Как се развиват холдингите на борсата Възприемаме големите компании като барометър на борсата и като основен индикатор за икономиката на България. Зад имена като Монбат, Булгартабак холдинг, Спиди и Софарма не се крият само дружества с приходи и печалби в размер на десетки и стотици милиони, но и те привличат интереса на инвеститорите. На заден план остават по-малките компании, най-вече холдингите, въпреки че те дават добра представа за състоянието на повечето сектори на икономиката. Холдингите имат разнообразни активи и осъществяват дейност в страната и чужбина. Разликата с големите компании на борсата е най-вече в мащабите на производството и в достъпа до кредитен ресурс, показва анализ на Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в ИП ЕЛАНА Трейдинг, публикуван в блога на посредника. Холдингите отбелязват намаление на приходите през първите три тримесечия на годишна база. Разликата в процентно изражение не е съществена, като само Синергон холдинг се откроява със сериозно изменение. Консолидираните приходи на останалите шест холдинга не отчитат изменения, които да намекват за влошаване на ситуацията в икономика. Не може да се говори и за подобрение с течение на годината, тоест продажбите не се покачват изненадващо през третото тримесечие. 2015 г. ще остане в историята като година без растеж, като само отделни сектори и компании страдат. Печалбите на холдингите също не показват еднозначно влошаване или подобрение. Динамиката по тримесечия е по-характерна за част от дружествата. Изводът за икономиката е по-скоро неутрален на фона на трудната среда за правене на бизнес и не може да се говори за сериозна криза. Динамичните резултати обаче засилват усещането на пазара към акциите като по-рискови и по-трудно прогнозируеми. Повечето холдинги поевтиняват с двуцифрен процент за последната една година въпреки разликите във финансовите им резултати. И докато те ни дават знак, че икономиката е горе-долу стабилна, същото не може да се каже за интереса на инвеститорите към акциите им. Причината е, че българските инвеститори не искат в портфейлите си сложни холдингови структури с неясни активи и най-вече без да е комуникирана стратегията за развитието на дъщерните дружества. Поевтиняването на акциите на холдингите и възможността резултатите им да се подобрят, макар и с по-слаби темпове, ще доведе до краткосрочен ръст на акциите им. Това не се отнася само за бившите приватизационни фондове, но и за акциите на Химимпорт, Зърнени храни или Еврохолд България. Ликвидността в момента е много ниска и всяка поява на купувачи ще доведе до бързо покачване на акциите. Това, което не знаем, е кога ще стартира следващият ръст и какви фактори ще допринесат за обръщането на пазара. Най-логичният сценарий към момента е на пазара да навлязат краткосрочни спекуланти. Към тях ще се присъединят и спестяванията, които търсят по-висока доходност спрямо много ниските лихви. И ако станем свидетели на засилване на икономическия растеж у нас и в ЕС, 2016 година може да се окаже много добра за българския фондов пазар.
Източник: Инвестор.БГ (07.01.2016)

SOFIX със спад от 0,92% до най-ниското ниво за годината SOFIX отчете дневен спад от 0,92% до 446,11 пункта, което е най-ниското ниво за годината. Така може би индексът започва да реагира на сривовете в чужбина. Оборотът с книжа на компании от състава на индекса на сините чипове SOFIX възлезе на 626 хил. лв., което е високо на фона на последните месеци. Най-голям беше оборотът при обикновените акции на Химимпорт АД с 374 хил. лв., като имаше истински бум на ликвидността със 190 сделки, както и на волатилността с цени между 1,2 лв. и 1,35 лв. за акция. Затварянето беше при 1,304 лв., което е дневен спад от 1,88%. На второ място по оборот сред акциите беше Монбат АД със 115 хил. лв., на трето е ЦКБ с 60 хил. лв., на четвърто е ФНИБ АДСИЦ с 30 хил. лв. и на пето - Софарма АД с 20 хил. лв. Имаше и голяма сделка с облигации, а именно на Евролийз груп ЕАД за 400 хил. лв. Сделките днес бяха общо 431, като почти половината бяха с обикновените акции на Химимпорт АД. На второ място с 55 сделки бе ЦКБ, на трето е Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ с 44, на трето са привилегированите акции на Химимпорт с 19 и на пето място е Софарма с 18. Само 2 от 11-те търгувани компании в SOFIX отчетоха ръст, а именно Фонд за недвижими имоти България АДСЦ с 3,47% до 0,566 лв. за брой и символичните 0,02% до 4,961 лв. при М+С Хидравлик АД. При ФНИБ АДСИЦ има новина за предстоящо общо събрание на акционерите за гласуване на обратен сплит от 3 сегашни акции да се заменят за една. С най-силен спад на цената сред книжата от състава на SOFIX от 8,43% до 22,3 лв. за брой се отчете Холдинг Варна АД, следвано от Трейс груп холд АД с 4,11% до 5,552 лв., Химимпорт АД с 1,88% до 1,304 лв., Софарма АД с 1,83% до 2,68 лв. и Неохим АД с 1,82% до 43,2 лв.
Източник: Инвестор.БГ (19.01.2016)

"Булгартабак" завърши 2015 г. с най-голяма капитализация на борсата "Булгартабак холдинг" приключва 2015 г. като компанията с най-голяма пазарна капитализация на фондовата борса, след като година по-рано беше на трето място (с привилегированите си акции на тази позиция тогава излиза "Химимпорт"). Втори е предишният лидер "Софарма", показва статистиката за последното тримесечие на борсата. Двете компании често разменят позиции. Лидерството на цигарения холдинг, в който през миналата година Делян Пеевски осветли част от собствеността си, обаче е повече показателно за изкривената картина на фондовата борса и проблемите й, отколкото за засилен инвеститорски интерес. "Булгартабак" е едно от най-слаболиквидните големи дружества на борсата - свободно търгуваният обем акции е под 1%. Останалите са в основния акционер BT Invest с близо 80%, 5% в компанията на Пеевски "Табако инвестмънт", 7.22% са на Едуардо Миролио, 6% в КТБ, а другите са в институционални инвеститори като взаимни, пенсионни фондове, Bank of Nеw York Mellon и малко дребни акционери, показва протоколът от последното общо събрание от лятото на 2015 г. Това е и причината сделки с акциите на "Булгартабак" да се случват рядко, а дори няколко ценни книжа може да вдигат или да свалят рязко капитализацията на холдинга. Статистиката на БФБ за последното тримесечие е показателна - "Булгартабак" е едва на 22 място по сделки със 163, докато "Софарма" е на трето място с 698. При оборотите цигареното дружество е със 753 хил. лв., а "Софарма" с 1.12 млн. лв. За сравнение, компанията с най-много сделки е "Химимпорт" с над 2 хил. (обикновени и привилегировани акции). Пазарните участници поставиха "Булгартабак" и на 17-о място сред най-перспективните акции за 2016 г. в класацията "Капитал", като само двама бяха гласували за него. И още нещо - въпреки че е компанията с най-голяма капитализация, "Булгартабак" е едно от дружествата с най-лошо отношение към миноритарните и дребните акционери (доколкото има такива). При поредиците от смени в собствеността на основния акционер BT Invest през последните години, така и не бяха отправени търгови предложения към останалите собственици на акции. В статистиката на борсата има и друг пример за изкривяване на пазара - това е "Чайкафарма висококачествените лекарства", което е на 4-то място с 270 млн. лв. пазарна стойност. Фармацевтичната компания излезе на борсата през пролетта на миналата година, но оттогава са се сключили едва няколко сделки с общ оборот под 900 лв. Ниската ликвидност винаги е била един от основните проблеми на фондовия пазар в България. Тя държи настрани големи инвеститори, тъй като за тях няма гаранция, че ще излязат от позициите си на добра цена. Разбира се, историята помни и по-интересни примери на пазара от горните. Емблематичната компания "Енергони", която така и не започна дейност, в един момент успя чрез договорени сделки и свързани лица да достигне капитализация от над 2 млрд. лв. А напудрената й ликвидност и капитализация дори я вкараха в един от водещите борсови индекси BGTR 30. За щастие за кратко. Данните на борсата показват, че от десетте най-големи компании на борсата едва две са повишили пазарната капитализация - едната е "Булгартабак", а другата "Спиди", която е от младите компании на пазара и привлича сериозен инвеститорски интерес. Всички останали компании отчитат спад, което кореспондира и с понижението на Sofix. Миналата година основният борсов индекс загуби почти 12%, което е първият му спад от 2011 г. и изобщо една от най-лошите години след кризата. При инвестиционните посредници също няма големи изненади през последното тримесечие. Лидер по брой сделки за пореден път е финансова къща "Карол" със 7247 транзакции. Това е най-популярният посредник сред дребните инвеститори, които са и сред най-активните на пазара. На второ и трето място по сделки са ПФБК и "Елана трейдинг" съответно с 2731 и 2544 сделки. По оборот на първо място е "Еврофинанс" с 33.2 млн. лв., следван от "Елана" с 14.33 млн. лв. и ПФБК със сделки за 15.06 млн. лв.
Източник: Капитал (21.01.2016)

Държавата разтрогна четири договора за плажни концесии заради нарушения на стопаните Плажовете, за които ще се търсят нови наематели или концесионери са "Къмпинг Китен", "Офицерски", "Аспарухово" и "Кабакум-юг", става ясно от съобщение на Министерския съвет. Първият се стопанисва от "Лазурен бряг" АД, свързана с "Иф Фаворит" - компанията с хотел и бунгала на къмпинг "Юг". Инвеститорът изпадна в немилост след скандал с излети плочи близо до къмпинга за изграждането на нови бунгала. "Лазурен бряг" дължи на държавата 217 хиляди лева и не е плащало концесионна такса от две години. Офицерският плаж се стопанисваше от "Камбана" ЕООД, Аспаруховия – от "Лазурен бряг 91" (концесионер на централния варненски плаж, свързана е с варненската група "Химимпорт"), а Кабакум – юг – от "Мерси Добринка Митева", която също е свързана с "Химимпорт".
Източник: Капитал (11.02.2016)

Държавата ще изгражда Wi-Fi мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева Държавата ще изгради безжична интернет мрежа по морските пристанища за 6 млн. лева без ДДС. Проектът ще обхване портовете и терминалите във Варна, Бургас, Балчик, Леспорт и Несебър. В началото на февруари държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" (ДППИ) обяви обществена поръчка, с която трябва да се предостави безплатна Wi-Fi зона за всички, които ползват черноморските пристанища. Очакванията на държавното дружество са, че този проект ще се финансира по европейската оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" от новия програмен период 2014 - 2020 г. Спорен момент обаче е, че държавата ще направи инвестиции в инфраструктура на отдадени на концесия терминали. Това са концесионираните терминали на пристанище Бургас, които се оперират от "БМФ Порт Бургас" на братята Георги и Кирил Домусчиеви; пристанищата на север - Леспорт и Балчик, които се държат от холдинга "Химимпорт"; петролния терминал Росенец, където концесионер е рафинерията "Лукойл-Нефтохим Бургас", и морската гара в Несебър, която беше дадена на концесия на акционерното дружество "Водмар", където 50% дял от капитала държи свързаната с Делян Пеевски "Водстрой 98", която би имала голяма полза да може да предостави подобна услуга. От Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" коментираха, че системата им обхваща толкова много концесионирани пристанища, с "тя е насочена към корабния трафик и към подобряване на услугите, предлагани на плавателните съдове", т.е. не към докерите, които отговарят за обработката на товарите. "Организацията по посещението на кораба е наша задача. Цялата информация минава през нас. Навигацията е наша. Ние водим кораба. Така просто надграждаме услугите, които предоставяме", допълват оттам. Тъй като ДП "Пристанищна инфраструктура" отговаря само за пристанищата с национално значение, извън проекта за Wi-Fi ще останат регионалните като двете пристанища на Цветелина Бориславова в североизточната част на Бургаския залив например. Според публикуваната обществена поръчка на държавното предприятие трябва да се изгради безжична мрежа в осем обекта. Това са държавните терминали Бургас-изток, Варна-изток и Варна-запад и концесионираните Бургас-изток 2 и Бургас-запад, Росенец, Варна-изток, Варна-запад, Балчик, Леспорт и Несебър. Така се получава, че в пет от осемте пристанища се инвестира във вече отдадена на концесия инфраструктура. Новата инфраструктура ще предоставя връзка както на служителите на портовете, така и на пътниците и морските екипажи на акостиращите кораби. Според Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което е принципал на държавното дружество, целта на проекта е да помогне да се намали използването на хартиени документи и подобряване на качеството на обслужване на клиентите. Мрежата трябва да послужи на корабите за получаване на директна информация от системите, които обслужват морския транспорт в страната. Първоначално сумата на поръчката от 6 млн лв. без ДДС за изграждане на Wi-Fi се стори доста висока за представители на бранша. Заради многото съпътстващи дейности обаче е трудно да се даде еднозначен отговор дали е скъпа. Проектът включва изграждане на нова оптична и захранваща инфраструктура около пристанищата, сървъри и системи за наблюдение на мрежата и др. - включително обучение и поддръжка. От транспортното министерство коментират, че където е невъзможно да се прокарат оптични кабели, ще се ползват радиорелейни станции. Цени за подобно оборудване на едро трудно могат да се намерят, отделно и може да има големи вариации в стойността. Всичко това затруднява се направи по-пълна оценка за цената само на базата на обявлението на поръчката. От транспортното министерство допълват, че прогнозната стойност е изчислена на базата на различни анализи, включително финансов и този на приходите и разходите за осъществяване на проекта.
Източник: Капитал (24.02.2016)

Обемите на търговия на борсата в София са се понижили с 28% през февруари Обемите на търговия на фондовата борса в София са се понижили с над 28% през февруари, показва обобщената статистика на БФБ, публикувана на сайта й. "Намаление имаше в оборотите с всички основни видове инструменти с изключение на компенсаторните. Основният индекс SOFIX премина под 450 пункта и стойността му в края на периода достигна 447.42. BGBX 40 също намаля с 0.85%. Другите два индекса BGTR30 и BGREIT отбелязаха нарастване от 0.55% и 2.20% съответно", пише в съобщението. На годишна база ръст е ималои само при BGREIT. Капитализацията на основния пазар се е понижила с 2.54% до 3.773 млрд. евро. Най-ликвидна е била компанията "Софарма" с 268 сключени сделки за 186.45 хил. евро оборот. На второ и трето място са съответно "Химимпорт" и свързаната с него Централна кооперативна банка. Топ 5 се допълва с традиционно ликвидния "Адванс терафонд" и "Трейс груп холд". При инвестиционните посредници няма големи изненади - първи по сделки традиционно е "Карол" с 1753 сделки, следван от "Елана трейдинг" с 768 и "Бенчмарк" с 594. По оборот лидер е ЦКБ с 3.677 млн. евро оборот.
Източник: Капитал (15.03.2016)

Химимпорт бе в основата на оборота на БФБ днес Оборотът на регулиран пазар на Българска фондова борса (БФБ) днес надхвърли 1.1 млн. лв като в основата му бяха прехвърлените 742 501 лота на Химимпорт. Акциите на дружеството поевтиняха с близо 3% до 1.10 лв. за брой. Индексите записаха понижения за деня. Спадът при SOFIX бе от 0.5% до 437.94 пункта, докато BGBX40 се понижи с 0.49% до 87.85 пункта. BGREIT и BGTR30 изгубиха 0.67% и 0.37% до 99.65 пункта и 364.72 пункта, респективно. Сред губещите за деня се нареди и Първа Инвестиционна Банка. Понижението бе от над 1% до 1.84 лв. за брой. Пазарната капитализация на Булгартабак-холдинг днес намаля с над 5% . Акциите на холдинга затвориха на цена от 37 лв. за брой. Понижението при Спарки Елтос бе от 5.77% до 0.8 лв., докато акциите на ЕМКА се обезцениха с над 2% до 1.72 лв. При изтъргувани близо 300 лота днес акциите на Трейс груп холд поевтиняха с 1.22% до 5.51 лв. за брой. На противоположния полюс бе представянето на Кораборемонтен завод Одесос. Книжата на компанията поскъпнаха с близо 6% до 90 лв. за брой. Ръст днес имаше още по позицията на Зърнени храни България, където минаха 10 840 лота. Книжата поскъпнаха с близо 1% до 0.31 лв. Пазарната капитализация на Албена днес нарасна с над 1%. Книжата на дружеството затвориха на цена от 46.99 лв. При дружествата със специална инвестиционна цел днес минаха 3 228 акции на Адванс Терафонд. Книжата на АДСИЦ-а изгубиха 0.48% от стойността си до 2.08 лв. за брой.
Източник: profit.bg (14.04.2016)

