Как държавата гони големи инвеститори Поредният отказ на екоминистерството да даде зелена улица на проект на канадската компания Dundee Precious Metals предизвика острата реакция на гилдията. Българската минна камара настоява министерството да приеме специална наредба, с която да се въведе регламент на общественото обсъждане на инвестиционните проекти в този бранш. Липсата на правила компрометира целия процес, допуска намеса на политически и корпоративни интереси и гони чуждите инвеститори, коментира Петър Петров, главен секретар на камарата. Преди седмица Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ отложи даването на разрешение на канадската компания да въведе технология за преработка на медно-златния концентрат и добив на злато на територията на рудник Челопеч. Преди това Dundee Precious Metals получи мълчалив отказ от екоминистерството за проекта й да добива руда от златоносното находище Ада тепе край Крумовград, което проучва от 2003 г. И двата проекта бяха бойкотирани от природозащитни организации. Екоминистерството и министерството на икономиката пасивно наблюдават как се провалят проекти за милиони, коментира Петър Петров. Според минната камара държавата трябва да бъде активен участник в дискусиите и арбитър в споровете между страните. Още повече че държавата е собственик на подземните богатства и на нея е възложено опазването на околната среда. В момента бизнесът на чужди инвеститори се спира само защото екоорганизации, консултирани от отдавна излезли от професията експерти, непознаващи новите технологии, предвещават катаклизми, без да се опират на никакви данни, казва Петров. Затова от минната камара искат в наредба да бъдат описани критерии за компетентността на консултантите. От бранша настояват още преди подписването на документите за намеренията на инвеститорите да се провеждат консултации с местната власт. Така без съмнение се печелят съмишленици вместо врагове. Проектите на други два чужди инвеститора в рудодобива бяха провалени през последните години. През 2003 г. министър Лидия Шулева прекрати договора на Батова Ривърс Манганейз Майн за проучване на мангановото находище Оброчище до курорта Албена. Мотивът бе неспазване на срока за започване на проучването, но истинската причина бе отпорът на туристическия комплекс. Мартерн ЕООД има разрешение от 2004 г. за проучване на златорудното находище Попинци край Панагюрище. Прокуратурата обаче спря проекта по настояване на депутати от различни политически сили от предишния парламент. Мотивът бе, че няма извършен ОВОС, въпреки че за геоложки проучвания не се изисква по закон.
Източник: Пари (30.01.2006)

И в двата проекта на Dundee Precious за добив на злато – в Челопеч и Ада тепе, се предвижда използването на цианидна технология. Именно използването на цианиди предизвиква най-големите тревоги сред местното население. Тук са и най-яростните атаки от страна на природозащитните организации. Според един от корифеите в минната наука, проф. Стоян Грудев от Минно-геоложкия институт, "излишно се създава психоза, че този метод ще съсипе природната среда в региона”. Разбира се, цианидът е силна отрова, но като реагент той много лесно се разгражда и обезврежда, коментира проф. Грудев. Ако процесите се прилагат точно и съобразно изискванията на модерната наука и технологии и ако има кой да ги контролира, рискът е минимален, смята той. В предложената технология в рудник Челопеч отпадъчният пулп от добива на злато ще се подлага на деструкция на цианидите и тяхната концентрация ще бъде свеждана до ниво, по-ниско от 10 мг/л, което е под допустимите евронорми. Всички използвани води ще бъдат включени в оборотен цикъл и няма да бъдат изпускани в повърхностни и подземни обекти. Заради завишеното съдържание на арсен в рудата, добивана в Челопеч, концентратът не може да се преработва у нас, защото липсват нужните мощности. Той се изнася в чужбина. Световните металургични предприятия нямат икономическа изгода да инвестират в очистни съоръжения единствено и само за да преработват изнасяния от Челопеч концентрат, обясни Ирена Стамболиева, мениджър Опазване на околната среда в Челопеч Майнинг ЕАД. Прогнозите са, че до 3 години челопешката руда няма да има къде да се изнася, което ще доведе до спирането дейността на рудника.
Източник: Пари (30.01.2006)

