепе“. Миналата седмица Dundee заяви, че удължава с една година живота на своята мина „Челопеч“ до 2031 г. въз основа на актуализирани оценки на запасите от минерали.
Източник: economic.bg (12.04.2023)

Dundee Precious Metals с опция за правата върху нова площ за мед и злато Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на мините в Челопеч и Крумовград, ще може да придобие 75% от правата върху площта "Иглика" в Югоизточна България, където се правят проучвания за мед и злато. Това предвижда обвързващо споразумение за предоставяне на изключителна опция, подписано преди дни с Velocity Minerals. Последната компания също е канадска и в момента държи правата върху площта чрез българското "Болкан минералс дивелъпмънт". За да упражни изцяло опцията, DPM трябва да изпълни няколко условия в рамките на следващите пет години. Задължителни са първите две от тях - да направи първоначално плащане към Velocity в размер на 250 хил. долара, както и да финансира изпълнението на 40 хил. метра сондажи в площта до една година. Останалите условия включват компанията да изготви оценка за минералните ресурси и да направи предпроектно проучване по определени стандарти, както и да заплати допълнително 1.5 млн. долара на Velocity. В случай че DPM реши да ги изпълни, тя ще придобие непряко 75% от правата върху площта. Velocity от своя страна следва да получава по 2% роялти от бъдещите приходи от продажби, като ще се смята, че двете компании са създали смесено дружество за съвместна експлоатация на площта. Velocity се занимава с проучвания за благородни метали и мед в региона на Източна Европа. В България компанията има няколко проекта, като държи по 70% от правата върху площите "Тинтява", "Момчил", "Надежда" и "Дангово". В началото на тази година Velocity подписа споразумение за опция да придобие 75% от проекта "Златуша", близо до Брезник, до 5 години. Правата върху площта в момента се държат от "Зеленрок", еднолична собственост на австралийската Raiden Resources. В страната Velocity си партнира с "Горубсо Кърджали", която има завод за преработка на златни руди. Преди няколко години самата "Горубсо Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а с 10% участие влезе и Dundee Precious Metals.
Източник: Капитал (15.06.2023)

Dundee продължава да добива почти рекордно количество злато от „Ада тепе“ Двете златни мини на канадската Dundee Precious Metals в България ? гарантираха над 70 хил. унции злато само за второто тримесечие на 2023 г. За периода април – юни двете мини на компанията на територията на страната – „Челопеч“ и „Ада тепе“ – са регистрирали резултати за злато и мед, в унисон с насоките, заложени още в началото на годината. Според данните на компанията за второто тримесечие „Челопеч“ е произвела 44.4 хиляди унции злато, което е ръст в сравнение с първото тримесечие на годината. Той се дължи главно на рудата, която е била с по-висока концентрация на метала. Резултатите са очаквани според плана за мината. За месеците от април до юни мината е произвела и 3.6 хил. т мед, което отново е над резултатите от първите три месеца на годината. Количествата добити злато и мед обаче са малко под тези от същия период на миналата година. По-новата мина на Dundee – „Ада тепе“ край Крумовград – е произвела 31.9 хиляди унции злато. Това е малко под почти рекордните резултати от първото тримесечие, но с близо една трета над добитото количество злато през второто тримесечие на миналата година.
Източник: economic.bg (13.07.2023)

Приходите на Dundee от дейността в България растат с 12% през 2023 г. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България – „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ? в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят. За първата половина на година те растат с 12%, или с около 35 млн. долара. Ръстовете са благодарение на по-ниските логистични такси за периода, по-високия обем продукция и по-високите цени на произведените злато и мед. Общо EBITDA (бел. ред. – консолидирана печалба преди данъци и такси) за бизнеса на компанията по цял свят расте с 12% до малко над 155 млн. долара.
Източник: economy.bg (04.08.2023)

