212.9 млн. BGN нетна печалба отчетоха банките в края на ноември миналата година, стана ясно от данните на централната банка. Това е с 14.1 млн. BGN повече, отколкото месец по-рано. Българските банки все още предпочитат да държат активите си в чужда валута. Това личи от факта, че 58.5% от банковите активи са били деноминирани в чужди парични единици. Общата сума на активите на кредитните институции е 8.299 млрд. BGN, с 384.5 млн. повече в сравнение с края на октомври.
Източник: Пари (05.01.2000)

Балансовото число на управление Емисионно на Българска народна банка възлиза на 6,272 млрд. лева към 30 декември 1999 г., показват данни от баланса на управлението, разпространен от БНБ. Увеличението за една седмица е със 126,739 млн. лева. В началото на 1999 г. стойността на балансовото число е била под 5 млрд. нови лева. Чуждестранната валута на управлението се е увеличила през последната седмица на декември с 32,177 млн. лева до 1,642 млрд. лева, а чуждестранните ценни книги - с 80,295 млн. лева до 3,914 млрд. лева. Парите в обращение са намалели с 61,1 млн. лева до 2,083 млрд. лева. Балансовото число на управление Банково е 5,083 млрд. лева към 30 декември. Участието на България в международните финансови институции в края на годината възлиза на 1,622 млрд. лева, а кредитите на МВФ са за 2,431 млрд. лева, показва балансът на управлението за декември.
Източник: БТА (06.01.2000)

4.052 млрд. BGN общо дължим на международните финансови институции към края на миналата година, става ясно от предварителните данни на централната банка за баланса на Банковото управление. От тази сума 2.431 млрд. BGN представляват задълженията ни към МВФ. За месец те са се увеличили със 153.353 BGN. В началото на декември фондът ни преведе шестия транш по тригодишното споразумение. В резултат на това и балансовото число на управлението е нараснало със 182.232 млн. BGN, а в актива на баланса вземанията от правителството са се повишили със 151.985 млн. BGN до 2.203 млрд. BGN. Квотата в МВФ и участието на страната ни в други международни финансови институции е нараснало до 1.622 млрд. BGN. Депозитът, който Банково управление съхранява в Емисионно, е в размер на 855.908 млн. BGN, с 15.621 млн. BGN повече, отколкото месец по-рано.
Източник: Пари (06.01.2000)

Обявената под особен надзор турска банка Егебанк не е искала да купи от свое име МБИР като предприятие, съобщиха от фалиралия трезор. Според запознати кандидат-купувачът е акционерно дружество, регистрирано у нас. В него наистина участвали фирми на турската фамилия Гарипоглу, която е собственик на Егебанк. Турците се надявали, ако купят МБИР, да получат впоследствие лиценз от БНБ за извършване на банкова дейност у нас.
Източник: Капитал (11.01.2000)

На 3.187 млрд. EUR се изчисляват активите на борда в края на първата седмица от новата година, сочат данните на централната банка за баланса на управление Емисионно. Към 7 януари наличните средства в чуждестранна валута се равняват на 826.095 млн. EUR, или 1.616 млрд. BGN. 1.994 млрд. ЕUR е размерът на направените към края на миналата седмица инвестиции в чуждестранни ценни книжа. В левово изражение техният размер е 3.900 млрд. BGN. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.021 млрд. EUR, което се равнява на 1.997 млрд. BGN. 435.027 млн. EUR е размерът на средствата, които банките съхраняват при БНБ. По депозитите и сметките на правителството има 1.284 млрд. EUR. Депозитът на Банково управление е 446.493 млн. EUR.
Източник: Пари (11.01.2000)

Наличните парични средства в чуждестранна валута в борда намаляха с 26 млн. лв. през последната седмица, сочат данните от баланса на управление "Емисионно". Към 7 януари валутата в БНБ e била на стойност 1,616 млрд. лв.
Източник: Стандарт (13.01.2000)

През миналата година брутният вътрешен продукт /БВП/ се е увеличил с 2.5%, а бюджетният дефицит е 1%, обяви на пресконференция финансовият министър Муравей Радев. 122 млн. USD пък е отрицателното салдо по платежния баланс за първите десет месеца на 1999 г., съобщи управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Той допълни, че очаква дефицитът по текущата сметка за цялата 1999 г. да бъде около 500 и 550 млн. USD, или около 4.0-4.5% от БВП.
Източник: Сега (14.01.2000)

Валутният резерв през миналата година нарасна с 1,16 млрд. лв. и в края на декември достигна 6,271 млрд. лв., обяви управителят на БНБ Светослав Гаврийски. БНБ е изкупила от търговските банки и населението 1,04 млрд. марки и има приходи от лихви по валутния резерв и доход от притежавани ценни книжа 250 млн. марки. Тези две пера покриват 100% нарастването на резерва, уточни Гаврийски. През 1999 г. левът поевтиня спрямо долара и това стимулира износа, допълни той.
Източник: Стандарт (14.01.2000)

Търговският дефицит за 10-те месеца на 1999 г. може да се финансира изцяло от икономиката на страната, каза управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Платежният баланс до октомври показва, че страната спокойно може да финансира търговския си дефицит. За 10-те месеца на 1999 г. той е 830 милиона долара. Търговският дефицит се компенсира напълно от приходите от услуги и приходите от приватизация през 1999 г. Според Светослав Гаврийски търговският дефицит за цялата 1999 г. ще стигне 900 милиона долара, финансирането му няма да бъде проблем. Постъпленията от туризма за 10-те месеца е 820 милиона долара. За 1999 г. са платени 860 милиона долара външен дълг, който е финансиран от получени от правителството външни кредити за 690 милиона долара и с около 170 милиона долара - приходи от приватизация.
Източник: БТА (14.01.2000)

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за периода януари - октомври 1999 г. е -479.3 млн. USD и нараства с 567.1 млн. USD спрямо същия период на 1998 г., когато текущата сметка бе положителна в размер на 87.8 млн. USD, съобщи БНБ. Увеличаващият се отрицателен търговски баланс и по-ниските нетни приходи от услуги са основните причини за спада. Само за октомври текущата сметка има отрицателно салдо в размер на -26.2 млн. USD. По предварителни данни търговското салдо между януари и октомври е отрицателно на стойност -836.1 млн. USD. Спрямо десетмесечието на предходната година, когато салдото е било -211.9 млн. USD, намалението е с 624.2 млн. USD. Експортът за деветмесечието е бил за 3.168 млрд. USD, понижение с 9.9% спрямо година назад, докато вносът се е увеличил със 7.4%, достигайки 4.004 млрд. USD.
Източник: Пари (19.01.2000)

Асоциацията на търговските банки съобщи вчера, че предлага на БНБ да намали процента на минималните задължителни резерви във връзка с предстоящото въвеждане на единната сметка и с нуждата на банките от бързоликвидни средства в предимно кешовата българска икономика. Кешовият характер на икономиката продължава да обуславя необходимостта от поддържане на висок относителен дял на бързоликвидните, но безлихвени парични активи, се казва в предложението. АТБ иска резервите да бъдат намалени на 7% от 11% сега.
Източник: Пари (19.01.2000)

Паричната маса е нараснала с 12.9% през миналата година и в края на декември е достигнала 4318.2 млн. BGN, показват данните на БНБ. В края декември 1998 г. паричната маса е възлизала на 3824.3 млн. BGN. Депозитите на населението са се повишили с 16.46% и са достигнали 1176.5 млн. BGN, със 166.3 млн. BGN повече от края на 1998 г. Спестовните депозити са с най-голям ръст. За година те са нараснали с 95.6 млн. BGN до 382.9 млн. BGN. Със 218.5 млн. BGN са се повишили парите извън банките и в края на миналата година са достигнали 1960.5 млн. BGN. Депозитите на нефинансовите предприятия са нараснали с 11.22% до 1104.3 млн. BGN, като 667.4 млн. BGN от тях се падат на частните предприятия. Леко понижение през миналата година бележат депозитите на небанковите финансови институции. Те са намалели с 2.2 млн. BGN до 76.9 млн. BGN.
Източник: Пари (19.01.2000)

$836,1 млн. е дефицитът във външната търговия на страната през първите 10 месеца от миналата година, показват данните на БНБ. Износът на страната е за $3,167 млрд., а вносът - $4 млрд. Дефицитът в сметката на платежния баланс до октомври е $479,3 млн. Чуждите инвестиции в България обаче финансират напълно дефицита по текущата сметка на платежния баланс, коментираха от БНБ. Преките инвестиции в страната до септември 1999 г. са $492,9 млн. Това е със $74,8 млн. повече от същия период на 1998 г. Портфейлните на българските банки в чужбина са нараснали с $215 млн., казаха от ръководството на БНБ. Най-значително са нараснали инвестициите на търговските банки в дългови ценни книжа. За десетте месеца на миналата година депозитите на търговските банки в чужбина нарастват с $13,3 млн. при увеличение от $29,4 млн. за същия период на предишната година. Задълженията на страната обаче са се увеличили с $8,8 млн., докато между януари и октомври 1998 г. бяха намалели с $236,9 млн. Причината за увеличението са новите кредити от МВФ. Те са нараснали с $89,8 млн.
Източник: Стандарт (20.01.2000)

През миналата година банките са отпуснали нови кредити за 3 млрд. лв., което е повече от 2,5-те млрд. през 1998 г. Това съобщи членът на Управителния съвет на БНБ проф. Гарабед Минасян. Това са широките пари, в които влизат парите в обращение и депозитите. Те са показател за това какво става в икономиката, а че през миналата година са нараснали с близо 6%, е добър показател в условията на валутен борд и говори, че нещо в икономиката се раздвижва, коментира Минасян. Според него добър показател за икономиката е и това, че депозитите в банките са нараснали през 1999 г. от 4,9 млрд. лв. до 5,4 млрд. лв. За сметка на това намалява делът на разходите за храна в бюджета на домакинствата. През 1998 г. домакинствата са харчили 47,6% от доходите си за храна, а през 1999 г. този разход спада на 43,3%, сравни професорът. Средната заплата на заетите в бюджетната сфера през миналата година също е нараснала от 193 лв. до 220 лв. В долари средният годишен доход за 1998 г. е бил $1330, докато за 1999 е $1450.
Източник: Стандарт (24.01.2000)

От 26 януари, основният лихвен процент ще бъде 3,93 на сто, съобщиха от Българската народна банка. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Намалението спрямо сега действащата лихва е с 0,2 на сто.
Източник: БТА (25.01.2000)

Да се преведат с дата 27 януари 136,1 млн. щ. долара на Ситибанк, е наредило финансовото министерство на БНБ. Средствата са за погасяване на лихви по брейди облигациите, които страната емитира след като постигна споразумение с банковите кредиторите от Лондонския клуб за преструктуриране на българския външен дълг.
Източник: Пари (26.01.2000)

С 690 млн. долара нови заеми през 1999 г., правителството смали външния ни дълг с едва 200 млн. долара в края й. Българският външен дълг е 9,06 млрд. долара в края на миналата година, сочат данни на Министерство на финансите. Преди 10-на дни управителят на БНБ Светослав Гаврийски обясни как са били платени близо 860-те млн. долара плащания по дълга за м.г. По негови предварителни данни кабинетът е взел около 690 млн. долара външни заеми и е добавило още около 170 млн. долара от приватизацията, за да си погаси задълженията. Така с около 700 млн. долара нови заеми, външният дълг е намален от 9,27 млрд. долара в края на 1998 г. на 9,06 в края на м.г.
Източник: Монитор (27.01.2000)

Минималните задължителни резерви на банките ще бъдат намалени от 11 на 8% от 1 юли т. г., съобщиха от централната банка. Намалението на резервите, които банките държат в БНБ, е част от правителственото писмо за намеренията, съгласувано с мисията на МВФ след завършването на третия преглед по изпълнението на тригодишното споразумение.
Източник: Пари (01.02.2000)

С 256,025 млн. лева намаляват депозитите на правителството и бюджетните организации в БНБ. Стойността им към 28 януари е 2358,907 млн. лева, показват данни от седмичния баланс на управление "Емисионно", разпространен от БНБ. Наличната чужда валута спада с 242,575 млн. лева до 1118,533 млн. лева, а чуждестранните ценни книжа - с 19,492 млн. лева до 4116,628 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" е нараснал с 3,557 млн. лева до 874,482 млн. лева. Балансовото число на управлението в края на миналата седмица е 5943,775 млн. лева, с 263,007 млн. лева по-малко, отколкото към 21 януари.
Източник: БТА (02.02.2000)

"Йорсет холдингс (България)" ЕООД е собственост на "Йорсет холдингс Ес А" (Сосиете аноним), Люксембург. У нас е известно само, че дъщерното дружество в България (което наддава за ПЧБ) се управлява и представлява от Георги Кънчев Попов. Според съдебните регистри Георги Попов е бил собственик или е участвал в управлението на няколко български фирми - "Полет 21" ООД, "Реал финанс" АД, "Аспо" ООД, ИДП ООД, "Пеликан-Експрес" ООД, "Авала" ООД. Едва ли "Йорсет холдингс" ще може да използва за целта само банков кредит, както стана при плащането на задатъка (депозита) за участие в търга. Тогава фирмата изтегли 1.8 млн. лева от Първа инвестиционна банка. След отпускането на този заем БНБ назначи специална проверка в банката, която е установила отклонения от нормалната практика за кредитиране.
Източник: Капитал (08.02.2000)

По-голямата част от парите, които Балканска универсална банка (БУБ) държеше на депозит в атинския клон на "Бенк ъф Сайпръс", вече не са там. По сметката си в Атина БУБ трябваше да има около 4.5 млн. долара. Преди седмица по настояване на квесторите на БУБ е бил получен документ от гръцката банка, от който ставало ясно, че остатъкът по депозита е по-малко от 1000 долара, съобщи отлично информиран източник. Служители на централната банка обаче припомниха, че заради същия този депозит БНБ на няколко пъти налагаше през миналата година санкции на БУБ. БНБ настояваше парите да бъдат върнати обратно в България, за да може банката да се разплати с Капиталбанк и Балканбанк. След като това не стана, централната банка изпрати квестори в БУБ. Една от техните задачи беше именно връщането на атинския депозит. В продължение на две седмици гръцката банка отказваше да изпълни нареденото от квесторите плащане с аргумента, че те нямат нужните спесимени, с които да докажат, че законно представляват банката. Според запознати офшорната фирма "Боденстаум инвестмънт" още не е намерила нужните пари за оздравяване на БУБ. Фирмата продължава да търси купувачи за двата скъпоценни камъка, с които смяташе да попълни капитала на банката до 20 млн. лева.
Източник: Капитал (08.02.2000)

Вътрешният кредит е нараснал с 255.4 млн. лв. през първия месец на годината, сочи статистиката на БНБ. В края на януари задълженията на търговските банки възлизат на 4.542 млрд. лв. От тях вземанията от частния сектор са с най-висок обем - 3.459 млрд. лв. Те бележат и най-голям ръст от началото на годината досега - 75 млн. лв. Вземанията от държавните предприятия към края на януари са намалели от 713 млн. лв. на 688 млн. лв. Вземанията от правителството са 394 млн. лв.
Източник: Пари (08.02.2000)

Основният лихвен процент продължава да слиза до нови рекордно ниски стойности и от утре вече ще бъде 3.23 на сто годишно спрямо 3.40 на сто в момента. Това показват резултатите от проведения от финансовото министерство първичен аукцион за продажба на тримесечни сконтови съкровищни бонове. Основата лихва се определя на база средната годишна доходност на тези книжа.
Източник: Пари (15.02.2000)

15 февруари е последният ден, в който финансови къщи, обменни бюра и лица, извършващи обработка и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни, са задължени да преоформят дейността си съгласно новия валутен закон /в сила от 1 януари 2000г./. Около 420 са подадените до вчера молби за регистрация на обменни бюра във финансовото министерство. До миналата година сарафите бяха на разрешителен режим, а лицензите се издаваха от БНБ. Според регистъра на централната банка към 31 декември 1999 г. броят на издадените разрешения за обменни бюра са били 1034.
Източник: Стандарт (15.02.2000)

Валутният резерв на централната банка и през втората седмица на февруари остана над 3 млрд. EUR, става ясно от предварителните данни на централната банка. Към 11 февруари балансовото число на Емисионно управление се изчислява на 3.004 млрд. EUR, или 5.875 млрд. лв. Наличните средства в чуждестранна валута възлизат на 695.695 млн. EUR, което се равнява на 1.361 млрд. лв. Направените към 11 февруари инвестиции в чуждестранни ценни книжа са за 3.802 млрд. лв. Това се равнява на 1.944 млрд. EUR. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 2.016 млрд. лв. По своите сметки и депозити в БНБ търговските банки съхраняват 787.486 млн. лв., или 402.635 млн. EUR. По депозитите и сметките на правителството има 2.181 млрд. лв., които се равняват на 1.115 млрд. EUR. Депозитът на Банково управление се изчислява на 890.352 млн. лв.
Източник: Пари (15.02.2000)

9.677 млрд. USD дължи страната ни на чужди кредитори в края на ноември миналата година, сочат предварителните данни на централната банка. Това означава, че външният дълг се е понижил с 68 млн. USD от края на октомври, когато е бил 9.745 млрд. USD. Съотношението му спрямо брутния вътрешен продукт е спаднало на 78.8% от 79.3% предходния месец. През ноември сме платили общо 38.0 млн. USD по външния дълг. От тях погасените лихви са на стойност 16.6 млн. USD, а платените главници се изчисляват на 21.4 млн. USD. С това от началото на 1999 г. до края на ноември България е погасила 932.7 млн. USD към външните кредитори. 470.9 млн. USD са плащанията по главници, а лихвените погашения са за 461.8 млн. USD.
Източник: Пари (16.02.2000)

През първата седмица на този месец банковото кредитиране се е понижило с 36.4 млн. лв. и към 4 февруари вътрешният кредит се изчислява на 4.508 млрд. лв., сочат предварителните данни на централната банка. Най-силно се е понижил размерът на валутните кредити за населението и частния сектор. Левовата им равностойност към 4 февруари се изчислява на 1.689 млрд. лв. срещу 1.735 млрд. лв. седмица по-рано. Държавните предприятия са получили с 8.6 млн. лв. повече заеми и задълженията им към банките възлизат на 696.7 млн. лв. Вземанията на търговските банки от правителството са се увеличили на 404.4 млн. лв. от 402.0 млн. лв. към 28 януари.
Източник: Пари (17.02.2000)

Само една финансова къща - Дарик ООД, от лицензираните в момента 47 не е подала документи за прелицензиране съгласно новия Валутен закон, съобщиха от БНБ. До 15 февруари финансовите къщи трябваше да преоформят дейността си съгласно закона, влязъл в сила от 1 януари 2000 г. Други 8 от кандидатите за финансови къщи са напълно нови, съобщи Румяна Георгиева, шеф на дирекция Специален надзор към БНБ. Сред тях са Финко бул, Галакси финанс, Проком, 7М, Менабрия ООД - Несебър. Вече е започнало проучване на документите и в тримесечен срок трябва да има решение от управителя на БНБ за издаване или отказ за лиценз. Новите кандидати ще се проверяват и за внесен капитал.
Източник: Пари (17.02.2000)

Българските банки увеличиха печалбата си с 62% през 1999 г. в сравнение с предходната година. Увеличението основно се дължи на стабилната икономика и съживяването на бизнеса. Банките регистрираха нетна печалба от 207 млн. лв., сочат данните на БНБ, които се базират на банковите баланси преди одит. Положителният финансов резултат за 1998 г. беше 128.2 млн. лв. Депозитите в чужда валута, пласирани в други банки, са на обща стойност 2.54 млрд. лв. Само малка част от тях са в резидентни банки. Банките все още предпочитат да държат парите си зад граница, коментира официалният източник. Печалбата се дължи в голяма степен и на високия лихвен диференциал, който възлиза на 321 млн. лв. Депозитите от граждани и фирми са достигнали 5.49 млрд. лв., от 4.93 млрд. лв. в края на 1998 г. Съвкупните активи на 28-те банки и 7-те клона на чужди банки възлизат на 8.19 млрд. лв. в края на предходната година срещу 7.59 млрд. лв. в края на 1998 г. Чуждестранни инвеститори държат 33% от активите на българската банкова система. Средната капиталова адекватност е 41.78% /при изискуема 12%/, а необслужваните заеми са нараснали на 7.2% от 6.3% през 1998 г.
Източник: Пари (22.02.2000)

Основният лихвен процент ще се понижи до 3.11 на сто годишно от 23 февруари 2000 г. спрямо 3.23 на сто в момента, показват резултатите от аукциона на финансовото министерство за продажба на тримесечни сконтови съкровищни бонове. Според условията на валутния борд ОЛП се определя възоснова на средната годишна доходност на тези книжа.
Източник: Сега (22.02.2000)

Дефицит по текущата сметка от 543.7 млн. USD за първите 11 месеца на 1999 г. отчете централната банка. За същия период на 1998 г. по текущата сметка е отбелязан излишък в размер на 62.2 млн. USD. Основна причина за негативния обрат в този финансов показател е нарастващият търговски дефицит. По предварителни данни за периода януари-ноември на миналата година отрицателното търговско салдо е нараснало от -238.2 USD на -925.3 млн. USD. Експортът за деветмесечието на миналата година е бил 3.581 млрд. USD, което е със 7.4% по-малко в сравнение с предходната година. В същото време вносът е отбелязал увеличение от 9.8% и е достигнал 4.507 млрд. USD. Спадът в салдото по услугите /макар и положително/ е другата причина за отрицателната текуща сметка. По данните на БНБ за периода януари-ноември 1999 г. е реализиран излишък от 324 млн. USD - с 53 млн. USD по-малко от същия период на 1998 г. В същото време е нараснал обемът на преките чуждестранни инвестиции, което компенсира дефицита по текущата сметка. Дупката в платежния баланс е -14.2 млн. USD при -122.4 млн. USD година преди това. За периода януари-ноември на 1999 г. притокът на преки чуждестранни инвестиции е в размер на 665.5 млн. USD спрямо 483 млн. USD за 1998 г. Според данните на централата банка нарастват българските инвестиции в чужбина. За 11-те месеца на миналата година българските капитали извън страната са в размер на 211 млн. USD. Година преди това те са били 104 млн. USD.
Източник: Пари (23.02.2000)

Депозитът на правителството в БНБ нарасна през миналата седмица със 112.974 млн. лв. до 2294.304 млн. лева, показват данни от баланса на управление Емисионно на БНБ към 21 февруари. Банкнотите и монетите в обращение намаляват от 2015.659 млн. лв. до 2014.876 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението се увеличава със 150.186 млн. лв. - от 1360.661 млн. лв. на 1510.847 млн. лв. Спадът на чуждестранните ценни книжа е с 167.984 млн. лв. от 3801.586 млн. лв. на 3633.602 млн. лв.
Източник: Пари (24.02.2000)

543 фирми и еднолични търговци подадоха документи за регистриране на притежаваните от тях обменни бюра във финансовото министерство до крайния срок 15 февруари, съобщиха МФ. Те ще работят в общо 843 пункта за обмяна на валута в цялата страна. До 15 февруари 2000 г. всички обменни бюра, лицензирани от БНБ, трябваше да подадат документи за регистрация във финансовото министерство по новия валутен закон. Това е записано в наредба на финансовото министерство, влязла в сила от 1 януари. Фирмите, които тепърва искат да отварят чейнчбюро, трябва да подадат документи за регистрация в министерството до 14 дни след започване на работа.
Източник: Стандарт (25.02.2000)

