"Холдинг Варна" взе хотелите на "Алма тур" "Холдинг Варна", който е част от групата на "Химимпорт", официално придоби два хотела на фалиралата туристическа компания "Алма тур". В съобщение до фондовата борса от последния работен ден на миналата година е посочено, че той е новият собственик на хотел "Атлас" в Златни пясъци и на хотел "Астера Банско" в ски курорта (новото име на хотел "Тамплиер"). Двата имота бяха придобити от дъщерни компании на холдинга - "МС фуд Варна" и "Канисто-Мати", които погасиха висящите задължения на "Алма тур" към Уникредит Булбанк, ЦКБ и авиокомпанията "България ер". По искане на двете банки година по-рано "Алма тур" бе обявена в несъстоятелност заради необслужвани задължения. Продажбата на хотел "Тамплиер" в Банско беше определена от частните съдебни изпълнители като топ сделката на 2012 г. заради рекордно високата цена, на която беше продаден имотът. Той бе придобит от кредиторите си за 22 млн. лв. Купувачи бяха две дружества от групата на "Химимпорт" - "Финанс консултинг" и "Химимпорт инвест". Те изкупиха задължения за 13.9 млн. лв. от първоначалните кредитори на туристическата компания - Уникредит Булбанк и Централна кооперативна банка (също от групата на "Химимпорт"). Платената цена бе малко под 18 млн. лв., вероятно заради натрупани лихви и неустойки. По сходна схема беше придобит от кредиторите му и хотел "Атлас" в Златни пясъци, също заложен като обезпечение по кредит. Ситуацията около него обаче бе по-сложна заради опита на "Алма тур" да прехвърли хотела на "Алпис инженеринг" и "Хидрострой инвест". Двете компании влязоха в дружеството собственик "Алма тур хотел Атлас" (впоследствие "Хотел Атлас") през септември 2011 г., малко преди банките кредитори да поискат изпълнение върху особения залог върху него. Новите собственици обаче се оказаха притежатели на акции, а самият имот бе продаден на публичен търг през септември 2012 г. и вече официално е собственост на групата около "Химимпорт". Според имотния регистър платената за хотела цена е 20.3 млн. лв. Според съобщението до фондовата борса с последните придобивания "Холдинг Варна" планира да разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма. В активите на дружеството е и хотелски комплекс в Пампорово, който бе придобит чрез покупка на дружеството "Пампорово пропърти". Комплексът още е в строеж, като въвеждането му в експлоатация се очаква тази година.
Източник: Капитал (02.01.2013)

ТИМ взе хотели на “Алма тур” Холдинг Варна АД, който е от групата на ТИМ, е придобил хотел Атлас в к.к. Златни пясъци и хотел "Астера Банско" чрез дъщерните си дружества МС Фуд Варна ЕООД и Канисто-Мати ЕООД, съобщи холдингът чрез БФБ-София. "Астера Банско" е новото име на хотел "Тамплиер". Хотелите са придобити срещу погасяване на задълженията на фалиралата "Алма тур" към Уникредит Булбанк, Централна кооперативна банка и "България ер". През октомври 2011 г. Уникредит Булбанк и ЦКБ поискаха несъстоятелност на "Алма тур". Малко преди това "България ер" отказа да превози руски туристи по договор с "Алма тур", тъй като туристическата фирма дължи 3,6 млн. евро на авиокомпанията. В активите на Холдинг Варна АД е и хотелски комплекс в Пампорово чрез покупка на 100% от капитала на "Пампорово пропърти" ЕООД. С последните придобивания "Холдинг Варна" АД разшири инвестиционния си портфейл в сферата на туризма, което ще даде възможност за разнообразяване на предлаганите туристически продукти и дестинации, посочват от компанията.
Източник: Стандарт (03.01.2013)

"Химимпорт" иска да навлезе и в безмитната търговия Химимпорт" иска да навлезе в бизнеса с безмитната търговия. Това става ясно от съобщение до Комисията за защита на конкуренцията, с което дружеството "Бългериан еъруейз груп", част от холдинга, обявява, че заедно с швейцарската The Nuance Group създават съвместната компания "Нюанс БГ". Българският регулатор обаче за пръв път в историята си прецени, че не следва да се изкаже по въпроса дали създаването на съвместното предприятие представлява концентрация и ако да, дали тя заплашва да засегне съществено конкуренцията на местния пазар. Причината е, че оборотите на двете компании и свързаните с тях дружества надвишават определени прагове и сделката придобива т.нар. общностно измерение и ще трябва да бъде одобрена на европейско ниво. Швейцарското дружество е специализирано в оперирането на безмитни магазини и бутици по летища. От сайта на фирмата става ясно, че тя оперира в 17 държави, стоките й се предлагат и на борда на самолетите. Българската "Нюанс БГ" е учредена през септември. Капиталът й ще достигне 2 млн. лв., а швейцарската фирма и авиационната група на "Химимпорт" имат равно участие. Предметът на дейност на новата компания е предоставяне на търговски услуги на пътници с безмитни и обмитени стоки в самолети и на летища, пристанища, сухопътни граници, дипломатически магазини и военни бази в България и т.н. Това на практика е третият джойт венчър на българския холдинг в сферата на авиацията, след като съвместно с германската Fraport оперира на концесия летищата във Варна и Бургас, а заедно с Lufthansa Technik - "Луфтханза техник София", занимаващо се с ремонт на самолети с база на софийското летище. За момента безмитните магазини по летищата в страната си имат оператори. Според отчета на държавното дружество "Летище София" приходите от безмитните магазини растат през последните години. През 2010 г. те са 4.9 млн. лв. През 2011 г. те отчитат ръст от 41% и вече са 6.9 млн. лв., растат и постъпленията от реклами в тези обекти, а през 2012 г. бизнесът върви нагоре с още 12-15% според представители на оператора. Държавното дружество е единственото, което стопанисва безмитните магазини. "Не сме решили още какво да правим, но тази година ще направим анализ на обектите за безмитна търговия", коментира изпълнителният директор на "Летище София" Веселин Пейков. По думите му е необходимо първо да се направи детайлна сметка и ако тя покаже, че за летището е по-изгодно да събира наем, отколкото да оперира търговските обекти, тогава може и да се пристъпи към търсене на стопанин. В летищата във Варна и Бургас пък тази дейност се развива от германската компания Heinemann, която е специализирана в този бизнес. От Fraport обаче не отговориха кога изтичат договорите с оператора на обектите. До редакционното приключване на броя от "Бългериан еъруейз груп" не отговориха на въпросите на "Капитал Daily" какви са конкретните им планове за навлизане в тази ниша, откога преговарят с швейцарската компания и защо са се спрели на нея за партньор. От сайта й обаче се вижда, че чуждото дружество има силно присъствие в Азия, като развива дейност в Сингапур и Хонконг, а оборотът на групата само в европейски мащаб надхвърля милиард евро. Дали и на кои летища ще работи смесената компания, засега явно е рано да се говори. Логично е обаче първото място за развиване на безмитна търговия да е на борда на самолетите на "България ер".
Източник: Капитал (04.01.2013)

Всички на влака Вторият опит за приватизация на "БДЖ Товарни превози" привлече малко повече заинтересовани кандидати, но първият извод е, че в сделката ще участват основно български холдингови групи. Общо девет са закупените документи, след като в понеделник изтече крайният срок за книжата в агенцията за приватизация. Подобно на предходната процедура голяма част от кандидатите се скриха зад имена на адвокати. Тези, които директно показаха интереса си, са "Българска железопътна компания", собственикът й румънската Grup Feroviar Roman, Първа инвестиционна банка и "Химимпорт" (чрез "Българска корабна компания"). Два независими източника обясниха, че адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и ко" е закупило документи за един от собствениците на Параходство "Български морски флот" Кирил Домусчиев. И допълниха, че участието ще е съвместно с американския клиент на Citigroup - американската International Rail Partners, която развива дейност в сферата на придобиването и оперирането на железопътни товарни активи в целия свят. В конкурса не се допускат консорциуми, но е възможно дотогава да бъде учредено смесено дружество, което да доказва финансовите си възможности с някоя от компаниите майки. Така единственият видим чужд стратегически кандидат засега е румънски. Но четири от заинтересованите, представлявани от адвокати, остават неизвестни. При предишната процедура от лятото на миналата година закупените документации бяха шест на брой. Процедурата в крайна сметка обаче се провали, тъй като накрая само една компания реши да продължи напред. Сред причините за слабия интерес бяха твърде високите критерии към стратегическите компании. За стратегическите компании изискването беше да имат оборот от поне 400 млн. евро за всяка от последните три години, както и 10-годишен опит в сферата. Всичко това, при положение че "БДЖ - Товарни превози" отчита оборот от 186 млн. лв. за 2011 г. Финансовите инвеститори трябваше да имат 20 млн. евро собствен капитал и да управляват активи от поне 1 млрд. евро през всяка от последните три години. Сега агенцията прави опит да поправи грешката си. Стратегическите инвеститори ще трябва да докажат, че през последните 5 години са извършвали железопътни превози на товари, и да имат необходимите лицензи и документи за жп превозвач съгласно законодателството на съответната държава. Приходите от 400 млн. евро за всяка от последните три години сега са намалени на 100 млн. евро. Финансовите инвеститори пък ще трябва да управляват активи от минимум 400 млн. евро както за всяка от последните три финансови години, така и към датата на подаване на документация. Беше намалена и търсената цена. Миналата година "БДЖ - Товарни превози" беше оценена на 200 млн. лв. При втората направена оценка минималната цена беше смъкната на 100 млн. лв., като по неофициална информация тя е дори по-ниска. При предишната процедура единственият кандидат беше "Дует реълуей България", която беше регистрирана малко преди търга, има кипърски собственик, който пък е притежание на британския инвестиционен фонд Duet Group. Фондът предоставя и услуги от типа family offices, т.е. консултантски и инвестиционни услуги за конкретни лица, като зад интереса на структурата според източници стоеше банкерът Цветан Василев. Представителят на компанията Даниел Дамянов не отговори на въпроса на "Капитал" дали компанията участва и в тази процедура. От кандидатите от първия конкурс отново фигурира името румънската частна жп компания Grup Feroviar Roman. Тогава имаше съмнения дали тя ще успее да отговори на финансовите изисквания, като при сегашните по-ниски едва ли ще има проблем. Другият стратегически кандидат от първия конкурс - чешката транспортна компания Advanced World Transport, която развива железопътна транспортна дейност, сега липсва. Източници, близки до чешката компания обясниха, че най-вероятно няма да участват в настоящия конкурс, тъй като са се насочили към друга по-важна за тях сделка. Адвокат Валентин Иванов, както и от кантората "Григоров и съдружници" отказаха всякакъв коментар по темата. Адвокат Тодор Ангелов коментира единствено, че клиентът му е чужд стратегически инвеститор. Едноличният собственик на "Юриста груп" Владимир Станев каза пред "Капитал", че е закупил документите от името на свой клиент. Единственото, което уточни, е, че представляваният от него инвеститор се вписва в критериите за финансов, а не за стратегически. Интернет страницата на "Юриста груп" е в процес на обновяване, затова не става ясно кои са клиентите на компанията. Станев обясни, че дружеството, учредено през 2011 г., се занимава главно с юридически и бизнес консултации. Уточни, че работят и по обществени поръчки като консултират общини за еврофондове. "Юриста груп" има и регистриран консорциум с фирма "Сагиторио", която е собственост на Александра Писарска. Тя от своя страна участва в ръководството на "Елен хънтинг" - дружество от групата на "Фабрика Медикет" (свързано с депутата от ГЕРБ Емил Димитров). Коментар отказаха и от Първа инвестиционна банка. От пресофиса на банката не коментираха причината за интереса им, нито дали той е свързан с покупките на товарни вагони за скрап през миналата година (като при търговете един от купувачите беше контролираното от банката "Надин"). Близки до сделката източници коментираха, че интересът на банката към "БДЖ -Товарни превози" може да е провокиран и от страна на Христо Ковачки, който е собственик на редица мини и ТЕЦ-ове, които са и сред големите клиенти на жп превозвача. Кум на Ковачки е Ивайло Мутафчиев, един от собствениците на ПИБ. "Химимпорт" и Кирил Домусчиев пък ще имат възможност да допълнят палитрата си от транспортни компании при една покупка на държавната железница. Варненската група притежава речния превозвач Параходство "Българско речни плаване", държи концесията на ферибота при Видин и половината пристанище там, като в момента кандидатства и за концесията на пристанище Лом през дружеството "Порт инвест", а през компаниите "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът управлява съответните морски концесии. Бизнесът на групата със зърно пък гарантира известно количество товари за железницата. Кирил Домусчиев също постепенно увеличава активите си в сферата на транспорта. През 2008 г. Параходство "Български морски флот" беше приватизирано през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" срещу 440 млн. лв. за 70%, като Домусчиев е представител на обединението от българска страна. През миналата година БМФ спечели концесията на двата терминала за насипни товари на пристанище Бургас, а от пролетта на 2012 г. "Порт рейл" - компания, свързана с Домусчиев, има лиценз за жп превозвач, като фокусът й е основно маневрената дейност. Интересът към държавна компания на пръв поглед е по-силен при тази процедура, но пък е основно местен. Едновременно с това от "БДЖ - Товарни превози" обясниха, че оборотът на компанията е по-нисък спрямо предходната година с около 10 млн. лв. и за 2012 г. компанията е реализирала 140 - 145 млн. лв. Колкото до финансовия резултат, той все още не е изчислен за последния месец, като очакванията са загубата да е също по-малка с около 10 млн. лв., но компанията ще е все така на минус. Което доказва, че дружеството има нужда от подобрения. Приватизацията би била истински успешна, ако държавата успее да намери качествен инвеститор, който да има за цел да развива превозвача и да плати добра цена за него, за да се запълнят финансовите пробойни в другите поделения на държавния железопътен мастодонт. Не на последно място процедурата трябва да е прозрачна и честна.
Източник: Капитал (08.01.2013)

Българи и румънци в битка за жп превозите Български и румънски компании ще наддават в конкурса за приватизация на "БДЖ-Товарни превози". Това стана ясно, след като 9 кандидата купиха тръжни документи до изтичането на крайния срок в понеделник. Известните засега потенциални родни инвеститори са Първа инвестиционна банка и "Българска корабна компания" ЕАД, която е част от структурата на "Химимпорт" и собственик на близо 83% от Параходство "Българско речно плаване", Русе. Слухове свързват адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", което купи тръжна документация, с Параходство "Български морски флот". Чрез адвокати документи са купили и големите руски и румънски частни превозвачи "Первая грузовая компания" и "Транс феровиар груп", като първата вече обяви, че се отказва. След като "Стандарт" обяви, че БЖК не отговаря на условията, собственикът й - румънската "Груп Феровиар Ромън", спешно купи документи. Още двама адвокати са купили документи за участие, но не са обявили кои инвеститори представляват.
Източник: Стандарт (09.01.2013)

Държавата пак опитва да продаде дела си в "БДЖ Трансимпекс" Агенцията за приватизация (АПСК) за пореден път ще се опита да предложи за продажба дялове на няколко дружества, към които досега интерес липсва. На 30-ия поред централизиран публичен търг на Българската фондова борса (БФБ) се предлагат 35% от "БДЖ Трансимпекс", акции от "Частно АД Зографски", "Транзитна търговска зона" - Варна, "Свободна безмитна зона - Бургас", както и малки пакети от няколко дружества, сред които "Химимпорт". Всички компании се продават срещу пари и за нито една не е предвидено плащане с компенсаторки. Държавата иска да продаде целия си дял от капитала на "БДЖ Трансимпекс", като парите ще постъпят в "Холдинг БДЖ", който сега е собственик на акциите. Минималната цена за държавните акции е 2.64 млн. лв. Останалият 65% дял е притежание на "Адлер БГ". Участието на държавния холдинг в капитала е чрез апортна вноска от цехове за ремонт, машини и оборудване. Основната дейност на "БДЖ Трансимпекс" е ремонтиране на вагони, локомотиви и други железопътни машини. За миналата година приходите му са 1.4 млн. лв., а оперативната печалба е 318 хил. лв. Заради натрупани загуби от минали години обаче крайният финансов резултат е загуба от 32 хил. лв., се посочва в информация на АПСК. Според информационния меморандум дружеството притежава имот в северната част на София, близо до Централна гара. Той е с площ почти 50 дка, на които се намират цеховете за ремонт на компанията. Идеята на държавата беше продажба и на "БДЖ Трансимпекс", и на "БДЖ Товарни превози", но засега и при двете приватизацията се проваляла. "БДЖ Трансимпекс" всъщност отдавна се контролира от частен собственик с 65% от капитала и при това дружество няма натиск от страна на синдикатите продажба да не се случва или ако се случи – да има много условия по нея. Различно е положението с "Товарни превози", където приватизацията е блокирала. Транзитните и свободните търговски зони са другите, които се предлагат на няколко поредни търга, и интерес към тях няма. Единствено от "Свободна зона – Свиленград" обаче се продава целият капитал, при останалите предлаганият пакет акции е миноритарен. Сред компаниите на поредния централизиран търг има само една публична - "Химимпорт". Кандидатите могат да си купят над 704 хил. акции на холдинга при минимална цена от 1.27 лв. В момента на БФБ те се търгуват срещу 1.31 лв. Датите за публичния търг ще станат ясни след публикуването на обявлението за него в Държавен вестник – шест дни след него ще е началото. Информационните меморандуми на дружествата ще могат да се разглеждат в АПСК след публикуването на обявлението, а основни данни за тях има и на сайта на ведомството.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Тексим банк вдигна капитала си с почти 18 млн. лв. Тексим банк е приключила успешно увеличението на капитала си, става ясно от Търговския регистър (ТР). Според публикуваната информация в рамките на определения период акционерите на банката са записали и заплатили стойността на общо 17 995 036 броя акции от предложените нови обикновени, поименни, безналични 20 млн. книжа с номинална и емисионната стойност 1 лев. В резултат капиталът на финансовата институция се увеличава от досегашните 10 млн. лева до 27 995 036 лева. Решението за увеличаването на капитала беше взето на проведено на 10 септември 2012 г. извънредно общо събрание на акционерите. Плановете са след приключването на увеличението и вписването му в ТР банката да стане и публично дружество. Одобреният от Комисията за финансов надзор в началото на ноември 2012 г. проспект предвижда за търговия на алтернативния пазар на БФБ да бъде вписана цялата емисия акции след увеличението. От проспекта става ясно, че целта на увеличението е да се укрепи капиталовата позиция на институцията. За това са били издадени и указания от страна на БНБ. "Влошеното качеството на кредитния портфейл за периода 2009 – 2011 г., съчетано с превишаващия ръст на депозитната база над ръста на кредитния портфейл, доведе до намаляване на финансовия резултат и ограничи способността на банката да управлява активно своя баланс и капиталови ресурси. Освен това съществува все още висока концентрация в кредитния портфейл на банката", се посочва в документа. В проспекта се посочва още, че възможностите за генериране на печалба от типично банкова дейност са изчерпани, което налага и необходимостта от нов, свеж капитал. Според регулатора собственият капитал на Тексим банк следва да достигне до ниво от 30 млн. лв. Основата част от набраните средства ще се насочат в две направления – развитие на банката в потребителското и корпоративно кредитиране и разширяване и разнообразяване на портфейла от финансови инвестиции. За всяко от тях се предвиждаше да бъдат използвани по 9 млн. лв. от очакваните нетни постъпления от увеличението в размер на 19 985 760 лв. (след приспадане на административните разходи при пълно записване на капитала). По план останалите средства трябваше да се насочат към внедряване на иновативни продукти и услуги с цел разрастване на клиентската база (200 хил. лв.), развитие на онлайн предлагани банкови услуги и електронно банкиране (300 хил. лв.), разработване на нови канали за дистрибуция и повишаване ефективността на съществуващите (985 760 лв.) и допълнително хеджиране срещу влиянието на външни рискове (500 хил. лв.). При увеличението на капитала всеки от акционерите получи правото да запише две нови акции за всяка съществуваща, която притежава. Според решението на общото събрание, ако емитираните нови акции не бъдат записани изцяло, капиталът на банката ще бъде увеличен само със стойността на записаните и заплатени в съответните срокове акции. Тексим банк се свързва с групата "Химимпорт" от началото на 2011 г., когато стана ясно, че 33% от капитала й са собственост на четири компании, част от които се свързват с холдинга. Това са "Финанс консултинг", "Итрейд", "Датамакс" и "Датамакс систем холдинг". Четирите дружества придобиха пакета акции от оръжейния завод "Аркус" - Лясковец, като заедно имат разрешение от БНБ за придобиване на до 40% от капитала на банката. Според публикуваната в Търговския регистър информация и четирите са участвали в увеличението на капитала. В последния публикуван тримесечен бюлетин на БНБ "Търговските банки в България" е посочено, че към края на юни 2012 г. акционери с над 10% дял в капитала на банката са "Финанс консултинг" с 19.24% и Павлина Найденова със 17.53%. Найденова, която също е участвала в увеличението на капитала, е дъщеря на основателя на "Тексим" Георги Найденов. Заедно със сестра си Мариета преди време двете държаха мажоритарен дял от институцията. Групата "Химимпорт" контролира Централна кооперативна банка, която също се търгува на борсата.
Източник: Капитал (22.01.2013)

Спортният комплекс "Черно море" във Варна - вече законно предоставен С две последователни решения в сряда Министерският съвет промени статута на собствеността от публична държавна в частна държавна на спортния комплекс "Черно море" във Варна и учреди право на безвъзмездно ползване на обекта за 10 години на на Сдружението спортни клубове "Черно море", свързано с основните собственици на "Химимпорт". Правителството промени статута на собствеността от публична държавна в частна държавна, за да може сдружението да реализира плановете си за изграждането на нова многофункционална спортна база, се казва в прессъобщението. Комплексът е с обща площ от 8 декара, върху които има изградени игрище, три зали и други 12 сгради. Разположен е в широкия център на града, в близост до Морската градина и плажа. "В момента залите са много морално остарели, това са метални конструкции, които не отговарят на изискванията за международни състезания. Целият комплекс няма отопление", заяви за "Дневник" изпълнителният директор на сдружението Бончо Бонев. Плановете на сдружението, с които се обосновава безвъзмездното ползване на целия спортен комплекс, предвиждат изграждането на нова многофункционална зала, която да служи за мачове от държавните първенства и да покрива изискванията за международни срещи. Според Бонев програмата е за "около 5-6 милиона лева". "Идеята беше да получим комплекса за 20 години. Ако решението е за 10, ще е твърде малко и не знам какво ще правим. Ще видим", добави той. Още през 2010 г. премиерът Бойко Борисов връчи на председателя на Сдружение спортни клубове "Черно море" Симеон Варчев "символичния ключ" от стадион "Тича" и спортен комплекс "Черно море". Дотогава съоръженията бяха собственост на Министерството на отбраната, но с решение на правителството от 14 април 2010 г. бяха предоставени за управление на областния управител на Варна поради отпаднала необходимост за ведомството. На церемонията присъстваха министрите на отбраната, на вътрешните работи и на спорта, както и областният управител по това време Данчо Симеонов и несменяемият няколко мандата кмет Кирил Йорданов. В края на октомври миналата година премиерът Борисов изненадващо уволни управителя на Варненска област Данчо Симеонов. За решението му не бяха посочени мотиви, но според членове на областното ръководство причината е одитен доклад на Сметната палата, публикуван в началото на август. Докладът обобщава резултатите от проверка, обхваща периода от 1 януари 2010 г. до 30 септември 2011 г. Те пък са станали повод за правителствена проверка, довела в крайна сметка до отстраняването Симеонов. Според Сметната палата най-тежките нередности в управлението на държавната собственост във Варна са били констатирани при разпореждането с няколко спортни имота и преди всичко със спортния комплекс "Черно море" и едноименния стадион. Одиторите са установили, че те са били ползвани незаконосъобразно поради неприключили процедури за отдаването им под наем. В резултат на това от посочените държавни имоти не са били събирани и наеми, пише в доклада, като се допълва, че през одитирания период областният управител е удължил действието на незаконосъобразно сключен договор за отдаване под наем на имот в полза на юридическо лице с нестопанска цел, което е регистрирано в частна полза, а не с общественополезна дейност. Специално място в доклада е отделено на факта, че към момента на проверката стадион "Черно море" се е ползвал активно, а на територията му е извършвана търговска и рекламна дейност, без за това да сключени предвидените от закона договори. Симеонов освен безвъзмездно е отдавал базата в противоречие със становище на Министерството на физическото възпитание и спорта. Четири зали и две спортни бази бази са отдадени за безвъзмездно ползване и то за период от 20 г. в нарушение на нормативните изисквания. Общата стойност на имотите надхвърля 15 млн. лева. В преписката по случая не са били открити и доказателства, че спортните клубове, ползващи имота по силата на договор, сключен през 2000 г., са плащали символичния наем, определен в размер на... 497 лв. месечно. Става дума за баскетболния, волейболния и тежкоатлетическия клуб, носещи името "Черно море", както и за "Варненски черноморски колоездачен клуб". С решението си в сряда правителството на практика узаконява сключените от Симеонов договори със същите ползватели за различни части от комплекса , като ги свежда до един - за безвъзмездно ползване на целия комплекс. "Предоставянето на имот на Сдружение на спортни клубове "Черно море" е резултат от съвместната работа на областната администрация във Варна и правителството", каза пред варненското радио "Фокус" в сряда областният координатор на ГЕРБ Иван Портних.
Източник: Капитал (23.01.2013)

"Химимпорт" взима на концесия пристанище Лом "Химимпорт" прибавя в портфейла си от транспортни активи и пристанище Лом. На редовното си заседание в сряда Министерският съвет го даде на концесия за срок от 35 години на "Порт инвест". Наскоро учреденото дружество е 100% собственост на Параходство "Българско речно плаване" (БРП), което е част от "Химимпорт". Решението не е изненадващо, тъй като други оферти за дунавското пристанище нямаше. Концесионерът е предложил да инвестира 22.4 млн. лв. за целия срок на договора, като 6.7 млн. лв. от тях ще бъдат вложени през първите четири години. Фиксираната част на годишното концесионно възнаграждение е 187.1 хил. лв. Предложението надхвърля минималните изисквания, предвидени от министерството на транспорта - 16 млн. лв. за целия срок на концесията и минимум 6.3 млн. лв. през първите четири години. В производствената програма пък е заложен средногодишен товарооборот от 480 хил. тона и 1800 обслужени пътници на година. "Порт инвест" възнамерява да превърне пристанищен терминал Лом в модерно международно речно пътническо пристанище с висока конкурентоспособност и отговарящо на всички международни нормативни и технически изисквания за обект от подобен вид", се казва още в съобщението на правителствената пресслужба. Пристанище Лом загуби част от бизнеса си с фалита на "Кремиковци", тъй като оттам основно минаваха товарите по Дунав на металургичния комбинат. Според експерти обаче то е с най-голям индустриален потенциал сред българските пристанища на Дунав, тъй като е на запад от най-плитките участъци на реката, което позволява на товарите да се придвижват по-бързо и безпроблемно към Западна Европа. Първият опит за отдаването му на концесия започна през 2007 г. Тогава за него се бореха хазартният бос Васил Божков, активният в енергетиката Христо Ковачки и Валентин Захариев. Процедурата обаче се оплете в дълга съдебна сага и в крайна сметка стигна до задънена улица. При новата процедура няколко години по-късно вече никой от тях не прояви реален интерес към него. Пристанище Лом няма да е първото дунавско на групата. Чрез БРП холдингът оперира и две кейови места във Видин (Видин-север), както и фериботния комплекс там. Наскоро БРП кандидатстваше и за двете кейови места на Видин-юг, но загуби в състезанието с ТЕЦ "Свилоза". През дружествата "Порт Балчик" и "Пристанище Леспорт" холдингът държи съответните морски концесии. "Химимпорт" има доста активи и в сферата на авиацията. Освен авиопревозвача "България ер" съвместно с германската Fraport оперира на концесия летищата във Варна и Бургас, а заедно с Lufthansa Technik - "Луфтханза техник София", занимаващо се с ремонт на самолети с база на софийското летище. Холдингът се опитва да навлезе и в безмитната търговия. През септември беше учредена "Нюанс БГ", в която са авиационната група на "Химимпорт" "Бългериан еъруейз груп" и швейцарският duty-free оператор The Nuance Group. Създаването на съвместното дружество обаче трябва да бъде одобрено на европейско ниво. Предметът на дейност на новата компания е предоставяне на търговски услуги на пътници с безмитни и обмитени стоки в самолети и на летища, пристанища, сухопътни граници, дипломатически магазини и военни бази в България и други.
Източник: Капитал (24.01.2013)

