Да се създаде четвърти мобилен оператор в България, и то с ново поколение мрежа, не е лесно начинание. И то не само заради наситения на 150% пазар. Собствениците на "Булсатком", които се опитват да направят именно това, със сигурност вече са наясно с всички трудности. Дни след като в сектора на телекомуникациите се разбра, че сателитният доставчик на телевизия след месеци чакане е получил кредит от 41.7 млн. евро за изграждане на мрежата си за мобилни услуги, започнаха проблеми със същинския му бизнес. Който пък е заложен срещу кредита. Първо, най-гледаната телевизия bTV (в която акционер е Красимир Гергов) поиска тройно увеличение на таксите за доставка на каналите си и след като "Булсатком" не се съгласи, просто спря сигнала към него. После същото предприе свързваната с банкера Цветан Василев TV7. Тя предупреди, че ако до края на седмицата не се споразумее с "Булсатком", също ще спре програмата си към абонатите му. Нов фронт на атаката беше отворен в сряда, когато в офисите на свързваната със сателитния оператор телевизия нахлуха служители на "Икономическа полиция", които по информация от вътрешни източници са иззели документи. Така картинката става кристално ясна: "Булсатком" се опитва да влезе на GSM пазара, на който скорост набира наскоро купената от Цветан Василев заедно с руската VTB БТК. Самата "Виваком" пък прави опити да завземе позиции при телевизионните доставки. При така стеклите се обстоятелства очевидно "Булсатком" рискува и сегашния си бизнес извън задвижения GSM проект.
Източник: Капитал (10.01.2013)

Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) даде на "Булсатком" лиценз за GSM оператор. Стойността на лиценза е 19 млн. лв., които вече са платени. Собственикът на "Булсатком" Максим Заяков каза, че компанията няма да се стреми към голям пазарен дял, а ще предлага пакетни услуги. С това компаниите - доставчици на мобилна телефония на българския пазар стават общо четири заедно с "Виваком", "Мобилтел" и "Глобул". От новолицензираната компания обявиха, че ще стартират услуги за клиенти преди края на 2013 г., каквото е и задължението й по закон. Така тя ще може да предлага и мобилни услуги, използвайки вече набраната си база абонати на телевизия и интернет и предлагайки обвързване на трите услуги, както вече правят "Виваком" и "Мобилтел".
Източник: 24 часа (14.01.2013)

GSM 4 тръгва тази година Четвъртият мобилен оператор ще започне да предоставя услуги на крайни клиенти преди края на тази година. Това заяви Максим Заяков - единият от съсобствениците на "Булсатком", след като от името на компанията получи разрешителното й за тази дейност от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Церемонията се състоя малко преди края на работния ден в петък в КРС. "Цялата първоначална такса за лиценза, както и годишните такси за него вече са платени", обяви председателят на КРС Веселин Божков. Така малко повече от година след като получи първоначалното разрешително от регулатора и след доста месеци закъснение с плащането, "Булсатком" може да стартира реална дейност като доставчик на мобилни услуги, конкурирайки се с "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Таксата, която "Булсатком" внесе в КРС, за да получи окончателното си разрешение от нея, беше 19 млн. лв. Тя осигурява на сателитния тв доставчик възможност за следващите 10 години да използва две ленти по 5 MHz в честотния диапазон 1800 MHz, като през тях предоставя високоскоростен пренос на глас и данни. Тези пари обаче са капка в морето от инвестиции, които занапред българското дружество трябва да направи, за да стигне до крайния потребител. Първоначалното финансиране за проекта от 41.7 млн. евро през декември беше договорено с Уникредит Булбанк със срок за връщане пет години. Сумата за изграждане на цялата технологична мрежа - без да броим търговската, по изчисления на експерти от сектора ще е минимум 200 млн. евро. Очакванията на собствениците на фирмата впрочем са, че ще им трябват почти двойно по-малко пари. "Технологията, на която ще разчитаме, предвижда да използваме оборудване, предполагащо доста повече на брой базови станции с по-малък обхват спрямо стандартните. Така крайната цена ще е по-ниска от обичайното", обясни Максим Заяков. Името на доставчика на станциите все още не се обявява официално. На първо време обаче "Булсатком" ще използва парите от Уникредит Булбанк за полагане на оптичните кабели между клетките. По думите на Заяков част от оборудването за мрежата ще се произвежда в България. Юридическият старт на четвъртия мобилен оператор идва по време на ожесточена битка на "Булсатком" с два от партньорите в сегашния му основен бизнес - доставката на телевизия. Преди Коледа bTV спря първо временно, а после трайно да подава програмите си към абонатите му. Причината според производителя на съдържание е, че доставчикът дължи пари, крие реалния брой на клиентите си, за да плаща по-малко, и не желае да започне диалог за увеличаване на таксите. Настояването на телевизията е за тройно вдигане на месечните плащания. Така и в момента абонатите на "Булсатком" не получават нито един канал от пакета на bTV. От този уикенд те останаха и без TV7 и Super 7. Последните две телевизии се свързват с мажоритарния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който отскоро е основен собственик и на БТК заедно с руската VTB. Това засилва съмненията, че спорът на "Булсатком" и с bTV точно в момента, когато операторът се опитва да стане конкурент на БТК в телефонията, е подклаждан от кръга около Василев. От миналата седмица "Булсатком" влезе в полезрението на прокуратурата и Икономическа полиция. Двата органа направиха съвместна акция в свързваната с компанията телевизия ТВ+ по подозрения за данъчни измами. От края на 2011 г. разрешително за дейност като мобилни оператори имат още две компании - "4Джи" и "Макс телеком" на Красимир Стойчев. Фирмата на Стойчев междувременно вече няма такъв лиценз, уточни председателят на КРС Веселин Божков. На свое заседание регулаторът е отнел разрешението на основание "неплащане". Същото най-вероятно ще се случи и с никому неизвестната "4Джи" още до края на месеца. Лицензите на двете фирми струват по 30 млн. лв., защото поисканият от тях честотен спектър е по-голям от този на "Булсатком".
Източник: Капитал (14.01.2013)

Промените в БТК започват Промените в БТК след смяната в собствеността започват. Част от управителния съвет на дружеството се сменя, става ясно от заявените за вписване в Търговския регистър документи, одобрени миналата седмица от все още действащия стар надзорен съвет. Според книжата, които чакат в регистъра, от управителния съвет се освобождават Пиер Мелингер, Росен Хаджиев, Томаш Войташек и Доналд Мюир предвид подадените от тях заявления за оставка. Четиримата бяха представители на предишните собственици на телекома. От петчленния състав на съвета за момента не е сменен единствено Бернар Москени, който все още е част и от оперативното ръководство на дружеството и заема длъжността главен изпълнителен директор. Новите попълнения за момента са: Златозар Сурлеков (член на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка, КТБ); Владимир Рангелов - уравляващ съдружник в адвокатско дружество "Камбуров и съдружници", Стефано Дзупет - ръководител на инвестиционното звено на VTB Capital в областта на телекомуникациите, и Филип Гроуз - представител на кредиторите на групата на БТК. Промените в управителния съвет на телекома идват преди първото общо събрание на компанията след смяната на притежателя й. През ноември 2012 г. КТБ чрез мажоритарния си собственик Цветан Василев и VTB Capital финализираха сделката по придобиването на близо 94% от БТК през специално създаденото за целта "Вива телеком България". По думите на самия Цветан Василев дружеството, на което той е едноличен собственик, "Бромак телеком инвест" контролира 45% от капитала на БТК. От приключването на сделката досега обаче все още не е свикано общо събрание, на което новият основен акционер да може да гласува съответната промяна в устава и ръководството на компанията според предпочитанията си. На събранието представителите на Василев и VTB могат да сменят надзорния съвет или въобще да променят формата на управление на телекома чрез промяна в устава. По сегашния такъв управителният съвет се избира от надзорния. За да могат да упражнят правото си на глас обаче, новите собственици трябва да имат публикувано търгово предложение към останалите акционери в телекома, а то все още чака одобрението на Комисията за финансов надзор. В средата на декември регулаторът издаде временна забрана за публикуването на търговото предложение, а до момента не е одобрено коригирано такова.
Източник: Капитал (16.01.2013)

Приходите от приватизацията са 7.4 млрд. лв. от 1993 г. досега Приходите на България от приватизационния процес, започнал през 1993 г., възлизат на 7.4 млрд. лв., съобщи по време на парламентарния контрол министърът на финансите Симеон Дянков. До 2002 г. събраната сума от продажба на държавни активи е 2.2 млрд. лв., а през следващите 10 години - 5.2 млрд. лв., допълни той. В сметката влизат и плащанията, извършени с бонове от масовата приватизация, каквито са голям брой сделки в началния период на раздържавяването, но и няколко продажби на големи компании, каза Дянков и даде за пример БТК. Общата сума не включва инвестициите, които новите собственици са обещавали по приватизационните договори.
Източник: Дневник (21.01.2013)

Артио Глобал Мениджмънт ЛЛП е намалил дела си в БТК до под 5% Общият процент на правата на глас в общото събрание на БТК, които "Артио Глобал Мениджмънт ЛЛП" има право да упражнява, е спаднал до под 5%, съобщи БТК АД. Телекомуникационната компания е уведомена за намалението на дяловото участие на Артио на 16 януари 2013 г. Не става ясно обаче откога е сделката, водеща до намаление на участието под този праг. Още по данни към 14 юни 2012 г. Artio International Equity Fund притежава пакет от 4% в БТК АД (11 652 801 акции), тоест още тогава участието му е било под 5%. Вероятно на 16 януари 2013 г. е публикувано уведомление, което е трябвало да се публикува преди години, когато делът на Artio пада под 5% (Тогава Julius Baer). Основен собственик на БТК в момента е Вива Телеком България с дял от 93,99%. Другите акционери в БТК са малки, като например Julius Bear Institutional International притежава 1 201 125 акции (0,4%). Други акционери към 14 юни 2012 г. са държавата със 121 134 акции, UBS AG London със 104 385 акции, Unicredit Bank Austria със 173 631 акции, Public School Retirement System с 445 781 акции, Prudential Retirement Insurance с 629 873 акции, Shriners hospitals for children с 466 575 акции, The Bank of New York Mellon Omnibus с 694 518 акци. Акционерите юридически лица са общо 46, а физическите са 254 с общо 317 237 акции. БТК АД отчете 34% ръст на консолидираната печалба на годишна база до 32,9 млн. лв. за деветмесечието на 2012 г. На 13 декември 2012 г. КФН наложи временна забрана на търговото предложение към акционерите на БТК, отправено от Вива Телеком България.
Източник: Инвестор.БГ (22.01.2013)

Цените на мобилните услуги за потребителите се очаква да се понижат с между 15% и 30% след август. От 1 юли вероятно ще влезе решение на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), според което цените на мобилните услуги на едро ще се понижат два пъти, а това ще рефлектира и на цените на дребно. От 1 юли ще бъдат намалени цените, които плащат телекомите за прехвърляне на разговорите, ако абонат на една компания се обади на клиент на друга. Това обясни председателят на КРС Веселин Божков пред Investor.bg. Той коментира, че решението за намаление на цените на мобилните услуги в момента се ратифицира от Европейската комисия, която ще трябва да даде съгласието си тарифите, наричани "цени за терминиране в мобилна мрежа", да бъдат намалени двойно от 1 юли. С предвижданото намаление КРС цели цените у нас да се изравнят със стандарта на живот в България, а и да паднат значително под средните за Европа. Председателят на КРС обясни, че има пряка връзка между цените на едро и дребно, но това, че тези на едро ще паднат два пъти не означава, че и тези на дребно ще намалеят два пъти. По предварителни изчисления на комисията, вероятно двойното намаление на тарифите на едро ще се отрази с 15% до 30% падане на цените на дребно. Процентът е "плаващ", защото всеки мобилен оператор има различни тарифи и предлага различни пакети от услуги. Цените на едро бяха намалени и от 1 януари.
Източник: Стандарт (23.01.2013)

Понижени разходи вдигнаха печалбата на БТК Почти тройно по-голяма нетна печалба, леко понижени общи приходи, продължващ спад при бизнеса с фиксирана телефония и стабилен ръст при този с мобилния пренос. Това са основните тенденции за БТК, очертани от финансовия отчет на компанията, който беше оповестен в сряда пред фондовата борса и медиите. Основната причина за скока в крайния резултат на телекома е един - намаляване на разходите (оперативни и финансови). В новата година компанията влиза и с нов собственик: тандемът между българския банкер Цветан Василев и руската VTB Capital, като за момента не е ясно доколко промяната в акционерната структура ще донесе и такава в политиката на управление. Печалбата на БТК се увеличава от 7.18 млн. лв. за 2011 г. на 20.28 млн. лв. за 2012 г. Приходите обаче се свиват от 888 млн. на 857 млн. лв. за същия период. Така БТК постига висок финансов резултат благодарение на спада на разходите, както и на намалените като стойност плащания по дълга на компанията, който беше преструктуриран и намален. Оперативните разходи на телекома от 623 млн. лв. за 2011 г. стават 594 млн. лв. за 2012 г., а финансовите – от 32 на 25 млн. лв. за същия период. Намалените постъпления (виж таблицата) явно се дължат на факта, че БТК през миналата година е изгубила повече от фиксирания си бизнес, отколкото е успяла да навакса с навлизането си в мобилния сегмент на пазара. Като цяло приходите от мобилни услуги на телекома бележат стабилен ръст от 7.8% на годишна база до 397.8 млн. лв. Броят на клиентите на GSM мрежата на компанията се е увеличил с 16.8%, допълват от БТК. За момента от оператора не уточняват какво означава това като брой абонати. Повишените плащания от мобилни услуги обаче не компенсират в пълна степен свиването при фиксираната телефония. През 2012 г. БТК отчита постъпления от 460.14 млн. лв. при фиксираните услуги, докато година по-рано те са 519.13 млн. лв., тоест разликата е около 59 млн. лв. Увеличението при приходите от мобилни услуги пък е около 29 млн. лв. В резултатите на компанията от последната година не влизат приходите от продажбата на НУРТС (фирмата за радио- и тв разпръскване), които бяха отчетени за 2011 г. От БТК коментират, че увеличените приходи са генерирани въпреки намалените цени за терминиране. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от 1 юли понижи тарифата за взаимно свързване (на едро), при които GSM компаниите се таксуват помежду си при говорене от едната мрежа в другата. Това удари по резултатите на мобилните оператори, тъй като таксите за терминиране съставляват 23% от постъпленията им през 2011 г., показва годишният доклад на КРС. Държавният регулатор направи повторно понижение на тарифите на едро от 1 януари, което се очаква допълнително да натежи на операторите. БТК се надява да засили своите приходи с предлагането на широк спектър от телеком услуги (телефон, телевизия, интернет, GSM), които да комбинира в абонаментни пакети. Освен със затегнатите регулации компанията работи и при силно наситен GSM пазар с над 144% проникване.
Източник: Капитал (29.01.2013)

Мажоритарният собственик на БТК иска всички акции на телекома Дружеството "Вива Телеком България“ е отправило предложение за закупуване на акциите на останалите акционери в "Българска телекомуникационна компания“ (БТК). Мажоритарният собственик предлага на останалите притежатели на акции цена от 2,806 лв. за брой. Акциите, за които се отнася търговското предлагане, са всички акции с право на глас, издадени от БТК. Общият брой на акциите с право на глас е 288 764 839 – обикновени и поименни с номинал от 1 лев, като в акционерния капитал влиза и една привилегирована акция. Към момента притежаваните от „Вива Телеком България“ дялове са 271 712 216 броя обикновени акции. Те представляват приблизително 94,09% от капитала на БТК. Припомняме, че през есента на миналата година БТК с търговската марка Vivacom се сдоби с нов собственик в лицето на "Вива Телеком България“, която закупи на два пъти през ноември книжата на бившата държавна компания. Така акциите – обект на търговското предложение, са всички останали акции с право на гласа, т.е. 17 052 623 броя обикновени акции и една привилегирована. Упълномощеният инвестиционен посредник по сделката е "Балканска консултантска компания – ИП". В устава на БТК е отбелязано, че преференциалната привилегирована акция може да се притежава само от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения (МТИТС) или от друг държавен орган, който представлява България. От публикувания вчера финансов отчет на БТК за последното тримесечие на 2012 г. става ясно, че към 31 декември миналата година приходите на дружеството са в размер на 858 млн. лв. Те намаляват спрямо предходната година, когато са били 888 млн. лв. Само за четвъртото тримесечие на 2012 г. приходите са 207 млн. лв. През същото тримесечие на 2011 г. те са 233 млн. лв. Въпреки намалелите приходи печалбата както за годината, така и за последното тримесечие се увеличава, което се дължи най-вече на по-ниските разходи, става ясно от отчета за доходите на компанията. Печалбата след данъци за годината възлиза на 20 млн. лв., като за 2011 г. е 7,1 млн. лв. Същевременно за последните три месеца на 2012 г. компанията е на загуба от 12,6 млн., което все пак е по-малко от загубата от 17,4 млн. лв. през същия период на 2011 г.
Източник: econ.bg (30.01.2013)

КЗК отмени избора на БТК за изпълнител на поръчка за телефонни услуги на НОИ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решението на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) за определяне на „БТК” АД за изпълнител на поръчка за предоставяне на далекосъобщителни услуги на НОИ, съобщиха от комисията. Изборът е станал по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка, която е с предмет „Предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа на лицензиран оператор по стандарти GSM и UMTS или еквивалент с национално покритие”. КЗК счита, че определеният за изпълнител кандидат „БТК” АД е следвало да бъде отстранен от процедурата поради представяне на оферта, която не отговаря на предварително обявените условия в поканата за участие. Дружеството е променило първоначалното си предложение в ущърб на възложителя, като е едностранно е допълнило, че следва да бъде заплащана допълнително определена сума след изчерпване на броя безплатни минути към всички останали мобилни мрежи в страната. КЗК връща процедурата на етап договаряне с кандидатите за определяне на условията на договора съгласно изискванията на възложителя в поканата за участие, при съобразяване с мотивите в решението.
Източник: Класа (06.02.2013)

На железопътната барикада Опасна борба на интереси в две паралелни реалности, но с общ фокус - последните все пак здрави части на БДЖ. От едната страна са кредиторите на държавния холдинг, които с напредването на процедурата по приватизация на товарните превози започнаха да предприемат крайни ходове под формата на запори и съдебни искове, за да си гарантират, че няма да останат с празни ръце. Загубили нерви и надежди, за тях продажбата на "БДЖ - Товарни превози" изглежда като последната възможност да потърсят част от парите си. С действията си обаче кредиторите влияят на другата страна на интереси - тази на четиримата кандидати за държавното дружество (виж карето), всеки от които има собствена различна причина да участва в приватизацията - за скрап, заради пристанищни терминали по морето, за возенето на собствен товар или заради бизнеса като цяло. Сблъсъкът на двете страни естествено охлажда интересите на купувачите. Или най-малкото - купувачите едва ли биха платили щедро за активи, върху които нямат контрол, като например вагоните, заложени в полза на кредиторите на БДЖ. Допълнително атрактивността на товарното поделение намалява и поради неубедителните й оперативни резултати в последно време и ангажиментите, които трябва да бъдат поети към персонала след сделката. Колкото повече спада интересът на кандидатите обаче, толкова по-малко пари ще има за покриване на стари дългове, а от това може да пострада и останалата част от железниците. Така основният губещ от една незадоволителна ценово продажба е самото БДЖ и държавата, която се явява гарант по заеми (като този за мотрисите Siemens), които рано или късно ще трябва да връща. Кой ще спечели обаче? По малко би следвало да спечелят и кредиторите и купувачите, които на пръв поглед са изправени от двете страни на железопътната барикада. Не е изключено интересите им дори и да се преплитат и в един момент да се окаже, че всеки ще вземе парче от останките на БДЖ, при това евтино. Но при успешна продажба все пак ще има и ползи - товарните превози ще се откъснат от държавата, която е показала как неумело ги управлява, а дълговете на жп холдингът ще се стопят с малко. Колкото и "реформи" да бяха предприемани от 2009 г. насам, реално БДЖ успя да изплати една нищожна част от задълженията си. Общо групата дължи около 700 млн. лв., като е в просрочия от години и само държавата гаранция по заемите уж я спасява. "БДЖ - Пътнически превози" на няколко пъти беше пред заплахата (която все още е актуална) да се раздели с мотрисите си Siemens заради просрочия към германската KfW (които и към момента не е ясно колко са), а през последната година започнаха и проблемите с облигационерите, към които са половината от финансовите задължения на холдинга. Става въпрос за двете облигационни емисии в баланса на БДЖ шапката - "Холдинг Български държавни железници". Първата е с номинал от 30 млн. евро и се държи основно на национализираната и базирана в Дъблин Depfa bank. Този заем е теглен от БДЖ по време на правителството на НДСВ през 2004 г. Той трябваше да бъде изплатен още през май 2010 г., но три години по-късно БДЖ все още дължи поне него около 6 млн. лв. заедно с лихвите по просрочието. Би следвало кредиторите да са обезпечени с 3520 товарни вагона по заема, но не е ясно дали залогът е подновен. Затова те вече почти нямат шанс да получат плащане, освен ако не притиснат компанията максимално в ъгъла в последния възможен за тях момент. В тази връзка в началото на февруари Depfa bank се сдоби със запор върху целия капитал на "БДЖ - Товарни превози", което реално прави продажбата невъзможна, без кредиторът да си получи парите. Това автоматично означава, че за да няма държавни служители с наказателна отговорност за тази продажба, дори и със сключен приватизационен договор, агенцията за приватизация няма да може да прехвърли дяловете на дружеството, без БДЖ преди това да е платило парите на Depfa bank. Т.е. държавата като продавач, или по-точно холдингът, вече е на минус 6 млн. лв. - колкото е искът на банката. Оттам ще бъдат ощетени кредиторите по втората облигационна емисия на БДЖ за 120 млн. евро. Като обезпечение по нея са заложени 5 хил. товарни вагона и 25 мотриси "Дезиро" на Siemens. Този заем е изтеглен през 2007 г. и падежира едва през 2017 г., но холдингът и тук вече е просрочил лихви и главница за 34 млн. евро. Съответно от поне година кредиторите тук - oсновно национализираната Dexia, "лошата" австрийска държавна банка KA Finanz и остатъкът от Depfa, но в Германия, водят преговори с държавата някак БДЖ да плати. Кредитор по тази емисия е и Корпоративна търговска банка. Ако това не се случи обаче, облигационерите имат още по-силен коз от Depfa bank. Това е залогът им върху една трета от товарните вагони на "БДЖ - Товарни превози". Става въпрос за около 1500 (от общо около 4800 вагона на дружеството), за които могат да започнат процедура по осребряване буквално във всеки един момент, тъй като вече си подсигуриха бързото реализиране на залога. Допълнително кредиторите се задействаха и в английски съд, за да си гарантират, че вземанията им ще бъдат признати, ако се стигне до принудителното им събиране. Това естествено е бомба със закъснител за всеки бъдещ частен собственик на товарните превози, тъй като той няма никаква гаранция, че ден след като си купи компанията, няма да остане без една трета от активите й и така да се раздели с най-здравите си вагони. Юридическите консултанти на облигационерите по втория заем Schoenherr отказаха коментар как ще процедират нататък кредиторите. Основната причина засега те да не са започнали да разпродават този ценен актив, изглежда, обаче е, че все още им е останала малка надежда, че с парите от продажбата на "БДЖ - Товарни превози", които се очаква да са не повече от 100 млн. лв., холдингът все пак им издължи просроченото. На опашката обаче е и германската KfW и е под въпрос за кое по напред ще стигнат парите. Засега от ръководството на БДЖ коментират, че именно това смятат да направят, но преди да е станало факт, си остава рискът да не се случи. Тъй като борбата е на един терен, има вероятност в действията на кредиторите и купувачите да има съгласуваност. Логиката е, че така БДЖ е заградено от две страни и кандидатът би имал средство за натиск над държавата при вземането на решение от два фронта. И не на последно място - може да откаже другите кандидати или поне да смъкне цената. Според едни източници на "Капитал" в действията на самите кредитори по-скоро няма такава. Всеки играе по-скоро за себе си, макар крайният бенефициент зад съответните финансови подразделения под една или друга форма да е германската или австрийската държава. В случая на Depfa bank, Дъблин, ситуацията по-скоро изглежда като отчаян опит за събиране на вземанията с последните възможно механизми. Докато останалите кредитори все още имат опции как да си търсят парите. Това обаче не изключва отчаяната Depfa bank да си има партньор в действията в лицето на някоя местна банка, или по-точно местен кандидат-купувач. Поне два източника на "Капитал" коментираха подобен развой на ситуацията, макар за това за момента да няма конкретно потвърждение. Самата Depfa bank отказа коментар пред "Капитал". Засега по всичко личи, че тя oстава титуляр на вземането си от около 6 млн. лв. по първия облигационен заем, за което си има и запор върху дяловете на "БДЖ - Товарни превози". Не е изключено обаче да има и споразумение със скрит играч, който със съответния дисконт и някакъв предварителен договор вече да контролира вземането на банката. По подобен начин например собственици на БТК станаха банкерът Цветан Василев и VTB Capital, но разликата е, че БТК е печеливша компания, докато "БДЖ - Товарни превози" губи непрекъснато пазарен дял. В случая с БДЖ обаче заинтересуваните от подобна сложна схема по-скоро са други - Първа инвестиционна банка (ПИБ) евентуално в тандем с Христо Ковачки, коментират наблюдатели на сделката. Те обаче нямат никакви преки доказателства. ПИБ със сигурност не притежава пряко облигации на БДЖ. Всъщност цялата драма с кредиторите буди и редица хипотези и за бъдещите действия на кандидатите за "БДЖ - Товарни превози". Ясно е, че всеки от тях е заинтересуван максимално да се свали цената на приватизацията и да получи ясна собственост. Заплахите от облигационерите вече са притеснили единствения стратегически инвеститор сред кандидатите - румънската Grup Feroviar Roman. Допълнителна голяма спънка в цялата процедура е и неяснотата какви точно имоти има в продаваното дружество. Според информационния меморандум за продажбата през втората половина на 2012 г. е започнал процес по размяната и прехвърлянето на различни имоти между "БДЖ -Товарни превози", от една страна, и "Холдинг БДЖ" и "БДЖ - Пътнически превози", от друга страна. В меморандума допълнително се посочва, че няма яснота приключила ли е тази процедури и какви са точните имоти, за които "БДЖ - Товарни превози" има нотариална собственост. Така всеки кандидат-купувач допълнително ще се се чуди какво точно си купува. Към това трябва да е прибави и социалният ангажимент, който купувачът трябва да поеме, и картината стана съвсем страшна. Новият собственик ще трябва да запази броя на персонала (почти 4000 души). За българските кандидати това условие едва ли ще е проблем, защото могат да прелеят персонал от други свои дружества и така да изпълнят протоколно условието. Стратегическият обаче логично ще иска да оптимизира броят на служителите, за да стане предприятието ефективно. Всъщност с тези проблеми в самата компания и с действията на кредиторите нищо не пречи на кандидат купувачите вече да не се борят един срещу друг, а по-скоро да измислят взаимно полезен им вариант, при който всеки взима това, което му харесва. Според източници на "Капитал" ПИБ например се интересува основно от вагоните, които може да нареже на скрап, а собственикът на Параходство "Български морски флот" и концесионер на част от пристанище Бургас Кирил Домусчиев има интерес само към жп инфраструктурата по морските пристанища на "БДЖ - Товарни превози". С пряк интерес към самия товарен бизнес остават румънският кандидат Grup Feroviar Roman и Христо Ковачки, които различни източници свързват с австрийския кандидат и ПИБ. Съответно не пречи кандидат-купувачи да мислят и обща стратегия как, след като се сключи сделката, да си поделят каквото остане от пая. В цялата тази драма най-безучастно сякаш остава самото БДЖ и държавата като негов краен собственик. Държавата трудно би могла в момента да изкара пари. Тя не може и да плати директно на кредиторите. Първо, защото това може да се оспори от Брюксел като неправомерно дадена държавна помощ и, второ, просто защото ще налее едни безсмислени пари в отдавна бездънната яма на БДЖ. От Министерството на транспорта отказаха да коментират какви ще бъдат последващите действия от страна на държавната компанията с аргумента, че процедурата по приватизация се движи от агенцията и министерство може само да наблюдава какво ще стане. Коментар отказаха и от БДЖ. Действията им в безизходицата обаче са видни от молба до Софийския градски съд с искане обезпечителната мярка по искането на Depfa Bank да бъде заменена с налагането на запор на дяловете на холдинга, но в пътническото поделение на компанията (което няма как да спре да съществува, тъй като има договор с държавата да превозва пътници и получава субсидия за тази цел) и/или с възбрана върху някои от имотите собственост на холдинга, сред които сгради на Транспортна полиция във Варна, Стара Загора, Горна Оряховица и София на бул. "Мария Луиза". Мотивите са, че "БДЖ - Товарни превози" е в процедура по приватизация, че това е един от "спешните проекти на агенцията", както и че продажбата може да се развие в много негативна посока и да повлече и останалата част от холдинга. "Наложените към момента обезпечителни мерки - запор върху 5.6% от капитала на ЗАД "Алианц България", които са собственост на "Холдинг БДЖ" (и струват почти 3 млн. лв.) и залог върху 100% от капитала на "БДЖ - Товарни превози", могат да създадат недоверие в евентуалните инвеститори, като по този начин провалят започналите процедури за приватизация, което от своя страна ще се отрази негативно върху финансовото състояние на "Холдинг Български държавни железници", тъй като приходите от приватизацията е предвидено да постъпят в дружеството", се казва в молбата на държавната компания до съда. Докато драмата със запорите върху компанията за продан тече с пълна сила, идната седмица се очаква агенцията за приватизация да посочи кои от четирите компании са допуснати да се запознаят с активите на дружеството в детайли. Предварителните очаквания са всички от тях ще бъдат допуснати, като офертите на тези, които решат, че БДЖ си струва, се очакват през март. Срещу тях кандидатите ще получат 187 локомотива и 4859 товарни вагона, от които, както вече споменахме, 1458 запорирани. Ще получат и 5 локомотивни депа и 11 вагоно-ремонтни цеха, както и 3955 души персонал. Основният негатив обаче е спадащият пазарен дял на доскорошния монополист от 74%, както и най-слабите резултати за количества превозни товари за януари от много време насам. И тук кръгът отново се затваря. За подобряването на бизнеса на компанията ще е необходим добър мениджмънт и опит. Той обаче няма как да дойде, за да се състезава за една финансово проблемна компания с неясно бъдеще. Още по-тежко ще е за държавния холдинг, в който остават губещите пътнически превози и стотици милиони дългове.
Източник: Капитал (18.02.2013)

"НУРТС България" се финансира с облигации за 40 млн. евро Свързаната с Цветан Василев компанията "НУРТС България", която има лиценз за мултиплекс оператор, е издала облигации за 40 млн. евро, стана ясно от съобщение на Комисията за финансов надзор (КФН). Дружеството е един от операторите, получили лиценз за изграждане на мрежа за разпространение на цифрово радио- и телевизионно излъчване. Заради ненужно завишени критерии и нарушения при избора преди месец Европейската комисия обяви, че ще заведе дело срещу България пред Съда на ЕС в Люксембург. На петъчното си заседание КФН е одобрила проспекта на "НУРТС България", с което се иска облигациите му да бъдат допуснати за търговия на Българската фондова борса. Проспектът все още не е публикуван и не е ясно за какво се използват парите от дълга и какви са неговите условия. Според информацията на надзора книжата са обезпечени, а номиналът им е 1000 евро. Първичното им предлагане е било частно и все още не са излезли документи кои са купувачите. "НУРТС България" е свързана с основния акционер в Корпоративна търговска банка Цветан Василев и беше съвместно дружество между БТК и кипърската офшорка "Манселор лимитед". Официално между него и компанията няма връзка, но в управлението й влизат хора, свързани с Василев – сред тях е и бившият заместник-председател на КФН Емил Атанасов, който е работил дълги години в компании от групата на банкера. От 1996 до 2001 г. е бил изпълнителен директор на финансовата къща "Фина – С", а след това е бил изпълнителен директор и на малкия инвестиционен посредник "АБВ Инвестиции". "НУРТС България" получи два от лицензите за мултиплекси, след като купи словашката "Тауърком", която спечели първия конкурс на Комисията за регулиране на съобщенията. И в момента българската компания е собственик на мрежата, по която в момента се разпространява телевизионният сигнал на всички български ефирни канали. В момента тя е едноличен собственик и на дружеството "НУРТС диджитъл". На следващия конкурс за цифрови оператори три от лицензите бяха спечелени от латвийската "Хану про", а по-късно чрез нова състезателна процедура компанията получи разрешение за изграждане на мрежите за разпространение на БНТ и БНР. Преди няколко месеца "Хану про" прехвърли собствеността си върху трите мрежи на HD Media Services и запази лиценза си за развиване на мултиплекса за обществените медии. През декември тя промени и името си на "Фърст диджитъл", а неин управител е Антон Зафиров, бивш служител от дружествата на НУРТС.
Източник: Капитал (25.02.2013)

Притиснати до стълба Като чуете за умиращите малко кабелни оператори, сигурно си представяте пазар, осеян с трупове, заклани от безпощадната конкуренция. Слуховете за смъртта им обаче поне засега са силно преувеличени. Въпреки очакванията предстоящата цифровизация на ефира да пренареди пазара на тв доставки, въпреки нашествието на големите телекоми в сегмента на интернет и платена телевизия, въпреки ниските цени и все по-претенциозното и информирано клиентско поведение, бизнес за малките регионални оператори продължава да има. Просто той става и ще става все по-труден - и за това, колкото и да е странно, вина имат... ЕРП-тата. Избягали от шахтите От години един от най-шумно коментираните проблеми пред кабелните доставчици е този с достъпа им до каналната мрежа на бившия държавен монопол - БТК. В градовете с население над 10 хиляди души те са длъжни да влязат в шахтите на телекома, а споровете винаги са се въртели около цената и условията за този достъп. Сега, от няколко месеца, тези взаимоотношения някак утихнаха, до голяма степен благодарение на наложените от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) значително понижени цени за полагане на метър кабел в каналите на БТК. Не е като да цари пълно разбирателство, след като неотдавна през лятото на 2012 г. телекомът опита да изгони от инфраструктурата си повечето си конкуренти. Оказва се обаче, че приблизително същия проблем кабелните оператори имат и в малките населени места, но с електроразпределителните дружества. Там, където населеното място е с под 10 хиляди души, кабелите на тв и интернет доставчиците са във въздуха, като в доста от случаите БТК изобщо няма канали в селото или малкия град. Съответно - за да имат някаква степен на сигурност, жиците се окачват на електрическите стълбове - собственост на дружествата на CEZ, Energo Pro и EVN. Доскоро тази цена беше символична, договаряше се лесно и на място и не представляваше особено голям разход, разказа един от малките кабелни оператори в провинцията. Сега обаче ЕРП-тата увеличават таксите драстично. Пръв за проблема заговори собственикът на "Телекабел" в Пазарджик Ангел Василев, още по време на войната между bTV и "Булсатком", в която бяха въвлечени и т.нар. кабеларки. Ситуацията обаче е една и съща в цялата страна, на територията и на трите електродружества, обясни председателят на Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) Димитър Радев. Собствениците на малките кабелни оператори имат подписани по три различни договора с всяко от електроразпределителните дружества. Две от тях подписват за цена на стълб, а едно от тях на окачен кабел. "Договорът за наем зависи и от мястото", допълва Петьо Стайков, член на управителния съвет на БАККО. Таксите, които операторите плащат от средно около 20 ст. на месец на кабел на стълб, вече са на цена от близо 70 ст., като за различните части на страната тя е вдигана по различно време. Към момента на територията на CEZ трифата е 50 ст., при EVN е 60 ст. за първите два кабела и по 40 ст. за всеки следващ, а при Energo Pro - 70 ст. на кабел за всеки стълб на месец. "Просто от година и половина ЕРП-тата решиха да събират по-съществени приходи за инфраструктурата си от нас, като няма орган, който да може да контролира тези цени", каза Димитър Радев. В крайна сметка разходите на един малък кабелен оператор изглеждат така: ако едно дружество има 200 абоната и е сключило договор за използването на 500 стълба, в крайна сметка излиза, че се плаща по 3 лв. на абонат за електропреносната мрежа. "Разходите за плащане към ЕРП-тата са близо 20% от приходите на кабелния оператор. Когато към това прибавим и 30% за доставчика на съдържание - тв каналите, сами можете да направите сметка, че по този начин се убива малкият бизнес", коментира Петьо Стайко Спор без арбитър Законът за електронните съобщения (ЗЕС) дава право на кабелните оператори на достъп до мрежата, но никъде не е регламентирано колко трябва да струва това. Това развързва цените и връзва и ръцете на регулаторите - КРС или ДКЕВР нямат никакво право на намеса за разлика от казуса с каналите на БТК. "Отсъства диалог с което и да било от електроразпределителните дружества, цените не се коментират от тях и те се възползват от монополното си положение по отношение на стопанисването на този вид инфраструктура", пишат от БАККО до трите ЕРП-та, енергийния и съобщителен регулатор и транспортното министерство още през есента на 2012 г. Намеса в спора обаче няма, като становищата са, че комисиите и ведомството нямат правомощия за целта. Така излиза, че буквално от утре всяко ЕРП би могло да поиска и по 2-3 лв. за достъп до стълбовната си инфраструктура. От CEZ не отговориха на поставените от "Капитал" въпроси по темата. Отговорът на Energo Pro е, че компанията осигурява достъп на кабелните оператори до стълбовете си, въпреки че няма законово основание за това, и го прави на символична цена (цитирани са 53 ст. на кабел на стълб без ДДС). Към момента компанията има сключени 86 договора за използване на стълбовни линии. Сумата на месечните приходи от тази дейност не се споменава. Тези приходи обаче категорично не оказват влияние върху цените на еленергията, уточниха от дружеството. "Това, което бихме искали да уточним, е, че тук става въпрос за двустранен процес на договаряне между "ЕVN - България" и кабелните оператори, работещи на лицензионната територия на дружеството, почиващ на добрата воля на двете страни", казаха от компанията. Оттам твърдят, че темата се обсъжда от началото на 2013 г. Надолу в казана Макар и да изглежда не от първостепенна важност, проблемът със стълбовната инфраструктура в числа, особено в комбинация с цялата ситуация на пазара на тв и интернет доставки, е сред ключовите. В резултат от спора между bTV и "Булсатком" от януари цените за доставка на съдържанието й за разпространителите бяха вдигнати почти тройно, а за някои - в още пъти повече, твърдят от БАККО. Така по измисления на асоциацията между 30 и 40% от приходите на членовете й отиват като плащания към доставчиците на съдържание и още толкова - за ползване на инфраструктура (около 30% от населението на страната е в градове, където се ползват стълбове на ЕРП-тата). Като се има предвид очакването при цифровизацията телевизиите да опитат да компенсират плащанията си към мултиплексите за достъп до ефира с още приходи от доставчиците на платена телевизия с още увеличения на таксите, очевидно бизнесът на операторите ще става все по-малко печеливш. Инвазията на големите телекоми на този пазар пък доведе до допълнителен натиск на цените за потребител надолу, като в момента средният приход от абонат на платена телевизия е 10 лв. месечно. "Проблемът с използването на стълбовете ни вкарва в параграф 22. Хем държавата иска да подпомага широколентовия достъп и навсякъде в страната гражданите да имат интернет, хем нищо не прави, за да регулира цените, които ЕРП-тата ни искат, и така на практика лишава хората в малките населени места от достъп до мрежата", категоричен е Петьо Стайков. По думите му в тази ситуация малките оператори са притиснати, губят интерес и затварят бизнеса си. Тоест дори и за момента този сегмент да е силно наситен от малки и средни играчи, логичните очаквания са, от една страна, за консолидация, а от друга - за все по-трудно оцеляване.
Източник: Капитал (25.02.2013)

"Вива телеком България" вече притежават почти 100% от БТК Новите собственици на БТК - банкерът Цветан Василев, руската VTB Capital и част от кредиторите на телекома, вече притежават 99.72% от компанията. Това стана ясно от публикуваните данни след края на задъжителното търговото предложение, което те отправиха чрез специално създаденото за сделката дружество "Вива телеком България". Така според тях основният миноритарен акционер, който можеше да блокира евентуално бъдещо отписване на компанията от борсата - фонд на инвестиционната компания Artio, е приел предложението. Той притежаваше около 11.6 млн. акции, или малко над 4.6% от капитала на БТК, с което през последните близо пет години блокира отписването на телекома от борсата. Такива намерения имаше още през 2007 г. при поредната препродажба на компанията. С една сериозна разлика - тогава цената беше 11.30 лв. на акция и фондът на Artio не прие търговото, а сега го направи при цена от 2.806 лв. Преди търговото "Вива телеком България" притежаваше 94.09% от акциите на БТК, а след него - 99.72%. Сега в рамките на следващите три месеца има право да изкупи останалите акции до 100% (т.нар. squeeze out). То би следвало да е цена минимум цената от търговото предложение, т.е. 2.806 лв. Допълнително през следващите три месеца всеки акционер, който не е одобрил търговото, има право да поиска от "Вива телеком България" да изкупи акциите му (т.нар. sell out). Според съобщението на "Вива телеком България" това искане трябва да е на цената на търговото предложение. Ако получи подобно искане, "Вива телеком България" е длъжно по закон да изкупи съответните акции. Промяната в собствеността на БТК дойде след близо три години на преструктуриране на задълженията на групата, равняващи се на около 1.7 млрд. евро. В крайна сметка миналото лято кредиторите на групата се споразумяха да преструктурират групата заедно с Цветан Василев, основен акционер в Корпоративна търговска банка, и с VTB Capital. Това доведе до свиване на дълга й до под 600 млн. евро. След реализирането на споразумението акционерните сили в групата са разпределени с превес на Цветан Василев, който непряко чрез "Бромак" ЕООД, на което е едноличен собственик, притежава малко над 43% от БТК. Непрекият дял на VTB е малко над 33%, а останалите около 16% са собственост на кредиторите на групата. Последните искат 18 месеца след финализирането на сделката по преструктурирането телекомът да бъде отписан от борсата. Новите акционери обаче не изключват тези задължения да бъдат предоговорени с кредиторите според съобщението за търговото предложение.
Източник: Капитал (01.03.2013)

КРС предупреждава мобилните оператори Трудностите на абонатите по отношение на достъпността и яснотата на индивидуалните договори, непредоставяне на детайлна информация за тарифата или пакета от услуги, както и неосигуряване на достъп на потребителите до общите условия на предприятията - това бяха темите, обсъдени на среща на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) с трите мобилни оператора "Мобилтел" ЕАД, "Космо България Мобайл" ЕАД и "БТК" AД, както и със Сдружението за електронни комуникации (СЕК), представляващо по-голямата част от алтернативните предприятия в областта на електронните съобщения, съобщиха от КРС. Друга важна тема, която бе обсъдена, е сканирането на подписи на граждани при сключване на договори с операторите. Председателят на КРС д-р Веселин Божков беше категоричен, че подобна практика предполага манипулация с личните данни и подписа на абоната. Регулаторът изиска от предприятията да предоставят индивидуалните договори на абонатите си задължително на хартиен носител. Във връзка с вече взети решения от страна на комисията беше обърнато внимание на едно от предприятията за неизпълнението на задължителните указания, дадени от страна на КРС, за "кредитния лимит".
Източник: Дума (05.03.2013)

