Върховният административен съд (ВАС) окончателно потвърди законността на 30-годишната концесия, която дъщерното дружество на канадската Dundee Precious Metals - "Болкан минерал енд майнинг", получи за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум", община Крумовград. Петчленен състав на ВАС потвърди определението на тричленката, която остави без разглеждане жалбите на община Крумовград, "Сдружение за дива природа - Балкани" и Информационен и учебен център по екология срещу решението на Министерския съвет от февруари 2011 г. за предоставяне на концесията. Определението на втората инстанция е окончателно и не подлежи на обжалване.
Източник: Капитал (30.01.2012)

"Дънди" предвиждат изграждането на минните съоръжения да излезе $127,4 млн. Разположеният върху 850 дка проект включва открит рудник от 170 дка, табан за руди - 30 дка, хвостохранилище - 410 дка. Годишно ще се добиват 850 000 т руда, а очакваният отпадък за целия 9-годишен период е 7,2 млн. т. Оперативните разходи на Ада тепе се изчисляват $253 млн., цената на харчовете за производства пък са $404 на тройунция. "Дънди" твърди, че инвестицията им ще се изплати само за 3,3 г. и ще почне да носи печалба. При средно съдържание от 3,36 г на тон злато и извличане чрез флотация до 85%, се очаква общ добив на 663 641 тройунции само от единия златен баир край Крумовград. Съгласно приетия от Експертната комисия при МОСВ геоложки доклад детайлно установените ресурси и вероятните запаси на Ада тепе са 28 т злато. На останалите хълмове от находището "Хан Крум", за които канадците не са искали концесия, се намират съответно: Къпел - 2,65 т злато, Къклица - 10 т, Скалак - 1 т, Синап - 1,15 т и Сърнак - 5,4 т. В техническия доклад се посочва, че златно-сребърният концентрат, който ще се получава след флотацията, ще бъде изнасян в преработвателни комбинати в Европа, Южна Африка или Далечния изток. Най-вероятно ще се обогатява в притежавания от "Дънди" комбинат в Цумеб, Намибия. Голямата част от земята в находището е горски фонд - държавна собственост, община Крумовград е собственик на две хижи, а къщи в близките махали са частна собственост. Канадската компания ще започне бързи преговори за купуване на терените, а при отказ или затруднения е предвиден режим на принудително отчуждаване на златните земи. Главните тревоги на местното население идват от няколко посоки. В открития рудник, който се намира на 1,9 км от града и в близост до десетина села, ще бъдат взривявани 14 т експлозиви седмично. Отделно при флотацията на рудата ще бъдат използвани хиляди тонове отровни вещества - ксантогенати, медни сулфати и дитиофосфати. За целия добив от земните недра ще бъдат извадени 1450 т от силно отровния арсен, които могат да попаднат във водата и почвите в Родопите и да съсипят земеделието. БММ обаче уверяват, че арсенът е неразтворима форма и няма да застраши природата. Местните се притесняват и от голямото количество вода, която ще изпие рудникът - 2,9 млрд. л годишно.
Източник: Стандарт (15.02.2012)

Община Крумовград и няколко природозащитни организации удариха на камък с оспорването на концесията. В края на октомври тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да даде ход на делото и остави без разглеждане жалбите им срещу решението на кабинета. Съдът сметна, че кметът и екосдруженията нямат "личен, пряк и непосредствен интерес" от оспорването на концесията. Миналия месец тяхното решението бе потвърдено и от петчленен състав на ВАС. Върховните съдии посочиха, че индивидуалният административен акт може да бъде оспорван в обществен интерес единствено от прокурора. "Решението на съда е несправедливо. Излиза, че никой - дори кметът, който представлява населението на общината, няма право да обжалва концесията. Единственият, който би могъл да я оспори, е концесионерът, което е абсурдно", коментира адвокатът на общината Людмил Георгиев. Последния месец съдът обезсили и жалбата срещу разрешението на МОСВ за предварително изпълнение на проекта на Ада тепе, което дава право на "Дънди" да започне строителството на рудника, докато текат обжалвания по съдебните инстанции. Последното дело е заведено от природозащитни организации и жители на Крумовград и оспорва приетата от екоминистерството Оценка за въздействие на околната среда. Междувременно в края на ноември в родопското градче бе учреден Инициативен комитет срещу златодобива, който събра протестна подписка и я внесе в Областната управа в Кърджали, "Басейнова дирекция"- Пловдив, Районната здравна инспекция в Кърджали и Общинския съвет в Крумовград. В момента служба ЕСГРАОН проверява достоверността на подписката, в която по неофициална информация са се включили две трети от гласувалите на последните избори крумовградчани. "Ще се борим докрай срещу златната мина, която ще опустоши земите ни", коментира Маргит Василева, председател на Инициативния комитет. Според нея ако родопчаните не намерят справедливост у нас, ще си потърсят правата и в Брюксел.
Източник: Стандарт (15.02.2012)

