Златна треска край Диканите Представете си 800 кюлчета злато от по 1 кг. Подредени правилно, те ще имат размер горе-долу колкото една каравана. Сега си представете още шест подобни "возила" от сребро. На толкова се оценяват запасите от благородни метали в находище "Диканите" край Радомир. През 2011 г. Министерският съвет решава да предостави находището на концесия за 35 години. Очакваните приходи са 50 - 60 млн. лв. за целия период, което е сравнително малка сума за инвестиция в сектора. Все пак това е събитие, като се има предвид, че концесиите за добив на злато в България са едва две – за находищата в Челопеч и Крумовград (и двете на Dundee Precious Metals). Концесията за Диканите щеше да е третата, но на 27 декември 2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) я отмени на първа инстанция. Мотивите на съда най-общо гласят, че решението на Министерски съвет да допусне добив на ценни метали без екологична оценка на проекта е незаконно. А този трудно обясним пропуск идва, след като инвеститорът "Голдън бийч прима БГ" прави всичко възможно, за да заобиколи дългата и скъпа процедура по изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда и оценка за съвместимост с "Натура 2000" на проекта си. Поводът за решението е жалба на част от местните хора, които не желаят мина в съседство, не желаят бактериална и химическа обработка на земята, нито непозната заплаха за въздуха и водата в района и подемат инициатива за изграждане на екопарк в района. Версията на концесионера обаче е съвсем различна - зад зелените искания се крият интереси на конкуренти. Самата жалба извървява дълъг път до разглеждането й по същество и в крайна сметка е допусната на последна инстанция във ВАС през ноември 2012 г. Съдът се позовава на Орхуската конвенция*, която осигурява достъпа на граждани и природозащитни организации до информация и правосъдие по въпросите на околната среда. Това беше вторият случай, в който съдът се позовава на международния документ, предоставящ допустимост на жалби от лица, които нямат пряк материален интерес т.е. не са съсобственици или непосредствени съседи. Първият случай е за Общия устройствен план на Царево. Решението е взето "при съществени нарушения на административно-производствените правила и в противоречие със закона", посочва съдебният състав с председател Аделина Ковачева и членове Кремена Хараланова и Бисерка Цанева. Жалбоподателите – местно гражданско обединение, подкрепено от кмета на Радомир Пламен Алексиев, са учудени от решението в тяхна полза. "Това е доказателство, че разполагаме с инструментариум, за да живеем в демокрацията, за която се борим. Съдът прие нашите аргументи, без да се налага да блокираме улици, да крещим под прозорците", коментира пред "Капитал" Асен Велев от инициативния комитет за обявяване на землищата на с. Горна Диканя и с. Долна Диканя за екологично чист регион, а местността Вакарелец - за екопарк. Благородните намерения на набързо учреденото гражданско обединение обаче са поставени под съмнение от инвеститора "Голдън бийч прима", който започва да проучва находището преди 10 години – през 2004 г. "Бедата в цялата тази история е, че в случая става въпрос за интереси, за конкуренти, които искат да изземат директно нашия труд. Имаме три предположения кои са те, но не можем да ги докажем. Фирми, които работеха в района на Брезник и бяха пресирани по същия начин, продадоха труда си и напуснаха страната", коментира пред "Капитал" Георги Лесидренски, бивш собственик и настоящ управител на "Голдън бийч прима". Подозренията му са, че зад жалбоподателите стоят корпоративни интереси, чиято цел е да откажат компанията от проекта. "Не мога да си обясня как ще събера десет души с под средно образование, достатъчно компетентни в екологията и всички други области, и ще ги организирам в този момент, в който не е имало една пътека там, да правя екологичен парк. Те нямат какво да ядат, нямат никакво производство, натискаха се да ги вземем на работа при нас, защото един човек издържа още четирима покрай себе си", продължава Лесидренски. Асен Велев от инициативния комитет категорично отрича обвиненията и твърди, че няма изгода от конфликта с инвеститора. Той настоява още, че ако притесненията на местните за вредите от добива на злато бяха адресирани адекватно, а процедурата беше изпълнена по законен и прозрачен начин, хората нямаше да се занимават със съдебни дела, плащане на адвокатски хонорари и съдебни експертизи. "Находището е разположено под последния рид на Голо бърдо. Представете си Черни връх - и на "Алеко" да разкопаем мина. За нас е същото. Там има особен микроклимат, няма индустрия, въздухът е чист, а в същото време има много вятър, който ще разнася праха от мината. Земята е обработваема, а в близост са Клисурската река и язовир "Диканя", разказва Велев. Местните имат много въпроси, свързани с технологията на добив и отражението й върху околната среда, но не могат да получат отговори, тъй като нито има работен проект, нито ОВОС. "Интересува ни какви ще са праховото замърсяване, шумовото замърсяване, как си взаимодействат с почвата и водата бактериите и химикалите, с които се обработват скалите, какво се прави в случай на разлив", пита той. Лесидренски твърди, че опитите на фирмата да представи проекта пред местната общност са ударили на камък. Организирани са били срещи с авторите на материала, с който се предвижда да се разрушават скалите ("Булад" - бел. ред.), както и със старши асистент от Минно-геоложкия университет, с който компанията си сътрудничи по проекта. "Искахме тези специалисти да обяснят всичко на хората, но никой не слуша", оплака се той. Според Велев обаче местните нямали представа за намеренията да се разработва такъв проект, докато не видели статия във в. "24 часа". Има и разнопосочни версии за това как се е провело общественото обсъждане на проекта - и двете страни твърдят, че другите са се опитали да го провалят. "Голдън бийч прима БГ" е малка българска геологопроучвателна компания. "Хората ни са с дългогодишен опит, голяма част от тях са работили в чужбина и работят при нас на обменен принцип, когато има по-сериозни проекти", обясни Лесидренски. "В областта на металните полезни изкопаеми няма друга такава компания. Ние сме първите, които са изминали целия път от проучването до концесията", казва той. Това всъщност не е съвсем точно, тъй като същия път измина и "Трейс рисорсиз", която преди по-малко от две години беше купена от "Асарел - Медет" на етап преди получаване на концесия за добив на злато в района на Брезник. И в света геологопроучвателните дружества традиционно работят до доказване на залежи, след което продават проектите си на добивни компании, които разполагат с необходимата експертиза и финансови ресурси. Логично, колкото по-напреднал е проектът и колкото по-малко административни процедури остават до реалния добив, толкова по-добре може да бъде продаден. Такива са плановете и на "Голдън бийч прима". "На нас ни е пределно ясно, че концесионната дейност нататък не е лъжица за нашите уста. Там се изискват огромни инвестиции, сериозни фирми", казва Лесидренски. Проектът е бил предложен на канадската Dundee Precious Metals още преди няколко години. Според Лесидренски обаче от фирмата са отговорили, че имат достатъчно проблеми в България и още един ще им дойде в повече. Отказ е получила фирмата и от "Асарел - Медет" за друг свой проект. Става дума за медно-златното находище "Вишаите" край софийските общини Божурище и Сливница, където също се чака концесия. За проекта "Диканите" преговори са били водени с минната компания на Катар в продължение на шест месеца, докато