Канадската Dundee Precious Metals Inc. (DPM) каза, че петчленен състав на Върховния административен съд на България е уважил предишно решение на съда да отхвърли жалбите подадена срещу одобрението, от страна на българския министър на околната среда и водите, на оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) за проекта за добив на злато в Крумовград. Това решение не подлежи на обжалване. "Изключително сме доволни от решението на съда", заяви президентът и главен изпълнителен директор на DPM Джонатан Гудман. Миналата година съдът потвърди 30-годишната концесия, предоставена от българското правителство за залежите Хан Крум в Крумовград на дъщерното дружество на DPM, Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД. Проектният рудник се намира в района на Ада тепе, на около три километра южно от гр. Крумовград. Планът на проекта предвижда отворен способ за добив. (Seewire)
Източник: Други (05.03.2013)

Добивът на злато край Крумовград може да започне Последната пречка пред разработването на златното находище край Крумовград беше премахната, след като Върховният административен съд потвърди решението на министъра на околната среда и водите Нона Караджова от ноември 2011 г. да даде зелена светлина на проекта. През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг" (БММ), което е дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), премина през дълги процедури на обжалване. Решението на петчленния съдебен състав от 4 март обаче окончателно и дава възможност на компанията реално да започне работа. Независимо от това единият от съдиите - Тодор Тодоров, е подписал решението с особено мнение, тъй като не приема част от мотивите на колегите си. Основните му аргументи са свързани с това, че от одобрения доклад за ОВОС не става ясно какво ще стане със съдържащия се в концентрата арсен, както и с липсата на официално становище на Министерството на здравеопазването за здравния риск от проекта. Според него представените писма от държавния здравен инспектор не могат да се смятат за такова становище. Подобни са възраженията и на организациите, по чиято жалба беше образувано делото. "В инвестиционното предложение няма план къде ще се обработва концентратът, нито как ще се транспортира", каза председателят на Сдружението за аграрни и екологични проекти ГЕО Васил Къдринов. В решението на съда се посочва, че според експертите арсенът, който се намира естествено в скалите, ще остане в неразтворима (неактивна) форма и не може да бъде третиран като химическо вещество. От ГЕО оспорват също и представените здравни заключения по проекта, които според тях нямат стойност. "Нашето сдружение ще направи необходимото европейските институции да бъдат информирани, ще търсим решение на този въпрос в Европейския съд", категоричен беше Къдринов. Основното притеснение на сдружение "За Земята" пък, което работи с инициативния комитет в Крумовград, е свързано с това дали няма да има засушавания в района, тъй като компанията ще използва вода от река Крумовица, която служи също за напояване и за питейни нужди. "Според наш независим експерт може да има проблеми с водоснабдяването, но съдебните експерти не счетоха, че има нужда от притеснения", каза Драгомира Раева от организацията. Според инвестиционното предложение 98% от водата ще се връщат в производството и ще се използва оборотно. От БММ не бяха открити за коментар. Развитието на проекта в Крумовград е пример за това как административното протакане и атаките от екоорганизациите могат да отложат една инвестиция с години. Проучванията на находището започнаха още през 1997 г. по времето на предишния собственик - ирландската Navan Resources, и продължиха, след като DPM купи БММ. През 2005 г. компанията вече беше готова с геолого-икономическия си доклад и внесе документи в Министерството на околната среда и водите, оглавявано по онова време от Джевдет Чакъров. В продължение на две години инвестиционният проект на DPM, който включваше изграждане на инсталация за производство на метали в Челопеч (където компанията е собственик на "Челопеч майнинг") и разработване на находището край Крумовград, остана блокиран заради отказа на Чакъров да подпише одобрения ОВОС. През 2007 г. ВАС задължи министъра да вземе решение, което той направи чак през 2008 г., като подписа проекта. На този етап обаче активно се включиха екоорганизациите, като главното им притеснение беше, че предложението предвиждаше използването на цианиди за преработка на рудата до злато. Две години по-късно - през 2010 г., съдът отмени положителното решение на Чакъров, а инвеститорът се отказа от проекта си и процедурата беше прекратена. От "За Земята" отчитат това като важна своя победа, тъй като натискът принудил DPM изцяло да преработи предложението си и да внесе ново, този път без използване на цианиди. Междувременно компанията купи завод в Намибия, където да преработва концентрата. През следващите две години новият проект продължи да привлича вниманието на екоорганизациите, които оспорваха всеки етап от процедурата. Така се случи с концесията, която компанията получи през февруари 2011 г. за срок от 30 години и която ВАС потвърди окончателно година по-късно. Решението на министър Нона Караджова от ноември 2011 г. да одобри инвестиционното предложение също мина през две инстанции, както и постановеното с него предварително изпълнение. Въпреки че съдът потвърди правото на компанията да започне работа докато текат обжалванията, от DPM коментираха тогава, че ще изчакат приключването на всички процедури. Така на практика осем години след като компания заяви желание да разработва находището и близо три години след като представи ревизираното си предложение, изпълнението на проекта вече може да започне.
