"Крафт Фуудс България" ще има нов изпълнителен директор "Крафт Фуудс България" е с нов изпълнителен директор, след като Антоан Колен пое длъжността изпълнителен директор за Турция на Крафт Фуудс. Постът ще бъде поет от Ивайло Найденов на 1-ви март, съобщиха от компанията. Найденов започва кариерата си в "Крафт Фуудс" през 2004 година, като заема длъжността директор "Продажби" на "Крафт Фуудс България", а от 2008 година до сега е директор "Маркетинг". Той е възпитаник на Висшия химико-технологически университет, откъдето има магистърска степен по електрохимия.
Източник: Дневник (12.02.2013)

Шоколади на диета Вече не e тайна защо българите продължават да са най-нещастните и недоволните от живота си европейци. Страната ни е с най-малка годишна консумация на шоколад на глава от населението – едва около два килограма. За сравнение далеч по-усмихнатите граждани на Германия, Швейцария и Франция купуват пет пъти повече от продукта, съдържащ хормона на щастието. Въпреки че пазарът на бонбони, шоколади и вафли изглежда внушително - общо около 330 млн. лв. през 2012 г., продажбите на шоколади не растат като абсолютна стойност и се движат около 110 млн. лв., според участниците на пазара. А според данни на агенция "Ей Си Нилсен България" за дванайсетте месеца до юли 2012 г. продажбите на шоколад в страната са се увеличили с над 3% до 6100 т, но са намалели с около 1% в стойност. Единственото увеличение на продажбите на шоколади е в най-ниския ценови сегмент, който отбелязва увеличение от 3 до 6% в стойност през миналата година. Основен принос за това имат собствените марки на търговските вериги като Carrefour, Lidl и др., които са позиционирани там. Промоциите на продукти - тип едно плюс едно, шоколад с подарък или покупката на пет на цената на три играят голяма роля в задържането на нивата на продажбите. Най-много шоколади се продават в хипер- и супермаркетите над 300 кв.м, следвани от големите магазини до 300 кв.м и традиционната търговия в обекти под 40 кв.м, показват данните на "Нилсен". Малки или големи Две стойности обаче не са пипани през последните години - грамажът на шоколадите и цените. Последното увеличение на шоколадите "Своге" например е от преди пет години при тогавашния голям скок на цените на какаото. Другата борсова стока, от която би трябвало да зависи цената, е захарта, но производителите засега преценяват, че няма да оскъпяват продуктите. Преди няколко години беше намалена големината и на някои шоколади, които се "свиха" с около 10 грама от 100 на 90. И си останаха така. През миналата година обаче на пазара в България се върнаха малките шоколади, но те са по-скоро опит на компаниите да увеличат консумацията извън дома, а не толкова отговор на кризата. И нещо, което те едва ли ще признаят - за привличане на по-малките клиенти. В етичните кодекси на производителите е записано изрично, че те не рекламират към деца по никакъв начин и нямат право да раздават никакви мостри, включително и в търговските обекти, в които се продават захарни изделия. Комуникацията на производителите е насочена само и единствено към онези, които могат да вземат решение за покупката - родителите. Децата обаче трудно получават голям шоколад, а малките грамажи са по-приемливи. Освен това "таблетът", както е известен 90-100-грамовият шоколад, обикновено не е удобен за носене в чантата, особено през лятото, когато може да се разтопи и освен това невинаги се консумира на един път. Затова "джобните блокчета" от 25 и 50 грама бележат ръст през миналата година. Не на последно място в сравнение с количеството цената на големите формати е най-ниска. "Идеята ни беше да предоставим на клиентите си шоколад за еднократна употреба извън дома и малките формати на Milka например отбелязаха много висок ръст след пускането им на пазара. Въпреки това шоколадите от 100 г са непоклатим лидер по продажби", коментира Ивайло Найденов, изпълнителен директор на "Крафт Фуудс България". "Истина е, че в последните години има голямо увеличение на някои от суровините, използвани при производството на шоколад, но дългосрочното планиране ни позволява да останем стабилни при ценообразуването и опаковането", отбелязват от "Нестле България". Оттам признават, че българският потребител обръща все по-голямо внимание на това, което консумира, и се опитва да води по-активен и балансиран начин на живот. Но тенденцията за смаляване, обхванала Европа, все още не е толкова разпространена в