Oборотът на БФБ-София се срути с 53% годишно през март до едва 12 млн. лв. Оборотът на БФБ-София се срути с 53,2% на годишна база до едва 11,8 млн. лв. през март 2016 г., показват данни на пазарния оператор. Единствено отпускарският август 2015 г. е бил с по-нисък оборот от едва 9,52 млн. лв. Въпросът е - ако сега оборотите са като през отпускарските месеци, то какви ще са по време на летните месеци. Оборотът за 12-те месеца до 31 март 2016 г. възлиза на рекордно ниските 325 млн. лв., което е спад от 43,3% спрямо предходния 12 месечен период, и то основно поради по-високия оборот от 80 млн. лв. през декември 2015 г. Броят сделки през март 2016 г. обаче отчита абсолютен антирекорд от едва 3 596 трансакции спрямо 3 633 сделки през февруари 2016 г. и 3 670 през август 2015 г., които са следващите най-слаби. Броят сделки за 12-те месеца до 31 март 2016 г. е едва 51 560, което е абсолютно дъно за последните над 10 години. С най-голям оборот сред инвестиционните посредници за периода януари-март 2016 г. е ИП Евро-Финанс АД с 36,2 млн. лв., следван от ЦКБ със 17,3 млн. лв. и Де Ново с 10,7 млн. лв. По изтъргуван обем след тях се нареждат БенчМарк Финанс, Капман, ПФБК ООД, Карол, Реал Финанс и Д.И.С.Л. Секюритийс. При сделките лидери са Карол с 6 394 сключени трансакции, Елана Трейдинг с 2 622 и БенчМарк Финанс с 2 117. Следват ПФБК, Юг Маркет, Капман, Реал Финанс, Евро-Финанс, АВС Финанс, Юробанк България. По данни на Investor.bg с най-голям оборот в последните 3 месеца (до 18 април) са Родна земя холдинг АД с 2,83 млн. лв., Синтетика АД с 2,8 млн. лв., Спарки АД с 2,8 млн. лв., Химимпорт АД с 2,55 млн. лв., Неохим АД с 2,45 млн. лв., Трейс Груп Холд АД с 2,4 млн. лв., Тексим банк АД с 2,3 млн. лв., ЦКБ Риъл Истейт Фонд АДСИЦ с 2 млн. лв. и Холдинг Нов Век АД с 1,66 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (19.04.2016)

БФБ временно спира търговията с привилегированите акции на Химимпорт БФБ временно спира търговията с емисията привилегировани акции, издадени от Химимпорт АД-София, за срок до три работни дни, считано от 14.06.2016 г. Мярката се предприема във връзка с предстоящото задължително конвертиране на привилегированите акции на дружеството в обикновени акции, посочват от борсата. Към 10:30 часа на днешната търговия с привилегировани акции на дружеството е сключена една сделка с оборот от 730 лв. С нея книжата на компанията поскъпнаха с 2,09% до 1,46 лв. за брой. При предишната търговия на 8 юни бяха сключени 11 сделки, които донесоха оборот от 3933 лв. Най-високата достигната цена за деня бе 1,43 лв за брой. През последната седмица привилегированите акции на Химимпорт АД поскъпнаха с 5,77%. Общо бяха сключени 21 сделки при оборот от 197 115 лв. Цените на книжата варираха между 1,36 лв и 1,47 лв. От началото на годината привилегированите акции на компанията поевтиняват с 8,57%, а за последната година понижението достига 28,46%. Капиталът на дружеството е в размер на 239 646 267 лв., намален със собствени акции /обикновени и привилегировани/, придобити от дъщерни дружества до 225 092 055 лв, се посочва в годишния консолидиран отчет на компанията за 2015 г. Регистрираният капитал на Химимпорт АД към 31 декември 2015 г. се състои от 150 875 596 на брой обикновени акции с номинална стойност в размер на 1 лв. за акция и 88 770 671 на брой привилегировани акции с номинална стойност 1 лв. На 12 юни 2009 г. Химимпорт АД издава задължително конвертируеми привилегировани акции с 9% гарантиран фиксиран годишен дивидент и гарантиран ликвидационен дял. По емисията са записани и заплатени 89 646 283 броя привилегировани акции при емисионна стойност 2,22 лв. всяка, представляващи 99,61% от предложените акции. Набраният при предлагането капитал възлиза на 199 015 хил. лв. Задължителното конвертиране на акциите настъпва в края на седмата година от вписването на увеличението на капитала в Търговския регистър, се посочва в отчета на компанията.
Източник: Инвестор.БГ (13.06.2016)

Химимпорт изкара Българска фондова борса в зелено Химимпорт предлага да разпредели брутен дивидент от 0,045 лв. за една обикновена акция от печалбата си за 2015 г., става ясно от материалите към поканата за общото събрание на акционерите, публикувана чрез борсата. През тази година дружеството отбелязва 10 години от листването си на Българска фондова борса. Компанията обяви още, че по повод 10-годишнината си като публично дружество, Химимпорт ще промени политиката си по отношение на дивидента. Холдингът се листна през 2006 г. и набра 44,33 млн. лв., с което първичното публично предлагане остава четвъртото най-голямо в историята на БФБ. В поканата за събранието, което ще се проведе на 27 юли, се предлага още да бъде изплатен 0,1998 лв. гарантиран дивидент по привилегированите акции, които в края на днешния ден престават да съществуват. Акционерната книга ще удостовери притежателите на привилегировани акции към дата на конверсията на привилегированите акции в обикновени и по нея ще се плаща гарантираният дивидент за 2015 г. Същата ще послужи и през 2017 г. за изплащане на дължимия дивидент за периода 1 януари-15 юни 2016 г., допълват от дружеството. Притежателите на привилегировани акции ще получат и дивидента, който ще бъде платен на обикновените акции, както е по закон. Новината предизвика силен оптимизъм сред инвеститорите на Българска фондова борса (БФБ). Новините за дивидентите от Химимпорт АД предизвикаха огромен интерес и доведоха до голямо поскъпване на акциите на компании около холдинга. На фона на предложения брутен дивидент от 0,045 лв. по обикновените акции и изплащането на гарантирания дивидент по привилегированите книжа Химимпорт доведе до ръст на SОFІХ - индекса на 15-те най-ликвидни компании, от които е част, от 1,82% до 454,02 пункта по данни на Инвестор. Новините около Химимпорт доведоха до ръст на сделките, оборотите и цените на акциите на дружества около холдинга - Зърнени храни България АД, ТБ Централна кооперативна банка АД, Проучване и добив на нефт и газ АД. Зърнени храни България АД е второ по ценови ръст в днишната сесия с 13,3% до 0,34 лв. за акция и трето по брой сключени трансакции с 21 броя след ЦКБ. ЦКБ е с 54 трансакции и е трета по поскъпване на ценните книги - с 5,9% до 1,026 лв. На второ място по изтъргуван обем след Формопласт е Проучване и добив на нефт и газ АД със 163,6 хил. лв. и 2,9% ценови ръст до 8,75 лв. за акция.
Източник: Money.bg (16.06.2016)

Новото пристанище на Варна След няколко фалстарта и ожесточени спорове, продължили повече от десет години, проектът за ново пристанище във Варна е реанимиран отново и вече търси инвеститори през Европейския портал за инвестиционни проекти. Проектът си има цена и дори дата за изпълнение. Става дума за съвършено нов пристанищен комплекс, чието строителство трябва да започне на 1 април 2019 г. и ще струва 432.5 млн. евро. Целта му е да изведе тежкия товарен трафик от централната част на града и в същото време да привлече повече бизнес. Това е и един от проектите, с които България ще се опита да спечели европейско финансиране по Плана за инвестиции в Европа, обещан от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, известен като плана "Юнкер". Няколко вродени дефекта обаче поставят под въпрос не само реализацията, но и бъдещето му. Проектът, наречен Varna Connect, беше официално представен още през есента на миналата година. Негови възложители бяха Министерството на транспорта, Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура", което осигури и бюджета за проектиране в размер на близо 8.8 млн. лв. Проектът, изработен от българско-холандския консорциум "Енергопроект - Роял Хасконинг", предвижда на северния бряг на Варненското езеро, близо до гетото "Максуда" в Южната промишлена зона на града, да бъдат изградени пет корабни места с дълбочина 12.5 метра и нова логистична инфраструктура за обработка на товари между трите вида транспорт - морски, железопътен и автомобилен. "Терминалът ще се развива на две териториални зони, обясни Ангел Забуртов, изпълнителен директор на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура". Първата обхваща т.нар. кейов фронт, складовите площи и нова товарна гара заедно със съответните сервизни и помощни стопанства, които ще обслужват железопътната част от проекта. Новото пристанище ще включва три нови терминала - контейнерен, зърнен и за генерални товари. "Изграждането на интермодалния терминал във Варна е от стратегическо значение не само за града и за България като цяло, но и за Европейския съюз. Самата идея за създаването му в района на Варна се основава на ревизираната политика за изграждане на Трансевропейската транспортна мрежа", твърди Забуртов. Сериозната стойност на проекта налага да бъдат търсени различни източници на финансирането му. "Не изключваме комбинацията от финансиране със средства от националния бюджет, европейски програми и частни инвеститори, каза Забуртов. Към момента се проучват такива възможности, включително и чрез заем от Европейската инвестиционна банка. Подадено е и искане за подкрепа от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който също е част от плана "Юнкер". Дебатът около идеята за строителство на ново пристанище във Варна продължава повече от десет години. В него мненията "за" и "против" са в радикален конфликт и са съсредоточени основно върху позиционирането на бъдещия проект. Още през март 2007 г. тогавашното Министерство на транспорта обяви, че с Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) е договорено финансиране от 175 млн. евро за строителството на терминали за обработка на контейнери в Бургас и Варна. От тази сума Варна трябваше да получи около 90 млн. евро., а Бургас - 65 млн. Три години по-късно обаче първият кабинет "Борисов" отказа заема, като мотивира решението си с "невъзможност Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и "Пристанище Бургас" ЕАД да обслужват кредита". Но според неофициалната версия за отказа до него се е стигнало заради категоричната позиция на варненското лоби в тогавашния парламент контейнерен терминал да бъде изграден само във Варна. Вторият вариант бе лансиран от бившия министър на транспорта в правителството на Пламен Орешарски Данаил Папазов по времето, когато той беше все още изпълнителен директор на "Пристанище Варна". Идеята му предвиждаше контейнерният терминал да бъде разположен на т.нар. остров между стария и новия канал "Море - езеро". Както тогава, така и сега този вариант е оценяван от членове на Варненската морска камара като по-удачен от избрания за строителството на интермодален терминал край гетото "Максуда". Аргументите в негова полза бяха, че той "заобикаляше" две конфликтни точки - канала "Море - езеро" и Аспаруховия мост, които заради недостатъчната си дълбочина и височина се оказват препятствие пред голямотонажни контейнеровози. В крайна сметка този проект също беше отхвърлен заради прекалено високите разходи за преместването на петте флотски поделения, дислоцирани на "острова", а обработката на контейнери бе прехвърлена на пристанище "Варна-изток". Докато този спор течеше, липсата на ново и модерно пристанище изхвърли Варна от конкуренцията на големите контейнерни терминали в Черно море. В края на 90-те години оборотите на пристанищата в Констанца и Варна са били съизмерими - малко под 100 хил. 20-футови контейнера годишно. В момента заради модерната си инфраструктура Констанца обработва над 1.8 млн. контейнера. В същото време статистиката на пристанище Варна за миналата година показва, че там са обработени не повече 140 хил. контейнера. На форум в Китай миналата година българската страна предложи пристанището в Русе и заедно с терминал във Варна на концесия. Тогава обаче специалисти обясниха за "Капитал", че предимствата са на страната на румънското пристанище заради вече изградената и работеща магистрална и жп връзка с Букурещ, а оттам - и с транспортен коридор номер 4. Така заради липса на далновидност варненското пристанище вече е обречено да остане сред малките в Черно море по отношение на контейнерните превози, твърдят от Морската камара във Варна. Според нейни членове сега дори и изграждането на новия интермодален терминал няма да промени радикално нещата. По тази причина за него трудно ще бъде намерен частен инвеститор. Още повече че Турция също поднови своите пристанища, в момента и Грузия довършва голям проект."Реализацията на проекта за интермодален терминал трябва промени Варна за десетилетия напред. Личното ми мнение обаче е, че "Максуда" не е удачно място за неговата реализация", казва председателят на варненската Морска камара кап. Богдан Богданов. Така, висящ около целия проект, остава важен въпрос: Защо въпреки аргументите на бизнеса и очевидните недостатъци за нов пристанищен терминал в общия устройствен план на Варна бе отреден именно въпросният терен близо до "Максуда"? Един от вероятните му отговори дават съвпаденията в собствеността на компаниите, изработили общия устройствен план на Варна и проекта на бъдещия интермодален терминал. Офертите, подадени в конкурса за изработване на проекта, наречен Varna Connect, бяха отворени на 8 септември 2014 г. - в последните дни от работата на тогавашното служебно правителство. От общо седем участника във финалната тройка попаднаха "Консорциум Нирас Транспроект", "ИМТ Варна дивелъпърс" и "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг". За краен победител бе излъчен последният кандидат. Справка в Търговския регистър показва, че участници в "Консорциум Енергопроект - Роял Хасконинг" са компанията "Хасконинг Нидерландия" и "Енергопроект", свързана с кръга от компании около "Химимпорт" и Централна кооперативна банка. В началото на юли 2012 г. в сила влезе новият общ устройствен план на Варна. Въпреки акта на окончателното му приемане развитието на Варна, трасирано в него, остава спорно и до днес. Автор на този проект, възложен от бившия кмет на града Кирил Йорданов, е дружеството "ТПО - Варна - ЦППБО", свързано отново с "Химимпорт". През последните години с интересите на същия бизнес кръг бяха свързани и множество спекулации около собствеността на терени в района, където би трябвало да бъде изградено новото пристанище. "В лично качество аз също не съм сред най-големите поддръжници на този вариант (на терминала - бел. ред.)", признава и Ангел Забуртов. Но той е предвиденият както в общия устройствен план на Варна, така и в Генералния план за развитие на пристанище Варна. На определения терен няма реституционни претенции, собствеността му е изчистена, изборът на мястото е минал през обществено обсъждане. А това означава, че по принципа Majority Rules (от англ. - правила на мнозинството) съм длъжен да му се подчинявам", допълва изпълнителният директор на "Пристанищна инфраструктура".
Източник: Капитал (20.06.2016)

