Новини
Българска народна банка - София
Новини за 2004
 
Като цяло банковата система отчита увеличение на печалбата си спрямо края на септември 2002 г. с 45.6%, сочат данните от бюлетина на БНБ за третото тримесечие на 2003 г. Положителният финансов резултат за периода е 293.7 млн. лв. Три банки обаче регистрират загуба. Това са Търговската банка на Гърция /1.661 млн. лв./, Тексимбанк /1.213 млн. лв./ и Инвестбанк /644 хил. лв./. Данните са на база официални тримесечни отчети, предоставени от търговските банки в БНБ. Според тях банковата система управлява активи от 16.386 млрд. лв. Кредитите за нефинансови институции и други клиенти през отчетния период преминаха психологическата граница от 50% спрямо активите на системата за първи път след въвеждането на валутния борд. В края на септември 2003 г. кредитният портфейл на банките /преди провизии/ възлиза на 8.291 млрд. лв. и е 50.6% от активите. Спрямо същия период на 2002 г. отпуснатите кредити нарастват с 53.1%. За една година заемите за граждани са се увеличили с 69.8%, достигайки към 30 септември м. г. до 1.861 млрд. лв. При търговските кредити увеличението е от 44.5%, а обемът е 5.963 млрд. лв. - малко по-голям от този на всички заеми, отпуснати за същия период на 2002 г. За сметка на увеличаващото се кредитиране намаляват вземанията от финансови институции с 16.1% за една година. Приходите от лихви по депозити в банки са около 40 млн. лв., а от лихви по кредити - 563.7 млн. лв. Въпреки активното кредитиране банковата система запазва чист кредитен портфейл. 91.87% от заемите за нефинансови институции са редовни. Като загуба са класифицирани 2.45%, сочат данните от бюлетина на централната банка. Не се наблюдава влошаване на кредитния портфейл на банките въпреки негативните прогнози заради намаляването през лятото на сроковете за класифициране на заемите от 180 на 120 дни. Най-висока е "кредитната хигиена" при банките от първа група /десетте най-големи по размер на активите/ - 92.33%, втора група имат 90.99% редовни кредити, а в трета /клонове на чуждестранни банки/ като редовни са класифицирани 89%. Висока е и капиталовата адекватност общо за банковата система - 22.97% при изискуема 12%.
Източник: Пари (05.01.2004)
 
От тази година банките, застрахователите, търговците на коли и на недвижими имоти са длъжни да докладват на Агенцията за финансово разузнаване всички плащания в брой над 30 000 лв., извършени от и на техни клиенти. Институцията ще вкара данните в регистър, ще преценява кои от сделките са съмнителни и след селекция ще ги проверява. Първите данни в регистъра ще бъдат обобщени към 15 февруари и ще обхващат всички плащания, извършени през януари. Агенцията за финансово разузнаване е подготвила инструкция към търговските банки за това какви данни да се събират. До дни документът ще бъде разписан от финансовия министър и от управителя на БНБ. Създаването на регистъра на плащанията над 30 000 лв. бе разписано още преди година в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Изпълнението на идеята обаче бе отложено за 2004 г. с мотива, че трябва да се създаде нужната организация. Длъжни да докладват на АФР са всички лица, които прилагат мерките срещу прането на пари. Агенцията може да използва данните от регистъра само в борбата с прането на пари.
Източник: Сега (07.01.2004)
 
Възпоменателна сребърна монета ще бъде отсечена по случай 100-годишнината на Народния театър "Иван Вазов". Това предвижда монетната програма на БНБ за 2004 г., одобрена от нейния управителен съвет. През годината ще бъдат пуснати още медно-никелова монета с нанесено оцветяване, посветена на Цветница, сребърна пара с нанесено селективно позлатяване, сребърна и медна монета на общоевропейска тематика. УС на БНБ е решил от месец февруари да се възприеме напълно дефиницията на Европейската централна банка за най-широкия паричен агрегат парично предлагане - широки пари. Основната разлика с досега използваната национална дефиниция е, че от паричното предлагане ще бъдат изключени дългосрочните пасиви.
Източник: Новинар (10.01.2004)
 
Преструктурирането на акционерния капитал на Централна кооперативна банка, се отлага, макар и за кратко. Преди новогодишните празници шефовете на "Химимпорт" АД, което в момента притежава 37.7% от капитала на ЦКБ, временно оттеглиха от БНБ подадената седмица по-рано молба фирмата да получи разрешение за покупката на 97% от акциите на кредитната институция. В този акт обаче няма нищо сензационно - просто на 4 декември 2003 г. управителният съвет на БНБ промени Наредба N2, която определя реда и условията, при които Централната банка издава лицензите за банкова дейност и други видове разрешителни, включително и за увеличаване на акционерните дялове в капитала на една кредитна институция. Според новите текстове на нормативния документ, БНБ отказва исканото от една банка разрешение, ако в 12-дневен срок от подаването му не получи пълния комплект от документи, които трябва да го съпровождат. Очевидно шефовете на "Химимпорт" са преценили, че поради продължителните коледни и новогодишни празници не са в състояние да осигурят навреме липсващите "бумаги" и са оттеглили молбата си именно за да не получат отказ. Искането на "Химимпорт" да притежава 97% от ЦКБ ще бъде внесено отново в БНБ веднага след като всички изисквани от Централната банка документи бъдат подготвени.
Източник: Банкеръ (12.01.2004)
 
БНБ ще предостави безвъзмездно на Министерството на здравеопазването почивната си база в Костенец заедно с движимото имущество. Тя ще се ползва от Специализирана болница за рехабилитация - Национален комплекс за осъществяване на лечебно-рехабилитационна дейност.
Източник: Пари (13.01.2004)
 
Асоциацията на търговските банки /АТБ/ предлага на БНБ размерът на провизиите, които ще се начисляват по кредитите в категория "под наблюдение", да се запази на 10%, както е в момента, вместо предвидените 20%. До това становище са стигнали членовете на асоциацията след обсъждане на предложените от централната банка промени в Наредба 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка, изпратени на АТБ за съгласуване. От асоциацията предлагат още в тази категория да бъдат включвани кредити с просрочия над 30 дни, а не както БНБ предвижда, с просрочия над 15 дни. Банките смятат, че вариантът, предвиден в промените на наредбата, технологично е трудно осъществим, тъй като пропуски над 15 дни в погашенията по заеми може да се дължат на временни явления. Търговските банки предлагат още на БНБ като собственик на БОРИКА картовият оператор съвместно с реномиран независим консултант да подготвят средносрочна стратегия за развитието му, като направят проучване на изискванията и очакванията на банките, оперативното му ниво и нормативната база. Според банкерите в хода на изготвянето на стратегията ще се очертаят ефективните възможности за преструктурирането на собствеността - дали БНБ да запази дял в БОРИКА, акциите на картовия оператор да бъдат купувани от банките чрез новосъздадено дружество или прехвърлянето на собствеността да се осъществи през Банксервиз, чиито акционери са БНБ и 27 банки. Предстои да се конкретизират условия за избора на консултант, който ще бъде определен чрез конкурс. От АТБ предлагат на БНБ да бъде създаден съвместен комитет между тях с мониторингови функции, който да наблюдава и контролира оперативната дейност по изготвянето на стратегията.
Източник: Пари (15.01.2004)
 
Илия Лингорски е избран за заместник управител за България в МВФ
Източник: Капитал (19.01.2004)
 
Балансовото число на управление "Емисионно" намалява за седмица със 164 745 000 лева, сочат данните на БНБ. Към 10 януари то е било 10 087 077 000 лева, а към края на миналата седмица е 9 922 332 000 лева. Наличните парични средства в чуждестранна валута намаляват със 194 578 000 лева - от 1 009 726 000 лева към 10 януари на 815 148 000 лева към 16 януари. Банкнотите и монетите в обращение намаляват с 21 938 000 лева - към 10 януари са били близо 4,168 милиарда лева, а в края на миналата седмица те са 4,145 милиарда лева. Търгуемите чуждестранни ценни книжа се увеличават със 87 383 000 милиона лева до 8 345 299 000 лева. Към 10 януари те са били 8 257 916 000 лева. Депозитите на правителството и бюджетните организации в пасивите на управлението са 3 193 588 000 лева, което е със 153 084 000 лева повече отколкото са били на 10 януари - 3 040 504 000 лева. Депозитът на управление "Банково" в пасивите на управление "Емисионно" е 1 300 706 000 лева на 16 януари и намалява с 815 000 лева. Към 10 януари той е бил 1 301 521 000 лева.
Източник: БТА (20.01.2004)
 
До началото на април 2004 г. всички банки ще трябва да преоценят отпуснатите кредити и да начислят по тях провизии, според новите изисквания на Наредба N9 на БНБ, приети от УС на Централната банка на 22 януари. Според наредбата всички заеми, които са просрочени повече от 90 дни, трябва да бъдат класифицирани като "необслужвани" и по тях да се начислят провизии, покриващи 100% от номиналния им размер. Кредитите, които не се обслужват повече от 60 дни, ще влязат в графата "нередовни" и по тях банките ще трябва да заделят провизии в размер на 50% от размера им. Няма промени в изискванията за заемите, които са просрочени с повече от 30 дни. Те ще продължат да бъдат класифицирани като "експозиции под наблюдение" и по тях ще се начисляват провизии, чиито размер е не по-малък от 10% номиналния размер на кредитите.
Източник: Банкеръ (26.01.2004)
 
БНБ ще отсече златна юбилейна монета по повод 125-годишнината от създаването си, съобщи Иван Искров, управител на централната банка. Всички възпоменателни монети, емитирани през 2004 г., ще носят емблемата на БНБ и лентичка с отбелязани двете години - 1879 и 2004. Предвижда се с решение на УС да се възобновят 5 и 6 юни като дати за честванията на годишнината на БНБ, както е било преди 9 септември 1944 г., съобщи още гуверньорът. На 6 юни 1879 г. е осъществена първата банкова операция - правителството внася първите 8.687 млн. CHF в банката като депозит, 2 млн. CHF от тях са обособени като капитал на БНБ.
Източник: Пари (26.01.2004)
 
Новият основен лихвен процент /ОЛП/, който влиза в сила от 28 януари и ще важи за следващия месец, е 2,51 на сто или с 0,32 на сто по-нисък от сегашния. Това сочат данните на БНБ, предоставени на БТА днес. ОЛП е среднопретеглената годишна доходност на тримесечните държавни ценни книжа /ДЦК/, постигната на днешния аукцион. В аукциона са участвали 16 първични дилъри на ДЦК.
Източник: БТА (27.01.2004)
 
БНБ e изработила проект на закон за плащанията. В момента текат консултации и съгласувания на експертно равнище в централната банка и с юристи, компетентни в съответната област. Той ще обедини цялата материя, засягаща плащанията, в един нормативен акт. Предвиждаше се законопроектът да обхване целия процес на разплащанията не само на територията на страната, но и презграничните, както и да включва регулация на електронните и презграничните плащания, окончателния им сетълмент, електронните пари. Проектът условно е наречен Закон за плащанията и все още не е ясно дали ще просъществува като отделен закон, или ще останат регулациите, действащи в момента. Законопроектът е изготвен извънпланово. Консултациите и съгласуванията по него са на експертно равнище и в начален етап. В момента действат отделни наредби на БНБ, регламентиращи различни плащания, като Наредба № 3 за безналичните плащания и националната платежна система, Наредба № 14 за презграничните преводи, Наредба № 16 за плащанията с банкови карти и др.
Източник: Пари (27.01.2004)
 
Парламентът ще определя всяка година минималното ниво на фискалния резерв. Това предвиждат приетите на първо четене от депутатите вчера промени в закона за устройство на държавния бюджет. В тях за първи път се дава определение на фискалния резерв. Той ще включва депозитите на централния бюджет в левове и чужда валута в БНБ и в търговските банки, както и финансовите активи на правителството в чужда валута. Фискът ще обхваща и бюджетните и извънбюджетните средства и фондове на министерствата и ведомствата, НОИ и НЗОК. Минималното равнище на резерва ще зависи от плащанията по дълга, състоянието на икономиката и стабилността на бюджета. Излишъкът ще може да се инвестира, включително в търговски банки, но след съгласуване с БНБ. Минималното ниво на фискалния резерв ще се държи в централната банка. През тази година имаме договореност с МВФ да не се възобновяват депозитите на част от резерва в търговските банки, каза държавният съкровищник във финансовото министерство Гергана Беремска. Срокът на някои от тях изтича през лятото. Възможно е тези средства да бъдат вложени в активи в чужбина чрез централната банка.
Източник: Новинар (05.02.2004)
 
Международният валутен фонд одобри отпускането на последния транш от $39 млн. на България по двегодишното споразумение. Бордът на фонда одобри четвъртия преглед на споразумението. Досега по него България е получила $281 млн. Бордът на МВФ продължи до 15 март действието на споразумението, чийто срок изтичаше на 27 февруари. През март се очаква мисия на фонда, която ще преговаря за подписване на ново предпазно споразумение. При него България ще взима пари от МВФ само при нужда. Бордът на МВФ прие и искането за отлагане прилагането на някои критерии от споразумението. Това са критериите за дефицита и ограниченията върху вдигането на заплатите в 60 държавни предприятия. Първият зам. управляващ директор на МВФ Ан Крюгер коментира, че фондът подкрепя фискалната политика на правителството. В резултат на нея България има висок растеж, ниска инфлация и намаляваща безработица. Според Ан Крюгер трябва внимателно да се следи бързото увеличаване на кредитите за частния сектор.
Източник: Стандарт (06.02.2004)
 
Наградите Финансов продукт на 2003 г. в 6 категории бяха връчени в рамките на финансовото изложение "Банки, инвестиции, пари" в Пловдив. Приза в раздела Кредити и финансиране взе Пощенска банка за жилищния кредит Моят дом. Елана Еврофонд получи отличието в категорията Инвестиционни продукти и влогонабиране. За най-добър електронен финансов продукт беше награден Елана Трейсър на Елана Трейдинг АД. ПОК Доверие получи приза за допълнително пенсионно осигуряване и взе голямата награда. Журито аргументира решението си с факта, че компанията е постигнала най-висока доходност от всички представени в конкурса продукти - 13.3%, и е изплатила висок обем допълнителни пенсии. В раздела за картови продукти за първото място се пребори кредитната карта Euroline на Bulgarian Retale Services. Председател на журито, което определи призьорите, е подуправителят на БНБ Цветан Манчев, а сред членовете му са проф. Милчо Стоименов, Олег Недялков и Пламен Орешарски. Те оценяваха общо 16 финансови продукта.
Източник: Пари (06.02.2004)
 
Разширеният кредитен регистър на БНБ трябва да заработи в средата на 2004 г. съгласно решение на управителния съвет на БНБ, съобщиха от централната банка. Дотогава софтуерът на банките трябва да бъде приведен в съответствие с нуждите на регистъра. Това е във връзка с изменения в Наредба 22 за централния кредитен регистър на банките, приети от УС на БНБ на първо четене. Непосредствено преди започване работата по регистъра наредбата ще се приеме окончателно. Според промените отпада долната граница на отпуснатите банкови кредити, които подлежат на отчитане пред регистъра. Сега тази граница е 10 хил. лв. С извършените поправки банките ще могат да черпят информация за пълната кредитна задлъжнялост на своите действителни или потенциални клиенти. Друго важно изменение в режима за функциониране на кредитния регистър е отпадането на междубанковите вземания. Прието е искането на Асоциацията на търговските банки /АТБ/ банките да подават информация за регистъра в срок до 5 дни от датата на сключване на всеки нов кредитен договор или настъпването на изменение в такъв договор. Предложението на БНБ беше това да става през текущия или най-късно на следващия работен ден. Ежемесечно до 15-о число на следващия месец банката следва да подава информация за размера на актуалната експозиция по всеки вече отпуснат кредит към последната дата на отчетния месец. Тази процедура се следва до момента на окончателното погасяване на кредита. Въвежда се още изискване банките да подават информация в централния кредитен регистър в електронен вид, като отпадат съществуващите алтернативи това да става и на хартиен или магнитен носител. По този начин се осигурява възможността регистърът да дава постоянна on-line информация за кредитната задлъжнялост на банковите клиенти - действителни или потенциални. По настояване на банките се запазва функцията на регистъра по изготвяне на ежемесечна информация за общата кредитна задлъжнялост на клиентите и на свързаните с тях лица към банковата система. По предложение на АТБ са направени изменения, касаещи отпадането на възможността централният кредитен регистър да се използва за нуждите на "други потребители" освен за "нуждите на икономическия анализ на БНБ и на управление Банков надзор".
Източник: Пари (06.02.2004)
 
Банков надзор на БНБ издаде разрешение за смяна на наименованието на Търговска банка на Гърция /България/, обозначено в лиценза, на Емпорикибанк-България ЕАД. Новото име може да се изписва допълнително на английски език - Emporiki Bank-Bugaria EAD. Решението за смяна на името беше взето на извънредно общо събрание на акционерите на 23 януари 2004 г.
Източник: Пари (09.02.2004)
 
В началото на 90-те години Банката за земеделски кредит и Централна кооперативна банка бяха мижави банки, които едва ли някой би избрал за перални. Това каза финансистът Емил Хърсев, който беше подуправител на БНБ в първия ръководен екип на банката след 1989 г. Хърсев направи този коментар по повод на разследване на британския журналист Гордън Томас, който заяви че БЗК и Кооперативна банка са прави пари на Саддам Хюсеин в началото на 90-те години на миналия век. Оборотите на тези трезори бяха толкова ниски, че не е било възможно да има каквато и да била ефективност от прането на дребни сумички, каза Хърсев. Погрешно се свързва името на ЦКБ с цитираната от Гордън Томас Кооперативна банка, обясни централен банкер от началото на 90-те години. ЦКБ е създадена през 1994 година, уточни източникът. Най-вероятно Томас има предвид друга банка, създадена с неясни капитали по времето, когато имаше мораториум върху българския външен дълг, липсваха външнотърговски операции, а сметките ни в твърда валута зад граница бяха блокирани, уточни източникът. През 1990–91 година, когато Робърт Максуел, който според Томас прал парите на иракския диктатор, купува вестникарска хартия за България, разплащането по тази операция е ставало през БЗК. Още при съставянето на първата стабилизационна програма за България американският финансист Ричард Ран пък констатира, че първият заем за закупуване на гориво, отпуснат на България от Световната банка е реализиран отчасти с иракски петрол, като БЗК е играла ключова роля, твърди банкерът. Според Хърсев обаче по това време прането на пари през български банки дори хипотетично не е било възможно, защото всяка седмица БНБ е следяла оборотите на банките и дори най-малкият им необясним скок щял да предизвика бърза проверка.
Източник: Монитор (09.02.2004)
 
Софийският градски съд на основание чл. 6 във връзка с чл. 231 ТЗ регистрира с решение от 31.Х.2003 г. по ф. д. № 12613/2001 промени за "Печатница на Българска народна банка" - ЕАД: заличава като член на съвета на директорите Велизар Асенов Стоилов; вписва като член на съвета на директорите Цветан Стоилов Манчев; вписва като председател на съвета на директорите Цветан Стоилов Манчев.
Източник: Държавен вестник (10.02.2004)
 
Собствената картова система на ОББ Глобус много скоро ще бъде достъпна за всички картодържатели в страната. Банката ще започне да "откача" АТМ устройствата си от връзката им към БОРИКА и да ги свързва към новата си авторизационна система. От миналата година тя вече работи, но за лимитиран брой терминални устройства и само за служители на банката. Причината за забавянето на старта на Глобус за крайния клиент е, че според изискванията на Наредба 16 за плащанията с банкови карти на БНБ всеки терминал трябва да осигури приемането на всяка карта, издадена в България. Преди внедряването на RINGS /системата за брутен сетълмент в реално време/ съществуваше услугата национален нетен сетълмент в лева на Visa. MasterCard също възнамеряваше да внедри подобно нещо, но това не стана, след като RINGS беше внедрена. Оказа се невъзможно да има национален нетен сетълмент на Visa или на MasterCard в България. Съгласно Наредба 3, засягаща внедряването на RINGS сетълментът трябва да се осъществява през БОРИКА. Тя е операторът, който по отношение на картовите разплащания подава информацията за този сетълмент в БНБ на база на извършените трансакции. Това е наложило ОББ да развие двустранен интерфейс с картовата система на БОРИКА. След старта на собствената картова система на ОББ всички картодържатели ще могат да оперират през нея без значение коя банка е издател на картата. Това важи и в обратна посока - картите на ОББ, издадени от техния персонизационен център, а не чрез БОРИКА, ще може да се ползват на всички устройства, свързани към системата на БОРИКА. Предполага се, че картодържателите на ОББ ще ползват по-ниски такси за трансакции, извършени на терминали на банката. Собствената картова система на ОББ е отделен модул от новата им система за банкиране на дребно Глобус. Инвестициите в картовата система възлизат на над 1.5 млн. USD.
Източник: Пари (12.02.2004)
 
2,47 млрд. USD e дефицитът във външната търговия на страната през миналата година, обявиха от Националния статистически институт. Той е близо два пъти по-голям отколкото през 2002 г. Износът през 2003 г. е нараснал с 30,7% и е на стойност 7,4 млрд. USD Ръстът на вноса е 35,9% и значително изпреварва увеличението на износа. Заедно с транспортните разходи и застраховките стойността на вноса е 10,7 млрд. USD. Нефтът, природният газ и употребяваните коли са 15% от целия внос. Само импортът на стари возила е скочил с 26% или 48 млн. USD и е на стойност 231 млн. USD. С 30% е скочил вносът на потребителски стоки.
Източник: Стандарт (16.02.2004)
 
Над 3,6 млрд. лв. са изтеглили българи от банкомати в чужбина през 2003 г. , сочат данните на Банковата организация за разплащане с използване на карти (БОРИКА). Плащанията с дебитни карти в страната са за близо 3,8 млн. лв. Сумата е над три пъти по-голяма от 2002 г., когато е била 1,1 млн. лв. За миналата година са извършени общо над 120 хил. плащания на сметки от банкомати. През интернет пък са направени над 90 хил. трансакции. Плащанията на сметки чрез телефон с банкова карта са били 13 хил. През 2003 г. дебитните и кредитните карти на българите са били 2,41 милиона. От тях националите с логото на БОРИКА са 2,23 млн. бройки. Международните дебитни карти Maestro са 865 238, а местните дебитни карти на Visa Electron - 100 793. Международните кредитни карти Visa са 15 408, а MasterCard са 23 132. Към 1 фавруари 2004 г. издадените в страната кредитни и дебитни карти вече са над 2,5 милиона. Банкоматите в България са 1263 броя, а ПОС-терминалите - 3959.
Източник: Стандарт (16.02.2004)
 
Не е изключено и тази година България да приключи с нулев бюджетен дефицит, каза министърът на финансите Милен Велчев. Ако продължи проблемът с дефицита по текущата сметка на платежния баланс, който през миналата година достигна 7% от БВП, възможно e бюджетният дефицит за 2004 г. да бъде по-малък и дори да се повтори балансираният бюджет от 2003 г., посочи министърът. Той представи данъчната среда и бюджет 2004 пред представителите на Американската търговска камара. Според него с усилията на БНБ и инструментите на фискалната политика ще се направи необходимото дефицитът по текущата сметка да не заплаши макроикономическата стабилност. За тази година е планиран бюджетен дефицит от 0.7% от БВП. Това беше договорено с МВФ, след като Велчев пое ангажимент да приключим 2003 г. с балансиран бюджет.
Източник: Пари (19.02.2004)
 
Създава се Комитет на потребителите на RINGS /система за брутен сетълмент в реално време/. Комитетът ще бъде учреден на 20 февруари в БНБ. Негови членове ще бъдат всички участници в RINGS - търговските банки, системните оператори /БОРИКА, Банксервиз като оператор на БИСЕРА, Централният депозитар/ и Асоциацията на търговските банки /АТБ/. От всеки от участниците в системата и от АТБ ще бъде излъчен по един представител. Комитетът ще има за задача да съдейства за функционирането на стабилна, сигурна, надеждна и ефективна национална платежна система. Идеята на създаването и дейността му е да има прозрачност и контрол на работата от страна на участниците в системата, да се дават идеи и предложения от банките на БНБ и да контактуват пряко помежду си. Представителят на съответната банка ще бъде координаторът, който участваше в т. нар. Координационен съвет, функциониращ в процеса на внедряване на RINGS. В петък ще бъде обсъден и приет правилник за дейността на комитета. Има идея към него да се обособят отделни групи по различни въпроси - за ликвидност, за технически въпроси. Комитетът ще има управително тяло, което ще се избере в петък. Предвидено е да се състои от пет души. Има и изработен устав, който също ще бъде обсъден от банките тогава. В него са заложени целите и правилата на комитета. Като минимум е предвидено членовете му да се събират два пъти в годината.
Източник: Пари (19.02.2004)
 
Български държавни железници ЕАД обяви конкурс за избор на инвестиционен посредник, съобщиха от транспортното министерство. Той ще посредничи при пласирането на частна емисия корпоративни облигации на БДЖ с максимална обща номинална стойност от 30 млн. EUR. Емисията ще бъде издадена при условията на частна закрита подписка. В конкурса може да участват и консорциуми с водеща банка, ако са образувани по реда на Търговския закон. Един от критериите за избор на инвестиционен посредник ще бъде кандидатът да представи оферта за покупка на облигации на стойност 3 млн. EUR по твърда цена. Офертите на желаещите да участват в конкурса трябва да се подадат в централното управление на БДЖ до две седмици. На 20 февруари т. г. всички лицензирани от БНБ инвестиционни посредници ще получат покани и разяснения за критериите за избор на посредник по емисията.
Източник: Пари (20.02.2004)
 
БНБ намали основната лихва от 2,51 до 2,41 на сто. Новата ставка ще е в сила от 25 февруари, съобщиха от Централната банка.
Източник: БНБ Бюлетин (24.02.2004)
 
БНБ не предвижда намаляване на минималните задължителни резерви на банките /МЗР/ през тази година, съобщи Иван Искров, управител на централната банка. Нивото на минималните задължителни резерви ще бъде намалено от сегашните 8% до 2% в процеса на присъединяване на България към еврозоната, в която страната ще влезе през 2009 г., след като през 2007 г. станем пълноправен член на ЕС. В момента има около 200-250 млн. лв. свръхрезерви в банковата система. Според съществуваща в момента в еврозоната регулация МРЗ може да бъдат максимум 2% и по тях се плаща лихва, равна на пазарната. Сега БНБ не плаща лихви на банките по заделяните от тях МРЗ. Не се предвижда и промяна на валутния курс на лева спрямо еврото /1.9853 лв. за 1 EUR/ при влизането ни в ЕС, както и на режима на паричен съвет, действащ у нас, каза още гуверньорът. След присъединяването на България към Евросъюза ще бъдат обсъдени възможностите за влизането на страната във валутния механизъм за период от 2 години /т. нар. карантинен период преди влизането в еврозоната/. Валутният борд може да се запази до присъединяването на страната ни към еврозоната през 2009 г. В подкрепа на това Искров посочи становището на Европейската централна банка от края на декември 2003 г., според което валутните бордове не са заместител на валутния механизъм.
Източник: Пари (25.02.2004)
 
Българите, които живеят в чужбина, са превели у нас близо $675,7 млн. през 2003 г., обявиха от БНБ. Това е със $175,9 млн. повече, отколкото през 2002 г. Постъпленията от предприсъединителните фондове на ЕС през миналата година са $153,5 млн. - с $29,8 млн. по-високи в сравнение с 2002 г. През миналата година от туризъм в страната са влезли $1,622 млрд. Преките чуждестранни инвестиции са $1,360 млрд. Те са нараснали с 50,4% или $456,1 млн. спрямо 2002 г. По-голяма част от вложенията са вноски за увеличение на капитала на наши дружества. От приватизация са събрани $370,1 млн. На първите места по инвестиции са Унгария (27%), Гърция (16,4%) и Нидерландия (11,8%). Дефицитът във външната търговия през 2003 г. е $2,473 млрд., като се увеличава с $879,3 млн. спрямо 2002 г. Износът нараства с 30,7% до $7,438 млрд. Вносът нараства с 36% до $9,912 млрд. Валутните резерви на БНБ нарастват с $932,5 млн. при увеличение от $586.3 млн. през 2002 г.
Източник: Стандарт (01.03.2004)
 
Чуждестранни дружества на една от най-известните в миналото български външнотърговски фирми - "Химимпорт", която от 2002 г. стана най-големият акционер в Централна кооперативна банка, са купили сръбската "Рай Банка". Условията на сделката все още се пазят в тайна. Известно е само, че придобитите акции на "Рай Банк" са с общ номинал от 68 млн. динара (1 млн. евро). Купувачите, според служители на ЦКБ, са поели ангажимент да изпълнят изискванията на Сръбската централна банка - до средата на 2004-а да вдигнат капитала на кредитната институция до равностойността на 10 млн. евро. Всъщност това е минимално изискуемият капитал за една банка според Базелските международни стандарти, които се прилагат и в България. От общо 83 кредитни институции в Сърбия "Рай Банка" е на 38-мо място по размер на балансовото си число. В края на 2003-а то е 1.64 млрд. динара (близо 24.1 млн. евро). Според данните на "Национална банка на Сърбия", "Рай Банка" е сред 28-те кредитни институции в западната ни съседка, които нямат затруднения с обслужването на своите задължения. Това е важен показател за състоянието й, тъй като от 2002 г. Сърбия е разтърсвана от банкова криза, която доведе до фалита на 23 кредитни институции. Още девет се намират под засилен контрол от страна на надзора на Сръбската централна банка, а в други три се прилагат оздравителни програми. Целта е, след като резултатите им се подобрят, те да бъдат продадени. Служители на ЦКБ твърдят, че "Химимпорт", което в момента притежава 47% от кооперативната кредитна институция, ще обяви за придобивката си в Сърбия едва след като получи разрешение от БНБ да стане собственик на 98% от акциите на българската банка. Такова искане "Химимпорт" изпрати до БНБ още в средата на декември на 2003-а, но го оттегли в първите работни дни на януари 2004 г., тъй като не можа да комплектува всички изисквани от банковия надзор документи.
Източник: Банкеръ (01.03.2004)
 
Мениджърският екип на РОСЕКСИМБАНК бе увеличен с още двама човека. На 26 февруари 2004-а подуправителят на БНБ Емилия Миланова издаде сертификати за членове на УС на РОСЕКСИМБАНК на Пламен Ицов и на Кина Койнарска. От кредитната институция поясниха, че двамата са назначени за прокуристи в банката. Ицов, който е бил началник на регионалния клон на РОСЕКСИМБАНК в Пловдив, ще отговаря за кредитирането, а досегашният шеф на регионалния клон в Хасково Койнарска ще управлява клоновата мрежа. Така банката вече има пет прокуристи. Това са главният прокурист Емил Кюлев, който на практика е и собственик на кредитната институция, и прокуристите Пламен Милков, Любомир Каримански, Пламен Ицов и Кина Койнарска. Управителният съвет на РОСЕКСИМБАНК се председателства от Диана Младенова и в него участват главният изпълнителен директор Владимир Владимиров, изпълнителните директори Рени Петкова, Минчо Михов и Стоян Марков.
Източник: Банкеръ (01.03.2004)
 
Подуправителят на БНБ и завеждащ управление „Банков надзор“ Емилия Миланова издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Росица Лисичкова в качеството и на член на управителния съвет и изпълнителен директор на „Банка Запад-Изток“ АД, София. Лисичкова е бивш изпълнителен директор на БРИБанк, която впоследствие се преименува на СИБанк. Консултантската и фирма „Оптима одит“ помагаше в учредяването на новата „Банка Запад-Изток“.
Източник: Капитал (08.03.2004)
 
Международната банка за търговия и развитие /МБТР/ ще придобие 30% самостоятелно участие в новоучредяващото се акционерно дружество със специална инвестиционна цел БенчМарк фонд Имоти, съобщиха от БНБ. Централната банка е издала разрешение за придобиването на дела. Банката ще притежава този дял в заявения учредителен капитал от 500 хил. лв. На този етап акционери в учредителния капитал са различни юридически и физически лица - Минстрой холдинг, БенчМарк груп, един от акционерите е чуждестранно физическо лице. Дружеството ще бъде публично и акциите му ще се търгуват на борсата. Целта е да бъдат привлечени максимален брой акционери, каза Любомир Бояджиев, изпълнителен директор на БенчМарк груп. Дружеството със специална инвестиционна цел ще инвестира в недвижими имоти. БенчМарк фонд Имоти ще има определен хоризонт на съществуване - 7 г. след учредяването му. След шестата година акционерите ще имат опция да изберат дали да увеличат срока на дейност на дружеството. Тази възможност е прeдпочетена, тъй като се планира дружеството да добие голям капитал. От гледна точка на ниската ликвидност на капиталовия пазар акционерите имат хоризонт на излизане от акционерната структура, обясни още Бояджиев. След извършване на съдебната регистрация на новото дружество със специална инвестиционна цел ще бъдат подадени документи за получаване на разрешение в Комисията за финансов надзор /КФН/. От БенчМарк груп са подали документи в средата на декември м. г. в КФН за получаване на лиценз за инвестиционен посредник БенчМарк Финанс. В момента се очаква разрешение от комисията.
Източник: Пари (08.03.2004)
 
В централната банка се разглежда проект за изменение на Закона за БНБ /ЗБНБ/ във връзка със синхронизирането на нормативната база с изискванията на глава 11 Икономически и паричен съюз и на Европейската централна банка /ЕЦБ/ по преговорите за присъединяване към ЕС. Промените предвиждат осигуряване на финансова, институционална и персонална независимост на БНБ. Изискванията за независимостта на централната банка предполагат привеждане на статута й в съответствие с изискванията на Договора за създаване на европейските общности и Устава на Европейската система от централни банки /ЕСЦБ/ и ЕЦБ, се казва в гл. 11. В края на декември миналата година по време на семинар, организиран от Министерството на финансите, стана ясно, че предстоят промени в ЗБНБ, според които гуверньорът и подуправителите ще бъдат освобождавани от длъжност само по две причини - ако не са в състояние да изпълняват задълженията си или ако са извършили сериозно законово нарушение. Тогава се изясни още, че предстоящите изменения ще дадат право на управителя и подуправителите да обжалват пред съда отстраняването им от заеманите постове. По отношение на финансовата независимост според разпоредбите на ЕСЦБ гласуването на годишния бюджет на централната банка от парламента нарушава финансовата й независимост, което предполага отпадане на изискването годишният бюджет на БНБ да се одобрява от Народното събрание. Една от промените се отнася до изискването на ЕС за промени в законодателството, които да гарантират забрана за пряко финансиране на публичния сектор от страна на националната централна банка. Това е и едно от основните правила, които държавите членки трябва да спазват при присъединяването си към Икономическия и валутния съюз /еврозоната/, пише още в гл. 11. В закона ще бъде включен и несъществуващ досега текст за създаване на по-активни мерки за предотвратяване на циркулацията на фалшиви парични знаци. Във връзка с навлизането на еврото е необходимо нормативната уредба против фалшифицирането да обхване не само българските, но и чуждите банкноти и монети. Други промени са свързани със засилване на вътрешния одит на БНБ /функциите на главния одитор/ във връзка с международната практика в областта.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
Банките ще заплащат такса в размер на 10 лв. за получаване на информация от Централния кредитен регистър /ЦКР/ на БНБ за кредитната задлъжнялост на действителни и потенциални кредитополучатели, съобщиха от БНБ. Досега по Тарифа за таксите те заплащаха по 40 лв. На 5 февруари 2004 г. УС на централната банка прие Проект за изменения и допълнения на Наредба 22 за ЦКР. Той предвижда отпадането на долната граница на отпуснатите банкови кредити, които подлежат на отчитане пред кредитния регистър. В момента тя е 10 хил. лв. Според измененията на отчитане ще подлежат всички отпуснати от банките кредити без овърдрафтите до 1000 лв. Регистърът ще осигурява постоянен on-line достъп до информацията в него. Това ще даде възможност на банките да проверяват кредитополучателите веднага. С промените в наредбата се въвежда изискване банките да подават информация в ЦКР в електронен вид.
Източник: Пари (15.03.2004)
 
На основание чл. 5 от Наредба №20 на БНБ за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Младен Георгиев Иванов, Асен Игнатов Симеонов и Боян Неделчев Пенков в качеството им на членове на управителния съвет и изпълнителни директори на "Международна банка за търговия и развитие" АД, и на Любомир Христофоров Пелев в качеството му на член на управителния съвет на същата банка.
Източник: Дневник (16.03.2004)
 
Брутният външен дълг е 10,545 млрд. евро в края на януари. Той е нараснал със 124,2 млн. евро в сравнение с края на 2003 г., обявиха от БНБ. Пресметнат в долари, брутният външен дълг е $13,09 млрд., като за месец намалява с $49,7 млн. Публичният дълг в края на януари е 7,246 млрд. евро, като увеличението е с 81,3 млн. евро спрямо края на 2003 г. Пресметнат в долари, публичният дълг намалява с $64,1 млн. до $8,958 млрд. През януари за обслужването на дълга на публичния сектор са платени 180,2 млн. евро.
Източник: Стандарт (17.03.2004)
 
Собствениците на "Банка Запад-Изток" ще запазят акционерното си участие в кредитната институция след увеличаването на капитала й от 13 690 810 на 15 800 000 лева. Това следва от разрешението, дадено от управление "Банков надзор" на БНБ, което подуправителят на Централната банка Емилия Миланова подписа на 19 март. В заповедта се дава право на холандското дружество "Актива Холдингс" (Aktiva Holdings B. V.) да запази дела си от 72.51% в капитала на банката, като закупи новоемитирани акции с общ номинал от 1 529 374 лева. Собственик на холандската фирма е словенският фонд "Актива Приват". Останалите акции от увеличението на капитала с общ номинал 516 751 лв. ще бъдат закупени от словенското дружество "ЛБМаксима" (LB Maksima d. o. o.), което притежава 24.5% от "Банка Запад-Изток".
Източник: Банкеръ (22.03.2004)
 