Иск от граждански сдружения срещу решение на МОСВ за одобряване на ОВОС на „Дънди прешъс металс” за изграждане на открит рудник за добив на злато в Крумовград влиза във ВАС на 24 април, съобщиха от организациите. Инвестиционното предложение на канадската компания не се одобрява от местните общности, от научния и гражданския сектор и от местната изпълнителна власт, но въпреки това МОСВ е издало екоразрешителното. Според гражданските сдружения решението на екоминистерството е компрометирано, защото включва неизпълними критерии за екологичната сигурност. Според тях разрешението е издадено върху невалидна процедура за търговско откритие на канадската фирма и е в разрез със стратегията за развитие на община Крумовград и област Кърджали. Като аргумент е посочена още лошата бизнес-практика на инвеститора „Дънди” в рудник Челопеч и община Челопеч, довели до замърсяване на околната и градската среда и заплаха за живота и здравето на хората там.
Източник: Класа (21.04.2012)

Три пъти по-висока печалба отчете канадската компания Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на българското златодобивно предприятие "Челопеч майнинг", за първото тримесечие на 2012 г. Към края на март чистата печалба е достигнала 31.3 млн. долара спрямо 9.8 млн. долара година по-рано. Положителният финансов резултат преди лихви, данъци и обезценки също се е повишил над два пъти до 40.8 млн. долара. Основната причина за ръста са силните резултати в Челопеч и по-високите пазарни цени на златото. Компанията притежава също мини в Армения, преработващ завод в Намибия, както и дялове в добивни предприятия в Сърбия и Северна Канада. Производството на концентрат през първото тримесечие е нараснало с 93% и е достигнало близо 37 хил. т. Увеличението се дължи главно на завода в Челопеч, където преди година преработката на руда беше ограничена заради въвеждането в експлоатация на нова мелница и модернизацията на флотационната система. DPM отчита и с 9% по-висока преработка на концентрат във фабриката в Намибия. Заради строителните работи там, които включват подобряване на екологичните показатели и увеличаването на капацитета, разходите на компанията са нараснали с 11%. "Проектът за разширяване на производството в Челопеч върви по план и ще бъде приключен през третото тримесечие на 2012 г.", се казва в изявление на президента на DPM Джонатан Гудман. По думите му добър напредък има и по проекта в Крумовград, където другото дъщерно дружество на канадската фирма - "Болкан минерал енд майнинг", очаква да започне изграждането на ново златодобивно предприятие.
Източник: Капитал (18.05.2012)