Кой и защо атакува президента Когато в края на миналата седмица новинарско-коментарният сайт offnews.bg публикува материал, че на "някои големи медии" са били дадени инструкции да започнат атака по президента Росен Плевнелиев, тази информация нямаше ясни източници и не даваше пълни гаранции, че е достоверна. Още през уикенда обаче медийният натиск над държавния глава стана факт, той продължава и логично е свързан с опитите му да състави служебен кабинет. Един по един на пух и прах биват разбивани и оплювани до компрометиране потенциални министри, премиери, а и самият президент. Въпреки привидната множественост на публикациите огромната част от тях са с източник медийната групировка около депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев - медийния монопол, който за пръв път от 6-7 години е застрашен да остане без задължителната за функционирането му подкрепа от управляващите и изпълнителната власт. Първата вълна бяха "разкрития" за самия президент, който в TV7 беше атакуван от шефа на телевизията Николай Бареков за издадени разрешения за ползване в енергетиката по времето, когато Росен Плевнелиев беше министър. В деня на свиканите консултации за обществен съвет към бъдещия служебен кабинет Бареков обяви, че президентът нямал моралното право да стои в този съвет и "да дава акъл как да се състави служебно правителство". Последваха статии по адрес на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която според различни информации е била между номинираните за служебен премиер. Жълтият "Всеки ден" сложи на първата си страница огромно заглавие, че еврокомисарят ни всъщност се казва Сталинка, че получава "50 бона заплата". В последователни публикации на същото издание се повтаря дори шокиращото твърдение, че комисарят Георгиева е провела "5 секретни разговора с президента Росен Плевнелиев за последните 2 дни". Сякаш най-нормалното нещо на света е разговорите на държавния глава (или на който и да е гражданин) да бъдат прихващани от неизвестни лица. Ако информацията не е пълна измислица, това е също толкова притеснително. Паралелна и неизменно повтаряна теза на атаките е, че президентът не взима решенията си сам, а е изцяло подвластен на нечии влияния - това на съпругата му (според цитираната публикация на "Всеки ден", където и самата тя е доволно оплюта), но по-често споменаван като тъмна сила е т.нар. кръг "Капитал" и съиздателят на вестника Иво Прокопиев. Както написа offnews.bg в цитираната вече публикация за предстоящата медийна акция срещу Плевнелиев: "Основният аргумент в нея ще бъде, че кабинета реди не Плевнелиев, а собственикът на в. "Капитал" Иво Прокопиев с активното съдействие на Симеон Дянков и Трайчо Трайков". В писането за бъдещото служебно правителство към "кръга" беше пришита самата Кристалина Георгиева, а когато за премиер се спрягаше заемащата висша мениджърска позиция в HP Саша Безуханова, "Монитор" добави и нея. Въпреки абсолютната й несъстоятелност така измислената в жълтите публикации и тв предавания "завера "Капитал" се разраства и употребява всеки ден. Към нея постепенно се добавяха собственикът на "Софарма" Огнян Донев, неназовани "либерални икономисти" по Яне Янев, едва ли не цялата общност на хора, които подържат ценностите на пазара и либералната икономика, обявени за несправедлива докрина от Николай Бареков в един от сутрешните блокове на TV7. и какъв е този интерес за провал на опитите да се състави служебен кабинет са въпроси, коитo започнаха да се появяват в коментарни студия. В опит да даде отговор пред bTV лидерът на ДСБ Иван Костов посочи руски интереси. Други политици са склонни да посочват конкурентни партии - от социалистите до, разбира се, ГЕРБ. Появаха се дори твърдения, че потенциалните кандидати са "предупреждавани" да не припарват до служебния кабинет. Най-вероятно интересите и кръговете са различни, както посочи и самият президент Плевнелиев. Но прави впечатление, че специално публичните атаки - често фактологично и логически необосновани, но затова пък умело преплетени с емоциите на протестиращите, имат едно острие и това е медийният монопол на депутатa от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев. Неговото изграждане беше финансирано от Корпоративна търговска банка. От политическите лица в прехвърлянето на топката се включи и редовният участник в подобни кампании Яне Янев, който в случая играе легитимен говорител на тезите на групировката на Цветан Василев и Делян Пеевски. Междувременно в понеделник след развалянето на коалицията си с Яне Янев варненският бизнесмен Веселин Марешки обясни, че политикът му споделил, че "се е разбрал с Цветан Василев и че там всичко е платено". В различни правни и финансови конструкции през последните 7-8 години тандемът Цветан Василев - Делян Пеевски придоби, създаде или подчини на влиянието си изумително количество медии (изброени са в карето), както и фирмите за тяхното разпространение. Подържането на подобна конструкция, която беше родена по времето на тройната коалиция, е възможно единствено при запазването на сделката, която я крепи: подкрепа на властта срещу насочване на публични средства за издръжката на медиите в групата. Въпреки че доскорошният премиер Борисов беше една от жертвите на въпросната пропагандна машина, преди да дойде на власт, сделката очевидно беше препотвърдена по време на неговия мандат и работеше безотказно почти до края, когато самият той беше принуден да посочи Пеевски като един от хората, чрез които се контролират голяма част от медиите в България. Междувременно за целия период на управлението му Борисов все пак охотно използваше медийните услуги на групата, в замяна правителството му подкрепи разрастването й до уродливи размери, които станаха повод за предупреждения от страна на Европейската комисия и международни организации, наблюдаващи израждането на журналистиката в България. Откупът, който правителството на ГЕРБ плати на монопола на Цветан Василев и Делян Пеевски, за да получи неговата подкрепа и правото да бъде част от схемата, създадена от БСП и ДПС навремето, е огромен. Държавата и нейните дружества държат несъразмерно голяма част от своите средства в Корпоративна банка, застраховат активите си в свързаната застрахователна компания "Виктория". Освен медии с по същество държавни средства беше финансирано придобиването и на огромно количество активи в икономиката, чийто размер е трудно да се изчисли, но най-вероятно надхвърля 4-5 млрд. лева. Безразборните покупки в различни сфери включваха БТК ("Виваком"), "Техномаркет", "Булгартабак" (приватизиран без конкуренция и по абсурдни критерии от държавата), недовършената сграда на ИПК "Родина", НУРТС и десетки други. За пръв път олигархичният модел на срастване на политика, бизнес и медии е застрашен по една много проста причина. Той се финансира от държавата. И ако тя реши, може да го премахне с няколко подписа. Най-голямата опасност за този медиен монопол е прекъсването на финансирането от страна на държавата. Дори и минимално разбутване на една от многобройните схеми, на които се крепи тази пирамидална структура, може да я срути. Бъдещият служебен кабинет, който президентът Росен Плевнелиев трябва да назначи през следващата седмица, има всички шансове да се окаже и изразител на първата политическа воля за последните 6-7 години, която не е зависима от медийния монопол. Затова и монополът започна да напада Плевнелиев истерично и превантивно. От слаб и безличен служебен кабинет, който да запази статуквото, обективно имат интерес трите най-големи политически партии, както и някои от по-малките сателитни формации, от които под една или друга форма се очаква да подкрепят бъдещото мнозинство - било то на ГЕРБ, на ДПС и БСП или други непредвидими комбинации. Това е най-вероятната причина за оглушителното мълчание, с което партиите подкрепят изграждането на такова уродливо формирование в публичната среда вече години наред. Впечатляващо е, че по темата за монопола на Василев-Пеевски няма отношения на власт и опозиция. Всички политически партии без изключение мълчат. Няма значение дали е от страх или поради финансови зависимости, резултатът е един и същ – олигархично управление и манипулиране на обществения дебат. Макар и издигнат за президент от ГЕРБ, Плевнелиев не принадлежи на старата партийна компания и не е зависим от монопола. Едва ли някой, включително от партията, която го номинира, е очаквал, че той ще се окаже в днешната ситуация и с възможността дори за кратко да излъчи изпълнителна власт, която не е в съглашателство в медийно-политическата сделка. Залогът е запазване на статуквото и подържането на фалшива демокрация вечно. А командата е: бой по президента.
Източник: Капитал (06.03.2013)

Неочакван бонус от БТК На прощаване с кабинета в оставка БТК е готова да плати 9 млн. лв. на държавата по три арбитражни дела, които иначе компанията би спечелила. И в трите случая Агенцията за приватизация (АП) претендира за неизпълнени ангажименти по приватизационния договор - първите две твърдения са за съкратен персонал, а последното - за липса на плащане към военното министерство. Държавата вече загуби първия спор и е съвсем логично подобна да е съдбата и на аналогичното второ дело в Парижкия арбитраж, а от месеци неформалната оценка на "военния" казус е, че няма основание. Така звучи странно защо наскоро препродаденият телеком (купен от консорциум между фирми на Цветан Василев и инвестиционното звено на руската ВТБ) е готов да плати 9 млн. лв. Засега офертата на БТК има три възможни обяснения. Първото е, че новият собственик иска да има пълната свобода при вземане на решения, което минава през анулиране на "златната акция" на държавата. Второто е, че иска да се разпорежда с недвижимите имоти, които заради делата са под възбраната на АП. И третият вариант е само в сферата на предположенията - че за да получи благословията на държавата за сделката (или заради друго), новият собственик е обещал още миналата година този подарък. Вече седмица представители на агенцията и на телекома преговарят по извънсъдебно споразумение по трите арбитражни спора. Първоначално офертата на телекома е била да плати 4 млн. лв., но вече е вдигната до 9 млн. лв., казват източници от ведомството. Нагласата е, че до седмица окончателният вариант ще е договорен. Той ще се нуждае и от одобрението на Министерския съвет (най-вероятно от служебния кабинет), защото договорът за приватизацията на БТК през 2004 г. подлежеше на одобрение от правителството и всички допълващи споразумения също трябва да получат разрешение. Агенцията за приватизация води срещу купувачите на БТК при приватизацията й (Advent International и дъщерната му Viva Ventures) три дела за неизпълнение на ангажименти, поети в договора по сделката (държавата има и четвърто вече спечелено дело - виж карето). Първото е за т.нар. трудова заетост. При покупката на телекома там работеха около 22 300 души, а три години по-късно броят им беше с 5000 по-малко. Затова през 2009 г. АПСК заведе в Арбитражния съд в Париж иск с претенция за 23 млн. лв. обезщетение, а по-късно сумата беше увеличена на 60 млн. лв. Оказа се обаче, че повечето служители не са нито съкращавани, нито уволнявани, а са напуснали по свое желание и са получили обезщетения. Затова и през май миналата година арбитражът отсъди в полза на купувачите. По-късно обаче агенцията реши да оспори това решение в българския Върховен касационен съд. Още тогава прогнозите на повечето юристи от сектора бяха, че опитът е обречен. В момента все още не е даден ход на делото. Приватизационното ведомство подготви и втори арбитражен иск за трудовата заетост, но за следващ етап от 5-годишния приватизационен контрол. По неофициална информация той е за сума от порядъка на 20-30 млн. лв. Делото обаче е блокирано от арбитража заради спора пред ВКС по аналогичното първо дело. Точно заради загубата в първия случай шансовете за спечелване на огледален иск, но за друг период, изглеждат почти нулеви. Третото дело е за т.нар. военна мрежа - държавата претендира, че купувачите не са превели 9 млн. евро за отделяне на инфраструктурата на телекома от тази на отбранителните структури. Изход по него все още няма, но прогнозите са, че и то ще бъде изгубено от държавата, защото фактически сумата дори е надплатена (по неофициални данни става дума за разменени активи, като предоставените от БТК са били с много по-висока оценка от дължимото плащане по приватизационния договор). Още през пролетта на миналата година, когато АП изгуби делото за трудовата заетост, се заговори, че БТК предлага извънсъдебно споразумение по някои от споровете и становището на юристи беше, че за държавата най-добрият вариант е да приеме "офертата". Явно сега се случва точно това. Интересното е обаче, че тази оферта е трансформирана - преди година обмисляният вариант беше БТК просто да поеме разноските по делата, докато сега говорим за милионно плащане. От самата БТК не дадоха подробности по темата. Според източници от АП обаче инициативата за споразумението е дошло от телекома. В процеса на преговорите сумата дори е нараснала до 9 млн. лв. Планът е част от тях да отидат за покриване на разноските по вече загубеното дело за трудовата заетост. Разходите за адвокати и други свързани с делото такси са за около 3.5 млн. лв. Така чистата печалба за държавата ще е 5.5 млн. лв., но разноските по арбитража иначе трябва да се платят от бюджета. Засега в преговорите е предвидено адвокатските хонорари по другите два спора, които са под 1 млн. лв., да бъдат поети от телекома. Извънредната щедрост към държавата по иначе почти спечелените от компанията дела все пак ще донесе ползи за БТК. Тя ще може да гласува всякакви решения, без да се страхува от вето от държавата. Условието да отпаднат правата по т.нар. златна акция е да няма неизпълнени следприватизационни ангажименти, а докато се водят дела, анулирането й ще е невъзможно. Освен това прекратяването на споровете ще накара АП да вдигне ипотеките върху 838 имота на БТК и така те ще могат да бъдат продадени при желание. Логика има и във версията, че в момента новите собственици на телекома (основно банкерът Цветан Василив) просто изпълнява поет преди месеци ангажимент. Извън цялата технология готвещото се споразумение явно прилича на последно сбогом за държавата с БТК, щедро платено от частните й собственици.
Източник: Капитал (11.03.2013)

"Глобул": Скъп или непродаден "Скоро германците ще ни купят и тогава всичко драстично ще се подобри." Изразът е на един от акаунтите на "Глобул" (отговорник за група клиенти). Отправен е преди няколко дни към бизнес абонат, пазарящ се за намаляване на тарифата си, нов телефон като подарък (поне един смартфон) и допълнителни минути за разговори с всички мрежи, за да не се пренесе към конкуренцията. Не че всички абонати правят така непрекъснато. Както не е сигурно, че "германците" ще купят "Глобул". Но разговорът е показателен както за състоянието на оператора, очакващ да разбере съдбата си, така и за обстановката на българския телеком пазар - труден и изискващ много усилия, за да се постигнат резултати. Дали "Глобул" ще има нов собственик всъщност е въпрос, който вероятно ще получи отговора си съвсем скоро. Срокът за подаване на обвързващи оферти от кандидатите, поставен от собственика ОТЕ, е 18 март. С наближаването му обаче шансовете за сделка, по всичко личи, намаляват - като цяло, защото гръцките притежатели настояват за сериозна цена, а не е ясно дали потенциалните инвеститори са готови да я дадат. Желанието на гръцката ОТЕ да продаде българското си поделение дойде в средата на последното лято. Но не като стратегическо решение да излезе от пазара в страната, да се насочи другаде или да инвестира в друго, а като възможен вариант за финансиране, за да подсигури плащанията по дълга си от близо 4 млрд. евро. Сега, повече от половин година по-късно, ситуацията е значително променена. ОТЕ успешно пласира нова емисия облигации за 700 млн. евро и постигна споразумение за продажба на сателита си Hellas Sat за 208 млн. евро. Други 250 млн. евро бяха взети чрез синдикиран заем, който самият "Глобул" договори наскоро. Обявената още през юни 2012 г. "дупка" в бюджета на телекома, нужен му, за да посрещне плащанията по дълга си тази година, беше между 700 и 900 млн. евро. Тоест необходимостта за "Глобул" да се търси нов собственик вече далеч не е належаща. Именно това каза главният изпълнителен директор на ОТЕ Майкъл Цамас на последния конферентен разговор с инвеститори след обявяването на финансовите резултати на групата. "Що се отнася до сделката за "Глобул", процесът по нея продължава, но, разбира се, рефинансирането на дълга ни намалява силно риска пред плащанията ни. Разглеждаме ситуацията с цел да оптимизираме интересите на групата и нейните акционери", каза Цамас. Очевидното послание, отправено към потенциалните купувачи на "Глобул", е, че решаваща в случая ще е цената, компромиси с нея няма да се правят и ако тя не е удовлетворяваща, сделка просто няма да има. Според източници на "Капитал" поставеният минимум за 100% от "Глобул" и "Германос" е 700 млн. евро (минус кредита от 250 млн. евро). Позиция от този порядък впрочем е повече от разбираема. От една страна, "Глобул" има стабилни позиции на българския пазар, а от друга - той е сред солидните източници на приходи и печалба за компанията майка. Ако за ОТЕ решимостта да има ли сделка или не очевидно ще зависи от цената, то за купувачите логиката е същата, но в обратната посока. Кандидатите, от които се очакват оферти до 18 март, са четирима: Telenor, Turkcell, Turk Telekom и Deutsche Telekom. Orascom в крайна сметка не подаде предложение на "първия тур". Както от централата на ОТЕ в Атина отказаха подробности по сделката в момента, така и от главните офиси на четиримата потенциални купувачи получихме еднотипни отговори, че на този етап няма да се коментират никакви детайли. Единствено от пресофиса на Turkcell бяха малко по-конкретни, а именно, че оценката на "Глобул" продължава и все още няма окончателно решение за офертата. Очакванията на българските наблюдатели на сектора са, че предложение от Turkcell ще бъде подадено - компанията от години има интерес към българския пазар и доказателство за това е упоритостта й до последно при последната процедура за БТК. Малко по-скептични са източниците от бранша в София към готовността на Turk Telekom да се подаде висока оферта за втория български мобилен оператор. Според запознати оценката на експерти от инвеститора е, че възможностите за растеж на "Глобул" не са големи, а тенденцията за него на местния пазар е "трайно негативна". "Има и друго. От много години почти непрекъснато по повод различни продажби се говори за възможно навлизане на турски инвеститор на българския пазар, но то все не се случва", каза един от източниците на вестника, пожелал името му да не се цитира. Според него, не е изключено такава сделка да не бъде допусната от българските "служби" и по причини, свързани със сигурността. Като един от най-сериозните кандидати за "Глобул" продължава да се сочи Telenor. "Интересът на норвежците не е охладен, но всичко е въпрос на цена", каза запознат с проекта експерт. Според друг основният въпрос е дали цената, която Telenor ще предложи, ще отговори на очакванията на гръцките продавачи. Защото тя ще е съобразена с изчисленията на скандинавската компания, че необходимите инвестиции в българския оператор са близо 300 млн. евро. Компанията, която със сигурност познава най-добре продаваното дружество, е Deutsche Telekom, която е с 40% акционер в ОТЕ. Факт е обаче, че още когато възможността "германците" да купят българското поделение на гръцкия телеком беше спомената последното лято, главният финансов директор на Deutsche Telekom я обяви по-скоро като вариант да се помогне на ОТЕ да посрещне плащанията по дълга си. След като тя отпада за момента, не е ясно дали германският инвеститор ще желае да се впусне и в българска авантюра. За да отговори максимално пълно на всички въпроси на инвеститорите, ОТЕ междувременно удължи срока за достъп до всякаква информация за "Глобул" до 18 март - последния ден за обвързващи ценови оферти. Според близък до хода на сделката български източник, възможно е и този срок да бъде отложен. По всичко личи и че вземането на решение няма да е светкавично. За самата компания пък без съмнение дългата неизвестност не е полезна. Най-малкото защото по-дългосрочната перспектива на собственика му дава сигурност, за да прави инвестиции. Позицията на "Глобул" в момента наистина изглежда стабилна. По последни данни той има 4.5 млн. клиента (макар и при проникване на услугите на пазара от 159%), 377.6 млн. евро приходи за миналата година и 135.4 млн. евро печалба преди лихви, данъци и амортизации. Като цяло обаче пазарът е не само динамичен, но и изискващ вложения. Тоест на бъдещия собственик (който и да е той и дори да остане ОТЕ) ще му се наложи да вземе стратегическо решение да остави ли оператора изцяло в полето на мобилните услуги с малко участие на фиксирания сегмент, или да го превръща в комплексен доставчик. Второто би означавало навлизане в нишите на интернет и телевизионни доставки, покупка на съответната инфраструктура или работещи дружества от този бизнес, още маркетинг и реклама. Но пък може да заздрави клиентската база на компанията. Първото пък със сигурност води до още вложения в надграждане на мрежата и увеличаване на капацитета й - тенденцията за все по-широко навлизане на смартфони и таблети в България и използването им за трафик на данни и мобилен интернет непрекъснато се засилва, изисквайки по-голям капацитет на инфраструктурата. По информация от самия "Глобул" от изминалата седмица продажбите на смартфони в търговската му мрежа са се увеличили през 2012 г. с 24% и представляват 30% от всички продадени мобилни телефони. Ръстът на потреблението на мобилен интернет в мрежата на оператора за миналата година е 50%, а броят клиенти, ползващи услугата, е скочил със 75%. Именно този тренд, който впрочем е общ и за трите оператора, изисква нови вложения в мрежата. И дори да приемем, че "Глобул" няма да се присъедини към общото нахлуване на пазара на интернет и телевизия, надграждането на мобилната инфраструктура е неизбежно. Факт е, че операторът на ОТЕ в България, макар и да е заявил интерес към мрежа от четвърто поколение по стандарта LTE, все още не е предприел активни действия за създаването й, за разлика от "Мобилтел" и БТК. С една дума - независимо от изхода на сделката за "Глобул" би било рисковано да продължи политиката на пасивност.
Източник: Капитал (11.03.2013)

Сградата на БТК в столичния квартал "Слатина" е закупена от строителната фирма "Енемона" за 2.75 млн. евро. Телекомът остава под наем в част от имота, като за близо 1000 кв. м. от нея ще плаща 10 хил. лв. месечно. Договорът предвижда БТК да остане там поне десет години, поясни Прокопи Прокопиев, директор "Корпоративна политика" в "Енемона". Общата площ на продадената сграда е 5360 кв. м и в останалата част от нея ще се премести централата на "Енемона", както и софийските й офиси. Сградата на ул. "Балша" в София, където в момента се помещаваше централата на "Енемона", ще бъде освободена, съобщи Прокопиев. За закупуването на сградата строителната фирма е теглила заем от Уникредит Булбанк. Сделката е изгодна за "Енемона", тъй като вноските по кредита ще се покриват с част от наема, който ще плаща БТК.
Източник: Други (22.03.2013)

Телевизия на едро Силно наситен, много конкурентен и ценово ерозирал. Такъв е пазарът на телевизионни доставки в България според кажи-речи всички участници на него. Затова и позакъснялата цифровизация на ефира не се очаква особено силно да повлияе на сектора като цяло - при стотици разпространители, разнообразие от технологии и тарифи на дребно за някои пакети под 10 лв. на месец перспективата за няколко безплатни канала трудно ще предизвика фурор сред вече разглезените потребители. На фона на тази картина, ако проектът на "Нетера" и Telenor, обявен преди няколко дни, успее, конкуренцията сред тв операторите ще стане още по-ожесточена, защото бариерата за достъп до бизнеса ще бъде свалена още повече. Което за клиента е добра новина. Това, което "Нетера" има намерение да предложи на българския пазар с подкрепата на норвежкия Telenor, на практика е нещо като сателитна телевизия на едро. Компанията наема два предавателя на спътника на Telenor Satelite Broadcasting - Thor 6, плаща годишните такси за тях на норвежците, изгражда съответната наземна инфраструктура за приемане на сигнала, след което се договаря с други компании в България да предлагат услуга на дребно през собствената си търговска мрежа под собствената си марка на база на вече създадената технологична платформа. "Ние самите няма да предлагаме доставка на сателитна телевизия на крайни потребители. Това ще правят нашите клиенти оператори", обясни Невен Дилков, управител и собственик на "Нетера". Пак доставчиците на дребно ще се занимават и с договорите със създателите на съдържание. По думите на Дилков дружеството вече има преговори с девет потенциални доставчика, но имената им засега се пазят в тайна. Основната разлика между доставката на телевизия по кабел (независимо по каква технология) и тази чрез сателит всъщност е в бизнес модела. В първия случай осигуряването на покритие в нови региони - квартали, градове или т.н., означава неизбежно полагане на нова инфраструктура там, тоест допълнителни инвестиции за сметка на по-малката първоначална такава. Във втория вариант плащанията за капацитет на спътника са големи, но пък "твърди" - еднакви независимо колко абоната се присъединят. Тоест при бизнеса със сателитна телевизия всеки нов абонат автоматично и почти без нов разход (ако изключим този за "чиния" и приемащо устройство за самия клиент) подобрява съотношението приходи към разходи. Проблемът е как се финансира дружеството, докато изплува над нулата - тоест набере достатъчно клиенти, за да може да работи на печалба, плащайки таксите за спътниковите предаватели и, разбира се, всичко останало - персонал, наеми, осигуровки, транспорт и т.н. По изчисления, цитирани от "Нетера", ако за три транспондера се плащат на собственика на спътника грубо между два и три млн. евро годишно, границата, под която цялото упражнение все още не е печелившо, е 200 000 абоната. Идеята на "Нетера" е този разход да бъде поделен между клиентите й и така бариерата за достъп до този бизнес да падне драстично. Затова и от компанията се надяват проектът й да тръгне. "Просто сме убедени, че вече не е модерно да се плаща много за нещо, за което по някакъв начин може да се плати по-малко", твърди Невен Дилков. "Видяхме нова ниша на пазара и решихме да я заемем", обяснява той. С варианта, предлаган от новия своеобразен доставчик на сателитна услуга на едро, всъщност няколко оператора ще я продават на дребно, споделяйки си достъпа до спътника и наземната инфраструктура. Не че принципно нещо пречи те да се обединят без посредник и заедно да наемат капацитет на някой сателит. Замисълът на "Нетера" залага на това, че бидейки конкуренти макар и на друг пазар (например на мобилни услуги), те взаимно си нямат доверие и биха се възползвали от такава опция само ако имат независим, макар и общ партньор, който да гарантира, че самите те няма да се поддадат на естествения стремеж да си навредят взаимно. Най-често спряганото име на евентуален клиент на "Нетера" е "Глобул", макар че и от двете компании предпочетоха да запазят мълчание по въпроса на този етап. "Глобул" не предлага никакъв вариант на телевизионна доставка, както не навлиза и на пазара на интернет доставки - за разлика от конкурентите си, които вече залагат на пакетните услуги. Принципно възможно е от новия вариант да се възползват и другите два мобилни оператора - "Мобилтел" има цифрова телевизия, но не чрез спътник. БТК пък предлага точно такава услуга, ползвайки самостоятелно капацитет на друг сателит. "Да, имали сме срещи с мобилните оператори", каза Невен Дилков. Източници от пазара споменават и "Близу" като разпространител на сигнала от Thor 6. "Близу" предлага цифрова телевизия през оптични кабели, но основно в големите градове. "Този оператор напоследък дори се изтегли от някои населени места с по-малко потребление именно защото разходите за предоставяне на услуга там не са достатъчно, за да обосноват поддръжката на инфраструктура и екипи. Евентуален договор като този с "Нетера" може да му позволи да навлезе в много градове със значително по-малки разходи", каза източникът от друга компания. Потенциални клиенти в бизнес схемата всъщност са и много по-малки и регионални кабелни тв доставчици. Както всеки нов проект, и този няма 100% гаранция за успех. Пазарът на телевизионни доставки в страната наистина е сред най-конкурентните. Освен "Булсатком" сателитна услуга предлага и БТК, а някаква активност доскоро имаше и от "Сателайт БГ". Договор за разпространение на неговата услуга наскоро сключи "Мобилтел", но особено придвижване по този проект не се забелязва. Освен тази платформа обаче широко разпространени са и кабелните доставчици, и телевизията през интернет. С други думи - дори да пласира услугата си на едро сред много на брой клиенти (сред деветте, споменати от Дилков, по думите му има и един, който е изцяло нов за сектора), няма никаква гаранция, че самите дистрибутори ще успеят да заемат някакъв пазарен дял при крайните потребители. Затова, макар че точната схема на партньорството между "Нетера" и Telenor не се разкрива, очевидно рискът от неуспех на проекта е поделен между двата участника. Тоест, макар и норвежците да не придобиват дял от българската фирма и да не създават с нея ново дружество за услугата, договорът не е просто за наем на предавателите в орбита, а и за споделяне на цялата отговорност. Еднократната инвестиция, която "Нетера" е направила в проекта, е 2.5 млн. лв., над половината от които са отишли за изграждане на цифрова главна станция и земна станция. Част от тези пари са финансиране по Оперативна програма "Конкуренто-способност" на Европейския съюз. Както Невен Дилков, така и директорът за Централна и Източна Европа на Telenor Satellite Broadcasting Леив Ерик Свенинг твърдят, че възвръщаемост може да се очаква до три години от стартирането на услугата, което се очаква в края на март. "От наша гледна точка основната цел на проекта е да подсилим позициите на сателита си, каза Ерик Свенинг. Услуги от него вече се ползват в региона в Румъния, Унгария, Чехия, Словакия и Хърватия." За "Нетера" пък проектът е шанс да навлезе в допълнителна пазарна ниша - бизнес моделът е напълно нов. Дружеството работи от 17 години и се занимава с VPN услуги, мрежи за данни, интернет достъп, колокация, изграждане и поддръжка на спътникови инсталации. Негов създател и едноличен собственик е Невен Дилков. Приходите на "Нетера" ЕООД за 2011 г. според отчета й в Търговския регистър, са 18.56 млн. лв. спрямо 23.9 млн. лв. за 2010 г., а нетната печалба - 913 хил. лв. спрямо 2.37 млн. лв. година по-рано. Дали новата схема ще успее и ще вдигне мащаба на фирмата предстои да видим до месеци. По-интересно е обаче какъв ще е ефектът й върху пазара.
Източник: Капитал (25.03.2013)

КЗК спря обществена поръчка – на изискванията отговаря само БТК Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени обществена поръчка на „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ за доставка на далекосъобщителни услуги от лицензиран оператор. Процедурата беше обявена на 9 януари 2013 година, а прогнозната й стойност е 360 хил. лева. Срещу тази сума желаещите да участват в процедурата е трябвало да предоставят услуги за 355 абоната на мобилни услуги, организирани в една корпоративна група, фиксирани гласови услуги за 122 обикновени телефонни поста и 3 ISDN BRA и частна мрежа за обмен на данни между 14 сгради на "СБР – Национален комплекс" ЕАД От съобщението на комисията става ясно, че при проверката са били установени няколко нарушения. На първо място изискванията в документацията са приложими единствено към един участник – БТК АД. „По този начин е допуснато нарушение на Закона за обществените поръчки, което е основание за отмяна на обжалваното решение за откриване на процедурата“, се казва в съобщението на регулатора. Има и неяснота по отношение на методиката за оценка, което е довело до невъзможност за обективно оценяване на офертите.
Източник: Инвестор.БГ (26.03.2013)

Държавните фирми ще избират банки по нови правила Служебното правителство ще направи опит да подобри управлението на финансовите средства в държавните фирми. За целта се формира втора междуведомствена работна група, която ще "създаде правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества", съобщиха от правителствения пресцентър. Целта е да се приемат универсални указания на Мининистерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и всички държавни предприятия и държавни дружества. Сега държавните фирми избират банки, в които да държат свободните си финансови средства по правила, които имат само препоръчителен характер. Насоките бяха приети през август 2010 г. от първата междуведомствена група, която работеше под ръководството на тогавашния финансов министър Симеон Дянков. Причина за приемането на правилата беше, концентрацията на стотици милиони левове оперативни средства на държавни фирми в малка група от търговски банки. Това породи опасения за предоставяне на скрита държавна подкрепа за банките и увеличаване на влиянието на икономическите кръгове около въпросните финансови институции. Основният проблем е концентрацията на средства в Корпоративна търговска банка. Натрупаният през годините ресурс позволи на мажоритарния й собственик Цветан Василев да създаде изключително мощна схема, която оплита в едно медиен конгломерат (банката финансира сделките за концентрацията около една група на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Уикенд" и още няколко по-малки издания, както и ТV7, разпространителската мрежа за вестници и системата за цифрово разпръскване на телевизионен сигнал), както и няколко от най-големите български компании, като например "Булгартабак" и БТК. Политическата подкрепа позволи на групата около Цветан Василев да придобие през последните години активи за стотици милиони евро. В същото време обаче съществуването на тази схема е трудно възможно без помощ от страна на държавата. Вероятно по тази причина всички медии около групата винаги са подкрепяли правителството, което е на власт. Така се създаде порочна схема, според която медийната власт се трансформира в политическа, а оттам и в икономическа. Медийната концентрация и злоупотребите с журналистическата независимост са основната причина за оценките на международни организации, според които свободата на словото в България е в непрекъснат упадък. Концентрацията на толкова много средства в едно място освен това носи рискове в две посоки. От гледна точка на банката рискът е че тя става зависима от най-големия си клиент - държавата. Обратното - от гледна точка на държавата, рискът е да държи толкова голяма част от парите си в една кошница. Правителството на Бойко Борисов не предоставяше обобщена и подробна информация за това къде държавните компании съхраняват свободните си финансови средства. Такива данни се получаваха при запитвания до всяко отделно министерство, относно дружествата, в които представлява държавното участие. Подобно запитване на вестник "Сега" от октомври 2010 година показа, че повече от 70% от свободните средства на фирмите, контролирани от Министерство на икономиката, са в Корпоративна търговска банка. След приемането на препоръките на работната група от правителството на ГЕРБ обаче Корпоративна банка запази водещата си роля като банка, обслужваща държавни компании от сектора на енергетиката. В състава на втората работна група, която ще се ръководи от премиера Марин Райков, влизат всички министри от служебния кабинет, чиито ресори са свързани с управлението на държавни предприятия, както и министърът на финансите Калин Христов.
Източник: Капитал (27.03.2013)

Кметска забрана за инвестиции Между пет и шест години. Толкова продължават опитите на един кабелен оператор да изгради собствена канална мрежа в един средно голям български град. При това - абсолютно безуспешно. Не заради липса на пари, желание или адекватни проекти, а просто заради административни спънки от местната власт. Историята можеше да е весела, ако не беше тъжна. И можеше да има място да наречем фарса спор - ако се разиграваше на друго място или по друго време. Но бюрократският сериал се гледа на живо в европейска страна точно по времето, когато най-актуалният призив на ниво Брюксел е да се улесни изграждането на нова и достъпа до съществуваща телекомуникационна инфраструктура. Иначе историята е невероятна, съвсем истинска, разиграва се в Хасково и започва през 2007 г. Оттогава на интернет и телевизионните оператори в градовете е забранено да прокарват кабелите си във въздуха, а са длъжни да ги поставят под земята, където пък монополист почти навсякъде е БТК. Хасковският доставчик "Еском" решава да не влиза във и без това дългите и трудни (особено тогава) преговори с телекома, а вместо това да инвестира в собствени канали и шахти - немалко вложение, което обаче гарантира независимост. Внася намерение за това в общината. Близо година оттам няма никаква реакция, вследствие на което през 2008 г. операторът разработва проекти за подземната си мрежа и отново ги внася при местната власт, управлявана от кмета Георги Иванов. Отговорът е, че проектите няма как да бъдат одобрени, защото компанията трябва да плати 25 лв. на линеен метър такса "преминаване" през общинската собственост. Същата такса впрочем е поискана и от други оператори, както и от електроразпределителното дружество за региона. След обжалване във Върховния административен съд (ВАС) таксата е отменена. Следва нов опит на "Еском" да получи одобрение на проекта си от местната власт. Пак без успех - този път е поискана такса "разкопаване" - 25 лв. на линеен метър тръба плюс 20 лв. на метър за всеки следващ, желаещ да постави кабелите си в тази инфраструктура. От 2009 г. с промени в Закона за електронни съобщения (ЗЕС) общините нямат право да събират подобни такси. Местната власт в Хасково обаче този път иска други - 5 лв. на линеен метър за разглеждане на проекта в общината, 90 лв. на метър депозит от оператора, докато приключи цялата инфраструктура, и 5 лв. на метър такса "зариване" на изкопите. Всичко това - като се има предвид, че по оценки на "Еском" стойността на самата инвестиция за каналната инфраструктура е около 30 лв. на метър и говорим за проект с обща дължина между 60 и 80 километра, т.е. от порядъка на 2 млн. лв. В резултат от ясните сигнали, дадени и от общината, и от кмета Георги Иванов, че няма да получи разрешителни за намерението си като цяло, "Еском" започва да иска такива на части, плащайки всички поискани такси, разказва съсобственичката в оператора Шени Делчева (дружеството е нейно и на още двама съдружници). Мъчителният процес продължава и до днес, като от 15 проекта са одобрени четири. Междувременно интернет и тв доставчикът решава все пак да "прибере" по-голямата част от кабелите си в мрежата на БТК. След известни преговори с телекома условията за това са уточнени, а договорите - подписани. За да може всичко да е изрядно обаче, и за това е нужно съгласие на общината. Тук искането на местната власт е вече БТК да докаже собствеността и законността на каналите си. Телекомът издава исканите книжа. Но според общината те не са достатъчни и "Еском" не получава разрешително да влезе в шахтите на компанията. През март тази година Сюжетът има ново развитие - регионалната дирекция за строителен контрол започва да реже кабелите на "Еском" от стълбовете на EVN и общината, където те се намират понастоящем. Тоест операторът нито получава разрешение да изгради собствена канална мрежа, нито да ги постави в тези на БТК, нито пък да остане във въздуха. Разговорът на висок тон продължава и в момента, като местните строителни инспектори ту режат кабелите на оператора, ту го оставят да ги възстанови, за да не остави абонатите си без телевизия и интернет. "В това положение сме ние и още четири оператора в града", твърди Шени Делчева. Фирмата й, в която работят 150 души и има мрежи в 10 града в Южна България, има 4.5 млн. лв. приходи и 25 хил. лв. печалба за 2011 г. Пак за този период по данни от независимо проучване "Еском" е на девето място в страната по брой абонати на интернет и на 24-то по същия показател за телевизия. "По въпроса с "Еском" има решение на общинския съвет. Докато компанията не плати таксите, които са необходими за проекта, няма да получи и съответните разрешителни", каза кметът на Хасково Георги Иванов. "Що се отнася до каналната инфраструктура на БТК, документите, които са предоставени от компанията, не са достатъчни по реда за Закона за устройство на територията, за да докажат собствеността й върху нея", добави той. "Изпратил съм запитване до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, за да се произнесе и то достатъчни ли са въпросните книжа." Георги Иванов е кмет на Хасково четвърти мандат, издиган от различни политически сили. През 2008 г. той нашумя със спора си с BILLA. Тогава търговската верига запорира сметките на общината заради дълг от 600 хил. лв. Хасковският кмет в продължение на три години пренебрегва решение на Върховния касационен съд (ВКС), според което BILLA трябва да получи обратно 340 хил. лева, платени от нея авансово по неосъществена сделка за общински терен. Върху тази земя се предвиждаше да бъде построен магазинът на веригата в града, но проектът се провали. Историята с веригата, както и тази с кабелния оператор са частни. В сегашния случай интересното е, че ясно показва как един инвестиционен проект може да бъде стопиран с години по методи на бюрокрацията. А пародията е в това, че последните епизоди от сериала се разиграват буквално в седмицата, когато еврокомисарят по цифровите въпроси Нели Крус излезе с преложения до комисията за драстично облекчаване на достъпа до телеком инфраструктура и въвеждане на срокове за административни разрешителни от максимум шест месеца. Изглежда обаче, Хасково е доста встрани от този процес.
Източник: Капитал (29.03.2013)

