58 хил. тона пшеница от Бразилия пристигат днес на порт Варна. Това е част от житото, с което ще се попълнят складовете на Държавния резерв. Близо 200 хил. тона от запасите бяха освободени миналата година, за да се успокои пазарът. Същото количество вече е договорено от внос. Близо 20 хил. тона зърно ще дойдат и от Казахстан на цена от $198 за тон. По 6500 т. ще пристигат всяка седмица до края на януари с ферибот до пристанище Варна. Още две сделки за по 25 хил. тона жито е сключил резервът в последните работни дни преди Нова година. Договорите са направени през русенската стокова борса. Зърното ще дойде от Америка и Канада, а посредници са фирма от Лихтенщайн и българската "Химимпорт". Цените на различните пратки вносно зърно варират от 180 до 210 долара за тон. Това включва превоза до портовете в Бургас и Варна.
Източник: Стандарт (05.01.2004)

Държавният резерв очаква първите 6500 тона хлебно зърно от Казахстан на 11-12 януари, обявиха з източници от институцията. Общо оттам ще бъдат внесени над 17 500 тона, които са разпределени на три части. Цената е 200 долара за тон при доставка в България. За превоза се използва железопътен транспорт и ферибот. Сделката е осъществена чрез Русенската стокова борса. От резерва отказват да съобщят компанията, която ще осъществи вноса, и повече подробности. По неофициална информация от източниците става въпрос за фирмата "Интернет агенция" ООД, София. Тя е с предмет на дейност доставка на интернет, информационно обслужване, издателска и рекламна дейност, хардуерен и софтуерен сервиз на компютърна техника и др. Дружеството е със съдружници Боряна Мичева и Владислав Панов и се управлява и представлява от Мичева. От компанията не бяха открити за коментар, тъй като телефонът им вчера беше включен на секретар. До края на януари и през февруари трябва да пристигнат още около 100 хил. тона хлебно зърно от САЩ и Канада, предназначени също за резерва. От институцията отново отказват да посочат имената на дружествата вносители. По неофициална информация това са три български компании - "Химимпорт" (която се свързва с варненската икономическа група ТИМ), непознатите в зърнения бизнес "Данссасс експорт импорт" - София, и "Корект" ЕООД, Дряново. Има и още една фирма от Лихтенщайн, но името й засега остава неизвестно. Цените на зърното, което те щели да внесат, варират от 180 до 211 долара за тон с платени транспортни разходи. Сделките са сключени чрез Русенската стокова борса. В началото на седмицата холандската фирма "Нидера", която е сред най-големите търговци на зърно в света, внесе 58 хил. тона пшеница от Бразилия. Сделката с нея е сключена чрез Пловдивската стокова борса за 211 долара на тон с платен транспорт.
Източник: Дневник (10.01.2004)

Преструктурирането на акционерния капитал на Централна кооперативна банка, се отлага, макар и за кратко. Преди новогодишните празници шефовете на "Химимпорт" АД, което в момента притежава 37.7% от капитала на ЦКБ, временно оттеглиха от БНБ подадената седмица по-рано молба фирмата да получи разрешение за покупката на 97% от акциите на кредитната институция. В този акт обаче няма нищо сензационно - просто на 4 декември 2003 г. управителният съвет на БНБ промени Наредба N2, която определя реда и условията, при които Централната банка издава лицензите за банкова дейност и други видове разрешителни, включително и за увеличаване на акционерните дялове в капитала на една кредитна институция. Според новите текстове на нормативния документ, БНБ отказва исканото от една банка разрешение, ако в 12-дневен срок от подаването му не получи пълния комплект от документи, които трябва да го съпровождат. Очевидно шефовете на "Химимпорт" са преценили, че поради продължителните коледни и новогодишни празници не са в състояние да осигурят навреме липсващите "бумаги" и са оттеглили молбата си именно за да не получат отказ. Искането на "Химимпорт" да притежава 97% от ЦКБ ще бъде внесено отново в БНБ веднага след като всички изисквани от Централната банка документи бъдат подготвени.
Източник: Банкеръ (12.01.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 8463/2003 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Зърнени храни Варна" - ООД, със седалище и адрес на управление София, район "Средец", ул. Стефан Караджа 2, с предмет на дейност: производство и търговия с хранителни продукти от растителен и животински вид, търговско представителство и посредничество, комисионни, спедиционни, превозни и складови сделки с хранителни продукти от растителен и животински вид, както и всякаква друга дейност, за която няма изрична законова забрана. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници "Хим-импорт" - АД, и Жеко Милев Жеков и се управлява и представлява от Жеко Милев Жеков и Емил Константинов Живков заедно и поотделно.
Източник: Държавен вестник (30.01.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231, ал. 3 ТЗ с решение от 29.VII.2003 г. по ф. д. № 4775/2003 регистрира промени за "ДТБ - актив" - ЕАД: заличава като едноличен собственик на капитала "Мултиекс" - ЕООД; вписва като едноличен собственик на капитала "Химимпорт" - АД, холдинг (рег. по ф. д. № 2655/89).
Източник: Държавен вестник (30.01.2004)

Синдиците на фалиралата авиокомпания "Балкан" ще решат днес дали да изчакат още ден спечелилият търга за авиотехническата база на фалиралата компания да плати 11 млн. лв., с които спечели надпреварата, или да пристъпят към преговори с втория участник. Търгът бе спечелен от "Булсофтагро 2003", която трябваше да внесе парите в 5-дневен срок. Ако това не стане до днес, ще се потвърдят слуховете, бродещи из авиационните среди - че търгът е манипулиран. "Аз като юрист съм скептичен - 11 млн. лв. са много пари. Затова предпочитам да изчакам с коментара", заяви синдикът на "Балкан" Радослав Тонев. Авиатори твърдят, че фирмите, класирали се на първите две и на 4-о място, са на един и същ собственик - варненската групировка ТИМ. Тя пък е 100% собственик на "Хемус ер". Четвърта в търга с предложени 6 млн. лв. е "Хемус холд", собственост на "Химимпорт", дружество от групата ТИМ. Депозитите и на трите фирми са гарантирани от банката на групировката - Централна кооперативна банка, в един и същ ден. В търга участваха общо 5 фирми. Държавната "България ер" спря на 3,8 млн. лв. "Скорпион ер" се нареди трета с 9,8 млн. лв. Вчера обаче от тази компания обявиха, че са изтеглили офертата си и са се отказали окончателно. Според запознати спечелилата фирма се ръководи от бивш служител на "Мултигруп", който вече е човек на ТИМ. На второ място с 9,805 млн. лв. е "Булконтракт 2003". Фирмата е собственост на Валентин Василев. Той е съдружник в няколко фирми с Людмил Стойков, собственик на пернишкия "Ладимекс холдинг". "Булконтракт" е регистрирана през март 2003 г. Интригата е, че ако първият се откаже, синдиците са длъжни да преговарят със следващите фирми. Ако това е втората, същият участник ще придобие базата за сума почти с 2 млн. лв. под първата оферта. Ако и тази компания не плати, базата трябва да стане собственост на "Хемус холд" срещу 6 млн. лв., т.е. срещу два пъти по-малко пари. ЦЕННОСТ Продадената на търг база е най-големият авиотехнически център в страната, без който текущата поддръжка на самолетите е немислима и където се правят всички проверки за техническото им състояние. В момента всички български авиокомпании плащат, за да ползват услугите й. Шефовете на "България ер" изразиха съжаление, че не са успели да купят базата, и надежда, че новият собственик няма да промени договорите.
Източник: Сега (03.02.2004)

Проверка на Министерството на икономиката и Министерството на външните работи по програмата "Петрол срещу храни" установи, че освен фирмите, потърсили съдействието на държавата за участие в програмата чрез доставка на стоки с хуманитарно предназначение, български фирми са имали право да се регистрират в Секретариата на ООН и като купувачи на нефт и нефтопродукти. Съгласно Меморандума за разбирателство между ООН и Ирак, започнал да функционира през декември 1996 г., техните разрешения също са били издавани от Комитета по санкции към ООН. Както при кандидатстване за доставка на стоки с хуманитарно предназначение, така и в този случай българските власти не са били оторизирани да издават лицензи или разрешения за участие в програмата. Списък на български фирми, регистрирани като купувачи на нефт в Секретариата на ООН: Химимпорт АД Братя Василеви ООД IG Consulting Ltd (ЕООД) Литекс АД Златимекс Дилема 59 ЕООД БАК 54 Иракбул Ойл ООД Росбулнефт АД Нефтохим АД Българо-иракски консорциум АД МОНСО ООД Комерсиал ООД Кобико ООД Регистрацията на горепосочените фирми като купувачи на нефт в Секретариата на ООН означава, че те са имали право да извършват сделки с нефт, а не че реално са осъществили такива сделки. Програмата "Петрол срещу храни" изтече на 21.11 2003г.
Източник: М-во на икономиката (03.02.2004)

13 български фирми са били регистрирани като купувачи на иракски нефт в списъка на ООН по програмата "Петрол срещу храни". Това е установила допълнителна проверка на министерствата на икономиката и външните работи. В Секретариата на ООН са били регистрирани "Химимпорт" АД, "Братя Василеви" ООД, IG Consulting Ltd (ЕООД), "Литекс" АД, "Златимекс Дилема 59" ЕООД, БАК 54, "Иракбул Ойл" ООД, "Росбулнефт" АД, "Нефтохим" АД, "Българо-иракски консорциум" АД, МОНСО ООД, "Комерсиал" ООД, "Кобико" ООД. Регистрацията на тези фирми като купувачи нефт означава, че те са имали право да извършват сделки с нефт, а не че реално са осъществили такива сделки, уточниха от министерството на икономиката. Подобни разрешения от Комитета по санкциите към ООН са издавани след декември 1996 г. Програмата "Петрол срещу храни" пък изтече на 21 ноември 2003 г.
Източник: Монитор (04.02.2004)

Допълнен списък на българските фирми, регистрирани като купувачи на нефт от Ирак, беше оповестен вчера от Министерството на икономиката. Макар че в него присъстват повечето от компаниите, които Министерството на външните работи посочи миналия петък като участници в програмата на ООН "Петрол срещу храни", във втория списък на икономическото ведомство има и четири нови имена. Така броят на компаниите търгували с Ирак по програмата на ООН "Петрол срещу храни" нарасна на 23. Освен разбунилата духовете "Машиноекспорт" това са още "Химимпорт", "Комерсиал", "Кобико", "Българо-иракски консорциум", "БАК 54" , "Дилема 59", Financial Consults and Accountant Service, "Джемини 31", IG Consulting Ltd., "Иракбул ойл", "Литекс", "МОНСО", "Нефтохим", "Росбулнефт", "Братя Василеви", Vladimir Distillers Coompany Ltd., 'Владимпекс", "Златимпекс", "Електроимпекс", "Сила Ямбол", "Балканкарподем", "Хранмашининженеринг" и "Херти Шумен". Вчерашното съобщение на министерството на икономиката припомня, че българските власти не са били оторизирани да издават лицензи за участие в програмата, а само са предавали молбите и одобренията между фирмите и Секретариата на ООН. От ведомството посочват, че информацията за българските фирми, търгували с Ирак в рамките на "Петрол срещу храни", не е изчерпателна, тъй като много фирми са кандидатствали по програмата пред секретариата на ООН без посредничеството на държавата.
Източник: Дневник (04.02.2004)

Дължимите около половин милион лева за заплати на около 300 бивши работници на Бимас няма да бъдат погасени. Въпреки че имат изпълнителни листове, съдия-изпълнителят не може да намери достатъчно активи за погасяване на задълженията на фирмата. Във фирмата, собственост на АКБ корпорация, има книга с описани дълготрайни материални активи, но взискателите не могат да си осребрят вземанията, защото активите са заложени или запорирани от други. Има машини и съоръжения, които са прехвърлени или на собственика АКБ Форес, или на дъщерната му фирма Полимери-Девня. Опитът на съдия-изпълнителя да прехване плащания за продадена продукция е неуспешен. Бимас работи със суровина на Полимери, но оттам казали, че нямат търговски отношения с Бимас. В пет търга от края на октомври 2003 г. АДВ не успя да продаде активи /27 обособени части/ за 1. 244 млн. лв., които на последния търг се предлагаха на половин цена. Единствен кандидат, внесъл депозит, бе Химимпорт от структурите на ТИМ корпорация, но компанията не се яви на търговете. Според закона взискателят ще има право върху запорираното имущество на Бимас, т. е. данъчното и РУСО ще могат да станат негови собственици, но това едва ли ще стане, смята запознати. Затова е възможно след година от старта на тази процедура Бимас отново да си ги получи. Тогава отново ще стартира тръжна процедура за погасяване на публичните задължения. Това "дълго изплащане" може да се прекрати, ако някой от кредиторите поиска отново обявяване на Бимас в несъстоятелност. Възможност за това има Нефт и газ, основен акционер в който е Химимпорт. От края на 2000 г. Химимпорт влезе във владение в Бимас с постановление за възлагане и стопанисва 70% от сградите и съоръженията и цялата земя от 160 дка. В началото на миналата година съдът призна на Химимпорт собственост от 70% от сградите и 100% върху земята на Бимас. В началото на януари 2001 г. Бимас бе обявен в несъстоятелност от Нефт и газ заради дълг от около 200 000 лв. По това време кредитори поискаха ликвидация на дружеството, но АКБ спечели делото в Апелативния съд във Велико Търново и тогава беше назначен за прокурист Стефан Кънев.
Източник: Пари (09.02.2004)

Русенската петролна рафинерия "Бимас" завършва финансовата 2003 г. със загуба. Това съобщи прокуристът на дружеството Стефан Кънев. Крайният резултат за периода се оказал отрицателен въпреки малката печалба, която компанията е регистрирала в края на август. "Приходите от продажби на стоки и услуги за осемте месеца на 2003 г. бяха 966 хил. лв. Това доведе до постигане на макар и минимална печалба от 12 хил. лв. през периода", каза още Кънев. Той обаче не уточни причините за промяната на финансовия резултат в края на годината. Предвидените промени в устава, седалището и предмета на дейност на "Бимас", заложени в дневния ред за разглеждане от общото събрание на акционерите на 20 февруари, няма да се реализират. В рамките на две години броят на заетите в "Бимас" беше намален чувствително. Запазена е непроменена само структурата в производството на битуми. През втората половина на 2003 година Агенцията за държавни вземания обяви поредица от търгове за продажба на сградния фонд на "Бимас". На последния от тях първоначалната обща цена от около 1.2 млн. лв. на активите беше редуцирана с 40%. Въпреки това нито една от 27-те сгради не промени собственика си. Вероятна причина за това е фактът, че постройките се предлагаха без земята, която след съдебни спорове стана собственост на "Химимпорт". Русенската рафинерия "Бимас" беше приватизирана през януари 1999 г. Държавата обаче запази 10% дял в предприятието. В началото на 2001 г. Русенският окръжен съд откри процедура за обявяване на "Бимас" АД в несъстоятелност. Искът беше подаден от плевенската фирма "Нефт и газ". През декември същата година обаче апелативният съд във Велико Търново отмени решението на търговската колегия на Русенския окръжен съд и спря процедурата по несъстоятелност. Мажоритарен собственик на "Бимас" е бившият приватизационен фонд "АКБ Форес", сега "АКБ Корпорация".
Източник: Дневник (09.02.2004)

