Бургаската рафинерия взе заем от 420 млн. евро Най-голямото дружество в България по приходи "Лукойл Нефтохим Бургас" е получило кредитна линия в размер на 420 млн. евро, или 576 млн. долара, от няколко европейски банки. Това беше съобщено от Италианската експортно кредитна агенция (SACE) и от международните информационни агенции. Кредитът е за модернизацията на рафинерията посредством изграждане на инсталация за хидрокрекинг на гудрон, която трябва да повиши ефективността на производството на горива в Бургас. Проектът е на стойност 1.48 млрд. долара и беше започнат през 2012 г. Съоръжението трябва да бъде завършено до края на 2014 г. а през 2015 г. за започнат тестовете. Синдикираният заем е сред рекордно големите, теглени от българско дружество. В новата корпоративна история на България има няколко случая на по-голямо финансиране - най-пресният е на държавния енергиен холдинг, който емитира през миналата година облигации за 500 млн. евро, а топ длъжник е била БТК, като при предпоследната промяна на собствеността телекомът и купувачът й поеха дълг от 1.65 млрд. евро. Синдикираният заем за рафинерията е за 10 години и ще бъде покрит 95% от Италианската кредитна агенция SACE. Банките, осигуряващи кредитната линия, са Societe Generale (действаща като координатор), ING Bank, BNP Paribas and UniCredit. Няма детайли за лихвени нива и какво допълнително обезпечение е предоставила рафинерията. Строителството на инсталацията се извършва от италианското подразделение на базираната във Франция инженерингова компания Technip. Договорът между рафинерията и компанията беше подписан през януари 2012 г. Дружеството има опит с проекти във Виетнам, Саудитска Арабия, Алжир. В Бургас тя се занимава с инженерните дейности, доставката на оборудването, строителството. Частите (помпи, пещи, компресори и т.н.) се доставят от различни производители на конкурсен принцип. От "Лукойл Нефтохим Бургас" не бяха открити за коментар как е осигурена останалата част от финансирането на проекта, който е и най-голямата инвестиция на компанията към до момента. Беше обяснено обаче, че проектът върви по график, като до края на годината инсталацията трябва да е в механична готовност (т.е. да завърши строителството). През 2015 г. трябва да започнат тестовете на съоръжението. Рафинерията на руския гигант "Лукойл" от години е най-голямата компания в страната. Приходите на дружеството за 2012 г. бяха 8.2 млрд. лв., като от години то отчита загуби. Символичната първа копка по проекта за изграждане на инсталацията за хидрокрекинг на гудрон беше направена в края на май 2012 г. Целта на новото съоръжение е рафинерията да може да преработва най-тежката фракция на петрола (гудрона) при по-висока температура и по-голямо налягане, като това ще повиши ефективността на рафинерията. Тоест това ще доведе до повишаване на процента на произведените светли горива - бензина и дизела, от единица петролна суровина. Или ако сега от 100 тона петрол рафинерията извлича 65 тона горива като бензин и дизел, след изграждането на инсталацията делът на бензина и дизела ще нарасне на 90 тона от 100 тона петрол. Светлите горива са основните продукти, от които се печели, като при новите рафинерии този процент е 85. Рафинерията в Бургас е допълнително затруднена поради факта, че руският петрол сорт Urals (който се внася) е по-тежък и съответно от него се добива по-малко количество светли горива. При стартирането на проекта от рафинерията обясниха, че само предприятията, които имат най-дълбочинна преработка, могат да бъдат конкурентни на пазара.
Източник: Капитал (06.01.2014)

Artio разпродава част от инвестициите си в България Американският фонд Artio International Equity Fund, който е познат като инвеститор в няколко български дружества, се раздели с част от акциите си в производителя на електроинструменти "Спарки - Елтос". Това показа бюлетинът на Централния депозитар, в който се разкрива допълнителна информация относно големите сделки на борсата. Откакто стана акционер в ловешкото предприятие през 2007 г., чуждият играч на няколко пъти намаляваше експозицията си към него. Поредната разпродажба се появява малко преди излизането на отчета на дружеството за четвъртото тримесечие на годината, от който, ако се съди по предходните, едва ли се очакват положителни изненади. Тенденцията, очертана от последните тримесечия, е на затруднения, с които "Спарки - Елтос" се бори. Причината за оттеглянето на Artio обаче може да е съвсем различна и да е свързана с цялостна стратегия за присъствие на фонда в България. През последните месеци от портфейла му изпаднаха дяловете, които чуждият инвеститор държеше в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, показва справка на сайта му към края на ноември. Фондът има експозиция и в "Лев инс". "Капитал Daily" не успя да се свърже с представител на фонда, но изпрати въпроси по имейла за повече подробности. Сделката по прехвърляне на пакета акции на "Спарки - Елтос" е извършена на 8 януари, когато през БФБ минаха над 1.3 млн. акции на ловешкото дружество, а оборотът с тях е близо 600 хил. лв. Според бюлетина на Централния депозитар Artio International Equity Fund е намалил експозицията си към производителя на електроинструменти от 7.48% на 2.70%. Ако фондът е продал и този остатъчен дял, това няма как да се отрази в бюлетина, тъй като анонси се правят при граница от 5%. Това обаче е твърде вероятно, тъй като според данните на сайта на американския инвеститор към края на ноември държи 1.3 млн. акции в българското дружество. За сравнение - когато през 2007 г. той стъпи като акционер в него, тогава под името Julius Bear Institutional International, той придоби 1.6 млн. акции на дружеството. Не става ясно кой е купувачът на продадените книжа, но случилото се се отрази на пазара и през следващите дни търговията по позицията на "Спарки - Елтос" остана динамична с покачване на цената от 0.42 лв. на 0.76 лв. средно за акция. През последните три години фондът на няколко пъти намаляваше експозицията си към дружеството. Възможна причина за това е незадоволителното представяне на българския производител на електроинструменти. Според последния му отчет към края на септември "Спарки - Елтос" отчита свиване на продажбите от 44 млн. лв. на 39.3 млн. лв. спрямо същия период на предходната година. Реализирана е и загуба от дейността в размер на 4.4 млн. лв. Дружеството изпитва затруднения заради кризата на пазарите, за които изнася. Продукцията му се изнася за повече от 70 държави, като основен пазар са страните от Западна Европа, Русия, Африка, Близкия изток. Причина за оттеглянето от инвестицията в българското дружество може да се търси и в цялостната стратегия на американския фонд за присъствие в България, особено след поглъщането на Artio през миналата година от друга американска инвестиционна компания - Aberdeen. До този момент в полезрението им попадаха книжа и на други български дружества, включително компенсаторни инструменти. Artio International Equity имаше акции в БТК, преди телекомът да бъде продаден на консорциума между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital. Към април миналата година американският инвеститор е държал акции в "Химимпорт" и Централна кооперативна банка, но към ноември те вече не фигурират в портфейла му. Там остават експозиция за 1 млн. долара в "Лев инс" и в ловешкия производител на електроинструменти.
Източник: Капитал (14.01.2014)

Смяна на директора и курса в "Близу" "Близу" (Blizoo) започва 2014 г. с нов изпълнителен директор и нова насока на дейността си. От 14 януари топ мениджър на кабелния оператор е германецът Харалд Рош, съобщиха от дружеството. "Г-н Рош ще работи за увеличаване на приходите", добавиха оттам. Досегашният изпълнителен директор Бернт Андерсон, който беше на тази позиция около две години, ще остане част от мениджмънта. Харалд Рош е член на борда на директорите на "Близу" от май 2012 г. Преди това е бил изпълнителен директор на германския кабелен оператор Kabel BW. Работил е в HanseNet и интернет звеното на Telecom Italia. Има магистърска степен по бизнес администрация от INSEAD. Новината идва няколко месеца след като собствениците на "Близу" - шведският фонд EQT, опитаха да излязат от инвестицията си в България. Процедурата завърши без сделка, тъй като очакванията на продавачите за цена не се срещнаха с офертите на кандидат-купувачите (основно БТК). Сегашната кадрова смяна според източници на "Капитал" означава, че поне на този етап EQT няма да търсят нов инвеститор за кабелния оператор тук, а по-скоро ще целят увеличаване на приходите и пазарното му присъствие. Blizoo е вторият по големина доставчик на тв услуги в България и най-голям такъв по кабелна технология. (Лидерството в сектора се държи от сателитния оператор "Булсатком".) Компанията има покритие в повече от 40 града в страната, предлагайки тройни услуги от телевизия, интернет и фиксирана телефония. По неофициални данни клиентите й са около 400 хил., а фокусът - предимно върху по-големите населени места. Задачата на новия изпълнителен директор на "Близу" да засили присъствието на оператора в България не е лесна. Водещите компании в бранша отчитат спад на приходите от тази дейност. Официално "Близу" и "Булсатком" не обявяват финансовите си резултати, но данните, с които разполага "Капитал", потвърждават тенденцията (виж таблицата). За "Близу" един от проблемите на сектора е силната миграция през последните години от кабелна към сателитна телевизия. Това превърна "Булсатком" в лидер на целия пазар с 866 хил. абонати, или дял от 35%, докато на второ място е "Близу" с близо 450 хил. абонати, или 18.5% дял, показват данни от независимо проучване за 2011 г. Според годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) през 2012 г. в страната има общо 309 предприятия, предлагащи кабелна телевизия, които се борят за около 826 хил. абонати, а за сателитна те са 713 хил., като само две фирми предлагат такава услуга - "Булсатком" и БТК. Точният брой абонати на телевизионните оператори е една от най-добре пазените тайни в сектора и затова няма прецизна класация. Удар нанесоха и големите телевизионни канали, които поискаха през изминалата година значително по-големи суми при подновяването на договорите, за да могат операторите да излъчват програмите им. Първо през коледните празници на 2012 г. bTV и "Булсатком" водеха спор, а след това той се пренесе между "Близу" и TV7. В крайна сметка бяха постигнати споразумения, като операторите сега плащат по-високи цени за излъчване. Това допълнително ще окаже негативно влияние на финансовия им резултат през 2013 г.
Източник: Капитал (16.01.2014)

"Виваком" беше удостоен с награда от българското издание на "Forbes". Телекомът беше отличен за обществената си дейност у нас за 2013 г. На специална церемония авторитетното списание раздаде отличия за най-добрите компании в родния бизнес. Конкурсът се проведе в 8 категории. В 2 от категориите - "Клиентска политика" и "Развитие на бизнеса", наградата отиде при "Скейл Фокус". За качество на продуктите призът грабна "Обединена млечна компания". "Блек Сий Рама" получи първа награда в категорията "Качество на услугите". Служител на годината стана Нели Малакова, старши специалист "Подбор" в JobTiger. Наградата за най-добър стартиращ бизнес отиде при "Джъмпидо", а за развитие на човешките ресурси отличието грабна "Мусала софт".
Източник: Стандарт (16.01.2014)

Предприятията, извършващи електронни съобщителни услуги чрез електронни съобщителни мрежи, ще предоставят ежемесечно и безвъзмездно детайлизирана сметка/фактура на абонатите си за използваните от тях услуги, реши парламентът. Това означава че операторите на мобилни и стационарни телефонни услуги вече ще са длъжни да предоставят детайлизирана сметка. Вчера депутатите приеха на второ четене изменения в Закона за електронните съобщения. Писмената информация ще съдържа период на отчитане на ползваната услуга, срок за плащане и общ размер на дължимата сума, който ще включва и всяка ползвана услуга над включените в пакета, както и всяка допълнителна услуга, закупена извън пакета или услугите. Абонатите ще имат възможност да изберат дали да получават писмената информация на хартиен носител или в електронен вид. При нарушение на посочените разпоредби на предприятията, предоставящи електронни съобщителни услуги, ще се налагат имуществени санкции от 1000 до 5000 лева. Цените на телефонните разговори падат от началото на април. Това обяви вчера председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков пред bTV. Намалението на разговорите идва от промяната на тарифирането. Досега потребителите са плащали по система "60 секунди плюс една". Това означава, че разговори от по 10 секунди са се отчитали за минута. Сега влиза в сила новото тарифиране "30 плюс 1". Задължително всеки разговор ще се отчита с продължителност за 30 секунди, а ако е по-дълъг, всяка следваща секунда ще се плаща реално. Божков поясни, че операторите вече ще са задължени лимитът за мобилен интернет да е 50 лв. и после да изключват абоната. При достигане на 50% от кредитния ви лимит те ще са длъжни да ви информират.
Източник: Дума (24.01.2014)

Сделките на 2013 Всяка стратегически игра изисква дългосрочно планиране. Форсмажорните ситуации обаче могат да обърнат играта с главата надолу. Кризата беше тази повратна точка за западните чуждестранни инвеститори и тяхното присъствие в България. За четвърта поредна година през 2013 г. тенденцията при сливанията и придобиванията е една: излизат големи чуждестранни стратегически и финансови инвеститори, а на тяхно място от отворилите се възможности се възползват местни играчи. Има няколко изключения, но те не са основание да се говори за скорошно обръщане на тренда. Сред тях са двете най-голeми сделки на годината - придобиванията на "Глобул" и "Германос" от норвежката Telenor и на "Каолин" от германската Quarzwerke съответно за 717 млн. евро и 103 млн. евро. Оттам нататък повечето сделки бяха малки, трудно определими като средни. Те бяха и по-малко на брой спрямо 2012 г., но сравними по обем - около 1 млрд. евро. "Разликата се запълва от малко на брой и малки по обем сделки, чийто основен двигател отново бяха западни чуждестранни инвеститори, излизащи от българския пазар както по стратегически причини, така и заради слабия икономически растеж в страната. На тяхно място идват основно местни играчи", каза Илко Стоянов, партньор в адвокатско дружество "Андреев, Стоянов и Цекова" в сътрудничество с австрийската правна кантора Schoenherr. Изход от вложенията си в България направиха редица западни инвеститори като например германският собственик на МКБ, холандският акционер в "Интерамерикан", италианската Lavazza, германската Klockner, шведската Sanoma и др. (виж таблицата). И тяхното място заеха местни играчи. Местните изкупувания от една страна водят до консолидация в определени сектори, но в същото време е и капсулиране на пазара в ръцете на невинаги пазарно ориентирани играчи. "Не мисля, че трябва да се "фатализира" трендът, това е цикличен процес – при забавен икономически ръст непосредствените ползи в една корпоративна сделка са резултат от оперативни синергии, а местните компании са в най-добра позиция да ги осъществят", посочи от друга страна Тодор Тодоров, директор финансово консултиране в Deloitte България. За да не е прекомерно черна картината обаче, трябва да отбележим, че все пак имаше и няколко нови за пазара чуждестранни имена. Така например най-големият оператор на центрове за данни в Европа TelecityGroup стъпи в България, като придоби създадената през 2008 г. 3DC. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank пък взеха 20-процентов дял в българския торов завод "Неохим". И при двете сделки целите на купувачите са по-голям пазарен дял и разрастване. Това е сигнал, че за качествени активи има купувачи и в добри, и в лоши времена. Засега обаче повечето анализатори не виждат сериозен потенциал за активизиране на пазара. Според Тодор Тодоров пазарът е толкова плитък в момента, че и една-две сделки в някой сектор правят тренд. "В европейски мащаб телекомуникациите остават горещ сектор, включително кабелните оператори, но развитието на процеса по продажба на Blizoo, е показателно за това, че всяка инвестиционна възможност е поставена на глобалната карта и се съпоставя с останалите," посочи Тодоров. Продажбата на Blizoo, която в крайна сметка не се случи, показа разминаването в очакванията на продавачи и купувачи. Интересът към актива бе сравнително слаб, а оттам и търсената цена не бе оферирана. За да има основание за по-високи ценови очаквания, първо, ситуацията в Европа трябва да се нормализира още и, второ, местният пазар трябва да започне да расте повече и да носи по-добра възвращемост. Затова и анализаторите не са особени оптимисти за 2014 г. "Като цяло пазарът остава подвластен на стагнацията сред големите западни инвеститори, които биха погледнали отново към пазар като българския, ако икономическата ситуация в еврозоната остане стабилна по-дълго, а пазарите се задържат на сегашното си приповдигнато настроение", посочи Димитър Костадинов, управляващ партньор в консултантската компания Entrea capital. И Диана Димова, старши адвокат в правната кантора Wolf Theiss, не се ангажира с прогноза дали пазарът ще остане подвластен на местните играчи, или чуждестранните инвеститори ще се раздвижат, но заяви, че очаква броят на външните купувачи да се повиши поради подобряващия се бизнес климат в Европа, както и поради засиления интерес на инвеститори от Азия и арабския свят. Този интерес е насочен към няколко сектора. Според Костадинов бързооборотните стоки, добивът на суровини и технологиите са сред основните атрактивни за инвеститорите сектори в момента. Така например източни инвеститори проявяват интерес към българския млечен и месен сектор открай време. Сериозен интерес има към пазара на земя, макар той да е основно от местни играчи. Над 1 млн. дка земеделска земя вече притежава българската "Ромфарм компани", а над 350 хил. дка пък консолидира дружеството "Уинслоу ленд инвест", свързано с основателите на "Винпром Пещера" Атанас Петров и Антон Щерев. Компанията за инвестиции в земя бе активен участник на пазара на сливания и придобивания, тъй като окрупняваше позициите си в бранша със земя през 2013 г. "Логистика също е сектор, който се развива добре, като тук можем да станем свидетели както на местна консолидация, така и на придобивания от чуждестранни играчи", допълни още Костадинов. Всъщност в този сектор вече все по-отчетливо се вижда преливането на чуждестранни играчи на местния пазар. Както коментира през седмицата Христо Христов, основател и изпълнителен директор на "Дискордиа", над 100 чужди превозвача са пререгистрирали камионите си в България, тъй като условията са по-изгодни, а потенциалът за растеж е двуцифрен. Това естествено би следвало да предполага разместване на пазара. "Здравният сектор също е атрактивен, макар за момента да нямаме сделки там", посочи още Костадинов. Последните години вложенията в нови частни болници в страната сериозно се увеличиха, заговори се и за първите им препродажби, но такива още да не са се случили. Недвижимите имоти и машиностроенето също са често споменавани като атративни за инвеститорите сектори, но поне досега сделките тук са малко, една-две, и то след доста преговори. Очакват се интересни 12 месеца и за телекомуникационния медиен сектор след доста бурната за него 2013 г. Надали обаче сделките ще са големи, а според някои анализатори ще са повече в областта на съдържанието, отколкото в чистите телекомуникации. Там по-скоро може да се очаква изходът на VTB Capital от БТК. Руският инвеститор вече рефинансира дълговата си експозиция в телекома с пласирнаето на сериозно количесто частен дълг: 400 млн. евро публични облигации и 150 млн. евро мостов заем, конвертируем в капитал. Както коментира преди няколко месеца съакционерът на VTB Capital в БТК Цветан Василев чрез дъщерното си дружество "Бромак", през 2014 г. ще се търси инвеститор за компанията. Не бива да се подценява и развитието във финансовия сектор. През 2013 г. такова имаше в застрахователния бранш, където "Еврохолд България" (под чиято шапка е застрахователната компания "Евроинс") си напазарува бизнеса на два от най-малките участници в сектора. В банковия обаче едно преструктуриране и консолидиране на пазара се очаква отдавна, особено по линия на гръцките банки. През 2012 се провали сливането на гръцките собственици на ОББ и Юробанк България. Сега ясно поделенията ще бъдат реализирани самостоятелно. По същия начин например германската Bayern LB се раздели с Юнионбанк, като я продаде на... местен играч - Първа инвестиционен банка (ПИБ). Тази година също започна с банкова сделка. Този път френската Credit Agricole се раздели с българското си поделение като го продаде на Корпоративна търговска банка (КТБ). Мили мой кредиторе Всъщност КТБ беше един от най-често срещните участници на пазара на сливания и придобивания и тази година. Така например дружества, косвено свързани с банката, тази есен и в началото на януари придобиха над 90% от дистрибутора на горива "Петрол". Дяловете бяха прехвърлени от "Петрол холдинг" чрез частен съдебен изпълнител и "Нафтекс петрол" след решение на съда, че акциите на второто трябва да се обезсилят. Придобиването реално бе развръзката по продължилата няколко години акционерна драма в "Петрол холдинг". КТБ е основният кредитор на "Петрол" от 2011 г., като през 2013 г. експозицията й надхвърли 100 млн. долара. Заради проблеми със задълженията си имаше смяна и в собствеността на "Бургаски корабостроителници". Новият собственик е офшорно дружество и не е ясно кой точно седи зад него. Не е изключено мястото на Васил Божков да е заето от основния кредитор ПИБ. Като цяло обаче подобни заплетени казуси със задлъжнели предприятия и техните кредитори тепърва предстои да се развържат. Според повечето анализатори това надали ще стане скоро и бързо. И причините за това са много. Според Виктор Манев, управляващ партньор в консултантската компания MMC, от една страна, всички участници в процеса трябва да направят преоценка на стойността на активите и цената на пропуснатите възможности във времето. "Изсмукването на "зомби" компаниите донасяше някаква доходност на техните кредитори, но вече пет години след финансовата криза от 2008 г. трябва да се търсят нови модели за добавена стойност, което да продиктува поведението на кредитори и инвеститори в процеса. Водещ подход в тази насока е коректната оценка на паричните потоци, които могат да се генерират от дадена фирма или актив", каза той. Но той, а и други негови колеги от консултантския бранш, все още виждат значително разминаване в пазарните очаквания на страните. Така изчистването на корпоративния сектор от задлъжнялостта му и връщането му към нормални операции явно ще отнеме време. Това, от друга страна, има своето негативно отражение и върху желанието на финансовия сектор да кредитира бъдещи сливания и придобивания. "Грешките, натрупани в банковата система (необслужвани кредити), не позволяват трезва оценка на степента на риск в новите реалности. Оттам и кредитирането е анемично. Дълговото финансиране на придобивания в някои особени случаи е трудно упражнение", каза Манев. И въпреки това надали кредиторите ще са готови вечно да поддържат дадени бизнеси. Стига, разбира се, желанието за трупане на икономически активи, а оттам и влияние, да не надделява над страстта да се занимаваш с чисто банкиране. Все пак може да се очаква, че рано или късно голяма част от затруднените активи пак ще се на пазара. Например "Петрол" може все пак да си намери стратегически инвеститори. И макар от началния си ъгъл годината да не изглежда силна, то са видими заявки за нови размествания, консолидации и търсене на синергии. Друг е въпросът дали и кога участниците в стратегическата игра ще се разнообразят.
Източник: Капитал (27.01.2014)