се е чакало съдебното решение. В момента преговори се водят и с американски инвеститор. Неуспешен е бил и опитът на фирмата да се листне на борсата в Торонто, "тъй като там също се изискват много средства, които ние просто нямаме", каза Лесидренски. "Всичко е игра на нерви, от 2009 г. насам практически не можем да направим нищо", добави той. Самата фирма "Голдън бийч прима" до пролетта на 2011 г. е собственост на Георги Лесидренски, който я прехвърля на регистрираната във Великобритания London Energy Capital, представлявана от Тодор Иванов. Ако се съди по обявените в Търговския регистър документи за залог и заличаване на залога в месеците около продажбата, сделката е била на стойност 980 хил. евро. Само няколко месеца по-късно фирмата отново сменя номиналния си собственик, като е прехвърлена на "Геостар майнинг България", в която собствеността е поравно разделена между Тодор Иванов и Марио Георгиев. Последният е свързан с Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни, по-известни като мормоните. "Геостар майнинг" притежава също "Геотехникс инженеринг", която през 2012 г. получава разрешение да проучва за полезни изкопаеми площта Добри дол - отново в землищата на Долна и Горна Диканя. Разрешението е блокирано от жалба в съда, подадена от кмета на Радомир и членове на инициативния комитет, т.е. същите хора, блокирали концесията за находище "Диканите". "Голдън бийч прима" получава разрешение за проучвания за метални полезни изкопаеми в Радомирско през септември 2004 г. "Представете си един инвеститор 10 години да проучва, за да стигне от зелената поляна до откритие за концесия. Проучвателната дейност е най-рисковото нещо", казва Лесидренски. Според проспекта на "Геостар майнинг" за проучване и оформяне на документацията за находище "Диканите" са инвестирани между 700 хил. и 1 млн. канадски долара. През 2009 г. "Голдън бийч прима" получава удостоверение за търговско откритие и подава заявление за получаване на концесия. От този момент до правителственото решение от 2011 г. тече съгласувателна процедура в различните министерства. МОСВ посочват, че заявената концесионна площ е 392.8 дка (находище от 209.2 дка плюс площта за инфраструктура), т.е. надвишен е прагът от 250 дка и подлежи на задължителна ОВОС (според Закона за опазване на околната среда). МОСВ записват, че инвестиционното предложение освен това подлежи на оценка за съвместимост с "Натура" според Закона за биологичното разнообразие. Екоминистерството иска изменение на правителственото решение, така че да бъде записана изрично необходимост от влязло в сила решение по ОВОС и оценка за съвместимост. Забележката на МОСВ е приета, което е отразено в протокол от заседанието на министрите от 05.10.2011 г. Въпреки това в бр. 81 на Държавен вестник се публикува първоначалният вариант на решението - без забележката на МОСВ. Според него проектът не подлежи на задължителен ОВОС. "Когато подадохме документи, нашата концесионна площ беше 209 дка. Съгласно закона за площ до 250 дка не само не се изисква ОВОС, но и въпросът се решава от РИОСВ, в случая в Перник", казва Лесидренски. По думите му са направени екологични изследвания, представени са всички документи и през 2009 г. Регионалната инспекция издава постановление, с което казва, че не е необходимо да се извършва екологична оценка. Междувременно компанията дава на минни инженери да направят проект какво е необходимо за изземването на участъка и за допълнителни дейности и именно в техните оценки се появяват спорните близо 400 дка. Според Лесидренски едва след като са подадени документите в Министерството на икономиката, става ясно, че компанията няма нужда от толкова голяма площ. "В министерството много се забавиха нещата, чакахме повече от шест месеца и когато прегледахме основно проекта, се оказа, че не са ни необходими тези декари", обясни той. Последната оценка на компанията е повече от любопитна – тя е само с 4 дка по-малка от лимита, над който се изисква изготвянето на ОВОС. "Установихме, че 246 дка са абсолютно достатъчни за цялостното провеждане разработката на концесията, за толкова писахме на министерството и те ни казаха, че ще го имат предвид при сключването на договора", каза Лесидренски. При обсъждането на решението в Министерския съвет обаче никъде не става въпрос за 246 дка, а за заявените близо 400. Проектът на "Голдън бийч прима" всъщност е малък по стандартите на добивната индустрия – както като площ, така и като запаси. Самият Лесидренски казва, че купувач се търси сред по-малките фирми. "В момента говорим за един участък от общо четири, където общото количество на запасите е около 20 тона. Това за една средно голяма разработваща компания е достатъчно добре. Още повече че ние сме правили нашата икономическа оценка въз основа на цена на златото от 850 долара за тройунция, което е много сериозна долна граница въпреки ниското съдържание на злато – 0.8 грама на тон руда", обясни той. Инвестиционното предложение предвижда да се разработи открит рудник. Разрушаването на скалите ще бъде безвзривно, като се използва разработеното от българи средство "Булад", съдържащо неорганични екологосъобразни силикатни минерали. След натрошаване на рудата тя ще се изсипва върху площадка, където ще се подлага на бактериално излужване и няма да се използват цианиди. "Това е най-напредничавата световна практика, представлява извличане с бактерии, които съществуват в самата земя, ние просто ги активираме с материали, които могат да се купят във всеки строителен магазин", каза Лесидренски. След като се извлече златото, рудата и скалите ще се връщат в изкопите, така че на мястото на мината ще се възстанови първоначалният ландшафт. Концесията за добив на злато в района има подкрепата на кмета на Долна Диканя Елинчо Колев, но не и на кмета на община Радомир Пламен Алексиев, в чиито граници се намират находищата. "На практика това е част от Витоша и искаме природен парк "Витоша" да го направим с един много хубав проект", коментира пред "Капитал" Алексиев, добавяйки, че тази идея в момента се обсъжда съвместно със Столична община. "Много малко хора знаят, че оттам минава прeкият път за Самоков. В този район могат да се съчетаят земеделието, екологията и туризмът. Природен парк Витоша е богатство. Прекият път към Самoков, с който можем да обслужим района, също е много хубаво нещо. Но те не комуникират с разработване на такава концесия за нещо, което въобще не е сигурно дали го има и колко ще струва и какво ще се случи", казва Алексиев. Той твърди, че не обмисля вариант да отдава находището на друг инвеститор. "Искаме района да остане съвсем друго нещо", казва Алексиев. Потвърждавайки думите му, гражданското обединение от Диканите инициира процедура по обявяване на малък участък от района в защитена територия, тъй като в него виреят няколко редки растителни видове. Въпреки одобрението на РИОСВ - Перник, за обособяването на защитена територия, МОСВ отказва да подпише заповедта заради припокриване с блокираната златна концесия. В каква посока ще се развие спорът, тепърва ще се разбере. По думите на Георги Лесидренски Министерският съвет най-вероятно ще обжалва решението пред последна инстанция на ВАС, инвеститорите също ще защитават интереса си до последно. Докъде ще стигне гражданската енергия на диканци е трудно да се прогнозира. Независимо дали тя е спонтанна или дирижирана (както подозира концесионерът) обаче винаги има опасност тя просто да се окаже използвана и златните находища услужливо да се окажат в нечии други ръце, а лозунгите за опазване на местната флора и фауна – набързо заметени под килима.
Източник: Капитал (13.01.2014)