Чуждестранни дружества на една от най-известните в миналото български външнотърговски фирми - "Химимпорт", която от 2002 г. стана най-големият акционер в Централна кооперативна банка, са купили сръбската "Рай Банка". Условията на сделката все още се пазят в тайна. Известно е само, че придобитите акции на "Рай Банк" са с общ номинал от 68 млн. динара (1 млн. евро). Купувачите, според служители на ЦКБ, са поели ангажимент да изпълнят изискванията на Сръбската централна банка - до средата на 2004-а да вдигнат капитала на кредитната институция до равностойността на 10 млн. евро. Всъщност това е минимално изискуемият капитал за една банка според Базелските международни стандарти, които се прилагат и в България. От общо 83 кредитни институции в Сърбия "Рай Банка" е на 38-мо място по размер на балансовото си число. В края на 2003-а то е 1.64 млрд. динара (близо 24.1 млн. евро). Според данните на "Национална банка на Сърбия", "Рай Банка" е сред 28-те кредитни институции в западната ни съседка, които нямат затруднения с обслужването на своите задължения. Това е важен показател за състоянието й, тъй като от 2002 г. Сърбия е разтърсвана от банкова криза, която доведе до фалита на 23 кредитни институции. Още девет се намират под засилен контрол от страна на надзора на Сръбската централна банка, а в други три се прилагат оздравителни програми. Целта е, след като резултатите им се подобрят, те да бъдат продадени. Служители на ЦКБ твърдят, че "Химимпорт", което в момента притежава 47% от кооперативната кредитна институция, ще обяви за придобивката си в Сърбия едва след като получи разрешение от БНБ да стане собственик на 98% от акциите на българската банка. Такова искане "Химимпорт" изпрати до БНБ още в средата на декември на 2003-а, но го оттегли в първите работни дни на януари 2004 г., тъй като не можа да комплектува всички изисквани от банковия надзор документи.
Източник: Банкеръ (01.03.2004)

Седалището на плевенското предприятие за "Проучване и добив на нефт и газ" се мести в София. "На извънредно събрание в Плевен акционерите решиха седалището на геологопроучвателната фирма да бъде преместено от Плевен в София", съобщи изпълнителният директор Исай Лазаров. Той уточни, че не е акционер във фирмата и не е участвал лично в събранието, но е уведомен от собствениците на предприятието за решението. Най-голям дял от капитала на дружеството притежава "Химимпорт", поясни Лазаров.
Източник: Сега (08.03.2004)

Върховният касационен съд отхвърли оздравителния план на "Камбана 1899", Бургас, съобщи адвокатът на част от кредиторите Силвия Иванова. Тя уточни, че така последната съдебна инстанция е потвърдила решението на Бургаския апелативен съд, с което предприятието трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Предстои да започне разпродажба на имуществото му и със събраните средства да се погасяват вземанията на кредиторите. Масата на несъстоятелността ще бъде осребрявана по реда на Закона за особените залози, а не по Търговския закон. Това означава, че активите на "Камбана 1899" ще бъдат продавани от заложният кредитор или най-големия привилегирован кредитор, а не от синдика. Най-големи кредитори на бургаската маслобойна са "Химимпорт" и дъщерната му фирма "". През 2003 година двете компании сключиха цесионен договор с СЖ "Експресбанк" и така придобиха вземането и за непогасяван кредит от 6 млн лева. Според Иванова варненската групировка ТИМ, която е мажоритарен собственик на "Химимпорт" вече е провела разговори със свои партньори и има намерение да инвестира в дружеството, за да може то отново да заработи. "За работниците и кооперациите ще е добре производството на "Камбана 1899" да бъде възстановено, макар и частично. Защото, ако предприятието бъде ликвидирано, те няма да могат да получат дължимите им пари", коментира още Силвия Иванова. "Камбана 1899" е в ликвидация от март 2001 г. Заводът дължи 4.2 млн. лева, от които 1.3 млн. са заплати на бившите работници. През май 1997 г. холандската компания "Хелиан" купи 68% от бургаската маслобойна срещу 8.620 млн. лева, което по тогавашният курс бяха 5.5 млн. долара. Новият собственик пое ангажимент и за инвестиции в размер на 23 млн. долара. Агенцията за приватизация поиска по съдебен път разтрогване на сделката и начисли 10.6 млн. долара неустойки на холандската фирма заради неизпълнение на приватизационния договор.
Източник: Дневник (16.03.2004)

Най-големият кредитор на фалиралата бургаска маслобойна "Камбана" - "Химимпорт", ще инвестира във възобновяване на производството, съобщи бургаската преса. Заедно с дъщерното си дружество "Цитисиме трейдинг" "Химимпорт" извършиха цесия с Евробанк и поеха от нея дълговете на "Камбана", които са 6 млн. лв. "Химимпорт" е собственост на варненската групировка ТИМ. Съдбата на "Камбана" е все още неясна, докато общото събрание на кредиторите не вземе окончателно решение за имуществото на фирмата. Неотдавна Върховният касационен съд обяви предприятието в процедура по несъстоятелност, което означава, че се пристъпва към продажба на имуществото. Според адвокати процедурата по продажбата би трябвало да извърши фирмата с най-големи вземания, тъй като така предвижда Законът за особените залози.
Източник: Сега (25.03.2004)

Може ли една българска фирма почти без активи да завърти обороти за милиони долари и да стане вторият най-голям дистрибутор на лекарства по поръчки на държавата само за няколко години? Същата структура изчезва изведнъж от пазара със собствениците си, оставяйки задължения за над 100 млн. лева. "Очаква се увеличение на цените на някои лекарства поради изпадане в неплатежоспособност на втория по големина фармацевтичен дистрибутор у нас - "Магинед", съобщи на 24 март здравният министър Славчо Богоев. Според него фирмата има сключени 6 договора по Закона за обществените поръчки за снабдяване на Министерството на здравеопазването с животоспасяващи и животоподдържаши лекарства и е замесена в измама чрез митнически нарушения. Според Министерството на финансите измамите заедно с глобите са за над 100 млн. лева, а собствениците на "Магинед" не могат да бъдат намерени. "24 часа" също потърси Магдалина Дафинова, собственичка на 99% от фирмата - първо на домашния й адрес в столичния квартал Овча купел. Там обаче не е имало частен дом в последните 30 години. Въпреки това на адреса Дафинова е регистрирала домашен телефон 856-87-86, на който не отговаря никой. На адреса се намира административната сграда на фирмата "Програмни продукти и системи". "Тук сме от 1986 г., преди това сградата е била на "Водоканалпроект", обясниха от охраната. Те потвърдиха, че често при тях са идвали от БТК телефонни сметки на името на Магдалина Дафинова. Предавали ги в клона на БТК, а нови бележки продължавали да идват. Съседната сграда на Горица 8 пък е на "Аптечно-София-град" ЕАД Фирма "Магинед” имаше офис тук и държеше до октомври 2003 г. под наем два етажа, част от които бяха използвани за митнически складове, съобщиха от столичното аптечно. Според търговския регистър официално офисът на "Магинед" е в жилищен блок на бул. "Черни връх" 18А. Първият етаж над магазините е покрит с решетки, на металната входна врата пише, че офисът се охранява от полицията. Никой не отговори на позвъняванията ни на вратата, както и на многобройните служебни телефони. Според съседа на етажа Магдалина Дафинова и синът й Недялко са купили апартамента преди години от предишния собственик, който бил военен. По-късно превърнали жилището в офис. Магдалина и синът й Недялко са заминали за Нова Зеландия, съобщи осведомен източник. "Магинед" е купила на18 декември 2002 г. общински имот в София, в жк Младост 4. 7000 кв. метра са получени от "Софийски имоти" срещу 338 338 лева, или по 43,3 лева на кв. м. През май 2003 г. "Магинед" ООД закупува в плевенския жк "Сторгозия" 8240 квадратни метра парцел, общинска собственост, където иска да изгради складова база и офиси за над 3 милиона лева. Според официални данни "Магинед" е имала и складове в Пловдив, Бургас, Варна, Благоевград, Разград, Кърджали, Монтана и Велико Търново. Характерно за фирмата е, че доставя лекарства почти изцяло по обществени поръчки. Те включват доставки на безплатните лекарства за рак по наредба 23 на здравното министерство за 50 млн. лв., животоподдържаши като инсулина, купуван от здравната каса за около 50 млн. лв. годишно, както и добри позиции в доставките за болниците. "Магинед" е сключила рамково споразумение номер 36 с НЗОК за разпространение на лекарства, което е в сила от 16 май 2003 г. Според запознати фирмата е била лансирана от предишния главен секретар на здравното министерство Николай Карабатаков. Той бе отстранен при ремонта на правителството миналата година. "Главният секретар на МЗ Николай Карабатаков играе комар в "Глория Палас", заяви малко преди отстраняването му през август Борислав Китов от ОДС. "Всеки ден служебната кола го кара в 18,30 ч", допълни и депутатът Димитър Игнатов. "Нямам служебна кола и не играя комар", отрече Карабатаков. С баща си Димитър и брат си Иван Николай Карабатаков има дял във фирмата "Дип консулт". Юристите Карабатакови са участвали в създаването и управлението на доста от структурите на "Мултигруп". Карабатаков пропуснал да подаде имуществена декларация за публичния регистър за 2002 г., въпреки че законът ги задължава. Като главен секретар юристът Карабатаков наблюдава пряко държавните поръчки на лекарства в МЗ. Негов принос е било нововъведението „оторизиран дистрибутор". Това е принципът „едно лекарство - един производител - един разпространител", който става задължителен в търговете. Карабатаков уведомява производители с писмо, въпреки че такива условия при търгове не са предвидени в Закона за обществените поръчки, нито в Търговския закон. Уж фирмите избират дистрибутор, но последваха телефонни съвети кого да посочим, за да ни провърви, казват от бранша. Това обвърза производители с търговци на едро, а оттам се разпределиха и дяловете в обществените поръчки, обясниха дистрибутори. Така „Магинед" поема близо 1/3 от държавните доставки. Оторизираният дистрибутор се изисква, за да се защитят доставките, след като сме имали случаи фирми да не изпълнят договорите си и хората да остават без жизненоважни медикаменти, обясни Славчо Богоев. Условието въвличало и производители в контрола. „Магинед" е една от малкото лицензирани за внос на лекарства, неразрешени за употреба у нас. Тя подала молба за лиценза на 24 декември 2002 г. и го получила на 3 януари 2003 г. Одобрена е през коледните празници. От януари тази година Николай Карабатаков е съуправляващ и съдружник в новосъздадената фирма "Химимпорт фарма", близка до варненската група ТИМ. Според съобщения в медиите близки до ТИМ са станали консултанти на кредитори на "Магинед". „Химимпорт" АД пък е получила пълен лиценз за търговия с лекарства от август 2003 г. до 2008 г., сочи регистърът на агенцията по лекарствата. "Имаме ангажимент за оздравителна програма в "Магинед", за да се решат създадените проблеми", потвърдиха лаконично от" Химимпорт фарма". Съдружник на Карабатаков в тази фирма е Кирил Кленовски, който си партниравъв "Ви кей джи груп" с боса на "ВАИ холдинг" Георги Илиев. Кленовски има връзка и с други лица, участващи в структури на бившата силова групировка ВИС. Всичките ни опити да открием за коментар него или Николай Карабатаков останаха напразни. Преди напускането на Карабатаков от МЗ "Магинед" е печелила доста търгове и има доставки за 36 болници. След отстраняването му няма данни фирмата да е печелила нова доставка, макар че е участвала в търгове. Асоциацията на търговците на едро с лекарства, обединяваща осемте най-големи фирми в този бранш, още през януари 2002 г. е поискала от здравното министерство да извърши проверка на дейността на "Магинед". Не е ясно дали е имало проверка, но печалбата на "Магинед" скача рязко - от 4000 лв. за 2001 г. на 57 000 лв. за 2002. Няма официални данни за 2003 г. Търговци: Пазарът няма да се преразпределя „Магинед" изглежда голяма фирма, но в действителност има един работещ склад и бе създадена, за да обслужва държавните поръчки. Затова и фалитът й няма да предизвика преразпределение на пазара. Това твърдят дистрибутори с дългогодишна практика. Според тях фирмата няма развита мрежа и работи с политически протекции от създаването си през 1997 г. Работели главно чрез обещания за вкарване във властта. Здравният министър Славчо Богоев обаче каза преди дни, че „Магинед" е втори по големина дистрибутор с 11 склада, затова и пазарът ще се пренарежда след фалита. Минути по-късно той уточни, че става дума само за участие в държавните поръчки. В тях "Магинед" е след "Търговска лига" и има да взема от министерството и болниците към 13 млн. лева. Провежданите в момента търгове ще покажат кой ще поеме територията на Маги, както я наричат в бранша. Ситуацията налага промяна в някои условия към дистрибуторите, каза Богоев пред „24 часа". Занапред в договорите между министерството и фирмите щяло да има забрана за прехвърляне на права към трети лица. Точно такава практика имали сега някои дистрибутори - залагали държавните си вземания в банки срещу финансиране и така разширявали дейността си. В момента половината дълг на здравното министерство към „Магинед", или 1,5 млн. лв., бил всъщност към Пощенска банка. Със забраната за прехвърляне щяла да се пресече намесата на икономически групировки в държавните търгове. По старите и все още валидни договори работата на разследваната фирма вече е разпределена на следващите класирани за съответната позиция. Очаквано е, че по-задният кандидат предлага по-високи цени и по-неизгодни условия, обясни Богоев. Другото поле на действие на „Магинед" са поръчките за животоспасяващи лекарства на здравната каса. През 2001 г. и при тях бе въведено изискването „едно лекарство - един дистрибутор". И докато министерството работи по Закона за обществените поръчки, касата договаря по своя методика. Най-спорното в тези нейни сделки е, че цените се договарят с посочения дистрибутор и остават тайна. Сумите липсват във фактурите, които минават през аптеките. Това дава основание за съмнение, че инсулинът и другите животоподдържащи препарати се договарят на по-високи от реалните цени, твърдят от съюза на фармацевтите. Заради нарушените доставки на инсулина новото ръководство на касата спешно проведе договаряне за смяна на дистрибуторите. Според запознати печелят „Санита" и „Трейдконсулт".
Източник: 24 часа (29.03.2004)