От днес влиза в сила задължителното набиране на 0 и код на населеното място преди номера за градските разговори от фиксиран телефон. Това означава, че ако досега потребителите са провеждали разговорите със своите съграждани само с набирането на съответния телефонен номер – например "2345", то сега те ще трябва да добавят 0 + код на съответното населено място + "2345" - както правят, когато желаят да проведат междуградски разговор. Независимо от промяната в начина на набиране, тези разговори ще продължат да се таксуват като градски. От 1 април 2014 г. населените места, чиито телефонни кодове започват с две или три еднакви цифри, ще бъдат обединени в един регион с общ код. Това реално няма да доведе до промяна на телефонните номера на потребителите, но към телефонния номер ще се добавят една или две цифри от стария код. Например настоящият телефонен код на град Елин Пелин е 725. След влизане в сила на промяната кодът ще стане 072, а за да проведем градски разговор, ще трябва да наберем 072 (код) + 5 (нова цифра, която се добавя към номера) + стария телефонен номер, обясняват от БТК. От компанията посочват, че след 1 април тази година междуградските разговори във всички населени места обединени от общ географски код, ще са на цената на градски разговор. Причина за всичко това е необходимостта от окрупняване на броя географски кодове. Понастоящем те възлизат на 2085 броя, а след промените броят им ще намалее до около 100. По този начин КРС освобождава ресурс, който може да бъде използван от бъдещи доставчици на фиксирани телефонни услуги. Промените не засягат набирането на спешните номера като 112.
Източник: Новинар (29.01.2014)

Основен ремонт в "Глобул" "Който купува кораба, той дава името му" - гласи норвежка поговорка от ерата на викингите. Като се има предвид, че Telenor плати 714 млн. евро за "Глобул", а все още не е поставил името си на бака му, явно корабът има нужда не просто от смяна на платната и измиване на палубата, за да му се доверят новите му собственици. Това, което те вече започват да правят, според информация на "Капитал" е по-скоро основен ремонт на цялата конструкция. Мащабът на инвестицията, планирана за целта, е мултимилионен: предстои подмяна на цялата мрежа, надграждане на технологията с цел да осигурява стабилен и бърз пренос на данни и веднага след това - ребрандиране на оператора като Telenor. Какво ще донесе всичко това на потребителите - най-вероятно ще се разбере в края на следващата зима. Но като цяло от ерата на OTE ще се запази само добре развитата търговска мрежа, и билинг системата. Според няколко независими източника на "Капитал" от индустрията Telenor в момента провежда конкурс за основни доставчици на ново оборудване за мрежата на "Глобул". Покупката ще е на приблизително 2600 базови станции, а цялостният проект предвижда те да бъдат свързани помежду им с оптични трасета. Крайната цел е мрежа от четвърто поколение, поддържаща много висока скорост на трансфер на данни. Според експерти от сектора оптичната връзка е избрана пред алтернативата й (радиорелейна линия), защото осигурява не само голям капацитет за пренос, но и е по-сигурна - не се влияе почти изобщо от метеорологичните условия. Според източниците на вестника, търгът за избор на основни доставчици е стартирал още през октомври миналата година, а победителите (вероятно повече от един) се очаква да бъдат обявени в началото на февруари. Кандидати са ZTE, Huawei, Ericsson и NSN. Китайската ZTE е била партньор за подмяната на мрежата на поделенията на Telenor в Унгария и Черна гора. Пак ZTE е основен доставчик на оборудването за прехода от трето към четвърто поколение мобилна връзка на норвежкия телеком в Пакистан. В България компанията работи за "Мобилтел" по IPTV услугата на оператора. Негово производство са например сет топ боксовете (крайните устройства) за прием на интернет базираната тв услуга на "Мобилтел". Другият китайски доставчик - Huawei, също има доста общи проекти с Telenor - например по GSM и UMTS мрежата му в Норвегия, където е извършен т.нар. network swap (цялостна мрежова подмяна). Ericsson пък е стратегически партньор на Telenor за част от мрежата му в Швеция от 2011 г. В България шведският доставчик работи с "Мобилтел" по проекта му за LTE услуга. Ericsson е и компанията, която изгради общата мрежа на трите мобилни оператора в софийското метро. Конкретно при "Мобилтел" от пролетта на 2012 г. Ericsson чрез договор за аутсoрсинг напълно се грижи за поддръжката "на първо ниво" на т.нар. мрежа за достъп (базовите станции). NSN (Nokia Solutions and Networks) пък има договор за надграждане на споделената мрежа на Telenor и оператора 3 в Швеция именно за по-надежден пренос на данни. Доставчикът има общи проекти с Telenor и в Унгария и Дания. В България NSN през юни миналата година спечели търга на "Макс телеком" за доставчик на оборудването за новата му LTE мрежа. Стойността там е 15 млн. евро, а участниците в процедурата бяха същите, както сега при "Глобул". Предстоящата подмяна на голяма част от мрежата беше обявена още през есента на 2013 г. от новия тогава главен изпълнителен директор на "Глобул" Стайн Ерик Велан. Сега от пресслужбата на компанията потвърдиха, че проектът е стартиран и отказаха всякакви подробности с мотива за търговска тайна. Официална информация по темата за търга в момента няма от нито една от ангажираните компании предвид обичайните подписвани при такива процедури споразумения за конфиденциалност. Стойността на договорите за новите базови станции, оптика и изпълнение на самите дейности вероятно ще бъде обявена при подписването им. Според източници от сектора обаче общата сума на инвестицията в основния ремонт на "Глобул" е сума, близка до 300 млн. евро. Срокът за изпълнение на самия проект за подмяна на мрежата ще е краят на февруари догодина, като това също не бе официално потвърдено от пресслужбата на "Глобул". В индустрията изпълнението на такава задача за под една година е смятана за амбициозна и рискована, но не и неизпълнима цел. "Нещо като да смениш маслото на колата си, докато си на рали. Рисковано е, но в случая е вярно, че колкото по-бързо се направи, толкова по-добре", коментира дългогодишен мениджър от бранша. Веднага след подмяната на основното оборудване в "Глобул" предстои и ребрандиране на компанията в Telenor, твърдят източниците на "Капитал". През тази трансформация вече преминаха последователно БТК и "Мобилтел", но докато първата смени търговската си марка на "Виваком", то втората само прие ново лого. В случая подмяната не само ще е пълна, а и сумата, предвидена за нея е доста сериозна. Цялостният проект за нова мрежа на норвежката компания е не само една от най-големите инвестиции в телеком сектора в България за последните години, но и добра новина за пазара като цяло. Безспорно до голяма степен размахът в случая се дължи на, меко казано, забавеното темпо на развитие и поддръжка на мрежата на "Глобул" в последните години, в които операторът беше собственост на гръцката OTE - гръцкият телеком просто разчиташе на приходите от българското си звено. С други думи, Telenor има да наваксва в България. Фактът, че има намерение да го направи ударно и да предложи тук нови услуги и стабилен и бърз пренос на данни обаче със сигурност ще е стимул и за конкурентите му - основно "Мобилтел" и БТК, да отговорят със същото. На свръхрегулиран и силно наситен пазар като българския желанието на играчите за технологични вложения за стотици милиони обяснимо не е особено силно. Амбицията на един нов и финансово мощен конкурент обаче променя нещата.
Източник: Капитал (03.02.2014)

"Макс телеком" обеща нов мобилен оператор до юни Бърз мобилен достъп до интернет, лесен пренос на данни дори в големи обеми, гледане на филми, конферентна видеовръзка. Това са част от услугите, които LTE технологията ще позволи. И поне ако се вярва на компаниите, които подготвят навлизането й в България, до края на юни всички тези екстри ще са достъпни в страната през една мрежа, а до края на годината тя ще има и конкуренция. И макар че никой няма очаквания новите приложения на смартфоните и подобните им устройства да предизвикат моментален бум на пазара, поне желаещите да ги използват ще могат да го направят. До средата на годината "Макс телеком" ще даде търговски старт на мрежата си по стандарт LTE, обяви на специална среща с медиите изпълнителният директор на компанията Питър Ковел. Според собственика й Даниел Купсин напълно реално е услугата да започне да се продава дори и по-рано. В момента "Макс телеком" има мобилно покритие в София и още няколко града, сред които Русе, Стара Загора, Сливен, Банско. Тестове се провеждат и в Плевен, Варна, Бургас и курортите. Когато услугите на "Макс телеком" започнат да се продават, покритието на мобилната мрежа от четвърто поколение ще бъде между 25 и 35% по население, планира Даниел Купсин. В момента инфраструктурата се изгражда от NSN (Nokia Solutions and Nertworks). Тя беше избрана за основен доставчик на оборудването през юни миналата година, а стойността на договора е 15 млн. евро. Общата инвестиция на Купсин в проекта до момента обаче е доста повече - по думите му около 40 млн. евро, като очакванията са за още солидна сума вложения. На практика пускането на 4G мобилна услуга от "Макс телеком" ще означава навлизане на четвърти мобилен оператор в България. Без традиционния пренос на глас успехът на цялото начинание би бил, меко казано, поставен на риск. Затова и "Макс телеком", който няма GSM мрежа, възнамерява да използва инфраструктурата за стандартна мобилна гласова услуга на някой от трите GSM оператора: "Мобилтел", "Глобул" или БТК. "Водим преговори и с трите и се надяваме те да приключат успешно", каза Даниел Купсин. Договор от този тип (за национален роуминг) означава оператор, който няма своя GSM мрежа (обикновено новонавлизащ на пазара) да използва такава на друг, практически по-голям свой конкурент срещу заплащане на едро. В България досега такава практика няма, а Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) излезе със становище по въпроса, в което оставя процеса на пазарен принцип, но възможността за намесата й остава открита, ако до споразумения не се стигне и новонавлизащият играч на пазара се оплаче в регулатора. Така, ако до национален роуминг се стигне наистина, това ще означава "Макс телеком" да предлага пълната гама услуги на LTE технологията (виж карето) заедно с пренос на глас там, където има своя мрежа, а в останалата част от страната абонатите й да имат стандартен GSM. Принципно възможно е и друго - глас да се пренася по LTE, където има покритие. За момента подробности по тази част от проекта няма. Търговският старт на първия за България LTE оператор беше предвиден за края на 2013 или началото на 2014 г. Отлагането се прави, от една страна, за да бъде мрежата напълно готова да поддържа очакваното качество (при наситен и ценово ерозирал пазар като българския проектът няма да има втори шанс), а от друга - за да бъдат напълно легализирани всички части от мрежата. "Имате най-чудесното вино, най-прекрасните гледки и най-добрата бюрокрация", пошегува се Питър Ковел. Той заедно с другия основен мениджър в "Макс телеком" Тони Робинсън работи в БТК почти веднага след приватизацията й. "Макс телеком" взе лиценз за изграждане на LTE мрежа в честотния спектър 1800 MHz през 2011 г. По това време компанията беше собственост на основателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев. По-късно обаче Стойчев я продаде на базирания в Лондон инвеститор от руски произход Даниел Купсин. При същата процедура за разпределение на честотите в обхвата 1800 MHz лиценз взе и "Булсатком". Сателитният тв доставчик също изгражда мрежата си за LTE и има амбициите да предложи и мобилен пренос на глас. Негови собственици са Максим Заяков и Пламен Генчев. Идеята там е LTE мрежата да има търговски старт към края на годината. Амбициите на "Булсатком" обаче са още по-големи и включват и изстрелване на собствен сателит за тв услугата. Дали някой от двата проекта (или и двата) ще успее - ще се види скоро. Със сигурност обаче това би означавало възможност за разместване на целия телеком пазар, който, макар и наситен, рискован за инвестиции, с ограничена възвращаемост, нисък среден приход от абонат и силни играчи, явно не е безинтересен за още инвестиции.
Източник: Капитал (05.02.2014)

"СЕП България" се отказа от мобилните разплащания "СЕП България" се отказа от лиценза си за оператор на платежна система, стана ясно от съобщения на БНБ и компанията. Чрез него тя предложи за първи път преди години т.нар. електронно портмоне - то позвоялваше да се управлява портфейл през телефона и да се плаща в търговски обекти. Пред "Капитал Daily" Венцислав Петров, изпълнителен директор на "Адванс Екуити холдинг", който е мажоритарен собственик на дружеството, обясни, че причината за отказа от лиценз е в липсата на подкрепа от страна на достатъчно банки, които са предпочели да разработват собствени продукти за подобен тип разплащания. Петров добави, че от "СЕП България" има готовност да подновят услугата в момента, в който се намери подходящ партньор за нея. Компанията ще продължи да издава електронен подпис с марката eSign. Лицензът за осъществяване на дейност като оператор на платежна система "СЕП България" получи от БНБ през 2007 г. Прекратяването му е извършено по желание на самото дружество, стана ясно от съобщение на централната банка. "Връщаме лиценза, защото проектът, който бе започнат преди повече от 6 години, не можа да се осъществи по модела, по който бе започнат", каза Венцислав Петров. Той посочи, че заради ограниченията, поставени в разрешителното, "СЕП България" не е могъл да предоставя пълния набор от услуги, търсени от клиентите му. Така предлаганият продукт не е успял да постигне планирания пазарен дял и да се пребори с конкуренцията на други подобни системи, каквато е например БИСЕРА. Друг проблем е било нежеланието на достатъчно банки да подкрепят проекта. Първоначално той предизвика интерес на "Глобул" и "Виваком", с чиито телефони можеше да се плаща, а като банки се включиха Алианц банк и Пощенска банка. Липсата на по-широка подкрепа обаче е поставила дружеството пред ситуация да инвестира собствен ресурс за интеграция на системите с отделните клиенти. "Ние извършихме необходимите разходи за съгласуване на системите, което не бе предвидено в бизнес плана и ни натовари с допълнителни разходи", обясни Венцислав Петров. Той добави, че негативно влияние е оказала и финансовата криза, която е принудила банките да свият разходите си за реклама, като така възможността за мобилни разплащания не е получила нужната й разгласа сред потребителите. Освен това през последните години банките са предпочели да разработват собствени системи за мобилни разплащания, като така допълнително са свили пазара на "СЕП България" при този продукт. В този смисъл от дружеството не смятат, че новината с връщането на лиценза и оттеглянето от тази дейност е изненада за някого в тези среди. Ивайло Петров увери, че това няма да засегне клиентите, тъй като те не ползват услугата от доста месеци. Според експерт от индустрията причина за неуспеха на проекта може да се търси в желанието на "СЕП България" да стартира с предлагането на голямо портфолио услуги още в ден първи от появата й на пазара, което е много скъпо и сложно за реализация от техническа гледна точка. Освен това, за да проработи моделът и той да е от полза на клиента, много телекоми и много търговци е трябвало да заработят едновременно. Това обаче е нямало как да се случи в ситуация, при която, търсейки най-доброто за себе си, банките и мобилните оператори е трябвало да постигнат споразуменея за съвместна работа. "Още миналата година спряхме да инвестираме в разработването на услугата", каза още Петров, като не изключи възможността за рестарт на проекта при появата на подходящ партньор. Според него с оттеглянето на "СЕП България" едва ли ще се отвори ниша за другите играчи на този пазар. Отказвайки се от този си проект, компанията смята да насочи ресурс към другите си дейности. Една от тях е предоставянето на електронен подпис с марката eSign. Услугата се предлага в цялата страна благодарение на мрежата от офиси на инвестиционната компания "Карол". Нейното дружество "Адванс екуити холдинг" е мажоритарен акционер в "СЕП България" с дял от 87%. Малки собственици на дялове в компанията са първите разработчици на продукта "Сирма солюшънс" и "Ино венчърс", които държат по 6.5% от капитала. Капиталът на "СЕП България" е в размер на 10 млн. лв. Последните години компанията трупаше загуби - за 2011 г. - 2.8 млн. лв. (с натрупани 7.4 млн.), а за 2012 г. - 2.32 млн. лв.
Източник: Капитал (07.02.2014)

Входът към телеком бизнеса пак е отворен Ако приемем, че лотарията е най-добрият начин да преброим оптимистите, то най-добрият начин да преброим песимистите е въпросът "Ще успеят ли "Макс телеком" и "Булсатком" да предложат масова телеком услуга". В това отношение песимизмът е проникнал сред експертите в сектора малко повече, околкото мобилните телефони - сред българското население. Въпреки целия скептицизъм на индустрията обаче и двата проекта се движат, поне по думите на собствениците на компаниите, които са твърдо решени да заемат по едно място в иначе доста затворения клуб на телекомите. Както се разбра през седмицата, "Макс телеком" има намерение да стартира мобилна услуга от четвърто поколение по стандарта LTE до средата на годината, а "Булсатком" - същото, но още няколко месеца по-късно. Новината обаче е, че вратата за достъп до въпросния клуб с ограничен достъп отново е отворена - през "Макс телеком". Собственик на "Макс телеком" в момента е Даниел Купсин - частен инвеститор, базиран в Лондон, с руски произход, по всичко личи - твърдо решен да докаже, че за руснаците път е всяко място, през което имат намерение да минат. Купсин купи дружеството от основателя му - създателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев, през април миналата година. Цената тогава не беше обявена. Според Търговския регистър тя е 14 млн. евро, но по думите на самия Купсин, става въпрос за подпомагане на кредитно равнище, което впоследствие е било конвертирано в собственост. По онова време "Макс телеком" имаше лиценз за LTE мрежа на честота 1800 MHz, но дори самата такса за нея от 30 млн. лв. към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) не беше платена. След сделката Купсин внесе и тези пари, а през юни нае NSN за основен доставчик на оборудването на мрежата срещу 15 млн. евро. Така според него до момента вложението му в българския му проект е 40 млн. евро. Оттук нататък обаче със сигурност ще трябват още доста пари. Затова и се стига до момента, в който Купсин (който сам определя себе си като скромен инвеститор), търси партньор. "Да, вярно е, че търся инвеститор. Търся финансиране. И в това няма нищо чудно - искам да развивам компанията", каза собственикът на "Макс телеком" пред "Капитал". Сумата, за която става въпрос, не бе уточнена. Според Купсин обаче почти никакви варианти не се изключени. Възможна е продажба на дял в компанията на финансов или друг инвеститор, допускане на нови акционери чрез IPO, кредит и всякакви други опции, за момента без една - продажба на контролния дял в дружеството. "Не, не искам сега да изляза от тази инвестиция. Ще остана мажоритарен акционер", твърди Купсин. По думите на член на мениджмънта на компанията вече са водени разговори с голяма международна финансова институция, която има готовност да отпусне средства, но при условие че сподели риска с още един инвеститор. По-активни преговори се очаква да стартират веднага щом станат готови финансовите резултати на "Макс телеком" за 2013 г., тоест всеки момент. Очевидно въпреки ясно декларираното нежелание на руския инвеститор в момента да даде другиму контролния дял в "Макс телеком", не се изключва партньорство, което в бъдеще да доведе до цялостна промяна в собствеността. Още когато купи компанията, Купсин заяви, че няма намерение да я продава в близките три-четири години, но не е и телеком, в който да инвестира завинаги. Сумата, спрягана като необходима за търговския старт на "Макс телеком", е от порядъка на още 35 млн. евро. Към момента по думите на мениджърите и собственика на дружеството покритието на LTE мрежата му е около 20% от населението на страната, което означава София, Русе, Стара Загора, Сливен, Банско. Очакванията са при пускането на реалните оферти към клиентите, което по думите на Купсин може и да е по-рано от юни, мрежа да има за между 25 и 35% от българските жители, като в напреднала фаза е изграждането в Плевен, Варна, Бургас и курортите. Очакванията за първата година след старта на LTE оператора са да набере клиенти от порядъка на 200 хиляди. С една дума, проектът е придвижен няколко стъпала по-нагоре от фазата, на която го остави Красимир Стойчев, но за вземането на последните най-високи такива, явно се търси съдействие от кредитор или съдружник. Предвид общия пейзаж на телеком пазара в България, в това няма нищо чудно - въпреки че много пъти от "Макс телеком" са обявявали, че нямат амбицията да се превръщат в типичен мобилен оператор, компанията ще се опита да отнеме от бизнеса на трите гиганта на това поле. И е логично те да не приветстват нашественик, дори малък, на фона на и без това спадащите си приходи. От една страна, и БТК, и "Мобилтел" имат свои проекти за развитие на LTE мрежи. До момента те не търпят някакво солидно развитие. Това обаче може да се промени бързо. "Глобул" всеки момент ще започне тоталната подмяна на оборудването в мрежата си, като цялостният проект е за стотици милиони евро, а крайната цел - именно мрежа за скоростен достъп до интернет и пренос на данни до края на февруари догодина. Това няма как да не предизвика забързване и при двамата му големи конкурента. На фона на тези мащаби "Макс телеком" има недотам големи шансове за проникване на пазара. От друга страна, тези шансове в пъти намаляват, ако новият оператор не успее да предложи и пренос на глас. Технически през LTE мрежата му това е възможно. Като обаче се има предвид, че тази мрежа далеч няма да има покритие на голям процент дори от населението на страната, за гласова услуга "Макс Телеком" ще трябва да разчита на национален роуминг с БТК, "Глобул" и "Мобилтел" (да ползва на ??? от трите GSM мрежи срещу заплащане на едро). Според Купсин преговори на тази тема има и с трите компании. До резултат обаче още не се е стигнало, а регулаторът вече остави този процес на пазарна основа, декларирайки готовност да се намеси, ако преговорите блокират и малкият оператор се оплаче. Евентуална такава намеса обаче при всички положения би отнела време. Тоест като цяло следващите няколко месеца ще са критични за "Макс телеком". Първо - дали ще бъде намерено допълнително финансиране или партньор. И второ - дали операторът ще съумее да предложи атрактивна услуга, или ще опита да оцелее само като доставчик на мобилен интернет. За клиентите обаче положителни са всички сценарии. Дори проекти от типа на "Макс телеком" и "Булсатком" (който също изгражда своя LTE мрежа) само да стимулират сегашните оператори да предложат нови услуги, това пак е от полза за абонатите им.
Източник: Капитал (10.02.2014)