Спорът за златната мина край Крумовград стигна до Брюксел. Трима евродепутати са отправили питане до комисаря по разширяването Оли Рен какви мерки ще се вземат срещу опасното използване на цианид при разработката на находището. Технологията за добив на злато ще бъде приложена от канадската компания Dundee Precious Metals, която иска да вземе мината на концесия. "Фирмата се надява да си осигури находището без търг с мотива, че е направила откритието. Това ще е в нарушение на намеренията на българското правителство, което декларира, че ще даде концесията единствено след търг", пишат евродепутатите Ели де Гроен, Маргрете Аукен и Хилтруд Брейер от Зелената партия. Тримата посочват, че срещу добива на злато в Ада Тепе протестират не само местните хора, но жителите и властите в съседните райони в Северна Гърция и Турция. "Районът е земетръсен и всеки сериозен природен катаклизъм ще доведе до масово отравяне с цианид, който може да отрови земите на три държави по река Марица", предупреждават депутатите. В заключение те питат дали парите на данъкоплатците от Евросъюза ще бъдат използвани за субсидиране на опасната мина в Крумовград. Канадската компания е поискала заем за проекта си от Европейската банка за възстановяване и развитие. Еврокомисията обаче няма да подкрепи отпускането на парите, докато не се получат задоволителни резултати от доклада за въздействието върху околната среда, който се изготвя в България. Това уверява в отговор комисарят по разширяването Оли Рен. В писмо от 17 февруари той посочва, че ЕК е наясно с проблема и чака да се запознае с оценката за вредите на мината. България е поела ангажименти за опазване на природата, към които трябва да се придържа, подчертава Рен.
Източник: Стандарт (20.02.2006)

Съдбата на рудник Челопеч влезе в Парламента До дни ще бъде подписана заповедта за събиране на Висшия екологичен експертен съвет, на който ще се вземе решение за инвестиционния проект на канадската компания Dundee Precious Metals за изграждане на завод за преработка на медно-златния концентрат до крайни метали в рудник Челопеч. Това заяви представителят на МОСВ Мина Стоянова на вчерашното обсъждане на проекта, организирано в парламента от депутатката от НДСВ Весела Драганова. 15 март е крайният срок, в който екологичният съвет трябва да се произнесе. В края на миналата година канадската компания получи мълчалив отказ за друг свой проект - добив и преработка на златна руда край Крумовград. Местните хора не са против инвеститора, те просто не вярват на държавните контролни органи, заяви кметът на Челопеч Алекси Кисяков. Затова той предложи да се създаде обществен контролен съвет с участието на местни жители, който да следи за изпълнението на ангажиментите на инвеститора. Голямото ни безпокойство е създаването на ново хвостохранилище в близост до село Чавдар, заявиха от организацията Бъдеще за Чавдар. В него ще се съхранява отпадъкът от преработката на златно-медния концентрат, а той ще съдържа арсен, цианиди и пирит. Всички норми са под допустимите европейски стандарти, увери Робърт Бел, генерален мениджър на Челопеч майнинг. Според екозащитниците обаче инвеститорът не дава ясни гаранции, че отпадъкът ще си остане безвреден. Ще предложим в Закона за концесиите и в Закона за подземните богатства да се предвиди създаването на гаранционен фонд със средства от концесионните такси, който да осигури опазването на околната среда след приключване на подобни инвестиционни проекти, обеща Весела Драганова. В България няма подходяща технология, която да преработва богатия на арсен златно-меден концентрат, добиван в Челопеч. Затова той се изнася за преработка в чужбина, но този пазар с всяка изминала година се свива. Ако в Челопеч не се изгради технология за добив на крайни метали, след три години няма да можем да преработваме концентрата, казаха от Челопеч майнинг. Това означава закриване на рудника, където работят близо 900 души.
Източник: Пари (01.03.2006)

