Фондът на "Дънди прешъс металс" отпуска първите субсидии за бизнес в Крумовград Фондът за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в община Крумовград, който златодобивната компания "Дънди прешъс металс Крумовград" създаде в средата на миналата година, избра първите шест проекта, които ще получат финансиране. Те са разработени от 5 компании, като общата сума, която се отпуска, е близо 744 хил. лв. Половината от средствата са грантово финансиране, а останалата част е гарантиран кредит, осигурен от партньора на компанията Райфайзенбанк. Проектите ще доведат до създаване на 17 нови работни места, което е основната цел на фонда. Резултатите показват, че в първия кръг финансиране получават съществуващи компании, които да разширят бизнеса си, макар че фондът е отворен и за изцяло новостартиращи предприятия. Два проекта ще бъдат финансирани на "Орегано БГ". Компанията има оборот за 2018 г. 277 хил. лв. Занимава се с производство на етерични масла, а по-късно добавя към дейността си и преработка на зеленчуци, които изкупува от местни производители. В тези две сфери са и финансираните проекти. Финансиране ще получи и "Тим плюс", която се занимава с продажба, монтаж и сервиз на климатични инсталации и производство и монтаж на PVC и алуминиева дограма. Приходите й за 2018 г. са 57 хил. лв. Проектът на фирмата предвижда увеличаване на капацитета за производство на дограма със закупуването на нови машини и оборудване. "Аргруп Родопи" ще получи финансиране за разширяване на базата. Компанията е собственост на Ариф Билял, а приходите й за 2018 г. са 269 хил. лв. Компанията "Елит-Транс" ще получи средства за купуване на нов 20-местен автобус и оборудване на център за технически прегледи. Оборотът й за 2018 г. е 395 хил. лв. Компанията "Пчеличка - 2015" ще купи оборудване за автоматично пране на килими. Проектът предвижда също изграждане на фотоволтаична инсталация, която да осигурява автономно захранване на обекта. Оборотът й за 2018 г. е 1.5 млн. лв.
Източник: Капитал (10.01.2020)

Dundее Рrесіоuѕ отчете рекорден добив на злато в България Kaнaдc?aтa ?oмпaния Dundее Рrесіоuѕ Меtаlѕ (DРМ), ?oятo oпepиpa мини в Бългapия, oтчитa pe?opдeн дoбив нa злaтo за 2019 гoдинa. Пpичинa зa високите peзyлтaти е oт?pивaнeтo нa pyдни?a "Aдa Teпe" в България. Toвa cтaвa яcнo oт oфициaлнo cъoбщeниe нa компанията. "2019 гoдинa бeшe вaжнa зa DРМ, ?aтo пycнaxмe в e?cплoaтaция втopa злaтнa минa и oтчeтoxмe pe?opдeн дoбив. ?poизвoдcтвoтo ни в "Aдa Teпe" бeшe ocoбeнo впeчaтлявaщo, ?aтo ce имa пpeдвид, чe тo бeшe пocтигнaтo пpeз пocлeднитe двe тpимeceчия cлeд oтвapянeтo й през юни мeceц", пocoчвa глaвният изпълнитeлeн диpe?тop нa ?oмпaниятa Pи? Xoyc. "Paзвълнyвaни cмe oт пoтeнциaлa cи зa paзвитиe, ?aтo щe ce възпoлзвaмe от производството на злaтo и в двeтe ни мини, ?a?тo и oт oптимизиpaнe нa paбoтaтa нa нaшия зaвoд", дoпълвa още тoй. Пpeз изминaлaтa гoдинa дoбивът нa pyдa в Чeлoпeч дocтигa 2 203 000 тoнa. Зa мината "Aдa Teпe" peзyлтaтът e 217 000 тoнa зa пocлeднoтo тpимeceчиe и oбщo 471 000 зa втopaтa пoлoвинa нa 2019 гoдинa cлeд oтвapянeтo на мината. Toвa пpaви oбщo 2 674 000 тoнa дoбитa pyдa oт двeтe бългapc?и мини зa изминaлата година, показват данни на фирмата. ?peз лятoтo на миналата година pyдни?ът "Aдa Teпe" бeшe oфициaлнo oт?pит. Инвecтициитe в пpoe?тa ca мeждy 164 и 166 милиoнa дoлapa. Припомняме, че през 2003 г. канадската компания инвестира в мините край Крумовград 45 млн. долара.
Източник: Банкеръ (14.01.2020)

DPM с рекордно производство на злато от България през 2019 г. Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която оперира мината в Челопеч, отчита рекорден добив на злато през миналата година. Компанията е произвела общо 230.6 хил. тр.у. от благородния метал под формата на концентрат, или с 15% повече, отколкото през 2018 г. Причината за скока е, че през 2019 г. заработи вторият български рудник на DPM - "Ада тепе" край Крумовград. Това са и двата проекта на компанията, където в момента върви добив. "2019 г. беше ключова за DPM, тъй като пуснахме в експлоатация втората си златна мина и постигнахме рекордно производство на злато. Добивът от "Ада тепе" беше особено впечатляващ, като се има предвид, че беше постигнат през последните две тримесечия след пуска през юни", коментира президентът и главен изпълнителен директор Рик Хаус в официалното съобщение. През последното тримесечие на 2019 г. производството на злато под формата на концентрат в Челопеч е било малко над очакванията, а добивът на мед е бил по план. В рудника на "Ада тепе" производството на злато е било малко над прогнозите заради по-високото съдържание на метал в преработваната руда. Както се и очакваше, т.нар. платимо злато е било значително повече от произведеното, тъй като през последните три месеца са били продавани предварително произведени количества. От компанията още не са обявили къде се преработва златният концентрат от Крумовград, като тестове се правеха в шест металургични завода в страната и чужбина. Продукцията от Челопеч се транспортира за преработка в завода на DPM в Намибия. Минно-обогатителният комплекс край Крумовград заработи на пълни обороти миналата година. Самият добив започна в средата на 2018 г., докато течеше изграждането на обогатителната фабрика и другите съоръжения, а първите количества тестов концентрат бяха произведени през март. В края на август предприятието започна нормално производство. Това е първият нов добивен комплекс в България след промените. Инвестицията в проекта е 165 млн. долара. Очаква се той да работи 8 години, освен ако не бъдат открити допълнителни запаси. За този период ще бъдат произведени 686 хил. тр.у. злато и 310 хил. тр.у. сребро.
Източник: Капитал (14.01.2020)