Канадската компания Velocity Minerals обяви, че ще търси злато и други ценни руди на още една локация в Югоизточна България. Тя е подписала обвързващо споразумение със "Зеленрок" на австрийската Raiden Resources, с което придобива 75% дял в златно-медния имот "Калабак". За да се възползва от опцията, Velocity трябва да извърши 5000 метра сондажи и да направи оценка на минералните ресурси за период от 5 години.Velocity има няколко проекта у нас. Сред тях са парцелът "Тинтява", в рамките на който е водещото за момента находище "Розино" с очаквано съдържание от 465 000 унции злато. Други потенциални находища, проучвани от компанията у нас, са в рамките на парцелите "Момчил", "Надежда" и "Дангово". Velocity имат намерение да придобият 75-процентов дял и в "Златуша", а освен това имат 100-процентов дял в проекта "Иглика", към който интерес има Dundee Precious Metals. "Калабак" се намира на 10 км северно от действащия открит рудник на DPM "Ада Тепе" и на 6 км от находище "Розино". Според компанията районът предполага наличие на потенциал за златни залежи. До момента са направени 1350 м исторически сондажи, но по оценка на Velocity проучванията до момента са били с много ограничен мащаб. През тази година ще бъда направен геохимичен скрининг, а тестовите сондажи са планирани за 2024 г.
Източник: Money.bg (10.08.2023)

Приходите на Dundee от дейността в България растат Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals от дейността ? в България за първата половина на 2023 г. достигат 260 млн. долара. По-голямата част от тях – около 137 млн. долара – са генерирани от мината в „Челопеч“, а останалите 123 млн. долара – от по-новата мина на компанията в България – „Ада тепе“ край Крумовград. Общо за първите шест месеца от новата година Dundee отчита ръст на приходите от дейността в България от близо 30 млн. долара, или около 12% спрямо съпоставимия период на миналата година. Успехът се дължи предимно на финансовите резултати от „Ада тепе“. Приходите за компанията от мината край Крумовград растат с 51% спрямо първата половина на миналата година благодарение както на по-големия обем продадено злато, така и на по-високите му цени. През първата половина тази година мината е произвела значително повече злато в сравнение със същия период на миналата. За сметка на това финансовите резултати от мината в Челопеч падат с 9%. Това се дължи главно на по-ниските обеми произведен и продаден метал и по-ниски реализирани цени на медта. Те са частично компенсирани от по-ниските такси за обработка и транспорт в мината и по-високите реализирани цени на златото. Постъпленията на компанията от дейността ? в България формират около 80% от общите приходи на канадското дружество по цял свят.
Източник: industryinfo.bg (18.08.2023)

Eднa oт бългapc?итe мини нa Dundее Рrесіоuѕ Меtаlѕ c pe?opдeн дoбив нa злaтo Базираната в Канада Dundee Precious Metals (DPM) обяви, че нейната българска мина "Ада тепе" в Крумовград е доставила рекордните 33 800 унции злато през третото тримесечие на 2023 година. През деветте месеца до септември обектът е произвел общо рекордните 99 000 унции злато. Другата българска мина на компанията се намира в Челопеч и е изкарала около 120 000 унции злато през първите девет месеца на тази година. А в периода юли-септември - 40 300 унции злато. Dundee Производството на злато в двете мини се очаква да достигне между 270 000 и 315 000 унции за цялата година, а производството на мед се очаква да бъде между 30 и 35 милиона паунда. През юни DPM подписа обвързващо споразумение с партньора си Velocity Minerals за ексклузивна опция за придобиване на 75% дял в медно-златния проект Иглика и свързаните с него права за проучване в Югоизточна България, в сделка за $2 милиона.
Източник: Money.bg (13.10.2023)