Банките са на печалба за януари с 34,38 млн. лв., сочи статистиката на БНБ. Според нея основната част от положителния финансов резултат на търговските банки идва от приходите от лихви, които са общо 42,423 млн. лв., а чистият доход от лихвите и преоценка и търговия е 49,661 млн. лв. Само за януари предоставените кредити на граждани и домакинства възлизат на почти 500 млн. лв., съобщават от Централната банка. Най-много заеми обаче са получили предприемачите от частния сектор - 1 милиард 686 млн. лв. От тях 986, 507 млн. са левови, а 700 млн. - в чужда валута, приравнена към българския лев. Държавата е получила най-малко заеми от трезорите за първия месец на годината - само 3,3 млн. лв.
Източник: Стандарт (29.02.2000)

Отнема се разрешението на Балканска универсална банка /БУБ/ за извършване на банкова дейност поради неплатежоспособност, съобщи централната банка. Заповедта е подписал вчера управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Тя не подлежи на обжалване по съдебен път и трябва да бъде изпълнена незабавно. Същата заповед на г-н Гаврийски гласи, че функциите по управлението на кредитната институция продължават да се изпълняват от досегашните квестори Желю Добрев и Кирил Коташев
Източник: Пари (01.03.2000)

Със 73.261 млн. лева до 2367.565 млн. лв. нараства през миналата седмица депозитът на правителството в БНБ, се вижда от баланса на управление Емисионно, разпространен от БНБ. Банкнотите и монетите в обращение намаляват с 34.583 млн. лв. до 1980.293 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението се увеличава със 109.871 млн. лв. до 1620.718 млн. лв. Чуждестранните ценни книжа намаляват с 67.838 млн. лв. до 3565.764 млн. лв. Монетарното злато запазва обема си в активите на борда от 641. 680 млн. лв.
Източник: Пари (01.03.2000)

Новият проект на междубанковата система БИСЕРА 4 ще се внедри през първото тримесечие на 2001 г., съобщиха от БНБ. БИСЕРА 4 ще се състои от Система за сетълмент в реално време - за извършване на големи и особено важни за банките и техните клиенти плащания и Система за сетълмент в определен момент - за всички останали плащания. Системата за брутен сетълмент ще осигури възможност на банките за текущо управление на ликвидността им с цел намаляване рисковете в системата и повишаване рентабилността от управлението на активите им. Възможността за непосредствено наблюдение на сетълмент процеса ще доведе до своевременно установяване на текущо възникнали ликвидни проблеми и предприемане на мерки за преодоляването им. Системата за междубанкови разплащания в реално време ще бъде разработена с перспектива за интегриране със системата за международни плащания ТАРГЕТ, което е необходимо условие за участие в Европейския монетарен съюз, уточниха от БНБ.
Източник: Пари (02.03.2000)

Задълженията на България към международните финансови институции възлизат на 4 млрд. лв. в края на февруари, сочат данните от баланса на управление Банково в БНБ. Само към Международния валутен фонд задълженията на страната ни възлизат на 2.418 млрд. лв. За същия период участието ни в международните финансови институции е за 1.638 млрд. лв. В активите на Банково управление към 29 февруари вземанията от правителството са за 2.188 млрд. лв., а инвестициите в ценни книжа - за 95 хил. лв. Депозитът на управлението в Емисионно управление е 901 хил. лв. Балансовото число на Банково управление е 5.168 млрд. лв.
Източник: Пари (02.03.2000)

Премиершата, която 23 г. е работила в Института по комплексна автоматизация като ръководител на служба, преди пет години решила да се впусне в частния бизнес. На 26.04.1995 г. тя става съдружник в "Булс" ООД, като купува 49% от акциите. Избрана е и за съуправител на фирмата заедно с Зоран Ристич. Компанията се занимава с износ на петролни продукти за Македония. "Нашата фирма е развивала най-голяма дейност по времето на Любен Беров и на Жан Виденов. Всички ни гледаха под лупа, защото работехме с "Плама"-Плевен. Ако можеха тогава да ни хванат, нямаше ли да го направят?", обяснява години по-късно Елена Костова. Тя напусна фирмата след решението на НИС на СДС всички родинини на висши сини политици да напуснат частните, общинските и държавните компании. Преди седмица пък Костов обясни колко тромава е процедурата по ликвидацията на една фирма - цели три години премиершата не може да се избави от това бреме, въпреки искреното си желание. В момента Костова управлява фондация "Бъдеще за България", която е формирование, на чийто приходи и оборот може да завиди всяка компания. Тъй като кръвта вода не става по пътя на Костова тръгна по-малката й дъщеря. Едва прехвърлила 20-те, Мина регистрира собствена фирма - "М.Л. Текс". Неин съдружник е Людмила Чаушева, съпругата на директора на текстилната фабрика "Нитекс". "М.Л. Текс" продава изделията на "Нитекс" в специален фирмен магазин в столицата. Бизнесът на Мина може да мине в графата "малък". Зетят на Иван Костов - Георги Христов, също реши да се заеме лично с прехраната на семейството си. Съдружието му със собственика на ресторант "Олимп" Славчо Христов обаче предизвика такъв скандал, че бизнесамбициите на младежа бяха секнати, преди да се развихрили. Самият Костов обясни, че е научил от медиите за намеренията на зет си и скоропостижно сбраният семеен съвет го натисна веднага да напусне. Иначе "Бул Ойл трейдинг" трябваше да се занимава с доста привлекателен бизнес - търговия с петролни продукти. Явно в близкото бъдеще финансовото бреме ще легне върху крехките рамене на Мина Костова. Още през 1991 г. Камен Михайлов стартира с пицария и малък автосервиз. Името му обаче се чу за пръв път, когато промишленият министър Александър Божков го вкара в борда на директорите на шуменската "Алумина". След едноседмични обяснения, че по образование е инженер и няма нищо странно в назначението, той подаде оставка и се потопи в частния бизнес. През лятото на 1998 г. гръмна нов скандал - Камен Михайлов купи 67% от бившия гараж на ЦК на БКП в София "Автотранссервиз", като плати в брой. По неофициални данни е броил 1,2 млн. долара за гаража, бензиностанцията, автомивката, сервиза и таксиметровите автомобили. Михайлов обясни, че е осигурил парите с кредит от банка за повече от 1 млн. лв. Името на Камен Михайлов фигурира и във фирмата "Ванити". Тя купи 28% от Института за металорежеши машини и инструменти в София. Докато Вилхелм Краус надзираваше отрасъла като министър, синът му Антон се вихреше там като частен бизнесмен. Фирмата му "Карина СПС" спечели едни от най-добрите маршрутни линии в столицата. Друга негова компания държи ресторанта "При орлите" на последния етаж на транспортното министерство. А според пресата той е свързан с фирмата, наела ресторанта на летище "София", кандидатства и за кетъринга на летището (зареждането с храна и напитки на самолетите). Антон е съдружник със скандалния Славчо Христов в "Софстрой комплект". Според Христов дружеството било създадено специално за изграждането на конкретен обект. Идеята обаче се провалила и фирмата така и не проработила. Веднага след като напусна министерския кабинет, Вилхелм Краус също регистрира две фирми. "Интермодал Консулт" ЕООД ще се занимава с консултантска дейност в областта на транспорта и спедицията, превоз на пътници и товари, както и с безмитна търговия по морската граница. "Виена реал естейт" пък ще се занимава с превоз на товари и със спедиция, със закупуване, притежание и управление на предприятия и дружества и т.н. Съпругата Красимира Краус от 1997 г. е шеф на Главно управление "Професионално образование" в просветното министерство. Тя е в управата на фондация "Бъдеще за България". Братът Борис Краус пък работи в "Балканстрой инжинеринг". Освен че е случил на тъст, Михайловски е избрал и подходящ кум - премиера Иван Костов. Всичко това допринесе решително за функциите, които му бяха поверени - той бе натоварен да следи безмитните зони, спогодбите за защита и насърчаване на инвестициите, контрола на търговията с оръжие, приватизацията на едни от най-апетитните хапки от системата на търговията и туризма. Така Михайловски се озова в съвета на директорите на най-известната фирма за търговия с оръжие - "Кинтекс", стана шеф на УС на "Булгартабак холдинг", влезе в управата на Насърчителната банка. Името на Михайловски нашумя особено през 1998 г., когато в пресата бяха изнесени данни в колко борда участва. Така стана известно, че той е бил в управата на "Международен панаир"-Пловдив, Общинската банка, "Кеърсбек-България" и застрахователна компания "Тур Инс", "Сеаф-България", "Макронет" и "Фиора консулт". Семейният бизнес е достойно защитен и от съпругата. Катя Лазарова-Михайловска наследи цялата адвокатска практика на Йордан Соколов, след като той стана депутат. Тя бе назначена и за консултант на скандалния турски бизнесмен Суди Озкан, дни след като той купи "Кореком". Нюансът в случая е, че точно Михайловски продаваше "Кореком". "Кореком" прехранваше и още едно властимащо семейство - Шиляшки. Съпругата на енергийния бос - Марина, бе нейн шеф преди приватизацията. Тя участва и в още две фирми - софийската "Еко Шипка" и пазарджишката "Пако". Първата бе замесена в крупен скандал, след като соцдепутатът Румен Овчаров обяви от парламентарната трибуна, че е сключила "явно неизгоден договор" с мини "Бобовдол", с който са източени над 1 млн. марки. Мините са на подчинение на Иван Шиляшки. Здрава бизнесвръзка по линия на ОХДЦ крепнеше между Стефан Софиянски и Александър Божков. Двамата и техните половинки - Алиса и Аделина, имаха обща фирма - "Ассет консултинг", създадена през 1994 г. Управител на фирмата, занимаваща се с инвестиции, приватизация и операции с ценни книжа, бе Александър Божков. Името на фирмата изплува през юни 1998 г., когато соцдепутатът Иван Иванов обвини управляващите, че прехвърлят в джобовете на сини политици около 10 млрд. лв. месечно от бордовете на държавни предприятия. Тогава Иванов показа документ, че Божков юридически не е излязъл от "Ассет Консултинг" и от Института за оценки и инвестиции. Божков отрече, но призна, че е член на три борда - на "Демокрация" по партийна линия и на ДФРР и БКК като вицепремиер. Още куп роднини просперират покрай депутати и министри. Братът на шефката на синята парламентарна група Екатерина Михайлова - Борислав, е шеф на ДЗИ. Той е и в надзорния съвет на една от фирмите на "Мобилтел" - "Джи Пи Ес България". Съпругата на митничар N 1 Пламен Минев - Даниела, е шеф на главна дирекция "Приватизация" в Министерство на икономиката. Тя заемаше този пост и в закритото търговско министерство при Валентин Василев. Минева отговаря за раздържавяването в промишлеността, търговията и туризма. Тя е и в борда на "Златни пясъци". 71-годишният бащата на разузнавач N 1 Димо Гяуров - Георги, оглави надзора на Български морски флот. Съпругата на Гяуров - Нелина, пък работи в президентството. На "Дондуков" 2 се труди и съпругата на ексминистър Марио Тагарински - Вера. Тя е главен експерт за връзки с нестопански организации и съветва държавния глава кои са добрите фондации и кои са лошите. Преди Вера работеше в скандалната фирма "ИНКО". Търговете в столичната община пък се наблюдават от Мария Добрева - известна повече като Маша Бисерова и съпруга на главсекът на сините Христо Бисеров. През нея минава информация за общинското имущество и общинските поръчки. По професия Маша е строителен инжeнер, работила е малко в отдел "Архитектура и благоустройство" в общината на Хасково. В последните дни гръмна информацията, че братовчедка й Антоанета Хекимова, която сега е шефка на "Ален Мак", искала да приватизира завода. Друго семейство пък управлява голяма част от финансовия пазар у нас - Емилия Миланова е шеф на "Банков надзор" в БНБ, а съпругът й Радослав Цончев - председател на Комисията за ценните книжа. Съпругата на финансовия министър Муравей Радев - Диана, е уредник в Пловдивския етнографски музей и наскоро обяви, че подготвя експозиция от поздравителните пощенски картички, получавани от съпруга й от цял свят. Това било част от по-мащабната й идеята - да се събере колекция от дрехи и вещи на известни пловдивчани. Дъщеря му Йоанна пък след кратка кариера като репортер в "Демокрация" се прехвърли във външно министерство. Съпругът на шефката на парламентарната социална комисия Светлана Дянкова - Дориан, стана директор на габровската фабрика "Подем". Избраха го и за общински съветник, но си подаде оставката, защото това се отрази негативно на имиджа на жена му, която прави шеметна политическа кариера. Братът на шефа на парламентарната комисия по външни работи Асен Агов - Владимир, пък известно време беше в ръководството на "Плама"-Плевен, а после се подвизаваше като експерт на комисията по външна политика. Иначе основната му специалност е дизайн. Изпълнителният директор на "Булгартабак"-Кърджали, Андрей Дъгов и областният управител на Кърджали Пламен Иванов се падат баджанаци. Дъгов, лидер на "БЗНС" на Мозер в региона, оглави тютюневата фирма миналата година, след като баджанакът влезе в парламента и лично го предложи. "Като съм се женил, не съм си избирал баджанака, а жената", оправдаваше се Дъгов. И безспорно е прав - връзката с един или друг държавник не е атестация кадърност. Но е вярно и друго - нито един от изброените роднини не е назначен с конкурс. И не може с чиста съвест да твърди, че е попаднал на сладката длъжност след честно съревнование. Затова и след смяната на властта, с нея си отиват и всичките й протежета - независимо дали са кадърни или не.
Източник: Сега (05.03.2000)

Търговските банки са отпуснали за първия месец на годината краткосрочни заеми в размер на 84,6 млн. лв., сочи седмичната статистика на БНБ. До 18 февруари сумата вече е 148 млн. лв., като е нараснала с още 63,4 млн. Краткосрочни са заемите, които се връщат в срок най-много до една година. Най-голям е делът на кредитите за частните фирми. За януари числото е 78,1 млн. от всички заеми, а общо до 18 февруари - 130,7 млн. лв. Това представлява 74,5% от всички отпуснати от банките краткосрочни заеми за периода. Гражданите са получили само 2,7 на сто от всички краткосрочни заеми, а държавните фирми - 22,8 на сто, съобщават от БНБ. При раздадените дългосрочни кредити обаче съотношението частни фирми - население е почти равностойно - 50,3 към 49,7%. Държавните предприятия изобщо не участват в това разпределение. Причината е, че повечето от тях или са в процес на ликвидация, или им предстои приватизация, коментират експерти.
Източник: Стандарт (06.03.2000)

10 финансови институции ще продават от новата емисия двегодишни държавни ценни книжа за граждани, съобщиха от финансовото министерство. Това са БНБ, БПБ, ОББ, Булбанк, Биохим, Експресбанк, БРИБ, Евробанк, ФК Евро-финанс и ФК Елана. Облигациите ще се продават от 1 до 14 март, уточниха от ведомството на Муравей Радев. Книжата са лихвоносни и купони се изплащат на всеки шест месеца. Годишният лихвен процент на първия купон е 7%, на втория - 8%, на третия - 9%, а на последния - 10%. Облигациите ще се изкупуват обратно, но едва от 31 август 2000 г. Минималното количество книжа, които човек може да си купи, е на стойност 50 лв.
Източник: Стандарт (06.03.2000)

Основният лихвен процент запазва сегашното си ниво от 3.03% годишно до 15 март.
Източник: Пари (07.03.2000)

През периода 18-25 февруари банковото кредитиране се е понижило с 1.34% и към 25 февруари вътрешният кредит се изчислява на 4.565 млрд. лв., сочат предварителните данни на централната банка. Вземанията на правителството са се понижили с 6.31% до 454.1 млн. лева, а вземанията от държавните предприятия намаляха с 4.92% до 688.5 млн. лв. Вземанията от частния сектор и населението в левове са намалели с 0.18%, достигайки 1.749 млрд. лв. Вземанията от частния сектор и гражданите във валута единствено бележат увеличение с 0.44% до 1.674 млрд. лв.
Източник: Пари (08.03.2000)

Бюджетният дефицит, натрупан през първите два месеца на годината, достигна 127 млн. лв. За сравнение през същия период на 1999 г. е бил натрупан дефицит в републиканския бюджет от 170 млн. лв. Заложеният бюджетен дефицит в тригодишното споразумение с МВФ за тази година е 539.8 млн. лв. В края на февруари 818 млн. лв. са приходите в хазната, а 945 млн. лв. са разходите. Първите два месеца на 2000 г. общинските бюджети са приключили с излишък от 13 млн. лв. Реализираните собствени приходи са били 155 млн. лв., разходите - 208 млн. лв., а преведените субсидии - 66 млн. лв. По консолидираната фискална програма в края на февруари е отчетен дефицит от 125 млн. лв. при 1.514 млрд. лв. приходи и 1.639 млрд. лв. разходи.
Източник: Пари (13.03.2000)

Основният лихвен процент се увеличи с 0,45 на сто до 3,48 на сто годишно, съобщи Българската народна банка. От началото на годината, когато беше 4,46 на сто, основната лихва намаляваше всяка седмица. Новата стойност ще влезе в сила в сряда, 15 март, и ще важи до следващия вторник - 21 март, включително.
Източник: БТА (14.03.2000)

Активите на Емисионно управление в централната банка достигнаха 3.06 млрд. евро към 10 март, съобщиха от БНБ. Седмица преди това те са били на стойност 3.03 млрд. евро. Наличните парични средства в чуждестранна валута са на стойност 904.5 млн. евро, а търгуемите ценни книжа - 1.8 млрд. евро. В пасивите на Емисионно управление с 30 млн. евро са нараснали банкнотите и монетите в обращение за седмица. Според седмичния баланс на Емисионно към 10 март те са на стойност 1.03 млрд. евро. Намаление е отбелязано при депозитите на правителството и бюджетните организации - от 1.221 млрд. евро на 1.205 млрд. евро. Разплащателните сметки и депозитите на банките са нараснали от 348.3 млн. евро на 365.6 млн. евро. Към 10 март депозитът на Банково управление е 464.8 млн. евро.
Източник: Пари (14.03.2000)

"Риджънт Пасифик Груп" - новият собственик на ХЕБРОСБАНК, е подал в управление "Банков надзор" на БНБ документите на Джейми Гибсън, Дейвид Макмейхън и Дейвид Кърл с искане да им се издадат сертификати за изпълнителни директори. Джейми Гибсън е юрист и преди да започне работа за регистрираната на Каймановите острови групировка, е бил служител на одиторската фирма КРМG и адвокат в кантората "Клифърт Чейнс". Дейвид Макмейхън е в офшорната групировка от 1990 г., като преди това е работил за британския застраховател "Темпълтън Лайф Иншурънс". Дейвид Кърл пък е бил директор във финансовата групировка "Роуд Файненшъл" до 1998 г., след което става управител на фондовете на "Риджънт Пасифик Груп".
Източник: Банкеръ (14.03.2000)

Директните инвестиции в България през 1999 година са $739,2 млн. Това сочи статистиката на БНБ за миналата година. В сравнение с 1998 г. преките вложения в страната са се увеличили с 37,6 на сто или $201,9 млн. Това означава, че директните чужди инвестиции са финансирали напълно дефицита по текущата сметка за годината, коментираха експертите на Централната банка. За същия период портфейлните вложения в страната са се увеличили с $8 млн., като само за декември увеличението спрямо предишния месец е с $13,5 млн. За 1998 година обаче търговията с български ценни книги е регистрирала намаление от $112 млн., припомнят от БНБ. Едновременно с това обаче дълговете на страната са нараснали с $80,3 млн. поради по-голямото количество получени кредити, поясниха от БНБ.
Източник: Стандарт (21.03.2000)

Външният дълг на България за миналата година е 9,984 млрд. щ. долара, отчете централната банка. В сравнение с края на 1998 г. той е намалял с 258 млн. щ. долара. През миналата година България е получила 1,169 млрд. щ. долара заеми от чужбина, от които 723 млн. щ. долара са дългосрочни кредити и държавно гарантирани заеми. В същото време страната ни е платила общо 494,8 млн. щ. долара главници и 480,4 млн. щ. долара лихви по външния дълг. Задълженията ни към международните финансови институции в края на миналата година възлизат на 2,893 млрд. щ. долара.
Източник: Пари (21.03.2000)

Брутният външен дълг на България е намалял в края на миналата година със $110,4 млн. Това съобщиха от БНБ. Намалението е за сметка на краткосрочните държавни задължения, които са паднали от $1002,5 млн. през януари на $520,3 млн. в края на декември 1999 г., или наполовина. В същото време обаче държавата е задлъжняла дългосрочно с почти $272 млн. в повече в края на годината. Повече пари са останали да плащаме към почти всички традиционни кредитори - МВФ, Световната банка, ЕИБ и ЕБВР. Държавните и държавно гарантираните заеми също са се увеличили със $129,1 млн.
Източник: Стандарт (22.03.2000)

Получените от България нови кредити през 1999 г. възлизат на 1.169 млрд. USD, показва статистическа информация на Българската народна банка. Най-много пари са получени през декември - 255.1 млн. USD - главно от Международния валутен фонд, Световната банка и Европейския съюз. Общият размер на кредитирането от МВФ през миналата година е 285.6 млн. USD, а от Световната банка - 222.6 млн. USD. От частни източници са получени 233 млн. USD. Депозитите от чужбина възлизат на 93.4 млн. USD. По тригодишното споразумение с МВФ чакаме още четири транша по 72 млн. USD, а подписахме и екологичния заем от Световната банка за 50 млн. евро. Допълнително финансиране се очаква от ЕБВР в размер на 150 млн. евро.
Източник: Стандарт (23.03.2000)

Парите извън банките към 10 март възлизат на 1.902 млрд. лв. и увеличението спрямо 2 март е с 40 млн. лв. Това показват данни от седмичната статистическа информация на БНБ. Депозитите на населението са за 3.089 млрд. лв., увеличението им за една седмица е с 32 млн. лв. Депозитите на частните фирми са се увеличили с 20.5 млн. лв. до 1.185 млрд. лв., а на държавните - с 27.9 млн. лева до 835 млн. лв. Най-значителни са валутните депозити, чиято левова равностойност е 2.816 млрд. лв. Увеличението е с 30.3 млн. лв. Стойността на безсрочните левови влогове е 1.066 млн. лв., увеличението за една седмица е с 36.3 млн. лв. Ръстът на срочните влогове е с 6.2 млн. лв. до 971.8 млн. лв.
Източник: БТА (23.03.2000)

Стойността на вътрешния кредит към 10 март е 4685.9 млн. лева, увеличението за една седмица е със 110.5 млн. лева. Това показват данни от седмичната статистическа информация на БНБ. Вземанията от правителството са се увеличили между 3 и 10 март с 57.9 млн. лева до 485.5 млн. лева. Задълженията на частните предприятия нарастват с 47.9 млн. лева до 2932.3 млн. лева, а на държавните - с 1.5 млн. лева до 689.9 млн. лева.
Източник: БТА (23.03.2000)

Банка Биохим не е претърпяла загуби през 1993 г. от сделката по продажба на временни удостоверения и не може да става дума за тайна приватизация. Това свидетелства в петък пред съда бившият главен юрист в БНБ Борислав Стратев. Той бе един от двамата свидетели, разпитани на 24 март по вече 6-годишното дело срещу Борис Митев, Живко Вълчев и Илиян Шаматанов. От 1991 до 1994 г. Борислав Стратев е заемал последователно ключови постове в правните отдели на БНБ и БКК. Той обаче не успя да даде ясен отговор пред съда на въпроса защо БНБ не е отговорила през 1993 г. на двете писма, изпратени от Биохим за изискваното увеличение на уставния капитал на 600 млн. лв.
Източник: Труд (27.03.2000)

Паричното предлагане през седмицата между 10 и 17 март е намаляло, става ясно от данните на централната банка. Агрегатът М1, който измерва най-ликвидния компонент на паричната маса, се е понижил с 0.96% до 2.940 млрд. лв. Парите извън банките са 1.898 млрд. лв. Спад бележи и агрегатът М2 - с 0.75% до 7.114 млрд. лв. Вътре в неговата структура най-силно е намалял размерът на фирмените валутни депозити, които са се понижили с 2.12% до 950.4 млн. лв. Леко покачване - само с 0.9 млн. лв., бележат сумите по срочни депозити на граждани.
Източник: Пари (27.03.2000)

