БНБ: Печалбата на банките за първите 11 месеца на годината е 1.1 млрд. лева Oбщите активи на банковата система се увеличават през ноември с 418 млн. лв. (0.4 процента), като към 30 ноември достигат 95.9 млрд. лв., съобщава БНБ. Депозитите в банковата система през месеца нарастват с 269 млн. лв. (0.3 на сто). Увеличават се депозитите на кредитни институции (с 283 млн. лв., 5.8 процента), на домакинства (със 164 млн. лв.,0.3 на сто) и на нефинансови предприятия (със 169 млн. лв., 0.7 на сто). При депозитите на други финансови предприятия е отчетено намаление с 340 млн. лв. (10.7 на сто), докато при тези на сектор държавно управление - със 7 млн. лв. (0.4 на сто). Печалбата на банковата система към 30 ноември 2017 г. е 1.1 млрд. лв. (при 1.3 млрд. лв. за същия период на 2016 г.). За единадесетте месеца на 2017 г. са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 626 млн. лв. (при 678 млн. лв. година по-рано). Отчетените към края на ноември 2017 г. приходи от лихви са 2.8 млрд. лв., а разходите за лихви - 340 млн. лв. В края на ноември собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.5 млрд. лв. През месеца той е увеличен със 103 млн. лв. (0.8 на сто) основно поради нарастването на печалбата, отчита БНБ.
Източник: 24 часа (02.01.2018)

Хазната с излишък от почти 800 милиона за 2017 г. На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2017 г. да бъде положително в размер на 798,6 млн. лв. или 0,8 % от прогнозния БВП, съобщиха от финансовото министрество. В структурно отношение салдото по националния бюджет отчита подобрение спрямо отчетеното за 2016 г., основно поради ръста на данъчните, вкл. осигурителните приходи, докато салдото по сметките за средства от ЕС през настоящата година се влошава поради базов ефект в 2016 година. Той е свързан с възстановени към България грантове от ЕС в началото на 2016 г. за извършени разходи в края на 2015 г., когато бе пикът на плащанията по проектите за предходния програмен период 2007-2013 година. Спрямо заложената цел с разчетите към ЗДБРБ за 2017 г. бюджетното салдо по КФП отчита номинално подобрение с над 2,1 млрд. лева. Силното фискално представяне на България намери отражение и в годишните доклади на международните рейтингови агенции, като S&P Ratings и Fitch Ratings повишиха кредитния рейтинг на страната. Основни параметри по КФП на база предварителни данни и оценки: Приходите и помощите по КФП за 2017 г. се очаква да бъдат в размер на 35 240,2 млн. лв. (99,4 % от годишния разчет). Изпълнението на данъчните и неданъчните приходи се очаква да бъде 102,8 % спрямо разчета за годината, като съпоставени с предходната година те нарастват с 2 673,8 млн. лв. (8,6 %). Постъпленията от помощи за 2017 г. са по-ниски в сравнение с 2016 г., като изпълнението спрямо годишните разчети за 2017 г. се очаква да бъде 57,2 %. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2017 г. се очаква да бъдат в размер на 34 441,6 млн. лв., което е 93,7 % от годишния разчет. Разходите за 2016 г. са в размер на 32 491,4 млн. лева. Нарастването на разходите спрямо 2016 г. е основно поради по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания, базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2016 г., увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия (от юли и октомври), както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски, свързан с увеличения размер на осигурителната вноска за фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ с 20 пр. п. спрямо 2016 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.12.2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888,2 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (EС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (EС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Статистическите данни и Информационният бюлетин за изпълнението на държавния бюджет и основните показатели на консолидираната фискална програма, на база на данни от месечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите в края на месец януари 2018 година.
Източник: Монитор (02.01.2018)

Минималната заплата става 510 лв. от 1 януари 2018 г. Минималната заплата ще бъде увеличена от 460 на 510 лева от 1 януари 2018 г., на 560 лв. от 1 януари 2019 г. и на 610 лв. от началото на 2020 г. Това е записано в проекта на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2018-2020 г. на Министерството на финансите. Увеличението ще струва 82.1 млн. лева през 2018 г., 95.7 млн. лева през 2019 и 104 млн. лева през 2020 г. В проекта е предвидено още минималната пенсия за стаж и възраст да стане 180 лева от 1 юли и 200 лева от 1 октомври 2017 г. Възрастта за пенсиониране ще расте съгласно заложеното в Кодекса за социално осигуряване: през 2018 г. за жените ще са необходими 61 г. и 2 м. възраст и 35 г. и 6 м. стаж, а за мъжете - 64 г. и 2 м. възраст и 38 г. и 6 м. стаж. През 2020 г. жените ще се пенсионират на 61 г. и 6 м. след 35 г. и 10 м. стаж, а мъжете - на 64 г. и 3 м. и 38 г. и 10 м. стаж. Минималната възраст за пенсиониране на работещите в сектор „Сигурност" ще продължи да се увеличава с по 2 месеца до достигане на 53 години и 6 месеца през 2020 г. Диференцираният минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се увеличи за 2018 г. на 510 лв., 550 лв., 600 лв. и 650 лв., съобразно дохода. Увеличението за 2019 г. е съответно 560 лв., 600 лв., 650 лв. и 700 лв.; а за 2020 г. – 610 лв., 650 лв., 700 лв. и 750 лева. В средносрочната бюджетна прогноза не се предвижда увеличение на данъците, а повишаване на събираемостта им. Според прогнозата БВП ще нарасне с 3% в реално изражение през 2017 г., а през следващите три години ще е 3,1 - 3,2%. През 2020 г. се очаква БВП да достигне 113.062 млрд. лв. при 97.156 млрд. лева през 2017-а. В периода 2018-2020 г. се очаква безработицата постепенно да се понижи до 6,2% през 2020 г., а средносрочният темп на нарастване на заетостта да възлиза на около 0,5% на година. Средногодишната инфлация ще се увеличи от 1,2% (2017 г.) на 1,8% (2020) при допускане за по-високи международни цени на петрола и неенергийните суровини и нарастване на вътрешното търсене. Въз основа на допусканията и прогнозното нетно дългово финансиране за периода 2018-2020 г., съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП се очаква да отбележи спад и да достигне до ниво от 22,3% към края на периода в резултат основно на погашения по дълга в обращение. Предвижда се увеличение на заплатите на учителите с цел удвояването им до 2021 г. От разчетите се вижда, че образованието ще бъде наложено като приоритет. Процентът от БВП за образование ще нарасне от 3.5% на 4% до 2020 г. Във всички останали сфери има запазване, минимално увеличение или намаление на процента. Най-голямо е то за полицията - от 2% от БВП сега на 1.4% през 2020 г. Целта за дефицита по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. и 2019 г. се запазва съответно на 1% от БВП и на 0,5% от БВП в съответствие със заложената в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2017-2019 година. За 2020 г. е планирано постигането на балансиран бюджет. Общото ниво на приходите по КФП в средносрочен план се предвижда да бъде в диапазона 36,5-36,6% от БВП. Съобразено със заложените цели за бюджетното салдо по КФП и очакваното ниво на приходната част на бюджета, възможностите за финансиране на публични разходни политики са ограничени в рамките от 37,5% от БВП през 2018 г. до 36,5% от БВП през 2020 година. През 2018 г. ще се повиши размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" на ДОО с един процентен пункт. Очаква се това да доведе до нарастване на осигурителните приходи с 244,2 млн. лв. през 2018 г. Предвижда се и поетапно изменение на акциза на цигарите до достигане на минималния акциз от 177 лв. на 1000 къса към 01.01.2018 г.
Източник: econ.bg (02.01.2018)

103 млн. лева ще е бюджетът на БНБ за 2018 година Близо 103 млн. лева ще са необходими на БНБ за издръжка догодина. Това става ясно от бюджета на Централната банка, приет от управителния й съвет. Догодина Централната банка ще изразходва близо 30 млн. лева за персонал, като увеличението спрямо 2017-та е 7,2 на сто. В средствата са включени и обученията, през които преминават експертите в БНБ. През 2018-та година се очаква да бъдат отпечатани 84 млн. банкноти от четири копюра, като най-вероятно ще бъдат добавени нови защитни елементи. Това ще струва почти 10 млнл. лева. Други 16 млн. лева ще са необходими за отсичането на възпомонетални и разменни монети. Сред разходите на Централната банка са включени и още пера - например, за материали и амортизации; за социална дейност и за участието на БНБ в Европейската система на централните банки.
Източник: econ.bg (02.01.2018)

Печалбата на банките 1.1 млрд. лева за 11 месеца Oбщите активи на банковата система се увеличават през ноември с 418 млн. лв. (0.4 процента), като към 30 ноември достигат 95.9 млрд. лв., съобщава БНБ. Депозитите в банковата система през месеца нарастват с 269 млн. лв. (0.3 на сто). Увеличават се депозитите на кредитни институции (с 283 млн. лв., 5.8 процента), на домакинства (със 164 млн. лв.,0.3 на сто) и на нефинансови предприятия (със 169 млн. лв., 0.7 на сто). При депозитите на други финансови предприятия е отчетено намаление с 340 млн. лв. (10.7 на сто), докато при тези на сектор държавно управление - със 7 млн. лв. (0.4 на сто). Печалбата на банковата система към 30 ноември 2017 г. е 1.1 млрд. лв. (при 1.3 млрд. лв. за същия период на 2016 г.). За единадесетте месеца на 2017 г. са извършени разходи за обезценка по кредити и вземания за 626 млн. лв. (при 678 млн. лв. година по-рано). Отчетените към края на ноември 2017 г. приходи от лихви са 2.8 млрд. лв., а разходите за лихви - 340 млн. лв. В края на ноември собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.5 млрд. лв. През месеца той е увеличен със 103 млн. лв. (0.8 на сто) основно поради нарастването на печалбата, отчита БНБ.
Източник: econ.bg (02.01.2018)

Рекорд! Милиард и половина лева от излишъка са изхарчени само за един месец, съобщава МФ Милиард и половина лева от излишъка са изхарчени само за един месец, съобщава БНР.. Това става ясно от прогнозата за изпълнението на бюджета към декември, направена от Министерството на финансите. Въпреки това 2017-та година ще завърши с излишък от близо 800 млн. лева. През ноември в държавната хазна е натрупан излишък от повече от 2,3 млрд. лева, сочат окончателните данни на финансовото министерство. Месец по-късно обаче самото то прогнозира, че от преизпълнението ще останат около 800 млн. лева. Това означава, че разликата е разпределена по решение на Министерския съвет само за един месец. Спрямо 2016-та година има по-високи постъпления в хазната, но и по-големи разходи, които от министерството обясняват с увеличаването на пенсиите и осигурителните вноски през годината. Това ще е втората поредна година, когато хазната завършва с излишък. Ако не бъде изхарчен, той отива във фискалния резерв. Към края на ноември резервът надхвърля 11 млрд. лева, съобщава още Националното радио.
Източник: Стандарт (02.01.2018)

Лихвите по кредити са се повишили през ноември Лихвите по ипотеки в евро и по потребителските заеми са се повишили през ноември. Само тези по жилищните заеми в левове са намалели. Покачване има и при лихвите по бизнес заемите. Тези по депозити остават непроменени. Това показват данните на БНБ за ноември 2017 г. Повишението на лихвите по кредитите е за почти всички сегменти и валути. Изключение са само жилищните заеми в левове. Това обаче не би могло да се тълкува като начало на обръщане на посоката, тъй като може да се окаже само единично движение, резултат на еднократен ефект. Такъв е обичайно случаят с лихвите по фирмените заеми, при които единични по-големи сделки водят до почти ежемесечни корекции надолу или нагоре в средната лихва за пазара. За оформяне на тенденция е необходимо поне едно-две тримесечия движение в тази посока. В последния брой на периодичното издание на БНБ "Икономически преглед" от централната банка посочват, че очакват запазване на нивата на лихвите по новодоговорени кредити и депозити през първото тримесечие на 2018 г. Основните фактори, определящи запазването на ниските лихви, според БНБ ще бъдат високото нарастване на привлечените средства в банковата система и конкуренцията в сектора. Реално по депозитите те са нула, докато според вида кредити са между 3 и 4% за ипотеки до около 7-8 при потребителски заеми. При кредитирането на домакинствата състезанието е в жилищните заеми, като там реално се сключват договори за заеми при лихви около 3-3.5%, а вече две банки предложиха и промоционални оферти с лихви под 3% - Societe Genrale Експресбанк, а преди нея и Банка Пиреос има предложения с лихви от 2.99%. Заради острата конкуренция към момента новите кредити за бизнеса се отпускат при лихви около 3%, а за добрите фирми банките много трудно успяват да договорят дори и 2%. През ноември миналата година лихвите по потребителските кредити в левове се е повишила спрямо октомври с 0.08 пр.п. до 8.14% средно за пазара, а по тези в евро с 0.42 пр.п. до 498%. Покачването в лихвата е довело и до увеличение на годишният процент на разходите (ГПР), предвид че тя е основен компонент в него. Увеличени има и при жилищните заеми в евро, като там е по-скоро в рамките на колебанията около достигнатите нива – само с 0.02 пр.п. до 4.11%. В същото време средната за пазара лихва по жилищните заеми в левове е намаляла с 0.07% до 3.79%. При фирмените заеми нарастването за месец е с 0.25 пр.п. до 3.59% за кредити в левове и с 0.52 пр.п. до 3.06% за заеми в евро. Пети пореден месец лихвите по депозитите се задържат без промяна – през ноември 0.16% и за левове, и за евро. Възможностите за понижения са изчерпани и оттук насетне може да се очаква единствено промяна в посоката към покачване. Очакванията са това да започне да се случва най-рано през 2019 г. Прогнозите се основават на политиката, водена от Европейската централна банка, която заяви в края на миналата година, че покачване на основната лихва скоро няма да предприеме. Нормализирането на паричната политика на водещите централни банки в света и навлизането в нов възходящ лихвен цикъл е очаквано. Така покачването на лихвите няма да подмине и тези в България както по кредити, така и по депозити, като процесът ще бъде плавен и по-осезателно видим през 2019 г., са прогнозите в банковия сектор.
Източник: Капитал (03.01.2018)

Общото застраховане с продажби за 1.3 млрд. лева за първите девет месеца на 2017 г. Брутният премиен приход, реализиран от застрахователите, които извършват дейност по общо застраховане у нас, възлиза на 1 303 888 853 лв. към 30.09.2017 година. От тях 498 816 945 лв. са по задължителната автомобилна застраховка "Гражданска отговорност". По автокаско са продадени полици за 413 550 311 лв., съобщава специализираният в застраховането и осигуряването портал insmarket.bg. Платените обезщетения достигат 635 735 836 лв. От тях за покриване на щети по задължителната автомобилна "Гражданска отговорност" са платени 309 413 852 лв. , а по автокаско – 223 049 210 лв. Автомобилните застраховки представляват 67,3% в структурата на бруто премиите и 81,9 на сто при изплатените обезщетения. Първите пет компании държат 55,7% по бруто приходи и 57,56% по изплатени обезщетения в общото застраховане към края на септември.
Източник: econ.bg (04.01.2018)

"БНП Париба лични финанси" в България ще работи като банка Компанията за небанково потребителско кредитране "БНП Париба лични финанси" в България ще работи като банка. В момента тече процедурата по регистрация от БНБ. Това става ясно от съобщение на дружеството. В съобщението се посочва, че "френската банка БНП Париба пърсънъл файненс е в процес на регистрация от БНБ за извършване на дейност на територията на България чрез клона си в страната "БНП Париба лични финанси". Компанията предприе тази стъпка с цел осигуряване на по-големи възможности за развитие на бизнеса си в страната". Повече информация за промяната и за развитието на компанията ще бъдат дадени следващата седмица, се казва още в съобщението. В случая се прилага правото на единния паспорт в ЕС, според което всяка банка с лиценз в страна-членка на евросъюза може да развива дейност в друга държава от ЕС, като само уведоми надзорните органи. Това означава, че одобрение от БНБ не се иска, а единствено уведомление и регистрация. От документи в Търговския регистър става ясно, че българското дружество ще се влее във френския си собственик, който тук ще оперира чрез клон (не става ясно дали като банков клон по смисъла на Закона за кредитните институции или като банка – бел. ред.). След вливането "БНП Париба лични финанси" ще прекрати съществуването си, като всички активи и пасиви ще бъдат поети от приемащото дружество – френската банка БНП Париба пърсънъл файненс. В документите е посочено, че вливането е част от "вътрешно-групова реорганизация с цел опростяване на юридическата структура на дейността по предоставяне на индивидуално финансиране от групата на БНП Париба". "БНП Париба лични финанси" влиза в България в сегмента на небанковото потребителско кредитиране в края на 2007 г., придобивайки дружеството "Джет файненс", развиващо дейност от 2001 г. Според информация на интернет страницата на компанията към момента има отпуснати кредити за 3.5 млрд. лв. и 45 собствени търговски офиси в страната. В рамките на два месеца това е втората чужда банка, която обяви, че ще работи в България - след германската Varengold Bank, която има намерение да оперира в корпоративния сегмент. Френската BNP Paribas има клон в България, чрез който оперира в страната от 1994 г. В момента дейността и размерите му са по-скоро бутикови и насочени към обслужване само на корпоративни клиенти в кредитирането. По отношение на депозитите предлагането е приоритетно онлайн, като е и за физически, и за юридически лица. Лихвите по депозитите са по-скоро в горната граница на предлаганата доходност на пазара – между 0.55% и 0.70% за едногодишен депозит според сумата и 0.60% и 0.70% за двугодишни, пак според размера на сумата. Банката няма развита клонова мрежа. Според отчета на клона в БНБ активите му към края на септември 2017 г. са близо 739 млн. лв., нетните му оперативни приходи са за 8.1 млн. лв., а административните разходи възлизат на 9.8 млн. лв. За периода клонът има загуба в размер на 2 млн. лв. Кредитният портфейл е само за корпоративни клиенти и обемът му е 167.1 млн. лв. Има събрани депозити за 417.7 млн. лв. от нефинансови предприятия и 251.8 млн. лв. от домакинства. В съобщението не се посочва дали БНП Париба, клон София и преобразуваното в банка дружество "БНП Париба лични финанси" ще продължат да работят по отделно или ще се слеят на някакъв етап и ако не, дали дейността по набиране на депозити, заедно със съществуващия портфейл ще се прехвърли към новата банка. В България френската група на BNP Paribas е собственик и на застрахователната компания "БНП Париба Кардиф".
Източник: Капитал (05.01.2018)

БНБ отчита загуба за полугодието на 2017 г. Управлението на международните валутни резерви през първата половина на 2017 г. е донесло 57.6 млн. евро загуба, което се равнява на -0.25% доходност. Това става ясно от отчета на БНБ за полугодието, който е внесен в парламента на 22 декември и беше публикуван на 28 декември в междупразничното затишие. За последен път централната банка постигна отрицателна доходност за полугодието, а и за цялата година, през 2013 г. Тогава обаче то се дължеше изцяло на спада на цената на златото, което доведе до преоценка в баланса на БНБ. Сега загубата идва предимно от инвестициите в ценни книжа. Слабият резултат беше до голяма степен очакван при отрицателните доходности по висококачествените правителствени облигации на страните от ядрото на еврозоната, в които БНБ инвестира голямата част от резервите. Той до известна степен личеше и от ежемесечния баланс на управление "Банково", където се отразяват натрупаните текущи загуби и преоценките, макар оттам да не може да се изведе точна сума. Отрицателните 57.6 млн. евро идват предимно от -54.9 млн. евро доход от инвестиции. "Този резултат се дължи главно на увеличението на доходността на ценните книжа през отчетния период, което от своя страна допринася за спад в цените на ценните книжа в портфейла на БНБ", обясняват от банката. Освен ако този риск не е хеджиран, това вещае и нови загуби за институцията, тъй като очакванията са от 2019 г. ЕЦБ да започне да спре изкупуването на ценни книжа и да започне да затяга паричната си политика, което да доведе до покачване на лихвите и доходностите на международните пазари. Това ще означава загуби от преоценки за БНБ, която отчита инвестициите си по пазарни цени, които не биха се материализирали, ако централната банка държи книжата до падеж, а не ги продава. Още -11.73 млн. евро носят курсовите разлики, които идват основно от котировките на златото. Тези минуси донякъде се компенсират от 9 млн. евро приход по пасивите в баланса. Той идва благодарение на въведените от началото на 2016 г. отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, която в първото полугодие възлизаше на -0.4%. На фона на обема на собствените средства на БНБ (над 4.3 млрд. лв. към края на годината) и на валутните резерви (над 46 млрд. лв.) тази отрицателна доходност не изглежда тревожна и тя носи основно репутационен проблем за централната банка. През годините до голяма степен независимостта и автономността на институцията се подкрепяше от това, че тя не се нуждае от издръжка и дори прави вноски в бюджета (по закон - 75% от превишението на приходите над разходите й, след като се заделят резерви и удръжки за специални фондове). През 2017 г. за пръв път такава не беше направена и по всичко личи, че и през тази няма да има, тъй като, съдейки по данните от баланса на "Банково", и през второто полугодие БНБ е продължила да инкасира загуби от управлението на резервите. Именно това беше и причината от началото на септември БНБ да намали още повече отрицателната лихва по свръхрезервите на банките от -0.4 на -0.6%. Така приходите й по пасива биха се покачили и това би компенсирало в по-голяма степен отрицателния доход от инвестиции. Реакцията на банките обаче беше да изтеглят около 5 млрд. лв. и да сведат свръхрезервите си до минимум. БНБ никога не е давала много детайли за стратегията си за управление на резервите, като единствено в отчетите й се коментират някои предприемани стратегии за ограничаване на риска - като минимални и максимални лимити за инвестиции в книжата на конкретни банки и за депозити в различни банки. Все пак от данните през годините личат някой от предприеманите стъпки. Така например през 2014 - 2016 г. БНБ чувствително увеличава инвестициите си в средсрочни (3-5-годишни) и дългосрочни ДЦК (5-10-годишни), по които доходността е по-висока. Така донякъде се компенсират ниските и дори отрицателни доходности по ДЦК на правителства от ядрото на еврозоната след въведените отрицателните лихви и програми за изкупуване на книжа от ЕЦБ. В първото тримесечие на 2017 г. се наблюдава и друга нова тенденция - намалява делът на инвестициите в ценни книжа за сметка на този на депозитите в чуждестранни банки. Това обаче също не е панацея за справяне с минусите - според отчета в разходите за лихви на БНБ се включват и 9.6 млн. лв. "по текущи сметки при чуждестранни кореспонденти, дължащи се на прилагане на референтни лихвени проценти с отрицателни стойности". Позитивна тенденция е, че за пръв път от 2007 г. балансът на БНБ се е изчистил от книжа с рейтинг А и съдържа само АА- и нагоре. Подобрението може да се дължи на падежирали книжа или на покачване на рейтинги на държави, чиито облигации БНБ държи. По закон централната банка няма право да влага в книжа с под АА рейтинг, но се озова с такива именно поради понижаването рейтингите насред кризата. Делът на най-висококачествените ААА книжа в портфейла се покачва от 67 на 74%.
Източник: Капитал (08.01.2018)

Очаква се повишение на лихвите по кредитите, по депозитите - не Очаква се повишение на лихвите по кредитите, по депозитите – не. Това заяви пред БНР кредитният консултант Росица Денева. Депозитите са със сравнително ниски лихвени проценти, обикновено са под 0,5%. При кредитите – потребителските са около 5-6%, като при клиенти с по-добър профил могат да достигнат и по-ниски нива – между 4 и 5,5%. Ипотечните кредити – между 3,3 – 4%, което са значително ниски нива спрямо 2008 г. Очаква се повишение на лихвените проценти при кредитите. Не мисля, че за момента се очаква повишение на лихвите по депозити. Това повишение ще е плавно и по-скоро към края на годината, отколкото сега, допълни Росица Денева. По данни на БНБ спестяванията на домакинствата са около 46 млрд. лв., а кредитите са около 19 млрд. лв., подчерта Денева и добави, че това значи че българинът е активен в банковата дейност. Според Денева най-добре е тегленето на кредит да е във валутата, в която си получаваме доходите. За момента препоръчвам левовите кредити, допълни още тя.
Източник: Дума (08.01.2018)

Въпреки спада на лихвите през изминалата година, цената на потребителските кредити не е станала по-ниска. Данните на БНБ показват около 20% среден спад на лихвените нива на различните по вид кредити през 2017 г. Например за потребителските заеми в левове те са паднали от 8.46% на 8.14%, а в евро - от 5.99% на 4.88%. Това обаче не означава, че банките са подобрили значително условията, при които финансират домакинствата. "Не трябва да се гледа само лихвата, а годишният процент на разходите (ГПР), който е реалният измерител на цената на кредита", коментира за в. "Сега" финансовият анализатор на сайта "Моите пари" Десислава Николова. В ГПР се включват всички такси и комисиони, които съпътстват обслужването на кредита. Прави впечатление, че за потребителските заеми, теглени в левове, ГПР запазва нивото си през цялата 2017 г. В началото на годината средният процент е 10.47%, докато през ноември дори е малко по-висок - 10.53%. Малко по-добри условия банките предлагат за заемите в евро, където ГПР за една година е спаднал от 6.57% на 5.65%. За пореден път статистиката показва тенденция, която наблюдаваме през последните 2-3 години - банките компенсират намаляването на лихвите с покачване на размера на различни такси - за усвояване, за обслужване на разплащателни сметки или застраховки. При ипотечните кредити се забелязва по-отчетливо подобрение на условията. Причината за това са обезпеченията, които се изискват от банките. За една година средната лихва за левови ипотеки е намаляла от 4.37% на 3.79%, а ГПР - от 4.85% на 4.19%. Освен това вече 8 банки предлагат и възможност за фиксиран лихвен процент от 1 до 3 години, като една банка дори има оферта за фиксирана лихва за 10-годишен период. "На фона на непрекъснатите предупреждения, че скоро лихвите по кредитите ще тръгнат нагоре, подобни ипотеки са много атрактивни за потребителите. Тяхното предимство е, че осигуряват комфорт за известен период от време, ако има скок на пазарните индекси, които формират лихвата", коментира Николова. Тези оферти обаче са с по-високи лихви от средните нива, като правилото е, че колкото по-дълъг е периодът на фиксирана лихва, толкова по-висока е тя. Спестяванията на домакинствата в левове и евро вече не носят печалба, след като за година лихвените проценти са паднали наполовина. Средната лихва, при която през ноември 2017 т. са се сключвали нови депозити, е 0.29%, докато година по-рано нивото е било 0.36%. За старите влогове средните лихвени проценти за една година са паднали от 0.80% на 0.30%. Немалка част от банките обаче предлагат сключване на депозити при лихви от 0.05 и дори 0.01%. И банките, и анализаторите са на мнение, че лихвите по депозитите няма накъде повече да падат и ще се задържат на тези нива и през 2018 г. Тази тенденция се доказва и от замразените им нива от лятото насам.
Източник: Сега (10.01.2018)

София светкавично приключва сделката за Общинска банка Само ден, след като Българската народна банка (БНБ) обяви, че одобрява продажбата на Общинска банка, Столичната община сключи договора с мистериозния купувач от Лихтенщайн. Договорът е факт и въпреки притесненията около появилата се информация, че плащането по покупката в размер на 46 млн. лв. е осигурено от българската петролна компания "Инса ойл“ на бизнесмена и спонсор на ГЕРБ и БСП Георги Самуилов, известен в Пловдив като Жоро Инса. "Столичната общинска агенция за приватизация и инвестиции подписа днес договора за продажбата на 67.64 % от акционерния капитал на "Общинска Банка“ АД с купувача "Новито Опортюнитис Фонд АгмвК“, съобщиха от институцията в петък. Междувременно, в четвъртък БНБ съобщи, че одобрява сделката за продажбата на мажоритарния дял в Общинска банка на лихтенщайнския фонд "Новито Опортюнитиис Фонд АгмвК", който е собственост на друго лихтенщайнско дружество - "КАИАК Фонд Мениджмънт АГ". Разрешението на сделката било дадено след анализ на документацията, допълнително събрана информация и проучване на ДАНС, без обаче да се съобщава кой е действителният собственик на купувача. От съобщението на БНБ изненадващо стана ясно, че основен участник в сделката е българската петролна компания "Инса ойл", която е осигурила финансирането на стойност 46 млн. лв. Преди няколко месеца лихтенщайнският фонд "Новито" е емитирал дялови книжа, които са били закупени от "Инса ойл" с цел покупката на Общинска банка, но те не дават право на глас. Петролната компания все пак може да получи право да взема решения в управлението на трезора, но за целта трябва да се мине през нова процедура на одобрение от БНБ. Собственик на "Инса Ойл" е пловдивският бизнесмен Георги Самуилов, известен в Пловдивско като Жоро Инса. Кариерата му тръгва от "Мултигруп", където е финансов директор на групировката на убития Илия Павлов през 90-те години на миналия век. Компанията на Самуилов многократно е била обект на проверки и разработки от страна на НСБОП и митниците заради предполагаеми злоупотреби с горива, особено докато начело на тези звена бе покойният Ваньо Танов. Впоследствие Самуилов похвали, че е спечелил всички подобни дела срещу фирмата си. Георги Самуилов има и хотели по Черноморието, а в интервю от 2011 г. се бе похвалил, че е бил спонсор и на ГЕРБ, и на БСП. "Подписаният в петък договор не финализира процеса по сделката за Общинска банка. Предстои купувачът да плати останалите 80% от цената на акциите и тогава те ще бъдат джиросани“, уточниха от столичната агенция за приватизация. Оттам добавиха, че купувачът се задължава в срок от 5 години след прехвърлянето на пакета от акции Общинска банка да запази седалището си в България. Ако това не се спази, е предвидена неустойка от 50% от цената по сделката. За същия период трябва да се гарантира запазването на основния предмет на дейност. При нарушение на това изискване предвидената неустойка е в размер 100% от сумата на покупната цена за продаваните акции за всеки случай на неизпълнение. Купувачът се задължава в срок от 5 години да не допуска поставяне на банката под особен надзор или отнемането на банковия лиценз. Предвидената неустойка също е размер на 100% от сумата на покупната цена за продаваните акции за всеки случай на неизпълнение. "Новито Опортюнитис“ трябва да изпълни и разработените от него стратегии за интегриране и управление, за финансова стабилност и подкрепа, подробен бизнес план за развитието на банката, както и да изпълни програмата за заетост и план за развитие на отношенията и услугите на банката със Столичната община. Всяко нарушение на заложените предварителни условия е обвързано със санкции“, пише още в съобщението на общинската агенция.
Източник: Медия Пул (15.01.2018)

Заемите за корпоративния сектор ще стават още по-евтини Темповете на ръст в кредитирането в България през тази година ще се запазят на сегашните им нива, респективно 8.5% при домакинствата и 3.8% в корпоративния сектор, за което благоприятства продължаващия растеж на икономиката. Нагоре е трендът на кредитиране във всички останали страни от региона на Централна и Източна Европа, което ще донесе и високи печалби, съизмерими с тези от 2017 година. Специфичното за България е, че лихвите за големите корпоративни клиенти може да се понижат още от сегашните им равнища около 2%, тъй като големият бизнес разполага със собствен свободен ресурс, а конкуренцията между банките на пазара е значителна. Такава е прогнозата на Unicredit Group, представена пред журналисти по време на международната конференция Euromoney във Виена
Източник: Инвестор.БГ (17.01.2018)

С две години се удължава срокът на заявяване на лихвоточките от техните собственици, а крайният срок, в който държавата трябва да изплати всички заявени претенции, се премахва. Това реши парламентът, който прие на първо четене промени в Закона за уреждане на многогодишни жилищноспестовни влогове. Текстовете засягат около 55 хиляди български граждани. Предвижда се възможност лихвоточките да могат да се използват и за погасяване на задължения към държавата и общините - различни данъци и такси. Вносителите на законопроекта - "Обединени патриоти", предлагат лихвоточките да могат да се наследяват. Освен това се предвижда досегашният срок за изплащане - 31 декември 2019 г., да бъде отменен и изобщо да няма крайна дата, защото не е ясно колко нови заявления ще се появят и докога държавата ще успее да изпълни ангажиментите си. Според проекта бюджетът ще осигурява поне 20 млн. лева за изплащането на лихвоточки. Законът, приет през 1991 г., предвижда обезщетяване на хората, които по времето на социализма са имали спестявания в държавната ДСК. Става дума за над 300 000 депозита. В изготвените списъци бяха включени 155 650 души, като бе поставен срок за подаване на заявките. За 25 години са компенсирани 65 процента от правоимащите.
Източник: Сега (18.01.2018)

БНБ предупреди банките да внимават с жилищните кредити БНБ предупреди търговските банки да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото сериозният растеж на цените на недвижимите имоти крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система през третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Освен това БНБ предупреждава, че повишението на цените на недвижимите имоти няма да трае вечно и банките не трябва да занижават изискванията си за здравословно съотношение между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. Преди месец Европейската комисия също посочи страната ни като пример за тревожно надценен пазар на недвижими имоти в доклада си за прекомерните макроикономически дисбаланси. В България цените на жилищата растат с едни от най-ускорените темпове в Европа, което е обезпокоително на фона на високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата, смята Брюксел. Засега агенциите за недвижими имоти твърдят, че пазарът се е успокоил и че двуцифрените ценови ръстове са само за имоти в най-предпочитаните квартали на София. Според бранша няма признаци за срив на имотния пазар. За прегряване на пазара на недвижими имоти предупреди преди ден и главният икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов. "Безпрецедентно ниските лихви и увеличението на заетостта и доходите през последните две години доведоха до засилено търсене на ипотечни кредити от домакинствата, изпреварващо кредитирането на корпоративния сектор. Тази тенденция ще продължи и през 2018 г., очаква се около 9% ръст на ипотечното кредитиране", смята Павлов. Според него обаче падането на лихвите ще се забави. Цената на жилищните кредити в момента се движи между 3 и 4%. БНБ отчита подобрение на кредитния портфейл на банковата система. В края на септември 2017 г. размерът на отпуснатото финансиране за фирми и граждани е 56.1 млрд. лв., което е с 553 млн. лв. повече от предходното тримесечие. При заемите за бизнеса е отбелязано нарастване спрямо юни с 446 млн. лв., а кредитите за домакинства са нараснали с 249 млн. лв. Намаление е регистрирано при кредитите за други финансови предприятия, а в сектор "Държавно управление" общият им обем е останал непроменен. В същото време депозитите продължават да растат - през третото тримесечие с 2.2 млрд. лв. (2.8%) до 81.4 млрд. лв. в края на септември 2017 г. Увеличение има на спестяванията на фирмите (с 1.5 млрд. лв.), на домакинства (с 448 млн. лв.) и други финансови предприятия (с 282 млн. лв.). Намаление се отчита само за сектор "Държавно управление" (с 54 млн. лв.). Спрямо края на юни 2017 г. брутните необслужвани кредити и аванси са намалели с 1.7% (158 млн. лв.) до 9.3 млрд. лв. към края на септември 2017 г.
Източник: Сега (19.01.2018)

България е седма в ЕС по ръст на цените на жилищата през 2017 г. С 9 на сто са поскъпнали жилищата у нас през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Това отрежда на България седма позиция в Европейския съюз по ръст на цените, показват данните на Евростат. Най-големи годишни увеличения на цените на жилищата са отчетени в Чехия (12.3%), Ирландия (12%), Португалия (10.4%), Унгария (10.2%), Холандия (10.2%) и Латвия (9.5%). Единствено в Италия цените на жилищата са паднали с 0.9%, сочат данните на Евростат. Средно за ЕС цените на жилищата са поскъпнали с 4.1 на сто през третото тримесечие на 2017 г. спрямо година по-рано. Междувременно БНБ предупреди банките да внимават с отпускането на жилищни кредити, защото ръстът на цените на имотите крие опасности. В доклада си за състоянието на банковата система за третото тримесечие на 2017 г. централната банка съветва кредитните институции да бъдат по-консервативни при финансирането на икономически сектори и агенти с високи нива на задлъжнялост. Освен това БНБ предупреждава, че повишението на цените на недвижимите имоти няма да бъде вечно и банките не трябва да занижават изискванията си за здравословно съотношение между размера на новоотпуснатите кредити и стойността на ипотекираните имоти. В края на миналата година в доклада си за прекомерните макроиконмически дисбаланси Европейската комисия също предупреди за риск на пазара на имоти, заради високата задлъжнялост на бизнеса и домакинствата. От най-голямата агенция за недвижими имоти у нас "Адрес" пък предупредиха за риск при сделките на зелено и вероятност някои от започнатите проекти да не бъдат завършени. Кредитирането е основния фактор за ръста на цените Агенциите за имоти отчетоха активен пазар в България през миналата година, движен основно от ниските лихви по ипотечните заеми, които в момента са между 3% и 4%. Кредитирането е бил основният фактор за поскъпването на жилищата у нас. Според данните на Агенцията по вписванията близо 65% от покупко-продажбите са извършени с помощта на външно финансиране. По-високата достъпност на парите в комбинация с растящите доходи на населението дадоха увереност на клиентите и те започнаха да търсят и по-голям процент съфинансиране, коментира Георги Павлов, изплнителен директор на "Адрес". В общия случай ипотеката покрива между 50% и 80% от стойността на имота, показват данните на "Адрес". Този показател се променя най-динамично на годишна база – увеличава се двойно спрямо миналата година и вече достига 18% от всички сделки. Значително намаляват сделките с банково участие до 30% - през 2017 г. делът им се е стопил над 3 пъти и вече представляват едва 3%. Най-голям дял банково финансиране – 80% - 100% имат 14% от покупко-продажбите през годината. "През предходната 2016 г. купувачите предпочитаха да влагат спестени средства, за инвестирането на които не виждат по-добра алтернатива. Затова външното финансиране беше под 50% от цената на сделката", посочи Павлов. Според него въпреки по-голямото участие на банките през изминалата година, българите все още остават по-скоро предпазливи при тегленето на кредит. "Делът на клиентите, които търсят или очакват да получат 100% банково финансиране е относително малък и не бива да се сравнява с годините преди кризата, когато и банките, и купувачите поемаха по-голям риск", каза Павлов. "През 2018 г. очакваме действията на ЕЦБ за постепенно затягане на паричната политика, което може да доведе до леко покачване на лихвите. Цените на имотите у нас ще спаднат и така пазарът ще се регулира", коментира още Георги Павлов. Според него, ако лихвените равнища се запазят ниски, недостигът на жилища ще продължи, а с него и покачването на цените. Според главния икономист на "Уникредит Булбанк" Кристофор Павлов безпрецедентно ниските лихви и увеличението на заетостта и доходите през последните две години са довели до засилено търсене на ипотечни кредити от домакинствата, изпреварващо кредитирането на корпоративния сектор. "Тази тенденция ще продължи и през 2018 г., очаква се около 9% ръст на ипотечното кредитиране", смята Кристофор Павлов. Според него обаче падането на лихвите ще се забави. Цените в София София остава най-големият пазар, като средно цените на апартаментите са поскъпнали с 6.3 на сто през 2017 г., показват данните на "Адрес". От "Имотека" отчетоха увеличение до 10%, а от "Българиан пропертис" – между 10 и 15 на сто. Данните на "Адрес" показват най-значително покачване в кварталите "Младост", "Изток", "Изгрев" и "Иван Вазов". В "Гео Милев" също се наблюдава по-голямо поскъпване и районът става все по-привлекателен за покупка на имот. С това се обособява една по-широка зона на предпочитаните квартали в източната част на София, допълват експертите. Ръстът на цените в "Младост" се обуславя от няколко фактора. Кварталът се приема като разумен избор за средната класа на София. Има изградена инфраструктура и е в близост до два от големите бизнес района. Интересът към района е традиционно стабилен през последните няколко години. Политическите промени в управлението на ниво район показаха за първи път в историята на града, силата на гражданската позиция. Провокирана заради протестите дискусия доведе до поредица от лавинообразни действия от страна на всички участници на пазара. "Свикнали сме кръгът на заинтересованите страни в инвестиционния процес да се свежда до – предприемачи – община – купувачи. През 2016 и 2017 г. в София видяхме към тази група да се присъединява и обществото. На пръв поглед външни лица, които поради своята заинтересованост се превръщат в активни участници в процеса и влияят на инвестиционни решения", коментира Павлов. "Тези граждани проявиха воля да решават заедно с властта бъдещето на квартала, в който живеят и да изискват от останалите да се съобразяват с исканията им", допълни той. Освен че трябваше да се съобразят с гражданските движения, инвеститорите бяха поставени пред още един важен избор – в кой ценови сегмент да се позиционират. Към момента инвеститорите масово избират строителство в по-високия ценови сегмент - над 1200 евро/кв. м. Повлияни от активния пазар и позитивните обществени нагласи, някои от предприемачите отново се изкушават да инвестират в парцели свръх възможностите си, смятат от "Адрес". "Ситуацията, в която се намираме в момента, създава реален риск част от започнатите проекти да не бъдат завършени и купувачите трябва да го имат предвид. Съветвам ги да проучват инвеститорите много внимателно, да търсят защитни механизми и преди всичко да избират предприемачи, които не се нуждаят от сериозно авансово плащане. Само по себе си това изискване е сигнал за повишено внимание", коментира още Павлов Най-търсени са двустайни и тристайни апартаменти Най-голямо е търсенето на двустайни и тристайни жилища, като сделките с тях са съответно 38% и 35% от всички сключени през 2017 г. На трето място за най-предпочитани имоти се нареждат гаражите и едностайните апартаменти – всеки с дял от 6%, показват данните на "Адрес". "Пазарът на гаражи се оформя от няколко години насам и ще продължава да расте. Данните ни показват, че осигуреното паркиране е от голямо значение за клиентите, особено в по-гъсто населените райони на София. Затова търсенето на гаражи е силно, а вече много от сделките за жилище са придружени с покупка на гараж или паркомясто в района", коментира Павлов. Най-много сделки са сключени в ценовия сегмент от 50 000 до 70 000 евро, следвани от сегмента 70 000 - 100 000 евро, като формират съответно 30% и 24% от всички сделки за 2017 г. Малък ръст има и при покупките за над 100 000 евро – на годишна база техният процент е 19%. Спад има единствено при сделките в ниския ценови сегмент. Почти наполовина са се понижили покупките на стойност под 30 000 евро – за 2017 г. делът им е едва 5%. Активността на пазара през 2017 г. се вижда и в кратките срокове, необходими за покупка. Близо 60% от купувачите сключват сделки в рамките на един месец. Времето за продажба обаче не може да се обособи за конкретен период от време. Най-много сделки са осъществени в срок от 1 до 3 месеца след обявяване на офертата – общо делът им надхвърля 55%. Макар значително да намаляват жилищата, които престояват на пазара между 6 и 12 месеца, все още има имоти, реализирани година след пускането им на пазара – близо 20%. "Дългият престой може да се обясни с надценяването на имотите от страна на продавачите. Немалка част от тях все още не искат да приемат, че ръстът в цените на имотите, който отчитаме като среден, може и да не се отнася до тяхното жилище. Ако държат на по-високата цена, обикновено се налага да изчакат и в един момент да отстъпят", пояснява Георги Павлов. Близо 30% от сделките през годината са сключени след отстъпки между 1000 и 5000 евро, сочи докладът на "Адрес". Предоговарянията за суми между 10 000 и 20 000 евро са нараснали двойно спрямо 2016 г. Макар и като по-малък процент, присъстват и продажбите с отстъпки за над 20 000 евро – 3%. Пазарът в провинцията Раздвижването на жилищния пазар бе характерно не само за София, но и за останалите големи градове, показват данните на "Адрес". За първите девет месеца на 2017 г. в страната са издадени разрешителни за строеж на почти 18 000 жилищни единици, което е над 37% увеличение спрямо същия период на 2016 г. Средното покачване на цените е около 6%. По-активният икономически живот във Варна през изминалата година даде своето отражение - ръстът на сделките е над 10%. Част от това повишение се дължи на покупко-продажби от чужди граждани, но и вътрешната миграция към Варна също оказва натиск. Друг фактор за по-сериозната динамика е ограниченото предлагане в периода 2010 - 2015 г. В другия голям морски град Бургас също имаше висока активност на купувачите и ръст на сключените сделки. Интересът за покупка се оказа по-голям от предложения брой имоти за продажба, заради което покачването на цените от 2016 г. се запазва. С развитието на инфраструктурата в периферията на града, непредпочитани доскоро квартали стават привлекателни за купувачите и цените на имотите в тях достигнаха средните за града, показват данните на "Адрес". Пловдив се позиционира все повече като алтернативна на столицата бизнес дестинация. Увеличават се жителите от Северна и Южна България, които избират да работят и да се установят в града. Пловдив се радва на голям интерес и от чужденците, налагайки се като предпочитано място за купуване на имоти от чужди граждани.
Източник: Медия Пул (19.01.2018)

Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември Чуждите вложения в българската икономика нарастват със скромните 32.2 млн. евро през ноември, като така общата сметка достига 883.7 млн. евро от началото на годината. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които обаче ще бъдат ревизирани още няколко пъти, вероятно в посока нагоре. Сумата се доближава до отчетената през същия период на предходната година от 905.3 млн. евро. За разлика от 2016 г. обаче инвестициите са предимно под формата на дългови инструменти, които са показател на краткосрочни интереси. Очаквано Холандия запазва челната си позиция като източник на капитали за българската икономика. Към края на ноември те достигат 735.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции обаче се крият български капитали или от други държави извън ЕС благодарение на по-либералния данъчен режим. На второ място, далеч зад Холандия, се нарежда Швейцария със 126.7 млн. евро, а на трето - Германия с 68.2 млн. евро. Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи почти изцяло на постъпленията под формата на дългови инструменти. Към ноември сумата им представлява близо 80% от общите вложения, докато година по-рано те са били на минус (от 58.1 млн. евро). Дяловият капитал пък се повишава плахо - с едва 4.2 млн. евро през ноември, като така достига 153.9 млн. евро. Това показва, че интересите на инвеститори са предимно краткосрочни, а парите се използват обикновено за модернизация и други плащания. Вероятно става въпрос за вече стъпили в страната предприятия, разширяващи дейността си, а не нови чужди инвеститори. За реинвестираната печалба все още няма данни за октомври и ноември и затова тя си остава на нивото от края на третото тримесечие - 28.1 млн. евро. Централната банка ще ревизира числата, когато получи годишните финансови отчети на фирмите. За сравнение, преди година сумата беше 363.5 млн. евро. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Капиталовложенията се приближават до нивото си от същия период на предходната година, когато сумата беше 905.3 млн. евро. Разликата между двата периода щеше да е значително по-голяма, ако не беше отливът на капитали под формата на дългови инструменти през последните четири месеца на 2016 г., който отписа 618 млн. евро от общата сума на преките чуждестранни инвестиции в страната.
Източник: Капитал (22.01.2018)

Чуждите туристи са изхарчили у нас 6.6 млрд. лв. през 11-те месеца на 2017 г. Чуждите туристи са оставили над 6.6 млрд. лв. при гостуването си в България през единадесетте месеца на 2017 г., съобщи министърът на туризма Николина Ангелкова, цитирайки данни на БНБ. Приходите от международен туризъм са нараснали с 9.1 на сто спрямо същия период на предходната година. От Министерството на туризма припомнят статистическите данни, според които за десетте месеца на миналата година страната ни е посрещната над 8.4 млн. чуждестранни гости, което е 7 на сто повече спрямо преди година и представлява над 1 млн. повече от собственото ни население. Постиженията са обнадеждаващи. Очакванията ни са за 8.7 млн. чуждестранни туристи за цялата 2017 г., прогнозира министър Ангелкова. Страните от ЕС продължават да са най-големият генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял близо 62 на сто и общ обем от около 5.2 млн. посещения за първите 11 месеца на 2017 г. Това е почти 8 процента ръст спрямо същия период на предходната година. Най-много туристи – по над 1 млн. – са дошли у нас от Гърция и Румъния. Увеличение има на повечето пазари от Европа и извън нея - Германия 5% ръст, Турция - 12%, Полша - 8%, Сърбия - 5%, Великобритания - 24%, Украйна - 15%, Молдова - 17%, Израел - 12%, Франция - 19%, Италия - 11%, Холандия - 23%, Белгия - 35%, САЩ - 10%, Испания - 37%, Швеция - 35%, Ирландия 19% и др, посочват от пресцентъра на туристическото ведомство.
Източник: Медия Пул (22.01.2018)

Платежният баланс на страната е на дефицит през ноември През ноември 2017 година платежният баланс на България излезе на дефицит, като в рамките на първите единадесет месеца на изминалата година той остава позитивен, но бележейки известно влошаване спрямо същия период на 2016-а година, показват данни на Българската централна банка. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през ноември излезе на дефицит в размер на 103,4 млн. евро спрямо излишък за 197,2 млн. евро точно преди година (през ноември 2016-а). За първите единадесет месеца на 2017-а година салдото по текущата и капиталовата сметка остава положително и в размер на 2,9497 млрд. евро (5,8% от прогнозирания БВП), но спрямо излишък за цели 3,8798 млрд. евро (8,1% от БВП) през същия период на 2016-а година. В рамките на ноември салдото само по текущата сметка е също отрицателно и възлиза на 155,2 млн. евро спрямо излишък за 162,4 млн. евро година по-рано, докато в рамките на първите единадесет месеца на изминалата година текущата сметка е на положителен баланс от 2,5231 млрд. евро (4,9% от БВП), но спрямо излишък за 2,8359 млрд. евро (5,9% от БВП) през периода януари – ноември 2016 година. Търговското салдо на нашата страна през ноември е отрицателно и размер на 301,6 млн. евро спрямо дефицит за 75,2 млн. евро преди година, като от началото на 2017-а година търговското салдо е на дефицит от 1,5632 млрд. евро (3,1% от БВП) при дефицит за едва 829 млн. евро (1,7% от БВП) за същия период година по-рано. През ноември от нашата страна са изнесени стоки за 2,3488 млрд. евро, което представлява повишение с 201,9 млн. евро (повишение с 9,4%ю) в сравнение с износ за 2,1468 млрд. евро през ноември 2016 година. През първите единадесет месеца на миналата година експортът на стоки се повишава с 2,725 млрд. евро (добър растеж с 12,9%) до 23,7972 млрд. евро спрямо износ за 21,0722 млрд. евро преди година, когато износът се повиши на годишна база с 4,2 на сто. В същото време вносът нараства през ноември с 428,3 млн. евро (с цели 19,3% годишно) до 2,6503 млрд. евро спрямо внос за 2,2221 млрд. евро година по-рано, като за първите единадесет месеца на 2017 година вносът нараства с 3,4592 млрд. евро (повишение с 15,8%) до 25,3604 млрд. евро спрямо същия период на миналата година, когато вносът беше в размер на 21,9013 млрд. евро. През миналия ноември салдото по услугите е положително и в размер на 72,6 млн. евро спрямо положително салдо за 99,8 млн. евро преди година, като за периода януари – ноември 2017-а положително сладо се свива до 2,9591 млрд. евро (5,8% от БВП) спрямо положително салдо за 3,0338 млрд. евро (6,3% от БВП) за същите единадесет месец на предходната година. Капиталовата сметка през ноември е положителна и в размер на 51,8 млн. евро спрямо позитивен баланс от 34,8 млн. евро преди година. За януари – ноември 2017 година капиталовата сметка е на излишък от 426,5 млн. евро (0,8% от БВП) спрямо позитивна сметка за 1,0439 млрд. евро (2,2% от БВП) година по-рано. Според данни на БНБ финансовата сметка през ноември е на дефицит от 85,8 млн. евро при положителна стойност от 590,4 млн. евро през ноември 2016-а, като от началото на миналата година финансовата сметка е положителна и в размер на 1,8148 млрд. евро (3,6% от БВП) спрямо излишък за 4,1586 млрд. евро (8,6% от БВП) за същия период на 2016-а година. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през ноември с 32,2 млн. евро при понижение със 7,6 млн. евро точно година по-рано, като от началото на 2017-а година те са в размер на 883,7 млн. евро, но с 2,4% по-малко, отколкото преките чуждестранни инвестиции за 905,2 млн. евро през периода януари – ноември 2016 година. Най-големите нетни преки инвестиции в нашата страна за първите единадесет месеца на 2017 година са дошли от Холандия (за 735,7 млн. евро), Швейцария (за 126,7 млн. евро) и Германия (за 68,2 млн. евро). През ноември резервите на БНБ намаляват с 32,2 мнл. евро при намаление със 7,6 млн. евро през ноември 2016-а, като от началото на 2017-а година възлизат на 883,7 млн. евро (1,7% от БВП) и са по-ниски с 21,5 млн. евро спрямо преките инвестиции за 905,2 млн. евро през същия период на 2016-а година.
Източник: econ.bg (22.01.2018)

Над 6,6 млрд. лв. са приходите от чуждите туристи Над 6,6 млрд. лв. са приходите от международен туризъм в България за януари-ноември 2017 г. според последните данни на БНБ. Ръстът им спрямо същия период на 2016 г. е 9,1%. По данни на НСИ oт началото на 2017 г. до ноември България е посрещнала над 8,4 млн. чуждестранни гости, или повече от 7% ръст в броя на чуждите туристи спрямо същия период на 2016 г., която бе рекордна в историята на отрасъла. Очакванията ни са за 8,7 млн. чуждестранни туристи за цялата 2017 г.", прогнозира министърът на туризма Николина Ангелкова. Страните от ЕС продължават да са най-големият генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял близо 62 на сто и общ обем от около 5,2 млн. посещения за първите 11 месеца на 2017 г. Това е почти 8% ръст спрямо същия период на предходната година. Най-много са туристите от ЕС, посетили България за посочения период, от Гърция и Румъния - по над 1 млн. Увеличение има и от Германия - с 5%, Турция - 12%, Полша - 8%, Сърбия - 5%, Великобритания - 24%, Украйна - 15%, Молдова - 17%, Израел - 12%, Франция - 19%, Италия - 11%, Холандия - 23%, Испания - 37%, Швеция - 35%.
Източник: Дума (22.01.2018)

Отлив в преките чуждестранни инвестиции Преките чужди инвестиции в страната през 2017 г. са били по-малко спрямо 2016 г., обобщи министърът на икономиката Емил Караниколов. Емил Караниколов отговори на въпрос на Румен Гечев относно преките чужди инвестиции в България. По предварителни данни на БНБ за януари-октомври 2017 г. размерът на преките чужди инвестиции в страната възлизат на 855.5 млн. евро при 912 млн. евро спрямо януари - октомври 2016 г. 47.92% от привлечените в периода януари-септември 2017 г. инвестиции са в преработващата промишленост. През октомври 2017 г. преките инвестиции нарастват с 96,6 млн. евро при намаляване със 112 млн. евро за октомври 2016 г. „Това може да се обясни с изборите в страната до съставяне на настоящото правителство, което забави темпа на инвеститорите. В такива моменти инвеститорите изчакват да видят каква ще бъде ситуацията, дали ще има стабилно правителство, или не", посочи икономическият министър. За 2014, 2015 и 2016 г., за които са налични данни от БНБ, са отчетени общо 4,3 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции. През 2015 г. е достигнато рекордно ниво на преките чуждестранни инвестиции от 2,48 млрд. евро.
Източник: Стандарт (22.01.2018)

Чуждите вложения в българската икономика нарастват със скромните 32.2 млн. евро през ноември, като така общата сметка достига 883.7 млн. евро от началото на годината. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ), които обаче ще бъдат ревизирани още няколко пъти, вероятно в посока нагоре. Сумата се доближава до отчетената през същия период на предходната година от 905.3 млн. евро. За разлика от 2016 г. обаче инвестициите са предимно под формата на дългови инструменти, които са показател на краткосрочни интереси. Очаквано Холандия запазва челната си позиция като източник на капитали за българската икономика. Към края на ноември те достигат 735.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции обаче се крият български капитали или от други държави извън ЕС благодарение на по-либералния данъчен режим. На второ място, далеч зад Холандия, се нарежда Швейцария със 126.7 млн. евро, а на трето - Германия с 68.2 млн. евро.
Източник: Капитал (23.01.2018)

Спестихме 2,45 млрд. лева за година Българите са спестили 2,45 млрд. лв. за една година. Това показват изчисления на „Монитор“ на база данни на Българската народна банка (БНБ) за декември 2017 г. Оказва се, че в последния месец на миналата година сънародниците ни са кътали в банките главоломната сума от 47,827 млрд. лв., а дванадесет месеца по-рано депозитите им са били в размер на 45,377 млрд. лв. Най-спестовният месец за хората пък е бил празничния декември. Само тогава на влог в трезорите сме вкарали цели 1,095 млрд. лв., което е рекордна сума спрямо всички останали месеци през годината. Най-слабите периоди се оказва, че са били януари и май, когато съответно в сметките си българите са сложили 26 млн. лева и 32 млн. лв. Според данните депозитите на фирмите също набъбват. През ноември търговците са имали заделени 21,631 млрд. лв., а само месец по-късно сумата скача на 22,038 млрд. лв., т.е. с 407 млн. лв. За разлика от домакинствата и фирмите, депозитите на финансовите предприятия, в които попадат пенсионни фондове, инвестиционни посредници и застрахователни компании, продължават да намаляват. От ноември до декември сумата се смъква с 65 млн. лв. Така към края на 2017 г. те са 2,518 млрд. лв, а само месец по-рано са възлизали на 2,583 млрд. лв. Общо в банковата система депозитите са на стойност 72,383 млрд. лв., или 72,6 от БВП. Статистиката на Централната банка показва още, че в края на миналия месец заемите на домакинствата са възлизали на 19,626 млрд. лв., което е 19,7% от БВП. През ноември сумата е била 19,787 млрд. лв. и на месечна база се наблюдава спад от 161 млн. лв. В сравнение с декември на 2016 г. кредитите са се увеличили с 1,115 млрд. лв. През декември парите изтеглени за покупка на собствено жилище са били 9,414 млрд. лв., а през ноември – 9,410 млрд. лв. Въпреки че през декември традиционно купуваме повече подаръци, за да зарадваме близки и роднини, се оказва, че потребителското кредитиране се свива. На месечна база парите за пазаруване, ремонти и почивки са се намалили с 97 млн. лв. За една година заемите на фирмите са се увеличили с 506 млн. лв. През 2016 г. те са дължали 30,577 млрд. лв., а през декември 2017 г. сумата вече е била 31,083 млрд. лв. Общо раздадените заеми към края на миналия месец са на стойност 52,942 млрд. лв.
Източник: Монитор (25.01.2018)

БНБ отчете ръст на кредити и депозити В края на декември 2017 година ноември депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 72,383 млрд. лева. Годишното им увеличение е с 6,1% след растеж с 5,3% през ноември, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 22,038 млрд. лева (22,1% от БВП), нараствайки на годишна база с 13,8% след тяхно повишение с 12,2% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 26,9% на годишна база след понижение с 28,3% през ноември и достигат 2,518 млрд. лева (2,5% от БВП). През декември депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 47,827 млрд. лева (48% от БВП), като се увеличават на годишна база с 5,4% след растеж с 5,1 на сто през ноември 2017-а година. В същото време кредитите за неправителствения сектор в края на декември са в размер на 52,942 млрд. лева (53,1% от БВП) спрямо кредити за 53,252 млрд. лева през ноември (53,4% от БВП), като нарастват на годишна база с 4,8% (спрямо декември 2016 година). Според данните на БНБ кредитите за нефинансови предприятия се повишават в края на 2017 година с 1,7% на годишна база след повишение с 1,3% през ноември и достигнат 31,083 млрд. лева (31,2% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД са в размер на 19,626 млрд. лева (19,7% от БВП), като спрямо декември 2016 година те се увеличават с 6,0% след повишение с 6,4% през предходния месец. В края на отчетния месец жилищните кредити са за 9,414 млрд. лева и нарастват на годишна база със 7,4% (при годишно увеличение с 6,8 на сто през ноември), докато потребителските кредити възлизат на 7,737 млрд. лева и са с 5,8 на сто над нивата от края на 2016 година след тяхно повишение с 6,7% месец по-рано. В края на миналия месец кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 2,233 млрд. лева (2,2% от БВП), нараствайки на годишна база с цели 54,1% след тяхно повишение с 37,1% през ноември 2017-а. Нетните чуждестранни активи в края на 2017-а година нараства с 4% спрямо година по-рано, достигайки 51,738 млрд. лева спрямо 51,192 млрд. лева в края на ноември месец. През декември 2017 чуждестранните активи се увеличават с 2,7% (след повишение с едва 0,9% година по-рано), достигайки 60,798 млрд. лева, докато чуждестранните пасиви са в размер на 9,061 млрд. лева, намалявайки на годишна база с 3,9 на сто (след понижение с 0,9% през ноември 2017 г.).
Източник: econ.bg (25.01.2018)

При монетите печалба носят инвестиционните, юбилейните са рискови Пазарът на монети у нас прави оборот от няколко десетки милиона на година. Има засилен интерес към тях като инвестиция, а обяснението е в липсата на достатъчно доходни алтернативи след рекордния спад на лихвите по депозити и колебанията на капиталовите пазари. Най-динамичен е сегментът на инвеститори, които влагат от 5000 до 20 000 лв. в монети от благороден метал. Златото е по-търсено от среброто, защото е освободено от ДДС, обясняват финансови експерти. Доходността на монетите зависи от борсовата цена на метала в момента, а ликвидността се осигурява от специализирани дилърски къщи или банки, които ги изкупуват. Юбилейните монети са част от този пазар, но той е по-рисков и труден, затова те са по-скоро колекционерска ценност, отколкото класическа инвестиция. Въпреки това през последните години търсенето им рязко се повиши, а офертите “продава” са се увеличили. Подобен е случаят с монетата на БНБ за европредседателството ни. Тя бе пусната в тираж от 3000 бройки, а пред сградата на централната банка се извиха опашки. След това на вторичния пазар монети се предлагаха и за над 900 лв. при цена от 66 лева на касите на БНБ. Реално инвестиционните и юбилейните монети са умалени кюлчета злато, сребро или друг ценен метал, само че са украсени, с различна чистота и тегло. Тиражите на инвестиционните монети най-често са големи, за да са по-ликвидни. Инвестицията в тях е като във всяка борсово търгувана стока с тази разлика, че не се извършва през безналичен ETF, а с реална доставка на метала. Цената на инвестиционните монети следва тази на златото, но по време на икономическа криза може и да е над нея. Причината е, че собствениците предпочитат да се изтеглят от пазара на инвестиционно злато в очакване на по-високи цени. Обикновено една монета се сече в серия от няколко размера, като най-голямата е с тегло от 1 тройунция, или 31,1 грама. Доходността на инвестицията в златни и сребърни монети се влияе и от инфлацията, защото металът съхранява стойността на парите Опитни експерти препоръчват на инвестицията в монети да се гледа дългосрочно. Те може да са добър избор за диверсификация на свободни пари, особено ако има позитивни очаквания за цената на златото и среброто в дългосрочен план. Инвестиционните монети лесно и бързо могат да бъдат продадени, за разлика от кюлче злато или имот. При изчисляването на доходността обаче трябва да се знае, че те изискват специално съхранение, което означава разходи за сейф или друго средство за охрана срещу крадци. Освен това монетите трябва да се пазят от надраскване, защото това понижава цената им. Възпоменателните монети, които сече Монетният двор на БНБ, са такива, на които се отбелязва годишнина от историческо събитие или се почита паметта на историческа личност. Те може да са изработени от различни метали и сплави и имат основно колекционерска стойност. Най-търсените обикновено са сребърните с частично позлатяване. Хората, които купуват юбилейни монети, е добре да знаят, че те са законно платежно средство и затова имат номинал, изсечен на лицевата страна. Това означава, че притежателят им би могъл да отиде в касовия салон на БНБ и да поиска тяхната стойност в левове Тънкостта обаче е, че номиналът им драстично се различава от емисионната цена. Например монетата “Екзарх Антим I” е с номинал 100 лв., но емисионната и? стойност, на която може да бъде купена, е 950 лв. Най-често тези монети се продават на цена, която не превишава стойността на златото, съдържащо се в монетите, на свободния пазар с повече от 80%. Обяснението за тази значителна разлика са две: предназначението им не е да бъдат инвестиция, а да са ювелирно изделие за ценители с колекционерска стойност. И на второ място - това се прави, за да се намали рискът от спад в цената на метала, от който са изработени, защото в даден момент номиналът върху монетата може да се окаже по-висок от стойността на материала и тогава банката трябва да отчете загуба, ако притежателите поискат да им се изплати по номинал. Експерти изброяват следните фактори, които определят цената на юбилейните монети. Първият е тиражът - колкото по-малък е той, толкова по-рядка е тя и търсенето е по-голямо. Тиражи от 1-2 хиляди бройки се считат за потенциално перспективни, но при тиражи над 10 - 20 хил. бройки шансовете за вдигане на цените се смятат за нулеви. 90 - 95% от нумизматичните продукти не си вдигат цената, но дори и да я вдигат, това не ги прави добра инвестиция, защото за тях почти няма ликвидност. Ако инвестиционните монети се влияят от борсовата цена на златото и среброто, при юбилейните има по-скоро емоционална добавена стойност, категорични са експерти. Най-ценните са от сребро и мед Най-ценните юбилейни монети са от сребро проба 900 и мед. От по-старите тиражи на централната банка търсени са и сантими от мед, калай и цинк, които днес са от 500 до 15 000 пъти по-скъпи от номинала си. Например 2 стотинки (сантима) от 1881 г. днес могат да се продадат за 10 лв., ако са с умерени следи от употреба, със заоблени ръбове на надписите. Ако същите 2 сантима не са били в обращение и са добре запазени, вече струват 300 лв. Това важи и за монетите с номинал 5 и 10 стотинки от същата година. Най-скъпата българска монета е сечена от царуването на Фердинанд - 1894 година. Тя е столевка, направена от сребро 900 и мед. Уникална я прави нищожният тираж, в който е била сечена - 2500 бройки. Тя е с надпис “Боже, пази България”. Днес тази монета е оценена от колекционерите на 6000 лв., ако е била в употреба, и на 14 000 лв. ако никога не е била пускана в обращение и е добре съхранена. Сред монетите, за които може да се вземе добра цена, са още 10 лв. от 1894 г., сечени в тираж 75 000 броя, които според състоянието си струват от 800 до 2500 лв., 20-левките от същата година са от 1000 до 3000 лева. Най-уникалната българска монета според колекционери обаче е двулевка от 1916 г. със сребро проба 835 и с мед. Тя е била сечена в огромен тираж - над 2 милиона броя, но днес има един-единствен екземпляр от нея и той е в музея на БНБ. Двайсетолевката 16.9 грама пък струва 1100. За останалите юбилейни монети може да се обобщи, че се търгуват на двуцифрени и дори едноцифрени суми. Най-скъпата монета от 90-те години е “Екю - Десислава”, пусната през 1993 г., с номинал 10 000 лв. От първото десетилетие на XXI век най-висока цена - 2700 лева, държи “Свети Иван Рилски”, 2002 г. Номиналът и? е 1 лев, но пък тиражът и? е колекционерски - 2000 броя. Цените се движат между 1700- 2000 лв. Със същия тираж е и “60 г. от спасяването на българските евреи” от 2003 г., която е с цена 700 лева. Тиражът на монетата “Свети Георги” от 2007 г. е бил едва 1500 броя, на което се дължи и сегашната и? стойност - 1700 лева.
Източник: 24 часа (25.01.2018)

Шефът на БНБ: Възможно е да има сливане на банки Възможно е да има сливане на банки през 2018-та година, съобщава БНР. Това прогнозира гуверньорът на БНБ Димитър Радев в първото издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на търговските банки. Радев подчертава, че в системата се натрупва кредитен риск. Когато кредитирането се увеличава, съществува опасност да се натрупат нови лоши заеми, предупреждава Димитър Радев в бюлетина, публикуван от банковата асоциация. Постигането на индивидуални цели, свързани с показатели за кредитен растеж или пазарен дял, не трябва да бъде за сметка на адекватното оценяване и управление на кредитния риск, категоричен е Радев. Като цяло банките непрекъснато намаляват нивото на необслужваните си кредити. Банковият сектор е стабилен, заради което има и инвеститорски интерес към него. Това означава, че тази година може да видим обединения, а това е процес, който БНБ подкрепя, пише още гуверньорът, цитиран от Националното радио.
Източник: econ.bg (29.01.2018)

БНБ издаде лиценз за платежна институция на „Датекс Пеймънт Технолоджи“ Управителният съвет на Българската народна банка издаде лиценз за извършване на дейност като платежна институция на „Датекс Пеймънт Технолоджи“ ЕАД, съобщи пресцентърът на централната банка. От дружеството са представили всички изискуеми сведения и документи и са изпълнили условията за издаване на лиценз и изискванията на Наредба № 16 на БНБ за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи. След като притежава лиценз, „Датекс Пеймънт Технолоджи“ ЕАД ще може да извършва платежни услуги и ще може да приема плащания с платежни инструменти.
Източник: Инвестор.БГ (29.01.2018)

Банките извадиха 4 млрд. лв. от сметките си в БНБ Решението на БНБ от началото на октомври 2017-а да увеличи отрицателната лихва по свръхрезервите на банките от минус 0.4 на минус 0.6% годишно има своя видим ефект както върху размера на въпросните свръхрезерви, така и върху валутния резерв на държавата. От статистическите данни, публикувани от Централната банка, се вижда, че вследствие на това решение кредитните институции са намалили своите свръхрезерви в БНБ с близо 4 млрд. лв. (около 2 млрд. евро), като са извадили съответната сума от сметките си в Централната банка. Факт е, че към 6 октомври парите на кредитните институции в БНБ са били 13.17 млрд. лв. а на 19 януари 2018-а те вече са 9.2 млрд. лева. Изтеглянето на тези пари от пасива на управление "емисионно" на БНБ веднага е повлияло и на неговия актив - т.нар. валутен резерв. За споменатия период от 6 октомври 2017-а до 19 януари 2018- той е намалял от 46.2 млрд. на 41.97 млрд. лева. Доколкото валутният резерв осигурява покритието на левовите компоненти в пасива на управление "Емисионно", което е смисълът на валутния борд, тези движения в баланса на управление "Емисионно" не са признак за някакъв проблем, а още по-малко за дестабилизация. Въпросното теглене на свърхрезервите на банките не води - за съжаление, и до някакви промени в структурата на активите на банковия сектор. Казваме "за съжаление", защото щеше да е прекрасно, ако някаква съществена част - да кажем половината, от тези изтеглени 4 млрд. лв. свръхликвидност бяха останали в България под формата на новоотпуснати заеми или като инвестиция в държавни ценни книжа. Нищо подобно обаче не се е случило. За периода от края на септември до края на ноември 2017-а (за декември данните ще бъдат публикувани след 31 януари 2018-а) ръстът на кредитните портфейли е незначителен - около 100-150 млн. лева. Балансите на банковия сектор показват, че повече от три четвърти от освободените свръхрезерви са отишли по банкови сметки извън България. Най-вероятно банките у нас са ги предоставили за управление на своите майки в чужбина или на други кредитни институции в ЕС. Около 1 млрд. лв. са вложени в държавни ценни книжа, но не е сигурно дали става дума за български държавни облигации, тъй като през този период правителството не е емитирало такива големи обеми от ДЦК. Така или иначе, ако БНБ е целяла чрез увеличението на отрицателната лихва по свърхрезервите да стимулира кредитната активност на българските банки, засега такъв ефект не е постигнат.
Източник: Банкеръ (30.01.2018)

Външният дълг на България продължава да намалява спрямо БВП Брутният външен дълг на България (частен и държавен) продължава да се свива като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към края на ноември 2017 г. той възлиза на 32,388 млрд. евро, като намалява с 3,3% (1,113 млрд. евро) на годишна база. Така той представлява 63,5% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Преди около година например съотношението беше над 75%. В края на ноември 2017 г. дългосрочните задължения са 25,044 млрд. евро (77,3% от брутния дълг, 49,1% от БВП), като намаляват с 1,571 млрд. евро (5,9%) спрямо края на 2016 г. Дългосрочният дълг се свива с 4,6% (1,197 млрд. евро) на годишна база. Краткосрочните задължения в края на ноември възлизат на 7,344 млрд. евро, като намалението е с 1,2% (86,7 млн. евро) спрямо края на 2016 г. Краткосрочният външен дълг се повишава с 1,2% (83,8 млн. евро) на годишна база. Брутният външен дълг на сектор “Държавно управление” в края на ноември 2017 г. възлиза на 5,730 млрд. евро като за една година се понижава с 9,1% (573,6 млн. евро). Външните задължения на сектор “Банки” към 30 ноември са 4,103 млрд. евро (8% от БВП) и нарастват с 6,6% (253 млн. евро ) спрямо година по-рано. Външните задължения на бизнеса и домакинствата са 10,464 млрд. евро (20,5% от БВП) и намаляват с 3,8% (412,5 млн. евро) за една година. В края на ноември вътрешнофирменото кредитиране е 12,089 млрд. евро (23,7% от БВП), което е с 3,1% (380,8 млн. евро) по-малко на годишна база. Статистиката на БНБ отчита, че през първите единайсет месеца на 2017 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,878 млрд. евро, докато година по-рано беше 5,989 млрд. евро. От него 152,3 млн. евро (3,9% от общия размер) е за сектор “Държавно управление”, 1,140 млрд. евро (29,4% от общия размер) за сектор “Банки”, 877,5 млн. евро (22,6%) за “Други сектори”, а 1,708 млрд. евро (44%) са вътрешнофирмено кредитиране. От януари до ноември 2017 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 5,338 млрд. евро (10,5% от БВП), докато преди една година за същия период бяха платени 5,805 млрд. евро (12,1% от БВП). Нетният външен дълг в края на ноември 2017 г. е отрицателен в размер на 1,855 млрд.евро (3,6% от БВП), като намалява с 3,350 млрд. евро спрямо края на 2016 г., когато беше 1,495 млрд. евро, припомнят от централната банка. От БНБ обясняват, че понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 1,657 млрд. евро, 4,9%), така и на нарастването на брутните външни активи (с 1,692 млрд. евро, 5,2%). Нетният външен дълг нараства с 365,6 млн. евро спрямо година по-рано. През ноември 2016 г. той имаше отрицателна стойност от 2,220 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (30.01.2018)

Банките с печалба от 1,2 млрд. лева през 2017 г. Печалбата на банковия сектор през изминалата година възлиза 1,2 млрд. лева. Банковата ни система е в добра кондиция. Общата капиталова адекватност надхвърля 22%, а ликвидността е около 39 на сто, обяви гуверньорът на БНБ Димитър Радев по време на годишната среща на бизнеса с правителството. Разбира се, в банковия сектор има и предизвикателства. Лихвените маржове ще продължат да оказват натиск върху рентабилността и през тази година. Родните трезори се подготвяли и за навлизането в нов възходящ лихвен цикъл през 2019 г., като от значение било да не се допуска формирането на нови лоши кредити. Развитието на икономиката работи добре за банките, категоричен бе Радев. В същото време кредитната активност за неправителствения сектор също нараствала, като на годишна база се наблюдавал ръст в размер на 4,8%. Размерът на лошите кредити в момента са 11%, а през 2014 г. са били 17%. По думите му публичните финанси също са стабилни. „Имаме балансиран бюджет, дълг към БВП 25% с тенденция към намаление. Спокойно можем да кажем, че институцията „Публични финанси“ на България не само се съпоставя с изискванията на еврозоната, но и ги надминава“, разясни Радев. Според него обаче трябва да продължим да поддържаме този изпреварващ ръст. Той обясни, че за трета поредна година икономиката ни расте с изпреварващ тренд спрямо растежа на икономиката в еврозоната и се очаква това да продължи. Основен фактор е вътрешното търсене. Износът също се представял много добре. Имало и трайна вече тенденция на увеличаване на българския износ в световната търговия. Радев обърна внимание, че трябва да се предпазване от грешки и да не забравяме, че големите грешки се правят в добри икономически времена, а не в лоши.
Източник: Монитор (31.01.2018)

Българска фабрика за обувки отваря врати в Русия до 2019 г. Българска фабрика за производство на обувки ще отвори врати в Русия до края на следващата 2019 г. Това съобщава за информационна агенция ТАСС българският генерален консул в Санкт Петербург Светлозар Панов. По думите му инициативата е от страна на София, а общият размер на инвестицията ще е приблизително 1 млн. евро. „До края на следващата година предстои създаването в Ленинградска област на фабрика за производство на обувки, инициирано изцяло от българска страна. Размерът на инвестицията представлява около 1 млн. евро“, посочва той без да дава повече информация. По думите на генералния консул не е изключено да се продължи с разработването и на други производствени обекти. Според него се обсъждат и варианти за въвеждане в експлоатация в региона и на български предприятия за млечни продукти. Панов посочи също, че по предварителни оценки те биха могли да заработят още през следващите две-три години. Той добавя още, че българските производители търсят възможности за предлагане на пазара и на био шоколад и други сладкарски изделия. Според предварителни данни на Българската народна банка (БНБ) за периода от януари до ноември 2017 г. преките български инвестиции в чужбина нарастват с 264,6 млн. евро. Това е поредно увеличение на годишна база, като през същия срок на 2016 г. то е било със 196,7 млн. евро. Най-големи те са били през третото тримесечие в размер на 144,7 млн. евро. По отношение на търговските отношения Русия-България директорът на Центъра за външноикономическо сътрудничество при Българската стопанска камара (БСК) Веселин Илиев посочва в свой анализ за периода 2001-2016 г., че българският износ за Руската федерация спада през последните 3-4 години. Това според него се дължи на проблемите на руската икономика, а не заради наложените срещу страната санкции от страна на ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (31.01.2018)

Държавата гарантира до 50 млн. лева за кредитиране на студенти Правителството издаде държавна гаранция до 50 млн. лв. по Закона за кредитиране на студентите и докторантите за 2018 г. за новите отпуснати кредити през бюджетната година. Финансовата подкрепа се изразява в гарантиране на главницата и лихвите по кредитните задължения. Въз основа на решението министърът на образованието и науката подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция за отпускане на кредити по ЗКСД през 2018 г. с петте банки, подписали типовия договор – „Банка ДСК“ ЕАД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Юробанк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД. Договорените кредити през предходните години са гарантирани от държавата до тяхното пълно погасяване.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

И през януари бюджетът продължава да е на излишък Салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за януари 2018 г. е положително в размер на 1.211 млрд. лв. (1.1% от прогнозния БВП), сочат предварителните данни на Министерството на финансите. Ведомството припомня, че през същия месец на миналата година излишъкът беше 884.2 млн. лв. (0.9% от БВП). По информация на министерството превишението на приходите над разходите през първия месец на годината се дължи на по-добрите постъпления от данъчните и осигурителните вноски. Приходите и помощите по КФП за януари 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 3.7 млрд. лв. (9.7% от годишния разчет), като спрямо януари 2017 г. се отбелязва ръст от 361.7 млн. лева. Данъчните и неданъчните постъпления по КФП нарастват номинално спрямо предходната година с 504.4 млн. лв. (15.8%), като се отчита ръст при повечето от основните данъци и при приходите от осигурителни вноски. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската в бюджета на ЕС) са в размер на 2.489 млрд. лв., което е 6.3% от годишния разчет. За същия месец на предходната година разходите бяха 2.455 млрд. лв. Увеличението е заради актуализацията на пенсиите от 1 юли 2017 г. и на минималните пенсии на два пъти през годината. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.01.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 84.0 млн. лв. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет, салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа за 2017 г. е положително в размер на 845.2 млн. лв. (0.8% от прогнозния БВП). Излишъкът по националния бюджет е 309.1 млн. лв., а по европейските средства - 536.1 млн. лв. В разчетите към Закона за държавния бюджет беше заложен дефицит по КФП за годината в размер на 1.330 млрд. лв. Това означава, че спрямо заложеното в програмата за годината се отчита номинално подобрение на бюджетното салдо с близо 2.2 млрд. лв., пояснява Министерството на финансите. Събраните данъци са с 5.5% повече от планираното. Приходите от акцизи възлизат на 4.984 млрд. лв. (98.9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 194.3 млн. лв. или със 17% повече от плана. Приходите от социални и здравни вноски са 8.3 млрд. лв., с 5.4% по-големи от очакваното.
Източник: Дневник (01.02.2018)

Fibank подписа ново споразумение с Националния гаранционен фонд Fibank (Първа инвестиционна банка) и Националният гаранционен фонд (НГФ) сключиха споразумение за финансиране на предприятия по гаранционната схема „COSME 2017“. В сградата на Централно управление на Fibank на булевард „България“ споразумението между двете институции беше подписано от Неделчо Неделчев - Главен изпълнителен директор на Fibank, Надя Кошинска - Член на Управителния съвет и Самуил Шидеров - Изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд, Александър Георгиев - Член на Съвета на директорите. Целта на гаранционната схема „COSME 2017“ е да улесни достъпа на малки и средни предприятия до финансиране, както и да подпомогне прилагането на продуктивни инвестиции в Европейския съюз. 50% от гаранцията се поема от НГФ. От схемата ще се възползват 330 малки и средни фирми. Гаранцията позволява облекчаване на условията към обезпеченията, така че кредитоискателите да получат желаното финансиране в пълен размер. За кредити по схемата „COSME 2017“ могат да кандидатстват регистрирани в България фирми. Ще бъдат предоставяни кредити за инвестиционни или оборотни цели. Максималният размер е до 1,5 млн. евро, а срокът може да бъде до 10 години. Кредитните специалисти на Fibank разработват индивидуална оферта за кредит, гарантиран от НГФ по схемата „COSME 2017“, на фирмите, отговарящи на условията за включване.
Източник: Банкеръ (01.02.2018)

От 1 февруари българският лев ще може да се сменя в сръбските чейнджбюра. С решение на Националната банка на Сърбия българският лев бе включен във валутите, които могат да се търгуват на валутния пазар в страната.Планира се така да се насърчи икономическото сътрудничество и да се стимулират съвместните проекти между България и Сърбия. Не е без значение и фактът, че се увеличава броят на туристите, преминаващи от двете страни на границата, както и че България е член на Европейския съюз, и председател на Съвета на ЕС през първата половина на тази година.
Източник: Vesti.bg (01.02.2018)

Финансовото министерство очаква бюджетният излишък да нарасне до 1,1% към януари Министерството на финансите (МФ) очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец януари да бъде положително в размер на 1,211 млрд. лв., или 1,1% от прогнозния БВП, съобщиха от пресцентъра на министерството. Приходите и помощите по КФП за януари се очаква да бъдат в размер на 3,700 млрд. лв. (9,7 % от годишния разчет). Разходите, вкл. вноската на България в бюджета на ЕС, се предвижда да бъдат в размер на 2,489 млрд. лв., което е 6,3% от годишния разчет. От министерството разпространиха и данни към края на декември 2017 г., които сочат бюджетен излишък от 854 млн. лв., или 0,8% от БВП. Постъпилите приходи и помощи към декември са в размер на 35,315 млрд. лв. На годишна база данъчните и неданъчните приходи нарастват с 8,8%, докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 29,58 млрд. лв., което спрямо декември 2016 г. е ръст от 10,0%. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при повечето основни данъци и осигурителните вноски. Приходите от преки данъци са в размер на 5,664 млрд. лв. и спрямо същия период на предходната година нарастват със 12,1%. Приходите от косвени данъци са 14,532 млрд. лв., което е повишение от 7,2%. Постъпленията от ДДС са в размер на 9,320 млрд. лв. и нарастват с 9,0%. Размерът на невъзстановения ДДС към края на декември е 50,5 млн. лева. Ръст се отчита и при приходите от акцизи, които възлизат на 4,984 млрд. лв. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 8,365 млрд. лв., което е ръст от 14,3%. Неданъчните приходи са в размер на 4,213 млрд. лв. Разходите по КФП, включително вноската на България в бюджета на ЕС, към декември възлизат на 34,469 млрд. лв. За сравнение, разходите за същия период на 2016 г. са били в размер на 32,491 млрд. лева. От министерството обясняват нарастването на разходите основно с по-високия размер на социалните и здравноосигурителните плащания, както и по-високите разходи за субсидии и за персонал, включително и поради ръста на разходите за осигурителните вноски. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена през 2017 г. от централния бюджет, възлиза на 888,2 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към края на декември е 10,3 млрд. лв., отчитат още от министерството.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2018)

Делът на необслужваните заеми се е свил до 10,2% в края на 2017 г През четвъртото тримесечие се запазва тенденцията към намаляване на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси се свива до 10,2%, докато в края на септември беше 11,4%, пише в анализа на Българската народна банка (БНБ) за състоянието на банковата система към края на миналата година. Гуверньорът на БНБ Димитър Радев наскоро обяви, че нивото на лошите заеми спада, но все още е над средноевропейското. Към 31 декември 2017 г. лошите заеми възлизат на 8,292 млрд. лв. (при 9,305 млрд. лв. към 30 септември 2017 г.). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) също се понижава и в края на периода възлиза на 4,208 млрд. лв., или 5,5% от общата нетна стойност на кредитите и авансите (при 5,9% в края на септември), отчитат в централната банка. Експертите на БНБ констатират, че през четвъртото тримесечие на 2017 г. банковата система отчита нарастване на депозитите и на активите. Увеличените привлечени средства през периода са инвестирани предимно в дългови ценни книжа и във вземания от кредитни институции. Това обуславя и растежа на ликвидните активи, които се увеличават с 2 млрд. лв. (6,5%) и в края на декември достигат 32,9 млрд. лв. Коефициентът на ликвидните активи се повишава до 38,97%. Към 31 декември 2017 г. печалбата на банковата система възлиза на 1,2 млрд. лв., или с 88 млн. лв. по-малко спрямо предходната година, което е спад с около 7% на годишна база, показват изчисленията на Investor.bg. В края на миналата година нивата на показателите за възвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемост на капитала (ROE) са съответно 1,20% и 9,32%. Извършените разходи за обезценка по кредити и вземания за дванайсетте месеца на 2017 г. възлизат на 730 млн. лв. (при 807 млн. лв. за 2016 г.). За последните три месеца на годината активите на банковата система нарастват с 2,7 млрд. лв. (2,8%), а за цялата година спрямо края на 2016 г. растежът им е с 5,7 млрд. лв. (6,2%) до 97,8 млрд. лв. Инвестициите в дългови и капиталови инструменти през четвъртото тримесечие се увеличават с 1,5 млрд. лв., основно поради прираста на дълговите ценни книжа на сектор „Държавно управление“. Делът на портфейлите с дългови и капиталови инструменти в активите в края на декември достига 14,2% (при 13% към 30 септември). В позицията пари и парични салда при централни банки и други депозити на виждане е регистрирано нарастване с 336 млн. лв. (1,8%), като делът ? намалява до 19,9% (при 20,2% в края на третото тримесечие). Увеличение има и при балансовата сума на кредитите и авансите, но делът ? също намалява (от 61,9% на 61%). Брутните кредити и аванси през периода октомври-декември нарастват с 274 млн. лв. (0,3%). Вземанията от кредитни институции се увеличават с 997 млн. лв. (9,5%), докато тези от централни банки намаляват със 724 млн. лв. (4,9%). Pазмерът на брутния кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите „Централни банки“ и „Кредитни институции“) през четвъртото тримесечие на 2017 г. остава почти без промяна, но на годишна база отбелязва растеж с 1,6 млрд. лв. (3%), отбелязват в БНБ. Според експертите на Димитър Радев през последното тримесечие на 2017 г. редуциращ ефект върху размера на портфейла оказват действията по намаляване на кредитния риск, в които влизат и съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии. В структурата на брутния кредитен портфейл се увеличават кредитите за други финансови предприятия (с 266 млн. лв., 11,8%) и за домакинства (с 57 млн. лв., 0,3%) за последните три месеца. В централната банка пресмятат, че намаляват заемите за нефинансови предприятия (с 304 млн. лв., 0,9%) и за сектор „Държавно управление“ (със 17 млн. лв., 2,7%) за същия период. Депозитите в банковата система през четвъртото тримесечие на 2017 г. се увеличават с 2,3 млрд. лв. (2,8%), а в рамките на една година – с 5,1 млрд. лв. (6,5%). През периода октомври-декември растежът на спестяванията на домакинства е 1,4 млрд. лв. (3%), а при тези на нефинансови предприятия – 1,1 млрд. лв. (4,8%). Увеличават се също депозитите на кредитните институции (с 519 млн. лв., 10,8%) и на сектор „Държавно управление“ (със 123 млн. лв., 6,6%). Намаление има само при спестяванията на други финансови предприятия (с 905 млн. лв., 24,6%). Балансовата позиция собствен капитал нараства през четвъртото тримесечие с 334 млн. лв. (2,7%) до 12,6 млрд. лв. към 31 декември 2017 г. Принос за растежа има главно прирастът на печалбата.
Източник: Инвестор.БГ (01.02.2018)

Кредитирането на домакинствата расте за 15-ти пореден месец Анализаторите на Райфайзенбанк (България) отчитат, че според паричната статистика на БНБ, кредитирането бележи годишен ръст от 3.3% към края на декември, движен от увеличение на кредитите към домакинствата с 6.0% и на кредитите към нефинансовите предприятия с 1.7%. „Положителен факт освен това е, че кредитирането расте на годишна база за петнадесети пореден месец. От друга страна, относителният дял на лошите и преструктурирани кредити (без овърдрафт) също регистрира спад с 3.7 пр.п. спрямо нивото им от края на 2016 г. Въпреки спада обаче, това равнище е все още относително високо в сравнение със средното за ЕС. Очакваме плавното спадане в дела на лошите и преструктурирани кредити да продължи и през 2018 г.", коментира икономическият анализатор на Райфайзенбанк Емил Калчев. Подобно на кредитите, през декември нараснаха и депозитите - с 9.0% на годишна база. „Това че в рамките на общата тенденция, депозитите на фирмите нарастват далеч по-бързо от тези на домакинствата е сигнал за затруднен инвестиционен процес в реалната икономика.", допълни Калчев. На този фон среднопретеглените номинални лихвени проценти по депозити и кредити леко се снижиха в сравнение с нивата им от края на 2016 г. Така по депозитите процентът беше 0.3% годишно, а при кредитите 4.4%. На фона на завърналата се инфлация (2.8% за 2017 г.) реалната лихва по депозитите бе -2.5%, а по кредитите 1.7% към края на 2017 г.
Източник: econ.bg (02.02.2018)

През ноември 2017 г. кредитът за частния сектор запазва годишния си ръст от 4,2% През ноември 2017 г. кредитът за частния сектор запазва годишния си ръст от 4,2%. Това става ясно от месечния бюлетин за развитието на икономиката на Министерство на финансите. Според данните среднопретегленият лихвен процент по кредитите на нефинансови предприятия се покачва с 46 б.т., а среднопретегленият лихвен процент по срочните депозити отбеляза спад с 3 б.т. От началото на 2017 г. до края на месец ноември излишъкът по консолидираната фискална програма възлезе на 2,4 млрд. лв. (2.4% от прогнозния БВП). Положителното бюджетно салдо е формирано от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 2,6% от БВП, докато при европейските средства е отчетен минимален дефицит (0,2% от БВП).
Източник: Инвестор.БГ (05.02.2018)

БНБ: Парите в обращение нарастват с почти 11% за година За една година обемът на парите в обращение в България е нараснал с 10,95%, като към края на декември 2017 г. възлиза на 15,703 млрд. лв. Това показват данните от емисионно-касовата дейност на Българската народна банка (БНБ). За едногодишен период увеличението е с 1,55 млрд. лв. През предходния едногодишен период (декември 2015 г. – декември 2016 г.) нарастването беше по-слабо като абсолютна стойност (1,428 млрд. лв.), но по-високо в процентно отношение (11,22%). През четвъртото тримесечие на миналата година парите в обращение се увеличиха с 623,4 млн. лв., или с 4,13% спрямо края на третото тримесечие. Нарастването им е с 1,63 процентни пункта по-малко в сравнение със същия период на 2016 г. В централната банка отчитат, че увеличението на парите в обращение в рамките на разглеждания период през ноември и декември беше съответно с 0,11% и 5,29%. От БНБ обясняват, че това се дължи на сезонните фактори, които влияят върху динамиката на парите в обращение – засилено търсене на налични пари през коледните и новогодишните празници. В края на декември делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97,64%, като през четвъртото тримесечие на годината той е нараснал с 0,01 процентни пункта спрямо края на септември 2017 г. Средната по стойност банкнота в обращение в края на 2017 г. е 33,85 лв., като през четвъртото тримесечие се увеличи с 0,18 лв. За едногодишен период стойността ? се повиши с 1,35 лв., или с 4,17%. Нарастването на средната банкнота е резултат от високия темп на ръст в паричното обращение на броя банкноти от 50 и от 100 лв. и постепенната замяна на двулевовата банкнота с монета. Към края на декември 2017 г. делът на разменните монети в стойността на парите в обращение е 2,31%, като за периода от октомври до декември е намалял с 0,01 процентни пункта спрямо края на предходното тримесечие. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на 2017 г. е 0,16 лв., колкото беше и в края на септември. За едногодишен период стойността ? нарасна с 0,01 лв. в резултат от навлизането в обращение на монетата с номинална стойност от 2 лв. В края на миналата година делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0,05% и се запазва на нивото от края на третото тримесечие. В края на декември в обращение са 452,9 млн. броя банкноти, които са с 15,7 млн. броя, или с 3,6% повече в сравнение с края на септември 2017 г. За същия период общата им стойност нарасна с 4,15% (610,5 млн. лв.), като в края на декември достигна 15,333 млрд. лв.
Източник: econ.bg (08.02.2018)

Банковите директори очакват слабо подобрение на икономиката на България Около 63% от банковите мениджъри в България очакват слабо подобрение на икономиката в следващите 12 месеца, а 86% от тях очакват подобрение на финансовото представяне на управляваната от тях банка. Това показват резултатите от традиционния Барометър на банките в България на консултантската компания "Ърнст енд Янг България" (EY Bulgaria) – проучване, което проследява доверието на висшия банков мениджмънт към икономиката, банките и банковата система. В проучването са участвали около 60% от изпълнителните директори на банки, работещи в България. Най-перспективните сектори в България Въпреки положителните очаквания на банкерите като цяло за отраслите на икономиката в България няколко сектора се открояват като най-вероятни да покажат силно подобрение през следващите месеци. Строителството и технологиите за втора поредна година са сред най-перспективните сектори в България, като строителството има доверието на 88% от банките, а технологиите на 84%. Според 76% от банките, секторите търговия и производство ще са също сред перспективните за развитие през 2018 г. Кредитирането - без изменение Банковите мениджъри не очакват големи промени в политиките за отпускане на кредити в краткосрочен план. Все пак голяма част от тях прогнозират по-либерални условия за кредитиране на малкия и средния бизнес в България (57%), както и за секторите енергетика и добив (57%) и ИТ (43%). През последните две години строителството възстанови позициите си като перспективен сектор. Не е изненада, че 71% от банковите мениджъри очакват да няма промяна в условията за кредитиране в строителния сектор. Според 71% от участвалите в запитването няма да има промяна и в кредитирането на здравния сектор. Същият дял от анкетираните смятат, че нарастването на кредитирането отразява устойчивия растеж на българската икономика, докато останалите 29% мислят, че развитието на кредитирането се дължи на цикличност. 86% от банкерите предвиждат намаляване на лошите кредити през следващите 12 месеца. Сред участниците няма очаквания за увеличение на лошите кредити. Консолидация на банковия сектор - не сега През следващите 12 месеца 58% от банкерите очакват предимно малки по обем консолидации, а 28% очакват средни или големи по обем консолидации на банките в България. Банкерите са единодушни (100%), че големите и по-значителни по обем консолидации на банки ще се случват през следващите три години. Прогнозата на управителя на БНБ от януари пък е, че през 2018 г. ще има сливане на банки. Всички участници в проучването (100%) планират вътрешно реструктуриране и оптимизиране на процесите на банките през 2018 г. В подкрепа на твърдението, че консолидацията на банките се случва бавно и постепенно, са плановете на банките за придобивания на портфейли и дружества (29%), продажба на активи (29%) и сключване на партньорства и съвместни дружества според други 29%. Основните приоритети на банкерите 100% от участниците в барометъра на банките посочват оптимизирането на процесите като един от най-важните приоритети за тяхната банка през 2018 г. Също така инвестицията в технологии за подобряване обслужването на клиенти е приоритет за 100% от анкетираните. 86% смятат киберсигурността за приоритетна. Основен приоритет за 57% от банките е и репутационният риск и актуалните промени от регулаторно естество.
Източник: Дневник (09.02.2018)

16,7 милиapдa лeвa oт eмигpaнти зa 10 г., cтигaт дa ce плaти дъpжaвния ни дълг ?oчти 16,7 млpд. лeвa ca пapитe, изпpaтeни oт eмигpaнти в Бългapия зa пocлeднитe 10 г. Toвa пo?aзвaт oфициaлнитe дaнни нa БHБ, ?oитo зacичaт пpeвoдитe пpeз бaн?и и cпeциaлизиpaнитe ?oмпaнии. Caмo зa минaлaтa гoдинa ce oчa?вa дa ca нaд 1,7 млpд. лeвa. Oбщaтa cyмa e дocтaтъчнa дa ce плaти външният дъpжaвeн дълг нa Бългapия, ?oйтo e мaл?o нaд 12 млpд. лeвa. ?apитe oт eмигpaнти пpeз пocлeднитe 3 г. ca пoвeчe oт чyждитe инвecтиции и ce paвнявaт нa 1,6% oт бpyтния вътpeшeн пpoдy?т нa cтpaнaтa, cтaвa яcнo oщe oт cтaтиcти?aтa. Дaннитe нa БHБ пo?aзвaт, чe ocнoвнaтa чacт oт пapитe oтивaт зa пoтpeблeниe, a нe зa cпecтявaнe. Чeлнитe пoзиции нa дъpжaвитe, oт?ъдeтo идвaт нaй-гoлeмитe cyми, ce дъpжaт oт CAЩ, Иcпaния, Гъpция, Aнглия, Итaлия и Гepмaния. Toвa пo?aзвaт oбoбщeни дaнни нa БHБ зa пocлeднитe 10 гoдини, пpeдocтaвeни пo иc?aнe нa "24 чaca". B пocлeднитe 3 гoдини тaзи cyмa ?oн?ypиpa чyждитe инвecтиции и фopмиpa близo 1,6% oт БB?.
Източник: 24 часа (09.02.2018)

Банките в България планират оптимизация на процеси и инвестиции в технологии през 2018 г. 63% от банковите мениджъри у нас очакват слабо подобрение на българската икономика в следващите 12 месеца, а 86% от тях очакват подобрение на финансовото представяне на управляваната от тях банка. Това показват резултатите от традиционния Барометър на банките в България на консултантската компания EY Bulgaria – проучване, което проследява доверието на висшия банков мениджмънт към икономиката, банките и банковата система. “Независимо от многото нови предизвикателства през 2018 година, банкерите имат положителни очаквания за развитието на икономиката в България и на банковия сектор в частност,” коментира Милка Начева, съдружник в EY Bulgaria.Въпреки положителните очаквания на банкерите като цяло за отраслите на икономиката в България, няколко сектора се открояват като най-вероятни да покажат силно подобрение през следващите месеци. Строителството и технологиите за втора поредна година са сред най-перспективните сектори в България, като строителството има доверието на 88% от банките, а технологиите на 84%. Според 76% от банките, секторите търговия и производство ще са също сред най-перспективните за развитие през 2018 г.Банковите мениджъри не очакват големи промени в политиките за отпускане на кредити в краткосрочен план. Все пак, голяма част от мениджърите прогнозират по-либерални условия за кредитиране на малкия и среден бизнес в България (57%), както и за секторите енергетика и минодобив (57%) и ИТ (43%). През последните две години строителството възстанови позициите си като перспективен сектор. Не е изненада, че 71% от банковите мениджъри очакват да няма промяна в условията за кредитиране в строителния сектор. Според 71% от участвалите в запитването няма да има промяна и в кредитирането на здравния сектор. 71% от анкетираните смятат, че нарастването на кредитирането отразява устойчивия растеж на българската икономика, докато останалите 29% считат, че развитието на кредитирането се дължи на цикличност. 86% от банкерите предвиждат намаляване на лошите кредити през следващите 12 месеца. Сред участниците няма очаквания за увеличение на лошите кредити.
Източник: Банкеръ (09.02.2018)

Ръстът на фирмените кредити у нас се забавя, на депозитите се ускорява Към 31 декември кредитите за бизнеса в България достигат 31,28 млрд. лева и нарастват с 1,8% на годишна база, но в края на септември 2017 година годишното увеличение беше 3,1%, отчете Българската народна банка (БНБ). Така за три месеца ръстът се забавя с 1,3 процентни пункта. В края на четвъртото тримесечие на 2017 година заемите на нефинансови предприятия са 149 хиляди броя, като отбелязват годишен ръст от 6,7%. За сравнение, в края на септември на годишна база увеличението беше 8,7%. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите намалява с 2,2%, а размерът им – с 1%. Към 31 декември заемите за домакинствата достигат 19,628 млрд. лева, като размерът им нараства на годишна база с 6%, докато три месеца по-рано годишното нарастване беше 5,9%, изчисляват още от централната банка. От данните на БНБ се вижда, че в края на годината броят на кредитите на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, спада с 0,2% на годишна база и те достигат 2,598 милиона броя, при 0,4% годишно повишение в края на третото тримесечие на 2017 година. В края на декември в сравнение с края на септември броят на тези кредити намалява с 1,3%, а размерът им се увеличава с 0,6%. В БНБ пресмятат, че общият размер на заемите на нефинансовите предприятия, домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, e 50,908 млрд. лева, като се повишава с 3,4% на годишна база в сравнение с 4,2% годишно увеличение към края на септември. В края на декември 2017 г. спрямо края на третото тримесечие броят на тези кредити се понижава с 1,4%, а размерът им – с 0,4%. В края на четвъртото тримесечие заемите са 2,747 милиона броя. На годишна база те растат с 0,2% при 0,9% годишно повишение в края на септември. В края на четвъртото тримесечие на 2017 г. депозитите на бизнеса са в размер на 22,037 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 13,8% при 13,5% годишно повишение в края на третото тримесечие. Спестяванията на нефинансовите предприятия са 621 хиляди броя, като броят им се увеличава с 5,3% на годишна база, докато през третото тримесечие на миналата година отбелязаха годишен ръст от 5%. Спрямо края на септември броят на тези депозити нараства с 1,4%, а размерът им – с 4,4%. В края на последното тримесечие на миналата година депозитите на домакинствата възлизат на 47,827 млрд. лева и размерът им нараства с 5,4% на годишна база при 5,9% годишен ръст в края на септември. Броят на депозитите на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, е 10,015 милиона, като намалява на годишна база с 4% при 4,1% годишно понижение в края на септември. В края на декември спрямо края на третото тримесечие броят на тези депозити нараства с 0,6%, а размерът им – с 3,1%. Общият размер на спестяванията на фирмите и домакинствата в края на декември e 69,864 млрд. лева и нараства със 7,9% на годишна база при 8,2% годишен ръст в края на септември 2017 г. В края на миналата година депозитите са 10,636 милиона броя и намаляват с 3,5% спрямо декември 2016 г. при годишно намаление от 3,6% в края на септември 2017 година. В края на декември спрямо края на третото тримесечие броят на тези депозити се увеличава с 0,7%, а размерът им – с 3,5%.
Източник: Инвестор.БГ (09.02.2018)

Към 31 декември кредитите за бизнеса в България достигат 31,28 млрд. лева и нарастват с 1,8% на годишна база, но в края на септември 2017 година годишното увеличение беше 3,1%, отчете Българската народна банка (БНБ). Така за три месеца ръстът се забавя с 1,3 процентни пункта. В края на четвъртото тримесечие на 2017 година заемите на нефинансови предприятия са 149 хиляди броя, като отбелязват годишен ръст от 6,7%. За сравнение, в края на септември на годишна база увеличението беше 8,7%. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите намалява с 2,2%, а размерът им – с 1%. Към 31 декември заемите за домакинствата достигат 19,628 млрд. лева, като размерът им нараства на годишна база с 6%, докато три месеца по-рано годишното нарастване беше 5,9%, изчисляват още от централната банка. От данните на БНБ се вижда, че в края на годината броят на кредитите на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, спада с 0,2% на годишна база и те достигат 2,598 милиона броя, при 0,4% годишно повишение в края на третото тримесечие на 2017 година. В края на декември в сравнение с края на септември броят на тези кредити намалява с 1,3%, а размерът им се увеличава с 0,6%. В БНБ пресмятат, че общият размер на заемите на нефинансовите предприятия, домакинствата и нетърговските организации, които ги обслужват, e 50,908 млрд. лева, като се повишава с 3,4% на годишна база в сравнение с 4,2% годишно увеличение към края на септември. В края на декември 2017 г. спрямо края на третото тримесечие броят на тези кредити се понижава с 1,4%, а размерът им – с 0,4%. В края на четвъртото тримесечие заемите са 2,747 милиона броя. На годишна база те растат с 0,2% при 0,9% годишно повишение в края на септември.
Източник: Инвестор.БГ (09.02.2018)

