"Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари.До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. 07 Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

1 млрд. лв. за нови рудници в Родопите "Минен ренесанс" и инвестиции за над 1 млрд. лв. очакват Родопите, ако се запазят сравнително високи цените на металите на световните пазари. Това гласи изследването "Социална икономика на рудодобива в Родопите" на журналистите от "Стандарт" - Руслан Йорданов, и "Тема" - Димитър Събев, представено от фондация "Фридрих Еберт". До края на 2016 г. трябва да бъде отворен златният рудник край Крумовград, собственост на канадската компания Dundee Precious Metals. Под хълма Ада тепе лежат 28,1 тона злато и 13,9 тона сребро. Планираните инвестиции там са 164 млн. долара. Според обещанията на Dundee проектът ще осигури добре платена заетост за 250 души в край с официална безработица от 18%, както и приходи в общинския бюджет от 3,2 млн. лв. годишно. През деветгодишния живот на мината планираният добив е 850 хил. т. руда годишно, от която ще се извличат 11 500 тона концентрат. Сериозни инвестиции се планират и за добив на волфрамова руда в региона на Велинград - находище "Грънчарица център" край с. Кръстава. Концесионерът е "Ресурс 1" АД, част от консорциума "КЦМ 2000". Проектният капацитет на находището, което се намира на 20 км от Велинград, е около 10 млн. т руда, или 285 хил. т годишно. Рудата ще се троши и подрежда на място и ще се извозва с камиони до Обогатителната фабрика "Майнинг инвест" в Елшица, Средна гора. Инвеститорът обещава 150 млн. лв. инвестиции, 200 постоянни работни места за 30 години експлоатация, освен това 300 временно наети при строителните дейности. Запасите на "Грънчарица" се изчисляват на 9,4 млн. т руда, съдържащи 30 807 тона волфрамов триоксид. "ГОРУБСО-Кърджали" с 4 златни мини "ГОРУБСО-Кърджали" планира в следващите години да разработи четири златни рудника в Източните Родопи. В най-напреднала фаза е проектът край с. Седефче, където е установено находище на 3,6 т злато и вече има одобрен доклад за ОВОС. Рудата няма да се обогатява на място, а ще се извозва с камиони до Кърджали. В разработването на рудника ще бъдат разкрити 50 работни места за местни жители. Сходна ще бъде заетостта на всяко от другите три геоложки открития, за които компанията е подала уведомление за инвестиционно намерение: "Момчил", "Китница" и "Надежда". Находище "Момчил" е разположено между Момчилград и Крумовград. Проектът предвижда открит рудник с годишен добив от 80 000 т руда за срок от 10 години. Геоложките проучвания сочат наличието на 2,6 млн. тона полиметални златно-сребърни руди. Процедурата за находище "Момчил" към момента е спряна с решение на РИОСВ-Хасково, тъй като голяма част от територията му попада в защитена зона "Рибино". Находищата "Китница" и "Надежда" попадат в Ардинското рудно поле съответно в близост до селата Китница и Македонци. В "Надежда" е планиран годишен добив от 100 хил. тона руда за период от 20 години върху площ от 166 дка. В "Китница" залежите достигат 2,9 млн. тона златно-сребърни руди. Годишно ще се добиват 100 хил. тона. И за двата рудника предстои да се изготвят Оценки за въздействие върху околната среда (ОВОС). Според изпълнителния директор на "ГОРУБСО-Кърджали" Живка Ковачева, политическата несигурност в България е главна пречка за осъществяване на планираните инвестиции. Към златните находища в Родопите интерес проявява и "Асарел Медет" - производителят на мед, разработващ най-големия открит рудник на Балканите. През 2012 г. той купи "Трейс Рисорсиз" - поделение на канадската добивна фирма EuroMax Recources, което притежава правата за проучване на златно-сребърните находища край гр. Ракитово. По предварителни оценки там се съдържат 7 т злато и 100 т сребро. Предполага се, че в региона на Ракитово има и залежи на мед, олово и цинк. Нова фабрика край Рудозем Добрата пазарна конюнктура съживи и добива