Цветна паричка пуска БНБ за Цветница. Медно-никеловата монета ще бъде представена днес и ще се продава от четвъртък. Проектът е на Богомил Николов и Екатерина Димитрова. На паричката са изобразени цветя и върбова клонка с пресечен надпис "Цветница", символизиращи християнския кръст.
Източник: Стандарт (24.03.2004)
 
Гръцки банки контролират 20% от българския пазар, пише гръцкото икономическо издание "Нафтемборики". Общите активи на гръцките банки у нас са 1,71 млрд. евро в края на 2003 г., според данните на БНБ. Те представляват 19,28 на сто от общите банкови активи в България. У нас работят петте най-големи гръцки трезора - Национална банка на Гърция, която е собственик на ОББ, Юробанк "Ергасиас" (собственик на Пощенска банка), Пиреос Банк, Алфа Банк и Търговска банка.
Източник: Стандарт (24.03.2004)
 
Отпуснатите от банките кредити на нефинансови институции и други клиенти са 9.864 млрд. лв., показват данните от баланса на банковата система към 29 февруари 2004 г. Месечният ръст в кредитирането през февруари спрямо януари е 2.6%. Това повтаря констатацията от края на януари, когато ръстът спрямо декември 2003 г. беше 2.5%. През миналата година средномесечният темп на нарастване е бил около два пъти по-висок от наблюдавания през първите два месеца на тази година. Това показва, че ресурсите на кредитиране на банките започват да се свеждат до ръста на депозитите. При тях месечното нарастване през февруари спрямо предходния месец е от 2.9%. Очертава се тенденцията финансирането на кредитите да става по линия на привлечени депозити и привлечени дългосрочни ресурси. Съотношението кредити спрямо депозити към края на февруари е 69.95%, а година по-рано е било 60.8%. Отпуснатите заеми представляват 54.8% от активите на банковата система. Миналата година по това време съотношението кредити/активи е било 46.9%. Като оптимално се сочи около 70-80%, което показва, че място за нарастване на кредитирането все още има. Балансовото число на банковата система към края на февруари е над 18.005 млрд. лв. В кредитния портфейл на системата най-голямо нарастване отчитат жилищните ипотечни заеми, които за една година са се увеличили с 86%, достигайки 434 млн. лв. Според банкови експерти предстои нова рекордна година в жилищното кредитиране - 2004 г., след миналата. От 1997 г. досега пазарът на жилищни ипотечни заеми се е увеличил десетократно. Потребителските кредити са в размер на 1.820 млрд. лв., като за една година са се увеличили с близо 82%. Въпреки че търговските кредити заемат най-голям дял в кредитния портфейл, нарастването им на годишна база е 42%. Към края на февруари обемът им е 7.04 млрд. лв. Банките отчитат печалба в размер на 78.7 млн. лв.
Източник: Пари (26.03.2004)
 
Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), в която България притежава 13,5% от капитала, съобщи БНБ. Банката е оценена от "Муудис" с дългосрочен рейтинг Baa 2 и краткосрочен Рrime 2.
Източник: Стандарт (26.03.2004)
 
Черноморската банка за търговия и развитие /ЧБТР/, в която България притежава 13.5% от капитала, получи от Moody's първия си рейтинг - Baa 2 дългосрочен инвестиционен и Prime 2 краткосрочен инвестиционен рейтинг със стабилна перспектива, съобщиха от БНБ. Според анализаторите на Moody's рейтингът на ЧБТР е съобразен с привилегирования кредиторски статус на банката и структурата на капитала й. Агенцията отбелязва, че банката е с квалифицирани специалисти, с вътрешни правила за дейността, съобразени с най-добрите практики на международните финансови институции, добро качество на активите и достатъчна ликвидност. Полученият рейтинг ще има основна роля за развитието на банката, ще увеличи възможностите й да заема ресурси от международните пазари при конкурентни условия. ЧБТР е създадена от страните участнички в организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. България подписва Споразумението за учредяване през 1994 г. В стратегията за България в периода 2002-2004 г. банката предвижда да продължи подкрепата си за увеличаване на експорта, финансиране на енергийния сектор, телекомуникациите, транспорта, развитие на туризма и агробизнеса, както и стимулиране развитието на малките и среднитe предприятия чрез кредитни линии.
Източник: Пари (26.03.2004)
 
Управителният съвет на БНБ е приел отчетът за дейността на БОРИКА за 2003 година. Дружеството е приключило годината със счетоводна печалба от 3.13 млн. лв., която след облагане с данъци е 2.17 млн. лева. Реализираните приходи от дейността му през 2003 г. са близо 8 млн. лв. - 96% от общия размер на финансовите постъпления на дружеството. Те са главно от транзакции и обслужването на банкови карти, както и от инсталирането на АТМ и ПОС терминални устройства. Съществени са и приходите от продажба на стоки и предоставянето на лицензи за новомонтирани банкомати. Разходите на БОРИКА за 2003 г. са 3.58 млн. лв. и основно се дължат на инвестициите, които дружеството е направило през годината.
Източник: Банкеръ (29.03.2004)
 
Подуправителят на БНБ Емилия Миланова издаде заповед ФК "Мейкърс Акаунтърс" да бъде заличена от регистъра на финансовите къщи, който се води в Централната банка. Причината за това е, че фирмата не е предоставяла на Централната банка необходимите финансови отчети, а когато инспектори от "Банков надзор" са поискали да направят проверка на място, не са намерили "Мейкърс Акаунтърс" на посочения адрес
Източник: Банкеръ (29.03.2004)
 
Централният кредитен регистър /ЦКР/ на БНБ ще предоставя разбивка по отделни експозиции на всеки от проучваните действителни или потенциални кредитополучатели, съобщиха от БНБ. Това става възможно с отпадането на определението "общата" към "кредитната задлъжнялост" на банковите клиенти след приетите на второ четене от УС на БНБ промени в Наредба 22 за централен кредитен регистър на банките. В понятието "клиент на банка" вече изрично се включват и потенциалните банкови клиенти. От него се изключват търговските банки поради отпадането на междубанковите кредити от обхвата на ЦКР. По настояване на банките се запазва функцията на регистъра по изготвяне на ежемесечна информация за общата кредитна задлъжнялост на банковите клиенти и на свързаните с тях лица към банковата система. С приетите промени отпада долната граница от 10 хил. лв. на отпуснатите кредити, подлежащи на отчитане пред ЦКР.
Източник: Пари (29.03.2004)
 
34,41 млрд. лева е брутният вътрешен продукт за 2003 г. От него на всеки човек у нас се падат по 4398 лева или 2538 долара. Ръстът на БВП е 4,3%, показват данните на Националния статистически институт. Това е по-малко от прогнозите за ръст на икономиката от 4,6%. Тепърва ще се установяват причините за това, коментира министърът на финансите Милен Велчев. Нека не забравяме, че ръстът над 4 на сто е сред най-високите в Европа и създава условия за достигане на още по-висок растеж през 2004 г., допълни той. Заложеното в макрорамката увеличение на БВП за 2004 г. е 5,3%. Инвестициите и потреблението на гражданите са били основният двигател на икономиката през 2003 г., сочат данните на НСИ. Ръстът на вложенията през миналата година е 13,8% и те представляват 19,5% от БВП на страната. Покупките на населението са с 6,8 на сто повече от предходната година. През 2003 г. износът е нараснал с 8%, докато вносът е скочил с 14,8%. Така дефицитът във външната търговия е 3,356 млрд. лв.
Източник: Стандарт (30.03.2004)
 
Повишената доходност на тримесечните сконтови ДЦК на вчерашния аукцион на Министерството на финансите ще повиши основния лихвен процент до 2.55% от сряда от 2.41%, които са в сила до днес. Досегашната стойност на ОЛП бе и най-ниската от 1990 г.
Източник: Дневник (30.03.2004)
 
Настъпват промени в нивата на основния лихвен процент. От 31.03.2004 г. неговият размер ще бъде 2,55%
Източник: БНБ Бюлетин (30.03.2004)
 
Осем тона хартия, на която ясно личи воден знак на Министерството на финансите, намериха шуменски антимафиоти в таен склад във Велики Преслав. Ударът бил направен в къщата на печатаря Асен Н. (23 г.) - един от тримата българи, служители на фирма „Хермес и Хермес" ООД, които бяха задържани от полицията във вторник заради разбитата печатница за фалшиви бандероли. Хартията е използвана за отпечатване на акцизните бандероли. Тепърва ще се изяснява дали е била фалшива и ако не е, как е попаднала в нелегалните печата-ри. Според антимафиоти хартията била с перфектно качество и на външен вид няма разлика от истинската. Най-добрият експерт по фалшиви бандероли - Лидия Халачева, заминава в понеделник, за да нищи незаконното производство. Хартията за изработка на бандероли е вносна и се доставя по поръчка на финансовото министерство. Самите бандероли се изработват в печатницата на БНБ. От ведомството на Милен Велчев отказаха коментар, преди да излязат експертизите и да се види истински или фалшиви са бандеролите. По същия начин реагираха и от централната банка. В началото на 2002 г. избухна грандиозен скандал с бандероли в Министерството на финансите. Главният секретар Иван Баръмов в нарушение на закона разрешил на служителя Тодор Лазаров да изнесе от печатницата на БНБ плаки за печатане на бандероли. Плаките са натоварени на камион с пернишка регистрация и следите им се губят. От печатницата и министерството се клеха, че са негодни за употреба. Протокол за унищожаването им обаче липсва. Баръмов и Лазаров бяха уволнени, но плаките така и не бяха открити. В къщата на Асен във Велики Преслав били намерени още 1 300 000 фалшиви български бандерола за алкохол и 90 000 руски. Българските бандероли се оказали с перфектно качество. Те били за спиртни напитки от 40 градуса в разфасовки от 1 л. Освен бандеролите имало множество плаки от фолио и метал. Според антимафиоти освен бандероли с плаките можело да се печатат и опаковки за цигари „Марлборо", както и турски фактури.
Източник: Труд (01.04.2004)
 
Бизнесменът Бони Бонев е подал молба до БНБ да придобие пряко 86% от акциите на Международна банка за търговия и развитие (МБТР). Бонев ще получи разрешение от Централната банка най-късно до 9 април. Във финансовата общност се коментира, че той е показал достатъчно собствени средства, с които смята да изкупи акционерните участия на няколко офшорни компании в МБТР. Между тях са "Петрофинанс", "Потенца Ентърпрайсиз", "Карина Консултанс", "МакМадън Секюритиз", "Ви Ви Ви Холдинг Корп" и "Озарк Венчърс". Бони Бонев и по-големия му брат Пламен Бонев са учредители на Международна банка за търговия и развитие, която е създадена на 5 февруари 1991 година. Двамата притежават пряко по 4.98% от капитала й. Кредитната институция винаги е обслужвала ограничен кръг корпоративни клиенти, като е избягвала да се впуска в големи и особено рискови проекти. Може би затова тя не бе засегната чувствително от финансовата криза от 1996 и началото на 1997 година. През цялото съществуване на банката членовете на фамилията Боневи, които съвкупно са най-големият й акционер, са играли решаваща роля в определянето на политиката й. През февруари 2003-а МБТР получи разрешение от БНБ да увеличи собствения си капитал с 1 млн. лв., които ще бъдат записани под формата на подчинен срочен дълг. Вноската се прави от Евлоги Бонев - баща на Бони Бонев и на Пламен Бонев, който по това време бе председател на съвета на директорите на банката. МБТР приключи 2003-а със собствен капитал от 13.8 млн. лева. Активите й са 68.6 млн. лв., а неодитираната й печалба - 159 хил. лева.
Източник: Банкеръ (05.04.2004)
 
Банков надзор на БНБ разреши на Бони Бонев да придобие пряко, заедно с притежаваните от него досега акции, общо 88.66% от капитала на Международна банка за търговия и развитие. Капиталът на банката в момента е в размер на 13 млн. лв. Разрешението е издадено на основание чл. 19, ал. 1 от Закона за банките и Наредба 2 за лицензите и разрешенията, издавани от БНБ.
Източник: Пари (06.04.2004)
 
Нов председател на управителния съвет и двама нови членове в него има Международна банка за търговия и развитие /МБТР/, съобщиха от банката. По решение на надзорния й съвет досегашният изпълнителен директор Александър Александров ще бъде председател на УС, а Асен Симеонов и Любомир Пелев - членове. Симеонов е директор на клона на банката в Перник, а Пелев директор на клона й в Плевен. МБТР има и нов изпълнителен директор - Боян Пенков, който досега беше само член на УС. Изпълнителен директор си остава Младен Иванов. От оперативния мениджмънт на банката излизат досегашните изпълнителни директори Александър Панев и Светлозар Иванов и Атанас Радев, който беше само член на УС. От банката декларират готовността си за продължаване на сътрудничеството с настоящите и бъдещите клиенти. Мажоритарен акционер в МБТР е Бони Бонев, който получи разрешение от Банков надзор на БНБ да придобие пряко, заедно с притежаваните от него досега акции, общо 88.66% от капитала на банката, който е в размер на 13 млн. лв. Годишното отчетно събрание на акционерите на МБТР е насрочено за 24 юни.
Източник: Пари (07.04.2004)
 
Само 7% са лошите кредити към банките, сочи статистиката на БНБ, обяви управителят на Централната банка Иван Искров на форум за кредитния риск. През 1997 г. необслужваните заеми са били 58%, допълни той. Делът на кредитите в банковите активи за 2003 г. е над 50%, а през 1997 г. е бил 22%, съобщи Петър Андронов от управление "Банков надзор". До края на годината БНБ ще направи промени в Наредба 8 за капиталовата адекватност. В нея ще се въведат регулации за отчитане на пазарния риск при кредитирането. Те ще влязат в сила от 2005 г., каза Искров. Заради въвеждането на новите стандарти банките ни трябва да направят огромни инвестиции в информационни технологии и човешки ресурси, коментира Искров.
Източник: Стандарт (08.04.2004)
 
Комисията за финансов надзор /КФН/ одобри шест търговски банки, предложени от БНБ, за включване в списъка на банките попечители на пенсионни фондове, съобщиха от комисията. Одобрените банки са Общинска банка, Стопанска и инвестиционна банка, Росексимбанк, Първа източна международна банка, Корпоративна търговска банка и ТБ Инвестбанк. Сред кандидатствалите са още Булбанк, Обединена българска банка, ING Bank, TБ Биохим, ТБ Алианц-България и Банка ДСК. КФН е одобрила тези шест банки, тъй като от БНБ са изпратили само техните документите. Очаква се до дни да бъдат получени и документите на останалите кандидати. Банките, желаещи да бъдат включени в списъка на извършващите попечителска дейност над пенсионни фондове, трябваше да подадат заявление с конкретен набор от документи в Банков надзор на БНБ съгласно Наредбата за банките попечители по Кодекса за социално осигуряване. Изискваше се и описание на разработена стратегия за развитие на попечителска дейност и описание на звеното, което ще изпълнява пряко функциите на банката като попечител. След разглеждането на тези документи БНБ изпраща до КФН предложение за списъка. За да бъде една банка попечител, трябва да създаде самостоятелно структурно звено, което да отговаря за прякото изпълнение на функциите й като попечител. Приемат се и вътрешни правила и процедури за работата на звеното. Необходимо е още да има изградена подходяща информационна система и да разполага с технически средства за защита и съхранение на информацията.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Увеличеното кредитиране от страна на банките може да бъде проблем пред България да запази високия си кредитен рейтинг, заяви шефът на бюджетната комисия в парламента Нина Радева. Не смятам обаче, че развитието на кредитния пазар е заплаха за макрорамката, допълни тя. Според нея чрез по-активно наблюдение на структурата на кредитните портфейли на банките и кредитния регистър в БНБ ще се гарантира банковата стабилност в страната. В макрорамката за следващата година ще бъде заложен бюджетен дефицит от 0.5%. Не е изключено обаче бюджетът да бъде балансиран, посочи Радева. Тя обеща да не се допуска увеличаване на процента от БВП, който ще се разпределя чрез бюджета. Това ще стане чрез намаляване процента на неданъчните приходи.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Търговските банки преведоха дължимите годишни премийни вноски във Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ до срока - 31 март, съобщиха от фонда. За 2004 г. те възлизат на 50.3 млн. лв. Натрупаните към момента средства във фонда са 244.2 млн. лв. Те са предназначени за изплащане на гарантирания размер на влоговете на граждани и фирми, който понастоящем е 15 000 лв., в случай на банков фалит. Годишните вноски представляват 0.5% от общия размер на влоговата база за предходната година, определена на среднодневна база. Влоговата база в чуждестранна валута се преизчислява в левове по курса на БНБ за съответния ден. По закон всички банки, вкл. и клоновете на чуждестранните банки превеждат във ФГВБ дължимите премийни вноски. Клоновете на три чуждестранни банки - Алфабанк, Пиреос и Национална банка на Гърция, са освободени от плащане на вноски, тъй като влоговете в тях се гарантират от гръцката система за гарантиране на влоговете.
Източник: Пари (08.04.2004)
 
Шест вида кредитни карти с логото на MasterCard в USD и в EUR предлага Инвестбанк, съобщи ръководството на банката. Картите са персонални и корпоративни. Лимитите по тях, наличието или не на неснижаем остатък и другите условия се договарят персонално с клиента в зависимост от финансовите му възможности. Димитър М. Димитров, прокурист на банката, съобщи, че българските банки, членове на MasterCard, са подписали споразумение за междубанковите плащания. Остава само MasterCard и БНБ да подпишат споразумение за сетълмент, за да влязат таксите в сила. Банката поставя акцент върху развитието на IT системите и възможностите за дистанционно банкиране - има три модула за дистанционен достъп, а в момента тества и трети - GSM банкиране. От ръководството на банката съобщиха още, че специално за предстоящата олимпиада в Атина са подготвили колекция от 10 златни монети с тегло 1.22 г. Цената на колекцията е 1000 лв.
Източник: Пари (09.04.2004)
 
Управителният съвет на БНБ реши Борика ЕООД да прехвърли на Печатница на БНБ ЕАД 7.9% идеални части от производствено-административна сграда в София. БНБ е едноличен собственик на капитала на двете дружества и смята, че съжителството им в обща сграда не е целесъобразно заради сигурността и предстоящото преобразуване на Борика.
Източник: Пари (09.04.2004)
 
Банка ДСК придобива самостоятелно пряко участие дял от 26% в Животозастрахователна компания "ДСК Гаранция" АД, а заедно със свързаното с нея лице - "ОТП - Гаранция" Застрахователна компания Ltd., Унгария, ще притежава общо 100% от капитала на дружеството. Това разпореди управление "Банков надзор" на Българска народна банка. Застрахователната компания все още е в процес на учредяване, като вече се събира екипът й. Желанието на бившата спестовна каса да има участие в животозастрахователния пазар не е от скоро. ДСК държеше 36.36% в "Булстрад - ДСК Живот", но преди няколко месеца този дял беше обявен официално за продажба. Причина за това е желанието на новия унгарски собственик да притежава цяло животозастрахователно дружество, а не само дял в такова. В момента на този пазар оперират осем компании, като освен "Булстрад - ДСК Живот" на него са още AIG Life, "Български имоти", ДЗИ, "Алианц Живот", "Орел Живот", "Граве - България". По неофициални данни през 2003 година общият премиен приход на животозастрахователите е в размер на около 75 млн. лв., което е по-малко от постигнатото през 2002 - 137.4 млн. лв. Освен Банка ДСК намерение да създаде собствена застрахователна компания обяви и Обединена българска банка, където процедурата също е в напреднала фаза, като вече е почти окомплектован екипът, намерена е и сграда, в която да се помещава компанията.
Източник: Дневник (14.04.2004)
 
Да се намалят парите в банките и разходите на държавата. Това договори правителството с мисията на МВФ, която вчера си тръгна от България. Банковите кредити увеличават предлагането на пари и насърчават търсенето на вносни стоки. Затова договорихме мерки, които да се изпълнят от БНБ и Министерството на финансите. С тях ще се намали ликвидността на банките, каза управителят на БНБ Иван Искров. Целта е ръстът на банковите кредити да падне на 20-25%. Сега те растат с 50% годишно. Не се предвиждат нови ограничителни правила за отпускане на заеми на граждани и фирми, подчерта Искров. Според МВФ финансовата стабилност не е проблем благодарение на засилването на надзора на БНБ, но все още има външни рискове за икономиката. Това са външната търговия и големият външния дълг. Дефицитът във външната търговия означава, че вътрешното търсене надвишава производството. А за увеличаването на производството се изисква време, коментира ръководителят на мисията на МВФ Ханс Фликеншийлд. Затова целта на фонда е да се намали потреблението в страната. От юли всички раздавани банкови заеми ще се отчитат в кредитен регистър в БНБ, каза Искров. Размерът на минималните задължителни резерви няма да се променя от сегашните 8%. Но с МВФ е договорено банките да заделят резерви и върху депозитите над 2 години. Първоначално размерът им ще е 4%, но ако няма ефект върху кредитирането, през септември процентът ще бъде увеличен на 8. За кешовите пари в банките и привлечените средства от чужбина също ще трябва да се заделят минимални задължителни резерви. Така кредитите ще растат, но в по-приемливи темпове, каза Искров. Една от договорените мерки е изтегляне на депозита на правителството, който е 185 млн. лв., от търговските банки, каза Велчев. Това трябва да стане до следващото заседание на борда на МВФ през юни. От банките ще бъдат изтеглени и част от парите на Фонда за гарантиране на влоговете, или 60-70 млн. лв. С мисията на МВФ е договорено и дефицитът в консолидирания бюджет на страната да е до 0,5% от БВП, като в разходите се включват и предвидените под черта в бюджета капиталови разходи за пътища в размер на 500 млн. лв. Приетият от парламента бюджет предвижда дефицит до 0,7% от БВП, без да се отчитат разходите под черта.
Източник: Стандарт (14.04.2004)
 
Банка ДСК ще придобие самостоятелно пряко дялово участие в новоучредяващото се животозастрахователно дружество ДСК Гаранция, за което Банков надзор е издал разрешение на българската банка, съобщиха от БНБ. Самостоятелният дял на Банка ДСК ще възлиза на 26% от капитала на дружеството. От БНБ са дали разрешение заедно със свързаното с банката лице - OTP - Гаранция Застрахователна компания Ltd., Унгария, Банка ДСК да притежава общо 100% от капитала на новосъздаващата се компания. Разрешението е издадено на основание чл. 19, ал. 5, т. 1 от Закона за банките. От управление Застрахователен надзор към Комисията за финансов надзор коментираха, че към момента при тях няма постъпило искане от страна на акционерите за издаване разрешение за извършване на застрахователна дейност. Преди няколко месеца стана ясно, че Банка ДСК води разговори за продажба на дела си в Булстрад ДСК-Живот. Банката притежава 36.36% от животозастрахователното дружество. Преговорите се водят между мажоритарния акционер ЗПАД Булстрад и мениджърите на банката. През октомври 2003 г., когато новият собственик на Банка ДСК - унгарската OTP Bank, проведе първото акционерно събрание, стана ясно, че в стратегията й за развитие на българската банка се планира създаването на няколко дъщерни компании - една от тях застрахователна. Предвиждаше се това да стане чрез закупуване на съществуваща или създаване на нова. Тогава стана ясно и че за 2008 г. е планиран дял над 10% в гражданското застраховане.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Министерството на финансите предложи 10-годишни ДЦК с общ номинал 20 млн. лв. на вчерашния аукцион, проведен от БНБ. Подадените поръчки от страна на първичните дилъри надхвърли четири пъти предложеното количество, достигайки 82.860 млн.лв. Самите участници в аукциона бяха изненадани от силния интерес към 10-годишните книжа, коментираха дилъри. Очакванията бяха за умерено търсене заради по-ниската ликвидност в банковата система. Най-високата одобрена цена достигна 99.61 лв., докато най-ниската изплатена беше на нива от 98.93 лв. Високите цени доведоха до свиване на доходността до 5.30%. През май Министерството на финансите ще пласира ДЦК с общ номинал от 32 млн. лв. Според календара на ведомството предложените емисии на вътрешния пазар ще са със 7-годишен и 3-месечен падеж. И през този месец няма да бъдат пласирани ДЦК, деноминирани в евро. През април чрез аукционна продажба БНБ ще пласира държавни книжа за 52 млн. лв., което е с 20 млн. лв. повече в сравнение с май.
Източник: Пари (14.04.2004)
 
Изпълнителният директор на Корпоративна търговска банка Янко Иванов получи разрешение от "Банков надзор" да притежава общо, пряко и заедно със свързаното с него дружество ЗАД "Виктория" до 19.99% от капитала на банката. При последващо участие в увеличението на капитала на банката до 20 млн. лв. на него му се разрешава да запази този дял.
Източник: Дневник (14.04.2004)
 
Банков надзор на БНБ е издал сертификати за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на двама нови изпълнителни директори на Демирбанк България - Огнян Йорданов Йорданов и Синан Кърджали. Сертификатите са издадени на основание чл. 5 от Наредба 20 на БНБ за издаване на сертификати по чл. 9, ал. 2 от Закона за банките.
Източник: Пари (20.04.2004)
 
Австрийска банка планира да навлезе в България до края на 2004 Австрийската кооперативна банка "Йостерайхише Фолксбанкен" планира да започне операции в България до края на 2004 г. чрез филиала си "Фолксбанкен интернешънъл", предаде вестник "Виртшафтсблат". Банката, която вече има над 120 клона в Европа, планира през годината да открие нови 20, най-вече в страните от Източна Европа. Активите на банката са за 32.27 млрд. евро, като за миналата й година печалбата й е за 158.1 млн. евро.
Източник: Дневник (20.04.2004)
 
Основното предимство на системата за плащания RINGS е, че дава възможност на търговските банки гъвкаво да наблюдават потока на плащанията, което води до неговото облекчаване, каза Явор Димитров, началник на отдел Платежни и сетълмент системи в БНБ, по време на шестия ИТ форум "Банките по пътя към Европа". Той допълни, че след въвеждането на системата централната банка е единствен агент по сетълмента в страната, понижи се системният риск, а също така се постигна по-бързо финализиране на плащанията. Коефициентът на наличност на системата е 99.52%, което показва, че тя работи надеждно и ефективно, обясни Димитров. Той съобщи, че през миналата година чрез RINGS са осъществени над 307 хил. плащания, като общата им сума е около 91 млрд. лв. Въпреки че относителният дял на плащанията през RINGS е под 1%, сумите, преведени през системата за 2003 г., възлизат на 68% от общия обем. От своя страна Алке де Боер, регионален мениджър за Централна Европа за SWIFT, прогнозира, че до края на 2006 г. цената на съобщенията SWIFT у нас ще спадне с около 50%. През 1992 г. банките плащаха 0.80 лв. за едно SWIFT съобщение, през 2001 г. 0.35 лв., а до 2006 г. цената ще достигне 0.16 лв., поясни той.
Източник: Пари (22.04.2004)
 
По 10 лева ще плащат банките на БНБ за проверка на дълговете на клиентите си, обяви подуправителят на БНБ Цветан Манчев. Таксата ще влезе в сила от 1 юли, когато ще заработи и кредитният регистър. Досега банките са плащали между 40 и 50 лв. за подобна справка, а в регистъра се вписваха само заемите над 10 хил. лева. Разширяването на регистъра ще облекчи банките при вземането на решения за отпускане на заеми, каза Манчев при откриването на конференция "Банките по пътя към Европа" в столицата.
Източник: Стандарт (22.04.2004)
 
Любомир Филипов ще бъде един от шефовете на Международната банка за икономическо сътрудничество. Кандидатурата му ще бъде предложена като представител на България. Мандатът на досегашния представител на страната ни в МБИС Стефан Нешев изтича. Любомир Филипов бе управител на БНБ от януари 1996 до юни 1997 г.
Източник: Стандарт (23.04.2004)
 
Средногодишната лихва по кредитите у нас през 2003 г. се е понижила до 10.3%, а кредитите за неправителствения сектор са нараснали с 48.8% в номинално изражение към края на годината. Това показва приетият от управителния съвет годишен отчет на БНБ за 2003 г., който ще бъде внесен в Народното събрание до 30 април. През 2003 г. международните валутни резерви на БНБ са нараснали със 744 млн. EUR, или с 18% до 5.405 млрд. EUR. Те са осигурили номинално увеличение на паричното предлагане с 20.4%. Според отчета на БНБ през 2003 г. икономическият растеж е 4.3%, средногодишната инфлация 2.3%, нивото на регистрираната безработица спада до 13.5%. Финансовото посредничество е продължило да се задълбочава, като процентът на монетизация достига в края на годината 48.9% /М3 в процент към БВП/. Годишният отчет прави преглед и оценка на дейността на централната банка за изминалата година. Провежданата от банката политика, подкрепена от политиката на ниски бюджетни дефицити и структурни реформи, осигурява макроикономическата стабилност и създава условия за поддържане на относително високи темпове на икономически растеж, коментират от банката.
Източник: Пари (28.04.2004)
 
Ограничението експозицията към едно лице или свързани лица да не надвишава 25% от собствения капитал на банка ще се прилага и за експозиция към клиенти, които имат свързаност не само по линия на собствеността, но и по линия на взаимна задлъжнялост от търговски взаимоотношения. Това се въвежда с промени в Наредба 7 на БНБ за големите експозиции на банките. Големи експозиции са равните или над 10% от собствения капитал. Измененията са приети от УС на централната банка, съобщиха оттам. Според поправките ограничението ще се прилага и към отделни клиенти, които са финансово /делово/ обвързани по такъв начин, че при възникване на финансови проблеми в единия има вероятност другият или всички останали да изпитат затруднения при погасяване на задълженията. Целта е да се отчете ефектът на взаимната задлъжнялост за портфейлите на банките, когато тя е значима и може да предизвика флуктуации на риска при едновременно настъпване на риск и за двете експозиции, коментираха банкери. В наредбата е облекчен режимът за признаване на частично гарантирани от банки експозиции при прилагане на ограниченията. Това означава, че когато гарант е банка, експозицията може да се третира като открита към нея до размера на гарантираната част.
Източник: Пари (28.04.2004)
 
Печалбата на банките към 31 март е 114 млн. лева. Това показва балансът на банковата система за тримесечието, изготвен от БНБ. Над 12 млрд. са депозитите на фирми и граждани към края на март. Безсрочните влогове са 4,8 млрд. лв., срочните са 6,1 млрд. лв. Спестовните влогове на населението възлизат на 1,75 млрд. лв. Раздадените потребителски кредити от трезорите са 1,9 млрд. лв. към 31 март. Ипотечните заеми за населението са 465 млн. лв., а за търговски недвижими имоти и строителство - 1,89 млрд. лв.
Източник: Стандарт (29.04.2004)
 
В близко и в далечно бъдеще няма да има промяна в структурата на капитала на Международна банка за търговия и развитие" (МБТР), заяви за основателят й и един от основните й акционери Пламен Бонев. Той, заедно с други двама и акционери на МБТР - Боян Пенков и Петър Белчев, е внесъл в БНБ молба да им бъде разрешено да притежават пряко или косвено над 10% от капитала на кредитната институция. Новината дойде малко изненадващо, след като в средата на април 2004-а управление "Банков надзор" позволи на Бони Бонев - брат на Пламен Бонев, да притежава 88.66% от акциите на кредитната институция. "Това, че БНБ е разрешила на някого да притежава определена част от капитала на банката, не означава, че може да принуждава останалите акционери да му продадат акциите си. Законът за банките не дава такива правомощия на БНБ и след като някой получи от нея правото да притежава определена част от капитала на една банка, той тепърва трябва да преговаря с останалите й акционери, за да сключи сделка за покупката на дяловете им. Тази сделка обаче се урежда по съвсем други закони. От разрешението на БНБ не следва автоматично, че едно лице става собственик на дадена банка", заяви Пламен Бонев.
Източник: Банкеръ (03.05.2004)
 
Централната банка преведе на 30 април 170.87 млн. лв. в държавния бюджет. Това са 75% от превишението на приходите над разходите й за 2003 година. Останалите 25% от превишението, според Закона за БНБ, се заделя за резерви. В 12.00 ч. на 30 април - около час след като БНБ преведе парите по сметката на републиканския бюджет, управителят й Иван Искров официално предаде на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков отчета за дейността на Централната банка за 2003 година. През следващата седмица той ще бъде предоставен на депутатите и вероятно още на първото заседание на парламента след Гергьовден бюджетът на БНБ ще бъде одобрен от народните представители. От данните в отчета личи, че 2003 г. е била доста успешна за Централната банка (до октомври тя се управляваше от Светослав Гаврийски). Валутните резерви на страната са се увеличили със 744 млн. евро (близо 18%) и в края на 2003-а са 5 млрд. евро. Според отчета на БНБ през миналата година паричното предлагане в страната се е увеличило с 20.4%, като банкнотите и монетите в обращение, заедно с банковите депозити, са достигнали 48.9% от брутния вътрешен продукт. Анализът на макроикономическата обстановка в страната показва стабилност, което създава условия за постигане на висок растеж - такава е констатацията на БНБ. През 2003 г. е отчетена средногодишна инфлация от 2.3%, а безработицата е била 13.5 процента. През миналата година българската икономика е отчела ръст от 4.3%, който е един от най-високите в Европа, показват данните от отчета.
Източник: Банкеръ (03.05.2004)
 
Размерът на преките чуждестранни инвестиции за първите два месеца на 2004 година достигна до 47.8 млн. евро, показват данните от платежния баланс, които БНБ обяви в петък. Това е доста голям спад в сравнение със същия период на миналата година, когато преките инвестиции са били 142.3 млн. евро. Инвестициите са намалели основно в частта привлечен нетен друг капитал, която включва промяната на нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити. Това означава, че през първите два месеца кредитирането от чужбина е намаляло в сравнение с периода януари-февруари 2003 година. За първите два месеца на тази година няма реинвестирана печалба от чужденци, а привлеченият дялов капитал от неприватизационни сделки също е намалял. Както и през 2003 година, за отчетения период няма привлечен капитал по приватизационни сделки. Най-много инвестиции за двата месеца са привлечени от Холандия, Гърция и САЩ. Намалението на вложенията кореспондира с прогнозата на Европейската банка за възстановяване и развитие, която предвижда преките чужди инвестиции да достигнат около един милиард евро през тази година, докато за цялата 2003 г. те бяха 1.254 млрд. евро. През 2004 г. се очаква да приключи сделката за продажба на мажоритарен дял от БТК, както и да се продадат някои от фабриките на "Булгартабак холдинг". Ако обаче тези сделки не бъдат осъществени, прогнозата на ЕБВР може и да не се сбъдне. Дефицитът по текущата сметка за първите два месеца на годината достигна до 353.5 млн. евро (1.8% от БВП), като се увеличава от 303.5 млн. евро (1.7% от БВП) за същия период на 2003 г. Само за февруари дефицитът е по-малък от същия месец на миналата година (119.8 млн. евро срещу 145.3 млн. евро). Основна причина за големия дефицит си остава отрицателното търговско салдо, което за периода януари-февруари е 299.9 млн. евро по предварителни данни. Износът се увеличава с 4.7 на сто за първите два месеца до 1.083 млрд. евро, докато увеличението на вноса е с 13.7 млн. евро до 1.382 млрд. евро. Салдото по услугите също е отрицателно, но се подобрява в сравнение със същия период на миналата година. Подобрението се дължи на по-големите приходи от туризъм и положителното салдо от други услуги. За първите два месеца на година има подобрение и по салдото доход - нето, като то остава отрицателно в размер на 121.2 млн. евро. Полученият доход намалява, но в същото време намалението на платения и дължим доход е по-голямо. Нетните постъпления по текущи трансфери се увеличават до 89.2 млн. евро от 64.3 млн. евро за двата месеца на 2003 година, като се забелязва едновременно нарастване на постъпленията и намаление на плащанията по текущи трансфери. Общият платежен баланс за януари-февруари е отрицателен в размер на 193.9 млн. евро, докато през 2003 година дефицитът е бил 240.5 млн. евро. Дефицитът по платежния баланс се финансира основно с валутни резерви на БНБ, както и от ползвани кредити от МВФ и извънредно финансиране.
Източник: Дневник (03.05.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в България за януари и февруари 2004 г. са на обща стойност 60.1 млн. щ. долара, или 0.2% от БВП. Това е с 60.5% по-малко от привлечените инвестиции през първите два месеца на 2003 г., оценени на 152.1 млн. щ. долара. Данните на БНБ сочат още, че най-много инвестиции у нас за януари и февруари са направили Холандия - 26.3%, Гърция - 8.7%, и САЩ - 6.9 процента.
Източник: Банкеръ (10.05.2004)
 
Пенсионноосигурителна компания "Доверие" получи наградата за най-добър клиент на "Оракъл-България". Церемонията по връчване на приза бе на 4 май в столичния хотел "Кемпински -Зографски", след като управляващият директор на софтуерната фирма Клод Коларо представи новия й продукт "10-G. При получаването на наградата заместник главният изпълнителен директор на ПОК "Доверие" Ангелина Петрова бе придружена от ръководителя на друга дъщерна фирма на "Ти Би Ай холдинг", която ползва услугите на "Оракъл", Юлиян Маслянов. Той е управител на "Ти Би Ай Инфо", дружеството на холдинга, специализирано в областта на информационните технологии. Награди за най-добри клиенти на "Оракъл-България" получиха още БНБ и БТК. От името на Централната банка приза получиха подуправителят Божидар Кабакчиев и ръководителят на ИТ дирекцията Леонид Димов. Софтуерната фирма бе избрана и реализира проекта за изграждане на системата на БНБ за разплащания в реално време РИНГС. Наградата на БТК получи директорът по информационните технологии Божидар Соколов.
Източник: Банкеръ (10.05.2004)
 