Кое беше причина и кое следствие няма значение. През седмицата мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев набеди президента Росен Плевнелиев и назначения от него кабинет в безпрецедентно по тона си интервю пред австрийския Der Standard, като каза, че обслужват корпоративни интереси. На другия ден правителството даде сигнал, че ще адресира проблема със свръхконцентрация на пари на държавни предприятия в КТБ. Публиката гадае дали интервюто е било изпреварващ ход-предупреждение към временната власт или грешка, която предизвика нейната реакция. Яйцето или кокошката в случая не е важният въпрос. Цветан Василев Банките продължават да трупат депозити През февруари е имало разместване в топ пет на кредитните институции според размер на активите им Повече от нормално е да има правила за управление на парите в държавните фирми и диверсификация в множество качествени банки. Правителството избра именно такъв институционален подход, а обявявайки, че лично премиерът ще води работната група за писането на правила, даде да се разбере, че гледа на темата сериозно. С основание. Преразпределянето на дори част от държавните пари към други банки означава създаване на нормалност, но и обявяване на война на най-голямата олигархична група, създавана от 89-а насам - по-голяма от "Мултигруп" (по времето на Беров), многократно по-голяма от "Орион" (при Виденов) и от "Олимп" (при Костов) - за тези, които си ги спомнят. Въвеждането на правила в нещо толкова семпло, каквото е управлението на държавните пари, би извадило на показ и дълго замазвани тайни. То би разкрило, че огромна част от привлечените в КТБ средства са отишли, за да финансират разрастването на империята около мажоритарния й собственик, че тези инвестиции са твърде рискови, че не само държавата като принципал, но и "Банков надзор" си е затварял очите. Да го кажем така: ако струпването на публични средства в КТБ е цъкало като бомба със закъснител, през последните две години за нея като заложници са закачени и хиляди обикновени вложители. Банка за лична употреба КТБ е най-бързо растящата банка. Само за 2012 г. активите й са нараснали с 39% при средно 7% ръст за банковата система. За последните четири години банката се е почти утроила и вече е шеста по големина с 5,6 млрд. активи. Свързани с Цветан Василев компании изникват в почти всяка по-голяма корпоративна или приватизационна сделка, а финансирането им под една или друга форма идва от същата банка. Това поражда подозрения за недопустима концентрация на кредити към свързани лица - показател, който заради сигурността на вложителите по закон би трябвало да се контролира от БНБ. "Капитал" опита да събере тази информация по публични източници. Без претенция за изчерпателност по данни (пълните данни в xls) към края на 2011 г. над 1 млрд. от кредитите, отпуснати от КТБ, са към свързани със собствениците лица. Това е една четвърт от активите и над една трета от кредитите на банката към онзи момент. Сумата не включва някои големи сделки като приватизацията на "Булгартабак холдинг" (където формално инвеститор се води лондонското поделение на руската Внешторгбанк - VTB Capital), както и по-нови придобивки – "Техномаркет", БТК и др. Освен това тук се виждат само декларираните по отчети на свързани компании задължения, но не и банкови гаранции, което е възможно да направи експозицията много по-голяма. От разгледаните 107 свързани компании успяхме да установим задължения към КТБ на 51 (директно декларирани в отчетите задължения към КТБ на база залози в Търговския и имотния регистър, както и в Централния регистър на особените залози), а при още 17 има "задължения към финансови институции", за които имаме неофициална информация, че са към банката. По-лошо - от отчетите на финансираните фирми се вижда, че немалка част от тях нямат друга собственост или дейност извън отпуснатите от банката кредити и придобитите с тях активи. Много от тях са хронично на загуба или дори с отрицателен капитал, което поставя въпроса как могат да изплатят заемите си. Подобна концентрация на "вътрешни" кредити надхвърля не само законовите ограничения, но и всяка здрава логика. Финансирането преимуществено на една група, дори тя да не е свързана със собствениците на банката, е рисковано, защото проблеми в отделни дружества могат да повлекат цялата група и да доведат до големи загуби за банката. Ако пък са намесени собствениците, възникват конфликти на интереси, които се управляват трудно, колкото и да е добронамерен мениджмънтът на финансовата институция. Затова по закон кредитите към свързани лица не бива да надхвърлят 1/4 от собствения капитал на банката. В случая с КТБ, която към края на 2011 г. е с капитал от около 360 млн. лв., ограничението е надхвърлено над 10 пъти. Няма публични данни как се е развило това съотношение през 2012 г., но въпреки нарасналия капитал на КТБ до 450 млн. лева, едрата картина едва ли е променена значително. Към края на юни по данни на самата банка тя е силно зависима от големите си клиенти - половината кредити се държат от 30-те най-големи кредитополучатели, а 20-те най-големи вложители имат да вземат над 1 млрд. лева, или една трета от депозитите. "Банков надзор" обаче не вижда проблем. Няма информация доколко щателно БНБ е изследвала свързаността на кредитополучателите на КТБ. На конкретния ни въпрос получихме следния отговор: "Надзорът на големите експозиции на банките у нас се осъществява чрез надзорните периодични отчети и инспекции на място. След всяка инспекция се дават предписания на банките, включително и когато няма формални нарушения на ЗКИ. Проверките (надзорните инспекции) се извършват във всички банки, в т.ч. и цитираната от вас банка. Към момента няма докладвани нарушения на законовите лимити. Повече информация може да бъде намерена в годишните отчети на БНБ, които са публично достъпни." От Корпоративна банка не получихме отговор. За КТБ няма икономическа криза Извън неадресирания проблем за свързаността на кредитополучателите с мажоритарния собственик КТБ отчита подозрително здраво качеството на кредитите си. Докато средно в банковата система в резултат на кризата лошите и преструктурирани кредити са около една четвърт от всички, а само лошите - близо 17%, КТБ декларира едва 4%. Също направените от КТБ обезценки за несъбираеми заеми са под 1% от целия й кредитен портфейл при 7% средно за банковата система и до почти 20% за някои по консервативно оценяващи ситуацията институции. Ако допуснем, че риск мениджмънтът на банката е нито по-добър, нито по-лош от средния за системата, това означава, че тя би трябвало да отдели допълнително около 200 млн. лева за провизии, да излезе на сериозна загуба и да се наложи рекапитализиране. Вместо това КТБ трупа счетоводни печалби. Те влизат в собствения й капитал, а това й позволява да увеличава кредитирането. Същевременно има трикове, с които един кредит да се води жив, дори реално да е необслужван. Те са още по-лесни, ако кредитираш свързана компания. Най-схематично: ако една компания не може да обслужва заема си, банката отпуска друг на формално несвързано дружество, то на свой ред дава заем на първото; в резултат банката има един редовно погасен и един новоотпуснат заем и никакви лоши длъжници. Друг вариант е банката да прехвърли лошото си вземане чрез цесия на привидно несвързана компания, която самата тя е кредитирала. Такава стратегия например приложи КТБ при изпадналия в несъстоятелност стъкларски завод "Рубин", като вземания за по 22 млн. лв. бяха прехвърлени по номинал на "Карне-М" и "Евробилд проект" и още 5 млн. лв. на "КИК-Дизайн" - дружества, финансирани от самата банка. Все пак при мащабния ръст на активите на КТБ й се налага и да вдига капитала, за да отговаря на изискванията за адекватност. През миналите две години на два пъти мажоритарния собственик "Бромак" направи това с подчинен срочен дълг - първо 20 млн. евро, а после още 9 млн. евро. Сега се планира и реално увеличение чрез емисия акции за 94 млн. лв. За целта мажоритарният собственик трябва да разполага със собствени средства с доказан произход. И тук обаче има няколко трика за превръщане на кредити в капитал. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40-60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да я ползва за увеличение на капитала. По аналогичен начин и с борсови сделки с други близки компании "Бромак" също успява да извлече печалба. Например в края на октомври 2012 г. компанията на Цветан Василев придоби пакет от 8.24%, или 607 хил. акции на "Булгартабак холдинг" (от финансирани от самата банка компании като "Никкомерс 01" и "Принт инвест 1") при цена 61 лв., които само два дена по-късно продава по 75 лв. за акция, от което реализира печалба от 8.5 млн. лв. В такава сделка трудно може да се открие друга икономическа логика освен прехвърлянето на средства в "Бромак", които при това са с доказан произход - печалба от борсови операции. Дребните вложители като заложници Ползвайки евтиния ресурс от държавните компании, КТБ получава предимство, което изкривява чувствително банковия сектор. Благодарение на ниските лихви, които плаща по тези привлечени на едро средства, банката има възможност да поддържа високи лихви по депозитите, които привлича, завземайки пазарен дял от други банки. През последните години това позволи на КТБ да "превключи на втори двигател" и да финансира драматичната си експанзия с депозити на дребни вложители. Така за 2011 г. привлечените средства на КТБ нарастват с почти 50%, миналата година - с още 46%, за да достигнат 5.2 млрд. лв. Този ефект идва основно от депозитите на дребно, при които ръстът е 65% и 78% съответно, а общата им сума вече е 2.6 млрд. лв. Всичко това се случва на пазар, където общо ръстът на привлечените средства е около 4%, а при тези от граждани и домакинства - около 12-13%. В момента за едногодишен депозит в левове банките с чужди собственици, предлагат нива между 4.5% ефективна годишна лихва при лидерите на пазара и 5% при по малките и при тези с гръцка собственост. Същевременно най-добрата оферта на КТБ е за 6.34% при депозити над 1500 лв., а за по-големи суми лихвата достига и нива над 8%. Взривообразният ръст на скъпо привлечените дребни вложители в КТБ през последните две години е повишило цената на финансирането на банката с повече от един процентен пункт над средното за сектора, което дългосрочно ще постави на риск финансовите й показатели. Проблемът се изостря и от наличието на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро, която притъпява усещането за риск у спестителите. В търсене на по-висока лихва повечето от тях игнорират или поне оставят на втори план въпроса за стабилността на банката. При сериозен проблем с по-голяма банка обаче тази гаранция може да се окаже илюзорна, тъй като натрупаните близо 1.6 млрд. лв. във Фонда за гарантиране на влоговете в България биха били недостатъчни (до края на март банките би трябвало да преведат допълнително над 220 млн. лв. годишна вноска). Олигархичен октопод Освен голямата концентрация на риск около собственика на КТБ се концентира и невероятна икономическа, медийна, а чрез тях и властова мощ. Разрастването на този олигархичен мастодонт, който контролира активи за 10 млрд. лева, или над 12% от БВП, доведе до изкривяване не само на банковия пазар, но и на цялата икономика (вижте графиката). Подобно мащабно преразпределение на собственост за период от 7-8 години е невиждано в историята на прехода в България. Обяснението, е че групировката около КТБ беше фаворизирана от две последователни правителства - на тройната коалиция (БСП-НДСВ-ДПС) и на ГЕРБ. Медийната група около Ирена Кръстева и сина й, доскорошния депутат от ДПС, а сега следовател Делян Пеевки, също беше финансирана с кредити от КТБ и продължава да ползва финансовия и рекламен гръб на банката и свързани с нея компании. По-лошо, тя се превърна в еталон за търговия с влияние. Чрез нея се осигурява политическа подкрепа и регулаторен комфорт за банката и икономическата група. Медийната машина има широка употреба: от полиране на имиджа на КТБ и собственика й до саморазправа с конкуренти и опоненти. За това естествено помагат и другите лостове: икономическият, политическият, неформалните връзки в съдебната система и регулаторите. Това срастване е най-голямата опасност, особено в държава, където разделението на властите все повече прилича на театър за пред публиката. Нарастващата възможност на групата около КТБ да ползва целия държавен апарат за справяне с бизнес врагове стана публично достояние най-вече през войната й с издателите на "Труд" и "24 часа" - Огнян Донев и Любомир Павлов, тъй като те имаха собствена трибуна, за да я покажат. В нея с активни действия бяха впрегнати не просто медиите на Кръстева и TV7, а също ДАНС и прокуратурата, а с бездействието си - и всевъзможни регулатори. Друг пример, за който "Капитал" писа през 2010, е как след мощна дискредитираща кампания срещу застрахователна компания "Алианц" и нейния мениджмънт договор за застраховане на имуществото на ТЕЦ "Марица-изток 2" спечели дружеството от групата на Василев "Виктория". Изтикването продължава и до днес - само преди дни общинското дружество "Топлофикация" отстрани по "технически причини" по-добрите оферти на "Алианц" и "Булстрад" в полза на "Виктория". Висша институционализирана форма на политическа корупция беше и случаят с корпоративното превземане на пловдивския завод "Юрий Гагарин". За пръв път след 9 септември 1944 парламентът по предложение на ДПС гласува специален закон, с който забрани основния бизнес на "Юрий Гагарин". Няколко месеца по-късно фирмата беше придобита на ниска цена от офшорни компании, свързани с "Булгартабак", Пеевски, Василев и КТБ. На медиен тормоз и оплюване станаха жертва не една или две публични фигури, чиито позиции се оказваха неудобни за олигархичния октопод или обслужваната от него власт. Атаките срещу президента и служебното правителство сега са само логично продължение на същото. Как стана възможно това На всяко ниво от финансовата система, където може да се случи такава огромна концентрация и изкривяване на пазара, би трябвало да има защитни механизми, които да ги спират. И наистина има, но те са умишлено изключени. На входа са парите на държавните дружества. Техните мениджъри би трябвало да се грижат за ефективното им управление. Ако го правеха, тези средства щяха да са разпръснати в повече банки и да не са предимно по разплащателни сметки. Но над КТБ винаги е имало мощен политически чадър. Като градска легенда се разказва случаят с ВМЗ - Сопот, който дори по време на стачката на работниците не е могъл да ползва парите си в КТБ, за да им изплати забавените заплати. По подобни причини БЕХ ще търси заем за 500 млн. лева, при положение че има налични 623 млн. в КТБ. Принципалът само веднъж опита да въведе правила за управлението на средствата, но те се оказаха пожелателни насоки без ефект. (Става дума за опита на тогавашния финансов министър Симеон Дянков през 2010 да въведе ред, с което си спечели трайното "внимание" и оплюване от медийната група.) На второ ниво защитата трябва да идва от самия пазар. Ако една банка е прекалено рискова, хората и бизнеса биха избягвали да работят с нея. Реално обаче този ефект се нулира от всичко описано по-горе - гаранцията и високите лихви по депозитите, медийното влияние, скритите зад банковата тайна експозиции и т.н. Какво каза Цветан Василев пред "Дер Щандард" "Този президент [бел. ред. Росен Плевнелиев] защитава бизнес интереси, а не интересите на нацията." С тези думи пред вестник Der Standard банкерът Цветан Василев открито нападна държавния глава, след като предишните седмици това правеха финансираните от него медии. В същото време заяви, че "критиката" на изданията и телевизиите му са плод на "личното мнение" на журналистите, работещи там, нищо че според него в България има дори "твърде много медийна свобода". В почти предупредителен тон Василев подчерта, че няма интерес от нестабилност в страната. "Като мажоритарен собственик на една от най-големите банки и инвеститор с различни важни сфери имам интерес да има стабилност, а не улични протести... Бизнесът ми е достатъчно голям, за да изгубя много в случай на нестабилност, рухване на валутния борд или други събития." Дали самият той е олигарх - въпрос на дефиниция: "ако това е някой, който е заможен и управлява редица компании, тогава ОК - аз съм олигарх. Но тогава олигарси са Бил Гейтс, Уорън Бъфет, Ричард Брансън и Бернар Арно", каза още Василев. Накрая защитата би трябвало да идва от регулатора в лицето на БНБ. За "Банков надзор" тези рискове би трябвало да са пределно ясни. С пълната информация и мегаправомощията си той може и е длъжен да ги прекрати. Защо това не се случва можем само да гадаем, тъй като от банковия надзор почти никога не излизат публични решения или коментари. Видно от самолет, някои от основните показатели на банката - лихви по депозити, ръст на активи, процент провизии към рискови активи, се отклоняват сериозно от средните за системата. БНБ обаче удобно се скрива зад чувствителността на темата със стабилността на банките и реагира остро на всеки, който си позволи да постави под въпрос чистотата на практиките в банковия сектор. При така изключените бушони в системата е нормално концентрацията на собственост и влияние да се усилва. То е достигнало размери, при които разплитането му не може да стане безболезнено. Пакетирана с БТК, телевизионното разпръскване, вестникарския и разпространителски монопол, креслива телевизия, групата е на път да придобие статут на "прекалено голяма, за да фалира". Или на прекалено "удобна" за политиците, за да фалира. Факт е, по темата КТБ няма леви и десни, никоя партия не е опозиция, всички пазят гробно мълчание. Ако държавата и регулаторите продължат не само да си затварят очите, но и да съдействат, империята на Цветан Василев и неговият партньоp, политикът-издател-следовател Делян Пеевски, ще продължи да расте и да среща все по-малък отпор. Ако досега тя е зависела от отношението на конкретните политици на власт, ще започне да се случва друго - самозабравилият се монопол ще иска да посочва кой да управлява. Първите опити за това се видяха покрай формирането на служебното правителство, когато медиите около КТБ систематично "отстрелваха" неудобни за тях кандидати. Ако политиците и гражданите не успеят да се справят, единственото спасение от нещо толкова голямо е то да се разпадне под собствената си тежест. На малък пазар като българския подобна мегаструктура не може да съществува вечно, защото няма откъде да се изхранва.
Източник: Капитал (01.04.2013)

И NET1 излезе на телефонния пазар Конкуренция от големите телекоми, ниски тарифи и непрекъснато консолидиращ се пазар. С такава ситуация са принудени да се справят независимите интернет и тв доставчици, които оцеляха след вълната на изкупувания в сектора. Основният фокус на бизнеса вече не са евтините високи скорости за достъп до глобалната мрежа, а разнообразните пакетни услуги. Доставчикът NET1, който запази независимостта си въпреки офертите, които получаваше за покупка и от трите мобилни оператора ("Мобилтел", "Глобул" и БТК), явно също залага на "пакета". В неговия случай това означава предлагане и на фиксирана телефония. Интернет операторът и досега предлагаше освен достъп до глобалната мрежа и телевизия. NET1 обаче реши да разшири портфолиото си и да включи трета услуга – фиксиран телефон. Тя вече е достъпна, макар за момента само за корпоративни клиенти, обявиха във вторник от дружеството. Операторът пуска телефонни услуги както отделно, в рамките на няколко абонаментни плана, така и в пакет с високоскоростен интернет достъп. "Целта на NET1 е да разполага с пълно портфолио от фиксирани услуги", заяви търговският директор на NET1 Мария Божилова пред "Капитал Daily". Така компанията вече разполага с троен пакет от фиксирани услуги – телефон, телевизия и достъп до интернет. Основната технология, по която ще се предоставя фиксиран сигнал, е през IP. Това е предпочитан метод от всички играчи на пазара без БТК, който залага на медни жици. Преминаването на телефонни абонати към NET1 няма да е свързано с допълнителни разходи. "Ако клиентът има аналогова централа, операторът ще предостави безплатно декодиращи устройства, които да превърнат сигнала в цифров", заяви Божилова. Тя сподели, че основната идея е да се предложи пълен пакет фиксирани услуги на корпоративните клиенти. Според нея това ще спести разходи на фирмите, защото те ще могат да вържат стационарен интернет, телефон и телевизия към един доставчик. NET1 планира съвсем скоро да пусне подобна услуга и за индивидуалните потребители, каза Божилова, без да уточнява конкретна дата. Теоретично стационарната телефония на компанията може да бъде налична в цялата страна. На практика обаче интернет мрежата на оператора е ограничена в рамките на София. Потенциално разширяване извън столицата не е планирано до края годината. "До края на 2013 г. ще се стремим да покрием 100% от територията на София, като в рамките на този период не очакваме да разгърнем мрежата си извън столицата", коментира тя пред "Капитал Daily". Новата услуга се предлага в три тарифни плана – Standard, Advanced и Premium. Те включват различен брой безплатни минути за телефонни разговори към фиксирани мрежи в България, страните от Европейския съюз, САЩ и Канада. По думите на Божилова NET1 прибягва до агресивна ценова политика, за да може да бъде конкурентна на останалите играчи. Докато месечните такси са съпоставими с останалите доставчици, разговорите са значително по-евтини спрямо конкурентите. Връзката с всички мобилни оператори от стационарните телефони на NET1 е 0.10 лв., докато например при БТК е 0.17 лв. при слаб трафик и 0.20 лв. при силен. Компанията има лиценз за фиксирани телефони, издаден от КРС през пролетта на 2012 г., и резервиран номерационен план. Водите, в които NET1 навлиза обаче, може да се окажат дълбоки. Докато преди малко повече от десетилетие монополист при фиксираната търговия беше БТК, сега ситуацията е доста по-различна. До средата на 2012 г. има действащи 25 компании, които предлагат подобни услуги, а тези, които имат разрешение да доставят телефонен сигнал, са 34, показват данните от последния годишен доклад за състоянието на пазара на КРС.
Източник: Капитал (03.04.2013)

Високи разходи са свили печалбата на "НУРТС България" Компанията с лиценз за мултиплекс оператор "НУРТС България" е намалила силно печалбата си през миналата година заради високи разходи, а одиторите са забелязали липсващи документи за собственост върху активи. Това показва отчетът и одиторския доклад на "КПМГ България" към него, публикуван, след като преди няколко седмици облигациите на компанията бяха качени за търговия на Българската фондова борса. Към края на декември компанията има едва 1.16 млн. лв. положителен резултат при 5.2 млн. лв. за 2011 г. Макар приходите да са се повишили, разходите също са нараснали, което е изяло част от печалбата. В края на декември общите постъпления на дружеството са нараснали с 10%, а разходите – с над 20%, като най-сериозният ръст е при тези за лихви, разходи в графа "Други" и за външни услуги. "НУРТС България" е контролирано от собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и има лиценз за изграждане на мрежа за разпространение на цифрово радио- и телевизионно излъчване. НУРТС е собственик на мрежата за разпространение на всички български ефирни канали. Схемата с разпределянето на лицензите за мултиплекси, дадени след конкурси с ненужно завишени критерии, стана причина Европейската комисия да обяви, че ще заведе дело срещу България пред Съда на ЕС в Люксембург. Компанията пусна облигационна емисия от 40 млн. евро и според доклада за дейността парите от тях са използвани за плащане на банкови задължения на "НУРТС България". Напълно е погасен инвестиционен кредит от 2011 г. към КТБ за 37.2 млн. главница и лихви. С останалите пари са платени и 22 хил. евро лихви по оборотен заем заедно с част от главницата за 2.7 млн. евро също от КТБ. При проверката на отчета одиторите са открили две неточности, на които да се обърне внимание. Едната забележка засяга активи на стойност 1.73 млн. лв., за които компанията няма необходимите документи за собственост. В бележките към доклада от НУРТС обясняват, че в отчета са отразили такива земи и сгради и в момента е "в процес на придобиване на документи", които да удостоверят собствеността му. Общо активите на компанията са оценени на 257.7 млн. лв., с 21% увеличение за година. До редакционното приключване на броя одиторът от "КПМГ България", изготвил доклада, не беше намерен за повече разяснение. Коментар нямаше и от ръководството на "НУРТС България". Друг одитор, който потърсихме по казуса, обясни, че няма нужда даден актив да е твоя собственост, за да се запише в баланса - достатъчно е да си поел рисковете, свързани с експлоатацията и ползите от него. Другата забележка на одитора Мария Пенева от КПМГ е за "несигурност по отношение на учредена законна ипотека върху имоти на БТК". Те са били прехвърлени на НУРТС с договор, а към края на миналата година се оценяват на 26.3 млн. лв. НУРТС беше учредена от подразделение на БТК като джойнт венчър дружество между телекомуникационната компания и кипърската офшорка Mancelord Limited, представлявана в България от Цветан Василев. Според обясненията на ръководството въпросните 149 имота са ипотекирани по искане на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) като собственост на БТК. От август 2010 г. обаче собствеността върху тях е дадена на НУРТС с договор за прехвърляне на търговско предприятие, т.е. след като е учреден джойнт венчърът между БТК и кипърската офшорка. Имотите може да се освободят от ипотеките, ако съдът реши, че няма неизпъление на договора за приватизация на БТК. Преди близо година Международният арбитражен съд в Париж отхвърли иска на държавата за следприватизационния контрол, но АПСК заведе дело във Върховния касационен съд и решение по него все още няма. Дотогава имотите ще стоят ипотекирани.
Източник: Капитал (03.04.2013)

Продавай без да притежаваш Ако за момента на пазара на телеком услуги има две типични концепции за успех: да предлагаш пакети от всички възможни услуги, инвестирайки в тях, или да се фокусираш върху една с минимум вложения, то сега на път е да се появи трета - хем да навлезеш в повече сегменти на пазара, хем да го направиш без голям разход. По този път, изглежда, е тръгнал "Глобул". Буквално в последния момент, преди да бъде взето решение за евентуалната продажба на мобилния оператор от собственика му ОТЕ, той предприе стъпки да завоюва позиции и в други ниши на местния пазар, от които до момента беше встрани - ход, който макар и да не гарантира неизменен успех, изглежда в правилната посока. "Глобул" има намерение да доставя фиксиран интернет за частни абонати, съобщиха три източника на "Капитал" от сектора. Услугата ще се предлага и в пакет с мобилната. Това обаче ще става чрез мрежите на два независими оператора - NET 1 и "Спиди нет". Договорите за услугата вече са подписани с двете компании. За момента офертата все още не е достъпна масово, а се правят тестови свързвания на единични клиенти. И от NET 1 и от "Спиди нет" не дадоха информация по темата. От "Глобул" потвърдиха, че операторът има такъв проект. "Става въпрос за т.нар. white label услуга, при която фиксиран интернет от двете компании да бъде брандиран и продаван от нас. Засега обаче не можем да се ангажираме с конкретна дата, от която ще излезем с оферти, нито с подробности по самите тях", обясниха оттам. Доставките ще са за районите, в които двата оператора имат изградени мрежи. В случая със "Спиди нет" това означава София и още няколко града: Благоевград, Гоце Делчев, Димитровград, Разлог, Самоков, Сандански, Сливен, Варна, Бургас и Ямбол. NET 1 е с мрежа само в София. Конкретно столицата е "поделена" за обслужване между двете фирми. Сделката е само за интернет и не касае телевизионна услуга, уточниха от "Глобул". Според участници на пазара, мобилният оператор води разговори и с други кабелни доставчици в страната за същия тип споразумения. За "Глобул" очакваният през май старт на този тип предлагане би бил добър вариант да подобри позициите си спрямо конкурентите, от които до момента изостава при навлизането на периферни пазари, смятат анализатори от бранша. Както "Мобилтел", така и БТК вече години инвестират в собствени мрежи за интернет и телевизия и купуват работещи в тази сфера дружества. Притежаваният от гръцката ОТЕ втори GSM оператор досега няма вложение в тази посока. Ограничението е напълно обяснимо, като се има предвид, че компанията майка доскоро публично обявяваше очаквани затруднения при тазгодишните плащания по дълга си, който е близо 4 млрд. евро. За доставчиците на услугата пък такава сделка също е добре дошла - чрез нея те могат да увеличат приходите си (за момента не е известно по каква формула ще става плащането от "Глобул"), и едновременно с това запазват независимостта си. И двете фирми останаха встрани от кампанията за консолидация на сектора. За NET 1 е известно, че беше обект на интерес за покупка и от трите мобилни оператора, а до миналото лято се смяташе за почти сигурна добавка в групата на БТК. В крайна сметка обаче до сделка не се стигна - основно заради липса на разбирателство по цената (неофициално - около 25 млн. евро). Като силна страна на кабелния доставчик, основан и притежаван от Стефан Войнов, се смята стабилната му и изцяло узаконена оптична инфраструктура в столицата. Наскоро дружеството обяви, че започва да предлага и фиксирани телефонни услуги. Още веднага след края на преговорите с БТК като вариант за бъдещето на софийския интернет доставчик се споменаваше обща услуга с някой от GSM операторите. Фактът, че това е именно "Глобул", не е изненада - "Глобал нет", чийто изпълнителен директор беше Стефан Войнов до 2008 г., когато основава NET 1, е негов основен търговски представител. "Спиди нет" пък е с основен акционер "Адванс екуити холдинг", а изпълнителен директор е Страхил Иванов. Колкото и добре да звучи цялата схема, въпросът оттук нататък е дали ще проработи така, че и всички страни да са доволни. Историята на подобни сделки в България не е особено богата. По подобен начин преди доста години "Орбител" продаваше услуга, реално изпълнена от БТК. Такъв е и замисълът на сателитната телевизионна доставка на "Нетера" - компанията на Невен Дилков обяви наскоро, че в сътрудничество с Telenor започва да предлага именно white label договори: тя е наела излъчватели на спътника на норвежците и кани за свои партньори доставчици, които да продават услугата на крайни клиенти под собствената си марка. Като очакван клиент на "Нетера" за това се споменава впрочем, пак "Глобул". За момента обаче няма информация за сключени сделки за сателитния капацитет. Тип white label е и опитът "Мобилтел" да предлага сателитна телевизия на "Сателайт БГ", по който обаче няма реално придвижване напред. Опит в този тип услуги има Romtelecom - румънското звено на ОТЕ, което преди време обяви white label партньорство с друга компания за услуга за малки и средни предприятия в Румъния. За момента няма информация за какъв срок са договорите в България с NET 1 и "Спиди нет". Стратегическите решения за "Глобул" обаче тепърва предстоят, след като се вземе решение ще има ли компанията нов собственик и кой ще е той.
Източник: Капитал (15.04.2013)

КРС отхлабва примката около БТК Времето в което БТК държеше еднолично пазара на фиксирана телефония, е отдавна в миналото. Компанията вече не е единствен играч, макар че, все още контролира значителен част от този сегмент. Поради тази причина Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) следи изкъсо какво се случва и какви действия предприема бившият държавен монополист в областта на стационарните телефони. Обект на наблюдение са цените на едро и дребно, достъпът до мрежата и дори пакетните услуги, когато към тях е включена фиксирана телефония. Всички те трябва да се изпращат за предварително съгласуване с комисията, преди да влязат в сила. Отслабването на позициите на БТК обаче означава, че и комисията трябва да разхлаби контрола - още повече че конкуренцията макар и да не е особено ефективна специално при фиксираните разговори, вече е солидна при пакетните предложения. Затова след последния си анализ за пазара комисията реши пакетните услуги на БТК, които включват и фиксиран глас, вече да не са обект на регулиране и съгласуване. Анализът на КРС на пазара на фиксирани услуги беше стартиран още в края на 2012 г. След приключването му сега той беше подложен и на съгласуване с всички заинтересувани страни, включително и с Европейската комисия. Финалната позиция на регулатора е, че БТК може да отправя нови пакетни предложения към съществуващите си и нови абонати, без да ги съгласува предварително с него и да иска одобрението му. Окончателното решение по въпроса е публикувано на страницата на КРС в интернет. 91.9% от приходите от фиксирани услуги на българския пазар се падат на БТК по данни на регулатора за 2011 г. Силната намеса на КРС започна през 2009 г., когато тя извърши първия пазарен анализ по препоръка на Европейската комисия. В резултат БТК беше задължена да изпраща месец по-рано всички цени на фиксирани услуги за предварително съгласуване с регулатора. Те включват месечни домашни и бизнес абонати, независимо дали разполагат с нормален телефонен пост или през централа (ISDN), включително и пакетни предложения, в които освен фиксирани услуги се предлагат още мобилни, интернет, телевизия и др. Освен това телекомът се задължава да продава на едро на алтернативни оператори, които да предоставят стационарна телефония на крайни потребители при минимална необходимост от инвестиции за собствена инфраструктура. Това се прави, за да се насърчи и улесни навлизането на повече компании на пазара. Още с първия анализ ЕК даде и препоръките след налагането на тези мерки, регулаторът да следи развитието на сегмента и постепенно да облекчава контрола, особено върху цените на дребно. По данни на КРС през 2011 г. вече има 26 компании, които предлагат фиксирани услуги, докато пазарният дял като брой абонати на БТК намалява на 70% спрямо 91% през 2009 г. Именно тези факти са и в основата на защита на телекома, от който настояват да отпаднат напълно регулациите на цените на дребно, предвид факта, че той вече не е пълен монополист. Въпреки това кампанията все още доминира при приходите в сегмента. През 2009 г. БТК държи 98.4% от пазара по приходи, докато през 2011 г. делът й пада до 91.9%. КРС се аргументира именно чрез тези данни, за да запази регулацията на цените на дребно и продължава да определя БТК като компания със значително влияние на пазара при фиксираните телефони. Така независимо от лекото разхлабване от страна на регулатора очакваната тенденция е контролът върху цените на дребно за бившия държавен монополист постепенно да отпадне. По принцип логиката на европейската регулация в сектора е да се контролират и одобряват тарифите само на едро, освен в редки случаи. Такава препоръка е отправена и в последното становище на Брюксел от края на февруари. В случая с фиксираните комуникации тенденцията за по-слаб регулаторен натиск се оправдава до голяма степен и с намаляващия дял на приходите от фиксирани услуги за сметка на тези от мобилни и най-вече от мобилен трафик на данни.
Източник: Капитал (16.04.2013)

Руски богаташ купи Макс Телеком Българският WiMax оператор Макс Телеком има нов собственик, след като основателят на дружеството Краси Стойчев е продал 100% от капитала му на базирания в Лондон частен инвеститор Даниел Купсин, съобщиха от компанията. Цената на сделката засега не е известна. Купсин ще заеме председателското място в Борда на директорите на компаниятра, а Красимир Стойчев ще се оттегли от ролята си на изпълнителен директор. На негово място ще застане Питър Ковел, който ще си партнира с Тони Робинсън. И двама не са непознати у нас, тъй като в периода 2004-2006 г. Ковел е бил главен оперативен директор на БТК, а кариерата на Робинсън също включва престой в Българската телекомуникационна компания като главен търговски директор. Двамата ще работят по изпълнението на проекта за пускане на LTE базирани услуги на българския пазар, като се планира това да се реализира през третото тримесечие на тази година. Новият собственик Даниел Купсин е основател и изпълнителен директор на Обединена Медийна Група в периода 2005-2009 г., която включва медии като Московски новини, Бизнес ФМ, BFM.RU, Кино ФМ и др. През лятото на 2009 г. медийната група е продадена на NLMK Group. От 2009 до 2011 година Даниел Купсин е председател на Борда на директорите на основаната през 1997 г. AnviLab Group, Санкт Петербург-Москва, специализирала в производството и продажбата на фармацевтични продукти. През 2011 г. AnviLab Group е успешно продадена на Protek Group.
Източник: Стандарт (18.04.2013)

Две оферти за "Глобул" Turk Telekom е готов да купи "Глобул" и подаде обвързваща оферта за него до собственика му - гръцката ОТЕ. Това стана ясно след изтичането на срока за ценови предложения в сряда вечер. От четиримата потенциални купувачи само турското дружество обяви официално окончателния си ход. Цената не се споменава в борсовото съобщение. Останалите трима кандидати са Telenor, Turkcell и Deutsche Telekom. До редакционното приключване на броя обаче нямаше официална информация кой от тях се е ангажирал със сигурно участие в сделката. По информация получените оферти са две. Българският телеком е оценен на около 700 млн. евро (без дълговете), което според различни източници се очаква да е и минималната цена за дружеството Кой иска да купи "Стратегията на Turk Telekom за регионална експанзия чрез покупката на всички акции от "Космо България мобайл" (бел. авт.- дружеството, работещо под търговската марка "Глобул") и "Германос телеком България" вече е обвързваща", гласи съобщението на турския телеком до фондовата борса в Истанбул, където се търгуват акциите му. Необвързващи оферти за българския мобилен оператор преди близо два месеца подадоха още три компании, които за момента не съобщават публично решението си. От пресслужбата на самата ОТЕ в Атина не дадоха никаква информация, освен че процесът продължава. От Telenor отговориха, че принципно не коментират никакви спекулации на пазара. В службата за официални контакти на Turkcell пък никой не отговаряше на посочените телефони. Засега този турски телеком не излезе с официално съобщение до борсата, докато при подаването на необвързващи оферти предложението беше оповестено пред акционерите. Ако се случи, продажбата на "Глобул" със сигурност ще е сред най-големите за годината за България - според неофициална информация минималната цена за 100% от "Глобул" и "Германос" е 700 млн. евро, като от нея се приспаднат дълговете (компанията неотдавна договори синдикиран заем от 250 млн. евро). Задълженията на компанията майка доведоха до решението иначе печелившото звено на ОТЕ да бъде предложено за продажба. През лятото на миналата година гръцкият телеком обяви, че има нужда от финансиране от порядъка на 700 млн. евро в плащанията по задълженията си, предвидени за тази година, и затова е готов да се раздели с българския си актив. Дефицитът обаче отдавна е запълнен - ОТЕ пласира успешно облигации за 700 млн. евро и отделно продаде сателита си Hellas Sat за 200 млн. евро. Затова и наскоро висшите мениджъри в Атина директно дадоха да се разбере, че сделката няма да е на всяка цена. Според всички източници на "Капитал", както и според малкото публикации в гръцката преса, решението да има ли сделка за "Глобул" и с кого ще бъде взето бързо - очакванията са това да се случи още до края на този месец. Едно от гръцките издания дори твърди, че за българския оператор ще има наддаване още този петък - 19 април, цитирайки служител на ОТЕ, пожелал анонимност. Turk Telekom е комплексен телеком доставчик, работещ в сферата както на фиксираните, така и на мобилните услуги. Според данни от сайта на компанията към края на септември 2012 г. тя има 14.5 млн. абонати на стационарна телефония, 7 млн. клиенти на фиксиран интернет и 13.2 млн. на мобилната си мрежа. Петдесет и пет процента oт акциите й принадлежат на саудитския Oger Telecom, 30% са на държавата, а 15% - на дребни акционери. Интересът на турския телеком към България не е за първи път - компанията двукратно опита да купи БТК, но неуспешно. Дали сегашната й оферта за "Глобул" ще се увенчае с успех и каква е конкуренцията - вероятно ще стане ясно до дни.
Източник: Капитал (19.04.2013)

Наддаване за "Глобул" Турски, норвежки, германски или гръцки - чий ще бъде "Глобул" вероятно ще се разбере още в края на този месец. Макар и да не получи максимално възможните четири оферти за българския си оператор, гръцката ОТЕ за момента постига добър резултат в сделката - има конкуренция. След като изтече крайният срок за подаване на обвързващи оферти за 100% от "Глобул" и "Германос" в сряда вечер, според източници на "Капитал" от сектора внесените предложения са три: от Turk Telekom, Telenor и Deutsche Telekom. Първата компания излезе с официално съобщение за това пред фондовата борса в Истанбул, а за норвежкия и германския телеком информацията е от няколко независими източника на вестника. Според тях други оферти към сряда вечер не е имало - тоест другият турски кандидат - Turkcell, явно се е отказал. "Единственото, което ще е определящо при избора на купувач, ще е цената. Който даде повече - получава компанията. Няма стратегически или каквито и да било други съображения в сделката", каза близък до процедурата експерт от сектора. Според него, както и според друг отлично запознат източник, процесът по продажбата е създаден така, че именно парите да са определящи в крайна сметка и на последния етап от преговорите да не се окаже, че финализирането на сделката е зависимо и от други обстоятелства. Именно затова структурата на процедурата е оформена по следния начин. Първо, кандидатите получават пълна информация за българския мобилен оператор. След това внасят необвързващи предложения (каквито дадоха Turk Telekom, Telenor, Turkcell и Deutsche Telekom). След това четирите компании продължават да имат достъп до необходимите им данни за "Глобул", подготвят ценовите си обвързващи оферти, а междувременно с всяка от тях се уточнява готов договор за продажбата - SPA (share purchase agreement). В него са уточнени всички юридически и технически подробности по сделката, които вече няма да са обект на обсъждане между страните. Едва след като въпросното споразумение е постигнато, се подават самите ценови предложения. Внасяйки ги, кандидатите са наясно с предварително обявен праг, под който ОТЕ не желае да продава. След обвързващите оферти има етап на последно разглеждане от гръцкия собственик съвместно с лондонския му консултант Citigroup. После настъпва решителната фаза, оформена като наддаване между кандидатите. За момента няма ясна информация как точно ще бъде организирано то, но очакванията са да се състои в средата на следващата седмица (макар и в едно гръцко издание да се появи информация, че то ще стартира още в петък, 19 април), като представители на компаниите ще бъдат поканени на живо в централата на ОТЕ в Атина. За прага, под който обвързващите оферти не се очаква да падат, неофициално се твърди, че е 700 млн. евро, като от тях се приспада синдикираният заем от 250 млн. евро, който "Глобул" договори наскоро. Какво пише като число в книжата на кандидатите, обаче няма данни. Единственият официален сигнал за сделката дойде в четвъртък от Turk Telekom. "Стратегията на Turk Telekom за регионална експанзия чрез покупка на "Космо България мобайл" (дружеството, опериращо под търговската марка "Глобул") и "Германос телеком България" вече е обвързваща", гласи съобщението на турската компания до истанбулската борса, където се търгуват акциите й. От Telenor отговориха на запитването на "Капитал", че никога не коментират никакви слухове на пазара. От пресслужбата на ОТЕ в Атина само казаха, че процедурата продължава. Според някои източници до сряда вечерта офертите са били две - на Turk Telekom и Telenor. В четвъртък, позовавайки се на анонимни източници, Reuters съобщи, че Deutsche Telekom също участва. Източник на "Капитал" също потвърди, че телекомът е подал оферта. Германската компания е акционер в ОТЕ с 40%. Доскоро вариантът тя да стане директно собственик на "Глобул" беше по-скоро "резервен" - вид финансово подпомагане на ОТЕ, в случай че тя не успее да осигури финансиране, за да посрещне плащанията по дълга си (който е общо около 4 млрд. евро), планирани за тази година от над 1.4 млрд. евро. През последните месеци обаче гръцкият телеком първо си гарантира 250 млн. евро през заема на "Глобул" от няколко банки, второ, договори продажбата на сателита си Hellas Sat на арабски сателитен оператор за 200 млн. евро и трето - пласира нови петгодишни облигации за 700 млн. евро. В резултат преди близо два месеца главният изпълнителен директор на ОТЕ директно заяви, че оттук нататък продажбата на българското мобилно звено ще е само "в интерес на акционерите" и сделка ще има само ако получените оферти са финансово привлекателни. Тоест продажбата не е спасителна операция. Що се отнася до Turkcell, тяхната кандидатура до последно се смяташе за сигурна. До късно в четвъртък обаче турският телеком не беше подал уведомление на истанбулската фондова борса да е внесъл обвързваща оферта, докато при внасянето на необвързващата това беше оповестено пред акционерите. Източници, близки до компанията, казаха, че подготовката е текла до последния възможен момент, но без обяснение документите не са били подадени. Според повечето наблюдатели на пазара липсата на обвързваща оферта от Turkcell може да се обясни с традиционните неразбирателства между основните акционери, които забавят вземането на стратегически решения. Собствеността в турския телеком е поделена между руската "Алтимо" на Михаил Фридман (13.22%), Telia Sonera (с най-големия пакет от 37%) и Сukurova на турския бизнесмен Емин Карамехмет (14%). Тримата акционери принципно са в борбата за надмощие върху решенията на телекома, което съответно прави предприемането на стратегически ходове труден процес. Иначе турският оператор (най-голям в южната ни съседка с над 34 млн. абонати) не от вчера има интерес към българския пазар. Затова не е изключено оферта от него да се появи и след края на срока, поставен от ОТЕ, и доколкото сделката е частна - предложението да бъде взето предвид. Най-активни при проучването на "Глобул" според български източници от сектора продължават да са Telenor. Представители на скандинавския екип, натоварен с проекта, са се срещали вече няколко пъти с Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), а наскоро са установили контакт с поне един от другите два големи телекома в страната. Интересът им е бил към всички възможности за общи проекти, някои от които вече са стартирани, към опцията регулаторът да допусне национален роуминг за някой от опитващите се да навлязат на пазара нови играчи (схема, при която например "Макс Телеком" или "Булсатком" могат да получат правото да използват GSM мрежата на работещ оператор), както и към намеренията за промени в законодателството. Ако бъде приключена успешно, сделката със сигурност ще е една от най-мащабните за България тази година. По-важното обаче е, че тя има потенциала да промени лицето на телеком сектора. Сегашните собственици на "Глобул" поддържат едно доста пасивно поведение на оператора - той нито навлиза в сегментите на фиксиран интернет и телевизия, нито има стартирани проекти за четвърто поколение мобилни услуги. Ако с влизането на нов притежател политиката стане по-агресивна в която и да било от двете посоки, това със сигурност би предизвикало промени и в плановете на другите два големи телекома. От техните ходове пък до голяма степен зависи съдбата на по-малките желаещи да навлязат на пазара. Предимства на "Глобул" са доста добре развитата му мрежа за дистрибуция, независимите му позиции като абонатна база, които дават възможност за растеж (предимно частни клиенти и малки фирми), относително добрите финансови резултати (операторът дава 7% от годишните приходи на ОТЕ и 9% от печалбата). Негатив пък е липсата на инвестиции в обновяване и развитие на технологичната база.
Източник: Капитал (22.04.2013)

Проект превръща летище Стара Загора в международен транзитен хъб Под ръководството на областния управител Недялко Недялков започват проучвания за бъдещото развитие на летище Стара Загора като логистичен център за международни карго превози. Целта е изготвянето на проект, който да бъде представен пред бъдещи стратегически инвеститори. На работната среща на 15 април присъстваха експерти от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, зам.-областният управител Димитър Драчев, управителят на аеропорта инж. Митко Георгиев, управителят на ВиК Румен Райков, главният архитект на община Стара Загора арх. Иван Кирчев, както и представители на "Напоителни системи", "ЕVN България", "Овергаз-Изток" и "Виваком". Те обсъдиха състоянието на прилежащата инфраструктура и евентуалните бъдещи инвестиции. Цялостната картина показва, че местоположението на летището, водните ресурси, електрозахранването, газоснабдяването, телекомуникационните връзки са повече от добри за реализирането на мащабен проект. След точен анализ, който предстои да бъде извършен, ще стане ясно доколко е необходимо допълнително изграждане на подстанции, което не би било проблем за ЕVN. Според анализ на Центъра за икономически изследвания в България бъдеща инвестиция в летище Стара Загора ще даде възможност да се посрещне новият въздушен трафик особено между Азия и Европейския съюз. Данните сочат, че въздушният товаропоток до и от ЕС ще нарасне с 5.8 млн. тона, 78 % от които ще идват от Азия. Полосата на летището е дълга 2 550 м, прилежащите територии са около 6 000 дка, железопътната и магистралната инфраструктура е на отстояние от 5 км, което прави инвестицията в модерен логистичен център за карго превози изключително привлекателна. Отличната му локация позволява придвижване за 3 часа със самолет и 24 часа с камион до всички дестинации на Европа. Превръщането на летище Стара Загора в международен транзитен хъб ще има капацитет на товари от 150 000 до 250 000 тона, 2 писти, обслужващи "Боинг 747" и "Еърбъс 380". За реализацията на проекта в края на миналата година с решение на МС правата на държавата върху капитала на "Летище Стара Загора" ЕООД бяха прехвърлени от транспортното министерство на МИЕТ.
Източник: Строителство Градът (22.04.2013)