Откакто "Дънди прешъс металс Крумовград" - дъщерна компания на канадската Dundee Precious Metals (DPM), започна изграждането на мина за златно-сребърни руди през 2016 г. с инвестиция 178 млн. долара и добив две години по-късно, Крумовград се промени значително. Освен работни места - над 95% от заетите 290 души са местни хора, много от тях върнали се от чужбина, компанията осигурява и съществени приходи на общината, в която живеят 17 хил. души. Само за миналата година Крумовград е получил близо 17 млн. лв. от "Дънди прешъс металс" под формата на концесионни такси, местни данъци и дарения. Даренията, които компанията е направила, са за още 7.14 млн. лв., или 5.8% от печалбата преди облагане. Финансовата подкрепа, която компанията оказва, е на базата на подписания през 2015 г. меморандум с общината. Според него за периода си на работа "Дънди прешъс металс Крумовград" ще инвестира общо 17 млн. долара (около 24 млн. лв. към датата на подписване) в подобрение на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, културата и спорта. Други 5 млн. долара са предвидени за стимулиране развитието на местния бизнес чрез специално създадения от компанията фонд. Целта е да се създадат устойчиви предприятия, които да осигуряват работа на хората и след като добивът приключи. От началото на фонда през 2019 г. досега са усвоени 5.8 млн. лв. за 58 проекта, които са създали 130 работни места. Финансиране са получили производители на зеленчуци, етерични масла, дограма, трикотаж и други, както и доставчици на услуги като автосервизи и машинно пране на килими. Фондът предоставя като грант 55% от стойността на проектите, други 35% са заем с преференциална лихва от партньорската банка ОББ, а 10% е самоучастие. "Ада тепе", както се нарича рудникът край Крумовград, е първата и засега единствената нова мина в страната след промените. Строителството на рудника и на съоръженията към него започна през 2016 г. - пет години след като докладът по ОВОС беше одобрен. Първите количества руда бяха добити през 2018 г., а през следващата година започна и преработката й до концентрат - крайният продукт на предприятието. За разлика от концентрата на "Дънди прешъс металс Челопеч" - другото дружество на DPM в страната, който се изнася за претопяване в Намибия, продукцията от Крумовград се преработва в страната - от завода на "Аурубис" до Пирдоп и Златица. Рудникът е сравнително малък, като запасите му са изчислени да стигнат до септември 2026 г. Закриването и рекултивацията ще осигурят работа на част от хората за още 3-4 години. Затова и надеждите на компанията са да намери нови находища. В проучвания в района на "Ада тепе" само през миналата година са вложени 5.3 млн. лв., а общо от влизането на DPM в страната през 2005 г. инвестициите в търсене на нови руди около Крумовград и Челопеч се оценяват на 80 млн. лв.
Източник: Капитал (14.11.2023)

Velocity Minerals рестартира сондажите в находище "Иглика" Канадската Velocity Minerals рестартира сондирането в медно-златния проект "Иглика", разположен в югоизточна България. Програмата за сондиране е изцяло финансирана от Dundee Precious Metals Inc. Програмата е във втора фаза и е планирана за приблизително 7000 м сондажи в 13 сондажни отвора, като 2500 м се планира да бъдат завършени до края на годината, а останалите през първото тримесечие на 2024 г. Сондажите са планирани да достигнат максимална дълбочина от 1000 м. Сондажите, завършени през август 2023 г., възлизат на общо 3 275 м, което заедно с текущата втора фаза ще излезе приблизително 10 075 м. Според Velocity Minerals проектът има потенциал за множество видове минерални находища като меден порфир, меден скарн и епитермално злато. Канадската Velocity е фокусирана върху проучване на благородни метали и мед, в Източна Европа. В България Velocity има 70% дял в находището Тинтява, което включва находище "Розино", което е в етап на предварителна оценка. Дружеството притежава 100% дял в медно-златно находище "Иглика" и наскоро сключи споразумение с DPM, които имат опция да придобият 75% дял в имота. Дружеството е сключило и споразумения за придобиване на 75% дял в медно-златните находища Златуша и Калабак със "Зеленрок" на австрийската Raiden Resources. За да се възползва от опцията, Velocity трябва да извърши 5000 метра сондажи и да направи оценка на минералните ресурси за период от 5 години. "Калабак" се намира на 10 км северно от действащия открит рудник на DPM "Ада Тепе" и на 6 км от находище "Розино".
Източник: Money.bg (17.11.2023)

Dundee доби рекордно количество злато от „Ада тепе“ през 2023 г. Канадската компания Dundee Precious Metals доби през 2023 г. рекордно количество злато от по-новата си мина в България – „Ада тепе“. Това става ясно от публикуваните предварителни производствени резултати на компанията за изминалата година. Според тях в мината край Крумовград са изкопани рекордните 134 200 унции, което е в унисон с годишната цел. Постижението представлява около 43% ръст спрямо добитото количество злато от предходната година. Само през последното тримесечие на 2023 г. мината е доставила рекордните 35 200 унции злато, което е повече от всеки друг тримесечен период от пускането ? в експлоатация преди три години. Другата мина на Dundee в България – тази в „Челопеч“ – е произвела около 161 900 унции злато, което отново е в рамките на поставените цели за годината. Общото добито количество злато от мината обаче е с около 10% под резултатите от предходната година. Мината е произвела около 41 900 унции злато през последното тримесечие. Производството на злато в двете мини се прогнозираше да достигне общо между 270 000 и 315 000 унции миналата година. Според предварителните резултати то е достигнало 296 100 унции за цялата 2023 г., което представлява ръст от около 8% на годишна база.
Източник: economic.bg (12.01.2024)