Управителният съвет (УС) на БНБ одобри годишния отчет за 2003 г. на "Банксервиз" ЕООД. Балансовата стойност на активите на дружеството към края на 2003 г. е в размер на 10.875 млн. лева. Спрямо предходната година балансовото число е нараснало със 7.3%. УС на БНБ прие и отчет за дейността на "Монетен двор" ЕООД за 2003 г. Към края на миналата година "Монетен двор" притежава собствен капитал в размер на 3893 хил. лева при регистриран основен капитал 1260 хил. лева.
Източник: Дневник (10.05.2004)
 
Акционерите на "Банксервиз" (28 на брой) взеха решение да преразпределят капитала му по време на общото събрание на 11 май. А той е 4 206 490 лева. Според устава на дружеството, което обслужва междубанковите плащания в България, това се прави на всеки три години. Правилото е всяка от кредитните институции да получи пакет акции, чийто размер зависи от броя на разплащанията, осъществени от нея, през този тригодишен период от време. Не се преразглежда единствено делът на БНБ, която притежава 36.13% от капитала на "Банксервиз". Според новото разпределение, с най-голям пакет акции (след БНБ) през следващите три години ще е "Банка ДСК". Заради по-големия брой разплащания, които е извършила през изминалите три години, тя ще получи 9.55% от акциите на "Банксервиз" вместо досегашните 7.31 процента. Спестовната институция ще изкупи допълнително полагащите й се акции от банки, чиито пакети трябва да намалеят заради по-малкия брой плащания, които са извършили за периода 2000-2003 година. Сред тях например е ОББ, чийто дял в капитала на "Банксервиз" ще намалее от 9.72 на 8 процента. Въпреки това ОББ ще е третият по големина акционер на дружеството. След нея се нареждат БУЛБАНК - с 6.85%, и БИОХИМ - с 6.42 процента. Всички останали банки притежават под 5% от акциите на "Банксервиз". Но сред тях има кредитни институции, които значително ще увеличат дела си в капитала на дружеството. Най-чувствително - от 0.71 на 2.19%, ще уголеми акционерния си пакет РОСЕКСИМБАНК. Причина за това са големият брой разплащания по бюджетните сметки, които тя обслужва. Ръст на извършените плащания и съответно на акциите си в "Банксервиз" ще отбележи и Общинска банка, която ще притежава 2.42% от капитала на дружество, при положение че досега е имала 1.55% от акциите му. Първа инвестиционна банка ще получи 1.51% от акциите на "Банксервиз", като до момента е собственик само на 0.87% от тях. "До три месеца след регистрирането на решенията на общото събрание в съда банките трябва уредят помежду си условията за прехвърлянето на пакетите акциите", заяви главният изпълнителен директор на "Банксервиз" Александър Цинцарски. На общото събрание на "Банксервиз" - на 11 май, бе взето решение за 29 девети акционер на дружеството да бъде приет клонът на "Зираат банкасъ" в София. Представителството на турската кредитна институция ще закупи 100 броя от ценните книжа дружеството, всяка с номинал 10 лева. Освен това акционерите на "Банксервиз" приеха отчета за дейността му през 2003-а и решиха цялата му печалба от 1.228 млн. лв. да бъде отнесена във фонд "Резервен". Според доклада на съвета на директорите, въпреки че през 2003-а "Банксервиз" е намалил с 28% таксите, които събира от банките за обслужване на плащанията им, приходите му в сравнение с 2002-ра са намалели едва с 86 хил. лева.
Източник: Банкеръ (17.05.2004)
 
Инвестбанк придоби 30% от "Ай корп." АДСИЦ Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", г-жа Емилия Миланова издаде разрешение на ТБ "Инвестбанк" АД, София, да придобие самостоятелно пряко участие до 30% от капитала на новоучреденото небанково дружество "Ай. корп." АДСИЦ, София, а заедно със свързаното с нея лице "Феста холдинг" АД, което ще придобие останалите 70% от акциите, да притежава общо 100% от капитала на новоучреденото дружество.
Източник: Дневник (18.05.2004)
 
Балансовото число на управление "Емисионно" нараства с 431 883 000 лева между 5 и 15 май, сочат данните на БНБ. Заради почивните дни около Гергьовден данните включват само първите дни от седмицата - до 5 май. Тогава балансовото число е било 10 559 814 000 лева, а към 15 май е 10 991 697 000 лева. Наличните парични средства в чуждестранна валута нарастват с 238 950 000 лева - от 2 190 971 000 лева към 5 май на 2 429 921 000 лева към 15 май. Банкнотите и монетите в обращение нарастват с 34 959 000 лева - към 5 май те са над 4,187 милиарда лева, а в края на миналата седмица - над 4,222 милиарда лева. Търгуемите чуждестранни ценни книжа нарастват със 192 621 000 лева. Към 5 май те са били 7 613 294 000 лева, а в края на миналата седмица - 7 805 915 000 лева. Към 15 май депозитите на правителството и бюджетните организации в пасивите на управлението са 4 175 358 000 лева, което е с 388 829 000 лева повече, отколкото са били към 5 май - 3 786 529 лева. Депозитът на управление "Банково" в пасивите на управление "Емисионно" е 1 190 705 000 лева на 15 май и нараства със 1 764 000 лева. Към 5 май той е бил 1 188 941 000 лева.
Източник: Дневник (19.05.2004)
 
От Гергьовден до средата на май правителството е изтеглило от банковата система около 300 млн. лева и това обяснява започналото преди седмица нарастване на лихвите, по които банките депозират левове помежду си. Според данните от баланса на управление "Емисионно" за посочения период депозитите на правителството в БНБ са нараснали с 389 млн. лева. Представител на БНБ обясни, че част от тази сума - над 80 млн. лева, са постъпления от данъци, а останалите правителството най-вероятно е изтеглило от свои текущи депозити в търговските банки. Същото потвърдиха и от пресцентъра на финансовото министерство, но без да уточняват числа. Изсмукването на ликвидност от финансовите институции се случва заради повелята на Международния валутен фонд (МВФ) за ограничаване на кредитирането - мярка, която се възприема като много спорна в банковите среди. Изтеглените само през май средства на правителството не се никак малко - те представляват около 5% от ликвидните активи на банките. Според договореното между финансовото министерство и МВФ при последната мисия на фонда преди месец това е само началото . По груби изчисления от всички предвидени мерки до края на годината кабинетът ще трябва да извади от банките поне 1 млрд. лева, или над 15% от ликвидните им активи.
Източник: Дневник (20.05.2004)
 
Управителният съвет на Българска народна банка не прие искането на търговските банки поддържаните от нея минимални задължителни резерви (МЗР) да се олихвяват. Централната банка прие промени в Наредба №21, с която нормативно урежда статута на задължителните резерви. Поправката стана наложителна след последното посещение на мисия на Международния валутен фонд у нас, по време на която правителството договори мерки за ограничаване на кредитната активност на банките. Една от последвалите стъпки третира именно разширяване на базата, по която се изчисляват резервите. МЗР е един от малкото останали инструменти за влияние на БНБ върху паричната политика в условията на валутен борд.
Източник: Дневник (21.05.2004)
 
От 2,59% на 3,83% скача основният лихвен процент от днес. Той не е бил толкова висок от 2 г. Лихвите по кредити, които са вързани с основната лихва, се увеличават автоматично с 1,24%. ОЛП се определя от средната доходност, получена на аукцион на тримесечни държавни ценни книжа.
Източник: 24 часа (26.05.2004)
 
Един от въпросите, които са на дневен ред в банковия сектор, е свързан с преструктурирането и развитието на БОРИКА. След като първата стъпка в тази насока - преобразуването на картовия оператор от ЕООД в ЕАД, беше направена, се премина към изработването на план за развитие, обхващащ периода 2004-2008 г. След обсъждането му между банките и БНБ ще се вземе и решение за начина на продажба на БОРИКА от централната банка на кредитните институции. В стратегията й за развитие този въпрос не е засегнат. От нея става ясно, че през следващите 4 г. националният картов оператор се нуждае от инвестиции за развитие в размер около 6.1 млн. EUR по предварителна оценка. В плана е обхванато основно технологичното развитие на оператора през следващите години, свързано с поддържане на стабилността на платежната система, непрекъсваемостта на работата на системата, нови услуги, свързани с банковите карти. Засегнато е и предоставянето на допълнителна помощ за банките, картодържателите и търговците, участието на БОРИКА в борбата със злоупотреби с банкови карти. Като стратегическо за периода 2004-2008 г. е определено приключването на проектите за миграцията към смарт карти, базирани на стандарта EMV, и изграждането на резервен обработващ център на БОРИКА. Отбелязва се, че в размера на инвестициите и разходите, които картовият оператор трябва да направи за реализирането на целите, е включена само частта, свързана с технологичното и организационното му развитие, която може да бъде поета със собствени средства на дружеството. Предварителната оценка на инвестициите за управление на риска в системата възлиза на 88 хил. EUR. За въвеждане на допълнителна функционалност на банковите карти се прогнозират около 645 хил. EUR. За изграждането на общ информационен център за контакти и бюро за помощ на банките, картодържателите и търговците /Call Center i Help Desk/ са необходими 160 хил. EUR. Изграждането на резервен обработващ център на БОРИКА ще струва около 2.320 млн. EUR.
Източник: Пари (28.05.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в страната са 294,1 млн. евро за първите три месеца на годината, обявиха от БНБ. Те са с 13,1% повече спрямо същия период на 2003 г. От януари до март няма отчетено вложение в резултат на приватизационна сделка. 83,8% от чуждите инвестиции, или 246,3 млн. евро, представляват увеличение на заемите от компании майки към предприятия в България с чуждестранно участие. Дефицитът във външната търговия от януари до март е 509 млн. евро, като влошаването е с 217,5 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. За тримесечието износът се увеличава с 5,2% до 1,718 млрд. евро. Вносът заедно с транспортните разходи и застраховките нараства с 15,7% до 2,227 млрд. евро. Депозитите на чужди компании в български банки нарастват със 76,2 млн. евро. Разходите за внос на суров петрол и природен газ са намалели с 52,8 млн. евро за първите три месеца на годината спрямо същия период на 2003 г. Това се дължи на падането на цените на горивата и на намаления внос, коментираха от БНБ. От януари до март цената на внасяния в страната суров петрол е намаляла със 17,4% спрямо 2003 г., а на природния газ - с 8,8%.
Източник: Стандарт (01.06.2004)
 
С близо 44% се е увеличил дефицитът по текущата сметка през март 2004 г. в сравнение със същия месец на миналата година, сочат данните на БНБ за платежния баланс за първото тримесечие. С почти 75% се влошава и търговското салдо за тримесечието на т. г. спрямо същия период на предходната година. За март текущата сметка е с дефицит в размер на 126.2 млн. EUR. Година по-рано той е бил 87.8 млн. EUR. За първите три месеца на т. г. дефицитът е 481.4 млн. EUR, или 2.5% от БВП, при 391.3 млн. EUR /2.2% от БВП/ за същия период на 2003 г. Влошаването на текущата сметка е резултат основно от увеличението на вноса и дефицита по търговското салдо. Влияние върху текущата сметка и търговското салдо оказват промените в цените на суровия петрол, природния газ и петролните продукти. Суровият петрол и природният газ формират 12% от вноса, а петролните продукти 4.2% от износа на България за периода януари - март 2004 г. По предварителни данни търговското салдо за януари - март 2004 г. е отрицателно в размер на 509 млн. EUR /2.6% от БВП/. Влошава се с 217.5 млн. EUR спрямо същия период на 2003 г. За трите месеца на годината износът на страната е 1.718 млрд. EUR, като се увеличава с 5.2% в сравнение с този за първото тримесечие на 2003 г. За същия период вносът нараства с 15.7% и към края на март т. г. достига 2.227 млрд. EUR.
Източник: Пари (01.06.2004)
 
Уникална златна монета с номинал 125 лева пусна в продажба вчера БНБ. С нея се отбелязва 125-годишнината на централната банка. Монетата е с тегло 7,78 г и тираж 3000 бр. На дребно ще се продава на цена от 350 лв. Отделно към монетата може да се купи и специална кутийка с позлатени орнаменти за 23 лв. Освен с номинала си монетата е уникална и с това, че от двете й страни има изобразени гербове. По случай годишнината на БНБ в събота ще има грандиозен концерт, на който се чакат над 800 гости от политическия и икономическия елит на страната.
Източник: Сега (02.06.2004)
 
Мандатът на члена на управителния съвет на Българска народна банка (БНБ) проф. Георги Петров изтича на 16 юни и това налага спешното търсене на негов наследник. В средата на следващата година изтича мандатът на подуправителя и ръководител на управление "Банково" Божидар Кабакчиев, а през 2006 изтича мандатът и на Гарабед Минасян. Сегашният член на управителния съвет на банката Георги Петров роден през 1929 г., завършва финанси във Финансово-икономическия институт, Петербург, Русия. Специализира във Висшия икономически институт, Берлин, и в Министерството на икономиката и финансите, Banque Nationale de Paris, Франция. Става член на управата на БНБ през 1997 г. и член на икономическия съвет на президента.
Източник: Дневник (03.06.2004)
 
БНБ е една от най-старите централни банки в света - хронологически тя е тринайсета. В Европа само 3 или 4 централни банки имат толкова дълга история - над 100 г. Дейността й присъства върху българските пари, които като част от символиката на държавността пренасят "в обращение" историята на БНБ в ръцете на населението от поколение на поколение. Още на първите пари - т. нар. платежен билет, стои надписът Българска народна банка. И оттогава на всяка банкнота и монета. Там са и името, и подписът на гуверньора, на главния касиер. Вече 123 години със своя номинал, дизайн и стилистика българските пари "разказват" за централната банка, за икономиката и културата на държавата. Българската национална парична единица лев, се появява през 1881 г. Първите ни монети са съобразени с принципа на Латинския монетен съюз - те са медни, сребърни и златни. До 1952 г. са сечени в едни от най-добрите европейски монетни дворове. След това тази задача се поема от Българския монетен двор, като през 1965 г. там започва изсичането и на възпоменателни монети. В тогавашното Княжество България са се използвали общо 27 вида монети. В периода 1908-1946 г. броят на монетите в обращение достига петдесет. Но най-много монети са изсечени в периода от 1946 до 1990 г. - над 200 вида. В момента у нас се използват 7 вида монети на обща стойност около 66 млн. лв., или около 500 млн. бройки. Най-високият номинал е този от 1 лв., пуснат в обращение в началото на септември 2002 г. В момента в обращение са над 26 млн. броя метални левчета, което е около 6% от общата левова равностойност на монетите, а от цялата левова равностойност заема най-висок дял - около 40%. След това се подреждат монетите от 50 ст. /около 20%/, 20 ст. /около 17%/, 10 ст. /около 12%/ и 5, 2 и 1 ст. /общо около 10%/. Любопитен е фактът, че относителният дял на монетите към банкнотите е едва 1.61%. Това според банкерите е твърде нисък процент. Ако днес, в началото на XXI век банкнотите заемат почти 99% от общия оборот на пари, то едно столетие по-рано положението е било много по-различно. След Освобождението на България през 1878 г. страната наследява хаос в паричното обращение - използват се всевъзможни европейски и какви ли не още монети. Първите държавни бюджети за финансовата 1879 и 1880 г. са съставени във френски франкове. Това налага необходимостта от учредяването на БНБ и въвеждането на единен паричен знак. БНБ официално е открита на 23 май 1879 г. Шест години по-късно, през 1885 г., със специален закон се засилват чисто емисионните функции на банката. От Освобождението до 1908 г. у нас са познати 19 вида банкноти с номинални стойности от 5 до 500 лв. Между 1908 и 1946 г. в България се борави с около 50 вида банкноти. По това време са печатани банкноти от 250 лв. /емисиите от 1929, 1943 и 1945 г./, за които освен нумизматите едва ли някой се сеща днес. През 1916 г. е отпечатан първият книжен 1 лев. По-късно броят на банкнотите е редуциран до 25 вида /от 1946 до 1990 г./. За този период са били отпечатани банкноти с номинали от 3 и от 25 лв. През последните 12 години на българите им се наложи, най-вече заради настъпилата през 1996-1997 г. инфлация, да увеличат съдържанието на банкноти в портфейла си с номинали от 100 до 10 000 лв. По това време от обращение излязоха монетите, по-късно, след деноминацията на лева, българинът намали банкнотите, които след 1999 г. са по-малки като размер и с номинали от 1 до 50 лв. По данни на БНБ допреди месец и половина в обращение сред населението са били около 189 млн. броя банкноти на обща стойност приблизително 3.2 млрд. лв. Най-голям е делът на банкнотите от 50 лв., малко над 56% от общата левова стойност на банкнотите в обращение. Повечето банкери обясняват този факт с липсата на доверие у част от населението към банките. Действащият в страната от 7 години валутен борд доведе до стриктна дисциплина на държавните финанси. Вследствие на това страната е икономически стабилна, банковата система е сигурна, няма резки колебания в цените, обясняват финансистите. Въпреки това голяма част от хората продължава да спестява средствата си "под дюшеците" и "в бурканите". Вероятно заради това съществуващият в момента най-висок номинал е сред най-търсения от населението. От друга страна, банкнотите с високи номинали са най-предпочитани и от корпоративните клиенти защото те оперират с големи суми и ниските номинали значително обременяват работата им. Експерти от централната банка обясняват, че въпреки наложените такси при извършването на банкова операция голяма част от клиентите /които са предимно търговски банки/ връщат банкнотите с ниски номинали и отново отиват да теглят. Според тях въпреки административните мерки корпоративните клиенти предпочитат банкнотите от 10 лв. нагоре. Голяма част от 100- и 50-левовите банкноти изчезват от банковия пазар, след като излязат от БНБ. След редица проучвания и анализи експертите в централната банка през 2003 г. решиха да пуснат банкнота от 100 лв. Решението е следствие на търсенето на високи номинали в икономиката. Безспорен е фактът, че банкнотата ще се търси, само че не е ясно чии интереси ще задоволява тя, защото средностатистическият гражданин все още не чувства липсата на високия номинал, тъй като доходите му остават на твърде ниско равнище. Годишно у нас от обращение излизат 50 млн. броя банкноти. Проучване на БНБ показва, че средната банкнота в момента е около 20 лв., т. е. най-търсени са банкнотите от 10 и 20 лв., въпреки това най-оборотни си остават тези от 2 и 5 лв. От деноминацията досега са изтеглени 555 млн. броя банкноти на обща стойност 8 млрд. лв. От тях 220 млн. броя са унищожени. По данни на БНБ в края на годината средната банкнота в страната ще премине над 20 лв., което означава, че най-употребяваните книжни пари са тези от 10 и от 20 лв. В момента у населението са около 4 млрд. лв. под формата на банкноти.
Източник: Пари (04.06.2004)
 
Стати Статев е новият член на управителния съвет на Българската народна банка (БНБ). Той поема високия пост с шестгодишен мандат, след като вчера президентът на България Георги Първанов подписа указа за неговото назначение. Новият член на централната банка спечели доверието на Първанов сред около десетина кандидатури. Статев официално положи клетва пред президента на специална церемония в Гербовата зала на бул. "Дондуков" 2. Той ще встъпи официално в длъжност на 16 юни, когато изтича мандатът на проф. Георги Петров. Проф. Петров получи вчера от президента Първанов орден "Стара планина" - първа степен.
Източник: Дневник (04.06.2004)
 
България ще въведе еврото най-рано на 1 юли 2009 г. стана ясно на проведения семинар "Предизвикателствата за БНБ по пътя към европейската система на централна банка и евро системата". Той бе част от събитията за честване на 125-ата годишнина на БНБ. В дискусиите участваха подуправителят Божидар Кабакчиев и управителите на Френската и Холандската централна банка Кристиан Ноайе и Арно Велинг. С двете банки подписахме споразумения да ни помагат при влизането в еврозоната. Досега финансисти твърдяха, че ще приемем европейската валута 2 г. след като влезем в ЕС. Сега се оказва, че ще чакаме поне още 6 месеца за оценка дали сме отговорили на критериите от Маастрихт.
Източник: 24 часа (08.06.2004)
 
Централна кооперативна банка чака благословията на надзора на Швейцарската централна банка, за да открие клон в Цюрих. Според прокуриста на ЦКБ Тихомир Атанасов всички документи, необходими за получаването на разрешение, са изпратени в швейцарската банка, а служителите на надзора й дори са получили допълнително информация за българската кредитна институция от БНБ. Въпрос на експедитивност от страна швейцарците е кога ще вземат решение по искането на ЦКБ.
Източник: Банкеръ (14.06.2004)
 
Депозитите на правителството в БНБ, които са в основата на фискалния резерв, се увеличиха с 247.8 млн. евро в края на миналата седмица и достигнаха до 2.394 млрд. евро. Това показва балансът на управление "Емисионно" на централната банка. Основната част от това увеличение се дължи на преведените в петък 184 млн. евро плащане по сделката за продажба на мажоритарен пакет от БТК. След увеличението на депозитите на правителството валутният резерв на страната достигна до 11.577 млрд. лв.
Източник: Дневник (16.06.2004)
 
Управление "Банков надзор" на БНБ издаде разрешения на досегашните акционери на Прокредитбанк при участие в увеличението на капитала на банката с вноски на акционерите да придобият акции с право на глас. След тази операция акционерната структура има следния вид - "Комерцбанк акциенгезелшафт", ЕБВР и ДЕГ разполагат с 19.71% от капитала, ИМИ - 20.29 на сто, и Международна финансова корпорация с 19.13%.
Източник: Дневник (16.06.2004)
 
Нарастването на брутния външен дълг продължи и през април, като той достигна до 11.360 млрд. евро в края на месеца, съобщи Българска народна банка (БНБ). Това представлява 58.6 на сто от брутния вътрешен продукт, докато в края на миналата година съотношението е било 58.7%. Нарастването на дълга спрямо края на март е с 202.9 млн. евро, а спрямо края на 2003 г. - с 1.03 млрд. евро. То се дължи основно на ново външно финансиране и курсови разлики. За четиримесечния период от началото на годината на курсови разлики (основно поевтиняването на еврото от 1.24 до около 1.20 долара) се падат 277 млн. евро от нарастването на дълга. От началото на годината до края на април полученото ново финансиране е в размер на 710.2 млн. евро. От него публичният сектор е получил 168.3 млн. евро. Основната част от финансирането за частния сектор е получено от предприятията от нефинансовия сектор, кредитите за които са за 384.6 млн. евро, което е малко над 100% повече от същия период на миналата година. За обслужването на дълга за периода са направени плащания за 422.5 млн. евро, от които на публичния сектор се падат 308 млн. евро (139.5 млн. евро главници). За първите четири месеца на тази година са взети повече кредити и е погасен по-малко дълг в сравнение със същия период на миналата година.
Източник: Дневник (21.06.2004)
 
БНБ даде право на акционерите на "ПроКредит Банк" да променят дяловете си в капитала на кредитната институция. Според Наредба №2 на Централната банка такова разрешение трябва да получи всеки акционер, който намалява или увеличава дела си в капитала на българска кредитна институция. При увеличението на капитала на "ПроКредит Банк" от 24 млн. на 34.5 млн. лв. собствениците й са разпределили акциите по следния начин. Най-голям пакет - 20.29%, притежава германският фонд за микрокредитиране "Интернационале Микро Инвестиционен". По 19.71% от капитала на "ПроКредит Банк" държат "Комерцбанк", Европейската банка за възстановяване и развитие и германската държавна банка "Дойче Инвестиционс унд Ендвиклунггезелшафт". Делът на Международната финансова корпорация, която е част от групата на Световната банка, е 19.13 процента. Най-малкият акционер на банката "Интернационале Проджект Консулт" притежава останалите 1.45 процента. При учредяването на "ПроКредит Банк" през септември 2001 г. първите петима акционери притежаваха по 20% от капитала й. Това съотношение бе променено през май 2004 г., когато общото събрание на кредитната институция взе решение за увеличаване на капитала й от 24 млн. на 34.5 млн. лв. и за приемането на нов акционер - "Интернационале Проджект Консулт" - германска компания, специализирана в разработването на проекти за микрокредитиране.
Източник: Банкеръ (21.06.2004)
 
Джеймс Хауи, акционер на Корпоративна банка, получи на 15 юни разрешение от БНБ да запази 18.57-процентното си участие в капитала й. През декември 2002 г. Хауи стана собственик на 28% от акциите на кредитната институция, като апортира в нейния капитал сградата на площад "Гарибалди", в която се намира централата й. В края на 2003-а при увеличението на акционерния капитал на банката от 14 на 16.82 млн. лв. делът на Хауи намаля до 18.57 процента.
Източник: Банкеръ (21.06.2004)
 
Три са основните събития, които са се случили в банковата система през май, показват публикуваните в четвъртък от Българска народна банка данни за сектора. Първото е, че кредитният портфейл на банките отново се увеличава, като през предходния месец повишението е с около 340 млн. лв. до близо 11 млрд. лв. (без специфичните провизии - 10.6 млрд. лв.). Това нарастване на заемите е по-малко от отчетеното през април, когато портфейлът се повиши с около 400 млн. лв. Това на пръв поглед поуспокояване обаче все още не дава повод да се говори за тенденция за плавно намаление на кредитната активност на банките. Второто, което прави впечатление от майските данни, е, че за първи път от началото на годината депозитната база не се увеличава изобщо и остава на нивото от април, или 14.9 млрд. лв. През април например вложенията бяха се увеличили с 350 млн. лв. Спад с по около 50 млн. лв. бележат срочните и безсрочните депозити на нефинансови институции. Най-много се увеличават срочните заеми на банки - с около 100 млн. лв. Основна причина за това състояние на депозитната база е изтеглените над 300 млн. лв. от правителството през май. Това предизвика сериозна недостатъчност на левове в системата, тъй като кредитите се отпускат основно в български пари, а над половината от влоговете са във валута. В резултат на липсата на ръст в салдото на влоговете активите на банковата система се повишават само с 85 млн. лв. - до 19.2 млрд. лв. Печалбата на банковата система продължава да расте с устойчиви темпове през май, което е третото важно събитие за сектора. За месец увеличението на печалбата на банките е с близо една трета до 169 млн. лв.
Източник: Дневник (25.06.2004)
 
Търговските банки да предават в БНБ всички чуждестранни платежни средства, за които се съмняват, че са преправени и неистински. Това предвиждат изменения и допълнения в Закона за БНБ, одобрени от кабинета, съобщи правителствената информационна служба. Целта на предложените изменения и допълнения е да се изгради механизъм за взаимодействие между централната банка и другите финансови институции при изтеглянето от обръщение на всички получени от тях банкноти и монети, за чиято автентичност са възникнали достатъчни основания за съмнение. Предвижда се търговските банки, финансовите къщи и обменните бюра задължително да задържат за проверка срещу издаване на документ всички попаднали при тях по какъвто и да било начин български или чуждестранни банкноти и монети, които пораждат съмнения, че са неистински или преправени. БНБ ще е компетентната институция за предприемане на такава проверка и за извършване на експертна оценка. Когато експертната оценка констатира, че банкнотите или монетите са преправени, те ще се задържат от БНБ, няма да се заменят и връщат.
Източник: Дневник (25.06.2004)
 
Ограничаването на кредитирането ще доведе до рецесия, намаляване на конкурентоспособността и на доходите, заяви икономистът Величка Рангелова, която се обяви против подписване на ново споразумение с МВФ. По настояване на фонда правителството изтегли депозитите си от банките, а БНБ затегна правилата за определяне на минималните резерви на трезорите. Според Рангелова тези мерки вече действат - намаляват продажбите на дребно, а ръстът на запасите от продукция в предприятията е скочил 10 пъти. Единствената причина за оживление в икономиката е даването на заеми, каза икономистът Веселин Пасев. Днес пристига мисия на МВФ за преговори по новото споразумение.
Източник: Стандарт (28.06.2004)
 
На 1 юли Българската народна банка (БНБ) ще направи демонстрация как работи разширеният кредитен регистър, съобщиха от институцията. От тази дата в него вече ще бъдат описани всички банкови кредити, получени от граждани и от фирми. Досега в регистъра се отчитаха само заемите в размер над 10 000 лв. При демонстрацията в четвъртък централната банка ще покаже в в онлайн режим как една търговска банка може да провери дали неин клиент - гражданин или фирма, които искат да получат кредит, са взели заеми от други банки и в какъв размер са те. Така по общата кредитна задлъжнялост на своите клиенти финансовите институции ще преценяват дали клиентите да получат искания заем. Разширяването на регистъра бе предприето като мярка по искане на Международния валутен фонд, направено още миналата година. Фондът я препоръча заради бурния растеж в банковото кредитиране през последната година. Регистърът се държи от институцията, оглавявана от Иван Искров. Банките вече ще подават до регистъра информация за всеки кредит в срок до 5 работни дни след сключването на договора за него. В регистъра няма да се отчитат само овърдрафтите по дебитни карти в размер под 1000 лв. Клиентите на банките също ще могат да получават извлечение за информацията, която се съдържа за тях в регистъра. Самите банки ще плащат за справка в регистъра, направена по електронен път, такса от 10 лв. Преди това тази такса бе 40 лв., но бе намалена от управителния съвет на БНБ заради очакването, че на търговските банки ще им се налага да правят такива справки все по-често.
Източник: Сега (28.06.2004)
 
Средствата от фискалния резерв, които преди около година бяха депозирани в 5 търговски банки, са изтеглени и върнати в БНБ, съобщи финансовият министър Милен Велчев. В проекта за меморандум с МВФ това трябваше да стане до днес като мярка за намаляване на ликвидността на банките. Няма обаче да се изтеглят средствата на Националния фонд от Булбанк и да се внасят на депозит в БНБ, както предвижда документъ. Не се предвиждат допълнителни мерки за ограничаване на кредитирането, каза Велчев.
Източник: Пари (30.06.2004)
 
Преките чужди инвестиции за първите четири месеца на годината са 416,3 млн. евро, обявиха от БНБ. Те са с 18,2 млн. евро повече от същия период на 2003 г. Най-голям дял от чуждите инвестиции или 312,6 млн. евро представляват заеми, дадени от компании извън страната на български фирми. Най-много инвестиции идват от Холандия (36,9% от общия им размер). След нея са Австрия с 23,6% и Швейцария с 21,1%. От януари до април цената в евро на внасяния петрол намалява с 11,4%. В резултат на това търговското салдо се подобрява с 28,4 млн. евро. Дефицитът във външната търговия до април е 776,6 млн. евро, като се влошава с 233,1 млн. евро спрямо същия период на 2003 г.
Източник: Стандарт (01.07.2004)
 
Всеки кредит, получен след 1 юли, влиза в централен регистър в БНБ. Досега там се описваха само заемите над 10 хил. лв. Така вече банките ще знаят на кой друг трезор дължат пари клиентите им. С регистъра ще се избегне практиката да се тегли един заем, за да се погасява друг, което хората правеха досега, коментират банкери. Извън статистиката остават само овърдрафти по дебитни карти под 1000 лв. Банките ще изпращат информация до регистъра до 5 дни след даването на всеки заем. Всеки месец до 15-о число пък трезорите ще се отчитат за актуалната експозиция по сключените вече договори. БНБ ежемесечно ще прави отчет колко дължат клиентите и свързаните с тях лица.
Източник: Стандарт (01.07.2004)
 
Близо 2 милиона кредита събра в регистър БНБ. От 1 юли банките вече докладват там всички заеми освен овърдрафтите по дебитни карти до 1000 лв. Досега в регистъра бяха вкарвани само заемите над 10 хил. лв. Около 900 хил. лица и фирми фигурират в системата на централната банка. Там трезорите ще проверяват потенциалните си клиенти. Оторизация може да има всеки кредитен инспектор, определен от банката си. БНБ ще му издаде чип-карта, с която той да влиза в системата. Проверката на едно лице или фирма става чрез единния граждански номер или БУЛСТАТ. И отнема не повече от 10 секунди, каза управителят на БНБ Иван Искров.
Източник: Стандарт (02.07.2004)
 
Базираната в швейцарския град Базел Банка за международни разплащания ще изплати на БНБ дивидент от 2.1 млн. евро. Централната ни банка е един от най-старите акционери на базираната в Базел международна финансова институция. Тя участва в капитала й от 1925 г. и в момента притежава 8000 броя от нейните акции. По всяка една от тях "Банката за международни разплащания" ще плати по 225 специални права на тираж. Това бе съобщено на 25 юни на заседанието на управителите на централни банки, които са акционери в международната финансова институция. На него бе обявено, че за пръв път от 75 години насам базираната в Базел финансова институция ще смени валутата, в която изготвя финансовите си отчети и плаща дивиденти. До момента тя работеше с швейцарски франкове, но за 2004-а счетоводните й отчети ще бъдат изготвени в Специални права на тираж - изкуствено създадена валутна единица, която се базира на кошница от конвертируеми валути като долар, евро, швейцарски франк и британски паунд. МВФ също работи със Специални права на тираж и дори кредитите, които отпуска на отделните държави, включително и на България, са в тази валута. На заседанието на управителите на централните банки, които са акционери в международната финансова институция, са приети и основните принципи на новото споразумение за капиталовата адекватност известно като "Базел II".
Източник: Банкеръ (05.07.2004)
 
Министреството на финансите ще предложи за продажба за трети път част от 15-годишните ДЦК в евро на 2 август. Количество ще е с номинал 15 млн. EUR /29.337 млн. лв./ според емисионния календар на ведомството. През месеца ще бъдат пласирани и 3-годишни ДЦК с номинал 20 млн. лв., както и традиционната 3-месечна емисия за 12 млн. лв. Така общият размер на вътрешния дълг, който ще емитира правителството през месеца, ще достигне 61.337 млн. лв. Това ще е третият по натовареност с емисии месец от началото на годината, като с най-голям дял бяха януари и февруари. При два аукциона, проведени от БНБ през ноември 2003 и януари 2004 г., бяха пласирани 15-годишни за 70 млн. EUR. Тогава имаше огромен интерес от страна на първичните дилъри, като поръчките надминаха значително предложеното от финансовото министерство количество. Държавният дълг се е понижил със 74.4 млн. EUR през май, като към края на месеца нивото му достига 8.787 млрд. EUR, от които 1.265 млрд. EUR се падат на вътрешните задължения, а 7.522 млрд. EUR на външните, показват данните на МФ. Основната причина за спада е поскъпването на еврото спрямо долара. Това е първото понижение на държавните задължения от началото на тази година. Ключовото съотношение дълг/БВП също се понижава спрямо месец по-рано с 0.4% до 45.2% и с 3% спрямо края на предходната година, когато е било 48.2%.
Източник: Пари (05.07.2004)
 
В краткосрочен период темповете на прираст на кредита ще се запазят високи, прогнозира БНБ в първото си издание на тримесечния бюлетин Икономически преглед. През 2004 г. се очаква ускоряване на глобалния икономически растеж, което ще подкрепи растежа в България. Прогнозира се износът ни да ускори темповете си на нарастване. Очакваното повишение на лихвите на международните пазари вероятно ще се отрази върху лихвите по вътрешните кредити и ще забави кредитната експанзия, наблюдавана през първото тримесечие у нас, смятат анализаторите на БНБ. През второто и третото тримесечие на годината се очаква запазване на тенденцията към нарастване на дефицита по търговския баланс. Според централната банка глобалното търсене на суровини и материали се увеличава и оказва натиск върху цените им на международните пазари. Нетният ефект върху търговското салдо от поскъпването им ще бъде по-скоро отрицателен, е прогнозата.
Източник: Пари (05.07.2004)
 
Излишъкът по консолидираната фискална програма към края на май е 709.748 млн. лв., показват данните за изпълнението на Министерството на финансите. За един месец той е увеличен със 181 млн. лв. Към края на петия месец на 2003 г. той е бил над 618 млн. лв. Очаква се сериозен бюджетен излишък в края на годината, прогнозира през уикенда вицепремиерът Лидия Шулева. Според нея той щял да достигне поне 500 млн. лв. От него ще бъдат субсидирани агрофондовете Земеделие и Тютюн, както и БДЖ, а 50 млн. лв. ще отидат за трето- и четвъртокласни пътища, посочи Шулева. Приходите по консолидирания бюджет са нараснали с 1.277 млрд. до 6.375 млрд. лв. От тях от данъци са постъпили над 5 млрд. лв. Спрямо същия период на м. г. те са повече с 562 млн. лв. Разходите по консолидираната програма са 5.666 млрд. лв. Общите приходи по републиканския бюджет са 4.2 млрд. лв., което е 46.9% от планираните за годината. От тях от данъци са постъпили 3.3 млрд. лв. /45%/. Отчетените разходи са 3.6 млрд. лв. /39.25%/. Преди месец изпълнението на приходите е било 37.2% спрямо годишните, на разходите - 31.9%. Излишъкът е 601.189 млн. лв. Фискалният резерв е 4.642 млрд. лв., а към края на април е бил 4.415 млрд. лв. На депозит в БНБ вече са 4.203 млрд. лв., а преди месец те са били 3.822 млрд. лв.
Източник: Пари (06.07.2004)
 
Да се разшири независимостта на Българската народна банка и така да се покрият изискванията на ЕС. Това предвиждат промените в закона за БНБ, които правителството е внесло за разглеждане и приемане в парламента. В проекта се предвижда услугите, които БНБ върши като фискален агент и депозитар на държавата, вече да се определят по пазарни цени. Досега операциите по касовото изпълнение на бюджета например се изпълняваха от БНБ безплатно. С промените се предлага БНБ сама да определя годишните си разходи, като бюджетът й вече ще се гласува от нейния управителен съвет вместо от парламента. В мотивите към законопроекта се посочва, че според анализатори на Европейската централна банка сегашното положение Народното събрание да одобрява бюджета на централната банка можело да накърни съществено нейната независимост. Пак в тази връзка в закона се разписва по-детайлна забрана БНБ да не предоставя кредити и гаранции под каквато и да било форма на Министерския съвет, общини и на други държавни и общински институции, организации и предприятия.
Източник: Сега (06.07.2004)
 