Шеф от Дънди Прешъс изненадващо хвърли оставка От канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", която у нас е концесионер на златната мина в Челопеч, си е тръгнал досегашният директор корпоративни и външни отношения Алекс Нестор. Той от дълги години представлява бизнеса на корпорацията в България, но на 31 януари 2014 г. изненадващо е взел решение да напусне високия пост, предаде Медияпул. Нестор започва работа в "Дънди" през 2003 г. като мениджър "Проекти" в Челопеч и през годините изпълняваше различни и все по-отговорни ръководни роли в областта на отношенията с държавните органи и другите публични институции. На последната си длъжност "Директор корпоративни и външни отношения" той отговаряше за връзките на компанията с държавните институции и заинтересовани страни. За повече от десетте години работа той работи не само по корпоративните проекти, сред които и стартиране на златодобива край Крумовград, но и по социални и обществени проекти като финансирането на купа "Дънди" по художествена гимнастика, полагането на основите за проектите ни в подкрепа на общността в регионите на Челопеч и Крумовград, и развитието на връзките ни с обществеността. Още не е определен наследникът на поста на Нестор, който представляваше компанията и в браншови организации като Минната камара, Американската търговска камара в България и др.
Източник: Money.bg (06.02.2014)

"ДПМ Челопеч" отчете ръст на добива и спад на печалбата Двуцифрен ръст на добива през миналата година отчете златодобивното предприятие "Дънди прешъс металс Челопеч", след като в края на 2012 г. приключи проектът за разширение и модернизация. През миналата година са добити рекордните над 2 млн. тона руда, което е с 12% повече, отколкото предходната година. Със същия процент са намалели разходите за добив в резултат на изпълнения проект, стана ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM). Печалбата на българското дружество обаче е спаднала заради по-ниските цени на металите. Освен злато в Челопеч се добиват също мед и в по-малки количества сребро. Увеличеният добив е довел и до ръст в преработката на руда и производството на концентрат с 6% на годишна база. Общо за миналата година компанията е произвела 126.6 хил. тона. Тъй като предприятието в Челопеч е основният актив на DPM, увеличението в местното производство е повишило обемите на канадската компания като цяло до 144.3 хил. тона концентрат (6% ръст). Количеството на добитото злато и мед под формата на концентрат в българския завод е нараснало съответно с 9 и 7% до 131.8 хил. тройунции и 45.6 млн. фунта (20.7 млн. кг). Преди около година "ДПМ Челопеч" приключи проекта си за 126 млн. долара, в рамките на който бяха изградени нови подземни съоръжения, модернизирана беше обогатителната фабрика и хвостохранилището, инсталирано беше ново оборудване и беше въведена система за мониторинг на дейностите под земята. Инвестицията беше финансирана с банкови кредити (най-голямата сума беше отпусната от Европейската банка за възстановяване и развитие) и собствени средства. В резултат на това през миналата година производствените разходи на компанията намаляха до 40.08 долара на тон преработена руда (45.77 долара през 2012 г.). Това се дължи главно на по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, и на по-малките разходи за поддръжка. Въпреки това финансовите резултати на "ДПМ Челопеч" са се понижили, спад отчита и канадската компания, става ясно от отчета. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се е понижила с 22% и е достигнала 152.6 млн. долара за 2013 г. Причината за това е поевтиняването на металите, чийто ефект се оценява на -61.4 млн. долара. Това не успява да компенсира увеличението на продажбите с 22.3 млн. долара. В началото на този месец заводът в Челопеч е започнал въвеждането в експлоатация на инсталацията за производство на пиритен концентрат, чието изграждане започна през миналата година. Инвестицията в проекта е 23 млн. долара и се финансира от самото предприятие. Целта е да се оползотвори "заключеното" в пирита злато, което в момента не може да се отдели. През миналата година беше подписано тригодишно споразумение с китайската Xiangguang Copper за продажба на до 200 хил. тона пиритен концентрат годишно, като доставките трябва да започнат до края на март 2014 г. Миналата есен "ДПМ Челопеч" замрази втората фаза от проекта - за преработка на концентрата на място, след като оценката показа, че на този етап това е икономически неизгодно.
Източник: Капитал (19.02.2014)

Труден напредък в Крумовград Канадската компания продължава да развива и другия си проект в България за добив на злато край Крумовград, където работи дъщерното й дружество "Дънди прешъс металс Крумовград". В отчета се посочва, че в момента се изготвя подробен устройствен план (ПУП), на базата на който компанията трябва да получи разрешение за строеж. От DPM обаче посочват, че изборите през май миналата година и политическият климат след сформирането на новото правителство са довели до забавяне на останалите необходими разрешителни от общината. Това включва и самия ПУП, който е бил активно обжалван от местните власти, става ясно от отчета. В началото на октомври 2013 г. кърджалийският административен съд е отхвърлил отказа на общинския съвет в Крумовград да издаде разрешение за изготвяне на ПУП и го е задължил да се произнесе в рамките на един месец. Това решение обаче е било обжалвано пред тричленка, а по-късно и пред петчленка на Върховния административен съд, който в крайна сметка се е произнесъл в полза на компанията. В момента се очаква общинският съвет в Крумовград да изпълни решението на съда. Плановете на дружеството са да започне изграждането на необходимите съоръжения на находището "Ада тепе" до средата на годината. Добивът обаче няма да започне преди края на 2016 г. или през първото тримесечие на 2017 г.
Източник: Капитал (19.02.2014)

Общинският съвет в Крумовград спря проект за добив на злато Общинският съвет в Крумовград за пореден път възпрепятства спорния проектза добив на злато от района на Ада тепе. Съветниците от ДПС се обявиха против издаването на подробен устройствен и парцеларен план за обекти в бъдещия златоносен участък. Плановете са необходими, за да може концесионерът на находището да започне строителството на съоръжения на открития рудник и обогатителната фабрика. Това е поредното отрицателно решение на Общинския съвет по този казус, припомня БНР. Според юристи, то нарушава Закона за устройство на територията и може да бъде отменено от областния управител на Кърджали. Преди дни, Върховният административен съд окончателно потвърди министерско решение от 2011 г., одобряващо проекта на "Дънди прешъс метълс". През последните няколко години инвестиционното предложение на "Болкан минерал енд майнинг", дъщерно дружество на канадската "Дънди прешъс метълс", беше обжалвано няколко пъти от екологични организации.
Източник: econ.bg (10.03.2014)