България, въпреки че се засилва. "В този смисъл можем да кажем, че търсенето на по-малки опаковки вече е факт и в България, но, разбира се, в зависимост от вида на шоколадовите продукти. За шоколадовите бонбони, бисквити и шоколадовите таблети най-предпочитани са големите формати", коментират от "Нестле". Големите шоколади се възприемат като неформален подарък или пък шоколад за споделяне от няколко души и покупките им се увеличават особено около празници, а фирмите се опитват да предложат в голяма разфасовка допълнителни пълнежи и вкусове от традиционно познатите. "Шоколадът е импулсен продукт - купува се по вдъхновение", коментира Ивайло Найденов. С вкус на мляко За разлика от западноевропейските страни, където повечето клиенти предпочитат по-горчивия, натурален вкус на какао - т.нар. черен шоколад, тук той трябва да е млечен. Българският потребител харесва мекия вкус и над 90% от покупките са на млечни шоколади, а натуралните заемат само 10% от пазара. "Потребителите предпочитат три основни вида млечен шоколад - чист млечен, млечен шоколад с лешници и млечен шоколад с лешници и стафиди, и това са най-продаваните вкусове", отбелязва Ивайло Найденов. Напоследък популярни са и вариантите с плодове, които обаче са сезонен продукт през лятото (ягода, червени плодове и т.н.). В категорията на шоколадовите таблети обаче най-предпочитани остават обикновеният млечен шоколад с различни добавки (всички видове ядки) – те представляват 30% от целия пазар. Скорост набира и млечният шоколад с пълнеж (ягода, лешник и кремове), който достига 27% от пазара. Като цяло при продуктите с екзотични вкусове - например с пипер и различни южни плодове, става въпрос за еднократни покупки, колкото да се опита нещо различно, но потребителите не излизат встрани от рамките на тройната традиция. "Производството на качествен шоколад с високо съдържание на какао е една от силните страни на "Нестле" и въпреки че все още заема малка част от пазара в България, смятаме, че неговият дял ще нарасне значително през следващите години", коментират от компанията. Според основните производители добрата новина е, че продуктите с т.нар. смес с близък до шоколада вкус губят позиции и в момента съставляват едва 0.2% от общия пазар, което означава, че потребителите започват да правят разлика между "шоколад" и "съставка с вкус на шоколад". Сладкият лидер Според пазарните данни лидер са продуктите на "Крафт Фуудс" с около 75% пазарен дял в стойност, не на последно място и заради много широкото портфолио от продукти. Стремежът на компанията е да има шоколади във всеки от ценовите сегменти. "В най-ниския е традиционната българска марка "Млечен", които са с общ пазарен дял от 10 процентни пункта (от 75% дял), в средния - "Своге" с 25% пункта от продажбите и във високия са Milka, които са пазарен лидер с 40%", отбелязва Найденов. Всъщност ценовите сегменти при тези продукти са изключително близки, но принципно се разделят на под и около 1 лев като цена на дребно за най-евтините продукти, около 1.30 лв. за средната категория и над 1.60 - за високите марки. "Трудната икономическа ситуация прави потребителите по-чувствителни към това, което купуват. От една страна, търсенето на по-ниско позиционирани продукти се увеличава, като в същото време обаче расте и търсенето на продукти от по-високия ценови сегмент", коментират и от "Нестле България". От Lidl твърдят, че продажбите на собствената марка шоколади продължават да растат, без да уточнят с колко. Цените и грамажът не са били увеличавани. "Промяна на цените в тази стокова група има само надолу по време на планирани промоции", казва Милена Драгийска-Денчева, управител на веригата. Българско - от Своге и "Люлин" В България се произвеждат всички шоколадови бонбони на "Крафт Фуудс", които са в търговската мрежа – Suchard, "Сезони" и I love Milka, като продукцията на завода се изнася и за страните от Централна Европа и всички съседни страни. При шоколадите съотношението е 50 на 50 - лимитираните серии на Milka например се произвеждат в други заводи на компанията. Серията "Своге" е изцяло българска, като част от специалните серии също са от други заводи. От "Нестле" пък казват, че над 50% от сладкарските изделия в портфолиото на компанията са местно производство, които се правят в предприятието на гиганта в "Люлин"- бившата държавна фабрика "Малчика". Внасят се международни марки като Lion, After Eight, таблетите Nestle и Nesquik и вафлите Nesquik.