Търсят се 50 млн. лв. за новия стадион "Варна" 50 млн. лв. са нужни за приключването на строежа на стадион "Варна", който по план трябва да влезе в експлоатация най-късно през 2019 г. и да отговаря на всички изисквания за провеждане на международни срещи. Това заяви Димитър Карбов, представител на община Варна в "Спортен комплекс Варна" АД след общо събрание на акционерите. Дружеството бе създадено преди 11 г. за реновиране на стария стадион "Юрий Гагарин". В него общината има 35% дялово участие чрез апорт на 154 дка земя, а другите 65% държи "Химимпорт" АД с парична вноска от 22 млн. лв. и ангажимент да финансира ПФК "Черно море". Първите планове бяха за ремонт за 17 млн. лв., но после бе решено да се строи нов стадион с 32 000 места за 200 млн. евро. Първата му копка бе направена през 2007 г., но кризата наложи промяна на проекта. Новият - от 2014 г., вече е за 70 млн. лв., с 22 000 седящи места с опция да бъдат увеличени с 6000, както и за изграждане на подземен паркинг за 1500 коли. В подготвителни дейности и укрепване на свлачищния терен вече са изразходени почти всички 22 млн. лв. на "Химимпорт". 18 млн. лв. обаче бяха набавени чрез продажба на 14,4 дка апортиран общински терен на голяма търговска верига, отчете Карбов. Очаква се сделката да повиши двойно цените на 30-те дка подходящи за бизнес имоти край стадиона, които са в активите на "Спортен комплекс" АД. На този етап обаче вариант за продажбата им не е обсъждан и не стои на дневен ред, категоричен бе председателят на Общинския съвет Тодор Балабанов. В момента съветът на директорите на дружеството усилено търси схеми за набиране на 50-те милиона - чрез емитиране на акции или облигации, различни видове партньорства или чрез за продажба на името на стадион "Варна". Грубият му строеж е почти готов, започва изграждане на трибуните, добави Карбов. На една от външните стени на спортното съоръжение ще бъде направено лятно кино, а в района - атракциони, които да подпомогнат бъдещата издръжка. Докато строежът продължава, другият голям стадион на Варна - "Тича", ще придобие европейски вид още тази есен. Към осигурените от държавата 1 млн. лв. за ново осветление и подмяна на част от настилката, "Химимпорт" АД е добавило 300 000 лв. за нови седалки, разясни Мартин Байчев, председател на комисията "Младежки дейности и спорт" към местния парламент.
Източник: Труд (28.06.2016)

Оборотът на БФБ скочи до над 10 млн. лв. днес Оборотът на Българска фондова борса (БФБ) днес надхвърли дори вчерашния след като акции и облигации за над 10.3 млн. лв. смениха собствениците си. В основата му отново бе търговията по няколко позиции. Общо 1 370 600 лота на Химимпорт смениха собствениците си днес. Акциите на дружеството поскъпнаха с 3.58% до 1.36 лв. за брой. Обемът при Велграф Асет Мениджмънт днес достигна 430 000 лота. Цената цената на акциите остана без промяната на ниво от 3.6 лв. за брой. Изтъргуваните акции на Формопласт бяха 100 000 като цената им също остана без промяна на ниво от 4.89 лв. за брой. Общо 22 140 акции на Проучване и добви на нефт и газ бяха изтъргувани за деня. Пазарната капитализация на дружеството нарасна с 5.47%, а книжата затвориха на цена от 8.49 лв. за брой. Обемът при Химснаб бе от 25 000 лота, а изтъргуваните акции на Инвестиционна Компания Галата бяха 380 500. Първите поевтиняха с 1.33% до 37 лв, а вторите с над 6% до 1.55 лв. Обемът по позицията на Синтетика достигна близо 31 000 лота. Книжата затвориха без промяна в цената на ниво от 39.1 лв. Изтъргуваните акции на Сила холдинг възлязоха на 175 500. Сред по-големите губещи за деня бе Неохим, чиито книжа се обезцениха с над 7.5% до 50.86 лв. Спадът при Алкомет бе от над 7% до 8.7 лв. Повечето индекси записаха понижения в днешната сесия. SOFIX затвори почти без промяна на ниво от 453.94 пункта, докато BGREIT и BGTR30 изгубиха 0.13% и 0.33% до 100.32 пункта и 375.38 пункта, респективно. BGBX40 единствен затвори на положителна територия днес нараствайки с 0.24% до 89.56 пункта. Прочети повече на: http://profit.bg/news/Oborotut-na-BFB-skochi-do-nad-10-mln-lv-dnes/nid-152253.html
Източник: profit.bg (29.06.2016)

Дъщерно на Зърнени Храни България вече обхваща пълния цикъл на производство От началото на 2016 г. дъщерното дружество на Зърнени Храни България АД (ЗХБ) - Слънчеви лъчи Провадия ЕАД, вече разполага с капацитет за обхващане на пълния цикъл на производство. Това става ясно от протокола от годишното общо събрание на холдинга, разгласен чрез БФБ-София. Обхващат се всички дейности - от смилането на семена до бутилиране на готова продукция, след като ЗХБ продължи да инвестира в модернизацията на Маслодобивен завод-гр. Провадия, който е включен в активите на Слънчеви лъчи Провадия ЕАД. Дъщерната компания се занимава с производство и търговия с биодизел, растителни масла, изкупуване, преработка, добиване и съхранение на маслодайни суровини, добиване на растителни, хранителни и технически масла, шпротове и кюспета. На събранието акционерите на ЗХБ приеха предложението на ръководството нетната печалба за 2015 г. да остане неразпределена. Миналата година ЗХБ спечели 2,54 млн. лв. при 14,23 млн. лв. през 2014 г., показва одитираният консолидиран отчет. ЗХБ отдава намалението отчасти на голямата волатилност на цените на отделни продукти пазара на зърно през 2015 г. подобно на голямата амплитуда в цените на горивата на международните пазари. През 2015 г. ЗХБ отчете 28,2% ръст на консолидираните приходи от продажби спрямо 2014 г. до 134,6 млн. лв. През първото тримесечие нетната печалба е 1,5 млн. лв. на консолидирана основа при такава за 2,78 млн. лв. за периода януари-март 2015 г. Приходите от продажби се повишават с 4% на годишна база до 33, млн. лв. Към 31 март 2016 г. основен акционер в ЗХБ е Химимпорт АД с 63,65%, други юридически лица държат 30,11%, а 6,24% притежават физически лица. От началото на годината акциите на ЗХБ поевтиняват с 18,9% до 0,3 лв. и 58,698 млн. лв. пазарна капитализация.
Източник: Инвестор.БГ (30.06.2016)

Акционерите на "Проучване и добив на нефт и газ" гласуват 4 млн. лв. дивидент "Проучване и добив на нефт и газ" ще гласува разпределянето на близо 99% от печалбата си на акционерите. Сумата достига 4.04 млн. лв и съответства на 0.33 лв. брутен дивидент на акция, става ясно от съобщението на компанията. Останалата сума от 45.22 хил. лв. ще бъде отнесена към фонд "Резервен". Общото събрание на акционерите ще се проведе на 8 юли. Мажоритарен собственик в дружеството е "Зърнени храни България", която притежава 51.22% от капитала. "Инвест кепитал мениджмънт" владее 15.84%, "Химимпорт" контролира 13.84%, а 3.17% се падат на индивидуални инвеститори. Към 15:00 ч. в сряда не бяха сключени сделки с акции на дружеството, като те се котират на цена от 3.82 лв.
Източник: Капитал (30.06.2016)

"България он ер", която управлява едноименните радио и телевизия ще се влее в публичното дружество "Инвестор.БГ", съобщиха от компаниите. Двете дружества са под контрола на икономическата група около "Химимпорт" чрез негови или свързани фирми. Заявлението за вливането беше направено още в края на миналата година, след което е било одобрено от Комисията за финансов надзор. Предстои то да бъде гласувано и на извънредно общо на акционерите на "Инвестор.БГ" на 5 август. Ръководствата на двете компании вече са приели доклади за вливането, които също трябва да бъдат одобрени от акционерите. Те предвиждат увеличение на капитала на "Инвестор.БГ" до 3.19 млн. лв. За целта ще бъдат издадени 1 749 552 броя поименни обикновени акции с номинал 1 лв. и справедлива цена 12.95 лв.Въпросните книжа няма да бъдат емитирани на борсата, а ще се ползват за размяна при вливането на "България он ер". Основният капитал на радио-телевизията достига 4 млн. лв. и е разделен в 80 хил. дяла. Справедливата им стойност е изчислена на 283.21 лв. за дял, или около 22.66 млн. лв. На тази сума отговарят и новоемитираните акции на "Инвестор.БГ" по справедливата цена, показва докладът. При тези параметри по сделката собствениците на телевизионния канал ще получат по около 21.87 от новоиздадените книжа за всеки свой дял. Настоящите акционери на "Инвестор.БГ" няма да получат нови акции, но въпреки размиването на капитала и по-малкия им дял те ще имат собственост в нова по-голяма компания, което би трябвало да запази стойността на собствеността им. Вливането няма да внесе сериозни размествания в структурата на собствеността на компанията. Мажоритарен собственик на "България он ер" е кабелният оператор "МСАТ кейбъл", като в телевизията той притежава 60.4% от акциите. Компанията също така към края на миналата година контролира и 74.84% от "Инвестор.БГ". Сред собствениците на новото дружество попадат застрахователната компания "Армеец" и пенсионните осигурителни дружества "Съгласие" и "ЦКБ Сила". Друг акционер, който е общ между двете медии, е Централна кооперативна банка. Логично обединение Обединението на двете компании изглежда логично, тъй като в момента те споделят голяма част от ресурса си. В доклада за вливането това е посочено като един от мотивите за сделката, а именно, че част от портфейлите им се допълват. Освен това след обединението "Инвестор.БГ" ще обедини значителни по размер активи, финансови, организационни и човешки ресурси. От компаниите очакват оптимизация на разходите след сделката, а в дългосрочен план по-добри финансови резултати и повече печалба за акционерите заради нарастване цените на акциите на новото дружество. В момента една акция на "Инвестор.БГ" се търгува за 12.49 лв., като последната сделка е от 30 юни, което прави пазарна капитализация от 18 млн. лв. За миналата година приходите на дружеството са се понижили с малко над 200 хил. лв. до 2.67 млн. лв., като излиза на загуба от 1.13 млн. лв. след сериозен ръст на разходите за външни услуги. В портфолиото на компанията освен едноименния финансов сайт са dnes.bg, gol.bg, imoti.net и други. Приходите на "България он ер" пък са малко над 7 млн. лв. за 2015 г., а печалбата е 25 хил. лв.
Източник: Капитал (07.07.2016)

"България он ер" става част от "Инвестор.БГ" "България он ер", която управлява едноименните радио и телевизия ще се влее в публичното дружество "Инвестор.БГ", съобщиха от компаниите. Двете дружества са под контрола на икономическата група около "Химимпорт" чрез негови или свързани фирми. Заявлението за вливането беше направено още в края на миналата година, след което е било одобрено от Комисията за финансов надзор. Предстои то да бъде гласувано и на извънредно общо събрание на акционерите на "Инвестор.БГ" на 5 август.
Източник: Капитал (13.07.2016)

Горещият юни донесе над 260% ръст в оборота на БФБ - София Няколко пъти е скочил оборотът на борсата през месец юни, сочи докладът на БФБ. Общата сума на търговията през месеца е достигнала 33.05 млн. лв., като това е 266.3% ръст спрямо май, а на годишна база повишението достига 80.5%. Капитализацията на пазара нараства с 1.17% на месечна база, достигайки 6.60 млрд. лв., но оставайки 8.7% под стойността и през юни 2015 г. По-голямата активност сред инвеститорите се дължи най-вече на новините, които дойдоха от "Химимпорт". Компанията реши да преобразува привилегированите си акции в обикновени и да плати първи дивидент по последните от излизането си на пазара през 2006 г. Допълнителен стимул оказа и фактът, че държателите на привилегировани книжа имат право да получат дивидент по книжата си преди и след конверсията. Това доведе до усилена търговия с обикновените акции на компанията и 1057 сделки с общ оборот от 4.28 млн. лв. Сегментът с акции Premium, в който се намират книжата на "Химимпорт", в резултат на това покачва оборота си с малко над 900% спрямо май и с 98.65% на годишна база до около 5.92 млн. лв. За ръста в търговията допринасят и акциите на ЦКБ, които са се търгували в обем от 1.06 млн. лв. От гледна точка на капитализацията Premium преборва досегашния негативен тренд и нараства с 16.56% до 1.31 млрд. лв. По-големият сегмент Standard не отстъпва по-назад, като на месечна база оборотът с емисиите в него скача с 278.5% до около 17 млн. лв., 168.55% повече спрямо същия период на миналата година. Капитализацията му спада с 2% спрямо май, достигайки 4.75 млрд. лв. Еуфорията в останалите сегменти оставя назад имотните дружества. Оборотът с емисиите е надолу с около 15% спрямо май до около 1.17 млн. лв. Капитализацията спада с 2.39% за същия период, но остава 0.58% по-висока на годишна база. Топ дружествата в сектора остават силни, като индексът BGREIT завършва юни 0.86% по-висок спрямо май. Повишената активност не подминава и останалите индекси. На месечна база SOFIX нараства с 3.22%, BGTR 30 добавя 2.48%, а BGBX 40 се покачва с 1.57%. На равнище пазар акциите продължават да се обезценяват, като изброените индекси остават под нивата си от миналата година. Активният край на полугодието достига своя зенит при облигациите. Оборотът с корпоративен дълг на борсата расте с 1171% спрямо месец май и с около 167.32% на годишна база, достигайки около 8 млн. лв. В основата е прехвърлянето на различни по-големина пакети, което започна в средата на месеца, най вече на емисиите на "Старком холдинг", "Формопласт", "Велграф асет мениджмънт" и др. Според Красимира Паунина от Select Asset Management превръщането на инициативи като тази на "Химимпорт" в част от политиката и на други публични компании ще спомогне за повишаването на доверието и превръщането на по-високата активност от изолирано явление във фактор на пазара. Важен ще бъде и изходът от проверките на качеството на активите на банките у нас, както и прегледът на балансите на пенсионните и застрахователните компании в България. Според Паунина резултатът в края на тези дългосрочни процедури ще повлияе на настроенията на пазара. Проблемите на ПИБ и фалитът на КТБ през 2014 г. бяха един от основните удари по ликвидността на борсата. Стабилността при застрахователите, от друга страна, е важна за пазара заради позицията им на сериозен институционален инвеститор.
Източник: Капитал (15.07.2016)