Приходите на DPM от бизнеса в България достигат над 280 млн. долара през 2019 г. Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) от бизнеса в България са надвишили 280 млн. долара през миналата година. Резултатът е с 50 млн. долара по-висок, отколкото през 2018 г. Основната причина за ръста е, че след предприятието в Челопеч през миналата година в страната заработи и мината на DPM край Крумовград, с което добивът и преработката на руда се повишиха. Нетната печалба от дейността в България общо е близо 94 млн. долара, показва годишният отчет на DPM. През 2019 г. канадската компания е достигнала рекордно производство на злато под формата на концентрат в страната. Резултатите от Челопеч са малко по-слаби, отколкото през 2018 г., което се дължи на по-ниското съдържание на метал в рудата. По българските стандарти за 2018 г. дружеството отчете 410 млн. лв. приходи и над 150 млн. лв. печалба. В същото време през 2019 г. "Дънди прешъс металс Крумовград" носи свежи приходи на групата от близо 70 млн. долара. Компанията отбелязва и първата си година на печалба, като започва да възвръща направените 165 млн. долара инвестиции в проекта.
Източник: Капитал (18.02.2020)

"Дънди прешъс металс" стана Инвеститор на 2019 г., след като откри златния рудник "Ада тепе" Голямата награда в конкурса Инвеститор на годината спечели "Дънди прешъс металс". Той се организира за 14-а година от Българската агенция за инвестиции. Статуетката "Златен бик" взе д-р инж. Илия Гърков – вицепрезидент на компанията, от вицепремиера по демографската и икономическа политика Марияна Николова. "Виждаме много примери, че инвестициите у нас се повишават, условията за това са отлични и това се вижда в класациите на кредитните рейтингови агенции. 30 проекта на обща стойност 400 млн. лв., които ще разкрият 3 хил. нови работни места. А за тази година се предвиждат още 69 нови проекта с очаквана стойност над 2 млрд. лв., които ще разкрият още над 6 хил. работни места. Те ще са в сферите производство, преработваща, автомобилна индустрия, здравеопазване и информационни технологии", обобщи Николова. "За да помогнем на агенцията да си хванат плана за тази година от 2 млрд. лв. ние от компанията инвестирахме 1 млрд., така че за вас остана другия 1 млрд.", заключи Гърков. “Дънди прешъс металс” вложи 164 млн. долара в най-стария златен рудник в Европа. Компанията откри рудник "Ада тепе" миналата година край Крумовград, като това е първият новоразработен златодобивен рудник в България от 40 г. насам. Въпреки че находището е експлоатирано още от древността, в него има златосъдържащи руди, които ще се добиват 8 години. С разработването му в днешно време планираната годишна производителност на обогатителната фабрика е 840 000 т руда със съдържание на метал злато 85 700 тройунции. Целият срок за дейностите по строителство, експлоатация, закриване и рекултивация е 15 години. С двата си завода - в Мездра и Карнобат, даващи работа на 2800 души, "СЕ Борднетце - България" успя да спечели в категория Инвестиция в човешки капитал. Десислава Янева, генерален мениджър човешки ресурси България, прие наградата от зам.-икономическия министър Лъчезар Борисов. "През тази една година, която измина, създадохме невероятен инвеститорски екип, и той е готов всеки един от тези инвеститори, ако кажат, че имат проблем, да реагират на секундата", сподели Борисов. И заръча на Стамен Янев тази година да достигне минимум 2 млрд. лева сертифицирани инвестиции. Борисов сподели и тайната, че на събитието за първи път има и фирми, които ще бъдат бъдещи инвеститори, и догодина могат да бъдат наградени, ако се представят добре. Десислава Янева, приемайки наградата, изрази увереност, че екипът е моторът на компанията и инвестицията в човешки капитал е с най -голяма възвръщаемост. През последната финансова година компанията е назначила повече от 450 нови служители в завода си в град Мездра. Основната дейност на компанията е доставка на пълни електрически кабелни системи за автомобилната индустрия - най-сложния компонент във всеки автомобил. "КОКА-КОЛА ХЕЛЕНИК БОТЪЛИНГ КЪМПАНИ БЪЛГАРИЯ" грабна приза в категория Инвестиция в разширяване на бизнеса. Министърът на регионалното развитие Петя Аврамова награди Панче Ниновски, технически директор в компанията. "Имам честта да връча една много символна награда, защото разширение на бизнес означава, че той е намерили българската държава за добър партньор, което пък означава, че усилията на правителството дават резултат", заяви Аврамова. "България винаги е била специална за "Кока-Кола". Преди 55 г. България беше първата държава от Източна Европа, в която продуктите на "Кока-Кола" стъпиха. Преди 20 г открихме завода в Костинброд, който днес е и основен експортен хъб. Понастоящем в България в системата на "Кока-Кола" работят 2800 души, много сме благодарни за подкрепата, която получихме през всичките тези години", заяви Панче Ниновски. Първото място е за инвестицията от 40 млн. лв. в производствения център в Костинброд, чието обновяване го превърна в един от най-модерните в групата "Кока Кола ХБК". Сега ресурсите се използват по-ефективно, а производството нараства с 25%. Модернизираната база бе открита миналата година от премиера Бойко Борисов. Министърът на туризма Николина Ангелкова пък награди "ВОСС Аутомотив" за Инвестиция на зелено". Изпълнителният директор Роланд Вайс прие статуетката "Златен бик". "Инвеститорите са изключително важен фактор за българската икономика, а те вървят ръка за ръка с туризма, защото те означават повече работни места, туристи в България, възможности за развитие. Тази година в Слънчев бряг организираме второто издание на форума Устойчиви инвестиции в туризма", обяви Ангелкова. "Благодаря на правителството, на агенцията за наградата. От първата минута на проекта ни получихме много професионална подкрепа от вас. Половин година след първото ни посещение в България бяхме убедени че това е правилното място за новата на компания. През 2019 г. оборудвахме и започнахме производство и два големи автомобилни концерна Фолксваген" и "Даймлер" одобриха нашия завод.в Ловеч за доставката на различни части. Нашите международни клиенти са впечатлени от страната, хората и професионалния бизнес тук в България", похвали страната ни Вайс. Германският производител на авточасти откри първия си завод в България край Ловеч през септември миналата година. Инвестицията досега е 15 млн. лв., планират се още толкова, открити са 183 работни места в село Баховица. Там се произвеждат компоненти, използвани в дизелови и електрически автомобили. VMware България победи в категорията Инвестиция в иновативен бизнес. Стамен Янев връчи наградата на Димитър Костов, директор „Информационни технологии“ в компанията. VMware е световен лидер в сферата на облачните инфраструктури и технологии за бизнес мобилност. Компанията помага на своите клиенти успешно да трансформират начина, по който изграждат, предоставят и използват ИТ ресурсите в облачна среда. За 13 г. в България компанията се превърна в един от най-големите инвеститори в ИТ индустрията в региона с вложени над 539 млн. лв. "Тъй като вече получих нареждането на осигуря 2 млрд. лв. инвестиции тази година, ще бъда кратък и само ще поздравя компанията, защото да инвестираш в този тип бизнес е доста романтично занятие, тук имаме сериозно капиталовложение и сериозна инвестиция в развитието на таланти и развитието на глобалните пазари", обърна се Янев към победителя. А той от своя страна разкри бъдещите планове на компанията - да запазимбългарския талант в България чрез програми, с които връщат българи тук и най-важното нещо - да инвестират все повече в образованието. Освен 5-те статуетки "Златен бик" 3 компании взеха почетни награди. Издателят на "Медийна група България" Венелина Гочева връчи специална награда на в. "24 часа" за социална инвестиция на "Геотехмин". Кристалният плакет получи изпълнителният директор Доминик Хамерс. “24 часа”, който за поредна година е медиен партньор на конкурса “Инвеститор на годината”, избра да връчи своята специална награда именно на “Геотехмин” заради социалните инвестиции на компанията с дълготраен ефект за обществото и местните общности в различни сфери - от образованието, подпомагането на таланти и съхраняването на националната и културна идентичност до създаването на материални ценности - църкви, културни и исторически паметници и инфраструктура в българските региони. "Геотехмин" е сред българските компании, които имат ясна визия какво да се прави през следващите 30 години. Една от каузите им е образованието, за това се радвам, че в тази сфера работим заедно и ще се радвам, ако това, което прави бъде предадено на повече компании, защото това е най-важното в следващите 30 години в България", заяви Венелина Гочева. Образованието беше и един от приоритетите, които бяха очертани в проекта "Новите 30 години" на "24 часа" за каузите на България, формулирани от умни и успели българи. "Тази година компанията навърши 30 г. Осъществяването на социално отговорни проекти са много важни, защото това са инвестиции в настоящето и бъдещето на България. Имаме много проекти, изградени с лични и фирмени средства, но най-вече искам да отбележа инвестицията ни в сферата на образованието - стипендии за студенти, подпомагане на таланти, училища ВУЗ-ове, както и помощ за Българския червен кръст, проекти в нашите региони, където даваме перспектива за бъдещето на хората, които живеят там", допълни Хамерс. Любомир Василев също взе награда заради своя стартъп Ай Райс Механикс 357. Компанията разработва иновативно средство за хора с увреждания – OMNIBOT. То е иновация както за българския, така и за световния пазар, и помага на хората с двигателни проблеми да се придвижват изправени вместо седнали. Българският OMNIBOT има много предимства - позволява движение 4х4, по-лек е, сгъваем и др. Наградата беше връчена от Лиляна Павлова, вицепрезидент на ЕИБ. Тя благодари на БАИ за усилията за привлизане на инвеститори в България и подчерта, че ЕИБ отпуска 360 млн. евро в подкрепа на иновациите. Общината в България с най-много инвестиции през 2019 г. пък е Стара Загора. По този повод беше отличен зам.-кметът й Милена Желева лично от председателят на Наионална компания Индустриални зони Антоанета Барес "За нас е чест да сме партньор на БАИ и да работим за каузата в България да има много нови иновативни предприятия и да изберат държавата ни. С община Стара Загора имаме общ проект и вече първи инвеститор и си пожелавам и другите общини да тръгнат по нейните стъпки", каза Барес. Милена Желева благодари от името на Живко Тодоров за високото отличие и доверието. "Вярвам, че стъпките, които правим ръка за ръка са добри, когато общината, държавата и инвеститорите вървят заедно. Индустриалната зона в общината върви много добре, 70% от нея вече е факт и остава инвеститорите да се събудят след 3 месеца и да градят своите предприятия. Така остават и младите хора и създават своите семейства", заяви зам.-кметът. Бизнесменът Красимир Дачев - собственикът на "Свилоза" и зам.-председател на БТПП, пък е човекът, дал най-голям цялостен принос за развитието на инвестициите. Председателят БАИ Стамен Янев връчи неговото отличие. "На учителя с любов", беше единственото, с което Стамен Янев се обърна към Дачев. А "учителят" предупреди, че с тази награда агенцията за инвестиции няма да го откаже да инвестира, защото това е една болест, която е неизлечима.
Източник: 24 часа (28.02.2020)