Заловен е руски гражданин, който се е опитвал да изнесе от печатницата на БНБ информация за технологията на изработка на новите български левове, според източник, близък до охраната на стратегическия обект. Ценните данни са били записани върху два носителя: CD-ROM и магнито-оптичен диск. Как престъпникът се е добрал до секретните файлове не е ясно. Твърди се, че е замесен вътрешен човек, но според някои източници по-вероятно крадецът се е подмамил от "дупка" в системата за сигурност на комплекса.
Източник: ИнфоУиик (28.03.2000)

С 42.192 млн. лв. е нараснало за седмица балансовото число на управление Емисионно на централната банка до 6109.223 млн. лв. Това показват данни от баланса на управлението към 24 март. Чуждестранните ценни книжа се увеличават със 122.3 млн. лв. до 3384.718 млн. лв. В пасивите с 43.755 млн. лв. намаляват банкнотите и монетите в обръщение. Стойността им в края на миналата седмица е 1964.564 млн. лв. Депозитът на правителството нараства с 66.677 млн. лв. до 2569.325 млн. лева.
Източник: Пари (29.03.2000)

Само за един месец печалбата на банковия сектор почти се удвои. В края на януари 2000 г. тя бе 34,3 млн. лв., а към 29 февруари - вече надхвърля 63,5 млн. лв. Парите по депозити и сметки на граждани в края на февруари са около 5751 млн. лв., докато в края на 1999 г. тази сума бе с 260 млн. лв. по-малка. Само за първите два месеца на годината банките са отпуснали 107 млн лв. повече кредити, като предпочитанията са към частния сектор.
Източник: Банкеръ (03.04.2000)

Джейми Гибсън, Дейвид Кърл и Георги Енчев са новите изпълнителни директори на Хебросбанк АД. Това бе решено от новия надзорен съвет на кредитната институция, който бе избран на общото събрание на акционерите на 29 март, 2000 г. Два дни преди това БНБ даде разрешение на Риджънт пасифик груп да стане собственик на 97,572% от капитала на Хебросбанк АД.
Източник: Банкеръ (03.04.2000)

На 3.009 млрд. EUR възлиза валутният резерв в края на миналия месец, показват данните на централната банка за баланса на Емисионно управление. Балансовото му число е индикатор за валутния резерв на БНБ. Към 31 март наличните средства в чуждестранна валута се равняват на 882.547 млн. EUR, или 1.726 млрд. лв. В ценни книжа са инвестирани 1.764 млрд. EUR, в левово изражение сумата им се изчислява на 3.450 млрд. лв. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.921 млрд. лв., което се равнява на 981.982 млн. EUR. 337.890 млн. EUR е размерът на средствата, които търговските банки съхраняват при БНБ. В левово изражение сумата им е 660.856 млн. лв. По депозитите и сметките на правителството има 2.380 млрд. лв., или 1.217 млрд. EUR. Депозитът на Банково управление съставлява 912.779 млн. лв., или 466.697 млн. EUR.
Източник: Пари (04.04.2000)

Държавата ще си възстанови едва 10% от дълговете на фалиралата Елитбанк към бюджета. Агенцията за държавни вземания започна приемането на вещите и имуществените права на Елитбанк. Миналата седмица Софийският градски съд заличи от търговския регистър банката и прехвърли всичките й активи на Агенцията за държавни вземания. След откриването на производството по несъстоятелност държавата изплати влогове на граждани и фирми за близо 15 млн. лв., а оценката на банката възлиза едва на 1,6 млн. лв. Така след като държавата, в лицето на Агенцията за държавни вземания, стане собственик на вещите и имуществените права на Елитбанк, тя ще получи 10 пъти по-малко от изплатените от бюджета депозити. За Елитбанк БНБ откри производство по несъстоятелност през есента на 1996 г.
Източник: Стандарт (04.04.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 3,64 на сто между 5 и 11 април, съобщи БНБ. Тя се определя според средната годишна доходност на тримесечните държавни книжа, постигната на днешния аукцион на министерството на финансите. Увеличението на ОЛП спрямо сега действащия е с 0,08 на сто.
Източник: БТА (04.04.2000)

Проекти за финансиране в региона ще бъдат обсъдени на общо събрание на Черноморската банка за търговия и развитие от 13 до 17 април в Солун, съобщиха от кредитната институция. В него ще участват управителят на БНБ Светослав Гаврийски и членът на УС на Централната банка Гарабед Минасян.
Източник: Стандарт (10.04.2000)

С 173 млн. лева са се увеличили общо депозитите на населението към края на март в сравнение с края на 1999 година. Това сочи статистиката на Българска народна банка по предварителни данни към 25 март. Към тази дата сумата на депозитите на граждани в цялата банкова система е 3,72 млрд. лв. Най-голям е делът на срочните спестявания - 719,4 млн. лв. Приравнени към българския лев, валутните влогове на гражданите възлизат на 1,837 млрд. лв., изчисляват експертите на Светослав Гаврийски. Според тях в края на миналата година спестяванията са били по-малко със 114,6 млн. лв. Най-малко пари влага българинът в безсрочни сметки. Причината е, че по тези сметки банките дават най-ниска, почти символична лихва. Чистата сума на този вид вложения е само 108,6 млн. лв. Към 25 март парите извън банките са били 1 млрд. 856,4 млн. лв., пише в отчетите на централната банка. В сравнение с края на миналата година парите в населението са намалели със 104 млн. лв.
Източник: Стандарт (10.04.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 3,6 на сто между 12 и 18 април. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите, съобщи БНБ. Основната лихва намалява с 0,04 на сто спрямо сега действащата.
Източник: БТА (11.04.2000)

Със 173,4 млн. долара намаляват валутните резерви на Българска народна банка през януари. Причината е в необходимостта от финансиране на отрицателния платежен баланс на страната от минус 154,4 млн. долара през първия месец на годината, съобщи БНБ. Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е минус 177 млн. долара. Балансът на капиталовата сметка е положителен - 12 млн. долара, поради включената безвъзмездна помощ за правителството от Американската агенция за международно развитие. По предварителни данни търговското салдо за януари е отрицателно - минус 99.2 млн. долара, дефицитът е с 23.4 млн. долара по-голям, отколкото през същия месец на 1999 г. През януари 2000 г. износът се увеличава за пети пореден месец спрямо съответния месец на предходната година. Изнесени са стоки на стойност 299.9 млн. долара, с 18 на сто повече, отколкото в началото на 1999 г. Стойността на вноса е 399.1 млн. долара, увеличението е с 20.9 на сто. По предварителни данни преките инвестиции в България през януари възлизат на 42 млн. долара, с 41 на сто повече от същия месец на 1999 г. Портфейлните инвестиции на резиденти в чужбина се увеличават със 17.2 млн. долара, докато година по-рано увеличението им е било с 2.5 млн. долара. Най-значително за месеца е увеличението на инвестициите на търговските банки в дългосрочни дългови ценни книжа - със 17.1 млн. долара. Задълженията на България към Международния валутен фонд намаляват нетно със 19.0 млн. долара заради изплатени главници.
Източник: БТА (12.04.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" се е увеличило през миналата седмица със 161,352 млн. лева до 6091,996 млн. лева. Това се вижда от седмичния му баланс към 14 април, разпространен от БНБ. В активите със 111,286 млн. лева нарастват чуждестранните ценни книжа. Стойността им в края на седмицата е 3451,755 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението намалява с 50,749 млн. лева до 1932,724 млн. лева. В пасивите парите в обръщение се увеличават с 49,516 млн. лева до 1973,279 млн. лева. Депозитът на правителството спада с 29,629 млн. лева до 2472,537 млн. лева.
Източник: БТА (18.04.2000)

Основният лихвен процент ще остане непроменен през седмицата от 19 до 25 април. На днешния аукцион на Министерството на финансите е постигната доходност от 3,6 на тримесечните държавни ценни книжа, по която се определя основната лихва, съобщи БНБ. Предишната стойност на основната лихва беше 3,64, действала между 5 и 11 април.
Източник: БТА (18.04.2000)

6,85 на сто е пазарният дял на Българска пощенска банка АД /БПБ/ в българската банкова система, а капиталовата й адекватност е 35 на сто. Това посочва ръководството на БПБ в годишния си доклад за финансовата 1999 година. Капиталовата адекватност на БПБ спрямо предходната 1998 година се е увеличила с 5 на сто, се посочва в доклада. Активите на банката по балансова стойност през изминалата финансова година са 438 милиона лева. 1 на сто са несъбираемите кредити на БПБ, отчита ръководството на банката. БПБ е отпуснала до този момент 1290 заема, като 90 на сто се ползват от фирми с преобладаващо българско участие. Към първото тримесечие на тази година кредитният портфейл на БПБ е 113,675 милиона лева.
Източник: Сега (20.04.2000)

Основният лихвен процент се увеличава до 3,64 на сто. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите, съобщи БНБ. Новата стойност на основната лихва ще влезе в сила в сряда, 26 април, и ще важи до следващия вторник - 2 май. Увеличението спрямо сега действащата основна лихва е с 0,04 на сто.
Източник: БТА (25.04.2000)

Със 126,119 млн. лева до 2598,656 млн. лева се е увеличил депозитът на правителството в управление "Емисионно" през миналата седмица. Това се вижда от баланса на управлението към 21 април, разпространен от БНБ. Парите в обръщение са намалели с 2,249 млн. лева до 1971,030 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" нараства с 2,998 млн. лева до 922,417 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението намалява с 38,382 млн. лева до 1894,342 млн. лева. Чуждестранните ценни книжа се увеличават със 76,706 млн. лева до 3528,461 млн. лева. Балансовото число на управлението е нараснало през миналата седмица с 35,219 млн. лева до 6127,215 млн. лева.
Източник: БТА (25.04.2000)

Външният дълг на страната намаля с 44,3 млн. щ. долара през март и в края на месеца достигна 8,878 млрд. щ. долара, сочат предварителните данни на финансовото министерство. Причина за намалението са направените през март плащания по дълга, както и поскъпването на долара към останалите европейски валути, коментираха от министерството. За обслужването на външния дълг през март са платени 82,4 млн. щ. долара, а за първото тримесечие - 317,1 млн. щ. долара. Получените нови заеми от януари до март са за 36,3 млн. щ. долара. Брейди облигациите представляват 56,1% от външния дълг на страната, а на следващо място е МВФ с 12,3% от дълговете. Вътрешният дълг на страната през март нарасна със 70,7 млн. лв. и достигна 5,27 млрд. лв. Това основно се дължи на поскъпването на долара, тъй като 62,61% от вътрешния дълг на страната е деноминиран в долари, коментираха от финансовото министерство. За първото тримесечие за обслужване на вътрешния дълг са платени 45,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (26.04.2000)

Валутните резерви на БНБ са намалели със 194,3 милиона долара през първите два месеца на годината, сочат данни на Централната банка за платежния баланс. Причината е, че общият баланс за периода януари - февруари 2000 г. се финансира от Валутните резерви на БНБ. Само за февруари валутните резерви намаляват с 20.9 млн. долара. Общият баланс за периода е отрицателен, в размер на -175.3 млн.долар, при -200.3 млн. долара за същия период на 1999 г. За първите два месеца на 2000 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е - 250.4 млн. долара, което е с 48.8 млн. долара повече в сравнение със същия период на 1999 г., кoкогато текущата сметка е била отрицателна в размер на -201.7 млн. долара. Това влошаване се дължи основно на по-ниския търговски баланс. Търговското салдо възлиза на -181.3 млн. долара и е по-ниско с 40.9 млн.щ.д. , като почти половината от дефицита на търговското салдо за периода се дължи на увеличените цени на петрола. За периода януари - февруари 2000 г. износът нараства с 29.5% /158.1 млн.долара/ спрямо съответния период на м.г. Само за февруари 2000 г. той възлиза на 359.6 млн. долара и е по-висок с 27.7% от този за февруари 1999 г. Увеличението на българския износ за шести пореден месец спрямо съответния месец на предходната година е свързано и с подобреното външно търсене, в т.ч. с възстановяването на икономиките на ЕС, а така също и с по-ниската база за сравнение, се посочва в информацията на БНБ. Балансът на Капиталовата сметка е положителен - 12 млн.долара, поради отразяването на предоставените от американската агенция USAID безвъзмездно средства в полза на правителството.
Източник: Пари (28.04.2000)

Международната рейтингова компания "Стандард енд Пуърс" прегледа през миналата седмица хода на икономическата реформа в България и последните данни за бюджета, активите на БНБ и фискалната политика, съобщиха от финансовото министерство. Експертите на "Стандард енд Пуърс" останаха в София два дни и на следващото заседание на борда на компанията трябва да се вземе решение за евентуалното повишаване рейтинга на България. Сега оценката на "Стандард енд Пуърс" е "B положителен". Обмисляме да повишим рейтинга на България, обявиха представителите на компанията още на пролетната среща на МВФ и Световната банка във Вашингтон.
Източник: Стандарт (02.05.2000)

Сосиете Женерал - клон София е поискала разрешение от БНБ да закрие софийския си клон, като прехвърли всичките си вземания и задължения на името на СЖ Експресбанк АД/ Клонът на Сосиете Женерал - София, ще стане част от структурата на СЖ Експресбанк АД.
Източник: Банкеръ (02.05.2000)

Депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно" на Българска народна банка е намалял през миналата седмица със 117,567 млн. лева до 804,850 млн. лева. Това се вижда от баланса на управление "Емисионно" към 28 април, разпространен от БНБ. Чуждестранната валута на управление "Емисионно" се е увеличила с 204,589 млн. лева до 2098,931 млн. лева. Чуждестранните ценни книги са намалели с 86,191 млн. лева до 3442,266 млн. лева. Депозитът на правителството нараства със 163,784 млн. лева и към 28 април възлиза на 2762,440 млн. лева. Балансовото число на управление "Емисионно" е 6254,959 млн. лева, увеличението е със 127,744 млн. лева.
Източник: БТА (03.05.2000)

Основният лихвен процент /ОЛП/ остава 3,64 на сто, колкото и миналата седмица, съобщи БНБ. Сегашната стойност влезе в сила на 26 април и ще важи до 9 май.
Източник: БТА (03.05.2000)

3-членен състав на Върховния касационен съд отказа да отмени фалита на Международната банка за инвестиции и развитие. На 12 април шефът на банката Иван Евлогиев и адвокатката му Рени Цанова се опитаха да убедят висшите съдии да отменят решението на Софийския градски съд от 1 октомври 1997 г., с което банката беше обявена в несъстоятелност. Зад иска на банкера стояха и акционерите на институцията. Чистата стойност на вземанията на банката надвишава нейните задължения с 1,2 млн. лв., бяха мотивите на Иван Евлогиев. Наскоро пък основното задължение на банката - това на плевенската рафинерия "Плама", беше преобразувано в задължение на държавата. Според юристи са налице условия МБИР да има пълен лиценз за банкова дейност.
Източник: Стандарт (05.05.2000)

БНБ ще вземе окончателно решение за банките, които не са достигнали капиталова база от 10 млрд. лева, след две седмици, заяви на 30 юни шефката на “Банков надзор” Емилия Миланова”, уточнявайки, че тогава ще излязат балансите на банките. Според наредбата на БНБ за капиталова адекватност те трябваше да влязат в регулацията за 10 млрд. лева собствен капитал на 30 юни. Ако и след този период съществува банка, която не е постигнала нужния собствен капитал, ще пристъпим към принудителна консолидация или ликвидация, обясни процедурата ръководителят на “Банков надзор” Емилия Миланова. “Кредитекспрес”, Балканска универсална банка и Тексимбанк очакват разрешения от БНБ нови акционери да придобият над 5% от капитала. За българска инвестиционна банка (БИБ) и Международна банка за търговия и развитие (МБТР), за които до съвсем скоро беше неясно как ще достигнат исканите 10 млрд. лева, също като че ли има известна яснота. От БИБ обявиха, че също очакват нови инвеститори, но общото с МБТР е, че подобно на Юнионбанк необходимата капиталова база ще бъде постигната и с известни счетоводни размествания. “Кредитекспрес” откри в лицето на японската фирма “Интернешънъл хоспитъл сървисис ко” кандидат за придобиване до 51% от капитала й. Банката имаше нужда от тази инжекция, тъй като преди нея капиталовата й база по последни данни е била малко над 6 млрд. лева. В края на миналата седмица от “Кредитекспрес” обясниха, че собственият й капитал е 12.5 млрд. лева, включително средствата, които японският инвеститор вече е превел. Балканска универсална банка също обяви, че основният й капитал е набъбнал до 11.850 млрд. лева в резултат на вноските на няколко фирми, които са придобили акции за по 4.94% в капитала й и следователно не се нуждаят от специално разрешение на БНБ. Сред тях са “Еврофинанс”, “Глобал финанс”, “Интернешънъл груп” и др. Общото между фирмите според обяснението на представители на банката е, че те са учредени с гръцки капитали. Друга кипърска фирма - “Мултистар лимитид”, пък е поискала разрешение да придобие 20% от 10-милиардния основен капитал на банката. Официалната версия е, че основният собственик на банката Васко Нинов (който е и шеф на футболен отбор), представляван от фирмата “Ники Стар”, остава с под 9% в БУБ. Възможно е обаче новите акционери, много от които, включително и най-големият, са офшорни фирми, да са свързани с него. Така или иначе в резултат на свежите вноски банката е с база от над 10 млрд. лева. Надзорният й съвет дори е взел решение основният капитал да бъде увеличен от 10 на 20 млрд. лева. В процес на измъкването е и Тексимбанк, която доскоро отчиташе капиталова база от 3.9 млрд. лева, но която също чака разрешение за по-крупни акционери в лицето на “Патон Анщалт” и контролиращият банката Георги Найденов. Капиталовата база на Българска инвестиционна банка към края на май е 9.140 млрд. лева, увериха от централата й в края на седмицата. Това показва, че и тя активно се стреми към лимита от 10 млрд. лева. В новия размер на собствения капитал фонд “Резервен” (част от първичния капитал) е 6.660 млрд. лева, заявиха от БИБ. Към капиталовата база е прибавена и печалбата към месец май в размер на 268.4 млн. лева (след плащане на необходимите данъци). От БИБ обясниха, че в момента водят преговори и с нови инвеститори.
Източник: Капитал (06.05.2000)

Софийският градски съд назначи за синдик на затворената Балканска универсална банка Владимир Дончев. Решението е публикувано в Държавен вестник заедно с обявяването на трезора в несъстоятелност, считано от 29 февруари 2000 г. На тази дата БНБ отне лиценза на БУБ и назначи в нея квестори. С решението на съда се налага запор върху имуществото й. Едновременно с това съдът постановява синдикът да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
Източник: Стандарт (08.05.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" намалява през миналата седмица с 59,374 млн. лева. Стойността му към 5 май е 6195,585 млн. лева, съобщи БНБ. Чуждестранната валута в активите на управлението намалява с 93,790 млн. лева до 2004,241 млн. лева. Чуждестранните ценни книги нарастват с 37,814 млн. лева до 3480,080 млн. лева. В пасивите с 36,206 млн. лева намаляват банкнотите и монетите в обръщение. Стойността им в края на миналата седмица е 1960,911 млн. лева. Намалението в депозита на правителството е със 106,006 млн. лева доо 2656,434 млн. лева. Разплащателните сметки на банките се увеличават със 75,252 млн. лева до 765,008 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" в управление "Емисионно" е нараснал през миналата седмица със 7,678 млн. лева до 812,528 млн. лева.
Източник: БТА (08.05.2000)

От 1991 г. до 1999 г. вътрешният дълг на правителството е нараснал от 17,4 милиона лева на 2 963 млн. лева, сочи годишния обзор на правителствения дълг на България за 1999 г., според Министерството на финансите /МФ/. За същия период правителственият външен дълг е намалял от около 10,5 милиарда долара през 1991 г. на около 9,07 милиарда долара. Данните са в нови лева, а валутните стойности са изчислени по централния курс на БНБ, валиден за последния работен ден от всяка година, се посочва в обзора на министерството. Най-голямото увеличение на вътрешния дълг е било през 1996 г., когато той е достигнал 1,05 милиарда лева в сравнение с 345,4 милиона лева пред 1995 г. Външният дълг бележи най-високите си стойности през 1991 г., след което само през 1992 г. и 1994 г. е надхвърлил сумата от 10 милиарда лева. Като съотношение към Брутния вътрешен продукт /БВП/ през 1991 г. държавният дълг е равен на 180,7 на сто, като основната част от него са задълженията към частните кредитори от Лондонския клуб, към Парижкия клуб на официалните кредитори и към банки на страните от бившия Съвет за икономическа взаимопомощ /СИВ/.
Източник: БТА (10.05.2000)

До края на 2000 г. валутният резерв на Българската народна банка /БНБ, централната банка/ ще надхвърли значително сумата от седем милиарда марки, съобщи управителят на централната банка Светослав Гаврийски. Според него това е доказателство в подкрепа на валутния борд. В началото на годината валутният резерв е бил 6, 272 милиарда марки, а в момента е 6,165 милиарда марки, каза Гаврийски. Намалението е с около 100 милиона марки, а от началото на годината досега държавата е платила около 800 милиона марки по външния си дълг, уточни той. Според управителя на БНБ това е доказателство, че има достатъчно външно финансиране и достатъчно приходи от приватизация. Той допълни от три години валутните резерви непрекъснато се увеличават. Очакваният валутен резерв над седем милиарда марки ще покрие почти целогодишния внос на страната и около 3-4 пъти годишните плащания по външния дълг, каза Гаврийски.
Източник: БТА (12.05.2000)

Нетната печалба на търговските банки през 1999 г. възлиза на 195 млн. лева, увеличението спрямо 1998 г. е с 58 на сто. Това се посочва в Годишния отчет на Българска народна банка. Капиталовата база на банките достигна 1188 млн. лева, с 13,9 на сто повече от 1998 г. Нарастването на капиталовата база се дължи на капитализирането на печалбата и увеличението на акционерния капитал, е записано в документа. Капиталовата адекватност на банковия есктор е 41,31 на сто при минимално изискуеми 12 на сто. През годината се увеличава делът на банките с най-висок рейтинг по петстепенната скала, въведена от Банков надзор. С най-добрия рейтинг - 1, са 12 на сто от банките или два пъти повече, отколкото през 1998 г., а с рейтинг 2 са 30 на сто, при 22 на сто през предходната. Три на сто от банките са с най-слабия рейтинг - 5.
Източник: БТА (15.05.2000)

С 33.9 млн. евро се е понижил валутния резерв на централната банка през последната седмица между 5 и 12 май, сочат данни на БНБ за баланса на Емисионно управление. Балансовото му число, което е индикатор на валутния резерв, към края на миналата седмица възлиза на 3.134 млрд. евро. За седмица наличните средства в чуждестранна валута са се понижили с 44.253 млн. евро до 980.499 млн. евро. За разлика от тях средствата, вложени в чуждестранни ценни книжа, пък са се увеличили с 10.314 млн. евро и към 12 май сумата им възлиза на 1.789 млрд. евро. КОличеството на банкнотите и монетите в обръщение е нараснало с 16.533 млн. евро. до 1.019 млрд. евро.
Източник: Пари (16.05.2000)

Депозитът на правителството в БНБ се е увеличил през миналата седмица със 126,1 млн. лева до 2704,6 млн. лева. Това показват данни от баланса на управление "Емисионно" към 19 май, разпространен днес от БНБ. Наличностите в сметките на търговските банки са намалели с 86,9 млн. лева на 662,7 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" през миналата седмица се е увеличил с 5,4 млн. лева до 812,5 млн. лева. В активите по-значително е увеличението на наличната валута - с 52,6 млн. лева до 1970,3 млн. лева. Балансовото число на управлението към 19 май възлиза на 6174,1 млн. лева, увеличението е с 44,8 млн. лева.
Източник: БТА (23.05.2000)