Брокер на имоти осъди държавата за 189 207 лв., защото му е продала земя, която не е нейна. Имотът от над 11 дка е в Русе. "Получихме изпълнителния лист, но обжалваме размера на признатите пропуснати ползи", съобщи областният управител на Русе Венцислав Калчев. Според решението на Великотърновския апелативен съд управителят на пловдивската фирма "Реал 24" Явор Кидиков е ощетен с посочената сума, която включва стойността на терена, претърпени загуби, режийни, тръжна документация и разноски по делото. Държавата признава, че е некоректната страна. Спорният имот е продаден на търг през 2009 г. от бившия областен управител от тройната коалиция Мария Димова. Сделката става в навечерието на изборите, когато тогавашната губернаторка е в отпуск. Документацията подписва заместничката Диляна Кирова. Година по-късно "Реал 24" решава да продаде земята, но се оказва, че са купили частна, а не държавна собственост. Теренът е собственост на БТК. Компанията го е придобила по схемата "дълг срещу собственост". Спорният парцел има акт за държавна собственост от 1967 г. Имотът се е стопанисвал от някогашния "Балкантурист". След приватизацията новият собственик издейства от общината промяна в регулационния план и разделя терена на две части. 27 дка са продадени с нотариален акт на русенската компания "Приста ойл". Година по-късно с други 11 дка са уредени сметките към БТК. През 2007 г. Димова съставя нов акт за държавна собственост на вече продадения по-малък парцел и го пуска на търг. "Продали сте ми чужд имот, който не е бил ваш", посочва в писмо до областната управа собственикът на "Реал 24". Кидиков е категоричен, че при проверката на парцела преди покупката върху него не е имало тежести. Мария Димова бе оправдана през миналата година от съда за скандалната заменка на бившата резиденция на Тодор Живков "Липник" срещу 5 апартамента.
Източник: Труд (11.02.2014)

Министри спряха приватизацията, областните ще продават имотите до 500 хил. лв. Планираните за тази година 308 млн. лв. в бюджета приходи от приватизация са под въпрос, след като с разпореждане на ресорните министри е спряна продажбата на държавни дружества като АДИС и "Аудиовидео Орфей", а въобще не са стартирали планираните сделки за "Международен панаир-Пловдив" и "Параходство Български морски флот". В момента тече процедура единствено за продажбата на държания дял на Българската фондова борса и на Централния депозитар, която бе спряна от бившия финансов министър, но размразена от новия кабинет. Все още обаче не е избран оценител на активите. Вицепремиерът по икономическото развитие Даниела Бобева държи на продажбата на държавни предприятия, докато ресорните министри след нея я спират, описват ситуацията от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Нещо повече, по искане на областните управители в парламента са внесени поправки в Закона за държавната собственост, с които да си върнат правото да продават държавни имоти до 500 000 лв. Аргументът им за възстановяване на старото положение е, че сега има дълги процедури по прехвърляне на собствеността на областните имоти, оценката и провеждане на тръжна процедура за продажбата, което отказвало инвеститорите. В момента областните управители имат право да продават имоти с оценка до 10 000 лв. Тази промяна в закона беше направена по времето на ГЕРБ заради редица скандални продажби на имоти по Черноморието, сред които имаше случаи дори на продажба на държавната граница на страната. Разглеждането на законопроекта, внесен от депутати от БСП, в момента е замразено заради спора между АПСК и областните управители. Ако бъде отнето това правомощие на АПСК, комбинирано със спряната приватизация, на практика ще се обезсмисли съществуването на агенцията. Министерството на икономиката и енергетиката засега няма намерение да закрива АПСК. В момента върви преструктуриране на ведомството като се съкращава 38% от персонала от 100 души и предстои преместването на АПСК от сградата на ул."Аксаков" в тази на "Врабча", където е централата на НДСВ. През изминалата година АПСК не успя да продаде нито едно държавно дружество, след като новото правителството на Пламен Орешарски се отказа от продажбата на АДИС, "ВМЗ Сопот" и "БДЖ- Товарни превози". Така приходите от приватизация възлизат на 3.74 млн. лв. за 2013 г. при план от 200 млн. лв. Най-голямата сделка е продажбата на 7.58% от капитала на "Частно АД Зографски" за над 1.93 млн. лв. Още 1 млн. лв. са постъпили от приватизацията на 0.294% от капитала на "Химимпорт" и 343 339 лева от изкупуването на 122 359 акции на държавата в БТК. Останалите 413 хил. лв. са от продажба на държавни имоти. Това се казва в отговор на АПСК на запитване на Mediapool. Най-големият приход на АПСК през миналата година е платената неустойка по изпълнението на договора за продажба на "ИПК Родина". Дружеството купувач, зад което стои Ирена Кръстева, плати 9.6 млн. лв. санкция заради това, че не са спазили изискването за събаряне на сградата, а са сторили това само на 52%, според представените документи. Общо приходите на АПСК за 2013 г. по линия на следприватизационния контрол възлизат на малко над 14 млн. лв. Така заради непоследователната държавна политика през изминалата година относно продажбата на държавни дружества издръжката на агенцията е изяла близо една пета от постъпленията. За заплати на 100-те души персонал са отишли общо над 2.77 млн. лв. От тях 7-членният надзорен съвет, който е съставен на квотен политически принцип, е взел 275 202 лв., което е средно по над 3200 лв. на месец. Отделно са похарчени още 659 493 лв. за консултанти за изготвянето на правни анализи, финансови и информационни меморандуми. Въпреки че на практика правителството се е отказало да продава, с изключение на финансовия министър, това не пречи да залага на още по-амбициозна приватизационна програма за тази година с приходите от 308 млн. лв. Най-много се очаква да дойдат от продажбата на 100% от капитала на "Агенция дипломатически имоти в страната" (АДИС), за която обаче има две писма на министъра на външните работи Кристиян Вигенин до АПСК да не се продава. По същия начин с писмо от декември културният министър Петър Стоянович е спрял продажбата на "Аудиовидео Орфей". Въпреки че са обявени като приоритетни за продажба "Международен панаир-Пловдив" (49.63%) , "Параходство Български морски флот" (30%) и "Овча купел" (100%), което е собственик на редица имоти в страната, процедурите за тях изобщо не са започнали и не се знае дали ще се случат. В плана за продажба е и почивната база на Министерски съвет в курорта "Св. св. Константин и Елена". Почивната станция на правителството край Варна се простира на площ от 16 дка с девет сгради с различно предназначение - хотел, медицински център, фитнес и парк и е изключително атрактивна, но засега не е обявена никаква процедура. Във втората група планирани за продажба през тази година дружества попадат "Военно издателство", Национална агенция "Музика", "Свободна зона - Пловдив", "НИТИ" и "Сортови-семена-Елит". Като цяло се предвижда реализацията на 37 приватизационни сделки през 2014 г. на предприятия с повече от 50% държавно участие в капитала и държавни имоти с данъчна оценка над 10 хил. лв. Очакваните приходи възлизат на 308.8 млн. лв., а от следприватизационен контрол на близо 18 млн. лв.
Източник: Медия Пул (17.02.2014)

Внедрената Big Data от Софийска вода с първа награда в конкурса ИТ проекти 2013 Технологията за анализ на големи данни на Софийска вода (Veolia Environnement България) спечели първа награда в конкурса ИТ проекти 2013 в категория "Корпоративни проекти". ИТ директорът на Софийска вода Валери Пейков получи наградата от Евгений Иванов, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, по време на церемония на 19 февруари. ИТ дирекцията на Софийска вода АД разработи процеси и системи за автоматизирано управление на клиентски риск и поведение и на клиентски стратегии, приложимо както във водни компани, така и в ютилити сектора Единната информационна система за защитените зони от екологична мрежа Натура 2000, интегрирана с наличните ИС в различните структури на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е победител в категория "Администрация" в юбилейното 10-о издание на конкурса "ИТ проект на годината" на в. Computerworld България. Проектът е реализиран от консорциум "Натура-ГИС" с партньори ЕСРИ България и Териториална проектантска организация Варна. Подгласници в категорията на обществените организации са проектите за създаване на БУЛРИС – речна информационна система в българската част на р. Дунав на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и информационната система, включваща е-регистър, чрез които НАП автоматизира обработката на искания за вземания в ЕС. Проектът БУЛРИС е изпълнен от "Обединение Булрис 2009" АД, включващо СИЕНСИС, ТехноЛогика, ДП "Съобщително строителство и възстановяване" и КРУП, консорциум "Дунав" и консорциум "БУЛ РИС 2". В категорията на корпоративните проекти в челната тройка освен решението в Софийска вода бяха номинирани и проектите "Изграждане на ИТ корпоративна архитектура на основата на облачни технологии" на "Приста ойл груп", реализиран от Майкрософт България, Виваком и Интелиджънт Системс България, и ДЗИ онлайн електронен портал на "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, изпълнен от Скейл Фокус. Специалната награда за особен принос за развитие на електронните услуги в администрацията получи Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" към Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения за проекта "Технологично интегриране на Електронната съобщителна мрежа и Националната мрежа на държавната администрация". Конкурсът "ИТ проект на годината" се провежда за десета година от вестник Computerworld България, част от ICT Media. През 2013 г. в инициативата се включиха общо 24 ИТ проекта, от които 13 бяха реализирани в администрацията и 11 в частния сектор.
Източник: Строителство Градът (24.02.2014)

Приходите на "Мобилтел" се свиха с 15% Надолу. Това остава посоката, в която "Мобилтел" се движи - въпреки мерките за оптимизация на структурата, въпреки разнообразяването в източниците на приходи, въпреки ребрандинга и скорошната смяна на висшия мениджмънт. На фона на общото свиване на телекомуникационния пазар в България най-сериозно продължава да страда най-големият мобилен оператор. И тенденцията се потвърждава от финансовите резултати на "Мобилтел" за 2013 г., публикувани в сряда заедно с тези на компанията майка Telekom Austria. Какво точно е разпределението на телеком пазара в страната, ще стане ясно в средата на следващата седмица, когато се очаква да излязат и резултатите на БТК. Но от тези на "Мобилтел" от сряда и тези на "Глобул" отпреди две седмици става ясно, че лидерът в сектора продължава да губи не само приходи и печалба, но и пазар. "През последната четвърт на 2013 г. регулаторната политика продължи да оказва негативно влияние върху резултатите на компанията. Слабата макроикономическа среда, намаляващото население и свиването на преките чуждестранни инвестиции повлияха потреблението. "Мобилтел" предприе мерки, за да отговори на тези предизвикателства, от една страна, фокусирайки се върху високия клиентски сегмент и поставяйки акцент върху смартфон офертите и пакетните предложения, и от друга - налагайки стриктно управление на разходите", се казва в съобщението на компанията. Към края на 2013 г. клиентите на мобилни услуги на "Мобилтел" са намалели с 1.026 млн. до 4.2 млн., признават от оператора. Спадът донякъде е причинен от промените в методологията за броене на SIM карти, направени през последното тримесечие на годината (такива промени направи и "Глобул", след като беше купен от Telenor). "Новата методика по-добре отразява клиентското поведение и позицията на "Мобилтел" като конвергентен телеком доставчик. Тя предоставя повече прозрачност и привежда политиката на телекома в съответствие с тази на останалите оператори", обясниха от пресслужбата на дружеството. Така, макар и да запазва лидерската си позиция, "Мобилтел" отбелязва годишен спад на пазарния си дял от 42.1% на 39% като брой абонати. За сравнение - "Глобул" отчете 4 млн. абонати към края на 2013 г. Като приходи "нивото" на "Мобилтел" също спада - с 14.8% до 399.4 млн. евро за миналата година. За последното тримесечие намалението е с 10.3% спрямо същия период на 2012 г. Причините, очаквано, са намалените тарифи за терминиране на едро, спадът в трафика и цените. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) намалява с 23.5% за цялата 2013 г. спрямо предходната година до 158.6 млн. евро и с 25.7% до 31.9 млн. евро за периода октомври - декември 2013 г. спрямо аналогичния на предходната година. При този показател за последния период регулаторните мерки допринасят за спада с 0.9 млн. евро. За сравнение - "Глобул" има 661.9 млн. лв. приходи и 224.8 млн. лв. EBITDA за 2013 г. Позитиви за момента "Мобилтел" отчита по две линии - от навлизането на мобилния интернет и от дейността му като комплексен доставчик. Клиентите на компанията, използващи мобилен интернет, са се увеличили с повече от 30% през 2013 г., като броят им достига 192.9 хил. В същото време операторът отчита растеж и в сегмента на фиксирания броудбанд - броят на клиентите, ползващи фиксиран интернет, се е увеличил с 2% до над 155 хил. абонати, като общият брой на фиксираните линии за достъп нараства с 1.4%. Общо приходите на "Мобилтел" от фиксирани услуги също се вдигат, достигайки 6.7 млн. евро за последното тримесечие на миналата година.
Източник: Капитал (27.02.2014)

Телеком пазарът се стопи с 242 млн. лв. за година Само за година телекомуникационният сектор в България е изгубил около 242.2 млн. лева, а прогнозите не са никак оптимистични. Това стана ясно, след като и трите водещи телекома в страната публикуваха отчетите си за миналата година. Последна във вторник това направи БТК (която за 2013 г. вече е лидер като приходи в индустрията в България). За пръв път в историята през 2013 г. БТК има по-високи приходи от мобилни услуги, отколкото от фиксирани. Ако общо "Мобилтел", БТК и "Глобул" за 2012 г. са имали постъпления от 2.497 млрд. лв., то за 2013 г. сумата за трите оператора вече е 2.255 млрд. лв. Така за поредна година телеком секторът в страната губи и приходи и печалба, като причините са затегнатата европейска и местна регулаторна политика, конкуренцията между операторите и в крайна сметка - спадът в тарифите на едро и дребно. Основна причина за свиването на индустрията е намалението на тарифите на едро за терминиране на трафик в мобилни мрежи - таксите, които операторите плащат един на друг, когато абонатите им правят повиквания между мрежите. Те бяха понижени рязко на два пъти през последните две години от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съществено влияние оказва и спадът в тарифите на дребно, и то не само при тези в роуминг в рамките на Европейския съюз, но и при тези за национални обаждания. За тази тенденция говори средниятмесеченприход от абонат (ARPU), който намаля през миналата година до около 5 евро средно. Принципно този показател е изключително важен за всеки оператор и следен в цялата индустрия. Затова и не случайно една от мерките, които предприеха и трите телекома в България към края на 2013 г., беше да променят начина, по който отчитат потребителите си - те спряха да броят предплатените SIM карти, които не са използвани за определен брой месеци. В резултат операторите буквално отписаха от отчетите си общо близо два милиона абонати (всъщност това са основно неизползвани отдавна карти, заради които проникването на мобилните комуникации в България беше надвишило 150%). Вследствие на "намалението" на абонатите средният месечен приход от абонат също се промени - за "Мобилтел" т.нар. ARPU се увеличи от 10.1 на 12.3 лева през последното тримесечие на миналата година, показателят на "Глобул" нарасна от 9.4 на 11.1 лв., а на БТК - от 10.6 на 11.2 лв. Най-малко засегнат от "голямото отписване" логично се оказа третият по големина мобилен оператор – БТК. Компанията е отписала едва 200 хил. абонати след смяната на метода за отчитане на активните потребителите, но тази бройка е компенсирана от привлечени нови клиенти през цялата година. БТК е телекомът с най-високи приходи в България за 2013 г., става ясно от финансовия отчет на компанията. Лидерът при фиксираната телефония и интернет отчита постъпления от 811.9 млн. лв. за изминалата година. Това е спад от 5% спрямо предходната 2012 г., но процентът е по-малък спрямо същия при другите две компании. "Мобилтел", макар и да остава най-голям в мобилния сегмент като пазарен дял, отчита свиване на годишните постъпления с 15% до 781 млн. лв., а приходите на "Глобул" намаляват с 9.4% до 661.9 млн. лв. Тенденцията БТК да вземе от "Мобилтел" първенството по приходи стана видима още когато излязоха отчетите на дружествата за първото тримесечие на миналата година. Тя се запази и през следващите два тримесечни периода, така че сегашният резултат за цялата 2013 г. не е изненада. БТК е водеща и при печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Компанията отчита EBITDA от 325 млн. лева за цялата 2013 г., докато при "Мобилтел" и "Глобул" тя е съответно 310.1 млн. и 224.8 млн. лева. Принципно от трите телекома единствено БТК обявява нетната си печалба, като през изминалата година тя е в размер на 29 млн. лева, което е подобрение в сравнение с 33 млн. лева загуба, отчетена през 2012 г. Съществен принос към подобрените приходи и финансов резултат очевидно има и покаченият дял на БТК на мобилния пазар. Към края на 2013 г. компанията вече има близо 24% дял в този сегмент като брой абонати и 23% като приходи. Към същия момент клиентите на мобилната й услуга са 2.6 млн. спрямо 4 млн. за "Глобул" и 4.2 млн. за "Мобилтел".
Източник: Капитал (05.03.2014)

VIVACOM е постигнал 811.9 млн. лв. приходи за 2013 година и въпреки че има спад от 5% в сравнение с предходната година, компанията е лидер в това отношение, отчетоха от телекома с публикуваните вчера годишни финансови резултати. Само от мобилни услуги приходите се равняват на 415.9 млн. лв. Това е с 5% повече спрямо 2012 г. и се дължи главно на стабилен ръст на мобилните абонати със срочни договори през годината. Мобилните абонати на VIVACOM са се увеличили до 2.6 милиона, като ръстът е от 10% в сравнение с 2012 г. Според компанията ръстът е постигнат благодарение на инвестициите в качеството на услугите и в 3G мрежата. За отчетния период, както и към настоящия момент телекомът е с най-добро 3G покритие в страната - над 99.8%. Значителен ръст при клиентите на мобилен интернет с 30% през 2013 г. отчетоха наскоро и от Мтел. Увеличили са се и клиентите, ползващи фиксиран интернет - с 2%, до над 155 хиляди абонати. През последната четвърт на 2013 г. наложената регулаторна политика продължава да оказва негативно влияние върху резултатите на компанията, коментират от Мтел. През четвъртото тримесечие на 2013 г. общите приходи се понижават с 10.3%. Приходите за цялата 2013 г. се понижават с 14.8% до 399.4 млн. евро. Компанията остава лидер по пазарен дял с 39%.
Източник: Сега (05.03.2014)

„Виваком” оглави по приходи телекомуникационния пазар у нас. Постъпленията на оператора през 2013 година са в размер на 811,9 млн. лв. Това е с 30,9 млн. лв. повече от оборотите, които отчете досегашният лидер „М-Тел”. „Глобул” остава трети със 142,8 млн. лв. по-малко. Последната година, в която приходите и на трите мобилни оператора бележат ръст, е 2008 година. За сравнение, през 2013 година постъпленията им са с близо 1 млрд. лв. по-малко. Една от основните причини е регулаторната политика за намаляването на тарифите на едро. Това са таксите, които операторите плащат един на друг, за да използват мрежата си. Постъпленията на „Виваком” достигнаха 811,9 млн. лв. Това е спад с 5% спрямо 2012, но е повече от резултатите на другите два телекома. „Мобилтел”, макар и да остава лидер в мобилния сегмент като пазарен дял, отбелязва свиване с 15% - до 781 млн. лв. Постъпленията на „Глобул” намаляват с 9,4% - до 661,9 млн. лв.
Източник: Преса (12.03.2014)

"Мобилтел" ще трябва да плати до 60 млн. лева за подновяване на лиценза "Мобилтел" ще трябва да плати на държавата десетки милиони за подновяване на лиценза, за да може да продължи да използва радиочестотите, с които разполага до момента. Това се налага, след като в края на януари бяха приети изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с които се налага практиката мобилните оператори да плащат определена тарифа за честотния спектър, който им е отпуснат. Преди законодателната промяна това ставаше само с плащането на административна такса. Лицензът на "Мобилтел" изтича през юни и затова компанията трябва да плати за честотите, които ползва, в рамките на месец. Предварителните оценки бяха, че сумата ще е до 60 млн. лв., но е възможно и да е по-ниска. Парламентът прие изменение на ЗЕС през януари тази година, с което задължава мобилните оператори да плащат такси за подновяване на разрешителното за ползване на честотите, които държавата им е отпуснала. Вносители на законопроекта са Камен Костадинов (ДПС) и Мартин Захариев (БСП). Мотивът им е, че радиоспектърът е с много ограничен ресурс и е европейска практика след изтичане на първоначалния лиценз държавата да получава "адекватно заплащане" за него. До момента трите мобилни оператора платиха само първоначалната такса при получаване на лиценза за ползване на честотите, а за подновяването му досега се изискваше само символичната сума от 360 лв. за административни услуги. С поправката в закона при изтичане на лицензите им компаниите ще трябва да плащат за всяка честотна лента, която притежават наново. Предложението на парламентарната комисия е гласувано на първо четене в зала на 12 декември миналата година, а на второ – на 23 януари 2014 г. Така поради нововъведението "Мобилтел" ще трябва да плати до края на май около 60 млн. лева поради факта, че лицензът й изтича през юни. Разрешенията на "Глобул" и БТК имат по-късен срок – през 2021 и 2024 г. съответно, защото получиха своите лицензи доста след първия мобилен оператор. Сумата колко точно ще плати "Мобилтел" не се определя от Народното събрание, а от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Тъй като по обновения закон компаниите ще трябва да плащат за честотите, с които разполагат, а тези тарифи се определят от националния регулатор и одобряват от Министерския съвет. Една от основните критики е, че в момента сумите за предоставяне на честоти са прекалено високи и затова комисията предприе мерки за намаляването им. Поради тази причина регулаторът внесе предложение за намаляване на тарифите за таксите, които събира за предоставяне на радиоспектър. То беше прието на заседание на Министерския съвет в сряда. С което се формира и комплексната сума, която "Мобилтел" ще трябва да плати за подновяване на лиценза си. От мобилния оператор не пожелаха да коментират темата. По източници на "Капитал Daily" тя е до 60 млн. лева, като компанията ще поднови лиценза си за 10 години. Първоначалната идея е била той да бъде удължен с 15 години, но впоследствие периодът е намален, за да излезе по-евтино на оператора, допълват източниците.
Източник: Капитал (17.03.2014)