Инвеститорският „Оскар“ за 2019 г. е за „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ е носителят на голямата награда в 14-тото издание на инвеститорските „Оскари“, избран между 60 компании, реализирали значими проекти през миналата година. Под егидата на Българската агенция за инвестиции, авторитетно жури оцени над 80 кандидатури на компании във всички сфери на икономиката, автомобилостроенето, информационните технологии и здравеопазването, изпратени от областни администрации и общини. След дискусии и оценка по обективна методика до финала на конкурса достигнаха 19 компании. Вицепремиерът Марияна Николова връчи статуетка „Златен бик“, изработена от скулптора Сейфетин Шекеров, и грамота на д-р инж. Илия Гърков, вицепрезидент на „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и изпълнителен директор за България. През миналата година дружеството, което проучва, разработва, добива и преработва златосъдържащи руди, инвестира 56 млн. лева и откри 243 нови работни места. Рудник „Ада тепе“ е първият новоразработен, златодобивен рудник в България за последните 40 години с обогатителна фабрика, които работят от 23 август 2019 г.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2020)

"Дънди Прешъс Металс" ще инвестира $11 млн. в Крумовград през 2020 г. "Дънди Прешъс Металс Крумовград" спечели голямата награда "Инвеститор на годината" за 2019 г. на Българската агенция за инвестиции. През миналата година дружеството, което проучва, разработва, добива и преработва златосъдържащи руди, стартира мащабна инвестиция от 56 млн. лева, осигуряваща 243 нови работни места - рудник „Ада тепе“. Това е първият новоразработен златодобивен рудник в България за последните 40 години с обогатителна фабрика, които работят от 23 август 2019 г. - Инж. Хайнов, как "Дънди ?peшъc Mеталс Kpyмoвгpaд" посрещна голямата награда „Инвеститор на годината 2019”? - Чакахме с интерес да видим кой ще е големият победител, тъй като за нея се конкурирахме с много успешни иновативни фирми. - На какво отдавате факта, че именно тази инвестиция спечели най-високото отличие? - Първо, заради размера на инвестицията. Първоначалното вложение за изграждане на предприятието е 164 млн. долара, като през 2019 г. са инвестирани 56 млн. лева – това са вложения в предприятието в община Крумовград, в подкрепата на малкия и средния бизнес в региона. През 2020 г. ще инвестираме 11 млн. долара. Второ, „Дънди” се стреми да е иновативна фирма не само в технологиите, но и в устойчивото развитие. - Колко дълъг се очаква да е хоризонтът на работа на рудника? - Минният план е за до 8 години ефективна работа. Предвидено е около 2 години на трае рекултивацията. Преди това строежът продължи около 3 години. - Дали е възможно животът на рудника да бъде удължен над този срок, както се случи в Челопеч? - Възможно е, разбира се, ако в прилежащите около рудника площи се окаже, че има златна руда. - Как преодоляхте страховете на хората в района? Това се оказва сериозен проблем пред нови инвестиции в добивната индустрия. - Историята е много дълга - над 15 години. Наложи се драстично да променим първоначалните си проекти, за да отговорим на притесненията на хората. Отказахме се да използваме цианиди, няма отпадък, който да се депонира на открито. Когато се види, че нещата се правят с грижа за хората и за природата, настъпва успокоение. Над 90% от нашия персонал са местни хора. Те работят в предприятието и пряко наблюдават какво се прави. Така страховете постепенно си отиват. - Колко хора се завърнаха от чужбина, за да работят при вас? - Над 50 души. Те са при семействата си, получават добри възнаграждения. Средната заплата е над 2000 лв. Добрите условия са и факторът, който ги привлича в техния роден край. - Как се отразява на общината присъствието на такъв голям инвеститор? - Бих казал, че добре си партнираме. Инвестираме доста средства, с които подпомагаме на общината в реализацията на значими проекти. Имаме подписан меморандум и с него са определени нашите ангажименти. - Създадохте Фонда за подпомагане на микро, малки и средни предприятия. Какъв е засега ефектът? - Вече имаме избрани няколко фирми, които получават подпомагане от него. Тази година ще има и други, които ще получат подкрепа. По този начин ще дадем шанс на предприемчиви хора да развият дейност, която не е свързана с рудодобива, а е полезна за местното население. Така се осигуряват и нови работни места. - От какво според Вас зависи да има още големи инвестиции в страната? - Едно от най-важните неща са кадрите, които да имат подходящата квалификация. При наемането на хората се сблъскахме с големи трудности да намерим кой да поддържа машините и оборудването. Оказа се, че липсват специалисти със средно техническо образование. Ако те имат базовите умения, сериозна компания като „Дънди” след това ще ги развие. Липсват и кадри с висше инженерно образование. Така отново стигаме до разговор за ролята на дуалното и висшето инженерно образование. - За да не сте самотният голям инвеститор в региона, какво препоръчвате? - Ние не сме самотна птица. „Теклас” отвори свой завод през миналата година. Има и други малки производители. Но пък имахме късмета да изпреварим „Теклас” при наемането на хора и избегнахме конкуренцията с тях при подбора. Като цяло, смятам, че фирмите може спокойно да продължат да инвестират. Кадри се намират, те може да бъдат обучени и ние сме пример как доста хора придобиха нови професии. Но те имаха желание да се научат. - Какво предстои след голямата награда? - Тя е за нас огромно признание и сме благодарни на община Крумовград, че ни номинира за участие. Радваме се, че нашите усилия не са останали незабелязани. Същевременно това, което ние правим, е доказателство, че и в България нещата в икономиката може да се правят по правилния начин. Отчитаме факта и продължаваме да работим и да обучаваме хората, да спазваме високите екологични стандарти. Иновативност, безопасност и екологосъобразност са важни жалони в нашето развитие.
Източник: economic.bg (04.03.2020)

Мините в Челопеч и Крумовград продължават да работят нормално Мините на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) в Челопеч и Крумовград продължават да работят нормално. Както и в останалите страни, където дружеството има обекти, засега няма смущения в производството заради епидемията от коронавирус или заради ограниченията за придвижване, налагани от правителствата на място, се казва в съобщение на DPM. От него става ясно още, че специално за работата в България, където се намират двете действащи мини на компанията, повечето материали и консумативи се купуват от местни фирми, което ограничава риска от проблеми с доставките. В България DPM работи чрез две местни дружества - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград", които оперират съответно рудниците "Челопеч" и "Ада тепе". Второто дружество реално започна дейност миналата година, след като беше изграден новият минно-обогатителен комплекс. Канадската компания има също металургичен завод в Намибия, където се преработва и концентратът от Челопеч, както и акционерно участие в различни проекти за проучване или разработване на златни находища в Канада, Сърбия и Еквадор.
Източник: Капитал (01.04.2020)

Мината край Крумовград добави над 30 хил. тр.у. злато към резултатите на Dundee Повече от 30 хил. тр.у. злато под формата на концентрат са произведени от новия рудник "Ада тепе" край Крумовград през първото тримесечие на 2020 г. Заедно с мината в Челопеч общото количество добито злато достига 73 хил. тр.у., показва отчетът на канадската компания Dundee Precious Metals (DPM), която оперира двете находища. Силните резултати идват, след като миналата година комплексът край Крумовград заработи на пълен капацитет.Добивът на руда от "Ада тепе" започна в средата на 2018 г., но преработката й стана възможна, след като беше изградена и пусната обогатителната фабрика в края на август миналата година. Това на практика е второто пълно тримесечие на новата мина. Данните на DPM показват, че добитата руда от двата български проекта се е увеличила с 37% на годишна база, тъй като количествата в Крумовград миналата година са били значително по-малки. С около 2% по-голям обаче е и добивът спрямо последното тримесечие на 2019 г. Произведеното злато под формата на концентрат за януари - март е със 70% повече, отколкото е било година по-рано. Основна роля за това има рудникът "Ада тепе", който е добавил 30.3 хил. тр.у. към общия резултат (виж таблицата). Увеличение от над 5% има и в сравнение с последното тримесечие на 2019 г. Производството на мед, който се добива само в Челопеч, е било малко под планираното заради по-ниското съдържание на метал в рудата, посочват от компанията.
Източник: Капитал (15.04.2020)

Над 2 млн. лева дарени от минната индустрия за здраве Българската минерално-суровинна промишленост се присъедини и активно подпомага усилията на правителството да обезпечи опазването на общественото здраве и да осигури условия за надеждното и навременно лечение на пациенти заразени с коронавирус в болниците в София и в страната. В усложнената епидемиологична обстановка, Българската минно-геоложка камара /БМГК/ стартира в началото на април дарителска кампания за набиране на средства за осъществяване на въздушен транспорт до и от Китай. С дарените средства Министерството на здравеопазването ще заплати извършването на два полета по направление София-Пекин-София, с които ще бъдат доставени медицинско оборудване, тестове, консумативи и лични предпазни средства, предназначени за безвъзмездно предоставяне на лечебни заведения в страната за подпомагане лечението на граждани, заболели от COVID-19 на територията на България. БМГК, заедно с водещите компании в сектора, „Минстрой холдинг“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД, „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД и „Асарел-Медет“ АД вече са осигурили необходимите средства в размер на над 530 500 лв. Дарението е в полза на Министерството на здравеопазването за нуждите на доставките на медицински стоки. От началото на епидемията предприятията, обединени от Камарата, подпомагат здравната система да се справи с огромния стрес чрез индивидуални дарения по места. До момента общият размер на средствата, предоставени безвъзмездно от „Асарел-Медет“ АД и фондация „Лъчезар Цоцорков“, „Асарел Инвестмънт“ АД, „Геотехмин“ ООД, „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД и „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД, „Елаците Мед“ АД, „Минстрой холдинг“ АД възлиза на над 1 500 000 лв., предоставени под формата на финансови средства или консумативи към болнични заведения в столицата и по регионите, където дружествата осъществяват дейността си. Съвкупно даренията на бранша към момента надхвърлят 2 млн. лева.
Източник: Труд (24.04.2020)