На 3.157 млрд. EUR се изчислява балансовото число на Емисионно управление на БНБ към 19 май, сочат данните на централната банка. Балансовото число е индикатор за валутния резерв на страната. Наличните средства в чуждестранна валута възлизат на 1.007 млрд. EUR. В левово изражение сумата им се изчислява на 1.970 млрд. BGN. Средствата, инвестирани в чуждестранни ценни книжа, възлизат на 3.502 млрд. BGN, което се равнява на 1.791 млрд.ЕUR. Към 19 май в обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.994 млрд. BGN. Депозитът на правителството в централната банка се е увеличил със 126.1 млн. BGN до 2.704 млрд. BGN. Изразена в евро, сумата му е 1.383 млрд. EUR. Търговските банки съхраняват по своите сметки и депозити в БНБ 662.737 млн. BGN, или 338.852 млн. EUR. Депозитът на Банково управление възлиза на 415.430 млн. EUR.
Източник: Пари (25.05.2000)

Основният лихвен процент ще остане без промяна през следващата седмица спрямо сега действащата стойност от 3,44 на сто годишно. Това показват данни от проведения днес аукцион на Министерството на финансите, разпространени от БНБ.
Източник: БТА (30.05.2000)

С 22.53 млн. евро се е повишил валутният резерв на централната банка през седмицата между 19 и 26 май, сочат предварителните данни на БНБ за баланса на Емисионно управление.Балансовото му число, което е индикатор за валутния резерв, към края на миналата седмица възлиза на 3.179 млрд. евро. За седмица наличните средства в чуждестранна валута са се понижили с 10.475 млн. евро до 996.948 млн. евро. За разлика от тях средствата, вложени в чуждестранни ценни книжа, пък са се увеличили с 33.721 млн. евро и към 26 май сумата им възлиза на 1.825 млрд.евро.
Източник: Пари (30.05.2000)

Широките пари отбелязват намаление в левовия компонент с 0.12% от 4476.8 млн. лв. на 4471.4 млн. лв. и увеличение на валутния компонент с 2.78% от 3261.3 млн. лв. до 3352.1 млн. лв. за периода 12-19 май 2000 г., сочат данните на централната банка. Общо широките пари се увеличават за седмица от 7738 млн. лв. на 7823.6 млн. лв. Паричният агрегат М1, който измерва най-ликвидния компонент на паричната маса, към 19 май е имал стойността 2.903 млрд. лв. от 2.92 млрд. лв. седмица по-рано, показват данните. Паричният агрегат М2, който включва срочните и спестовните левови и валутни депозити на граждани и фирми, отбелязва увеличение от 7.345 млрд. лв. до 7.409 млрд. лв. за съответния период. Прави впечатление продължаващото увеличение на валутните депозити на фирмите, които скачат за периода с 4.61%, след като за предходната седмица са се увеличили със 7.12%. Левовите депозити на фирмите отбелязват рязък скок в сравнение с края на април - увеличението е почти 13%.
Източник: Пари (31.05.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" през миналата седмица намаля със 148,2 млн. лева до 6,070 млрд. лева, показват данни от баланса на управлението към 2 юни. Чуждестранната валута на управлението намалява с 124,6 млн. лева до 1825,2 млн. лева. Чуждестранните ценни книги спадат с 30,975 млн. лева до 3537,9 млн. лева. Депозитите на правителството намаляват с 47,6 млн. лева до 2705,7 млн. лева.
Източник: БТА (06.06.2000)

За трета поредна седмица основният лихвен процент ще се запази на ниво 3.44 на сто годишно поради непроменената доходност на тримесечните сконтови съкровищни бонове, сочат данните на финансовото министерство.
Източник: Пари (06.06.2000)

Банкнотите и монетите в обращение през миналата седмица са се увеличили с 55,3 млн. лева, показват данни от баланса на управление "Емисионно" на Българска народна банка. Стойността им към 9 юни е 1962,3 млн. лева. Депозитът на правителството намалява с 34,8 млн. лева до 2670,9 млн. лева. В активите наличната чуждестранна валута намалява със 106,2 млн. лева до 1719,1 млн. лева, а чуждестранните ценни книжа се увеличават със 112,2 млн. лева до 3650,1 млн. лева. Балансовото число на управлението е 6074,519 млн. лева, с 4,5 млн. лева повече, отколкото в края на предишната седмица.
Източник: Пари (13.06.2000)

След три поредни седмици без промяна от утре основният лихвен процент ще се повиши до 3.60 на сто във връзка с нарасналата доходност на тримесечните сконтови съкровищни бонове, продадени от финансовото министерство вчера. За периода 25 май-13 юни ОЛП е 3.44 на сто. Новата му стойност ще е в сила поне до 21 юни, когато е датата на следващата емисия тримесечни ДЦК.
Източник: Пари (13.06.2000)

Гарабет Минесян остава член на УС на БНБ, след като президентът Петър Стоянов подписа указ за преназначаването му. Въпреки че в указа на президента не фигурира срокът на преназначаването на г-н Минасян, юристи от БНБ коментират, че професорът от Икономическия институт на БАН е с нов 6-годишен мандат.
Източник: Пари (15.06.2000)

Надзорният съвет на Банка ДСК назначи Владимир Тошев за член на управителния съвет и изпълнителен директор. Така се попълва петчленният състав на ръководния орган на банката, след като БНБ не даде банкерски сертификат на Николай Каварджиклиев. Г-н Тошев вече е получил документа от централната банка. Досега той беше директор на пловдивския клон на Банка ДСК. Юрист е по образование. Работил е като съдия-изпълнител в Пловдивския окръжен съд, юрисконсулт на Стопанска банка, директор на пловдивския клон на ТБ Моллов. В момента е член на управителния съвет на Спестовно-кооперативна пенсионноосигурителна компания Родина, в която Банка ДСК участва с 48%.
Източник: Пари (19.06.2000)

Основният лихвен процент се повиши до 4.17 на сто годишно във връзка с нарасналата доходност на краткосрочните ДЦК, показват данните на финансовото министерство от вчерашния аукцион за продажба на тримесечни сконтови съкровищни бонове.
Източник: Пари (20.06.2000)

Балансовото число на управление Емисионно се увеличи със 110.1 млн. лв. до 6184.573 млн. лв., показват данни от баланса му към 16 юни, разпространен от БНБ. В пасивите с 56.6 млн. лв. се увеличават депозитите на търговските банки, стойността на които в края на миналата седмица е 695.3 млн. лв. Депозитът на правителството нараства с 18 млн. лв. до 2688.9 млн. лв., сочат цифрите от статистиката на централната банка.Парите в обращение са се увеличили с 37.1 млн. лв. до 1999.4 млн. лв. В активите се увеличават чуждестранните ценни книжа - със 123.5 млн. лв. до 3773.5 млн. лв. Наличната чуждестранна валута намалява с 14.5 млн. лв. до 1704.6 млн. лв.
Източник: Пари (21.06.2000)

Обявената в несъстоятелност на 24 февруари 1997 г. Кристалбанк - Мадан, плати изцяло задълженията си към държавата, съобщиха от Агенцията за държавни вземания към Министерството на финансите. Затворената финансова институция е изплатила всички задължения към държавата съгласно Закона за защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Задълженията на банката в деноминирани левове възлизат общо на 1.65 млн. лв., в това число 475 090.23 лв. главница и 585 205.28 лв. лихви и 21 198.92 USD.
Източник: Демокрация (22.06.2000)

Дефицитът по текущата сметка е нараснал до 374.1 млн. щ. долара през първите четири месеца на годината. За същия период на 1999 г. недостигът по текущата сметка беше 341.4 млн. щ долара. Според предварителните данни на БНБ към края на април търговският дефицит също се е увеличил до 370.3 млн. щ. долара при 324.9 млн. щ. долара за април миналата година. Основна причина за нарастването на дефицита са по-високите международни цени на нефта, отчита централната банка. Износът е нараснал с 12.8% в сравнение с април миналата година, като е достигнал 1.439 млрд. USD. Увеличение бележат и внесените стоки в страната с 21.1% до 1.809 млрд. щ. долара.
Източник: Пари (23.06.2000)

1 млрд. лв. е паднал вътрешният дълг на страната през май до 4.41 млрд. лв., сочат предварителните данни на МФ. Намаляването на вътрешния държавен дълг основно се дължи на изтичането на срока на 100-процентовата гаранция по депозитите в Банка ДСК. Срокът на двегодишния период, за който спестовната каса трябваше да се трансфоримира в търговска банка, изтече на 5 май. През май са намалели и директните задължения към БНБ с 54.7 млн. лв. до 2.34 млрд. лв. поради поскъпването на лева спрямо долара. Тези задължения представляват 53.1% от общия вътрешен дълг. Правителството е платило 63.5 млн. лв. за лихви и отстъпки по вътрешния дълг от началото на годината до края на май. Заложените плащания по вътрешния дълг за цялата 2000 г. са 321.3 млн. лв.
Източник: Пари (26.06.2000)

Софийският градски съд е разрешил на частната БРИБанк да купи затворената Стопанска банка. Това съобщиха източници от съда. На първо време купувачът поема задължението да погаси дългове на държавния трезор за около 80 млн. лв. Разплащането трябва да стане в едномесечен срок, след като съдът се произнесе за правомерността на сделката. Становище с одобрение за сделката е изпратила и БНБ до Софийския градски съд, казаха магистрати. Задълженията обаче няма да бъдат изплатени изцяло поради липсата на готови средства, твърдят от частния трезор. Според тях Стопанска банка освен реални пари има и значително количество брейди-облигации и книжа по Закона за уреждане на несъбираемите кредити (ЗУНК). Основната част на задълженията на Стопанска банка са към италиански кредитори - предимно кредитни и финансови институции. Част от тях бяха преоформени като задължения към италианската агенция за застраховане на експортни кредити (САЧЕ). Миналата година правителството призна за държавен дълг част от вземанията и подписа спогодба с агенцията за уреждане на задълженията. Схемата за издължаване е "дълг срещу собственост". Това означава, че италиански инвеститори ще могат да участват в приватизацията на обекти у нас, като известен процент от цената ще се прихваща срещу задълженията на Стопанска банка. Все още обаче по тази схема няма осъществени сделки, твърдят експерти по приватизацията.
Източник: Стандарт (26.06.2000)

Дружеството "Йорсет холдингс" (България) окончателно спечели в съдебната битка за Първа частна банка. Последните надежди на държавата, която беше съперник на обвитата в неизвестност люксембургска фирма, бяха отрязани през миналата седмица. В четвъртък, 22 юни, по спора се произнесе и последната съдебна инстанция. С определението си апелативният съд отказва да отмени решението на градския съд от 22 май, което задължаваше синдиците на ПЧБ Явор Камбуров и Теодора Стоянова да прехвърлят активите на банката в полза на "Йорсет". В аргументацията си пред апелативния съд юристите на държавата акцентираха върху факта, че частната фирма е изтеглила своя депозит (т.нар. задатък) веднага след проведения търг. Това беше изтъквано като аргумент, че "Йорсет" окончателно е загубила правото да купи ПЧБ. Апелативният съд обаче категорично отхвърля тази теза. Изтеглянето на депозита е станало, след като за купувач на ПЧБ е била обявена държавата. "Вторият по ред кандидат-купувач не е бил длъжен да предполага, че на обявения купувач ще му бъде отказано от съда издаване на възлагателно постановление", посочват апелативните съдии. В закона няма условие тази сума да стои на разположение до окончателното прехвърляне на активите. Изтеглянето й не означава, че кандидатът се е отказал да купи банката, заключава съдът. Отхвърлен е бил и другият голям аргумент на държавата - че "Йорсет холдингс" е трябвало да плати 18.7 млн. лева (колкото е най-високата предложена цена от фирмата в хода на наддаването), а не 14.820 (колкото е последната оферта). Адвокатите на Агенцията за държавни вземания твърдяха, че по този начин търгът е бил опорочен. Съдът обаче е приел, че в случая няма нарушение, тъй като в закона няма изрично изискване всяко следващо наддавателно предложение да бъде по-високо от предходните. Тоест може да си предложил два пъти повече пари, но за валидна се счита последната ти оферта, която може и да е значително по-ниска. Такъв е случаят и с офертата на "Йорсет". "С окончателното предложение наддавачът като участник в проданта обезсилва и анулира предишните си заявени предложения. Това са неговите последно предложени условия, при които би искал да придобие продаваното имущество. Те именно го обвързват като страна по сделката...", заключават съдиите Радостина Караколева, Веска Райчева и Стефан Гроздев. Те са посочили изрично, че определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Практически това слага точка на продължилата повече от седем месеца битка, в която бяха пробвани всички възможни средства за оказване на натиск. От страна на държавата бяха впрегнати усилията на половин дузина институции начело с БНБ и Министерството на финансите. Крайното фиаско в съда може да се определи и като личен провал за финансовия министър Муравей Радев и управителя на централната банка Светослав Гаврийски. По идея на техните екипи и с усиленото лобиране в Закона за банките бяха вкарани поправките, които трябваше да направят фалиралите трезори държавна собственост. Крайната цел на упражнението беше да се възстановят частично милиардите, налети от хазната за спасяване на затворените банки и обезщетения на вложителите. Хубавата иначе идея беше опорочена от недомислените текстове в закона и грешни ходове на държавните чиновници, участвали в търговете. Оказа се, че с добра юридическа подготовка една фирма може да излъже същите тези юристи, писали измененията в закона. Оправданието, че за всичко е виновна корупцията в съдебните среди, не минава, защото истината е, че държавата сама се победи заради неумението да приложи в интерес на данъкоплатеца закона, който сама е съчинила.
Източник: Капитал (26.06.2000)

Основният лихвен процент ще падне до 4.05 на сто годишно от утре спрямо 4.17 на сто в момента във връзка с понижената доходност на краткосрочните ДЦК на вчерашния аукцион за тяхната продажба, показват данните на финансовото министерство.
Източник: 168 часа (27.06.2000)

Депозитът на правителството в управление "Емисионно" се е увеличил през миналата седмица с 244,1 млн. лева до 2933,059 млн. лева, показват данни от седмичния баланс на управлението към 23 юни, разпространен днес от БНБ. Чуждестранната валута на управлението нараства с 85,4 млн. лева до 1790,3 млн. лева, а чуждестранните ценни книги - със 166,5 млн. лева до 3940 млн. лева. Балансовото число на управлението към 23 юни е 6438 млн. лева, с 253,4 млн. лева по-голямо, отколкото на 16 юни.
Източник: БТА (27.06.2000)

БНБ притежава записи на заповед за около 9.6 млн. щ. долара, издадени от четиринайсет фирми в полза на затворените ТСБанк, ЕЛИТБАНК, ТБ "Славяни", АГРОБИЗНЕСБАНК, Стопанска банка и Първа частна банка. Въпросните банки пък са ги заложили в полза на БНБ срещу рефинансиране, получено в периода октомври 1993 март 1996 година. И тъй като парите не са върнати, записите на заповед са останали в БНБ и в "Банка ДСК". Синдиците на БАЛКАНБАНК и на АГРОБИЗНЕСБАНК се отърваха от проблема със задълженията, породени от записите на заповед от фирмите "Марицатекс", "Филтекс", "Орфей", "Велбъжд", авиокомпания "Балкан" и "Нефтохим". Общата стойност на издадените от тези фирми ценни книжа бе около 12.9 млн. щ. долара. Те са заложени преди време в полза на БНБ срещу валутно рефинансиране. Централната банка го е отпуснала на БАЛКАНБАНК и на АГРОБИЗНЕСБАНК, а те са кредитирали въпросните фирми. По споразумение със синдиците на двете затворени банки парите, с които фирмите са погасявали дълговете си, са превеждани в БНБ. БНБ обаче притежава още много записи на заповеди, издадени от различни предприятия. Сега тя може да предяви въпросните ценни книжа на фирмите, които са ги издали. Трагедията е, че в повечето случаи фирмите са се издължили на банките кредиторки, но те на свой ред не са върнали рефинансирането на БНБ. С течение на времето нараства опасността издателите въпросните записи да плащат два пъти. Застрашени са "Елма"-Троян, "Аркус"- Лясковец, военноремонтните заводи, обединени под шапката на "Терем" АД - холдинга на Министерството на отбраната и авиокомпания "Балкан". Изброените предприятия са изчистили дълговете си към търговските банки кредиторки, но издадените от тях записи на заповед за 7.5 млн. щ. долара все още стоят в БНБ. Подуправител на Централната банка съобщи, че БНБ няма да предявява претенции към тези фирми, ако са се издължили, и ще поиска компенсация от Министерството на финансите. То трябва да придобие всички активи и имуществени права от ТБ "Славяни", ЕЛИТБАНК, ПЧБ, АГРОБИЗНЕСБАНК. Очертава се обаче по-сложна операция, след като съдът не призна МФ за купувач на активите на ЕЛИТБАНК и ПЧБ. Министерството на финансите ще трябва да възмезди БНБ и за заложените пред БНБ записи на заповед за над 2.43 млн. щ. долара, издадени от авиокомпания "Балкан" в полза на Стопанска банка и ТСБанк. Вероятно по този повод претенции към финансовото ведомство ще предяви и "Банка ДСК". Тя също притежава записи на заповед за 2.2 млн. щ. долара, издадени от авикомпанията в полза на ТСБанк и заложени от нея в бившата спестовна каса. През 1998 г. в съответствие със Закона за държавния бюджет обявените в несъстоятелност кредитни институции закриха вземанията си от авикомпанията, като ги прихванаха срещу част от задълженията си към бюджета. Издадените от "Балкан" записи на заповед обаче останаха в БНБ и в "Банка ДСК". И тъй като дълговете на авикомпанията на практика са изчистени с участието на Министерство на финансите, логично е то да възмезди институциите, които притежават ценни книжа, издадени от авикомпанията. Проблемът обаче е, че МФ вече е редуцирало вземанията си към банките в несъстоятелност и ще излезе, че трябва да погаси дълга на "Балкан" два пъти. БНБ притежава и записи на заповед за около 2.1 млн. щ. долара, издадени от "ланатекс" и "Блек Сий Шипинг" в полза на ЕЛИТБАНК, които тя е заложила пред БНБ срещу рефинансиране. Двете дружества не са се издължили на фалиралата кредитна институция. Ако в крайна сметка държавата стане собственик на активите и имуществените права на ЕЛИТБАНК, БНБ ще предяви пред нея претенциите си по двата записа на заповед, издадени от "ланатекс" и от "Блек Сий Шипинг". Голямата драма обаче може да настъпи, ако държавата не успее да се пребори за активите и имуществените права на затворените банки. Тогава Министерството на финансите вероятно ще откаже да възмезди БНБ. А при такова развитие на събитията Централната банка може отново да насочи претенциите си към предприятията, издали записите на заповед, които държи тя.
Източник: Банкеръ (02.07.2000)

Външният дълг в края на април представлява 77 на сто от брутния вътрешен продукт /БВП/ при 81,5 на сто през декември 1999 г., съобщи пресцентърът на Българска народна банка.Причина Причината за промяната в съотношението е прогнозираният ръст на БВП през 2000 г. от една страна, и спадът на брутния външен дълг от друга, коментира пресцентърът. Съотношението между краткосрочния дълг и брутния външен дълг се влошава в сравнение с декември 1999 г. с 0,3 процентни пункта до 5,7 на сто. В сравнение с края на 1999 г. леко се влошава съотношението между краткосрочния дълг и валутния резерв на БНБ. От 16,8 на сто за декември 1999 г. то нараства на 19,5 на сто за април 2000 г., главно поради номиналното намаление на валутните резерви с 316,1 млн. долара през периода януари - април 2000 г. Бъншния дълг в края на април възлиза на 9938,1 млн. долара, намалението от началото на годината е със 166,6 млн. долара или 1,6 на сто. Дългосрочните външни задължения на страната са в размер на 9371,3 млн. долара, което представлява 94,3 на сто от дълга, а краткосрочните - 566.7 млн. долара. В края на април 2000 г. външните задължения на частния сектор възлизат на 795,5 млн. долара. Дългът на частните предприятия възлиза на 625,2 млн. долара, увеличението е с 10,7 на сто спрямо края на 1999 г. Вътрешнофирмените кредити нарастват с 1,8 на сто до 297,5 млн. долара. Публичният дълг на страната към края на април 2000 г. е в размер на 9142,6 млн. долара, като намалява с 2,7 на сто спрямо края на 1999 г.Правителственият дълг възлиза на 8203,8 млн. долара, намалението от началото на годината е с 2,9 на сто.През първите четири месеца на годината са изплатени 386 млн. долара за обслужване на дълга, от които 181,7 млн. долара главници и 204,3 млн. долара лихви.Получени са нови кредити и депозити в размер на 221,6 млн. долара. Общият размер на кредитите, получени от правителството е 70 млн. долара - поредният транш от МВФ.По държавногарантирани заеми през първите четири месеца на 2000 г. са получени 44 млн. долара, което е с 28,2 на сто повече в сравнение със същия период на 1999 г
Източник: БТА (03.07.2000)

Минималните задължителни резерви на търговските банки, които те държат в БНБ, се намаляват от 11 на 8 на сто от 1 юли. Това означава, че банките вече ще внасят по-малка сума в централната банка, която се изчислява като процент върху спестяванията в тях. Така от 1 юли ще се освободят около 170 млн. лева, които БНБ ще върне на банките. С парите ще може да се отпускат повече заеми и ще се подобри ликвидността на кредитните институции, коментират банкери.
Източник: Стандарт (03.07.2000)

БНБ И МФ утвърдиха за първични дилъри на ДЦК до края на годината банките Хеброс, БНП Дрезднербанк, Булбанк, Пощенска, Демирбанк, Евробанк, ИНГ банк, ОББ, Общинска, Първа инвестиционна, Райфайзен, Росексимбанк, СЖ Експресбанк, Биохим, България инвест, Нефтинвестбанк, Юнионбанк и ЦКБ, както и небанковите финансови институции Елана, Булброкърс, Евро-финанс и ДЗИ инвест. До 30 септември първични дилъри ще са и Банка ДСК и БРИБанк.
Източник: Пари (03.07.2000)

Чуждестранните ценни книжа в активите на управление Емисионно са се увеличили през миналата седмица със 103,8 млн. лева до 4043,8 млн. лева. Това показват данни от баланса на управлението към 30 юни, разпространен днес от БНБ. Наличната чуждестранна валута намалява със 118,2 млн. лева до 1672,2 млн. лева. Балансовото число на управлението е 6437,2 млн. лева, с 0,8 млн. лева по-малко, отколкото седмица по-рано.
Източник: БТА (04.07.2000)

Основният лихвен процент /ОЛП/ ще бъде 3,93 на сто между 5 и 11 юли включително, съобщи Българска народна банка. Спадът на ОЛП спрямо сега действащия е с 0,12 на сто. Основната лихва намалява втора седмица поред след рязко увеличение от 3,6 на 4,17 на сто в средата на юни.
Източник: БТА (04.07.2000)

През седмицата между 16 и 23 юни банковото кредитиране се е понижило със 77.20 млн. лв. и към 23 юни вътрешният кредит се изчислява на 4.303 млрд. лв., сочат предварителните данни на централната банка. В процентно изражение спадът е 1.76%. Вземанията от държавните предприятия са намалели с 0.70% до 651.5 млн. лв. Размерът на депозитите на правителството е по-голям от неговите вземания и това е причината нетните вземания да бъдат отрицателна величина /минус 74.6 млн. лв. към 23 юни/, коментираха експерти от БНБ. Размерът на валутните и левовите кредити за частния сектор и населението се е увеличил между 16 и 23 юни. Левовата равностойност на валутните вземания се изчислява на 1.948 млрд. лв. срещу 1.933 млрд. лв. седмица по-рано. Левовите вземания пък възлизат на 1.779 млрд. лв.
Източник: Пари (06.07.2000)