Нови изисквания към мобилните оператори дават по-широки права на потребителите. От днес телекомите са задължени да предоставят договорите на клиентите си с достатъчно едър шрифт, заедно с условията и елементите на тарифния план. Изходящите повиквания ще се таксуват с първоначално времетраене от 30 секунди, а след това - на всяка секунда. Българите имат същите проблеми с мобилните услуги, както и останалите европейци. Дребният шрифт на договорите, неясните условия, тарифирането, а с развитието на услугата се появяват и още практики, които противоречат на интересите на потребителя, казва Богомил Николов от асоциация "Активни потребители".
Източник: БНР (17.03.2014)

Продава се шестият мобилен оператор Някъде около 35-36 млн. лв. За толкова пари в момента можете да си купите шестият мобилен оператор в България. С уговорката, че всъщност той не съществува, а в сумата влиза само лицензът за изграждане на мрежа. Не че има опашка от кандидати. Но пък активност в презентиране на проекта пред евентуални инвеститори не липсва. Особено в последните два-три месеца. Компанията "4Джи ком" озадачи телекомуникационния сектор в България, когато през декември 2011 г. взе лиценз от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за изграждане на мрежа за мобилни услуги от четвърто поколение (4G). В рамките на една процедура тогава регулаторът издаде три разрешителни - на "Булсатком", на "Макс телеком" и на "4Джи ком". За разлика от сателитния тв доставчик с позиция на лидер в платеното тв разпространение в България и притежаваната от основателя на "Мобилтел" Красимир Стойчев компания за мобилен интернет "4Джи ком" изобщо не фигурираше до този момент в нито един сегмент на индустрията. Дружеството беше създадено през юни 2011 г. - очевидно с единствената цел да участва в раздаването на нови лицензи от КРС. Формално то е притежание на друго такова - "Ултра ком БГ". По данни от Търговския регистър учредител и 100% собственик на "Ултра ком БГ" е Александър Илиев Митрев, а предметът на дейност на дружеството е "набиране на капитал за развитие, изграждане и опериране на национален доставчик на високоскоростен широколентов интернет и предоставяне на електронни съобщителни услуги, както и всички други дейности, незабранени със закон в България". Управляващи на самото "Ултра ком БГ" са Евгени Цолов, Емил Цолов и Теодор Цолов. Евгени Цолов е и представител на "4Джи ком". Самият той участва като акционер и управляващ в доста други фирми с най-разнородна дейност - от изготвяне на проекти до опериране с подвижен железопътен транспорт. Според отлично осведомени източници на "Капитал" от сектора реални основатели и притежатели на мистериозната компания са бившият председател на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения Пламен Вачков и бившият министър на промишлеността в кабинета на Димитър Попов Иван Пушкаров. Името на Пушкаров фигурира в списъка на акционерите на "Ултра ком БГ", представен на последното общо събрание на дружеството през декември 2013 г., макар и с малък дял, заедно с тези на Нели Иванова Фикова и "Трансфронтиер девелопмент", а като основен притежател е посочен пак Евгени Цолов. Цолов пък е съдружник с Пушкаров и Пламен Вачков в "Телекорп", което е вписано като член на борда на директорите на самото "4Джи ком". С две думи - връзки, показващи участието на Пушкаров и Вачков в специално създадената за вземане на мобилен лиценз компания, не липсват. И трите новолицензирани мобилни оператора от ново поколение дълго не внасяха първоначалните си такси към КРС за честотен ресурс - "Булсатком" 19 млн. лв., а "Макс телеком" и "4Джи ком" - по 30 млн. лв. Сателитният оператор в крайна сметка се издължи. "Макс телеком" - също, след като руският инвеститор Даниел Купсин го купи от Красимир Стойчев. "4Джи ком" обаче все още не е платил нито лев - факт, който няма как нито да бъде забравен от КРС, нито да остане встрани от вниманието на реалните участници на телеком пазара в страната. Регулаторът продължава да настоява да получи таксата си, разбира се, начислява лихви върху сумата и даже потърси съдействие от НАП. "Глобул" пък веднага след като беше купен от Telenor, неколкократно повдига пред регулатора темата какво ще се случва с честотите, дадени на мистериозния оператор без покритие и практически блокирани от него в обхвата 1800 MHz. Запитвания по темата има от още един от големите действащи телекоми. Тоест очевидно това положение няма как да остане непроменено още дълго и "4Джи ком" или трябва да плати, или да изгуби лиценза си. Във втория случай впрочем вземанията на държавата трудно ще бъдат събрани предвид факта, че дружеството с капитал 50 хил. лв. практически няма нищо. В последния му наличен отчет - за 2012 г., като негов актив, но и като висящо бъдещо плащане фигурират само 32 млн. лв. - стойността на лиценза заедно с лихвите. За да осребрят включването си в търга на КРС преди две години и половина, в момента Вачков и Пушкаров просто се опитват да продадат компанията - което очевидно е и първоначалният замисъл. Проблемът е само, че няма кандидати. По информация на вестника потенциални инвеститори се търсят буквално във всички ъгълчета на планетата. Сред запитаните компании е например базираната в Монреал Collins Group - бутикова инвестиционна банка с най-разнообразни проекти, чийто представител за България Йолиан Маринов потвърди, че има запитване за "4Джи ком", но за момента не и напредък към реализиране на каквито и да било намерения. Презентация наскоро е правена и пред Ричард Шиърър, бивш директор в БТК, а сега главен изпълнителен директор на азербайджанския мобилен оператор Bakcell. Сумата, спрягана като търсена в евентуалната сделка, е 35-36 млн. лв. - това всъщност е висящото плащане към КРС, плюс 3-4 млн. лв. за собствениците. До реални преговори обаче до момента според източниците на вестника не се стига. С други думи, схемата за брокерстване с държавни лицензи в случая явно просто е закъсняла, още повече предвид състоянието на пазара.
Източник: Капитал (24.03.2014)

БТК удари по ЦСКА, пусна на търг два имота на клуба в Карадере Българската телекомуникационна компания (БТК) е обявила за продан два имота в Карадере, които са собственост на ПФК ЦСКА ЕАД и които са използвани като гаранция от клуба по дълговете на армейците. Първият имот е с площ от 9864 кв. метра и се намира в село Самотино, община Бяла. Началната му тръжна цена е 148 500.00 лева без ДДС. Върху него е наложена възбрана от 6 ноември миналата година от НАП-София. В обявлението на частния съдебен изпълнител Захари Димитров е посочено, че желаещите да купят имота могат да го огледат до 13:00 часа на 7 май. Срокът на търга започва да тече от днес и е до 8 май. Справка в Имотния регистър за Професионален футболен клуб ЦСКА показва, че този имот е даден от клуба като залог на БТК заради вземания. Вторият имот е с площ от 2438 кв. метра и също се намира в землището на село Самотино, община Бяла. Началната му тръжна цена е 37 500 лева без ДДС. Върху постигната най-висока тръжна цена се начислява 20% ДДС. Същото важи и за първия имот. Справка в Имотния регистър показа, че и този имот е обезпечение на вземания, получени от ЦСКА от БТК. Съгласно вписаното пред Службата по вписванията във Варна, ПФК ЦСКА ЕАД има наложена възбрана върху 13 имота, всичките в община Бяла, както и две заличени възбрани на имоти там. Припомняме, че точно заради инвестиционен план за 100 млн. лева в Карадере избухна огромен скандал в средата на миналия месец. Тогава правителството одобри изграждането на ваканционен комплекс, който трябва да бъде изпълнен от „Мадара Юръп”. Впоследствие се разбра, че бившите собственици на ЦСКА – „Титан”, също са замесени в проекта със земи. Фирмата на Димитър Борисов и Иво Иванов е направила заменка с Варненската епархия, която митрополит Йоан ще проучва, за да се види дали няма ощетяване на църквата. Изпълнителният шеф на ЦСКА Александър Тодоров пък обясни, че ЦСКА има терен от 25 декара на първа линия в Карадере, който е в регулация, но е под запор. Това обаче нямало да е проблем, ако дойдел купувач, защото НАП ще вдигне запора, добави Тодоров. Покрай опитите на ЦСКА да набере капитал чрез излизане на борсата плъзнаха и слухове, че вече има запор на разплащателни сметки на клуба. Ако в крайна сметка ИПО-то на ЦСКА се окаже успешно, което към момента се очертава изключително трудно, можело да се стигне до директно изземване на набраните средства заради неплатени дългове. В момента парите от продажбата на акции отиват в набирателна сметка, тъй като се изчаква да се види ще бъде ли успешно излизането на клуба на борсата. В случай че то е неуспешно, парите на закупилите акции трябва да бъдат върнати.(actualno.com)
Източник: Други (08.04.2014)

Неидеалната история на Ideal Standard Тя присъства в почти всяка баня. Един от най-големите работодатели в България. Един от най-големите износители. През последното десетилетие тя съживи и продължава да поддържа жив региона на Габрово и Севлиево. Сега обаче самата тя се бори за оцеляване заради дълговете на собственика си. Групата на Ideal Standard International, от която част е българското предприятие "Идеал Стандарт - Видима", започна процедура по преструктуриране на задълженията си. На езика на агенциите за кредитен рейтинг и на анализаторите това е една крачка, преди да спре да плаща. А ако това се случи може да се стигне до неплатежоспособност на групата с всички последствия от това, включително смяна в собствеността. За да не се стигне дотам, настоящите собственици на Ideal Standard International (ISI) - фондове на една от най-големите инвестиционни компании в света - Bain Capital, основана от американския бизнесмен и политик Мит Ромни, започнаха процедура по преструктурирането на дълговете на ISI. Те са натрупани в резултат на придобиването на компанията през 2007 г. Тогава Bain плати 1.7 млрд. долара за цялата група и финансира придобиването с 1 млрд. долара дълг. Сега ISI има проблем да обслужва обезпечени облигации за 275 млн. евро, които са част от целия дълг. Тези облигации бяха издадени през 2011 г. с падеж през 2018 г. и лихва от 11.75%. Обезпечение по тях, а и по останалия дълг в групата, е и българското предприятие "Идеал Стандарт - Видима". Кризата в строителния сектор, а и не само, удари значително и бизнеса на ISI. В трудни условия групата все пак е продължила да обслужва задълженията си, но при сериозна тежест върху ликвидността и паричните си потоци. В крайна сметка в началото на 2014 г. те явно са били обтегнати до сериозен предел, след като групата прибягва до преструктуриране на задълженията. По данни на агенцията за кредитен рейтинг Moody's, която заедно с Fitch понижиха рейтинга на ISI заради прoцедурата по преструктуриране, задлъжнялостта на групата е достигнала "неустойчиво" високи нива от над 16 пъти оперативната й печалба преди амортизации (EBITDA) в края на 2013 г. За сравнение, когато започна преструктрирането на задължения на БТК през 2010 г., нивото на дълг спрямо оперативната й печалба преди амортизация бе някъде около 10 пъти. Четири години по-късно, след като кредиторите на телекома VTB Capital и банкерът Цветан Василев придобиха и преструктурираха телекома, задлъжнялостта му вече е около 3-4 пъти оперативната печалба и все още рейтинговите агенции виждат риск и нужда от още капитализиране. Отделно според анализаторите на агенциите групата на ISI работи на отрицателни свободни парични потоци, т.е. изгаря пари. В тази ситуация съвсем естествено на 20 март ISI отправи оферта към кредиторите си и държателите на облигациите за 275 млн. евро да ги заменят с нов дълг или с комбинация от нов дълг и капитал. Така компанията иска да заздрави ливкидната си позиция, като намали лихвените си плащания и едновременно с това вкара свеж ресурс чрез новоиздаден дълг. По данни на рейтинговите агенции става въпрос за ресурс от 40 млн. евро. Допълнително стъпката ще капитализира групата с трансформирането на част от облигациите в капитал. Офертата изчита на 17 април. На нея вече се е съгласил държател на 60% от облигациите, както става ясно от анализа на Moody's. Остава да се види какво ще решат останалите кредитори. В същото време в Европейската комисия вече е подадено и искане за концентрация, чието одобрение ще позволи на фондовете на Bain Capital да споделят контрола над ISI с фондове на базиранта в Ню Йорк и специализирана в т.нар. distressed активи инвестиционна група Anchorage Capital Group. Повече информация за тази компания няма. Няма публично потвърждение дали Anchorage е облигационерът с 60% от дълга, който се преструктурира. Предвид искането до ЕК обаче най-вероятно е същият. Така срещу потенциално неговите 165 млн. евро стари облигации кредиторът може да получи "съвместен контрол" на Ideal Standard. А това означава и нов съсобственик за българската "Видима". Нещо, което Bain отлага вече два пъти, иначе този тип финансови инвеститори държат известно време един актив и след това да го препродадат. Не е ясно обаче и какво означава "съвместен контрол", т.е. дали Anchorage ще вземе половината от капитала на групата или по-скоро ще получи по-малък дял, но решаващ глас в управлението на бизнеса. Крайното разпределение на силите обаче ще стане, след като изтече офертата и всеки от кредиторите даде своето решение. Няма как тези преструкторирания на групата да не се отразят и на българското поделение. Как обаче, засега не е ясно. От "Идеал Стадарт - Видима" коментираха пред "Капитал" само следното: "Преструктурирането на дълга представлява много добра новина за ISI, тъй като ще ни даде така необходимата финансова гъвкавост, за да продължим с плановете си за инвестиране и преструктуриране на бизнеса за бъдеще. Ние вече предприехме значителен брой положителни действия за укрепване на нашата финансова позиция и тази оферта за обмен (бел. авт. - на дълг срещу собственост) ще ни позволи да предприемем по-нататъшни стъпки в нашата мисия да възстановим бизнеса до пълно финансово здраве. Тази новина... ни позиционира благоприятно в момент на възстановяване на пазарните условия." Въпросът е кога ще се появят по-благоприятните пазарни условия. Анализатори на Fitch например очакват леко стабилизиране на средата през 2014 г., но не достатъчно. Това се потвърждава и от коментарите на ISI пред кредиторите. Според съобщението на Fitch групата е обяснила в предложението си, че ще продължи с оптимизацията на дейността си и допълнително ще освободи 250 души персонал. Съкращение на толкова хора обаче изглежда поносимо на фона на близо 10-те хил. души персонал в групата, над 3000 от които работят в заводите в района на Севлиево. Не е ясно и дали това ще доведе до промени в мениджмънта на "Видима". След сделката през 2007 г. Bain Capital запазиха мениджмънта на заводите в България и той продължават да ги управлява и до днес. В началото на 2013 г. българското ръководство очакваше 5% ръст в приходите за годината. За 2012 г. местното предприятие имаше двуцифрен растеж. Toва го постави сред най-добре представящите се поделения в групата. Продажбите на "Идеал Стандард - Видима" през 2012 г. бяха 379 млн. лв., или над 12% повече спрямо година по-рано, по информация на компанията. Няма данни за 2013 г. за българското дружество, но според Moody's приходите на цялата ISI група възлизат на 666 млн. евро за 12-те месеца до края на юни 2013 г. Българското звено е и сред печелившите в групата със скромна оперативна печалба от 1 млн. лв. през 2012 г. и оперативна печалба преди амортизация от около 17 млн. лв. След финансовите разходи обаче то е на загуба последните две години. Според Moody's през 2013 г. най-печелившето звено на ISI е било това за Близкия изток и Северна Америка (MENA). Най-вече на него се е дължала оперативната печалба на групата за миналата година от около 20 млн. евро. Тя обаче продаде 51% от него, поради което анализаторите на агенцията остават скептични за резултатите на Ideal Standard International в краткосрочен план. Анализаторите от агенция Fitch пък посочват, че при успешна реализация на текущата оферта на ISI ликвидността на групата и нивото на дълг, което трябва да се обслужва, ще се подобрят. Ако обаче нещо се обърка, според Fitch "алтернативните опции са ограничени и ако компанията не успее да намери допълнителна ликвидност, може да се стигне и до процедура по несъстоятелност". Шансовете за подобна неиделна картина за Ideal Standard засега са много малки, но със сигурност групата я чакат съществени промени.
Източник: Капитал (14.04.2014)

Телекомите вече предлагат и таксуване на секунда Таксуване на минута, съчетано с ниска цена и много време за разговори, включено в тарифния план, или отчитане до секундата, но малко по-скъпо и с по-ограничено потребление в пакета. Това вече е изборът на абонатите на мобилни оператори - считано от понеделник, 14 април. От тази дата телекомите бяха задължени да предложат и посекундно тарифиране. Промяната беше наложена с въведение в общите изисквания на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), обсъждано с месеци. В резултат, въпреки недоволството на някои оператори, те все пак изпълниха волята на регулатора Промяната е, че вече всеки телеком е длъжен във всеки сегмент на пазара (мобилни разговори за абонати, такива за предплатени карти и фиксирани връзки) да предложи поне по два тарифни плана, при които разговорите се таксуват на секунда след първите 30 секунди. До момента такова изискване нямаше и масово билингът закръгляваше до минута. Важно в случая е, че новите оферти са достъпни само за нови абонати на съответния оператор или за такива, които преподписват договора си с него и пожелаят нов тарифен план. "Трябва да се знае, че става дума за нови ценови пакети, а не за сега действащите условия и тарифи. Договорите важат оттук нататък", уточни председателят на КРС в понеделник. Като цяло цените на минута в новите планове са близки до тези при останалите предложения на операторите. Това, което ги отличава, са малкото включени минути в абонамента. "Мобилтел" предлага мобилни разговори с отчитане 30+1 секунди в програмата "MTel Класик". Цената на минута е 0.34 лв (в другите оферти тя е между 0.29 и 0.32 лв.). Обажданията към един любим номер са безплатни, а в пакета влизат в зависимост от абонаментния план до 300 минути към всички национални мрежи. Посекундното отчитане е достъпно в "Глобул" чрез програмата Globul Universe. Според абонаментната такса потребителите могат да избират цена на минута от 0.26 лв. до 0.32 лв., а включените безплатни минути в националните мрежи започват от 120 и достигат 700 в най-високите месечни планове. Едновременно обаче "Глобул" обжалва решението на КРС за новото задължение във Върховния административен съд (ВАС). БТК предлага за частни клиенти абонамента Together с 500 безплатни минути за всички мрежи. Цената на минута е 0.13 лв., но само в мрежата на оператора. За останалите обаждания е 0.34 лв. От 14 април в сила влизат и други промени в сектора, наложени от регулатора. Операторите вече са задължени да поставят лимит от 50 лв. за месечно потребление на мобилен интернет (ако в договора с абоната не е предвидено друго) и при изчерпване на 80% от лимита - да информират потребителя. Освен това най-важните условия в абонаментните договори трябва да бъдат отпечатвани с по-едър шрифт
Източник: Капитал (15.04.2014)

"Мобилтел" поднови лиценза си срещу 30.2 млн. евро "Мобилтел" получи разрешение за удължаване на срока за ползване на радиочестотния спектър в 900 и 1800 MHz", съобщиха от компанията във вторник. "Предоставеният спектър е непроменен спрямо настоящия и е с валидност от 10 години - до 8 юни 2024 г.", добавиха оттам. Условията на удължаването бяха определени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Съгласно последните промени в тарифата за таксите, които се събират от КРС, "Мобилтел" дължи еднократна такса за продължаване на срока на разрешението в размер на 30.6 млн. евро, както и годишна такса за ползване на радиочестотен спектър от 2.2 млн. евро. По този начин "Мобилтел" си подсигури лиценза до края на периода, в който изтичат разрешителните и на двамата му конкуренти - за "Глобул" и БТК датите са съответно през 2021 и 2024 г. "Мобилтел" беше първият мобилен оператор, получил разрешение за тази дейност преди 20 години, без търг или конкурс, срещу 45 хил. долара. Разрешителното изтича в началото на юни тази година, заради което компанията поиска подновяването му няколко месеца по-рано. Към този момент за въпросната "услуга" имаше само административна такса от 360 лв. Впоследствие обаче депутатите Камен Костадинов и Мартин Захариев внесоха в парламента проект за изменение на Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с който се въвежда допълнително заплащане от операторите за подновяване на лицензите им за ползване на радиочестотен спектър. Така по тарифата на КРС към момента на приемане на измененията в ЗЕС се получаваше "Мобилтел" да плати малко над 90 млн. лв. Впоследствие обаче с решение на правителството бяха приети изменения в тарифата и в резултат сега разрешителното на телекома за 10 години струва малко под 60 млн. лв Тарифите за достъп на мобилните оператори в Европа до честотен ресурс към момента не са синхронизирани, а по мнение на самите оператори са и доста високи. При това по изчисления на компаниите в страната ни отпреди няколко месеца България беше сред страните с най-скъпи честоти. Призивите на еврокомисаря по цифровите технологии Нели Крус от месеци са също в посока облекчаване и поевтиняване на този ресурс, за да се стимулират инвестициите на телекомите в нови технологии. Затова и секторният регулатор предложи корекция в тарифата си в този смисъл. Очакванията са обаче на европейско ниво тенденцията към намаляване на цените за ползване на честотите да се запази.
Източник: Капитал (16.04.2014)

VTB финансира мегасделка за Mercator в Хърватия и Словения Руската банка VTB е основният кредитор на покупката от хърватския конгломерат Agrokor на 53% от акциите на словенската верига супермаркети Mercator за 549 млн. евро, съобщи словенският бизнес всекидневник Finance. Според изданието банката ще осигури 350 млн. евро по сделката, а още 100 млн. евро ще дойдат от Европейската банка за възстановяване и развитие. Останалата част от сумата ще бъде платена от акционерите на купувача. Agrokor е най-голямата компания в Словения с интереси производството на храни и напитки, както и в ритейла. Групата е собственик на най-голямата верига магазини в Хърватия - Konzum, както и супермаркетите Idea в Сърбия. Mercator пък държи на 45% от словенския пазар и също присъства в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина. След завършването на сделката Agrokor ще обедини всички дейности в групата Аdria Retail, в която финансиращите компании ще получат миноритарни дялове. Mercator присъстваше и на българския пазар, но се изтегли през 2013 г., едва четири години след като стъпи в страната. В началото компанията започна експанзията си у нас с огромни магазини, после смени концепцията и остана на пазара с нискоценовата марка Roda на мястото на Mercator. Официалните мотиви за решението бяха закъснялото навлизане на пазара и незадоволителният растеж на групата. Основни акционери във веригата са Pivovarna Lasko, която държи 23.34% (от които 12% са на Словенския съюз на пивоварите), и консорциум от словенски банки и фирми с дял от над 50%. В началото на април друга руска банка - Сбербанк, обяви, че ще кредитира Agrokor с 600 млн. евро, с които компанията да рефинансира дълговете си и да осигури средства за разширяване на дейността. Сделката е една от най-големите в историята на Сбербанк. В същото време VTB също навлиза все по-активно на нови пазари. През декември 2013 г. изпълнителният директор на VTB Group Андрей Костин обяви, че компанията ще съсредоточи усилията си в банкирането на дребно в Русия, но явно тези планове не пречат на международната експанзия. Засега единствената засегната дейност е инвестиционното банкиране. Групата вече обяви, че намалява дейността на подразделението си VTB Capital в най-големите глобалните финансови центрове - Ню Йорк и Лондон, макар то да донесе възращаемост на капитала от 25% през 2013 г. VTB Capital присъства и в България от 2012 г., когато отвори собствен офис. Мениджъри в страната са бившият финансов министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев. Руската група инвестира в компании като БТК, КТБ и "Булгартабак", като вече излезе от вложението си в цигарената компания.
Източник: Капитал (23.04.2014)