Златотърсачи оставят на сухо цял град Канадски златотърсачи може да оставят без вода десетки хиляди жители на Крумовград и съседните села. Компанията "Дънди Прешъс Металс-Крумовград" ЕАД тайно от местната власт започна строителни работи по златната мина на връх Ада тепе. Край реката до село Скалак златодобивната фирма наскоро е изградила шахтово-тръбен кладенец с дренажен лъч, върху който има две ревизионни шахти. От "Дънди" съобщиха, че работят по издадено разрешително от Басейнова дирекция-Пловдив за подземни води чрез нови съоръжения. "До момента е изградена само подземната част на водовземно съоръжение, която е част от проучването на подземните води и не представлява строеж по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), допълват от компанията. Според тях надземната част на съоръжението може да се изгради само, след като се преминат процедурите по Закона за устройство на територията.
Източник: Стандарт (24.03.2014)

“Дънди” отмъкна $153 млн. от златото на Челопеч $152,6 млн. е консолидираната преобразувана печалба преди данъци, финансови разходи и амортизационни отчисления (Adjusted EBITDA) на златната мина в Челопеч. Това е записано в годишния финансов отчет на канадската компания "Дънди Прешъс Метълс", оповестен на техния сайт. Спрямо 2012 г. фирмата отчита понижение от $43 млн. заради сериозния спад на цените на металите на световните борси. Общите приходи от Челопеч за 2013 г. възлизат на $231,9 млн. От находището в Челопеч са добити 2 млн. тона руда, или с 12% повече от 2012 г. От рудата са извлечени 131 825 тройунции (4,1 тона) злато, 218 866 тройунции (6,8 тона) сребро и 45,6 млн. паунда (20 хил. тона) мед. В същото време за правото да експлоатира най-голямата златна мина в България "Дънди" плаща на държавата годишна концесионна такса от 1,5% от стойността на добитото злато, сребро и мед. Наред с това корпоративният данък у нас е един от най-ниските в света, което прави добивът на злато изключително рентабилна дейност. В отчета се посочва, че "Дънди" планира да отвори златния рудник на Ада тепе край Крумовград в края на 2016 г. или в началото на 2017 г. През 2013 г. по родопския проект са направени капиталови разходи за $11,5 млн. Находището съдържа 28 тона злато и 14 тона сребро. За Ада тепе златотърсачите ще плащат годишна концесионна такса от 1,44%. В документа е посочено, че забавянето на инвестицията се дължи на съпротивата на Общинския съвет в Крумовград, който вече три пъти отхвърля заданието за Подробен устройствен план на мината. Много местни жители се обявяват срещу проекта заради опасенията им за влиянието му върху природата. Освен мината в Челопеч, канадската компания експлоатира още рудник в Капан, Армения, и медодобивен комбинат в Цумеб, Намибия. В последния се преработва богатата на арсен руда от българското Средногорие.
Източник: Стандарт (26.03.2014)

Златодобивният проект край Крумовград поскъпна Проектът за златодобив край Крумовград, който се разработва от българското дъщерно дружество на канадската Dundee Precious Metals (DPM), ще струва повече, отколкото бяха първоначалните оценки. Това става ясно от ревизираната прогноза на компанията. Освен това намеренията на компанията продължават да срещат пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата. Общите капиталови разходи ще достигнат 191.3 млн. долара вместо очакваните преди две години 153.5 млн. Основната част от средствата са за започване на добива и ще бъдат инвестирани в началото. Причините за поскъпването са по-голямата сума, определена за непредвидени разходи, допълнителните средства за подобряване на сигурността и повишаването на цените и заплатите. Заради оптимизирането на плана за минните работи компанията очаква да постигне по-висок добив на метал от по-малко руда. Началните разходи по проекта ще бъдат 164.1 млн. долара в сравнение със 127.4 млн. долара, планирани през 2012 г. Около 30 млн. от сумата идва от повишаването на преките разходи, а непредвидените разходи са увеличени с 11 млн. От DPM посочват, че предишната оценка е правена на базата на данни от 2010 г., а оттогава значително са нараснали цените на контрагентите и разходите за труд. В съобщението не се посочва на какво се дължи повишаването на непредвидените разходи. Без промяна остава оценката за инвестициите в процеса на разработване на мината (12.5 млн. долара), а леко повишение до 14.7 млн. долара (от 13.5 млн.) има при предвидените разходи за закриване и рехабилитация. Въпреки ревизията на необходимата инвестиция проектът остава рентабилен. "Допълнителната оптимизация на плана за минните работи осигурява по-високо производство на метали при по-малко преработена руда", каза президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Разчетите показват, че предприятието в Крумовград ще преработва около 75 хил. тона по-малко руда годишно, а добитият концентрат ще е близо два пъти и половина по-малко. Независимо от това съдържанието на злато и сребро в него ще е по-голямо. Общо за живота на мината, който вместо 9 става 8 години, се очаква да бъдат произведени 685.5 хил. тройунции злато и 310 хил. тройунции сребро. Прогнозата е почти без промяна от предходната. Срокът за изплащане на инвестицията намалява от 3.3 на 2.5 години. Проектът на "Дънди прешъс металс Крумовград" (преди "Болкан минерал енд майнинг") продължава да среща пречки от местните власти и това може да отложи започването на работата, става ясно от съобщението. В началото на октомври миналата година административният съд в Кърджали отмени отказа на общинския съвет в Крумовград (контролиран от ДПС) да разреши разработването на подробен устройствен план и му даде едномесечен срок за преразглеждане. Съветът обжалва решението на всички възможни инстанции и през февруари 2014 г. съдът окончателно се произнесе в полза на компанията. В началото на март съветниците отново разгледаха и отхвърлиха искането на дружеството. Областният управител отказа да одобри решението на общинския съвет и отново го върна за разглеждане. Въпреки безкрайната въртележка компанията се надява да успее да си осигури останалите необходими разрешителни през тази година. Ако това стане, реален добив ще може да започне в края на 2016 или началото на 2017 г. От DMP обаче посочват, че ако общинският съвет продължи да бави процедурата, компанията ще отложи инвестициите си в проекта и ще се ограничи само до разходи за осигуряване на останалите разрешителни.
Източник: Капитал (03.04.2014)

