| 20% от соковете и кетчупа на “Филикон-97” са от родните полета
"Филикон-97" АД е акционерно дружество с над 400 притежатели на акции. Социмето на фирмата бе "Пловдивска консерва" до 1998 г., когато бе приватизирана с РМД, което носи днешното име на предприятието. То се ръководи от последния държавен и пръв следприватизационен директор инж. Борис Калибацев. Досега дружеството не е раздавало дивидент, тъй като общите събрания са гласували решения в полза на инвестициите в компанията. До момента "Филикон-97" е успяла да се преоборудва напълно с европейски средства - първо по САПАРД, после чрез възможностите на европейските програми. От 4 години предприятието е в новата база на "Коматевско шосе", след като продаде старите цехове до гара "Филипово" и на "Карловско шосе". Огромна част от фирмената продукция се изнася в САЩ, Китай, Гърция, Кипър, държави от Африка и Близкия изток... общо около 40 експортни направления. Кайсии, праскови, сливи Допреди 2 години "Филикон-97" работеше единствено с вносни концентрати за натуралните сокове, компоти, лютеница и кетчуп. Не успявахме да се договорим с българските производители и бяхме принудени да търсим суровини за производството си отвън, разказа изпълнителният директор Борис Калибацев. Фирмата и досега няма сключени договори с родни фермери, но от миналата година е открила възможности да осигурява част от продуктите от вътрешния пазар. Първо се информираме от Министерството на земеделието за големите насаждения в страната, после обикаляме, търсим и купуваме, обясни директорът. Сега доставяме от района на Сливен праскови, когато свършат, ще започнем да караме сини сливи. Преди това изкупувахме кайсии. Всички те осигуряват около 20 процента от суровинните ни нужди. Надявам се, че участието на български плодове и зеленчуци в нашите продукти ще расте, заяви той. Засега доставките на фирмата са от районите на Карнобат, Сливен и Троян. Единственият производител от Пловдивска област, с който "Филикон-97" си партнира, е италиански фермер, който отглежда домати край Раковски. Ще видим тази година как ще е с ябълките. В областта има доста градини и ако се договорим, така че и двете страни да са доволни, ще купуваме, каза в перспектива Калибацев. Възможно е обаче фермерите да реализират цялата реколта за свежа консумация на по-добра цена, отколкото ние сме готови да дадем. Преди десетина години българските производители на земеделска продукция се договаряха "на зелено" с консервните предприятия за срокове, количество и цени на стоката. Аграрният сектор обаче премина през своята криза, която прекъсна утвърдените връзки с преработващите предприятия. Като ехо от старото време, и днес идват от време на време запитвания по телефона от сорта на "Ало, купувате ли люти чушки... да докарам?". Нали не предполагате, че ние във "Филикон" стоим и чакаме някой да реши да ни зареди, за да работим, зачуди се на спонтанния фермерски ентусиазъм инж. Калибацев. Имаме желание да закупуваме на разумна цена наша продукция, но тъй като е пределно ясно, че тя не е достатъчна, избираме сигурните договори с гръцки или други фабрики, които произвеждат концентрати. Преди години внасяхме от Китай, но жизненият стандарт там се вдигна и китайските производители вече пренасочват голяма част от продукцията си за вътрешния пазар. Обвързани сме с договори за износ на консерви, които трябва да произведем, и затова внасяме от съседните държави. Няма нищо по-добро от това да разчитаме абсолютно на нашите фермери - така ще спестим транспортните разходи, които впрочем непрекъснато растат. Но засега нашето земеделие няма ресурс да покрие нуждите ни, въпреки че очаквам в годините процентът на родната реколта, която влиза в завода, да расте. Прясното мляко от Унгария тук за 24 часа Нова технологична линия на "Филикон-97" превърна консервното предприятие и в играч на пазара на прясно мляко в UHT опаковки. Направихме опити да купуваме българско краве мляко, но то е или недостатъчно, или некачествено. Затова сключихме договори с европейски фермери - предимно от Унгария, поясни директорът. Изпращаме хладилни цистерни и за 24 часа млякото е при нас. Не бих казал, че ни излиза по-евтино в сравнение с нашето мляко, пак заради транспорта. Но ситуацията е такава, че в момента не можем да разчитаме на постоянни вътрешни доставки. Качеството на консервите Няма как да останеш на пазара, ако произвеждаш некачествени продукти. Контролът е толкова завишен, а глобалните комуникации са толкова развити, че всеки компромис с качеството би те изхвърлил от бранша, твърди инж. Калибацев. При забележката, че прясното мляко със срок на годност 6 и повече месеца среща недоверието на потребителя, директорът се пали. Технологията на производство на мляко в UHT опаковки е проста, а резултатът е абсолютно качествен и безопасен продукт, обяснява той. Когато получим млякото, го подлагаме на топлинна обработка до 139 градуса. Без съприкосновение с околната среда и без човешка намеса, то се прехвърля в предварително стерилизираните опаковки, преминали през 60 градуса. Такова мляко има срок на годност 1 година. Как мислите? Дали е по-сигурно млякото, което бабите продават по улиците в употребявани пластмасови шишета и чиято микробиология си е пълна загадка? Соковете се приготвят по идентичен начин, според вида им. Някои имат кисела, други - сладка основа. Тяхната характеристика подсказва до колко градуса да ги загреем, за да ги стерилизираме. Доматеният сок например се обработва до 105 градуса, сладките концентрати от плодовете минават през пастьоризация от 91 до 95 градуса. Няма криза, изненадващо обяви директорът. Тя е в мечтите на хората. Искам да кажа, че кризата е за тези, които са имали големи очаквания, големи претенции към стандарта на живот. Реалността обаче е такава, че мечтите им няма как да се сбъднат в момента, затова е по-добре да стъпят на земята. Тези, които се трудят, по-бързо ще напредват. Въпросът не е само в усилията, но и в ефективността им. Тези, които не са ефективни или работят в неефективна фирма, също няма как да просперират. Мързеливите пък ще живеят по-добре само в сънищата си. Проблемът си остава - хипермаркетите продължават да настояват за високите входни такси, които плаща всеки български производител за всеки свой продукт. Това е все едно като купуваме праскови от овощарите, да им искаме 1000 до 5000 лева за това, че пазим фабриката, за да дойдем догодина пак при тях. Абсурдно е, но практиката продължава, въпреки всеобщото недоволство на бизнеса. Калибацев смята, че единствено държавата като главен регулатор може да я прекъсне. Но това засега не се случва. Българските вериги, доколкото ги има, не изискват входни такси. Те обаче не са толкова мощни, че да наложат поведението си на западните търговци. Източник: Марица (21.08.2012) |