Общо 2 млн. лв. ще отдели мобилният оператор Виваком през тази година, за да подпомогне проекти, свързани с образованието, културата, благотворителността и спорта. Това съобщиха от телекома на събитие, проведено вчера в София. Виваком ще вложи средства в развитието на интернет портал, който ще има за цел да обедини всички младежи у нас с интерес към математиката, ИТ и др. естествени науки. Проектът, който се казва "Vivacognita", се реализира в партньорство с БАН. Освен това Виваком ще подпомогне проект, носещ името "Дом възможност". Това е начинание, свързано с оказване на помощ на младежи без родители, които напускат институциите. Телекомът ще положи усилия и в подкрепа на младите артисти у нас. Последно, но не и по значение, Виваком ще бъде генерален спонсор на европейското първенство по спортна гимнастика, което ще се проведе в София между 10 и 25 май. "Насърчавам всяка една голяма компания да инвестира в спорта", каза звездата на българската и световната гимнастика Йордан Йовчев, който беше специален гост на събитието.
Източник: Стандарт (24.04.2014)

БТК увеличи печалбата си от началото на годината След като през изминалата година БТК изпревари "Мобилтел" по общ обем на приходи, телекомът продължава да е водещ по този показател, след като компанията отчете постъпления от 194.4 млн. лева през първото тримесечие на годината. Другите два големи играча в сектора – "Мобилтел" и "Глобул" – обявиха през изминалата седмица приходи през периода от 178.3 и 147.2 млн. лева съответно. Постъпленията на БТК са с 0.5% по-ниски в сравнение с тези от януари - март 2013 г., когато са били 195.4 млн. лева. През първите три месеца на годината БТК отчита удвояване на нетната печалба до 9 млн. лева спрямо 4.2 млн. лева през същия период предходната година. Основната причина за по-доброто представяне са оптимизациите, направени вследствие на прекратяване на договора с Alcatel-Lucent за аутсорсване на поддръжката на мрежата. Компанията върна обратно операциите по това перо, като тя посочва, че това е намалило разходите за поддръжка. За сметка на това са се увеличили парите, заделяни за заплати, защото прибра под своята шапка служителите, които отговаряха за мрежовата инфраструктура. Това доведе до ръст на разходите за персонал от 17.2 на 26.4 млн. лева БТК разчита все повече на приходите от мобилни мрежи. Постъпленията от GSM разговори и пренос на данни се увеличават с 9.6% до 101.8 млн. лева, докато тези от фиксирани линии намаляват с почти същия темп – 9.7% до 92.6 млн. лева. Така се запазва тенденцията от миналата година, в която за пръв път приходите от мобилни мрежи надминават тези от традиционните за компанията – стационарен телефон и интернет. Бившият монополист при фиксираните линии отчита през първото тримесечие 10% ръст на GSM потребителите до 2.6 млн. абонати и малко по-малко стопява преднината на останалите два оператора – "Мобилтел" и "Глобул". Именно увеличението на клиентската база е основната причина за увеличените приходи от мобилни услуги. Въпреки ръста на клиентската си база БТК отчита същите негативни тенденции, както останалите два играча. Телекомът отбелязва по-ниски приходи от взаимосвързаност, които намаляват от 16.9 млн. лева за първото тримесечие на 2013 г. на 9.1 млн. лева през същия период тази година. Това се дължи на факта, че Комисията за регулиране на съобщенията понижи няколко пъти цените за терминиране (цени на едро) в мобилни и фиксирани мрежи. Последната корекция надолу по тарифите беше въведена от 1 януари 2014 г. Втората тенденция, която отчитат и трите мобилни оператора, е намаляването на средномесечните приходи от абонат (ARPU). От началото на годината за БТК APRU се е понижил с 3.3% от 11.2 на 10.9 лева. Последният характерен фактор за индустрията, който засяга телекома, е все по-голямата миграция от предплатени към абонаментни планове. И трите оператора отчитат увеличение на клиентите, които са на договор. При БТК това явление също се наблюдава, макар и не с това темпо, както се развива при останалите два оператора. Компанията отчита ръст от 2.1% на абонатите и те вече съставляват 85% спрямо цялата потребителска маса.
Източник: Капитал (13.05.2014)

"Макс Телеком" вече се казва "Макс", пуска своята 4G LTE мрежа Макс Телеком" официално стартира търговската си 4G LTE мрежа в България, което става съгласно представените по-рано през годината планове за премиера през първата половина на 2014 г. Компанията се ребрандира като приема ново лого и името "Макс" и обяви, че нейната услуга ще се предлага ексклузивно от партньорите на Apple за България в София, Русе, Стара Загора, Сливен и Банско и e достъпна чрез специална SIМ карта. Заедно с това всички потребители, които закупят Apple iPad с мобилни възможности от 20 май до 30 юни, ще получат безплатно 4G LTE мобилен интернет с валидност до 30 септември тази година. В допълнение партньорите на Apple iStyle, "Технополис" и "Техномаркет" предлагат допълнителна отстъпка от 12% от цената на iPad Air 4G 16 GB, който ще може да се закупи на промоционална цена от 1049 лв. За тези, които вече имат 4G LTE съвместим таблет е предложението "4G 4U". То дава неограничен 4G LTE трафик до края на септември при закупуването на стартов пакет на цена от 10 лв. След изтичането на тестовия период ще бъдат налични различни пакети с абонамент, които компанията обещава да са на конкурентни цени.
Източник: Дарик радио (21.05.2014)

"Макс телеком" пусна мобилната си мрежа Дългоочакваният четвърти играч на мобилния телеком пазар стартира предлагането на услуги за крайни потребители. След няколко месеца тестове мрежата от четвърто поколение (4G) на "Макс телеком" е вече факт. Тя е изградена по технологията Long Term Evolution (LTE) и за момента покрива 20% от населението на България. Чрез нея компанията ще предлага засега само високоскоростен мобилен интернет, като услугата ще е достъпна в София, Русе, Сливен, Стара Загора и Банско. Амбициите на ръководството и собственика на "Макс телеком" са той постепенно да увеличава обхвата на мрежата си, както и да се добавят нови услуги, сред които и пренос на глас. "Ние всъщност не сме четвъртият мобилен оператор в България, а първият доставчик на LTE в страната", каза изпълнителният директор на дружеството Питър Ковел по време на представяне на новата услуга във вторник вечерта. "Не сме някой беден роднина, който пристига в България просто ей така. Идваме с целта да навлезем първи в тази ниша", добави Ковел. С търговския старт на новата си LTE мрежа "Макс телеком" променя и марката, под която работи на "Макс" и излиза с ново лого. Компанията има партньорство с дистрибуторите на продуктите на Apple. Така с всеки закупен таблет iPad до края на юни потребителите ще получат и SIM карта с неограничен безплатен интернет, който ще важи до края на септември. Предложението важи само за устройствата, купени от официалните магазини на марката и в градовете, където в момента "Макс телеком" има обхват. Целите на новия мобилен оператор са амбициозни. Компанията обещава до края на годината да увеличи покритието си до 35% от населението. По думите на ръководството това означава, че ще разполагат с около 300 базови станции в общо девет града. "Работим по изграждането на тази мрежа през последната година. Българският пазар е много взискателен и има високи критерии за скорост на интернет", коментира Питър Ковел и допълни: "До края на годината ще имаме 35% покритие. LTE не е 2G или 3G и хората, които искат да се възползват от нея, са само процент от цялото население. Това е и нишата, към която се стремим." Според Ковел до края на петгодишния си план за развитие "Макс телеком" ще има 55% покритие на България по население. През 2011 г. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) след състезателна процедура даде мобилни честоти на "Макс телеком", "Булсатком" и неизвестната тогава "4 Джи Ком". Което не означава автоматично, че ще имаме четвърти, пети и шести GSM оператор. "Макс телеком" и "Булсатком", макар и след известно забавяне, стартираха изграждане на свои мрежи и платиха таксите зе лицензите и честотите си към КРС. Междувременно основателят на "Макс телеком" Красимир Стойчев продаде фирмата на базирания в Англия инвеститор с руски произход Даниел Купсин. Всъщност, колкото и да се цели в специфична ниша на телеком пазара - потребителите на мобилен интернет, успехът и изобщо оцеляването на "Макс телеком" зависи от това дали операторът ще успее да предложи и пренос на глас. Причината е, че макар и от една страна търсенето на високоскоростен пренос на данни и достъп да интернет да се увеличава непрекъснато, от друга страна действащите GSM оператори имат свои проекти за навлизане именно в този сегмент на пазара. И ако някой от тях стартира пръв предлагане на подобни услуги по-масирано, шансът някой от новите играчи изобщо да привлече клиенти намалява драстично, още повече ако в пакета му няма и гласова услуга. Доколкото обаче изграждането на мрежа с пълно покритие на България и възможност за пренос на глас е скъпо, за Даниел Купсин ключов остава въпросът ще получи ли възможност да ползва мрежата от второ поколение на "Мобилтел", "Глобул" или БТК.
Източник: Капитал (22.05.2014)

Година и половина след като БТК бе купена от Корпоративна търговска банка на бизнесмена Цветан Василев и руската ВТБ, компанията отново се продава. Това научи Клуб Z от инвеститори в Лондон. Продават се всички дялове в дружеството, които се държат от регистрираната в Люксембург "Вива телеком България". Проспектът на БТК засега се предлага изключително на финансови инвеститори и след поредната продажба в компанията пак няма да се появи стратегически играч от телеком бранша. Според източниците на Клуб Z досегашните собственици се опитват да реализират бърза сделка, която да приключи в рамките на два месеца. Отново в основата на финансовата операция ще е преструктурирането на дълговете. Когато Цветан Василев и ВТБ купиха телекома, дълговете му бяха редуцирани от 1,7 млрд. евро на 588 млн. евро. Сделката бе финансирана с кредити, синдикирани от Роял банк ъф Скотланд, която получи като залог акциите на БТК. БТК бе приватизирана преди 10 години от правителството на Симеон Сакскобургготски. Първият частен собственик на телекома бе офшорката "Вива Венчърс", която купи компанията за смешната цена от 230 млн. евро. След това БТК се оказа в ръцете на исландския бизнесмен Тор Бьорголфсон, който я продаде на американския застрахователен гигант AIG за 1,6 млрд. евро. След това компанията натрупа огромни дългове и през есента на 2012 г. собствеността бе прехвърлена на инвестиционни компании на Цветан Василев и руската Внешторгбанк (ВТБ).
Източник: Други (10.06.2014)

БТК: В момента компанията не се продава В момента БТК не се продава. Това заявиха от ръководството на телекома във връзка със статия, публикувана от "Клуб Z", според която процедурата по продажба на компанията е започнала. "Опровергаваме официално информацията, че БТК се продава," каза Златозар Сурлеков, председател на управителния съвет чрез прес центъра на компанията. Сурлеков влезе в управлението на БТК като представител на един от основните акционери - "Бромак телеком инвест", което индиректно е еднолична собственост на мажоритарния акционер и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Василев е председател на Надзорния съвет и на БТК.
Източник: Капитал (11.06.2014)

БТК не се продава, обявиха от компанията В момента БТК не се продава, заявиха от ръководството на телекома във връзка със статия, публикувана от "Клуб Z", според която процедурата по продажба на компанията е започнала, съобщава сайтът capital.bg. Чрез пресцентъра на компанията председателят на управителния съвет Златозар Сурлеков кава: "Опровергаваме официално информацията, че БТК се продава". Сурлеков влезе в управлението на БТК като представител на един от основните акционери - "Бромак телеком инвест", което индиректно е еднолична собственост на мажоритарния акционер и председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. През ноември 2013 г. Василев коментира, че през 2014 г. ще се търсят инвеститори за БТК. Чрез "Бромак телеком инвест" той притежава 43.3% от БТК. Други 33.3% са собственост на инвестиционното звено на руската VTB Bank - VTB Capital, а 23.3% държат старите кредитори и акционери в БТК, които придобиха дял след преструктурирането на задълженията на компанията през есента на 2012 г.
Източник: Дневник (11.06.2014)

БТК („Виваком“) и „Космо България мобайл“ („Глобул“) продължават да отнемат пазарен дял от „Мобилтел“ както при броя на потребителите, така и на базата на приходите от мобилните услуги. Това показва годишният доклад за 2013 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, който ще бъде публикуван в следващите седмици. Само за 12 месеца БТК успя да вдигне пазарния си дял до 22,1% по брой клиенти (абонати на договор плюс ползватели на предплатени услуги). Година по-рано дружеството държеше 20,4% от потребителите. За последните пет години БТК постигна впечатляващи резултати, като удвои пазарния си дял, който в края на 2008 г. беше 10,9%. Операторът „Глобул“, който от миналата година е собственост на норвежката компания „Теленор“, също печели позиции. Делът му при броя на потребителите се увеличава от 36,4% в края на 2012 г. до 37,2% година по-късно. Единствено „Мобилтел“ отстъпва от завоюваните територии, но GSM операторът остава пазарен лидер. Клиентите на дружеството са 40,7% от общата бройка спрямо 43,2% към 31 декември 2012 г. Подобни промени има и при пазарните дялове на база приходи. Общите постъпления на трите дружества обаче падат със 17,9% най-вече заради по-ниските такси за терминиране (бел. ред. - цените на едро за разговори извън собствената мрежа). Активните СИМ карти към края на 2013 г. са 10,5 млн. и намаляват с 2,7% спрямо 2012 г. Общият им брой е по-голям от населението на България, защото много хора ползват услугите на два и дори на три оператора.
Източник: Преса (16.06.2014)

Приходи от близо 173 млн. лв. през 2013 г. отчете в сряда Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК), която няма твърде работа по една от основните си дейности след идването на власт на правителството "Орешарски", спряло редица намерения за раздържававене и афиширало апетити за увеличаване на държавната собственост. Така ведомството е преизпълнило заложените в бюджета му постъпления от 166 млн. лв., но 155 млн. лв. от отчетените приходи са виртуални, тъй като не са в сметката на агенцията, а са на разположение на Министерството на финансите. Реалните сделки на АПСК през миналата година са едва пет за 3 млн. лв. истински пари. Най-много средства – 1.935 млн. лв., са дошли от продажбата през фондовата борса на 7.58 на сто държавни акции в капитала на собственика на хотел "Кемпински Зографски", а 1.043 млн. лв. са постъпили отново чрез продажба на борсата на дял от 0.294% от "Химимпорт". Малко над 334 хил. лв. е получила държавата от продажбата на свои акции в БТК след влизането на руската банка ВТБ и банкера Цветан Василев като мажоритарни собстввеници. Други две продажби за над 2 млн. лв. са срещу компенсаторки, тоест зад тях не стоят свежи средства. Ведомството е осигурило 14 млн. лв. от наложени санкции за неспазени договори за приватизация. Отново от БТК са всъщност основните постъпления в приватизационната агенция през миналата година, но те са на хартия при нея. Става въпрос за 155 млн. лв., изплатени по постигнато в края на май 2013 г. споразумение между АПСК и старите собственици на телекома - “Адвент Сентръл енд Ийстърн Лимитид Пъртнършип”, “Вива Венчърс Холдинг” ГмбХ, “НЕФ Телеком България” ООД, за уреждането на споровете, възникнали по повод претенции на държавата пред арбитражен съд за неизпълнени ангажименти по продажбата на 65% от капитала на БТК през февруари 2004 г. Договорката за изплащнето на тази сума осигури съгласието на държавата за обезсилване на златната й акция в БТК. По постигнатото извънсъдебно споразумение за БТК във финансовото ведомство са изплатени въпросните 155 млн. лв., но те не са преведени на приватизационната агенция, а са останали по сметка на МФ, пише в отчета на АПСК, публикуван на сайта й. Бюджетът на агенцията е изпълнен и благодарение на изплатена от дружество на майката на депутата от ДПС Делян Пеевски Ирена Кръстева неустойка от 9.6 млн. лв. заради неизпълнен ангажимент по събарянето на купената от нея недовършена сграда на ИПК-Родина на столичния булевард "Цариградско шосе". Като цяло приходите от приватизация през миналата година са едни от най-слабите и със 100 млн. лв. по-малко в сравнение с 20102 г., когато ведомството е осигурило 272.253 млн. лв, от които продажбите в компенсаторки са за 551 хил. лв. според справка за приватизационния процес през годините. АПСК отчита също, че в момента разполага със значително ограничен ресурс с дружества за раздържавяване след спрените продажби на "БДЖ Товарни превози" и ВМЗ-Сопот. Все пак ведомството работи по приватизацията на 18 дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала и 4 обекта, представляващи дялове/акции, собственост на търговски дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества. На продажба подлежат и 72 миноритарни пакета акции и дялове, собственост на държавата в търговски дружества. АПСК извършва подготвителни действия за продажба на 48 държавни имота. Планира се за приватизация и дружеството за оръжейна търговия "Кинтекс", н това ще става по стратегия, която тепърва ще се разработва.
Източник: Медия Пул (20.06.2014)

Бившият финансов министър Симеон Дянков е избран за член на Надзорния съвет на "Внешторгбанк" (ВТБ), една от трите най-големи банки в Източна Европа, която е и собственик наакции в Корпоративна търговска банка. Решението за назначаването на Дянков, който в момента е ректор на престижната Руска икономическа школа, е взето на Общото събрание на акционерите, което се проведе вчера в Санкт Петербург. На събранието беше утвърден годишния отчет на финансовата институция, а също така беше избран нов Надзорен съвет в състав от 11 души. Сред тях в качеството не независим фигурира бившият български вицепремиер и финансов министър. ВТБ работи в редица страни по света, включително и в България, където неин партньор е банката на Цветан Василев. Основните активи на руската финансова институция у нас са във "Виваком" и "Булгартабак". През пролетта на тази година се появи информация, че ВТБ излиза от капитала на тютюневия холдинг. Управителят на БНБ Иван Искров обяви на пресконференция днес, че вече има заявен интерес за закупуване на КТБ. Според добре запознати източници става дума именно за интерес, проявен от руската ВТБ.,
Източник: 24 часа (23.06.2014)

Френската верига за спортни стоки открива първия си магазин извън София. В четвъртък новият търговски обект ще отвори врати във Варна. За откриването на първия си обект във Варна веригата се отказва от планираната пресконференция, като вместо това дарява средствата за пострадалите от бедствието в кв. Аспарухово, посочват от компанията. Магазинът разполага с над 2000 м. търговска площ и голямо разнообразие от спортни стоки за над 60 вида спорт. Продуктите са разработени от самата компания. Откритите работни места в "Декатлон Варна" са 22, като всички са заети от активни хора на възраст от 18 до 33 години, които се вълнуват и интересуват от различни спортове. По този начин всеки от тях има възможност да развива както професионалните си качества, така и интереса и любовта към спорта. На национално ниво плановете на веригата включват развитие на магазинната мрежа в най-големите градове в България през следващите 3-4 години. След Варна се очаква експанзията да продължи към Пловдив и Бургас, както и в София, където вече функционират първите два магазина на веригата в България. В бъдеще компанията планира и разработването на онлайн магазин. "Декатлон" е френска верига магазини, лидер на пазара на спортни стоки, с над 700 магазина в 19 страни по цял свят. Фирмата предлага всичко за всеки спортуващ – от начинаещия до професионалиста – екипировка, аксесоари и поддръжка за над 60 вида спорт. През 1986 г. фирмата обособява 20 собствени марки за спортни стоки, 8 марки за компоненти и лаборатория за проучване и развитие, както и собствена логистична мрежа. От 2008 г. е част от мрежата ОXYLANE, която обединява всички звена в производствения цикъл, а общият брой служители надхвърля 55 000.
Източник: Дневник (25.06.2014)

В поставената под специален надзор от БНБ Корпоративна търговска банка има и 6.5 милиона евро на „Виваком”. Това става ясно от официално съобщение на компанията в сайта за разкриване на информация на Ирландската и Лондонската фондова борса.В съобщението до акционерите се посочва, че според информация на Централната банка на България, КТБ ще възстанови работа на 21 юли. Както е известно, „Виваком” е собственост на КТБ и на руското дружество „ВТБ Капитал”, дъщерна компания на банка ВТБ. Ако до 20 юли акционерите на КТБ не успеят да се разберат за довнасяне на капитал, правителството на България ще национализира банката, завършва съобщението на „Виваком” до акционерите си. /БЛИЦ
Източник: Други (25.06.2014)

Роумингът поевтинява до 30% Разговорите по GSM при пътуване в страните от ЕС поевтиняват между 20 и 30 на сто от днес. Максималните цени за изходящо повикване в роуминг вече са 0,19 евро за минута без ДДС (намаление с 21% спрямо цените досега). Входящо обаждане се таксува до 0,05 евро на минута без ДДС (намаление с 28,5%). Най-голямо е намалението на цената за пренос на данни - с 50% до 0,20 евро за мегабайт. Изпращането на SMS от чужбина струва до 0,06 евро без ДДС (намаление с 25%). От 2007 г. Европейската комисия започна да въвежда пределни цени за разговорите в роуминг между страните от ЕС. В резултат таксите за услугите падат с между 80% и 90% спрямо действащите преди седем години. Плановете са постепенно таксите за ползване на мобилни услуги в чужбина да отпаднат и клиентите да плащат същите цени, по които говорят в родната си страна. Идеята вече получи одобрението на комисията по индустрия към Европейския парламент. Ако предложението получи зелена светлина и от депутатите в Европейския парламент, както и от Съвета на министрите, то от 15 декември 2015 г. роумингът ще остане в историята. Абонатите на телекомите в България също ще се възползват от новите по-ниски тарифи.
Източник: Стандарт (01.07.2014)

