Химимпорт АД - София

БИК бюлетин

Новини за 2012

"Химимпорт" вече ще има директен контрол над Пловдивската стокова борса, съобщиха от холдинга. На 30 декември той е купил 62.6% от капитала му, с което ще притежава пряко 67 на сто от акциите с право на глас. Отделно Централна кооперативна банка, която е част от структурата на "Химимпорт", има дял, с който контролът на холдинга върху борсата нараства на 75% от капитала. От "Химимпорт" поясняват, че придобиването е било разрешено от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, както изисква и Законът за борсите и тържищата.
Източник: Капитал (06.01.2012)

"Химимпорт" АД придоби 62,6% от капитала на "Пловдивска стокова борса" (ПСБ), предаде profit.bg. Сделката по придобиването на 1 252 570 броя акции е извършена на 30 декември 2011 година. Така дружеството вече притежава пряко 1 340 000 акции, които формират 67% от капитала на "Пловдивска стокова борса". Ако се смята и акционерното участие на Централна кооперативна банка, която е свързано лице, то сметката показва, че "Химимпорт" контролира 75% от борсата. Председател на Съвета на директорите на ПСБ е Красимир Давчев. Придобиването се извършва въз основа на разрешение по Закона за стоковите борси и тържищата, издадено от Държавната комисия по стокови борси и тържища.
Източник: Стандарт (06.01.2012)

Още едно дружество, свързано с групата на "Химимпорт", иска разсрочване на дългове си само в рамките на по-малко от две седмици - "Зърнени храни България-Фарин" ще поиска повторно отлагане на плащанията по облигациите си. Компанията е помолила банката-довереник ОББ да свика общо събрание на облигационерите, става ясно от писмо на ръководството на зърнопроизводителя. В края на януари "Финанс консултинг" поиска разсрочване на облигации с 24 месеца. Искането на "Фарин" към ОББ е за свикване на събрание на 29 февруари или по-рано в централния офис в Добрич. Предложението е следващото плащане по главницата от 250 хил. евро да се отложи с половин година - от 17 февруари за 17 август. Тогава ще се погасят 500 хил. евро от нея. Още 250 хил. евро могат да се изплатят през август следващата година, а останалите 2.5 млн. евро ще се плащат до 2014 г. Емисията от 5 млн. евро на "Фарин" е издадена през месец май 2006 г. и е пласирана частно. По-късно облигациите са качени за публична търговия на Българската фондова борса. Според последния доклад, изготвен от ОББ, към края на миналата година дружеството дължи общо 8.57 млн. лв., от които 1.24 млн. лв. са текущи, за плащане до 12 месеца.
Източник: Капитал (10.02.2012)

Химимпорт АД отчита първи спад на печалбата в последните години, като консолидираният резултат за 2011 г. е нетна печалба от 112 млн. лв., или спад с 16% на годишна база, показва отчетът на дружеството, публикуван чрез БФБ-София. Дори в кризисните 2009 г. и 2010 г. холдингът продължи да отчита ръст на печалбата, когато болшинството други компании отчитаха спадове. На практика сегашният спад е първото влошаване след листването на компанията на БФБ-София през 2006 г. За първото полугодие на 2011 г. Химимпорт АД отчете 1,7% ръст на консолидираната печалба на годишна база до 71,3 млн. лв. Неконсолидирания резултат за първото полугодие на 2011 г. беше ръст с 1,7% на годишна база до 48,2 млн. лв. За 2010 г. консолидираната печалба бе 133,7 млн. лв., като се увеличи с 3,2% на годишна база. През 2009 г. печалбата бе 128,9 млн. лв., или ръст с 0,2% на годишна база. Приходите от дейността на Химимпорт АД за 2011 г. са за 6,95 млрд. лв., от които 6,3 млрд. лв. са финансови. От тях 5,49 млрд. лв. са положителни разлики от промяна на валутни курсове, които обаче се компенсират от отрицателните разлики до нетен ефект от плюс 4,1 млн. лв. Нетният ефект от операции с финансови активи и инструменти е 52 млн. лв. през 2011 г. спрямо 128 млн. лв. за 2010 г. Намалението с над 70 млн. лв. е основна причина за понижението в печалбата на дружеството. Общите активи са 5,5 млрд. лв. към 31 декември 2011 г. Увеличението през годината е със 911 млн. лв. Собственият капитал е 1,23 млрд. лв., като се увеличава със 120 млн. лв. Паричните средства на холдинга са за 1 млрд. лв. Това обаче са основно средства на ЦКБ и ЗАД Армеец. Химимпорт АД е собственик на ТБ ЦКБ, ЗАД Армеец, ПОАД ЦКБ - Сила, България Ер, Проучване и добив на нефт и газ, Параходство Българско речно плаване, Зърнени храни България и други. Мажоритарен акционер в Химимпорт АД е Химимпорт инвест АД.
Източник: Инвестор.БГ (02.03.2012)

Близо 200 родни компании влизат в елита на капиталовия пазар. Те остават на основния пазар след новата сегментация на Българска фондова борса, която влезе в сила в началото на март. Очаква се от 1 април на основния пазар да бъдат прехвърлени и най-търгуваните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Така след месец компаниите, които ще попаднат в основния пазар на БФБ, ще бъдат около 270. Същевременно на алтернативния пазар остават около 240 по-малко търгувани компании. На него се преместват и акциите на дружествата, които са в открита процедура по ликвидация и несъстоятелност. Отделно на алтернативния пазар ще отиват и компаниите с добри резултати, които обаче за последната година не са спазили изискванията за периодично разкриване на информация като публични дружества. На основния пазар се създават два нови сегмента. В най-престижния попадат едва седем компании заради високите изисквания. Така например компанията трябва да има най-малко пет завършени финансови години, да не е в несъстоятелност, както и поне 25 на сто, или минимум 5 млн. лв., от общата стойност на акциите на дружеството да са в миноритарни акционери. Освен това средномесечният оборот от сделките с акциите на листваната компания за последната половин година не бива да е под 300 000 лв., а средномесечният брой на сделките трябва да е поне 150. Сред компаниите в Premium сегмента попадат Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка, "Химимпорт", "Еврохолд България", "Монбат" и "Енемона" АД. Във втория сегмент на основния пазар - Standard, в момента попадат над 80 компании. Изискванията към тях са средномесечният оборот от сделките за последната половин година да е над 4000 лв., а сключените сделки да са поне пет на месец. Сред компаниите в сегмента са "Петрол", БТК, "Булгартабак", БФБ и др. На основния пазар се формират още няколко сегмента - за АДСИЦ, за облигации, колективни инвестиционни схеми, компенсаторни инструменти, структурирани продукти, права, приватизация и първично публично предлагане. На алтернативния пазар ще има само два обособени сегмента - за акции и за дружества със специална инвестиционна цел.
Източник: Стандарт (05.03.2012)

Компанията на "Химимпорт" "Бългериан авиейшън груп" (наскоро преименувана на "Бългериан еъруейз груп") вероятно ще се оттегли от авиотранспортния бизнес в Татарстан и ще се фокусира върху развитието на международното летище в Казан. Това стана ясно от изказване на президента на руската република Рустам Минниханов, цитирано от агенция "Интерфакс". Българското дружество е партньор на татарското правителство в "Тат-авиа", която е мажоритарен собственик на "Летище Казан". Подготвяше се и създаването на смесено предприятие "Тат-аеро" заедно с държавната авиокомпания "Татарстан", в което българското дружество трябваше да държи 50% от акциите. Плановете на правителството обаче се промениха и наскоро стана ясно, че авиокомпания "Татарстан" ще се слее с руския авиопревозвач "Ак барс аеро", който ще поеме бизнеса с въздушния транспорт. Приоритети "Казах на българите, че могат да останат, но ние се оттегляме. Правителството повече няма да се занимава с авиотранспорт. Изгубихме много пари, но не успяхме да осигурим ефективна работа на компанията", каза Минниханов. По думите му българските партньори най-вероятно също ще се оттеглят, тъй като не смятат този бизнес за приоритетен. Въздушният превоз ще се поеме от "Ак барс аеро" чрез сливането й с авиокомпания "Татарстан". "Бългериан авиейшън груп" се очаква да се фокусира върху летищната дейност в партньорство с татарското правителство. Българската компания обаче няма да получи мажоритарен дял в близките години, въпреки че според президента на руската република е имала желание за това. "В даден момент може да се откажем от този бизнес, но засега ще държим 50%, защото смятаме летището за стратегически обект. Ние сме гарант, че там могат да оперират всички авиокомпании", каза Минниханов. Международното летище в Казан е база на авиокомпания "Татарстан" и обслужва над 20 превозвача. Смесеното дружество "Тат-авиа" държи 100% без две акции в "Летище Казан". Останалите две акции са собственост на татарското Министерство на поземлените и имотните отношения. Сливане Сливането между авиокомпания "Татарстан" и "Ак барс аеро", решението за което беше взето точно преди Коледа, трябва да приключи през тази година. Първоначално се предвиждаше "Бългериан авиейшън груп" да притежава 15% от капитала на новата компания, Татарстан - 10-13%, а останалото да се държи от холдинговото дружество "Ак барс". Сегашните планове са капиталът да се увеличи до 5 млрд. рубли (128 млн. евро) от около 3 млрд. рубли в момента чрез допълнителна емисия акции. Не се очаква инвестиция от българските партньори. "Ак барс аеро" е създадена на основата на "Бугулминское авиапредприятие" и е част от холдинга "Ак барс". За 2011 г. авиокомпания "Татарстан" и "Ак барс аеро" са превозили около 1 млн. пътници общо. През тази година компаниите очакват между 1.6 и 1.7 млн. пътници.
Източник: Капитал Dаily (09.03.2012)

Комисията за финансов надзор (КФН) отказа да одобри придобиването на управляващо дружество "Бенчмарк асет мениджмънт" от дружество, близко до групата на "Химимпорт" - "Финанс консултинг". Това става ясно от решение на зам.-председателя на регулатора, отговарящ за инвестиционния надзор, Димана Ранкова от 30 март тази година. "Финанс консултинг" е поискал да придобие 99.99% от дружеството срещу 850 хил. лв., заявление за което е подадено в комисията на 6 декември 2011 г. В проверката си обаче комисията е установила, че купувачът влошава финансовото си състояние последната година, поради което счита, че евентуална сделка няма да се отрази положително на дейността на "Бенчмарк асет мениджмънт", чието финансово състояние също се влошава. Комисията базира решението на задълбочен анализ на финансовите отчети на купувача и доклада на банката довереник по облигациите на "Финанс консултинг" за 10 млн. евро, който също показва недостиг на ликвидни средства за покриване на задълженията на компанията. По същата причина "Финанс консултинг" преструктурира през февруари параметрите по емисията, като удължи падежа й с две години до 2018 г. и отложи първото погашение по главницата за 2014 г. "Финанс консултинг" се занимава със съдебно и извънсъдебно събиране на вземания, придобити чрез договори за цесия. Компанията има заведени над 4000 изпълнителни дела по закупени кредити от Първа частна банка, Турист спорт банк, Кристалбанк, Международна банка за търговия и развитие и ЦКБ. В процедурата по одобрението на сделката компанията е представила два отчета - един предварителен към 20.01.2012 г. и един коригиран по искане от страна на комисията. "След като в отчета на дружеството са нанесени корекции, без да е ясно основанието за това, ликвидността на дружеството се е подобрила спрямо представения за 30.01.2012 г. отчет, но все още е на сравнително ниско ниво", посочват от комисията и допълват, че "ниската ликвидност е констатирана и в доклада на банката довереник по втората емисия облигации на "Финанс консултинг" АД и е станала основание за разсрочване на задълженията по облигационната емисия".
Източник: Капитал Dаily (06.04.2012)

Веселин Бакърджиев вече е едноличен собственик на земеделската компания "Фарин" с досегашно име "Зърнени храни България - Фарин", стана ясно от съобщение на дружеството. Бакърджиев до момента притежаваше 50%, а другата половина в компанията беше собственост на "Зърнени храни България" ООД - дружеството от групата на "Химимпорт". Цената на сделката не беше обявена. Тя е подписана на 30 март, а само две седмици преди това акционерите в дружеството гласуваха за разпределение на всичките натрупани през годините печалби от 2002 до 2009 г. включително. Това означава, че на акция се раздават по 853.85 лв. дивидент, или 4.4 млн. лв. общо. Само две седмици по-рано облигационерите в компанията й позволиха да отложи с шест месеца плащане от 500 хил. евро по емисията си коропоративен дълг - от средата на февруари 2012 г. за средата на август. Срещу разсрочването "Зърнени храни България - Фарин" АД (вече "Фарин" ЕАД) се задължава "да насочва суми по сметката на банката довереник ОББ", които да бъдат използвани единствено за удовлетворяване на вземания на облигационерите по главница и лихви. Средствата, които ще постъпват по сметки в банката, са плащания по изграждането на ветропарковете в селата Царевец, Житен и Вълчи дол. Тази промяна в параметрите на корпоративния дълг е втора, след като през 2008 г. падежът на емисията беше отложен с 33 месеца до февруари 2014 г. Акционерни въртележки Настоящата промяна в собствеността на "Фарин" ЕАД е третата от 2009 г. насам. Тогава непосредствено преди влизането на "Зърнени храни България" ООД в компанията регистрираното на Британските Вирджински острови дружество "Норекс Комодитиес" джиросва книжата си във "Фарин" АД на Диан Донев. Той пък впоследствие ги прехвърля на "Зърнени храни България" ООД. Преструктуриране Заедно с промяната на собствеността във "Фарин" ЕАД сега се сменя и портфейла от дъщерни компании на групата. Според свое съобщение агрохолдингът се разделя с участието си в две компании - "Орляк 07", където притежаваше 60% от капитала, и "Стени 56" - притежавано изцяло. В края на септември 2011 г. съветът на директорите на "Зърнени храни България - Фарин" реши в компанията да се влеят "Специализирани превози 04", "Зърнобаза Вълчи дол", "Агро лизинг", "Експрес-сервиз 05" и "Дървопреработване Каварна". Според мотивирания доклад за вливането целта му е постигане на по-добри икономически резултати вследствие на повишената ефективност на управление и оптимизиране структурата на управление на групата. Според годишния неконсолидиран отчет за 2011 г. "Зърнени храни България - Фарин" е на загуба от 1.8 млн. лв. спрямо печалба от 57 хил. лв. за предходната година.
Източник: Капитал Dаily (10.04.2012)

Държавното дружество "Консолид комерс" ще продаде дела си от 704 276 акции в капитала на "Химимпорт", реши Агенцията за приватизация. Книжата ще бъдат предложени на централизиран публичен търг. Парите от него ще се върнат в дружеството. То се прочу в средата на 2006 г., когато стана ясно, че от сметката му липсват 5 млн. лв. Парите се оказаха преведени от ликвидатора Владимир Милев във финансовата къща "Форексксо". Първоначално той отказал да предостави на икономическото министерство извлечение от сметката, а после заявил, че парите са обменени в евро и дадени за управление. Във "Форекско" бяха открити и акциите от "Химимпорт". Преди 6 г. стана ясно, че книжата са били оценени за над 719 хил. лв. Заради присвояването на парите бяха повдигнати обвинения на ликвидатора Милев, директорите на "Форекско" Иван Табаков и Драгомир Бучев, който е бил и шеф на "Консолид" от 1994 до 1997 г. През декември миналата година Софийският градски съд им даде по 7 г. затвор. "Консолид" е създаден през 1993 г., за да обедини държавните дялове в 200 външнотърговски дружества.
Източник: 24 часа (25.04.2012)