Местните банки са най-активни в привличането на депозити Местните банки - тези с български акционери, са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар през третото тримесечие на 2012 г. Това се посочва в тримесечния бюлетин на БНБ "Банките в България". През периода привлечените средства в системата нетно са нараснали с 285 млн. лв., като в края на септември са били 68.4 млрд. лв. "Растежът бе осигурен изцяло от местните банки", посочва БНБ. Само депозитите от домакинства са се увеличили с 929 млн. лв., като запазват наблюдавания и през предходните два тримесечни периода темп на растеж. Ресурсът от компании и фирми нараства с 687 млн. лв. за три месеца, като това беше най-голямото тримесечно увеличение от началото на 2012 г. В същото време парите, взети от кредитни институции, намаляха с 835 млн. лв . Така нарастването на привлечения ресурс в системата се определя от активността на кредитните институции с български акционери. За тях местният пазар сега, в кризата, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. И през предходния период местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на ноември миналата година (данните към края на декември ще бъдат публикувани на 31 януари - бел. ред.) са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (седма), Централна кооперативна банка (девета). Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Устойчивото нарастване на депозитите от домакинства, което се наблюдава от 2009 г. насам и което е естествена реакция на условията в криза и ограничено потребление, заедно със засилването ролята на ресурса от компании и фирми оказва положително влияние върху структурата на финансиране на банките. Устойчива е и тенденцията към намаление на ресурса от кредитни институции, посочват още от централната банка. Ефектът е намаляване на зависимостта от привлечените средства отвън, най-вече от банките майки. Процесът на намаляване на задълженията на българските банки към централите им се наблюдава от около три години. Така, от една страна, се ограничава вероятността от "зараза" при евентуални проблеми на банката майка, а от друга, кредитните институции тук връщат неоползотворен заради свитото кредитиране ресурс, за който плащат лихви (около 4%). В резултат на запазения темп на растеж на депозитите от домакинствата се повишава делът им в структурата на общо привлечения ресурс. В края на септември миналата година те заемат над половината от общите привлечени средства (50.7%). Заедно със средствата от компании и фирми делът на местния ресурс е 82.1%. Подобрява се и съотношението кредити (без тези за кредитни институции) към привлечени средства (без тези от кредитни институции) - към края на септември 2012 г. то е 100.6%. Година по-рано е било 106.1%. Освен на депозитния пазар местните банки като цяло разширяват пазарните си позиции още от първото тримесечие на 2010 г. Тази тенденция продължава и през третото тримесечие на миналата година. От БНБ посочват, че и през периода юли - септември пазарният дял на местните банки се повишава за сметка на дела на дъщерните банки от Европейския съюз, при които има леко намаление. Така в края на септември делът на поделенията на международните финансови групи е 67.6% (при 76.9% в края на 2009 г.), а на местните институции – 26.1% (при 16% в края на 2009 г.). В останалите групи банки през периода не е имало съществени изменения в пазарните позиции. Нарастването на депозитите от местния пазар, освен че подобрява структурата на привлечения ресурс на банките и ликвидността им, има и друга страна - води до нарастване на разходите на банките, тъй като те плащат лихви за този ресурс. Наистина сега лихвите са наполовина в сравнение с нивата им от 2009 г., но на фона на трайно намаляващите приходи от лихви заради свитото кредитиране и ограничения дял на приходите от такси и комисионни са фактор. Именно в резултат от растежа на депозитната база разходите за лихви през третото тримесечие са се увеличили с 53 млн. лв. (3.3%). В същото време приходите от тях се понижават със 156 млн. лв. (4.1%). Като краен резултат към септември 2012 г. нетният лихвен доход отбеляза намаление на годишна база с 209 млн. лв. (9.6%), като темпът е близък до отчетения за периода юни 2011 – юни 2012 г. (спад с 9.8%). Очакванията са и данните за последното тримесечие към края на декември да покажат сходно движение. Така намаляващото ниво на нетния лихвен доход продължава да оказва натиск върху рентабилността на кредитните институции, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (24.01.2013)

“Химимпорт” взе порт Лом 22,439 млн. лв. ще инвестира в пристанище Лом през следващите 35 години "Порт Инвест" ЕООД. Това е най-важната част от офертата, с която дружеството спечели процедурата за концесия на дунавското пристанище. "Порт Инвест" е 100% дъщерна компания на Параходство "Българско речно плаване", което пък е от групата на "Химимпорт". На заседанието си вчера кабинетът определи "Порт Инвест", за концесионер на пристанищния терминал Лом. 6,377 млн. лв. от посочената сума "Порт Инвест" ще вложи през първите четири години от концесията. В производствената програма на "Порт Инвест" е залегнал и средногодишен товарооборот на терминала от 480 000 тона. Очаква се той да обслужва и над 1800 пътници всяка година. Фиксираната част на годишното концесионно възнаграждение, което "Порт Инвест" ще плаща, е 187 100 лв. "Порт Инвест" възнамерява да превърне пристанищен терминал Лом в модерно международно речно пътническо пристанище с висока конкурентоспособност и отговарящо на всички международни нормативни и технически изисквания, гласи съобщението на Министерски съвет. За целта в офертата си дружеството надвишаваше някои от минималните изисквания, определени в решението на МС за откриване на процедурата за даване на концесия на порт Лом, както и на документацията за участие в нея.
Източник: Стандарт (24.01.2013)

Николай Банев губи къмпинг след къмпинг Няколко месеца след като загуби къмпинг "Градина", Николай Банев е на път да се прости и с част от друго емблематично за българското черноморие място - "Каваците". Причината е позната - задължения към Агенцията за приватизация. По нейно искане съдебен изпълнител е обявил за продажба част от къмпинга, който се намира на юг от Созопол. Собственик на имота е "Хелио тур-с", а дълговете са на свързаното с него "Приват турист" заради неизпълнени приватизационни ангажименти. Фирмите са контролирани от Банев. В момента в процедура по несъстоятелност са други две негови дружества - троянският производител на електромотори "Елма" и химическият "Полимери". На търга за "Каваците" се предлагат близо 35 дка, които са категоризирани като земеделска земя, макар че се намират на самата плажна ивица. Минималната цена, която се иска за имота, е 1.34 млн. лв. без ДДС, като освен терен се продава и изградената на него едноетажна сграда с площ 1445 кв.м. Теренът е определен като земеделска земя, но пък с начин на трайно ползване "за къмпинг, мотел", пише в обявлението. От кантората на частния съдебен изпълнител Тотко Колев обясниха, че имотът се намира на първа линия до морето и представлява пясъчна ивица, част от къмпинг "Каваците". Освен близостта с плажната ивица имотът е атрактивен и по още няколко причини - съвсем близо е до Созопол, с осигурен транспорт, има добре изградена инфраструктура и нов път до него, който стига до комплекса "Грийнлайф". Пред "Капитал Daily" Николай Банев определи продажбата от съдебния изпълнител като "криминален случай" и поиска оставката на шефа на АП Емил Караниколов. Той добави, че вече е сезирал главния прокурор, а по думите му възможността да се продава имущество на приватизирано дружество противоречи на конституцията и е "инструмент за реприватизация". Банев заяви, че има 0 лв. дълг към АП. Първоначално от АП твърдяха, че вземането е за 1.7 млн. лв., за колкото беше продадена и "Градина". Продажбата на "Каваци" се налага заради увеличение на дълга от такси и лихви. В Търговския регистър няма финансови отчети на "Приват турист". Последният на "Хелио тур-с" пък е за 2010 г. От него става ясно, че дружеството е имало задължения основно към персонала и държавата - 1.16 млн. лв. са били дълговете за заплати, осигуровки и данъци, а 300 хил. лв. са към финансови предприятия, всички с падеж до 1 година. Тогава дружеството е било на печалба от 25 хил. лв. при 337 хил. лв. загуба за предходната година. За това време приходите му са се покачили с 50 хил. лв. до 580 хил. лв. Според този отчет "Хелио тур-с" има дълготрайни активи на обща стойност 4.5 млн. лв., от които по-голямата част е земя. Продажбата е втората поред, с която АП опитва да събере забавените с години глоби и неустойки от "Приват турист". През миналата година частен съдебен изпълнител продаде малко над 63 дка от къмпинг "Градина" срещу 1.7 млн. лв. Имотът беше купен от "Камп интернешънъл", която е свързана с "Химимпорт". Историята започва през 2000 г., когато миноритарният дял от 40% в държавната "Хелио тур-с" е приватизиран от "Приват турист". В активите на държавната фирма са няколко къмпинга - "Златна рибка", "Каваците", "Градина", "Веселие", "Черноморец". Купувачът трябва да плати 700 хил. долара, но приватизационната агенция получава само 10% от тях. Чрез други фирми обаче Банев успява да придобие останалите акции от "Хелио тур-с", като плаща с компенсаторки, съобщава в. "24 часа", като се позовава на данни от АП. Заради неплатената цена по първата продажба АП завежда дело, с което търси общо 1.7 млн. лв., които по неофициална информация след това нарастват с още около 300 хил. лв. заради лихви за забавянето. Събирането на парите става чрез съдебни изпълнители, които продават част от активите на "Хелио тур-с". Така част от къмпинг "Градина" става притежание на "Капм интернешънъл", след като съдът отхвърля всички жалби на Банев срещу сделката. В един момент "Приват турист" иска дори спиране на приватизационния договор, за да не плати неустойки, като претендира, че към имота има реституционни претенции. АП обаче не приема денационализираните земи за основание да се развали договор. Земите около къмпинг "Каваците" подобно на много такива край Созопол и Бургас са били собственост на български преселници от Тракия. След 1944 г. имотите им са национализирани, но с промените от 1989 г. те отново са им върнати. Междувременно обаче държавата е предвидила част от земите за къмпинги или курортно строителство, като те са останали в "Хелио тур-с", което е създадено след промените. През 90-те години наследниците получават земите си обратно. Те получават обратно правото на собственост малко преди държавата да продаде "Хелио тур-с", след решение, с което 120 дка реституирани терени са извадени от капитала на дружеството. Години наред обаче фирмите на Николай Банев не ги допускат до собствеността им. Сега обаче изглежда, че "Хелио тур-с" ще изгуби отново част от земите си край морето заради неплатените дългове към държавата.
Източник: Капитал (29.01.2013)

"Луфтханза техник" ще разкрие още 200 работни места в България Компанията "Луфтханза техник" планира да увеличи персонала си в България от сегашните 600 души на 800 в близките месеци. За това е бил информиран министърът на транспорта Ивайло Московски при посещението си в централата на компанията в Хамбург, съобщи пресцентърът на министерството. Компанията, която в България работи в съдружие с "Химимпорт", планира да насочи приоритетно инвестициите си в нова техника и разширяване на ремонтните халета в София. За пет години работа в България дружеството е вложило над 40 млн. евро в ремонтно-техническата база. На летище София вече функционират пет високотехнологични линии за обслужване на самолети, което позволява едновременно да се работи по шест самолета, а годишният капацитет на базата е 60 тежки ремонта, припомня пресцентърът на министерството.
Източник: Дневник (29.01.2013)

1800 пътници ще обслужва годишно пристанище Лом Пристанище Лом стана част от транспортните активи на „Химимпорт“, след като Министерският съвет го даде на концесия за срок от 35 години на „Порт инвест“. Наскоро учреденото дружество е 100% собственост на параходство „Българско речно плаване“ (БРП), част от „Химимпорт“. Решението не е изненадващо, тъй като други оферти за дунавското пристанище нямаше.Концесионерът ще инвестира 22.4 млн. лв. за целия срок на договора, като 6.7 млн. лв. от тях ще бъдат вложени през първите четири години. Фиксираната част на годишната концесионна вноска е 187.1 хил. лв. Предложението надхвърля минималните изисквания на транспортното министерство - 16 млн. лв. за срока на концесията и минимум 6.3 млн. лв. през първите четири години.В производствената програма е заложен средногодишен товарооборот от 480 хил. тона и 1800 обслужени пътници на година. „Порт инвест“ възнамерява да превърне терминал Лом в модерно международно речно пътническо пристанище с висока конкурентоспособност и отговарящо на всички международни нормативни и технически изисквания за обект от подобен вид“, се казва още в съобщението на правителствената пресслужба.
Източник: Строителство Имоти (29.01.2013)

Три компании с наградите на германската икономика в България "Луфтханза техник София", "Винтерхалдер България" и "Либхер хаусгерете Марица" са трите компании, които получиха наградата на германската икономика за 2012 г. Призът се връчва за девета година по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара. Носителите се излъчват след гласуване на дружества, които членуват в камарата. Целта е да се насърчат икономическото сътрудничество и търговските взаимоотношения между двете страни. Отличията тази година се връчват в три категории – за голямо предприятие (с над 250 служители), за малко или средно предприятие (което не е част от голямо), както и отворена категория (за проекти, организации, социален ангажимент и т.н.). Членството в камарата не е условие за попадане сред номинираните и наградените дружества. В категория "Голямо предприятие" наградата получи компанията за ремонт на въздухоплавателни средства "Луфтханза техник София", която е смесено дружество на германската Lufthansa Technik и българската "Химимпорт". През миналата година компанията реализира проект за увеличаване на капацитета си за поддръжка, ремонт и техническо обслужване на самолети от 2 на 5 места за позициониране. Инвестицията доведе до създаването на повече от 250 работни места, като бяха построени и два нови хангара на летище София. Също през 2012 г. дружеството започна и проект за изграждане на централни звена за услуги, които ще обслужват другите центрове на Lufthansa Technik в Европа. Призът в категория "Малко или средно предприятие" беше присъден на "Винтерхалдер България", която е дъщерно дружество на немската Winterhalder Selbstklebetechnik. Компанията произвежда различни продукти от технически пенопласт като самозалепващи се ленти, материали на основата на пяна, опаковъчни материали и др. Заводът й се намира в индустриалната зона край пловдивското село Радиново. През 2012 г. дружеството разшири капацитета си и увеличи броя на служителите си от 23 до 46 души. В отворената категория носител на наградата за 2012 г. е производителят на хладилна техника "Либхер хаусгерете Марица". Компанията е отличена заради дейностите си в областта на професионалното обучение и околната среда. Дружеството има изграден собствен център за професионално обучение, в който служителите му, както и заетите в други предприятия могат да бъдат обучени за конкретна професия по образец на немската дуална форма на обучение. През 2012 г. в рамките на инициативата Aktiv Green общо 450 служители на компанията и членове на техните семейства се ангажираха с почистване на отпадъците около завода, както и на зелени площи и паркове в Пловдив.
Източник: Капитал (30.01.2013)

"Луфтханза техник София", "Винтерхалдер България" и "Либхер хаусгерете Марица" са трите компании, които получиха наградата на германската икономика за 2012 г. Призът се връчва за девета година по инициатива на Германско-българската индустриално-търговска камара. Носителите се излъчват след гласуване на дружества, които членуват в камарата. Целта е да се насърчат икономическото сътрудничество и търговските взаимоотношения между двете страни. Три категории Отличията тази година се връчват в три категории – за голямо предприятие (с над 250 служители), за малко или средно предприятие (което не е част от голямо), както и отворена категория (за проекти, организации, социален ангажимент и т.н.). Членството в камарата не е условие за попадане сред номинираните и наградените дружества. В категория "Голямо предприятие" наградата получи компанията за ремонт на въздухоплавателни средства "Луфтханза техник София", която е смесено дружество на германската Lufthansa Technik и българската "Химимпорт". През миналата година компанията реализира проект за увеличаване на капацитета си за поддръжка, ремонт и техническо обслужване на самолети от 2 на 5 места за позициониране. Инвестицията доведе до създаването на повече от 250 работни места, като бяха построени и два нови хангара на летище София. Също през 2012 г. дружеството започна и проект за изграждане на централни звена за услуги, които ще обслужват другите центрове на Lufthansa Technik в Европа. Познати имена Призът в категория "Малко или средно предприятие" беше присъден на "Винтерхалдер България", която е дъщерно дружество на немската Winterhalder Selbstklebetechnik. Компанията произвежда различни продукти от технически пенопласт като самозалепващи се ленти, материали на основата на пяна, опаковъчни материали и др. Заводът й се намира в индустриалната зона край пловдивското село Радиново. През 2012 г. дружеството разшири капацитета си и увеличи броя на служителите си от 23 до 46 души. В отворената категория носител на наградата за 2012 г. е производителят на хладилна техника "Либхер хаусгерете Марица". Компанията е отличена заради дейностите си в областта на професионалното обучение и околната среда. Дружеството има изграден собствен център за професионално обучение, в който служителите му, както и заетите в други предприятия могат да бъдат обучени за конкретна професия по образец на немската дуална форма на обучение. През 2012 г. в рамките на инициативата Aktiv Green общо 450 служители на компанията и членове на техните семейства се ангажираха с почистване на отпадъците около завода, както и на зелени площи и паркове в Пловдив.
Източник: Капитал Dаily (30.01.2013)

Акциите на ПИБ и Зърнени Храни България АД продължават да поскъпват След няколкото дни покупки на акции на основните индексни компании, днес спекулантите на БФБ решиха, че е време все пак и да попродадат част от тях. Направиха го основно с акциите на ЦКБ и Химимпорт, чийто цени направиха доста добри възходящи движения от началото на годината. И двете позиции са на челните места по брой сделки, а обемите над 60 хил. бр. И при двете позиции са регистрирани леки понижения в средната цена със 0.29% и 1.78% до съответно 0.90лв и 1.49 лв. Оборотът до момента е около 580 хил. лв. Незначителна корекция се забелязва и при книжата на ФеърПлей Пропъртис АДСИЦ, отразена с понижение от 2.89% до 0.28 лв. при прехвърлени 71 хил. лота. Леко надолу са и най-ликвидните на пазара книжа на Софарма, до 2.33 лв., или стотинка по-ниско от вчера. Сред поскъпващите акции са тези на ПИБ и Зърнени Храни България АД, макар и с ниските 1.92% и 1.77% до 2.01 лв. и 0.44лв. Специално за Зърнени храни, ако покупките продължават, то ще видим 100% повишение на тези акции от началото на годината.
Източник: Money.bg (30.01.2013)

Кей след кей Това е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево Най-атрактивната концесия на транспортното министерство за последната година - за терминала за контейнери на бургаското пристанище, привлече само един кандидат. Подадената оферта за Бургас-запад е на "БМФ - Порт Бургас", което е 100% собственост на Параходство "Български морски флот". БМФ беше проватизирано на 70% през 2008 г. от германско-българския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг" за 440 млн. лв., като представител на обединението от българска страна е Кирил Домусчиев. Името на кандидата не е изненада, защото "БМФ - Порт Бургас" от началото на 2012 г. държи концесията на двата терминала за насипни товари в Бургас. Това обаче е поредната процедура на министерството на транспорта за концесия на пристанище, на която кандидатът е само един, а чуждото участие - нулево. В последните два месеца министерството отдаде на дружества, свързани с Цветан Василев, пристанище Несебър и Русе-запад, а на компания от групата "Химимпорт" - пристанището в Лом. Противно на всякаква бизнес логика единствената процедура, на която имаше няколко оферти (три на брой), беше за най-малкия обект - двете кейови места на Видин-юг. Така тенденцията е ясна - интересите на кандидатите, случайно или не, не се застъпват, а състезания няма. Ако при дунавските по-малки терминали липсата на интерес е до някаква степен обяснимо, терминалът в Бургас имаше потенциал да привлече по-голям интерес. От министерството потвърдиха това, като коментираха, че закупените документации са били повече от една, като купувачи на документи е имало и извън границите на Европейския съюз. Оттам обаче не обясниха защо в крайна сметка офертата е само една, както и на кой от кандидатите е било отказано сроковете за подаване на оферти да бъдат удължени. Искането е видно от публикуваната на сайта на ведомството кореспонденция между институцията и потенциален участник. Летвата за терминал Бургас-запад беше високо вдигната още от самото начало. Министерството постави изискването участниците да докажат общо приходи за последните три години в размер на не по-малко от 750 млн. лв., а размерът на балансовата стойност на техните активи да не е под 750 млн. лв. За сравнение, приходите на цялото държавно предприятие "Пристанище Бургас" ЕАД за 2011 г. са 34.4 млн. лв., а активите му към края на миналата година възлизат на 32.6 млн. лв. Кандидатите трябваше да са или пристанищни оператори от поне пет години, или да са се занимавали с дейност, сходна с предмета на поръчката за същия период. Допускаха се корабособственици, чартьори или мениджъри със собствени, наети и/или преотстъпени кораби. Държавата иска от спечелилия кандидат да инвестира поне 20 млн. лв. в пристанището през целия 35-годишен срок на концесията, като 9.5 млн. лв. от тях ще трябва да се вложат през първите седем години. Това изглежда нищожно на фона на задълженията на БМФ, които има към двата терминала за насипни товари (Бургас-изток-2), които спечели на концесия през 2011 г. Тогава компанията се задължи да инвестира над 100 млн. евро и да изплаща 80% от заемите на пристанището, които бяха отпуснати от японска банка за новото насипно съоръжение, предвидено за товарите на "Кремиковци". След отдаването и на терминала за контейнери за държавния оператор в Бургас, който до края на 2011 г. управляваше всичко, ще остане да работи единствено на терминал Бургас–изток- 1 (14 кейови места), където се обработват предимно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). На четири от тези места пък трябва да бъде построена пътническа гара. Или ролята на държавното дружество на пристанище Бургас става все по-малка. Така на две дози основният бизнес на пристанището минава в частни ръце. Което е вярната посока. Но неприятната част е, че обектът в Бургас можеше да привлече по-големи международни пристанищни оператори, ако министерството го беше обявило за концесия в неговата цялост, а не на части. Аргументът, че така ще има конкуренция между операторите на различните терминали, изглежда безсмислен, при положение че кандидатът и в предишната, и в сегашната процедура е един и същ. Друг минус на сегашния конкурс е, че срокът за оферти е сравнително кратък като за чужд инвеститор - за бургаския контейнерен терминал е месец и половина, а за по-малък инфраструктурен обект като този в Лом е 60 дни. Процедурата е поредната за министерството, в която състезание между участници, техните предложения за инвестиции, концесионни такси и мениджърска визия на практика няма да има. Или ако офертата на "БМФ - Порт Бургас" покрива минималните критерии към инвеститорите, скоро Министерският съвет трябва да излезе и с официалното си обявление, че терминалът има нов стопанин.
Източник: Капитал (05.02.2013)

Николай Банев ще се бори срещу злоупотребите на властта Известният приватизатор от близкото минало Николай Банев, чието име в архивите на вестниците често среща из материалите за фалирали предприятия, обяви, че ще се бори срещу злоупотреби, измами и бандити-политици чрез специален сайт – zloupotrebisvlastbg.com, който скоро трябва да заработи. В него ще бъдат събирани данни за корупция и ще се прави "анализ на престъпните действия на всички властимащи за последните 15 години", обяви самият Банев. Повод за острото недоволство и новата инициатива на Банев изглежда е факта, че загуби собствеността си върху къмпинг "Градина", след като беше продаден, заради неизпълнени ангажименти по приватизационния договор. Къмпинг "Каваци" също е в такава процедура. С драматичен патос Банев обяви, че българското общество не е свободно и е време "да се събуди". Банев припомни думите си от началото на мандата на ГЕРБ, че спечелилите изборите са бандити, а сегашното правителство налага "демократичен тоталитаризъм". По думите му кампанията в сайта не е само за интересите на неговия холдинг "АКБ Форес", а е в интерес на всички останали предприятия в държавата и противници на правителствения режим. Според Банев цялата съдебна система е прогнила и се командва от един център, каквато е била и целта на вътрешния министър. По повод лошата правораздавателна система собственикът на "Русалка" даде за пример неговото дело за къмпинг "Градина", заведено от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. То беше изгубено от Банев на всички съдебни инстанции и в резултат преди няколко месеца къмпингът беше продаден на търг, с парите от който да се покриват дълговете към АПСК. Преди дни излезе и обявление за продажба на "Каваците", поискана заради същия дълг. Собственик на имота е "Хелио тур-с", в което бяха обединени къмпинг владенията на Банев, а дълговете са на свързаното с него "Приват турист" заради неизпълнени приватизационни ангажименти. Къмпингите, както и курорта Русалка, Банев придобива в края на 90-те години. Днес Банев заяви, че не дължи нито стотинка на АПСК и е изпратил сигнал до главния прокурор за нарушения в агенцията. По думите му новият обвинител Сотир Цацаров е действал много бързо, за разлика от предшественика си Борис Велчев и чрез ВКС сигналът вече е препратен към Окръжната прокуратура в Бургас. Минималната цена искана за 35 дка от "Каваците" 1.34 млн. лв., а дългът, който АПСК търси, е над 1.7 млн. лв., частично покрити от продажбата "Градина". Банев настоява, че там има сериозни злоупотреби и посочи, че ЦКБ е финансирала без обезпечение сделката за покупката му от фирма, регистрирана дни преди това. Имотът беше купен от "Камп интернешънъл", дъщерно дружество на друг бивш приватизационен фонд - "Холдинг Нов век". Той сега се свързва със собствениците на "Химимпорт", който е мажоритарен собственик на ЦКБ. Николай Банев започва бизнеса си в началото на 90-те години с охранителна фирма, като по време на масовата приватизация чрез "АКБ Форес" изкупува множество предприятия, голяма част от които вече са затворени или в несъстоятелност. В такава процедура сега са троянският производител на електромотори "Елма" и химическият "Полимери".
Източник: Капитал (07.02.2013)

