"ДПМ Челопеч" почти удвоява печалбата си до 92 млн. долара Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч" отчита поредна силна година. Увеличеният добив и по-високите цени на златото през 2018 г. са основната причина дружеството да повиши приходите си и да отбележи 84% ръст на печалбата. Това става ясно от отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals. Резултатите на компанията предходната година също бяха нагоре. През 2018 г. приходите на "ДМП Челопеч" се увеличават с 4% и достигат 213.7 млн. долара. Коригираната печалба преди лихви, данъци и обезценки (EBITDA) се повишава с 8% до 116.8 млн. лв., а нетната печалба достига 92.3 млн. долара спрямо 50.2 млн. долара през 2017 г. По-добрите финансови резултати се дължат основно на по-високите цени на медта и златото, както и по-ниските такси за преработка, се посочва в отчета. Общо приходите на канадската DPM, която освен предприятието в Челопеч има и работещ металургичен завод в Намибия, достигат 377 млн. долара, което е ръст от 8%. Също с толкова е по-висока и коригираната EBITDA, която достига 99.5 млн. долара, а нетната печалба е 37.2 млн. долара спрямо малка загуба предходната година. През миналата година добивът и преработката на руда в Челопеч като цяло остават стабилни около 2.2 млн. тона, което е максималният капацитет на предприятието. Увеличено е производството на медно-златен концентрат с малко над 3 хил. тона, с около 10 хил. тона повече е и пиритният концентрат, който съдържа злато. Благородният метал общо в двата вида суровина е 201 хил. тр.у. (около 6252 кг.), с което компанията успява да надмине рекорда си от 2017 г., когато произведе 198 хил. тр.у. злато. Добитата мед също е с около 3% повече (36.7 млн. фунта), а среброто намалява с 11% до 183 хил. тр.у. Основната част от инвестициите на DPM през последните две години са насочени към проекта й в Крумовград, където беше изградено предприятие за добив и преработка на златни руди. Общата инвестиция се очаква да бъде около 165 млн. долара. От средата на миналата година компанията вече добива руда там чрез другото си местно дружество - "Дънди прешъс металс Крумовград", а първият концентрат трябва да бъде произведен до края на март тази година. Това е и причината за 2019 г. DPM да прогнозира значителен ръст на производството на благородния метал. Само от новия обект се очаква да бъдат произведени между 55 и 75 хил. тр.у. злато под формата на концентрат.
Източник: Капитал (15.02.2019)

DPM започна да произвежда златен концентрат в Крумовград Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) произведе първото количество златен концентрат от находището край Крумовград. Това е ключов момент за проекта, който в сегашния си вид се подготвя от 2010 г. и който е първият нов рудник в страната след промените. Инвестицията се оценява на около 165 млн. долара, а работещите в местното дружество "Дънди прешъс металс Крумовград" вече са 234 души. Произведеният концентрат е тестов, като количества за продажба се очаква да излязат до средата на годината. "Това ще генерира значителен ръст на производството на златото и свързаните с това свободни парични потоци", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус. Засега от компанията не са обявили къде ще се преработва концентратът до метал. Самата група има металургичен завод в Намибия, където отива продукцията от другото българско предприятие на DPM - "Дънди прешъс металс Челопеч", но като вариант се разглежда и преработката в България. Възможности за това има в "Аурубис" в Пирдоп и в КЦМ - Пловдив. Общата инвестиция в проекта ще бъде между 164 и 166 млн. долара при първоначален разчет за 178 млн. долара.
Източник: Капитал (18.03.2019)

Строим булевард за 20 млн. за завод на Фолксваген Държавният бюджет ще осигури финансирането на строеж на продължението на булевард „Царица Йоанна“ от столичния жилищен комплекс „Люлин“ до индустриалната зона в Божурище. Необходимата сума е около 19,7 млн. лева, но именно новата пътна връзка е част от инфраструктурни проекти, обещани на емисарите на Volkswagen, които са оглеждали зоната за евентуалния завод у нас. Изграждането на новото шосе ще бъде предоставено на Столична община още тази година, като по план парите трябва да бъда осигурени от бюджет 2019. Отделно ще се използва и съществуващата гара, както и евентуално метро, но ако в зоната наетите достигнат 20 000. В момента връзката на подземната с надземната железница за Божурище се осъществява на метростанция „Обеля“, работещите в зоната използват и маршрутна линия от и до София. По примера на Пловдив все още се планира да се построи и интермодален терминал в индустриалната зона край София. Неофициално от седмици се говори, че възможните терени за новия завод за автомобили с марката Skoda са около София или Пловдив. Консултантите по сделката са били учудени от предложените им локации, защото такива терени до толкова големи градове не са им предлагани никъде другаде. Емисарите, които са били у нас, не са правили анализ на терените, а са останали по няколко дни в двата града, за да усетят начина на живот.