Година след създаването на "България ер" синдикатите в държавната авиокомпания заплашиха ръководството й с протестни действия и намекнаха, че са готови да искат оставката на министъра на транспорта и съобщенията Николай Василев. В понеделник пък вицепремиерът Василев, за да се подобри диалогът с профсъюзите, ще подпише заповед за назначаването на втори изпълнителен директор в авиокомпанията, съобщиха от Министерството на транспорта и съобщенията. Новият шеф на превозвача е досегашният финансов директор Филип Алексиев. От министерството уточниха, че засега не са предвидени срещи на вицепремиера с представители на синдикатите. От "България ер" официално обявиха, че проблемът е силно преувеличен и предстоят преговори със синдикатите, но за протестни действия не можело да се говори. Самият изпълнителен директор на компанията Константин Тасков отказа коментар. Председателят на Съюза на летците към НПС "Промяна" Пламен Кънев потвърди за напрежение в дружеството. От днес започваме преговори, заяви той. Притесняват ни радикални промени в компанията, свързани с предстоящата приватизация, обясни Кънев. Според него съюзът настоява за корекция в трудовите договори, свързани със заплащане на нощните и увеличените нальоти (броя на полетите). "Не се занимаваме с оставки, защото това са политически искания", каза още Кънев. По думите му Съюзът на летците се разграничава от подобни претенции на КНСБ и "Подкрепа". Официално и лидерите на тези два синдиката в "България ер" също не говорят за оставки. "Предстоят ни тежки преговори, но исканията ни са само за заплати и отпуски. Трябва да договорим колективен трудов договор, който е за две години", каза лидерът на КСНБ в авиокомпанията Екатерина Йорданова. Тя определя отношенията между синдикатите и ръководството като динамични, а исканията за оставки били слух. Според различни източници назначаването на Алексиев е опит на транспортното министерство да овладее ситуацията в компанията и се извършва под натиска на варненската икономическа група ТИМ. Централна кооперативна банка, която се контролира от ТИМ, заедно с "Делойт&Туш" са консултанти по приватизацията на "България ер". ТИМ чрез "Химимпорт", чийто мажоритарен собственик е, притежава авиокомпания "Хемус ер". Компания, свързана с групата, купи и авиобазата на фалиралата "Балкан" за 6 млн. лв. Неотдавна на срещи с финансовия министър Милен Велчев и транспортния министър Николай Василев представители на ТИМ са поставили въпроса за забавената приватизация на превозвача, както и за редица нарушения, свързани с наемането на четирите нови самолета "Боинг 737 300". Намеренията на "България ер" са да подпише договори за лизинг за тях за три-четири години, което ще обвърже със задължения новия собственик на авиокомпанията. Преди година консултантите предупредили с писма до финансовото и икономическото министерство, че продажбата на дружеството се забавя. Стратегията за приватизацията на превозвача все още не е приета и знам защо се забавя приемането й, обяви преди седмица вицепремиерът Николай Василев. Групата открито е изразила пред изпълнителната власт недоволството си от начина на работа на Константин Тасков. Публикации в печата свързаха Тасков с участие в съвета на директорите на частния превозвач "Ситрад". Компанията беше регистрирана през 2001 г. и имаше интерес към покупката на фалиралата "Балкан", която тогава беше в процедура по несъстоятелност, а впоследствие - и към "България ер". Тасков обясни тогава, че няма връзка с частното дружество. "Искаме "България ер" да бъде продадена бързо до края на годината", заяви един от основателите на ТИМ Иво Каменов. Имаме интерес към приватизацията на превозвача, ако станем собственици на "България ер", ще я слеем с "Хемус ер", отбеляза той. По думите му към момента има интерес от чуждестранни компании към "България ер". Експерти са на мнение, че засега държавният превозвач печели, но обслужва само 14 дестинации и не плаща за използването на авиобазата на фалиралия "Балкан". Авиобазата стана частна, но до продажбата на "България ер" превозвачът няма да заплаща за използването й. "България ер" беше създадена в края на 2002 г. след фалита на "Балкан", като за целта от фискалния резерв бяха отпуснати 30 млн. лв. за увеличаване на капитала на дружеството. До момента от тях са усвоени 10 млн. лв.
Източник: Дневник (05.04.2004)

Камбана 1899 АД-Бургас беше обявено в несъстоятелност от Бургаския окръжен съд на 6 април 2004 г. Наложена е възбрана и запор за разпореждане с имуществото на маслобойната, както и прекратяване правомощията на синдика на предприятието Дора Гарелова. За 23 април е насрочено общо събрание на кредиторите, на което ще се определят начинът и редът за осребряване на имуществото. Тогава ще бъдат обсъдени няколко възможности - да се премине към разпродажба на обособени части на предприятието или да се пристъпи към тръжни процедури за продажба на активите. Синдикът няма да има право да участва с предложения по общия ред на закона. В списъка на кредиторите на първо място са софийските фирми Химимпорт и Цитисиме трейд, които изкупиха с цесионен договор дълга на завод Камбана към SG Експресбанк. След тях се нарежда държавата, а на трето място са работниците. Неизплатените задължения от маслобойната към бившите служители възлизат на близо 3 млн. лв. Преди по-малко от месец Върховният касационен съд /ВКС/ отхвърли оздравителния план за завода, който предвиждаше превръщането на публичните вземания в дялов капитал. Става въпрос за финансови задължения в размер на 23.6 млн. лв., натрупани към кредиторите и впоследствие незаконосъобразно трансформирани от пари в акции. След като ВКС потвърди решението, окръжният съд обяви Камбана в ликвидация и несъстоятелност. Процедурите по разпродажба на имуществото трябва да приключат до края на юни. Абсурдно е обаче да се очаква, че всички вземания на кредиторите ще бъдат погасени. Според Закона за особените залози най-големите кредитори Химимпорт и Цитисиме трейд имат право да се заемат с продажбата. Двете фирми сключиха преди близо година цесионен договор за кредита на Експресбанк от 6 млн. лв. Закупуването на собствеността най-вероятно ще стане чрез тайна разпродажба. На този етап няма проявен интерес от стратегически инвеститор към Камбана, което свежда до минимум шансовете предприятието да заработи отново. Оздравителният план, представен от синдика Дора Гарелова, беше отхвърлен от БОС още на 14.11.2002 г. За решението на окръжните магистрати повлияха възраженията на всички кредитори. Няколко месеца преди това първа АДВ депозира възраженията си срещу оздравителния план. Предявените тогава публични държавни вземания възлизаха на 6 377 344 лв. Месец по-късно и останалите кредитори - SG Експресбанк АД-Варна и земеделската кооперация от гр. Българово, оспориха начина, по който е оценено имуществото на Камбана. Според тях опорочена оценка на практика обезценявала активите на предприятието. Това се правело с цел да не бъдат погасени вземанията на кредиторите, обявиха тогава ощетените. Експертите от своя страна мотивираха оценката си с факта, че техниката на Камбана е твърде амортизирана и остаряла. Холдинговата компания Химимпорт АД, близка до варненската групировка ТИМ, притежава от лятото на 2003 г. правата върху цялото имущество и активите на Камбана. Това стана, след като SG Експресбанк прехвърли вземанията си от бургаската маслобойна и всички обезпечаващи права на Химимпорт и компанията се превърна в заложен кредитор. Данни за извършено престъпление със суровина от Държавния резерв на стойност 11 млн. лв. открива Бургаската окръжна прокуратура през 2002 г. Като автор на икономическото престъпление е посочен тогавашният председател на Държавната агенция Държавен резерв Димитър Христов. Според прокуратурата той е осигурил суровина за 11 млн. лв. на фирмата Хелиан грейн, управлявана от Живко Вълчев - председател на надзорния съвет на Камбана. Впоследствие е установено, че тази суровина е била преработена и продадена. Количествата на държавния резерв обаче не са възстановени. Случая поема Софийската градска прокуратура, но разследването вероятно стига до задънена улица и по-късно е прекратено, без да е образувано наказателно производство и да има осъдени длъжностни лица за източването на държавния резерв. Предприятието Камбана, което е със 100-годишна история, беше източено и разграбено 2 г. след приватизацията. Холандската фирма Хелиан комодитис Б.В. закупува 68% от капитала на маслобойната през 1997 г. Сключеният приватизационен договор задължава купувачът да инвестира в предприятието 23 млн. USD през следващите 4 г. Поетите ангажименти обаче не се изпълняват. За неизпълнение на инвестиционната програма и плана за трудова заетост за 1999 г. АП предявява иск в Софийски градски съд срещу Хелиан комодитис. Това става на 9 май 2001 г. Начислените от АП неустойки и лихви възлизат на 8.112 млн. лв. Неизпълнението на ангажименти от страна на фирмата приватизатор принуждава много служители да напуснат Камбана, тъй като не са получавали заплати от месеци. Част от работниците са завели и индивидуални граждански искове. Първият сигнал за злоупотреби на новия собственик на Камбана са подадени през 1997-а, годината на приватизацията на предприятието, от тогавашния министър на икономиката Петър Жотев. Той лично е изпратил до прокуратурата документи за извършени нарушения в управлението на Камбана 1899 АД-Бургас.
Източник: Пари (08.04.2004)

Пет компании са допуснати до участие в конкурса за продажба на 70% от Параходство Българско речно плаване,Русе, съобщиха от Агенцията за приватизация. Това са Каолин АД, Сеново, Химимпорт АД, София, Топливо АД, София, Булком ЛТД, Лимасол, Кипър, и Masped RT, Унгария. Както в. ПАРИ пръв писа, 12 фирми са закупили тръжни документи до 8 април. Освен петте одобрени от АП фирми тръжни книжа купиха и Екуест ЕАД, София, Интершипинг ЕООД, Русе, Дунавско речно плаване АД, София, Първа Финансово-Брокерска къща ООД, София, PD Gram&CoAS, Норвегия, Greest-Panta Rhei, Виена и Masped Rail KFt, Унгария. До 17 април допуснатите кандидати трябва да закупят информационния меморандум, а до 25 април - да подадат необвързващи оферти. За продажба са предложени 626 783 безналични акции на параходството. Консултант по сделката е Pricewaterhouse Coopers. Според приетата от парламента стратегия за приватизация на БРП купувачите трябва да са юридически лица с регистрация у нас или в страните от Евросъюза. Конкурсът ще е двустепенен, като за параходството ще наддават стратегически и финансови инвеститори. Стратегическите инвеститори трябва да докажат приходи от транспортни и логистични услуги над 30 млн. EUR за последните три финансови години. Финансовите инвеститори, в които над 50% от регистрирания капитал се притежава пряко от дружествата, е необходимо да управляват финансови активи или да притежават дялове в други дружества над 50 млн. EUR за последната финансова година. Съществува и още едно изискване - кандидатите да не са офшорни фирми. Купувачът на БРП трябва да блокира част от придобитите акции като особен залог, който да гарантира изпълнението на поетите ангажименти. Бъдещият собственик на речния флот се задължава да осигури ефективна банкова гаранция в размер на 10% от предвидените в бизнесплана общи инвестиции.
Източник: Пари (12.04.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 251, ал. 4 ТЗ с определение от 10.Х.2003 г. допуска прилагането в търговския регистър по ф. д. № 2655/89 на проверения и приет годишен счетоводен отчет за 2002 г. на "Химимпорт" - АД.
Източник: Държавен вестник (16.04.2004)

Външнотърговското дружество "Химимпорт" заедно със структури около него са поискали да закупят 95% от акциите на Централна кооперативна банка. Документите за това са внесени в "Банков надзор" преди малко повече от седмица и в момента се разглеждат от експертите на управлението. В документите е записано, че 55% от акциите ще се държат от "Химимпорт" и няколко свързани фирми, 5% - от "Армеец" и 35 на сто остават за "Нефт и газ". За всички тези компании се смята, че са свързани с варненската икономическа група ТИМ. В момента "Химимпорт" притежава пряко в ЦКБ малко над 37% от капитала. Други 23.45% са собственост на Централния кооперативен съюз, но "Химимпорт" има подписан договор за съвместно управление на банката. От ЦКС обаче явно са се съгласили да продадат акциите си. Това е второто внасяне на документите в БНБ, след като при първото, което бе в края на миналата година, те бяха върнати за допълнение. Според Закона за публично предлагане на ценни книжа търгово предложение трябва да направи всеки, който пряко или чрез свързани лица премине границата от 55% от капитала на дадено дружество. Поради това може да се очаква, че след получаване на разрешение от БНБ "Химимпорт" ще направи предложение на останалите акционери на ЦКБ да им изкупи акциите по цена, която ще бъде одобрена от Комисията за финансов надзор. Цената при търговото предложение се определя по няколко метода и зависи от стойността на активите, финансовия резултат и очакванията за бъдещото развитие на банката. В последно време акциите на ЦКБ се търгуват на фондовата борса по около 2 лв. Котировката от петък, при която се сключваха сделките, беше 2.11 лв
Източник: Дневник (26.04.2004)

Собствениците на варненската икономическа група ТИМ водят преговори с известни западноевропейски банки за продажбата на миноритарен дял от Централна кооперативна банка. Преди десетина дни "Химимпорт" заедно със структури около него поискаха да закупят 95% от акциите на ЦКБ. В документите, които са внесени в "Банков надзор", е записано, че 55% от акциите ще се държат от "Химимпорт" и няколко свързани фирми, 5% - от "Армеец", и 35 на сто остават за "Нефт и газ". В момента "Химимпорт" притежава пряко в ЦКБ малко над 37% от капитала.
Източник: Дневник (30.04.2004)

Финансовите резултати на БЗОК "Закрила" през 2003 г. є отредиха първо място по приходи сред здравноосигурителните дружества у нас. Те възлизат на 5.649 млн. лв., или 88.2%, от общите приходи в бранша. Изплатените претенции за миналата година са на стойност 2.533 млн. лeвa. Към 7 април т. г. броят на осигурените в "Закрила" лица e 114 537. Дружеството е едноличен собственик на "Медико-стоматологичен център "Закрила" ЕООД, регистриран през 2000 г. През август 2003 г. центърът получи отлична акредитационна оценка от МЗ ­ 5 звезди, за срок от 4 години. Акционери в компанията са "Орел-Г холдинг", "Орел ­ Инвест холдинг" АД, "Булбанк" АД, Българската стопанска камара, "СИБанк" АД, "Химимпорт" АД, "Армейски холдинг" АД. Компанията е създадена през 1999 г. и е част от структурата на "Орел-Г холдинг" АД, в което участва с 29% от капитала Munich Re ­ най-голямата презастрахователна компания в света.
Източник: Кеш (30.04.2004)

Агенцията за държавни вземания (АДВ) обяви търг с явно наддаване за имущество на "Ямболен" АД. Наддаването ще се проведе на 27 май в сградата на агенцията в Ямбол. За продажба са обявени терен с производствени сгради, строителни съоръжения, оборудване и движими вещи. Началната тръжна цена е 1.640 млн. лв. Оглед на имота може да се извършва до 26 май. Дружеството произвежда и търгува с полиестерни влакна, полиестерна коприна, неорганични соли, текстил и конфекция. Мажоритарен собственик на "Ямболен" е Cnimimport Investment and Fertilizer, регистрирана в Роундтаун, Тортола, Британски Вирджински острови. Компанията притежава 77.36% от капитала.
Източник: Дневник (25.05.2004)