Минимален ръст за индексите на БФБ Купувачите в сряда отново имаха превес на Българската фондова борса, в резултат на което всички индекси се повишиха въпреки негативното начало на борсовата сесия, а общият оборот надмина 1 млн. лв. Макар че продължи покачването на БФБ, промяната на индексите и оборотът от търговията подсказват, че инвеститорските страсти се поуспокояват. Основният индекс SOFIX приключи сесията на ниво от 390.43 пункта, с 0.45% увеличение за деня. Слаб остана ръстът при широките измерители BG TR30 и BG40, които добавиха по около една десета от процента, съответно до 294.66 и 129.68 пункта, а секторният BG REIT остана почти без промяна. Дружествата с най-висок оборот бяха Централна кооперативна банка и "Химимпорт" - единствените с обем над 100 хил. лв. за деня. Акциите на ЦКБ поскъпнаха с 2.54%, а холдингът отбеляза нов силен ръст от 7.9%, с което акциите му стигнаха цена от 1.59 лв. за брой. Книжата на "Софарма" поевтиняха с 0.8% при по-слаба активност в сравнение с предходните дни. По позицията бяха изтъргувани почти 17 хил. акции, като затвориха при цена от 2.28 лв. за брой. Настроенията за ръст до момента явно преодоляват опитите за консолидация, свързани най-вече с прибиране на печалби от спекулантите, въпреки спада от по над процент, който отбелязаха индексите на големите западноевропейски и американски борси. В сряда БФБ пусна съобщение до медиите, в което се похвали, че оборотът на основния пазар е отбелязал 33% ръст на годишна база през януари, достигайки близо 56 млн. лв., а SOFIX се е представил по-добре от много други европейски blue-chip индекси, като реализира ръст от над 15%.
Източник: Капитал (07.02.2013)

Закрепяне на положението с продажба на активи Двоен спад на продажбите и троен ръст на загубата има "Фарин" - Добрич през миналата година, показва консолидираният отчет на дружеството. Продажбите му към края на декември са достигнали едва 10.3 млн. лв., при повече от 21 млн. година по-рано. Около половината от оборота е дошъл от продажбата на зърнобаза в с. Игнатиево, обясниха от счетоводния отдел на компанията. В резултат на слабите продажби загубата на групата е достигнала 1.5 млн. лв., почти тройно увеличение за година. Разбивка на оборота показва, че "Фарин" има едва 69 хил. лв. постъпления от продажба на продукция, при 12.5 млн. лв. за 2011 г. Почти двойно е паднал оборотът и от продажби на услуги – до 631 хил. лв. Основната дейност на компанията е търговия със селскостопанска продукция, горива, техника, производство на семена и фуражи, транспорт, сервиз на земеделски машини, производство на енергия от възобновяеми източници и застрахователно посредничество. Въпреки слабите продажби на продукция, холдингът е натрупал над 5.5 млн. лв. положителни разлики от промяна на валутни курсове. Увеличение има и на приходите от лихви и дивиденти, но като краен резултат общите постъпления са едва 16.3 млн. лв., при над 23 млн. лв. за 2011 г. За разлика от 2011 г., когато "Фарин" е имало 776 хил. лв. печалба от малцинствено участие в дружества, за миналата резултатът от това е бил 56 хил. лв. загуба. Тези печалби и загуби не влизат в нетния финансов резултат на компанията. Спадът на разходите обаче е доста по-малко, отколкото този на приходите – с 22%, до 17.8 млн. лв. Най-много са се свили разходите за материали, които от 3.35 млн. лв. са паднали на 121 хил. лв. Спад има и на парите за външни услуги и за заплати. Тъй като заемите на "Фарин" са намалели през миналата година, разходите за лихви също са паднали повече от двойно, до 1.4 млн. лв. Към края на декември дългосрочните дългове на дружеството са под 9 млн. лв., при 26.6 млн. лв. година по-рано. При тези с падеж до 12 месеца има съвсем леко увеличение до 11.6 млн. лв. "Фарин" е сред компаниите с проблемни емисии облигации – през 2006 г. дружеството издава дългови книжа за 5 млн. евро, по които силно забавяше плащания. Така в началото на декември банката-довереник по емисията ОББ обяви, че облигациите са станали предсрочно изискуеми. ОББ изиска незабавно плащане на целия дълг на стойност 4 024 892 евро. Според отчета в края на годината "Фарин" няма дълг по облигациите с падеж над 1 година, но няма и информация те да са били погасени. Компанията беше свързана с "Химимпорт" допреди около година, когато свързаната с холдинга "Зърнени храни" ООД продаде 50% от капитала на изпълнителния директор Веселин Бакърджиев. Така в момента той е собственик на 100% от дружеството.
Източник: Капитал (19.02.2013)

Оставката на правителството повлия негативно на фондовата борса. Основният борсов индекс SOFIX вчера се понижи с 2.69% до 382.7 пункта. SOFIX пада пета поредна сесия. С най-голям спад са акциите на "Химимпорт" АД (с 14% до 1.22 лв.), на ЦКБ (с 11% до 0.782 лв.), на "Булгартабак холдинг" (с 6.49% до 93.5 лв.). Около обяд със силен спад от около 9% бяха и книжата на Първа инвестиционна банка, съобщи Инвестор. Поскъпнаха акциите на "Стара планина холд" (с 2.81% до 2.699 лв.), на "М+С Хидравлик" (с 2.16% до 7 лв.), на "Каолин" (с 0.56% до 3.62 лв.) и на "Еврохолд България" (с 0.33% до 0.925 лв.). Спадът в цените на акциите на тези компании не е случаен и може да се обясни с по-консервативното отношение на инвеститорите към тях заради липсата на яснота за възможните сценарии след оставката на кабинета, считат експерти. Според Калоян Стайков от ИПИ обаче борсата винаги преекспонира подобни политически новини и ефектът върху икономиката не е съизмерим с ефекта върху борсовата търговия. "Подобни събития винаги влияят негативно на борсата, защото инвеститорите започват да се чудят накъде отиват нещата. На фона на допълнителната несигурност на външните пазари всеки вътрешен риск допълнително изнервя инвеститорите и те започват да се държат по-консервативно и да продават по-рисковите си позиции", коментира Стайков. Според него в следващите дни ще има постепенно възстановяване на борсовите индекси.
Източник: Сега (21.02.2013)

Свързана с "Химимпорт" компания пуска облигации на борсата Две нови емисии облигации ще се търгуват скоро на Българската фондова борса, стана ясно от решенията на последното заседание на Комисията за финансов надзор. Едната е за 30 млн. лв. на "Индустриален холдинг България", а другата е за 5 млн. евро на "Техноимпортекспорт". Последното дружество не е публично, а това ще бъде първото пускане на негови книжа на борсата. Проспект за емисията на "Техноимпортекспорт" все още няма публикуван. Справка във фирмените регистри показва, че емисията облигации е издадена на 10 август миналата година и падежът й е през август 2019 г. Главницата по заема ще се погасява с последните пет плащания. Компанията е свързана с един от най-големите публични холдинги - "Химимпорт", показват документи. Основният акционер в него е дружеството "Блясък", което се свързва с холдинга и седалището му е на неговия адрес. "Техноимпортекспорт" е акционер в "ЦКБ Риъл истейт фонд" и в "Пловдивска стокова борса", контролирани от "Химимпорт". До февруари 2010 г. в надзорния съвет на дружеството е бил Марин Митев, който официално представлява холдинга. Според отчета към края на 2011 г. "Техноимпортекспорт" има близо 7 млн. лв. задължения към "Химимпорт" и 110 хил. лв. към свързаното с него "Велграф асет мениджмънт". Другата одобрена от КФН емисия – на "ИХ България", тепърва ще бъде емитирана. Облигациите са конвертируеми в акции и са с падеж от 24 месеца. Досега "ИХ България" е имал няколко подобни дългови емисии. Лихвата по новата ще е 6.5% на година, а главницата ще се погасява при последното плащане. "ИХ България" е публична компания и подобно на повечето акции и неговите поевтиняха силно през последните дни – от 0.85 лв. преди седмица, последната им цена от сряда е 0.74 лв. В четвъртък сделки с тях нямаше.
Източник: Капитал (22.02.2013)

Съгласно публикувания вчера консолидиран финансов отчет, Химимпорт притежава 1.251 млрд. лв. парични средства в каса и по банковите си сметки. Справка в междинния доклад на дейността на холдинговото дружество сочи, Химимпорт е бил доста активен през 2012 г. що се отнася до покупко-продажбата на нови компании. Така например през изминалата година са закупени Татинвестбанк, където притежава 3.55% от капитала директно и 55.92 на сто чрез свое дъщерно дружество. Придобити са също така Асенова крепост и Зърнени храни България, които са част от преструктурирането на Химимпорт груп и са пряко свързани с вливането на Химимпорт груп в Зърнени храни България. Новопридобити дружества от групата са също така и Асела АД, АК Пластик АД, Петрохимтрейд, Беса тур, Тексим Трейдинг и др.
Източник: profit.bg (01.03.2013)

В битка за банковия №2 Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5. Политическата криза в страната може и засега да не се отразява на ежедневното функциониране на повечето фирми. Със сигурност обаче несигурността води до преосмисляне на стратегическите планове. Тази неяснота може да обхване и продажбата на МКБ Юнионбанк, която навлиза в решителна фаза - подаване на обвързващи оферти от потенциалните кандидат-купувачи. Със сигурност България в момента е под обектива на чуждите инвеститори тук и навън и всички ще следят дали политическите рискове няма да се материализират в понижаване на рейтинга и въобще във влошаване на условията за бизнес. При тези обстоятелства може и заинтересуваните да предпочетат да останат на изчакване или ако все пак се решат да търсят по-ниска цена. И доколкото продавачът, унгарската банка MKB, част от групата на германската Bayern LB, не е притиснат от нуждата за продажба на всяка цена, сделката ще зависи предимно от склонността на кандидатите да поемат риск. А засега, според информация на "Капитал", има поне двама твърдо желаещи - унгарската OTP Bank и Първа инвестиционна банка (ПИБ), които при това не са нови на местния пазар и съответно добре познават подводните камъни, за да се отдръпнат при първи трусове. А двубоят между тях ражда и още една интрига - ако ПИБ придобие МКБ Юнионбанк, тя има реален шанс да измести от второто място в страната ДСК - българското поделение на OTP. Според запознати с процедурата определената дата за подаване на обвързващи оферти е 5 март. Първоначално крайната дата обаче е била 25 февруари, но срокът е удължен. Причината е, че от кандидат-купувачите са поискали да се запознаят с одитираните годишни отчети на банката. Предварителните данни вече бяха публикувани от БНБ в края на януари. Източниците на "Капитал" сочат, че като предпочетени купувачи от страна на продавача се гледа на OTP и ПИБ, като засега най-голям шанс за сделка се дава на унгарската банка. Унгарците са на българския пазар от 2003 г., когато купиха Банка ДСК за 311.1 млн. евро, докато мажоритарните собственици в ПИБ са Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, които имат бизнес интереси в различни сектори от зимния туризъм до търговията с метали. Анализ на банката са правили и от Централна кооперативна банка (ЦКБ), част от групата на "Химимпорт", представители на която не бяха открити за коментар дали възнамеряват да подадат окончателна оферта. И от OTP и ПИБ не коментираха пред "Капитал" по въпроса. Упорито спрягана в банковия сектор за кандидат, проявил интерес към МКБ Юнионбанк, е и компанията "Юнион груп", собственост на Иван и Светослав Радеви. Двамата братя са основатели и бивши собственици на МКБ Юнионбанк. През 2006 г. те продадоха първоначално 60% на унгарската MKB Bank, а през 2009 г. и още 34%. Пред "Капитал" единият от собствениците на "Юнион груп" Иван Радев също отказа коментар. Още през есента на миналата година, при старта на процедурата, това бяха основните имена на потенциални заинтересувани от банката. Сред спряганите тогава бяха още и Цветелина Бориславова (собственик на БАКБ) и Societe Generale Експресбанк. В същото време обаче критичните обстоятелства в страната оставят поле за размисъл кои заинтересувани реално ще пристъпят към оферти. Още повече че промяната в собствеността не изключва и преглед на кредитния рейтинг на банката, който в момента е две степени над този на България благодарение на стабилността и вероятността за подкрепа от собственика. Още при първоначалните информации за планирана продажба говорител на MKB в Унгария посочи пред "Капитал", че банката не може да се отклони от утвърдената си практика да не коментира каквито и да било слухове на пазара. Другата интрига естествено е цената. При нормални условия практиката показва, че освен офертата като цена в крайното решение може да натежат и нефинансови параметри, които да определят избрания. Това се случи при продажбата на СИБанк на белгийската банково-застрахователна група KBC през 2007 г. Тогава продавачите (Цветелина Бориславова и Тор Бьорголфсон) предпочетоха именно KBC пред испанската La Caixa заради по-голям опит и възможности за развитие на банката, въпреки че по думите им другата оферта е била по-силна като цена, при това със съществена разлика. По принцип при банкови сделки показателно съотношение както за изгодна сделка от страна на продавача, така и за добра стойност на самата банка, е цена/нетна стойност на активите. Примери за постигнато добро такова съотношение в банковия сектор има – и при приватизацията, и при вторичната продажба на банки от последните няколко години. Сравненията обаче не са много адекватни по ред обективни обстоятелства. Сега е криза и стойността на активите само поради този факт е подценена. Също така последните сделки в сектора – за НЛБ Банка София (сега Ти Би Ай Банк), БАКБ, Тексим банк през 2011 г., на практика бяха, от една страна за малки банки, а от друга - бяха продавани под натиск за банките им майки. Собствениците на първите две от тях - словенската NLB и Allied Irish Banks бяха национализирани, а БАКБ имаше и проблемен портфейл от кредити в строителството и недвижимите имоти и спешна нужда от рефинансиране. МКБ Юнионбанк към края на 2012 г. е на печалба с 2.7 млн. лв., след като към полугодието отчете загуба от 4.7 млн. лв. Освен това годишният резултат е едва една четвърт от прогнозите във финансовия отчет за 2011 г. Активите й пък са 1.6 млрд. лв., което я поставя на 14-то място в сектора, а собственият капитал около 200 млн. лв. Банката е добре позиционирана в сегмента на малките и средни предприятия, който в момента придобива все по-голяма популярност сред кредитните институции. Разви доста активно и банкирането си на дребно за физически лица. Въпреки това е трудно да се прави сравнение с високите оценки, дадени преди кризата, в пика на кредитния бум, които при продажбата на СИБанк бяха около 3.9 пъти нетната стойност на активите й, или на ДЗИ банк, където съотношението достигна 5.
Източник: Капитал (04.03.2013)

Химимпорт АД с консолидирана печалба от близо 106 млн. лв. Дружеството Химимпорт АД регистрира печалба в размер на 105 985 хил. лв. в консолидирания си отчет към четвъртото тримесечие на 2012г. Макар и печалбата да е най-ниската за последните 6 години, размерът й си е от порядъка за дружеството. Общите приходи са в размер на 6 159 913 хил. лв. което е понижение от 11.31 % спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 11.47 % до 6 034 787 хил. лв. Нетните приходи от продажби в края на декември са в размер на 4 939 хил.лв. и представляват 0.08 % от общите приходи. Спрямо година по-рано те намаляват с 10.94 %. Формираната печалба на акция в края на периода е 0.46 лв. Собственият капитал е в размер 1 256 863 хил. лв., като спрямо същия период на миналата година се е увеличил с 2.50%. В неконсолидирания отчет на дружеството към 31 декември 2012г. бе декларирана печалба в размер на 70 812 хил. лв.
Източник: Money.bg (11.03.2013)

Местните банки продължават да се разрастват Местните банки – тези с български акционери, се оказват най-активните при привличане на депозити и отпускане на кредити. Това съответно утвърждава и нарастването на пазарните им позиции в сектора, което се наблюдава като процес още от началото на 2010 г. И през последното тримесечие на миналата година местните банки са били водещи в това отношение, става ясно от тримесечния бюлетин на БНБ "Икономически преглед". През периода октомври-декември 2012 г. местните банки са запазили основния си принос в привличането на ресурс от граждани и домакинства, посочват от централната банка. Това се наблюдава, след като през предходното тримесечие на годината те бяха формирали изцяло растежа на депозитите тогава, като са били най-активните в привличането на депозити от българския пазар (нетно нарастване с 285 млн. лв., а само депозитите от домакинства се бяха увеличили с 929 млн. лв.). И през предходния период – април-юни 2012 г., местните банки бяха направили над половината от тримесечното увеличение (980 млн. лв.) на депозитите от домакинствата тогава. В последното тримесечие на миналата година е регистрирано най-голямото увеличение на привлечените средства от домакинства – над една четвърт от общия годишен растеж, посочват от БНБ. Увеличението е с 1.2 млрд. лв или 3.3%. Така от една страна се засилва ролята на депозитите от населението, които в края на годината формират 50.7% от всички привлечени средства, а от друга - банките намаляват зависимостта си от външно финансиране. За кредитните институции с български акционери местният пазар сега, в условията на криза, е основен и почти единствен източник на финансиране поради липсата на банки майки в Европа. Макар че и сред тези със западни централи има такива, за които т. нар. банки-майки са по-скоро "мащехи", както се изразяват в сектора шеговито, заради високата цена, на която им предоставят финансов ресурс. Положителен резултат от устойчивия ръст на депозитите на ниво банкова система е благоприятното повлияване на коефициента кредити/привлечени средства. В края на миналата година той вече е под сто процента – 99.8%, след като беше достигнало близо 115%. По-големите и активни банки с местни собственици, които са и в топ десет по размер на активите според класификацията на БНБ (която няма оценъчен характер - бел. ред.), към края на миналата година са ПИБ (трета), Корпоративна търговска банка (шеста), Централна кооперативна банка (девета). Те са и сред т. нар. системно важни банки, именно защото са в топ десет според размера на активите. Други като Инвестбанк, БАКБ, Тексимбанк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", в която е и ЦКБ) и Интернешънъл асет банк са с малък пазарен дял. Освен в привличането на депозити, местните банки се оказват и в епицентъра на кредитирането, поне през последното тримесечие на миналата година. В изданието на БНБ се посочва, че в сравнение с предходното тримесечие кредитната активност се е засилила главно под влияние на местните институции. В по-малка степен принос са имали европейските дъщерни банки. През последните години в кризата местните банки финансираха по-големи единични проекти или сделки в корпоративния сектор тук, което доведе до ръст в кредитните им портфейли и съответно активите, докато дъщерните поделения на европейските банкови групи по-скоро следват политиката на централите да отпускат по-малко или почти никакви кредити. Всъщност ръстът на дела на местните банки идва основно от трите по-големи кредитни институции сред тях – ПИБ, ЦКБ и КТБ. Местните банки продължават и да увеличават пазарната си позиция в сектора, което е логичен резултат от разрастването на активите и пасивите им. В края на миналата година пазарният им дял е бил 26.4%. В същото време пазарният дял на дъщерните банки от Европейския съюз е продължил да намалява, като в края на годината е бил 65.3%. Тази тенденция се наблюдава от началото на 2010 г. За три години – от края на 2009 г., когато делът на местните банки е бил 16%, те са увеличили пазарните си позиции на практика с 65 на сто, а дъщерните поделения са се свили с 15 процента. Останалият малък дял до 100% се държи от клонове на банки от ЕС (6.1% към края на миналата година) и банки извън съюза (0.7%). Продължаващото три години плавно разместване на основните пластове на пазара в крайна сметка води и до изменение в позицията на петте най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ПИБ, ОББ, Райфайзенбанк). Техният дял на пазара през последното тримесечие на миналата година се е понижил от 51% на 49.5%.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Пенсионните фондове: Доходност от чужбина и от близки компании Средно по 6-7% е доходността на пенсионните фондове за последната година. Нито една схема няма загуба от инвестициите си за 12-те месеца до края на март, но при някои резултатите са доста под средните за сектора. Най-лошо се представя професионалният фонд на "Топлина", който не е успял да надмине 4% доходност за 12 месеца, а универсалният му е стигнал едва до тази граница. Средният резултат на универсалните схеми е 6.33% и е най-ниският сред трите вида пенсионни фондове. Този вид са задължителни за родените след 1959 г., професионалните са за ранна пенсия на работещите при тежки условия, а доброволните са за всички, които искат да правят допълнителни осигурителни вноски. При последните средният резултат в края на март надминава 7%. Те имат най-малко ограничения за инвестициите си и при ръст на фондовите пазари показват много добри резултати, макар че заради кризата портфейлите им бяха сериозно променени. И при трите вида осигурителни фондове най-висока доходност имат "Съгласие", в което основен акционер е публичният холдинг "Химимпорт". Данните на Комисията за финансов надзор към края на миналата година показват, че рискът при инвестициите на фондовете на "Съгласие" е малко над средния, измерен чрез стандартно отклонение. Това е показател, който показва с колко може да се колебае доходността на даден фонд – процентът показва отклонението ? нагоре и надолу. В края на миналата година с най-голямо отклонение са били фондовете на "Бъдеще", който дълго време беше сред най-рисково инвестиращите. От около година компанията смени собствеността си, а с това беше променена и инвестиционната политика на осигурителните ? схеми. Рискът като цяло намаля, а доходността им се стабилизира – преди това те отбелязваха големи ръстове и големи загуби. Справка в отчетите за вложенията обаче показва, че в края на миналата година фондовете на "Бъдеще" имат инвестиции в непряко свързани лица. Официално пенсионното дружество е собственост на данъчния адвокат Тодор Табаков чрез фирмата му "Медианет", но индиректни връзки сочат към "Еврохолд България". Освен тях адресът на "Бъдеще" е в централата на холдинга. Една от най-големите инвестиции в дялови ценни книжа на универсалния и на професионалния пенсионен фонд са в акции на "Еврохолд", а професионалният и доброволният са вложили доста значителна част от активите си в производителя на медицински консумативи "Етропал" и на пластмасови изделия "Формопласт". Последните формално нямат общо с "Еврохолд", след като холдингът продаде дела си в тях, но непряко той продължава да е свързан с новите собственици. Инвестициите в свързани лица не са нещо ново и за двете пенсионни дружества, контролирани от "Химимпорт" - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила". Голяма част от вложенията им са в близки до групата дружества, като сред малкото им външни инвестиции са в електроразпределителните "ЧЕЗ Електро България" и "ЧЕЗ Разпределение България". Вложения в тях имат и други фондове, като при "Доверие" и за трите вида схеми делът на двете ЕРП е най-големият в портфейла от акции и дялове. Справките показват още, че "Доверие" и особено "Алианц България", "ДСК-Родина" и Ай Ен Джи държат значителна част от портфейлите си в чужди ценни книжа. Най-силно се забелязва това при "Алианц" - за всеки от фондовете му най-голям дял от акции и дялове имат чуждестранни компании и инвестиционни схеми. При "ДСК-Родина" положението е почти същото, като единственото изключение е "Енерго-про мрежи" - в електроразпределителното дружество професионалният фонд на компанията е вложил 3% от активите, които управлява. Като цяло няма пряка връзка между постигнатата доходност на пенсионни схеми и разпределението между български и чужди инвестиции. Резултатите на задължителните професионални и универсални фондове на "Алианц" и Ай Ен Джи са сходни с тези на "ЦКБ-Сила", макар последното да има коренно различна инвестиционна политика. Рискът на неговите фондове обаче е по-висок от този на другите две компании, които залагат повече на външни пазари.
Източник: Капитал (02.04.2013)

КЗК допусна концесията на пристанище Лом Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) позволи сключването на договора за концесия на пристанищния терминал в Лом с компанията „Порт инвест“. Дружеството е собственост на „Параходство Българско речно плаване“, което пък се контролира от „Българска корабна компания“. Зад тази компания стои „Химимпорт“, отбелязват от регулатора. Част от дейността на „Химпорт“ е извършване на морски и речен транспорт, което наложи и проверката от страна на антимонополното ведомство дали предстоящата концесия няма да наруши конкуренцията в сектора на превоза на товари. Изготвеният анализ обаче показва, че „не е във възможностите на един участник на пазара на пристанищни услуги да ограничи достъпа на своите конкуренти до пазара на превоз на товари, нито са налице доказателства за такова поведение от страна на някой от участниците в сделката на пазара“. Интересното в случая е, че решението на комисията е било взето още на 13 март, но беше публикувано днес на сайта на ведомството. От КЗК допълват, че след реализацията на договора за концесията „Химимпорт“ ще притежава пазарен дял в размер на 11,3% от товарооборота по речните пристанища в българския участък на река Дунав. Това няма да позволи на компанията да влияе върху условията на конкуренция и още по-малко да ограничи достъпа на конкуренти до пазара надолу по веригата - на превоз на товари, смятат от КЗК. Пристанището в Лом е второто по големина в българския участък на Дунав след това в Русе. През 2012 година то реализира печалба в размер на 100 хил. лева. Припомняме, че с решение на Министерския съвет от 23 януари портът в Лом беше отдаден на концесия на „Порт инвест“. Концесионерът трябва да реализира инвестиции в размер на 22,4 млн. лева през следващите 35 години.
Източник: Инвестор.БГ (03.04.2013)

Комисията за защита на конкуренцията разреши сключването на договора за концесия на пристанище Лом с "Порт инвест". Фирмата е собственост на Параходство "Българско речно плаване", което се контролира от "Химимпорт". Холдингът се занимава с морски и речен транспорт, което наложи проверката на КЗК. Според анализа на КЗК "не е във възможностите на един участник на пазара на пристанищни услуги да ограничи достъпа на своите конкуренти... нито са налице доказателства за такова поведение". В КЗК изчислили, че след подписване на договора "Химимпорт" ще притежава не повече от 11,3% пазарен дял от товарооборота на речните ни пристанища. С решение на МС от януари порт Лом беше даден на концесия на "Порт инвест", която трябва да инвестира 22,4 млн. лв.
Източник: Стандарт (03.04.2013)

Поредно разместване в частното здравно осигуряване Новите финансови изисквания за здравноосигурителните компании са на път да доведат до поредно разместване на пазара. Това става ясно от публикувана от Комисията за защита на конкуренцията информация за открито производство за концентрация между "ЦКБ - Здраве", която е част от групата на "Химимпорт", и здравния фонд "Хипократ", който също се свързва с холдинга. Сливането на двете компании е заради приетите през 2012 г. промени в Кодекса за застраховането, потвърди за "Капитал Daily" председателят на Съвета на директорите на "ЦКБ - Здраве" Милен Марков. "Трябва да имаме процедура за прелицензиране и вариантът е да се влеят двете дружества", посочи той. По думите му в момента все още се обсъжда каква да е конкретната формула за концентрацията, като са възможни и двата варианта на вливане. Все пак по-вероятно е вливането на "ЦКБ - Здраве" в "Хипократ", а не обратното, пояснява Марков. Дори и след сливането новото дружество ще трябва да се прелицензира като застраховател. Друга възможна опция е вливането в някоя от застрахователните компании от групата на "Химимпорт" – общозастрахователната "Армеец" или животозастрахователните "Съгласие" и "ЦКБ - Живот". Според Марков обаче тази възможност е малко вероятна. През август 2012 г. бяха приети нови правила за дейността на здравноосигурителните дружества, според които в срок от една година компаниите от сектора трябва да подадат в Комисията за финансов надзор документи за нов лиценз за застрахователна дейност. Получаването му е обвързано с покриването на по-високи условия, сред които увеличаване на минималния капитал от 2 млн. лв. на 4.6 млн. лв., по-стриктни правила за отчитане и надзор, както и по-строг контрол върху акционерите. Новите правила трябва да влязат в сила от началото на август 2013 г. Намерения за преструктуриране на дейността си вече обявиха от "ДЗИ - Здравно осигуряване", които се вливат в животозастрахователната компания на едноименната група, както и от "Дженерали Закрила", които предвиждат вливане в "Дженерали Застраховане". От "Булстрад Здраве" също съобщиха, че планират вливане в някое от застрахователните дружества на "Виена иншурънс груп" в България.
Източник: Капитал (04.04.2013)

