Филикон-97 АД - Пловдив свиква Годишно общо събрание на акционерите на 22.05.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година, промени в устава на дружеството. Промяна на адреса на управление на дружеството на Пловдив, ул."Коматевско шосе" No 35.
Източник: Агенция по вписвания (02.06.2009)

Господин Калибацев, кое наложи преместването на предприятието на нова производствена площадка в Пловдив? - Преместването бе планирано отдавна, като идеята на мениджърския екип е да обедини на една работна площадка производствената и складовата база на предприятието. Разбира се, внимателно преценихме инвестиционните разходи, които са необходими, за да направим на новата площадка едно предприятие, отговарящо на всички европейски норми и изисквания. И каква е стойността на инвестицията? - Тя е около 3.5 млн. лв. Една част от тези пари са на Филикон АД, другата част на финансирането на проекта е чрез банкови кредити. Ние продадохме старата площадка на предприятието - към нея имаше интереси да бъде купена, а за нас това бяха средства, с които да осъществим инвестиционните си намерения. Какво стана с машините, които бяха на старата площадка? - Прехвърлихме ги тук. Тук също имаше машини, така че машинният парк вече е на едно място. Но намеренията ни са да закупим и още техника на стойност 800 000 EUR и кандидатстваме с проекти пред фондовете на Европейския съюз. Така че дейността на дружеството ще се увеличава. Очертават ли се нови пазари за продуктите на Филикон АД? - Ние имаме доста външни пазари - изнасяме всеки ден за чужбина, общо за 40 страни. Около 70 на сто от продукцията ни са предназначени за износ. Другите 30 на сто са за България. Тук пазарът е малък, а конкуренцията е много силна. Това обуславя взискателността на потребителите и на търговците към добрите продукти, към качествените храни и към добрите цени, разбира се. Аз смятам, че се намираме в нормална икономическа обстановка по отношение конкурентната способност на производителите на храни за българския пазар. Вие казахте за силната конкуренция, но, от друга страна, считаме, че цените на храните у нас в известен смисъл са дори по-високи от европейските. Как си го обяснявате? - Има нещо вярно в това за цените на храните у нас. Големият проблем идва от факта, че пазарът ни е малък. А купуваме машини от европейски държави на европейски цени. Там пазарът е от 30 до 50 млн. потребители. Тук е 7-8 млн. потребители. Разхвърляйте стойността на новите машини върху цената на храни за 7 млн. потребители и върху цена за 50 млн. потребители. И ще стане ясно един основен фактор за относително по-високата цена на храните у нас. Каква е структурата на произвежданите продукти от фирма Филикон АД? - Около 70 на сто са сокове, а 30% са консерви. През 2008 г. сме произвели 25 800 000 броя сокове и консерви. През 2009 г., след като закупим новата си машина, капацитетът ни ще нарасне, а производството ще достигне 30 000 000 броя сокове и консерви. Кои са предимствата, които Филикон АД ще получи с увеличаването на производствените възможности? - Един бизнес, който не се увеличава, умира. Дори от гледна точка на качеството е така - не можеш само да подобряваш качеството, доброто качество изисква и повече продукция. В този смисъл ние следваме пазарната логика, съобразяваме се с пазара. А който успее най-добре да се нагоди към пазарните изисквания - остава. Като предприятие от хранителната индустрия Филикон АД ползва ли държавни субсидии и необходими ли са ви? - Предпочитам да съм по-наясно с пазара и да знам какво мога и какво не мога. За мен нормалният капитализъм е такъв - или можеш, или не можеш. Ако чакаш да ти капне отнякъде и постоянно да си на някаква хранилка, значи от теб капиталист не става. Отделен е въпросът, че без субсидии в земеделието няма да имаме земеделие. Не бих казал, че са малко субсидиите в земеделието. - Да, само дето не знаем къде отиват. Иначе статистика за субсидии може да се изкара всякаква.
Източник: Пари (26.06.2009)

Филикон-97 АД - Пловдив свиква Годишно общо събрание на акционерите на 01.09.2009. Дневният ред съдържа: доклад за дейността на дружеството през 2008 година.