Новите мерки, които БНБ ще предприеме за намаляване на ликвидността в банковата система, ще станат ясни през есента. Евентуалните рестрикции ще включват увеличаване на процента на минимални задължителни резерви (МЗР) върху депозитите със срок над 2 години, както и върху репо-сделките до 8 на сто от сегашните 4. Предвижда се и 100% от кеша, който банките държат, да излязат от размера на задължителните резерви. Това стана ясно на вчерашната среща, в която участваха министърът на финансите Милен Велчев, гуверньорът на БНБ Иван Искров, представителите на Международния валутен фонд (МВФ) Ханс Фликеншилд и Джеймс Роуф и депутатите от икономическата, бюджетната и социалната комисия.
Източник: Дневник (06.07.2004)
 
Да се създаде специално звено за управление на държавния дълг, което при закрити врати да обсъжда вземането на нови кредити, предлага Сметната палата. Подобна практика има в Германия. В звеното трябва да има представители на Сметната палата, изпълнителната и законодателната власт и на БНБ. "То може да се събира във всеки един момент през годината, за да обсъжда конкретните стъпки и проблеми по обслужването на дълга", обясни пред БТА Надежда Сандолова от палатата. Звеното ще заседава при закрити врата, защото информацията какви финансови инструменти ще се ползват и как да се преструктурира дългът може да повлияе на пазара.
Източник: Сега (09.07.2004)
 
Гръцката "Юробанк" получи разрешение от Гръцката национална банка за придобиване дела на американския застраховател ALICO в Пощенска банка. Разрешението за сделката беше дадено от българска страна от управление "Банков надзор" на БНБ в началото на годината. С това на практика завърши процесът по прехвърляне на мажоритарния пакет акции към един собственик в лицето на "Юробанк". До момента най-голям акционер в институцията беше консорциумът ALICO/CEH Balkan Holdings Limited, регистриран в Кипър. В него равни дялове държаха "Юробанк" и ALICO. След трансформацията АСВН вече няма да има акции в "Пощенска".
Източник: Дневник (12.07.2004)
 
Банков надзор издаде разрешение на Росексимбанк да измени наименованието си на ДЗИ Банк. Новото име, за което бе взето решение на общото събрание от акционерите на 25 юни, ще може да се изписва и допълнително на латиница - DZI BANK.
Източник: Пари (13.07.2004)
 
Активите на валутния борд са 12.005 млрд. лв. към 9 юли, показва балансът на управление Емисионно. Спрямо 2 юли обемът му се е увеличил със 150.254 млн. лв. Средствата на правителството по сметка в БНБ са в размер на 4.764 млрд. лв., като за една седмица са намалели със 185.4 млн. лв. Това се дължи на преведените за изплащане на пенсии пари. Банкнотите и монетите в обращение са се увеличили със 104.118 млн. лв., достигайки 4.382 млрд. лв.
Източник: Пари (13.07.2004)
 
БНБ предлага на търговските банки пряко да закупят дялове от БОРИКА,. Продажба на БОРИКА през Банксервиз, собственост на БНБ и банките, не фигурира като възможност. Единият вариант е всяка банка да закупува в рамките на определен от самите тях лимит, колкото желае. Другата предлагана възможност отчита пазарната ниша на всяка една банка - броя на транзакциите, извършени с карти на съответната банка, собствеността върху АТМ и ПОС терминалите. Всеки един от тези показатели има определено тегло. Въз основа на показателите и теглата им се определя процентното участие на банката в зависимост от пазарния й дял, определен по този начин. И при този вариант е в сила определеният от банките лимит, като в неговите рамки се диференцира самостоятелното им участие. За по-големите банки делът им може да достигне 10%, а за тези с по-скромно присъствие на пазара - и под 1%. Това са показали направени симулация и изчисления.
Източник: Пари (16.07.2004)
 
Лихви за около 50 млн. USD по глобалните ни облигации в долари са платени през миналата седмица. Въпреки това активите на валутния борд през изминалата седмица регистрират увеличение, което е показател за стабилността на финансовата система. Според данните за баланса на управление Емисионно към 16 юли активите му са 12.143 млрд. лв., нараствайки спрямо 9 юли с близо 137.3 млн. лв. Извършеното през миналата седмица плащане по външния дълг представлява едната редовна вноска, която страната ни прави по обслужване на дълга - лихвените плащания са два пъти в годината, през януари и през юли. Данните показват още намаление на парите на банките по сметки в БНБ срещу увеличение на парите на правителството, държани на депозит в централната банка. Основната причина за това е плащането на данъчни задължения, характерно за средата на месеца. Депозитът на правителството за една седмица се е увеличил със 170.4 млн. лв., достигайки 4 934 476 хил. лв. Разплащателните сметки и депозити на банките в БНБ са намалели със 115.7 млн. лв. до 908.3 млн. лв. Нарастват парите в обращение, показват още данните, което е нормално за периода на летните отпуски, характеризиращи се с по-големи харчове от страна на населението. Банкнотите и монетите в обращение са се увеличили със 74.840 млн. лв., като обемът им към 16 юли е над 4.456 млрд. лв.
Източник: Пари (20.07.2004)
 
Дългът набъбна с 846,6 млн. евро (8,1%) в сравнение с края на 2003 г. Данните са за края на май, когато брутният външен дълг на страната е 11 322.8 млн. евро (58,4% от БВП ). На курсови разлики се дължат 6% (49 млн. евро) от нарастването. Дългосрочните задължения на страната са в размер на 8838,8 млн. евро (78,1% от дълга), а краткосрочните - 2484 млн. евро (21,9%). Задълженията на частния сектор са на 4056.8 млн. евро, като нарастват с 682,5 млн. спрямо края на 2003 г.
Източник: Стандарт (21.07.2004)
 
Банките пряко ще закупуват дялове от БОРИКА. Това е виждането на БНБ за приватизация на картовия оператор, обясни подуправителят на Централната банка Божидар Кабакчиев пред Дарик радио. От началото на юли дружеството е преобразувано в ЕАД, което ще позволи продажбата. Още не е решено обаче дали БНБ ще запази дял в компанията, както и по какви критерии банките ще закупуват акции. Очаква се продажбата на картовия оператор да стане през есента.
Източник: Стандарт (22.07.2004)
 
БНБ да запази контролиращ дял от 1/3 в капитала на БОРИКА. Около това становище са се обединили банките при обсъждането на предложението на централната банка за продажба на националния картов оператор. На срещата са присъствали 22-23 банки. Дискутиран е начинът на определяне на акционерното участие в БОРИКА. Обединили са се около варианта да се отчита пазарният дял на съответната банка по брой издадени банкови карти, транзакции и АТМ и ПОС терминали. В случай че се възприеме този начин на определяне на акционерното участие, ще има най-вероятно и предварително споразумение на акционерите за отчитане на промените в пазарните дялове в съответните показатели - на всяка година или на всеки три години например. Закупуването на дялове от БОРИКА и акционерното участие ще бъдат по желание, а не задължителни. В този случай вероятно ще се възприеме заплащането на по-висока цена на предлаганите услуги от банките, които не са акционери. Обсъждан е и евентуален таван на акционерното участие, като предложенията са варирали между 7.5 и 15%. Конкретният размер ще се определи, след като се реши дали БНБ ще запази акционерно участие или не.
Източник: Пари (23.07.2004)
 
Средно по 300 лева държи българинът на влог в банките. 9,4 млн. е броят на депозитите, а общата стойност на спестените в пари е 2,8 млрд. лева. Това показва статистиката на БНБ за 2003 г. Най-масовите влогове обаче са едва по 81 лева средно. 8 766 782 е броят на спестовните книжки, в които има до 1000 лева. Те са на обща стойност 708 722 000 лв. 18 пъти по-малко, или 494324 броя, са депозитите до 5000 лв. Най-малко са заделените в банките средства на хората с високи доходи. Едва 1589 са направените влогове за суми над 50 хил. лв. Те са на обща стойност 186071000 лева. Така средно на влог се падат по 117 099 лева.
Източник: Стандарт (26.07.2004)
 
Преобладаващото мнение в банковата общност е, че при преструктурирането на капитала на "Борика" ЕАД, БНБ би трябвало да запази дял, осигуряващ блокираща квота, се казва в съобщение на Асоциацията на търговските банки (АТБ). Това означава, че БНБ трябва да запази 34 на сто от капитала на "Борика" ЕАД, а останалото количество акции да бъде разпределено между търговските банки, пише в съобщението. Мнението се е формирало след състояла се дискусия в АТБ по въпроса с изпълнителните директори на банките-членове. Банките смятат, че участието им в капитала на дружеството не трябва да има инвестиционни цели, пише в съобщението. Това означава, "Борика" ЕАД не трябва да разпределя дивиденти, а формираната печалба трябва да се реинвестира или да се използва за намаляване на цените на предлаганите услуги.
Източник: Дневник (26.07.2004)
 
Управителният съвет на БНБ се обсъди и прие Стратегия за развитие на Българската народна банка за периода 2004 - 2009 г. на първо четене. В документа се казва, че България е изправена пред едно от най-големите предизвикателства в съвременната си история пълноправно членство в Европейския съюз (ЕС) и в Икономическия и паричен съюз (ИПС). Българската народна банка (БНБ) е основна публична институция и играе ключова роля в процеса на интеграция. Тя трябва да съумее успешно да се присъедини към Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) и евросистемата. В отговор на това предизвикателство БНБ предлага Стратегия за развитие до членството на страната в ИПС. Стратегията е инструментът, чрез който БНБ представя своите средносрочни цели и задачи, както и необходимите действия за тяхното успешно изпълнение.
Източник: Дневник (26.07.2004)
 
БНБ отваря фискалния резерв заради сделката с брейдитата. За утре е планирана операцията по изкупуване на книжа по външния дълг за $679,3 млн. Процедурата е чисто техническа, идентична на тази по плащанията на всеки вид външен дълг. Финансовото ведомство ще разпореди на БНБ да прехвърли сумата от 679,3 млн. долара на банката, управляваща дълга. Тя пък ще уведоми държателите на книжа за изкупуването. Реално за операцията ще бъдат похарчени около $400 млн., тъй като ще бъдат освободени обезпеченията върху лихвите и главницата. Така обратно в резерва ще се върнат близо 283 млн. долара. Толкова е пазарната стойност на обезпеченията към 24 юни, когато операцията бе обявена и одобрена от министрите.
Източник: Стандарт (27.07.2004)
 
Заеми за студенти, които ще се изплащат след дипломирането, отпуска "HVB Биохим". Ще могат да кандидатстват приетите във всички акредитирани университети и колежи в страната. Парите се отпускат ежегодно по месеци и семестри. Максималната сума е 15 хил. лв. за срок до 10 г. Лихвата е 9,9% при обезпечение с поръчител и 8,6% - при ипотека на имот. Заеми за близо 300 млн. лв. са раздали банките през юни, сочи статистиката на БНБ. Кредитите към края на 6-месечието достигат 10,8 млрд. лв.
Източник: Стандарт (28.07.2004)
 
Министерството на финансите пласира 3-месечни дисконтови ДЦК чрез аукцион, проведен от БНБ в началото на седмицата. Номиналната стойност на предложените книжа беше 12 млн. лв., докато одобрените поръчки бяха двойно повече - 25.630 млн. лв. Интересът към съкровищните облигации се запази на равнища, близки до тези от предходния месец, което запази доходността непроменена на 2.44%. Именно това ще е и ОЛП за следващия месец, на базата на която се определя и ОЛП за следващия . Без промяна се запази и най-високата одобрена цена, която беше 99.41 лв. За пръв път на 3-месечния аукцион първичните дилъри подадоха поръчките си чрез новата автоматизирана система за провеждане на аукциони от БНБ. Освен чрез новите образци за поръчки дилърите пуснаха заявките си и по стария начин. Предимствата на новата система са чисто технически, които обаче би трябвало да доведат до по-бързо обработване на получените данни в БНБ.
Източник: Пари (28.07.2004)
 
Депозитите през юни са нараснали с над два пъти по-голяма сума, отколкото са се покачили кредитите. Това сочи публикуваната във вторник от Българска народна банка статистика за състоянието на банковата система към полугодието. Депозитите достигат 15.5 млрд. лв., което е с 635 млн. лв. повече в сравнение с май. Кредитите в същото време достигат брутна стойност от 11.2 млрд. лв. и нетно 10.8 млрд. лв., или са се повишили в сравнение с май с около 280 млн. лв. Така за втори пореден месец кредитната активност забавя своя ход.
Източник: Дневник (28.07.2004)
 
Банковите кредити у нас все още имат потенциал да нарастват, а не да намаляват. Това е едно от заключенията на тримесечния доклад на Центъра за икономическо развитие "Икономиката на България 2004". Според авторите му страната ни е на едно от последните места в Централна и Източна Европа по дял на кредитите от брутния вътрешен продукт (БВП). Той е 26%. След нас е само Румъния с 18%.
Източник: Сега (29.07.2004)
 
Дял между 7% и 15% ще може да вземе всяка банка от БОРИКА. Това каза Димитър Костов, шеф на Асоциацията на търговските банки, пред Дарик радио. Процентът ще бъде определен на среща на банкерите и ще зависи от дела, който ще запази БНБ. Централната банка трябва да държи контрола над БОРИКА с поне 34%, обобщи мнението на банкерите Костов.
Източник: Стандарт (29.07.2004)
 
Чейнджбюрата ще трябва да изписват на информационните си табла не само курс "купува" и курс "продава", а и курсовата разлика. Третата графа ще пресече измамите с валута. Това стана ясно вчера на организирана от парламентарната комисия по вътрешна сигурност дискусия с представители на Главна прокуратура, Агенцията за финансово разузнаване, финансовото министерство, Главна данъчна дирекция и БНБ. Обсъждахме и промяна на Наредба N4 на финансовото министерство за обменните бюра, както и бъдещ ремонт на валутния закон, обясни шефът на комисията Владимир Дончев. Решено е в "къс срок" експертна група да изготви предложения за поправките.
Източник: Сега (30.07.2004)
 
Банка ДСК запазва водещите си позиции в банковата система по обем на кредитния портфейл. Това става ясно от баланса на търговските банки за второто тримесечие, публикуван на сайта на БНБ. Размерът на отпуснатите от нея заеми е 1.661 млрд. лв., следват я ОББ - с портфейл от 1.229 млрд. лв., и Булбанк - 971.6 млн. лв. И в сегмента на потребителското кредитиране Банка ДСК държи лидерското място с отпуснати заеми за 1.075 млрд. лв. към края на юни. В челната тройка по обем на потребителски кредити са още ОББ и HVB Bank Biohim. При търговските заеми челното място се пада на Булбанк с портфейл от 840.9 млн. лв., следвана от ОББ и Райфайзенбанк България.
Източник: Пари (30.07.2004)
 
Най-много средства от януари до май у нас са вложени от Холандия - 39.1% от общия размер, следвана от Австрия - 22.6%, и Швейцария - 20.6%. Това показват предварителните данни на БНБ. Според информацията на централната банка общият размер на преките чуждестранни вложения у нас намалява спрямо същия период на миналата година с 22.4%. В парично изражене вложените средства за отчетния период са 435.9 млн. EUR. Според зам.-председателя на Агенцията за чужди инвестиции Людмил Михайлов това са междинни данни, които не отразяват реално положението.
Източник: Пари (02.08.2004)
 
"СЖ Експресбанк" АД ще придобие пряко и самостоятелно дялово участие в размер на 100% от дяловете в капитала на небанковото дружество "Сожелиз-България" (в процес на учредяване). Разрешението беше дадено в края на миналата седмица от подуправителя на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова, съобщиха от централната банка.
Източник: Дневник (02.08.2004)
 
Дефицитът по текущата сметка остава по-малък от миналата година. За втори пореден месец дефицитът по текущата сметка на платежния баланс е по-добър от миналата година, съобщи в петък БНБ. За май дефицитът по текущата смекта е 200.1 млн. евро, докато през май 2003 г. той е бил 212.1 млн. евро. За петмесечния период на тази година дефицитът е 918.3 млн. евро, или 4.7% от очаквания брутен вътрешен продукт. За същия период на миналата година има дефицит от 953.4 млн. евро, което представлява 5.4% от БВП. Основна причена за този резултат е отрицателното търговско салдо, което за пет месеца достигна до 1.085 млрд. евро, или 282.8 млн. евро повече от същия период на миналата година. За периода януари - май износът се увеличава с 8.5 на сто до 2.917 млрд. евро, докато увеличението на вноса е 14.7% до 4.002 млрд. лв. Въпреки поскъпването на петрола и петролните продукти през първите пет месеца на годината внесените количества са по-малки. Влиянието на промените на цените на петрола, петролните продукти и природния газ върху търговското салдо е положително с 13.6 млн. евро, а салдото по текущата сметка се подобрява с 14.6 млн. евро поради тези причини. Според данните на БНБ салдото по услугите също е отрицателно - в размер на 12.1 млн. евро, но е по-добро с 52 млн. евро от същия период на миналата година и това е една от причините за по-малкия дефицит по текущата сметка. Подобрението се дължи основно на по-големите приходи от туризъм за първите пет месеца на годината. Нетните постъпления от текущи трансфери са се увеличили с над сто милиона евро до 309.4 млн. евро главно заради повишени постъпление и намалените плащания. Преките чуждестранни инвестиции за първите пет месеца са 435.9 млн. евро, докато за същия период на 2003 г. са били 561.8 млн. евро. Това се дължи на малките инвестиции през май, като само през този месец те изостават с над 140 млн. евро. Основното отстъпление е при инвестицииите в дялов капитал. С около 30 млн. евро са по-малко и кредитите от чужбина. С най-големи инвестиции през първите пет месеца са Холандия (39.1% от всички инвестиции), Австрия е с 22.6 на сто, а Швейцария - 20.6%. За петмесечния период на годината портфейлните инвестиции на резиденти в чужбина са се увеличили с 71.9 млн. евро, докато през миналата година са намалявали. Финансовата сметка е положителна в размер на 950 млн. евро. Общият платежен баланс за първите пет месеца на година е 333.6 млн. евро при 87.2 млн. евро за същия период на миналата година. За периода валутните резерви на БНБ са се увеличили с 377.8 млн. евро. Статията "грешки и пропуски" е положителна - 301.8 млн. евро, докато за същия период на миналата година е била 87.2 млн. евро.
Източник: Дневник (02.08.2004)
 
Балансовото число на управление "Емисионно" на БНБ намалява с 919,251 милиона лева през юли до малко над 11 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Към 30 юни то е било 11 952 682 000 лева, а към 30 юли 2004 година то е 11 033 431 000 лева. Наличните парични средства в чуждестранна валута намаляват с 991 997 000 лева - от 3 036 875 000 лева на 30 юни до 2 044 968 000 лева към 30 юли. Банкнотите и монетите в обращение към 30 юли са били малко над 4,446 милиарда лева, което е с 161, 863 млн. лева повече от 30 юни, когато те са били към 4,285 милиарда лева. Търгуемите чуждестранни ценни книжа се увеличават с 55 777 000 лева. Към 30 юни те са 8 151 557 000 лева, а към 30 юли те вече са 8 207 334 000 лева. Депозитите на правителството и бюджетните организации в пасивите на управлението на 30 юни са над 4,901 милиарда лева, което е с 1134,005 милиона лева повече, отколкото на 30 юли, когато те са над 3,767 милиарда лева. Депозитът на управление "Банково" в пасивите на управление "Емисионно" е 1 208 805 000 лева на 30 юли и се увеличава с 14 774 000 лева. Към 30 юни той е бил 1 194 031 000 лева.
Източник: БТА (03.08.2004)
 
653 хил. лв. премии е раздала БНБ, без да има законово основание, съобщи Сметната палата. Парите са изплатени през юли миналата година. Според ревизорите на Георги Николов има практика УС на БНБ да взема решения без посочено правно основание. Централната банка категорично отхвърли критиките. Според нея похарчените пари за премии са изцяло в рамките на одобрените от Народното събрание разходи за работна заплата в бюджет 2003 г. В Закона за БНБ пише, че трудовото възнаграждение на служителите на банката се определя от управителния съвет. "УС има правото да определя както основното, така и допълнителното възнаграждение в рамките на фонд "Работна заплата", смятат в БНБ. "Ако бъде издаден административен акт в тази насока, ще обжалваме пред ВАС", казаха от ведомството, ръководено от Иван Искров. В одитен доклад на Сметната палата се посочва, че за 2003 г. БНБ е отчела 379 218 хил. лв. приходи от дейността си и 120 729 хил. лв. разходи. От разликата 170 867 хил. лв. са внесени в държавния бюджет. Палатата е разкрила още, че през 2003 г. не са сключени договори между БНБ и финансовото министерство по обслужването на Единната сметка и информационното обслужване на държавния бюджет, с което не са спазени изискванията на Закона за държавния бюджет за 2003 г.
Източник: Сега (04.08.2004)
 
Управителят на БНБ Иван Искров поиска да се побърза с въвеждането на еврото като парична единици в България. "Това ще премахне калкулациите на риск, които сега оскъпяват търговията с ЕС. Ще доведе и до намаляване на лихвените проценти, което ще насърчи инвестициите и потреблението", смята той. България ще въведе еврото като парична единица в страната в средата на 2009 или най-късно на 1 януари 2010 г. Това ще стане при сегашния курс на лева към еврото. Левовите депозити автоматично ще бъдат пресметнати в евро. Това стана ясно на семинар за предизвикателствата за въвеждането на единната европейска валута у нас, организиран от финансовото министерство и БНБ. "Няма фундаментални причини инфлацията у нас да бъде повлияна от въвеждането на еврото, защото промяната ще е до голяма степен техническа. Не е изключено обаче да има повишение по психологически причини, ако се създадат такива очаквания. Голямата роля на следващото правителство ще е да обясни, че няма причини да се очаква по-висока инфлация", коментира финансовият министър Милен Велчев.
Източник: Сега (09.08.2004)
 
Банките ще са длъжни да дават пълна информация за цената на потребителските кредити. Клиентите трябва да са информирани за всички елементи на оскъпяването. В тях освен дължимата лихва, се включват и всякакви такси и комисиони - за разглеждане и одобряване на документите, за издаване на обезпечения, ипотеки и за предсрочно погасяване на дълговете. Това предвижда нов закон за потребителския кредит, готвен в БНБ. Ще бъдат разрешени извънсъдебните споразумения между банките и клиентите им, свързани с плащанията. Чрез помирителна комисия ще се уреждат спорове както в страната, така и през границата. В ЕС извънсъдебно се решават само малките спорове за суми до 50 000 евро. Предстои да се приеме и нов закон, който да регламентира разплащанията. В него ще се разясни как ще се дават лицензи за оператори като "Борика".
Източник: Стандарт (09.08.2004)
 
Министерството на финансите (МФ) и БНБ подготвят стратегия, която описва етапите на въвеждането на еврото в страната. В стратегията е предвидено курсът на еврото да бъде 1.95583 за един лев, какъвто е курсът в страната в момента. Министърът на финансите Милен Велчев заяви, че стратегията е задълбочен макроикономически анализ, а не гола декларация. Предвижда се през 2009 г. да бъде въведено еврото. Според експертите, тогава е най-ранният и подходящ срок за присъединяване към Европейския валутен съюз. Министър Велчев заяви още, че стратегията гарантира строга фискална политика.
Източник: Дарик радио (10.08.2004)
 
Банките ще повишат лихвите по дългосрочните влогове, за да накарат хората да депозират повече пари. Това ще бъде резултатът от предприетите от БНБ мерки за ограничаване ръста на заемите, пише в доклад на Агенцията за икономически анализи и прогнози. Очаква се още да се забави тенденцията за намаляване на лихвите по кредитите. Въпреки това през 2004 г. и 2005 г. едва ли може да се очаква драстично намаление на новоотпусканите кредити, смятат от АИАП. Инвестициите ще бъдат най-важният фактор за растежа на икономиката. През 2004 г. ръстът им ще е 12% и ще достигнат до 22,2% от брутния вътрешен продукт, смятат от АИАП.
Източник: Стандарт (10.08.2004)
 
МВФ настоява за минимално увеличаване на заплатите в страната. Благоразумното вдигане на възнагражденията в държавните предприятия и минималната работна заплата ще поддържа конкурентоспособността в страната. Това коментира Такатоши Като, зам. управляващ директор на МВФ, след като късно в петък бордът на фонда одобри новото предпазно споразумение с България. То е на стойност $146 млн. Ниските заплати ще стимулират работодателите да наемат и неквалифицирани работници, смятат от МВФ. Според фонда увеличаването на заплатите е една от причините за дефицита във външната търговия.
Източник: Стандарт (10.08.2004)
 
Докладът на Сметната палата с резултатите от извършения одит на централната банка за 2003 г., който беше публикуван в интернет-страницата на Сметната палата миналата седмица, се различава от доклада, връчен на БНБ за коментар. Това се казва в писмо на управителя на централната банка Иван Искров до председателя на Сметната палата Георги Николов. Писмото беше предоставено на БТА днес. Към него са приложени уведомление на БНБ до Сметната палата, както и становища на независимия одитор на БНБ - КПМГ, на Министерството на финансите, и на главния ревизор на БНБ, назначен след съгласуване с председателя на Сметната палата. В заключенията на одитния доклад на Сметната палата, подписан от четирима одитори и връчен на БНБ за коментар на 31 май 2004 г. се посочва, че направените констатации и изводи доказват, че няма нарушения при формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ, както и при определянето на размера на годишното превишение, подлежащо на внасяне в държавния бюджет, се посочва в писмото на Иван Искров.
Източник: БТА (11.08.2004)
 
БНБ е инициирала подписването на споразумение с Европейската централна банка за фалшивите пари, съобщи Христо Дичовски, директор на дирекция Емисионна политика и контрол в БНБ. Централната банка обаче вече е получила положителен отговор и очаква много скоро споразумението да бъде подписано. До момента в Националния център за анализ на неистински и преправени банкноти и монети в БНБ са изпратени около 11 хил. банкноти. Това са заловените фалшиви пари от митниците, полицията, търговските банки и чеинджбюрата.
Източник: Пари (12.08.2004)
 
Националният статистически институт (НСИ) отчете намаляване на кредитирането. Докато през юни 2003 г. всеки българин е взел 6,40 лв. кредит, през юни тази година сумата е вече 5,84 лв. В същото време повечето разпитани вчера банки посочват увеличение на кредитния си портфейл през юни 2004 г. в сравнение с юни 2003 г. За Булбанк през тази година цифрата е 971 млн. лв., докато през миналата година е била 755 млн. лв. Първа инвестиционна банка отчита 111,9 млн. лв. банкиране на дребно тази година, докато към 30 юни миналата година е отчела 32,9 млн. лв. При "Биохим" има 15,9% увеличение. Данните на централната банка също сочат, че има нарастване на кредитирането за този период с почти 106%.
Източник: Сега (13.08.2004)
 
Парите в обращение са се увеличили с около 1 млрд. лв. за една година, показват данните на БНБ към края на първото полугодие. Банкнотите са 5 397 916 958 лв., а монетите - 76 895 663 лв. Причината за нарастването е кредитната експанзия, тъй като се появяват повече пари, с които хората оперират, обясниха експерти. Според тях затова са по-търсени високите копюри. Подобен анализ обаче не е правен, уточниха те. Петдесетолевките са с най-голяма стойност - 2 483 982 425 лв. Те заемат 46% от банкнотите в обращение. Следват банкнотите от 20 лв., които са 1 543 879 910 лв. с дял от 29%. Столевките, с които се разплащаме от декември м. г., са 3 320 000 банкноти.
Източник: Пари (13.08.2004)
 
60 предприятия, които са предимно филиали на чуждeстранни фирми, са взели 60% от раздадените в страната кредити, каза финансовият експерт Йосиф Аврамов. Тези заеми са с преференциални лихви до 3%, докато за малкия и средния бизнес лихвите са 10-15%, каза Аврамов. Според него мерките на БНБ за ограничаване на заемите ще доведат до намаляване на парите в брой и през октомври ще има опашки пред банкоматите.
Източник: Стандарт (16.08.2004)
 
29 хил. сделки в брой за суми над 30 хил. лв. всяка са извършени в търговските банки от март до 15 юни. Това сочат данните от регистъра в Агенцията за финансово разузнаване на големите сделки с пари в брой. Само за 3-4 месеца на гишетата на финансовите институции са внесени или изтеглени общо 870 млн. лв. В тази сума не влиза огромният брой внесени или изтеглени от банките суми под 30 000 лв. В АФР за сделките с пари в брой на стойност над 30 000 лв. докладват и търговците на недвижими имоти, коли, скъпоценни камъни и произведения на изкуството.
Източник: Стандарт (16.08.2004)
 
Средният размер на лихвите по дългосрочните потребителски кредити в левове е намалял от 14.4% в началото на 2004 г. до 13.78% в началото на август. За жилищните заеми в национална валута средният размер на лихвите се е понижил от 13 до 12.52 процента.
Източник: Банкеръ (16.08.2004)
 
Поскъпването на електроенергията и топлинната енергия за подгряване на вода е основната причина за инфлацията през юли, която е 1.2%, съобщиха от Националния статистически институт НСИ). Така натрупаната за седем месеца инфлация стана 1.4%. За едногодишен период (юли спрямо същия месец на миналата година) инфлацията е 7.6 на сто. По отделни групи през миналия месец най-голямото поскъпване е при услугите - с четири процента, нехранителните стоки са поскъпнали с 0.2%, а цените на хранителните стоки остават без промяна от миналия месец.
Източник: Дневник (16.08.2004)
 
Активите на валутния борд се увеличиха със 151.635 млн. лв. за седмица, показват данните на БНБ за баланса на управление Емисионно. Към 13 август 2004 г. активите на Емисионно са 11.229 млрд. лв. Нарастването на обема им се дължи основно на два фактора - покупката на евро от страна на БНБ от търговските банки и увеличаване на средствата на правителството по сметки в БНБ. През седмицата централната банка е закупила резервна валута за около 120 млн. EUR, а е продала на банките за около 60 млн. EUR. Увеличаване към края на миналата седмица спрямо 6 август се наблюдава и на депозитите на правителството - с 97.728 млн. лв. Към 13 август парите в сметките на правителството достигат до 4.334 млрд. лв. Основният фактор за нарастването са средства, получени от чужди контрагенти по сметки на правителството.
Източник: Пари (17.08.2004)
 
От 2005 г. размерът на гарантираното покритие на влоговете в банките у нас ще бъде 25 хил. лв. Започната е процедурата за увеличаването на гарантирания размер на банковите депозити на граждани и фирми, каза Бисер Манолов, председател на управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/. В момента размерът на покритието е 15 хил. лв. След вдигането му при фалит на банка ФГВБ ще гарантира пълното изплащане на влоговете на вложител в една банка независимо от броя и размера им до 25 хил. лв. Промяната е свързана с поетите ангажименти за присъединяването на България към Европейския съюз. Там гарантираният размер на депозитите е 20 хил. EUR.
Източник: Пари (18.08.2004)
 
Брутният външен дълг на България достигна 11.689 млрд.евро към края на юни. В сравнение с края на миналата година увеличението е с 1.213 млрд.евро, съобщиха от БНБ. Съотношението на външен дълг спрямо брутния вътрешен продукт е 60.3 на сто.
Източник: Дневник (18.08.2004)
 
Заложните къщи ще бъдат задължени да искат личните данни на хората, когато им предоставят кредити срещу залог на вещи, съобщи Васил Киров, директор на Агенцията за финансово разузнаване. Най-вероятно режимът за тях ще бъде подобен на този за кредитните институции. Парламентаристи от всички политически сили са обещали той да бъде разписан и приет бързо чрез промени във Валутния закон. Целта ще е пълна прозрачност на дейността на заложните къщи и контролът над тях. Във всеки момент те трябва да предоставят информация кое лице на коя дата какво е заложило, какво е получило, при какви условия и какви ангажименти са поели двете страни, поясни Киров. Освен това ще бъдат регламентирани и улеснени проверките на МВР в тях. Има данни, че капиталите им са съмнителни и работят с крадени вещи, потвърди финансов разузнавач номер 1. Тъкмо с този аргумент Новото време поиска отделен закон за тях и създаването на регистър. Полицията и сега има право да прави проверки за крадени вещи съгласно Наказателния кодекс, но те са затруднени заради липсата на документация.
Източник: Пари (18.08.2004)
 
Все повече българи продължават да предпочитат да влагат свободните си средства във валута, като левовата равностойност на депозитите на домакинствата в чужди валути достига до 4.551 млрд. лв. в края на юни 2004 година, съобщи вчера БНБ. Така те превишават с малко над 40 на сто депозитите в местна валута, които са 3.246 млрд. лв. към 30 юни. В същото време обаче общият брой на депозитите на домакинствата във валута е 1.272 милиона, а в левове - 9.713 милиона. Това показва, че по-малка част от населението разполага с много средства във валута. Почти девет милиона от депозитите в левове са с размер до 1000 лв., а средният размер на тези депозити е 80 лв. В същото време депозитите над 50 хил. лв. са само 1950, а средният им размер е 114 028 лв.
Източник: Дневник (20.08.2004)
 
Кредитирането през юли постави отново своеобразен рекорд след пролетното си постижение през април т.г. Само за един месец новоотпуснатите заеми са в размер на 546.363 млн. лв., показват данните на БНБ от баланса на банковата система към 30 юли 2004 г. На месечна база е отбелязано нарастване от 4.8%, като общо кредитите, отпуснати от банките за нефинансови институции и други клиенти, достигат малко над 11.826 млрд. лв. /преди провизии/. През април бяха отпуснати нови кредити за около 409 млн. лв. В следващите месеци започна да се наблюдава известно забавяне на темпа на нарастване, като към края на полугодието достигна 48% на годишна база и 2.62% за юни спрямо май 2004 г. Годишният ръст в кредитирането към края на юли 2004 г. се повишава до 53%. Движението на кредитите се оказва противно на очакванията. През второто тримесечие на годината започна прилагането на ограничителните мерки, като се прогнозираше, че техният ефект ще бъде видим именно през третото и четвъртото тримесечие на годината. През миналия месец, когато излязоха данните от баланса на банковата система към края на юни, се коментираше за оказан психологически ефект върху банките от мерките на централната банка в областта на кредитирането. В предходните месеци първоначално се забеляза намаляването на темпа в процентно изражение /от 3.99% през април на 3.19% за май и 2.62% за юни/, което не компенсираше нарастването на обемите. Прогнозите към края на полугодието бяха за задълбочаване на задържането в темпа на нарастване и намаляването му до около 35% към края на годината. В кредитния портфейл на банковата система най-голям остава делът на търговските заеми - 69.5%, като обемът им е 8.229 млрд. лв. Отпуснатите потребителски кредити са 2.334 млрд. лв., увеличавайки се за един месец с 4.1%. Жилищните ипотечни заеми са нараснали с 11.8% за един месец до 662.1 млн. лв. Печалбата на банките за един месец се е увеличила с 15%, достигайки 257.7 млн. лв. Активите, управлявани от система, са 20.652 млрд. лв. Нарастването на депозитната база през юли спрямо предходния месец е с 378.5 млн. лв. или 2.4%. Общо привлечените средства в системата към края на юли достигат 15.928 млрд. лв., като те са основният източник на финансиране на кредитите.
Източник: Пари (23.08.2004)
 
Нетната печалба на банковата система към края на юли тази година е 257.7 млн. лв., като се е повишила с почти 34 млн. лв. за месец, показват данните от месечната статистика на Българската народна банка. Нарастването на печалбата в последния месец е с по-малък темп от юни, когато тя се е увеличила с 55 млн. лв. Банките от първа група са реализирали 82.1 на сто от нетния положителен резултат в системата за седемте месеца на годината. В тази група влизат първите десет банки по показателя размер на активите. Печалбата на банките от втора група е почти 35 млн. лв. за първите седем месеца на годината, останалото е реализирано от трета група, където влизат клоновете на чуждестранните банки. Активите на банковата система в края на юли са 20.651 млрд. лв., като се увеличават с 556 млн. лв. в сравнение с края на юни. И тук, както при печалбата, голяма част от активите - 72.2 на сто, се падат на първа група, докато активите на банките от втора група представляват 21.2 на сто от общите банкови активи в страната. Най-голяма част от активите на банковата система продължават да бъдат кредитите на нефинансови институции - малко над 57 на сто, или общо 11.826 млрд. лв. брутно към края на юли. Нарастването им в сравнение с края на юни е с 546 млн. лв., което показва, че банките отново са се активизирали в отпускането на кредити. В предходните два месеца нарастването им беше по-слабо - съответно с 280 млн. лв. за юни и с 340 млн. лв. за май. Повече от половината от отпуснатите кредити към края на юли са в левове, а около 38 на сто са в евро. Основна част от тези кредити на нефинансови институции са търговските. Потребителските заеми към края на юли са 2.334 млрд. лв., като са се увеличили с малко над 92 млн. лв. спрямо края на предходния месец, тук нарастването е по-малко спрямо това от предходния месец. Увеличението на жилищните ипотечни кредити на физически лица за месец е с почти 70 млн. лв. до 662 млн. лв. в края на юли. Статистиката на БНБ показва, че през юли са намалели земеделските кредити. Нарастването на депозитите на банките за месец е с 378 млн. лв. до 15.928 млрд. лв. към 31 юли. Малко над 86 на сто от всички депозити са тези на нефинансови институции и други клиенти. Малко над 6.5 млрд. лв. от тези депозити са срочни, а безсрочните депозити на нефинансовите институции и други клиенти са за 5.3 млрд. лв. Депозитите на финансови институции са малко над два милиарда лева. Около 43.4 на сто от всички депозити са в левове, 30% са в евро, а останалите - в други валути.
Източник: Дневник (23.08.2004)
 