Над 106 млн. долара са приходите на DPM от мините в Челопеч и Крумовград Канадската компания Dundee Precious Metals (DPM) отчита над 106 млн. долара приходи за първото тримесечие на 2020 г. от двете си мини в България. Това е близо 70% повече, отколкото за същия период на миналата година. Голяма част от ръста се дължи на това, че рудникът край Крумовград започна работа на пълна мощност в края на август миналата година и не е включен в резултатите отпреди година. Приходите на компанията в Челопеч обаче също нарастват с над 50% (виж таблицата). Общо от двата проекта са добити 73 хил. тр.у. злато под формата на концентрат за първото тримесечие. От DPM посочват, че ефектът от пандемията от коронавирус върху компанията е минимален. И двете мини продължават да работят нормално, а след временно ограничаване на преработката на концентрати в Намибия с 20% заради наложени от правителството мерки от този месец металургичният завод там също работи на пълен капацитет. Затова DPM потвърждава годишната си прогноза. През 2020 г. се очаква да бъдат добити 257-299 хил. тр.у. злато и 35-40 млн. фунта мед.Компанията отчита двуцифрен ръст на производството на концентрат в Челопеч заради по-високото съдържание на метали в рудата. Общо за тримесечието в завода са произведени 42.7 хил. тр.у. злато и 9.4 млн. фунта мед под формата на концентрат. По отношение на продажбите има ръст при медно-златния концентрат и намаление при пиритния, което се дължи на графика на доставките. Приходите от бизнеса в Челопеч нарастват с повече от 50% до над 63 млн. долара, повече от два пъти се увеличава и коригираната нетна печалба, показва отчетът на DPM. Причините за по-високите резултати са увеличените продажби на метали под формата на концентрат, намалените разходи, по-високите цени на златото и по-ниските такси за преработка на концентрата. Частичен негативен ефект са оказали по-ниските цени на медта.Компанията отчита двуцифрен ръст на производството на концентрат в Челопеч заради по-високото съдържание на метали в рудата. Общо за тримесечието в завода са произведени 42.7 хил. тр.у. злато и 9.4 млн. фунта мед под формата на концентрат. По отношение на продажбите има ръст при медно-златния концентрат и намаление при пиритния, което се дължи на графика на доставките. Приходите от бизнеса в Челопеч нарастват с повече от 50% до над 63 млн. долара, повече от два пъти се увеличава и коригираната нетна печалба, показва отчетът на DPM. Причините за по-високите резултати са увеличените продажби на метали под формата на концентрат, намалените разходи, по-високите цени на златото и по-ниските такси за преработка на концентрата. Частичен негативен ефект са оказали по-ниските цени на медта.
Източник: Капитал (11.05.2020)

Близо 222 млн. долара са приходите на DPM от мините в България Близо 222 млн. долара достигат приходите на канадската Dundee Precious Metals (DPM) от мините й в България през първата половина на 2020 г. Ръстът спрямо миналата година е повече от двоен, което се дължи на старта на втория добивен проект на компанията в страната - този в Крумовград. Печалбата също нараства значително, както заради увеличената дейност, така и заради по-високите цени на златото, става ясно от отчета на DPM за полугодието.В България компанията има две дружества - "Дънди прешъс металс Челопеч" и "Дънди прешъс металс Крумовград", които оперират съответно рудниците "Челопеч" и "Ада тепе". Първото предприятие добива медно-златни руди и ги преработва до концентрат, а от няколко години вече продава и съдържащия злато пиритен концентрат, след като разработи собствена технология за преработка на пирита от находището. Второто предприятие започна производство през миналата година, като там се добиват златно-сребърни руди. Данните на DPM показват, че през първите шест месеца на тази година "ДМП Челопеч" е произвела 1.6 хил. тр.у. повече злато (близо 2%), което се дължи на по-високото съдържание на благородния метал в пиритния концентрат. Двуцифрен ръст има и при производството на мед и сребро.Сравненията на годишна база за проекта "Ада тепе" край Крумовград не са показателни, тъй като преработката на руда там започна през юни миналата година, а пълна мощност беше достигната в края на август. Произведеното злато като концентрат (62.2 хил. тр.у.) обаче е повече от очакванията на компанията, което се дължи на по-високото съдържание на метал в рудата и на увеличената преработка.Нарасналото производство след като заработи и втората мина на DPM в страната е една от причините за значително подобрените финансови показатели на компанията. "ДПМ Крумовград" за първи път добавя приходи от над 99 млн. долара към общия резултат от бизнеса в България и успява да излезе на печалба. Компанията в Челопеч обаче също расте, като приходите й се увеличават с 28% до близо 123 млн. долара, а нетната печалба скача със 73%. Освен по-голямото производство обаче съществена роля за това играе и поскъпването на златото. DPM запазва непроменена прогнозата си, според която през 2020 г. ще бъдат произведени между 257 и 299 хил. тр.у. злато и между 35 и 40 млн. фунта мед под формата на концентрат. От компанията обаче посочват, че като се има предвид силното представяне през първите шест месеца на година, "Челопеч" и "Ада тепе" са на път да постигнат горната граница на прогнозата.
Източник: Капитал (03.08.2020)