Източник: Капитал (07.03.2013)

"Челопеч майнинг" с ръст на производството Златодобивното предприятие "Челопеч майнинг" е увеличило производството на руда с 22% през първото тримесечие на 2013 г. в сравнение със същия период на миналата година. Общо 502.3 хил. тона руда е била добита към края на март, показва отчетът на канадската компания майка Dundee Precious Metals (DPM). Така дружеството е достигнало количеството, планирано в програмата за разширяване и модернизация, чието изпълнение приключи в края на миналата година. Целта й беше производството да нарасне повече от два пъти до 2 млн. тона руда годишно. Ефектът от програмата, която стартира през 2010 г. и е на стойност близо 176 млн. долара, се усети още в края на 2012 г. Сега обаче ще бъде първата пълна година, през която компанията ще работи при увеличен добив. Резултатите показват още, че производството на концентрат също е нараснало с 4%, като обемът е достигнал 33.5 хил. тона за първото тримесечие. Това е малко под прогнозното количество след модернизацията, което за година трябва да достигне 150 хил. тона. През първите месеци обаче е преработвана руда с по-ниско съдържание на метал, така че очакванията са заложеното годишно количество да бъде постигнато. За изминалия период обаче това е довело до повишаване на разходите за преработка, което в съчетание с по-ниските цени на златото е причината за отчетения спад на приходите и печалбата на дружеството. Отчетът на DPM показва, че за първото тримесечие нетните приходи на "Челопеч майнинг" са намалели с 8% до 68.4 млн. долара, а брутната печалба се е понижила с 31% до 36.4 млн. долара. Печалбата преди лихви, данъци и обезценки е в размер на 46.9 млн. долара, или с 21% по-ниска от същия период на 2012 г. Резултатите на канадската компания също се понижават, като приходите намаляват с 12% до 88 млн. долара, а брутната печалба пада наполовина до 24.3 млн. долара. По-ниска с 35% е и печалбата преди лихви, данъци и амортизации. Основната причина за това обаче е намалената преработка на концентрат в предприятието на DPM в Намибия, където инсталирането на нови пречиствателни мощности отне по-дълго от планираното. Междувременно инвестициите на DPM в проекта й в Крумовград, където работи другото й дъщерно дружество "Болкан минерал енд майнинг", рязко са се покачили през тази година, става ясно от отчета. Общо 3.8 млн. долара са вложени за периода там спрямо 791 хил. долара преди година. Причината за това е, че в началото на тази година приключи последното съдебно обжалване и проектът на практика стартира. През 2012 г. компанията получи 30-годишна концесия за добив на златосъдържащи руди от находището "Хан Крум" край града. Заради политическата несигурност и предстоящите избори обаче от DPM предупреждават, че издаването на необходимите разрешителни вероятно ще се забави и самото разработване на находището може да стартира с няколко месеца закъснение в началото на 2016 г. Добивът се планира да продължи девет години. Отлагането на проекта във времето ще доведе и до ревизия на някои разходи, казват от компанията. Първоначалните очаквания бяха инвестицията от около 150 млн. долара да се изплати за малко повече от три години.