Терекс и Ко” АД и „Пътища и мостове” ЕООД ще добиват на концесия варовици от находищата „Копривец” и „Суворово”. Находищата са разположени в землищата на с. Копривец, община Бяла, и гр. Суворово, община Суворово. Срокът на концесиите е 35 години и за този период дружествата ще инвестират близо 1 365 000 лева. Очакваните приходи от концесионни плащания надхвърлят 5,5 млн. лв. С друго решение правителството даде съгласие министърът на икономиката, енергетиката и туризма да сключи допълнително споразумение към договора за концесия за добив на строителни материали, сключен между община Асеновград и „Запрянови – 03” ООД. С анекса срокът на концесията се удължава с 12 години и се конкретизират размерът на концесионната площ, на площта на находището и на допълнителните площи, необходими за дейността по концесията извън добива. С друго свое решение от днес правителството одобри издаването на пет разрешения за проучване на подземни богатства. Три дружества – „Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД, „Селена – 4” ООД, и „Транс Гео Инженеринг” ООД, ще изследват възможностите за добив на метални полезни изкопаеми. Те ще оперират в площите „Дива” в община Момчилград, „Незабравка” в община Кирково и „Транс” в община Невестино. Първите две разрешения са за срок от три години, а последното – за една година. За този период дружествата ще инвестират общо над 47 хил. щатски долара и 268 хил. лв., а в мероприятия по опазване на околната среда ще бъдат вложени 3000 долара и 24 500 лв. За наличие на строителни материали ще бъдат проучвани площите „Дебелт 2” в община Средец и „Латевия баир” в община Тунджа. Разрешенията ще бъдат издадени за срок от една година и от шест месеца на „Строителни материали” АД и „Инмат Ямбол” ООД. Планираните инвестиции на дружествата са общо за над 66 хил. лв., а средствата, които ще бъдат вложени в екодейности надхвърлят 6500 лв.
Източник: econ.bg (02.08.2012)

Пет разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства одобри правителството на редовното си заседание в сряда. Дружествата "Болкан Минерал енд Майнинг", "Селена - 4" и "Транс Гео Инженеринг" ще търсят метални изкопаеми съответно в площите Дива в община Момчилград, Незабравка в община Кирково и Транс в община Невестино. Първите две разрешения са за срок от три години, а последното - за една година. За наличие на строителни материали ще бъдат проучвани площите "Дебелт 2" в община Средец и "Латевия баир" в община Тунджа. Разрешенията ще бъдат издадени за срок от една година и от шест месеца на "Строителни материали" и "Инмат Ямбол".
Източник: Дума (02.08.2012)

ГОРД иска прекратяване на концесиите за златодобив на „Дънди прешъс металс“ За незабавно прекратяване на концесиите на „Дънди прешъс металс“ в България настояват в специална декларация от Гражданско обединение за реална демокрация (ГОРД). С възмущение забелязахме рекламата на „Дънди прешъс металс“, в която се говори за "отговорност към обществото”. Тази отговорност на „Дънди прешъс металс“ се свежда до следното: превръщане на природата на България в лунен пейзаж, грабителски концесионен договор и отровни отпадъчни вещества, пренасяни в отворени и остарели улеи, в чиято близост пасат диви и домашни животни. Многобройни са случаите на раково болни работници, жители и деца в засегнатите райони, които обаче „отговорно” се пазят в тайна. Взривовете в мините са нацепили къщите в Челопеч, същото очаква и Крумовград, където ще пострадат и богатото историческо минало на района, и ценните паметници. Най-старият златен рудник в Европа е край Крумовград. Той е на 3500 години и е от Микенската епоха. Рудник от тази епоха не е откриван досега, дори в Гърция. До този извод са стигнали множество реномирани учени от страната и чужбина. Споменатият безценен исторически паметник ще бъде безвъзвратно изгубен при експлоатацията на мината. Неолитното селище около рудника също ще бъде разрушено или поне непоправимо повредено, твърдят от ГОРД. Местните хора в Челопеч са подложени на всекидневни взривявания и трусове. Мръсният въздух е най-малкият им проблем, тъй като домовете им се рушат, алармираха за пореден път еколози в края на миналия месец. Тогава природозащитникът Дончо Иванов от Коалиция за устойчиво развитие изтъкна, че рудник Челопеч три пъти е увеличил годишния си добив, а с това на практика три пъти са се увеличили и вредните влияния върху хората. Селото непрекъснато е заплашено от взривове, шум, прах. Домовете ни са напукани, потъват. Почвата ни е отровена, твърди Райна Димитрова, жителка на селото. Какво ще може да се очаква от тези окупатори? Ние гълтаме отровите, а фирмата изнася печалбите, недоумява тя. Жената се оплака и от наглото и безотговорно отношение на институциите към хората в Челопеч. Димитрова обвини „Челопеч майнинг“ в хищническо изземване на благата на България. Тя настоява фирмата да обезщети пострадалите за порутените им домове. Дано бъде чут гласът ни. Вече 7 години никой не ни обръща внимание, даже и кметът, каза и Мария Узунова. От „Челопеч майнинг" обяснили на хората, че домовете им се рушат не от взривовете в рудника, а заради некачествено строителство. Узунова недоумява как така цялото село е строено некачествено. Скандално известната канадска компания „Дънди прешъс металс“ освен със замърсяването на р. Тополница край Челопеч e известна и с опитите си да добива злато в местността Ада тепе край Крумовград. Около 10 тона злато и още 12 ценни метала, сред които стратегическите германий, талий, платина и паладий, се изнасят годишно от канадската фирма „Челопеч майнинг“, дъщерно дружество на „Дънди прешъс металс Инк.“, през митнически пункт „Пристанище Бургас център“ под тарифна позиция 2603: „Медни руди и техните концентрати“. Това количество изчисляват български учени, при условие че има ежегоден добив от 3 млн. т руда от мината в Челопеч. Металите се изнасят във вид на концентрат, който се обработва в завод в Намибия, собственост на „Дънди“. Това става в разрез с официално подписания концесионен договор, сключен между правителството на България и „Челопеч майнинг“ ЕАД на 19.05.1999 г., според който годишно от находището трябва да се добиват по 2 млн. т руда, писа преди време в. „Класа“. Въз основа на това количество е изчислена и много спорната концесионна такса, формирана от 1,5% от стойността на злато, мед и сребро в добитите руди по средноаритметични международни цени на металите на Лондонската борса. Българските минни геолози изчисляват обаче, че чистата годишна печалба на „Дънди“ възлиза на около 2 млрд. долара.
Източник: Класа (08.08.2012)