Най-големите компании в металургията: С проблясъци на криза Поевтиняването на металите понижи приходите на водещите дружества в сектора през 2019 г. Забавянето на ръста, което металургичната индустрия в България отчете през 2018 г., се оказа сигнал за начало на нова тенденция. През 2019 г. приходите на водещите 10 компании в сектора в класацията "Капитал 100" намаляват с 4.5%, като спадът би бил още по-голям, ако в класацията не влизаше нов участник - златодобивното "Дънди прешъс металс Крумовград", което има нулеви резултати за предходната година, когато все още не работеше. Нещо повече, световната криза заради епидемията от коронавирус не обещава тенденцията да се обърне през тази година. Големият губещ през 2019 г. е черната металургия, където двете стоманодобивни предприятия в страната - "Стомана индъстри" и "Промет стийл", отчитат двуцифрен спад на приходите, макар и след силна предходна година. С незначителни колебания в резултатите цветната металургия остава сравнително стабилна, а и перспективите пред нея са по-добри, след като клиентите започнаха да гледат на Китай като на не толкова сигурен доставчик. Въпреки това като цяло през 2019 г. шест от 10-те най-големи компании в сектора понижават приходите си, а ръстът при останалите е минимален. По план Традиционно с огромна преднина пред втория в класацията начело се нарежда медодобивната компания "Аурубис България", която е част от германската група Aurubis. За миналата година заводът в Пирдоп отчита лек спад на общите приходи заради временно спиране на работата за поддръжка, което доведе до по-ниски продажби на мед. В същото време печалбата нараства значително (с над 30%) благодарение на по-високата цена на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, както и на по-благоприятните такси за преработка на концентрат. Това води и до по-висока рентабилност. Компанията преминава през сегашната ситуация покрай коронавируса, без да намалява производството или персонала. Въпреки пониженото търсене на мед в световен мащаб заради кризата и временното спиране на много производства в света "Аурубис" продължава да работи по четиригодшната си инвестиционна програма, която трябва да приключи през 2022 г. По нея се предвижда да бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. основно в обновяване на инфраструктурата, но също и във въвеждане на нови процеси, които ще позволят на завода да преработва по-разнообразни концентрати и да извлича повече от медта в суровините. Като част от стратегията за диверсификация на енергийните източници през следващите няколко години ще бъде разработен и проект за соларна централа на площадката в Пирдоп. Запазване на обемите След двуцифрения си ръст през 2018 г. производителят на медни продукти "София мед" отчита близо 7% понижение на приходите през миналата година. "Спадът в най-голяма степен се дължи на намаление на цените на металите на Лондонската метална борса. Погледнато в натурални единици (тонове), продажбите на готова продукция са на нивото от 2018 г. В същия момент пазарите на изделия от валцована мед и медни сплави в Европа отчитат спад от над 12%", коментира зам. изпълнителният директор и финансов директор на компанията Сергей Влайков. По думите му основен негативен принос в Европа има спадът в производството и потреблението в автомобилната индустрия, както и намаленото строителство. Компанията е предпазлива в очакванията си за тази година. "Ситуацията на пазара заради COVID-19 и значителният спад в автомобилния сектор в Европа не ни позволяват да имаме ентусиазирани прогнози за 2020 г., въпреки че за първите 6 месеца запазихме обемите на същото ниво като миналата година", уточни Петрос Дацис, мениджър "Маркетинг и бизнес развитие". "И все пак, ако сравним нашия прогрес с този на европейските ни конкуренти, нашите резултати са далеч по-добри, което е резултат от позитивното ни развитие през последните години", добави той. Очакванията са, че пазарът ще започне да се възстановява в началото на следващата година. Усещане за рецесия Единственият производител на цинк и олово в страната - КЦМ в Пловдив, понижава приходите си с близо 6%, но излиза на печалба. Традиционно при спад на приходите разходите на компанията също намаляват, тъй като цените на суровината и продукцията са обвързани. "Това, което прави разликата при печалбата, е, че през 2018 г. имаме отрицателен резултат от промяна на валутните курсове, който е с около 10 млн. лв. по-нисък от миналата година. В същото време 2019 г. беше по-добра в производствено и търговско отношение и имаме по-висок оперативен резултат - 27.3 млн. лв. спрямо 18.2 млн. лв. през 2018 г.", каза председателят на надзорния съвет на КЦМ Румен Цонев. К100: Най-големите компании в България Като ключов риск през 2019 г. той посочва понижението на цените на металите. "Това важи особено за цинка, който в рамките на годината поевтиня с 20-21%, което в много случаи прави невъзможно хеджирането. Оловото поддържаше, общо взето, едно ниво, но то не беше много високо, което го виждаме и тази година", уточни Цонев. И добави: "Като че ли и преди пандемията нашият бранш започна да навлиза в рецесия. Имаше намалено търсене, премиите на металите бяха по-ниски, като това се прехвърляше от автомобилостроенето, през производството на акумулатори и поцинковани изделия и стигна до нас. Това, което се случи през 2020 г., като че ли дойде в повече." През тази година цените и на двата метала спадат с нови 20% спрямо декември 2019 г., което говори за потиснат пазар. "Това е следствие на намалено търсене и липса на големи инфраструктурни проекти, което неминуемо се отразява и на нас и е пряко следствие от пандемията", казва Цонев. Част от клиентите са поискали отлагане на доставките, което е принудило компанията да се върне към отдавна неизползваната практика да продава метали на борсови складове. "Спадът, който започна през 2019 г., беше катализиран от пандемията и се случи по-бързо, но той не изчерпа рецесията, която така или иначе се очакваше и която неизбежно ще се случи до края на годината. В крайна сметка всичко тръгва от потреблението", каза Цонев. Независимо от това компанията продължава да работи по новия си инвестиционен проект за 130 млн. евро, който обяви в края на миналата година и който трябва да приключи през 2023 г. Той трябва да интегрира технологично отделните звена на завода и да увеличи капацитета за рециклиране на различни вторични суровини, което ще позволи на предприятието да произвежда и нови метали. Европейската инвестиционна банка отпусна 65 млн. евро заем за проекта, като в момента компанията продължава разговори за оформяне на цялостното кредитиране и избира технологични доставчици. "Умерени оптимисти сме, че проектът ще се случи в разумен срок", коментира Цонев. Заличаване на ръста След като през 2018 г. стоманодобивът в страната изтегли целия металургичен сектор нагоре с над 25% увеличение на приходите, през 2019 г. спадът е значителен и до голяма степен заличава постигнатия предната година ръст. Двуцифрено намаление на продажбите отчитат и двете предприятия в сегмента - "Стомана индъстри" (част от гръцката група Viohalco) и "Промет стийл" (собственост на украинската Metinvest) край Бургас, като заводът в Перник отново излиза на загуба след две години на плюс. Като цяло в Европа през миналата година забавянето на автомобилната индустрия доведе до лек спад в стоманодобива, което се усети най-вече през второто полугодие. В България обаче към това се добавиха и няколко