Източник: Капитал (10.05.2013)

Добивната индустрия с първи спад от три години За първи път от началото на кризата добивът на полезни изкопаеми в страната е намалял през миналата година. След резкия спад през 2009 г. следващите две години производството растеше, макар че не достигна предкризисните нива. Миналата година обаче възходящата тенденция беше прекъсната и общият добив намаля със 7% до 85.7 млн. тона, показва прегледът, изготвен от Българската минно-геоложка камара (БМГК) на базата на данни на НСИ. Независимо от по-малките обеми обаче стойността на произведената продукция в сектора е продължила да нараства и е достигнала близо 3 млрд. лв. за 2012 г., с което добивната индустрия е запазила 4-процентния си дял от БВП. Основен принос за това имат металните полезни изкопаеми. Производството на въглища остава основен двигател в сектора, въпреки че през миналата година са добити 10% по-малко твърди горива. Това се дължи изцяло на свитото търсене от тецовете заради намаленото потребление на електроенергия. Основният производител на въглища е "Мини Марица-изток", която покрива около 90% от потреблението в страната. След рекордния добив от 33 млн. тона през 2011 г. миналата година държавните мини произведоха само 30 млн. тона, а изгледите за тази година са още по-неблагоприятни, като годишната прогноза е за 22 млн. тона. Останалите по-големи въглищни мини в страната, които са собственост на Христо Ковачки, също значително намалиха производството. Най-значителен спад в сектора обаче има при добива на индустриални минерали (над 19%), от които се произвеждат много широка гама продукти – от стъкло и керамика до пълнители и фуражни смеси. Главната причина за понижението при тях е трудната икономическа обстановка и свитото производство в страната. Сривът в строителството пък продължава да се усеща в резултатите на фирмите, добиващи инертни материали, където производството е намаляло със 7%. Бизнесът при тях се движи най-вече от инфраструктурните проекти, тъй като търсенето на суровини за жилищно строителство е изключително свито. Единственият подсектор, където се отчита съществен ръст, но от ниска изходна база, е добивът на скалнооблицовъчни материали, където производството се увеличава с близо 11%. Това се дължи най-вече на засиленото издаване на концесии за този вид полезни изкопаеми – общо 16 през миналата година. Производството на руди също е нараснало, макар и с по-малко, отколкото предходната година – 1% спрямо 4.3%. Металните полезни изкопаеми остават суровината с втория по големина дял при добива. През миналата година златодобивът в България се изкачи от четвърто на второ място по обеми в Европа, след като основният производител – "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"), завърши проекта си за разширение и увеличи добива над два пъти. При производството на медни руди, където работят "Асарел-Медет" и "Елаците-мед", страната остава на трето място на Стария континент. През миналата година производството на оловно-цинкови руди в България се консолидира около "Минстрой холдинг", след като в партньорство с "КЦМ-2000" компанията на Николай Вълканов купи мажоритарния дял в "ГОРУБСО – Мадан". Заедно с мините край Златоград в момента "Минстрой" е основен производител на оловно-цинкови руди в страната. В областта на рудодобива в следващите месеци предстои да започнат и нови проекти. "Очакваме през периода 2013-2014 г. да започнат 2-3 проекта за добив на метални полезни изкопаеми", посочиха от камарата. Прогнозите са, че това ще раздвижи икономиката и ще създаде над 1000 работни места в райони с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Един от проектите, които се очаква да започнат през следващата година, е този край Крумовград, където "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") ще добива златни руди. Същинският добив там вероятно ще стартира през 2016 г., но преди това ще бъдат изградени необходимите съоръжения, което ще отнеме около две години. Ще бъде подновен и добивът от оловно-цинковото находище "Върба – Батанци" в община Мадан, където концесионер е едноименното дружество на "Минстрой холдинг" и "КЦМ-2000".
Източник: Капитал (19.08.2013)

Втори сме по износ на златна руда България е на второ място в света по износ на златна руда през 2012 година, сочи анализ на Българската стопанска камара (БСК), изготвен по данни на Световната търговска организация. През миналата година България е изнесла руди на благородни метали и техни концентрати, различни от сребърните, на обща стойност 340 млн. щатски долара, което отрежда на страната ни второ място в света с глобален пазарен дял от 10,8%. Като цяло родният износ се нарежда на 65-о място в света за 2012 г., което е покачване с 4 места в класацията спрямо 2011 г. Макар България да не разполага с водещи икономически отрасли, които да я извисяват в ролята на световен лидер в износа за цял сектор, страната се представя доста добре от гледна точка на износа на нишови продукти.