на оловно-цинкови руди в Средните Родопи. През лятото за пръв път от две десетилетия беше отворен "нов" рудник: закритият през 1999 г. "Върба - Батанци", който осигури над 200 нови работни места. "ГОРУБСО Мадан" АД предвижда в следващите години да разработи концесия "Печинско" на 12 км от Златоград с предполагаеми запаси за 20-25 години добив. В по-далечна перспектива минната компания планира да отвори наново и старата мина "Шахоница" в Рудоземската община. Край Рудозем предстои да се пусне в действие и първата нова обогатителна фабрика след 1989 г. - собственост на "Рудметал" АД, което експлоатира рудник "Димов дол". Мобилната флотационна инсталация ще заработи до края на 2015 г. край шахта "Голям палас - север" на 7 км от града и ще даде хляб на 35 флотиери. Обогатителната фабрика на стойност 5,5 млн. лв. се строи със средства по ОП "Иновации и конкурентоспособност", от които безвъзмездното европейско финансиране е 50%. Тя ще въведе пълен кръгооборот на водите и произведеният хвост ще се депонира вътре в стария рудник. 15 дупчат за богатства Действащите разрешения за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в Родопите в момента са 15. Практически цялата територия на Хасковски Минерални бани е разделена на три площи за проучване на полиметални руди. Участък "Калето" се държи от "ГОРУБСО - Кърджали", които планират да разширят дейността си в съседство с единствения им действащ рудник "Чала". За друга площ - "Бяло" (191 кв. км), разрешение за сондиране получи "България Алфа" ЕАД, дъщерна фирма на канадската Mundoro Capital. През 2014 г. Mundoro търси злато, сребро и мед и в друга съседна площ - "Звезда". По информация на кмета на общината Мюмюн Искендер канадската компания е заявила, че първите резултати са обнадеждаващи и като знак за сериозни намерения е дарила 60 хил. лв. за ремонт на здравната служба в Минерални бани. Dundee Precious Metals или нейни поделения проучват в местността Иран тепе край с. Пелин, в с. Югово край Лъки, в местността Дива между Крумовград и Момчилград и в Кесебир, община Крумовград. "ГОРУБСО - Мадан" търси оловно-цинкови руди край Ардино. Край с. Рибново, където българо-германската компания МАД "Пирин" е осъществила експериментален добив на антимон през 1940-те, сондажи прави и регистрираната в Перник "Бългериън Комодити Трейд". Геоложки проучвания се водят и край селата Бабяк (общ. Белица), Бахтерица (общ. Баните) и Кондово (общ. Ивайловград). 13 млн. лв. печелят компаниите в бранша В края на 2014 г. в рудодобива и обогатяването в Родопите са заети около 2700 души, което е 20% от броя на персонала в "златните години" на ГОРУБСО. Общо в планината работят 10 рудника и четири обогатителни фабрики - в Кърджали, Рудозем, Ерма река и Лъки. Общата счетоводна стойност на активите на родопските рудодобивни и обогатителни предприятия към 2012 г. е 137 млн. лв. Прави впечатление, че фирмите, които днес движат родопския рудодобив, са с български капитали - за разлика от големите находища на мед и злато в Средна гора и Стара планина, които се разработват главно от чужди компании. Доскоро всеки инвеститор си "запазваше" отделна родопска община: Златоград за "Минстрой холдинг" под контрола на Николай Вълканов, Мадан - на Валентин Захариев (бивш собственик и на РОФ в Рудозем и ОЦК в Кърджали), Лъки - на КЦМ под ръководството на Никола Добрев. Тази структура претърпя промяна през 2012 г., когато ОЦК фалира, а КЦМ и "Минстрой" създадоха смесено дружество, което да изправи на крака системно източвания "ГОРУБСО - Мадан". Към 2012 г. разходите за възнаграждения в родопския рудодобив възлизат на 23,46 млн. лв., което съответства на 808 лв. средна месечна работна заплата. Официалната печалба на родопските минни компании е 13,15 млн. лв., което при 107 млн. лв. приходи от продажби означава над 0,12 коефициент на рентабилност на приходите от продажби - твърде значителен за производствения сектор резултат. Миньорите от бъдещето