Най-големите холдинги: Силни приходи, слаби печалби Макар и бавно растежът продължава, но рентабилността остава ниска Най-големите български холдинги не се отклоняват от общия тренд при бизнеса - приходите при повечето от тях се повишават. При 13 от 20 групи оборотите растат. Средното увеличение е 8%, докато година по-рано то беше 4.6%. Ако не беше поевтиняването на горивата, дружествата с растеж можеше и да са още повече. Това обаче не е проблем, а плюс за компаниите от петролния и газов сектор - по-ниските цени свалиха разходите им, но увеличиха търсените количества, което в крайна сметка подобри финансовият им резултат. Трудно е обаче да се изведе обща тенденция при най-големите холдинги, тъй като или са специализирани в различни специфични сектори, или управляват пъстри портфейли от бизнеси - това е типично например за бившите приватизационни фондове, сега холдинги на борсата. Сложните и големи структури са причина те да имат и едни от най-ниските рентабилности, с малки изключения. По-детайлен поглед показва, че приходите на холдингите се представят малко по-добре от растежа на печалбите. Точно десет от тях успяват да повишат печалбата си или да излязат от зоната на загубата. Само три холдинга пък са на загуба, като в два от случаите тя по-скоро се дължи на еднократни ефекти или на намеса на одиторите ("Еврохолд" и "Булгартабак"), а при "Синергон" отрицателният резултат силно се свива. На върха е само държавата Лидер по размер на постъпленията е БЕХ, който е собственик на най-големите държавни енергийни компании. Освен че успява да повиши продажбите, той излиза и на печалба. Причините за това са няколко - първата е, че със законодателни промени през миналата година се създаде фонд за енергийна сигурност, като част от средствата му отиват в НЕК, което помогна на обществения доставчик да свие значително загубата. Поевтиняването на газа пък увеличи потреблението на доста индустриални потребители и се отрази на крайния резултат на търговеца "Булгаргаз" и на "Булгартрансгаз". По-добрата събираемост на дъщерните дружества също води до подобряване на дейността им и съответно на консолидирания отчет на майката БЕХ. Основният проблем в групата обаче остава високата задлъжнялост, като проблемите често се решават с поемането на нови заеми или превръщането на междуфирмен дълг в собственост, което е най-лесното решение. В началото на тази година БЕХ успя да изтегли мостов заем от 535 млн. евро, за да погаси дълговете на НЕК към частните американски централи, а след това превърна и близо 50 млн. лв. трудно дълг от "Мини Марица-изток 2" в капитал. Сериозен ръст на приходите, но и на загубата отчита "Еврохолд България", който е на трета позиция по размер на постъпленията. Последното се дължи изцяло на застрахователния бизнес на групата и най-вече в Румъния. Проверката на качеството на активите в сектора там показа, че "Евроинс Румъния" трябва да повиши капиталовите си основи, което доведе до увеличаване на техническите резерви от 151 млн. лв. на 255 млн. лв. и допълнителните преоценки на вземанията. Затова и от ръководството определят загубата като еднократен ефект. Освен застраховане и финанси значителен дял в приходите има и търговията с автомобили. Най-големите - на борсата Дванадесет от най-големите холдинги са публични и техни акции се търгуват на борсата. От тях само няколко излязоха там по свое желание през годините на бума (2004 - 2008 г.) - "Химимпорт", "Трейс груп", "Агрия груп холдинг" и "БГ агро". Другите са по линия на масовата приватизация, като са наследници на приватизационни фондове - "Доверие обединен холдинг", "Синергон холдинг", "Стара планина холд" и "Индустриален капитал". "Синергон" е и холдингът с най-голямо понижение на приходите - това се дължи почти изцяло на основнoто му дружество "Топливо", което отчете спад на продажбите заради по-малко продадени количества. Групата, която е под контролира на Бедо Доганян, управлява и активи в сферата на търговията, туризма, хранително-вкусовата промишленост, химията и строителството. По-евтините горива очевидно се отразяват и на приходите на другия търговец на горива "Булмаркет ДМ", но пък той успява да излeзе на печалба. Компанията е единственият български участник в европейския проект LNG Masterplan Rhein-Main-Danube, имащ за цел изграждането на инфраструктура от Ротердам до Констанца за зареждане на корабите с втечен природен газ вместо с дизелово гориво. По-висока печалба при понижаване на приходите има и при "Приста ойл холдинг". Най-голямото дружество в структурата му е производителят на акумулатори "Монбат", който отчете много добра 2015 г. Другото направление в холдинга е производството и търговията с автомобилни масла. Интересна публична компания е "Агрия груп холд", която отчита ръст на приходите с над 10%. Тя е специализирана в производството и търговията със зърнени култури и расте почти изцяло чрез придобивания - през последните години тя изкупи няколко по-малки собственика на земеделски земи, а в началото на тази година стана ясно, че ще придобие и производителя на олио "Кехлибар". Основен акционер в "Агрия груп" с 46.5% е варненската "Емра", която е еднолична собственост на изпълнителния директор на холдинга Емил Райков. Близо 30% от капитала са собственост на "Комерс" - Търговище, на Иван Стефанов, а останалите са в по-малки акционери. В същия сектор работят и "Зърнени храни България", част от групата на "Химимпорт", "Билдком" и "БГ агро". Последната вече изпита негативите на по-ниските цени на зърното на международните пазари, а по-малкото продадено количество допълнително удря резултатите на групата, показва отчетът. Другият голям търговец на зърно и собственик на завода за олио "Олива" АД - "Билдком", успява да повиши приходите, но маржът му се свива. Вече втора година компанията консолидира резултатите на производителя на олио, като те са и с най-голям дял в приходите му. Анализ на организацията с нестопанска цел за агроанализи "Интелиагро" показа наскоро, че цените на зърнените и маслодайните култури вече са далеч под нивата им отпреди 2013 г. Глобалните запаси на пшеница и царевица са на най-високите си исторически нива, което по-скоро показва, че цените се връщат към нормалните си цени и не може да се очаква повишение. Това по-скоро би ударило компаниите, които повече произвеждат, отколкото търговците. Една строителна компания намира място при най-големите холдинги в България. Публичното "Трейс груп холд" е дружество, което е доста зависимо от държавните поръчки, а през тази година не се очертава те да са много заради спиране на големи инфраструктурни проекти от правителството, както и заради забавянето по новите европрограми. Компанията обаче успява да повиши приходите си благодарение на диверсификацията на дейността си към проекти в сградното строителство и ремонт, както и в съседни държави. Дружеството обаче работи на ръба на рентабилността, което показва колко е голяма и ценовата конкуренция в бранша в битката за поръчка. В подреждането би попаднала и още една строителна група - "Главболгарстрой", но до съставянето на подреждането компанията не беше представила консолидиран отчет. Въпреки санкциите срещу Русия и политическите проблеми в Украйна, които са едни от най-големите пазари за "Софарма", фармацевтичната група успява да повиши продажбите си и печалбата. От печалба на загуба Сред малкото губещи е "Булгартабак холдинг". Първоначално в годишния отчет за 2015 г. цигареното дружество на Делян Пеевски (който продаде официалния си дял на близки офшорки и продължава да държи контрола) беше на печалба от над 56 млн. лв. Одитът обаче е извел дружеството на загуба от 21 млн. лв., като причина за това са начислени обезценки на активи и отрицателна репутация в одитирания отчет. Годината също така не започна добре за бившия държавен холдинг, а и не се очертава да продължи силно. Първо - през март от ръководството съобщиха, че спират износа си за Близкия изток от 1 април. Той формира 80% от продажбите зад граница, което ще се отрази в отчетите от второто тримесечие. Този за първото вече показа спад на продажбите, а от ръководството посочиха като причина за това по-високите акцизи от началото на годината, което е било причина за лека загуба на пазарен дял. Мениджмънта твърди, че основната му цел ще е да тушира спада на продажбите на изток с повече позиции в страната и на Балканите. Малък, но сигурен растеж Сред най-големите холдинги има и няколко, които са специализирани в хранително-вкусовата промишленост, търговия и бързооборотни стоки. При тях растежът на приходите традиционно е с по-нисък темп, но пък на фона на всички останали те показват най-добра рентабилност, макар и да се понижава спрямо година по-рано. Единствено при "Бони холдинг" има спад на приходите (заради по-ниските цени на свинското), а "Кока-Кола" и "Фантастико" растат. Това са и компаниите, които работят в най-конкурентна среда, където и маржовете постоянно се свиват под ценовия натиск и все още слабата покупателна способност на домакинствата. Допълнително негативно влияние оказва големият дял на сивия сектор, както и спорната работа и двойният стандарт на регулаторите и институциите в сектора.
Източник: Капитал (18.07.2016)

Експат и Химимпорт формираха по-голяма част от оборота на БФБ за деня Сесията на Българската фондова борса (БФБ) приключи с превес на оптимизма за втори ден. Единствено секторният BGREIT приключи търговията с понижение. Индексът на 15-те най-ликвидни компании SOFIX нарасна с 1,23% до 457,62 пункта. Широкият BGBX40 се повиши с 0,86% до 89,30 пункта. BGREIT спадна с 0,24% до 99,82 пункта, а по-широкият и с равни тегла BGTR30 прибави 0,54% до 376,76 пункта. Реализираният оборот възлезе на 987,2 хил. лв., което е с около милион по-малко спрямо вчерашния търговски ден. От общия размер на оборота 348,9 хил. лв. се формира от търговия с акции на компании от SOFIX. Лидер по изтъргуван обем е Експат Имоти АДСИЦ с 513,7 хил. лв. На второ място е Химимпорт с 267 хил. лв., а на трета позиция се нарежда Формопласт АД с 86,3 хил. лв. На борсата се сключиха 190 сделки с 35 емисии акции. Печелившите бяха почти три пъти повече от губещите, след като акциите на 8 компании поевтиняха, на други 21 поскъпнаха, а на още 6 останаха без промяна. Най-печелившото дружество за деня е ТБ Първа Инвестиционна Банка, чиито акции поскъпнаха с 2,3% до 2,25 лв. Оборотът след 13 сделки възлезе на 55,4 хил. лв. На второ място по ценови ръст е Формопласт АД с поскъпване от 0,2% до 4,96 лв., а на трето е Трейс Груп Холд АД с покачване в цената от 0,2% до 4,95 лв. Цената на книжата на Химимпорт също се повиши с 0,2% до 1,25 лв. Най-губещото дружество за деня е ТБ Централна кооперативна банка АД, която отписа 1% от пазарната си оценка до 0,95 лв. за лот. Фонд за недвижими имоти България АДСИЦ се нарежда на второ място, след като акциите на дружеството поевтиняха с 0,1% до 1,90 лв. "БФБ-София" АД организира на 1 август в 16 часа представяне на резултатите на дружеството за първата половина на 2016 г., съобщава борсата с публикация в сайта си. На уебинара са поканени всички настоящи инвеститори и заинтересовани страни да се запознаят с финансовото състояние на борсата за посочения период, както и да отправят своите въпроси към ръководството на компанията. Дружба стъкларски заводи АД отчита печалба от 8,7 млн. лв. през първите шест месеца от годината спрямо 12,106 млн. лв. през същия период на миналата година, съобщи компанията чрез БФБ – София. Печалбата от обичайната дейност преди облагане с данъци за периода възлиза на 9,641 млн. лв., показва отчетът за второто тримесечие на годината. Трейс Груп Холд АД подписа договор за подновяване на железния път в междугарието Батановци – Радомир на стойност 5, 5 млн. лв., съобщи компанията чрез БФБ – София.
Източник: Инвестор.БГ (22.07.2016)

Акционерите на Химимпорт АД гласуваха предложените дивиденти Общото събрание на акционерите на Химимпорт АД гласува гарантирания дивидент по издадените през 2009 г. привилегировани акции и първия по обикновените акции, съобщава дружеството чрез БФБ-София. На проведеното на 27 юли събрание на акционерите е одобрен брутният размер на гарантирания дивидент, полагащ се на една привилегирована акция за 2015 г., в размер на 0,1998 лв., като общата сума е в размер на 17 736 380 лв. Гарантираният дивидент от 9% ще се изплати в тримесечен срок от провелото се вчера общо събрание. Припомняме, че привилегированите акции падежираха през тази година. Акционерите приеха и предложението на ръководството за изплащане на дивидент по издадените обикновени акции след конвертиране на привилегированите акции в обикновени. Дружеството разпределя част от печалбата за 2015 г., а именно - 10 784 082 лв., за брутния дивидент от 0,045 лв. на една обикновена акция. Остатъкът от нетната печалба за 2015 г. в размер на 40 255 269,46 лв. се отнася като неразпределен положителен финансов резултат. По време на търговията на БФБ на 27 юли с акции на Химимпорт бяха сключени 38 сделки, а оборотът достигна 41 013 лв. От началото на годината акциите на дружеството поевтиняват с 10,58%, като за година спадът в цената нараства до 21,97%. Пазарната капитализация е 293,567 млн. лв., като по този показател компанията е трета по големина на БФБ.
Източник: Инвестор.БГ (29.07.2016)

Решено: Химимпорт плаща 28.5 млн. лв. дивидент на акционерите си Общото събрание на Химимпорт АД, проведено вчера, е взело решение за разпределението на съвкупните 28.5 млн. лв. по обикновената и привилегированата емисия акции, информират от компанията. Гарантираният 9% дивидент по емисията привилегировани акции възлиза на съвкупните 17.736 млн. лв., или 0.1998 лв. на акция (0.18981 лв. нетен дивидент за акционерите физически лица) и следва да се изплати в тримесечен срок от датата на решението. Това е последният пълен дивидент, който компанията ще разпредели по седемгодишната си емисия. Всички акционери към 15 юни ще имат право на дивидент през 2017 г. за периода 1 януари – 15 юни 2016 г. За първи път от листването си на Българска фондова борса,( общото събрание на Химимпорт взе решение и за разпределението на дивидент по емисията обикновени акции. Общо между акционерите ще бъдат разпределени 10.784 млн. лв., или по 0.045 лв. бруто на акция (0.04275 лв. нетно за акционерите физически лица). Общото събрание взе решение остатъкът от печалбата на компанията за 2015 г., след приспадането на сумите за дивидентите, или общо 40.255 млн. лв., да се отнесе като неразпределен положителен финансов резултат (печалба). Последната сделка с книжата на Химимпорт бе сключена на цена от 1.225 лв. за брой, оценяваща компанията на 296.9 млн. лв.
Източник: profit.bg (29.07.2016)

"Химимпорт" АД ще раздаде почти 18 милиона лева дивидент На проведеното на 27 юли 2016 г. общо събрание на акционерите (ОСА) на Химимпорт АД е одобрен брутният размер на гарантирания дивидент, полагащ се на една привилегирована акция за 2015 г., в размер на 0,1998 лв., като общата сума е в размер на 17 736 380 лв., съобщава дружеството чрез сайта Іnfоstоск.bg. Гарантираният дивидент от 9% ще се изплати в тримесечен срок от провелото се на 27 юли 2016 г. общо събрание на акционерите. Припомняме, че привилегированите акции падежираха през тази година. Акционерите приеха и предложението на ръководството за изплащане на дивидент по издадените обикновени акции, след конвертиране на привилегированите акции в обикновени. Дружеството разпределя част от печалбата за 2015 г., а именно - 10 784 082 лв., за брутния дивидент от 0,045 лв. на една обикновена акция. Остатъкът от нетната печалба за 2015 г. в размер на 40 255 269,46 лв. се отнася като неразпределен положителен финансов резултат. В сесията на БФБ-София от 27 юли 2016 година към 17:00 ч. бяха прехвърлени 33 696 акции на Химимпорт АД на обща стойност 41 013 лева, при последна цена от 1.225 лева за акция. От началото на годината акциите на компанията са се понижили с 10.58% при пазарна капитализация от 293 566 677 лева.
Източник: Money.bg (29.07.2016)