Източник: Капитал (18.02.2013)

Фирма “Алтънмарка”, която е на второ място в света по производство на шоколадови и на шесто по производство на какаови изделия, ще открие фабрика в Първомай. Инвестицията бе обявена по време на третия българо-турски бизнес форум, целящ стимулиране на икономическото развитие в общините, членуващи в сдруженията РАО “Тракия” и “Тракиякент”, който се проведе в събота в Първомай. Турската компания реализира продукцията си на фирми като “Нестле” и “Крафт”. Тя е закупила наскоро бившата френска фабрика за вълнена прежда АДФ в града и ще използва базата за производство на какаови и шоколадови изделия. Фабриката е прехвърлена от френския на турския собственик и тече издаване на разрешителни за работа, след което ще бъдат създадени около 180 работни места. С прехвърлянето на собствеността пък приходите за общината са малко над 230 хил. лв., научи “Марица”. Освен представители на “Алтънмарка” за форума бяха дошли турският консул в Пловдив Шенер Джебеджи, д-р Адем Дългъч, кмет на Текирдач и председател на “Тракиякент”, кметът на Малкара, кметът на Садово Димитър Здравков, представители на Търговско-промишлената палата от Пловдив, Хасково и Текирдаг, Любомир Попов, български консул в Одрин, проф. Иван Върляков, председател на РАО “Тракия”, Ангел Ангелов, главен секретар на Областна администрация Пловдив, финансовият директор на Текирдаг, Дечко Петков, председател на Общинския съвет в Първомай, както и много бизнесмени от България и Турция. Кметът на Първомай Ангел Папазов показа на гостите част от производствените бази на фирмите от региона и срещна бизнесмените от двете държави. Пловдивската козметична компания “Роза импекс” представи нова серия, съдържаща стволови клетки от арганово масло, против бръчки. С подбрани вина почерпиха от Винзавод Асеновград и Винарна Загрей, а традиционните български кашкавали, сирена, млека и млечни продукти презентираха “Бор-чвор” и “Елит 95”. Представителите на бизнеса от двете държави имаха възможност да опитат и различни видове консерви, произведени от “Булконс”, ББП и “Витал”, както и пресни зеленчуци и плодове на “Грийнс” и “Доян агро”. Турската фирма “Мемо”, чийто цех е в Хасково, пък се представи с традиционни сиропирани десерти. “Трайната тенденция за разбирателство и партньорство между местните власти на Република България и Република Турция е факт. Като бивш зам.-председател и като председател на Контролния съвет на РАО “Тракия” вече няколко години ние работим за това добро партньорство и сътрудничество. И съм убеден, че нещата, които ни свързват и обединяват, са много повече. Днешният семинар е третият. Първо бяхме в Сливен, след това в Димитровград и сега сме в Първомай. Тук има представители и от Пловдивска и Старозагорска област, за да затвърдим приятелствата, добрите взаимоотношения и бизнес контактите”, каза при откриването на форума кметът на Първомай Ангел Папазов. Д-р Дългъч от своя страна благодари за гостоприемството и добрата организация. “По време на това посещение видяхме, че в България има много добри места за инвестиция. Това ни показва, че работата от последните четири години между РАО “Тракия” и “Тракиякент” е в правилната посока”, отбеляза той. Генералният консул на Турция в Пловдив Шенер Джебеджи пък каза, че между правителствата на двете държави на най-високо ниво много често се правят срещи. “Отношенията ни постоянно се развиват и ние сме доволни от това. И част от тези отношения между държавите са и отношенията между местните власти. Преди известно време в генералното ни консулство се създаде кадър на търговско аташе, което се случва за първи път. И това показва докъде са стигнали отношенията ни в търговската сфера - вече има необходимост от такъв кадър. И на всички бизнесмени искам да кажа - той е на вашите услуги, възползвайте се. Тези бизнес форуми са важни, тъй като помагат за търговските взаимоотношения, но също така създават близост между хората”, заяви Джебеджи. Пред турските бизнесмени бяха представени и възможностите за развитие на бизнес, които предоставят общините Първомай, Чирпан и Садово.