Бивш директор на БЕХ и "Булгаргаз" поема новите ядрени мощности Държавното дружество "АЕЦ "Козлодуй" - Нови мощности", което е под шапката на ядрената централа, има ново ръководство. Управителният съвет е изцяло подменен и са освободени директорът Валентин Илиев и членовете Георги Кирков, който бе шеф на АЕЦ "Козлодуй" и сега е в борда ?, и Ивайло Иванов. Нов изпълнителен директор на компанията, която ще осъществява проекта за разширяване на централата с до два реактора, е Петьо Иванов. В миналото той е заемал ръководни постове в редица енергийни дружество, включително е оглавявал "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и "Булгаргаз". Докато съвместяваше двата поста през 2019 г. антикорупционната комисия го уличи в конфликт на интереси, защото като шеф на холдинга Илиев беше гласувал за себе си при назначаването в "Булгаргаз" и беше определил възнаграждението си. Сред другите нови попълнения в борда на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" е Алекс Нестор, бивш изпълнителен директор на Американската търговска камара в България. До 2014 г. беше изпълнителен директор на канадската "Дънди прешъс метълс" в България, а сега е председател на Канадската търговска камара в България. Друг член на съвета на директорите е Свилен Спасов, бивш консултант на американската "Уестингхаус" в България. Именно тази компания в момента прави проучване за изграждането на един или два нови реактора на нова площадка на АЕЦ "Козлодуй". Спасов е бил председател на борда на Варненската корабостроителница в периода 1997 и 1999 г. и като такъв е осветен като секретен сътрудник на Държавна сигурност. Четвърти член на борда е Янко Джинков - бизнесмен, чийто бизнес е във вноса на минерална вода и вино и в недвижимите имоти.
Източник: Дневник (17.01.2024)

Висшето ръководство на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ оповести повишението на проф. д-р инж. Илия Гърков в позиция изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор. В новата си роля Гърков ще отговаря за производствените предприятия и проектите на „Дънди Прешъс Металс“, за спомагателните технически и функционални области, и ще продължи да ръководи стратегията за проучвателни дейности. Инж. Илия Гърков се ползва с изключителна репутация в компанията като важен участник в трансформирането на рудник „Челопеч“ в минно предприятие от световна величина, успешното въвеждане в експлоатация и достигане на производствения капацитет на рудник „Ада Тепе“, развитието на стабилни взаимоотношения със заинтересованите страни. С работата си през последните години той оказва решаващо въздействие върху напредъка на проучвателните дейности в България и Сърбия. По професия Илия Гърков е минен инженер, с докторска степен от Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в София.
Източник: Стандарт (19.02.2024)

„Дънди Прешъс“ ще инвестира 4 млн. лв. в обществени проекти в Крумовград Златодобивната компания „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД ще инвестира 4 млн. лв. през настоящата година в проекти в полза на обществото. Това предвижда подписването на годишен рамков договор между кмета на Крумовград Себихан Мехмед и генералния мениджър на компанията в родопската община инж. Любомир Хайнов. Рамковият договор включва 38 проекта в различни категории, а приоритетно на първо място е финансовото оздравяване на Многопрофилната болница за активно лечение в родопската община, осигуряването на средства за допълнителни възнаграждения, текущи ремонти и закупуване на техника за лечебното заведение. Общата сума за подпомагане на болницата е над 1,1 млн. лева. Компанията ще осигури близо 1,3 млн. лв. за инфраструктурата на община Крумовград, а сред обектите са както рехабилитация на пътни участъци, така и ремонти по сгради от образователната инфраструктура и закупуване на техника. За култура, изкуство и спорт планираните средства са 265 хил. лева и над 1,3 млн. лв. за други дейности в подкрепа на община Крумовград. Сред тях са недеструктивни изследвания на скалното светилище при селата Ковил и Джанка, и почистване и корекция на речното корито на река Крумовица в пределите на град Крумовград. През ноември миналата година минната компания отчете близо 17 млн. лева инвестиции на територията на община Крумовград от стъпването ? в родопската община, както и подпомагане на малкия и среден бизнес чрез създадения и функциониращ от 2019 г. фонд с близо 6 милиона лева.
Източник: Инвестор.БГ (25.03.2024)

