Пайнер Медиа ООД - Димитровград - Кратък фирмен профил

Защо казусът "Пайнер" е абсурден В България има над 300 хил. фирми. Огромна част от тях имат възможност да кандидатстват по ОП "Конкуретноспособност" - единствената от седемте европейски програми, насочена към бизнеса (ако не броим парите за фермери и селско стопанство). Повечето от тези, които са го направили, не биха повторили - толкова кошмарна е администрацията на програмата. Доста от тях все още не са получили обещаните пари, срещу които са взели кредити. ОП "Конкуретноспособност" не само не върви добре, но очевидно и не е програмирана добре, защото се наложи се да бъде преформатирана няколко пъти. На този фон, фактът че през 2011 г. фирма "Пайнер медиа" е спечелила един от 2256-те проекта по програмата, не би трябвало да е кой знае какъв повод за интерес. Но тъй като "Пайнер" е лидерът в продуцирането и създаването на поп-фолк, а тази музика винаги буди противоречия, независимо в какъв контекст, удобният етикет "европари за чалга" успя да предизвика повече реакции, отколкото всички безобразия на ОП "Конкурентноспособност" досега. Нека припомним, че Европейската комисия и българските управляващи органи на програмите не са културно-художествени комитети и парите се отпускат на базата на финансови и икономически, а не на музикални или нравствени критерии. "Конкурентноспособност" е планирана като програма, която подпомага витални компании - т. е. стабилни финансово и такива, в които инвестицията ще има смисъл за бъдещото им развитие. По всичко изглежда, че "Пайнер" спада към тези критерии и както всяка друга българска фирма, има правото да участва в състезанието за парите. Подробности за проекта не са публикувани на сайта на програмата, където последната подробна информация е от 2011 г. "Капитал" не успя да се свърже с ръководителя на компанията инж. Митко Димитров, но "Дневник" се свърза с PR-а Любомир Костадинов, който обясни, че проектът е за закупуването на снимачна техника за телевизия "Планета". По процедурата, по която димитровградската компания е спечелила - "Технологична модернизация в малки и средни предприятия", има одобрени още много продуцентски къщи. "Междинна станция" на Иван и Андрей, "Глобал филмс" на Магърдич Халваджиян, "СИФ 309 филм енд мюзик" на "Чучков брадърс" са само част от примерите. Одобрените кандидати получават от 60 до 70% от парите, останалото е тяхно съфинансиране. Почти всички са кандидатствали за нова техника. "Ние спечелихме финансиране по тази програма за закупуване на нова техника, защото това беше заложено в бизнес плана ни. И беше продължение на политиката ни да се развиваме в сферата на аудио-визуалния монтаж. Проектът в момента се изпълнява", коментира за "Капитал" Георги Иванов, продуцент в компания "Чучков брадърс". Той не вижда никакъв проблем в спечелването на проект от "Пайнер": "Ако са предложили добър бизнес проект, който разкрива работни места и повишава определени икономически индикатори, защо да не спечелят? Тази програма не оценява художествени качества и културни ценности, а икономически критерии." За техника, камери и осветление е и проектът на "Глобал филмс". "Една компания на малък пазар като нашия няма как да просъществува, ако няма помощ и източници на финансиране, т.е. няма и как да се развие този пазар", обяснява Магърдич Халваджиян. "Тези европейски програми са такъв добър източник на финансиране. Ние дори и да изкараме малка печалба не смеем да я инвестираме обратно, защото има голям риск инвестицията да не се оправдае," казва Халваджиян. Той също недоумява защо около поръчката на "Пайнер" се вдига толкова шум. "Не разбирам този български манталитет да гледаш в паницата на съседа. Нали в крайна сметка парите влизат на българския пазар. Трябва повече компании да са активни и да кандидатстват по тези проекти, защото това им помага да си развият бизнеса. Това, че "Пайнер" са кандидатствали, а други не са се сетили, е техен проблем." Дали проектът на музикалната компания е адекватен или не, няма как да се прецени, без той да се прегледа в детайли. Но истерията около него е абсурдна. Правилата са правила за всички, независимо от продукта, който произвеждат (стига той да не е незаконен, а чалгата не е). Внимание трябва да има не към това кой се финансира, а как се използват парите. Публична тайна е, че много проекти са вид субсидия за компании. Повечето от тях обаче са по други линии и програми - като например "Развитие на човешките ресурси", където почти няма българска фирма, която да не е спечелила проект за подобряване квалификацията на служителите си. Това, което е още по-абсурдно, е че много по-скандални и мащабни истории с европейските пари остават без подобен медиен и обществен отзвук. Като например безконтролното раздаване на средства от министерствата на електронни медии, за което отново стана дума тази седмица и което влияе индиректно върху приближаващите избори. Или като факта, че "Конкуретноспособност" продължава да не може да спазва срокове по връщането на средства за компании, които са теглили заеми заради тях.