Всеки трети в Крумовград с молба в „Дънди" 1 237 крумовградчани са подали молби за работа в офиса на „Дънди Прешъс Металс" в Крумовград. Това е абсолютен рекорд, като се има предвид, че по последни данни на Националния статистически институт в града живеят по постоянен адрес 4 947 души, а населението в трудоспособна възраст е 55,07 %. Сред подалите молби за постъпване на работа в дружеството, което ще добива злато на Ада тепе, има както инженери и специалисти по минно дело, така и общи работници. Сред желаещите да работят в златодобива на Ада тепе има и по 2-3 членове от фамилия, които твърдят, че инвестицията на „Дънди" в Крумовградско се явява спасение в региона след краха на тютюнопроизводството. Реалният добив на злато ще започне в края на 2016-та или началото на 2017 година. През 2015-та се очаква да започне изграждането на базата. Голям е интересът и за работа в „Горубсо – Кърджали". В дружеството има 300 молби за работа, но заради забавената процедура за старт на инвестиция на дружеството, назначения в момента няма. След спирането на ОЦК, в „Горубсо" бяха назначени 150 бивши металурзи.(http://fakti.bg)
Източник: Други (17.04.2014)

Срокът за участие в Next Generation e удължен до 9 май Срокът за подаване на заявления за участие в конкурса на "Капитал" за млади мениджъри и предприемачи NextGeneration 2014 се удължава до 9 май. Както и досега, в петото издание могат да участват млади професионалисти с бизнес и предприемачески опит и лидерски потенциал, а възрастта им трябва да е до 35 години. Оценяват се лично кариерно развитие, иновативност, отговорности, финансови резултати и постижения на сегашния пост. Основни изисквания за кандидатите са да имат поне 2 години опит на управленска позиция и да работят в България. Участието в конкурса е неограничено - заявления могат да подават и вече участвали в предходни години кандидати. Наградите в конкурса са три MBA стипендии от партньора на проекта - WUExecutive Academy към Vienna University of Economics and Business (WU), като награденият на първо място получава пълна стипендия, на второ място - частично финансиране 50%, на трето място - частично финансиране 25%. Награждаването е в края на май 2014 г. Първите 15 кандидати получават 6-месечен дигитален абонамент за "Капитал". Документи за кандидатстване за първата фаза на NextGeneration 2014 са попълнен формуляр за участие на английски език и професионална биография на английски език със снимка и се качват в създадената за целта форма на http://www.capital.bg/next. Конкурсът е с подкрепата на пенсионноосигурителна компания "Доверие" и Dundee Precious Metals. Етапи на оценяване Етап 1 - изпращане на документи за участие. Етап 2 - предварителна селекция на кандидатите според условията за участие и критериите за оценка в конкурса. Избират се 12 финалисти, които преминават в следващия етап. Етап 3 - интервюта на финалистите с журито. Провеждат се на английски език. Членовете на журито ще бъдат обявени публично след провеждане на интервютата. Да са на възраст до 35 години включително. Да работят в България. Да заемат мениджърска позиция или да имат собствен бизнес. Да имат минимум 3 години трудов опит, от които поне 2 години на управленска позиция. Компанията, в която работят, да оперира от минимум 2 години и да няма задължения към държавата или служителите си. Да притежават бакалавърска или еквивалентна на нея степен от акредитиран университет. Да владеят английски език писмено и говоримо.
Източник: Капитал (25.04.2014)

Канадската компания "Дънди Прешъс Металс"/ДПМ/ спечели трето дело срещу Общинския съвет в Крумовград, който положи неимоверни усилия да се противопостави на инвестиционното намерение за добив на злато от находището на Ада тепе, в непосредствена близост до вододайната зона на града. Съветниците се аргументираха с екологична опасност за района. Административният съд в Кърджали заседава на 13 май по последния казус, свързан със Закона за устройството на територията и образуван по жалбата на ДПМ, а на 31 май публикува в сайта окончателното си решение по него. Така магистратите отменят решението на Общинския съвет в Крумовград от 7 март в частта му, с която е отказано издаването на разрешение за изработване на подробни устройствени планове /ПУП/-планове за регулация и застрояване /ПРЗ/ на 6 имота в землищата на селата Скалак и Овчари в местността Ада тепе. В жалбата си ДПМ твърди, че "оспореното решение по съществото си представлява изричен отказ на общинския съвет в Крумовград да разгледа по същество направеното искане за изработване на проект за ПУП-ПРЗ, излага съображения за липса на мотиви към оспореното решение, както и за нищожност на акта поради противоречието му с влезли в сила съдебни решения. Решението на магистратите в Административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Това е само част от дългата съдебна сага на канадския инвеститор. През годините казусът с разработването на златното находище стигна и до Върховния административен съд. Петчленен съдебен състав потвърди решението на екоминистъра Нона Караджова от ноември 2011 г., с което тя даде зелена светлина на проекта. Предшественикът й Джевдет Чакъров отказваше да разреши това.
Източник: Нов живот (02.06.2014)

495 са действащите концесии за добив на природни ресурси, за които е сключен концесионен договор, обяви министерството на икономиката и енергетиката. В това число влизат и концесионните договори, сключени с общините. По групи подземни богатства броят на концесиите е: * За метални полезни изкопаеми, включително злато и сребро - 18 бр. * За индустриални минерали – 73 бр. * За нефт и природен газ – 17 бр. * За твърди горива – 19 бр. * За строителни материали – 309 бр. * За скалнооблицовъчни материали – 58 бр. * За минни отпадъци – 1 бр. По данни за 2013 г. с най-голям дял добито подземно богатство и оттам постъпили приходи от концесионни плащания по видове подземни богатства са: При концесиита за добив на метални полезни изкопаеми: * находище “Челопеч” – с концесионер “Дънди Прешъс Металс Челопеч” ЕАД * находище “Елаците” – с концесионер “Елаците мед” АД * находище “Асарел” - с концесионер “Асарел Медет” АД При концесиите за добив на природен газ: * находище “Каварна” с концесионер “Петрокелтик” ООД * находище “Калиакра” с концесионер “Петрокелтик” ООД При концесии за добив на индустриални минерали: * находище “Вятово” с концесионер “Каолин” АД * находище “Есенниците” с концесионер “Каолин” АД * находище “Саръгьол 21” с концесионер “Каолин” АД При концесиите за добив на твърди горива: * находище “Източномаришки въглищен басейн” с концесионер “Мини Марица- изток” ЕАД. През 2013 г. постъпилите приходи от концесионни плащания са в размер на 73 223 756 лв. без ДДС и ДДС в размер 14 360 707 лв. По бюджета на съответните общини по местонахождение на концесионните обекти са преведени 26 776 955 лв. без ДДС. По групи подземни богатства концесионното плащане е: * енергийни – нефт, газ, твърди горива - 22 540 181 лв. без ДДС; * метални - 29 970 287 лв. без ДДС; * неметални и строителни - 20 113 291 лв. без ДДС. Най-много са концесиите за строителните материали, но основните приходи за държавата са от металите и от нефт и газ.
Източник: 24 часа (16.06.2014)