допълнителни фактора, които многократно засилиха ефекта. "Първата причина за понижението е цената на енергоносителите, а другата е увеличеният внос от трети страни", коментира Антон Петров, председател на Българската асоциация на металургичната индустрия. По думите му цената на индустриалната енергия тук е най-високата в ЕС с изключение на Великобритания, в резултат на което конкурентоспособността на българската продукция рязко спада. "Формулата на стоманата е скрап, електроенергия и работна ръка. Когато основен компонент като електроенергията е по-скъп, някои продукти стават неконкурентни и затова България има по-висок спад на продажбите на стоманени продукти от средния в Европа", обясни Петров. Към това се добавя и липсата на механизъм за компенсиране на косвените въглеродни емисии за големите индустриални предприятия, което допълнително натоварва разходите за енергоносители. Според него поевтиняването на газа е положително развитие, с което обаче България просто се доближава до цените, които конкурентите ползват. Негативно влияние оказва и фактът, че през миналата година ЕС увеличи с 5% квотите за внос от трети страни. "Това доведе до засилен внос от държави като Турция, Украйна и Русия, а като граничещи с тях България и Румъния бяха най-силно засегнати", каза Петров. Тези фактори стоят и зад решението на "Стомана индъстри" по-рано тази година да обяви, че свива производството си в Перник и съкращава част от работниците си. Като причини за това компанията посочи намаленото търсене на стомана в световен мащаб, поскъпването на електроенергията и високите цени на въглеродните емисии, както и икономическите последици от пандемията. Очакванията за тази година са спадът в стоманодобива да се задълбочи в резултат на коронавируса и свитото потребление. "Като се има предвид, че автомобилостроенето и машиностроенето са силно намалели в момента, конкуренцията при производителите на стомана става по-ожесточена, маржовете се свиват и българската продукция става още по-неконкурентна", добави Петров. Храна за производство Свиването на европейските пазари и свързаният с това натиск върху премиите от продажбите са причината за лекото намаление на приходите и печалбата и на шуменския производител на алуминиеви изделия "Алкомет". "Когато САЩ ограничиха пазара за китайски компании, те се насочиха към други пазари, първият от които беше европейският. Бяхме принудени да се конкурираме с китайските компании, работещи с големи държавни стимули в нелоялни условия", коментира изпълнителният директор Хюсеин Йорюджю. Влияние върху резултатите на дружеството е оказало и увеличението на цените на електричеството и природния газ миналата година. "Поради конкурентните пазарни условия нямахме възможност да отразим това изменение в премийните цени, което от своя страна допринесе за понижението на нетната ни печалба", уточни той. Епидемията тази година има по-скоро косвен ефект върху работата на предприятието. "Предстоеше ни пускане в експлоатация на новия валцов стан в края на март, но поради кризата експертите трябваше да се върнат в своите страни и бяхме принудени да спрем за три месеца, с което планираното увеличение на производството се забави. В същото време от началото на годината назначихме и обучихме 50-60 нови работници, което се превърна в разходно перо без доходи", каза Йорюджю. Независимо от свиването на много производства заради кризата, включително на автомобилния сектор, от "Алкомет" не отчитат спад на общия обем на продажбите тази година. Причината е, че още преди време компанията се ориентира към разширяване на гамата от продукти за опаковъчни материали, които се използват в хранително-вкусовата индустрия, и именно този сегмент сега има значителен положителен принос. Неизвестните тази година са свързани най-вече с това как ще се развие епидемията. "Не можем да очакваме пазарите да се нормализират, докато мерките срещу вируса не се премахнат напълно. Дори и след това много от предишните ни навици може да не се възстановят", коментира Йорюджю. С подновяването на работата на специалистите по пускането в експлоатация на новия валцов стан компанията очаква производството да нарасне. Добивно трио Три са вече представителите на рудодобивната индустрия в секторната класация, след като през миналата година заработи новата мина в Крумовград. Традиционно това са и най-рентабилните компании (между 20 и 30%), свързани с производството на метали. "Дънди прешъс металс Челопеч", която добива медно-златни руди край средногорския град, остава на шесто място с минимален ръст на приходите. Според отчета на канадския собственик Dundee Precious Metals (DPM) през миналата година има известен спад на произведеното злато под формата на концентрат и леко увеличение при медта, но е постигната по-висока цена на благородния метал. Дебютантът в К100 "Дънди прешъс металс Крумовград" (също собственост на DPM) има само няколко месеца дейност през миналата година, но успява да се нареди сред най-големите в металургичния сектор. Това донякъде се дължи и на факта, че част от големите компании, присъствали предишни години в класацията, не подадоха финансовите си отчети навреме. Въпреки това "ДПМ Крумовград" прави смела заявка за трайно участие в топ 10 с приходи от близо 140 млн. лв. Новата мина, в която бяха инвестирани близо 165 млн. долара, на практика работи на пълни обороти от края на август, но успява да добави над 57 хил. тр.у. злато като концентрат към производствените резултати на DPM. Прогнозите на канадската компания за 2020 г. са производството на злато в България да нарасне с 20%, тъй като това ще бъде първата пълна година за крумовградския проект, а добивът на злато в Челопеч се очаква да остане стабилен. Седмата си позиция запазва и "Асарел-Медет", която добива медни руди край Панагюрище. Сложната ситуация покрай коронавируса обаче прави прогнозите за тази година трудни. "Очаква се рекорден спад на световната икономика в резултат от пандемията. Според някои анализатори нивата отпреди кризата ще бъдат достигнати едва в края на 2021 г., ако се приеме, че няма да има втора вълна от COVID-19. Заради голямата несигурност трудно някой може да се ангажира с конкретни числа към настоящия момент", каза изпълнителният директор Делчо Николов. Очакванията са, че в краткосрочен план цената на рафинираната мед, която определя и цената на медния концентрат, който компанията продава, ще бъде под натиск. "Освен пандемията и предприеманите от правителствата и централните банки икономически мерки върху нея ще влияят и търговската война САЩ - Китай, възможни проблеми с предлагането, поведението на фондовете, валутният курс евро/долар", посочи Николов и добави, че според някои прогнози ще има спад с около 13% спрямо средната цена за 2019 г. "Доколко бързо ще бъде преодоляна икономическата криза зависи от много фактори, като неизвестните са повече от известните. Следим и анализираме всички детайли от този процес, за да бъдем гъвкави и адекватни в такава сложна ситуация", допълни той. По думите му въпреки трудностите и неясните хоризонти компанията не е съкращавала работници. Да намерят трудния баланс между свитите пазари и запазването на рентабилно производство се очертава като основно предизвикателство за повечето компании в металургичния сектор през тази година. Всички обаче са единодушни, че успехът ще зависи най-вече от това как ще се развие епидемията и колко бързо ще се съвземе световната икономика след кризата.
Източник: Капитал (19.08.2020)