Областният управител на Варна Данчо Симеонов е упълномощил изпълнителните директори на "Холдинг Варна" АД, свързана с групата на "Химимпорт", да представляват държавата и него пред община Варна и всички останали ведомства, предприятия и дружества във връзка с изпълнение на укрепителни мероприятия по инвестиционния проект "Алея първа - гр. Варна". Това става ясно от пълномощно с дата 1 август 2011 г., публикувано в местни и централни медии. Документът излезе наяве по искане по реда на Закона за достъп до информация, подадено от Кънчо Бонев, представител на гражданското Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията (СОПА ). Бонев твърди, че при получаването му в агенцията по кадастъра във Варна той е бил бит от охраната на държавната институция. Според текста той прави това въз основа на т. 7 от Допълнителното споразумение към договора от 2009 г., с който частното дружество придоби 118 дка до варненския плаж. Проблемът на сделката, сключена през май 2009 г. от предишния областен Христо Контров, е, че крайбрежният терен, който по конституция е изключителна държавна собственост, се е "трансформирал" в частна държавна без решение на правителството. Проблемът на този документ пък е, че не е ясно, а и не е посочено въз основа на кой нормативен акт Симеонов е подписал пълномощното, защото договорът с "Холдинг Варна" не може да послужи за тази цел.
Източник: Капитал (27.04.2012)

Бившият председател на Комисията за финансов надзор и председател на надзорния съвет на Тексимбанк Апостол Апостолов ще бъде едно от новите лица в борда на Централния депозитар. Това стана ясно от покана за извънредно общо събрание на акционерите на институцията, свикано от Министерството на финансите за 21 май. Държавата чрез министерството е основният собственик на депозитара. От борда ще бъдат освободени досегашните членове заради изтичането на мандата им. За новите членове той ще е 5 години. Освен Апостолов в борда ще влязат още изпълнителният директор на инвестиционния посредник "Карол" - Ангел Рабаджийски, изпълнителните директори на Българската фондова борса Иван Такев и Васил Големански, както и Теодора Ангелова. Според фирмените регистри Ангелова в момента се занимава с ръководството на собствената си фирма "Та консултинг", а преди това е била в управлението на летище Пловдив и "Софстрой". Големански и в момента е в борда на депозитара и е дългогодишен негов служител.
Източник: Капитал Dаily (27.04.2012)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще предложи акции от 22 дружества за продажба на 28-я централизиран публичен търг, който ще се проведе на “Българска фондова борса-София” АД. Сред атрактивните дружества, чиито акции ще се предложат за продажба са: 0.29% от “Химимпорт” АД, собственост на “Консолид Комерс” ЕАД, 29% от “Лесилхарт” АД, 13% от “Мототехника - І” АД, 9.71% от “Програмни продукти и системи” АД и 7.6% от “Частно акционерно дружество “Зографски” АД. От Химимпорт са предложени за продажба 704 276 акции при минимална цена 1.26 лв. за лот. Другото публично дружество в списъка е "Сливница 1968” АД, където държавата продава 3917 акции при минимална цена от 3.18 лв. 18 от дружествата ще се предлагат срещу непарични платежни средства. Началната дата на предлагането на пакетите от акции на централизирания публичен търг е шестият работен ден от датата на обнародване на тръжното обявление в Държавен вестник, а крайната – 14 работни дни от обнародването. Дружествата ще се продават на сегмент “Централизиран публичен търг” на “Приватизационен пазар” на “Българска фондова борса София” АД.
Източник: profit.bg (10.05.2012)

След като вчера SOFIX слезе под 300 пункта за пръв път от повече от 3 години насам, днес индексът на сините чипове пак се върна над ключовото ниво, покачвайки се с 0.40% до 300.27 пункта. Широкият индекс BG40 от друга страна се понижи с 1.24% до 104.890 пункта. Оборотът на БФБ остана нисък и днес, като възлезе на общо 369 хил. лв. Спадът при Централна кооперативна банка продължи и днес. Акциите на институцията паднаха с нови 2% до цена 0.705 лв., което е 8 годишно дъно, според данни на БФБ. Понижение имаме и при Химимпорт, чиито книжа поевтиняват с 1.76% до 1.229 лв. за лот, близо до историческото дъно на 1.14 лв. от 2009 година. Вчера от АПСК обявиха, че ще предложат за продажба 704 276 акции на холдинга при минимална цена 1.26 лв. за лот. В същото време ръст от 4.45% бе отчетен при ЕЛАРГ Фонд за Земеделска Земя до 1.41 лв., като бяха изтъргувани общо 20 538 книжа на дружеството. И днес активна търговия се наблюдаваше при компенсаторките, които формираха основна част от оборота. Поименните компенсационни бонове останаха почти без промяна на ниво 0.479 лв. за лев номинал, като 185 249 лота смениха своя собственик. Компенсаторните записи от своя страна се понижиха с 3.59% до 0.161 лв. за лев номинал при обем от 220 000 лота.
Източник: profit.bg (10.05.2012)

Сделки с акции на фондове за земеделска земя доминираха в днешната търговия на Българската фондова борса и помогнаха за увеличение на оборота до над 2 млн. лв. След като във вторник основният индекс SOFIX падна до тригодишно дъно, днес за втори пореден ден стойността му се повиши – с 1.12% до 303.62 пункта. Секторният индекс BG REIT обаче стигна до 43-месечен връх. Ръст имаше и при останалите измерители, като BG TR30 прибави 0.62%, а BG40 – 1.83% за деня. Единствено индексът на компаниите с добро корпоративно управление падна за шеста поредна сесия – с 1.46%, до 79.68 пункта. Причината за ръста на SOFIX бяха фондовете за имоти и "Булгартабак холдинг". Днес беше затворен серификатът върху индекса, издаден от бившата банка ABN Amro, купена от RBS, което може да обясни понижението при останалите компании. В резултат много малко компании поскъпнаха, една от тях беше цигареният холдинг с 18.5% ръст за деня. Фондовете за имоти отбелязаха по-активна търговия и поскъпване на акциите, което доведе и до повишение на BG REIT с 6.11% до 68.98 пункта. Това е най-високото му ниво от октомври 2008 г. досега. Основната причина за ръста му бяха "Еларг фонд за земеделска земя" и "Адванс Терафонд". Акциите на "Еларг" поскъпнаха с близо 25% след като снощи обяви, че ликвидационната цена на акция може да се окаже по-висока от първоначално заложената. При "Адванс" повишението на книжата беше с над 4%, с повече от процент повишение затвориха "Булленд инвестмънтс" и "Фонд за недвижими имоти България". От включените в индекса компании единствено при "Актив пропъртис" имаше понижение от 7.4%, до 0.25 лв. за акция. Общият оборот на пазара стигна 2.3 млн. лв., от които 1.27 млн. лв. бяха от сделките с "Еларг" и "Адаванс". Само при още две дружества имаше оборот за деня от над 100 хил. лв. - "Софарма" и дружеството със специална инвестиционна цел "Маунтин Парадайс". То се търгува изключително рядко, а днес акциите му останаха без промяна, на единична цена от 250 лв. "Софарма", която е сред най-ликвидните компании на БФБ, отбеляза 5.6% спад в пазарната си оценка. Търговията с фармацевтичната компания премина с множество сделки, най-голямата от които беше за 45 750 книжа, сключена малко след 13.00 ч.при 2.41 лв. за акция. Освен при "Софарма", по-сериозно понижение от включените в SOFIX компании имаше при акциите на "Химимпорт" (-6%), "Каолин" (-4%), "Неохим" (-3.3%), "Еврохолд България" (-3.8%). Без промяна останаха книжата на "Монбат".
Източник: Капитал (11.05.2012)

Близката до "Химимпорт" компания "Финанс консултинг" за събиране на вземания придобива един от големите играчи на пазара на взаимни фондове - "Бенчмарк асет мениджмънт". Справка в търговския регистър показва, че управляващото дружество вече се казва "Конкорд асет мениджмънт", в управата му влизат представители на новия собственик и е с ново седалище, където са регистрирани и други компании на купувача. Сделката е по-скоро очаквана от пазара предвид масираната консолидация, която тече последните години с основен купувач дружества около групата на "Химимпорт". Освен това за възможността тя да се реализира официално стана ясно в края на март тази година, когато Комисията за финансов надзор (КФН) излезе с решение, че не одобрява исканото придобиване заради влошеното състояние на двете страни по транзакцията. В последствие обаче решението на регулатора бе обжалвано и отменено заради неспазена процедура. "Финанс консултинг" е подало заявление до КФН за одобрение на придобиването на 6 декември 2011 г. В него се посочваше, че иска да придобие 99.99% от "Бенчмарк асет мениджмънт" срещу срещу 850 хил. лв. В проверката си обаче комисията установи, че купувачът влошава финансовото си състояние последната година, поради което счита, че евентуална сделка няма да се отрази положително на дейността на "Бенчмарк асет мениджмънт", чието финансово състояние също се влошава. Решението обаче да откаже одобрение е било съставено след законоустановения срок и след обжалване от страна на "Финанс консултинг" бе отменено. Така купувачът получи зелена светлина да осъществи сделката, която пък е била финализирана тази седмица с прехвърлянето на 100% от капитала на дружеството, уточни представителят на продавача Любомир Бояджиев, изпълнителен директор на "Бенчмарк груп". Бояджиев поясни, че сделката е резултат от решението на групата да се изтегли от бизнеса с управлението на активи. По думите му този бизнес се очаква да остане свит и съответно в бъдеще ще може да се развива главно от банки и големи финансови групи. "Оставаме фокусирани в трейдърския пазар в търговията с финансови инструменти", подчерта Бояджиев. "Бенчмарк асет мениджмънт" е едно от големите управляващи дружества на пазара с общо шест взаимни фонда и активи под управление от около 10 млн. лв. Освен това то предоставя услуги по управление на инвестиционни портфейли, включително на институционални инвеститори.
Източник: Капитал (16.05.2012)

Централна кооперативна банка придоби 55% от капитала на ТатИнвестБанк в Казан, република Татарстан, част от Руската федерация. Според него до края на 2012 г. се очаква банката да придобие до 95% от капитала на кредитната институция в Татарстан. ЦКБ вече присъства в списъка на акционерите на банката като най-голям акционер с 55.91% от капитала . Освен българската кредитна институция като акционер с 3.55% дял от капитала присъства и "Химимпорт" (ЦКБ е част от холдинга). На интернет страницата на ТатИнвестБанк е публикуван списъкът на лицата, оказващи съществено (пряко или косвено) влияние върху решенията, вземани от органите на управление на банката. Част от дружествата - акционери в банката, са контролирани от физически лица с местожителство в България чрез собствеността им в компании, които притежават дружествата акционери в татарския трезор. Те държат по около 9 на сто от капитала на кредитната институция. С 9.6% дял е дружеството "Финист". То е еднолична собственост на "Прима Хим", чийто собственик е "Финанс консултинг". То от своя страна се държи от девет физически лица с местожителство в България. Дял от 9.63% държи "Уралска транспортна компания", която е собственост на "Нова индустриална компания", притежавана от Венко Иванов Динчев с местожителство в България. Подобна е схемата и при "Енергопроект", който държи 9.5% от капитала на банката. То е собственост на "Холдинг Нов век". Чрез участието си в "Холдинг Нов век" няколко физически и юридически лица - "КД Пеликан", "Реал финанс", договорен фонд "Съгласие Профит Престиж", с регистрация в България и Швейцария, се явяват като лица, оказващи косвено влияние върху банката. Ръководството В съвета на директорите на ТатИнвестБанк има представители от ръководството на ЦКБ и ЗАД "Армеец" - Румен Георгиев (изпълнителен директор на "Армеец"), Ивайло Дончев (изпълнителен директор на ЦКБ), Цветанка Крумова (изпълнителен директор на "Армеец"), Сава Стойнов (изпълнителен директор на ЦКБ). Председател на ръководството на банката също е българин – Делчо Стоянов, става ясно от информацията на сайта на ТатИнвестБанк. ЦКБ получи разрешение от БНБ да придобие контролния пакет в ТатИнвестБанк през миналата година, като се чакаше разрешението и на централната банка на Руската федерация.
Източник: Капитал (18.05.2012)

Смятаният за дясна ръка на Валентин Захариев - Роберто Младенов, е бил освободен от поста член на съвета на директорите и изпълнителен директор на "Интертръст холдинг". Решението е взето на общо събрание на акционерите в началото на май, но все още предстои да бъде вписано. Информацията беше потвърдена от самия Младенов. "Не работя за Валентин Захариев от 2 май. Оттеглих се по своя инициатива, като изтъкнах лични причини за това", уточни той. Причините за решението на Младенов да поиска освобождаване от поста не са много по-различни от тези на металурзите в Оловно-цинковия комплекс (ОЦК) в Кърджали, които преди време започнаха масово да подават уведомления за напускане. "Фирми на Захариев ми дължат над 40 хил. лв. За последен път съм получил заплата за февруари 2011 година", каза Младенов. По думите му той не е изключение във фирмите на Захариев, като оценката му е, че служителите в централното холдингово дружество "Интертръст" имат да получават над 2 млн. лв. Това е втори опит на Младенов да се раздели със Захариев. За първи път е повдигнал въпроса през декември миналата година, но собственикът на холдинга го е разубедил. "Сега поставих директно въпроса на Захариев и след като той ми отговори, че аз съм изпълнителен директор и е моя работа да си плащам заплата, решението ми да се разделя с него стана окончателно", разказва Младенов. По думите му в холдинга не се харчи нито лев без личното разрешение на собственика. "Всъщност така е и във всички останали фирми от групата", каза Младенов.
Източник: Капитал (21.05.2012)

Собственикът на закъсалия Оловно-цинков комбинат (ОЦК) Валентин Захариев е постигнал договорка с полската компания Silesia, която иска да наеме производствените мощности в Кърджали за срок от три години. "В момента чакаме сделката да бъде одобрена от банките кредиторки", каза председателят на съвета на директорите на "Интертръст холдинг", който е мажоритарен акционер в компанията. Захариев обаче призна, че банките били резервирани към договорените условия. Silesia е предпочитаният кандидат от Захариев, тъй като евентуална сделка с нея ще му позволи да запази собствеността си над предприятието. Полската фирма се радва и на подкрепата на КНСБ. Макар че запознати със състоянието на завода твърдят, че той не може да работи ефективно без инвестиции, по-сериозен интерес към евентуална покупка имали руска компания и фирма, свързана с "Химимпорт", твърдят източници. Запитвания били правени и от корейска и словенска фирма. Металургичният завод обаче на практика не работи от декември, а заради големите му дългове последната дума за евентуална сделка ще имат банките. "Не искам да влизам в конфликт с правителството." Сделката беше сключена с помощта на икономическия министър и на самия премиер, след като работниците от фирмата излязоха на протести заради неизплатени заплати.
Източник: Капитал (22.05.2012)

Тексимбанк ще става публична компания, става ясно от покана за общо събрание на кредитната институция в търговския регистър, което ще се проведе на 28 юни тази година. На този етап няма планове банката да набира капитал от борсата, не е решено и какъв дял ще се пусне за търговия. Освен че може да стане една от малкото публични банки у нас, "Тексим" ще си сменя и името – сега по регистрация е "Частна предприемаческа банка Тексим", а новото й име ще бъде Texim Bank, изписано на латиница. Очаква се общото събрание още да приеме и нов устав на банката. Според публикуваното в търговския регистър ще се предложи търговия на регулиран пазар на акции, издадени от "Тексим" след одобрение на проспект от Комисията за финансов надзор и вписване на съществуващата емисия от 10 000 000 акции на банката в регистъра за търговия. "Засега не сме планирали набиране на капитал от борсата, а просто ще гласуваме да направим банката публична компания", коментира Апостол Апостолов, председател на надзорния съвет на Тексимбанк. Той обясни, че целта им е да има сделки с акциите, но тепърва сегашните собственици ще обсъждат какъв дял ще се пусне за свободна търговия. "Има много миноритарни собственици, на които трябва да се даде възможност да продадат акциите си", обясни Апостолов. Той не се ангажира със срокове за излизането, като посочи, че след решението на общото събрание ще се подготви проспект, а неговото одобрение зависи от Комисията за финансов надзор. Цената, на която ще започнат да се предлагат книжата, ще стане ясна впоследствие и засега по неговите думи не е обсъждана ориентировъчна стойност. В началото на миналата година стана ясно, че 33% от капитала на Тексимбанк е собственост на четири дружества, част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Това са "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", които придобиха тогава този дял от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец. Четирите дружества имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката.
Източник: Капитал (29.05.2012)