Източник: Марица (26.03.2013)

"Монделийз България" е новото име на "Крафт фуудс България" - производител на шоколадови изделия, бисквити и кафе напитки с марките Milka, "Своге", Suchard, Toblerone, Oreo, "Морени", BelVita, Tuc, Barni, Jacobs, "Нова Бразилия". Промяната в името на компанията е част от процеса на международно преструктуриране на Kraft Foods Inc. и разделянето на бизнеса на две отделни компании, съобщи Ивайло Найденов, изпълнителен директор на "Монделийз България". Mondelez International ("Монделийз интернешънъл") е ангажирана с производството и търговията на бисквити, шоколади, дъвки и бонбони, кафе напитки, а Kraft Foods Group е фокусирана върху бизнеса с хранителни продукти в Северна Америка (майонези, замразени храни и др., с които корпорацията не е позната в България). До решението за преструктуриране се стигна след като през 2007 – 2010 г. Kraft Foods придоби водещи компании като производителя на бисквити LU на Danone и на шоколад Catbury, обясни Найденов. Решението е взето през 2011 г., а процесът на въвеждане на новата идентичност и реорганизация започна на 1 октомври 2012 г. Промяната се извършва поетапно в 165 държави. Името "Монделийз" е избрано след вътрешен конкурс между служителите като комбинация от думите "свят" и "вкусен" (от латински). Българският клон е част от структурата на Mondelez за Централна Европа заедно с още 17 други страни от региона. В България компанията разполага с две производствени предприятия – в Своге и в Костинброд. За десет години – от 2002 до 2012 г. - тя регистрира 200% увеличение на приходите или 12% средногодишно, съобщи Ивайло Найденов. Той обясни растежа с "добрите практики и добрите брандове". "Независимо от кризата ние запазихме над 700 работни места в България, а текучеството е 3-4%, което е доста стимулиращо", обобщи изпълнителният директор. Най-голям дял в портфолиото на фирмата в България заема шоколадът във всичките му разновидности – блокчета, бонбони, вафли и десерти. Той формира 59% от приходите на българското поделение. Следват кафето с 30% и бисквитите с 11% (корпорацията навлезе в тази категория в средата на 2010 г.). "В България сме номер 1 при шоколадите и номер 2 при кафето", уточни Доротея Алексиева, старши бранд мениджър. С промяната на името следва и промяна във фокуса на производство – продуктите са насочени към "похапване между основните хранения през деня, но в никакъв случай не целят да ги заместят", посочи Алексиева. Три са основните причини за междинното похапване отчита анкета на Mondelez International във Великобритания, Германия, Италия, Испания, Франция и България. Презареждането (енергия за тялото - "защото се почувствах гладен) е водещо за 84% от българските участници в анкетата и за 40% от чужденците. То е движещ мотив най-вече в Германия и Испания. Насладата (награда за душата - "да се поглезя") е посочена като причина за похапването от 40% от българите и 45% от чужденците. Ударна мощ (сила за ума - "да се концентрирам") e водеща причина за похапване за 11% от българските и от 15% от чуждестранните участници - основно за младежите (18 - 24 г.), както и за италианците. Междинните хранения са леките закуски преди обяд, преди или след вечеря или заместването на трите основни хранения през деня. Повечето хора похапват допълнително средно три пъти на ден, като консумират пет продукта или напитки. Най-честото междинно похапване е следобедната закуска (както в България, така и в чужбина). Близо 25% от запитаните българи похапват следобед в делничен ден, а 36% - в почивен. В България най-популярно място за похапване е работата (31%) или хапване "накрак" (20%), а в чужбина най-предпочитаното място е домът (68%). Трите водещи продукта за междинно похапване са еднакви в България и в чужбина: плодове, шоколад, кафе. 60% от анкетираните в чужбина предпочитат сладките закуски пред солените. В България 55% от запитаните предпочитат и двата вкуса, докато привържениците само на сладки или само на солени закуски са почти поравно (22.9% за сладко и 21.9% за солено).