За поредна година най-голяма компания в България е Лукойл Нефтохим Бургас, а второто място се заема от Аурубис България. Това показват резултатите от традиционното класиране Капитал 100, специално издание на седмичника Капитал. Наградите бяха връчени на церемония снощи. Най-динамичните компании за 2013 г. са АББ България, следвана от БГ Агро и Захарни заводи. Най-големи компании по приход от дейността в растящите сектори са: Софарма трейдинг в сектор Фармация , Идеал стандарт-Видима в сектор Машини и оборудване, Кауфланд в сектор Ритейл, Алфред С.Тьопфер Интернешънъл България в сектор Земеделие, Е.Миролио в сектор Тексил и САП Лабс България -сектор Софтуер. Останалите сектори са със спадащи приходи, там размествания в лидерството има в сектор Телекомуникации, където най-голяма компания вече е БТК и в сектор Строителство, където с най-много приходи за 2013 г. е дружеството ПСТ Холдинг. Класацията показва 3% спад в приходите на най-големите 100 компании и 6% спад в приходите на следващата стотица - класираните от 101 до 200 място.
Източник: Money.bg (04.07.2014)

Международната рейтигова агенция Standard and Poor's (S&P) промени перспективата за Българската телекомуникационна компания (Vivacom) от положителна на негативна в петък. Агенцията потвърждава дългосрочния корпоративевен кредит рейтинг на „ВВ-“. Решението е следствие от отнемането на лиценза на свързаната с БТК Корпоративна търговска банка. „Смятаме че не е вероятно дългът на групата от 150 милиона евро да бъде рефинансиран срещу дялово участие и че може да се очаква нов заем. Освен това над 75% от средствата на групата са депозирани в КТБ, макроикономическите перспективи за България са отслабени, а конкуренцията остава ожесточена“, се казва в съобщението. Негативната перспектива отразява риска от невъзможност групата да рефинансира заема в период от 6 месеца и вероятността групата да реши да го рефинансира с нов заем преди май 2015 г. От Агенцията напомнят, че мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев притежава и 43% от Виваком. Негативната перспектива отразява и становището на агенцията, че Виваком ще бъде изложен на съществените рискове пред България, породени от високата безработица, корупцията, неосъществените реформи (наскоро рейтингът на България беше понижен
Източник: Труд (14.07.2014)

Гриша Ганчев е на път да открадне някои от златните кокошки, собственост на избягалия банкер Цветан Василев. Олигархът от помашкото село Микре ударно завзема предприятия на приятеля си, докато трае суматохата в държавата, научи вестник „Всеки ден". Докато парламентарни¬те сили спорят каква част от депозитите в КТБ могат да бъдат изплатени и кол¬ко ще струва това на данъ¬коплатците, Ганчев прави брутални опити да сложи ръка върху някои от най-апетитните активи от бизнеса на Цветан Василев напълно в разрез със закона. Според запознати той е инструктиран лично от банкера да овладее златните му предприятия. Публична тайна е, че от години Цветан Василев и Гриша Ганчев са близки приятели и делови партньори. След изчезването на банкера ловешкият бизнесмен е сред малкото хора, които се чуват ежедневно с него. В същото време в плановете за КТБ се предвижда с продажбата на различни компании, кредитирани от банката, да се покрият поне част от разходите, които ще бъдат направени от държавата при изплащането на влогове. Ганчев се е прицелил в едри и печеливши компании като „Петрол" АД, чиято пазарна капитализация на борсата е 311 млн. лева, твърдят служители от бизнес сгра¬дата на бул. „Цар Борис" 159, където са концентри¬рани офисите на фирмите, свързани с Василев. Гришата се появил преди дни там триумфално с ръце в джобовете и обявил, че вече той е босът. Натиск от Ганчев чрез изкупуване на акции е бил упражняван върху трима от големите акционери в „Петрол", които държат общо 59,73% от дружеството и са свързани с Василев, писа вчера и в. „Труд". На техните собственици е предлагано да продадат фирмите си - в ня¬кои случаи срещу символичните 5000 лева, колкото е уставният им ка¬питал. Натиск е имало към Анна Христова, която по регистрация е собственик и управител на „ВИП Пропъртиз" ЕООД. фирмата има 18,31% в „Петрол". Същото се е случило с Юлия Илиева, управител и собственик на „Юлинор" ЕООД с 23,11% в „Петрол" и с Костадин Каракостов, управител и собственик на „Корект фарм" ЕООД, с 18,31% в „Петрол". Покупката на дружествата дава възможност бизнес за 311 милиона да се вземе за 20 000-30 000 лв., а държавните разходи в този размер за КТБ да легнат върху данъкоплатците. Оказва се, че фирма, която има да взема 16 млн. лв. от „Петрол", след като е откупила дълг на друже¬ството към КТБ, вече е сменила собствеността си в резултат на натиска от Гриша Ганчев. Става въпрос за „Карне-М" ЕООД, която има 45 млн. лв. активи според последния финансов отчет от 2011 г. Нейният управител Васил Шуманов е продал светкавично фирмата на 15 юли за 5000 лева - колкото е уставният капитал. Купувач е Милчо Цонков Стефанов, за когото няма никакви данни в Търговския регистър. Той е пионка на Гриша Кожуха, както е известен бизнесменът. Същевременно Ганчев е успял да вземе и дела на Цветан Василев в завода за автомобили в Ловеч. Ненаситната Гриша имал апетити и към „Виваком". „Това е абсолютно престъпление! Прокуратурата трябва незабавно да се намеси, преди тоя да е окрал всичко", коментират пред „Всеки ден" потресени бизнесмени. 206 млн. изнесени в чували 206 милиона лева вероятно са изнесени от КТБ в посока дружеството на Цветан Василев „Бромак", пакетирани в чували. Фирмата е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка с дял от 50,66%. Това е едната от основните версии за съдбата на парите, съобщи официално прокуратурата. Според данните има два сюжета за изпаряването на милионите - че това е станало в един ден точно преди затварянето на трезора или че източването е започнало още в края на 2011 г. и е продължило до 20 юни 2014 г. Възможно е през този период далаверата с кинтите, които тежат над 100 кила, да е станала на порции. Другият вариант е да са съставяни фалшиви документи с цел прикриване пред квесторите на липсващите милиони. В полза на версията за директно изнасяне на 93 139 500 евро, 23 657 575 лева и 45 000 долара обаче свидетелства главният касиер на КТБ Маргарита Петрова. Тя обяснила, че управителят на „Бромак" Иван Стойков й е представил протокол за получаването на сумите, след което сумите му били предадени, пакетирани в чували.
Източник: Други (18.07.2014)

VIVACOM има ръст на печалбата за първото полугодие и минимален спад в общите приходи. VIVACOM отново има най-високи приходи в сравнение с останалите телекомуникационни оператори в България, като за първото полугодие реализира 393 млн. лв. или с 1,6% по-малко спрямо същия период на 2013 г. Телекомът държи стабилен, нарастващ дял от мобилните приходи на пазара в размер на 24%, благодарение на атрактивните абонаментни програми и високо качество на услугите. Инвестициите в 3G мрежата с най-добро покритие в България, заедно с изгодните абонаментни предложения, водят до ръст както на мобилните абонати на VIVACOM (от 2,4 млн. към 30 юни 2013 г. на 2,7 млн. към 30 юни 2014 г.), така и в продажбите на смартфони и таблети. Увеличеното потребление води до ръст на средния приход от мобилен абонат, който за периода се е покачил до 11,4 лв. спрямо 10,9 лв. за първото тримесечие на годината.
Източник: Стандарт (18.08.2014)

Върховният административен съд потвърди решението на Комисията за защита на потребителите за установяване на нелоялни търговски практики на “Виваком”, както и заповедта, с която на оператора е наредено да ги прекрати. Заповедта на комисията беше издадена през май 2013 г. Тя е основана на много жалби от потребители, че телекомът им начислява неустойки за прекъснати договори, за които те нямат спомен да са подписвали. Проверката на комисията показала, че служители на телекома се обаждали на клиенти и им предлагали нов договор по телефона. По принцип законът позволява сключване на контракт от разстояние, но при условие че клиентът после го подпише в писмен вид. В случая с “Виваком” Комисията за защита на потребителите установила, че клиентите са получавали по няколко писма с различни дати на проведения разговор. Датата, на която е бил разговорът, се счита за дата на сключване на договора. Така хората изпускали законовия 7-дневен срок да развалят контракта, казаха от комисията. Когато клиентът се оплачел във “Виваком” и искал прекратяване на такъв “договор”, обикновено му се отговаряло, че е длъжен да плаща месечните такси до края на действието му, а често срокът бил 24 месеца. От “Виваком” казаха, че заповедта на комисията е по повод единична жалба на потребител за договор, сключен при старата редакция на Закона за защита на потребителите, която се е прилагала до март 2013 г. Едва след това законодателят е въвел допълнителни изисквания към договорите от разстояние, с които вече се изисква писмено съгласие на клиента.
Източник: Труд (21.08.2014)

Комисията за регулиране на съобщенията ще изпрати писма до мобилните оператори, в които ще ги попита как гледат на идеята за сваляне на цените за роуминг между страните от Балканския полуостров. Писмото вече е подготвено и ще бъде изпратено до "Мтел", "Глобул" и "Виваком", веднага щом бъде подписано от шефа на КРС Веселин Божков, съобщават източници на "Стандарт". Страната ни, както и Хърватия, не може да се включи на своя глава в инициативата на Черна гора за сваляне на роуминга от 1 януари 2015 г. За да стане това, трябва да има разрешението на Европейската комисия, а Общността има строги правила за това какъв е размерът на роуминга, коментират от телекомите. Затова нашите представители на срещите в Скопие са препоръчали на балканските си партньори да проучат допълнително възможностите, които дават еврозаконите в тази посока. Друга възможност, която не изисква специално разрешение от Брюксел, е мобилните оператори на търговски принцип да договорят по-ниски тарифи помежду си. Затова и Комисията за регулиране на съобщенията ще пита телекомите как гледат на такава идея и склонни ли са да я приложат на практика. Засега обаче операторите се въздържат от коментар. Все още не сме получили писмо от КРС и не знаем как идеята им може да се приложи на практика при свалянето на цените, коментираха от "Мтел". От "Глобул" също заявиха, че не могат да коментират, преди да получат официалния документ. Същата е и позицията на "Виваком". От компанията коментираха, че нямат информация от регулатора и ще изляза със становище едва като се запознаят със становището на КРС.
Източник: Стандарт (25.08.2014)

Банкерът Цветан Василев, който е обвинен за източването на затворената КТБ, е излязъл от Надзорния съвет на БТК по свое желание. Мястото му е заето от адвоката Владимир Пенков, съобщи bTV, цитирайки "Медиапул". Решението за това е взето от едноличния собственик на капитала на 31 юли, посочва вестник "Труд". На 28 юли прокуратурата обвини Василев в длъжностно присвояване в особено големи размери и го обяви за издирване, но официално съобщи това чак на 12 август.
Източник: profit.bg (26.08.2014)

БТК е продала дела си в сателитния оператор Eutelsat от 0.08% през юли тази година за 3.1 млн. евро, е записано в последния финансов отчет на компанията. Транзакцията няма да повлияе върху услугата за доставка на сателитна телевизия на телекома, защото той има договори с Intelsat за ползване на капацитет на негов спътник. Което означава и че няма да има промени в условията или цените в този сегмент на портфолиото на компанията. БТК е приключила продажбата на акциите през юли тази година. Те бяха част от инвестиционния портфейл на компанията, която притежава още миноритарни дялове в "Интерспутник" (4.79%) и Софийската фондова борса (5%). Решението за транзакцията е взето от управителния съвет на телекома още през 2013 г. с цел да се осребри направената по-рано инвестиция. Единственото условие е било сделката да се сключи, когато стойността на акциите на Eutelsat достигне 25 евро за брой, коментираха от БТК. Книжата на сателитния оператор достигат тази цена в периода май-юли 2014 г. Затова още на 29 май компанията продава една трета от книжата си на стойност 1.26 млн. евро, а през юли - и останалата част, за общо 3.1 млн. евро. Продажбата е направена като стандартна процедура през борсата и затова няма конкретно име на купувач, казаха още от дружеството. Макар БТК да притежава наистина много малък дял в Eutelsat (0.08%), тя взима солидна сума за акциите, защото пазарната капитализация на сателитния оператор достига 5.5 млрд. евро при цена на книжата от 24.95 евро за брой. Телекомът неколкократно обявява във финансовите си отчети, че инвестицията в дела на Eutelsat, направена през 2013 г., е доходоносна. За сравнение - към края на 2013 г. акциите на европейския гигант струват около 22 долара за брой.
Източник: Капитал (29.08.2014)

Мобилните приложения за намиране и повикване на такси TaxiStars и TaxiMe вече се ориентират към чуждестранния пазар. Първата компания вече работи в Полша и Сърбия, като планира да разшири дейността си и в Гърция, Румъния, Испания и други държави от Европа. TaxiMe също намекна за подобни ходове, но без да дава подробности. "Планираме географска експанзия и разширявaне на предлаганите услуги", коментира лаконично Христо Чернев, съосновател на TaxiMe, пред "Капитал Daily". Смесени сигнали Донякъде за взимането на решение за търсене на реализация навън влияят и спецификите на българския таксиметров пазар. Той е силно конкурентен, с доста ниско ниво на цените спрямо тези в Западна Европа например, а предлагането е сравнително високо. Към всичко това може да се добави и резервираността на българските потребители към технологията. "Потребителите са все още предпазливи към новите услуги", коментира Атанас Шарков, съосновател на TaxiStars. Той допълва, че поръчката на такси през мобилно приложение е начин на хората да покажат, че са в крак с новите тенденции, като очаквано се ползва от по-младото поколение. Досега поръчването на такси в България е като игра на руска рулетка – не знаеш кога ще попаднеш на шофьор, който надува сметката, пуши в колата или създава други неудобства на клиентите. Мобилните приложения за повикване на такси се опитват да елиминират този "хазартен" елемент. Те позволяват на потребителите не само да извикат такси чрез смартфона си, но и да преглеждат маршрутите и да оценяват шофьорите. Тоест самите водачи имат интерес да предложат по-добро качество. Това обаче все още не се оценява от потребителите. "За съжаление обаче по-голямата част от тях все още не са осъзнали основното предимство на такси приложението, а именно възможността им сами да контролират избора си на кола и качеството на услугата. Все още повечето хора гледат на такси приложенията повече като на технологична иновация, а не като средство да елиминират съществуването на явлението "копърки", коментира Атанас Шарков. Въпреки това от компанията отчитат над 30 хил. сваляния на тяхното приложение. Другата компания, която предлага сходно приложение – TaxiMe – отчита стабилен ръст на потреблението. "Растем стабилно дори и през по-слабите летни месеци. Имаме над 40 хил. инсталации и много добро покритие от подбрани шофьори", коментира Христо Чернев. Таксиметровите звезди Двете приложения на пръв поглед предлагат сходни услуги – предоставят възможността на потребителите да си викат такси през смартфоните, да избират и оценяват шофьорите и др. Приходите им се формират от малки комисиони при всеки платен курс, когато е изполвана тяхната онлайна платформа. Но ако се погледне малко по-детайлно бизнес подходът, им двете компании се различават значително. TaxiStars се ориентира към договори с таксиметровите компании, които да го предоставят на своите шофьори. Компанията вече има договори с "Уелоу такси", "ОКей супертранс" в София, "Индикар" в Бургас, "Перфект такси" в Пловдив, "Корект" от Враца, "SC Taxi" - Сливен, и "Стели-М" в Гоце Делчев, такси компания във Варна, а в момента се водят преговори с фирми от Асеновград, Плевен, Русе и Велико Търново. TaxiStars не се ограничава само до създаването на мобилно приложение – тя има амбицията да превърне софтуера в дигитална диспечерска платформа с елементи на социална мрежа. Концепцията е върху нея да се развиват приложения от трети разработчици, каквото вече има в онлайн магазина на БТК Vivacom Apps. "Още от създаването на компанията в бизнес модела е залегнала идеята тя да бъде платформа за такси приложения", коментират от TaxiStars. Компанията планира до края на годината да стартира партньорство и с друг популярен бранд, различен от телекомуниакционния сектор. "В процес на преговори сме и с още няколко партньора от различни браншове", допълват от TaxiStars. Именно чрез подобни партньорства и вграждане на платформата във външни приложения разчита компанията за международна експанзия. Пазарна икономика в действие TaxiMe се прицелва директно в самите водачи на таксита и идеята е да се създаде просто и лесно приложение, което да изисква минимални усилия за използване. Приложението го ползват шофьори от всички популярни такси компании, коментира Христо Чернев от TaxiMe. Основният им коз е качеството на услугата, което предлагат. Всеки от тях трябва да отговаря на специфични изисквания за качество, за да може да се включи в приложението. "TaxiMe подбира най-добрия шофьор в близост до клиента чрез комплексен алгоритъм, а цената е стандартната за града", уточнява Чернев пред "Капитал Daily". Потребителите получават пълна информация за шофьора, колата и маршрута. "Поръчките на клиентите отиват при най-добре представящите се шофьори благодарение на алгоритъма, който сме разработили. Това е пазарна икономика в действие", коментира Чернев, като според него така се стимулират шофьорите да предлагат високо качество на услугата. Фактът, че водачите на таксита се оценяват от потребителите, може да стресне повечето от тях. Но вече след близо година на пазара и двете приложения срещат позитивни реакции от шофьорите. TaxiMe разчита на доброволното включване, докато TaxiStars предлага централно на таксиметровите компании. "Иновациите се приемат добре от такси шофьорите и сме приятно изненадани, че след 2-3 месеца работа дори и старото поколение се адаптират да работят бързо. Срещаме реален интерес от повечето шофьори", коментира Атанас Шарков от TaxiStars.
Източник: Капитал (05.09.2014)

"Българска телекомуникационна компания" ЕАД внесе уведомление в КЗК, с което заявява желанието си за придобиване на групата на "НУРТС България", съобщиха от пресцентър на БТК. В последните години групата на НУРТС България инвестира и завърши успешно техническата цифровизация на ефирните радио и телевизионни излъчвания, изпълнявайки изискванията за излъчване на цифров ефирен сигнал. Настоящите собственици на НУРТС България взеха решение да се оттеглят от тази инвестиция в България поради промените в макроикономическата среда и липсата на обществена подкрепа и интерес към цифровата ефирна телевизия, пише в съобщението. БТК декларира, че ще осигури изпълнението на всички поети от групата на НУРТС България договорни и законови задължения.
Източник: 24 часа (08.09.2014)

"Българска телекомуникационна компания" ЕАД внесе уведомление в КЗК, с което заявява желанието си за придобиване на групата на "НУРТС България", съобщиха от пресцентър на БТК. В последните години групата на НУРТС България инвестира и завърши успешно техническата цифровизация на ефирните радио и телевизионни излъчвания, изпълнявайки изискванията за излъчване на цифров ефирен сигнал. Настоящите собственици на НУРТС България взеха решение да се оттеглят от тази инвестиция в България поради промените в макроикономическата среда и липсата на обществена подкрепа и интерес към цифровата ефирна телевизия, пише в съобщението. БТК декларира, че ще осигури изпълнението на всички поети от групата на НУРТС България договорни и законови задължения.
Източник: Класа (08.09.2014)

"НУРТС България" погаси напълно облигационното си задължение към Корпоративна търговска банка (КТБ). На 5 септември дружеството, което е свързано с мажоритарния собственик на поставената под специален надзор КТБ - Цветан Василев, е изкупило обратно притежаваните от банката 25 723 облигации с номинал 1000 евро. Емисията на обща стойност 40 млн. евро беше пласирана през септември 2012 г., а оригиналният падеж е на 27 септември 2017 г. В проспекта към публичното предлагане на облигациите е записано, че една година след изтеглянето на заема "НУРТС България" има право да упражни кол-опция, чрез което да изкупи предсрочно (изцяло или частично) емисията. От НУРТС не дадоха повече информация около сделката, а потърсен от "Капитал Daily", изпълнителният директор на дружеството Емил Атанасов отказа да коментира каквото и да било на този етап. Новината обаче идва дни, след като стана ясно, че БТК, която има солидна блокирана сума в КТБ, възнамерява да придобие НУРТС. Това може да означва, че реално се сключва първата крупна сделка по прихващане в затворената банка. Стойност на сделката В проспекта са записани условията за предсрочно изкупуване, от които може да се сметне, че общата стойност на сделката е около 26.7 млн. евро. Едно от условията за упражняване на кол-опцията е цената на обратно изкупения размер на главницата да е 101% от номинала. Тоест НУРТС би трябвало да е изплатило по главницата 25.98 млн. евро. Освен това при предсрочно изкупуване на облигации се заплаща и начислената до момента лихва, която по изчисления на "Капитал Daily" е на стойност 727 хил. евро. Лихвените плащания се извършват на всеки шест месеца. Годишната лихва по облигационния заем се определя на база шестмесечен EURIBOR и надбавка от 5.5%, но не по-малко от 6%. Досега са извършени три лихвени плащания към облигационерите на обща стойност 3.64 млн. евро. "НУРТС България" емитира облигациите през 2012 г., за да погаси кредита си към КТБ, използван за изграждането на мултиплекса, сключен през ноември 2011 г., в размер на 36.981 млн. евро. Други облигационери станаха основно местни институционални инвеститори, като към края на 2013 г. сред най-големите са пенсионните фондове на "ЦКБ-Сила", "Съгласие" и ING. Плащане или прихващане Решението за обратното изкупуване на облигациите вероятно е взето на извънредното общо събрание на акционерите на 2 септември. На него са присъствали представители на акционерите, които притежават 100% от капитала на дружеството. Към края на юни половината дружество се притежава от кипърската офшорна компания Mancelord Limited, а другата половина – от регистрираното в Дубай дружество Bluesat Partners. Взетите там решения обаче остават в тайна, тъй като дневният ред и решенията от заседанието са напълно заличени в протокола от заседанието. Неизвестно засега остава откъде е финансирането за обратното изкупуване на 64.3% от облигацията. Данните в консолидирания финансов отчет на "НУРТС България" за второто тримесечие показват, че дружеството има общо приходи за шестте месеца в размер на 27.874 млн. лв. и е на 441 хил. лв. загуба от дейността си, но заради "преустановени дейности" (свързани основно с продажбата на сателитния си бизнес) излиза на печалба с 16.5 млн. лв. Освен това компанията разполага с 14.1 млн. лв. по банковите си сметки. Предвид обявеното придобиване от БТК обаче не е изключено да става въпрос за прихващане. Телекомът, в който Цветан Василев е най-големият акционер с 44% дял, има около 70 млн. лв. блокирани в банката. Така е възможно като част от споразумението за предстоящата покупка БТК да е прехвърллила чрез цесия част от вземанията си от банката на НУРТС и то да е прихванало с тях задължението си. По този начин телекомът успява да спаси част от депозита си, който рискува да загуби при вкарване на КТБ в несъстоятелност, като в замяна получава НУРТС, но с чувствително по-малко задължения, което дава шанс мултиплексът без големия си разход за лихви да подобри резултатите си.
Източник: Капитал (10.09.2014)