Дял в размер на 5% от капитала, или 43 700 акции на Проучване и добив на нефт и газ АД, ще се продава на Българската фондова борса. Варненският инвестиционен посредник Булекс инвест първи се възползва от нова промяна в правилника на БФБ-София. Тя е приета от съвета на директорите на борсата на 19 май, а миналата седмица е одобрена от КФН. Според нея по-голям дял от дружество може да се продаде на БФБ-София чрез смесен закрит аукцион. Досега големите дялове се продаваха или чрез блокови, или чрез регистрационни сделки, като и двете бяха договорени предварително. Чрез този нов метод продавачът може да определи цена, на която да се закупят акциите и те да се продадат на принципа на търга. Аукционът за акциите на Нефт и газ ще се проведе между 14 и 18 юни от 9.30 до 11 часа на БФБ-София. Ще се продават точно 5% от капитала, като цената е 874 000 лв. за цялата партида или 20 лв. за брой. Поръчката е за сметка на клиента. Дялове в плевенското дружество притежават Химимпорт - дружество, конкролирано от варненската икономическа група ТИМ /49%/, Интер Ръбър Хеми ЕООД /35%/ и Интерком ойл /5%/, които придобиха дела си при приватизацията на дружеството срещу компенсаторни инструменти.
Източник: Пари (09.06.2004)

Цялата печалба на Централна кооперативна банка за 2003 г. в размер на 3.8 млн. лв. ще бъде отнесена във фонд "Резервен", решиха акционерите й вчера. По същия начин беше постъпено и с печалбата за 2002 г. От отчета на банката става ясно, че финансовият резултат е спаднал с около 1 млн. лв., или с 20%. На събранието бяха извършени и промени в състава на надзорния съвет. След гласуването на акционерите той се променя почти изцяло, като единственият досегашен негов член остава Божидар Григоров. За председател е избран Никола Дамянов, член на надзора на основния собственик на банката "Химимпорт". Той идва на мястото на Панчо Иванов, който беше шеф на Централния кооперативен съюз. Сдружението вече ще присъства в контролния орган на банката като юридическо лице. От надзора излизат ЗАД "Армеец" и Данаил Данаилов. На събранието стана ясно, че ЦКБ е купила като портфейлна инвестиция 1.5 млн. акции в Булбанк, които й дават право на участие в малко под 1% от капитала й. Според непотвърдена информация пък "Банк Аустрия" е закупила 2 на сто от капитала на ЦКБ. В края на 2003 г. активите на банката достигат 356 млн. лв., което е с 35% повече от 2002 г., а кредитите се увеличават със 75 на сто до 166.8 млн. лв. Все още БНБ не е дала разрешение "Химимпорт" заедно със структури около него да придобият 95% от акциите на ЦКБ. Предвижда се 55% от акциите да се държат от "Химимпорт" и няколко свързани фирми, 5% от "Армеец" и 35 на сто остават за "Нефт и газ". За всички тези компании се смята, че са свързани с варненската икономическа група ТИМ.
Източник: Дневник (01.07.2004)

Управителният съвет на "Химимпорт" - АД, холдинг, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква редовно годишно общо събрание на акционерите на 4.VIII.2004 г. в 10 ч. в сградата на "Химимпорт" - АД, ул. Стефан Караджа 2, София, при следния дневен ред: 1. приемане на годишния счетоводен отчет на "Химимпорт" - АД, холдинг, София, за 2003 г.; проекторешение - ОС одобрява годишния счетоводен отчет на дружеството за 2003 г.; 2. разпределяне на печалбата за 2003 г.; проекторешение - ОС приема предложението за разпределение на печалбата за 2003 г.; 3. освобождаване от отговорност членовете на управителния съвет на дружеството за дейността им през 2003 г.; проекторешение - ОС освобождава от отговорност членовете на управителния съвет на дружеството за дейността им през 2003 г.; 4. назначаване на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2004 г.; проекторешение - ОС приема предложението за назначаване на дипломиран експерт-счетоводител на дружеството за 2004 г.; 5. увеличаване капитала на "Химимпорт" - АД, холдинг, София, от 20 млн. лв. на 25 млн. лв. чрез издаване на нови 5 млн. поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев; проекторешение - ОС приема предложението за увеличаване капитала на дружеството от 20 млн. лв. на 25 млн. лв. чрез издаване на нови 5 млн. поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев всяка една; 6. извършване на промени в устава на "Химимпорт" - АД, холдинг, София; проекторешение - ОС приема предложените промени в устава на дружеството; 7. разни. Поканват се да присъстват всички акционери или писмено упълномощени от тях представители. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 20.VIII.2004 г. в 10 ч., на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в сградата на дружеството - София, ул. Стефан Караджа 2.
Източник: Държавен вестник (02.07.2004)

Само Божидар Григоров запази мястото си в надзорния съвет на Централна кооперативна банка (ЦКБ) след общото й събрание, което се проведе на 30 юни. Тогава акционерите на банката изцяло прекроиха надзора. От него бяха освободени председателят му Панчо Панчев, който представляваше интересите на "Централния кооперативен съюз" (ЦКС), Румен Георгиев от ЗАД "Армеец" и професор Данаил Данаилов. Двамата представители на мажоритарния акционер, "Химимпорт" АД в надзора - Димитър Калчев и Никола Мишев, също бяха освободени. Новият представител на дружеството е Никола Дамянов. Така новият контролен орган на ЦКБ бе намален от петима на трима члена и е в състав: Никола Дамянов, председател, и членове - Божидар Григоров, и ЦКС, като юридическо лице. Акционерите решиха още цялата печалба на банката за 2003 г. след данъчно облагане - в размер на 3.818 млн. лв., да бъде заделена във фонд "Резервен". В доклада за дейността си през 2003 г. управителният съвет на ЦКБ отчете, че активите на банката са нараснали с 35.51% и в края на годината са надхвърлили 356.27 млн. лева. Сериозно увеличение от 73.78% е реализирано по отношение на отпуснатите кредити на граждани и фирми. От 96.06 млн. лв. за 2002 г. в края на 2003-а те са вече 166.93 млн. лева.
Източник: Банкеръ (05.07.2004)

Имотът на военното дружество "Воинтех" ЕООД, в който се включват 14 постройки на площ от 82 хил. кв. м, е изтъргуван през миналата година за смешната сума от 1.55 млн. лв. Данъчната оценка сочи, че цената му е над 4.226 млн. лв. Купувачът "Прима хим" ЕООД, очевидно възползвайки се от това, ипотекира земята и получава кредит от 3 млн. щатски долара точно 11 дни след сделката. Имотът се намира в идеалния център на Пловдив и е обособена част от военното дружество "Воинтех". Собствеността на предприятието е изцяло държавна. Това означава, че за да се продаде и един квадратен метър от нея, трябва да се получи парафът на министъра. Така и става. Николай Свинаров подписва Заповед ОХ№359/06.06.2003 г., с която позволява продажбата на имота от 82 хил. кв. м. Дали обаче е знаел за финансовите параметри на сделката, само той си знае. Скандалното в цялата далавера е, че купувачът дава само 1.5 млн. лв. за имота, след което го ипотекира и взима кредит от "Росексимбанк" АД в размер на $3 млн. (В деня на сделката 1 долар се разменя за 1.73 лв.) Кредитът е предоставен на "Химимпорт" АД. В крайна сметка щастливият кредитополучател гушва чиста пара на ръка в размер над 3.640 млн. лв. Сумата се получава като разлика от цената, на която е закупен имотът, и получената ипотека. Другият безспорен факт е, че "Химимпорт" е дружество от империята на варненската групировка ТИМ. Проверката на КЕШ установи, че акционерното дружество и купувачът на имота (по документи) са регистрирани на един и същ адрес в столицата. "Прима хим" ЕООД е регистрирана само месец преди сключването на контракта. По документи най-явният печеливш от цялата далавера е собственичката на "Прима Хим" ЕООД Мария Бонева и изпълнителните директори на "Химимпорт" АД, чийто упълномощен представител, описан в документацията, е Димитър Георгиев Стоев. Като важна подробност трябва да се отбележи фактът, че фирмата на Мария Бонева е регистрирана в Софийския градски съд няколко месеца преди сключването на изгодния контракт. Кредитът е стандартен и предназначен за оборотни средства при съответния лихвен процент. Под банковия документ парафите си слагат Пламен Борисов Ицов в качеството си на пълномощник на "Росексимбанк" АД, Мария Бонева, като управител на "Прима Хим" ЕООД, и пълномощникът на "Химимпорт" АД Димитър Георгиев Стоев. Обществена тайна е, че акционерното дружество "Химимпорт" е собственост на варненската групировка ТИМ. Тя е собственик още на Централната кооперативна банка и още много други фирми. При проверка за холдинговата структура излиза, че тя се занимава с търговия на зърнени храни, включително съхранение и обработка, с торове и препарати за селското стопанство, с консумативи, препарати за хуманитарна и ветеринарна медицина, с внос и търговия с продукти на химическата и нефтохимическата промишленост. Сред клиентите на "Химимпорт" АД са "Лукойл-Нефтохим", "Приста Ойл", "Оргахим" - Русе. Дружеството развива и дейности в материалната сфера като туризъм, внос, износ, реекспорт, посреднически, спедиторски услуги, складова дейност, търговски представителства и др. Странно стечение на обстоятелството в цялата далавера е, че дружествата "Прима Хим" ЕООД и "Химимопрт" АД са регистрирани на един и същ адрес гр. София, община "Средец", ул. "Стефан Караджа" 2. В нотариалния акт обаче фигурират две имена - това на 32-годишния Димитър Атанасов Калчев и на 56-годишния Никола Пеев Мишев. И двамата са с регистрация в София.
Източник: Кеш (09.07.2004)

Стратегията за приватизация на националния превозвач България Ер все още се бави заради различни интереси на управляващото мнозинство. Транспортният министър Николай Василев призна, че документът все още не е съгласуван в Министерския съвет, макар че това се очакваше да стане преди 2 седмици. Според източници на вестника не е уточнено най-важното условие - дали бъдещият купувач, който ще е 100% собственик на превозвача, да бъде българска или европейска авиокомпания. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев настоявал новият собственик на България Ер да е юридическо лице, регистрирано в България. Преди време министърът заяви, че това е най-доброто предложение. Според запознати фаворит на Василев за България Ер била частната Хемус Ер, която многократно е заявявала интереса си към приватизацията на националния превозвач. Ще отстоявам позицията купувачът на националния превозвач да е юридическо лице, регистрирано в България или в страна от Европейския съюз, заяви Николай Василев. Стратегическият инвеститор може да е американска авиокомпания, но тя трябва да е регистрирана у нас, независимо какъв е капиталът й. Ако българска авиокомпания отговори на изискванията, също може да участва в конкурса, допълни Василев. За това, че транспортното министерство застава зад Хемус Ер, говори и фактът, че Василев се отказа от предложението си да намали наполовина финансовите изисквания към стратегическия инвеститор, срещу което се обявиха от частния превозвач. Компанията е финансово стабилна и е 100% собственост на Химимпорт, която е структура на варненската ТИМ корпорация. Първоначалното предложение на министъра даваше възможност и на по-малки авиокомпании да участват в конкурса. Другото лоби в кабинета подкрепяло идеята България Ер да бъде продадена на чужд инвеститор и по-скоро на голяма европейска компания. Идеята първоначално бе лансирана от вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева, която през април се срещна във Виена с представители на Аustrian Airlines. Според източници на вестника сега и премиерът Симеон Сакскобургготски подкрепял предложението австрийските авиолинии да купят националния превозвач.
Източник: Пари (03.08.2004)

Бъдещият купувач на националния превозвач България Ер трябва не само да предложи добра цена за авиокомпанията, но и да я развива и да я направи конкурентоспособна на международния пазар, заявиха акционерите в ТИМ корпорация. Структура на ТИМ Химимпорт е 100% собственик на Хемус Ер, която от своя страна е сред кандидатите за България Ер. Според акционерите новият собственик на националния превозвач трябва да вложи значителни инвестиции, което ще помогне за развитието на целия авиационен пазар у нас. Хемус Ер например инвестира в авиотехническата база на Балкан и ще я развива, купи нови самолети BAE 146 Джамболино и ще продължи да обновява своя парк. Това е стратегия, от която ще спечелят всички - и държавата, и пътниците, смятат те.
Източник: Пари (04.08.2004)

Външнотърговското дружество Химимпорт получи разрешение от Банков надзор да придобие пряко и чрез свързани с него лица до 95% от капитала на Централна кооперативна банка, каза Александър Керезов, член на УС на Химимпорт. От БНБ потвърдиха информацията. Капиталът на ЦКБ е 16 169 564 лв. Най-голям дял от него ще придобие Химимпорт - 55%, Застрахователнотж акционерно дружество Армеец - 5%, а Проучване и добив на нефт и газ - 35%. Всички тези компании са свързани с варненската корпорация ТИМ. Засега Химимпорт няма да отправя търгово предложение за закупуване на останалите акции, а чак след придобиването над 50% от капитала.
Източник: Пари (05.08.2004)