Нови изпълнителни директори поемат управлението на двете златодобивни дружества на канадската Dundee Precious Metals (DPM) в България. Ирена Цакова ще ръководи "Дънди прешъс металс Крумовград", а Любомир Хайнов ще е начело на "Дънди прешъс металс Челопеч". Те ще заменят досегашния изпълнителен директор на двете компании Илия Гърков, който наскоро пое висша мениджърска позиция в канадската DPM. Новият ръководител на "ДПМ Крумовград" Ирена Цакова ще бъде първата жена в DPM на такава длъжност. Досега тя беше директор "Разрешителните и правни дейности". В "ДПМ Челопеч" ръководството се поема от Любомир Хайнов. Той се завръща от Крумовград, където в продължение на няколко години беше генерален мениджър. В средата на февруари досегашният директор на двете дружества Илия Гърков беше назначен за изпълнителен вицепрезидент и главен оперативен директор на канадската DPM, но засега остава базиран в България. Това е второто корпоративно издигане на български мениджър, след като в края на 2014 г. бившият директор на "ДПМ Челопеч" Николай Христов стана старши вицепрезидент "Устойчиво бизнес развитие" в централата в Торонто. "ДПМ Челопеч" добива медно-златни руди в Средногорието, като за 2022 г. отчита 587.7 млн. лв. приходи. Дружеството в Крумовград оперира рудника "Ада тепе", където добива златно-сребърни руди. Приходите му за 2022 г. са в размер на 301.6 млн. лв. Освен добивна дейност канадската DPM има и проучвателни проекти, включително обещаващия "Чока Ракита" в Сърбия. През 2023 г. приходите на цялата компания нарастват с 20% до 520.1 млн. долара, а печалбата достига 192.9 млн. долара. Акциите на DPM се търгуват на борсата в Торонто.
Източник: Капитал (11.04.2024)

Мините на Dundee в България се радват на силен добив на злато Dundee Precious Metals (DPM) съобщи, че нейната българска мина „Ада Тепе“ е доставила 49 100 унции злато през първата половина на 2024 г. Само през второто тримесечие пък мината е произвела около 23 900 унции злато, което е в съответствие с очакванията на компанията. В същото време другата българска мина на DPM, „Челопеч“, е донесла около 81 200 унции злато и 14.6 милиона паунда мед през януари – юни. Само през второто тримесечие от там са изкопани около 43 700 унции злато и 7.9 милиона паунда мед, показват предварителните данни на канадската компания. За цялата година DPM очаква общото производство на злато в двете мини да е между 245 000 и 285 000 унции, докато производството на мед се прогнозира между 29 и 34 милиона паунда. Мините „Ада Тепе“ и „Челопеч“ са напът да изпълнят ориентировъчните си цели за годината.
Източник: economic.bg (09.07.2024)