БНБ издаде разрешение на БОРИКА за закупуване на лиценз за технология за разплащане с чип карти, базирана на технологията на Proton World Int. Това съобщи Божидар Кабакчиев, подуправител на централната банка.
Източник: Пари (07.07.2000)

Националната банка на Гърция получи разрешение от централната банка за придобиването на 89.9% от ОББ, съобщиха от банката. До края на месеца се очаква и становището на Комисията за защита на конкуренцията по сделката. Заседанието е насрочено за 13 юли.
Източник: Пари (07.07.2000)

Българска народна банка има нов главен касиер от този месец. На мястото на напусналия Любен Иванов е назначен началникът на дирекция "Касова" в емисионното управление на Централната банка Румян Чобанов. Той е дългогодишен служител в БНБ. Върху банкнотите ще продължава да стоиподписът на Любен Иванов. Чобанов ще се подписва едва когато бъде сменен дизайнът на някой от купюрите на българския лев. Любен Иванов напусна заради несъгласие с политиката, водена от емисионното управление на БНБ. Според запознати той е имал сериозни конфликти с шефа на управлението Мартин Заимов. Спорът им е започнал от съпротивата на Иванов срещу внас янето на непригодна хартия от Франция за отпечатването на новите банкноти след деноминацията.
Източник: Стандарт (11.07.2000)

Основният лихвен процент пада за трета поредна седмица и от утре ще бъде 3.72 на сто годишно, показват резултатите от вчерашния първичен аукцион за продажба на тримесечни съкровищни бонове от финансовото министерство. За периода 5-11 юли ОЛП бе на ниво 3.93 на сто.
Източник: Пари (11.07.2000)

До края на седмицата Комисията за защита на конкуренцията ще се събере, за да се произнесе по продажбата на Обединена българска банка (ОББ). ОББ беше продадена през май на Националната банка на Гърция (НБГ), която поиска 90% от българския трезор за около 240 млн. евро. Досега разрешенията си дадоха Централната банка на Гърция и БНБ. Според запознати разрешението на комисията е само формалност, защото Обединена българска държи само около 14 процента от депозитния банков пазар в страната и не представлява заплаха с монополна позиция. След прехвърлянето на акциите на НБГ вероятно клонът й в България и ОББ ще се слеят, коментират банкери.
Източник: Стандарт (11.07.2000)

Бившият шеф на финансите на фондация "Отворено общество" Георги Прохаски ще е новият председател на Управителния съвет на БРИБанк АД, съобщиха от банката. Надзорният съвет на банката е взел решение за подаване на необходимите документи в управление "Банков надзор" на БНБ за издаване на сертификат на Прохаски за член на съвета. След издаването на сертификата Управителният съвет на БРИБанк АД ще го избере за свой председател, уточниха от банката. Наскоро Прохаски напусна поста изпълнителен директор на Българска фондова борса, но остана председател на Съвета на директорите на дружеството. Освен това Прохаски е шеф на Центъра за икономическо развитие. Той беше и съветник на бившия вицепремиер Александър Божков.
Източник: Стандарт (14.07.2000)

БРИБанк се преименува на Стопанска и инвестиционна банка, съобщиха от финансовата институция след принципно съгласие от БНБ да се извърши промяната. Официално промяната ще се гласува на извънредно общо събрание на 11 септември. В дневния ред са предвидени и промени в устава. В четвъртък стана ясно, че шеф на управителния съвет на трезора става председателят на Българската фондова борса и директор на Центъра за икономическо развитие Георги Прохаски. "Той вече не е икономически съветник на премиера", съобщиха от МС. Не е ясно обаче кога Прохаски се е разделил с тази си функция.
Източник: Сега (17.07.2000)

В писмо до премиера Костов холандската банка ING Barings показа, че държи на разработената от експерти на банката стратегия за постигане на стабилен поток чуждестранни инвестиции у нас. Писмото е подписано от управляващия директор на ING Barings в Лондон Саймън Дрейк-Брокман и директорa на банката Ян Мутсаерс. Група експерти на банката, между които и г-н Дрейк-Брокман, представиха идеите си пред правителството и БНБ. Бяха обсъдени различни механизми за намаляване външната задлъжнялост на страната, включително и замяна на външен за вътрешен дълг. Основната цел е раздвижване на капиталовия пазар и създаване на финансови инструменти, даващи възможност на чуждестранни инвеститори, както и на дългосрочни инвеститори като пенсионните, осигурителните и застрахователните фондове да инвестират в български активи. Това би подпомогнало и извършващата се пенсионна реформа, обосноваха се преди месец експертите на ING. По-развитият капиталов пазар подобрява достъпа на държавата и на фирмите до финансиране и така съдейства на икономическия растеж, се казва в писмото до премиера. Предлаганата стратегия ще даде възможност за постигане на две важни цели - до 10% намаляване на външния дълг и замяна на външен срещу вътрешен дълг, като така се намалява уязвимостта на бюджета от колебанията на валутния курс. Приватизацията на Булбанк е оценена като безспорен успех в писмото до премиера. Сделката ще позволи на България да постигне своите цели по пътя на икономическите реформи, свързани с привличането на преки чуждестранни инвестиции, смятат от банката.
Източник: Пари (17.07.2000)

Основният лихвен процент пада за четвърта поредна седмица и от утре ще бъде 3.44% годишно. В момента ОЛП е на ниво 3.72 на сто. Новата му стойност е най-ниската от 14 март т. г., когато той бе на ниво 3.03 на сто. Според условията на въведения преди две години валутен борд ОЛП се определя въз основа на средната годишна доходност на тримесечните ДЦК.
Източник: Труд (18.07.2000)

Депозитът на правителството е намалял със 161.5 млн. лв., показват данните от седмичния баланс на управление Емисионно на БНБ. Стойността му към 14 юли е 2714.843 млн. лв. Банкнотите и монетите в обращение са се увеличили със 126.23 млн. лв. до 2139.045 млн. лв. Чуждестранната валута на управлението се е увеличила със 115.523 млн. лв. до 1538.640 млн. лв., като към 7 юли тя е била 1423.117 млн. лв. Чуждестранните ценни книжа намаляват със 129.278 млн. лв. до 4069.671 млн. лв. Балансовото число на управлението намалява от 6348.908 млн. лв. на 6330.326 млн. лв., което е с 18.82 млн. лв. по-малко спрямо предишната седмица.
Източник: Пари (18.07.2000)

С 84.7 млн. лв. е нараснал през юни вътрешният дълг на правителството, сочат данните на финансовото министерство. Към 30 юни неговият размер е 4.498 млрд. лв. Прекият дълг на кабинетакъм централната банка се е увеличил със 111 млн. лв. до 2.454 млрд. лв. Причината за този ръст е, че през миналия месец беше преведен осмият транш по тригодишното споразумение на България с Международния валутен фонд /МВФ/. А съгласно системата на валутен борд това означава заем от страна на БНБ към правителството, за да може то да извърши покупката на 52.3 млн. специални права на тираж /паричната единица на МВФ/. 55% е делът на прекия дълг към БНБ спрямо общата сума на задълженията на кабинета. На 90.4 млн. лв. се изчисляват плащанията на правителството по дълга за първата половина на годината. За цялата година за погашения са предвидени 321.3 млн. лв.
Източник: Пари (24.07.2000)

Активите на Емисионното управление на БНБ паднаха до 3.207 млрд. EUR към 21 юли от 3.237 млрд. EUR седмица по-рано, сочат предварителните данни на централната банка. Към края на юни валутният резерв беше на ниво 3.291 млрд. EUR. Наличностите в чуждестранна валута са спаднали от 786.7 млн. EUR на 717.2 млн. EUR за сметка на инвестициите в първокласни чуждестранни книжа, които показват увеличение от 2.080 млрд. EUR на 2.126 млрд. EUR. Монетарното злато запазва стойността си почти непроменена - 328 млн. EUR. В пасивната част на баланса на борда се наблюдава увеличение на парите в обращение от 1.093 млрд. EUR на 1.112 млрд. EUR към 21 юли. За сметка на това банковите депозити и текущите сметки падат от 327.9 млн. EUR на 231.6 млн. EUR. Средствата по сметки и депозити на правителството са почти без промяна - 1.440 млрд. EUR.
Източник: Пари (25.07.2000)

Рейтинговата компания Муудис обяви, че е променила оценката си за България от "B2" положителна на "B2"стабилна, предаде агенция Ройтерс. Муудис обяви, че промяната се прави, защото е отчетено подобрението на външната ликвидност на България и макроикономическите индикатори след въвеждането на валутния борд. Агенцията обаче изразява загриженост от въздействието на забавянето на хода на реформата в държавните предприятия и енергийните предприятия в краткосрочен план. Официалните валутни резерви са почти удвоени от 1997 г. до 3 млрд. щ. д., инфлацията беше намалена от четирицифрено на едноцифрено число, а лихвата падна драматично, коментира Муудис. Междувременно БНБ обяви, че дефицитът в текущата сметка на платежния баланс е достигнал 442.5 млн. щ. .д. за периода януари до май. Това се дължи на големите разходи, които държавата има заради поскъпването на международните цени на петрола, поясниха от банката. Най-големият вносител в България е Русия с нефтените си продукти.
Източник: Сега (26.07.2000)

Отхвърля се офертата на Нефтинвестбанк АД за покупката на банка Биохим АД, реши Съветът на директорите на Банковата консолидационна компания (БКК) вчера. Гласувано беше да се отхвърлят и предложенията на класираните на второ и трето място кандидати - Орел-Г-Холдинг и консорциума между Първа инвестиционна банка и Юнионбанк, поради неприемливия характер на предложените условия. В близките седмици БКК ще открие нов търг за набиране на оферти за Биохим АД, каза вицепремиерът и изпълнителен директор на БКК Петър Жотев. Ще стартира процедура за увеличаване на капитала на Биохим АД до 20 млн. лв., обяви също той. Увеличението ще стане с апортна вноска на сграда, която сега е собственост на БНБ. Сградата ще бъде купена от БКК и ще влезе в увеличението на капитала на Биохим. При всички сделки от банковата приватизация търсим стратегически инвеститор, коментира финансовият министър Муравей Радев, който е председател на директорския съвет на банковия холдинг. Не сме убедени, че досегашният предпочитан купувач е такъв, заяви той. Нефтинвестбанк АД е добра банка, каза управителят на БНБ Светослав Гаврийски. Когато става въпрос да се придобие банка със 7-8% пазарен дял обаче, трябва да се помисли дали да се даде на банка, на която 60% от капитала се държи от офшорни фирми, на които получихме само имената, заяви Гаврийски, имайки предвид акционерите на Нефтинвест АД.
Източник: 24 часа (27.07.2000)

Kaбинетът упълномощи финансовия министър Муравей Радев като представител на държавата в борда на директорите на БКК да предприеме необходимите действия за увеличаване капитала на Биохим. СД на БКК реши капиталът на Биохим да бъде увеличен със сума до 20 млн. лв., като това може да стане и чрез апортна вноска в капитала на банката. Това се налага, за да може банката да отговори на изискванията за капиталова адекватност на финансова институция от подобен мащаб. Според управителя на БНБ Гаврийски след провизиране през септември е възможно банката да бъдe съвсем малко под изискванията. Той подчерта, че банката е в добро състояние и не се нуждае от свежи пари.
Източник: Демокрация (28.07.2000)

Депозитът на правителството намалява със 166 560 милиона лева през миналата седмица, сочат данните от седмичния баланс на управление "Емисионно" на БНБ. Стойността му към 28 юли е 2650,6 милиона лева. Банкнотите и монетите в обращение намаляват с 1,967 милиона лева до 2174,624 милиона лева. Чуждестранната валута на управлението е намаляла със 118,056 милиона лева, като към 28 юли тя е била 1284,747 милиона лева. Чуждестранните ценни книжа намаляват със 60,210 милиона лева. Балансовото число на управлението намалява от 6273,132 на 6094,160 милиона лева, което е със 178,972 милиона лева по-малко спрямо предишната седмица.
Източник: БТА (01.08.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 3,48 на сто между 2 август и 8 август, съобщи БНБ. Това е средната годишна доходност на тримесечните доходоносни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Спрямо сега действащия лихвен процент покачването е с 0,04.
Източник: БТА (01.08.2000)

Директните инвестиции в страната до края на май 2000 г. са 154.6 милиона долара, съобщиха днес от Българската народна банка /БНБ/. Спрямо същия периода на 1999 г., когато са били 216.1 милиона долара, директните инвестиции намаляват с 61.5 млн.долара или с 28.5 на сто. За януари - май 2000 г. преведените и изтеглени парични и апортни /непарични/ вноски на нерезиденти /частни лица или фирми, които се третират като чужденци по отношение на фискалния или валутния контрол/ от капитала и резервите на български дружества по пазарна цена възлизат на 73.2 милиона долара. Това е по-ниско с 42.6 на сто или с 54.3 милиона долара в сравнение със съответния период на 1999 г. Намалява и техният относителен дял в директните инвестиции - от 59 на сто за януари - май 1999 г. на 47.3 на сто за същия период на 2000 г. За първите пет месеца на 2000 г. реинвестираната печалба, представляваща частта на нерезидентите в неразпределената печалба или загуба на предприятията възлиза на 7.1 милиона долара, като нараства със 143 на сто или с 23.6 милиона долара спрямо съответния период на 1999 г., когато е била -16.5 милиона долара, пише в съобщението.
Източник: БТА (01.08.2000)

121,9 млн. лв. е печалбата на банковата система след плащането на данъци за първите шест месеца на годината, гласят разпространените вчера данни на БНБ. Общо активите в банковата система са 8,98 млрд. лв. Най-голямо перо имат кредитите, отпуснати на частни предприятия - 1,878 млрд. лв. Кредитите, отпуснати на държавни предприятия, са 201 млн. лв., а на гражданите и домакинствата - 544 млн. лв. привлечените депозити в търговските банки са 6,6 млрд. лв. за шестте месеца на годината.
Източник: Стандарт (02.08.2000)

До 5.427 млрд. лв. се е увеличило балансовото число на Банково управление към края на миналия месец, става ясно от данните на централната банка. Месец по-рано размерът на активите е бил 5.422 млрд. лв. Задълженията на страната към Международния валутен фонд /МВФ/ съставляват близо половината от пасива на Банково управление. 2.670 млрд. лв. е сумата им към 31 юли срещу 2.714 млрд. лв. в края на юни. Задълженията ни към други финансови институции за месец са нараснали от 1.680 млрд. лв. до 1.689 млрд. лв. в края на юли. В актива на баланса вземанията от правителството са намалели до 2.441 млрд. лв. към 31 юли, докато месец по-рано размерът им е бил 2.479 млрд. лв. Депозитът на Банково управление в Емисионно е 842.800 млн. лв.
Източник: Пари (03.08.2000)

Индийският банкер Гуатан Вир ще стане генерален изп. директор на приватизираната от Риджънт Пасифик груп Хебросбанк. Бъдещият мениджър, който може да поеме управлението едва след като получи банкерски сертификат от БНБ, вече е разгледал централата в Пловдив, макар че не бил официално представен на служителите. По неофициални данни Гуатан Вир е работил в централата на Ситибанк и в банката на Оман, която има представителство на Хонконгската фондова борса. Там се търгуват и акциите на Риджънт Пасифик груп, която през декември м. г. купи 97.57% от ТБ Хеброс.
Източник: Пари (03.08.2000)

В края на 1999 г. балансовото число на Фонда за гарантиране на влоговете в банките е 327 млн. лв., сочи годишният му отчет. В съответствие с националните счетоводни стандарти встъпителните и годишните премийни вноски на банките във фонда се отчитат като приход и на тази база се формира неговата счетоводна печалба, като за миналата година тя е 32.7 млн. лв., или 99.96% от всички пасиви. Финансовите приходи на ФГВБ от вноските на банките са 40.4 млн. лв., или 96.5%. От операции с ценни книжа фондът е спечелил 1.034 млн. лв., а от лихви - 87 хил. лв.
Източник: Пари (04.08.2000)

Депозитът на правителството в управление Емисионно на БНБ намалява през изминалата седмица с 54,953 милиона лева, показват данните от седмичния баланс на управлението. Стойността му към 4 август е 2595,647 милиона лева. Банкнотите и монетите в обращение намаляват с 2,061 милиона лева до 2172,563 милиона лева. Чуждестранната валута на управлението се е увеличила със 130,089 милиона лева до 1414,836 милиона лева, като към 28 юли тя е била 1284,747 милиона лева. Чуждестранните ценни книжа намаляват с 63,653 милиона лева до 4036,055, сочи статистиката на БНБ. Балансовото число на управлението нараства от 6094,16 милиона лева на 6167,204 милиона лева, което е със 73,044 милиона лева повече спрямо предишната седмица.
Източник: БТА (08.08.2000)

Стойността на основната лихва остава непроменена спрямо тази седмица - 3,48 на сто, съобщи БНБ. Формално лихвата ще влезе в сила от сряда, 9 август, и ще важи до следващия вторник - 15 август.
Източник: БТА (08.08.2000)

Надзорният съвет на Корпоративна банка внесе в БНБ документите на Теменуга Газдова за получаване на лиценз за изпълнителен директор на банката. Тя ще замени Камен Генов и ще работи в екип с Цветан Василев, който бе избран за изпълнителен директор през юни тази година на мястото на Венцислав Антонов. Общото между Теменуга Газдова и Цветан Василев е, че и двамата са участвали в управлението на "България Инвест Банк", която се контролира от "Алианц България Холдинг". Теменуга Газдова започна работа в "България Инвест Банк" от лятото на 1997 г., когато стана началник на вътрешния й контрол. В средата на 1998 г. тя бе избрана за член на съвета на директорите на банката, а няколко месеца по-късно стана и неин изпълнителен директор. През октомври 1999 г. наскоро освободеният от директорския борд на Централна кооперативна банка Цветан Василев започна работа в "България Инвест Банк", където отговаряше за валутните й операции. Но на тази длъжност той се задържа до края на миналата година.
Източник: Банкеръ (08.08.2000)

БРИБАНК плати на БНБ над 1.2 млн. лв. по дълга на фалиралата Стопанска банка (БРИБАНК я купи на 23 юни тази година). Номиналната стойност на задължението на затворената кредитна институция към Централната банка бе около 3.8 млн. лева. Но по условията на договора за покупка БРИБАНК трябва да заплати на кредиторите на Стопанска банка 32.4% от вземанията им. Седмица преди приключване на сделката обаче БНБ върна 6 млн. лв. на фалиралата банка. Прокуристът на БРИБАНК Светослав Божилов съобщи, че след 23 юли всички кредитори на Стопанска банка ще могат да си получат парите, стига да се легитимират по предвидения от закона ред. Най-големи суми - общо 71.9 млн. лв., трябва да вземат държателите на италианския и австрийския дълг на Стопанска банка. Но не е ясно кой има права върху тези вземания. По тази причина БРИБАНК за известно време (то може да бъде няколко месеца или една-две години) ще си спести тези разходи. На останалите кредитори на Стопанска банка, между които е й БНБ, БРИБАНК се ангажирала да плати общо 8.2 млн. лева. Неясно по какви причини обаче Светослав Божилов предпочита да не дава информация за погасените до момента суми. Освен към БНБ са платени задълженията - между 80 хил. и 100 хил. лв., към фалиралата МИНЕРАЛБАНК и към ОББ. Засега няма информация дали БРИБАНК е издължила 2.7 млн. г. марки към "Банко ди Наполи", Люксембург и по 1 млн. г. марки - към "Морган Гренфел & Ко", "Лендерс Хесен Тюринген Жироцентрале" и "Кредитанщалт фюр Видерауфсбау".
Източник: Банкеръ (08.08.2000)

БРИБанк се издължи на синдиците на затворената Минералбанк. Тя плати 17,3 хиляди лева борч на купената от нея Стопанска банка, който тя дължи на Минералбанк. След като придоби всички активи и пасиви на Стопанска, БРИБанк се задължи да изплати на кредиторите й по около една трета от вземанията им. Поради това Минералбанк няма да получи цялата сума от 53,5 хил. лв. Досега БРИБанк е изплатила по една трета от задълженията към Обединена българска банка и БНБ. Сумите възлизат общо около 2,4 млн. лeва.
Източник: Стандарт (14.08.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 3,44 на сто между 16 и 22 август, съобщи Българска народна банка. Намалението спрямо сега действащата основна лихва е с 0,04 на сто. Новата стойност е определена според средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. В него са участвали 13 финансови институции - първични дилъри.
Източник: БТА (15.08.2000)

Вътрешният кредит на търговските банки се повиши с 3.32% до 4.252 млрд. лв. към 4 август от 4.115 млрд. лв. седмица по-рано, сочат предварителните данни на БНБ. Вземанията от правителството се увеличиха с 47.10% до 233.3 млн. лв. Заемите на държавните предприятия намаляха с 2.63% от 489.9 млн. лв. до 477 млн. лв. С това бе преодолян големият срив от предходната седмица, когато спадът надхвърли 23%. Изтеглените кредити от частния сектор и населението в левове са се увеличили с 0.64% от 1.964 млрд. лв. до 1.976 млрд. лв., показва статистиката на централната банка. Вземанията на банките от частни фирми и граждани във валута бележат по-чувствително увеличение - 4.16% от 1.503 млрд. лв. до 1.566 млрд. лв.
Източник: Пари (16.08.2000)

Брутният външен дълг на България в края на юни 2000 г. възлиза на 10,227 млрд. долара, увеличението за половин година е със 47,4 млн. долара или 0,5 на сто, съобщи пресцентърът на Българска народна банка. Публичният дълг на страната в края на юни възлиза 9,314 млрд. долара. Той намалява с 85,2 млн. долара или 0,9 на сто спрямо края на 1999 г. Правителственият дълг намалява през първите шест месеца на годината със 110,6 млн. долара или 1,3 на сто до 8,337 млрд. долара. Държавногарантираният дълг е 610,4 млн. долара, увеличението е с 5 на сто. От януари до юни за погасяване на главници и лихви по дълга са платени 477,8 млн. долара. В края на юни брутният външен дълг намалява до 79,3 на сто от брутния вътрешен продукт при 82,1 на сто в началото на годината. Външните задължения на частния сектор към 30 юни възлизат на 913 млн. долара. Дългът на търговски банки възлиза на 150,3 млн. долара, увеличението спрямо началото на годината е със 7 на сто поради откриване на кредитни линии от чуждестранни банки за финансиране на предприятия от реалния сектор. Дългът на частните предприятия възлиза на 762,7 млн. долара, увеличението е 19,2 на сто спрямо края на 1999 г. 71,9 на сто от задълженията на страната са деноминирани в щатски долари, 13,7 на сто - в евро и 12,8 на сто - в специални права на тираж.
Източник: БТА (17.08.2000)

Общото събрание на съдружниците на БОРИКА ЕООД взе решение за увеличаване на капитала на дружеството от 272 хил лв. на 500 хил. лв. Дружеството е 100% собственост на БНБ.
Източник: Банкеръ (21.08.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" на БНБ намалява с 30 милиона лева през миналата седмица. По данни от седмичния му баланс към 18 август, разпространен днес от Бълггарска народна банка, стойността му е 6,141 млрд. лева. В активите със 103,5 милиона лева намаляват търгуемите чуждестранни ценни книжа, стойността на които е 3,882 млрд. лева. Чуждестранната валута на управлението нараства със 77,3 млн. лева до 1,548 млрд. лева. В пасивите разплащателните сметки и депозитите на банките намаляват с 98,4 млн. лева до 470,190 млн. лева, а депозитите на правителството се увеличават с 65,9 млн. лева до 2,562 млрд. лева.
Източник: БТА (22.08.2000)

