БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг Финансирането на покупката на Българска телекомуникационна компания (БТК) от United Group вече е осигурено и то ще бъде почти изцяло дългово. Това научи "Капитал" от свои източници, като информацията се потвърждава и от съобщения на рейтинговите агенции Moody’s и S&P. Допълнителният дълг за 1.22 млрд. евро вече е договорен, като водещ мениджър по финансирането е JPMorgan. Още редица банки, както и фондът KKR, който е и миноритарен акционер в купувача United Group, са поели ангажимент да запишат от облигациите. Реално средствата обаче ще бъдат усвоени малко преди финализиране на сделката и след получаването на нужните регулаторни одобрения, което се очаква до средата на годината. Според Moody’s и S&P цената за цялата БТК (включително дълговете й) е 1.2 млрд. евро, което би означавало изцяло дългово придобиване, тъй като сума от около 20 млн. евро би покрила типичните консултантски и други разходи по сделка от такъв мащаб. По информация на "Капитал" обаче това е минималната оценка, а финалната сума ще зависи и от резултатите на БТК за 2019 г. и ще е по-висока - съвсем малко под 1.3 млрд. евро. Така все пак вероятно малка част сделката ще се финансира и със собствени средства на купувача. Накратко структурата е, че купувачът United Group ще продаде две емисии облигации. Едната за 1.05 млрд. евро е предназначена за покупката на БТК, като ще трябва да бъде изплатена до 2026 г. А с другата - за 575 млн. евро, дължими до 2028 г., ще бъде рефинансиран друг заем, падежиращ през 2022 г., така че реално тя не е част от сделката и не увеличава дълга на групата. Отделно друга компания по-нагоре по веригата на собствеността на групата ще пласира още 170 млн. евро специфични payment-in-kind (PIK) облигации с падеж 2025 г. Те са предназначени също за финансиране на покупката на БТК, както и за съпътстващите я такси. Тази емисия обаче се издава от Summer BidCo, която е изцяло собственост на BC Partners, така че реално не влиза в дълга на United. PIK са по-рисков инструмент, така че вероятно там и доходността ще е по-голяма. При тях особеното е, че лихвата може да не се плаща в кеш, а с нови облигации. В конкретния случай те са подчинени на pay-if-you-can клауза - т.е. длъжникът по принцип е длъжен да плаща в кеш, но при конкретни разписани условия може да превключи към дългови книжа. По информация на "Капитал" освен JPMorgan в списъка с кредитори, съгласили се да запишат от емисиите, влизат италианските Banca IMI (инвестиционната банка към Intesa Sanpaolo) и Unicredit, френските Credit Agricole и BNP Paribas, американската Morgan Stanley, швейцарската Credit Suisse, австрийската Raiffeisen Bank, както и фондът KKR. Последният е бившият мажоритарен акционер на United Group, който продаде основния си пакет на BC Partners през пролетта на 2019 г. Разпределението между кредиторите засега не е известно, като е възможно след роудшоу да се включат и други. Няма информация и за цената на финансирането. Въпреки че тази операция покачва задлъжнялостта на United Group, която вече има 1.65 млрд. евро други облигации плюс още оборотни задължения за над 100 млн. евро, рейтингът й засега не се влошава. След обявяването на сделката за БТК Moody’s постави под наблюдение Adria MidCo (прекия собственик на United) за евентуално понижаване, но сега е решила да потвърди нивото B2 и да даде стабилна перспектива. Това според Агустин Алберти, водещият анализатор на Moody’s за тази емисия, се дължи на подобрения в мащаба, географската и бизнес диверсификация вследствие на скорошните придобивания. "Макар ливъриджът на Adria да се покачва до около 5.8x през 2020, след придобиването на "Виваком" очакваме компанията да понижи показателя до 5.5x до 2021 г., благодарение на перспективата за устойчиви приходи и ръст на EBITDA", е цитиран той в съобщението на Moody’s. При S&P, която рейтингова самата United Group с B, аргументацията е сходна, като се подчертава, че БТК ще увеличи бизнеса й, тъй като има висока рентабилност и има развита мрежа, в която е инвестирано много. Според Moody's комбинацията със сигурност ще произведе синергии, като това важи особено за платената телевизия, където купувачът разполага с водеща в класа си платформа на име Eon. Същевременно обаче анализаторите виждат и рискове около интеграцията на БТК, свързани с навлизането на нов пазар и различните технологии. Освен това и двете рейтингови агенции подчертават рисковете, свързани със съдебните спорове около собствеността на БТК. Все още в няколко юрисдикции висят дела, заведени от руснака Дмитрий Косарев, придобил някогашните дружества, собственици на БТК, от времето, когато беше под контрола на Цветан Василев. Отделно има заведено такова и срещу United Group в Люксембург. По оценки и на Moody’s, и на S&P при успешно финализиране покупката на БТК (както и Tele2Croatia за 220 млн. евро, която също чака одобрение) приходите на United Group ще скочат от около 0.8 на 1.5 млрд. евро. Българската компания се очаква да представлява 32% от бизнеса на цялата група. Moody’s очаква още органичният ръст на приходите и EBITDA да остане солиден, но генерирането на свободен паричен поток да остане отрицателно за 2010-2021 заради големите капиталови разходи (23% съотношение на CapEx към продажби) и дивидентните плащания за обслужване на лихвите по PIK облигациите, които с новата емисия ще достигнат 476 млн. евро. Те се оценяват от агенцията на около 43 млн. евро годишно или около 9%. Очакват се и плащания за придобиване на честоти в България, Хърватия и Словения. Според S&P именно тези фактори може да забавят намаляването на задлъжнялостта на групата, като това и за двете агенции би било основна причина да понижат евентуално рейтинга й. Според Moody’s такова действие може да последва и при влошаване на ликвидността на United Group, която след сделката ще разполага с около 56 млн. евро кеш. Анализаторите изказват притеснение от агресивното ползване на револвиращи кредити, като някои от тях са с предимство пред облигациите, което също е допълнителен риск. Сега от тях са оползотворени едва 63 млн. евро при лимит 200 млн. евро. От компанията обаче планират да повишат лимита до 250 млн. евро. Според S&P засилено ползване на този инструмент също може да бъде наказано с понижаване на рейтинга. Това според агенцията може да се наложи, ако сделката за БТК се забави отвъд второто тримесечие на 2020. Друг съществен момент е, че вече Moody’s разглеждат United Group не като доставчик на платена кабелна и сателитна телевизия, а като телеком. Причината е, че след придобиването на БТК и хърватската Tele2 вече над половината от приходите ще бъдат генерирани от телекомуникационни услуги. Досега тя имаше малък мобилен оператор в Словения, но основният й бизнес беше платената телевизия, където е активна във всички страни от бивша Югославия. Исторически групата стартира през 2000 г. като основана от Драган Шолак. Той и до днес е акционер с 39%, като все още е част от мениджмънта й, отговарящ за стратегическата визия. След поредица финансирания от фондове в началото на новото хилядолетие групата, тогава под името Serbia Broadband (SBB), се разраства чрез придобивания на малки кабелни оператори (горе долу аналогично на еволюцията в България около формирането на blizoo). Същевременно обаче тя развива и сателитната мрежа Total TV, която се разпростира в териториите, където няма достъп до кабел - модел, сходен на този на "Булсатком". Друга разлика с БТК е, че освен на доставката на услуги United Group има бизнес и със създаването на съдържание, като има множество телевизионни канали. През 2018 г. тя купи Nova TV от CME, а през 2019 г. имаше интерес в партньорство с PPF на чешкия милиардер Петр Келнер и към пакета от другите канали на американската група, включващ и българската bTV. Купувач като крайно тук ще е само PPF, която в България държи конкурента на БТК "Теленор", но не е изключено след финализирането да има и ново прехвърляне.
Източник: Капитал (24.01.2020)

Исковата молба на "Главболгарстрой" срещу "Левски" е за 3.8 млн. лева Главболгарстрой" е подал искова молба срещу "Левски" в Софийския градски съд за повече от 3.8 млн. лева. Сумата е свързана със задължения на футболния клуб към строителната компания около изграждането на сектор А на стадион "Георги Аспарухов". Сумата е трябвало да бъде изплатена от клуба до 29 януари 2020 г. Преди седмица "Главболгарстрой" обяви, че има да получава над 3 млн. лева с ДДС от "Левски". Тогава от компанията изтъкнаха, че са склонни на споразумение за разсрочено плащане на задълженията за пет години. По-рано собственикът на "Левски" Георги Попов заяви пред медиите, че изпълнителният директор на "Главболгарстрой" го е уведомил, че ще бъде заведено дело. Това съвпадна по време с притесненията на запалянковците около бъдещето на клуба покрай неяснотата около бъдещата дейност на основния спонсор "Национална лотария". Попов посочи, че главницата на задълженията към "Главболгарстрой" е 2 738 162 лева, а лихвите към 31 декември 2019 г. са 366 130 лева. "Нашите икономисти и счетоводители считат, че не дължим тези пари, и ще се съдим", заявиха от ръководството на сините, без да обяснят защо. Сектор А на стадион "Георги Аспарухов" беше взривен на 3 февруари 2013 г., по времето, когато собственик на клуба беше Тодор Батков. Строежът на новата трибуна продължи повече от три години и в настоящия си недовършен вид тя беше открита на 23 април 2016 г. с мач срещу "Лудогорец". Тогава собствеността на "Левски" се държеше от Иво Тонев, адвокат Александър Ангелов и бизнесмена Николай Иванов. Ръководството на "Левски" вече обяви, че още през август от "Виваком" са отправили писмена претенция за връщане на дължими пари в размер на около 3 млн. лева. Собствеността във футболния клуб се смени в началото на март 2019 г., като зад нея застана Васил Божков. Тогава задълженията на сините бяха над 32 млн. лева, като основна част от тях бяха свързани с изграждането на сектор А. Преди ден изпълнителният директор на "Левски" Павел Колев каза, че клубът е заплашен от отнемане на точки заради загубено дело за 30 хил. евро. Впоследствие от "Нове холдинг" на Божков посочиха, че сумата е платена.
Източник: Дневник (03.02.2020)