Бюджетният излишък прикрива преразходите на управляващите За втора поредна година консолидираната фискална програма приключва с излишък при очаквания за дефицит. Прогнозираният недостиг през 2017 г. бе 1.3 млрд. лв., а преизпълнението на приходите над разходите е в размер на около 850 млн. лв. На пръв поглед това изпълнение изглежда като фискална консолидация, но разбивката на приходите и разходите разказва друга история. Бюджетното изпълнение през изминалата година показва своеобразно развързване на кесията, тъй като увеличението на разходите в сравнение с нивата им от 2016 г. е в размер на близо 2 млрд. лв., докато увеличението на приходите е около 1,4 млрд. лв. По-високите разходи са донякъде очаквани предвид постепенното ускоряване на разплащанията по европейски проекти, където има увеличение с около 600 млн. лв., но те формират едва 1/3 от по-високите бюджетни разходи през 2017 г. Останалите 2/3 се дължат на преизпълнение на разходи по националния бюджет, които са насочени към увеличение на доходите. Така например през 2017 г. са предвидени 273 млн. лв. повече за пенсионни плащания във връзка с промяна в параметрите на пенсионната политика и по-конкретно - формулата за изчисляване на дължимата пенсия. Изпълнението на това перо показва увеличение на тези разходи с 635 млн. лв., което е двойно повече от предвидените и се дължи на популисткото увеличение на минималните пенсии след парламентарните избори. Това решение беше условие за сформиране на настоящата управленска коалиция. Основното преизпълнение в разходната част е при разходите за персонал (заплати, допълнителни възнаграждения и социални осигуровки), които се увеличават с над 1,1 млрд. лв. в сравнение с бюджетния план. Това се случва за втора поредна година след като през 2016 г. в бюджета са предвидени 6,2 млрд. лв. за персонал, а реално са изплатени 7,1 млрд. лв. През 2017 г. тази сума набъбва до 7,9 млрд. лв. при предвидени около 6,8 млрд. лв. И докато увеличението на минималните пенсии, колкото и противоречиво, беше публично обявено, то при разходите за заплати такива сигнали липсват, а резултатите единствено се констатират в края на годината. През последните две години правителството ясно демонстрира как „хем вълкът е сит, хем агнето е цяло” – увеличава публичните разходи и едновременно с това приключва годината с излишък. Това е възможно благодарение на нереалистично високите прогнози за капиталовите разходи и тези за текуща издръжка. Изглежда това е „новият фискален трик” – до 2008 г. управляващите подценяваха приходната част на бюджета, което им позволяваше да харчат безотчетно в края на годината без това да влошава бюджетното салдо. Сега надценяват разходната част в бюджета, което позволява безконтролно прехвърляне на харчове от такива за инвестиции и издръжка към такива за заплати и социални разходи без това да влошава бюджетното салдо. Въпреки че методите за прикриване на преразходите се променят през годините, изпълнението им в течение на календарната година остава почти непроменено. Така само през декември 2017 г. са концентрирани около 14,5% от годишните консолидирани публични разходи в сравнение с 15% през 2016 г. и 15,4% през 2015 г. Това е най-високия дял на месечните разходи от рекордната 2008 г., когато достига близо 19%, а в периода 2010-2014 г. той е около 12%. Интересно е да се отбележи, че високите разходи през 2015 г. се дължат на приключването на разплащателния период за европейски проекти от предходния програмен период, докато през 2017 г. такива „извънредни” разходи липсват. Въпреки това разходите през декември 2015 г. са близо 5,2 млрд. лв., докато през 2017 г. са с едва 300 млн. лв. по-малко. Това ударно харчене в края на годината се дължи на решения на Министерски съвет в последния момент, с които са гласувани допълнителни разходи в размер на близо 1,3 млрд. лв., което е над ? от публичните разходи през декември. Близо 1 млрд. лв. от тези разходи са отпуснати чрез преструктуриране на разходите в централния бюджет, което означава, че не са предвидени в приетия от Народното събрание бюджет за годината. За поредна година ставаме свидетели на постигнато по-добро от очакваното бюджетно салдо на фона на слабо изпълнение на публичните разходи. Наблюдава се трайна и задълбочаваща се тенденция на неизпълнение на капиталови разходи и такива за издръжка за сметка на огромно преизпълнение на разходите за заплати в размер на близо 17%. Това се случва на фона на увеличение на средните заплати в частния сектор за първите три четвърти на годината с около 10%. Това повдига въпроса доколко настоящата фискална политика може да се нарече разумна въпреки постигнатите бюджетни излишъци, предвид очакванията капиталовите разходи да започнат да се възстановяват с напредване на настоящия програмен период. Нещо повече – стремежът към реформи и оптимизиране на публичните разходи изглежда изчезва още през 2012 г., след което се наблюдават няколко години на „разпускане” на фискалната политика в резултат на политическата криза през 2013-2014 г. и последвалите години на висок икономически растеж, които водят и до по-добра от планираната събираемост на данъците. По време на кризата политиците се оправдаваха, че няма пари за реформи. Сега пари има и негласното оправдание е, че няма необходимост от реформи. Всъщност проблемите остават под повърхността и само са замаскирани от добрата икономическа обстановка, каквато е ситуацията до 2008 г., но решаването им не може да бъде отлагано вечно по две причини: 1) проблемите се трупат и решаването им става все по-трудно и скъпо и 2) икономическият растеж не продължава вечно и е по-добре реформи да се правят в добри години, отколкото по време на криза.
Източник: Медия Пул (12.02.2018)

Българският износ с близо 11% ръст през 2017 г. Общият износ на български стоки през 2017 г. бележи ръст от 10.7 на сто спрямо предходната година въпреки регистрирания спад от близо 1 процент през декември, сочат данните на Националния статистически институт, обявени в петък. През миналата година експортната продукция е за общо 52.233 млрд. лв. От тази сума 17.7446 млрд. лв. се падат на износа към трети страни извън Европейския съюз. Според данните на статистиката и към европейските, и към другите държави българският експорт е нараснал абсолютно еднакво – с 10.7 процента. Внесените в страната ни стоки са за общо 59.0854 млрд. лв. или с 15.4% повече спрямо 2016 г. Тук е отчетлив ръстът на внесената продукция от неевропейски държави с 24.1 на сто, докато увеличението от ЕС е за 11 процента. Общото външнотърговско салдо остава отрицателно и през 2017 г. и е за 6.8524 млрд. лв. Основни търговски партньори на България в Евросъюза са Германия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Белгия, които формират 67.5% от износа към Европа. Извън Общността най-много сделки са сключвани с Турция, Китай, Русия, Сърбия, Македония и Египет, които общо формират 51.6% от експорта за трети страни.
Източник: Медия Пул (12.02.2018)

Увеличават се възможностите за повече сделки с ДЦК Централен депозитар вече извършва сетълмент на сделки с държавни ценни книжа (ДЦК). Това стана в резултат на изградената връзка между Централен депозитар и Държавния депозитар на ценни книжа в Българска народна банка (БНБ). Така ще могат да се финализират и сделки с ДЦК, които са сключени на регулиран пазар между членове на Централен депозитар, които не са членове на Държавния депозитар. До момента търговията с ДЦК се извършваше на Фондовата борса, а приключването на сделките ставаше само в Държавния депозитар на ценни книжа в БНБ. „Вече всички могат да участват пълноценно на пазара на ДЦК и това е резултат от съвместните усилия на екипите на Централен депозитар и БНБ. Работихме изключително интензивно с колегите от Централната банка и завършихме успешно няколко стратегически проекта с тях. Убедени сме, че те ще дадат сериозен тласък на развитието на капиталовия пазар в страната ни.“, каза Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар. Новата връзка между Централен депозитар и Държавния депозитар на ценни книжа в БНБ позволява на инвестиционните посредници също и да съхраняват ДЦК по подсметки на крайни клиенти в Централен депозитар.
Източник: 3e-news (13.02.2018)

Средната заплата расте с над 10% Средната месечна работна заплата в България нараства с 10,6% до 1095 лева през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. Най-голямо e увеличението в икономическите дейности "Образование" - с 18,5%, "Други дейности" - с 14,5%, и "Административни и спомагателни дейности" - с 14,4%. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). В обществения сектор средната заплата се увеличава с 10,2% а в частния - с 10,8%. Най-високи заплати се дават в секторите на създаването на информационни продукти и далекосъобщения - 2448 лева, в енергийния сектор - 1808 лева, финансовата и застрахователната дейност - 1783 лева. Спрямо периода юли-септември средната заплата расте с 5,6%. Най-голям ръст се отчита в секторите "Образование" - с 19,2%, "Операции с недвижими имоти" - със 7,7%, и "Други дейности" - с 6,2%. През последните три месеца на годината най-ниско платени са били заетите в хотелиерството и ресторантьорството - 647 лева. В строителството също заплащането по официални данни е сред най-ниските, като средната заплата е 847 лева през последното тримесечие. По предварителни данни на статистическия институт към края на декември 2017 г. наетите лица намаляват с 34 000, или с 1,5% спрямо края на септември 2017 г., като достигат 2,28 милиона. Спрямо края на третото тримесечие на 2017 г. най-голямо намаление се наблюдава в икономическите дейности „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 12,1%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 12%, и „Операции с недвижими имоти“ - с 5,1%. Най-голямо увеличение на наетите лица по трудово и служебно правоотношение е регистрирано в дейност „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 1,9%. През трите месеца в края на годината най-много са наемани служители в преработващата промишленост с 22,2%, и при търговията и ремонта на автомобили - със 17,3%. В края на декември 2017 г. в сравнение с края на декември 2016 г. наетите лица по трудово и служебно правоотношение се увеличават с 5,4 хил., или с 0,2%. Най-голямо увеличение на наетите се наблюдава в икономическите дейности „Административни и спомагателни дейности“ - с 3,2 хил., и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 2,2 хил., а най-голямо намаление - в „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - с 2,9 хил. В процентно изражение увеличението е най-значително в „Административни и спомагателни дейности“ (2,8%) и „Хотелиерство и ресторантьорство“ (2,1%), докато най-голямо намаление е регистрирано в „Операции с недвижими имоти“ (2,8%).
Източник: Монитор (14.02.2018)

Централният депозитар вече извършва сетълмент на сделки с ДЦК Централният депозитар вече извършва сетълмент на сделки с държавни ценни книжа (ДЦК). Това стана възможно, след като се изгради връзка между депозитара и Държавния депозитар на ценни книжа в Българска народна банка (БНБ). Вече ще могат да се финализират и сделки с ДЦК, които са сключени на регулиран пазар между членове на Централен депозитар, които не са членове на Държавния депозитар. Това съобщиха от институцията, която поддържа централизиран регистър на финансовите инструменти, отразява сделките с безналични финансови инструменти, клиринг, сетълмент, както и процеса по заемане на финансови инструменти. До момента търговията с ДЦК се извършваше на фондовата борса, а приключването на сделките ставаше само в Държавния депозитар на ценни книжа в БНБ. „Вече всички могат да участват пълноценно на пазара на ДЦК и това е резултат от съвместните усилия на екипите на Централен депозитар и БНБ. Работихме изключително интензивно с колегите от централната банка и завършихме успешно няколко стратегически проекта с тях. Убедени сме, че те ще дадат сериозен тласък на развитието на капиталовия пазар в страната ни“, каза Васил Големански, изпълнителен директор на Централен депозитар. Новата връзка между Централен депозитар и Държавния депозитар на ценни книжа в БНБ позволява на инвестиционните посредници също и да съхраняват ДЦК по подсметки на крайни клиенти в Централен депозитар. Търговията с емисии ДЦК на фондовата борса започна през ноември миналата година. Тогава с идеята да изградят стабилен пазар на държавни ценни книжа с траен интерес на инвеститорите към него Централен депозитар и БФБ-София решиха да не начисляват такси към свои членове за търговия с този вид инструменти, ако и те съответно не таксуват своите клиенти. 15 инвестиционни посредника и банки се присъединиха към инициативата и няма да начисляват допълнителни такси на клиентите си при търговия с ДЦК. Инициативата е отворена и всеки от останалите членове на Централен депозитар и БФБ-София може да се присъедини към нея до 30 септември 2018 г. В резултат на друг съвместен проект с БНБ Централен депозитар ще прави плащанията по корпоративни действия в лева по-бързо и по-евтино за своите клиенти. Прехвърлянията на парични средства по корпоративни действия ще се извършват чрез оперираната от БНБ Система за брутен сетълмент в реално време (RINGS) и ще са по всички стандарти, практики и изисквания- възможно най-рано в деня на плащане. Така крайният клиент ще разполага възможно най-рано със средствата. Това се отнася до плащанията в лева на: лихви и/или главници по облигационни емисии; дивиденти; суми от продажба на права и ликвидационни дялове по емисии акции в лева и плащания, и по корпоративни действия с левови емисии ДЦК.
Източник: Инвестор.БГ (14.02.2018)

Финансовият лизинг продължава да подкрепя лизинговите дружества Лизинговите компании в България продължават да се радват на засилващ се бизнес, като водещата сила е финансовият лизинг. Сключените през четвъртото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 450,6 млн. лева. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. обемът им нараства с 1,5%, а спрямо третото тримесечие на 2017 г. - с 12,2%. Сумите по новите договори на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на декември се увеличават с 8,7% до общо 3,604 млрд. лева (3,6% от БВП) при 3,314 млрд. лева година по-рано. С 2% е увеличението в края на четвъртото тримесечие на миналата година спрямо третото, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Като цяло вземанията на компаниите в бранша се движат от финансовия лизинг, които за периода октомври – декември достигат до 3,425 млрд. лева. На годишна база те нарастват със 7,3%, а спрямо края на третото тримесечие на миналата година – с 1,7%. Делът им обаче в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96,3% в края на декември 2016 г. до 95% в края на декември 2017 година. Сключените през четвъртото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 450,6 млн. лева. Спрямо четвъртото тримесечие на 2016 г. обемът им нараства с 1,5%, а спрямо третото тримесечие на 2017 г. - с 12,2%. Вземанията по договори за финансов лизинг на леки автомобили са 1,216 млрд. лв. в края на декември на годишна база нарастват с 21,8% и с 6,1% на тримесечна база. Относителният им дял се увеличава от 31,3% в края на декември 2016 г. до 35,5% в края на същия месец на 2017 година, изчислиха в БНБ. В последното тримесечие на 2017 г. вземанията по договори за финансов лизинг на товарни и лекотоварни автомобили са 1,131 млрд. лв., като се увеличават с 3,9% спрямо края на декември 2016 г. и с 1,7% в сравнение с края на септември. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се понижава от 34,1% в края на декември 2016 г. до 33% в края на същия месец на миналата година. Към 31 декември вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 657,7 млн. лева, като намаляват с 0,4% спрямо края на декември 2016 г. и с 2,4% в сравнение с края на септември миналата година. Относителният им дял се понижава от 20,7% в края на декември 2016 г. до 19,2% в края на същия месец на 2017 година. В края на декември вземанията по финансов лизинг от фирмите възлизат на 3,004 млрд. лева и се увеличават с 3,2% на годишна база и с 1% на тримесечна. Относителният дял на вземанията от бизнеса в общия размер на вземанията по финансов лизинг за една година намалява от 91,1% до 87,7% в края на декември 2017 година. В края на четвъртото тримесечие на 2017 г. вземанията от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 406,7 млн. лева, като размерът им нараства с 48,8% за една година , а тримесечният ръст е с 6,4%. Относителният дял на тези вземания в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти за една година нараства от 8,6% до 11,9% в края на декември 2017 година. С 9,2% на годишна база и с 2,8% на тримесечна се увеличават вземанията с матуритет над една до пет години. Към 31 декември те са 2,545 млрд. лева. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг за една година нараства от 73% до 74,3%. В края на четвъртото тримесечие на 2017 г. размерът на вземанията с матуритет над пет години е 554,3 млн. лева растат с ръст от 9,2% една година. Те обаче намаляват с 0,5% спрямо края на третото тримесечие на миналата година. Към края на декември необслужваните вземания на лизинговите фирми са 278,7 млн. лева и за една година намаляват с 12,7%. За три месеца намалението е с 3,5%. Вземанията по оперативен лизинг в края на миналата година са 178,8 млн. лева, като се увеличават с 47,7% на годишна база и с 8,1% спрямо края на третото тримесечие на 2017 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства от 74,2% в края на декември 2016 г. до 75,2% в края на същия месец на миналата година. Към 31 декември техният размер е 3,341 млрд. лева, като на годишна база заемите растат с 11,7% и с 5,1% в сравнение с три месеца по-рано. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на декември e 32,3 млн. лв. Той нараства с 10% за една година и намалява с 5,4% на тримесечна база.
Източник: Инвестор.БГ (16.02.2018)

2,75 млрд. лв. конкурират банковото кредитиране 2,75 млрд. лв. са кредитите, отпуснати от дружества, специализирани в кредитирането, през 2017 г., показва статистиката на БНБ. Увеличението спрямо декември 2016 г. е с 9,6 на сто. Заемите на домакинствата имат ръст от 11,6%, сумата е 2,211 млрд. лв. Те държат 81,4% от общия размер на отпуснатите пари. Потребителските кредити са 2,063 млрд. лв. - увеличението е с 15,7%, и обхващат 93,3% от сумите, влезли в домакинствата. Жилищните кредити са едва 53,8 млн. лв., намалението при тях е с 52,1%. Българите предпочитат да вземат кредити за над 5 г., те са 1,053 млн. лв., ръстът е 19%. Относителният им дял в общия размер на заемите нараства от 35,3% през 2016 г. на 38,3% през 2017 г. Кредитите от над 1 до 5 години са 787,8 млн. лева, а тези до 1 г. са 565 млн. лв., при тях ръстът спрямо 2016 г. е 15,7%.
Източник: 24 часа (19.02.2018)

Необслужваните бързи заеми намаляват вече 13 тримесечия Лошите кредити в България отчитат поредно понижение – този път в сферата на бързите заеми. Необслужваните вземания намаляват вече 13 тримесечия. През третото тримесечие на 2014 г. те са 614,022 млн. лева при раздадени 2,013 млрд. лева кредити. В края на декември размерът на необслужваните заеми при вземанията на дружествата, специализирани в отпускането на бързи заеми в България е 344,6 млн. лева и намалява с 15,7% (64,1 млн. лева) на годишна база, отчете Българската народна банка (БНБ). В същото време вземанията на компаниите за бързи заеми растат вече 11 тримесечия. От края на юни 2015 г., когато са били 2,025 млрд. лева, те достигат 2,750 млрд. лева, което е ръст с над 35,6%. Само за 2017 г. вземанията на дружествата отбелязват ръст от 9,6% и в края на четвъртото тримесечие на 2017 г. достигат 2,750 млрд. лева (2,8% от БВП).
Източник: Инвестор.БГ (19.02.2018)

Повече от половината чужди инвестиции през 2017 г. са заеми Ръст на преките чужди инвестиции през 2017 г., но най-вече заради по-големи заеми, показват данните на БНБ. Привлечените от чужбина капитали в българската икономика през миналата година са на стойност 901.9 млн. евро, което в сравнение с 2016 г. е с 241.7 млн. евро повече. Данните на централната банка са предварителни и ще претърпят ревизия, като най-вероятно сумата ще се промени в посока нагоре. Въпреки положителния тренд привлечените през миналата година чужди инвестиции са далеч от нивото им през 2014 и 2015 г., когато бяха отчетени съответно над 1.1 млрд. и 2.4 млрд. евро. Ръстът през 2017 г. се дължи основно на повечето заеми, които са поели българските подразделения на чуждите инвеститори, показват данните на БНБ. Такива са повече от половината привлечени капитали - 482 млн. лв. Обикновено това са средства, получени от компаниите майки зад граница, които трябва да се връщат. Точно това се случи през последните месеци на 2016 г., когато бяха отписани над 360 млн. евро. В същото време показателят, който отчита новопривлечените инвестиции и се свързва с по-дългосрочни намерения, е доста скромен. Под формата на дялов капитал, т.е. увеличаване на капитала на българско дружество, през 2017 г. са привлечени едва 189 млн. евро, докато предишната година те са били 632.5 млн. евро. Намалява и печалбата, която чуждите инвеститори оставят в българските си подразделения - през 2017 г. тя е 230 млн. евро при 341 млн. евро година преди това. Секторът, който привлича най-много чуждестранни инвестиции, е търговията - 299.1 млн. евро. На следващо място са финансите и застраховането с 275.1 млн. евро, а след това преработващата индустрия с 253.7 млн. След срива през 2016 г. недвижимите имоти отново излизат на предни позиции с 216.5 млн. евро. Две трети от привлечените чужди инвестиции през миналата година (669.3 млн. евро) са с източник Холандия. С доста по-скромни обеми следват Швейцария и Германия. През миналата година инвеститори от Австрия и Чехия се изтеглили голяма част от вложенията си у нас. В същото време български компании продължават експанзията си в чужбина. През 2017 г. родни фирми са вложили 275.6 млн. евро зад граница. През 2016 г. сумата бе 320 млн. евро.
Източник: Сега (20.02.2018)

Чуждите инвестиции се увеличават и надхвърлят 900 млн. евро през 2017 г. Преките чуждестранни инвестиции в България през миналата година са 901.9 млн. евро, което е с 36.7% над миналогодишното ниво. За разлика от 2016 г. обаче сега над половината от привлечения капитал е под формата на дългови инструменти, което говори за разширяване на дейността на вече присъстващи в страната чужди компании и за краткосрочен интерес. Това показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ), които обаче впоследствие ще претърпят няколко ревизии, като обикновено числата се променят в посока нагоре. Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е търговията - почти 300 млн. евро. Година по-рано сумата беше 192 млн. евро. Основен източник на капитали за българската икономика остава Холандия с нетни вложения от 875.7 млн. евро. Често зад тези инвестиции се крият български капитали или от други държави извън ЕС, които минават през Холандия заради по-либералния данъчен режим. Далеч на второ място остава Швейцария със 126.6 млн. евро. Впечатляващото на пръв поглед увеличение на преките чуждестранни инвестиции през миналата година донякъде може да се обясни и с ниска база през предходния период. През последните три месеца на 2016 г. беше отчетен голям отлив на чужди капитали, който отписа над 360 млн. евро. В резултат базата, с която се сравняват вложенията през 2017 г., значително се понижи. Общата сума на привлечените преки чуждестранни инвестиции през миналата година е по-ниска и в сравнение с 2014 и 2015 г., когато бяха отчетени съответно над 1.1 млрд. и 2.4 млрд. евро. Сегашните данни обаче подлежат на няколко ревизии, които обикновено са нагоре. Само през декември има отлив на капитали, но ревизия на данните от предходни месеци повишава общата сума за 2017 г. Приливът на капитали в страната от началото на годината се дължи предимно на вложения под формата на дългови инструменти - тяхната стойност надхвърля 480 млн. евро. Това означава, че голяма част от инвеститорите през 2017 г. представляват вече утвърдени в страната предприятия, които разширяват дейността си, тъй като дълговите инструменти са показател за краткосрочни интереси. За сравнение, година по-рано основният източник на чужди вложения беше дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни планове. Но докато през 2016 г. размерът на дяловия капитал е над 630 млн. евро, през 2017 г. числото пада до 189.4 млн. евро. Други почти 230 млн. евро идват от реинвестираната печалба - частта от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да се изтегля като дивидент. И двете суми обаче ще бъдат ревизирани през следващите месеци, вероятно нагоре. Най-голяма част от чуждите инвестиции се насочват към търговията - 299.1 млн. евро от началото на годината според данните на БНБ. Секторът беше сред най-предпочитаните и предходната година, когато привлече 192 млн. евро. От друга страна, най-значително е увеличението в сектор "Операции с недвижими имоти" - от отлив през 2016 г. до инвестиции на стойност 216.5 млн. евро година по-късно. Сходна е ситуацията в преработващата промишленост, където капиталовложенията нарастват с над 400% до 253.7 млн. евро. Към финанси и застраховане се насочват други 275.1 млн. евро, докато 233.4 млн. евро се оттеглят от сектор "Професионални дейности и научни изследвания". Търговското салдо завършва годината на минус от 2.04 млрд. лв. при дефицит от 984.4 млн. евро година по-рано. Причината - по-високият внос (27.9 млрд. евро) спрямо износа (25.8 млрд. евро) заради растящото потребление в страната. Текущата сметка обаче излиза на плюс от почти 2 млрд. евро след положителния принос на нетните постъпления от услуги и доходи.
Източник: Капитал (20.02.2018)

Приходите от международен туризъм през 2017 г. са 6,895 млрд. лв. Приходите от международен туризъм в България през 2017 г. възлизат на 6,895 млрд. лв., сочат данните на БНБ. Това е с 9,3% повече спрямо рекордната до момента 2016 г., когато според ревизираните данни приходите са стигнали 6,311 млрд. лв. Това е чудесно постижение и доказва ефективността на нашите усилия да надграждаме постигнатото и да работим за устойчивото развитие на България като целогодишна дестинация, коментира министърът на туризма Николина Ангелкова. Тя припомни, че през цялата 2017 г. чуждестранните посещения на туристи у нас са били близо 8,9 млн., което е със 7,6 на сто повече от 2016 г. За пазари като Гърция и Румъния тези визити са били по над 1 млн. Много добри резултати са постигнати и на входящи пазари Германия, Турция и другите балкански страни, Великобритания, Украйна, Молдова, Израел, Полша и пр. Значимите достижения на България в туризма бяха приветствани от участниците в срещата на министрите на туризма от страните членки на ЕС „Туризъм и икономически растеж“ през миналата седмица в София. В неформалния форум се включиха еврокомисарят по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия Елжбиета Биенковска, генералният секретар на Световната организация по туризъм към ООН Зураб Пололикашвили, представители на Европейския парламент и Европейския комитет на регионите, ръководители на сектора и експерти от над 30 държави. Всички те оцениха високо приноса на страната ни да бъде фактор за сигурност и интеграция на Балканите включително чрез създаване на съвместни продукти и услуги в туризма.
Източник: Банкеръ (20.02.2018)

Нетните активи в допълнителното пенсионно осигуряване с ръст от 18% през 2017 г. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към края на 2017 г. е 4,6 млн. души, като нараства с 2,57 на сто за година. Това показват предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2017 г., обявени от управление "Осигурителен надзор" на Комисията за финансов надзор (КФН). В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31 декември са акумулирани нетни активи на стойност 12,7 млрд. лв. В сравнение с края на 2016 г. сумата регистрира ръст от 17,72 на сто. По предварителни данни общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през 2017 г. възлизат на 183, 8 млн. лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за 2017 г. е в размер на 61,7 млн. лв. Броят на осигурените лица в доброволните пенсионни фондове (ДПФ) нараства с 2% за година до 614,8 хил. души. Лидер по пазарен дял ДПФ „Алианц България“ с над 35%, следван от ДПФ „Доверие“ с 23,8% о ДПФ „ДСК – Родина“ с 15,05%. Нетните активи се повишават с 16% към края на миналата година до 1,055 млрд. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски също отчитат ръст – с 40% до 138,98 млн. лв. при среден размер на месечните постъпления от осигурителни вноски от 109,65 лв. на лице. При професионалните пенсионни фондове броят на осигурените лица се увеличава с 3% до 297,3 хил. души. По пазарен дял лидер е ППФ „Доверие“ с 23,4%,следван от ППФ „Алианц България“ с 15,7% и ППФ „Съгласие“ с 14,74%. Нетните активи на ППФ се повишават с 13% за година, като към края на декември възлизат на 1,058 млрд. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват с 2% до 102,7 млн. лв. Броят на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове (УПФ) се увеличават с 3% до 3,667 млн. души. Лидер по пазарен дял е УПФ „Доверие“ с 27,1%, като след него се нареждат ЗУПФ „Алианц България“ с 20,5% и УПФ „ДСК -Родина“ с 14,32%. Нетните активи на УПФ се повишават с 18% за 12 месеца, като към края на декември 2017 г. достигат 10,6 млрд. лв. Брутните постъпления от осигурителни вноски нарастват със 7% до 1,2 млрд. лв. Единственият доброволен пенсионен фонд по професионални схеми – този на ДСК – Родина“ също отчита повишение в броя на осигурените лица със 7% до 7,8 хил. души. Нетните активи към края на 2017 г. възлизат на 14,2 млн. лв. при среден размер на месечните постъпления от едно осигурено лице в размер на 30,8 лв.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2018)

3,47 млрд. лв. са платени по новите европрограми 3,47 млрд. лв. са реално разплатените пари по европрограмите от настоящия бюджетен период. Това показват данните на информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете към 18 февруари. Процентът на усвояване е 15,55. Общата сума на парите, които са за България до 2023 г., е 22,32 млрд. лв. От тях до момента са договорени 11,52 млрд. лв., което е 51,6%. Традиционно най-голям процент на реално плащане на пари е на Оперативна програма “Храни” - 39,81%, или 96 млн. лв. от общ бюджет 241 млн. лв. Получатели на парите са агенциите за социално подпомагане и общините за пакети храна и топло ядене. По тази програма са договорени 94,75% от парите. От тежките програми с милиардни бюджети с най-добри показатели е “Иновации и конкурентоспособност”. Парите, които са влезли в бизнеса по нея, реално са 600 млн. лв. от общо 2,3 млрд. Сключените договори са за 1,6 млрд. лв. По Програмата за развитие на човешките ресурси са усвоени 25,18%, или 507 млн. лв., от общ бюджет малко над 2 млрд. лв.
Източник: 24 часа (20.02.2018)

Платежният баланс на България за 2017 г. излезе на плюс с 2,5 млрд. евро За миналата година текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България е положителна и възлиза на 2,504 млрд. евро, като през 2016 г. статистиката отчете излишък от 3,631 млрд. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Текущата и капиталова сметка през декември е отрицателна и възлиза на 310,6 млн. евро. За сравнение, преди година също имаше дефицит, който беше 248,5 млн. евро. В последния месец на миналата година салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 407,6 млн. евро при дефицит от 274,5 млн. евро за декември 2016 г. За 2017 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1,980 млрд. евро при излишък от 2,561 млрд. евро за 2016 година. В края на декември 2017 г. търговското салдо по текущата сметка е на минус с 474,8 млн. евро, като година по-рано също имаше дефицит от 155,4 млн. евро. Investor.bg припомня, че текущата сметка включва вноса и износа, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в България, както и текущите трансфери между страната и останалия свят. При излишък България се оказва нетен кредитор на останалия свят, а при дефицит – длъжник. Акумулираните данни показват, че за миналата година търговският баланс е на минус с 2,041 млрд. евро, докато през 2016 г. дефицитът беше 984,4 млн. евро. В централната банка изчислиха, че за миналата година експортът възлиза на 25,818 млрд. евро, като нараства с 11,8% (2,714 млрд. евро) в сравнение с 2016 г. За сравнение в периода януари – декември 2016 г. увеличението на годишна база беше с 5,4%. През декември от България са изнесени стоки за 2,105 мллрд. евро, което е 3,6% годишен ръст. Вносът за миналата година възлиза на 27,859 млрд. евро, като годишният ръст е 15,7% (3,771 млрд. евро). За сравнение импортът от януари до декември 2016 г. намалява на годишна база с 1,8%. През декември в страната са влезли стоки за 2,579 млрд. евро, което е годишно увеличение с 18% (393 млн. евро) спрямо година по-рано. Салдото по услугите за миналата година е положително и е в размер на 2,982 млрд. евро, като през 2016 година също беше на плюс с 3,092 млрд. евро. През декември то е положително в размер на 27,4 млн. евро, като за сравнение през последния месец на 2016 г. също беше положително и възлизаше на 58,5 млн. евро. В БНБ пресметнаха, че през миналата година преките чуждестранни инвестиции в страната по предварителни данни са в размер на 901,9 млн. евро, като през периода януари – декември 2016 г. възлизат на 660 млн. евро. През декември 2017 г. те намаляват с 12,1 млн. евро, докато година по-рано спадът беше с 245,2 млн. евро. Преките инвестиции в чужбина през последния месец на 2017 г. нарастват с 6,6 млн. евро, при увеличение със 123,5 млн. евро за декември 2016 г. В централната банка отчитат, че за цялата 2017 година те се повишават с 275,6 млн. евро, докато през 2016 година имаха ръст от 320,2 млн. евро. Като не се отчитат измененията, дължащи се на курсови или ценови разлики, резервните активи на БНБ, които включват външните активи, с които централната банка разполага и контролира и се използват за пряко финансиране на дефицитите по платежния баланс, се повишават с 1,472 млрд. евро през декември. За сравнение, годишният ръст през последния месец на 2016 г. беше с 451,1 млн. евро. За миналата година резервите на БНБ намаляват с 98,9 млн. евро, докато през 2016 г. се увеличиха с 3,467 млрд. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.02.2018)

Фантоми пълнят регистъра на туроператорите Фирми нарушители, чиито права са прекратени, пълнят регистъра на туроператорите и туристическите агенти, поддържан от Министерството на туризма. В регистъра фигурират общо около 3500 компании, организиращи екскурзии и почивки, но част от тях всъщност не работят, защото са били санкционирани или сами са прекратили дейността си, показа справка на в. "Сега". В края на м.г. ресорното министерство обяви, че е заличило 18 дружества със статут на туроператори и туристически агенти. Причината бе, че са им били издадени удостоверенията за дейност, но те не са изпратили свои представители да вземат оригиналните документи в указания от закона двумесечен срок. През януари т.г. последва нова наказателна вълна - МТ съобщи, че заличава над 100 фирми от регистъра, които не са представили задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" и не са получили удостоверенията си за регистрация в законния срок. В. "Сега" поиска да научи кои са стоте санкционирани туристически фирми, но министерството не съобщи имената им, а обясни, че при прекратяване или заличаване на регистрацията министърът или упълномощено от него лице "предприема съответни действия за публично оповестяване на прекратяването или заличаването". Целта била потребителите, като влязат в регистъра, да могат да проверят дали фирмата, чиито услуги искат да ползват, е редовна и коректна. Оказва се обаче, че наред с изрядните в регистъра остават и "заличените".
Източник: Сега (20.02.2018)

"Централен депозитар" вече може да приключва сделки в евро "Централен депозитар" АД вече може да извършва сетълмент на сделки в евро. Това стана възможно в резултат на реализиран успешен проект съвместно с Българска народна банка (БНБ). Чрез него Депозитарят придоби статут на спомагателна система в Tрансевропейската автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време (TARGET2). Това съобщиха от дружеството. "Възможността да приключваме сделки в евро е важна предпоставка за разгръщане на много инициативи, свързани с развитието на капиталовия пазар в страната ни и региона. Всички тези инициативи са залегнали в Стратегията за развитие на капиталовия пазар и ние работим активно за успешната им реализиция", коментира Васил Големански, изпълнителен директор на "Централен депозитар". Новата функционалност позволява да се финализират сделки с чуждестранни депозитарни институции. По този начин ще бъдат подкрепени инициативите на "БФБ-София", свързани с търговията на чуждестранни акции чрез пазара BSE International и търговията на регионалната платформа SEE Link. Депозитарят ще може да извършва и плащания по корпоративни действия, лихви и/или главници по емисии държавни ценни книжа, деноминирани в евро.
Източник: Банкеръ (20.02.2018)

"София комерс - Заложни къщи" навлиза и в лизинговия бизнес Ново лизингово дружество ще заработи на пазара до няколко месеца. "София комерс – Заложни къщи" е учредило лизингова компания. "Софком лизинг" е името на новата компания. От документите в Търговския регистър става ясно, че е с капитал 500 хил. лв. и е регистрирано на 16 февруари 2018 г. Едноличен собственик е най-голямата верига заложни къщи в България. На този етап компанията все още не е регистрирана в БНБ, на какъвто режим са небанковите финансови институции, отпускащи лизинг, бързи кредити и пр. "София комерс – Заложни къщи" разширява дейността си и извън Бъглгария. От декември 2017 г. в Македония работи дъщерно дружество на компанията, като целта е създаване на финансова институция, осъществяваща заложна дейност и ипотечно финансиране. Към края на миналата година броят на лизинговите компании, регистрирани в БНБ е 47 според данните за дейността им. За миналата година компанията е повишила леко приходите си до 5.5 млн. лв., но има спад на печалбата с около 230 хил. лв. до 1.07 млн. лв.
Източник: Капитал (21.02.2018)

Около 80% спад на чуждите инвестиции в имоти у нас Преките инвестиции на чужденци в недвижими имоти у нас за периода от януари до декември миналата година са за 10,8 млн. евро. В сравнение със същия период на миналата година спадът е около 80%, когато този вид инвестиции са били 63,1 млн. евро. Това става ясно от данните на Българската народна банка (БНБ). Най-голям дял от инвестициите в недвижими имоти през миналата година се падат на Русия - 53,6%, или 5,8 млн. евро, на Германия - 11,5%, или 1,2 млн. евро, и Украйна - 11,1%, или 1,2 млн. евро от общия размер за периода. Като цяло преките чуждестранни инвестиции в българската икономика през миналата година са се увеличили с 36,7% и са 901,9 млн. евро. Увеличението е с 241,9 млн. Евро
Източник: Дума (21.02.2018)

За една година активите на инвестиционните фондове се увеличиха с една четвърт Към края на миналата година активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, се увеличават с 25,3% (721,3 млн. лева) на годишна база и достигат 3,573 млрд. лева, показва актуалната статистика на Българската народна банка (БНБ). В края на декември 2016 година активите на фондовете достигаха 2,85 млрд. лева. Припомняме, че през третото тримесечие на миналата година размерът на вложенията на фондовете на годишна база нарасна с 8,5%. В обхвата на инвестиционните фондове не са включени акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти. В края на декември местните инвестиционни фондове разполагат с активи за 1,319 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 26,7% (278.4 млн. лева). Спрямо третото тримесечие увеличението е 3,8%. За една година активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават с 33,7% до 531,7 млн. лева, а при балансираните фондове ръстът е 29,9% до 266,3 млн. лева. Спрямо третото тримесечие на миналата година активите на фондовете с вложения в акции нарастват с 4,8%, а на балансираните фондове – с 4,2%. Запазва се тенденцията за най-висок ръст на активите на тези фондове, мениджмънтът на които прави основните вложения в акции. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават с 18,9% до 519,4 млн. лева в края на миналата година, показват предварителните данни на централната банка. Към края на декември 2017 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, имат най-висок относителен дял – 40,3% от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове, докато през 2016 г. този дял беше 38,2%. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 39,4% от общата сума на активите към 31 декември 2017 г. при относителен дял от 42% в края на 2016 г. и 39,8% към септември 2017 г. Тези ръстове са показателни за търсенето на алтернативна доходност, като се имат предвид ниските лихви по депозитите. Именно фондовете в акции и балансираните могат да предложат по-висока възвръщаемост на вложенията. За една година инвестиционните фондове са се увеличили със 126 броя и в края на миналата година са 1042 броя. Но докато при чуждестранните ръстът е със 117 до 920 броя, местните фондове са достигнали 122 броя – едва с девет повече за година. По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, в края на декември инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават на годишна база с 42,9% до 533,9 млн. лева, депозитите нарастват с 8,1% до 300 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, отбелязват ръст с 21,1% до 317 млн. лева. В сравнение със септември 2017 г. инвестициите в акции и други форми на собственост се повишават със 7,4%, депозитите намаляват с 3,5%), а тези в ценни книжа, различни от акции, се увеличават с 6,4%. Продължава тенденцията инвестиционните фондове да инвестират все повече в акции в търсене на по-висока доходност, което показва, че се завръща апетитът за риск. Към края на декември 2017 г. най-големи относителни дялове в общата сума на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40,5%, следвани от ценните книжа, различни от акции – 24% и депозитите – 22,7%, при съответно 35,9%, 25,1% и 26,7% към края на декември 2016 г. В края на третото тримесечие най-големи относителни дялове в общата сума на активите имат отново акциите и другите форми на собственост – 39,1%, следвани от депозитите – 24,5% и ценните книжа, различни от акции – 23,4%. Към края на четвъртото тримесечие на 2017 г. основно значение във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64,4% и в евро – 27,3%, при съответно 64,1% и 28,1% към декември 2016 г. Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че в края на миналата година инвестициите в България се увеличават на годишна база с 30,7% до 682,6 млн. лева, а в страните от Европейския съюз нарастват с 34,8% до 218,9 млн. лева. В БНБ изчислявят, че относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, в края на 2017 г. е 68% спрямо 69,5% към края на декември 2016 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на страните от Европейския съюз, към 31 декември миналата година е 21,8% при 21,6% към края на декември 2016 г. В края на миналата година привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове възлизат на 2,253 млрд. лева и се увеличават с 24,5% на годишна база. По институционални сектори към края на четвъртото тримесечие на 2017 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове нарастват с 18,9% до 1,650 млрд. лева, докато година по-рано бяха 1,387 млрд. лева. Пасивите към домакинства и нетърговски организации, които ги обслужват, се увеличават с 40,7% до 402,4 млн. лева към декември 2017 г. В централната банка отчитат, че основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември 2017 г. са Застрахователните компании и пенсионните фондове (73,2%), както и сектор „Домакинстваа и нетърговските организации” (17,9%). В края на декември 2016 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 76,6% и 15,8%.
Източник: Инвестор.БГ (22.02.2018)

Активите на инвестиционни фондове достигнаха 3573 млн. лева в края на 2017 г. Към края на 2017 г. активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 3573 млн. лева, съобщава БНБ. Техният размер нараства на годишна база с 721.3 млн. лева (25.3 на сто). Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2017 г. е 3.6 на сто, при 3 на сто от БВП към декември 2016 г. Към края на декември 2017 г. активите на местните инвестиционни фондове достигат 1319.3 млн. лева, като спрямо същия месец на 2016 г. (1040.9 млн. лева) те се увеличават с 278.4 млн. лева (26.7 на сто). Към края на четвъртото тримесечие на 2017 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават със 134 млн. лева (33.7 на сто) до 531.7 млн. лева при 397.7 млн. лева към декември 2016 г., а тези на балансираните фондове се увеличават с 61.4 млн. лева (29.9 на сто) до 266.3 млн. лева при 204.9 млн. лева към края на декември 2016 г. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават с 82.7 млн. лева (18.9 на сто) до 519.4 млн. лева към декември 2017 г. при 436.7 млн. лева към края на декември 2016 г. Към края на декември 2017 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, имат най-висок относителен дял - 40.3 на сто от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове, при 38.2 на сто към декември 2016 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 39.4 на сто от общата сума на активите към декември 2017 г. при относителен дял от 42 на сто към декември 2016 г.
Източник: 24 часа (22.02.2018)

При източване на банкова карта загубата ще е до 100 лв. Собствениците на банкови карти, източени в резултат на кражба или скимиране на ПИН кода, вече ще търпят по-малки загуби. Банката издател ще трябва да покрива липсващата сума над първите 100 лв., а не както в момента - над 300 лв. В повечето случаи банките покриват цялата открадната сума, но ако преценят, че потребителят е бил немарлив и не е опазил картата си, може и да не я възстановят. Промяната е част от новия Закон за платежните услуги, приет окончателно от депутатите. С него се въвеждат изисквания както към банките, така и към останалите доставчици на платежни услуги да защитават от злоупотреби и измами електронните разплащания. Предвижда се доставчиците на платежни услуги да използват поне два различни начина за идентификация на клиента, преди да изпълнят заявката му за плащане - парола, еднократен код, получен по токен устройство, телефон или мейл, пръстов отпечатък, разпознаване на ириса. Това обаче ще стане по-нататък, тъй като тепърва Европейската комисия ще одобри технически стандарти за идентификация. Законът ще доведе и до намаляване на таксите за платежни услуги - откриване и закриване на сметка, внасяне и теглене на пари в брой или от банкомат, директен дебит, разплащане чрез карта, кредитни преводи. Въвежда се изискването всяка банка да прилага такси, които са по-ниски от средния размер на таксите, събирани от банките в предходната календарна година. Контролът ще се осъществява от БНБ, която води регистър на таксите. Ако 10 или повече банки предлагат някоя услуга без такси, БНБ ще я впише като безплатна в регистъра и тогава всички останали банки ще трябва да се откажат от таксуването й.
Източник: Сега (23.02.2018)

С два милиарда лева са се увеличили депозитите на домакинствата за година В края на януари 2018 г. депозитите на неправителствения сектор са 71.769 млрд. лв. (68.4 на сто от БВП), като годишното им увеличение е 5.9 на сто, отчита БНБ, цитирана от БТА. Депозитите на нефинансовите предприятия са 21.689 млрд. лв. (20.7 на сто от БВП) в края на януари 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г. те се увеличават с 14.5 на сто. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 28 на сто на годишна база през януари 2018 година и достигат 2.490 млрд. лв. (2.4 на сто от БВП). Депозитите на домакинствата са 47.591 млрд. лв. (45.4 на сто от БВП) в края на януари 2018 година. Те се увеличават с 4.8 на сто спрямо същия месец на 2017 г. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 1.6 на сто на годишна база през януари 2018 г. и в края на месеца достигат 31.097 млрд. лв. (29.6 на сто от БВП). Кредитите за домакинствата и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата са 19.741 млрд. лв. (18.8 на сто от БВП) в края на януари 2018 година. Спрямо същия месец на 2017 г. те се увеличават с 6.1 на сто. В края на януари 2018 г. жилищните кредити са 9.506 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 8.2 на сто. Потребителските кредити възлизат на 7.774 млрд. лв. и се увеличават с 6.5 на сто спрямо януари 2017 г. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 2.301 млрд. лв. (2.2 на сто от БВП) в края на януари 2018 година. В сравнение с януари 2017 г. те се увеличават с 53 на сто. Нетните чуждестранни активи са 51.784 млрд. лв. в края на отчетния месец при 51.738 млрд. лв. в края на декември 2017 година, като нарастват с 3.5 на сто в сравнение с януари 2017 г. През януари 2018 г. чуждестранните активи се увеличават с 3.2 на сто, като достигат 60.730 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 8.946 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 1.1 на сто.
Източник: Дневник (26.02.2018)

Фирмите взимат по-малко заеми през последното тримесечие на 2017 г. Заможните българи движат кредитния пазар в България. През последното тримесечие на 2017 г. ръст има само при отпуснатите заеми за граждани в размер между 25 хил. и 250 хил. лв., както и при заемите над 500 хил. лв. При по-малките заеми за домакинствата, както и при кредитите за бизнеса се отчита спад. Явно хората, които взимат по-големи кредити, за да си купят кола или жилище, или да обзаведат наново апартамента си, са основен двигател за бизнеса на банките, а от там и на общото потребление и икономиката на страната. Това са хората с високи доходи, които им позволяват да изплащат големи кредити. Най-голям ръст от 10% за тримесечието има при кредитите за граждани за суми над 1 млн. лв., сочат данните на БНБ. За три месеца тези кредити са нараснали с 28 броя и достигат 308 броя. На второ място по ръст са заемите със суми между 500 хил. и 1 млн. лв., които за три месеца се увеличават с 30 броя и достигат 792 броя. За година тези кредити нарастват с над 35%, а броят на милионерските заеми се увеличава с над 70%. Като абсолютна сума на отпуснатите пари обаче най-голям ръст има при заемите на стойност между 100 хил. и 250 хил. лв. За година обемът на тези заеми нараства с 11% и достига 3,15 млрд. лв. Затова привличането на заможни клиенти, които могат да изплащат големи кредити, е важно за банките. При по-малките заеми за граждани за суми под 25 хил. лв. се отчита спад за тримесечието. Това са кредити за неотложни разходи като например за ремонт на дома, образование или здраве. В резултат общият брой на заемите за домакинствата намалява с 1,3% до 2,597 млн. броя. Но общият обем на кредитите за граждани леко нараства до 19,6 млрд. лв.
Източник: Труд (26.02.2018)

МВФ: Две български банки се нуждаят от по-големи капиталови буфери Българската банкова система е устойчива, но лошите кредити остават значително над средното за ЕС, а две от банките, идентифицирани при прегледа на качеството на активите и стрес тестовете, все още се нуждаят от по-големи капиталови буфери. Това се казва в изявление на Международния валутен фонд (МВФ) след приключване на годишния преглед с българските власти, оповестено в четвъртък. В него е посочено още, че "сериозни нови инвестиции трябва бързо да бъдат финализирани за две банки, идентифицирани като нуждаещи се от по-големи капиталови буфери, докато отговарят на регулаторните капиталови изисквания". Имена на банките не се посочват. През 2016 г., след приключването на прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на българската банкова система, БНБ обяви, че две от проверените общо 22 банки – Първа инвестиционна банка и "Инвестбанк", се нуждаят от допълнителни капиталови буфери. МВФ приветства усилията за засилване на финансовия надзор и насърчава българските власти да обърнат внимание на рисковете, свързани с концентрацията и свързаните с тях лица, както и да въведат цялостна стратегия за намаляване на лошите кредити. По данни на Европейската комисия 12.1% от всички кредити у нас попадат в графата лоши или необслужвани при средно 4.6 ва сто за ЕС. Това поставя България на предните места по лоши кредитив ЕС. Само необслужваните потребителски заеми са за над 800 млн. лева към края на 2017 г. Към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лева необслужвани ипотеки. Преодоляване на неравенството в доходите, превръщането на икономическото възстановяване в устойчив растеж и демографската криза са предизвикателствата пред България, посочва МВФ. Основното предизвикателство пред българското правителство е превръщането на икономическото възстановяване в устойчив и приобщаващ растеж и сближаване с други страни от ЕС, отчитат от международната финансова институция. Доходът на глава от населението в България е само половината от средния за ЕС и неравенството в доходите е по-високо от средното за ЕС, посочва още МВФ. Икономиката на България се очаква да нарасне с 3.8% през 2018 г., което се дължи на силния износ, по-лесни финансови условия и нарастващо доверие. В средносрочен план се предвижда растежът да се забави до 2.75%, което отразява ограниченията на капацитета и неблагоприятните демографски показатели, отбелязва фондът. "Държавният дълг е нисък, но условните пасиви и фискалният натиск, който оказват в дългосрочен план демографските предизвикателства, могат да създадат фискални рискове в дългосрочен план", се казва в изявлението на МВФ. Това означава, че предвид застаряването и високата смъртност в България пенсионната система - и не само, е застрашена. И сега системните дефицити в НОИ и НЗОК, които общо надминават над 5 милиарда лева годишно, се покриват от бюджета. Продължаването на реформата в управлението и подобряването на ефективността на публичните институции на всички равнища остават ключови за повишаване на потенциала за растеж и за ограничаване на фискалните рискове, смята МВФ. Фондът одобрява плана на правителството за балансиран бюджет в средносрочен план, предвид необходимостта от публични инвестиции.
Източник: Медия Пул (26.02.2018)

Сметната палата отказа да завери годишните финансови отчети на 5 бюджетни организации Сметната палата прие Доклад за резултатите от финансовите одити, осъществени през 2017 г. , който обобщава изводите и становищата със заключения за заверките на годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини за 2016 г. Значителен брой – 90% от всички финансови отчети, са заверени без резерви (212 становища) или без резерви с обръщане на внимание (56 становища), което означава, че няма съществени отклонения от нормативните изисквания за финансово отчитане. Високият процент на този вид заверки се дължи на това, че одиторите на Сметната палата съдействат да се коригират още по време на финансовите одити отклонения – т.е. грешки и неправилни отчитания, които изкривяват финансовия отчет. Целта на корекциите е годишният финансов отчет да дава вярна и честна представа за финансовото състояние и резултатите от дейността на бюджетната организация, а оттам да бъде и надеждна база за вземане на управленски решения на институционално, регионално и национално ниво. В резултат на тези усилия на Сметната палата са коригирани отклонения във финансовите отчети на бюджетните предприятия за 2016 г. общо в размер на 3,6 млрд. лв., което е с 42% повече в сравнение с коригираните отклонения за 2015 г. Отказана е заверка на годишните финансови отчети за 2016 г. на: Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, на общините Лозница, Омуртаг и Братя Даскалови, както и на Софийския университет (за последния вече съобщихме). С резерви са заверени годишните финансови отчети на 4 министерства и на 15 общини. Становищата с резерви са най-много при финансовите одити на годишните финансови отчети на общините, което е индикатор за недостатъчния им административен капацитет и неефективният вътрешен контрол по отношение на финансовата отчетност. Най-често установяваните слабости при изготвяне на финансовия отчет: Не се капитализират инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, активи с художествена и историческа стойност; Неправилно се осчетоводяват получените и разходвани средства по програми на ЕС; Не се спазва задължението за преглед за обезценка на дълготрайните активи и за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост; Не се отчитат задбалансово поетите и реализирани ангажименти и възникналите нови ангажименти за разходи, условни вземания и задължения; Не се провежда пълна годишна инвентаризация на активите и пасивите във връзка с изготвянето на ГФО.
Източник: Банкеръ (28.02.2018)

Средната лихва на спестяванията на бизнеса расте, но на домакинствата намалява Лихвените нива по депозитите на бизнеса и домакинствата в България отчетоха минимални изменения при сключване на нови договори през януари, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Но докато средната лихва за спестяванията на бизнеса на месечна и годишна база расте, лихвите по депозитите на домакинствата в сравнение с декември намаляват. Средният лихвен процент по депозитите на бизнеса с договорен матуритет в левове през януари 2018 г. в сравнение с края на декември се увеличава с 0,17 процентни пункта до 0,26%. На годишна база увеличението е с 0,06 пр. п. В централната банка изчисляват, че средните лихвени проценти по овърнайт депозитите по салда на фирмите през януари в левове и в евро остават на същите нива, както през декември – 0,01%. На годишна база намалението е съответно с 0,03 пр. п. и 0,02 пр. п. През януари средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове остава на същото ниво както през декември – 0,35%, но намалява на годишна база с 0,17 пр. п. Спестяванията с договорен матуритет в евро намаляват на месечна база с 0,03 пр. п. до 0,34%, а на годишна с 0,19 пр. п. През миналия месец домакинствата са сключвали договори с банките по спестяванията си с договорен матуритет в левове с 0,05 пр. п. по-ниско, отколкото през декември. Към 31 януари средната лихва е 0,19%, отчитат в централната банка, като на годишна база има намаление от 0,34 пр. п. Лихвените нива на депозитите в евро за един месец намаляват с 0,02 пр. п. до 0,20%, като спадът на годишна база е с 0,23 пр. п. Средният лихвен процент на спестяванията, договорени за ползване след предизвестие, в левове спрямо януари 2017 г. се понижава с 0,06 пр.п. до 0,06%, а по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, в евро – с 0,05 пр.п. до 0,08%.
Източник: Инвестор.БГ (28.02.2018)

Консолидираната фискална програма е на излишък с 1162,4 млн. лева за януари По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по Консолидираната фискална програма /КФП/ на касова основа за януари 2018 г. е положително в размер на 1162,4 млн. лв. (1,1 на сто от прогнозния БВП), съобщава пресцентърът на Министерството на финансите. Положителното салдо се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1243,0 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 80,6 млн. лева. За сравнение за януари 2017 г. бе отчетен излишък по КФП в размер на 884,2 млн. лв. (0,9 на сто от БВП). Постъпилите приходи и помощи по КФП за януари 2018 г. са в размер на 3706,3 млн. лв. или 9,7 на сто от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 505,3 млн. лв. (15,8 на сто), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 3346,3 млн. лв., което представлява 10,7 на сто от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните за януари 2017 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 16,1 на сто (464,3 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 405,4 млн. лв.или 7,0 на сто от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват със 123,1 млн. лева (43,6 на сто). Приходите от косвени данъци са в размер на 2160,0 млн. лв., което е 14,3 на сто от разчетите за годината. Съпоставено с данните за януари 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 222,2 млн. лв. (11,5 на сто). Постъпленията от ДДС са в размер на 1430,6 млн. лв. или 14,6 на сто от планираните. Съпоставени със същия период на предходната година, приходите от ДДС нарастват със 154,9 млн. лв. (12,1 на сто). Размерът на невъзстановения ДДС към края на януари 2018 г. е 58,5 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 699,9 млн. лв. (13,6 на сто от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 23,1 млн. лв. или 12,2 на сто спрямо разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 66,8 млн. лв. или 6,1 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 714,1 млн. лв., което представлява 7,8 на сто от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално със 17,2 на сто (104,8 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 347,8 млн. лв., което представлява 7,4 на сто изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 12,3 млн. лв. или 0,5 на сто от планираните за годината. Разходите по КФП (вкл. вноската на България в бюджета на ЕС) за януари 2018 г. възлизат на 2543,9 млн. лв., което е 6,5 на сто от годишните разчети. За сравнение, разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 2454,6 млн. лева. Нелихвените разходи са 2366,3 млн. лв., което е 6,3 на сто от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за януари 2018 г. са в размер на 2262,8 млн. лв. (7,3 на сто от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 101,3 млн. лв. (1,6 на сто от разчетите за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 2,2 млн. лв. (15,6 на сто от разчета за годината). Лихвените плащания са в размер на 93,5 млн. лв. или 12,9 на сто от планираните за 2018 година. Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към края на януари възлиза на 84,0 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към края на януари 2018 г. е 11,2 млрд. лв., в т.ч. 9,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: 24 часа (01.03.2018)

Бюджетният излишък пада до 770 млн. лв. към края на февруари За сравнение, месец по-рано приходите надвишаваха разходите на правителството с над 1,2 милиарда лева. Понижението вероятно идва от бързият ръст на разплащанията, които се повишават с 10.8% на годишна база до 5.4 млрд. лв. Постъпленията към бюджета също се увеличават, но относително по-умерено - с 8.2% спрямо февруари 2017 г. до 6.2 млрд. лв. Това става ясно от предварителната оценка на Министерството на финансите. Ведомството посочва, че приходите нарастват предимно заради по-високите данъчни и неданъчни постъпления, докато помощите намаляват. От друга страна, двигател на увеличението на разходите са няколко фактора - ръстът на осигуровките и пенсиите, административното повишение на заплатите в публичния сектор, предимно на педагогичесия персонал.
Източник: Капитал (01.03.2018)

Лихвите по жилищните кредити остават ниски Лихвите по жилищните кредити в левове и през януари се запазват на ниските нива от края на миналата година, показват данните на БНБ. Средната за пазара ефективна годишна лихва през януари е била 3.66%, колкото и през декември. Жилищното кредитиране е сегментът, който движи растежа на кредитирането, като в началото на годината отчете нарастване от 8.2% и там лихвите са едни от най-ниските, съобщава capital.bg. Лихвите по жилищни заеми в евро обаче продължават да намаляват и през януари 2018 г., но с много малко, до 4.08%. През първия месец от годината годишният процент на разходите (ГПР, включва всички разходи, свързани с ползването на кредит) по жилищните заеми се увеличава с малко – и при левови (4.04%), и при еврови (4.47%). При потребителските кредити след чувствителното декемврийско покачване на лихвата в левове през януари има отново спад с 0.75 процентни пункта до 8.10%. Тези в евро леко се увеличават до 5.16%. В последния брой на периодичното издание на БНБ "Икономически преглед" от централната банка посочват, че очакват запазване на нивата на лихвите по новодоговорени кредити и депозити през първото тримесечие на 2018 г., посочва изданието.
Източник: Дневник (01.03.2018)

Брутният външен дълг в края на декември 2017 г. намалява до 32.6 млрд. Евро Брутният външен дълг в края на декември 2017 г. е 32 564.7 млн. евро (63.9% от БВП), което е с 1481.6 млн. евро (4.4%) по-малко в сравнение с края на 2016 г. (34 046.3 млн. евро, 70.7% от БВП), съобщиха от Българската народна банка. В края на декември 2017 г. дългосрочните задължения са 25 031.8 млн. евро (76.9% от брутния дълг, 49.1% от БВП), като намаляват с 1583.3 млн. евро (5.9%) спрямо края на 2016 г. (26 615.1 млн. евро, 78.2% от дълга, 55.3% от БВП). Краткосрочните задължения възлизат на 7532.9 млн. евро (23.1% от брутния дълг, 14.8% от БВП) и се повишават със 101.7 млн. евро (1.4%) спрямо края на 2016 г. (7431.2 млн. евро, 21.8% от дълга, 15.4% от БВП). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на декември 2017 г. е 5690.7 млн. евро (11.2% от БВП). Спрямо края на 2016 г. (6782.5 млн. евро, 14.1% от БВП) той намалява с 1091.8 млн. евро (16.1%). Външните задължения на сектор Банки са 4298.8 млн. евро (8.4% от БВП). Те се повишават със 135.8 млн. евро (3.3%) спрямо края на 2016 г. (4162.9 млн. евро, 8.6% от БВП). Външните задължения на Други сектори са 10 493.7 млн. евро (20.6% от БВП). Те намаляват с 236.1 млн. евро (2.2%) спрямо края на 2016 г. (10 729.8 млн. евро, 22.3% от БВП). В края на декември 2017 г. вътрешнофирменото кредитиране е 12 081.5 млн. евро (23.7% от БВП), което е с 289.6 млн. евро (2.3%) по-малко в сравнение с края на 2016 г. (12 371.1 млн. евро, 25.7% от БВП). През януари – декември 2017 г. полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 5250.3 млн. евро (10.3% от БВП) при 7435.3 млн. евро (15.4% от БВП) за януари – декември 2016 г. От тях 168.1 млн. евро (3.2% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 1423.2 млн. евро (27.1% от общия размер) за сектор Банки, 1143.9 млн. евро (21.8%) за Други сектори, а 2515 млн. евро (47.9%) са вътрешнофирмено кредитиране. През януари – декември 2017 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 6138.3 млн. евро (12% от БВП) при 6769.9 млн. евро (14.1% от БВП) за януари – декември 2016 г. Нетният външен дълг в края на декември 2017 г. е отрицателен в размер на 1899.4 млн. евро (3.7% от БВП), като намалява с 3394.4 млн. евро спрямо края на 2016 г. (1495.1 млн. евро, 3.1% от БВП). Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг (с 1481.6 млн. евро, 4.4%), така и на нарастването на брутните външни активи (с 1912.8 млн. евро, 5.9%).
Източник: econ.bg (01.03.2018)

Печалбата на банките през януари е 117 млн. лева През януари банковата система е със 117 млн. лв. печалба, с 23 млн. лв. повече спрямо януари 2017 г., съобщава БНБ. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към края на януари 2018 г. възлизат на 32 млн. лв. (при 47 млн. лв. година по-рано), пише още в съобщението. Спрямо края на 2017 г. активите на банковата система намаляват с 878 млн. лв. (0.9 на сто). Позицията пари и парични салда при централни банки и други депозити на виждане, която е с най-висока ликвидност, продължава да заема съществен дял в общите активи на банковия сектор - 18.8 на сто в края на януари. На месечна база дълговите ценни книжа намаляват с 869 млн. лв. (6.4 на сто), главно при емитираните от сектор "държавно управление". Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите "централни банки" и "кредитни институции") през януари се увеличава със 199 млн. лв. (0.4 на сто). Нарастват кредитите за "домакинства" (с 200 млн. лв., 1.0 на сто) и тези за "нефинансови предприятия" (с 46 млн. лв., 0.1 на сто), докато за секторите "държавно управление" и "други финансови предприятия" има спад, отчита Централната банка. Депозитите в банковата система спрямо края на декември 2017 г. намаляват с 581 млн. лв. (0.7 на сто) поради спада при всички институционални сектори с изключение на ресурса на "държавно управление", при който има увеличение със 155 млн. лв. (7.8 на сто).
Източник: Стандарт (01.03.2018)

Печалбата на банките се увеличи с 25% за година Банковата система в България увеличи печалбата си през януари с близо 24,5% на годишна база. В първия месец на годината положителният финансов резуртат на кредитните институции е 117 млн. лв. – с 23 млн. лв. повече спрямо 31 януари 2017 г., съобщи Българската народна банка (БНБ). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, в края на миналия месец възлизат на 32 млн. лв., докато година по-рано бяха 47 млн. лв. Това е спад с близо 32%, показват изчисленията на Investor.bg. Спрямо края на 2017 г. активите на банковата система намаляват с 878 млн. лв. (0,9%) под влияние на динамиката в паричните салда при централни банки и при финансовите активи, държани за търгуване. Позицията "Пари и парични салда при централни банки и други депозити на виждане", която е с най-висока ликвидност, продължава да заема съществен дял в общите активи на банковия сектор –18,8%, в края на отчетния месец, показва банковата статистика. На месечна база дълговите ценни книжа намаляват с 869 млн. лв. (6,4%), главно при емитираните от сектор „Държавно управление“. Брутните кредити и аванси през януари нарастват с 690 млн. лв. (0,8%) с основния принос на вземанията от „Кредитни институции“, които се увеличават с 22,3%. Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите „Централни банки“ и „Кредитни институции“) през януари се увеличава със 199 млн. лв. (0,4%). Нарастват заемите за сектор „Домакинства“(с 200 млн. лв., 1%) и тези за „Нефинансови предприятия“ (с 46 млн. лв., 0,1%), докато за секторите „Държавно управление“и „Други финансови предприятия“ е налице спад. Депозитите в банковата система спрямо края на декември 2017 г. намаляват с 581 млн. лв. (0,7%) поради спада при всички институционални сектори с изключение на ресурса на „Държавно управление“, при който има увеличение със 155 млн. лв. (7,8%). В централната банка отчитат, че балансовата позиция собствен капитал през януари намалява с 354 млн. лв. (2,8%) в резултат от спада в позициите натрупан друг всеобхватен доход, преоценъчни резерви и други резерви. Към 31 декември 2017 г. съотношенията на капиталова адекватност на банковата система не търпят съществена промяна. БНБ обяви, че общият размер на рисковата експозиция (52,1 млрд. лв. в края на периода) обуславя слабото понижение на съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност, съответно до 20,41%, 20,86% и 22,08% към 31 декември 2017 г. (при 20,53%, 20,99% и 22,20% към края на септември 2017 г.).
Източник: Инвестор.БГ (01.03.2018)

"Мудис" очаква добра година за българските банки Работещите в България банки имат реален шанс да станат по-рентабилни и да снижат равнището на необслужваните си кредити, при това без да пострадат от затягането на регулаторните изисквания. Такъв е анализът на рейтинговата агенция "Мудис" (Moody's), цитиран от capital.bg. Според агенцията засиленият икономически растеж ще активизира търсенето на ипотечни и потребителски заеми. Прогнозата е, че банковият сектор през 2018 г. ще има умерен ръст на кредитирането - с 5-7%, което ще позволи да се генерират сходни с миналогодишните печалби и да се поддържа изобилна ликвидност. При бизнес кредитирането продължава да тежат лошите заеми, отпускани преди кризата от 2008 г. По тази линия идва и най-големият дял на необслужваните кредити. Общо проблемните заеми са 12.4% от всички при средно ниво от 4.5% за Европейския съюз. Според кредитната агенция изчистването на проблемните кредити ще е дългосрочен процес, който ще помогне за подобряване на качеството на активите. Агенцията отчита, че като цяло за пазара показателите за капиталова адекватност са високи, но при големите банки с местни собственици индикаторите са под средното за системата.
Източник: Дневник (02.03.2018)

Mastercard и Flipkart си партнират за по-безопасно онлайн пазаруване На Световния мобилен конгрес, Mastercard обяви, че Flipkart ще бъде първият търговец в Азиатско-тихоокеанския регион, който ще предлага Mastercard Digital Enablement Services (MDES) за търговци. Услугата ще позволи на банките издатели на платежни карти да заменят PAN номера на кредитните, дебитните и предплатените пластики със защитени дигитални токен символи. Токените ще позволят на търговците да предлагат на потребителите повече сигурност и по – добро поребителско преживяване. Тази инициатива не само затвърждава успешното партньорство на Mastercard и Flipkart, но също така демонстрира усилията на двете компании за намаляване на измамите в електронна търговия. Съхраняването на информация за картите в приложения и онлайн е често срещано сред търговците и потребителите за намаляване на неудобството при плащане и позволява използването на абонаментни услуги и периодични плащания. Сигурността при трансакции е изключително важна, а MDES осигурява допълнителна защита. В случай на опит за разбиване на токена, MDES блокира трансакцията, което елиминира какъвто и да е шанс за измама. Ако устройството е изгубено или картата е подложена на риск, връзката в MDES между токена и картата (или устройството) може да се разруши и да се издаде наново за новата карта, без това да създава неудобство и притеснение за потребителя. MDES дава на картодържателите избора и спокойствието да извършват сигурни дигитални разплащания от различни свързани устройства чрез натискане, докосване и кликване. Нещо повече, потребителят няма нужда да актуализира токените, съхранявани при различни търговци, когато се промени номерът на картата или датата на изтичане на валидността й. „Flipkart е лидер в платежните иновации, които ускориха внедряването на електронната търговия в Индия. Чрез партньорства с водещи финансови компании и програми в сектора, Flipkart обогатява потребителското преживяване, повишава достъпността и предлага решения, които отговарят на нуждите на потребителите в Индия– всичко това ни отличава от конкурентите и ни извежда на първи позиции в брашна. Чрез внедряването на Mastercard Digital Enablement Services имаме възможност да предоставим на потребителите си лесен, удобен и сигурен разплащателен метод, да създадем безопасна екосистема и да осигурим изключителни преживявания за тях“, заяви Ранджит Боянапали, Вицепрезидент Продукти, Flipkart. „За нас е удоволствие да си партнираме с Flipkart – пионерът в сектора на електронната търговия в Индия, с който да предложим най-добрия продукт на пазара – MDES за търговци. Наше проучване сочи, че сигурността и удобството при разплащане са сред ключовите фактори за потребителите при онлайн пазаруване. Токенизацията на Mastercard ще елиминира значителна част от притесненията на потребителите и ще им предложи по-висока сигурност и по-добро преживяване“, заяви Джеймс Андерсън, Изпълнителен вицепрезидент Дигитални разплащателни продукти, Mastercard. Възползвайки се от нарастващата употреба на смартфони, стартирането на 4G мрежите и увеличаващото се благосъстояние на потребителите, индийската електронна търговия увеличава дела си. Очакванията са, че тя ще се превърне във втория най-голям пазар за електронна търговия в света до 2034 г. С развитието на Internet of things и нарастването на броя и функционалностите на свързаните устройства, които предоставят на потребителите несравнимо удобство да пазаруват където и когато пожелаят, става все по-важен въпросът за осигуряването на сигурност на трансакциите в мрежата. Само през последните три години Mastercard е инвестирала над 1 милиард долара за развитието на по-безопасни продукти и по-защитена мрежа, използвайки най-новите достижения на технологиите и иновациите. MDES технологията вече е налична на българския пазар, като очакванията са да намира все по-голямо приложение за по-безопасни онлайн трансакции на потребителите.
Източник: Банкеръ (06.03.2018)

117 млн. лв. е печалбата на банките за януари През януари банковата система е със 117 млн. лв. печалба, с 23 млн. лв. повече спрямо януари 2017 г., съобщава Българската народна банка (БНБ). Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите "централни банки" и "кредитни институции") през януари се увеличава със 199 млн. лв., или 0,4%. Нарастват кредитите за домакинствата с 200 млн. лв. (1%) и тези за нефинансовите предприятия с 46 млн. лв. (0,1%), докато за секторите "държавно управление" и "други финансови предприятия" има спад, отчитат от Централната банка. Депозитите в банковата система спрямо края на декември 2017 г. намаляват с 581 млн. лв. (0,7%) поради спада при всички институционални сектори с изключение на ресурса на "държавно управление", при който има увеличение със 155 млн. лв. (7,8%).
Източник: econ.bg (06.03.2018)

Сметната палата откри грешки за милиарди Министерства, ведомства, държавни висши училища и общини са допуснали грешки във финансовите си отчети за 2016-а, възлизащи на милиарди левове. Това стана ясно, след като Сметната палата прие Доклад за резултатите от финансовите проверки на бюджетните организации, които е осъществила през 2017 година. След одитните инспекции са били коригирани отклонения във финансовите отчети на бюджетните предприятия за 2016-а в размер на 3,6 млрд. лева. За сравнение, сумата е с 42% по-голяма в сравнение с коригираните отклонения за 2015 година. "В голяма степен тази разлика се дължи на подобрения в одитната методология по отношение на идентифициране и натрупване на установените отклонения", подчертават експертите от Сметната палата. Въпреки че значителен брой - 90%, от всички финансови отчети са били заверени без резерви (212 становища) не липсвали и структури с проблеми в представената информация за финансовото им състояние. В резултат от проверките Сметаната палата отказала да завери годишните финансови отчети на Държавната агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" на общините Лозница, Омуртаг и Братя Даскалови, както и на Софийския университет. Както стана ясно още през юли 2017-а, Сметната палата отказа да завери отчета на Алма Матер, защото не дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество. От палатата посочиха, че още от 2012 г. установяват повтарящи се отклонения, като са отказвали да заверят отчетите на университета за 2014 и 2016 г., а са подписвали документите с резерви през 2012-а, 2013-а и 2015 година. Основна причина за отклоненията е липсата на адекватни контролни процедури, които да предотвратяват и разкриват извършването на финансови и счетоводни нарушения. "Не е осигурена идентичност на информацията между данните в макета на обобщената оборотна ведомост, обобщените данни от оборотните ведомости на структурните звена към университета и счетоводните бази данни. Сметната палата няма увереност кои са достоверните данни и какви са реалните им стойности", се казва в заключението на палатата. От одитната институция са на мнение, че има риск част от активите на Софийския университет да не се водят на отчет. С резерви пък били заверени годишните финансови отчети на Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, както и на Министерството на труда и социалната политика. Отклонения били допуснати и при 15 общини, чиито доклади също били заверени с резерви. Това са Белоградчик, Дряново, Долна Митрополия, Кубрат, Завет, Хайредин, Елин Пелин, Самоков, Сопот, Крумовград, Пазарджик, Хисаря, Стамболово, Ивайловград и Неделино. "Становищата с резерви са най-много при финансовите одити на годишните финансови отчети на общините, което е индикатор за недостатъчния им административен капацитет и неефективния вътрешен контрол по отношение на финансовата отчетност", отбелязват от Сметната палата. Одиторите са констатирали няколко проблема. Често в годишните отчети на бюджетните организации не са капитализирани инфраструктурните обекти, земи, гори и трайни насаждения, както и активите с художествена и историческа стойност. Друг проблем се оказало неправилното осчетоводяване на получените и разходваните средства по програми на Европейския съюз. От Сметната палата установили още, че ведомствата често не провеждали прегледи за обезценка на дълготрайните активи, а също и такива за провизиране на вземанията в зависимост от степента на събираемост. Установено било също, че при изготвянето на годишни финансови отчети не се провеждала пълна годишна инвентаризация на активите и пасивите.
Източник: Банкеръ (07.03.2018)

БНБ: През тази година икономическият растеж ще се ускори до 4,2% Растежът на реалния БВП в България през 2017 г. се очаква да достигне 4% (спрямо 3,9% през 2016 г.). През 2018 г. очакваме той слабо да се ускори до 4,2%, след което отново да възлезе на 4% през 2019 г. Това прогнозират експертите на Българската народна банка в най-новото издание на „Икономически преглед“, което отразява макроикономически показатели през четвъртото тримесечие на миналата година. В него се анализира икономическата и финансовата ситуация на българската икономика, правят се прогнози за развитието ?, като се посочват и рисковете, които могат да влошат показателите. Пазарни очаквания За 2018–2019 г. предвиждаме вътрешното търсене да има основен положителен принос за реалния растеж, което ще увеличи вноса на стоки и услуги, показва анализът на експертите на централната банка. Те пресмятат, че по-бързото нарастване на импорта спрямо експорта на български стоки и услуги ще доведе до отрицателен принос на нетния износ за общия растеж. Очакванията на централните банкери са през тази и следващата година увеличеното външно търсене да се забави спрямо 2017 г. Те обаче отчитат, че благоприятната икономическа и политическа динамика при основните търговски партньори на България понижава предишната прогноза за несигурност в перспективите за развитието на международната конюнктура. В БНБ смятат, че въпреки рисковете може да се очаква по-висок растеж за 2017 г. от прогнозираната икономическа активност в базисния сценарий. В изданието на централната банка се посочва, че това може да е следствие от реализиране на по-висок от очаквания растеж на частното потребление и съответно по-голямо увеличение на вътрешното търсене. Международна конюнктура За тази и следващата година експертите на Димитър Радев определят като балансирани рисковете по линия на външната среда. След като в началото на годината беше постигнато споразумение за сформиране на правителство в Германия, основният източник на несигурност по линия на външната среда остават преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС, аргументират се те. Очакванията на анализаторите са глобалният икономически растеж да се ускори през 2018 г. и впоследствие да се стабилизира през 2019 г. Като се има предвид подобряването на глобалната икономическа активност, може да се очаква външното търсене на български стоки и услуги да продължи да нараства с високи темпове и през първата половина на тази година, смятат икономистите. Те са сигурни, че след значителия ръст на цените на енергийните и неенергийните суровини през 2017 г. спрямо 2016 г., поради изчерпване на свръхпредлагането на международните пазари, доларовите цени в периода 2018–2019 г. ще продължат да растат макар и с по-слаби темпове. В БНБ смятат, че цените на неенергийните продукти в евро ще се понижат слабо през 2018 г. в сравнение с миналата година. Предвид по-големия дял на петролните продукти във вноса на стоки в България спрямо този в износа на стоки очакваме динамиката на международните цени на основните стокови групи да доведе до влошаване на условията на търговия през първото и второто тримесечие на 2018 г., твърдят експертите. Инфлационни очаквания Годишната инфлация в края на 2017 г. възлезе на 1,8%. Основен принос имаха повишаващите се международни цени в евро на петрола, храните и основните суровини, които бяха пренесени върху крайните потребителски цени на енергийните продукти и храните. През първите две тримесечия на 2018 г. очакваме инфлацията да се повиши спрямо текущо наблюдаваните нива, което ще се определя от положителния принос на цените на храните, енергийните продукти и административните цени. Базисната инфлация се очаква плавно да се ускорява, посочват от централната банка. Риск пред реализирането на прогнозата е евентуално по-силно от очакваното пренасяне на повишението на разходите за труд върху инфлацията под влияние на продължаващото подобряване на трудовия пазар. Стоките и услугите с административно определяни цени също ще имат положителен принос за общата инфлация поради предвижданото увеличение на акцизната ставка върху тютюневите изделия и на увеличението на цените на водоснабдяването през периода 2018–2019 г. Платежен баланс В централната банка оценяват рисковете пред прогнозата за платежния баланс като балансирани. Основен източник на несигурност е външната среда и по-специално динамиката на международните цени на основните суровини, които през условията на търговия биха могли да окажат съществено влияние върху търговския баланс и съответно върху текущата сметка, пише в анализа на БНБ. Икономистите отчитат, че през периода януари – ноември 2017 г. излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс у нас се сви спрямо съответния период на 2016 г. вследствие главно на увеличение на търговския дефицит и намаляване на капиталовите трансфери по програми на ЕС. Прогнозата е през първото полугодие на 2018 г. излишъкът по текущата сметка на годишна база да продължи да се свива като процент от БВП в резултат от предвижданото повишение на дефицита по статия „първичен доход, нето“. Подобрението в усвояването на средства по оперативните програми, финансирани от фондовете на ЕС за програмния период 2014–2020 г., ще се отрази в покачване на годишна база на излишъка по капиталовата сметка като процент от БВП спрямо края на 2017 г. Предизвикателства пред банките Банкерите определят като балансирани рисковете да не се изпълни прогнозата за растеж на депозитите на неправителствения сектор в банковата система. Те очакват през първата половина на 2018 г. депозитите на бизнеса и домакинствата да продължат да нарастват с тенденция към слабо ускоряване на растежа в резултат от запазването на сравнително висока норма на спестяване в икономиката. Подобрението в макроикономическата среда и сравнително ниските лихвени проценти по заемите ще допринесат за кредитния ръст на домакинствата и фирмите. Според анализаторите обаче, несигурност пораждат тепмовете, с които правителството ще погасява кредитите по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, защото тези заеми оказват значително влияние върху общата динамика на кредитите за домакинствата. Фактор, който е възможно да ограничи кредитния растеж през първата половина на 2018 г., е запазване на политиката на банките да отписват необслужвани кредити. Фискални стимули Динамиката на депозита на правителството в БНБ ще се определя главно от реализираното бюджетно салдо за първото полугодие на 2018 г. и от емисионната политика на вътрешния пазар. Положително влияние върху депозита на правителството ще окаже предстоящото възстановяване от ЕС на изплатените през декември 2017 г. субсидии за земеделските производители. Очакваме темповете на растеж на парите в обращение да се запазят близо до тези в края на 2017 г., отразявайки главно нарастването на частното потребление, на ценовото равнище и ниските лихвени проценти по депозитите, пише в икономическото издание. Бюджетна рамка за двугодишен период В актуализираната средносрочна бюджетна прогноза на правителството за периода 2018–2020 г., която съответства на параметрите на приетите от Народното събрание бюджетни закони за 2018 г., е заложен касов дефицит по консолидираната фискална програма (КФП) за 2018 г. в размер на 1,100 млрд. лв. (-1% от прогнозния БВП). За следващите две години се предвижда процес на фискална консолидация, при който касовият дефицит по КФП ще се свие до ниво от 610 млн. лв. (-0,5% от прогнозния БВП) през 2019 г. , като през 2020 г. ще бъде достигната балансирана бюджетна позиция. Бюджетното салдо на сектор „Държавно управление“ (ЕСС 2010) се планира да остане близо до балансирано през целия прогнозен хоризонт (0% от БВП за 2018 г., 0,3% от БВП за 2019 г. и 0,1% от БВП за 2020 г.). Заложените в прозгнозата фискални цели на касова и на начислена основа са оценени като напълно съответстващи на Рамката на ЕС за фискалните политики и на националното законодателство. Планираното увеличение на бюджетните приходи по КФП за 2018 г. спрямо очакваното им изпълнение за 2017 г. е с 9,6%, като основен принос за този растеж има заложеното увеличение на данъчно-осигурителните приходи (с 6,6%). Предвижданото подобрение на бюджетното салдо през 2019 г. и 2020 г. ще е в резултат главно на ограничаване на текущите нелихвени разходи и се планира да бъде постигнато предимно по линия на разходите за издръжка, социални плащания и субсидии, смятат в БНБ. Оттам очакват и намаление на приходите по КФП като дял от БВП, което през 2019 г. ще отразява основно базисен ефект от очакваните еднократни приходи от концесията на Летище „София“ през 2018 г. Планираната бюджетна консолидация през 2019 г. и 2020 г. ще допринесе за изпълнение на заложеното в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза намаление на държавния дълг от 22,3% от прогнозния БВП към края на 2018 г. до 20% от прогнозния БВП към края на 2020 г. Инвестиционна дейност През последното тримесечие на 2017 г. се запази тенденцията все по-малък дял от фирмите да определят като основен фактор, ограничаващ дейността им, несигурната икономическа среда, докато делът на фирмите, посочващи конкуренцията в бранша и недостига на работна сила, се увеличи, показва анализът на централната банка. Оптимистичните нагласи на предприятията относно очакваната икономическа активност, както и продължаващото нарастване на натоварването на производствените мощности, се очаква да стимулират фирмите да увеличат инвестиционната си дейност и да наемат персонал. Подобряващата се ситуация на пазара на труда, нарастващите доходи от труд на домакинствата и задържащото се на високи нива доверие на потребителите дават индикации за продължаващо нарастване на частното потребление, с което очакваме то да има положителен принос за растежа на БВП през първото полугодие на 2018 г., убедени са в БНБ. На база на параметрите на приходната и разходната политика, заложени в бюджетната рамка за 2018 г., и при отчитане на ефектите от увеличените пенсии и заплати през втората половина на 2017 г., можем да очакваме, че през първата половина на 2018 г. фискалната политика ще оказва нетно положително влияние върху икономическия растеж по линия както на по-високи трансфери към домакинствата, така и на по-високи правителствени потребление и инвестиции. Очакваме износът на стоки и услуги да продължи да се увеличава през първите две тримесечия на 2018 г. под влияние на нарастващото външно търсене, но с по-слаби темпове от растежа на вноса, поради което предвиждаме нетният износ да има отрицателен принос за общия растеж, пише в икономическия анализ. В централната банка прогнозират, че реалният БВП ще продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база през първото и второто тримесечие на 2018 г. Рисковете по отношение на външната среда и вътрешното търсене за първото полугодие на тази година са оценени като балансирани.
Източник: Инвестор.БГ (08.03.2018)

БНБ харесва и БАКБ, и Инвестбанк за купувачи на банка "Виктория" БНБ даде предварителни одобрения и на Инвестбанк, и на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) за покупката на ТБ "Виктория", собственост на КТБ, която е в несъстоятелност. Решението е взето на заседание на управителния съвет на централната банка на 8 март. Мажоритарни собственици на кандидатите са съответно Петя Славова и Цветелина Бориславова. В началото на ноември 2017 г. и двете кредитни институции подадоха обвързващи оферти за покупката на 100% от капитала на "Виктория" плюс изплащане на депозита на едноличния й собственик към банката в размер на около 85 млн. лв. Следващата стъпка сега е пряко договаряне от страна на синдиците с двата кандидата по подадените оферти, като те ще изберат купувача. Управителният съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността на КТБ, ще трябва да одобри (или евентуално не) избрания купувач. На финала БНБ ще даде окончателно разрешение за покупката. При вече издадено предварително одобрение окончателното е за финализиране на сделката. От съобщението на централната банка става ясно, че и Инвестбанк, и БАКБ са заявили намерение "за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок". И двата кандидата с предварителни одобрения сега отпаднаха на различен етап в предишната процедура за "Виктория". Инвестбанк не стигна до фазата на подаване на оферти. Банката показа слаб резултат на стрес теста през 2016 г. и сама трябваше да се капитализира. В края на април миналата година оттам обявиха, че са изпълнили препоръките на БНБ за попълване на капиталовите си буфери. При подаването на необвързващи оферти в тази процедура през лятото на 2017 г. Петя Славова, собственик на Инвестбанк, каза пред "Капитал", че намерението при евентуална покупка на "Виктория" е вливането й в Инвестбанк и консолидация на двете банки. Целта е да се увеличи кредитният ни портфейл, посочи тогава тя. По думите й в предишната процедура мениджмънтът е взел решение да оттегли участието на банката след писмото за интерес поради други бизнес планове пред Инвестбанк към онзи момент. В предишния търг БАКБ подаде оферта и стигна до финала, но предпочетеният кандидат от синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете беше банката на Фуат Гювен Д банк. БНБ не даде разрешение за сделка, защото планът на избрания купувач не предвиждаше сливане, а запазването на "Виктория" като отделна институция, т.е. възможна бърза препродажба. Офертата на БАКБ е предвиждала обединение на двете банки. При сегашното участие в търга Цветелина Бориславова, собственик на БАКБ, заяви пред "Капитал", че намерението й отново е за сливане.
Източник: Капитал (09.03.2018)

България сред лидерите по лоши кредити в Централна и Източна Европа България е сред държавите с най-висок дял на необслужваните кредити в региона на Централна и Източна Европа, сочи анализ на "Делойт", чийто данни са за края на 2016 г. Делът на необслужваните кредити у нас е бил 15.1% в бизнес сегмента и 10% в търговията на дребно, тоест средно 13.3% по данни за четвъртото тримесечие на 2016 г. Това поставя България на четвърта позиция сред 14 държави, които са включени в проучването. По-високо ниво на лошите заеми имат само Украйна (30.5%), Сърбия (17%) и Хърватия (13.6%). Най-ниско е нивото на лошите заеми в Естония (0.9%), Литва (3.7%) и Чехия (4%). Въпреки запазването на сравнително високите нива на проблемните кредити в България, тенденцията в последните две години е към чувствителен спад. "Както потребителските, така и корпоративните обеми от необслужвани кредити значително намаляват – съответно с 21.4% и 13.6%, като резултат от изчистването на счетоводните баланси от необслужваните кредити и отписването на напълно обезценени експозиции", посочва в доклада си "Делойт". Според Гавин Хил, съдружник Финансово консултиране в компанията, основен двигател за този спад са били няколко големи сделки, реализирани през 2016 г. и 2017 г. "Двете основни завършени сделки с портфейли от необслужвани кредити през 2016 г. в България са свързани с Пощенска банка и Националната банка на Гърция. Първата сделка от страна на Пощенска банка бе продажбата на портфейл от необезпечени потребителски кредити на стойност 145 млн. евро. Вторият продаден портфейл бе също от потребителски кредити с номинална стойност 70 млн. евро. До октомври 2017 г. няма изцяло завършена сделка за необслужвани кредити, но се реализирана продажба на портфейл по проекта Taurus с номинална стойност 90 млн. евро", посочва "Делойт". Според изследването през 2015 и началото на 2016 г. банките са чистили балансите си като подготовка за проведените след това преглед на качеството на активите и стрес тестове. "Показателят за капиталната адекватност на българския банков сектор отбеляза стабилно ниво от 22.2.%, което бе значително по-високо от минималните изисквания. В банковия сектор имаше консолидация, която доведе до намаляването на пазарния дял на гръцките банки. През март 2016 г. базираната в България Пощенска банка (дъщерно дружество на Eurobank Ergasias) придоби Alpha Bank Bulgaria от Alpha Bank SA. През юни 2017 белгийската KBC Group придоби 99.1 % от Обединена българска банка (ОББ) от Националната банка на Гърция", изтъква в анализа си "Делойт". Очакванията за 2018 г. са тя да бъде активна за пазара на необслужваните кредити с приключването на няколко текущи сделки и няколко нови сделки и играчи в колекторския бизнес. През 2016 г. продажбата на портфейли от необслужвани кредити се увеличи с малко над 7 млрд. евро като номинална стойност на завършените сделки в региона на ЦИЕ. През 2017 г. пазарът на дългове продължи да се активизира. Най-активните пазари в региона с най-големи обеми от продадени портфейли през последните години според "Делойт" са били Румъния, Унгария, Хърватия, както и Словения. Макар, че корпоративните необслужвани кредити все още са най-активно търгуваните кредитни портфейли, някои инвеститори вече се насочват към жилищните ипотеки. Обемът на необслужваните кредити в региона (без Украйна и Босна и Херцеговина) отбелязва значителен спад от 51 млрд. евро през 2015 г. до 44 млрд. евро през 2016 г. "Делойт" прогнозира, че продажбата на необслужвани активи ще остане най-често срещаната опция за намаляване на задлъжнялостта сред играчите от банковия сектор в региона на ЦИЕ през 2018.
Източник: Медия Пул (09.03.2018)

Банките трябва да внесат над 121 млн. лева във Фонда за преструктуриране Общата сума на годишните вноски на банките във Фонда за преструктуриране на банките за 2018 г. е близо 122 млн. лева. Тя беше определена на заседание на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), съобщи пресцентърът на централната банка. Решението е взето в съответствие със Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Банките ще имат 30 дни, считано от днес, за да направят плащанията към фонда. Създаването на Фонда за преструктуриране на банките е заложено в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, който беше обнародван през 2015 г. Текстовете в закона се отнасят не само за банките, които имат лиценз за банкова дейност в България, а и за клоновете на кредитните институции от трети държави. Със закона се създаде процедура за възстановяване и преструктуриране на банки в България в случай на появата на системни проблеми. Българското законодателство е приведено в съответствие с европейската директива.
Източник: Инвестор.БГ (09.03.2018)

Близо 2,8 млрд. лв. има в Сребърния фонд към края на февруари Малко над 2,789 млрд. лв. общо има в Сребърния фонд към края на февруари 2017 г., става ясно от отчетните данни на Министерството на финансите, публикувани на сайта на ведомството. От тази сума 2,785 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда. Според данните към края на 2017 г. във фонда е имало 2,785 млрд. лв. Трансферираните през февруари средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 2,03 млн. лв. Както през последните няколко години, така и към края на февруари 2018 г. парите за пенсии са с нулева доходност. Консервативната инвестиционна политика, с която се управлява фондът обаче, осигурява постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период. От създаването си през 2008 г. до настоящия момент акумулираният ресурс на фонда се намира в отделна сметка в Българската народна банка. По този начин фондът представлява част от международните валутни резерви на страната и се управлява съгласно Закона за БНБ, което гарантира, че принципите на надеждност, ликвидност и диверсификация са спазени по всяко време. Казано иначе, Централната банка управлява парите при минимално възможен инвестиционен риск, което при равни други условия съответства на относително по-ниско ниво на доходност в сравнение с частните институционални инвеститори. Преди дни бившият министър на труда и социалната политика Христина Христова коментира пред БНР, че трябва да се мисли за подпомагане на пенсионната система в България и по „други начини". Според нея сега е удачен момент да се помисли за управлението на инвестициите в Сребърния фонд, в който постъпват пари от концесиите, от приватизацията, от излишъците в бюджета. Само преди няколко месеца, в края на 2017 г. депутатите приеха промени в Закона за публичните финанси, касаещи Сребърния фонд. На практика се разшири възможността за инвестиране на средствата на фонда и в други финансови инструменти на БНБ, като се предвижда освен в депозити и сметки средствата на фонда да може да се влагат и в заеми на БНБ и ценни книжа, емитирани от нея. С други думи - това ще даде възможност средствата от фонда да бъдат използвани за потушаване на ликвидни кризи.
Източник: Инвестор.БГ (12.03.2018)

Активите на застрахователите са се повишили с над 10% до близо 7.3 млрд. лв. през 2017 г. Застрахователните компании в България управляват активи на обща стойност 7.297 млрд. лв. към края на 2017 г., показват данните на БНБ. Това е с 10.3% повече в сравнение с година по-рано. В номинално изражение увеличението е с 679 млн. лв. На тримесечна база обаче средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, се понижават с 2.3% (175 млн. лв.). Намалението е в резултат от свиването на активите при компаниите в общото застраховане. През август миналата година Комисията за финансов надзор отне лиценза на застрахователя "Надежда", което води до процедура по ликвидация на дружеството. То беше едно от най-малките на пазара. В същото време данните за дружествата в животозастраховането показват, че те продължават да растат. Свиването на активите в общото застраховане води и до лека промяна в съотношението между бизнеса в него и в животозастраховането. На практика продължава увеличението на относителния дял на животозастрахователния бизнес, което се случваше с минимални стъпки, като сега намалението в общото застраховане прави нарастването на другия бизнес в общите активи по-видимо. Така в края на годината активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват с 202.7 млн. лв. (11.1%) на годишна база до 2.034 млрд. лв. Спрямо края на септември 2017 г. те се увеличават с 51.7 млн. лв. (2.6). За една година делът им в общия размер на активите е достигнал 27.9% (при 26.5% в края на септември миналата година). Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, намаляват през четвъртото тримесечие с 226.4 млн. лв. (4.1%) до 5.263 млрд. лв. в края на годината. На годишна база запазват ръста си – 9.9%, или с 476.2 млн. лв. спрямо края на 2016 г. Относителният дял на активите им в общия размер е 72.1%, като се свива спрямо предходното тримесечие (73.5%). На годишна база корекцията е минимална, но в посока намаление – тогава делът им е бил 72.3%. Малко над половината от активите на застрахователните компании за вложени в облигации – 51.5%, или 3.761 млрд. лв. Спрямо година по-рано делът се запазва почти непроменен (52%). Значително по-малки са делът и обемът на средствата, предоставени за управление в договорни фондове – 11.9%, или 867.8 млн. лв., като почти няма промяна спрямо година по-рано. Делът на средствата, вложени в депозити, се свива до 9.3% (от 11.4%) спрямо година по-рано, или 681.7 млн. лв. Във валутната им структура преобладават активите в левове – 40.3% от общия размер на активите към края на 2017 г., като се увеличават на годишна база (37.9%). Активите в евро намаляват и са 30.7% (при 33.1%), в други валути са 25.4%, има и малко в щатски долари – 3.5%. В България са инвестирани половината от активите на застрахователните дружества – 50.1%, или 3.658 млрд. лв., а тези в държави и от ЕС са с дял от 45.4%, или 3.311 млрд. лв. Собственият капитал на компаниите от сектора се повишава с 8.7% (174.7 млн. лв.) на годишна база до 2.190 млрд. лв. Към края на миналата година застрахователните технически резерви нарастват на годишна база с 328.8 млн. лв. (8.4%) до 4.252 млрд. лв. Най-голям дял от тях заемат задълженията към домакинствата – 50.4%, което като сума е 2.143 млрд. лв. Обемът им се увеличава с 9% за година. Делът на задълженията към фирми е по-малък – 13.7%, застрахователните технически резерви там също се увеличават – с 9.4% до 580.9 млн. лв.
Източник: Капитал (13.03.2018)

Стабилен край на 2017-а за застрахователите В края на декември 2017-а средствата, управлявани от компаниите, извършващи общо застраховане, застраховки "Живот" и презастраховане, са били 7.297 млрд. лева. Преглед назад във времето на статистиката на Българската народна банка (БНБ) за застрахователния сектор показа, че това е лек спад спрямо постигнатото в предишните три месеца – със 174.6 млн. лева от 7.472 млрд. лв. в края на септември. Техният размер обаче се увеличава за година с 678.9 млн. лв., за сравнение с края на декември 2016 г. средствата, управлявани от компаниите са възлизали на 6.618 млрд. лева. Животозастрахователните компании са отчели 11.1% годишен ръст на активите, които достигали 2.034 млрд. лева. При общозастрахователните компании увеличението на активите през годината е от порядъка на 9.9% и достига 5.263 млрд. лева. Към края на годината делът на активите на общозастрахователните компании възлиза на 72.1% от всички активи на застрахователите. За дружествата, извършващи животозастраховане, този процент е 27.9. Това се вижда от данните на БНБ за състоянието на застрахователния пазар в края на изминалата година. От данните на БНБ се вижда, че в края на декември у нас работят общо 55 дружества. От тях 17 са животозастрахователни, а останалите 38 оперират на пазара на общото застраховане. Приключвайки годината, в която бяха обявени резултатите от прегледите на активите на застрахователите собственият капитал на дружествата се е увеличил с 8.7% на годишна база или със 174.7 млн. лв., и сега е 2.190 млрд. лева. Застрахователните технически резерви на дружествата се покачват с 232 млн. лв. за година до 2.835 млрд. лева.
Източник: Банкеръ (13.03.2018)

Чужди студенти медици завлекли 2,8 млн. лв. от банките Около 2,8 млн. лв. са лошите кредити, взети от чужди студенти медици у нас, които са ги получили по Закона за кредитиране на студентите и докторантите, но са изчезнали и не са ги върнали след завършването си. Това съобщи министър Красимир Вълчев вчера в Комисията по образование и наука в НС, която обсъди проект за промени в закона, внесен от Лало Кирилов от "БСП за България" и група леви депутати. По програмата за кредитиране на студенти и докторанти, която действа от 2010 г., банките са отпуснали досега общо 115 млн. лв., като гаранциите се поемат от държавата, напомни Вълчев. Левите депутати предлагат в закона лихвата по студентските кредити да се намали от 7 на 3,5%; кредити над 50 хил. лв. да се вземат задължително с гарант физическо лице; а студентски заем да могат да получават и задочниците, не само редовните учащи се. Задочниците са изключени от закона с мотива, че те работят и могат да покриват сами таксите и издръжката си, но при масовите ниски заплати у нас това не може да стане, мотивират се левите. Според Вълчев, може да се сложи таван 50 хил. лв. за кредитите за чужди студенти, а не да се иска поръчител. След дълги спорове за размера на лихвата в крайна сметка проектът "Кирилов" бе отхвърлен с един глас в повече от мнозинството, но той ще се гледа и в пленарната зала. По думите на Вълчев, МОН няма да променя модела на кредитиране, но ще направи технически промени.
Източник: Дума (15.03.2018)

Почти 22% повече коли на лизинг за година Ниските лихви по лизинговите схеми доведоха до разграбване на нови и не съвсем леки коли. Това става ясно от последната статистика на БНБ за този пазар. Вземанията по договори за финансов лизинг на леки коли са 1.216 млрд. лв. и в края на декември на годишна база нарастват с 21.8 и с 6.1% на тримесечна база. Относителният им дял в общия брой на лизинговите договори се увеличава от 31.3% в края на декември 2016 г. до 35.5% в края на същия месец на 2017 година. В последното тримесечие на 2017 г. вземанията по договори за финансов лизинг на товарни и лекотоварни автомобили са 1.131 млрд. лв. и се увеличават с 3,9% спрямо края на декември 2016 г. и с 1.7% в сравнение с края на септември. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се понижава от 34.1% в края на декември 2016 г. до 33% в края на същия месец на миналата година. Като цяло сключените през четвъртото тримесечие на 2017 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 450.6 млн. лева. В края на четвъртото тримесечие на 2017 г. вземанията от домакинствата възлизат на 406.7 млн. лв.., като размерът им нараства с 48.8% за една година, а тримесечният ръст е с 6.4 процента. Относителният дял на тези вземания в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти за една година нараства от 8.6 до 11.9% в края на декември 2017 година.
Източник: Банкеръ (19.03.2018)

С над 60% са се увеличили исканията за жилищни кредити Интересът към покупка на жилища през първите два месеца на годината нараства значително. Исканията за ипотечни кредити са нараснали с над 60% спрямо същия период на миналата година. Това сочат оповестени вчера данни на Пощенска банка. По традиция най-оживен е пазарът на жилища в големите градове на страната като София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора. Интересна тенденция обаче е нарасналото търсене на имоти в населените места около тях. Друга тенденция е, че купувачите се ориентират към жилища с по-голяма площ. Тя нараства от средно 80 кв. м в началото на миналата година до 94 кв. м в първите два месеца на тази година. С близо 7% се увеличава и средният размер на отпуснатите кредити - до 54 300 евро спрямо средно 50 800 евро за периода януари - февруари 2017 г. Според данните на банката около 25% от средствата за покупка на жилище идват от спестявания или други собствени средства. Средно 22 години е периодът, за който се теглят кредити. Максимално предлаганият срок е 35 години. Мъжете са по-склонни да кандидатстват за ипотечен кредит, показват данните на банката. От всички кандидати през последните 6 месеца делът на мъжете е 59%. Средната възраст на кандидатите за кредит е 37 години, като близо 80% от тях имат висше образование. През миналата година цените на жилищата в големите градове на България са нараснали с близо 10%, сочат данните на националната статистика. Това е един от най-бързите темпове в ЕС, където средното повишение на цените е 4.6% на годишна база. По данни на агенциите за недвижими имоти поскъпването е дори по-голямо - 10-12 процента. Средните цени на жилищата в София вече надхвърлят 1000 евро на кв. м, а в отделни квартали са над 1300 евро за квадрат.
Източник: Сега (20.03.2018)

БНБ отказала да обяви действителния собственик на "Юлен" На запитване от министъра на околната среда кой е действителният собственик на компанията "Юлен", която е концесионер на ски зоната над Банско, Българската народна банка е отговорила, че не е в нейните правомощия да отговори. Това съобщи екоминистърът Нено Димов. Номинален собственик е кипърският гражданин Георгиус Георгиу. Днес екоминистърът повтори, че държавата знае кой е реалният собственик, но работа на министерството на околната среда е само да контролира изпълнението на концесионния договор. Димов каза, че очаква резултата от разследването на прокуратурата, която започна да проверява собствеността в дружеството след сигнал от партия "Зелените". Каквито предписания даде (прокуратурата), ще се изпълнят, каза министърът, допълни, че не знае в каква посока тече проверката, защото това е разделение на властите. Той изрази мнение, че протестите срещу промяната в плана за управление на национален парк "Пирин" показват "неомарксистки поглед към развитието", докато правителството прилагало консервативния подход, а именно - да се съобразява с мнението на местната общност. Даде пример за такъв подход в Трън, където местната общност се обяви на референдум срещу златодобива, и в Генерал Тошева, където каза "да" на добива на природен газ. Министърът повтори тезата си, че протестите са част от политическа кампания и прогнозира, че те ще продължат до изборите догодина.
Източник: Банкеръ (20.03.2018)

Плащания към бюджета по сметки в БНБ ще могат да се правят с карта Гражданите и фирмите ще имат възможност да извършват плащания с карти към бюджетни организации направо по сметките им в БНБ , а не чрез банки посредници. Това предвижда проектозакон за промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой, внесен от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова. За физическите и юридическите лица това е допълнителен безплатен и удобен начин за плащане на дължими от тях суми по бюджетите на съответните бюджетни организации. Широкото прилагане в публичния сектор на картовите плащания е насочено към намаляване на финансовата тежест на потребителите при плащане на дължимите такси или цени на административни услуги, оптимизиране на безналичните плащания в публичния сектор и намаляване на разходите, свързани с обслужването на плащанията в брой, се казва в мотивите към законопроекта. Сумите ще постъпват направо в сметката на бюджетните организации в БНБ и ще се избегне необходимостта от събирането на тези суми в сметки в банки и последващото им трансфериране в БНБ, посочва вносителят. С други изменение в Закона за пътищата се въвежда възможност за плащане с карта по сметка в БНБ и на бъдещите толтакси , които се очаква да влязат в сила догодина.
Източник: Дневник (21.03.2018)

Чуждите инвестиции нарастват с почти 65% до 159 млн. евро през януари Чуждите вложения в българската икономика отбелязват годишен ръст от 64.6% през януари и достигат 158.8 млн. евро. Те са предимно инвестиции под формата на дългови инструменти, които са знак за краткосрочни интереси, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Трябва да се има предвид, че числата подлежат на няколко ревизии в бъдеще. Междувременно централната банка е допълнила данните за предходните две години и ръстът през 2017 г., който показваха първоначалните данни, вече е спад. През януари най-много чужди капитали са дошли от Великобритания - 58.8 млн. евро, под формата на дългови инструменти. Традиционният лидер Холандия остава на второ място с 20.8 млн. евро, а Германия и Лихтенщайн следват съответно с 20.1 и 19.6 млн. евро. Приливът на капитали в България през първия месец на годината се дължи почти изцяло на инвестиции под формата на дългови инструменти. Към януари сумата им се равнява на почти 90% от общите вложения, докато година по-рано бяха близо две трети. Принос към общата сума на чуждите инвестиции имат и постъпленията от дялов капитал, които достигат стойност от 19.9 млн. евро. Добра новина е, че нивото е над миналогодишното още преди ревизиите. Същевременно още няма данни за реинвестираната печалба и затова показателят показва нулеви стойности. Това е тази част от нетния финансов резултат на българските подразделения, която външните вложители оставят в страната, вместо да изтеглят като дивидент. Числата ще бъдат ревизирани, след като БНБ получи отчетите на фирмите. Междувременно статистиката за нивото на преките чуждестранни инвестиции през последните две години е претърпяла значителна ревизия. Първоначалните данни за 2017 г. бяха за близо 902 млн. евро чужди вложения в икономиката, а тези за 2016 г. - 660 млн. евро. Вследствие на ревизията обаче нивото през 2016 г. нараства до 1.08 млрд. евро, изцяло заради реинвестираната печалба, която се повишава почти три пъти. Същевременно дяловият капитал и дълговите инструменти са надолу. Миналогодишната сума пък достига 950 млрд. евро заради повече кредити от чуждестранни фирми към български подразделения. Така първоначалното годишно увеличение на данните за 2017 г. се превръща в понижение. Но това вероятно все още не са финалните числа. Те може да претърпят няколко ревизии до две години след първоначалното им публикуване. Това е задължителна международна практика при изготвянето на платежния баланс, тъй като информацията от различните източници постъпва с различна честота, срок и обхват.
Източник: Капитал (22.03.2018)

БНБ отчита влошаване на платежния баланс на страната в началото на 2018 г. През януари 2018 година платежният баланс на България е на дефицит в резултат най-вече на разширяване на негативното търговско салдо, показват данни на Българската народна банка. Балансът по текущата и капиталова сметка на България през януари е отрицателен и в размер на 123,2 млн. евро спрямо излишък за 36,1 млн. евро точно преди година. В рамките на януари салдото само по текущата сметка е също отрицателно и възлиза на 139,6 млн. еввро (0,3% от прогнозния БВП) спрямо дефицит за 42,7 млн. евро (0,1% от БВП) в началото на 2017-а година. Търговското салдо на нашата страна през януари е отрицателно и в размер на 292,5 млн. евро спрямо дефицит за 154,8 млн. евро преди година, като износът на стоки се увеличава с 335,3 млн. евро или с 18,4% спрямо януари 2017 до 2,1596 млрд. евро, но в същото време вносът нараства с 473 млн. евро, достигайки размер от 2,4521 млрд. евро. Януарското салдо по услугите е положително и в размер на 111,8 млн. евро спрямо положително салдо за 94,5 млн. евро преди година. Капиталовата сметка е също положителна и в размер на 16,4 млн. евро спрямо позитивен баланс за 68,8 млн. евро през януари 2017-а година. Според данни на БНБ финансовата сметка през януари е положителна и в размер на 20,4 млн. евро при отрицателна стойност от 45,9 млн. евро точно година по-рано. Преките чуждестранни инвестиции в страната се повишават през януари с 62,4 млн. евро спрямо началото на 2017-а година и възлизат на 158,8 млн. евро. Най-големите нетни преки инвестиции в нашата страна за първия месец на настоящата година са дошли от Великобритания (за 58,8 млн. евро), следвана от Холандия (за 20,8 млн. евро) и Германия (за 20,1 млн. евро). През януари резервите на БНБ намаляват с 1,3585 млрд. евро при намаление със 773 млн. евро точно година по-рано.
Източник: econ.bg (22.03.2018)

Реалните заплати в България са с най-голям ръст от цяла Европа за последните 7 години България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по ръст на реалните заплати за периода между 2010 и 2017 година. През този период те са нараснали с 54,5%, показват данните от нов доклад на Европейския синдикален институт. От него става ясно още, че страната ни е втора по ръст на показателя за миналата година в сравнение с 2016 година, като тя е изпреварена само от Румъния. Любопитно е да отбележим, че за разлика от другите страни с най-голямо увеличение на реалните възнаграждения, които отчитат сериозен напредък и през предходния период между 2000 и 2009 година, в България между тези години ръстът е значително по-слаб - 28,5 на сто. През изминалите 7 години обаче страната ни успява да навакса и да изпревари предишните първенци, като Румъния, Литва, Латвия и Естония. При тях между 2000 и 2009 година растежът е над 65 на сто, като най-сериозен е той в северната ни съседка - повече от двоен. От друга страна няколко европейски държави отчитат спад на реалните заплати между 2010 и 2017 година. Най-голям е той в друга съседка на България - в Гърция. В резултат на икономическата криза в страната там показателят се е свил с цели 19,1 на сто при ръст от 23,8 на сто за предходното десетилетие.
Източник: Money.bg (22.03.2018)