Печалбата на Хебросбанк за 1999 г. остава за новия собственик Риджънт пасифик груп, макар че офшорната компания пое банката едва в края на миналата година - на 10 декември. Това стана ясно на общото събрание на банката в Пловдив. Акционерите гласуваха да не се разпределя дивидент от печалбата, която е 19,7 млн. лв. От сумата ще бъдат заделени само 77 хил. лв. за попълване на фонд Резервен до минимално изискуемия размер според Закона за банките. Ако новите собственици увеличат капитала на трезора с останалата част от печалбата, то тя покрива задълженията на Риджънт за инвестиции, прeдвидени в приватизационния договор, коментираха дребни акционери. Според договора компанията трябва да инвестира $10 млн. в Хебросбанк до края на 2002 година. По съвет на своите одитори за 1999 г. "Дурин и партньори" и "Делойт и Туш" мажоритарният собственик реши да не освобождава от отговорност членовете на управителния и на надзорния съвет. Върховна прокуратура проверява бившия изпълнителен директор Иван Златарев за сключването на неизгодни договори, които са нанесли щети за около $2 млн. За бившия шеф на надзорниците Марин Маринов също в момента тече прокурорско разследване за злоупотреби, обясниха акционери.Според хора от банката предстоят промени в нейното ръководство. Очаква се индиецът Гуатанан Вир да смени Джейми Гибсън, който е един от тримата изпълнителни директори. Гуатанан Вир обаче все още не е получил лиценз за банков директор от БНБ.
Източник: 24 часа (22.08.2000)

Основният лихвен процент се повишава до 3.72 на сто годишно спрямо 3.44 на сто в момента, показват данните на финансовото министерство от вчерашния аукцион за продажба на тримесечни сконтови съкровищни бонове.
Източник: Пари (22.08.2000)

15.584 млн. EUR се е понижило за седмица балансовото число на Емисионно управление на БНБ, става ясно от данните на централната банка. Към 18 август активите на борда се изчисляват на 3.140 млрд. EUR. Балансовото число на борда е индикатор за валутния резерв на страната. За седмица наличните средства в чуждестранна валута са нараснали с 39.52 млн. EUR до 791.558 млн. EUR в края на миналата седмица. За разлика от тях средствата, вложени в чуждестранни ценни книжа, са намалели с 52.934 млн. EUR и към 18 август са 1.985 млрд. EUR. Почти без промяна е останало количеството на банкнотите и монетите в обращение. Към 18 август банките съхраняват по своите сметки и депозити в БНБ общо 240.404 млн. EUR, което е с 50.29 млн. EUR по-малко отколкото в края на предходната седмица. Депозитите и средствата по сметките на правителството пък са се увеличили с 33.69 млн. EUR до 1.310 млрд. EUR. Депозитът на Банково управление е 435.557 млн. EUR.
Източник: Пари (22.08.2000)

Балансовото число на банките нараства с 497 млн. лв., или 5.5% през юли спрямо юни. Увеличението идва от покупката на Стопанска банка от БРИБ и от текущата печалба на банките, съобщи БНБ. Трансформирането на активите на Стопанска банка и увеличението в печалбата за юли са между основните причини за нарастването на балансовото число на системата, каза за Ройтерс представител на БНБ, пожелал да остане неназован. Балансовото число на банките е 9.483 млрд. лв. в края на юли при 8.987 млрд. лв. в края на юни, сочат данни на БНБ. Други фактори за увеличението са повечето депозити на корпоративни клиенти и включването на клона на Ситибанк в сборния баланс на банките за юли, казаха от БНБ. Ситибанк работи на българския пазар от миналия месец. Трансформираните активи на обявената в несъстоятелност Стопанска банка в активите на БРИБ са за около 80 млн. лв. Те са увеличили балансовото число на цялата система с около 0.85%, а на самата БРИБ с около 48% спрямо юни, казаха от БНБ.
Източник: Пари (25.08.2000)

Със 175.8 млн. лв. е намаляло банковото кредитиране през седмицата между 11 и 18 август, показват предварителните данни на централната банка. Към 18 август вътрешният кредит на търговските банки възлиза на 4.166 млрд. лв. срещу 4.342 млрд. лв. седмица по-рано. Основната причина за спада е намалението в размера на вземанията от правителството. За седмица те са се понижили с 62.91% и към 18 август се изчисляват на 118.4 млн. лв. В края на предходната седмица размерът им е бил 319.2 млн. лв.
Източник: Пари (28.08.2000)

Основният лихвен процент се повишава на 4.01 на сто годишно от утре спрямо 3.72 на сто в момента, показват данните на финансовото министерство от вчерашния аукцион за продажба на тримесечни сконтови съкровищни бонове. Според условията на валутния борд ОЛП се определя въз основа на средната годишна доходност на най-краткосрочните ДЦК, която вчера нараства втори пореден понеделник. За последен път основният лихвен процент бе над 4 на сто в периода 28 юни - 4 юли, когато стойността му бе 4.05%.
Източник: Пари (29.08.2000)

Фирми и граждани са предпочели да правят срочни и валутни депозити в търговските банки, вместо да държат налични пари през седмицата между 11 и 18 август, става ясно от данните на централната банка за паричното предлагане. За седмица агрегат М1, който измерва най-ликвидната част на паричното предлагане, се понижи с 18.9 млн. лв. и към 18 август възлиза на 3.293 млрд. лв. Агрегат М2, който освен М1 включва срочните и валутните депозити на фирми и граждани, бележи слаб ръст - 0.24%, и се изчислява на 7.929 млрд. лв. Това се дължи на увеличаването на сумите по срочните и валутните депозити на фирмите и населението.
Източник: Пари (30.08.2000)

32.9 млн. лв. е намалял размерът на кредитите, които търговските банки са предоставили през седмицата между 18 и 25 август, сочат данните на централната банка. Към 25 август вътрешният кредит възлиза на 4.133 млрд. лв. Спадът се дължи на понижаването размера на вземанията от правителството. За седмица те са намалели с 37.2 млн. лв. и към 25 август се изчисляват на 81.2 млн. лв. В процентно изражение спадът е от 45.81%. Понижили са се левовите кредити както за държавните предприятия, така и тези, предоставени на частния сектор и населението. Към 25 август получените от държавните предприятия заеми са за 469.6 млн. лв. - с 6.8 млн. лв. по-малко, отколкото седмица по-рано.
Източник: Пари (04.09.2000)

С 47.844 млн. EUR е нараснала общата сума на активите на Емисионно управление през седмицата между 25 август и 1 септември, сочат данните на централната банка. Към 1 септември балансовото число на борда съставлява 3.236 млрд. EUR. По принцип балансовото число изпълнява ролята на индикатор за валутния резерв на централната банка. Съществен ръст бележат наличните средства в чуждестранна валута, които за седмица са се увеличили със 112.353 млн. EUR до 1.011 млрд. EUR. В същото време размерът на средствата, инвестирани в чуждестранни ценни книжа, е спаднал с 69.384 млн. EUR и възлиза на 1.864 млрд. EUR. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.118 млрд. EUR, или с 18.109 млн. EUR по-малко отколкото седмица по-рано.
Източник: Пари (05.09.2000)

Със 135.354 млн. лв. са се увеличили задълженията на страната към международните финансови институции през август, сочат данните на БНБ за баланса на Банково управление. Към края на миналия месец балансовото му число възлиза на 5.588 млрд. лв. Заемите от МВФ са се увеличили с 83.011 млн. лв. до 2.753 млрд. лв. На останалите кредитори от тази група дължим 1.741 млрд. лв. В актива на баланса най-силно увеличение показват вземанията от правителството - от 75.738 млн. лв. до 2.517 млрд. лв. Квотата на България в МВФ и другите международни финансови институции възлиза на 1.741 млрд. лв. - с 52.381 млн. лв. повече, отколкото в края на юли.
Източник: БТА (07.09.2000)

Още в края на юли БНБ издаде банков сертификат на Георги Прохаски, съобщиха от централната банка. На предстоящото общо събрание на Стопанска и инвестиционна банка, което ще се състои на 11 септември, г-н Прохаски трябва да бъде избран за председател на управителния съвет на частната финансово-кредитна институция. Дневният ред на ОС предвижда да се направят промени във фирмата и устава на банката. В момента изпълнителни директори са Росица Лисичкова и Владимир Георгиев. Преди малко повече от половин годинa акционер в бившата БРИБанк стана ресторантьорът Славчо Христов. Той е и шеф на надзорния съвет. На 23 юни т. г. БРИБанк придоби всички активи на фалиралата Стопанска банка и се ангажира да разпредели 80.1 млн. лв. между кредиторите й.
Източник: Пари (08.09.2000)

Чуждата валута в баланса на управление "Емисионно" на БНБ намаля през миналата седмица със 120,6 млн. лева до 1856,5 млн. лева. Tова показват данни от седмичния баланс на управлението към 8 септември, разпространен от БНБ. Левовата стойност на чуждестранните ценни книги се е увеличила с 98,8 млн. лева до 3744,4 млн. лева. Банкнотите и монетите в обръщение възлизат на 2230,4 млн. лева, с 43,9 млн. лева повече, отколкото в края на предишната седмица. Депозитът на правителството намалява със 74,8 млн. лева до 2592 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" нараства с 8,1 млн. лева до 875,8 млн. лева. Балансовото число на управлението възлиза на 6308,2 млн. лева, с 21,1 млн. лева по-малко, отколкото на 1 септември.
Източник: БТА (12.09.2000)

На 3.81% годишно се понижава основният лихвен процент /ОЛП/ от утре, стана ясно от данните на Министерството на финансите. Досега основната лихва беше 3.85%.
Източник: Пари (12.09.2000)

Брутният външен дълг в края на юли възлиза на 10153,9 млн. долара, съобщи пресцентърът на Българска народна банка. Намалението спрямо края на 1999 г. е с 0,3 на сто. Дългосрочните външни задължения на страната представляват 93,8 на сто от дълга, останалите 6,2 на сто са краткосрочни. Публичният дълг на страната е в размер на 9173,3 млн. долара, намалението от началото на годината е с 2,4 на сто. Външните задължения на частния сектор възлизат на 980.6 млн. долара. Дългът на правителството възлиза на 8261,6 млн. долара, с 2,2 на сто по-малко, отколкото в края на декември 1999 г. Гарантираният от държавата дълг нараства с 4,4 на сто за седемте месеца и в края на юли възлиза на 607,3 млн. долара. Между януари - юли 2000 г. са платени 273,8 млн. долара главници и 403,5 млн. долара лихви за обслужването на брутния външен дълг. 633,7 млн. долара са плащанията по обслужването на публичния дълг, а 43,6 млн. долара - по дълга на частния сектор. През първите седем месеца на тази година са получени нови кредити и депозити в размер на 450,4 млн. долара, с 15,5 на сто по-малко, отколкото през същия период на 1999 г. Получените от правителството кредити са за 153,1 млн. долара. Това е стойността на поредните два транша от тригодишното споразумение с МВФ и заемът EPSAL от Световната банка. В сравнение със същия период на 1999 г. правителството е получило с 22,8 на сто по-малко кредити. В края на юли брутният външен дълг представлява 78,7 на сто от брутния вътрешен продукт при 82,1 на сто в началото на годината.
Източник: БТА (13.09.2000)

Инфлацията за т. г. ще бъде между 7 и 8%, а договорените през лятото параметри с Мисията на МВФ ще влязат в сила. С тези новини приключи срещата на финансовия министър Муравей Радев с екипа на Юха Каконен. Финансовият министър поясни, че по-нататъшни корекции в прогнозите за инфлацията зависят от това, как ще се движи цената на петрола и курса на долара. Прогнозираният дефицит по текущата сметка продължава да се уточнява на техническо равнище. Търгът за Биохим да бъде обявен до края на този месец е критерий по тригодишното споразумението, обяви Юха Каконен. Той допълни, че очакванията са до края на първото тримесечие на следващата година да бъде подписан договорът за продажбата на банката. Каконен обясни още, че банката трябва да бъде рекапитализирана до изисквания от БНБ минимум. Според шефа на мисията на фонда отлагането на сделките за БТК и Биохим не създават проблеми за бюджета, тъй като финансирането на текущата сметка за т. г. е осигурено. Муравей Радев допълни, че от финансова гледна точка средствата от продажбата им не са толкова необходими за страната през тази година, но за следващата година ще бъдат много ценни
Източник: Пари (15.09.2000)

Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за първите седем месеца на годината е -463.4 милиона долара, съобщиха от БНБ. Той е намалял с 44.8 милиона долара в сравнение със същия период на 1999 г., кoгато текущата сметка е била в размер на -508.2 милиона долара. Tърговското салдо за юли е отрицателно в размер на -109.2 милиона долара, а за седемте месеца на 2000 г. то е -658.3 милиона долара. През юли износът възлиза на 390.6 милиона долара, а вносът на 499,9 милиона долара. За целия период износът е в размер на 2669.1 млн. долара, а вносът е за 3327.3 милиона долара. За седемте месеца на 2000 г. нетните постъпления от текущи трансфери са 171.6 млн. долара, което е с 10.6 млн. долара повече от същия период на 1999 г.. Балансът на капиталовата сметка е положителен с 25 милиона долара. Балансът на финансовата сметка също е положителен, но спрямо същия период на миналата година се влошава със 71.5 милиона долара. В края на юли той е 146.6 милиона долара. Директните инвестиции в страната за периода са 348.5 млн. долара и са с 40.9 млн. долара повече спрямо 1999 г. Само за юли инвестициите са 101.3 млн. долара. Задълженията на страната нарастват с 224.4 млн.щ.д. Общият баланс за седемте месеца на 2000 г. е отрицателен, в размер на -178.4 млн. долара, като само за юли той е -126.9 млн. долара. За периода валутните резерви на БНБ намаляват с 98.5 млн. долара. През седемте месеца на 2000 г. задълженията на страната към Международния валутен фонд се увеличават нетно с 66.4 млн. долара.
Източник: БТА (26.09.2000)

Основният лихвен процент ще се повиши до 4.01% годишно от 27 септември спрямо 3.93% в момента във връзка с нарасналата доходност на тримесечните сконтови съкровищни бонове.
Източник: Пари (26.09.2000)

Министерство на финансите и Българска народна банка удължиха до края на годината срока на първичните дилъри БРИБанк и ДСК, който изтича в края на септември тази година. Решението бе взето на заседание на Комисията за избор на първични дилъри на държавни ценни книжа в четвъртък, 21 септември 2000 година. Комисията се състои от представители на МФ, БНБ и Държавната комисия по ценните книжа.
Източник: Правителствен бюлетин (27.09.2000)

Подуправителката на БНБ Емилия Миланова подписа в петък разрешение 98% от акциите на Булбанк да бъдат прехвърлени на италиано-немския консорциум Уникредито/Алианц. Разрешението се дава на основание Закона за банките и Закона за административното производство, съобщиха от пресцентъра на централната банка. Вече няма пречки сделката да се приключи и акциите на най-голямата българска финансово-кредитна институция да бъде прехвърлени на купувача. Очаква се днес или най-късно утре да бъдат преведени и останалите 345 млн. EUR. За да стане това, БКК трябва да посочи банкова сметка, по която да бъдат преведени парите на консорциума. След това акциите ще бъдат джиросани и купувачът ще бъде вписан в книгата на акционерите на Булбанк. Това вероятно ще стане преди общото събрание. То предвижда да се промени управлението на банката и да се премине към двустепенна форма с надзорен и управителен съвет.
Източник: Пари (02.10.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 3,97 на сто от сряда, 4 октомври, съобщи Българска народна банка. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни цени книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Намалението на основната лихва спрямо сега действащата е с 0,04 на сто.
Източник: Пари (03.10.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" на БНБ се увеличава с 30,4 млн. лева през миналата седмица до 6602,828 млн. лева, показват данни от баланса на управлението към 29 септември, разпространен от БНБ. В активите с 203,2 млн. лева се увеличават чуждестранните ценни книги. Стойността им към края на миналата седмица е 3654,903 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението намалява със 180,6 млн. лева до 2242,9 млн. лева. В пасивите депозитът на правителството нараства със 75,9 млн. лева до 2939,350 млн. лева. Парите в обръщение намаляват с 49,7 млн. лева до 2223,063 млн. лева.
Източник: БТА (03.10.2000)

Чуждестранната валута на управление "Емисионно" през миналата седмица е намаляла със 127 млн. лева до 2115,9 млн. лева. Това показват данни от баланса на управлението към 6 октомври, разпространени днес от Българска народна банка. Търгуемите чуждестранни ценни книжа на управлението са се увеличили със 151,6 млн. лева до 3806,539 млн. лева. Депозитът на правителството намалява с 83,03 млн. лева до 2856,319 млн. лева. Балансовото число на управлението възлиза в края на миналата седмица на 6629,109 млн. лева, увеличението е с 26,3 млн. лева.
Източник: БТА (10.10.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 4,01 на сто от сряда, 11 октомври.Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите, съобщи БНБ. Увеличението на основния лихвен процент спрямо сега действащия е с 0,04 на сто. Новата стойност ще бъде валидна до 17 октомври включително.
Източник: БТА (10.10.2000)

Ипотечните облигации са ценни книги, които се издават от банките на основата на портфейлите им от кредити, обезпечени с една или повече първи поред ипотеки в полза на банките върху недвижими имоти. Това гласи обнародваният Закон за ипотечните облигации, с който се уреждат условията и редът за издаване и изплащане на ипотечни облигации. Недвижимите имоти трябва да са застраховани срещу погиване и могат да бъдат жилища, дори отдадени под наем, вили, търговски и административни помещения, хотели, ресторанти, промишлени и складови помещения. Ипотечните облигации са покрити ипотечни кредити на банката издател. Заместващо покритие са парични суми в брой или по сметка в БНБ, вземания срещу правителството, БНБ, международни финансови институции, злато. Ипотечната оценка на недвижимия имот е паричната сума, за която той може да бъде продаден.
Източник: Пари (11.10.2000)

Брутният външен дълг на страната в края на август 2000 г. възлиза на 10 071.1 млн. долара, като е намалял със 108.5 млн. долара или с 1.1 на сто в сравнение с края на 1999 г., когато е бил 10 179.6 млн. долара. Това сочат данните на Българската народна банка /БНБ/. Дългосрочните външни задължения на страната са 9 478.2 млн. долара, а краткосрочните - 592.9 млн. долара. Извършените през периода плащания по обслужването на брутния външен дълг са 763.9 млн. долара, от които 329.3 млн. долара са главници, а 434.6 млн. долара - лихви. В сравнение със същия период на 1999 г., плащанията са с 38.8 млн. долара повече. В края на август 2000 г. външните задължения на частния сектор са 941.1 млн. долара, като от тях 473.2 млн. долара са дългосрочни, а 467.9 млн. долара - краткосрочни. В края на август дългът на частните търговски банки е 194.5 млн. долара, като нараства спрямо края на 1999 г. с 54 млн. долара, главно поради нарастване на депозитите на нерезиденти - с 41.7 млн. долара. Дългосрочните заеми в края на август са 61.4 млн. долара и нарастват с 12.3 млн. долара спрямо края на декември 1999 г. Привлеченият дългосрочен ресурс е предимно по кредитни линии за финансиране на предприятия от реалния сектор.
Източник: БТА (13.10.2000)

Месец юли 1. мажоритарен пакет дялове, представляващ 80 % от регистрирания капитал на "Автоматизирани технологии" - ООД, Русе, чрез преговори с потенциални купувачи при цена 25 220 лв. на Марко Иванов, управител; 2. незавършено строителство, обособена част от "Електроника" - ЕАД, София, чрез преговори с потенциални купувачи при цена 189 000 лв. на "БНБ - ЦУ", София.
Източник: Държавен вестник (13.10.2000)

БНБ, а не една или няколко търговски банки, ще управлява парите, които се получиха от продажбата на 98% от Булбанк, съобщи представител на централната банка.Средствата от сделката за Булбанк са в БНБ и ще останат в БНБ, каза източникът, без да съобщи подробности. Според него с това са създадени възможно най-големи гаранции за стратегическия за страната приход от най-голямата засега приватизационна сделка. БНП-Дрезднербанк е превела вече парите. Първоначалната идея на БКК беше да разпредели парите по сметки в търговски банки, каквато беше досегашната практика при управлението на приходите от банкова приватизация. Средствата попадаха предимно в дъщерни или клонове на чужди банки у нас, които веднага ги изнасяха по сметки в чужбина, с което реализираха висока доходност.
Източник: Стандарт (16.10.2000)