Ето кои са най-големите собственици на хотели в Слънчев бряг. 1. Наследството на ВИС–2 Основната наследница на империята на Васил и Георги Илиеви е вдовицата на по-малкия брат Мая Илиева, която е едноличен собственик на официалната компания "ВАИ холдинг". Холдингът е собственик на акционерното дружество "Ел Би Джей", което според регистрите на Министерството на туризма държи хотелите "Орел" и "Астория". Другият прочут хотел, останал в наследство от покойния Жоро Илиев, е "Дюн", който беше построен буквално на плажа върху ресторант "Дюни". През 2007 г. за него и за още два хотела (апартаменти "Хевън" на Георги Славов-Главата, син на взривения в асансьор сикаджия Стоил Славов, и Oasis VIP Homes на основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров) Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) издаде заповед за премахване заради разположението им буквално на плажната ивица. Те обаче останаха част от пейзажа на курорта, тъй като съдът отмени заповедта на ДНСК. Слуховете през годините, че Мая Илиева иска да продава "Дюн", не се потвърдиха. В курорта се знае, че един от най-приближените на Жоро Илиев и негов бодигард Радослав Бързанов, по-известен като Радо Слънцето, пък управлява най-оборотните заведения в комплекса - тези на Cacao Beach, сред които Bedroom и "Час пик". През лятото на 2013 г. срещу него имаше опит за покушение, като под колата му, паркирана пред Cacao Beach, избухна бомба. Подозрението тогава падна върху групата "Килърите 6". След атентата Бързанов вече се движи с бронирано Ауди S8. Само допреди 6 месеца публичното лице на свързаните с ВИС-2 хотели и заведения беше Веселин Стоименов, а Бързанов се занимаваше основно с управлението на плажа "Слънчев бряг-юг". Стоименов, по-известен като Весо Дебелия, обаче беше застрелян със 7 куршума от неизвестни през януари 2016 г. в хотелски комплекс "Макси" на столичния булевард "Симеоновско шосе". Убийците и поръчителите все още не са открити. 2. Младен Михалев–Маджо Един от големите хотелиери беше и оръжейният бос Младен Мутафчийски заедно с Младен Михалев–Маджо, който е един от основателите на СИК. След изкупуването на терени в Слънчев бряг се появи техният Helena Resort и хотелите в него "Хелена сендс" и "Хелена парк". Собственик на хотелите е "Булимпекс". Младен Мутафчийски влиза в съвета на директорите през 1999 г. След смъртта на Младен Мутафчийски през 2013 г. акционери в "Булимпекс" са Еми Гюлева-Мутафчийска, "Диели 8", собственост на Еми Гюлева-Мутафчийска, Младен Йорданов Михалев-Маджо, "Оройт Щуфтунг", Лихтенщайн, и Chimimport Investment & Fertilizer inc. - CIF. Дял в комплекса имаше и бившият депутат от СДС от началото на прехода Асен Мичковски. На 30 ноември 2015 г. на общо събрание на "Булимпекс" е взето решение да се увеличи капиталът на акционерното дружество от 7 на 14 млн. лв. по предложение на акционера Младен Михалев-Маджо. Според представители на хотелиерския сектор и сега контролът върху хотелския бизнес е основно на Михалев. 3. Митьо Янков и Йордан Йорданов "Слънчев бряг хотел холдингс" е акционерно дружество, управляващо няколко хотела (4- и 3-звездни) и един апартхотел на Слънчев бряг. Това са "Бургас", "Несебър", "Хризантема", "Тракия", "Тракия плаза". Холдингът има участие в дружествата "Рюген", "Климати-холидей" и "Хермес груп". Другото дружество на групата е "Черно море хотелс мениджмънт груп". Акционери в холдинга са Ивалина Янкова, Пейко Янков, Регина Янкова и Йордан Йорданов. Историята обаче започва с Димитър Янков - първият приватизатор в Слънчев бряг, по-известен просто като Митьо Янков. След няколко сделки той става крупен собственик в курорта, а впоследствие и председател на общинския съвет в Несебър. Той започва като пиколо в средата на 60-те години. Демокрацията го заварва като барман в собствена каравана в Слънчев бряг. Жени се за германка. Фирмата, с която той пробива, е "Рюген". През 1991 г. прави опит да приватизира почти криминално 18 от най-апетитните хотели в курорта заедно със Соломон Анжел, но безуспешен. През 1994 г. купува хотел "Хризантема", а по-късно и още хотели от списъка. От един от хотелите му е изстрелян куршумът, убил боса на ВИС Георги Илиев, докато седи в заведението "Буда бар" в мултиплекса през 2005 г. През пролетта на 2007 г. в Бургас Димитър Янков беше застрелян от упор в джипа си "Порше Кайен" със 7 куршума. Твърди се, че възходът на Димитър Желязков-Очите се дължи именно на Митьо Янков. Версиите около убийството му бяха много. Сега холдингът от хотели и казина се управлява от съдружника му през годините Йордан Йорданов - Данчо Паркета, и от сина на Янков – Пейко. В началото на 2015 г. в медиите излезе информация, че Йордан Йорданов е претърпял тежък побой отново в злополучния курорт, като предполагаемите мотиви пак са свързани с борба за бизнес територия. 4. "Винпром Пещера" и Румен Чандъров Основателите на "Винпром Пещера" Антон Щерев и Атанас Петров притежават хотели на Слънчев бряг, като в част от обектите те са в съдружие с известния с интересите си във футбола Румен Чандъров. Например хотел Majestic, където инвеститор е "Бора консулт 2002". Съдружници в "Бора консулт 2002" са "ДИТ хотели" на Чандъров и "Галакси" на основателите на "Винпром Пещера". Самата "Галакси пропърти груп" (сега "Галакси инвестмънт груп") е основана през 1999 г. за инвестиции в туризъм и недвижими имоти. Тя започва бизнеса си през 2002 г., когато купи в Слънчев бряг стария хотел "Сатурн" заедно с Летния театър, където се провеждаше "Златният Орфей". Сега дружеството има 3 комплекса в Слънчев бряг - Barcelo Royal Beach, намиращ се в центъра на Слънчев бряг, апартхотела Royal Sun и апарткомплекса Oasis VIP Club, намиращ се в южната част на курорта на първа линия на мястото на стария ресторант "Оазис". Oasis VIP Club беше в списъка от трите хотела (заедно с "Дюн" на Жоро Илиев и хотел "Хевън" на Георги Славов-Главата, син на гореспоменатия сикаджия Стоил Славов), за които през 2007 г. ДНСК издаде заповед за премахването им заради разположението им на плажната ивица. Румен Чандъров, който неотдавна пое футболния отбор на "Ботев" (Пловдив), също е важен играч на терена на Слънчев бряг. След като приватизира емблематичната дискотека "Златна ябълка", на нейно място се появи комплексът Evrika beach. Част от веригата му DIT е и бутиковият хотел Orpheus. Чандъров е управител на фирма "Съниинвест" заедно с дъщерята на Ветко Арабаджиев Златомира. Компанията държи концесията на северния плаж на курорта. В повечето фирми той е съдружник с Ваклин Чандъров, а в Слънчев бряг са известни с прозвището "Пловдивските цигараджии". 5. Ветко Арабаджиев Сериозно присъствие в курорта има, разбира се, и един от най-големите хотелиери в страната Ветко Арабаджиев. През 1999 г. през дружеството си "Виктория инвестмънт" Арабаджиев приватизира хотел "Чайка" на Слънчев бряг, като част от комплекса "Чайка бийч" са и хотелите "Аркадия" и "Метропол". Там той контролира още и петзвездния "Виктория палас". Ветко започва като съдружник с империята на Илия Павлов "Мултигруп" в пловдивския "Захарен комбинат - Кристал". Основните хотелски активи на Арабаджиев са концентрирано на "Елените", където той влиза през 2002 г. Част от хотелиерския му бизнес са още петзвездният хотел "Пампорово, хотел "Марица" в Пловдив, а от края на 2014 г. и столичният "Кемпински хотел Зографски", който беше прекръстен на името на жена му - "Маринела". 6. Емил Димитров Други големи хотелиери на Слънчев бряг са бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров и Славян Теофилов, който беше икономически съветник на Димитров в качеството му на депутат. Според регистрите на Министерството на туризма през дружеството "Елеонора транс" те държат три хотела. Това са "Гранд хотел Съни бийч", хотел "Марица" и хотел "Палас". Собствеността в "Елеонора транс" е поделена между Славян Теофилов и компанията "Етропарк", където собственост има Емил Димитров, а фирмата, собственик на хотелите, носи името на майката на бившия депутат. През миналата година той беше осъден за конфликт на интереси заради участието си в подготовката, обсъждането и приемането на два закона в полза на семейния му бизнес по дистрибуцията на цигари. Според непотвърдена информация от курорта обаче "Палас" бил продаден. 7. Бедо Догянян Съучредителят на приватизационния "Петрол фонд", по-късно преобразуван в "Синергон холдинг", Бедо Доганян е с три хотела на Слънчев бряг. Първата хотелска придобивка "Гранд хотел Пловдив", част от веригата Novotel, става факт през 1997 г. Чрез него Доганян приватизира хотелски комплекс "Европа" в Слънчев бряг, като плати почти рекордно високата цена 14.6 млн. лв. През 2002 г. "Новотел Пловдив" приватизира и хотел "Искър" в Слънчев бряг за 8.7 млн. лв. Третият хотел "Гларус" в южния курорт е придобит на вторичния пазар. 8. "Понс холдинг" Бургаският "Понс холдинг", участвал в реализацията на редица инфраструктурни проекти в страната и смятан за близък до БСП, има 3 хотела в курорта. Собственикът на "Понс" Милко Милков и Златомир Иванов-Баретата заедно са обвиняеми като лидери на престъпна група за източване на ДДС. Следващото заседание по делото е през октомври. В последните години Милков е и близък с политици като бившия премиер Пламен Орешарски. Неговата "Понс холдинг" участваше в консорциума от фирми, които трябваше да строят газопровода "Южен поток" през България. През 1999 г. Министерството на търговията и туризма подписа приватизационните договори за хотелите в Слънчев бряг "Сокол" и "Гълъб", които станаха собственост на "П.М.К." АД, част от бургаската група, за сумата 930 хил. долара. През април 2007 г. обаче е сключен договор за продажба на акциите на "П.М.К" в "Сокол 2005" с "Виктория груп корпорейшън", свързана с хотелиера Ветко Арабаджиев, на стойност 2.813 млн. евро, показват документи в Търговския регистър. Според сайта на "Понс холдинг" през другото акционерно дружество "Перла холидейз" групата държи хотела "Перла", открит през 2005 г. 9. Цеко Минев С три хотела на Слънчев бряг присъства и мажоритарният акционер в ПИБ и президент на Българската федерация по ски Цеко Минев. Според регистрите на Министерството на туризма компанията "Балкан холидейз сървисис" управлява хотелите "Глобус", "Феникс" и "Поморие". Дружеството се управлява от съпругата на Цеко Минев Радка Минева, като собствеността е на регистрираното в Кипър "Мантовако лимитид". Всъщност реалният човек, който управлява хотелите на Минев в Слънчев бряг, е Момчил Арнаудов, бивш директор на "Болкан холидейз". 10. Димитър Караненов С три хотела на Слънчев бряг - "Цвете", "Флора" и "Родопи", е Димитър Караненов през дружеството си "Булкар". Караненов е още собственик на "Гранд хотел Приморец" в Бургас, като през 2013 г. получи и зелена светлина да реставрира популярния кораб–ресторант "Старата фрегата", разположен на границата между Морската градина и Централния плаж в Бургас. През дружеството "Булгариен директ райзен" Караненов придобива ресторанта заедно с хотел "Приморец" след приватизацията на общинското дружество "Приморец турист", което управлява туристически обекти. През 2013 г. той стана и почетен консул на Република Украйна в Бургас. 11. Сава Чоролеев Управляващият директор на бургаските захарни заводи "Победа" АД Сава Чоролеев е познат и като собственика на най-голямото казино в Слънчев бряг "Платинум", както и на едноименния хотел. Според регистъра на Министерството на туризма хотелът се държи от свързаното с Чоролеев акционерно дружество "Българско туристическо дружество - Глобал тур". Той индиректно е и един от акционерите в концесионера на плажа "Слънчев бряг–север", едно от най-проблемните такива дружества, заплашено с разваляне на договора заради системни нарушения. 12. Елена Иванова Председателят на Съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова има два хотела през дружеството си "Оптимакс тур". Това са хотелите "Амфора" и "Империал" плюс "Форум". Всъщност името "Оптимакс" е използвано първо от Николай Савовски, но фирмата на негово име вече е закрита. 13. Валентин Златев Генералният директор на "Лукойл България" присъства на Слънчев бряг само с един хотел - "Хелиос палас". Хотелиерският бизнес на Златев е концентриран в дружеството му "Тера тур сервиз", където управител е баща му Васил Златев. Хотелите на Златев са под бранда RIU. Освен на Слънчев бряг той има още по един хотел в Правец и Свети Влас и два хотела в Обзор. Наскоро стана ясно, че ще строи и Hyatt на мястото на бившия хотел "Сердика" на паметника "Левски" в София. 14. Веселин Данев и "Сигма" Регистрираното през 2002 г. в Люксембург инвестиционно дружество "Сигма кепитъл", управлявано от Веселин Данев, е създадено с цел да е собственик на хотели по българското море. Инвестиционната компания има три хотела в Несебър и по един в Обзор, Златни пясъци и Слънчев бряг, разпределени в 4 дружества. Хотелът на Слънчев бряг е под бранда Iberostar и се управлява през дружеството "Съни травел клуб". 15. Христо Асенов–Бацата Друг, за когото се смята, че също е проходил от ВИС–2, е Христо Асенов, известен в черноморските среди като Бацата. На слънчев бряг той държи HVD Hotel Bor. Под същата марка той има и по един хотел в Обзор и Златни пясъци. Бившият охранител се смята за изключително близък с президента на "Мултигруп" Илия Павлов. Медиите през годините го свързват още и със структурите на ВИС във Варна и с Георги Илиев. През 1997 г. във варненското кафене "Кристал" срещу Христо Асенов-Бацата има покушение, като той е прострелян с пистолет в тила. После Асенов заминава в чужбина, където живее и към момента. 16. "Химимпорт" Варненската група "Химимпорт" присъства в курорта Слънчев бряг с хотела си "Арония бийч". Основните активи на групата са в курорта Св. св. Константин и Елена и на Златни пясъци и Равда. Кой държи плажа Най-големите на Слънчев бряг логично държат и плажовете на курорта. Концесията на "Слънчев бряг–север" се държи от регистрираното в Пловдив "Сънинвест". Според ДАКСИ дружеството се управлява от Румен Чандъров и Златомира Арабаджиева. Участие в него имат свързаното с бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров "Елеонора транс", "Дит груп" на Румен Чандъров, "Интекс турс", управлявана от Ми лка Чоролеева, и др. Години наред регионалното министерство сочеше "Сънинвест" за един от най-големите нарушители при стопанисването на плажовете. Той е разполагал с много повече от позволените му търговски площи, платени чадъри и шезлонги, не е инвестирал в опазването на плажа, позволявал е на трети лица да строят и да поставят преместваеми съоръжения и др. Глобяван е всяка година със суми между 80 и 360 хил. лв., които са заплащани. Концесионната такса за плажа е около 900 хил. лв. В края на 2015 г. регионалният министър Лиляна Павлова внесе в Министерския съвет решение за прекратяване на концесията. То престоя там известно време, след което правителството изненадващо одобри друг текст – да се даде още един шанс на концесионера да си оправи нарушенията – до 1 юни тази година. Дори и да не е изпълнил предписанията, той ще остане във владение на плажа до края на септември, гласеше решението от декември. Малко след това решение Румен Чандъров пое издръжката на закъсалия футболен клуб "Ботев" (Пловдив). За "Слънчев бряг–юг" се грижи "Ирида–71". Тя е създадена още през 1997 г. от разстреляния през 2002 г. Димитър Димитров–Маймуняка, един от най-близките довереници на шефа на ВИС-2 Васил Илиев. След поредица от прехвърляне на дялове през годините в момента фирмата е собственост на Надя Иванова и Кирил Спасов. Освен плажа в Слънчев бряг фирмата държи и концесията на плаж "Харманите" в Созопол. Надя Иванова се явява съдружник във фирмата "Глобал инкорпорейтид" АД с неуспелия кандидат за министър на инвестиционното проектиране арх. Калин Тихолов. Един от съдружниците през годините в "Ирида-71", който се смята и за човека, който върти бизнеса, е Радостин Бързанов - Радо Слънцето, бивш бодигард на Васил Илиев и след това на брат му Георги Илиев. В "Хемус инвест" Бързанов е съдружник на Афродита Боримирова, сестра на Христофорос Аманатидис-Таки. Друг съдружник в тази фирма е Веселин Стоименов. Според електронното издание "Биволъ" Стоименов поема част от бизнеса на "ВАИ холдинг" след убийството на Георги Илиев в Слънчев бряг през 2005 г. Стоименов беше застрелян в началото на януари тази година в комплекс на столичния булевард "Симеоновско шосе".
Източник: Други (30.07.2016)

Неконсолидираната печалба на Химимпорт се свива с 15,3% годишно през полугодието Печалбата на Химимпорт АД намалява с 15,3% до 27,852 млн. лв. през първото шестмесечие на 2016 г. спрямо спечелените 32,868 млн. лв. през същия период на миналата година, показва междинният финансов неконсолидиран отчет, разпространен чрез БФБ-София. През второто тримесечие на годината компанията печели 11,640 млн. лв., което означава, че през първите три месеца печалбата е в размер на 16,212 млн. лв. На месечна база финансовият резултат на Химимпорт се свива с 28,2%. Спадът се дължи основно на свития 2,55 пъти нетен лихвен приход до 6,7 млн. лв. от 17,1 млн. лв., колкото беше към 30 юни 2015 г. Нетният резултат от операции с финансови инструменти е нагоре с 9,8% на годишна база до 17,3 млн. лв. от 15,8 млн. лв. На консолидирана база нетната печалба през първите три месеца от годината е в размер на 22,407 млн. лв. , което е понижение от 15% на годишна база. Активите на компанията възлизат на 1,652 млрд. лв. при 1,679 млрд. лв. към 31 декември 2015 г. Пасивите са за 410,93 млн. лв. спрямо 465,74 млн. лв. в края на миналата година. Регистрираният акционерен капитал на дружеството към 30 юни 2016 г. се състои от 239 646 267 на брой обикновени акции с номинална стойност 1 лв. за акция. На 15 юни 2016 г. всички привилегировани акции на дружеството, издадени на 12 юни 2009 г., задължително бяха конвертирани в обикновени, съгласно проспекта за издаването им. Към 30 юни 2016 г. основен акционер в Химимпорт АД е Инвест Кепитъл АД със 73,36% от капитала. Малко преди 16 часа с акции на дружеството са сключени 8 сделки, а оборотът възлиза на 3 011 лв. Книжата поскъпват с 0,82% до 1,225 лв. преди края на търговията в понеделник. От началото на годината акциите на Химимпорт поевтиняват с 10,58%. Пазарната капитализация е 293,567 млн. лв., като по този показател дружеството е трето на борсата.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