Компании около "Химимпорт" са най-търгуваните на борсата Акции на дружества, свързани с "Химимпорт", включително самият холдинг, са били най-търгуваните на Българската фондова борса в първото тримесечие на годината. Общият оборот от сделки обаче е силно намалял, макар като бройка те да са нараснали, показват данни на пазарния оператор. За времето от януари до март на регулирания пазар са били изтъргувани ценни книжа за общо 242.7 млн. лв. при близо 450 млн. лв. оборот в последното тримесечие на миналата година. Броят на сделките обаче е нараснал от 18 хил. към края на декември до над 26 хил. към март. Трите компании с най-много сключени сделки са Централна кооперативна банка, "Химимпорт" и "Зърнени храни България". Банката и зърненият холдинг са част от структурата на "Химимпорт". Едва на четвърта позиция е "Софарма", следвана от фонда за земеделска земя "Адванс терафонд". При всички останали компании сключените сделки за първото тримесечие са били по-малко от 1000. С най-висок оборот обаче е Корпоративна търговска банка (КТБ), която иначе е от по-слабо ликвидните дружества и има едва 221 сделки за трите месеца. Високата стойност на изтъргуваните й акции – почти 99 млн. лв. от януари до март, се дължи до голяма степен на няколко сделки, с които бяха прехвърлени близо 19% от капитала на КТБ. Най-голямата сделка беше на 24 март, когато ТЦ-ИМЕ продаде целия си дял от 9.9% срещу 54.4 млн. лв. на офшорката DEWA International. Друга компания, свързана с КТБ, се нарежда на трета позиция по оборот – фондът за земя "Агро финанс", с търговия за малко над 16 млн. лв., който обаче е извън топ 30 по брой сключени сделки. С акциите на фармацевтичната "Софарма" има 17.6 млн. лв. оборот, двойно повече, отколкото в последното тримесечие на миналата година. Справка в борсата показва, че най-голямата сделка с нейни акции през периода е била на 21 март, когато са изтъргувани над 4 млн. книжа при цени от 2.05 лв. до 2.11 лв. Като инвестиционен посредник КТБ е направила и най-голяма част от оборота – 250 млн. лв., следвана от "Първа ФБК" и "Кепитъл инвест", всеки с десет пъти по-малка стойност на направените транзакции. По брой сделки без промяна първенството се държи от "Карол", "Елана трейдинг" и "Бенчмарк финанс".
Източник: Капитал (08.04.2013)

Зърнени храни България и Адванс Терафонд АДСИЦ са най-ликвидните компании на Българска фондова борса през март, става ясно от месечния бюлетин на борсата. По двете позиции са сключени съответно 403 и 309 сделки. Активността при двете компании може да се обясни с добавянето на Зърнени храни България към основния индикатор SOFIX, както и обявените намерения от страна на Адванс Терафонд АДСИЦ да разпредели по 0.49 лв. дивидент на акция. В челото по ликвидност са още Централна кооперативна банка, Химимпорт и Софарма. Основният индекс на БФБ - SOFIX нарасна с 0.59% през март, докато по-широкият и с равни тегла индекс BG TR30 спадна с 0.11%.
Източник: profit.bg (08.04.2013)

За разлика от големите шефове от чужбина, които управляват трите ЕРП-та, повечето от подчинените им ръководители на тези дружества не са си спестили подаването на имотните декларации. Най-любопитни данни от тях има в документа на председателя на Управителния съвет на "Енерго-Про Продажби" Пламен Стефанов. Той е декларирал, че притежава акции и дялове в общо 29 дружества. Повечето са известни имена в български бизнес, като например "Химимпорт", ПИБ, "Каолин", "Софарма", "Монбат", "Трейс" и др. В същото време обаче Стефанов има и акции в позакъсали дружества през последните години като "Кремиковци" и "Химко". Всички ценни книжа той е придобил срещу общо 12 560 лв. Освен това шефът на "Енерго-Про" и жена му притежават още по един апартамент в София и Пазарджик, а в банките имат депозити за общо 92 хил. лв. От шефовете в ЧЕЗ с най-добро имотно състояние може да се похвали Кремена Стоянова от Управителния съвет на "ЧЕЗ Електро". Тя има влогове в лева, долари и евро за общо 285 хил. лв. Притежава и 2 апартамента в София, а в декларацията й е записано и че чака вземане по предварителен договор за покупка на имот в размер на 85 079 лв.
Източник: Стандарт (12.04.2013)

Ангел Джалъзов, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на 0.25 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 31 март 2011 г. до 29 март 2013 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 0.57 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 3.25 на сто, а за ППФ съответно е 3.57 на сто. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд, информират от Комисията за финансов надзор. Но кои са фондовете с най-висока доходност? Справка на Profit.bg сочи, че сред универсалните пенсионни фондове с най-добра доходност за горепосочения период е УПФ Съгласие (5.18%), собственост на Химимпорт АД. Следват УПФ Пенсионноосигурителен институт с 4.64 на сто и ЦКБ-Сила с 4.45%. При професионалните пенсионни фондове, начело отново е Съгласие с 5.41 на сто, изпреварил другия фонд, чиято собственост се държи от Химимпорт – ЦКБ Сила и др. Фондовете на ПОК Доверие, държащи между 31 и 33% от пазара, съответно при професионалните и универсалните фондове, са постигнали 2.90 и 2.83 на сто доход. С 6.3% доходност за последния 24-месечен период начело при доброволните пенсионни фондове е Съгласие. Следват Топлина и ЦКБ Сила със съответно 4.75 и 4.17 на сто.
Източник: profit.bg (18.04.2013)

Investor on Air Само за броени дни бяха сключени две ключови сделки на онлайн медийния пазар. След като в петък "Дарик нюз" съобщи, че е придобила "Нет инфо" (срещу 12 млн. евро по неофициална информация), в понеделник интернет групата "Инвестор.БГ" също се сдоби с нов мажоритарен собственик. Продажбата стана през борсата, където се търгуват акциите на дружеството. В няколко сделки свързаната със собствениците на "Химимпорт" медийна компания "България он ер" придоби 88.5% от акциите на "Инвестор.БГ" срещу 16 млн. лв. Прехвърлени са над 1.28 млн. акции на средна цена 12.49 лева. По този начин пазарната капитализация на компанията достигна 18 млн. лв. при приходи за 2012 г. от 4.2 млн. лв., печалба от 460 хил. лв. и липса на дългове. Това означава, че купувачът оценява доста щедро групата - близо четири пъти приходите й за миналата година и над 30 пъти нетната й печалба, и очаква сериозен ръст от нея през следващите години. Оценките на купувача пък са показали, че ще им е по-изгодно да вземат готов проект, отколкото да развиват свой. Сделката повиши цената на книжата на "Инвестор.БГ" само вчера с 8.7%. От началото на март досега стойността им се е удвоила. Това повдигаше доста въпросителни сред участници на пазара - а именно какво задвижи толкова рязко акциите на компанията нагоре при липса на значими новини около нея и при фондов пазар, който е в абсолютна летаргия. Официално данни за преговори с потенциален купувач до сключването на сделката нямаше. Новият собственик смята да изкупи и останалите акции и вече е внесъл търгово предложение към останалите акционери в Комисията за финансов надзор Наясно сме, че днешният свят информационно се проектира в интернет, ние направихме анализ и независимо че щяхме да инвестираме по-малко средства в наш проект, решихме да предприемем тази стъпка (купуването на "Инвестор.БГ" - бел. ред.)." Това заяви Виктория Миткова, изпълнителен директор на "България он ер", в интервю за investor.bg, с което всъщност официално обяви, че те са купувачът на медията. Подобни слухове се появиха и в края на миналата седмица. В интервюто Миткова допълва: "Нашият проект щеше да е с по-малка инвестиция, но щеше да се нуждае от период от три до пет години за развитие, а ние търсим незабавен ефект за медийната група." "България он ер" е част от групата на "Химимпорт" и включва едноименни телевизия, радио, интернет сайт и списание. Телевизията работи на честотите на бившата "М-Сат", а радиото - на "Алфа радио". Последните две години групата се разви изключително нишово в областта на бизнес новините и анализите, като си сътрудничи и с Bloomberg за съдържание. Затова придобиването на "Инвестор.БГ" изглежда напълно логично на фона на бизнес фокуса на "България он ер". Един от основните плюсове на "Инвестор.БГ" е именно сайтът им за финансова информация. Така чрез синергията от придобиването ще увеличи бързо присъствието на "България он ер" онлайн като бизнес медия. За момента се предвиждат промени на управленско ниво с цел да се обединят усилията на двата екипа. Идеята е телевизията и сайтовете да бъдат развивани като отделни брандове и ще запазят своя облик и специфична насоченост. Те обаче ще могат да споделят съдържание помежду си. "Част от борсовата информация в телевизията и радио Bulgaria оn Air ще бъде развивана от Investor.bg без противоречие с договора ни с Bloomberg. Част от новинарския поток ще бъде обменян между телевизията и Днес.бг. Също така екипът на "Инвестор" ще развива сайтовете на медийната група. За нас е много важно синергията да заработи в много кратък срок", пояснява оше Миткова. Придобиването на компанията представлява дузина сделки с множеството акционери в "Инвестор.БГ". Най-голям дял в компанията досега имаха влезлият през 2009 г. дялов инвестотир 3TS Cisco Growth Fund, който притежава 21% от капитала. Другите по-големи акционери са основателят и настоящ изпълнителен директор на компанията Любомир Леков, който отказа коментар по сделката, със своите 13.5%. Почти толкова има и финансистът Николай Мартинов. Малък дял притежава и доскорошният изпълнителен директор Стюарт Тил, който наскоро се оттегли от ръководството на компанията. В портфолиото на дружеството влизат около 16 сайта. Сред тях освен сайта за финансово-икономически новини investor.bg влизат още новинарският dnes.bg, спортният gol.bg, автомобилният automedia.bg, дамският az-jenata.bg, детският az-deteto.bg, tialoto.bg, imoti.net, start.bg, ludimladi.bg, тийнейджърският teenproblem.bg, обяви за работа rabota.bg, puls.bg, snimka.bg, blog.bg и сайт за запознанства aha.bg. Част от тях бяха купени от компанията през 2011 г. Тогава "Инвестор.БГ" купи имотния сайт imoti.net и придоби "Аз медия" ЕООД, която държеше интернет страниците az-jenata.bg, az-deteto.bg и ludimladi.bg, за общо 910 хил. лева. Най-посещаваната страница от групата "Инвестор.БГ" е dnes.bg – той е на 15-о място сред българските сайтове с 652 хил. уникални посетители през март, показват данните на изследователската компания Gemius. След него е blog.bg, който е на 25-о място с 504 хил. посетители, следван от start.bg, който е 28-и с 448 хил. потребители. Самият investor.bg е на 56-о място с 274 хил. уникални посетители, регистрирани през март. През изминалата година "Инвестор.БГ" се раздели с част от онлайн активите си. През април 2012 г. компанията продаде мажоритарния дял от 80% на сайта NasamNatam.com за около 250 хил. лева, който купи през 2008 г. за 3 хил. лева. В края на същата година се раздели и с 25% от сайта за запознанства aha.bg за 200 хил. евро. Това даде обща оценка на сайта от 800 хил. евро. През септември компанията продаде и 51% от "Трибио", като прехвърлянето стана чрез приемане на нов съдружник и увеличение на капитала. В "Трибио" бяха прехвърлени сайтът за групово пазаруване Niesme.bg. И ако обобщим тенденцията, която чертаят двете сделки от последните дни, тя е, че пазарът върви към консолидация. Местни интернет компании придобиват конкуренти, при това на високи цени. А два чужди инвеститора решават да излязат от българските си онлайн вложения.
Източник: Капитал (23.04.2013)

"Булгартабак" оглави K50 на публичните компании "Булгартабак холдинг" оглави класацията "К50 на публичните дружества в България. На второ място е дългогодишният доскоро лидер - фармацевтичната "Софарма". Това е седмата поред класация, която е наследник на "Дневник 100". През тази година обаче дружествата са обединени в общ ранк и са само 50. В предходните издания те бяха разделени на малки и големи според капитализацията и едва след това класирани. "Преценихме, че класирането на 100 компании, дори и разделени по капитализации, е твърде много за слаб пазар, какъвто е българският през последните години. Запазваме си правото при възстановяването му отново да върнем стария формат на К50", коментират авторите на класацията. Специалното издание К50 ще излезе на 9 май заедно. Правене на класация на публичните компании обаче се оказва все по-трудно. Причината не е нова - фондовият пазар продължи да е в тежка криза и през 2012 г. В същото време инвестиционната среда в България се влошава все повече, което държи настрани чуждите инвеститори и ограничава инвестиционните намерения на компаниите. В резултат на това българската борса остава неатрактивна както за старите, така и за новите инвеститори. Затова и сделките продължават да намаляват, капитализациите също. Все пак положителното събитие, с което може да се запомни миналата година, е приватизацията на държавните миноритарни дялове в дружествата на ЧЕЗ и "Енерго-про" (бивш Е.ОN) през борсата. Приемането на публичния статут ги вкара директно в класацията, а някои от тях са на предни позиции. Като цяло на челните места има предимно познати имена, които са ги заемали и предишните години, като "Монбат", "Химимпорт", "Еврохолд България". Класацията К50 очертава обаче не само картината на фондовия пазар, но и тази в икономиката. Резултатите на публичните дружества може да се считат за барометър за целия бизнес - а той показва, че засега корпоративният сектор остава притиснат от кризата, високите цени на суровините и енергийните ресурси - основно природния газ. В такава среда всяка компания намира свой начин за спасение. За съжаление обаче са малко дружествата от К50, които успяват да повишат и приходите, и печалбите си. В много случаи там, където има ръст на продажбите, маржовете се свиват заради по-големи разходи. По отношение на секторите - след съвземането през 2011 г. машиностроенето отново губи позиции през миналата година, като малщко компании успяват да повишат продажбите си. Добре се представя химическият и фармацевтичният сектор. Земеделието също е сред топ отраслите, който засега показва, че се справя добре в кризата. Не същото обаче може да се каже за имотите. К50 представя и някои от най-добрите дружества със специална инвестиционна цел, като там лидер е дружество, специализирано в инвестиции в земеделска земя. Класирани са и дружествата с най-добро корпоративно управление. За съжаление там нещата не се подобряват, напротив - пазарните участници все по-трудно изброяват по 10 дружества за пример в доброто управление. А това е жалко, защото мениджърите и мажоритарните собственици трудно проумяват, че в криза или не, прозрачното управление и равнопоставено отношение спрямо малките акционери може само да им помогне, вместо да им навреди.
Източник: Капитал (07.05.2013)

И "Уеб медия груп" е с нов собственик Разместването на пластовете в медийния бизнес продължава - президентът на "МАГ адвъртайзинг" Красен Кралев купи 87% от "Уеб медия груп" през фондовата борса. Изтъргувани са 1.23 млн. акции от капитала на "Уеб медия груп" - първо 708 хил., а после - още 523 400, на цена от 1.20 лв. Това е ръст от внушителните близо 500% в сравнение с последната цена на търговия с книжата на дружеството. В резултат пазарната му капитализация се е покачила до 1.7 млн. лв. Това е третото придобиване в сектора на интернет базираните медии само за последните три седмици - на 19 април "Дарик нюз" обяви, че купува "Нетинфо", а по-миналия понеделник свързаната с "Химимпорт" медийна група Bulgaria On Air придоби през борсата близо 90% от "Инвестор.бг" АД. Пред "Дневник" Кралев коментира, че от дълго време е разглеждал възможностите за разширяване на онлайн бизнеса си. "Със сайтовете от портфолиото на "Уеб медия груп" се допълваме и мисля, че синергията ще бъде перфектна", заяви той. Чрез "Алтернатив медия груп" той притежава десет сайта, сред които "България утре" и шест регионални новинарски сайта с подобни имена - sofiautre.bg, varnautre.bg, burgasutre.bg, plovdivutre.bg, starazagorautre.bg и dobrichutre.bg. Кралев каза, че преди е водил разговори и за покупка на dir.bg, но цената е била висока. "Уеб медия груп" е създадена през 2005 г., а две години по-късно стана втората медийна интернет компания, листната на фондовата борса, след "Инвестор.бг". Финансовите й резултати за първото тримесечие се влошават, като загубата е 88 хил. лв. (при 66 хил. лв. година по-рано) и приходи от продажби 51 хил. лв. - намаление с 35% на годишна база. Дружеството притежава сайтовете news.bg, topsport.bg, money.bg и др. Основните акционери в "Уеб медия груп" към 31 март 2013 г. са "Брилянтни автомобили" ООД с 49.86% и "Алфа асетс" с 35.44%.
Източник: Капитал (07.05.2013)

Химимпорт" АД взима на концесия пристанище Никопол Параходство Българско речно плаване”, част от групата "Химимпорт" АД, е определно за концесионер на пристанищен терминал Никопол. Това реши Министерския съвет, съобщиха от пресслужбата на кабинета. Офертата на дружеството, предложението и обвързващото предложение към нея отговарят на изискванията на Закона за концесиите, Правилника за прилагането му, както и на посочените в документацията за участие критерии, уточняват от Министерски съвет. Предишното правителство взе решение за отдаването на порт Никопол на концесия в края на ноември миналата година. Мотив за това бе да се осигурят необходимите финансови средства за реконструкция и модернизация на пристанищната инфраструктура и ще се повиши качеството на предоставяните услуги, като едновременно с това да се осигурят приходи за държавата от концесионни плащания. С офертата участникът предлага размер на фиксирана част на годишното концесионно плащане в размер на 30 хил. лева (без ДДС) и променлива част в размер на 3 на сто от общия размер на нетните приходи от всички дейности. Инвестициите, които ще бъдат направени от „Параходство Българско речно плаване” АД за управление, поддържане, частична реконструкция, частична рехабилитация или ремонт, са за 57 600 лв., което надхвърля с 32,6 хил. лв. определения минимален праг. Припомняме, че през януари тази година групата "Химимпорт" взе на концесия и терминал Лом.
Източник: Инвестор.БГ (07.05.2013)

"Дир.БГ" ще опита отново да набере пари от борсата Втори опит за увеличение на капитала през фондовата борса ще направи "Дир.БГ". Интернет компанията смята да издаде близо 1.53 млн. нови акции, с което може да набере почти 3 млн. лв. от настоящи и нови инвеститори, ако всички книжа бъдат записани. Предишното предлагане беше успешно на 13% - такава част от планираните приходи бяха набрани, с което компанията прие публичния статут. Все още не е ясно за какво точно ще се използват средствата от сегашното увеличение на капитала, както и дали чрез него ще се привлече нов инвеститор, макар и с миноритарен дял. Последния месец в медийното онлайн пространство станаха три сделки - "Нет инфо" вече е собственост на "Дарик нюз" и Радосвет Радев, "Инвестор.Бг" е в групата на "Химимпорт", а "Уеб медиа груп" е в ръцете на Красен Кралев. Изпълнителният директор и основен акционер в "Дир.БГ" Владимир Жеглов коментира, че не може да коментира каквато и да било информация преди официалното публикуване на проспекта за публичното предлагане. Директорът за връзки с инвеститорите на "Дир.БГ" Владимир Георгиев каза през "Капитал Daily", че сега няма достатъчно време, за да ни обясни и не отговори кога точно ще се публикува проспекта. Той беше одобрен от Комисията за финансов надзор на 25 април. Предлагането ще е публично, на борсата, а всички досегашни акционери ще получат права, с които да запишат от новите акции, след плащането на емисионната им стойност. За една акция тя е 1.91 лв. при номинал 1 лв. Последната борсова цена на акциите на "Дир.БГ" е 1.78 лв. Бъдещото увеличение на капитала е с доста по-ниски емисионни цени от тези на първичното публично предлагане на дружеството в началото на миналата година, когато новите книжа бяха пласирани при 2.70 лв., минималната граница, заложена при продажбата им, горната беше 3.30 лв. Дори и при по-ниската цена интернет компанията успя да продаде едва 13% от планираните приходи, или 202 хил. лв. Макар и с по-малък успех, първичното публично предлагане на "Дир.БГ" беше първото успешно за две години назад на фона на тежката криза, която е налегнала капиталовия пазар. Сегашното ще се смята за успешно, ако бъдат записани поне 1.38 млн. нови книжа., т.е. ако бъдат набрани поне 2.6 млн. лв. Основните акционери в "Дир.БГ" са "Дир.БГ холдинг" с 97.73%, останалите са собственост на различни дребни акционери. Това означава, че успехът на увеличението ще зависи най-вече от основния собственик "Дир.БГ холдинг". Едноличен акционер в него е Жеглов. При пласирането на акциите миналата година половината от закупените отидоха в медиа агенцията "Аргент 2002", с което участието й в общия капитал беше 0.78%. Ако досегашен акционер в дружеството не иска да участва в увеличението на капитала, той може да продаде правата си на фондовата борса, съответно там могат да си купят права и тези, които искат да участват, но досега не са притежавали акции на публичната компания. Точните дати за увеличението ще бъдат обявени допълнително. Търговията с книжата на "Дир.БГ" не е особено активна и последните сделки са от 25 април, когато са прехвърлени 5 книжа.
Източник: Капитал (09.05.2013)

Консолидираната печалба на Химимпорт се понижава с 13% до 33.05 милиона лева за първото тримесечие, на фона на 38.01 милиона лева година по-рано, показва отчетът на холдинга, изнесен на сайта на борсата. Приходите на холдинга се повишават с 5.9% до 186.1 милиона лева, в сравнение с 175.7 милиона лева година по-рано. С 6.5% се повишават обаче разходите на холдинга до 182.58 милиона лева, като по-големият ръст на разходите изяжда част от печалбата. Акциите на Химимпорт са едни от най-ликвидните позиции на борсата, като регистрираха значителен ръст от края на миналата година. За последните шест месеца книжата на холдинга поскъпнаха със 101.6%, като са една от най-повишилите се позиции от индекса на сините чипове SOFIX.
Източник: profit.bg (31.05.2013)

Корпоративен сезон: Спасители в чужбина Все по-силно пренасочване към чуждите пазари и продължаваща стагнация на вътрешния. Това показват консолидираните отчети за първото тримесечие, публикувани от холдинговите дружества, търгувани на Българската фондова борса. Като цяло няма ясна тенденция към намаление на приходите, но пък и към увеличение - приблизително еднаква част имат спад и ръст в продажбите. Всъщност тази разнопосочна тенденция не е от вчера - тя се наложи през последните години на криза, в които всяка компания се справяше по свой начин и беше засегната по различен от кризата. Въпреки че доста компании се насочват към нови пазари, именно износът е и причина при някои от тях да има застой. Това е разбираемо, тъй като в момента сме свидетели на ново забавяне на европейската икономика. Малко приятни изненади "Резултатите са около очакванията, на пръстите на едната ръка се броят приятните изненади", коментира публикуваните отчети Гено Тонев, портфолио мениджър в "Юг маркет фонд мениджмънт". Той посочи, че за второто тримесечие не би залагал на големи надежди, особено в сектори, изложени пряко на икономически рискове извън България. "Икономиката в Европа не върви добре", отбеляза Тонев. Той посочи, че е негативно настроен и за компаниите, които работят основно в страната, защото икономическата активност тук остава слаба. По негово мнение събитията в Турция едва ли биха имали сериозно влияние върху българските публични компании, тъй като малка част от тях имат някакви отношения с турски партньори. Износ и само износ От докладите за дейността става ясно, че все повече компании планират да се насочат към външни пазари и да залагат на износ за сметка на българския. В същото време това е един факторите, които продължават да влияят добре на много дружества, които от години са се ориентирали основно към експорт. Сред тях е производителят на акумулатори "Монбат", чиито пазари обаче малко са се променили в последните години. Данните показват, че само за първото тримесечие приходите от износ са надминали 60 млн. лв. и едва 4.4 млн. лв. са от България. Тъй като компанията изнася над 90% от продукцията си, ръст зад граница означава и увеличение на общите постъпления – през първото тримесечие то е над 40% спрямо същия период на миналата година. Сега основният пазар за "Монбат" е Гърция, с над 15% дял от експортните приходи, следвана от Полша, Франция и Турция. "Соларпро холдинг", който се занимава с производство и инвестиции в зелена енергия и управление на соларни паркове, посочва отново, че ръководството му продължава да работи активно за навлизане на нови пазари в съседни региони. Акционер в компанията е "Алфа финанс холдинг", в което дял има Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал Daily". Друга индустриална компания - "Енемона", също има увеличение на приходите си, макар и доста по-слабо. Благодарение на това обаче загубата в края на март е намаляла значително в сравнение с преди година. Според доклада дружеството има леко увеличение в дела на поръчките от чужбина за сметка на тези от България. В сравнение с края на миналата година доста е спаднал делът на поръчките от частни клиенти на вътрешния пазар. При "Енемона" оставащият обем подписани договори в края на първото тримесечие е 125 млн. лв., което е 14% спад спрямо същия период на миналата година. Според бележките към отчета този показател е индикатор за приходите, които компанията би могла да получи, ако не сключи нито един нов договор. Само преди няколко дни друга публична компания от енергийния сектор - "Енергоремонт холдинг", обяви, че смята да насочи по-голяма част от дейността си към външни пазари на Балканите и в Близкия изток. Слабо представяне зад граница има "Софарма" като самостоятелна компания. Фармацевтичният производител разчита много на вътрешния пазар, където увеличението за първото тримесечие е с 5% на годишна база, което донякъде компенсира 8% спад на износа. Благодарение на други приходи от дъщерни компании обаче групата отбелязва подобрение на финансовите си резултати. Земеделският "Агрия груп холдинг" също смята да се насочва повече към износ. Според доклада основни цели на програмата им за развитие са увеличаване на обема на силозното стопанство в Девня, с което да се засили експортът на зърно. От холдинга планират да въведат поливно земеделие, с което да намалят зависимостта си от климатичните условия. В инвестиционната програма е заложено увеличение на обработваните земи от 160 хил. дка на 200 хил. дка до 2014 г., като 50 хил. дка от тях се предвижда да бъдат собствени. В района на Шумен компанията смята да купи 20 хил. дка, като се уточнява, че те се намират близо до р. Камчия, като се планира изграждането на съоръжения за напояване. Проблеми зад граница обаче измъчват "Захарни заводи" - от ръководството посочват, че намалението на приходите им се дължи основно в спад на продажбите на етилов алкохол на европейския пазар. Базираната в Горна Оряховица компания има широка дейност - освен захар, захарни изделия тя произвежда алкохол, има и собствен ТЕЦ. Лошо представяне има още една компания, която работи в сектор, свързан с храните - търговската "ЦБА асет мениджмънт", която държи едноименната верига магазини. По данни от доклада през първото тримесечие компанията е прекратила договори за наем на четири магазина в Русе, осем във Варна, два в Добрич, по един в Павликени, Провадия и Каварна. В доклада за дейността се отбелязва, че конкуренцията в сектора на търговия на дребно е "динамична", а навлизането на множество чужди вериги и развитие на местни са факторите, които определят бизнес средата за работа. Според ръководството стратегията им да бъдат водеща верига в търговия на дребно остава без промяна. За целта се предвиждат промени в структурата като по-добра логистика, централизиране на едни дейности и децентрализиране на други, развитие на досегашните магазини и отваряне на нови, програми за лоялност и различни промоции за привличане на клиенти. "Дружеството планира да използва активно наложени добри международни практики с цел развитие на пазарната му позиция", посочват от мениджмънта. От най-големия публичен холдинг - "Химимпорт", отбелязват няколко риска за бизнеса си – във финансовата област влошаване при клиенти на ЦКБ може да доведе до ръст на проблемните кредити, а част от обезпеченията по тях може да намалят пазарната си стойност заради кризата на имотния пазар. Освен това заради регулации банката може да заделя повече пари за резерви, което да намали печалбата й, се посочва в доклада за дейността. При пенсионните компании има тенденция ръстът на вноските да намалява, а намалената икономическа активност и свити доходи със сигурност биха засегнали и транспортния бизнес на групата. По всичко личи, че средата за българския бизнес остава трудна. Повечето мениджъри очакват известно затопляне през втората половина на годината. Голямата промяна ще настъпи обаче, когато компаниите започнат да планират нови инвестиции и създават работни места.
Източник: Капитал (04.06.2013)