Аргументът, че проблемите в КТБ ще доведат до масови фалити и загуба на много работни места е несъстоятелен, заради структурата на актива и пасива на банката, се казва в статия на Капитал. Юридическите лица, които имат сметки в КТБ са около 6800, но тези с по над 10 хил. лв. по тях са под 1500, депозитите над гарантираните, са 412. От тях немалко са финансови, държавни ведомства, общини и реално става въпрос за 251 частни фирми, чиито влогове подлежат на гаранция. Общо депозитите на всички частни фирми са 640 млн. лв., на държавните – още 360 млн. лв. Звучи внушително, но от тях 620 млн. лв. са за десетте най-големи вложителя, които в голямата си част са известни – БТК, “Топлофикация София”, БЕХ, Булгартрансгаз. А две от тези 10 са в несъстоятелност и вътре синдиците държат пари от масата на несъстоятелността . вложители в КТБ
Източник: Капитал (15.09.2014)

Съдят телекомите за високи неустойки Комисията за защита на потребителите (КЗП) завежда колективни искове срещу трите мобилни оператора у нас. Причината са твърде високите неустойки при прекратяване на договорите по желание на клиентите, съобщават от КЗП. Проверка на комисията е установила, че и трите компании имат една и съща неравноправна клауза в общите условия на срочните договори за предоставяне на мобилни услуги. Тя предвиждат клиентите да плащат като неустойка всички месечни такси до изтичане на срока на договора при прекратяването му по тяхно желание, независимо от причината. Ако потребител поиска да прекрати договора заради лошо качество на услугите или неточно изпълнение на договора от мобилния оператор, той е задължен да заплати необосновано висока неустойка, смятат в КЗП. Клиентите плащат неустойка дори при смяна на адреса и невъзможност на оператора да доставя услугата на новото място. КЗП е изпратила писма до трите оператора с препоръки за коригиране на неравноправните клаузи. До този момент GLOBUL не разполага с исковата молба на КЗП и не бихме могли да коментираме мотивите на комисията, заявиха от компанията. GLOBUL работи по различни решения, които да удовлетворяват потребителите и КЗП. Смятаме, че ще стигнем до взаимно приемливо решение много преди приключване на всички съдебни процедури, заявяват от GLOBUL.
Източник: Стандарт (16.09.2014)

VIVACOM готова за 4G Каквото и да ви говорят хората, цифрите винаги са най-красноречиви. В случая с VIVACOM те показват как в този невероятно забързан и технологичен свят качеството и удобството за потребителите са задължителни и диктуват политиката на една компания. Днес всеки иска неограничен и бърз достъп до информация, което означава бърз домашен и мобилен интернет. С услугата FiberNet компанията осигурява възможност за достъп до оптичен интернет на над 820 000 домакинства в България - в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Сливен, Шумен, Своге и Благоевград. До края на годината и началото на 2015-а VIVACOM ще изгради оптични мрежи във Враца, Видин, Силистра, Добрич, Ямбол, Пазарджик, Кърджали и Плевен. Това означава, че до края на 2014 г. общо 950 000 домакинства в България ще могат да ползват услугата на оператора, а в началото на следващата година броят им ще надмине 1 000 000. Оптиката стига до крайния потребител буквално в апартамента му, което е познато като fiber to the home. Другият вариант на изграждане на оптичната мрежа е т.нар. fiber to the building - до входа на сградата, след което кабелите тръгват към дома или офиса. И при двата варианта обаче клиентът получава сигурна, надеждна и супер бърза услуга. В момента 3G мрежата на VIVACOM покрива 97% от населението на страната и позволява скорост до 21 мегабита в секунда. Около 60% от жителите на България вече могат да достигнат скорост до 42 мегабита в същата мрежа. С това могат да се похвалят малко европейски държави. Средната скорост, която VIVACOM предоставя на потребителите в България, е 5 мегабита в секунда, докато за Европа тя е 1,5. Само още 53 страни в света могат да се похвалят с UMTS технологията в честотния банд 900 MHz, която VIVACOM внедри в мрежата си. Компанията има изградени 1700 3G базови станции и 2600 2G. Не само крайните потребители, но и партньорите на мобилния оператор признават високото технологично развитие на компанията за тези 5 години. "VIVACOM има най-добрата 3G мобилна мрежа в страната, изградена с най-доброто оборудване, която осигурява много качествена услуга за крайните потребители. Компанията прекрасно избира точната комбинация от технология и честотен банд (като UMTS 900)", сподели за "Стандарт" Руки Лиу, управител на "Хуавей България". Китайската компания изгражда 3G мобилната мрежа и IPTV на българския телеком. "VIVACOM доминира също така и в IP транспортните мрежи. Alcatel-Lucent доставя най-новото IP оборудване на VIVACOM. Компанията е лидер в оптичния достъп", добави Александру Братеану, мениджър за България на Alcatel-Lucent, които изграждат IP/MPLS мрежата и осигуряват GPON оборудването за оптичния широколентов достъп. "Преди само няколко години VIVACOM направи революция на българския телеком пазар, когато за първи път въведе понятието TriplePlay - уникалното съчетание от фиксирана, мобилна и телевизионна услуга в едно. Това постави пазара и конкуренцията на съвсем различно ниво, и VIVACOM успя чрез умелото съчетание на върхови технологии и пазарна стратегия да стане най-иновативната компания на българския пазар", казва Милан Госпич, управител на Ericsson в България, традиционно известни с мобилните си мрежи, изградили DTH TV центъра на "Виваком". "Ние очакваме мултимедийните и тв услуги да растат все по-бързо както на световния, така и на българския пазар, достигайки чрез LTE мрежите до всеки и навсякъде допълни той. "VIVACOM постигна наистина много за последните 5 години. В този кратък период и в изключително предизвикателни икономически и пазарни условия компанията извърши пълна структурна трансформация. Тя обедини фиксирания с мобилния си бизнес юнит, модернизира мрежовата си инфраструктура, като заложи на иновативни решения, с което успя да удвои броя на мобилните си абонати в един плосък пазар. VIVACOM създаде най-голямата магазинна мрежа в страната, завърши окомплектоването на портфолиото си, добавяйки оптичен широколентов достъп, сателитна и IP телевизия, и съвсем заслужено зае лидерската позиция като най-големия телеком в България", споделя Мартин Богоев, мениджър за страната на Nokia Siemens Networks. "През последните 5 години компанията се преобрази технологично. Мобилната мрежа е много добре развита, като 3G мрежата поддържа скорости от 42 Мbit/s, фиксираната мрежа за достъп в големите градове вече e оптична и предлага освен бърз интернет също и услуги като IP телевизия. През 2010 година VIVACOM стартира също и DTH услуга, която много бързо стана популярна", добавя Любомир Любенов, директор Изграждане на мрежи в "Телелинк". С ясната си и очевидно успешна стратегия - клиентът да бъде поставен в средата на всичко, което телекомът прави, VIVACOM бързо върви напред, категорични са партньорите й. Следващата стъпка по отношение на мрежите е ъпгрейдът до 4G. За да стане това факт обаче, са необходими два фактора. Първият е Комисията за регулиране на съобщенията да осигури спектър, подходящ за технологията. Вторият е наличието на достъпни телефони поддържащи LTE. Според VIVACOM движение по този въпрос може да има през 2015 г. С 4G мрежата крайните потребители могат да очакват скорости до 72 мегабита в секунда "Мрежите на компанията са готови за бъдещето. Те лесно могат да бъдат надграждани и разширявани. Мобилните мрежи например, лесно и бързо биха били ъпгрейднати до 4G", посочва г-н Лиу. "Изградената комуникационна инфраструктура на VIVACOM е напълно готова технологично да поеме предизвикателствата на пазара. Мобилната мрежа може много бързо да бъде разширена с последното поколение мобилна технология - LTE, а широколентовата оптична мрежа може само за няколко месеца да увеличи скоростта за абонатите до 1Gbps, стига пазарът ни да е достатъчно зрял и готов да плати за този вид услуги", убеден е г-н Любенов. Според г-н Богоев carrier-grade качеството на мрежите на телекома се доказва от факта, че "VIVACOM залага на най-новите технологични решения, налични към даден момент, и това ги прави изключително гъвкави и ефективни по отношение на цените за крайни клиенти. Също така това прави мрежите ориентирани към бъдещите нужди и изисквания на пазара и дава възможност да бъдат лесно надграждани и разширявани - готови да отговорят на непрестанно растящите очаквания и на все по-взискателните крайни клиенти". Предлагането на високи технологии днес е задължително за всеки сектор. Това още повече се отнася до телекомуникациите. С разумна стратегия, гъвкави решения и надеждни доставчици една компания може да изгради конкурентни предимства, които да й обезпечат водещата позиция на пазара.
Източник: Стандарт (19.09.2014)

Във всички служебни автомобили на "Билла България" са монтирани GPS устройства за проследяване и отчитане на скоростта на движение на всяка кола в реално време. Интернет базираната система дава възможност на задаване на маршрути и алармира при отклонения от маршрута. "Последната иновация, която стартирахме съвсем скоро, е VIVAFLEET. Услугата на VIVACOM ни осигурява пълен контрол и мониторинг на целия автопарк. "Билла България" разполага с над 90 фирмени автомобила, които са в постоянно движение", казва Николай Петров, изпълнителен директор на "Билла България". Компанията е един от клиентите, които използват иновативната платформа за управление на автомобилите си. Отчетите и справките за движението на всеки един от автомобилите в автопарка се генерират автоматично по предварително зададени критерии.
Източник: Стандарт (25.09.2014)

Смартфонът ни информира за най-близкия куриер на "ЕКОНТ" през мобилното приложение iEcont - "Дистанционно" за куриерски услуги или точно проследяване във всеки един момент къде е пратката ни. Клиентите на VIVACOM и "ЕКОНТ" могат безплатно да изтеглят мобилното приложение iEcont от VIVA Apps Store - собствен хъб за мобилни приложения на телекома. Така всеки, който си поръчва стока по интернет, може в реално време да види къде е пратката му и кога точно ще е при него. Системата има възможност също да локализира къде се намира клиентът и показва най-близкия офис на "ЕКОНТ". "iEcont определено се наложи сред нашите редовни клиенти и за това има принос VIVA Apps Store, откъдето всеки клиент на VIVACOM може да изтегли безплатно приложението Econt Express и да следи пратките си в реално време. Продължаваме напред и с един изцяло нов проект, който няма аналог в света - Smart Courier. За екипа на "ЕКОНТ Експрес" VIVACOM е не само доставчик на телеком услуги, но и партньор, с който осигуряваме иновативни, комплексни и достъпни решения на нашите клиенти", каза Павел Пенчев, прокурист на "ЕКОНТ Експрес".
Източник: Стандарт (25.09.2014)

Мтел пуска сателитна телевизия Цифрова телевизия през сателитна технология (DTH) с покритие в цялата страна пуска Мтел, обявиха вчера от дружеството. Телекомът предлага над 150 канала и 3 пакета, като и най-малкият от тях включва НD. Икономичният пакет за абонати на Мтел е 9.90 лв. на месец при 2-годишен договор. Оборудването е от сателитна чиния, конвертор, HD сателитен приемник и смарт карта. При сключване на 1- и 2-годишен договор те се дават безплатно, а при безсрочен договор може да се купят от Мтел. "България изпреварва ЕС по проникване на платената телевизия - делът й тук е 85%, докато средно в ЕС е едва 60%. Този тип услуги тук са по-евтини от средните за Европа", съобщи главният изпълнителен директор на Мтел Танасис Кацирубас. При представянето на услугата вчера бяха изнесени данни от проучване, според което българите гледат телевизия средно по 225 минути на ден, 60% са пред екрана всеки ден. Най-гледани са филмите - от 80% от зрителите, а 75% гледат новините. Въпреки богатия избор от телевизионни канали обаче най-често гледаните са не повече от 7.
Източник: Сега (26.09.2014)

България ще получи 1,1 млрд. евро за телекомуникации По линия на инициатива "Свързани общности" в частта за телекомуникации за България са предвидени 1,1 млрд. евро за периода 2014-2020 г. Това каза служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова при откриване на информационен ден за популяризиране на възможностите за финансиране на телекомуникационни проекти по Механизма за свързване на Европа. По време на събитието представители на Европейската комисия и на Световната банка представиха започналата тази година съвместна инициатива "Свързани общности". Механизмът за свързване на Европа е създаден в подкрепа на растежа, създаването на нови работни места, социалното включване. Целта му е да ускори развитието на трансевропейските мрежи, като стимулира финансирането им както в частния, така и в публичния сектор при спазване на принципа за технологична неутралност, обясни Ангелкова. Механизмът дава възможност за подготовка на проекти от общ интерес, като това става в рамките на политиката на трансевропейските мрежи в трите сектора - транспорт, телекомуникации и енергетика. Целта е изграждането на нови или модернизирането на вече съществуващите инфраструктури. Финансовият пакет за изпълнението на механизма за периода 2014-2020 г. е 33,2 млрд. евро. От тях за сектор "Транспорт" са предвидени 26,2 млрд. евро, за телекомуникации - 1,1 млрд. евро, а за енергетика - над 5,8 млрд. евро. По думите на Ангелкова интернет става доминираща платформа за комуникации при извършване на стопанска дейност, за предоставяне на услуги, за социално и културно сближаване. По тази причина наличието на високоскоростен достъп до интернет в трансевропейски мащаб е от съществено значение както за икономическия растеж, така и за единния пазар.
Източник: Дума (03.10.2014)

VIVACOM отбеляза 500 000-ия абонат който се прехвърля от друг оператор, като запазва мобилния си номер. Според данни, взети от общия за трите телекома регистър на преносимостта, над 60% от всички трансфери на потребители на мобилни услуги преминават към VIVACOM. Това според телекома се дължи и на атрактивните предложения за комбинация между тарифен план и мобилно устройство - като настоящата оферта за Net&Call XL с допълнителни 200 национални минути, предоставяща общо 800 минути, неограничен мобилен интернет с 2000 MB на максимална скорост и смартфон Galaxy Grand Neo за 29.99 лв. на месец.
Източник: Сега (15.10.2014)

България става първата и единствена засега държава от Източна Европа, в която частна компания ще има сателит. Амбициозният проект е на телевизионния оператор „Булсатком“, който разполага с точка на геостационарната орбита от над три години. Едва сега обаче старозагорската компания договори всички детайли по договора и обяви официално старта на проекта. Бъдещият български спътник се нарича „България Сат-1“ и ще се произведе от американския концерн Space Systems Loral. Досега тя е изработила множество подобни съоръжения, които излъчват сигнал от разстояние 36 000 километра до повърхността на Земята. Финансирането е осигурено чрез кредит от страна на банката за експортно ориентиране на САЩ Eximbank и консорциум от европейски банкови институции, воден от Deutsche Bank – Лондон. Сред останалите инвеститори са Citibank, Raiffeisenbank, “Сибанк“ чрез KBC и производителят Space Systems Loral. По думите на единия изпълнителен директор на „Булсатком“ Максим Заяков сумата на проекта е конфиденциална информация по сключения договор, но е малко над сумата, договорена от кредиторите в размер на 150 млн. долара. Българската компания очаква да изплати кредита си в рамките на 7 и половина години. За тази цел около 60-70% от капацитета на сателита ще бъдат отдавани под наем, като вече са проведени разговори сред някои компании, сред които и Romtelekom. Досега „Булсатком“ използва под наем гръцкия спътник Hellas, за да разпространява каналите си. Той бе собственост на телекомуникационната компания OTE, която наскоро го продаде на ArabSat. Фирмата, която ще изстреля спътника – SpaceX, е била единствена, която е успяла да построи ракета, с която да се изведе спътник, на достъпна цена, допълни още той. Очаква се изстрелването да се осъществи чрез ракета Falcon 9 през първата половина на 2016 г. oт Кейп Канаверал. „България Сат-1“ ще е базирана на спътниковата платформа LS1300, която осигурява предоставяне на услуги за 15 и повече години. Сателитът ще се захранва от 6 слънчеви панела, генериращи общо 10kW, и ще разполага с 32 мощни транспондера. Покритие ще има над цяла Европа – от Израел до Англия, от Северна Африка до Скандинавските страни, поясниха от компанията. В началото на октомври "Булсатком" обяви, че е осигурила допълнително финансиране за инвестицията в мобилната си широколентова мрежа от четвърто поколение - 4G/LTE. Тогава компанията финализира преговорите за заем от международна финансова институция за подкрепа на проекта. Компанията спечели доверието на ЕБВР, която отпусна кредит от 20 млн. евро за четвъртата национална мобилна мрежа. От "Булсатком" обявиха, че финансирането от ЕБВР ще й позволи да инвестира в най-съвременните технологии и да предложи на клиентите си по-бърз и качествен достъп до широколентови услуги, особено за хората в малките населени места и отдалечените райони. А в момента България е сред страните с едно от най-слабите покрития на широколентови услуги в ЕС - само 34%, а в районите, отдалечени от големите градове, процентът е много по-нисък. „Булсатком“ е изцяло българска компания и е най-големият доставчик на сателитна телевизия в страната с пазарен дял от 31,9% и близо 800 000 абоната.
Източник: Инвестор.БГ (16.10.2014)

Кой изплаши чуждия капитал Ако през допреди няколко години пазарът на сливания и придобивания в България жужеше от активност, то през последните ситуацията изглежда все по-притихнала. Кризата, разбира се, изигра съществена роля в тази посока, като охлади апетита за риск на инвеститорите не само на местния пазар, а и в Европа и по света като цяло. Навън обаче постепенно активността започва да се съживява, докато в България броят на сделките остава ограничен, а размерът им отстъпва на наблюдаваното в силните години. Негативната картина се допълва от запазващата се вече пета поредна година тенденция на изтегляне на големи чуждестранни играчи – както стратегически, така и финансови инвеститори, които напускат пазара, а местата им се заемат от местни компании. Надолу, надолу От началото на годината до края на септември в страната е имало общо 55 сделки, включително и за миноритарни дялове, на стойност 644 млн. евро, сочат данни на EMIS-DealWatch. За сравнение - през първите девет месеца на миналата година броят на сключените сделки е бил 69. Общата им стойност пък е била 1.1 млрд. евро, посочват от консултантската компания, като отбелязват, че основната част от тази сума се дължи на покупката на "Глобул". Мобилният оператор стана собственост на норвежкия телеком Telenor, който плати 717 млн. евро за придобиването му от гръцката OTE, като в цената влизаха и задълженията на "Глобул". Тази година гигантска сделка отсъства. Но реалността е, че отново значителна част от общата сума за деветмесечието на 2014 г. също се дължи на една сделка – изкупуването на дела от 36.6% на американския финансов инвеститор The Rohatyn Group в "Хювефарма" от компания на братята Кирил и Георги Домусчиеви, които ще си върнат контрола над дружеството срещу 255 млн. евро. Данните на Ernst&Young също показват ясно свиването на инвестиционната активност в България. Според публикувания от компанията "Барометър на сливанията и придобиванията в Централна и Югоизточна Европа" към края на полугодието общият брой на финализираните в региона сделки е бил 630, което е с 4.4% по-малко спрямо година по-рано, а свиването се дължи най-вече на значителния спад в сделките в България – едва 39 в сравнение със 109 за периода януари - юни 2013 г. Общата им стойност също намалява и към края на полугодието е от порядъка на 800 млн. евро при около 900 млн. евро година по-рано, сочат данните на E&Y. Справка на "Капитал" показва, че сделките са на сходно ниво с 2013 г., но са много по-малки. За деветте месеца на миналата година е имало общо 33 сделки, докато тази те са 38. Част от тях обаче са вътрешни преструктурирания като "Булгартабак" и "Табак маркет". Няколко едри продажби са през съдия-изпълнители или са за компании, затънали в дългове, т.е. изчистване на дълго отлагани проблеми. "От гледна точка на обем сключените сделки през 2014 г. не биха могли да наваксат размера на големите сделки за периода от миналата година, каквито бяха например покупката на "Глобул" или на "Каолин". В това отношение през 2014 г. се открояваме от другите пазари от региона, където се случиха значими емблематични сделки като закупуването на Serbia Broad Band от KKR за 1 млрд. евро и в която Raiffeisen бяхме консултант, или придобиването на Mercator от Agrokor срещу 1.5 млрд. евро", коментира Юлиан Гиков, управляващ директор на Raiffeisen Investment за България. Трайни липси Ако трябва да се обобщи видяното дотук, то извън вече традиционния отлив на чужди инвеститори това е годината на пропадналите сделки и на изтеглянето на ритейлърите. Но и на придобиването на аутсорсинг и куриерски компании от външни стратегически купувачи. "Подобно на миналата година повече от 80% от сделките представляват отлив на чужди инвеститори за сметка на местни купувачи или просто смяна на чуждата собственост, т.е. не се наблюдава навлизане на повече западни инвеститори на българския пазар", посочват анализаторите от DealWatch. Както и през 2013 г., в повечето случаи сделките с чуждестранно участие са продиктувани от външни фактори като смяна на собствеността на компанията майка. Сред най-големите от тях беше смяната на собствеността в "Мтел" – българският мобилен оператор вече е част от портфолиото на мексиканския милиардер Карлос Слим чрез сделка за Telekom Austria. Подобен беше и случаят с местния бизнес на Cinema City, който в резултат от промяната в собствеността на компанията майка премина oт холандски към британски собственици. Сред директно излизащите от пазара чуждестранни играчи се открояват продажбите на някои от големите ритейл вериги като "Практикер", "Баумакс" и "Пикадили". В първите два случая излизанията на международните им собственици бяха продиктувани от финансови проблеми на родните им пазари – фалит на веригата Praktiker в Германия, висока задлъжнялост и губещ бизнес на BauMax в Австрия. При "Пикадили" водещ мотив се оказа желанието на чуждестранните инвеститори да излязат от местния пазар. Интерес към купуването на българския бизнес обаче проявиха само местни играчи. "Сделки като Baumax, Praktiker и Piccadilly показват желанието на чуждестранните стратегически инвеститори в определени индустрии да напуснат България и да се фокусират в по-значими за тях пазари", отбелязва Ивайло Спасов, управляващ партньор в Entrea Capital. В списъка на големите играчи, напускащи българския пазар, не липсват и представители на финансовия сектор. В началото на годината от одитирания отчет на Първа инвестиционна банка за 2013 г. стана ясно, че българската финансова институция е платила 46.94 млн. лв. (24 млн. евро) на унгарската MKB, която е част от групата на германската Bayern LB, за изкупуването на местното й подразделение – МКБ Юнионбанк. През януари беше обявено и изтеглянето от пазара на френската Credit Agricole, която продаде дъщерната си "Креди агрикол България" за 47.2 млн. евро на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сделката беше финализирана в началото на юни, броени дни преди поставянето на КТБ, а впоследствие и на вече преименуваната "Търговска банка Виктория" под специален надзор от страна на БНБ. На българския пазар някои от най-големите очаквани сделки по продажба или по привличане на частен капитал претърпяха неуспех, казват консултанти. "Може да се каже, че това е годината на неосъществените или отложените сделки", смята Юлиан Гиков. Макропроблем Слабото представяне на България за пръв път има ясно българско обяснение - страната е политически нестабилна и започва да влошава икономическите си показатели. "Основният фактор, който притеснява международните инвеститори, е променливата макросреда и трудността да се правят средно- и дългосрочни прогнози", обяснява Ангел Келчев, мениджър "Сливания и придобивания" в E&Y. "Политическата нестабилност е един от факторите, който продължава да има отражение върху липсата на реален интерес от страна на чуждестранни инвеститори", смята и Росен Иванов, управляващ съдружник в BlackPeak Capital. По думите му сред факторите за това е и липсата на активна реклама на България като инвестиционна дестинация. Според Илко Стоянов, който е съдружник в българския офис на международната адвокатска кантора Schoenherr, също трябва да се работи в посока промотирането на България като инвестиционна дестинация. "Необходими са повече истории за успешни инвестиции в България. Тези истории не трябва да идват под формата на реклама, която, разбира се, има своята роля, а под формата на споделен успешен опит от реални инвеститори", отбелязва той. По думите му обаче засега по-силно се чуват гласовете, които се оплакват от средата в страната във връзка с лошата регулация в определени сектори, корупцията и липсата на правна сигурност. Ситуацията около съдбата на КТБ всъщност внася допълнителна нотка несигурност към и без това нестабилната политическа обстановка в страната. "Липсата на решителни действия по отношение на КТБ от редица институции вдъхва недоверие и несигурност по отношение на взимането на решение за инвестиции в България", посочва Ивайло Спасов. И допълва едрия проблем: закъснелите, а в някои сектори и пълна липса на реформи като съдебна система, образование, енергетика също допринасят значително за намаляване на интереса от страна на стратегически и финансови инвеститори. (http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/10/17/2402191_koi_izplashi_chujdiia_kapital/)
Източник: Капитал (20.10.2014)

