Агонията във ВМЗ Сопот продължава. Надеждата на 3500-те работници да си получат заплатите пропада, след като приватизацията на завода се провали. Единственият кандидат - русенската фирма "Емко" ЕООД, подаде обвързваща оферта, след като срокът бе удължен до 15 ч вчера. Но не внесе нужния депозит от 3 млн. евро. Това директно води до дисквалификация, защото по закон Агенцията по приватизация не може да отвори офертата без наличието на гаранция. Така заводът се оказа в патова ситуация, която свари неподготвени държавата, синдикатите и кредиторите. "Странно е поведението на инвеститора. Той много добре знаеше какви условия са посочени в стратегията за приватизация на ВМЗ, но въпреки това подаде оферта с празноти. По-добре да беше казал: "нямам пари - не мога да купя завода", коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Има няколко варианта за бъдещето на държавното дружество, като най-лошият е несъстотелност. Това означава назначаването на синдик, който в бавна и мъчителна процедура да предприеме разпродаване на активите на завода, за да се погасяват задълженията към кредитори по ред, строго определен от закона, обясни шефът на Агенцията за приватизация Емил Караниколов. Работниците ще останат на улицата, но поне със сигурност ще си получат заплатите си. Проблемът е, че процедурата може да се точи с години. Друга възможност е внасянето на нова стратегия за продажбата на държавния завод в Народното събрание, каза Караниколов. Но и този ход ще отнеме много време. Третият вариант, който според Караниколов е най-удачен, е изваждането на ВМЗ Сопот от списъка с държавните предприятия със стратегическо значение. Това ще позволи провеждането на бърза приватизация без стратегия. Според Караниколов държавата няма как да продължи да управлява ВМЗ Сопот поради огромните дългове. Синдикатите също имат свои варианти за излизане от патовата ситуация. Те предлагат фирмата спешно да се влее в друго държавно дружество, например ТЕРЕМ. Те са обсъдили този вариант и с министъра на икономиката Делян Добрев. Той обаче е изказал притеснение, че това крие рискове, тъй като ТЕРЕМ също не е в добро финансово състояние. Според синдикатите обаче заводите на ТЕРЕМ ще завършат 2012 г. с 8 млн. лв. печалба. "Те са пример за успешна работа по оздравяване на държавно предприятие, може да се каже, че то е стабилизирано", коментира Пламен Димитров, лидер на КНСБ. Той призна, че не е много сигурно дали ТЕРЕМ може да изтегли нагоре затъналия завод в Сопот. "Вливането е временна мярка, за около два-три месеца, докато се възобнови процедурата по приватизация", уточни Димитров. От КНСБ не приемат лансираната от шефа на Агенцията по приватизация идея за отмяна на стратегията за раздържавяване на дружеството. Именно в нея е заложено условието новият купувач да задържи за не по-малко от три години персонала на завода без промяна. Според Караниколов, ако се промени стратегията и се премахнат част от ангажиментите, може да се намери по-лесно купувач.
Източник: Стандарт (15.01.2013)

Общините Карлово и Сопот могат да назначат 500 съкратени от ВМЗ Община Сопот може да поеме на работа до 200 души от военния завод в града по оперативна програма "Подкрепа за заетост", а община Карлово може да осигури препитанието на още 300 души. Българо-германски център пък може да обучи и преквалифицира по определени специалности и желание на хората до 300 души. Това стана ясно на извънредното заседание на тристранния областен съвет в Пловдив, на който бяха обсъдени алтернативи за работа на съкратени работници от ВМЗ. Преди ден премиерът Бойко Борисов съобщи, че 700-800 работници от ВМЗ-Сопот трябва да бъдат съкратени, за да може дружеството да бъде приватизирано, защото никой не го иска с 3200 души състав. "Има определена готовност общините от областта да кандидатстват по схемата "Подкрепа за заетост" и другите мерки по ОП "Развитие на човешките ресурси" и по допълнителни програми по Националния план за действие по заетостта", съобщи социалният министър Тотю Младенов. По думите му, когато дадената община наеме хора на работа за дейности, които са свързани на общинско ниво, заплатата е 380 лева плюс осигуровките, като заетостта е до една година. "Ако ги наеме частният бизнес, заплатата е според минималния осигурителен праг за съответната дейност", обясни министърът. По думите му всяка година се правят национални планове за действие по заетостта, всяка година се кандидатства по оперативните програми, "така че има възможност, ако не си намерят работа, тези хора да кандидатстват отново". Кметът на Сопот Веселин Личев пък съобщи, че 300 от най-бедстващите работници във ВМЗ-Сопот, ще се хранят веднъж дневно в социалната трапезария на местната община. Работниците не са взимали заплати от месеци и вече нямат пари дори за храна. Те настояват да не бъдат освобождавани повече от 300 души и предлагат ВМЗ да се обедини с "Кинтекс" ЕАД, след като държавата вече отхвърли искането им за обединение с "Терем".
Източник: Медия Пул (17.01.2013)