Главният директор на управление "Банков надзор" на БНБ Петър Андронов издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Георги Денчов Петров в качеството му на член на Управителния съвет и Изпълнителен директор на "Банка Запад - Изток" АД, съобщиха от Българска народна банка.
Източник: БТА (24.08.2004)
 
БНБ обяви новита стойност на основният лихвен процент, считано от 25 август 2004 г. - 2.40%.
Източник: БНБ Бюлетин (24.08.2004)
 
Новата най-ниска стойност на основния лихвен процент (ОЛП) от 1991 г. насам е 2.40 на сто годишно и тя ще е в сила за периода от 25 август до 28 септември. ОЛП се определя на базата на доходността на тримесечните сконтови държавни ценни книжа, получена на аукциони, които се провеждат веднъж месечно, и влиза в сила от датата на съответната емисия. Понижението на доходността на тримесечните ДЦК и съответно на основния лихвен процент е в резултат на голямото количество поръчки, които бяха направени за закупуване на книжа. При предложени ДЦК с номинал 12 млн. лв. поръчките бяха за 23.36 млн. лв. Предишното най-ниско ниво на ОЛП беше 2.41 на сто, което беше в сила за периода 23 февруари - 30 март тази година. След това свободният ресурс в банковата система намаля и ОЛП започна леко да се покачва. В края на май той рязко се повиши до 3.83%, след като тогавашният аукцион поръчките бяха за само 14 млн. лв. Причината беше, че точно тогава МВФ реши да вземе мерки за ограничаване на кредитирането и левовият ресурс на банките намаля. След това обаче БНБ взе решение да купува и продава евро от банките на фиксинга - 1.95583 лв. за евро, а това успокои банките. След това решение ОЛП отново се върна под 2.50% годишно. Лихвите по овърнайт и седмичните депозити оттогава са с много малки промени, главно в средата и края на всеки месец, когато се внасят авансови данъци и се регулират минималните задължителни резерви. Новото ниво на ОЛП обаче няма да има ефект върху лихвените проценти по кредити и депозити, защото вече няколко години по-голяма част от банките не го ползват като водещ индикатор. Почти всички банки си имат собствен базисен лихвен процент, по който се определят равнищата на техните лихви по кредити. ОЛП в момента се използва основно от държавната администрация предимно за просрочени данъчни плащания, както и при задължения към някои държавни компании.
Източник: Дневник (24.08.2004)
 
Фондът за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ от около един месец и половина няма свои средства, които да са инвестирани като депозити в търговски банки. Минимален обем от инвестиционния портфейл е в репо сделки. По-голямата част от ресурса е инвестиран в ДЦК. В документите, съпътстващи предпазното споразумение между България и МВФ, е записано, че до края на септември т. г. ФГВБ ще трябва да инвестира средствата от кешовата си наличност и падежиралите репо сделки с търговски банки в новоемитирани ДЦК, а бъдещите си ликвидни активи ще държи в БНБ. По принцип това нищо не означава, защото парите на фонда изобщо не са източник на кредитната експанзия, която се наблюдава в България в момента, коментираха експерти . Към края на юли 2004 г. размерът на инвестиционния портфейл /ДЦК, репо сделки и депозити/ на фонда възлиза на 250.15 млн. лв. Почти 73.8% от средствата са вложени в ДЦК - 184.77 млн. лв. Инвестициите на фонда в репо сделки са 40.33 млн. лв. Към края на юли 25.05 млн. лв. са били под формата на депозити, като в сайта на ФГВБ не се посочва къде са те - в БНБ или в търговски банки. Според Закона за гарантиране на влоговете в банките средствата на фонда се инвестират в ценни книжа, издадени или гарантирани от държавата, краткосрочни депозити в банки, утвърдени за първични дилъри на ДЦК и депозити в БНБ.
Източник: Пари (25.08.2004)
 
Вносът на обзавеждане за дома и офиса е нараснал с 30% (или 32,4 млн. евро) само за първите 5 месеца на годината, показва статистиката на БНБ. Сред останалите продукти, за които нашенци дават по-голяма част от парите си, са козметиката и лекарствата (ръст от 44% или 57 млн. евро), както и автомобилите.
Източник: Стандарт (26.08.2004)
 
Общинска банка предлага да придобие активите на ТБ "Славяни", която бе затворена от БНБ през септември 1996 г. и в началото на 1997-а бе обявена в несъстоятелност. Офертата на Общинска банка е да разпредели между кредиторите на ТБ "Славяни" 70 хил. лв. - сумата, на която са оценени активите на фалиралата кредитна институция. Предложението за покупка е от началото на август 2004 г. и е внесено в Софийския градски съд, който след приключването на ваканцията ще го препрати за становище в БНБ. Ако там няма възражения, съдът ще одобри сделката и Общинска банка ще купи активите на ТБ "Славяни". Друг е въпросът на какво точно тя ще стане собственик, тъй като единственото "богатство" на ТБ "Славяни" са вземанията й от няколко фирми, които на свой ред нямат собственост и пари в сметките си. Но съществуващата практика в България показва, че подобни сделки се извършват не с цел да се извлече печалба от продажбата на активите на фалиралите банки, а с други намерения. Например да се използва като средство за уреждане на различни задължения между клиентите на банката купувач и акционерите или длъжниците на фалиралата институция. Във всеки случай както при покупката на ТБ "Славяни", така и при офертата за придобиване на фалиралата Балканска универсална банка от "Токуда банк" няма видими бизнес мотиви. Явно тези сделки са част от други по-големи операции, които са планирани от шефовете на Общинска банка и "Токуда банк". Какви са те, засега не се съобщава.
Източник: Банкеръ (28.08.2004)
 
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс през първата половина на годината е достигнал 946.5 млн. евро, при положение че беше 922 млн. евро за 2003 г., показват предварителните данни на БНБ. През юни 2004 г. има дефицит от 29.5 млн. евро, докато през същия месец на миналата година текущата сметка е била положителна - 31.4 млн. евро. Дефицитът се дължи на нарасналото отрицателно външнотърговско салдо на страната. Той пък е резултат от големия внос за сметка на ограничения износ. За полугодието експортът възлиза на 3.61 млрд. евро, което представлява увеличение с 11,1% спрямо 2003 г. Вносът обаче се е увеличил още повече - със 17,3%, и достига 4,91 млрд. евро, отчитат подчинените на Иван Искров.
Източник: Сега (31.08.2004)
 
Търговското салдо се влошава с 38.5% за първото полугодие на 2004 г. спрямо същия период на миналата година, показват данните на БНБ за платежния баланс към 30 юни 2004 г. За периода януари-юни т.г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1.303 млрд. EUR. Година по-рано търговското салдо е било отрицателно в размер на 940.4 млн. EUR. За отчетния период дефицитът по текущата сметка е 946.5 млн. EUR, или 4.9% от БВП, като се увеличава с 2.7% спрямо полугодието на 2003 г. Само за юни т.г. текущата сметка има дефицит от 29.5 млн. EUR. През юни 2003 г. тя е била положителна в размер на 31.4 млн. EUR.
Източник: Пари (31.08.2004)
 
978,6 млн. евро са преките чужди инвестиции в страната през първите 6 месеца на годината, обявиха от БНБ. За същия период на 2003 г. те са били 651,4 млн. евро. 55% от вложенията, или 538,3 млн. евро, са от вдигането на капитала на български фирми от страна на чуждестранните им собственици. Най-много са приходите от приватизацията на БТК, както и от увеличението на капитала на дружеството, създадено за сделката с "МобилТел" АД. 242,9 млн. евро от инвестициите са резултат от приватизационни сделки. Най-много вложения са привлечени от Австрия (35,5%), Холандия (18,4%) и Люксембург (18%).
Източник: Стандарт (31.08.2004)
 
Над 44 млн. лева е сумата на просрочените потребителски, жилищни и други заеми, раздадени на граждани. Това показва статистиката на БНБ към юли 2004 г. Потребителските кредити са за над 2,27 млрд. лв. и от тях лоши са за над 21 млн. лв. Заемите за нов дом достигат 658 млн. лв., от тях не се обслужват за 3,779 млн. лв. Още 20 млн. са просрочени по други видове заеми за домакинства. Предприятията от нефинансовия сектор в страната пък не обслужват заеми за над 172 млн. лв. Над 4,13 млрд. лв. са били парите в обращение в края на юли, сочи още статистиката. Само месец по-рано те са били 3,96 млрд. лв.
Източник: Стандарт (01.09.2004)
 
По предварителни данни от БНБ приходите от международен туризъм без транспорта за първите 6 месеца на 2004 г. са 646.3 млн. EUR, съобщи зам.-министърът на икономиката Димитър Хаджиниколов. Увеличението спрямо същия период на миналата година е 25.1%. Значителното покачване се дължи на по-силния зимен сезон и на удължаването на летния, който тази година започна още от април, коментира Сергей Саръмов от отдел Проучване и прогнозиране на туристическите пазари в министерството. Другите причини са в поддържането на оптимално съотношение между качеството на предлаганите услуги и цената им, както и в по-голямото им разнообразие, твърди експертът. Все повече туристи пътуват във вътрешността на страната и така се развиват алтернативни форми на отрасъла като еко-, културен и исторически туризъм. Най-много приходи от началото на годината са реализирани през май и юни. През май са 150.2 млн. EUR, което е с 30.3% повече от май м. г., а през юни - 233.5 млн. EUR, което е със 17% над силния юни на 2003 г.
Източник: Пари (03.09.2004)
 
Международният валутен фонд е съгласен да се раздадат коледни добавки към пенсиите и заплатите. Това става ясно от меморандума за икономическа политика на правителството, официално разпространен вчера. Документът е подписан от вицепремиера Лидия Шулева, министъра на финансите Милен Велчев и управителя на БНБ Иван Искров и е одобрен от борда на МВФ. Преизпълнението на приходите в бюджета и спестените лихви ни позволява да намерим допълнителни средства за здравеопазване и пътища, както и да отговорим на натиска за допълнително материално стимулиране върху заплатите и пенсиите в края на годината, пише в меморандума. Изискването на МВФ е разходите на държавния бюджет за 2004 г. да не надвишат 14,275 млрд. лв. и годината да бъде приключена без дупка в хазната.
Източник: Стандарт (03.09.2004)
 
Общият брой на издадените карти, обслужвани от националния оператор БОРИКА към 1 септември, е 3 258 973. Това е ръст от малко над 35% в сравнение с данните от началото на годината. За осемте месеца на 2004 г. банките са издали общо 848 хиляди нови карти. Само за август те са се повишили с 42 хиляди, показва още статистиката на БОРИКА, която беше публикувана в четвъртъ. Най-много продължават да са националните дебитни карти, които в началото на този месец са малко над три милиона и представляват над 93% от всички издадени. С устойчив ръст се повишават и кредитните карти. За последните осем месеца международните кредитни карти Visa са се покачили с повече от пет хиляди броя до 20 636, което е ръст за периода от 34%, колкото е средното повишение на всички видове карти. Международните кредитни карти MasterCard към 1 септември са 32 722 броя, което е с близо 10 хиляди повече в сравнение с броя им на 1 януари 2004 г. В процентно отношение скокът е с 42 на сто, което нарежда тези карти сред най-бързо развиващите се. В случая обаче трябва да се отчита и по-ниската база, от която тръгват. През август обаче те намаляват с 213 броя. Стабилно нарастват и банкоматите, и ПОС терминалите (това са устройствата, чрез които се пазарува безналично в търговските обекти). От началото на годината до вчера броят на новоинсталираните банкомати е 415, като общо в страната те вече са 1637. За осемте изминали месеца се отчита повишение в броя им с 34%. Само през август са сложени нови 63 терминала за теглене на пари. Прави впечатление, че банките започват да обръщат все повече внимание и на други градове, а не само на София. Ако в началото на годината 33% от всички банкомати са били монтирани в София, то през септември делът им спада на малко под 30 на сто. При ПОС терминалите покачването за разглеждания период е с 50 на сто. Новите устройства са вече 5639, или с 1885 повече от началото на годината. Наблюдава се известна деконцентрация и при този вид терминали. Ако в началото на годината инсталираните в София се представлявали 37.5% от всички, то през септември този дял спада до 33.5%. Само за август в търговските обекти в страната са сложени нови 252 броя ПОС.
Източник: Дневник (03.09.2004)
 
Българската народна банка на основание чл. 35 от Закона за БНБ обявява въз основа на постигнатата средногодишна доходност на аукциона за тримесечни ДЦК, организиран от Министерството на финансите на 23.VIII.2004 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер 2,40 на сто считано от 25.VIII.2004 г.
Източник: Държавен вестник (03.09.2004)
 
Преките чуждестранни инвестиции в страната за периода януари-юни 2004 г. са 978.6 млн. евро, или 5% от БВП, според предварителни данни на статистиката на БНБ. Те са с 327 млн. евро повече спрямо първите шест месеца на миналата година, когато бяха 651.4 млн. евро, или 3.7% от БВП. Данните от Централната банката показват, че преките инвестиции покриват със 103.4% дефицита по текущата сметка за периода януари-юни 2004 г. при 70.7% за същия период на 2003 година. За първите шест месеца на 2004 г. валутните депозити на търговските банки в чужбина са се увеличили с 235.9 млн. евро спрямо 31 декември 2003 година.
Източник: Банкеръ (07.09.2004)
 
Асоциацията на търговските банки принципно е съгласна с предложените от БНБ промени в Наредба 8 за капиталовата адекватност на кредитните институции, е становището на УС на АТБ след заседание на 8 септември. Промяната е с цел уеднаквяването на изискванията с действащите в ЕС. С оглед по-прецизното отчитане на капитала спрямо риска изискваната минимална стойност на обща капиталова адекватност и адекватност на първичния капитал следва да бъде поетапно намалена от сегашните 12 и 6 на 8 и 4%. Тези стойности ще се прилагат и при други изчисления, извършвани съгласно новата наредба, което в по-дълъг период от време би могло да постави банките в България в неравностойно положение спрямо тези в Европейския съюз и други страни, прилагащи Базелските стандарти, смятат от асоциацията. Изискването за нивото на капиталова адекватност в европейските държави е 8%. Банките предлагат влизането в сила на наредбата да стане не по-рано от 1 юли 2005 г. Мотивът за това е необходимостта от достатъчно време за извършване на методическа, оперативна и техническа подготовка, включително и във връзка с отчетните форми, които БНБ ще изготви за прилагането на наредбата. Централната банка предварително да издаде указания по прилагането на наредбата, които да съдържат конкретни примери за прилагането на подходите и извършването на съответните изчисления, предлагат още банките.
Източник: Пари (13.09.2004)
 
Министерството на финансите пласира 5-годишни ДЦК с фиксирана лихва от 4.70% на аукцион, проведен от БНБ. Интересът от страна на първичните дилъри беше в рамките на очакваното. Поръчките на първичните дилъри достигнаха 76.600 млн. лв., но според предварително предложеното количество бяха одобрени поръчки за 20 млн. лв. Заради повечето заявени поръчки максималната платима цена се установи на 100.77 лв., докато най-ниската достигна 99.52 лв. Това кореспондира с доходност от 4.71%. Прави впечатление, че този път голяма част от първичните дилъри са играли на по-ниска цена, очаквайки, че ще могат да купят 5-годишни ДЦК по-евтино в сравнение с август. Според календара на финансовото ведомство до края на месеца ще бъде пласиран дълг за 32 млн. лв., като предстоящите емисии са за 3-годишни и 3-месечни ДЦК. През този месец няма да бъдат предложени облигации, деноминирани в евро.
Източник: Пари (14.09.2004)
 
България е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за приемането ни в системата на европейските централни банки. Това е изводът от прегледа на постигнатите промени по приключилия съвместен проект между БНБ, френската и холандската централна банка. Проектът е на стойност 1.5 млн. EUR, финансиран по програма ФАР и със съфинансиране от българското правителство. България има своето място, и то възможно най-скоро, в европейското семейство на централните банки, заяви подуправителят на френската централна банка Жан-Пол Редоан на заключителната среща по проекта. Финансовият сектор става все по-обвързан с реалния, а БНБ има вече по-добри възможности за опазване на финансовата стабилност, посочи Ян Брокмайер, директор на управление за финансова стабилност в холандската централна банка. Банков надзор на БНБ и в бъдеще се предвижда да остане национален приоритет, каза управителят на централната банка Иван Искров. В резултат на работата с двете банки БНБ е разработила стратегия за развитие на банката до 2009 г. и е подготвила пътна карта с всички отговорности на институциите за присъединяване към еврозоната. Сътрудничеството с двете банки ще продължи на базата на двустранни едногодишни споразумения, подписани през юни, подчерта Искров. Сред особено важните области, в които е постигнат напредък, е дейността на Банков надзор, посочи още Брокмайер. Разработването на инструментариум за прогнозиране на банковите резерви, управлението на рисковите авоари, където са разработени сто процедури по управлението им, стратегията за касовите операции са други области, в които БНБ е постигнала успех благодарение на проекта, посочи още Брокмайер. Според Редоан целите по проектите са били много амбициозни и са засегнали 11 области. По тях са работили над 55 специалисти от двете банки, които са направили над 200 посещения от една банка в друга. БНБ е отбелязала значителен напредък в областта на статистиката и балансите на плащанията. Един от основните критерии, на които трябва да отговарят европейските централни банки, е независимостта, изтъкна френският централен банкер.
Източник: Пари (16.09.2004)
 
Просрочените заеми към банки са над 210,8 млн. лв. в края на юни, сочи статистиката на БНБ. В сумата са включени и съдебните вземания по кредити на граждани и фирми. Заемите, отпуснати на домакинствата, са 3,302 млрд. лв. От тях 2,175 млрд. са потребителски, от които 15,4 млн. лв. са необслужвани. Още близо 600 млн. лв. са жилищните кредити на граждани, от които нередовните са малко над 3 млн. лв. Държавните предприятия са по-стриктни, като от 191 млн. лв. заеми не обслужват едва за 3,1 млн. лв. Частните фирми са взели над 6,33 млрд. лв. заеми, от които нередовните са 167,8 млн. лв.
Източник: Стандарт (16.09.2004)
 
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление Банков надзор, Емилия Миланова издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Ефстратиос - Георгиос Арапоглу в качеството му на член на Съвета на директорите на Обединена българска банка АД, София. Банков надзор на БНБ е разрешил на четири свързани лица да придобият поотделно поименни акции с право на глас от капитала на Демирбанк /България/ АД. Миланова е издала разрешение на Арзухан Ялчъндаг, Вуслат Сабанджъ, Ханзааде Васфие Доган и Яшар Бегюмхан Доган в качеството им на свързани лица да придобият поотделно поименни акции с право на глас в капитала на Демирбанк /България/ АД. Така като свързани лица помежду си те ще придобият общо 10% от акциите с право на глас в капитала на банката. Така посочените пет свързани лица, ще имат до 60% от акциите с право на глас в капитала на Демирбанк /България/ АД.
Източник: Пари (17.09.2004)
 
Подуправителят на БНБ, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова издаде разрешение на "Петрол холдинг" АД при участие в увеличението на капитала на "Евробанк" АД да придобие акции и да запази акционерното си участие в размер на 95.10% от капитала на банката, съобщиха от БНБ.
Източник: Дневник (20.09.2004)
 
Да отпадне изискването за сключване на писмен договор, когато се сменя валута при курс, различен с повече от 10% от фиксинга на БНБ. За това настоява Мариана Иванова в жалба до ВАС. Делото е насрочено за 24 септември. Невъзможността за разваляне на сделките, сключени в чейнчовете, противоречи на Закона за защита на потребителите, гласят мотивите. Според адвоката на Марина Иванова обмяната на валута при нисък курс е измама или се прави за пране на пари.
Източник: Стандарт (23.09.2004)
 
Нововотпуснатите кредити през август са 165 млн. лв., показват данните на БНБ за баланса на банковата система към 31 август 2004 г. Общият обем на кредитите за нефинансови институции и други клиенти достига малко над 11.991 млрд. лв. На месечна база ръстът е близо 1.4%. Към края на юли портфейлът на банките нарасна с над 546 млн. лв. спрямо юни. Ръстът се дължеше основно на финансирането на сделката за покупката на МобилТел и няколко други по-големи кредити за корпоративния сектор. В резултат от това отбелязаният ръст на годишна база в края на юли достигна 53%. Цифрите към края на миналия месец показват, че годишният темп на нарастване на кредитите /спрямо август 2003 г./ намалява до 49.2%. Желанието на МВФ и БНБ е до края на годината той да бъде свит до 30-35%, за да не се стигне до въвеждане на по-големи рестрикции. Депозитната база за една година се е увеличила с 30.7% - към края на август 2004 г. общо депозитите в системата са 16.134 млрд. лв.
Източник: Пари (23.09.2004)
 
Нарастването на външния дълг може да се превърне в проблем пред българската икономика, заяви ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България Ханс Фликеншилд по време на заключителната пресконференция в четвъртък, в която участваха също министърът на финансите Милен Велчев и гуверньорът на БНБ Иван Искров. Притесненията на международната финансова институция са свързани най-вече с нарастването на съотношението между брутния външен дълг (сборът от външните задължения на държавата и частните компании) и брутния вътрешен продукт (БВП) на България. По думите на Фликеншилд основната причина за нарастването на брутния външен дълг се дължи на частния сектор. Докато държавният дълг намалява, най-вече заради предсрочното погасяване на главниците по "Брейди" облигациите от типа DISC, новите заеми за частните компании са надхвърлили прогнозите. Постоянният представител на МВФ за България Джеймс Роуф коментира , че един от негативните ефекти от тенденцията е, че се ограничава възможността за маневриране на правителството по отношение на външната задлъжнялост в условията на валутен борд. Прогнозите на фонда, че съотношението брутен външен дълг към БВП ще достигне 62% в края на тази година. По данни на БНБ към края на юли общите задължения на България (държавни и частни) са 12.239 млрд. евро, а заложеният в бюджета за тази година БВП, преизчислен в евро, е 19.42 млрд. Това означава, че още в края на юли външният дълг е бил 63 на сто от икономиката на страната.
Източник: Дневник (24.09.2004)
 
До края на ноември "Печатница на Българска народна банка" ЕАД ще погълне дружеството "Формпринт" ЕООД, чийто капитал е изцяло собственост на Министерството на финансите. В момента приключват оценките на двете дружества, които се очаква да бъдат публикувани до средата на октомври. Според експерти, работещи по вливането, след сделката Министерството на финансите ще получи не повече от 10% от капитала на "Печатница на Българска народна банка", а останалите 90% ще са на Централната банка. Такова съотношение в капитала на обединеното дружество е напълно логично, като се има предвид, че печатницата на БНБ е с капитал от 68.84 млн. лв., а "Формпринт" с 1.77 млн. лева. Но не само това е причината за малкия дял, който ведомството на Милен Велчев ще получи, след като "Формпринт" бъде погълнато от дружеството на Централната банка. Пуснатата в действие в края на 2001 г., печатница на БНБ е една от най-модерните в Европа - като техника, информационно осигуряване и системи за сигурност. През май и юли 2004 г. тя получи европейски сертификати за сигурност и за качество, което е признание, че може да изработва банкноти, ценни книжа и документи за самоличност на световно равнище. От своя страна дружеството "Формпринт" е създадено през 1990 г. като правоприемник на държавната печатница "Дечо Стефанов". Много от машините й са стари, а системите й за сигурност въобще не вдъхват доверие. След посещението си там хора разказват, че в помещенията на печатницата на финансовото ведомство постоянно се мотаят дебеловрати момчета, които чакат да си получат партидите с бинготалони, изработвани в нея. Идеята е след консолидацията на двете дружества обединената печатница да поеме по-голямата част от поръчките за изработване на паспорти, визи, лични карти, автомобилни талони, здравни и трудови книжки, бандероли, бинготалони и тотофишове, дори и на билети за транспорта (всички те се водят ценни книжа). За да може печатницата да обслужва клиентите, без да нарушава строгите правила за сигурност при отпечатването на банкноти, в момента се разработва проект за създаване на специална зона, в която търговците ще могат да поръчват и получават заявените от тях бандероли и бинготалони.
Източник: Банкеръ (27.09.2004)
 
Няколко фирми от металургичния, хотелиерския и хранително-вкусовия бранш подготвят документите си, за да кандидатстват пред БНБ за създаване на нова банка, съобщи Людмил Стойков, който е мажоритарен собственик на "Ладимекс", "Еврометал" и туроператорската фирма "Бултрейд". Чрез тях той контролира големи акционерни и дружествени дялове в десетина компании, между които са и ваканционно селище "Дюни", "Ладимекс холдинг", "Стомана - Индъстри", "Радомир - Метали", "Еврострой - ЗС". За две години в "Дюни" са изградени два нови хотела. През 2003 г. е построен четиризвездният "Белвил", а през тази – петзвездният "Марина Роял Палас". През 2005 г. в "Дюни" ще бъде издигнат още един петзвезден хотел. Тъкмо някои от тези дружества имат намерение да станат учредители на новата банка и се надяват тя да получи лиценз от БНБ, твърдят източници на вестника. Людмил Стойков уточни, че фирмите, които участват в проекта, планират капиталът на банката да е 11.5 млн. лева. "Не мога да посоча в момента кои точно са кандидат-акционерите, тъй като може да се окаже, че някои от дружествата, заявили желание да участват, впоследствие ще отпаднат. Ще обявим имената на фирмите, когато внесем в БНБ молбата за лиценз и всички документи към нея. Смятам, че това ще стане до средата на октомври", заяви Стойков.
Източник: Банкеръ (27.09.2004)
 
В централния кредитен регистър /ЦКР/ на БНБ постъпват искания за справка за кредит на всяка минута, каза Божидар Кабакчиев, подуправител на БНБ. От началото на дейността на регистъра - 1 юли 2004 г., досега заявките за ползване са около 15 000. Определено броят им ще нарасне, допълни Кабакчиев. Той каза още, че данните в ЦКР показват доста добро ниво на редовните кредити и че не се наблюдава влошаване нивото на обслужване на заемите, като нередовните са между 3 и 4%. От началото на работата на регистъра на практика се извърши зареждането му с пълния обем данни, предоставени от банките, обясни Кабакчиев. От средата на август те реално използват ЦКР. От началото на работата му броят на кредитите надвишава 1 млн., а сумата е над 11 млрд. лв. Все още продължава процесът на упълномощаване достъпа до ЦКР на повече лица от по-големите банки, като той ще продължава и в бъдеще, поясни подуправителят. Информационната система на регистъра предоставя на банките on-line достъп и услуги в Интернет.
Източник: Пари (28.09.2004)
 
Министерството на финансите /МФ/ одобри всички заявени поръчки на първичните дилъри на ДЦК за участие в подписката за замяна на държавни ценни книжа от емисия № BG 20 097 94228, деноминирани в щатски долари, с държавни ценни книжа от емисия № BG 20 400 99223, деноминирани в евро. Въз основа на това на 28.09.2004 г. БНБ ще замени по водените при нея регистри на първичните дилъри, ДЦК от емисия № BG 20 097 94 228 в размер на 701 000 щ.д. номинална стойност с ДЦК от емисия № BG 20 400 99 223 в размер на 571 035 евро номинална стойност.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
Към 24 септември балансовото число на управление “Емисионно” е 11 723 млн. лв. Активите на управление “Емисионно” са нараснали с около 30 млн. лв., или 0.3% спрямо баланса за 17 септември, съобщиха от управлението. За периода търговските банки продадоха на БНБ нетно 14.8 млн. евро, в т.ч. 57.2 млн. евро продажби и 42.3 млн. евро покупки. През седмицата отново има увеличение на средствата на правителството с около 46 млн. лв. Намалението на парите в обращение за периода е 35 млн. лв.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
От 29 септември новият основен лихвен процент (ОЛП) ще бъде 2.39%, спрямо валидния за момента 2.40%, съобщиха от БНБ. Годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа (ДЦК) с падеж 29 декември 2004 г., за които в понеделник БНБ проведе аукцион, е 2.39 на сто. Доходността от аукциона за тримесечни ДЦК определя ОЛП за следващия месец. Бяха одобрени поръчки в размер на 12 млн. лв. номинална стойност.
Източник: Дневник (28.09.2004)
 
От 29 септември новият основен лихвен процент ще бъде 2,39%, а валидният за момента е 2,40%, съобщи БНБ. 2,39% е годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа с падеж 29.12. 2004 г., за които днес БНБ проведе аукцион. Доходността от аукциона за тримесечни ДЦК определя ОЛП за следващия месец. Съгласно взето от Министерството на финансите решение, бяха одобрени поръчки в размер на 12 000 000 лв. номинална стойност.
Източник: БНБ Бюлетин (28.09.2004)
 
Българинът държи под дюшека една трета от спестяванията си, или близо 5 млрд. лева. Над 9 млрд. лв. са банковите депозити на гражданите. Това показва изследване на УниКредито Груп за финансовото богатство в страните от Европа. Спестяванията на хората у нас през 2004 г. се очаква да достигнат общо 14,5 млрд. лв. Това прави около 775 евро на човек от населението, или около 34% от брутния вътрешен продукт на страната. Банковите депозити ще останат предпочитана форма на спестяване, според анализаторите. Те не са с висока доходност, но са с малък риск. А сигурността на вложенията е по-важна за българите отколкото доходността, обясняват експертите. Затова и предпочитани са краткосрочните депозити. Най-много у нас са влоговете до 1000 лв. Като брой те са над 9 млн., а сумата е над 723 млн. лв. Чуждата валута обаче е по-предпочитана за спестявания. Депозитите в левове са около 3,2 млрд. лв. към края на шестмесечието, а тези във валута - за 4,5 млрд. лв. До 2007 г. се очаква богатството на българите да достигне над 20,3 млрд. лв., или близо 54% от БВП. Така по тази стойност показателят ще се изравни с годините отпреди финансовата криза през 1996-1997 г. Средният ръст на спестяванията ще е между 14 и 15 на сто в следващите години. Инвестициите в ценни книжа, акции и взаимни фондове все още не са популярни в България, показва изследването. Те заемат общо малко над 6% дял в портфейла на спестяванията. Очаква се с годините да набират скорост. Най-значителен дял от този вид инструменти имат пенсионните фондове. През 2003 г. активите им са нараснали с 54%, до 510 млн. лв. Вноските за втора пенсия обаче все още са ниски, смятат анализаторите. Продуктите на взаимните фондове също ще стават все по-привлекателни. Само за година те са удвоили активите си, а средната доходност за 2003 г. е 10 на сто, се посочва в изследването. Към тях обаче се очаква да "посягат" по-скоро младите хора, които са с по-висока поносимост към риска. Инвестициите в акции ще останат на ниски нива заради липсата на пазарни традиции, според експертите. Макар и индексът на борсата да е нараснал със 148% за миналата година, фондовият ни пазар продължава да отчита ниски нива на капитализация и ликвидност.
Източник: Стандарт (29.09.2004)
 
Въвеждането на нови административни ограничения няма да спре банките да дават кредити. Това само ще извади доход от тях и ще доведе до появата на неясни схеми за кредитиране и лизингова търговия извън финансовите институции, което не е добре за пазара. За това предупреди изпълнителният директор на Банка ДСК Красимир Ангарски. Той коментира решението от 1 октомври БНБ да приложи договорените още през пролетта допълнителни мерки за ограничаване на кредитната експанзия. Те включват повишаване от 4 на 8% на минималните задължителни резерви върху дългосрочните депозити. Ангарски посочи, че след предприетите досега мерки от правителството и БНБ за ограничаване на кредитите банките са се амбицирали и са увеличили ръста на заемите. "Те казват: Дай сега, докато не са ги въвели всичките мерки докрай, ние да даваме кредити", допълни шефът на ДСК. Ангарски обясни, че голямата част от средствата, с които оперират финансовите институции, са от частни източници в България - фирми, граждани, включително и от хора, които работят в чужбина.
Източник: Стандарт (29.09.2004)
 
С милиард лева на година ще се увеличават кредитите за граждани, според прогнозата на УниКредито. За 2004 г. се очаква банките да раздадат 4,4 млрд. лева. До 2007 г. нивото им вече ще е 7,6 млрд. лв. Задлъжнялостта на българина обаче все още е под нивата в останалите държави от региона. У нас за 2003 г. то е било 7,6% от брутния вътрешен продукт, а в съседните държави - 9,1 на сто. Още тази година обаче ще надминем тази цифра заради високия ръст на заемите, прогнозират анализаторите. Причината е както засиленият апетит за консумация на стоки, така и намаляващите лихвени проценти. Все пак сме далеч от равнищата в Евросъюза - близо 60 на сто. Финансовата задлъжнялост на човек от населението у нас през 2003 г. е едва 172 евро, докато за източноевропейските страни тя е 362 евро, а за 15-те от Евросъюза - 14,5 хил. евро.
Източник: Стандарт (29.09.2004)
 
Булбанк ще прехвърли цялата неразпределена печалба от минали години в размер над 111 милиона лева към фонд "Резервен". Това гласуваха в сряда акционерите на институцията на извънредното й общо събрание. По този начин капиталовата база на Булбанк ще надхвърли 400 милиона лева. Собствениците на банката решиха да поставят и максимален праг на дивидента през следващите три години. Според него дивидентът не може да надхвърля повече от 70% от печалбата след данъци за всяка година. Към полугодието финансовия резултат по данни на БНБ на банката е 48 млн.лв. На общото събрание е била извършена и промяна в състава на надзорния съвет на Булбанк, като за нов член е избран Андреа Монета. Той заема мястото на Паоло Фиорентино. Преди назначаването му в Булбанк, Андреа Монета е ръководител на Дирекция “Нова Европа” в "Уникредит груп". Очаква се г-н Андреа Монета да бъде предложен за председател на надзорния съвет на банката на следващото заседание на контролния орган, което ще се проведе на 7 октомври 2004 г. Той е работил още в Andersen Consulting и Европейската централна банка. Акционерите на Булбанк одобриха разширяването на дейността на “Фонда за финансово подпомагане на служители с тежки заболявания” и превръщането му във Фонд за социална отговорност. Новият фонд ще подкрепя проекти в областта на образованието, здравеопазването, социалното подпомагане, екологията и други, съобщиха още от институцията.
Източник: Дневник (30.09.2004)
 
БНБ ще печата евробанкноти и ще сече евромонети, предвижда Стратегията за развитие на БНБ 2004-2009 г. Това ще е възможно след приемането на еврото у нас през 2009 или 2010 г. Тя бе представена от управителния съвет на централната банка. България трябва да запази валутния борд не само до присъединяването ни към ЕС, но и по време на членството ни във валутния механизъм II /ERM II/ до приемането на еврото, каза управителят на БНБ Иван Искров. Въвеждането на евровалутата у нас трябва да бъде при сегашния курс на лева към еврото - 1.95583, подчерта Искров. Според него едностранна евроизация на България е неприемлива. Той обясни, че това е договорен процес с Европейската централна банка и другите евроинституции. Решението за приемане на еврото не е въпрос на желание, а на доказани възможности от съответната присъединяваща се страна, допълни и подуправителят Цветан Манчев. До присъединяването към еврозоната БНБ е единственият емисионен институт у нас. При присъединяването към евросистемата националните централни банки имат право на избор между самостоятелно производство на техните квоти от евробанкноти и монети или осигуряването им чрез покупка от лицензирани печатници и монетни дворове. В документа се казва, че при преминаване на производството на евробанкноти от квотен към конкурентен принцип БНБ ще търси възможности за реализация на конкурентните предимства на предприятията си за печатане на банкноти и сечене на монети.
Източник: Пари (01.10.2004)
 
565 млн. евро са влезли в България безвъзмездно за първите седем месеца на годината, сочат данните на БНБ. В това число са помощите, получени от фондовете на ЕС, както и парите, които българите зад граница изпращат на роднини в страната. Преките чужди инвестиции от януари до юли са 1,343 млрд. евро, при 795,6 млн. евро за същия период на 2003 г. 59,7% от тях, или 801,2 млн. евро, са направени за увеличаване на капитала на български фирми от страна на компаниите майки. От януари до юли най-много инвестиции са привлечени от Австрия (48,2%), Люксембург (13,1%) и Холандия (12%). Дефицитът във външната търговия за седем месеца е 1,432 млрд. евро, като се влошава с 311 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. Износът расте с 13,6%, но вносът се увеличава с 16,7%. Валутните депозити на търговските банки в чужбина до юли са нараснали със 182,9 млн. евро. Валутните резерви на БНБ са нараснали с 313,3 млн. евро до 5,641 млрд. евро.
Източник: Стандарт (01.10.2004)
 
Дефицитът по текущата сметка за първите седем месеца на т. г. е 724.3 млн. лв., или 3.75% от БВП, като отчита подобрение с 18.4% спрямо същия период на 2003 г., показват данните на БНБ за платежния баланс към 31 юли 2004 г. За юли т. г. текущата сметка е в размер на 234.8 млн. EUR при 34.1 млн. EUR за същия месец на 2003 г. В резултат на действието на цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ търговското салдо за януари-юли 2004 г. се подобрява с 1.9 млн. EUR. То остава отрицателно и възлиза на 1432.6 млн. EUR, или 7.4% от БВП, като се влошава с 27.7% спрямо същия период на миналата година. Износът за първите седем месеца на т.г. е 4399.7 млн. EUR, а вносът е 5832.3 млн. ЕUR, като стойностите показват нарастване съответно с 13.6 и 16.7% спрямо същия период на 2003 г. Суровият петрол и природният газ формират 12.5% от вноса, а петролните продукти съответно 7.2% от износа на страната.
Източник: Пари (01.10.2004)
 