Шефовете на обявената в несъстоятелност МИНЕРАЛБАНК ще бъдат изправени пред съда, за да дават обяснения по заемите, отпускани на "Евроенерджи холдинг". На 9 октомври 2000 г. прокуратурата внесе в съда делото за въпросните кредити. На подсъдимата скамейка ще седне и видният финансист и управляващ съдружник на "Хърсев и Ко" Емил Хърсев. Специално той ще трябва да осветли магистратите по сложните финансови схеми, в които са навързани управляваното от него дружество, "Евроенерджи холдинг", австрийската "Централ Вексел унд Кредит Банк", българската МИНЕРАЛБАНК и плевенската рафинерия, която от една година носи името "Нова Плама". Запознати с пълната документация по операциите на Емил Хърсев твърдят, че той е принесъл плевенската рафинерия в жертва пред олтара на австрийската "Централ Вексел унд Кредит Банк", която пък от близо година е в процедура по ликвидация. С това си свещенодействие видният ни финансист е изпросил от австрийците опрощаване на дълговите грехове на своите клиенти "Евроенерджи холдинг" - бивш собственик на рафинерията, и на "Сауд Ал Джабер Лимитед" (фирма, базирана в офшорния американски щат Делауер), която е и акционер в "Евроенерджи холдинг". По неофициална информация досега Емил Хърсев е отървал двете споменати фирми от плащането на 12 млн. щ. долара дългове към австрийската банка. Освен това по специфична финансова схема той е успял да прехвърли вземания на "Хърсев и Ко" от "Евроенерджи холдинг" за около 1.29 млн. щ. долара на австрийската "Централ Вексел". Срещу това банката в ликвидация се е ангажирала да му плаща определена сума, а той да събере вземанията й от "Нова Плама". При такава доволно сложна схема (дори за финансистите) не е чудно защо бившият подуправител на БНБ атакува от близо година с небивала ярост плевенската рафинерия. Още в началото на 2000 г. той влезе в ожесточен сблъсък с нейния нов собственик "Плама консорциум". Последното изпълнение в този напрегнат трилър се разигра в средата на септември, когато съдия-изпълнителят Ивайло Ценкулов се опита да влезе на територията на рафинерията, за да съдейства на Хърсев да освободи от "Нова Плама" 15 хил. т петролни продукти, които да бъдат продадени, въпреки че прокуратурата бе забранила това. Именно заради тези свои действия на 2 октомври Ценкулов бе отстранен от длъжността съдия-изпълнител по случая "Нова Плама", а на негово място бе назначена Маргарита Александрова. Сегашният конфликт в "Нова Плама" е само върхът на айсберга в основата на който са "Евроенерджи холдинг", "Хърсев и Ко" и "Централ Вексел Банк". Бизнесотношенията между тях датират от 1992 г., когато австрийската банка отпуска заем от 5 млн. щ. долара на базираната в щата Делауер фирма "Сауд Ал Джабер Лимитед". През същата 1992 г. последното дружество заедно с "Джи Би Ем Холдинг" и с офшорните фирми "Ги Ги енд Ти" и "Мълуей Инвестмънт Лимитед" създава "Евроенерджи холдинг". Четири години след възникването на "Евроенерджи холдинг", през септември 1996 г., правителството на Жан Виденов му продаде плевенската рафинерия, а шефовете му Васил Генчев, Атанас Коларов и Иван Михайлов, първоначално горди от сделката, впоследствие добиха скандална слава в бизнессредите у нас и в чужбина. При приватизацията на "Плама" се говореше, че единият от собствениците й - Атанас Коларов, е женен за арабска принцеса, носеща популярната фамилия Сауд Ал Джабер, с което трябваше да се обясни на простосмъртните произходът на парите на "Евроенерджи холдинг". Заливът, петролът, принцесата - каква по-добра легенда за бизнесмени, чиято фирма от 1992 до 1998 г. се опитва да се легитимира като един от лидерите на петролния пазар у нас. Но за "Сауд Ал Джабер Лимитед" и "Евроенерджи холдинг" доларите не идват от Персийския залив, а от австрийската "Централ Вексел Банк", която пък е собственост на Унгарската централна банка (аналог на БНБ). През австрийската "Централ Вексел Банк" са минали доста пари "от" и "за" комунистическите режими на страните от бившия СИВ. Това обяснява защо след разпадането на соцлагера "Централ Вексел" обслужва операции на новоизлюпилите се големи частни структури в тези държави (дефинирани от обществото като "червените пари"). На 4 март 1992 г. базираната в Австрия банка отпуска заем на "Сауд Ал Джабер Лимитед" от 5 млн. щ. долара. А месец по-късно увеличава размера му на 7 млн. щ. долара. Твърди се, че Атанас Коларов, Васил Генчев, Александър Найденов и Иван Михайлов лично са гарантирали заема. Много интересно е какво са заложили въпросните граждани? Кредитът от "Централ Вексел Банк" е бил гарантиран и от една от най-могъщите кредитни институции в България по онова време - МИНЕРАЛБАНК. Важната връзка в случая е, че тогава Хърсев е подуправител на БНБ и член на съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК. Емил Хърсев излиза на бизнессцената още през 1990 година. След това е избран за подуправител на БНБ, но дори когато я напуска, запазва огромното си влияние в банковите среди и остава в съвета на директорите на МИНЕРАЛБАНК. А създаденото от него дружество "Хърсев и Ко" бързо се превръща в един от най-големите финансови консултанти в страната. Факт е, че около Хърсев винаги кръжат големите пари. А "Евроенерджи холдинг" определено е имала нужда от него. Така интересите им се преплитат. И няма да е чудно, ако именно той е автор на идеята за съвместните действия на "Евроенерджи" - "Централ Вексел Банк" - "Плама", свързани с огромни парични обороти. Така логично се стига до 27 май 1994 г., когато МИНЕРАЛБАНК сключва с "Евроенерджи Ойл" специално споразумение за финансиране, гарант по което е "Хърсев и Ко". Според него "Евроенерджи Ойл" (фирма в структурата на холдинга) трябва да учреди ипотеки и залози на свое имущество, да прехвърли свои вземания (между които и тези от плевенската рафинерия за 400 млн. стари лева) в полза на "Хърсев и Ко", който става техен държател и издава гаранции в полза на МИНЕРАЛБАНК. "Евроенерджи холдинг" декларира пред нея, че се е споразумял с австрийската "Централ Вексел Банк" тя да освободи гаранция на стойност 5 млн. щ. долара, с която българската кредитна институция още през 1992 г. е обезпечила дълга на "Сауд Ал Джабер Лимитед" към австрийската банка. На 23 август 1995 г. "Централ Вексел Банк" и "Евроенерджи Холдинг" се договарят холдингът да встъпи в дълга на "Сауд Ал Джабер Лимитед" към австрийската банка. По посочения договор страна е и "Хърсев и Ко" в качеството му на агент, който ще управлява дълга. Освен това с договора "Евроенерджи холдинг" поема задължение да заложи пред австрийската банка три броя записи на заповед, издадени от "Плама" в полза на "Евроенерджи Ойл" ЕООД. Уговорено е те да се джиросат на "Хърсев и Ко", който поема задължението да събере сумите по тях от "Плама". Така "Евроенерджи холдинг", освен на МИНЕРАЛБАНК става длъжник и на "Хърсев и Ко", и на "Централ Вексел Банк". Холдингът се оплита във финансова паяжина която все повече го задушава. Той започва да води дела срещу плевенската рафинерия, като предявява срещу нея искове за над 48 млрд. стари лева. През 1996 г. икономическата криза в България допълнително утежнява положението както на холдинга, така и на "Плама". Техният основен кредитор МИНЕРАЛБАНК е затворен на 17 май 1996 г. и дълговете на двете дружества стават незабавно изискуеми. "Евроенерджи" се опитва да намери разрешение на проблема и купува "Плама" през септември същата година. Агонията на холдинга и на рафинерията продължава през цялата 1997 и началото на 1998 г., но през този период "Евроенерджи" успява да спечели делото по иска срещу вече собственото си дружество "Плама" за 48 млрд. стари лева. От тях около 25 млрд. стари лева холдингът записва като увеличение на капитала на "Плама". Другите 23 млрд. стари лева остават като вземане на холдинга от собствената му рафинерия. Това обаче не подобрява финансовото състояние на двете дружества. Неплатежоспособността на "Евроенерджи" изнервя дори и "Централ Вексел Банк", която на 9 юни 1998 г. предявява частичен иск за 6 млн. австрийски шилинга срещу шефовете на холдинга Атанас Коларов, Васил Генчев и Иван Михайлов. Австрийците и представителят им у нас "Хърсев и Ко" са наясно, че трудно ще си съберат парите от "Евроенерджи". Затова "Централ Вексел Банк" се прицелва в рафинерията - идеята е да замени вземанията си от "Евроенерджи холдинг" с вземания от "Плама". Възможност за осъществяването на такава сделка се открива в средата на 1998 г., когато интерес към покупката на рафинерията проявяват група инвеститори от "Андре и Сие" и "Нордуиджънт Ойл", представлявани у нас от Бони Бонев. Емил Хърсев активно подкрепя кандидат-купувачите и им обещава финансиране от "Централ Вексел Банк", ако те станат собственици на рафинерията. На 18 септември 1998 г. "Плама консорциум" купува от "Евроенерджи холдинг" акциите на рафинерията. Холдингът се съгласява да не си търси от рафинерията вземането за 23 млрд. стари лева, но постъпва доста йезуитски, като през 1999 г. го прехвърля на фалиралата МИНЕРАЛБАНК. Срещу това синдиците на банката се отказват от вземанията й от "Евроенерджи" и от дъщерните му фирми. Така схемата се затваря - "Евроенерджи" се спасява от дълговете си към МИНЕРАЛБАНК, които се струпват на гърба на плевенската рафинерия. По подобна схема се процедира и със задълженията на холдинга към австрийската банка Тя оттегля всички свои претенции към "Евроенерджи холдинг" и "Сауд Ал Джабер Лимитед", след като "Плама консорциум" става собственик на плевенската рафинерия. "Централ Вексел Банк" отпуска на "Плама консорциум" и на дъщерната му фирма "Рексойл", която е доставчик на петрол за рафинерията, едногодишен заем от 8 млн. щ. долара. Заемът е обезпечен с особен залог на предприятието "Рексойл" като цяло и на петролните продукти, които са негова собственост. Договорът е придружен със споразумение, според което "Плама консорциум" и дъщерните му дружества се задължават да плащат допълнителна премия на своя кредитор за всеки преработен метричен тон суров петрол. Точно заради тази клауза в договора австрийската банка освобождава "Евроенерджи холдинг" от задълженията му към нея. С допълнителната премия "Централ Вексел" е планирала да покрие загубените пари, които не е успяла да си събере от холдинга. По същото време, когато сключва договора за кредит с "Плама консорциум", австрийската банка сключва договор и с "Хърсев и Ко". С него Хърсев й прехвърля всичките си вземания от "Евроенерджи холдинг", чиято номинална стойност е 1.29 млн. щ. долара. Австрийците пък се задължават да му платят тази сума на етапи, като заделят за целта една седма част от постъпленията от допълнителната премия, договорена с "Плама консорциум". Така "Централ Вексел Банк" и "Хърсев и Ко" осъществяват крайната си цел - заменят несигурния длъжник "Евроенерджи холдинг" с далеч по-надеждните "Плама консорциум" и "Рексойл". Междувременно обаче дълговете им станаха незабавно изискуеми, след като преди година "Централ Вексел" бе обявена в ликвидация. Тя назначи за свой управител в "Рексойл" Емил Хърсев и го задължи незабавно да осребри вземанията й от плевенската рафинерия. Разривът между Хърсев и новите собственици на "Плама" бе последван от серия съдебни сценки. Жертва на тези отношения станаха и синдиците на МИНЕРАЛБАНК, които станаха клиенти на следствените органи.
Източник: Банкеръ (16.10.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 4,13 на сто между 18 и 24 октомври. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на аукциона на Министерството на финансите, съобщи БНБ. Увеличението на основната лихва спрямо сега действащата е с 0,12 на сто.
Източник: БТА (17.10.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" се увеличи с 639,5 млн. лева през миналата седмица до 7268,649 млн. лева. Това се вижда от седмичния баланс на управлението към 13 октомври, разпространен днес от Българска народна банка. Част от увеличението на международните валутни активи на БНБ се дължи на постъпилата сума от 345 млн. евро (674.8 млн. лв.) от приватизацията на Булбанк, София по сметка на Банковата консолидационна компания в БНБ, уточнява пресцентърът на централната банка. Средствата са включени в позиция "Сметки на други депозанти" в пасива на баланса на управление "Емисионно". В активите с 590,4 млн. лева нарастват търгуемите чуждестранни ценни книжа до 4396,916 млн. лева. Наличната валута на управлението се увеличава с 44,6 млн. лева до 2160,498 млн. лева.
Източник: БТА (17.10.2000)

Основният лихвен процент скача от 4.13 на 4.42 на сто от 24 октомври, което е най-високата му стойност от началото на годината, сочат резултатите от първичен аукцион за продажба на тримесечни ДЦК.
Източник: БТА (24.10.2000)

На 178.2 млн. щ. долара се изчислява дефицитът по платежния баланс в края на първите 8 месеца на т. г., показват данните на централната банка. За същия период на м. г. платежният баланс е бил на червено със 192.3 млн. щ. долара. Дефицитът по текущата сметка е намалял със 17% спрямо първото осеммесечие на 1999 г. Дефицитът по търговския баланс обаче е нараснал заради рекордно високите цени на горивата. Все пак тяхното влияние върху текущата сметка донякъде е компенсирано от излишъка по баланса на услугите, който идва от по-високите приходи от туризъм и транспортни услуги. Приходите от туризъм са нараснали с 18.5% спрямо същия период на м. г., а излишъкът по баланса на туризма е с 35.7% по-висок. Портфейлните инвестиции на български граждани в чужбина са нараснали със 105.9 млн. USD за осеммесечието, докато година по-рано ръстът им е бил 186.8 млн. USD. Рязък скок бележат инвестициите на местни активи в чужбина. За първите 8 месеца на т. г. те са нараснали с 349.4 млн. USD, а за същия период на 1999 г. са регистрирали понижение от 23.2 млн. USD.
Източник: Пари (30.10.2000)

Оценката на активите на Минералбанк ще надхвърли 18 млн. лева, съобщи синдикът на затворения трезор Станислав Лютов. Първоначално банката беше оценена от специализираната фирма “СЛ компания” малко над 15 млн. лева, но синдикът поиска допълнения и уточнения по някои от позициите на оценката. Според г-н Лютов окончателната оценка ще бъде готова до една-две седмици, след което договорът за продажба с "Росексимбанк" ще бъде внесен за одобрение в БНБ и съда.
Източник: Капитал (30.10.2000)

УС на БНБ ще гледа до средата на ноември нова концепция за електронна система за брутен сетълмент в реално време, съобщиха от агенция Балкан, цитирайки БНБ. Сега у нас повечето безналични плащания се осъществяват чрез Националната система за сетълмент БИСЕРА, която оперира от 1992 г. Тя обаче не отговаря напълно на международните стандарти. Затова се наложи да бъде внедрен нов проект. Това трябваше да бъде проектът БИСЕРА 4. В момента обаче експерти от БНБ подготвят нова концепция за проекта. Промените на проекта ще бъдат предложени за обсъждане и одобрение на УС на БНБ, който ще заседава в средата на този месец.
Източник: Пари (02.11.2000)

С 58.3 млн.лв. се е увеличило през седмицата между 20 и 27 октомври паричното предлагане, измервано с агрегата М2, сочат предварителните данни на БНБ. Към 27 октомври агрегатът възлиза на 8.902 млрд. лв. Най-силен ръст в неговата структура бележат валутните депозити на граждани /1.68%/ и фирми /3.79%/. Но като се имат предвид движенията на валутния пазар, това увеличение най-вероятно се дължи на поскъпването на долара спрямо лева, което увеличава левовата равностойност на депозитите.
Източник: Пари (07.11.2000)

Основният лихвен процент ще остане непроменен между 8 и 14 ноември в размер на 4,46 на сто втора седмица. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Предишната стойност на основната лихва, която важеше до 31октомври, беше 4,42 на сто.
Източник: БТА (08.11.2000)

Банка Биохим АД регистрира загуба от 7,3 млн. лева за деветте месеца на годината, съобщи Ройтерс. За същия период на миналата година трезорът е бил на печалба с 2 млн. лв. За първата половина на 2000 г. банката е отчела чиста печалба от 2,8 млн., съобщава агенцията. Според отчетите на трезора за миналата година положителният финансов резултат е 4,3 млн. лв. Загубата се дължи на провизиране на средства от печалбата, съобщава агенцията, позовавайки се на източник от Централната банка. Преди два дни за оглед в банката влезе един от потенциалните купувачи на Биохим - Банк Аустриа.
Източник: Стандарт (09.11.2000)

С 36.495 млн. лв. са се увеличили през октомври задълженията на Банково управление, показват данните на централната банка. Към края на миналия месец балансовото му число съставлява 5.852 млрд. лв. /приблизително 2.58 млрд. USD/. Размерът на заемите, получени от МВФ, се е понижил с 50.433 млн. лв. до 2.884 млрд. лв. В същото време пък с 46.402 млн. лв. са нараснали задълженията ни към останалите финансови институции и те възлизат на 1.806 млрд. лв. Вземанията от правителството са в размер на 2.648 млрд. лв., което е с 48.126 млн. лв. по-малко, отколкото в края на септември.
Източник: Пари (09.11.2000)

KPMG е избран за международен одитор на Българска народна банка за 2000, 2001 и 2002 година, съобщи пресцентърът на централната банка. Управителният съвет на банка е направил своя избор след публичен търг.
Източник: БТА (10.11.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 4,5 на сто между 15 и 21 ноември, съобщи БНБ. Той е определен според средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Увеличението на основната лихва спрямо сега действащата е с 0,04 на сто. В аукциона са участвали 17 финансови институции, първични дилъри.
Източник: БТА (13.11.2000)

"Токуда Кредит Експресбанк" от година и половина се е вплела в жестока съдебна битка с един от своите акционери - лизинговата компания "Лейди ВСМ". Доминираната от Славка Иванова и Чавдар Държиков компания води няколко дела срещу банката, като последното от тях е срещу решенията на общото й събрание от 7 юли 2000 година. На него акционерите на кредитната институция гласуваха да увеличат капитала й от 15 млн. на 20 млн. лева. Но "Лейди ВСМ" атакува решението пред Софийския градски съд и съдия Ваньона Запрянова спря вписването на решението във фирменото дело на банката. Така компанията на Славка Иванова успя да блокира за няколко месеца вдигането на капитала, нещо от което банката имаше остра необходимост. Японският акционер на банката - "Интернешънъл Хоспитъл Сървисиз", който притежава 53.34% от капитала й, преведе 2.6 млн. лв. за увеличението му, но ЗПАД БУЛСТРАД - собственик на 33.34% от акциите на кредитната институция, се въздържа да направи своята вноска. При създалата се ситуация изпълнителният директор на застрахователната компания Румен Янчев прецени, че наливането на допълнителни средства в банката е свързано със значителен риск. Ръководството й пък бе принудено да обмисля различни варианти за действие, включително да оформи направената от "Интернешънъл Хоспитъл Сървисиз" вноска като подчинен срочен дълг. На 6 ноември 2000 г. стана известно, че интервенцията на "Лейди ВСМ" е парирана още на първа съдебна инстанция, защото съдия Запрянова е отхвърлила жалбата на лизинговата компания срещу решенията на общото събрание на банката и дори е постановила "Лейди ВСМ" да плати всички разходи по делото. Контролираната от Славка Иванова и Чавдар Държиков компания обаче получи правото да обжалва решението пред Софийския апелативен съд и по всяка вероятност ще се възползва от него. "В момента преоценъчният резерв на "Токуда Кредит Експресбанк" е 3.74 млн. лв. и като го съберем с първичния капитал, ще излезе, че капиталовата й база е над 10.5 млн. лева", съобщи прокуристът на банката Пламен Петров. Изпълнителният директор Венцислав Велев пък поясни, че кредитната институция е започнала да погасява дължимия корпоративно-подоходен данък от 1.128 млн. лв. към Министерството на финансите. "До момента сме превели 619 хил. лв. и в най-скоро време ще платим и останалата сума", заяви той. По-интересно обаче е как една кредитна институция, която през миналата година е имала загуба от 1.9 млн. лв., се оказа в положението да плаща корпоративно-подоходен данък, чийто размер надхвърля този, който са платили повечето български банки. Причината е, че класифицираните като "загуба" вземания на "Токуда Кредит Експресбанк" са над 10% от кредитния й портфейл и затова всички начислени провизии - за 5.26 млн. лв., не се признават за разходи. Така банката изпада в ситуацията да плаща данък "загуба". Заслугата за това е на предишното ръководство на банката до 1999 г., начело на което бе Славка Иванова. "Токуда Кредит Експресбанк" бе принудена да задели около 1.56 млн. щ. долара провизии по сделките, сключени между бившия й изпълнителен директор Славка Иванова и собственик на "Лейди ВСМ" и японската фирма "Токушукай Медикъл Корпорейшън". Тези сделки са в основата на конфликта между лизинговата компания и "Токуда Кредит Експресбанк", за който в. "БАНКЕРЪ" писа в бр. 43/28.10.-3.11.2000 г. Около 800 хил. щ. долара са провизиите, заделени по два записа на заповед, които са издадени от пазарджишката фирма "Винпром - инвест" в полза на "Лейди ВСМ". През октомври 1997 г. лизинговата компания на Славка Иванова продава на управляваната от нея банка единия запис на заповед, като получава за него 350 хил. щ. долара. Втората ценна книга, издадена от "Винпром-инвест", "Лейди ВСМ" прехвърля на банката и срещу нея получава запис на заповед, издаден от платежоспособната компания "Български морски флот". Ценните книги, които лизинговата компания продава на кредитната институция, не носят никакъв доход на банката и затова са провизирани на 100 процента. Това е само една микроскопична част от историята на конфликта между "Български морски флот", "Лейди ВСМ" и банката, на която е посветено дело N170 от 2000 г., водено от Специализираната следствена служба. Над 452 хил. лв. провизии са начислени и по заемите, които управляваната от Славка Иванова кредитна институция е предоставила през 1998 г. на фирма "Бургос Ко" ООД. Още около 60.9 хил. лв. са провизиите по вземане на банката от "Технолинг" ЕООД. През март 1997 г. тя е сключила договор с дружеството, което се ангажирало да достави строителни материали за "Банков офис Люлин". "Технолинг" изпълнява поръчката, но осигурените от него материали са използвани за строителството на сграда в имот в квартал Симеоново. Въпросният парцел по това време е бил собственост на "Лейди ВСМ", а сега, според документите в банката, е притежание на частни лица. Във финансовите среди се говори, че всъщност имотът е собственост на Чавдар Държиков - близък приятел и бизнеспартньор на Славка Иванова. Изцяло е провизиран и преводът от 300 000 австрийски шилинга, направен от "Токуда Кредит Експресбанк" през септември 1997 г. в полза на виенската фирма "Булстиа". Основанието за него е "плащане по договор", но странно защо такъв не е открит в архивите на кредитната институция. Извършената проверка в банката е установила, че това плащане не покрива нейно задължение към "Булстиа", а самата фирма е собственост на Юлиян Иванов - син на Славка Иванова. Прокуратурата е уведомена за всички тези случаи още през 1999 г. от изпълнителните директори на банката Венцислав Велев и Боян Петров, който в момента е служител на държавната Агенция за събиране на вземанията. Но реакция няма. А без помощта на правоохранителните органи "Токуда Кредит Експресбанк" трудно ще си събере въпросните вземания. Същевременно кредитната институция плаща на държавата данък "загуба", който е плод именно на странните операции, извършвани от бившата й шефка Славка Иванова. Сега Иванова е един от основните акционери на лизинговата компания "Лейди ВСМ", която пък притежава около 10% от акциите на "Токуда Кредит Експресбанк". Това обяснява защо един от най-големите застрахователи у нас БУЛСТРАД реши миналата седмица да продаде своя дял в банката и го предложи по устав първо на другите й акционери. Не е изключено "Лейди ВСМ" да поиска да купи акциите на застрахователната компания и може да направи това, ако, разбира се, няма неплатени данъчни задължения и след като получи разрешение от БНБ.
Източник: Банкеръ (13.11.2000)

Чуждестранните ценни книжа в активите на управление "Емисионно" намаляват през миналата седмица с 37 млн. лева до 4586 млн. лева, съобщи, Българска народна банка. Това показват данни от седмичния баланс на управлението към 10 ноември. Наличната чуждестранна валута в активите на управлението се увеличава през миналата седмица с 30,2 млн. лева до 1859,5 млн. лева. В пасивите с 63,6 млн. лева до 2212,7 млн. лева нарастват банкнотите и монетите в обръщение. Намалението в сметките на търговските банки е с 51 млн. лева до 578,4 млн. лева. Спадът на правителствените депозити е с 21,3 млн. лева до 2778,7 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" възлиза на 913,4 млн. лева към 10 ноември, с 1,1 млн. лева по-малко, отколкото в края на предишната седмица. Балансовото число на управлението възлиза на 7161,5 млн. лева, намалението е с 9,3 млн. лева.
Източник: БТА (14.11.2000)

Около 20 млн. лв. ще плати "Росексимбанк", ако иска да купи фалиралата Минералбанк. Окончателната оценка на активите на затворената централа вече е ясна - 19 213 хил. лв. Тя обаче е към 30 юни 2000 г. и ще се вдигне заради актуализация към датата на подписване на договора. Първоначалната оценка на банката бе 15,4 млн. лева. "Без актуализация сделка няма да има, за да няма и гафове като при продажбата на ПЧБ. Там 10 млн. лв. погашения дойдоха впоследствие", коментираха банкери. Близки до синдика на Минералбанк Станислав Лютов са убедени, че той няма да допусне продажба под цената на активите. Това е сумата, която кредиторите на банката биха получили, ако тя се ликвидира по обичайната процедура. За да не бъдат ощетени, сделката трябва да е поне с 1 лв. над оценката. Нужно е също така БНБ и съдът да разрешат покупката. Очаква се тези дни синдикът Лютов да внесе документите в двете институции.
Източник: 24 часа (15.11.2000)

2600 дебитни карти е издала търговска банка България инвест АД от началото на тази дейност досега, съобщи Страхил Видинов, изпълнителен директор и член на съвета на директорите на банката. От тях 250 са картите издадени на служители на банката, уxточни той. През април 2000 г. България инвест АД получи лиценз от БНБ за издаване на дебитни карти, и е една от последните банки, станали член на БОРИКА. През декември т.г. се очаква съветът на директорите на "Юропей интернешънъл" да одобри банката за свой член, след което тя ще започне и издаването на международни дебитни карти "Сирус/Маестро". Очаква се това да стане през първото тримесечие на 2001 г., каза Видинов. Девет частни фирми с персонал от 100 до 600 души са сключили договор с банката за превод на заплатите на служителите им през дебитните карти на България инвест АД, съобщи Страхил Видинов.
Източник: БТА (16.11.2000)