Екологичният съвет каза "да" на проекта за Челопеч Висшият експертен екологичен съвет даде положително становище за проект на канадската компания Dundee Precious Metals. Той предвижда разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. В петък съветът се събра за втори път, за да разгледа доклада за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение, атакувано от природозащитни организации. Очаква се до седмица министърът на околната среда и водите да даде решение за започване на проекта. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD. Наред с увеличения добив се предвижда увеличаване на капацитета на инсталацията за обогатяване и построяване на завод за преработка на рудния концентрат до мед, злато и цинков сулфат. Инвеститорът ще изгради и ново хвостохранилище за отпадъка от преработката на концентрата. Според разчетите на канадската компания при новото натоварване рудникът ще бъде експлоатиран около 15 години.
Източник: Пари (13.03.2006)

Рудник Челопеч с 15.3 млн. USD от продажби Dundee Precious Metals е реализирала 15.3 млн. USD от продажбата на 72 хил. т златно-меден концентрат от рудник Челопеч през миналата година, съобщиха от канадската компания. Като цяло компанията отчита за 2005 г. рекорден приход. Общата печалба е за 17.2 млн. USD. 2005 г. бе преломна за Dundee Precious, изготвихме две технико-икономически оценки, две оценки за въздействие върху околната среда и добавихме два нови района към проектите - Нунавут /Канада/ и Сърбия, каза Джонатан Гудман, президент на канадската компания. На 10 март Висшият експертен екологичен съвет към МОСВ одобри проекта за разширяване преработката на медно-златни руди от находище Челопеч до 3 млн. т годишно. Част от проекта е и изграждането на нова инсталация за преработка на концентрата до крайни метали. За 15 май 2006 г. е насрочено делото по първия проект на Dundee Precious за добив на злато край Крумовград. Компанията заведе съдебен иск, след като държавата не се произнесе в законовия срок /ноември 2005 г./ дали одобрява инвестиционното предложение.
Източник: Пари (14.03.2006)

Челопеч застрашава Гърция с цианиди Цената на златото по световните пазари в последно време непрекъснато се покачва. Затова "Дънди" едва ли скоро ще реши да си отиде от България. Еколозите са убедени, че в случая не се касае толкова за инвестиции, колкото за безочливо трупане на пари при голям риск както за българското население в района, така и на това в съседна Гърция при екокатастрофа. Наводненията, които заливат голяма част от страната ни, както и редицата земетресения, макар и слаби, разлюлeли част от Югоизточна България през последните десетина дни, са доказателство, че рискът не е измислен. През 2000 г. огромен разлив от мината Байа Маре в Румъния отрови река Тиса и оттам - Дунав и Черно море. Засегнати бяха 2 млн. души в три държави. Лакомията на "Дънди" личи и в параметрите на концесията. Тя дава на канадците 98,5% от полученото злато и други ценни метали, като едва 1,5% ще отива за българската държава.
Източник: Стандарт (16.03.2006)

Върнаха проекта на Челопеч Майнинг Министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е разпоредил на Висшия експертен екологичен съвет наново да разгледа проекта за разширяване на преработката на медно-златни руди от Челопеч. Заседанието му е насрочено за 27 март. Преди две седмици екологичният съвет даде положително становище за проекта, а на 15 март изтече срокът, в който министър Чакъров трябваше да подпише разрешението. В протокола председателят на Висшия експертен екологичен съвет зам.-министър Чавдар Георгиев е изразил особено мнение и това ми даде основание да разпоредя ново обсъждане, каза Чакъров вчера. Канадската компания Dundee Precious Metals, собственик на Челопеч Майнинг, иска разрешение за разширяване на преработката на медно-златни руди в мина Челопеч до 3 млн. т годишно и производството на метали от концентрат. Инвестицията, която канадската компания ще направи в рудника, е за над 150 млн. USD.
Източник: Пари (17.03.2006)