Българското военно министерство ще увеличи тази година поръчките си към оръжейната индустрия. Това съобщи в интервю за БНТ заместник-военният министър Валентин Радев. Миналата година заради свитите разходи и стари дългове поръчките на министерството към наши оръжейни заводи са били под 1% от обема на работа. В същото време от бранша призоваха за повече държавна подкрепа. Eдин пример от Чехия, страна, донякъде сравнима с България. Там преди дни едно от най-големите предприятия за боеприпаси закри две от фабриките си, уволни десетки работници, защото държавната агенция за военни поръчки не направила търг за боеприпаси в страната, а предпочела да реализира поръчката чрез съответната агенция на НАТО. Чешките оръжейници не издържали на силната конкуренция. Може ли този случай да се сравни с проблема на завода в Сопот - едва ли. Според нашите експерти кризата във ВМЗ не се дължи толкова на липса на поръчки, колкото на лош мениджмънт и нереализирани навреме реформи и приватизация. Но примерът от Чехия говори за това пред какви предизвикателства са изправени оръжейните фирми във все още по-слабо развитите икономики от източната част на Евросъюза. Инженер Петьо Милков е съпредседател на Сдружението Българска отбранителна индустрия и директор на едно от частните предприятия в този бранш. Казва, че в ситуация като ВМЗ Сопот повече или по-малко оръжейните предприятия са били преди десетина години. Спасили се с цената на реформи и приватизация. И сега във времена на криза повечето предприятия в бранша не работят лесно - поръчките са се свили, но се държат. "Ние всяка година вадим по нещо ново, но отделяме от оборотния си капитал като примерно лишавам от заплати или махам 50 работника, за да инвестирам в ново изделие. Пък после - ако то тръгне, ще назнача 100. Ама така не се прави", коментира съпредседателят на сдружението. Военното министерство не е принципал на ВМЗ Сопот, то отговаря за ремонтните заводи ТЕРЕМ, но е потребител на производството на българските оръжейници. Според заместник-министъра бъдещето в бранша е на частните предприятия, защото държавните са ограничавани от тежката нормативна уредба - 80 процента от печалбата се прибира от държавата, често тези предприятия не могат да издържат на конкуренцията при открити търгове. Военното министерство в случая не може да помогне много, защото е ограничавано от Закона за обществените поръчки.
Източник: Инвестор.БГ (18.01.2013)

