Дунапак Родина АД - Пловдив - Кратък фирмен профил

Някогашният ЗХА “Родина” безспорно е една от емблемите на града. Заводът, давал хляб на над 900 души, е произвеждал 140 хил. тона хартии, картони за велпапе и опаковки годишно. Заради добрите показатели и приватизацията му е извършена при много висока доларова цена за една акция. Въпреки обещанията за големи инвестиции и светло бъдеще от страна на купувача “Родинвест” обаче индустриалният гигант е докаран почти до фалит - без поръчки и възможност да изплаща заплати на служителите. Днес, десет години след придобиването му от австрийския концерн Prinzhorn Holding, заводът живее втори живот. Предприятието е създадено през 1948 г. като мукавена фабрика “Родопи”. Две години по-късно към него се влива и ДИП - Книжна фабрика. Първоначално произвежда бакалски пликове, а по-късно и велпапе и кутии. Постепенно производствените мощности се увеличават и през 1962 година с указ на тогавашния Държавен съвет се създава Заводът за хартия и амбалаж “Родина”. През следващите години на площадката на старата мукавена фабрика се изграждат три цеха за производство на хартия от отпадъчни материали, сива мукава, велпапе и амбалаж. За нуждите на завод са купени производствени инсталации от Франция и СССР. За кратко ЗХА “Родина” е на подчинение към завод “Ст. Кираджиев” в Стамболийски. През 1981 г., вече като самостоятелна организация, създава свое помощно стопанство, което действа в три насоки - оранжерии за производство на разсад и цветя, зеленчукова градина и рибно стопанство в язовир в района на село Златосел. През годините до 1987-а е най-големият завод за производство на велпапе и опаковки на Балканския полуостров. Задоволява напълно нуждите на повече от 500 предприятия в страната. Персоналът достига 970 души, работещи на смени, обособени в отделни бригади. Служителите са пращани на командировки в Германия, Франция, Австрия и Съветския съюз, за да учат новостите в своята област. Междувременно са внедрени и още две поточни линии за производство на кутии от вълнообразен картон. През 1991 г. със заповед на Министерството на търговията, индустрията и услугите “Родина” става акционерно дружество. По това време предприятието заема площ от 151 декара, от които 3 дка застроени. Разполага със седем производствени бази, една административна, стол, кафене. Работи се на три смени, а всички балансови години до 1996-а са завършени на печалба. Продукцията е конкурентоспособна на международните пазари. През 1993 г. дружеството се включва в учредената към Министерството на промишлеността Асоциация “Лека промишленост”, представлявано от изпълнителния си директор инж. Димитър Искилиев, който заема поста от учредяването на акционерното дружество до приватизацията му. А приватизацията се извършва през лятото на 1996 г. при много висока доларова цена на една акция. Контролният пакет от 70% от капитала на дружеството е продаден на “Родинвест” АД за 660 млн. тогавашни лева, половината от които са платени в брой. Голяма част от работниците също се включват в приватизацията с немалки суми и купуват акции.Сред основните играчи, които участват в раздържавяването на “Родина”, е Петко Гургутов, който държи 48 на сто от фирмата купувач. По 21 на сто имат изпълнителният директор Димитър Искилиев и заместникът му Георги Кунев. Зад останалите 4 процента от акциите пък се говори, че стои бившият финансов министър, известен като Малката секира Стоян Александров. Управител на “Родинвест” АД по това време е бившият областен управител Тодор Петков. Купувачът е задължен за срок от пет години да инвестира в дружеството 3.52 млн. долара. През 2000 г. ЕСМ (постприватизационният фонд на ЕБВР) инвестира в хартиения завод 4 млн. лв. чрез увеличение на капитала. В резултат ЕСМ става собственик на почти 40% от капитала на “Родинвест”. Другият по-голям акционер е “Пълдин инвест” с 24%. След смяната на собствеността са проведени общи събрания както на “Родина”, така и на “Родинвест”. На тях е гласувано увеличение на капитала и промяна на ръководните органи и на двете дружества. Според обявените по това време планове до края на 2003 г. трябва да бъдат обновени производствените съоръжения в завода, а общите инвестиции да надхвърлят 16 млн. евро. В крайна сметка обаче собствениците не успяват да мениджират добре предприятието и то изпада в доста тежко финансово състояние. Липсват поръчки, с месеци не се изплащат заплатите на работниците. И през 2002 г. то е продадено на настоящите собственици - австрийския концерн Prinzhorn Holding, който е най-големият производител на хартия и средства за опаковане в Централна и Източна Европа. Когато е придобито предприятието, работниците са били между 350 и 500 човека. Поне