Почти 19 млрд. лева са приходите от приватизация По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г. приходите от приватизация са общо 18,7 млрд. лева. 7,2 млрд. от тях са под формата на договорени инвестиции. След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика липсват. Според доклада малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени са 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имат съществен принос за постигнатите финансови резултати. В резултат на приватизацията в България са привлечени инвеститори като “ЧЕЗ”, а. с., Чехия (“ЕРП-Столично”, “ЕРП-София област”,“ЕРП-Плевен”, 2004 г. и “ТЕЦ Варна”ЕАД, 2006 г.), “Вива Венчърс холдинг”ООД, Виена – Австрия (“Българска телекомуникационна компания” ЕАД, 2004 г.), “E. OH ЕНЕРГИ” АГ, Германия (“ЕРП-Варна” и “ЕРП-Горна Оряховица, 2004 г.), “ЕВН”АГ /ЕVN AG/, Виена, Австрия (“ЕРП-Стара Загора” и “ЕРП-Пловдив”, 2004 г.), “SOLVEY” – Белгия (“Соди”, Девня, 1997 г.), “Лукойл Петрол” (“Нефтохим”, Бургас, 1999 г.), Brewinvest S.A. – Greece (“Загорка”, Стара Загора, 1994 г.), “Interbrew” – Belgium (“Каменица”, Пловдив, 1995 г.), “Хайделеберг Цимент” АГ, Германия (“Златна панега”ЕАД и “Гранитоид”ЕАД, Батановци, 1997 г.), “МАРВЕКС”, Испания (“Девня цимент”, Девня, 1997 г.), “КНАУФ”, Австрия (“Гипсфазер”, Видин, 1997 г.), “Юнион Миниер”, Белгия (“МДК”, Пирдоп, 1997 г.), “БТ Инвест ГмбХ”, Австрия (“Булгартабак Холдинг”АД, София, 2011 г.) и много други. От началото на приватизацонния процес са приватизирани най-големите предприятия от икономиката на България - “Кремиковци”ЕАД, “ТЕЦ Бобов дол”ЕАД, “Нефтохим”ЕАД, “БТК”ЕАД, “Параходство БМФ”ЕАД, “Соди-Девня”ЕАД, “СОМАТ”ЕАД, “Арсенал”ЕАД, “Асарел-Медет”ЕАД, “Булгартабак Холдинг”АД и много други (според размера на раздържавените активи по балансовата им стойност към 31.12.1995 г.).
Източник: 24 часа (13.02.2020)

А1 отчете силен ръст на приходите и печалбата за последното тримесечие и годината Мобилният оператор "А1 България" е завършил силно 2019 г., сочи финансовият отчет на компанията майка Telekom Austria. За последното тримесечие на миналата година телекомът е отчел приходи от общо 137.7 млн. евро (269 млн. лв.), скок от 16.7% спрямо същия период година по-рано. Цялата година за оператора приключва с приходи от 486.2 млн. евро (951 млн. лв.), отново със сериозно повишение спрямо 2018 г. - 9.2%. Подобни са повишенията и при печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). За четвъртото тримесечие тя е 41.7 млн. евро (81.7 млн. лв.), повишение от 9.5% спрямо година по-рано. Общата EBITDA за 2019 г. е 179.4 млн. евро (350.9 млн. лв.), скок с 12.5% спрямо 2018 г. Третият важен финансов показател при телекомите - средният приход на потребител, или ARPU, също бележи 10-процентов скок и към края на 2019 г. е 5.7 евро (11.2 лв.) на абонат. Единственият показател, където "А1 България" има спад, е броят на активните абонати в мрежата. Към края на 2019 г. те са 3.82 млн. души, понижение с 2.8% спрямо година по-рано. За разлика от предишни финансови периоди, когато този спад се окачествяваше като ефект от ограничението за брой предплатени SIM карти на човек, сега спадът е почти изцяло сред хора на договор. Доброто финансово представяне на "А1 България" се дължи на скокове в сферата на мобилните и фиксираните услуги. В мобилния сегмент приходите през последното тримесечие са се увеличили с 6.3% до 65.7 млн. евро (128.5 млн. лв.), а за цялата година - с 6% до 260.6 млн. евро (509.7 млн. лв). При фиксираните услуги скокът за тримесечието е 15.8%, до 31 млн. евро (60.6 млн. лв.), а за годината - с 15.2% до 117.9 млн. евро (230.6 млн. лв). Значително увеличение има и в продажбата на оборудване и устройства - 33.9% до 36.7 млн. евро за последните три месеца на годината и с 11.3% до 99.4 млн. евро за цялата 2019 г. Според компанията увеличението се дължи на по-големия брой продадени смартфони и умни устройства. "Тенденциите на растеж на българския пазар продължиха и през четвъртото тримесечие на годината, с увеличения и във фиксирания, и в мобилния сегмент", пише в отчета на Telekom Austria. "Бизнесът с фиксирани услуги продължава да бъде движен от търсене на персонализирани корпоративни решения и ексклузивно спортно съдържание." Според компанията майка пазарната среда остава стабилна и телекомът продължава да е успешен с продажбата на продукти и услуги с по-висока стойност сред съществуващи клиенти, което е довело до по-добри резултати сред приходите и средния приход на потребител.
Източник: Капитал (13.02.2020)

United Group поиска официално да купи БТК. ЕК решава до месец Европейската комисия обяви, че трябва да се произнесе до 3 април по сделката за придобиване на най-големия български телеком БТК от регионалната медийна компания United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners. Така продажбата ще може да бъде завършена около половин година след обявяването й. Финансирането вече изглежда осигурено, а до седмици се чака фалиралата КТБ да успее да вземе над 120 млн. евро, блокирани около предната препродажба на БТК, и така да отпаднат и запори по веригата на собствеността. В началото на ноември официално бе съобщено, че операторът ще има нов собственик - United Group. До последно за БТК се бореха два кандидата - другият беше американският фонд Providence Equity Partners, но с неформален местен съдружник. Цената не беше обявена, но според сегашния основен акционер в БТК Спас Русев е около 1.3 млрд. евро, което е седем пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). За целта United Group обяви, че ще пусне облигации за около 1.795 млрд. евро, с които ще финансира придобиването, както и ще рефинансира свой стар дълг. Групата ще е шестият пореден собственик на телекома от приватизацията му. Досегашен собственик на БТК беше консорциум, воден от Спас Русев, който влезе в компанията преди четири години. Продавач беше руската ВТБ, която влезе във владение на телекома, тъй като той беше обезпечение по отпуснат от нея мостов заем за предишното му придобиване - от компании, контролирани от Цветан Василев, който след затварянето на КТБ се оказа без възможност да бъде обслужван. Тогава след търг за купувач срещу 330 млн. евро беше избран Viva Telecom (Luxembourg). В него при сделката Спас Русев влезе с 46% дял, 20% минус 1 глас отидоха за ВТБ, 19% за "Делта кепитъл инвестмънтс" (контролирано от българските мениджъри на ВТБ, братята Милен и Георги Велчеви и Красимир Катев) и остатъкът 15% плюс 1 глас е за бившите кредитори. Освен това руската ВТБ осигури и голяма част от дълговото финансиране за сделката - 240 млн. евро. United Group оперира във всички страни от бивша Югославия. Групата е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. През годините минава през серия финансови инвеститори, като Шолак остава неизменно ключово лице и миноритарен акционер. Делът му не е известен, като според някои медийни публикации може да надхвърля и 20%. BC Partners придоби мажоритарен дял от малко над 50% в United Group преди година. Тогавашният продавач KKR остана с миноритарен дял, а остатъчна малка инвестиция има и ЕБВР. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали.
Източник: Капитал (04.03.2020)

"Теленор България" отново отчита растеж на приходите и печалбата "Теленор България" отчете повишение на всички основни свои показатели за 2019 г. Приходите за последното тримесечие на миналата година са над 201 млн. лв., с 3.1% повече от същия период на 2018 г., обявиха от оператора. Ако се съберат приходите от отделните четири тримесечия, става ясно, че оборотът за цялата година е около 753 млн. лв., с 4.4% повече от предишната година (компанията все още не е обявила официалните си годишни резултати). Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за последното тримесечие е нараснала с 3.6% до 88 млн. лв. Друг основен показател - средният приход от потребител (ARPU), също е нараснал до 15.90 лв. (най-високият в сектора). В същото време, както и при останалите оператори, се забелязва спад на клиентите на телекома до 3 млн. абонати, от които 19% са потребители на предплатени услуги. Това беше първата пълна финансова година на "Теленор България" под собствеността на инвестиционната компания на най-богатия чех Петр Келнер PPF. Сделката беше официално одобрена от Европейската комисия в края на юли 2018 г. PPF плати на норвежката Telenor общо 2.75 млрд. евро за бизнеса в България, Сърбия, Черна гора и Унгария. В документите не се отбелязва каква е цената на българското звено, но според изчисления на "Капитал" стойността на компанията е малко над 800 млн. евро. В края на миналата година стана ясно, че PPF ще купи Central European Media Enterprises (CME), собственик на българската "БТВ медиа груп", както и телевизии в още четири държави - Румъния, Чехия, Словакия и Словения. Предстои тази сделка да бъде разгледана от антимонополните органи. В средата на февруари "А1 България" също отчете повишение на всичките си финансови показатели. Приходите за последното тримесечие на миналата година са общо 137.7 млн. евро (269 млн. лв.), скок с 16.7% спрямо същия период година по-рано. За цялата 2019 г. оборотът е 486.2 млн. евро (951 млн. лв.), с 9.2%. повече от 2018 г., сочи финансовият отчет на компанията майка Telekom Austria. Печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA) за четвъртото тримесечие е 41.7 млн. евро (81.7 млн. лв.), повишение от 9.5% спрямо година по-рано. ARPU също се повишава и е 5.7 евро (11.2 лв.) на абонат в края на 2019 г. Третият голям оператор - БТК, трябва да обяви резултатите си за 2019 г. през април.
Източник: Капитал (09.03.2020)