ще се управляват с джойстик Рудниците и обогатителните фабрики в Родопите работят с технологии от 70-те и 80-те години, с едно голямо изключение - "Лъки Инвест". От 2008 г. компанията въвежда мобилен минен модел и досега е инвестирала 6,3 млн лв. за закупуване на последно поколение минна техника. Освен тунелни карети, товарачи и минни камиони са придобити и три нови сондажни системи. Старите вентилационни станции се заменят с безшумни енергийно ефективни френски вентилационни системи. Въвеждането на пробивните карети изцяло променя представата за миньорския занаят - физическият труд изчезва от него. Самоходната пробивна карета представлява хидравличен пистолет с много голяма мощност, който е монтиран върху телескоп. Операторите на тези минни машини не се докосват до пробивния инструмент и работят в кабина с отделна вентилация, без да са засегнати от прах и шум. Командният пулт на каретата представлява джойстик, а управлението прилича на игра на play station. По този начин се отстранява риска от силикози и вибрационни болести. Пробивните карети за един час вършат работа, колкото един миньор може изпълни за 12 часа. Общият ефект от новите машини е 40-кратен ръст на производителността. Компанията е създала свой професионален учебен център, в който обучава оператори и шофьори на новите поколения карети, челни товарачи и камиони. "В стария минен модел се използва сложна инфраструктура на рудниците, много голям е процентът на тежкия физически труд. Най-характерно е, че отбиването на рудата става с ръчни инструменти, транспортът - с подземни железници и шахти", обяснява зам.-директорът на "Лъки Инвест" Нейчо Нейчев. При новия модел жп техниката изцяло се заменя с автомобилна. Необходими са много по-малко спомагателни работници и производителността на труда се увеличава, което дава възможност и по-бедни руди - каквито са в Лъки, да се разработват с висока норма на печалба. Дружеството планира да въведе изцяло мобилната технология до края на 2015 г. В момента на двата рудника съществуват хибридни схеми: по-голямата част от работата се извършва с мобилна минна техника, а останалата по конвенционален начин. На дневен ред е постепенното въвеждане на пълна автоматизация на флотационния процес. "Лъки Инвест" има и договор с руски научен институт за усъвършенстване на флотацията. "Примерът, към който се стремим, е минният комплекс Tara Mine в Ирландия, където 170 миньори добиват 2,3 млн. тона руда, които после се преработват в свръхмодерна обогатителна фабрика с 5 оператори. Ръчният труд изцяло е премахнат", отбелязва Нейчев. Германци и руснаци са сред първите в бизнеса Модерният рудодобив в Родопите започва в края на 20-те години, когато инж. Иван Савов учредява дружество "Родопски метал", получава концесията "Страшимир" и отваря обогатителната фабрика в село Средногорци. В началото на 40-те българо-германската компания "Пирин-Гранитоид" започва добив от рудниците "Бориева" и "Гюдюрска", след което отваря своя обогатителна фабрика в Кърджали и изгражда въжената линия Бориева - Кърджали на 42 км. В периода от 1941 г. до края на 1944 г. германците добиват около 285 хил. тона при средно съдържание на олово 11% и на цинк 5%. Бурното развитие на рудодобива настъпва през 50-те години с помощта на съветските геолози, минни инженери и обогатители. В най-силните години в гигантското ГОРУБСО работят над 20 хиляди души, а добивът между 1965 и 1989 г. трайно се закрепва над 3,2 млн. тона годишно. През 1989 г. функционират 19 рудници с 51 участъци и 4 обогатителни фабрики. Общо от всички находища в периода 1878-1995 г. са добити 160 млн. т оловно-цинкови руди, съдържащи 3,64 млн. т олово и 2,79 млн. т цинк. Приблизително две трети от оловото и три четвърти от цинка са добити от Маданското рудно поле. Счита се, че до национализацията през 1947 г. са добити 738 хил. т руда, от които са произведени 53 хил. т олово и 25 хил. т цинк.
Източник: Стандарт (02.02.2015)