Проучване и добив на нефт и газ с 11,7% ръст в печалбата за година Печалбата на Проучване и добив на нефт и газ АД нараства с 11,7% на годишна база през първите шест месеца от годината, показва междинният отчет на компанията, публикуван чрез БФБ – София. Дружеството отчита положителен финансов резултат в размер на 3,067 млн. лв. между януари и юни тази година в сравнение със спечелените 2,745 млн. лв. през същия период на миналата година. На консолидирана база печалбата през първите три месеца възлиза на 2,27 млн. лв., което е спад с 21,6% спрямо печалбата от 2,88 млн. лв. между януари и март миналата година. Към 30 юни неконсолидираните приходи от продажби нарастват до 13,5 млн. лв. при 12,2 млн. лв. в края на юни 2015 г. Сумата на активите на дружеството през първото полугодие възлиза на 124,9 млн. лв. спрямо 125,4 млн. лв. към края на миналата година. Пасивите също намаляват до 25,8 млн. лв. в сравнение с 29,3 млн. лв. към 31 декември. Регистрираният капитал на дружеството е в размер на 12 228 062 лв., разпределен в 12 228 062 броя обикновени поименни акции с номинална стойност 1 лв. за всяка акция. Основните акционери към 30 юни 2016 г. са Зърнени храни България АД с дял от 51,22%, Инвест кепитал мениджмънт ООД с 15,84% и Химимпорт АД с 13,84%. Към 15:00 часа с акции на дружеството е сключена една сделка, а оборотът възлиза на 626 лв. Цената на акциите се понижава с 1,19% до 8,35 лв. От началото на годината книжата поевтиняват с 0,3%. За последните 12 месеца обаче цената се повишава с 9,87%. Пазарната капитализация на компанията е 102,104 млн. лв.
Източник: Инвестор.БГ (02.08.2016)

Ексклузив Пропърти АДСИЦ е лидер по оборот и ценови ръст за деня Основните индекси на българския капиталов пазар приключиха търговията в сряда на червена територия, като само секторният BGREIT финишира без изменение. Индексът на 15-те най-ликвидни компании SOFIX отчете спад от 0,53% до 455,92 пункта. Широкият BGBX40 изтри 0,34% до 89 пункта. По-широкият и с равни тегла BGTR30 се понижи с 0,30% до 378,94 пункта. Изменение нямаше при секторният BGREIT, който вчера затвори с ръст от 0,16% до 100,66 пункта. Реализираният оборот на регулиран пазар възлезе на 1,32 млн. лв., от които 259,2 хил. лв. с компании от SOFIX. Лидер по оборот с 1,03 млн. лв. е Ексклузив Пропърти АДСИЦ. Дружеството, освен че формира 78% от дневния оборот, е и най-печелившото за деня с ръст в цената на акциите от 17,1%. След шест сделки на регулиран пазар минаха 20% от капитала на АДСИЦ-а. Първите две сделки бяха по цени от 0,635 лв., а другите четири – по цени от 0,644 лв. Именно на 0,644 лв. затвориха акциите, като това е най-високата цена от март 2011 г. насам. Ексклузив Пропърти АДСИЦ се оказа и единственото дружество с оборот над 5 хил.лв., чиито акции поскъпнаха днес. По изтъргуван обем на второ място следва Химимпорт АД с 221,5 хил. лв., а на трета позиция е ТБ Първа инвестиционна банка с 12,7 хил. лв. Оборотът при Софарма АД нареди дружеството на четвърто място с 10,7 хил. лв., а Биовет АД е пети с 5,7 хил. лв. В сряда на пода на БФБ се сключиха 102 сделки с 26 емисии акции. Печелившите бяха с една по-малко от губещите, след като акциите на 10 емисии поевтиняха, на други 9 поскъпнаха, а на още 7 останаха без промяна. Най-печелившото дружество от SOFIX за деня е Стара планина холд АД с 1,04% ръст в цената на книжата, но оборотът възлезе на 1 167 лв. след една сключена сделка. Днес най-губещото дружество се оказа ТБ Първа инвестиционна банка със спад в цената от 2,5% до 2,32 лв. На второ място е Химимпорт АД, като акциите му поевтиняха с 1%, а трети е Еврохолд България АД с ценови спад от 0,6% до 0,69 лв. Спарки Елтос АД отчита 24% ръст на загубата до 5,87 млн. лв. за полугодието на 2016 г. спрямо същото на 2015 г. Днес нямаше сделки с книжа на компанията. Софарма АД е изкупила обратно 10 853 собствени акции, представляващи 0,0081% от нейния капитал. Днес след 11 сделки книжата затвориха без промяна при 2,78 лв. за брой. Фармацевтичното дружество е второ по брой сделки след ПИБ, която е с 14. Агро Финанс АДСИЦ започва изплащането на дивидента от печалбата за миналата година два месеца по-рано от първоначално предвиденото. Тук също нямаше сделки. Интеркапитал Пропърти Дивелопмънт АДСИЦ (ИКПД) приключва първата половина на годината на загуба от 143 хил. лв. в сравнение с печалбата от 94 хил. лв. през същия период на миналата година. Сделки по позицията също нямаше.
Източник: Инвестор.БГ (05.08.2016)

Ниските лихви и продадените акции на Visa Europe подкрепят печалбата на ЦКБ По-висок нетен лихвен доход, по-големи приходи от такси и комисиони, приходи от продажбата на акции във Visa Europе и значителни положителни валутно-курсови разлики подкрепят печалбата на ТБ Централна кооперативна банка АД (ЦКБ) през първата половина на 2016 г., сочи междинният отчет, оповестен чрез БФБ-София. За периода януари-юни банката, чиито акции се търгуват на борсата, регистрира 437,7% годишен ръст на нетната печалба до 18,119 млн. лв. от 3,37 млн. лв., колкото спечели през първото полугодие на 2015 г. Печалбата на една акция се повишава от 0,03 лв. до 0,16 лв. Нетният лихвен доход се повишава със 72,3% на годишна база до 53,8 млн. лв. след спад на разходите за лихви и ръст на приходите от лихви. Понижението на разходите за лихви е от 49,6% годишно до 21,8 млн. лв., а повишението на приходите – от 1,5% на годишна база до 75,6 млн. лв., съответно. Нетният доход от такси и комисиони е нагоре с 9,9% до 21,54 млн. лв. след увеличение на приходите от такси и комисиони от 8,7% на годишна база до 24,7 млн. лв. и задържане на разходите за такси и комисиони. Банката бележи повишение на нетните печалби от операции с ценни книжа от 4,74 млн. лв. до 12,4 млн. лв. и от операции от промяна на валутни курсове от 677 хил. лв. до 3,15 млн. лв. В резултат на процеса по обратно изкупуване от страна на Visa Inc. на притежаваните от банките акции във Visa Europe ЦКБ получава парични средства, привилегировани акции на Visa и правото да получи допълнително бъдещо плащане. Ефектът от приключването на сделката е в размер на 12,168 млн. лв. Сумата е начислена при операциите с ценни книжа и отразена в печалбата. Разходите за дейността на ЦКБ се повишават със 17,1% до 52,57 млн. лв. спрямо 44,88 млн. лв. през първата половина на 2015 г. Провизиите за задължения и обезценка на кредити са нагоре от 8,9 млн. лв. до 20,1 млн. лв. В края на юни 2016 г. активите на банката се повишават с 4,5% на годишна база до 4,695 млрд. лв. след ръст на предоставените кредити от 11,5% на годишна база до 2,093 млрд. лв. Депозитите на клиенти формират 98% от пасивите на ЦКБ. Към 30 юни 2016 г. привлечените средства от фирми и домакинства нарастват с 4,3% на годишна база до 4,2 млрд. лв. Коефициентът на ликвидност на банката възлиза на 40,65%, а средногодишната му стойност за периода 30 юни 2015 г. – 30 юни 2016 г. е 41,74%. „В края на второто тримесечие на 2016 г. всички показатели на банката надвишават изискуемите от регулаторните органи минимални стойности“, пише в документите, придружаващи междинния финансов отчет на банката. Към 30 юни 2016 г. основни акционери в ЦКБ са ЦКБ Груп ЕАД с 68,56% и Химимпорт АД с 9,9% от капитала. Малко след 12 часа на БФБ акциите на ЦКБ поевтиняват с 2,7% до 0,95 лв. и 1 618 лв. оборот. Пазарната капитализация е 107,497 млн. лв., с което банката е трета по големина на борсата сред останалите трезори.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2016)

С близо 40% спада оборотът на борсата през юли През борсата са минали малко под 20 млн. лв. в сравнение с 33 млн. през юни. Причина за това са нормализирането на усилената търговия с акциите на "Химимпорт", както и моментът от годината. Пазарната капитализация на основния пазар на БФБ продължи да расте, добавяйки 0.88% към стойността си, но все още остава с 4% по-ниска от на годишна база. Стойността на емисиите в сегмент "Стандарт" се покачва с 1.33% спрямо юни. Три от четирите индекса на БФБ отбелязаха ръстове в сравнение с предходния месец, макар и минимални. SOFIX добави 0.58% към стойността си, завършвайки месеца на 458.18 пункта. Най-голямо увеличението има при BGTR 30, който нарасна с 1.07%. Единственият индекс с неуспешен месец е BGREIT, който губи 1.3%. Основните дружества в него не отчетоха сериозно поевтиняване, а причина за спада бяха няколко сделки с "Актив пропъртис" и "Булленд инвестментс", които понижиха значително цените на акциите им.
Източник: Капитал (10.08.2016)

Компания, свързана с "Химимпорт", купува вносител на камиони MAN Новосъздадено дружество на варненската компания за добив на инертни материали "Ескана", която е непряко свързана с групата на "Химимпорт", ще придобие вносителя на камиони MAN "МВБ трак енд бъс България". Това става ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е разрешила концентрацията. Купувачът "М тракс България" ще стане собственик на 90% от дружеството, което е заложено по няколко договора за кредит от 2014 г. в полза на Централна кооперативна банка (ЦКБ) – също част от "Химимпорт". Мотивите за сделката са, че по този начин ще се развие вносът на MAN в сектора на строителството, а придобиваното предприятие ще получи достъп до финансиране при по-добри условия. Дилърът на MAN има бързо растящ бизнес през последните години, като за 2015 г. е отчел приходи от 87 млн. лв.Купувачът "М тракс България" е създаден специално за сделката и практически досега не е работил. Дружеството е регистрирано във Варна през май тази година с предмет на дейност продажба и сервиз на нови и употребявани камиони и автобуси. Едноличен собственик е "Ескана", която се занимава основно с добив на трошен камък, чакъл и пясък, като оперира седем кариери в региона. Бизнесът й включва също производство на алуминиева и пластмасова дограма, строително-монтажни дейности, хотелиерство, търговия и отдаване под наем на имоти и машини. В компанията работят над 280 души. Както при много дружества от групата "Химимпорт", собствеността в "Ескана" минава през няколко свързани фирми и физически лица. Един от основните крайни акционери Венцислав Евстатиев например е в борда на "Спортен комплекс Варна" (смесено дружество между "Химимпорт" и общината) заедно с Марин Митев - един от изпълнителните директори на "Химимпорт" и декларирал се преди време за един от крайните собственици на холдинга. Самата група търгува с BMW, след като преди пет години нейна компания придоби пет местни дилъра на автомобилите."МВБ трак енд бъс България" е регистрирана в София и се занимава с продажба на камиони, автобуси, ремаркета, резервни части и т.н. Компанията е официален вносител на товарни автомобили MAN за България, но от подадената в КЗК информация става ясно, че в страната има и други дистрибутори. През миналата година продажбите на компанията нарастват рязко, а персоналът се увеличава от малко над 40 до 58 души (виж таблицата). Капиталът на дружеството е разделен поравно между "Инниммо инвестмънтс" и Владислав Велков. Първата компания е собственост на Валери Вълчев и е акционер в "Инниммо финансови услуги", което преди няколко години купи "Кредибул" от френската банкова група Societe Generale. Самата "Инниммо инвестмънтс" е регистрирана с предмет на дейност инвестиции в недвижими имоти. От информацията в КЗК не става ясно дали и двата акционера в "МВБ трак енд бъс България" ще запазят част от оставащите 10% в дружеството.Цената на сделката не се посочва в публичните документи на антимонополното ведомство, но според подаденото уведомление операцията представлява портфейлна инвестиция за купувача, а целта е развитие на сервизната и дилърската мрежа в България и по-силно навлизане на автомобили MAN в сектора на строителството. Намерението на страните е придобиваното предприятие да получи достъп до финансиране при по-добри условия и да се инвестира в неговата сервизна и дилърска мрежа, се посочва там. Изпълнителният директор на "Ескана" Венцеслав Евстатиев не беше открит за коментар. Справка в Търговския регистър показва, че "МВБ трак енд бъс България" има четири залога в полза на свързаната с "Ескана" ЦКБ. Единият от тях е по договор за инвестиционен банков кредит от 2014 г. в размер на 450 хил. лв. за покупката на сервизно и складово оборудване. Крайният срок за изплащане е през май 2019 г. Пак от 2014 г. компанията има и договор за овърдрафт до 1.050 млн. лв., който е изтекъл през май тази година. Като други задължения по банков кредит в отчета си за миналата година "МВБ трак енд бъс България" посочва текущи задължения за 3.42 млн. лв. и нетекущи задължения за 11.980 млн. лв.
Източник: Капитал (17.08.2016)

Новосъздадено дружество на варненската компания за добив на инертни материали "Ескана", която е непряко свързана с групата на "Химимпорт", ще придобие вносителя на камиони MAN "МВБ трак енд бъс България". Това става ясно от решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която е разрешила концентрацията. Купувачът "М тракс България" ще стане собственик на 90% от дружеството, което е заложено по няколко договора за кредит от 2014 г. в полза на Централна кооперативна банка (ЦКБ) – също част от "Химимпорт". Мотивите за сделката са, че по този начин ще се развие вносът на MAN в сектора на строителството, а придобиваното предприятие ще получи достъп до финансиране при по-добри условия. Дилърът на MAN има бързо растящ бизнес през последните години, като за 2015 г. е отчел приходи от 87 млн. лв. От добивен бизнес Купувачът "М тракс България" е създаден специално за сделката и практически досега не е работил. Дружеството е регистрирано във Варна през май тази година с предмет на дейност продажба и сервиз на нови и употребявани камиони и автобуси. Едноличен собственик е "Ескана", която се занимава основно с добив на трошен камък, чакъл и пясък, като оперира седем кариери в региона. Бизнесът й включва също производство на алуминиева и пластмасова дограма, строително-монтажни дейности, хотелиерство, търговия и отдаване под наем на имоти и машини. В компанията работят над 280 души. Както при много дружества от групата "Химимпорт", собствеността в "Ескана" минава през няколко свързани фирми и физически лица. Един от основните крайни акционери Венцислав Евстатиев например е в борда на "Спортен комплекс Варна" (смесено дружество между "Химимпорт" и общината) заедно с Марин Митев - един от изпълнителните директори на "Химимпорт" и декларирал се преди време за един от крайните собственици на холдинга. Самата група търгува с BMW, след като преди пет години нейна компания придоби пет местни дилъра на автомобилите. Към дистрибутор на MAN "МВБ трак енд бъс България" е регистрирана в София и се занимава с продажба на камиони, автобуси, ремаркета, резервни части и т.н. Компанията е официален вносител на товарни автомобили MAN за България, но от подадената в КЗК информация става ясно, че в страната има и други дистрибутори. През миналата година продажбите на компанията нарастват рязко, а персоналът се увеличава от малко над 40 до 58 души (виж таблицата). Капиталът на дружеството е разделен поравно между "Инниммо инвестмънтс" и Владислав Велков. Първата компания е собственост на Валери Вълчев и е акционер в "Инниммо финансови услуги", което преди няколко години купи "Кредибул" от френската банкова група Societe Generale. Самата "Инниммо инвестмънтс" е регистрирана с предмет на дейност инвестиции в недвижими имоти. От информацията в КЗК не става ясно дали и двата акционера в "МВБ трак енд бъс България" ще запазят част от оставащите 10% в дружеството. Сделка и дългове Цената на сделката не се посочва в публичните документи на антимонополното ведомство, но според подаденото уведомление операцията представлява портфейлна инвестиция за купувача, а целта е развитие на сервизната и дилърската мрежа в България и по-силно навлизане на автомобили MAN в сектора на строителството. Намерението на страните е придобиваното предприятие да получи достъп до финансиране при по-добри условия и да се инвестира в неговата сервизна и дилърска мрежа, се посочва там. Изпълнителният директор на "Ескана" Венцеслав Евстатиев не беше открит за коментар. Справка в Търговския регистър показва, че "МВБ трак енд бъс България" има четири залога в полза на свързаната с "Ескана" ЦКБ. Единият от тях е по договор за инвестиционен банков кредит от 2014 г. в размер на 450 хил. лв. за покупката на сервизно и складово оборудване. Крайният срок за изплащане е през май 2019 г. Пак от 2014 г. компанията има и договор за овърдрафт до 1.050 млн. лв., който е изтекъл през май тази година. Като други задължения по банков кредит в отчета си за миналата година "МВБ трак енд бъс България" посочва текущи задължения за 3.42 млн. лв. и нетекущи задължения за 11.980 млн. лв.
Източник: Капитал Dаily (17.08.2016)