Източник: Агенция по вписвания (23.07.2009)

Миризмата на печени чушки и вряща лютеница в крайблоковите пространства с годините намалява. Хората се поотказаха да приготвят и домашни компоти. Скъпите плодове и зеленчуци, липсата на време и изгодните предложения от промишлени производители промениха донякъде навиците на част от домакинствата. Това предопредели възходящия тренд на консервната индустрия, който обаче бе прекъснат в средата на миналата година. Около 150 фирми в страната произвеждат 150 хил. тона консерви годишно. Повечето работещи предприятия са в областите Пловдив и Стара Загора. Зад граница се продават 70-75 хил. тона консерви. Тази година обаче количествата ще са по-малко заради световната финансова криза. "Браншът не е засегнат в такива размери като тежката индустрия. Пазарите не са изцяло затворени, но спадът в продажбите на традиционни консерви на вътрешния пазар е около 35-40% на годишна база спрямо 2008 г.", посочва Валентин Ламбев, собственик на "Екоплод" – Велико Търново. Според него намалението при търсенето на замразени плодове и зеленчуци е дори по-голямо - с над 50%, въпреки световната тенденция да се купуват повече замразени вместо стерилизирани храни. Някои от компаниите продават със същите темпове като миналогодишните, но за сметка на "много промоции, постоянни отстъпки и реверанси към търговците", отчита Борис Калибацев, собственик на "Филикон" - Пловдив. Производителите си дават сметка, че кризата е добър повод да се иска намаляване на цените на продуктите. Според Константин Ламбрев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци и собственик на "Конекс Тива", натискът към фирмите е повсеместен – и от страна на търговците, и заради предпочитанията на купувачите към по-евтини продукти. Пазарът действително е много чувствителен ценово. В същото време плащанията от страна на дистрибутори и търговци закъсняват. Това изисква от компаниите да завишат оборотните си кредити с около 50%, за да посрещнат текущите си разходи, обяснява Стойко Кировски, собственик на "Джем и Джем" – Пловдив. Според него липсата на финансов ресурс вече е принудила някои малки фирми да затворят врати. Това освобождава пространство за останалите. Половината от продукцията на българската консервна промишленост се продава зад граница. Продажбите в ЕС заемат около 50-60% от общия експорт на консерви като количества. Следват пазарите на САЩ и Русия. По правило фирмите работят за конкретни клиенти и се съобразяват с техните изисквания. Масовият износ на консерви е предназначен за т.нар. етничес­ки пазари в чужбина, където купувачи са българи, руснаци, турци, македонци и др. с близки вкусови предпочитания. Нова тенденция в продажбите са т.нар. етнически щандове, които се обособяват в големите вериги магазини, особено в САЩ и Израел. Много от фирмите пък откриват необичайни, но добри пазари, като Австралия например. За там се изнасят предимно компоти и сладка от горски плодове. Още в средата на миналата година обаче руският пазар затвори врати за българските консерви. "В резултат на обезценяването на рублата и огромните лихви по кредитите руските партньори не могат да се разплатят с българските компании. Затова изпълнението на поръчките за миналата година е под 50%. На практика от средата на 2008 г. износът за Русия спря драстично", обяснява Константин Ламбрев. Европейският пазар също не приема големи количества български консерви. Подобна е реакцията и на американските търговци. "Етническите пазари сега са значително по-консервативни в очакванията си за продажби. Спадът на поръчките за тях е средно около 20-30% в сравнение с миналата година, което не е непреодолимо. Но факторът страх у дистрибуторите е много силен", казва Константин Ламбрев. "За някои от фирмите спадът на продажбите зад граница е над 60-70%. Големите търговски структури в Европа купуват само количества, които със сигурност продават", потвърждава Валентин Ламбев от "Екоплод". В резултат – в момента има доста голямо количество складирани консерви, за които мениджърите търсят възможности за продажба, обяснява Павлина Параскова, директор на Института по консервна промишленост в Пловдив. Според нея причина за запасите са не само свитите международни пазари, но и благоприятната пазарна конюнктура през миналата година. "Практика е при добри цени на плодовете и зеленчуците предприятията да консервират по-големи количества". От години основен проблем на сектора е недостатъчната като количество и качество суровина. Тенденцията при производството на плодове и зеленчуци е низходяща. Поради това консервните фабриките работят с вносни продукти. Най-драстично е намаляло производството на домати за промишлена преработка, от които страната преди 1989 г. е произвеждала до 1 милион тона годишно. А през миналата година количествата са символични – само около 6000 - 7000 тона. Затова преработвателите често използват доматено пюре. Но и то е от внос. На година се потребяват около 13-17 хил. тона доматено пюре за промишлени нужди. Официалното му производство в страната е само 160 тона, обяснява Константин Ламбрев. Браншовата организация от години настоява да се подкрепят производителите на плодове и зеленчуци. В противен случай тенденцията да се ядат пресни домати от Турция и кисели краставички от Виетнам, Индия и Китай ще се задълбочи, предупреждават мениджъри. Тази година кампанията по изкупуването на български плодове и зеленчуци за промишлено производство е по-спокойна, въпреки че количествата, които се предлагат, са с около 20% по-ниски в сравнение с 2008 г. Причината е, че търсенето на пазара за свободна консумация също е по-слабо, което улеснява преработвателите, отбелязва Константин Ламбрев. Засега не се очакват повсеместни фалити в сектора. Но фирмички, които ту отварят, ту затварят и са на границата на закона, със сигурност ще престанат да работят, прогнозира Павлина Параскова от Института по консервна промишленост в Пловдив. Според нея обаче причина за фалитите ще бъде не само кризата, а и пазарът, който изостря претенциите на купувачите и намалява броя на тези, които все още "искат да ядат буламачи". Върху качеството на предлаганите консерви акцентира и Константин Ламбрев. Той открива и плюсове в кризата. "Секторът ще се изчисти още малко. Сега е време за още един процес на преструктуриране. А това е важно за всички – и за играчите в бранша, и за потребителите. Важно е да знаем какво ядем." Валентин Ламбев от "Екоплод" смята, че ще оцелеят само тези фирми, които имат натрупани запаси от продукция и пари в брой и които успеят да намалят разходите си. Вероятно фабриките ще потърсят резерв, като намалят броя на сезонните работници, които назначават в този период от годината. Повечето мениджъри са убедени, че печалба в криза се прави трудно, затова смятат, че бъдещето е на сериозните, а не на сезонните играчи.