Почти 70 милиона лева от концесионни такси Почти 70 милиона лева от концесионни такси са влезли в бюджета от канадската компания "Дънди Прешъс Металс" за периода от 1999 г. до 2014 г., съобщи енергийният министър Теменужка Петкова. Таксата се формира на базата на месечните отчети на дружеството за добитата руда и съответно на метали от нея, както и на цените на тези метали на Лондонската стокова борса. Отделно се плаща и ДДС върху концесионната такса. По закон на общините, където се намира находището на руда, се дава половината от таксата. "От 2007 г. на двете общини, където работи фирмата, са дадени 26.2 млн. лв.", добави министърът.
Източник: Сега (27.05.2015)

Парламентът не пожела да развали концесията за добив на злато в мината край Челопеч, дадена от правителството на Иван Костов през 1999 г. при неизгодни за държавата условия срещу дивидентот 1,5%, впоследствие при кабинета на НДСВ намален на 0,7%. Проекторешението бе внесено от "Атака", а зад него застанаха всички депутати от БСП, двама независими, включително Велизар Енчев, както и народните представители от АБВ. Гласовете обаче не стигнаха и с 48 "за", 43 "против" и 47 "въздържали се" предложението за разваляне на концесията не мина, въпреки че по време на дебатите бяха извадени цифри, според които за цели 15 години в хазната са постъпили едва 70 млн. лв. Патриотите разделиха гласовете си, като един от тях подкрепи развалянето на договора, двама поискаха да остане, а един се въздържа. Между против и въздържал се се разделиха и от ГЕРБ - 31 депутати поискаха канадците от "Дънди Прешъс Металс" да продължат да си плащат по 0,7% концесионно възнаграждение. Дори в Судан, държава в Африка с военна хунта, плащат по 4-5%, възмути се от трибуната атакистът Илиян Димитров.
Източник: Дарик радио (04.06.2015)

Дънди Прешъс Металс стартира лятната си стажантска програма в предприятията в Челопеч и в Крумовград. 37 студенти ще бъдат на стаж в Челопеч, а 9 - в Крумовград. В предприиятието в Челопеч ще се обучават и ученици от 11-и клас от ЧПГЧО "Челопеч". През тази година интерес към стажантската програма на Дънди Прешъс Металс са проявили над 200 студенти от различни специалности. - See more at: http://industryinfo.bg
Източник: Други (09.07.2015)

Изследователи откриха злато край белишкото село Бабяк на рекордна дълбочина от 1300 метра под земята. Вече са взети и първите проби от златната жила, предаде ТВ7. Направени са четири вертикални сондажа за проверка на състава на скалите. В същия район специализирана фирма е направила проучвания и за залежи на сребро. До този момент районът край Белица не е изследван, уточниха местните. Концесионерът, който е канадска фирма, развиваща дейност в България, сега проучва района на площ от 110 кв. м. Перспективата за откриване на мина за добив на благородни метали дава надежда за разкриване на нови работни места, надяват се местните. През последните години в Белица безработицата е една от най-високите в страната.
Източник: Монитор (13.07.2015)

"Дънди прешъс" получи нов терен за търсене на метали "Дънди прешъс металс Крумовград" ЕАД получи разрешение за проучване на нов терен от правителството вчера. Дружеството ще търси метални полезни изкопаеми в местността Трите баби, разположена в област Благоевград, в землищата на селата Боголин, Вълкосел, Жижево, Кочан, Крибул, Сатовча, Слащен, Туховища и Фъргово, община Сатовча, и село Абланица, община Хаджидимово, област Благоевград. Разрешението за търсене и проучване е за срок от 3 години. Минималният очакван размер на инвестициите е над 180 000 лв., а стойността на дейностите по опазване на околната среда е 5500 лв. Бургаското дружество "Европроект" пък получава концесия за добив на строителни материали - трахити, годни за производство на фракции за пътни основи и асфалтови смеси. То ще работи в находище "Брешнела", разположено в землището на с. Равадиново, община Созопол. Концесията е за срок от 25 години. Предвижда се размерът на инвестициите да надхвърли 300 000 лв., а за опазване на околната среда се планират малко над 70 000 лв.
Източник: Сега (23.07.2015)

Вадим 8 тона чисто злато на година 7896 килограма злато са добити от двете действащи находища у нас - „Челопеч” и „Чала”, през миналата година. Това съобщиха от енергийното министерство. Според данните на ведомството доказаните запаси на златосъдържащи руди са 27,6 млн. тона, като за последната година от тях са добити 2,1 млн. тона. Очаква се и започване на добива от още три нови находища на злато. Едното е участък ”Ада тепе” на находище ”Хан Крум” в община Крумовград. Другото е ”Милин камък” в община Брезник, а третото – ”Седефче”, в Момчилградска община. Общото количество запаси и ресурси на трите обекта възлиза на повече от 60 тона злато, уточниха от министерството. Общо 496 са действащите концесионни договори на територията на страната към 30 юни. Три четвърти от тях са за строителни и скалнооблицовъчни материали. По 18 концесии има за добив на нефт и природен газ, и за въглища. Същата е бройката за металните полезни изкопаеми, а за неметалните (индустриални минерали) – концесиите са 72. През миналата година държавата е събрала 71 млн. лв. от концесионни такси. За 2015 г. до момента приходите от концесии са 66 млн. лв. с ДДС.
Източник: Монитор (18.08.2015)