Източник: Монитор (03.05.2019)

Реалният добив от златното находище край Крумовград започна "Дънди прешъс металс (ДПМ) Крумовград" е започнала търговско производство на златен концентрат от участъка "Ада тепе" в Източните Родопи. Това съобщи канадският собственик на Dundee Precious Metals (DPM). Произвежданият от компанията концентрат вече е с параметри, които позволяват той да бъде търгуван, макар че все още не е сключен договор за продажба.Минно-обогатителният комплекс край Крумовград започна да добива руда в средата на миналата година, а през март 2019 г. бяха произведени първите тестови количества концентрат. Към 8 юни компанията е започнала търговско производство, като за период от 30 дни е постигнала над 60% от проектния капацитет за преработка и извличане на метала от рудата. През този едномесечен период заводът е показал, че може да постигне близо 100% от проектния си капацитет, а през юни извличането на полезния компонент е продължило да расте над праговото ниво, съобщиха от DPM. Очаква се пълният капацитет да бъде достигнат през третото тримесечие, т.е. до края на септември. По думите на президента и главен изпълнителен директор на канадската компания Рик Хаус, цитиран в официалното прессъобщение, това бележи нова глава за DPM, която ще позволи значителен ръст на производството на злато и на свободния паричен поток. Канадската компания е собственик и на "Дънди прешъс металс Челопеч", която оперира златната мина край града.Инвестицията в проекта край Крумовград ще бъде между 164 и 166 млн. долара, което е по-малко от първоначално планираните 178 млн. долара капиталови разходи, съобщиха още от DPM. Към края на май са били приключени 99.99% от строителните работи на обекта. През тази година компанията очаква да произведе между 55 и 75 хил. тр.у. злато под формата на концентрат от "Ада тепе". Експлоатацията на мината се очаква да продължи 8 години, като през това време ще се добиват средно по 85 хил. тр.у. годишно.
Източник: Капитал (20.06.2019)

Канадската DPM вече отчита резултатите и на компанията си в Крумовград. Рудникът в Челопеч е основното производствено предприятие на канадската компания, макар че с пускането и на комплекса край Крумовград се очаква производството и паричните потоци да се повишат значително. За първото полугодие в "ДПМ Челопеч" е произведен с 4% по-малко медно-златен концентрат, което се дължи на по-ниското съдържание на мед в рудата. По-ниско е производството и на т.нар. пиритен концентрат, който съдържа злато. В резултат на това добитите метали (злато, мед и сребро) под формата на концентрат намаляват. Това се отразява както на приходите, които спадат с над 18%, така и на печалбата на дружеството. Ефект върху резултатите са изиграли също по-високите такси за преработка и транспорт, отчитат от DPM.
Източник: Капитал (31.07.2019)

Председателят на Парламента Цвета Караянчева ще присъства на откриването на рудник "Ада тепе" Председателят на Народното събрание Цвета Караянчева ще присъства на откриването на рудник "Ада тепе" - първия новоразработен рудник в България през последните няколко десетилетия. Официалната церемония ще се състои край Крумовград. Очаква се на официалната церемония да присъства и премиерът Бойко Борисов. Ада тепе е рудник край Крумовград. При разработването му са открити различни археологически находки. Според австрийските специалисти Ада тепе е истинска сензация. Това е най-старият досега открит и проучен от археолозите в Европа праисторически златен рудник. Добивът на ценния метал е започнал около 1500 години преди новата ера и е продължил до около 1000 години преди новата ера. Проучванията на хълма Ада тепе край Крумовград се провеждат в рамките на проект за разработване на открит рудник за златоносни руди "Ада тепе" от 2001 година. "Дънди Прешъс Металс Крумовград" ЕАД, което е концесионер на рудника край Челопеч, разработва първия за последните 40 години рудник в България. Заедно с това на терен са и специалисти алхеолози, а откритията формират база с научни резултати, които хвърлят светлина както към миналото на минното дело и металургия в региона, така и към икономиката и обществения живот в тази част от света в последните над 7000 години. През юни миналата година в Националния археологически институт с музей към Българската академия на науките (НАИМ към БАН) беше представен сборника "Злато & Бронз - Метали, технологии и контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха". Съставители на обширния труд са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев. Сборникът е издаден с финансовата подкрепа на "Дънди Прешъс Металс". Основа на сборника стават две изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от малко познатата на широката публика бронзова епоха. Музеят за история на изкуството във Виена приема в началото на 2017 г. изложбата "Първото злато. Ада тепе - най-старият златен рудник в Европа", която е резултат от съвместната работа на НАИМ към БАН, Музея за история на изкуството във Виена и Института за източна и европейска археология при Австрийската академия на науките. В изложбата участват 14 български музея с 333 находки. За три месеца изложбата е посетена от 210 000 човека и с това оглавява класацията за най-посещавана в света изложба на антична тематика през 2017 година. Интересът към изложбата вдъхновява организаторите да я покажат и пред българска публика през същата 2017 г., тъй като в България до този момент никога не е правена специализирана временна експозиция посветена на бронзовата епоха.