Най-избираният одитор е отстранен от проверките в небанковия сектор Месец след като пое Комисията за финансов надзор (КФН) и насред вече течащите прегледи в небанковия сектор Карина Караиванова бе принудена да отстрани от задачата "РСМ България". Това е консултантът, който спечели най-много на брой клиенти - 15 застрахователя и 3 пенсионни компании, управляващи общо 9 пенсионни фонда. Сред тях най-големите са дружествата от групите на "Еврохолд", "Химимпорт", "Алианц", както и "Бул инс". Причината - разследване, което е показало, че компанията е подала неверни данни за международните екипи, с които ще работи. Много от чуждите експерти, посочени от РСМ като участници, са заявили по време на разследването, че не им е известно да са включени в такива прегледи, автобиографиите им са неверни, а подписите не са техни. Нещо повече - в хода на течащите прегледи РСМ продължава да отчита в редовно подаваните документи в КФН след началото на прегледите, че тези лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването е категорично опровергано от същите. "Разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи в прегледите на различни застрахователи и пенсионни фондове", се казва в съобщението на КФН, която заявява, че ще сезира отговорните органи. От "РСМ България" заявиха, че ще направят собствено разследване, но категорично отхвърлят обвиненията на КФН. "Смятаме, че има тенденциозно отношение от страна на ръководството на регулатора. Възложената ни работа по прегледите на активите на пенсионни фондове и баланси на застрахователи е извършена и докладите са предадени в срок. До момента по никакъв начин не е имало индикации за проблеми. От страна на КФН не са искани от нас допълнителни документи", обясниха от дружеството, ръководено от Изабела Джалъзова.Решението на КФН означава, че всички клиенти на РСМ ще трябва да си изберат скоростно нови проверяващи насред течащите проверки. В съобщението на регулатора Караиванова заявява, че са решени да финализират прегледите в срок преди края на тази година. Реално обаче рисковете нещо да се обърка нарастват. Според допитване на "Капитал" и до пенсионни компании, и до застрахователи в петък те още не бяха получили инструкции от КФН как точно да процедират. След като това се случи, все пак ще трябва те да имат кратко време да получат оферти, както и самите консултанти да получат одобрение от централите си. След отпадането на РСМ и от двата списъка с одобрени консултанти и застрахователите, и пенсионните дружества ще имат възможност за избор между седем партньора. От КФН обясниха за "Капитал", че поднадзорните лица имат срок до 12 септември 2016 г. да изберат поне две проверяващи компании, от които КФН ще назначи една за извършването на прегледа. Заради почивните дни това дава едва четири работни дни за процедурата. Това може да насочи застрахователите и пенсионните компании към такива консултанти, с които вече са разговаряли при първоначалния избор. Някои от тях обаче вече са поели доста клиенти и може и да нямат наличен капацитет. "Отчетената от РСМ работа няма да бъде ползвана от КФН в хода на проверката и наетите нови проверяващи би следвало да започнат отначало", обясниха от комисията. Дори и да започнат работа начаса, това ще означава, че одиторите в тях ще са два месеца назад от стартиралите в средата на юли. Вече в самите поднадзорни лица много работа е свършена и е събрана информация, но така или иначе промяната ще създаде напрежение. Освен това както самото РСМ, така и някои от клиентите им могат да обжалват решението на КФН в 14-дневен срок пред ВАС. Това не спира неговото действие, но създава допълнителна правна несигурност. Ако хипотетично след месеци и дори след края на проверките РСМ спечели дело срещу КФН, не е ясно какво става с легитимността на резултатите. Донякъде спирачка за подобни дела обаче биха могли да са рисковете за самата РСМ. Ако изнесените от КФН твърдения се докажат, това може да означава не само отнемане на одиторския лиценз, а и обвинения в криминални деяния като фалшификация на документи и ползване на чужда идентичност. Освен това и самите компании могат да имат проблем в разчистването на договорните си отношения. Те трябва да прекратят договорите си с РСМ, като от КФН обясниха, че нейното решение им дава правно основание за това (чл. 99, т. 2 от Административно-процесуалния кодекс). Конкретни взаимоотношения и вече направени плащания обаче може да се окажат обект на спорове.От КФН потвърдиха, че разследването е по сигнал от европейския регулатор EIOPA. Според източник на "Капитал" в европейския орган, който заедно с КФН е част от управляващия комитет по прегледите, били учудени от предадени от РСМ първоначални данни, които съдържали очевидни грешки. Служител на институцията се свързал с експерти от различни поделения на веригата RSM, от чиито имена били подписани различните справки, и те отричали да са запознати с такива документи. От КФН не дадоха детайли за членове от кои страни става въпрос, както и за проверяващи в кои от клиентите на РСМ става въпрос. От "РСМ България" пък заявиха, че нямат "никаква информация относно проведеното така наречено разследване срещу нас", нито за заключенията. "Не сме осведомени за течащо разследване. Нямаме предоставени доказателства или информация относно тези заключения. Не знаем какви точно са неистинските данни, за които сме обвинени, нито начина, по който са иззети. Реално в процеса на работата сме работили с екипи от РСМ и актюери, които включително физически са били в България и са работили по проекта. Трябва да се запознаем първо с информацията, която е иззета от колегите от другите офиси на РСМ, преди да можем да коментираме дали твърденията са верни", обясняват от компанията.Какъвто и да е изводът от тези проучвания обаче, "РСМ България" получава сериозен репутационен удар, който може да се разпростре и извън финансовия сектор. Председателят на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) Ваня Донева научи от "Капитал" за решението на КФН. Това решение на КФН уронва престижа на цялата професия, коментира Донева. Тя допълни, че комисията осъществява надзор над задължителния одит и свързаните с него услуги. Консултантските услуги, каквито са прегледите и стрес тестовете, не са в обхвата на закона и това е така по директива. Вероятно обаче за такива тежки нарушения на правилата КПНРО ще трябва да разгледа дали има механизъм за проверка на работата на одитора и дали има основания за разглеждане на правоспособността на компанията. Междувременно професионалната организация - Институтът на дипломираните експерт счетоводители (ИДЕС), се е самосезирала по случая с РСМ на база публикуваното от КФН и чрез своите органи предприема действия за неговото внимателно, обстойно и безпристрастно проучване. "Целта е да се вземат адекватни и своевременни мерки съобразно резултатите от проверката в интерес на обществото и одиторската професия. Независимо че от години РСМ е обект на надзор и контролни проверки за своята одиторска дейност пряко и основно от страна на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, ръководството на института е на позиция, че по този случай професионалната организация трябва активно да реагира чрез своите органи за контрол, още повече случаят е свързан с професионална работа на негови членове, която не е задължителен одит", коментира Валя Йорданова, заместник-председател на управителния съвет на ИДЕС. Друг неясен момент е дали проблемните практики, засечени от КФН в РСМ, са нови. При аналогичната проверка на БНБ в банковия сектор компанията беше проверител на Интернешънъл асет банк. Пряко засегнатите компании в небанковия финансов сектор засега се въздържат от коментар и чакат инструкциите от КФН. Но на пръв прочит КФН получава подкрепа за действията си и от бранша. "Разкритията на комисията доказват, че проверките се правят максимално професионално и обективно. Пазарът има интерес от качествени проверки с прозрачен резултат", каза пред "Капитал" председателят на Асоциацията на застрахователите Светла Несторова. Сред експерти от финансовия сектор констатациите на КФН будят и недоумение на какво са разчитали РСМ с подобни действия. Една от версиите е, че компанията е разчитала на протекции от предходния председател на КФН Стоян Мавродиев, както и че той ще запази поста си до края на проверките.
Източник: Капитал (07.09.2016)

Десет от 500-те най-големи компании в Централна и Източна Европа са български Десет от 500-те най-големи компании в региона на Централна и Източна Европа са български. Това показва класацията на международната консултантска компания Dеlоіttе, която тя публикува за юбилейна десета година подред. Българските компании са в секторите на горивата, енергетиката, транспорта, добивната промишленост и потребителските стоки. Най-напред в класацията е рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас”, която заема 51-о място. Година по-рано обаче тя беше на 36-о място, но заради сериозния спад на приходите от над 22% дружеството излезе извън топ 50. На второ място е медодобивният завод в Пирдоп, чийто собственик Аurubіs е 65-и в общата класация. На трето място отново е компания на „Лукойл” – „Лукойл България”, а на четвърто държавната НЕК. Пето и шесто място заемат съответно „Химимпорт” и „ЧЕЗ електро България”, седмо и осмо – „Булгаргаз” и ОМВ. Българските участници в класацията се допълват от „Експрес логистика и дистрибуция” и „Сакса”, които са съответно 464-и и 490-и в общото подреждане.
Източник: Money.bg (09.09.2016)

КФН избра нови одитори за прегледите в небанковия сектор След като в началото на месеца Комисията за финансов надзори отстрани от прегледите на застрахователите и пенсионните фондове "РСМ България", регулаторът му избра заместници. Срокът беше изключително кратък, като самите компании трябваше да са дали по два предпочитани одитора до 12 септември и по информация на "Капитал" част от компаниите не са успели да си осигурят проверяващ и управляващият комитет по прегледите им е назначил такъв служебно. Все пак КФН спази обявения срок за окончателното разпределение и на 15 септември обяви. Четирите дружества от групата на "Евроинс", както и двете от групата на "Лев инс" попадат при Mazars. Френската компания беше консултант при двете банки, където аналогичните проверки наложиха най-сериозни корекции - ПИБ и Инвестбанк. Групата на ЦКБ (застрахователите "Армеец" и "ЦКБ живот", както и пенсионните фондове "ЦКБ-Сила") ще бъдат проверявани от румънското поделение на KPMG. Другата група, свързани с "Химимпорт" дружества - "Съгласие", е разделена. Застрахователите отиват към "Делойт одит", което при предишното разпределение не беше избрано от нито една компания. Пенсионната компания ще се проверява от HLB Bulgaria, което вече имаше спечелени четири от деветте осигурителни дружества на пазара. Дружествата на "Алианц" и от двата сектора ще се проверяват от PwC, a "Бул инс" - от Milliman. Сега поднадзорните компании на КФН са длъжни да сключат договори максимално бързо Според обявеното от КФН при тях проверката започва отначало и практически незабавно. Отстраняването на РСМ, който беше спечелил най-много компании за проверка, се наложи, след като насред течащите прегледи КФН и европейският регулатор EIOPA установиха, че одиторът е подавал невярна информация и вероятно е фалшифицирал документи. РСМ категорично отхвърли обвиненията и заяви, че ще прави собствена проверка. Вероятно от компанията ще обжалват, а по информация на "Капитал" е възможно да възникнат и спорове с компаниите в сектора по отношение на вече направените плащания към РСМ. Другата опасност е заради смяната процедурата, която беше отложена веднъж от предишния председател на КФН Стоян Мавродиев, отново да се забави. "Направихме необходимото, за да можем да определим новите проверяващи по най-бързия начин. Потвърждавам категоричното ни намерение проверките на този сектор да приключат до края на годината", увери наследникът му на поста Карина Караиванова.
Източник: Капитал (16.09.2016)

Инфраструктурата на летище Бургас ще се ремонтира за 12 млн. лв. Второто по големина летище в България - това в Бургас, ще затвори временно за ремонт. От 31 октомври до края на годината ще се рехабилитират две от основните пътеки за рулиране срещу 12 млн. лв., съобщава операторът "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", който оперира на българския пазар от името на германския концесионер Fraport. Дружеството е концесионер и на летището във Варна, като миноритарен дял държи компания от групата "Химимпорт".Проектът за ремонт на летище Бургас включва пълна рехабилитация на 3500 кв.м участък от пътека за рулиране "H", пълна рехабилитация на пътека за рулиране "А", подмяна на системата за управление и контрол на светотехниката и оборудването на светлинните подходи. Вече е започнала подготовка по ремонтната дейност на обекта, но официално летище Бургас ще бъде затворено в края на този месец. Стойността на инвестицията от страна на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" е в размер на 12 млн. лв. В Регистъра на обществените поръчки се вижда, че ремонтът на пътека "Н" ще се прави от бургаската "Андезит" и ще струва 531 хил. лв. без ДДС. По-голямата поръчка - за пътека "А", е открита през януари с прогнозна стойност 5 млн. евро, но към момента в Агенцията за обществени поръчки няма обявен сключен договор. На сайта на възложителя няма задължителната по закон информация по поръчката. Предпроектните проучвания за ремонтната дейност на летище Бургас са започнали през 2015 г., ръководени от германския консултант Spiekermann GmbH Consulting Engineers, и са разработени в тясно сътрудничество с Гражданска въздухоплавателна администрация и Ръководство "Въздушно движение". Операторът пише, че "изпълнението им е от изключителна важност за развитието на летището", а периодът на затваряне на обекта след засиления летен туристически сезон е най-благоприятният за клиентите и е съгласуван с представителите на авиокомпаниите. Проектът за ремонт на летището в Бургас е част от инвестиционната програма на "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" за тази година, която е фокусирана върху рехабилитация и подмяна на съоръженията на летателното поле и перона. Терминалът в Бургас беше изцяло изграден в края на 2013 г., като по информация от инвеститора в него бяха вложени 80 млн. лв. През лятото на същата година завърши и реконструкцията на обекта във Варна срещу 75 млн. лв., като там бяха ремонтирани и пистите.През 2006 г. германската Fraport стана концесионер на летищата във Варна и Бургас за срок от 35 години през "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт", където операторът на летището във Франкфурт е партньор с компания от групата "Химимпорт", която има сериозни интереси в авиацията. Както "Капитал" вече писа, дружеството е и един от двата сигурни кандидата за концесията на летище София според трима независими източници. Fraport заедно с турската TAV активно проучват държавното дружество, за което оферти се подават до 18 ноември. Процедурата за концесията на летище София за 35 години беше гласувана от Министерския съвет на 20 май 2016 г. Стойността на концесията, която държавата очаква да получи за целия й 35-годишен период, е 2.676 млрд. лв., като с част от първоначалното концесионно плащане за нея от 550 млн. лв. без ДДС ще се решават някои от финансовите проблеми на БДЖ. Минималната годишна такса не може да е под 9.9 млн. лв.
Източник: Капитал (03.10.2016)