Цесиите в КТБ стигнаха до 1 млрд Цесии или сделки между депозанти главно с негарантирани влогове и кредитни длъжници на затворената КТБ продължават с пълна сила. Прилагат се все повече различни схеми за прехвърляне при намаляване на вземанията с от 30-50% и дори до 70%. Общата сума на тези операции вече гони внушителната сума от 1 милиард лева, съобщава вестник "24 часа". Пред депутатите от временната бюджетна комисия квесторът Станислав Лютов определи сумата на цесиите на 700 млн. лв., но прогнозира, че най-вероятно синдиците ще признаят такива за не повече от 200 млн. лв. Той потвърди, че искания за прехвърляне има всеки ден и броят на тези сделки непрекъснато расте. Както и че в тях участвали и държавни компании и общини. Основни участници в схемата са, от една страна, вложители, а от другата хора или фирми с кредити. "В българския парламент има представители на един икономически кръг и той вече придобива депозити, негарантирани в КТБ. Имаме съмнения, че директорът на фонда за гарантиране на влоговете е свързан с този кръг". Това заяви от парламентарната трибуна в петък при дебатите за затворената банка депутатът от ДПС Йордан Цонев. И обеща: "Ще наблюдаваме много внимателно оттук нататък механизма, по който ще бъде извършена процедурата по несъстоятелност на КТБ. Започва да действа фондът за гарантиране на влоговете, той ще предложи на съда синдика и ще управлява процесите по придобиване на апетитните активи". "Пет-шест фирми с големи заеми към затворената банка усилено изкупуват влогове", твърди и основателят на фейсбук групата КТБalive Даниел Божилов. Вложителите се съгласяват на сделката, защото получавали поне част от парите си веднага, без да чакат разпродаване на активи след фалита. "Купувачите пък печелят от сконтирането, стопяват част от кредита си и освен това концентрират пари, с които могат след това да изкупуват обезценените активи на банката", обяснява Даниел Божилов. Квесторът Станислав Лютов каза пред депутатите, че такива сделки не накърняват по никакъв начин масата на несъстоятелността на затворената банка, защото се правело "симетрично" вписване в активите и пасивите на КТБ. Главният прокурор Сотир Цацаров да се самосезира и да предприеме действия срещу управителя на БНБ Иван Искров и УС на централната банка за умишлено въвеждане в заблуждение и измама на хиляди хора. Това искат в декларация вложителите в КТБ, обединени в НПО "Ние - гражданите". Те твърдят, че на заседанието на парламента в петък Искров е излъгал за условията на предварителната оферта на консорциума от Оманския държавен фонд, ЕПИК и "Джемкорп кепитъл". Те не предлагали участие в смесено дружество с държавата само с активи, а и с кеш от 950 млн. евро, или 1,85 млрд. лв. Заради недостига на цялата сума в наличност до 2,3 млрд. лв. в офертата бил включен терминът "активи". Според комитета на вложителите обаче Искров с манипулативно изказване довел до обрат в позицията на депутатите по точка 3 и е отпаднала промяната, която задължаваше БНБ да оздравява банки дори и те да са с отрицателен капитал. НПО "Ние гражданите" прилагат и предпоследния вариант на офертата на консорциума, в който освен свежите пари в допълнение са посочени активите, които ЕПИК възнамерява да използва. Това са акциите на "Виваком", "Петрол" АД и НУРТС. В предложението на консорциума се иска цесиите да отпаднат със законодателни промени. Според вложителите обаче в хода на преговорите българската страна би могла аргументирано да не приеме това предложение.
Източник: Класа (03.11.2014)

Мтел поема телекомуникационното обслужване на “Булгартабак” "Булгартабак" избра Мтел за телекомуникационен партньор. В рамките на партньорството телекомът ще предоставя специализирани фиксирани решения за пренос на данни, мобилна, гласова и дейта комуникация, управление на автопарк посредством GPS система, фиксирана телефония и хостинг. С новото партньорство Мтел ще осигури телеком услуги за над 4000 души, уточниха от "Булгартабак". "Радостни сме, че "Булгартабак" избра именно тези услуги от нас. Сключеният договор е изключително важен за Мтел, тъй като с него доказваме, че предоставяме най-добрите телекомуникационни услуги и сме първият избор за корпоративните клиенти", коментира Танасис Кацирубас, главен изпълнителен директор на Мобилтел.
Източник: Стандарт (05.11.2014)

Троен ръст на печалбата до 13.3 млн. лв. и значително свиване на дълговете спрямо същия период на миналата година отчете в края на деветмесечието собственикът на мрежата за цифрово ефирно тв излъчване "НУРТС България". Причината за добрия резултат не е в необичаен бум на бизнеса с цифровизацията в страната, а е резултат от приключилата продажба на сателитния пренос на данни. Тя бе финализирана през май тази година и вече няма да разкрасява отчетите на компанията. Облекчението на дълговото бреме пък бе постигнато с предсрочно погасяване на част от облигационната емисия през септември, което всъщност беше част от схемата, при която БТК евентуално придобива НУРТС срещу свой депозит в КТБ. БТК обяви, че желае да купи мултиплекса още през септември и пусна официално съобщение, че е поискал разрешение за това от Комисията за защита но конкуренцията. Антимонополният орган обаче едва в сряда образува производство по искането на телекома. Печалба с еднократен ефект Финансовият отчет показва превишение на разходите от оперативна дейност над приходите. Това носи оперативна загуба за дружеството. Всъщност оператор на цифровата мрежа за ефирно цифрово тв разпръскване е дъщерното на "НУРТС България" "НУРТС диджитъл", като последното плаща на компанията майка наем за това, че използва инфраструктурата. "НУРТС България" обаче отново регистрира печалба от прекратени дейности, най-голямата от които е тази за сателитен пренос на данни. Процедурата по продажба на станцията "Плана сат" бе задвижена през миналата година, но финалът бе сложен през май тази година с прехвърлянето на лиценции, договори и други активи. Печалбата от това възлиза на 18.9 лв. и така нетният финансов резултат от дейността на "НУРТС България" в края на септември е положителен - в размер на 13.3 млн. лв. Сделката за "Плана сат" всъщност беше с фирми, свързани отново с банкера Цветан Василев, сочен и като контролиращ самия мултиплекс. Според предоставените финансови данни предприятието има 24.7 млн. лв. краткосрочни задължения. От тях 14.087 млн. лв. представляват непогасена част от дълг, възникнал по силата на договор за прехвърляне на вземане от 3 септември тази година. Срокът за погасяване на това задължение е 120 дни от датата на подписване на договора. За обезпечаване на вземането кредиторът е получил залог на търговските предприятия "НУРТС България" и дъщерното му "НУРТС диджитъл", както и втори поред залог на акциите на "НУРТС диджитъл". По-съществена динамика има при дългосрочните задължения на компанията, които са намалени от 78.7 млн. лв. на 28.4 млн. лв. Основната част от тях са по линия на облигационния заем, който "НУРТС България" емитира преди две години. През септември компанията погаси предсрочно част от задължението, като изкупи обратно облигации за 25.723 млн. евро, притежавани от Корпоративна търговска банка (КТБ). Изкупуване обаче и тук няма, а по-скоро става въпрос за прихващане по схемата за покупка от БТК. Готова за сделка В този си вид "НУРТС България" е готова за продажба, каквато процедура бе задвижена преди месеци по инициатива на БТК. Още преди два месеца тя уведоми за намерението си КЗК, но едва вчера, на 5 ноември, антимонополният орган стартира производство, което тепърва ще установява дали сделката би имала негативен ефект върху конкуренцията. "Всъщност няма никакво забавяне. Спазили сме двумесечния срок. Просто през времето досега имахме въпроси по сделката, които изпратихме до БТК, а тя се забави леко с отговорите", обясниха от пресслужбата на КЗК. Замисълът на придобиването е БТК да вземе нещо срещу някаква част от блокираните си в КТБ над 70 млн. евро. Към 30 септември "НУРТС България" се притежава от офшорните "Блусат партнъртс", Дубай, и "Манселорд лимитид", Кипър, които държат по 50% от акциите й и се свързват с Цветан Василев. Той е акционер и в БТК, като контролира над 44% акциите на компанията.
Източник: Капитал (06.11.2014)

“Виваком“ с 0,7% ръст на приходите През третото тримесечие на годината телекомуникационната компания „Виваком" отбелязва 0,7% ръст на приходите на годишна база, съобщиха от дружеството. За тримесечието приходите са достигнали 208 млн. лв. Според „Виваком" това е най-добрият финансов резултат сред трите мобилни оператори в България. Печалбата за деветте месеца на годината е 16 млн. лв., което е с 5,7 млн. лв. повече от същия период на 2013 г. Непроменен остава средният приход от мобилен абонат - 11,40 лв. Ръст бележат предимно приходите от мобилни данни и от фиксиран интернет за сметка на приходите от фиксирани телефони.
Източник: Труд (11.11.2014)

Взимаме нови заеми от МИБ за 100 млн. евро Проекти на стойност близо 100 млн. евро са в процес на подготовка с Международната инвестиционна банка. Финансирането е за Спарки Елтос заедно с УниКредит Булбанк, за Еврохолд, за Виваком, за Технокороза, за Порт Бургас-запад, както и за кредитни линии за Българо-американската кредитна банка и Инвестбанк. София беше домакин на 102-рото заседание на Съвета на Международната инвестиционна банка (МИБ) в четвъртък и петък. Този форум може да се смята за ключов в новата история на институцията, коментираха присъстващи. На него бяха взети решения за разширяване, докато в последните години банката е губила членове. В София обаче беше подписано споразумение за връщането на Унгария като член на международната институция, както и за заем с унгарската Експорт-Импорт банк за 15 млн. евро. Така членовете на МИБ стават девет - Русия, Чехия, Словакия, Румъния, България, Унгария, Куба, Виетнам и Монголия. Беше взето и решение за откриване на регионален офис на институцията в Братислава. България има няколко проекта, които са финансирани от МИБ, на обща стойност 43,5 млн. евро. Заедно с руската ВТБ е сключен мостов кредит от 150 млн. евро за Виваком, в който МИБ участва с 10 млн. Инвестиции има в "Евролийз ауто" и "Марина Бей" в Кранево.
Източник: Стандарт (24.11.2014)

Първа инвестиционна банка е най-добрата марка в категорията "банки", показва независимо проучване на потребителския сегмент на българския пазар по инициатива на глобалната организация Superbrands, което се провежда за четвърти пореден път у нас. В категорията "телекомуникации" най-добрата марка е VIVACOM. "Технополис" е на първо място в категорията "верига хипермаркети за електроника". Номинираните марки са разделени по сектори в 28 различни категории от потребителския сегмент на българския пазар. Като освен това е направена и класация на Топ 20 на марките в България без значение от сектора, в който работи компанията. Световната интернет търсачка Google е отново най-силната марка в България. След нея в Топ 20 се нареждат Coca-Cola и Nescafe. В отделните сектори най-добрата марка в категорията автомобили е BMW. "Алианц България" и ДЗИ са първи с равен резултат в застрахователния сегмент. В категорията минерални води лидер е "Девин". В категорията "кредитни карти" първото място е на VISA.
Източник: Стандарт (25.11.2014)

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започва задълбочено проучване на евентуалната сделка, при която Българската телекомуникационна компания да придобие едноличен контрол върху "Нуртс България" АД, съобщиха от регулатора. Оттам се позовават на член на Закона за защита на конкуренцията, според който задълбочено проучване се прави, когато предварителната оценка породи съмнения, че при концентрацията ще се създаде или засили съществуващо господстващо положение, а ефективната конкуренция на съответния пазар ще бъде значително възпрепятствана. Досега КЗК е стигнала до извода, че обединеното предприятие ще оперира едновременно на два съседни продуктови пазара - този на наземно цифрово разпространение на телевизионни програми и разпространението им чрез платените платформи – сателит и Internet Protocol. Участието на групата БТК на двата продуктови пазара би създало конкурентни предимства след сделката пред останалите доставчици на платена телевизия, като например при договаряне на цената за предоставяне на правото за разпространение на програмите (авторските права) с доставчиците на медийно съдържание, допуска антимонополният орган.
Източник: Дневник (12.12.2014)

Задълбочено проучване във връзка с намерението на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (БТК) да придобие пряк едноличен контрол върху "НУРТС България" АД започва Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това се посочва в съобщение на комисията. След анализ на пазарите, върху които сделката ще окаже въздействие (разпространение на радио- и телевизионен сигнал и "колокация"), КЗК е стигнала до извода, че обединеното предприятие ще оперира едновременно на два съседни продуктови пазара - на наземно цифрово разпространение на ТВ програми и разпространението им чрез платените платформи - сателит и Internet Protocol. Участието на БТК на двата продуктови пазара би създало конкурентни предимства след сделката пред останалите доставчици на платена телевизия, като например при договаряне на цената за предоставяне на правото за разпространение на програмите (авторските права) с доставчиците на медийно съдържание. Поради това КЗК счита, че задълбоченото проучване е необходимо за пълното и всеобхватно проучване на пазарната ситуация. Това ще позволи на КЗК да даде точна и пълна оценка за ефекта, който ще породи оценяваната концентрация на разглежданите пазари и бариерите за навлизане на тях. ДУМА припомня, че НУРТС (Национално управление "Радио и телевизионни станции") бе собственост на БТК до 2010 г. През август 2010 г. БТК продаде половината от НУРТС на офшорката "Манселорд Лимитед", представлявана от дружеството "Бромак" на Цветан Василев, което е основен акционер в КТБ. Година по-късно БТК продаде другата половина от НУРТС на дубайската "Блусат партнърс". Сред клиентите на НУРТС са Българското национално радио, бТВ, Нова ТВ, ТВ7, Виваком, Мобилтел, Глобул и др.
Източник: Дума (12.12.2014)

Сделката за БТК беше широко отразена през 2012 г. от всички медии, след като КТБ, заедно с партньора си – руската банка ВТБ, придобиха мажоритарния пакет акции от българския телеком. Тогава Цветан Василев заяви пред в. „Капитал”: „Купувам БТК”, но думите му бяха възприети не буквално, а изречени в качеството му на представляващ една от големите банки в България. Тогава двете банки придобиха 93,99% от акциите в БТК, чрез новоучреденото дружество „Вива Телеком България” ЕАД, срещу 265 млн. евро и поемане на дълговете на компанията. Впоследствие, след отправеното търгово предложение и заплатени още 25 млн. евро на дребните акционери, делът беше увеличен до 100%. КТБ участва в операцията чрез непряко финансиране на „Бромак Телеком Инвест” АД по сложна схема. Акциите в това дружество са на „Бромак” ЕООД и „Технотел Инвест” АД – все дружества под контрола на Василев. Именно „Технотел Инвест” АД, получавайки кредити от КТБ в размер на 210 млн. лева, е предоставило заеми на „Бромак” ЕООД, което пък от своя страна внася в капитала на „Бромак Телеком Инвест” АД близо 170 млн. лева, използвани при покупката на БТК. Така де факто КТБ би трябвало да притежава мажоритарния пакет акции от телекома, срещу заплатени близо 370 млн. лева – от „Бромак Телеком Инвест” АД и от „ТЦ-ИМЕ” АД. Де юре обаче банката не е собственик, макар да е финансирала изцяло сделката. Собственик е Цветан Василев през личното си дружество „Бромак” ЕООД и контролираните от него „Технотел Инвест” АД и „ТЦ-ИМЕ” АД (в последното дружество банката има по-малко от 10% участие). Най-интересното е, че КТБ не е гарантирала по никакъв начин собствеността си в БТК, доколкото липсват учредени залози върху дялове или акции по веригата на дружествата, или пък каквито и да било обезпечения в полза на банката. По този начин Василев е прав в думите си от 2012г., че е купил (или по-скоро „откраднал”) БТК за сметка на вложителите в банката. Истината за финансовата пирамида КТБ обаче излиза наяве и след поставянето на банката под специален надзор от БНБ Василев започва да се притеснява за „собствеността” си върху БТК. Опитва се да овладее контрола върху управлението на „ТЦ-ИМЕ” АД, но среща отпор от изпълнителния директор Теодора Танева, която е с пълното съзнание, че активите на това дружество трябва да бъдат предоставени на КТБ и да покрият част от огромната дупка в капитала на банката. В началото на ноември 2014 г. „ТЦ-ИМЕ” АД учредява в полза на КТБ и залог върху акциите на дружеството в ”Технотел Инвест” АД, което е част от структурата в собствеността на БТК. "Труд" научи от сигурни източници обаче, че още през юли тази година, непосредствено след затварянето на банката, „Бромак Телеком Инвест” АД е прехвърлило дяловете си във V Telecom Investment General Partner S.A. и V Telecom Investment S.C.A., на ново дружество под контрола на Василев, а именно – SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Че за тази сделка не е платен нито лев, е повече от ясно. Ако SHCO 79 S.a.r.l. беше реален инвеститор, досега „Технотел Инвест” АД да беше върнало заемите си към КТБ. Но не е. С това прехвърляне се прави опит за скъсване на връзката между кредитополучателите от КТБ – „ТЦ-ИМЕ” АД и „Технотел Инвест” АД (и неговото дъщерно дружество „Бромак Телеком Инвест” АД), и крайния актив, закупен с парите на банката – БТК, с което КТБ (съответно Фондът за гарантиране на влоговете в банките, като основен кредитор на КТБ) ще бъде лишена от възможността да осребри вземанията си с участието в БТК на горепосочените фирми кредитни длъжници. Причината е ясна, КТБ и вложителите в нея могат да изпият една студена вода, а Василев да си притежава 43% от БТК лично за себе си (чрез новоучреденото и чисто от кредити дружество SHCO 79 S.a.r.l., Люксембург. Междувременно, тъй като управлението в телекома е изцяло под контрола на Василев – довереният му човек Златозар Сурлеков е председател на управителния съвет, а шеф на надзорния съвет е адвокатът Владимир Пенков, бившият банкер яростно брани позициите си в това управление. Позиции, позволяващи му пряко да въздейства върху огромните обороти на компанията и да определя политиката й. Кражбата на БТК едва ли ще засенчи създадената от Василев финансова пирамида КТБ, в която изгоряха милиарди левове, но безспорно е перла в короната на личната собственост на избягалия банкер. Прокуратурата и НАП обаче е необходимо сериозно да се заемат с въпроса за кражбата на БТК, да защитят интересите на обществото и да не позволят структуроопределяща компания като БТК да отиде окончателно в ръцете на човека, който източи КТБ.
Източник: Труд (17.12.2014)