45 души от персонала на „Дънди – Крумовград” излизат на трудовата борса. В офиса на фирмата, която има концесия за добив на злато от находището „Хан Крум”, ще останат само 5-6 души, основно административен персонал. Масовото съкращение е заради невъзможността да започне разработването на находището Ада тепе, а това означава, че на практика „Дънди” замразява, засега, проекта си. Одисеята със златото край Крумовград продължава вече 14 години. Компанията е инвестирала десетки милиони за проучвания, регистриране на търговско откритие и изготвяне на проект за експлоатация на златното находище на върха Ада тепе, където са доказани залежи от 27 тона скъпоценен метал. Въпреки че фирмата има 30-годишна концесия, Общинският съвет на Крумовград отказва да издаде подробен устройствен план за местата, където трябва да се построят техническите съоръжения на бъдещия открит рудник. Това на практика спира добива на злато за неопределено време.
Източник: Преса (20.06.2014)

Зелена светлина за добив на злато на Ада тепе Местният парламент в Крумовград гласува да бъде дадено разрешение на канадската фирма "Дънди прешъл метълс - Крумовград" ЕАД за изработване ПУП за находището Ада тепе. На извънредно заседание в Крумовград 19 съветници гласуваха "за", а петима "въздържал се". Общинските съветници заявиха, че решението, което са гласували, е трудно и отговорно. Те подчертават, че ще продължат с изисквания към фирмата, за да гарантират здравето на хората и екологията на района при работата на рудника. "Дънди прешъл метълс" (ДПМ) имат договор за концесия за 30 г. за добив на общо 36 712 кг злато и 34 316 кг сребро. Проблемът с разработване на златната мина в Крумовград има 12-годишна история. В първия си вариант проектът "Ада тепе" предвиждаше преработката на рудата до концентрат да се извършва на място чрез цианидна технология. Впоследствие проектната технология бе изцяло преработена от инвеститорите. Според новия вариант, рудата ще се добива и преработва, но без приложението на цианидите. Полуконцентратът ще се транспортира по море до Намибия, където канадската фирма "Дънди прешъл метълс" има съоръжения за златодобив.
Източник: Стандарт (08.07.2014)

Между 220 и 250 души ще бъдат наети в рудника при Ада тепе по време на неговата експлоатация. Това обяви изпълнителният директор на „Дънди прешъс металс Крумовград“ Илия Гърков пред „Инвестор“. „Всяко отворено работно място в тази промишленост генерира още поне три в различни други индустрии и в сферата на услугите“, коментира той. Рудникът ще бъде уникален заради отношението към околната среда. Площта му ще бъде три пъти по-малка от първоначалния план - между 75 и 80 хектара. Очаква се в края на 2015 г. да започне строителството на съоръженията по проекта за добив на злато от Ада тепе. Към момента оценката за инвестицията е 164 млн. долара. „Няма да произвеждаме крайната продукция злато, а концентрат“, обясни Гърков. Очак­ва се да се добиват между 820 000 и 850 000 тона руда годишно. Концентратът ще е около 10 000 т на година. Запасите от злато в находището са 27 тона. Има и минимални количества сребро - под 10% от общия продукт. Проектът на компанията е за 12-15 години, като рудникът ще бъде експлоатиран до 10 години. „Ако сравним с „Елаците“ и „Асарел“ - те работят по над 20 млн. тона руда годишно. При нас в цялото находище няма толкова - там има между 6 и 7 млн. тона руда. А те преработват толкова за четири месеца“, каза още Гърков. Одисеята с добива на ценния метал край Крумовград продължава над 10 години. Имаше и протести срещу разработването на находището. През последните години проектът претърпя редица изменения - например беше премахната цианидната технология.
Източник: Преса (27.08.2014)

Държавата продаде 50 млн. лв. дълг на аукцион в понеделник. Министерството на финансите преотвори емисията 2,5-годишни държавни ценни книжа, емитирана на 26 март т.г. с падеж 26 септември 2016 г., съобщиха от ведомството. Лихвата, която ще трябва да се плаща по изкупените облигации, е 1,51%. Това е двойно повече от доходността, която беше постигната на проведения през май аукцион. Тогава годишната доходност по ценните книги бе в размер на 0,83%. Въпреки това обаче страната ни се представя по-добре от други държави в региона. Постигната доходност е под тази на сходни облигации в национална валута на редица държави от ЕС. В Полша например държавата ще плаща 2,30% за подобни ценни книги, в Румъния - 2,72%, най-голяма е доходността по облигациите, емитирани от Турция - 9,11%, сочат данните на финансовото министерство. От там отчитат, че новият търг е предизвикал интереса на участниците, а общият размер на подадените поръчки е достигнал 161,1 млн. лв. Това съответства на коефициент на покритие от 3,22, уточняват от ведомството на Румен Порожанов.
Източник: Стандарт (27.08.2014)