Dundee продължава с рекордните добиви на злато в България Канадската Dundee Precious Metals Inc. обяви предварителни производствени резултати от двете си мини в България за третото тримесечие на тази година. А числата показват, че добивът в „Ада Тепе“ е над очаквания, а в "Челопеч" резултатите следват предварително заложените цели. Общо от двете мини компанията е извлякла за три месеца 80 000 унции злато, добито от 778 000 тона изкопана руда. Припомняме, че през 2019 г. Dundee отчете рекорден добив на злато в България, а плановете на дружеството бяха тази година той да бъде дори още по-голям. „Нашите операции продължават да се представят изключително добре и през третото тримесечие реализирахме още една силна четвърт при производството“, каза Дейвид Рей, президент и главен изпълнителен директор на Dundee. „Нашето впечатляващо представяне до момента отразява изключителните усилия на всички наши заводи за активно управление на предизвикателствата от пандемията COVID-19.“ От рудника „Ада Тепе“, който беше отворен преди година, канадската компания е добила 30 000 златни унции през третото тримесечие. Производството е повече от планираното в резултат на по-високия клас злато и по-големите количества обработена руда, казват от Dundee. Мината "Челопеч" е произвела приблизително 49 800 унции злато и 9.2 милиона паунда мед. Производството на злато беше, както се очакваше, с по-голямо извличане на пиритен концентрат, а производството на мед беше в съответствие с плана“, се казва в съобщението на компанията.В резултат на високото оперативно представяне до момента на двете мини Dundee е напът да отчете по-високи от планираните добиви на злато за цялата 2020 г. Компанията казва, че към днешна дата не е претърпяла съществени смущения в своята дейност в резултат на пандемията. Като причина за това се изтъква ефективното управление на извънредната ситуация, като дава приоритет на здравето и безопасността на работниците и приемащите общности и гарантира сигурността на своите входящи и изходящи вериги за доставки.
Източник: economic.bg (13.10.2020)