Velocity продава българските си проекти за злато на T?rkerler за 59 млн. долара Канадската компания Velocity Minerals е подписала обвързващо споразумение с турската T?rkerler ?n?aat Turizm Madencilik Enerji ?retim Ticaret ve Sanayi за продажба на проектите си за търсене на злато в България. Турската компания ще придобие 100% от проекта "Розино" и свързаните с него права, както и делът на Velocity в други активи за общата сума от 59 млн. долара, платими в брой, съобщи канадското дружество-продавач. Velocity работи в България от години, като прави проучвания за златни и медни руди. Към момента държи 70% от правата върху площта "Тинтява", която вклчюва находището "Розино", чрез местното дружество "Тинтява експлорейшън", което е регистрирано в Ивайловград. Партньор й е "Горубсо - Кърджали", която има златодобивно предприятие. Velocity има също 70% дял в площите "Момчил", "Надежда" и "Дангово" в региона на Родопите и държи също 100% от правата върху проучвателната площ за мед и злато "Иглика" в Югоизточна България чрез дружеството "Болкан минералс дивелъпмънт". Компанията има изключителна опция да придобие до 75% от правата върху площта "Златуша" край Брезник от австралийската Raiden Resources. Наблизо се намира находището "Милин камък", където в момента се изгражда мина за златни руди. Инвеститор е "Трейс рисорсиз" от групата на "Асарел - Медет". Преди няколко години "Горубсо - Кърджали" придоби миноритарен дял във Velocity, а близо 10% от новоиздадените тогава акции бяха купени от канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на златодобивните проекти в Челопеч и Крумовград. В резултат на проучванията, извършени от екипа на Velocity тук, "Розино" достигна до положителна оценка на предпроектното проучване и беше доказан като икономически рентабилен проект. Купувачът T?rkerler е диверсифицирана група от компании в различни сфери, макар минната дейност да не е застъпена. Холдингът работи в областта на недвижимите имоти, възобновяемата енергия (вятърна, слънчева и геотермална), производството и разпределението на електричество, публично-частните партньорства и текстилния сектор.Има опит в големи строителни проекти, включително язовири, магистрали, подземни линии и болници, а персоналът й надвишава 24 хил. души. Активните й инвестиции в момента са за над 6 млрд. долара. Съгласно споразумението между двете компании T?rkerler ще купи всичките акции на определени български дъщерни дружества на Velocity. Цената на активите, предмет на споразумението, е определена на 59 млн. долара и е платима на два транша. Първите 15 млн. долара са невъзстановими и се дължат при приключване на сделката, което се очаква да стане до края на януари 2025 г. Останалите 44 млн. долара трябва да бъдат платени в рамките на 18 месеца след това. В случай че T?rkerler преведе сумата до 12 месеца, цената ще бъде намалена до 42.5 млн. долара (с 1.5 млн. долара). Българското златодобивно дружество "Горубсо - Кърджали", което държи 30% от "Розино", ще получи съответно 30% от договорената цена от 55 млн. долара. Приключването на сделката зависи от изпълнението на обичайните условия, включително извършването на прединвестиционно проучване (due diligence) от T?rkerler и одобрението от акционерите и съответните регулаторни органи. Продажбата трябва да бъде одобрена от 2/3 от акционерите на Velocity, като за целта ще бъде насрочено общо събрание през декември.
Източник: Капитал (03.10.2024)

Dundee изпълни плана си за добив на злато от българските мини Канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals е изпълнила плана си за добив от двете си български мини – „Ада тепе“ край Крумовград и „Челопеч“ през 2024 г. За изминалата година компанията е добила 94 300 унции злато от „Ада тепе“ и 167 000 унции злато от „Челопеч“. Общо това е с около 11% под добитото злато от 2023 г. Спадът е предимно заради мината в „Ада тепе“, докато производството в „Челопеч“ расте на годишна база с малко над 3%. Именно последното тримесечие от годината се оказва най-силно за мината в „Ада тепе“, която в периода октомври – декември е добила 29 000 унции злато. От "Челопеч" пък през последното тримесечие са добити 41 900 унции злато. Допълнително „Челопеч“ е произвела 29.7 милиона паунда мед през 2024 г.
Източник: economic.bg (10.01.2025)

В сделка за $1,25 милиарда Дънди Прешъс Металс придобива Adriatic Metals Канадската компания Дънди Прешъс Металс и собственик на рудниците Челопеч и Ада тепе край Крумовград обяви, че ще придобие британската Adriatic Metals. Сделката на стойност $1,25 милиарда ще предостави на Дънди пълен контрол върху водещия проект за сребро и цинк Вареш в Босна и Херцеговина, както и върху проекта Рашка в Сърбия.Потенциалното придобиване ще се осъществи на предполагаемата стойност от $935 милиона. Дънди има срок до 17 юни, за да направи официална оферта или да се оттегли. След приключване на сделката, акционерите на Дънди ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. Дънди е осигурил подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Главният изпълнителен директор на Adriatic, Лора Тайлър, заяви, че Вареш има потенциала да се превърне в производител с ниски разходи, подкрепен от висококачествено находище, дълъг експлоатационен живот на мината и силен потенциал за проучване. Тайлър и главният финансов директор Майкъл Хорнър ще напуснат след приключване на сделката, а всички директори на Adriatic ще се оттеглят. Обединената компания ще запази глобалната си централа в Торонто, докато офисът на Adriatic във Великобритания ще бъде затворен. Акциите на Adriatic скочиха след новината, търгувайки се с 4% по-високо в Лондон в средата на следобеда на 250,5 пенса всяка, повишавайки пазарната стойност на компанията до близо 862 милиона британски лири ($1,2 милиарда).
Източник: Money.bg (16.06.2025)