Металургия К100: Разнородна сплав Продължаващ спад в черната металургия и сравнително стабилно производство на цветни метали. Такава най-общо е картината в сектора през 2013 г., която за поредна година показва как възможността на цветните метали да достигат до по-далечни пазари помага на производителите да останат по-незасегнати от кризата, отколкото стоманодобивните предприятия. Нещо повече - цветната металургия, която през миналата година достига нивата си от сравнително силната 2011 г., успява донякъде да компенсира спада в черната, така че като цяло секторът се представя по-добре от предходната година. Положителни са данните за износа на цветни метали, включително на прокат, който е с по-висока добавена стойност. Стоманодобивът обаче остава слаб, което е отражение на свитите пазари в Европа и сигнал, че индустрията все още не се е възстановила. Негативен ефект върху местните производители през миналата година оказа поевтиняването на металите на световните пазари, както и високите цени на електроенергията в страната, които правят продукцията неконкурентна. Малък светъл лъч е прекратяването на нерегламентирания внос на черни метали и схемата за източване на ДДС през 2012 г., което донякъде разшири вътрешните пазари за производителите през миналата година, каза председателят на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Финансов ефект Най-голямото металургично предприятие в страната - "Аурубис България" (бившият медодобивен комбинат в Пирдоп, който е част от германската група Aurubis), отчита с над 10% по-ниски приходи през миналата година. Спадът обаче не се дължи на по-слаби оперативни резултати, тъй като приходите от основната дейност се увеличават с 3% до 4.4 млрд. лв., а на трикратното намаление на финансовите приходи заради оптимизиране на хеджиращите операции, което води и до по-ниски финансови разходи, обясниха от компанията. Въпреки това печалбата намалява пет пъти. Първият сигнал за това дойде още когато компанията майка Aurubis публикува отчета си за финансовата 2012-2013 г., която приключва в края на октомври, където на ниво група беше отбелязан спад на продажбите и печалбата. "Както отчетохме още тогава, понижението се дължи на трудната макроикономическа обстановка, рязкото поевтиняване на металите, значителния спад в цените на сярната киселина и таксите за рафиниране на меден скрап и плановото затваряне на завода в Хамбург за мащабна модернизация. Не на последно място енергийните разходи, които са голямо перо за компанията, определено се отразиха на печалбата", коментира през юни вече бившият изпълнителен директор на "Аурубис България" Никола Треан. В края на юли той беше заменен от Тим Курт. Прогнозите за тази година на Aurubis са, че световната икономика вероятно ще продължи да се възстановява, което ще се отрази положително най-вече на индустриализираните страни. Това би трябвало да има положителен ефект върху българското предприятие, тъй като то работи основно за германската централа. Именно на него до голяма степен се дължеше увеличението на българския износ за Германия през 2013 г., който за пръв път надвиши вноса. Като цяло от компанията предвиждат пазарът на мед да остане балансиран, а предлагането на концентрат от мините да е достатъчно голямо, което означава повече бизнес и по-добри цени за металургичните рафинерии, включително за "Аурубис България". През тази година трябва да приключи и инвестиционната програма за 44.2 млн. евро, която компанията започна през 2009 г. и която ще увеличи капацитета за преработка на концентрати с над 20%. Модернизацията и инсталирането на допълнително оборудване вече завърши, но за да може да се използват 100% от мощностите, трябва да приключи и екологичната част на програмата, за която са предвидени 60% от сумата. Добавена стойност Въпреки лекия спад на приходите, който отчита, "София мед" (част от гръцката металургична група Viohalco) се изкачва с една позиция и за пръв път излиза на второ място в класацията за 2013 г. Там предходната година беше друго дружество от групата - "Стомана индъстри". "Главната причина за ръста на продажбите е разнообразяването на продуктовата гама", каза Антон Петров, представител на Viohalco за България. Компанията произвежда продукти от мед, цинк и сплави, а сред нововъведенията са листа и рулони цинк-титан. Продуктите на предприятието са с висока добавена стойност и почти цялата продукция (96%) е за износ. "София мед" обаче увеличава загубата си повече от два пъти, главно заради понижението на цените на суровините на Лондонската борса за метали. "Това влияе положително на оборотния капитал и паричните потоци, но, от друга страна, и съгласно международните счетоводни стандарти води до обезценка на материалните запаси и съответно отчитане на загуба за периода", обясни главният финансов директор Сергей Влайков. Външните пазари стоят и зад 8-процентния ръст на приходите на шуменския завод "Алкомет", който е седми в секторната класация. През миналата година производителят на валцовани и пресовани алуминиеви продукти разшири продажбите си в Европа, като започна да изнася за Португалия и Ирландия. "Стабилни останаха продажбите в Германия, а ръст имаше в Полша, Франция и други държави", каза директорът за връзки с инвеститорите Иван Динев. През 2012 г. компанията въведе в производство нов стан за валцови изделия, който заедно с модернизацията в леярния цех доведе до ръст на продукцията на валцовия цех и съответно на продажбите. "Очаква се постепенно увеличение и на пресовото производство заради започващата там модернизация", каза Динев. Проектът включва и подобрения в матричното производство. Печалба по две На фона на падащите цени на металите впечатление прави ръстът на приходите на КЦМ. Причината за това е мащабният проект за модернизация, който компанията започна през 2012 г. и който се оценява на около 200 млн. лв. Това е най-голямата инвестиция, правена в КЦМ през последните 50 години, и включва пълно подновяване на цинковото производство и изграждане на нов оловен завод. Ефектът от проекта се вижда и в печалбата на дружеството, която през миналата година нараства повече от два пъти. В резултат на това компанията отчита най-високата рентабилност сред металургичните предприятия в топ 25. Токов удар Приходите на единствения производител на течна стомана в страната "Стомана индъстри" (част от Viohalco) продължават да намаляват заради скъпата електроенергия. "Оттам спада конкурентоспособността и се ограничават страните, до които продуктите могат да достигнат", обясни представителят на Viohalco Антон Петров. Към това се добавя и свитото производство на стомана в Европа, което е сигнал, че индустрията все още не се е възстановила, смята Паунова. В същото време "Стомана индъстри" успява да намали загубата си със 7.5 млн. лв., което по думите на Петров се дължи на по-добата организация. В доста по-силна позиция е друго предприятие от черната металургия - "Промет стиил", което се нарежда на пето място в секторната класация. Приходите му рязко се увеличават и то успява да свие загубата си повече от три пъти през миналата година. Заводът край Бургас работи със заготовки от Украйна и според Паунова засега няма проблем с доставките въпреки ситуацията в бившата съветска република. Една от причините за по-доброто представяне на предприятието е, че за разлика от "Стомана индъстри" то работи изцяло на газ и няма електропещи, което го прави доста по-независимо от поскъпването на електроенергията. Добивно изключение Единственото рудодобивно предприятие, което предостави финансовите си резултати и участва в класацията, е "Дънди прешъс металс Челопеч" (преди "Челопеч майнинг"). През миналата година то увеличи добива с 12% до рекордните над 2 млн. тона руда в резултат на приключилата през 2012 г. модернизация. Въпреки това приходите му намаляват с почти една пета, а печалбата спада с над 40%. По думите на изпълнителния директор Николай Христов причината за това е понижението на цените на металите. Компанията добива основно злато и мед, както и сребро в по-малки количества. От отчета на канадската компания майка Dundee Precious Metals става ясно, че отрицателният ефект от поевтиняването на металите се оценява на повече от 60 млн. долара. В същото време производствените разходи в Челопеч са намалели с 12% на тон продукция, главно заради по-ниските транспортни разходи, след като беше инсталирана подземна лента за извозване на рудата, както и на по-малките разходи за поддръжка. Групата на търговците Най-динамичната компания в секторната класация - "Хъс", работи основно в търговията с метали и скрап, въпреки че се занимава също и с обработка на черни метали. Тя обаче е изключение, тъй като масово резултатите на търговците се влошават. Такива са почти всички компании след "Хъс" в класацията, където приходите са преобладаващо надолу. Независимо от това "Хъс" отчита близо 45% ръст на приходите. "Увеличението се дължи основно на приходите ни от продажби в чужбина и на това, че разработихме външните пазари", каза финансовият директор Таня Кралева. През 2013 г. компанията е привлякла нови клиенти в Румъния, Гърция, Македония, Сърбия, Хърватия и Унгария. За резултатите през миналата година леко влияние имат и приходите от продажби, които компанията е направила за зареждане на закупеното от нея предприятие "Металснаб" (на 23-то място в класацията и също с растящи приходи). По думите на Кралева тенденцията е да се залага на външнотърговска дейност, тъй като вътрешният пазар е ограничен. Въпреки това не липсват сделки и в страната. През миналата година "Хъс" е увеличила наличностите на стоки, така че да може бързо да реагира на поръчки. "Това обикновено са големи клиенти и на практика около една трета от стоката се реализира почти веднага", обясни Кралева. За тази година компанията очаква увеличение на приходите от продажба на продукция, след като новото производство в Лом заработи на пълна мощност. Преди две години "Хъс" закупи терена и сградите на неработещия "Балканкар Рекорд-Дунав" и започна изграждане на завод за производство на тръби, като част от проекта е финансирана с европейски средства. С пускането на производството компанията прогнозира продажбите й на външния пазар да нараснат със 70-80%, като се привлекат нови клиенти в Европа. Основен фактор за това е близостта на река Дунав, по която компанията ще изнася продуктите си. "Като цяло приходите от продажби на продукция ще нараснат около 20%, а при продажбите на стоки не очакваме значителна промяна", каза Кралева. Сериозен спад обаче отчита следващата компания в класацията - търговецът на скрап "Металвалиус", която за 2012 г. беше отличник на сектора по ръст на приходите. Компанията е собственост на гръцката фирма за рециклиране на метали Anamet и е свързана с групата Viohalco. По-ниски са приходите и печалбата и на "ТисенКруп Юпитер стомана", която е част от бизнес групата ThyssenKrupp Materials International. Извън челната десетка тази година остава и "Норд фероиндъстри". Най-фрапиращ спад сред търговците за 2013 г. отбелязва "Метал трейд България" (над 99%), която доскоро беше собственост на "Хъс" и "Интерком груп". Справка в Търговския регистър показва, че преди месец "Хъс" е продала дела си във фирмата и сега остава само варненска собственост. Самата "Интерком" също понижава резултатите си, но остава сред големите търговци на метали. Въпрос на политика Бъдещето на металургията тази година до голяма степен зависи от енергийната политика на правителството. "Отдавна водим разговори с изпълнителната власт, но засега резултат няма", каза Петров, който е и председател на БАМИ. Сред обсъжданите идеи е въвеждането на нови тарифни планове, които да намалят разходите за ток на големите индустриални потребители, тъй като скъпият ток засяга всички енергоемки производства. Друг вариант е въвеждането на пакетни енергийни услуги и мерки, които да са в полза и на двете страни. Например предприятията, които могат да работят през нощта, да го правят, за да спестят разходи за включване и изключване на мощности, срещу което да получават облекчени условия. Междувременно обаче, вместо да облекчат индустрията, решенията на управляващите доведоха до допълнително поскъпване на електроенергията за бизнеса. Стимулирането на износа на ток чрез премахване на т.нар. задължения към обществото (надбавката за зелена енергия) и цената за достъп до мрежата високо напрежение доведоха до изкуствено завишаване на цените вътре в страната независимо от по-слабото потребление на електроенергия. По данни на БАМИ цените на търговете за електроенергия са скочили с над 10%. От сектора се оплакват още от изкуствено ограничаване на вноса на електроенергия чрез капацитета на преносните съоръжения. На европейско ниво през април Европейската комисия публикува насоки за подкрепата, която държавите могат да оказват на индустрията, за да намалят разходите им за зелена енергия, като в същото време се гарантира постигането на климатичните цели до 2020 г. Редица европейски държави и в момента прилагат подобни модели. В България обаче те все още остават на ниво дискусии.
Източник: Капитал (28.08.2014)