толкова са се водили на работа, защото реално колко са работили, е съвсем отделен въпрос. Поръчки са липсвали, заплати не са се взимали, но хората са се водили на работа. Имало е доста съпътстващи звена към предприятието - автотранспорт, медицински кабинет, звено, което се е грижило за изхранването на персонала. Като цяло останала от комунистическо време организационна структура, разказва Станислав Разпопов, главен изпълнителен директор на “Дунапак-Родина”. Когато предприятието става част от австрийския холдинг, първи приоритети са съживяването на сградния фонд и инвестиция в нови машини и технологични линии, отговарящи на изискванията на пазара и на клиентите. Подменя се и старата мазутна станция с такава, която работи на природен газ. По този начин се съкращават рязко енергийните разходи и това позволява продукцията да бъде конкурентоспособна. През 2005 г. обаче с решение на Пловдивския окръжен съд бившият изпълнителен директор Николай Николов дни преди да напусне поста е вписал промени в устава, така че на практика акционерите са ощетени. А именно - намаляване броя на акциите чрез замяна в съотношение 3 стари акции с номинал 1 лев за една нова с номинал 3 лева с цел намаляване на загуби от минали години. Освен това е намалена и номиналната стойност на акциите от 3 на 2 лева, отново с цел покриване на загуби. На практика се получава така, че работник, притежавал 48 акции с номинална стойност 48 лева, вече има 16 акции, които обаче са на стойност 32 лв. Аз не мога да коментирам защо е взето това решение и какви са били съображенията тогава, но при всички положения то е касаело както миноритарните акционери, така и основния акционер. Само мога да гадая, че това е било направено с цел да се оптимизира капиталът на дружеството, а не е било с идея да се ощетяват миноритарните акционери. Защото ако това е била идеята, то е щяло да се продължи в този ред и е щяло да се сведе участието им до нищожно. По-скоро е било с оглед на това, че до 2004 г. фирмата е работила на загуба. 2005 г., когато аз започнах, беше първата, в която я изкарахме на печалба, казва Станислав Разпопов. В момента на постоянен трудов договор в компанията са 160 човека. Средната брутна заплата на зает в производството за 2012 година е 800 лева. Някои от дейностите, които не са пряко свързани с основното занимание, са отделени. Това са автотранспортът и производството на по-малки като серии и габарити опаковки. Така че освен тези 160 човека, още 70 косвено работят за “Дунапак-Родина” във фирми, изцяло обслужващи тяхната дейност. За последните десет години в завода са инвестирани около 40 млн. лв. За 2013 година компанията е планирала да инвестира 3 млн. лв. в оборудване. “Дунапак-Родина” беше първото голямо предприятие, което получи в максимален размер помощ по Оперативна програма “Конкурентоспособност” в размер на 4 млн. лв., като целият проект, приключен през миналата година, е на стойност 10 млн. лв. Останалата част е финансирана от дружеството. Със средствата за закупени две уникални за българския пазар иновативни производствени линии. За работата с тях са назначени 18 нови служители. Тенденцията за тази година е да се увеличава производителността и работата на заетите, отколкото да се наемат нови хора, защото и самите производствени линии са полуавтоматични или изцяло автоматизирани и човешкият труд е сведен до минимум. Засега компанията не планира да прави предприятието публично, тъй като австрийският концерн е затворена собственост и в никоя от 10-те държави, в които оперира, компанията не е публична. Но и в момента освен основния акционер дружеството има и 238 миноритарни акционери, в голямата си част бивши и настоящи служители, които също имат акции в дружеството. Последно дивиденти са плащани през 2011 г. и тази година се предвижда също да бъдат раздадени. Печалбата на завода преди облагане с данъци за 2012 г. е 4,7 млн. лв., което е ръст с около 1 млн. лв. спрямо предходната година. Приходите на компанията са се увеличили с 12% спрямо 2011 г. и са около 50 млн. лв. Това се случва с много работа, с поемане на премерени рискове и с инвестиции в иновации. Ние се опитваме да сме по-различни, по-бързо да реагираме и да сме максимално гъвкави. Да усещаме пазара дори и в условията на криза. Тоест при нас криза няма. През всичките години продължаваме устойчиво развитие с ръстове спрямо предишните, казва директорът. 85% от продукцията на завода се реализира на българския пазар. Останалите 15% са експорт в съседни държави, тъй като разстоянията трябва да са по-къси, за да може транспортният разход да е по-малък. 95 на сто от хартията, която ползват, е рециклирана, а опаковките, които произвеждат, са 100% рециклируеми.