Общо 3,5 млн. лева в проекти в полза на обществото ще ще инвестира Дънди Прешъс Металс Златодобивната компания "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД ще инвестира 3,5 милиона лева през настоящата година в проекти в полза на обществото, както и за здравеопазнване, с подписването на годишния рамков договор с Община Крумовград. Средствата са разпределени в две направления, включващи здравеопазване, инфраструктура и културно-обществен живот, като се цели цялостно подобряване качеството на живот. Подкрепата в областта на здравеопазването е 1 211 508 лв. и с нея ще бъде подпомогнато финансовото оздравяване на МБАЛ "Живот+" ЕООД. Освен това ще бъдат осигурени: допълнително възнаграждение за работещите лекари, нов скенер за болницата и ще бъде подобрена инфраструктурата към лечебното заведение. Средствата, които златодобивната компания предоставя на Общината за инвестиции, са близо 2,3 милиона лева. С тях е заложено да бъдат извършени рехабилитации на пътища, покриване на разходи за културни и спортни мероприятия, както и за допроучване на късноантична и средновековна крепост до село Храстово и проучване на скално светилище Ковил-Джанка. Миналогодишният рамков договор бе за четири млн. лева и включваше 38 проекта в различни категории.
Източник: БТА (10.07.2025)

Dundee отчита силен добив на злато и мед в България за полугодието Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) съобщи, че е произвела 26 600 унции злато от българската мина „Ада тепе“ през първата половина на 2025 г. А само през второто тримесечие добивът е 14 100 унции злато. Другата българска мина на канадската компания – „Челопеч“ – е добила около 84 400 унции злато и 12.3 милиона паунда мед за периода януари – юни. Само през второто тримесечие „Челопеч“ е произвела около 47 000 унции злато и 6.4 милиона паунда мед. Производството на злато в „Челопеч“ е в съответствие с прогнозите, докато добивът на мед е малко под плана поради по-ниските нива на концентрация на мед, отразяващи промените в последователността на добива
Източник: economic.bg (14.07.2025)

Минната индустрия, върху която стъпват чистите технологии 18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята и? в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.
Източник: 24 часа (19.08.2025)

Придобиването на Adriatic Metals от Dundee Precious е одобрено от съда От компанията Adriatic Metals обявиха, че Висшият съд на Англия и Уелс е одобрил придобиването ? от страна на Dundee Precious Metals (DPM), която добива злато в България, съобщават световните медии. Сделката ще доведе до анулиране на акциите на Adriatic и тяхното отписване от Лондонската фондова борса. В България, компанията е собственик на рудниците Челопеч и Ада Тепе край Крумовград, където добива медно-златна и златна руда. Откритото находище в Югоизточна България се счита за най-старият рудник в Европа. След финализирането на сделката, Dundee ще придобие сребърно-цинковата мина Вареш в централна Босна, която в момента е водещ актив на Adriatic. Компанията също така развива цинково-сребърния проект Рашка в Сърбия, чиято цел е да съживи две бивши производствени мини. Това означава, че на практика собственикът на българските златни находища ще разшири значително влиянието си на Балканите. След приключване на сделката, акционерите на Dundee ще притежават около 75,3% от комбинираната минна компания, докато акционерите на Adriatic ще притежават около 24,7%. От Dundee си осигуриха подкрепа за гласуване от директори и основни акционери на Adriatic, представляващи 37,2% от акциите на Adriatic. Сделката се очаква да приключи окончателно на 3 септември.
Източник: Money.bg (02.09.2025)

„Дънди Прешъс Металс“ се преименува на „ДПМ Металс“ "Дънди Прешъс Металс“ променя името си на "ДПМ Металс“ след одобрение, получено на извънредно общо събрание на акционерите от 13.08.2025 г. Дружествата на „ДПМ Металс“ в България също имат нови имена - „ДПМ Челопеч“ ЕАД и „ДПМ Крумовград“.
Източник: Стандарт (16.09.2025)