Таван от 10% за банка при акционерно участие в БОРИКА се предвижда да бъде определен при продажба на дялове от дружеството. БНБ е приела предложението на банките да запази блокираща квота от 34% от капитала, но за срок от 5 години. Делът, който ще притежава всяка банка, ще се определя в зависимост от броя на извършените транзакции с нейни карти, броя на притежаваните от нея банкомати и броя на ПОС терминалите, които има. Всеки от тези компоненти е с определено тегло при определяне на дела - транзакциите са с 50%, а банкоматите и ПОС - по 25%. В разработения от БНБ примерен сценарий максималното акционерно участие въз основа на тази методика възлиза на около 6.6% за банка. Предстои да се определи цената на акциите, която ще се базира на оценката на БОРИКА, направена от лицензиран оценител. Тя възлиза на около 12.5 млн. лв., колкото е и нетната балансова стойност на активите на дружеството.
Източник: Пари (01.10.2004)
 
Сливане на банки у нас очаква БНБ, обяви управителят на Централната банка Иван Искров, който представи стратегията за развитие на финансовата до 2009 г. Това е пазарен процес, консолидацията на капитала е нещо естествено, коментира Искров. България ще запази валутния борд и настоящия курс на лева спрямо еврото до 2009 г. Тогава се очаква икономиката ни да е готова за въвеждане на единната европейска валута, е записано в документа. До 2009 г. основната задача на БНБ е да поддържа ценова стабилност в страната, коментира Искров. Банката обаче не разполага с механизми за влияние на евентуално повишение на инфлацията след въвеждането на еврото, допълни той. Това може да стане чрез фискалната политика на кабинета, каза гуверньорът.
Източник: Стандарт (01.10.2004)
 
Двете противодействащи си групи акционери в Международната банка за търговия и развитие (МБТР) може и да стигнат до консенсус. Те са получили от БНБ време до понеделник да представят възможните варианти, които ще бъдат приложени, за да се върне мирът в кредитната институция. Един от тях предвижда банката да се продаде на нови акционери. Такива не липсват, като интерес към МБТР вече са заявили няколко чуждестранни инвеститори. Този вариант се оценява като един от най-подходящите в настоящия момент. Друга възможност, без да се сменя собствеността в банката, е братята Бони Бонев и Пламен Бонев, които са основните собственици на финансовата институция, да изгладят противоречията помежду си. Предвижда се в банката да бъде извършен и вътрешен одит, който да осветли сегашното състояние на институцията. Международната банка за търговия и развитие по данни на БНБ към края на юни 2004 г. разполага с активи на обща стойност от 75.8 млн. лв. Общо отпуснатите от нея кредити възлизат на около 50 млн. лв. Най-голям дял в него заемат търговските кредити, които са за 43 млн. лв. В същото време банката е привлякла депозити на обща сума от 57.57 млн. лв., като най-много от тях - 38.3 млн. лв., се падат на срочните депозити. Акционерният капитал на МБТР е за 13 млн. лв. Полугодието на настоящата година банката завършва с отрицателен финансов резултат.
Източник: Дневник (01.10.2004)
 
До края на октомври Асоциацията на търговските банки ще уведоми БНБ дали приема предложението й да закупи 66% от капитала на националния картов оператор "Борика" ЕООД по пазарната му оценка. А тя е 12.5 млн. лв. - пет пъти повече от номиналната стойност на капитала на дружеството, който е 2.5 млн. лева. С други думи, ако търговските банки одобрят офертата на БНБ, ще трябва да й платят общо 8.25 млн. лв. за 66% от капитала. БНБ пък ще притежава 34% от дяловете. Това се налага, тъй като според Закона за Централната банка тя отговаря за надеждността на платежните системи в България. А "Борика" и "Банксервиз" са двете дружества, които са гръбнакът на тази система. "Борика" е в много добро финансово състояние и само по депозити дружеството разполага с 6 млн. лева. При това положение БНБ няма как да продаде по номинал 66% от капитала на националния картов оператор, който е 2.5 млн. лева. Това означава само срещу 1.65 млн. лв. да постави под управлението на търговските банки всички активи на дружеството. Включително и депозитите за 6 млн. лева. Затова в началото на септември БНБ изпрати офертата си до АТБ, че е готова да продаде 66% от капитала на "Борика" по пазарната му оценка. До 9 октомври Асоциацията ще запознае своите членове с детайлите по предложението на БНБ и в края на месеца управителният й съвет ще вземе решение по него.
Източник: Банкеръ (04.10.2004)
 
Банковата система увеличава през октомври наличните си средства в БНБ средномесечно със 150-170 млн. лв. Сумата представлява 50% от кеша на банките, която досега се признаваше за задължителни минимални резерви (ЗМР) в централната банка, каза Георги Петков, началник-отдел "Парични инструменти" в БНБ. Една от възможните контрамерки от страна на банките е да върнат вложенията си от чужбина и да ги пренасочат към изгодното за тях кредитиране в страната, коментираха банкови експерти. Заради ускорения темп на банковото кредитиране БНБ предприе рестриктивни мерки, една от които бе половината от банковия кеш, включително от банкоматите, да бъде изваден от задължителните резерви. До 1 октомври т. г. цялата касова наличност се признаваше за задължителен минимален резерв. С тези мерки централната банка се опитва да накара банките да ограничат темпото, с което раздават заеми, или да увеличат цената им. Ако това не даде резултат, от Нова година вероятно 100% касовата наличност на банките няма да бъде признавана за задължителен минимален резерв, а депозитната маса на банките в ЗМР ще се увеличи до 8%, предполагат финансисти.
Източник: Сега (04.10.2004)
 
Увеличаване на средствата на правителството по сметки в БНБ със 131 млн. лв. към 1 октомври 2004 г. показват данните на БНБ за баланса на управление Емисионно. Те достигат 4.781 млрд. лв. Това е основно в резултат на получен транш по заем от Световната банка. През периода 24 септември - 1 октомври е имало плащания по външния дълг към кредиторите от Парижкия клуб и към МВФ. Общо активите на валутния борд към 1 октомври достигат 11.824 млрд. лв., като се увеличават с около 102 млн. лв. Средствата по сметките на банките при БНБ са се увеличили с 19 млн. лв., като валутните им сметки са намалели с около 20 млн. лв. във връзка с регулацията на задължителните минимални резерви.
Източник: Пари (05.10.2004)
 
Банките, чейнчбюрата и финансовите къщи са длъжни да предават фалшиви пари в БНБ. Банкнотите и монетите, за които има съмнения за преправяне, ще се проверяват в Центъра за анализ на Централната банка. Това предвиждат промените в Закона за БНБ, гласувани в парламента. Банката няма да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, гласи законът. Годишният бюджет на БНБ ще се одобрява само от управителния съвет на банката, а не както досега - от Народното събрание, е записано още в промените. Ограничават се и основанията за предсрочно прекратяване на мандата на управата на банката. А ако управителят бъде освободен предсрочно, може да обжалва пред съда.
Източник: Стандарт (07.10.2004)
 
Заради скъпия петрол инфлацията в страната може да бъде по-висока с 2-3 пункта от очакваната, коментираха икономисти. Според тях до края на годината тя ще скочи до 8% при заложени 4.3%. У нас липсва модел, който да показва как точно покачването на цените на петрола ще се отрази върху поскъпването на живота и как ще намали икономическия растеж. Според експерти обаче всяко покачване на цените на горивата на вътрешния пазар с 10% води до намаляване на потреблението им с 2%. Засега по официалните данни на статистиката високите цени на суровия петрол не оказват отрицателно влияние на икономическия растеж. За второто тримесечие на годината НСИ отчете ръст на БВП от рекордните 6% спрямо същия период на 2003 г. Правителството вече коригира прогнозите си за темповете на икономически растеж от 5.3 на 5%. Според анализатори обаче при задържане на сегашните цени на суровия петрол икономическият ръст вероятно ще падне до 3.5-4%. По данни на БНБ за първото полугодие като цяло ефектът от скъпия петрол върху търговското салдо е положителен - то се подобрява с 1.9 млн. EUR, а салдото на текущата сметка - с 1.3 млн. EUR. Само за юли обаче има влошаване на търговското салдо и на текущата сметка съответно с 0.2 млн. и с 0.6 млн. EUR.
Източник: Пари (08.10.2004)
 
Лозана Славчова е новият член на управителния съвет и изпълнителен директор на “Токуда банк” АД, Пловдив, съобщиха от Българската народна банка. Славчова става шеф в пловдивската банка, след като получи сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело от "Банков надзор". Лозана Славчова е и в управата на ЗК "Левски Спартак", с която "Токуда" има партньорство.
Източник: Дневник (08.10.2004)
 
Българската народна банка (БНБ) трябва да приключи процеса с въвеждане на принципите за надзор в страната по отношение на седалище и "единен паспорт". Това се казва в редовния доклад за напредъка на България в процеса на присъединяване за 2004 г. Значителна част от доклада се отнася до финансовия и банковия сектор, поради което в четвъртък управителят на БНБ Иван Искров разпространи своето становище по документа. Единният паспорт дава възможност на всяка банка, която развива дейност в някоя страна - членка на Европейския съюз, свободно да може да открие свой клон или дъщерна институция у нас, без да иска за това специално разрешение от БНБ. Същото ще важи и за българските банки. Принципът ще се прилага и за останалите финансови институции като застрахователни компании, пенсионни дружества и инвестиционни посредници. При тях материята обаче се подготвя от Комисията за финансов надзор. В доклада на Еврокомисията се посочва, че е необходимо да се синхронизира българското законодателство в областта на институциите за електронни пари и финансовите конгломерати. По отношение на капиталовата адекватност предстои до края на годината да бъде приета нова Наредба №8. "Не може да не се чувстваме удовлетворени от оценката, която се съдържа в доклада по отношение на банковия сектор", казва в обръщението си Искров. В доклада се набляга на факта, че банковият сектор е увеличил значително своята роля във финансовото посредничество. Посочва се, че въпреки растежа на кредитите банковият сектор е стабилен и че банковите индикатори като капиталова адекватност и качество на кредитния портфейл са добри. Еврокомисията е дала висока оценка на банковия надзор и неговата роля за поддържане на финансовата стабилност.
Източник: Дневник (08.10.2004)
 
Фирмата "Формпринт" ЕООД ще бъде влята към "Печатница на Българската народна банка" ЕАД. Решението за това беше взето от управителния съвет на централната банка в четвъртък. "Формпринт" е полиграфическо предприятие, собственост на финансовото министерство, което е правоприемник на някогашната държавна печатница "Дечо Стефанов".
Източник: Капитал (11.10.2004)
 
Антимос Константинос Томопулос, член на съвета на директорите на "Обединена българска банка" АД, получи сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело, съобщи БНБ. Документът е издаден от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор" Емилия Миланова, на основание Наредба № 20 на БНБ за издаване на сертификати по Закона за банките.
Източник: Дневник (12.10.2004)
 
Досега банките у нас са отпуснали около 17 хиляди ипотечни кредита, обясни Ели Монева от сдружението. Най-много се взимат заеми от 20 до 100 хил. лева. Само през август тези кредити отбелязват ръст с 9% спрямо юли. От 622 млн. лв. сумата е скочила на 720 млн. лв. В същото време над 48 хил. българи са декларирали доходи над 600 лв. за 2003 г. Така че очаквам и ипотечните заеми да растат още, каза Монева. Ръст от 3,8% за месец отбелязват и кредитите, взети от строителни предприемачи. Те са се увеличили от 2,293 млрд. на 2,380 млрд. лева. Затова и издадените строителни разрешения са скочили с 50% за полугодието на 2004 г. Около половината от всички покупко-продажби на жилища са от типа "продавам, за да купя", обясни още Монева.
Източник: Стандарт (12.10.2004)
 
Акционерите на Банковата консолидационна компания (БКК) я обявиха в ликвидация на извънредно общо събрание. За ликвидатор е назначена Нели Кордовска, досегашен изпълнителен директор на БКК, срокът на ликвидацията е една година. БКК бе създадена през 1992 г. като акционерно холдингово дружество, което представлява държавата при консолидацията и приватизацията на банките. Учредители бяха БНБ и Българска външнотърговска банка. С миноритарни дялове в БКК влязоха дружества с държавно имущество или с над 50% държавно участие. В края на 1999 г. основните учредители прехвърлиха дяловете си на Министерството на финансите. За почти 12-годишното си съществуване БКК придоби акции в съществуващите през 1992 г. 70 държавни банки, съдейства за преструктурирането и консолидацията им, и ги продаде на стратегически инвеститори. Последните продажби, които БКК извърши, бяха на ТБ Биохим за 82.5 млн. евро на Банка Аустрия - Кредитанщалдт, и на Банка ДСК за 311 млн. евро на унгарската компания ОТР. В момента у нас единствената държавна банка е Насърчителна.
Източник: Сега (13.10.2004)
 
На основание чл. 123б, ал. 12 от Кодекса за социално осигуряване, във връзка с чл. 5 от Наредба № 36 на БНБ подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", Емилия Миланова издаде заповед, с която допълва списъка на банките, които могат да бъдат попечители по Кодекса за социално осигуряване, като включва "Райфайзенбанк (България)" ЕАД. С това броят на банките попечители става четиринадесет.
Източник: Дневник (13.10.2004)
 
Ако стане кражба от кредитна карта,след като клиентът е уведомил банката, че е загубил картата или че е открадната, кредитната инсттуция ще възстановява пълния размер на щетата. Това е записано в новия Закон за паричните преводи, електронните инструменти и платежните системи, одобрен от парламента на първо четене вчера. Законът трябва да замени Наредба №16 на БНБ. Според закона банките могат да дават на клиентите си и по-голяма гаранция. Собственици на дебитна или кредитна карта ще губят до 300 лв. от парите си при кражба. Разликата над тази сума обаче ще поема банката - издател, глас законът , одобрен от депутатите по предложение на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров. За забавяне на превод пък банката ще дължи лихви на клиентите си - ОЛП +10 пункта. Според новия закон междубанков превод трябва да бъде извършен за един ден. Специална помирителна комисия ще сдобрява банките и разсърдените клиенти, решиха още депутатите. Проектът предвижда да се изплаща законна лихва за неспазване на фиксираните срокове при местните преводи, която се плаща от изпълняващата институция или от посредническа институция, ако тя е виновна за забавянето. Ако забавянето е било причинено от клиент, той няма право на лихва. Въвежда се и изрична забрана за намаления в размера на местен превод.
Източник: Монитор (15.10.2004)
 
От 1 януари 2005 г. банките и техните кредитополучатели ще бъдат сюрпризирани от БНБ с нов основен лихвен процент. Той ще се формира на базата на средномесечната доходност от еднодневните депозити, които се търгуват на междубанковия пазар. Експертите в БНБ смятат, че тази методика ще отразява по-вярно тенденциите на паричния пазар. На него всеки ден се сключват сделки за еднодневни депозити в размер на 150 млн. лева, като средната им доходност през последните две седмици се е движела между 1.95 и 2.05% на годишна база. Новият основен лихвен процент, който ще се нарича "ЛЕОНИА" (LEONIA), ще бъде обявяван всеки месец. В превод от латински "ЛЕОНИА" означава "Лъвска земя", но тази асоциация не е умишлено търсена от експертите на БНБ. Просто името е формирано от наименованието на референтната лихва на Европейската централна банка "ЕОНИА" (EONIA), като пред него е добавена буквата "L", за да обозначи, че основната лихва ще се отнася за българския левов пазар. Според експерти в БНБ въвеждането на новата методика - от 1 януари 2005 г., няма да доведе до повишаване на основната лихва. В момента тя се формира на базата на средната доходност на тримесечните държавни съкровищни бонове, които се продават от Министерството на финансите на всеки тридесет дни. Техният обем е 12 млн. лв. - близо 13 пъти по-малко от обема на еднодневните депозити, а лихвата, която бе формирана от продажбата на последната емисия тримесечни бонове, е 2.39% годишно. При това положение може да се предполага, че с въвеждането на "ЛЕОНИА" основната лихва в България ще бъде по-ниска от сегашната, което, макар и косвено, ще доведе до намаляване на лихвите по предоставяните от банките кредити. Въвеждането на новата методика за изчисляване на основната лихва се налага не само от факта, че тя се прилага от Европейската централна банка. Важна причина за това е постоянно намаляващият обем на емитираните държавни ценни книжа, който ще продължи да се свива заради големите излишъци в бюджета.
Източник: Банкеръ (18.10.2004)
 
Вътрешният кредит се е повишил с 209.8 млн. лв. за периода от 2 до 8 октомври т.г. , показват данните от седмичната статистическа информация на БНБ. Увеличението се дължи почти изцяло на нарастването на вземанията от неправителствения сектор с 201 млн. лв., което пък от своя страна е свързано с ръста на вземанията от нефинансовите предприятия със 156.4 млн.лв. За разглеждания период паричната база нараства с 246.9 млн. лв. до 5.872 млрд. лв. Банковите резерви се увеличават с 216.7 млн.лв. в резултат на промените в Наредбата за задължителните минимални резерви, предвиждащи изваждане на 50% от кешовите наличности от базата за определянето им. Широките пари нарастват с 1.5% спрямо предходната седмица и достигат 19.199 млрд. лв. Наблюдава се прираст на бързоликвидните пари със 110 млн. лв., или 1.2%, увеличаване на квазипарите със 185.2 млн. лв. и намаление на репосделките с 12.7 млн. лв. Промяната в паричното предлагане се дължи главно на увеличаването на нетните чуждестранни активи с 1.2% и на нетните вътрешни активи с 2%.
Източник: Пари (18.10.2004)
 
На основание чл. 19, ал. 5, т. 1 от Закона за банките, във връзка с чл. 26 и чл. 27, ал.2 от Наредба № 2 за лицензиите и разрешенията, издавани от БНБ, подуправителят на БНБ, ръководещ управление “Банков надзор”, Емилия Миланова издаде разрешение на “Банка ДСК” ЕАД, гр. София, да придобие самостоятелно пряко дялово участие в новоучредяващото се небанково дружество Застрахователна компания “ДСК Гаранция” АД в размер на 26% от капитала на дружеството, а заедно със свързаното с банката лице “ОТП – Гаранция” Застрахователна компания LTD, Унгария, което ще придобие останалите 74%, да притежава общо 100% от капитала на новоучредяващото се дружеството.
Източник: КФН (19.10.2004)
 
Ръстът на кредитите в България е най-високият в Централна и Източна Европа. През последните 3 години кредитите са се увеличили с 49%, съобщи Мариане Кагер, главен икономист в Bank Austria Creditanstalt /BA-CA/, собственик на българската HVB Bank Biochim. Това е един от изводите в изследване на австрийската банка. През следващите 10 г. се очаква кредитите в България да нараснат с 357%, като новоотпуснатите ще бъдат 16 млрд. EUR през 2013 г. Ръстът на депозитите за същия период у нас ще бъде 215%, като към обема им ще се добавят 13 млрд. ЕUR, прогнозират от BA-CA.
Източник: Пари (20.10.2004)
 
Външният дълг скочи с 1,7 млрд. и в края на август е 12,23 млрд. евро. Нарастването е с 1,76 млрд. евро спрямо края на 2003 г., обявиха от БНБ. Публичният външен дълг е 6,718 млрд. евро, като за осем месеца намалява с 383 млн. евро. Това основно се дължи на предсрочното погасяване през юли на част от брейди облигациите, коментират от БНБ. В края на август външните дългове на частния сектор са 5,519 млрд. евро, което представлява увеличение с 2,145 млрд. евро спрямо края на миналата година.
Източник: Стандарт (21.10.2004)
 
БНБ има готовност за продажба на БОРИКА /банкова организация за разплащане с използване на карти/ на чуждестранен стратегически инвеститор, съобщи Божидар Кабакчиев, подуправител на централната банка. Проявен е интерес за покупка на 100% от дружеството. Вчера в БНБ е проведена среща, на която са обсъдени възможностите за продажба на картовия оператор на този инвеститор, в случай че не се постигне договореност с Асоциацията на търговските банки за покупката му от банките. Ако те не проявят интерес, централната банка има готовност за продължаване на разговорите с другия кандидат. Освен него интерес към БОРИКА са проявили още две-три чуждестранни компании, специализирани в оперирането и обслужването на картови системи и картови разплащания. Инвеститорът, с който е проведена вчерашната среща, е компания, притежаваща в структурата си банка, финансови къщи и обменни бюра.
Източник: Пари (22.10.2004)
 
Депозитите с размер до 25 хил. лева ще бъдат защитени от 1 януари догодина. Това предвиждат промени в Закона за гарантиране на влоговете, приети от министрите. Сега са гарантирани депозитите до 15 хил. лв., или 56% от парите на гражданите и фирмите в банките. С увеличаване на гаранцията от следващата година под защита ще са 64% от влоговете. Поетапното увеличение на защитените суми ще продължи до 2007 г., когато трябва да се изравним с критериите в Евросъюза. Там покритието е 20 хил. евро, или близо 40 хил. лв. При фалит на банката, в която имате влог, сумата до 25 хил. лв. ще ви се изплаща напълно. Ако тя е в чужда валута, ще получите левовата равностойност по курса за деня, в който ви е издадено удостоверението, че притежавате депозит. Парите за изплащане на средствата се набират от търговските банки във фонда за гарантиране на влоговете.
Източник: Стандарт (22.10.2004)
 
БНБ дари на Българския червен кръст (БЧК) почивната си база в с. Вонеща вода, Великотърновско. Базата ще се ползва за отдих на хора в неравностойно социално положение, инвалиди и деца с увреждания. Договорът за дарение бе подписан на 22 октомври от главния секретар на БНБ Петко Кръстев и от председателя на БЧК Христо Григоров.
Източник: Банкеръ (25.10.2004)
 
Евгени Луканов получи сертификат за изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка от управление "Банков надзор" на БНБ. Той ще бъде четвъртият изпълнителен директор на банката заедно с Матьо Матеев, Мая Георгиева и Йордан Скорчев. На 21 октомври сертификат за член на Управителния съвет на ПИБ получи и Мая Ойфалош.
Източник: Банкеръ (25.10.2004)
 
БНБ ще получи статут на наблюдател в комитетите на Европейската система от централни банки /ЕСЦБ/ и в Генералния съвет на Европейската централна банка /ЕЦБ/, след като България подпише договора за присъединяване към ЕС през 2005 г., съобщи Иван Искров, управител на БНБ. Решението е взето от ЕЦБ и стана ясно вчера по време на посещението на официална делегация от ЕЦБ у нас, водена от Томазо Падоа-Скьопа, член на изпълнителния съвет и на управителния съвет на ЕЦБ. Той пряко отговаря в ЕЦБ за международните и европейски отношения, за въпросите на финансовия надзор и стабилността и правните въпроси. Експертите на БНБ ще имат възможност да се запознаят с начина на изработване на решенията на ЕЦБ, както и за своевременна подготвка, каза Иван Искров. Този статут означава, че като бъдещи членове трябва да докажем, че ще бъдем източник на достоверна информация за решенията на общата система, допълни той.
Източник: Пари (26.10.2004)
 
50-те НАЙ-КОРЕКТНИ РАБОТОДАТЕЛИ С ПЕРСОНАЛ НАД 250 ДУШИ, ОСИГУРЯВАЩИ ОБЩО 417 877 ЛИЦА И СЪС СРЕДЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ДОХОД 468 лв. за периода януари - август на 2004 г. № по ред Наименование Населено място 1. МОБИЛТЕЛ СОФИЯ 2. СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ" СОФИЯ 3. БУЛБАНК СОФИЯ 4. БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ СОФИЯ 5. ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ СОФИЯ-ГРАД СОФИЯ 6. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ СОФИЯ 7. МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ СОФИЯ 8. ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ СОФИЯ 9. МЕТРО КЕШ ЕНД КЕРИ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 10. БЪЛГАРСКА НАРОДНА БАНКА СОФИЯ 11. НАРОДНО СЪБРАНИЕ СОФИЯ 12. РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ СОФИЯ 13. БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО РАДИО СОФИЯ 14. ОБЕДИНЕНО СЧЕТОВОДСТВО - ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНИ УЧИЛИЩА - СТАРА ЗАГОРА СТАРА ЗАГОРА 15. КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ СОФИЯ 16. УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО СОФИЯ 17. ОБЩИНА КАЗАНЛЪК КАЗАНЛЪК 18. МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО СОФИЯ 19. ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ БУРГАС 20. БИЛЛА БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 21. ЕДИННО БЮДЖЕТНО СЧЕТОВОДСТВО "ПРОСВЕТА" СОФИЯ 22. ОБЩИНА ПЛОВДИВ РАЙОН "ЦЕНТРАЛЕН" ПЛОВДИВ 23. УНИВЕРСИТЕТСКА НАЦИОНАЛНА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ЕКАТЕРИНА" СОФИЯ 24. МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ СОФИЯ 25. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "ЦАРИЦА ЙОАННА" СОФИЯ 26. МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА АННА" СОФИЯ СОФИЯ 27. НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 28. РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА - АД РУСЕ 29. ТЕРИТОРИАЛНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ - ПЛОВДИВ ПЛОВДИВ 30. ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ" ВЕЛИКО ТЪРНОВО 31. ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ "НЕОФИТ РИЛСКИ" БЛАГОЕВГРАД 32. БАНКА ДСК СОФИЯ 33. ЕАД "НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ - КЛОН ВОДНО-ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ЦЕНТРАЛИ - ГРУПА РОДОПИ - ПЛОВДИВ" ПЛОВДИВ 34. СОКОТАБ БЪЛГАРИЯ СОФИЯ 35. ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА ВАРНА 36. ЕДИНЕН СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД СОФИЯ 37. ДИРЕКЦИЯ "ОБРАЗОВАНИЕ И МЛАДЕЖКИ ДЕЙНОСТИ" ДОБРИЧ 38. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА МЕТРОЛОГИЯ И ТЕХНИЧЕСКИ НАДЗОР СОФИЯ 39. БАНКА ХЕБРОС ПЛОВДИВ 40. ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА СОФИЯ 41. ПЕТРОЛ СОФИЯ 42. ПРОКРЕДИТ БАНК /България/ СОФИЯ 43. ОБЩИНА ПЛОВДИВ РАЙОН "СЕВЕР" ПЛОВДИВ 44. ФАБРИКА ЗА ХАРТИЯ - СТАМБОЛИЙСКИ СТАМБОЛИЙСКИ 45. ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА СОФИЯ 46. СТОЛИЧНО УПРАВЛЕНИЕ "СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ" СОФИЯ 47. ЗАГОРКА СТАРА ЗАГОРА 48. РАДИОТЕЛЕКОМУНИКАЦИОННА КОМПАНИЯ СОФИЯ 49. СТОЛИЧНА ОБЩИНА СОФИЯ 50. УНИВЕРСИТЕТ ПО АРХУТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ СОФИЯ Данните са от персоналния регистър на НОИ към 08.10.2004 г.
Източник: Други (26.10.2004)
 
Още от средата на следващия месец в сила ще влезе още един справочен лихвен процент, наречен ЛЕОНИА. Наименованието е съчетание от началните букви на Lev OverNight Index Average "среден показател на левовите еднодневни лихви". Днес в Българската народна банка по този повод ще бъде подписан с Асоциацията на търговските банки (АТБ) и Българската дилърска асоциация (БДА) тристранен договор за изготвянето на индекс. Основните предимства на новия индекс ще е по-голямата му прозрачност и по-точната цена, която ще дава на ресурса. Освен това за разлика от основния лихвен процент (ОЛП) ЛЕОНИА ще се изчислява всеки ден, като по този начин ще дава по-точна информация на пазара за евентуалния недостиг или излишък на левова ликвидност. Новият индекс не заменя ОЛП. Банките ще имат пълната свобода да го избират при формиране на лихва по отпусканите от тях кредити. ЛЕОНИА ще е лихвен процент по реални сделки овърнайт, изчислен като среднопретеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити на междубанковия пазар в България от група банки. Ежедневната информация се предоставя от същите банки, които котират и за СОФИБОР, но за разлика от него ще включва само информацията за сключените реално на пазара сделки. ЛЕОНИА ще отразява цените на сключените сделки на пазара през целия ден и ще се изчислява от БНБ след приключването на работния ден. За база за изчисление ще се взимат най-търгуваните еднодневни депозити, които съставляват над 90% от обема на всички търгувани депозити. На практика стойностите на ЛЕОНИА ще бъдат равни на ЕОNIА (Euro Over Night Index Average), който е индексът в Европейския съюз за договорени овърнайт сделки. EONIA наред с EURIBOR са основният бенчмарк на паричния пазар в Евросъюза. През тази година EONIA е имала стойности между 1.72% (на 8 юни) и 2.77% (на 10 октомври). През последната седмица индексът варира около 2.05-2.06%.
Източник: Дневник (27.10.2004)
 
Основният лихвен процент (ОЛП) ще продължи да се изчислява и това е залегнало в Стратегията за развитие на Българската народна банка до 2009 г. Ще бъде променена обаче методиката, по която се определя той. Това заяви на пресконференция управителят на централната банка Иван Искров. Той не пожела да уточни как ще бъде променена точно методиката, но каза, че това ще реши управителният съвет на БНБ. Според запознати обаче в момента кипи усилена работа по изготвяне на новата база за ОЛП. Сега основната лихва се формира върху средната доходност на тримесечните държавни съкровищни бонове, които се продават от Министерството на финансите на всеки тридесет дни. На практика това е цената, по която се финансира правителството. Според дилъри обаче каквато и методика на изчисление на ОЛП да бъде възприета, това няма да има голямо значение и отражение върху паричния пазар. Причина за това е, че ОЛП е изчерпила смисъла си и има функциите най-вече на наказателна лихва, като се използва едва от две-три банки при формиране на крайната им лихва по кредитите. Дори и тези банки не обявяват ОЛП плюс някаква надбавка, а първо извършват предварителни изчисления по цената, на която ще предоставят кредита.
Източник: Дневник (28.10.2004)
 
Европейската инвестиционна банка пуска облигации в левове. Това е първата левова емисия, която ще се търгува на международните капиталови пазари и първата в българска валута на издател с рейтинг ААА. Емисията е 5-годишна, с купон 4,875% и в размер на 100 млн. лв.
Източник: Стандарт (29.10.2004)
 
Антониос Касиотис е новият шеф на Пощенска банка. Той получи вчера сертификат от БНБ.
Източник: Стандарт (29.10.2004)
 
Управителят на БНБ Иван Искров връчи на 29 октомври на председателя на Народното събрание Огнян Герджиков бюджета на Централната банка за 2005 година. Сам по себе си този акт е доста странен, тъй като според проекта за изменение на закона за БНБ, който през седмицата бе приет на второ четене от бюджетната комисия, бюджетът на Централната банка занапред ще се изготвя и одобрява единствено от управителния й съвет. Предполага се, че до края на годината тези промени в закона ще бъдат окончателно приети от парламента, затова буди недоумение фактът, че УС на БНБ следва досегашната процедура. В представения в Народното събрание проектобюджет на Централната банка е записано, че тя ще приключи 2005-а с положителен финансов резултат от 230 млн. лева. Не е ясно обаче дали, след заделянето на задължителните 25% за резерви, останалата част от сумата ще бъде на разположение на банката, или, както бе досега, ще "захрани" държавния бюджет. През 2005 г. УС на БНБ е планирал разходи за общо 61.93 млн. лв. - с 9.7% повече спрямо 2004 година. За инвестиции ще бъдат похарчени около 14.37 млн. лв., които ще бъдат използвани за въвеждането на нови информационни технологии. За издръжка на паричното обращение са предвидени 20.1 млн. лв. - 32.5% от всички разходи. За външни услуги през 2005 г. БНБ е заделила 11.6 млн. лв. - 18.7% от общия бюджет. Част от тези пари ще постъпят по сметките на компаниите, осигуряващи специализирана финансова информация - "Ройтерс" и "Блумбърг", както и обслужващата плащанията с чужбина "СУИФТ". Над 6 млн. лв. пък ще бъдат платени като данъци, такси и за разходи за охрана от МВР. За заплати и социално осигуряване през 2005 г. БНБ е предвидила да даде 15.46 млн. лв., а за административни разходи ще похарчи още 1.7 млн. лева.
Източник: Банкеръ (30.10.2004)
 
Българската народна банка ще реализира през 2005 г. положителен финансов резултат в размер на около 230 млн. лв. Това се предвижда в проекто-бюджета на институцията за следващата година, който беше внесен в парламента в петък от управителя на централната банка Иван Искров. В него са заложени разходи за издръжка на БНБ в размер на 61.9 млн. лв., което е нарастване с 9.7% спрямо 2004 г. Най-съществени са разходите за информационни и комуникационни технологии, за които са предвидени капиталови разходи за компютърна техника, лицензи за софтуер и проекти за разработване на първи етап на интегрирана банкова информационна система, закупуване на система за управление на валутните резерви, за доразвитие на системата за следене на движението на наличностите на парите, за доразвитие на системата за държавни ценни книжа, внедряване на технологията "Електронен документ", аналитично приложение "Статистика". В инвестиционните разходи е предвиден и нов показател за изграждането на система с интерфейси към Европейската централна банка и другите централни банки в Европейския съюз. За инвестиционната програма са предвидени разходи в размер на 14.3 млн. лв. и ще бъдат насочени към усъвършенстване на съществуващите и въвеждането на нови информационни технологии, осигуряване на необходимата надеждност и сигурност за дейността на банката, подобряване на платежната инфраструктура. Разходите, свързани с издръжката на паричното обращение, са в размер на 20 млн. лв. и представляват 32.5 на сто от общите разходи. БНБ очаква увеличение на парите в обръщение през 2005 г. За външни услуги банката ще похарчи 11.6 млн. лв., а за персонала ще бъдат разходвани 15.4 млн. лв., или 24.9 на сто от общите разходи.
Източник: Дневник (01.11.2004)
 
С 517,4 млн. евро са нараснали преките чуждестранни инвестиции в страната за януари - август 2004 г., съобщиха от БНБ. По предварителни данни за периода те са 1,38 млрд. евро при 862.6 млн. евро за същия период на 2003 г. Привлеченият дялов капитал възлиза на 832,9 млн. евро и представлява 60,1% от общия размер на преките чуждестранни инвестиции. Той е по-висок с 612,5 млн. евро от този, привлечен през същия период на 2003 г. (220,4 млн. евро). За януари - август 2004 г. отчетеният дялов капитал от приватизационни сделки е в размер на 243,1 млн. евро, докато през януари-август 2003 г. той е бил 31,8 млн. евро. Нарастването се дължи основно на постъпленията от приватизацията на БТК, обясниха анализаторите на Централната банка. Дяловият капитал от други сделки е в размер на 589,8 млн. евро, при 188,6 млн. евро за 2003 г.
Източник: Монитор (01.11.2004)
 
Дефицитът по текущата сметка на платежния баланс за първите осем месеца на годината е в размер на 545.3 млн. евро (или 2.8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт за тази година), показват данните на БНБ. С това дефицитът запази тенденцията на намаление, след като до края на юни беше почти един милиард евро, а за периода януари-юли беше 724.3 млн. евро. За сравнение за същия период на миналата година дефицитът беше 752 млн. евро, или около 4.3 на сто от БВП. Намалението на недостига се дължи главно на положителната текуща сметка през месеца. За излишъка в текущата сметка през август най-голям дял има повишението на приходите от туризъм, като те имат положително салдо в размер на 793.3 млн. евро и са регистрирали ръст от над 22 на сто. За първите осем месеца на 2004 г. външнотърговското салдо е отрицателно в размер на над 1.6 млрд. евро, като се влошава с 344.6 млн. евро спрямо същия период на 2003 г. Износът по цени FOB за периода се е увеличил с 14.8 на сто до 5.06 млрд. евро, а повишението при вноса е със 17.6 на сто до 6.6 млрд. евро. Капиталовата сметка остава отрицателна в размер на 1 млрд. евро, като тя запазва стойността си спрямо миналия месец. Тогава експерти обясниха, че тази стойност се дължи на продажбата на голяма телекомуникационна компания и всъщност представлява разликата между пазарната стойност на акциите и балансовата стойност на основния й капитал. Финансовата сметка на платежния баланс остава положителна, като обаче нарастването й спрямо периода януари-юли е с малко повече от 60 млн. евро до над 2.4 млрд. евро. Увеличението спрямо същия период на миналата година е над два пъти. По традиция основната част от приходите във финансовата сметка се дължат на преките чуждестранни инвестиции, които по предварителни данни са за близо 1.4 млрд. евро (7.1% от БВП) при 862.6 млн. евро (4.9% от БВП) за същия период на 2003 г. Те покриват и 254.2% от дефицита на текущата сметка за отчетния период при 114.7% за същия период на 2003 г. Общият баланс на страната от началото на годината до края на август е 583 млн. евро при баланс от 249.2 млн. евро за същия период на 2003 г. Валутните резерви са нараснали с 608 млн. евро и достигат над 5.9 млрд. евро.
Източник: Дневник (01.11.2004)
 