Историята с фалита на туроператора "Алма тур" навлезе в нов етап. Заради необслужвани банкови кредити компанията, която беше обявена в несъстоятелност от миналия септември, е на път да се раздели с един от най-ценните си активи – апартаментния и хотелски комплекс "Тамплиер" в Банско. Имотът е пуснат за публична продажба от частен съдебен изпълнител с начална цена от 17.4 млн. лв. Оферти се приемат до 19 юни. Хотел "Тамплиер" е собственост на "Алма тур хотел Тамплиер", част от групата около туристическата компания. Той беше придобит от "Алма тур БГ" през 2007 г. с намерението на тогавашния собственик Любомир Панковски да доразвие инвестицията, изграждайки апартаментна част, аквапарк, конферентен център и други обекти. Първи собственик на "Тамплиер" беше бившият зам.-министър на енергетиката Илко Йоцев, а начално вложените в комплекса средства – около 12 млн. лв. Три години след продажбата си през август 2010 г. имотът беше заложен като обезпечение по инвестиционен кредит, отпуснат на "Алма тур БГ" от Централна кооперативна банка (от групата на "Химимпорт") и Уникредит Булбанк. Част от средствата бяха използвани за изкупуване на облигационната емисия от 5 млн. евро, емитирана от "Алма тур БГ" през 2006 г. С остатъка бе финансирано разширението на хотел "Тамплиер". Заемът беше на обща стойност 13.9 млн. лв., като делът на Централна кооперативна банка беше 2.94 млн. лв. Съдлъжник по него беше и прекият собственик на имотния актив – "Алма тур хотел Тамплиер" заедно с други дружества от групата на туроператора. Междувременно двете банки прехвърлиха чрез цесия вземанията си от "Алма тур БГ" на "Химимпорт инвест" и на друго дружество от неговата група - "Финанс консултинг". Сега тези компании са взискатели по делото за публичната продажба на хотел "Тамплиер" и най-голям кредитор на "Алма тур БГ". Както показва досегашната практика, ако за имота в Банско не се появят купувачи, твърде вероятно е той да бъде придобит именно от свързани с кредитора дружества.
Източник: Капитал (14.06.2012)

Най-големият публичен холдинг "Химимпорт" започва мащабно консолидиране на производствените си дружества. Настоящият - "Зърнени храни България", скоро ще обединява в себе си и производството и търговията с петролни продукти и полимери. Това става ясно от съобщение на компанията в края на миналата седмица. Това е едно от най-мащабните преструктурирания в групата от 2007 г. насам. Според съобщението в "Зърнени храни България" ще се влее настоящият му собственик "Химимпорт груп", а чрез него холдингът ще стане мажоритарен собственик на "Проучване и добив на нефт и газ", "Химимпорт фарма", "Булхимтрейд" и "Зърнени храни грейн" (в процес на преименуване с това име). В новата група ще са и заводът "Слънчеви лъчи Провадия" и "Порт Балчик", които и в момента са дъщерни дружества на "Зърнени храни България". Допълнително в групата ще се влеят още дружеството за полимерни опаковки "Асенова крепост" и "Холдинг Асенова крепост", които към момента са с мажоритарен собственик "Химимпорт инвест", който пък основен акционер в "Химимпорт". Обявеното преструктуриране е част от заявените намерения на "Зърнени храни България" да направи промяна в начина си на работа, след като в края на 2011 г. й се наложи да заличи над половината от приходите си. Тогава от компанията поясниха, че "изчезналите" приходи се дължат както на решението й за преструктуриране, така и заради невъзможността да изпълни някои ангажименти по фючърсните си договори заради неизпълнение от доставчиците. Тогава изпълнителният директор на "Зърнени храни България" Георги Костов уточни, че след преструктурирането всичко ще си дойде на мястото и заличените приходи ще се появят, но през новата структура на компанията. Тогава тя предвиждаше да позволи разделянето на търговската дейност от активите, като холдингът трябваше да стане собственик на активите и да печели от отдаването им под наем на дъщерните му компании. Три месеца след тези пояснения "Зърнени храни България" обяви още по-мащабно преструктуриране с вливането на търговията с петролни продукти и полимери. Основната цел на голямата промяна е възможността за синергия между отделните дружества. Допълнително окрупняването ще направи групата по-гъвкава, коментираха близки до преструктурирането източници. По думите им все още се изглаждат детайлите по процеса на вливане, предстои одобряването на преструктурирането на отделните общи събрания на акционерите, както и одобрението на Комисията за финансов надзор. Процесът обаче се очаква да приключи до края на годината, като новата група може да има обороти от над 300 млн. лв., без да се брои заводът за биодизел в Провадия. Източниците уточниха, че процесът ще бъде структуриран така, че да няма разминаване на капитала, а дългосрочен фундамент за цената на акцията на "Зърнени храни". В официалното си съобщение до фондовата борса ръководството на "Зърнени храни България" пояснява, че консолидацията на процесите в компанията "ще допринесе за по-добрата координация, по-ефективния контрол и вземането на по-ефективни управленски решения. Ще се елиминира дублирането на дейности във фирмите в рамките на холдинга, ще има профилиране, като всяка по-значима дейност ще бъде обособена в отделно дружество, напр. търговия със селскостопански продукти, търговия с петролни продукти, търговия с полимери и производните от тях и др.".
Източник: Капитал (21.06.2012)

Кредитори предупреждават за запор на имущество в ОЦК-Кърджали Представители на една от основните банки-кредитори на Оловно-цинковия комплекс в Кърджали - Първа инвестиционна банка, са разлепили във вторник в завода описи на имущество, заложено срещу кредит от около 60 млн. лева, съобщи председателят на КНСБ Бельо Стайков за klassa.bg. Срещу тази сума е заложено ново оборудване за електролитния цех на цинковото производство, както и парогазовата централа. Оборудването, което е произведено от испанската фирма "Аустриана", не е в комплекса в Кърджали, а се държи на територията на "Кремиковци", уточни още Стайков. Представителите на банката не са отговорили на никакви въпроси на работещите там, само са пояснили, че описите на имущество са предупредителни. Общата сума на задълженията на завода е 320 млн. лева, а активите - близо 270 млн. лева, но собственикът на комплекса Валентин Захариев оспорва и двете суми. Той дължи на работниците 1,7 млн. лева за неразплатени заплати от февруари досега плюс още около 100 хил. лева на съкратените през 2011 година работници от оловното производство, уточни Стайков. Изобщо не сме наясно какво става с преговорите с полския консорциум "Силезия", Захариев не е идвал тук отдавна, казаха още от синдикатите. Преди дни стана ясно, че българската компания "Химимпорт" и групата около руската "Уралмаш" официално са се оттеглили от преговорите. Засега няма никаква яснота какво ще е бъдещето на завода, затова в четвъртък металурзите започват нови протести. От 9 часа сутринта те ще проведат протестна акция на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Булаир“ – възлово кръстовище, блокиращо пътя за Хасково. Протестът ще се проведе и на 22 юни на същото място. Същия ден работещите в цеховете с непрекъсваем производствен процес (цинково производство, пържилен цех, подстанция) ще преустановят изпълнението на трудовите си задължения, което е предпоставка за екологична катастрофа. Работещите в ОЦК-Кърджали ще внесат молби в понеделник до работодателя да издаде извлечения от ведомостите за заплати, от които да е видно какъв е размерът на дължимите им и неизплатени до момента брутни трудови възнаграждения, след което ще внесат съдебни искове, за да ги получат, казаха от синдикатите. Междувременно във Велико Търново премиерът Бойко Борисов каза, че е оптимист, че ще се намери работещ вариант за ОЦК-Кърджали. Не е лесно да намерим сериозен инвеститор, който да поеме дълговете на комплекса, които са над 300 млн. лева, посочи той.
Източник: Класа (21.06.2012)

Хотел "Тамплиер" в Банско бе купен от кредиторите си Кредитори са новите собственици на хотел "Тамплиер" в Банско, стана ясно след края на процедурата за публична продажба. Един от най-известните хотели в зимния курорт бе пуснат на търг преди месец от частен съдебен изпълнител заради непогасени банкови кредити. Взискатели по делото бяха компании от групата на "Химимпорт" - "Химимпорт инвест" и "Финанс консултинг". В крайна сметка те са и купувачите. Компаниите-кредитори са се явили като единствени кандидати при продажбата на хотел "Тамплиер", съобщи частният съдебен изпълнител Александър Цанковски. Те ще платят за имота над 20 млн. лв. при начална цена в наддаването 17.4 млн. лв. Със сумата ще бъде погасен необслужвания заем на досегашните собственици – дружества от групата на туристическата компания "Алма тур". Те придобиха хотел "Тамплиер" през 2007 г. от първоначалния инвеститор – бившия зам.-министър на енергетиката Илко Йоцев. Три години по-късно комплексът бе заложен като обезпечение по заем на "Алма тур БГ" и "Алма тур хотел Тамплиер", отпуснат от Уникредит Булбанк и Централна кооперативна банка (ЦКБ), която също е от групата на "Химимпорт". Стойността на задължението бе 13.9 млн. лв., като целта бе средствата да бъдат използвани за погасяване на емисия облигации на "Алма тур БГ" и за планираното разширение на хотел "Тамплиер". Миналия септември обаче длъжниците спряха да обслужват кредита, банките наложиха възбрана върху имота, а самата "Алма тур БГ" бе обявена в несъстоятелност по искане на ЦКБ. Впоследствие правата върху заема бяха прехвърлени чрез цесия от двете банки към сегашните кредитори - "Химимпорт инвест" и "Финанс консултинг". По данни от имотния регистър двете дружества са изкупили задълженията съответно за 12.95 млн. лв. и за малко над 5 млн. лв. Т.е. общата сума (явно с натрупаните лихви и неустойки), за която те претендираха към доскорошните собственици на хотел "Тамплиер", вече е нараснала до над 18 млн. лв. Както се случва при повечето публични продажби в хотелския сектор през последните години, в крайна сметка кредиторите станаха собственици. Придобивката Хотел "Тамплиер" се състои от 50 стаи и апартаменти, разположени на четири етажа, барбекю, СПА център и конферентен блок. Заедно със сградата купувачите получават и терен от 4000 кв. м, върху който е изградена. В края на 2010 г. в комплекса бе изградена на груб строеж и втора апартаментна част - "Тамплиер 2", с площ от 1300 кв. м. Тя също е включена сред имотите, пуснати за публична продажба. Според местни хора въпреки неблагоприятното развитие от последните месеци комплексът е сред най-старите и познатите в Банско. За това допринася и местоположението му – намира се в местността Грамадето, на 200 метра от началната станция на кабинковия лифт. В годините на имотния бум комплексът нашумя и покрай именитните притежатели на имоти в него, след като първият му стопанин Илко Йоцев подари мезонет на футболната звезда Христо Стоичков.
Източник: Капитал (22.06.2012)

С близо 2 млн.лв. над първоначално обявената цена от 17 398 492 лв. българският холдинг "Химимпорт" АД, който е от групировката ТИМ, купи луксозния хотел "Тамплиер" в Банско, стопанисван от фалиралия мегатуроператор "Алма тур БГ" и бивша собственост на екс зам. министъра на енергетиката в кабинета "Сакскобургготски" Илко Йоцев. "Химимпорт" бяха единствените кандидати за хотела, те са и взискателите за запорирането му и обявянето му за публична продан. Продажбата на 4-етажния хотелски комплекс, както "Струма" писа, бе извършена от частния съдия-изпълнител Александър Цанковски и се проведе в Районен съд - Разлог. "Химимпорт" е близка компания до Централна кооперативна банка /ЦКБ/, където през август 2010 г. от "Алма тур БГ" залагат хотела като част от обезпечение по огромен инвестиционен кредит на стойност 13.9 млн. лв. Хотел "Тамплиер" бе продаден заради необслужвани кредити на компанията, която бе обявена в несъстоятелност през септември миналата година. Луксозният комплекс, където имот има и футболната легенда Христо Стоичков, се състои от 50 стаи и апартаменти, разпределени на четири етажа, конферентен блок, СПА и други екстри. Според запознати в изграждането на хотела бившият зам. министър, който бе и председател на борда на директорите на "Топлофикация" - София, е вложил 12 млн. лв., но през лятото на 2007 г. го продаде поради "лични мотиви". Крахът за хотела настъпи именно след закупуването му от "Алма тур БГ", която остави стотици руски туристи миналото лято, след като "България еър", която също е от групировката ТИМ, да ги извози поради неплатени задължения от българския туроператор.
Източник: Струма - Благоевград (25.06.2012)

“Холдинг Варна”, част от структурата на варненската бизнес групировка ТИМ и автор на проекта “Алея Първа”, заяви в открито писмо, че инвестиционните й намерения не застрашават Морската градина. Позицията идва в отговор на обвиненията на гражданско сдружение “Варна диша” от четвъртък, че компанията стои зад плановете за заличаване на две трети от Морската градина от новия Общ устройствен план на града. Така на практика се разрешава както строителството в парка, така и реституция на имоти в района. От “Холдинг Варна” уточняват, че проектът “Алея Първа” не навлиза в Морската градина на град Варна. Изграждащите се в момента на границата на парка укрепителни съоръжения ще спрат срутищните процеси и ще предотвратят бъдещото намаляване на площта на приморския парк, казват от холдинга. “Имотите на “Холдинг Варна”, придобити за реализацията на “Алея Първа”, не попадат в границите нито на Морската градина, нито на плажната ивица, които са изключителна държавна собственост. Също така не е вярно, че е поставен под заплаха общественият характер на крайбрежната алея. Зоната, която към момента е недостъпна, занемарена, даже опасна територия, чрез осъществяване на проекта “Алея Първа” ще се развие като многофункционална зона, с достъп за всички социални и възрастови групи”, се казва в позицията на холдинга. Компанията заявява, че няма нищо общо с реституцията на имоти в парка, нито с последващото им застрояване. “Холдинг Варна” АД, както и свързани с холдинга лица, биха подкрепили всяка една инициатива за запазване парковия характер както на историческото ядро на Морската градина, така и на местността Салтанат”, се казва още в позицията на фирмата. “Следва да се подчертае, че т.нар. граждански организации нямат каквато и да е представителност и легитимност сред населението на град Варна. Зад тях стоят единствено неколцина техни учредители и представители, с неясен мандат и отговорности, готови с популистки действия, с цената на непроверени твърдения и изявления, да оправдаят собственото си съществуване”, заявяват от “Холдинг Варна”. Компанията припомня, че планира да инвестира 73.1 млн. лева в проекта “Алея Първа”, както и че ще създаде в процеса на нейното осъществяване над 500 нови работни места. Никога не сме планирали да строим казина, се казва в съобщението на холдинга. Проектът “Алея Първа” включва изграждането на воден парк, рибарско селище, яхтено пристанище, международен конгресен център, център за възстановяване и рехабилитация и т.н. “Холдинг Варна” АД е най-голямото публично дружество със седалище в гр. Варна, като акционери са повече от 15 000 физически лица, повечето от които са постоянно живеещи на територията на същия град, както и 50 юридически лица, припомнят от компанията. Като публично дружество акциите на холдинга се търгуват на Българската фондова борса, а дейността му се контролира от Комисията по финансов надзор. Дружеството разполага със значителни активи, множество дъщерни компании, като “Свети свети Константин и Елена холдинг” АД, “Камчия” АД, “Електротерм” АД, “Реал финанс асет мениджмънт” АД, “М САТ Кейбъл” ЕАД и др.
Източник: Медия Пул (29.06.2012)