Българският стартъп phyre набра €1,55 млн. Бългapc?ият cтapтъп рhуrе нaбpa финaнcиpaнe в paзмep €1,55 млн. Pyндът бe вoдeн oт "Hю Bижън 3" и Бългapc?o-aмepи?aнc?a ?peдитнa бaн?a (БAKБ). ?ocлeднaтa e пpидoбилa 8,7% oт ?aпитaлa нa дpyжecтвoтo. Tя дaвa възмoжнocт нa пoтpeбитeлитe дa oт?pият paзплaщaтeлнa cмeт?a c пepcoнaлeн ІВАN, дa пopъчaт физичec?a или виpтyaлнa Маѕtеrсаrd, дa пaзapyвaт нaвcя?ъдe, ?a?тo и дa извъpшвaт пapични пpeвoди в лeвa и eвpo дo вcя?a бaн?a в Eвpoпeйc?oтo и?oнoмичec?o пpocтpaнcтвo. B дoпълнeниe рhуrе ?oмбиниpa бeз?oнтa?тни плaщaния c тeлeфoн c дигитaлизaция нa ?apтитe зa лoялнocт и дaвa възмoжнocт нa пoтpeбитeлитe дa cлeдят paзxoдитe в peaлнo вpeмe и дa ce възпoлзвaт oт cпeциaлни oфepти и пpeдлoжeния. Oт дe?eмвpи 2019 нacaм рhуrе cтapтиpa пapтньopcтвa c A1 и Vіvасоm - двaтa вoдeщи тeлe?oмa в Бългapия, paзpaбoтвaй?и ycлyгaтa им зa дигитaлeн пopтфeйли финaнcoви ycлyги. БAKБ cъoбщи, чe e пpидoбилa и 7,78% oт ?aпитaлa нa Рауnеtісѕ - плaтфopмaтa, ?oятo изпълнявa вcич?и плaтeжни oпepaции във рhуrе.
Източник: Money.bg (31.03.2020)

ЕК одобри сделката за Vivacom Европейската комисия одобри придобиването на едноличен контрол върху цялата "Вива Телеком България“ ООД и нейното дъщерно дружество "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (наричани заедно "БТК") от базираната в Нидерландия телекомуникационна и медийна компания United Group. "Комисията установи, че предложената сделка няма да застраши конкуренцията предвид много ограниченото увеличаване на пазарната позиция на обединеното предприятие и наличието на няколко други участници на пазара на предлагане на дребно на Pay TV услуги (чрез интернет) в България“ се казва в съобщението на ЕК. Антитръстовите регулатори са установили също, че вертикалните връзки между пазарите за продажба на едро на мобилни и фиксирани разговори и надолу по веригата за мобилни и фиксирани далекосъобщителни услуги, произтичащи от сделката, няма да бъдат проблематични.. Към края на миналата година United Group заяви, че се съгласява да купи "Българска телекомуникационна компания", оперираща под марката Vivacom. Стойността на сделката не бе обявена, но по информация на "Ройтерс" тя е около 1,2 милиарда евро. По-късно компанията съобщи, че планира да пласира облигации на стойност около 1.795 млрд. евро за финансиране на придобиването и рефинансирането на съществуващите дългови инструменти. Както "Банкеръ" писа, досега конкурент на United Group в наддаването бе Providence Equity Partners. Но в края на септември стана ясно, че офертата на United Group е в размер на 1.1 млрд. евро, а тази на Providence Equity Partners - 1.05 млрд. евро. Vivacom бе приватизирана през 2004-а и оттогава смени собствеността си пет пъти за 10 години, преди да попадне в ръцете на кредиторите от VTB, а след това на консорциума, оглавен от Спас Русев. Претенции към собствеността имаше руснакът Дмитрий Косарев, чрез дружеството си Empreno Ventures. Косарев твърдеше, че преди четири години телекомът е продаден на консорициума, оглавен от Спас Русев и братята Милен и Георги Велчеви, на занижена цена. Русев на свой ред отхвърляше претенциите и посочваше, че покупката, финансирана с кредит от VTB Capital, е законна и прозрачна. VTB също определяше обвиненията на Косарев като абсолютно безпочвени и заемаше позицията, че търгът се е провел абсолютно легитимно и прозрачно. United Group присъства на пазара на медийни и телекомуникационни услуги в бивша Югославия - обединявайки активи като сръбския оператор SBB, Telemach Словения и Telemach Босна и Херцеговина.
Източник: Банкеръ (07.04.2020)

ЕК одобри сделката за Vivacom Европейската комисия одобри придобиването на едноличен контрол върху цялата "Вива Телеком България“ ООД и нейното дъщерно дружество "Българска телекомуникационна компания" ЕАД (наричани заедно "БТК") от базираната в Нидерландия телекомуникационна и медийна компания United Group. "Комисията установи, че предложената сделка няма да застраши конкуренцията предвид много ограниченото увеличаване на пазарната позиция на обединеното предприятие и наличието на няколко други участници на пазара на предлагане на дребно на Pay TV услуги (чрез интернет) в България“ се казва в съобщението на ЕК. Антитръстовите регулатори са установили също, че вертикалните връзки между пазарите за продажба на едро на мобилни и фиксирани разговори и надолу по веригата за мобилни и фиксирани далекосъобщителни услуги, произтичащи от сделката, няма да бъдат проблематични.. Към края на миналата година United Group заяви, че се съгласява да купи "Българска телекомуникационна компания", оперираща под марката Vivacom. Стойността на сделката не бе обявена, но по информация на "Ройтерс" тя е около 1,2 милиарда евро. По-късно компанията съобщи, че планира да пласира облигации на стойност около 1.795 млрд. евро за финансиране на придобиването и рефинансирането на съществуващите дългови инструменти. Както "Банкеръ" писа, досега конкурент на United Group в наддаването бе Providence Equity Partners. Но в края на септември стана ясно, че офертата на United Group е в размер на 1.1 млрд. евро, а тази на Providence Equity Partners - 1.05 млрд. евро. Vivacom бе приватизирана през 2004-а и оттогава смени собствеността си пет пъти за 10 години, преди да попадне в ръцете на кредиторите от VTB, а след това на консорциума, оглавен от Спас Русев. Претенции към собствеността имаше руснакът Дмитрий Косарев, чрез дружеството си Empreno Ventures. Косарев твърдеше, че преди четири години телекомът е продаден на консорициума, оглавен от Спас Русев и братята Милен и Георги Велчеви, на занижена цена. Русев на свой ред отхвърляше претенциите и посочваше, че покупката, финансирана с кредит от VTB Capital, е законна и прозрачна. VTB също определяше обвиненията на Косарев като абсолютно безпочвени и заемаше позицията, че търгът се е провел абсолютно легитимно и прозрачно. United Group присъства на пазара на медийни и телекомуникационни услуги в бивша Югославия - обединявайки активи като сръбския оператор SBB, Telemach Словения и Telemach Босна и Херцеговина.
Източник: Банкеръ (07.04.2020)

15 проекта с подкрепа за 60 000 лв. от VIVACOM Регионален грант 13 проекта от Русе, Дебелец, София, Благоевград, Габрово, Харманли, Белене, Стара Загора, Каварна и Момчилград ще бъдат подкрепени с общо над 58 000 лв. от VIVACOM Регионален Грант, съобщават от компанията. Освен финалистите, още два проекта получават допълнителна награда от телекома. Акцент във всички избрани проекти е развитието на живота на местните общности чрез разнообразни инициативи, включващи хора от уязвими групи в живота на общността, театрални, фестивални и интерактивни местни събития, дигиталното образование, четене на книги, опазване на околната среда, почиствания и рециклиране на отпадъци, популяризиране на слабо известни райони и местности. Кандидатстването по програмата, както и журирането, бяха проведени преди началото на извънредното положение, въведено в цялата страна. С оглед на ситуацията в момента, изпълнението на проектите ще се случи след отминаване на епидемията и връщане на обществото към нормалния ритъм на живот и работа. „Вярваме, че реализирането на тези инициативи след отмяна на извънредното положение ще спомогне още повече за сплотяването на местните общности и хората ще се включат с ентусиазъм и огромно желание в тях. Те ще внесат оптимизъм и вяра в собствените ни възможности за прогрес – нещо, от което всички имаме нужда след изпитанието, през което преминаваме“, споделя Веселка Вуткова – директор Корпоративни комуникации във VIVACOM и част от журито на Гранта. „Сега е време за солидарност, за нови идеи и задружни инициативи. Регионалният грант е програма, която подкрепя хората, от малки и от големи населени места, да правят неща заедно, неща, които са свежи, носят смисъл, знание, радост и претворяват средата към по-добро. Тази година, когато се борим с COVID-19, тази енергия ни е повече от важна. Защото тя е силата, която ще помага на душите ни да са здрави и да минем напред – с надежда, сплотеност и усещане за мисия“, казва Надя Шабани, директор на БЦНП.
Източник: profit.bg (15.04.2020)