Източник: Капитал (30.05.2013)

Хранително-вкусова промишленост и земеделие Хранително-вкусовата промишленост (ХВП) и земеделието са един от най-слабо засегнатите сектори по време на кризата в световен мащаб, сочи проучването на А.Т.Kearney. Очакванията са общият оборот от инвестициите в тази индустрия да достигнат 500 млн. евро до 2020 г. – резултат, съпоставим единствено с този на секторите здравеопазване и фармация и химическа промишленост. Една от възможностите, които се отварят пред сектора на земеделието и ХВП, е свързана с ниския ръст в производството в страните от Европейския съюз. Тук анализаторите виждат висок потенциален ефект върху подобряването на продуктивността у нас и износа. В сектора могат да бъдат ангажирани хора с по-ниско образование, с което да се намали безработицата и да се стимулира икономиката. Предимства и недостатъци Ниските производствени разходи и относително доброто качество на готовата продукция са сред преимуществата, които ХВП и земеделието у нас предлагат. У нас бизнес развиват големи международни компании, а членството в Европейския съюз осигурява на страната ни достъп до чужди пазари в рамките на общността. Едновременно с това обаче експертите отчитат като недостатък липсата на квалифицирана работна ръка, слабо развитата клъстерна структура, ниското качество на суровините и ограничените инвестиции в нови технологии. Лидерите в отделните подсектори са съсредоточени в производството на хранителни продукти. Те са представени от 5456 компании, в които са ангажирани 84 343 служители. Зад тях се нареждат производителите на напитки – с 1688 компании и 24 677 служители. От производителите на хранителни продукти най-голяма част са съсредоточили дейността си в производството и консервирането, след тях са производителите на шоколадови изделия, на растителни и животински масла и мазнини и на мляко и млечни продукти. Петата позиция е заета от хлебопроизводителите. Подсекторът на напитките е най-широко представен от производителите на спиртни напитки, следвани от пивоварите. Основните компании в индустрията Най-голям процент от общите приходи в индустрията от производителите на храни дава "Нестле България" – с 3.2 на сто. Второто място е заето от "Белла България" – с 2.9%, а третото – от "Крафт фуудс България" (с 2.6%). В същото време обаче "Белла България" формира 60 на сто от приходите в подсектора на ХВП, докато "Нестле България" – 38%. "Кока-Кола Хеленик" пък е лидер при производителите на напитки – с 57% от приходите в подсектора и 4.1% от тези в индустрията. "Загорка" и "Карлсберг България" формират съответно 39 и 30% от приходите в подсектора на напитките, а в общата картина на индустрията те присъстват съответно с 1.9 и 1.4%. "Каменица" също е представена с 1.4% от приходите в индустрията и 29% от тези в подсектора. Потенциал пред земеделието Все още ограничаващият закон у нас за ГМО и ниските производствени разходи създават подходящи условия за производството на органично земеделие. За това допринася и наличната производствена база на над 5000 компании, които имат нужда единствено от преструктуриране. Основните компании в сектора са Earth’s Best, Amy’s Kitchen, Green & Black’s, 365 Everyday Value, Organic Valley. Аутсорсинг производството в земеделската индустрия прави страната ни привлекателна за компании от Турция, Гърция, Италия, Португалия, Унгария и др.
Източник: Строителство Градът (05.11.2013)

Популярният шоколадов десерт "Република", който е любим на поколения българи, се произвежда в Литва. Това е практика от години, просто исторически нещата са се случили по този начин, коментира Ивайло Найденов, управляващ директор на компанията производител "Монделийз България". Освен "Република" и други стоки, които смятаме за типично български, всъщност се произвеждат в чужбина. Бобът "Добруджанка" например идва от Киргизстан, лещата ни най-често е от Румъния. Макар да имаме вече стогодишна традиция в производството на захар, много от пакетите, които се предлагат в магазините, също идват от северната ни съседка. Оризът обикновено е раснал в Индия. Полското прясно мляко е много по-евтино от българското, затова и редовно е предпочитано от купувачите. Пак заради цената кашкавалът често се заменя със сирене гауда. В Смилян пък от години купуват и готвят най-често китайски боб, установи проверка на "Стандарт". Как може да се увеличи предлагането на родни продукти в магазините и как да им дадем равен шанс с европейските? Отговори на тези въпроси ще търсим заедно с представители на държавните институции, браншовите организации и бизнеса в тазгодишната кампания "Коледата безопасна" на Българския медиен съюз. Инициативата се провежда за седми пореден път и както винаги досега акцент в нея ще бъде и възможността за информиран избор на потребителите и грижата за тяхното здраве. Тази година партньори в кампанията ни са Министерството на земеделието и храните, Българската агенция по безопасност на храните и Комисията за защита на потребителите. Кулминацията й ще бъде подписването на традиционния Коледен пакт, с който всички се ангажираме да бъдем по-отговорни и честни към потребителите не само по празниците, а и през цялата година.
Източник: Стандарт (13.12.2013)