Акционерите на "Банкова консолидационна компания" АД, от чийто капитал Министерството на финансите притежава 99.5%, ще проведат третото за тази година общо събрание до края на септември 2004 година. На него те ще обсъдят решение да поискат от Софийския градски съд да открие процедура за обявяването на консолидационната компания в ликвидация. Това е единственият предвиден от Търговския закон начин, по който търговското дружество може да преустанови съществуването си и да разпредели финансовите и материалните активи, които са му останали, между своите акционери. В момента, в който Софийският градски съд открие процедурата по ликвидация на БКК, което би трябвало да стане през октомври, той ще повери управлението на активите й на специално назначен ликвидатор. Предполага се, че това ще е сегашният изпълнителен директор на дружеството Нели Кордовска. С обява в "Държавен вестник" ликвидаторът трябва да покани всички евентуални кредитори на БКК в шестмесечен срок след публикацията на съобщението да предявят претенциите си към компанията. Ако ликвидаторът прецени, че са основателни, с разрешение на съда той разпорежда дължимата сума да бъде изплатена на кредитора. В случай че претенцията не бъде приета, фирмата, която я е предявила, може да потърси правата си по съдебен ред. Тогава ликвидаторът ще бъде длъжен да задели в специална сметка парите, за които се води съдебният спор. Всички останали средства той ще трябва да разпредели между собствениците на дружеството, съобразно техния дял в капитала му (т. нар. ликвидационни квоти). След като всички изброени процедури бъдат извършени, ликвидация приключва и дружеството бива заличено от фирмените регистри. Това е пътят, по който ще трябва да премине и БКК, преди да приключи съществуванието си. При обявяването на консолидационата компания в ликвидация тя ще разпредели между акционерите си около 340 млн. лева. Толкова останаха по сметките й, след като през 2004 г. тя плати 129.6 млн. лв. данъци и разпредели дивидент от 422 млн. лева. Лъвският пай от ликвидацията на дружеството - 338.3 млн. лв., ще се падне на Министерството на финансите - то, както вече бе казано, притежава 99.5% от акциите на БКК. Останалите 1.7 млн. лв. ще бъдат разпределени между много на брой малки акционери, сред които са Софийската община, РОСЕКСИМБАНК, СИБАНК, ХЕБРОСБАНК, "Химимпорт" и "Нитекс". Процедурата по обявяване на БКК в ликвидация стана възможна, след като на 29 юли 2004 г. парламентът ратифицира трите споразумения, с които държавата пое ангажиментите на консолидационната компания към "УниКредито", "Банк Аустрия" и унгарската банка ОТР ("О Ти Пи"), произтичащи от договорите за покупка на БУЛБАНК, "Ейч Ви Би Банк Биохим" и "Банка ДСК". БКК се бе ангажирала, че ще изплати на тримата инвеститори щетите, които те евентуално ще понесат, ако в определен срок те открият в документацията на закупените от тях банки задължения към бюджета или проблемни вземания, за които купувачите не са били уведомени предварително. За "УниКредито" въпросният срок изтича в края на 2005 г., за "Банк Аустрия" - в края на 2007 г., а за ОТР - в края на 2009 година. Сключването на такива договори е било изрично условие, което са поставили "Банк Аустрия" и ОТР при покупката съответно на "Ейч Ви Би Банк Биохим" и на "Банка ДСК". Ратификацията на договорите с тримата чуждестранни инвеститори разтовари БКК от тази отговорност и след дванайсетгодишно съществуване и многократно удължаване на живота й консолидационната компания вече може да се подготви за своята достойна кончина.
Източник: Банкеръ (23.08.2004)

ЦКБ вдигна капитала на 32,34 млн. Акционерите на трезора одобриха удвояването му на общо събрание. Новите акции са с емисионна и номинална стойност 1 лв., като увеличението ще се извърши чрез издаване на търгуеми права. От досегашните 16,17 млн. акции от капитала на ЦКБ, 6,42 млн. книжа притежава “Химимпорт” АД, 202 хил. са собственост на пенсионноосигурителна компания "ЦКБ-Сила", 476 хил. акции има Холдинг Нов Век. “Лориан” АД пък държи 367 хил. акции, а "Денис 2001" ООД притежава 281 хил. акции. ДЗИ инвест пък държи 23 хил. акции.
Източник: Стандарт (01.10.2004)

Докладът и проектът за програма на Румен Биков са единственият сериозен документ по темата "фирми и пари зад граница". Тези два документа са внесени в българския парламент и са предоставени на председателя на парламента Стефан Савов, на президента Желю Желев и на премиера Филип Димитров. Нито един от тях не съдейства докладът и програмата да бъдат обсъдени и осъществени. В своята докладна към проекта за програма Биков посочва, че броят на фирмите зад граница е 395 с 350 млн. щ. долара инвестирани в тях и това би следвало да е най-точната цифра. "Има данни, че много от тези фирми вече се приватизират и преминават в ръцете на досегашните си директори от българска страна или те правят всичко възможно да доведат фирмите до "фалит" и да ги изкупят със "собствени средства" ­ пише Биков като дава пример с губещата "Рьоперверк" на "Машиноекспорт" (100 млн. ДМ загуба), която е била обявена в несъстоятелност. Директорът є С. Алексиев откупува търговската є част под името "ВЕБО" и по този начин я превръща в собствена еднолична. Друго дружество на "Машиноекспорт" ­ "Хохлойтнер"-Виена, също фалира със загуба от 18 млн. долара... Или дружеството на "Машиноекспорт" "Булмак" в Керпен, в което държавното участие е 100 процента. В баланса за 1992 "Булмак" отчита загуби, но това не му пречи да създаде повече от 5-6 свои дружества и филиали в други държави. "Булмак" закупува и недвижимо имущество в Германия и трети страни... Или друга фирма на "Машиноекспорт" зад граница ­ "Булсинг" в Сингапур, където са отклонени 1 394 000 сингапурски долара, а "Машиноекспорт" отказва да плати командировка на ревизори за изясняване на случая. Неотчетени и непреведени финансови средства в "Химимпорт" АД София пък уличават две негови дружества: "Растем" ­ Холандия и "Конор" ­ Швейцария. Задгранично дружество на "Индустриалимпорт" във Франция ­ "Данюбекс" пък вместо да преведе своя печалба, учредява ново дружество "Данимоб" и инвестира средства в покупка на апартамент. Това е една стотна част от подобни примери за безотчетност и трансформиране на държавни капитали в частни зад граница. "Стопанската номенклатура провежда съзнателно линия на обезкървяване на държавните фирми и техните образувания в чужбина, като чрез еднолични фирми управлява и се разпорежда с държавните капитали" ­ алармира министър Биков, но това остава нечуто и неразбрано. Така стигаме до първата следа, по която никой не тръгва. В търсене на истината за парите на фирмите зад граница попаднах в министерство на външната търговия на Списък на задграничните дружества, в който фигурираха фирмите-майки, разкрили тези дружества. Според него фирмите майки и собственици към юни 1991 г. са: Ф "Автоимпекс", НЦМ "Авангард", АГРОАСУ ­ гр. Първенец, ДФ Агромашинаимпекс", ДФ "Агромодел" ­ Разград, Ф "Аксес", физ. лице Ал. Янакиев, ДФ "Алумина" ­ Шумен, физ. лице Александър Илчев, БАЛКАБАНК, ДФ "Балканкар", ДФ "Балканкаримпекс", ДФ "Балканкарподем", ДФ "Балкан", БВТБ (днес Булбанк), ДФ "Биоинвест", Ф "Биоинвестинженеринг", ДФ "БМФ ­ Варна", физическо лице Васил Василев, ВТО "Булгаркооп", ДФ "Булгарлизинг", Д-во "Булстрад", ДФ "Булгарплод", ДФ "Булгарплодекспорт", ДФ "Булгартабак", ДФ Булгаргеомин, СК "Булгарцвет", БУЛТРАНСАВТО ООД ­ Пазарджик, ДФ "БУЛФРАХТ", ДФ "Балкантурист", Българско речно плаване ­ Русе, Ф "Българско пиво", Ф "Вакуумни технологии" ­ Русе, ДФ "Вамо", ДФ ВЕРИЛА, ЕФ "ВИТА ­ М", ДФ "Винимпекс", ДФ "Воден транспорт", ВОДОКАНАЛПРОЕКТ, физ. Лице Георги Найденов, ДФ "Деспред", ДФ "Дискови запаметяващи устройства" ­ Стара Загора, ДФ "Добруджа" ­ Силистра, ТП "Оптимагс" ­ Стара Загора, ВТО "Енергоимпекс", АФ "Електроимпекс", ДФ "Електрон", ЕЛЕКТРОИНВЕСТ, Ф "Елтос" ­ Ловеч, ДФ "ЗММ", ЗММ, заедно с Машстрой, ИНВЕСТКОМПЛЕКТ, ДФ "Изотимпекс", АФ "Индустриалимпорт", Ф "ИНКОМС", ДФ "ИНКО", ДФ "Интеркомерс", ДФ "ИНТЕРКВАРЦ", ТП "Инсист", Ф "Каучукови изделия", Комбинат за специални метали ­ Световрачане, Ф "Климат", Ф "КЗУ", КИНТЕКС, ВТО "Кореком", МИО "КООПИНЖЕНЕРИНГ", ВТО "Лескомплект", ДФ "Лифтинженеринг", ДФ "МАТ", ДФ "Маймекс", ДФ "Машиноекспорт", ДФ "Медбио", ­ Етрополе, СО "Металолеене", ВТП "Металургимпекс", Микропроцесорни системи ­ Правец, ДФ "Минералимпекс", МИНЕРАЛБАНК, ТД "Минералинженеринг", ДФ "Минстрой", ДФ "Млечна промишленост", СО "Монтажи", Ф "Парфюмерия и козметика", Ф "Перелик" ­ Смолян, Ф "Петрургия", ДФ "Пирин", физ. лице Пламен Мърваков, ИГ "ПОЛИТРЕЙД", Ф "Прима", Ф "Промишлени стоки", ГТП "НАРКООП", физ. лице Николай Попов, ДФГ "НОВЕКС", ДФ "Радомир ­ Метал", ДФ "Рибно стопанство", БАС "РОССА", ДФ "Разноизнос", ДФ "Родопа", Ф "РУЕН", ДФ "СО МАТ", "БИСА Стопанска банка, ДФ "Стройимпекс", ТП "Тератон", ТКЗС ­ Траянови врати заедно с ВТО "АГРОКОМЕРС", ВТО "Трансимпекс", НПО "Технология на металите", ВТО "Техника", ДФ "Технокомерс", ДФ "Техноекспорт импорт", ТРАНСКОМПЛЕКТ, Ф "Олово и цинк" ­ Пловдив, ВТО "Хемус", ДФ "Хранинвест", ­ Стара Загора, ДФ "Химимпорт", ДФ "Химинвест", ДФ "Фармахим", Ф "ФЕЛИКСИМПЕКС", Ф "ШАНС АЛЕКСАНДРОВ".
Източник: Монитор (04.10.2004)

Три български дружества са въоръжавали тайно режима на Саддам Хюсеин и още толкова са търгували между 1997 и 2003г. с петролни ваучери, като печалбата в един от случаите е била пердназначена за Българската социалистическа партия. ДЖЕФФ Корпорейшън, Елмет-инженериг и "САРА-М са се договаряли за оръжие и оборудване с двойна упореба, а по петрола са работили "Машиноекспорт", "Химимпорт" и "Аракбул ойл". Това се твърди в обхващащ 1200 страници доклад на специалната разследваща комисия Iraq Survey Group (ISG), създадена от САЩ за издирване на оръжия за масово унищожение или програми за разработването им. В четвъртък на сайта на ЦРУ бяха огласени заключенията на екипа от 1200 души - британски и американски експерти. В документа се уточнява, че засега няма друго независимо потвърждение на фактите, взети от оригинални иракски документи и бивши високопоставени служители на Саддам Хюсеин. Договорите за оръжие възлизат на десетки милиони долара. С петролните ваучери компанията "Химимпорт" е получила от Саддам 2.7 млн барела и е реализирала 1.911 млн. долара от тях при вероятна печалба от 0.15 щатски цента на барел. "Машиноекспорт" оперирала ваучерите за БСП на два пъти (вторият път тя е спомената вероятно погрешно като БКП) - веднъж за нереализирани 3 млн. барела и втори път за същия обем, но с реализирани 1.025 млн барела при вероятно печалба от 0.75 цента на барел. Собственик на Машиноекспорт е оръжейният търговец и издател на в. Дума Петър Манджуков. Името му беше замесено в първия скандал след публикуването на подобни разкрития в иракския вестник "Ал Мада" преди няколко месеца. В тях също БСП беше сочена като един от получателите на петролните ваучери на Саддам. От българското Министерство на икономиката в четвъртък заявиха, че България стриктно е съблюдавала резолюциите на ООН за Ирак и не са разрешавали износ на оръжие и оръжейни технологии за тази държава. Министърът на отбраната Николай Свинаров съобщи, че от изпълнителната власт е назначена проверка по доклада на ЦРУ, но че е редно същото да сторят по линия на съда и прокуратурата. Освен разкритията за оръжие петрол в доклада е цитиран служител на иракското разузнаване от средния ешелон, според когото службата му успешно е вербувала учени от няколко държави, включително и България, за сдобиване с нови отбранителни и свързани с отбраната технологии. Плащанията на тези хора са били извършвани в американски долари. В специалната част "Вероятни нарушения на санкциите на ООН от български компании" за периода 1999-2003г. най-много данни има за ДЖЕФФ. През 2001г. тя ключила договор за модернизация на иракски танкове и ракети, включително за доставка на резервни части и трансфер на технологии. Иракската Комисията за военна индустриализация (КВИ) кани делегация от ДЖЕФФ в Багдад за преговори, но по доста по-широк спектър оръжия и оборудване - няколко вида ракети, резервни части, двигатели за изтребители и хеликоптери и др. Обсъждано е и трансфериране на технологии по редица "важни и деликатни проекти". Преговорите завършват с подписване на няколко договора на обща стойност 50 милиона долара. КВИ настоява ДЖЕФФ да отправят формална покана за иракско посещение в заводите за авиационни двигатели, посочени в подписаните договори. (В България има само два такива завода - "Бенковски" в Пловдив и "Летец" в София - бел.ред.). ДЖЕФФ канят четирима души и се съглаяват да поемат всички разходи по настаняването и издръжката на определения като посредник човек на Багдад. Доставката е трябвало да се извърши през март 2003 г., не е ясно дали реално е била осъществена, макар че има подробен план за транспортирането през Сирия.Според висш служител на КИВ българското правителство е знаело за дейността на базираната в София ДЖЕФФ, но разследващата американска комисия не може да потвърди това. У нас с името "Джеф корпорация" се свързва големият скандал с незаконен износ на "Терем" за Сирия през ноември 2002 г., в навечерието на приемането на България в НАТО. Заловени документи сочат, че в периода 1999-2002г. българската фирма "САРА-М" е предложила на Багдад продажба на уреди за нощно виждане и части за танкове Т-55 и за военна авиация. В кореспонденция от генералния директор на дружеството, представено като софийско, приложили преведен на арабски заводски каталог и готовност да се обсъдят подробности по доставката, качеството и цената. В друго писмо от "САРА-М" се говори за иракско искане за доставка на радиатори и въздушни компресори за танкове с посочване, че фирмата може да достави 100 радиатора и "компресори за Т-55" до складовете в Багдад. Същото дружество предлага и колесници за руски бойни самолети, като въпросните части били в специални складове в България и са готови да отпътуват за Багдад. За третата фирма - ЕЛМЕТ (вероятно става дума за "Елмет-инженеринг" - бел.ред.), докладът твърди, че е доставила компоненти за иракската програма за безпилотни самолети. Ленко Ранков, изпълнителен директор на "Елмет-инженеринг", отрече пред "Инфорадио" да има нещо вярно в твърденията на доклада. Това сме го уточнили със службите, с НСС, категорично няма такова нещо. Според "АПИС" Софийски градски съд (СГС) през 1999 г. 67. 52 % от собствеността е частна, 32.47 - държавна. Като собственици са посочени "Елмет колектив", "Металхим-холдинг", БЕТА, Микропроцесорни системи, Терем, Арсенал, НИТИ, група нефизически лица, Електрон консорциум, Оптела - оптични технологии и ЗИТ. Без да посочва имена на фирми докладът допълва, че през 1998г. български фирми са договорили с режим ана Саддам доставка на редица стоки с двойна употреба, включително амониев перхлорат и алуминиев прах, коит осе използват за ракетн огориво, графитни влакна и др. Според иракската документация в крайна сметка те са били предназначени за ракетите "Ал-Фатх" и са използвани в ракетите "Абаби" и Абур". В списък, заемащ цяла страница, докладът изброяв адесетки машини с двойна употреба, доставени в Ирак от България. За целта е бил използван т.нар. Сирийски протокол, а американските следователи посочват, че това оборудване може да се употреби както за конвенционални, така и за ядрени оръжейни програми. В публикувания списък БСП фигурира на две места - като Българска социалистическа партия и като Българска комунистическа партия, съответно в периодите 2001 - 2002 г. и 2002 - 2003 г. с ваучери за по 3 милиона барела петрол, като и двата пъти като фирмата, през която минават контрактите, е Машиноекспорт. За първия контракт в доклада на ЦРУ е посочено, че не е реализиран. По втория контракт са усвоени 1.025 млн. барела петрол. Собственик на Машиноекспорт е оръжейният търговец и издател на в. Дума Петър Манджуков. За консултант по сделките е бил нает Захари Захариев, член на Висшия съвет на БСП, който е пътувал до Ирак.
Източник: Дневник (07.10.2004)