Източник: Банкеръ (23.08.2019)

„Дънди“ открива днес рудника за добив на злато край Крумовград Канадската добивна компания Dundee Precious Metals започна да разработва най-старият златен рудник в Европа, който се намира на хълма Ада тепе край Крумовград. Това ще е и първият новоразработен рудник в България за последните 40 години. Инвестицията в мината за добив се оценява на 160 млн. долара. Реалната експлоатация на рудника е започнала през юли и вече са произведени първите количества златен концентрат. На хълма Ада тепе вече работят всички минни съоръжения. Годишната преработка е 800 000 тона. „Дънди прешъс“ стопанисва и най-голямата работеща златна мина в Европа – тази в Челопеч. Рудникът ще даде работа на 280 души. Очаква се добивът на злато от „Ада тепе“ да продължи около 10 години, но изградените там мощности за преработка ще продължат да работят и след това.
Източник: economic.bg (23.08.2019)

4 фирми добиват злато в България Четири фирми добиват злато понастоящем в България, като през 2018 г. количеството стига рекордните 9 тона. Те са в резултат от дейността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград”, “Асарел - Медет” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали”. Добили са 8995 кг злато за миналата година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства у нас, предоставени от Министерството на енергетиката. От тях се вижда, че добивът бележи устойчив растеж през последните 10 години. За този период той се е увеличил почти 2 пъти, като през 2008 г. е бил около 4,5 тона. Най-голям скок се наблюдава между 2011 и 2012 г. - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 г. извлеченото злато достига до 8 тона годишно и запазва тази стойност 3 поредни години. След това, през 2017 г., отново има ръст и стойностите вече доближават 9 тона. Находището “Челопеч” се дава на концесия за добив на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс” през 1999 г. за срок от 30 г. От един тон от рудата там се добива средно около 3,3 грама злато, което я прави сравнително богата. За сравнение от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, но в България такива няма. Освен това в Челопеч от тон руда се извличат и 7-8 грама сребо, а съдържанието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 елемента се съдържат в едно парче руда в това находище, докато обикновено има само около 50. “Асарел - Медет” е концесионер на находището Асарел, участък “Запад”, от 2012 г. насам за срок от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които съдържанието на злато е между 2 и 5 грама на тон. В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали” от 1999 г. Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в собствена обогатителна фабрика в Кърджали. Основните продукти са златоносен концентрат, а от 2012 г. и сплав “Доре”, които се продават на КЦМ - Пловдив. Тази година започна добивът и от първия новоразработен рудник за добив на злато в България от 40 години насам - “Ада тепе” от находището “Хан Крум” край Крумовград. Правителството предостави концесията отново на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград”. Официалното откриване на рудника беше преди около седмица, като на него присъстваха премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и главен изпълнителен директор на фирмата инвеститор Рик Хаус, както и председателят на борда на директорите Джонатан Гедман. Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен добив е 850 хил. тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хил. тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. долара, като за осемте години в бюджета трябва да влязат 28 млн. долара от такси. В района е било открито злато още преди 3500 години от траките. Според археолозите, извършили спасителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са успели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а сега благодарение на новите технологии ще се достигне до 130 метра. Под това ниво в Ада тепе няма златоносни руди, показват направените сондажи, чиято дълбочина достига до 2000 метра. Рудникът ще бъде разработен на 4 фази, като всяка една от тях ще отнеме по около 2 г. Първата вече е започнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното съоръжение. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се модерна за Европа технология, която работи много добре и е нова за България. “По периферията на рудните тела се правят сондажи, които не са взривни, и в тях се поставят сензори. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се сензорите, вземат се новите им координати и се сравняват със старите. Прави се нов чертеж на рудата след взрива. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се позиционира спрямо зададените координати. Когато започне работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра. Технологията не допуска смесването на баластра в рудата и по този начин се избягват загубите”, обясни Любомир Хайнов, оперативен директор на рудника, по време на откриването. Заложеното проектно извличане е 85% и вече е постигнато. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща обратно в процеса. По този начин се избягва каквото и да било замърсяване извън територията на рудника. След закриването на рудника хълмът ще бъде напълно рекултивиран и залесен отново. В този последен етап ще бъдат осигурени 50 работни места за около 5 години. В концесията “Хан Крум” в района има още 5 находища, чието проучване предстои. Това са “Къпел”, “Къклица”, “Скалак”, “Зона Синап” и “Сърнак”. Производството на “Дънди Прешъс Металс” в България се очаква да се увеличи тази година благодарение на новата мина, след като през първото тримесечие на 2019 г. произведеният медно-златен концентрат в Челопеч намалява с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче запазва обемите си, показва отчетът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%. Продажбите на злато и мед под формата на концентрат също са нараснали заради по-високото им съдържание. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият между 55 и 75 хил. тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества вече бяха получени през март. До средата на годината трябваше да започне и продажбата им. Отделно две дружества извличат известни количества злато в медения концентрат при добив на медни руди. Това са “Елаците - Мед” от находище “Елаците” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 г. за срок от 32 г. и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, разположена в тунел, преминаващ под билото на Стара планина. “Асарел - Медет” пък държи находище “Асарел” от същата година и в рамките на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди. От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е сравнително устойчиво по обем. През 2018 г. то е малко над 3,5 тона. По-висока е била стойността единствено през предходната година, когато количествата достигат около 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 г. - около 3,1 тона. Четири компании у нас имат дадени от правителството концесии, които тепърва ще започнат да се разработват Те са за метални полезни изкопаеми - златосъдържащи руди, въпреки че от тях се произвежда основно мед, но и сребро и други редки и скъпи метали. През август 2015 г. правителството даде концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Милин камък” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет”. Там добивът все още не е започнал. След протести и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз”, която също бе от групата на “Асарел - Медет”, се отказа от 100 млн. лв. инвестиции в златодобив в района на бившата мина “Злата”. Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище “Седефче” получи “Горубсо -Кърджали” АД. И там добивът не е започнал. Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив находища - “Прохорово”, до Нова Загора. За концесионер за 35 г. бе избрана фирмата “Прохорово майнинг”, в която акционери са бизнесмените Христо Ковачки и Атанас Тилев. Основно ще се добиват медни руди, но ще има съпътстващ добив и на злато. Очаква се за срока на концесията плащанията към държавата да са за 54,8 млн. долара без ДДС. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в случая Тунджа и Нова Загора. В одобрената ОВОС е записано, че се предвижда разработването по открит способ на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за технологични отпадъци. Общата площ на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда. От 2014 до 2017 г. концесионерите на медно-златните и сребърни находища са платили на държавата концесионно възнаграждение от 104,89 млн. лв. за всички метали. За 2014 г. сумата е малко над 26 млн. лв., за 2015 г. е 25,86 млн., за 2016 г. - 25,25 млн. лв., а за 2017 г. - 27,76 млн. лв.