В края на февруари депозитите на домакинствата са почти 48 млрд. лева В края на февруари 2018 г. депозитите на неправителствения сектор са 72.177 млрд. лв. (68.8% от БВП), като годишното им увеличение е 5.6%, отчита БНБ. Депозитите на нефинансовите предприятия са 21.651 млрд. лв. (20.6 на сто от БВП) в края на февруари 2018 г. В сравнение със същия месец на 2017 г. те се увеличават с 13.6%. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 32.4% на годишна база през февруари 2018 година и достигат 2.563 млрд. лв. (2.4% от БВП). Депозитите на домакинствата са 47.964 млрд. лв. (45.7% от БВП) в края на февруари 2018 г. Те се увеличават с 5.4% спрямо същия месец на 2017 г. В края на февруари 2018 г. кредитите за неправителствения сектор са 53.291 млрд. лв. (50.8% от БВП). През февруари те се увеличават на годишна база с 5%. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 2% на годишна база през февруари 2018 г. и в края на месеца достигат 31.183 млрд. лв. (29.7% от БВП). Кредитите за домакинствата и НТООД са 19.808 млрд. лв. (18.9% от БВП) в края на февруари 2018 г. Спрямо същия месец на 2017 г. те се увеличават с 6.1%. В края на февруари 2018 г. жилищните кредити са 9.549 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 8.5%. Потребителските кредити възлизат на 7.826 млрд. лв. и се увеличават с 7% спрямо февруари 2017 г. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 2.3 млрд. лв. (2.2% от БВП) в края на февруари 2018 г. В сравнение с февруари 2017 г. те се увеличават с 53%. Нетните чуждестранни активи са 52.142 млрд. лв. в края на отчетния месец при 51.784 млрд. лв. в края на януари 2018 г., като нарастват с 2.9% в сравнение с февруари 2018 г. През февруари 2018 г. чуждестранните активи се увеличават с 2.3% като достигат 60.985 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 8.843 млрд. лв. и на годишна база намаляват с 1.1%.
Източник: Дарик радио (26.03.2018)

България внася най-много коли, техника, химия и горива Растящите заплати и отиваща си криза доведоха до ръст на потреблението. А то в по-голямата си част е на вносни стоки. През миналата година импортът на страната нараства със значителните 15.5% и достига 59.2 млрд. лв. по данни на националната статистика. Машините и частите за тях са най-голямата група стоки, която България внася от чужбина през последното десетилетие. Освен инвестиционни стоки, т.е. такива, които се използват за производството на нов продукт и увеличават добавената стойност в икономиката, голяма част от вноса на тази група е на автомобили и техника. Машините и частите са отговорни за 16.6 млрд. лв. от стойността, а заедно с химията и горивата съставят 58.4% от българския импорт. Най-голям принос за ръста на вноса спрямо 2016 г. обаче имат медните руди и горивата, предимно заради растящите цени на суровините на международните пазари. Най-големият източник на вносни стоки за България е Европейският съюз, откъдето идват 64% от продуктите. Импортът от трети страни обаче нараства бързо - с 24.1% през изминалата година, основно заради по-силна търговия с Русия и Турция, които са най-големите партньори на страната извън границите на съюза. Машините и частите за тях представляват близо една трета от внесените стоки, като по-голямата част от тях се групират като инвестиционни продукти според класификацията на БНБ. Комбинираната номенклатура обаче показва, че най-голямата сума идва от покупките на автомобили и телефони - съответно 1.9 и 0.9 млрд. лв. Голяма тежест имат и оптични и медицински апарати (900 млн. лв.), трактори (598 млн. лв.), земеделските машини (малко над 590 млн. лв.), жици и кабели (583 млн. лв.), компютри (502 млн. лв.), части за прекъсвачи и превключватели (487 млн. лв.). Химията се позиционира на второ място като най-голямата група стоки във вноса са покупки за над 9.5 млрд. лв. За сравнение - през 2007 г. беше четвърта с 4.5 млрд. лв. Тук големите пера са лекарствата (2 млрд. лв.), пластмасите (2.4 млрд. лв.) и продукти на химическата промишленост (1.3 млрд. лв.) като биодизел и препарати срещу вредители. Продажбите на горива пък нарастват с 2 млрд. лв., като така през 2017 г. достигат почти 8.4 млрд. лв. Предвид че количествата се увеличават едва с 6%, големият фактор за повишението са по-високите цени на петрола през изминалата година. Най-големият източник на вносни стоки за България е Германия (към която и изнасяме най-много), откъдето са дошли продукти на стойност над 7.2 млрд. лв. през 2017 г. Основни стоки от там са машини (2.2 млрд. лв.), автомобили (1.2 млрд. лв.) и пластмаси (467 млн. лв.). На второ място се позиционира Русия, откъдето са закупени стоки за 6 млрд. лв., предимно горива (4.9 млрд. лв.). Трета е Италия с 4.3 млрд. лв., като тук покупките идват от машини (787 млн. лв.), автомобили (474 млн. лв.) и електрически машини (330 млн. лв.). Китай е едва на девето място.
Източник: Капитал (27.03.2018)

Над 29 млрд. евро чужди инвестиции у нас за десет години За последните десет години, по данни на БНБ, в страната ни са инвестирани над 29 млрд. евро, като устойчиво растат вложенията в сектори на икономиката с висока добавена стойност. Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев по време на Международната конференция „IT Hub Connect 2018“, която се организира от Американската търговска камара в България и Индийско-българската бизнес камара. „За последните 10 г. в страната ни бе създадена една много сериозна база, която ние трябва да надграждаме“, подчерта Александър Манолев. По думите му на първо място сред чуждестранните инвестиции за периода се нарежда Холандия (с над 6 млрд. евро), следвана от Австрия (с близо 3 млрд. евро), Германия (с над 2 млрд. евро) и Гърция (с 1,9 млрд. евро). През последните години устойчиво се увеличава делът на вложенията в сектори на икономиката с висока добавена стойност. През 2017 г. инвестициите в преработващата промишленост са с дял от 33% от общия обем на преките чуждестранни инвестиции, следвани от секторите „Търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети“ с дял от 32%, стана ясно от неговото изказване. „Тези процеси могат и трябва да се управляват още по-ефективно чрез Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) и това е посоката, в която работим“, каза още той. Според изнесената статистика за 2017 г. са издадени 31 сертификата по ЗНИ, като 15 от проектите се осъществяват във високотехнологични производства и услуги. От началото на 2018 г. са издадени общо 10 сертификата, като 6 от тях са в такива сектори.
Източник: Монитор (28.03.2018)

Комисионите на застрахователните брокери достигнаха 208 млн. лв. през 2017 г. Приходите от комисиони на застрахователните брокери през 2017 г. възлизат на 208 002 хил. лв. (186 927 хил. лв. към 31.12.2016 г. или една година по-рано), нараствайки с 11,3 % на годишна база. От всички начислени комисиони 89.6% представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 10.4% – съответно в животозастраховането. Премийният приход, реализиран с посредничеството на застрахователните брокери през 2017 г., възлиза на 1 232 848 хил. лв. (1 071 233 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 15,1%, от които 1 106 778 хил. лв. (при отчетени 983 504 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 126 070 хил. лв. (87 730 хил. лв. една година преди това) в полза на застрахователи, ситуирани в други държави.
Източник: econ.bg (28.03.2018)

Потребителските заеми поевтиняха през февруари Средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове отбелязва намаление на месечна база през февруари, показват данните на Българската народна банка (БНБ). В края на миналия месец средната лихва на заемите в левове се понижава с 0,27 процентни пункта до 7,83%. За сравнение, преди година тя беше 8,45%. С 0,18 пр. пункта е намалението на лихвеното ниво на потребителските заеми в евро, като в края на февруари средната лихва е 4,98%. Преди година тези заеми се олихвяваха при 5,50%. Статистиката на БНБ отчита месечно повишение при жилищните заеми в левове и намаление в кредитите, отпуснати в евро. Към 28 февруари средната лихва за тях е била съответно 3,72% и 4,05%. Подобна е промяната при другите кредити, като тези в левове се увеличават с 0,40 пр. п. до 2,33%, а договорените заеми в евро намаляват с 0,46 пр. п. до 2,49%. В края февруари годишният процент на разходите (ГПР), който включва всички разходи при обслужването на заемите, по кредитите за потребление в левове намалява до 9,96% – с 0,41 пр. п. по-ниско, отколкото е бил през януари. ГПР на заемите в евро за месец се повишава с 0,12 пр. п. до 5,64%. ГПР на жилищните заеми се повишава до 4,11%, като в края на януари беше 4,04%. Заемите в евро през февруари са с 4,40% ГПР, със 7 процентни пункта по-ниско в сравнение с месец по-рано. Ликвидността на банките и слабото търсене на заеми свалиха средния лихвен процент по кредитите за бизнеса до 1 млн. евро, договорени в левове. В края на февруари той се понижи спрямо същия месец на 2017 г. с 0,72 пр.п. до 3,77%, а по заемите, договорени в евро, е по-нисък с 0,82 пр.п. и падна до 3,28%. През януари заемите за бизнеса в левове са били със същата лихва, а при тези в евро тя е намаляла с 0,14 пр. п. Средният лихвен процент по новите кредити над 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0,61 пр.п. до 3,68%, а по тези, договорени в евро, спада с 2,17 пр.п. до 3,05%. За месец средната лихва се увеличава с 0,57 пр. п. при заемите, договорени в левове, а намалява с 1,53 пр. п. при тези, отпуснати в евро.
Източник: Инвестор.БГ (28.03.2018)

Парламентът разреши плащанията с карта към бюджетни сметки в БНБ Гражданите и фирмите ще имат възможност да извършват плащания с карти към бюджетни организации направо по сметките им в БНБ, а не чрез банки посредници. Това облекчение одобриха днес без дискусия депутатите като приеха на първо и на второ четене промяна в Закона за ограничаване на плащанията в брой, внесен от ГЕРБ. Със законопроекта се осигурява нова възможност за обслужваните от БНБ бюджетни организации или техни подведомствени разпоредители да събиране приходи чрез плащания с карти. В преходните и заключителните разпоредби депутатите промениха и Закона за пътищата като дадоха възможност с банкова карта по сметка в БНБ да се плащат и бъдещите тол такси.
Източник: Дневник (29.03.2018)

Външният дълг на България продължава да се свива спрямо БВП Брутният външен дълг на България в края на януари (частен и държавен) продължава да се свива като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към края на януари той възлиза на 33,138 млрд. евро, като намалява с 2,3% (790,8 млн. евро) на годишна база. Така той представлява 61,8% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За сравнение, преди малко повече от две години съотношението беше над 75%. Според прогнозата на централната банка през тази година БВП на страната ще е 53,639 млрд. евро. Към 31 януари дългосрочните задължения са 25,457 млрд. евро и намаляват с 4% (1,059 млрд.евро ) в сравнение с година по-рано. Краткосрочните задължения в края на януари възлизат на 7,680 млрд. евро и нарастват с 3,6% ( 268,4 млн. евро) в сравнение с година по-рано. Брутният външен дълг на сектор “Държавно управление” в края на първия месец на тази година е 5,666 млрд. евро, като намалява с 0,9% (52,9 млн. евро) в сравнение с края на миналата година. Външните задължения на банките са 4,201 млрд. евро (7,8% от БВП) и през януари се понижават с 2,3% (97 млн. евро) спрямо края на миналата година, но дългът нараства със 7,8% (304,6 млн. евро) на годишна база. Дълговете на бизнеса и домакинствата през януари са 10,568 млрд. евро (19,7% от БВП) и отбелязват спад с 0,4% на месечна и с 3,4% на годишна база.
Източник: Инвестор.БГ (29.03.2018)

Лихвите по жилищните заеми са се увеличили през февруари След януарското задържане на лихвите по жилищните кредити в левове през февруари има леко покачване. Тези в евро слабо намаляват. При депозитите, колкото и невъзможно да изглежда, доходността на тези в левове е продължила да намалява. При тези в евро има месечно покачване. Това показват данните на БНБ за февруари 2018 г. С 0.06 процентни пункта до 3.72% се е повишила средната за пазара ефективна годишна лихва по жилищните кредити в левове през миналия месец спрямо предходния. През януари данните отчетоха първо задържане на достигнатото ниво. Жилищното кредитиране е сегментът, който движи растежа на кредитирането, като в началото на годината отчете нарастване от 8.2% и там лихвите са едни от най-ниските. Прогнозите за движението им са, че по-видимо покачване може да се очаква през следващата година, като се посочва, че то ще бъде плавно и постепенно. В последното си издание "Икономически преглед" БНБ прогнозира, че и през първата половина на годината лихвите по новодоговаряните кредити ще останат ниски, като очакванията на централната банка са да се запазят близо до сегашните си нива. Такава е прогнозата й и за лихвите по депозитите. Лихвите по жилищните заеми в евро продължават да намаляват и през февруари спрямо януари, но с много малко, до 4.05%. При тях все още има известен потенциал в това отношение от гледна точка на нивото на лихвите по левови ипотеки, които са с около половин процентен пункт по-ниски. През втория месец от годината годишният процент на разходите (ГПР, включва всички разходи, свързани с ползването на кредит) по жилищните заеми в левове се увеличава с 0.07 пр. до 4.11%. При тези в евро намалява с толкова до 4.40%. При потребителските кредити в левове лихвата е намаляла под 8%, след като през декември отчете по-чувствително покачване. Така през миналия месец средната за пазара е била 7.83%, а при тези в евро - 4.98%, като също е намаляла. При корпоративните кредити движението е обичайно разнопосочно според обемите и броя сделки на пазара – наблюдават се месечни корекции и в двете посоки. През февруари има покачване на тези в левове до 3.72% средно за пазара и намаление на евровите до 3.09%. Лихвите по депозитите в левове през февруари са намалели макар и с много малко – 0.02 пр. пр. Така стойността на средната за пазара е била 0.13%. При тези в евро има покачване с 0.03 пр. п. до 0.19%. Реално доходността при депозитите е нулева, а в някои случаи и отрицателна, като се вземе предвид инфлацията. Въпреки че се смята, че там възможностите за понижения са изчерпани и оттук насетне може да се очаква единствено промяна в посоката към покачване, февруарските данни показват още потенциал за намаление. При изключително ниските лихви по кредити за пазара в България и благоприятната икономическа конюнктура резонно кредитирането се ускорява. Данните на БНБ за февруари 2018 г. за кредитирането показват по-високи годишни ръстове във всички сегменти в сравнение с годишното нарастване от предходния месец. Жилищните заеми, които растат най-отчетливо, са нараснали на годишна база с 8.5% (при 8.2% годишно увеличение през януари) до 9.549 млрд. лв. Потребителските кредити също показват видим растеж – 7% на годишна база (до 6.5% годишно повишение през януари) до 7.826 млрд. лв. При фирмите растежът на кредитирането е по-скромен – 2% на годишна база, но все пак се ускорява (1.6% годишно повишение през януари 2018 г.). Обемът им достига 31.2 млрд. лв.
Източник: Капитал (30.03.2018)

Изкупуват дългове за 1 млрд. лв. през 2018 г. До 1 млрд. лв. могат да стигнат изкупените дългове в България през 2018 г., прогнозираха в четвъртък от Асоциацията на колекторските фирми в България. През миналата година са били купени задължения за 772 млн. лв., като сумата е с 14% по-малко от тази през 2016 г. През тази година обаче се очакват по-големи сделки основно от банките. ОББ например вече продаде дългове за 460 млн. лв. Колекторските компании отчетоха, че средният размер на необслужените задължения намалява с 15% на годишна база - от 912 на 775 лв. Спадът се случва успоредно с увеличаването на средната заплата у нас. По данни на НСИ за миналата година тя е 1096 лв., което е с 40% повече от средния необслужен дълг. Забавянето на плащане по фактури между фирмите намалява от 26 на 23 дни. Събирачите на дългове отчитат ръст на възложените им случаи за дългове на физически лица - през 2016 г. те били 1,83 млн., а през 2017 - 2,63 млн. При фирмените задължения има двоен спад - 146,4 на 71,5 млн. лв. Най-много просрочия има в търговията, строителството и при лизинговите компании. При туризма се наблюдава подобрение, както и в производството, където контролът е засилен. Банките възлагали събирането на най-много дългове - 42%, а бързите кредити са около 30%.
Източник: 24 часа (30.03.2018)

Изкупените дългове в България могат да достигнат 1,5 млрд. лв. през 2018 г. През 2017 г. колекторските фирми в България са изкупили дългове за над 772 млн. лв. Това е с над 14% по-малко, отколкото през 2016 г., когато са били изкупени просрочени задължения за над 900 млн. лв. Информацията съобщиха на пресконференция от Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ). От организацията прогнозират, че нивата на изкупените дългове през 2018 г. ще се повишат, като е възможно да достигнат 1 млрд. лв., а портфолиото ще бъде запълнено от предимно малки и средни предприятия, обезпечени с активи. Запознат източник на Investor.bg, който пожелава да остане анонимен, заяви, че пазарът на дългове ще надхвърли 1,5 млрд. лв. Причината са няколко големи сделки, за една от които се говори още от миналата година. В началото на 2018 г. ОББ избра EOS Matrix за купувач на рекорден портфейл за 460 млн. лв. необслужвани потребителски заеми. Това беше най-големият търг, провеждан на местния пазар на дългове. По информация от източника на Investor.bg обаче се очакват още три. „Стрес тестовете на финансовата система през 2016 година оказаха натиск върху кредиторите да изчистят максимално лошите си кредити. Очакванията тази тенденция да продължи и през 2017 година не се оправдаха“, коментира Александър Грилихес, заместник-председател на АКАБГ. Според проучването на асоциацията през 2017 г. средният размер на необслужваните задължения в България намалява с 15% спрямо 2016 г. През изминалата година средният дълг в страната е бил 775 лв. при 912 лв. за 2016 г. „Средният размер на необслужваните задължения намалява успоредно с увеличаването на доходите в страната. Според НСИ средната работна заплата за миналата година е 1096 лв., което е с близо 40% повече от размера на средния дълг“, коментира Райна Миткова, председател на АКАБГ. Любопитно е, че се забелязва значителен ръст на възложените случаи – от 1,83 млн. през 2016 г. до 2,63 млн. през 2017 г. Според асоциацията обаче в това нарастване на случаите няма нищо тревожно, защото то отразява по-голямата кредитна активност във финансовия сектор, съчетано с растящия оптимизъм на хората, породен от икономическия подем в страната. „В тази бройка влизат и просрочия на домакинствата от 1 до 5 дни, които са съвсем невинни и често се дължат на лоша организация“, коментира Райна Миткова. На пазара на междуфирмените задължения от асоциацията отчитат двоен спад на обема на възложените вземания спрямо 2016 г. Най-много просрочия отново има в търговията на едро и дребно и строителството. При туризма има леко подобрение спрямо 2016 г. В сектора на производството се наблюдава засилен контрол на плащанията и заради това нивата на задлъжнялост не се увеличават, коментираха още от асоциацията. Основни причини за финансовите затруднения на фирмите са липсата на превантивни мерки (като застраховки на вземанията), лошо управление на ликвидността и нисък размер на европейско финансиране. „Българският бизнес чака максимално дълго, за да предприеме действия по събирането на вземанията си. Все пак има подобрение – през 2017 г. средният период за забавяне на фактурите е 23 дни, докато през 2016 г. периодът е бил 28 дни“, коментира Зорница Димитрова, член на АКАБГ. От проучването става ясно още, че при разпределението на вложителите на дългове за събиране през изминалата година няма значително разместване. На първо място отново са банките, но делът им леко намалява спрямо 2016 г., като през 2017 г. достига 41,59%. „Бързите“ кредити изместват телекомуникационните продукти и достигат малко над 30% от дълговете, обработвани от колекторски агенции. Това обаче вероятно се дължи на законодателните промени отпреди няколко години, които затегнаха правилата и сключените договори с телекомите станаха по-ясни за потребителите. За миналата година задълженията към телекомите са били 22% от пазара на дългове. Увеличава се делът на просрочията при лизингите, които вече надвишават 4% от възложените на колекторски фирми задължения. Профилът на длъжника остава без промяна, коментираха още от асоциацията. Това е млад мъж на 30 години, добре образован и обикновено на трудов договор. Обичайно това е човек, започнал първата си постоянна работа и надценил финансовите си възможности. От АКАБГ обявиха още, че подкрепят идеята на омбудсмана Мая Манолова за създаването на закон за личния фалит.
Източник: Инвестор.БГ (30.03.2018)

Променят правилата за лихвената и парична статистика Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие нова Наредба № 17 за паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки. Наредбата се издава на основание чл. 42 от Закона за БНБ, изменен с § 15, т. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на новия Закон за платежните услуги и платежните системи (приет от 44-тото Народно събрание на 22 февруари 2018 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 20 от 6 март 2018 г.). С нея се определят редът и начинът за предоставянето на информация на БНБ, необходима за съставянето на паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки на страната. Текстът на наредбата е базиран на досега съществуващите указания на БНБ, с необходимата актуализация, без да се въвеждат промени по същество. Наредбата регламентира изискванията при предоставяне и обработка на статистическа информация, като определя обхвата на отчетните единици, типовете данни, честотата и сроковете, в които те се предоставят на БНБ.
Източник: Банкеръ (02.04.2018)

Печалбата на банките през февруари спада до 189 млн. лв. След силния старт на годината с двуцифрен ръст на печалбата през януари за февруари финансовият резултат на банковата система отчита спад. Само за месеца печалбата на банките е била 72 млн. лв., като е по-ниска с близо 30 млн. лв. от отчетното през февруари миналата година (99.7 млн. лв.). Това показват данните на БНБ. Общо за първите два месеца на годината финансовият резултат на сектора е 189 млн. лв., което е равносилно на лек спад от 2.5%. За разлика от предходните периоди обаче слабият резултат не се обяснява с лоши кредити. Напротив, спадът на обезценките продължава със същия двуцифрен темп и през февруари – обемът им е по-малък от този година по-рано с 34.2% и е 64 млн. лв. за първите два месеца на годината. И през 2017 г. тези разходи се свиваха в сравнение с предходната година, когато банките се готвеха за стрес тестовете и проверката на активите, но спадът беше едноцифрен, докато сега втори пореден месец той е двуцифрен. Така, ако по-малкото обезценки, които банките правят в сравнение с преди година, допринесоха за силния старта на 2017 г. в печалбата за януари, през февруари те не явно не успяват да компенсират напълно ефекта от ускоряващия се спад на основния им приходоизточник – нетния лихвен доход. Приходите от лихви продължават да се свиват и към края на февруари са с 4.4% по-малко в сравнение с година по-рано (при годишен спад през януари от 2.32%). Обемът им е 422.5 млн. лв. Такъв беше темпът им на свиване – около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година. Като цяло кредитирането набира скорост и ръстът му става все по-отчетлив, което означава и подобряване на приходите от лихви, макар и основната причина за размера му – ниските лихви по кредити, все още да е валидна в пълна степен. Прогнозите са обаче, че за тази година намаляването им ще бъде по-скоро кампанийно и в единични случаи, като се очаква задържане на достигнатите ниски нива и бавно обръщане на посоката през следващата година. Резултатът от активизиралото се кредитиране е видим при ръста на другия източник на приходи на банките, въпреки че той е с по-малък принос – таксите. След двуцифрения им ръст през януари (12.7% годишно) сега нетният приход от такси се е увеличил за двата месеца със 7.4% на годишна база до 157.8 млн. лв. Така приходите от такси донякъде компенсират спада в лихвения доход. Ръст има и при административните разходи с 2.2% до 259 мнл. лв. Той е по-малък в сравнение с годишното увеличение през януари (5.25%), но през миналата година до третото тримесечие се наблюдаваше понижение на това перо, което завърши в края на годината със значителен ръст от близо 10%. Продължава ръстът в кредитирането, като този на жилищните заеми изпреварва значително ръстовете в другите сегменти. Според данните за състоянието на банковата система (които се отличават по методология от тези за целите на паричната статистика – бел. ред.) годишният ръст на жилищните кредити е вече двуцифрен - 11.7%, достигайки 9.8 млрд. лв. На този фон нарастването в потребителското кредитиране изглежда скромно – 4.1% годишен ръст до малко над 9 млрд. лв. Фирмените заеми отчитат най-нисък ръст – 0.5% до 33.3 млрд. лв. Ръстът на депозитите в системата продължава въпреки почти нулевата или дори отрицателна доходност. Средната за пазара лихва през февруари за депозити на домакинства в левове беше отчетена на 0.13%. Обемът на спестяванията на домакинствата в края на февруари е 49.7 млрд. лв., увеличавайки се на годишна база с 4.9%. Запазва се двуцифреният темп на растеж при фирмените сметки – 12.2% до 23.7 млрд. лв. Общата сума на активите също нараства до 97.3 млрд. лв. в края на февруари. Собственият капитал в баланса на банковата система възлиза на 12.3 млрд. лв., като през месеца се увеличава с 57 млн. лв. в резултат на натрупаната печалба.
Източник: Капитал (02.04.2018)

Печалбата на банките за първите 2 месеца на 2018 г. е 189 млн. лв. През февруари 2018 г. балансовото число на банковата система нараства, като се наблюдава увеличение в кредитите и авансите, портфейлите с ценни книжа, депозитите и балансовия капитал, съобщи Централната банка. В размера и структурата на ликвидните активи няма съществена промяна и в края на февруари ликвидната позиция на банковия сектор остава висока. Печалбата на банковата система за първите два месеца на 2018 г. е 189 млн. лв. Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за двата месеца са 64 млн. лв. Общата сума на активите нараства през февруари с 0.4 на сто (390 млн. лв.) до 97.3 млрд. лв. Увеличават се балансовите суми на кредитите и авансите (с 1.8 процента) и на портфейлите с дългови и капиталови инструменти (с 0.5 на сто). Делът на петте най-големи институции в активите на системата в края на февруари нараства до 59.1 на сто. Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) нараства през февруари с 0.4 на сто (198 млн. лв.) до 56.5 млрд. лв. Увеличение се наблюдава при кредитите за нефинансови предприятия (със 136 млн. лв., 0.4 на сто) и за домакинства (с 68 млн. лв., 0.3 на сто). Намалението при кредитите за други финансови предприятия и за сектор държавно управление е незначително, посочват от БНБ.
Източник: Стандарт (02.04.2018)

Излишъкът в бюджета се свива до 606 млн. лв. към март Излишъкът в бюджета намалява до 606 млн. лв. към края на март, показват предварителните оценки на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП). За сравнение, до февруари превишението на приходи над разходи беше малко над 752 млн. лв., а за първото тримесечие на 2017 г. – 1.1 млрд. лв. Причината за спада са по-големите разплащания на правителството от началото на годината, резултат от увеличението на осигуровки и пенсии, административното повишение на възнагражденията на служителите в публичния сектор, предимно на учителите. Както приходите, така и разходите на правителството са нагоре. Според оценката на финансовото ведомство постъпленията към бюджета достигат малко над 9.2 млрд. лв. към края на март, което е с 4.5% над сумата през същия период на миналата година. Ръстът се дължи на по-високите данъчни и неданъчни приходи, докато помощите от Европейския съюз са по-ниски. Със завръщането на инфлацията вече и тя спомага за повишаване на постъпленията. Разходите на правителството обаче се повишават значително по-бързо. Тук промяната е с 11% нагоре до над 8.6 млрд. лв. Подробна разбивка все още няма, но финансовото министерство отбелязва, че част от повишението идва от по-високи разходи по сметките за средства от ЕС. Другата част, вероятно по-съществената, се дължи на увеличението на пенсиите и осигуровките, както и административното повишение на заплатите в публичния сектор, основно на учителите. Успоредно с предварителните оценки за тримесечието финансовото ведомство публикува и подробна разбивка за държавните финанси към края на февруари. Според нея излишъкът в бюджета възлиза на 752.3 млн. лв. и идва от националния бюджет, докато сметката при европейските средства е на минус от 228.7 млн. лв. Така излишъкът пада под нивото си от година по-рано, когато сумата беше 831.8 млн. лв. От една страна постъпленията към бюджета нарастват – с 8.4% на годишна база до 6.2 млрд. лв. Тук най-голям ефект оказват приходите от ДДС, които отбелязват увеличение от 11% до 2.1 млрд. лв. Принос имат обаче и две други пера – постъпленията от осигурителни вноски (с 15.9% нагоре до над 1.4 млрд. лв.) и от данъка върху доходите (с цели 28.9% нагоре до 615.4 млн. лв.). От министерството отбелязват, че растежът на приходите се дължи на по-високите минимална заплата, минимални осигурителни прагове, осигурителната вноска за фонд "Пенсии", повишението на броя на работещи и спадът на безработните в икономиката. Същевременно разходите на правителството се увеличават с над 11% на годишна база, достигайки 5.5 млрд. лв. Големият двигател при разплащанията е персоналът. Държавата е изплатила с 12.6% по-голяма сума за служителите си спрямо същия период на 2017 г., като така сметката възлиза на 1.3 млрд. лв. Повишението идва от по-високите възнаграждения на учителите в средното образование, отбелязва ведомството, но ефект вероятно имат и повишените заплати на служителите на МВР. По-високият размер на пенсиите пък повишава размерът на социалните плащания със 124 млн. лв. до 2.6 млрд. лв. Капиталовите разходи също отбелязват ръст до 327.2 млн. лв., докато година по-рано бяха със 100 млн. лв. по-ниски. Увеличението е добра новина, но нивото все още остава ниско предвид амбициозно планираните от страна на държавата над 6 млрд. лв. за инвестиции през тази година.
Източник: Капитал (02.04.2018)

Уникредит Булбанк очаква 4.4% ръст на БВП през 2018 г. Пикът на българския икономически растеж все още предстои, прогнозират икономистите на Уникредит Булбанк. Според тях брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще се увеличи с 4.4% през тази година, след което леко ще се забави до 4.2% през 2019 г. Експертите залагат на по-висок принос на инвестициите спрямо предходните две години, което е и причината за ускорението на общия темп. Домакинствата обаче ще продължат да играят ролята на основна движеща сила на икономиката, основно заради по-високите заплати. Очакванията на Уникредит Булбанк са най-оптимистични в сравнение с прогнозите за икономическия растеж през 2018 г. на другите институции. За сравнение, Европейската комисия залага на темп от 3.7%, а БНБ - на 4.2%, макар че оценката на банката е изготвена преди публикуването на годишните данни за миналата година, така че вероятно ще бъде ревизирана скоро. Според експертите на Уникредит 2018 г. може да се окаже "най-добрата следкризисна година за икономиката". Причината - дългоочакваното възстановяване на частните инвестиции е факт и набира сила. Докато миналата година износът и частното потребление бяха основните двигатели на растежа, през периода 2018-2019 г. се очаква инвестициите да се присъединят към другите два компонента. Така например, докато през 2017 г. повишението на брутното образуване на основен капитал беше 3.8%, през следващите две години експертите залагат на темпове от съответно 8% и 7.5%. Фактор за растежа ще бъдат както частните, така и публичните капиталовложения. Няколко сектора ще бъдат сред големите печеливши от икономическия растеж според анализа на групата. Строителството например се очаква да бъде подкрепено от по-силното търсене на административни сгради, логистични и туристически услуги. В преработващата промишленост пък производствения си капацитет ще увеличават компании в секторите за преработка на метали, медицински и козметични продукти, производство на части за автомобили. Според анализаторите през 2017 г. заетостта в страната е достигнала най-високата си точка. В резултат създаването на нови работни места ще се забави, тъй като свободните хора, които могат да ги заемат, намаляват. Недостигът на работна сила ще продължи да движи растежа на заплатите, но според прогнозата темпът ще се забави - от 9.8% през 2017 г. до 7.5% и 7% през следващите две години. Така потреблението ще нараства повече заради заплатите, а не толкова вследствие на увеличаващата се заетост. Растежът на заплатите започна предимно в сектори, които използват нискоквалифициран труд, но постепенно се разпространява и до останалата част от икономиката. А това може да предизвика структурни промени, отбелязват експертите. Така например компаниите могат да се насочат към технологии, които изискват по-малко работници и повече капитал. Друг вариант е фирмите да фокусират повече служители към сектори с по-висока добавена стойност. "Трябва да се има предвид, че подобни процеси не винаги протичат гладко и при определени обстоятелства могат да бъдат съпътствани от временно увеличаване на нормата на безработица, което е и една от причините да сме по-предпазливи в нашите оценки за перспективата пред растежа на икономиката в средносрочен план", завършва анализът.
Източник: Капитал (02.04.2018)

БНБ прие нова наредба за паричната и лихвената статистика Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) прие нова Наредба под номер 17 за паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки, съобщи пресцентърът на Централната банка. Подзаконовият акт се издава на основание чл. 42 от Закона за БНБ. С Наредбата се определят реда и начина за предоставянето на информация на БНБ, необходима за съставянето на паричната и лихвената статистика и статистиката на финансовите сметки на страната. Текстът на наредбата е базиран на досега съществуващите указания на БНБ, с необходимата актуализация, без да се въвеждат промени по същество. Наредбата регламентира изискванията при предоставяне и обработка на статистическа информация, като определя обхвата на отчетните единици, типовете данни, честотата и сроковете, в които те се предоставят на БНБ, пише огще в съобщението. На същото заседани УС на БНБ определи, съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките, ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в Република България, в размер на 0% за второто тримесечие на 2018 г.
Източник: econ.bg (02.04.2018)

Натрупаните средства за пенсии у нас са 149 879 млн. лв. в края на 2015 г. Натрупаните пенсионни права в България към началото на 2015 г. (крайно салдо за 2014 г.) са 144 145 млн. лв.; от тях 135 985 млн. лв. са към Държавното обществено осигуряване (I стълб), a 8 160 млн. лв. са към Допълнителното задължително пенсионно осигуряване и Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (II и III стълб). Това съобщиха от Националния статистически институт. Данните се публикуват за първи път през 2018 г. с данни за 2015 година и са задължителни за всички страни от ЕС, като целта е да се установи пълно и последователно покритие на пенсионните права в държавите-членки. Пенсионните права са финансови активи, които настоящите, както и бъдещите пенсионери, притежават по отношение на съответните пенсионноосигурителни схеми. Натрупаните пенсионни права в България към края на 2015 г. са 149 879 млн. лв. (169% от БВП); от тях 140 546 млн. лв. са към Държавното обществено осигуряване (I стълб), а 9 333 млн. лв. са към Допълнителното задължително пенсионно осигуряване и Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (II и III стълб). Общото увеличение на пенсионните права през 2015 г. е в размер на 4% (5 734 млн. лв.) спрямо началото на периода. Увеличение от 3% (4 561 млн. лв.) има в пенсионните права на осигурените в Държавното обществено осигуряване, докато пенсионните права на осигурените в Допълнителното задължително пенсионно осигуряване и Допълнителното доброволно пенсионно осигуряване нарастват с 14% (1 173 млн. лева). Прехвърлянето на пенсионни права между схемите (от Допълнителното задължително пенсионно осигуряване към Държавното обществено осигуряване) за 2015 г. възлиза на 42 млн. лева. Данни за пенсионните права ще бъдат изчислявани и публикувани на всеки три години, като следващите публикации ще бъдат за тригодишен период.
Източник: econ.bg (02.04.2018)

Инвестбанк е избрана за купувач на ТБ "Виктория" Инвестбанк е избрана за купувач на ТБ "Виктория", която се продава от синдиците на фалиралата КТБ. Все още няма официално съобщение за сделката. Така почти пет месеца след подаването на обвързващи оферти има окончателен избор, след като през март БНБ даде предварително одобрение и за двата кандидата на финалната права. Освен Инвестбанк обвързваща оферта беше подадена от Българо-американската кредитна банка (БАКБ). Изборът е направен от синдиците на КТБ и е одобрен от управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който надзирава дейността на синдиците и процеса на несъстоятелността на КТБ. Сделката е за 100% от капитала на "Виктория" плюс изплащане на депозита на едноличния й собственик към банката в размер на около 85 млн. лв. След одобрението от фонда следва сключване на договор за покупко-продажбата и финално одобрение от надзора на БНБ. По сделката ще трябва да се произнесе и Комисията за защита на конкуренцията. От съобщението на БНБ в началото на март за предварителното одобрение и на двата кандидата ставаше ясно, че и Инвестбанк, и БАКБ са заявили намерение "за преобразуване на придобиваната банка посредством вливане в съответната банка заявител в шестмесечен срок". Към края на миналата година Инвестбанк е с активи в размер на 1.982 млрд. лв. и е на дванайсто място в сектора. Капиталът й е 181.7 млн. лв., а печалбата й - 229 хил. лв. Активите на "Виктория" са за 123 млн. лв., от които почти 47 млн. лв. са по сметки в БНБ, тъй като тя почти няма дейност извън управлението на наследения си портфейл.
Източник: Капитал (03.04.2018)

БНБ: От 2019 ще има нови регламенти за банковите кредити на свързани лица От 1 януари догодина банките ще прилагат допълнителни насоки за кредити на свързани лица, съобщиха от Българската народна банка. Насоките са част от европейски регламент и са издадени от Европейския банков орган. С тях се определят подходящите практики, които следва да се прилагат в областта на големите експозиции и установяването на свързаност между клиентите на банката, допълват от БНБ. Насоките трябва да станат част от вътрешните правила на банките.
Източник: econ.bg (03.04.2018)

През 2017 г. турските инвестиции в България са в размер на 80.8 млн. евро Настоящият форум демонстрира нашата обща воля и желание за още по-динамичен диалог и по-интензивно и мащабно развитие на отношенията между България и Турция. Това заяви министърът на икономиката Емил Караниколов по време на Българо-турски бизнес форум в Истанбул, Турция. На форумът участваха над 150 български и турски фирми. Министър Караниколов изтъкна, че Турция е един от водещите търговски партньори на България като заема 4-то място в българския износ и 5-то място във вноса. Той допълни, че географската близост и потенциалът на пазарите предопределят висока активност между българските и турските фирми. "Двустранната търговия е балансирана, като за 2017 г. е почти 4 млрд. евро. Българският износ за Турция надвишава 2 млрд. евро, заема 7.8% от общия износ и бележи ръст от 10%. Вносът от Турция е 1,9 млрд. евро, като заема 6.3% от общия внос и бележи ръст от 17.3%", подчерта Караниколов. Икономическият министър заяви, че за периода 1996 – 2017 г. турските инвестиции в България са в размер на над 1 млрд. евро, а за 2017 г. те са в размер на 80.8 млн. евро. "Тези цифри категорично потвърждават важното значение на Турция като външнотърговски партньор на страната ни.", подчерта Караниколов. Той допълни, че допълнителен импулс за развитие на двустранните икономически отношения може да даде и провеждането на сесия на Междуправителствената българо-турска комисия за икономическо сътрудничество. "Използвам настоящия форум, за да ви информирам, че с Решение на МС на Република България съм определен в качеството ми на министър на икономиката за съпредседател от българска страна на комисията", посочи Караниколов. От турска страна беше отправено предложение в началото на следващата година във Бурса да се състой следващият бизнес форум. По време на посещението министър Караниколов проведе среща с министъра на икономиката на Турция Нихат Зейбекджи. Двамата обсъдиха търговско-икономическите отношение, както и възможностите за тяхното активизиране. По време на срещата беше поставен акцент на възможностите за инвестиции в инфраструктурни проекти и сътрудничеството в областта на земеделието.
Източник: econ.bg (03.04.2018)

МФ: 850 милиона лева повече бюджетни разходи до март Министерството на финансите, на база на предварителни данни и оценки, очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към март 2018 г. да бъде положително в размер на 605,7 млн. лв. (0,6 % от прогнозния БВП). Приходите и помощите по КФП към март се очаква да бъдат в размер на 9 239,1 млн. лв. (24,2 % от годишния разчет), като спрямо март 2017 г. се отбелязва ръст от 400,9 млн. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 636,7 млн. лв. (7,5 %), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската в бюджета на ЕС) към март 2018 г. са в размер на 8 633,4 млн. лв., което е 22,0 % от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. бяха в размер на 7 780,6 млн. лв. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал, основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и други.
Източник: Money.bg (03.04.2018)

Бизнесът предлага и КЕВР да се самоиздържа Комисията за енергийно и водно регулиране да премине към нов модел на финансиране по подобие на БНБ и КФН, предлагат работодателите. В свое становище Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) одобри промените в Закона за енергетика, които вчера бяха приети на първо четене от парламента. Едновременно с това на фона на продължаващата неяснота около сделката за ЧЕЗ започна и промяна на състава на КЕВР. Промените, предложени от ГЕРБ, предвиждат разширяване на функциите на КЕВР и излизане на повече търговци на свободния пазар на ток. На първо четене бе одобрено и друго предложение, но идващо от "Обединените патриоти" - регулаторът да може да разрешава сделките при продажбата на съществени части от капитала на търговски дружества, които управляват стратегическа за енергийната система инфраструктура. Работодателите настояват, че КЕВР не бива да получава субсидия от държавата, а трябва да премине на самоиздръжка. Идеята е финансирането да дойде от услугите и глобите, които налага регулаторът на своите подопечни - ЕРП-та, ВиК-фирми, топлофикации, газови дружества и др. Така например през миналата година КЕВР е внесла в бюджета 13 млн. лв. от такси и санкции. Получила е обаче само 5 млн. лв. за издръжка. При новите отговорности на комисията субсидията няма да е достатъчна за привличането и задържането на експертни кадри, които да гарантират качество на екипа, изтъкват работодателите. Част от промените в Закона за енергетиката предвиждат комисията значително да разшири функциите си - да може да следи и контролира свободния пазар на ток, който догодина ще стигне 70% при дял от 30% за регулирания, да обменя информация с партньори и др. Работодателите приветстват тези промени. "Напомняме и август миналата година, когато се сключиха няколко сделки на българската енергийна борса при съмнителни обстоятелства - в рамките на 17 секунди бяха изтъргувани мегавати за около 90 млн. лева. Сделките бяха направени на платформа, която се използва рядко, но предварително се изисква учредяване на обезпечение. КЕВР проведе успешно разследване, но се оказа, че няма правомощия да санкционира участниците в сделките", пишат работодателите. Бизнесът подкрепя предложенията за промяна в закона, които предвиждат много повече търговци да излязат на свободния пазар. Поправките "са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производители, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени", изтъкват работодателите. Промените предвиждат на борсата да излязат ВЕИ-фирмите, които са с мощност от 4 и над 4 мегавата. Разликата между постигнатата на борсата цена и преференциалната, на която в момента техният ток се изкупува, ще се покрива със субсидии от фонд "Сигурност". Техният размер ще бъде определян от регулатора. Промените в закона обаче бяха разкритикувани от асоциация "Свободен енергиен пазар", в която членуват част от ВЕИ-фирмите. Сдружението смята, че идеята за такива премии не е добра, и допускат, че КЕВР ще определя разликите в цените субективно. Тези компенсации не бива да бъдат определяни от регулатора, тъй като се създава правен вакуум и несигурност, смятат от асоциацията. Вчера те изпратиха и писмо до премиера Бойко Борисов, в което изреждат проблемите за пълна либерализация на пазара.
Източник: Сега (05.04.2018)

Над 1.15 млрд. евро са изпратили у нас българите в чужбина Над 1.15 милиарда евро са изпратили на близките си у нас българите, работещи зад граница, през миналата година. В сравнение с 2016 г. парите са се увеличили с 284 млн. евро спрямо 869 млн. евро през 2016 г. Това сочат изчисления на Инвестор. бг на базата на данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата е значително по-голяма от преките чуждестранни инвестиции, влезли у нас през 2017 г. Общият размер на постъпленията от чужбина обаче със сигурност е значително по-голям. Това е така, защото БНБ отчита само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро, допълва Инвестор. Най-много средства идват от емигрантите в САЩ, Испания и Гърция. Най-силен месец през миналата година е бил май, когато българските емигранти са изпратили в родината над 115.3 млн. евро. Голяма част от тези пари отиват за покриване на разходи за здравеопазване, образование и погасяване на заеми. Част от тях се насочват и за започване на малки и семейни бизнеси. Средствата, които емигрантите изпращат от чужбина, постепенно достигат до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. и реално са един от факторите, който движи икономиката напред. Това обаче не може да се каже за чуждестранните инвестиции. През 2017 г. чуждестранни компании са инвестирали в България 901.9 млн. евро. Номинално това е увеличение с 36.7% на годишна база. Но, както неотдавна писа в. "Сега", по-голяма част от капиталовложенията от чужбина пристигат у нас под формата на заеми, отпуснати на български предприятия от техните компании майки, базирани в други държави. Тези средства трябва да се връщат и в повечето случаи това доказва, че интересите на инвестицията не са дългосрочни. За първите десет месеца на 2017 г. например размерът на този тип инвестиции е 80% от всички привлечени капитали отвън. За същия период чужди фирми са вложили в акции и дялове на наши предприятия само 149.6 млн. евро при 589.1 млн. евро година по-рано.
Източник: Сега (11.04.2018)

€1,15 млрд. пратили гастарбайтерите в България Над 1,15 млрд. евро са изпратили сънародниците ни, които работят зад граница, на близките си в България през миналата година. Това е с 284 млн. евро повече, отколкото през 2016 г., когато сумата на преводите е възлизала на 869 млн. евро, показва справка в Българска народна банка (БНБ). Най-много средства идват от българите в САЩ, Испания и Гърция. Данните на БНБ обаче отчитат само парите, изпратени по банков път и чрез дружества за парични трансфери. Не е ясно какви суми влизат у нас в брой или какви стоки, купени зад граница, идват в страната. Освен това част от парите се изпращат по хора или чрез автобусните превозвачи, като най-развита е тази система на пренос на средства между България и Гърция. Отделно пък БНБ отчита само преводите над 2500 еврo Разбивката по месеци показва, че месец май през 2017 г. е бил рекорден за последните 8 години. През петия месец на миналата година гурбетчиите са изпратили в родината си 115,3 млн. евро. Сумата се доближава до направените преки чуждестранни инвестиции в страната, които тогава са били в размер на 120 млн. евро. За цялата 2017 г. чуждестранните компании са инвестирали в България 901,9 млн. евро, което е увеличение с 36,7% на годишна база. Това обаче за пореден път показва, че всъщност не инвестициите, а преводите от емигрантите движат икономиката напред. Според данните на БНБ чуждестранните вложения за миналата година се насочват предимно към преработващата промишленост. Преводите от емигрантите пък отиват директно в потреблението въпреки че през последната година много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Голяма част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. Сумите, които сънародниците ни извън България изпращат тук, постепенно се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с инвестициите. Междувременно Европейската комисия (ЕК) обяви, че ще бъдат въведени нови регулации, според които паричните банкови преводи в евро ще станат по-евтини за крайния потребител. Досега за компаниите и частните лица на територията на еврозоната нямаше разлика в таксите за операции в страната или в еврозоната. В официално съобщение европейските власти посочват, че сега това предимство ще бъде разширено и ще включва цялата територия на Европейския съюз. Всички вътрешни презгранични трансакции в ЕС, извършени в евро извън еврозоната, ще бъдат таксувани с ниски или нулеви такси като вътрешни плащания, извършвани в официалната местна валута. Така например, в рамките на новото предложение презграничен банков превод в евро от България ще бъде таксуван като вътрешен банков превод в български лева. Това е значителна промяна, тъй като таксите за обикновен банков превод могат да достигнат изключително високи стойности в някои държави членки извън еврозоната - до 24 евро за превод на 10 евро.
Източник: Монитор (11.04.2018)

Картовите разплащания са нараснали с 44% за три години За периода от 2014-а до 2016-а броят на плащанията, извършени с карти е нараснал с 44%, а стойността на плащанията с карти е нараснала с 38%. В същото време броят и стойността на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, са нараснали с над 20%. Това каза при откриването на 20-тото юбилейно издание на финансовия технологичен форум „Дигитализацията - катализатор за модернизацията на финансовия сектор" подуправителят на БНБ и ръководител на управление „Банково" Нина Стоянова. Данните на БНБ сочат още, че през 2016 г. над 50% от нарежданията за кредитен превод са били направени от потребителите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. По думите на Нина Стоянова, предварителните данни на БНБ за 2017 г. затвърждават тенденцията на нарастване на споменатите показатели. „Новият Закон за платежните услуги и платежните системи, който въвежда в българското законодателство изискванията на Втората директива за платежните услуги (PSD2), влезе в сила на 6 март 2018 г. Той съдържа съществени промени по отношение на платежните услуги, извършвани по електронен път. Както е известно, законът въвежда два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет среда - услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка", обясни подуправителят на БНБ. Тя подчерта, че основен акцент в закона е поставен върху сигурността на безналичните плащания, особено тези, осъществявани в интернет или чрез друг дистанционен способ, и съответните мерки, които доставчиците на платежни услуги трябва да предприемат в това направление. Във връзка с това Европейската комисия прие делегиран регламент, съдържащ регулаторни технически стандарти за задълбоченото установяване на идентичността на клиента и общите и сигурни отворени стандарти на комуникация. Доставчиците на платежни услуги следва да приведат дейността си в съответствие с регламента най-късно до 14 септември 2019 г. „За първи път през 2018 г. доставчиците на платежни услуги ще трябва да извършват оценка на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността, както и да наблюдават и докладват пред БНБ значими операционни или свързани със сигурността инциденти. На БНБ ще се предоставят и данни за измами, свързани с плащанията по ред, определен с проект на насоки на Европейския банков орган, които предстои да влязат в сила в началото на 2019 г.", разясни Нина Стоянова. Тя открои и друга важна промяна, която ще окаже влияние върху пазара на платежните услуги е публикуваното в края на март 2018 г. от Европейската комисия предложение за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 относно презграничните плащания в рамките на Общността. Предвижда се доставчиците на платежни услуги в държавите членки извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания във валутата на съответната страна. Досега такова изискване съществуваше в регламента само по отношение на равни такси при националните и презгранични плащания в евро. Планирано е това изменение да се прилага от 1 януари 2019 г. и да доведе до съответните промени в тарифите на доставчиците на платежни услуги в България. Целта на предложеното изменение е постигане на по-нататъшното задълбочаване на единния пазар на Европейския съюз и равнопоставеност между ползвателите на платежни услуги в достъпа им до по-евтини презгранични плащания. По думите на Нина Стоянова, промените в правната рамка имат за цел да осигурят сигурна среда, съответстваща на динамичното развитие на технологиите. „Въвеждането на новите регулации очакваме на свой ред да окаже благоприятно влияние на пазара, като доведе до по-голям избор на платежни услуги, по-сигурни плащания и повече пазарни участници при конкурентни за потребителите цени", каза в заключение подуправителят на БНБ.
Източник: Банкеръ (13.04.2018)

1 лв. вноска в ЕС носи 3.5 лв. еврофондове За първите 8 години членство в ЕС България внесе в европейския бюджет малко над 6 млрд. лв., докато в същото време получи 21 млрд. лв. Казано по друг начин, срещу всеки лев инвестиция в европейския бюджет, за периода 2007-2015 г. България е получила 3.5 лв. европейски средства. Това твърди в интервю за EN.bg Андрей Новаков, евродепутат. Именно тази равносметка ни нарежда на изключително добра позиция спрямо много други държави-членки на ЕС и не представлява пречка вноската ни за периода 2021-2027 да бъде повишена. През 2016 г. страната ни внесе 860 млн. лв. (едва 0.9% от БВП). Дори ако вноската ни нарасне с 10%, неблагоприятният ефект ще е пренебрежим. Това доказва, че членството в ЕС е най-добрата инвестиция. Българските вноски в европейския бюджет са скромна инвестиция при отлична възвръщаемост, без уловки в малък шрифт, казва още евродепутатът. Бъдещето на политиката по сближаване на ЕС следва да бъде насочено към инвестиции в сектори с висока добавена стойност, средствата да се разходват ефективно и да се разпределят по опростени правила, да се спазва принципът на субсидиарност, да има по-добро и гъвкаво програмиране, плавен преход между програмните периоди и подобрен териториален подход. Около това се обединиха държавите-членки на днешния Съвет по общи въпроси, формат „Кохезионна политика“, председателстван от вицепремиера Томислав Дончев. Това съобщиха от пресцентъра на Министерския съвет. “Дебатът относно Кохезионната политика след 2020 г. представлява съществен елемент от общия дебат за бъдещето на Европа. Много е важно да бъдат обвързани. Не можем да решаваме как да разпределяме средствата за сближаване, без преди това да определим приоритетите си, без да имаме визия как искаме да изглежда Европа след 10 години, или още по-смело, Европа, която строим за нашите деца и за децата на техните деца”, заяви Дончев. Заключенията от Съвета са ясно послание към ЕК само дни преди да бъде представен проектът за следващия дългосрочен бюджет на ЕС - Многогодишната финансова рамка. Българското председателство ще проведе на 8 юни в София тематична Конференция на високо ниво за размяна на мнения по предложенията на Комисията относно бъдещето на Кохезионната политика. /economynews.bg
Източник: Други (13.04.2018)

Плащанията с карта са нараснали с 44% за три години Плащанията с банкови карти са се увеличили с 44% за периода от 2014 г. до 2016 г., а стойността им е нараснала с 38%, заяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова на форум за дигитализацията във финансовия сектор. По думите на Стоянова броят и стойността на картовите плащания, извършени чрез виртуално терминално устройство ПОС, са нараснали с над 20%. Данните на БНБ сочат още, че през 2016 г. над 50% от нарежданията за кредитен превод са били направени от потребителите по електронен път, което представлява две трети от общата стойност на всички кредитни преводи. Подуправителят на БНБ припомни, че от 6 март тази година е в сила новият Закон за платежните услуги и платежните системи, който въвежда Втората директива за платежните услуги. С нормативния акт се регламентират два нови вида онлайн платежни услуги - по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Основните промени в закона са насочени към повишаване на сигурността на плащанията в интернет. В подобна посока е и нов еврорегламент, съдържащ технически стандарти за "задълбоченото установяване на идентичността на клиента". Банките имат срок до 14 септември 2019 г., за да приведат дейността си в съответствие с документа. "За първи път през 2018 г. доставчиците на платежни услуги ще трябва да извършват оценка на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността, както и да наблюдават и докладват пред БНБ значими операционни или свързани със сигурността инциденти. На БНБ ще се предоставят и данни за измами, свързани с плащанията по ред, определен с проект на насоки на Европейския банков орган, които предстои да влязат в сила в началото на 2019 г.", каза Нина Стоянова. По думите й друга важна промяна е предложението на Еврокомисията за промени в регламента за презграничните плащания. Занапред се предвижда банките в страните от ЕС извън еврозоната да прилагат равни такси за презграничните плащания в евро и за националните плащания в съответната национална валута. Досега такова изискване имаше само по отношение на равни такси при националните и презгранични плащания в евро. Планирано е изменението да се прилага от 1 януари 2019 г. и да доведе до съответните промени в тарифите на банките в България.
Източник: Медия Пул (13.04.2018)

КТБ ще получи 2.8 млн. лв. след продажбата на "Виктория" Обявената в несъстоятелност КТБ ще получи 2.8 млн. лв. след продажбата на дъщерната Търговска банка "Виктория". Това се разбира от съобщение на институцията. В него не се посочва каква е цената по сделката, но се обяснява, че избраният купувач - Инвестбанк, е погасил краткосрочни и дългосрочни задължения на банката за периода 2015 г. до днес. Напълно възстановена е и направената от КТ през юни 2014 г. инвестиция под формата на акции и други финансови инструменти. Синдикът на КТБ днес е подписал с "Инвестбанк" АД рамков договор за едновременното прехвърляне и получаване на договорената цена на съвкупността от следните финансови активи: 100% от капитала на ТБ "Виктория" ЕАД и цялостната експозиция на eдноличния собственик на капитала към ТБ "Виктория" ЕАД. От съобщението се разбира, че Фондът за гарантиране на влоговете в банките е одобрил купувача на 26 март. Междувременно от всички кандидати БНБ одобри само Инвестбанк и БАКБ. Предстои провеждане на процедура пред Комисията за защита на конкуренцията за разрешаване на предстоящата концентрация. Купувачът е поел задължение за пълно погасяване на експозицията на КТБ към "Виктория" ЕАД ведно с дължимите лихви към датата на приключване на сделката.
Източник: Дневник (17.04.2018)

2018-а започна слабо за чуждите инвестиции 2018 година започва слабо за преките чужди инвестиции. За първите два месеца на годината привлечените външни капитали са 204 млн. евро. Това е със 148 млн. евро по-малко от същия период на миналата година, показват данните на БНБ. Само през февруари в страната са влезли едва 46 млн. евро преки инвестиции. Данните са предварителни и вероятно ще бъдат коригирани нагоре, но тенденцията за сериозен отлив на чужди капитали от българската икономика е трайна през последните две-три години. От общия размер на привлечените през първите два месеца на годината преки чужди инвестиции по-голямата част - 191.6 млн. евро, са дългови инструменти. Това са заеми, предоставени от компаниите майки, които после българските дружества трябва да връщат. Размерът на привлечения дялов капитал, който е най-сигурното проявление на дългосрочно инвестиционно намерение, е едва 13.4 млн. евро. Всъщност през януари у нас под формата на парични и апортни вноски чуждестранни инвеститори са превели 20 млн. евро, но през февруари са били изтеглени 6.5 млн. Нито едно евро не е постъпило като реинвестирана печалба за януари и февруари. По-малко са и инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти през първите два месеца на годината. Те са едва 0.9 млн. евро при 2 млн. година преди това. По страни най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия (0.4 млн. евро, 48.8% от общия размер за януари - февруари 2018 г.), Казахстан (0.3 млн. евро, 35.6%) и Израел (0.2 млн. евро, 18.8% от общия размер за периода). Най-големите нетни преки инвестиции в страната за януари - февруари 2018 г. са от Великобритания (57.9 млн. евро), Германия (44.1 млн. евро) и Гърция (30.5 млн. евро).
Източник: Сега (20.04.2018)

Платежният баланс на България излезе на плюс с 241 млн. евро през февруари Текущата и капиталова сметка през втория месец на годината е положителна и възлиза на 241,5 млн. евро, като за сравнение през февруари 2017 г. излишъкът е бил в размер на 247 млн. евро, което сочи лек спад, показват данните на Българската народна банка (БНБ). За февруари салдото по текущата сметка е положително и е в размер на 218,1 млн. евро при излишък от 244,6 млн. евро година по-рано. Текущата сметка включва вноса и износа, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в България, както и текущите трансфери между страната и останалия свят. При излишък България се оказва нетен кредитор на останалия свят, а при дефицит – длъжник. Търговското салдо за февруари 2018 г. е отрицателно в размер на 263,8 млн. евро, докато преди година излезе на червено с 94,4 млн. евро. В централната банка изчисляват, че през втория месец на годината са изнесени български стоки за 1,961 млрд. евро, като експортът се понижава с 0,8% (16,4 млн. евро) в сравнение с година по-рано. През февруари са внесени стоки за 2,225 млрд. евро, което е увеличение със 7,4% (153 млн. евро) спрямо втория месец на миналата година. Салдото по услугите е положително и в размер на 80,8 млн. евро, докато година по-рано също беше на положителна територия с 46,8 млн. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството, данъци върху производството и вноса и субсидии) за февруари 2018 г. е положително в размер на 4,4 млн. евро, докато преди година беше на минус с 80,6 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е на плюс с 396,6 млн. евро. Преди година салдото също беше положително с 372,7 млн. евро. В БНБ пресмятат, че капиталовата сметка е положителна и възлиза на 23,5 млн. евро, като през миналия февруари стойността също беше положителна – 2,4 млн. евро. През февруари финансовата сметка е положителна в размер на 283,2 млн. евро, докато преди година имаше отрицателна стойност от 71,2 млн. евро. Салдото по статия Преки инвестиции по предварителни данни през февруари е отрицателно и е на минус с 55,7 млн. евро, като преди година също беше на минус с 236,1 млн. евро. Преките инвестиции – активи се повишават с 27,8 млн. евро, докато през миналия февруари имаше увеличение с 12,6 млн. евро. Преките инвестиции – пасиви нарастват с 83,5 млн. евро при ръст с 248,7 млн. евро за февруари 2017 г. Като не се отчитат измененията, дължащи се на курсови или ценови разлики, резервните активи на БНБ, които включват външните активи с които централната банка разполага, контролира и използва за пряко финансиране на дефицитите по платежния баланс, в края на февруари се понижават със 75,6 млн. евро. Преди година банковата статистика регистрира увеличение с 612,3 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.04.2018)

Към края на януари фискалният резерв достига 11,2 млрд. лв. Фискалният резерв в края на януари достига 11,2 млрд. лв. или 11,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България. В тази сума влизат и средствата на държавата на депозити в БНБ и други банки, и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи. По същото време година по-рано средствата в резерва са били с над 19% по-малко, показва месечният обзор на българската икономика, изготвен от финансовото министерство. Държавният дълг, включително държавногарантираният, възлиза на 24,5 млрд. лв. (23,2% от прогнозния БВП, при 27,4% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намалява от 6,4% от БВП през януари 2017 г. до 5,3% от прогнозния БВП за 2018 г., показват още данните. Съотношението на външния дълг към БВП се понижава от 19,3% през януари 2017 г. до 15,9%. Размерът на държавногарантирания дълг е 1,9% от БВП, при 1,7% от БВП година по-рано, отчитат от Министерство на финансите (МФ). От анализа става ясно още, че международните валутни резерви на България се свиват през февруари до 22,2 млрд. евро, като намалението на месечна база спрямо януари е 0,2%. Според държавните финансисти причината е основно в намалението на банковите резерви с 1,3% спрямо първия месец от годината. Парите в обращение също имат отрицателен принос с месечен спад от 0,4% през февруари, отчитат от МФ. Депозитът на правителството компенсира част от общото намаление на резервите, след като се повиши с 1,2% през втория месец на 2018 г. спрямо края на януари. „Месечното намаление допринесе за по-ускорено намаление на резервите на годишна база, което възлезе на 6,9%“, пише още в обзора на ведомството. Банковите резерви и депозитът на правителството остават с най-голям принос за годишното изменение. Те намаляват съответно с 19,8% и 17% на годишна база, докато парите в обращение нарастват с 9,6%.
Източник: Инвестор.БГ (23.04.2018)

Намаляват маждународните валутни резерви на България Международните валутни резерви на България се свиват през февруари до 22,2 млрд. евро, като намалението на месечна база спрямо януари е 0,2%. Според държавните финансисти причината е основно в намалението на банковите резерви с 1,3% спрямо първия месец от годината. Фискалният резерв в края на януари достига 11,2 млрд. лв., или 11,3% от прогнозния БВП на България. В тази сума влизат и средствата на държавата на депозити в БНБ и други банки, и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи. По същото време година по-рано средствата в резерва са били с над 19% по-малко, показва месечният обзор на българската икономика, изготвен от Министерството на финансите. Държавният дълг, включително държавно гарантираният, възлиза на 24,5 млрд. лв. (23,2% от прогнозния БВП при 27,4% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намалява от 6,4% от БВП през януари 2017 г. до 5,3% от прогнозния БВП за 2018 г., показват още данните. Съотношението на външния дълг към БВП се понижава от 19,3% през януари 2017 г. до 15,9%. Размерът на държавно гарантирания дълг е 1,9% от БВП при 1,7% от БВП година по-рано.
Източник: econ.bg (24.04.2018)

УниКредит: Онлайн пазарът е нараснал повече от 2 пъти за последните пет години Онлайн пазарът в България е нараснал повече от 2 пъти за последните пет години. През 2012 г. той е възлизал на 269 млн. лв., докато през 2017 г. той достига 580 млн. лв. Това става ясно от проучване на Unicredit Consumer Financing. Към края на миналата година 27% от онлайн потребителите и 18% от всички българи са пазарували от сайтове и онлайн магазини. Това обаче все още е далеч от средното ниво за ЕС, където близо 70% от всички онлайн потребители са и купувачи. Изследването е на база на данни от Euromonitor International и Eurostat. „Онлайн пазарът в България е малко по-консервативен, отколкото в Европа. Трябва обаче да признаем, че този сектор е предимно за по-младите и отворени към технологиите хора. Този пазар е изключително динамичен“, коментира Левон Хампарцумян, изпълнителен директор на УниКредит. Той припомни, че както преди време мобилните услуги са „убили“ фискираната телефония, нещо подобно ще се случи и с ритейла на дребно, макар и не в тези мащаби. От финансовата институция обясниха обаче, че ръстът на онлайн пазара не следва тенденцията на ритейл продажбите. Освен това достъп до интернет имат 66% от населението в България към 85% в ЕС. По използваемост на смартфони обаче сме на едно ниво с общността – около 52% хората имат такива. Друг любопитен факт е, че около 87-90% от българските потребители, които пазаруват онлайн, го правят от български онлайн магазини, а през последните години броят на онлайн магазините нараства четири пъти, като към края на 2017 г. те вече са 4458 по данни на Unicredit Consumer Financing. Най-много онлайн купувачи е имало през 2015 г. - 1,32 млн. души. През 2017 г. 1,25 млн. са пазарували през глобалната мрежа. Тенденция в последните години е да се купуват по-скъпи стоки онлайн. От проучването става ясно, че все още онлайн клиентите предпочитат да плащат в брой, докато при физическите магазини кредитирането държи висок дял – близо 50% от покупките се финансират от заеми. За сравнение – 5% от броя покупки онлайн се финансират с кредит. Делът на плащанията с карти обаче е еднакъв – точно една четвърт от всички покупки. Данните на Unicredit Consumer Financing показват, че най-често с онлайн кредит пазаруват семейни мъже, на възраст между 30 и 39 години и среден доход над 1000 лв., които работят на постоянен трудов договор. Покупките, които правят, са на средна стойност 864 лв. Тенденцията на увеличение на дела на онлайн покупките налага и необходимостта от по-бърз и лесен достъп до финансиране. Затова от Unicredit Consumer Financing от края на миналата година предлагат изцяло онлайн процес по кандидатстване и усвояване на стоков кредит. Новият продукт се приема много добре от потребителите, защото значително облекчава традиционното отпускане на кредит, при което кредитополучателите трябваше да подписват договори на хартия, твърдят от ткомпанията.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2018)

Към края на януари фискалният резерв достига 11,2 млрд. лв. Фискалният резерв в края на януари достига 11,2 млрд. лв. или 11,3% от прогнозния брутен вътрешен продукт на България. В тази сума влизат и средствата на държавата на депозити в БНБ и други банки, и 1,3 млрд. лв. вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи. По същото време година по-рано средствата в резерва са били с над 19% по-малко, показва месечният обзор на българската икономика, изготвен от финансовото министерство. Държавният дълг, включително държавногарантираният, възлиза на 24,5 млрд. лв. (23,2% от прогнозния БВП, при 27,4% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намалява от 6,4% от БВП през януари 2017 г. до 5,3% от прогнозния БВП за 2018 г. Съотношението на външния дълг към БВП се понижава от 19,3% през януари 2017 г. до 15,9%. Размерът на държавногарантирания дълг е 1,9% от БВП, при 1,7% от БВП година по-рано. От анализа става ясно още, че международните валутни резерви на България се свиват през февруари до 22,2 млрд. евро, като намалението на месечна база спрямо януари е 0,2%.
Източник: Инвестор.БГ (24.04.2018)

БНБ си търси застраховател Българска народна банка обяви публично състезание за възлагане на обществена поръчка с предмет застраховане на имуществото на банката. Обществената поръчка е разделена на две обособени позиции. Обособена позиция № 1 включва застраховане на имуществото на БНБ - дълготрайни материални активи (ДМА) и материални запаси, за срок от една година. Обособена позиция № 2 е за застраховане на служебните автомобили на БНБ със застраховки "Гражданска отговорност”, "Автокаско” и "Злополука на местата в МПС”. Тя също е със срок една година. Прогнозната стойност на поръчката е 130 000 лв. без ДДС. Крайният срок за получаване на оферти или заявления за участие е 8 май 2018 година. Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) също обяви открита процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет застраховане по четири обособени позиции. Първата е застраховане на движимо и недвижимо имущество, собственост на фонда. Позицията включва задължителната застраховка "Гражданска отговорност", застраховка "Злополука на водача и пътниците в МПС" и застраховка "Автокаско" на служебните автомобили, ползвани и управлявани от Централното управление и областните дирекции на фонда. Втората обособена позиция е за застраховка "Пожар и природни бедствия" на недвижими имоти - публична и частна държавна собственост, предоставени за управление на фонда за нуждите на Централното управление и на областните дирекции. Обособена позиция № 3 е застраховка "Електронна техника" на стационарна и мобилна електронна техника, собственост на фонда, ползвана от Централното управление и от областните дирекции. Четвъртата обособена позиция е застраховане на служители от дирекция "Технически инспекторат" с рискова застраховка "Злополука". Прогнозната стойност на поръчката е 600 000 лв. без ДДС. Крайният срок за получаване на оферти или заявления за участие е 16 май 2018 година. "Софийска вода" АД също обяви обществена поръчка с предмет сключване на застраховки по три обособени позиции. Първата позиция е застраховка "Имущество - всички рискове". Покриват се включително материални щети от земетресение, неизправност на машини, електрическо прекъсване, операторска грешка, саботаж и тероризъм, както и допълнителните клаузи, посочени в документацията за обществена поръчка. Втората позиция е "Прекъсване на дейността" (загуба на приходи) вследствие на покритите рискове по застраховка "Имущество". Застраховката по третата позиция - "Отговорност към трети лица", следва да покрива отговорност към трети лица, продуктова отговорност и отговорност при замърсяване на околната среда съобразно условията, договорени в застрахователната полица и съобразно описаното в документацията за обществена поръчка. Застраховката трябва да покрива всички суми (включително правни разноски и разходи за адвокатска защита), които всяка една от застрахованите (съзастрахованите) страни може да бъде задължена да плати във връзка с юридическа отговорност на Възложителя към трети страни, свързана с упражняваната от него дейност. Прогнозната стойност на поръчката е 1 740 000 EUR без ДДС. Крайният срок за получаване на оферти или заявления за участие е 18 май 2018 година.
Източник: Банкеръ (24.04.2018)

Активите на пенсионната система нарастват до почти 13 млрд. лв. през 2017 г. Акумулираните нетни активи в системата на допълнителното пенсионно осигуряване нарастват със 17,72%, или с 1,9 млрд. лв., до 12,6 млрд. лв., става ясно от окончателните данни на Комисията за финансов надзор. Към края на миналата година броят на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове – универсални, професионални, доброволни и доброволни по професионални схеми – достига 4 587 723 лица, което представлява нарастване със 115 047 лица, или с 2,57%, спрямо осигурените към края на 2016 г. Пенсионноосигурителните дружества приключват отчетната 2017 г. с общи приходи в размер на 186,17 млн. лв., което представлява увеличение с 1,31 на сто в сравнение с отчетените приходи през 2016 г. Дружествата реализират положителен общ нетен финансов резултат за 2017 г. в размер на 61,5 млн. лв., нараствайки с 5,04 на сто в сравнение с 2016 г. Най-висока доходност от всички видове пенсионни фондове за миналата година успява да постигне ДСК-Родина с между 8,62% за универсалния си фонд и 9,56% за доброволния си пенсионен фонд. За сравнение средната доходност на универсалните пенсионни фондове за 2017 г. е 7,75%.
Източник: Инвестор.БГ (25.04.2018)

Българите пазят в банките рекордни 48 милиарда Депозитите на домакинствата вече са над 48 млрд. лв. Това показва статистиката на БНБ за март 2018 г. Увеличението спрямо същия месец на 2017 г. е с 5,5%. Заемите на домакинствата достигат 19,9 млрд. лв., като спрямо същия период на 2017 г. се повишават с 6,3%. Жилищните кредити нарастват с 9,1% на годишна база и достигат 9,6 млрд. лв. Потребителските заеми нарастват с 7,2% спрямо март 2017 г. и са 7,9 млрд. лв. С 31,1% намаляват депозитите на финансовите предприятия на годишна база, като в края на март са достигнали 2,652 млрд. лв. В края на март депозитите на нефинансовите предприятия отчитат ръст от 13% спрямо същия период на 2017 г. и достигат 21,6 млрд. лв. Общият размер на депозитите на неправителствения сектор е 72,3 млрд. лв. В края на март 2018 г. в оборот са 86,1 млрд. лв., а в края на предходния месец са били 85.6 млрд. лв.
Източник: 24 часа (26.04.2018)

Външният дълг на България за една година намаля с 2,6% спрямо БВП Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на февруари продължава да се свива като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на втория месец на тази година той възлиза на 33,157 млрд. евро, като намалява с 2,6% (889,7 млн. евро) на годишна база. Така той представлява 67,5% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). За сравнение, преди малко повече от две години съотношението беше над 75%. Според прогнозата на централната банка през тази година БВП на страната ще е 53,639 млрд. евро. Към 28 февруари дългосрочните задължения са 25,477 млрд. евро, като намаляват с 0,2% (62,5 млн. евро) в сравнение с година по-рано. Краткосрочните задължения възлизат на 7,679 млрд. евро и нарастват с 2,3% (170,1 млн. евро) спрямо февруари 2017 г. Дългът на централната и местната власт Брутният външен дълг на сектор „Държавно управление“ в края на февруари е 5,640 млрд. евро, като намалява спрямо края на 2017 г. с 1,4% (78,7 млн. евро). Външните задължения на сектора се понижават с 14,4% (946,9 млн. евро) спрямо февруари миналата година. Задълженията на банките Външните задължения на сектор „Банки“ са 4,146 млрд. евро като нарастват с 4,9% (192,5 млн. евро) на годишна база, пресмятат в централната банка. Външните задължения на т.нар други сектори, към които спадат дълговете на търговските фирми от реалния сектор (включително заемите, за които има поети държавни гаранции, и заемите на фирми с преобладаващо държавно участие) и на домакинствата, са 10,603 млрд. евро и намаляват с 3,4% (371,1 млн. евро) спрямо година по-рано. Задълженията на търговските фирми и домакинствата През февруари вътрешнофирменото кредитиране възлиза на 12,767 млрд. евро, или 23,8% от БВП, като нараства с 1,9% (235,9 млн. евро) в сравнение със същия период на миналата година. Съотношението му към БВП тогава беше 24,9% от БВП През февруари получените общо кредити и депозити от нерезиденти са в размер на 576,8 млн. евро, като преди година бяха 499,4 млн. евро, показват още данните на централната банка. От тях 27,9 млн. евро (4,8% от общия размер) са за сектор „Държавно управление“, 11,8 млн. евро (2% от общия размер) за сектор „Банки“, 208,2 млн. евро (36,1%) за Други сектори, а 328,9 млн. евро (57%) са вътрешнофирмено кредитиране. В края на февруари извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 829,6 млн. евро (1,5% от БВП), като за сравнение преди година бяха 819,2 млн. евро (1,6% от БВП). Нетен външен дълг Нетният външен дълг в края на февруари е отрицателен и възлиза на 1,401 млрд.евро, като намалява с 2,670 млрд. евро спрямо година по-рано, когато имаше положителна стойност от 1,269 млрд. евро. Investor.bg припомня, че преди ден премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова съобщи, че през следващите години дългът ще продължи да пада, като през 2018 г. ще бъде 23% от БВП, през 2019 г. – 21,3%.
Източник: Капитал (27.04.2018)

Над 9% ръст в жилищното кредитиране за година В края на месеца годишното увеличение при жилищното кредитиране е 9,1% и изпреварва ръста при заемите за потребление и за бизнеса, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Към 31 март отпуснатите от банките жилищни заеми достигат 9,653 млрд. лева. В централната банка отчитат, че кредитите за домакинствата и фирмите, които ги обслужват, към 31 март са 19,974 млрд. лева и за една година се увеличават с 6,3%. Потребителските заеми възлизат на 7,919 млрд. лева и се увеличават със 7,2% спрямо март 2017 г. На годишна база другите кредити намаляват с 5,8% и достигат 1,111 млрд. лева. БНБ обяви, че заемите за бизнеса нарастват с 2,3% на годишна база и в края на миналия месец достигат 31,451 млрд. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 2,421 млрд. лева и в сравнение с март 2017 г. се увеличават с 64,5%. В централната банка отчитат, че през миналия месец вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 5,3%, достигайки 54,956 млрд. лева. В края на март 2018 г. кредитите за неправителствения сектор са 53,846 млрд. лева, или 51,3% от БВП. На годишна база те се увеличават с 5,6%. Към 31 март депозитите на неправителствения сектор достигат 72,399 млрд. лева, като годишното им увеличение е 5,6%. Спестяванията на бизнеса в края на март са 21,674 млрд. лева и в сравнение с година по-рано се увеличават с 13%. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 31,1% на годишна база. В края на миналия месец спестяванията са 2,652 млрд. лева. Депозитите на домакинства и фирмите, които ги обслужват, в края на март са 48,073 млрд. лева и се увеличават с 5,5% на годишна база.
Източник: Дума (27.04.2018)

Лихвите по кредитите за домакинствата отново спадат през март Лихвите по кредитите за домакинствата отново спадат през март, показват данните на БНБ за изминалия месец. При фирмените заеми има покачва на цената. Лихвите по депозитите в левове за домакинствата се задържат на нивото от предходния месец, а тези в евро намаляват. След като през януари лихвите по жилищните кредити се задържаха на нивото от декември 2017 г., а през февруари дори се повишиха, през март отново отчитат спад. Средната ефективна годишна лихва за пазара за заеми в левове е била 3.58%, намалявайки спрямо предходния месец с 0.14 процентни пункта. По ипотеките в евро понижението е с 0.19 пр. п. до 3.86%. Според прогнозите на банкери от тук нататък намаления на лихвите по кредити ще са все по-малко осезаеми, епизодични и в периоди на кампании. Сега банките излизат с пролетните си промоции и е най-вероятно текущите намаления да са резултат на това. Следват летните кампании с промоционални лихвии по потребителски кредити за почивки, ремонти и др. Очакванията за тази година са за леко покачване на лихвите най-вече по кредити. Успокояващото е, че според представители на сектора, то ще е бавно и постепенно. Освен при жилищните заеми, през изминалия месец има понижение и на лихвите по потребителските кредити. При тези в левове, каквито са основно ползваните заеми в този сегмент, намалението е с много малко – 0.03 пр. п., до 7.80%, а при тези в евро - с 0.48 пр. п. до 4.50%. Лихвите по корпоративните заеми през март са намалели с по-голяма стъпка – за тези в левове средната за пазара е била 0.12%, а в евро – 0.24%. В този сегмент обаче движението обичайно е разнопосочно според обемите и броя сделки на пазара, като се наблюдават месечни корекции и в двете посоки В последното си издание "Икономически преглед" БНБ прогнозира, че и през първата половина на годината лихвите по новодоговорените кредити ще останат ниски, като очакванията на централната банка са да се запазят близо до сегашните си нива. Такава е прогнозата й и за лихвите по депозитите. При депозитите данните продължават да отчитат понижение, въпреки че звучи почти невъзможно при почти нулевите нива, а дори и отрицателни при големи суми на корпоративни клиенти. При спестяванията на домакинствата в евро понижението е с 0.06 пр. п. до 0.13%. Цената на депозитите в левове остава на нивото от предходния месец и е 0.13% за март, показват данните.
Източник: Капитал (30.04.2018)

БНБ откри нарушения в 7 банки през 2017 година БНБ е констатирала нарушения в 7 търговски банки през изминалата година. За 5 от тях централната банка е предприела надзорни мерки, а спрямо други две е отправила надзорни предписания за отстраняване на слабостите. Това става ясно от отчета на БНБ за 2017 г. В него обаче не се посочват подробности кои са въпросните банки и какви нарушения са допуснати. Според отчета като цяло банките през 2017 г. са били в добра форма. Но БНБ отбелязва, че някои от проверените трезори не са изпълнили в достатъчна степен нейните предписания да подобрят анализа на рисковете и адекватността на капитала си. Именно за това БНБ е предприела надзорни мерки и препоръки към ръководствата на проверените банки. Банковият надзор настоява за извършване на промени във вътрешните правила за кредитиране. Препоръчва се да се подобри качеството на анализите за платежоспособността на кредитополучателите, както и за по-прецизна оценка на приеманите обезпечения по кредити и определяне на реалистични срокове за тяхната реализация. Друга част от препоръките засягат необходимостта от ефективен вътрешен анализ на капитала и капиталовата адекватност и оценка доколко капиталовият ресурс може да покрие необезпечените кредити. Препоръчано е някои банки да подобрят системите си за ранно предупреждение при проблеми в кредитните експозиции. Впечатление прави, че част от пропуските, които Централната банка все още открива в някои банки у нас, са хронични. Прекомерното вътрешно кредитиране и липсата на обезпечения по кредити бяха изтъквани сред причините за фалита на КТБ през 2014 г. В резултат на банковата криза тогава бяха приети законови мерки за затягане на надзора. През миналата година Банковият надзор в БНБ е извършил общо 14 инспекции на български трезори, се посочва в отчета. Акцентът при тези проверки на място е бил върху действащите процеси и системите за управление на рисковете. Особено внимание е било отделено върху правилата и методиките за определяне на вътрешните капиталови нужди на банките и капиталовата им адекватност. Проверено е и изпълнението на мерките и препоръките от извършените през 2016 г. стрес тестове и как тези предписания са се отразили върху управлението на рисковете и капиталовата позиция на банките. Да припомним, че в резултат на стрес тестовете беше предписано банките да направят корекции на провизии и на стойността на активите си в размер на 665 млн. лв. Освен това кредити за 3.7 млрд. лв. бяха прекласифицирани като необслужвани, заради което се наложи банките да начисляват провизии и да обезценяват активи.Централната банка може да приложи над 20 надзорни мерки, като се започне от писмено предупреждение и конкретни предписания и се стигне до най-драстичното наказание - отнемане на лиценз. БНБ може да наложи свикване на общо събрание на акционерите или на управителните и надзорните съвети, смяна на акционери и управители, смяна на одиторско предприятие, забрана за извършване на определени сделки или операции. Централната банка може да се разпореди писмено да се предприемат мерки за подобряване на финансовото състояние на дадена банка, за заздравяване на капитала й и др.
Източник: Сега (02.05.2018)

Лихвите по ипотеките може да тръгнат нагоре до месеци Със сигурност влизането в "чакалнята" на еврозоната и приемането на еврото след това ще доведе до намаляване на рисковата премия, която се използва при определяне на лихвите по кредити. Не съм голям оптимист обаче, че ще видим незабавно и намаляване на лихвите. Това коментира вчера Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредит Център", пред Bloomberg TV Bulgaria. Причината е, че това, което се случва на световните пазари и в световната икономика, очертава обратната тенденция, обясни той. "Преди около година лихвите в САЩ започнаха да нарастват. В момента там са около 4.5 - 5.5 на сто. Тоест ние теглим в момента кредити с по-ниски лихви от американците. Обикновено след около година, година и половина тази тенденция се прехвърля и в Европа. Очакванията са, че и в Европа в началото на следващата година най-вероятно ще видим леко повишение на лихвените нива по ипотечни кредити", допълни Тошев, цитиран от Инвестор.бг. Лихвите и в България в момента са ниски в сравнение с това, което бе преди кризата, и все по-често виждаме, че те се доближават до средноевропейските, продължи Тихомир Тошев. "Има страни, едни от най-големите икономики в Европа, където лихвите са доста по-ниски, и когато се мерим с тях, нещата изглеждат доста зле. Но в България все по-често при конкретни сделки се срещат лихви между 3 или 4 на сто", заяви той.
Източник: Сега (02.05.2018)

Излишъкът в бюджета се удвоява до 1.3 млрд. лв. през април Повече данъчни приходи и плащания от ЕС удвоиха излишъка в бюджета през април до 1.3 млрд. лв., показват предварителните оценки на Министерството на финансите. Разходите на правителството също нарастват, но с относително по-умерен темп – с 3 млрд. лв. до 11.6 млрд. Увеличението спрямо година по-рано обаче е по-осезателно и е заради по-високите осигуровки, пенсии и заплатите в публичния сектор. Според оценката на финансовото ведомство постъпленията към бюджета достигат малко над 12.9 млрд. лв. към април, което е с 1.6 млрд. над нивото от година по-рано и с 3.7 млрд. лв. спрямо март тази година. "Месец април традиционно се характеризира с превишение на приходите над разходите по КФП (консолидираната фискална програма – бел. ред.) поради спецификата на данъчния календар", отбелязват от министерството. Самоосигуряващите се, едноличните търговци и хората с доходи извън трудова дейност имаха срок до края на месеца да подадат данъчни декларации, както и да платят дължимия данък общ доход. През април се правят и авансови вноски за данък печалба. Друг фактор са плащанията от ЕС, които според финансовото министерство са по-малко спрямо същия период на миналата година. Същевременно разходите също нарастват – до 11.6 млрд. лв., което е с 1.2 млрд. лв. над нивото от година по-рано. Тук ръстът идва от по-високия размер на осигуровки и пенсии, административното увеличение на заплатите в публичния сектор, основно заради възнагражденията на учителите. От ведомството отбелязват, че сметките за средства от ЕС също нарастват заради инвестиционни разходи. Успоредно с предварителните оценки за април Министерството на финансите публикува и подробна разбивка за държавните финанси към края на тримесечието. Според нея постъпленията в бюджета превишават разходите с 593 млн. лв. Излишъкът през март идва от националния бюджет (880 млн.) докато по европейските сметки има дефицит (-287 млн.). Към края на първото тримесечие приходите нарастват с 4.3% на годишна база до малко над 9.2 млрд. лв., а голямото перо са данъчните приходи. Тук годишното увеличение е 7.4%. Помощите пък намаляват с 64% до 136.2 млн. лв. В същото време разходите се повишават с цели 10% спрямо година по-рано, до 8.3 млрд. лв. От тях разходите за служителите в публичния сектор са 2 млрд. лв. – с 11.2% над първото тримесечие на 2017 г. Социалните разходи също са нагоре – с близо 200 млн. до 3.9 млрд. лв. За разлика от предходни години инвестиционните разходи също се повишават. Докато през март 2017 г. нивото беше 361 млн. лв., сега сумата се вдига до малко над 550 млн. лв., предимно заради почти двойно по-високи разноски по европейските сметки. Досега изпълнението на проекти от новия програмен период се бавеше. Вероятно през следващите месеци сумата по перото ще продължи да нараства, макар че към момента изглежда далеч от заложените в бюджета 6 млрд. лв. за инвестиции през тази година.
Източник: Капитал (02.05.2018)

Печалбата на банките продължава да намалява Печалбата на банките продължава да намалява и на годишна, и на месечна база, показват данните на БНБ към края на март 2018 г. Намалява и делът на необслужваните кредити. Запазват се и другите две тенденции – за по-ниски приходи от лихви и по-малко разходи за обезценки. Само за март печалбата на банковата система е била 78.1 мнл. лв., което е по-ниско с малко над 15 млн. лв. в сравнение с отчетеното през същия месец на миналата година (93.7 млн. лв.). Общо за първото тримесечие на годината финансовият резултат на сектора е 267.2 млн. лв., което е спад с 20 млн. лв., или със 7.64%. Предходния месец годишното намаление на печалбата беше само с 2.5%. За разлика от предходни периоди слабият резултат сега не би могъл да се обясни само с лоши кредити, тъй като намаляват и разходите, които банките правят за обезценки. Обемът им е по-малък от този година по-рано с 14.8%, като към края на март те са 106.4 млн. лв. В сравнение със свиването през първите два месеца темпът остава двуцифрен, но е доста по-малък. През февруари годишното им намаление беше с 34.2%. И през 2017 г. тези разходи се свиваха в сравнение с предходната година, когато банките се готвеха за стрес тестовете и проверката на активите, но спадът беше едноцифрен, докато сега трети пореден месец той е двуцифрен. Продължаващото свиване на основния доход на банките – от лихви, допринася за по-ниския финансов резултат. Нетният лихвен приход към края на март е с 3.7% по-малко спрямо година по-рано, достигайки малко над 646 млн. лв. Предходния месец свиването беше малко по-голямо (4.4%). Такъв беше темпът им на свиване – около 4-5% годишно, през втората половина на миналата година. Като цяло кредитирането набира скорост и ръстът му става все по-отчетлив – малко над 9% при жилищните заеми през март. Това води до подобряване на приходите от лихви, макар и основната причина за размера на този доход – ниските лихви по кредити, все още да е валидна в пълна степен. Прогнозите са обаче, че за тази година намаляването им ще бъде по-скоро кампанийно и в единични случаи, като се очаква задържане на достигнатите ниски нива и бавно обръщане на посоката през следващата година. Резултатът от активизиралото се кредитиране е видим при ръста на другия източник на приходи на банките, въпреки че той е с по-малък принос – таксите. След двуцифрения им ръст през януари (12.7% годишно) сега нетният приход от такси се е увеличил за тримесечие с 4.7% до 242.5 млн. лв. (при 7.4% годишно нарастване през февруари). Така приходите от такси донякъде компенсират спада в лихвения доход. Намаляват необслужваните заеми, като делът им в кредитния портфейл в края на първото тримесечие е 9.3%, или 7.715 млрд. лв. В края на миналата година делът им беше 10.2%. Явно банките продължават с прочистването на портфейлите с отписвания на лоши кредити. Това е видно и по линия на пазара на пакети лоши кредити, които се продават на колекторски компании, специализирани в изкупуването и събирането на просрочия. В последните месеци пазарът се активизира, като се сключи и най-голямата до момента сделка в сектора за 460 млн. лв. на ОББ, а се готвят и още от този порядък. Стратегиите на банките са различни - някои продават начесто и по малко, а други пакетират големи обеми и продават на едро. Активизирането в разчистването може да е и във връзка с новите стандарти в провизирането (МСФО 9), които банките започнаха да прилагат от началото на тази година. Те въведоха нов начин на класифициране на експозициите, носещи кредитен риск, отчитайки вече и очаквани загуби. Директният ефект е върху неразпределената печалба, която е основен елемент на базовия собствен капитал от първи ред (най-качествения капитал). В съобщението на БНБ се посочва, че собственият капитал на банковата система в края на март 2018 г. възлиза на 12 млрд. лв., като през тримесечието намалява с 563 млн. лв., или 4.5%. В края на февруари беше 12.3 млрд. лв.
Източник: Капитал (02.05.2018)

БНБ приключи 2017 г. на загуба За 2017 г. от управлението на международните валутни резерви БНБ е инкасирала 73 млн. евро загуба, което съответства на -0.33% доходност. Това личи в отчета за годината, който централната банка внесе в парламента в понеделник в изпълнение на законовия срок до края на април. Отрицателната стойност беше очаквана предвид на резултатите към полугодието на 2017 г., когато БНБ отчете 57.6 млн. евро загуба. За последен път БНБ постигна отрицателна доходност за 2013 г., като тогава тя се дължеше изцяло на спада на цената на златото, което доведе до преоценка в баланса на БНБ. Сега загубата идва предимно от инвестициите в ценни книжа и е в резултат на отрицателните лихви на ЕЦБ и ниската доходност по европейски ДЦК, в които са вложени основната част от резервите. Причината за загубата на централната банка реално са консервативните ограничения в какво може да инвестира, наложени й от закона и от собствените й правила. Нормативно разписаното правило е валутните резерви да са вложени само в книжа на правителства или депозирани в банки с една от двете най-високи степени кредитен рейтинг, определен най-малко от две международно признати агенции. Отделно самата БНБ си има свои вътрешни лимити, които периодично се преразглеждат. Детайлни данни за инвестициите и много подробности за стратегията за управлението на резервите традиционно БНБ не разкрива. Те могат да се извличат само от отделни фрагменти, като например: "За постигането на основните цели на управлението на международните валутни резерви, а именно – висока степен на сигурност и ликвидност – преобладаваща част от активите продължава да бъде инвестирана в ДЦК и в държавногарантиран дълг на държавите от т.нар. ядро на еврозоната." Тук БНБ пояснява, че 67% от активите са с ААА рейтинг и 48% са с най-висока степен на ликвидност, но няма обаче разбивки по страни. Отрицателните 73 млн. евро идват най-вече от -74.16 млн. евро доход от инвестиции. "Този резултат се дължи главно на отрицателните лихвени нива и на повишилата се доходност на деноминираните в евро облигации, което от своя страна допринася за понижението в цените на ценните книжа от портфейла на БНБ", гласи обяснението в отчета. Освен ако този риск не е хеджиран, това вещае и нови загуби за институцията, тъй като очакванията са от 2019 г. ЕЦБ да започне да започне да затяга паричната си политика. Това ще доведе до покачване на лихвите и доходностите на международните пазари и съответно нови загуби от преоценки за БНБ, която отчита инвестициите си по пазарни цени. Те не биха се материализирали, ако централната банка държи книжата до падеж и не ги продава. Още -16.9 млн. евро носят курсовите разлики, които идват основно от котировките на златото. Тези минуси донякъде се компенсират от 18 млн. евро приход по пасивите в баланса. Той идва от търговските банки по линия на въведената в началото на 2016 г. отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, която до октомври възлизаше на -0.4%. След това процентът беше понижен допълнително до -0.6%, което вероятно частично е помогнало за ограничаване на загубите през второто полугодие. "Средно за четвъртото тримесечие свръхрезервите на банките се понижиха с 4.6 млрд. лв. спрямо нивата в края на септември, а превишението на поддържаните в БНБ средства на банки над изискуемия минимум на резервни активи се понижи до 47.4% от задължителните", обясняват от БНБ. Загубата по управлението на резервите логично се пренася и в счетоводна загуба за БНБ, която възлиза на 215 млн. лв. Сама по себе си тя не представлява проблем при наличните над 4.3 млрд. лв. капитал и резерви на централната банка. Основната щета е репутационна - независимостта на БНБ до голяма степен през годините се подкрепя именно от финансовата й автономност. Друго следствие от отрицателния резултат е, че за втора година централната банка няма да направи вноска в бюджета. По закон тя превежда 75% от превишението на приходите над разходите й, след като се заделят резерви и удръжки за специални фондове, като през 2017 г. за пръв път такава не беше направена заради малката положителна разлика. През второто полугодие не се виждат съществени изменения в структурата на активите. Продължава леко да расте делът депозитите в чуждестранни банки за сметка на вложенията в ДЦК, които обаче остават доминиращи (57%). Това вероятно е опит да се търси ограничаване на загубите от отрицателните доходности по краткосрочните ДЦК на страни от ядрото на еврозоната и най-вече на Германия. Няма яснота доколко този ефект е постигнат обаче, като в бележките към отчета БНБ пояснява, че 52.3 млн. лв. разходи за лихви идват от "предоставени депозити и текущи сметки при чуждестранни кореспонденти, дължащи се на прилагане на референтни лихвени проценти с отрицателни стойности". През 2016 г. сумата е била 16.6 млн. лв. Позитивна новина е, че 94% от ДЦК портфейла на БНБ е с ААА книжа, докато през 2015-2016 г. техният дял е около 56-7%. Това свежда рисковете от резки загуби при нова криза до минимум.
Източник: Капитал (02.05.2018)

БНБ: В края на март парите в обращение достигнаха 15 247.4 млн. лв. В края на март 2018 г. парите в обращение достигнаха 15 247.4 млн.лв., съобщава БНБ. Данните са публикувани в Преглед на емисионно-касовата дейност на БНБ за първото тримесечие на годината, публикуван днес на страницата на Централната банка. За една година парите в обращение са нараснали със 1550.2 млн.лв., или с 11.32 на сто. През предходния едногодишен период (март 2016 г. - март 2017 г.) нарастването беше по-високо и като абсолютна стойност (1605.7 млн.лв.), и в процентно отношение (13.28 на сто), отчита Централната банка. В края на март 2018 г. делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.51 на сто, като през първото тримесечие на годината той е намалял с 0.13 процентни пункта спрямо края на декември 2017 г. Средната по стойност банкнота в обращение в края на първото тримесечие на 2018 г. възлиза на 34.95 лв., което представлява увеличение с 1.10 лв. спрямо края на 2017 г. За едногодишен период стойността на тази "банкнота" се е повишила с 1.66 лв. или с 4.98 на сто, вследствие на по-високия темп на нарастване в паричното обращение на банкнотите от 50 лв. и 100 лв. Към 31 март 2018 г. делът на разменните монети в стойността на парите в обращение е 2.44 на сто, като през първото тримесечие той е нараснал с 0.13 процентни пункта спрямо края на четвъртото тримесечие на предходната година. Средната по стойност разменна монета в обращение в края на март 2018 г. се запазва на ниво от 0.16 лв., колкото беше и в края на 2017 г. За едногодишен период стойността на тази монета е нараснала с 0.01 лв. в резултат от навлизането в обращение на монетата с номинална стойност 2 лв. В края на март делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.05 на сто и се запазва на нивото от края на 2017 г. В изпълнение на монетната си програма за 2018 г. през първото тримесечие на годината БНБ пусна в обращение две сребърни възпоменателни монети (всяка с номинална стойност 10 лв.): "Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, 2018 г." и "140 години от Освобождението на България". В края на март в обращение са 425.3 млн. броя банкноти. С най-голям дял от 28.88 на сто в общия брой на банкнотите в обращение в края на първото тримесечие на 2018 г. е купюрата от 20 лв., като към 31 март в обращение са 122.8 млн. броя банкноти с този номинал. С най-малък дял от 5.97 на сто е броят в обращение на банкнотите от 5 лв. За едногодишен период (март 2017 г. - март 2018 г.) банкнотите в обращение се увеличиха с 23.7 млн. (5.91 на сто) по брой и с 1495.3 млн.лв. (11.18 на сто) по стойност. Общата стойност на банкнотите от 50 лв. в обращение в края на март 2018 г. е 5903.5 млн.лв., което им отрежда и най-големият дял (39.72 на сто) в структурата по стойност на банкнотите в обращение. С най-малък дял от 0.35 на сто е стойността на банкнотата от 2 лв. В края на март 2018 г. в обращение са 2312.7 млн. броя разменни монети. За едногодишен период общият брой на разменните монети в обращение се е увеличил със 170.8 млн. броя (7.97 на сто), а стойността им съответно с 54.7 млн.лв. (17.24 на сто). На годишна база се запазва тенденцията към нарастване на броя на разменните монети от всички номинали в обращение. Наблюдава се ясно изразена тенденцията към по-бързо нарастване на броя на монетите от високите номинали (от 1 лв. и 2 лв.). За едногодишен период броят на монетите от 1 лв. в паричното обращение нарасна с 12.32 на сто, или с 15.6 млн. В процентно отношение най-високо в паричното обращение е годишното нарастване при монетите от 2 лв. (58.90 процента), които за една година се увеличиха с 13.3 млн. броя и в края на март 2018 г. достигнаха 35.9 млн. броя. През първото тримесечие на 2018 г. в Националния център за анализ на БНБ са задържани общо 144 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение. Спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. неистинските български банкноти са със 72 броя по-малко. В общия брой на задържаните през първото тримесечие на 2018 г. неистински български банкноти най-голям е делът на купюрата от 20 лв. (52.78 на сто). През първото тримесечие са задържани и две неистински банкноти от 100 лв. В периода януари-март 2018 г. са регистрирани и задържани общо 139 броя неистински български разменни монети, от които 13 броя от 2 лв., 36 броя от 1 лв. и 90 броя от 50 стотинки. През първото тримесечие на 2018 г. в БНБ са регистрирани и задържани неистински 5368 броя евро, 85 броя щатски долара и 40 броя банкноти от други чуждестранни валути, посочват от централната банка.
Източник: 24 часа (02.05.2018)

БНБ задържа над 4000 фалшиви лева За първите три месеца на годината в Националния център за анализ на Централната банка са задържани общо 144 броя неистински български банкноти, циркулирали в паричното обращение, съобщиха от Българската народна банка (БНБ). Спрямо четвъртото тримесечие на 2017-а неистинските български банкноти са със 72 броя по-малко. Относителният дял на задържаните през първото тримесечие неистински банкноти спрямо общия брой на банкнотите в обращение към края на март възлиза на 0.000034%. От БНБ отчитат, че в общия брой на задържаните през първото тримесечие на 2018 г. неистински български банкноти най-голям е делът на купюрата от 20 лв. (52.78%). Броят на задържаните неистински банкноти от 20 лв. представлява 0.000062% от общия брой на намиращите се в обращение в края на март 2018 г. банкноти от тази купюра. В структурата на задържаните неистински банкноти, циркулирали в паричното обращение, с по-малки дялове са тези от 50 и 10 лв., съответно с 28.47% и 17.36 на сто. Общата стойност на фалшивите левове възлиза на 4020 лева.За отчетния период са задържани и две неистински банкноти от 100 лева. През разглеждания период били регистрирани и задържани общо 139 броя неистински български разменни монети, от които 13 броя от 2 лв.(които банката пусна в обращение в края на 2015-а), а също и 36 монети от 1 лв. и 90 броя от 50 стотинки. Относителният дял на задържаните през първото тримесечие неистински разменни монети в общия брой на монетите в обращение към края на март 2018 г. е 0.000006%. В изпълнение на законовите функции по извършването на експертна оценка на чуждестранни банкноти и монети, задържани на територията на България, през първото тримесечие на 2018 г. в БНБ бяха регистрирани и задържани неистински чуждестранни банкноти, както следва: 5368 броя евро, 85 броя щатски долари и 40 броя банкноти от други чуждестранни валути. Негодни банкноти От общия брой проверени за истинност и годност банкноти през първите три месеца на годината като негодни за последващо използване в паричното обращение са отделени 13.3 млн. броя банкноти. Те са с 1 млн. броя (7.05%) по-малко в сравнение с отделените негодни банкноти през последните три месеца на изминалата година. За период от една година отделените като негодни банкноти са 61.2 млн. броя, което е с 3.7 млн. броя (5.66%) по-малко в сравнение с отделените през предходния едногодишен период (март 2016 г. – март 2017 г.). При машинната обработка на банкнотите през първото тримесечие на 2018 г. с най-голям дял от общия брой на отделените като негодни банкноти са тези от 10-левовата купюра (41.42%). Дяловете на купюрите от 2, 5 и 20 лв. са съответно 19.32%, 13.39% и 16.67%. По-малки са дяловете на отделените като негодни банкноти от 50 и 100 лв., съответно 6.67% и 2.54%. През първото тримесечие на годината при обработката на разменни монети в БНБ като негодни за паричното обращение са отделени 298.2 хил. броя, което е с 16.0 хил. броя по-малко в сравнение с отделените през четвъртото тримесечие на 2017-а. За период от една година отделените като негодни разменни монети са 1.1 млн. броя, което е с 0.3 млн. броя (21.29%) по-малко в сравнение с отделените през предходния едногодишен период.
Източник: Банкеръ (03.05.2018)

Нов модел за изчисляване на лихвите по левовите кредити влиза в сила от 1 юли Нови регулации ще влязат в сила в банковия сектор от началото на юли тази година, които сериозно ще повлияят на кредитния пазар в страната. Те са част от европейските директиви и регламенти, които бяха транспонирани в България с промените в Закона за платежните услуги и платежните системи през февруари 2018 г. За да е по-сигурно обаче, управляващите планират изменения в още няколко норматива – в Закона за кредитните институции (ЗКИ) ще бъдат направени корекции, както и в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП). Всички промени отново са насочени към лихвените индекси или така наречените "бенчмаркове". Вносител на измененията е Менда Стоянова, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси и депутат от ГЕРБ. Tези изменения се наглагат заради отпадането на индекса „СОФИБОР”, който определя размера на лихвите по кредитите в страната и се определя на база обема сделки на междубанковия пазар. Индексите „СОФИБИД" и „СОФИБОР“ се изготвят съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Ей Си Ай България - БДА и Българската народна банка (БНБ). Индексът СОФИБОР е фиксинг на котировките на необезпечени депозити в български левове, предлагани на българския междубанков пазар. Той се изготвя за набор от срочности в 11:00 ч. (местно време) всеки работен ден като средна величина от котировките „продава”, подадени от представителна група банки. Участниците във фиксинга подават и съответни котировки „купува”, които се осредняват аналогично на фиксинга. Получената стойност се нарича индекс „СОФИБИД“. В момента той е отрицателен. Дотук всички звучи доста техническо и не особено вълнуващо. Обаче е изключително важно, защото всъщност 6 от 7-те най-големи банки използват при формирането на лихвените си проценти по кредитите за населението индекса „СОФИБОР“. С премахването на „СОФИБОР“ обаче ще се наложи сериозна промяна в договорните отношения на много банки с техните клиенти. „СОФИБОР“ ще бъде заменнен с друг индекс, който трябва да бъде описан в контрактите. Това на практика означава, че близо 85% от договорите за потребителски и ипотечни заеми в лева ще трябва да бъдат променени, а клиентите „уведомени“, както пише в законопроекта на Стоянова. Източник на Investor.bg от висшия мениджмънт на една от големите банки коментира, че в момента текат преговори индексът да се „спаси“, като продължи да се изчислява от лицензирана фирма/администратор. Според банкери не е задължително той да отпадне веднага от 1 юли 2018 г. и може да се използва още „известно време“ на последната си котировка. Колко е обаче това време, не става ясно. От Асоциацията на банките обясниха, че са били предварително запознати с предлаганите законови промени, които произтичат от европейското законодателство и уреждат хипотези, които за европейския законодател са теоретично възможни, като например прекратяване на съществуването на индекси като "ЛИБОР" и "ЮРИБОР". "Такива хипотези се прилагат също и за индекси с местно приложение и в този смисъл законовите текстове, които се предлагат, са свързани с въвеждане у нас на европейските правила за всички видове пазарни индекси, което ще трябва да направят и всички държави членки. Прилагането на европейските норми и конкретно на т.нар. Регламент за индексите е задължително за подназдорните лица, в т.ч. и банките в България", посочват в отговора си от АББ. Според асоциацията промените биха се прилагали при договорите с клиенти само при прекратяването на даден индекс, "което не очакваме непосредствено да се случи". "Ако се стигне до такава ситуация в бъдеще, престаналите да съществуват индекси ще трябва да се заменят с други, публично достъпни индекси или с изчисления при използване на данни от официална статистическа информация. Относно броят и делът на кредитите, при които се използва "СОФИБОР", не можем да отговорим, тъй като АББ не събира такава информация и не ни е известно, какъв е броят на договори с референтен лихвен процент, използващ "СОФИБОР". Това е индивидуална търговска информация на всяка банка. Можем да кажем, че със сигурност, след като законодателите през 2014 г. въведоха използването от банките на тези индекси при определянето на референтен лихвен процент, броят на такива договори нарасна значително", коментираха още от АББ Вносителят на законопроекта Менда Стоянова не отговаря на мобилния си телефон. Според предложените от нея изменения промяната на индекса няма как да се случи автоматично и без изричното уведомяване на засегнатите клиенти. Това би могло да бъде и предпоставка за сериозни спорове между кредитор и длъжник. Поради тази причина в законопроекта за кредитните институции се посочва, че размерът на новия лихвен процент не може да надвишава лихвения процент преди замяната. С измененията на Закона за кредитните институции се посочва, че БНБ е националният компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) 2016/1011 по отношение на бенчмарковете за лихвени проценти и техните администратори, което е в съответствие с изискването на регламента (чл. 40) за определяне на един или няколко компетентни органа, отговорни за спазването на този регламент. Централната банка ще може да иска от поднадзорните лица да ? предоставят своите планове бенчмарковете, което е допълнителна гаранция за спазване на разпоредбите на европейското и националното законодателство. Според записаното в мотивите промените са в съответствие с въведените с Регламент (ЕС) 2016/1011 изменения в съответните европейски директиви, транспонирани със ЗПК и ЗКНИП, изискващи промени в предоставяната на потребителите информация относно използваните бенчмаркове в договорите за кредит. Целта е да се постигне по-голяма информираност на потребителите. Въпросният Регламент (ЕС) 2016/1011 цели да ограничи опасността от манипулации на индексите. Той засяга всички видове бенчмаркове, включително и стоковите и борсовите. Припомняме, че през март миналата година ръководството на БНБ обяви, че заради изисквания на европейското законодателство от 1 юли 2018 година централната банка няма да изчислява и публикува справочните индекси „СОФИБИД“ и „СОФИБОР“. Тази дата е съобразена с чл. 57 и 58 от Регламента, с които са приети съответни изменения в Директива 2008/48/ЕС за договорите за потребителски кредити и в Директива 2014/17/ЕС относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители, Това е естествено продължение на сагата от 2012 г. с индекса "ЛИБОР", който се изчислява във Великобритания, когато стана ясно, че има манипулации, които водят до ощетяване на американската хазна с милиарди и изкривяване на пазара. Именно това беше причината, поради която английската банкова асоциация загуби правото си да изчислява индекса. С внесените от Менда Стоянова промени се определят дефинициите на "референтен лихвен процент" по двата закона (ЗПК и ЗКНИП) и се привеждат в съответствие с дефиницията на понятията "бенчмарк" и "бенчмарк за лихвен процент" съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011.
Източник: Инвестор.БГ (03.05.2018)