Норвежко бъдеще за "Глобул" Най-голямата сделка за българско дружество през тази година вече е факт - норвежкият телеком Telenor обяви в петък, че придобива "Глобул" от гръцкия OTE, като го оценява на огромната сума за местните разбирания от 717 млн. евро. Така година след като започна продажбата "Глобул", вече има ясен нов собственик, който е голям, финансово здрав западен телеком, с наложени позиции в региона. А сделката е една от малкото изключения на тенденцията през последните години - чуждестранни инвеститори да се оттеглят от България и местата им да се заемат от местни групи. В случая с втория по големина мобилен оператор в страната влиза топ инвеститор. Другата добра новина покрай сделката е, че имаше конкуренция, при това от стратегически инвеститори. Освен Telenor по информация на "Капитал" обвързващи оферти за българския мобилен оператор подадоха турският Turk Telekom и германският Deutsche Telekom, но след наддаване в сряда е станало ясно, че техните цени са били по-ниски. Първоначален интерес и необвързваща оферта подаде друга компания от Турция – Turkcell, но по неизвестни причини компанията се отказа преди финалното наддаване. Решението за избора на Telenor е на борда на директорите на гръцката компания, който в петък е одобрил продажбата на българското си звено. Сделката е за 717 млн. евро, в които не влизат задълженията и наличните парични средства на втория по големина мобилен оператор в България. Освен оператора норвежци придобиват и търговската верига "Германос". За сравнение - най-голямата сделка през миналата година също беше от телеком сектора - става въпрос за БТК. Дружество на банкера Цветан Василев и руската VTB Capital придобиха 94% от капитала й за 265 млн. евро, но реално те трябваше да поемат и 472 млн. евро задължения. Това означава, че без наличния в компанията паричен ресурс новите инвеститори оцениха БТК на малко над 700 млн. евро. Но бившият държавен монополист има 16% повече приходи през 2012 г. в сравнение с "Глобул". Норвежкият телеком очаква да приключи сделката през третото тримесечие на тази година, като съответно тя трябва да мине през одобрението на генералната дирекция "Конкуренция" към Европейската комисия. По нейна преценка тя може да се допита и до местните антимонополни органи, като например Комисията за защита на конкуренцията. Проблем едва ли ще има, тъй като Telenor не притежава други телеком фирми в България. Все още не са обявени конкретните намерения на Telenor как ще развива "Глобул". Норвежката компания ще проведе в понеделник сутринта пресконференция, на която темата ще бъде сделката. За момента от ръководството на скандинавския телеком само очертават идеи за развиване на мобилния интернет и на онлайн услугите, но без да дават подробности. "Влизането ни на българския пазар увеличава възможностите за трансгранично сътрудничество и увеличаване на ефективността ни, от което ще се възползват както клиентите ни, така и цялата група Telenor", коментира в официално прессъобщение Кйел-Мортен Йонсен, вицепрезидент на Telenor и регионален директор за Европа. И добавя: "Виждаме и потенциал за разрастване на мобилния пренос на данни, както и интернет базираните услуги на пазара." Telenor е лидер на пазара в Норвегия и е един от големите играчи на световния пазар (виж графиката). Международната дейност на компанията включва пълен контрол на мобилни оператори в Черна гора, Дания, Швеция, Унгария, Сърбия, Пакистан и различни дялове в Индия, Бангладеш, Русия и Малайзия. Освен сделката с "Глобул" в петък Telenor обяви и финансовите си резултати за първото тримесечие на 2013 г. Приходите за периода са 3.23 млрд. евро, а оперативната печалба (EBITDA) възлиза на 1.1 млрд. евро. Печалбата след приспадане на данъците и лихвите е 478 млн. евро. За цялата 2012 г. консолидираният финансов отчет показва увеличение на приходите до 13.3 млрд. евро. Нетната печалба също расте и през изминалата година тя достига 1.34 млрд. евро спрямо 944 млн. евро за 2011 г. Решението на OTE да продаде "Глобул" на Telenor като цяло е добра новина за българския телеком пазар, за самата компания и за нейните клиенти. Екипите на норвежката компания бяха най-активни в хода на преговорите спрямо останалите кандидати, като са говорили с останалите играчи на пазара, включително и с Комисията за регулиране на съобщенията. Според предварителни анализи на Telenor необходимите инвестиции в мрежата на "Глобул" надвишават 300 млн. евро, казаха източници на "Капитал" преди подписването на сделката. Проучванията са направени по време на преговорите и при етапа на вземане на решение дали норвежкият телеком да участва в наддаването за българския оператор и с каква конкретна сума. Това показва, че Telenor може да е склонен да инвестира допълнително в България. В доста от своите компании по света норвежкият телеком развива широк спектър от услуги, като има засилен акцент освен върху мобилната телефония и върху интернет базираните продукти. За момента "Глобул" е сравнително пасивен на българския пазар и не диверсифицира бизнеса си извън мобилната и фиксираната телефония, докато другите два оператора постепенно разшириха обхвата си в почти целия телекомуникационен спектър. Едва почти в навечерието на сделката дружеството подписа договори със "Спиди нет" и NET1 за доставката на фиксиран интернет за частни клиенти под бранда на мобилния оператор чрез т.нар. white label услуги. Много от проектите на GSM компанията, както и инвестициите в развиването на мрежата са замразени от близо година в изчакване на евентуална сделка. След влизането на Telenor те може да бъдат отново задвижени и дори да бъдат допълнени.
Източник: Капитал (29.04.2013)

Слаб старт на годината за телекомите Времената на ръст в телеком бизнеса на крилете на засиления трафик на данни може и да дойдат, и това може и да е скоро. Но със сигурност не се случва сега. Първото тримесечие на годината приключи слабо за мобилните оператори в България - те отчитат намалени приходи и свити печалби, като перспективата, поне краткосрочно, също не е розова. Всъщност положението е такова от доста време заради регулаторните ограничения, наситения пазар, конкуренцията и общата икономическа криза. Единствената новина от отчетите на трите големи телекома, които станаха публични тези дни (за "Мобилтел" и "Глобул" в сряда, а за БТК - преди празниците), е, че БТК изпреварва "Мобилтел" по приходи за периода януари-март. Това се случва за първи път, откакто двете компании са конкуренти на GSM пазара. Победата обаче е пирова - БТК също отчита понижение на приходите си. Пазарният лидер при мобилните оператори "Мобилтел" обяви спад на приходите си от 15.8% през първото тримесечие спрямо същия период на миналата година. Постъпленията намаляват от 115.9 млн. евро от началото на януари до края на март 2012 г. на 97.5 млн. евро през аналогичните месеци сега, показват данните от отчета на компанията майка Telekom Austria. БТК обяви приходи от 195.35 млн. лева, или 99.7 млн. евро за същия период. За бившия държавен телеком това също е понижение спрямо първото тримесечие на 2012 г., когато постъпленията са 218.68 млн. лева, или 111.7 млн. евро, показват данните от консолидирания й отчет, публикуван на сайта на Българската фондова борса. В същата лодка в недружелюбни води е и "Глобул", който в момента чака новия си собственик – норвежката Telenor – да влезе във владение. "Глобул" също отчита спад на приходите от 14.6%. За тримесечието те са 82.6 млн. евро, докато през същия период на миналата година са били 96.7 млн. евро. Ситуацията не е по-различна и при печалбите на трите компании, като този път и БТК обяви сериозно намаление. През 2012 г. свиването на разходите и преструктурирането на дълга й позволиха да утрои нетната си печалба от 7.18 млн. лв. на 20.08 млн. лв. За първите три месеца на настоящата година обаче компанията отчита близо тройно свиване на този показател. В периода януари-март 2012 г. той е 10.23 млн. лв., но за същите месеци на 2013 г. се понижава до 3.75 млн. лева. Спад на печалбата отчитат и "Мобилтел" и "Глобул". Първият обяви понижение на печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации (EBITDA) с 19.8% на годишна база от 49.1 млн. евро на 39.4 млн. евро за първите три месеца на 2013 г. Намалението е подобно на това за цялата 2012 г., когато е отчетен спад от 20.8% на годишна база от 261.9 млн. на 207.4 млн. евро. При "Глобул" негативната тенденция е малко по-силна, като EBITDA се понижава с 22% от 33.7 млн. на 26.3 млн. евро. Причините за настоящата ситуация на телеком пазара са няколко. На първо място - стриктните регулации, които се усетиха от мобилните оператори през цялата 2012 г. и продължават да влияят сега. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) рязко понижи на два пъти таксите за терминиране (цени на едро) при мобилните разговори във вътрешни мрежи, а и крайните цени в роуминг. Резултатът е, че тарифите на едро бяха намалени в пъти за повиквания от чужбина. Последната корекция надолу, която предприе КРС, влезе в сила от 1 януари тази година и рефлектира в приходите и печалбите на компаниите именно за първото тримесечие. Очаква се комисията да предприеме още едно понижение от 1 юли тази година, въвеждайки разходоориентираност на тарифите. Втори фактор за общия спад на пазара е силната конкуренция, която води до пакети с все повече безплатни минути за разговори. Трети факт, който води пак до негативен резултат за сектора, е високото проникване на мобилни услуги сред населението - над 150%. Роля оказва и крехката икономическа ситуация в страната вследствие на кризата и свитите доходи на потребителите. Трите оператора обясниха слабите си резултати именно с тези ефекти. Извън контекста на големите числа остават няколко интересни факта. "Мобилтел" и "Глобул" обявяват сходен спад на средния приход от абонат (APRU), като за първата компания понижението е 16.9% до 5 евро месечно, а за втората – около 24% до 5.3 евро. Това е явление, което продължава през последните няколко тримесечия и се дължи освен на свитото потребление и на увеличаващото се количество безплатни минути, които се включват в новите планове. БТК пък отчита увеличение на абонатите на мобилната си мрежа с 13% на годишна база. Традиционно бившият държавен фиксиран оператор компенсира намаляването на приходи от фиксирана телефония с такива от мобилна. За тримесечието на 2013 г. постъпленията от мобилни услуги са 92.86 млн. лв. при 94.19 млн. лв. за същия период през миналата година - тоест спадът е минимален. Резултатите на трите телекома показват, че те трудно ще достигнат печалбите от преди няколко години. За да диверсифицират бизнеса си и да получат по-плътен достъп до пазара, "Мобилтел" и БТК инвестираха значителни суми в развиването на пълен спектър телеком услуги – телефония и интернет (мобилен и фиксиран), както и цифрова телевизия и друго съдържание. За момента "Глобул" се ориентира само към традиционните дейности за един мобилен оператор. Дали новият собственик Telenor ще промени тази политика - още няма обявени конкретни намерения.
Източник: Капитал (09.05.2013)

Telenor се дистанцира от политиката "Нямаме никакви политически амбиции". Това беше основното послание на Telenor при първата среща на представител на висшия мениджмънт на телекома с медиите в България след сделката, при която в последните дни преди празниците норвежците купиха 100% от "Глобул" и "Германос" от гръцката ОТЕ. Компанията няма намерение да става политически играч, няма да има политическо влияние и амбиции, а ще залага само на комерсиалното си присъствие, подчерта изпълнителният вицепрезидент и директор за Европа в Telenor Кйел-Мортен Йонсен. Другото, върху което Йонсен акцентира, е, че телекомът е стратегически инвеститор с намерение за дългосрочен бизнес в България, а не разглежда покупката на "Глобул" като временна стъпка с цел препродажба. Добрите отношения на компанията с властите и обществото са част от корпоративната философия на Telenor като стратегически инвеститор на пазарите, на които присъства, но това не означава политическо влияние, обясни Йонсен, като даде няколко държави за пример, при който телекомът е работил в сложна политическа обстановка. Изявления от страна на новите собственици на "Глобул" именно в този смисъл не са изненадващи, като се има предвид, че последното правителство в България ясно показа склонността си да влияе върху регулаторите, макар и те принципно да трябва да са независими. Пример в тази посока е как бившият премиер Бойко Борисов показно уволни председателя на енергийния регулатор. В същото време огромна част от приходите на телекомуникационните компании зависят именно от регулаторните органи. Желанието на норвежките инвеститори в "Глобул" да се разграничат отсега от политически игри е обяснимо и предвид факта, че единият от двата му основни конкурента - БТК, е практически притежание основно на банкера Цветан Василев, който се смяташе за приближен на доскорошната власт. Основното направление, в което купувачите на "Глобул" ще работят веднага след като влязат във владение на мобилния оператор през третото тримесечие на годината, ще бъде да развият и подменят голяма част от техническата му мрежа, стана ясно още на първата пресконференция на Telenor в България. Според Кйел-Мортен Йонсен, мрежата на "Глобул" е добра, но за да бъде в състояние да поеме увеличаващия се трафик на данни, в нея ще са необходими сериозни инвестиции. "Готови сме да споделяме ресурси с компании от сектора, но също така и да инвестираме в мрежата си", каза Йонсен. Конкретна сума на очакваните вложения обаче за момента не се споменава. Засега няма и окончателни решения (поне публично обявени такива) кои ще са новите мениджъри на "Глобул", ще предлага ли операторът телевизионни доставки, ще навлиза ли по-сериозно на пазара на фиксиран интернет, ще купува ли други дружества в България. Както по време на конферентния си разговор с инвеститорите веднага след сделката, така и сега мениджърът за Европа на Telenor не обяви в прав текст, но и не скри амбицията на компанията да се превърне в телеком номер едно на българския пазар - позиция, която понастоящем се държи от притежавания от Telekom Austria "Мобилтел". "При проникване на мобилните услуги на българския пазар от над 150% очевидно не можем да очакваме още особено голям ръст на самия пазар, така че няма на какво друго да разчитаме, освен да задоволим сегашните си клиенти и да ги запазим, както и да привлечем нови от другите оператори", каза Йонсен. По думите му, цената от 717 млн. евро, на която Telenor купи "Глобул" и "Германос" в конкуренция с Deutsche Telekom и Turk Telekom, е справедлива
Източник: Капитал (09.05.2013)

Увеличението на капитала на КТБ вероятно ще е успешно Седмица преди да е изтекъл срокът за участие в увеличението на капитала на Корпоративна търговска банка (КТБ), почти със сигурност може да се приеме за успешно. Според данни от Централния депозитар досега са използвани 5 614 310 от всички издадени 6 млн. права, което означава, че инвеститори са подали заявления за записване на 93.5% от предложените нови акции, докато за да се счита увеличението за успешно, е нужно да бъда пласирани над половината от предложените нови акции. Това, изглежда, ще е и финалният резултат, тъй като останалите останаха непродадени на аукциона за неизползваните права на 8 май и ще останат неупражнени. Така вероятно КТБ, в която са концентрирани голяма част от парите на държавните дружества, ще успее да увеличи капитала си с 87.8 млн. лв., което е с около 6 млн. лв. под максимално търсената сума от почти 94 млн. лв. По принцип заявленията за участие са неотменяеми, така че единственият вариант в банката да постъпи по-малка сума или увеличението да е неуспешно е някой от инвеститорите да не успее да заплати емисионната стойност на заявените от него акции до финалната дата на увеличението - 22 май. По принцип успехът на увеличението не е изненадващ, тъй като още в проспекта на КТБ беше отбелязано, че мажоритарният акционер с 50.3% от капитала "Бромак" (еднолично дружество на председателя на надзорния съвет на банката КТБ Цветан Василев) е декларирал, че ще запише полагащите му се нови акции. Това означава, че "Бромак" би трябвало да е вложило 47 млн. лв. Банката има нужда от увеличението, тъй като ако тя раздава нови кредити, ще падне под регулаторните минимуми за капиталова адекватност, което ще принуди БНБ да й предпише вдигане на капитала. Досега тя се задържаше над исканите от централната банка 12% обща капиталова адекватност с включване на два пъти на подчинен срочен дълг за общо 29 млн. евро от "Бромак" в капитала си. Сега обаче тя е и близо до минималните 8% капиталова адекватност от първи ред и трябва да предприеме реално увеличение. Вероятно след увеличението БНБ ще разреши на КТБ да върне дълга към "Бромак" и така ще бъде финансирано участието му. Голямата неизвестна е кой е записал останалата част от увеличението. Допреди аукционът на неизползваните права нямаше нито една сделка с тях на борсата и бяха упражнени само малко над половината. Това означава, че другият голям акционер - Държавния фонд на Оман (33%), не е участвал. На самия аукцион бяха предложени 2 885 690 права, от които 2.5 млн. бяха продадени по 0.1 ст. за брой. Чрез тях неизвестният им купувач записва 250 хил. акции. За тях той трябва да плати 39 млн. лв., които му дават едва 3.8% дял в капитала на банката, тъй като емисионната цена на новите акции от 156.47 лв. за брой е доста над пазарните нива от около 90 лв. Всичко това прави увеличението не особено атрактивно за нови инвеститори, които при желание биха могли да придобият от старите акции значително по-евтино. Например в момента третият по големина акционер в КТБ е базираното в Лондон инвестиционно поделение на руската държавна Внешторгбанк. Наскоро в борсова сделка VTB Capital придоби 9.9% от капитала на банката за 58 млн. лв. Всичко това навежда на мисълта, че вероятно и мистериозният инвеститор е близък до Цветан Василев. На такава мисъл навеждат и няколкото рокади в капитала преди увеличението. Делът на VTB Capital му беше прехвълен от карибската офшорка DEWA International по 97.791 лв. за акция на 15 април. Самата тя придоби пакета на 22 март от компанията на Василев "ТЦ - Институт за микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) по 90.7 лв., което й осигурява 4.2 млн. лв. за по-малко от месец. ТЦ-ИМЕ пък се сдоби с тези книжа около месец по-рано от други свързани и финансирани от банката лица на средна цена 83.5-84 лв. за акция, което означава, че също печели около 4 млн. лв. от продажбата им и вече няма акции в институцията. Чрез подобни борсови сделки кредити от самата банка може да се превърнат в собствени средства с ясен произход (печалба от борсови операции), които могат да се използват за увеличение на капитала на банката. Например през последните години делът на "Бромак" в капитала на КТБ падна от 60% на малко над 50%. Тези близо 10% от акциите, които според борсовите котировки на банката се оценяват на 40 - 60 млн. лв., бяха прехвърлени в кредитирани от банката свързани компании като "Юлита 2002", "Си Ди мениджмънт", "Корект фарм", "Ареском", "Дивал 59", "Булит 2007", "Принт инвест 1", "Транстрейдинг" и др. Така реално кредитите на КТБ се озовават в "Бромак" като приход от продажба на акции и той може да ги вкара в банката като подчинен срочен дълг. Сега същият този дял отново е събран в ТЦ-ИМЕ и препродаден на печалба. Ако увеличението приключи така, след него "Бромак" ще запази дела си, този на Държавния фонд на Оман ще падне до малко над 30%, на VTB – до 9%. Разбира се, има вариант и руската банка да е купила правата и тя да е мистериозният инвеститор, като осигурява подкрепа за Цветан Василев, с когото в последните години си партнира при няколко големи сделки като приватизацията на "Булгартабак" и покупката на БТК.
Източник: Капитал (16.05.2013)

Изгубени милиони Ако някога започнете да се съмнявате вредно ли е държавата да бъде собственик на някое предприятие - спомнете си БТК. Не заради архаичните технологии, не заради раздутия щат, аоще по-малко заради споровете изгодно или не е продадена. Всичко това е минало. По-скорозаради последното развитие около опитите на ведомствата да получат някакви пари от неспазените ангажименти на първите купувачи на телекома - Viva Ventures. Те са най-яркият пример колко безплодни са обърканите стъпки на държавата в корпоративния свят. Историята е дълга, заплетена и обвита в конфиденциалност, а украсена с термините от адвокатския жаргон, още повече обърква. Но пък си заслужава да бъде разказана - все пак на финала й става ясно как държавата губи и едни готови над 100 млн. лв. и още 9 млн. лв., които можеше сравнително лесно да прибере. Причината? Елементарна липса на синхрон в работата на две ведомства - Агенцията за приватизация (АП) и Министерството на финансите. Поводът? Четири арбитражни спора с купувача. По едно от тях - вече спечелено - финансовото министерство най-вероятно няма скоро да си получи въпросните 100 млн. лв. По другите три предложената сума за извънсъдебно споразумение също е на път да се изпари, а и делта изглеждат обречени. Хронологично първа се активизира Агенцията за приватизация. През февруари тя получи предложение директно от БТК за извънсъдебно споразумение по трите си арбитражни спора. Първият от тях е за неизпълнени ангажименти за трудова заетост с претендирана неустойка от около 60 млн. лв. Това дело вече беше загубено от държавата в арбитража, но АП оспори решението в български съд. Второто дело е аналогично, за следващ период, и е за почти 40 млн. лева, но шансът да бъде спечелено клони към нула, защото е огледално на вече решеното. Третият иск е за 18 млн. лв. и се отнася за прехвъряне на военни съоръжения, но и при него адвокатите на държавата не виждат шанс за спечелване. Въпреки яснотата, че делата няма да бъдат спечелени от държавата, новият собственик на БТК (миналата година мажоритарен дял беше придобит от Корпоративна търговска банка и руската VTB Capital) явно желае да сложи точка на следприватизационните спорове. И е готов да се раздели с 9 млн. лв., за да получи пълна свобода. Първо, така ще падне ипотеката върху над 800 имота на телекома, които АП е ползва като обезпечение по висящите спорове. И, второ, защото ако държавата приеме, че всички следприватизационни ангажименти са приключили, ще отпадне "златната акция". И новият собственик ще може да взима всички решения, без да иска съгласие от държавата. От въпросните 9 млн. лв. агенцията планира да покрие всички разноски по водените дела, които по различни изчисления варират между 3 и 5 млн. лева. Те така или иначе са дължими и иначе трябва да се платят с пари от бюджета. Остава и бонус от поне 5 млн. лв. Споразумението на АП трябваше да получи одобрение на правителството (защото приватизационният договор през 2004 г. минаваше през гласуване от Министерския съвет). Затова и преди месеци проектът е внесен на вниманието на икономическия и финансовия министър от служебния кабинет. Но не стига до гласуване. А и вече предложението на БТК не е актуално, но за това след малко... Междувременно мислене на тема БТК протича и в правния отдел на финансовото министерство. То е във връзка с водено от ведомството дело по т.нар. clawback споразумение. В приватизационния договор беше записано, че ако Viva Ventures успее да препродаде 65% от БТК за повече от 300 млн. евро в срок до три години, след като е купил същия дял за 230 млн. евро, то първият купувач дължи на държавата 10% от горницата над 300 млн. евро. През 2007 г. исландският милиардер Тор Бьорголфсон купи опция за придобиване на БТК, която малко по-късно продаде на AIG за 1.1 млрд. евро. Искът на финансовото министерство, което водеше делото, беше за 80 млн. евро по неофициална информация. В крайна сметка в началото на декември миналата година се разбра, че държавата печели делото и очакванията бяха да получи дори малко над 90 млн. евро, като сумата е конфиденциална и някои източници говорят за 120 млн. лв., дължими на държавата. През април юристите на ведомството изготвят проектоспоразумение с дружества на Advent (като собственик на купувача Viva Ventures). Целта за държавата е ясна и смислена - възможно най-бързо да получи милионите, които арбитражът е отсъдил. На теория купувачът на БТК може да опита да забави плащането, като си послужи с похвата на АП (по делото за трудовата заетост) и оспори пред български съд решението. Макар че ще дължи лихви, отлагането може да е и с години. В замяна Advent предлага да плати бързо, но пък АП да се откаже от всички други претенции (разбирай вече описаните три арбитража) и да плати около 1.6-1.7 млн. лв. разноски по едно от делата. Сама по себе си идеята на финансовото министерство е добра - ще осигури в изтънелия бюджет средства. Проблемът е, че не синхронизира преговорите с вече договореното от АП друго споразумение с телекома. Първо до министрите се класира споразумението на финансовото министерство. То е разгледано от кабинета на 17 април и е изпратено за подпис в АП, като е даден срок 17 май. Документите са засекретени като служебна тайна и вероятно затова нито от изпълнителния, нито от надзорния съвет коментираха случая. Информация по темата няма и от самата БТК. Според източници от агенцията обаче до момента, въпреки че е изтекъл срокът, споразумението не е подписано от изпълнителния директор и не е разгледано от надзорния съвет. Причините са няколко. Първо, договорът не е парафиран от отсрещната страна, а и съдържа празни полета (където после ще се впишат суми). Второ, ако агенцията мине на варианта да го подпише, това означава вдигане на ипотеките и спиране на всички други дела. Така безплатно БТК получава същото, за което беше готова да плати 9 млн. лв., а агенцията не получава и лев. Както често се случва, явно от държавните структури към БТК е изтекла информация за второто споразумение с Advent. И така преди десетина дни телекомът писмено уведомява АП, че се отказва от щедрото си предложение. Официално мотивът е, че повече от месец правителството и агенцията не са го приели. Единственият официален коментар по темата е от Руси Статков, който е член на надзора на АП от квотата на БСП. Преди дни той заяви пред "Капитал": "Имаме предложения от правителството изпълнителният съвет да се споразумее с Viva Ventures до 17 май, което не считам за изгодно и защитаващо интересите на държавата. Смятам, че подобно решение изисква редовно правителство и действащ парламент, пълна прозрачност и държавата да не се отказва от законната си ипотека върху имотите на БТК, за да може да си защити интересите". За да е пълно объркването, докато държавните ведомства не предприемат действия, Брюксел пише до правителството, че законовият текст, който разрешава АП да блокира активи на приватизираното дружество, противоречи на европейските правила. За да не бъде глобена, държавата вероятно ще трябва да отмени текста. А това означава, че ще паднат и ипотеките върху сградите на БТК. Макар и на пръв поглед да звучи странно, предложението за извънсъдебно споразумение беше единственият вариант държавата изобщо нещо да получи от опитите си да защити своите права по приватизационния договор. Просто защото и по трите дела позициите й бяха губещи. Делото за трудовата заетост, което вече е изгубено в парижкия арбитраж, по мнението на попитаните адвокати е обречено и в българския съд, където се обжалва. Второто такова няма шансове при никой състав по простата причина, че също залага на тезата, че персоналът е бил съкращаван. А де факто той е получил обезщетения за доброволното си напускане. Що се отнася до иска за това, че купувачите на БТК не са превели 18 млн. лв. на Министерството на отбраната за отделяне на военните кабели от мрежата на БТК, той е практически безсмислен. Нещо повече - той е поредното доказателство за неработещата държавна машина. Пари по сметките на отбранителното министерство наистина няма, но се оказва, че БТК просто е прехвърлила свои активи - при това за повече пари - на бившата Държавна агенция по информационни технологии и съоръжения. И за това не само има документи във ведомството, което е неин приемник под шапката на транспортното министерство, но и кабинетът е разгледал въпросните книжа и е излязъл с решение, че прехвърлянето на активите представлява изпълнение на въпросната клауза в приватизационния договор. Дори становището на адвокатите, наети от държавата по този иск, е, че той няма как да бъде спечелен. Да се вадят изводи от цялата история може би е късно - БТК беше препродадена няколко пъти. Но може би не е - на държавата й предстоят още приватизационни сделки. А грешките около телекома са толкова много, че си струва да бъдат помнени. Първо, очевидно самият договор за продажбата в частта му с ангажиментите на купувача е написан недостатъчно издържано и с необходимите вратички за заобикаляне. Тоест или вратичките е трябвало да бъдат затворени, или пък ограниченията изобщо да ги няма - те явно служат за моментно оправдание пред обществото и синдикатите. Второ, отговорността за следене на изпълнението на въпросните ангажименти е била размита между няколко институции, а кореспонденцията между ведомствата не е добра стратегия срещу солидните адвокатски кантори на частните компании. И, трето, реакциите на различните институции на финала на съдебните спорове е несъгласувана и хаотична. С една дума за следващите сделки добре би било АП да бъде оставена да си свърши работата без намеса от министерствата. Вече ясно се доказа, че това е вредно не само по обичайните политически, но и по чисто финансови причини.
Източник: Капитал (20.05.2013)

Държавата и бившите собственици на БТК - "Вива венчърс", "Адвент" и "НЕФ телеком", са на път да намерят решение на сложен пъзел от съдебни искове по неспазени клаузи на приватизационния договор за телекома, подписан в далечната 2004 г. Със секретно решение на служебното правителство от 17 април т.г. шефът на Агенцията за приватизация е получил "картбланш" да постигне извънсъдебно споразумение. Настоящите собственици не са страна по преговорите, но са съдействали за постигане на решение, казаха запознати с разговорите. Идеята е държавата да получи определена сума в брой, срещу която да се откаже от исковете си за нарушения на куп договорености - за неправомерни уволнения, за нарушения на договорки с Министерството на отбраната и за дължими суми при препродажбата на телекома. Дискутираната сума, която би трябвало да влезе в хазната, е около 80 млн. евро или 100 млн. долара, твърдят източници на "Труд". На пръв поглед подобна сума не е най-доброто възможно решение за българската държава. Миналата година финансовото министерство постигна гръмка победа срещу приватизаторите на БТК "Вива венчърс" и "Адвент сентрал енд истърн юръп" в Лондонския арбитражен съд. Магистратите присъдиха на България обезщетение от 93 млн. евро (80 млн. неустойка и 13 млн. лихви). С правни хватки обаче реалното плащане може да се забави с години. България също загуби, но в Парижкия арбитраж дело за неспазени ангажименти за трудовата заетост през първите 3 години след приватизацията на телекома. Така вместо да получи претендираните 60 млн. лева по делото, Агенцията за приватизация бе осъдена да плати съдебни разноски от около 3-4 млн. лева. Това решение се обжалва пред Върховния касационен съд, но юристите са скептични. Делото за неспазените ангажименти към военните се очаква да бъде на стойност около 18 млн. лева, но още не е стартирало, а и фактите по него са доста объркани. В случай че АПСК и бившите собственици на БТК си стиснат ръцете, България ще се откаже от претенции по всички заведени дела и влезли в сила решения. Така ще бъдат изпълнени следприватизационните ангажименти и отпада необходимостта държавата да притежава "златна акция" в телекома. По този начин тя ще освободи ипотеките, наложени върху над 800 имота на БТК, сред които и Телефонната палата в София.
Източник: Труд (22.05.2013)

Петият елемент Два от три – това е равносметката на Комисията по регулиране на съобщенията (КРС) за платените и отпуснати лицензи и честоти за нови мобилни мрежи. Три компании получиха лиценз през 2011 г. в честотния диапазон от 1800 MHz – сателитният доставчик "Булсатком", WiMax операторът "Макс телеком" и енигматичната "4Джи ком". Повече от година никоя от тях не успя да плати за разрешителното, което постави под въпрос дали изобщо ще се появи нов играч на пазара за мобилни комуникации. Ситуацията започна да се променя от началото на 2013 г., когато през януари първо "Булсатком" успя да преведе цялата сума от 19 млн. лева (на няколко вноски) и официално получи лиценза за ползване на честотния ресурс. През изминалата седмица стана ясно, че и "Макс телеком" е изплатила напълно своята такса за нужното разрешително. Така в момента, поне на хартия, България вече има пет мобилни оператора, а при добро стечение на обстоятелства и капитали (за изграждане на мрежа) те може да станат до края на годината и реалност. Последната компания – "4Джи ком", е напълно непозната за телеком сектора и няма ясен индикатор кой седи зад нея. Тя не показва признаци, че ще плати своето разрешително от 30 млн. лева, и е много вероятно да не го направи изобщо. "Макс телеком" изплати своята лицензионна такса от 30 млн. лева само в рамките на два месеца. Това се дължи на влизането на нов собственик в компанията. През април базираният в Лондон частен инвеститор Даниел Купсин купи 100% от телекома от Красимир Стойчев, като сумата, която е платил, според Търговския регистър е 14 млн. евро. Две седмици преди да бъде обявена сделката, "Макс телеком" внесе половината от сумата за новите честоти в КРС. В края на миналата седмица от компанията обявиха пред "Капитал Daily", че са изплатили и другата половина от 15 млн. лева и са получили лиценза за ползване на две ленти по 8 MHz в диапазона 1800 MHz. Намерението на Купсин е до края на годината телекомът да разполага с функционираща мобилна мрежа от четвърто поколение, изградена по технологията LTE (Long Term Evolution). Амбицията им е да са първото дружество в България, което да предлага 4G услуги. Идеята е да не се залага на стандартната мобилна телефония, където в страната проникването е над 150%, по данни на КРС. По-скоро компанията планира да се ориентира към преноса на данни, където всички играчи на пазара смятат, че има потенциал за стабилен растеж. Подобно на "Макс телеком" "Булсатком" също се стреми да не разчита на традиционните телефонни услуги, а да се ориентира към мобилния интернет и да изгради 4G мрежа. От утвърдените играчи на GSM пазара проектите за LTE на "Мобилтел" и БТК са на фаза тестове, без заявка скоро да бъдат пуснати масово, а "Глобул" за момента няма обявени подобни намерения. Така двете компании ще влязат в конкуренция помежду си кой ще навлезе в новия сегмент на мобилния пазар. Сателитният оператор обаче тепърва ще трябва да инвестира крупни суми за изграждането на мобилна мрежа. По оценки на специалисти за "Булсатком" това означава те да вложат около 200 млн. евро, макар че очакванията на компанията са те да бъдат наполовина поради наличието на повече базови станции, обясни през януари пред "Капитал" Максим Заяков, който е един от съсобствениците на оператора. Един от проблемите, пред който сателитният оператор се изправя, е да осигури пълното финансиране. Той си осигури кредит от 41.7 млн. евро през декември, отпуснат от Уникредит Булбанк, който трябва да покрие част от нужните инвестиции. Така, поне на първо ниво, компанията е обезпечена. При "Макс телеком" ситуацията е малко по-различна – новият собственик показва явна решимост да осигури бързо средства за осъществяване на своя проект. Плащането на пълната лицензна такса само месец след като Купсин купи компанията потвърждава това. Допълнително "Макс телеком" е действащ WiMax оператор – друга технология за мобилна мрежа от четвърто поколение. Компанията планира да използва съществуващата инфраструктура, която покрива 70% от населението на страната. Макар технологията WiMax да не е съвместима с LTE, основната и най-времеемката работа на "Макс телеком" вече е свършена – има изградени места за поставяне на базовите станции, мачтите с клетките и др. Всички те са узаконени и просто трябва да се подновят модулите. От компанията не уточняват точно какви инвестиции трябва да се направят, за да бъде пусната новата LTE мрежа. Изплащането на лиценза за нови мобилни честоти от "Макс телеком" и "Булсатком" е успех за регулатора, но пътят до този резултат беше изпълнен с перипетии. Преди този търг КРС мина през два провалени конкурса за четвърти мобилен оператор – един през 2008 г. и още един през есента на 2011 г. Основните причини за неуспеха им бяха високата цена, големият срок за ползване (означаващ и съответните високи такси) и това, че регулаторът не позволяваше технологична неутралност, тоест компаниите, които вземат честотите, трябваше да ги използват с една точно определена технология и цел. В последния търг тези неща бяха коригирани и съответно това доведе до висок интерес и добър резултат – две компании получиха разрешителни и си платиха лиценза. Това обаче не означава, че КРС ще успее да повтори упражнението. Държавният регулатор по вече взето решение на служебното правителство планира за лятото нов търг за LTE честоти в доста по-неблагоприятния обхват от 2.5 - 2.69 GHz. Отзивите от телеком индустрията за момента са много скептични относно интереса към този спектър. "Мобилтел" директно обяви, че няма да участва, подобна позиция загатнаха и другите два мобилни оператора. Съответно "Булсатком" и "Макс телеком" също не е логично да проявят интерес, тъй като те сега тепърва ще развиват потенциала на вече закупените честоти. Независимо от това как ще се развие предстоящият летен търг новите играчи се очаква да раздвижат и разнообразят пазара на мобилни услуги в България. С малко късмет може да станем свидетели на тази картина още до края на годината.
Източник: Капитал (27.05.2013)

КЗК спря избора на доставчик на съобщителни услуги за МИЕТ Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отмени решение на служебния министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев, относно избора на доставчик на електронни съобщителни услуги. Жалбата срещу избора на изпълнител по поръчката е подадена от досегашния доставчик – Мобилтел, става ясно от решението на регулатора. Според подадената жалба спечелилата търга БТК е предложил оферта, която не отговаря на предварително заявените условия. Освен това офертата има и друга слабост – стойността й е занижена и реално се получава субсидиране на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ), а не се дава търговска отстъпка при покупката на нови телефонни апарати, заявява жалбоподателят. Компанията се основава на историческите наблюдения върху дейността на възложителя. Обяснението на МИЕТ по подадената жалба е „неразбиране на документацията“, което прави иска неоснователен. Анализът на КЗК обаче показва, че е основателен и по тази причина връща процедурата на етап разглеждане и оценяване на техническите предложения на участниците. Колкото до търговската отстъпка, от регулатора смятат, че съмненията на жалбоподателя са неоснователни. „Формирането на отстъпката при закупуване на мобилни апарати от ценовата листа за бизнес клиенти на съответния оператор е въпрос на целесъобразност на самия участник, който провежда собствена икономическа политика“, се казва в решението. Освен това от министерството не е поставен праг по отношение на максималната сума за закупени апарати и на тази база е не може да бъде преценен и размерът на ползваната търговска отстъпка.
Източник: Инвестор.БГ (05.06.2013)

Телеком секторът се сви с още 4% Лек спад в пазарния дял на "Мобилтел", малко по-добри позиции на БТК, запазване на статуквото при "Глобул" и като цяло - свиване на сектора. Това е с няколко думи ситуацията на пазара на телекомуникационни услуги в края на 2012 г. според годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Документът, смятан в бранша за най-меродавен източник на данни за България, все още не е официално оповестен от регулатора, но части от него станаха публични, след като Комисията за регулиране на съобщенията го одобри. Според данните от анализа на КРС приходите от телеком услуги като цяло са намалели през миналата година с 4% до 2.822 млрд. лв. спрямо 2011 г. Най-много - 10.8%, са се свили постъпленията от пренос на глас, като спадът при мобилните телефонни разговори е 12.1%. Растящите сегменти са интернет достъпът, пакетите и услугите за сателитен достъп. Пресъхва ли голямата река? Основната причина за понижението на приходите на телекомите през миналата година беше рязкото намаляване на тарифите на едро за терминиране на трафик. От 1 юли тези цени, които практически операторите плащат помежду си за обаждания от едната към другата мрежа, бяха орязани от КРС наполовина - от 13 ст. на 5.5 ст. на минута. И по-важното - с тях бяха приравнени и тарифите по договорите на компаниите с чуждестранните им партньори. Именно последното донесе на българските дружества драматичен спад в приходите. По данни на самия регулатор цените за терминиране са понижени средно с 57.6% при трите оператора през изминалата година. Намесата в тази посока продължава и в момента - КРС намали цените на едро от 1 януари, а от 1 юли е планирана нова корекция надолу. Така вече България е сред държавите в Европейския съюз с най-ниски цени за терминиране - факт, от който спестените разходи на практика са основно за чуждестранните оператори. За потребителите спестените разходи идват по-скоро по линия на ожесточената конкуренция между компаниите от сектора, най-вече заради навлизането на третия играч - БТК. По тази линия е и продължаващото няколко години вече преразпределяне на GSM пазара. В момента заради високото проникване на услугите им (над 150%) сред населението единствения начин те да привлекат нови клиенти е, като завоюват пазар помежду си. От този процес най-голям губeщ логично продължава да е лидерът "Мобилтел". През 2012 г. пазарният му дял намалява спрямо предходната година с 2% до 43.2% на база потребители и с 3.9% до 44.6% на база приходи. Д окато през предишните "Глобул" успяваше да генерира растеж за сметка на "Мобилтел", през 2012 г. операторът запазва сходна позиция спрямо предходната 2011 г.: съответно 36.4% по брой клиенти и 36.1% по приходи. 2012 г. обаче беше особена за дружеството - през втората й половина то беше в процедура по продажба от гръцката ОТЕ, която наскоро приключи със сделка с норвежкия Telenor. Влизането на новия собственик във владение на компанията обаче ще се случи практически през третото тримесечие на годината, така че резултатите за текущата година едва ли ще бъдат коренно различни. Също очаквано увеличение на пазарния дял има само при БТК - с 1.8% по потребители до 20.4% и с 3.9% по приходи до 19.3%. Основната тенденция в сектора на мобилните комуникации става все по-отчетлива - приходите от гласови услуги намаляват, а именно те остават с най-голям дял в общите за компаниите. Динамичен интернет Динамика има и на пазара на интернет доставчиците. Това е комуникационният сегмент с най-значителен ръст на потребителската база, показва докладът на КРС. През 2012 г. е отчетено увеличение от 18.7% на абонатите на фиксиран и мобилен интернет, като техният брой достига 1.9 млн. души. Значителна част от растежа се дължи на мобилния сегмент, където е отчетено увеличение от 68.6% през 2012 г. Затова именно тази част на пазара е обект на най-силен интерес както от съществуващите оператори, така и от наскоро лицензираните два нови - "Булсатком" и "Макс телеком", които планират да изградят мобилна мрежа от четвърто поколение по технологията Long Term Evolution (LTE). При фиксирания интернет промените са главно при основните играчи. Делът на абонатите на ADSL и LAN връзка намалява. "Мобилтел" увеличава пазарния си дял главно заради вливането на придобитите големите доставчици "Мегалан" и "Спектър нет" в компанията. Двата доставчика заемаха през 2011 г. съответно четвърто и девето място. Тогава мобилният оператор беше на седма позиция. Точното класиране за 2012 г. все още не е публично. Истината е в пакета Заради силните регулации и наситения пазар мобилните оператори започнаха да диверсифицират дейността си, за да могат да предлагат все по-широк спектър от телекомуникационни услуги и така да тушират негативния ефект. Това налага все повече използването на пакетни услуги. Те са друг сегмент, който се радва на ръст и внимание на пазара. Въпреки това пакетните услуги все още не заемат голям дял – те съставляват едва 11.01% от приходите в бранша през 2012 г. Броят на абонатите, които използват този формат, е 1.87 млн. души, което е увеличение с 18.24% спрямо предходната година. Въпреки силното увеличение те все още съставляват сравнително малък дял спрямо цялото население – една четвърт от него. Приходите, генерирани от пакетните услуги, нарастват с 30.2% до 310.6 млн. лева през 2012 г.Целият доклад на КРС за състоянието на пазара се очаква да стане публичен до края на месеца.
Източник: Капитал (12.06.2013)

Пазарът на телекомуникационни услуги се свива с 4% през 2012 г. Лек спад в пазарния дял на "Мобилтел", малко по-добри позиции на БТК, запазване на статуквото при "Глобул" и като цяло - свиване на сектора. Тази ситуация на пазара на телекомуникационни услуги в края на 2012 г. очертава годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Според анализа приходите от услуги са намалели с 4% до 2.822 млрд. лв. за година. Най-много - с 10.8%, са се свили постъпленията от пренос на глас, като спадът при мобилните телефонни разговори е 12.1%. Растящите сегменти са интернет достъпът, пакетите и услугите за сателитен достъп. Основната причина за понижението на приходите на компаниите през миналата година беше рязкото намаляване на тарифите на едро за терминиране на трафик. От 1 юли тези цени, които практически операторите плащат помежду си за обаждания от едната към другата мрежа, бяха орязани от КРС наполовина - от 13 ст. на 5.5 ст. на минута. С тях пък бяха приравнени и тарифите по договорите на компаниите с чуждестранните им партньори. За потребителите спестените разходи идват по-скоро по линия на ожесточената конкуренция най-вече заради навлизането на третия играч - БТК и продължаващото преразпределяне на GSM пазара. От този процес най-голям губeщ логично продължава да е лидерът "Мобилтел". През 2012 г. пазарният му дял намалява спрямо предходната година с 2% до 43.2% на база потребители и с 3.9% до 44.6% на база приходи. Докато през предишните "Глобул" успяваше да генерира растеж за сметка на "Мобилтел", през 2012 г. операторът запазва сходна позиция спрямо предходната 2011 г.: съответно 36.4% по брой клиенти и 36.1% по приходи. Също очаквано увеличение на пазарния дял има само при БТК - с 1.8% по потребители до 20.4% и с 3.9% по приходи до 19.3%. Динамика има и на пазара на интернет доставчиците. Това е комуникационният сегмент с най-значителен ръст на потребителската база, показва докладът на КРС. През 2012 г. е отчетено увеличение от 18.7% на абонатите на фиксиран и мобилен интернет, като техният брой достига 1.9 млн. души. Значителна част от растежа се дължи на мобилния сегмент, където е отчетено увеличение от 68.6%.
Източник: Дневник (13.06.2013)