Източник: 24 часа (03.09.2019)

Ръстът в добивната индустрия се забавя Едва половината от водещите компании в сектора увеличават приходите си през 2018 г., а само две имат по-висока печалба По-малко производство, но по-висока стойност на продукцията. Така накратко изглежда 2018 г. за добивната индустрия в страната. По данни на Българската минно-геоложка камара през миналата година е отчетен лек спад на добитите полезни изкопаеми. Това обаче се дължи основно на понижението при въглищата, докато почти всички други подсектори увеличават обемите си. В групата на печелившите са и рудодобивните компании, чиято продукция е най-скъпа, което обяснява и ръста в стойността. Подобна е картината и при десетте най-големи компании в бранша. По-голямата част от тях са добили повече полезни изкопаеми, а общите им приходи са се увеличили с 1%. Това обаче идва от силното представяне на половината от тях, докато другата половина отбелязват понижение на приходите. Всички предприятия без две влошават и крайния си резултат. Ефектът на въглищата През миналата година в страната са добити общо 108.4 млн. тона полезни изкопаеми, което е минимален спад спрямо 2017 г. (108.7 млн. лв.). Понижението на практика идва изцяло от твърдите горива (-11%). По-слаби резултати там са отчетени както от най-голямата и единствената държавна компания в сектора - "Мини Марица-изток", така и от свързаните с енергийния бизнесмен Христо Ковачки дружества, които не влизат в топ 10. Така добивът на въглища достига най-ниското си ниво от 2013 г. насам. В същото време почти всички останали подсектори увеличават произведените количества, включително рудодобивът (3%), който е и най-големият в индустрията с 32% от общия добив. Най-значителен е ръстът при скалнооблицовъчните материали (32%), но там обемите като цяло са малки и ефектът върху секторния резултат е минимален. С 10% повече са добитите инертни материали, които традиционно следват търсенето в строителството. Малък спад (2%) има при индустриалните материали. Слабото производство на въгледобивните дружества е причината и за значителния (-19%) спад в стойността на продукцията в този подсектор. По-големите добиви и по-високите цени в рудодобива обаче осигуряват 2% ръст на стойността на произведената продукция в минната индустрия, която достига 2.9 млрд. лв. през миналата година. Ръст 8% в стойността има и при неметалните полезни изкопаеми (индустриални минерали, инертни и скалнооблицовъчни материали). Топ 10 Въпреки по-лошите си резултати "Мини Марица-изток" остава на водеща позиция в топ 10 на компаниите в сектора по приходи, но преднината й от втората в класацията "Елаците мед" се скъсява. Принос за това имат и по-високите приходи на медодобивното дружество. Другите две средногорски компании - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Асарел-Медет", остават плътно една до друга, като и двете подобряват представянето си по отношение на приходите. Производителят на индустриални минерали "Каолин" запазва петото си място в секторната класация, макар че приходите му намаляват. През 2018 г. компания в топ 10 му прави още един производител на неметални полезни изкопаеми - "Огняново-К", който измества "Мини открит въгледобив". Челната десетка се допълва от четири компании за оловно-цинкови руди. Всички те са собственост или на "Минстрой холдинг", или на пловдивския металургичен завод КЦМ, или пък са партньорства между тях. Три от тях обаче отчитат по-ниски приходи през миналата година. Макар че седем от дружествата намаляват печалбите си, а едно излиза на загуба, общият краен резултат на топ 10 се подобрява с над 4%. Това изцяло се дължи на резкия скок (близо 77%) на печалбата на третия в класацията - "Дънди прешъс металс Челопеч", която надминава 150 млн. лв. Двуцифрено увеличение, макар и от далеч по-ниска база, отчита и "Лъки инвест". По-малко твърди горива Лидерът в класацията - "Мини Марица-изток", добива лигнитни въглища от най-голямото находище в страната. Компанията има три открити рудника и доставя твърди горива на централите в Маришкия басейн - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", както и на "Брикел" на Христо Ковачки, които произвеждат 40% от електроенергията в страната. През миналата година мините са добили и продали близо 8% по-малко въглища, като понижение на доставките има към всички клиенти, което пък зависи от натоварването на самите централи. Това е намалило леко приходите на компанията. Далеч по-значителен спад има в крайния резултат, като печалбата се свива близо четири пъти. Засега тази година компанията се представя по-добре. За първата половина на 2019 г. приходите от продажби се увеличават с 10% до 254.2 млн. лв. Мините отчитат загуба от близо 1.8 млн. лв., но към средата на миналата година резултатът също беше отрицателен, което не попречи годината да приключи на плюс. Мед от Средногорието И трите рудодобивни компании от Средногорието - "Елаците