Източник: Капитал (07.08.2009)

Българското производство на зеленчуци и плодове е в тотален колапс и съвсем скоро може да изчезне от картата. За това като развален грамофон алармират година след година земеделците и хората от преработвателната промишленост. Разпокъсаната земя, остарелите технологии и хаосът на пазара направиха така, че стопаните да забравят какво е това печалба. Отрасълът е затворен изцяло в рамките на вътрешния пазар, където прекупвачи и гешефтари тровят непрекъснато живота на производителите. Преди месец правителството обяви война на контрабандата и се зае да проверява вноса и търговията с плодове и зеленчуци. От това обаче селяните не видяха бял ден, поне засега. Гражданите обаче със сигурност ще загазят. След снижаването си за няколко дни цените на плодовете и зеленчуците отново тръгнаха нагоре. По пазарите и в големите търговски вериги кило домати е между 1 и 2 лева, качествените червени чушки - 1,50-2 лв., а много търсените тези дни корнишони - 1,40-2,50 лв. Родното десертно грозде не се намира под 1,50 лв. за килограм. В столицата обаче е поне с 50 ст. отгоре. Въпреки усилията на данъчните и тази година голям процент в цените е изпомпан от търговците на едро. Масовите проверки по борси и пазари не попречиха стоката да стига до крайния купувач на 2-3 пъти по-високи стойности от тези на полето. Положението може да стане и още по-лошо, защото на пазара уж го няма основния регулатор - конкуренцията на евтиния внос. Така българите могат да излапат най-скъпите плодове и зеленчуци в последните години, и то във време, когато се затварят бурканите за зимата. На всичко отгоре земеделските производители няма да спечелят нищо от скъпотията, защото при тях не отива нищо от ценовия скок. Каналите за внос на зеленчуци и плодове не са разбити, а само се реорганизират, коментират спецове в търговските операции. Тировете с плод и зеленчук от Турция, Гърция и Македония продължават да пристигат, защото без тях окончателно ще умре българската преработвателна индустрия. Цените, които родните стопани искат за зеленчуците, са непосилни за консервните фабрики. Така те си пълнят бурканите с корнишони от Турция, червен пипер от Македония, гъби от Полша и домати от цял свят. Лошото е, че зеленчуците влизат с документи за преработка, а част от тях хващат нелегалния път за борсите и пазарите. Властта в случая е изправена пред труден избор - политиката на протекционизъм за родното производство се смята за лоша практика от ЕС, а освен това би забила окончателно в девета глуха консервната промишленост. Ненамесата на пазара пък би развързала още повече ръцете на гешефтарите и прекупвачите и би съсипала и последните оцелели зеленчукови и овощни градини в България.