Сделка с облигации на "НУРТС България" повишиха оборота на БФБ Борсовите индекси по света се движеха в различни посоки в понеделник, а анализаторите отдаваха това на предпазливия оптимизъм сред инвеститорите, който беше подсилен от рейтинговата агенция S&P, която ревизира перспективите пред рейтинга на САЩ от негативни към стабилни. В България три от индексите на Българската фондова борса - София, приключиха първата за тази седмица сесия на положителна територия и само широкият BG40 се отчете със спад от 0.56% до 151.23 пункта. SOFIX и BGTR30 добавиха по 0.41% и 0.13%, достигайки съответно до 443.96 и 311.77 пункта. С най-голяма печалба завърши BGREIT, след като секторният индекс затвори с 1.08% повишение до 90.25 пункта. Общо 40.39 млн. лв. беше стойността на всички сделки на регулирания пазар, от които 38.7 млн. лв. бяха от прехвърляне на облигации на "НУРТС България". С най-голяма ликвидност за трета поредна сесия се отличи фармацевтичният холдинг "Софарма". При оборот от 550 хил. лв. той добави минималните 0.36% до 3.1 лв. за акция. Добра ликвидност и 135 хил. лв. оборот по позицията на "Химимпорт" помогна на акциите на холдинга да се покачат с 0.35% до 1.44 лв. за брой. При почти всички други компании обемите на търговия останаха ниски, а изключение правят няколко дружества, които се търгуват в единични по-значими сделки. Далеч по-назад по изтъргуван обем останаха други дружества, на които инвеститорите обръщат повече интерес – като Централна кооперативна банка, "Зърнени храни България" и "Адванс терафонд". Акциите на банката от групата на "Химимпорт" и "Зърнени храни България" поскъпнаха съответно с 5.42% и 0.25%, а книжата на земеделския фонд се покачиха с половин процент до 2.31 лв. за брой. С минимален спад от 0.6% се отчете и "Софарма трейдинг". Европейските фондови пазари стартираха със спад в понеделник, но постепенно изтриха по-голяма част от загубите си и към 18.15 часа българско време британският FTSE 100 и германският DAX отчитаха покачване от съответно 1.2% и 0.7%, докато френският CAC 40 се понижаваше с 0.2 на сто. Индексите на Уолстрийт също започнаха търговската сесия със загуби, но малко след началото всички преминаха на зелена територия. Причина за това беше именно връщането на стабилната перспектива пред кредитния рейтинг на САЩ, което означава, че опасността от ново понижение поне в близко бъдеще е малко вероятно. Като към 18.15 часа българско време покачването на Dow Jones Industrial Average беше 0.2%, а на S&P 500 – 0.4%.
Източник: Капитал (11.06.2013)

"България он ер" предлага по 12.5 лв. за останалите акции на "Инвестор.бг" "България он ер" отправи търгово предложение към останалите акционери в "Инвестор.бг" при цена от 12.50 лв. на акция, стана ясно от съобщение на "България он ер". Свързаната със собствениците на "Химимпорт" медийна компания "България он ер", която пряко притежава 49% от капитала (750 хил. акции), внесе търговото предложение в Комисията по финансов надзор (КФН) още на 22 април. Тогава регулаторът върна документа със забележки относно направените изчисления за цената. През миналата седмица КФН обяви, че няма да налага "окончателна забрана", което на практика означава, че го допуска с мълчаливо съгласие. Посредник по търговото е Централна кооперативна банка, като срокът за приемането му ще е до 28 дни след публикуването му, но може да бъде удължен от купувача със 70 дни от деня на публикуване. На 22 април медийната компания "България он ер" и свързани с нея фирми придобиха 88.5% от акциите на "Инвестор.БГ" срещу 16 млн. лв., като бяха прехвърлени над 1.28 млн. акции на средна цена 12.49 лева. По закон цената в търговото предложение не може да бъде по-ниска от най-високата цена, платена от новия собственик през последните 6 месеца преди внасяне на предложението. Сделката ще бъде финансирана както със собствени средства, така и с привлечени. От "България он ер" обявиха, че ще бъдат извършени промени в състава на управителния орган на "Инвестор.бг", но новият собственик няма намерение да извършва съществени промени или да изменя трудовите договори на служителите. Идеята е телевизията и сайтовете да бъдат развивани като отделни брандове и да запазят своя облик и специфична насоченост. При 12.5 лв. на акция пазарната капитализация на компанията достигна 18 млн. лв. при приходи за 2012 г. от 4.2 млн. лв., печалба от 460 хил. лв. и липса на дългове. Това означава, че купувачът оценява доста щедро групата - близо четири пъти приходите й за миналата година и над 30 пъти нетната й печалба, и очаква сериозен ръст от нея през следващите години. Ръководството на "България он ер" явно е преценило, че дори и при тази цена ще им е по-изгодно да вземат готов проект, отколкото да развиват свой. В понеделник акциите на "Инвестор.бг" достигнаха 12.11 лв. за брой, което е дневно повишение от 0.08% при изтъргуван обем от едва 363 лв. "България он ер" е част от групата на "Химимпорт" и включва едноименни телевизия, радио, интернет сайт и списание. Телевизията работи на честотите на бившата "М-сат", а радиото - на "Алфа радио". Последните две години групата се разви изключително нишово в областта на бизнес новините и анализите, като си сътрудничи и с Bloomberg за съдържание. Придобиването на "Инвестор.БГ" изглежда напълно логично на фона на бизнес фокуса на "България он ер".
Източник: Капитал (18.06.2013)

Двойни 5 звезди В София има над 360 хотела, но малко от тях са интересни за инвеститорите. Пазарът е слаб, заетостта често е проблем, а цените бавно се възстановяват след спада преди три-четири години. В подобна среда продажбата дори на първокласни активи изглежда проблемна. Тази на 5-звездния Hilton обаче изненада със силен интерес, но само от местни играчи. Според източници на "Капитал" оферти са подали 7-8 участници, а собственикът на хотела Quinn Group вече е започнал преговори с един от тях в лицето на Спас Русев (самият Русев миналата година влезе на хотелския пазар с покупката на Radisson Blu). За прогнози около приключването на сделката е рано. Смяната на собствеността в Hilton обаче очертава ясна тенденция – хотелският пазар е отчетливо доминиран от български собственици, а чуждите инвеститори са в изчаквателна позиция или директно в ролята на продавачи. След като в началото на годината консултантската компания Jones Lang LaSalle бе натоварена с продажбата на софийския Hilton, сега процедурата навлиза в решителна фаза. В края на пролетта бяха подадени окончателни оферти, а според запознати със сделката от юни текат ексклузивни преговори със Спас Русев. Самият Русев отказа коментар по темата. По подобен начин реагират и част от останалите, сочени за кандидат-купувачи. Според източници на "Капитал" оферти за Hilton са подали 8 инвеститори, изненадващо много предвид слабия инвестиционен пазар. Противно на очакванията на Jones Lang LaSalle всички оферти са от български купувачи. Според източници, близки до сделката, единственият чужд кандидат за софийския Hilton е бил швейцарски фонд. Твърди се обаче, че и зад него стоят български капитали. Сред останалите кандидати е било дружеството със специална инвестиционна цел "Фонд за недвижими имоти България", което след продажбата на "Камбаните бизнес център" търси добри вложения. Председателят на съвета на директорите Тодор Брешков потвърди, че е подал оферта за Hilton. Уточни обаче, че интересът на фонда е не към хотелски активи по принцип, а конкретно към този, тъй като е "отлично управляван имот и в много добро състояние". Сред споменаваните кандидати за Hilton бяха също братът на бившия финансов министър Милен Велчев – Георги Велчев, както и хотелиерът Ветко Арабаджиев. И двамата не бяха открити за коментар, но интерес от тяхна страна е логичен. Името на Георги Велчев се свързва с хотелски бизнес по морето, както и с участие в управлението на инвестиционното поделение на руската ВТБ Банк – VTB Capital. От своя страна Ветко Арабаджиев е един от най-големите собственици на хотели в страната, а при предната продажба на Hilton през 2005 г. също бе сред кандидатите. За потенциален купувач бе сочена и групата около "Химимпорт". Запознати твърдят, че участник в процедурата за столичния хотел е бил и един от собствениците на веригата "Технополис", Тодор Белчев. Той обаче вероятно е участвал като финансов инвеститор в съдружие. Самият Белчев потвърди, че е получил първоначалната документация по сделката за Hilton, но без по-нататъшен интерес. "Не сме били кандидат-купувач в нито един момент", заяви той. Сред потенциалните купувачи на хотела се очерта и собственикът на AG Capital Христо Илиев, чийто бизнес е основно в сферата на имотите. Той обаче уточни, че не е бил кандидат, а една от консултантските компании в групата, Forton International, заедно с Cushman&Wakefield е представлявала такъв. Като цяло селекцията от имена по сделката за Hilton оставя усещането за липса на международен интерес. Според консултанти това е болест на целия имотен пазар в България. "Хотелският пазар в София действително е доминиран от български купувачи, но мисля, че повечето не калкулират добре риска от подобна инвестиция. За тях да притежават хотел е въпрос на престиж", коментира Андре Гриби, управляващ партньор в консултантската компания Khol&Partner в София. Според него чуждите инвеститори са предпазливи заради правната несигурност и репутацията на България като рисково място за инвестиции. Така, дори да проявят интерес, те биха играли с много ниски цени, посочи Гриби. Причина за продажбата на Hilton - София, е тежкото финансово състояние на собственика Quinn Group. Ирландската група е във фалит и преструктурира част от бизнеса си, а с останалата се разделя, като в последната категория попадат и хотелските активи. Успоредно с продажбата на Hilton в София на Jones Lang LaSalle е възложена и тази на Sheraton в полския град Краков. По информация на агенция Bloomberg очакваните приходи от двете сделки са 70 млн. евро, като средствата ще отидат за плащания към банки и акционери в Quinn Group. Софийският Hilton например е заложен като обезпечение по общ кредит от 121 млн. евро от The Bank of New York Mellon за дружества от ирландската група. Страните по сделката за Hilton - София, не дават информация за цената, по която се преговаря, но няколко източника на "Капитал" посочиха ориентировъчна сума от 21-22 млн. евро. На купувачите е предложено да купят имота или компанията собственик. От гледна точка на разходите и за данъчна оптимизация вероятно ще бъде избран вторият вариант, а обект на сделката ще е холандското дружество "София хотел дивелъпмънт корпорейшън Б.В.". То е едноличен собственик на "Компания за луксозни хотели", в чиито активи са хотел Hilton и земята под него. Представители на консултантските среди коментират, че купувачът на Hilton ще придобие най-силния 5-звезден хотел на софийския пазар. Хотелът е лидер по нощувки в категорията си. Според туристическия регистър на Столична община през първото тримесечие на тази година Hilton (245 стаи) е отчел 13 496 посещения и през последните две години трайно увеличава заетостта си. По този показател вече изпреварва и конкурентни хотели с двойно по-голяма леглова база като "Кемпински хотел Зографски" (443 стаи), който изостава с 12 026 нощувки за тримесечието. Наред с това Hilton поддържа средно високи цени в 5-звездния клас, което му гарантира и стабилни приходи. Сред ключовите му предимства са силният бранд, както и фактът, че базата е сред малкото в София, строени по стандарти на международен оператор (и двата преки конкурента на Hilton – Radisson Blu и Sheraton, са в стари, реновирани сгради). Управлява се от веригата Hilton по силата на 20-годишен договор, подписан при завършването му през 2001 г. Очаква се и след промените в собствеността мениджмънтът да се запази. Слабите страни на Hilton са общи за софийския пазар – липса на потенциал за растеж заради ниската бизнес активност, както и отчетлив спад на заетостта през уикендите. Причина за второто са недостатъчните усилия София да се популяризира като туристическа дестинация, което би привлякло организирани групи през почивните дни. Според председателя на туристическата камара Стоян Лазаров софийските хотели в 5-звездния сегмент като цяло страдат и от факта, че не се работи за развитие на събитиен и конгресен туризъм. Той припомни, че преди години за тази цел бе създадено Българското конгресно туристическо бюро, което да представя България като дестинация. То обаче вече не функционира и дейността на община и държава в тази посока в момента е нулева. Ако преговорите с ексклузивния купувач на Hilton вървят по план, е възможно да приключат още тази есен. Очакванията са това да преразпредели пазара, тъй като два от най-силните 5-звездни хотели – Hilton и Radisson Blu, ще са с общ собственик – Спас Русев. Заради договорите за управление с международни оператори промени в политиката и на двата не се очакват. Напрежението в 5-звездния сегмент обаче остава – на хоризонта се очертава и друга голяма сделка. Тази за "Кемпински – Зографски".
Източник: Капитал (21.06.2013)

Бивш шеф на КФН влезе в надзора на "Инвестор.БГ" Бившият председател на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов е сред новите членове на надзорния съвет на "Инвестор.БГ", съобщиха от интернет компанията. Останалите двама са Любомир Леков, един от основателите на дружеството, и Виктория Миткова. Вместо досегашното управление от борд на директорите, "Инвестор.БГ" вече ще има двустепенна система с управителен и надзорен съвет. Решенията са взети от акционерите на общо събрание в петък, два месеца след като близката до "Химимпорт" "България он ер" придоби основния пакет от капитала на публичното дружество. Заради смяната в собствеността и седалището на компанията ще се премести на бул. "Брюксел" 1 в София, където е и централата на новия собственик. На събранието е решено цялата печалба на дружеството за миналата година от 464 хил. лв. да остане неразпределена.
Източник: Капитал (02.07.2013)

Малко аса Ако сключването на сделка е като игра на покер, през последните трудни години играчите имаха нужда от нови ловки стратегии, за да печелят. Едни прецениха, че бързият изход е най-доброто решение. Други предпочетоха да изкачат по-добро раздаване. Трети агресивно "качваха", за да изiтискат максималното възможно от продавачите. В този стил вече почти пета поредна година пазарът на сливания и придобивания в България остава сравнително напрегната игра с излизащи чужди и наместващи се на тяхно място местни играчи. И за да не е пълна победата на българските участници, почти всяка от тези години има едно-две раздавания, в които западноевропейската стратегия надделяваше над местната. Такава беше играта и през първото шестмеiечие на годината. Най-силната карта През 2013 г. най-сполучливата карта извади мобилният оператор "Глобул", който единствен от доста големи икономически играчи в страната напоследък успя да се добере до силен западноевропейски собственик в лицето на норвежкия телеком Telenor. Продажбата му бе заради нуждата от ресурс на гръцкия собственик и въпреки това оценката, която стратегическият инвеститор даде за компанията, бе доста над последната подобна сделка на пазара. Причината бе във факта, че за разлика от БТК, продадена миналата година, "Глобул" бе сравнително чист от задължения. Ако при бившия държавен монополист кредиторите трябваше да се разделят с поне половината от вземането си и в компанията да останат още близо 700 млн. евро дълг, при "Глобул" продавачът взема над половин милиард евро чисто за значително по-малкия си актив. Всъщност със сделката за "Глобул" пазарът на сливанията и придобиванията в страната през първата половина на годината се докосва до 1 млрд. евро. Втората по големина сделка бе приключването на покупката на "Каолин" от германската индустриална група Quarzwerke, която оцени дружеството на малко над 100 млн. евро. С тези две големи сделки можем да кажем, че пазарът остава на нивата си от последните години. "Няма промяна в броя на сделките в най-големия сегмент на пазара, този над 100 млн. евро. Всяка година има между 2 и 4 сделки в този сегмент, вероятно през 2013 г. картината ще бъде същата", каза Александра Дойчинова, управляващ съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Според нея обаче тези сделки не бива да се приемат като индикатор за нивото на активността на сливанията и придобиванията в България просто защото са малко на брой, за да определят тенденция. Освен това често са мотивирани от стратегически и икономически фактори, които излизат извън мащабите на България. "Радостното е, че през 2013 г. тези фактори клонят в полза на стратегически инвеститори от държави - членки на ЕС", допълни тя, визирайки купувачите на "Глобул" и "Каолин". "По отношение на средния и малкия сегмент на пазара за съжаление отчитаме застой дори спрямо нивата през 2012 и 2011 г. Но очакваме втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. да са по-силни предвид вече заявения интерес на някои чужди инвеститори към активи в България", посочи Дойчинова. Доста по-позитивен в оценката си за първата половина на годината е управляващият партньор на Raiffeisen Investment Ивайло Господинов. "За мен като цяло тази година картината е много по-позитивна от предходна, ако съдим по интерeсa и на самите компании в търсенето на нови партньори. Бизнесите започват отново да се отварят за потенциални сделки и вече са готови за такива", каза той. Освен телеком сектора той отличи и случващото се в сферата на комуникациите, където според него предстоят да се видят още сделки. По думите на Господинов придобиването на интернет компанията "Нетинфо.БГ" от "Дарик нюз" пък бе сериозен катализатор за разместване в онлайн медийния бизнес. "Доста играчи си търсят нови партньори, така че и в този сектор ще продължават да се случват интересни сделки", каза той. Всъщност играта за "Нетинфо.БГ" беше направо ожесточена. Не толкова заради цената, колкото заради жаждата на кандидат-купувачи да се сдобият с допълнителен интерес актив в портфейла си. Някои от тях дори сами станаха обект на придобиване само дни след обявяването на сделката за "Нетинфо.БГ". Такава бе съдбата на "Инвестор.БГ", който бе купен от медийното поделение на групата "Химимпорт" - "България он ер", и то на изключително висока според повечето анализатори цена. Последва още една макар и по-малка сделка в бранша - тази за "Уеб медия груп". Въпреки това според пазарните анализатори сделките в бранша никак не са към края си. Според тях нуждата от окрупняване и разрастване остава силна, а играчите с подобна цел - не един или двама. По примера на "България он ер", която поиска "Инвестор.БГ", за да увеличи присъствието си в областта на онлайн бизнес новините като допълнение на бизнес телевизията си, не е изключено и други телевизии да се опитат да разширят присъствието си онлайн. Такъв интерес вече прояви "Нова телевизия", която все още няма силно онлайн присъствие, а бе кандидат за "Нетинфо.БГ". Анализаторите не изключват пазарни размествания и по причини, различни от чисто бизнес логиката - като политически например, но доколко тези очаквания ще се реализират предстои да се види. Старото асо Със затихващ късмет е един доскоро печеливш вид - енергетиката и ВЕИ проектите. Примерът от шестмесечието тук отново е LukErg Renew. съвместна компания на ERG Renew и "Лукойл" за инвестиции във вятърна енергия в Източна Европа. И тази година тя продължи да добавя към потфолиото си вятърни паркове на територията на страната, като последната придобивка бе паркът "Храброво" в района на Каварна, продаден от датската група Vestas. Наличието на още сделки във ВЕИ сектора, разбира се, не означава, че перспективите пред бранша са станали по-слънчеви. "Опитът ни от последната сделка, по която работихме, показва, че несигурността в регулаторната рамка на ВЕИ, прави сделките по-сложни, а преговорите по-продължителни. Това се дължи основно на предизвикателствата в договарянето на цената и разпределянето на риска от промени в нормативната уредба между продавача и купувача", посочи Ричард Клег, партньор в адвокатската фирма Wolf Theiss, България. Ивайло Господинов пък вижда перспектива в предизвикателствата пред българската енергетика и според него не е изключено те да станат повод и за ново раздвижване в сектора извън ВЕИ сегмента. "Така например дълго време вече се спекулира около плановете на CEZ за електроразпределителното им дружество и ТЕЦ "Варна". Интерес към тези активи не липсва, включително от местни играчи. Не е ясно и какво ще се случи с частните топлоелектроцентрали заради политическата несигурност и промените в регулациите", посочи той. Извън тези сделки обаче играта на пазара изглежда по-скоро вяла. Сделките при малките и средните предприятия са спорадични. Две сравнително големи сделки във финансовия сектор - например за ПОК "Доверие" и за МКБ Юнионбанк, са на трупчета въпреки сравнително активните преговори между купувачи и продавачи. Някои от висящите продажби може да излязат от застоя си, а други просто да не се случат въобще. Според Господинов все пак се случват придобивания в индустриалния и хранително-вкусовия бранш, като мотивите са основно консолидация и разширяване на портфейли. Сделките там обаче са сравнително малки и далеч от по-широката публика. "Като цяло в индустрията се случват неща. Има западноевропейски инвеститори, които търсят активи в тези два сектора и не се притесняват от политическата обстановка", смята той. "Освен това регистрираме голям интерес и към компании, които се занимават с полезни изкопаеми по примера на "Каолин". Извън тази сделка обаче засега надали ще има други. Може би по-скоро ще станем свидетели на различна форма на партньорства в разработването на нови находища. Интересът към всичко, което касае ресурси, обаче е голям и е от различни инвеститори - както западноевропейски, така и от китайски, руски и други", каза още Господинов. В хранително-вкусовата промишленост пък според него се очертава тенденция на локални играчи, които търсят добри мишени за изкупуване и консолидация. По думите му интересът е както към производствени бизнеси, така и към чиста дистрибуция. Подобна е сделката с окрупняването на дистрибуционния бизнес на "Булгартабак", макар част от придобиваните дистрибутори под една или друга форма да са били близки до собствениците на холдинга. Други активни играчи в хранително-вкусовия сектор последните години се очертаха компании като "Белла България" и "Фикосота синтез". "В общи линии местни български играчи, които са малко по-силни на пазара и са с по-гъвкав мениджмънт, се оглеждат за различни възможности, които им позволяват да направят една миниконсолидация с идеята да добият по-добър портфейл. При всички положения търсят да постигнат по-добра ефективност и синергия", посочи Господинов. В позитивния си тон той обобщи, че като цяло въпреки усложнената политическа обстановка запитвания от инвеститори не липсват. "Още повече че има много такива, които вече следва да излязат от инвестициите си в България", допълни той. Изчаквателна стратегия Редица финансови и стратегически играчи от известно време са в изчаквателна позиция за изхода от вложенията си. Някои вече започват първи сондажи за сделки, което вещае още раздвижване например в комуникациите и индустрията. И според Диана Димова, старши адвокат във Wolf Theiss, макар все още да не е ясно как политическата обстановка ще се отрази на пазара, перспективите за втората половина на 2013 г. изглеждат относително оптимистични. "Секторите, които бяха най-активни в първата половина на 2013 г. като технологии, медии и телекомуникации, хранително-вкусова промишленост и енергетика, вероятно ще привлекат сделки по сливания и придобивания и през втората половина на годината", смята тя. Това звучи добре, но с едно голямо "Но" заради ефекта от включването на играча "местна политическа криза". "Задълбочаващата се политическа несигурност и липсата на положителни краткосрочни перспективи отблъскват чуждестранните инвеститори с все по-голяма сила. Буквално в последните дни имаме реални примери за инвестиционни фондове, активни в региона, които в прав текст ни казват, че няма да инвестират в страната ни, преди да се изясни политическата ситуация, или биха инвестирали на много ниски оценки", посочи Росен Иванов, управляващ партньор в Entrea Capital. По тази причина той е сред най-песимистично настроен за пазара на сливания и придобивания до края на 2013 г. и смята, че той ще продължи да се движи от епизодични сделки, доминирани от местни купувачи. А това означава, че турнирът си остава български и с малък награден фонд.
Източник: Капитал (08.07.2013)

„Химимпорт“ не се оглежда за „Кемпински“ Най-големият софийски петзвезден хотел „Кемпински-Зографски“ може скоро и да се сдобие с нов собственик, но това няма да е „Химимпорт“. „Няма да купуваме хотела, нито дори водим преговори за сделка“, поясни пред Investor.bg източник от „Химимпорт“, като по този начин опровергаха медийни информации от последните дни. Той допълни, че дружеството дори не е в течение, че собствениците на хотела са започнали процедура по продажбата му. Припомняме, че според информация на медиите холдингът е искал да придобие хотела, като собствениците на сградата са искали за нея между 40 и 50 милиона евро. Към построения през 1979 г. по проект на японския архитект Кишо Курокава в софийския квартал "Лозенец" хотел интерес са проявявали оманци, руснаци и израелци. Първоначално за хотела са искани суми, достигащи 200 млн. евро, като оманският държавен фонд е предложил 120 млн. евро, но продавачите са отхвърлили офертата. По-късно кувейтска компания е предложила 100 млн. евро, но и тя е била отхвърлена. Според публикациите в последните месеци хотелът е бил оглеждан и от руски инвеститори, които напоследък са много активни в България.
Източник: Инвестор.БГ (28.07.2013)

Хотел "Кемпински-Зографски" може да стане собственост на „Химимпорт“ Най-големият петзвезден хотел в София-"Кемпински-Зографски", ще има нов собственик. Водят се преговори със собствениците на холдинг "Химимпорт". Очаква се цена между 40-50 милиона евро. Наследниците на починалия през 2007 г. Иван Зографски вече шест години се опитват да продадат имота. Сега хотелът е на път да премине в ръцете на български бизнесмени. На масата на преговорите са притежателите на холдинга "Химимпорт", Иво Каменов, Тихомир Митев и Марин Митев. Холдингът е най-голямата структура в групировката ТИМ. Хотелът е построен през 1979 по проект на японския архитект Кишо Курокава. В началото той се наричаше "Витоша Ню Отани".
Източник: Дарик радио (29.07.2013)

Трима купувачи за “Кемпински” Поне трима са кандидатите да закупят столичния хотел "Кемпински-Зографски". Сградата е на тезгяха вече 5-6 години след смъртта на собственика Иван Зографски. Първоначалната цена е намалена и в момента сделката за култовия хотел е на път да бъде финализирана срещу 40-50 млн. евро, пише в. "Преса". Според изданието интерес към офертата са изявили бизнесмени от Русия и Оман, но най-близко до сделка е "Химимпорт". Преговорите продължават до уточняване на цената.
Източник: Стандарт (29.07.2013)