Проточилата се продажба на българския енергиен бизнес на германската E.ON приключи в петък, 29 юни. Това потвърдиха в официални съобщения и продавачът, и купувачът - чешката Energo pro. За разлика от края на миналата година, когато беше съобщено, че подписаният договор е за 133 млн. евро, в новото изявление цена липсва. Сделката трябваше да се случи веднага след разрешението на Комисията за защита на конкуренцията, което дойде през март. Но се забави, като според няколко източника причината е била във финансирането на купувача. През периода чешката компания е направила обстойно проучване и според няколко източника това е причината цената по договора да бъде намалена до 100-105 млн. евро. Според чешкия сайт Motejlek.com платената сума е дори по-ниска: 95 млн. евро за 67% от капитала. Нивото все още е над офертата на другия кандидат, като по неофициална информация дружество от групата на "Химимпорт" е предложило около 90 млн. евро. Освен потенциалните разминавания в данните друга причина за компромисното намаление е, че германската фирма иска да излезе бързо от българския пазар и затова е била готова на отстъпки. Ако беше потърсила по съдебен ред правата си от чешката компания за неизпълнение на вече подписания договор, най-вероятно щяха да минат години. А при такава ситуация продажбата на друг инвеститор щеше да е невъзможна. Официална информация липсва и около финансирането на продажбата. По първоначална информация основната сума трябваше да дойде от Citibank, а друга част от Чешката експортна банка. Последната обаче се е отказала и на нейно място е била намерена друга финансова институция, разказаха източници, близки до преговорите. Според Motejlek.com средствата са били осигурени от чешката PPF banka. Какво следва Окончателното прехвърляне на акциите към новите чешки собственици приключи, съобщиха от PR агенцията на продавача. Смяната на акционера в "Е.ОН България" все още не е отбелязана в Търговския регистър. Затова пък още преди месец беше регистрирано дружеството "Енерго-про Варна", което да стане собственик на електроразпределителната компания. Все още няма и свикани общи събрания, на които в дружествата на E.ON да влязат чешките представители. С купуването на активите на "Е.ОН България" чешкото дружество придоби електроразпределенията във Варна и Горна Оряховица, в които работят около 2000 души и доставят електричество на 1.1 млн. клиенти. Това представлява около 18% от електроразпределителните услуги в страната, като останалите се поделят между чешката CEZ и австрийската EVN. "Основен приоритет на компанията в момента е да увери представителите на властта, че в лицето на "Енерго-про" имат надежден партньор, а българските потребители – сигурен и качествен доставчик на електроенергия", каза Иржи Крушина, съсобственик и председател на борда на директорите на Energo-pro. Другият процес, който ще се отблокира, е борсовата продажба на държавните миноритарни пакети от електроразпределителните дружества. Проспектите за предлаганите по 33% от капитала на "Е.ОН България продажби" и "Е.ОН България мрежи" вече са внесени в Комисията за финансов надзор и чакат одобрение.
Източник: Капитал (02.07.2012)

Софийската фирма "Проучване и добив на нефт и газ" АД ще остави счетоводната си печалбата за 2011 г., която е в размер на 13 834 555.39 лв., във фонд "Резервен". Това става ясно от протокола от проведеното на 29 юни общо събрание на компанията, която е част от групата "Химимпорт". Тези средства ще се използват за увеличаване капитала на дружеството Решението е взето от акционерите след приемането на докладите за дейността на дружеството (индивидуален и консолидиран), годишните финансови отчети за 2011 г. (индивидуален и консолидиран) и предложението на мениджърите за разпределение на финансовия резултат. Общото събрание е освободило от отговорност членовете на Управителния и Надзорния съвет за дейността им през изминалата година и е продължило мандата на Одитния комитет на дружеството за нов срок от три години. Основните крайни продукти от дейността на „Проучване и добив на нефт и газ" АД са суров нефт и природен газ, добивани от находищата на територията на страната и реализирани изцяло на вътрешния пазар.
Източник: Банкеръ (05.07.2012)

Раздвижване на Дунав Министерският съвет откри процедурата по отдаването на пристанище Русе-Запад на концесия. Частният оператор ще може да стопанисва терминала за срок от 35 години. "Допълнителната дейност, част от концесията, е свързана с извършване на частично разширение, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт на обекта на концесията", обясняват целите на отдаването от правителствената пресслужба. Терминалът разполага с 10 корабни места и 10 крана, като най-новите два са от 85-90-а година. От пристанище Русе обясниха, че разполагат с ремонтна база и съоръженията се поддържат. Пристанището се е използвало основно за генерални, т.е. бройни товари, но от известно време там се обработват и насипни като зърно и въглища. През изминалата година оттам са минали 140 хил. тона, като това е най-добрият резултат за последните две години, обясниха от дружеството, като пристанищният бизнес пряко зависи от развитието на икономиката. Изпълнителният директор на "Пристанищен комплекс Русе" Петър Драгошинов, коментира, че предполага, че към терминала ще има интерес. В момента се правят и концесионни анализи на пристанищата в Тутракан и Никопол, както и на малкия терминал Русе–Център. Всички те са част от "Пристанищен комплекс Русе". "Единствено за терминала Русе–Изток не текат такива процедури", коментира Драгошинов. Търсенето на частни инвеститори за малките пристанища и летища е част от концесионната стратегия на транспортното министерство. До момента тя не върви гладко, тъй като няма голям интерес към малките летища. На предишното си заседание например Министерският съвет прекрати процедура за концесия на летището в Русе, тъй като една година не се появи кандидат. Към пристанищата по река Дунав преди кризата интересът беше по-голям, като някои от тях вече се стопанисват от частни компании. Така например Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт", получи концесията на част от пристанище Видин и на фериботния терминал там. Варненското дружество "Октопос С", занимаващо се с търговия със зърно, спечели процедурата по отдаването на концесия на дунавското пристанище Сомовит. Компанията "Слънчев дар", в която влиза "Октопод С", спечели през 2007 г. и концесията на пристанището в Оряхово. За пристанището в Лом пък се бореха хазартния бос Васил Божков, активният в енергетиката Христо Ковачки и Валентин Захариев, който има интереси в металургията. Процедурата обаче стигна до задънена улица. Най-голям интерес обаче предизвиква бъдещето на пристанище Варна. Все още обаче няма яснота на политическо ниво дали ще се търси концесионер за цялото пристанище, или то ще бъде пуснато на части. Ако се избере първият вариант, би било малко вероятно местни фирми да се преборят за него без подкрепата на голям чуждестранен партньор. При раздробяване това би било възможно. Така за терминалите за насипни товари в Бургас през миналата година беше избрано Параходство "Български морски флот
Източник: Капитал (19.07.2012)

Българският холдинг "Химимпорт“ е проявил интерес към закупуването на пермското летище "Болшое Савино“, съобщи руският вестник "Комерсант“, позовавайки се на губернатора на областта Виктор Басаргин. Местните власти смятат да проведат инвестиционен конкурс за продажба в края на 2012 г. и началото на 2013 г. Според Басаргин от конкурса се интересува още управляващият комитет на летищата "Шереметиево“ и "Внуково“, който е създаден с цел обединение на авиовъзлите. Представителите на двете летища обаче са заявили пред "Комерсант“, че не се интересуват от пермския авиопорт. Идеята "Болшое Савино“ да бъде предложено на търг бе обявена в средата на юли. Тогава като претенденти, желаещи да придобият летището, се сочеха холдингите "Базов елемент“ и "Ренова“ на руските милиардери Олег Дерипаска и Виктор Векселберг. Отначало се предполагаше, че "Болшое Савино“ ще бъде модернизирано по проекта, разработен в началото на годината от ателието на испанския архитект Рикардо Бофил. Според проекта към летището трябваше да бъде построен нов терминал с капацитет 3 милиона пътници за година на стойност 20 млн. рубли. Губернаторът на областта обаче заяви в края на юли, че експерти са открили грешка в проекта, която не позволява построяването на подобен терминал. Сега според условията на конкурса бъдещият инвеститор на "Болшое Савино“ трябва да построи терминал, способен да пропуска годишно не по-малко от 2 милиона пътници, и да вложи около 4 млрд. рубли. От "Комерсант“ допълват, че "Химимпорт“ е български промишлен конгломерат, който владее 60 подразделения в различни сектори на икономиката на България: финанси (Централна кооперативна банка), застраховане („Армеец“), речни и морски превози, добиване и проучване на нефт, продажба на нефтени продукти и газ. Инвестициите в авиационния сектор се осъществяват чрез Bulgarian Airways Group EAD, която контролира Bulgaria Air и Lufthansa Technik. Холдингът е съсобственик на руското летище в гр. Казан и през 2011 г. чистата печалба на "Химимпорт“ е 61,2 млн. долара, допълва изданието.
Източник: Класа (25.07.2012)

Акциите на Холдинг Асенова крепост - в ЗХ България Акциите на Холдинг Асенова крепост АД могат да бъдат прехвърлени към Асенова крепост АД, разреши Комисията за финансов надзор. Прехвърлянето ще е част от верижни промени, които настъпват в дружества, собственост на ТИМ. Химимпорт инвест, което държи 92.7% в Холдинг Асенова крепост АД и 76% в Асенова крепост АД, ще прехвърли дела си на холдинга в Химимпорт Груп. Това ще се случи след вливането. Това обаче ще предхожда другото вливане, подготвено от собствениците - на Химимпорт груп в Зърнени храни България АД. Собственик на Химимпорт груп пък е Химимпорт АД. Междувременно на проведеното на 15 август акционерно събрание на Химимпорт бе решено дружеството да изплати 9% дивидент на притежателите на привилегировани акции, закупени през 2009 г. Размерът му е почти 20 ст. за акция, а цялата сума, която ще се изплати, е 17 736 хиляди лева. Притежателите на обикновени акции няма да получат дивидент, решиха акционерите. Печалбата на Химимпорт АД за миналата година е 93 127 хиляди лева. Според борсовата информация печалбата на Асенова крепост АД за 2011 г. е 1.34 млн. лева, а собственият му капитал е 8.5 млн. Печалбата на Холдинг Асенова крепост за миналата година е 1.68 млн., а собственият капитал - 15.84 млн. лева.
Източник: Марица (20.08.2012)

Тексим банк готви увеличение на капитала Тексим банк предвижда да увеличи капитала си с 20 млн. лв., става ясно от публикувана в Търговския регистър (ТР) покана за общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 10 септември. От информацията в регистъра става ясно още, че банката ще стане публична компания, след като приключи увеличението. Решението за придобиване на публичен статут на институцията беше оповестено преди три месеца, като получи одобрението на акционерите на проведеното на 28 юни общо събрание. Тогава беше одобрена и промяната в наименованието на институцията от "Частна предприемаческа банка Тексим" на Тексим банк. Според публикуваната информация капиталът на банката, който в момента е в размер на 10 млн. лв., ще бъде увеличен чрез издаване на нови 20 000 000 обикновени, поименни, безналични, акции с номинална и емисионна стойност 1 лев за акция. "Увеличението ще стане на два тура на предлагане, както е описано в поканата", посочи председателят на надзорния съвет на банката Апостол Апостолов. При първия етап всеки от акционерите на банката ще има право да запише акции от новата емисия пропорционално на участието си в капитала до момента. След изтичането на един месец от обявяването на поканата за записване на новите акции останалите незаписани акции ще бъдат предложени за записване от акционерите, които са упражнили правата си за записване на акции в рамките на първоначалния срок. Срокът за това вторично записване ще е 10 дни. След това управителният съвет на банката ще може да предложи на трето лице по негов избор да запише незаписаните до момента акции, става ясно от публикуваната покана. След провеждането на увеличението на капитала ще се пристъпи и към вписването на акциите на банката за търговия на регулиран пазар след одобрение на проспект за търговия от Комисията за финансов надзор. По думите на Апостолов цялата емисия от 30 000 000 акции (съществуващите 10 000 000 плюс новоемитираните 20 000 000) ще бъдат вписани, но към момента не е взето конкретно решение каква част от тях да бъдат предложени за свободна търговия. В началото на 2011 г. стана ясно, че 33% от капитала на Тексим банк са собственост на четири дружества, част от които се свързват с групата около "Химимпорт". Става дума за "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", които придобиха тогава този дял от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец. Четирите дружества имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката. Според тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България" към края на март 2012 г. акционери с над 10% дял в капитала на банката са "Финанс консултинг", която държи 19.24% от акциите, и Павлина Найденова със 17.53%. Тя е дъщеря на основателя на институцията Георги Найденов и заедно със сестра си Мариета преди държаха мажоритарен пакет от банката. С взетото решение за увеличаване на капитала Тексим банк става поредната кредитна институция, която предприема подобна стъпка, след Първа инвестиционна банка, Корпоративна търговска банка, Централна кооперативна банка, Токуда банк и Инвестбанк. Ходът не е необичаен с оглед на необходимостта от достатъчни капиталови буфери в условията на криза. Според годишния финансов отчет на Тексим банк към края на 2011 г. общата капиталова адекватност на банката е 25.97% при нормативно изисквани 12%. В този смисъл по-вероятно обяснение за увеличението на капитала е заявената в отчета стратегия за насочване на банката към обслужване на физически лица, както и за разширяване на каналите за дистрибуция, включително чрез предлагане на някои операции извън офисите на банката. В тази насока е и вече реално предлаганата от Тексим банк възможност за физически лица да изтеглят до 2000 лв. както в офисите на банката, така и на касите на "Изипей" (EasyPay). Чрез пускането на продукта, който носи наименованието "Кредит-овърдрафт", банката на практика стъпва на растящия в последните месеци пазар на т.нар. бързи заеми и заеми до заплата. "Пазарът е конкурентен и смятаме, че има място и за нас", посочва Апостол Апостолов.
Източник: Капитал (21.08.2012)

Приходите и печалбата на "Химимпорт" падат Консолидираните приходи от продажби на най-големия публичен холдинг "Химимпорт" са се понижили с малко над 2.5%, като се свива и печалбата, показва публикуваният отчет на компанията за първите шест месеца на годината. Очевидно икономическата криза и свитото потребление вече удрят и резултатите на холдинга, в чиято структура влизат компании от почти всички сфери на икономиката - финанси, производство, търговия и транспортни услуги. Сред по-големите компании, които "Химимпорт" консолидира, са "България ер", ЗАД "Армеец", Централна кооперативна банка, "Проучване и добив на нефт и газ", "Зърнени храни България". Публикуваните досега отчети на други публични холдинги също показаха влошаване на резултатите, а често дори и да имаше повишение на приходите, печалбите се свиваха заради по-високия темп на растеж на разходите. В различни посоки Отчетът на "Химимпорт" показва приходи от продажби за 275.1 млн. лв. Свиват се и положителните разлики от валутни разходи - те са с най-голям дял в приходите на холдинга, който е единственият в България, който консолидира банка. Печалбата пада под 70 млн. лв., като от отчета става ясно, че за това допринасят свиването при положителния резултат от производствения и финансовия сектор, но се наблюдава и покачване при транспортния. Отделно консолидираните отчети на някои от публичните компании, които са в структурата на "Химимпорт", показват различни тенденции. При "Зърнени храни България" приходите се понижават с около 80%, за което си има по-особена причина. От отчета за последното тримесечие на миналата година изчезнаха приходи, реализирани през предходните тримесечия. Впоследствие мениджмънтът обясни, че причината са сложни планове за преструктуриране на компанията, които не са оповестени публично и не обясняват напълно счетоводната операция. Сериозен ръст в печалбата отчита Параходство БРП - 156% до 3.2 млн. лв. към юни 2012 г. Подобрението е въпреки спада на продажбите с 12% на до 18.6 млн. лв. Банковата дейност на холдинга също се свива - нетният лихвен доход на ЦКБ се свива с над 3% за полугодието, а печалбата пада с почти 13%, показаха преди месец данните на БНБ.
Източник: Капитал (31.08.2012)