Външнотърговското дружество "Химимпорт" е закупило по-голямата част от изтъргуваните права за участие в увеличението на капитала на Централна кооперативна банка (ЦКБ). Продавач на пакета е Централният кооперативен съюз (ЦКС), който по данни от регистъра на Комисията за финансов надзор притежава малко над 23 на сто от капитала на банката. В понеделник беше първият ден, в който акционерите и потенциалните инвеститори могат да търгуват с правата и да записват акции от увеличението на капитала на банката. Цената на пакета от около 3.8 млн. права беше 1 ст. за право, като имаше и сделки на по-високи нива - за 2000 права на цена 0.5 лв. и 5000 права на цена 0.25 лв. Сделките са били сключени в самото начало на борсовата сесия, като след това офертите купува за правата на ЦКБ бяха на нива от около 1.10 лв., а продава - на цена 1.40 лв. Емисионната стойност на новите акции е 1 лв., което означава, че цената на новите акции на банката е 2.40 лв., ако се удовлетворят поръчките продава по 1.40 лв. На тези нива бяха и котировките на ценните книжа на ЦКБ на пазара, където бяха изтъргувани 672 акции на цена от 2.40 лв. В началото на август "Химимпорт" получи разрешение от управление "Банков надзор" към БНБ да притежава заедно със свързани лица 95% от капитала на ЦКБ. За акциите, собственост на ЦКС, "Химимпорт" има подписан договор за съвместно управление на банката, като очакванията са скоро делът на кооператорите да бъде продаден на варненското дружество. Представител на кооперативния съюз е член и на надзорния съвет на банката. Ако увеличението на капитала се окаже успешно (тоест бъдат записани поне 8 084 783 нови книжа при емисия от около 16 млн. нови акции), делът на ЦКС в банката ще падне до около 11 на сто. Аукционът за неизползваните права в увеличението на капитала на банката ще се проведе на 10 ноември. Твърде възможно е част от новите акции да се купят от нови и то чуждестранни акционери, смятат в банковата общност. ЦКБ е част от финансовата група, в която влизат още пенсионният фонд "ЦКБ Сила" и ЗК "Армеец". Парите от увеличението на капитала ще бъдат използвани за откриване на нови офиси и предоставяне на нови кредити и услуги на клиентите на банката. Банката иска да засили позициите си при ипотечното кредитиране, да подобри информационната си система и да се ориентира към незаети ниши на пазара. Печалба на ЦКБ за 2003 г. беше в размер на 3.8 млн. лв., като тя бяше отнесена във фонд "Резервен". Към края на миналата година активите на банката достигнаха 356 млн. лв., което е с 35% повече от 2002 г., а кредитите се увеличават със 75 на сто до 166.8 млн. лв.
Източник: Дневник (19.10.2004)

"Химимпорт" АД иска да учреди съвместно акционерно дружество с община Варна за възстановяване стадион "Варна" и прилежащите му площи. Офертата бе представена вчера на заседанието на постоянната комисия по собственост и стопанство към Варненския общински съвет. Предложението е било внесено в комисията от изпълнителните директори на "Химимпорт" Димитър Калчев и Николай Мишев чрез кмета на морския град. Според офертата община Варна ще участва в акционерното дружество с апортна вноска - стадионът и прилежащите му площи, разделени на 22 имота. Предложението не е юридически издържано и трябва да бъде доразгледано от кметската администрация, решиха общинските съветници. Аргументът им бе, че за стопанисването на стадиона вече има регистрирано търговско дружество. Акционери в него са община Варна и "MG корпорация".
Източник: БТА (28.10.2004)

Плевенският окръжен съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ с решение от 22.ХII.2003 г. по ф. д. № 4616/91 вписа промени за "Проучване и добив на нефт и газ" - ЕАД, Плевен: заличава досегашното наименование на дружеството "Проучване и добив на нефт и газ" - ЕАД, и вписва дружеството като акционерно дружество "Проучване и добив на нефт и газ" - АД; заличава вписания съвет на директорите на дружеството и неговия персонален състав; вписва промяна в системата на управление на дружеството от едностепенна в двустепенна; вписва надзорен съвет в състав: "Химимпорт" - АД, София (рег. по ф. д. № 2655/89 на СГС), представлявано от изпълнителните директори Димитър Атанасов Калчев и Никола Пеев Мишев, "Химимпорт Инвест" - АД, София (рег. по ф. д. № 7152/94 на СГС), представлявано от изпълнителния директор Никола Пеев Мишев, и Калин Николов Клисаров; вписва управителен съвет в състав: Цветан Георгиев Милев, Любомир Генов Геров, Красимир Великов Великов, Исай Данаилов Лазаров и Николай Георгиев Вълканов; вписва като изпълнителен директор Красимир Великов Великов; дружеството ще се представлява от двамата изпълнителни директори Красимир Великов Великов и Исай Данаилов Лазаров само заедно или всеки един от тях само заедно с вписания прокурист, като никой от представляващите няма право на самостоятелен подпис.
Източник: Държавен вестник (29.10.2004)

"Химимпорт" - АД, София, на основание чл. 194, ал. 3 ТЗ уведомява всички свои акционери, че на редовно годишно общо събрание на акционерите на "Химимпорт" - АД, проведено на 4.VIII.2004 г. е взето решение за увеличение на капитала на "Химимпорт" - АД, от 20 000 000 лв. на 25 000 000 лв. чрез издаване на нови 5 000 000 поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев. Дружеството кани всички свои акционери да придобият нови акции, при което всеки акционер има право да запише акции от новата емисия пропорционално на притежаваните до увеличението акции. Срокът за записване на акциите от акционерите е един месец считано от датата на обнародване в "Държавен вестник" на поканата за записване на издадените нови 5 000 000 поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев. След изтичане на едномесечния срок, ако са останали незаписани акции от новата емисия, акционерите, които са записали акции от новата емисия, имат право да придобият незаписаните акции от новата емисия пропорционално на притежаваните от тях до увеличението акции. Ако новите акции не бъдат записани изцяло, капиталът на дружеството се увеличава само със стойността на записаните акции.
Източник: Държавен вестник (02.11.2004)

Външнотърговското дружество "Химимпорт" ще увеличи капитала си до 25 млн. лв., са решили акционерите на компанията на проведеното през август общо събрание. Досега капиталът на компанията беше 20 млн. лв. Увеличението ще се извърши чрез издаване на 5 млн. нови поименни акции с номинал 1 лв. Всички притежатели на ценни книжа от дружеството ще могат да придобият от новите акции пропорционално на притежаваните до увеличението акции. Срокът за записването на новите акции изтича на 2 декември. Ако след тази дата има незаписани акции, акционерите, които вече са записали ценни книжа, могат да участват и в разпределението на незаписаните акции отново пропорционално на участието им в капитала на "Химимпорт" преди увеличението. Мажоритарният собственик на дружеството - "Химимпорт инвест", също планира да увеличи капитала си на 25 млн. лв. с издаване на 5 млн. акции с номинал 1 лв. Това означава, че най-вероятно "Химимпорт инвест" ще запише всички нови акции от "Химимпорт", които притежава. "Химимпорт инвест" притежава 94 на сто от капитала на външнотърговското дружество.
Източник: Дневник (03.11.2004)

"Хемус ер" и "Виаджо ер" ще наддават за националния авиопревозвач "България ер" с надежден финансов партньор, съобщи изпълнителният директор на "Хемус ер" Димитър Павлов. Според него най-добрият подход при приватизацията на "България Ер" е авиокомпанията да бъде продадена на консорциум от финансов и стратегически инвеститори. "Хемус Ер" има готовност да участва в приватизацията на националния авиопревозвач в консорциум със силна и надеждна финансова институция. Моментът е подходящ за обединяване на двете авиокомпании - "България Ер" и "Хемус Ер" и превръщането им в силна и добра българска авиокомпания, добави Павлов. Миналия месец правителството прие стратегията за раздържавяване на "България Ер". Стратегията бе одобрена и на съвместно заседание на парламентарните транспортна и икономическа комисии. В документа за раздържавяването на "България ер" обаче е поставено условие към купувача да има над 100 млн. евро приходи от авиацията за последните три години. Това на практика отстранява българските превозвачи от първия етап от конкурса, тъй като нито един от тях не отговаря на това условие. Български фирми обаче могат да се включат чак на втория етап от продажбата, тъй като ако сред кандидатите няма чужди големи авиокомпании, за участие ще бъдат допуснати финансови консорциуми, които управляват активи за над 200 млн. евро. В тях могат да участват и български авиокомпании, е записано в стратегията за продажба на "България ер". Засега интерес към приватизацията на националния ни авиопревозвач проявяват италианските "Воларе" и "Еър Уан", както и австрийската "Аустриан еърлайнс". През октомври т.г. най -младата българска авиокомпания "Виаджо ер" бе продадена на варненския икономически конгломерат "ТИМ холдинг", в чиято структура е и "Хемус ер". 100% от капитала на авиопревозвача са притежание на "Химимпорт" Двете авиокомпании вече експлоатират съвместно авиопарка си и откриват редовни линии до Кайро и Кьолн от 15 декември. Той добави, че в момента се водят преговори за два самолета "Боинг" 737 с които ще се лети по международните линии на двете авиокомпании. Самолетният парк вече се експлоатира съвместно, като "Хемус ер" притежава общо 20 самолета - британски "Джамболино" и руски Ту- 134 и Ту- 154. Авиокомпанията лети по над 10 международни линии, а освен това изпълнява и тежка чартърна програма. "Виаджо ер" пък разполага с френски самолети АТР и е назначена за превозвач до Виена, Истанбул, Атина и Киев. Подкрепяме идеята на транспортното министерство "Хемус ер" да извършва совалкови полети до всички столици в региона и сме готови веднага след като се разреши въпросът, да предложим тази услуга, каза още Димитър Павлов.
Източник: Монитор (11.11.2004)

Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 119, ал. 2 ТЗ с решение по ф. д. № 3593/2004 вписа в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Медицински център - Химимпорт Медика" - ООД, със седалище и и адрес на управление София, район "Средец", ул. Стефан Караджа 2, с предмет на дейност: лечебно-профилактична специализирана извънболнична медицинска дейност и курортология, търговски сделки за нуждите на осъществяваната медицинска дейност и за обслужване на пациентите, обучение на специализанти и продължителна квалификация. Дружеството е с неопределен срок, с капитал 5000 лв., със съдружници "Химимпорт" - АД, и Иваничка Райкова Райкова-Марковска, която го управлява и представлява.
Източник: Държавен вестник (12.11.2004)

Външнотърговското дружество "Химимпорт" навлиза и в медицинския и лекарствения бизнес. Софийският градски съд вписва в търговския регистър дружество с ограничена отговорност "Медицински център - Химимпорт Медика" с предмет на дейност лечебно-профилактична специализирана извънболнична медицинска дейност, курортология и др. Капиталът на дружеството е 5000 лв., се казва още в съобщението. Съдът е регистрирал и акционерното дружество "Химимпорт Фарма" с предмет на дейност внос, износ, дистрибуция, производство и търговия на едро и дребно с лекарства и др. Капиталът на дружеството е 50 250 лв., като те са разделени в също толкова поименни акции с номинал 1 лв. Един от изпълнителните директори на дружеството е Цветан Ботев, който участва в управлението на "Химимпорт" и на Централна кооперативна банка, в която "Химимпорт" е акционер. Новината идва само седмица след като стана ясно, че акционерите на компанията са решили "Химимпорт" да увеличи капитала си с 5 млн. лв. до 25 млн. лв. Мажоритарният собственик на дружеството - "Химимпорт инвест", също планира да увеличи капитала си на 25 млн. лв. с издаване на 5 млн. акции с номинал 1 лв. Това означава, че най-вероятно "Химимпорт инвест" ще запише всички нови акции от "Химимпорт", които притежава. "Химимпорт инвест" притежава 94 на сто от капитала на външнотърговското дружество.
Източник: Дневник (15.11.2004)

Холдингът "Химимпорт" е влязъл във владение на дяловете на шуменската фирма "Трансконтинентал" в няколко хотела в Шумен, Разград и Русе, а също и на местната "Топ телевизия". Това е станало по силата на цесионен договор от 22 октомври т. г. между "Химимпорт" и кредитора на "Трансконтинентал" - Българо-американската инвестиционна банка за задължения от порядъка на повече от 2 милиона долара. Собственик на "Трансконтинентал" е известният разградски бизнесмен Николай Йонков, на когото слухове приписват близост със Стефан Софиянски, Александър Божков и Христо Бисеров. До цесионния договор се стигна, след като Йонков изпадна в невъзможност да обслужва задълженията си към БАИБ и кредиторът обяви хотелите за продан. Според близки до бизнесмена, в последните дни той правел всичко възможност да задържи собствеността си. Надявам се да бъде платено, всичко да се размине до обяд и да не се наложи "Химимпорт" изобщо да поемат управлението, каза шефката на "Топ телевизия" Соня Бабева. Минути след това тя получи факс за банков превод, с който били погасени задълженията на Николай Йонков. Според документа неназовано лице е превело чрез "общинска банка" АД сумата от 4.8 милиона лева по сметка на "Химимпорт" в ЦКБ. Преводът бил извършен още в четвъртък следобед. Няма такова нещо, каза в Шумен адвокат Светослав Стаменов, който защитава по случая интересите на "Химимпорт". Той добави, че няма фактическа промяна и доверителите му са собственици на хотелите и телевизията. Соня Бабева е програмен директор на заплата, "Топ ТВ" има назначен изпълнителен директор в София, добави адвокатът. Изчакайте 4-5 дни, ще има развитие, каза още Стаменов.
Източник: Монитор (20.11.2004)