Industry Watch: Финансовото богатство на българите нараства с 6.1 млрд. лв. Финансовото богатство на българските домакинства нараства с 6.1 млрд. лв. през миналата година и достига обща стойност от 77.2 мрлд. лв. Това става ясно от периодичния доклад на Industry Watch "Лични активи в България: Финансово богатство и пазар на жилища". Ключови за рекордното за последните десет години увеличение са растежът на заетостта и заплатите, които заедно създават 5.1 млрд. лв. допълнителен доход за работещите. Лихвите по депозитите вече не са значим фактор за семейния бюджет, но пък все повече българи намират работа извън страната, което повишава емигрантските пари с 30% до почти 2 млрд. евро, посочват анализаторите. Успоредно с финансовата страна жилищното богатство в България също нараства през миналата година - с 8.1 млрд. евро. Причината - цените на жилищата, които се покачват с 8.2% през 2017 г. Растежът е значителен и поставя страната на шесто място по темп в ЕС. Цените се повишават в почти всички области. Очаквано столицата представлява над една трета от жилищното богатство на хората, а на второ място е област Варна, в която е концентриран дял от малко над 10%. Поскъпването на имотите започна да буди страхове, че е възможно отново да се надува балон в сектора, но към момента повечето експерти не споделят тези опасения. На фона на растящите заетост и заплати не е изненада, че анализаторите са регистрирали преобладаващо оптимистични нагласи сред българските потребители, като очакванията са видими в разходите както за краткотрайни, така и за дълготрайни продукти. "Българите изглеждат и по-склонни да търсят заемно финансиране за своите покупки", пишат те в доклада, но отбелязват, че кредитната експанзия все още е умерена в исторически контекст. Инфлацията приключи 2017 г. на положителна територия (2%), след като три години цените се понижаваха. Причината - поскъпването на повечето суровини на международните пазари като суровия петрол, определени храни, медта. Външните фактори са ключови за ускоряващата се инфлация в страната, но принос имат и вътрешните процеси, отбелязват анализаторите на Industry Watch в специална тема към доклада. Идеята е, че фирмите нямат възможност да отговорят достатъчно бързо на растящите поръчки чрез разширяване на производството, поради което цените нарастват.
Източник: Капитал (04.05.2018)

ЕК върна по-оптимистичната прогноза за растежа на България Европейската комисия очаква българската икономика дa запази растежа си стабилен през следващите години. Според пролетната прогноза на институцията обявена в четвъртък БВП на България ще се увеличи с 3.8% през тази година и ще запази близък темп на развитие и през следващата 2019 г., когато увеличението се очаква да бъде 3.7%. По този начин ЕК потвърди есеннaта си прогноза от ноември миналата година, когато завиши оценката си за БВП на България с 0.1 процентен пункт. Същевременно зимната прогноза, която сочеше по-нисък растеж догодина (3.7%), е ревизирана. Освен това новата прогноза дава значително по-благоприятни очаквания и за стабилността на растежа. Според предишните оценки българската икономика щеше да се развива с 3.5% през 2019 г., докато сега числото е 3.7%. Сред страните от Централна и Източна Европа прогнозата за българската икономика за 2018 г. е по-добра от тази за Хърватия (2.8%) и Чехия (3.4%), но по-слаба от тази за Словения (4.7%), Румъния (4.5%), Полша (4.3%), Унгария (4%) и Словакия (4%). Основният източник на растежа ще бъде вътрешното потребление, като вносът ще продължи да надвишава износа. Публичните финанси ще се запазят стабилни, подкрепени от благоприятната макроикономическа среда и въпреки ръста на държавните инвестиции и заплати, се казва още в прогнозата. По-рано Световната банка остави без промяна прогнозата си за България от есента - икономически растеж от 3.9% и 4% съответно през 2018 и 2019 г. Тогава банката заложи на силно вътрешно търсене предимно от страна на домакинствата, докато нетният принос на износа към растежа се очаква да се свие. Експертите подчертаха, че страната трябва да обърне внимание на негативните последствия от влошаващата се демография и да ускори конвергенцията с останалите страни от ЕС. Инвестициите ще достигнат най-високия си темп на развитие за последните 10 години през 2018 г. поради ниските лихви по кредитите. Този процес ще се запази, макар и с ограничена динамика и през 2019 г. Но най-значителни ще са инвестициите от страна на държавата по линия на еврофинансирането от програмния период 2014-2020 г. Инфлацията ще бъде близо до "здравословното" ниво от 2% - предвижда се през тази и следващата година цените у нас да нарастват с 1.8%, смятат от ЕК. Основната причина е повишената покупателна способност на домакинствата, повишаването на цените на енергийните източници и по-големите административни разходи. Периодът на дефлация у нас, продължил през 2014 – 2016 г., приключи през 2017 г., когато хармонизираният индекс на потребителските цени се увеличи с 1.2%. Силното възстановяване на пазара на труда доведе през 2017 г. до връщане до предкризисни нива на заетост от 64%. Този процес обаче се очаква леко да се забави през тази и следващата година поради недостиг на работна ръка. Така растежът на заетостта ще се понижи от 1.8% през 2017 г. до съответно 1.1% и 0.4% за тази и 2019 г. Нивото на безработица ще продължи да се понижава до 5.3% през следващата година. Що се отнася до Европейския съюз, оценките сочат, че през 2017 г. е бил постигнат 10-годишен рекорд, като икономиката както на цялата общност, така и на страните в еврозоната е нараснала с 2.4%. Очакванията са през 2018 г. увеличението на БВП да бъде 2.3% и да се понижи до 2% през 2019 г. Инфлацията ще бъде 1.5% през тази и 1.6% догодина. Публичните финанси продължават да се подобряват, като се очаква бюджетен дефицит 0.7% от БВП в страните от еврозоната и 0.8% за всички 28 страни - членки на ЕС, към края на 2018 г. "Икономическото развитие в Европа ще продължи със стабилен темп през тази и следващата година, но също виждаме някои увеличаващи се рискове. Затова имаме нужда да изградим фискални буфери, да реформираме икономиките си към по-бърза ефективност и да заздравим основите на нашия икономически и фискален съюз", коментира в официално съобщение Валдис Домбровскис, заместник-председател на ЕК и комисар по финансовата стабилност и капиталовите пазари.
Източник: Капитал (04.05.2018)

Активите на банковата система достигнаха 97.8 млрд. Лв През четвъртото тримесечие на 2017 г. банковата система отчете нарастване на активите с 2.7 млрд. лв. (2.8 на сто) до 97.8 млрд. лв., съобщава БНБ в отчет за последното тримесечие на миналата година. Запази се пазарният дял на местните банки в общите активи на банковата система (23.5%), този на групата на дъщерните банки от ЕС намаля (до 72.9 на сто), а делът на клоновете на банки от ЕС нарасна (до 2.3 на сто). Петте най-големи банки в края на декември 2017 г. имаха 55.9 на сто пазарен дял (при 56.3 на сто в края на септември 2017 г.). Брутният размер на кредитния портфейл на системата (без кредитите и авансите за централни банки и кредитни институции) остана почти непроменен спрямо края на септември и в края на декември 2017 г. беше 56.1 млрд. лв. Редуциращ ефект върху размера му оказваха действията по намаление на кредитния риск, включващи и съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии, цитира БТА. Увеличение бе наблюдавано при кредитите за други финансови предприятия (с 266 млн. лв.) и за домакинства (с 57 млн. лв.). Намаление бе регистрирано при кредитите за нефинансови предприятия (с 304 млн. лв.) и за сектор държавно управление (със 17 млн. лв.). Във валутната структура на кредитния портфейл продължи нарастването на дела на заемите в левове, който в края на декември достигна 60.9 на сто (при 59.3 на сто в края на септември). Делът на кредитите, деноминирани в евро, намалява до 37.5 на сто (при 39.0 на сто три месеца по-рано). В общата сума на депозитите през четвъртото тримесечие беше отчетено увеличение с 2.3 млрд. лв. (2.8 на сто) до 83.7 млрд. лв. в края на декември 2017 г. Увеличение бе реализирано при депозитите на домакинства (с 1.4 млрд. лв.), на нефинансови предприятия (с 1.1 млрд. лв.), на кредитни институции (с 519 млн. лв.) и на сектор държавно управление (със 123 млн. лв.). Намаление се наблюдаваше при депозитите на други финансови предприятия (с 905 млн. лв.). Във валутната структура делът на депозитите в левове нарасна до 57.3 на сто (от 56.8на сто в края на септември). Депозитите, деноминирани в евро, заемат 34.4 на сто в края на периода (при 34.5 на сто в края на предходното тримесечие). Основният риск за финансовата стабилност е свързан с възможни негативни проявления, породени от оптимистични очаквания по отношение на икономическата активност, финансовото състояние на кредитополучателите и ценовата динамика на недвижимите имоти. Ето защо от ключово значение е съживяването на кредитната дейност да бъде съпроводено с въздържане от проциклично поведение от страна на банките. Подобно поведение предполага и акумулиране и поддържане на капиталови и ликвидни буфери в периоди с благоприятни икономически тенденции и избягване на поведение, водещо до амортизирането на тези буфери в настоящия момент, посочват от БНБ.
Източник: Банкеръ (08.05.2018)

Активите на банковата ни система гонят 100 млрд. лв, депозитите са 83,7 млрд. лв. Активите на българските банки са нараснали с 2,7% до 97,8 милиарда лева. Общата сума на депозитите се е увеличила с 2.3 млрд. лв. (2.8%) до 83.7 млрд. лв. Това показват данните за четвъртото тримесечие на 2017 г., разпространени от БНБ и цитирани от БГНЕС. През четвъртото тримесечие на 2017 г. банковата система отчете нарастване на активите с 2.7 млрд. лв. (2.8%) до 97.8 млрд. лв. Запази се пазарният дял на местните банки в общите активи на банковата система (23.5%), този на групата на дъщерните банки от ЕС намаля (до 72.9%), а делът на клоновете на банки от ЕС нарасна (до 2.3%). Петте най-големи банки в края на декември 2017 г. имаха 55.9% пазарен дял (при 56.3% в края на септември 2017 г.). През периода октомври – декември 2017 г. в структурата на баланса на банковата система се наблюдаваха следните изменения: • Увеличиха се активите в позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, но делът є в баланса на банковата система намаля до 19.9%. • Балансовата сума на кредитите и авансите също нарасна, а делът є намаля до 61.0%. • Портфейлите с ценни книжа се увеличиха и общият дял на дълговите и на капиталовите инструменти в баланса на системата нарасна до 14.2%. Брутният размер на кредитния портфейл на системата (без кредитите и авансите за централни банки и кредитни институции) остана почти непроменен спрямо края на септември и в края на декември 2017 г. беше 56.1 млрд. лв. Редуциращ ефект върху размера му оказваха действията по намаление на кредитния риск, включващи и съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии. Увеличение бе наблюдавано при кредитите за други финансови предприятия (с 266 млн. лв.) и за домакинства (с 57 млн. лв.). Намаление бе регистрирано при кредитите за нефинансови предприятия (с 304 млн. лв.) и за сектор държавно управление (със 17 млн. лв.). Във валутната структура на кредитния портфейл продължи нарастването на дела на заемите в левове, който в края на декември достигна 60.9% (при 59.3% в края на септември). Делът на кредитите, деноминирани в евро, намаля до 37.5% (при 39.0% три месеца по-рано). В общата сума на депозитите през четвъртото тримесечие беше отчетено увеличение с 2.3 млрд. лв. (2.8%) до 83.7 млрд. лв. в края на декември 2017 г. Увеличение бе реализирано при депозитите на домакинства (с 1.4 млрд. лв.), на нефинансови предприятия (с 1.1 млрд. лв.), на кредитни институции (с 519 млн. лв.) и на сектор държавно управление (със 123 млн. лв.). Намаление се наблюдаваше при депозитите на други финансови предприятия (с 905 млн. лв.). Във валутната структура делът на депозитите в левове нарасна до 57.3% (от 56.8% в края на септември). Депозитите, деноминирани в евро, заемаха 34.4% в края на периода (при 34.5% в края на предходното тримесечие).
Източник: econ.bg (08.05.2018)

ИПИ: Бюджетният излишък бързо се стопява Фискалната година започва с рекорден излишък от над 1,1 млрд. лева, който бързо се стопява заради нетипично високите дефицити през февруари и март – около 570 млн. лева общо за двата месеца, каквито не е имало от 2010 г. Това се дължи на близо двойно по-високото увеличение на консолидираните разходи спрямо приходите. Ръстът на разходите е най-висок при възнагражденията за персонал, а заедно с това се наблюдава и увеличение на капиталовите разходи, пише в анализа на Калоян Стайков от екипа на Института за пазарна икономика. Консолидираните приходи се увеличават с около 380 млн. лева през първото тримесечие на 2018 г. спрямо същия период на предходната година, което в основна степен се дължи на данъчните постъпления. За разлика от предходни години, когато основният принос за увеличението на данъчните постъпления е на косвените данъци, тази година той е на данъка върху доходите на физически лица и осигурителните вноски. През първото тримесечие на 2018 г. приходите от двата налога се увеличават съответно с около 140 млн. лева и 280 млн. лева, при увеличение на данъчно-осигурителните приходи от около 540 млн. лева, докато увеличението при косвените данъци е значително по-малко. Ръстът на приходите от преки данъци не е изненадващ на фона на бързото развитие на пазара на труда, както и на увеличението на доходите. Заетите лица в икономиката са над 3,1 млн. души средно за 2017 г. по последни данни на НСИ, което е най-високото им ниво от 2009 г. Коефициентът на заетост през 2017 г. достига рекордно високо ниво от 67% средно за годината, а заедно с това възнагражденията на наетите лица се увеличават средно с над 10% през годината. Всичко това естествено води до увеличение на приходите от данъци и осигуровки върху труда. Други фактори в действие от началото на 2018 г., които влияят върху тези приходи, са: Увеличение на осигурителните вноски във фонд „Пенсии” с 1 пр.п.; Увеличение на минималните осигурителни доходи средно с 6,8%; Увеличение на необходимия стаж и възраст за придобиване на право на пенсия; Увеличение на минималния осигурителен доход за самоосигуряващи се лица от 460 лева на 510 лева; Увеличение на минималния осигурителен доход за земеделски стопани и тютюнопроизводители от 300 лева на 350 лева; Увеличение на минималната работна заплата от 460 лева на 510 лева. Прави впечатление, че за цялата година е предвиден ръст на данъчно-осигурителните приходи от около 1,5 млрд. лева, а само за първите три месеца (1/4 от годината) увеличението им е в размер на 540 млн. лева (1/3 от предвиденото увеличение). Предвид сезонността на икономиката (първото тримесечие на годината е с най-ниска тежест), както и спецификата на данъчния календар, може да се очаква преизпълнение на данъчно-осигурителните приходи. Увеличението на разходите е донякъде очаквано, тъй като е предвидено в закона за бюджета за тази година, но темпото, с което нарастват, повдига някои въпроси. Напълно очаквано увеличение се наблюдава при социалните и капиталовите разходи. От страна на социалните разходи е предвидено увеличение с около 450 млн. лева при разходите за пенсии и допълнителни 400 млн. лева разходи за здравеопазване. От страна на капиталовите разходи отново е заложена твърде висока цел – увеличение от 2,4 млрд. лева, но, за разлика от 2017 г., когато те намаляват на годишна база, тя изглежда една идея по-малко нереалистична. През първото тримесечие на 2018 г. капиталовите разходи се увеличават с около 190 млн. лева в резултат на напредване при усвояването на средства по оперативните програми на Европейския съюз. Именно публичните инвестиции са посочени като двигател на ръста на инвестициите в икономиката през тази година в пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, за разлика от предната година, когато частните инвестиции изпълняват тази роля. Това, което буди най-силно притеснение, са увеличените разходи за заплати. В консолидирания бюджет за 2018 г. е планиран ръст от около 390 млн. лева, а само за първите три месеца на годината те нарастват с 200 млн. лева. Ако този темп се запази, което изглежда напълно реалистично, може да се очаква поредното преизпълнение на разходите за заплати за последните няколко години. Това е традиционен способ, при който бюджетът за годината подценява текущите разходи (заплати, издръжка, социални плащания) и надценява капиталовите разходи, а в течение на годината се правят прехвърляния от вторите към първите. Към този „подход” на водене на политика се прибавят и неочаквани разходи в рамките на годината, каквото беше увеличението на заплатите в МВР от началото на април – допълнителен годишен разход от около 100 млн. лева. Заедно с това са обещани и допълнителни 15 млн. лева за увеличение на заплатите в дирекциите "Охрана" и "Изпълнение на наказанията" към правосъдното министерство. По този начин очакваното увеличение на разходите за възнаграждения достига 500 млн. лева, като през първото тримесечие на годината (25% от годината) е постигнато изпълнение на 40%. Предвид опита от последните години на гарантирано преизпълнение на разходите за заплати, както и лесното поддаване на правителството на искания за непредвидени нови разходи, каквато е увеличението на заплатите в МВР и в затворите, може да се очаква преизпълнение на тези разходи. Въпреки че изпълнението на бюджета за едно тримесечие не е достатъчно, за да се правят заключения за цялата година, то запазването на някои бюджетни практики определено помага за формиране на очаквания. От данните за данъчно-осигурителните приходите например може да се очаква тяхното преизпълнение през годината, както поради рекордните нива на заетост и високия ръст на възнагражденията, така и поради очакванията за запазване на сравнително висок темп на увеличение на потреблението. От данните за разходите може да се очаква ново неизпълнение на капиталовите разходи, макар и по-малко в сравнение с предходни години, и преизпълнение на текущите разходи като заплати и социални плащания.
Източник: Инвестор.БГ (08.05.2018)

Банките масово вдигат таксите На фона на падащите лихви през миналата година банките масово са вдигнали таксите. Това стана ясно, след като БНБ публикува списък на средния размер на таксите по разплащателните сметки. Поевтиняване има само при две-три платежни операции. Така например през 2017 г. банките са намалили таксата за откриване на разплащателна сметка, но пък са вдигнали тази за обслужването й. Откриването на сметка е струвало на клиентите средно 1.79 лв. при 2.16 лв. през 2016 г. А когато към сметката има и дебитна карта, цената е била 1.32 лв. при 1.92 лв. година преди това. В същото време обаче обслужването на разплащателна сметка е поскъпнало средно от 2.01 на 2.27 лв. и от 1.51 на 2.02 лв., когато е заедно с дебитна карта. Централната банка започна да води сравнителна статистика на банковите такси от есента на 2016 г. Това става според Закона за платежните системи, който задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да се възползват от услугите им. Целта, заложена в евродиректива, е всеки европеец да има поне една банкова сметка и тя да е евтина за поддържане и обслужване, т.е. с възможно най-ниски такси. Все още много българи предпочитат да си нямат даване-вземане с банки именно защото не искат и не могат да плащат такси и комисиони. По закон трезорите трябва да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателни услуги и да не предлагат по-високи такси на клиентите си с платежна сметка за основни операции. Тази година БНБ закъсня с оповестяването на данните, което по закон трябваше да стане още до края на февруари. Оказва се, че сега банките спокойно могат да коригират нагоре таксите за по-бедните си клиенти, следвайки средните нива. По-скъпо може да стане тегленето на пари в брой от сметката в офиса на банката, тъй като средната такса за суми до 1000 лв. е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв. По-скъпо вече струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка - средно 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това. С над 10 стотинки за една година са се покачили и таксите при плащане на директен дебит - когато банката периодично извършва плащания на клиента, като например погасяване на задължения по кредити, битови сметки, годишни абонаменти и др. По-високи средни такси има за кредитните преводи и периодичните преводи в лева. БНБ тази година не е публикувала данни за средната цена на преводите в евро, при които наскоро стана ясно, че България е първенец в ЕС. Европейската комисия публикува данни, които показват, че докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро. Добрата новина от списъка на БНБ е, че вече нито една банка не начислява такси при плащане с дебитни карти от ПОС-устройства, включително чрез интернет. До миналата година все още имаше банки, които таксуваха клиентите си, когато се разплащат в търговските обекти или интернет с дебитни карти. Проблемът с платежните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на потребителите, е, че те са много слабо известни, тъй като банките почти не ги рекламират. Освен това пред откриването на такива сметки има сериозно ограничение - клиентът да няма сметка в друга банка. Платежната сметка покрива около 10 основни операции, като за услуги извън тях банките прилагат стандартната тарифа. Все пак законът забранява достъпът до използването на платежната сметка да се обвързва с покупката на допълнителни услуги от съответната банка. През последните четири години банките постепенно завишават таксите и комисионите в опит да компенсират свиващите се приходи от лихви. За миналата година нетният доход от такси и комисиони в банковата система достигна рекордните почти 1 млрд. лв., като година преди това е бил 921 млн. лева.
Източник: Сега (09.05.2018)

БАКБ изпреварва пазара с ръст на активите На фона на нисколихвена среда по кредити и отрицателни лихви на междубанковия пазар и по свръх резервите в БНБ, през изминалото тримесечие БАКБ АД продължи да отчита устойчив ръст на приходите от лихви. Това е в следствие на увеличение на кредитния портфейл. Нетния лихвен приход расте с 16% спрямо първото тримесечие на 2017 г. Допълнителен принос за добрите резултати има постигнатия спад на цената на финансиране при увеличение на депозитната база. Ръста на броя на клиентите и техните трансакции водят и до увеличаване на нетните приходи от такси и комисионни на банката със 17 %. Кредитният портфейл на БАКБ продължава тенденцията си на разширяване с основен двигател диверсифицирано кредитиране на корпоративни /МСП клиенти. Увеличението от 15% за едногодишен период значително превишава средния ръст на банковия пазар в страната - 7.4 %. Привлечените средства растат основно в частта на депозити на граждани с 14% на година, което е много над средното увеличение, отчитано за банковия пазар от 3%. Нетната печалба на БАКБ е с 21% повече, спрямо същото тримесечие на 2017г. За ръста на печалбата на банката влияние оказва и поддържане на оперативните разходи въпреки значителното разрастване на броя на клиентите и техните транзакциите. Положителната динамика се запазва и при капиталовата позиция на банката – с ръст от 6% спрямо същото тримесечие на 2017 г. Това е сериозна предпоставка за запазване на тенденцията за растеж на БАКБ и разширяване на кредитния и портфейл, при запазване на показателите й за стабилност и устойчивост. Пълните отчети на БАКБ АД за първото тримесечие както и доклад на ръководството са налични на сайта ни www.bacb.bg в секция „Връзка с инвеститорите“.
Източник: econ.bg (09.05.2018)

БНБ предупреди за нов имотен балон Основният риск за финансовата стабилност на страната е свързан с възможни негативни тенденции, породени от прекомерни оптимистични очаквания по отношение на икономическата активност, финансовото състояние на кредитополучателите и ценовата динамика на недвижимите имоти, пише в последния тримесечен обзор на централната банка. Според него търговските банки са изправени пред някои предизвикателства, например да ограничат вероятността необслужваните кредити да бъдат заменени с активи, които не носят доход. По отношение на състоянието на средата през 2018 г. макроикономическата прогноза на БНБ с управител Димитър Радев предвижда запазване на благоприятните тенденции, сред които ускоряването на вътрешното търсене и на икономическия растеж. През следващите месеци тенденциите, влияещи върху състоянието на банковата система, ще продължат да се определят от положителната динамика на икономическата активност и от запазващата се среда на ниски лихвени проценти, пише още в анализа.
Източник: econ.bg (09.05.2018)

Пенсионните дружества управляват 12,798 млрд. лв. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.03.2018 г. е 4 616 912 души, като нараства спрямо 31.03.2017 г. с 2,57 на сто. Това съобщиха от управление "Осигурителен надзор" на КФН на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества за първото тримесечие. В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 31.03.2018 г. са акумулирани нетни активи на стойност 12 798 191 хил.лв. В сравнение с края на първото тримесечие на 2017 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 13,63 на сто. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото тримесечие на 2018 г. възлизат на 47 620 хил.лв. и нарастват с 13,58 на сто в сравнение с отчетените приходи през съответния период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 31.03.2018 г. е в размер на 17 387 хил.лв.
Източник: econ.bg (14.05.2018)

Средният осигурителен доход за март е 879,67 лева Националният осигурителен институт обявява, че размерът на средния осигурителен доход за страната за месец март 2018 г. е 879,67 лв. Средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 01.04.2017 г. до 31.03.2018 г. е 838,24 лв. Определеният средномесечен осигурителен доход за страната за посочения период служи при изчисляване размерите на новоотпуснатите пенсии през месец април 2018 г., съгласно чл. 70, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване.
Източник: econ.bg (14.05.2018)

Инвестбанк ще увеличава капитала си с 10 млн. лв. Инвестбанк планира да увеличава капитала си с 10 млн. лв., става ясно от документацията в Търговския регистър за свикване на общо събрание на банката. Увеличението ще стане с нова емисия на акции за 10 млн. лв. с номинална и емисионна стойност 1 лв. всяка. От точката за увеличението на капитала на банката в дневния ред става ясно, че акциите от новата емисия ще бъдат изкупени от акционера "Феста холдинг". Събранието трябва да се проведе на 19 юни 2018 г. Към края на миналата година според бюлетина на БНБ "Банките в България" "Феста холдинг" има 51.69% от капитала. Собственик на "Феста холдинг" е Петя Славова, която е мажоритарен акционер в банката. Като физическо лице тя притежава 13.49%, или общо 65.18%. Това означава, че делът й в Инвестбанк ще се увеличи за сметка на другия акционер. Това е Адил Саид Ахмед ал Шанфари от Султанство Оман. Делът му в банката е 34.25%. Ал Шанфари влезе като акционер в Инвестбанк през лятото на 2012 г. чрез увеличение на капитала за 50 млн. лв. Срещу тях той придоби 24.93%, а делът на Петя Славова тогава падна до 70.4%. Разрешението, което оманецът имаше към онзи момент от БНБ за придобиване на акции, беше да не достига и надвишава 33%. Вероятно е след това да е имало ново разрешение, което да позволява и достигане на по-висок дял, тъй като сега делът му е 34.25%. Резултатът на Инвестбанк от прегледа на качеството на активите през лятото на 2016 г. показа най-драстични отклонения между отчетено и реално състояние, най-много предписания за корекция на неизправностите и най-слабо представяне на стрес теста, който показа риск от достигане до отрицателен капитал дори при нормално развитие на икономиката. Банката имаше предписания за попълване на капиталовите си буфери с увеличения на капитала до април 2017 г., като дори имаше посочена точна сума – 20 млн. лв. При прегледа на кредитния й портфейл тогава са наложени корекции за общо 104.4 млн. лв., от които заради неправилно отчитане на лоши кредити като здрави - 82.2 млн. лв., а заради преоценки на активи (основно имоти), придобити като обезпечения по кредити - 22.1 млн. лв. Ревизията през 2016 г. води до преизчисляване на основните показатели на Инвестбанк в негативна посока - съотношението на капитала от първи ред към рисковопретеглените активи (CET1) е не 14.6%, както се е твърдяло дотогава, а 6.5% при законов минимум от 4.5%. Общата капиталова адекватност е паднала от 18.7% на 11% при законов праг от 8%. Така и по двата показателя банката е била под изискванията на БНБ, която над европейските минимуми изисква да се поддържат и два буфера, които сумарно възлизат на 5.5% CET1. Така изискванията на надзора всъщност са 10% за базовия капитал и 13.5% за общата капиталова адекватност. В края на април миналата година от Инвестбанк съобщиха, че кредитната институция е изпълнила препоръките на БНБ от стрес теста. Според съобщението тогава към края на първото тримесечие на 2017 г. банката е формирала излишък на собствения капитал в размер на 10.6 млн. лв. след приспадане на капиталовите буфери и остатъка от прегледа на качеството на активите (AQR). В съобщението се посочваше още, че изпълнението на препоръките на БНБ е било постигнато "чрез предприети мерки по отношение на кредитния портфейл, в т.ч. неговата диверсификация и минимизиране на риска, управлението на придобитите от банката активи, съществено нарастване на приходите (ръст над 25% спрямо 2015 г.) и оптимизиране на административните разходи". По-конкретни числа тогава не се посочваха. Според отчета на банката в БНБ към края на март тази година собственият й капитал е 154.6 млн. лв. В средата на април 2018 г. Инвестбанк беше одобрена за купувач на малката ТБ "Виктория", собственост на КТБ, която е в несъстоятелност, като беше предпочетена пред другия кандидат, подал обвързваща оферта – Българо-американската кредитна банка на Цветелина Бориславова. Цената на сделката не беше съобщена. Освен цена за 100% от капитала на банката купувачът връща и депозита, който има банката към КТБ, в размер около 85 млн. лв. Инвестбанк е поела и ангажимента в срок до шест месеца да се слее с "Виктория".
Източник: Капитал (15.05.2018)

Дължим на банките почти 20 млрд. лева Българските граждани дължат на родните банки 19,975 млрд. лева. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ) от края на март 2017 г. Сумата се увеличава с 1,189 млрд. лева спрямо година по-рано, а на тримесечна база заемите са нараснали с 346 млн. лева. Интересно е да се отбележи, че най-голям ръст се наблюдава при кредити над милион. Техният брой само за година се увеличава с близо 42%, а изтеглената сума с 38 на сто. Така хората, които са теглили подобни заеми, дължат на банките 513 млн. лв. Фирмите пък са задлъжнели с 312,669 млрд. лева и така към края на третия месец от годината общо на банковата система у нас се дължат 51,645 млрд. лева. В същото време обаче на влог в трезорите са сложени 69,746 млрд. лева. Домакинствата са успели да спестят 48,072 млрд. лева, а компаниите 21,674 млрд. лева. Оказва се, че в момента в България има 816 милионери, които кътат в сметките си суми по над милион. Те притежават общо 1,945 млрд. лева или средно по 2,3 млн. лева притежава всеки от тях. Междувременно централаната ни банка и още шест страни от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се присъединиха към Световния кодекс за поведение на валутните пазари. Те публикуваха едвременно Заявления за спазване на Кодекса, следвайки 22 централни банки от ЕСЦБ, които го подписаха съответно през ноември 2017 г. и февруари 2018 г., съобщи пресцентърът на БНБ. Освен БНБ заявления правят Bank of Greece, Banque de France, Hrvatska narodna banka, Central Bank of Malta, Banka Slovenije и Narodna banka Slovenska. Вече всичките 29 централни банки от ЕСЦБ имат заявления, с които насърчават участниците на валутния пазар да спазват Кодекса. Те потвърждават, че вътрешните им практики и процеси са приведени в съответствие с неговите принципи, както и че са убедени, че принципите на Кодекса са важни за насърчаване почтеността и ефективното функциониране на валутния пазар на едро.
Източник: Монитор (15.05.2018)

Депутатите вземат по-малко, милионерите стават повече Заплатите на народните представители намаляват средно със 195 лв. месечно, а на президента - с над 580 лв. Причината е в обявената от НСИ средна заплата за март в обществения сектор, която е намаляла в сравнение с тази през декември. От нея се изчисляват заплатите на депутатите, министрите, премиера и президента. В същото време в български банки бяха открити 54 нови банкови сметки с по 1 милион или повече левове в тях, показват данните на БНБ за март. Така общият брой на “милионерските” сметки вече е 816. Спрямо февруари централната банка е регистрирала леко намаление само на най-големите влогове - те са със 17 по-малко. Още по-чувствително е годишното увеличение на депозитите за суми между 500 хил. и 1 млн. лв. За една година са открити нови 137 сметки, които са за суми, надхвърлящи половин милион лева. Спестяванията на гражданите в български банки вече са достигнали 48 млрд. лв. 816 милионери с депозити в банки, с 54 повече за една година 54 нови банкови сметки с по 1 милион лева и над тази сума са депозирани в българските банки за една година, показват данните на БНБ за март 2018 г. Така общият брой на “милионерските” сметки към март 2018 г. вече е 816. Спрямо февруари централната банка е регистрирала леко намаление само на най-големите влогове - те са със 17 по-малко.Броят на “тлъстите” депозитни сметки не показва точно колко са милионерите у нас, защото един човек може да има различен брой депозити в една или няколко банки с по милион в тях. Общата сума в тези влогове е 1,9 млрд. лв. Но още по-чувствително е годишното увеличени към март т.г. спрямо март 2017 г. на депозитите за суми от 500 хил. до 1 милион, показват още данните на централната банка. За една година са открити нови 137 сметки, които надхвърлят половин милион лева. Най-голям продължава да бъде броят на депозитните сметки със суми между 10 и 20 хил. лв. - общо 283 864. За една година той се е увеличил с 21 344, а само за месец - от февруари т.г. до март - с цели 10 600 броя сметки. Запазва се тенденцията, която се е установила от близо пет години - най-много като брой се закриват малките влогове с до 1000 лв. За една година намалението при тях е с цели 310 674 броя. С 268 броя до общо 3033 са се увеличили и фирмите, които са поверили над 1 млн. лв. за управление на банките. Така банки управляват 11,8 млрд. лв. големи фирмени депозити За една година - от март 2017 г. до март 2018 г., в 326 кредитни сметки на физически лица са постъпили по 1 милион или над тази сума, отпуснати като кредити. Според експерти най-често такива големи заеми се теглят за купуване на недвижими имоти. Броят на големите заеми се е увеличил с 96 броя спрямо март м.г. Ръст има и при хората, които са теглили банкови заеми между 500 хил. лв. и 1 милион лв. Към март тази година те са с 36 повече спрямо март 2017 г. Към края на март т.г. 27-те банки, които работят у нас, съхраняват и управляват общо 10,494 млн. броя депозитни сметки. Внушителна е общата сума, която е в тях - 69,7 млрд. лв., или близо 2/3 от БВП, показват още данните на централната банка. За една година броят на тези сметки е намалял с 1,8%, но общата сума, вложена в сметките, расте със 7,7% на годишна база при 7,9% годишен ръст към декември 2017 г. От тях 625 хил. броя с малко над 21 млрд. лв. в тях са фирмените спестявания. 9,87 милиона броя са сметките на физическите лица. Намалението при тях е около два пъти по-малко в сравнение с миналогодишното. Към март 2018 г. броят им се е свил с 2,2% спрямо март 2017 г. при 4% годишно понижение за предишния период. В тези над 9 милиона броя сметки са вложени 48 млрд. лв. спестявания на граждани. Въпреки продължаващия спад на лихвите сумата в тях е с 5,5% повече отпреди година. Ниските лихви и по ипотечните, и по потребителските заеми са отпушили кредитирането, потвърждават последните данни на централната банка. Общият размер на отпуснатите кредити вече e достигнал рекордните 70 млрд. лв., което е с 3,9% повече спрямо година по-рано. Броят на кредитите се е повишил с 1,4%, а размерът им - с 1.5%, отчитат от централната банка. Средната годишна доходност на спестяванията в банките в момента е доста ниска - вече под 0,40% Първоначалните прогнози за увеличаване на доходността от депозитите, които предричаха ръст от втората половина на 2018 г., се отместиха за края и? и дори за началото на 2019 година. Според последните прогнози на банкери и финансисти най-вероятно повишението ще бъде с 0,25% но 2-3 пъти годишно, а решенията ще вземе Европейската централна банка. Все повече банкери смятат, че колкото по-дълго време се отлага повишаването на лихвените нива, толкова по-голямо и по-рязко ще бъде увеличението им. Най-голям риск при по-рязко повишаване на лихвите има за ипотечните заеми, които се погасяват за най-дълъг период от време - най-често между 15 и 30 години. Според финансови експерти повишението трябва да се калкулира от хората, които теглят такива заеми. Така, за да не се окаже впоследствие вноската по жилищен кредит непосилна, те съветват да изчислим с колко ще се увеличи тя, ако лихвите се вдигнат с 1% - при вноска от 550 лева сега, това означава 60 лева месечно повече, а ако вноската е 900 - тя ще стане 1000 лева. Заплатата на депутатите пада със 195 лв. месечно, а на президента - с 585 лв. Заплатата на депутатите пада със 195 лв. и става 3345 лв. Това показват изчисления на “24 часа” по оповестени в понеделник данни на НСИ за средната работна заплата. При изчисляване на заплатите на народните представители, министрите, премиера и президента, за основа се взема средната работна заплата в обществения сектор през последния месец от предходното тримесечие. В случая средната заплата през март 2018 г. е била 1115 лв., докато през декември е била 1180 лв. Възнаграждението на народните представители се равнява на 3 средни заплати в обществения сектор за последния месец от предходното тримесечие, т.е. от предишните 3540 лв. пада на 3345 лв. За народните представители 3321 лв. е базата, върху която се начислява добавка от 1% за всяка година трудов стаж. Тоест ако депутат има 20 години трудов стаж до момента, той ще получи 20% върху тези 3345 лв. Депутатите получават и по 10% отгоре за участие в комисии, както и 2/3 от заплатата за наемане на сътрудници и други разходи. Председателят на парламента взема с две трети от депутатската заплата отгоре. Най-висока заплата в управлението получава президентът. Тя се формира, като се удвои депутатската, има и допълнение от по 1,6% за всяка година трудов стаж. Тоест основната заплата без добавката за президента Румен Радев сега намалява от предишните 10 620 лв. на 10 035 лв., или с 585 лв. Малко по-скромни са по принцип заплатите на премиера и министрите. Бойко Борисов взима с 55% по-висока от основната депутатска заплата, като към нея му се добавя по 1% за всяка прослужена година. Депутатската заплата пада със 195 лв. 195 лв. месечно, През предишното тримесечие заплатата на българския премиер за първи път мина 7000 лв., но със сегашното намаление отново ще е под тази сума, макар и с малко. Министрите получават само с 30% над основната депутатска заплата. Според данните на НСИ средната работна заплата в страната за първото тримесечие на 2018 г. е 1077 лв. - с 9,1% повишение на годишна база, но с 1,6% по-ниска от тази през последното тримесечие на 2017 г. За януари тя е била 1075 лв., през февруари е паднала на 1045 лв., а през март се е качила на 1107 лв. Отново най-големи заплати получават в сектора на високите технологии - 2584 лв., като тук има увеличение спрямо средната заплата от 2448 лв. през последното тримесечие на предишната година. На второ място е финансовият сектор, където средната заплата от 1801 лв. този път задминава средното заплащане в енергетиката, което е 1721 лв. То е намаляло в сравнение със заплатите, които енергетиците са получавали в края на миналата година - 1808 лв. Видимо намаление на средните заплати се е получило в образованието - от 1161 лв. в края на миналата година на 1033 лв. сега. Причината е, че през есента на 2017 г. имаше увеличение на учителските заплати, които вдигнаха средното заплащане в тази сфера. Традиционно на последно място по заплати са работещите в хотелите и ресторантите. Въпреки увеличението от 8 лв. в сравнение с последното тримесечие на 2017 г. средната заплата в тази сфера продължава да е най-ниската - 655 лв.
Източник: 24 часа (15.05.2018)

Финансовият лизинг се увеличи с 27,2% за една година Бизнесът на лизинговите компании в България се развива добре, като водещ в него продължава да е финансовият лизинг. Сключените през първото тримесечие на 2018 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 441,9 млн. лв. и за една година обемът им нараства с 27,2% (94,5 млн. лв.). Спрямо последното тримесечие на 2017 г. обаче спада с 1,9% (8,6 млн. лева), показват данните на Българската народна банка. Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март достигат 3,633 млрд. лв. (3,5% от БВП ), докато преди година бяха 3,332 млрд. лв. (3,4% от БВП ), отчитат в централната банка. Увеличението на годишна база е с 9% (301.2 млн. лв.), а спрямо края на декември 2017 г. – с 0,8% (29,2 млн. лева). Само вземанията по финансов лизинг от лизинговите дружества възлизат на 3,437 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година. За една година те се увеличават със 7,2% (230,7 млн. лв.), а спрямо края на четвъртото тримесечие на миналата година – с 0,4% (12,3 млн. лева). Делът им обаче в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96,2% в края на март 2017 г. до 94,6% в края на март тази година. Вземания по финансов лизинг по вид на актива В края на март вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили възлизат на 1,259 млрд. лв., като на годишна база те нарастват с 20,3% (212,1 млн. лв.) и с 3,6% (43.2 млн. лева) на тримесечна. Относителният им дял се увеличава от 32,7% в края на март 2017 г. до 36,6% в края на същия месец на 2018 година. В края на първото тримесечие на тази година вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,146 млрд. лв., като се увеличават с 5,1% (55,5 млн. лв.) спрямо година по-рано и с 1,3% (14,2 млн. лв.) в сравнение с края на миналата година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг за една година се понижава от 34% до 33,3% към 31 март. В края на първото тримесечие на 2018 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване достигат 682,8 млн. лв., като за една година нарастват с 3,7% (24,4 млн. лв.) и с 3,8% (25,1 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2017 година. Относителният им дял се понижава от 20,5% на годишна база до 19,9%. Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори В края на март 2018 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 2,991 млрд. лв., като се увеличават с 2,9% (84,7 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и намаляват с 0,4% (12,6 млн. лв.) на тримесечна база. Относителният дял на вземанията от фирмите в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на март 2017 г. е 90,6% при 87% в края на март 2018 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. вземанията от сектор Домакинства и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 431,7 млн. лв. и отбелязват годишен ръст от 49,4% (142,7 млн. лв.). В сравнение с края на декември 2017 г. те се увеличават с 6,1% (25 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектора в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти за една година нараства от 9% до 12,6%. Структура на вземанията по финансов лизинг В края на март 2018 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 2,607 млрд. лв., като нарастват с 10,3% (244 млн. лв.) на годишна база и с 2,4% (61,9 млн. лв.) на тримесечна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг за една година расте от 73,7% до 75,8%. В края на първото тримесечие на тази година размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 508,5 млн. лв. На годишна база те нарастват с 1% (5,2 млн. лв.) и намаляват с 8,3% (45,8 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Към края на март 2018 г. необслужваните вземания са 255,6 млн. лв. и намаляват с 14,3% (42,7 млн. лв.) за една година и с 8,3% (23.1 млн. лева) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2018 г. са 195,7 млн. лв., като се увеличават с 56,2% (70,4 млн. лв.) на годишна база и с 9,5% (16,9 млн. лева) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Източници на финансиране В края на март пасивите на лизинговите дружества възлизат на 4,359 млрд. лв., докато преди година бяха 4,052 млрд. лв., при годишен ръст от 7,6% (307,5 млн. лв.). На тримесечна база те обаче намаляват с 1,9% (85,6 млн. лв.). В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял намалява от 74,4% в края на март 2017 г. до 74,1% в края на същия месец на 2018 година. В края на първото тримесечие на тази година размерът им е 3,232 млрд. лв., като на годишна база нарастват със 7,2% (216 млн. лв.) и спадат с 3,3% (109,7 млн. лв.) спрямо края на декември 2017 година. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 82,5% от общия размер на получените кредити в края на март 2018 г. при 71% в края на същия месец на 2017 година. Техният размер е 2,665 млрд. лв., като на годишна база расте с 24,4% (522,1 млн. лв.) и с 5,5% (139,1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. В структурата на получените кредити преобладават кредитите от нерезиденти - 2,201 млрд. лв., които намаляват с 6,8% (160,7 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г. и с 3,3% (76,2 млн. лева) в сравнение с края на миналата година. Относителният дял на тези заеми в общия размер на получените кредити намалява от 78,3% в края на март 2017 г. до 68,1% в края на март 2018 година. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на март 2018 г. e 31,1 млн. лв., като нараства с 13,2% (3,6 млн. лв.) в сравнение с края на март 2017 г. и намалява с 3,6% (1,2 млн. лв.) спрямо края на миналата година.
Източник: Инвестор.БГ (16.05.2018)

Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март са 3.634 млрд. лв. Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на март 2018 г. са общо 3.633 млрд. лв. (3.5% от БВП2 ) при 3.332 млрд. лв. (3.4% от БВП2 ) в края на март 2017 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. на годишна база те нарастват с 9% (301.2 млн. лв.), а спрямо края на декември 2017 г. – с 0.8% (29.2 млн. лева). Вземанията по финансов лизинг са 3.437 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2018 г., като на годишна база те нарастват със 7.2% (230.7 млн. лв.), а спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. – с 0.4% (12.3 млн. лева). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 96.2% в края на март 2017 г. до 94.6% в края на март 2018 година. Сключените през първото тримесечие на 2018 г. нови договори за финансов лизинг са в размер на 441.9 млн. лв. Спрямо първото тримесечие на 2017 г. обемът им нараства с 27.2% (94.5 млн. лв.), а спрямо четвъртото тримесечие на 2017 г. спада с 1.9% (8.6 млн. лева). Вземания по финансов лизинг по вид на актива. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 1.259 млрд. лв. в края на март 2018 година. На годишна база те нарастват с 20.3% (212.1 млн. лв.) и с 3.6% (43.2 млн. лева) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Относителният им дял се увеличава от 32.7% в края на март 2017 г. до 36.6% в края на същия месец на 2018 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1.146 млрд. лв., като се увеличават с 5.1% (55.5 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г. и с 1.3% (14.2 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2017 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се понижава от 34% в края на март 2017 г. до 33.3% в края на същия месец на 2018 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 682.8 млн. лв., като нарастват с 3.7% (24.4 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г. и с 3.8% (25.1 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2017 година. Относителният им дял се понижава от 20.5% в края на март 2017 г. до 19.9% в края на същия месец на 2018 година. Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори. В края на март 2018 г. вземанията по финансов лизинг от сектор Нефинансови предприятия възлизат на 2.991 млрд. лв. Те се увеличават с 2.9% (84.7 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и намаляват с 0.4% (12.6 млн. лв.) в сравнение с края на декември 2017 година. Относителният дял на вземанията от сектор Нефинансови предприятия в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на март 2017 г. е 90.6% при 87% в края на март 2018 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. вземанията от сектор Домакинства и НТООД възлизат на 431.7 млн. лв. Размерът им нараства с 49.4% (142.7 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г., а в сравнение с края на декември 2017 г. се увеличава с 6.1% (25 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 9% в края на март 2017 г. до 12.6% в края на март 2018 година. Структура на вземанията по финансов лизинг. В края на март 2018 г. вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 2.607 млрд. лв., като нарастват с 10.3% (244 млн. лв.) на годишна база и с 2.4% (61.9 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се увеличава от 73.7% в края на март 2017 г. до 75.8% в края на същия месец на 2018 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 508.5 млн. лв. На годишна база те нарастват с 1% (5.2 млн. лв.) и намаляват с 8.3% (45.8 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Към края на март 2018 г. необслужваните вземания5 са 255.6 млн. лв. Те намаляват с 14.3% (42.7 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г. и с 8.3% (23.1 млн. лева) в сравнение с края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Вземанията по оперативен лизинг в края на март 2018 г. са 195.7 млн. лв., като се увеличават с 56.2% (70.4 млн. лв.) на годишна база и с 9.5% (16.9 млн. лева) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. Източници на финансиране. В края на март 2018 г. пасивите на лизинговите дружества са 4.359 млрд. лв. при 4.052 млрд. лв. в края на март 2017 година. Те нарастват със 7.6% (307.5 млн. лв.) спрямо март 2017 г. и намаляват с 1.9% (85.6 млн. лв.) спрямо края на декември 2017 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял намалява от 74.4% в края на март 2017 г. до 74.1% в края на същия месец на 2018 година. Техният размер е 3.232 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2018 г., като на годишна база те нарастват със 7.2% (216 млн. лв.) и спадат с 3.3% (109.7 млн. лв.) спрямо края на декември 2017 година. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 82.5% от общия размер на получените кредити в края на март 2018 г. при 71% в края на същия месец на 2017 година. Техният размер е 2.665 млрд. лв. в края на март 2018 г., като на годишна база те нарастват с 24.4% (522.1 млн. лв.) и с 5.5% (139.1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 година. В структурата на получените кредити преобладават кредитите от нерезиденти, които са 2.201 млрд. лв. в края на март 2018 г. Размерът им намалява с 6.8% (160.7 млн. лв.) спрямо края на март 2017 г. и с 3.3% (76.2 млн. лева) в сравнение с края на декември 2017 година. Относителният дял на тези кредити в общия размер на получените кредити намалява от 78.3% в края на март 2017 г. до 68.1% в края на март 2018 година. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на март 2018 г. e 31.1 млн. лв. Той нараства с 13.2% (3.6 млн. лв.) в сравнение с края на март 2017 г. и намалява с 3.6% (1.2 млн. лв.) спрямо края на декември 2017 година.
Източник: Банкеръ (16.05.2018)

БНБ се присъедини към Световния кодекс за поведение на валутните пазари Българската народна банка и още шест страни от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ) се присъединиха към Световния кодекс за поведение на валутните пазари, съобщи пресцентърът на БНБ. Централните банки публикуваха едвременно заявления за спазване на Кодекса, следвайки 22 централни банки от ЕСЦБ, които го подписаха съответно през ноември 2017-а и февруари 2018 година. Освен БНБ заявления правят Bank of Greece, Banque de France, Hrvatska narodna banka, Central Bank of Malta, Banka Slovenije и Narodna banka Slovenska. Вече всичките 29 централни банки от ЕСЦБ имат заявления, с които насърчават участниците на валутния пазар да спазват Кодекса. Те потвърждават, че вътрешните им практики и процеси са приведени в съответствие с неговите принципи, както и че са убедени, че принципите на Кодекса са важни за насърчаване почтеността и ефективното функциониране на валутния пазар на едро. За да се постигне изцяло целта на Кодекса, централните банки от ЕСЦБ ще продължат също да насърчават спазването му от всички участници на валутния пазар, посочват от българската централна банка. В независимия банков регулатор обясняват, че Кодексът представлява набор от принципи, общопризнати като добра практика на валутния пазар на едро. Институцията потвърждава, че действа като участник на пазара, както е определено в Кодекса, и се ангажира да провежда дейностите си на валутния пазар по начин, съответстващ на принципите на Кодекса. БНБ уверява, че вече е предприела стъпки, които са базирани на големината и сложността на своите дейности, както и на естеството на ангажимента си на валутния пазар, за да приведе своите дейности в съответствие с принципите на Кодекса. От БНБ напомнят, че ЕСЦБ включва Европейската централна банка и националните централни банки на всички държави – членки на Европейския съюз, независимо дали са приели еврото или не.
Източник: Банкеръ (16.05.2018)

Средната партида за втора пенсия се е увеличила с 11% до 2886 лв. Средният размер на натрупаните средства по една партида в универсалните пенсионни фондове в България се е увеличил с 15 лв. за първите три месеца на 2018 г. Това показват данните на Комисията за финансов надзор за период за личните спестявания на близо 3.7 млн. осигуряващи се в България лица. Според изчисленията средната сума на една партида в универсален фонд към края на март е 2886 лв., което е ръст от 11% на годишна база. Нарастването значително се забавя в рамките на първите три месеца от годината. В края на 2017 г. увеличението на средната партида на годишна база беше близо 16%. Причината за рязката промяна може да се търси в сривовете на международните фондови борси през февруари, които се отразиха и на БФБ, и на доходността на пенсионните фондове. През първото тримесечие водещите глобални индекси се понижиха между 8% (FTSE100) и 3.85% (SOFIX). Най-големи са спестяванията на хората на възраст между 50 и 54 г., които имат средно по 3707 лв. на свое име. За последната година техните спестявания са се увеличавали средно с 31 лв. на месец. В тази сума влизат направените вноски от служителите и техните работодатели, от които пенсионните дружества удържат такса от 4% за обработка на плащането и след това начисляват доходност според пазарните условия и инвестициите си. Именно заради слабото представяне на международните пазари през първото тримесечие на 2018 г. доходността на почти всички фондове беше отрицателна. В дългосрочен план обаче подобни моментни сривове на капиталовите пазари се изглаждат – през последните 2 години средната годишна доходност на българските универсални фондове беше 4.7%. Трябва да се има предвид, че изчисляването на тази доходност се прави не върху направените вноски, а върху сумата, която остава, след като от нея се вземат 4% входна такса от пенсионните фондове. Всяко пенсионно дружество е свободно да определя различна входна такса, за да се конкурира с останалите за привличане на клиенти. Това обаче реално не се случва, защото всички пенсионни компании предпочитат да определят максимално допустимата според Кодекса за социално осигуряване стойност – 4%. В закона е предвидено тази максимално допустима такса да намалява с 0.25 пункта, докато достигне 3%. Също така доходността не взема предвид инфлацията. Представителите на следващата възрастова група, която включва хората най-близо до пенсионна възраст, имат средно по 3630 лв. Към момента тази сума отговаря приблизително на 18 минимални месечни пенсии. Традиционно във всяка възрастова група спестяванията на жените в универсалните пенсионни фондове са по-малки от тези на мъжете – средно с 10%. Най-голяма е разликата при 20-24-годишните, както и при 30-34-годишните, където мъжете имат 25% повече на свое име. С нарастване на възрастта обаче тази разлика се стопява, като най-малка е тя при предпенсионно настроените осигуряващи се на възраст между 55 и 59 г., при които тя е само 1%. Вторите по брой на осигуряваните лица са доброволните фондове. В тях работещите или по-често техните работодатели правят доброволни допълнителни вноски, които не се изискват по закон, за да могат да си осигурят по-голяма пенсия. В тези фондове към края на март се осигуряват близо 620 000 души, а средната партида съдържа 1708 лв., което е увеличение от 10% на годишна база. Нещо, което прави силно впечатление в данните за възрастовите групи, в които средната партида на жените е най-голяма. Според отчетите 90 момичета на възраст до 19 г., които се осигуряват доброволно, имат средно по 2800 лв. в партидата си, а други 1614 млади жени на възраст между 20 и 24 г. имат средно по 2640 лв. в доброволен фонд. За сравнение - при връстниците им от другия пол средната партида съдържа малко над 500 лв.
Източник: Капитал (17.05.2018)

Чуждите инвестиции падат до 180 млн. евро през първото тримесечие Преките чуждестранни инвестиции в България през първото тримесечие излизат на плюс 180 млн. евро, което е с 34.4% под нивото от година по-рано. Това показват предварителните оценки на Българската народна банка (БНБ). Вложенията намаляват и спрямо отчетената сума към февруари в резултат на отлив на капитали под формата на дългови инструменти през март, както и ревизия на месечните данни, която отписва 140 млн. евро дялов капитал от сметките. Този вид инвестиция се асоциира с дългосрочни планове, а числата показват, че инвеститорите, които изтеглят най-големи суми от българския пазар през първото тримесечие, са от Унгария и Италия - съответно 103.8 млн. евро и 43 млн. евро. Секторът, който е привлякъл най-много чужди инвестиции, е преработващата промишленост - близо 250 млн. евро през първите три месеца на 2018 г. За сравнение, година по-рано сумата беше 100 млн. евро. Основен източник на чужди капитали за българската икономика през първото тримесечие е Русия с нетни вложения от 117 млн. евро, като така измества досегашния лидер Великобритания (37.3 млн. евро). Вложенията са под формата на дългови инструменти. На второ място се позиционира Холандия с нетна сума от 64.7 млн. евро, на трето място е Германия с 57.9 млн. евро инвестиции в страната.
Източник: Капитал (21.05.2018)

Търговското салдо за март 2018 г. е отрицателно в размер на 233 млн. евро Търговското салдо за март 2018 г. е отрицателно в размер на 233 млн. евро при дефицит от 353.7 млн. евро за март 2017 г. За януари – март 2018 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 847.1 млн. евро (1.6% от БВП) при дефицит от 602.8 млн. евро (1.2% от БВП) за същия период на 2017 г. Износът на стоки е 2279.8 млн. евро за март 2018 г., като се повишава със 137.2 млн. евро (6.4%) в сравнение с този за март 2017 г. (2142.6 млн. евро). За януари – март 2018 г. износът е 6200.8 млн. евро (11.6% от БВП), като нараства с 255.9 млн. евро (4.3%) в сравнение с този за същия период на 2017 г. (5944.9 млн. евро, 11.8% от БВП). Износът за януари – март 2017 г. нараства на годишна база с 16.3%. Вносът на стоки за март 2018 г. е 2512.8 млн. евро, като нараства с 16.5 млн. евро (0.7%) спрямо март 2017 г. (2496.2 млн. евро). За януари – март 2018 г. вносът е 7047.9 млн. евро (13.1% от БВП), като се увеличава с 500.2 млн. евро (7.6%) спрямо същия период на 2017 г. (6547.7 млн. евро, 13% от БВП). Вносът за януари – март 2017 г. нараства на годишна база с 20.6%.
Източник: econ.bg (21.05.2018)

Платежният баланс още е на минус Текущата и капиталова сметка е отрицателна и възлиза на 39.6 млн. евро при дефицит от 267.4 млн. евро за март 2017 г., става ясно от статистиката на Българската народна банка. Данните сочат, че за първото тримесечие на годината текущата и капиталовата сметка е отрицателна и възлиза на 48.4 млн. евро (0.1% от БВП) при излишък от 15.7 млн. евро (0.03% от БВП) за същия период на 2017-а. През март салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 89.6 млн. евро при дефицит от 299.4 млн. евро за същия месец на миналата година. За първото тримесечие на годината текущата сметка е отрицателна и възлиза на 138.3 млн.евро (0.3% от БВП) при дефицит от 97.5 млн. евро (0.2% от БВП) година по-рано.Търговското салдо за март 2018 г. също е отрицателно и е в размер на 233 млн. евро при дефицит от 353.7 млн. евро за март 2017 г. За периода от януари до март 2018 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 847.1 млн. евро (1.6% от БВП) при дефицит от 602.8 млн. евро (1.2% от БВП) за същия период на 2017 година. Износът на стоки е 2279.8 млн. евро за март 2018 г., като се повишава със 137.2 млн. евро (6.4%) в сравнение с този за същия месец на 2017-а (2142.6 млн. евро). През първото тримесечие на годината експортът е 6200.8 млн. евро (11.6% от БВП), като нараства с 255.9 млн. евро (4.3%) в сравнение с този за същия период на 2017 г. (5944.9 млн. евро, 11.8% от БВП). Вносът на стоки за март 2018 г. нараства с 16.5 млн. евро (0.7%) до 2512.8 млн. евро. За първите три месеца на годината вносът е 7047.9 млн. евро (13.1% от БВП), като се увеличава с 500.2 млн. евро (7.6%) спрямо същия период на 2017 г. (6547.7 млн. евро, 13% от БВП). Салдото по услугите е положително и е в размер на 101.4 млн. евро при положително салдо от 47.6 млн. евро за март 2017-а. За разглеждания период салдото е положително в размер на 333.8 млн. евро (0.6% от БВП) при положително салдо от 188.9 млн. евро (0.4% от БВП) за първите три месеца на 2017 година. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) за март 2018 г. е отрицателно в размер на 38.9 млн. евро при отрицателно салдо от 68.7 млн. евро за март 2017 година. За първото тримесечие салдото е отрицателно в размер на 141.3 млн. евро (0.3% от БВП) при отрицателно салдо от 221.9 млн. евро (0.4% от БВП) за същия период на измината година. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 80.9 млн. евро при положително салдо от 75.4 млн. евро за март 2017 г. За януари – март 2018 г. салдото е положително в размер на 516.3 млн. евро (1% от БВП) при положително салдо от 538.3 млн. евро (1.1% от БВП) за същия период на 2017-а. Капиталовата сметка е положителна в размер на 50 млн. евро при положителна стойност от 32 млн. евро за март 2017 г. За първите три месеца на годината капиталовата сметка е положителна - 89.8 млн. евро (0.2% от БВП), при положителна стойност от 113.2 млн. евро (0.2% от БВП) за същия период на изминалата година.
Източник: Банкеръ (21.05.2018)

Над 10% ръст на приходите от международен туризъм у нас за първите три месеца на 2018 Приходите от международен туризъм достигнаха близо 400 млн. евро в първите три месеца на тази година. Това показват данните на БНБ. Ръстът, който се отчита, е 10,7% спрямо периода януари-март година по-рано. В първото тримесечие чуждестранните туристически посещения у нас са 1,196 млн., като нарастват с 10,8 на сто в сравнение със съответния период на миналата година. Министърът на туризма Николина Ангелкова отбеляза, че очакваме тази година да надградим постигнатото през 2017, като увеличим броя на чуждестранните туристи у нас. Пътуванията на българите и данните от първите месеци на годината са обещаващи, че ще постигнем ръст, коментира още министърът. Постъпленията от международни пътувания през изминалия зимен сезон се увеличават с 11,4 на сто спрямо предходната година. Така в периода декември 2017 – март 2018 г. приходите достигат близо 540 млн. евро. Общият брой туристически посещения на чужденци през зимен сезон 2017/2018 г. е повече 1,653 млн. и се увеличават с 12% в сравнение със зима 2016/2017. /economy.bg
Източник: Други (21.05.2018)

Активите на инвестиционните фондове надхвърлиха рекордните 3.6 млрд. Лева Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове в страната стават все повече, сочи статистиката на Българската народна банка (БНБ) към март 2018-а. Според Централната банка в края на третия месец на годината те са достигнали 3.659 млрд. лв., на годишна база това представлява увеличение с 621.7 млн. лв. (20.5%), а на тримесечна с 86.9 млн. лева. Този резултат е своеобразен рекорд за инвестиционните фондове, какъвто БНБ не е отчитала до този момент. Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към март е 3.5%, при 3.1% година по-рано и 3.6% към края на четвърто тримесечие на измината година. Статистиката отчита, че активите на местните инвестиционни фондове достигат 1.346 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2017-а те се увеличават с 233.1 млн. лв. (20.9%). В сравнение с декември 2017 г. нарастването е с 27.1 млн. лв. (2.1%). Към края на първо тримесечие на 2018 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават със 111.3 млн. лв. (25.7%) до 544 млн. лв. при 432.7 млн. лв. към март 2017-а, а тези на балансираните фондове се увеличават с 61 млн. лв. (27.9%) до 279.5 млн. лв. при 218.5 млн. лв. година по-рано. Спрямо края на изминалата година активите на фондовете, инвестиращи в акции, нарастват с 12.3 млн. лв. (2.3%), а на балансираните фондове - с 13.3 млн. лв. (5%). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации пък, се увеличават с 60.6 млн. лева (13.2%) до 520.9 млн. лева към март 2018 г. при 460.2 млн. лева към края на март 2017 г. В сравнение с декември 2017-а активите на фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват с 1.5 млн. лв. (0.3%). Към края на март 2018 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, имат най-висок относителен дял - 40.4% от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове, при 38.9% към март 2017 г. и 40.3% към декември. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 38.7% от общата сума на активите към март 2018 г. при относителен дял от 41.3% към март 2017 г. и 39.4% към декември.
Източник: Банкеръ (22.05.2018)

Aктивите на инвестиционните фондове растат с над една пета за година За една година активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, се увеличават с 20,5% (621,7 млн. лева) и в края на март достигат 2,659 млрд, лева, показва актуалната статистика на Българската народна банка (БНБ). Спрямо края на декември 2017 г. вложенията растат с 2,4% (86,9 млн. лева). Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове в края на първото тримесечие е 3,5%, при 3,1% от БВП преди година и 3,6% към края на четвърто тримесечие на миналата година, изчисляват в централната банка. В обхвата на инвестиционните фондове не са включени акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти, уточняват от БНБ. В края на първото тримесечие активите на местните инвестиционни фондове са над 1,346 млрд. лева, като за една година се увеличават с 20,9% (233,1 млн. лева). В сравнение с декември 2017 г. те се увеличават с 2,1% (27,1 млн. лева). Към края на първо тримесечие на тази година. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават с 25,7% (111,3 млн. лева) до 544 млн. лева, докато преди година бяха 432,7 млн. лева. Активите на балансираните фондове за една година се увеличават с 27,9% (61 млн. лева) до 279,5 млн. лева. В сравнение с края на миналата година активите на фондовете, инвестиращи в акции, нарастват с 2,3%(12,3 млн. лева), а на балансираните фондове – с 5%(13.3 млн. лева). Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, се увеличават с 13,2% (60,6 млн. лева) до 520,9 млн. лева в края на първото тримесечие на годината. В сравнение с декември 2017 г. техните активи нарастват с 0,3% (1,5 млн. лева). Към края на март 2018 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, имат най-висок относителен дял – 40,4% от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове. Следват ги фондовете, които влагат в облигации, като те притежават 38,7% от общата сума на активите. По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към март 2018 г., на годишна база, инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 36,9% (147,7 млн. лева) до 548 млн. лева, депозитите нарастват с 3,5% (10 млн. лева) до 299,7 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, растат със 17,6% с (48,4 млн. лева) до 322,9 млн. лева. В сравнение с края на миналата година инвестициите в акции и други форми на собственост се повишават с 2,6% (14,1 млн. лв. ), депозитите намаляват с 0,1% (0,3 млн. лева), а тези в ценни книжа, различни от акции, се увеличават с 1,9% (5,9 млн. лева ). Към 31 март най-големи относителни дялове в общата сума на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40,7%, следвани от ценните книжа, различни от акции – 24% и депозитите – 22,3%, при съответно 36%, 24,7% и 26% към края на март 2017 г. Към декември 2017 г. най-големи относителни дялове в общата сума на активите имаха отново акции и други форми на собственост – 40,5%, следвани от ценни книжа, различни от акции – 24% и депозитите – 22.7%. За една година инвестиционните фондове са се увеличили със 124 броя и към 31 март достигат 1069 броя. Но докато при чуждестранните ръстът е със 108 до 939 броя, местните фондове са достигнали 130 броя – едва с 16 повече за година, показват предварителните данни на БНБ. Към края на първо тримесечие на тази година основно значение във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 64,1% и в евро – 27,5%, при съответно 63,9% и 28,2% към март 2017 г. Географската структура на ценните книжа в активите на местните инвестиционни фондове показва, че към 31 март инвестициите в България се увеличават на годишна база с 29,8% (161,4 млн. лева ) до 703,4 млн. лева при 542 млн. лева към края на март 2017 г., а в страните от Европейския съюз нарастват с 44,2 млн. лева (23,8%) до 230,2 млн. лева при 186 млн. лева към края на март 2017 г. В сравнение с декември 2017 г. инвестициите в България се повишават с 3% (20.8 млн. лева), а тези в останалите страни от Европейския съюз нарастват с 15,2% (1,3 млн. лева). Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, е 68,2% спрямо 67,4% към 31 март 2017 г. и 68% към декември 2017 г. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на страните от Европейския съюз, към март 2018 г. е 22,3%, докато преди година бяха 23,1% и 21,8% към декември 2017 г. В централната банка отчитат, че към края на март привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове възлизат на 2,313 млрд. лева. В сравнение с година по-рано те нарастват с 20,2% (388,5 млн. лева). По институционални сектори към края на първо тримесечие на 2018 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове растат с 16,4%(237 млн. лева) до 1,684 млрд. лева. Пасивите към сектор Домакинства и фирми, които ги обслужват, се увеличават с 35,1% (112,2 млн. лева) до 431,8 млн. лева. Спрямо декември 2017 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове растат с 2,1% (34,5 млн. лева), а задълженията към сектор Домакинства и нетърговски организации,които ги обслужват, се увеличават с 7,3% (29,4 млн. лева). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на март са застрахователните компании и пенсионните фондове (72,8%), като делът на домакинствата е 18,7%. За сравнение преди година относителните дялове на двата сектора бяха съответно 75,2% и 16,6%.
Източник: Инвестор.БГ (22.05.2018)

Банките ще оценяват риска при кредитирането по нови правила От 1 януари 2021 г. банките в България ще оценяват риска при одобряване на кредити по нови методики, спуснати от Европейския банков орган. Целта е трезорите да упражняват по едни и същи правила по-стриктен контрол върху връщането на заемите. Това съобщи пресцентърът на БНБ, след като Управителният съвет на банката е приел новите насоки на Европейския банков орган. Според тях банките ще прилагат стандартизирани модели за оценка на вероятността кредитите да не бъдат върнати и загубите, които може да бъдат понесени от това. Те трябва да идентифицират потенциалните рискови фактори, като анализират голям набор от фактори. Сред тях са видът на трансакциите и на обезпеченията, на географското им място, съотношението на размера на заема спрямо обезпечението, на икономическите условия. Длъжниците също ще бъдат анализирани според географското им място, икономическия сектор или вида дейност. При липса на достатъчно информация кредитните институции трябва да бъдат по-консервативни при отпускането на заеми. Банките трябва да изследват рисковите фактори за различните категории или групи длъжници не само в момента на неизпълнение, но и минимум една година преди това. Трезорите ще прилагат и обща рейтингова скала за длъжниците, препоръчана от Европейския банков орган.
Източник: Сега (25.05.2018)

Бързите кредити възстановиха обема си отпреди кризата Бързите кредити възстановиха обема си отпреди кризата. Последно преди десет години – към края на 2008 г., обемът им е бил на сегашното ниво. В същото време задържат темпа си на растеж. Това показват данните на БНБ за дейността на дружествата, специализирани в кредитиране към края на март 2018 г. Обемът на заемите, отпуснати от небанкови дружества – т.нар. бързи кредити, достига 2.848 млрд. лв. в края на първото тримесечие на тази година. Така на практика за първи път от десет години възстановяват предкризисния си обем. Такъв е бил портфейлът на сектора в края на 2008 г. (2.819 млрд. лв.). След това започна свиване в продължение на близо пет години. От 2013 г. обемът започна отново да нараства, като последните почти две години – 2016 г. и 2017 г., този тип заеми отчитаха седем поредни тримесечия двуцифрен годишен темп. Миналата година приключи с едноцифрен растеж, показвайки забавяне и спад под 10%. Сега второ поредно тримесечие годишният ръст е едноцифрен, като се задържа около достигнатото ниво. Към края на март 2018 г. бързите кредити са се увеличили с 9.8% спрямо същия период на миналата година. В номинално отношение има леко намаление на годишния обем на нарастване. Към края на март номиналното увеличение е било с 254.8 млн. лв., а година по-рано – с 299.6 млн. лв. През първото тримесечие на тази година имаше структурни промени в сектора, свързани с излизането на една от по-големите компании – БНП "Париба лични финанси", която се преструктурира в банка и започна дейност като такава официално от 1 февруари 2018 г. Портфейлът на дружествата за бързи заеми е основно към физически лица – 81.6% е делът на кредитите за домакинствата в общия размер на всички вземания, което прави 2.294 млрд. лв. В структурата на кредитите за домакинствата преобладаващи са потребителските – 2.151 млрд. лв., като техният годишен ръст е с 16.4%. Делът им в портфейла на дружествата е 93.7%, като постепенно се увеличава. Заемите, които са използвани за съфинансиране за покупка на имот, се свиват с двуцифрен темп за година – 58%, до 43.1 млн. лв. Техният дял намалява до 1.9% в края на декември. Според срока на кредитите преобладават тези над пет години, като също отчитат двуцифрен ръст – увеличават се със 17.4% на годишна база до 1.124 млрд. лв., като също забавят темпа си на растеж. Годишното увеличение на типичните бързи кредити, т.нар. до заплата – малки суми за кратки срокове, които в статистиката се отразяват със срокове до една година, след отчетеното ускоряване на темпа през предходното тримесечие сега също показва забавяне, нараствайки с 11.4% до 573.2 млн. лв. (при 15.7% през четвъртото тримесечие на миналата година и 13.9% годишен ръст през третото). Продължават да намаляват необслужваните бързи заеми. На годишна база те се свиват с 11.8% до 342.8 млн. лв. Така като тенденция подобряването на портфейла в сектора се запазва, като лошите кредити намаляват трета поредна година. Делът им в общия кредитен портфейл се свива до 12%.
Източник: Капитал (25.05.2018)

От юли минималната пенсия ще нарасне на 207,6 лв. От 1 юли 2018 г., с актуализацията на всички пенсии с 3,8%, средната пенсия от около 360 лв. ще се увеличи с близо 14 лв. Това обяви социалният министър Бисер Петков пред бТВ тази сутрин. От юли минималната пенсия ще нарасне на 207,6 лв., а социалната за старост - на 125,58 лв., уточни министърът. Заедно със социалната пенсия ще нараснат и всички останали пенсии, несвързани с трудова дейност, които са обвързани с нея, уточни Петков (това са пенсиите за военна и гражданска инвалидност, социалната пенсия за инвалидност и персоналната пенсия). Подготвят се и промени при изплащането на пенсии за деца, загубили родител или и двамата родители. Сега те имат право на помощ, ако починалите имат определен трудов стаж или при много нисък доход на тези, които ги отглеждат. Предвидено е от 1 януари 2019 г. право на пенсии да имат всички деца с починали родители, парите ще дойдат от държавата, обяви социалният министър. Започва и подготовката на изцяло нов закон за хората с увреждания. В работната група, която го подготвя ще бъдат включени и майките на деца с увреждания, които многократно протестираха срещу системата която „убива". Предвидена е месечна помощ от държавата за най-тежко болните хора с увреждания над 18-годишна помощ. Досега те се изплащаха по различни програми като средства за асистент. Продължава и реформата при издаването на ТЕЛК, която предвижда нова методика за определяне на работоспособността, каза още Бисер Петков.
Източник: econ.bg (25.05.2018)

Държавата ще гарантира 50 млн. лв. за студентски кредити Правителството одобри на днешното си заседание общ размер на държавните гаранции, които могат да се издават през 2019 г. по Закона за кредитиране на студенти и докторанти, в размер до 50 млн. лева. Средствата ще бъдат планирани в закона за държавния бюджет за следващата година. Основна цел на програмата за студентско кредитиране е създаването на условия за свободно развитие на висшето образование, както и за достъп до висше образование чрез споделяне на финансовите отговорности между потребителите и държавата. Министърът на образованието и науката подписва от името на правителството споразумения за издаване на държавна гаранция с банки, сключили типов договор с МОН за кредитиране на студенти и докторанти.
Източник: Банкеръ (25.05.2018)

От януари 2021 г. банките ще прилагат нов европейски стандарт за кредитиране От 1 януари 2021 г. банките в България трябва да прилагат насоки за оценка на риска при одобряване на кредити, както и да следят стриктно за тяхното издължаване. Управителният съвет на Българската народна банка публикува „Насоки относно оценката на параметрите PD и LGD и третирането на експозиции в неизпълнение“, издадени от Европейския банков орган и публикувани на официалната му страница, съобщи пресцентърът на централната банка. В насоките се посочват изискванията за оценка на вероятността от неизпълнение (PD) и на загубата при неизпълнение (LGD), включително LGD за експозиции в неизпълнение (LGD в неизпълнение) и най-добра приблизителна оценка на очакваната загуба (ELBE), които са включени в окончателния проект на регулаторните технически стандарти на Европейския банков орган. Насоките трябва да се прилагат, когато банките решат да използват вътрешнорейтингов подход и собствени оценки на PD и LGD. Но когато това се отнася за експозиции, различни от експозиции на дребно и кредитната институцията няма за това разрешение, тя е длъжна да се съобразява изцяло с тях. В документа на европейския регулатор се уточнява, че насоките не се прилагат за изчисляването на изискванията за собствен капитал за риск от разсейване. Трябва да се има предвид, че от оценката на рисковите параметри на модела се определя и качеството на експозициите в банковия портфейл. Чрез PD модела може да се установяват съответните източници на риск и да се изградят статистически или автоматизирани методи за разпределяне на експозиции към категории или групи от длъжници. В препоръките на насоките на Европейския банков орган се посочва, че кредитните институции трябва да използват едни и същи стандарти и методи за оценка на данните, които произтичат от различни източници –– вътрешни, външни и групирани данни или комбинация от тях. Те следва да анализират рисковите фактори не само в момента на неизпълнение, но минимум една година преди неизпълнението. Европейският банков орган препоръчва на банките да анализират представителността на данните по отношение на структурата на портфейла чрез подходящи рискови характеристики, които се основават на статистическите тестове, указани в техните политики. Те трябва да имат предвид чувствителността на рисковите характеристики към икономическите условия и да предприемат мерки в случай на значителни разминавания. Експозициите в обхвата на една и съща рейтингова система трябва да бъдат третирани по сходен начин от институцията по отношение управлението на риска, вземането на решения и процеса по одобряване на кредити, като следва да се прилага обща рейтингова скала за длъжници, препоръчана от европейския регламент. Насоките на Европейския банков орган ще се прилагат от 1 януари 2021 г., като до тази дата кредитните институции трябва да включат изискванията в своите рейтингови системи. Но компетентните органи могат по своя преценка да съкратят срока на този преходен преход, пише в документа.
Източник: Инвестор.БГ (25.05.2018)

България със 7 места нагоре в класация за конкурентност Българската икономика е на 48-о място по конкурентоспособност в ежегодната класация на Центъра за изследване на демокрацията и на швейцарския Институт за развитие на управлението. Сегашното класиране е със седем места нагоре в сравнение с 2015 г., но е малко по-лошо, отколкото е било през 2007 г. В класацията тази година участват 63 държави. Положително за България в тазгодишната класация се оценяват размерът на данък печалба, общият размер на корпоративните и личните данъци, ниското ниво на правителствения дълг, възможността за бързо и безпроблемно регистриране на нова фирма и регулациите на пазара на труда. Висока оценка получават и големите инвестиции в телекомуникациите. Като сериозен проблем за България се изтъкват изтичането на мозъци и ефективността на съдебната система и публичната администрация, както и сравнително малкият брой квалифицирани хора.
Източник: 24 часа (25.05.2018)

Банки вече дават ипотечни заеми с лихва под 3% Лихвите по ипотечните кредити падат до рекордно ниски нива. Няколко банки вече предлагат ипотеки с лихва под 3%. Така например банка "Пиреос" предлага за първите 25 месеца лихва 2.25% и 3.25% за останалия срок до 25 години. ПИБ през април свали лихвата от 3.50 на 3%, ако кредитополучателят има добра банкова история, получава заплатата си по разплащателна сметка в банката, ползва кредитна карта на същата банка плюс няколко други услуги в пакет. Токуда банк обяви промоция до 30 юни за ипотечни кредити с лихва от 2.6% за жилища в няколко града - София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Ипотеките при повечето банки от няколко месеца се движат между 4 и 3%, с което България вече се доближава до средните нива, на които западноевропейците изплащат ипотеките си. В същото време кредитни консултанти алармират, че все повече българи теглят ипотечни кредити на ръба на финансовите си възможности. Изкушението е провокирано от няколко фактора освен ниските лихви. Един от тях е отрицателната доходност по спестяванията заради нулевите лихви, големите такси и инфлацията. "По-важната причина обаче е, че пазарът на имоти беше замръзнал няколко години от кризата през 2008 до 2015 г. През това време българите отлагаха желанието си за собствен дом или за по-голямо и по-хубаво жилище и сега, когато виждат, че имотният пазар се възстановява, започнаха да купуват. Така вече 3 години този пазар расте", коментира наскоро пред БНР кредитният консултант Тихомир Тошев. Той обаче предупреждава, че трябва много да се внимава. "Това е най-голямата финансова сделка в живота на човек и ако не е добре премерена, може да доведе до сериозни проблеми. Да не забравяме какво се случи в края на 2008 г. - ръст на безработицата, намаление на доходите и много хора загубиха жилищата си, защото не можеха да обслужват кредита си", припомни Тошев. Една от големите опасности е покачването на лихвите, което е неминуемо и е въпрос на време. Повечето анализатори очакват това да се случи от средата на 2019 г., но може и по-рано. Ипотечните кредити се теглят за 20-25 години и трябва да гледаме с перспектива за нашите доходи в този период, съветват специалистите. От Асоциацията на банките в България също на няколко пъти от миналата година насам предупреждават потребителите, че "невинаги ще бъде лято" и скоро ще има поскъпване на кредитите заради политиката на ЕЦБ. Управителят на БНБ Димитър Радев пък предупреди наскоро банките да са с повишено внимание при кредитирането. Съветите му бяха банкерите да не занижават кредитните стандарти и изисквания, като предлагат по-облекчени условия за клиентите в опит да правят по-големи портфейли. Радев припомня, че лоши кредити се правят в добри времена. Европейската комисия предупреди преди време няколко страни в ЕС, сред които и България, за притеснително бързо нарастване на цените на имотите през последните години. Ръстът на цените на недвижимите имоти у нас през 2017 г. бе средно с 8%, като подобен ръст се очаква и за тази година, посочиха представители на агенциите за недвижими имоти на провелата се преди ден конференция "Шумът на парите". Според тях обаче все още не сме в условията на имотен балон, тъй като в момента има голямо търсене, а предлагането е ограничено, което позволявало цените да растат. Прогнозите са, че до една-две години пазарът ще се успокои заради многото издадени разрешителни за строеж. Те ще доведат до задържане на цените, а в някои градове и райони дори ще има спад. "В момента особено силно се развива пазарът на имоти на зелено, дори тъмнозелено - повечето проектите се разпродават още преди да бъде издадено разрешително за строеж", посочи Антон Андонов, директор на "ЕРА България". Банките, които активно подкрепят пазара на имоти, обаче са предпазливи да влязат на пазара на зелено, както беше преди кризата, когато покупки се финансираха от самото начало на строителството. В момента банките се включват след Акт 14, а някои и след Акт 15. В повечето случаи те финансират 90% от цената на жилището. "Все повече хора избират да финансират покупката на недвижим имот чрез потребителски кредит", посочи Екатерина Кирилова, главен търговски директор на "УниКредит Консюмър Файненсинг". Причините според нея са относително ниските цени на имотите у нас на фона на съседните страни и облекчената процедура по теглене на потребителски заеми за сметка на по-сложния процес при ипотечните кредити. Според Кирилова вече е достигнат санитарният минимум на лихвите, особено по потребителските кредити, където няма обезпечения. Само за последните 12 месеца спадът е с повече от 0.50 базисни пункта. Оттук нататък вече не е желателно да се слиза надолу, до края на тази година ще има задържане, след което може да се очаква леко покачване. Участници във форума посочиха, че вече се забелязва увеличение - при доларовите лихви и при депозитите. ПОЛЕЗНО Когато купувате имот на зелено, търсете доказани на пазара фирми, с повече от няколко сгради, съветват експертите. Настоявайте плащанията да бъдат на части според построяването на сградата - не давайте големи суми в самото начало. Добре е по-голяма част от плащанията да бъдат след Акт 15 или след въвеждане в експлоатация на жилището. Искайте схема на разплащане, която максимално ще ви защити. Внимавайте при формирането на месечната вноска, защото много банки предлагат по-ниски фиксирани суми през първите една-две години, след което те скачат и може да се окажат проблем.
Източник: Сега (28.05.2018)

Потребителските кредити са се увеличили с 14% през април Потребителските кредити са се увеличили два пъти по-бързо през април в сравнение с годишния им ръст през март и нарастват с двуцифрен темп. Заемите за бизнеса показват леко ускоряване на нарастването, докато при жилищните кредити бързото повишение от предходните месеци през април се е успокоило. Това показват данните на БНБ от паричната статистика за април 2018 г. Към края на април тази година потребителските кредити отчитат годишен темп на нарастване от 14.4%. За сравнение, през февруари и март годишното повишение е било съответно 6.9% и 7.2%. Така, ако предходните месеци можеше да се каже, че ръстът в този сегмент става по-видим, то през април банките или са направили рязък завой и са преместили фокуса си кампанийно с пролетни промоции в потребителското кредитиране от жилищното, или има голямо отписване на портфейли от заеми за потребление. При чистене на портфейлите от необслужвани кредити от банките ръстът се вижда по-отчетливо. Голям портфейл, основно от потребителски заеми – 460 млн. лв., продаде неотдавна ОББ. Сделката се случваше в края на миналата година - началото на тази, като реално отписването им от баланса може да е станало сега. Според строителни компании част от нарастването при потребителските заеми е и заради имотите - с тях се плащат първоначалните вноски при строителството на зелено. Така в края на април обемът на потребителските кредити достига 8.510 млрд. лв. В същото време жилищните кредити, които в последните месеци ускоряваха доста бързо растежа си, през април показват по-спокоен темп. Те нарастват на годишна база с 9.3% (при 9.1% годишно увеличение през март, 8.5% през февруари) и достигат 9.724 млрд. лв. В началото на тази година жилищното кредитиране показа силно начало, когато повишението им надхвърли 8%. При темпото, с което растяха, не би било изненада второто тримесечие да беше започнало и с двуцифрен растеж. Това обаче не се е случило. От края на миналата година от централната банка няколко пъти отправиха предупреждение към сектора банките да са по-внимателни в кредитирането, като се посочваха и конкретно жилищните заеми. Факторите, които благоприятстват ускореното нарастване на кредитирането в сегмента, са ниските лихви по кредитите – има оферти на банки с лихва под 3%, покачващите се цени на жилищата, конкуренцията в сектора, търсенето на заеми за покупка на имоти. Поради изтънелите маржове, при които банките работят заради реално средата на отрицателни лихви, те се впускат в конкуренция, търсейки доходност. Това обичайно е съпроводено и със занижаване на стандарти на кредитиране, но е предпоставка за натрупване на бъдещи лоши кредити. Това беше и едно от нещата, за което регулаторът отправи предупреждение неотдавна. В първото за тази година издание на тримесечния бюлетин на Асоциацията на банките в България управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че растежът на кредитирането предполага повишено внимание върху кредитния риск. По думите му "периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество". В контекста на очакваното повишение на лихвите въпросът е особено актуален. При фирменото кредитиране темповете изглеждат по-умерени. През април заемите за фирми и компании са се увеличили с 2.9% на годишна база (при 2.3% годишно нарастване през март 2018 г. и 2% през февруари). Обемът им достига 31.951 млрд. лв. Това е първи месец, през който кредитирането в този сегмент показва леко ускоряване в сравнение с темпа до април. Запазва се тенденцията на намаление на лошите и преструктурирани кредити. На годишна база през април те се понижават с 12.5% до 6.589 млрд. лв. общо за целия кредитен портфейл на сектора. Делът им е 12.9%. При лошите и преструктурирани кредити не става въпрос за необслужваните кредити, които се отчитат в тримесечната надзорна статистика на БНБ. Те не включват преструктурираните заеми и методологията на отчитане е различна. Техният дял е 9.3% към края на март тази година. По методологията на централната банка това е целият размер на балансово отчитаните кредити, които са преструктурирани или са необслужвани с просрочие над 90 дни, като тук влизат и тези, които се отчитат като загуба.
Източник: Капитал (28.05.2018)

Потребителските заеми бележат ръст от 14,4% спрямо април миналата година и достигат 8,510 млрд. лв., показват предварителните данни на БНБ. В края на миналия месец отпуснатите от банките жилищни кредити са за 9,724 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 9,3%, докато месец преди това отбелязаха 9,1% годишно увеличение. От централната банка отчитат, че заемите за домакинствата са достигнали 20,650 млрд. лв. (19,7% от БВП) в края на април и в сравнение с година по-рано те се увеличават с 9,1%. През март годишното повишение беше 6,3%. В началото на годината управителят на БНБ Димитър Радев предупреди, че растежът на кредитирането предполага повишено внимание върху кредитния риск. По думите му "периодите на кредитна експанзия са и периоди на натрупване на потенциал за бъдеща реализация на кредитен риск и поява на нови активи с проблемно качество". В Централната банка изчисляват, че през април на годишна база другите кредити намаляват с 14,1% (5,9% годишно понижение през март 2018 г.), като достигат 1,069 млрд. лв. Заемите, предоставени на финансови предприятия, в края на миналия месец са 2,260 млрд. лв. За една година те се увеличават с 54,8% (64,5% годишно повишение през март 2018 г.).
Източник: Дума (28.05.2018)

Външният дълг нараства със 7.9 млн. евро в края на март В края на март тази година брутният външен дълг на България (частен и държавен) се увеличава спрямо края на 2017 година и намалява на годишна база (спрямо 31.03.2017), сочат обявените днес данни на БНБ. Към 31.03.2018 г. общата задлъжнялост възлиза на 33,3166 млрд. евро (62,1% от прогнозния БВП), като се увеличава слабо със 7,9 млн. евро (с 0,02%) спрямо края на 2017 година. Централната банка обаче отчита намалява със 798,5 млн. евро (спад с 2,3%) на годишна база (към 31.03.2017), когато брутният външен дълги е в размер на 34,1152 млрд. евро. Дългосрочните задължения през март са в размер на 25,4496 млрд. евро (47,4% от БВП и 76,4% от брутния външен дълг), като намаляват с 1,0467 млрд. евро (с 4%) спрямо година по-рано и с 90,8 млн. евро (с 0,4%) спрямо края на 2017 година. В същото време краткосрочните задължения на България възлизат на 7,867 млрд. евро (14,7% от БВП и 23,6% от брутния външен дълг), повишавайки се с 98,6 млн. евро (с 1,3%) спрямо края на предходната година и с 248,2 млн. евро (с 3,3%) спрямо март 2017 година.
Източник: econ.bg (29.05.2018)

Троен скок от март на лихвите по фирмените депозити Троен скок на лихвите по фирмените депозити в евро, отчита Българската народна банка (БНБ). Оказва се, че през март лихвения процент по тези влогове е бил 0,21%, а само месец по-късно скача на 0,64 на сто. Макар и минимално увеличение има и при депозитите за фирми, но договерени в лева – 0,09%. Така през април цената е била 0,20%. При обикновените влогове на домакинствата в лева обаче има спад на лихвата с 0,01% до 0,15 на сто. При сметките в евро тенденцията е обратна, т.е. има покачване с 0,01% до 0,17 на сто. Оказва се, че, ако през март сме си купили стока на изплащане в лева, то годишният процент на разходите (ГПР), в който освен лихвата се включват и всички такси, комисиони и разходи за сметка на клиента, е бил 9,78%. Месец по-късно обаче процентът скача на 10,69 на сто, което е увеличение с 0,91%. Поскъпване има при заемите за пазаруване, но дръпнати в евро – с 0,09 на сто. През миналия месец ГПР е бил 4,79%, а през август – 4,70 на сто. Според данните на Централната банка банките продължават да смъкват лихвите по жилищните кредити. През април 2017 г. ГПР-то за ипотечен кредит в лева е бил 3,95%. Само година по-късно процентът вече е 3,87 на сто. Ако пък сме решили да си купуваме ново жилище и заемът ни да е в европейска валута, то месечно понижение не се наблюдава, но на годишна база спадът е 0,81 на сто.
Източник: Монитор (30.05.2018)

38 млрд. лв. са активите на небанковия финансов сектор в края на 2017 г. През 2017 г. активите на небанковия финансов сектор нарастват с 47.2% и в края на годината достигат 38 млрд. лв., като активите на всички видове небанкови финансови дружества/сегменти отчитат положително изменение на годишна база. Това е записано във внесения в Народното събрание от Комисията за финансов надзор (КФН) Годишен отчет за дейността на регулатора за 2017 г., част от който е и завереният от Сметната палата финансов отчет. От внесените документи става ясно, че всички сегменти на небанковия финансов сектор се характеризират със силна конкуренция (управляващи дружества, колективни инвестиционни схеми, дружества със специална инвестиционна цел и общозастрахователни дружества) или умерена конкурентна среда (животозастрахователи и пенсионноосигурителни дружества). На капиталовия пазар се отчита сериозен ръст на всички пазарни индекси на фондовата ни борса, които нарастваха с двуцифрен темп на изменение на годишна база със забавяне през втората половина на годината. През 2017 г. брутният премиен приход, реализиран у нас от всички застрахователи със седалище в Република България, възлиза на почти 2,160 млрд. лв., като се отчита ръст от 8% на годишна база. Въпреки предоставеното право за прехвърляне към Държавното обществено осигуряване на осигурените лица нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват през 2017 г., като към края на годината те достигат 12.7 млрд. лв. През 2017 г. успешно беше приключен прегледът на активите на пенсионните фондове в България и прегледът на балансите на застрахователите и презастрахователите, както и стрес тестовете на застрахователите и презастрахователите. Това беше изключителен опит за регулаторите в Европа, тъй като преди България тази задача не беше решавана никъде в Европейския съюз, освен в Румъния. Резултатите показаха, че застрахователният сектор и допълнителното пенсионно осигуряване в България са устойчиви. Беше назначена и втора проверка, за да се проследи как компаниите прилагат предписаните мерки. Установи се, че за пет застрахователни компании размерът на допустимите собствени средства, покриващи капиталовото изискване за платежоспособност към 31.12.2016 г., е бил недостатъчен. След представяне на окончателните отчети на квесторите КФН пристъпи към крайната надзорна мярка по отношение на две дружества - отнемане на лиценз с цел осигуряване на стабилност на пазара и защита на потребителите. Основен акцент в регулаторната дейност на Комисията през миналата година беше инициирането на промени в Закона за Комисията за финансов надзор. Промените бяха необходими, предвид все по-големите затруднения, пред които беше изправена Комисията във връзка с изпълнение на надзорните и регулаторните ? правомощия, надзиравайки целия небанков сектор. С промените КФН постигна по-голяма независимост, преминавайки на самостоятелен бюджет, сформиран от такси на поднадзорните лица, а не от държавна субсидия. В рамките на отчетния период беше приет и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Със закона се въведе разширяване на дефиницията на понятието „свързани лица" и ограничаването на възможността за инвестиции в свързани лица. През 2017 г. се приеха и предложените от КФН промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. През отчетната година беше подготвен и внесен за разглеждане в Народното събрание проект на нов Закон за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). КФН прие и редица наредби, подобрявайки нормативната рамка за извършване на дейност в небанковия финансов сектор у нас. Надзорната дейност на КФН е станала значително по-интензивна, за което свидетелстват както нарасналият брой проверки, които КФН е осъществила, така и нарасналият брой административни процедури. Положителни тенденции се отбелязват и при защитата правата на потребителите на небанкови финансови услуги, като се подчертава откриването на Информационен център, който обслужва както гражданите, така и бизнеса. През годината КФН е събрала приходи за повече от 6,7 млн. лв., а е извършила разходи за 11 млн. лв. Годишният отчет за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) за 2017 г., Годишният финансов отчет за 2017 г., както и резюме, може да се намери на страницата на КФН, в раздел „За Комисията" - „Отчети на КФН".
Източник: econ.bg (30.05.2018)

Всеки трети българин имал неизплатени кредити през 2017 г. Около една трета от населението в България - 33 процента - или почти всеки трети българин, е имал през 2017 г. просрочена ипотека, наем или други финансови елементи, като например сметки за комунални услуги или плащания под наем, които обикновено се изплащат като месечни вноски. Това показват данни от анализ на Евростат за просрочените плащания на европейците, предава БТА. По този показател страната ни е на предпоследна, 27-ма позиция в ЕС, като зад нас са само жителите на южната ни съседка Гърция. Според данни на финансови експерти средният дълг на човек у нас през 2017 г. е бил над 900 лева, като за сравнение през 2015 г. сумата е била около 450 лв., тоест в рамките на две години задълженията на българите са скочили двойно. Общият обем на вземанията през въпросната година е бил 1,8 млрд. лева, като кредитополучателите у нас са били над 1,8 млн. души. Необслужваните потребителски заеми са били за над 800 млн. лева, към края на м.г., като към тази сума трябва да се добавят и 1 млрд. лева необслужвани ипотеки. Според експертите бързите кредити са били бумерангът, който се завръща при хората като основен фактор за трупане на нови кредити и лавинообразното задлъжняване на потребителите. Най-голяма част от взетите бързи кредити през 2017 г. са били за мобилен телефон, компютър, таблет, аудио системи и телевизори. През 2017 г. е имало три типа лош дълг, които са създавали финансови проблеми на сънародниците ни - към банки, към телекоми и към институции за бързо кредитиране. Така близо половината от лошия дълг на българите е идвал от банките, а около 30 на сто - от телекомите. На трето място се нареждат небанковите кредитиращи институции, най-често отпускащи т.нар. "бързи" кредити, които акумулират 20 на сто от възложения за събиране дълг.
Източник: 24 часа (30.05.2018)

Лихвите по потребителските кредити тръгнаха нагоре Лихвите по ипотечните кредити продължават да намаляват, но тези по потребителските заеми само за месец са скочили с почти един процент. Това показва статистика на БНБ за април. Според нея средният лихвен процент по потребителските заеми в левове е нараснал в сравнение с март с 0.81 процентни пункта и достига 8.61%. Заедно с всички такси и комисиони цената на новоотпуснатите левови потребителски кредити нараства още повече - годишният процент на разходите се увеличава с 0.91 процентни пункта през април и достига 10.69%. Дали това е началото на покачването на лихвите е рано да се каже. Прогнозите на повечето експерти за покачване на лихвите са това да се случи най-рано в края на тази година. В края на миналата година също бе отчетено повишение при лихвите по потребителските заеми, но в следващите три месеца банките се върнаха към следваната в последните години политика на понижение. И ако левовите потребителски кредити през април са поскъпнали, то тези, теглени в евро, продължават на поевтиняват, макар и символично. Подобни движения нагоре-надолу от началото на тази година имаше и при жилищните кредити. През януари лихвите по тях се задържаха без промяна, а през февруари се вдигнаха средно с 0.06 проценти пункта. През март обаче отново бе отчетено понижение, както и през април, когато средната лихва по левовите ипотеки достига рекордно ниско ниво от 3.51%. Както наскоро писа в."Сега", няколко банки у нас вече предлагат ипотеки с лихва под 3%. Заедно с таксите и комисионите годишният процент на разходите по жилищните кредити през април е 3.87%, с 0.08 процентни пункта по-малко от предходния месец. От данните на БНБ става ясно, че средната лихва върху средствата, отпуснати на сдруженията на собствениците по програмата за саниране, продължава да пада и достига 2.20%. В същото време продължават да падат лихвите по депозитите въпреки твърденията на банкери, че повече няма накъде. Средният лихвен процент по депозитите на домакинствата в левове се е понижил през април с 0.01 процентни пункта до 0.12%, а при спестяванията в евро лихвите остават непроменени спрямо предходния месец - 0.13%.
Източник: Сега (31.05.2018)

БНБ: Лихвите ще останат без съществена промяна през второто и третото тримесечие Лихвите по новодоговорени депозити и кредити ще останат без съществена промяна през второто и третото тримесечие на тази година. Растежът в кредитирането ще се ускорява плавно. Такива са очакванията на БНБ за второто и третото тримесечие на 2018 г. в първия брой на тримесечното издание "Икономически преглед". Там се посочва още, че е имало разхлабване на стандартите за отпускане на потребителски кредити, като е била понижена оценката за риска. Не се очаква съществена промяна на лихвените проценти и по кредити, и по депозити, като те ще останат близо до текущите сравнително ниски равнища, се казва там. Това ще бъде обусловено от високия приток на привлечени средства и силната конкуренция в банковия сектор. Фактор за задържането на лихвените проценти в България близо до текущите нива ще бъдат също и пазарните очаквания за запазването без промяна на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) през посочения период. Преди дни данните за лихвената статистика отчетоха покачване на цената на потребителските заеми в левове с 0.81 процентни пункта до 8.61% средно за пазара. Лихвите по жилищните кредити показаха понижение с малко до 3.51% за тези в левове и 3.81% в евро. При депозитите данните продължават да отчитат понижение, като през април са съвсем леки – с 0.01 пр. За нови депозити в левове - до 0.12%, а при спестяванията в евро остават непроменени спрямо предходния месец – 0.13%. Очакванията на централната банка са за умерено ускорение на растежа и при кредитите за фирми, и при тези за домакинствата през второто и третото тримесечие на годината. Благоприятната икономическа среда и сравнително ниските лихвени проценти по кредити ще влияят за плавния кредитен растеж. В същото време обаче данните за април показаха ускорен двуцифрен ръст от 14.4% на годишна база на потребителските заеми. За сравнение - през февруари и март годишното повишение беше съответно 6.9% и 7.2%. Бързо нарастване от началото на годината отчитат и жилищните кредити, когато повишението им надхвърли 8% през януари, след това продължи с 8.5% през февруари, 9.1% годишно увеличение през март. За април темпът беше по-спокоен – 9.3%. При фирменото кредитиране темповете са по-умерени. През април заемите за фирми и компании са се увеличили с 2.9% на годишна база (при 2.3% годишно нарастване през март 2018 г. и 2% през февруари). Резултати от редовно провежданата анкета от БНБ за кредитната дейност на банките през четвъртото тримесечие на 2017 г. е показала, че при кредитирането на домакинствата е имало разхлабване на стандартите за отпускане на потребителски кредити. При жилищните изискванията за предоставяне на заеми са били запазени. Посочва се, че основно влияние в посока разхлабване на кредитната политика на банките (стандарти и условия на кредитиране) е оказала понижената оценка за риска. Определящо значение за оценката на риска са имали общото подобрение на макроикономическата среда, повишената оценка за платежоспособността на кредитополучателите, благоприятните перспективи за развитието на пазара на жилища и по-ниският риск, свързан с обезпечението. Освен оценката на риска, за облекчаване на стандартите и условията по кредитите са повлияли силната конкуренция в сектора, продължаващото нарастване на обема и намалението на цената на привлечените средства, както и високата ликвидност в банковата система. Очакванията на банките за периода януари – март 2018 г. са били за разхлабване на стандартите за отпускане на финансов ресурс на домакинствата и относителното им запазване по отношение на предприятията. В съчетание с ниските лихви сега занижаването на кредитните стандарти крие рискове за натрупване на нови необслужвани кредити при обръщане на посоката на лихвите към покачване. Банките все още се чистят от натрупаните лоши заеми от последната криза.
Източник: Капитал (01.06.2018)

БНБ: Няма да има промени в лихвите по кредитите след премахването на СОФИБОР Промяната в начина на определяне на лихвените проценти по кредитите от 1 юли няма да се усети от потребителите. Банките, които досега са използвали за база индекса СОФИБОР, ще го заменят с друг, без това да доведе до повишаване на лихвите по вече сключените договори. Това увери подуправителят на БНБ Нина Стоянова вчера при второто четене на законопроекта за кредитните институции в бюджетната комисия в парламента. До момента в централната банка не е постъпило искане за издаване на лиценз на администратор на СОФИБОР, след като БНБ обяви, че от 1 юли спира да го изчислява. Преди време шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова съобщи, че банките водят преговори с агенция Ройтерс, която евентуално можела да поеме изчисляването на индекса. Явно преговорите не са дали резултат. Вместо това ще се приложат одобрените вчера на второ четене в бюджетната комисия нови разпоредби на закона за кредитните институции и в още други два закона - всяка банка да представи план пред БНБ за замяна на СОФИБОР с друг референтен лихвен процент, който обаче не трябва да води до оскъпяване на кредитите. "Всички банки вече са представили такива планове. Повечето предлагат да преминат на ЮРИБОР, има заявки и за основния лихвен процент, както и лихвената статистика на БНБ", обясни Нина Стоянова. Замяната на СОФИБОР с друг референтен индекс ще засегне повечето от левовите кредити - потребителски и ипотечни, сключени в последните няколко години. "Промяната обаче не изисква преподписване на вече сключени договори. Всеки кредитополучател ще бъде уведомен до 1 юли от банката си за новата референтна база за определяне на лихвата. Ако клиентите не са доволни, те ще могат да сменят банката с друга, без да дължат наказателна такса", обясни Стоянова. В закона за кредитите за недвижими имоти изрично е записано, че когато потребителят предсрочно погаси задълженията си заради промени в договора, свързана с новото изчисляване на лихвите, той не дължи обезщетение. Решението на БНБ да преустанови изчисляването и публикуването на индекса СОФИБОР е следствие от затегнатите правила от Евросъюза след финансовата криза. Тогава стана ясно, че големи европейски банки са правили пазарни манипулации с индексите ЮРИБОР и ЛИБОР. Затова нов еврорегламент въведе изискването базата за смятане на лихвите да се изчислява само от лицензирани администратори.
Източник: Сега (01.06.2018)

Печалбата на банките през април се сви с 4,11% на годишна база Печалбата на банковата система към 30 април е 396 млн. лв. (при 413 млн. лв. за същия период на миналата година). На годишна база тя се свива с близо 4,11%, показват изчисленията на Investor.bg въз основа на новите данни на Българската народна банка (БНБ). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за четирите месеца на годината възлизат на 131 млн. лв. (при 162 млн. лв. към 30 април 2017 г.), което е намаление на годишна база с 19,1%, отчитат в БНБ. В централната банка пресмятат, че активите на банковия сектор са увеличени с 0,2% (184 млн. лв.) до 97,8 млрд. лв. в края на миналия месец, като нарастват привлечените депозити, кредитите и авансите. Най-ликвидната балансова позиция – пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, продължава да заема съществен дял в общите активи (18,7%). В независимия банков регулатор отчитат, че има спад в паричните салда при централни банки и паричните наличности и нарастване при другите депозити на виждане. Общият размер на портфейлите с ценни книжа спрямо края на март намалява с 1% (129 млн. лв.), а делът му в балансовото число е 13,2% в края на периода. Брутните кредити и аванси на системата през април нарастват с 0,2% (183 млн. лв.). Спад обаче има при сектор централни банки (с 5,4%), а при вземанията от кредитни институции е регистриран растеж от 2,9%. В БНБ пресмятат, че брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) е увеличен с 0,9% (491 млн. лв.) до 57,5 млрд. лв. Растежът при заемите за бизнеса е 1,5% (508 млн. лв.), за домакинства – 0,6% (118 млн. лв.), а при сектор държавно управление – 3,7% (22 млн. лв.). Кредитите за други финансови предприятия намаляват с 6,1% (157 млн. лв.). Депозитите в банковата система на месечна база в края на април нарастват с 0,4% (320 млн. лв.) до 84 млрд. лева. Увеличение е отчетено при спестяванията на домакинствата (с 397 млн. лв., 0.8%), на сектор „Държавно управление“ (с 272 млн. лв., 12,6%) и на кредитни институции (с 260 млн. лв., 5,2%). В БНБ констатират спад при средствата на нефинансови предприятия (с 564 млн. лв., 2,4%) и на други финансови предприятия (с 45 млн. лв., 1,6%). В края на април собственият капитал в баланса на банковата система намалява със 194 млн. лв. (1,6%) основно под влияние на динамиката при неразпределената печалба. В края на първото тримесечие на 2018 г. съотношенията на капиталова адекватност на банковата система остават значително над минималните изисквания въпреки отчетеното понижение под влияние на регулаторни промени, растеж на общия размер на рисковите експозиции и намаление в собствения капитал. В края на март съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 19,34%, 19,79% и 20,91% (при 20,41%, 20,86% и 22,08% в края на декември 2017 г.). Отношението на ликвидно покритие (LCR)2 в края на април е 392,9% (при 327,9% в края на март). Ликвидният буфер в края на периода възлиза на 23,6 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 6 млрд. лв.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2018)