мед", "Дънди прешъс металс" и "Асарел-Медет", са сред тези в топ 10, които повишават приходите. За разлика от предходната година обаче ръстът им през 2018 г. е едноцифрен. Концесионерът на находище "Елаците" е преработил повече руда през миналата година (5.3%). Приходите идват основно от продажба на меден концентрат, но компанията продава също молибденов концентрат, инертни материали и др., макар и в доста по-малки количества. От дружеството определят като благоприятни цените на металите през миналата година, което се е отразило положително на приходите и печалбата. През тази година "Елаците мед" планира да инвестира 41 млн. лв. Парите са предвидени за обогатителния комплекс, подобряване на стабилността на хвостохранилището, както и за купуване на машини и оборудване. Минимален ръст на добива до 13.4 млн. тона руда, но по-висока цена на медта с 5.8% стоят зад по-добрите резултати на "Асарел-Медет" през 2018 г. Това е повишило и оперативната рентабилност на база приходи от продажби до 30.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2017 г. Освен концентрат компанията от Панагюрище произвежда и малки количества чиста мед в инсталацията за екстракция и електролиза, която на практика преработва отпадни води. След вложените 90 млн. лв. през миналата година за 2019 г. инвестициите са планирани да нараснат до 150 млн. лв., като основен проект е реконструкцията на обогатителната фабрика. Златното изключение Златодобивната компания "Дънди прешъс металс Челопеч", която е собственост на канадската Dundee Precious Metals (DPM), отбелязва най-голям ръст на печалбата от участниците в топ 10, макар че приходите й се повишават със скромните 2%. Добивът от находище "Челопеч" е останал непроменен - 2.2 млн. тона руда, колкото е капацитетът за преработка. Компанията е произвела 3% повече концентрат с по-високо съдържание на мед и съпоставимо с предходната година съдържание на злато, но цените са били по-благоприятни. От отчета на дружеството става ясно, че продажните цени на медта са достигнали 6499 долара/тон спрямо 6258 долара/тон предходната година, а тези на златото са били 1271 долара/тр.у. спрямо 1263 долара/тр.у. през 2017 г. Компанията е произвела също повече пиритен концентрат, който съдържа злато. Отскоро в България работи и вторият проект на DPM - златната мина в Крумовград, в която бяха инвестирани около 165 млн. долара. Компанията засега не влиза в класацията. Първата й цяла година на дейност ще бъде 2020-а, като добивът е разчетен да продължи осем години. Извън рудите Най-голямата компания в добива на нерудни полезни изкопаеми е "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke. Дружеството има осем фабрики в България, както и производствена дейност в Сърбия и Украйна. В страната предприятието произвежда индустриални минерали (каолин, кварцов пясък, шамот, варовик, фелдшпат и др.). Тук се продава и близо половината от продукцията, а останалата част е насочена към европейския пазар. През миналата година дружеството отчита 5% по-ниски приходи, но очакванията за 2019 г. са те да нараснат. В следващите години компанията планира да инвестира над 30 млн. евро, като основният проект е строителството на изцяло нов завод за преработка на кварц-каолинова суровина в Дулово. Средства са предвидени също за разширяване на производствените мощности във Ветово, където в момента се изгражда нов филтърно-сушилен цех, както и за модернизация на фабриката в Каолиново. Новото попълнение в топ 10 - шведската "Огняново-К", произвежда варови продукти и кариерни материали и има заводи в Огняново (Пазарджишко) и в местността Пуклина (между Сливница и Драгоман). Компанията е единствената в класацията, която отчита макар и малка загуба през миналата година. Сред най-големите й клиенти са двете американски централи в Маришкия басейн, които осигуряват 37% от приходите от продажби през 2018 г. Разнопосочно при цинка и оловото Четири са големите компании, които произвеждат оловно-цинкови руди в страната. На шеста позиция е "Върба Батанци", в която партньори с по 50% са "Минстрой холдинг" и "КЦМ 2000". Самата "Върба Батанци" пък контролира следващата компания в класацията - "Горубсо-Мадан", която е концесионер на находищата "Крушев дол" и "Петровица". И двете компании преработват добитата руда в Рудоземската обогатителна фабрика, а произведеният концентрат се продава на КЦМ. Макар че добивът и в двете дружества се е повишил миналата година, приходите на "Върба Батанци" намаляват с 6%. За сметка на това "Горубсо-Мадан" отчита ръст от близо 19%. Повече руда е добила и "Лъки инвест", в която най-голям акционер (48.8%) е "КЦМ 2000". Компанията оперира находищата "Говедарника" и "Джурково" в района на град Лъки. При минимален ръст на приходите през 2018 г. (под 1%) "Лъки инвест" е единственото дружество в топ 10 освен "Дънди прешъс металс Челопеч", което увеличава печалбата си. "Родопи еко проджектс" добива оловно-цинкови