Темпът на нарастване на кредитите за домакинствата постепенно се понижава, а заемите за предприятията запазват стабилни и високи темпове на нарастване. Това е един от изводите в третата част на изданието Икономически преглед на БНБ. То представя анализ на основните тенденции в развитието на международната конюнктура и икономиката на България и оценките за развитието им през четвъртото тримесечие на 2004 г. и първото тримесечие на 2005 г. Като цяло вземанията на банките от неправителствения сектор продължават да нарастват с високи темпове - около 48-50% на годишна база. Равнището на лихвените проценти по депозитите и кредитите е стабилно. Висок е и темпът на увеличение на резервните пари - те нарастват с около 20% на годишна база, като основната причина са парите в обращение.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
Премиерът Симеон Сакскобургготски ще посети на 4 ноември печатницата на Централната банка. Поводите са два - отбелязване на десет години от създаването й и обединяването на "Печатница на БНБ" ЕАД с тази на Министерството на финансите - "Формпринт" АД. След сливането капиталът на новата печатница ще е 71.933 млн. лв., като БНБ ще притежава 95.6% от него, а Министерството на финансите - 4.4 процента. Дружеството ще се управлява от петчленен съвет на директорите. Негов председател ще е подуправителят на БНБ и началник на управление "Емисионно" Цветан Мачнев, а членове ще са главният секретар на Централната банка Петко Кръстев, Ирена Христова и сегашните изпълнителни директори на сливащите се печатници - Владимира Стоянова, която ръководи тази на БНБ, и Цветан Буюклийски, който в момента управлява "Формпринт". Стоянова и Буюклийски ще са изпълнители директори на консолидираното дружество. В новата печатница освен банкноти ще се изработват и личните карти и международните паспорти. Планира се тя да изготвя и всички бандероли, както и талоните за бинго- и тото-фишовете.
Източник: Банкеръ (02.11.2004)
 
Средствата на търговските банки по сметки в БНБ са се увеличили през последната седмица на октомври с 342 млн. лв. до 1.506 млрд. лв., показват данните от баланса на управление Емисионно. Към 29 октомври балансовото число на управление Емисионно е 12.576 млрд. лв., увеличавайки се с около 214 млн. лв. Основен принос за това имат голямото количество преведени средства по сметки на БНБ във връзка с регулацията на ЗМР на банките и преобладаващото търсене на левове на междубанковия пазар. Банките са превели във валута равностойността на около 118 млн. лв. във връзка поддържане на ЗМР. Успоредно с това БНБ е купила от тях нетно 53.6 млн. EUR, в т. ч. 139.2 млн. EUR покупки и 85.6 млн. EUR продажби. Средствата на правителството намаляват с около 61 млн. лв. до 5.040 млрд. лв. По-малко с около 78 млн. лв. са и парите в обращение.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
ОББ получи разрешение от Банков надзор на БНБ да придобие самостоятелно пряко участие в новоучреденото небанково дружество ОББ Балансиран фонд АД в размер на 46.27% от капитала му. ОББ Балансиран фонд е инвестиционно дружество от отворен тип.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
Управителният съвет на БНБ предоставя на МФ безвъзмездно почивна база, собственост на БНБ в гр. Банкя, с цел облекчаване издръжката на банката. МФ ще я ползва за учебен център по публични финанси.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
Банков надзор на БНБ издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Ивайло Дончев като член на УС на Юнионбанк. Досега Дончев бе прокурист на банката. Банков надзор е издал сертификат на Красимир Жилов за член на УС и изп. директор на SG Експресбанк.
Източник: Пари (02.11.2004)
 
Българската народна банка на основание чл. 35 от Закона за БНБ обявява въз основа на постигнатата средногодишна доходност на аукциона за тримесечни ДЦК, организиран от Министерството на финансите на 25.Х.2004 г., основен лихвен процент (проста годишна лихва) в размер 2,44 на сто считано от 27.Х.2004 г.
Източник: Държавен вестник (02.11.2004)
 
Печатницата на Министерство на финансите - “Формпринт” ЕООД, се влива в „Печатницата на БНБ”, съобщиха от централната банка. "Консолидацията на двете печатници цели да укрепи пазарните им позиции във висококонкурентния национален и международен пазар, както и да позволи да се повиши конкурентоспособността на консолидираната печатница", се казва в съобщението на БНБ. Съгласно решение на управителния съвет на централната банка капиталът на обединеното дружество ще бъде в размер на 71.933 млн. лв., от който БНБ ще притежава дял от 95.6%, а финансовото министерство - 4.4%. В „Печатницата на БНБ” освен банкноти ще се изработват лични карти, международни паспорти, визи. Там се отпечатват и по-голяма част от поръчките за билети, бандероли, автомобилни талони, здравни и трудови книжки, бинго талони, тото фишове и други ценни книжа. Дружеството ще се управлява от петчленен съвет на директорите, в чийто състав ще има представители на централната банка и на Министерството на финансите. Компанията ще се представлява от двамата изпълнителни директори Владимира Стоянова и Цветан Буюклийски, които досега бяха изпълнителни директори съответно на „Печатницата на БНБ” и на “Формпринт”. Днес печатницата ще бъде посетена от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Неговата визита е по повод десетгодишния юбилей на “Печатница на БНБ” ЕАД, както и във връзка с вливането на "Формпринт".
Източник: Дневник (04.11.2004)
 
БНБ издаде сертификати за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Александър Василев Александров, Боян Неделчев Пенков и Младен Георгиев Иванов като членове на управителния съвет и изпълнителни директори на Международна банка за търговия и развитие.
Източник: Пари (05.11.2004)
 
Малко над 73% от новопривлечените депозити от банките през второто тримесечие са в евро. Това сочи последният бюлетин на Българска народна банка (БНБ). За периода април - юни депозитната база на банките продължава плавното си покачване, като са привлечени нови депозити в общ размер на 987.7 млн. лв. Това е ръст от 6.78%, което е по-малко от отчетеното през първото тримесечие покачване от 7.13%. Основна причина за по-слабия ръст на депозитите е изтеглянето на около 200 млн. лв. пари на правителството, обясняват експертите на централната банка. От гледна точка на валутната структура най-голямо покачване продължават да регистрират депозитите в евро. Те са се повишили с 22.86%, или в абсолютно изражение - със 721 млн. лв. Така на всеки 100 лева нов влог в банка 73 лева са били деноминирани в евро. Депозитите в левове продължават да забавят своя темп, като за второто тримесечие повишението им е само с 63.5 млн. лв., или с 1.03% спрямо края на март. Депозитите в други валути (предимно в щатски долари) бележат ръст за второто тримесечие с 1.08%, или с 36 млн. лв. Общата сума на депозитната база към края на юни достига 15.5 млрд. лв. От тях 43%, или 6.7 млрд. лв., са в левове. На евродепозитите се падат 30%, или те са на обща сума от 4.6 млрд. лв. Най-малко са тези в друга валута (предимно долари), които са с дял от около 25 на сто. С най-голям ръст за периода април - юни са безсрочните депозити, които се покачват с 589.9 млн. лв., или с 12.27%. Това повишение донякъде обаче е "кухо", тъй като не е обусловено от фундаментални фактори, а се дължи на еднократна транзакция в размер на 348 млн. лв. по сделката с "Мобилтел". Срочните депозити се покачват със 130.6 млн. лв., или с 2.13%, а спестовните влогове - със 100 млн. лв., или с 5.69%. Покачването на депозитната база в страната като цяло се оценява от всички експерти като много положително събитие. То е сигнал за връщащото се доверие на населението и фирмите в банковия сектор. От друга страна, от БНБ алармират, че е "регистрирана агресивна кампания за привличане на нови депозити при равнища на анонсираните лихви, провокиращи въпроси относно ликвидността и качеството на доходите на банките".
Източник: Дневник (05.11.2004)
 
С 4.205 млрд. долара е нараснал брутният ни външен дълг за 3 г., заяви зам. председателят на Националната предприемаческа и занаятчийска камара /НПЗК/ Йосиф Аврамов. През декември 2001 г. външните ни задължения са били $10.616 млрд. сочат данните на БНБ, а към август 2004 г. сумата е 14.821 милиарда долара, обясни той. Статистиката на националната ни банка обаче сочи, че делът на държавните задължения в общия дълг намалява, докато външните дългове на частния сектор постепенно се увеличават. Българските фирми все повече ще се отварят за външно финансиране, тъй като чужди банки предоставят на родните кредитни линии на сравнително изгодни цени, обясниха финансови експерти. Според тях кредитите от чужбина са популярни и заради рестриктивните мерки на БНБ за свиване на кредитния ръст у нас по препоръка на Международния валутен фонд.
Източник: Монитор (08.11.2004)
 
Иван Радев, акционер на ЮНИОНБАНК и председател на надзорния й съвет, за втори път получи от управление "Банков надзор" сертификат, че може да бъде изпълнителен директор на банката. Първият документ за "правоуправление" му бе издаден през 1998-а. Две години по-късно той стана председател на Надзорния съвет на банката. Според изискванията на Наредба №20 на БНБ тя трябва да препотвърди сертификата на всеки мениджър, който е излязъл от директорския борд или от управителния съвет на една кредитна институция и след време се връща в него. Самият Иван Радев заяви, че в органите на управление на банката ще настъпят промени, но те ще бъдат обявени едва след общото й събрание на 26 ноември. Ивайло Дончев пък получи разрешение от Централната банка да бъде член на УС на ЮНИОНБАНК.
Източник: Банкеръ (08.11.2004)
 
441.5 млн. лв. се е увеличил кредитният портфейл на банковата система през септември спрямо предходния месец. Това показват данните на БНБ за баланса на банковата система към 30 септември 2004 г. Общо отпуснатите кредити достигат 12.433 млрд. лв. Само за един месец е отбелязан ръст от 3.68%. На годишна база спрямо края на септември 2003 г. увеличението е с 49.95%. Предварителните данни от седмичната статистика на БНБ показват, че и през октомври увеличението на кредитите е с около 420 млн. лв. За намаляване темпа на нарастване се обсъжда прилагането и на мерките, договорени между МВФ и централната банка като условни в меморандума с фонда. Това са въвеждането от 1 декември на още 4% задължителни минимални резерви /ЗМР/ върху депозитите със срок над 2 г. и репо сделките и от 1 януари изваждане на още 50% от кеша на банките като признати ЗМР. Според банкови експерти ефектът и от тези мерки няма да е много силен, но той ще може да се види едва в края на януари 2005 г. Изчисленията показват, че ликвидността в банковата система ще намалее с още около 200 млн. лв. От 1 юли беше разширена базата за начисляване на ЗМР чрез въвеждане на 4% резерви върху депозитите над 2 г. и репо сделките, а от 1 октомври бяха извадени 50% от касовите наличности на банките и кеша в банкоматите като признати резерви. В банковите среди се коментира, че ако и тези мерки нямат желания ефект, ще се премине към по-твърди, като вариантите са различни - увеличаване на ЗМР, въвеждане на стойности на ликвидни отношения или диференциран подход към всяка банка въз основа на структурата на кредитния й портфейл и агресивността й на пазара. Желанието на МВФ и БНБ бе до края на годината темпът на кредитиране да се свие до 30-35%. В структурата на кредитния портфейл най-голям е делът на търговските заеми - обемът им е 8.548 млрд. лв. Спрямо август нарастването им е с 3.8%. Жилищните ипотечни кредити заемат най-малък дял - 772.5 млн. лв., но ръстът им за един месец е 7.17%. Потребителските заеми достигат 2.497 млрд. лв., увеличавайки се с 3.1% през септември спрямо предходния месец.
Източник: Пари (09.11.2004)
 
Години наред като депозит в БНБ стоят неизползвани 750 млн. лв. на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ свободни средства, изсмукани като целеви здравни вноски от гражданите и бизнеса, заяви президентът Георги Първанов по време на кръгла маса на тема Здравната реформа в България - проблеми, перспективи и решения. Защо в условията на хроничен недостиг на пари за здравеопазването гражданите и бизнесът не си поискат тази колосална сума и не настояват тя да се използва по предназначение, запита Първанов. Медицинското обслужване, вместо да се доближава до хората, все повече се отдалечава от тях, особено за живеещите в отдалечените райони, което драстично нарушава конституционните им права, посочи президентът. Списъците на НОИ с длъжниците на здравни осигуровки не съдържат необходимите данни, за да се прилага точно Законът за здравното осигуряване. Лишаването на невинни граждани от здравноосигурителни права е нарушаване на закона, подчерта президентът и съобщи, че в близките дни ще направи запитване до НОИ защо вината не се търси веднага след неплащане на вноските.
Източник: Пари (10.11.2004)
 
Нова - пета по ред, съдебна експертиза ще трябва да подготвят вещите лица по делото на Иван Евлогиев срещу БНБ, реши софийският градски съдия Лилия Илиева на заседанието на 8 ноември 2004 година. Адвокатите на Евлогиев, който е бивш собственик на Международна банка за инвестиции и развитие (МБИР), се опитват да докажат, че през март 1997 г. БНБ неоснователно я е поставила под особен надзор, а през септември 1997 г. й е отнела лиценза. Той твърди, че с тези си действия Централната банка е нанесла на собствениците на МБИР щети за 14 млн. лева. Резултатите от експертизата имат решаващо значение за окончателното решение на съда. От тях трябва да се разбере дали, както твърди Евлогиев, вземанията на банката към 24 април 1997 г., 31 юли 1997 г. и 1 септември 1997 г. са превишавали задълженията й. Адвокатите на бившия собственик на МБИР искат от вещите лица да дадат становище какви щяха да бъдат финансовите резултати на банката, ако през 1997 г. тя не бе провизирала кредитите, отпуснати на "Компакт" и "Ники Трейд", чиято обща стойност е 9.78 млн. нови лева. Вторият въпрос, на който трябваше да отговарят вещите лица, бе: какво би се случило, ако държавата бе признала вземането на банката от плевенската рафинерия "Плама" в пълния му размер, а не само част от него. С други думи, защитата на Евлогиев очакваше съдът да прочете в експертизата, че ако през 1997 г. МБИР не бе принудена да провизира двата заема, а през 2000 г. вземането й от рафинерията бе признато в пълния му размер, нейните активи щяха да надвишават задълженията й. Което априори ще означава, че БНБ неоснователно й е отнела лиценза. Точно по тази причина третият въпрос, на който вещите лица трябваше да отговорят в експертизата си, бе: какви щети са претърпели акционерите на МБИР от отнемането на лиценза й. Тези три въпроса звучат като популярната шегичка "Какво щеше да се случи с България, ако Ботев бе с каска, а Левски с ботуши?". За неудоволствие на адвокатите на Евлогиев в експертизата си вещите лица са посочили, че според счетоводните документи провизирането на кредитите за "Компакт" и "Ники Трейд" е факт и те не могат да работят с допускания какво би се случило, ако то не е било извършено. По въпроса за "Плама" в експертизата е записано, че прихващането на вземанията на МБИР от рафиненията със задълженията на банката към държавата е станало през 2000 г. - две години след като кредитната институция е затворена. По тази причина въпросната операция не е могла да повлияе на финансовия резултат на МБИР при отнемането на лиценза й на 1 септември 1997 година. Що се отнася до хипотетичните щети, които са понесли акционерите на банката от затварянето, й експертите заявиха, че такива не може да има, тъй като БНБ отнема лиценза на една кредитна институция, когато капиталът й отрицателен - т.е. акционерите й не притежават активи, а само задължения. Разбира се, подобни заключения са само във вреда на иска на Евлогиев, затова неговите адвокати ги оспориха. "Колкото и експертизи да се направят документите към датата на затваряне на банката показват, че е имало основание за отнемането на лиценза й", обясни адвокат Янчо Трончев, който защитава интересите на БНБ. Той бе против и вещите лица да дават оценка по хипотетични разсъждения, защото тяхна работа е да правят това само на базата факти. Съдия Лили Илиева прояви снизхождение към ищеца Евлогиев и реши, че вещите лица трябва да направят изчисленията си отново, като се придържат стриктно към поставените им задачи. За целта им бе даден срок до 14 март 2005 г., когато ще е следващото заседание по делото.
Източник: Банкеръ (15.11.2004)
 
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ ще открива свой клон в Кипър. Решението е взето от управителния съвет на банката,обясни Пейо Йорданов, директор за връзки с инвеститори. Скоро ще бъдат подадени и документите за разрешение в Банков надзор на БНБ. Съгласно българското законодателство откриването на клон в чужбина от българска банка подлежи на разрешителен режим. След получаване на разрешение от БНБ ЦКБ ще трябва да получи такова и от кипърската централна банка. Процедурата отнема няколко месеца. Предвижда се клонът на ЦКБ в Кипър да извършва привличане на влогове, предоставяне на кредити за сметка на банката, операции по безкасови плащания и клиринг, покупка на вземания от доставка на стоки, факторинг и гаранционни сделки, сделки с ценни книжа и валута, каза още Йорданов. В средата на март т. г. ЦКБ вече получи разрешение от БНБ за откриване на клон в Цюрих. В момента се чака такова от швейцарската централна банка.
Източник: Пари (18.11.2004)
 
Носим най-много двайсетачки в джоба. Над 1,5 млрд. лева в банкноти по 20 лв. носят българите. Това е най-разпространеният купюр, сочи справката на БНБ за парите в обращение към края на септември. Те са общо 5,72 млрд. лева. Вече са пуснати над 6 млн. бройки от новата банкнота от 100 лв. Металното левче вече почти е изместило хартиеното, сочи справката. Монетите от лев са над 35 млн., докато книжните са едва 12,7 млн. лв.
Източник: Стандарт (18.11.2004)
 
България е получила добра оценка за бързото намаляване на държавния дълг, обяви министърът на финансите Милен Велчев при завръщането си от среща с колегите си от ЕС. В края на годината се очаква външният дълг да е под 45% от БВП, докато преди 3 г. е бил 75%. По този показател пред нас от 15-те е Ирландия, а от 10-те нови членки - балтийските републики и Словения, обясни Велчев. Европейските му колеги препоръчали да се следи ръстът на кредитите, каза управителят на БНБ Иван Искров. По-добри от очакваните макроикономически показатели, високата събираемост на данъци и мита са основните фактори за излишък в бюджета за 2004 г. Това пише в доклад, внесен от Велчев в парламента. В разговори с колеги Велчев е търсил подкрепа страната ни да получи по-ранна дата за подписване на договора за присъединяване към ЕС.
Източник: Стандарт (18.11.2004)
 
БНБ сложи нови спирачки на кредитирането, след като ръстът на заемите се запази в последните месеци. Трезорите вече ще трябва да заделят като минимални резерви сума, равна на 8% от всички депозити. Това гласи промяна в наредба 21 на Централната банка. Мярката влиза в сила от 6 декември и е съгласувана с Международния валутен фонд. Вече няма да се признават за резерви и наличностите на банките в каса, гласят промените. Очаква се ефектът от тези мерки да е заделяне допълнително на около 225 млн. лв. като резерви. От 1 октомври влезе в сила първата мярка за забавяне на темповете на кредитния ръст. За резерви вече се признават само 50% от наличностите в касата на банките. Те трябва да отделят и 8% резерви върху депозитите със срок над 2 г. Това е довело до увеличение на резервите със 170 млн. лв. Но няма ефект върху кредитната политика на трезорите, обясняват от БНБ. През септември са раздадени 445 млн. лв. заеми, а през октомври - 420 млн. лв. Кредитите за частния сектор нарастват с 40% на годишна база в последните 27 месеца. БНБ си запазва правото да вземе още мерки за по-равномерното развитие на кредитната активност, се казва в становище на Управителния съвет. Мерките едва ли ще доведат до драстично намаляване на заемите, коментираха банкери. Повечето трезори у нас са собственост на крупни чужди акционери и ако искат да кредитират, могат да вземат ресурс от тях, обясниха експертите.
Източник: Стандарт (19.11.2004)
 
Нови мерки за затягане на кредитирането одобри Управителният съвет на БНБ Това стана с промени в Наредба 21, които предвиждат банките да заделят минимални задължителни резерви в размер на 8% за всички видове привлечени средства от депозитната им база. Втората промяна изважда касовите наличности на банките от сумата на признаваните минимални задължителни резерви, които банките поддържат по свои сметки в БНБ. Промените ще влязат в сила на 6 декември, когато е празникът на банкерите.
Източник: Капитал (22.11.2004)
 
Годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа с падеж 24.02.2005 г., за които БНБ проведе аукцион, е 2.36%. От 24 ноември основният лихвен процент (ОЛП) ще бъде 2.36%, спрямо валидния за момента ОЛП от 2.44%, съобщиха от БНБ. Годишната доходност на тримесечните безлихвени държавни ценни книжа с падеж 24.02.2005 г., за които БНБ проведе аукцион, е 2.36%. Доходността от аукциона за тримесечни ДЦК определя ОЛП за следващия месец.
Източник: БНБ Бюлетин (23.11.2004)
 
БНБ предпочита банковата организация за разплащания с използване на карти БОРИКА да бъде продадена на търговските банки, за да бъдат по-добре защитени интересите им. Това е станало ясно на провела се в централната банка среща между изпълнителните директори на някои банки и Иван Искров, управител на БНБ, и Божидар Кабакчиев, подуправител, ръководещ управление Банково. На този етап няма окончателно постигната договореност между банките и БНБ за продажбата на картовия оператор, съвместната работа ще продължи до постигане на споразумение, казаха банкери, присъствали на срещата. Интерес от страна на банките има, но трябва да се прецизират условията за участие - структуриране на дяловото участие, правила на корпоративно управление, цена на придобиване. Взето е решение да се изготви проектоустав на дружеството за дейността и функционирането му след продажбата. Според банкери, участвали в срещата, ако продажната цена се окаже основната пречка, централната банка би била склонна да я намали. Това може да стане чрез разпределяне под формата на дивидент за 2004 г. на част от наличните парични средства на БОРИКА. Към момента средствата по сметки на дружеството възлизат на около 8 млн. лв. Потвърдено е намерението на БНБ първоначално да задържи определен дял акционерно участие, като в продължение на няколко години постепенно се оттегли напълно.
Източник: Пари (23.11.2004)
 
Дългът нарасна с 1,6 млрд. евро за деветте месеца на 2004 г., сочат данните на БНБ в края на септември. Общата му брутна стойност възлиза на 12 080,5 млн. евро (62,3% от БВП ). На курсови разлики се дължат 71,7 млн. евро от нарастването на външния дълг за отчетния период. Публичният външен дълг е 6684,3 млн. евро (34,5% от БВП) при 7101,9 млн. евро (40,4% от БВП) в края на 2003 г. Намалението се дължи основно на предсрочното погасяване през юли 2004 г. на брейди облигации тип DISC.
Източник: Стандарт (23.11.2004)
 
С 1.604 млрд. евро, или с 15.3%, се е увеличил външният дълг през деветте месеца на тази година, показват данните на БНБ. В края на септември задълженията към чуждестранни кредитори са 12.081 млн. евро, а в края на 2003 г. - 10.476 млрд. евро. За девет месеца делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт е нараснал от 59.5% на 62.3%. За деветмесечието страната е получила повече заеми, отколкото е погасила. Извършените плащания са за 1.553 млрд. евро, докато получените кредити и депозити са 2.472 млрд. евро. От тях 577.2 млн. евро са кредит във връзка със сделката за "Мобилтел". Външният дълг на правителството е 6.684 млрд. евро и за деветте месеца е понижен с 417.6 млн. евро. Причината е обратното изкупуване на брейди-облигации (DISC), което правителството извърши през юли тази година. Частният сектор дължи на чужди кредитори 5.396 млрд. евро. Това е с 2.022 млрд. евро повече, отколкото в края на 2003 г. Над половината (55.8%) от дълга е в евро, 32.7% са в щатски долари.
Източник: Сега (23.11.2004)
 
България да влезе в еврозоната през 2009 г. ще бъде записано в меморандум, който ще бъде подписан от Българска народна банка и правителството до 2 седмици, съобщи министърът на финансите Милен Велчев.
Източник: Дума (23.11.2004)
 
В четвъртък фондация "Атанас Буров" ще раздаде традиционните награди за банково управление. Победителят в категорията ще получи приза си от управителя на БНБ Иван Искров. Вицепремиерът Николай Василев пък ще даде наградата за индустриално управление.
Източник: Стандарт (24.11.2004)
 
Кредитите няма да поевтинеят заради падането на основния лихвен процент. Основната лихва стана 2,36% от днес при досегашно ниво от 2,44 на сто. Разликата е твърде малка, за да даде отражение на лихвите по кредитите, обясниха финансовите експерти. У нас само няколко банки формират лихвите си на база ОЛП плюс надбавка. Този компонент пък от своя страна невинаги е фиксиран и може да се променя. Освен това по отпуснатите досега заеми с ОЛП плюс надбавка важи лихвата към момента на сключване на договора и не се променя, коментираха банкерите. Поевтиняване на кредитите би могло да се очаква заради засилващата се конкуренция на банките у нас. От 6 декември обаче БНБ ще изтегли от тях 225 млн. лв. като задължителни минимални резерви. Това е част от мерките на Централната банка за намаляване на кредитната експанзия. Намаление, но само с 0,08%, ще има при плащане на просрочени задължения за ток, вода, парно. Лихвата за просрочие върху тях също се определя от основния процент.
Източник: Стандарт (24.11.2004)
 
Лихвите по заеми ще падат допълнително с влизането на България в Европейския съюз. Това ще е още една от ползите за страната ни, обяви финансовият министър Милен Велчев. Той и управителят на БНБ Иван Искров подписаха споразумение за въвеждане на еврото в България от 2009 г. Когато това се случи, страната ни ще е една от първите нови членки на ЕС, които са се присъединили към Еврозоната, коментира Велчев. Вероятно година преди въвеждане на еврото цените у нас ще се обявяват в левове и в европейската валута. Това ще е валидно и известно време след приемането на еврото, за да се избегнат спекулации от страна на търговците, каза Искров.
Източник: Стандарт (26.11.2004)
 
Кредити, отпускани на нефинансови институции и други клиенти, през октомври т.г. се увеличиха с още 433.29 млн. лв. спрямо предходния месец и достигнаха 12.865 млрд. лв., сочат данните на БНБ за баланса на банковата система към 31 октомври 2004 г. Само за един месец те са се увеличили с 3.49%, а след провизии ръстът е 3.46%. На годишна база спрямо октомври 2003 г. нарастването на заемите е 46.03%. Най-голям обем на нарастване към края на октомври - около 3/4 от общия обем, е отбелязан при банките от първа група. Отпусканите от тях кредити са се увеличили с 332.9 млн. лв., или 3.67% ръст на портфейла, и са в размер 9.412 млрд. лв. През последния месец делът на кредитите в общата сума на активите също нарасна - от 55.70% в края на септември до 57.69% към 31 октомври т.г. Най-голямо е увеличението при жилищните и ипотечните кредити на физически лица - 8.29%, следвани от други търговски кредити с 4.15% ръст и потребителските кредити, увеличили се с 3.76%.
Източник: Пари (26.11.2004)
 
Банковата система отчете печалба от 366.1 млн. лв. в края на октомври. Според официалната статистика на БНБ тя е с 9.7% (или с 65.6 млн. лв.) по-голяма от положителния резултат на финансово-кредитния сектор в края на септември. Основен принос за високата печалба на банките има продължаващата кредитна експанзия. През октомври общият размер на заемите след заделяне на провизии се е увеличил от 12 млрд. лв. на 12.42 млрд. лв. или с 420 млн. лева. Този ръст е само с 9 млн. лв. по-малък от септемврийския, когато размера на новоотпуснатите заеми се повиши с 429 млн. лева. Общото нарастване на заемите, след приспадане на начислените провизии от началото на годината до края на октомври пък е 37.76%, показва още отчета на централната банка. За периода от 1 януари до 31 октомври най-голямо е покачването на жилищните кредити - с почти 105%, като значително увеличение с 52% бележат и потребителските заеми.
Източник: Банкеръ (29.11.2004)
 
Монетният двор на БНБ получи от TUV Reinland Bulgarien сертификат за система за управление на качеството, съгласно международния стандарт ISO 9001:2000, съобщиха от БНБ. След "Печатница на БНБ", Монетният двор е второто търговско дружество, собственост на Централната банка, което притежава ефективно функционираща система за управление на качеството в съответствие с изискванията на Европейския съюз.
Източник: Монитор (29.11.2004)
 
Очаква се и постепенно забавяне на темпа на кредитна експанзия у нас до около 45-46% към края на 2004 г. и 43-45% в края на първото тримесечие на 2005 г. Това сочат анализите на БНБ, оповестени в последния брой на изданието на банката "Икономически преглед". Към края на септември ръстът на кредитите на годишна база беше 49.3%, припомнят анализаторите. Въпреки че относително високият темп на нарастване на кредитите не създава непосредствена заплаха за финансовата стабилност, при промяна на икономическата конюнктура е възможно кредитният портфейл на банките да се влоши, предупреждават икономистите на БНБ и напомнят, че Централната банка е предприела през годината поредица от мерки за повишаване на контрола върху качеството на кредита. Домакинствата дават основната част от левовия ресурс на банковата система. По-големите доходи на домакинствата в резултат от увеличението на заетостта и оптимизмът на фирмите за бъдещото им развитие ще определят и занапред търсенето на кредити, пишат още анализаторите. Те отчитат, че очакванията ресурсът на банките за кредитиране да се изчерпи през годината, не са се оправдали. Резервните пари се увеличават с темп около 20% на годишна база, като основна движеща сила са парите в обращение. Бързото нарастване на паричната маса отразява и прираста на вземания на банките от неправителствения сектор, които отчитат темп на годишно изменение от около 48­50% в края на септемри, сочат данните. Нивото на инфлация се определя от промените в административните цени и частично от динамиката на цените на петрола на международните пазари. В края на годината очакваната инфлация е 4,2 на сто, пише още в анализа БНБ, управлявана от Иван Искров. Според анализаторите, колебанията на международната конюнктура през 2004 г. нямат негативно отражение върху икономиката на България. Финансовите потоци по платежния баланс покриват дефицита по текущата сметка и допринасят за увеличение на валутните резерви на страната. Те са достигнали 6,219 млрд. евро в края на септември, посочват още икономистите от Централната банка.
Източник: Монитор (29.11.2004)
 
От началото на следващата година ОЛП за България ще бъде LEONIA и вече няма да се определя на базата на доходността на 3-месечните ДЦК. Това е съобщила Гергана Беремска, държавен съкровищник във финансовото министерство пред Българската дилърска асоциация. Промяната в методиката на определянето на ОЛП е заради изкривяването на реалното лихвено равнище, посочиха дилъри. Към този момент няма промяна в изчисляването, а официалният старт на LEONIA ще бъде даден на 1 декември, заявиха от БНБ. Малкото предлагане на 3-месечни ДЦК /12 млн. всеки месец/ на практика няма как да даде реална представа за паричния пазар, защото доходността е следствие единствено от търсенето и предлагането, коментират анализатори. Според тях досегашната методика за определяне на ОЛП показва единствено интереса към 3-месечния аукцион. След като от 2005 г. LEONIA стане новият ОЛП, най-голяма промяна ще има при определянето лихвите за отпускането на кредити от търговските банки. Корекцията ще настъпи единствено за тези банки, чиито лихви по кредитите се определят като ОПЛ + процент надбавка.
Източник: Пари (30.11.2004)
 
Експерти от Международния валутен фонд (МВФ) ще обсъждат с БНБ още мерки за ограничаване на ръста на кредитите по време на редовната мисия на фонда, която започва в сряда. Причината е, че кредитите продължават да растат въпреки ограниченията, наложени от централната банка, съобщи източник от фонда. Ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншилд неведнъж е заявявал, че сред възможните решения на проблема е ново затягане.
Източник: Дневник (30.11.2004)
 
Нови мерки за ограничаване ръста на банковите заеми ще бъдат обсъдени от мисията на Международния валутен фонд и БНБ. Шефът на мисията за България Ханс Фликеншийлд пристига утре. Един от възможните варианти е да се сложи лимит на дохода, който може да се използва за връщане на кредитите. Подобна практика има в Румъния, където се разрешава само до 30% от месечните пари да се дават за погасителни вноски по заемите. Друга възможност е да се повишат минималните задължителни резерви на банките. Според МВФ въпреки досегашните мерки на БНБ са затягане на кредитите, те все още растат прекалено бързо. Подобни проблеми имало не само в България, но и в други страни, които се присъединяват към ЕС. Банковата система в България не е застрашена. Но имало локални проблеми с някои банки и голям натиск от трезори за раздаване на все повече кредити. Затова някои банки може да имат проблеми в бъдеще, предупредиха от МВФ. Мисията на фонда ще направи редовен преглед на изпълнение на споразумението. Ще се дискутира сделката с "Булгартабак" и приватизацията в енергийния сектор. Според МВФ ръстът на БВП за тази година ще бъде 5,3%, а за 2005 г. - 5%. Рисковете за икономиката са растящият частен външен дълг и цените на петрола. МВФ е обезпокоен и от някои промени в данъчните закони и бюджета, направени след последната мисия през септември. Допълнителните разходи от излишъка за 2004 г. да бъдат само 374 млн. лв., искат експертите от Вашингтон. МВФ държи и на премахването на преносимостта на класовете за стаж. Няма проблеми за България от евтиния долар, смятат от фонда.
Източник: Стандарт (30.11.2004)
 
Сумата на банкнотите и монетите в обращение към 26 ноември е 4,586 млрд. лв., с понижение спрямо 4,64 млрд. лв., регистрирани през предходната седмица, показва седмичната статистика на централната банка. Активите на Управление Емисионно на БНБ към 26 ноември са 12,349 млрд. лв. За сравнение, за предходната седмица активите са били 12,432 млрд. лв.
Източник: Монитор (30.11.2004)
 
Австрия е инвеститор номер 1 у нас с 45,5% дял от общия размер на чуждите вложения. Следват Холандия (15,4%) и Гърция (9,6%). Преките чужди инвестиции в страната достигнаха 1,079 млрд. евро от януари до септември, обявиха от БНБ. 51,2% от тях, или 553,3 млн. евро, са увеличение в капитала на български фирми от страна на чужди собственици. От приватизация на акции и дялове на наши компании в страната са влезли 243,1 млн. евро. Най-големи суми са вложени в транспорта и съобщенията (31,9%) и търговията и ремонта (28%). 772,9 млн. евро са влезли в страната от фондове на ЕС, както и от българи, живеещи в чужбина.
Източник: Стандарт (01.12.2004)
 
Кредити за 52 млн. лв. просрочили домакинствата към края на октомври, сочи справката на БНБ. Над 25 млн. лв. са забавените плащания по потребителски заеми, още близо 4 млн. са тези по ипотечните. В сумите са включени и съдебните вземания. Частните предприятия пък са просрочили заеми за 188,2 млн. лв. Нетните активи на банките достигат 16,6 млрд. лв. в края на десетмесечието. Резервите им в БНБ са за над 1,8 млрд. лв.
Източник: Стандарт (01.12.2004)
 
Валутните резерви на БНБ за периода януари-септември т. г. са нараснали с 901.6 млн. EUR в сравнение с декември 2003 г., показват данните на БНБ за платежния баланс към края на септември 2004 г. За същия период на миналата година увеличението им е било с 524.7 млн. EUR спрямо края на 2002 г. В края на септември 2004 г. съотношението между валутните резерви на централната банка и вноса на стоки и нефакторни услуги е 5.9 месеца и показва леко увеличение спрямо септември 2003 г., когато е 5.6 месеца. Търговското салдо за януари-септември т. г. се влошава с 366.3 млн. EUR, или с 26.2% спрямо същия период на 2003 г., и е отрицателно в размер на 1.760 млрд. EUR. Към края на септември 2004 г. износът възлиза на 5.806 млрд. EUR, като се увеличава с 16% спрямо същия период на 2003 г. Вносът нараства с 18.3% и достига 7.566 млрд. EUR. Водещи в износа ни са Италия /754.3 млн. EUR/, Германия /604 млн. EUR/ и Гърция /602.7 млн. EUR/, а във вноса Германия /1.176 млрд. EUR/, Русия /1.037 млрд. EUR/ и Италия /805 млн. EUR/. За разглеждания период суровият петрол и природният газ формират 12.9% от вноса, а петролните продукти 7.8% от износа ни. Дефицитът по текущата сметка е 568 млн. EUR, или 2.9% от БВП. Той показва подобрение с 23.3% спрямо същия период на 2003 г., когато е 741.2 млн. EUR, или 4.2% от БВП. За септември 2004 г. текущата сметка е положителна в размер на 46.9 млн. EUR при 10.8 млн. EUR за същия месец на 2003 г.
Източник: Пари (01.12.2004)
 
Суровият петрол и природният газ формират 12,9 на сто от вноса (CIF), а петролните продукти съответно 7,8 на сто от износа (FOB) на България за периода януари ­ септември 2004 г. Това сочат данните на БНБ за влиянието на цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ върху търговското салдо и текущата сметка на платежния баланс за периода януари ­ септември 2004 г. Промените на техните цени се отразяват на търговското салдо и на текущата сметка на платежния баланс, пише в съобщението на ведомството на Иван Искров. През септември 2004 г. средната цена на суровия петрол Брент на международните пазари се е повишила с 60,8 на сто до 43,38 долара за барел спрямо средната цена за същия месец на 2003 г. ­ 26,98 долара за барел. В долари през септември 2004 г. средната цена на внасяния в страната суров петрол се е увеличила с 39,9 на сто спрямо септември 2003 г. По данни от митническите декларации през януари ­ септември 2004 г. са внесени със 176,2 хил. тона по-малко суров петрол в сравнение със същия период на 2003 г. Нарастват обаче внесените количества природен газ и петролни продукти ­ съответно с 208,1 милиона кубически метра и със 179 хил. тона в сравнение с януари ­ септември 2003 г. През отчетния период износът на петролни продукти се е увеличил с 223,8 хил. тона спрямо януари ­ септември 2003 г. В резултат на влиянието на ценовия фактор износът на петролни продукти е по-висок с 50,6 милиона евро, а поради по-големите обеми изнесени количества приходите нарастват с 59,1 милиона евро спрямо същия период на 2003 г. В резултат на това общите приходи от износ на петролни продукти се увеличават със 109,7 милиона евро, сочат данните на БНБ. От изменението на цените (в евро) на внесения суров петрол разходите за внос са по-високи с 84,6 милиона евро, а поради по-малките внесени количества разходите намаляват с 33,9 милиона евро. Поради по-ниските цени, за внос на природен газ са платени 15,6 милиона евро по-малко, а поради по-големите внесени количества, за внос са платени 20,6 милиона евро повече. Общите разходите по вноса на природен газ са с 5,1 млн. евро повече за периода януари ­ септември 2004 г. При отчитане на влиянието на цените на суровия петрол и петролните продукти, нарастването на общия износ на страната (FOB) възлиза на 15 на сто, при отчетени 16 на сто, а вносът следва да нарасне със 17,2 на сто при отчетени 18,3 на сто, пише в съобщението. В резултат на действието на цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ, търговското салдо за януари ­ септември 2004 г. се влошава с 18,4 милиона евро, а салдото по текущата сметка ­ с 21,4 милиона евро. Отрицателният ефект върху търговското салдо и текущата сметка в сравнение с предходни периоди на тази година се дължи на обстоятелството, че през септември за пети пореден месец ефекта върху търговското салдо и текущата сметка са отрицателни. За септември действието на цените на суровия петрол, петролните продукти и природния газ водят до влошаване на търговското салдо и текущата сметка съответно със 7 млн. евро и 7,9 млн. евро.
Източник: Монитор (01.12.2004)
 