Персоналът на Топ ТВ отказа да сдаде медията на новите и собственици в петък вечерта и вместо в телевизията притежателите й се оказаха с белезници в РПУ - Шумен. До изненадващата развръзка се стигна, след като стана ясно, че шуменският хотелиер Николай Йонков не е вече собственик на първата частна ефирна телевизия в България. Фирмата "Топ ТВ" била гарант по необслужван кредит на друга фирма на Йонков - "Трансконтинентал". Бизнесменът дължи повече от 2 милиона долара на Българо-американска инвестиционна банка и на 22 октомври т. г. кредиторът сключил договор за цесия с холдинга "Химимпорт". След като холдингът изкупил дълговете на Николай Йонков, на 4 ноември т. г. със съдебно решение станал собственик на "Топ ТВ". На 17 ноември телевизията била прехвърлена на "Техностийл" ЕООД, а в петък промяната била официално вписана в съдебните регистри. В петък вечерта с копие от съдебното решение собственикът на "Техностийл" заедно с новия управител на "Топ ТВ", юристи служители пристигна в телевизията, но персоналът в лицето на досегашната шефка и двама адвокати отказа да предаде медията. Към 18 часа хора на "Техностийл" спряха сигнала на "Топ ТВ", целият технически и журналистически персонал на телевизията се изсипа във фоайето на хотел "Шумен". По същото време пред опулените погледи на влизащите гости на коктейл в хотелския ресторант, пред рецепцията се изсипаха половин дузина униформени полицаи, а след тях вътре нахлу и групата за борба с масовите безредици. Ченгетата били извикани от юристите на Йонков. Минути по-късно двама от "Техностийл" бяха смъкнати с белезници от етажа, където се намира "Топ ТВ", а пред гостите на хотела и журналисти в екшън стил шефът на "безредиците" поиска белезници и ги закопча последователно на новия управител, на юристконсулта на "Техностийл" и още няколко души, които седяха на фотьойлите пред офиса на телевизията. На незакопчаните представители на "Техностийл" цивилно ченге обясни, че ги кани заедно с тия с белезниците на разговор в РПУ. Временната развръзка дойде към 22 часа, когато приключиха разговорите в РДВР. Закопчаните казаха, че в полицията им се извинили за белезниците, а ситуацията трябвало да се изясни след като Николай Йонков се появи в хотела. Най-соломоновски постъпи прокуратурата, която чрез дежурен прокурор постанови, че няма да спомага, но няма и да възпрепятства влизането във владение на новия собственик. Продължава да е неясна съдбата на хотелите на Николай Йонков в Шумен, Разград и Русе. Те са предмет на особен залог по кредитите от БАИБ и де факто станаха собственост на "Химимпорт" слез изкупуването на задълженията на фирмата "Трансконтинентал". Йонков пуснал платежно за 4.8 милиона лева, но май бил закъснял и според неофициална информация от офиса му от "Химимпорт" не искали да приемат плащането.
Източник: Монитор (22.11.2004)

"Химимпорт" и Община Варна може да станат съдружници. Това стана ясно след заседание на комисията “Собственост и стопанство” в морския град. Общинските съветници членуващи в нея ще предложат на местния парламент компанията и общината да учредят съвместно акционерно дружество. Целта е да бъде възстановен и използван по предназначение бившият стадион "Юри Гагарин", заедно с прилежащите му площи. В дружеството Община Варна ще апортира 23 обекта. “Химимпорт” от своя страна ще се ангажира със строително монтажни работи, които ще протекат на три етапа и ще струват около 50 млн. лева. По време на първият етап ще бъде възстановен самия стадион и прилежащите му площи. Вторият етап предвижда да бъдат изградени подземни паркинги, с най-малко 6 хил. паркоместа. Третият етап ще обхване периферните терени на стадиона, където ще бъдат построени хотел и други търговски обекти. Целта е с приходите от тях да се издържа спортното селище. “На този етап все още не може да се говори за сделка. Решението на Постоянната комисия "Собственост и стопанство", трябва да бъде гласувано и на заседание на Общинския съвет”, коментира председателя на комисията Пламен Начков.
Източник: Дневник (22.11.2004)

С 40 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се" общинските съветници във Варна дадоха съгласието си за създаване на акционерно дружество между общината и "Химимпорт" АД с цел възстановяване и ползване по предназначение на стадион "Варна" (бившия "Юрий Гагарин"), заедно с прилежащите обслужващи площи - частна общинска собственост, разположени на територията на жс "Бриз-юг" по плана на ХХI п.р. на Bарна. Общината ще участва в акционерното дружество с непарична вноска, представляваща недвижими имоти - частна общинска собственост. Те имат обща площ 129 дка, от които 69 дка е стадионът, а останалите са прилежащите терени. Основната част от инфраструктурата в предоставената апортна вноска включват самия терен, лекоатлетическата писта, трибуните, покрития плувен басейн, спортната зала и паркингите. Според решението на местните парламентаристи кметът се упълномощава да извърши необходимите действия за оценка на непаричната вноска на общината по реда на чл. 72 от Търговския закон. След това Кирил Йорданов трябва да запознае и предложи оценката за одобряване от Общинския съвет. Съветниците възложиха на кмета и постоянната комисия "Собственост и стопанство" да подготви за утвърждаване и внасяне в Общинския съвет всички документи, необходими за учредяване на акционерното дружество. Единствен от съветниците се изказа Бранимир Балачев, който заяви, че неговата група подкрепя предложението, тъй като общината няма пари да финансира ремонта на стадиона, а той е необходим за осъществяване на спортна дейност. "Касае се за решение, което ще спаси символа на Варна - каза кметът Кирил Йорданов. - Но питам аз: "Защо се стигна общината да търси други способи за възстановяването на базата?. И за пример мога да посоча плувния комплекс "Приморски", който е голямата ни инвестиция. Но стадион "Варна" не е по силите на общината."
Източник: Черно море (29.11.2004)

Дружеството ЦКБ груп асет мениджмънт АД притежава 41.35% от капитала на Централна кооперативна банка към 24 октомври, стана ясно в петък. Акциите досега бяха собственост на Химимпорт АД-София /32.44% от капитала/ и Химинвест инситут-Лихтенщайн /8.2% от капитала/. ЦКБ груп асет мениджмънт АД е 100% собственост на Химимпорт АД, като е създадено да управлява дъщерните компании на външнотърговското дружество, каза директорът Връзки с инвеститорите на банката Пейо Йорданов. Трябва да се уточни, че този процент от капитала на банката е по старата регистрация, когато собственият капитал беше малко над 16 млн. лв., допълни той. На 25 декември приключи подписката по двукратното увеличаване на капитала на ЦКБ, като бяха записани и платени 16 168 564 акции.
Източник: Пари (06.12.2004)

Фирма, свързана с ДПС, може да поеме обслужването на голяма част от хемодиализните центрове в страната. Дружеството "Алианс Медика", в което съдружници са бивш заместник-министър и съпругата на депутат от ДПС, се готви да поеме управлението на отделенията за животоподдържащо лечение в някои от най-големите болници в страната, сред които са институтът "Пирогов" и Александровската болница. Фирмата е провела вече няколко разговора с представители на здравното министерство, на които се е обсъждало финансирането на хемодиализата да бъде поето от здравната каса. Идеята е била това да стане още от началото на 2005 г. Заместник-министър Олег Хинков потвърди, че има такава идея, и уточни, че се обсъжда дали хемодиализата може да стане част от доболничната помощ. Ако това бъде одобрено от парламента, ще се даде зелена светлина за поемането на хемодиализата от частни фирми. За едни оцеляване, за други - бизнес Хемодиализата е процес, при който се пречиства цялостно кръвта на хора, чиито бъбреци не функционират. Този процес е много болезнен. Обикновено след няколко години артериите на болния изтъняват и се пукат. Процедурата трае поне четири часа и за нея са необходими специални апарати, разтвори, игли и консумативи. Болните са принудени да се подлагат на тези манипулации, тъй като в противен случай ги очаква смърт. Единствената алтернатива на мъчителната процедура е трансплантацията на бъбрек, която обаче е много скъпа и малко от болните могат да си я позволят. В момента на хемодиализа по официални данни се водят около 2500 души в България, но според Изпълнителната агенция по трансплантациите потенциалните реципиенти на бъбреци са 4000. За болните хемодиализата е единственият шанс да живеят. За фирмите, които осигуряват консумативите и разтворите за процедурата обаче тя е чист бизнес. При това един от най-сигурните, тъй като всеки болен е длъжен да си прави такива манипулации поне три пъти в седмицата. Това прави по около 150 манипулации годишно за един пациент, а броят на общо извършваните в цялата страна манипулации надхвърля 350 хиляди. По-голямата част от тези центрове се намират в болниците и са пряко зависими от техния бюджет. Един сеанс за хемодиализа в момента струва на болниците средно 125 лв. От тях 51 лв. здравните заведения получават от Министерството на здравеопазването. Идеята е с тези пари да се стимулират работещите в центъра, но те се харчат предимно за разтвори и поддръжка на апаратурата. Министерството купува също скъпите диализни разтвори, апаратурата и консумативите с централизирани поръчки. Болниците покриват от собствените си бюджети недостигащите средства - също за разтвори, за ремонти на техниката, за електричество и други консумативи. Необходимите средства само за лекарства за един пациент на хемодиализа са около 10 000 лева годишно. В тази сума не се включват парите за консумативи, транспорт и лекарски труд. През тази година здравното министерство, болниците и здравната каса, която заплаща подготовката за хемодиализа (специфични хирургични манипулации и медикаментозно лечение) са платили около 45 млн. лева за хемодиализни разтвори, медикамента еритропоетин и хепаринови разтвори, които са трите задължителни лекарствени продукта, използвани в диализата. Идеята е след навлизането на частни фирми в тази дейност за една процедура да се плаща реалната цена на качествената диализа, която по официални оценки на здравното министерство и на специалистите от диализните центрове е около 200 лева на сеанс. Това означава, че лечението само на един пациент на година ще струва на здравната каса около 30 000 лева. Ако се умножи тази сума по броя на болните на хемодиализа, излиза, че годишно тяхното лечение ще струва от порядъка на 60-70 млн. лева. Сумата може да надхвърли 100-120 млн. лева на година, ако цената на една процедура бъде завишена на 300 лева, каквито предложения също не липсват. Лобитата се активизират В момента разходите за хемодиализата се покриват основно с бюджетни средства през здравното министерство и държавните и общинските болници, в които има оборудвани такива центрове. Наскоро обаче с лобирането на хора от НДСВ и ДПС, в парламентарната здравна комисия започна дискусия за промяна на този механизъм. Идеята е хемодиализата да се поеме от частници и пълните разходи за тази дейност да се заплащат изцяло от здравната каса. След като през 2002 г. беше приета поправка в Закона за лечебните заведения, диализните центрове вече могат да се пререгистрират като самостоятелни звена и да не бъдат част от болниците. Това означава, че няма пречка те да бъдат приватизирани или давани под аренда на частни фирми. В момента обаче няма нито един регистриран самостоятелен в юридическия смисъл диализен център. Около 90 на сто от тези отделения се намират в болниците, останалите са прикрепени към други здравни структури, процесът не е остойностен и те получават парите си от общия бюджет, който във всички случаи е на червено. Фирмите, които вече са заявили интерес към центровете, са предложили да обособят частни звена за хемодиализа със сега съществуващото държавно имущество и постепенно да го обновят. Аргументът е, че в цял свят хемодиализата се плаща като отделна клинична пътека от здравните каси, а не от държавния бюджет, както е у нас. Срещу това те искат пълно покриване на разходите им - от здравната каса или от Министерството на здравеопазването. "Основният проблем не е дали финансирането идва от министерството или от здравната каса, а размерът му", коментира пред здравната комисия доц. Здравко Краев, началник на клиниката по диализа на Александровската болница. На обсъждането беше защитена тезата, че ако депутатите внесат поправки между първо и второ четене на бюджета на здравната каса и на Закона за държавния бюджет, е напълно възможно от следващата година финансирането на хемодиализата да се поеме от касата. Българският лекарски съюз няма нищо против да включи тази дейност в Националния рамков договор за 2005 г. Това може да стане и с анекс, който да бъде гласуван по-късно през годината. "Нямам нищо против здравната каса да поеме хемодиализата, стига министерството да ни прех­върли своя бюджет за тази дейност и да намерим допълнително финансиране", заяви директорът на НЗОК д-р Иван Букарев. В последните седмици здравният министър Славчо Богоев и заместникът му Олег Хинков отново са били подложени на натиск да се премине към финансиране на хемодиализата от здравната каса още от началото на 2005 г. Заедно с това е било настоявано за приватизация на диализните центрове като обособени части от държавните болници. За разлика от миналата година, когато здравното министерство е било склонно хемодиализата да стане нова клинична пътека или специализирана доболнична помощ, плащана от здравната каса, сега Славчо Богоев и екипът му били разколебани. Вместо приватизация на диализните центрове, те обещали министерството да предвиди повече средства за центровете, а след изборите да се мисли за преминаването им в частни ръце. "Въпросът с приватизацията на хемодиализите е много труден за решаване. В момента всички отделения работят с един и същ ресурс, но някои трупат дългове, а други се справят. Трябва преди всичко да изясним на какво се дължи дефицитът. Според моите впечатления значителна част от това лечение се доплаща от самите болни. Лекарите в хемодиализите получават 160-200 лева заплата. Питам се, ако нямат други доходи, защо работят тази тежка работа срещу минимално заплащане", коментира председателят на здравната комисия в парламента доц. Атанас Щерев. Интересите на фирмите Четири са фирмите по света, които произвеждат апарати и консумативи за хемодиализа. Това са германските компании "Фризениус" и "Би Браун", американската "Бакстер" и холандската "Дъчмед". Всички те проявяват интерес към доставката на консумативи за диализните центрове в България. Стремежът на всяка от компаниите е да достави свои машини за болниците, след което да започне да ги захранва с филтри и разтвори, които се явяват консуматив. Според наблюдатели с най-големи шансове са "Дъчмед" и "Би Браун". Партньор на холандската компания в България се явява дружеството "Диализа България" ООД, което е част от структурата на варненската група ТИМ. Изпълнителният му директор Цветан Ботев потвърди, че дружеството има намерение да прави медицински център с помощта на "Дъчмед", която работи с диализните центрове в Полша. "Имаме сключен джойнт-венчър с тях. Целта ни е да сключим договори за навлизане в съществуващите диализни центрове. Чакаме разрешение НЗОК да започне директно да финансира процедурите по диализа", заяви Ботев. По думите му компанията била готова да инвестира до 3 млн. евро в обновяването на общо 17 от центровете, към които проявява интерес. Плановете били към всеки център да се оборудва модерна операционна, където да има възможност да се извършват неотложни процедури при проблеми с артериите на пациентите. Ботев допълни, че дружеството "Диализа България" вече е инвестирало около 250 000 лева. Според него сега болниците могат да отдават под наем диализните си центрове само за срок от три години. Изчисленията на "Химимпорт фарма" обаче показвали, че инвестициите в бъдещите частни центрове за хемодиализа могат да се изплатят за минимум 10 години. Втората фирма, която има сериозно присъствие в този бизнес, е "Би Браун". Тя работи от близо 10 години в страната, като освен машини за част от болниците, е внасяла дълго време и аминокиселинни разтвори, необходими за лечението, обясниха лекари. "Би Браун" е избрала за свой партньор в България дружеството "Алианс Медика", зад която стоят интереси на Движението за права и свободи. Според източници, пожелали анонимност, представители на "Диализа България" и "Алианс Медика" вече са провели преговори и са извършили неофициално разпределение на отделенията в големите болници. То предвиждало близката до ДПС фирма да поеме диализните центрове в института за неотложна медицинска помощ "Пирогов", "Александровска болница", както и болниците в Русе, Кърджали и Добрич. От своя страна дъщерната фирма на "Химимпорт" кандидатства за други 17 центъра, сред които тези в ИСУЛ, Пета градска болница, диализните центрове във Варна, Пловдив, Бургас, Плевен, Благоевград, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик и др. Сянката на ДПС личи от последната промяна в регистрацията на "Алианс Медика". Първоначално дружеството е било регистрирано като ЕООД със собственик Димитър Сеизов. След това обаче е извършена пререгистрация и като съдружници влизат няколко души. Един от тях е Мехмед Али Джафер, който беше заместник-министър на отбраната от квотата на ДПС, но беше принуден да напусне поста си през ноември 2002 г. Повод за това беше скандалът в търговищкия клон на държавната фирма "Терем", когато се разбра, че са били изнесени нелегално стоки с възможна двойна употреба в Сирия. Впоследствие беше съобщено, че Джафер ще остане на работа в министерството като съветник на Николай Свинаров. Съдружник във фирмата е също Бейдже Адемова, съпруга на Хасан Адемов, който е втори мандат народен представител от квотата на ДПС. Адемов е завършил медицина и по професия е анестезиолог. Председател е на комисията по труда и социалната политика и е член на комисията по здравеопазване в парламента. Съпругата му Бейдже Адемова е медицинска сестра. Според разказите на самия Хасан Адемов двамата се запознали преди повече от 20 години в болницата в Исперих, където той работел като анестезиолог. Шефът на "Алианс Медика" Димитър Сеизов пък е бивш служител на диализния център в ИСУЛ. Той и д-р Хасан Адемов са основните действащи лица в убеждаването на здравния министър Славчо Богоев за това хемодиализата да премине на заплащане в НЗОК. Повечето болници в градовете, където ДПС има силно влияние, вече са заявили своя "интерес" да дадат на частни фирми хемодиализните си центрове. Това е станало по време на посещенията на здравния министър през изминалата година в районите със смесено население. В част от визитите се е включил и д-р Адемов. През лятото на тази година голяма част от директорите на болници с големи хемодиализни центрове са били поканени в София на среща, организирана от "Алианс Медика". На нея им е било казано към кои центрове проявяват интерес "Алианс Медика" и "Химимпорт". Няколко месеца след това директорите на диализните центрове внесоха в Министерството на здравеопазването и в парламента открито писмо за по-бързо остойностяване на хемодиализата и принципно решение за заплащане на пълния размер на разходите по тази дейност. Принципно няма нищо лошо в идеята държавата да прехвърли на частни фирми дейности като хемодиализата, които изискват повече грижи и значителни инвестиции. Като се има предвид лошото заплащане на медицинските работници, е лесно обяснимо желанието на медицинските служители тази дейност да се поеме от частни фирми. За медиците това е шанс най-после да получат по-добро заплащане за неатрактивната работа, която вършат. Експертите са единодушни, че трябва да се създадат нормативна база и условия за отделяне на отделенията по хемодиализа и тяхната трансформация като специализирани групови практики. Нормално обаче би било това да стане чрез прозрачни процедури на базата на търгове или конкурси. А не под масата и с натиск на партийните централи върху министъра и заместниците му. Това в момента се върши нерегламентирано и непрозрачно, което оставя съмнение за наличието на корупционни схеми.
Източник: Капитал (06.12.2004)