Съдът уважи жалбата на "Дънди" и за проекта в Крумовград Върховният административен съд (ВАС) задължи миналата седмица по-долната инстанция - тричленния състав на съда, да се произнесе по жалбата на канадската минна компания "Дънди прешъс металс" относно блокирането на проекта за златното находище в Крумовград от страна на екоминистър Джевдет Чакъров. Поводът за решението на съда беше отказа на тричленката да разгледа жалба на дружеството срещу нежеланието на екоминистъра да се произнесе по оценката за въздействието върху околната среда (ОВОС) на проекта. Фирмата подаде жалба, след като Джевдет Чакъров не отговори в законовия срок до средата на ноември. Налице е мълчалив отказ от страна на екоминистъра, който подлежи на обжалване, поради което жалбата на "Болкан минерал енд майнинг" е допустима и тричленният съвет трябва да се произнесе по нея, гласи решението на петчленния състав на ВАС, с което на практика случаят беше върнат за разглеждане. Седмица по-рано тричленен съвет на ВАС задължи Чакъров да оповести позицията си и по плановете на компанията за модернизация и ново производство в златния рудник в Челопеч, което също беше подминато с мълчание от министъра. Все още не е ясно какво ще предприеме Министерството на околната среда и водите (МОСВ) по казуса с проекта за Крумовград, но в петък стана ясно, че институцията е решила да обжалва решението на тричленния състав на съда за инвестиционното предложение за Челопеч. При това положение петчленният състав на ВАС ще има последна дума и за този проект. Доволни сме от решението на петчленния състав на ВАС, което очаквахме още на по-долна инстанция, коментира Лорънс Марсланд, главен оперативен директор на "Дънди". Както и преди обаче, той остава резервиран за развитието на нещата по-нататък. Не съм сигурен какво да очаквам, заяви Марсланд Заради проблемите с екоминистерството "Дънди" вече повече от три месеца не може да пусне в ход проекта за разработване на златното находище "Ада тепе" край Крумовград на стойност 75 млн. долара. Поради същата причина повече от половин година е блокирано и инвестиционното предложение за златодобивния рудник в село Челопеч на стойност 175 млн. долара. Срещу реализирането им се обявиха и няколко природозащитни организации, според които предвижданата при тях цианидна технология за извличане на злато ще замърси околната среда. Административните пречки, с които "Дънди" се сблъска в България, принудиха компанията да преосмисли инвестиционната си стратегия за страната. Проблемът между "Дънди" и Джевдет Чакъров ескалира и стигна дори до Брюксел, след като компанията изпрати оплакване в Европейската комисия, а екоминистърът беше принуден да дава обяснения на евродепутати. На страната на чуждестранния инвеститор застанаха и бизнес организациите в България, които нееднократно изразиха дълбокото си безпокойство от идеите и практиката на Министерството на околната среда и водите. При решението на ВАС за Челопеч от ръководството на Минната камара обявиха, че това е добър знак за всички инвеститори в страната, и изразиха оптимизъм, че администрацията повече няма да мълчи пред бизнеса.
Източник: Дневник (06.11.2006)

Софийският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 и чл. 251, ал. 4 ТЗ с решение № 14 от 16.ХI.2005 г. по ф. д. № 1284/97 вписва промени за "Болкан Минерал енд Майнинг" - ЕАД, с. Челопеч: вписва преизбирането на съвета на директорите на дружеството с мандат до следващото годишно решение на едноличния собственик на капитала в състав: Джонатан Картър Гудман - председател, Челси Брус Бъртън - зам.-председател, Лоранс Дъглас Марсланд - изпълнителен член, и Джереми Базил Купър - член; дружеството ще се представлява от Лоранс Дъглас Марсланд; допуска прилагането на годишния счетоводен отчет на дружеството за 2004 г., който е представен в търговския регистър.
Източник: Държавен вестник (21.11.2006)