Отчети във военно положение Липсата на достатъчно прозрачност продължава да е проблем за дружествата под шапката на Министерството на отбраната, а резултатите им за миналата година и за първото тримесечие на тази могат да се определят по-скоро като лоши, с малки изключения. Въпреки че по закон всички компании, в които основен акционер е държавата, трябва да представят отчети на всяко тримесечие, за миналата година данните за всички дружества на групата "Терем" липсват, има резултати единствено за холдинга, с което е нарушено постановлението на финансовото министерство. Резултатите на холдинга "Терем" са доста по-добри, отколкото 2011 г. Интересното е, че през първото тримесечие едновременно повечето дружества от групата са на загуба, а самият той е на печалба, но без да има данни за същия период на 2012 г. Според доклада за военните дружества бордът на директорите на холдинга трябва да представи отчетите за миналата година чак през юли, след което те ще бъдат заверени от одитор. Анализ за състоянието на групата също ще бъде изпратен до 15 юли, а засега от МО са изчислили, че "Терем" ще внесе близо 3 млн. лв. дивидент в бюджета. Това ще е по-голямата част от вноската, която ще се направи от печалбите на всички военни компании. В доклада се казва още, че 9 от 12-те търговски дружества на министерството са приключили миналата година с положителен резултат и така общо като дивидент ще бъдат платени 6.55 млн. лв. За миналата година печалбата на холдинга "Терем" се е увеличила с над 50%, а приходите – с 22%, като те надминават 10 млн. лв. През първото тримесечие обаче са паднали приходите на "КРЗ Флотски арсенал" – Варна, "Летец" - Костенец, и "Овеч". За сметка на това заводите "Хан Крум" и "Ивайло" са повишили приходите си, но единствено вторият е с печалба за тримесечието от целия военен холдинг. Сравнение на резултатите на холдинга "Терем" с първите три месеца на миналата година не може да се направи, тъй като в отчета няма данни от предходен период, а само за цялата 2012 г. Военното министерство е публикувало и няколко отчета за първо тримесечие, в които не е посочено на кои дружества са. От доклада за миналата година става ясно, че само в няколко от военните дружества, без да се броят медицинските центрове и заводите на "Терем", работят общо 1112 души. Най-голям е броят на служителите на охранителната фирма "Моба" - общо 830, над 100 души работят в "Интендантско обслужване", още толкова са в "Снабдяване и търговия – МО", а останалите са във "Военно издателство", "Армстройинвест" и "Проно". Повечето компании разчитат на поръчки вътре в структурите на военното министерство – или директно от него, или от някоя друга фирма под шапката му, включително военните училища. Охранителят "Моба" например е получил над 6 млн. лв. приходи по договори с министерството, които са 98.5% от всичките му постъпления. Сред другите клиенти на дружеството са "Мирикал", "Сейдж консулт", военният завод "Ивайло", както и омбудсманът на България. Има обаче и фирми като "Военно издателство", които работят с външни клиенти . От 2010 г. насам ВИ няма никакви постъпления по договори с МО, но пък е спечелило общо 4 обществени поръчки от 12, в които е участвало. Приходите от тях за миналата година са били 170 хил. лв., а от доклада става ясно, че става въпрос за работа предимно с държавни ведомства като Министерството на образованието, Агенцията по заетостта, Комисията по досиетата, БДЖ. Сериозно са паднали приходите от продажби на търговеца на оръжие "Кинтекс" за първото тримесечие - до 5.9 млн. лв. при малко над млн. година по-рано. Нетната печалба също се е понижила до 597 хил. спрямо 2.57 млн. лв. В доклада се посочва, че най-много е изнесено към страни от Близкия изток, като това остава и основният пазар на държавната компания.
Източник: Капитал (14.05.2013)

Военният министър смени шефове на „Терем“ Военният министър Ангел Найденов е сменил почти цялото ръководство на холдинга "Терем", след като проверки в някои от заводите в него установиха нарушения. Освободени са председателят на съвета на директорите Деян Дунавски, заместникът му Цветан Цветков и секретарят Ася Маркова. Поста си е запазил само изпълнителният директор Станчо Петков. Уволненията са част от мерките по повод откритите редица притеснителни факти в дейността на завода "Флотски арсенал" във Варна. По думите на министъра започват одити на всички военни заводи от холдинга. Както "Сега" писа, проверка, назначена от служебния министър Тодор Тагарев, е установила, че има издадени 1400 пропуска за влизане в завода при близо 600 работници. Базата на завода се ползвала от 12 частни фирми. Ангел Найденов представи вчера проучване на военните, което показва, че армията е демотивирана и с ниско самочувствие. Близо 86% от анкетираните заявяват, че не оценяват социалния си статус като добър. Според 43% образът на армията в обществото изобщо не е добър, а 20.7% отговарят, че не е много добър. Проучването показва, че близо 90% от военните искат да се върне старият вариант за пенсиониране. Затова Найденов отново повтори плановете си да върне предишното положение, при което военните могат да се пенсионират, след като натрупат съответния стаж.
Източник: Сега (22.07.2013)