“Химимпорт” няма интерес към закупуването на столичния хотел “Кемпински-Зографски” и никога не е водил преговори за това, заяви високопоставен източник от холдинга, който допълни, че “Химимпорт” притежава друга сграда в района, подходяща за хотел. Това е сградата на “Енергопроект”, която може да се трансформира в луксозен хотел за нуждите на клиентите на авиокомпания “България Ер”. Слуховете за предстояща сделка за “Кемпински” на стойност между 40 млн. и 50 млн. евро се появиха в неделя. Четиримата наследници на починалия през 2007 г. собственик на хотела Иван Зографски пробват да продадат придобивката си още от 2008 г. Първоначално искаха 200 млн. евро, а след година се чу, че са склонни и на 100 млн. Според последните слухове цената вече е намалена на 40-50 млн. евро. “В действителност хотелът трудно ще се продаде за повече от 35 млн. евро, особено на фона на предстоящата сделка за софийския “Хилтън”. В началото на юни т.г. бизнесменът Спас Русев, който е собственик и на столичния “Радисън”, подписа ексклузивен договор за придобиването на “Хилтън София”. Според информация от бранша стойността на сделката, която трябва да приключи до месец-два, е 20 млн. евро. “Кемпински-Зографски” също като “Хилтън” е 5-звезден хотел, двойно по-голям е като леглова база. За разлика от “Хилтън” обаче през последните десетина години в него не са вложени пари и има нужда от основен ремонт. Освен това средната запълняемост на базата му е по-ниска от тази на “Хилтън”. Според туристическия регистър на Столична община през първото тримесечие на т.г. в “Кемпински” е имало 12 026 нощувки при 443 стаи, а в “Хилтън” 13 496 нощувки при 245 стаи. Минус на разположения в “Лозенец” “Кемпински” е и фактът, че фирмата собственик - “Хотел Витоша” АД, не е пълновластен собственик на целия терен. Още докато беше жив Иван Зографски, той продаде правото за строеж върху терена, на който сега са разположени тенис кортовете на хотела. Купувач бе “Бългериън Ленд Дивелопмънт” (БЛД), фирма, свързана с бизнесмена Христо Илиев. Според източници от бранша стойността на сделката е била 5 млн. евро. Върху терена трябваше да се изгради “БЛД София Тауър” - сграда с луксозни жилища върху 32 000 кв. метра площ. Той не тръгна заради кризата и според договора собственикът на хотела трябва да върне обратно парите на “БЛД”. Потърсените от “Труд” консултантски фирми, специализирани в имоти, са скептични за каквато и да било сделка с “Кемпински-Зографски”. От бранша посочиха, че наследниците на Иван Зографски никога не са обявявали официално за продажбата, нито са сключили договор с консултанска фирма, която да им намери купувач. “Хилтън” например нае британската Jones Lang LaSalle, които проведоха процедура и намериха купувач за около 6 месеца.
Източник: Труд (31.07.2013)

Столичните хотели "Хилтън“ и "Кемпински“ имат нови собственици Два петзвездни хотела в София - "Хилтън“ и "Кемпински хотел Зографски“, са с нови собственици. Лобистът бизнесмен Спас Русев е купил "Хилтън“ за 24 млн. евро, докато фирма, свързана със собствениците на варненската група "Химимпорт“ е новият собственик на "Кемпински“. Източник от "Химимпорт“ каза, че групата е собственик на "Кемпински“ без да конкретизира цена. Според в.“Преса“ хотелът се продава на цена между 40-50 млн. евро. Официален отговор от "Химимпорт“ на запитването на Mediapool не беше получен, а Тихомир Митев, един от собствениците на групата, не пожела да отговори. От няколко години наследниците на починалия през 2007 г. Иван Зографски се опитват да продадат имота. През годините интерес към него имаха оманци, руснаци и израелци, но до сделка не се стигна. Хотелът е построен през 1979 по проект на японския архитект Кишо Курокава и в началото се казваше "Витоша Ню Отани“. През 1994 г. той беше купен от Иван Зографски за 65 млн. германски марки. Три години по-късно той сключи договор с веригата "Кемпински“ за управлението на хотела. Хотел "Хилтън“ е втора придобивка за Спас Русев, който през 2012 г. купи и столичния "Радисън“ срещу Народното събрание. Пред в.“Преса“ Русев потвърждава, че цената е от порядъка на 24 млн. евро. Бизнесменът се насочил към покупката на хотела, защото бил обявен официално за продажба и в същото време е в перфектно състояние, без да има нужда от ремонт. Столичният хотел от международната верига "Хилтън" беше пуснат в експлоатация през 2001 г като първоначално негови собственици бяха френската компания "Сибекс", "Хилтън интернешънъл", "Главболгарстрой" и Столичната община. През 2005-2006 г. ирландската "Куин груп" изкупи всички дялове. За 2012 г. приходите на хотела са 13.6 млн. лв. и се увеличават с 1.25% спрямо 2011 г., а печалбата е 1.29 млн. лв., което е спад с 2% спрямо предходната година. С годишна заетост от 62% "Хилтън“ е един от най-успешните столични хотели. Преди да купи двата хотела Русев стана собственик на къщата на бившия председател на парламента Стефан Савов на ул.“Врабча“. Спас Русев беше сред основните фигури в реденето на правителството на Симеон Сакскобургготски. Като негови назначения в кабинета на НДСВ и ДПС се сочеха юпитата Николай Василев, Милен Велчев, Любка Качакова, Пламен Петров, които дойдоха от чужбина. Те гальовно го наричат "вуйчо" и "нашия Спас".
Източник: Медия Пул (31.07.2013)

Печалбата на Химимпорт АД за второто тримесечие на 2013г. е в размер на 41.533 млн. лв. Дружеството Химимпорт АД е реализирало печалба за второто тримесечие на годината, в размер на 41 533 хил. лв. Общите приходи на дружеството са 64 126 хил. лв., което е с 10.63 % по-малко спрямо предходния период. Общите разходи отчитат спад от 5.05 % спрямо предходния период до 19 281 хил.лв. Нетните приходи от продажби към второто тримесечие на 2013г. са в размер на 9 893 хил.лв. и представляват 15.43% от общите приходи. Спрямо второто тримесечие на 2012 година те намаляват с 55.78 %. Данните са от Баланс/Отчет на дружеството за II-ро трим. на 2013г. Към 30 юни 2013г. дружеството показва печалба на акция (на осреднена годишна база) в размер на 0.25лв. Собственият капитал на дружеството към полугодието на 2013г. е 1 131 658 хил. лв. , като спрямо същия период на 2012г. се е увеличил с 5.70 %.
Източник: Money.bg (01.08.2013)

Кабинетът отново скри данните за парите на държавните дружества Въпреки обещанието на премиера Пламен Орешарски, че приетите от служебното правителство правила за избор на обслужващи финансови институции от държавните дружества ще бъдат спазвани, повечето министерства не публикуваха изискваната справка за концентрацията на парите на своите компании. При изтичането на предвидения в постановлението срок на 30 юни справка и отчет за предприетите действия от дружествата да приведат дейността си съобразно новите изисквания бяха качени единствено на сайта на земеделското министерство. След изпратените въпроси от "Капитал" до министерствата - принципали на най-големите и ключови дружества, това сториха и финансовото и регионалното министерство. От икономическото и от транспортното ведомство обаче излязоха с противоречиво тълкувание, че ще започнат да публикуват справките след изтичане на шестмесечния срок, даден за привеждане на дейността им в съответствие с правилата. Именно дружествата на тези две ведомства държат парите си предимно в контролираната от Цветан Василев Корпоративна търговска банка. Отговорите на двете министерства дават обратен завой от заявката на правителството за прозрачност и последователност по темата. В средата на юни, малко след началото на протестите около назначаването на близкия до Василев депутат от ДПС Делян Пеевски за преддседател на ДАНС, пресцентърът на Министерския съвет съобщи, че Орешарски е възложил на министрите да накарат директорите на държавни предприятия да се отчетат какво са свършили, за да се съобразят с тази наредба. Вместо това обаче министерствата на икономиката и на транспорта предпочитат да се скрият зад срока, чиято логика е да се даде време на дружествата да проведат спокойно процедури по избор на обслужващи банки, а не да се върне непрозрачният режим, където всяко министерство препращаше за информация към конкретните дружества. От транспортното министерство уточняват, че са "в процес на съгласуване подробно разработени вътрешни правила, уреждащи тези въпроси, включително и начина за публикуване на информацията на интернет страницата на министерството". От икономическото министерство само казват, че ще започнат да предоставят информацията след изтичането на шестмесечния срок от обнародването на постановлението, т.е. след 4 декември. Фактът, че преди няколко месеца (по време на служебното правителство) всички, а сега три министерства успяха да разкрият информацията, показва, че едва ли има техническа или законова трудност пред публикуването на данните. Според същото прессъобщение Орешарски е заявил и че според него шестмесечният срок в наредбата е прекалено дълъг и е необходимо този процес да се ускори. Засега особено ускорение не се забелязва. Две от подопечните на земеделското министерство дружества вече са отправили покани за избор на финансови институции, като сроковете за подаване на оферти изтичат в началото на август. Това са направили и две от по-малките компании под шапката на икономическото министерство - "Еко антрацит" и "Плод-зеленчук", както и "Снабдяване и търговия - МО" на военното ведомство. Най-големите дружества от енергетиката и транспорта обаче засега не се движат в тази посока. По тази причина вероятно няма съществено движение спрямо справките за първото тримесечие, които бяха оповестени от служебното правителство при приемането на правилата. Публикуваните през май данни за дружествата с по над 3 млн. лв. свободен ресурс и над 25% нетна експозиция в една банка потвърдиха неофициалната информация, че голямата част от парите да държавните дружества са концентрирани в няколко на брой банки. На първо място това е Корпоративна търговска банка, която е предпочетена от 18 дружества като място да депозират парите си - в това число са и най големите енергийни дружества в структурата на Българския енергиен холдинг. Следва Централна кооперативна банка (собственост на "Химимпорт"), която е фаворит на 15 държавни мениджъри. От справките не може да се каже точно за какви суми става въпрос, тъй като се публикуват само данни за нетната експозиция на компанията към банките в проценти. Тогава имаше критики към правилата именно в това направление - че не се дава пълна информация. Освен това и в избора ограничението да се прави на база на нетната експозиция (депозити минус кредити и банкови гаранции), а не просто на сумата на свободните средства, също беше видяна пробойна, чрез която може да се заобиколи замисълът на постановлението, без да се наруши буквата му. От публикуваните сега данни става ясно, че вече нито едно от дружествата към финансовото министерство не превишава 25-процентната бариера. Три месеца по-рано парите на Българската фондова борса са били предимно в Пощенска банка и КТБ, но сега те са пръснати в шест банки. При дружествата на земеделското и на регионалното министерство няма особено раздвижване. Компаниите на първото продължават да са основно клиенти на Търговска банка Д на Фуат Гювен, а тези на второто - на ЦКБ. При дружествата на другите ведомства също трудно може да има мащабни размествания, предвид че за да се случат, те трябва да са избрали обслужващи банки по новите правила. Така че разлика може да дойде от наличните в момента свободни средства в държавните дружества, но не и в процентното разпределение.
Източник: Капитал (01.08.2013)

"София хотел Балкан", известен доскоро като столичния "Шератон", е следващата култова туристическа сграда, която може да смени собственика си. Хотелът, който се управлява от акционерно дружество, от години декларира загуби. След няколко рокади в управлението му, които не довели до желаните финансови резултати, станало ясно, че единственото решение за инвеститорите е да търсят нов купувач. Цената, която искали собствениците на луксозната сграда до Президентството, е между 60 и 75 млн. евро. Потенциалните купувачи обаче чакали офертата да падне още. Надежда за сделка обаче давал фактът, че само през последната седмица на светло излязоха две значими продажби. Според информация в публичното пространство, "Кемпински Зографски" бе купен от "Химимпорт" за 40 млн. евро. Цената е 5 пъти по-ниска от първоначалната оферта на собствениците, които след смъртта на милионера Иван Зографски бяха оценили наследството си на 200 млн. евро. Кризата обаче смъкна цената до значително по-реална сума, коментираха представители на туристическия бранш. Според тях вложението в Японския е изключително добро и оправдано, тъй като това е един от най-добре работещите хотели в столицата. Освен на нощувки, там разчитат на конгресни прояви, събития и класни заведения с постоянна отбрана клиентела. Почти двойно по-евтино се изтъргува столичният хотел "Хилтън", като купувачът отново е българин - бизнесменът Спас Русев, съобщи в. "Преса". Той е броил за досегашната собственост на ирландския фонд "Куин груп". Цената, която е платена, е 24 млн. евро, като според запознати сумата също е редуцирана значително в сравнение с първоначалната оферта за продажба. Преди да закупи петзвездния хотел заедно с партньори, Русев придоби и друг символ на София - хотел "Радисън" срещу парламента. Причината за сключването на двете големи сделки явно е, че е постигната добра цена за тях, коментира Михаела Лашова от консултантката компания "Фортън". Според нея и двата обекта предлагат много добри възможности за развитие на бизнес. Знакови сделки като тези се сключват на базата на лични контакти и при пълна конфиденциалност, категорични са брокери. Посредничеството на специализираните сайтове за обяви на имоти търсят предимно собствениците на малки семейни хотели. Тезата на експертите се потвърждава и от справка в сайта за недвижими имоти imot.bg. В момента там са публикувани 81 обяви за продажби на хотели, като част от тях се дублират, защото се продават от няколко агенции едновременно. Според тази справка най-скъпият хотел, който се продава, би струвал на евентуалния си купувач, ако го вземе, без да обсъжда цената, 75 млн. евро. Става въпрос за сграда в центъра на столицата и площ от 24 000 квадрата - или с други думи - с големината на "София хотел Балкан". Цената на квадрат е 3125 евро, а обявата не е достъпна за редовните потребители на сайта. Част от офертите пък са със забележката, че цената е по запитване и договаряне. Най-евтините хотели, които са предложени като оферти, пък са си апартаменти по 80-90 кв. м в столични квартали, които се предлагат на цени от по 1000 евро средно за квадрат. Най-евтините хотели от семеен тип пък са с посочени оферти от поне 200 000 евро Обявите за продажби на хотели в страната, според справка в същия сайт, са 949 на брой, като средната цена е близо 1 млн. евро, а на квадрат - 529 евро. Столичните хотели се търгуват най-скъпо, а следващият в класацията на скъпите оферти е 9-етажен и 4-звезден апартхотел в Слънчев бряг с квадратура от 11 000 кв. м. Сградата е на първа линия до брега и "разполага с плувен басейн, ресторант, фитнес, кафетерия и множество други удобства за релакс и развлечение", пише в обявата.
Източник: Стандарт (01.08.2013)

Общо 35 публични компании са гласували или ще гласуват в идните дни разпределение на част от печалбата си за изминалата година под формата на дивидент между акционерите си, показва справка на Profit.bg. Цели 19 от тях ще заделят суми, надхвърлящи 1 млн. лв., като над 56% от съвкупния брутен дивидент, възлизащ на 198 млн. лв., се пада на две дружества – Булгартабак Холдинг и Адванс Терафонд АДСИЦ. Те ще споделят с акционерите си съответно 69.7 млн. лв. и 41.9 млн. лв. Третата позиция в подреждането е за привилигированите акции на Химимпорт, където ще се разпределят 17.7 млн. лв. В челото на подреждането са още Софарма АД (8.93 млн. лв.), М+С Хидравлик (7.8 млн. лв., ако решението бъде гласувано на 26 август) и Монбат с 7.7 млн. лв. В топ 10 попадат още две дружества от структурата на Софарма – Софарма Трейдинг и Софарма Имоти АДСИЦ, както и Спиди АД и Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ. Дивидент от над 1 млн. лв. между акционерите бе гласуван още от 9 дружества – БГ Агро, Албена АД, Интерсолар Варна, Феър Плей Пропъртис АДСИЦ, Агро Финанс АДСИЦ, Албена Инвест Холдинг, Агроенерджи Инвест АДСИЦ и Неохим. Тук отнасяме и привилигированите акции на Енемона, чиито акционери ще получат общо над 1.7 млн. лв. дивидент за 2011 и 2012 г., за когато изплатен ще бъде частичен дивидент - нещо, което се случва на Българска фондова борса за първи път. Част от заделените близо 200 млн. лв. (тук трябва да отбележим, че сумата може и да се покачи в идните седмици) несъмнено ще се върнат отново на Българска фондова борса. Въпросът е къде ще бъдат вложени те – отново в дивидентни акции, да се търсят подценени книжа или да се инвестират в компаниите износители, чиито бизнес се очаква да е в подем след възстановяването на пазарите на основните им клиенти.
Източник: profit.bg (08.08.2013)

Морските пристанища печелят бизнес за сметка на речните Част от товарите от и към България, традиционно превозвани по Дунав, са се пренасочили към морските пристанища през миналата година. Тази тенденция се забелязва още от началото на кризата и 2012 г. не прави изключение. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) за товарооборота на речния и морския транспорт. Товарите като цяло се увеличават, но резултатите все още са далече от предкризисните нива. Другата тенденция, която се забелязва, е, че вследствие на концесионните процедури и отдаването на пристанищните терминали на частни компании ролята на държавните пристанища постепенно намалява. Ситуацията се запазва и през тази година. С близо 8% по-малко товари са били обработени на дунавските пристанища през миналата година, показват данните на НСИ. През речните портове минава основно внос, който за 2012 г. надвишава износа над два пъти. Сериозен дял имат и крайбрежните товари, които обаче отбелязват и най-значителния спад. В същото време морските пристанища отчитат над 3% ръст на обработените товари. Това се дължи основно на износа, който за първи път от 2005 г., откогато има статистика, изпреварва вноса. Отчасти причина за това е намаленият обем товари към страната, който обърна започналата през 2010 г. тенденция за плавно покачване на вноса след резкия спад предходната година. Основната причина за пренасочването на товарите към морето са рекордните студове в началото на миналата година и сухото време през лятото. Това доведе до временно спиране на работата на дунавските пристанища, което принуди голяма част от износителите - основно на зърно, да променят транспортните си схеми и впоследствие да ги запазят, става ясно от отчета на най-голямата компания в сектора "Пристанищен комплекс - Русе". Така през миналата година през държавното дружество са преминали минимални количества зърнени храни. Сериозно намаление има и при обработените метали на пристанище Русе. Причината за това обаче е по-скоро външна и е свързана с чувствителното увеличение на цените в украинския порт Измаил, което доведе до пренасочване на този товаропоток по море. Силен спад има и при обработката на дървен материал, която се извършва на терминала Русе-запад, заради лошите климатични условия и свиване дейността на клиентите. Понижават се и количествата на обработените въглища, а перспективите за в бъдеще не са по-добри, тъй като най-големият потребител на въглища сред клиентите на компанията – "Топлофикация - Русе", планира да премине на природен газ. Ръст има единствено при химикалите и торовете, но там обемите са малки. Икономическата криза като цяло се е отразила на дейността на клиентите на пристанището. Отрицателната тенденция за развитието на пазарите в Словения, Хърватия, Унгария и най-вече Румъния намалиха очакваните обеми от дейността на нашите контрагенти, отчитат от дружеството. Като се добавят и пренасочването на износителите на зърно към морските пристанища и очакваният спад в обработката на въглища заради "Топлофикация - Русе", от пристанището не очакват тази година да е по-добра. Допълнително негативно влияние върху резултатите ще окаже и приключилото концесиониране на терминал "Русе-запад", с което държавното дружество загуби част от клиентите и товарите си. За сметка на това морските пристанища се радват на увеличен обем товари през миналата година. Това обаче не се дължи на двете големи държавни компании, които управляват портовете във Варна и Бургас. Концесионирането на отделни терминали и засилената конкуренция от страна на частните фирми в сектора са довели до спад на обработените от тях товари и съответно по-ниски приходи, като очакванията са тази тенденция да продължи да се задълбочава. Най-сериозно понижение има при пристанище Бургас, където товарите са намалели с над една трета през миналата година. Основната причина за това е концесионирането на двата терминала за насипни товари "Бургас-изток 2", който вече се управлява от "БМФ – Порт Бургас". Ако се изключат тези количества, спадът е само 0.5%. Навлизането на нов конкурент в бизнеса е свило обработените насипни товари в пристанище Бургас наполовина, въпреки че компанията е запазила доста стабилни позиции при зърнените храни. Успяла е също да привлече и част от клиентите на отдадените на концесия терминали – главно търговци на въглища, кокс, желязна руда и цимент. С близо една трета обаче е намаляло количеството на металите, преминали през пристанището, което е причината и за по-ниските резултати при генералните товари като цяло (-12%). Въпреки това понижението на приходите е било съпроводено и от намаление на разходите и така компанията е успяла да увеличи печалбата си за 2012 г. Ролята на пристанището обаче ще продължи да намалява, след като през тази година терминалът за контейнери "Бургас-запад" беше отдаден на концесия на единствения кандидат - "БМФ – Порт Бургас", който държи и "Бургас-изток 2". Компанията е 100% собственост на Параходство "Български морски флот", което беше приватизирано преди пет години от българско-германския консорциум "Кей Джи маритайм шипинг", представлявано от Кирил Домусчиев. Така за държавния оператор остава само терминал "Бургас-изток 1", където се обработват основно генерални товари (метали, дървесина, машини и т.н.). Сравнително по-стабилни позиции запазва другото държавно пристанище – Варна, което държи терминалите "Варна-изток" и "Варна-запад". Въпреки лекото понижение на обработените товари дружеството увеличава приходите и печалбата си благодарение главно на това, че в края на 2011 г. повиши цените си. Друга причина за ръста е обработеният рекорден тонаж зърно, където количествата са нараснали с 3% спрямо предходната година, което най-вероятно е за сметка на дунавските портове. Нещо повече, зърнените храни като цяло са благодатен товар, тъй като ставката за обработка при тях е по-висока, отколкото при останалите насипни товари. През порта са преминали и значително повече метален скрап, дървен материал и др., както и контейнери. Намалява обаче делът на стратегическите клиенти от Девня, където са разположени големи компании като "Девня цимент", "Солвей - Соди" и "Агрополихим". Според държавното предприятие това се дължи на неблагоприятни промени в пазара на изнасяните от тях товари. Отчетът на един от конкурентите на "Пристанище Варна" – "Леспорт" от групата на "Химимпорт", обаче показва, че има и друга причина. Частната компанията е успяла да привлече като клиент "Солвей - Соди", която за последните пет месеца на миналата година е изнесла близо 55 хил. тона калцинирана сода през концесионирания терминал. Затова и от държавната компания отчитат като риск навлизането на нови фирми в обработката на товари. Държавните портове имат основателна причина да се притесняват от конкуренцията. Това се вижда от силните резултати на пристанище "Леспорт", което отчита двуцифрен ръст на обработените товари през миналата година и достига най-големия си товарооборот от началото на концесията през 2006 г. През "Леспорт" преминават основно насипни товари, като близо половината от целия оборот се дължи на зърното. Миналата година през пристанището е било изнесено и рекордно количество скрап заради увеличеното търсене на изделия от метал и съответно суровини за производството им. Повишение има също при металите и дървения материал, както и при химическите товари заради привличането на "Солвей - Соди" като клиент и вноса на над 15 тона торове. През тази година компанията отново очаква леко увеличение на обема на товарите, което ще дойде от ръста на износа на сода и вноса на цветни метали. Повече товари са преминали и през терминала "Бургас-изток 2" след отдаването му на концесия на "БМФ Порт Бургас" от началото на 2012 г. При сравняване на резултатите на новия оператор и товарооборота, отчетен от държавното дружество за същия терминал през 2011 г. (общо 1.346 млн. тона), се вижда ръст от 14%. В момента концесионерът обработва основно насипни товари, но плановете му са да разшири дейността и да превърне "Бургас-изток 2" в многофункционален терминал за всякакви видове товари. А това означава, че конкуренцията ще продължава да нараства, най-вероятно за сметка на държавните пристанища.
Източник: Капитал (09.08.2013)

Летище Варна с нов пътнически терминал Новият пътнически терминал на летище Варна ще бъде открит в четвъртък. Това съобщиха от компанията - концесионер на двете черноморски летища, "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". Общата стойност на инвестицията в терминала и свързаната с него инфраструктура е над 75 млн. лв. След откриването на терминала всички полети ще се обслужват на него, като все още не е ясно с какви функции ще бъде старата пътническа сграда. Новият терминал е около три пъти по-голям от досегашния, като на час може бъдат обслужвани по 1037 пътници. Терминалът е проектиран от английски архитекти със съдействие от българска страна - архитектурно бюро Pascall & Watson architects и "СевантЕлбул". Строителството е реализирано от българско-турския консорциум ТИЕ-ИЧТАШ за около 20 месеца, а управление и контрол осъществи германската компания Schuessler-Plan. "Терминал 2 на летище Варна е проектиран така, че да може да се използва в зависимост от пътникопотока във всеки един момент, а при необходимост капацитетът да бъде допълнително увеличен като разширение към вече съществуващата архитектурна част", допълват от компанията - оператор на летището. Изграждането на новия терминал е част от инвестиционната програма на концесионера. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" спечели конкурса през 2006 г. за 35 години. Регистрираното в България дружество е 60% собственост на германската Fraport. Останалите 40% от пролетта на 2008 г. са официално на компания от групата "Химимпорт", която е собственик и на авиопревозвача "България ер". Засега бизнесът на двете летище може да се определи като успешен. Бургас и Варна заедно обслужват пътникопоток колкото този на летище София. През 2012 г. преминалите пътници през терминала в Бургас са 2.3 млн., а тези през Варна - 1.2 млн. (за миналата година има ръст на пътниците с близо 5%). Резултатите обаче са различни. През 2012 г. приходите на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" са в размер на 123 млн. лв., а печалбата й е 24 млн. лв., като така концесионерът изпреварва държавното "Летище София" както по приходи така и по рентабилност. При спечелването на концесията предложението на "Фрапорт" (по официална информация от министерството на транспорта) предвижда инвестиции в размер на 403 млн. евро за целия период на концесията. Напредъкът по обновяването на двете летища обаче не вървеше гладко през годините, като по време на предишното управление от транспортното министерство признаха, че забавянето е основно при двата нови пътнически терминала във Варна и в Бургас. От отчетите на "Фрапорт" през годините пък ставаше ясно, че забавянето е заради съгласуванията на проектите между институциите и неочаквано дългото време за разрешителните за строеж. Впоследствие работата по инвестиционната програма на двата терминала започна по-усилено, като това включва разширения и рехабилитации на перон, подобряване на съпътстващите сгради на летището, нови ел. и ВиК системи, обновяване на техника, оборудване и т.н., обясняват от "Фрапорт". През миналата година завърши изграждането на пистата във Варна, като инвестицията в нея беше 40 млн. лв., а в момента текат и довършителните работи по новия терминал в Бургас, с което инвестициите в терминали ще бъдат общо 150 млн. лв.
Източник: Капитал (14.08.2013)