Кабеларките оспорват експресна поръчка за wi-fi зони за 1.6 млн. лв. Дребните играчи на българския телекомуникационен пазар се възмутиха от решението на Министерството на образованието да възложи изграждането на зони за безжичен интернет в определени райони на страната на два големи телекома - А1 и на БТК. Конкурсът бе обявен на 8 април. Срокът за представяне на оферти бе... 8 април. Възложителят МОН твърди, че е бързал много с процедурата, защото в условията на извънредно положение и дистанционнно учене е важно всички деца да имат достъп до интернет. Поръчката на МОН с прогнозна стойност 1.6 млн. лева е за „Изграждане на безжични (тип WiFi) зони в кризисни ситуации с цел подпомагане учебните процеси“. Министерството е открило няколко особени зони в големите градове, в които д домовете почти няма интернет. Това са кв. Факултета в София, "Нов път" във Видин, Столипиново и Шекер махала в Пловдив, бургаските квартали Долно езерово, Горно езеро и Победа, кв. Надежда в Сливен. В Кърджали е кв. Боровец, в Благоевград - махала Предел, в Пазарджик - част от жк "Изток"."Цената е прекалено висока, а изборът на МОН, който пренебрегва малките и средните български компании, които са в основата на това България да е в топ класацията за най-бърз интернет в световен мащаб, е неправилен и дискриминиращ", твърди в свое отворено писмо БАБТО - Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори. Писмото е изпратено до президента, до премиера и до самия образователен министър, като членовете на БАБТО настояват в писмото си да бъдат включени в осъществяването на проекта. “Считаме цената за твърде висока и сме на мнение, че поръчката би могла да бъде изпълнена на много по-ниска стойност и в по-кратки срокове, ако бяха потърсени и други оферти. Националните доставчици, членуващи в асоциацията, присъстват на българския пазар вече 30 години, а когато става дума за отдалечени или специфични райони (като зададените в поръчката), потенциалът ни е изключително голям, защото вече имаме изградена оптична мрежа именно в тези части на съответни градове”, се подчертава в писмото на БАБТО. “Разполагаме с ресурс за изграждане на нови мрежи - доказателство е и фактът, че трите големи телекома постоянно използват услугите ни като подизпълнители по техни проекти”, заявяват фирмите, членуващи в асоциацията. БАБТО изтъква, че обединява предприятия с български собственици, които осигуряват телевизия и интернет на потребители в повече от 350 населени места в цялата страна. "Всички оператори, членуващи в БАБТО, изразяват готовност и желание да се включат в инициативата на МОН, за да се осигури на всички деца равен достъп до дигитално образование. Регионалните телекомуникационни оператори могат да предложат и изградят технологично решение, покриващо изцяло изискванията на МОН", се казва в откритото писмо. От Сдружението за електронни комуникации също критикуват процедурата на МОН. "Смисълът на провеждане на обществена поръчка при извънредни ситуации без спазване на стандартната процедура има за цел спешно да се свърши определена дейност, дори и да не е на най-добра цена. Зад тази благовидна цел е скрито поредното безконтролно харчене на ресурс без резултат. Във всеки от изброените райони има местни оператори, които имат изградени фиксирани мрежи и биха могли в рамките на няколко дни да изградят пълно покритие в указаните райони, а има и мрежи за достъп на мобилните оператори, но най-вероятно по финансови причини част от техните жители не са поискали включване към мрежите", казват от сдружението. Оттам смятат, че най-бързият достъп до тези ученици е можело да бъде чрез директно финансово подпомагане (ваучери или директно плащане на телеком оператори за всеки ученик за времето на извънредното положение). "Така щеше да има достъп до училищна среда чрез незабавно свързване към съществуваща мрежа", смятат те. "Вместо това МОН обявява поръчка за изграждане на нова мрежа, която има срок за изграждане 14 дни т.е. почти няма да се ползва от тези ученици по време на извънредното положение, но в последствие ще бъде преместена в указани от МОН училища", посочват от сдружението. Оттам подчертават, че в поръчката са обединени дейности, които не са необходими за нуждите на дистанционното обучение на учениците. Учениците, които от вкъщи имат свободен достъп до интернет и го ползват за нуждите на дистанционно обучение, не отговарят на изискванията, включени в поръчката и касаещи една вътреучилищна система. "Вместо да се обяви обществена поръчка по нормалния ред за нуждите на съответните училища, едни пари се дават директно на два телекома, за да изградят мрежа там, където вече има изградена такава, и за услуги, които не са необходими за кризисната ситуация. Показателно е, че датата на обявяване на търга е 8 април, а срокът за депозиране на оферти е същият ден", изтъкват от НПО-то.
Източник: Сега (30.04.2020)

Фалиралата КТБ си прибра 125 млн. евро от БТК След дългогодишни съдебни спорове, провели се в България и Великобритания, на 7 май по сметка на "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност) постъпиха почти 125 млн. евро - сумата, с която през 2012 г. КТБ е финансирала придобиването на контролен пакет акции от БТК, съобщиха синдиците на КТБ. Погасяването на заема е добра новина за всички, които си чакат парите от фалиралата банка. Крупната сума от почти четвърт милиард лева ще попълни масата на несъстоятелността на КТБ, което означава, че ще бъде разпределена между всички кредитори с приети вземания. Това обаче ще стане на следващ етап - когато синдиците на банката изготвят втората частична сметка за разпределение. Първата - за 570 млн. лева, бе изготвена още през 2017 г., но имаше обжалвания и средствата бяха изплатени през 2019 г. В началото на тази година синдиците съобщиха, че вече активно работят по изготвянето на втора частична сметка за разпределение на събраните парични средства от масата на несъстоятелността на КТБ и че скоро ще я обявяват в Търговския регистър. Най-големият кредитор на фалирата банка е Фондът за гарантиране на влоговете. Той държи 75% от вземанията, което означава, че получава и такъв дял от сумите, които синдиците разпределят между правоимащите. Погасяването на кредита към КТБ дава зелена светлина за смяната на мажоритарния собственик на БТК ("Виваком"). Предстои да бъдат свалени няколко запора, които бяха спирачки пред новия собственик United Group да придобие българския телеком. United Group сключи сделка за придобиване на БТК през ноември 2019 г. В следващите месеци компанията получи необходимите разрешения от ЕК и от Комисията за защита на конкуренцията. Официално цената на придобиването не беше обявена, но според досегашния основен акционер в БТК Спас Русев става въпрос за около 1.3 млрд. евро Когато Русев купи мажоритарния дяло от телекома преди няколко години, сделката бе за около 750 млн. евро плюс задълженията. United Group е собственост на BC Partners. Тя е най-голямата кабелна компания в Сърбия, като развива бизнес в още шест държави от Югоизточна Европа.
Източник: Сега (11.05.2020)

Телефонната палата на Божков е със запор. Законен, но заради много дребна сума В сряда сутринта укриващият се в Дубай Васил Божков, на когото са повдигнати множество обвинения, публикува части от постановление, с което е запорирана Телефонната палата в София. Той купи имота от БТК през 2017 г. за 33.9 млн. лв. през компанията "НГ пропърти", която е еднолична собственост на "Ню геймс" - дружеството, което държеше лиценза за "Националната лотария" и от което сега държавата търси стотици милиони заради неплатени хазартни такси. Тогава новият собственик обяви, че планът му е сградата да бъде превърната в музей. "Направена е възбрана върху Телефонната палата за невнесен ДДС. От евентуалните бъдещи приходи от продажба на билети от все още несъществуващия и вече запориран музей", твърди сега Божков в свой фейсбук статус. Според него това е пример за нарушаване на закона от страна наОт публикуваните откъси на постановлението за запор, което е наложено от държавен съдебен изпълнител по искане на Националната агенция за приходите още през февруари, става ясно, че данъчните претендират за вземане от 135 хил. лв., от които 20 хил. лв. са лихви. От изложената първоначално информация не ставаше ясно за какво точно е наложен запорът. Данъчни адвокати коментираха пред "Капитал", че издаването на постановление за предварителни обезпечителни мерки по време на ревизия, ако се очаква да се установят задължения, съществува като опция в ДОПК и НАП понякога прибягва към нея. В случая според става въпрос за ДДС от непризнат данъчен кредит, ползван за ремонт на имота, защото продажбата на музейни билети е освободена доставка по ДДС. По информация на "Капитал" данъчният акт се обжалва, защото проектът е за мултифункционална зала. За да се отмени постановлението, обикновено се изисква предоставянето на банкова гаранция, но в случая всички банкови сметки на дружествата, свързани с Божков, са запорирани. Според консултантите адвокатите на Божков теоретично могат да оспорят ревизионния акт, ако докажат, че сградата ще се ползва и за събития (където доставките вече не са освободени от ДДС). Според тях в този случай данъчните "малко са прекалили". В Търговския регистър по партидата на "НГ пропърти" се вижда само, че има запорно искане от НАП от февруари, но то все още не е вписано.
Източник: Капитал (28.05.2020)

Расте броят на абонатите на платена телевизия През миналата година приходите от услуги за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми бележат ръст от 5.1% спрямо 2018 г., като това е следствие на нарастване на приходите от IPTV и кабелна телевизия. Броят на абонатите на платена телевизия на дребно се увеличава с 0.1% до 2.03 млн. абоната. Това четем в проекта на годишен доклад на Комисията за регулиране на съобщенията за 2019 г., който е представен в Комисията за защита на конкуренцията за анализ на конкуренцията на пазарите на електронни съобщителни мрежи и/или услуги. Расте броят на абонатите на платена телевизия През миналата година броят на фирмите, предоставящи услуги по разпространение на радио- и телевизионни програми на дребно продължава да намалява, като спадът спрямо 2018-а е с 2.4%, за да достигне до 247. Лидерът на пазара на платена телевизия на дребно - "Булсатком", е отчел намаление от 2.8 процентни пункта в дела на база брой абонати и 3.2 процентни пункта в дела на база приходи. Въпреки това дружеството запазва водещите си позиции с 36.3% пазарен дял по брой абонати и 36.7% на база приходи. На второ и трето място по пазарен дял са А1 и БТК съответно с по 25% и 24.1% дял по брой абонати и с по 28.5% и 20.7% на база приходи. Данните за дяловете на абонатите по платформи в общия брой абонати показват, че сателитната телевизия, въпреки спада от 3.2 процентни пункта спрямо 2018 година, остава най-предпочитана с 47.5% дял, следвана от кабелната телевизия с 27.2%. На трето място остава IPTV с 25.3%, която обаче бележи ръст от 3.5 процентни пункта. От Комисията за защита на конкуренцията отбелязват, че при услугите за пренос и/или разпространение на радио- и телевизионни програми е налице конкуренция между много участници на пазара, в резултат на което те се стремят да предлагат по-високо качество и изгодни оферти.
Източник: Банкеръ (22.06.2020)