79 млн. евро или 154,5 милиона лева влизат в държавната хазна след споразумение между държавата и приватизаторите на БТК - "Вива Венчърс" Виена и "Адвент Интернешънъл Сентрал енд Истърн Юръп", съобщи "Труд", позовавайки се на източници, пожелали анонимност. Решението за споразумението с бившите собственици на телекома е взето от служебното правителство на премиера Марин Райков на заседание в последния ден на кабинета - 22 май. Документът обаче е заведен в секретно деловодство по изричното настояване на ответната страна с аргумент, че разгласяването на текста би се отразило негативно на борсово търгувани ценни книжа. Съгласно текста на решението българската държава се отказва от всякакви финансови претенции към приватизаторите на БТК срещу изплащането на сумата от 154,5 милиона лева. Подписването му е било подкрепено от Министерството на финансите и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, както и от експертизи на водещи юристи. България спечели дело срещу "Вива Венчърс" и "Адвент" в Лондонския арбитражен съд за 93,5 млн. евро, но загуби друг иск в Парижкия арбитраж за неизпълнение на ангажименти за трудовата заетост през първите три години след приватизацията. Там съдът не уважи претенции за 60 млн. лева на българската държава и в същото време ни осъди да платим съдебни разноски в размер на близо 6 млн. лева. Решението обаче все още не е влязло в сила заради обжалване пред Върховния касационен съд в София. Проверка на "Труд" установи, че преди два дни делото е прекратено, вероятно заради постигнатото извънсъдебно споразумение. С решението на служебното правителство спира и още едно арбитражно дело, което се очакваше да бъде заведено срещу "Вива Венчърс" и "Адвент" - иск за неспазени ангажименти към Министерството на отбраната, по който държавата планираше да търси 18 милиона лева. Падат и наложените от държавата запори върху имоти на телекома. "Не можем да коментираме решения на правителството, които са от секретен характер", заявиха от прес-службата на БТК и отказаха какъвто и да е коментар по казуса. Сегашните собственици на телекома са съдействали за уреждането на спора.
Източник: profit.bg (14.06.2013)

Двойни 5 звезди В София има над 360 хотела, но малко от тях са интересни за инвеститорите. Пазарът е слаб, заетостта често е проблем, а цените бавно се възстановяват след спада преди три-четири години. В подобна среда продажбата дори на първокласни активи изглежда проблемна. Тази на 5-звездния Hilton обаче изненада със силен интерес, но само от местни играчи. Според източници на "Капитал" оферти са подали 7-8 участници, а собственикът на хотела Quinn Group вече е започнал преговори с един от тях в лицето на Спас Русев (самият Русев миналата година влезе на хотелския пазар с покупката на Radisson Blu). За прогнози около приключването на сделката е рано. Смяната на собствеността в Hilton обаче очертава ясна тенденция – хотелският пазар е отчетливо доминиран от български собственици, а чуждите инвеститори са в изчаквателна позиция или директно в ролята на продавачи. След като в началото на годината консултантската компания Jones Lang LaSalle бе натоварена с продажбата на софийския Hilton, сега процедурата навлиза в решителна фаза. В края на пролетта бяха подадени окончателни оферти, а според запознати със сделката от юни текат ексклузивни преговори със Спас Русев. Самият Русев отказа коментар по темата. По подобен начин реагират и част от останалите, сочени за кандидат-купувачи. Според източници на "Капитал" оферти за Hilton са подали 8 инвеститори, изненадващо много предвид слабия инвестиционен пазар. Противно на очакванията на Jones Lang LaSalle всички оферти са от български купувачи. Според източници, близки до сделката, единственият чужд кандидат за софийския Hilton е бил швейцарски фонд. Твърди се обаче, че и зад него стоят български капитали. Сред останалите кандидати е било дружеството със специална инвестиционна цел "Фонд за недвижими имоти България", което след продажбата на "Камбаните бизнес център" търси добри вложения. Председателят на съвета на директорите Тодор Брешков потвърди, че е подал оферта за Hilton. Уточни обаче, че интересът на фонда е не към хотелски активи по принцип, а конкретно към този, тъй като е "отлично управляван имот и в много добро състояние". Сред споменаваните кандидати за Hilton бяха също братът на бившия финансов министър Милен Велчев – Георги Велчев, както и хотелиерът Ветко Арабаджиев. И двамата не бяха открити за коментар, но интерес от тяхна страна е логичен. Името на Георги Велчев се свързва с хотелски бизнес по морето, както и с участие в управлението на инвестиционното поделение на руската ВТБ Банк – VTB Capital. От своя страна Ветко Арабаджиев е един от най-големите собственици на хотели в страната, а при предната продажба на Hilton през 2005 г. също бе сред кандидатите. За потенциален купувач бе сочена и групата около "Химимпорт". Запознати твърдят, че участник в процедурата за столичния хотел е бил и един от собствениците на веригата "Технополис", Тодор Белчев. Той обаче вероятно е участвал като финансов инвеститор в съдружие. Самият Белчев потвърди, че е получил първоначалната документация по сделката за Hilton, но без по-нататъшен интерес. "Не сме били кандидат-купувач в нито един момент", заяви той. Сред потенциалните купувачи на хотела се очерта и собственикът на AG Capital Христо Илиев, чийто бизнес е основно в сферата на имотите. Той обаче уточни, че не е бил кандидат, а една от консултантските компании в групата, Forton International, заедно с Cushman&Wakefield е представлявала такъв. Като цяло селекцията от имена по сделката за Hilton оставя усещането за липса на международен интерес. Според консултанти това е болест на целия имотен пазар в България. "Хотелският пазар в София действително е доминиран от български купувачи, но мисля, че повечето не калкулират добре риска от подобна инвестиция. За тях да притежават хотел е въпрос на престиж", коментира Андре Гриби, управляващ партньор в консултантската компания Khol&Partner в София. Според него чуждите инвеститори са предпазливи заради правната несигурност и репутацията на България като рисково място за инвестиции. Така, дори да проявят интерес, те биха играли с много ниски цени, посочи Гриби. Причина за продажбата на Hilton - София, е тежкото финансово състояние на собственика Quinn Group. Ирландската група е във фалит и преструктурира част от бизнеса си, а с останалата се разделя, като в последната категория попадат и хотелските активи. Успоредно с продажбата на Hilton в София на Jones Lang LaSalle е възложена и тази на Sheraton в полския град Краков. По информация на агенция Bloomberg очакваните приходи от двете сделки са 70 млн. евро, като средствата ще отидат за плащания към банки и акционери в Quinn Group. Софийският Hilton например е заложен като обезпечение по общ кредит от 121 млн. евро от The Bank of New York Mellon за дружества от ирландската група. Страните по сделката за Hilton - София, не дават информация за цената, по която се преговаря, но няколко източника на "Капитал" посочиха ориентировъчна сума от 21-22 млн. евро. На купувачите е предложено да купят имота или компанията собственик. От гледна точка на разходите и за данъчна оптимизация вероятно ще бъде избран вторият вариант, а обект на сделката ще е холандското дружество "София хотел дивелъпмънт корпорейшън Б.В.". То е едноличен собственик на "Компания за луксозни хотели", в чиито активи са хотел Hilton и земята под него. Представители на консултантските среди коментират, че купувачът на Hilton ще придобие най-силния 5-звезден хотел на софийския пазар. Хотелът е лидер по нощувки в категорията си. Според туристическия регистър на Столична община през първото тримесечие на тази година Hilton (245 стаи) е отчел 13 496 посещения и през последните две години трайно увеличава заетостта си. По този показател вече изпреварва и конкурентни хотели с двойно по-голяма леглова база като "Кемпински хотел Зографски" (443 стаи), който изостава с 12 026 нощувки за тримесечието. Наред с това Hilton поддържа средно високи цени в 5-звездния клас, което му гарантира и стабилни приходи. Сред ключовите му предимства са силният бранд, както и фактът, че базата е сред малкото в София, строени по стандарти на международен оператор (и двата преки конкурента на Hilton – Radisson Blu и Sheraton, са в стари, реновирани сгради). Управлява се от веригата Hilton по силата на 20-годишен договор, подписан при завършването му през 2001 г. Очаква се и след промените в собствеността мениджмънтът да се запази. Слабите страни на Hilton са общи за софийския пазар – липса на потенциал за растеж заради ниската бизнес активност, както и отчетлив спад на заетостта през уикендите. Причина за второто са недостатъчните усилия София да се популяризира като туристическа дестинация, което би привлякло организирани групи през почивните дни. Според председателя на туристическата камара Стоян Лазаров софийските хотели в 5-звездния сегмент като цяло страдат и от факта, че не се работи за развитие на събитиен и конгресен туризъм. Той припомни, че преди години за тази цел бе създадено Българското конгресно туристическо бюро, което да представя България като дестинация. То обаче вече не функционира и дейността на община и държава в тази посока в момента е нулева. Ако преговорите с ексклузивния купувач на Hilton вървят по план, е възможно да приключат още тази есен. Очакванията са това да преразпредели пазара, тъй като два от най-силните 5-звездни хотели – Hilton и Radisson Blu, ще са с общ собственик – Спас Русев. Заради договорите за управление с международни оператори промени в политиката и на двата не се очакват. Напрежението в 5-звездния сегмент обаче остава – на хоризонта се очертава и друга голяма сделка. Тази за "Кемпински – Зографски".
Източник: Капитал (21.06.2013)

Атанас Добрев е новият Главен изпълнителен директор на Виваком, обявяват на сайта на телекома. Той поема ръководството на компанията от 21 юни 2013 г. Добрев, който досега беше Главен финансов директор на оператора, ще смени на поста Бернар Москени, който ръководеше телекома през последните пет години и половина. Атанас Добрев се присъединява към Виваком през септември 2008 г. , като преди това е работил в конкурентната Глобул. Досега той отговаряше за финансите на компанията, включително бизнес планиране, контролинг, осигуряване на приходите и управление на сградния фонд. Председател на новия Управителен съвет на компанията е Златозар Сурлеков, а членове - Атанас Добрев, Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Златозар Сурлеков е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД от 2000 г. Започва кариерата си в областта на продажбите в телекомуникационния сектор като Директор "Продажби" в "Инкомс Капш" ООД - първият джойнт венчър в Източна Европа в сферата на телекомуникациите. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като Главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е Главен юридически директор на компанията. В това си качество той ръководи правната дирекция на телекома и организира правното обслужване на Виваком и неговите дъщерни дружества. Координира и контролира работата на външни местни и чуждестранни правни кантори, ангажирани от Виваком по различни проекти. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста Главен изпълнителен директор на Карлсберг за България, като преди това е бил мениджър на Кока-Кола за България. Отговарял е пряко за търговската политика, логистиката, човешките ресурси, връзките с обществеността и правните въпроси на бирения гигант у нас. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като Алкател, Ериксон и Сиско, където е отговарял за бизнеса и операциите с водещите телекоми в България. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелския лидер за VoIP решения - Audiocodes. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като Главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е Главен юридически директор на компанията. В това си качество той ръководи правната дирекция на телекома и организира правното обслужване на Виваком и неговите дъщерни дружества. Координира и контролира работата на външни местни и чуждестранни правни кантори, ангажирани от Виваком по различни проекти. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста Главен изпълнителен директор на "Карлсберг" за България, като преди това е бил мениджър на "Кока-Кола" за България. Отговарял е пряко за търговската политика, логистиката, човешките ресурси, връзките с обществеността и правните въпроси на бирения гигант у нас. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като "Алкател", "Ериксон" и "Сиско", където е отговарял за бизнеса и операциите с водещите телекоми в България. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелския лидер за VoIP решения Audiocodes.
Източник: Стандарт (24.06.2013)

Очаквана промяна в БТК Близо седем месеца след договарянето на сделката за покупка на БТК от тандема между собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и руската банка VTB новите притежатели на телекома са готови и с екипа, на който ще поверят мениджмънта на компанията. Макар и да идва доста време след продажбата, промяната беше очаквана. От новите лица с авторитет в сектора се ползва Атанас Добрев, който става главен изпълнителен директор. Атанас Добрев поема поста главен изпълнителен директор от Бернар Москени. Последният беше на тази позиция пет години и половина, но през последните месеци след договарянето на продажбата на БТК практически постепенно се оттегли от управлението на компанията. Добрев досега беше главен финансов директор на БТК. Той е в телекома от септември 2008 г., като преди това заемаше аналогичния пост в "Глобул". През последните пет години той практически не само движи финансите на бившия държавен монополист, но и се занимава с бизнес планирането, контрола и управлението на сградния му фонд. В сектора Добрев има безупречна репутация на отличен професионалист с мащабни познания, опит и възможности. Затова решението на Цветан Василев и VTB да го издигнат е логично - като финансови инвеститори техният интерес е да осигурят добро представяне на компанията в рамките на следващите три до пет години, за да се опитат да излязат от нея с колкото е възможно по-голяма печалба след това. За самия Добрев назначението е предизвикателство - от една страна, става топмениджър, от друга - занапред името му ще се свързва пряко с притежателя на КТБ. Бъдещето ще покаже какво ще е поведението на БТК на пазара занапред, както и доколко Добрев ще има свободата да взема ключови решения. Златозар Сурлеков става председател на управителния съвет на БТК. Това всъщност е човекът, сочен като най-приближения на Цветан Василев, когото банкерът вкарва в БТК. Сурлеков е член на надзорния съвет на КТБ от 2000 г. и е сочен като един от хората, играли ключова роля в самото придобиване на телекома. Опитът му в телекомуникационния сектор е, че е бил директор "Продажби" в "Инкомс Капш". Другите членове на управителния съвет са Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Първият е работил в БТК от 2004 до 2010 г. като главен корпоративен съветник, а после като главен юридически директор. Практически той е ръководил правната дирекция на телекома и е координирал работата на наетите от него външни кантори. Сега ресорът му ще е същият. Александър Грънчаров идва в БТК от поста главен изпълнителен директор на "Карлсберг" за България, като преди това е бил мениджър на "Кока-Кола България". В телекома ще отговаря за търговската политика и маркетинга. Ивайло Бачийски пък ще изпълнява функциите на главен технически директор и ще отговаря за информационните технологии. Той е работил за Alcatel, Ericsson и Cisco. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в глобалния интернет доставчик Cogent Communications и в израелското дружество за VoIP решения Audiocod. Останалите промени в БТК ще станат ясни вероятно през идната седмица.
Източник: Капитал (24.06.2013)

Рокада в ръководството на Виваком Атанас Добрев е новият главен изпълнителен директор на Виваком, на мястото на Бернар Москени, съобщиха от компанията. Преди да заеме този пост, Добрев беше главен финансов директор на компанията. Председател на новия Управителен съвет на Виваком е Златозар Сурлеков, а членове - Атанас Добрев, Русин Йорданов, Александър Грънчаров и Ивайло Бачийски. Атанас Добрев се присъединява към Виваком през септември 2008 г., като преди това е работил в конкурента Глобул. Златозар Сурлеков пък е член на Надзорния съвет на Корпоративна търговска банка АД от 2000 г. Започва кариерата си в областта на продажбите в телекомуникационния сектор като Директор „Продажби" в „Инкомс Капш" ООД. Русин Йорданов се присъединява към Виваком през 2004 г. като главен корпоративен съветник, а от 2007 г. до 2010 г. е главен юридически директор на компанията. Александър Грънчаров идва във Виваком от поста главен изпълнителен директор на Карлсберг за България, като преди това е бил мениджър на Кока-Кола за България. Ивайло Бачийски е работил за големи технологични компании като Алкател, Ериксон и Сиско. Последните пет години заема регионални мениджърски позиции в интернет доставчика Cogent Communications и в израелската компания за VoIP решения Audiocodes.
Източник: Money.bg (24.06.2013)

Без виртуални GSM оператори Ако досега сте имали съмнения по темата ще има ли в България виртуални мобилни оператори (такива, които използват мрежата на съществуващите и продават своя услуга), вече имате и отговор - не. Или поне, ако някога някой поиска да развива този бизнес в страната, перипетиите ще са големи. Това категорично става ясно от позицията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), публикувана на страницата й в интернет. Тя се нарича "Консултативен документ относно предоставяне на услугата национален роуминг" и е приета от регулатора на 21 юни. С нея практически КРС стартира обществено обсъждане на възможностите дадени мобилни оператори, които имат сравнително малко покритие на мрежата си, да ползват покритието на утвърдените играчи на пазара, плащайки им на едро, и да предлагат услуги от свое име. Срокът заинтересуваните компании да дадат становищата си е 30 дни. Разликата между наличието на MVNO (мобилен виртуален мрежов оператор) и предоставянето на национален роуминг е тази, че в първия случай компания, която има само търговска мрежа, взема само номерационен капацитет и код на мрежа от КРС и започва да работи като доставчик на мобилни услуги на дребно, купувайки си достъп до покритието на вече работещите си конкуренти по тарифи на едро. Във втория случай новият оператор е наел честотен ресурс от държавата, плаща за него, изгражда донякъде своя мрежа и ползва тази на други компании само за регионите, където няма покритие. "Предвид предоставените на предприятията разрешителни за ползване на радиочестотен ресурс комисията е на мнение, че към момента не би следвало да се разглеждат възможности като предоставяне на достъп до мрежите на националните оператори на MVNO", пише в документа на КРС. С други думи, оказва се, че за разлика от държавите, където има виртуални GSМ доставчици, в България в самите лицензи на съществуващите три мобилни оператора не е предвидена възможност, камо ли задължение те да дадат такъв достъп на едро до мрежите си. И ако сега държавата се опита да ги задължи да допуснат конкуренти върху тях, те с право ще оспорват наложената мярка, аргументирайки се, че не са предупредени за такава "заплаха". По по-различен начин стоят нещата с националния роуминг. От позицията на КРС става ясно, че такъв е възможен, и донякъде се изяснява каква е процедурата за целта. Заинтересуваните от тази опция компании в България са две: "Булсатком" и "Макс телеком". Първата е собственост основно на двама българи (Максим Заяков и Пламен Генчев) и в момента работи като сателитен доставчик на телевизия. Тя спечели лиценз за предоставяне на мобилни услуги и честоти в спектъра 1800 MHz и след дълго отлагане плати таксата за това от 19 млн. лв. Целта й е да изгради мрежа за мобилни услуги от четвърто поколение (LTE) и в момента прави точно това. Според изявленията на собствениците й мениджърите й основното, на което ще заложи, е мобилният пренос на данни и широколентовият достъп до интернет. На същото се надява и "Макс телеком". Тя беше създадена от Красимир Стойчев, а преди няколко месеца той я продаде на руснака Даниел Купсин. Проектът там също е за LTE мрежа. "Макс телеком" има същия лиценз за мобилни услуги като "Булсатком" и малко повече от него честоти в обхвата 1800 MHz (разрешителното й струваше 30 млн. лв.) Позициите на двете новонавлизащи на пазара компании са различни: "Булсатком" гради мрежа от нулата и обявява намерение да не иска национален роуминг. "Макс телеком" ползва вече изградената инфраструктура за WiMAX услуги, надгражда я за LTE и признава, че ще иска вътрешен роуминг, макар и да стартира първоначално работата си без гласови услуги, а впоследствие да възнамерява да предложи мобилен пренос на глас първо през интернет, а после през LTE. На практика и за двете компании най-лесният и желан вариант е именно да получат достъп на едро до съществуващите мрежи, или по-скоро до някоя от тях. Дали обаче това ще се случи - засега не е ясно. Позицията на КРС е, че първоначално трябва да остави националния роуминг да се развива на търговска основа и само ако евентуалните преговори се провалят и новонавлизащият оператор се оплаче, е редно да има регулаторна намеса. "Комисията е на мнение, че следва да прибегне до някаква форма на налагане на задължения за предоставяне на национален роуминг само в краен случай, при липса на добра воля от участниците на пазара за обективно и свободно търговско договаряне", пише в консултативния документ. Въпросната форма на регулаторна намеса всъщност би могла да е налагане на специфични задължения от страна на КРС към съществуващите оператори, като, преди да излезе с такива, тя трябва да направи пазарен анализ. На намеса от страна на Европейската комисия няма как да се разчита - пазарът на този тип услуги отдавна е изключен от списъка на регулираните пазари на ниво Брюксел. Другото ясно изразено становище на управлявания от Веселин Божков регулатор е, че за да поиска национален роуминг, даден оператор трябва да осигури поне 20% покритие на населението със собствената си мрежа. По въпроса за сроковете на евентуалните бъдещи договори КРС смята, че не би трябвало тя да предписва ограничения, но е логично те да са за период от поне три години, имайки предвид практиката в останалите европейски държави. Отговор има и по темата за технологиите: вътрешният роуминг, ако има такъв, не би трябвало да се отнася за услуги само по определен тип технология, а да касае всички възможности на вече изградената инфраструктура (2G, 3G и т.н.) Сега като първа стъпка се очаква до 22 юли заинтересуваните дружества да отговорят на специален въпросник, публикуван от КРС за становищата им по различните аспекти на вътрешния роуминг. Тоест документът на регулатора практически представлява "тестване" на настроенията и намеренията на операторите в тази посока. По принцип на непрекъснато свиващ се и все по-конкурентен пазар най-логичната реакция на "Мобилтел", "Глобул" и БТК е да са категорично против подобна възможност. Все пак компаниите са инвестирали стотици милиони евро в мрежите си, а двете нови ще се опитат да ползват техния ресурс наготово. Това би позволило на "Булсатком" и "Макс телеком" да натиснат надолу тарифите на дребно и така да формират ценова война - силно нежелан в индустрията сценарий. От друга страна - именно предвид конкуренцията между развитите оператори е възможно някой от тях да се съгласи да допусне върху мрежата си един от двата нови играча. Първо, за да осребри донякъде вече направените вложения, пък и да си спести или сподели нови такива. Второ, за да има поне донякъде контрол върху ходовете на партньора си. И трето, за да се сдобие с предимство пред другите двама. Кой от всички възможни сценарии ще се случи реално - предстои да видим. Безспорният факт е, че вътрешният роуминг е доста по-сложно упражнение, отколкото изглежда на пръв поглед.
Източник: Капитал (27.06.2013)

По-ниски пределни цени за мобилен роуминг влизат от 1 юли. Преносът на данни поевтинява с 36 на сто, а роумингът в Хърватия ще е 15 пъти по-евтин, съобщи Европейската комисия. В резултат на понижението на пределните цени използването на карти, гледането на видеоклипове, проверката на електронни писма и използването на социалните мрежи при пътуване в ЕС ще стане по-евтино. Роумингът на данни през 2013 г. ще бъде с до 91 на сто по-евтин, отколкото през 2007 година. За този период обемът на пазара на роуминг на данни нарасна с 630 на сто. Тези две тенденции означават, че пред потребителите и мобилните оператори се разкриват значителни нови възможности благодарение на усилията на ЕС. ЕС постигна намаляване на цените на дребно на обажданията, кратките текстови съобщения (SMS) и данните с над 80 на сто от 2007 г. досега. Всяка година няколко милиона европейци посещават Хърватия, която се присъединява към ЕС на 1 юли. Тази година посетителите на страната ще реализират значителни икономии, тъй като разходите за пренос на данни спадат почти 15 пъти, а изпращанетона SMS-и или разговорите с други страни от ЕС ще бъдат 10 пъти по-евтини. Новите пределни цени, които влизат в сила от 1 юли 2013 г., са: - изтегляне на данни или сърфиране в интернет - 45 цента/мегабайт (MB) (заплаща се на използван килобайт) + ДДС. (намаление с 36 на сто спрямо 2012 г.) - изходящи обаждания - 24 цента/минута + ДДС (намаление със 17 на сто спрямо 2012 г.) - входящи обаждания - 7 цента/минута + ДДС (намаление с 12,5 на сто спрямо 2012 г.) - изпращане на текстови съобщения - 8 цента/минута + ДДС (намаление с 11 на сто спрямо 2012 г.) Операторите могат да предлагат по-ниски цени, като някои от тях вече започнаха да премахват таксите за роуминг за гласови услуги и SMS или да предлагат райони без роуминг в някои части на Европа, се посочва в заключение на съобщението на ЕК
Източник: БТА (28.06.2013)

Магистратите от Велико Търново глобиха Българската телекомуникационна компания с 10 000 лева. Повод за санкцията станал отказ за прехвърляне на фиксиран телефонен номер на абонат. Случаят се разиграл от февруари до юли 2011 г. От БТК на два пъти отказали услугата. Тогава абонатът се принудил да прехвърли номера си към друг оператор. Заради отказите обаче Комисията за регулиране на съобщенията наложила 60 000 лв. санкция на БТК, тъй като нарушението било описано като повторно. Районният съд във Велико Търново се съгласил, че има нередности, магистратите обаче решили, че глобата е висока и я намалили на 10 000 лв.
Източник: Борба - Велико Търново (02.07.2013)

Общо 21 от търгуваните на Българска фондова борса (БФБ) компании са били с пазарна капитализация от по над 100 млн. лв. към края на юни 2013 г. Лидер по този показател на БФБ, далече пред другите, продължава да бъде Българска телекомуникационна компания (БТК) с пазарна стойност в размер на 802.7 млн. лв. Втората най-скъпа компания на БФБ е Булгартабак-холдинг с пазарна капитализация от 751.4 млн. лв., докато челната тройка се оформя от Корпоративна търговска банка, която пазарът оценява на 574.2 млн. лв. Това са и единствените три компании с пазарна стойност над 500 млн. лв. Веднага след тях се нареждат Петрол и Софарма с 493.8 млн. лв. и 414.4 млн. лв. пазарна капитализация, респективно. В челната десетка по пазарна капитализация попадат още ЧЕЗ Разпределение България (302.6 млн. лв.), Монбат (272.9 млн. лв.), Албена АД (215.7 млн. лв.), Първа Инвестиционна Банка (212.3 млн. лв.) и Енерго-Про мрежи (210.8 млн. лв.). Общата пазарната капитализация на 25-те най-големи компании на БФБ по този показател възлиза на 6.2 млрд. лв. Пазарната капитализация на всички компании търгувани на борсата в момента е 8.28 млрд. лв. Унипак оглавява класацията на компаниите, които са увеличили с най-много пазарната си капитализация през второто тримесечие. Ръстът при компанията е от 91.22%. Втората най-поскъпнала компания на БФБ за периода април-юни е Проучване и добив на нефт и газ, където повишението е от 63.81%. Челната тройка се оформя от Слънчев бряг АД, чиято пазарна стойност се е увеличила с 60.71%. Най-големите губещи съответно са Меком (-42.86%), Оловно-цинков комплекс (-39.62%) и Енергони (-36.71%). Общо 11 компании са отчели двуцифрен спад в пазарната си капитализация в процентно изражение.
Източник: profit.bg (03.07.2013)

Малко аса Ако сключването на сделка е като игра на покер, през последните трудни години играчите имаха нужда от нови ловки стратегии, за да печелят. Едни прецениха, че бързият изход е най-доброто решение. Други предпочетоха да изкачат по-добро раздаване. Трети агресивно "качваха", за да изiтискат максималното възможно от продавачите. В този стил вече почти пета поредна година пазарът на сливания и придобивания в България остава сравнително напрегната игра с излизащи чужди и наместващи се на тяхно място местни играчи. И за да не е пълна победата на българските участници, почти всяка от тези години има едно-две раздавания, в които западноевропейската стратегия надделяваше над местната. Такава беше играта и през първото шестмеiечие на годината. Най-силната карта През 2013 г. най-сполучливата карта извади мобилният оператор "Глобул", който единствен от доста големи икономически играчи в страната напоследък успя да се добере до силен западноевропейски собственик в лицето на норвежкия телеком Telenor. Продажбата му бе заради нуждата от ресурс на гръцкия собственик и въпреки това оценката, която стратегическият инвеститор даде за компанията, бе доста над последната подобна сделка на пазара. Причината бе във факта, че за разлика от БТК, продадена миналата година, "Глобул" бе сравнително чист от задължения. Ако при бившия държавен монополист кредиторите трябваше да се разделят с поне половината от вземането си и в компанията да останат още близо 700 млн. евро дълг, при "Глобул" продавачът взема над половин милиард евро чисто за значително по-малкия си актив. Всъщност със сделката за "Глобул" пазарът на сливанията и придобиванията в страната през първата половина на годината се докосва до 1 млрд. евро. Втората по големина сделка бе приключването на покупката на "Каолин" от германската индустриална група Quarzwerke, която оцени дружеството на малко над 100 млн. евро. С тези две големи сделки можем да кажем, че пазарът остава на нивата си от последните години. "Няма промяна в броя на сделките в най-големия сегмент на пазара, този над 100 млн. евро. Всяка година има между 2 и 4 сделки в този сегмент, вероятно през 2013 г. картината ще бъде същата", каза Александра Дойчинова, управляващ съдружник в адвокатска кантора Schoenherr. Според нея обаче тези сделки не бива да се приемат като индикатор за нивото на активността на сливанията и придобиванията в България просто защото са малко на брой, за да определят тенденция. Освен това често са мотивирани от стратегически и икономически фактори, които излизат извън мащабите на България. "Радостното е, че през 2013 г. тези фактори клонят в полза на стратегически инвеститори от държави - членки на ЕС", допълни тя, визирайки купувачите на "Глобул" и "Каолин". "По отношение на средния и малкия сегмент на пазара за съжаление отчитаме застой дори спрямо нивата през 2012 и 2011 г. Но очакваме втората половина на 2013 г. и началото на 2014 г. да са по-силни предвид вече заявения интерес на някои чужди инвеститори към активи в България", посочи Дойчинова. Доста по-позитивен в оценката си за първата половина на годината е управляващият партньор на Raiffeisen Investment Ивайло Господинов. "За мен като цяло тази година картината е много по-позитивна от предходна, ако съдим по интерeсa и на самите компании в търсенето на нови партньори. Бизнесите започват отново да се отварят за потенциални сделки и вече са готови за такива", каза той. Освен телеком сектора той отличи и случващото се в сферата на комуникациите, където според него предстоят да се видят още сделки. По думите на Господинов придобиването на интернет компанията "Нетинфо.БГ" от "Дарик нюз" пък бе сериозен катализатор за разместване в онлайн медийния бизнес. "Доста играчи си търсят нови партньори, така че и в този сектор ще продължават да се случват интересни сделки", каза той. Всъщност играта за "Нетинфо.БГ" беше направо ожесточена. Не толкова заради цената, колкото заради жаждата на кандидат-купувачи да се сдобият с допълнителен интерес актив в портфейла си. Някои от тях дори сами станаха обект на придобиване само дни след обявяването на сделката за "Нетинфо.БГ". Такава бе съдбата на "Инвестор.БГ", който бе купен от медийното поделение на групата "Химимпорт" - "България он ер", и то на изключително висока според повечето анализатори цена. Последва още една макар и по-малка сделка в бранша - тази за "Уеб медия груп". Въпреки това според пазарните анализатори сделките в бранша никак не са към края си. Според тях нуждата от окрупняване и разрастване остава силна, а играчите с подобна цел - не един или двама. По примера на "България он ер", която поиска "Инвестор.БГ", за да увеличи присъствието си в областта на онлайн бизнес новините като допълнение на бизнес телевизията си, не е изключено и други телевизии да се опитат да разширят присъствието си онлайн. Такъв интерес вече прояви "Нова телевизия", която все още няма силно онлайн присъствие, а бе кандидат за "Нетинфо.БГ". Анализаторите не изключват пазарни размествания и по причини, различни от чисто бизнес логиката - като политически например, но доколко тези очаквания ще се реализират предстои да се види. Старото асо Със затихващ късмет е един доскоро печеливш вид - енергетиката и ВЕИ проектите. Примерът от шестмесечието тук отново е LukErg Renew. съвместна компания на ERG Renew и "Лукойл" за инвестиции във вятърна енергия в Източна Европа. И тази година тя продължи да добавя към потфолиото си вятърни паркове на територията на страната, като последната придобивка бе паркът "Храброво" в района на Каварна, продаден от датската група Vestas. Наличието на още сделки във ВЕИ сектора, разбира се, не означава, че перспективите пред бранша са станали по-слънчеви. "Опитът ни от последната сделка, по която работихме, показва, че несигурността в регулаторната рамка на ВЕИ, прави сделките по-сложни, а преговорите по-продължителни. Това се дължи основно на предизвикателствата в договарянето на цената и разпределянето на риска от промени в нормативната уредба между продавача и купувача", посочи Ричард Клег, партньор в адвокатската фирма Wolf Theiss, България. Ивайло Господинов пък вижда перспектива в предизвикателствата пред българската енергетика и според него не е изключено те да станат повод и за ново раздвижване в сектора извън ВЕИ сегмента. "Така например дълго време вече се спекулира около плановете на CEZ за електроразпределителното им дружество и ТЕЦ "Варна". Интерес към тези активи не липсва, включително от местни играчи. Не е ясно и какво ще се случи с частните топлоелектроцентрали заради политическата несигурност и промените в регулациите", посочи той. Извън тези сделки обаче играта на пазара изглежда по-скоро вяла. Сделките при малките и средните предприятия са спорадични. Две сравнително големи сделки във финансовия сектор - например за ПОК "Доверие" и за МКБ Юнионбанк, са на трупчета въпреки сравнително активните преговори между купувачи и продавачи. Някои от висящите продажби може да излязат от застоя си, а други просто да не се случат въобще. Според Господинов все пак се случват придобивания в индустриалния и хранително-вкусовия бранш, като мотивите са основно консолидация и разширяване на портфейли. Сделките там обаче са сравнително малки и далеч от по-широката публика. "Като цяло в индустрията се случват неща. Има западноевропейски инвеститори, които търсят активи в тези два сектора и не се притесняват от политическата обстановка", смята той. "Освен това регистрираме голям интерес и към компании, които се занимават с полезни изкопаеми по примера на "Каолин". Извън тази сделка обаче засега надали ще има други. Може би по-скоро ще станем свидетели на различна форма на партньорства в разработването на нови находища. Интересът към всичко, което касае ресурси, обаче е голям и е от различни инвеститори - както западноевропейски, така и от китайски, руски и други", каза още Господинов. В хранително-вкусовата промишленост пък според него се очертава тенденция на локални играчи, които търсят добри мишени за изкупуване и консолидация. По думите му интересът е както към производствени бизнеси, така и към чиста дистрибуция. Подобна е сделката с окрупняването на дистрибуционния бизнес на "Булгартабак", макар част от придобиваните дистрибутори под една или друга форма да са били близки до собствениците на холдинга. Други активни играчи в хранително-вкусовия сектор последните години се очертаха компании като "Белла България" и "Фикосота синтез". "В общи линии местни български играчи, които са малко по-силни на пазара и са с по-гъвкав мениджмънт, се оглеждат за различни възможности, които им позволяват да направят една миниконсолидация с идеята да добият по-добър портфейл. При всички положения търсят да постигнат по-добра ефективност и синергия", посочи Господинов. В позитивния си тон той обобщи, че като цяло въпреки усложнената политическа обстановка запитвания от инвеститори не липсват. "Още повече че има много такива, които вече следва да излязат от инвестициите си в България", допълни той. Изчаквателна стратегия Редица финансови и стратегически играчи от известно време са в изчаквателна позиция за изхода от вложенията си. Някои вече започват първи сондажи за сделки, което вещае още раздвижване например в комуникациите и индустрията. И според Диана Димова, старши адвокат във Wolf Theiss, макар все още да не е ясно как политическата обстановка ще се отрази на пазара, перспективите за втората половина на 2013 г. изглеждат относително оптимистични. "Секторите, които бяха най-активни в първата половина на 2013 г. като технологии, медии и телекомуникации, хранително-вкусова промишленост и енергетика, вероятно ще привлекат сделки по сливания и придобивания и през втората половина на годината", смята тя. Това звучи добре, но с едно голямо "Но" заради ефекта от включването на играча "местна политическа криза". "Задълбочаващата се политическа несигурност и липсата на положителни краткосрочни перспективи отблъскват чуждестранните инвеститори с все по-голяма сила. Буквално в последните дни имаме реални примери за инвестиционни фондове, активни в региона, които в прав текст ни казват, че няма да инвестират в страната ни, преди да се изясни политическата ситуация, или биха инвестирали на много ниски оценки", посочи Росен Иванов, управляващ партньор в Entrea Capital. По тази причина той е сред най-песимистично настроен за пазара на сливания и придобивания до края на 2013 г. и смята, че той ще продължи да се движи от епизодични сделки, доминирани от местни купувачи. А това означава, че турнирът си остава български и с малък награден фонд.
Източник: Капитал (08.07.2013)

Спират търговията с акциите на БТК за три дни считано от днес във връзка с публикувано на 15.07.2013 г. в централни ежедневници предложение за изкупуване на всички обикновени акции с право на глас, притежавани от останалите акционери на Българска телекомуникационна компания АД(5BT), отправено от Вива Телеком България ЕАД на основание чл. 157а от ЗППЦК, считано от 16.07.2013 г. временно се спира търговията с емисията акции, издадена от Българска телекомуникационна компания АД-София, борсов код 5BT, ISIN код BG1100005997, за срок от 3 (три) работни дни. Цената на търговото предложение е 2.806 лв. Срокът на изкупуването е 7 (седем) работни дни от публикуване на настоящия документ в Централните ежедневници. Посредник обслужващ търговото предлагане е "Корпоративна търговска банка" АД(02 937 5667; факс: 02 9375721; електронен адрес (e-mail): sofia.vpavlova@corpbank.bg). Обект на настоящото изкупуване са 744 292 бр. от акциите на БТК. Преференциалната акция на БТК, ISIN код BG1200007042, притежавана от българската държава, не е обект на настоящото изкупуване.
Източник: Money.bg (17.07.2013)

Борсово сбогуване с БТК След девет години борсов живот БТК е на път да прекрати пътя си на публична компания. Вече тече изкупуване на всички акции извън новия мажоритарен собственик. След като процедурата приключи, той ще притежава 100% от акциите на компанията и единствено наличието на преференциалната акция на държавата ще спре отписването на компанията от регистъра на публичните компании. Реално обаче акции няма да се търгуват на борсата. Това става ясно от съобщението за изкупуването на всички акции извън пакета, притежаван от новия собственик на БТК - "Вива телеком България", публикувано до БФБ - София. Вече е публикувано доброволното изкупуване на остатъчния брой книжа извън мажоритарния собственик, което Комисията за финансов надзор одобри миналата седмица. От него става ясно, че след задължително търгово предложение "Вива телеком България" вече притежава 99.74% от обикновените акции на БТК и желае да изкупи останалите 0.26% на цена от 2.806 лв. за брой. На база на това изкупуване всички миноритарни акционери ще са задължени да продадат акциите си на "Вива телеком България" в едномесечен срок. След края на изкупуването телекомът реално ще загуби облика си на публична компания, тъй като извън мажоритарния собственик няма да има акции, които да се търгуват свободно на фондова борса. В действителност компанията отдавна не е сред ликвидните позиции на Българската фондова борса, макар да има славата на компанията довела до възхода на българския капиталов пазар преди кризата. Листването на 35% от телекома в началото на 2005 г. от държавата срещу компенсаторни инструменти бе едно от най-емблематичните събития в история на пазара в България. Сега, след девет години на борсов живот, БТК е на път да прекрати пътя си като публична компания. За целта, разбира се, следва да има решение на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, отговарящ за инвестиционната дейност. По-голямата пречка за това компанията да слезе от публичната сцена обаче е привилегированата т.нар. златна акция на държавата в БТК, която не е обект на това изкупуване. Според съобщението на БТК за изкупуването на обикновените акции, съгласно устава на телекома, предвиденият начин за прехвърляне на преференциалната акция е посредством обратното й изкупуване след осъществяването на определени условия. А това е осъществяване на задължението за инвестиции по договора за продажба на акции, сключен на 20 февруари 2004 г. между "Вива венчърс холдинг" ГмбХ и Агенцията за приватизация на Република България. Според "Вива телеком", доколкото му е известно на новия собственик, БТК е изпълнила ангажиментите си. В същото време обаче арбитражните дела срещу БТК и предишния собственик все още не са приключили и съдът не е се произнесъл. Въпреки това от ноември 2012 г. след сложна сделка по преструктуриране на задълженията и смяна на акционерите БТК има нов собственик. Директно стана собственост на "Вива телеком България", но крайните бенефициенти са основният акционер на Корпоративна търговска банка Цветан Василев, който непряко притежава 43.26% от БТК и руската VTB Bank с 33.31%. Останалите около 16% са собственост на кредиторите на групата. След няколкомесечни преговори с тях Василев в консорциум с VTB Capital договориха отписване на една част от задълженията на групата, преобразуване на друга в капитал и смяната в акционерната структура. Така от близо 1.7 млрд. евро дългът на групата падна под 700 млн. евро, а купувачът плати около 130 млн. евро за мажоритарния пакет акции.
Източник: Капитал (18.07.2013)