Банките стават все по-български Петте години криза промениха облика на банковия сектор в България. Но ако за изчезналото кредитиране се говори често, то има и друга ключова разлика - собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2% до 65 на сто. В същото време делът на банките с българска собственост расте, като тенденцията става постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Така за четири години и половина пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Ако към картината се прибави и сделката от миналата седмица – покупката на МКБ Юнионбанк от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери (виж графиката). В същото време концентрацията на гръцки капитали намаля със свиването на бизнеса на банките им в страната и заради политиката на централите на европейските институции за въздържане от кредитиране. Освен чрез органичен растеж на активите основно на три банки – Корпоративна търговска банка (КТБ), ПИБ и Централна кооперативна банка (ЦКБ), делът на местната собственост се увеличи и в резултат на активни придобивания в сектора. Така, от една страна, с растежа на активите си, финансирайки основно някои по-големи единични проекти или сделки на вътрешния пазар (като сделката за "Кремиковци" за 360 млн. лв., кредитирана от ПИБ), две банки с българска собственост вече са в топ 5 в сектора. Към края на юни тази година ПИБ е трета според размера на активите (6.970 млрд. лв.) след Уникредит Булбанк и Банка ДСК, а КТБ е пета (6.274 млрд. лв.). Възходът на КТБ дойде, след като банката концентрира почти всички депозити на държавни фирми при себе си. В десетте системно важни банки влиза и ЦКБ, която е девета (3.385 млрд. лв. активи). В края на 2008 г. ПИБ и КТБ са били съответно шеста и девета, а ЦКБ единайста. За сравнение - преди четири години и половина гръцките банки в топ десет (ОББ, Пощенска банка, Банка Пиреос) са държали почти една четвърт (24.9%) от активите в сектора, сега трите български банки (КТБ, ПИБ, ЦКБ) формират една пета (19.99%). След приключване на сделката за МКБ Юнионбанк делът им ще е по-голям. Другите банки с местна собственост са значително по-малки – Инвестбанк, БАКБ, International Asset Bank, Тексим банк (която също гравитира около групата на "Химимпорт", собственост на която е и ЦКБ), и приносът им в растежа на дела на местните банки е почти незначителен. Българските собственици се оказаха и сред най-активните купувачи на банки в последните години. Всъщност двете по-големи сделки в сектора в годините на кризата са именно с местни инвеститори – за БАКБ, чийто мажоритарен дял беше купен от Цветелина Бориславова преди две години, и за МКБ Юнионбанк. В процеса на продажба и на двете се оказа, че голям интерес от чужди инвеститори липсва. Имената на кандидатите, които се споменаваха неофициално и при двете процедури, бяха сходни и основно с български произход – ЦКБ, ПИБ, инвестиционният фонд на бившия министър на икономиката от кабинета на Симеон Саксгобургготски Николай Василев. Това заедно с акционерните промени и в някои малки банки през периода (виж инфографиката) затвърждава похода на българските купувачи в сектора. На този етап капацитетът им в капиталово и финансово отношение за по-голяма сделка в банковия сектор обаче изглежда недостатъчен. Малкото влели се свежи пари от чужбина, както и проявяван интерес при сделки, показват смяна на посоката, от която идват инвеститорите в банковия сектор. Допреди кризата това бяха големите европейски банкови групи. Сега те са заети със собствени проблеми – преструктуриране, продажба на активи заради ангажименти срещу получена държавна помощ (случаите с Ти Би Ай банк, БАКБ, МКБ Юнионбанк – виж инфографиката). Омански пари подкрепиха капитала на Инвестбанк, инвестиционното поделение на втората по големина руска банка стана акционер в КТБ, руска банка – Инвестбанк, проявява интерес към Токуда банк. Преди две години най-голямата частна турска банка Turkiye Is Bankas? (Ишбанк) откри свой клон в България чрез германското си поделение, за да избегне искането на лиценз от БНБ (правото на т.нар. единен паспорт в ЕС). Австрийската Mеinl e в процес на отваряне на клон. Други новодошли няма, а един литовски инвеститор с украйнски произход (Регионална инвестиционна банка, клон Варна) си тръгна.
Източник: Капитал (22.08.2013)

Негативното представянето на индексите на Българска фондова борса (БФБ) през последната седмица на август продължава. Днес единствен BGREIT записа ръст и то незначителен в размер на 0.08% до 88.06 пункта. SOFIX се понижи 0.48% за деня до 447.08 пункта, докато BG40 и BGTR30 изгубиха минималните 0.08% и 0.11% до 154.48 пункта и 327.04 пункта, респективно. Оборотът на регулиран пазар надхвърли 1.17 млн. лв., като с основен принос бяха прехвърлените 149 890 лота на Каолин на средна цена от 4.15 лв. Това бе и крайната цена за деня. При обем от 47 192 лота днес акциите на Химимпорт поевтиняха с 1.54% до 1.28 лв. за брой. Книжата затвориха на цена под 1.3 лв. за първи път от 21 юни насам. Акциите на Първа Инвестиционна Банка изгубиха 1.27% от стойността си до 2.25 лв. за брой, докато тези на Софарма добавиха 0.54% към цената си до 3.33 лв. Положително бе представянето днес на акциите на Енемона, които поскъпнаха с близо 4% до 2.94 лв. за брой. Общо 966 000 акции на Енергони смениха собствениците си днес. Книжата на дружеството поскъпнаха с близо 43% от 0.007 лв. до 0.01 лв. за брой. Губещи за деня бяха Индустриален Холдинг България (-4.09% до 0.89 лв.) и Доверие Обединен Холдинг (-5.06% до 0.92 лв.). При обем от 110 лота днес акциите на Булгартабак-холдинг поевтиняха с над 3% до 95 лв. за брой. Понижението при ТК-Холд пък бе от 20.34% до 2.35 лв. за акция. Изтъргуваните по позицията на Зърнени храни България акции днес бяха 45 533. Книжата на дружеството добавиха 1.43% към стойността си до 0.42 лв. за акция. При дружествата със специална инвестиционна цел днес минаха 13 570 лота на Адванс Терафонд. Промяната в цената бе с 0.8% нагоре до 2.14 лв. за брой. Акциите на Агроенерджи Инвест пък поскъпнаха с 9.59% до 1.09 лв. при обем от 10 169 лота.
Източник: profit.bg (28.08.2013)

Първа пристанищна концесия за Цветан Василев Все още не на 100%, но е почти сигурно - основният акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев вече има и пристанищна концесия. Договорът за терминала Русе-запад е подписан на 18 септември, съобщиха от транспортното министерство. Конкурсът беше спечелен от свързаното с Цветан Василев "Пристанищен терминал Русе-запад" АД. В него 65% от капитала държи "Шип инвест", а останалите 35% са на транспортната "Фанти-Г", която има няколко залога в КТБ. Новият оператор има срок от два месеца, за да изпълни условията, за да влезе във владение. На 7 август транспортното ведомство е подписало и договора за концесия на пристанищен терминал Никопол с Параходство "Българско речно плаване", част от групата "Химимпорт". Концесионерът ще влезе във владение на 1 октомври. Тоест - от списъка с терминали, предвидени за отдаване на частни компании, все още не е финализирана само сделката за морската гара в Несебър. Тя беше спечелена пак от обединение, свързано с Цветан Василев, но процедурата се обжалва от граждански организации. В края на миналата година и началото на тази транспортното министерство прояви завидна активност в отдаването на пристанищни терминали на концесия. С нови оператори се сдобиха пристанище Лом, което също влезе в портфолиото на компания от групата на "Химимпорт", част от пристанище Видин, и терминалът за контейнери на Бургас-запад, което ще се ръководи от "БМФ - Порт Бургас" - 100% собственост на Параходство "Български морски флот". За всеки терминал (с изключение на Видин-юг) имаше само по един кандидат, а договорите бяха подписвани без много шум. Влизането на новите оператори във владение обаче няма как да стане толкова скоростно. Сега концесионерът на Русе-запад в срок от два месеца трябва да изпълни няколко условия, за да влезе договорът в сила: да плати еднократното концесионно възнаграждение, да представи банкови гаранции, да бъде вписан в регистъра на пристанищните оператори и др. От министерството са заложили минимум 7.41 млн. лв. инвестиции, които новият оператор трябва да вложи в Русе-запад за 35-те години, в които ще го стопанисва. Обещаната сума от концесионера е 12.22 млн. лв. В началото на годината проверка на "Капитал" показа, че срещу "Фанти-Г" има заведени общо 35 дела от частни съдебни изпълнители, поне едно от които е по искане на служител, който не е получил заплатата си. Според изискванията на транспортното министерство концесионерът не трябва да има просрочени дългове към работници и служители. "Фанти-Г" има пет залога в КТБ. Другият участник в консорциума – "Шип инвест", има доста по-преки връзки с Цветан Василев. Седалището на дружеството е на софийската ул. "Дебър" 17, където се намира и "Бромак" – компанията, чрез която Василев е акционер в КТБ. До началото на 2011 г. "Шип инвест" е била еднолична собственост на "Афлик България" - фирма, която е била собственик на инвестиционния посредник "Фина-С", свързван с Василев. Сключването на концесионния договор за гарата в Несебър обаче се бави. Решението за откриване на процедурата и това за определяне на концесионер са обжалвани пред Върховния административен съд (ВАС) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от сдруженията с нестопанска цел "Месамбрия понтика", "Несебърски риболовци" и "Риболовно сдружение МЕНА". Две от жалбите са оставени без разглеждане от КЗК и ВАС, но предстои образуване на производство по жалбата на "Несебърски риболовци". Притесненията на местните организации са, че може да има застрояване в буферната зона на старинния град Несебър, защитен от ЮНЕСКО, а на рибарите - че може да останат без място за корабите си. За концесионер е определен ВИДМАР. Съдружници в него са "Водстрой 98" и "Марков и син". Първата се контролира от Иван Мирински, който чрез "ПМ контрол" през 2008 г. придобива 96% дял за 2 млн. лв., като сделката е финансирана със заем от КТБ. Според отчета на "Водстрой" за 2011 г. то има заеми за общо 20.8 млн. лв. от КТБ, а справка в Имотния регистър показва, че централата му е ипотекирана в банката.
Източник: Капитал (20.09.2013)

10 финалисти на "Мениджър на годината" Десетте финалисти в тазгодишното, шесто поред издание на конкурса “Мениджър на годината”, организиран от списание “Мениджър”, бяха обявени в столицата вчера. Те бяха избрани измежду рекорден брой кандидати - 73. В десетката на конкурса тази година влязоха три дами: Боряна Манолова, главен изпълнителен директор на “Сименс България”, Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК и Елена Маринова, президент на софтуерната “Мусала Софт”. Наред с тях на финалната права отиват още шефът на “Евромаркет Груп” Ивайло Борисов, Ивайло Пенчев, изпълнителен директор на “Уолтопия”, Милтос Триантафилу, шеф на холдинг “Бела България”, Орлин Попов, собственик и генерален мениджър на веригата ресторанти “Хепи”, Пламен Митев, представител на групата “Вили Бетц” за България, Сергей Андронов, председател на управителния съвет на “Лукойл Нефтохим Бургас”, и Цветан Ботев, председател на “Химимпорт”. Всички те са избрани от консултантската компания “Делойт България” по специална методология, разработена специално за този конкурс. 73% от компаниите, чиито мениджъри участват в надпреварата, показват трайна тенденция на нарастване на приходите. Най-добрият мениджър на България за 2013 г. ще бъде обявен на 21 октомври тази година на тържествена церемония в Софийската национална опера и балет.
Източник: Труд (27.09.2013)

ЦКБ е новият собственик на хотел "Плиска" Централна кооперативна банка е купила софийския хотел "Плиска", става ясно от справка в Имотния регистър. Продавач на хотела е "Бизнес център Изгрев", а сделката е вписана още през март. Досега от ЦКБ не са обявили покупката, макар че като публична компания трябва да съобщават за по-важни сделки. Възможно е покупката да е "дълг срещу собственост", тъй като ЦКБ е най-големият кредитор на продавача. В Имотния регистър има отразени две вписвания - едната е сделката на стойност 0 лв., а другата е за едва 27 хил. лв. за целия хотел. По информация на в. "Преса" цената е 27 млн. лв. ЦКБ е част от групата на "Химимпорт", а "Бизнес център Изгрев" е непряко свързано с холдинга. Хотелът не работи официално от поне една година, като в сайта му стои съобщение, че от 15 октомври 2012 г. "ще преустанови своята хотелска дейност". Всъщност от няколко години основното му предназначение е разполагането на реклами на компании, свързани с групата на "Химимпорт", включително и такива на ЦКБ. Все още не е ясно за какво ще се използва сградата – няма заявени намерения тя да бъде разрушавана, а според неофициални източници имотът ще се превърне в централен офис на ЦКБ. Възможно е там да се измести и застрахователната компания "Армеец". До редакционното приключване на броя представители на купувача не бяха открити за коментар. Малко преди сделката, в началото на февруари, е била заличена ипотека върху хотела, направена в полза на Юробанк И Еф Джи, Банка ДСК и Eurobank EFG Private Bank – Люксембург, по която съдлъжник е бил собственикът на хотела. Обезпечението е било по кредит, отпуснат на "Слатина-Булгарплод" - компания, която също е свързана с "Химимпорт". В отчета на "Бизнес център Изгрев" има информация за няколко кредита на самото дружество, най-големият от които е бил към ЦКБ и обезпечението по него е административна сграда на бул. "Брюксел" в София. Заемът е за 16.1 млн. лв., а в края на миналата година текущият дълг по него е бил 11.6 млн. лв. Според отчета дружеството е разсрочило краткосрочните си задължения към банките кредитори. Справките показват, че в края на 2012 г. активите на "Бизнес център Изгрев" са били на стойност 24.2 млн. лв., двоен ръст за година. Почти всички са имоти, машини и съоръжения. Собственият капитал на компанията е отрицателен – 8 млн. лв., заради натрупана загуба. Освен това дружеството е силно задлъжняло – над 32 млн. лв. са всичките му пасиви, от които 11.6 млн. лв. са текущи търговски задължения и близо 11 млн. лв. са дългосрочни заеми. Плащанията по заемите са 4.6 млн. лв. за цялата година. Приходите му от продажби са едва 1.1 млн. лв., с над 25% спад за година. Само за 2012 г. загубата е 1.5 млн. лв. Хотел "Плиска" е построен в края на 60-те години и след фалита на "БГА Балкан" през 2006 г. "Бизнес център Изгрев" го купи на търг от синдиците на авиопревозвача. За хотела и бившата административна сграда на авиокомпанията купувачът е платил общо 18 млн. лв. Според данни от търговския регистър "Бизнес център Изгрев" се контролира от регистрираното на Бахамските острови "Фриц интернешънъл" през няколко дружества. И "Бизнес център Изгрев", и бахамската компания имат регистрация в София на ул. "Княз Александър Батемберг" 1, където е седалището на други фирми, близки до "Химимпорт". Още през 2007 г. от групата коментираха, че след като "Бизнес център Изгрев" е купил хотела, има намерение да го запази и развива през следващите години, но без да се уточнява дали ще остане хотел или предназначението на сградата ще се промени.
Източник: Капитал (30.09.2013)

Прехвърлиха 20% от "Агро финанс" през борсата Голямо прехвърляне на 20% от "Агро финанс" АДСИЦ срещу 15.1 млн. лв. беше извършено през фондовата борса в четвъртък. В една сделка, сключена малко преди края на сесията, бяха изтъргувани 6 443 941 акции при цена от 2.345 лв. за лот. Сред големите акционери в компанията са E. Miroglio Finance, Radiant Technology, "Кооп инвестмънт", Корпоративна търговска банка, "Никкомерс 01" ЕООД. Сделката подкрепи оборота на БФБ за деня в една слабо активна търговия, която приключи позитивно за индексите. По-обемна беше търговията с акции на "Софарма", "Експат бета" и "Химимпорт". Инвеститорите проявиха активност в сделките с компенсаторни инструменти, като търговията с тях беше за над 180 хил. лв. В четвъртък бяха оповестени параметри на публичното предлагане на акции от увеличението на капитала на "Интерскай" АД. Компанията ще се опита да набере 3 млн. лв. , за да благоустрои пистата си край Елин Пелин. Тези подобрения ще направят възможно приемането на полети на 6-8-местни бизнес джетове, което ще привлече нови наематели на площадката и ще генерира по-големи приходи от продажби на горива и авиационни услуги. Основен акционер, държащ 99.99% от акциите на "Интерскай" АД, е "Албена" АД, така че увеличението на капитала ще зависи изцяло от участието на мажоритарния собственик.
Източник: Капитал (04.10.2013)

КТБ е купувачът на 5% от "Булгартабак" Корпоративна търговска банка е купувачът на пакета от 4.99% от капитала на "Булгартабак холдинг", който беше прехвърлен през борсата в понеделник срещу 36.9 млн. лв. Това съобщиха от банката на Цветан Василев. Обект на сделката бяха 368 200 акции при 100 лв. единична цена. Преди година подобен дял в тютюневия холдинг придоби италианският бизнесмен Едуардо Миролио - тогава за малко над 5% в няколко сделки той плати 27 млн. лв. Продавач на пакета беше друга компания на Цветан Василев - "Бромак" (чрез нея той е собственик на КТБ). След тази сделка няма информация за друг акционер с такъв голяма дял (5%) освен Миролио и извън мажоритарния собственик. Досега Цветан Василев официално е отричал да има връзка с бившия държавен холдинг. "Булгартабак" беше приватизиран преди малко повече от две години от новото тогава дружество BT Invest, собственост на руската VTB Capital. По информация на "Капитал" обаче зад инвеститора стоят именно Цветан Василев, депутатът от ДПС Делян Пеевски и собствениците на "Винпром Пещера". В сряда на фондовата борса в София търговията завърши със спад за три от индексите. Водещият SOFIX потъна с 0.40% до 456.95 пункта. Най-голям оборот реализираха сделките с привилегировани акции на "Химимпорт" (335 хил. лв.) и "Агрия груп холдинг" (268 хил. лв.). По света червена вълна заля борсите, след като Европейската централна банка обяви, че започва нова серия стрес от тестове на големите финансови институции, а вниманието на инвеститорите в САЩ беше отвлечено от отчетите на дружествата към третото тримесечие. Така на Wall Street беше прекъсната позитивната серия и в сряда сесията стартира с понижение от близо половин процент за водещия индекс Dow Jones до 15 403 пункта. Негативизмът взе надмощие и на борсите в Европа, като немският DAX изгуби 0.45% до 8907 пункта към края на търговията. Повод за разпродажбите на Стария континент стана обявеното намерение на ЕЦБ да започне проверка в 130 банки от еврозоната през ноември. Тя ще трябва да установи доколко системата е стабилна преди пристъпване към създаването на банков съюз. От банките ще се иска и да заделят 8% от капитала си като буфер срещу потенциални загуби от раздавани рискови заеми. Отвъд океана играчите реагираха на отчетите на знакови компании. Производителят на строителна техника Caterpillar обяви по-малка печалба спрямо миналогодишната, което доведе до спад на акциите му с 5.88% до 83.93 долара за лот. За разлика от него производителят на самолети Boeing отчете скок на печалбата до 1.2 млрд. долара, което изстреля акциите му с 4.5% до 128.03 долара за лот.
Източник: Капитал (24.10.2013)

Химимпорт АД отчита неконсолидирана печалба в размер на 44.698 млн. лв. до 30 септември, сочи изнесения днес отчет на холдингово дружество. Спрямо година по-рано е отчетен спад от 17.02%. Само в последните три месеца компанията е отчела неконсолидирана печалба от малко над 3 млн. лв. Общите приходи от дейността на холдинговата компания за периода 1 януари – 30 септември достигат 74.7 млн. лв., като се понижават от 88.35 млн. лв. за сравнимия период на 2012 г. Съвкупните разходи за дейността също бележат спад, но с по-бавен темп, като падат до 26.38 млн. лв., срещу 29.07 млн. лв. Холдингът притежава 100% от ЦКБ Груп ЕАД, Бългериан Еъруейз Груп ЕАД, Еърпорт сървисиз - България ЕАД, Транс Интеркар ЕООД, Българска Корабна Компания ЕАД, 99% от Пристанище Леспорт АД, 83 на сто от капитала на Енергопроект АД, 67% от Пловдивска Стокова Борса АД, близо 58% от Зърнени храни България, чрез което контролира и Проучване и добив на нефт и газ АД и др. По данни от сайта на БФБ-София, книжата на компанията се търгуват при съотношения от P/E = 2.07 и P/B = 0.15.
Източник: profit.bg (29.10.2013)

Собственикът на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев е най-влиятелният българин. Банкерът оглавява класацията на българското издание на икономическото списание "Форбс" за личностите, които имат най-голямо значение за определянето на дневния ред на България към момента. Тя е изготвена по същата методика, която "Форбс" от години прилага при подреждането на най-влиятелните хора в света. Класирането се извършва според притежаваните и контролираните ресурси и доколко те се използват, за да се промени България. Най-голяма тежест имат ресурсите в банковото дело, енергетиката, медиите, телекомуникациите и производството на акцизни стоки. В топ 50 влизат 28 политици и държавници, 20 представители на бизнеса и двама от неправителствени организации с идеална цел. На второ място след Василев в класацията е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. Трето, четвърто и пето място заемат собствениците на "Химимпорт" Иво Каменов, Марин Митев, Тихомир Митев. На шесто място е Сергей Станишев, председател на БСП и президент на ПЕС, а на седмо - Делян Пеевски. Осмо и девето място заемат Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев - собственици на "Първа инвестиционна банка". На десето място в класирането е Валентин Златев - мениджърът на "Лукойл България". "Това не е класация на положителните герои, нито на отрицателните. Тя измерва по ясна методология влиянието, независимо дали то променя страната към добро или лошо", каза Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на "Форбс". Класацията значително се различава от първата, която българското издание на "Форбс" представи през март 2012 г. Списъкът е увеличен от 30 на 50 души и сред тях има сериозни размествания. Седем от десетте най-влиятелни българи към март 2012 г. са извън сегашните топ 10, а един от тях - Симеон Дянков, който миналата година заемаше четвърто място - дори е извън топ 50. Общо седем от най-влиятелните българи към март 2012 г. отпадат от топ 50. Предишният номер едно Бойко Борисов сега е на 11 позиция. Средната възраст на най-влиятелните българи е 51 години. Най-младият е на 33 г. (Делян Пеевски), най-възрастният е на 63 г. (Иван Костов). В списъка влизат седем жени (14 % от топ 50). Първата жена заема едва 29-о място (Йорданка Фандъкова). Пълният списък с 50-те най-влиятелни българи на 2013 г., с кратка информация за всеки от тях, е публикуван в специалното издание на "Форбс България".
Източник: Класа (30.10.2013)

Пътниците на морските летища се увеличават Пътниците на летищата във Варна и Бургас нарастват. Това се вижда от отчета на концесионера Fraport за трафика за деветмесечието на 2013 г. През бургаската аерогара са преминали 4.6% повече пътници спрямо същите месеци за изминалата година и достигат 2.432 млн. души. Във Варна увеличението е по-голямо – 7.3%, а пътниците са 1.228 млн. души. Така двете черноморски летища, взети заедно, изпреварват летище София по брой на пътниците с около 1 млн. души, като само това в Бургас се движи с около 250 хил. след София. Трябва обаче да се вземе под внимание, че те са предимно сезонно заети и столичната аерогара може да навакса през последните месеци. Изравняването на показателите на база брой пътници се забелязва от миналата година, когато за 2012 г. Варна и Бургас имаха аналогичен пътникопоток с летище София – около 3.5 млн. души. И докато при морските летища тенденцията е възходяща, броят на пътниците на столичното намалява, макар и с малко. През 2012 г. например трафикът намалява спрямо 2011 г. с 0.2%. Сега според отчетите на държавната компания за деветмесечието броят на пътниците намалява с 0.4%. Предпоставки трафикът по морето да расте още ще има и след пускането на новите пътнически терминали във Варна и Бургас, част от ангажиментите на концесионера. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" спечели конкурса през 2006 г. за 35 години. Регистрираното в България дружество е 60% собственост на германската Fraport. Останалите 40% от пролетта на 2008 г. са официално на компания от групата "Химимпорт", която е собственик и на авиопревозвача "България ер". През миналата година концесионерът завърши изграждането на пистата във Варна, а тази насочи усилията си върху строежа на двата пътнически терминала след известно забавяне на проектите. Терминалът във Варна вече е открит, а пускането в експлоатация на този в Бургас предстои съвсем скоро, като цената на двата проекта е общо 150 млн. лв. Освен при пътниците друга тенденция в полза на морските летища има и при финансовите резултати. Компанията концесионер "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" успява да изпревари столичната аерогара както по приходи, така и по рентабилност при равен брой на пътниците. През 2012 г. приходите на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" са в размер на 123 млн. лв., а печалбата й е 24 млн. лв. "Летище София" завършва годината с приходи от 116.7 млн. лв. и печалба 1.7 млн. лв. (за 2011 г. тя е била 7.1 млн. лв.). Тази година резултатът на столичното летище ще бъде по-добър, но заради еднократни сделки, които не са свързани с реалната дейност на компанията. В края на септември "Летище София" отчита по-добри резултати заради продажба на земи. Печалбата на компанията за деветмесечието е 10.9 млн. лв., като от тях 7.9 млн. лв. са от продажба на земя. До редакционното приключване на броя от летището не отговориха за кой терен става въпрос. През пролетта обаче Министерският съвет в оставка даде съгласие за продажба чрез пряко договаряне на идеални части от недвижим имот от 160 дка, собственост на "Летище София", отреден за карго, кетъринг, обслужване на самолети и инженерни системи, трафопост и митница, намиращ се в местността Летищен комплекс – София. Като аргумент за продажбата беше посочено, че интензивното и разкъсано застрояване върху терена и изградената транспортна инфраструктура възпрепятстват летището да изгражда в имота сгради и съоръжения за дейностите си. Така имотът генерира единствено разходи под формата на данъци и за поддръжка на инфраструктура за достъп. Едновременно с това авиокомпания "Хемус ер" (част от групата "Химимпорт"), която притежава идеални части от посочения имот, е заявила желание да придобие останалите свободни идеални части.
Източник: Капитал (07.11.2013)