Източник: Стандарт (27.08.2013)

"Дънди прешъс металс" отлага част от пиритния си проект край Челопеч "Дънди прешъс металс Челопеч" ще отложи втория етап от проекта си за оползотворяване на пирита в находището, тъй като за момента той се е оказал нерентабилен. Компанията обаче ще продължи работата си по първата фаза, която трябва да приключи през януари 2014 г. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) за третото тримесечие на финансовата година. Като цяло от дружеството отчитат по-слаби финансови резултати за периода заради по-ниските цени на металите, увеличените валутни разходи в Намибия, където DPM има металургичен завод, и по-високите обезценки. Производството в Челопеч обаче, където е основното предприятие на компанията, остава стабилно. Пиритният проект е свързан основно с научно-развойна дейност, като целта е да се използват благородните метали в минерала, които иначе не могат да се отделят и се изхвърлят. Първият етап е за производство на пиритен концентрат, за част от който компанията дори вече сключи договор за продажба с китайската Xiangguang Copper. Втората фаза е свързана с разработването на технология за преработка на концентрата, която ще позволи да се "отключи" полезният компонент. Именно тази втора фаза обаче засега ще бъде замразена. "Резултатите от наскоро приключилото предпроектно проучване на завода за преработка показват, че този компонент от проекта няма да е икономически изгоден при сегашните пазарни условия", се посочва в отчета. Първият етап обаче върви по график и трябва да приключи през януари, уточняват от дружеството. Забавяне има и по друг ключов проект на канадската компания - за разработване на златно находище край Крумовград. За него дружеството вече има концесия и одобрен доклад по ОВОС, но другите документи се бавят. "Процедурата по издаване на разрешения за "Крумовград" напредва по-бавно от планираното, но подкрепата на местната общност нараства", посочват от DPM. Проектът едва ли ще започне преди втората половина на 2014 г., тъй като още през юли от дружеството казаха, че не очакват рязко увеличаване на капиталовите си разходи по проекта преди тази дата. Новото златно находище е един от няколко проекта за разширяване, които DPM ще разпредели във времето в зависимост от очакваната възвращаемост, пазарните условия и наличието на достатъчно капиталови ресурси за изпълнението им, се посочва в отчета за деветмесечието. За третото тримесечие на 2013 г. DPM отчита загуба, отнасяща се до акционерите, в размер на 13.3 млн. долара спрямо 21.9 млн. долара печалба за същия период на 2012 г. Печалбата за първите девет месеца намалява до 3.3 млн. долара в сравнение с 39.7 млн. долара година по-рано. Спадът се дължи основно на по-слабите оперативни резултати в Армения и Намибия, докато резултатите в Челопеч остават стабилни, коментира президентът и главен изпълнителен директор Рик Хаус. Той обаче определя пазарната обстановка като "предизвикателна" и посочва, че компанията ще продължи да се стреми да оптимизира дейността си, да намалява разходите и да развива проектите си, които ще й осигурят растеж. Производството на концентрат в рамките на групата е намаляло с 12% през третото тримесечие, най-вече заради по-ниските обеми в Армения, а за деветмесечието има ръст от 2%. По-малкото съдържание на полезни компоненти в рудата в Челопеч е било компенсирано с по-висок добив, става ясно от отчета. През миналата година "Дънди прешъс металс Челопеч" приключи мащабен проект за разширение, с който производството се увеличи повече от два пъти до 2 млн. тона руда. Прогнозите за развитието на дружеството до края на годината остават без промяна.
Източник: Капитал (12.11.2013)

Злато от рудника в Челопеч, който е даден на концесия на канадската компания „Дънди прешъс металс“, ще се добива в далечен Китай. Това ще стане, след като компанията започне да произвежда и изнася пиритен концентрат. Планираме това да стане от догодина, съобщи изпълнителният директор на мината Николай Христов. За целта ще се използват инсталациите в съществуващата флотационна фабрика. Христов обясни, че дружеството има договор с китайска компания, която ще купува концентрата и от него ще извлича ценните метали - злато, сребро и мед. Те са в минимални количества и са в „плен“ на пиритената кристална решетка. Вече имало съвременни технологии за „освобождаването“ им. Досега за пирита от Челопеч нямаше пазар и той отиваше в хвостохранилището на рудника. Причината е, че при преработката му се получава сярна киселина, за която няма търсене у нас. По тези причини производството в България не е икономически изгодно, обясниха от компанията. Ценната суровина е изкупувана в малки количества от медодобивния комбинат „Аурубис“, защото се използва в пещите за поддържане на температурата. Челопеч е най-голямото действащо златно находище в България. За м.г. „Дънди“ са платили около 15 млн. лв. концесионна такса. Съдържанието на злато в рудата е 4-5 грама на тон. Преди няколко години „Челопеч майнинг“ имаше намерение да инвестира в линия за извличане на метала от получения златно-меден концентрат. Проектът обаче срещна яростната съпротива на екологичните организации, тъй като технологията предвиждаше използване на цианиди. Това принуди „Дънди“ да започне да изнася продукта в Намибия. С обогатяването на пирита ще се увеличи извличането на златото и другите благородни метали от рудата. В момента от тях се добиват около 60%, но в бъдеще количеството ще се вдигне на 70-80%.
Източник: Преса (17.12.2013)