Не твърде blizoo до продажба Бясна конкуренция, ниски тарифи, разглезени клиенти, усилващ се натиск от навлизащи на пазара гиганти, тревожни конфликти с доставчиците, предстоящи промени - секторът на телевизионното разпространение в България не е гостоприемно място в момента. Сигурно затова "залозите" ще се продаде ли "Близу" сред наблюдателите на бранша са в съотношение едно към три. Последното, разбира се, е в рамките на шегата. Извън нея собственикът на втория по големина тв оператор в страната - фондът EQT, съвсем на сериозно започва да търси купувач за него. Към момента подготовката на евентуалната сделка е в съвсем начална фаза. И единственото сигурно е, че кандидатите ще трябва сериозно да се потрудят, за да добият представа на какъв терен биха навлезли и какво всъщност могат да постигнат. "Близу" е вторият по големина телевизионен доставчик в България като брой абонати и приходи след "Булсатком" - с уговорката, че напълно меродавни данни за този пазар практически липсват (виж съседния текст). Дружеството беше създадено през 2009 г. от сливането на "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупката на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT V за 120 млн. евро. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложенo като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро - сума, по-голяма част от която идва по линия на придобиването на EQT, за чиято цел купувачът взима синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е и Уникредит Булбанк. Една част от заема е в баланса на "Близу", но друга влиза в баланса на компанията майка "Бултел кейбъл България" и дружествата собственици над него в Холандия. Отчети на дружеството в регистъра няма. По данни, с които "Капитал" разполага, за 2012 г. дългосрочните задължения на "Близу" към банки са около 180 млн. лв. Приходите му пък са 104.6 млн. лв. при малко над 115 млн. лв. за предходната година, а загубата през 2012 г. - 23.79 млн. лв. при 20.4 млн. лв. също с отрицателен знак за 2011 г. По изчисления на "Капитал" обаче печалбата преди лихви данъци и амортизация (EBITDA) е 33.4 млн. лв. Това число кореспондира и с мнението на мениджмънта на компанията, че практически тя има положителен резултат, а загубата е чисто счетоводен ефект, който се получава заради значителните инвестиции, направени през последните години. "Изкарваме много повече, отколкото дължим", категоричен е Васил Щонов, директор "Стратегии" в "Близу". Колко пари доставчикът реално прави ще е обект на проучване от страна на потенциалните инвеститори. Очевидното е, че той е ценен най-вече с пазарната си позиция, иначе настоящите собственици нямаше често да инвестират в него, като например само от края на миналата година досега са направили три увеличения на капитала за около 13 млн. лв. Според информация от сайта на самия фонд собственик "Близу" има лидерски позиции на пазара на кабелните доставки ("Булсатком" е сателитен оператор) в България и Македония, а общият брой на абонатите му в двете страни е около 440 хил. В България инфраструктурата му от оптика за доставка на телевизия, интернет и телефония покрива предимно по-големите градове. По думите на изпълнителния му директор Бернт Андерсон "Близу" има възможност за достъп чрез мрежата си до 1.3 млн. домакинства в България, представен е в 17 от 20-те най-големи града в страната и там държи 40% от пазара на тв разпространение и 30% от клиентите на фиксиран интернет. Като предимство на оператора се изтъква и фактът, че той не крие абонати от доставчиците на съдържание, както и че мрежата му е узаконена - иначе рядкост в бранша. Според четирима независими един от друг източници от сектора решението да се стартира процедура за продажба на "Близу" от EQT вече е взето и самият процес ще бъде стартиран буквално тези дни. За водещ консултант по сделката е наета американската инвестиционна банка Jefferies с помощта на Deloitte, които отказаха коментар по процедурата. Според запознати в първите дни на август ще бъдат разпратени покани до потенциални инвеститори да се включат в процедурата по продажба на "Близу". В края на август пък предстоят презентациите на мениджмънта пред потенциалните кандидати, а през септември вече се очакват индикативни оферти и откриване на специална онлайн информационна стая. Първите обвързващи оферти пък се очакват в рамките на октомври-ноември. За цена (или по-скоро за минимална такава) за момента няма информация. По думите на експерт, близък до процедурата обаче, EQТ не продава на всяка цена и би бил готов на сделка само ако тя го удовлетворява финансово. В противен случай той ще остане в компанията - още повече че според същия източник апетит към "Близу" е имало в началото на годината, но до продажба не се е стигнало именно заради ниската според собственика цена. Както обикновено при този тип частни процедура, от самия фонд пазят мълчание пред медиите. "Никога не коментираме слухове", беше единственият отговор от EQT на запитването на "Капитал" има ли процедура за търсене на купувач за "Близу" и какви са детайлите по нея. Подобно е поведението и на българския мениджмънт. "Не можем да потвърдим или да отречем подобна информация. "Близу" се представя много добре на пазарите в България и Македония. Собствениците й вярват, че предстои консолидация на пазара за домашни телекомуникационни услуги, и смятат активно да участват в този процес. "Близу" има интерес по-скоро да придобива компании на пазара", каза директорът "Стратегии" Васил Щонов. Сред компаниите, на които предстои да бъдат изпратени покани за участие в сделката, са както трите големи телекома в България - "Мобилтел", "Глобул" и БТК, така и широк кръг финансови инвеститори, твърди източник, запознат с плановете на собствениците. Сред втория тип евентуални участници в сделката най-вероятно ще са инвестиционни фондове с наличен в момента ресурс с интерес към сектора и, разбира се, поглед към България. Такива например са Advent International, който приватизира БТК през 2004 г., MidEuropa Partners, които за кратко бяха собственик на ITV Partners, американските TPG и KKR, които оглеждаха някога БТК и наскоро "Глобул", и др. Всъщност по информация от източниците на вестника срещи с представители на трите български телекома по темата вече са проведени. В случая с "Глобул" разговорът е бил с новия му собственик Telenor. Интересът от страна на норвежците обаче е бил по-скоро хладен, а аргументът - че компанията ще се въздържа от допълнителни покупки в България през следващата година, още повече че следва да приключи придобиването си на "Глобул". В същото време обаче според пазарни анализатори "Близу" би донесъл много добавена стойност за "Глобул". Наскоро среща е имало и с хора от ръководството на БТК (купена в края на миналата година от дуета между банкера Цветан Василев и руската VTB). За момента интерес оттам не е заявен, макар и според голяма част от наблюдателите на пазара сделка с БТК да е вероятна. При "Мобилтел" проучвателната мисия е проведена директно при Telekom Austria, като настройката към евентуално участие е по-скоро положителна. Всички тези разговори обаче предвид твърде ранния етап на процедурата не дават никаква сигурност кой ще заяви реален интерес и би подал обвързваща оферта. Последното очевидно ще зависи от финансовите параметри, поставени от сегашния притежател на "Близу", и от това до какви резултати ще достигнат проучванията на кандидатите. Вариантът с БТК като купувач принципно е сложен най-малко от гледна на конкурентното законодателство, тъй като бившият монополист при фиксираните линии има лидерски дял при доставките на интернет и телефония (където "Близу" също е представен). До известна степен същото важи за "Мобилтел". От друга страна, опцията с ново влизане на финансов инвеститор би означавала сделката да мине през етап на сложен финансов инженеринг именно заради задлъжнялостта на оператора. При всички положения обаче, ако има сделка, тя може да доведе до разместване на пластовете в целия сегмент.
Източник: Капитал (29.07.2013)

Сменено е ръководството на "Български пощи" Български пощи" са с ново ръководство, съобщи пресцентърът на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В съвета на директорите на държавното дружество са назначени Пламен Павлов и Цветана Костадинова, досегашни шефове на дирекции в компанията. Съветът на директорите избра Никола Шерлетов, който и до сега беше част от ръководството, за свой председател, а Пламен Павлов за главен изпълнителен директор. Пламен Павлов е служител на пощите от 2010 г. и е отговарял е за преструктурирането на дружеството и връзката с териториалните поделения. От 1 октомври 2010 г. е оглавявал дирекция "Управление на човешките ресурси и собствеността" в дружеството. Преди това е работил в БТК АД - първоначално като началник смяна в териториално поделение, а после и като мениджър. "Управление на собствеността". Има придобити учебни степени от Колеж по съобщенията, Техническия университет във Варна, ВСУ "Черноризец Храбър" и Икономическия институт на БАН. Владее английски език, се посочва в справката за нея, разпространена от министерството. Цветана Костадинова работи в "Български пощи" от 2011 г. като директор на дирекция "Финанси и икономика". Преди това е заемала различни позиции в частни компании, като е отговаряла за финансово-счетоводната им дейност. Има придобита магистърска степен в Университета за национално и световно стопанство (бивш ВИИ "Карл Маркс"). Владее руски и английски език, информира транспортното министерство.
Източник: Дневник (01.08.2013)

Телекомите продължават пътя надолу "Не ги жалете, нали все пак печелят, нека цените падат..." Такива обикновено са коментарите на повечето хора, когато говорим за понижаващите се финансови резултати на телекомите. Интересното е, че те винаги са последвани от реплики в стил: "А защо не предложат нещо ново, защо не въвеждат още модерни технологии?" Това, което се случва на българския телеком пазар от повече от година, всъщност ясно показва защо, ако плачът на бедните е проблем, то плачът на богатите е голям проблем. Логично е акционерите на всяка компания, включително и телекомуникационна, да преследват печалба. И ако тя е спадаща, да настояват за мерки поне да се стабилизира. Ако пък компанията е представена в няколко страни и резултатите в една са отчетливо по-ниски, парите за инвестиции се пренасочват към по-перспективни пазари. И иначе прекрасното явление "спад в тарифите" бързо се превръща във влошаващо се качество на услугата. За момента България не е на този етап. Но ако прочетете по-внимателно финансовите отчети на телекомите и докладите към тях, бързо става ясно, че пътят е в тази посока. Пример - докладът за резултатите на Telekom Austria (собственик на "Мобилтел"), където отчетливо се казват няколко неща: България е сред основните виновници за спада в приходите и печалбата, разходите за инвестиции там са намалени, и прекият начин спускането надолу да бъде овладяно засега е да се продължи със съкращенията на всичко - персонал, маркетингови активности, кампании, вложения. Основната причина за все по-скромните числа в отчетите на телекомите е засилената регулация на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Регулаторът няколко пъти насилствено свали таксите за терминиране (цени на едро) на разговори в национални мрежи, включително за обаждания от чуждестранни оператори. Другите фактори, натежаващи в същата посока, са намалелите доходи на населението, високото проникване на GSM услуги в страната, засилената конкуренция, водеща до все по-голям спад на тарифите на дребно. Според последните данни, публикувани от Европейската комисия преди седмица, България е четвъртата най-евтина страна мобилни разговори в ЕС. Затова не е изненада фактът че трите телекома отчетоха поредното тримесечие на спад на основните финансови показатели спрямо същия период на 2012 г. Тенденциите от първите три месеца на годината се запазват, като БТК изпревари "Мобилтел" по приходи както през април - юни, така и за цялото полугодие. "Мобилтел" обаче остава лидер по пазарен дял на мобилния пазар, а наскоро купеният от Telenor "Глобул" остава втори на този сегмент Оценката на българския пазар в отчета на компанията - майка на "Мобилтел", Telekom Austriа е повече от трезва, а като основни фактори за понижаващите се резултати са посочени именно регулациите, свитите потребителски разходи на клиентите, свирепата конкуренция и ниските крайни цени. Според числата в отчета за първите шест месеца на годината "Мобилтел" отчита понижение на приходите от други телекоми за обаждания към негови абонати (цени на едро) с 26.4 млн. евро. Съответно действията на КРС са оказали негативно влияние и на EBITDA в размер от 13.8 млн. евро. Като основа за пониженото потребление на мобилни услуги се сочи слабият икономически растеж, покачващата се безработица, намаляването на чуждестранните инвестиции. "След падането на предишното правителство през февруари 2013 г. новоизбраният кабинет все още не може да осигури необходимата стабилност, с която да се преодолеят посочените макроикономически проблеми", пише в доклада за второто тримесечие на Telekom Austria. Освен очакваните съкращения на разходи по всички възможни начини другото, на което "Мобилтел" разчита и ще продължава да разчита за подобряване на представянето си, е по-сериозното навлизане в сегментите на мобилния интернет, фиксирания пренос и достъп до интернет и телевизията. Операторът отчита силен ръст на абонатите на мобилен интернет от 28.7% до 163.9 хил. към края на юни спрямо същия момент преди година. Други сегменти с положително развитие са и стационарният оптичен интернет, където абонатите през второто тримесечие достигат 157.8 хил. души и има ръст от 19%. Сериозно увеличение има и при телевизионните доставки. За да неутрализират ефекта на множеството неблагоприятни фактори, телекомите като цяло предприемат доста стъпки. "Мобилтел" и БТК инвестираха значителни суми в навлизането на нови сегменти като доставка на телевизия, оптичен и мобилен интернет и др. При самите GSM услуги и трите телекома разчитат все повече на абонаментните планове, като така да могат да получават сравнително предвидимо количество приходи. Затова не е изненада, че делът на клиентите на стандартната услуга на "Мобилтел", които са на договор, се увеличава от 68.9% през второто тримесечие на 2012 г. на 71.8% на същия период тази година. На фона на всичко това любопитно е до какви ефекти ще доведе навлизането на Telenor в България като собственик на "Глобул".
Източник: Капитал (13.08.2013)

Съдът отмени окончателно практиката на БТК за договори по телефона Върховният административен съд (ВАС) е потвърдил решения на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с които практики на Българската телекомуникационна компания (БТК) за сключване на договори с клиентите по телефона са нелоялна практика. Решенията на съда се отнасят за няколко практики, прилагани от БТК към клиентите им. Първото е изпращането по пощата на два договора на клиента с различни дати на сключване на договора. По такъв начин потребителят е в затруднение да разбере кога точно е сключен договорът от разстояние и съответно да се възползва от правото си на отказ от него. Срокът за анулирането му без неустойки е 7 работни дни от получаване на съответното писмо и не по-късно от 14 календарни дни от датата на разговора. При две начални дати на договора обаче срокът за отказ също изтича на две различни дати. Освен това, изпращането на две писма за писмено потвърждаване оставя впечатление у потребителя, че са сключени два отделни договора за една и съща услуга от две различни дати. Потвърдени от ВАС са още няколко вида нелоялни практики на същия телеком при сключване на договор от разстояние. Една от тях е свързана с умишленото несъобразяване на търговеца с направения от страна на абоната отказ в телефонния разговор за сключване на договор и настояването му за съществуване на такъв с влезли в сила всички условия по него. Развалянето на договора ще струва на потребителя стойността на оставащите месечни такси поради предсрочното му погасяване. Друга нелоялна практика на телекома се отнася до възрастни хора и експлоатирането на тяхната уязвимост. За тях сключването на договори от разстояние е непозната практика и те очакват, че ще дадат окончателното си решение, едва когато такъв да им се предостави в писмен вид и той бъде подписан двустранно. От друга страна, поради евентуални проблеми със здравословното им състояние, е възможно те да не могат да вземат адекватно решение. Трета нелоялна практика на БТК АД се изразява отново в отправяне на предложение за договор по телефона, последвано от залепването на стикер на вратата на апартамента, на пощенската кутия, на входната врата или другаде (нерегламентирано къде), че лицето има пратка, с което телекомът счита, че е изпълнил задължението си за предоставяне на писмената информация на потребителя. Пратката не може да достигне навреме до потребителите и това ги лишава както от възможността да се запознаят с конкретните условия на договора, преди да решат дали да се обвържат със задълженията по него, така и от правото им да се откажат от сключения договор в дадения за това срок. Още една нелоялна практика на същия телеком, потвърдена от ВАС, представлява сключване на договор от разстояние за услуга с дадени параметри и впоследствие предоставяне на такава с други. Параметрите на доставяната услуга са описани в писмена информация, която обаче се представя на потребителя едва след сключването на договора. Телекомуникационната компания е обжалвала заповедите на КЗП за забрана на всяка от описаните по горе нелоялни практики, като всяка от жалбите е отхвърлена от ВАС. Решенията на съда са окончателни.
Източник: Money.bg (20.08.2013)

Държавата може да изгуби "златната" си акция в БТК, а Българска телекомуникационна компания ще "слезе" от фондовата борса и няма да е публично дружество. Това са плановете на частния собственик "Вива телеком България" (ВТБ), който е свикал извънредно общо събрание на акционерите на 16 септември. Това става ясно от вчерашно съобщение до Българската фондова борса. На практика ВТБ вече държи всички акции на БТК без "златната", която държавата си запази при приватизацията на телекома, за да може да влияе при взимането на важни решения. През март т.г. стана ясно, че 99.72% от капитала се държат от "Вива телеком България", свързана с VTB Capital и Корпоративна търговска банка на известния бизнесмен Цветан Василев. Вчера "Сега" се опита да научи как ще гласува представителят на държавата на 19 септември по точката за обезсилване на привилегированата акция, но удари на камък. Оказа се, че не е ясно кое от двете министерства - транспортното или финансовото, е носител на правата. Смята се, че частният собственик иска да се отърве от държавното участие, за да може без усложнения да започне да разпродава апетитни сгради и други активи на телекома. Това ще улесни и свалянето на БТК от търговия на фондовата борса, което ще освободи компанията от "досадното" задължение да публикува съществена информация. На практика, ако "златната" акция бъде обезсилена, БТК АД ще се превърне в ЕАД - еднолично акционерно дружество.
Източник: Сега (20.08.2013)

Повечето индекси на Българска фондова борса (БФБ) стартираха седмицата с повишения. Ръстът при SOFIX бе от 0.50% до 450.85 пункта, докато BG40 добави 1.1% към стойността си до 154.50 пункта. Повишението при BGTR30 бе от 1.28% до 328.18 пункта, а единственият губещ за деня бе BGREIT, който записа незначително понижение от 0.02% до 88.11 пункта. Оборотът на регулиран пазар днес надхвърли 4 млн. лв. С основен принос за това бяха прехвърлените 645 803 лота на Каолин на обща стойност 2.68 млн. лв. както и сделките с облигации за над 800 000 лв. При обем от 72 250 лота днес акциите на Централна кооперативна банка поевтиняха с 0.68% до 1.02 лв. Спадът при Химимпорт бе от 1.34% до 1.32 лв., докато книжата на Енемона изгубиха близо 0.48% от стойността си до 3.08 лв. за брой. Ръст от близо 7% в цената днес записаха акциите на Еврохолд България. Книжата на дружеството затвориха на цена от 0.96 лв. при изтъргувани 1 664 лота по позицията. При обем от едва 100 лота днес акциите на Неохим поскъпнаха с 3.64% до 34.2 лв. за брой. Ръстът при ЧЕЗ Електроразпределение България бе от 1.29% до 1 570 лв. при изтъргувани 50 акции. Акциите на Унипак добавиха близо 17% към цената си до 13.5 лв., а повишението в цената на книжата на Проучване и добив на нефт и газ бе от 7.14% до 6.00 лв. По-сериозен ръст за деня записаха още Кораборемонтен завод Одесос (+13.99% до 68.96 лв.), Параходство Българско речно плаване (+9.89% до 1 лв.), Холдинг Варна (+7.14% до 12 лв.) и Елхим Искра (+5.92% до 1.94 лв.). Сред губещите за деня се наредиха Ломско пиво, чиито акции поевтиняха с 5% до 0.66 лв. за брой и Българска фондова борса, където спадът бе от над 2% до 2.78 лв. за брой. Обемът при Зърнени храни България днес бе от 49 596 лота, а цената на книжата на компанията остана без промяна на ниво от 0.42 лв. за брой.
Източник: profit.bg (20.08.2013)

Последно сбогом на държавата с БТК Изцяло частна и вече напълно независима от администрацията - БТК ще среже и последната си връзка с държавата на 16 септември. За тогава е свикано извънредно общо събрание на акционерите на телекома, на което се предвижда да бъде обезсилена т.нар. златна акция на държавата, дружеството да се трансформира от акционерно в еднолично акционерно, да бъде отписано от фондовата борса и практически да премине изцяло в ръцете на частните си собственици - тандема между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и руската VTB. Според материалите за общо събрание ще се гласува решение, с което особените права на привилегированата акция на държавата в дружеството да се отменят и да я трансформират в обикновена поименна безналична акция. Второто решение, което се предвижда да бъде гласувано, е под условие, че всички акции на компанията бъдат придобити от мажоритарния й акционер "Вива телеком България", името на БТК да бъде сменено от БТК АД на БТК ЕАД. Третото предложение е, след като дружеството вече е еднолично, занапред въпросите от компетенцията на общото събрание да бъдат решавани от едноличния собственик на капитала. Ако първото и основно решение бъде взето, това означава на практика, че държавата се отказва от правото си на вето върху основни решения за БТК. Златната акция й даваше възможност да блокира евентуална промяна на името на телекома, прекратяване или ограничаване на дейността му, емитиране на нови акции, преобразуване на дружеството по какъвто и да било начин и т.н. Тоест оттук нататък VTB и Цветан Василев няма да имат нужда от одобрението на транспортното министерство (което е държател на златната акция) за какъвто и да било свой ход с БТК. След приватизацията на БТК през 2004 г. държавата водеше няколко различни дела в Парижкия арбитраж (а отскоро - и в българския Върховен касационен съд). С тях тя претендираше за обезщетения от първия й купувач Advent International, твърдейки, че той не е изпълнил свои ангажименти по договора за продажбата. Едното дело беше за неспазени обещания за трудова заетост. То беше изгубено в Париж и макар да се поднови в българския ВКС, шансът за спечелването му по мнения на юристи беше изключително нисък. Вторият иск беше за неплатени пари за отделяне на мрежата на военните от тази на БТК. По него решение така и не беше взето, но междувременно се оказа, че е безпочвен, защото сметките са изчистени с прехвърляне на активи. Третото дело беше с искане Advent да плати на държавата 10% от горницата над сумата от 300 млн. евро от цената, на която е продала БТК по-малко от две години след като я е купила за 230 млн. евро. Всъщност само това дело беше спечелено от държавата в Париж. Максимумът възможно обезщетение по него, за който държавата настояваше, беше 80 млн. евро. По източници на вестника сега държавата се е съгласила да приеме тези пари, да се откаже от всички останали дела и по-нататъшни претенции и да вдигне ипотеките, които беше наложила върху имоти на БТК като обезпечение за исковете си. Тоест в крайна сметка окончателната раздяла на държавата с бившия й телеком ще стане срещу сума, близка до 80 млн. евро. Пак според източници на "Капитал" сумата дори вече е преведена. От Министерство на финансите категорично отказаха да коментират темата. От транспортното министерство обясниха, че зам.-министър Георги Тодоров, който е ресорен за телекомуникациите, е поискал анализ за изпълнението на следприватизационните ангажименти за БТК и според резултатите от него предстои да бъде взето решение как да се гласува на общото събрание. Членът на надзорния съвет на телекома от страна на държавата Красимира Стоянова каза, че няма информация дали има преведени пари и какво ще е решението в крайна сметка. От Агенцията за приватизация заявиха пред "Капитал Daily", че вече са предприети действия по прекратяването на всички съдебни спорове и от седмица са направени постъпки за вдигане на ипотеките.
Източник: Капитал (21.08.2013)

БТК спазва приватизационните си задължения към държавата По последна информация Българската телекомуникационна компания (БТК) АД спазва всички приватизационни задължения към държавата. Това разясни зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Георги Тодоров, запитан за намерението на държавата да се откаже от златната си акция в дружеството. На 16 септември тази година ще се проведе извънредно общо събрание на акционерите в компанията, на което ще се реши отмяната на особените права на държавата под формата на т.нар. "златна акция". "В момента се запознаваме с дневния ред, знаем, че едно от предложенията е за тази привилегирована акция, чийто смисъл към датата на приватизацията през 2004 г. е да се явява като някакъв гарант за държавата по отношение на изпълнението на приватизационни ангажименти от страна на купувача", обясни Тодоров. Той добави, че като държавен орган Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) ще направи съответната проверка в Агенцията за приватизация по отношение на тези ангажименти. "Ако получим вече окончателно становище от агенцията, че това е така, не виждам никаква пречка тази привилегирована акция да бъде преобразувана в обикновена". Зам.-министърът очерта смисъла на статута на тази акция. Тя регламентира определени права на държавата спрямо купувача (БТК), формулирани в споразумение, което всички акционери са подписали при самото присъединяване през 2004 г. Така например дружеството няма право да променя предмета си на дейност, както и да взима определени размери заеми, които по някакъв начин биха утежнили финансовото и положение. Тези и други специфични права присъстват в регистрите на приватизационната агенция. "Смисълът на тази акция не е тя да бъде такава завинаги", отговори Тодоров на въпроса дали преобразуването на привилегированата акция в обикновена означава, че държавата няма да може да упражнява подобен контрол над БТК. По думите му още след изтичането на 5-годишния срок след сключването на приватизационния договор, купувачът има право да изиска това преобразуване. "Важното е в този период да се провери дали всички документи на купувача са били изпълнени", разясни ресорният зам.-министър. Към момента данните показват, че това е налице, но преди провеждането на Общото събрание агенцията ще излезе с окончателно становище.
Източник: econ.bg (23.08.2013)

Общо 20 са компаниите, чиито акции се търгуват на Българска фондова борса с пазарна оценка от над 100 млн. лв., сочи справка на Profit.bg. Съвкупно те имат пазарна капитализация от 5.75 млрд. лв., представляващи 68.88% от оценката на всички борсови дружества. Лидер в това отношение е Българска телекомуникационна компания с нейните 810 млн. лв. Наскоро от компанията обявиха, че планират делистване от борсата, което ще изтрие около 10% от капитализацията й. Втората позиция към момента, и евентуален лидер в бъдеще, е Булгартабак Холдинг с 721 млн. лв., следван от Корпоративна търговска банка с 554 млн. лв. В топ 5 са други два сини чипа – Петрол и Софарма, с респективно 476 млн. лв. и 432 млн. лв. Десетката се допълва от ЧЕЗ Разпределение България, Монбат, Първа инвестиционна банка, Албена и Каолин. Сред дружествата с пазарна оценка от над 100 млн. лв. попадат и не толкова ликвидни компании като Маунтин Парадайс Инвест АДСИЦ. Последната 20-а позиция към момента се държи от Еврохолд България, чиято капитализация е 115 млн. лв. Преди около 2 месеца от холдинговото дружество обявиха намеренията си да изкупят обратно част от собствените си акции, като това ще се случи на нива от 1.00 до 1.35 лв. за брой. Най-близо до "клуб 100 млн. лв." са Българо – американска кредитна банка, Синтетика АД, Неохим, Софарма.
Източник: profit.bg (23.08.2013)

Продадоха за 1.2 млн. лв. баня във Велико Търново Бивша баня на ул. „Ниш” във Велико Търново, която функционираше и като пощенска станция, бе препродадена вчера, а сделката е рекордно висока за обект с подобна локация. Фирмата „Александров и сие - 99” на бизнесмена Цанко Александров изтъргува комплекса за 1.2 млн. лв. без ДДС на българо-немската компания за преводи и един от основните местни работодатели „Осцеола”. Само преди 4 години Александров купи в пакет въпросния имот и друга бивша сграда на БТК - тази с часовника, която се намира в съседство на централна поща, за общо 2 млн. лв. „Дълго време се мъчих да я продам, първоначално я бях обявил за 890 хил. евро. Имах много проблеми с опазването й, изкрадоха всичко - кабели, водопроводи, даже лично съм залавял крадци. Като сложим лихвите по кредита за сградата за последните 4 - 5 години, излиза, че не съм спечелил много”, коментира за „Борба” самият Александров. Сградата е с площ от 3 хиляди квадратни метра и в нея ще се премести от Битовия комбинат дружеството „Осцеола”. Освен офиси тук ще се направят ресторант и фитнес за служителите на фирмата, разбра още „Борба”. Все още не е ясна съдбата на другия бивш имот на БТК, който Цанко Александров притежава - сградата с часовника. „Тя също се продава, но заради разположението цената ще е много по-висока”, коментира той. Запознати припомнят, че Александров държи и трите къщи в съседство на сградата с часовника, които попадат в общ парцел от близо декар. Заради кризата бе стопиран проект за превръщането им в мол на 7 етажа с външни панорамни асансьори и подземни паркинги към основната търговска улица – „Независимост”. Сградата с часовника е строена преди 70 г. и в нея се е помещавала банка.
Източник: Борба - Велико Търново (09.09.2013)

Без държавна намеса при вътрешния роуминг Ако някой от новите кандидати искат да навлязат на пазара на мобилни телеком услуги ("Макс Телеком" или "Булсатком") и поиска да ползва мрежата на работещ оператор, той ще трябва сам да преговаря за това, като държавата няма да се меси в негова полза чрез секторния си регулатор. С две думи - това е решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), взето като резултат от специалната процедура на обществена консултация, която регулаторът проведе през последните два месеца и половина. Едва ако евентуалните преговори се провалят и новонавлизащият оператор се оплаче в КРС, тя ще направи проучване и е възможно да наложи задължение на вече утвърдената на пазара компания да допусне малката до мрежата си. Компаниите, които имат лиценз за изграждане на нови мобилни мрежи, са "Булсатком" и "Макс телеком". Мениджърите и собствениците на първата, която иначе е най-големият телевизионен доставчик в страната, но определено се бави с навлизането си на телеком пазара, твърдят, че имат намерение да строят самостоятелна мрежа за услуги от четвърто поколение по стандарта LTE. И че няма да преговарят за вътрешен роуминг с никой от триото "Мобилтел", "Глобул" и БТК. От "Макс телеком" (бившият WiMAX оператор, чийто създател Красимир Стойчев наскоро продаде на руснака Даниел Купсин) признават, че ще имат нужда от национален роуминг. Според източници от пазара всъщност разговори по темата се водят между операторите от няколко месеца, като активни в тях са и "Булсатком". Вътрешният роуминг е важен за новонавлизащите телеком оператори, тъй като дава възможност те да използват, естествено срещу заплащане, инфраструктурата на работещите компании. В България темата за него не е уредена в нормативен акт, нито пък в лицензите на "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Принципната позиция на регулатора, изразена официално още през юни, е, че националният роуминг трябва да бъде обект на търговско договаряне между компаниите в сектора. Сега, след като поиска и получи становища от всички заинтересовани, КРС потвърждава същото. Становища по темата в КРС са изпратили БТК, "Мобилтел", "Глобул", "Макс телеком" и Сдружението за електронни комуникации (СЕК). Накратко, позициите са следните: БТК не е готова да дава мрежата си за ползване от конкурент. "Мобилтел" ще разглежда исканията за такова сътрудничество и ще взема решения на базата на бъдещи преговори. "Глобул" е обявил становището си за търговска тайна и в този случай КРС не може да го оповести. СЕК предлага регулаторът да наложи задължения на предприятията със силни позиции на пазара да дадат национален роуминг на малките, защото иначе изобщо няма да има такъв оператор. "Макс телеком" потвърждава, че би използвал чужда мрежа и е готов да влезе в преговори за целта, но ако те се провалят, е необходимо КРС да се намеси, за да "гарантира конкурентните условия на пазара". Според компанията на Даниел Купсин "конкурентни проблеми могат да бъдат отлагане във времето, завишени цени и др.". В резултат от цялата процедура занапред евентуалният вътрешен роуминг остава нерегулиран, като КРС запазва правото си да се намеси. Това обаче при всички положения би означавало сложна процедура, месеци пазарен анализ и несигурен резултат
Източник: Капитал (11.09.2013)

Общото събрание на БТК ще обезсили "златната" акция на държавата Да бъде обезсилена т.нар. златна акция на държавата в Българската телекомуникационна компания, ще гласуват на днешното общо събрание акционерите - мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и руската VTB. С нея изпълнителната власт още при приватизацията на телекома преди десет години си беше запазила правото на вето върху основни решения. Дневният ред предвижда особените права на привилегированата акция на държавата в дружеството да се отменят и да я трансформират в обикновена поименна безналична акция. "Златната" акция даваше възможност държавата да блокира евентуална промяна на името на телекома, прекратяване или ограничаване на дейността му, емитиране на нови акции, преобразуване на дружеството по какъвто и да било начин. Например, през 2008 г. държавата се възползва от това право и забрани на компанията да продаде сто свои имота. Второто решение, което се предвижда да бъде гласувано, е под условие, че всички акции на компанията бъдат придобити от мажоритарния й акционер "Вива телеком България". То предвижда името на БТК да бъде сменено от БТК АД на БТК ЕАД. Третата точка в дневния ред е за отписването на компанията от регистъра за публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, воден от Комисията за финансов надзор.
Източник: Дневник (16.09.2013)

Държавата още няма позиция за златната акция в БТК Държавата все още уточнява позицията си по отношение на златната си акция в Българската телекомуникационна компания (БТК). По тази причина неин представител не е бил изпратен да участва в общото събрание на акционерите на компанията. Това заяви заместник транспортният министър с ресор "Телекоминикации" Георги Тодоров. На това събрание следваше да се отменят специалните права на златната акция и така БТК да стане изцяло частна компания. То беше насрочено за 16 септември, но поради липсата на кворум следва сега да се проведе на 30 септември. По думите на Тодоров никой от акционерите на БТК не се е явил за участие в събранието, тъй като държавата все още "уточнява как да формира позицията си" по отношение на златната акция в компанията. Това включва съгласуване с различни заинтересовани ведомства като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Министерския съвет, каза Тодоров. Той все пак уточни, че се надява до втората дата за провеждане на събранието държавата вече да е готова с позиция. Държавата си запази златна акция в БТК при приватизацията на телекома през 2004 г., за да може по-добре да защитава правата си, докато дружеството бе обект на следприватизационен контрол и изпълни всички свои договорени ангажименти. Държавата заведе няколко дела за неспазени клаузи, но загуби едно и беше на път да загуби и други. Най-значимият арбитражен спор обаче бе спечелен. Той беше по клаузата в приватизационния договор с купувача Advent International, според която Advent трябваше да плати на държавата 10% от горницата над сумата от 300 млн. евро от цената, на която е продала БТК по-малко от две години след като я е купила за 230 млн. евро. Максимумът възможно обезщетение по тази клауза, за който държавата настояваше, беше 80 млн. евро. Според информация на "Капитал" тази сума вече е била преведена на държавата. С това всички ангажименти на БТК и предишните и съсобственци отпадат. Така индиректно се обезсмисля и съществуването на златната акция. В средата на август от Агенцията за приватизация дори обясниха, че вече са предприети действия по прекратяването на всички съдебни спорове и са направени постъпки за вдигане на ипотеките, които държавата беше наложила върху имоти на БТК като обезпечение за исковете си. Златната акция дава право на държавата да има решаващ глас, вето и задължително одобрение на определени ключови за БТК въпроси - като например промяна в името, промяна в дейността, преустановяване на част или на цялата далекосъобщителна дейност на телекома. Освен това чрез тази акция държавата може да предлага за назначаване или освобождаване на един член на надзорния и двама членове на управилния съвет на компанията. Тъй като обаче БТК вече няма ангажименти пред държавата, златната акция се обезсмисля, а новите собственици на телекома - консорциум между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital, искат да вземат пълен контрол над дружеството. Съответно на отложеното общо събрание на акционерите трябваше да се гласува точка за обезсилването на златната акция и след това отписването на БТК като публична компания. Последното е по желание на кредиторите на БТК, които все пак придобиха миноритарен дял в компанията след преструктурирането на големите задължения на групата. В крайна сметка към средата на годината най-голям акционер на БТК индиректно е Цветан Василев с около 43% от капитала, следван от VTB Capital с около 33% и след това кредиторите на групата с около 17%.
Източник: Капитал (17.09.2013)

Излизането на държавата от БТК се отлага Излизането на държавата от Българска телекомуникационна компания (БТК) се отлага поне с две седмици. Причината се крие в това, че насроченото за вчера общо събрание на акционерите на компанията не се проведе поради липса на кворум, съобщават от БТК. Новата дата на общото събрание е насрочена за 30 септември, като дневният ред остава непроменен. Както е известно, първа точка в дневния ред е отмяна на изключителните права на държавата чрез превръщането на нейната т. нар. "златна акция" от капитала на БТК в обикновена поименна безналична акция. "Златната акция" дава право на държавата да поставя вето на важни решения, свързани с компанията. За да бъдат отменени изключителните права на държавата, на общото събрание на акционерите трябва да присъства и упълномощен представител на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Втора точка от дневния ред на общото събрание предвижда при условие, че всички акции от капитала на БТК бъдат придобити от "Вива Телеком България" ЕАД, компанията да смени юридическата си форма от акционерно на еднолично акционерно дружество. Следващата точка от дневния ред предвижда и сваляне на БТК от търговия на фондовата борса. "Вива Телеком България" придоби мажоритарния пакет от акциите на БТК в края на миналата година.
Източник: Стандарт (17.09.2013)

Държавата се отказва от "златната" си акция в БТК Държавата се отказва от златната си акция в БТК. По време на днешното си заседание Министерският съвет упълномощи министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов да гласува „за“ отмяната на особените права на префернциаланата акция, които държавата има в дружеството. Това предложение ще бъде подложено на гласуване по време на общо събрание на БТК, насрочено за 30 септември. На него ще бъде взето решение и за отписване на комапнията от регистъра на публичните дружества, воден от Комисията за финансов надзор. Папазов е упълномощен да подкрепи и това предложение. Друго решение по време на общото събрание, което също ще бъде подкрепено от транспортния министър, е за смяна на името на БТК – предложението е новото име на компанията да бъде „Вива Телеком България“. Решението за отказ от т.нар. „златна акция“ е било взето след доклади по темата на министрите на транспорта, финансите и икономиката и енергетиката, пише пресцентърът на кабинета. Според тях са налице основанията за отмяна на особените права, залегнали в приватизационния договор от 2004 година. Целта на тези особени права е да се осигури плавното и безпрепятствено раздържавяване на компанията и тя да не бъде разпродадена, а да продължи да работи. В този смисъл тази преференциална акция е изиграла своето предназначение, смятат от кабинета на Пламен Орешарски. Припомняме, че БТК беше приватизирана през 2004 година. Купувачът "Вива Венчърс" плати 230 млн. евро за 65% от компанията. Заедно с договора за продажба без търг беше издаден и лиценз за трети GSM оператор.
Източник: Инвестор.БГ (26.09.2013)

Държавата излиза от БТК Държавата излиза от БТК. Кабинетът упълномощи министъра на транспорта Данаил Папазов да гласува "за" отмяна на особените права на т. нар. златна акция на държавата от капитала на БТК на насроченото за 30 септември Общо събрание на акционерите. Министрите дадоха съгласие Папазов да подкрепи и отписването на БТК от Регистъра за публичните дружества. Златната акция дава право на държавата в лицето на транспортния министър да налага вето върху решения на ръководството на компанията. Решението на кабинета е следствие от решение от 17 април на служебното правителство, стана ясно от думите на министър Папазов. Не ни остава друго освен да изпълним задължението си да освободим златната акция, каза министърът. Всички поставени в приватизационния договор условия - да минат 5 години от раздържавяването и да бъдат направени всички плащания, са изпълнени от собствениците на БТК, обясни още министър Данаил Папазов.
Източник: Стандарт (26.09.2013)

Нов директор във Vivacom поема корпоративните комуникации. Веселка Вуткова постъпва на работа в компанията от позицията си на регионален бизнес мениджър за Централна и Източна Европа, Близкия изток и Африка в Sony Mobile Communications, Германия, където е отговаряла за управлението на международните комуникационни кампании на японския гигант. Започнала е кариерата си в Посолството на Швеция в България. Дългогодишен мениджър комуникации в "Ериксон Телекъмюникейшънс България" ЕООД, а по-късно и регионален маркетинг мениджър за Балканите в "Сони Ериксон България".
Източник: Стандарт (26.09.2013)

Държавата окончателно излезе от управлението на БТК, след като общото събрание на акционерите на дружеството реши да преобразува т.нар. златна акция в обикновена поименна безналична акция, става ясно от съобщение на сайта на Виваком. Златната акция даваше право на държавата да блокира важни решения, свързани с развитието на компанията. Акционерите гласуваха и сваляне на телекома от търговия на фондовата борса. Преди няколко дни кабинетът упълномощи министъра на транспорта Данаил Папазов да гласува "за" отмяната на особените права на преференциалната акция. Вчерашното общо събрание на акционерите е второ подред със същия дневен ред, тъй като на първото (на 16 септември) нямаше кворум.
Източник: Стандарт (01.10.2013)

"Близу" се отдалечи от продажба Има една вълшебна думичка за телеком операторите напоследък: телевизия. Гигантите от бизнеса с телекомуникации все по-активно настъпват на пазара на тв доставки, защото присъствието им там е в пряка връзка с друго, още по-магическо понятие: ARPU. Съкращението, което означава среден месечен приход от абонат (average revenue per user), напоследък изобщо не звучи мелодично за акционерите на телекомите - в цифрово изражение то пада, достигайки тази година нива между 10 и 12 лв. Затова и те се стремят да доставят колкото се може повече услуги на клиентите си, да ги включат в пакет и така хем да увеличат въпросния толкова централен за индустрията показател, хем да имат още една линия, по която да запазят лоялността на клиентите си към основната услуга, от която все още печелят най-много - преносът на мобилен глас. На българския пазар процесът се движи с много желание и малко резултати - присъствието на телекомите в тв доставката е повече от скромно. Там най-големи са "Булсатком" и "Близу". Затова и продажбата на "Близу" се очакваше да привлече кандидати именно от сектора на телекомуникациите. Така и стана, но според няколко независими източника на "Капитал" шансът цифровият оператор да смени собственика си сега е минимален. "Близу" беше създаден през 2009 г. в резултат на сливане между "Евроком кабел" и "Кейбълтел" и покупка на двете фирми от базирания в Швеция инвестиционен фонд EQT за 120 млн. евро. В средата на юли EQT стартира процедура за продажбата на оператора. За финансови консултанти по сделката през август бяха наети английската банка Jefferies и UniCredit, като водеща роля в случая има Jefferies. Тогава бяха изпратени и покани за участие в процедурата до широк кръг финансови и стратегически инвеститори, а специални презентации имаше пред трите български телекома: "Мобилтел", "Глобул" и БТК. Въпреки че минимална цена за 99% от "Близу" не е поставена, според източници на вестника очакването е било за над осем пъти EBITDA (печалбата преди лихви, данъци, такси и амортизации). Според официалната информация в сайта на EQT, този показател за "Близу" за 2012 г. е 22 млн. евро (малко над 19 млн. евро за 2011 г., но доста под 31 млн. евро за 2009 г.). Срокът, поставен от консултантите за подаване на необвързващи оферти, изтече в средата на миналата седмица. От централата на самия фонд в Швеция не дадоха информация колко и какви оферти са постъпили. "Никога не коментираме слухове", беше отговорът от пресслужбата. Представители на мениджмънта в България не бяха открити за коментар. Според източниците въпреки първоначално проявения интерес от "Мобилтел" към сделката, въпросът е бил поставен за обсъждане в собственика Telekom Austria Group и финалното решение е било "не". Така оферта от най-големия български телеком няма. Липсва и такава от наскоро купения от Telenor "Глобул". Предложение е било внесено от БТК, потвърдиха четири независими източника. От самия телеком официално оставиха темата без коментар. Към момента източниците на вестника нямат информация за подадена оферта от финансов инвеститор. Ако обаче не се появи друг освен БТК, до сделка няма да се стигне. Причината е, че офертата на телекома (в момента притежаван основно от собственика на КТБ Цветан Василев и руската VTB), е в пъти по-ниска от очакваното от продавача - около 90 млн. евро - малко над четири пъти EBITDA. Пак според близки до сделката, предложението е било отхвърлено от EQT като неудовлетворително (макар и на етап подаване на необвързващи оферти). Така за момента не е ясно как и дали процедурата ще продължи, но по всичко личи, че едва ли тя ще стигне до продажба сега. Макар и това да е втори път, в който EQT заявява готовност да излезе от инвестицията си в България, очевидно тази решимост не е на всяка цена, предвид очакванията към офертите и факта, че последните сделки в сектора се сключват на доста по-ниско съотношение EBITDA към платена сума. "Глобул" например беше купен от Telenor за 717 млн. евро при 135.4 млн. евро печалба преди данъци, лихви, такси и амортизации за 2012 г., което прави около 5.3 пъти съотношение между двете. Офертата на БТК пък, според източниците на вестника, е била за "Близу" "чисто" от дългове. А в момента по думите на запознати със състоянието на дружеството то дължи около 86 млн. евро. Според Търговския регистър "Близу медиа енд броудбенд" е заложенo като предприятие пред Уникредит Булбанк по договор за заем от 185 млн. евро - сума, по-голяма част от която идва по линия на придобиването от EQT, за чиято цел купувачът взима синдикиран заем от около 130 млн. евро, агент по който е и Уникредит Булбанк. Отчети на "Близу" в регистъра няма. Според данните в страницата на EQT то има приходи от 57 млн. евро за 2012 г. Нетен финансов резултат не е даден. По данни на "Капитал" той е загуба, макар и по думите на мениджърите му тя да е счетоводен ефект от направените през последните години инвестиции. Общо абонатите на "Близу" (не само в България, но и в Македония, където то също оперира) са около 440 хил., а служителите му са 1680. В България по данни от сектора абонатите на телевизионната му доставка са между 370 и 380 хил., което го поставя на второ място на този пазар при над милион на основния конкурент - сателитния "Булсатком". Както "Мобилтел", така и БТК са в пъти по-назад с дялове под 5% от продажбите на телевизия, където "Глобул" пък изобщо не присъства. Очевидно обаче към момента стремежът на първите двама да навлязат в сегмента не означава да плащат големи суми за мащабни придобивки. Важно е и друго - немалки суми ще са нужни за техническа интеграция на "Близу" към мрежата на някой от телекомите (цифровият оператор е образуван от купувани във времето различни мрежи, а само билинг системите му са няколко на брой). С една дума - покачването на звучния показател ARPU явно за момента не е достатъчен стимул за големите оператори да вдигнат рязко друг такъв (CAPEX) или с други думи - да се лишат от милиони сега срещу левчета в бъдеще.
Източник: Капитал (07.10.2013)