Моля, Купете си Банка Българският банков пазар се доминира от чужди играчи, но това невинаги е било така. Навлизането на европейските банкови групи беше реакция на кризата от 1997 г., когато местният финансов сектор имаше нужда да се заздрави със свежи капитали. Сега обаче западноевропейските банки си имат собствени проблеми и това дава шанс на тези с местни собственици да отвоюват дял с по-агресивно кредитиране. Това обикновено става постепенно, но понякога се разкрива шанс и български играчи да придобият цяла банка. Сега хапката, за която всички се оглеждат, е МКБ Юнионбанк. Втората по големина банка в Бавария – Bayern LB, продава свои чуждестранни поделения като част от задълженията си по връщане по спасителния план от германското правителство. А това включва и българската банка, която през 2006 г. беше придобита от дъщерната на Bayern LB унгарска MKB Bank. Сега тя държи 94% от капитала на българската институция, а Европейската банка за възстановяване и развитие има 6%. През април MKB продаде поделението на групата в Румъния (виж карето). Източници, близки до продавача, и представители на банковия сектор в България разказаха пред "Капитал", че в момента се структурира продажбата и на българската МКБ Юнионбанк, като се очаква в средата на септември процедурата да стартира с разпращането на покани до потенциалните кандидат-купувачи. И за разлика от обичайния за кризата модел тук не става толкова въпрос за продажба на проблемен актив, а за доста добре стояща средна по размер за българския пазар банка. Германският собственик не потвърди информацията за подготвяната продажба, но и не отрече. Говорителят на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Като сигнална лампа за евентуално наближаващо раздвижване около българската банка се прие продажбата на румънското поделение на немската група през април, а през май тази година главният изпълнителен директор на MKB Bank Пал Симак заяви пред MTI EcoNews, че банката може да продаде българското поделение при по-благоприятни условия в икономическата среда. "Българското дъщерно поделение реализира печалба. Продажбата му не е на дневен ред, въпреки че това би могло да се разгледа при по-оптимистична икономическа среда", коментира тогава Симак. Според източници на "Капитал" потенциален интерес към българската банка проявяват цяла плеяда от местни играчи - Първа инвестиционна банка, Цветелина Бориславова, групата на "Химимпорт" (собственик на Централна кооперативна банка и на Тексимбанк, която също беше придобита миналата година, но от български акционери - наследниците на основателя й Георги Найденов). От чуждите банки заявка е дала Сосиете женерал Експресбанк. От споменатите евентуални заинтересовани страни, както и от самата МКБ Юнионбанк се въздържаха от коментар. Български банкери посочват, че на този етап интерес и възможности за покупки от Западна Европа няма заради дълговата криза. Освен това там в момента също се продават банки. Посоката, от която би могло да дойдат пари, според тях е Близкият или Далечният изток и Русия. Преди две седмици в Инвестбанк влезе официално като собственик на 24.93% от капитала й вицепрезидентът на оманския фонд Shanfari Group - Адил Саид Ахмед ал Шанфари. За по-малките и средните банки обаче не изглежда невъзможна покупката им от български собственици.
Източник: Капитал (04.09.2012)

Строежът на новия ултрамодерен стадион „Варна“ ще започне до следващите избори или с други думи казано догодина. Това обяви изпълнителният директор на инвеститора „Химимпорт“ и бос на Черно море Марин Митев. По неговите думи има нов проект за съоръжението, който скоро ще бъде представен пред обществеността. Капацитетът на стадиона пък е редуциран и той ще разполага с 25 000 места. Първоначалнит проект предвиждаше стадион „Варна“ да бъде за 35 000 зрители. „ Новият стадион щеше да струва около 200 млн. лева, с 35 000 места. Световната финансова криза наложи да редуцираме местата до 25 000 – то и градът няма нужда от повече. Успоредно с това имахме ангажимент да изградим нова лекоатлетическа писта, която “Спортен комплекс Варна” АД реализира на стадион “Младост”. Стойността на инвестицията е около 5 млн. лева и вече е факт. Разбира се, строителството на стадион “Варна” ще стартира преди предстоящите избори”, обеща Митев. Припомняме, че преди година членът на Изпълкома на БФС обяви, че до края на това лято ще бъде изградена бетонната конструкция на стадион „Варна“. По неясни причини обаче това не се случи. Все още на мястото на бившия стадион „Юрий Гагарин“ има огромна дупка. Старото съоръжение бе съборено през 2007 г. Първоначално новият стадион трябваше да е готов през 2010 г., впоследствие срокът бе увеличен до 2013 г., а към момента няма точна дата за реализация на проекта.
Източник: Фирмена информация (11.09.2012)

Едни пари за прехвърляне Отнемането на лиценза на управляващото дружество "Стандарт асет мениджмънт" ще помогне на друга компания да увеличи активите, които управлява. Комисията за финансов надзор (КФН) скоро трябва да одобри дружеството, което ще поеме средствата на взаимните фондове на "Стандарт", чийто лиценз беше отнет на 5 юли. Общо четири дружества са поискали да управляват парите, съобщиха от КФН. Официално оттам не пожелаха да кажат кои са те и на кое се е спряла банката депозитар Уникредит Булбанк. Най-вероятно то вече е избрано, но ще трябва да се изчака и окончателното одобрение от комисията, стана ясно от отговора на ведомството. По закон банката депозитар може да съхранява парите на дружеството с отнет лиценз до три месеца след превода им, т.е. до 9 октомври. След тази дата те трябва да се преведат към новия им мениджър. От Уникредит Булбанк не пожелаха да коментират кандидатите. От комисията посочиха, че банката "одобрява и представя един кандидат", а критериите и мотивите, по които той е избран, вече са представени в надзора. Средствата на четирите взаимни фонда са били преведени към Уникредит Булбанк на 9 юли, обясни бившият инвестиционен консултант на "Стандарт АМ" Нигохос Канарян. Той не пожела да каже колко точно е преведената сума, но според последните публикувани данни на управляващото дружество към 4 юли то е разполагало с общо 2.5 млн. лв. Веднага след превода банката е спряла обратното изкупуване. За времето от постъпването на парите до прехвърлянето им към ново управляващо дружество е възможно сумата да се промени според доходността на инвестициите, които мениджърите от банката могат да правят. Отделно парите ще бъдат намалени със сумата, която "Стандарт" дължеше на пенсионния фонд на "Бъдеще" - в момента около 400 хил. лв. по изчисления на мениджърите на фонда. Забавянето на плащането с месеци стана една от причините за отнемането на лиценза на "Стандарт АМ". По неофициална информация на "Капитал Daily" от "Уникредит" са се спрели на средно по размер управляващо дружество, което е свързано с "Химимпорт". То е подало плана си за управление на парите за следващата една година, както изисква законът, и очаква окончателното решение на надзора. Холдингът има преки и косвени връзки с няколко компании за управление на активи - "Конкорд асет мениджмънт", което е бившето "Бенчмарк асет мениджмънт", "Реал финанс", "Съгласие асет мениджмънт" (бивш "Синергон АМ"), "Тексим асет мениджмънт", "ЦКБ асетс мениджмънт", както и "Селект асет мениджмънт" (бивш "КД Инвестмънтс"). Проверка на "Капитал Daily" сред няколко компании за управление на активи показа, че почти никой на пазара не е проявил интерес към поемането на парите на "Стандарт АМ". Едната причина според фонд мениджърите е историята с ПОД "Бъдеще", заради която активите чувствително ще намалеят, а другата е портфейлът на взаимните фондове. Детайлно разпределение по ценни книжа фондовете не публикуват, но според информация от брокери голяма част от активите им са в акции на компании, свързани с "Химимпорт". Потвърждение на тази информация от документи и отчети няма. Преди няколко месеца при обяснението защо не са платили навреме парите на "Бъдеще" от "Стандарт" са обяснили пред КФН, че парите им са били в нисколиквидни акции, специално тези на фармацевтичната "Биовет". Проверка на надзора обаче е установила, че вместо да подаде оферта за "продава", от компанията са продължили да купуват акции на фармацевтичния производител. "Биовет" няма връзки с "Химимпорт". Решението на надзора за отнемане на лиценза е обжалвано пред Върховния административен съд, но делото не е приключило.
Източник: Капитал (13.09.2012)

Моезия" се пребори за концесиите си в България Компанията "Моезия" (Moesia Oil and Gas) получи четири разрешения за проучване на възможностите за добив на нефт и газ в Северна България. Това стана на редовното заседание на Министерския съвет в сряда. Намеренията на компанията са да инвестира общо 9.3 млн. евро в продължение на 5 години на четири площадки - "Блок 1 - 10 Ботево" (областите Враца и Монтана), "Блок 1 - 5 Деветаки" (областите Ловеч, Плевен и Габрово), "Блок 1 - 7 Търнак" (областите Плевен и Враца) и "Блок 1 - 9 Мизия". Отделно "Моезия" ще вложи 125 хил. евро в опазване на околната среда. Регистрираното в Дъблин дружество има интереси към Централна и Източна Европа и работи основно в Румъния. Решението за предоставяне на концесиите идва с няколко години закъснение. Самите процедури, които са открити в края на 2008 г. и началото на 2009 г., бяха прекратени през пролетта на 2010 г. , въпреки че и шестте бяха спечелени от "Моезия". Причината, която тогава беше изтъкната от Министерския съвет за един от блоковете "Търнак", беше "установени нарушения", без да се посочва какви са те. Не стана ясна и причината за прекратяването на процедурата за останалите пет блока. По неофициална информация конкурсите бяха отменени по предложение на тогавашния заместник-министър на икономиката и енергетиката Мая Христова. Ирландската компания обаче реши да потърси правата си и заведе жалба във Върховния административен съд (ВАС). Така през пролетта на миналата година "Моезия" спечели заведеното дело пред тричленен състав на ВАС, след което решението на съда беше обжалвано от правителството пред петчленен състав. В края на октомври 2011 г. съдът се произнесе отново в полза на компанията, с което правителството беше задължено да отмени решението за спиране на конкурсите. Още тогава от Министерския съвет коментираха за "Капитал Daily", че решението на съда ще бъде изпълнено. За целта министърът на икономиката и енергетиката трябваше наново да инициира започването на процедура и да внесе предложение за даване на разрешение на "Моезия" да търси нефт и газ в съответните райони. Така след почти година, "Моезия" в крайна сметка получи въпросните документи. На конкурсите, проведени през 2008-2009 г., ирландската компания беше единственият претендент за търсене и проучване на нефт и газ само за два от блоковете в "Мизия" и "Ботево". За "Деветаки" се надпреварва с регистрираната във Великобритания "Джи Ти О лимитед", за "Алтимир" и "Пелово" неин конкурент беше "Проучване и добив на нефт и газ", която бе приватизирана от "Химимпорт". За "Търнак" другият конкурент беше "Дайрект петролуем", която откри находище до село Девенци, община Червен бряг и предстои всеки момент да сключи концесионен договор за добив. С даването на "Моезия" на тези четири разрешителни за търсене и проучване общо действащите концесии за такава дейност в страната стават 18. Не е ясно обаче каква ще е съдбата на останалите два блока, за които компанията също спечели конкурс - "Блок 1-8 Алтимир" и "Блок 1-6 Пелово".
Източник: Капитал (20.09.2012)

Две от управляващите дружества, свързани с "Химимпорт", ще се слеят, стана ясно от доклада за дейността на близката до холдинга "Финанс консултинг". Предвижда се "Конкорд асет мениджмънт", бивша "Бенчмарк", да се слее в "Съгласие асет мениджмънт", което пък навремето се казваше "Синергон". Преди малко повече от две години компанията за събиране на вземания "Финанс консултинг" стана собственик на "Синергон асет мениджмънт", под чиято шапка има два договорни фонда. През май 2012 г. под неин контрол мина и "Бенчмарк асет мениджмънт", което има пет договорни фонда и едно инвестиционно дружество от отворен тип. Още тогава имаше подозрения за готвено сливане на двете дружества, тъй като в общото събрание на "Бенчмарк", с което се сдаваше властта, имаше подобна точка, а и новите имена на двете компании означават едно и също. Засега не е ясно какво ще се случи с взаимните фондове и дали тези със сходен рисков профил ще бъдат слети. Изпълнителният директор на "Финанс консултинг" Калин Митев обясни, че се обсъждат няколко варианта за съдбата на договорните схеми. Единият е някои от тях да се слеят, другият е да си останат под шапката на едно дружество. Все още не е решено и по какъв начин ще стане сливането на "Съгласие" и "Конкорд" - като вливане на едното в другото или просто някое от дружествата ще върне лиценза си за дейност. По думите на Митев, след като планът бъде готов, ще го внесат за одобрение и в Комисията за финансов надзор, която трябва да одобри преобразуването. Очакванията му са това да приключи до края на идния месец. Източници от пазара спрягат новото управляващо дружество за приемник на активите на "Стандарт асет мениджмънт", чийто лиценз беше отнет от КФН в началото на юли заради системни нарушения на закона. Последната стойност на активите му преди отнемането на лиценза е около 2.5 млн. лв., които в момента се съхраняват от депозитара Уникредит Булбанк. До началото на октомври КФН трябва да даде одобрението си за управляващо дружество, което да приеме парите. От тях около 400 хил. лв. трябва да бъдат върнати на пенсионна компания "Бъдеще", която чака плащането им още от края на миналата година. В момента активите на "Конкорд" са близо 20 млн. лв., като 13 млн. от тях са във фонда, инвестиращ на паричния пазар. Той е и най-нискорисковият на управляващото дружество, останалите инвестират голяма част от активите си в акции на различни типове компании. Активите на "Съгласие" към сряда са почти 13 млн. лв., приблизително поравно разделени между двата фонда. Ако новото дружество поеме и активите на "Стандарт АМ", то ще разполага с общо около 35 млн. лв., което ще нареди новата компания сред по-големите на българския пазар. Освен управляващото дружество "Финанс консултинг" има инвестиции и в едноименните пенсионна компания (където близо 50% са собственост на "Химимпорт"), животозастрахователна компания и застрахователен брокер, както и дял в Тексим банк. А интересите на групата на "Химимпорт" във финансовия сектор се простират още над Централна кооперативна банка, застрахователя "Армеец" и още няколко управляващи дружества.
Източник: Капитал (21.09.2012)

Химимпорт кандидат за летището на Перм "Химимпорт" АД е кандидат за инвеститор на летище Голямо Савино край гр. Перм в Русия. Това съобщи местният сайт на "Коммерсанть Прикамье. Перм". Новината излязла след вчерашното решение на депутатите от Законодателното събрание на Пермския край да включат в плана за приватизация неработещата от няколко години авиокомпания "Пермски авиолинии", собственик на летище Голямо Савино. Бъдещият инвеститор трябва да вложи над 4 млрд. рубли (близо 130 млн. долара) в изграждането на нов пътнически терминал за 2 млн. души годишно. Според губернатора на Перм Виктор Басаргин конкурсът за избор на инвеститор ще се проведе до края на годината, а строителството ще започне през 2013 г. Освен българския холдинг кандидат за Голямо Савино е и групата "Ренова", която притежава огромни компании като ТНК-ВР, "Русал", "Зулцер" и др. Друг кандидат е "Базел аеро", която управлява аерогарите в Сочи, Ейск, Анапа и Геленджик. Третият кандидат е летищният оператор на московските аерогари Шереметиево и Внуково. Голямо Савино е важно за Русия летище, изградено край гр. Перм в подножието на Урал. "Химимпорт" има шансове да се пребори със силната конкуренция, смятат експерти. Холдингът вече се доказа като крупен инвеститор в Русия като съсобственик на новия терминал на летище Казан, който трябва да бъде пуснат в експлоатация в близките седмици.
Източник: profit.bg (24.09.2012)