ДАНС e пратилa на Гешев документи за 28 приватизационни сделки Върховната касационна прокуратура (ВКП) е получила от ДАНС материалите по общо 28 големи приватизационни сделки, които са проверени от контраразузнаването от началото на годината. Засега няма отговор на въпроса защо ДАНС се занимава с този въпрос, след като цялото звено за борба с корупцията на агенцията отиде в антикорупционната комисия (КПКОНПИ) под ръководството на Сотир Цацаров. "ДАНС започна извършването на мащабна проверка на приватизационния процес в България. Предмет на проверката са сключените приватизационни сделки и предприетите действия по осъществяването на следприватизационния контрол", се казва в съобщението на прокуратурата. В него няма и намек, че някой е извършил престъпление при приватизацията. Изброяват се единствено най-големите сделки. Те са свързани с "Арсенал" ЕАД, ""Асарел – Медет" ЕАД; "Химко" АД; "Кремиковци" АД; "Нефтохим" АД; "Промет" ЕООД; "Соди" ЕАД; "Сомат" ЕАД; ТЕЦ Бобов дол"; "Елаците - Мед" ЕАД, "Параходство Български морски флот"; Плама" АД; "БТК" ЕАД; "Ремонт верижни машини" ЕООД. Давността за наказателно преследване по тези сделки много отдавна е изтекла.
Източник: Медия Пул (30.07.2020)

БТК официално е собственост на United Group Най-големият и най-продаваният телеком в страната - БТК, има шестият пореден собственик. Регионалната медийна група United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners, вече е в надзора на БТК, се вижда от вписването в Търговския регистър, запорите на синдиците на КТБ и антикорупционната комисия са махнати, с което пречки пред влизане на фонда отпаднаха. Сделката е най-голямата в най-новата българска корпоративна история - телекомът е оценен на 1.3 млрд. евро, макар числото да не е обявено официално, то е потвърдено от няколко източника на "Капитал". Тя беше обявена през ноември 2019 г., а в началото на април беше одобрена и от Европейската комисия. Цената беше потвърдена и от досегашния основен акционер в БТК Спас Русев, който отбеляза, че оценката е седем пъти печалбата преди лихви, данъци и амортизация (EBITDA). Русев обяви преди месеци пред "Капитал", че консорциумът му е придобил оператора няколко години по-рано за около 750 млн. евро заедно със задълженията. Последната пречка пред влизането на United Group бяха няколко запора от синдиците на фалиралата КТБ по заем от предишна сделка за телекома. През май те получиха 122 млн. евро, което окончателно отвори и пътя към завършване на сделката. Спас Русев остава и в новия надзорен съвет на БТК. Освен него там са представители на BC Partners и United Group - Николаос Статопулос е изпълнителен директор на британския фонд, Стилианос Илиа е негов управляващ директор, Драган Шолак е основател на United Group, а петият човек в борда е Виктория Боклаг, която пък е CEO на United. През ноември Статопулос обяви пред "Капитал", че българският телеком може да се превърне в хъб на бизнеса на United Group на Балканите. Плановете на новия собственик включват и ползване и споделяне на различни платформи за съдържание в групата. United Group присъства във всички държави от бивша Югославия, а е пред придобиване и на гръцкия оператор Forthnet. Групата е създадена от сръбския бизнесмен Драган Шолак през 2000 г. като малък кабелен оператор. Той и до момента е миноритарен акционер с дял от около 39%. BC Partners държи малко над 50%, а остатъчни малки инвестиция имат ЕБВР и фондът KKR. Компанията има кабелни доставчици, сателитна мрежа, рекламен бизнес, а произвежда и съдържание с редица телевизионни канали. През годините групата минава през различни финансови инвеститори. "United Group придоби още един пазарен лидер в региона и чрез обединените ни умения, опит и мащаб ше предоставя най-новото поколение телекомуникационни услуги и най-доброто местно и международно съдържание на пазар от 27 млн. души.в Югоизточна Европа и нашата диаспора в цял свят", казва изпълнителният директор на United Виктория Боклаг в официалното съобщение за сделката. "С подкрепата и допълнителните инвестиции от United Group потенциалът за растеж на VIVACOM (търговската марка на БТК - бел. ред.) е значителен", казва в съобщението и членът на Надзорния съвет на телекома Спас Русев.
Източник: Капитал (03.08.2020)

Телекомите: щастливото трио Дори и предпазливи във времена на пандемия, операторите пак са добре. Така накратко може да бъде описан пазарът на телеком услуги в България, който продължава да расте през миналата и първата половина на тази година. Приходите и на трите мобилни оператора отчитат увеличение. И макар да създаде трудности за някои телеком дейности, COVID епидемията увеличи потреблението на мобилни и фиксирани услуги. Причините за растежа през последните две години са различни: телекомите успяха да разширят значително услугите си, като предоставят повече телевизионно и друго съдържание, интерактивни платформи и по-бърз интернет. Но и да увеличат с немалки темпове цените на услугите и пакетите си (тъй нареченият елегантен израз upselling), което е и причина за растежа при приходите. В същото време конкуренцията от по-малките оператори на телевизионния и интернет пазара намалява през последните години, което води и до консолидация на потребителите при големите. Всички тези изводи се виждат и в годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2019 г. Тази година събитието в сектора е смяната на собствеността на БТК, а догодина много вероятно е пазарът да се окрупни и още, като потенциални таргети на триото са "Булсатком" и "Нет 1". А "Теленор" през чешкия си собственик Петр Келнер есента ще придобие bTV. Числата говорят Общият обем на пазара на електронни съобщения през 2019 г. е 2.68 млрд. лв., като КРС отчита втора поредна година на растеж: този път с 4%, след като миналата година бе 5.5% (виж графиката). Сред трите мобилни оператора "А1 България" остава с най-голям дял на база брой абонати (38.5%), "Теленор" - на база приходи от мобилни услуги на дребно (41.2%), а БТК (през бранда си Vivacom) е най-голяма като общи приходи - причината за което са не само мобилните услуги, но и телевизията, фиксираният интернет и фиксираните гласови услуги (стационарни телефони). При мобилната телефония въпреки повишените общи приходи и на трите телекома през 2019 г. КРС наблюдава макар и лек спад (2.6%) в общия обем на продажбите, които са 1.04 млрд. лв. Според регулатора понижението се дължи на намаления оборот от услуги на дребно - с 3.2%. Тук факторите са няколко: спад в броя на абонатите (с 21.6%), в приходите от месечен абонамент и инсталационни такси от самостоятелно предоставяне на мобилна телефонна услуга в съчетание с недостатъчен темп на ръста в броя на абонатите (с 6.5%) и приходите (с 4.7%) от предоставяне на услугата в пакет с други. Спад има и при приходите от роуминг. Интернет изригване За сметка на това интернет пазарът расте бурно - с 12.5% до почти милиард лева. Нагоре е и общият брой на абонатите на мобилен и фиксиран нет - с 5.4% до 8.48 млн. души. Повишава се и скоростта, като над 21% от клиентите имат достъп до връзка за над 100 Mbps. При фиксирания интернет първа по дял абонати остава БТК, с 27% от пазара и 21% по приходи. На второ място се подрежда "А1 България", която държи 26% от общия сегмент и 17.6% по оборот, а на далечно трето е "Булсатком" - с 8.4% от абонатите и 10.3% от приходите. Това оставя 38% за всички останали доставчици на фиксиран интернет, а те не са малко - през 2019 г. общо 686 компании са предоставяли такава услуга. Разместване има при доставчиците на мобилен интернет. "А1 България" вече е първа на база приходи (36.3% спрямо 33.9%) и се изравнява по дял на брой потребители с БТК (по 34.1%). "Теленор" остава на трета позиция с 31.8% от клиентите и с 29.7% от общия дял приходи. Телевизия за всеки Изключително оспорван е и пазарът на доставка на телевизия и радио, чийто обем през 2019 г. е нараснал с 5.1% до 425 млн. лв., въпреки лекия спад на броя на операторите в сегмента - до 215. Общо 2.03 млн. клиенти гледат телевизия в три основни групи - сателитна, кабелна и IPTV. Именно последната бележи и най-големия растеж на приходите - с 20% до 106 млн. лв. Лек спад има при сателитните тв услуги, но този сегмент остава лидер по общи приходи - 175 млн. лв., или над 40% от общите. "Булсатком" остава лидер на пазара на телевизия по абонати и приходи, макар през миналата година да загуби сериозен брой клиенти. Само за 2019 г. според данните на КРС те са намалели с около 10% и в началото на годината са били към 737 хиляди. През този период компанията не беше много активна на пазара, защото завършваше финансовото си преструктуриране. Сега тя има нова акционерна структура и мениджмънт с амбиция да я върне към растеж. Новият главен изпълнителен директор е Станислав Георгиев, който има дългогодишен опит в сектора и е работил в A1 Telekom Austria Group, където е отговарял за телевизионни, онлайн видео и броудкаст услуги в европейските им оператори. "Имаме нужда от автентичен и модерен телевизионен оператор, при който предлагането на телевизионно съдържание е в сърцето на компанията. За България това е и ще бъде "Булсатком", заяви Георгиев. Като част от стратегията му бяха пускането на безкартова система за кодиране, въвеждането на нови сателитни приемници, нови планове и пакети, канали. Според Георгиев бъдещите планове на компанията са насочени към развитие на интерактивна телевизия, която и днес работи върху всички интернет мрежи в страната, върху Android базирани приемници и телевизори и е придружена от приложение за всички смарт мобилни устройства. Втора в сектора е "А1 България" с половин милион тв клиента, която успява да повиши дела си и при абонатите, и по оборот. Много плътно до нея е БТК с 490 хил. абоната. Според изпълнителния директор на "А1 България" Александър Димитров компанията му продължава да увеличава средния приход от фиксирана линия (ARPL) (основно тв и интернет услуги) и през тази година най-вече заради интерактивната тв платформа Xplore TV, VoD, спортното съдържание на каналите MAX Sport и развитието на фиксираната мрежа на компанията, която покрива 68 града и 133 малки населени места. Корона промени Тази година заради пандемията и самите телекоми и клиентите им преминаха през няколко промени в поведението си. От една страна, компаниите се срещнаха с много по-висок интерес към дигиталните си услуги - като плащане на сметки през мобилно приложение и сключване на договори онлайн. От друга, промяна има и в самите изисквания на клиентите. Апетитът вдигна още приходите на телекомите през първите шест месеца на 2020 г. "Клиентите започнаха да търсят пакети с повече данни и по-бърз домашен интернет. Финансовите последици от коронавируса рефлектираха в навиците на потребителите, като те избират услуги все по-внимателно и конкретно според нуждите, които имат", коментират от БТК. Подобни са наблюденията и на "А1 България". Александър Димитров, изпълнителен директор на компанията, казва, че заради пандемията се наблюдава спад на инсталациите на нови фиксирани услуги у дома спрямо година по-рано, но същевременно все повече клиенти се насочват към по-скъпи пакети интернет. "От началото на годината отбелязваме 320% ръст на клиентите, които избраха домашен интернет с по-висока скорост. Сходна е тенденцията и при мобилните услуги, където приходите растат с 5.4% за първата половина от годината, макар че тенденцията е броят на абонатите да спада." "Продължаваме да инвестираме в ключови направления като развитие на мобилната и фиксираната ни мрежа, за да се справим с натоварения трафик. Досега увеличихме капацитета на 250 базови станции, изградихме нови макро- и микростанции, свързахме с фиксирани услуги над 15 хил. домакинства. Другите ни големи инвестиции са свързани с дигиталните бизнес услуги. Следим внимателно ситуацията, като действаме с няколко сценария и в зависимост от развитието на кризата ще приоритизираме и намалим разходите за капиталови инвестиции до края на годината", казва още Димитров. Според "Теленор" най-фундаменталната промяна в бизнеса през последните пет месеца е дигитализацията на редица процеси, които са преминали частично или изцяло онлайн. "Този процес се усеща и при нашите клиенти, като дори по-консервативните от тях преодоляха досегашните си бариери по отношение на дейности като онлайн плащания и пазаруване през интернет. Това са промени, които ще продължат да влияят на бизнеса и занапред, но е рано да дадем крайна оценка или да предвиждаме в детайл как точно ще се промени той", казват от телекома. 5G - на втори план Положението около коронавируса, изглежда, има един основен ефект, който се отнася за всички оператори в България: поставянето на изграждането на 5G мрежи на заден план. Тази промяна е лесно обяснима: от една страна, този тип мрежи изискват огромни инвестиции, които, както личи и от мнението на Александър Димитров от "А1 България", са рискови в тази икономическа обстановка. От друга, търсене все още не съществува, като много малко устройства могат въобще да се включат към 5G мрежата, а свързаните умни градове и автомобили все още се изграждат. Стоят нерешени и чисто български проблеми - телекомите все още са недоволни от тежкия регулаторен режим по изграждане на базови станции, а коронавирусът допълнително бави търговете за нужните честотни ленти. На глобално ниво стои въпросът и с Huawei - след като и САЩ, и Великобритания забраниха ползването на комуникационното оборудване на китайската компания за местните телекоми, през есента се чака решение по темата и от Германия - а то вероятно ще има отражение върху целия Европейски съюз, оттам и в България. Докато трае тази ситуация, инвестициите изглежда ще бъдат насочени към подобряване на вече съществуващата мрежа, така че тя да работи добре и при възможен втори пик в трафика през есента или зимата. Така българските телекоми правят крачка назад в говоренето за бъдещето, но бизнесът остава стабилен на прага на криза, а все повече клиенти се насочват към дигитални услуги. Което пък е предпоставка и за намаляване на разходите, и за по-високи приходи.
Източник: Капитал (03.08.2020)