"Дънди прешъс" ще инвестира над 1.3 млн. долара в търсене на злато в България Канадската компания "Дънди прешъс металс" ще инвестира над 1.3 млн. долара за три години в нови проучвания за търсене на съдържащи злато и ценни метали руди в България. На днешното си заседание правителството даде разрешения за това. Компанията получава общо три разрешения. Две от тях се предоставят на "Дънди прешъс металс Крумовград", което ще изследва възможностите за добив в площите "Дивна" и "Дълбоката река" в областите Кърджали и Хасково. Минималният очакван размер на инвестициите в търсене и проучване е 90 хил. долара и 116 хил. лева (66 442 долара). Стойността на мероприятията по опазване на околната среда за срока на договорите е съответно 3000 долара и 4500 лв. "Дънди прешъс металс Челопеч" пък е получило разрешение за търсене и проучване за метални полезни изкопаеми в площта "Бревене" в Софийска област. В проучвателни дейности ще бъдат вложени 1.159 млн. долара, а в екомероприятия – 25 хил долара. Кабинетът даде и разрешение на "Интерпром" ЕООД за разработване на площта "Петрово" в община Сандански. Размерът на очакваните инвестиции е 759 хил. лева. В мероприятия по опазване на околната среда ще бъдат вложени 60 хил. лева. В изпълнение на предоставените разрешения ще бъдат привлечени инвестиции в проучване на подземните богатства, ще бъдат създадени нови работни места и заетост на инженерно-технически персонал, се посочва в аргументите на правителството.
Източник: Дневник (10.09.2015)

7 фирми получиха концесии за добив и разрешения за подземни богатства Две фирми получиха концесии за добив, а други пет - разрешителни за търсене и проучване на подземни богатства, съобщиха от МС. Право да добива строителни материали - андезити, в продължение на 35 години от находището "Чешмата" край хасковското село Въгларово получи фирмата "Европът 2005". Очакваните приходи от концесионни плащания са за над 3 831 450 лв., половината от които ще отиват в община Хасково. Дружеството ще инвестира близо 510 хил. лв. в машини и съоръжения, изграждане на всички необходими сгради, съоръжения и оборудване за обработка на полезните изкопаеми, закупуване на механизация за добив, придобиване и промяна предназначението на земите, както и ликвидация на добива и рекултивация на засегнатите площи. С 15 години е удължен концесионният договор за добив на въглища от находище "Пернишки въглищен басейн". Концесионерът "Мини открит въгледобив" иска да извлече остатъчните геоложки запаси от въглища, които иначе ще останат в находището. Очакваното концесионно плащане за новия срок на концесията е около 5,3 млн. лв. На "Дънди Прешъс Металс Крумовград" е дадено тригодишно разрешително да проучва за метали площта "Елхово", разположена в землищата на села от общините Крумовград и Кирково. Минимум 97 950 долара ще бъдат вложени в проучвателните дейности, а 3000 долара са предвидени за опазване на околната среда. Също за три години "Ник Индъстри" ще проучва за индустриални минерали площта "Индже", разположена в землищeто на две села в общините Венец и Каолиново. Дружеството ще вложи над 45 хил. лв. в проучвателните дейности, а стройността на екодейностите е 4550 лв. Строителни материали ще бъдат проучвани за една година от три дружества. "Интерпром" ЕООД ще разработва площите "Раяновци" и "Пролазница" в землищата на едноименните села в община Белоградчик. Минималният очакван размер на инвестициите надхвърля 121 хил. лв., а средствата, вложени в опазване на околната среда - 6 хил. лв. "Запрянови-03" ООД ще проучва за строителни материали в площ "Чайкъра-2", която се намира край Асеновград. Дружеството ще вложи минимум 22 943 лева в проучвателните дейности, както и близо 2300 лв. в мероприятия по опазване на околната среда. Минимум 31 500 лв. трябва да инвестира "Мл-Консулт-2009" в проучването на строителни материали в площ "Феникс", разположена в землището на гр. Искър, област Плевен. Дружеството е предвидило и 3150 лв. за екодейности.
Източник: Дума (29.10.2015)