Слънцето на Стара Загора Един от символите на Стара Загора от 1875 г. е цигарената фабрика, която при създаването й преди Освобождението е била сдружение на братя Драганови. От 1918 г. се нарича "Слънце", а днес отново е частна след процеса на приватизация на "Булгартабак холдинг". И като всички малки частни компании и "Слънце Стара Загора - Табак" има своите проблеми, които малко затъмниха блясъка й и отделно рефлектираха върху заетостта в града. През 2009 г. фабрика бе продадена за 21.4 млн. лв. на компания, близка до групата "Химимпорт". Впоследствие мажоритарният пакет акции беше прехвърлен на "Сила холдинг", също свързан с групата. С преминаването й отново в частни ръце обаче тя срещна конкуренцията на другите фабрики, приватизирани горе-долу по същото време. Обект на продажбата обаче бяха реално застроените й площи и остарялото й оборудване, но не и известните от години десетина търговски търговски марки, които произвеждаше преди приватизацията – например "Слънце", "Родопи" "Невада". Те останаха собственост на "Булгартабак холдинг" и новите собственици трябваше както да инвестират, за да обновят производството, така и да създадат нови свои марки и да търсят нови пазари. Доколко добре се справило дружеството личи по финансовите му отчетите, налични на фондовата борса, където се търгуват акциите му. Според тях върху активите на компанията са наложени три запора от основния кредитор – ЦКБ, на обща стойност 30.2 млн. лв. Основните й приходи идват от износ – 4.792 млн. лв. са от продажби на цигари и тютюни извън България, а постъпленията от вътрешния пазар са 167 хил. лв. и са намалели драстично в сравнение с 2010 г. През първото полугодие на тази година приходите продължават да се свиват до 2.8 млн. лв., а загубата вече е близо 800 хил. лв. Вероятно това е и причината за смяната на борда на директорите на дружеството в средата на август тази година и за спешната оздравителна програма. В момента "Слънце Стара Загора - Табак" изнася своята продукция в над 20 държави по света, но от компанията не уточняват точните дестинации. В предприятието работят над 100 души. То има 15 регистрирани марки цигари, но изчаква малко по-добра пазарна конюнктура, за да ги лансира на пазара. Първата марка, която новите собственици пуснаха в производство, е с името на друга компания от групата. Това са цигарите "Армеец". Търговската марка е на едноименното застрахователно дружество, а цигарената фабрика му плаща възнаграждение за това, че я използва. Брандът има около 1% пазарен дял. Освен "Армеец" фабриката произвежда на ишлеме и две марки по лиценз на външни компании. Едната от тях е "Дон Корлеоне", първоначално регистрирана в САЩ като бранд за пури, а след това и за цигари. Другата се нарича "Камеа" и е по поръчка на клиент със собствена дистрибуторска мрежа. От юни той налага цигарите първоначално на три регионални пазара – в самата Стара Загора, Варна и Пловдив.
Източник: Капитал (26.09.2012)

Пазарната оценка на фармацевтичната компания Софарма към днешна дата е 316 млн. лв. Капитализацията е изчислена на база цена от 2.40 лв. за ценна книга. В същото време друг "син чип" - Химимпорт, е оценен вече на по-малко от 100 млн. лв. при настоящата си цена от около 0.65 лв. за лот. За полугодието на 2012 г. Софарма отчита 24.92 млн. лв. печалба, или 0.19 лв. на акция. От своя страна, Химимпорт отчита консолидираната печалба в размер на 68.43 млн. лв. спрямо 71.26 млн. лв. за същия период на предходната година. Разделено на броя на акциите, това прави по 0.45 лв. на акция. Ако сравним коефициентът P/E (за последните 12 месеца) за двете компании, обаче ще получим доста голяма разлика (тук трябва да се има предвид и факта, че двете компании оперират в два различни сектора). P/E за Химимпорт на консолидирана база е 0.72, докато при Софарма е 7.86, или над 10 пъти повече. И така, подценен ли е Химимпорт или е надценена Софарма? Остава да следим мнението на пазара/инвеститорите в идните месеци, когато се очакват и отчетите за деветмесечието.
Източник: profit.bg (27.09.2012)

Цената на промяната Всички пенсионни фондове имат положителна доходност за последната година, а при повечето тя надминава 5%, показват изчисления на база данни от Комисията за финансов надзор (КФН). Най-висок е средният резултат на доброволните схеми – 6.33%, малко по-нисък е този в задължителните фондове. Реалната доходност е около 2%, тъй като за времето от август миналата година до август тази официалната инфлация според Националната статистика е 3.9%. Реална доходност е разликата между резултата на фондовете и инфлацията за периода. По мнения на представители на пенсионните компании положителният доход в сектора като цяло има две причини – първата е вече приключената промяна в структурата на портфейлите, в резултат на което фондовете имат по-нисък риск при инвестициите си. Втората е относителното спокойствие на финансовите пазари в последните месеци, сравнено с резките покачвания и последвали спадове преди това. Става въпрос за пазарите, на които се търгува държавен и корпоративен дълг, а не фондовите борси за акции. "Положителната доходност се дължи на две неща – това, че портфейлите на всички бяха преструктурирани по начин, който избягва силната волатилност на борсите, и, второ, в последните месеци капиталовите пазари като цяло имат добри показатели", коментира Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на ПОК "Доверие". Тя обясни, че разликите в доходността на отделните фондове се дължи на различните им инвестиционни портфейли. Петкова добави, че от "Доверие" са направили портфейлите си доста консервативни, за да избягат от високия риск и силните колебания на доходността. "Финансовите пазари са относително спокойни и ние се възползвахме от това, вече завърши преструктурирането на портфейлите", коментира и София Христова, изпълнителен директор на ПОД "Алианц България". По думите й обаче не може да се говори за спокойствие на пазара на акции, но почти всички фондове вече са намалили значително инвестициите си в тях. Заради липсата на стабилност и сигурност при книжата с плаващ доход едва ли може да се очаква делът им в портфейлите отново да започне да се покачва, смята Христова. Даниела Петкова също не очаква скорошно ново завръщане към рисковите инвестиции. Изпълнителният директор на ПОК "Съгласие" Милен Марков обясни, че до голяма степен повишението на доходността идва от поскъпването на държавните ценни книжа и корпоративните облигации в последните месеци. "Тъй като от година и повече книжата с фиксирана доходност заемат голям процент от активите на фондовете, това поскъпване им се отрази добре", каза той. Отделно от това през последните месеци силният спад на акциите на световните борси е последван от ръст и засега дружествата, които са запазили инвестициите си в чужди книжа, са реализирали доходност. Справка в данните на КФН показва, че от юни миналата година до края на юни тази има съществени промени в дела на акциите и държавните ценни книжа в инвестициите на сектора като цяло. Универсалните фондове например са държали в държавен дълг 26% от активите си в края на юни миналата година, а 12 месеца по-късно този дял е нараснал на близо 40 на сто. Този вид вложение заема по-малък дял при професионалните и доброволните схеми, но и при тях се наблюдава ръст в сравнение с юни миналата година. За сметка на това акциите определено вече не са фаворит за инвестиция на пенсионните компании. Вече нито един универсален фонд не държи в такъв вид книжа повече от 30% от активите си. При професионалните изключенията са "Съгласие" и "ЦКБ-Сила", и двете контролирани от "Химимпорт". При "Съгласие" акциите заемат 35% от портфейла, а при "ЦКБ-Сила" те са малко над 40 на сто. Същото е положението и при доброволните фондове на двете компании, а там освен тях "Бъдеще" и "Пенсионносигурителен институт" са съхранявали в акции около 40% от парите си
Източник: Капитал (03.10.2012)

Капитализацията на борсата пада с 6.31% за тримесечие Пазарната капитализация на Българската фондова борса спада с 6.31% спрямо предходното тримесечие до 6.9 млрд. лв. Това става ясно от бюлетина на БФБ за търговията за периода юли - септември тази година. Най-силно е понижението в сегмента на дружествата със специална инвестиционна цел, където компаниите губят 11.09% от пазарната си оценка до 572 млн. лв. Сегментът на акции Premium расте с 1.56%, а сегментът Standard спада със 7.12 на сто. Най-силно е изменението в капитализацията на "Хидроизомат", която се е повишила със 161% за трите месеца. През юни стана ясно, че компанията за търговия и производство на изолации ще търси 3.9 млн. лв. от родните инвеститори и проспектът й беше потвърден от Комисията за финансов надзор за публично предлагане на 2.6 млн. нови акции с номинал 1 лв. и емисионна цена за продажба 1.5 лв. "Химимпорт" и "Меком" са дружествата, които имат най-голям брой сключени сделки за периода юли - септември. Холдингът има сключени 1486, а "Меком" - 1090. Третото дружество по активност на търговията е фондът за имоти "Адванс терафонд" - 1042. "Агро финанс" води класацията по реализиран оборот със сделки на обща стойност 25.1 млн. лв. Следват "София-БТ " и Корпоративна търговска банка съответно с 13.3 млн. лв. и 9.2 млн.лв. За тримесечието всички индекси са повишили стойностите си. Секторният BGREIT е нараснал най-много - от 70.63 пункта в началото на юли до 79.11 пункта в края на септември, или повишение от 12.01%. Най-старият и представителен индекс SOFIX расте с 11% за периода, а BG40 с 9.90%. Равнопретегленият BGTR30 добавя само 5.60 на сто. Единственото увеличение на капитала през юли до септември е било на "Доверие Обединен холдинг", който е набрал малко над 7 млн. лв. от пазара, достигайки до 19 млн. лв. размер на емисията след увеличението. Най-много сделки и изтъргувани лотове са реализирани в сектора на финансите и застраховането – близо 8 хил. сделки и 41 млн. лота. Следващи в класацията по отраслова структура на търговията са преработващата промишленост и строителството.
Източник: Капитал (05.10.2012)

Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) ще предложи акции от 20 дружества за продажба на 29-ия централизиран публичен търг, който ще се състои на "Българска фондова борса-София" АД. Това съобщиха от пресцентъра на АПСК. Държавата продава 34,95 на сто от акциите на "Борса-Стара Загора" АД; 0,29 на сто от "Химимпорт" АД; 8,001 на сто от "Кочо Честеменски" АД, Пловдив; 41,29 процента от кипатала на "Хентш" АД, София и 29 процента от акциите на "Лесопласт" АД. Петнайсет от дружествата ще се предлагат срещу непарични платежни средства, а пет - срещу лева. Началната дата на предлагането на пакетите от акции на централизирания публичен търг е 7 ноември, а крайната - 21 ноември.
Източник: Дума (31.10.2012)

Компаниите, включени в изчислението на индекса SOFIX на Българска фондова борса (БФБ), се разделиха в представянето си през октомври. Акциите на седем от 15-те сини чипа отчетоха ръст в цената през изминалия месец, докато пазарната стойност на останалите осем намаля. С най-голямо повишение през октомври може да се похвали Химимпорт, чиито акции са поскъпнали с над 20% до 0.77 лв. в края на последната сесия за октомври. Това е и единствената компанията в SOFIX , чиито акции бележат двуцифрен ръст в процентно изражение. На второ и трето място по ръст за миналия месец са Булгартабак Холдинг и Централна кооперативна банка, където повишението в цената на акциите е 9.28% и 9.09%, респективно. Стара планина Холд (6.22%), Адванс Терафонд (5.00%), Индустриален Холдинг България (1.37%) и Каолин (0.77%) също увеличиха пазарната си стойност през октомври. Най-губещият син чип през миналия месец бе Фонд за недвижими имоти България, чиито акции поевтиняват с над 7%. Спадът при Неохим и Еврохолд България през октомври е 6.67% и 6.52%, респективно. Губещи за месеца са още Корпоративна търговска банка (-4.14%), Монбат (-1.64%) и Софарма (-1.25%), а пониженията при Първа Инвестиционна Банка и М+С Хидравлик са в рамките на 1%. Самият индекс SOFIX отчита повишение от 1.77% за октомври.
Източник: profit.bg (02.11.2012)

Тексим банк е все по-близо до борсата Тексим банк вече е на крачка по-близо до борсата, след като на заседанието си във вторник Комисията за финансов надзор (КФН) потвърди проспекта за публичното й предлагане. Банката ще предложи книжата си за търговия, след като приключи обявеното по-рано през годината увеличение на капитала. "Вдигането на капитала на банката, който в момента е 10 млн. лв., ще бъде осъществено чрез емитиране на нови 20 млн. броя обикновени, поименни, безналични акции с номинална и емисионна стойност 1 лев всяка. Следващата стъпка ще бъде вписването на цялата емисия от 30 млн. акции на институцията (съществуващите 10 млн. плюс новите 20 млн.) за търговия на регулиран пазар", обясни председателят на надзорния съвет на Тексим банк Апостол Апостолов, който е бивш председател на Комисията за финансов надзор. По думите му все още няма конкретно решение каква точно част от книжата ще бъдат предложени за свободна търговия, като това ще бъде уточнено след приключването на увеличението на капитала. "Надяваме се към средата на декември това да е факт", коментира Апостолов. Плановете са вдигането на капитала да стане на два етапа. При първия тур съществуващите акционери ще могат да запишат акции от новата емисия пропорционално на участието си до момента. Незаписаните в рамките на определен срок книжа ще бъдат предложени за записване на акционерите, които са упражнили правата си. Срокът за това вторично записване ще е 10 дни. Ако и след това останат незаписани акции, управителният съвет на банката ще може да ги предложи за записване на трето лице по свой избор, става ясно от публикуваната покана. Една от най-вероятните причини за увеличението на капитала е амбицията на институцията да засили присъствието си на пазара на банкиране на дребно. Тази цел е записана и в годишния финансов отчет за 2011 г., в който е заложена стратегия за ориентиране към обслужване на физически лица. Аргумент в тази посока е и фактът, че според отчетените годишни данни общата капиталова адекватност на институцията към края на 2011 г. е 25.97% при нормативно изисквани 12%. Според публикуваните през миналата седмица от БНБ данни към края на третото тримесечие банката отчита загуба в размер на 2.5 млн. лв. в сравнение със загуба от 1.4 млн. лв. година по-рано. Любопитен е и фактът, че за периода "Тексим" е единствената финансова институция в България, отчитаща отрицателен нетен лихвен доход – 1.2 млн. лв. към края на септември при 70 хил. лв. преди година. Нетният доход от такси и комисиони е 975 хил. лв., като се свива спрямо отчетените 1.4 млн. лв. към септември 2011 г. Решението за излизането на борсата беше обявено през май, като акционерите на финансовата институция гласуваха превръщането й в публична компания на проведеното месец по-късно общо събрание. Пак тогава беше гласувано и преименуването й от "Частна предприемаческа банка Тексим" на Тексим банк. Още при оповестяването на решението от ръководството на банката коментираха, че излизането на борсата не е свързано с необходимостта от набиране на капитал. По думите на Апостолов целта е увеличаване на прозрачността и защита на всички акционери. "Превръщането в публично дружество в най-голяма степен защитава интересите на дребните акционери", посочва той. От началото на 2011 г. банката се свързва с групата "Химимпорт". Тогава стана ясно, че 33% от капитала й са собственост на четири дружества, част от които се свързват с холдинга. Това са "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг", които придобиха пакета акции от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец. Четирите дружества заедно имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката. Според тримесечния бюлетин на БНБ "Търговските банки в България" към края на юни 2012 г. акционери с над 10% дял в капитала на банката са "Финанс консултинг" с 19.24% и Павлина Найденова със 17.53%. Найденова е дъщеря на основателя на "Тексим" Георги Найденов и заедно със сестра си Мариета преди държаха мажоритарен дял банката. "Химимпорт" контролира ЦКБ, която също се търгува на борсата.
Източник: Капитал (07.11.2012)