Сигнал срещу Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е подал Христо Иванов до главния прокурор и специализираната прокуратура. Причината: отказът на КПКОНПИ да претендира над 356 милиона лева, за които твърдеше, че са незаконно придобити от източването на КТБ. Казусът е свързан с продадената официално днес БТК ("Виваком") за над 1 милиард евро. През юли Софийският градски съд частично прекратява делото за конфискация срещу Цветан Василев по отношение на три от дружествата ответници "ИнтерВ инвестмънт Сарл”, "Вива Телеком България" ЕООД и "БТК" ЕАД. КПКОНПИ е изпратила на съда молба за отказ от тези претенции на 1 юли - на практика - на прага на финализирането на сделката с БТК. Сделката не би могла да се осъществи без вдигането на този запор. Христо Иванов настоява да бъдат разследвани действията на членове на КПКОНПИ, заявили частичен отказ от иск и искане за вдигане на наложени обезпечителни мерки – запори върху акции на трите дружества.
Източник: Club Z (04.08.2020)

Келнер обмислял продажба на активите на "Теленор" Българският телеком "Теленор" може отново да смени собствеността си само две години след като чешката група ПиПиЕф (PPF), собственост на Петър Келнер, закупи компанията, пише специализираната платформа за информация по сливания и придобивания "Мерджърмаркет" (Mergermarket). Според информацията ПиПиЕф търси изход от всички телекоми, които бяха придобити от норвежката група "Теленор" (Telenor) през 2018 г. - в България, Сърбия, Черна гора и Унгария, а причината е да се спестят разходите около развитието на 5G мрежата на няколко пазара. Към българския телеком има интерес от няколко кандидата, пише изданието. Според източници на "Капитал" интерес към оператора проявявал "Провидънс Екуити", който искаше да купи БТК, но предпочетена бе "Юнайтед груп". Говорител на ПиПиЕф е отрекъл да има планове за продажба на българския телеком, който купи през 2018 г. заедно с операторите на "Теленор" в Унгария, Черна гора и Сърбия в сделка за 2.8 млрд. евро. Така чешкият милиардер избягна одобрение на българската Комисия за защита на конкуренцията, която преди това му забрани да купи "Нова Броудкастинг груп" с мотив, че медийната група е прекалено силна на пазара, но не видя такъв проблем при последвалата ? продажба на братята Кирил и Георги Домусчиеви. След неуспеха на сделката на Нова телевизия, Келнер се насочи към бТВ. През октомври 2019 г. той постигна сделка за 2.1 млрд. евро за придобиването на "Сентръл юропиън мидиа ентъпрайсиз" (Central European Media Enterprises или СМЕ), която притежава каналите на бТВ в България и редица други в Румъния, Чехия, Словения и Словакия. Сделката трябва да бъде одобрена от ЕК, но до преди два месеца нотификация от страна на ПиПиЕф не е имало. В същото време фондът на Келнер твърди, че не се е отказал от сделката. Според "Капитал" едно от възможните обяснения за потенциалното излизане на ПиПиЕф от тези телеком пазари са предстоящите големи инвестиции по посока създаване и развитие на 5G мрежа. Този процес по всяка вероятност ще бъде дълъг и скъп, защото все още не са освободени ключови ленти от честотния спектър, а и няма търговски смисъл засега. Пред българския "Теленор" стои проблема и с оборудването - до момента компанията използва само "Хуауей" (Huawei) за 4G мрежата си, но китайската компания вече води със себе си много проблеми на геополитическо ниво.
Източник: Медия Пул (14.08.2020)

Новият собственик на "Виваком" придобива и гръцки телеком United Group, която наскоро стана собственик на БТК, е напът да придобие и гръцкия телеком Forthnet. United Group вече е получила регулаторно одобрение от Европейската комисия за приключване на сделката и чака единствено да получи положително решение от националния регулатор в Гърция. "Юнайтед Груп навлиза на гръцкия пазар с големи бизнес планове само седмици след закупуването на Vivacom, водещата телекомуникационна компания в България и Tele2 в Хърватия по-рано тази година “, се казва в съобщението на United Group до медиите. Forthnet е водещ доставчик на услуги за домашно развлечение и комуникация в Гърция, с близо 1000 служители, предоставящи услуги на около 700 000 абонати и над 40 000 компании. От 31 юли официално United Group е новият собственик на "Виваком". По информация на "Файненшъл таймс" очакванията са сумата да достигне 1.2 млрд. евро, докато според информация в българските медии сумата е достигнала дори 1.3 млрд. евро. United Group е основен играч на пазара на медийните и телекомуникационни услуги в Югоизточна Европа. През март 2019 г. мажоритарен собственик на United Group става базираното във Великобритания дружество BC Partners - глобална инвестиционна фирма, която е регистрирала над 109 придобивания на стойност 135 млрд. евро. United Group присъства на пазара на медийни и телекомуникационни услуги в бивша Югославия - обединявайки активи като сръбския оператор SBB, Telemach Словения и Telemach Босна и Херцеговина.
Източник: Банкеръ (19.08.2020)

Чуждите инвестиции скачат с над 900 млн. евро през юли Преките чуждестранни инвестиции в България се изстрелват нагоре през юли с постъпления от близо 960 млн. евро, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Сумата е необичайно висока - за сравнение, през второто тримесечие постъпилите в страната чужди капитали достигат общо едва 157.6 млн. евро. От централната банка не предоставят обяснение, но приливът на средства вероятно се дължи на сделката за БТК. От юли телекомът официално е собственост на регионалната медийна група United Group, в която мажоритарен акционер е лондонският фонд BC Partners. Отчетените в платежния баланс постъпления вероятно са сумата, която отива към местните кредитори и доскорошните български акционери в компанията. Така от началото на годината общата сума на чуждите инвестиции в България достига 1.4 млрд. евро. През същия период на 2019 г. стойността на постъпилите капитали беше 913 млн. евро, но тогава сметката също беше изкривена от голяма сделка - покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК. През юли чуждите инвестиции в страната се увеличават с 958.8 млн. евро. Плюсът идва от прилив на капитали под формата на дългови инструменти от 961.1 млн. евро, докато при дяловият капитал, който се асоциира с дългосрочни интереси, е видим отлив на средства от 2.3 млн. евро. Реклама Реинвестираната печалба, която показва каква част от нетния финансов резултат българските подразделения на чужди компании оставят в страната, е нула, защото информацията тук постъпва с тримесечните и годишните отчети на фирмите. Данните за чуждите инвестиции все още са предварителни и могат да бъдат ревизирани до две години от първоначалната дата на публикуване. През юли текущата сметка остава положителна, като така от началото на годината възлиза на 968.3 млн. евро. Плюсът идва от положително салдо по сметката за вторичен доход (637.1 млн. евро), където са включени например европейските средства, както и тези от услугите. Сумата от нетните постъпления от услуги намалява значително тази година, тъй като двигател обикновено са разходите на чуждите туристи в страната. През юни и юли обаче за транспорт и пътувания в страната от чужди сметки са постъпили едва 555 млн. евро при три пъти по-голяма сума през същите месеци на 2019 г. От друга страна, търговското салдо остава отрицателно при износ за 15.5 млрд. евро и внос за 16.1 млрд. евро към юли. Сметката за първичния доход, където влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, също е на минус от 743.2 млн. евро през януари-юли.
Източник: Капитал (21.09.2020)