Приходите от мините в Челопеч и Крумовград са нараснали двойно тази година Приходите на златодобивната компания Dundee Precious Metals (DPM) от проектите й в България са се увеличили повече от два пъти за първите девет месеца на 2020 г. спрямо същия период на миналата година. Към края на септември общите приходи от мините в Челопеч и Крумовград са достигнали 345.8 млн. долара, а нетната печалба е близо 168 млн. долара, показва отчетът на канадската компания. Ръстът се дължи както на това, че през първата половина на миналата година "Ада тепе" край Крумовград още не работеше и реално нямаше приходи, така и на по-доброто представяне на компанията в Средногорието тази година. За първите 9 месеца на 2020 г. "Дънди прешъс металс Челопеч" е произвела 8% повече медно-златен концентрат и 12% повече пиритен концентрат, който съдържа злато, отколкото през 2019 г. Така и общото производство на злато под формата на концентрат се е увеличило с 8.5%. Към края на септември по-големи са били и произведените количества мед и сребро. Продажбите също са нараснали заради графика на доставките. От компанията отчитат и по-високи разходи за преработка, което е резултат най-вече от поскъпването на еврото спрямо долара. Нетната печалба се е увеличила с 87% благодарение на по-високите цени на златото и по-големите количества продадени метали. В същото време разходите за преработка на проекта "Ада тепе" са намалели значително (-20%) през първите 9 месеца на тази година, което се дължи основно на по-големите количества преработен концентрат и по-ниските цени на електричеството и някои консумативи. Нетната печалба на "Дънди прешъс металс Крумовград" се е покачила рязко в резултат на увеличените доставки на златен концентрат след старта на производството, както и поради по-високите цени на златото. До края на годината DPM ще приключи задълженията си по договора за предварителна продажба на част от златото от новата мина, който беше сключен през 2016 г. с BNP Paribas като водеща страна, Canadian Imperial Bank of Commerce, Уникредит Булбанк и централната банка на Канада. Съгласно споразумението компанията получи авансово плащане от 50 млн. долара срещу приблизително 9% от очакваната продукция за 2019 и 2020 г. Средствата бяха използвани като част от финансирането за разработване на мината и изграждане на съоръженията край Крумовград, а цялата инвестиция достигна 165 млн. долара.
Източник: Капитал (16.11.2020)

DPM инвестира в друга компания за търсене на злато в България Канадската Dundee Precious Metals (DPM), която е собственик на мините в Челопеч и Крумовград, ще инвестира до 7 млн. канадски долара (около 5.3 млн. щатски) във Velocity Minerals, която също има проекти за търсене на злато в България. Компаниите са подписали инвестиционно споразумение, според което DPM ще купи до 14 млн. обикновени акции на Velocity на цена от 0.50 канадски долара всяка. След приключване на сделката, което се очаква да стане следващата седмица, DPM ще държи приблизително 9.99% от капитала на Velocity, съобщиха двете дружества. Velocity се занимава с проучване и разработване на проекти за добив на злато, като фокусът й е Югоизточна България. Компанията държи 70% от правата за проучване в площта "Тинтява" чрез дружеството "Тинтява експлорейшън", в което си партнира с "Горубсо-Кърджали". Част от "Тинтява" е участъкът "Розино", който се намира на около 40 км от мината "Ада тепе" на "Дънди прешъс металс Крумовград". По думите на Кийт Хендерсън, президент и главен изпълнителен директор на Velocity, "Ада тепе" и "Розино" имат много общи геоложки и технически прилики. Новият партньор на DPM освен това има опция да придобие 70% от проектите за злато "Обичник" и "Македонци", както и 100% от участъка "Иглика". "Радваме се да инвестираме още в проучвания за злато в Югоизточна България чрез дялово финансиране на Velocity", коментира президентът и главен изпълнителен директор на DPM Дейвид Рей в официалното прессъобщение. "Като се има предвид силното ни присъствие и капацитет в региона, смятаме, че сме в уникална позиция да подкрепим Velocity като стратегически инвеститор", добави той. Средствата от инвестицията ще бъдат използвани за развитие на проекта "Розино" и за други проучвани площи, както и като оборотен капитал за общи цели, казаха от Velocity. От съобщението става ясно още, че инвестицията на DPM във Velocity може да нарасне, като при достигане на дял от 15% компанията ще може да назначи свой представител в борда на директорите.
Източник: Капитал (20.11.2020)

"Горубсо - Кърджали" също стана акционер във Velocity Minerals Златодобивната компания "Горубсо - Кърджали" е придобила малък дял в канадската Velocity Minerals, която проучва и разработва проекти за добив на злато в Югоизточна България. Успешно е приключила и обявената миналата седмица сделка, с която Dundee Precious Metals (DPM), собственик на мините в Челопеч и Крумовград, прави стратегическа инвестиция във Velocity, придобивайки 9.99% от акциите за 6.7 млн. канадски долара (5.1 млн. американски долара). Инвестицията на новия български акционер "Горубсо", с който Velocity си партнира от години, е по-малка - 250 хил. канадски долара. За подготвяната стратегическа инвестиция на DPM във Velocity стана ясно миналата седмица, когато двете компании обявиха, че са подписали инвестиционно споразумение. Операцията вече е приключила, като DPM е придобила малко под 13.4 млн. обикновени акции на цена от 0.5 канадски долара всяка при условията на частно предлагане. Ключовият проект на Velocity - "Розино", се намира само на около 40 км от рудника "Ада тепе" край Крумовград. От Velocity съобщиха още, че българският й партньор "Горубсо - Кърджали" също е записал 500 хил. акции на същата цена, с което инвестицията му в канадското дружество става 250 хил. канадски долара. Съгласно условията на инвестиционното споразумение най-големият акционер във Velocity - Artemis Gold, е придобил допълнително акции за 2 млн. канадски долара, така че да запази дела си от около 22%. Velocity планира да инвестира новото финансиране в разработване на проекта "Розино", за който вече има изготвена икономическа оценка, както и в прочуването на други площи за злато в региона. Част от средствата ще бъдат използвани за оборотен капитал.
Източник: Капитал (26.11.2020)