Happy hour* Корекома, летището, пътуванията в чужбина, цветните телевизори. Имаше време, когато нещата от този порядък не бяха достъпни за всички. Сега всичко е променено. Освен на летището, където нещата са такива, каквито си бяха: само за избрани. Като пътник оттам може да мине всеки. Но когато говорим за бизнес, бариерите са непробиваеми. Накратко: през август има търг на летището за отдаване под наем на 13 търговски обекта (кафета, ресторанти и зони за бързо хранене на стария и новия терминал) за 5 години. Офертите са четири, но до отваряне на ценови предложения са допуснати само двама. Останалите двама ще обжалват процедурата в съда. Как ще приключи спорът - засега не е ясно. Показателно е обаче, че за да избере наемател на кафене, управата на летището поставя изисквания, сякаш ще отдава на концесия Ръководството на въздушното движение. Което - независимо какво ще реши съдът, кой е избраният и кой е недоволен, показва, че начинът, по който се управлява тази държавна собственост, е порочен. Елиминирането на конкуренцията и съсредоточаването на почти всички обекти за храна и напитки в ограничен брой кандидати не води до разнообразие за клиента. Колкото по вяло е състезанието, толкова по-скромни са и възможностите да се постигне добър наем за държавния оператор. Показателно е и друго. Както "Капитал Daily" писа преди месец, малко след обявяването на търга, най-вероятният победител ще е веригата за хранене Happy, която и сега присъства там. Финалната заповед от 28 октомври за избор на наематели на обектите на "Летище София" потвърждава очакванията. Новината е, че "Хепи" присъства в тандем с веригата пицарии "Виктория". На 28 октомври излиза решението, че 11 от 13-те заведения са спечелени от "Консорциум Зита". Акционерното дружество е учредено наскоро, като в борда на директорите влизат генералният мениджър на "Хепи" Орлин Попов, както и двамата съсобственици на пицарии "Виктория" Георги Илиев и Красимир Младенов. Акциите са поделени по равно между "Хепи" и "Виктория", видно от списъка на лицата, записали акции при учредяването на "Консорциум Зита". Това става през дружеството "Бар", собственост на "Хепи" и "Хепи Хенд", като всяко от двете е записало по 125 акции, всяка с номинална стойност от 100 лв. Останалите 50% от капитала на "Консорциум Зита" са на "Арт – 2000", собственост на Георги Илиев и Красимир Младенов. "Летище София" на няколко пъти, включително и чрез удължаване на срока по Закона за достъп до обществена информация, отказа да посочи кои са сегашните наематели на обектите за храни и напитки. Според източници и на база проверка на "Капитал Daily" на новия терминал компанията "Бар" държи минимум три обекта. Пред "Капитал" собственикът на "Хепи" Орлин Попов коментира само, че не е в течение на нещата, като не отговори дали планира да подпише договор за всичките спечелени обекти, както и дали ще се появи нов бранд между Happy и пицарии "Виктория". Георги Илиев, един от собствениците на "Виктория", пък само коментира, че компанията има интерес да навлиза на летища и гари, но все още се обмисля какво точно ще бъде присъствието им на летище София. Останалите 2 от 13-те обекта са спечелени от "Консорциум Алфа" ДЗЗД. С 99.2% дял е "Алфа еърпорт сървисиз" (компания, занимаваща се с кетъринг в самолетите и според източници, имаща два обекта на летището). С най голям дял в компанията е "Бългериан еъруейз груп", част от авиационното поделение на групата "Химимпорт". С равен дял са "Алфа флайн груп лимитид", Великобритания и "Луфтханза Сървиз Европа/Африка", Германия. Търгът, или по-скоро условията в него, не останаха незабелязани. В средата на октомври в парламента в отговор на депутатски въпрос министърът на транспорта Данаил Папазов обясни, че е имал забележки към критериите в процедурата, но при следващи търгове ръководството на аерогарата ще се съобрази с тях. При следващи търгове - може би. Но при този - не точно. За да бъдат допуснати до процедурата, изискванията към кандидатите бяха впечатляващи. Те трябва да докажат, че през последните пет години са извършвали дейност, сходна с предмета на търга. Да докажат "успешен търговски опит" с минимум 20 търговски обекта със сходен предмет на дейност, от които поне три - да са с площ над 150 кв.м. Да имат приходи от продажби поне 9 млн. лв. за последните три години и средна численост на персонала за всяка от последните три години минимум 150 човека. Кандидатите трябва да докажат и че имат квалифициран персонал с опит най-малко пет години на международно летище. Изисква се положителен финансов резултат минимум 300 хил. лв. или притежаване на дълготрайни материални активи на стойност над 300 хил. лв. Кандидатства се обект за обект, но изискванията важат за всички обекти, въпреки че редица от тях са по-малки от 150 кв.м. Много от международните вериги работят в България на франчайз, което прави момента с доказването на опита, изискван според условията на търга, податлив на юридически тълкувания. Представители на чужди компании коментираха, че макар и срокът за подаване на документите да е бил един месец, този за превеждане на депозит като гаранция за участие е бил едва две седмици - време за превод на документите, запознаване с изискванията и взимане на решение за участие. Или летвата очевидно е високо вдигната, нищо, че все пак говорим за кафенета и ресторанти, а не за приватизация на авиокомпания или за концесия на пистата. От надпреварата отпадат "Кофи Лайф" позната като кафе веригата Costa Coffee и "Ел Ес Травъл Ритейл България", дъщерно дружество на Lagardere Services, Франция. В България компанията има над 80 обекта и е известна с марките Relay и Inmedio за търговия на дребно с цигари, вестници и т.н., с пекарните Hello, кафенетата Le Cafe Inmedio и с магазините 1 minute. В международен план компанията е представена в 25 страни с над 4 хил. търговски обекта, оперираща на 130 летища, като по настоящем е номер две травъл ритейл (търговия в пътнически зони)оператор в света. Дружеството оперира 1 обект на летище София за продажба на печатни издания и пакетирани хранителни продукти под марката Relay/Discover Bulgaria, а сега е кандидатствала за 4 обекта - 2 кафетерии и 2 обекта за бързо хранене. Летище София обаче не допуска участника "Ел Ес травъл ритейл България" до отваряне на цена, тъй като не отговаря на условието да има успешен опит с поне 20 обекта със сходен предмет на дейност, не покрива изискването за поне 150 души персонал за всяка от последните три години, и не е доказал, че има персонал с поне пет-годишен опит на международно летище. Според представителите на "Ел Ес травъл ритейл България", с които "Капитал" се свърза, решението е дискриминиращо за компанията и тя ще оспори в съда резултатите от търга. Това най вероятно ще направи и "Кофи Лайф", която не покрива изискването да има 20 обекта и не е дала отчет за заетите лица, за да се прецени дали е работодател на поне 150 души. Обжалването на процедурата спира подписването на договорите. Друг въпросителен момент е и дали "Консорциум Зита" ще подпише договори за всичките 11 обекта. Минималният месечен наем, обявен в заповедта за стартиране на търга, е между 1110 и 1470 евро без ДДС. Отделно, избраните фирми ще трябва да плащат разходите за консумативи (отопление, осветление, вентилация, климатизация плюс "комунални" - между 150 и 600 евро в зависимост от обекта). "Условията към участницте са съобразени с препоръките на Международната организация за гражданска авиация, където е указано, че голямата част от неавиационните дейности следва да се предоставя на утвърдени в съответната област оператори, с оглед основната цел - високо качество на предлаганата услуга", отговориха от летище София. "Критериите, заложени в тръжната документация, не са по-високи от критериите, залагани в предходни тръжни документации, въз основа на които са провеждани тръжни процедури при не едно от предходните ръководства на дружеството", продължава изпълнителният директор на държавната компания Христо Щерионов. Доколко успешна е тази политика, числата говорят сами по себе си. Към настоящия момент наетите обекти за храни и напитки на двата терминала са ...7. Явно и сега има празни, от което губят и клиентите, и държавното дружество. И не изглежда силната конкуренция скоро да кацне на летището.
Източник: Капитал (11.11.2013)

КФН вписа три нови публични компании Три нови компании са вписани от Комисията за финансов надзор (КФН) като публични, съобщиха от надзора. Това са "Елана агрокредит", "Регала инвест" и "Инвестиционна компания Галата". "Елана агрокредит" наскоро успешно направи увеличение на капитала си през Българската фондова борса и набра 4.4 млн. лв. Парите заедно с още заемен капитал ще се използват за финансиране на покупка на земеделски земи под формата на лизинг. "Регала инвест" беше образувано след отделяне на част от дейността на "Галата" в ново дружество. Двете компании се занимават със строителство, сделки с имоти, транспорт, търговия и са свързани с групата на "Химимпорт".
Източник: Капитал (12.11.2013)

Банките с българска собственост - все по-големи и все по-напред Банките с българска собственост стават все по-големи и заемат все по-предни места в разпределението на кредитните институции по групи според размера на активите. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система към края на октомври тази година. Три банки с българска собственост са увеличили активите си през октомври, като по този начин заемат по-предни позиции, премествайки се с по едно място напред. Така Корпоративна търговска банка (КТБ) вече е четвърта по големина (пета към края на септември 2013 г.) според размера на активите, Централна кооперативна банка (ЦКБ) е осма (до октомври девета), а Инвестбанк - тринадесета (до октомври дванадесета). Те изместват съответно ОББ, Сосиете женерал Експресбанк и Българска банка за развитие. Има вероятност разместването да е и в резултат на намаление на активи на някоя от банките, чиято позиция спада с по една място. Дали това е така, ще се види в данните към края на декември, при това на обобщена тримесечна база, тъй като БНБ публикува данни за отделните банки само на тримесечие. Окончателните годишни резултати ще излязат в края на януари 2014 г. Така в топ пет на най-големите банки в България по размер на активите две са българска собственост – третата по големина е ПИБ и четвъртата КТБ. Първите две са Уникредит Булбанк и Банка ДСК. От БНБ посочват, че "Банков надзор" групира банките, за да се откроява динамиката на процесите в банковата система, като групирането не съдържа елементи на рейтинг и не е оценка за финансовото състояние на отделните банки. Първа група се състои от петте най-големи банки, втора – от останалите, а в трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България. Октомврийското разместване на позициите в сектора за пореден път показва как петте години криза промениха в още един аспект (освен по отношение на силно свитото кредитиране) облика на банковия сектор в страната. Собствеността става все по-българска и пазарният дял на местните играчи расте. Тази тенденция стана постоянна и по-отчетлива от началото на 2010 г. Секторът остава с доминираща чужда собственост, но с намаляващ дял. Ако в края на 2008 г. дъщерните поделения на големи европейски банки (без регистрирани като клонове поради относително незначителния им дял в активите - бел. ред.) са държали близо 80% от активите, то в средата на тази година пазарният им дял се е свил с 16.2 пр. пункта до 65 на сто. В същото време пазарният дял по активи на т.нар. местни банки – с български акционери, скача от 16.09% в края на 2008 г. до 27.28%. Като към картината се прибави и покупката на Юнионбанк (преди МКБ Юнионбанк) от ПИБ, почти една трета от сектора се оказва с български акционери. Сред другите банки с местна собственост са значително по-малките Българо-американска кредитна банка, International Asset Bank, Тексим банк (която заедно с ЦКБ гравитира около групата на "Химимпорт"). Секторът остава печеливш и към края на октомври, макар и финансовият резултат да се свива на годишна база. Към края на октомври 2013 г. печалбата на банките е в размер на 511.4 млн. лв., като намалява с 8.8% спрямо октомври миналата година. За един месец все пак положителният финансов резултат се е увеличил с 45 млн. лв. Извършената допълнителна обезценка през месеца на кредитния портфейл за 90 млн. лв. се покрива изцяло от нетния лихвен доход (215 млн. лв.) и нетните приходи от такси и комисиони (71 млн. лв.), посочват от централната банка. Общо натрупаният размер на обезценките към края на октомври е 840 млн. лв., като за една година размерът им се е свил с 9.7%. От БНБ посочват, че през октомври е отчетена значителна динамика в привлечените средства, като размерът им - 72.8 млрд. лв., остава почти без промяна спрямо септември. Това се определя от увеличението при депозитите на домакинствата с 1.1% (399 млн. лв.) до 38.1 млрд. лв. и на тези от фирми с 0.3% (66 млн. лв.) до 23.6 млрд. лв. В същото време се свиват привлечените средства от кредитни институции със 166 млн. лв. до 9.3 млрд. лв. През миналия месец е отчетено и намаление при подчинения срочен дълг (заемен ресурс, който се включва като капитал при определени конкретни изисквания - бел. ред.) с 20.5% до 1.229 млрд. лв. Кои банки и с колко са намалили подчинения срочен дълг в капитала си ще стане известно при излизане на декемврийските данни, като тогава ще бъде с натрупване на тримесечна база. В резултат на тези изменения делът на местния ресурс в общия обем на привлечените средства нараства до 83.5%, посочват от БНБ.
Източник: Капитал (02.12.2013)

"Химимпорт" се сдружава със Swissport на летище София Авиационното поделение на "Химимпорт" "Бългериан еъруейз груп" влиза в бизнеса с наземното обслужване на самолетите на летище София, стана ясно във вторник. Дружеството (част от което е "България ер") купува миноритарен дял в един от наземните оператори на аерогарата - "Суиспорт България". Фирмата на базираната в Швейцария Swissport работи на летище София от 2007 г. Компанията майка е с огромен опит в обслужването на авиопревозвачите и има дейност на над 190 летища в целия свят. Конкретно в българския случай обаче дейността й напоследък не е особено просперираща - "Суиспорт" изгуби доста от клиентите си. Затова и съдружието с местен играч от авиобизнеса явно може да се разчете като ход за заздравяване на позициите. Информацията за предстоящата сделка е публикувана в Официален вестник на Европейския съюз. Процедурно оттук нататък се чака антимонополната дирекция на еврокомисията да се произнесе дали е допустима концентрация. Swissport все пак ще запази мажоритарен дял в българското си дружество. На летище София в момента има три наземни оператора. Дълги години този бизнес беше резервирана територия за държавното летище, но според европейските регламенти, след като пътниците надхвърлят два млн. души за година, в сегмента трябва да се допусне конкуренция. Така от 2007 г. работа на столичния аеропорт започна Swissport. Първоначално компанията бързо набра скорост (въпреки битовите си проблеми с летището), като сред клиентите й бяха Lufthansa, Ausrian Airlines, Turkish Airlines, Wizz Air. От ноември 2010 г. като трети оператор беше лицензирано и българското дъщерно дружество на гръцката Goldair Handling. Нейни клиенти пък станаха например Qatar Airways, EasyJet и т.н. Паралелно с растящия брой на наземните оператори на летището в София обаче самият авиопазар започна да се свива и редица авиокомпании намалиха полетите си дотук. В резултат на този специфичен пазар започна да се говори за ценова война и дъмпинг. В най-добра позиция, разбира се, е държавната компания, която стопанисва инфраструктурата и площите, за които нейните конкуренти плащат наем. Конкретно проблемите за Swissport станаха по-отчетливи, след като българското й поделение загуби Turkish Airlines в полза на гръцкия си конкурент и Wizz Air в полза на летище София. А нискотарифната авиокомпания е вторият по брой превозени пътници въздушен превозвач след "България ер" за столичния аеропорт. Така Swissport остана само с Lufthansa, Air Malta и няколко чартърни превозвача. От известно време швейцарската компания се оплаква от дъмпинг в цените за наземни услуги и от двата си конкурента. Swissport дори подаде жалби до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), а в края на 2012 г. изпълнителният директор на българското дружество Фернанд Щауфер директно заяви, че бизнес средата на летището е станала нездравословна. През лятото на тази година КЗК излезе със становище, че държавното дружество е злоупотребявало с монополното си положение и е подбивало цените. Летище София на свой ред трябваше да докаже, че това не е така. Сега се чака окончателното решение на антимонополния орган. Междувременно обаче "Суиспорт България" значително сви бизнеса си. Затова и донякъде сделката с авиационното поделение на "Химипорт" не е изненада. От 7 октомври "Суиспорт България" пое наземното обслужване на "България ер", която освен че е най-големият клиент на столичния аеропорт, е и традиционен клиент на държавното дружество за наземно обслужване. С една дума - ползите от сделката за двете страни са различни. Swissport може да си гарантира като клиент авиокомпанията с най-много полети и брой превозени пътници, а "Химимпорт" разширява още повече авиобизнеса си. "България ер", част от "Бългериан еъруейз груп" и съответно от "Химимпорт", към момента разполага с лиценз за самообслужване. Това означава, че компанията може да извършва почти всички услуги за собствените си полети, като изключим обработката на товари и поща, обслужването на въздухоплавателните средства и зареждането с горивни и смазочни материали. Въпреки това доскоро по едни или други причини превозвачът предпочиташе да използва основно държавните наземни услуги. Предстоящата сделка със "Суиспорт България" на практика ще даде възможност на авиокомпанията да делегира напълно тази дейност на свързана компания. Нещо повече - "Химимпорт" затвърждава позициите си в авиационния бизнес, като все повече разширява сферата си от услуги.
Източник: Капитал (04.12.2013)

Входът към българската авиация През не толкова далечната 2006 г., след като става ясно, че собственик на "България ер" ще стане дружество на "Химимпорт", представители на изпълнителната власт (не много различна от сегашната) изказват предположението, че това ще е последната сделка на групата в авиацията, тъй като вече е станала прекалено силна в сектора. По това време към нея вече са и авиокомпаниите "Хемус ер" и "Виаджо ер". Седем години по-късно може да се каже, че прогнозата на въпросните лица не се е сбъднала. Разликата е, че вече списъкът с придобивки не се разширява чрез приватизация, а чрез партньорства с чужди компании, желаещи да стъпят или да си подсигурят по-стабилни позиции на българския пазар. А през изминалата седмица беше направена още една стъпка към затварянето на кръга от дейности, свързани с авиацията. Накратко, авиационното поделение на "Химимпорт", "Бългериан еъруейз груп" (БЕГ), иска да влезе с миноритарен дял в "Суиспорт България". Това е местното поделение на швейцарската Swissport (от няколко години собственост на PAI Partners), която обслужва самолетите, пътниците и багажите на авиокомпаниите (т.нар. наземно обслужване) на около 190 летища в света. "Суиспорт България" е на българския пазар от 2007 г. и имаше редица проблеми с домакина си "Летище София", някои от които достигнаха дори до Комисията за защита на конкуренцията. Швейцарската компания обвини държавното дружество, което, освен че стопанисва терминалите, е и конкурент в наземното обслужване, в дъмпинг на цените, предлагани на авиокомпании. КЗК излезе със становище в подкрепа на твърденията на Swissport и сега се чака окончателно решение на регулатора. Междувременно обаче швейцарската компания започна да губи бизнес. Останала с ограничен брой клиенти и пред принудата да съкращава служители, на 7 октомври клиент на компанията става не кой да е, а "България ер", доскоро класически привързана към услугите на държавната аерогара. Близо два месеца по-късно идва и новината за предстоящото сливане, като сега се чака антимонополната дирекция на еврокомисията да се произнесе дали е допустима концентрацията. Сделката е до някаква степен логична развръзка. От едната страна имаме чужда компания, изпитала на гърба си дефектите на българския пазар, но по всяка вероятност, искаща да остане на него, а от другата - "Химимпорт". От няколко години авиационното направление на групата води политика на съюзяване с чужди компании с име и опит в различни, свързани с авиобизнеса дейности. "Химимпорт" през различните свои дружества успя да вземе участие в: концесията на летищата във Варна и Бургас, където си партнира с германския летищен оператор Fraport; в ремонтната база за самолети на Lufthansa Technik; занимава се с безмитна търговия, съвместно с швейцарската The Nuance Group; предлага кетъринг в самолетите и ресторантьорство на летище София заедно с LSG Lufthansa Service; има участие в българското дружество на компанията, управляваща една от най-големите резервационни система Amadeus. Сега по всяка вероятност към набора от фирми и дейности ще бъде добавено и наземното обслужване. В обединенията дружествата от българската група обикновено са с миноритарен дял, а оперативната роля се изпълнява основно от чуждия партньор специалист. Сама групата менажира основно собствения си превозвач "България ер" и точно там заради последните кризисни за цялата авиация години са най-големите трудности. Отчетите на компанията на пръв поглед изглеждат положителни. При по-внимателен прочит обаче може да се види, че това се постига с помощта на близки дружества, които трупат загуби за сметка на превозвача. Едни от тях са "Хемус ер" и индиректно свързаната "Еъркрафт лийз" (бившото "Виаджо ер"), които в последно време се занимават с отдаване на самолети под наем, а натрупаните загуби в тях са над 100 млн. лв. Така за чуждите компании сдружаването с "Химимпорт", развиваща се стабилно по време на всяка политическа власт, най-вероятно е възможност за по-лесно навлизане на българския пазар. А колкото повече стават партньорите на българската група в авиационната сфера, толкова повече бизнес може да предложи тя на партньорите си. От гледна точка на българската група предимствата са повече: компенсиране на загубите в едни направления с печалби в други; възможност за навлизане в нови бизнес ниши и трупане на ноу-хау; подобряване на имиджа на групата; придобиване на сила и влияние, които да помогнат при следващо разгръщане в авиацията. От "Бългериан еъруейз груп" не отговориха на въпросите на "Капитал", свързани с бъдещото развитие на групата. Може би най-голямата хапка за "Химимпорт" в авиацията е концесията на летищата във Варна и Бургас за 35 години. През 2005 г. конкурсната комисия начело с тогавашния вицепремиер и министър на транспорта Николай Василев избра за концесионер датската "Копенхаген еърпортс". Другите два участника, сред които и консорциумът между германския летищен оператор Fraport (60%) и българската "БМ Стар" (40%), обжалваха и Върховният административен съд върна процедурата на етап избор на концесионер. Междувременно се смени правителството и транспортен министър стана Петър Мутафчиев. След няколко месеца на бавене на избора победител стана "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт". Влизането на "Химимпорт" в концесията беше завоалирано. "БМ Стар" е дружество на варненската компания за морски транспорт "Бон Марин". Последваха няколко прехвърляния на дялове на "БМ Стар". През 2007 г. тя стана собственост на "Молет", а от пролетта на 2008 г. миноритарният дял в концесията официално е на "Химимпорт". Към днешна дата тези усилия започват да се възнаграждават. И Варна, и Бургас вече имат нови пътнически терминали, като в морската столица беше ремонтирана и пистата. През 2012 г. двете летища общо отчетоха пътници, колкото столичната аерогара (3.5 млн. души), като едновременно с това "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" демонстрира по-добра рентабилност в сравнение с "Летище София". Приходите за 2012 г. са 123 млн. лв., а печалбата е 24 млн. лв. При "Летище София" те са съответно 116.7 млн. лв. и печалба 1.7 млн. лв. Черноморските летища предоставиха терен и за допълнителен бизнес за "Химимпорт". През септември 2012 г. е регистрирано дружеството "Нюанс БГ", в което 50% дял има БЕГ, а останалите са на швейцарската The Nuance Group, специализирана в безмитната търговия. От отчета на "Нюанс БГ" за 2012 г. става ясно, че през ноември миналата година дружеството е сключило договор с концесионера на Варна и Бургас. Той е за 5 години и половина до края на 2018 г., като в рамките на този период се предвижда да бъдат реализирани приходи в размер на 180 млн. евро, се казва още в документа. Освен тази дейност компанията ще доставя на едро и стоки за безмитна търговия на "България ер" и "Летище София". Компанията има бизнес и на летище София. С решение от 28 октомври "Консорциум Алфа" ДЗЗД спечели конкурса да наеме две от заведенията на новия терминал на летището. С 99.2% дял в обединението е "Алфа еърпорт сървисиз". Това е компанията, която и сега държи двете заведения, според отчета й. Или този бизнес просто ще бъде продължен и през следващите 5 години. С най голям дял в дружеството е БЕГ, а останалата част е поделена между британската Alpha Flight Group Limited и германската LSG Lufthansa Service Europa/Afrika, част от групата Lufthansa, специализирана в авиационния кетъринг. Основен предмет на дейност на "Алфа еърпорт сървисиз" са авиационният кетъринг и ресторантьорството, като според отчета на компанията за миналата година 80% от приходите (4.6 млн. лв., или 8158 полета) идват от първото направление и останалите 20 от второто (въпросните 2 заведения). При предлагането на храна на борда на самолетите пък 93% от приходите се формират от няколко компании. Най-голям клиент на компанията е Wizz Air, с приход от 1.6 млн. лв. На второ място е "България ер". Следват Air France, British Airways, Lufthansa и Qatar Airways. Това не е единственият съвместен бизнес на "Химимпорт" с дружества от групата на Lufthansa. През 2007 г. стана ясно, че Lufthansa Technik. Водещата световна компания се разположи в един от трите хангара на бившата база на "Балкан", купена от "Химимпорт" през 2004 г. чрез различни фирми от структурата. Сега БЕГ има 24% в местното дружество "Луфтханза техник София". През годините линиите за ремонт бяха увеличени, а компанията за ремонт се занимава с цялостното техническо обслужване на националния авиопревозвач. От лятото на 2009 г. БЕГ пък има участие в "Амадеус България". Компанията е дъщерна на испанската Amadeus IT Group, която управлява една от най-големите в света резервационни системи. Услугите на дружеството ползват огромен брой туристически агенции, а при сделката се коментираше, че тя ще даде на "България ер" информация за актуалните промени и тенденции на пазара на туристически услуги, както и за актуални цени и условия на другите авиокомпании. Най-голям интерес за публиката обаче представлява бъдещето на "Летище София" и резултатите от концесионния му анализ, който се прави от години, но се очаква да е готов в близките месеци. В миналото "Химимпорт" са заявявали желанието си да наемат поне стария терминал на летището. За представители от авиосектора едно евентуално тяхно участие в процедурата не би било логично, тъй като концентрацията на този пазар ще стане много голяма. Което подозрително напомня на твърденията отпреди седем години…
Източник: Капитал (09.12.2013)

Концесионният анализ на летище София пак се отлага "Дали сме допълнителен срок за завършването на концесионния анализ на летище София, тъй като открихме някои неточности." Това заяви транспортният министър Данаил Папазов при откриването на разширението на новия терминал на летище София, което ще увеличи капацитета на автогарата с още 3 входа и изхода за обслужването на пътниците, кацащи на отдалечени стоянки и на ръкав. Проектът е за 2 млн. лв. и трябва да увеличи капацитета на аерограта с 200 хил. души. Последният срок за изготвянето на концесионния анализ, който се подготвя от години, изтече в края на ноември, но сега е удължен до пролетта на 2014 г. Той трябва да отговори на въпроса дали има нужда от частна инициатива и ако да, дали летище София и летище Балчик трябва да имат общ оператор. Отделно тече и подготовката за обществена поръчка за избор на изпълнител на генералния план за развитие на летището през следващите 15 - 20 години. Така аерогарата се модернизира на части, преди да е ясна цялостната концепция за бъдещето й. По думите на министъра инвестициите в летището преди една евентуална концесия само ще увеличат цената му. Сега старата сграда на летището може да обслужва 1.5 млн. души годишно, новата - 2.5 млн., или общо 4 млн., като пътниците са около 3.5 млн. на година. "Към настоящия момент на разширението пътниците, които пристигат от трети страни, ще бъдат извозвани с автобуси. Вторият етап е да разширим галерията на ниво 0, за да може пътниците да се придвижват до пункта "Пристигащи", допълни Христо Щерионов, изпълнителен директор на "Летище София". По неговите думи, преди да е изработен генералният план на летището, на стария терминал, където кацат нискотарифните авиокомпании, може да се очаква само рехабилитации. Изпълнителният директор се похвали с печалбата на "Летище София", която по неговите думи за деветмесечието е 7.4 млн. лв. (според отчета на компанията тя е 10.9 млн. лв. за десетмесечието при приходи от 85.1 млн. лв.). Пропусна обаче да спомене, че 7.9 млн. лв. от приходите на компанията са дошли не от оперативна дейност, а от продажба на земя. През пролетта Министерският съвет в оставка даде съгласие за продажба чрез пряко договаряне на идеални части от недвижим имот от 160 дка, собственост на "Летище София". Купувачът е "Хемус ер", собственик на идеални части от имота. Изгледи за голям ръст на печалбата и на бизнеса на летище София към края на годината няма. Пътниците на летището през тази година ще бъдат отново около 3.5 млн. души. За деветмесечието броят на пътниците остава почти аналогичен с предходната година, но самолетодвиженията спадат с 9.3%. Очаква се и решение на Комисията за защита на конкуренцията за ценови дъмпинг на държавната компания, пак в наземното обслужване, откъдето може да дойде глоба. Дружеството спечели нискотарифната Wizz Air и Austrian Airlines, но загуби най-големия си клиент в наземното обслужване "България ер", на който по думите на Щерионов се дължат 35% от този пазар. А собственикът на доскорошния клиент "Бългериан еъруейз груп", част от "Химимпорт", който подготвя обединение с наземния оператор "Суиспорт България", не е ясно доколко агресивно ще навлезе в този бизнес. Отделно летището искаше да отдаде под наем 13 заведения (сега на двата терминала на летището работят всичко на всичко 7), но процедурата се обжалва в съда и това спира подписването на договори. Добрата новина е, че компанията не спира да се надява на клиенти. Папазов съобщи, че в момента министерството преговаря с авиопревозвачи от Словения, Словакия и някои арабски държави, които имат интерес да инвестират в линии от и за България. Очакват се и чартърни полети от региона - на хърватската Dalmatian и сръбската Air Serbia.
Източник: Капитал (11.12.2013)