АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй - Кратък фирмен профил

Правят складове за ток до 2030 г. с 1,2 млрд. лв., съхраняват го и в батерии 1,2 млрд. лв. за складиране на ток ще бъдат инвестирани до 2030 г. Това е едно от малкото числа в проекта за енергийна стратегия, който е внесен в парламента. Над 220 млн. евро се предвиждат за изграждане на язовир “Яденица”, който ще е вторият изравнител на ПАВЕЦ “Чаира”. С реализацията на инвестиционното намерение ще се увеличи капацитетът за съхранение на тази балансираща мощност и нейната използваемост за електроенергийната система на страната. Това ще позволи по-нататъшно развитие на възобновяемите източници. И сега ПАВЕЦ “Чаира” се използва и за балансиране на тока от слънце и вятър. Над 200 млн. евро инвестиции в батерии за регулиране на системата са записани още в стратегията. Общата им мощност ще е около 180 мегавата. Други над 200 млн. евро са предвидени за насърчаване на нови възобновяеми източници, комбинирани с локални съоръжения за съхраняване на енергия. Складирането на тока ще помогне веитата да го продават, когато им е изгодно, а и ще е от полза също за балансирането на системата. Същностни в стратегията са прогнозите за електроенергийния баланс, които посочват какво ще е производството на ток. До 2030 г. се разчита на 15,8 млн. мегаватчаса от ядрена мощност. Това са блоковете на АЕЦ “Козлодуй”, от 2035 г. количеството започва да расте - на 24 млн., и от 2040 г. стига 32,23 млн. Това показва, че от 2035 г. поетапно се включват първо един, а след това втори блок на нова ядрена мощност В стратегията не се посочва коя ще е тя, нито къде ще се намира. Преди няколко дни от Министерството на енергетиката поясниха, че в такъв тип документ не може да се посочват конкретни мощности, но това не означава, че проектът за АЕЦ “Белене” ще бъде замразен или забавен. Дори напротив - по него продължавало да се работи активно. А през 2050 г. се очаква да има спад на ядрения ток до 16,43 млн. мегаватчаса, което маркира излизането от експлоатация и на последните два работещи блока на “Козлодуй”. При производството на ток от въглищни централи и по-скоро от лигнитни въглища се предвижда до 2030 г. то да намалява поетапно, но с по-малки темпове. От 21,7 млн. мегаватчаса през тази година до 16,3 млн. през 2030 г. След тази година обаче спадът е драстичен - към 2035 г. е наполовина, отколкото през 2030 г., а с хоризонт 2050 г. то е вече минимално. При разработените базов и целеви сценарий мощностите се увеличават до 2030 г. с 12%, до 13 900 мегавата. Причината е в увеличението на фотоволтаичните и вятърните централи с 59%, което е над 6000 мегавата мощност. Документът дава данни и за ръста на веитата досега. От базовата 2011 до 2018 г. делът им в крайното потребление в страната е 20,53%, което надхвърля определената цел от 16% до 2020 г. А процентът на увеличение на веитата е 52,3% спрямо 2011 г. Планираният ръст на фотоволтаици и вятърни централи обаче е с условието, че те се изграждат на пазарен принцип. Прогнозите за централи на газ са по-консервативни. В периода от 2020 до 2030 г. се предвижда общата инсталирана мощност на кондензационните и комбинираните централи на природен газ да се увеличи със 144 мегавата. След 2025 г. се очаква въвеждане на нови паро-газови централи на природен газ, като общата им нетна инсталирана мощност ще достигне 422 мегавата до 2030 г. Електроенергийният баланс на страната до 2030 г. с хоризонт 2050 г. предвижда България да остане нетен износител на ток с обем около 8 млн. мегаватчаса. Бурното строене на централи на слънце и вятър обаче изисква и развитие на мрежата, както и на управление на електроенергийната система, която да може да балансира. В стратегията са записани новите далекопроводи, които вече се изграждат, както още един със Сърбия. Фиксирано е и обединението на нашия пазар с европейските чрез платформите на Българската независима енергийна борса “Ден напред” и в “Рамките на деня”. Всичко това ще доведе освен до либерализацията на пазара на ток - всеки да купува от която си борса иска, но и до стабилност и сигурност на електроснабдяването. Числата в документа не прогнозират драстично нарастване на електропотреблението, тъй като се разчита на енергийната ефективност, както и на умни елекромери, с които клиентите да управляват колко ток да ползват, както и на гъвкави и по-ниски тарифи. Другият звучащ все още авангардно елемент в стратегията са газовите мрежи - преносни и разпределителни, които трябва да са “водородно готови”.