Синдиците на КТБ върнаха близо 1,5 млрд. лева Близо 1,5 млрд. лева са успели да съберат Кристи Маринова и Ангел Донов - синдиците на затворената КТБ. Връщането на средства към хора и фирми, които имат да получават суми, става през т.нар. частични сметки за разпределение. По първата такава бяха изплатени 570 млн. лeвa. Това стана през май миналата година. Синдиците посочват, че в резултат хиляди вложители получили част от сумите си в КТБ. Механизмът на изчисляване на върнатото за всеки е да получи чacт oт oбщaтa cyмa нa paзпpeдeлянитe пapи, която зависи от неговия дял в общите вземания, които са признати от синдиците. Според официалните данни фoндът зa гapaнтиpaнe нa влoгoвeтe дъpжи нaд 70% oт взeмaниятa oт KTБ - причината е, че той e зaмecтил кaтo кpeдитop онези влoжитeли, нa кoитo пpeз дeкeмвpи 2014-a e изплaтил гapaнтиpaнитe влoгoвe в зaтвopeнaтa бaнкa. Така от 570-те милиона по първата частична сметка извън фонда бяха разпределени 30% между останалите кредитори. От 8 септември тази година започна изплащането на суми, включени във втората частична сметка за разпределение на приетите вземания от КТБ, съобщиха синдиците. Ще се разпределят 430 милиона лева, като ще се изплащат чрез клоновата мрежа на УниКредит Булбанк, ще има и такси по общата тарифа на банката. Важно е да се знае, че има срок от 5 години за получаване на парите Ако те не бъдат потърсени до това време, остават за банката. Втората частична сметка е обявена в Търговския регистър по партидата на КТБ с ЕИК 831184677. Достъпът до нея е свободен - не е необходим електронен подпис или друг вид сертификат. Чрез справка там кредитор може да провери дали вземането му е включено за разпределение на сумите. Физическите лица трябва да знаят, че ако са си сменили личната карта, трябва да отидат в централата на КТБ в София и да подадат заверено копие на документ за самоличност и молба за актуализиране на данните. Молбата може да бъде пусната и по пощата. Сумата може да се вземе и от упълномощено лице, но пълномощното трябва да е заверено от нотариус. Ако някой е вписан с одобрено вземане в Търговския регистър, но се окаже, че го няма в списъка, подаден към УниКредит Булбанк, трябва да подаде писмено възражение пред синдиците на КТБ. Същото важи и ако има разминаване в размера на сумите за получаване. От обявения списък става ясно, че парите ще се разпределят между 7063 фирми и физически лица. Сред тях с по-големи сума всъщност са фирми - ББР и “Сосиете Женерал”, БТК, както и държавни ведомства като например бившата агенция за приватизация. Най-много пари отиват за фонда за гарантиране на влоговете - 320,4 млн. лв. Военният завод “Терем” е с вземане за 860 024 лв., НУРТС е с над 4 млн. Отдаденото на концесия Летище София фигурира със 161 720 лв. Голяма сума очаква сливенската топлофикация - 7,8 млн. лв. Има символични суми - например БДЖ щ е получат 0,05 лв., “Химимпорт” - 1,36 лв. “Шарлопов Поморие” - 4,33 лв., “Техномаркет” - 9,07 лв. Вземанията на тези, които са оспорили размера на сумите, са заделени в сметката за разпределение. След произнасяне окончателно на съда за уважено възражение на кредитора заделената сума ще бъде разпределена. В Търговския регистър е видно, че сумата от втората сметка, заделена за такива казуси, е малко над 12,560 млн. лв. От тези пари над половината се оспорват от “Дунарит” - почти 7,9 млн. Посочено е, че това вземане е придобито от военния завод чрез цесия. БТК оспорва сума от над 4,5 млн. лв. Сред оспорващите вземанията си от КТБ има и по-известни имена. Едното е на Евгений Бакърджиев - вицепремиер в правителството на Иван Костов. За Бакърджиев синдиците на КТБ са заделили 24 688 лева от втората сметка, но съдебния спор за парите още не е приключил.
Източник: 24 часа (06.10.2020)

Балчик стана първата община в България, която забрани 5G Община Балчик е първата в България, която официално забрани изграждането на 5G мрежа. На заседание на местния парламент е било взето решение да бъде наложен мораториум за 1 година от изграждането на такава мрежа, съобщи съобщи сайтът "Про нюз Добрич". Информацията бе потвърдена и от общинския съветник от "Демократична България" Симеон Симеонов. Мораториумът е бил наложен след подписка от 183-ма души, които имали притеснения, че мрежата е опасна за човешкото здраве. Те настояват да се направят изследвания преди въвеждането ?. "Трябва да има държавно становище по въпроса и да се обясни какви са ползите от 5G мрежата за населението и икономиката, защото хората са объркани и не знаят на кого да вярват. Ние гледаме трезво на нещата и не вярваме на конспиративни теории. Смятаме обаче, че трябва да се знае защо тази мрежа е полезна и с какво, за да няма паника. В България обаче няма и опити за подобни изследвания", каза пред местната медия Марин Попов, който е председател на "Възраждане" в общината и е представител на инициативата, която е поискала забраната на 5G. Това, че партията на Костадин Костадинов е намесена в инициативата не е изненада. По-рано тази година "Възраждане" проведе няколко протеста срещу правителството, Бил Гейтс и 5G. След избухването на пандемията от коронавирус любителите на конспиративни теории заподозряха и връзка между заболяването и мрежата от пето поколение. Част от съветниците в Балчик все пак са били "против" мораториума, а други са се въздържали, но решението е било прието на 30 септември. В България и трите мобилни оператора работят усърдно по въвеждането на 5G технологията, но за да стане тя истински факт Комисията за регулиране на съобщенията трябва да обяви търгове за необходимите за изграждането ? честоти от радиоспектъра. В края на септември "Виваком" обяви, че клиентите ? в 27-те областни града на страната могат да се възползват от бързината на 5G мрежа чрез динамично споделяне на спектъра (DSS) на свободните честоти от съществуващата 4G мрежа. DSS се смята за първата стъпка към 5G мрежи, прилагана в Западна Европа.
Източник: Медия Пул (07.10.2020)

Приходите от чужбина за туристически услуги намаляват с 50% Приходите от чужденци в българския сектор услуги намаляват с 52% през юни - август тази година спрямо същия период на миналата. Това е ефектът от драстичния спад на чуждестранни туристи заради коронавируса по Черноморието тази година. Данни за трите летни месеца показват, че постъпленията от чужбина са общо 931 млн. лв. за транспортни, хотелски и ресторантьорски услуги при 2.73 млрд. лв. през същия период на 2019 г. Само през август намалението е с 66% на годишна база. При бизнес услугите, където наред с финанси, информационни и комуникационни технологии, строителство и други влиза и развлекателният сектор, годишният спад е по-малък - 17%, или общо 863 млн. лв. приходи. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс на България. Статистиката показва също ревизия в данните за чуждите инвестиции - сега на големия дългов приток от над 900 млн. евро през юли отговаря сходен отлив на дългов капитал (998 млн. евро) през същия месец. Централната банка не споделя допълнителна информация, но се предполага, че притокът на средства вероятно се дължи на сделката за БТК, която от юли официално е собственост на регионалната медийна група United Group. Повече информация за транзакциите през юли ще бъде достъпна след месец с публикуването на тримесечните данни, които включват разбивка по географски регион и икономически отрасъл. Сега чуждите капиталовложения в страната от началото на годината се свиват до нетна сума от 366 млн. евро, от които 332 млн. са реинвестирана печалба на компаниите през първото полугодие. Само през август статистиката засега показва отлив на инвестиции от около 30 млн. евро, но сметката ще бъде ревизирана след месец. Текущата сметка остава на излишък и към август, но плюсът е значително по-малък спрямо януари - август миналата година - 1.16 млрд. евро сега при над 1.7 млрд. евро през 2019 г. От една страна, дефицитът в търговския баланс намалява от 1.8 млрд. евро миналата година до 735 млн. евро към август 2020 г. заради изпреварващия спад на вноса. От друга страна обаче, е положителното салдо по сметката на услугите, което традиционно нараства през летния туристически сезон. Тази година обаче плюсът остава под 2 млрд. евро при повече от 3.5 млрд. през 2019 г. Сметката за първичен доход през януари - август, в която влизат нетните постъпления от дивиденти и парите на временно работещите извън страната, показва по-малко доходи от преки инвестиции за чужди компании от български клонове тази година спрямо миналата (с 909 млн. евро надолу) и по-малко преводи от емигранти (спад с 332 млн. евро). Салдото по вторичния доход, където са включени например европейските средства, остава положително в размер на 711 млн. евро, което е с 600 млн. под миналогодишната сума заради по-малки трансфери към неправителствения сектор.
Източник: Капитал (20.10.2020)