Четири от търговските дружества на армията ще бъдат предложени за продажба, съобщава военният министър Ангел Найденов. В момента се оценява стойността на "Военно издателство", и на три ДКЦ-та - бивши поликлиники в Бургас, Хасково и Стара Загора. Това е само част от програмата на ръководството на МО, с която се цели освобождаване на армията от неприсъщи дейности. Към "Военно издателство", което разполага с огромна сграда в центъра на София и печатна база, отдавна има апетити. Министърът вече обяви, че първоначалната цена за него ще бъде не по-малко от 5 млн. лева. Той съобщи още, че ще преобразува фирма МОБА ЕООД в държавно предприятие, за да може да му възлага директно задачи за охрана на военни обекти. Преди няколко месеца се получи парадокс - фирмата, която е пряко подчинена на министъра, трябваше да изтегли охранителите си от военните складове и обекти, тъй като договорът бе приключил. Наложи се спешна промяна в устройствения правилник, за да се назначат допълнително охранители. Военният министър възнамерява да се вадят и активи от останалите дружества на армията, за да се приватизират. В момента МО е собственик на 100% от многопрофилна болница "Вита", санаториум в Наречен, ТЕРЕМ, "Интендантско обслужване", "Снабдяване и търговия - МО", "Военно строителство", ПРОНО и "Армстройинвест". Армията държи 30% от Авиостроителна компания и 4% от Застрахователно дружество "Армеец". През годините тези дружества бяха създадени, за да обслужват директно нуждите на армията. Това не се случи. Като пример може да се даде "Интендантско обслужване", което трябваше да шие униформите на войската. Но поръчките се изпълняват от други фирми, защото тази не успяваше да спечели обществените поръчки на МО.
Източник: Дарик радио (25.10.2013)

ТЕРЕМ мести част от парите си Държавното дружество ТЕРЕМ е приключило с избора на банки, в които ще държи парите си. В края на септември ТЕРЕМ е депозирало 25,38% от парите си в ЦКБ, 25,42% в ПИБ и 29,96% в БАКБ. Част от парите ще останат в трите банки, но ТЕРЕМ е разпределило средства и в ДСК, КТБ, Райфайзенбанк, Алфабанк и Пиреос.
Източник: Стандарт (01.11.2013)

Изпълнителният директор на "ТЕРЕМ" ЕАД доц. д-р Станчо Петков е освободен, обяви министърът на отбраната Ангел Найденов. Това е бил един от въпросите, които депутатите са задали на военния министър на днешното заседание на ресорната комисия в парламента. Найденов обяви необходимостта от уволнението така: "Увеличава се загубата в сравнение с минали години. Само за деветмесечието на тази година загубата на ТЕРЕМ и на дъщерните дружества надхвърля 7 млн. лева. Налице е продължаваща декапитализация на дружеството". Найденов подчерта, че в основата стои анализ и предложение на Съвета на директорите за освобождаване на изпълнителния директор.
Източник: Сега (15.11.2013)

Министърът на отбраната Ангел Найденов съобщи, че изпълнителният директор на ТЕРЕМ доц. д-р Станчо Петков е бил освободен. Военният министър отговаря на депутатски въпроси на закрито заседание на Комисията по отбрана. Найденов уточни, че един от въпросите е бил свързан с освобождаването на изпълнителния директор на ТЕРЕМ. „Въпросите бяха свързани с това какво е наложило тази смяна и какво е финансовото и икономическо състояние на ТЕРЕМ. Подчертах, че то, меко казано, не е добро. Увеличава се загубата в сравнение с минали години. Само за деветмесечието на тази година загубата на ТЕРЕМ и на дъщерните дружества надхвърля 7 млн. лв.", посочи Найденов. Той допълни, че е налице продължаваща декапитализация на дружеството. "В основата стои анализ и предложение на Съвета на директорите за освобождаване на изпълнителния директор", каза още Ангел Найденов.
Източник: Агенция Фокус (15.11.2013)

Износът на снаряди скочи с 50 млн. лв. Износът на продукти на оръжейната индустрия през 2012 г. е нараснал с около 50 млн. лв. Този ръст се дължи основно на износа на боеприпаси. През последните няколко години България увеличава износа на продукцията на отбранителната ни индустрия. Това става ясно от доклад на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет за 2012 г., който беше приет от икономическата комисия към парламента. Тази тенденция се задържа и през миналата година, става ясно от документа. Данните бяха потвърдени и от депутата от ГЕРБ Делян Добрев, който през 2012 г. беше министър на икономиката. Според думите му увеличеният износ се дължи предимно на експорт на боеприпаси. Така страната ни се нарежда в топ 10 на износителите на боеприпаси в света, отбеляза Добрев. Той допълни, че за съжаление обаче не се наблюдава увеличение при износа на продукция с двойна употреба. Между 2007 и 2012 г. се отбелязва сериозно увеличение на лицензите за търговия с оръжие и стоки с двойна употреба, издадени на български предприятия, сочат още данните от доклада. През 2007 г. броят им е бил 202, а в края на миналата година те вече са 292. Това обаче не означава, че повече родни компании са започнали да работят в тази сфера. Увеличеният брой лицензи се дължи предимно на промени в нормативната уредба, които задължиха фирмите за скрап, които изкупуват излезли от употреба оръжия или части, да вземат лицензи за търговия с такава стока, обясни Иван Дочев, секретар на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките.
Източник: Стандарт (21.11.2013)