Консолидираната печалба на ИКХ спада с 5,5% на годишна база в края на септември Индустриален капитал холдинг АД (ИКХ) печели 11,431 млн. лв. на консолидирана база през деветмесечието на 2015 г., като 80% от нея се дължи на инвестициите в дъщерни предприятия, показва отчетът на групата, публикуван чрез БФБ-София. Нетната печалба намалява с 5,5% на годишна база, след като към 30 септември 2014 г. консолидираният положителен финансов резултат след данъци бе за 12,095 млн. лв. ИКХ консолидира дъщерните Силома АД, което произвежда отрезни машини и в което притежава дял от 92,07%, и производителя на крепежни елементи Руболт АД, в което има 50,1%. Асоциирани на холдинга компании са М+С Хидравлик АД с дял от 22,37%, заводът за абразивни инструменти ЗАИ АД с 47,22% и ЕМКА АД с 33,42 на сто. ИХК има и миноритарни участия в Оптела-лазерни технологии АД, Фурнир АД и Балкарс консорциум ООД. Приходите на дружествата, в които ИКХ има дялово участие, се формират от производствена и търговска дейност и продажба на стоки, а на самото ИКХ - от приходи от дивиденти и приходи от лихви по предоставени заеми на дружествата от групата. „Положителните текущи финансови резултати се дължат основно от дейността на асоциираните предприятия ЕМКА АД и М+С Хидравлик АД“, пише в междинния доклад за дейността на ИХК, който придружава консолидирания финансов отчет за периода януари-септември 2015 г. Печалбата на ИХК от участията се равнява на 9,068 млн. лв. при 9,463 млн. лв. за деветмесечието на миналата година. Това е с 4,2% по-малко на годишна база. Нетната печалба на един от компонентите на SOFIX без малцинственото участие е в размер на 2,363 млн. лв. За сравнение - за същия период на 2014 г. ИКХ отчита печалба от 2,632 млн. лв., или за текущия период е отчетено леко намаление с 269 хил. лв. Холдингът е предоставил заеми на Руболт АД в размер на 114 хил. лв. и на ЗАИ АД за 469 хил. лв. Те са дължими до 31 декември 2015 г., става ясно още от отчета. ИХК има задължения към банки за общо 4,146 млн. лв. на консолидирана основа. Към 30 септември 2015 г. ИХК има активи за 140,663 млн. лв., сред които парични средства и парични еквиваленти за 20,847 млн. лв. Общите приходи на холдинга възлизат на 141,898 млн. лв., а общите разходи са за 129,492 млн. лв. Към 30 септември 2015 г. основни акционери в ИКХ са Индустриален кредит България ООД с 18,34% от капитала, ЗАИ АД и ЕМКА АД с по 10,22%, ЗУПФ Алианц България с 6,98%, други 33 юридически лица притежават общо 11,5% от капитала, Он Хотер Ишай – 5,52%, а други 26 731 физически лица – 42,74%. Днес все още няма сделки с акции на ИКХ. От началото на годината те поевтиняват с 14,61% до 3,249 лв. и 50,528 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (23.11.2015)

"Дънди прешъс Металс", "Данон Сердика", БТК и "Мобилтел" са сред най-големите дарители "Дънди прешъс металс", "Данон Сердика", БТК и Мобилтел бяха сред компаниите, които получиха награди на церемонията за "Най-голям корпоративен дарител 2015 г.", които се дават всяка година от Българския дарителски форум (БДФ). Конкурсът отличава фирмите, които устойчиво и прозрачно са подкрепяли значими за обществото инициативи и каузи. Наградите се връчват според обемите на финансовите инвестиции на компаниите през изминалата 2014 г., а седемчленно жури ги класира и според качествата на програмите им. В конкурса през тази година участваха 45 кандидатури в 8 категории. В категорията "Най-голям обем финансови дарения" първо място спечели компания "Дънди прешъс металс" с дарените 1.39 млн. лв. Със статуетка "Най-голям обем нефинансови дарения" беше отличена "Данон Сердика" (420 375.79 лв., дарени в стоки и храни). Призът "Най-голям принос чрез доброволен труд на служителите" е за "Мобилтел". В категорията "Най-щедър дарител" печели БТК (с 1.21 %, дарени от печалбата преди облагане). Две банки спечелиха две от качествените награди на конкурса – Райфайзенбанк България получи гласовете на журито в категорията "Най-добра дарителска програма" с дарителската платформа "Избери, за да помогнеш", а Пощенска банка взе приз за "Най-устойчива дарителска програма" – за кампанията й "Най-добър старт за всяко дете", в партньорство с УНИЦЕФ - България. Samsung Electronics печели третата качествена награда – в категорията "Най-добра дарителска програма на малко и средно предприятие", с национална менторска програма Trends of Tomorrow (TOT). Наградата "Най-сполучливо партньорство" през тази година печели партньорската програма "Знания за успех" на Фондация "Работилница за граждански инициативи" и "SAP Labs България".
Източник: Капитал (24.11.2015)