МФ очаква излишък от 1 452,3 млн. лева по КФП към май На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към май 2018 г. да бъде положително в размер на 1 452,3 млн. лева (1,4 % от прогнозния БВП), съобщиха от пресцентъра на Министерството на финансите. Приходите и помощите по КФП към май 2018 г. се очаква да бъдат в размер на 16 006,1 млн. лева (41,9 процента от годишния разчет), като спрямо май 2017 г. се отбелязва ръст от 1 289,6 млн. лева. Увеличението спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 1 336,8 млн. лева (9,4 процента), докато постъпленията в частта на приходите от помощи са по-ниски. Разходите по КФП (включително вноската на Република България в бюджета на ЕС) към май 2018 г. са в размер на 14 553,8 млн. лева, което е 37,0 процента от годишния разчет. За сравнение разходите по КФП за същия период на 2017 г. са били в размер на 13 033,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания и по-високите разходи за персонал – основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др. В същото време по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31 май 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 456,5 млн. лева. От министерството на финансите посочват още, че месец април традиционно се характеризира с превишение на приходите над разходите по КФП поради спецификата на данъчния календар. По данни от месечните отчети на първостепенните разпоредители с бюджет салдото по КФП на касова основа към месец април 2018 г. е положително в размер на 1 319,1 млн. лв. (1,3 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 1 528,6 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 209,5 млн. лв. Месец април традиционно се характеризира с превишение на приходите над разходите по КФП поради спецификата на данъчния календар. Постъпилите приходи и помощи по КФП към април 2018 г. са в размер на 12 970,8 млн. лв. или 33,9 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1 020,0 млн. лв. (8,8 %), докато постъпленията от помощи са по-ниски. Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, възлиза на 10 873,8 млн. лева, което представлява 34,9 процента от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец април 2017 г. данъчните постъпления нарастват номинално с 8,9 процента (887,0 млн. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 2 332,4 млн. лв. или 40,5 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 302,3 млн. лева (14,9 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 4 996,5 млн. лв., което е 33,0 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към април 2017 г., постъпленията в групата нарастват със 165,2 млн. лв. (3,4 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 3 378,9 млн. лв. или 34,5 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30.04.2018 г. е 69,3 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 1 523,2 млн. лв. (29,6 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 79,9 млн. лв. или 42,1 % от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 539,1 млн. лв. или 49,1 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 3 005,9 млн. лв., което представлява 32,9 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 14,2 % (374,8 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 1 719,5 млн. лв., което представлява 36,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 377,4 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2018 г. възлизат на 11 651,7 млн. лв., което е 29,6 % от годишните разчети. За сравнение разходите за същия период на предходната година са в размер на 10 426,1 млн. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите спрямо същия период на 2017 г. е основно поради по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението им от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високи разходи за персонал (основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование) и нарастването на капиталовите разходи (основно по сметките за средства от ЕС). Нелихвените разходи са в размер на 10 871,3 млн. лв., което представлява 29,2 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към април 2018 г. са в размер на 10 132,2 млн. лв. (32,6 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 728,7 млн. лв. (11,8 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 10,5 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 390,1 млн. лв. или 54,0 % от планираните за 2018 година. Размерът на фискалния резерв към 30 април 2018 г. е 10,7 млрд. лева, в т.ч. 9,9 млрд. лева депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,8 млрд. лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Инвестор.БГ (01.06.2018)

Печалбата на банките се сви Печалбата на банковата система към 30 април 2018 г. е 396 млн. лв., съобщиха от Централната банка. Припомняме, че преди година финансовият резултат на банките беше печалба от 413 млн. лева. Данните на БНБ сочат, че разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за четирите месеца на годината са 131 млн. лв. (при 162 млн. лв. към 30 април 2017 г.). Статистиката за състоянието на банковата система в края на април отчита още, че активите на банковата система нарастват с 184 млн. лв. за година до 97.8 млрд. лева. БНБ регистрира нарастване на привлечените депозити, кредитите и на авансите. Най-ликвидната балансова позиция - пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, продължава да заема съществен дял в общите активи (18.7%). Налице е спад в паричните салда при централни банки и паричните наличности и нарастване при другите депозити на виждане. Общият размер на портфейлите с ценни книжа спрямо края на март намалява с 1% (129 млн. лв.), а делът му в балансовото число е 13.2% в края на периода. Брутните кредити и аванси на системата през април нарастват с 0.2% (183 млн. лв.). Спад има при сектор централни банки (с 5.4%), а при вземанията от кредитни институции е отчетен растеж (с 2.9%). Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) е увеличен с 0.9% (491 млн. лв.) до 57.5 млрд. лева. Растежът при кредитите за нефинансови предприятия възлиза на 1.5% (508 млн. лв.), за домакинства – 0.6% (118 млн. лв.), а при сектор държавно управление – 3.7% (22 млн. лв.). Кредитите за други финансови предприятия намаляват с 6.1% (157 млн. лв.). Депозитите в банковата система на месечна база нарастват с 0.4% (320 млн. лв.) до 84 млрд. лв. в края на април. Увеличение е отчетено при депозитите на домакинства (с 397 млн. лв., 0.8%), на сектор държавно управление (с 272 млн. лв., 12.6%) и на кредитни институции (с 260 млн. лв., 5.2%). Същевременно е отбелязан спад при средствата на нефинансови предприятия (с 564 млн. лв., 2.4%) и на други финансови предприятия (с 45 млн. лв., 1.6%). Собственият капитал в баланса на банковата система през април намалява със 194 млн. лв. (1.6%) основно под влияние на динамиката при неразпределената печалба. В края на първото тримесечие на 2018 г. съотношенията на капиталова адекватност на банковата система остават значително над минималните изисквания въпреки отчетеното понижение под влияние на регулаторни промени, растеж на общия размер на рисковите експозиции и намаление в собствения капитал, отчитат още от БНБ.
Източник: Банкеръ (05.06.2018)

Потребителски кредит се тегли най-често за ремонт на дома Българите теглят най-често потребителски кредит за ремонт на дома. Обединяване на задължения, пари в брой и покупка на обзавеждане са също сред основните причини за кандидатстване за нов заем. Жените са тези, които поемат инициативата за ремонт и освежаване на дома, семейни тържества и обучения, за които се търсят допълнителни финанси. В същото време мъжете прибягват до кредит най-често за покупка и ремонт на автомобил. Като цяло броят на подадените искания от мъже и жени се разделя поравно. Това показват данни от обзора "Потребителският кредит на българина" от "БНП Париба Лични Финанси", оповестен вчера. Средно най-високите суми са поискани от дами на възраст 40 - 49 години - 7030 лева. Това е знак, че българските жени имат важна роля при вземането на решенията за кредит в семейството, смятат анализаторите. Като цяло хората от тази възрастова група кандидатстват за най-висока средна сума - 6782 лв. Изненадващо е, че на втора позиция по този показател са клиентите на възраст 50 - 59 г., като средният размер на търсените от тях заеми е 6560 лв. При възрастовата група от 30 до 39 години средната сума е 5902 лв. С цели 12% до 5700 лв. е нараснала средната сума на молбите за потребителски кредити в сравнение с година по-рано (за периода ноември - април). Според експертите това е знак за все още растящ оптимизъм и за ръст на потреблението. Така например средната сума на заявките за кредити за ремонт на дома достига 5947 лева, което е ръст от 15% в сравнение с година по-рано. Голяма част от молбите за кредити, отправени от жени, са с цел лечение - 60.53%, а 57.12% - за образование. За финансиране на ремонти на коли пък мъжете са подали 79.5% от заявките. На второ място при мъжете е покупката на употребяван автомобил - 70% от молбите. Тенденция за увеличаване на кредитите има и за обединяване на задълженията. През последните 6 месеца средната стойност на молбите е била 7308 лева, което е ръст от 13% в сравнение с година по-рано, отчитат експертите. Според анализаторите тази тенденция се дължи и на повишената финансова грамотност на българите. За обединяване на задълженията кандидатстват не само хора с финансови затруднения, но и клиенти с високи доходи, които редовно обслужват вноските си. Те се стремят да ограничат броя на месечните си плащания, което спестява време и намалява броя на таксите, заплащани към различни финансови институции. Увеличили са се и сумите на заявките за покупка на автомобил - от 5567 лв. до средно 6118 лв., което е ръст от 10% на годишна база.
Източник: Сега (06.06.2018)

Световната банка леко снижи прогнозите си за икономическия ръст на България През тази година България ще се радва на стабилен икономически ръст, въпреки че през следващите две години той се очаква да се забави, прогнозират от Световната банка в актуалния си доклад за перспективите пред глобалната икономика. Според данните през изминалата година икономиката на страната е нараснала с 3,6%, като през тази очакванията са за 3,8%. През следващите 2019 г. и 2020 г. прогнозите са за завръщане към стойностите от 3,6%. Това сочи лека низходяща корекция спрямо предишния доклад от януари, когато очакванията на институцията бяха за ръст от 3,9% и 4,0% за тази и следващата година съответно, както и за 3,9% през 2020 г. Световната банка отбелязва още, че се наблюдава увеличение и на инфлационните очаквания за страната ни, както и за някои други държави от Централна и Източна Европа като Хърватия, Унгария, Полша и Румъния. В същото време на повечето останали места в региона тя ще се задържи близо до поставените цели. За региона на Европа и Централна Азия от институцията предвиждат сходна тенденция – ревизиран във възходяща посока икономически ръст от 3,2% за 2018 г. и леко понижение до 3,1% през 2019 г. Умереното възстановяване сред страните износителки на стоки отчасти е компенсирано от забавяне сред вносителките. Независимо от бурната икономическа дейност в края на 2017 г., инерцията се успокоява най-вече заради умереното увеличаване на износа и недостатъчно адаптираното законодателство, уточняват от институцията. В същото време затягането на световните финансови условия би могло да доведе до влошаването им, до обръщане на капиталовите потоци или отслабване на икономическата активност, предупреждават от Световната банка. Също така увеличаване на политическата несигурност би могло да има отрицателно въздействие върху икономическата активност в региона, като евентуални спорове между Европейския съюз и страни членки също биха притеснили международните инвеститори. Банката припомня също, че тъй като регионът е силно свързан с международната верига по доставките, е особено уязвим към възхода на протекционизъм, без да се посочват конкретни държави. Докладът е публикуван в разгара на търговското напрежение между САЩ от една страна и редица от неговите близки съюзници от друга. Миналата седмица Вашингтон обяви, че ще наложи мита върху вноса на алуминий и стомана от Европейския съюз, Канада и Мексико, като в същото време продължават търговските преговори с Китай в опит да се избегне търговска война. В глобален мащаб прогнозите на Световната банка остават сходни като тези за Европа и Централна Азия. За тази година прогнозите са растежът да е от 3,1% на световно ниво, но се очаква постепенно забавяне в идните години. Дейността в развитите икономики се очаква да нарасне с 2,2% през 2018 г., преди да се забави до 2% следващата година на фона на постепенно премахване на паричните стимули от централните банки. Но и тук от институцията предупреждават, че съществуват значителни рискове – все по-голяма става податливостта на някои развиващи се пазари и икономики към волатилност. Също така негативно влияние имат и търговският протекционизъм и геополитическите рискове. В същото време от банката посочват, че след години на понижения, консенсусните прогнози за дългосрочния растеж се стабилизират – възможен сигнал, че световната икономика започва да излиза от забавянето си след световната финансова криза.
Източник: Инвестор.БГ (06.06.2018)

Средната сума на потребителския заем в България нараства с 12% Средната сума на един потребителски заем през пролетта нараства с 12% до 5700 лв. в сравнение с есента на миналата година, показват данни на една от основните финансови институции за потребителски заеми у нас, "БНП Париба лични финанси", която преди няколко месеца стана банка. Според представители на дружеството това е знак за растящ оптимизъм и ръст на потреблението. За най-висока средна сума – малко над 7000 лв., кандидатстват жените на възраст 40-49 г. Те най-често искат да финансират ремонт на дома, обединяване на задължения и покупка на обзавеждане. Средните суми, които се търсят за консолидиране на стари заеми, са най-високи – над 7300 лв., което е близо с 1000 лв. повече в сравнение с преди шест месеца. Данните на "БНП Париба лични финанси" показват, че за кредити за обединяване на задължения кандидатстват не само хора с финансови затруднения, но и клиенти с високи доходи, които редовно обслужват вноските си. Те се стремят да намалят броя на месечните си плащания, което спестява време и намалява броя на таксите, плащани към различни финансови институции. Всичко това показва, че финансовата грамотност на българите се повишава, което е положителна тенденция за финансовия сектор. За сметка на това около 5200 лв. стигат за ремонт, а 3800 лв. за ново обзавеждане. В същото време основно мъже кандидатстват за купуване на автомобил втора ръка, като сумата за целта се увеличава от 5600 лв. през есента на 6100 лв. сега. Според данните на БНБ за цялата банкова система обемът на новоотпуснатите потребителски банкови заеми в началото на 2018 г. нараства със 17%. През първите 4 месеца на миналата година сумата на заемите за потребление в левове е била 1.27 млрд. лв., докато през януари - април е вече 1.48 млрд. лв. В периода ноември 2017 г. - април 2018 г. близо 34% от молбите за потребителски кредити от "БНП Париба лични финанси" са подадени онлайн. Хората на възраст 20-29 години най-активно използват алтернативните канали за кредитиране. Около ? от молбите на тази възрастова група бяха подадени през интернет или по телефона. Средната сума на онлайн молбите е 5291 лева. Онлайн заявките с най-голяма средна сума бяха подадени от хората на възраст 40-49 години, като средната им сума за тази група е 6615 лева. "Ръстът на средния размер на молбите за потребителски кредити показва, че доходите на хората нарастват и че те са готови да потребяват повече. Тази тенденция се потвърждава и от голямото ни проучване Observatoire, което показа, че 35% от българите очакват покупателната им сила да се увеличи", коментира във връзка с новото издание на обзора "Потребителският кредит на българина" управителят на "БНП Париба лични финанси" Жозе Салойо.
Източник: Капитал (07.06.2018)

Банките без право да вдигат лихви при смяна на индекс Банките няма да имат право да вдигат лихви при смяна на индекс, който се използва при пресмятането на лихвите по заеми и други операции, ако той спре да се изготвя, или ако се промени съществено. Това предвиждат окончателно приети промени в Закона за кредитните институции от парламетна. Законопроектът беше внесен от председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова, а промените трябва да влязат в сила от 1 юли 2018 г. С решение от 2017 г. на управителния съвет на БНБ от същата дата, в която законът трябва влезе в сила - 1 юли 2018 г., 2 лихвени индекса - “Софибид” и “Софибор” вече няма да се изчисляват от БНБ. Възможните варианти след това са 2 - отпадането му или изчисляване от друга лицензирана компания. Компаниите ще бъдат задължени да изготвят и поддържат планове, в които определят действията си при съществена промяна на бенчмарк или отпадането му. Гласуването на промените на второ четене премина без дебати.
Източник: 24 часа (07.06.2018)

Сънародниците ни зад граница са изпратили в родината 287 млн. евро през първите три месеца на годината, сочат данни на БНБ. Сумата е с почти 4 млн. евро повече от същия период на миналата година. Само за март българите, които работят и живеят зад граница, са изпратили на семействата си тук малко над 107.6 млн. евро. В същото време страната ни продължава да закъсва с привличането на чуждестранни капитали. Преките чужди инвестиции у нас за периода януари - март 2018 г. са 179 млн. евро при 273.1 млн. евро през миналата година. Макар и данните на БНБ да са предварителни и вероятно по традиция ще бъдат ревизирани в положителна посока, тенденцията остава тревожна. През 2014 и 2015 г. в страната влязоха 1.1 млрд. евро и 2.4 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции, след което рязко намаляха. За 2017 г. те са в размер на 901 млн. евро. Размерът на чуждите инвестиции е по-малък от изпратените през 2017 г. 1.15 млрд. евро от българите в чужбина до близките им у нас.Тези трансфери трайно растат с всяка изминала година с по около 200 млн. евро. Основните парични потоци продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. Тези средства влизат директно в обращение и са важен фактор за растежа на икономиката ни. Всъщност емигрантските пари, които достигат в страната, са много повече. Статистиката на БНБ обхваща само преводите над 2500 евро, без да се отчитат донесените пари в брой.
Източник: Сега (11.06.2018)

Застрахователите управляват 7,7 млрд. лв. към края на март Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 7.722 млрд. лв. към края на март 2018 година. Техният размер се увеличава с 461.3 млн. лв. (6.4%) в сравнение с края на март 2017 г. (7.261 млрд. лв.) и с 425 млн. лв. (5.8%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. (7.297 млрд. лева), съобщи БНБ. Размер и структура на активите Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 126.5 млн. лв. (6.6%) – от 1.906 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 2.033 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 година. Спрямо края на декември 2017 г. (2.034 млрд. лв.) те намаляват с 1.4 млн. лв. (0.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2018 г. е 26.3% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. при 27.9% в края на декември 2017 година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават с 334.8 млн. лв. (6.3%) – от 5.355 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 5.689 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 г. и с 426.4 млн. лв. (8.1%) спрямо края на декември 2017 г. (5.263 млрд. лева). Към края на март 2018 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 73.7% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и 72.1% към края на декември 2017 година. В инструментите, включени в активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2018 г. преобладават притежаваните ценни книжа, различни от акции, които на годишна база се увеличават с 384.4 млн. лв. (11.2%) до 3.813 млрд. лева. Спрямо края на март 2017 г. акциите и другите форми на собственост се увеличават с 86.7 млн. лв. (9.9%) до 966.2 млн. лв., средствата във вземания от застрахователни операции нарастват с 35.7 млн. лв. (5.3%) до 706.9 млн.лв., а депозитите се понижават със 135.7 млн. лв. (17.1%) до 657.1 млн. лева. В края на първото тримесечие на 2018 г. относителният дял на ценните книжа, различни от акции, е 49.4% при 47.2% към края на същото тримесечие на 2017 г., на акциите и другите форми на собственост – 12.5% при 12.1% към края на март 2017 г., на вземанията от застрахователни операции – 9.2% като остава без промяна спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и на депозитите – 8.5% при 10.9% към края на март 2017 година. Във валутната структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, основен дял имат активите в левове, които са 38% от общия размер на активите към края на март 2018 г. при 36.7% към края на първото тримесечие на 2017 година. Активите в евро са 28.8% при 29.3% към края на март 2017 година. Към края на първото тримесечие 2018 г. активите в щатски долари са 3.7% при 3.8% към края на март 2017 г., а в други валути – 29.4% при 30.1% към края на март 2017 година. По отношение на географската структура на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2018 г. инвестициите в България се увеличават на годишна база със 193.3 млн. лв. (5.7%) до 3.563 млрд. лв. при 3.370 млрд. лв. към края на март 2017 година. Техният относителен дял е 46.1% към края на март 2018 г. при 46.4% към края на същия месец на 2017 година. В края на първото тримесечие на 2018 г. средствата, инвестирани в държавите от Европейския съюз, нарастват на годишна база с 289.1 млн. лв. (8.2%) до 3.814 млрд. лв. при 3.525 млрд. лв. към края на март 2017 г., като относителният им дял към края на март 2018 г. е 49.4% при 48.5% в края на март 2017 година. Размер и структура на пасивите Привлечените средства от дружествата, извършващи застрахователна дейност, към края на март 2018 г. са 7.722 млрд. лева. Собственият капитал е 2.246 млрд. лв. към края на март 2018 г., като се повишава със 131.3 млн. лв. (6.2%) спрямо края на март 2017 г. (2.114 млрд. лева). Неговият дял в размера на пасивите към края на първото тримесечие на 2018 г. е 29.1% и остава без промяна спрямо края на същото тримесечие на 2017 година. Към края на март 2018 г. застрахователните технически резерви нарастват на годишна база с 307.5 млн. лв. (7.6%) до 4.342 млрд. лв., при 4.035 млрд. лв. към края на март 2017 година. Техният дял в размера на пасивите е 56.2% към март 2018 г. при 55.6% към края на март 2017 година. Застрахователни технически резерви Задълженията към резиденти, включени в застрахователните технически резерви, възлизат на 2.918 млрд. лв. към края на първото тримесечие на 2018 г. при 2.653 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2017 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2018 г. е 67.2% при 65.8% в края на първото тримесечие на 2017 година. Към края на март 2018 г. задълженията към сектор Домакинства и НТООД се увеличават със 166.1 млн. лв. (8.2%) до 2.196 млрд. лв. при 2.030 млрд. лв. към края на март 2017 година. Към края на първото тримесечие на 2018 г. техният относителен дял в общата сума на застрахователните технически резерви е 50.6% при 50.3% към края на март 2017 година. На годишна база към края на първото тримесечие на 2018 г. задълженията към сектор Нефинансови предприятия се увеличават с 89.7 млн. лв. (17.4%) до 605.6 млн. лв. при 515.9 млн. лв. към края на март 2017 г. и са 13.9% от застрахователните технически резерви при 12.8% към края на първото тримесечие на 2017 година. Задълженията към парично-финансови институции (ПФИ) нарастват с 5.8 млн. лв. (7.1%) до 87.6 млн. лв. към края на март 2018 г. при 81.8 млн. лв. към края на първото тримесечие на 2017 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви е 2% в края на март 2018 г. и остава без промяна спрямо края на март 2017 година. Задълженията към нерезиденти (сектор Останал свят) в края на първото тримесечие на 2018 г. се увеличават с 42.5 млн. лв. (3.1%) до 1.424 млрд. лв. при 1.382 млрд. лв. към края на същото тримесечие на 2017 година. Относителният им дял в общия размер на застрахователните технически резерви към края на март 2018 г. е 32.8% при 34.2% в края на март 2017 година.
Източник: econ.bg (11.06.2018)

Застрахователите управляват 7,7 млрд. лв. към края на март Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност, които осъществяват дейност в България, възлизат на 7.722 млрд. лв. към края на март 2018 година. Техният размер се увеличава с 461.3 млн. лв. (6.4%) в сравнение с края на март 2017 г. (7.261 млрд. лв.) и с 425 млн. лв. (5.8%) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2017 г. (7.297 млрд. лева), съобщи БНБ. Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 126.5 млн. лв. (6.6%) – от 1.906 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 2.033 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 година. Спрямо края на декември 2017 г. (2.034 млрд. лв.) те намаляват с 1.4 млн. лв. (0.1%). Техният относителен дял в общия размер на активите към края на март 2018 г. е 26.3% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. при 27.9% в края на декември 2017 година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават с 334.8 млн. лв. (6.3%) – от 5.355 млрд. лв. към края на март 2017 г. до 5.689 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 г. и с 426.4 млн. лв. (8.1%) спрямо края на декември 2017 г. (5.263 млрд. лева). Към края на март 2018 г. относителният дял на активите на застрахователните дружества, извършващи общо застраховане, в общия размер на активите на дружествата, извършващи застрахователна дейност, е 73.7% като остава непроменен спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. и 72.1% към края на декември 2017 година.
Източник: econ.bg (11.06.2018)

Платежният баланс на България излезе на плюс с 14,2 млн. евро през април Текущата и капиталовата сметка през април е положителна и възлиза на 14,2 млн. евро, докато преди година излезе на червено със 77,6 млн. евро, показват данните на Българската народна банка (БНБ). За първите четири месеца на тази година текущата и капиталовата сметка обаче е отрицателна и е на минус със 123,1 млн. евро, като дефицитът от януари – април 2017 г. беше 61,8 млн. евро. През април салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 63,1 млн. евро при дефицит от 86 млн. евро година по-рано. За периода от януари до април текущата сметка е на отрицателна територия с 201,6 млн. евро, като излезе с дефицит от 183,5 млн. евро за същия период на миналата година. Текущата сметка включва вноса и износа, плащанията и постъпленията за услуги, парите, които емигрантите изпращат на свои роднини в България, както и текущите трансфери между страната и останалия свят. При излишък България се оказва нетен кредитор на останалия свят, а при дефицит – длъжник. През април търговското салдо е отрицателно и възлиза на 289,7 млн. евро, като през същия месец преди година дефицитът беше 266,5 млн. евро, пресмятат експертите на централната банка. За първите четири месеца на годината търговското салдо е на червено с 1,154 млрд. евро, докато дефицитът за същия период на 2017 г. възлезе на 869,3 млн. евро. Предварителните данни на БНБ показват, че през април от България са изнесени стоки за 2,143 млрд. евро и износът надвишава с 210,7 млн. евро (10,9%) реализирания преди година, когато беше 1,933 млрд.евро. През първите четири месеца на годината експортът е за 8,252 млрд. евро и нараства с 4,8% (374,4 млн. евро) в сравнение със същия период на 2017 г. За сравнение износът от януари до април миналата година се увеличи с 13,5% на годишна база. Вносът през април е за 2,433 млрд. евро, като расте с 10,6% (233,9 млн. евро) спрямо същия месец на миналата година. От януари до април в нашата страна са внесени стоки за 9,406 млрд. евро и импортът се увеличава със 7,5% ( 659.6 млн. евро) спрямо същия период на 2017 г. За сравнение от януари до април 2017 г. той нараства на годишна база с 19,5%. Салдото по услугите е положително в размер на 81 млн. евро, докато преди година бе 57,8 млн. евро. За първите четири месеца на 2018 г. то е положително и възлиза на 417,1 млн. евро, като преди година също беше на плюс с 246,7 млн. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) за април е положително и възлиза на 40,4 млн. евро, докато през миналия април беше на отрицателна територия с 38,7 млн. евро. За първите четири месеца на тази година то е отрицателно и е в размер на 88,7 млн. евро, като преди година за същия период на 2017 г. също беше на минус с 260,7 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е на плюс и достига 105,3 млн. евро през април, като преди година също беше положително – 161,5 млн. евро. От януари до април то е на положителна територия с 624,5 млн. евро, при 699,8 млн. евро за същия период на 2017 г. В БНБ изчисляват, че капиталовата сметка е положителна и възлиза на 77,2 млн. евро, като през миналия април също беше с положителна стойност от 8,5 млн. евро. За първите четири месеца на тази година капиталовата сметка е отново на плюс със 78,5 млн. евро, като през същия период на миналата година беше на плюс със 121,7 млн. евро. Финансовата сметка за април е положителна в размер на 320,3 млн. евро, докато преди година имаше отрицателна стойност от 197,9 млн. евро. За януари – април тя е на плюс с 656,5 млн. евро, при дефицит от 456,7 млн. евро за същия период на 2017 г. Салдото по статия Преки инвестиции по предварителни данни е положително и в размер на 2,4 млн. евро, като преди година пак беше на плюс от 56,1 млн. евро. От януари до април то обаче е отрицателно – 39,7 млн. евро, като преди година също беше на минус със 165,8 млн. евро. Преките инвестиции – активи се понижават с 0,7 млн. евро при намаление с 58,8 млн. евро за април 2017 г. От януари до април те се увеличават с 99,1 млн. евро, при ръст с 92,3 млн. евро за същия период на 2017 г. Преките инвестиции – пасиви намаляват с 3,2 млн. евро при понижение със 114,9 млн. евро за април 2017 г. За четири месеца те нарастват със 138,8 млн. евро при увеличение с 258,1 млн. евро за същия период на миналата година. Като не се отчитат измененията, дължащи се на курсови или ценови разлики, резервните активи на БНБ, които включват външните активи с които централната банка разполага, контролира и използва за пряко финансиране на дефицитите по платежния баланс, в края на април се понижават със 101,5 млн. евро. Преди година те също отчетоха намаление с 379,5 млн. евро. За четири месеца резервните пари на централната банка са по-малко с 1,136 млрд. евро, при понижение с 302,4 млн. евро за същия период на 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.06.2018)

БНБ: Търговското салдо за април е отрицателно в размер на 289.7 млн. евро Текущата и капиталова сметка на страната за април 2018 г. е положителна и възлиза на 14.2 млн. евро при дефицит от 77.6 млн. евро за април 2017 г., съобщи Българската народна банка. За януари - април 2018 година текущата и капиталовата сметка е отрицателна и възлиза на 123.1 млн. евро (0.2 на сто от БВП) при дефицит от 61.8 млн. евро (0.1 на сто от БВП) за януари - април 2017 г. За април 2018 г. салдото по текущата сметка е отрицателно и възлиза на 63.1 млн. евро при дефицит от 86 млн. евро за април 2017 г. За януари - април 2018 г. текущата сметка е отрицателна и възлиза на 201.6 млн. евро (0.4 на сто от БВП) при дефицит от 183.5 млн. евро за първите четири месеца на миналата година. Капиталовата сметка за април 2018 г. е положителна в размер на 77.2 млн. евро при положителна стойност от 8.5 млн. евро за април 2017 г. За януари - април 2018 г. капиталовата сметка е положителна - 78.5 млн. евро, при положителна стойност от 121.7 млн. евро за януари - април 2017 г. Финансовата сметка за април 2018 г. е положителна в размер на 320.3 млн. евро при отрицателна стойност от 197.9 млн. евро за април 2017 г. За януари - април 2018 г. финансовата сметка е положителна - 656.5 млн. евро (1.2 на сто от БВП), при отрицателна стойност от 456.7 млн. евро (0.9 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. Търговското салдо за април 2018 г. е отрицателно в размер на 289.7 млн. евро при дефицит от 266.5 млн. евро за април миналата година. За януари - април 2018 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1154.5 млн. евро (2.2 на сто от БВП) при дефицит от 869.3 млн. евро за същия период на 2017 г. Износът на стоки за април тази година е 2143.8 млн. евро, като се повишава с 210.7 млн. евро (10.9 на сто) в сравнение с този за април 2017 г. За януари - април 2018 г. износът е 8252.4 млн. евро (15.4 на сто от БВП), като нараства с 4.8 на сто в сравнение с този за същия период на 2017 г. Вносът на стоки за април 2018 г. е 2433.5 млн. евро, като нараства с 233.9 млн. евро (10.6 на сто) спрямо април 2017 г. За януари - април 2018 г. вносът е 9406.9 млн. евро (17.5 на сто от БВП), като се увеличава с 659.6 млн. евро (7.5 на сто) спрямо същия период на 2017 г. Салдото по услугите за април 2018 г. е положително в размер на 81 млн. евро при положително салдо от 57.8 млн. евро за април 2017 г. За януари - април 2018 г. салдото е положително в размер на 417.1 млн. евро (0.8 на сто от БВП) при положително салдо от 246.7 млн. евро януари - април 2017 г., информира БНБ.
Източник: 24 часа (21.06.2018)

Четвърта банка у нас също смятала да финансира "Инерком" за ЧЕЗ Извън известните три български банки, които са били готови да финансират сделката на пазарджишката "Инерком" за придобиването на българските енергийни активи на чешката ЧЕЗ, още една кредитна институция у нас е смятала да подкрепи Гинка Върбакова за придобивката, предизвикала политически и обществен скандал в България, както и множество въпроси в Чехия. В момента се чака дали Върбакова ще успее да осигури 340 млн. евро за плащането на сумата, което трябва да стане до края на ноември. Финализирането на сделката обаче все повече е под въпрос, тъй като преговорите на "Инерком" с част то банките са претърпели провал, по информация на източници на Mediapool, а освен това в петък – 22 юни, на общо събрание на ЧЕЗ АС се очаква смяна на надзора, което на свой ред може да доведе до смяна на мениджмънта и действия срещу сделката, която създаде репутационни проблеми за чешката компания За четвъртата банка става ясно от писмо на Българската народна банка, с което Mediapool разполага, до председателя на парламента, с което се изпълнява искането на временната комисия в Народното събрание, разследваща сделката "ЧЕЗ", банковият регулатор да даде информация за относно поетите финансови ангажименти от български банки относно сделката между "Инерком" и ЧЕЗ. БНБ е питала 21 банки у нас и четири клона на чужди кредитни институции дали са поемали ангажименти да кредитират "Инерком", дали са издавали писма за намерение "ЧЕЗ Груп" в България след придобиването на активите ?. Седемнадесет институции са отвърнали, че не участват и не са участвали във финансиране, не са поемали ангажименти и не са заявявали интерес към сделката. Една от банките е информирала, че е издала банкова гаранция в полза на едно от дружествата от "ЧЕЗ Груп" за участие в процедурата по продажба на активите у нас, която е обезпечена с негови пари в сметка на кредитната институция. БНВ не посочва коя е тази банка, но според запознати става въпрос за "Уникредит Булбанк", в която са сметките на дружествата на ЧЕЗ в България и въпросната банкова гаранция е необходим в преговорите с евентуалния купувач документ, който при провал на сделката по вина на ЧЕЗ да компенсира избрания нов собственик. Четири от българските кредитни институции са обявили пред БНБ, че са заявявали интерес за потенциално участие във финансиране на евентуална сделка по придобиване на активите на ЧЕЗ в България. В тази връзка те са предоставили на "Инерком" писма за интерес, писма за намерения и писма за подкрепа, които обаче съдържали изрично волеизявление от страна на банките, че те не пораждат правно обвързващ ангажимент за съответната банка и че такъв може да възникне единствено след разглеждане и одобрение на финансови инструменти с конкретни параметри, съгласно приложимите процедури на съответните банки, и след разглеждане и оценка на цялата изискуема информация, която следва да се представи от страна на кандидата за финансиране. Отново БНБ не посочва кои са тези четири банки, позовавайки се на банковата и професионалната тайна. Досега известните от публикации в българските и чешките медии, както и от внесена от премиера Бойко Борисов в парламента справка за финансиращите сделката институции, имена на български банки са на държавната Българска банка за развитие, Първа инвестиционна банка и "Уникредит Булбанк". Сега се оказва, че и четвърта финансова институция е била готова да даде пари за придобивката на Върбакова. Самата "Инерком", по време на разследването на парламентарната анкетна комисия, нееднократно обяви, че това не е са банките, които ще предоставят пари заплащането на сделката, както и че в нея не участват офшорни компании. Обявено беше, че се преговаря с банков консорциум за получаването на синдикиран заем, който да покрие 70-80 на сто от стойността на сделката, а останалите пари ще са от "Инерком". По информация на Mediapool обаче, след скандала у нас, въпросният банков консорциум се е разпаднал и останалите банки, към които екипът на Върбакова се е обърнал за преговори, са предпазливи. Самата компания майка в Чехия ЧЕЗ АС е пред смяна на надзорния си съвет, която ще бъде обсъждана на общото събрание в петък. Този орган но свой ред може да инициира промени в ръководството на компанията, в която над 70 на сто са собственост на държавата. Повторно назначеният в началото на юни премиер на Чехия Андрей Бабиш ясно показа, че не харесва сегашния мениджмънт, както и решенията му около продажбата на българските активи. Според източници все още е възможно, дори и "Инерком" да намери парите за плащането до края на ноември, ЧЕЗ да се откаже от сделката с Върбакова и да сключи такава с класирания на второ място кандидат в процедурата по продажбата – индийската "Индия Пауър", която дори е предложила по-висока цена от българския си конкурент, но с условия да я плати на вноски.
Източник: Медия Пул (22.06.2018)

Чуждите инвеститори вече се изтеглят от България Въпреки стабилните си макроикономически показатели и непрекъснатите хвалби на правителството за бизнес средата у нас не само че няма прилив на чужди инвестиции в България, но се наблюдава и отлив. Чужди инвеститори са изтеглили 161 млн. евро от капиталовложенията си през първите четири месеца на годината, показва статистиката на БНБ. Това е една от причините за срива на преките чужди инвестиции в периода януари-април с близо 50% в сравнение със същия период на миналата година. В българската икономика са влезли 113 млн. евро от чужбина при 229 млн. година преди това. Най-големи суми под формата на дялов капитал са изтеглили от българския пазар инвеститори от Унгария - 103 млн. евро, и Италия - 43 млн. евро. Този вид инвестиции са показател за дългосрочни планове за бизнес в страната, но през последните две години делът им постоянно намалява. Данните на БНБ показват още, че задграничният бизнес предпочита да усвоява печалбата от българските си подразделения и да прибира дивиденти, вместо да я реинвестира. За първите четири месеца на годината реинвестираната печалба е едва 19 млн. евро, което е трикратно по-малко от същия период на миналата година. Нарастват единствено инвестициите под формата на заеми, които компаниите майки зад граница отпускат на българските си предприятия. За периода януари-април този тип вложения са 254.8 млн. евро при 126.4 млн. евро година преди това. Тези заеми обаче трябва да се връщат и от данните на БНБ се вижда, че например инвеститори от Швейцария от началото на годината са си прибрали 98 млн. евро от предоставените кредити. От началото на годината основен източник на чужди капитали за българската икономика, макар и под формата на кредити, е Холандия, следвана от Русия и Германия. Холандия е инвеститор номер едно за България през последните години, но голяма част от тези вложения в действителност не са холандски - заради либералните данъчни закони страната е използвана от инвеститори от различни страни, включително и от българи, които регистрират компаниите си там. Инвестициите в недвижими имоти от чуждестранни лица остават на ниски нива - 3.4 млн. евро, при 3.3 млн. евро за януари - април 2017 г. Руснаците продължават да са най-големият вложител в имоти у нас (2.1 млн. евро), следвани от граждани на Казахстан (0.5 млн. евро) и Израел (0.4 млн. евро). В същото време продължава експанзията на български компании зад граница. През първите четири месеца на годината родни фирми са инвестирали в чужбина 73.3 млн. евро. Това е с 10 млн. евро повече от първите четири месеца на миналата година. През последните две години българските инвестиции в чужбина достигат 300 млн. лв.
Източник: Сега (25.06.2018)

Икономическата активност в България се е понижила През първите три месеца на годината индикаторът на икономическата активност в страната остана положителен, но се понижи до 0.08 от 0.21 за предишните три месеца. Това става ясно от последното тримесечно издание "Индикатор на икономическата активност в България", изготвено от Министерството на финансите. Данните сочат, че дългосрочната позиция на икономиката продължава да се повишава до нива, съпоставими с тези от първата половина на 2007-а, но при цикличния компонент бе експертите отбелязват влошаване. За цикличното понижение на ИИА допринесоха всички променливи, включени в съвкупния индикатор, смятат от финансовото ведомство. Най-голям отрицателен принос имаха приходите от ДДС, поради намалението в постъпленията от данъка от внос. Това бе в съответствие със забавения растеж на вноса през първото тримесечие на годината, ограничен от отбелязания спад при трети страни, както и с отчетеното отслабване в темпа на нарастване на потреблението. Външната икономическа активност, представена чрез реалния растеж на БВП на ЕС 28 също отбеляза циклично намаление спрямо предишните три месеца и кореспондираше с по-слабата осигуреност на поръчки в промишлеността и с по-неблагоприятните оценки за бизнес климата в страната. В отрицателна посока се промениха и очакванията за продажните цени и динамиката на заетостта в промишлеността. Регистрираното циклично понижение при натоварването на производствените мощности също бе сред основните фактори за влошаването на ИИА през първото тримесечие на годината. Прогнозите за второто тримесечие на 2018 г. са, че ИИА се очаква да нарасне, подкрепен от повишените оценки на предприемачите за бизнес климата в страната и поръчките в индустрията, както и възходящата динамика на международните цени. Подобни очаквания намират потвърждение и в отчетеното ускорение през месец април на 2018 г. при индексите в търговията на дребно, строителната продукция и индустриалното производство.
Източник: Банкеръ (25.06.2018)

При рекордно ниски лихви жилищните кредити растат все по-бързо Отпуснатите от банките жилищни кредити растат все по-бързо и през май вече достигат 9.830 млрд. лв., показва данните на БНБ, оповестени вчера. Така годишният им ръст е почти 10%, докато през април той бе 9.1%, а в началото на годината - около 8%. Рекордно ниските лихви по ипотечните заеми, голямото търсене и покачващите се цени на жилищата в големите градове са причина за кредитния бум от началото на годината. Някои банки вече предлагат лихви под 3% в изострената конкуренция за нови клиенти. Това бе причина управителят на БНБ да предупреди преди време банкерите да повишат вниманието си върху кредитния риск. Силен ръст отбелязват и потребителските заеми, които през май бележат 15% увеличение на годишна база. В края на май те възлизат на 8.629 млрд. лв., като само два месеца преди това бяха все още под 8 млрд. лв. Една от причините за ускорения ръст отново е жилищното кредитиране, тъй като кандидатите за ново жилище избират да платят първоначалните вноски при сделките на зелено с потребителски кредити. Фирмените заеми обаче нарастват с доста по-скромни темпове - с около 3% през май на годишна база и достигат 31.9 млрд. лв. Слабата инвестиционна активност от страна на бизнеса у нас е трудно обяснима на фона на добрите данни за икономическия растеж от 3.6% за 2017 г. и също толкова за първото тримесечие на 2018 г.
Източник: Сега (26.06.2018)

Спестяванията на домакинствата гонят 50 млрд. лева Нарастващото с бързи темпове жилищно и потребителско кредитиране у нас продължава и през месец май, сочи статистиката на Българската народна банка, обявена в понеделник. Продължават да нарастват и спестяванията на домакинствата, достигайки сума от 48.630 млрд. лв., което е 46.4 на сто от брутния вътрешен продукт. През месец 2018 г. взетите назаем от банки пари от домакинства, бизнеса и от неправителствения сектор са за 55.048 млрд. лв. Най-голямо годишно увеличение отбелязват потребителските заеми – с 15% на годишна база, което е надвишаване на априлския ръст от 14.4%. Към 31 май общият размер на потребителските кредити достига 8.629 млрд. лв. Размерът на жилищните кредити възлиза на 9.830 млрд. лв., което е с 9.8% повече спрямо година по-рано, докато през април ръстът беше 9.3% в сравнение със същия месец на 2017 г. При бизнеса Като цяло заемите за домакинствата и фирмите са на сума от 20.817 млрд. лв. и на общо ниво се отчита леко забавяне на ръста до 8.8% през май, докато през април годишното увеличение е било 9.1% . Отчита се намаление на интереса на гражданите към овърдрафтите, които са намалели с 2.2 на сто до 1.331 млрд. лв., а при другите заеми спадът е 21.6 процента до 1.026 млрд. лева. Взетите от бизнеса и нефинансовите институции банкови кредити възлизат на 55.048 млрд. лв. (52.5% от БВП) при 54.861 млрд. лв. през април. При тях се запазва годишният ръст от 6.6 на сто. При фирмите ръстът е 2.9 на сто на годишна база, колкото и регистрираният през април, и фирмените заеми достигат 31.902 млрд. лв. (30.4% от БВП). Общо депозитите в банките са за 73.213 млрд. лв към края на май 2018 г. Увеличението като цяло е 6.1 процента на годишна база. Спестяванията на домакинствата се продължават постигнатия през април ръст от 5.9 на сто, достигайки 6.5% увеличение на годишна база до 48.630 млрд. лв. Депозитите на бизнеса са за 21.865 млрд. лв. (20.8% от БВП) или ръст от 12.5 на сто. Макар и с по-малък от априлския темп, продължава обаче спадът на парите на финансовите предприятия в банките, които са с 30.5% по-малко спрямо година по-рано и достигат 2.719 млрд. лв. (2.6% от БВП).
Източник: Медия Пул (26.06.2018)

Спестихме 48,6 млрд., колкото 46,4% от БВП Спестяванията на домакинствата са достигнали 48.630 млрд. лв., което е 46.4 на сто от брутния вътрешен продукт. Това сочат данните на БНБ за май. Общо депозитите в банките са за 73.213 млрд. лв., като се отчита увеличение от 6.1% на годишна база. Депозитите на бизнеса са за 21.865 млрд. лв. (20.8% от БВП), или ръст от 12.5 на сто. Макар и с по-малък от априлския темп, продължава обаче спадът на парите на финансовите предприятия в банките, които са с 30.5% по-малко спрямо година по-рано и достигат 2.719 млрд. лв. (2.6% от БВП). Продължава нарастването с бързи темпове и на жилищното и потребителското кредитиране. Взетите назаем от банки пари от домакинствата, бизнеса и от неправителствения сектор са за 55.048 млрд. лв. Най-голямо годишно увеличение отбелязват потребителските заеми – с 15% на годишна база, което е надвишаване на априлския ръст от 14.4%. Към 31 май общият размер на потребителските кредити достига 8.629 млрд. лв. Размерът на жилищните кредити възлиза на 9.830 млрд. лв., което е с 9.8% повече спрямо година по-рано, докато през април ръстът беше 9.3% в сравнение със същия месец на 2017 г. Като цяло заемите за домакинствата и фирмите са на сума от 20.817 млрд. лв. и на общо ниво се отчита леко забавяне на ръста до 8.8% през май, докато през април годишното увеличение е било 9.1% .
Източник: Стандарт (26.06.2018)

Печалбите на компаниите през 2017 г. докосват рекордните 23 млрд. лв. Приходите на всички активни фирми нарастват до 335.7 млрд. лв., макар и със слабия темп от 1%, разходите леко намаляват, а печалбата се изстрелва нагоре с 12.8% до рекордните 22.9 млрд. лв. Това показват данни на Националната агенция за приходите (НАП) за миналата година след обработване на данъчните декларации на компаниите.Подобно на миналата година лидери по печалби в абсолютни стойности са преработащата промишленост, търговията и банките. Спрямо 2016 г. най-голям ръст на печалбите отбелязва имотният сектор - 67% до 974 млн. лв. В същото време лоша година имат фирмите в този сектор - загубите там се покачват с една трета до 956 млн. лв., докато през 2016 г. те намаляваха спрямо предходната. Броят на активните компании се увеличава с над 15 хил. до 337 хил. Всички активни компании в страната са отчели данъчна печалба от общо близо 22.9 млрд. лв., което е с 12.8% над сумата от предходната година. Отчетеният положителен финансов резултат пък се вдига с над 3.2 млрд. лв. до 26.8 млрд. В същото време загубите на компаниите се свиват с 15% до малко над 5 млрд. лв., като близо една пета от сумата идва от имотния сектор.
Източник: Капитал (27.06.2018)

Само заемите за бизнеса над 1 млн. евро, договорени в левове, поскъпват през май Лихвените проценти на кредитите на бизнеса и домакинствата отбелязват понижение на годишна база в новите договори на банките през май с едно изключение, показват предварителните данни на Българската народна банка. Единствено при заемите над 1 млн. евро, договорени в левове, има повишение на средната лихва на кредитите, които банките са сключвали по нови договори с фирмите. И докато през май 2017 г. кредитните институции са отпускали кредити с при средна лихва 3,29%, то през миналия месец те са олихвявали отпуснатите средства при 3,78%. На месечна база обаче тези заеми се олихвяват по-ниско с 0,23 пр. п., след като през април средният лихвен процент беше 4,01%. В централната банка изчисляват, че през май средният лихвен процент по кредитите на фирмите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2017 г. с 0,37 пр.п. до 3,95%, а по тези, договорени в евро – с 0,68 пр.п. до 3,38%.
Източник: Инвестор.БГ (28.06.2018)

Банките променят едностранно договорите по кредитите от 1 юли От 1 юли повечето банки в страната ще променят едностранно договорите по сключените потребителски и жилищни заеми в левове. Причината е новият начин, по който трябва да се определят лихвите, след като базовият индекс СОФИБОР спре да съществува. Промяната не би трябвало да се усети от потребителите, уверяват от БНБ. Трезорите, които досега са използвали СОФИБОР, ще го заменят с друг индекс, но без да се повишават лихвите по вече сключените договори. Това задължение бе гласувано наскоро като изричен текст в три различни банкови закона. Няма да се налага и преподписване на сключените преди 1 юли договори за теглене на заеми от граждани и фирми, нито подписване на допълнителни анекси. За новите условия на определяне на лихвите клиентите ще бъдат осведомени писмено от обслужващите ги банки. В момента СОФИБОР, който по неофициални данни се използва в над 80% от всички предоставени потребителски и жилищни заеми, се изчислява от БНБ. Той представлява фиксинг на котировките на необезпечени левови депозити на българския междубанков пазар. Обикновено той е основа, над която се начислява добавка, за да се определи лихвата по заема. Централната банка обяви още преди година, че спира поддържането на индекса от 1 юли т. г. заради влизането в сила на нов еврорегламент, който затяга правилата при определянето на лихвите. Според този регламент всички референтни лихви трябва да се изготвят само от лицензирани администратори, включени в регистъра на Европейския орган за ценни книжа и пазари. Мярката бе предприета от Еврокомисията и Европейската централна банка (ЕЦБ), след като по време на финансовата криза се установи, че много европейски банки са манипулирали лихвените индекси. Така и не стана ясно обаче защо нашата централна банка не е пожелала да получи лиценз за определяне на СОФИБОР. До момента няма подадено заявление в БНБ за лицензиране на администратор на бенчмарк за лихвени проценти съгласно Регламент (ЕС) 2016/1011, отговориха на въпрос на в. "Сега" от централната банка. Няма и издаден лиценз или регистрация от компетентен орган на друга държава, членка на ЕС, за такъв администратор. Преди време интерес за поддържането на СОФИБОР бе проявила агенция "Ройтерс Томпсън", но до момента няма информация за предприети действия от нейна страна. Отново според регламента всяка банка трябва да направи план за действие в случаите, когато използваните от нея индекси се променят съществено или вече не се изготвят. Последните законови промени у нас задължиха банките, които използват СОФИБОР, да го заменят с друг индекс, който отговаря на еврорегламента, или с индикатори, публикувани от БНБ или НСИ. От БНБ съобщиха за в. "Сега", че някои от трезорите са избрали като заместващ индекс след 1 юли да прилагат ЮРИБОР, основния лихвен процент или осреднена лихва на базата на статистиката на БНБ за лихвените проценти по депозитите на домакинствата и бизнеса. От БНБ отново напомнят, че съгласно националното законодателство към момента на прилагането на плана за действие новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от лихвения процент по договора преди замяната. Още една законова промяна влиза в сила от 1 юли. Ако потребителят реши предсрочно да погаси или рефинансира задълженията си по договора за кредит поради промяна в размера на лихвения процент, произтичаща от прилагането на плана за действия на банката, той ще може да направи това, без да дължи допълнителна такса или обезщетение. В. "Сега" отправи запитване към няколко български банки с какво ще заменят СОФИБОР. От една от най-големите банки - Уникредит Булбанк, отговориха, че по всички съществуващи кредити прилаганият до момента индекс ще бъде заменен от "Осреднен депозитен индекс", за който има налична котировка на СОФИБОР. Всички клиенти ще бъдат уведомени за промяната с писмо на посочен от тях последен адрес или чрез алтернативни канали - онлайн банкиране, email адрес. От 1 юли ОББ ще използва Референтен лихвен процент (РЛП) на банката като база за изчисляване на кредитите в левове. Всъщност по кредитите за физически лица ОББ е започнала да прилага посочената база от април тази година. Формулата, по която се изчислява РЛП, включва публични индикатори, изчислявани и определяни от БНБ, като лихвен процент по салда по депозити с договорен матуритет и репо-сделки над 1 ден до 2 г., както и овърнайт депозити. Райфайзенбанк ще изчислява от 1 юли лихвените проценти по отпуснатите кредити в левове на база на "прозрачна и публично достъпна лихвена статистика на БНБ за привлечени депозити в левове от домакинства". Банката ще прилага този измерител за всички клиенти - физически и юридически лица, като няма необходимост от подписване на анекси към договорите за кредит. Не всички банки обаче ще променят базата за изчисляване на лихвите от 1 юли, тъй като не са използвали СОФИБОР. От Пощенска банка уточниха, че още от 2013 г. са разработили и прилагат свой референтен лихвен процент ПРАЙМ, който изцяло отговаря на законовите изисквания. Клиентите на ПИБ също няма да бъдат засегнати от спирането на СОФИБОР. Левовите заеми на банката са с фиксирана лихва за определен период, а след изтичането му се прилага лихвен процент, който се формира от осреднената лихва от привлечените депозити според данните на БНБ и надбавка. Няма голяма разлика за потребителите дали банката им ще избере ЮРИБОР, ОЛП или друг индекс, тъй като досегашният СОФИБОР се движи синхронно с тях и разликата е около 1 процентен пункт, казват финансисти. В повечето случаи лихвата по отпуснатите заеми представлява сбор от две величини - едната е плаваща (пазарни индекси като СОФИБОР, ЮРИБОР, ОЛП), а другата е фиксирана надбавка. За потребителите е важно сами да могат да проверят и изчисляват базата, т.е. информацията за нея да бъде лесно достъпна и проверима.
Източник: Сега (29.06.2018)

Брутният външен дълг е 32 876.9 млн. Евро Брутният външен дълг в края на април 2018 г. е 32 876.9 млн. евро (61.3 на сто от БВП), което е с 431.9 млн. евро (1.3 на сто) по-малко в сравнение с края на 2017 г., сочат данните на Българската народна банка. На годишна база дългът намалява с 1460.6 млн. евро (4.3 на сто). В края на април 2018 г. дългосрочните задължения са 25 043.8 млн. евро (76.2 на сто от брутния дълг). Дългосрочният дълг намалява с 1349.3 млн. евро (5.1 на сто) спрямо април 2017 г. Краткосрочните задължения възлизат на 7833.2 млн. евро (23.8 на сто от брутния дълг). Краткосрочният външен дълг намалява на годишна база със 111.3 млн. евро (1.4 на сто). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на април 2018 г. е 5643.6 млн. евро (10.5 на сто от БВП). Външните задължения на сектора се понижават с 859.8 млн. евро (13.2 на сто) спрямо април 2017 г. Външните задължения на сектор Банки са 4417.3 млн. евро (8.2 на сто от БВП). На годишна база дългът на сектора нараства с 28 млн. евро (0.6 на сто). В края на април 2018 г. вътрешнофирменото кредитиране е 12 676.1 млн. евро (23.6 на сто от БВП) и нараства с 270 млн. евро (2.2 на сто ) спрямо април 2017 г. През януари - април 2018 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 2039.4 млн. евро (3.8 на сто от БВП) при 1581.9 млн. евро (3.1 на сто от БВП) за януари - април 2017 г., отчита БНБ.
Източник: Банкеръ (29.06.2018)

Външният дълг на България намалява с €1,46 милиарда Брутният външен дълг на България в края на април 2018 г. е 32 876.9 млн. евро (61.3% от БВП ), което е с 431.9 млн. евро по-малко в сравнение с края на 2017 година Дългът намалява с 1460.6 млн. евро спрямо април 2017 г. (34 337.5 млн. евро, 68.1% от БВП), показват данните на Българската народна банка. В края на април дългосрочните задължения са 25 043.8 млн. евро (76.2% от брутния дълг, 46.7% от БВП), като намаляват с 496.6 млн. евро спрямо края на 2017 г. Дългосрочният дълг намалява с 1349.3 млн. евро (5.1%) спрямо април 2017 г. Краткосрочните задължения възлизат на 7833.2 млн. евро (23.8% от брутния дълг, 14.6% от БВП) и се повишават с 64.8 млн. евро спрямо края на 2017 г. Външният дълг на сектор Държавно управление в края на април е 5643.6 млн. евро (10.5% от БВП). Спрямо края на 2017 г. той намалява със 75.6 млн. евро. Външните задължения на сектора се понижават с 859.8 млн. евро спрямо април 2017 г. Външните задължения на банките са 4417.3 млн. евро (8.2% от БВП). Те се повишават със 118.5 млн. евро спрямо края на 2017 г. Дългът на сектора нараства с 28 млн. евро спрямо април 2017 г. (4389.3 млн. евро, 8.7% от БВП). Към края на април външните задължения на Други сектори са 10 139.9 млн. евро (18.9% от БВП). Те намаляват с 469.7 млн. евро (4.4%) спрямо края на 2017 г. (10 609.6 млн. евро, 21% от БВП). Дългът на сектора намалява с 898.8 млн. евро спрямо април 2017 г. В края на април вътрешнофирменото кредитиране е 12 676.1 млн. евро, което е с 5.1 млн. евро по-малко в сравнение с края на 2017 г. Вътрешнофирменото кредитиране нараства с 270 млн. евро спрямо април миналата година. Нетният външен дълг (разликата между размера на брутния външен дълг и размера на брутните външни активи) в края на април е отрицателен в размер на 1296.3 млн. евро, като намалява със 141 млн. евро спрямо края на 2017 г. Понижението се дължи на по-голямото намаление на брутния външен дълг в сравнение с понижението на брутните външни. Нетният външен дълг намалява с 1904.4 млн. евро спрямо април 2017 г.
Източник: Money.bg (29.06.2018)

Лихвите по кредитите за бизнеса и домакинствата се понижават през май Лихвите по левовите кредити за бизнеса и домакинствата отново намаляват през май, показва статистиката на БНБ за изминалия месец. При фирмените и потребителските заеми в евро цената се покачва, а при жилищното финансиране в общата валута посоката също е надолу. Лихвите по депозитите и в левове, и в евро на индивидуалните спестители бележат лек ръст, докато доходността по вложенията на компаниите се топи. След отчетения през април лек ръст в лихвите по потребителските заеми сега стойността им намалява с 0.35 процентни пункта (пр. п.) до 8.26% по финансирането в левове. Цената обаче остава над отчетените през март 7.8% преди априлския ръст. Спад има и при жилищните кредити в левове, които през изминалия месец са се отпускали при средна ефективна годишна лихва от 3.45%, или с 0.05 пр. п. по-малко в сравнение с април. Стойността на т.нар. други кредити (заеми за физически лица за обучение, финансов лизинг, селскостопански кредити и т.н.) в левове остава непроменена спрямо април – 2.2%. При финансирането за домакинствата в евро данните показват лек ръст на лихвите, но като цяло обемите, които се отпускат в общата валута, са значително по-малки. Средната ефективна годишна лихва за пазара за заеми в евро е била 4.92% (ръст с 0.45 пр. п.) за потребителското финансиране и 3.74% (ръст с 0.96 пр. п.) в категорията "други кредити". При ипотеките в евро лихвите се понижават с 0.09 пр. п. до 3.72%. Динамиката е сходна и при финансирането за бизнеса – средствата, които се отпускат в левове, са били по-евтини за разлика от тези в евро, където има леко поскъпване. В конкретни стойности лихвите по левовите кредити за нефинансовите предприятия са били средно 3.87% през май, което е с 0.29 пр. п. по-малко в сравнение с април, а при финансирането в евро ръстът е с 0.07 пр. п. до 3.02%. След няколко поредни месеца на нови спадове и приближавания до нулата през май данните от лихвената статистика на БНБ показват леко повишаване в доходността, която носят средствата на домакинствата в банките. Лихвите по депозитите и в левове, и в евро се увеличават с по 0.02 пр. п. до 0.15% и в двете валути. При вложенията на бизнеса посоката остава надолу – през май доходността по депозитите в левове намалява с 0.09 пр. п. до 0.13% (колкото беше и през март), а тази по спестяванията в евро се свива с 0.76 пр. п. до 0.11%. Очакванията на БНБ са през второто и третото тримесечие на 2018 г. лихвите по новодоговорени депозити и кредити да останат без съществена промяна. В първия брой на тримесечното си издание "Икономически преглед" от централната банка прогнозират, че растежът в кредитирането ще се ускорява плавно през периода, като подпомагащи фактори за това ще бъдат благоприятната икономическа среда и сравнително ниските лихвени проценти по отпусканите заеми.
Източник: Капитал (02.07.2018)

Печалбата на банките се сви с малко над 2% за пет месеца Печалбата на банковата система към 31 май е 515 млн. лв. при 526 млн. лв. за петте месеца на миналата година. На годишна база тя се свива с 2,09%, показват изчисленията на Investor.bg въз основа на новите данни на Българската народна банка (БНБ). В централната банка пресмятат, че разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за петте месеца на годината са 183 млн. лв. (при 207 млн. лв. година по-рано). През миналия месец активите на банковата система се увеличиха с 0,8% (771 млн. лв.) до 98,5 млрд. лева в резултат от прираста при депозитите и балансовия капитал. Месечната динамика в активите не оказва съществено влияние върху структурата им, като дяловете на основните категории остават почти без промяна, посочиха от БНБ. С еднакъв темп (0,9%) се увеличават през май парите, паричните салда при централни банки и другите депозити на виждане, както и сумата на портфейлите с дългови и капиталови инструменти. В централната банка отчитат, че прирастът на паричните салда в централни банки допринася за нарастването на ликвидния буфер в банковата система, като отношението на ликвидно покритие (LCR) в края на май е 363,9%. Брутните кредити и аванси растат с 0,9% (725 млн. лв.). Брутният кредитен портфейл на банковата система (без кредитите и авансите за секторите „централни банки“ и „кредитни институции“) се повишава със 782 млн. лв. (1,4%). Увеличението при заемите за домакинства е с 3,9% и възлиза на 790 млн. лв. Прираст се наблюдава и при кредитите за други финансови предприятия – 3,4% (84 млн. лв.). Кредитите за бизнеса намаляват с 0,2% (64 млн. лв.), в сектор „Държавно управление“ – с 4,3% (27 млн. лв.). Депозитите в банковата система през май се увеличават с 825 млн. лв. (1%). Нарастват спестяванията на фирмите (с 484 млн. лв., 2,1%), на другите финансови предприятия (с 258 млн. лв., 9,3%) и на домакинства (със 177 млн. лв., 0,4%). При депозитите на кредитни институции е отчетено намаление с 29 млн. лв. (0,5%), а при тези на сектор „Държавно управление“ – с 67 млн. лв. (2,7%). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на май възлиза на 11,9 млрд. лв., което представлява увеличение с 47 млн. лв. (0,4%) спрямо април 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (02.07.2018)

Общините са получили 10.7 милиарда лева от европроекти Общо 10.7 млрд. лв. са получили българските общини по европейски проекти от влизането на страната ни в Европейския съюз досега. Спрямо населението общините са получили средно по 1513 лв. на човек. Най-много са изплатените средства в общините Созопол и Костинброд - единствените с по над 5 хиляди лв. на човек, а най-малко - в Ковачевци и Дулово - единствените с по под 100 лв. на човек. При това Ковачевци няма нито един проект през новия програмен период (2014-2020 г.), а Дулово - само един. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Общо 9 от всички 265 общини имат изплатени средства само по един проект в новия програмен период. До момента 50 общини са получили под 2 млн. лв. по европрограмите, а броят на общините с над 10 млн. лв. достига 103. Интересно е, че при 16 от тях реално изплатените средства са над 100 млн. лева. Те включват почти само областни центрове. Най-голям пай от европарите взема столицата - почти една трета от всички, или 3.6 млрд. лева. Основната част от тях са по проекти, свързани с метрото. Спрямо населението Столичната община също излиза пред другите области с 2726 лв. на човек. Най-малко усвояват общините от областите Сливен и Кюстендил - под 800 лв. на човек, като в тази сума не влизат средствата, изплатени към областните администрации. Като цяло най-скъпите проекти са основно за транспортна инфраструктура като магистрали, пътища, градски транспорт, водни цикли, пречиствателни станции и др. Спрямо предишния програмен период (2007-2013 г.) най-малък ръст на усвояване по европейските програми на човек от населението се наблюдава в крайморските общини Несебър, Созопол и Приморско. С най-висок ръст на усвоените средства след 2014 г. пък са общините Невестино, Алфатар и Симеоновград. В предишния програмен период те са получили средно под 5 лв. на човек, а сега достигат до над 300 лв. на човек. Това е сравнително малко спрямо средната стойност за страната, но показва активизиране на местната администрация и задвижване на повече проекти, коментират от ИПИ. В същото време община Грамада е единствената, която няма проекти преди 2014 г., а община Сърница не съществува до 2015 г. Към 15 юни 2018 г. усвоените средства в тях са около 400 лв. на човек.
Източник: Сега (09.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/5 Gov 20200713 (BLKM) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса – София АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ-София АД, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/5 Gov 20200713, борсов код BLKM, ISIN код BG2040010212, за търговската сесия на 10.07.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 13.07.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (10.07.2018)

България очаква тази година да достигне разходи за отбрана, равни на 1.56 на сто от БВП През тази година се очаква България да постигне разходи за отбрана, равни на 1.56 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Това показват данни, представени днес от НАТО. Близо една трета от тези средства ще бъдат насочени към придобиването на оборудване и спрямо данните от 2014 г. увеличението е неколкократно, с близо девет на сто над средната цел в алианса. Предвижда се нашата страна тази година да отдели близо 1,64 милиарда лева, като в тази сума не са включени средства за пенсионираните военнослужещи. От 2011 г. насам това са най-значителните разходи за отбрана у нас, сочат данните. За същия срок БВП на България е нараснал от 52 на 61 милиарда долара годишно. Макар че постоянно се повишават, разходите за отбрана на глава от населението в България остават сред най-ниските в Европа за последните седем години.
Източник: БТА (12.07.2018)

460 млрд. лв. преминали през платежните системи 460,7 млрд. лв. са преминали през платежната система RINGS от януари до юли тази година. Данните са на БНБ. Това е станало чрез 499 443 обработени плащания. Средно на ден техният брой е 4061. Най-голям брой преводи е имало на 30 април - 6540. За ден са нареждани преводи за 3,74 млрд. лв., показват още данните. Най-големият за тази година транш е бил разпореден на 15 януари 2018 г. и е за 5,51 млрд. лв. Най-малкият превод, който е минал през системата, е бил за 2,94 лв. Най-много преводи и за най-много суми се правят от 8 до 12 часа и от 12 до 14,30 часа, показва статистиката на централната банка. Между 14,30 и 16 часа има много на брой плащания, но за най-малка обща сума.
Източник: Дума (12.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/5 Gov 20210719 (BLKQ) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/5 Gov 20210719, борсов код BLKQ, ISIN код BG2040011210, за търговската сесия на 16.07.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 19.07.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (16.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/2.5 Gov 20190122 (BLKG) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/2.5 Gov 20190122, борсов код BLKG, ISIN код BG2030014117, за търговската сесия на 18.07.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 22.07.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (18.07.2018)

Чуждите инвестиции достигат 120 млн. евро към май Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 120.5 млн. евро за периода януари - май тази година, показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Към края на тримесечието размерът беше по-голям, но ревизия на централната банка понижи сумата. За сравнение, през същия период на 2017 г. чуждите вложения бяха 291 млн. евро, или почти два пъти и половина повече. Основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочни инвеститорски интереси. Подобно на сметката за първите четири месеца основният източник на чужди капитали за българската икономика към май остава Холандия с нетни инвестиции от 157 млн. евро. На второ място пак е Германия със 124 млн. евро, следвана от Русия със 116 млн. евро.
Източник: Капитал (20.07.2018)

Положително салдо по текущата сметка на страната през май в размер на 47,3 млн. евро Салдото по текущата сметка през май е положително и възлиза на 47,3 млн. евро при излишък за 200,2 млн. евро година по-рано, но в рамките на първите пет месеца на 2018-а година текущата сметка е отрицателна и в размер на 152 млн. евро (0,3% от БВП) спрямо излишък за 16,7 млн. евро (0,03% от БВП) през същия период на предходната година. Търговското салдо на нашата страна през май е отново отрицателно и възлиза на 317,0 млн. евро спрямо дефицит от 107,2 млн. евро преди година, като износът на стоки се повишава с едва 2,2 млн. евро (с 0,1% спрямо май 2017-а) до 2,2167 млрд. евро, но в същото време вносът нараства с 212,0 млн. евро (повишение с 9,1% спрямо петия месец на предходната година), достигайки размер от 2.53 млрд. евро.
Източник: БНР (20.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/1.95 Gov 20270725 (BLKY) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/1.95 Gov 20270725, борсов код BLKY, ISIN код BG2040017217, за търговската сесия на 20.07.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 25.07.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (20.07.2018)

Митниците събрали с 5,8% повече приходи за шест месеца През първото полугодие на 2018 г. Агенция „Митници” е събрала приходи от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби в размер на 4 595.9 млн. лв. при 4 345.0 млн. лв. за същия период на миналата година. Събраната сума е с 250.9 млн. лева (5.8%) повече от приходите от акцизи, ДДС при внос, мита и глоби през първото полугодие на 2017 година. Ръст се отчита при всички видове данъчни приходи, като касовите приходи от акцизи нарастват с 6.1% (138.6 млн. лева), приходите от ДДС с 4.7% (92.2 млн. лева), а митата бележат ръст от 26.9% (25.0 млн. лева), съобщиха от агенцията. Значителният ръст на приходите от акциз за тютюневи изделия води до структурни изменения в групите на акцизните стоки, като техният относителен дял изпреварва този на горивата. 103.4 млн. лева от ръста в групата на тютюневите изделия се формира от приходите от цигари, като ефектът на повишените количества, обложени с акциз (57.6 млн. лева), превишава ефекта на повишената акцизна ставка (45.9 млн. лева). Значителен ръст (49.4%) показват приходите от акциз от тютюн за пушене, като той е вследствие на нагреваемите тютюневи изделия, обложени с аналогична на нарязания тютюн ставка. Данните сочат, че около 1.8% от потреблението на цигари през първото полугодие е заменено с потребление на този алтернативен тютюнев продукт за пушене, което води до пропуснати приходи за бюджета в размер на 14.8 млн. лв.
Източник: econ.bg (23.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/2.25 Gov 20260727 (BLKX) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/2.25 Gov 20260727, борсов код BLKX, ISIN код BG2040016219, за търговската сесия на 24.07.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 27.07.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (24.07.2018)

Според статистиката на БНБ само за една година проблемните вземания на банките от граждани и фирми са намалели между 1.36 млрд. и 1.9 млрд. лева. Разликата в сумите идва от това дали ще бъдат взети предвид и необслужвани задължения с просрочие до 90 дни. В повечето развити във финансово отношение държави те не попадат в графата на проблемните заеми. Ако ги игнорираме като сума, намалението е с 1.35 млрд. лв., ако ги включим - то се увеличава до 1.9 млрд лв., защото и при кредитите с просрочие до 90 дни има спад. От статистиката на БНБ се вижда, че в края на март 2018-а всички заеми (става дума за фирмени, потребителски и жилищни кредити), по които има забавяне на плащанията над 90 дни, са общо около 5.27 млрд. лв., или те са 10% от всички предоставени от банките кредити. За сравнение - в края на март 2017-а просрочените с повече от 90 дни заеми са около 6.91 млрд. лв., или 13.57% от всички отпуснати кредити. Увеличава се и покритието с провизии на проблемните банкови вземания. В края на март 2017-а то е било 72.47%, а година по-късно - 86.61 процента. Ясно е, че основният риск за банковия сектор в случая идва от фирменото кредитиране. Не само защото заемите за търговските дружества са най-много като обща сума - 33.63 млрд. лв., а и защото като като качество те са най-проблемни. Данните на БНБ показват, че общият размер на просрочените над 90 дни задължения на компаниите към банките в края на март 2018-а е 3.37 млрд. лв., или 11.8% от всички заеми, отпуснати на фирми. В тази сметка не влизат едни 1.72 млрд. лв. кредити, за които съществува опасност да бъдат просрочени или по тях вече има забавени плащания, но забавата все още е по-малко от 90 дни. Ако прибавим и тях, картинката ще е доста по-мрачна. Въпреки това не може да не отбележим, че за една година качеството на кредитите, предоставени на търговски дружества, чувствително се е подобрило. Защото към края на март 2017-а заемите, по които плащанията са били забавени повече от 90 дни, са били общо 5.3 млрд. лв., или 15.91% от целия банков корпоративен кредитен портфейл. Нараснало е и покритието с провизии. Докато в края на 2017-а заделените от банките провизии са покривали 72.71% от всички заеми за фирми, по които плащанията са забавени с повече от 90 дни, в края на първото тримесечие на сегашната година това покритие е 84.9 процента. Това е много добро постижение и то доказва значителните усилия, които кредитните институции под надзора на БНБ полагат за намаляване на риска, за повишаване на сигурността на банковия сектор. Истинската картина обаче ще стане ясна едва след година, когато у нас започнат да се прилагат всички изисквания на Европейския банков орган (ЕБО) за намаляване на необслужваните заеми и на заемите за свързани лица. Особено като става дума за свързаните лица - има сериозни опасения, че някои банки могат да изпитат затруднения при изпълнението на насоките на ЕБО. Другият рисков чисто финансов фактор, който не трябва да се забравя, е, че увеличението на лихвените равнища, което се очаква да направи от средата на 2019-а ЕЦБ, няма как да не повлияе и на цената на кредитите у нас. Ако това увеличение не е плавно, може да се окаже, че ще се появят немалко фирми, които ще изпитат затруднение да обслужват своите заеми при новите условия. И банките трябва да са подготвени за това - с по-големи провизии и с по-висок капитал. Що се отнася до гражданите - на фона на търговските дружества, те са направо отличници при обслужването на задълженията си към банките. Общият размер на потребителските и жилищни кредити, които са просрочени с повече от 90 дни, в края на март 2018-а е 1.3 млрд. лв., или 6.81% от всички предоставени банкови заеми на населението (без кредитните карти). Година по-рано този коефициент е бил 9.15 процента. Покритието с провизии на проблемните банкови вземания от хората също е много високо - 91.82%, като само за една година се е увеличило с повече от една четвърт. Ясно е, че повечето хора се опитват да бъдат максимално коректни в изпълнението на задълженията си към банките. Онези, които не са, просто попадат в черните списъци на кредитните институции и получават финансиране при много висока цена или въобще ще бъдат отхвърлени като кандидати за кредит и ако са им нужни пари назаем, трябва да прибягнат до услугите на лихварите. Но с увеличаването на заетостта и на доходите банките ще имат все повече платежоспособни кредитополучатели сред населението. Тук предизвикателството е заради силната конкуренция кредиторите да не облекчават прекомерно изискванията си към хората, които кандидатстват за заеми. Във всеки случай добра практика е банките да отпускат заем на човек, който може да докаже, че няма да има проблеми да го обслужва дори ако заради повишаване на лихвените равнища вноските по кредита му нараснат с 15-20 процента. Ако това правило не се спазва, банките рискуват в един момент кредитният им портфейл рязко да се влоши и те да имат сериозни проблеми с репутацията си заради протестите на хората, които заради пазарните условия са затруднени да си обслужват задълженията.
Източник: Банкеръ (24.07.2018)

БНБ: Ръст на депозитите и кредитите на домакинствата В края на юни 2018-а година депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система са в размер на 74,392 млрд. лева (72,0% от прогнозния БВП), като годишното им увеличение е с 8,5% след растеж с 6,1% през май, показват данни на Българската народна банка (БНБ). Депозитите на нефинансовите предприятия са в размер на 22,693 млрд. лева (22,0% от БВП), нараствайки на годишна база с цели 15,6% след тяхно повишение с 12,5% през предходния месец. В същото време депозитите на финансовите предприятия намаляват с 13,7% на годишна база след понижение с 30,5% през май и достигат през юни 2,682 млрд. лева (2,6% от БВП). През юни депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са в размер на 49,017 млрд. лева (47,5% от БВП), като се увеличават на годишна база със 7% след растеж с 6,5 на сто през май 2018-а година. В същото време кредитите за неправителствения сектор в края на юни са в размер на 55,586 млрд. лева (53,8% от БВП) спрямо кредити за 55,048 млрд. лева през май (53,3% от БВП), като нарастват на годишна база с 6,7% (спрямо юни 2017 година). Според данните на БНБ кредитите за нефинансови предприятия се повишават в края на миналия месец с 3,8% на годишна база след поишение с 3,1% през май и достигнат 32,048 млрд. лева (31,0% от БВП). Кредитите за домакинства и НТООД са в размер на 21,031 млрд. лева (20,4% от БВП), като спрямо юни 2017-а година те се увеличават с 9,2% след повишение с 8,9% през предходния месец. В края на отчетния месец жилищните кредити са за 9,952 млрд. лева и нарастват на годишна база с 9% (при годишно увеличение с 9,4 на сто през май), докато потребителските кредити възлизат на 8,736 млрд. лева и са с цели 15,1 на сто над нивата от юни 2017-а година след тяхно повишение с 14,9% месец по-рано. В края на миналия месец кредитите, предоставени на финансови предприятия, са в размер на 2,507 млрд. лева (2,4% от БВП), нараствайки на годишна база с 30,1% след тяхно повишение с 51,1% през май 2018-а. Нетните чуждестранни активи в края на месец юни пък нарастват с 4,8% спрямо година по-рано, достигайки 52,152 млрд. лева. Чуждестранните активи се увеличават с 3,7% (след повишение с 1,8% през май 2018-а), достигайки 61,553 млрд. лева, докато чуждестранните пасиви са в размер на 9,400 млрд. лева, намалявайки на годишна база с 2,2 на сто (след понижение с 0,6% през май 2018-а)./
Източник: econ.bg (26.07.2018)

Потребителските заеми в лева леко поскъпват през юни Лихвите по потребителските кредити в лева нарастват с 0,61 процентни пункта и така в края на юни, спрямо година по-рано, поскъпването на заемите достига 8,35%. Това показват данни на Българска народна банка (БНБ), публикувани днес. Тенденцията на месечна база спрямо май също е в посока повишение, макар и с по-малки темпове - 0,09 процентни пункта. Ипотечните кредити в лева поевтиняват на годишна база с 0,51 пр. п., като лихвата достига до 3,42%. Ипотеките в евро поевтиняват с 0,17 пр. п. до 3,78%. При заемите в евро се запазва тенденцията от предходните месеци за понижение на лихвите. Конкретно за юни 2018 г. спрямо същия период на миналата година намалението е с 1,01 пр. п. Поскъпване на месечна база, макар и слабо (0,06 пр. п.), има при ипотечните кредити в евро. Годишният процент на разходите (ГПР) по кредитите за потребление в левове през юни 2018 г. в сравнение със същия месец на 2017 г. се повишава с 0,67 пр.п. до 10,26%, а по кредитите за потребление в евро намалява с 1,25 пр.п. до 4,12%. През юни 2018 г. годишният процент на разходите по жилищните кредити в левове се понижава спрямо юни 2017 г. с 0,37 пр.п. до 3,98%, а по жилищните кредити в евро – с 0,25 пр.п. до 4,02%. През юни 2018 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2017 г. с 0,49 пр.п. до 3,98%, а по тези, договорени в евро – с 0,51 пр.п. до 3,09%, показват още данните на БНБ. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, спада до 3,70%, а по тези, договорени в евро – до 3,13%. Средният лихвен процент по депозитите в нефинансовия сектор с договорен матуритет в левове през юни 2018 г. в сравнение с юни 2017 г. се увеличава с 0,13 пр.п. до 0,31%, а по тези в евро намалява с 0,12 пр.п. до 0,07%. В сравнение с май 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове се повишава с 0,21 пр. п., а по тези в евро остава непроменен. Спестяванията на домакинствата през юни 2018 г. спрямо юни 2017 г. поевтиняват с 0,06 пр.п. до 0,18%, а по тези в евро – с 0.03 пр.п. до 0,20%. В сравнение с май 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 0,01 пр.п., а по тези в евро – с 0,02 пр.п
Източник: Инвестор.БГ (27.07.2018)

Лихвите по бизнес кредитите паднаха под 4% Банките в България вече отпускат бизнес кредити при лихвени нива под 4%. Това показват данните за новоотпуснатите и предоговорени заеми на БНБ към края на юни тази година. Заемите в левове средно се отпускат при лихва от 3.8%, докато тези в евро – при оскъпяване от 3.1%. През първите шест месеца на тази година над 85% от отпуснатите бизнес кредити, деноминирани в евро, са били на стойност над 1 млн. евро. Въпреки това онези 15%, които вземат бизнес заеми на стойност под 1 млн. евро, също плащат за тях 3.1%. За сравнение, при кредитирането за фирми, което се договаря в български лев, съотношението между заемите под 1 млн. евро и над 1 млн. евро е приблизително 45:55. За първите шест месеца на годината банките са отпуснали 5.6 млрд. лв. нови бизнес кредити (в това число влизат и предоговорените стари). Това е с 6% повече за същия период на миналата година. От тях 3.9 млрд. лв. са били отпуснати в евро, около 1.7 млрд. лв. - в българска валута, и малко под 30 млн. лв. - в американски долари. Най-бързо нарастват заемите, отпуснати в евро, които са били на стойност над 1 млн. евро – те се увеличават с цели 30% на годишна база и достигат 2.3 млрд. лв.
Източник: Капитал (30.07.2018)

Кътаме в банки 49 млрд. лв., изтеглили сме 21 млрд. Лева В края на юни 2018 г. депозитите на домакинствата са на сума 49.017 млрд. лв. (47.5% от БВП). Те са се увеличили със 7% спрямо същия месец на 2017 г. Кредитите за Домакинства пък са 21.031 млрд. лв. (20.4% от БВП) в края на същия месец. Спрямо сумата по този показател, но година по-рано те са се увеличили с 9.2% . В края на юни 2018 г. жилищните кредити са 9.952 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 9%. Депозитите на неправителствения сектор са 74.392 млрд. лв. (72% от БВП), като годишното им увеличение е 8.5% (6.1% годишно повишение през май 2018 година), съобщи БНБ. Депозитите на нефинансови предприятия са 22.693 млрд. лв. (22% от БВП) в края на юни 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г., те се увеличават с 15.6% (12.5% годишно повишение през май 2018 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 13.7% на годишна база през юни 2018 г. (30.5% годишно понижение през май 2018 г.) и в края на месеца достигат 2.682 млрд. лв. (2.6% от БВП). В края на юни 2018 г. кредитите за фирмите са 55.586 млрд. лв. (53.8% от БВП) при 55.048 млрд. лв. към май 2018 г. (53.3% от БВП). През юни 2018 г. те се увеличават на годишна база с 6.7% (6.6% годишно повишение през май 2018 година). Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 3.8% на годишна база през юни 2018 г. (3.1% годишно повишение през май 2018 г.) и в края на месеца достигат 32.048 млрд. лв. (31% от БВП). Потребителските кредити възлизат на 8.736 млрд. лв. и се увеличават с 15.1% спрямо юни 2017 г. (14.9% годишно повишение през май 2018 година). На годишна база другите кредити намаляват с 15.4% (18.4% годишно понижение през май 2018 г.), като достигат 1.019 млрд. лева. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 2.507 млрд. лв. (2.4% от БВП) в края на юни 2018 година. В сравнение с юни 2017 г., те се увеличават с 30.1% (51.1% годишно повишение през май 2018 година).
Източник: Банкеръ (30.07.2018)

Външният дълг намалява с €520 милиона от началото на годината Външният дълг на България продължава да намалява. Към края на месец май 2018 г. той е бил 32,788 милиарда евро, или 61,2 процента от брутния вътрешен продукт. Така той записва спад от 1,6% спрямо година по-рано (520 милиона евро) и 4,2 процента (1,451 милиарда евро) от същия месец на миналата година, показват данните на Българската народна банка. Скорошни данни на Европейската статистическа агенция наредиха България на трето място в Европейския съюз по най-ниско съотношения на дълг към брутния вътрешен продукт. Дългосрочните задължения са 25 073.8 млн. евро (76.5% от брутния дълг, 47.5% от БВП), като намаляват с 466.6 млн. евро (1.8%) спрямо края на 2017 г. (25 540.4 млн. евро, 76.7% от дълга, 50.6% от БВП). Дългосрочният дълг намалява с 1255.3 млн. евро (4.8%) спрямо май 2017 г. (26 329.1 млн. евро, 52.2% от БВП). Краткосрочните задължения възлизат на 7715.1 млн. евро (23.5% от брутния дълг, 14.6% от БВП) и намаляват с 53.3 млн. евро (0.7%) спрямо края на 2017 г. (7768.4 млн. евро, 23.3% от дълга, 15.4% от БВП). Краткосрочният външен дълг намалява със 196.2 млн. евро (2.5%) спрямо май 2017 г. (7911.2 млн. евро, 15.7% от БВП).
Източник: Money.bg (31.07.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/1.85 Gov 20200204 (BLKL) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ АД, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/1.85 Gov 20200204, борсов код BLKL, ISIN код BG2030115112, за търговската сесия на 01.08.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 04.08.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (01.08.2018)

Животозастрахователите продадоха полици за над 120 млн. лв. и покриха щети за 41 млн. лв. 120 731 447 лева – това е сумата на брутопремиите, които записват през първото тримесечие на годината животозастрахователите, регистрирани у нас. Почти 58% от тях формира застраховката "Живот и рента", по която компаниите отчитат продадени полици за 70 771 268 лв. По традиция концентрацията в сектора е голяма – първите две от общо 12 регистрирани у нас дружества държат малко над 45% от пазара по продадени застраховки. Както и в общото застраховане, така и тук има компании, които формират пазарен дял под 1% и това са 4 животозастрахователни дружества, пише специализираното издание insmarket.bg. Формираният в края на тримесечието финансов резултат за животозастрахователите е печалба в размер на 9 435 хил. лв. За петте месеца от началото на годината браншът отчита продадени полици за 189 930 245 в. и покрити щети за 65 071 094 лв.
Източник: econ.bg (01.08.2018)

801 млн. лв. е печалбата на банките за шестмесечието 801 млн. лв. е печалбата на банковата система за първото шестмесечие на 2018 г., съобщи Българската народна банка (БНБ). Това е сериозен ръст спрямо миналата година, когато трезорите отчетоха положителен резултат от 660 млн. лв. В края на юни активите на банковата система възлизат на 100.1 млрд. лв., като отбелязват увеличение с 2.6% (2.6 млрд. лв.) спрямо март тази година. Собственият капитал в банковата система възлиза на 12 млрд. лв. Брутните кредити достигат 58.9 млрд. лв. Кредитите за домакинствата нарастват с 1.1 млрд. лв. или 5.5% през второто тримесечие, а за бизнеса – с 0.641 млрд. лв. или 1.9%. Брутните необслужвани заеми са 7.7 млрд. лв., а нетните, тоест след приспадане на обезценките – 3.5 млрд. лв. Депозитите също нарастват през второто тримесечие – с 2.5 млрд. лв. или 3%. В края на юни те възлизат общо на 86.1 млрд. лв. Спестяванията на домакинствата са нараснали с 956 млн. лв. или 1.9%, а на бизнеса – с 578 млн. лв. или 2.4%.
Източник: Медия Пул (01.08.2018)

Министерството на финансите очаква бюджетен излишък от 2 млрд. лева към юли Министерството на финансите очаква излишък по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към юли в размер на 2,02 млрд лв. Това съответства на 1,9 на сто от прогнозния БВП. Приходите и помощите по КФП към юли се очаква да бъдат в размер на 22,5 млрд. лв. (59,0 на сто от годишния разчет), като спрямо юли 2017 г. се отбелязва ръст от 2,9 млрд. лева. Ръстът спрямо предходната година се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 2,08 млрд. лв. (10,6 на сто), а постъпленията в частта на приходите от помощи са близки до отчетените за същия период на предходната година. Разходите по консолидираната фискална програма, в това число и вноската на България в бюджета на ЕС, към юли 2018 г. възлизат на 20,5 млрд. лв., което е 52,2 на сто от годишния разчет. За сравнение - разходите по КФП за същия период на 2017 г. са били в размер на 18, 5 млрд. лева. Към 31 юли България е платила 654,4 млн. лв. като част от вноската си към бюджета на ЕС.
Източник: Инвестор.БГ (01.08.2018)

Банките трупат рекордни печалби при рекордно ниски лихви Банките продължават да отбелязват рекордни печалби - на фона на исторически ниски лихви. Оказва се, че в основата на тези финансови успехи водеща роля имат високите такси и комисиони, които трезорите събират от граждани и фирми. Това показват данните на БНБ за състоянието на банковата система за първите шест месеца на годината. В края на юни печалбата на банките е 801 млн. лева, като сумата е със 140 млн. лв. по-висока от година по-рано. Приходите от такси и комисиони трайно вървят нагоре. За полугодието банките са събрали от клиентите си впечатляващите 517.8 млн. лв. За сравнение за същия период на миналата година постъпленията от такси и комисиони са били 488.2 млн. лева. Данните за средните размери на таксите по разплащателните сметки, които БНБ е длъжна периодично да публикува, потвърждават тенденцията за вдигане на тарифите. Според последната справка, публикувана в края на май, през 2017 г. трезорите масово са завишили таксите, като са прибирали средно 2.27 лв. за обслужване на сметка - при положение че предната година услугата е струвала средно 2.01 лв. По-скъпо е станало и тегленето на пари - както в брой от банков офис, така и с дебитна карта от банкомат. За теглене суми до 1000 лв. на гише например средната такса е нараснала от 0.89 лв. на 1.02 лв., а от банкомат поскъпването е до 0.92 лв. при 0.89 лв. година преди това. С над 10 стотинки средно са се покачили и таксите при плащане на директен дебит, кредитните преводи и периодичните преводи в левове. Единствено е поевтиняло откриването на разплащателна сметка - средно от 2.16 лв. на 1.79 лева. Експерти коментират, че банките хитруват - намаляват само еднократни такси, като при откриване на сметка, а вдигат периодичните - например за обслужване на карта или за водене на сметка, които се удържат редовно. БНБ започна да води статистика за цените на услугите от есента на 2016 г., след като европейска директива задължи банките да създадат условия и по-бедните хора да имат достъп до банкови карти и разплащания. Според евродирективата всеки европеец има право на една сметка в банка, която да не му тежи с високи разходи. Идеята е за определени основни операции банките да удържат поносими такси. Ето защо трезорите са длъжни да следят публикуваните веднъж годишно от БНБ средни нива на таксите по разплащателните сметки и да съобразят с тях тарифите си, така че да не превишават средните стойности. 1 август бе крайният срок, в който банките трябваше да се вместят в "таваните". Проблемът е, че с публикуването на средните нива, които трябва да служат като своеобразен таван, БНБ всъщност може да насърчи трезорите с по-ниски такси да завишат тарифите си. Друг проблем е, че въпросните сметки за основни операции, които би трябвало да излизат по-евтино на по-бедните потребители, са много слабо известни. Банките не запознават с тази възможност клиентите, а и БНБ не прави нищо, за да популяризира правото на всеки българин да ползва банкови услуги на поносими цени. Освен това има сериозно ограничение - клиентът може да се възползва от "основна" сметка с ниски такси само ако това е първата му и единствена сметка в банка. И ако таблицата на БНБ показва само усреднени размери, сайтът Pisar публикува данни за конкретните такси, които разкриват големи различия между отделните банки. Откриването на сметка може да струва от нула до 5 лева, като повечето банки събират 2 лева. Годишното обслужване също е в широк диапазон - от 0 до 48 лв. В повечето случаи определена евтина услуга е комбинирана с друга по-скъпа. Така например банката може да не удържа пари при откриване на сметка, но после за обслужването й взима солено. За преводи в левове в момента повечето банки начисляват 2 - 2.50 лв., а ако операцията се извършва електронно - около 1 лв. Преводите в евро са по-скъпи, за което страната ни бе посочена като лош пример от Еврокомисията - докато в други държави потребителите плащат около 1 евро при трансгранични трансфери, у нас за суми от 10 000 до 1000 евро банките прибират над 20 евро.
Източник: Сега (02.08.2018)

Влизат в сила новите банкови такси От 1 август влизат в сила промени в банковите такси. Българската народна банка слага таван на комисионите, които трезорите начисляват за теглене от банкомат, разкриване на сметка или плащане с дебитна карта. С промените трябва да се намали таксата за откриване на разплащателна сметка. Откриването й ще струва максимум 1.79 лв. Досега лимитът на цената на тази услуга беше 2.16 лв. Ако към сметката има и дебитна карта, таванът на цената на таксата ще намалее от 1.92 на 1.32 лв. В същото време обаче обслужването на разплащателна сметка ще поскъпне. По-скъпо ще е тегленето на пари в брой от сметката в офиса на банката, тъй като средната такса за суми до 1000 лв. ще нарасне от 89 стотинки до 1.02 лв. От днес по-скъпо вече ще струва и тегленето на пари с дебитна карта от банкомат на друга банка. Според европейските изисквания всяка година централната банка е задължена да публикува анализ на средните цени на банковите такси. Банките трябва да съобразят своите банкови такси със средните цени, определени от централната банка.
Източник: Банкеръ (02.08.2018)

БНБ ограничава единствено таксите за основната банкова сметка БНБ може да ограничи таксите единствено по платежната сметка за основни операции. Такава сметка обаче може да си открие само лице, което никога не е било клиент на банковата система. Това уточниха експерти, след като преди ден стана ясно, че от 1 август банките променят тарифите си за различните услуги, след като БНБ им слага тавани. Всъщност от тази дата влизат в сила ограниченията за таксите, които трезорите събират по платежната сметка за основни операции. Таваните са съобразени с осреднените цени на различните услуги по разплащатателни сметки за 2017 г., публикувани от БНБ по-рано тази година. Проблемът е, че банките не само не предлагат на никого такива платежни сметки, но за тяхното използване има сериозно ограничение - потребителят да няма сметка в друга банка. Това разясни пред БНР Стефан Христов от фондация "Граждани без бюрокрация". "Мога да ви уверя, че и човекът, който рови в кофата, вероятно някъде има сметка, която, дори да е с отрицателно салдо, все пак е сметка", твърди Христов. Платежната сметка за основни операции бе въведена преди година според европейска директива с цел да се улесни всеки, който не е клиент на банковата система, лесно и на поносима цена да си открие сметка, да има дебитна карта и да може да прави плащания. Основно директивата цели да помогне на младежи, студенти, мигранти, пенсионери и бедни хора да ползват ограничени финансови услуги. Неотдавна в. "Сега" запита две от най-големите банки у нас на колко свои клиенти са открили такива платежни сметки. От едната финансова институция ни отговориха, че не е в политиката им да дават такава информация, а от втората изобщо не получихме отговор. Истината е, че тези сметки почти не се предлагат на клиентите. Няма информация и дали централната банка следи за спазването на тази евродиректива. На фона на падащите лихви през последните две години трезорите чувствително завишиха голяма част от таксите и комисионите си, за да компенсират загубата. Това показва и справката на БНБ за средните цени по разплащателните сметки. Както в. "Сега" писа вчера, значително по-скъпо е тегленето от банкомат на друга банка, както и тегленето на пари в брой. Увеличени са и таксите за някои от най-масовите плащания - директен дебит, кредитните преводи и периодичните преводи в левове. Голямата конкуренция между банките все пак ги принуждава да бъдат по-гъвкави, като предлагат на клиентите си пакети, в които отделни услуги излизат по-евтино. В тези пакети обаче може да бъдат включени услуги, които потребителят никога не е ползвал и скоро няма да ползва. Затова първо трябва добре да обмисли кои операции са му необходими и изгодни, преди да сключи договор, съветват експерти.
Източник: Сега (03.08.2018)

БАКБ отчете 42% ръст на печалбата за шестмесечието на годишна база Българо-американската кредитна банка изпраща добро полугодие. Нетната ? печалба е с 42% по-висока спрямо първото шестмесечие на 2017 г. Въпреки нисколихвената среда по кредити и отрицателни лихви на междубанковия пазар и по свръх резервите в Българската народна банка, през изминалото шестмесечие банката отчита устойчив ръст на приходите от лихви, съобщиха от кредитната институция с мажоритарен собственик Цветелина Бориславова. Нетния лихвен приход расте с 21% спрямо периода януари – юни на миналата година. В банката отчитат, че принос за добрите резултати има постигнатият спад на цената на финансиране, както и увеличението на депозитната база на банката. От началото на годината до 30 юни броят на клиентите и извършваните от тях трансакции значително нарастват, което води и до увеличаване на нетните приходи от такси и комисионни с 22%. Кредитният портфейл на БАКБ също продължава тенденцията си на разширяване, като основен двигател за това е кредитирането на корпоративни клиенти и малки и средни предприятия. От БАКБ информират, че се работи активно по диверсифицирането на портфейла, чрез увеличаване на дела от заеми за физически лица, микропредприятия и МСП. Увеличението от 18% за едногодишен период значително превишава средния ръст на банковия пазар в страната – 5,85% и е основен фактор за ръста на приходите от лихви. Привлечените средства нарастват с 10% и в двата сегмента: корпоративни депозити и депозити на граждани и домакинства, като отново се отчитат по-добри резултати от тези на банковата система – 8,73% годишен ръст на депозитите. БАКБ запазва ниско ниво на оперативните разходи, въпреки значителното разрастване на броя на клиентите и обслужването на техните трансакции. Положителната динамика се запазва и при капиталовата позиция на банката – с ръст от 5% спрямо същото тримесечие на 2017 г. От банката уверяват, че това е сериозна предпоставка за запазване на тенденцията за растеж на БАКБ и разширяване на кредитния ? портфейл, при запазване на показателите ? за стабилност и устойчивост и генериране на стойност за акционерите.
Източник: Инвестор.БГ (03.08.2018)

Нивото на антицикличен буфер е 0 % Комисията за финансов надзор призна нивото на антицикличен буфер, определено от БНБ в размер на 0 % за третото тримесечие на 2018 г., което се прилага от инвестиционните посредници към експозиции за кредитен риск в България. Това става ясно от решение на регулатора от 1 август. Определеното ниво на антицикличен капиталов буфер за експозиции за кредитен риск към трети държави за третото тримесечие на 2018 г. за експозиции към САЩ е в размер на 0 %.
Източник: Банкеръ (06.08.2018)

Фискалният резерв стигна 10,8 млрд. лв. Фискалният резерв вече е 10,83 млрд. лв., сочат данните на финансовото министерство за юни. От тях 9,87 млрд. лв. са депозирани в БНБ и търговски банки, а 960 млн. лв. са вземания от еврофондове. В БНБ са и депозитните сметки на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, популярен като Сребърен фонд, които към края на юни са 2,90 млрд. лв. Срокът на депозита е едногодишен. Остатъкът от валутния резерв е по безсрочни сметки на централния бюджет за 1 млрд. лв. и валутни депозитни сметки на централния бюджет. От данните на финансовото министерство се вижда, че през последните 5 години единственият източник на Сребърния фонд са концесиите. Приходите растат средно със 100 млн. лв. на година. Въпреки че по закон до 70% от средствата във фонда могат да се инвестират в акции на държави от ЕС, а до 30% - в облигации, парите от него продължават да не носят доходност, тъй като лихвите в момента са рекордно ниски.
Източник: 24 часа (06.08.2018)

Спестяванията в банките се увеличиха за една година с 9,6% до 71,7 млрд. Лева Спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките в края на юни достигат до 71,709 млрд. лева, като нарастват с 9,6% на годишна база, докато в края на март отчетоха 7,7% годишен ръст. Данните сочат леко ускорение. Това показват предварителните данни от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ). В края на второто тримесечие броят на депозитите в банковата система са 10,368 милиарда и намаляват с 2,6% на годишна база, докато в края на март годишното намаление беше 1,8%, се вижда от статистиката на централната банка. Експертите на БНБ пресмятат, че в края на юни спрямо края на първото тримесечие броят на депозитите намалява с 1,2%, а размерът им нараства с 2,8%. Депозитите на фирмите в края на юни с увеличават с 3,7% на годишна база до 629 хил. броя, при годишен ръст от 4,6% в края на март. В края на второто тримесечие на 2018 г. тези депозити са в размер на 22,693 млрд. лева като за една година нарастват с 15,6% при 13% годишно повишение в края на първото тримесечие. Спрямо края на март броят им се увеличава с 0,7%, а размерът – с 4,7%. С 18,9% е годишното нарастване на спестяванията на бизнеса над 500 хил. до 1 млн. лева, показват наблюденията на Investor.bg. След тях, с увеличение от 12,9%, растат депозитите от 200 хил. до 500 хил. лева. На трето място – с 10,3% е годишното повишение при вложенията над 1 млн. лева. В края на второто тримесечие на тази година броят на депозитите на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, достига 9,739 млн., като намаляват на годишна база с 2,9%, докато годишното понижение в края на март беше 2,2%. Размерът на тези депозити е 49,017 млрд. лева и към 30 юни се увеличава със 7% на годишна база, като годишният ръст в края на март беше 5,5%. В края на юни спрямо края на първото тримесечие броят на спестяванията спада с 1,3%, а размерът им нараства с 2%. Най-голямо увеличение в броя на депозитите в края на второто тримесечие на тази година има при тези от 200 хил. до 500 хил. лева – 18,4%, следвани от спестяванията в диапазона – между 500 хил. и 1 млн. лева, при които ръстът е 16,4%. На трето място – с 11,26% се повишава броят на пестяванията на населението с влогове над 1 млн. лева.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2018)

Кредитирането се увеличава с 5,9% на годишна база до 53,282 млрд. лева В края на второто тримесечие на тази година заемите от банковата система възлизат на 53,282 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 5,9%. За сравнение - в края на март годишното увеличение беше с 4%, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За периода от април – юни кредитите, отпуснати от банките на фирмите и домакинствата, са 3,042 млн. броя, като на годишна база броят им нараства с 10%, докато годишното повишение в края на март беше 0,6%. В края на юни, спрямо края на първото тримесечие, броят на отпуснатите кредити се повишава с 9,3%, а размерът им – с 3,2%, показва банковата статистика. Размерът на фирмените заеми е 32,249 млрд. лева и нараства с 3,9% на годишна база в сравнение с 2,6% годишно увеличение в края на март 2018 година. В сравнение с първото тримесечие на тази година броят им расте с 0,3%, а размерът им – с 1,8%. Заемите за бизнеса в края на юни са 153 хил. броя и отбелязват годишно увеличение с 1,1% и тримесечен ръст от 4,5%. С най-голям ръст – със 7,2% са кредитите до 1000 лева, следвани от заемите между 250 хил. и 500 хил. лева, които се увеличават с4,7%. На трето място, с повишение от 3,7% расте броят на заемите, взети между 500 хил. и 1 млн. лева. С 5,4% по-малко са отпуснати като бройка кредитите за фирмите между 2500 и 5000 лева в сравнение с година по-рано, а с 5,3% намаляват на годишна база и тези в диапазона от 5 хил. до 10 хил. лева. С 5,2% е спадът в броя на заемите, взети в диапазона между 10 хил. до 25 хил. лева. В края на юни броят на кредитите на сектор “Домакинства и НТООД” се увеличава с 10,5% на годишна база, като достига 2,889 млн. броя, при 0,4% годишно повишение в края на първото тримесечие на тази година. Размерът им нараства на годишна база с 9,2% до 21,033 млрд. лева, при 6,4% годишно увеличение в края на първото тримесечие. В края на юни, в сравнение с края на март броят на кредитите да дамакинствата расте с 9,8%, а размерът им – с 5,3%. През второто тримесечие на тази година с най-голям годишен ръст – 17,2% е броят на заемите между 100 хил. и 250 хил. лева следвани от тези до 100 лева, при които има 14,4% увеличение. С 11,6% на годишна база е повишението при кредитите между 10 хил. до 25 хил. лева. Най-голямо е намалението в бройката при вземането на заеми от 500 хил. до 1 млн. лева – годишният спад е 13,9%.
Източник: Инвестор.БГ (09.08.2018)

Нови 83 влога над милион По 7 нови депозита с над 1 милион лева в тях са откривани всеки месец от юни 2017 г. до юни 2018 г., показват данните на централната банка. Така към юни т.г. милионерите с влог вече са 826, което е с 10 души повече от март и с 83-има от миналия юни. Общата сума на най-големите депозити е 234,3 млн. лв., докато през юни м.г. тя е била 180 млн. лв. Растат и сметките със суми от 500 хил. до 1 млн. лв. - те са с 203 броя повече отпреди година. Продължават да намаляват малките депозити с до 1000 лв. в тях, както и тези с от 1000 до 2500 лв., показват данните. Очакванията за ръст на лихвите е “замразил” броя на изтеглилите заеми за над 1 млн. лв. През юни м.г. те са били 321 души, този юни са само с един повече. Общият размер на депозитите e 71,7 млрд. лева, отчита БНБ. Той се е увеличил с 9,6% на годишна база. Към юни са отпуснати кредити за 32,2 млрд. лв., годишният им ръст е с 3, 9%.
Източник: 24 часа (09.08.2018)

Банките в България са платили 222 млн. лв. данък печалба за 2017 г. Държавата губи около 1,5 млрд. лв. годишно от заобикаляне на данъчното облагане, пише в доклад на НАП Отчетените приходи от корпоративен данък от финансови институции за 2017 г. възлизат на 222,2 млн. лв., което е с 27% (47,2 млн. лв.) повече в сравнение със събраните през 2016 г. налози. Изпълнението на плана е 133,9%. Приходите от банки формират 10,1% от общите приходи от корпоративен данък в България. Това става ясно от годишния доклад за дейността на Националната агенция за приходите. Според отчета към края на 2016 г. в България е имало 27 банки, като пет от тях са клонове на чуждестранни банки. Общата сума на активите им нараства с 5,2% - до 92,1 млрд. лв. спрямо същия период на 2015 година. Печалбата след данъци на банковата система е в размер на 1,262 млрд. лв., което е с 364 млн. лв. повече спрямо отчетената година по-рано, и е най-висока за последните 5 години, посочват от НАП. Основна причина за повишаването ? през 2016 г. е оптимизирането на административните разходи и намаляването на разходите за обезценки. В края на 2017 г. с най-голям ръст на внесения корпоративен данък, в сравнение със същия период на предходната година, са 14 банки. Общият размер на внесения от тях данък е с 47,7 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Към 31 декември 2017 г. с най-голямо намаление на внесения корпоративен данък, в сравнение със същия период на предходната година са 4 банки. Общият размер на внесения от тях данък е с 6,2 млн. лв. по-малко в сравнение с миналата година, отчитат данъчните. Застрахователните компании пък са платили 36 млн. лв. за корпоративен данък, което е с 8,5% повече от събраното през 2016 г. Към 31.12.2017 г. отчетените приходи от корпоративен данък от нефинансови предприятия са в размер на 1 943,0 млн. лв. и са със 182,3 млн. лв. (10,4%) повече в сравнение с тези през предходната година. Изпълнението на годишния разчет е 110,0%. Приходите от корпоративен данък от нефинансови предприятия формират 88,2% от общите приходи от корпоративен данък през 2017 г. уточняват данъчните. Държавни вземания Събраните публични вземания от търговци в открити производства по несъстоятелност през 2017 г. са в размер на 14,4 млн. лв., формирани от разпределение на суми в производството по несъстоятелност, в резултат от осребряване на имущества на несъстоятелни търговци – 12 795 415 лв., от изпълнение на утвърдени оздравителни планове – 1 129 856 лв. и от доброволни плащания от трети лица – 471 409 лева. Събраните суми през 2017 г. са с 28% повече от събраните през 2016 г. и с 259% повече от планираните за събиране приходи. В същото време държавата губи около 1,5 млрд. лв. годишно от заобикаляне на данъчното облагане, пише още в доклада. Все пак размерът на неплатените в срок задължения е намалял с 2,3 % – до 117,1 млн. лв., спрямо същия период на 2016 година. В същото време, за погасяване на нововъзникнали задължения през 2017 г. са събрани с 116,9 млн. лв. повече, в сравнение с 2016 г. и с 142,4 млн. лв. повече, в сравнение на 2015 г. Увеличеното доброволно изпълнение и по-високата събираемост на новите просрочия са основните причини размерът на непогасеният остатък от нововъзникналия дълг да намалява през последните години, като към края на 2017 г. е с 234 млн. лв. по-малко от остатъка в края на 2016 г., а сравнено с края на 2014 г. – с 776,5 млн. лв. по-малко, отчитат от НАП. Платените в срок задължения са нараснали с 1,4 % пункта – от 80,8 % към 31.12.2016 г. до 82,2 % към 31.12.2017 г., като доброволното изпълнение на задълженията по декларации е достигнало 84,3 %. Над 96% от всички декларирани през 2017 г. задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски са погасени в рамките на същата календарна година (включва както доброволното изпълнение, така и събраните просрочени публични задължения), отчитат още от НАП. През 2017 г., общо за погасяване на просрочени публични задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и глоби/имуществени санкции, наложени от органите на НАП, са платени 3,893 млрд. лв., в т.ч. 1,220 млрд. лв. - след образуване на изпълнително производство по реда на ДОПК, показва отчета. Въпреки общото намаление на броя на приключилите ревизии през 2017 г. се отчита увеличение спрямо 2016 г. с 52% на броя на ревизиите за установяване на отговорност за неплатени задължения на трети лица. През отчетния период са приключили 490 ревизии с установена солидарна отговорност на трети лица в размер на 216,5 млн. лева. От посочените ревизии през 2017 г. са приключили 266 ревизии с установена солидарна отговорност в размер над 150 млн. лева. Близо 3 пъти повече проверки са направили инспекторите на приходната администрация на игрални зали. През 2016 г. инспекциите са били 50, а миналата година борят им е достигнал 145.
Източник: Инвестор.БГ (10.08.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/0.5 Gov 20190217 (BLKJ) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ АД, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/0.5 Gov 20190217, борсов код BLKJ, ISIN код BG2030016112, за търговската сесия на 14.08.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 17.08.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (14.08.2018)