руди в района на Златоград и е собственост на "Минстрой холдинг". Компанията работи в три участъка - "Южна Петровица - Гюдюрска", "Андроу Шумачевски дол" и "Мързян", а рудата се преработва в Ермореченска обогатителна фабрика. Въпреки че добивът през 2018 г. е нараснал с близо 30 хил. тона, компанията отчита най-големия спад на приходите в топ 10. Това се дължи на по-ниските цени на металите на Лондонската борса за метали и по-ниските съдържания на метал в рудата, се посочва в отчета. Другото дружество на "Минстрой" в региона - рудодобивното "Горубсо Златоград", през миналата година се вля в "Родопи еко проджектс", което дотогава се занимаваше само с преработката. Сега цялата дейност е към "Родопи еко проджектс". Предварително за 2019 г. Резултатите на индустрията досега тази година остават разнопосочни. Според предварителните данни на Националния статистически институт към края на юли производството в добивната промишленост се увеличава с 3.3%, а най-силен ръст отчита въгледобивът (6.7%), което е очаквано предвид повишените приходи на най-големия производител "Мини Марица-изток". С близо 5% повече са и добитите неметални материали и суровини. Обемите в рудодобива обаче намаляват, а техният ефект върху сектора е значителен. В същото време оборотите в бранша остават почти непроменени от миналата година. По-съществен ръст има при неметалните материали и суровини (4.1%), докато продажбите в рудодобива спадат с над 2%.
Източник: Капитал (04.10.2019)

DPM увеличи производството на злато с новия проект край Крумовград Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която оперира златната мина край Челопеч, отчете рекордно производство на злато за деветте месеца, след като започна работа и новият й проект край Крумовград "Ада тепе". Общо за периода са произведени 65.6 хил. тр.у. злато под формата на концентрат, като над една трета от количеството е от "Ада тепе". Самите продажби са по-малки, тъй като през третото тримесечие новата мина само е доставяла пробни партиди на различни металургични предприятия и е финализирала договорите за продажби, става ясно от отчета на DPM. До края на годината обаче стартът на втория проект ще се види и във финансовите резултати на дружеството. "Макар че "Ада тепе" достигна работа на пълен капацитет едва в средата на септември, проектът значително допринесе за рекордното производство на злато. Важно е да се отчете, че продажбите през третото тримесечие бяха засегнати от увеличените запаси на концентрат както в Челопеч заради графика на доставки, така и на Ада тепе заради приключването на пробните доставки и договорите за продажба. Очакваме силно четвърто тримесечие със значително по-високи продажби и намаляване на запасите", посочва президентът и главен изпълнителен директор на DPM Рик Хаус в официалното съобщение. По думите му с добавянето на втори добивен проект в портфейла си канадската компания се превръща в среден производител и очаква значително увеличение на производството на злато и паричните потоци занапред. "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвела по-малко медно-златен концентрат за деветмесечието, което се дължи както на по-малките количества преработена руда, така и на по-ниското съдържание на метал в нея. По-слабо е производството и на пиритен концентрат, който съдържа злато, но това е според планираното за периода, се посочва в отчета на DPM. В резултат на това компания е произвела и по-малко метали под формата на концентрат - спад от 16% за златото, 3% за медта и 26% за среброто. Продадените количества също спадат, което се дължи на графика на доставките, както и на по-малките съдържания на метали. Приходите за деветте месеца се понижават с 20%, спада и нетната печалба. Обогатителната фабрика на Ада тепе получи последното разрешение за работа през август, а максимална мощност на преработка беше постигната в средата на септември, след като компанията приключи изграждането на допълнителни клетки в интегрираното депо за минни отпадъци. Откакто работи новият комплекс край Крумовград, са произведени 30.7 хил. тру. злато под формата на концентрат. Добрият резултат се дължи на това, че през третото тримесечие са преработвани натрупани руди с по-високо съдържание, докато в периода на пуска са преработвани руди с по-ниско съдържание на злато, се посочва в отчета. Платимото злато за периода обаче е доста по-малко от произведеното - общо 10.5 хил. тру., тъй като са продавани пробни количества. Преди време от "Дънди прешъс металс Челопеч" уточниха, че тестови концентрати се доставят на шест металургични завода в България и чужбина. Засега компанията не е обявила къде ще продава продукцията си за преработка до метал. Останалите произведени, но непродадени количества концентрат обаче ще намерят реализация през последното тримесечие. Това е и причината компанията да очаква високи продажби до края на годината.
Източник: Капитал (11.11.2019)