“Виваком” четвърти в света по най-бърза мобилна мрежа “Виваком” е на четвърто място в света по скорост на мобилната мрежа. Това показват тестове за третото тримесечие на годината на Ookla - световен лидер за тестване на интернет скорост. Класацията се определя от Speedtest с помощта на измервания от потребителите на скоростта за качване и сваляне при реално използване на мрежата. За да бъде определен за най-добрият доставчик, резултатът на оператора в Speedtest трябва да заема минимум 3% от извадка за географски регион. Лидер в класацията в света е Etisalat от Обединените арабски емирства. На второ място е SK Telekom от Южна Корея, на трето е Ооredoo от Катар. А след “Виваком” в топ 10 по бързина на мрежата остават оператори като T-Mobile в Нидерландия, TELUS в Канада, Telenor в Норвегия, Vodafone в Албания, China Mobile в Китай, Hrvatski Telekom в Хърватия. През септември Ookla определи “Виваком” за оператора с най-бърза мрежа в Европа за първите шест месеца на годината. Резултатите бяха базирани на анализ на над 127 000 теста от над 44 000 уникални потребители в България.
Източник: 24 часа (12.11.2020)

Чуждите инвестиции са с 30% по-малко от миналогодишните Преки чужди инвестиции 729.5 млн. евро са влезли в страната ни през първите девет месеца на годината, показва статистиката на БНБ. Обемът им е с 327 млн. евро или 30% по-малко от същия период на миналата година. Според данните на централната банка в края на септември в икономиката ни са привлечени 1.225 млрд. евро чужди капитали под формата на заеми. Основно тази значима сума се дължи на финализираната през лятото поредна продажба на БТК (Виваком), която бе купена от медийната група United Group със сръбска собственост и мажоритарен акционер лондонският фонд BC Partners. Сделката с БТК е причина и за отчетения отлив на дялов капитал от страната - за първите 9 месеца на годината това са 935.7 млн. евро. За същия период данните на БНБ показват, че чуждите инвеститори са реинвестирали 439.7 млн. евро от печалбата си, което е с близо 100 млн. евро по-малко отпреди година. На този фон министърът на икономиката Лъчезар Борисов за пореден път се похвали с впечатляваща инвестиционна активност въпреки коронокризата. "От началото на годината сме сертифицирали проекти за инвестиции за близо 750 млн.лв.", заяви той по повод връчването на сертификат за инвестиция Клас А на "Несле България". Компанията възнамерява да инвестира 23 млн.лв. в нова роботозирана поточна линия в шоколадовата си фабрика в София. Издадените сертификати означават, че държавата се наема да ускори реализацията на инвестициите, като поема част от разходите на компаниите и улеснява получаването на необходимите документи и разрешителни. Министър Борисов посочи, че тези сертификати са "поредно доказателство, че българската икономика работи и бизнес климатът е добър и по време на криза, каквато е и оценката на МВФ и рейтинговите агенции". И подобно на бодряшкото изхвърляне на премиера, обяви, че с ръст на БВП от 4.3% през третото тримесечие спрямо второто Блъгария продължавала да бъде на първите места в ЕС по макроикономическа и финансова стабилност. Данните на Евростат обаче показват друго - през лятото повечето европейски икономики са отбелязали двуцифрен растеж спрямо април-юни, като средно за ЕС брутният вътрешен продукт се е увеличил с 11.6%.
Източник: Сега (18.11.2020)

Нов дуел за "Булсатком" Най-големият тв доставчик - "Булсатком", скоро може да има нов собственик. Чуждите фондове тази седмица събраха оферти за оператора и със сигурност предложение е внесъл доскорошният най-голям акционер в БТК Спас Русев, но има шанс да има и втора оферта. Успоредно с продажбата обаче основателят на "Булсатком" Пламен Генчев също е упражнил опцията си да изкупи обратно основаната преди 15 години в Стара Загора компания. Така че на теория "Булсатком" може да има и стар собственик. Сделката е важна за около 650 хил. клиенти на тв оператора. Тя е и сравнително голяма за българските размери - оценката на компанията е от порядъка на 120 млн. евро. И в двата варианта бъдещият собственик изглежда местен и революции едва ли ще има. При варианта Русев може да се предполага следваща сделка, логично с някой от трите големи телекома. А при Генчев стои рискът местната финансираща банка (най-вероятно ПИБ) да вземе контрола в бъдещ момент по подобие на "Нет 1". Продажбата не е изненада - компанията премина през финансово преструктуриране заради натрупаните големи задължения през годините и така стана владение на няколко фонда и банки, които сега търсят печеливш изход от инвестицията си. Крайният срок за подаване на обвързващи оферти е изтекъл в началото на тази седмица по информация на няколко източника на "Капитал". Потенциалните кандидати са имали време да разгледат подробно състоянието на "Булсатком" в т.нар. виртуален data room - онлайн пространство за финансова и правна информация и документи за проверка при сливания и придобивания. Първоначалният интерес там е идвал от най-различни играчи на пазара, и то не само от България, които са оглеждали оператора. Най-често спряганият брой е пет заинтересовани. Сред тях са Спас Русев, два български телекома, Telekom Srbija и френската група Canal+. Съвсем друг въпрос е кой остава на финала и е подал оферта. Опция за изкупуване като част от акционерното споразумение има и основателят на компанията Пламен Генчев. Засега е ясно, че най-голям интерес на този етап към "Булсатком" има Спас Русев, който поне официално действа самостоятелно и вече е подал оферта, която на този етап е и единствената потвърдена. След продажбата на БТК на United Group той разполага с капитал за инвестиции, което се показва през последните две години и от влизането му (и оттегляне впоследствие) в Telekom Albania, както и от заявения интерес към мобилния бизнес на Telekom Romania. Пред "Капитал" той потвърди за интереса си към "Булсатком". Но за Русев ще е трудно да управлява самостоятелно и дълго такава компания. По-скоро възможностите са той да наддава от името на United Group, а след време БТК да поеме компанията... или само абонатите й. Ако второто се случи, може да има антимонополни проблеми, тъй като телевизионните клиенти на БТК ще станат над 1 млн., като се добавят над 650 хиляди от "Булсатком", и така телекомът ще държи почти две трети от пазара. А такава сделка би трябвало да е недопустима от КЗК. Същото се отнася и за "А1 България", които имат половин милион абонати на телевизионни услуги. Те също са оглеждали "Булсатком" в data room, но по-скоро не са подали оферта. Според източници от пазара не бива да се изключва и вероятността след време двата телекома да си разделят клиентите на "Булсатком". Чешката PPF, компанията майка на третия голям телеком - "Теленор България", също е проявила най-малкото първоначален интерес към оператора. За нея само абонатите на "Булсатком" не биха били цел за придобиване, а цялата компания, защото досега не е предлагала телевизионна услуга в България. Интерес за "Теленор" са фиксираните услуги (интернет и телевизия) на доставчика, а не толкова сателитните. Но високата цена на "Булсатком" е пречка пред подобна сделка.
Източник: Капитал (11.12.2020)

Адванс Медиа Груп води разговори с Юнайтед Груп за продажба на NOVA Адванс Медиа Груп, дъщерно дружество на инвестиционния холдинг Адванс Пропъртис, собственост на братята Кирил и Георги Домусчиеви, води разговори с Юнайтед Груп, водещ доставчик на телекомуникационни услуги и медиа в Югоизточна Европа, за възможна продажба на най-голямата мултиплатформена медия в България - Нова Броудкастинг Груп. Това съобщават официално от медията на сайта си. Потенциалната сделка зависи от успешното приключване на преговорите между страните, както и от сключването на обвързващ договор за покупко-продажба на дялове между тях и получаването на всички необходими одобрения от съответните регулаторни органи в България и чужбина.
Източник: Труд (14.12.2020)

"Виваком" 5-и в света по ръст на приходите от сателитни услуги "Виваком" е на 5-то място в света по ръст на приходи от сателитни услуги за бизнес клиенти, съобщиха от телекома. Класацията се прави ежегодно от Световната телепорт асоциация и отличава 10-те най-бързо развиващи се оператори по този показател. Благодарение на стратегията на компанията, която се основава на предлагане на услуги с отлично качество и надеждност, много високо ниво на техническата поддръжка и бързо развитие на услугите. "Виваком" ще продължи да развива сателитният бизнес, виждайки сериозен потенциал и възможности с новите интернет сателити на ниска орбита, високо производителните спътници на геостационарна орбита и растящите пазари на спътникова телевизия за крайни клиенти (DTH) в Африка и Латинска Америка. „Позиционирането ни в топ 5 на 10-те най-бързо развиващи се оператори е доказателство, че по-най добрият начин удовлетворяваме нуждите на нашите клиенти, осигурявайки правилните решения за тях – бърза реакция, отлична подръжка и висока надеждност на услугата“, коментира Владимир Рангелов – старши мениджър „Броудкастинг услуги“. В последните години "Виваком" инвестира над 15 млн. в развитието на сателитна станция Плана и чрез нея предоставя телевизионни, радио и пренос на данни (VSAT) услуги на територията на Европа, Африка, Латинска Америка и Азия. Близо 35 милиона домакинства в Африка получават сигнала на едни от най-гледаните програми през наземната станция на компанията. "Виваком" осигурява интернет връзка и на едно от най-труднодостъпните места в света – Антарктида. Освен на Южния полюс, Плана осигурява сателитна свързаност и на кораби в Черно, Червено, Северно и Средиземно море, а също и пренос на данни на корпоративни клиенти в Латинска Америка.
Източник: 24 часа (17.12.2020)

Собственикът на “Виваком” иска да купи и вестниците "Телеграф", "Монитор" и "Борба" “Юнайтед груп” - собственик на “Виваком”, иска да купи “Вестник Телеграф” ЕООД и издателска къща “Борба”. Сделката е чрез дъщерното дружество “Юнайтед медия”. Това става ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията. В придобиването са включени вестниците “Телеграф”, “Монитор” и “Борба”. От КЗК посочват, че становища от трети страни може да се дават до седем дни, което означава 25 декември. Това е втора сделка на “Юнайтед медия” на медийния пазар у нас. Преди дни компанията внесе в КЗК искане да стане собственик на Нова тв и “Нет инфо”.
Източник: 24 часа (21.12.2020)