Управителният съвет на "Химимпорт" - АД, холдинг, София, на основание чл. 223 ТЗ свиква извънредно общо събрание на акционерите на 28.I.2005 г. в 10 ч. в сградата на "Химимпорт" - АД, ул. Стефан Караджа 2, София, при дневен ред - увеличаване капитала на "Химимпорт" - АД, холдинг, София, от 25 млн. лв. на 60 млн. лв. чрез издаване на нови 35 000 000 поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев всяка; проекторешение - ОС приема решение за увеличаване капитала на дружеството от 25 млн. лв. на 60 млн. лв. чрез издаване на нови 35 000 000 поименни акции с право на глас с номинална стойност един лев всяка. Поканват се да присъстват всички акционери или писмено упълномощени от тях представители. При липса на кворум на основание чл. 227 ТЗ общото събрание ще се проведе на 15.II.2005 г. в 10 ч. на същото място и при същия дневен ред. Писмените материали по дневния ред са на разположение на акционерите в сградата на дружеството - София, ул. Стефан Караджа 2.
Източник: Държавен вестник (17.12.2004)

Външнотърговското дружество "Химимпорт" най-вероятно ще увеличи капитала си с 35 млн. лв. до 60 млн. лв. Събранието ще се проведе на 28 януари следващата година, като според запознати предложенията на управителния съвет на дружеството най-вероятно ще бъдат приети. Това ще е второто увеличение на капитала на компанията само за шест месеца, след като на проведеното през август общо събрание акционерите на "Химимпорт" гласуваха увеличение на капитала с 5 млн. лв. до 25 млн. лв. Повишението ще се извърши чрез издаване на 35 млн. нови поименни акции с номинал 1 лв. Всички притежатели на ценни книжа от дружеството ще могат да придобият от новите акции пропорционално на притежаваните до увеличението акции, се казва от обявата в Държавен вестник. Средствата от увеличението на капитала ще се използват за развитие на дейността на компанията в областта на финансовите услуги и транспортния бизнес, коментира членът на управителния съвет на "Химимпорт" Александър Керезов пред агенция "Сий нюз". "Химимпорт" е основен акционер в Централна кооперативна банка (ЦКБ), която е част от финансовата група, в която влизат още пенсионният фонд "ЦКБ Сила" и застрахователната компания "Армеец". В средата на октомври "Химимпорт" увеличи дела си в ЦКБ, след като закупи около 23 на сто от правата за увеличение на капитала на банката.
Източник: Дневник (20.12.2004)

Сръбската централна банка отне в понеделник лиценза за операции на свързана с българското дружество "Химимпорт" банка в страната с мотиви, че е отчела сериозни проблеми с ликвидността й. "рай Банка" - Белград (Raj Banka), в която основни акционери са десетина софийски компании, е поставена под едномесечна опека на Агенцията за възстановяване. Санкцията на СЦБ обаче може да се окаже стъпка към продажбата й на българите от варненската група ТИМ, контролираща Централна кооперативна банка. Така през 2005 г. тя може да се появи под новото име "Централна кооперативна банка - Сърбия". "рай Банка" е на 44-то място от общо 46 банки в Сърбия. През септември тя бе предупредена за нередности, а в понеделник гуверньорът на централната банка официално съобщи, че в указания двумесечен срок кредитната институция не е подобрила показателите си за ликвидност и възвръщаемост. "За да бъдем по-специфични, това означава, че банката неправилно е класифицирала своите вземания и не е направила нужните провизии по рисковите си вземания. На базата на задълбочени наблюдения на платежоспособността и на контрола върху законността на операциите (...) взе решение да отнеме лиценза за операции на банката", се казва още в съобщението. Реакцията на директора на "рай Банк" Красен Киряков за сръбския в."Глас явности" е, че санкцията е непрофесионална и незаконна и очевидно Сърбия не желае никакви чужди инвестиции. Твърде възможно е последните събития да са просто стъпка към придобиване на "рай Банка" от български фирми. Иво Каменов - член на надзорния съвет на "Химимпорт", заяви , че лиценз на "рай Банк" не е бил отнеман. "Банката е вкарана под опеката на Агенцията за рехабилитация, която има 30-дневен срок, в който да реши дали да я обяви в несъстоятелност, или тя да бъде продадена на инвеститори. През този срок банката няма право само да кредитира, иначе извършва всичките си разплащания нормално", обясни Каменов. Според него през миналата година структури на варненската група са дали 3 млн. евро на тримата братя райкович, които са основателите на "рай Банка". С тези пари братята са вдигнали капитала на институцията, за да покрият изискванията на сръбския надзор. Като залог по кредита с обратно джиро са били предоставени част от акциите в "рай Банк". На 30 юли 2004 г. "ЦКБ Асетс мениджмънт" е внесла в Националната банка на Сърбия искане за закупуване на банката, като са били внесени и допълнителни 6 млн.евро, които ще са нужни за развитието на "рай Банк". След изчерпването на законовия 30-дневен срок, който тече от вторник, ще се вземе решение какво да стане с банката. "Благоприятният вариант е над 60% от акциите в "рай Банка" да станат собственост на "ЦКБ Асетс мениджмънт". Точният процент ще се прецени от Агенцията за рехабилитация в зависимост от това каква е капиталовата дупка. Ако обаче банката бъде обявена в несъстоятелност, ние ще се явим най-голям неин кредитор с 3 млн.евро и ще назначим синдик. Втори по големина кредитори са депонантите, които имат вложения общо за 2 млн.евро", допълни още Каменов. Той каза още, че ако "ЦКБ Асетс мениджмънт" придобие сръбската институция, името й ще бъде променено на "Централна кооперативна банка - Сърбия". ------------ "рай Банк" е основана през 1994 г. в Печ, Косово. През следващите пет години постепенно разширява дейността си извън провинцията, а след бомбардировките на НАТО през 1999 г. премества централата си в Белград и придобива сегашното си име. През 2001 г. получава контрол върху белградската банка "АС", която става неин главен филиал. През 2002 г. и 2003 г. разширява значително техническите си възможности и започва да предлага нови банкови услуги. Към 2004 г. банка "рай" има 23 филиала в цяла Сърбия и общо 216 клона. Справката на сръбската Централна банка сочи, че към 30 септември основните акционери (с дял над 5%) са софийските "Финанс консултинг 2002" (15.01%), "Слънчеви лъчи трейд" (10.77%), "Итал комерс" (7.23%), Ай Ти Криейшън (6.17%), сръбската "Ударник комерс" (6.12%) и отново софийските "Булагрохим", "Цитисиме трейд" и Мултиекс ЕООД (с по 5.75%). В управителния съвет са посочени българите Румен Цонков като представител на "Файнанс кънсалтинг 2002" и Драгомир Тончев Тонев - на "Лориан"-София. По информация от Сърбия акционерът Милорад райкович е сред приближените на Милошевич бизнесмени.
Източник: Дневник (22.12.2004)

Нямаме намерение да отправяме търгово предложение към миноритарните акционери на Централна кооперативна банка, казаха от мажоритарния собственик на банката - Химимпорт. От външнотърговската компания са доволни от статута на банката и нямат намерение да я отписват от публичния регистър. Дружеството Химимпорт АД е придобило чрез свързано лице вследствие на споразумение за обща политика 21.15% от капитала на ЦКБ на 23 декември. По този начин прякото му участие е 35.04%, като заедно със свързаните лица притежава 90.06% от капитала на банката. От днес започва търговията с акциите от увеличението на капитала на ЦКБ. Досега капиталът на банката беше 16 169 564 лв., като той беше увеличен почти двойно /без 1000 лв./ От днес общият брой на акциите е 32 338 128, а номиналът им - 1 лв. Химимпорт влиза в управлението на Централна кооперативна банка през октомври 2001 г., а в собствеността й - от януари 2002 г., когато приключи сделката с продажбата на държавния дял в капитала на ЦКБ, който се държеше от БКК - 32.77%. Стратегията на Химимпорт за развитие на ЦКБ включва засилване позициите на банката в областта на селското стопанство, химическата промишленост и външната търговия. През цялата година акциите на ЦКБ постепенно се покачваха, като от нива около 1.75 лв. през януари достигнаха 3.25 лв. през последните дни на търговия. Повишението за годината е с 86%, като през последния месец нямаше големи изменения в цените. Исторически връх беше постигнат на 5 октомври при цена от 3.63 лв. за брой.
Източник: Пари (28.12.2004)

Софийският градски съд с решение от 27 декември 2004 г. е вписал преобразуването на Хемус холд ЕООД и вливането му в авиокомпания Хемус Ер АД. Така капиталът на авиокомпанията се увеличава от 9 171 176 лв. на 23 083 976 лв. По този начин акционерите в Хемус Ер официално обединиха дружествата, които извършват различни видове дейности, свързани с компанията. Хемус Ер участва в търга за авиотехническата база на фалиралата Балкан чрез Хемус холд и цялата дейност, свързана с АТБ, бе поета от това дружество. След като през август 2003 г. Химимпорт, структура на варненската ТИМ корпорация, стана мажоритарен собственик на авиокомпанията, регистрира последователно две дружества - Балкан Хемус груп ЕАД и Хемус холд ЕООД. Двете са с един и същ предмет на дейност - международни и вътрешни авиационни превози. ТИМ стана собственик на Хемус Ер, след като най-напред изкупи от Пирин турист 51% от акциите на авиокомпанията. През януари 2003 г. Химимпорт спечели служебно търг в Агенцията за приватизация за останалите 49% от капитала на Хемус Ер и стана 100% собственик на компанията. Мажоритарният пакет е бил придобит от новосъздаденото тогава дружество Хемус холд, което е 100% собственост на първото дружество Балкан Хемус груп. Преди малко повече от месец стана факт и сделката за покупката от страна на акционерите в Хемус Ер на друга българска авиокомпания - Виаджо Ер. Собствениците на Хемус Ер притежават и част от Българиан Еър чартър. Става въпрос за 10% на единия от собствениците Сергей Димитров. Целта на обединението на структурите на Хемус Ер е консолидация на фирмите в авиационния бизнес у нас, заяви за в. ПАРИ изпълнителният директор на компанията Димитър Павлов, помолен да коментира вливането на Хемус холд в авиокомпанията. Според него това е пътят, по който Хемус Ер ще продължава да върви в бъдеще. В стратегията за развитие на компанията се включва модернизирането на авиотехническата база, в която досега са вложени над 500 хил. лв., и обновяване на самолетния парк. Хемус Ер ще участва в конкурса за приватизация на България Ер. Според Димитър Павлов компанията трябва да остане българска и да се развива като силен национален превозвач.
Източник: Пари (30.12.2004)