За 5 месеца фискалният резерв на България се е стопил с 356 млн. лв. За първата половина на годината фискалният резерва на България възлиза на 10,83 млрд. лв. Това става ясно от данни на Министерство на финансите (МФ), публикувани на сайта на институцията. Само 5 месеца по-рано обаче, към края на януари, фискалният резерв е бил 11,2 млрд. лв., което е намаление от 356 млн. лв. От МФ обясниха за Investor.bg, че понижението се дължи главно на изплатените през май 2018 г. от Държавен фонд „Земеделие” над 441,2 млн. лв. директни плащания към селскостопанските производители за Кампания 2017 по Схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания. „Предвид сроковете за сертифициране, верифициране и заявяване на изплатените средства за възстановяване от ЕК, изплащането на средствата по ОСП и другите програми и фондове на ЕС е съпроводено от известно технологично време, след което ЕК ефективно възстановява направените разходи от националния бюджет“, уточняват още от финансовото ведомство. По-детайлен поглед върху данните показва още, че размерът на фискалния резерв (вкл. вземания от фондове на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и др.) към 31 октомври 2017 г. е малко над 12. млрд. лв., което е намаление с 1,2 млрд. лв. От МФ обясниха, че трудно може да се направи прецизна оценка на всички трансакции за посочения период, които се отразяват в изменение размера на наличностите, респективно размера на вземанията от ЕК за сертифицирани разходи, аванси и други, които влияят в увеличение или намаление на размера на фискалния резерв. „Но може да се посочи, че с най-съществен принос за нетното намаление на размера на фискалния резерв за разглеждания период са изплатените през месец януари 2018 г. погашения по ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, в размер на 1,05 млрд. лв. в съответствие със спецификата на календара по обслужването на ДЦК“, уточняват от финансовото ведомство. В отчета се вижда, че от въпросните 10,83 млрд. лв. във фисклания резерв през юни, около 9,87 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 0,96 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Средствата на фискалния резерв по депозити в БНБ са в размер на 9,45 млрд. лв., а в банките – 0,42 млрд. лв. В централната банка са открити депозитни сметки на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (Сребърен фонд) в размер на 2,90 млрд. лв. със срок от една година, левови депозитни сметки на централния бюджет в размер на 1,00 млрд. лв. и валутни депозитни сметки на централния бюджет - 3,13 млрд. лв., със срок от една година. В банките са открити депозитни сметки на Националния фонд от средствата по предприсъединителните инструменти, вкл. и от националното съфинансиране в размер на 0,03 млрд. лв. Предвид лихвената политика на БНБ към края на юни не са постъпили лихви по левови и валутни депозитни сметки, уточняват от МФ Добре е да обясним още, че фискалният резерв представлява резултативна величина и съвкупност от салдата по всички банкови сметки на бюджетни организации, без тези на общините и техните разпоредители с бюджет; активите на Държавния фонд за гарантиране на устойчивостта на държавната пенсионна система; вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и други и други финансови активи по чл. 154, ал. 22 на Закона за публичните финанси. Размерът на фискалния резерв за даден период се влияе от текущото бюджетно салдо по държавния бюджет и другите съставни бюджети по консолидираната фискална програма, без общините (излишък или дефицит), текущите постъпления и погашенията по външни и вътрешни заеми, нетния размер на емисиите и погашенията ДЦК, нетния размер на финансови операции по прилагане на ОСП и ОРП на ЕС (директни плащания, пазарни мерки, средства от ЕЗФРСР прехвърлени към директните плащания и др.), постъпленията от приватизация, както и други касови операции по придобиване и реализиране на финансови активи за съответния период.
Източник: Инвестор.БГ (15.08.2018)

Хазната с над 2 млрд. лв. излишък за първото полугодие Положителното салдо на консолидираната фискална програма към края на първото полугодие е размер на 1,7139 млрд. лв. (1,6 % от прогнозния БВП) и се формира от излишък по националния бюджет в размер на 2,0144 млрд. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 300,5 млн. лева., съобщи пресслужбата на МС. Постъпилите приходи и помощи по КФП към юни 2018 г. са в размер на 19,210,1 млрд. лв. или 50,3 % от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 1,6995 млрд. лв. (10,1 %), а постъпленията от помощи са близки по размер (увеличение с 27,4 млн. лв. или 4,1 %). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 16,021 млрд. лв., което представлява 51,4 % от планираните за годината приходи. Съпоставено с данните към месец юни 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2 % (1,482,7 млрд. лева). Приходите от преки данъци са в размер на 3,1139 млрд. лв. или 54,1 % от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 342,9 млн. лева (12,4 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 7,6462 млрд. лв., което е 50,4 % от разчетите за годината. Съпоставено с данните към юни 2017 г., постъпленията в групата нарастват с 536,0 млн. лв. (7,5 %). Постъпленията от ДДС са в размер на 5,1015 млрд. лв. или 52,2 % от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 30 юни 2018 г. е 61,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2,4084 млрд. лв. (46,8 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 118,2 млн. лв. или 62,2 % от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 676,3 млн. лв. или 61,6 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 4,5846 млрд. лв., което представлява 50,2 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,8 % (555,6 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 2,4912 млрд. лв., което представлява 53,0 % изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 697,9 млн. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2018 г. възлизат на 17,4961 млрд. лв., което е 44,5 % от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 15,7373 млрд. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи. Нелихвените разходи са в размер на 16,4956 млрд. лв., което представлява 44,3 % от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към юни 2018 г. са в размер на 15,1547 млрд. лв. (48,7 % от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1,3121 млрд. лв. (21,3 % от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.). Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 28,8 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 424,2 млн. лв. или 58,7 % от планираните за 2018 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни 2018 г. от централния бюджет, възлиза на 576,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от 17 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв* към 30 юни 2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Монитор (16.08.2018)

Финансовият лизинг расте с 10% за една година Бизнесът на лизинговите компании в България се развива добре, като водещ в него продължава да е финансовият лизинг. Сключените през второто тримесечие на тази година нови договори за финансов лизинг са в размер на 511 млн. лв. и за една година обемът им нараства с 19,7% (84,1 млн. лв.). Спрямо първото тримесечие на тази година той се увеличава с 15,6% (69,1 млн. лева), показват данните на Българската народна банка. Вземанията по финансов лизинг в края на юни са 3,652 млрд. лв., като на годишна база те нарастват с 10,1% (335,3 млн. лв.), а спрямо края на първото тримесечие на 2018 г. – с 6,2% (213,7 млн. лева). Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори се понижава от 95,5% в края на юни 2017 г. до 94,6% в края на юни 2018 година. Вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг в края на юни достигат 3,862 млрд. лв. (3,7% от БВП ), докато преди година бяха 3,475 млрд. лв. (3,5% от БВП), отчитат в централната банка. В края на второто тримесечие на годишна база те нарастват с 11,1% (387 млн. лв.), а спрямо края на март – с 6,2% (226 млн. лева). Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили в края на юни са 1,333 млрд. лв., като растат на годишна база с 21,1% (232,2 млн. лв.) и с 5,9% (73,8 млн. лева) в сравнение с края на първото тримесечие на тази година. Относителният им дял се увеличава от 33,2% в края на юни 2017 г. до 36,5% към 30 юни тази година. В края на второто тримесечие на 2018 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,202 млрд. лв., като за една година се увеличават със 7,8% (87,3 млн. лв.) и с 4,9% (56,4 млн. лв.) в сравнение с края на първото тримесечие. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се понижава от 33,6% в края на юни 2017 г. до 32,9% в края на същия месец на тази година. В края на второто тримесечие на 2018 г. вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 729 млн. лв., като нарастват с 9,4% (62,5 млн. лв.) на годишна база и с 6,7% (46,1 млн. лв.) в сравнение с края на март. Относителният им дял за една година се понижава с 20,1% до 20% в края на юни 2018 година. В края на юни вземанията по финансов лизинг от бизнеса възлизат на 3,168 млрд. лв. и се увеличават с 5,8% (174 млн. лв.) за една година, като през второто тримесечие ръстът спрямо първото е 5,9% (175,2 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от фирмите в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на юни миналата година е 90,3% при 86,7% в края на второто тримесечие на тази година. Към 30 юни вземанията от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 470,2 млн. лв. Размерът им нараства с 51,2% (159,2 млн. лв.) за една година, а увеличението на месечна база е с 8,9% (38,5 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектора в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства за една година от 9,4% до 12,9%. В края на юни вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 2,763 млрд. лева и нарастват с 13,1% (319,2 млн. лв.) на годишна база и с 6% (156,1 млн. лв.) нао месечна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се увеличава за една година от 73,7% до 75,6% към 30 юни. В края на второто тримесечие на 2018 г. размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 566 млн. лв. На годишна база те нарастват с 5,5% (29,4 млн. лв.) и с 11,3% (57,5 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2018 година. Към 30 юни необслужваните вземания в лизинга са 252 млн. лева, като за една година намаляват с 14,1% (41,5 млн. лв.) и с 1,9% (4,9 млн. лева) на тримесечна база. Вземанията по оперативен лизинг в края на юни 2018 г. са 209,6 млн. лв., като се увеличават с 32,7% (51,7 млн. лв.) на годишна база и с 6,3% (12,4 млн. лева) на месечна. В края на юни 2018 г. пасивите на лизинговите дружества достигат 4,662 млрд. лв. при 4,165 млрд. лв. година по-рано. Те нарастват с 11,9% (496,7 млн. лв.) на годишна база и с 6,9% (302.9 млн. лв.) спрямо края на март 2018 година. В структурата на пасивите преобладават получените кредити, като относителният им дял нараства за една година от 74,1% до 75,3% в края на юни 2018 година. Техният размер е 3,511 млрд. лв. в края на второто тримесечие на 2тази година, като на годишна база те нарастват с 13,8% (425,2 млн. лв.) и с 8,6% (279,5 млн. лв.) на месечна. Кредитите с матуритет над 1 година представляват 82,8% от общия размер на получените кредити в края на юни 2018 г., докато към 30 юни 2017 година заемаха 74.1% дял. Размерът им в в края на юни 2018 г. е 2,907 млрд. лв., като годишното увеличение е с 27,1% (619,7 млн. лв.), а с 9,1% (242,7 млн. лв.) тримесечното. В структурата на получените кредити преобладават заемите от нерезиденти, които са 2,408 млрд. лв. в края на юни 2018 г. Размерът им нараства с 13,4% (285,4 млн. лв.) спрямо година по-рано и с 9,4% (207,4 млн. лева) в сравнение с три месеца по-рано. Относителният дял на тези кредити в общия размер на получените заеми намалява от 68,8% в края на юни 2017 г. до 68,6% към 30 юни 2018 година. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на юни 2018 г. e 30 млн. лв. Той нараства със 17% (4,4 млн. лв.) за една година и намалява с 3,5% (1,1 млн. лв.) спрямо края на март тази година.
Източник: Инвестор.БГ (16.08.2018)

Караме коли за 1,3 млрд. лева на лизинг Българите карат леки автомобили за 1,33 млрд. лева на лизинг, показват данните на БНБ в края на юни 2018 г. На годишна база те нарастват с 21,1% или с 232,2 млн. лева. Този тип лизинги заемат една трета от всички, като делът им се увеличава от 33,2% в края на юни 2017 г. до 36,5% в края на същия месец на 2018 година. Вземанията по договори за товарни автомобили са за 1,202 млрд. лв., като се увеличават със 7,8% за година. Нараства и сумата на взетите на изплащане машини, съоръжения и индустриално оборудване и достига 729 млн. лв. Най-предпочитаният срок за лизинг е от 1 до 5 години, като такива са 75,6% от всички сключени договори. Със срок над 5 години са 15,5% от тях, а до 1 година – едва 2%. Намаляват необслужваните лизинги, отчита още БНБ. Към края на юни 2018 г. необслужваните вземания са 252 млн. лв. Те намаляват с 14,1% (41,5 млн. лв.) спрямо края на юни 2017 г. и с 1,9% (4,9 млн. лева) в сравнение с края на първото тримесечие на 2018 г.
Източник: Труд (16.08.2018)

Активите на пенсионните фондове нарастват с близо 12% за година Нетните активи на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване нарастват с 11.8% за година и към 30 юни възлизат на 13.1 млрд. лв., съобщи Комисията за финансов надзор. Най-голямата част - над 11 млрд. лв. са в универсалните пенсионни фондове, а останалото се разпределя приблизително по равно между професионалните и доброволните. Общите приходи на пенсионноосигурителните дружества през първото полугодие на 2018 г. възлизат на 92.7 млн. лв. и нарастват с 4.48% в сравнение с отчетените приходи през същия период на предходната година. Нетният финансов резултат на дружествата към 30 юни е 33.188 млн. лв. Първи сред универсалните пенсионни фондове, където делът на осигурените е най-голям, е "Доверие" с размер на активите от 2.936 млрд. лв. и пазарен дял 26.74%. Втори е "Алианц" с активи от 2.356 млрд. лв. и дял 21.47%, следван от ДСК Родина - с активи в размер на 1.747 млрд. лв. и дял 15.93%. В професионалните пенсионни фондове лидер е "Доверие" с активи от 255.7 млн. лв. и пазарен дял от 23.7%, следван от "Алианц" - със 192.6 млн. лв. и дял от 17.87%. На трето място е "Съгласие" със 184.7 млн. лв. и дял от 17.12%. В доброволните пенсионни фондове води "Алианц" с активи от 496.6 млн. лв., следван от "Доверие" - 152.5 млн. лв. и NN - 141.5 млн. лв.
Източник: Дневник (17.08.2018)

Изтеглените бързи кредити с 226 млн. лв. по-малко За първи път от три години насам изтеглените бързи кредити отчитат спад, като взетите такива заеми са с почти 226 млн. лв. по-малко от края на юни миналата година, отчита банковата статистика. Края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,429 млрд. лв. (2,4% от БВП), докато преди година бяха 2,655 млрд. лв. (2,7% от БВП). Спадът е с 8,5% на годишна база и с 14,7% (418,4 млн. лв.) на тримесечна, се вижда от данните на БНБ. Вземанията по кредити със срок на изплащане за срок от 1 до 5 години са 629,5 млн. лв., като намаляват на годишна база с 15,9% (119,1 млн. лв.) и с 22,1% (178,1 млн. лв.) на тримесечна. Заемите със срок до една година към края на юни са 510,3 млн. лв. като за година намаляват с 0,7% (3,4 млн. лв.) и с 11% (62,9 млн. лв.) спрямо края на първото тримесечие на 2018 г. Необслужваните кредити са за 278 млн. лв. За една година те намаляват с 29,7% (117,7 млн. лв.), а спрямо края на март 2018 г. - с 18,9% (64,8 млн. лв.). В края на юни вземанията по бързи заеми, отпуснати на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, намаляват на годишна база с 13,5% (284,1 млн. лв.) до 1,822 млрд. лв. На тримесечна база се понижават с 20,6% (472,1 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за една година от 80,2% до 76,1%. В структурата на вземанията от домакинства преобладават потребителските кредити които са 1,683 млрд. лв. в края на второто тримесечие. Спрямо миналата година те намаляват с 12,6% (242,5 млн. лв.) и с 21,8% (467,9 млн. лв.) на тримесечна база. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от сектора се увеличава от 91,4% към края на юни 2017 г. до 92,4% към 30 юни 2018 г. Размерът на жилищните кредити в края на второто тримесечие на 2018 г. е 37,1 млн. лв. и за една година намалява с 56,4% (48 млн. лв.). Спрямо март той се понижава с 13,8% (5,9 млн. лв.). Относителният дял на тези заеми в общия размер на вземанията от сектора е 2% в края на юни, при 4% в края на същия месец на миналата година.
Източник: Монитор (17.08.2018)

Спад на бързите кредити за първи път от 3 г. насам За първи път от три години насам банковата статистика отбелязва забавяне на ръста на заемите от компании, отпускащи т. нар. "бързи кредити". От края на март 2016 г. в продължение на 12 поредни тримесечия кредитирането на небанковите дружества непрекъснато растеше, показва анализ на investor.bg. Така към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 2,429 млрд. лв., или 2,4% от БВП, докато преди година бяха в размер на 2,655 млрд. лв., или 2,7% от БВП. Те се свиват с 8,5% до 225,7 млн. лв. на годишна база и с 14,7% до 418,4 млн. лв. на тримесечна по данни на БНБ. Преобладават кредитите над 5 години, които в края на юни са 1,011 млрд. лв. За една година те се увеличават с 1,4%, или 14,4 млн. лв., и намаляват с 10% - 112,7 млн. лв., в сравнение с първото тримесечие на тази година. Относителният дял на тези заеми в общия размер на вземанията нараства на годишна база от 37,6 до 41,6%. В края на юни вземанията по кредити с матуритет над 1 до 5 години са 629,5 млн. лв., като намаляват на годишна база с 15,9%, или 119,1 млн. лв., и с 22,1% - 178,1 млн. лв., на тримесечна. В БНБ отчитат, че вземанията по кредити с матуритет до 1 година в края на юни са 510,3 млн. лв., като намаляват с 0,7%, или 3,4 млн. лв., за една година и с 11% - 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на 2018 г. Към 30 юни необслужваните кредити са в размер на 278 млн. лв. За една година те намаляват с 29,7%, или 117,7 млн. лв., а спрямо края на март 2018 г. - с 18,9%, или 64,8 млн. лв. В края на юни вземанията по бързи заеми, отпуснати на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, намаляват на годишна база с 13,5% (284,1 млн. лв.) до 1,822 млрд. лв. На тримесечна база те се понижават с 20,6% (472,1 млн. лв.). Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти намалява за една година от 80,2 до 76,1%. Вземанията по бързи кредити от фирмите в края на юни са за 509,8 млн. лв. и нарастват на годишна база с 11,4% (52,2 млн. лв.) и с 10,7% (49,5 млн. лв.) на тримесечна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити от резиденти нараства за една година от 17,4 до 21,3% в края на юни. В структурата на вземанията по кредити от домакинства преобладават потребителските кредити, които са 1,683 млрд. лв. в края на второто тримесечие на тази година. На годишна база те намаляват с 12,6%, или 242,5 млн. лв., и с 21,8% - 467,9 млн. лв., за последните три месеца. Размерът на жилищните кредити в края на второто тримесечие на 2018 г. е 37,1 млн. лв. и за една година намалява с 56,4%, или 48 млн. лв. Другите кредити са общо 102,1 млн. лв. в края на юни и на годишна база се увеличават с 6,8%, или 6,5 млн. лв., и с 1,7% - 1,7 млн. лв., на тримесечна.
Източник: Дума (17.08.2018)

С 323,2 млн. евро излезе на плюс платежният баланс на България през юни Текущата и капиталова сметка на България през юни е положителна и възлиза на 323,2 млн. евро, като година по-рано пак отчете излишък (504,2 млн. евро) , показват актуалните данни на Българската народна банка (БНБ). За първите шест месеца на тази година тя е на плюс със 102,8 млн. евро, като за полугодието на 2017 г. пак отчете излишък от 677,7 млн. евро. През юни салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 231,6 млн. евро, като за сравнение година по-рано отново беше на плюс с 466,3 млн. евро. За периода януари – юни то обаче е отрицателно и възлиза на 102,1 млн. евро. Преди година имаше излишък от 483 млн. евро (1% от БВП). От централната банка отчитат, че търговското салдо за юни е отрицателно и възлиза на 301,5 млн. евро, като преди година също беше с дефицит от 32,9 млн. евро. За първите шест месеца на 2018 г. то е отрицателно и е в размер на 1,738 млрд. евро. През юни са изнесени български стоки за 2,388 млрд. евро, като експортът се повишава с 4,6% (104.9 млн. евро) на годишна база. От януари до юни износът възлиза на 12,706 млрд. евро (24,1% от БВП) и расте с 2,7% (330,3 млн. евро) в сравнение с този за същия период на 2017 г. За първите шест месеца на тази година експортът расте на годишна база с 15,4%, пресмятат експертите на централната банка. Вносът на стоки през юни е 2,689 млрд. евро, и за една година се увеличава с 16,1% (373.5 млн. евро), като достига 14,445 млрд. евро (27,4% от БВП). От януари до юни 2018 г. той е по-голям със 7,9% (1,059 млрд. евро) спрямо същия период на 2017 г. Вносът стоки в България от януари до юни 2017 г. се увеличава на годишна база с 18,6%. Салдото по услугите е положително и възлиза на 460,6 млн. евро, като година по-рано пак беше на плюс с 456,1 млн. евро. За първите шест месеца на тази година то е на положителна територия с 1,015 млрд. европри положително салдо от 835,1 млн. евро година по-рано. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството, данъци върху производството и вноса и субсидии) за юни е на минус с 53,8 млн. евро, като година по-рано пак беше с дефицит от 31,2 млн. евро. От януари до юни то е на минус с 289,1 млн. евро, като за същия период преди година пак беше отрицателно с 313,1 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително и в края на юни е в размер на 126,3 млн. евро, като година по-рано беше на плюс със 74,3 млн. евро. От януари до юни то е на положителна територия с 910,1 млн. евро, като година по-рано отчете излишък от 970,5 млн. евро. Капиталовата сметка през юни е на плюс с 91,6 млн. евро, като преди година отчете излишък от 37,8 млн. евро. За първите шест месеца тя е на положителна територия с 204,9 млн. евро, като преди година пак отчете положителна стойност от 194,7 млн. евро. Финансовата сметка за юни е на плюс със 79,5 млн. евро, като преди година също беше с излишък от 132,7 млн. евро. За първите шест месеца финансовата сметка излиза на положителна територия със 762,4 млн. евро, като година по-рано отчете излишък от 69,3 млн. евро. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е отрицателно в размер на 100 млн. евро при отрицателно салдо от 157 млн. евро за юни 2017 г. За периода от януари до юни то е отрицателно и възлиза на 107,7 млн. евро, като година по-рано също отчете дефицит от 381,8 млн. евро. Преките инвестиции – активи растат с 97,8 млн. евро, като за сравнение преди година повишението беше със 17,4 млн. евро. От януари до юни те са с 251,7 млн. евро повече, като преди година БНБ отчете увеличение от 179,8 млн. евро. Преките инвестиции – пасиви нарастват със 197,8 млн. евро, като увеличението през юни 2017 г. беше 174,4 млн. евро. За първите шест месеца на тази година те растат с 359,5 млн. евро, като за същия период на миналата година се повишиха с 561,5 млн. евро. В края на юни резервните активи на БНБ се повишават със 732,9 млн. евро, като преди година отчетоха увеличение с 381,1 млн. евро. От януари до юни 2018 г. те намаляват със 143,6 млн. евро, докато преди години отбелязаха ръст от 173,1 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.08.2018)

За 6 месеца преките инвестиции в България се свиха с близо 50% на годишна база Направените в България преки чуждестранни инвестиции през първите шест месеца на тази година се свиха с 49,5% (241,1 млн. евро) и към 30 юни възлизат на 246,2 млн. евро. Тяхната сума е по-ниска в сравнение с периода януари – юни 2017 г., когато бяха 487,2 млн. евро , показват последните данни на Българската народна банка (БНБ). Само за юни обаче те нарастват със 155 млн. евро, но увеличението преди година пак беше по-голямо – 195,9 млн. евро. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) от януари до юни е отрицателен и възлиза на 26,6 млн. евро. Той е по-нисък с 97,6 млн. евро в сравнение със същия период на миналата година, който е в размер на 71 млн. евро. Нетните постъпления от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти през първите шест месеца на тази година са за 2,7 млн. евро, като година по-рано бяха 8,2 млн. евро, пресметнаха от централната банка. Най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат гражданите на Русия (1,1 млн. евро), Украйна (0,7 млн. евро) и Германия (0,3 млн. евро). По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) за периода януари – юни е отрицателна и възлиза на 16,2 млн. евро. През миналата година тя също имаше отрицателна стойност от 9,5 млн. евро. За първите шест месеца на тази година подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е в размер на 289 млн. евро, докато година по-рано беше 425,8 млн. евро. Най-големите нетни преки инвестиции в страната от януари до юни са направени от Холандия (262,7 млн. евро), Русия (159,3 млн. евро) и Германия (130,9 млн. евро). По предварителни данни преките инвестиции на български компании в чужбина за януари – юни 2018 г. нарастват със 138,5 млн. евро, при увеличение със 105,4 млн. евро за същия период на миналата година. Само през юни те се повишават с 55 млн. евро, при ръст с 38,8 млн. евро година по-рано.
Източник: Инвестор.БГ (20.08.2018)

Над 1,3 млрд. евро са приходите от международен туризъм за полугодието Над 1,3 млрд. евро са приходите от международен туризъм в България за първите шест месеца на годината. Ръстът е с 9,7% спрямо същия период на предходната година, сочат данните на Българската народна банка. Само за юни постъпленията от международните туристически пътувания надхвърлят 490 млн. евро, като се увеличават с 8,1 на сто в сравнение със съответния месец на миналата година. В края на юли НСИ съобщи, че над 3,6 милиона чуждестранни туристи са избрали дестинация България за първите шест месеца на 2018 година, което е увеличение от 8,9% спрямо същия период на 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.08.2018)

Лошите кредити стигнаха 7,7 млрд. лв. към края на първото полугодие И през първото полугодие се запазва тенденцията на спад на лошите и преструктурираните кредити в България. Към края на юни 2018 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси в системата е достигнал 7,702 млрд. лв., понижавайки се леко от сумата от 7,715 млрд.. лв. към 31 март 2018 г. Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 9,1% при 9,3% в края на март. Това става ясно от данните на Българска народна банка (БНБ) за необслужваните заеми за второто тримесечие на годината. Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази квалификационна категория обезценка) също се понижава и в края на тримесечието възлиза на 3,524 млрд. лв., или 4,4% от общата нетна стойност на кредитите и авансите при 4,6% в края на март. Общият размер на заделените провизии е 4,75 млрд. лв. Най-лоши кредитополучатели са компаниите. Брутният размер на фирмените заеми, които не се погасяват е 5,53 млрд. лв., като това е сумата без редукцията на заделените провизии. Потребителските кредити са в размер на 952 млн. лв., а ипотечните – 985 млн. лв. Макар и намаляваща, сумата на лошите фирмени заеми е притеснителна, защото говори за проблеми с провизииите и ликвидните обезпечения. Нещо повече, при евентуално влошаване на икономическата конюнктура, страната ни ще има нужда от добре развит пазар за покупко-продажба на проблемни корпоративни заеми, какъвто в момента няма. Нетният размер на лошите фирмени кредити е 2,22 млрд. лв.(това е сумата на всички необслужвани корпоративни кредити, намалени с провизираните за тях суми). Преди година размерът им е бил с близо милиард повече. Просрочените потребителски кредити са нетно за 869 млн. лв. Необслужваните ипотеки са в нетен размер от 529 млн лв. (необслужвани и редуцирани с размера на провизиите). Защо е толкова важна тази статистика и защо данните са тревожни, въпреки че има трайна тенденция към подобрение? Всъщност лошите кредити са едно от предизвикателствата пред влизането на България във валутно-курсовия механизъм ERM II. Макар да няма все още ясни точки или план, по които страната ни да се движи, едно е сигурно – банките у нас ще бъдат подложени на нова оценка на качеството на активите. Нещо повече, съвсем реално е Европейската централна банка (ЕЦБ) да преценява дали банковата ни система е пригодна за банковия съюз именно чрез съотношението на брутните необслужвани кредити спрямо общия размер на отпуснатите заеми, без да се отчитат намалението на сумите с размера на заделените за тях провизии. Проблемът е, че в момента се обсъжда въвеждането на допълнително правило за всички страни членки на банковия съюз, според което ще има „препоръчителна“ граница от 3% за лоши кредити спрямо общия кредитен портфейл. А това е много сериозна бариера. Както вече споменахме, макар и с положителна тенденция, страната ни е изключително далеч от посоченото число. Делът у нас е 9,1%, без да се прави редукция на провизиите, и 4,4% след редукция, която ЕЦБ обаче по-скоро няма да признае.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2018)

Към юни вложенията на инвестиционните фондове растат с 21,2% за година През последните три месеца са се оттеглили 15 чуждестранни и един български инвестиционен фонд, показва статистиката на БНБ За една година активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, се увеличават с 21,2% (657,2 млн. лева) и в края на юни достигат 3,762 млрд. лева, показва актуалната статистика на Българската народна банка (БНБ). За сравнение преди година техният размер беше 3,105 млрд. лева. Тримесечният ръст на вложенията е 2,8% (102,5 млн. лева), изчисляват в централната банка. Като процент от БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове в края на второто тримесечие е 3,6%, при 3,1% от БВП преди година и 3,5% в края на първо тримесечие на тази година. В обхвата на инвестиционните фондове не са включени акционерните дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), секюритизиращи недвижими имоти, уточняват от БНБ. Размер и структура на активите Към 30 юни активите на местните инвестиционни фондове достигат 1,373 млрд. лева и на годишна база се увеличават със 17,6% (206 млн. лева). На тримесечна база те растат с 2% (27,2 млн. лева), отчита банковата статистика. За една година вложенията на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават със 17,7% (82 млн. лева) и към края на второ тримесечие са 544,9 млн. лева . При балансираните фондове ръстът на активите е 26,3% (59,2 млн. лева) до 284,8 млн. лева. За три месеца активите на фондовете, инвестиращи в акции, нарастват с 0,9 млн. лева (0,2%), а на балансираните фондове – с 5,3 млн. лева (1,9%). Средствата, управлявани от фондовете, чиито вложения са в облигации, се увеличават с 64,7 млн. лева (13,6%) до 541,9 млн. лева към юни 2018 г., докато година по-рано бяха 477,1 млн. лева. В сравнение с март активите на фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват с 21 млн. лева (4%). Към края на юни 2018 г. вложенията на фондовете в акции имат най-висок относителен дял – 39,7% от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове, докато година по-рано заемаха 39,7% и 40,4% към март тази година. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 39,4% от общата сума на активите към юни 2018 г. при относителен дял от 40,9%година по-рано и 38,7% към 31 март тази година. По отношение на инструментите, включени в портфейлите на местните инвестиционни фондове, към 30 юни инвестициите в акции и други форми на собственост се увеличават със 112 млн. лева (25,1%) на годишна база и достигат 558,7 млн. лева, депозитите нарастват с 1,5 млн. лева (0.5%) до 293,3 млн. лева, а средствата, вложени в ценни книжа, различни от акции, се повишават с 56,5 млн. лева (20,4%) до 333,7 млн. лева. В сравнение с март вложенията в акции и други форми на собственост се повишават с 10,7 млн. лв. (2%), депозитите намаляват с 6,4 млн. лева (2,1%), а тези в ценни книжа, различни от акции, се увеличават с 10,8 млн. лева (3,3%). Към 30 юни най-големи относителни дялове в общата сума на активите имат акциите и другите форми на собственост – 40,7%, следвани от ценните книжа, различни от акции – 24,3%, и депозитите – 21,4%, при съответно 38,3%, 23,7% и 25% към 30 юни 2017 г. В края на март най-големи относителни дялове в общата сума на вложенията имат отново акции и други форми на собственост – 40,7%, следвани от ценни книжа, различни от акции – 24% и депозитите – 22,3%. Към края на второ тримесечие на тази година основно значение във валутната структура на активите на местните инвестиционни фондове имат средствата, деноминирани в български лева – 63,5% и в евро – 28,4%, при съответно 63,3% и 28,6%, отчетени в през юни 2017 г. Към 31 март активите, деноминирани в български лева, са 64,1%, а тези в евро – 27,5%. Активи на местните инвестиционни фондове Географската структура на ценните книжа във вложенията на местните инвестиционни фондове показва, че в края на първото полугодие на тази година инвестициите в България се увеличават на годишна база със 146,6 млн. лева (25,5%) до 721,3 млн. лева, а в страните от Европейския съюз нарастват на годишна база с 40 млн. лева (19,8%) до 241,7 млн. лева. В сравнение с първите три месеца инвестициите в България се повишават със 17,9 млн. лева (2,5%), а тези в останалите страни от Европейския съюз нарастват с 11,5 млн. лева (5%). Относителният дял на вложенията на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти, в края на юни е 68% спрямо 66,7% година по-рано и 68,2% към март 2тази година. Относителният дял на активите на инвестиционните фондове в ценни книжа, емитирани от резиденти на страните от Европейския съюз, към юни е 22,8% при 23,4% преди година и 22,3% към март 2018 г. За една година инвестиционните фондове са се увеличили със 78 броя и към 30 юни са 1055 броя, като на тримесечна база отбелязват намаление с 14 фонда. Но докато при чуждестранните ръстът е с 62 до 924 броя, местните фондове са достигнали 131 броя – едва с 16 повече за година, показват предварителните данни на БНБ. През последните три месеца са се оттеглили 15 чуждестранни и един български инвестиционен фонд. Размер и структура на пасивите Към края на юни 2018 г. привлечените от резиденти средства в чуждестранните инвестиционни фондове са 2,388 млрд. лева. В сравнение с година по-рано те нарастват с 451,2 млн. лева (23,3%). В сравнение с края на март 2018 г. размерът на пасивите към резиденти на България се увеличава със 75,3 млн. лева (3,3%). По институционални сектори към края на второ тримесечие на 2018 г. задълженията на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове за една година растат с 343,8 млн. лева (24,3%) до 1,758 млрд. лева. Пасивите към домакинствата и фирмите, които ги обслужват, се увеличават на годишна база с 88,4 млн. лева (26,5%) до 422,1 млн. лева в края на второ тримесечие на 2017 г. Спрямо март 2018 г. пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове растат със 73,3 млн. лева (4,4%), а задълженията към гражданите намаляват с 9,6 млн. лева (2,2%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове в края на юни са застрахователните компании и пенсионните фондове (73,6%) и домакинствата и нетърговските организации (17,7%). В края на юни 2017 г. относителните дялове на двата сектора са съответно 73% и 17,2%, а към март 2018 г. – 72,8% и 18,7%. Привлечени средства на резиденти в чуждестранните инвестиционни фондове Към края на юни 2018 г. пасивите на местните инвестиционни фондове са 1,373 млрд. лева, като размерът на собствения им капитал е 1,366 млрд. лева. Към края на второ тримесечие на тази година задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти са 1,331 млрд. лева (97,4%), а към сектор Останал свят са 34,9 млн. лева (2,6%). Спрямо година по-рано пасивите в собствения капитал към резиденти нарастват с 207,3 млн. лева (18,4%), а към нерезиденти (сектор Останал свят) намаляват с 1,1 млн. лева (3,2%). По институционални сектори в края на първото полугодие в сравнение със същия перио на миналата година задълженията на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове се повишават с 24.9% (124.4 млн. лева ) до 624,1 млн. лева, а към сектора на домакинствата и обслужващите ги фирми, нарастват с 62,4 млн. лева (16%) до 452,1 млн. лева. Спрямо март 2018 г. задълженията на местните инвестиционни фондове в собствения капитал към резиденти се увеличават с 27,7 млн. лева (2,1%) до 1,331 млрд. лева при 1,303 млрд. лева към март 2018, а към нерезиденти нарастват с 0,8 млн. лева (2,3%), съответно до 34,9 млн. лева при 34,2 млн. лева към март 2018 г. По институционални сектори на тримесечна база пасивите на местните инвестиционни фондове към резиденти в сектор Застрахователни компании и пенсионни фондове растат с 6,5 млн. лева (1%), а задълженията към резиденти гражданите се увеличават с 23,3 млн. лева (5,4%). Собствен капитал на местните инвестиционни фондове Към края на юни 2018 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестицифирмите и Други ПФИ (7.4%). Техните дялове към юни 2017 г. са съответно 43,1%, 33,6% и 9,2%. Относителният дял на сектор Останал свят (нерезиденти) е 2,6% от общия размер на собствения капитал към юни 2018 г. при относителен дял 3,1% към края на юни миналата година и 2,6% към март.
Източник: Инвестор.БГ (22.08.2018)

3.76 млрд. лева са вложени в инвестиционните фондове, работещи в България, показват данните на БНБ към полугодието. Така само за година този тип инвестиции са се увеличили с 657 млн. лева, като са с 21% повече, сравнени с резултата към 30 юни 2017 г. Активите на местните инвестиционни фондове достигат 1.374 млрд. лв., а на чуждестранните - 2.389 млрд. лева. Най-значителни са вложенията, направени от застрахователни и пенсионни компании. Домакинствата са поверили на инвестиционни фондове близо 900 млн. лева.
Източник: Сега (23.08.2018)

Само 1,5 млрд. евро е получила България по оперативните програми досега Към края на юли 2018 г. страната ни е получила малко над 1,5 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) по линия на Оперативните програми за програмния период 2014-2020 г. Общият бюджет на всички програми, финансирани от Брюксел, е 7,52 млрд. евро, а заедно с националното доплащане сумата е 8,8 млрд. евро. Получените средства са 1,51 млрд. евро, а общо платените пари, заедно с националното финансиране, възлизат на малко над 2 млрд. евро. Обща сума на получените средства от ЕК като предварително финансиране към 31 юли е 479 млн. евро, а получените средства от Комисията на основание изпратени заявления за плащане към края на юли са в размер на малко над 1 млрд. лв. Предвид наближаващия край на настоящия програмен период изпълнението продължава да напредва бавно, а търговете понякога се точат с години заради обжалвания. По една от най-големите оперативни програми - „Транспорт и транспортна инфраструктура“ към края на седмия месец от годината са платени общо 454 млн. евро. От тази сума 386 млн. евро са от ЕК, а останалите 68 млн. лв. са по линия на национално финансиране. Срокът на програмата е до 2020 г., а общият бюджет е над 1,89 млрд. евро. Според данни на транспортното министерство вече са договорени 86,8% от средствата, или 1,540 млрд. евро. Получени средства от ЕК на основание изпратени заявления за плащане към 31 юли са 220 млн. евро. Преди дни стана ясно, че три ключови жп гари ще бъдат модернизирани със средства по програма „Транспорт“. Вече е одобрен проектът за реконструкция на железопътните гари Подуяне, Искър и Казичене. Общата стойност на проекта е 7,4 млн. лева, от които безвъзмездната финансова помощ е в размер на 6,3 млн. лева. Въпреки сериозното раздвижване, сроковете за реализирането на програмата остават притеснителни, защото по много от търговете за изпълнител на отделните трасета текат обжалвания. Плащанията по програма „Околна среда“ също продължават да изостават. Към края на юли са платени малко над 143 млн. евро, от които 122 млн. евро са от Брюксел, а останалите 21,5 млн. евро са национално доплащане. Общият бюджет на програмата обаче надхвърля 1,77 млрд. евро. Получени средства от ЕК на основание изпратени заявления за плащане към 31 юли 2018 г. са 75 млн. евро, а предварителното финансиране е 84 млн. евро, става ясно още от отчета на Министерство на финансите. Неведнъж сме писали, че трудностите с тази програма са породени от това, че проектите по нея са огромни, а процедурите по стартиране на обществени поръчки за изграждане на водни цикли и пречиствателни станции са изключително тромави. В началото на месеца министърът на околната среда и водите Нено Димов подписа договор за изграждане на инсталации за преработка на отпадъци с общините Севлиево, Дряново и Сухиндол. Проектът включва две инсталации за компостиране на територията на Севлиево и Дряново и изграждане на площадка за компостиране на място за община Сухиндол. Съоръженията ще обслужват над 42 хил. жители. Общият размер на инвестицията е над 2,2 млн. лв. Подготвителната процедура само за тази пречиствателна станция отне повече от 3 години. В сектор „Води” е насочен най-големият ресурс на оперативната програма. Към момента по водното направление са подписани 24 договора за 946 млн. лв. 17 проекта са инфраструктурни на стойност 836 млн. лв., а безвъзмездната помощ по тях е 620 млн. лв. По оперативна програма "Региони в растеж" до края на юли са платени общо 417 млн. евро, от които 355 млн. евро са от ЕК, а 63 млн. евро са национали доплащания. Получени средства от ЕК на основание изпратени заявления за плащане към 31 юли 2018 г. са 108 млн. евро, а предварителното финансиране е 74 млн. евро. Общият бюджетна програмата е 1,5 млрд. евро. Програмата е изключително важна, тъй като с нейната финансова подкрепа би трябвало да се преодолеят различията в развитието на регионите, както и да се овладеят негативните миграционни процеси към София и големите градове, водещи до обезлюдяване на големи части от България. Към момента има 7 актуални обяви за набиране на проектни прдложения, а 13 са с изтекъл срок. Подобно и на другите програми, и при „Региони в растеж“ основен проблем е бавенето на търговете. „Наличието на забава при провеждане на процедурите за избор на изпълнители по реда на ЗОП и мобилизация на екипите – наличие на множество обжалвания на решенията на възложителите за избор на изпълнители по обществените поръчки, което води до сключването на договори извън първоначално предвидените графици за изпълнение на дейностите по индивидуалните проекти и съответно води до цялостна забава в реализацията на проектите“, се посочва в годишния анализ за изпълнението на програмата за 2017 г. В отчета се казва още, че промени в политическата среда в страната и необходимост от адаптация на нуждите и гъвкавост – настъпилите неколкократни промени в изпълнителната власт в годините от началото на програмния период води до нестабилност в изпълнението и понякога до забава в предприетите действия по изпълнение на програмата. По програма „Наука и образование за интелигентен растеж" са изплатени 111 млн. евро. От тях 95 млн. евро са от ЕК, а близо 17 млн. евро са по линия на национално финансиране. Общият бюджет на програмата е 701 млн. евро, а получените средства от ЕК на основание изпратени заявления за плащане към 31 юли 2018 г. са 19,5 млн. евро. Как вървят плащанията по останалите програми, може да видите от таблицата по-долу. Тепърва предстои в началото на 2019 г. ЕК да направи оценка на междинните резултати, постигнати по оперативните програми, които касаят напредъка на проектите и сертифицираните средства към края на 2018 г.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2018)

За 10 години Eмигрантите ни са вкарали над 17 млрд. лв. в икономиката В периода от 1 януари 2007 г. до 1 януари 2017 година (първото десетилетие от влизането на България в Европейския съюз) българските емигранти са изпратили над 8 милиарда евро, или над 17 милиарда лева обратно в родината си. Най-големите суми, върнати в родната ни икономика от българите в чужбина, са от сънародниците ни, които живеят в места, където има сформирани български общности - Испания, Германия, САЩ и други. Това показва справка на money.bg в статистиката на Българската народна банка (БНБ) за паричните преводи от емигранти за периода от 2007 до 2017 година. Според изчисленията за това десетилетие общо нашенци са изпратили 17,261 милиарда лева на свои роднини и близки в страната. През годините изпратените суми се увеличават, като за цялата 2007 година са преведени над 1,200 милиарда лева, а през миналата обемът е двойно по-голям - повече 2,200 милиарда лева. Лек спад има само през 2014 година, показват данните. През настоящата година изглежда тенденцията на увеличение ще се запази. Обемът на преведените в страната пари през първото и второто тримесечие изпреварва този за същия период на 2017 година. За първата половина на годината в страната са влезли общо 610 милиона евро, или близо 1,200 милиарда лева, сочат данните на БНБ. За последните 10 години най-много пари са изпратили българските емигранти в САЩ - общо над 3,700 милиарда лева. На второ място след тях са тези от Испания с над 3,500 милиарда лева. Трета по значение е Германия с повече от 1,400 милиарда лева. Въпреки продължителната криза в Гърция превежданите оттам суми също се увеличават плавно от 2007 година насам, а за цялото десетилетие те надхвърлят 1,300 милиарда лева. Най-малък обем от топ 5 са тези от Обединеното кралство - над 1,200 милиарда лева. Постоянният растеж на приходите от емигранти може да се обясни както с преместването на значителен брой българи в други страни членки след присъединяването ни към ЕС, така и в последните години с възстановяването на европейските икономики от глобалната криза. Принос за това може да има и промяната на нагласите на българските емигранти към по-активното ползване на банкови и други парични преводи. Трябва да се отбележи обаче, че тези данни отразяват само изпращаните средства чрез банки или други финансови институции. Те не отразяват пращаните по друг начин средства, както и потреблението на емигрантите, когато те се връщат в България.
Източник: Дума (23.08.2018)

Само 1,5 млрд. евро е получила България по оперативните програми досега Към края на юли 2018 г. страната ни е получила малко над 1,5 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) по линия на Оперативните програми за програмния период 2014-2020 г. Общият бюджет на всички програми, финансирани от Брюксел, е 7,52 млрд. евро, а заедно с националното доплащане сумата е 8,8 млрд. евро. Получените средства са 1,51 млрд. евро, а общо платените пари, заедно с националното финансиране, възлизат на малко над 2 млрд. евро. Обща сума на получените средства от ЕК като предварително финансиране към 31 юли е 479 млн. евро, а получените средства от Комисията на основание изпратени заявления за плащане към края на юли са в размер на малко над 1 млрд. лв. Предвид наближаващия край на настоящия програмен период изпълнението продължава да напредва бавно, а търговете понякога се точат с години заради обжалвания. По една от най-големите оперативни програми - „Транспорт и транспортна инфраструктура“ към края на седмия месец от годината са платени общо 454 млн. евро. От тази сума 386 млн. евро са от ЕК, а останалите 68 млн. лв. са по линия на национално финансиране. Срокът на програмата е до 2020 г., а общият бюджет е над 1,89 млрд. евро. Според данни на транспортното министерство вече са договорени 86,8% от средствата, или 1,540 млрд. евро. Получени средства от ЕК на основание изпратени заявления за плащане към 31 юли са 220 млн. евро. Преди дни стана ясно, че три ключови жп гари ще бъдат модернизирани със средства по програма „Транспорт“. Вече е одобрен проектът за реконструкция на железопътните гари Подуяне, Искър и Казичене. Общата стойност на проекта е 7,4 млн. лева, от които безвъзмездната финансова помощ е в размер на 6,3 млн. лева. Въпреки сериозното раздвижване, сроковете за реализирането на програмата остават притеснителни, защото по много от търговете за изпълнител на отделните трасета текат обжалвания.
Източник: Инвестор.БГ (23.08.2018)

Доходността по българските облигации падна под 1% Средната доходност до падеж на 10-годишните български държавни ценни книжа (ДЦК) се понижи до 0,99% през месец юни. Така границата от 1% беше премината за трети път в историята, след като се задържа на подобни нива и през януари-февруари тази година. Колкото по-ниска е доходността, толкова по-високо е доверието на инвеститорите в емитента (в случая българската държава), пише "Инфограф". Причините за относително ниската доходност на 10-годишните ДЦК в България може да се търси в добрата фискална позиция на страната, в комбинация с валутен борд. България отчете третия най-нисък държавен дълг като процент от БВП през 2017 г. (25,4%), изоставяйки единствено от Люксембург (23%) и Естония (9%). В допълнение страната отчете и бюджетен излишък от 0,9%. Като друга причина може да се посочи и относително ограниченото предлагане на 10-годишни ДЦК в България. Правителството пусна подобни емисии на стойност от 339,5 млн. лв. през 2017 г. при силно търсене от страна на редица финансови институции включително банки, застрахователни компании, пенсионни и инвестиционни фондове. Повишено търсене при лимитирано предлагане в нормални пазарни условия обикновено довежда до повишена цена (в случая на облигациите - по-ниска доходност). Българските ДЦК се отличават с една от относително ниските доходности за региона. Например, средната доходност за Централна и Източна Европа през юни бе двойно по-висока (2,01%). Всъщност през юни България отчете шести пореден месец с по-ниска доходност от средната за еврозоната (1,27%). Разбира се, еврозоната включва държави като Гърция и Кипър, които се характеризират с по-висока рискова премия заради продължаващите си икономически проблеми. Ако изключим Гърция и Кипър, доходността на дългосрочните ДЦК в България и Еврозоната се изравняват през юни.
Източник: Money.bg (24.08.2018)

Взаимните фондове в България вече управляват 3.8 млрд. лв. Взаимните фондове в България продължават да увеличават обема на управляваните от тях средства, макар и със забавящ темп. Към средата на 2018 г. клиентите им са поверили вече 3.76 млрд. лв., което представлява ръст от 21% на годишна база. За сравнение, в средата на 2017 г. годишното увеличение на активите обаче беше близо 40%. Така или иначе тенденцията за непрестанно увеличаване на активите на взаимните фондове у нас продължава 6 години – вече 24 поредни тримесечия. Март-юни 2012 г. е последното тримесечие, през което обемът на управляваните активи се е понижил на годишна база, показват данни, събрани от БНБ. Оттогава до днес управляваните от взаимните фондове активи са се увеличили 4.5 пъти. Към момента повече средства се управляват от чуждестранните инвестиционни фондове, които имат 2.4 млрд. лв. Останалите 1.4 млрд. лв. са в български инвестиционни дружества. Най-видимата разлика в структурата на двата типа фондове са техните клиенти. Близо ? от всички активи на чуждестранните фондове са били привлечени от пенсионни и застрахователни компании, а около 18% - от домакинства. При българските фондове вече 46% са активи, привлечени от застрахователи и пенсионни дружества, около една трета са от домакинства. Предпочитаният начин за спестяване на домакинствата в голяма степен остава банковият депозит. Домакинствата и нетърговските организации разполагат с близо 50 млрд. лв. под формата на банкови депозити. Те нарастват със 7% на годишна база. Това е много над средната доходност по влоговете, която банките плащат в момента – 0.1%, което означава, че нарастването им в голяма степен се дължи на нови вложения от страна на депозантите, отколкото на изплатени лихви. Така депозитите са над 55 пъти повече от инвестициите на домакинствата във взаимни фондове (886 млн. лв.).
Източник: Капитал (27.08.2018)

БНБ понижи прогнозата си за икономическия растеж през 2018 г. Централната банка ревизира надолу очакванията си за българската икономика през 2018 г. Докато през декември експертите заложиха на растеж на брутния вътрешен продукт от 4.2%, сега нагласите са за 3.9%, основно заради по-висок от очаквания внос. Двигатели на икономиката са инвестициите в страната и потреблението на домакинствата, което ще се отрази и на покупките на чужди стоки. Очакванията са износът да ускори темпа си на растеж, но по-умерено спрямо вноса, в резултат на което отрицателният принос на нетния експорт ще се увеличи в сравнение с миналата година. Същевременно увеличението на цените в страната ще се ускори. Това става ясно от последната макроикономическа прогноза на БНБ, публикувана миналата седмица. През следващите две години икономическият растеж ще се запази около 4% според оценките на банката, като вътрешното търсене ще остане основната движеща сила. В по-дългосрочен план обаче има няколко предизвикателства, сред които демографията в страната - застаряването и спадът на населението се очаква да забавят частното потребление. Според прогнозата на БНБ икономическият растеж в България ще се ускори до 3.9% през 2018 г. след отчетения темп от 3.6% миналата година. Двата големи двигателя са потреблението на домакинствата и инвестициите. Принос към растежа на потреблението има пазарът на труда - повече хора се включват и намират работа, безработицата намалява, а заетостта се увеличава, посочват експертите в доклада си. В същото време обаче в последните данни за пазара на труда, публикувани от НСИ след прогнозата на БНБ, светват сигнални лампички. Статистиката показва подобрение, но не защото в икономиката като цяло се разкриват нови работни места, а заради намаляващ брой на икономически активното население в страната. Според икономисти пикът при икономическата активност на населението е достигнат и вече няма много резерви за включване на нови хора на пазара на труда. Сигналите по отношение на инвестициите са окуражаващи. БНБ посочва положителните нагласи на фирмите, силното търсене на стоки и услуги и високото натоварване на производствените мощности като причина да се очакват по-високи частни инвестиции тази година. Капиталовложенията от страна на държавата също ще нарастват до 2020 г. в резултат на усвояването на европейски средства. Положителните тенденции на пазара на труда водят до повишена покупателна способност на домакинствата, което е видимо и в растежа на вносните стоки. Търсенето на български стоки и услуги в чужбина също ще се повишава, но по-умерено - докато при износа на услуги се очаква ускорение, при стоките нагласите са за забавяне на растежа. Причината е прогнозираният по-нисък растеж в страните от ЕС, които представляват две трети от пазара на българския износ. Този сценарий обаче не включва потенциалното ескалиране на търговските конфликти по света след въведените в началото на юни външнотърговски мерки от страна на САЩ, отбелязват експертите. Това е и един от рисковете пред прогнозата за икономиката - несигурността, свързана с търговската политика на САЩ. Друг фактор е заплахата за растежа на "някои важни за България търговски партньори", като тук вероятно се визира Турция, която е най-големият пазар за български стоки сред държавите извън ЕС. Нагласите за потребителските цени са за повишение и ускорение на темпа на растеж тази година в резултат на външни фактори, като поскъпването на петрола на международните пазари. По отношение на черното злато обаче от банката залагат на стабилизиране на цените през следващите две години заради очаквано увеличение на предлагането. Базисната инфлация, която изключва енергийните стоки и храните, също плавно ще се повишава, основно заради цените на услугите. БНБ ревизира нагоре очакванията си за инфлацията в страната с 0.7 пр. п. до 2.6% през 2018 г. според европейския Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Българският показател за инфлацията обаче (ИПЦ) вероятно ще надвиши това ниво, тъй като тежестта на енергийните стоки и храните е по-голяма. От банката обаче отбелязват, че прогнозата е изготвена преди обявеното от КЕВР решение за повишение на цените на газоснабдяването, електро- и топлоенергията. Това означава, че инфлацията може да надвиши сегашните оценки. Нагласите на банката по отношение на кредитната активност са тя да се засилва тази година, основно заради заемите за домакинства. През 2019 и 2020 пък бизнес кредитите ще ги задминат в резултат на изплащането на заеми по програмата за саниране. Лихвите по кредитите в България следват европейските, като тук очакванията на БНБ са ниските нива да се запазят тази година, а през 2019 и 2020 г. леко да се повишат.
Източник: Капитал (28.08.2018)

Слабо движение на лихвите по кредитите през юли През юли лихвите по потребителските кредити в лева достигат средно до 8,76%, което е увеличение от 0,64 процентни пункта на годишна база. Това показват данните от лихвената статистика на БНБ. Оскъпяването по заемите в евро обаче намалява с 0,48 пр.п. до 4,74%. Лихвите при жилищните кредити в левове спадат с 0,48 пр.п. до 3,38%, а по жилищните кредити в евро – с 0,57 пр. п. до 3,72%. Средният лихвен процент по другите кредити в левове се повишава с 0,35 пр. п. до 2,35%, а по другите кредити в евро намалява с 0,10 пр. п. до 3,34%. На месечна база спрямо юни средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове нараства с 0,42 пр.п., а по тези в евро – с 0,84 пр. п. При жилищните кредити в левове и евро почти няма движение през юли, спрямо месец по-рано. През юли 2018 г. средният лихвен процент по кредитите на нефинансовите предприятия до 1 млн. евро, договорени в левове, се понижава спрямо същия месец на 2017 г. с 0,51 пр.п. до 3,80%, а по тези, договорени в евро – с 0,15 пр. п. до 3,16%. Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,04 пр.п. до 3,88%, а по тези, договорени в евро, спада с 0,50 пр. п. до 3,40%.
Източник: Инвестор.БГ (28.08.2018)

Чуждите инвестиции в България намаляват 10 пъти през последното десетилетие Инвестициите в България достигат близо 19 млрд. лв. през 2017 г., като от тях 1.9 млрд. лв. са чужди, а останалите са местни. За сравнение, десетилетие по-рано общият обем на капиталовложенията е бил 18 млрд. лв., от които едва 258 млн. лв. са дело на българския предприемач. Това става ясно от анализ, представен от Българската стопанска камара (БСК). "Наблюдаваме тотален срив на чуждестранните инвестиции в България", счита председателят на камарата Радосвет Радев. Зам.-председателят на БСК Камен Колев отбелязва, че общият обем на чуждите инвестиции е толкова незначителен, че не оказва ефект върху икономиката. Икономисти обаче считат, че инвестициите в България днес са далеч по-устойчиви и допринасят повече в дългосрочен план за развитието на икономиката спрямо тези от периода около 2007 г., макар и да са по-малко като обем. Докато тогава голяма част от капиталовложенията отиваха в недвижими имоти и финансово посредничество, през 2017 г. най-много средства привлича индустриалното производство. Понижението на чуждите инвестиции е видимо не само в абсолютните стойности, но и като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната - от 27.9% през 2007 г. до 1.9% миналата година. Двете числа обаче са крайности. Според експерти добро, лесно усвоимо от страната ниво на чужди инвестиции е около 10% от БВП, което е около 5 млрд. лв. според данните от миналата година. Повече биха потискали местния бизнес с прекомерна конкуренция, а по-малко омаловажава приноса им към икономиката. Първоначалните данни за 2018 г. не са обнадеждаващи. Към средата на годината чуждите инвестиции в страната са 246 млн. лв. при двойно по-голям обем през същия период на 2017 г. Числата обаче ще бъдат ревизирани от БНБ през следващата година, вероятно в посока нагоре. Въпреки това вероятността да достигнат целта от 5 млрд. лв. през 2018 г. е минимална. Ниското ниво на чуждестранен инвеститорски интерес от БСК онагледяват и чрез сравнение с емигрантските пари. Според данните сумата на паричните преводи от емигранти достига 2.25 млрд. лв. през 2017 г., като така надвишават чуждите инвестиции с близо 400 млн. лв. Според статистиката на Световната банка страната изостава и спрямо други държави от региона. Така например сръбската икономика, която е сравнима с българската по размер, привлича близо два пъти повече чужди инвестиции, което се равнява на 6.9% от БВП на Сърбия. В Румъния делът е по-малък (2.3% от БВП), но в абсолютна стойност сумата се равнява на 4.95 млрд. долара през 2017 г. при 1.66 млрд. в България. Инвестициите, като цялостен индикатор за бизнес климата в една държава, са зависими от множество фактори, повечето от които се повтарят от години. Експертите на БСК обръщат внимание на недостига на квалифицирани кадри, лошата инфраструктура, корупцията. Свързването към комунални услуги като електричество и водоснабдяване пък изисква много време, усилия и средства, основно заради бавните процедури на местно ниво. Процедурите по несъстоятелност също са повод за резерви - от БСК посочват, че процесът на обявяване на фалит отнема средно над 3.5 години. През това време активите не носят доход, а инвеститорите не могат да си върнат парите, което увеличава риска, свързан с първоначалното вложение. Предвид липсата на квалифицирани кадри част от мерките, които представителите на работодателите предлагат, са очаквани. А именно - подобряването на образованието и квалификацията на работещите в страната, както и улеснен внос на работници от чужбина. Други предложения са насочени към смекчаване на регулациите за бизнеса, подобряване на правосъдието и стабилност на нормативната среда. Радосвет Радев отбелязва, че мерките не е нужно да са стимули, а по-скоро с насока към улеснение на инвеститорите. Той дава пример със сертификатите за ускорено административно обслужване. Към момента те се издават основно на големи фирми, които обаче нямат нужда от тях предвид ресурсите, с които разполагат. Достъпът до сертификати на малки и средни фирми може да се улесни.
Източник: Капитал (29.08.2018)

Изплатиха 35,6 млн. лева за лихвоточки Правителството прие годишния отчет на Националния компенсационен жилищен фонд за 2017 г. През миналата година са компенсирани 5178 жилищноспестовни влога от Националния компенсационен жилищен фонд, като средната изплатена компенсация по един влог е около 6 хил. лв. На местните комисии по общини са били преведени 35,639 млн. лв., което е над 6 млн. лв. повече спрямо 2016 г., съобщи правителствената пресслужба. На днешното си заседание Министерският съвет прие годишните отчети на Националния компенсационен жилищен фонд за дейността на управителния съвет и за приходите и разходите по бюджета на фонда през 2017 г.
Източник: Стандарт (30.08.2018)

България плаща най-високите банкови такси за трансгранични преводи България е държавата от Европейския съюз с най-високи банкови такси за трансгранични преводи. Това обаче ще се промени от началото на следващата година, когато Европейският парламент трябва да гласува изравняването на тези такси за всички държави в ЕС, обяви евродепутатът Ева Майдел. "В момента в Европа има две категории потребители на платежни услуги. Тези в Еврозоната, за които преводите в евро са много ниски или ги няма, и тези в страните извън Еврозоната, които плащат доста високи такси. Тези такси са най-високи в България", обясни Майдел. В момента българските потребители трябва да платят на българските банки такса между 30 и 60 лв., за да преведат 10 евро в друга държава от ЕС "С предложението в моя доклад ще допринесем за еднаквото третиране на всички европейски граждани и бизнеси, което като цяло на година ще спести 1 млрд. евро на европейците", добави евродепутатката. Докладът по новия регламент ще бъде гласуван финално през ноември, а високите такси трябва да отпаднат в началото на 2019 година
Източник: Банкеръ (31.08.2018)

Инфлация: Общият индекс на цените на производител расте с 4.7% Общият индекс на цените на производител през юли 2018 г. намалява с 0.8 на сто спрямо предходния месец, съобщава Националният статистически институт. По-ниски цени са регистрирани в добивната промишленост – с 8.4 на сто, в преработващата промишленост – с 1.0 на сто, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетен ръст с 1.1 на сто. По-съществен спад на цените в преработващата промишленост се наблюдава при производството на основни метали – със 7.6 на сто, и при производството на мебели – с 0.4 на сто, а ръст е отчетен при: производството на тютюневи изделия – с 1.4 на сто. Общият индекс на цените на производител през юли 2018 г. нараства на годишна база с 4.7 на сто. Увеличение на цените е регистрирано в преработващата промишленост – с 5.2 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ – с 3.7 на сто, и в добивната промишленост – с 3.1 на сто. В преработващата промишленост по-съществен ръст на цените се наблюдава при: производството на основни метали – с 5.7 на сто, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 5.6 на сто, и обработката на кожи и производството на изделия от обработени кожи без косъм – с 5.3 на сто. Намаление на цените е регистрирано при производството, некласифицирано другаде – с 1.7 на сто, както и при производството на тютюневи изделия – с 0.6 на сто.
Източник: Банкеръ (31.08.2018)

Наемът в София е 6 пъти по-изгоден от влог в банка София е една от европейските столици, в които закупуването на имот за отдаване под наем носи доста добра доходност. Това показва класацията на изданието Global Property Guide. Нашият централен град е на второ място, изпреварен единствено от естонската столица Талин. Изчисленията на Global Property Guide показват, че отдаването на апартамент в центъра на София носи доходност над 6%, а в кварталите - над 5%. Сметките са правени при цени около 116 хил. евро за 80 квадрата жилище в центъра на града, който може да се отдаде под наем за 510 евро. Ако площта е 120 квадрата, покупната цена скача над 156 000 евро, а наемът - до 811 евро. За кварталите доходността е пресметната при цена на апартамент с площ 80 кв. м за около 90 000 евро и наем 390 евро, докато за площ от 120 квадрата стойността на имота може да стигне 118 800 евро, а наемът да надхвърли и 590 евро. Така инвестицията в закупуване на жилище за отдаване под наем носи печалба 5-6 пъти по-висока от най-добрите оферти по депозитите, където лихвите от две години са се закотвили до нулата. Преди две години доходността от наеми в центъра на София е била още по-висока - над 8%, сочи проучването. В европейския шампион Талин доходността от имоти е 6.64%. Близо до резултата на София е румънската столица Букурещ с 6%. Над 5% е в Полша, Лисабон, Загреб, Будапеща и Любляна. В най-скъпите градове в Европа рентабилността на жилищата е доста по-ниска. В Лондон например тя е само 2.37%, в Париж - 2.79%, в Женева - 3.33%, в Осло - 3.05%. а в Москва - 3.22%. Най-ниска печалба за собствениците си носят имотите в Истанбул - едва 1.93 на сто.
Източник: Сега (03.09.2018)

Печалбите на банките вече гонят 1 млрд. лева Банките в България отчитат нарастващи печалби, като само за първите седем месеца на годината финансовият им резултат вече е близо до 1 млрд. лева. Точната сума е 951 млн. лева, показват обобщените данни на БНБ към 1 август. Това е значително повече от миналата година, когато за периода януари-юли банките спечелиха "само" 790 млн. лева. Ако това темпо се запази, 2018-а може да донесе нов рекорд. Засега най-силната година за банковата система остава преди кризата - 2008-а. Тогава трезорите отчетоха печалба в размер на 1.387 млpд. лева. "Забогатяването" на банките в България се дължи на сериозната разлика между лихвите по кредитите и депозитите. Вярно е, че и едните, и другите проценти спаднаха значително, но понижението по влоговете е по-драматично, като лихвите по тях клонят към нулата. Другата причина е в таксите, чиито размери и разновидности растат.
Източник: Сега (03.09.2018)

Излишъкът в бюджета нараства с 450 млн. до 2.5 млрд. лв. към август За сравнение, година по-рано превишението на приходите над разходите беше 2,15 милиарда лева. Скокът през август идва от по-високите постъпления от помощи, става ясно от предварителните оценки на Министерството на финансите. Увеличение е видимо и при приходите – данъчните и неданъчните постъпления нарастват с 10.8% на годишна база към август до 24.6 млрд. лв. Така общата сума на приходите и помощите в бюджета се повишава с 11.5% спрямо същия период на миналата година до близо 26 млрд. лв. Успоредно с постъпленията ръст отбелязват и разходите на правителството, които към август са с 2.4 млрд. лв. над миналогодишните и достигат 23.5 млрд. лв. От една страна тук фактор са по-високите осигурителни плащания и повишението на заплатите в бюджетния сектор, а от друга – увеличението на разходите за инвестиции по сметките за средства от ЕС.
Източник: Капитал (03.09.2018)

Инвестиционните разходи на държавата нарастват до 1.6 млрд. лв. към юли Правителствените разходи за инвестиции нарастват до над 1.6 млрд. лв. към края на юли, като малко над половината от средствата са европейски. Така сумата достига 26.3% от планираните за годината 6.1 млрд. лв. капиталови разходи. Макар засега да остават далеч от целта, изпълнението тази година се движи значително по-бързо от миналата. За сравнение - през същия период на 2017 г. инвестиционните разходи бяха около милиард, или 16.4% от заложеното. Раздвижването тази година идва основно заради повече стартирали европроекти. Това показват данните на Министерството на финансите за изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП).
Източник: Капитал (03.09.2018)

Банките с печалба 951 млн. лева за първите седем месеца През юли 2018 г. активите на банковата система нарастват на месечна база с 2.1 на сто (2.2 млрд. лв.) до 102.3 млрд. лв., сочат данните на Българската народна банка. Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юли 2018 г. възлиза на 12.2 млрд. лв., като за месец нараства със 174 млн. лв. (1.4 на сто). Печалбата за януари - юли 2018 г. е 951 млн. лв. (при 790 млн. лв. за същия период на миналата година). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за този период са 270 млн. лв. (при 287 млн. лв. година по-рано). Позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане се увеличава, а делът й в общите активи в края на месеца е 19.8 на сто. Балансовата (нетната) сума на кредитите и авансите отбелязва месечно увеличение, като делът й в активите достига 62.2 на сто. При портфейлите с ценни книжа има слабо намаление и делът им се понижава до 13.1 на сто. Брутните кредити и аванси се увеличават спрямо края на юни с 2.6 на сто (2.2 млрд. лв.). Растеж има при вземанията от кредитни институции и в кредитния портфейл, а намаление - при експозициите в централни банки, отчита БНБ. Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличава през месеца с 1.4 на сто (826 млн. лв.) до 59.7 млрд. лв. Нарастват кредитите за нефинансови предприятия (с 390 млн. лв., 1.1 на сто), за други финансови предприятия (с 257 млн. лв., 9.5 на сто), за домакинства (със 174 млн. лв., 0.8 процента) и за сектор държавно управление (с 6 млн. лв., 0.9 процента). Депозитите в банковата система нарастват през месеца с 2.1 на сто (1.8 млрд. лв.) и в края на юли възлизат общо на 88 млрд. лв. Увеличение има при депозитите от нефинансови предприятия (с 1.4 млрд. лв., 5.9 процента), от домакинства (с 410 млн. лв., 0.8 на сто) и от кредитни институции (с 284 млн. лв., 5.3 на сто). Намаление е отчетено при депозитите от други финансови предприятия (с 254 млн. лв., 8.1 на сто) и от сектор държавно управление (с 58 млн. лв., 2.4 на сто). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на юли 2018 г. възлиза на 12.2 млрд. лв., като за месец нараства със 174 млн. лв. (1.4 на сто). Печалбата за януари - юли 2018 г. е 951 млн. лв. (при 790 млн. лв. за същия период на миналата година). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за този период са 270 млн. лв. (при 287 млн. лв. година по-рано), показват данните на БНБ.
Източник: Монитор (03.09.2018)

Ръстът на доходите сви заемите “от заплата до заплата” Бързите кредити, популярни като заем “от заплата до заплата”, губят темповете си на растеж. Към юни 2018 г. те са се свили до 2,4 млрд. лв. срещу 2,6 млрд. лв. в края на юни 2017 г. Намалението е с 225,7 млн. лв., или с 8,5%, спрямо края на второто тримесечие на 2017 г. и с цели 14,7%, или с 418,4 млн. лв., в сравнение с края на март тази година, отчете БНБ. Продадените кредити към началото на лятото на годишна база са 133,6 млн. лв., а закупените – 39,4 млн. лв., сочат още данните. Общият спад при небанково кредитиране е главно за сметка на късите кредити - със срок до 1 година и от 1 до 5 години. Най-кратките заеми- със срок за погасяване до 1 година, са 510,3 млн. лв. в края на юни 2018 г. И докато намалението спрямо юни 2017 г. е само с 0,7%, или с 3,4 млн. лв., то е с цели 11%, или с 62,9 млн. лв., в сравнение с края на първото тримесечие на тази година, показва банковата статистика. Намаление има и при вземанията по кредити с матуритет от 1 до 5 години - през юни 2018 г. те са 629,5 млн. лева, намалението им на годишна база е с 15,9%, или с 119,1 млн. лв., а намалението спрямо март т.г. е още по-голямо - с 22,1%, или със 178,1 млн. лв. Данните показват, че и компаниите за кредитиране трайно са се насочили към заеми със срок за погасяване над 5 г. Те са 1 млрд. лв. в края на юни и са единствените, които растат- с 1,4%, или с 14,4 млн. лв., спрямо края на юни 2017 г. А намаляването спрямо март т.г. е най-малко в сравнение с останалите - само с 10%, или със 112,7 млн. лв. Относителният им дял в общия размер на вземанията по кредити нараства от 37,6% в края на юни 2017 г. до 41,6% сега. Необслужваните кредити към небанковите институции към края на юни 2018 г. са общо 278 млн. лв. и са намалели за една година с близо една трета - 29,7%, или със 117,7 млн. лв., а спрямо март - с 18,9%, или с 64,8 млн. лв. Какви са причините за тази тенденция? Устойчивият икономически растеж и очакванията за стабилност на икономиката доведоха до постоянен ръст на доходите от около 10%. Това позволява на все повече домакинства да не прибягват до спасителния пояс на бързите кредити, а да посрещат повечето си потребности с постоянния си доход. Все повече фирми също не търсят толкова скъпите бързи заеми, тъй като увеличиха оборотите си и могат да финансират част от текущите си потребности, без да се харчат за скъпи лихви, ако ги получат като кредитиране. Следствието от устойчивата икономика - рекордно ниското ниво на безработицата под 5,9%, също намалява нуждата от добавки с висока лихва към домакинските и фирмените бюджети. Втората основна причина са банките, които пренесоха битката си за клиенти със специализираните в кредитиране компании в тази ниша. Всички банки вече предлагат бързи и малки заеми, с почти същата бързина при одобряването и отпускането, но с по-атрактивни лихви. Разликата в лихвените нива понякога стига и до 1% в полза на трезорите. Дигитализацията и онлайн банкирането отнемат друго относително предимство на фирмите за бързи кредити - одобряване и отпускане на заемите онлайн, без опашки и разходка до банков офис. Освен това трезорите обвързват заемите с други пакетни услуги- например по-ниски такси при управлението на сметки, атрактивни лихви по депозити, по-ниски такси при теглене от банкомат и др.
Източник: 24 часа (04.09.2018)

Икономическият ръст у нас е по-малък от очаквания - 3.4% кономическият растеж у нас продължава да е под очакванията на правителството. След като през 2017 г. растежът на годишна база достигна едва 3.6% при очаквани около 4%, тази година реалните числа продължават да изостават от прогнозите. Растежът на БВП през второто тримесечие на 2018 г. е 3.4%, съобщи Националният статистически институт (НСИ). За сравнение, правителството и БНБ очакват ръстът за цялата година да достигне 3.9%, но на този етап прогнозата не се изпълнява. През първото тримесечие БВП нарасна с 3.5%, отново по-слабо от очакваното. През второто тримесечие на 2018 г. БВП възлиза на 25.9 млрд. лв. по текущи цени. Преизчислен в евро, БВП е съответно 13.2 млрд., като на човек от населението се падат 1882 евро.
Източник: Медия Пул (10.09.2018)

Средствата, управлявани от застрахователите, нарастват с 4.4% за година Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 7.602 млрд. лв. към края на юни 2018 г., сочат данните на БНБ, цитирани от БТА. Техният размер се увеличава с 320.5 млн. лв. (4.4%) в сравнение с година по-рано (7.282 млрд. лв.) и намалява със 119.8 млн. лв. (1.6%) спрямо края на първото тримесечие на 2018 г. (7.722 млрд. лв.). Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват със 141.9 млн. лв. (7.3%) - от 1.936 млрд. лв. към края на юни 2017 г. до 2.078 млрд. лв. 12 месеца по-късно. Техният относителен дял в общия размер на активите на застрахователите към края на юни 2018 г. е 27.3% при 26.6% към края на второто тримесечие на 2017 г. и 26.3 на сто в края на март тази година. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават със 178.6 млн. лв. (3.3 на сто) - от 5.346 млрд. лв. към края на юни 2017 г. до 5.525 млрд. лв. към края на същия месец на 2018 г. и намаляват със 164.6 млн. лв. (2.9 на сто) спрямо края на март 2018 г. (5.689 млрд. лева).
Източник: Дневник (11.09.2018)

Действителните собственици на офшорки уж ще се декларират Всички офшорни фирми и всякакви други юридически лица с офшорно участие ще обявяват действителните собственици със специално заявление пред Търговския регистър. Това става ясно от проект за промени в наредба, публикувана в сайта на Министерството на правосъдието и в портала за обществени консултации strategy.bg. Тази информация обаче няма да е публична - пряк достъп ще имат дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и "компетентните държавни органи", вероятно Министерството на финансите и НАП. ДАНС, МВР, органите на надзор, НАП, Агенцията по вписвания си обменят информация за лицата, които не са декларирали изискваните по Закона срещу изпирането на мръсните пари данни. Мотив за промените е практическото приложение на приетия преди няколко месеца нов Закон срещу прането на пари и на Закона за офшорките на депутатите от ДПС Делян Пеевски и Йордан Цонев. От тях следва да се обявяват действителните собственици на офшорните дружества, собственици на български фирми, както и физическите и юридическите лица, които действат в България в качеството си на доверителни собственици на тръстове и попечителски фондове. Според тези закони трябва да се посочват идентификационните данни за действителните собственици - физически лица, включително имената, гражданството, единен граждански номер, държава на пребиваване, ако е различна от България и др. Ще трябва да се посочват и данни за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата, фирмите, юридическите лица с нестопанска цел. Трябва да се декларират и всички идентификационни данни на даденото от тези дружества физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо в България. Изрично е посочено, че деклариране трябва да има и при всяка промяна на някое от вече посочени или вписани обстоятелства. Според Закона за прането на пари данните за действителните собственици се вписват, "ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или другите правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие". Когато действителните собственици са физически лица, данните за тях се вписват в съответния регистър, пише още в закона.Проблемът с офшорките е, че те могат да се ползват за параван за пране на пари и криене на данъци, а също и за запазване на анонимността на политици и олигарси, които искат да крият свои бизнес интереси. Законът, който уж щеше да ограничава участието на "дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим", бе внесен ненадейно през 2013 г. от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски. Още при приемането му имаше критики, че той е бутафорен и няма да спаси българската икономика от феномена "анонимен собственик", тъй като съдържаше редица изключения и вратички за избягване на забраната. Законът претърпя два ремонта, които допълнително отслабиха рестрикциите, а тъй като се оказа, че Брюксел има забележки, се наложи и трети ремонт. ЕК, която на думи се бори с офшорките, обяви, че българският закон е прекалено рестриктивен и пречи на свободното движение на капитали.
Източник: Сега (11.09.2018)

1,7 млрд. лева е излишъкът в бюджета към края на юни 1,713 млрд. лева е излишъкът в бюджета в края на първото полугодие. Това стана ясно от одобрения от правителството доклад за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на 2018 година. Постъпилите приходи и помощи по КФП към 30.06.2018 г. са в размер на 19,21 млрд. лв., като отчитат ръст от 9,9 на сто спрямо същия период на предходната година. Данъчните постъпления нарастват в номинално изражение с 10,2 на сто спрямо полугодието на 2017 г. Неданъчните приходи имат ръст от 9,5 на сто спрямо отчетените за първите шест месеца на 2017 г., а приходите от помощи остават номинално близки до отчетените към месец юни на предходната година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни възлиза на 16,021 млрд. лв., което представлява 51,4 % от годишните разчети. Съпоставени с първото полугодие на 2017 г., данъчните постъпления нарастват номинално с 10,2% (1,482 млрд. лв.). В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от осигурителни вноски и косвени данъци. Приходите в частта на преките данъци са в размер на 3,113 млрд. лв., което е 54,1% от годишните разчети за 2018 година. Съпоставени с първото полугодие на предходната година, приходите в групата нарастват с 12,4%. Приходите от косвени данъци са в размер на 7,646 млрд. лв., което е 50,4% от разчетите по ЗДБРБ за 2018 година. Постъпленията от ДДС са в размер на 5,101 млрд. лв. или 52,2% от планираните за годината и с 370,5 млн. лв. повече спрямо същия период на 2017 година. Невъзстановеният данъчен кредит на фирми към 30.06.2018 г. е в размер на 61,1 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 2,408 млрд. лв. (46,8% от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 118,2 млн. лв. или 62,2% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 676,3 млн. лв. или 61,6% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социално и здравноосигурителни вноски са 4,584 млрд. лв., което представлява 50,2% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,8% (555,6 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 2,491 млрд. лв., което представлява 53% изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 697,9 млн. лева. Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към края на месец юни 2018 г. възлизат на 17,497 млрд. лв., което е 44,5% от годишните разчети. За сравнение - разходите по КФП към юни 2017 г. бяха в размер на 15,737 млрд. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври), по-високите разходи за персонал са основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи, става ясно от доклада. За разлика от предходната година, когато разходите по сметките за средства от ЕС към полугодието бяха ниски, през настоящата година се наблюдава известно активизиране при усвояването на европейските средства, като именно по-високите разходи по европейските програми и фондове са основната причина за отчетения ръст при капиталовите разходи за полугодието. Нелихвените разходи са в размер на 16,496 млрд. лв., което представлява 44,3% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към 30.06.2018 г. са в размер на 15,153 млрд. лв. (48,7% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1,313 млрд. лв. (21,4% от разчетите към ЗДБРБ за 2018 г.), предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 29,0 млн. лв. Лихвените плащания са в размер на 424,2 млн. лв. или 58,7% от планираните за 2018 година. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 576,3 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС - Решение на Съвета 2014/335/ЕС, Евратом относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, Регламент (ЕС, Евратом) № 608/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. за определяне на мерки за прилагане на системата на собствените ресурси на ЕС и Регламент (ЕС, Евратом) № 609/2014 на Съвета от 26 май 2014 г. относно методите и процедурата за предоставяне на традиционните собствени ресурси, собствените ресурси на база ДДС и на база БНД и относно мерките за удовлетворяване на потребностите от парични средства, изменен с Регламент (ЕС, Евратом) 2016/804 на Съвета от I 7 май 2016 година. Размерът на фискалния резерв към 30.06.2018 г. е 10,83 млрд. лв., в т.ч. 9,87 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,96 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Offnews (13.09.2018)

В края на юни излишъкът в бюджета е 1.7 млрд. лв. Към края на юни консолидираният бюджет завършва с излишък от 1.7 млрд. лв. Това показват данните от тримесечните отчети за касовото изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет. Докладът за касовото изпълнение на бюджета бе приет от правителството. Данните показват, че излишъкът се формира от превишение на приходите над разходите с 2 млрд. лв. и дефицит по европейските средства от 300 млн. лв. Общо приходите и помощите през първите 6 месеца са 19.2 млрд. лв., което е ръст от 9.9 на сто спрямо същия период на предходната година. Данъчните постъпления нарастват номинално с 10.2 на сто спрямо година по-рано, а неданъчните - с 9.5%. Приходите от помощи остават номинално близки до отчетените към юни миналата година. Към края на полугодието са събрани 51.4% от заложените приходи от данъци, включително и от осигуровки, като данъчните постъпления нарастват номинално с 10.2 % спрямо година по-рано. В структурно отношение най-значителен ръст се отчита при постъпленията от осигурителни вноски и косвени данъци. Постъпленията от ДДС са 5.1 млрд. лв., или 52.2% от планираните за годината, и са с 370.5 млн. лв. повече спрямо същия период на 2017 година. Невъзстановеният данъчен кредит на фирми към 30 юни е 61.1 млн. лева. Към края на юни са събрани 46.8% от заложените в Закона за бюджета приходи от акцизи, а постъпленията от мита 62.2%. При здравните и социалните осигуровки постъпленията се равняват на 50.2% от разчета, като спрямо миналата година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13.8%. Разходите на консолидирания бюджет (включително и вноската на България в бюджета на ЕС) към края на юни са 44.5% от разчета за годината. В абсолютна стойност те са 17.5 млрд. лв. и са повече от направените към края на юни миналата година 15.7 млрд. лв. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания, обясняват от Министерството на финансите. Напомнят, че ефектът идва от увеличените разходи за пенсии заради нарастването им от юли 2017 г., както и увеличението на минималната пенсия на две стъпки през 2017 г. - от юли и октомври. Ръстът идва и от по-големите разходи заради повишените учителски заплати. Отчита се и по-голямо усвояване на средства от европейските фондове в сравнение с миналата година. Размерът на фискалния резерв към 30 юни е 10.83 млрд. лв.
Източник: Дневник (13.09.2018)

БНБ ще трябва да разкрива на депозанти как е надзиравала КТБ Българската народна банка (БНБ) в някои случаи ще трябва да разкрива пред депозанти на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) информация за осъществявания надзор, представляваща "професионална тайна". Това следва от решение на Съда на Европейския съюз от четвъртък. То е по дело на италианеца Ензо Буциони, който в миналото е имал сметка в италианската банка "Банка Нетуърк Инвестименти" (Banca Network Investimenti SpA - BNI). През 2012 г. финансовата институция изпадна в неплатежоспособност и впоследствие бе ликвидирана, като гражданинът Буциони е получил минимална компенсация на влога си от местния фонд за гарантиране на влоговете. През 2015 г. при опит да заведе дело както срещу фалиралата банка, така и срещу регулатора – Италианската централна банка (Banca d’Italia), Буциони праща заявка до ИЦБ да му бъдат предоставени няколко документа, свързани с осъществявания надзор върху Banca Network Investimenti. Италианската централна банка частично отказва да даде документите, защото те съдържат професионална тайна. След като Буциони завежда дело пред административния съд в Италия, случаят стига до съда в Люксембург. Според неговото решение евродирективата за достъпа до дейността на кредитните институции от 2013 г. разрешава конфиденциална информация, която не засяга трети страни, да бъде предоставяна от банковия надзор на пряко засегнати от фалит на банка лица с цел да се ползва в граждански или търговски дела. Съдът се произнася още, че разкриването на т. нар. професионална тайна е допустимо при определени обстоятелства и с цел защита в наказателни дела. По закон в момента почти цялата дейност на "Банков надзор" у нас е "професионална тайна". Тя се пази за вечни времена, защото няма ограничение на сроковете за защитата ?, за разлика дори от държавната тайна с гриф "Строго секретно", която може да се пази максимум 60 години. Евродирективата за достъпа като общо правило предвижда, че опазването на професионална тайна е основна задача на органите за финансов надзор в държавите членки. Въпреки това обаче са допустими изключения. Според решението на съда изключенията трябва да се прилагат стриктно, а не разширително. За да бъде предоставена информацията, заявителят трябва да даде конкретни доказателства, че тя е съотносима към текущи или предстоящи граждански или търговски дела, свързани с фалита. Компетентните власти, тоест БНБ у нас, а също и съдилищата, ще преценяват баланса между интереса на заявителя от разкриването на информацията и интереса на властите да опазят нейната конфиденциалност. Преценката ще се прави за всеки отделен документ и в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай. В решението си от 13 септември съдът изтъква, че правото на гражданите на разкриване на документи, свързани със защита по наказателни дела, има ограничения, а опазването на конфиденциалността на информацията трябва да се прилага по такъв начин, че да бъде балансирана с правото на гражданина на защита.
Източник: Медия Пул (14.09.2018)

Близо 3 млрд. лв. има в Сребърния фонд към края на август Над 2,916 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) към края на август, става ясно от отчетните данни на Министерството на финансите (МФ). От тази сума 2,90 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда. Трансферираните през юли средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 7,31 млн. лв. За 2017 г. трансферът е близо 128 млн. лв. Както през последните няколко години, така и към края на юни 2018 г. парите за пенсии са с нулева доходност. Бизнесът от години настоява да се намерят допълнителни източници за приходите на фонда, който на практика е гарант за пенсионната система на страната. От Българска стопанска камара настояваха във Фонда да постъпват и излишъци от такси, събирани от държавни институции, които надхвърлят разходите за съответните услуги, както и да влизат още всички средства, генерирани от процеса на раздържавяване.
Източник: Инвестор.БГ (14.09.2018)

Покупката на "Societe Generale Експресбанк" чака надзорна благословия Вече са внесени за одобрение документите по сделката, с която "Банка ДСК" ще купи от френската "Societe Generale" българската й дъщерна банка "Societe Generale Експресбанк", и по тях предстои да се изкажат БНБ и Комисията за защита на конкуренцията. В тях е изрично посочено, че като част от сделката унгарската "ОТП Банк", която е едноличен собственик на "Банка ДСК", ще увеличи капитала й с 600 млн. евро. Това намерение е индикатор за цената, която "Банка ДСК" ще плати, за да придобие "Societe Generale Експресбанк" от френската "Societe Generale". В документите е посочено още, че след приключване на сделката ще започне процес на интеграция, чиято цел е вливането на "Societe Generale Експресбанк" в "Банка ДСК". Съобщението за тази сделка бе огласено на 2 август 2018-а едновременно и от френската Societe Generale, и от унгарската OTP Bank Plc. ("Банка ОТП"). В него изрично бе подчертано , че: "Банка ДСК" ЕАД - българското дъщерно дружество на "Банка ОТП", подписа договор за придобиване на 99.74% акционерно участие в "Societe Generale Експресбанк" АД (SGEB), българското дъщерно дружество на "Сосиете Женерал Груп" и другите местни дъщерни дружества, притежавани от SGEB. Финансовото приключване на сделката се очаква да стане през последното тримесечие на 2018 г., при условие че тя получи всички необходими регулаторни одобрения. Паралелно с тази сделка "Сосиете Женерал" и "Банка ОТП" обсъждат сключване на споразумение за услуги, което ще обхване предоставянето на взаимни услуги в различни области (включително, но не само - инвестиционно банкиране, капиталови пазари, финансиране и глобално транзакционно банкиране) в Албания, България, Хърватска и Унгария. От цитираното съобщение става ясно, че именно “Банка ДСК” ще плати за покупката на "Societe Generale Експресбанк" и за притежаваните от нея фирми в България. Явно предстоящото увеличение на капитала на "Банка ДСК" с 600 млн. евро има за цел да финансира именно това плащане, независимо че "Банка ДСК" разполага с около 1.7 млрд. лв. ликвидни средства извън БНБ и със собствен капитал от около 1.4 млрд. лева. Привличането на допълнителните средства за капитала обаче явно се налага, тъй като евентуалният процес на консолидация и поглъщане на "Societe Generale Експрессбанк" от "Банка ДСК" ще е доста сложен и продължителен. Според някои оценки той може да отнеме около две години, а през този период "Банка ДСК" трябва да разполага с достатъчно капитал, за да покрива рисковете от собствените си активи. Не бива да се забравя също така, че процесът на интеграция ще се извършва по времето, когато Европейската централна банка ще извърши преглед на качеството на банковите активи у нас. Преглед, в чийто обхват и "Банка ДСК", и "Societe Generale Експресбанк" задължително ще попаднат, а това на свой ред изисква доста по-консервативен подход и към цялата сделка по придобиването, и към последващия процес на интеграция. Консолидацията със "Societe Generale Експресбанк" значително ще разшири позициите на "Банка ДСК" на българския пазар. В съобщението на "Банка ОТП" за сделката се посочва, че: "С пазарен дял от приблизително 6.7% "Societe Generale Експресбанк" е седмата по големина банка на българския банков пазар и като универсална банка е активна както в сегмента за банкиране на дребно, така и в бизнес сегмента. В резултат на придобиването "ОТП Груп" ще засили още повече пазарната си позиция в България.” Ще допълним, че според последните данни от статистиката на БНБ по общ размер на актитвите си "Банка ДСК" и "Societe Generale Експресбанк" са най-високо в банковия ни сектор с общо балансово число от 19 млрд. лв., което е около 19% от всички банкови активи у нас. В други сфери на банковия бизнес - като потребителско и жилищно кредитиране и депозити на гражданите, обединеният дял на “Банка ДСК” и на “Societe Generale Експресбанк” е още по-висок. В този ред на мисли ще е много интересно какви анализи и заключения ще има в доклада на Комисията за защита на конкуренцията, която трябва да прецени дали покупката на "Societe Generale Експресбанк" от "Банка ДСК" няма да доведе до прекомерна концентрация както на целия пазар на финансови услуги, така и в отделни негови сегменти.
Източник: Банкеръ (18.09.2018)

Чуждестранните инвестиции за първите седем месеца са 219 млн. евро Преките инвестиции за периода от януари до юли възлизат на 219.9 млн. евро след по-силно второ тримесечие, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Това е с 374.8 млн. евро по-малко, отколкото отчетеното през първите седем месеца на миналата година, когато статистиката показваше 594.6 млн. евро преки инвестиции в страната. Причината за по-ниското ниво в сравнение с 2017 година е отлива на дялов капитал, отрицателните стойности при реинвестираната печалба, измерени на база тримесечните отчети на компаниите с чуждестранно участие и намалението на задълженията на дружествата с чуждестранни акционери по финансови, облигационни и търговски кредити. Понижението спрямо миналата година идва заради операции в началото на 2018 г. заради намаление на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank. Операциите се наложиха заради новия Международен стандарт за финансово отчитане, който влезе в сила от началото на годината и изисква от банките да заделят по-големи провизии. За чуждите институции това се отразява като свиване на дяловия капитал в статистика. Обикновено тази статистика търпи ревизия при анализа на данните за август и годишните финансови отчети за 2018-а. Според данните второто тримесечие е било по-добро откъм инвестиции в дялов капитал и дългови инструменти спрямо времето от януари до март. Общо за периода април - юни чуждите инвестиции са 279.9 млн. евро, от които 134.5 млн. евро в дялов капитал и 180.6 млн. евро в дългови инструменти. Корекция на сумата оказва отрицателната стойност на реинвестираната печалба в размер на 35.5 млн. евро за тримесечието. Ефектът на месец юли върху резултата за седемте месеца на годината също е негативен заради намалението на задълженията по дългови инструменти с 56.9 млн. евро. Така за времето от януари до юли резултатът е 219.9 млн. евро преки инвестиции в страната. За същия период инвестициите в чужбина възлизат на 278.9 млн. евро при 167.3 млн. евро за първите седем месеца на миналата година. Най-големите нетни преки инвестиции за тази година идват от Холандия (221.4 млн. евро), която заради по-либералния си режим обаче често привлича компании, зад които може да се крият и български капитали, Русия (157.9 млн. евро) и Германия (80.5 млн. евро). Постъпленията от инвестиции в недвижими имоти на чуждестранни лица за седемте месеца възлизат на 4.2 млн. евро спрямо 10.5 млн. евро за същия период на предходната година. Най-активни са гражданите на Русия с вложения за 2.1 млн. евро, следвани от украинци с 0.7 млн. евро и Германия с 0.4 млн. евро, показва още статистиката.
Източник: Капитал (20.09.2018)

Платежният баланс на България излезе на плюс с над 1 млрд. евро през юли Текущата и капиталовата сметка на България през юли е положителна и възлиза на 1,01 млрд. евро. Година по-рано страната пак отчете излишък - от 1,280 млрд. евро, което показва лек спад на излишъка, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Изчисленията са направени при БВП в размер на 52,792 млрд. евро за 2018 г. (прогноза на БНБ) и 50,429 млрд.евро за 2017 г. (данни на НСИ от 7 март 2018 г.). За първите седем месеца на годината текущата и капиталова сметка е на плюс с 1,191 млрд. евро, като през периода януари-юли миналата година тя отново бе на положителна териотория, но в доста по-голяма размер - 2,441 млрд. евро. Само през юли 2018 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 947,8 млн. евро при излишък от 1,200 млрд. евро, отчетен през същия месец на 2017 г. За периода януари-юли текущата сметка е на плюс с 933,7 млн. евро, като излишък за първите седем месеца на миналата година беше забележителните 2,167 млрд. евро, изчислиха в централната банка. От централната банка отчитат, че търговското салдо за юли е отрицателно в размер на 215,1 млн. евро, като преди година отново беше с дефицит от 161 млн. евро. За първите седем месеца на 2018 г. то е отрицателно и е в размер на 1,872 млрд. евро, като година по-рано за същия период излезе на минус с 264,7 млн. евро. Износът на български стоки през юли е за 2,510 млрд. евро, като се повишава с 4,9% (118,3 млн. евро) на годишна база. От януари до юли от нашата страна са изнесени стоки за 15,134 млрд. евро, но те са със 158,4 млн. евро (1%) в по-малко в сравнение с експорта за същия период на 2017 г. Износът се увеличава на годишна база с 19,7%. Вносът на стоки през юли възлиза на 2,725 млрд. евро и нараства с 22,2% (494,3 млн. евро) на годишна база. За седем месеца импортът расте с 9,3% (1,449 млрд. евро) и достига 17,006 млрд. евро. За сравнение вносът за януари-юли 2017 г. нараства на годишна база с 16,6%. Салдото по услугите през юли е положително и е в размер на 750,3 млн. евро, като година по-рано пак беше на плюс с 723,6 млн. евро. За седем месеца то е на положителна територия с 1,758 млрд.евро, като за сравнение от януари до юли 2017 г. беше на плюс с 1,451 млрд. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е на положителна територия с 56,2 млн. евро през юли, докато преди година в БНБ отчетоха дефицит от 12,7 млн. евро. За първите седем месеца на тази година салдото е на минус с 244,1 млн. евро, докато преди година в периода януари – юли също беше на отрицателна територия с 318,6 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е положително в размер на 356,4 млн. евро, като преди година също излезе на плюс с 328,4 млн. евро. От януари до юли 2018 г. то е на положителна територия с 1,291 млрд. евро, като за сравнение през същия период на миналата година беше 1,298 млрд. евро. Данните на централната банка показват, че капиталовата сметка е на плюс с 62,7 млн. евро при положителна стойност от 79,8 млн. евро за юли 2017 г. От януари до юли тя е положителна – 257,3 млн. евро, при положителна стойност от 274,5 млн. евро за първите седем месеца на миналата година. Финансовата сметка за юли е положителна и възлиза на 915,7 млн. евро, като през миналия юли беше на плюс с 870,2 млн. евро. За януари – юли 2018 г. тя е на плюс с 1,774 млрд. евро, като за същия период на 2017 г. имаше положителна стойност от 1,045 млрд. евро. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е положително в размер на 109 млн. евро при отрицателно салдо от 7,3 млн. евро за юли 2017 г. За седем месеца то е на плюс 59 млн. евро, докато през миналата година излезе на минус с 427,3 млн. евро за същия период на 2017 г. Преките инвестиции – активи се повишават с 47,4 млн. евро при увеличение с 90,2 млн. евро за юли 2017 г. От януари до юли вложенията нарастват с 553,3 млн. евро, докато увеличението за същия период на 2017 г. възлиза на 251,9 млн. евро. Преките инвестиции – пасиви намаляват с 61,6 млн. евро при увеличение с 97,4 млн. евро за юли 2миналата година. За седем месеца те нарастват с 494,3 млн. евро, докато увеличението за същия период преди година беше с 679,3 млн. евро. Резервните активи на БНБ през юли се повишават с 287,7 млн. евро, докато преди година намаляха с 209,3 млн. евро. За седем месеца те нарастват със 144,1 млн. евро, при понижение с 36,2 млн. евро за същия период на 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (20.09.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/0.8 Gov 20250327 (BLKZ) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/0.8 Gov 20250327, борсов код BLKZ, ISIN код BG2040117215, за търговската сесия на 21.09.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 27.09.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (21.09.2018)

БНБ чака по-висока инфлация от 2,1% До края на годината инфлацията може да достигне по-високи стойности от предварително планираните 2,1%, прогнозират експертите на БНБ. Като причина те посочват по-високото от очакваното поскъпване на храните, задържането на цените на петрола на високи нива и по-висок ръст на административно регулираните цени. Тези три фактора могат да добавят 1,5 процентни пункта към досега очакваните стойности и да вдигнат инфлацията до над 3,6%, очакват от БНБ. Търговската война между САЩ и Китай и влиянието на Брекзит могат да забавят темповете на растеж на БВП с около 0,6%, смятат от БНБ. Тези външни фактори ще свият търсенето на български стоки и услуги. По-слабо от очакваното външно търсене ще доведе до понижаване на вътрешното търсене на кредити. Допълнителен риск от забавяне на кредитния растеж може да дойде от трудността при продажба на кредитни портфейли и отписването на необслужвани кредити, смятат още от БНБ.
Източник: 24 часа (25.09.2018)

Министерството на финансите, Bulgaria/5.75 Gov 20250929 (BLKW) На основание чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 от Част IХ Правила за регистрация и търговия на държавни ценни книжа от Правилника за дейността на Българска Фондова Борса АД, с нареждане на Директора по търговия на БФБ, временно се спира търговията с емисията ДЦК, издадена от Министерството на финансите, наименование на емисията в системите на БФБ - Bulgaria/5.75 Gov 20250929, борсов код BLKW, ISIN код BG2040210218, за търговската сесия на 26.09.2018 г. Мярката се предприема във връзка с необходимостта от определяне на лицата с право на лихвено плащане по емисията на 29.09.2018 г., предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 5 на МФ и БНБ от 4 октомври 2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа.
Източник: БФБ (26.09.2018)

БНБ: Парите на българите в банките доближават 50 милиарда лева Според последните данни на Българската народна банка в края на август депозитите на неправителствения сектор са 76,046 млрд. лв. (73.7% от БВП), като годишното им увеличение е 8% (8.8% годишно повишение през юли т.г.). Депозитите на нефинансови предприятия са 23.848 млрд. лв. (23.1% от БВП) в края на август тази година. В сравнение със същия месец на 2017 г. те се увеличават с 14%. Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 22.5% на годишна база и в края на месеца достигат 2.600 млрд. лв. (2.5% от БВП). Депозитите на Домакинства и Нетърговски организации, обслужващи домакинствата са 49.598 млрд. лв. (48% от БВП) в края на август тази година. В края на август 2018 г. кредитите за неправителствения сектор са 56.496 млрд. лв. (54.7% от БВП) при 56.162 млрд. лв. към юли 2018 г. (54.4% от БВП). През август 2018 г. те се увеличават на годишна база със 7.6%. Кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 4.2% на годишна база през август и в края на месеца достигат 32.491 млрд. лв. (31.5% от БВП). Кредитите за домакинства са 21.335 млрд. лв. (20.7% от БВП) в края на август. Спрямо същия месец на 2017 г. те се увеличават с 10.2%.
Източник: Money.bg (26.09.2018)

Външният дълг на България нараства с 0,5% спрямо БВП през юли Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на юли нараства с 0,5% (172 млн. евро) на годишна база като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към 31 юли той възлиза на 33,648 млрд. евро и така представлява 63,7% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). За сравнение, преди година съотношението беше 66,4% от БВП, а преди малко повече от две години – над 75%. При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 0,8% (250,6 млн. евро) повече от края на 2017 г., когато възлизаха на 33,397 млрд. евро и бяха 66,2% от БВП. Според прогнозата на централната банка през тази година БВП ще е 53,639 млрд. евро, като по данни на Националния статистически институт през 2017 г. той беше 50,429 млрд. евро. В края на юли дългосрочните задължения достигат 25,745 млрд. евро, като за една година намаляват с 0,5% (123 млн. евро). Краткосрочният външен дълг към 31 юли е 7,902 млрд. евро и на годишна база нараства с 3,9% (295 млн. евро). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на юли 2018 г. е 5,653 млрд. евро (10,7% от БВП). За една година външните задължения на сектора се понижават с 6,6% (397,8 млн. евро). Външните задължения на сектор Банки в края на юли са 4,511 млрд. евро и нарастват с 3,9% (167,9 млн. евро) в сравнение със същия период на миналата година. Външните задължения на Други сектори са 10,695 млрд. евро и нарастват с 0,3% (36 млн. евро) спрямо юли 2017 г. В края на юли вътрешнофирменото кредитиране е 12,788 млрд. евро, като нараства с 2,9% с (366 млн. евро) спрямо юли 2017 г. За първите седем месеца на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,236 млрд. евро (6,1% от БВП), докато преди година беше 2,825 млрд. евро (5,6% от БВП). От тях 210,1 млн. евро (6,.5% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 702,6 млн. евро (21,7% от общия размер) за сектор Банки, 1,303 млрд. евро (40,3%) – за Други сектори , а 1,020 млрд. евро (31,5%) са вътрешнофирмено кредитиране. През януари – юли извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 3,092 млрд. евро (5,9% от БВП) при 3,595 млрд. евро (7,1% от БВП) за същия период на 2017 г. Нетният външен дълг в края на юли е отрицателен в размер на 2,392 млрд. евро, като намалява с 1,326 млрд. евро (124,3%) спрямо края на 2017 г. (отрицателна стойност от 1,066 млрд. евро, 2,1% от БВП). Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 1,576 млрд. евро, 4,6%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 250,6 млн. евро, 0,8%). Нетният външен дълг намалява с 1,775 млрд. евро спрямо година по-рано, когато беше с отрицателна стойност от 617,6 млн. евро. Investor.bg припомня, че премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, а догодина – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (27.09.2018)

Райфайзенбанк: Кредитите се ускориха с 5,8% на годишна база Ръстът на кредитите към бизнеса и домакинствата общо се ускори с 5,8% на годишна база, като това е увеличение за двадесет и втори пореден месец. Това показват изчисленията на анализаторите на Райфайзенбанк (България), които се позовават на данни на паричната статистика на БНБ към септември, с фокус върху ключови финансови показатели. В рамките на тази възходяща тенденция това беше най-високият ръст, като при кредитите към нефинансовите предприятия годишното увеличение беше 3,2%, докато заемите към домакинствата повишиха равнището си още повече в сравнение с юли миналата година – с 10%. В анализа се посочва, че лошите и преструктурирани кредити в банковата система (без овърдрафт) понижават нивото си за една година с 1,8 пр.п. до 16,6%, оставайки на относително високо ниво. Спестяванията в банковата система през юли бележат годишен ръст от 10,8%, като при депозитите на домакинствата увеличението е 8,2%, а за този на фирмите – 16,5%.
Източник: Инвестор.БГ (27.09.2018)

Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) определи ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, в размер на 0,5% в сила от 1 октомври 2019 г., съобщи пресцентърът на банковия регулатор. От централната банка напомнят, че съгласно изискванията на Наредба № 8 на БНБ решението за увеличаване на нивото на буфера се оповестява 12 месеца преди влизането му в сила. При определяне на нивото на антицикличния буфер се вземат предвид насоките на Европейския съвет за системен риск и други показатели, които централната банка е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. Вниманието е върху фактори, които оказват директно влияние върху текущото състояние и очакваното бъдещо развитие на кредита и произтичащите от това рискове. Към края на второто тримесечие на 2018 г. изчисленото според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология съотношение кредит/БВП възлиза на 100,6%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-42,7 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер. Тенденциите в икономическата среда и кредитната активност дават основание да се смята, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл, отчитат в БНБ. Експертите на Димитър Радев посочват, че на фона на повишена икономическа активност вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с темпове над тези за последните години, особено в сегмента на заемите за домакинства. Политиката на БНБ е насочена към своевременно прилагане на мерки за ограничаване на рисковете и дисбалансите в банковата система, като в серия от свои действия до момента на кредитните институции беше посочвана необходимостта от поддържане на консервативни кредитни стандарти и адекватна капиталова подкрепа на растежа на кредитите. Анализът на централната банка посочва, че настоящите благоприятни икономически условия дават възможност за допълнително укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции, с което да се увеличи устойчивостта им срещу загуби при бъдеща материализация на циклични системни рискове, произтичащи от евентуални неблагоприятни развития в икономическата среда.
Източник: Инвестор.БГ (27.09.2018)

Уникредит Булбанк продаде най-големия досега портфейл лоши кредити на B2Holding Девет месеца след най-голямата сделка за портфейла необслужвани кредити за 460 млн. лв. на Обединена българска банка (ОББ) приключи и търгът за 250 млн. евро лоши кредити на Уникредит Булбанк. Това обаче не е всичко, защото Пощенска банка даде ход на процедурата за продажба на 365 млн. евро лоши заеми с намерение да се освободи от тях до края на годината. Така 2018 г. се очертава да е знакова, с три пъти чупене на рекорда, надхвърляне на прогнозите за 1 млрд. евро продадени кредити и засилване на позициите на топ играчите в събирането на дългове. Подготвяна от няколко месеца, сделката за портфейла лоши кредити с 250 млн. евро номинал в Уникредит Булбанк е финализирана, научи "Капитал". Купувач е норвежката B2Holding, която през миналата година успя да спечели и другите два търга на банката - те бяха съответно за 93 млн. и за 84 млн. евро. Новата порция дълг се състои основно от корпоративни обезпечени кредити за около 150 млн. евро и необезпечени заеми на физически лица. B2Holding на консолидирана база отчете 37 млн. евро оперативна печалба за второто тримесечие и осигурен ресурс за инвестиране в размер на 220 млн. евро на 23-те пазара, на които работи. Югоизточна Европа, където са България, Румъния, Гърция и Кипър, е допринесла близо 14 млн. евро постъпления за групата в края на второто тримесечие. Българското поделение е лидер по активи на регионалния пазар.
Източник: Капитал (28.09.2018)