Дънди Прешъс Металс получи одобрение на ПУП за проекта за златодобив край Крумовград Дънди Прешъс Металс обяви положително развитие на своя проект за добив на злато в хълма Ада тепи край Крумовград. Компанията съобщи, че е получила одобрение на подробния устройствен план, а сроковете за обжалване на решението са изтекли на 19 ноември т. г. и то вече е в сила. Канадската фирма има договор за 30-годишна концесия за находището "Хан Крум" край Крумовград. Част от него е Ада тепе, където според изчисленията залежите възлизат на 27 тона. "Това е изключително важна стъпка в процеса на разрешаване на строителството, тъй като е предпоставка проектът да продължи", коментира Рик Хаус, президент и главен изпълнителен директор на дружеството. След влизането на ПУП в сила следващата стъпка в процеса на одобрение е за Изпълнителната агенция по горите да одобри окончателната промяна на предназначението на земята от горски фонд в земя за индустриални нужди, което ще позволи на компанията да започне процеса на закупуване. Компанията очаква закупуването на земята да се извърши през първата половина на 2016 г., разрешението за строителство да се издаде през второто тримесечие на 2016 г., а строителството да започне през втората половина на 2016 г. Инвестиционните планове на Дънди Прешъс Металс предвиждат изграждане на открит рудник и обогатителна фабрика, която ще прилага конвенционалните методи за преработка: трошене, смилане и флотация за извличане на златото, и депониране на хвоста заедно с остатъците от скална маса в интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци. http://industryinfo.bg
Източник: Други (25.11.2015)

Ирена Цакова е сред най-вдъхновяващите жени в световната минна индустрия Българката Ирена Цакова, която е оперативен директор в "Дънди прешъс металс Крумовград", е избрана за една от стоте най-вдъхновяващи жени в световната минна индустрия за 2015 г. Инициативата на британската организация "Жените в минното дело" (Women in Mining, WIM) и международната консултантска компания PriceWaterhouseCoopers отличава дамите, които са постигнали значими резултати в областта си или са допринесли за промяна в нагласите към минното дело. "Ние в WIM смятаме, че е важно да подчертаем пред всички в сектора факта, че има множество вдъхновяващи жени, които са модел за подражание, не само за да насърчим останалите да влязат в сектора, но и за да помогнем на следващото поколение да види къде би могло да открие възможности за изковаването на вълнуваща кариера", обяснява Никол Маккълок, която е председател на международния комитет на британската организация. Имената на 100-те най-вдъхновяващи и влиятелни жени в индустрията за годината бяха обявени на специално събитие в рамките на проведения в началото на декември в Лондон международен форум за инвестиции в минното дело Mines and Money. В селекцията попадат дами на различни позиции и етапи на кариерното си развитие – от шофьори на камиони до главни изпълнителни директори. "Някои от тях са започнали кариерата си в минното дело, за други това е било стъпка, която са предприели на по-късен етап в живота си. Това, което обединява всички тези жени, е любовта и страстта им към индустрията", посочва Маккълок. Българският представител в селекцията Ирена Цакова е пример за дама, чието кариерно развитие е преминало изцяло в сектора. "Аз съм химик и инженер по околната среда. Започнах кариерата си в сектора и ми хареса. През годините минното дело ми даде много нови възможности, обогати опита и хоризонта ми", разказва за себе си тя. Преди да се присъедини към екипа на "Челопеч", Цакова прекарва девет години в отдела по околна среда на "Кремиковци", а след това в продължение на пет години е отговорник по околната среда в "Наван Челопеч"/"БИМАК" преди придобиването на златодобивната компания от канадската Dundee Precious Metals. През 2013 г. тя е назначена за оперативен директор, отговарящ за планирането и разработването на златното находище в Крумовград. "Минната индустрия е предизвикателна и може да ви даде много, ако имате усет за тенденциите и работите за повишаването на устойчивостта на бизнеса", смята мениджърът.
Източник: Капитал (23.12.2015)