Още една крачка към добива на злато край Крумовград Още една пречка пред проекта за добив на златни руди край Крумовград беше преодоляна, поне засега, след като тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли претенциите на няколко неправителствени организации срещу решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ). Съдебното решение е било взето в средата на септември и подлежи на обжалване пред петчленка в двуседмичен срок от информирането на страните. От канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM) очакват да бъде подадена поне една жалба, но се надяват делото да бъде разгледано преди края на годината. "Много сме доволни от решението. През последните години работихме усилено да променим проекта, така че да отговорим на притесненията на местната общност", се казва в изявление на президента и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Казусът при всички положения ще стигне до втора инстанция, след като от екологично сдружение "За земята" потвърдиха, че ще го обжалват. "Крайният срок изтича днес (вчера - бел. авт.) и ще внесем документи в съда", каза Драгомира Раева от сдружението за "Капитал Daily". От Коалиция за устойчиво развитие, които също протестираха решението на екоминистъра, заявиха, че още не са получили съдебното решение. "Ще решим дали ще обжалваме, след като го видим", каза председателят на организацията Дончо Иванов. Другите жалбоподатели, по чиято инициатива беше образувано делото, не бяха открити за коментар. Сред тях са националното гражданско сдружение "Природа за хората" и Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО, както и крумовградският общински съветник Маргит Василева от БСП. Това е поредният опит да се спре проектът на БММ, който предвижда добив и преработка до златно-сребърен концентрат на руди от участъка "Ада тепе" на находището "Хан Крум". Разчетите на дружеството са правени за 9-годишен период на разработване на мината, който ще започне след изграждане на съоръженията за преработка. Предвижда се годишно да се добиват 850 хил. т руда, като за целия живот на мината трябва да бъдат произведени около 20 т злато и 10 т сребро под формата на концентрат. Инвестицията се оценява на повече от 150 млн. долара, включително 13.5 млн. долара за закриване и рекултивация. Компанията първоначално планираше да използва цианиден метод за преработка на суровината до метали, но впоследствие промени проекта си заради натиск от екоорганизации.
Източник: Капитал (03.10.2012)