Източник: Стандарт (23.09.2009)

"От Ихтиман до Свиленград не можем да съберем 3000 тона домати, а само за една варка ни трябват 300 тона", коментира изпълнителният директор на пловдивската фабрика "Филикон" Борис Калибацев. И тази година там няма да пускат инсталацията си за доматено пюре. Известната със своята лютеница марка разчита на суровина от Северна Гърция, където доматите имат най-близки вкусови качества до българските. Със зеленчук от Гърция и Китай пълнят буркани и туби с лютеница и кетчуп. Заводската зимнина масово се прави с готово пюре, което пристига от чужбина. Международната цена на качествения продукт със сухо съдържание 28-30% е 850-900 евро за тон. Към тези пари трябва да се добави 14% мито, ако стоката идва от страна извън Европейския съюз. С изключение на "Дерони" и още няколко по-малки фабрики, които имат собствени масиви от чушки и домати, останалите преработватели разчитат на вносни суровини, а тук само ги бъркат, овкусяват и разфасоват. Сметките показват, че произведеното у нас доматено пюре излиза много по-скъпо от вносното. Заради отдавна разбитото семепроизводство няма добри български селекции домати. Вносителите доставят посевен материал от най-реномираните холандски, френски и италиански марки, но те не са съобразени с почвените и климатични условия в България, разказват спецовете по консервите. Затова родните домати са с ниско сухо съдържание и лош рандеман. За производството на 1 тон качествено пюре преработвателите използват 7-8 тона домати. Само цената на суровината е около 1500 лв., и то ако въобще можем да си я осигурим, твърди Борис Митков от "Хермес груп", най-големия производител на доматено, чушково и ябълково пюре в Пазарджишко. Към тези пари трябва да се прибави енергията за задействане на инсталациите, режийните, амортизациите и т. н. Като ударим чертата, за да сме конкурентни, трябва да получаваме доматите за преработка на 12-13 стотинки, пресмята Митков. Българските селяни обаче имат изключително ниски добиви и не могат да продават на подобни цени. "Производството на зеленчуци за преработка трябва да е държавна политика. Сега земята е разкъсана на парцели като носни кърпички. Добивите са ниски заради остарялата технология и техника, а земеделците не получават никакви субсидии за производството на зеленчуци освен директните плащания за площ. Така това изключително трудоемкото и скъпо производство е приравнено с отглеждането на зърнени култури", коментира Митков. В Гърция и Испания например субсидията за отглеждане на домати за преработка надхвърля 70 евро за тон. Това позволява на стопаните да продават на фабриките за 7-8 цента килото. Там добивите са около 10 тона от дка, а масивите - по 1000 дка. Всичко се прави механизирано и бизнесът е печеливш, обясняват специалистите в бранша.
Източник: Стандарт (23.09.2009)

На 13.11.2009 г. в зала „Еспланада” на хотел Best Western hotel EXPO, София, комисия с председател - Надежда Василева – ТЮФ Рейланд България и членове: 1. д-р Нелия Микушинска – Министерство на здравеопазването 2. инж. Кирил Михалев – УХТ, Катедра „Конервиране и хладилна технология” 3. Дида Исерлийска – Институт по консервна промишленост 4. д-р Силвия Паскалева – зам. председател на УС на Българска асоциация по балнеология в България извърши дегустация на две основни групи продукти: • лютеница – традиционна и едро смляна • конфитюр ягоди и конфитюр ягоди екстра качество произведени от следните фирми (подредени по реда на пристигане на пробите): • «Сторко» ЕООД - лютеница едросмляна, конфитюр и конфитюр екстра • «Дерони» ООД - лютеница- традициона и едросмляна • «Филикон -97» АД - лютеница едросмляна • «Олинеза» ООД - лютеница - традициона и едросмляна, конфитюр и конфитюр екстра • «Булконс-Първомай» АД - лютеница - традициона и едросмляна • «Митак» ЕООД - лютеница - традициона и едросмляна, конфитюр и конфитюр екстра • «М инвест БГ» ООД - лютеница – традиционна • «Консервинвест» ООД - лютеница - традициона и едросмляна и конфитюр • «Цима 99» ООД - конфитюр и конфитюр екстра Продуктите се оценяваха по органолептични показатели: външен вид, вкус и мирис, консистенция, цвят. В категория лютеница – традиционна (ситно смляна) се дегустираха пет продукта. С еднакъв брой точки – 81 (от максимум 100) на първо място са лютениците, произведени от «Булконс-Първомай» АД и «Олинеза» ООД. В категория лютеница – домашна (едро смляна) се дегустираха осем продукта. На първо място се класираха три лютеници – на «Дерони» ООД, «М инвест БГ» ООД и «Митак» ЕООД. В категория конфитюр от ягоди отново два продукта от дегустираните пет имат еднакъв най-добър резултат – на «Сторко» ЕООД и «Цима 99» ООД. В категория конфитюр от ягоди – екстра качество с еднакъв максимален брой точки – 79 са продуктите на «Олинеза» ООД и «Цима 99» ООД. Повечето от членовете на комисията изказаха мнението, че качеството на дегустираните продукти е подобрено в сравнение с резултатите от дегустацията през 2008 година. След комисията дегустация на лютениците и конфитюрите направиха журналисти от специализирани издания и гости на събитието. След обработка на дегустационните листове се установи, че оценката на комисията съвпада с мнението на дегустиралите журналисти и гости. (http://www.org-bg.net/news/view/79)
Източник: Други (13.11.2009)