"БМ лизинг" минава към групата на "Химимпорт" Близката до "Химимпорт" компания "Уеб финанс холдинг" до дни може да придобие един от по-малките играчи на лизинговия пазар – "БМ лизинг", след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши сделката. Това ще е трето дружество от сектора в портфейла на групата за годината. Регулаторът обаче се е задоволил само с докладваните преки участия от купувача, в които няма компании от бранша, и не е изследвал никакви свързаности. Повърхностните проверки при сделки са практиката на комисията от години и така се допуснаха свръхконцентрации на Цветан Василев, Делян Пеевски, Христо Ковачки. Реално в случая "Химимпорт" не би имала проблем, защото дори и сумирани, активите на трите дружества биха формирали петия по големина в лизинговия сектор. Сделката е за 100% от капитала, като цената й не се посочва. Предстои и вписването й в Търговския регистър. С нея във финансовата орбита на публичния холдинг "Химимпорт" вече официално има три дружества от лизинговия сектор. Продавачи са инвестиционният фонд Balkan Accession Fund, който държи 70.5% от акциите, и регистрираната на Британските Вирджински острови "БМ лизинг инкорпорейтид".Покупката на "БМ лизинг" е третата подобна за "Химимпорт", който доскоро нямаше собственост в лизинговия бранш въпреки силното си присъствие във финансовия сектор – в състава на групата влизат две банки, две пенсионни компании, четири застрахователя, както и застрахователни брокери, дружества за управление на активи и т.н. През август друга свързана с холдинга и с по-малката от банките му – Тексим банк, стана собственик на "Пиреос лизинг". Миналата есен пък компанията, която сега купува "БМ лизинг" и която е един от големите акционери в Тексим банк, непряко придоби бизнеса на австрийската Erste Group Immorent, която специализираше в лизинг на недвижими имоти. И в трите случая продавачите са изтеглящи се чуждестранни компании. С активите си за 38.6 млн. лв. самата "БМ лизинг" се нарежда сред по-малките на пазара, а общият лизингов бизнес, консолидиран вече около "Тексим", включва активи за близо 230 млн. лв. (по данни към края на 2015 г.), което сумарно би формирало петия по големина играч на пазара. Общо контролираните само от "Ерсте груп иморент България" (преименувана вече на "Прайм лизинг") и от "БМ лизинг активи" са за над 162 млн. лв., което заедно би им отредило осмо място на пазара. Предишните две сделки обаче не са попаднали в обхвата на анализа на КЗК. И докато при "Пиреос лизинг" това не е съвсем необяснимо – купувачът "Финанс инфо асистанс" и собственикът му "Финанс секюрити груп", която се занимава с охранителна и детективска дейност, нямат пряка връзка с Тексим банк, то в случая с бизнеса на Erste това не е така. Австрийската компания продаде дейността си в България на новоучреденото дружество "Финансови активи", в което "Уеб финанс холдинг" е миноритарен акционер. При анализирането на ефектите от сделката за "БМ лизинг" обаче от КЗК вземат предвид само дружествата, върху които кандидат-купувачът упражнява пряк контрол – сред тях са пенсионната компания "Съгласие", животозастрахователната компания "Съгласие", управляващите дружества "Конкорд асет мениджмънт" и "Съгласие асет мениджмънт", застрахователният брокер "Ефко инс" и др. Пропускът да се види концентрацията на лизингови активи е още по-любопитен на фона на факта, че КЗК анализира ефекта от сделката във връзка с това, че "Ефко инс" предоставя застрахователно-посреднически услуги на "БМ лизинг" – заключението на регулатора е, че поради малкия пазарен дял на двете компании (под 5%) концентрацията не би оказала негативно влияние върху конкурентната среда.Портфейлът на "БМ лизинг" е за 33.69 млн. лв., като печалбата за 2015 г. е 947 хил. лв. (при 834 хил. лв. година по-рано). Основният бизнес е в автомобилния сегмент, като леките и тежките автомобили представляват 80% от отдаденото имущество. Акцентът в дейността е върху лизинговането на луксозни автомобили, които са 50.82% от портфейла. Самата "Уеб финанс холдинг" управлява активи за 107 млн. лв., като най-значителен дял в тях имат финансови активи. През 2015 г. дружеството е увеличило печалбата си шест пъти – до 5.9 млн. лв. Историята на "БМ лизинг" започва през 2003 г. като част от дейностите на Българо-американския инвестиционен фонд (БАИФ) на местния пазар. През 2006 г. обаче от БАИФ обявиха, че ще продадат дела си в дружеството, в което държаха около 67%, на инвестиционния фонд Balkan Accession Fund, в който са миноритарен акционер. Идеята на БАИФ беше да се фокусира върху развитието на Българо-американската кредитна банка, където към онзи момент държаха близо 59% от капитала. Впоследствие делът им в кредитната институция беше продаден на ирландската Allied Irish Banks, а по-късно купен от инвестиционната компания на Цветелина Бориславова.Към момента на сделката Balkan Accession Fund (BAF) притежава 70.5% от акциите на "БМ лизинг" чрез дъщерното си дружество Emerging Europe Leasing & Finance, регистрирано в Холандия. Mиноритарният пакет от 29.5% в "БМ лизинг" се държи от офшорната "БМ лизинг инкорпорейтид". Продажбата на дела е стандартно излизане от инвестиция на фонда, обяснява Валери Петров, който е партньор в мениджърското дружество Axxess Capital, което управлява BAF, без обаче да дава детайли около условията по продажбата. Основните акционери в BAF са Румънско-американският инвестиционен фонд RAEF, Европейската банка за възстановяване и развитие, Холандската финансова компания за развитие FMO, германската компания за инвестиции и развитие DEG и Черноморската банка за търговия и развитие.
Източник: Капитал (14.10.2016)

Приходите на КРЗ "Одесос" растат, но печалбата пада Печалбата на КРЗ "Одесос" се е понижила с 36% до 3.763 млн. лв. към края на септември, показва отчетът на дружеството. Приходите от дейността нарастват с близо 3% до 23.6 млн. лв. спрямо 22.938 млн. лв. за същия период на предходната година. За периода кораборемонтният завод във Варна, който е част от групата на "Химимпорт", е ремонтирал 49 кораба. Общата стойност на извършените ремонти от голям кораборемонт е 22.433 млн. лв., става ясно от отчета. От началото на годината акциите на дружеството поевтиняват с 5.24%, а през последните 12 месеца цената им нараства с 15.38%. Пазарната капитализация е 52.8 млн. лв.
Източник: Капитал (27.10.2016)

Четири пенсионни фонда инвестираха 22 млн. лв. в борсовия фонд на "Експат" Пенсионните дружества "Доверие", "Алианц България", "ДСК Родина" и НН (бивше ING) са инвестирали 22 млн. лв. в борсово търгувания фонд Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF, съобщиха от управляващото му дружество. Това е най-голямата еднократна инвестиция досега в него, с което общите му активи стават 24 млн. лв. Поръчката е на първичен пазар, което означава, че това се отразява директно в инвестиции на БФБ - София. Това се усети още в понеделник, като оборотът на борсата достигна малко над 19 млн. лв. "Управляващото дружество на фонда води разговори за приобщаването и на други големи институционални инвеститори към този важен за българската финансова система проект", стана ясно от съобщението. Новата инвестиция си пролича веднага и на пазара, като по време на сесията бяха изтъргувани големи пакети от акции на "Софарма", "Монбат", "Химимпорт" и "Адванс терафонд", които имат сред най-големите тегла в ETF-a. Напливът на средства във фонда доведе и до поскъпване на акциите, като 13 от 15 емисии затвориха с ръст в цената. Лидери бяха "Индустриален капитал холдинг" (21.15%) и "Индустриален холдинг България" (7.78%). Емисиите на зелено и концентрираният оборот донесоха повишение от близо 4% при основния индекс на борсата. Той затвори търговията на 551.27 пункта, най-високата стойност от юли 2014 г.
Източник: Капитал (09.11.2016)

Дивидентите на публичните дружества на БФБ намаляват с 8% през 2016 г. Това е трета поредна година на намаление, а общата сума е близо 155 млн. лв. за общо 50 емисии акции. Дивидентите на българските борсови компании намаляват с 8% на годишна база до 154,7 млн. лв. през 2016 г., показват изчисления на Investor.bg. Налице е поредно годишно намаление, след като за 2015 г. те бяха 167,45 млн. лв., през 2014 г. възлязоха на 195 млн. лв. и през 2013 г. - на 220 млн. лв. Дивидент е разпределен от 48 дружества по 50 емисии книжа, като по две емисии имаха Химимпорт АД и София Комерс – Заложни къщи АД поради наличието на привилегировани книжа, които падежираха. Така всички борсови компании са разпределили сумарно по-малък дивидент от дивидента само на непубличното Солвей-Соди АД, гласуван през 2016 г. в размер на 175,8 млн. лв. В миналото акциите на Солвей-Соди се търгуваха на БФБ, но по-късно дружеството беше отписано от борсата. Уникредит Булбанк АД пък разпредели 145 млн. лв. дивидент, или почти колкото всички борсови компании. Лидерът сред борсовите дивиденти е Химимпорт АД с 28,5 млн. лв. дивидент, от които 17,7 млн. лв. по привилегированите акции и 10,78 млн. лв. по обикновените книжа. При класацията по сумарен дивидент от обикновените акции Химимпорт АД е на трето място, а на първо е Дружба стъкларски заводи АД с 16 млн. лв. На второ е Монбат АД с 10,92 млн. лв. Лидерът Дружба стъкларски заводи АД не е сред ликвидните борсови дружества, като почти всички акции са притежание на основните му акционери. Следват Софарма Трейдинг АД с 9,87 млн. лв., Софарма АД с 9,43 млн. лв., М+С Хидравлик АД с 8,6 млн. лв., Адванс Терафонд АДСИЦ с 8,5 млн. лв., Спиди АД с 6 млн. лв., Софарма имоти АДСИЦ с 5,4 млн. лв. и Агро Финанс АДСИЦ с 5 млн. лв. Това са Топ 10 на компаниите по изплатен дивидент на БФБ. Общият дивидент на компаниите от типа АДСИЦ и на привилегированите емисии е 44,4 млн. лв. АДСИЦ са задължени по закон да разпределят поне 90% от печалбата си като дивидент, а по привилегированите емисии той също е задължителен, ако има печалба.
Източник: Инвестор.БГ (11.11.2016)

Куриерът DHL Express планира да премести офиса и логистичния си център до летище София по-близо до пистата. И по-точно до хангарите на Lufthansa Technik и пред синята сграда на "Ръководство на въздушното движение". От Имотния регистър се вижда, че партньор на "Ди Ейч Ел експрес България" ще бъде "България ер меинтенанс", собственост на "Бългериан еъруейз груп", в която е концентриран авиационният бизнес на "Химимпорт". Дружеството е създадено в края на 2014 г., като в него са апортирани имоти от "България ер" и "Хемус ер", оценени на 90 млн. лв. Между "Ди Ейч Ел експрес България" и "България ер меинтенанс" е сключен договор за наем, като материалният интерес на сделката е 15.8 млн. лв., не е ясно обаче дали това е цялата сума на проекта, който включва и изграждане на съоръжението за нуждите на DHL Express. Директно от самолета До подписването на договора за изграждането на новия офис и логистичен център на DHL Express се е стигнало след повече от 2 години преговори, разказва Румен Иванов, който е управител на куриерската компания от началото на тази година. Договорът е бил подписан в края на август 2016 г., като сега се чака разрешителното за строеж. Строителството е задача на партньора, като куриерската компания задава предварително техническите си изисквания, т.е. проектът е на принципа build to suit, когато се строи за конкретен наемател. Кога ще е готова новата сграда и кога ще стане преместването все още не е ясно. DHL Express и сега е под наем в базата си край летището на ул. "Продан Таракчиев" по основната пътна артерия към новия терминал на летището. За компанията е важно да е в непосредствена близост до въздушния транспорт, тъй като основната част от бизнеса й идва от международните пратки и в по-малка степен от вътрешния куриерски пазар в страната. Районът около летището като цяло отдавна се утвърди като логистичен център за редица куриерски и спедиторски компании като UPS, TNT, Unimasters и други, както и за редица други корпоративни наематели. Наемането на площи е принципът, по който работи DHL в глобален мащаб. Причината за преместването на ново място Румен Иванов обяснява с постоянно увеличаващите се обеми пратки, които изискват все по-голяма площ и автоматизирани процеси за обработката им. Основен плюс е по-близкото разположение до летището. "Реализацията на проекта на тази стратегическа локация ще доведе до сериозно увеличение на капацитета за обработка на входящи и изходящи пратки и ще ускори значително всички оперативни процеси. Разширеният като резултат оперативен прозорец за доставка и вземане на пратки от клиенти в цялата страна ще даде несравнимо конкурентно предимство на компанията", казва още той. Какво ще се случи със старата база на куриера след неговото напускане ще се решава от нейния собственик, като сградата е в портфолиото на "Лендмарк пропърти България".
Източник: Капитал (25.11.2016)

SOFIX: Последно повикване Българска фондова борса е на път да отчете най-добрата си година от 2013 насам*, когато SOFIX добави 42.28%. Ръстът за най-стария борсов индикатор от началото на 2016 г. до момента е от около 27 на сто. Защо все повече мажоритарни собственици и инвеститори поглеждат към SOFIX и мечтаят дружествата им да са там? Безспорно SOFIX е най-представителният борсов индикатор у нас. Не само защото той е от 2000 г., но и защото именно върху него бе създаден първият борсово търгуван фонд. Именно той, управляващ над 25 млн. лв., набрани само за около 2 месеца, предизвика сериозен ръст в компаниите от SOFIX в последните месеци. При положение че плановете на ръководството на Expat се сбъднат и активите в края на 2017 г. са в пъти повече от настоящите, то едни от най-облагодетелстваните от този факт ще са голяма част от компаниите в SOFIX. Да, тук не бива да пренебрегваме и останалите индивидуални и институционални инвеститори, но фактът, че ETF-ът бе подкрепен от четири от най-големите пенсионни фонда в страната, говори, че всички те гледат и очакват едно и също нещо, а именно по-високи нива на вложенията си. Датата 27 септември 2016 г. Именно на нея стартира търговията с дяловете на Expat Bulgaria SOFIX UCITS ETF. Справка на Profit.bg сочи, че оттогава до днес книжата на 14 от 15-те компонента на SOFIX са реализирали повишение. Единствено Адванс Терафонд АДСИЦ се търгува без изменение. Най-голям ръст се отчита при Централна кооперативна банка и Индустриален Капитал Холдинг, добавили 50.38 и 45.72%, при това за около 2 и половина месеца. За същия период книжата на Химимпорт и Стара планина Холд са поскъпнали с 36 и 35 на сто, докато Първа инвестиционна банка добавя 32%. Над 20% повишение има и при Монбат, Индустриален Холдинг България и Фонд за недвижими имоти България. Извън SOFIX прави впечатление ръст при Доверие Обединен Холдинг и ЧЕЗ Разпределение България, повишили пазарната си оценка с 46 и 39.92 на сто. От началото на 2016 г. доста сериозно поскъпване има при Алкомет – цели 111%. Е, други желаещи за SOFIX има ли? Следващата промяна в индекса ще стане ясна в началото на март 2017 г. Време е и за сметки – кой и какво не му достига и как може да го постигне. * В последните 10 години, SOFIX е приключвал шест пъти на плюс и четири – на минус. Най-голям ръст имаме през 2006 и 2007 г., когато се отчита ръст от 48 и 44 на сто, докато през 2013 г. се отчита повишение от 42 на сто. Плюс имаме и през 2009 година (19.13%), докато повишението за 2012 и 2014 г. е от 7 и 6 на сто. Историята обаче помни и „червената“ 2008 г., когато основният индикатор загуби 79.71% от стойността си. Двуцифрен спад имаме и през 2010 г. (-15.19%), както и от над 11% през 2011 и 2015 г.
Източник: profit.bg (09.12.2016)