Депозитът на правителството се е увеличил със 130,1 млн. лева в баланса на управление "Емисионно" на БНБ за миналата седмица, съобщи БНБ. Стойността му към 17 ноември е 2908,8 млн. лева. Депозитите на банките спадат с 47 млн. лева до 531,4 млн. лева. В активите със 105,3 млн. лева до 1964,8 млн. лева се увеличава наличната чуждестранна валута на управлението. Депозитът на управление "Банково" възлиза на 915,6 млн. лева, с 2,2 млн. лева повече, отколкото през предишната седмица. Балансовото число на управлението се увеличава с 97,4 млн. лева до 7258,8 млн. лева.
Източник: БТА (21.11.2000)

4.71 на сто е основният лихвен процент, който влиза в сила от 22 ноември 2000 г. В момента стойността му е 4.50 на сто, което е сегашният рекорд за годината. Новото покачване е шестото от началото на октомври и според първични дилъри се дължи на високите лихвени равнища, достигнати на междубанковия паричен пазар.
Източник: Пари (21.11.2000)

Нито един от спряганите четирима кандидат-купувачи на дела на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ в ЦКБ не е представил писмено искане в БНБ за придобиване на дял над 10 на сто от банката, съобщиха от кабинета на Емилия Миланова, подуправител и ръководител на управление "Банков надзор" в БНБ. Четирима обаче, са заявили писмен интерес пред фонда, съобщи изпълнителният му директор Стоян Христов. Сред кандидатите са "Райфайзен централбанк Австрия", българската Първа инвестиционна банка, словашкият собственик на българската Евробанк - "Истрокапитал" и американска икономическа група, която засега не е решила дали ще участва самостоятелно или заедно с банка. По непотвърдена информация кандидат за дела на фонд "Земеделие" е и гръцката Търговска банка. До края на месеца се очаква решението на Министерския съвет за продажбата на дела на фонда. Стои въпросът кой ще продава акциите на фонда. Един от вариантите е това да стане чрез Банковата консолидационна компания /БКК/, другият - фондът да ги продава сам.
Източник: БТА (22.11.2000)

Брутният външен дълг в края на септември възлиза на 10 261.3 млн. долара, увеличението от началото на годината е с 57.0 млн. долара или 0.6 на сто, съобщи Българска народна банка. Дългосрочните външни задължения на страната представляват 92.9 на сто от дълга. В края на септември външните задължения на частния сектор възлизат на 1 040.1 млн. долара. Размерът на публичният дълг на страната е 9 221.2 млн. долара, намалението е с 1.9 на сто спрямо края на 1999 г. Дългът на правителството възлиза на 8 266.7 млн. долара. От началото на годината той намалява с 2.1 на сто. Държавногарантираният дълг нараства с 2.2 на сто до 594.6 млн. долара. За деветте месеца на годината по обслужването на брутния външен дълг са платени 421.1 млн. долара главници и 456.4 млн. долара лихви. От началото на годината до края на септември правителството е получило кредити за 323.9 млн. долара. Това са поредните три транша от тригодишното споразумение с МВФ на обща стойност 207.3 млн. долара, транш по заема FESAL, отпуснат от Японската експортно- импортна банка за 50.9 млн. долара, заемът от Европейския съюз на стойност 52.2 млн. долара, отпуснат в подкрепа на платежния баланс и заемът EPSAL от Световната банка - 13.5 млн. долара. В сравнение със същия период на 1999 г., правителството е получило с 6.7 на сто по-малко кредити, се казва в съобщението на БНБ. През деветте месеца на 2000 г. са получени държавногарантирани заеми в размер на 89.6 млн. долара, което е с 11.8 на сто по-малко, отколкото през същия период на миналата. Съотношението между брутния външен дълг и брутния вътрешен продукт се увеличава от 82,3 на сто през декември 1999 г. до 83,4 на сто през септември заради увеличаването на дълга. В сравнение с края на 1999 г. се влошава съотношението между краткосрочния дълг и валутния резерв на БНБ. От 18.4 на сто през декември 1999 г. то нараства на 24.5% на сто през септември 2000 г. Причината е както в номиналното намаление с 262,6 млн. долара на валутните резерви, които се отчитат в долари, така и в нарастването на краткосрочния дълг, уточнява БНБ.
Източник: Сега (24.11.2000)

С 52.8 млн.лв. се е понижил вътрешният дълг на страната през октомври, показват данните на финансовото министерство. Към края на месеца задълженията на правителството съставляват 4.670 млрд. лв. В сравнение с края на м. г. спадът на вътрешния дълг е в размер на 496.7 млн. лв. В месечния си отчет Министерството на финансите посочва, че намалението се дължи главно на спада на прекия дълг към централната банка и на по-малкия размер задължения по ДЦК, емитирани за покриване на депозитите във фалиралите банки. Въпреки отчетеното понижение прекият дълг на кабинета към БНБ все още заема 57% дял /2.648 млрд. лв. в номинално изражение/ от общата сума на задълженията. Прекият дълг представлява заемите, които БНБ отпуска на кабинета за покупка на специални права на тираж от Международния валутен фонд /МВФ/ при получаването на траншовете по тригодишното споразумение с фонда. През октомври страната е погасила 51.5 млн. USD от задълженията си към МВФ. Освен това са платени още 25.5 млн. USD по настъпили падежи на деноминирани в долари бонове за покриване на депозити във фалирали банки.
Източник: Пари (27.11.2000)

Основният лихвен процент ще остане без промяна спрямо тази седмица - 4,71 на сто. Това е средната годишна доходност, постигната на аукцион на Министерството на финансите, съобщи БНБ. Новата стойност на основния лихвен процент ще влезе в сила в сряда на 29 ноември и ще важи до следващия вторник - 5 декември. Това е най-високото му ниво от повече от една година. В днешния аукцион са участвали 15 финансови институции, първични дилъри.
Източник: БТА (28.11.2000)

Чуждестранната валута на управление "Емисионно" на БНБ се увеличава с 93,8 млн. лева до 2058,6 млн. лева през миналата седмица, се вижда от баланса на управлението към 24 ноември. Чуждестранните ценни книжа намаляват с 60,7 млн. лева до 4520,1 млн. лева. В пасивите с 49,7 млн. лева се увеличават разплащателните сметки на търговските банки, като достигат 581,1 млн. лева. Парите в обръщение намаляват с 22,1 млн. лева до 2202,4 млн. лева. Депозитът на управление "Банково" нараства с 5,3 млн. лева до 920,8 млн. лева. Балансовото число на управлението възлиза на 7289,9 млн. лева, увеличението е с 31,1 млн. лева.
Източник: БТА (28.11.2000)

Общата сума на раздадените кредити от банковата система до края на октомври възлиза на 3,042 млрд. лева. Това съобщиха от Българска народна банка. Повече от две трети от парите - 2,303 млрд. лв., са отишли в частните предприятия. На второ място с 564,962 млн. лв. са получените заеми от населението. Българинът тегли от банките главно левове, сочи статистиката. От цялата получена като кредити сума чуждата валута е едва за 16,410 лв. Общата сума на активите на банковата система към 31 октомври е 10,077 млрд. лв. Събраните под формата на влогове и сметки средства от граждани, фирми и финансови институции пък са 7,468 млрд. лв. За същия период на годината печалбата на трезорите възлиза на 264,613 млн. лв. Най-голям дял в печалбата имат банките от така наречената първа група. В нея влизат Булбанк, Банка ДСК и Обединена българска банка. Трите трезора формират положителен финансов резултат от 226,866 млн. лева. Това е близо 86% от печалбата на всичките 35 български трезора, коментираха банкови експерти. Най-ниска печалба - само 5,803 млн. лева, отчитат трезорите от така наречената четвърта група. В нея влизат и най-много на брой кредитни институции - 13. Сред тях са Нефтинвестбанк, Демирбанк, България инвест, ПИМБ, Българо-американската кредитна банка и др. БНБ групира банките в пет групи в зависимост от размера на активите им. Българските банки държат в чужбина 1,5 млрд. долара, обяви преди два дни шефът на БНБ Светослав Гаврийски.
Източник: Стандарт (29.11.2000)

На 4.684 млрд. лв. се изчисляват задълженията на България към международните финансови институции към края на ноември, показват данните на централната банка за баланса на Банково управление. От тях 2.930 млрд. лв. са дължими суми към Международния валутен фонд /МВФ/. За месец те са нараснали с 45.632 млн. лв., тъй като през ноември фондът одобри и преведе десетия транш по тригодишното споразумение. Вземанията от правителството са се увеличили с 52.428 млн. лв. до 2.7 млрд. лв. Балансовото число на Банково управление възлиза на 5.859 млрд. лв.
Източник: Пари (04.12.2000)

Тази година за първи път БКК гласува дивидент за разпределение. В края на юни беше решено цялата печалба за 1999 г. в размер на 73.1 млн. лева да бъде поделена между акционерите. Тогава за първи път се заговори и за неуредените отношения между държавата и останалите държатели на временни удостоверения от БКК. Не е тайна, че явилите се няколко частни акционери не бяха допуснати до събранието. В него взе участие само държавата, като според протокола финансовият министър Муравей Радев е представлявал 95.80% от акциите. Сметките показват, че в това число държавата е прибавила закупените през последната една година акции на БНБ, както и миноритарни дялове, също изкупени по номинал от ОББ, ЗПАД Булстрад и Банка ДСК (виж таблицата). С тези акции делът на финансовото министерство достига съвсем близо до посочените от Пламен Орешарски 82%. Разликата до 95.80% (гласовете, представлявани от Муравей Радев) са акции, собственост на предприятия и ведомства, които според министерското постановление от 1992 г. е трябвало да бъдат дадени на държавата, но по една или друга причина това не е станало и до днес. Независимо че БКК брои тези акции за “държавни”, точно тук влизат казуси като частното дружество Химимпорт. Сметките показват, че с подобен статут са около 15% от акциите на БКК, което означава, че бюджетът може да се размине с близо 11 млн. лева. Химимпорт вече получи своята част от полагащия се дивидент. Никой не знае обаче с точност колко подобни случая ще изникнат. Според Пламен Орешарски дивидентът ще се изплаща само на доказано “частни” дружества. На дружества с над 50% държавно участие, които претендират за дивидент, ще бъде искана сметка защо толкова години не са изпълнили министерското решение да прехвърлят акциите си на финансовото министерство. Засега се знае със сигурност, че държавата ще загуби други 3.065 млн. лева от дивидента за 1999 г. Това е сумата, която би трябвало да получат столичната община, общинските фирми, няколкото банки и други акционери, които не са длъжни да прехвърлят своите акции на държавата. Столичното кметство например би трябвало да е получило вече 639 113 лева за своите 0.87%. Минералбанк, която е една от фалиралите банки с акции в БКК, също прибра по сметките си 206 хил. лева от дивидент. Би трябвало да е получила своя дял и бившата БРИБанк, която купи преди време фалиралата Стопанска банка заедно с нейния дял от 0.45% от БКК. От ДЗИ заявиха, че не са получили дивидент, тъй като все още имат проблеми с легитимирането си като акционер в БКК. “Имаше някакъв проблем в уреждането на взаимоотношенията, защото участието на ДЗИ не се води пряко, а чрез трансформация на участието му в Банка за земеделски кредит на Атанас Тилев. Би следвало да получим дивидент и според мен имаме право на такъв”, коментира изпълнителният директор на ДЗИ Здравко Десимиров. Време е за ревизия на БКК За решаването на проблема с дребните акционери финансовото министерство е получило мандат да преговаря за изкупуване на акциите им от БКК по номинал. Едва ли обаче някой ще тръгне да продава акции от БКК, ако знае, че утре може да се окажат “златни”. Дори напротив - според отлично информирани източници в последните месеци представители на известна групировка са правили сондажи за изкупуване на акции на БКК. До такива сделки не се е стигнало поради факта, че акциите на банковия холдинг са винкулирани (могат да се прехвърлят само между акционерите вътре в дружеството) и по устав първо би трябвало да бъдат предложени на държавата. Проблемът с дребните акционери в БКК ще стане още по-голям, когато дойде време за разпределяне на приходите от сделката за Булбанк. Банката не е била рефинансирана от БКК със ЗУНК-ове и парите от нейната приватизация не могат да влязат в бюджета по схемата, прилагана за останалите банки. Засега е ясно, че държавата няма как да получи приходите от сделката, без част от тях да попаднат в частните акционери. Дори да се окаже, че частните акционери са само 4.1%, сметката показва, че само от тази сделка хазната би могла да загуби 14.7 млн. евро. Може би на фона на приходите от цялата банкова приватизация сумата не изглежда толкова голяма, но държавата не може да си позволи да я загуби, при положение че трудно покрива бюджетния си дефицит и има толкова голяма дупка по текущата сметка на платежния си баланс. Всичко това обяснява защо е цялата тайнственост около акционерите на консолидационната компания. Интересно е обаче как биха погледнали на въпроса Сметната палата и Държавният финансов контрол. Ако се направи ревизия, някой все пак трябва да даде обяснение защо въпросът с неясната собственост е бил подценяван и отлаган толкова време. И кой е виновникът за това парите от банковата приватизация да се разпиляват по толкова много частни акционери, вместо да влизат директно в бюджета, където им е мястото.
Източник: Капитал (04.12.2000)

Преките чуждестранни инвестиции в България от януари до септември 2000 г. възлизат на 440.0 млн. долара или 3.6 на сто от брутния вътрешен продукт, показват предварителните данни на Българска народна банка. Намалението спрямо същия период на миналата одина е с 30.8 млн. долара. Най-големите инвеститори в страната за периода са Гърция - с 19.5 на сто от общия размер, Австрия - с 8.1 на сто, и Италия - с 6.8 на сто. В реалния сектор са извършени чужди инвестиции в размер на 312.2 млн.долара. Най-значителните са на САЩ - 8.4 на сто, Австрия - 8.0 на сто, и Италия - 6.8 на сто. В банковия сектор на България за деветте месеца на тази година са инвестирани нето 127.8 млн. долара.
Източник: БТА (05.12.2000)

С 39.312 млн. eur. са се увеличили през ноември валутните резерви на централната банка, показват данните на централната банка за баланса на Емисионно управление. Към края на миналия месец балансовото число на борда, което е индикатор за валутния резерв, съставлява 3.738 млрд. EUR. За месец наличните средства в чуждестранна валута са се увеличили със 101.905 млн. EUR до 1.080 млрд. EUR в края на ноември. 2.291 млрд. EUR са инвестирани към края на миналия месец в чуждестранни ценни книжа. Това е с 62.415 млн. EUR по-малко, отколкото месец по-рано. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.119 млрд. EUR, като тяхното количество е останало почти без промяна. С 20.186 млн. EUR до 298.294 млн. EUR са нараснали средствата, които търговските банки съхраняват по своите сметки и депозити при БНБ. По сметките на правителството има 1.494 млрд. EUR.
Източник: Пари (05.12.2000)

За първи път от 2 месеца основният лихвен процент ще отбележи понижение във връзка с намалената доходност на тримесечните сконтови съкровищни бонове, продадени на първичен аукцион вчера, показват данните на финансовото министерство. От утре ОЛП ще падне на 4.67% годишно от 4.71% в момента - най-високото му равнище от началото на тази година. Според условията на валутния борд основната лихва се определя всяка седмица на базата на доходността на най-краткосрочните ДЦК. Заедно с тримесечните бонове двегодишните лихвени облигации също промениха движението на доходността си, но в обратна посока. Вчера МФ пласира третата последна част от 50-милионна емисия такива книжа с фиксирана годишна лихва 7%. След като от месец насам доходността им се движеше надолу, този път тя отбеляза макар и минимално нарастване от 6.28 на 6.29%.
Източник: Пари (05.12.2000)

Централната банка обмисля намаляване на минималните задължителни резерви, които търговските банки държат в БНБ. Това заяви управителят на Централната банка Светослав Гаврийски на 13-ата банкова среща, която беше открита в резиденция "Бояна" вчера. Според Светослав Гаврийски това би трябвало да увеличи ресурса на банките, който те раздават като заеми за реалната икономика. Въпреки че при предишното намаляване на този процент от 11 на 8 на сто се увеличиха с 300 млн. долара единствено парите, които бяха изнесени в чужбина, каза Гаврийски. В момента кредитните ни институции държат зад граница над 1,5 млрд. щ. долара, заяви шефът на ЦБ.
Източник: Стандарт (06.12.2000)

По заповед на финансовия министър Муравей Радев Териториално управление "Държавен финансов контрол" - Пловдив, започна финансова ревизия на пловдивската Агробизнесбанк" /в несъстоятелност/. Това съобщиха днес на БТА от Главно управление "Държавен финансов контрол" /ГУ ДФК/. Срокът за извършването на финансовата ревизия е до 31 януари 2001 г. Според параграф 17 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2000 г. министърът на финансите има право да провежда финансови ревизии за действията на синдиците при управлението на имуществото в банки в несъстоятелност. Това се отнася само за банки, в които държавата е встъпила в правата на вложителите по силата на отменения Закон за държавна защита на влоговете и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност. Позволява се ревизорите да проверяват търговските книги и съдържанието на касата. "Агробизнесбанк" ще бъде ревизирана за периода от 1 април 1999 г. до 30 юни 2000 г. Предишната ревизия на "Агробизнесбанк", извършена от ТУ "ДФК" - гр. Пловдив, обхвана периода 22 юли 1997 - 31 март 1999 г. Със свое решение от 17 юни 1996 г. БНБ установи неплатежоспособността на "Агробизнесбанк" и отправи искане до Пловдивския окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелността й. Съдът обяви "Агробизнесбанк" в несъстоятелност на 22 юли 1997 г. По силата на вече отменения Закон за гарантиране влоговете на граждани и фирми в банки, за които БНБ е поискала несъстоятелност, бюджетът изплати на вложителите на "Агробизнесбанк" - физически и юридически лица, общо 24 632 566.70 лева. Изплатените средства в чужда валута възлизаха на 8 328 014.36 щатски долара и на 4 479 257.17 лева. На 4 юли 2000 г. с постановление Пловдивският окръжен съд възложи на Агенцията за държавни вземания, като упражняваща правата на държавата, вещите и имуществените права на "Агробизнесбанк". Те бяха оценени на 6 420 864.00 лева. Тази сума представлява част от цитираното задължение към държавата в размер на 24 632 566.70 лева.
Източник: БТА (07.12.2000)

Българската народна банка временно спира продажбата и обратното изкупуване на държавни ценни книжа (ДЦК). Това съобщиха от Централната банка. Причината е годишното приключване на финансовата 2000 г. От 20 декември Министерството на финансите прекратява продажбите на ДЦК за физически лица. Обратното изкупуване на ценните книжа от граждани пък спира от 21 декември. Продажбата на ДЦК ще бъде възобновена от финансовото министерство на 3 януари 2001 г., а обратното изкупуване на книжата ще започне от 4 януари 2001 г., съобщават от централната банка.
Източник: Стандарт (08.12.2000)

Банкнотите и монетите в обръщение се увеличават през миналата седмица 108,8 млн. лева до 2290,2 млн. лева. Това се вижда от седмичния баланс на управление "Емисионно" към 8 декември, разпространен днес от БНБ. Депозитът на правителството спада с 296,3 млн. лева до 2543,1 млн. лева. Чуждестранната валута на управлението намалява с 220,1 млн. лева до 1854,4 млн. лева. Чуждестранните ценни книжа се увеличават със 190,0 млн. лева до 4667,9 млн. лева. Балансовото число на управлението в края на миналата седмица е 7240,7 млн. лева, с 28,7 млн. лева по-малко, отколкото на 1 декември.
Източник: БТА (12.12.2000)

Основният лихвен процент отбелязва спад за втора поредна седмица и ще възлиза на 4.58% годишно спрямо 4.67% в момента. Това показват данните на финансовото министерство от проведения вчера първичен аукцион на тримесечни сконтови съкровищни бонове. Според условията на валутния борд ОЛП се определя въз основа на средната годишна доходност на тези ДЦК, която вчера отбеляза понижение с 0.09 лихвени пункта. Новото равнище на ОЛП ще е валидно до 20 декември, когато е датата на следващата емисия тримесечни сконтови бонове
Източник: Пари (12.12.2000)

С 30.8 млн.лв. е намалял размерът на отпуснатите от банките кредити през седмицата между 25 ноември и 1 декември, сочат данните на централната банка. Към 1 декември вътрешният кредит съставлява 4.495 млрд. лв. Спадът се дължи на намаляването на левовата равностойност на валутния компонент. Вземанията от правителството са нараснали с 60.6 млн. лв. до 202.2 млн. лв. Задълженията на неправителствения сектор пък са намалели с 91.4 млн. лв. и възлизат на 4.293 млрд. лв. Фирмите от частния сектор дължат на банките 3.846 млрд. лв., което е седмичен спад от 78.2 млн. лв.
Източник: Пари (15.12.2000)

Основният лихвен процент ще бъде 4,54 на сто между 20 и 26 декември, съобщи БНБ. Това е средната годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа, постигната на днешния аукцион на Министерството на финансите. Намалението спрямо сега действащата основна лихва е с 0,04 на сто.
Източник: БТА (19.12.2000)

Балансовото число на управление "Емисионно" намалява през миналата седмица с 87,7 млн. лева до 7153,1 млн. лева, показват данни от баланса му към 15 декември, разпространен от БНБ. Чуждестранните ценни книжа в активите на управлението намаляват с 234,6 млн. лева до 4433,3 млн. лева. Чуждата валута се увеличава със 166,5 млн. лева до 2020,8 млн. лева. В пасивите депозитите на правителството и бюджетните организации намаляват със 182,8 млн. лева до 2360,2 млн. лева. Сметките на търговските банки намаляват с 62,5 млн. лева до 731,4 млн. лева. Парите в обръщение нарастват със 159,2 млн. лева до 2449,5 млн. лева.
Източник: БТА (19.12.2000)

С 44.818 МЛН. EUR са намалели валутните резерви на централната банка през изминалата седмица, показват данните на БНБ. Към 15 декември балансовото число на Емисионно управление, което служи за индикатор на валутния резерв, съставлява 3.657 млрд. EUR. Наличните средства в чуждестранна валута са се увеличили с 85.120 млн. ЕUR и към 15 декември възлизат на 1.033 млрд. EUR. Размерът на инвестираните средства в чуждестранни ценни книжа се е понижил със 119.944 млн. EUR до 2.267 млрд. EUR. В обращение се намират банкноти и монети на обща стойност 1.252 млрд. EUR. Тяхното количество е нараснало с 81.422 млн. EUR. Банките съхраняват по своите сметки и депозити при БНБ средства за 373.984 млн. EUR, което представлява седмичен спад от 31.977 млн. EUR. По депозитите и сметките на правителството има 1.207 млрд. EUR, или с 93.489 млн. EUR по-малко, отколкото седмица по-рано.
Източник: Пари (19.12.2000)

Христос Кацанис, който в момента е член на управителния съвет на Обединена българска банка (ОББ), ще бъде избран и за изпълнителен директор на институцията, .. Решението вече е било гласувано от борда на директорите на Национална банка на Гърция в Атина, която това лято купи 89.9% от акциите на ОББ. Предстои формално то да бъде утвърдено и от надзорния съвет на българската банка, което вероятно ще стане през януари. Така Кацанис ще заеме място в прекия мениджмънт на банката заедно с другите двама изпълнителни директори Стилиян Вътев и Радка Тончева. Според наши банкери решението е очаквано, доколкото Христос Кацанис заема поста регионален директор на НБГ за Балканите и като такъв пряко участваше в осъществяването на сделката за ОББ. Освен друго той беше дълги години шеф на клона на банката в София, говори български език и добре познава местните закони и нрави в банкирането. Разрешение от БНБ няма да е нужно, тъй като г-н Кацанис и в момента притежава сертификат за управляващ директор на българския клон на НБГ, коментираха от банката.
Източник: Капитал (27.12.2000)