БНБ определи 0,5% антицикличен буфер за рискови експозиции от 1 октомври 2019 г. Управителният съвет на Българската народна банка (БНБ) определи ниво на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, в размер на 0,5% в сила от 1 октомври 2019 г., съобщи пресцентърът на банковия регулатор. От централната банка напомнят, че съгласно изискванията на Наредба № 8 на БНБ решението за увеличаване на нивото на буфера се оповестява 12 месеца преди влизането му в сила. При определяне на нивото на антицикличния буфер се вземат предвид насоките на Европейския съвет за системен риск и други показатели, които централната банка е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. Вниманието е върху фактори, които оказват директно влияние върху текущото състояние и очакваното бъдещо развитие на кредита и произтичащите от това рискове. Към края на второто тримесечие на 2018 г. изчисленото според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология съотношение кредит/БВП възлиза на 100,6%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-42,7 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер. Тенденциите в икономическата среда и кредитната активност дават основание да се смята, че страната се намира във възходящата фаза на икономическия и на финансовия цикъл, отчитат в БНБ. Експертите на Димитър Радев посочват, че на фона на повишена икономическа активност вземанията на банковата система от неправителствения сектор нарастват с темпове над тези за последните години, особено в сегмента на заемите за домакинства. Политиката на БНБ е насочена към своевременно прилагане на мерки за ограничаване на рисковете и дисбалансите в банковата система, като в серия от свои действия до момента на кредитните институции беше посочвана необходимостта от поддържане на консервативни кредитни стандарти и адекватна капиталова подкрепа на растежа на кредитите. Анализът на централната банка посочва, че настоящите благоприятни икономически условия дават възможност за допълнително укрепване на капиталовата позиция на кредитните институции, с което да се увеличи устойчивостта им срещу загуби при бъдеща материализация на циклични системни рискове, произтичащи от евентуални неблагоприятни развития в икономическата среда. За съхраняването на високата устойчивост на банковата система към бъдещи развития с неблагоприятен характер ще допринася поддържането на темпове на кредитен растеж и кредитни стандарти, отразяващи дългосрочния характер на кредитния риск в рамките на икономическия и финансовия цикъл, настояват от БНБ. За периода до края на третото тримесечие на 2019 г. равнището на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, се определя на 0%, като БНБ може да вземе решение и за по-ранно увеличение на буфера и да го оповести съгласно изисквания на Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките, напомнят от централната банка. Investor.bg припомня, че капиталовите буфери бяха въведени и се поддържат, за да се гарантира, че по време на периоди на икономически растеж банките ще натрупат достатъчна капиталова база, с която да покрият потенциални загуби при евентуални неблагоприятни периоди. Целта на буфера за системен риск е да запази натрупаните до настоящия момент капиталови резерви в банковата система, предназначени за намаляване на ефекта от дългосрочни нециклични системни рискове или заплахи за макроикономическата стабилност. Регулациите са в съответствие с Базел III, като според глобалната регулаторна рамка се публикува актуална информация за определеното ниво на антицикличния буфер, приложимото съотношение кредити към БВП, както и неговото отклонение от дългосрочния тренд, референтния индикатор, подпомагащ преценката при определяне на антицикличния буфер, както и обосновката за нивото на антицикличния буфер. Под системен риск се има предвид вероятността за проявление на значителни системни събития. За такива в научните среди се определят всички събития, при които оповестяването на лоши новини за финансова институция (или дори нейният фалит) или срив на финансов пазар причиняват значителни негативни ефекти върху една или няколко други финансови институции и пазари. Предпазването от системен риск е превенция срещу прерастването му в системна криза, която може да засегне тежко финансовата система и пазарите. Освен буфери за предпазване от подобни сценарии по смисъла на Наредба № 8 за капиталовите буфери банките трябва да поддържат още и предпазен капиталов буфер, специфичен за всяка банка антицикличен капиталов буфер, буфер за глобална системно значима институция и буфер за друга системно значима институция. Ако някоя банка не покрива изискваните нива на капиталовите буфери, ще ? бъдат налагани ограничения в изплащането на дивиденти, променливите възнаграждения и други плащания. Заради изисквания в Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките оповестената информация се актуализира на всяко тримесечие.
Източник: Инвестор.БГ (28.09.2018)

Кредити поевтиняват, но от следващото лято лихвите ще се вдигат От средата на 2019 г. и лихвите по ипотечните заеми ще тръгнат нагоре, прогнозираха за “24 часа” банкери и финансисти. Тенденцията при потребителските заеми вече се обърна и те започнаха да поскъпват, сочат данните на БНБ за август. Средният лихвен процент по тях в левове се е вдигнал до 8,88% в сравнение с година по-рано. В същото време ипотечните заеми продължават да поевтиняват - до 3,44%, ако са в левове, и до 3,88% за тези, които са договорени в евро. Четири разнопосочни фактора ще определят бъдещото движение на лихвените нива, смятат банкови анализатори. Подготовката за стрес тестовете заради влизането ни в банковия съюз и в чакалнята за еврото изисква добра ликвидност и капитализация и банките ще продължат да си набавят финансов ресурс за това от разликата между лихвите по кредити и по депозити. В същото време допускането ни до валутния механизъм постепенно ще намалява рисковата премия и ще позволи понижаване на лихвените нива. Дотогава повечето трезори ще опитат да държат лихвите по ипотеки сравнително ниски, за да разполагат с достатъчно голям марж за намаляването им. През 2019 г. обаче ще попаднем и под регулациите на ЕЦБ, която се бави с решение за вдигане на всички лихви, въпреки че САЩ ги повишиха. Банкери обаче са категорични, че такова решение предстои и го очакват още в началото на идната година. Преди ден пък заради бума на ипотечните заеми, подтиквани основно от ниските лихви, БНБ уведоми банките, че от октомври 2019 г. повишава от 0 на 0,5% капиталовия буфер за тях. С важната забележка, че ако прецени, може да въведе увеличението и преди този срок. Това означава, че всяка банка трябва да заделя допълнителен ресурс, с който да покрива риска от трупането на необслужвани заеми. Ефектът от мярката ще се усети преди влизането и? в сила, т.е. от средата на 2019 г. Притеснението на централните банкери е, че ръстът на кредитите означава ръст и на лоши кредити, защото част от изтеглилите ги няма да могат да ги обслужват, когато лихвите тръгнат нагоре. Така след изявлението на управителя на БНБ Димитър Радев, който предупреди банкерите да внимават, защото “лоши заеми се трупат в добри времена”, централната банка вече взема и реални мерки да сложи под контрол бума на кредитирането.
Източник: 24 часа (28.09.2018)

Печалбата на банките надхвърли 1 млрд. лв. през август Печалбата на банките в България надхвърли един милиард лева в края на август - 1.088 млрд. лв. През същия период от миналата годината печалбата е била 913 млн. лв. Това се вижда от данните на БНБ. Спрямо 2017 г. са намалели и разходите за обезценка - за осемте месеца на т.г. те са 301 млн. лв., при 329 млн. лв. година по-рано. Кредитирането продължава да расте, което е видно от брутния кредитен портфейл на банките. Само за месец увеличението е с близо 450 млн. лева. Кредитите за домакинства са се увеличили с 0.9% като нарастват и кредитите за нефинансови предприятия, други финансови предприятия и за сектор държавно управление. Депозитите в системата също се увеличават с близо 1% и в края на август възлизат на 88.7 млрд. лв.
Източник: Дневник (01.10.2018)

Бюджетът се очаква да завърши септември с 2.6% излишък На база на предварителни данни и оценки се очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към септември 2018 г. да бъде положително в размер на 2.7 млрд. лв.(2.6 % от прогнозния БВП), съобщи Министерството на финансите. В КФП влизат освен държавният бюджет, но и този на висшите училища, съдебната и социалната система, общините и др. Приходите и помощите към септември се очаква да бъдат 29.2 млрд. лв. (76.4 % от годишния разчет), като спрямо деветмесечието на 2017 г. се отбелязва ръст от 3 млрд. лв. Той се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 11%. Увеличение се отчита и при постъпленията от помощи, които нарастват с 282.2 млн. лева. Разходите, които включват и вноската на България в бюджета на ЕС са 26.5 млрд. лв., което е 67.4 % от годишния разчет. Спрямо година по-рано разходите към края на септември нарастват с около 3 млрд. лв. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средства от Европейския съюз, отбелязва Министерството на финансите. Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование и др., докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи.
Източник: Дневник (01.10.2018)

Печалбата на банките надхвърли 1 млрд. лв. през август Печалбата на банките в България надхвърли един милиард лева в края на август - 1.088 млрд. лв. През същия период от миналата годината печалбата е била 913 млн. лв. Това се вижда от данните на Българската народна банка. Спрямо 2017 г. са намалели и разходите за обезценка - за осемте месеца на т.г. те са 301 млн. лв., при 329 млн. лв. година по-рано. Кредитирането продължава да расте, което е видно от брутния кредитен портфейл на банките. Само за месец увеличението е с близо 450 млн. лева. Кредитите за домакинства са се увеличили с 0.9% като нарастват и кредитите за нефинансови предприятия, други финансови предприятия и за сектор държавно управление. Депозитите в системата също се увеличават с близо 1% и в края на август възлизат на 88.7 млрд. лв.
Източник: econ.bg (01.10.2018)

Излишъкът в бюджета достига близо 2.7 млрд. лв. към септември Бюджетният излишък достига 2.69 млрд. лв. към края на третото тримесечие, което представлява 2.6% от прогнозирания за годината брутен вътрешен продукт (БВП). Това сочат предварителните оценки на Министерството на финансите, публикувани в петък. За сравнение - година по-рано превишението на правителствените приходи над разходи беше 2.42 млрд. лв. По план тази година трябва да завърши на дефицит от 1% от БВП, но по-рано през септември финансовият министър Владислав Горанов отбеляза, че очаква годината да завърши с излишък или балансирано салдо. Успоредно с предварителните оценки за деветмесечието ведомството публикува и подробни данни за бюджета към август. Те показват, че инвестиционните разходи на правителството достигат близо 1.9 млрд. лв. от началото на годината, което е 30.8% от планираните за годината 6.1 млрд. лв. Според предварителните оценки на Министерството на финансите постъпленията към бюджета нарастват с 11.7% към септември спрямо същия период на 2017 г. до 29.2 млрд. лв. Увеличение има от страна както на приходите, така и от помощите. Подробни данни все още няма, но, съдейки по предходни месеци, големият двигател са растящите данъчни постъпления. При помощите увеличението спрямо миналата година е с 282 млн. лв., посочват от ведомството. От друга страна, ръст има и при разходите – годишният темп тук също е 11.7%, а сумата достига 26.5 млрд. лв. към септември. "Ръстът на разходите по националния бюджет се дължи основно на по-високия размер на здравноосигурителните и социалните плащания (базов ефект при разходите за пенсии от увеличението от юли 2017 г. и увеличението на две стъпки през 2017 г. на размера на минималната пенсия от юли и октомври, както и новото увеличение на пенсиите от юли 2018 г.), по-високите разходи за персонал - основно поради увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал в системата на средното образование, и други, докато по сметките за средства от ЕС нарастват основно капиталовите разходи", пишат от министерството. Разбивката на държавните финанси към август показва увеличение на постъпленията към бюджета с 11.6%, като 8.3 пр.п. се дължат на данъчните приходи. Еврофондовете също нарастват значително – с годишен темп 29.5% до близо 1.3 млрд. лв., като приносът им към общото повишение е 1.3 пр.п. Успоредно с това ръст отбелязват и разходите – 11.3% към август спрямо същия период на 2017 г. Тук почти равен принос имат капиталовите разходи и социалните плащания – съответно 3.3 и 3.1 пр.п., докато персоналът добавя още 2.8 пункта със сума от 5.6 млрд. лв. Така бюджетният излишък към края на осмия месец достига 2.39 млрд. лв. при 2.15 година по-рано. Голямото превишение на приходите над разходите идва основно от изоставането на инвестиционните разходи от плана за годината. Макар че през 2018 г. изпълнението се движи по-бързо от предходната, капиталовите разплащания остават на ниво едва 30.8% от отчетите. Вероятно обаче през следващите месеци излишъкът ще започне да се топи – през ноември и декември традиционно разходите на правителството са значително по-високи.
Източник: Капитал (01.10.2018)

Расте търсенето на фондове в облигации като алтернатива на стандартните депозити От началото на 2018 г. се наблюдава нарастване на интереса към фондове, инвестиращи в облигации. По данни на експертите от Сосиете Женерал Експресбанк те представляват 67% от всички инвестиции във взаимни фондове. Останалите вложения са разпределени между фондове на паричен пазар (14%) и фондове в акции (19%). Данните обхващат първите 9 месеца на 2018 г. и включват предлаганите от банката над 21 взаимни фондa на дружеството за управление на активи Амунди. „Взаимните фондове имат редица предимства за клиента – от една страна, предлагат по-висока възвращаемост в сравнение с традиционните депозити, като доходите от тях са освободени от данък. Също така, инвестицията е достъпна във всеки един момент и не на последно място, фондовете са подходящи за клиенти, които не се занимават професионално с инвестиции“, коментира Людмила Костова, ръководител екип Партньорства и инвестиционни продукти в Сосиете Женерал Експресбанк. От банката уточняват, че от началото на 2018 г. на най-голям интерес в цялата гама от инвестиционни продукти на банката се радват фондовете Амунди, като инвестираните средства за този тип продукти са близо 77%. На второ място в предлаганото от Сосиете Женерал Експресбанк портфолио се нарежда Депозит Дуо – продукт, представляващ комбинация от страндартен депозит с по-висока доходоност за избран период и инвестиция във взаимен фонд. На трето място е търсенето на застраховка Живот с инвестиционен характер – ПротектИнвест . „Инвестицията във взаимни фондове позволява редовно да спестяваме част от средствата си с индивидуално подбрана стратегия. Впоследствие е възможно допълнително инвестиране в същия или друг подфонд със суми, съобразени с индивидуалния бюджет и рисков апетит. Това е и причината подобен тип инвестиция да привлича все повече клиенти, които търсят начини за активно управление на спестяванията си“, допълват от Сосиете Женерал Експресбанк. В Западна Европа, взаимните фондове са сред най-атрактивните и предпочитани продукти за управление на свободни средства, нареждайки се в спестовната гама между стандартния банков депозит (почти с нулева доходност към момента) и инвестицията в недвижим имот (с продължителен процес и период за освобождане на средствата). България все още стои сравнително назад в класацията по популярност на този тип инвестиция (около 2,5%), като се нарежда на предпоследно място в Европа според проучване на Европейската асоциация по управление на активите (ЕFAMA).Този процент е значително по-висок в други европейски държави, като например във Франция, Дания, Белгия (над 30%), но показателите сочат, че все повече хора се възползват от предимствата на взаимните фондове. По данни на Българска народна банка към юни 2018 г. активите под управление на местни и чуждестранни инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 3762,4 млн.лева, отчитайки ръст от 21% на годишна база. Вниманието е насочено към чуждестранните инвестиционни фондове, които управляват 57% от общия обем средства, или 2388,9 млн.лева. Техният размер нараства на годишна база с 451,2 млн. лева (23%).
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2018)

Застрахователите са реализирали премиен приход от над 2,3 млрд. лв. за 2017 г. Застрахователната индустрия е значим фактор за българската икономика - застрахователите са основен институционален инвеститор в дълга на българската държава - трети след банковия и пенсионно-осигурителния сектор. Това съобщиха от Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) по повод вчерашния си професионален празник. От организацията посочиха още, че 2017 е поредната година, в която българската застрахователна индустрия бележи номинален ръст на премийния приход почти по всички линии на бизнес. Общо 39 български застрахователя – 26 по общо застраховане и 13 по живот са реализирали премиен приход от близо 2,3 млрд. лв. със 7,5% над резултата от 2016 г. Показателни за динамичното развитие на застрахователния сектор са и сравнителните данни за периода 1999 – 2017г., коментират още АБЗ. Според тях брутният премиен приход в общото застраховане нараства над 6 пъти (от 279 млн. лв. до 1,749 млн. лв.), а в животозастраховането –над 13 пъти (от 32 млн. лв. до 429 млн. лв) за периода 1999 -2017 г. Ръстът на активите в сектора на общото застраховане пък е над 9 пъти (от 356 млн. лв до 3329 млн. лв.), а при животозастраховането е около 8 пъти (от 188 млн. лв. до 1 594млн. лв.) за периода 1999 -201 г. Изплатените обезщетения през 2017 г. в общото застраховане възлизат на 856 мл. лв., а в животозастраховането на 187 млн. лв. По данни на АБЗ застрахователната плътност нараства над 7 пъти – от 38 лв., заделяни от един човек за застраховки през 1999 г., до 312 лв. през 2017 г. Застрахователното проникване, измерено като процент на брутния премиен приход към БВП на страната, нараства почти двойно от 1,28% през 1999 г. до 2,23% през 2017 г. С този показател България изпреварва пазарите в Румъния, Гърция и Турция, но остава значително под средно европейското проникване от 7,2%, коментират още от асоциацията.
Източник: Инвестор.БГ (03.10.2018)

Разходите на НОИ за най-възрастните са 6.5% от БВП Разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за пенсии, обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване, за майчинство и за безработица, изплатени на лица над 64-годишна възраст, през 2017 г. възлизат на над 6.3 млрд. лв. Тази сума се равнява на около 6.5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година. Това показват данните за осигурителните плащания на Националния осигурителен институт (НОИ). Анализът сочи още, че за най-възрастната част от населението са отивали около 60% от общите разходи за пенсии и краткосрочни обезщетения, като 70% от тези пари са били за пенсии и добавките към тях. Средно месечно около 1.5 млн. души на възраст над 64 години са получавали пенсия и парично обезщетение от ДОО през 2017 г. Над 99% от тях са били пенсионери. Това означава, че всеки шести получател на пенсия или обезщетение е бил от тази възрастова група. Тя заема най-голям дял в групата на пенсионерите (69.6%), докато сред имащите право на краткосрочни плащания процентът е доста по-нисък – между 0.2% при обезщетенията за майчинство и 3.6% при обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване.
Източник: Медия Пул (03.10.2018)

Парите от Сребърния фонд ще продължат да стоят в БНБ Прилаганият досега консервативен подход при управлението на парите в Сребърния фонд ще продължи поне до 2021 г. Днес правителството прие Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд" и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за периода 2019-2021 г., се казва в съобщението на правителствената пресслужба. Двата документа са одобрени от управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност, се казва в съобщението. Според авторите на решението настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея. Двата стратегически документа за "Сребърния фонд" предстои да бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Това означава, че инвестиционната политика може да се промени, ако пазарната среда го позволява. Към 31 декември 2017 г. по сметката на Сребърния фонд в БНБ има 2.8 млрд. лв. Фондът беше създаден с част от излишъка в бюджета през 2007 г. с идеята да подкрепи пенсионната система след 2018 г. Впоследствие беше приет специален закон, в който се посочва от какви източници на приходи ще бъде захранван и как може да бъде управляван. В него трябва да влизат парите от приватизация, от концесии (без тези, които се очакват от концесията на летище "София", предназначени за покриване дълговете на БДЖ - бел. ред.), както и 25% от излишъка в бюджета, ако има такъв. Пак по закон до 70% от средствата могат да се инвестират в акции на страни - членки на ЕС, до 30% в акции на трети страни и до 30% в облигации. Междувременно - при първия кабинет на ГЕРБ, бе създадена Държавната консолидационна компания, в която се прехвърлят приходите от приватизация, и така бе заобиколено задължението те да отиват в резервния фонд. През всичките тези години парите стоят на депозит в БНБ.
Източник: Дневник (04.10.2018)

Броят на имотните сделки в столицата пада Леко охлаждане на пазара на жилища в София, отчитат от една от големите посреднически агенции. За второто и третото тримесечие се наблюдава лек спад на сключените сделки спрямо същия период на 2017. Едновременно с това числото на огледите и запитванията остава голям. Ипотечното кредитиране, което дава най-силен тласък на жилищния пазар, през 2018 надхвърля значително обема от миналата година. По данни на БНБ през август отпуснатите жилищни заеми растат с 9.6% на годишна база и вече достигат 10.15 млрд. лв. В същия месец се очертава и друга тенденция. Цените на имотите в столицата отбелязват умерен ръст спрямо края на миналата година – 7.7%. В не толкова привлекателните райони за живеене поскъпването е минимално за разлика от предпочитаните квартали и тези с експанзия на новото строителство, където ръстът е по-голям. Най-ясно се отличават Дружба и Овча купел.
Източник: Монитор (04.10.2018)

Сребърният фонд запазва консервативния подход при управление на активите Правителството прие на днешното си заседание Дългосрочната инвестиционна политика на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. „Сребърен фонд“) и Средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на Фонда за периода 2019-2021 г. Двата документа са одобрени от Управителния съвет на Фонда и предвиждат запазване на прилагания досега консервативен подход за управление на активите, при спазване на принципите за надеждност, ликвидност и прозрачност. Настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея. Двата стратегически документа за „Сребърния фонд“ предстои да бъдат актуализирани ежегодно, в съответствие с тенденциите на финансовите пазари и при оценка на риска. Този подход позволява своевременното и адекватно предефиниране на инвестиционната политика и средносрочната стратегия на Фонда при настъпили промени в пазарната среда.
Източник: Банкеръ (04.10.2018)

Лавина от дела на вложители на КТБ може да залее държавата Блокирането на гарантираните влогове във фалиралата КТБ месеци наред, без притежателите им да могат да ги изтеглят, е било незаконно. БНБ не е приложила евродирективата за гарантираните депозити, според която защитените пари е трябвало да бъдат изплатени в рамките на 5 работни дни след затварянето на банката. С това решение излезе вчера Съдът на Европейския съюз в Люксембург по дело, заведено пред Административен съд - Варна от гражданина Николай Кантарев. Той е имал влог в КТБ и сега претендира да бъде обезщетен с размера на дължимите наказателни лихви за четирите месеца забава. КТБ бе затворена с решение на БНБ на 20 юни 2014 г. и още същия ден централната банка й наложи специален надзор и забрани изплащането на всички депозити. Вместо евродирективата БНБ реши да приложи тогавашното българско законодателство, според което изплащането на гарантираните депозити - тези до 196 000 лв., започва до 20 дни от отнемането на лиценза на банката. Изплащането обаче започна много по-късно - чак в началото на ноември. Оправданието за забавеното изплащане бе, че във Фонда за гарантиране на влоговете липсват достатъчно средства. Впоследствие законът за гарантиране на влоговете беше променен и съобразен с евродирективата. Според нея срокът за изплащане на защитените депозити може да бъде удължен най-много до10 работни дни, което означава, че през лятото на 2014 г. вложителите трябваше да си получат парите най-късно до средата на юли. На практика това се случи с повече от четири месеца закъснение. Сега Варненският съд трябва да прецени дали БНБ е имала противоправно поведение и дали умишлено е причинила вреди на депозантите или не, смята Съдът на ЕС. При всички положения съдиите в Люксембург са категорични, че оправданието на БНБ, че Фондът за гарантиране на влоговете не е разполагал с достатъчно средства, за да плати влоговете, е абсолютно нерелевантно. Решението на съда в Люксембург идва след запитване от Варненския съд. То дава реални шансове не само на Кантарев да спечели делото си, но и на стотици вложители с гарантирани влогове да търсят правата си за пропуснати ползи. Вложителите, които тепърва смятат да претендират единствено за лихвите за забавено плащане, обаче са изпуснали тригодишната давност, изтекла през юни тази година. "Те могат да водят дела за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Има хипотези, при които хора са пропуснали да се лекуват или да лекуват свои близки, или пък са пропуснали важни сделки, като са разчитали на парите от гарантирания влог. Тези искове са с 5-годишна давност и все още може да бъдат водени", обясни за в."Сега" вчера Михаил Екимджиев, адвокат по делото на Николай Кантарев. Според адвокат Екимджиев е малко вероятно да има масово завеждане на дела, въпреки че потърпевшите вложители на КТБ са близо 250 000. "Класическият случай, при който може да се търси обезщетение под формата на лихви, е с изтекла давност, а не са толкова много хората, които имат доказуеми други претенции, свързани със здравословни проблеми, сделки и пр.", смята адвокатът. Според него обаче решението на съда в Люксембург ще има и други важни последици. То ще стимулира българския законодател и върховните съдилища да създадат по-ясни процедурни правила при водене на подобни дела. Държавата е длъжна да създаде такъв ред, но до момента не го е направила и има едно лутане в практиката на нашите съдилища, което създава много пречки, не само свързани с казуса КТБ, а по принцип", смята Екимджиев. Случаят с Николай Кантарев няма да е първото спечелено дело срещу БНБ по казуса КТБ. Вече има няколко спечелени на първа инстанция дела за обезщетения от лихви за забава, каза още той.
Източник: Сега (05.10.2018)

МФ понижи прогнозата си за ръста на БВП до 3.6% през 2018 г. Есенната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство показва с 0,3 процентни пункта по-нисък темп на икономически растеж спрямо пролетните нагласи, заради слабото представяне на износа през първото полугодие. Прогнозата служи като макрорамка на бюджет 2018, което означава, че в него ще бъде заложен подобен икономически растеж. Според прогнозата основният двигател на растежа ще остане вътрешното търсене, а през 2019 г. по-силните публични инвестиции ще ускорят леко темпа до 3.7%. Очаквано, нагоре са и нагласите за инфлацията - докато в пролетната прогноза експертите заложиха на ръст на цените от 1.8% и 2% съответно през 2018 и 2019 г., сега стойностите са 2.7% и 3%. "Ускорението се дължи на международните цени на енергийните стоки и суровините", става ясно от доклада. Основните рискове пред икономическото развитие на България са външни и те са свързани с нестабилната геополитическа обстановка по света и нарастващия брой протекционистични мерки.
Източник: Капитал (08.10.2018)

УС на БНБ ще има нов член от декември 2018 нататък. Това е Людмила Елкова, която ще замени в управителното тяло Боряна Пенчева, чийто шестгодишен мандат изтича сега. На 1 октомври Президентът на България Румен Радев подписа Указ за назначаването на Елкова за член на УС на БНБ. В съобщението на Президентството по този случай пише: "Людмила Елкова е доказан професионалист в сферата на финансите и икономиката с дългогодишен стаж в Министерство на финансите. В периода 2000-2002 г. е главен юрисконсулт в Дирекция „Данъчна политика“ на Министерството на финансите, а от 2003 до 2009 г. е директор на същата дирекция. Отговаря за прогнозирането на бюджетните приходи и участва в разработването на консолидирания държавен бюджет и управлението на процеса по прогнозиране, анализиране и отчитане на изпълнението на бюджетните приходи, в частност на приходите от данъци и осигуровки, събирани от НАП и Агенция „Митници“, както и във връзка с работата на международните финансови институции – МВФ и Световната банка. В периода 2003-2010 г. е член и заместник-председател на Съвета на директорите на Българската фондова борса. Назначена е за заместник-министър на финансите през 2013-2014 г. и отговаря за държавния бюджет, държавните разходи, финансирането на общините, държавното съкровище и Дирекция „Национален фонд“. В същия период е заместник-председател на Съвета на директорите на Печатницата на БНБ, алтернативен управител на МВФ за България, ръководител на българската делегация в Международната банка за икономическо-развитие-Москва, член на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие“, член на Управителния съвет на Националния доверителен екофонд". Въпросната рокада в УС на БНБ е предвидена от законовите процедури и в нея няма нищо необичайно. Според Закона за БНБ тримата членове на на УС на БНБ се назначават от Президента на България, докато управителя на Централната банка се избира от Народното събрание, а тримата подуправители, които той предлага също се гласуват от Парламента. Чисто формално Людмила Елкова има сходна кариера с тази на Боряна Пенчева. И двете са работили в Министерството на финансите. И двете са били заместник-министри на финансите - Боряна Пенчева при Симеон Дянков, а Людмила Елкова - по времето, когато министър е Петър Чобанов. И двете са били в директорския борд на печатницата за банкноти. Елкова е била в управлението й докато тази печатница бе собственост на БНБ, а малък дял от капитала й бе притежание на Министерството на финансите. Боряна Пенчева в момента представлява интересите на БНБ във вече частната българска печатница за банкноти "Обертюр федусиер", която е собственост на една от трите големи световни частни компании за парични знаци - френската "Франсоа Обертюр". След като се раздели с поста си като член на УС на БНБ Пенчева най-вероятно ще излезе и от управата на печатницата, защото там по правило БНБ изпраща хора, които са от висшия мениджърски състав на Централната банка. Друг е въпросът дали Людмила Елкова ще я замени на тази длъжност или тя ще бъде поверена на някой друг.
Източник: Банкеръ (09.10.2018)

МВФ очаква забавяне на българския икономически ръст Международният валутен фонд (МВФ) очаква догодина икономическият ръст на България да се забави от 3.6 на 3.1%, пише Associated Press. Също така фондът понижи прогнозата си с колко ще нарасне българската икономика през тази година. Докато през април очакванията бяха за 3.8%, то сега вече са за 3.6%., колкото е бил ръстът през 2017 г. МВФ очаква и световната икономика като цяло да забави своя растеж през тази и следващата година. Основните причини за по-лошите очаквания са повишаването на основните лихвени проценти и засилването на търговските спорове между различните държави. Според публикуваните днес прогнози на фонда световната икономика ще нарасне с 3.7% тази година, колкото е бил ръстът през миналата. През юли фондът прогнозира растеж на световния брутен вътрешен продукт (БВП) от 3.9%. За догодина очакваният световен растеж е също 3.7%. Финансовата институция намали прогнозите си за 19-те страни от Еврозоната, както и за Латинска Америка, Близкия изток и Африка на юг от Сахара. Фондът понижи прогнозата си за икономическия растеж на Еврозоната до 2% вместо очакваните досега 2.2% заради търговското напрежение със САЩ и притесненията около Brexit, отбелязва AFP. Финансовата институция понижава прогнозирания растеж за втори път тази година. През април МВФ очакваше БВП на Еврозоната да нарасне с 2.4%. МВФ очаква икономиката на САЩ да отбележи растеж от 2.9% тази година, каквато бе и прогнозата през юли, но да се забави до 2.5% догодина поради отслабване на ефекта на неотдавнашното понижаване на данъците и търговската война с Китай./economic.bg
Източник: Други (10.10.2018)

ЕЦБ ще проверява шест български банки Европейската централна банка (ЕЦБ) е избрала да провери шест от най-големите банки у нас във връзка със заявката на България за членство в Банковия съюз на ЕС, научи Mediapool от свои източници. В списъка най-вероятно ще влязат трите най-големи трезора – УниКредит Булбанк, Банка ДСК и ОББ, а също и Първа инвестиционна банка (ПИБ). Одиторите от Фонда за преструктуриране се очаква да пристигнат у нас на 10 ноември. Кабинетът подаде официално искане за членство в Банковия съюз на 18 юли тази година, след като на 29 юни в писмо до евроинституциите правителството пое шест ангажимента като условие България да бъде приета в "чакалнята" на еврозоната – ERMII, като едно от тях бе тъкмо влизането в Банковия съюз. Тогава София получи политическо обещание от Брюксел влизането в ERMII и Банковия съюз да стане в един и същи ден. Според графика, който България сама си е поставила, това трябва да стане към юли 2019 г. Другите условия, с които България се ангажира, бяха засилване на макропруденциалния надзор, на контрола над небанковия финансов сектор (особено застраховането), на борбата с прането на пари, на управлението на държавните предприятия и уреждането на проблемите с несъстоятелността. В изпълнение на целта през август тази година правителството одобри план за действие за присъединяване към Банковия съюз и ERMII, за който миналата седмица Министерството на финансите потвърди, че продължава да изпълнява. За да влезе в Банковия съюз, България се съгласи ЕЦБ предварително да извърши детайлен преглед на активите на избрани от нея банки. Досега официално не е обявявано кои са те. През 2016 г. банковата система у нас бе подложена също на мащабен преглед на активите, но тогава той бе извършен под ръководството на БНБ, а резултатите бяха неочаквано положителни. Оказа се, че само две банки – ПИБ и Инвестбанк, имат известни проблеми с капитала си, за които впоследствие се оказа, че са преодолени. Влизането в Банковия съюз става чрез т. нар. "тясно сътрудничество" с ЕЦБ. Държавата членка подава искането си за сътрудничество, а крайното решение се взима от управата на ЕЦБ във Франкфурт след съответните проверки.
Източник: Медия Пул (11.10.2018)

ПИБ глобена с 200 000 лв. за нередности по кредит Българската народна банка (БНБ) за пръв път оповести по своя инициатива наложена административна санкция срещу конкретна банка в хода на регулярната си надзорна дейност. "Банков надзор" е наложил глоба в размер на максимално позволените по закон 200 000 лв. на Първа инвестиционна банка (ПИБ) за това, че е приела като обезпечение по предоставен кредит емитирани от самата банка акции. Това е в нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за кредитните институции, който изрично забранява подобни операции. За пръв път информацията е публикувана на сайта на БНБ през август тази година, но без да се съобщава името на банката. През октомври се появява ново съобщение с подробности около глобата. От него става ясно, че на 10 октомври въпросният кредит е погасен, а обезпечението - заличено. Според промени в Закона за кредитните институции БНБ е длъжна да публикува на интернет страницата си информация за наказателните постановления за нарушение на закона. Според източници на в. "Капитал" кредитът е бил на стойност 20 млн. евро и е бил отпуснат на единия от основните акционери в ПИБ.
Източник: Медия Пул (12.10.2018)

Прогноза за ръст на инвестициите с 8.9% в структурата на БВП през 2018 г. Министерството на икономиката наблюдава през последните години нова тенденция икономическият растеж да се движи от инвестициите, а не само от потреблението и износа, посочи зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на международна конференция за индустриалните имоти, провела се в София във в торник. "През 2018 г. очакваме реален растеж от 8.9% на инвестициите в структурата на БВП, като надеждата ни е тази тенденция да се задълбочи през 2019 г., когато ръстът трябва да достигне 9.5%“, каза Борисов. Той допълни, че инвестициите (разходите за придобиване на ДМА), които са дошли от мажоритарно чужди компании през 2017 г. са в размер на 4.350 млрд. лв., което спрямо 2016 г. е 9.55% повече, цитира го пресцентърът на икономическото ведомство. "България и региона като цяло са на инвестиционната карта и няма как да бъдат заобиколени. Ролята на всички нас е определяща, защото много от компаниите и от инвеститорите, които се съсредоточават в момента към нашата страна, очакват бързо навлизане на пазарите. Затова ние трябва да сме подготвени и да осигурим добри брокерите, строители, индустриалните и логистични зони“, посочи още зам.-министърът. По думите му страните от региона не трябва да бъдат конкуренти, а да си сътрудничат и да търсят начини да се допълват, да се търси синергия, така че целият регион да се развива добре. По време на конференцията Борисов припомни на участниците последната есенна макроикономическа прогноза. "Ние предвиждаме в България да имаме реален икономически растеж от около 3.6%, като амбициите на нашето министерство да го ускорим. Виждаме ускоряване на икономическия растеж през 2019 г., като подобни са тенденциите и за световната икономика съответно около 3.9% през тези години и леко забавяне около 3.7% около 2020 г.“ , каза зам.-министърът. Според него България се утвърждава като една от най-конкурентните инвестиционни дестинации в Югоизточна Европа с утвърден имидж и добри условия за развиване на бизнес и инвестиции. "Благодарение на добрите си конкурентни предимства и наличните инвестиционни стимули България успя да привлече значителен брой и големи по обем проекти в сферата на електрониката, автомобилостроенето (производство на автомобилни части), машиностроенето, информационните технологии и аутсорсинга, логистиката“, допълни той. Борисов припомни, че през 2018 г. по Закона за насърчаване на инвестициите в областта на индустриалното строителство – изграждане на складови площи, са издадени 12 сертификата от общо 17 за периода. Общият размер на инвестициите по проектите е 686 млн. лв., а предвидената заетост е 1052 нови работни места. По думите му обнадеждаващи са и показателите на пазара на индустриални имоти. Те бележат положителна тенденция на развитие през последните години. Така например ръстът на годишна база на издадените разрешения за строеж на индустриални имоти през 2017 г. е 15.9%, а за първо полугодие на 2018 г. е отчетен 26% спад на броят на разрешителните, посочиха от ведомството. "Най-много строителни разрешения за първо полугодие на 2018 г. за строителство на индустриални имоти са издадени в област Пловдив (146), Стара Загора (121), Благоевград (95), Варна (84), София (67)“, заяви още Борисов. Основание за повече бизнес и индустриални инвестиции дава и прогнозата за ръст на фирменото кредитиране през следващите 4 години, като започне от 6.3% в края на 2018 г. и достигне 7.8% през 2021 г., пише още в съобщението Борисов увери, че секторът на индустриални имоти в България има институционалната подкрепа от страна на Министерство на икономиката в справянето със съществуващите предизвикателства и винаги е готово за нови идеи, които са в полза на бизнеса.
Източник: Медия Пул (17.10.2018)

Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Бизнесът е спестил 51,3 млн. лв. разходи под формата на данъчни преференции през 2017 г. Това показа доклад за данъчните разходи, който обхваща количествена оценка на различните видове данъчни преференции и облекчения за изминалата година. Анализът е публикуван на страницата на Министерство на финансите. Според данните сумата е с 0,9% по-малко спрямо 2016 г. Анализът показва, че оценената загуба на приходи в резултат на данъчните разходи представлява по-малко от 1% от БВП (0,63 % от БВП за 2017 г.). В държави, включително и в България, с широка данъчна основа и ниски данъчни ставки за данъците върху печалбите и доходите, броят данъчни преференции са малко – до 40. Съответно, в страни с тясна данъчна основа или с високи данъчни ставки броят на данъчните разходи е няколко пъти по-висок, коментират от МФ. За 2017 г. са идентифицирани общо 40 броя данъчни разходи. Въз основа на наличната информация е определена стойността на 30 броя данъчни разходи (75% от всички идентифицирани разходи). Неоценените данъчни разходи представляват 25% от всички разходи. Най-голям относителен дял заемат данъчните разходи по корпоративни данъци (41,9%), следвани съответно от данъчните разходи по акцизите (26,8%) и разходите по ДДС (20,1%). От данните става ясно, че в България има малко преференции, като голяма част от тях не са изследвани, за да се прецени колко на практика държавата губи от предоставените облекчения. Основно данъчните разходи са насочени към стимулиране на икономическото развитие и растеж чрез насърчаване на инвестициите, иновациите и заетостта. През анализирания период обаче се наблюдава увеличение на данъчните разходи като цяло, което се дължи основно на намаляване броя на неоценените мерки, както и влиянието на протичащите макроикономически процеси в икономиката върху декларираните данъчни задължения, водещи до ползване на различен брой и размер данъчни преференции и оказващи пряко влияние върху размера на данъчните разходи. При ДДС например с най-голям относителен е данъчният разход по данъчна мярка „Намалена данъчна ставка за настаняване в хотели и други подобни заведения”. Спрямо предходната година по тази мярка се отчита ръст от 10,5 млн. лева (9,0%) за 2017 година. Фактори, влияещи върху размера на данъчния разход за разглеждания период по отношение на дейности свързани с настаняване в страната, са отчетените ръстове на годишна база съответно при приходите от нощувки в страната за 2017 г. (9,1%) и общо разходите за туристически пътувания на лица на 15 и повече години през 2016 година (46,9%). Министерството на туризма отчита 9,3% ръст на приходите от международен туризъм през 2017 г. спрямо предходната 2016 година. Нарастването в общата сума на данъчните разходи по акцизи се дължи на данъчна мярка „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство”, която заменя действащата в предходната година данъчна мярка. Максималният размер на сумата, подлежаща на възстановяване на земеделските стопани от акциза за газьола, предвиден в Закона за държавния бюджет за 2017 г. от 84 млн. лева, не се променя спрямо предходната 2016 година. За 2017 г. с най-голям относителен дял в данъчните разходи по акцизите са две данъчни мерки, като едната е именно „Възстановен акциз върху закупен газьол, използван в първично селскостопанско производство” - 49,28% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 г. Другата е „Намалена акцизна ставка за природен газ, използван като моторно гориво и нулева акцизна ставка за природен газ, използван от потребители за битови нужди” - 28,53% от общия размер на данъчните разходи по акцизи за 2017 година. От финансовото министерство уточняват, че в данъчните мерки по корпоративните данъци е включен като данъчен разход “Пренасяне на данъчни загуби”. За първи път от последните пет години по тази мярка е отбелязан спад от 55,6 млн. лева (23,5%) на годишна база, който се дължи на нарастване на декларираната данъчна печалба през последните години, както и запазване на тенденцията към намаляване на декларираната данъчна загуба. Данъчните разходи са оценени по две основни цели – икономическа цел и социална цел. Данъчните разходи с икономическа цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към стимулиране на преките чуждестранни инвестиции и иновациите, повишаване на заетостта, развитието на определени региони и икономически отрасли в страната. Данъчните разходи със социална цел се отнасят за данъчните мерки, насочени към определени категории физически лица. 2017 година За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи с икономическа цел е 86,3%, съответно, данъчните разходи със социална цел – 13,7%. За 2017 г. относителният дял на данъчните разходи, по които получатели са юридически лица, е 78,5%, а съответно данъчните разходи с получатели физически лица - 21,5 %. В доклада са включени данъчните разходи по видове данъчни мерки (преференции), свързани с данък върху добавената стойност, акцизи, корпоративни подоходни данъци и данъци върху доходите на физическите лица. Данъчните разходи, представени в доклада, са оценени на базата на отчетни данни, съдържащи се в данъчните и митническите декларации, предоставени от Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция „Митници“, както и на база на статистическа информация от Българската народна банка (БНБ) и Националния статистически институт (НСИ). От заключението на МФ става ясно, че част от данъчните разходи, въведени преди няколко години са загубили въздействието си върху данъкоплатците и са неефективни, като на този етап те водят само до намаляване на бюджетните приходи без реална полза за икономиката и обществото. Според дирекция „Данъчна политика“, която е изготвила доклада за неефективните данъчни разходи, следва да бъде проведено по-задълбочено проучване, което да даде отговори на въпроса в каква степен е оправдано по-нататъшното им действие в настоящата им форма.
Източник: Инвестор.БГ (18.10.2018)

Приходите от автоиндустрията у нас са близо 2.5 млрд. лв. за 2017 г. Приходите от автомобилната индустрия възлизат на близо 2.5 млрд. евро за миналата година и представлява 5% от брутния вътрешен продукт на България. Това заяви заместник-министърът на икономиката Лъчезар Борисов по време на международната автомобилна конференция, организирана от "Аутомотив Клъстер България". Броят на заетите в автомобилната индустрия продължава да нараства и вече надхвърля 50 000 души, допълни той. Към момента в България оперират над 170 фирми, които произвеждат компоненти и системи за водещите международни автомобилни марки. "През последния месец две компании от автомобилния сектор обявиха инвестиции за над 100 млн. лв. и се очаква да бъдат разкрити над 3000 работни места в региони с висока безработица", каза още Борисов, цитиран от пресцентъра на икономическото министерство. За периода от 2005 г. досега по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 31 сертификата в автомобилната промишленост. От тях 26 са за клас А, 3 за клас Б и 2 за приоритетен инвестиционен проект. Общият размер на инвестициите по проектите е над 1 млрд. лв., а генерираната заетост е 14 209 нови работни места, каза Борисов. "През последните години автомобилния сектор в България отчете значителен възход и е обект на засилен интерес от страна на потенциални нови инвеститори и доставчици на компоненти за автомобили", допълни той. По думите му може категорично да се заяви, че България е на международната карта на автомобилостроенето с установени традиции и развита подходяща базова инфраструктура за нуждите на производствената индустрия.
Източник: Медия Пул (19.10.2018)

Чуждите инвестиции падат до 230 млн. евро към август Чуждите инвестиции в България към август излизат на плюс от 230.5 млн. евро, което е с 581.5 млн. евро под сумата през 2017 г. Това показват предварителните оценки на Българската народна банка (БНБ). Основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочен инвеститорски интерес. Реинвестираната печалба и дяловият капитал излизат на минус от общо 45 млн. евро от януари, но тук едва ли става въпрос конкретно за отлив на средства. Сумите ще продължат да се ревизират с постъпващите финансови отчети на компаниите през годината. Така например преди месец бяха ревизирани числата за последните четири години, което повиши размера на чуждите инвестиции през 2017 г. с 440 млн. евро. Понижението спрямо миналата година се дължи и на намаление на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank, заради операции във връзка с нов счетоводен стандарт. Най-големите суми чужди инвестиции към август идват от Холандия - 67.4 млн. евро дялов капитал и реинвестирана печалба и 197.5 млн. евро дългови инструменти. По-либералният данъчен режим в страната я прави популярна за компании, зад които често се крят български капитали или от други държави извън ЕС. Русия заема второто място със 158.2 млн. евро, следвана от Германия с близо 80 млн. евро от началото на годината. От друга страна, отлив на капитали е видим към Ирландия (110.7 млн. евро) и Италия (164.4 млн. евро). Последният се дължи основно на българското поделение на италианската Unicredit, която заедно с Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank, намали капитала си. Операциите се наложиха тази година заради новия Международен стандарт за финансово отчитане, който изисква от банките да заделят по-големи провизии. А това се отразява като свиване на дяловия капитал в националната статистика. Стойността на износа на стоки от началото на годината до август достига 17.4 млн. евро, докато вносът го надвишава с 1.9 млн. евро, като така търговското салдо остава отрицателно. От друга страна положителното салдо по услугите нараства на годишна база от 2.2 млн. евро миналата година до близо 2.6 млн. евро към август 2018 г., основно заради активния летен туристически сезон. Нарастват и нетните постъпления от доходи. Така текущата сметка като цяло към август е положителна в размер на близо 2 млрд. евро, докато година по-рано беше 3.3 млрд.
Източник: Капитал (22.10.2018)

Текущата и капиталова сметка на държавата за август е положителна и възлиза на 1197.2 млн. евро при излишък от 908.1 млн. евро за август 2017 г., съобщава БНБ. За януари - август 2018 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 2364.7 млн. евро (4.5 на сто от прогнозния БВП) при излишък от 3349.8 млн. евро (6.5 на сто от БВП) за януари - август 2017 г. За август 2018 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 1062.4 млн. евро при излишък от 861.4 млн. евро за август 2017 г. За януари - август 2018 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 1972.7млн. евро (3.7 на сто от БВП) при излишък от 3028.5 млн. евро (5.9 на сто от БВП) за същия период на миналата година. Търговското салдо за август 2018 г. е отрицателно в размер на 52.6 млн. евро при дефицит от 73 млн. евро за август 2017 г. За първите осем месеца на годината търговското салдо е отрицателно в размер на 1938.2 млн. евро (3.7 на сто от очаквания БВП) при дефицит от 337.6 млн. евро (0.7 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. За август износът на стоки е 2367.1 млн. евро, като се повишава на годишна база 4.4 на сто. За януари - август 2018 г. износът е 17 405 млн. евро (33 на сто от БВП), като намалява на годишна база с 0.9 процента. Вносът на стоки за август 2018 г. е 2419.7 млн. евро и нараства със 78.8 млн. евро (3.4 на сто спрямо същия месец на 2017 г.). За януари - август 2018 г. вносът е 19 343.2 млн. евро (36.6 на сто от БВП), като се увеличава с 8.1 на сто спрямо същия период на 2017 г. Салдото по услугите е положително в размер на 816.6 млн. евро при положително салдо от 771.8 млн. евро за август 2017 г. За януари - август 2018 г. салдото е положително в размер на 2568.6 млн. евро (4.9 на сто от БВП) при положително салдо от 2223.3 млн. евро (4.3 на сто от БВП) за януари - август 2017 г. Капиталовата сметка е положителна в размер на 134.8 млн. евро при положителна стойност от 46.7 млн. евро за август 2017 г. За януари - август 2018 г. капиталовата сметка е положителна - 392 млн. евро (0.7 на сто от БВП), при положителна стойност от 321.2 млн. евро за първите осем месеца на миналата година. Финансовата сметка за август 2018 г. е положителна в размер на 671.1 млн. евро при положителна стойност от 761.7 млн. евро за август 2017 г. За първите осем месеца на 2018 г. финансовата сметка е положителна - 2348.2 млн. евро (4.4 на сто от БВП), при положителна стойност от 1806.8 млн. евро (3.5 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари - август 2018 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлизат на 230.5 млн. евро (0.4 на сто от очаквания БВП), като са по-ниски с 581.5 млн. евро (71.6 на сто) спрямо януари - август 2017 г. (812 млн. евро, 1.6 на сто от БВП), отчитат от БНБ. Дяловият капитал (преведени или изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в капитала и резервите на български дружества, както и постъпления или плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е отрицателен и възлиза на 27.1 млн. евро за януари - август 2018 г. Той е по-нисък с 201.5 млн. евро от дяловия капитал за януари - август 2017 г., който е положителен в размер на 174.4 млн. евро, посочват от Централната банка.
Източник: 24 часа (22.10.2018)

Активите на банковата система надхвърлиха 100 млрд. лв. В края на юни 2018 г. общите активи на банковата система достигнаха 100.1 млрд. лв. след увеличение с 2.6 млрд. лв. (2.6%) през второто тримесечие на годината. Петте най-големи банки в края на юни 2018 г. имаха 58.4% пазарен дял (при 59.1% в края на март 2018 г.). Това сочи отчета за времето от месец април до юни т.г. на БНБ. Отчетът е включен в тримесечното издание "Банките в България", подготвяно от управление "Банков надзор" на БНБ. Пазарният дял на местните банки в общите активи на банковата система остана непроменен (21.9% в края на юни 2018 г.). Дяловете на дъщерните банки от ЕС намаляха (71.9% в края на тримесечието). Делът на клоновете на банки извън ЕС остана без промяна (0.1%). Увеличение в пазарните дялове бе налице при две групи банки – клонове на банки от ЕС2 (до 3.0% в края на юни 2018 г.), и банки с капитал, собственост на лица извън ЕС (до 3.1%). В структурата на активите на банковата система през периода април – юни 2018 г. бяха отчетени следните изменения: увеличи се делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане (от 18.9% на 19.9%); слабо се повиши и делът на портфейлите с ценни книжа (от 13.4% до 13.5%). Делът на кредитите и авансите в общата структура на активите се понижи (от 63.0% на 61.5%). Брутният кредитен портфейл на системата (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличи през тримесечието с 1.9 млрд. лв. (3.3%) до 58.9 млрд. лв. Най-голямо увеличение в абсолютен размер имаха кредитите за домакинства (с 1.1 млрд. лв.) и за нефинансови предприятия (с 641 млн. лв.). Нараснаха също кредитите за други финансови предприятия (със 121 млн. лв.) и вземанията за сектор държавно управление (с 25 млн. лв.). През второто тримесечие на 2018 г. нямаше съществени промени в резидентната и във валутната структура на кредитния портфейл. Делът на кредитите за резиденти нарасна с 20 базисни точки до 97.8% за сметка на дела на нерезидентите, който намаля (до 2.2% в края на юни 2018 г.). Във валутната структура бе отчетено повишение на дела на кредитите в левове до 61.9% (при 61.3% три месеца по-рано), а делът на кредитите, деноминирани в евро, се понижи до 36.3% (при 37.0% към март). За периода април – юни депозитите в банковата система нараснаха с 3.0% (2.5 млрд. лв.) в резултат от положителната динамика при всички институционални сектори. Най-голямо абсолютно увеличение бе регистрирано при ресурса от домакинства – нарастване с 956 млн. лв. (1.9%). Депозитите на нефинансови предприятия се увеличиха с 2.4% (578 млн. лв.), тези на други финансови предприятия – с 334 млн. лв. (11.9%), и на сектор държавно управление – с 270 млн. лв. (12.5%). Увеличиха се също и депозитите от кредитни институции – с 342 млн. лв. (6.8%). В резидентната структура на депозитите не настъпи промяна и в края на периода средствата от резиденти и нерезиденти бяха съответно 91.2% и 8.8%. Във валутната структура депозитите в левове заемаха 57.4% (57.8% през март), а депозитите в евро – 34.5% (33.9% през март).
Източник: econ.bg (22.10.2018)

Средната постигната доходност при универсалните пенсионни фондове е 3,19% Комисията за финансов надзор определи минимална доходност на годишна база в размер на 0,19 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.09.2016 г. до 28.09.2018 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 0,22 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 3,19 на сто, а за ППФ съответно е 3,22 на сто. Това съобщиха от КФН. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Най-висока доходност за последния 24-месечен период на годишна база са постигнали фондовете наа пенсионна компания "ДСК-Родина", като при най-масовия вид фондове - универсалния, доходноста е 5,6%, при професионалните фондове е 4,8%, а при доброволните - 5,69%.
Източник: econ.bg (22.10.2018)

България е третата страна в ЕС с най-нисък дълг за 2017 г. България е трета, след Естония и Люксембург, с най-нисък дълг в Европейския съюз през 2017 г. Това отчита Докладът по изпълнението на държавния бюджет на България за изминалата, предаде БГНЕС. Докладът бе представен на вниманието на депутатите от парламентарната комисия по социалната и демографската политика, които се запознаха още с дейността на фонда за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система и състоянието на държавния дълг за отчетения период. „Фискалното представяне на България през последните години е в унисон с провежданата фискална политика от болшинството държавни-членки на ЕС. Статистическите данни за дефицита и дълга на страни от ЕС, публикувани от Евростат, показват последователно подобрение в бюджетното салдо и намаление размера на дълга на сектор „държавно управление“ в повечето държави-членки през последните няколко години. Голяма част от държавите в ЕС отчитат бюджетни излишъци, към тях се причислява и България. По-конкретно, за 2017 г. 12 държави-членки отчитат излишък, а други 13 отчитат дефицит. Словения отчита балансирано бюджетно салдо, а само две страни – Испания и Португалия отчитат дефицит, по-висок или равен на референтната стойност от 3% от БВП“, обясни Светла Костова, директор на Дирекция „Държавно съкровище“ в Министерство на финансите. От доклада стана ясно, че усреднената стойност на дефицита за държавите от ЕС за 2017 г. се равнява на 1% от Брутния вътрешен продукт (БВП), което е подобрение спрямо 2016 г. В страните от Еврозоната пък стойността е 0,6%. По отношение дълга Светла Костова посочи, че 15 от държавите надвишават референтната стойност на дълга от 60% от БВП, но за ЕС дългът се свива средно с 1,5% на годишна база.
Източник: econ.bg (22.10.2018)

Платежният баланс на България излезе на плюс с близо 1,2 млрд. евро Текущата и капиталовата сметка на България през август е 1,197 млрд. евро. Година по-рано страната пак отчете излишък – 908,1 млн. евро, което показва повишение на излишъка, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Изчисленията са направени при БВП в размер на 52,792 млрд. евро за 2018 г. (прогноза на БНБ) и 50,429 млрд.евро за 2017 г. (данни на НСИ от 7 март 2018 г.). За първите осем месеци на тази година текущата и капиталовата сметка е на плюс с 2,364 млрд. евро, като през периода януари – август миналата година отново беше на положителна територия, но в доста по-голям размер – 3,349 млрд. евро През август салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 1,062 млн. евро при излишък от 861,4 млн. евро година по-рано, изчислиха в централната банка. В периода януари – август текущата сметка е на плюс с 1,972 млрд. евро, като година по-рано излишъкът беше много по-голям – 3,028 млрд. евро. Данните на БНБ показват, че търговското салдо за август е на минус с 52,6 млн. евро, докато дефицитът за същия месец на миналата година възлезе на 73 млн. евро. За осем месеца търговският баланс е на отрицателна територия с 1,938 млрд. евро, при дефицит от 337,6 млн. евро за същия период на 2017 г. Износът на български стоки през август възлиза на 2,367 млрд. евро, като се повишава с 99,2 млн. евро (4,4%) в сравнение с година по-рано. В периода януари – август експортът възлиза на 17,405 млрд. евро, като намалява със 155,6 млн. евро (0,9%) в сравнение с осемте месеца на 2017 г. На годишна база обаче той расте с 19%. Вносът на стоки за август е 2,419 млрд. евро, като като за една година се увеличава с 3,4% (78,8 млн. евро). За първите осем месеца импортът е на стойност 19,343 млрд. евро и расте с 8,1% (1,445 млрд. евро) спрямо същия период на 2017 г. На годишна база вносът от януари – август 2017 г. нараства с 15,9%. Салдото по услугите е на плюс с 816,6 млн. евро, като преди година също беше положително – 771,8 млн. евро. За периода януари – август салдото е на положителна територия и възлиза на 2,568 млрд. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е на плюс с 37,8 млн. евро, докато преди година беше на минус с 27,7 млн. евро. За януари – август 2018 г. салдото е на минус с 210,3 млн. евро. Данните на централната банка показват, че салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) излиза на плюс с 260,6 млн. евро. За първите осем месеца на тази година салдото е положително в размер на 1,552 млрд. евро. В БНБ изчисляват, че капиталовата сметка през август е на плюс със 134,8 млн. евро, а за периода от първите осем месеца на годината е положителна – 392 млн. евро. Финансовата сметка е с 671,1 млн. евро повече в сравнение с миналия август. От януари до август тя е на плюс с 2,348 млрд. евро. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е положително в размер на 22,2 млн. евро при отрицателно салдо от 165,5 млн. евро за август 2017 г. От януари до август 2018 г. то е положително в размер на 56,5 млн. евро. Преките инвестиции – активи са се повишили с 55 млн. евро, докато увеличението през август 2017 г. беше с 40,3 млн. евро. От януари до август годишният ръст е с 617,4 млн. евро. Преките инвестиции – пасиви са едва 32,8 млн. евро повече през август, докато увеличението през същия месец на миналата година беше 205,8 млн. евро. За осем месеца ръстът им е с 560,9 млн. евро, като година по-рано отбелязаха повишение с 885,1 млн. евро. Резервните активи на БНБ се повишават с 230,5 млн. евро през август. Година по-рано увеличението беше с 680,8 млн. евро. От януари до август те нарастват с 374,6 млн. евро, докато преди година отбелязаха ръст с 644,6 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (22.10.2018)

Бюджетът за 2019 г. предвижда ниска безработица, инфлация и дефицит България може да поеме нов дълг до 1 млрд. лв. като общият размер на държавния дълг е до 22 млрд. лв., предвижда проектозаконът за държавния бюджет през 2019 г., публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане. Максималният размер на новите държавни гаранции, които ще може да бъдат издадени през 2019 г., се предвижда да е до 215 млн. лв. За същата сума се предвижда Народното събрание да одобри гаранция за заем за строителството на газова връзка с Гърция. Бюджетът за 2019 г. е разчетен при реален ръст на БВП от 3.7%, средногодишна инфлация от 3 на сто, безработица от 4.8%. Прогнозите на кабинета са безработицата да продължи да намалява като достигне 4 на сто през 2021 г. Минималната работна заплата ще се увеличи от 510 на 560 лв. Министерството на финансите отчита, че заложеният за тази година бюджетен дефицит от 1% от БВП няма да бъде реализиран и бюджетът ще завърши с излишък от 0.5% от БВП. Въпреки това в средносрочната бюджетна прогноза и за догодина се залага дефицит от 0.5%, а за 2020 г. вече се предвижда балансирана бюджетна позиция. В проектобюджета за догодина министерството е предвидило приходи от 43.9 млрд. лв. (38.2% от БВП) при 39.2 млрд. (36.2%) за тази. Разходите нарастват от 38.6 млрд. лв. (35.7% от БВП) на 44.5 млрд. лв. (37.7%) През 2020 и 2021 г. се предвижда делът на приходите и разходите в БВП да намалява, но да нараства номинално, достигайки 47.6 млрд. лв. през 2021 г. Бюджетът ще получи през 2019 г. с 1.0 млрд. лв. повече неданъчни приходи от въвеждането на тол такса и електронна винетка, от концесията на летище "София" и планирани приходи във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Правителството е записало през следващата година да похарчи със 150 млн. лв. повече за хора с увреждания, 40.4 млн. лв. допълнително за помощи за отопление, 7 млн. лв. допълнително за деца - сираци, които нямат право на наследствена пенсия. Предвидено е увеличение на заплатите в бюджетния сектор средно с 10% с уговорката, че ще се отчита приносът на всеки конкретен служител. Увеличението на възнагражденията на педагогическия персонал ще е средно с 20 на сто. За отбрана са предвидени близо 1.6 млрд. лв. или 1.58% от БВП. Планира се също финансирането на сектора да достигне 2 на сто от БВП през 2024 г.
Източник: Дневник (23.10.2018)

Дългът на България за 2017 г. е намалял до 25,6% от БВП Дългът на България за 2017 г. е в размер на 25,908 млрд. лева, което се равнява на 25,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, а това показва спад в сравнение с предишната година. Това са окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) за миналата година, публикувани днес. За сравнение, дългът на България за 2016 г. възлезе на 27,3 млрд. лв., или над 29% от БВП. Тогава той се повиши чувствително спрямо предходната 2015 г., когато беше 25,99%. През 2014 г. той достигна 26,97%, докато през 2013 г. беше значително по-нисък – 17,01%, показват още данните на националната статистика. През миналата година институционален сектор „Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 1,145 млрд. лева, или 1,1% от БВП, който стабилно расте през последните години. Само през 2014 г. секторът е отбелязал огромен дефицит от 4,5 млрд. лева. Излишъкът в подсектор „Централно управление”, в който влизат всички държавни предприятия, е в размер на 969 млн. лв., или 1% от БВП. Подсектор „Местно управление” (общини, общински предприятия и фондове) е реализирал излишък от 239 млн. лв., а в подсектор „Социалноосигурителни фондове” има дефицит от 63 млн. лева. през последните десет години консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“ се е увеличил със 160% по данни на Българската стопанска камара. От присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. от 10,4 млрд. лева дългът е нараснал до 25,908 млрд. лева. От НСИ уточняват, че статистическата информация за дейността на институционален сектор „Държавно управление”, включително за дълга, дефицита и излишъка, се изготвя по хармонизирана методология на Европейския съюз (ЕС). В изпълнение на регламентите при прекомерен дефицит всяка държава членка предоставя на Евростат предварителни данни за дефицита или излишъка и дълга за отчетната година към 31 март на следващата година и окончателни данни - към 30 септември на следващата година.
Източник: Инвестор.БГ (23.10.2018)

И до 2021 г. държавата ще поема годишно до около 1 млрд. лв. нов дълг През периода 2019 – 2021 г. се предвижда дългово финансиране на бюджета под формата на държавни ценни книжа (ДЦК) да остане в рамките на около 0.8–1 млрд. лв. годишно. Сумата е базирана на размера на падежиращия дълг в обращение (годишно от порядъка на 1.1 млрд. лв. до 1.4 млрд. лв.). Като основен източник за осигуряване на пазарно ориентирано финансиране през следващите 3 години се очертава вътрешният дългов пазар. В допълнение към финансирането с ДЦК през 2019 – 2021 г. са предвидени усвоявания на средства в размер на около 586.7 млн. лв. по вече договорени държавни заеми. Това е записано в проекта на стратегията за управление на държавния дълг в периода 2019 - 2021 г., оповестена за обществено обсъждане от Министерството на финансите. В документа е записано, че през идните три години държавният дълг ще намалее незначително, но заради прогнозирания ръст на икономиката като процент от БВП той ще спадне. По прогнозни данни за периода 2018 – 2021 г. делът на дълга, деноминиран във валути, различни от левове и евро, се очаква да бъде в рамките под 1%.
Източник: Дневник (24.10.2018)

0,1% от българите с богатство над $ 1 млн. 0,1% от българите притежават богатство от над 1 млн. долара, а 3% имат над 100 хил. долара. Това посочва докладът за световното богатство Global Wealth 2018 на швейцарската банка Credit Suisse. При население от 7,1 млн. това означава, че милионерите са малко над 7000 души. 49,9% от българите разполагат с между 10 хил. и 100 хил. долара, а 47% - под 10 хил. Според банката общото богатство на България е 138 млрд. долара. Така на всеки възрастен у нас се падат по 23 984 долара. За сравнение - през 2000 г. сумата на човек е била 3965 долара. В Румъния през 2018 г. индивидуалното богатство е 20 321, в Унгария - 37 594, в Сърбия - 10 743, а в Украйна - само 1563 долара. То се изчиcлявa като от сбора на финaнcoвите и peaлнитe aктиви (ocнoвнo жилищa) на дoмaкинcтвaтa и се извадят дългoветe. Например в България финансовите активи са 13 687 долара, реалните - 13 504, а дългът - 3207. Румъния изпреварва България и Унгария по общо богатство - северната ни съседка притежава 317 млрд. долара, докато в Унгария то е 294 млрд. долара.
Източник: Банкеръ (24.10.2018)

Излишъкът в бюджета - от забавени и неизпълнени проекти Текущият излишък в бюджета се дължи предимно на забавени или неосъществени проекти и по-малко – на преизпълнение на приходите. Това призна в интервю за БНР председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова. За поредна година хазната отчита натрупан солиден текущ излишък. Към края на септември той е близо 2.7 млрд. лв. В същото време в понеделник финансовото министерство обяви, че очаква годината да приключи с излишък от 590 млн. лв. вместо с планирания дефицит от 1.1 млрд. лв. Това значи, че планирани разходи за около 1.7 млрд. лв. няма да се случат, а средствата ще останат във фискалния резерв. Причината за излишъка са неосъществени капиталови разходи, стана ясно от думите на Стоянова. По-конкретно, става дума за планираните, но неосъществени за втора поредна година военни проекти за покупка на кораб и нов тип боен самолет, проекти на регионалното министерство, а също и забавени европрограми. Според официалните сметки на финансовото министерство капиталовите разходи се очаква да приключат с неизпълнение от около 1.3 млрд. лв. "Това са множество проекти от различните министерства, които по списък казват, че ще разплатят до края на годината и които Министерството на финансите няма как да знае дали ще се случи или не. Тук, за съжаление, трябва да отбележим, че почти по всички оперативни програми има изоставане вече за трета година. Предвидените съфинансирания от бюджета не могат да се случат и това също остава в икономия. Всички тези икономии, направени през годините 2017-2018 г., ще бъдат похарчени вероятно в 2019 г. и 2020 г., в края на програмния период", коментира Менда Стоянова пред БНР. По думите ? "това е просто един бюджетен цикъл, а не нещо, което е правено нарочно или с някаква цел". Както тази, така и миналата година правителството търпи критики, че съзнателно трупа огромен текущ излишък (който през 2017 г. достигна около 2.4 млрд. лв.), който се изхарчва набързо през ноември и декември, и то по пера, които не са били предварително планирани. Например миналата година 1 млрд. лв. в последния момент бяха пренасочени към програмата за саниране. За да няма повторение на практиката, наскоро президентът Румен Радев поиска харченето на излишъка в последните месеци на годината да стане с решение на парламента, а не на правителството. От Министерството на финансите обаче са категорични, че въпросът не трябва да минава през парламента, защото излишъкът няма да бъде разпределен за допълнителни разходи, а ще остане като плюс в хазната. Досега премиерът Бойко Борисов винаги се е хвалил, че излишъкът идва от борба с контрабандата и добра работа на приходните администрации, но сега управляващите признават, че водещата причина са забавени разходи. Все пак, приходите също имат известен принос за излишъка. Очакваното изпълнение на данъчно-осигурителните приходи е с около 940 млн. лв. повече от предварително заложеното. При корпоративните данъци преизпълнението е със 110 млн. лв., при ДДС – с 260 млн. лв., а при социалните и здравните осигуровки – с 286 млн. лв. Акцизите се очаква да бъдат събрани съобразно плана и при тях няма да има надвишение. Менда Стоянова коментира проекта за Бюджет 2019, като подчерта, че бюджетът не може да реши въпроса с доходите, а само с плащанията към пенсионерите, социално слабите и работещите в бюджетния сектор. По думите ? увеличението на заплатите в държавния сектор е необходимо, защото от 2009 г. не е правена актуализация. Бизнес цикълът бил силен, а и мярката косвено би повлияла и върху повишението на средната работна заплата. Междувременно, финансистът Любомир Дацов коментира пред "Блумбърг ТВ", че ръстът на разходите в Бюджет 2019 в размер на 5.8 млрд. лв. може да изглежда голям като абсолютна стойност, но всъщност той възлиза на около 7%, колкото се очаква да бъде и номиналният растеж на БВП през 2019 г. Дацов принципно подкрепя увеличението на работните заплати в бюджета, като според него основният проблем е ниският икономически растеж, който се движи около 3.6-3.7%.
Източник: Медия Пул (24.10.2018)

Рекорд или балон - заемите за жилища са вече над 10 млрд. лв. 10,2 млрд. лв. ипотечни заеми са изтеглили домакинствата до септември, отчете БНБ. Сумата е рекордна и за първи път минава над 10 млрд. лв., а за година ръстът е 9,9%. За деветте месеца на 2018 г. изтеглените нови заеми за жилища са близо 800 млн. лв., което е повече от отпуснатите пари за 2016 и 2017 г. Потребителските кредити растат още по-бързо- вече са 8,9 млрд. лв., което е ръст от 15,4% спрямо септември 2017 г. “Кредитната активност се увеличава с нарастващи темпове в последните три години. Това е добре за икономиката, но увеличава и кредитния риск, който ще се прояви при промяна на икономическата ситуация, заяви преди дни управителят на БНБ Димитър Радев. Той уточни, че централната банка е предприела две групи действия. Първата е решението за активиране през следващата година на антицикличния капиталов буфер. През 2019 г. банките ще заделят 0,5% от всеки кредит. Втората са подготвени законодателни промени, който да позволят да се налагат мерки по отношение на кредитната дейност на банките. Общият размер на задлъжнялостта на домакинствата към трезори е 21,41 млрд. лв., което е 20,7% от БВП, сочат данните на централната банка. За една година те са се увеличили с 9,7%. Ръст има и при фирмените заеми, на годишна база е близък до този на икономиката - 4% до 32,5 млрд. лв. Нарастване има и на заемите към финансови предприятия - с 32,7% до 2,73 млрд. лв.
Източник: 24 часа (24.10.2018)

България запазва третото си място по най-ниско съотношение дълг срещу БВП в ЕС България остава на трето място сред страните от Европейския съюз (ЕС) по най-ниско съотношение на държавния дълг спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и през второто тримесечие на 2018 г., показват данни на европейската статистическа служба Евростат. За периода април-юни съотношението на държавния дълг на България към БВП достига 23,8% спрямо 24,3% през първите три месеца на 2018 г. През същия период на миналата година съотношението е било още по-високо – 28,3%, или с 4,5 пр.п. повече. Дългът намалява и като стойност както на тримесечна, така и на годишна база – до 24,81 млрд. лева през второто тримесечие. Това е със 76 млн. лв. по-малко спрямо първите три месеца на годината, но с 2,7 млрд. лева по-малко спрямо периода април-юни на 2017 г. Страните с най-ниско съотношение на дълга към БВП за първото тримесечие на годината продължават да са Естония (8,3%) и Люксембург (22,0%). В 14 страни членки размерът на държавния дълг надхвърля 60% от БВП (държавен дълг под 60% от БВП е един от числовите критерии за членство в еврозоната - бел. ред.). Най-високо продължава да е съотношението в Гърция (179,7%), Италия (133,1%) и Португалия (124,9%). На тримесечна база шест страни членки отчитат ръст на съотношението, 21 – спад, а в Швеция нивото остава без промяна. Най-голямо повишение е регистрирано в Кипър (+10,6 пр.п.), Латвия (+1,4 пр.п.), Обединеното кралство (+1,1 пр.п.) и Словакия (+1,0 пр.п.), а най-голямо понижение – в Словения (-2,8 пр.п.), Германия (-1,2 пр.п.), Холандия (-1,1 пр.п.) и Литва (-1,0 пр.п.). На годишна база обаче резултатите изглеждат по-различен начин. Само три страни бележат ръст на дълга си спрямо БВП, докато останалите 25 отчитат спад. Съотношението се увеличава в Гърция (+3,,5 пр.п.), Обединеното кралство (+0,3 пр.п.) и Словакия (+0,1 пр.п.). В същото време най-голям спад бележат Словения (-7,4 пр.п.), Литва (-6,5 пр.п.) и Ирландия (-6,4 пр.п.). През второто тримесечие на годината средното съотношение на дълга към БВП в ЕС като цяло леко намалява – до 81,0% от 81,5% през предишните три месеца. На годишна база обаче понижението е с 2,4 пр.п. В еврозоната съотношението на държавния дълг към БВП също намалява – с 0,6 пр.п. на тримесечна база до 86,3%. На годишна база понижението е от 2,9 пр.п.
Източник: Инвестор.БГ (24.10.2018)

Правителството одобри проектопромени в закона за БНБ Правителството одобри днес проекта за промени в Закона за Българската народна банка (БНБ), свързани с подготовката на България за присъединяване към валутния механизъм ERM II, наричан още "чакалнята на еврозоната" и към банковия съюз, съобщи правителствената информационна служба. Правителството одобри плана за присъединяване на страната към двете структури на 22 август 2018 г. Предлаганите изменения отразят изискванията на законодателството на Европейския съюз към регулаторната рамка за БНБ, като законопроектът е изготвен на основата на оценката и препоръките за България, съдържащи се в докладите за конвергенцията, публикувани от Европейската комисия и от Европейската централна банка, се казва в прессъобщението. Промените са в областите институционална и функционална независимост на централната банка, персонална независимост, забрана за парично финансиране и привилегирован достъп, поверителност, добавя пресслужбата. Забележки към действащия закон и по-конкретно по линия на това, че не е напълно гарантирана независимостта на БНБ, отправиха Брюксел и Европейската централна банка при настояването на България да кандидатства за така наречената чакалня на еврозоната.
Източник: Дневник (25.10.2018)

Използването на карти при плащане в търговски обекти все още е слабо разпространено в България. Данните на Европейската централна банка, обобщени от „Инфограф“, показват, че само в Германия използването на карти при плащане е по-слабо разпространено от тук. Като сравнението е на база брой транзакции. Дания, Обединеното кралство и Португалия са страните, в които относителният дял на картовите разплащания е най-голям. В тези страни над 65% от всички трансакции са направени с карти (дебитни или кредитни) при средно за ЕС 51.6%. Картовите разплащания са най-слабо популярни в Германия, България и Чехия. В Германия най-голям брой разплащания са отчетени чрез директен дебит (48.5%) и кредитен превод (29.5%), а в България и Чехия най-висок е делът на кредитните преводи (50.9% и 65.5% съответно). Чековете продължават да са популярни единствено в страни като Малта (17%) и Франция (9%). Интересно е още, че за разлика от повечето европейски страни, в България продължава да бъде изключително висок дела на пощенските преводи (над 21% от общия брой трансакции). Средно в ЕС пощенските преводи са едва 1% от общия брой трансакции.https://www.economic.bg
Източник: Фирмена информация (25.10.2018)

Все повече хора не могат да си плащат кредитите Все повече българи не успяват да върнат кредитите си към банките навреме и попадат в списъците на колекторските фирми, които им събират дълговете. Допреди година некоректните платци с кредити са били 48% от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54%. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година. Намаляването на лихвите по кредитите доведе до бум на търсенето на заеми, показват и данните на БНБ. През септември тази година например ипотечните заеми за първи път надхвърлиха 10 милиарда лева и достигнаха рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9%. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15% спрямо септември 2017 г. Подвеждането по ниските лихви често замъглява преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще, предупреждаваха неведнъж експерти. Прогнозираното вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред. Освен това и централната банка неколкократно предупреди банките да внимават при ипотечните заеми. На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20% от длъжниците, сега те вече са "само" 18%. Според експертите бързите кредити, които хората ползват, са целеви и покриват определена моментна нужда на клиентите. Най-често те са вид "сезонна услуга". Причините за тегленето им варират от подготовка на учениците за първия учебен ден, през покриване на разходи за зимни гуми за автомобилите, до плащане за лятната ваканция на семейството. Не са малко обаче и заемите за спешни нужди - например разходи за лекарства или лечение, обясни Александър Грилихес, зам.-председател на асоциацията. Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторите, е 1162 лв. на фона на 728 лв. миналата година. Това означава, че хората не планират добре разходите си и затова понякога забравят или пропускат някои вноски. Добрата новина е, че това не са трайно задлъжняващи хора, а такива, които не си правят добре сметката. По данни на колекторите най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15% на фона на 6% година по-рано. Друга интересна тенденция е намаляването на броя на хората, за които са подадени искания за плащане на просрочени сметки. Допреди година те са били 22%, а сега делът им е паднал на едва 1%. Това обаче не означава, че хората се справят по-добре с плащането на фактурите си. Стопяването на лошите длъжници се дължи най-вече на пренасочването на възложенията към компании, които не членуват в асоциацията. Като цяло броят на задлъжнели българи, които кредиторите са предали на колекторите от асоциацията, намалява цели три пъти - за първото шестмесечие на 2018 г. те са 636 000, докато през същия период на 2017 г. са били малко над 1.94 милиона. Почти наполовина пада и т.нар. нововъзложен дълг. Така, ако за периода януари-юни 2017 г. на колекторски агенции са възложени дългове на обща стойност от 1.416 млрд. лева, година по-късно те вече са 743.9 млн. лева, показва анализът. Председателят на асоциацията Райна Миткова смята това за добра новина. "Тази осезаема промяна в обемите на възложените за събиране дългове е резултат и от твърдата политика на ЕС за стабилизиране на портфейлите на банките чрез изчистване на старите дългове и на процеса на консолидация в банковата система, който активно върви у нас през последната година. И в двата случая банките пристъпват към продажба на задълженията, а не към тяхното възлагане за събиране", обясни тя. Младите хора стават все по-некоректни платци, а профилът на длъжника е все по-ясно изразен. "Той е млад мъж, до 30 години, зодия Водолей, със средно или висше образование и обикновено не на трудов договор. Най-голям брой некоректни платци има в Бургас, Стара Загора, Русе", коментира Александър Грилихес. От негативната статистика обаче отпада Велико Търново, който доскоро бе сред градовете с най-много лоши длъжници. Промяна има и при коректните платци - досега водещи в тази категория бяха хората между 41 и 50 години. Но според последните данни най-добре се справят с парите си хората над 50 години от София, Пловдив и Враца.
Източник: Сега (26.10.2018)

БНБ става още по-независима Кабинетът одобри промени в Закона за БНБ, с които се отстраняват всички неточностти в съществуващото законодателство, оповестени в доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка. С последващото им приемане от парламента тези промени ще дадат окончателно зелена светлина по пътя за присъединяването ни към Механизма на валутните курсове, който вече получи популярност като ERM II. По предварителни очаквания България трябва да е приета в "чакалнята за еврото" и Банковия съюз до края на юни 2019 година. В проектобюджета за догодина са предвидени и 400 млн. лв за Европейския стабилизационен механизъм, който е и един от стълбовете на Банковия съюз. С новите промени централната банка ще е независима не само от националните органи и институции, но и от тези на Европейския съюз и правителствата на другите държави-членки. Това става с изменение на чл. 44 от Закона за БНБ в пълно съответствие с чл. 130 от Договора и чл. 7 от Устава, регламентиращи независимостта на националните централни банки. Променят се и основанията за предсрочно прекратяване на мандат на член на управителния съвет на БНБ. Според новите текстове, в основанията за това се предвиждат единствено изисквания, които са обективни, ясно дефинирани и свързани с изпълнението на задълженията на членовете на Съвета. Променя се и дефиницията за прекратяване на правомощията на член на управителния съвет на БНБ. Досегашният регламент, че това става "ако е признат за виновен за съществено нарушение на служебните задължения", вече се разширява с израза "виновен за сериозно нарушение", независимо дали това е свързано със служебни задължения или не.
Източник: Стандарт (26.10.2018)

БНБ разреши на "Инвестбанк" да придобие ТБ "Виктория" На заседание, проведено на 26 октомври 2018 г., Управителният съвет на БНБ взе решение за разрешаване преобразуването на Търговска банка „Виктория“ ЕАД, чрез вливане в „Инвестбанк“ АД по реда на чл. 262 от Търговския закон. Това съобщиха от БНБ. „Инвестбанк“ АД ще стане универсален правоприемник на всички права и задължения, включени в имуществото на Търговска банка „Виктория“ ЕАД, от момента на вписване на вливането в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Източник: 24 часа (29.10.2018)

БНБ разреши вливането на банка "Виктория" в "Инвестбанк" Управителният съвет на БНБ взе решение за разрешаване преобразуването на Търговска банка "Виктория" ЕАД, чрез вливане в "Инвестбанк" АД, съобщи пресцентърът на институцията. "Инвестбанк" АД ще стане универсален правоприемник на всички права и задължения, включени в имуществото на Търговска банка "Виктория" ЕАД, от момента на вписване на вливането в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се посочва в съобщението. През юли бившата дъщерна на фалиралата КТБ банка "Виктория" стана част от "Инвестбанк". Тогава Комисията за защита на конкуренцията одобри сделката и остана днешното произнасяне на централната банка по вливането. Антимонополната комисия е установила, че след сделката групата ще управлява 2.41% от депозитите на домакинствата, 0.75% от ипотечните кредити и 1 на сто от потребителските.
Източник: Дневник (29.10.2018)

Некоректните платци се увеличават до 54% Българските потребители все повече се затрудняват финансово и се увеличава бройката на тези, които не успяват да върнат кредитите си към банките навреме, съобщиха от Асоциацията за защита на потребителите /АЗП/. От асоциацията допълват, че допреди година некоректните платци с кредити са били 48 процента от хората, дадени на колектори, сега техният дял вече е 54 процента. Това показва анализ на Асоциацията на колекторските агенции в България за първата половина на тази година. В същото време, намаляването на лихвите по кредитите е довело до бум на търсенето на заеми, показват данните на БНБ. През септември тази година ипотечните заеми за първи път са надхвърлили 10 милиарда лева и достигат рекордната сума от 10.2 милиарда лева. На годишна база ръстът на ипотечните кредити е с внушителните 9.9 на сто. Потребителските кредити растат още по-бързо. Те вече са 8.9 милиарда лева, което е увеличение от над 15 процента спрямо септември 2017 г. Ниските лихви подвеждат хората и замъгляват преценката на потребителите дали ще могат да плащат вноските си в бъдеще. Прогнозата за вдигане на лихвените нива би могло да постави много от тях в невъзможност да покрият задълженията си занапред, посочиха от АЗП. Освен това и от БНБ неколкократно са предупредили банките да внимават при ипотечните заеми. На второ място по брой на закъсалите длъжници са потребителите на услуги на небанковите кредитиращи институции, които най-често отпускат т.нар. бързи кредити. Все пак при тях се отчита известен спад - ако до миналата година това са били 20 на сто от длъжниците, сега те вече са 18 на сто. Средният размер на необслужваните задължения, търсени от колекторските фирми, е 1162 лв., преди година е бил 728 лв. Най-бързо расте броят на хората, които задлъжняват заради различни телекомуникационни продукти - телефони, таблети и др. Техният брой сред исканията за просрочени задължения е скочил 2.5 пъти - до 15 на сто на фона на 6 на сто година по-рано. От Асоциацията за защита на потребителите изтъкват, че няма прозрачен начин, който да определя сумите, начислени от колекторските фирми над главницата, а това е достатъчна предпоставка за злоупотреби. Още повече, че тези компании, заедно с фирмите за бързи кредити, имат достъп до Централния кредитен регистър, като разполагат с правомощията да поставят кредитни оценки на граждани и фирми. Затова от АЗП напомнят, че основен инструмент на действие на колекторските фирми е подвеждането на гражданите за техните права, включително по отношение на давността на дълговете. Често потребителите биват подмамени от колекторите да погасяват дългове с изтекла давност, на разсрочено плащане при това "уж" с отстъпки.
Източник: 24 часа (29.10.2018)

Външният дълг на България се увеличи с 1,4% спрямо БВП през август Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на август расте с 1,4% (475 млн. евро) на годишна база като част от брутния вътрешен продукт (БВП). Към 31 август той възлиза на 33,805 млрд. евро и така представлява 64% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). За сравнение, преди година съотношението беше 64,5% от БВП, а преди малко повече от две години – над 75%. При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни към 31 август се увеличават с 1,2% (407,7 млн. евро), когато достигнаха 33,397 млрд. евро и бяха 64,6% от БВП. За сравнение, преди година съотношението беше 66,4% от БВП, а преди малко повече от две години – над 75%. При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни са с 0,8% (250,6 млн. евро) повече от края на 2017 г., когато възлизаха на 33,397 млрд. евро и бяха 66,2% от БВП. Според прогнозата на централната банка през тази година БВП ще е 53,639 млрд. евро, като по данни на Националния статистически институт през 2017 г. той беше 50,429 млрд. евро. В края на август дългосрочните задължения достигат 25,699 млрд. евро, като за една година намаляват с 0,5% (134,8 млн. евро). Краткосрочният външен дълг към 31 август 8,105 млрд. евро и за една година нараства с 8,1% (609.8 млн. евро). Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на август е 5,653 млрд. евро (10,7% от БВП). За една година външните задължения на сектора се понижават с 6,6% (402,5 млн. евро). Външните задължения на сектор Банки в края на август са 4,627 млрд. евро и в сравнение със същия период на миналата година растат с 8,8% (373,9 млн. евро). Външните задължения на Други сектори са 10,792 млрд. евро и за една година се увеличават с 2,3% (238,5 млн. евро). В края на август вътрешнофирменото кредитиране достигна 12,732 млрд. евро, което е с 2,1% (265,2 млн. евро) ръст на годишна база, изчислиха в централната банка. От януари до август полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 3,495 млрд. евро, като за сравнение, за същия период на миналата година то беше 3,294 млрд. евро. От тях 226,9 млн. евро (6,5% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 795,9 млн. евро (22,8% от общия размер) за сектор Банки, 1,390 млрд. евро (39,8%) за Други сектори, а 1,082 млрд. евро (31%) са вътрешнофирмено кредитиране. През януари – август 2018 г. извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са в размер на 3,311 млрд. евро, като за същия период на миналата година те бяха 4,052 млрд. евро. Нетният външен дълг в края на август е отрицателен в размер на 3,022 млрд. евро. Той намалява с 1,437 млрд. евро (90,6%) спрямо август 2017 г. (отрицателна стойност от 1,585 млрд. евро). Investor.bg припомня, че премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, а догодина – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (29.10.2018)

БНБ издаде лицензи на „Изи Пеймънт Сървисиз“ и „Изипей“ АД Управителният съвет на Българската народна банка издадоха лицензи за извършване на дейност като дружества за електронни пари на „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД и на „Изипей“ АД на основание Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), съобщи пресцентърът на централната банка след заседание на банкерите вчера. „Изи Пеймънт Сървисиз“ е предоставил всички изискуеми сведения и документи и са изпълнени условията за издаване на лиценз и по Наредба № 16 на БНБ за издаване на лицензи и одобрения, за вписване в регистъра на дружеството, което ще работи като оператор на платежни системи с окончателност на сетълмента. С издаването на лиценз за извършване на дейност като дружество за електронни пари, в съответствие със законови разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, лицензът на „Изи Пеймънт Сървисиз“ ООД за извършване на дейност като платежна институция се обезсилва, като дружеството ще продължи да предоставя платежни услуги като допълнителна дейност, уточняват от БНБ. Що се отнася до „Изипей“ АД акционерното дружество също е предоставило всички изискуеми сведения и документи за вписване в регистъра по Закона за платежните услуги и платежните системи като оператор на платежни системи с окончателност на сетълмента. В съответствие със Закона за платежните услуги и платежните системи, след като „Изипей“ АД ще извършва дейност като дружество за електронни пари, издаденият лиценз за платежна институция се обезсилва, като дружеството ще продължи да предоставя платежни услуги като допълнителна дейност по смисъла на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗПУПС. Справка на Investor.bg в публичните регистри на операторите на платежни системи с окончателност на сетълмента, на лицензираните от БНБ платежни институции и дружества за електронни пари, на техните клонове, показва, че регистрираните лицензирани платежни институции в страната стават седем – „Изипей“ АД, "Дайнърс клуб България" АД, "Транскарт Файненшъл Сървисис" АД, "Евромъни Трансфер" ООД, "Изи Пеймънт Сървисиз" ООД, "БОРИКА" АД и „Датекс Пеймънт Технолоджи“ ЕАД.
Източник: Инвестор.БГ (29.10.2018)

Левовете в обращение са все повече В края на септември 2018 г. парите в обращение достигнаха 16 644.8 млн. лв., се съобщава в преглед на емисионно-касовата дейност, публикуван от Българската народна банка. За едногодишен период спрямо края на септември 2017 г. те нараснаха с 10.38%, или с 1565.0 млн. лв. Година по-рано (септември 2016 г. – септември 2017 г.) нарастването беше по-високо, както в процентно отношение (12.69%), така също и в абсолютна стойност (1698.0 млн. лв.). През месеците от юли до септември 2018 г. парите в обращение се увеличиха с 876.1 млн. лв., или с 5.56% в сравнение с края юни 2018 г., като нарастването им е с 0.52 процентни пункта по-ниско от отчетеното за същия период на 2017 г. Най-висок месечен прираст (2.69%) в рамките на третото тримесечие на 2018 г. парите в обращение отбелязаха през юли. В края на деветмесечието делът на банкнотите в общата стойност на парите в обращение е 97.54%, като през третото тримесечие е нараснал с 0.04 процентни пункта спрямо края на юни. Средната по стойност банкнота в обращение в края на третото тримесечие на 2018 г. възлиза на 35.32 лв., което представлява увеличение с 0.42 лв. спрямо края на юни. За едногодишен период стойността u се е повишила с 1.65 лв., или с 4.90% вследствие на по-високия в сравнение с останалите номинали темп на нарастване в паричното обращение на броя на банкнотите от 50 и 100 лева и продължаващата замяна на двулевовата банкнота с монета. Към 30 септември 2018 г. делът на разменните монети в стойността на парите в обращение е 2.41%, като през третото тримесечие е намалял с 0.04 процентни пункта спрямо края на предходното. Продължаващото навлизане в обращение на монетата с номинал 2 лева доведе и до увеличение с 0.01 лв. спрямо края на второто тримесечие на средната по стойност разменна монета в обращение, която в края на септември 2018 г. възлезе на 0.17 лв. В края на септември делът на възпоменателните монети в общата стойност на парите в обращение е 0.05% и се запазва без промяна както спрямо края на предходното тримесечие, така също и спрямо края на септември 2017 г.
Източник: Банкеръ (31.10.2018)

Вливането на ТБ "Виктория" в Инвестбанк ще приключи до 15 ноември Вливането на ТБ "Виктория" в Инвестбанк се очаква да приключи до 15 ноември, след като в края на миналата седмица Българската народна банка (БНБ) издаде окончателно разрешение за финализиране на сделката. През април контролираната от Петя Славова банка спечели в конкуренция с БАКБ наддаването за дъщерната на Корпоративна търговска банка (КТБ) малка институция. Тогава тя получи одобрение от регулатора под условие, че "Виктория" ще бъде влята, а няма да остане да работи като самостоятелно юридическо лице. Междувременно в Инвестбанк операцията е подготвена юридически, получени са всички необходими решения и одобрения. А също така е платена изцяло цената и е погасен дългът на "Виктория" към КТБ. Внесената сума е била 89.3 млн. лв., от които покупката цена за 100% от капитала на ТБ "Виктория" е била 4.3 млн. лв., отговориха на запитване на "Капитал" от пресцентъра на Инвестбанк. Датата, на която се очаква да бъде окончателно финализирана сделката за ТБ "Виктория", 15 ноември, е съобразена със стандартните срокове на Търговския регистър по вписване на решения, като издаденото миналия петък (26 октомври) от БНБ. С него управителният съвет на централната банка дава окончателно зелена светлина за приключване на сделката, след като покупката от синдиците на КТБ беше финално оформена през юни, а месец по-късно получи разрешение и от антимонополната Комисия за защита на конкуренцията (КЗК). Това означава, че от 19 ноември клиентите на ТБ "Виктория" вече ще бъдат обслужвани от Инвестбанк, съобщиха от институцията. Оттам казаха още, че цената за покупката на 100% от капитала на ТБ "Виктория", който към датата на сделката бе 31.6 млн. лв., е 4.3 млн. лв. Освен това е изплатен напълно и без дискаунт депозитът на досегашния собственик на банката КТБ от 85 млн. лв. Така общата сума, преведена по сметка на синдиците на КТБ на 11 юли, е била 89.3 млн. лв. С това продължилите четири години опити за осребряване на останките от една от малките банки на пазара след фалита на банката майка КТБ приключиха. През този период интерес към тях и най-вече към лиценза за банкова дейност проявяваха най-вече местни икономически групи. При предишна процедура беше избрана за купувач Д банк, но тя не получи одобрение от БНБ именно защото планът й предвиждаше запазване на "Виктория" като отделна банка. При подновената процедура на финалната права за сделката конкуренцията бе между Инвестбанк на Петя Славова и БАКБ на Цветелина Бориславова. Имаше риск и въобще да не се стигне до продажба, защото трупаните през това време загуби изяждаха от капитала на банката. Така към полугодието тя бе останала с 28.7 млн. лв. собствен капитал и доходоносни финансови активи от едва 22.8 млн. лв., което можеше да доведе до отнемане на лиценза й по регулаторни причини. След сделката на пазара в България ще оперират 25 банки, от които 5 са клонове на чужди финансови институции. Така се изпълняват препоръките за консолидация на сектора, която би трябвало да подобри ефективността на индустрията. Поглъщането на ТБ "Виктория", чиито активи след плащането към КТБ би трябвало да са под 30 млн. лв., няма да промени позицията на Инвестбанк, която преди покупката е 12-а по размер на пазара с близо 2.18 млрд. лв. активи. Сделката обаче вероятно ще има позитивен ефект върху показателите за адекватност на капитала на банката. Изчезвайки от правния мир, ТБ "Виктория" оставя след себе си 24-годишна история. Създадена по инициатива на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), целта й е била да подпомогне развитието на модерното банкиране в България. Стартира като Българска инвестиционна банка, но две години по-късно е преименувана на Емпорики банк, на името на купувача си - Търговската банка на Гърция. Под този бранд продължава до 2013 г., когато е прехвърлена на тогавашния собственик на Emporiki - френската Credit Agricole, и прекръстена на "Креди Агрикол България". Тя е придобита от КТБ буквално седмица преди последната да бъде затворена на 20 юни 2014 г. и впоследствие под управлението на квестори е прекръстена с последното си име, каквито са били плановете на купувача. За разлика от КТБ, която стигна до несъстоятелност, кредитните портфейли на "Виктория" бяха продадени и постъпленията се оказаха достатъчни да се плати всичко на вложителите и банката да бъде отворена.
Източник: Капитал (31.10.2018)

Какво е състоянието на икономиката ни? Краткосрочната бизнес статистика отчете по-слабо представяне през август, като оборотът и производството в промишлеността се забавиха, а строителната продукция се понижи спрямо същия месец на предходната година. Tова сочи последният Месечен обзор на българската икономика на Министерството на финансите. Данните, показват, че същевременно, растежът при търговията на дребно се е ускорил. Индикаторът за бизнес климата се понижи през септември, поради влошаване в очакванията за търсенето в строителството и услугите, но остана над дългосрочната средна. През септември регистрираната безработица запази нивото си от предходния месец от 5.6%, отразявайки почти еднаквия брой на входящия и изходящия поток безработни. През септември потребителските цени, измерени чрез ХИПЦ, се понижиха с 0.3% спрямо август, водени основно от по-ниските цени на пазарните услуги. Годишният темп на инфлация се забави до 3.6%, в резултат от по-ниския принос на пазарните услуги. Базисната инфлация също се понижи до 2.6% на годишна база. Излишъкът по текущата сметка за периода от януари до юли достигна 933.7 млн. евро (1.7% от прогнозния БВП).
Източник: Банкеръ (31.10.2018)

БНБ пусна специален сайт за банковите такси, на който всеки сам може лесно да провери какви са условията за откриване, поддържане и закриване на разплащателна сметка, за теглене на пари в брой от банкомат или на гише, къде колко струва превеждането на суми в левове и в други валути и т.н. Данните са само за услуги за физически лица. "Мярката е в изпълнение на новия Закон за платежните услуги и във връзка с евродирективата, която изисква всяка държава от ЕС да осигури съпоставимост на таксите на банките.
Източник: Сега (01.11.2018)

Печалбата на банките в края на септември се е увеличила с 40% на годишна база Печалбата на банковата система към 30 септември възлиза 1,22 млрд. лв., докато година по-рано тя е била 872 млн. лв. Това сочи ръст на годишна база от близо 40% (39,9%), показват изчисленията на Investor.bg въз основа на новите данни, публикувани от Българската народна банка (БНБ). В края на септември размерът на собствения капитал в баланса на банковата система възлиза на 12,5 млрд. лв. През третото тримесечие на тази година той се увеличава с 3,7% (441 млн. лв.) главно поради нарастването на печалбата. Към 30 септември активите на банковата система достигат 103,2 млрд. лв., като нарастването им спрямо края на второто тримесечие е с 3,1% (3,1 млрд. лв.), като е формирано основно от балансовата сума на кредитите и авансите. Увеличават се също портфейлите с ценни книжа (със 150 млн. лв., 1,1% на тримесечна база), главно дълговите ценни книжа, както и общият размер на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане (със 141 млн. лв., 0,7%). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за периода от девет месеца са 348 млн. лв. (при 549 млн. лв. година по-рано). През третото тримесечие на 2018 г. депозитите се увеличават с темп, сходен с отчетения през предходното тримесечие. Брутните кредити и аванси нарастват с 3,2% (2,7 млрд. лв) спрямо края на юни. В брутния кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличават всички видове вземания. Кредитите за фирмите и домакинствата са съответно с 1,6% (537 млн. лв.) и с 1,8% (375 млн. лв.) повече спрямо края на юни. В централната банка отчитат, че нарастват вземанията от сектор „Държавно управление“ с 97 млн. лв. (15,7%), а тези от други финансови предприятия – с 414 млн. лв. (15,2%). През третото тримесечие на тази година продължава тенденцията към намаление на размера и на дела на необслужваните кредити и аванси. Данните на БНБ показват, че в края на септември брутният размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система възлиза на 7,396 млрд. лв., като намалява с 306 млн. лева, като делът му в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 8,5% (при 9,1% в края на юни). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) намалява в периода юли-септември до 3,394 млрд. лв. и съставлява 4,1% от общата нетна стойност на кредитите и авансите (при 4,4% в края на юни). При депозитите през третото тримесечие е отчетено нарастване с 2,8% (2,4 млрд. лв.) до 88,6 млрд. лева. Прирастът се дължи основно на вложенията на бизнеса и домакинствата, които са съответно с 5,7% (1,4 млрд. лв.) и с 2% (1млрд. лв.) повече спрямо края на юни. Ликвидният буфер на банковата система възлиза на 26 млрд. лв. в края на септември, като отбелязва увеличение с 5,8% (1,4 млрд. лв.) спрямо юни 2018 г., се вижда от от отчета на БНБ в края на септември. Отношението на ликвидно покритие достига 322,2% в края на третото тримесечие.
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2018)

Финансовото министерство очаква бюджетен излишък от 2,8 млрд. лева през октомври Министерството на финансите (МФ) очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец октомври да бъде положително в размер на 2,86 млрд. лв., или 2,6% от прогнозния БВП, съобщиха от пресцентъра на министерството. Приходите и помощите по КФП за февруари се очаква да бъдат в размер на 32,609 млрд. лв. (85,3% от годишния разчет). Разходите, вкл. вноската на България в бюджета на ЕС, се предвижда да бъдат в размер на 29,747 млрд. лв., което е 75,7% от годишния разчет. От министерството разпространиха и данни към края на септември 2018 г., които сочат бюджетен излишък от 2,664 млрд. лв., или 2,5% от БВП. Постъпилите приходи и помощи по КФП към септември 2018 г. са в размер на 29,162 млрд. лв. или 76,3% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 2,72 млрд. лв. (10,9%), а постъпленията от помощи нарастват с 286,4 млн. лв. (27,3%).
Източник: Инвестор.БГ (01.11.2018)

Редица капани правят трудно обслужването на кредитите Увеличава се делът на българите, които изпитват затруднения при връщането на заемите в срок. Това сочат данните на фирми за събиране на вземания. През първата половина на годината просрочените задължения към банките и телекомите растат. По-малко обаче са некоректните платци с бързи кредити, лизинги и дългове за вода, ток и парно, обобщава NOVA.За първи път този септември ипотечните кредити надхвърлиха 10 млрд. лева и достигнаха рекордните 10,2 млрд. лева, показват данните на БНБ. Ръст има и при потребителските заеми. Потребителите попадат в редица капани, които правят трудно обслужването на кредитите им. Те са свързани най-вече с прекалено големите размери на взиманите заеми и с прибягването до бързи кредити. До трудности с плащането в срок все повече се стига и при покриване на вноските по кредитната ни карта.Най-сериозен обаче е рискът при ипотечните кредити. За да покрият 100% от новозакупеното си жилище, много хора теглят жилищен и потребителски заем едновременно. В момента в София средният потребителски кредит е 17 000 лева, а в по-малките градове - между 9000 и 12 000 лева. За жилище средният заем в София е 120 000 лв., а в провинцията - между 50 000 и 90 000 лева.
Източник: Дарик радио (01.11.2018)

Банките вземат от нула до 20 лв. за разплащателна сметка Конкуренция на банковия пазар у нас все пак има. Това се вижда ясно при прегледа на таксите на различните финансови институции. Сравнението вече е по-лесно, след като БНБ най-сетне изпълни свой ангажимент и пусна сайт за сумите, които банките събират за най-разпространените услуги за физически лица - откриване, водене и закриване на разплащателна сметка, обслужване на дебитна и кредитна карта, теглене на пари от каса и от банкомат, преводи и т.н. Оказва се, че банките, работещи в България, всъщност имат доста разнообразна тарифна политика, което подсказва, че се състезават за привличане на потребители. За поддържане на левова разплащателна сметка например месечните такси са от 0 до 3 лева, като има значение дали клиентът има издадена дебитна карта или не. Ако сметката върви с дебитна карта, таксите обикновено са по-ниски или дори са нулеви, както е при Уникредит, ЦКБ, Юробанк и др. При ОББ обаче и в двата случая за поддръжката на разплащателна сметка клиентът дължи 2.50 лв. месечно. Прокредит банк пък удържа 10 лева, като не предлага опция без дебитна карта, а Tъpгoвc?a бaн?a "Bи?тopия" взема рекордните 20 лeвa, показва електронната справка на сайта на БНБ. "Виктория", дъщерна на фалиралата КТБ, бе купена от Инвестбанк, като в края на октомври управителният съвет на БНБ разреши преобразуването й. Пъстра е картината и в ставките за откриване на сметка. Банките събират от нула до 3.91 лева за отваряне на левова сметка, като отново има значение дали потребителят иска и дебитна карта или не. При отделни трезори сумите зависят и от това дали услугата се заявява в банков офис или виртуално. При Сосиете Женерал Експрес банк откриването на разплащателна сметка във всички случаи е безплатно, Алианц банк удържа 3 лева, а Българо-американската кредитна банка - 2 лева. В ДСК Банк обаче, ако човек отиде на гише, ще му вземат 2 лв. за отваряне на сметка, но ако заяви услугата по електронен път, не дължи нищо. ОББ също насърчава интернет общуването - ако си получите IBAN-a онлайн, ще спестите 2 лева, които иначе се събират, когато клиентът реши да бъде обслужен в офис. Силно варират и таксите за поддържане на карта. За обикновена дебитна "Маестро" в ДСК, Инвестбанк, Уникредит, ЦКБ, Ти Би Ай, Токуда, Юробанк годишни удръжки изобщо няма. Но Общинска банка и Търговска банка Д събират 24 лв. такса "обслужване". Тези такси са за масовите стандартни пластики. За debit pay pass - безконтактна е-карта, притежателят на която може да плати на касата, като просто я доближи до ПОС терминала, таксите са доста "шарени": 9.24 лв. в Сосиете Женерал Експрес банк, 12 лева в Първа инвестиционна, 42 лв. в Търговска банка Д, но пък Те-Же Зираат Банкасъ не взема нито лев. Има и по-високи годишни удръжки, когато картите са по-специални, например безконтактни от типа gold и platinum. Рекордът е на Уникредит Булбанк, която събира от собствениците на WorldElit 450 евро годишно.
Източник: Сега (05.11.2018)

БНБ промени списъка на системно значимите банки Управителният съвет на Българската народна банка направи промени в списъка на системно значимите банки и повиши изискванията за капиталови буфери на някои от тях. Това се вижда от прессъобщение на централната банка за заседание на ръководството й, проведено на 4 октомври. Решението се публикува месец след като са уведомени Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и компетентните и определените органи на съответните държави членки, каквито са изискванията на нормативната уредба. След сливането на "Сибанк" и "Обединена българска банка" новата финансова институция ще задели 0.75% от рисковите си активи през 2019 г. и 1% през 2020 г. докато изискванията към двете банки поотделно бяха по-ниски. Сред системно значимите банки е включена и Българската банка за развитие, от която се очаква да задели същия буфер, както и "Пиреос", а именно - 0.25% през 2019 г. и 0.5% през 2020 г. За останалите банки в таблицата няма промяна спрямо определеното в края на 2016 г., откогато това правило се прилага. Според наредба 8 на БНБ централната банка може да изисква от банките да поддържат буфер до 2 на сто от общата стойност на рисковата експозиция. Определеният буфер се преразглежда от БНБ поне веднъж годишно. Централната банка определя десетте банки по методология, която освен размера им взема предвид и други показатели за тяхната системна значимост.
Източник: Дневник (06.11.2018)

БНБ определи 10 важни банки с по-висок буфер за отпуснати заеми БНБ определи 10 системно значими банки и изтегли за по-ранна дата от октомври по-високите капиталови буфери. С тях, трезорите трябва да гарантират раздадени от тях рискови активи. Във важната десятка влизат трезорите, от които основно зависи стабилността на банковата система. Най-вероятно те ще бъдат надзиравани от ЕЦБ, а БНБ ще концентрира надзора си към по-малките банки. Преди да обяви решението си, Управителният съвет на централната банка е уведомил Европейската комисия, Европейския съвет за системен риск, Европейския банков орган и централните банки на държавите членки. В Топ 10 влизат УниКредит Булбанк, ОББ, Първа инвестиционна банка, Банка ДСК, Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка, Централна кооперативна банка, Българска банка за развитие и Банка Пиреос България. През септември, БНБ обяви, че от 1 октомври 2019 г. ще вдигне капиталовия буфер от нула, колкото бе досега, до 0,50%. Тогава, централните банкери предупредиха, че срокът за влизане в сила на това изискване може да бъде изтеглен по-рано. От решението в понеделник става ясно, че задължават четири банки от челната десятка още от 1 януари 2019 г. да заделят по-високи суми от тази летва. Това са УниКредит Булбанк, ОББ, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка. За тях буферът става 0,75% от рисковите им активи, а през 2020 г. ще бъде 1% от тях. Сосиете Женерал Експресбанк, Райфайзенбанк, Пощенска банка и ЦКБ ще отделят 0,50% от 1 януари, вместо от 1 октомври, става ясно още от решението. Българската банка за развитие и за Банка Пиреос България също трябва да гарантира отпусканите от нея заеми с по-висок от досегашния, но под обявената предварително летва. Те ще внасят по 0,25% през 2019 г. и 0,50% през 2020 г.
Източник: 24 часа (06.11.2018)