ITD Network изгради своя платформа за IP телевизия От началото на ноември компаниите, които разполагат със собствени платформи за IP телевизия в България ще станат с една повече. Тогава операторът ITD Network ще завърши интеграцията на нова собствена платформа за телевизия в своята мрежа. По този начин ще позволи на потребителите на услугите й - Coolbox и Coolbox Office - да управляват телевизионните си преживявания по-прецизно. Към момента само две компании в България разполагат със собствени IPTV платформи за вътрешно ползване – "Виваком" и "Мобилтел". Другите две фирми - "Нетера и "Вестител", отдават платформата си на оператори", коментира за "Капитал Daily" Иво Димитров, изпълнителен директор на ITD Network. Проектът на ITD Network е финансиран по оперативна програма "Конкурентоспособност". Стойността му е 3.2 млн. лв., от които 60% са европейски средства, а останалите - собствено финансиране. Главен изпълнител на проекта е българският системен интегратор Smartcom, който е доставил и инсталирал необходимото оборудване за IP преносна мрежа и за системата за разпространение на цифрова телевизия през IPTV инфраструктура. "Въпреки големите вложения не планираме увеличаване на цената на нашата услуга", каза Иво Димитров. Той очаква цялата инвестиция да се възвърне за срок от 5 години. Данните на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че през 2011 г. абонатите на IP телевизия в България са били 26 378 и носят на компаниите, предоставящи услугата, 472 хил. лв. Година по-късно броят им достига 96 226, а приходите за операторите са нараснали до 931 хил. лв. Основните играчи на пазара през миналата година са били "Мобилтел" и "Виваком", които държат 89% от него. Двата големи телекома остават лидери и през тази година, като на пазара излизат и по-малки регионални компании. По данни на Иво Димитров ITD Network държи около 15% пазарен дял при "услугите за дома" в Пловдив и 8% във Велико Търново. Компанията предоставя услуги и на голяма част от бизнеса в Пловдив и Велико Търново, но има по-слабо присъствие в София. "Засега делът на IPTV абонатите спрямо останалите методи за доставяне на ТВ е под 1%, но вярваме, че това е технологията на бъдещето и нейният пазарен дял ще расте бързо", коментират от ITD Network. IP телевизията се различава от ефирната и обикновената цифрова телевизия с повечето възможности, които дава на крайните потребители. Сред тях са запис на предавания, абонамент за допълнителни услуги, отложено гледане на програми и др. От ITD Network съобщиха, че заедно със стартирането на проекта започва и поетапна замяна на съществуващите клиентски устройства (set-top-box). Освен това от компанията предлагат възможността за конфигуриране на програмируемо дистанционно управление, което премахва необходимостта от две дистанционни. С интегрирането на новата платформа се подобрява и досегашният софтуер, като към него в бъдеще ще се добавят възможности за едновременно записване на няколко предавания на външен носител, отложено гледане (time shifting), пауза, гледане на YouTube, възпроизвеждане на видеосъдържание от външен носител и др., коментират от компанията. Досега ITD Network предлагаше на своите клиенти IP телевизия през платформата на "Вестител". Компанията за момента планира да използва своята платформа единствено за собствените си нужди, без да я предоставя на други оператори. Услугата Coolbox Office, която е насочена към бизнес клиенти, в момента е достъпна в София, Пловдив и Велико Търново, а вариантът й за крайни клиенти Coolbox – във Велико Търново и Пловдив. Плановете са скоро да се предложи и в София.
Източник: Капитал (17.10.2013)

Първа обща мобилна мрежа Табу. Това беше точната дума за възможността мобилните оператори да имат обща инфраструктура в България, откакто в страната има GSM. Конкуренцията между трите компании в тази посока е активна до степен, че неведнъж се е стигало до публични спорове чия мрежа е най-добра и кой предлага най-бързия мобилен интернет. Изключения досега са правени само за малки като територия места, и то рядко. Спадът в приходите в индустрията, съчетан с необходимостта от нови инвестиции, обаче все по-радикално променя ситуацията и споделянето на мрежи е по-скоро въпрос на време. Първият голям и в същото време видим проект в тази посока вече е факт - софийското метро има цялостно покритие, и то на 3G мрежа, като инвестицията е съвместна между "Мобилтел", БТК и "Глобул". Изграждането на мобилна мрежа в метрото в София не е никак малка инвестиция. Затова за първи път трите големи телекома се обединиха за проекта за 3G връзка там. Така след близо година разработване в подземната железница има вече не само GSM покритие, но и бърз мобилен интернет. При това не само в станциите, но и в самите тунели. Така потребителите ще могат да водят разговори във влаковете, да гледат видео, да четат онлайн съдържание и т.н. Трите оператора са инвестирали общо 1.7 млн. евро - поравно, а изпълнението е на шведския производител на телеком оборудване Ericsson. На специално събитие техническите директори на "Мобилтел", "Глобул" и БТК, както и управляващият директор на Ericsson - България, обявиха подробностите около съвместното начинание. "Това е най-голямата закрита мобилна мрежа в България и дори в тази част на света", заяви Милан Госпич, управляващ директор на Ericsson - България. "Искам да благодаря на мобилните оператори за успешния финал на този сложен проект", каза Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен" - София. "Имаме увереността, че и бъдещите трасета на метрото ще бъдат покрити с високоскоростна мобилна мрежа." Според Братоев това може да стане до 7-8 месеца след завършването на новите станции на подземната железница. В момента в строеж са отсечките от "Цариградско шосе" към летището в София и от "Младост 1" към Бизнес парка. В момента пътниците на софийското метро вече имат достъп до мобилен интернет с максимална скорост и капацитет от 42 Mbps на сваляне и до 5.76 Mbps на качване. Естествено тези скорости са достижими при идеални условия и никакво натоварване на клетките. Преди мобилно покритие имаше само в първите пуснати в експлоатация станции - от "Люлин" до "Сердика", при това техниката не беше 3G и съответно не позволяваше качествен достъп до интернет. "Всяка мрежа е изчислена да издържа на големи пикови натоварвания – колко души се връзват наведнъж към клетката и консумират дадено съдържание", коментира Хорст Пертел, главен технически директор на "Мобилтел". "Ако всички просто разглеждат интернет страници и изпращат електронни съобщения в пиковите часове, няма да има проблем. Но ако всички гледат видео, което генерира силен трафик, то тогава ще има прекъсвания", допълва той. Една от причините трите оператора да решат да работят заедно, за да покрият метрото, е, че осигуряването на качествен сигнал под земята не е нито лесна, нито евтина задача. Това се вижда и от обявените частични технически параметри на проекта. За да бъде осигурено покритие на 23 от 27-те метростанции, са използвани 400 антени, 35 км излъчващи кабели, 25 км оптични кабели и 61 активни дистанционно контролирани станции. Уникална част в мрежата са т.нар. излъчващи кабели (leaky cables). Те осигуряват връзка в тунелите и като, както името им подсказва, разпръскват радиосигнал. Милан Госпич от Ericsson допълва, че техниката позволява лесно преминаване към свързаност от четвърто поколение по технологичния стандарт Long Term Evolution (LTE). Освен технологиите допълнителнo предизвикателство се оказва фактът, че от компанията, която управлява метрото – "Метрополитен", отпускат само по няколко часа в денонощието с достъп до тунелите и станциите за изграждане на инфраструктурата. Работи се основно нощем, за да не се пречи през деня на нормалната работа на подземната железница. Изпълнението на целия проект - проектантска, техническа, тестова и административна част, е отнело една година.
Източник: Капитал (22.10.2013)

В Търговския регистър е вписана промяна във фирменото наименование на дружеството от "Българска телекомуникационна компания" АД на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД. Решението е от 21 октомври. Вписани са и съответните промени в устава на дружеството. БТК е с Управителен съвет в състав: Златозар Кръстев Сурлеков - председател на съвета, Атанас Илиев Добрев - главен изпълнителен директор и представляващ дружеството, Александър Георгиев Грънчаров - заместник-председател на съвета, Русин Йорданов Йорданов и Ивайло Руменов Бачийски. В Надзорния съвет влизат: Цветан Радоев Василев - председател на съвета, Красимира Стоянова, Александър Мороз, Филип Харисън Гроуз, Стефано Дзупет и Владимир Александров Рангелов. Това беше гласувано на извънредното общо събрание на акционерите на "Българска телекомуникационна компания" АД, проведено на 30 септември. Решението бе взето решение под условие, че всички акции от капитала на компанията бъдат изкупени от "Вива Телеком България" ЕАД, новият едноличен собственик на телекома. Става въпрос за т.нар. "златна акция", която държавата си пазеше след приватизацията на БТК през 2004 г., но сега тя се отказа от привилегированите условия по нея и като обикновена ценната книга може да се изкупи без проблеми от мажоритаря. Акционерите одобриха и съответни промени в устава на дружеството.
Източник: Банкеръ (24.10.2013)

Фонд "Земеделие" неоснователно изкарал БТК от обществена поръчка Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) неоснователно е изкарал телефонната компания "БТК" АД от обществен търг, установи Комисията за защита на конкуренцията. КЗК е отменила решение на изпълнителния директор на селскостопанската институция, с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител за предоставяне на електронна съобщителна услуга „GSM GATEWAY”. Това става ясно от съобщение на страницата на антимонополния орган. БТК е участвала процедурата за избор на изпълнител, но не е спечелила поръчката. Оттам са подали жалба, в която твърдят, че са отстранени неоснователно. Основанието е било, че ценовото предложение на оператора не отговаря на условията на възложителя, Фонд "Земеделие". Регулаторът обаче смята, че оценителната комисия незаконно е отхвърлила това ценово предложение по показателите „Брой безплатни минути национален разговор в мрежата на съответния оператор” и „Брой безплатни минути национален разговор към други мобилни мрежи извън тези на съответния оператор”. Журито е определило броя на минутите за нереалистичен, тъй като за тези показатели възложителят не е установил максимален праг за броя безплатни минути, които следва да се оферират. Ето защо комисията връща процедурата от етап разглеждане и оценка на предложенията на допуснатите участници. Към момента изпълнителен директор на ДФЗ е Васил Грудев, който застана на мястото на оттеглилия се Румен Порожанов. Не е ясно кой е възложил обществената поръчка.
Източник: econ.bg (28.10.2013)

Hotel Telephone Palace Да имаш няколко хиляди квадрата в идеалния център на София, с перфектни комуникации и в емблематична сграда и да ги държиш неизползвани, за да организираш там културни събития и изложби, на пръв поглед изглежда класическа филантропия. На втори - просто е лошо решение, което спешно трябва да бъде поправено. Точно това се случва в момента с един от най-атрактивните имоти на БТК - Телефонната палата. Според източници на "Капитал" от пазара сградата на ул. "Гурко" отново си търси нов собственик. И макар сделката да не е в напреднала фаза, интерес не липсва, а най-вероятната съдба на палатата е да се превърне в луксозен хотел. За момента от самата БТК не дават информация има ли процедура за продажба на Телефонната палата в София и какви са намеренията им за сградата. Според отлично осведомени източници от сектора на търговията с имоти обаче такава процедура е стартирана, като се водят преговори основно с международни вериги, менажиращи хотели от най-висока категория. Идеята е палатата да бъде продадена или директно на такава верига, или на дружество, с което тя да сключи договор за управление. Имената на ангажираните в преговорите засега не са известни, но се твърди, че са сред "обичайните заподозрени" от порядъка на Marriott, Hyatt и т.н. Вариант, при който БТК да остане собственик дори частично, няма - идеята е тя просто да осребри имота, който няма отношение към дейността й. Очакванията са до сделка да се стигне след Нова година, като проектът се движи от експертите на самата БТК, тоест няма наети консултанти или посредници. Минималната очаквана цена за обекта е 20 млн. евро. Към момента сградата на ул. "Гурко" практически е празна. Само първият етаж се използва за проекта Vivacom Art Hall, а на част от втория наемател е инвестиционен фонд. Договорът с него обаче е направен така, че може да бъде прекратен сравнително бързо и без неустойки. Цялото оборудване на телекома отдавна е изнесено оттам. Доскоро палатата беше сред онези над 800 имота, върху които държавата беше наложила ипотеки заради делата си срещу купувачите на БТК при приватизацията й. Въпреки че претенциите на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) бяха срещу Advent International, според ресорния закон, за да обезпечи евентуалните си вземания, държавата има право да наложи възбрани върху активи на приватизираното предприятие. Точно това беше случаят и с БТК. В края на септември обаче държавата се отказа от делата, златната й акция в телекома беше обезсилена, а впоследствие и ипотеките бяха вдигнати. Скоро след това е стартиран и проектът за продажба на Телефонната палата като най-атрактивен имот в пакета. Сегашният опит за продажба на сградата не е първи. Преди почти пет години БТК взе решение да се освободи от ненужните си активи и извади на пазара близо 600 имота. Преговорите за Телефонната палата и други сгради на телекома се водеха с посредничеството на "Явлена", като агенцията имаше мандат да търси инвеститор за обекта в ценови коридор между 16.8 и 22 млн. евро. За купувач беше избрана ирландската West Incorporated, която предложи 22.5 млн. евро. Сделката обаче се провали, защото парите така и не дойдоха. Освен с ирландците по това време бяха подписани предварителни договори и с други потенциални купувачи - всички финансови инвеститори. Никой от тях обаче не разкри плановете си за палатата. Според експерти от имотния пазар обаче местоположението и имиджът на сградата предполагат именно трансформация във висококатегориен хотел. Според хора, участвали в огледи на имота, той има изискуемата за това височина, както и задължителните двойни стълбища. Сред необходимите промени е например изграждането на допълнителни асансьори. По-голям проблем би било преоформянето на предната площадка в паркинг. За обслужването на хотел с такава големина според специалистите в сектора са необходими 20 - 30 паркоместа за автомобили и две-три за автобуси. Препятствие е, че площадката е повдигната и проектът трябва да бъде съобразен с това. Иначе източници от имотния пазар определиха цената от 20 млн. евро като много добра за продавача. Срещу нея купувачът ще получи имот с разгъната застроена площ от 13 400 кв.м над земята (на шест етажа) и още 3000 кв.м подземно ниво. Прилежащият терен е 4100 кв.м. При подобна сделка обаче трябва да се имат предвид и необходимите реконструкции за превръщането на палатата във висока категория хотел. Както и фактът, че тя е паметник на културата, което означава, че всякакви промени по външния й облик ще трябва да се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство. "Ако в центъра на София стъпи верига като Hyatt или Marriott, това ще е добра новина. Вериги от този ранг не влизат никъде без сериозни проучвания, а появата им тук би означавала, че виждат потенциал в пазара", смята Жулиета Серафимова, генерален мениджър на "Гранд хотел София" (който се намира точно срещу телефонната палата). Макар че евентуален лукс-хотел в такова съседство очевидно ще е пряка конкуренция, според Серафимова това би действало по-скоро стимулиращо. Като цяло обаче в бранша не виждат потенциал за откриване на делукс хотел в София. Причините са свитият пазар, ниските цени и липсата на достатъчно клиенти за висока категория услуги. В първите години от кризата петзвездните хотели в София бяха принудени да свалят цените си до нива, близки до категория "четири звезди", за да задържат клиентите си, като в същото време трябваше да запазят нивото на услугата. Пазарът търпи натиск и от тенденцията за намаляване на бизнес пътуванията - много компании ограничиха нощувките в скъпи хотели по време на командировки с цел да намалят разходите си. Като слабост на софийския пазар се отчита и липсата на достатъчна заетост през почивните дни - градът е слабо припознат като място за туристически посещения. Вероятно по тази причина за момента големите хотелски вериги са бегло представени в българската столица. Преди година-две в сектора се появиха информации за интерес към Телефонната палата от големи международни вериги, които не присъстват на пазара. Впоследствие обаче всичко затихна. "Преди години, когато се продаваха имоти на БТК, сме оглеждали телефонната палата за наш клиент - глобален инвестиционен фонд. Той обаче проявяваше интерес към пакетна сделка за няколко имота, сред които и палатата. Отказа се от покупка, когато тя бе предложена като самостоятелен актив. Тогава разглеждахме различни варианти за сградата, като един от тях включваше превръщането й във висококатегориен хотел. Друга опция беше да направим на мястото висок клас търговски център, какъвто в момента няма в София - нещо като универсален магазин, управляван от голям оператор от типа на Peek&Cloppenburg", разказа Мартин Паев от "Сортис груп". Според него на пазара в София има незаети ниши, включително тази на луксозните хотели. Въпросът е каква заетост ще има подобен проект и каква ще е възвращаемостта от инвестицията. "Marriott от доста време гледа към българския пазар и рано или късно ще влезе тук. Въпрос на време е. Преди няколко години имаха планове за инвестиция в хотел в София, но в по-ниската категория – четири звезди", смята друг представител на голяма агенция за недвижими имоти.
Източник: Капитал (01.11.2013)

БТК пада от БФБ считано от днес Продължавайки пътя на отписване на Българска телекомуникационна компания АД-София (5BT) като публично дружество, като поредна стъпка е вземане на решение от Заместник-председателя на КФН, ръководещ Управление "Надзор на инвестиционната дейност" (решение № 814-ПД/31.10.2013 г.), с което отписва Българска телекомуникационна компания АД-София като публично дружество. С това решение се отписва издадената от дружеството емисия акции в размер на 288 764 840 лева, разпределена в 288 764 840 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност от 1.00 лев всяка от регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН, воден от КФН. На основание чл. 37, ал. 2, т. 1 от Част III Правила за допускане до търговия, се прекратява регистрацията на Основен пазар, Сегмент акции Standard на емисията акции, издадена от Българска телекомуникационна компания АД-София, ISIN код BG1100005997, борсов код 5BT. Емисията се прекратява считано от 06.11.2013 год. Последната дата за търговия е 05.11.2013 г.
Източник: Money.bg (07.11.2013)

БТК подготвя мегазаем Най-голямата емисия облигации на българска частна компания. Това ще е резултатът, ако БТК изпълни проекта си да вземе мегазаем от финансовите пазари. Телекомът обяви намерението си официално в петък вечерта на страницата си в интернет. Мениджмънтът на дружеството ще проведе срещите си с потенциалните инвеститори през тази седмица (т.нар. road-show) в Лондон. После предстои следващия понеделник в София да бъде взето решението дали облигациите да бъдат издадени. Операцията, ако се реализира, ще е едно от най-мащабните корпоративни събития за България за годината най-вече заради гигантската сума. "Българска телекомуникационна компания" ЕАД проучва пазара във връзка с планове за издаване на емисия еврооблигации", гласи съобщението на дружеството. Според него търсената сума ще е 400 млн. евро, срокът - пет години, очакваният рейтинг B1/BB-, а целта - рефинансиране на съществуващи задължения. Като платформа е посочен основният пазар на Ирландската фондова борса, където дружеството на КТБ вече има листвани облигации за 150 млн. долара. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър Societe Generale. Това е цялата официална информация по темата. Според източници на "Капитал", отлично запознати с проекта, записване на облигации няма да има, ако интересът е слаб и няма гаранция да се събере сумата от 400 млн. евро. От края на 2012 г. БТК е мажоритарна собственост на обединение между основния акционер в Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев и лондонското инвестиционно крило на руската BTБ - VTB Capital. Промяната в собствеността стана след сложна сделка за преструктуриране на задълженията на телекома, които тогава бяха общо 1.7 млрд. евро. В резултат се получи така, че 43.3% от БТК са на КТБ през дружеството "Бромак" ЕООД (което се контролира от Цветан Василев), 33.3% са на VTB Capital, а 23.4% са на бивши кредитори на компанията. В момента по последна информация на "Капитал" дългът на самата БТК е 472 млн. евро, а други 265 млн. евро са във "Вива телеком България" - компанията - притежател на телекома, и дружествата нагоре по корпоративната верига. Целта на сегашната операция е само да се рефинансира задължението на групата БТК. Тоест промени в акционерната структура на компанията засега няма да има, твърдят източници, запознати с проекта. Според тях емисията се подготвя от месец май насам, като основните предимства на този тип финансиране са три: удължава се във времето падежът на дълга на компанията (съответно се увеличава ликвидността й и оперативната й гъвкавост), капитализират се благоприятните пазарни условия и, трето - това дава възможност за повече свобода при вземането на стратегически решения. Към момента плащанията по дълга на БТК са разпределени по годините до 2017 г. на увеличаващи се вноски, като падежът на най-голямото такова е през 2017 г. Докато при новата схема плащането е концентрирано в 2018 г. Ако се реализира, сделката ще е интересна сама по себе си, защото ангажира чуждестранен капитал в голям размер. Съвпадение или не, но най-голямата корпоративна емисия облигации съвпада с една нова законодателна преференция. При редакциите на Закона за корпоративното подоходно облагане от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така емитентът, т.е. БТК, ще може да изкуши този род инвеститори с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Естествено от преференцията ще се ползват и купувачите на дългови книжа и на други компании. По-осезаем естествено ще е ефектът за големите емисии, като освен плана на телекома такава наскоро бе емитирана и от държавния енергиен холдинг БЕХ. Интересът към емисията ще е показателен не само корпоративно за БТК, но и за телеком пазара в България, който принципно страда от характерните за цяла Европа свирепи регулации, конкуренция и съответно - спад в приходите. БТК е трети по големина мобилен оператор в България, но делът му непрекъснато расте, по последни данни достигайки над 20% като приходи към края на второто тримесечие на тази година. БТК има близо 90% от приходите на фиксирания телеком пазар, малко над 35% от приходите от фиксиран пренос на данни и сериозен ръст в разпространението на телевизия като приход (около 9 млн. евро за 2012 г.), макар и последният сегмент за момента да не носи печалба. Що се отнася до самия оператор, делът на постъпленията от мобилна телефония прогресивно расте за сметка на тези от фиксирана. Самият оператор в ролята си на догонващ на мобилния пазар ще е изправен пред сериозно предизвикателство занапред - единствен той в България не е част от международна телеком група. "Мобилтел", който е лидер на пазара, има подкрепата на компанията майка Telekom Austria, която дава ясни сигнали, че е готова на всякакви мерки, за да запази позицията си на водещ. "Глобул" пък отскоро е част от Telenor и също дава заявки ако не да излезе на челна позиция в България, то поне да не загуби сегашната си. Тоест чисто пазарно БТК не е в лесна компания. Като притежание на финансов инвеститор е ясно, че в средносрочен план телекомът ще търси място в групата на стратегически купувач. Дотогава обаче е важно той да не отстъпва от позициите си на пазара.
Източник: Капитал (11.11.2013)

Всички кабели тръгват от "Дружба" В столичния квартал "Дружба", съвсем близо до моста, водещ до летището, има една бивша телефонна централа на БТК. На външен вид тя продължава да изглежда като… бивша телефонна централа на някогашния държавен монополист, но по-интересно е какво се случва вътре в нея. През последните четири години сивата социалистическа постройка приютява 3DC - един от най-модерните центрове за данни в България. Той от скоро е собственост на водещия оператор на дейта ценрове в Европа TeleCityGroup. Решението на британската компания да придобие 100% от собствеността на българското дружество е най-ярко доказателство за това какво се получава, когато миксирате една смела идея с добро изпълнение, правилните инвеститори и най-вече качествен управленски екип. Крайният резултат е устойчив бизнес, който привлича интереса на международните инвеститори и ти дава възможност да разгърнеш плановете си със замах, надскачащ локалните реалности. Така се стига до една от малкото сделки изключения, при които вместо да си тръгва поредният чужд инвеститор, в страната влиза стратегически европейски лидер. За сделката стана ясно в началото на седмицата, когато TelecityGroup я обяви официално заедно с покупката на друга придобивка в Полша. Общо за компаниите в София и Варшава са платени 15 млн. паунда, или 17.9 млн. евро, което е средно девет пъти оперативната им печалба преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), посочват от купувача. При очаквана 870 хил. евро оперативна печалба на 3DC за 2013 г., TelecityGroup оценява българската компания на между 7.5 и 8 млн. евро. Това е сравнително добра възвращаемост за продаващите акционери в 3DC, предвид първоначалната им инвестиция от 2.75 млн. евро. Основният акционер в компанията със 70% от капитала бе първият български фонд за рисков капитал NEVEQ. Останалите собственици с по 10% са тримата мениджъри и основатели на компанията, които TelecityGroup оставя начело на новото си българско подразделение. "Инвестицията в 3DC е добър пример за това как синергията между идеята на основателите и дяловото финансиране, предоставено от NEVEQ, както и съвместните усилия, могат да превърнат една компания в лидер на пазара и да привлекат голям стратегически инвеститор, чрез който България да се превърне в регионален доставчик на услуги на центрове за данни", коментира за "Капитал" Константин Петров, управляващ партньор в NEVEQ. И добавя: "Ще продължим да инвестираме в иновативни компании и да подкрепяме талантливи предприемачи." Ако за NEVEQ сделката е добър "изход", то за TelecityGroup тя е стратегически "вход" в един все още непокрит от групата регион. Тя управлява дейта центрове в най-големите технологични мегаполиси в Европа като Лондон, Франкфурт, Амстердам и Париж, а последните няколко години активно придобива и развива такива в Стокхолм, Хелзинки, Дъблин и Милано. За TelecityGroup София е едновременно добър подстъп за Балканите и Близкия изток, както и връзка между държавите в Европейския съюз и Турция, където преди дни компанията придоби друг дейта център. "Българският пазар е изключително интересен за нас от гледна точка на глобално развиващата се дигитална икономика. Той е важен като локация, тъй като може да бъде истински международен хъб на телеком трафик - страната е в периферията на Европа и е врата към Балканите и Близкия изток", коментира за "Капитал" Джеймс Тайлър, който отговаря за комуникациите на TeleCityGroup. Тайлър изтъква и други предимства на страната като добрите инженерни кадри и присъствието на развойни центрове на глобални IT компании. Такива в България имат HP, Cisco, SAP, VMware и др. "Ние знаехме, че България е интересно място, защото наши клиенти са ни питали дали предлагаме услуги там. Затова искахме да придобием най-добрия независим център за данни в тази държава", подчерта още Тайлър. Основните два центъра за данни на българския пазар с достатъчно високо ниво на услугата са "Телепойнт" и 3DC. Те са сходни като ниво на приходи, но със съществени разлики по други ключови показатели. "В момента центърът за данни на "Телепойнт" е с 5500 кв. м разгъната застроена площ, т.е. почти два пъти по-голям от 3DC", коментира за "Капитал" Андон Златев, изпълнителен директор на компанията. Здравко Николов, съосновател и изпълнителен директор на 3DC, от своя страна потвърждава, че тяхната сграда има 3000 кв.м площ, но подчертава, че това не е релевантен показател за дейността на един център за данни. "Телепойнт" има близо пет пъти повече клиенти от конкурента си - около 300, и са в сравнително широк спектър - редица хостинг компании, медии, телекоми, финансови институции като застрахователи, банки и др., софтуерни компании, твърди Златев. 3DC от своя страна разполага с малък, ефективен и респективно по-евтин екип, но не по-малко впечатляващо портфолио от български и международни клиенти. При тази ситуация TeleCityGroup води преговори и с двете български компании, като в крайна сметка взима решение да заложи на 3DC. "Водихме преговори с TeleCityGroup, но нямахме нужда да сключим сделката на всяка цена", коментира Златев. По думите му донякъде очакванията им са се разминали с тези на потенциалния купувач заради стратегията му на растеж основно с придобивания, както и заради финансовите му резултати, като например увеличаващ се дълг. От 3DC са на съвсем различно мнение. В сделката с TeleCityGroup те виждат потенциал за развитие в много по-голям мащаб, както и достъп до нови клиенти. Говорителят на купувача Джеймс Тайлър пък споделя, че услугата на дейта центровете е изключително специализирана, а "клиентите търсят задължително подсигурена от няколко места комуникационна свързаност, надеждност, сигурност, добри технически процеси и качествен мениджмънт", добавя Тайлър. "За нас 3DC е комбинация от добра компания, добър екип, добри клиенти и много добра свързаност, която по качество отговаря на изискванията на Telecity и въобще изискванията в цяла Европа", казва още Тайлър. Доказателство за това колко важен е качественият дейта център е случилото се на българската онлайн компания "Дир.БГ" през 2010 г., когато за няколко дни тя изчезна от интернет пространството заради пожар в колокационния център, който използваше в София. Той се намираше в пригодена набързо стая, разположена в Телефонната палата на БТК. С други думи, ако попитате ръководството на "Дир.БГ", вероятно те най-добре могат да обяснят защо трябва да се ползват центрове за данни. Основни потребители на подобен тип услуги са клиенти, които са изключително чувствителни от гледна точка на риск, пояснява и Джеймс Тайлър. Компаниите, които развиват колокационен бизнес в България, не са много. Освен 3DC и "Телепойнт" по-малки центровете за данни имат "Нетера", "Датикум" и др. Слабият интерес е обоснован от нуждата на много специфични познания и сериозни капиталови вложения за започването на подобен бизнес. А за капак и обемът на самия пазар към момента не е твърде впечатляващ. Според Здравко Николов, съосновател и бивш изпълнителен директор на 3DC, а сега управляващ мениджър на TeleCityGroup България, обемът на пазара през 2012 г. е в диапазона 5 - 5.5 млн. евро. Перспективите пред него обаче са големи, като през 2013 г. се очаква двуцифрен ръст. Основните клиенти в българските центрове за данни са големи финансови институции, телекоми, софтуерни и интернет компании, телевизии и др. Потенциалът за развитие идва от относително ниските цени на електричеството, ключовата локация, и ниските цени на интернет свързаността. Според него "в София може да купите много качествени телеком услуги на нечувано ниски цени както по отношение на международната свързаност, така и по отношение на услугите в самия град". Всички тези предпоставки обаче могат да бъдат по-добре усвоени, ако наистина големите потребители на центрове за данни като Google, Facebook, Amazon, големи телекоми и финансови институции и др. стъпят сериозно в България. А влизането на TeleCityGroup в страната е крачка именно в тази посока, казва Николов и допълва, че присъствието на играч от такъв размер с амбиции за развитие на местния бизнес ще подейства като притегателна сила за големите клиенти. Изпълнителният директор на "Нетера" Невен Дилков, компания, която има в своето портфолио и колокационен център, е на подобно мнение. "Харесва ми това, което се случи, защото TeleCityGroup е световен оператор, който ще повиши авторитета на България за този тип услуги." Според Дилков ефектът върху конкурентите ще е по-скоро позитивен, защото "пазарът е достатъчно голям и има място за всички". Центърът за данни на "Нетера" наскоро е бил разширен и вече е на площ от близо 1000 кв.м. Дилков изтъква добрата географска локация на България, която не само служи за врата към Азия, но и обратно, за вход на фирми от Изток към Европа. "Много компании от Изток също идват насам и тук се свързват и си правят междинните връзки, вместо да ходят до Франкфурт. Грузинските оператори например имат сериозно присъствие в София", казва Дилков. Според Андон Златев в момента България е сравнително добре позиционирана в региона. В Сърбия този пазар още не е започнал, Гърция и Турция са дори по-малки от България. Румъния е съвсем леко по-напред, а може би най-големият и най-близък до нас дейта център е в Чехия с около 10 хил. кв.м площ. За Златев навлизането на TeleCityGroup ще се отрази по-скоро неутрално на пазара, защото и досега българските екипи, разработили нишата, се конкурират успешно. Той също смята, че сделката ще постави България на световната карта за колокационни услуги, което може да привлече интереса на още по-големи играчи към него. Той обаче не мисли, че пазарът ще порасне експоненциално бързо и ако се случи, то по-скоро би било негативно за него. Според него бърлгарският пазар има нужда от разумен органичен растеж, който да му позволи да привлича клиенти и от региона. Всъщност в умерения растеж няма лошо, защото обратното вече се случи на пазара на недвижими имоти например. В случая обаче като че ли базата в България все още е доста ниска. Затова изглеждат логични и плановете на новия играч TeleCity да помисли за разрастване на дейността си в България включително със строежа на нов дейта център. От компанията не дадоха конректика по този въпрос, но исторически погледнато нещо подобно се е случило на повечето нови пазари, на които групата е стъпила. Все пак очакванията са такъв център да се появи в края на 2014 или началото на 2015 г., той да е по-голям от сегашния капацитет и да е "модулен", т.е. да може да се разраства при нужда. В XXI век секторът изглежда обречен да расте и позитивното в случая е, че част от новата дигитална реалност ще се поеме и от българския пазар. Което е показателно, че българската икономика все пак ражда иновации, все по-насочена е към дигиталния глобален свят и още една местна индустрия успява да излезе извън пределите на "Дружба".
Източник: Капитал (11.11.2013)

Moody's и S&P дадоха подинвестиционен рейтинг на БТК Водещите международни агенции за кредитен рейтинг Moody's и Standard & Poors (S&P) дадоха сравнително сходна оценка за БТК. Оценкaта и на двете агенции е под инвестиционно ниво, като първата дава B1 със стабилна перспектива, а втората BB- в позитивна перспектива. Причината за рейтинга е намерението на БТК да издаде международна емисия облигации в размер на 400 млн. евро и падеж 2018 г., с която да рефинансира настоящите си задължения. Ако бъде успешна, това ще е най-голямата частна корпоративна емисия облигации на българска компанията. Планира се тя да бъде публична и да се търгува на Ирландската фондова борса. Всъщност преди около година подобна крачка направи и Корпоративна търговска банка (КТБ), като издаде емисия облигации за 150 млн. долара, които също се търгуват в Дъблин. КТБ и БТК имат общ основен акционер и това е банкерът Цветан Василев, индиректно през дружеството си "Бромак". Василев притежава около 43% от БТК и е мажоритарен собственик в банката. Ако преди година КТБ издаде облигациите си при рейтинг от Bа3, сега вече ситуацията е друга. През септември тази година Moody's понижи рейтинга си за банката на B1 заради бързата кредитна експанзия, ниските капиталови буфери и спадащата рентабилност. БТК пък ще издаде своите 400 млн. евро също при B1 от Moody's. Оценките на двете кредитни агенции съвсем слабо се разминават. Има разлика и в посочените от тях перспективи със стабилна за Moody's, която е възприемана за по-консервативна агенция, и позитивна от страна на S&P. И двете агенции отчитат в оценките си водещата позиция на БТК на българския телеком пазар основно в областта на фиксираната телефония и броудбанд услуги. Те отчитат като позитивен и факта, че компанията увеличава непрекъснато позициите си в сегмента на мобилните услуги както като пазарен дял, така и като приходи. В същото време обаче според агенциите негативен ефект върху оценката има фактът, че компанията оперира само на един малък пазар - българския, който освен това е подвластен на жестока конкуренция, слаба макроикономическа активност и падащи средни приходи на потребител. Кредитните агенции обаче коментират, че отчасти тези негативи се компенсират от възможностите на компанията да предлага четворна услуга. Като цяло и двете агенции отчитат като позитивен факта, че БТК се стреми да намали задлъжнялостта си с рефинансирането на старите си задължения с новата емисия. Освен това новата емисия удължава и матуритета на дълговете й от 2017 г. до 2018 г. В същото време обаче отделят внимание на плановете на акционерите да рефинансират с капитал част от мостовото финансиране в групата в размер на 150 млн. евро., което значително би намалило задлъжнялостта на групата, подчертават от S&P. Агенцията базира "позитивната" си перспектива именно на този аспект, на база на който след това би дори повишила рейтинга на БТК до BB. По отношение на мостовото финансиране Moody's е по-консервативна и отбелязва, че тъй като този заем е на ниво холдингова структура, а не в БТК, оценката на агенцията по-скоро изключва този аспект, още повече че се очаква той да бъде погасен от настоящите акционери в компанията. В момента основни акционери в БТК са индиректно Цветан Василев с около 43.2% от капитала, руската VTB Capital с 33.3% и кредиторите на групата, които трансформираха част от задълженията си в капитал и сега притежават 23.4%. Тази собственост е резултат от мащабното преструктуриране на групата на БТК през 2012 г., когато дългът й бе понижен от 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. Една част от дълга, или 472 млн. евро, е в баланса на БТК, а останалата, около 265 млн. евро, е на ниво група. Сделката по преструктурирането бе приключена миналата есен, след което последва търгово предложение и отписване на БТК от фондовата борса. От 5 ноември 2013 г. БТК вече не е публична компания - статут, който придоби с приватизацията на миноритарния пакет в началото на 2005 г. Ако емисията облигации бъде успешна обаче, тя отново ще представя данни на широката публика с листването на книжата на фондовата борса в Дъблин. Глобални координатори на емисията ще са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale.
Източник: Капитал (13.11.2013)

"Виваком" ще финансира нови мобилни приложения Конкурс за нови идеи за мобилни приложения, които могат да бъдат от полза на българските граждани в тяхното ежедневие, обяви във вторник "Виваком". За първи път телекомът ще осигурява и финансиране за победилите апликации. Конкурсът с името NewBornIdeas ще бъде дългосрочен и ще се провежда два пъти в годината. Инициативата ще бъде представена за първи път по време на предстоящия StartUP Weekend, който се осъществява с подкрепата на телекома във VIVACOM Art Hall от 15 до 17 ноември 2013 г. Безпристрастното жури на конкурса, включващо представители от двата фонда за начални рискови инвестиции - LAUNCHub и Eleven, VIVACOM и StartUP фондацията, ще търси прогресивни идеи за мобилни приложения за операционната система Android, предназначени за локална употреба от българските телеком потребители. Мобилните приложения трябва да са базирани на иновативна новородена идея, която може да улесни живота и ежедневието на гражданите на България или да спомогне за справянето със съществуващ проблем. В първия етап на конкурса може да се кандидатства до 5.01.2014 г., а победителят ще бъде избран до края на януари. Той ще получи финансиране за осъществяване на проекта си, безплатна интернет услуга от VIVACOM и подкрепата от Android платформата VIVA Apps за популяризиране и монетизиране на проекта. Обявяването на конкурса съвпада с втория StartUP Weekend Sofia, който се организира от StartUP Foundation с подкрепата и домакинството на телекома. В 54-часовото състезание ще вземат участие 100 програмисти, дизайнери, маркетинг специалисти и стартъп ентусиасти, които от петък до неделя ще разработват мобилни приложения и стартиращи бизнес модели в Телефонната палата в София. Традиционно уикендът събира новатори, предприемачи, програмисти, дизайнери и лидери в сферата на дигиталните технологии, които търсят съмишленици за реализация на идеите си. Това издание е част от интензивната програма от StartUp събития в Телефонната палата през ноември и декември и поставя старта на Глобалната седмица на предприемачеството от 18 до 24 ноември за България.
Източник: Медия Пул (13.11.2013)