Холдинг “Нов век” надделя над олигарха Николай Банев в съдебната битка за собствеността на къмпинг “Градина”. На 29 октомври 2012 г. окръжният съд в Бургас е отхвърлил жалбата на Баневи срещу публичната продан на къмпинга, спечелена от фирма “Камп интернешънъл”. В близките дни ще бъдат окончателно оформени документите по сделката и като реален собственик на имота ще бъде вписан холдинг “Нов век”, свързан с "ЦКБ груп" и "Химимпорт", разкриха запознати. Дотук се стигна, след като агенцията за приватизация заведе над 20 дела срещу фирми на Банев, за да си върне дългове за 4,5 млн. лв. Едно от тях бе за раздържавяването на “Хелио-тур-с” преди 12 г. Тогава бизнесменът купува 505 дка имоти - къмпингите “Градина”, “Каваци”, “Златна рибка”, “Веселие”, “Черноморец”, резиденция “Созопол” и три ресторанта. Правителството предлага тези апетитни имоти за 700 хил. долара и дава възможност на купувача да плати 40% в пари, а останалите - в бонове. Банев обаче според агенцията за приватизация внася само първата вноска от 70 хил. долара и отказва да изплати остатъка от 630 хил. долара, като в следващите 12 г. стопанисва пълноценно имотите, без да прави сериозни инвестиции в поддръжката им. Цели 8 г. продължава съдебната битка на държавата срещу олигарха, за да спечели делото за неизпълнение на приватизационния договор и на трите инстанции. За да си събере вземанията, агенцията вади през пролетта на 2012 г. на публичен търг къмпинг “Градина”. През май “Камп интернешънъл” го печели и превежда 1,7 млн. лв. - точно колкото Банев дължи заедно с лихвите за "Хелио-тур-с". Адвокатите на Банев обаче стопират сделката, като обжалват търга в окръжния съд в Бургас с мотив, че са допуснати процесуални нарушения. С определение от 19 юли 2012 г. магистратите отхвърлят претенциите като недопустими. В средата на октомври обаче Бургаският апелативен съд в състав: председател Златина Иванова и членове Мария Тончева и Нели Събева, връщат делото в окръжния съд противно на установената съдебна практика и множество решения на Върховния касационен съд. На 29 октомври 2012 г. Окръжният съд излиза с решение в полза на агенцията за приватизация, което не подлежи на обжалване. Председател на състава е Росица Темелкова, а членове са Даниела Михова и Таня Русева-Маркова. Те се аргументират, че сделката е законна, тъй като няма нарушения при търга. Депозираните 1,7 млн. лв. могат да бъдат усвоени от държавата, а новият собственик следва да влезе във владение на имота, коментираха юристи. Те твърдят, че фирмата на Банев "Хелио-тур-с" е поискала наемите за следващия летен сезон да бъдат платени авансово. Така наемателите ще бъдат отстранени от обектите и ще се превърнат в кредитори на "Хелио-тур-с", което предвещава нови, дълги съдебни битки с неясен край.
Източник: 24 часа (15.11.2012)

Тихо! Концесионираме След известно затишие концесионирането на пристанища отново кипи с пълна пара, но безшумно за публиката. Намирането на частни компании, които да инвестират в държавните пристанища и да поемат управлението им, е част от концесионната стратегия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Единствената концесия, отдадена по времето на това правителство до момента, е на двата терминала за насипни товари (стар и нов на пристанище Бургас), която беше спечелена от Параходство "Български морски флот". То се задължи да изплаща заемите на пристанището, както и да инвестира над 100 млн. евро. От август тази година обаче откритите процедури за концесия от страна на Министерския съвет зачестиха. Офертите за три дунавски пристанища - Лом, Русе-запад и Видин-юг, както и за това в Несебър вече са отворени и към момента се разглеждат от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Надпревара между кандидати се очертава единствено при Видин, където офертите са три. За останалите претендентите са по един. По информация на "Капитал" за двете кейови места на "Видин-юг" се състезават производителят на гуми "Видахим", ТЕЦ "Свилоза" и Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Дружество от същата група - "Порт Инвест", е единственият кандидат за Лом. За другите две пристанища самотни оферти са подадени от консорциуми. Предложение за Несебър е подало "ВИДМАР" ДЗЗД, което се свързва с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Най-голямата мистерия е при пристанищен терминал Русе-запад, където за едноименния участник "Пристанищен терминал Русе-запад" ДЗЗД не може да се открие никаква информация в публичните регистри. Според източници от пазара обаче най-сериозен интерес към него също е проявил Василев, който контролира и разположената в близост "Корабостроителница Русе". Изводите са няколко. "Химимпорт" затвърждава интересите си в пристанищния бизнес, а Корпоративна търговска банка започва да навлиза в нова бизнес ниша. Състезания (освен за най-малкото от всички) не се очертава да има. Българските пристанища не са привлекателни за чуждите пристанищни оператори с опит, които имат интерес към по-големи обекти. На местна почва обаче и малкото по-големи (като Бургас и Русе например) биват разбивани на части, а до концесия на най-атрактивното пристанище - Варна, най-вероятно няма да се стигне по време на това правителство. Тридесет и девет. Точно толкова са били пътническите кораби, посетили пътническото пристанище в Несебър през изминалата 2011 г. според отчета на "Пристанище Бургас", към което принадлежи. Пристанището обаче е атрактивно по няколко причини. Първо, минималният обем инвестиции, които е поискало за него министерството на транспорта, е едва едва 680 хил. лв. без ДДС през първите 10 години и поне 2.18 млн. лв. за целия срок на договора. Второ - несебърският порт бе модернизиран с публични средства от над 2 млн. лв., отпуснати от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", и е в добро състояние. Трето - освен от пасажерски кораби пристанището може да се ползва от яхти, от редовната през лятото транспортна линия от Несебър до Созопол и Варна с т.нар. комети, както и от атракционните корабчета за туристически разходки. Има и немалък брой търговски обекти. Не на последно място - по Южното Черноморие пристанището няма алтернатива, тъй като пътнически терминал в Бургас липсва. Там пасажерски кораби спират само инцидентно, когато терминалът в Несебър се окаже твърде плитък. Бургаската община от години обаче има желание да бъде изграден пътнически терминал, като за 2013 и 2014 г. вече са договорени 5 посещения на големи круизни кораби в Бургас. Преди две седмици обаче процедурата за изграждане на пътнически терминал на пристанище Бургас беше прекратена, тъй като ценовата оферта на единствения допуснат кандидат е била по-висока от индикативната стойност, а от "Пристанищна инфраструктура" не дадоха еднозначен отговор дали процедурата ще бъде подновена, или Несебър ще остане единствена възможност. Въпреки тези предимства на пристанището в Несебър кандидатът е само един - консорциумът "Видмар", който се свързва с Цветан Василев. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата компания се контролира от Иван Мирински, който чрез своята "ПМ Контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв. Сделката е финансирана с банков заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му на софийската ул. "Шандор Петьофи" 13-15 е ипотекирана в банката. През 2011 г. "Водстрой 98" приватизира "Промишлено строителство холдинг" за 12 млн. лв. и заедно с него е активен участник във всевъзможни инфраструктурни обществени поръчки, често в консорциуми и с други играчи. Другият съдружник, "Марков и син", е малка бургаска компания за морско агентиране, собственост на "МВМ консултинг", което е еднолично дружество на Магдалена Трайкова. Това обаче е отскоро, тъй като тя придобива компанията на 17 октомври (седмица преди създаване на консорциума) за 50 хил. лв. Магдалена Трайкова е управител на "Бояна пропърти мениджмънт", изцяло дъщерно дружество на "Инвест мениджмънт", което е компания на фамилния "Тръст Василеви" - собственост на Цветан Василев, съпругата му Антоанета и дъщеря им Радосвета. На 23 октомври "МВМ консултинг" е придобила и самото "Бояна пропърти мениджмънт" за неизвестна сума. Името на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка се спряга и около концесията на един от терминалите в Русе - Русе-запад (10 корабни места), като според няколко независими източника зад подадената оферта стои русенската корабостроителница, която се намира точно на терминала. Името на кандидатствалия консорциум не може да се открие в публичните регистри, като вероятно обяснение е то да е прекръстено впоследствие. Мажоритарен собственик на "Корабостроителница Русе" е компанията "Шип инвест", която е регистрирана на софийската ул. "Дебър" 17. Там е и седалището на "Бромак", която е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той е мажоритарен акционер в КТБ. "Шип инвест" е собственост на "Афлик България" и "Вивес", което също е имало регистрация на този адрес. "Вивес" е собственост на Александър Цветков (90%) и Бисер Лазов (10%), а предишен собственик е Венета Николова. През 2007-2008 г. тя е в управата на "Нова българска медийна група", а "Вивес" притежава 50% от дружеството, като останалите са на Ирена Кръстева. Отделно според данни в Търговския регистър "Корабостроителница Русе" е заложена срещу кредит в КТБ. Сигнал за интереса на банкера към пристанището в града е и регистрирното в началото на 2011 г. "Порт инвест Русе". То е еднолична собственост на "Афлик България", което на свой ред има само един акционер, регистрираната във Великобритания Afflick Limited. В борда на "Афлик" е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" (заедно с Цветан Василев). Друг директор в дружеството е бил наскоро починалият член на надзора на КТБ Янчо Ангелов. Изискванията на министерството за терминала в Русе все пак са по-високи от тези в Несебър. Кандидатът трябва да инвестира минимум 7.4 млн. лв. по време на концесията, като 4.6 млн. лв. от тях трябва да са инвестирани през първите 6 години. Това всъщност е първият опит за отдаване на части от русенското пристанище на концесия. Наскоро стана ясно, че пътническият терминал там също ще бъде предложен на частни компании, но процедурата за него е в по-ранна фаза. Най-интересното от дунавските пристанища, пуснати на концесия, обаче е това в Лом. Изискванията за инвестиции в него са и най-сериозни - минимум 6.38 млн. лв. за първите четири години, а налетите средства от петата година до края на срока на концесията трябва да са над 16 млн. лв. Според експерти от транспортния бранш бившето пристанище на товарите на "Кремиковци" е с най-голям индустриален потенциал. То е на запад от най-плитките участъци на реката и позволява по-лесното извозване към Западна Европа. Товарите, преминали през него, нарастват през първата половина на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. с около 10%, като най-голям ръст има при зърното. Първият опит за отдаването му на концесия започна през 2007 г. Тогава за пристанището се бореха хазартният бос Васил Божков, активният в енергетиката Христо Ковачки и собственикът на ОЦК - Кърджали, Валентин Захариев. Процедурата обаче стигна до задънена улица. Никой от тях вече няма интерес към терминала. Сега такъв е заявен под формата на оферта от Параходство "Българско речно плаване" чрез наскоро учреденото "Порт Инвест", което е 100% собственост на параходството, част от групата "Химимпорт". Това няма да е първото пристанище на холинга. През дружествата "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът държи съответните морски концесии. На Дунава (през БРП) пък управлява фериботния терминал във Видин, както и терминала Видин-север, който беше отдаден преди две години след дълга съдебна сага. Сега логично БРП кандидатства и за последните 2 кейови места на пристанището (Видин-юг), които се използват за разтоварването на въглища. Странното в случая е, че най-малката пристанищна хапка е привлякла най-много кандидати. От бъдещия концесионер се изискват задължителни инвестиции в размер не по-малко от 6.110 млн. лв. без ДДС за срока на концесията – максимум 35 години, като поне 5.060 млн. лв. трябва да са вложенията през първите десет години. Дали кандидатите ще получат концесиите по Дунава и в Несебър ще стане ясно до края на 2012 г. за Видин-юг, Русе-запад и Несебър, когато се очаква решението на изборните комисии към министерство на транспорта да преминат през Министерския съвет. Съдбата на Лом пък трябва да стане ясна в началото на 2013 г. За съжаление правилникът за прилагане на Закона за концесиите забранява даването на информация по отношение на кандидатите, офертите и т.н. до момента, в който изборът не бъде направен. С други думи - твърде късно за всякакъв обществен дебат по стратегиите на кандидатите за развитие на концесионираните от тях обекти. Нищо че според самия Закон за концесиите принцип номер едно е процедурите да бъдат публични и прозрачни. И нищо че често става въпрос за обекти от огромно икономическо и обществено значение. Представете си, че следващия път става въпрос за летище София.
Източник: Капитал (26.11.2012)

След известно затишие концесионирането на пристанища отново кипи с пълна пара, но безшумно за публиката. Намирането на частни компании, които да инвестират в държавните пристанища и да поемат управлението им, е част от концесионната стратегия на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Единствената концесия, отдадена по времето на това правителство до момента, е на двата терминала за насипни товари (стар и нов на пристанище Бургас), която беше спечелена от Параходство "Български морски флот". То се задължи да изплаща заемите на пристанището, както и да инвестира над 100 млн. евро. От август тази година обаче откритите процедури за концесия от страна на Министерския съвет зачестиха. Офертите за три дунавски пристанища - Лом, Русе-запад и Видин-юг, както и за това в Несебър вече са отворени и към момента се разглеждат от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Надпревара между кандидати се очертава единствено при Видин, където офертите са три. За останалите претендентите са по един. По информация на "Капитал" за двете кейови места на "Видин-юг" се състезават производителят на гуми "Видахим", ТЕЦ "Свилоза" и Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Дружество от същата група - "Порт Инвест", е единственият кандидат за Лом. За другите две пристанища самотни оферти са подадени от консорциуми. Предложение за Несебър е подало "ВИДМАР" ДЗЗД, което се свързва с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. Най-голямата мистерия е при пристанищен терминал Русе-запад, където за едноименния участник "Пристанищен терминал Русе-запад" ДЗЗД не може да се открие никаква информация в публичните регистри. Според източници от пазара обаче най-сериозен интерес към него също е проявил Василев, който контролира и разположената в близост "Корабостроителница Русе". Изводите са няколко. "Химимпорт" затвърждава интересите си в пристанищния бизнес, а Корпоративна търговска банка започва да навлиза в нова бизнес ниша. Състезания (освен за най-малкото от всички) не се очертава да има. Българските пристанища не са привлекателни за чуждите пристанищни оператори с опит, които имат интерес към по-големи обекти. На местна почва обаче и малкото по-големи (като Бургас и Русе например) биват разбивани на части, а до концесия на най-атрактивното пристанище - Варна, най-вероятно няма да се стигне по време на това правителство. Като за без пари Тридесет и девет. Точно толкова са били пътническите кораби, посетили пътническото пристанище в Несебър през изминалата 2011 г. според отчета на "Пристанище Бургас", към което принадлежи. Пристанището обаче е атрактивно по няколко причини. Първо, минималният обем инвестиции, които е поискало за него министерството на транспорта, е едва едва 680 хил. лв. без ДДС през първите 10 години и поне 2.18 млн. лв. за целия срок на договора. Второ - несебърският порт бе модернизиран с публични средства от над 2 млн. лв., отпуснати от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", и е в добро състояние. Трето - освен от пасажерски кораби пристанището може да се ползва от яхти, от редовната през лятото транспортна линия от Несебър до Созопол и Варна с т.нар. комети, както и от атракционните корабчета за туристически разходки. Има и немалък брой търговски обекти. Не на последно място - по Южното Черноморие пристанището няма алтернатива, тъй като пътнически терминал в Бургас липсва. Там пасажерски кораби спират само инцидентно, когато терминалът в Несебър се окаже твърде плитък. Бургаската община от години обаче има желание да бъде изграден пътнически терминал, като за 2013 и 2014 г. вече са договорени 5 посещения на големи круизни кораби в Бургас. Преди две седмици обаче процедурата за изграждане на пътнически терминал на пристанище Бургас беше прекратена, тъй като ценовата оферта на единствения допуснат кандидат е била по-висока от индикативната стойност, а от "Пристанищна инфраструктура" не дадоха еднозначен отговор дали процедурата ще бъде подновена, или Несебър ще остане единствена възможност. Въпреки тези предимства на пристанището в Несебър кандидатът е само един - консорциумът "Видмар", който се свързва с Цветан Василев. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата компания се контролира от Иван Мирински, който чрез своята "ПМ Контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв. Сделката е финансирана с банков заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му на софийската ул. "Шандор Петьофи" 13-15 е ипотекирана в банката. През 2011 г. "Водстрой 98" приватизира "Промишлено строителство холдинг" за 12 млн. лв. и заедно с него е активен участник във всевъзможни инфраструктурни обществени поръчки, често в консорциуми и с други играчи. Другият съдружник, "Марков и син", е малка бургаска компания за морско агентиране, собственост на "МВМ консултинг", което е еднолично дружество на Магдалена Трайкова. Това обаче е отскоро, тъй като тя придобива компанията на 17 октомври (седмица преди създаване на консорциума) за 50 хил. лв. Магдалена Трайкова е управител на "Бояна пропърти мениджмънт", изцяло дъщерно дружество на "Инвест мениджмънт", което е компания на фамилния "Тръст Василеви" - собственост на Цветан Василев, съпругата му Антоанета и дъщеря им Радосвета. На 23 октомври "МВМ консултинг" е придобила и самото "Бояна пропърти мениджмънт" за неизвестна сума. Откъде идват корабите Името на мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка се спряга и около концесията на един от терминалите в Русе - Русе-запад (10 корабни места), като според няколко независими източника зад подадената оферта стои русенската корабостроителница, която се намира точно на терминала. Името на кандидатствалия консорциум не може да се открие в публичните регистри, като вероятно обяснение е то да е прекръстено впоследствие. Мажоритарен собственик на "Корабостроителница Русе" е компанията "Шип инвест", която е регистрирана на софийската ул. "Дебър" 17. Там е и седалището на "Бромак", която е еднолична собственост на Цветан Василев и чрез нея той е мажоритарен акционер в КТБ. "Шип инвест" е собственост на "Афлик България" и "Вивес", което също е имало регистрация на този адрес. "Вивес" е собственост на Александър Цветков (90%) и Бисер Лазов (10%), а предишен собственик е Венета Николова. През 2007-2008 г. тя е в управата на "Нова българска медийна група", а "Вивес" притежава 50% от дружеството, като останалите са на Ирена Кръстева. Отделно според данни в Търговския регистър "Корабостроителница Русе" е заложена срещу кредит в КТБ. Сигнал за интереса на банкера към пристанището в града е и регистрирното в началото на 2011 г. "Порт инвест Русе". То е еднолична собственост на "Афлик България", което на свой ред има само един акционер, регистрираната във Великобритания Afflick Limited. В борда на "Афлик" е Бисер Лазов, който е съдружник с Цветан Василев в "Естейд" и е в управата на редица свързани компании, включително и в "Мел финанс" (заедно с Цветан Василев). Друг директор в дружеството е бил наскоро починалият член на надзора на КТБ Янчо Ангелов. Изискванията на министерството за терминала в Русе все пак са по-високи от тези в Несебър. Кандидатът трябва да инвестира минимум 7.4 млн. лв. по време на концесията, като 4.6 млн. лв. от тях трябва да са инвестирани през първите 6 години. Това всъщност е първият опит за отдаване на части от русенското пристанище на концесия. Наскоро стана ясно, че пътническият терминал там също ще бъде предложен на частни компании, но процедурата за него е в по-ранна фаза. Още и още пристанища Най-интересното от дунавските пристанища, пуснати на концесия, обаче е това в Лом. Изискванията за инвестиции в него са и най-сериозни - минимум 6.38 млн. лв. за първите четири години, а налетите средства от петата година до края на срока на концесията трябва да са над 16 млн. лв. Според експерти от транспортния бранш бившето пристанище на товарите на "Кремиковци" е с най-голям индустриален потенциал. То е на запад от най-плитките участъци на реката и позволява по-лесното извозване към Западна Европа. Товарите, преминали през него, нарастват през първата половина на 2012 г. спрямо същия период на 2011 г. с около 10%, като най-голям ръст има при зърното. Първият опит за отдаването му на концесия започна през 2007 г. Тогава за пристанището се бореха хазартният бос Васил Божков, активният в енергетиката Христо Ковачки и собственикът на ОЦК - Кърджали, Валентин Захариев. Процедурата обаче стигна до задънена улица. Никой от тях вече няма интерес към терминала. Сега такъв е заявен под формата на оферта от Параходство "Българско речно плаване" чрез наскоро учреденото "Порт Инвест", което е 100% собственост на параходството, част от групата "Химимпорт". Това няма да е първото пристанище на холинга. През дружествата "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът държи съответните морски концесии. На Дунава (през БРП) пък управлява фериботния терминал във Видин, както и терминала Видин-север, който беше отдаден преди две години след дълга съдебна сага. Сега логично БРП кандидатства и за последните 2 кейови места на пристанището (Видин-юг), които се използват за разтоварването на въглища. Странното в случая е, че най-малката пристанищна хапка е привлякла най-много кандидати. От бъдещия концесионер се изискват задължителни инвестиции в размер не по-малко от 6.110 млн. лв. без ДДС за срока на концесията – максимум 35 години, като поне 5.060 млн. лв. трябва да са вложенията през първите десет години. Дали кандидатите ще получат концесиите по Дунава и в Несебър ще стане ясно до края на 2012 г. за Видин-юг, Русе-запад и Несебър, когато се очаква решението на изборните комисии към министерство на транспорта да преминат през Министерския съвет. Съдбата на Лом пък трябва да стане ясна в началото на 2013 г. За съжаление правилникът за прилагане на Закона за концесиите забранява даването на информация по отношение на кандидатите, офертите и т.н. до момента, в който изборът не бъде направен. С други думи - твърде късно за всякакъв обществен дебат по стратегиите на кандидатите за развитие на концесионираните от тях обекти. Нищо че според самия Закон за концесиите принцип номер едно е процедурите да бъдат публични и прозрачни. И нищо че често става въпрос за обекти от огромно икономическо и обществено значение. Представете си, че следващия път става въпрос за летище София.
Източник: Капитал (26.11.2012)