В края на септември спестяванията в банките достигнаха 73,6 млрд. лева Спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките в края на септември достигат 73,670 млрд. лева и нарастват с 9,1% на годишна база, докато в края на юни отчетоха годишен ръст от 9,6%, което сочи леко забавяне, показват предварителните данни от паричната статистика на Българската народна банка (БНБ). Към 30 септември броят на депозитите в банковата система е 10,289 млн. броя, като намалява с 2,6% на годишна база при същото годишно понижение в края на юни 2018 година. В края на третото тримесечие броят на спестовните сметки е по-малък с 0,8%, докато размерът им се увеличава с 2,8% спрямо края на второто тримесечие. В края на третото тримесечие на 2018 г. депозитите на бизнеса възлизат на 23,853 млрд. лева като на годишна база се увеличават с 13%, а тримесечното повишение е с 15,5%, отчитат в централната банка. Наблюдение на Investor.bg показва, че най голям ръст в спестяванията на фирмите има при депозитите над 1 млн. лева, които растат със 17,1%, следвани от тези над 500 хиляди до 1 млн. лева, които се увеличават с 13,1%, а на трето място с повишение от 9,6% са сметките, открити в диапазона между 200 хиляди и 500 хиляди лева. Към 30 септември спестовните сметки на бизнеса са 629 хил. броя, като увеличението е с 2,7% на годишна база при годишен ръст от 3,7% в края на юни 2018 година. В БНБ изчислиха, че спрямо края на юни 2018 г. броят на депизитите нараства с 0,1%, а размерът им с 5,3%. В края на третото тримесечие на тази година по депозитните сметки на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, има 49,817 млрд. лева, като със 7,3% е увеличението на годишна база при 7% годишен ръст в края на юни 2018 година. Най-голямо увеличение има в сметките, открити между 500 хиляди и 1 млн. лева – 16,9%, с втори по големина ръст е този на направените депозити от 200 хиляди до 500 хил. лева – 15,9, слезвани от спестовните сметки над 1 млн. лева, които са с годишен ръст от 15,3%. Броят на депозитите на домакинствата в края на септември е 9,660 милиона, като намалява на годишна база с 3% при 2,9% годишно понижение в края на юни 2018 година. Към 30 септември спрямо края на второто тримесечие броят на тези депозити спада с 0,8%, а размерът им нараства с 1,6%.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2018)

Спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките в края на септември достигат 73.6 млрд. лева, което е ръст от 9.1% на годишна база, показват предварителните данни на БНБ. Към 30 септември броят на депозитите в банковата система е 10.289 млн. лв., като намалява с 2.6 на сто на годишна база при същото годишно понижение в края на юни 2018 година, предаде Инвестор. В края на третото тримесечие броят на спестовните сметки е по-малък с 0.8%, докато размерът им се увеличава с 2.8% спрямо края на второто тримесечие.
Източник: Сега (08.11.2018)

Кредитирането се увеличава с 6,2% на годишна база до 54,178 млрд. лв. В края на третото тримесечие на тази година заемите от банковата система възлизат на 54,178 млрд. лева, като отбелязват годишен ръст от 6,2%. За сравнение към края на юни годишното увеличение беше 5,9%, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За периода от юли до септември кредитите, отпуснати от банките на фирмите и домакинствата са 3,068 млн. броя и на годишна база броят им расте с 10,2% при 10% годишно повишение в края на юни. В края на септември 2018 г. спрямо края на второто тримесечие броят на банковите заеми се повишава с 0,9%, а размерът им – с 1,7%. Разрешените от банките кредити за бизнеса към 30 септември са 32,759 млрд. лева и растат с 4% на годишна база в сравнение с 3,9% годишно увеличение в края на юни 2018 година. Спрямо края на второто тримесечие броят на кредитите за бизнеса намалява с 0,4%, а размерът им нараства с 1,6%. В края на септември банките са отпуснали заеми на домакинствата в размер на 21,419 млрд. лева, като размерът им нараства на годишна база с 9,7%, докато през второто тримесечие на тази година годишното нарастване беше с 9,2%, отчита банковата статистика.
Източник: Инвестор.БГ (08.11.2018)

ЕК понижи прогнозата за икономическия растеж на България през 2018 г. Европейската комисия залага на икономически растеж в България от 3.5% през 2018 г., което е с 0.3 пункта под очакванията от лятото. Понижението идва основно от слабите данни за износа през първата половина от годината, но фактор вероятно е и забавеното усвояване на средства по европейските проекти от текущия програмен период. Това става ясно от есенната макроикономическа прогноза на комисията, която обхваща периода до 2020 г. Като цяло експертите от Брюксел запазват нагласите си от лятото относително без промяна - прогнозата е за икономически растеж 3.7% през 2019 г. и леко забавяне до 3.6% през 2020 г. След отчетените ефекти от растящите енергийни цени и влиянието на лошата реколта в Европа върху цените на храните, комисията повиши очакванията си за инфлацията в България от 2% до 2.6% през 2018 г. по европейския индикатор ХИПЦ. През следващите две години обаче се очаква поскъпването да се стабилизира около 2% годишно. ЕК ревизира надолу прогнозата си за тази година с 0.3 процентни пункта до 3.5% ръст на БВП. Като причина от Брюксел посочват износа. Националната статистика за 2017 г. беше значително ревизирана нагоре през септември като в резултат на този базов ефект темпът на растеж на износа тази година се забави. Успоредно с това в прогнозата се споменават "еднократни събития и спад на експорта към Турция", които забавят растежа допълнително през 2018 г. Тук вероятно става дума за по-слаби продажби на горива и обратен износ на тръби към Русия, свързани с неслучилия се "Южен поток". Вероятно фактор за понижението обаче е и по-слабото от очакваното изпълнение на проекти по европейските програми. Двигател на растежа тази година остава потреблението на домакинствата, като тук стимул е подобряващия се пазар на труда, растящите заплати и потребителски нагласи. Като цяло не се очакват значителни промени през следващите две години. Вътрешното търсене ще продължи да движи икономиката, макар и по-умерено спрямо 2018 г. Инвестициите обаче ще имат малко по-голям принос - стимулът се очаква от напредъкът по усвояването на европейските фондове. Износът леко ще се ускори, но потреблението на вносни стоки също, в резултат на което нетният експорт ще има отрицателен принос към растежа. Макар че управляващите са залагат касов бюджетен дефицит през 2019 г. и балансирано салдо през 2020 г., от Брюксел очакват държавните финанси в България да завършат на плюс. Причината - през следващите две години ще постъпят средства по европейските проекти, а комисията прогнозира и по-голяма събираемост на данъчните приходи. Това ще компенсира планираните от правителството допълнителни разходи за персонал. Прогнозата за бюджета обаче остава доста несигурна. "Голяма инвестиция в железопътния сектор, която зависи от все още недоговорената концесия на летище София, и някои обявени военни поръчки могат да имат значителен ефект върху държавните финанси през следващите години. Но и в двата случая графикът към момента не е ясен", се посочва в доклада на комисията. Рисковете за икономиката на България според ЕК са свързани основно с износа, който може да се повлияе от политически и икономически трусове в големите ни търговски партньори. Тук вероятно става дума за проблемните през последните месеци турска и италианска икономика. От друга страна, растежът може да се ускори, ако недостигът на работници доведе до по-високо от очакваното увеличение на възнагражденията, което ще стимулира допълнително покупките на домакинствата.
Източник: Капитал (09.11.2018)

БНБ вече няма да може да отпуска кредити на държавата Парламентът прие на първо четене днес промените в Закона за Българската народна банка, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции. Следващата стъпка е промяна в Закона за кредитните институции. Измененията са част от процедурата по присъединяване на България към валутно-курсовия механизъм ERM II и Банковия съюз. Приетите днес текстове вече включват задълженията на БНБ да спазва насоките и изискванията на ЕЦБ, включително да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за това. Дават се правомощия на ЕЦБ да проведе преглед на качеството на активите на българските банки. След приключването на стрес тестовете на избрани от ЕЦБ банки (но минимум топ 3 на най-големите в България) от Франкфурт могат да решат да предпишат мерки, които трябва да бъдат изпълнени, ако резултатите не са добри. Очаква се прегледът на качеството на активите да започне в началото на 2019 г. Освен това със записаните на първо четене промени се въвежда изискване към БНБ, според което Централната банка вече няма да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, включително чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Също така БНБ няма да може да купува дългови инструменти, емитирани от държавата или от общините (нито на първичен, нито на вторичен пазар). След изричното настояване на ЕЦБ в законопроекта бяха допълнени текстовете, които да засилят автономността на БНБ.
Източник: Инвестор.БГ (09.11.2018)

Рекорден ръст в заемите за граждани Банковото кредитиране за граждани постигна рекорден ръст. В рамките на година заемите за домакинствата са нараснали с над 284,4 хил. броя и в края на септември достигат 2,915 млн. броя, сочат данните на БНБ. Това е ръст от 10,8%. Общата сума на отпуснатото от банките финансиране за домакинствата се увеличава с 9,7%, или с 1,895 млрд. лв. и в края на септември е над 21,419 млрд. лв. Това е много бързо нарастване на банковите кредити на фона на резултатите за 2017 г., която приключи дори с минимален спад в броя на кредитите за домакинствата, а общата сума на отпуснатото на хората банково финансиране нарасна с 6%. Според редица експерти този голям ръст се дължи на трансформиране на бързи кредити в банкови заеми. Като причината за това са по-ниските лихви на банките, както и агресивната им политика да привличат клиенти. Това донякъде се потвърждава от два факта. Първо, има значителен ръст на най-малките банкови заеми в размер до 1000 лв. И второ, според последните данни на БНБ за бързите заеми, през второто тримесечие на годината те се свиват с 418,4 млн. лв., или с 14,7%. Трансформирането на бързи заеми в банкови обаче е само една от причините за бързия ръст на кредитирането. Само през второто тримесечие на годината банковите заеми се увеличават с над 257 хил. броя, а общият размер на банковото финансиране за гражданите нараства с над 1 млрд. лв. Това е над два пъти повече от свиването на бързите заеми за същия период. Освен това най-голям ръст в банковото кредитиране се отчита не при отпускането на малки суми, а при сравнително големите заеми в размер между 100 хил. и 250 хил. лв. За година те нарастват с 18,2% до 25,2 хил. броя, а общата отпусната с тях сума се увеличава с 545 млн. лв., до 3,622 млрд. лв. В резултат тези заеми вече имат дял от 17% от цялото банково кредитиране за домакинствата. Толкова големи заеми най-често хората взимат за покупка на имот. Брокерите на имоти потвърждават, че все по-голяма част от жилищата в страната се купуват на кредит. Като много сделки стават със 100% банково финансиране, без новите собственици да са вложили техни налични средства в имота. Прави впечатление обаче, че намаляват заемите за граждани със суми над 500 хил. лв. и над 1 млн. лв. От юли до септември заемите на стойност между 500 хил. и 1 млн. лв. намаляват с 49 броя и достигат 628 броя. А тези над 1 млн. лв. намаляват с 32 до 290 броя.
Източник: Труд (12.11.2018)

ЕЦБ влиза в 6 банки у нас още през ноември Банковият надзор в ЕЦБ ще извърши цялостна оценка на шест български банки, съобщиха от централата на банката и БНБ. Оценката се провежда в контекста на искането от страна на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ. Резултатите ще бъдат публично обявени през юли 2019 г. Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото. На оценка ще бъдат подложени следните шест банки: УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД. Прегледът на качеството на активите и стрес тестът ще се основават на методологиите, които банковият надзор в ЕЦБ прилага в редовните си цялостни оценки на банките с актуална класификация като значими или с възможност да станат значими. Процедурата ще започне през ноември 2018 г., а резултатите – в агрегиран вид и поотделно за всяка банка – се очаква да бъдат публикувани през юли 2019 г. Крайната дата за целите на процедурата ще бъде 31 декември 2018 г. Според механизма за тясно сътрудничество, националният компетентен орган, какъвто е БНБ, ще бъде задължен да приеме всяка изискана от ЕЦБ мярка по отношение на кредитните институции. Успоредно с това банковият надзор в ЕЦБ работи в тясно сътрудничество с Българската народна банка с оглед на потенциалната и? бъдеща роля на национален компетентен орган, за да подпомогне безпрепятственото и? интегриране в единния надзорен механизъм.
Източник: 24 часа (13.11.2018)

ЕЦБ обяви кои шест български банки ще проверява Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви кои ще бъдат шестте български банки, за които ще стартира преглед на качеството на активите и стрес тест. Това е част от процеса по искането на България за установяване на тясно сътрудничество с ЕЦБ, което е първата стъпка към присъединяване към единния банков съюз. Включването ни в него от своя страна трябва да предхожда влизането на България в механизма ЕRМ ІІ. Според официалното съобщение на финансовата институция това ще бъдат трите най-големи банки - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, както и Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. "Цялостната оценка е задължителна част от процеса на установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган на държава членка на ЕС, чиято парична единица е различна от еврото", посочват от ЕЦБ. Прегледът на активите на финансовите институции и стрес тестовете ще започнат още през този месец, а резултатите от тях ще бъдат готови и публикувани през юли следващата година.
Източник: Money.bg (13.11.2018)

ЕБВР: Прозрачността на правителствените политики не се е подобрила за близо 10 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) предупреди в свой доклад, че прозрачността във взимането на политически решения в правителствата сред нейните 38 държави членки не се е подобрила значително от началото на десетилетието досега. Годишният доклад на банката, който оценява прогреса на страните в шест основни области, изпрати смесени сигнали за напредък, съобщава Ройтерс. „Въпреки че възприеманата регулаторна тежест намалява в много от икономиките, където ЕБВР инвестира (между 2010 г. и 2017 г.), възприеманата прозрачност на правителствените политики не се подобрява като цяло“, посочва докладът. Що се отнася до България, страната ни не отбелязва голямо изменение в резултатите си спрямо предходната 2017 г. По критериите за устойчивост и конкурентоспособност резултатите са еднакви с предходната година – 6,8 и 5,9 пункта. Увеличение се наблюдава в категориите за екологичност, приобщаване и интеграция – съответно 6,2 пункта, 6,4 пункта и 6,9 пункта. Спад има по показателя за качество на държавното управление, който през 2018 г. е 5,7 пункта при 5,8 пункта година по-рано. Заключенията на доклада включват стабилен икономически ръст от 3,8% през изминалата година, подпомаган от силното вътрешно търсене, като очакванията са той да се задържи и през следващите две години. Също така се наблюдава продължаващ спад на необслужваните заеми, като през 2018 г. брутното съотношение на този вид заеми се е понижило под 10%, въпреки че остава над средното за Европейския съюз. От ЕБВР посочват също, че страната ни трябва да положи допълнителни усилия по рамката на Механизма за сътрудничество и проверка. В частност е необходимо правителството да приложи ново антикорупционно законодателство, да се подобри независимостта и ефективността на съдебната система и да се засили борбата с организираната престъпност. От доклада става ясно също, че са необходими и реформи за подобряване на бизнес средата, като бюрокрацията продължава да бъде пречка пред бизнеса. Въпреки че има някои изключения като Казахстан, Румъния и Украйна, все още са налице притеснения за способността на съдилищата и фирмите в някои страни да оспорват местни регулации, които се отразяват на бизнеса им. В дългосрочен план младежката безработица отчита спад, най-вече в Югоизточна Европа, но въпреки това остава ключово предизвикателство за много страни. Въпреки това остават някои съществени предизвикателства по отношение на инфраструктурата от ключова важност като отопление и телекомуникационни услуги в по-бедните региони. Докладът също така разглежда и някои по-значими предизвикателства по отношение на заетостта, демографските промени и миграцията в страните, в които оперира банката. Според текста до 2040 г. ръстът на работната ръка ще надвиши прираста на населението в едва 20% от развиващите се пазари. В същото време в почти всички икономики на ЕБВР вероятността за автоматизиране на работни места е по-голям от средния за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 48%.
Източник: Инвестор.БГ (14.11.2018)

БНБ разреши на ДСК да купи Сосиете женерал Експресбанк Първата и може би по-лесна регулаторна пречка пред сделката за Сосиете женерал Експресбанк е преодоляна. БНБ съобщи, че дава предварително одобрение на Банка ДСК да придобие 99.7352% от капитала на Сосиете женерал Експресбанк. Сделката, която може да произведе новия лидер на българския пазар, беше обявена в началото на август, като цената не беше съобщена. По информация на "Капитал" втората по активи ДСК се е съгласила да плати около 1.3 пъти собствения капитал на седмата в страната, или около 1 млрд. лв. Още тогава в официалните си съобщения и двете страни изказаха очаквания прехвърлянето да бъде финализирано в последното тримесечие на 2018 г. след регулаторните одобрения. След зелената светлина от БНБ остава да се получат одобрения от Комисията за защита на конкуренцията, а също и от Комисията за финансов надзор, тъй като в пакет с банката се продава и застрахователят "Сожелайф". Макар БНБ да е основният регулатор, в случая се считаше, че нейната благословия е практически гарантирана. Централната банка отдавна поощрява всяка консолидация в сектора, като намаляването на броя банки осигурява по-лесен надзор и повече стабилност и предвидимост в резултатите. В лаконичното съобщение на БНБ се казва само, че след реализиране на придобиването Експресбанк ще стане дъщерно дружество на Банка ДСК и част от групата на унгарската OTP Bank, без обаче да се пояснява дали ще последва сливане. В сектора това се приема за сигурно, като по данни към септември съвкупните активи на двете банки са 19.4 млрд. лв. - малко повече, отколкото на най-голямата към момента Уникредит Булбанк. По-голям риск от обструкции има откъм КЗК, тъй като след сделката ДСК ще увеличи значително пазарния си дял особено в банкирането на дребно. Освен това и през това лято антимонополният регулатор като абсолютен прецедент в историята си блокира две сделки с противоречиви мотиви, което направи решенията му напълно непредвидими. Решението на КЗК, която образува производство по сделката в началото на октомври, също се очаква до дни. Произнасянето на КФН се счита по-скоро за формалност. За това, че и ДСК, и продавачът Societe Generale са решени да затворят сделката до края на годината, говори и вече насроченото общо събрание на Сосиете женерал Експресбанк за 20 декември. На него се предвижда да се освободят всичките петима членове на надзорния съвет на банката и да се назначи нов, съставен от седем души - петима унгарци и двама българи. Решенията са под отлагателно условие, че има вписано прехвърляне на акциите в Централен депозитар. Сделката трябва да бъде одобрена и от органите на ДСК, като се очаква и увеличение на капитала й преди финализиране на покупката. Но доколкото тя е еднолична собственост на OTP при нея няма нужда от обявяване на покана до акционерите в Търговския регистър.
Източник: Капитал (15.11.2018)

БНБ: Очакваме по-нисък растеж на БВП заради външната среда През третото тримесечие индексите на международната конюнктура се понижиха и сигнализират за забавяне на растежа на глобалната икономическа активност, както в сектора на промишленото производство, така и в сектора на услугите. В съответствие с наблюдаваната международна конюнктура очакваме външното търсене на български стоки и услуги да забави темпа си през четвъртото тримесечие на тази година и през първото тримесечие на 2019 г. Това прогнозират експертите на Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание „Икономически преглед“ на централната банка, което отразява макроикономически показатели през третото тримесечие на тази година. В него се анализира икономическата и финансовата ситуация на българската икономика, правят се прогнози за развитието ?, като се посочват и рисковете, които могат да влошат показателите. Според анализаторите на БНБ факторите, които ще допринасят за забавянето, са свързани с влошената икономическа ситуация в Турция, въвеждането на мерки на протекционизъм в световната търговия, несигурността около преговорите за Brexit, както и с несигурността, произтичаща от политическата ситуация в Италия. Специалистите на централната банка очакват, че през следващите две тримесечия основен принос за растежа на реалния БВП ще да продължи да има вътрешното търсене. За това ще допринася запазването на текущо наблюдаваните високи темпове на растеж на частното потребление, а също и предвижданото ускоряване на публичните инвестиции. В края на 2018 г. и началото на 2019 г. може да се очаква фирмите да продължат да разширяват инвестиционната си дейност, за което ще спомагат достигнатото към момента високо натоварване на производствените мощности, очакваното нарастване на вътрешното и външното търсене, запазването на благоприятни условия за финансиране и подобряването на рентабилността на предприятията. Износът на стоки и услуги вероятно ще се увеличи през четвъртото тримесечие на 2018 г. и през първото тримесечие на 2019 г. в съответствие с нарастващото външно търсене, но с по-слаб темп спрямо вноса на стоки и услуги, поради което нетният износ ще има отрицателен принос за растежа, пресмятат в централната банка. В резултат на описаната динамика по компоненти на крайното използване очакваме верижният растеж на реалния БВП да се ускори през четвъртото тримесечие, след което слабо да се забави. В същото време предвиждаме годишният растеж на реалния БВП да следва тенденция към плавно ускоряване, пише в анализа на БНБ. Възможността правителствените инвестиции да нарастват по-бавно от прогнозираното също създава предпоставка за реализиране на по-нисък от очаквания растеж през прогнозния хоризонт. Същевременно частното потребление е възможно да нараства по-бързо от заложеното в прогнозата на централната банка, което е източник на риск за реализиране на по-висок от очаквания растеж, коментират експертите. Повече приходи в хазната През последното тримесечие на 2018 г. и през първите три месеца на следващата година данъчните приходи ще растват на годишна база в резултат от благоприятните тенденции на пазара на труда и високия растеж на вътрешното потребление. В БНБ се надяват разходната политика на правителството да продължи да подкрепя икономическата активност по линия както на по-високи социални плащания, така и на по-високо потребление на правителството. По-малко излишък в сметката на бюджета През първите седем месеца на 2018 г. общото салдо по текущата и капиталовата сметка беше положително, като се наблюдаваше свиване на излишъка спрямо същия период на 2017 г. главно поради нарастване на дефицита по търговския баланс. На годишна база към юли излишъкът по текущата и капиталовата сметка намаля съществено спрямо края на 2017 г., като очакваме през четвъртото тримесечие на 2018 г. и първото тримесечие на 2019 г. тенденцията към понижение да се запази под влияние на продължаващо нарастване на търговския дефицит, както и поради прогнозирано увеличение на дефицита по статията „първичен доход, нето“. Висока ликвидност и ниски лихви В условията на висока ликвидност в банковата система лихвените проценти по депозитите се запазиха на ниски равнища, отчитат в централната банка. Продължаващото засилване на икономическата активност ще допринася за запазване на тенденцията към нарастване на спестяванията на бизнеса в периода октомври - декември и първото тримесечие на 2019 г. В резултат главно на действието на еднократни фактори през прогнозния хоризонт е възможно годишният растеж на депозитите обаче да се забави спрямо отчетените нива през първите осем месеца на годината. При лихвените проценти по новоотпуснати заеми се наблюдава тенденция към стабилизиране на ниски в исторически план нива. Лихвените проценти по кредитите за фирмите и жилищните заеми продължиха плавно да спадат, докато при нивата на потребителските заеми има слабо повишение. Сред факторите, които стимулират търсенето на потребителски заеми от страна на домакинствата, са положителната оценка на потребителите за макроикономическата среда, ниските нива на лихвените проценти и необходимостта от средства за закупуване на стоки за текущо потребление и дълготрайна употреба. За по-високото търсене на жилищни кредити през третото тримесечие допринасят и благоприятните перспективи за пазара на жилищата. От БНБ напомнят, че и при кредита за домакинствата може да се очаква забавяне на годишния растеж вследствие на увеличаване на отрицателния принос на заемите, отпуснати по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. Прогнозата на централните банкери е през четвъртото тримесечие на 2018 г. и първите три месеца на следващата година нарастването на икономическата активност да допринасе за запазване на тенденцията към увеличаване на спестяванията на бизнеса. Очакванията са растежът на кредита за фирмите да се ускорява плавно в условията на благоприятна макроикономическа среда и ниски лихвени проценти по заемите. През четвъртото тримесечие на тази година и през първото тримесечие на 2019 г. очакваме лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити да останат без съществена промяна спрямо нивата, наблюдавани през първите осем месеца на 2018 г., съобщават анализаторите в „Икономически преглед“. Инфлацията забавя темпото През първите осем месеца на 2018 г. годишната инфлация следваше тенденция към повишаване и към август възлезе на 3,7%. Основен принос за това имаше ускоряването на темпа на инфлацията при услугите, което беше в съответствие с нарастването на потребителското търсене и с действието на специфични фактори при някои подгрупи услуги. Друг фактор за повишението на инфлацията беше нарастването на международната цена на петрола в евро със 17,2% към август 2018 г. спрямо декември 2017 г., което имаше както преки ефекти върху инфлацията при енергийните продукти, така и косвени ефекти върху други компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) през разходите за производство на фирмите и цените на производител. През четвъртото тримесечие на 2018 г. очакваме темпът на годишната инфлация да се запази близо до наблюдавания през третото тримесечие, за което ще допринасят най-вече услугите и енергийните продукти, посочват специалистите.
Източник: Инвестор.БГ (15.11.2018)

До края на октомври в Сребърния фонд са акумулирани над 2,92 млрд. лв. Над 2,92 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) към края на октомври, става ясно от данни на Министерството на финансите (МФ). От тази сума 2,904 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда. Трансферираните през октомври средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 6,79 млн. лв. Месец по-рано трансферът е бил в размер на 6,11 млн. лв., а за третото тримесечие – 17,42 млн. лв. За цялата 2017 г. трансферът е близо 128 млн. лв. Както през последните няколко години, така и към края на юни 2018 г. парите за пенсии са с нулева доходност.
Източник: Инвестор.БГ (16.11.2018)

Fitch потвърди кредитния рейтинг на България Международната рейтингова агенция Fitch потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България СBBBТ в чуждестранна и местна валута със стабилна перспектива, съобщи пресцентърът на Министерството на финансите. Краткосрочният рейтинг в чуждестранна и местна валута също се запазва - СF2Т. Оценката на рейтинга е подкрепена от стабилните външни и публични финанси, както и надеждната политическата рамка за поетапно присъединяване към еврозоната. Ограниченията пред рейтинга са по-ниските нива на доходите, в сравнение със средното равнище за страните с рейтинг СBBBТ и демографските предизвикателства, които биха могли да ограничат растежа и да утежнят на държавните финанси в дългосрочен период. Агенцията очаква икономическият растеж през 2018 г. да остане близък до отчетения през миналата година, на ниво от 3,7 %, преди да се забави през 2019 г. до 3,5 % и 3 % през 2020 година. Вътрешното търсене ще бъде подкрепено от политиката на увеличение на заплатите в бюджетния сектор и минималната работна заплата, както и от очакваното ускорение в усвояването на средства по европейските фондове. Агенцията ревизира прогнозата си за ускоряване на средногодишната инфлация до 3 % през 2019 г., при 2,8 % през 2018 година. Паричната политика оперира в условията на стабилен режим на валутен борд към еврото, констатират от рейтинговата агенция. Нетните чуждестранни активи на България се очаква да достигнат до 33 % от БВП, а коефициентът на външната ликвидност ще достигне 343 % през 2018 г., по оценки на Fitch, които са високи в сравнение с медианата на държавите с рейтинг СBBBТ, съответно от 5,3 % и 143,7 % и ще останат ключови предимства пред рейтинга през прогнозния период. В областта на публичните финанси България също изпреварва страните от сравнителния анализ. Fitch очаква положителното бюджетно салдо да се запази, като в края на 2018 г. ще бъде в размер на 0,5 % от БВП, при очакван дефицит средно в размер на 2,4 % за останалите страни от СBBBТ групата. Държавният дълг също остава далеч по-нисък от средния за страните със същия рейтинг, както и спрямо повечето държави членки на ЕС. През прогнозния период Агенцията очаква публичният дълг да продължи да намалява, като през 2020 г. ще падне до 19,5 % от БВП. Експертите отчитат също по-добрата външна финансова позиция на България спрямо по-голямата част от страните в същата рейтинг-група. Посочват се също така подобрената конкурентоспособност и излишъка по текущата сметка. Факторите, които заедно или поотделно биха довели до повишаване на рейтинга са: по-висок потенциален растеж на БВП в средносрочен период; ускореното сближаване до нивата на доходите в страните с по-висок рейтинг; напредък в процеса на присъединяване към еврозоната. Основните фактори, които заедно или поотделно биха довели до понижаване на рейтинга са: възобновяване на външните дисбаланси и/или влошаване на конкурентоспособността; фискални дефицити, които биха повишили държавната задлъжнялост; реализиране на рисковете за бюджетния баланс, свързани с материализиране на условните задължения на държавните предприятия.
Източник: Банкеръ (19.11.2018)

Новите договори за финансов лизинг растат с близо 11% за една година В края на септември необслужваните вземания в лизинга са 282,8 млн. лева Бизнесът на лизинговите компании в България се развива добре, като водещ в него продължава да е финансовият лизинг. Сключените през третото тримесечие нови договори за финансов лизинг са в размер на 473,4 млн. лв. На годишна база обемът им нараства със 17,9% (71,7 млн. лв.), а спрямо второто тримесечие на тази година намалява със 7,4% (37,6 млн. лева), показват данните на Българската народна банка. В централната банка изчисляват, че със сключените в периода юли-септември нови договори, вземанията на финансов лизинг достигат 3,729 млрд. лева, като на годишна база се увеличават с 10,7% (360,2 млн. лв.), а спрямо края на второто тримесечие – с 2,1% (77,2 млн. лева). Делът на договорите по финансов лизинг обаче се понижава в общия размер на вземанията по лизингови договори от 95,3% в края на септември миналата година до 94,4% в края на септември тази година. В края на деветия месец на годината вземанията на лизинговите дружества по финансов и оперативен лизинг са общо 3,950 млрд. лв. и на годишна база се увеличават с 11,7% (415,2 млн. лв.), а спрямо края на юни 2018 г. – с 2,3% (88 млн. лева), отчитат в БНБ. Вземания по финансов лизинг по вид на актива Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили в края на септември са 1,401 млрд. лева и нарастват с 22,3% (255,4 млн. лв.) на годишна база и с 5,1% (68,3 млн. лева) в сравнение с края на второто тримесечие на тази година. Относителният им дял се увеличава от 34% в края на септември миналата година до 37,6% към 30 септември тази година. В края на третото тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 1,213 млрд. лв., като се увеличават с 9,1% (101 млн. лв.) в сравнение с година по-рано и с 0,9% (10,9 млн. лв.) в сравнение с края на юни. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се понижава от 33% в края на септември 2017 г. до 32,5% в края на септември 2018 година. В края на третото тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 760,2 млн. лв., като нарастват с 12,8% (86 млн. лв.) спрямо година по-рано и с 4,3% (31,1 млн. лв.) в сравнение с края на юни. За една година относителният им дял се повишава от 20% до 20,4%. Вземания по финансов лизинг от резиденти по институционални сектори В края на септември вземанията по финансов лизинг от бизнеса възлизат на 3,208 млрд. лева, като за една година се увеличават със 7,9% (235,3 млн. лв.) и с 1,3% (40,5 млн. лв.) в сравнение с края на юни. Относителният дял на вземанията от фирмите в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на септември 2017 г. е 88,2%, докато в същия месец на тази година е 86%. Към 30 септември вземанията от домакинствата и фирмите, които ги обслужват, възлизат на 504,3 млн. лв. Размерът им нараства с 31,9% (122,1 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2017 г.. В сравнение с края на юни вземанията растат със 7,2% (34,1 млн. лв.). Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства и НТООД в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти за една година нараства от 11,3% до 13,5% в края на септември 2018 година. Структура на вземанията по финансов лизинг В края на септември вземанията с матуритет над 1 до 5 години са 2,840 млрд. лв., като нарастват с 14,7% (363.7 млн. лв.) на годишна база и с 2,8% (77,1 млн. лв.) на тримесечна. Относителният им дял в общия размер на вземанията по финансов лизинг се увеличава за една година от 73,5% до 76,1%. В края на третото тримесечие размерът на вземанията с матуритет над 5 години е 527,4 млн. лв, като намаляват с 5,4% (29,8 млн. лв.) на годишна база и с 6,8% (38.7 млн. лв.) в сравнение с края на юни. Към края на септември необслужваните вземания по лизингови договори са 282,8 млн. лева и намаляват с 2,1% (6,1 млн. лв.) в сравнение с година по-рано, но растат с 12,2% (30,8 млн. лева) в сравнение с края на второто тримесечие на тази година. Вземанията по оперативен лизинг в края на септември възлизат на 220,4 млн. лв., като се увеличават с 33,2% (55 млн. лв.) на годишна база и с 5,1% (10,8 млн. лева) на тримесечна. Източници на финансиране В края на септември пасивите на лизинговите дружества са 4,737 млрд. лева при 4,287 млрд. лева преди година. Към 30 септември годишният ръст е 10,5% (449,8 млн. лв.), а тримесечниното увеличение – 1,6% (75 млн. лв.). В структурата на пасивите на лизинговите дружества преобладават получените кредити, като относителният им дял за една година расте от 74,2% до 75,7%. Размерът им е 3,586 млрд. лева като годишният ръст е 12,7% (405,3 млн. лв.), а тримесечният – 2,1% (74,6 млн. лв.). Кредитите с матуритет над 1 година представляват 83,9% от общия размер на получените заеми в края на септември, докато преди година заемаха дял от 74,3%. Техният размер е 3,008 млрд. лв. в края на септември, като на годишна база нарастват с 27,3% (645,8 млн. лв.) и с 3,5% (100,7 млн. лв.) спрямо края на второто тримесечие на тази година. В структурата на получените кредити преобладават кредитите от нерезиденти, които са 2,351 млрд. лв. в края на септември 2018 г. Размерът им нараства с 10% (214 млн. лв.) на годишна база и се понижава с 2,4% (57,3 млн. лева) на тримесечна. Относителният дял на тези кредити в общия размер на получените заеми за една година намалява от 67,2% до 65,6% в края на септември. Размерът на емитираните дългови ценни книжа от лизинговите дружества в края на септември e 29 млн. лева, като намалява с 15,1% (5,2 млн. лв.) за една година и с 3,6% (1,1 млн. лв.) спрямо края на юни 2018 година.
Източник: Инвестор.БГ (19.11.2018)

ПЧИ в България през януари-септември 2018 г. са 826.4 млн. евро Ревизия на Българската народна банка (БНБ) повиши чуждите инвестиции в страната до 826.4 млн. евро към септември, което е с близо 600 млн. лв. над нивото, отчетено през август. Така преките вложения от чужбина вече надвишават миналогодишното си ниво от 808.5 млн. евро. Голямата промяна идва от ревизия на числата от юли и август, като сумата идва в страната под формата на реинвестирана печалба и дългови инструменти, основно от Холандия и насочени към преработваща промишленост, финанси и застраховане. Най-голяма част от чуждите инвестиции се насочват към преработващата промишленост - 577.6 евро от началото на годината според данните на БНБ. За сравнение, през периода януари - септември на 2017 г., сумата възлизаше на 408.8 млн. евро. На второ място е търговията с общо вложения за 226.9 млн. евро, което е малко под миналогодишната сума.
Източник: Капитал (20.11.2018)

Ревизия на БНБ повиши чуждите инвестиции с 600 млн. евро Ревизия на Българската народна банка (БНБ) повиши чуждите инвестиции в страната до 826.4 млн. евро към септември, което е с близо 600 млн. евро над нивото, отчетено през август. Така преките вложения от чужбина вече надвишават миналогодишното си ниво от 808.5 млн. евро. Голямата промяна идва от ревизия на числата от юли и август, като сумата идва в страната под формата на реинвестирана печалба и дългови инструменти, основно от Холандия и насочени към преработваща промишленост, финанси и застраховане. Основният приток на капитали е под формата на дългови инструменти, които се асоциират с краткосрочен инвеститорски интерес - 646.7 млн. евро. Преди ревизията сумата беше 275.6 млн. евро. Реинвестираната печалба през третото тримесечие също е ревизирана нагоре до 210.9 млн. евро, като така общата сума от началото на годината достига 192.9. За сравнение, година по-рано нивото беше почти седем пъти по-ниско. Реинвестираната печалба показва каква част от нетния финансов резултат на българските подразделения оставят в страната външните вложители, вместо да изтеглят дивидент. Дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни планове, продължава да стои на минус - от 13.2 млн. евро от януари, но тук едва ли става въпрос конкретно за отлив на средства. Понижението се дължи и на намаление на капитала на българското поделение на италианската Unicredit и Банка ДСК, собственост на унгарската OTP Bank, заради операции във връзка с нов счетоводен стандарт. Най-много чужди инвестиции към септември идват от Холандия - 625.4 млн. евро дългови инструменти и още 100 млн. евро дялов капитал и реинвестирана печалба. По-либералният данъчен режим в страната я прави популярна за компании, зад които често се крият български капитали или от други държави извън ЕС. Най-голяма част от чуждите инвестиции се насочват към преработващата промишленост - 577.6 евро от началото на годината според данните на БНБ. За сравнение, през периода януари - септември на 2017 г., сумата възлизаше на 408.8 млн. евро. На второ място е търговията с общо вложения за 226.9 млн. евро, което е малко под миналогодишната сума. От друга страна, инвеститорският интерес към имотния сектор отслабва. Според данните миналата година операциите с имоти са привлекли 210 млн. евро от чужди инвеститори, докато тази година е видим отлив на капитали в размер на 13.3 млн. евро.
Източник: Капитал (20.11.2018)

БНБ "вдигна" чуждите инвестиции на 826 млн. евро Преките чужди инвестиции в страната към края на септември достигат 826.4 млн. евро, показват предварителните данни на БНБ. Това е с 20 млн. евро повече спрямо същото деветмесечие на 2017 г. Оказва се, че централната банка сериозно е ревизирала данните за летните месеци. По-рано тя обяви, че към края на август са били привлечени едва 230.5 млн. евро чужди капитали. След завишението сега се оказва, че само през юли-септември у нас са влезли 549.6 млн. евро чужди инвестиции. От тях 210 млн. са под формата на реинвестирана печалба, а 325.8 млн. са заеми от компаниите майки. В същото време продължава експанзията на български фирми и физически лица в чужбина. За деветте месеца на годината те са вложили зад граница 303.7 млн. евро при 286.8 млн. евро преди година.
Източник: Сега (20.11.2018)

Платежният баланс на България е на плюс с над 370 млн. евро Текущата и капиталова сметка на България през септември е положителна и възлиза на 369,9 млн. евро. Година по-рано страната пак отчете излишък – 585,9 млн. евро, който обаче беше с по-висока стойност, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Изчисленията са направени при БВП в размер на 52,792 млрд. евро за 2018 г. (прогноза на БНБ) и 50,429 млрд.евро за 2017 г. (данни на НСИ от 7 март 2018 г.). За първите девет месеца на тази година текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 2,559 млрд. евро, като през периода януари – септември миналата година отново беше на положителна територия, но в доста по-голям размер – 3,935 млрд. евро. За септември 2018 г. салдото по текущата сметка е на плюс с 312,7 млн. евро, докато преди година излишъкът беше 568,9 млн. евро. За девет месеца текущата сметка е на положителна територия и възлиза на 2,116 млрд. евро, като преди година централната банка отчете излишък в размер на 3,597 млрд. евро. Търговското салдо за септември е отрицателно и възлиза на 80.5 млн. евро при излишък от 143,3 млн. евро за септември 2017 г. За първите девет месеца на тази година то е на минус с 2,030 млрд. евро при дефицит от 194,3 млн. евро година по-рано. Износът на български стоки през септември е 2,419 млрд. евро и се повишава с 62 млн. евро (2,6%) в сравнение с година по-рано, когато беше 2,357 млрд. евро. За деветте месеца на тази година експортът е 19,747 млн. евро, като намалява на годишна база със 170,9 млн. евро (0,9%). Износът за първите девет месеца на тази година нараства с 18,5% спрямо година по-рано. Вносът на стоки през септември възлиза на 2,499 млрд. евро, като за една година нараства с 285,9 млн. евро (12,9%). За периода от януари до септември той е 21,777 млрд. евро, като се увеличава с 1,665 млрд. евро (8,3%) на годишна база, отчитат в централната банка. Импортът за девет месеца расте с 15,5% спрямо същия период на миналата година. Салдото по услугите е на положителна територия с 366,1 млн. евро, като преди година също беше на плюс с 360,2 млн. евро. Изчисленията на БНБ показват, че за девет месеца то е положително и достига 2,937 млрд. евро, като преди година пак беше на плюс с 2,583 млрд. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е отрицателно и възлиза на 35,6 млн. евро при отрицателно салдо от 24,9 млн. евро преди година. За периода от януари до септември то е отрицателно в размер на 406,4 млн. евро, като преди година пак беше на минус с 371,2 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) през септември е на плюс с 62,7 млн. евро, като преди година пак беше положително с 90,2 млн. евро. За девет месеца то излезе на положителна територия и е в размер на 1,615 млрд. евро. Преди година БНБ пак отчете положително салдо от 1,579 млрд. евро. В централната банка пресметнаха, че през септември капиталовата сметка е на плюс с 57,2 млн. евро, докато преди година тя също беше положителна в размер на 17,1 млн. евро. От януари до септември тя е на положителна територия с 443,2 млн. евро, като преди година тази стойност беше 338,3 млн. евро. Финансовата сметка за септември е отгоре с 230,8 млн. евро, като преди година също имаше положителна стойност от 347,8 млн. евро. За девет месеца тя е на плюс с 2,250 млрд. евро, докато преди година тази стойност беше 2,154 млрд. евро. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е отрицателно и възлиза на 88,8 млн. евро, като преди година обаче беше на плюс със 71,1 млн. евро. За първите девет месеца на тази година то е на минус с 522,7 млн. евро, като през същия период на миналата година пак беше отрицателно с 521,8 млн. евро. Преките инвестиции – активи през септември се повишават с 19,5 млн. евро, като преди година повишението беше със 174,8 млн. евро. От януари до септември вложенията се увеличават с 615,3 млн. евро, като през същия период на миналата година те бяха с 467,1 млн. евро повече. Данните на БНБ показват, че преките инвестиции – пасиви през септември нарастват със 108,3 млн. евро, като увеличението преди година беше със 103,8 млн. евро. За девет месеца те нарастват с 1,137 млрд. евро , докато увеличението за същия период на миналата година беше с 988.8 млн. евро. През септември резервните активи на БНБ се повишават с 603,6 млн. евро, докато преди година увеличението беше със 125,7 млн. евро. От януари до септември те нарастват с 978,2 млн. евро, докато преди година резервните пари отбелязаха ръст със 770,3 млн. евро.
Източник: Инвестор.БГ (20.11.2018)

БНБ: Текущата и капиталова сметка на държавата за септември е положителна - 369.9 млн. евро Текущата и капиталова сметка на държавата за септември е положителна и възлиза на 369.9 млн. евро при излишък от 585.9 млн. евро за септември 2017 г., сочат данните на Българската народна банка, предаде БТА. За януари - септември 2018 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 2559.3 млн. евро (4.8 на сто от очаквания БВП) при излишък от 3935.7 млн. евро (7.6 на сто от БВП) за януари - септември 2017 г. За септември 2018 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 312.7 млн. евро при излишък от 568.9 млн. евро за септември 2017 г. За първите девет месеца на годината текущата сметка е положителна и възлиза на 2116.1 млн. евро (4 на сто от очаквания БВП) при излишък от 3597.4 млн. евро (7 на сто от БВП) за януари - септември 2017 г. Търговското салдо за септември 2018 г. е отрицателно в размер на 80.5 млн. евро при излишък от 143.3 млн. евро за септември 2017 г. За януари - септември 2018 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 2030.4 млн. евро (3.8 на сто от БВП) при дефицит от 194.3 млн. евро (0.4 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. През септември износът на стоки е 2419.3 млн. евро, като се повишава с 62 млн. евро (2.6 на сто) в сравнение с този за септември 2017 година. За януари - септември 2018 г. износът е 19 747 млн. евро (37.4 на сто от БВП), като намалява със 170.9 млн. евро (0.9 на сто) в сравнение с този за същия период на 2017 г. Вносът на стоки за септември 2018 г. е 2499.8 млн. евро, като нараства с 285.9 млн. евро (12.9 на сто) спрямо септември 2017 г. За януари - септември 2018 г. вносът е 21 777.4 млн. евро (41.3 на сто от БВП), като се увеличава с 1665.2 млн. евро (8.3 на сто) спрямо същия период на 2017 г. Салдото по услугите е положително в размер на 366.1 млн. евро при положително салдо от 360.2 млн. евро за септември 2017 г. За януари - септември 2018 г. салдото е положително в размер на 2937.6 млн. евро (5.6 на сто от БВП) при положително салдо от 2583.5 млн. евро (5 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. Капиталовата сметка за септември е положителна в размер на 57.2 млн. евро при положителна стойност от 17.1 млн. евро за септември 2017 г. За януари - септември 2018 г. капиталовата сметка е положителна - 443.2 млн. евро (0.8 на сто от БВП), при положителна стойност от 338.3 млн. евро (0.7 на сто от БВП) за януари - септември 2017 г. Финансовата сметка за септември 2018 г. е положителна в размер на 230.8 млн. евро при положителна стойност от 347.8 млн. евро за септември 2017 г. За януари - септември 2018 г. финансовата сметка е положителна - 2250.2 млн. евро (4.3 на сто от БВП), при положителна стойност от 2154.6 млн. евро (4.2 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в страната за първите девет месеца на годината, отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлиза на 826.4 млн. евро (1.6 на сто от БВП ), като е по-голям със 17.8 млн. евро (2.2 на сто) спрямо този за същия период 2017 г. През септември 2018 г. той е положителен - 119.9 млн. евро, при отрицателен от 3.5 млн. евро за септември 2017 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - септември 2018 г. е положителен и възлиза на 303.7 млн. евро, при положителна стойност от 286.8 млн. евро за януари - септември 2017 г. През септември 2018 г. той възлиза на 31.1 млн. евро, при 67.6 млн. евро за септември 2017 г.
Източник: 24 часа (20.11.2018)

БНБ очаква да се забави кредитирането, докато ЕЦБ преглежда активите на банките Невъзможността на банките да прехвърлят нарастването на лихвите по пасивите към активите в балансите би намалила допълнително и без това свития вече нетен лихвен марж. Досега банките успяваха частично да компенсират това чрез по-висок дял на приходите от такси и комисиони. Тази възможност обаче вече се изчерпва, а освен това на европейско ниво се налагат и регулаторни тавани за размера на банковите такси и комисиони. Друг ограничителен фактор за увеличаване на приходите на банките от такси и комисиони е повишената конкуренция в сферата на платежните услуги вследствие въвеждането на новата европейска директива за платежните услуги. Това означава, че банковата система ще навлезе в нов лихвен цикъл, при който лихвеният риск ще се превърне в кредитен, ще има влошаване на качеството на кредитите и съответно ще се наложи заделянето на по-големи провизии. Това от своя страна ще доведе до по-ниска печалба за банковата система. Това посочва подуправителят на БНБ Калин Христов в словото си пред конференцията "Банките и бизнесът", цитиран от пресцентъра на централната банка. Той посочва и че се очаква забавяне на кредитирането в периода, в който Европейската централна банка ще направи преглед на активите на няколко финансови институции в България. За тази прогноза Христов се позовава на историческите данни, наблюдавани в еврозоната през 2014 г. при оценката на банките, а също и в България при прегледа на активите през 2016 г. Това забавяне се дължи на няколко фактора – въздържане от поемането на нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на кредитната дейност поради ангажирането на човешки ресурси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на няколко банки. При равни други условия, допускайки, че това ще засегне кредитния процес в съответните банки, това означава създаване на относителни предимства за банките извън процеса, посочва още Калин Христов.
Източник: Дневник (21.11.2018)

Процесите в банковия сектор на еврозоната директно се пренасят в българската икономика Заради обвързаността на курса на българския лев с еврото случващото се в еврозоната директно се пренася в българската икономика. В края на тази година Европейската централна банка (ЕЦБ) ще приключи политиката по наливане на пари в икономиката чрез изкупуване на активи с количествени улеснения. До края на лятото на следващата година най-вероятно ще има и увеличение на лихвените проценти. Това прогнозира подуправителят на БНБ Калин Христов в рамките на годишната конференция „Банките и бизнесът“ на в. Капитал. „Като цяло тази политика на сериозни стимули дава резултат. След този стимул ние видяхме подобряване на икономическата активност в цялата еврозона. То е повсеместно, дори в страни от периферията със силни структурни проблеми като Италия, като Португалия, които също растяха, но с по-бавни темпове. Това е аргументът, че приливът повдига всички лодки, дори пробитите. Основният въпрос е дали това е движено изцяло от паричния стимул или от структурни подобрения", коментира ръководителят на управление „Емисионно“ в централната банка. /bloombergtv.bg
Източник: Други (21.11.2018)

Инвестиционните фондове в България управляват активи за 4 милиарда лева Към края на септември активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 3953.4 млн. лева. Техният размер нараства с 660.2 млн. лева (20%) в сравнение със септември 2017 г. (3293.3 млн. лева) и със 191 млн. лева (5.1%) спрямо юни 2018 г. (3762.4 млн. лева), показва статистиката на Българската народна банка. Активите на местните инвестиционни фондове в края на септември достигат 1461.7 млн. лева, като спрямо същия месец на 2017 г. (1271.1 млн. лева) те се увеличават със 190.6 млн. лева (15%). В сравнение с юни активите се увеличават с 88.2 млн. лева (6.4%). Към края на трето тримесечие на 2018 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се повишават с 53.8 млн. лева до 561.4 млн. лева при 507.6 млн. лева към миналия септември, а тези на балансираните фондове се увеличават с 45.3 млн. лева до 300.8 млн. лева при 255.5 млн. лева към края на септември 2017 г.
Източник: Money.bg (22.11.2018)

ЕЦБ даде зелена светлина за промените в Законите за БНБ и за кредитните институции Европейската централна банка даде зелена светлина за проектозакона за изменение на Закона за БНБ, както и за изменение на Закона за кредитните институции в контекста на заявеното искане на Бъглария за присъединяване към „чакалнята“ на еврозоната ERM II. Оценката на ЕЦБ е поискана от финансовия министър Владислав Горанов съгласно процедурите, установени от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и от решение на Европейския съвет 98/415/EC1. Припомняме, че само преди десетина дни ЕЦБ вече даде положителната си оценка върху двата закона, както и върху Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, като част от установяването на близко сътрудничество между банката и БНБ. Според оценката на ЕЦБ по отношение на Закона за БНБ е правилно премахването на текстовете, според които член на Управителния съвет на Българската централна банка може да бъде освободен от поста си, ако не може да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца. Нещо повече, ЕЦБ подкрепя текстовете в проектозакона, който променя второто основание за освобождаване на член на УС от длъжност, като сега това се отнася само до случаите при сериозно нарушение. Положителна оценка се дава и на поправката в Член 44 на Закона за БНБ, която уточнява, че централната банка, гуверньорът и Управителният съвет трябва да бъдат независими и не трябва да търсят или приемат нареждания от национални институции, органи на ЕС или други администрации. ЕЦБ одобрява още поправката на закона, според която БНБ вече няма да има право да кредитира държавни дружества, както и да закупува дългови инструменти от тях. Положително е, че списъкът с тези дружества е допълнен, за да включва централното правителство, регионалните, местните и други публични власти, други органи, управлявани от държавното право, публичните предприятия на други страни членки, както и институции и органи на ЕС. И все пак се отбелязва, че забраната не трябва да важи за кредитирането на държавни и общински кредитни институции в спешни случаи при рискове за ликвидността, които може да засегнат стабилността на финансовата система. Отбелязва се, че мащабът на това изключение трябва да съответства на Договора на ЕС, с поред който подобна забрана не важи за държавни кредитни институции, които в контекста на осигуряването на резерви от централната банка, трябва да получат същото отношение като частните кредитни институции. ЕЦБ допълва още, че макар забраната за парично финансиране да не позволява директно закупуване на дългове на публичния сектор, такива покупки на вторичния пазар по принцип са разрешени, стига те да не противоречат на целта на разпоредбите в Договора на ЕС. Затова Член 45(3) от Закона за БНБ трябва да бъде преформулиран, за да става ясно, че БНБ може да закупува дългови инструменти „директно“ от съответните дружества от публичния сектора, а споменаването на първичния или вторичния пазари да бъде изтрито. Що се отнася до Закона за кредитните институции, ЕЦБ одобрява изясняването на детайлите по макропруденциалния инструментариум. Целите на проектозакона съответстват и на принципите, очертани в Препоръка ESRB/2013/1 на Европейския съвет за системен риск по непосредствените цели и инструменти на макропродунциалната политика, особено що се отнася до целта да се смекчи и избегне прекомерен ръст на кредитите и задлъжнялост. От гледна точка на финансовата стабилност ЕЦБ приветства прилагането на законодателна рамка за мерките, които се отнасят до кредитополучателите. ЕЦБ одобрява факта, че БНБ може да активира част или всички споменати инструменти, с което да отговори гъвкаво и пропорционално на потенциалните рискове за финансовата стабилност. Европейската централна банка обаче отбелязва, че е важна изчерпателна количествена оценка за въздействието, за да се удостовери ефектът и целесъобразността на новите инструменти, когато те бъдат активирани.
Източник: Инвестор.БГ (22.11.2018)

"Катастрофалният срив" на инвестициите се оказа ръст И тази година политическите прокоби за "катастрофален срив" на инвестициите не се сбъднаха, след като за пореден път при ревизия на данните на Българската народна банка (БНБ) отчитаният спад се превърна в ръст. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България към края на септември са 826.4 млн. евро, сочат ревизираните данни на БНБ. Това е с около 600 млн. евро повече спрямо август 2018 г. и с близо 20 млн. евро повече в сравнение с година по-рано, когато вложенията са възлизали на 808.5 млн. евро. Според предварителните данни за първите осем месеца от началото на 2018 г. се отчиташе спад на преките чуждестранни инвестиции със 71.6% в сравнение с 2017 г., като в абсолютна сума към края на август те възлизаха на 230.5 млн. евро. Увеличението в ревизираната статистика идва основно от неотчетени до този момент инвестиции за юли и август главно под формата на реинвестирана печалба и дългови инструменти, основно от Холандия, в секторите финанси и застраховане и преработваща промишленост. Според статистиката Холандия е инвеститор №1 у нас с 625 млн. евро вложения под формата на дългови инструменти и още 100 млн. евро дялов капитал и реинвестирана печалба, които се водят условно за по-стабилна форма на инвестиции. Причината повечето вложения да минават формално през Холандия е, че тя има по-либерален данъчен и търговски режим, поради което често се ползва от фирми с български или европейски собственици. Заради спецификите на методиката на БНБ при изчисляването на инвестициите често се случва да има драстични разминавания между първоначалните и ревизираните данни. През февруари тази година например стана ясно, че ПЧИ у нас за периода януари – декември 2017 г. възлизат на 901.9 млн. евро, което е с 242 млн. евро (36.7%) повече в сравнение с 2016 г. Същевременно, през цялата 2017 г. предварителната статистика на централната банка отчиташе сериозни спадове на чуждите вложения, достигащи до 50-60% на годишна база.
Източник: Медия Пул (23.11.2018)

Депозитите стигнаха 77 млрд. лв., кредитите - 57,1 млрд. лв. 9,4 млрд. лв. са в оборот към октомври, засече БНБ. Те са с 9,7% повече от същия месец на миналата година. С 8,4% са се увеличили депозитите, отчитат още от централната банка- към октомври те вече са 77,058 млрд. лв. От тях, 50,102 млрд. лв. са депозити на домакинствата, които са се увеличили със 7.5% спрямо същия месец на 2017 г. Кредитите също растат - към края на октомври те вече са 57.122 млрд. лв., което е със 7,8% повече от преди година. Обратно изкупените кредити са за 22,8 млн. лв., като през октомври няма обратно изкупени заеми. От тях, потребителските кредити възлизат малко над 9 млрд. лв. и се увеличават с 15,9% спрямо октомври 2017 г. Нетните чуждестранни активи са 55,9 млрд. лв. в края на отчетния месец при 55,6 млрд. лв. в края на септември 2018 г., като нарастват със 7,7% в сравнение с октомври 2017 г. Чуждестранните пасиви са 9,8 млрд. лв. и на годишна база нарастват с 15,3%.
Източник: 24 часа (26.11.2018)

Васил Велев влезе в Сребърния фонд Предвид ротационния принцип за излъчване на представител от национално представителните организации на работодателите за член на Управителния съвет на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), за 2019 г. правителството избра в сряда, 21 ноември, за нов член Васил Велев. Той е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Заменя досегашния представител на работодателите Людмила Векова. За целта МС измени свое решение от 17 юни 2010 г. Заради настъпила персонална промяна в Министерството на финансите поради дългосрочен отпуск на титуляра на длъжността директор на дирекция „Държавен дълг“ Милена Бойкова, със същото решение за член на Управителния съвет на Фонда е определена Петя Кузева, която е настоящият директор на дирекцията. Ръководството на т. нар. „Сребърен фонд“ се осъществява от Управителен съвет, който се състои от председател и осем членове. Министърът на финансите е председател, министърът на труда и социалната политика е заместник-председател, като председателят и заместник-председателят участват по право в Управителния съвет. Над 2.92 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система към края на октомври, става ясно от данни на Министерството на финансите, публикувани на сайта на ведомството. От тази сума 2.904 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка с решения на Управителния съвет на фонда. Трансферираните през октомври средства към гаранционния фонд от фонд "Пенсии" в ДОО са в размер на 6.79 млн. лв. Месец по-рано трансферът е бил в размер на 6.11 млн. лв., а за третото тримесечие - 17.42 млн. лв. За цялата 2017 г. трансферът е близо 128 млн. лв., става ясно още от данните. Както през последните няколко години, така и към края на юни 2018 г. парите за пенсии са с нулева доходност. Консервативната инвестиционна политика, с която се управлява фондът обаче, осигурява постигането на положителна реална доходност, т.е. на доходност, надхвърляща темпа на инфлация за определен период. Преди месец обединението "Демократична България" представи икономическа програма "Повече пари за хората и бизнеса, по-малко за властта", основната цел на която е да сведе преразпределението на сегашните близо 38% от БВП през бюджета до максимум една трета. В документа се предлага листването на 10-20% от капитала на всички държавни компании на фондовата борса, което ще осигури свежи средства за Сребърния фонд, като идеята е фондът да подкрепя пенсионната система. От обединението предлагат и натрупаният до момента бюджетен излишък да не бъде харчен бързо и непрозрачно, а също да бъде внесен в Сребърния фонд.
Източник: Банкеръ (26.11.2018)

Потребителските кредити се увеличиха с 15,9% за една година Кредитирането в България запазва тенденцията от последните месеци и продължава да расте с бързи темпове и през октомври. При домакинствата традиционно увеличението е по-голямо в сравнение с ръста при фирмите, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). До края на миналия месец банките са отпуснали потребителски заеми за 9,033 млрд. лева. В централната банка пресмятат, че това е годишно повишение с 15,9%, докато през септември годишният ръст беше 15,4%. В края на миналия месец жилищните кредити са 10,326 млрд. лева. и растат на годишна база с 10,2% (9,9% годишно увеличение през септември). От данните на БНБ се вижда, че към 31 октомври заемите за домакинства достигат 21,616 млрд. лева и за една година се увеличават с 10% (9,7% годишно повишение през септември). Преди дни, подуправителят на БНБ Калин Христов коментира, че кредитирането расте с много бързи темпове, а икономиката вече е под върховата си форма, което означава, че трябва подготовка за следващия негативен икономически цикъл. Догодина се очаква повишение на лихвените нива, а как домакинствата ще понесат увеличението на лихвите, особено при ипотечните кредити, ръководителят на управление „Емисионно“ определи като политико-икономически въпрос, но предупреди, че има риск, за който трябва да се мисли и управлява отсега. Банковата статистика показва, че заемите за фирмите нарастват с 4,8% на годишна база през октомври (4% годишно повишение през септември) и в края на месеца достигат 32,729 млрд. лева. За една година другите кредити намаляват с 20,7% (16,9% годишно понижение през септември) и към 31 октомври са 893,8 млн. лева. Заемите, предоставени на финансови предприятия, са 2,777 млрд. лева и в сравнение с октомври 2017 г. се увеличават с 32,1% (37,2% годишно повишение през септември). В края на октомври 2018 г. депозитите на неправителствения сектор са 77,058 млрд. лв., като годишното им увеличение е 8,4% (7,7% годишно повишение през септември). В края на миналия месец спестяванията на бизнеса възлизат на 24,149 млрд. лева и в сравнение с октомври 2017 г. се увеличават с 12,1% (13% годишно повишение през септември). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 5,5% на годишна база и в края на октомври достигат 2,807 млрд. лева, докато през септември годишното понижение беше 21,7%. Спестяванията на домакинствата и фирмите, които ги обслужват, към 31 октомври са 50,102 млрд. лева и се увеличават със 7,5% за една година. През септември годишното нарастване беше 7,3%. Нетните вътрешни активи в края на октомври са 55,777 млрд. лева и се увеличават със 7,7% на годишна база. През септември годишното повишение беше 7,8%. В края на миналия месец основният им компонент – вътрешният кредит, възлиза на 56,684 млрд. лева и за една година нараства със 7,3% (7,2% годишно увеличение през септември). Вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 8,4%, като достигат 58,704 млрд. лв. (7,9% годишно увеличение през септември). Кредитите за неправителствения сектор в края на миналия месец достигат 57,122 млрд. лева, докато в края на септември бяха 56,705 млрд. лева. През октомври те се увеличават на годишна база със 7,8% (7,4% годишно повишение през септември). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на заеми от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 122,8 млн. лева, изчисляват в централната банка. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 145,6 млн. лв. (в т. ч. 21,9 млн. лв. през октомври), а обратно изкупените заеми – 22,8 млн. лева (през миналия месец няма обратно изкупени кредити). В БНБ отчитат, че в края на октомври нетните чуждестранни активи са 55,961 млрд. лева, като нарастват със 7,7% за една година (6,5% годишно повишение през септември. Чуждестранните активи се увеличават с 8,8% (6,5% годишен ръст през септември 2018 г.), като достигат 65,782 млрд. лева. Чуждестранните пасиви са 9,821 млрд. лева и на годишна база нарастват с 15,3% (6,3% годишно повишение през септември 2018 година). От края на октомври 2017 г. до края на миналия месец широките пари (паричния агрегат М32 ) се увеличават с 9,7% и са в размер на 92,408 млрд. лева. За сравнение годишното нарастване през септември беше 9,2%. Най-бързоликвидният им компонент – паричният агрегат М14 , се увеличава през октомври 2018 г. с 14,8% на годишна база (13,5% годишен ръст през септември 2018 година).
Източник: Инвестор.БГ (26.11.2018)

Все повече банки свалят лихвите по ипотечните заеми под 3% Лихвите по жилищните кредити в България никога не са били толкова ниски, показва статистиката на БНБ. Към октомври средната лихва по заемите в левове е паднала до 3.26%. За сравнение през лятото тя бе 3.38%, а преди година - 3.87%. Ипотеките в евро също продължават да поевтиняват, макар да остават малко над тези в левове - 3.93%. Намалява и ГПР (годишният процент на разходите), който показва реалната цена на заемите заедно с всички такси и комисиони към банката. През октомври средният ГПР по жилищните заеми в левове е паднал до 3.59%, което също е исторически най-ниско ниво. За сравнение преди година ГПР по левовите ипотеки е бил 4.31 на сто. Справка в сайта moitepari.bg показва, че в момента едни от най-атрактивните оферти са на ЦКБ - лихва от 2.8% и ГПР 2.9%. Тя е за кредитополучатели, които се осигуряват върху 2600 лв. и повече - т.е. с високи доходи, и чиято заплата се превежда по сметка в банката, отпуснала заема. По принцип колкото по-ниски са доходите, толкова повече се качва лихвата. В случая с ЦКБ за месечни заплати около 1500 лв. лихвата е 3%. Още няколко банки са свалили лихвите по ипотеки под 3% - ОББ, ПроКредит банк, Пиреос банк. Но заради по-високите такси и комисиони годишният процент на разходите при тях е в диапазона 3.14 - 3.49%. Поевтиняването на ипотечните заеми е факт вече поредна година, като само за година като обем отпуснатите жилищни заеми са нараснали с над 10% до 10.2 млрд. лева. Този процес заедно с увеличаващите се доходи обяснява бума на имотния пазар. Наскоро обаче банкерите за пореден път предупредиха, че евтините заеми скоро ще свършат. Очакванията за постепенно повишаване на лихвите бяха за втората половина на тази година, но сега прогнозите са изместени за средата на 2019 г. Заради ипотечния бум неколкократно БНБ апелира търговските банки да завишат вниманието си, особено тези, които кредитират на 90% и дори 100% стойността на купувания имот. В същото време статистиката на БНБ показва, че през последните месеци потребителските кредити леко поскъпват. За октомври средният лихвен процент за левовите заеми, които са преобладаващи, е 8.61% - с 0.56 пункта повече от преди година. ГПР по кредитите за потребление в левове също е нараснал до 10.65% - преди година е бил с 0.26 по-нисък. Потребителските кредити растат още по-бързо от ипотеките - годишно с около 15% и вече достигат 9 млрд. лв.. Трябва да се отбележи, че много банки предоставят потребителски кредити от порядъка на 70 000 лв., с които също се финансира покупка на жилище.В същото време депозитите все повече се залепят за нулата. Средната лихва по новооткритите депозити през октомври е 0.09% - два пъти по-ниска отпреди година. По салдата на старите депозити лихвите са средно 0.14%. Въпреки че в момента депозитите продължават да са най-неизгодното вложение, те продължават да растат. Към края на октомври са 50.1 млрд. лв., с над 7% повече от преди година.
Източник: Сега (28.11.2018)

Прогнозират 9 % ръст на чуждите инвестиции у нас догодина Очакваният ръст на чуждестранните инвестиции у нас през следващата година ще е над 9 % спрямо 2018г. Това заяви зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов преди информационния бизнес форум „Искаш бизнесът ти да расте? Ние имаме ноу-хау”, проведен в Пловдив. „Съвсем скоро БНБ представи данни за преките чужд. Инвестиции. От тях е видно, че и за т.г. има ръст спрямо 2017-а. Може би някои от компаниите, които са инвестирали в България в периода 2006-2007-2008 г. в момента изплащат своите дивиденти към компаниите майки или връщат заеми, но нямаме напуснали инвеститори. А и последните данни на БНБ, които отчитат нетния поток показват растеж”, каза Борисов. Той припомни, че Българската банка за развитие (ББР) е един от основните партньори по плана „Юнкер” за финансиране на проекти на малки и средни компании. „В момента тече подписването на договори с търговските банки партньори, които оперират на българския пазар. Веднага след това ще има усвояване. Имаме информация от търговските банки, които са партньори на ББР, че има интерес. Има проекти, които са одобрени, някои от тях дори бяха сертифицирани по закона за насърчаване на инвестициите и България е една от страните, която доста добре се справя с плана „Юнкер”, каза още зам.-министърът. Пред участниците в икономическия форум той подчерта, че по ОП „Иновации и конкурентоспособност” има схема за подкрепа на растеж на малките и средните предприятия, чрез прилагане на ваучерни схеми. Компаниите ще имат възможност, с подкрепата на държавата и с тези ваучери да се листнат на българската фондова борса. По този начин се цели стимулиране и на борсата, и инвестициите, а и да се даде достъп на малките и средните предприятия до един друг тип финансиране през българска фондова борса. „Ресурсът, който предвиждаме с тази схема, е 1, 6 млн. лева, като стойността на представения ваучер, с който ще подпомагаме компаниите да се листнат на борсата и да станат публични е 50 000 лева. Отделяме специално внимание на малкия стартиращ бизнес”, уточни Борисов.
Източник: Монитор (29.11.2018)

Депозитите на неправителствения сектор са 77.058 млрд. лв. в края на октомври По данни на Българска Народна Банка (БНБ) през октомври 2018 г. широките пари (паричния агрегат М3) се увеличават на годишна база с 9.7% при годишно нарастване от 9.2% през септември 2018 година. В края на октомври 2018 г. широките пари са 92.408 млрд. лв. (89.5% от БВП) при 91.611 млрд. лв. към септември 2018 г. (88.7% от БВП). Най-бързоликвидният им компонент - паричният агрегат М1, се увеличава през октомври 2018 г. с 14.8% на годишна база (13.5% годишен ръст през септември 2018 година). По данни на БНБ в края на октомври 2018 г. депозитите на неправителствения сектор са 77.058 млрд. лв. (74.6% от БВП), като годишното им увеличение е 8.4% (7.7% годишно повишение през септември 2018 година). Депозитите на Нефинансови предприятия са 24.149 млрд. лв. (23.4% от БВП) в края на октомври 2018 година. В сравнение със същия месец на 2017 г. те се увеличават с 12.1% (13% годишно повишение през септември 2018 година). Депозитите на финансовите предприятия намаляват с 5.5% на годишна база през октомври 2018 година (21.7% годишно понижение през септември 2018 г.) и в края на месеца достигат 2.807 млрд. лв. (2.7% от БВП). Депозитите на Домакинства и НТООД са 50.102 млрд. лв. (48.5% от БВП) в края на октомври 2018 година. Те се увеличават със 7.5% спрямо същия месец на 2017 г. (7.3% годишно нарастване през септември 2018 година). Нетните вътрешни активи са 55.777 млрд. лв. в края на октомври 2018 година. Те се увеличават със 7.7% спрямо същия месец на 2017 г. (7.8% годишно повишение през септември 2018 година). В края на месеца основният им компонент - вътрешният кредит, възлиза на 56.684 млрд. лв. и нараства спрямо октомври 2017 г. със 7.3% (7.2% годишно увеличение през септември 2018 година). През октомври 2018 г. вземанията от неправителствения сектор се увеличават с 8.4%, като достигат 58.704 млрд. лв. (7.9% годишно увеличение през септември 2018 година). В края на октомври 2018 г. кредитите за неправителствения сектор са 57.122 млрд. лв. (55.3% от БВП) при 56.705 млрд. лв. към септември 2018 г. (54.9% от БВП). През октомври 2018 г. те се увеличават на годишна база със 7.8% (7.4% годишно повишение през септември 2018 година). Изменението в размера на кредитите за неправителствения сектор е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 122.8 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 145.6 млн. лв. (в т. ч. 21.9 млн. лв. през октомври 2018 година), а обратно изкупените кредити - 22.8 млн. лв. (през октомври 2018 г. няма обратно изкупени кредити). Кредитите за Нефинансови предприятия нарастват с 4.8% на годишна база през октомври 2018 г. (4% годишно повишение през септември 2018 г.) и в края на месеца достигат 32.729 млрд. лв. (31.7% от БВП). Кредитите за Домакинства и НТООД са 21.616 млрд. лв. (20.9% от БВП) в края на октомври 2018 година. Спрямо същия месец на 2017 г. те се увеличават с 10% (9.7% годишно повишение през септември 2018 година). В края на октомври 2018 г. жилищните кредити са 10.326 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 10.2% (9.9% годишно увеличение през септември 2018 година). Потребителските кредити възлизат на 9.033 млрд. лв. и се увеличават с 15.9% спрямо октомври 2017 г. (15.4% годишно повишение през септември 2018 година). На годишна база другите кредити намаляват с 20.7% (16.9% годишно понижение през септември 2018 г.), като достигат 893.8 млн. лева.
Източник: econ.bg (29.11.2018)

Външният дълг на България се увеличи с 0,9% спрямо БВП през септември Брутният външен дълг на България (частен и държавен) в края на септември нараства с 0,9% (313,6 млн. евро) на годишна база като част от брутния вътрешен продукт (БВП). В края на третото тримесечие на тази година той възлиза на 33,718 млрд. евро и представлява 63,9% от БВП на страната, показват предварителните данни на Българска народна банка (БНБ). За сравнение, преди година съотношението беше 64,7% от БВП (33,404 млрд. евро), а преди малко повече от две години – над 75%. При съпоставяне с края на миналата година външните задължения на страната ни към 30 септември се увеличават с 1% (321,1 млн. евро), когато възлизаха на 33,397 млрд. евро и бяха 64,6% от БВП. Според прогнозата на централната банка през тази година БВП ще е 53,639 млрд. евро, като по данни на Националния статистически институт през 2017 г. той беше 50,429 млрд. евро. В края на септември дългосрочните задължения достигат 25,666 млрд. евро, като за една година намаляват с 0,3% (67,8 млн. евро). Краткосрочният дълг в края на септември възлиза на 8,052 млрд. евро (23,9% от брутния дълг, 15,3% от БВП) и нараства с 381,4 млн. евро (5%) на годишна база. В БНБ напомнят, че в края на третото тримесечие на миналата година краткосрочните задължения бяха 7,670 млрд. евро – 14,8% от БВП. Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на септември е 5,616 млрд. евро (10,6% от БВП), като задълженията на сектора се понижават за една година с 6,9% ( 414,4 млн. евро). Външните задължения на сектор Банки в края на септември са 4,649 млрд. евро (8,8% от БВП) и нарастват с 8,8% (377,5 млн. евро). В края на септември вътрешнофирменото кредитиране нараства с 1,9% (234,4 млн. евро) на годишна база и достига 12,688 млрд. евро. За девет месеца полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 4,339 млрд. евро (8,2% от БВП) при 3,607 млрд. евро (7% от БВП) за периода от януари до септември 2017 г. От тях 284,6 млн. евро (6,6% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 85,9 млн. евро (19,7% от общия размер) за сектор Банки, 1,492 млрд. евро (34,4%) за Други сектори, а на 1,704 млрд. евро (39,3%) възлиза вътрешнофирменото кредитиране, изчислиха в централната банка. Вътрешнофирменото кредитиране за една година нараства с 1,9% (234,4 млн. евро). От януари до септември полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 4,339 млрд. евро (8,2% от БВП) при 3,607 млрд. евро (7% от БВП) за същия период на миналата година От тях 284,6 млн. евро (6,6% от общия размер) са за сектор Държавно управление, 856,9 млн. евро (19,7% от общия размер) за сектор Банки, 1,492 млрд. евро (34,4%) за Други сектори, а 1,704 млрд. евро (39,3%) са вътрешнофирмено кредитиране. За девет месеца България е платила 4,126 млрд. евро (7,8% от БВП) по обслужването на брутния външен дълг, при 4,418 млрд. евро (8.6% от БВП) за периода от януари до септември 2017 г. Нетният външен дълг в края на септември е отрицателен в размер на 3,689 млрд. евро, като намалява с 2,623 млрд. евро (245,9%) спрямо края на 2017 г. (отрицателна стойност от 1,066 млрд. евро. Понижението се дължи на по-голямото увеличение на брутните външни активи (с 2,944 млрд. евро, 8,5%) в сравнение с нарастването на брутния външен дълг (с 321,1 млн. евро, 1%). Нетният външен дълг намалява със 163,9% (2,291 млрд. евро) за една година, когато имаше отрицателна стойност от 1,398 млрд. евро. Investor.bg припомня, че премиерът Бойко Борисов обяви, че до края на мандата на правителството външният дълг ще падне до 20% от БВП. По думите му, по данни на Евростат нашата страна е на трето място след Естония и Люксембург по най-нисък външен дълг, който е намалял от 29% на около 23%. Председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова също очаква през следващите години дългът да продължи да пада, като през тази година ще бъде 23% от БВП, а догодина – 21,3%.
Източник: Инвестор.БГ (29.11.2018)

В сградата на Българската народна банка (БНБ) в присъствието на президента на Република България г-н Румен Радев, управителя г-н Димитър Радев и Управителния съвет на БНБ се състоя официалната церемония по встъпване в длъжност на г-жа Людмила Елкова като член на Управителния съвет на БНБ. Людмила Елкова е назначена от президента г-н Румен Радев за член на Управителния съвет на БНБ на основание чл. 98, т. 7 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 12, ал. 3 от Закона за БНБ. Шестгодишният мандат на новия член на Управителния съвет на БНБ г-жа Людмила Елкова започва на 2 декември 2018 г. Тя встъпва в длъжност на мястото на г-жа Боряна Пенчева, чийто мандат изтича на 1 декември 2018 г.
Източник: БНБ Бюлетин (30.11.2018)

Людмила Елкова встъпи в длъжност като член на УС на БНБ Новият член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ) Людмила Елкова встъпи в длъжност на официална церемония днес. На нея присъстваха президентът Румен Радев, управителят на БНБ Димитър Радев и целия Управителен съвет на Централната банка. Людмила Елкова е назначена от президента за член на Управителния съвет. Шестгодишният й мандат започва на 2 декември 2018 година. Тя встъпва в длъжност на мястото на г-жа Боряна Пенчева. "През годините БНБ мина през сътресения - масовите фалити от 1996 г. и кризата с КТБ. Те ни напомнят, че БНБ е призвана да е един от стожерите на държавата - да гарантира финансовата и банкова стабилност и това предполага висок професионализъм", отбеляза президентът Радев в речта си на церемонията. „Нашите усилия са за утвърждаване на националната ни банка като авторитетна институция. Считам, че в тази задача госпожа Елкова ще даде своя принос – тя е с дългогодишен стаж в МФ и с добри контакти и опит в международните институции, МВФ и Световната банка. Убеден съм, че тя ще е достоен член на УС на БНБ. На всички вас пожелавам много здраве устойчивост пред професионалните предизвикателства”, отбеляза още президентът. Румен Радев пожела на целия екип на БНБ "мъдра преценка и устойчивост в предизвикателствата".https://www.economic.bg
Източник: Други (30.11.2018)

Приходите в хазната растат По предварителни месечни данни за касовото изпълнение на бюджета, за девети пореден месец на 2018 г. салдото по консолидираната фискална програма остана положително и към септември възлезе на 2.7 млрд. лв. (2.5% от прогнозния БВП, при 2.4% от БВП година по-рано). Това отчита Месечният обзор на българската икономика към октомври, публикуван от Министерството на финансите. Излишъкът бе формиран от превишение на приходите над разходите по националния бюджет, докато при европейските средства бе отчетен дефицит. Общите бюджетни постъпления (приходи и помощи) възлязоха на 29.2 млрд. лв., като нивото им се повиши с 11.5% в сравнение със септември 2018-а.. Нарастването се дължи най-вече на по-високите с 9.8% данъчни приходи, включващи постъпленията от социално- и здравноосигурителни вноски (с ръст от 13.4%), както и от косвени данъци (7.3%). По компоненти на последните, приходите от ДДС, акцизи и мита нараснаха съответно с 8.2%, 5.1% и 24.4%, спрямо постъпленията за деветте месеца на 2017 г. При преките данъци отчетеното повишение за същия период бе в размер на 11.1%. При неданъчните постъпления и помощите също бяха отчетени значително по-високи нива, с нарастване от съответно 18.3% и 27.3%. Общите бюджетни разходи останаха по-ниски от приходите, като към септември възлязоха на 26.5 млрд. лв. и нараснаха с 11.7% спрямо същия период на 2017 г. Най-съществен принос за повишението имаха нелихвените разходи, които включват плащанията за персонал (с растеж от 11.4%), текуща издръжка (8.1%) и субсидии (22.5%). Значителен принос имаха и капиталовите разходи, по-високи с 55.7%, както и социалните разходи, с ръст от 6.7%. Фискалният резерв достигна 11.2 млрд. лв. към края на септември (10.4% от прогнозния БВП), в т.ч. 11 млрд. лв. средства по депозити и 0.2 млрд. лв. – вземания от фондовете на ЕС за сертифицирани разходи, аванси и др. Спрямо същия период на миналата година, резервът се понижи с 5.5%. В края на септември държавният дълг (вкл. държавногарантиран) възлезе на 24.2 млрд. лв. (22.3% от прогнозния БВП, при 25.2% от БВП година по-рано). Вътрешният дълг намаля до 5.2% от прогнозния БВП, при 6.4% за деветте месеца на предходната година. Съотношението на външния дълг към БВП се понижи до 15.4% от 16.8% през септември 2017 г. Размерът на държавногарантирания дълг бе 1.7% от прогнозния БВП, при 2% от БВП година по-рано.
Източник: Банкеръ (03.12.2018)

Печалбата на банките за десет месеца се е увеличила с над 37% на годишна база Печалбата на банковата система в края на октомври е 1,379 млрд. лв., докато година по-рано тя беше 1,001 млрд. лв. Това сочи ръст на годишна база от над 37,7%, показват изчисленията на Investor.bg въз основа на новите данни, публикувани от Българската народна банка (БНБ). Към 31 октомври 2018 г. активите на банките възлизат на 104 млрд. лв. и спрямо края на 2017 г. се увеличават с 6,6% (6,4 млрд. лв.). В централната банка отчитат, че Позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане, която е с най-висока ликвидност, продължава да заема съществен дял в общите активи на банковия сектор към 31 октимври – 18%. За десет месеца делът на портфейлите с ценни книжа намалява до 13%, а този на кредитите и авансите достига 64,3%. Брутните кредити и аванси в периода януари– октомври се увеличават с 8,7% (7,1 млрд. лв.). При експозициите в централни банки е отчетено намаление, а при вземанията от кредитни институции – увеличение. Брутният кредитен портфейл (без кредитите и авансите за секторите централни банки и кредитни институции) се увеличава за периода януари – октомври с 8,4% (4,7 млрд. лв.) до 60,8 млрд. лв., пресмятат експертите на БНБ. Те отчитат, че нарастват кредитите за фирмите с 5,5% (1,8 млрд. лв.), за други финансови предприятия с 26% (658 млн. лв.), за домакинства с 10,7% (2,1 млрд. лв.) и за сектор “Държавно управление” с 22,2% (134 млн. лв.). Депозитите в банковата система нарастват през периода януари – октомври със 7,1% (5,9 млрд. лв.) и в края на октомври възлизат общо на 89,6 млрд. лв. Увеличение има при спестяванията от кредитни институции – 3,7% (със 196 млн. лв.), от други финансови предприятия – 11,6% (с 320 млн. лв.) и от сектор “Държавно управление” – 38,5% (със 765 млн. лв.). Растеж е отчетен също и при депозитите от бизнеса – 8,3% (с 2 млрд. лв.) и от домакинства – 5,3% (с 2,6 млрд. лв.). Собственият капитал в баланса на банковата система в края на октомври достига 12,6 млрд. лв., като за десетте месеца е намален с 21 млн. лв. (0,2%). Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, за десетте месеца са 365 млн. лв. (при 585 млн. лв. година по-рано), което е спад с 37,6%. Ликвидният буфер и нетните изходящи ликвидни потоци в края на октомври са съответно 25,3 млрд. лв. и 8,8 млрд. лв. Съотношението на двете величини – отношението на ликвидно покритие, е 289,4%, се вижда от отчета на централната банка. Към 30 септември съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 18,55%, 18,97% и 20,01% (при 19,31%, 19,74% и 20,82% към края на юни).
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2018)

Финансовото министерство очаква да излезе на плюс 2,8 млрд. лева през ноември Министерството на финансите (МФ) очаква салдото по консолидираната фискална програма (КФП) на касова основа към месец ноември да бъде положително в размер на 2,811 млрд. лв., или 2,6% от прогнозния БВП, съобщиха от пресцентъра на министерството. Приходите и помощите по КФП за ноември се очаква да бъдат в размер на 35,801 млрд. лв. (93,7% от годишния разчет). Разходите, вкл. вноската на България в бюджета на ЕС, се предвижда да бъдат в размер на 32,989 млрд. лв., което е 83,9% от годишния разчет. От министерството разпространиха и данни към края на октомври 2018 г., които сочат бюджетен излишък от 2,844 млрд. лв., или 2,6% от БВП. Постъпилите приходи и помощи по КФП към октомври 2018 г. са в размер на 32,612 млрд. лв. или 85,3% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на предходната година, данъчните и неданъчните приходи нарастват с 3,066 млрд. лв. (10,9%), а постъпленията от помощи нарастват с 379,7 млн. лв. (63,3%). Общата сума на данъчните постъпления, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 26,760 млрд. лв., което представлява 85,9% от планираните за годината данъчни приходи. Приходите от преки данъци са в размер на 4,800 млрд. лв. или 83,4% от предвидените в разчетите за годината, като спрямо същия период на предходната година нарастват с 402,2 млн. лева (9,1 %). Приходите от косвени данъци са в размер на 13,192 млрд. лв., което е 87,0 % от разчетите за годината. Постъпленията от ДДС са в размер на 8,586 млрд. лв. или 87,8% от планираните. Размерът на невъзстановения ДДС към 31.10.2018 г. е 67,4 млн. лева. Приходите от акцизи възлизат на 4,373 млрд. лв. (84,9 % от разчетените за годината). Постъпленията от мита са 198,3 млн. лв. или 104,3 % от разчета за годината. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са 7,787 млрд. лв., което представлява 85,3 % от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 13,4% (918,6 млн. лева). Неданъчните приходи са в размер на 4,352 млрд. лв., което представлява 92,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от помощи са в размер на 1,499 млрд. лева. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към октомври 2018 г. възлизат на 29 768,6 млн. лв., което е 75,7% от годишните разчети. За сравнение, разходите за същия период на предходната година са в размер на 26,673 млрд. лева. Номиналното нарастване се дължи както на по-високия размер на разходите по националния бюджет, така и на нарастването на разходите по сметките за средствата от Европейския съюз. Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 31.10.2018 г. от централния бюджет, възлиза на 909,6 млн. лв. Размерът на фискалния резерв към 31.10.2018 г. е 11,1 млрд. лв., в т.ч. 10,8 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,3 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Източник: Инвестор.БГ (03.12.2018)

Започва вдигането на лихвите по кредитите, твърди експерт Несъмнено започва вдигането на лихвите по кредитите, но то ще бъде поетапно, много плавно и 2019 година няма да е годината, в която ще видим някакви резки покачвания нагоре. Това каза финансовият експерт Преслав Райков пред Нова телевизия. „Това нещо се получава от вдигането на основните лихвени проценти, което се очаква да започне в Еврозоната в средата на 2019 година. В целия свят лихвите вървят нагоре. В САЩ са вече 2,25%. След като започне повишаването на лихвения процент на банките в Европа, в България това ще се случи 6-7 месеца по-късно. ЕЦБ обяви, че в края на тази година спира вливането на директни пари в икономиката, а от средата на 2019 година започва и поетапното вдигане на процента. Според мен вдигането на процента ще бъде с четвърт пунктове, така че краят на 2019 година може да започне процесът по-активно в България. За момента в ипотечните кредити и цени имаше едно леко повдигане от август към септември, което беше продиктувано именно от тази нагласа”, обясни Райков. Според него най-добрата подготовка за увеличаването на лихвите е да не се взимат заеми. По думите му не може да се очаква криза, подобна на тази от 2008 година.
Източник: Банкеръ (07.12.2018)

Ставаме с най-нисък дълг в ЕС Държавният дълг в България може да падне под 20% от БВП. Това прогнозира зам.-главният директор на “Икономически и финансови въпроси” към Европейската комисия(ЕК) Керстин Йорна по време на икономически форум в София днес. В доклада, който Йорна представи, бяха изтъкнати недостатъците на бизнес средата у нас, сред които липсата на инвестиции и квалифицирана работна ръка. Като положителна тенденция обаче бе отбелязан секторът за публични финанси – очакванията са нивото на публичния дълг в България да спадне под 20% от БВП. „Това е най-ниската стойност за Европейския съюз“, каза още Йорна. До момента у нас е налице сравнително стабилен сектор за публични финанси. По думите на Йорна обаче има какво още да се желае. „Ефективността на разходите трябва да се подобри“, коментира тя. Като пример тя даде Ирландия, където подобна тенденция е била налице преди време. Финансовият експерт препоръча правителството да направи реформи в някои сфери, за да може да е налице устойчиво развитие.
Източник: Монитор (07.12.2018)

БНБ: Икономическият растеж се забавя Рано е да говорим за финансова криза, но има явни индикации за забавяне на икономическия растеж. Това показва, че ние ще навлезем в един икономически цикъл на не толкова добри икономически времена в сравнение с последните близо 10 години. Това каза пред БНТ управителят на БНБ Димитър Радев. Според гуверньорът е трудно да се предвиди колко време ще продължи и какъв ще е размерът на забавения растеж, тъй като върху този процес влияние оказват и политически, и икономически фактори. Радев увери,че БНБ предпрема необходимите мерки, за да ограничат негативните последствия. Шефът на централната ни банка потвърди прогнозите, че сме в предверието на нов цикъл на нарастване на лихвите през втората половина на 2019 г. Това е нещо,което вече наблюдаваме в САЩ, при тях увеличението на лихвите започна през месец декември 2015г. Към момента лихвите са вече 2- 2,25%там, а тръгнаха от равнища 0- 0,25%. По-високите лихви ще се отразят добре на хората, които имат спестявания в банките, защото ще им носят по-висок доход. По думите на Димитър Радев се забелязват и ясни знаци за забавяне на икономическия растеж в световен план. Влизането на страната ни в Банковия съюз е първата стъпка към присъединяването към Еврозоната. В началото на следващата година ще бъде направена задълбочена оценка на банките у нас. Мерките, които се предприемат, дават основание на Димитър Радев да вярва, че процесът ще премине гладко. Ще има увеличаване на функциите на Европейската централна банка, но това ще става в рамките на близко сътрудничество между ЕЦБ и БНБ и като модел това няма да се различава от организацията на надзорната дейност, която съществува в Еврозоната, коментира още управителят на БНБ. В рамките на една година ще има яснота кога и как ще се присъединим към банковия съюз, обяви управителят на БНБ. Според него бъдещо въвеждане на еврото у нас не би довело до сериозно нарастване на инфлацията. Това, което категорично може да се каже, е че по отношение на паричния режим няма да има инфлационни импулси над здравословните равнища, както на тази първа стъпка Банковия съюз и валутния механизъм, така и с приемането на еврото. Това обаче категорично не означава, че цените ще останат неизменни. Ние се намираме в процес на реална конвергенция. Този процес, наред с другото, означава доближаване до средните равнища в Европа както на доходите, така и на цените. Консолидацията на банките е естествен процес, които не трябва да буди притеснение, коментира управителят на БНБ. Очаква се в едни по-дългосрочен период в резултат на този процес да възникнат няколко големи европейски банки, които ще бъдат съпоставими като размер с големите американски и с банките в Азия. Това в никакъв случай не означава, че по-малките национални банки ще изчезнат. Техният брой ще се оптимизира, но те ще имат място на пазара и в бъдеще.
Източник: Монитор (10.12.2018)

Застрахователите управляват над 7.7 млрд. лв. Застрахователните дружества в България са управлявали 7.747 млрд. лв. към края та септември, сочат данните на БНБ за деветте месеца на 2018 г.. Ръстът на средствата, на разположение на застрахователите, спрямо края на юни 2018 г. е 129.3 млн. лв. или 2.4 на сто, а на годишна база увеличението е 275.2 млн. лв. (3.7 на сто). Активите на дружествата, извършващи животозастраховане, нарастват на годишна база със 145.9 млн. лв. (7.4 на сто) до 2.128 млрд. лв. Средствата, управлявани от дружествата, извършващи общо застраховане, се увеличават на годишна база със 129.3 млн. лв. (2.4 на сто) до 5.619 млрд. лв.
Източник: Медия Пул (10.12.2018)

Близо 3 млрд. лв. има в „Сребърния фонд“ към края на ноември Над 2,93 млрд. лв. има в Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд) към края на ноември, става ясно от данни на Министерството на финансите (МФ), публикувани на сайта на ведомството. От тази сума 2,904 млрд. лв. са оформени в годишни депозити в Българска народна банка (БНБ) с решения на Управителния съвет на фонда. Трансферираните през ноември средства към гаранционния фонд от фонд „Пенсии“ в ДОО са в размер на 6,44 млн. лв. Месец по-рано трансферът е бил в размер на 6,79 млн. лв., а за третото тримесечие – 17,42 млн. лв. За цялата 2017 г. трансферът е близо 128 млн. лв., става ясно още от данните. Според приетата дългосрочната инвестиционна политика и средносрочната стратегия за инвестиране на средствата на фонда за 2019-2021 г., натрупаните средства остават на депозит в БНБ поне до 2021 г., а най-вероятно и до 2040 г. Резервните пари за пенсии, които трябва да гарантират стабилност на пенсионната система ще се управляват все така консервативно, както и към момента. Както и предшествениците си, финансовият министър Владислав Горанов прецени през в началото на октомври (когато документът бе приет), че това е най-безопасната стратегия. Все пак има вратичка и стратегията може да се променя и ежегодно, ако се наложи. Освен това настоящите пазарни условия не предполагат реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск, поради което най-добрата алтернатива за инвестиране на средствата на Фонда ще продължи да бъде под формата на депозит в Българската народна банка или други инструменти по сметки в нея. Бизнесът от години настоява постъпленията в Сребърния фонд да „се подкрепят“ с допълнителни източници, но към момента няма движение в тази посока.
Източник: Инвестор.БГ (10.12.2018)

БНБ няма да дава кредити на Министерския съвет и общини Българската народна банка не може да предоставя кредити и гаранции под каквато и да е форма, вкл. чрез придобиване на дългови инструменти, на Министерския съвет, на общините, както и на други държавни и общински институции, организации и предприятия. Това реши окончателно парламентът с приетите промени в Закона за Българската народна банка, предаде БТА. По отношение на персоналната независимост е предвидено при прекратяване на правомощията на член на Управителния съвет решението за това да бъде отнесено за разглеждане пред Съда на Европейския съюз. При упражняване на макропруденциалния надзор БНБ наблюдава, идентифицира и оценява въздействието на системни рискове върху кредитните институции и банковата система, гласува НС.
Източник: 24 часа (14.12.2018)

БНБ определи нивото на антицикличния капиталов буфер Управителният съвет на БНБ взе решение, съгласно чл. 5, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките, влизащото в сила от 1 октомври 2019 г. ниво на антицикличния капиталов буфер в размер на 0.5%, приложим към кредитни рискови експозиции в България, да се прилага и през първото тримесечие на 2020 г. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 8 на БНБ, при определяне на нивото на антицикличния буфер се отчитат както референтният индикатор по чл. 5, ал. 1, така и съответните насоки на ЕССР и други показатели, които БНБ е преценила за подходящи за отразяване на цикличния системен риск. Към края на третото тримесечие на 2018 г. изчисленото според публикуваната на интернет страницата на Българската народна банка методология съотношение кредит/БВП възлиза на 97.8%. Отклонението на показателя от дългосрочния тренд е отрицателно (-43.3 процентни пункта), което съответства на нулева стойност на референтния индикатор за антицикличния буфер. Независимо от това вземанията на местната банкова система от неправителствения сектор нарастват с най-високите си годишни темпове на растеж от средата на 2009 г., като активизирането на кредитната дейност е по-ясно изразено в сегмента на кредитите за домакинства. Растежът на жилищните кредити допринася за увеличението на цените на жилищата, което от своя страна допълнително стимулира търсенето на заемни ресурси при финансиране на покупката им. Бързото нарастване на кредита може да създаде циклични рискове, които да се материализират при бъдещо покачване на лихвените нива или отслабване на икономическата активност. Такива развития биха довели до потенциално влошаване на способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията и съответно до ново нарастване на необслужваните кредити. За да се ограничат ефектите от реализация на кредитния риск е важно банките да прилагат консервативни кредитни стандарти, както и да не допускат ерозия на капиталовата и ликвидната си позиция. С антицикличния буфер се цели благоприятните икономически условия да бъдат използвани за съхраняване и допълнително засилване на капиталовата позиция на банковата система, с което да се увеличи устойчивостта на кредитните институции към бъдеща реализация на кредитен риск. Нивото на антицикличния буфер, приложим към кредитни рискови експозиции в България, остава 0% до края на третото тримесечие на 2019 г. и 0.5% за четвъртото тримесечие на 2019 г., като Българската народна банка може да вземе решение и за по-ранно увеличение на буфера и да го оповести съгласно чл. 5, ал. 5 и ал. 7, т. 6 от Наредба № 8 на БНБ за капиталовите буфери на банките. Решение за нивото, приложимо през второто тримесечие на 2020 г., Управителният съвет на БНБ ще вземе през март 2019 г.
Източник: Банкеръ (17.12.2018)

Преките чужди инвестиции са с над 20% по-малко от миналата година Преките чуждестранни инвестиции в страната от януари до края на октомври са 842.2 млн. евро, сочат данните на БНБ. Сумата е с 228.7 млн. евро по-малко от същия период на 2017 г., когато са отчетени 1.071 млрд. евро преки чужди инвестиции. Данните са предварителни и подлежат на корекция. Така например през септември централната банка сериозно ревизира данните си за летните месеци, при което преките чужди инвестиции скочиха с над 300 млн. евро и в края на септември достигнаха 826.4 млн. За октомври обаче засега статистиката показва, че в страната почти не са направени чужди инвестиции. Реинвестираната печалба е нула, предоставените заеми са за 11.4 млн. евро, а в същото време е изтеглен капитал за 1.4 млн. евро. Така за октомври в страната са влезли общо само 9.9 млн. евро задграничен капитал. Чуждите инвестиции трайно идват у нас най-вече под формата на заеми от задграничната компания майка, които обаче българските подразделения трябва да връщат. По този начин за десетте месеца са инвестирани 664 млн. евро, което е близо 80% от общите преки чужди инвестиции. Реинвестираната печалба е 192 млн. евро. Този показател е по-добър от миналогодишния, когато са отчетени 62.2 млн. евро печалба, вложени в българските фирми от чуждите собственици. Инвестициите в дялов капитал, които се считат за най-важните, тъй като имат дългосрочен характер, обаче продължават да бъдат с отрицателен знак - в края на октомври изтегленият капитал е на стойност 14.6 млн. евро. Притокът на инвестиции у нас все още не може да компенсира изтеглените през първото тримесечие 160 млн. евро дялов капитал, основно от инвеститори от Италия и Унгария. Най-големият инвеститор в страната неотменно е Холандия със 753.6 млн. евро за десетте месеца на годината, от които 653 млн. са под формата на заеми. В основната си част това обаче са инвеститори от други държави, включително и от България, които се възползват от либералното данъчно законодателство на Холандия и регистрират компаниите си там. На второ място е Германия със 111.6 млн. евро, следвана от Белгия с 86.2 млн. евро. За десетте месеца на годината три държави са изтеглили капиталите си от страната. Чехия е прибрала 77 млн. евро от печалбата в българските си дружества, а Ирландия - 89 млн. евро. Инвеститори от Италия са изтеглили 41 млн. евро дялов капитал и 53.7 млн. от печалбата си у нас. Доста по-слабо се представят тази година и инвестициите от чуждестранни лица в недвижими имоти. В края на октомври те са за 6.2 млн. евро при 16.8 млн. евро през 2017 г. Основно имоти у нас продължават да купуват руснаците. След тях са германци и украинци.
Източник: Сега (19.12.2018)

БНБ: До октомври 2018 г. търговското салдо е отрицателно в размер на 1829 млн. евро За януари - октомври 2018 г. търговското салдо на страната е отрицателно в размер на 1829 млн. евро (3.5 на сто от БВП) при дефицит от 251.9 млн. евро (0.5 на сто от БВП) за същия период на 2017 г., съобщава Българската народна банка. Износът на стоки през октомври е 2756.4 млн. евро, като се повишава с 276.3 млн. евро (11.1 на сто) в сравнение с този за октомври 2017 г. За януари - октомври 2018 г. износът е 22 872.2 млн. евро (43.3 на сто от БВП), като нараства с 474.2 млн. евро (2.1 процента) в сравнение с този за същия период на 2017 г. Вносът на стоки за октомври 2018 г. е 2989.7 млн. евро, като нараства с 452 млн. евро (17.8 на сто) спрямо октомври 2017 г. За първите десет месеца на 2018 г. вносът е 24 701.3 млн. евро (46.8 на сто от БВП), като се увеличава с 2051.3 млн. евро (9.1 на сто) спрямо същия период на 2017 г. Салдото по услугите е положително в размер на 157.5 млн. евро при положително салдо от 95.8 млн. евро за октомври 2017 г. За януари - октомври 2018 г. салдото е положително в размер на 3110.1 млн. евро (5.9 на сто от БВП) при положително салдо от 2679.4 млн. евро. Текущата и капиталова сметка на страната за октомври е положителна и възлиза на 131.8 млн. евро при излишък от 119.4 млн. евро за октомври 2017 г. За януари - октомври 2018 г. текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 3126.2 млн. евро (5.9 на сто от БВП) при излишък от 4055.1 млн. евро (7.8 на сто от БВП) за януари - октомври 2017 г. За октомври 2018 г. салдото по текущата сметка е положително и възлиза на 56.1 млн. евро при излишък от 78.8 млн. евро за октомври 2017 г. За януари - октомври 2018 г. текущата сметка е положителна и възлиза на 2609 млн. евро (4.9 на сто от БВП) при излишък от 3676.2 млн. евро (7.1на сто от БВП) за първите десет месеца на 2017 година. Търговското салдо за октомври 2018 г. е отрицателно в размер на 233.3 млн. евро при дефицит от 57.6 млн. евро за октомври 2017 г. Капиталовата сметка е положителна в размер на 75.8 млн. евро при положителна стойност от 40.6 млн. евро за октомври 2017 г. За първите десет месеца на 2018 г. капиталовата сметка е положителна - 517.2 млн. евро (1 на сто от БВП), при положителна стойност от 378.9 млн. евро (0.7 на сто от БВП) за януари-октомври 2017 г. Финансовата сметка за октомври 2018 г. е положителна в размер на 145.8 млн. евро при отрицателна стойност от 168.9 млн. евро за октомври 2017 г. За януари - октомври 2018 г. финансовата сметка е положителна - 2706.8 млн. евро (5.1 на сто от БВП), при положителна стойност от 1985.6 млн. евро (3.8 на сто от БВП) за същия период на 2017 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в страната за януари - октомври 2018 г., отчетени съгласно принципа на първоначалната посока на инвестицията, възлиза на 842.2 млн. евро (1.6 на сто от БВП), като е по-малък с 228.7 млн. евро (21.4 на сто) спрямо този за януари - октомври 2017 г. (1070.9 млн. евро или 2.1 на сто от БВП). През октомври 2018 г. нетният поток на преките инвестиции е положителен - 9.9 млн. евро, при размер от 262.3 млн. евро за октомври 2017 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - октомври 2018 г. е положителен и възлиза на 267.9 млн. евро, при положителна стойност от 293.3 млн. евро за януари - октомври 2017 г. През октомври 2018 г. той възлиза на 15.2 млн. евро, при 6.5 млн. евро за октомври 2017 година.
Източник: 24 часа (19.12.2018)

Чуждите инвестиции изостават с над 20% от миналата година Въпреки изненадващата ревизия на данните, които БНБ направи миналия месец, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България остават все така ниски. Данните към края на октомври показват, че за десет месеца вложенията отвън са достигнали 842 млн. евро, което е с над 21% по-малко спрямо същия период на миналата година. Най-голямата част от инвестициите през тази година са т.нар. дългови инструменти. Това са заеми, които компаниите майки са дали на дъщерните си дружества в България. Средствата могат да се използват за много неща – както за инвестиции в разширяване на производството, за подмяна на материалната база и дори за текущи разходи. След това обаче тези средства трябва да се върнат, но може и да бъдат конвертирани в капитал. Тази година има малко повече реинвестирана печалба, показва статистиката на БНБ. До края на октомври в България са вложени 193 млн. евро, които са били получени като печалба през предходните години. Най-зле обаче е положението с инвестициите в дялов капитал. Тук става въпрос за създаването на нови фирми и придобиването на съществуващи от чужди инвеститори. Този тип вложения се смятат за най-устойчиви, тъй като в тях се влиза по-трудно и съответно се излиза по-трудно. С темпото, с което се движат досега чуждите инвестиции в страната, изглежда че през тази година тяхната обща стойност ще бъде една от най-ниските в историята. Ако няма изненадващо големи ревизии от страна на БНБ, както се случи за месеците юли и август 2018 г., вероятно единствено 2014 г. ще е с по-малко като стойност инвестиции от тази година. За периода януари-октомври 2018 г. най-големите нетни потоци по преки инвестиции в страната са от Холандия (753.6 млн. евро), Германия (111.6 млн. евро) и Белгия (86.2 млн. евро)./economic.bg
Източник: Други (19.12.2018)

Платежният баланс на България излезе на плюс със 131,8 млн. евро през октомври Текущата и капиталова сметка на България през октомври е положителна и възлиза на 131,8 млн. евро. Това сочи ръст на резултатите, тъй като година по-рано страната отчете излишък от 119,4 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Изчисленията са направени при БВП в размер на 52,792 млрд. евро за 2018 г. (прогноза на БНБ) и 50,429 млрд.евро за 2017 г. (данни на НСИ от 7 март 2018 г.). За първите десет месеца на тази година текущата и капиталовата сметка е положителна и възлиза на 3,126 млрд. евро. В периода от януари до октомври миналата година тя отново беше на положителна територия, но с излишък в много по-голям размер – 4,055 млрд. евро. За октомври салдото по текущата сметка е на плюс с 56,1 млн. евро, докато излишъкът преди година беше 78,8 млн. евро. От януари до октомври текущата сметка е положителна и възлиза на 2,609 млрд. евро при излишък от 3,676 млрд. евро за същия период на миналата година. Търговското салдо за октомври е отрицателно в размер на 233,3 млн. евро при дефицит от 57,6 млн. евро, отчетен преди година. От януари до октомври то е на минус с 1,829 млрд. евро. Дефицитът за същия период на 2017 г. беше 251,9 млн. евро. Износът на български стоки през октомври е на стойност 2,756 млрд. евро, като се повишава с 276,3 млн. евро в сравнение с този за октомври 2017 г., когато беше 2,480 млрд. евро. За десет месеца експортът достига 22,872 млрд. евро и нараства с 2,1% (474,2 млн. евро) в сравнение със същия период на миналата година, когато беше 22,398 млрд. евро. За десет месеца износът нараства на годишна база с 18,3%. Вносът на стоки за октомври 2,989 млрд. евро, като нараства със 17,8% ( 452 млн. евро) на годишна база, когато беше 2,537 млрд. евро), изчисляват в БНБ. За десет месеца импортът достига 24,701 млрд. евро, като се увеличава с 9,1% (2,051 млрд. евро) на годишна база. Салдото по услугите е положително в размер на 157,5 млн. евро, като преди година също беше на плюс с 95,8 млн. евро. От януари до октомври то е положително в размер на 3,110 млрд. евро, като за първите десет месеца на тази година е нагоре с 2,679 млрд. евро. Салдото по статия Първичен доход (която включва доход, свързан с факторите на производството (работна сила, капитал или земя), данъци върху производството и вноса и субсидии) е положително в размер на 32,8 млн. евро, като за сравнение преди година излезе на минус с 30,2 млн. евро. За десет месеца то обаче е на минус с 387,5 млн. евро. Салдото по статия Вторичен доход (която отразява преразпределението на доход) е на плюс с 99,1 млн. евро, като преди година също беше положително със 70,7 млн. евро отгоре. От януари до октомври то е положително в размер на 1,715 млрд. евро. Капиталовата сметка е положителна в размер на 75,8 млн. евро при положителна стойност от 40,6 млн. евро за октомври 2017 г. За януари-октомври 2018 г. тя е положителна – 517,2 млн. евро. Финансовата сметка за октомври е положителна в размер на 145,8 млн. евро при отрицателна стойност от 168,9 млн. евро за октомври 2017 г. За януари-октомври тя е положителна – 2,706 млрд. евро. Салдото по статия Преки инвестиции, представена съгласно изискванията на шестото издание на Ръководство по платежен баланс и международна инвестиционна позиция, е положително в размер на 5,3 млн. евро при отрицателно салдо от 257,4 млн. евро за октомври 2017 г. За януари-октомври то е отрицателно в размер на 574,3 млн. евро. Преките инвестиции – активи се повишават с 16,1 млн. евро при намаление с 67,6 млн. евро зпреди година. За десет месеца те се увеличават с 609,3 млн. евро, като преди година увеличението беше с 399,5 млн. евро. Преките инвестиции – пасиви нарастват с 10,8 млн. евро при увеличение със 189,8 млн. евро, отчетено през октомври миналата година. От януари до октомври те нарастват с 1,183 млрд. евро при увеличение с 1,178 млрд. евро същия период на моналата година. Резервните активи на БНБ през октомври се понижават с 493,2 млн. евро, като преди година също отбелязаха намаление, което беше 2,338 млрд. евро. За десет месеца те нарастват с 485 млн. евро, при намаление с 1,568 млрд. евро в периода януари-октомври на 2017 г.
Източник: Инвестор.БГ (19.12.2018)