БНБ успешно изпълни монетната си програма за 2004 г., каза Цветан Манчев, подуправител на БНБ. От днес централната банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета с нанесено частично позлатяване - Свети Николай Чудотворец. Номиналната й стойност е 10 лв., а единичната й цена е 37 лв. Тиражът й е 8000 броя. Ще се разпространява на касите на БНБ, включително и регионалните, както и от Монетния двор на БНБ. На лицевата страна на монетата е изобразена емблемата на БНБ. На гърба на паричката е ликът на Николай Чудотворец от българска икона с частично позлатяване. Технологията на позлатяването е извършена ръчно - позлатени са четирите кръста и ореолът на светеца. Монетата тежи 23.33 грама. Сребърната монета ще се продава и в клоновете на Инвестбанк от 3 декември в София, а от 6 декември във всички нейни клонове в страната, съобщиха от банката.
Източник: Пари (03.12.2004)
 
Шефът на "Токуда банк" Стоян Александров вече се раздели с банкерството. Финансистът подаде молба за освобождаване още преди месеци, която беше одобрена от надзора на банката на 19 ноември. "Стига засега, ще се отдам на преподавателска дейност", коментира решението си Александров. Той запазва поста си и в директорския борд на "Елкабел". Александров не отрече категорично и възможността занапред да се занимава с политика. Преди година той бе сред кандидатите за кмет на София, дори бе избран за втория тур. Новият шеф на "Токуда банк" ще бъде досегашният главен секретар Стоян Стоянов. Той получи сертификат за професионален опит от БНБ в петък.
Източник: Стандарт (06.12.2004)
 
През следващата година БНБ предвижда да получи от инвестиции в чуждестранни ценни книжа и депозити в западни банки (това е валутният резерв) доход от 3.17%, или 390.8 млн. лева. Това е записано в проектобюджета на БНБ за 2005 г., одобрен от бюджетната комисия на 2 декември 2004 година. Управителят на Централната банка Иван Искров заяви, че през 2005 г. очаква валутният резерв да достигне 12.88 млрд. лева. Като се има предвид, че в края на ноември 2004 г. размерът му е 12.35 млрд. лв., това означава, че БНБ залага ръст от 530 млн. лв., или 265 млн. евро. Според проектобюджета на БНБ, очакванията са тя да приключи следващата година с положителен финансов резултат от 230.1 млн. лева. Както и досега, 25%, или 57.52 млн. лв. от тях, банката ще задели за резерви, а останалите 172.57 млн. лв. ще бъдат преведени в държавния бюджет. Експертите на БНБ са планирали през 2005-а разходите й за издръжка да са около 61.9 млн. лв., или с близо 7 млн. лв. повече от тези през 2004 година. От тях за издръжка на паричното обращение - отпечатването и пускането на нови банкноти и изваждането от употреба и унищожаването на стари купюри, ще бъдат похарчени 20.1 млн. лева. За заплати и социално осигуряване са предвидени 15.46 млн. лв., а за амортизациии, материали и услуги - 21.49 млн. лева. Инвестиционните разходи на БНБ през 2005-а ще са 14.37 млн. лв. - с 318 000 повече от 2004 година. 4.2 млн. лв. са предвидени за реконструкция и модернизация на сградите на банката, като само за ремонта на почивната й база в Приморско ще отидат 2.7 млн. лева. За покупка на офис сграда за нуждите на управление "Фискални услуги" са заделени 454 000 лв., а за проектиране на касов център в столицата още 310 000 лева. Инвестиционните разходи включват и закупуването на нови автомобили за инкасова дейност, които ще струват на банката 505 000 лева.
Източник: Банкеръ (06.12.2004)
 
Гръцкият гражданин Димитрис Зоис ще бъде назначен за почетен консул на България във Великото херцогство Люксембург. Димитрис Зоис е член на борда на директорите на Търговска банка на Гърция. В началото на 90-те години той участва в преговорите на Парижкия клуб с БНБ по уреждането на външния дълг на България.
Източник: Банкеръ (06.12.2004)
 
Средствата на правителството по сметка в БНБ са се увеличили с 349 млн. лв. през изминалата седмица, достигайки 5.457 млрд. лв., показват данните на БНБ от баланса на управление Емисионно. Това е резултат от продажба на дългосрочни американски държавни ценни книжа, а от друга страна - на регулярни плащания по дълга на Министерството на финансите към МВФ. Към 3 декември 2004 г. балансовото число на Емисионно е 12.688 млрд. лв., като се е увеличило с около 339 млн. лв. През миналата седмица купената от търговските банки резервна валута - 168 млн. EUR, почти се е изравнила с продадените на банките евро - 166 млн. EUR. Парите в обращение са нараснали с около 26 млн. лв. до 4.612 млрд. лв.
Източник: Пари (07.12.2004)
 
Награда "Инвестиция 2004" ще дадат Министерството на икономиката и Българската агенция за инвестиции. Компаниите ще се състезават в 3 категории - "Нова инвестиция", "Инвестиция в малки и средни предприятия" и "Инвестиция в туризма". Награждаването на победителите ще бъде на 22 декември. В журито са управителят на БНБ Иван Искров, шефът на Булбанк Левон Хампарцумян, посланикът на Холандия у нас баронеса Хенриета ван Линден. Страната ни вече привлича 30% от общите чужди вложения в шестте държави от Югоизточна Европа. Тази година се очаква чуждите инвестиции да надминат 2 млрд. евро.
Източник: Стандарт (09.12.2004)
 
Застрахователният и осигурителен интернет портал Insurance.bg навърши 1 година. За краткото време на съществуването си той се утвърди като място, където ползващите и предлагащите застрахователни и осигурителни услуги могат да научат всичко за ставащото в тези браншове в страната или чужбина. Неговото най-голямо предимство е огромната база данни, с която разполага и се обновява ежедневно, както и опитните консултанти, за които няма тайни. Среднодневното посещение на портала е от около 2000 уникални потребителя. Сред големите клиенти на Insurance.bg освен застрахователни, пенсионни и здравни компании са и БТК, НСИ, ГДД, КФН, БНБ, Нов български университет, "Видима" - Севлиево, "Спарки" - Ловеч, "Булгартабак холдинг", "София БТ".
Източник: Дневник (10.12.2004)
 
Управителният съвет на Асоциацията на търговските банки /АТБ/ е провел среща с експертите на МВФ от отдела за парични и финансови системи, които са част от мисията на фонда при сегашното му посещение у нас. Асоциацията е заявила желанието на банките при прилагане на възможни нови мерки експертите на фонда да ги консултират и с тях, за да бъдат по-отрано предупредени за прилагането им. Въвеждането на нови ограничения не е обсъждано и от МВФ засега не са коментирали дали има или не необходимост от такива. Срещата е проведена по покана на асоциацията и целта е била да се покаже желанието за диалог от страна на банките. Банкерите са изказали недоволство от досегашните мерки и мнение, че ограничаването на кредитирането не би могло да разреши евентуални макроикономически проблеми на страната. Експертите на фонда от отдела за парични и финансови системи са посетили и по-големите банки /предимно тези от първа група според класификацията на БНБ по размер на активите/ и са провеждали разговори с мениджърите им. Тема на разговорите са били въпроси относно как съответната банка управлява кредитния си портфейл, ръста на кредитиране и управление на риска. Според банкери целта на тези посещения е емисарите на фонда да направят оценка на ефекта от досега приложените мерки за охлаждане на кредитирането и да се ориентират в ситуацията, а не толкова като сондажи за прилагане на нови мерки. Разговорите, които се водят между мисията на МВФ и централната банка във връзка с кредитната експанзия, са доста тежки. От известно време се говори за въвеждането на нови коефициенти на ликвидност, увеличаване на задължителните минимални резерви, които банките поддържат в БНБ до нива от 15-16%, дори въвеждане на кредитни тавани. Последните според представители на банковата общност биха върнали банките ни в миналия век.
Източник: Пари (13.12.2004)
 
Ръстът на икономиката тази година ще бъде 5,5%, а инфлацията ще достигне 3,7%, заяви ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд. Икономиката расте по-стабилно, отколкото предполагахме в средата на годината, допълни той. Последните прогнози бяха за ръст на БВП от 5,3%. Надявам се, че ще постигнем споразумение през тази мисия, каза Фликеншийлд. Един от спорните моменти остава намерението на кабинета да вдигне минималната заплата на 150 лв. Опитваме да намерим формула, която позволява на правителството да направи нещо подобно, но в същото време да сведе до минимум негативните последици за икономиката, каза Фликеншийлд. От МВФ се опасяват, че ако рязко се увеличат разходите на фирмите за наемане на служители, ще се намали конкурентоспособността на българското производство. На този етап нямаме притеснения за валутния борд, каза Фликеншийлд. Но ако се увеличат разходите на работодателите над ръста на производителността, ще има натиск върху валутния борд, допълни той.От МВФ настояват за нови мерки срещу кредитната експанзия на банките. Имаме уверение, че от БНБ ще вземат такива, когато сметнат за необходимо, каза Фликеншийлд. Според банкери възможните варианти са или допълнително да бъдат увеличени минималните задължителни резерви на банките, или да се избере индивидуален подход за всеки трезор според месечния ръст на даваните заеми.
Източник: Стандарт (13.12.2004)
 
Средствата на правителството при БНБ през изминалата седмица са намалели с около 282 млн. лв. и възлизат на 5.174 млн. лв., показват данните на БНБ от баланса на управление Емисионно към 11 декември 2004 г. Това се дължи главно на извършени трансфери в левове. Платена е и дължима вноска по дълга към МВФ. Балансовото число на управление Емисионно е 12.962 млрд. лв., като активите са се увеличили с 274 млн. лв., или с 2.2%. Основна причина за отчетеното нарастване е участието на централната банка на междубанковия пазар лев-евро при изпълнение на ангажиментите й да купува и продава неограничено резервна валута срещу левове. Купенaта от търговските банки резервна валута е 92 млн. EUR. Във връзка с регулацията на МЗР валутните наличности на банките са се увеличили с около 93 млн. лв. Към 11 декември 2004 г. парите в обращение са нараснали с около 162 млн. лв. до 4.774 млрд. лв.
Източник: Пари (14.12.2004)
 
Банков надзор на БНБ издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Виолина Маринова Спасова в качеството й на член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК.
Източник: Пари (14.12.2004)
 
335.4 милиона лева е печалбата на 35-те български банки и клонове на чужди кредитни институции у нас за деветмесечието на тази година, показват данните от статистиката на БНБ. За същия период на миналата година нетната печалба на трезорите е била почти 294 млн. лв. Според цифрите до септември тази година най-много е спечелила Булбанк - 69.7 милиона лева, докато активите на най-голямата ни банка са 3.27 милиарда лева. На второ място в класацията се нарежда Банка ДСК с 52,2 млн. лв. печалба за деветмесечието и 2,9 млрд. лв. активи към 30 септември 2004 г. Последна в челната тройка и по двата показателя е ОББ с 1,99 млрд. лв. активи и 47 млн. лв. печалба. Следва Ейч Ви Би Банк Биохим с 1,57 млрд. лв. активи и 24,9 млн. лв. нетна печалба. На пето място по активи и на шесто по печалба е Първа инвестиционна банка с 1,35 млрд. лв. активи и 14 млн. лв. печалба. От 35-те кредитни институции у нас само три са работили на загуба през 9-те месеца. Това са Емпорики банк България, която излезе на минус с 1,8 млн. лв, Международна банка за търговия и развитие пък има отрицателен резултат от 0,2 млн. лв., а загубата на Банка "Запад-Изток" е 0,1 млн. лв. По брой на отпуснатите кредити обаче първа е Банка ДСК, показват още данните от ведомството на Иван Искров. Трезорът е раздал заеми за 1.92 млрд. лева, от които 302 млн. жилищни и 1.18 млрд. лв. потребителски. По стойност на кредитите втора е ОББ, а трета Булбанк.
Източник: Монитор (14.12.2004)
 
Над 2 млрд. евро са свободните средства, които осигуряват постоянен оборот на пазара на недвижимите имоти в страната, съобщи президентът на агенция "Явлена" Страхил Иванов. Става въпрос за пари в наличност ­ свободен ресурс на фирми или лични спестявания на граждани, държани по сейфове и трезори, които задвижват сделките с имоти извън привлечения капитал от ипотечни кредити и чужди инвестиции, обясни Иванов. Според него тези 2 млрд. евро са постоянната и основна парична маса на този пазар, която осигурява и траен ръст на броя сделки и цените. Тези пари се въртят основно по две направления ­ при сделките за замени на жилища срещу по-големи, както и при покупките с цел по-нататъшно отдаване на имотите под наем. След приключване на сделката тези средства се влагат в нова покупко-продажба и така се осигурява постоянен оборот на пазара. По този начин дори ипотечното кредитиране в даден момент да отбележи задържане или спад, пазарът на имоти ще продължи възходящото си развитие, обясни Иванов. Според него, след изненадващото голямо покачване на цените на имотите с около 60-70% тази година, през следващата се очаква те да растат с не повече от 10-15%. Този темп е валиден основно за жилищните имоти, докато при бизнес площите очаквам с 5-10% по-голямо покачване на цените от средното, прогнозира брокерът. По данни на "Явлена" общият оборот на пазара на имоти тази година ще е около 6,6 млрд. лв., половината от които ще бъдат реализирани в София, Варна, Бургас и Пловдив. В тази сума влизат чуждите инвестиции в имоти, които се изчисляват на над 15% от общата сума на чуждите вложения у нас и възлизат на 216 млн. евро. Другите източници са привлечените средства от ипотечни кредити, които до септември възлизат на над 219 млн. евро, както и парите на българи живеещи в чужбина, които инвестират в имоти у нас. По данни на БНБ до октомври средствата, които българската диаспора официално е върнала у нас, се равняват на около 700 млн. долара, голяма част от които се влагат в имоти. Очакванията са до края на годината тази сума да стигне 1 млрд. долара, като се държи сметка, че голяма част от парите на работещите в по-близки държави като Гърция например не минават през банкови преводи и не се отчитат от официалната статистика, посочи Иванов.
Източник: Монитор (14.12.2004)
 
Демирбанк (България) сменя името си на ТЪРГОВСКА БАНКА Д АД. То може да се изписва и на латински като D COMMERCE BANK, разреши БНБ. Централната банка одобри "Бромак" ЕООД да притежава пряко до 49,43% от Корпоративна банка, а заедно със ЗАД "Виктория" АД - до 59,43 на сто.
Източник: Стандарт (15.12.2004)
 
НИМ ще реставрира колекциите на БНБ, предвижда подписаният вчера договор между Централната банка и музея. Двете институции ще обединят усилията си в проекти в областа на нумизматиката, приложните изкуства и дейностите по опазване и популяризиране на културно-историческото наследство. Консултанти от екипа на проф. Божидар Димитров ще сътрудничат при закупуването на монети и банкноти с нумизматична стойност. БНБ пък ще помага на музея при транспонирането на експонати и витрини, при уреждането на изложби.
Източник: Сега (15.12.2004)
 
Брутният външен дълг на страната ни нараства за девети пореден месец, показват данните на БНБ. За октомври външната ни задлъжнялост се е повишила с 1.81 млрд. EUR до 12.3 млрд. EUR в сравнение с края на 2003 г., провокирана от високите стойности на еврото. Отношението дълг/БВП стигна 63.4%. Според данните на БНБ предсрочното предплащане на брейдитата ни от типа DISC рязко е намалило размера на държавния дълг, който за октомври е спаднал до 7.1 млрд. EUR. Втора подобна операция по изтеглянето на FLIRB или IAB ще свие задлъжнялостта ни с още 1.22 млрд. EUR, какъвто е и номиналът на двете емисии. Четвърта поредна сесия брейдитата ни се търгуват по номинал, или 100 USD, като котировките купува трайно се закотвиха на 100.125 USD.
Източник: Пари (17.12.2004)
 
Делът на редовните кредити сред цялата експозиция на банките в края на октомври е 93.10%, показва статистиката от Централния кредитен регистър на Българска народна банка. Под наблюдение са 4.13% от отпуснатите заеми на фирми и население, а нередовните заемат дял от 1 на сто. Необслужваните кредити на този етап са също на ниско равнище - 1.76%. Тези данни не дават поводи за тревога по повод качеството на банковите портфейли. Въпреки това от централата банка вече призоваха банките да са по-внимателни при отпускането на заеми. Кредитната експанзия от началото на годината е около 47% на годишна база.
Източник: Дневник (17.12.2004)
 
Теодор Палев e новият изпълнителен директор и член на управителния съвет на "Емпорики банк - България", съобщиха от Българската народна банка. Това става възможно, след като той получи сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело, издаден от управление "Банков надзор" в централната банка.
Източник: Дневник (17.12.2004)
 
Банките ще могат да кредитират без утежнения до 70% от оценката на ипотекиран имот. Това гласи нова наредба на БНБ, която ще влезе в сила от 1 юли 2005 г. Досега нямаше изрични изисквания до какъв процент банките могат да отпускат заеми. В момента повечето кредитни институции обещават заеми за жилища между 75-80% от оценката им до цялата цена на апартамента. Според наредбата от петък гражданите трябва да участват в покупката на жилище минимум с 30% собствени средства или заемът им да се оскъпи. Това е още една мярка на централната банка срещу кредитната експанзия, коментираха банкери. Ипотечните заеми са най-бързо растящите. Само за десет месеца те са нараснали със 105% и вече достигат 836.5 млн. лв. (виж карето на стр. 4) "Непосредствено отражение върху клиентите на банките едва ли ще има. И сега по-разпространената практика е да се отпускат кредити до 70% от оценката", обясни председателят на Асоциацията на търговските банки и изпълнителен директор на ТБ "Алианц България" Димитър Костов. "Всички сериозни банки дават кредит до 70% от стойността на имота", каза и председателят на Националното сдружение за недвижими имоти Орлин Владиков. Участниците на пазара смятат обаче, че е много важно ясно да се дефинира базата за изчисление на тези 70% и тя да се приема еднакво от всички кредитни институции. Ако на гражданите не им достигат пари за дофинансиране на сделката, е възможно да теглят и потребителски заем. По този начин може да бъде избегнато ограничението на БНБ. Две банки - Пощенска и ОББ, вече предлагат комбинирани кредити - ипотечни плюс потребителски.
Източник: Дневник (20.12.2004)
 
Размерът на основния лихвен процент (ОЛП) вече ще се определя на всяко първо число на месеца и ще е равен на средната аритметична величина от стойностите на индекса ЛЕОНИА. Това реши на свое заседание управителният съвет на Българската народна банка в четвъртък. Новата методика е валидна от 1 февруари 2005 г. ЛЕОНИА влезе в сила от декември и е лихвен процент по реални сделки овърнайт, изчислен като среднопретеглена стойност за всички сделки по предоставяне на необезпечени депозити на междубанковия пазар в България от група банки. ОЛП е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася. Сега основната лихва се формира върху средната доходност на тримесечните държавни съкровищни бонове, които се продават от Министерството на финансите на всеки тридесет дни. На практика това е цената, по която се финансира правителството. "Каквато и да е методиката за изчисление на ОЛП, тя е изчерпила смисъла си и има функциите най-вече на наказателна лихва, като се използва едва от две-три банки при формиране на крайната им лихва по кредитите", коментираха дилъри.
Източник: Дневник (20.12.2004)
 
Разходите за издръжка на БНБ през 2005 г. да са в размер на 61.930 млн. лв., предвижда приетият от Народното събрание бюджет на централната банка за следващата година. Решението подкрепиха 128 народни представители, а един се въздържа. Заложените в бюджета разходи за издръжка на паричното обращение са 20.1 млн. лв. В тази сума са включени 18.7 млн. лв. за производство на банкноти и за отсичане на нови монети, 21.489 млн. лв. за материали, услуги и амортизации през 2005 г. и 15.455 млн. лв. за персонал и социално осигуряване. Инвестиционната програма на БНБ е на стойност 14.366 млн. лв. Средствата ще бъдат използвани за подобряване на информационната и комуникационната инфраструктура, нови технически средства за безопасност на централната банка и регионалните й касови центрове, както и за реконструкции и модернизация на сградата на БНБ.Бюджетът на централната банка за следващата година предвижда положителен финансов резултат в размер на 230.092 млн. лв. Прогнозата се основава на нарасналия обем на валутните резерви и очакваните промени на международните финансови пазари.
Източник: Пари (20.12.2004)
 
Не препоръчвам на българските граждани да обръщат още сега спестяванията си от левове в евро, посъветва министърът на финансите Милен Велчев. Той коментира ефекта от въвеждане на еврото на чаша бира с пловдивски журналисти. Според финансист № 1 рискът за обезценяване на лева в следващите няколко години е нулев. Освен това лихвите на спестяванията в левове са по-високи и по-изгодни. Въвеждането на еврото в България не би трябвало да се отрази на покупателната способност на българите. Опитът обаче показва, че в някои от страните на ЕС смяната на парите е довела до известни сътресения и леко покачване на инфлацията. Подобен малък шок може да се очаква и през 2007 г., когато България ще влезе в ЕС, но той ще се дължи на психологически причини, смята Велчев. Според него ролята на правителството в тези ситуации e не да регулира цените, а да създаде достатъчно конкурентна среда, която да не позволи на търговците безконтролно да оскъпяват стоките си.
Източник: Стандарт (21.12.2004)
 
Банкнотите и монетите в обръщение са нараснали с още 112 млн. лв. за седмица и вече възлизат на 4.886 млрд. лв., показват данните на БНБ от баланса на управление Емисионно към 17 декември 2004 г. След като за предходния отчетен период депозитите на правителството и бюджетните организации в БНБ намаляха с 282 млн. лв., през изминалата седмица те нараснаха с 98 млн. лв., или 1.8%. Парите на кабинета в централната банка са в размер на 5.272 млрд. лв. при 5.1744 към 11 декември т. г. Балансовото число на управление Емисионно за отчетния период е 13.016 млрд. лв., като активите нарастват с 54 млн. лв., или 0.4%. Валутните наличности на банките за седмица са се увеличили с около 141 млн. лв. и достигат 2.564 млрд. лв. Разплащателните сметки и депозити на банки в края на миналата седмица са 1.401 млрд. лв., като са се понижили със 149 млн. лв. Търгуемите ценни книжа са в размер на 9.64 млрд. лв. при 9.72 млрд. към 11 декември т. г.
Източник: Пари (21.12.2004)
 
На основание чл. 19, ал. 4, т. 2 от Закона за банките, във връзка с чл. 32 от Наредба № 2 за лицензиите и разрешенията, издавани от БНБ, подуправителят, ръководещ управление “Банков надзор”, г-жа Емилия Миланова издаде разрешение на “УНИБАНК” АД, София, да измени наименованието си, обозначено в лицензията, на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК” АД, което наименование може да се изписва и на латински като “INTERNATIONAL ASSET BANK” AD.
Източник: БНБ Бюлетин (21.12.2004)
 
Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) най-вероятно ще ни откажат на евробанкнотите да се изпише "евро" на кирилица, ако постъпи такова искане от наша страна, прогнозираха от БНБ. Въпреки че имаме това право и вече има прецедент с Гърция, която наложи на единните пари да пише "евро" на гръцки, има няколко много силни аргумента срещу изписването на славянските букви, обясниха експертите. Според тях това ще струва прекалено скъпо на ЕЦБ, тъй като разходите няма да са само по промяната на дизайна на евробанкнотите. Новите емисии, на които ще пише на кирилица, трябва да са съпроводени с подходяща информационна кампания не само в рамките на Европейския съюз, но и в целия свят, тъй като вече навсякъде циркулира огромно количество от евробанкноти. Трябва да се обясни на хората, че новите пари, на които има надпис на кирилица, не са фалшиви и вършат същата работа като старите, уточниха от централната банка. Аргументът "за" кирилицата е единствено националната ни гордост, но това е политически въпрос, който не касае централната банка, коментираха оттам. С Гърция проблемът не беше такъв, защото гръцкият беше сложен още при въвеждането на еврото, когато се отпечатаха първите банкноти, казаха експертите. От гръцкото посолство в София обаче обясниха, че не би трябвало да има технически проблем на еврото да има надпис на кирилица. Оттам казаха още, че това не е трудно, тъй както всички букви от думата "ЕВРО" на български присъстват и в латинската азбука. Според тях, когато се е решило да има надпис на гръцки, най-голямата трудност представлявало изписването на буквата омега, която няма аналог на латиница. Няма специално европейско законодателство, което да указва, че на евробанкнотите трябва да присъства надпис на азбуките на всички държави-членки на ЕС, но се знае, че това е възможно, уточниха от БНБ. Има логика на еврото да присъства и кирилицата, тъй като от датата на членството ни в ЕС, българският език ще стане официален за съюза и всички документи на Европейската комисия ще бъдат превеждани на български, смятат евроексперти. България ще бъде и първата членуваща държава, в която се пише на кирилица, припомниха те. В художествения съвет по платежните средства към БНБ пък вече има постъпили предложения за българския символ върху тура страната на евромонетите, както и готови проекти за това, казаха още от централния трезор. Сред предложенията са сградата на Софийския университет, Боянската църква, портрет на Кирил и Методий, Мадарския конник, изправен лъв и българска роза. Лъвчето и розата обаче са политически обременени, пошегуваха се наши банкери. От всички предложения художествения съвет трябва да избере едно, което да предложи на централната банка във Франкфурт, обясниха процедурата от БНБ.
Източник: Монитор (21.12.2004)
 
Въвеждането на ограничения за ипотечните кредити от страна на БНБ не би трябвало да има негативни ефекти върху клиентите, тъй като преобладаващата практика на банките и досега беше да се финансира около 70% стойността на ипотеката, коментира Димитър Костов, председател на УС на Асоциацията на търговските банки и изп. директор на ТБ Алианц България. Промените в наредбата за капиталовата адекватност, приети от УС на централната банка в края на миналата седмица, предвиждат въвеждане на допълнителни ограничения за ипотечните кредити с рисково тегло 50%, като размерът на кредита не трябва да надвишава повече от 70% от стойността на ипотекирания имот. Изменението е с цел подкрепа на стабилността на банковата система, което е правилно и разумно, заяви Костов. Тази мярка не е за ограничаване на кредитната експанзия, а цели балансиране на кредитния ръст чрез заделяне на адекватен капитал, посочи той. Според него не може да се говори за бум на ипотечното кредитиране. Този вид кредитиране стартира от много ниски нива и впечатляващите проценти на нарастването му не са показателни за дългосрочните нива, които биха били полезни за икономиката и за банковото посредничество, коментира Костов.
Източник: Пари (22.12.2004)
 
Премиерът Симеон Сакскобурггски връчи наградата за нова инвестиция през 2004 г. на Socotab. Заводът на компанията край село Радиново е един от най-големите в света за преработка на ориенталски тютюн. Инвестицията надхвърля 30 млн. EUR. Планираната инвестиция за 2005 г. е 1 млн. ЕUR. Вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева награди победителя за инвестиция в малки и средни предприятия Арексим Смолян. Основната дейност на смолянската фирма е производство на пластмасови детайли и инструментална екипировка за тях. През тази година фирмата е инвестирала 6.4 млн. ЕUR в сгради и машини, усъвършенстване и модернизация на производството, въвеждане на европейските стандарти за опазване на околната среда и условия на труд. За инвестиция в туризма приза взе Юлен АД. Фирмата успешно продължи инвестициите си в Банско, с което повиши качеството на предлагания зимен туристически продукт. Общата инвестиция през 2004 г. е 25 млн. лв. Наградата връчи управителят на БНБ Иван Искров.
Източник: Пари (23.12.2004)
 
Управителният съвет на БНБ взе решение да предложи на Асоциацията на търговските банки по-ниска цена за 66% от капитала на националния картов оператор "Борика" ЕАД. Емисионната институция продължава да настоява банките да платят пакета по нетната стойност на активите на дружеството, в което тя за момента е едноличен акционер. Сегашният капитал на "Борика" -12.5 млн. лв., се формира от общия номинал на акциите му - 2.5 млн. лв., резервите и неразпределените печалби от минали години, които възлизат на 10 млн. лева. При това положение, за да придобият 66% от акциите на "Борика", банките трябваше да платят на БНБ 8.25 млн. лева. Кредитните институции обаче прецениха, че тази цена е твърде висока за тях, и още през септември 2004-а чрез асоциацията си помолиха БНБ да я намали. На заседанието си от 16 декември УС на Централната банка се съгласи да удовлетвори тази молба и взе решение да намали капитала на "Борика" от 12.5 млн. на 10 млн. лева. Това ще стане, след като БНБ - в качеството си на едноличен собственик, вземе решение националният картов оператор да раздаде като дивидент цялата си печалба за 2004 г. плюс 2.5 млн. лв. от неразпределената печалба от минали години. Така общата сума на капитала на дружеството ще намалее до 10 млн. лева. За да придобият 66% от него, банките ще трябва да платят на БНБ 6.6 млн. лева. На заседанието си на 16 декември управителният съвет е одобрил и проектоустав на "Борика", в който се уреждат взаимоотношенията между отделните банки - бъдещи акционери на дружеството. В проекта е записано, че нито един акционер (с изключение на БНБ) няма да има право пряко или чрез своя дъщерна банка да притежава повече от 10% от акциите на "Борика". Това означава например, че "Ейч Ви Би Банк Биохим" и ХЕБРОСБАНК ще имат право да купят общо не повече от 10% от капитала на националния картов оператор. Причината е, че след като собственикът на "Ейч Ви Би Банк Биохим" - "Банк Аустрия", плати до края на февруари за 99% от акциите на ХЕБРОСБАНК, двете български кредитни институции ще са свързани лица. В проектоустава е записан механизъм за определяне на дела, който всяка банка ще притежава в капитала на "Борика". Той ще зависи от броя на издадените от нея дебитни и кредитни карти. Първоначалните изчисления на експертите от БНБ са, че при този механизъм най-големи дялове - по 9% от капитала на "Борика", ще могат да закупят ОББ, "Банка ДСК" и Първа инвестиционна банка. Предвижда се на всеки три години дяловете на банките в капитала на "Борика" да се коригират съобразно броя на издадените от тях дебитни и кредитни карти. БНБ очаква до края на януари 2005 г. УС на АТБ да разгледа предложения механизъм за покупко-продажба на 66% от акциите на "Борика" и да реши дали той е приемлив за търговските банки.
Източник: Банкеръ (27.12.2004)
 
Усмирителната риза за кредитната експанзия, подготвена от Българската народна банка, поне засега няма голям ефект, показват данните на БНБ за банковия сектор през ноември. И през ноември заемите се покачват силно - с 450.6 млн. лв., или с 3.50%. Така общата сума на кредитните портфейли в банковата система достигна 13.3 млрд. лв. За сравнение - през октомври кредитите се покачиха с 433 млн. лв. Все пак трябва да се има предвид, че ако не бяха приложени и тези мерки, кредитният портфейл най-вероятно би нараствал далеч по-бързо. "При всички банки и клонове с изключение на осем институции е налице нарастване на кредитните портфейли", обясниха от централната банка. Отново най-голямо е нарастването на кредитния портфейл при банките от първа група - около 2/3 от общия обем. С други думи 276. 3 млн. лв. от новите заеми са отпуснати именно от първите десет най-големи институции. На второ място по активност са банките от втора група, отпуснали само през ноември нови 100.2 млн. лв. Точно фактът, че най-много заеми се отпускат от определени банки, накара БНБ да заговори, че са нужни индивидуални мерки спрямо някои от участниците на пазара, а не, както досега, общи рестрикции. Вследствие на продължаващата кредитна експанзия съотношението кредити към активи достигна до 56.83% (57.69% в края на октомври и респективно 52.06% към същия период на предходната година). Най-силен ръст за пореден месец имат жилищните и ипотечните кредити на физически лица - 8.81%, като те са се покачили с нови 74 млн. лв. и в началото на декември са в размер на 910 млн. лв. Само от началото на годината те се удвоиха като обща сума. Ипотечните са следвани от потребителските кредити, които отбелязват 4.10% ръст, или 106 млн. лв. в абсолютно изражение, като достигат 2.7 млрд. лв. Така общата сума, която са получили гражданите, надхвърля 27% от кредитния портфейл.
Източник: Дневник (28.12.2004)
 
Доларът ще падне до 1,30 лв., или 1,40-1,45 за 1 евро. Това сочат прогнозите на анализатори за следващите месеци. Щатската валута пропадна до ново дъно вчера на европейските пазари и рано сутринта стигна 1,3620 долара за евро. Това е най-ниското ниво на "гущера" от въвеждането на европейската валута. В Азия доларът леко поскъпна спрямо йената след разрушителното земетресение. У нас по чейнчбюрата курс купува беше 1,44 лв. за долар. БНБ обяви курс от 1,44587 лв. за долар. През следващите месеци ни очаква не толкова поскъпване на еврото, колкото отслабване на долара, коментира Одри Чайлд-Фрийман, икономист от Канадската имперска и търговска банка.
Източник: Стандарт (28.12.2004)
 
Подуправителят, ръководещ управление Банков надзор на БНБ Емилия Миланова, издаде сертификат за наличие на квалификация и професионален опит в банковото дело на Благой Бочев в качеството му на член на Управителния съвет и изпълнителен директор на БНП Париба ЕАД.
Източник: Пари (28.12.2004)
 
Вдигнаха основната лихва с една стотна от процента. От сряда тя ще е 2,37%, при 2,36% досега. Промяната е заради резултата от доходността на тримесечните държавни ценни книжа, за които се проведе търг. Преди дни БНБ реши да промени методиката за определяне на основната лихва. От 1 февруари 2005 г. в нея ще се отчитат стойностите на индекса ЛЕОНИА (индекс на сделките с овърнайт депозити в левове).
Източник: Стандарт (28.12.2004)
 
Общата сума на активите на банковата система отчита ръст в края на ноември от 1.57% спрямо октомври и достигна 22 650 627 хил.лв., съобщиха от БНБ. Нарастването е свързано основно с увеличението на депозитната база на банките и в по-малка степен с нарастването на дългосрочно привлечения ресурс. През ноември темпът на нарастване на депозитите от финансови и нефинансови институции се забавя 1.40% (240 482 хил.лв. в абсолютно изражение). От гледна точка на валутната структура най-голямо нарастване през ноември се наблюдава при депозитите в лева, следвано от депозитите в евро, докато тези в други валути чувствително намаляват. Дългосрочните заеми нарастват с 60 031 хил.лв. или 4.59%, като основната част от този ресурс е деноминирана в евро. Общият обем на нарастване на всички фондове за финансиране (без капитала) е значително по-малък спрямо предходния месец - 295 480 хил.лв., представляващо 1.57% ръст.
Източник: Дневник (28.12.2004)
 
Дефицитът на търговското салдо е 2.005 млрд. EUR, или 10.3% от БВП за десетте месеца на годината, показват данните на БНБ за платежния баланс за периода януари - октомври 2004 г. За една година търговското салдо се е влошило с почти 24%. Към крaя на октомври 2003 г. то е имало дефицит в размер на 1.618 млрд. EUR. Основна причина за увеличаването на дефицита е изпреварващият темп на нарастване на вноса спрямо този на износа. Износът на страната ни през десетте месеца на тази година се е увеличил с 16.8% спрямо същия период на миналата година и възлиза на 6.546 млрд. EUR, а вносът е нараснал с 18.4% до 8.551 млрд. EUR. Износът на България за страните членки на ЕС /включително новите 10/ заема 58.8% и възлиза на 3.852 млрд. EUR, а вносът от ЕС е 5.026 млрд. EUR. За страните от Балканския регион износът ни е 1.320 млрд. EUR при 909.1 млн. EUR внос, а за Америка - 393.7 млн. EUR износ и 604.5 млн. EUR внос. Суровият петрол и природният газ формират 12.9% от вноса, а петролните продукти съответно 7.9% от износа на България за периода януари - октомври 2004 г.
Източник: Пари (29.12.2004)
 
Депозитите на български банки в чужбина са се увеличили с 247.6 млн. евро за периода януари-октомври тази година, показват данните на БНБ. За десетте месеца у нас са влезли 1.210 млрд. евро преки чужди инвестиции. Те са почти без промяна в сравнение със същия период на миналата година. Повече от половината от тях са привлечени под формата на дялов капитал в български дружества. В края на октомври той е 656.8 млн. евро и е със 115.2 млн. евро повече, отколкото година по-рано. Увеличението се дължи на приватизацията на БТК, сделки в енергетиката.
Източник: Сега (29.12.2004)
 
Общо 869,9 млн. евро са влезли у нас от българи, работещи в чужбина, и от фондовете на ЕС, сочат данните на БНБ за платежния баланс на страната до октомври. Преките чуждестранни инвестиции са 1,209 млрд. евро. 656,8 млн. от тях са от вдигане на капитала на български фирми от страна на задграничните им собственици. От приватизация са влезли 325,5 млн. евро. Най-много инвестиции са привлечени от Австрия (46,2%).
Източник: Стандарт (29.12.2004)