Българската държава трескаво се опитва дни преди края на годината да закърпи дупките в бюджета, след като вече стана ясно, че заложените приходи най-вероятно няма да се изпълнят. Правителството задължи със свое постановление 10 държавни дружества да внесат допълнително 88 милиона лева в държавната хазна. Те ще дойдат от техни натрупани резерви. Сред донорите са посочени "Ръководство на въздушното движение" (РВД), летище София, "Пристанище Бургас", "Пристанище Варна", "Терем", "Агенция дипломатически имоти в страната" и др. Финансовото им състояние към 30 септември показвало, че независимо от влошената икономическа обстановка, те имат положителен финансов резултат и работата им нямало да се наруши. По подобен начин държавните предприятия бяха изцеждани за попълване на хазната и по времето на финансовия министър Симеон Дянков. Освен това той вдигна дивидента, който държавните фирми трябва да внасят, от 50 на 80%. Сегашните управляващи обещаха в следващите години плавно да намаляват този процент с 10% годишно. Коя фирма точно колко пари ще внесе не става ясно. Особено интересен е случаят с РВД. Това дружество няма право да формира и съответно - да отчита печалба. Това е разписано в международни правила и в европейското законодателство, свързано с финансирането на доставчици на аеронавигационно обслужване. На практика е забранено приходите от такси да бъдат използвани за попълване на държавната хазна. На хартия тези пари могат да се изразходват единствено за издръжка на фирмата, за разходи, свързани с нея и за персонал. Високите заплати там са една от причините всяка нова власт да бърза да назначи в РВД приближени хора. Независимо от правилата и при предходното правителство дружеството бе задължавано да прави вноски в бюджета. ПАРИЧНИ ИНЖЕКЦИИ Традиционно най-големите дивиденти идват от държавните енергийни предприятия. Наскоро дивидента си към държавата преведе и Българският енергиен холдинг. По специалните сметки на Националната агенция за приходите и БНБ са внесени 423.4 млн. лв. при заложени в Закона за държавния бюджет 333.1 млн., информира неотдавна "Капитал дейли". Най-големият транш е дошъл от БЕХ, като изпадналият в колапс холдинг е превел на държавата 205.8 млн. лева. Досега не е уточнено дали тази сума е част от заема от 500 милиона евро, който БЕХ изтегли в края на октомври.
Източник: Сега (16.12.2013)

88 милиона лева ще влязат в хазната за тази година от приходите на няколко големи държавни предприятия. Министерският съвет прие постановление за внасяне на допълнителни средства в централния бюджет за 2013 г. от печалбите на дружествата. Донорите са "Ръководство на въздушното движение", "Пристанищна инфраструктура", "Южноцентрално държавно предприятие" - Смолян, "Югозападно държавно предприятие" - Благоевград, "Северноцентрално държавно предприятие" - Габрово, "Летище София" ЕАД, "Пристанище Бургас" ЕАД, "Пристанище Варна" ЕАД, "Терем" ЕАД и "Агенция дипломатически имоти в страната" ЕООД. Планираните постъпления от разпределението на допълнителни средства от тези предприятия са за сметка на формирани резерви, уточниха от канцеларията на премиера Пламен Орешарски. Анализите на финансовото им състояние към 30 септември показват, че предприятията разполагат с достатъчен обем парични средства, като след внасяне на предвидения размер от допълнителни средства в централния бюджет нормалният режим на тяхната работа няма да се наруши. От съобщението на правителството става ясно, че тези дружества са били стриктно контролирани и че фискалната политика е била строга. Това е генерирало и положителните им финансови резултати.
Източник: Дума (16.12.2013)