БТК отново преговаря БТК тръгва на лов за инвеститори. Така с няколко думи могат да се обобщат мащабните планове, обявени през седмицата: от една страна - за рефинансиране на задълженията на компанията чрез издаване на 400 млн. евро публични облигации, и от друга - за търсене на нов инвеститор догодина. Ходът е съвсем логичен, предвид приключилата преди година сложна сделка по преструктурирането на дълговете й и важна крачка към привличането на нови инвеститори в компанията. Като последното може да се случи още догодина. Цялата схема по рефинансиране реално постига три задачи. Първо - намалява още задлъжнялостта на компанията. Второ - позволява на част от инвеститорите й да осребрят позициите си. И трето - отваря вратата догодина настоящите акционери да потърсят нови инвестори. Да припомним. Миналата есен консорциумът между банкера Цветан Василев (чрез "Бромак" ЕООД, което е мажоритарен акционер и в Корпоративна търговска банк (КТБ), и руската VTB Capital, придоби БТК и заедно с кредиторите на групата преструктурира задълженията й. Това доведе до понижение на дълговете 1.7 млрд. евро на около 700 млн. евро. В същото време част от кредиторите станаха и акционери. Така в момента БТК е 43.3% собственост на Василев, 33.3% - на руската VTB Capital и 23.4% - на кредиторите на телекома (банки и мецанин инвеститори). Година след сделката е очаквано инвеститорите да се опитат да потърсят опции за рефинансиране за кредиторите - последните все пак търсиха опции да преструктурират вземанията си в БТК близо две години, преди да се появи офертата на КТБ и VTB. През изминалата седмица мениджърският екип на БТК и консултантите му бяха на международна обиколка, за да представят пред инвеститори плановете си за емисия корпоративни облигации на стойност 400 млн. евро. Книжата ще са петгодишни, ще се търгуват на фондовата борса в Дъблин и ще се използват за рефинансиране на основна част от задълженията на компанията. "Емисията облигации се приема много добре от инвеститорите за момента", коментира пред "Капитал" Красимир Катев, управляващ партньор в българския офис нa VTB Capital. Нейни глобални координатори са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale Във връзка с облигациите международните агенции Moody’s и S&P излязоха и с рейтинг за БТК. От оценките им става ясно, че освен с облигации БТК ще се рефинансира и с допълнителни 150 млн. евро мостов кредит, конвертируем в капитал, отпуснат от настоящите и акционери, и още 35 млн. евро револвиващ заем. Тоест цялата програма по рефинансиране на БТК възлиза на 585 млн. евро - горе-долу толкова, колкото са основните задължения на телекома след преструктурирането. Миналата есен те бяха общо 588 млн. евро, от които 478 млн. евро - в БТК и 110 млн.евро - в компанията майка. Допълнително в групата има още 130 млн. евро акционерни заеми от КТБ и VTB (всяка отпуснала по 65 млн. евро), дадени за придобиването на мажоритарния дял в телекома преди година. С тези кредити бе увеличен капиталът на компанията майка "Вива телеком България" в началото на тази година. Структурата на собствеността на БТК в момента минава през няколко нива и дружества с различна юристикция - основно България и Люксембург. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид", коментира пред "Капитал" Цветан Василев. Целта е задлъжнялостта да е в рамките на 2.5 пъти оперативната печалба преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). Или при 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичата емисия облигации, допълни той. За момента, според Moody's, ако компанията реализира плановете си за рефинансиране, ще успее да постигне около три пъти EBITDA задлъжнялост. Агенцията обаче не включва в това мостовия заем от 150 млн. евро. С него и с още някои лизингови задължения S&P пък определя, че средното ниво на задлъжнялост на компанията ще е около четири пъти оперативната й печалба и едва след като и мостовият заем бъде изплатен или конвертиран в капитал, групата ще може да стигне целите си от задлъжнялост под три пъти. При това положение S&P дори може да увеличи рейтинга на БТК в краткосрочен план, поради което и излезе с позитивна перспектива за компанията. Василев уточни още, че мостовият заем е с матуритет 18 месеца, през които настоящите инвеститори ще търсят решение за допълнително капитализиране на групата - или чрез трансформирането му в капитал, или чрез привличането на нови партньори в компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още той. Все още е рано да се коментира дали това ще е стратегически или финансов партньор, а може да е и група от инвеститори. Както подчерта Василев, важно е да облекчи структурата на БТК сега, за да е и по привлекателна след това. Всъщност с рефинансирането на основния си дълг с облигациите, БТК ще си даде допълнителна една година "въздух" от ликвидност преди да се наложи да изплаща изцяло дълговете си. С преструктурирането си миналата година тя, освен че сви дълговете си от девет пъти EBITDA с близо две трети, разсрочи плащанията си до 2017 г. Сега, с рефинансирането с публичните облигации, тя ще премести тези си задължения в 2018 г. Очакваният купон на облигациите от гледна точка на емитента е до 7%. Дали ще бъде постигнат - не е ясно. За сравнение - преди година дружество на КТБ пласира 150 млн. долара облигации на 8.25%. Значение за инвеститорите, впрочем, има и друго. Съвпадение или не - при последните редакции на Закона за корпоративното подоходно облагане, от данък върху доходите от лихви бяха освободени всички инвеститори от ЕС, ако са закупили облигции на българско дружество, които се търгуват на борса в евросъюза. Така БТК ще може да изкуши този род купувачи с по-голям нетен доход заради липсата на данък. Освен намаляването на задлъжнялостта рефинансирането ще постигне още един важен ефект: ще помогне на част от инвеститорите в компанията да осребрят вложението си. Това са всички притежатели на основния дълг на БТК - в голямата си част предимно старите банки кредиторки на групата, но не само. Сделката по преструктуриране на компанията включваше и опция за изкупуването на част от вземанията на първоначалния синдикат от кредитори. Основен купувач тогава обаче бе VTB Capital, която само година след влизането си в БТК ще успее да реализира част от дълговата си експозиция в групата. Каква точно е тя - няма официална информация. Но ако се съди по равното разпределение на управленските сили в дружеството майка на БТК между КТБ и VTB и неравното разпределние на участието в капитала (съответно 43% на 33%), за да са равностойни двата парньора в сделката, значи VTB притежава поне около една трета от дълга на БТК. Естествено, трудно е да се прецени и каква ще е възвращаемостта, когато вземането й се рефинансира с новите облигации, защото не е ясно на какъв процент от номинала VTB е придобивало дълг от останалите кредитори. Другите осребряващи са кредиторите на БТК. Те и без това чакат вече няколко години да реализират вложението си, а на някои от тях им се наложи да отпишат голяма част от него при преструктурирането. За някои отписването достигна 50%, а за други дори ги надвиши. В по-малка част подобно осребряване важи и за самата група на КТБ, която все пак също има малко дълг, но осребряването ще е незначително на фона на капиталовата експозиция на "Бромак". Засега обаче сравнително цялостен изход от инвестицията в БТК ще направят само банките и онези финансови инвеститори, които са се ограничили с вложение в основния дълг на компанията. Останалите играчи, които все пак притежават и капитал, ще трябва да почакат още известно време. Дали това ще стане през 2014 г. е рано да се каже, защото БТК тепърва трябва да покаже, че и с около три пъти дълг към EBITDA може да се справя. По думите на Цветан Василев това е напълно управляемо ниво на дълг за компанията, още повече че тя се представя много добре. "Всички реализирани до момента показали са по-добри от бюджетираните", каза той. Що се отнася до пазарното положение на БТК, то е колкото перспективно, толкова и рисковано. Както и рейтинговите агенции отчитат, компанията работи на малък пазар с жестока конкуренция. Отделно от това макроикономическата активност все още е слаба, а средните приходи на потребител в сектора падат. S&P например коментира, че в базовия сценарий през 2013 г. приходите на БТК ще се свият с 8-10% най-вече заради намалените тарифи за терминиране на фиксиран и мобилен трафик между мрежите на операторите в България. Агенцията очаква приходите да продължат да се понижават и през 2014 г., основно в частта фиксирани и броудбанд услуги, но цялостното понижение ще е до 2% заради ръста в приходите от мобилни услуги и включването на телевизия в пакетните и услуги. Всъщност тази година мобилните услуги за първи път изпревариха фиксираните като дял от приходите на компанията. Експертите от рейтинговите агенции очакват компанията да продължи да расте в мобилния сегмент, но с падащи темпове заради очакваното засилване на конкуренцията от страна на норвежката Telenor, която наскоро придоби "Глобул". Все пак голямо конкурентно предимство за БТК, според кредитните агенции, е възможността й да предлага четворна услуга и по-доброто покритие на цялостната й мрежа спрямо преките и конкуренти. Голямото предизвикателство пред БТК всъщност са предстоящите промени в бранша в България. Неизбежното изграждане на мрежи от четвърто поколение след 2015 г. например предполага огромни инвестиции в инфраструктура. И за разлика от "Мобилтел" и "Глобул", които са част от международните групи на стратегически инвеститори, засега БТК разчита на финансов, чиято готовност за мащабни вложения е по-скоро ограничена. Динамиката в компанията обаче не е малка. Засега всичко зависи от това колко успешно ще приключи рефинансирането и колко ще се облекчи позицията на телекома след есенния лов на инвеститори.
Източник: Капитал (18.11.2013)

БТК пласира облигации за 400 млн. евро Година след мащабното преструктутириране на задълженията и промяната на собствеността на БТК компанията е на път успешно да рефинансира част от дълговете си. В края на миналата седмица телекомът пласира успешно 400 млн. евро корпоративни облигации при сравнително добри условия. По този начин тя си отваря пътя към последващо привличане на нови инвеститори през 2014 г., каквито са плановете на настоящите й акционери - банкерът Цветан Василев чрез дружеството си "Бромак" ЕООД, руската инвестиционна компания VTB Capital и част от кредиторите й. Според съобщението на телекома емисията от 400 млн. евро е пласирана при доходност от 6.625%, което е сравнително добре на фона на рейтинга на компанията B1 от Moody's и BB- от Standard & Poor's. Освен това доходността е под тавана от 7%, който дружеството си беше поставило, за да пласира книжата, и е около "цената" на настоящия й дълг - Euribor + 5.5%. Със същия рейтинг свързаната с телекома Корпоративна търговска банка (КТБ) пласира миналата година 150 млн. долара на 8.25%. Според запознати към емисията е имало изключително висок интерес и поръчките за книжата са надхвърлили няколко пъти предлаганото количество. Новите 400 млн. евро са част от ресурса, който групата на БТК планира да събере, за да рефинансира преструктурираните през 2012 г. задължения. Освен облигациите в проекта са включени краткосрочен мостов заем от настоящите акционери в размер на 150 млн. евро и револвиращ кредит от 35 млн. евро. С това ще бъдат набрани общо 585 млн. евро, които да изплатят преструктурирания дълг от 588 млн. евро, една част от който е в БТК, а друга в компанията - майка на телекома. В групата има още 130 млн. евро дълг, с който КТБ и VTB придобиха мажоритарния дял в БТК миналата есен. "Като цяло всичко това се прави с цел да се намали задлъжнялостта на БТК и да се приведе структурата на собствеността й в нормален вид (бел. ред. - в момента тя е разпределена на няколко дружествени нива в различни юрисдикции)", коментира пред "Капитал" преди дни Цветан Василев. Според него целта на акционерите е да се свие задлъжнялостта до около 2.5 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизация (EBITDA). При 160 млн. евро оперативна печалба през тази година това значи дълговете в групата да са не повече от 400 млн. евро, колкото ще е публичната емисия облигации, обясни Василев. Допълнително рефинансирането с облигации ще удължи във времето погасяването на задълженията на телекома и вместо през 2017 г. ще ги изплаща през 2018 г. Важен момент от проекта е и частта с мостовия заем за 150 млн. евро. Неговата роля е да послужи като опция за увеличение на капитала на телекома, тъй като е конвертируем в капитал. Това обаче не изключва чрез него настоящите акционери да търсят и нови инвеститори за компанията. "Заявено е, че ще търсим нов инвеститор за БТК в рамките на 2014 г.", каза още Василев за "Капитал". Всъщност с тази емисия БТК отново стъпва на фондова борса, след като на 5 ноември бе отписана от регистъра на публичните дружества в България, макар сега да стъпва в Ирландия, и то с корпоративни облигации. БТК е подала и заявление книжата да се допуснат до търговия на фондовата борса в Дъблин. Там се тъгуват и облигациите на КТБ. Всъщност това ще е най-голямата публична емисия корпоративни облигации на българска частна компания. Глобални координатори на емисията са Credit Suisse (B&D) и VTB Capital, съвместни посредници - Barclays и Deutsche Bank, а комениджър - Societe Generale. Досега, макар и по-малки, такива са издавали "Петрол", КТБ и други, а сред държавните дружества емитенти от този ранг е БЕХ, която наскоро пласира 500 млн. евро дълг.
Източник: Капитал (19.11.2013)

Хардуерен проект спечели Startup Weekend в София Енергия. Енергия и още много енергия. Така може да се определени накратко петото издание на предприемаческото състезание Startup Weekend в София. То се проведе този уикенд заедно с 200 такива мероприятия по цял свят и в събра близо 100 ентусиасти на всякаква възраст. Най-малкият участник беше 12-годишният Томи. Надпреварата даде заявки за интересно състезание още в петък вечерта, когато 30 души излязоха да представят идеята си в рамките на една минута. От тях през уикенда се формираха 17 екипа, които в неделя вечерта се състезаваха за вниманието на журито и различни парични, предметни и утешителни награди. Победителят в петото издание на Startup Weekend беше проектът на трима ученици от професионална гимназия "Джон Атанасов" - Атанас, Никола и Кристиян, заедно с по-опитните им партньорите Стефан и Иван. Петимата успяха за 54 часа (колкото е времето на състезанието) да създадат умна подметка/стелка за обувка, която отчита натоварването на човешкия крак и която може да се използва за медицински нужди при рехабилитацията от травма на крака. При ходене сензорите на стелката отчитат къде човек натоварва ходилото си и със специален трансмитер предава информацията на мобилния телефон на човек. Макар като ученици със специалност компютърни мрежи да са се занимали повече със софтуер, отколкото с хардуер, за състезанието решили да се опитат да направят точно хардуерен продукт. Сами направили сензорите на подложката и в края на уикенда имаха вече готов прототип, който представиха пред петлченното жури на надпреварата. То пък явно беше впечатлено, след като Дилян Димитров, партньор във фонда за стартиращи компании Eleven, покани момчетата за допълнителен разговор. Няколко екипа, които са печелили или участвали на Startup Weekend или друг тип състезания за предприемачи, досега са били финансирани от двата фонда за стартиращи бизнеси по JEREMIE - Eleven и Launchub. Като цяло победителят от петото издание на състезанието в София спечели Mi-Fi рутер и картата за едногодишен 3G достъп до интернет от "Виваком", телефон HTC Desire 601, предоставен от HTC, и едногодишен абонамент за списанието Blinkist. Най-голямата награда за победителя обаче е пътуване до Силициевата долина в САЩ на разноските на Google и участие в глобалната битка Global Startup Battle. В глобалната битка ще могат да се включат и класираните на второ място в София този уикенд. Това беше проектът DJME, който представлява личен социален джубокс. С него всеки гост на твоето парти може да предлага каква музика да звучи, или казано накратко - платформа за мискиране на музиката на собствено парти. Проектите за мобилни приложения преобладаваха по време на Startup weekend - София, но те не бяха единствени. Освен Stepsss хардуерно решение предложи и екипът, класиран на трето място - CybRace. Той е насочен към любителите на бързи скорости и компютърните игри с надпревара с автомобили, само че си е поставил за цел да добави емоцията от състезанието на живо. Предложеното решение е камера, закачена на състезателна кола, която се управлява от телефон и предава на живо. Не липсваха и проекти от типа софтуер като услуга (software as a service), като например платформа за управление на дизайн проекти, озаглавена kickass vision. Хитът на състезанието беше 12-годишния Томи, който предложи решение за работещите хора - как бързо и лесно да си резервират почивка според бюджета и времето си. Идеята беше озаглавена Now A Trip и спечели утешителна награда от Superhosting.bg - услуги от компанията за 1000 лв. А след енергийния заряд този уикенд организаторите на Startup Weekend са поготвили още поредното издание на Startup Academy и Startup конференция в края на ноември и началото на декември. По-рано през годината пък се проведоха Startup Weekend Mobile, спечелено от проекта за изучаване на езици Talkie, и по едно 54-часово състезание във Варна и Пловдив. Във Варна победител беше проектът WonderMail, сега Magin, на 16-годишен разработчик, който впоследствие беше финансиран от Eleven. А в Пловдив спечели FitSit, който цели да помогне на хората да седят по-комфортно на стола си в офиса чрез специален сензор, който да следи стойката им.
Източник: Капитал (19.11.2013)

БТК - всичко, което ви интересува Гордост без предразсъдъци. Така най-кратко и ясно може да се опише презентацията на БТК пред инвеститорите в облигациите й. Документът, добил публичност тези дни, беше изпратен на Ирландската фондова борса от телекома няколко дни след като той успешно емитира облигации за 400 млн. евро и ги заяви за търгуване на същата платформа. Четивото е любопитно за всеки, който би се заинтересувал от БТК и изобщо от българския телеком пазар. За инвеститорите в облигациите то е важно и интересно. А за всеки сегашен и потенциален конкурент е чисто и просто смразяващо кръвта. Първо - БТК е вече най-големият телеком в Българя като приходи. Второ - има намерение и възможност да расте за сметка на останалите на пазара. И, трето, има зад гърба си "подходящите" собственици, които могат да й осигурят подкрепата на държавата. И ако първото и второто са пазарни дадености, третото показва доколко опасните за държавата и средата в нея тенденции на срастване на управлението с корпоративния живот проникват все по-директно и във все повече сфери на бизнеса. Каква е целта? Първо, очевидно по-голям интерес у инвеститорите в облигациите, успех на емисията и добра доходност. Което вече се случи. И, второ, много вероятно - привличане на стратегически инвеститор за компанията и постигане на печеливша нова препродажба. Което предстои в бъдеще. Ако меморандумът за инвеститорите дава доста пълна представа за състоянието на телеком пазара в България (и то към съвсем скорошен момент - края на септември), няколко пасажа привличат вниманието с информацията, която дават за позицията на БТК в сектора. "Мениджърският ни екип от професионалисти в индустрията има широк опит в сегментите на мобилните и фиксираните телекомуникации в България, включително значителен опит в самата компания. Вярваме, че опитът на управленския ни екип ни даде възможност да създадем продукти и услуги, получаващи одобрението на клиентите, докато оперативната ни дейност е фокусирана върху строгата дисциплина на разходите и ефективността в условията на предизвикателни пазарни условия. Наскоро надминахме двата си основни конкурента "Мобилтел" и "Глобул", пише в меморандума на БТК. И следва: "Подкрепени сме от основните си акционери КТБ и VTB, които подкрепят мениджърския екип и дългосрочната ни стратегия. Те осигуряват силно местно присъствие, експертиза в технологиите, медиите и телекомуникациите и работещи отношения с българското правителство и КРС (Комисията за регулиране на съобщенията)." Че като приходи БТК изпреварва "Глобул" и "Мобилтел", вече е ясно (виж таблиците). Че мениджърският й екип е опитен и успешен - също. По-интересно е другото - директното заявление доколко мажоритарните собственици осигуряват добра среда за компанията. Основният акционер в телекома в момента е притежателят на КТБ Цветан Василев. Акцентирането върху факта, че той има силно местно присъствие, е просто установяване на факт. Самият Василев обаче неколкократно е заявявал, че няма собственост в медии. Така че споменаването на експертиза в медиите е заигравка, която си струва да се отбележи. Най-ключов обаче е третият елемент на формулировката - работещите отношения с правителството и регулатора. Именно това е признанието, което говори зле за бизнес средата в България - в индустрия на големи инвеститори, с досег до милиони потребители и ангажиране на ограничени ресурси прозрачността на участниците на пазара и равнопоставеността при регулацията са ключови. И всеки сигнал за влияние на собствениците на един играч върху кабинета и регулатора означава голяма червена светлина за всички. Още повече в момент, когато на телеком пазара в България предстоят куп важни неща: големи инвестиции за изграждане на инфраструктура от четвърто мобилно поколение, евентуално процес към споделяне на мрежи, потенциално навлизане на нови участници на мобилния пазар, още нови европейски регулации и ключови вътрешнокорпоративни моменти за някои от участниците в сегмента. С една дума - опубличаването на топлата връзка на БТК с властта е не по-малко стряскащо от наличието й. И няма как решенията на изпълнителната и законоделната власт в сферата на телекомуникациите да не бъдат гледани под лупа за евентуално влияние в определена посока. Ако изключим момента със собствениците, презентацията на БТК от чисто корпоративна гледна точка рисува добро представяне на телекома: той има растящ дял на мобилния пазар (виж графиката), стабилни позиции във фиксирания сегмент, оптимизирана структура (ако не броим предстоящото вливане на около 2000 души в компанията в резултат на прекратения договор с Alcatel Lucent за аутсорсинг при поддръжката на мрежата) и завидни маржове (виж таблицата). Приходите на БТК, макар и да са най-големи за телекома като такъв, следват тенденцията за намаление, характерна за целия сектор в резултат на конкуренцията, спадащата средна сметка на абонат и регулациите, орязали наскоро тарифите на едро между операторите и на дребно при роуминга. С други думи, позициите на БТК в индустрията изглеждат доста атрактивни за евентуален нов инвеститор в нея, за какъвто самият Цветан Василев наскоро спомена пред "Капитал" с перспектива 2014 г. С уговорката, че България не е Мианмар и кървав бой за мястото на който и да било телеком тук няма да има, предстоящият процес на привличане на инвеститори в БТК има всички шансове да донесе интересни резултати.
Източник: Капитал (25.11.2013)

Vivacom с най-високи приходи за деветмесечието Vivacom остава водещият доставчик на телеком услуги на българския пазар с най-високи приходи за първите девет месеца на 2013 г. и лидерска позиция в секторите на фиксирана телефония и широколентови интернет услуги. Това показват финансовите резултати на компанията за третото тримесечие на тази година, съобщиха от телекома. Общите приходи на оператора за деветте месеца са 605,6 млн. лв., което е с 6,9% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. За първи път в история на оператора приходите от мобилни услуги на Vivacom надвишават тези от фиксирани. Приходите от мобилни услуги нарастват с 3% годишно до 304,7 млн. лв. Увеличението в този сегмент се дължи главно на ръста на мобилни абонати за периода, конкурентните цени на предлаганите услуги, продажбите на смартфони и постоянната инвестиция в подобряването на качеството на 3G мрежата му, които компенсират намалението в регулираните цени за терминиране. Броят на мобилните абонати на Vivacom се е увеличил с 8% до 2,7 милиона. Приходите от фиксирани услуги намаляват с 15,2% на годишна база до 300,9 млн. лв. най-вече заради продължаващите тенденции потребителят да заменя домашния телефон с мобилен, засилената конкуренция между операторите и по-ниските цени на терминиране, които водят до спад в приходите от взаимно свързване. За разлика от абонатите на домашни телефони, които към деветте месеца на 2013 г. са намалели с 9,5% до 1,4 милиона, потребителите на широколентови фиксирани услуги се увеличават с 0,3% до 320 хил. за същия период. Слабото увеличение се дължи основно на повишаването на клиентите, които ползват оптичната инфраструктура на телекома и компенсират спада на абонатите на интернет свързаност през ADSL. Към момента Vivacom покрива 570 хил. домакинства с високоскоростна оптична връзка и продължава да изгражда мрежа, която осигурява на потребителите реално достижими скорости до 100 Mbps и интерактивна телевизия с над 140 канала.
Източник: Монитор (27.11.2013)

Пощите с пореден нов директор Проветриво, с финансови облаци и превалявания от удари от всички посоки. Това е прогнозата за времето на върха на "Български пощи" и за да я дадеш, не е нужно да си особено добър политически синоптик. Само за година на поста изпълнителен директор на държавната поща се смениха четирима души - последната рокада е от петък. На мястото на Пламен Павлов, който застана начело на компанията едва през лятото на тази година, идва Валентин Петков. Смяната на Пламен Павлов впрочем можеше да се предвиди лесно след последното заседание на парламентарната комисия по транспорт и комуникации преди десетина дни. Тогава Павлов отнесе критики, еднакво свирепи както от БСП, така и от ГЕРБ, ресорният министър на транспорта Данаил Папазов накрая се отказа да го защитава, а поканените в залата синдикалисти довършиха щурма. С една дума, оценката за работата на Павлов беше малко под "слаб (2)". С едва доловим гласец Павлов маркираше програмата за преструктуриране и оздравяване на "Български пощи", като от време на време се чуваше по някоя и друга дума като "аутсорсинг", "електронна търговия", "навлизане на пазара на ваучери" и т.н. Депутатите отляво и дясно едва дочакаха реда си, за да го обвинят в цялата гама прегрешения, като се започне от конфликт на интереси, защото е работил в БТК, през неспособност да проведе истински реформи до некомпетентност. Така начело на дружеството застава Валентин Петков, досегашният заместник на Павлов в "Български пощи" и зам-председател на партийната структура на БСП в Перник. А междувременно държавната компания изпитва все по-големи финансови затруднения. За назначаването на досегашния директор Пламен Павлов министър Папазов е разчитал на съветите на своите заместници. Причините за смяната по думите на транспортния министър Данаил Папазов пред "Капитал Daily" са, че реформите в дружеството вървят с много мудни темпове, като към това може да се прибави и много лошото представяне на програмата за преструктуриране на компанията пред депутатите от ресорната комисия в парламента. "Аз като министър положих големи усилия да намерим средства за компанията, да станат оператори на ваучерите, да започнат да представят услугите на спортния тотализатор в клоновете си. Павлов обаче представи програмата за преструктуриране на компанията в комисията по транспорт в един суров вид. Бавят се реформите, бави се подписването и на някои договори", обяснява мотивите си Папазов. Като уточнява, че става въпрос точно за договорите за услугите на спортния тотализатор в малките клонове на пощите. Реформите в пощите са важни, тъй като компанията убедително върви по стъпките на другия мастодонт в транспорта - затъналите в дългове "Български държавни железници". От няколко години дружеството не може да покрива разходите си за извършване на универсалната пощенска услуга и държавата трябва да я финансира. В бюджета за 2014 г. са заложени 12.5 млн. лв. за тази цел (за работата на пощите през 2012 г.), като одобрената от Комисията за регулиране на съобщенията сума е с 2 млн. повече. Държавното дружество все още не е получило и пълната си компенсация за 2011 г., като от изчислените 22.7 млн. лв. са изплатени 8.5 млн. лв. Финансовата дупка остава като проблем и пред новия ръководител на компанията. Валентин Петков е бил директор на пернишкото поделение на държавния мастодонт, като в миналото се е изказвал против приватизацията на компанията и намаляването на бройката на териториалните звена. Според изказванията му една от грешките, направени по отношение на пощите, е, че са се раздали лицензи за универсална пощенска услуга на още пет оператора освен "Български пощи", тъй като за покритието на цялата страна при извършването на тази услуга те така или иначе използват мрежата на държавната компания. Според ДАКСИ и Търговския регистър новият изпълнителен директор на държавния мастодонт има опит и в частния сектор. През 1999-2000 г. той е управител на "Бизнес експрес куриер". Седем-осем години по-късно Петков минава и през борда на директорите на "Полипост".
Източник: Капитал (02.12.2013)

С "Петрол" на шията Кой взе "Петрол" вече не е актуален въпрос. Отговорът стана ясен тази седмица. Основният му кредитор Корпоративна търговска банка (КТБ) индиректно чрез свързано дружество - "Алфа кепитъл", си го взе, след като старите му собственици от "Петрол холдинг" така и не сложиха край на близо четиригодишния си спор. Оттук нататък по-важният въпрос е какво ще се случи с "Петрол". Засега всяка от замесените страни пази мълчание по въпроса. Вариантите какво може да последва обаче не са много. Единият е в най-бързи срокове кредиторът да препродаде компанията, но това е малко вероятно. Вторият, също почти невъзможен, е губещият лагер в спора за "Петрол холдинг" да си върне изгубения ценен актив. Третият, най-вероятен, е кредиторът да я задържи, да я посъвземе и след това да й търси стратегически или финансов купувач, или пък да си я запази. "Петрол" бе златният актив на "Петрол холдинг", който вече няколко години Митко Събев, от една страна, и Денис Ершов и Александър Мелник, от друга, не могат да си поделя. Ако холдингът прави 1 млрд. лв. приходи годишно, 90% от тях идват от бизнеса с горива на "Петрол". Само че преди две седмици той се изпари от активите му. Всичко останало като хотелите в Бургас и Поморие, инвестициите във ваканционни комплекси, финансови услуги, авиобизнес и други са просто трохи на фона му. От 2009 г. "Петрол холдинг" тръгна надолу. Битката стана публична 2010 г., акционерите започнаха да се обвиняват в лошо управление и какво ли още не. До ден днешен така и не се помириха, нито пък намериха адекватно решение на задълбочаващите се финансови проблеми на групата. Дълговете растяха, кредиторите все повече се изнервяха, а боричканията на акционерите, вместо да помагат, само пречеха. Съответно почти навсякъде из дъщерните дружества на групата се срещат залози, запори и какво ли още не като обезпечение по растящи дългове. По информация на "Капитал" ситуацията в холдинга е такава, че почти всички кредити са предсрочно изискуеми. Поводът да се стигне до смяната в собствеността на "Петрол" бе една частична битка от страна на единия акционерен лагер - този на Ершов. Преди месец той успя най-сетне да вземе контрола над "Петрол холдинг". Партньорът му и в бъдеще собственик на холдинга Кирсан Илюмжинов, експрезидент на Калмикия, дори отново публично обеща да рефинансира кредитите на групата (основно към КТБ) и да започне да ги изплаща. Веднага след като пое ръководството на холдинга, Ершов започна да сменя мениджмънта и по дъщерните му компании. Първо пое "Интерхотел Бургас", последваха други дружества и това вероятно е изнервило още повече кредиторите. Така три седмици след спечелената битка за "Петрол холдинг" той се раздели с най-ценното в него - "Петрол". То стана по схема, за която самият Цветан Василев спомена още в началото на тази година - чрез обезпеченията по задълженията на групата. А те, както се вижда от отчетите и на дружествата от групата на "Петрол" и на останалите компании в холдинга, не са малко и са от всякакъв тип - от банкови кредити до финансов лизинг. Още миналата година например "Уникредит лизинг" с изпълнително дело и съдия-изпълнител е наложил запори на акции и дялове на холдинга в дъщерните му компании. Така са били запорирани акциите му в "Петрол", "Интерхотел Бургас" и "Бългериън роуз гардънс", видно от документите и вписванията в Търговия регистър. Точно чрез тези запори кредиторите влизат във владение на "Петрол". На 2 декември 2013 г. съдия-изпълнител продаде запорирания дял от 47.5% на "Петрол холдинг" на "Алфа кепитъл", която е индиректно свързана с КТБ (виж карето). Продажбата на дела носи 103 млн. лв. Не е ясно точно какво вземане е покрито с тях, нито на кого е било то. Ясно е, че в един момент част от вземанията са били на "Уникредит лизинг". Предвид развръзката с купувач, близък до КТБ обаче, не пречи вземанията да са преминали от едни кредитори в други. Всъщност придобиването на акциите от дружество, близко до банката, е само кулминацията на взимането на контрол над "Петрол". Представители на кредитора от месеци управляват ключовите дружества в групата, а в полза на самата банка са заложени всички хубави бензиностанции. Освен това от 2011 г. тя реално поддържа бизнеса на "Петрол". Има ли повод за радост обаче новият собственик, или по-скоро проблемите за него тепърва започват. До момента банкерът развива бизнесите си в сфери, където свързаните с него компании имат силно монополно присъствие, или конкурентите не са толкова мощни. Изключение може би прави телекомуникационният пазар, но все пак БТК е добре работеща компания. Бизнесът с горивата не е лесен за навлизане и развитие. Нужни са много оборотни средства особено за търговията на едро. Конкурентите на "Петрол" пък са всичко друго, но не и за подценяване, като повечето от тях разполагат и с рафинерии зад гърба си. Това би затруднило, както самата компания да тръгне нагоре, така и би било известна спирачка за спасител отвън. Все пак това отрежда няколко възможни варианта за бъдещето на "Петрол" оттук нататък. Първият е бърза препродажба на компанията на стратегически или финансов партньор. Шансовете за него обаче са малки, тъй като не е ясен статутът на половината от акциите на "Петрол" - собственост на дъщерното му дружество"Нафтекс Петрол". До решаването на този казус новият собственик може да изчака малко, да раздроби дела си, но да продължи да контролира групата оперативно. Докато чака, не е изключено да се случи и вариант №2, при който ощетената страна в лицето на лагера на Ершов намери съдебен или друг начин да обърне сделката за "Петрол" и върне компанията обратно в холдинга. Подобен вариант обаче е доста малко вероятен или дори почти невъзможен. По-възможната опция е кредиторът да изчака, да налее малко пари в компанията в опит да я стабилизира, да я управлява известно време и едва след това да й търси купувач или партньор. Ако съдим по казуса с преструктурирането на БТК, това е логичен вариант. За да стане по-ясно какви са пречките пред всяка от опциите, трябва да се начертаят силните и слабите страни на компанията. Основните части на петролната група са вносителят и дистрибутор на едро "Нафтекс Петрол" и търговецът на дребно "Петрол", която държи 16-17% от продажбите на дребно. Компанията оперира около 200 бензиностанции, които бяха извадени от активите й в дружеството "Елит Петрол". Въпросните обекти са обезпечение по кредитите към КТБ и се отдават под наем на "Петрол" за опериране. В "Петрол" има още около 130 бензиностанции, като половината от тях не са собственост на компанията, а са на франчайз. Все пак голямата мрежа и присъствието в малки населени места е силата на "Петрол", която й носи обществени поръчки и корпоративни клиенти, търсещи пълно покритие в цялата страна. Това е и нейната слабост обаче, тъй като според представители на пазара огромна част от приходите се правят от малка част от обектите. Друг проблем пред търговеца на дребно е и лошото му пазарно позициониране и по-високите цени, които според източници на пазара са традиционно над тези на конкурентите й. Така стигаме и до търговеца на едро "Нафтекс Петрол". Компанията разполага в активите си с 35 петролни бази, но на практика активно използва много малка част от тях (6-7), а данъчните складове са само 3 - в Бургас, Варна и Пловдив. За да може да оперира в този бизнес обаче, за един търговец на едро от изключителна важност са не само активите, но и оборотните средства. А при "Нафтекс Петрол" те се топят от години. Само през 2012 г. намаляват от 157 млн. лв. на едва 28 млн. лв. В средата на 2009 г. "Нафтекс" спира да купува гориво от рафинерията на "Лукойл" и започва да внася откъдето може - Румъния, Русия, Италия, Гърция и др. Това оскъпява горивата й и компанията трудно отговаря на натиска на цените от страна на рафинерията в Бургас. Към пазарните проблеми се прибавят и дълговете, което яде дори от оперативната й печалба, каквато липсва от 2010 г. насам. Причините са спадът в цената на финансовите инструменти, които държи за търговия (акции на "Петрол", над 40% от капитала), ръст в краткосрочните и данъчни задължения, както и задължения към доставчици. Според отчета на компанията клиентите й са се свили от 780 през 2010 г. на около 400 през 2012. През тази година нещата изглеждат още по-черни. От средата на лятото според източници от пазара търговецът на едро е спрял продажбите си към крайни клиенти и търговци на дребно, като доставките са продължили само към няколко от големите петролни компании като Shell, OMV, "Еко" и др. Или очакванията са, че за тази година дружеството е намалило вноса си с танкери с около 25%. Така дотук вече е ясно, че за да продължи да работи, "Петрол" има нужда от масивна оборотна подкрепа, която да му позволи да си стъпи на крака. Дори и да е в цветущо здраве обаче, групата има крещяща нужда и от рафинерия или стабилен доставчик на горива зад гърба си. Липсата им досега е огромен минус, тъй като я прави зависима от цените на конкурентите. Така, в случай че кредиторът реши да я стабилизира, първо, трябва да продължи да я подкрепя оборотно, второ, да я запази в настоящия си интегриран вид, т.е. търговец на дребно + търговец на едро, и едва след това да започне да й търси стабилен доставчик на горива. Предвид ситуацията на пазара най-вероятно този доставчик ще е от Изтока. Въпросът е кой би дошъл на българския пазар, който е малък и вече заселен от предимно източни компании. Единият от тях е търговецът на едро и дребно на "Лукойл" в България. С рафинерия зад гърба си той от години негласно играе ролята на pricemaker, по който всички са принудени да се равняват. Отскоро на българския пазар е и друг руски гигант в лицето на "Газпром нефт". Компанията се разгръща в региона през сръбското си поделение "НИС Петрол", където има и рафинерия. На пазара е и казахстанският "Казмунайгаз" чрез дъщерното си дружество "Ромпетрол", което си има рафинерия в Румъния. С рафинерия в съседна държава разполага и "Еко България", част от гръцката Hellenic Petroleum Group, както и OMV - в Румъния. Това очевидно насищане обаче не спира интереса и на други компании от Изтока да гледат към Балканите и Европа. Един от тях е държавната петролна компания на Азербайджан - Socar. Тя вече развива мрежа от бензиностанции в Румъния и Украйна. Нищо не й пречи да погледне и към България, още повече че според някои източници вече е продавала горива на "Петрол". Наскоро се чу и за опити на "Роснефт" да стъпи в Хърватия, но местните управляващи бързо отрекоха да продават държавната INA на руска компания. Другият и по-пагубен вариант за "Петрол" е да се започне разпродажба на активите парче по парче. Раздробяването на компанията ще доведе до нейния крах, но пък апетит за активите й не е липсвал. При един такъв вариант по-вероятно е да се търси интерес сред вече присъстващите на пазара, но не е изключено и стъпването на нов играч. Така например преди време се опита да влезе "Газпром нефт". През 2008-2009 г. се заговори, че "Газпром нефт" ще купи бензиностанциите, отделени в "Елит петрол", или около 200 добри обекта. След това желаната бройка бе сведена до 100, после намалена още наполовина. В крайна сметка до сделка не се стигна, като по непотвърдена информация причината е била в огромното разминаване на предложената и поисканата цена. Впоследствие "НИС Петрол" реши да развива мрежата си в България поетапно. По-малко вероятно е "Лукойл" да купува отново. Той си взе каквото искаше през 2008 г. Тогава руският гигант придоби 75 от най-хубавите бензиностанции на бившата държавна компания и базата й до София. Цената на сделката беше 237 млн. евро. "Петрол" може да отдава обектите си под наем на другите вериги, но ползата от самия него тогава се губи. Всички варианти за развитие на компанията, изредени към момента, трябва да се гледат и в контекста на новия собственик. Присъствието на Цветан Василев в компанията, с неговите силно изразени връзки с властта може да превърне "Петрол" в един по-желан партньор за някои клиенти, доставчици и контрагенти. Може да отвори врати и към повече обществени поръчки. Контактите му с чужди финансови институции на Изток пък могат да скъсят пътя към намирането на купувач или партньор оттам. Големият набор от свързани бизнеси също е вариант за нови приходи, като лоялните клиенти на Vivacom вече могат да ползват отстъпка до 6 стотинки на литър в обектите на "Петрол". Това едва ли ще помогне в голяма степен на изтощената финансово бивша държавна компания, оплетена от години в съдебни саги. Прочистването й от част от тях все пак е важна крака напред по дългия път, който й предстои. Той ще я отведе или в нови добри времена, или ще я остави в забвение.
Източник: Капитал (14.12.2013)

Държавата плаща за 100% цифровизация Въпросът ще плаща ли държавата, за да има цифрова ефирна телевизия за 100% от населението, вече има своя отговор - да. Със специално решение на кабинета 600 хил. лв. ще бъдат отпуснати именно за това. Парите ще бъдат дадени на 84 общини в 24 области "за гарантиране на достъпа до ефирен цифров сигнал на лица, които нямат възможност да ползват платени телевизионни услуги", пише в съобщение от правителствената пресслужба. Самите получатели на помощта са идентифицирани от кметовете и кметските наместници на 393-те населени места, които не са покрити с ефирен цифров сигнал, по данни на мултиплекс оператора "НУРТС диджитъл" след запитване от министерството на транспорта и съобщенията. Ние няма да предрешаваме нито технологията, по която телевизията ще се доставя, нито пък самия оператор, обясни за "Капитал" зам.-министърът на транспорта и съобщенията Георги Тодоров. По думите му оттук нататък решението ще е на кметовете на съответните общини. Веднъж получили парите, те ще организират търгове или конкурси по места за избор на оператор, който да достави цифрова телевизия на територията й. Състезанията ще са при условията на технологична неутралност, уточни Георги Тодоров. Което означава, че в тях ще могат да участват както кабелни и интернет, така и сателитни тв оператори. На практика обаче доставчиците на телевизия по кабел рядко имат мрежи в трудно достъпните, изолирани и погранични населени места по чисто икономически причини. Затова и много вероятно в конкурсите участници ще са сателитните оператори - "Булсатком" и БТК. И който от тях спечели доставката за съответното населено място, ще получава плащане от местната власт за определен брой програми, разпространявани до домакинствата. Георги Тодоров не се ангажира с прогноза ще бъдат ли достатъчно отпуснатите пари и за колко време напред. Аналоговият ефирен тв сигнал беше спрян в края на септември и беше заменен от цифров, разпространяван безплатно до домакинствата от мултиплекс оператори (фирми около банкера Цветан Василев). Самият мултиплекс се финансира от такси, които събира от телевизиите за това, че излъчва каналите им. Почти веднага след старта на платформите обаче се оказа, че те не покриват 100% от населението на страната, а това не е и задължение за тях по лицензите им от държавата. Тогава възникна казусът ще бъде ли осигурена безплатна цифрова ефирна телевизия и за оставените без покритие предимно погранични и изолирани села и градове. Вариантите бяха три - или държавата изобщо да не поема този ангажимент, или да плати на мултиплексите да изградят покритие за 100% от гражданите, или проблемните райони да бъдат подпомогнати директно. Очевидно изборът на управляващите е паднал върху третата опция. Тя обаче при всички положения е временна мярка.
Източник: Капитал (18.12.2013)

VTB Capital може да съкрати задгранични поделения Съкращаване на задграничните поделения на руската държавна Внешторгбанк (ВТБ) заради слаба рентабилност е предложил ръководителят на VTB Capital international Атанас Бостанджиев, съобщи агенция ИТАР-ТАСС. Засега не е ясно дали това по някакъв начин ще се отрази на българския бизнес на ВТБ. Инвестиционното поделение на банката – VTB Capital, има няколко български инвестиции и си партнира с банкера Цветан Василев - в "Булгартабак холдинг", в БТК, в която държат основния пакет акции заедно с Василев. Отделно VTB Capital е акционер с 9% в самата КТБ. Бостанджиев е предложил задграничните поделения на ВТБ да се намалят с 40%, а броят на клиентите – до две трети от сегашния. Предложението му идва на фона на ръст на разходите, които достигат до 95% от обема на приходите, отбелязва ИТАР-ТАСС. В бележка от 15 ноември до зам. изпълнителния директор на VTB Capital Юри Соловиев Бостанджиев е отбелязал, че международният бизнес не е достигнал поставената като цел рентабилност в продължение на вече пет години, като препоръката му е компанията да се откаже от търговията с деривати, суровини и структурирани кредитни продукти. Съкращаването на клиентите от 1000 на 300 ще доведе и до намаление на служителите с 231 души от сегашните 556, се посочва в бележката, цитирана от агенция Bloomberg. Българският представител на ВТБ Милен Велчев не беше открит за коментар. "Необходимо е незабавно да насочим и започнем активни действия за препозициониране, преструктуриране и промяна на фокуса на бизнеса, за да постигнем устойчива и привлекателна възвращаемост", е обяснил Бостанджиев пред Соловиев. В официално становище генералният директор на VTB Capital Алексей Яковицкий е коментирал информацията така: "Ние постоянно проверяваме ефективността на международните си стратегии. Като цяло сме доволни от постигнатите в последните няколко години успехи на международните пазари и се надяваме на дългосрочен ръст на приходите от чужбина." Според анонимен източник от ВТБ, цитиран от ИТАР-ТАСС и Bloomberg, бележката на Бостанджиев е отразявала "личното му мнение" и не е план за работа. По негови изчисления прилагането на плана му за преструктуриране ще спести на банката 104 млн. долара разходи на година и ще повиши възвращаемостта на капитала до 30%. Поделението VTB Capital започва дейност през 2008 г. и за изграждането на цялата му структура са били предвидени 500 млн. долара. В момента инвестиционната компания има офиси в Хонконг, Сингапур, Дубай, Киев, Виена, Лондон, Ню Йорк и София. През последните години ВТБ започна активна експанзия в чужбина, като даде заявка да бъде инвестиционна банка, ориентирана към търговия с финансови активи, консултации и посредничество. Основният пакет акции в банката е собственост на руската държава и експанзията беше окуражавана от Кремъл преди финансовата криза от 2008 г., отбелязва Bloomberg. През април група инвестиционни фондове от Катар, Норвегия и Азербайджан се споразумя за покупка на 15% от капитала на ВТБ срещу 3.3 млрд. долара. Така участието на руската държава падна на 61%. През последните две години държавната банка стана най-големият посредник за сделки с ценни книжа и дългови инструменти, но в чуждестранните офиси възвращаемостта на капитала така и не достигна заложените 25%, като само в една от последните пет години е надминавала 4.7%. От Bloomberg отбелязват като сравнение резултатите на Barclays за септември, които достигат 12.3% възвращаемост на капитала.
Източник: Капитал (18.12.2013)

Spotify ще си партнира с БТК в България Популярната услуга за онлайн стрийминг Spotify стартира официално в България и ще разчита на БТК за местен партньор. Още в четвъртък шведската компания обяви, че разширява списъка на държавите, в които потребителите ще могат да използват нейната платформа за слушане на музика през интернет. Освен в България тя ще е достъпна в още 19 държави, сред които е Унгария, Чехия, Малта, Словакия и Кипър. Spotify е дигитална услуга за слушане на музика през интернет. Компанията предоставя на потребителите да слушат любимите си песни онлайн на поискване, като разполага с каталог от над 20 млн. заглавия. Така българите получават бърз, лесен и легален достъп до голяма част от световната музика. Всички песни, достъпни през платформата на шведската компания, са с уредени права. Те могат да се слушат безплатно, като през определен интервал се пускат и реклами, откъдето се генерира голяма част от приходите на Spotify. При този вариант единственото задължително изискване е регистрация и изтегляне на официалните приложения на Spotify за таблети и смартфони, както и непрекъсната интернет връзка. Поддържат се платформите iOS, Windows Phone и Android. Компанията има платен абонамент, който е достъпен и за България. При него срещу месечна такса от 4.99 евро потребителите могат да изберат и свалят парчета на дадено устройство, откъдето могат да слушат дори и при липса на връзка с глобалната мрежа. Така, след като музикалният онлайн магазин iTunes стана достъпен за България, Spotify разширява още повече възможностите на българите да слушат бързо, лесно, евтино и легално музика. БТК обяви в понеделник, че е новият местен партньор на Spotify, без да конкретизира какво точно означава това. От телекома само коментираха, че са "ексклузивен рекламен партньор" на шведската компания, и допълниха, че детайлите по споразумението ще бъдат обявени на по-късен етап. На сайта на Spotify е дадено доста общо определение какво означава да си техен партньор. Шведската компания пише, че телекомите и интернет операторите ще могат да се откроят "на фона на препълнения пазар" и ще получат "предимства над конкурентите си и добавена стойност на своите продукти за клиентите си", ако решат да си сътрудничат с интернет дружеството.
Източник: Капитал (18.12.2013)