Хотел "Плиска" спира да работи Софийският хотел „Плиска“ е прекратил дейността си в средата на миналия месец. Това става ясно от съобщение на интернет страницата на известната столична сграда. "Бихме искали да ви съобщим, че от 15 октомври 2012 г. хотел „Плиска“ ще преустанови своята хотелска дейност“, се казва в изявлението на сайта hotelpliska.com. Страницата обаче продължава да функционира. Хотел „Плиска” е открит през 1969 г. като част от туристическото дружество "Балкантурист”. Намира се на бул. "Цариградско шосе" 87. Хотелът е бил основен за пътниците на авиокомпания "Балкан" при проблеми с полетите на Летище София. Висок е 70 метра, има 16 етажа. Като място за настаняване предлагаше общо 13 апартамента, 115 двойни и 42 единични стаи. Хотелът в момента е собственост на холдинга "Химимпорт" АД. През 2006 г. дружеството "Бизнес център Изгрев", което се свързва с холдинговата група, базирана във Варна, купи на търг хотел "Плиска", който преди това беше в активите на бившата авиокомпания "Балкан", която съществува до 2002 г. В някои медии днес се появи информация, че някои компании, сред които застрахователното дружество "Армеец", ще преместят свои офиси в хотел "Плиска", който от своя страна щял да бъде превърнат в бизнес сграда. За Econ.bg от "Армеец" заявиха, че нямат подобна информация и не могат да коментират едно такова евентуално преместване.
Източник: econ.bg (29.11.2012)

Корпоративен сезон: Спадащи приходи и печалби Спад на приходите и печалби, които в много случаи успяват да се задържат благодарение на ограничени разходи - това показаха последните консолидирани отчети на холдинговите дружества, публикувани в петък. За голяма част от публичните компании деветмесечието е донесло приходи, които са по-ниски от същия период на миналата година. Изключение са "Биовет" и "Монбат", чиито постъпления са нараснали по-значително, а при още няколко дружества ръстът е съвсем слаб. Производителят на ветеринарни лекарства "Биовет" е и компанията с най-сериозен ръст на печалбата заедно с курорта Албена. Други обаче нямат толкова завидни финансови резултати и септември е приключил за тях със спад на печалбата. Печалбата от нефинансова дейност на "Химимпорт" се е увеличила за сметка на тази от застраховане, показва отчетът на холдинга. За деветмесечието тя е почти 100 млн. лв., с 10 млн. лв. ръст за година. Увеличението обаче се дължи на свиване на разходите. Обратно е положението при застраховането – там приходите на холдинга са нараснали, но пък печалбата е паднала. Най-голямата инвестиция в застрахователна дейност на "Химимпорт" е в дружеството "Армеец", отделно групата има и няколко по-малки участия. Операциите с финансови инструменти също са донесли нетна печалба. Общите приходи на групата обаче са паднали до 4.75 млрд. лв., с което и печалбата е намаляла. Силен ръст на печалбата има "Параходство БРП", част от групата на "Химимпорт" - за деветмесечието тя надминава 3 млн. лв. Причината обаче е свиване на разходите, което е изпреварило намалението на приходите, сочи отчетът. Основните постъпления във финансите на речния флот идват от продажби на услуги. Според справките по-силен спад има при разходите за външни услуги, но тези за материали и плащане на персонала също са намалели. Много силен спад има в стойността на малцинственото участие, показва отчетът. Към края на септември то се оценява на 421 хил. лв. при над 3 млн. лв. година по-рано. В резултат и начислената печалба от него е паднала от 599 хил. лв. на едва 34 хил. лв. за деветмесечието. В бележките към отчета има информация само за една продажба на дялове – в началото на тази година компанията е продала 10% от капитала на дъщерното си Ви Ти Си, което се занимава с транспорт. БРП си запазва 41% дял, който към датата на продажба е оценен на 3 млн. лв. Преди няколко седмици "Капитал" съобщи, че "Параходство БРП" е сред компаниите, които са поискали концесията на пристанище Видин-юг, което се използва основно за разтоварване на въглища. Речният флот вече управлява терминала Видин-север, както и ферибота от града през Дунав. Веригата "ЦБА асет мениджмънт", управляваща част от едноименни хранителни магазини, отново излиза на загуба за деветмесечието заради силен спад на продажбите. Със свиването и на разходите отрицателният резултат е намалял от 4.15 млн. лв. на 3.5 млн. лв. Драстично е ограничаването на разходите за персонала – парите за заплати са паднали повече от двойно до едва 3 млн. лв. Видно от отчета обаче ЦБА АМ има повече разходи за лихви – при 26% ръст на годишна база платените за това пари са достигнали 559 хил. лв. Данните обаче показват свиване на краткосрочните и дългосрочните банкови кредити, като тези с падеж над 12 месеца са 7.8 млн. лв. Още 3.5 млн. лв. са краткосрочните. В бележките към отчета няма данни кои банки са кредитори на ЦБА АМ. Преди седмица компанията съобщи, че е направила промяна в организацията си и няколко магазини ще сменят управлението си от "ЦБА търговия" към "ЦБА франчайз", и двете са компании от групата. В началото на ноември пък беше отворен нов магазин в центъра на Русе, след като старият в кв. "Здравец-Изток" затвори заради слаби продажби.
Източник: Капитал (03.12.2012)

Кредитори на "Фарин" искат незабавно погасяване на облигациите му Поредната проблемна емисия облигации на фондовия пазар стана предсрочно изискуема – тази на земеделската "Фарин", стана ясно от съобщение на ОББ. Банката е довереник на кредиторите по емисията и е поискала предсрочното изплащане, защото компанията не е изпълнила решенията от общото събрание на кредиторите си, проведено на 23 ноември. ОББ изисква незабавно плащане на целия дълг на стойност 4 024 892 евро. Това е част от емисия за общо 5 млн. евро, издадена през 2006 г. В сумата влиза главницата на облигациите, редовната лихва и тази върху закъснялото плащане, което кредиторите чакат от 17 август насам. ОББ смята да насрочи и ново общо събрание на най-ранната възможна дата, все още обаче не е обявено кога ще е точно. На предишното събрание в края на ноември облигационерите отказаха да приемат предложение, според което закъснялото плащане от август не се счита за неизпълнение на условията по емисията и дългът няма да се връща предсрочно. Така с решението си кредиторите посочиха, че за тях липсата на преведени пари е проблем и смятат това за достатъчно основание да си поискат целия дълг. От протокола стана ясно, че "Фарин" не е изпълнил и задължението си да обработва поне 60 хил. дка земя на година. Това условие беше поставено от облигационерите през март, за да се съгласят на разсрочване на дълга. Отхвърлено беше и предложението на компанията за ново разсрочване и отлагане на плащанията. От "Фарин" искаха неплатените лихви от август и предстоящите за февруари да се преведат чак на 17 август идната година. Другото искане на дружеството беше главницата да се плаща чак през август догодина и февруари 2014 г. Кредиторите отхвърлиха и това предложение. Преди няколко месеца ОББ предупреди, че е възможно облигациите да станат изискуеми преди срока – последно той беше на 17 февруари 2014 г. Първоначалният трябваше да бъде през май 2011 г., но заради финансови затруднения се отлагаше. През месец май ОББ посочи в доклада за облигациите, че през първото тримесечие на тази година е имало "корпоративни и други събития, които водят до съществено влошаване на финансовото състояние" на компанията. Тогава банката заяви, че няма начин "Фарин" да си плаща дълговете с приходи от основната си дейност. За деветмесечието компанията има 1.25 млн. лв. загуба, при 2.2 млн. лв. печалба година по-рано. Приходите й са паднали с 28%, до 14.6 млн. лв. Основната част от положителни разлики от операции с финансови активи и инструменти и продажби в графа "Други". Според отчета балансовата стойност на продадените активи от януари до септември е 11 млн. лв. В началото на тази година акционерите на "Фарин" решиха да продадат четири от дъщерните си дружества, занимаващи се със земеделие, като решението е взето на 16 март – ден след събрание на облигационерите. Цената на сделките е била 4.44 млн. лв., но кредиторите не са били уведомени предварително за планираните продажби, а самите покани за събранието на акционерите не са били публикувани и в Търговския регистър, посочиха от ОББ. Според довереника след прехвърлянията единствените приходи, с които ще може да се погасява главницата, ще бъдат очаквани приходи от продажба на дялови участия в свързани дружества. Дейността им обаче не е свързана със земеделие – те имат участие в 4 проекта за изграждане на ветрогенератори. От дружеството имаха намерение да продават свои имоти, които са обезпечение по дълга и искаха в случай на сделка залогът върху тях да падне. Условието им беше парите да се използват за погасяване на заемите, но облигационерите отказаха сваляне на ипотеките. Освен по облигации "Фарин" има банкови и други заеми, като в края на септември тези с падеж до 12 месеца са над 8.4 млн. лв., а дългосрочните са 13 млн. лв. Сделките в началото на годината бяха за едно от най-големите дружества на "Фарин" - "Стени 56" (обработващо 11.56 хил. дка), което е било продадено на "Агрохолдинг София" - Севлиево, за 1.7 млн. лв. Преди това в него са се влели активите на още три дъщерни дружества - "Сноп 06", "Братя Кадийски и ко" и "Миг 06". Контролът е изгубен и върху "Единство 2006", обработващо 11 хил. дка, а дружествата, чиито дялове са продадени, са обработвали 54 520 дка – 90.2% от всички площи на групата. В момента едноличен собственик на "Фарин" е Веселин Бакърджиев, който купи 50% дял през март. Продавач беше "Зърнени храни" ООД, която е свързана с "Химимпорт". Според последния доклад за дейността Бакърджиев вече е собственик на целия капитал.
Източник: Капитал (11.12.2012)

“ТЕЦ Свилоза” взима на концесия пристанището Видин-юг “ТЕЦ Свилоза” ще вземе на концесия пристанищен терминал Видин-юг, което се използва предимно за разтоварване на въглища. Очаква се решението за това да бъде взето в сряда от кабинета. Частният оператор е определен в открита процедура, в която оферти подадоха още производителят на гуми "Видахим" и Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт" на групировката ТИМ, съобщиха от Министерството на транспорта. “ТЕЦ Свилоза” предлага за 35 години да вложи 7.087 млн. лв., като през първите десет години в пристанищните дейности ще бъдат инвестирани 5.667 млн. лв. Това е с близо един милион лева повече от исканите от държавата най-малко 6.11 млн. лв инвестиции за целия срок на концесия, като 5.06 млн. лв. трябваше да бъдат направени през първите 10 години. “ТЕЦ Свилоза” ще плаща годишно 7100 евро без ДДС фиксирана част от годишното концесионно плащане. Предвижда се през първата година от срока на концесията на терминала да бъдат обработени 210 000 тона товари. За първите десет години прогнозираният средногодишен товарооборот, предложен от концесионера, е 227 800 тона. Това е поредната успешна концесионна процедура за пристанища на правителството. Миналата седмица за частно управление беше отдаден пътническия терминал в Несебър на фирми, свързани със собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Преди година пък “Български морски флот” на Кирил Домусчиев взе на концесия двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас срещу задължението да плаща заемите на порта, както и да инвестира над 100 млн. евро. За разлика от пристанищата, инвеститори за летищата няма. Поради тази причина правителството ще прекрати в сряда процедурата за концесия на гражданското летище в Горна Оряховица.
Източник: Медия Пул (19.12.2012)

Пълен профил

[Повече информация]