„Асарел-Медет” АД получи първия сертификат по стандарта за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия „Асарел-Медет”АД успешно се сертифицира по доброволния стандарт за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и получи първия сертификат за това. Той бе връчен на изпълнителния директор инж. Делчо Николов от д-р Корина Хебестрайт, изпълнителен директор на ЕВРОМИН, на 29 септември по време на Европейския минен бизнес форум в Пловдив. Другия сертификат получи „Дънди прешъс металс - Челопеч”. Това са първите две минни компании в страната, които покриха изискванията на стандарта на ниво „сребро”, като преминаха през верификация на резултатите и външна независима оценка. Стандартът за устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия бе представен публично за първи път през 2012 година по време на второто издание на минния форум. Целта му е компаниите да се оценят в 10 аспекта: растеж и ефективност, качество и иновации, безопасност и здраве при работа, грижа за служителите, партньорство и развитие на местните общности, прозрачност и отчетност, управление на околната среда, емисии и отпадъци, опазване на биоразнообразието, енергия и опазване на климата. Постигнатото във всички аспекти се верифицира от външен оценител, като одитът бе проведен от „ТЮФ Рейнланд”-България. Стандартът е структуриран в пет нива за постигнати резултати, като още първото от тях изисква пълно покриване на законовите норми. Всяко следващо ниво регламентира допълнителни фирмени политики, мерки и ангажименти, чрез които се надграждат законовите изисквания и се отчита какво е съответствието с най-добрите практики в света. Резултатът на „Асарел-Медет” е 86 точки от 100 възможни, като по пет от аспектите е достигнат и максимумът от 10 точки. Всичко това потвърждава лидерския статут на компанията не само на национално, но и на глобално ниво. „Този стандарт е изработен от водещи експерти в областта на устойчивото развитие по инициатива на Българската минно-геоложка камара и е един от първите браншови стандарти в Европа. Философията му е да обединява минните компании около общи ангажименти за прилагането на най-добрите практики в бранша с цел постигане на трайна икономическа стабилност и ефективност, иновативност, технологичен напредък, минимален екологичен отпечатък, повишаване на икономическия стандарт и визия за бъдещето на местните общности”, подчерта в приветствието си председателят на Българска минно-геоложка камара и председател на Надзорния съвет на „Асарел-Медет” АД проф. д-р Лъчезар Цоцорков. При откриването на Европейския минен бизнес форум той заяви, че една от приоритетните задачи на управляващите трябва да бъде приемането на национална стратегия за устойчивото развитие на минерално-суровинната индустрия. „Работни места се създават не от политиците, а от предприемачите и инвеститорите. Ние искаме от държавата единствено ясни правила, правосъдие, инфраструктура и качествено образование”, обобщи проф. д-р Лъчезар Цоцорков. Ключовите тематични направления в дискусиите са „Европейско партньорство за иновации в областта на минералните суровини” и „Устойчиво развитие на минерално-суровинната индустрия и представянето на добри практики”. Сериозни за индустрията проблеми и предизвикателства бяха поставени по време на кръглата маса на тема „Важността на суровините за Европа - интегриран подход за оценка на приоритетните области при определяне на предназначението на земите”. Александър Чобанов, директор „Човешки ресурси” в „Асарел-Медет” АД, представи добрите практики на компанията в сферата на социалните инвестиции и подкрепата за родния край, съобщиха от отдел "Комуникации" на фирмата.
Източник: Фирмена информация (01.10.2014)