Гранд Агро ООД - Раковски - Кратък фирмен профил

Половин век след национализацията на земеделските земи чифликчийството у нас се възроди. Новият чорбаджия обаче е модерен - кара джип, често има хотел и обработва средно 40-50 хил. дка. Най-много крупни земевладелци има в Добруджа. В региона вече работят повече от дузина бизнесмени, които биха могли да бъдат наречени съвременни чифликчии. Живеят в луксозни имения, возят се в S класа, а някои дори притежават имоти на екзотични острови в Малайзия. Общото между всички е култът към земята. "От хляба по-високо няма", не пропускат да кажат днешните стопани на земята на всеки голям държавник, посетил Добруджа. Другата прилика между тях е гордостта, че обработват чернозема с най-добрите машини в света и според най-модерните изисквания. Иначе настоящите крупни земевладелци имат различни нрави. Не са малко тези, които мразят показността и са избрали да водят незабележим живот. Без претенции за представителност "24 часа" разговаря с двама от по-известните фермери в Добруджа. Иван Гочев е 38-годишен добруджанец. Занимава се със земеделие от 12 г. Първото му образование е инженер по микроелектроника. "Точно като завърших, замря пазарът на електроника в бившия СССР", спомня си фермерът. Наложило се да се преориентира и записал агрономство в Пловдив. И без друго баща му се занимавал с търговия на селскостопански препарати. "Имах късмет. Улучих времето, когато ТКЗС-тата се раздържавяваха и точно в този момент тръгна пазарът на земята. Беше дошъл часът на частните земеделски производители", разказва Иван Гочев. Отначало започнал с 3 хил. дка под аренда. Към днешна дата обработва 30 хил. дка в Генералтошевския регион. От тях 7 хиляди са собствени. В половината от нивите отглежда зърнено-житни култури, 25 процента са засети със слънчоглед, а останалите с царевица. Около 3500 дка са засети с рапица. "В момента това е най-доходоносната култура в България и ще увеличавам площите, защото при рапицата има малко разходи, реализацията е веднага, а приходът е най-голям", разкрива тайните добруджанецът. Тази година при добив 300 кг/дка от рапицата и при 500 лева цена за тон, приходът от всеки декар бил 150 лева. При пшеницата разходите били двойно повече, а приходът на декар двойно по-малко. Добрите доходи се получават с модерни машини, разказва Гочев и гордо показва последно поколение сеялка за пшеница и рапица. Машината струва 120 хил. лева и може да засее 800 дка на ден, докато при останалите техники нормата била 150 дка дневно. В производствената си база Гочев има 20 служители. Подчертава, че не е ползвал дори 1 стотинка кредит. Всичко, което изкарвал от земята, го реинвестирал главно в машини, строителство на складове и ако останат пари - в земя. Машинният му парк е с немска и италианска техника от марките "Клаас" и "Ню холанд". Наскоро купил и модерна италианска екопръскачка, която пенсионирала тотално селскостопанската авиация. Ожънатото зърно се съхранява в собствен силоз с обем 18 хил. тона. В чифлика му в село Балканци има даже лаборатория за анализ на зърното. Гочев се занимава и с търговия на семена, торове, препарати. Преди 5 г. купи една от бившите градски бани в Добрич и я превърна в агробизнес център. Иван Гочев кара луксозно БМВ, няма охрана. Друг добруджанец - Димитър Катранджиев, обработва 42 хил. дка в землището на село Спасово, от които 7-8 хил. декара са собствени. Със земеделие се занимава от 1967 г. След промените започва да наема земя. "Бях първият, който почна да купува земя", твърди Катранджиев. Имало години, когато арендуваната минала 50 хил. декара, но сега смята, че е по-добре да не се залита в огромни мащаби. По 1/3 от нивите му са засети със зърнени култури, царевица и слънчоглед. Личният му автомобил е джип "Тойота". "Няма да ходя до нивата с двуколка", смее се добруджанецът, който през 1998 г. стана фермер на годината. "Тези, които ни завиждат за скъпите коли, да знаят, че плащаме и голяма рента. В Добруджа стигна 50-60 лв. на декар, а хората тук притежават средно от 20 до 300 декара. Ами това направо си е работа по социална програма", твърди Катранджиев. Пояснява, че в неговия бизнес рискът е огромен. Имало плодородни години, но и сушави времена. "Затова арендаторът е бизнесмен, който въпреки природните бедствия продължава да сее, да обработва и да жъне", обяснява мъжът. Разказва, че неговите 23-ма служители се хранят безплатно. Получават зимни и летни дрехи и обувки. Катранджиев инвестирал и в образованието на децата на своите работници, за да може да подготви бъдещи добри земеделски кадри. С помощта на САПАРД успял да осигури на хората си достатъчно удобства за работа. Подменил изцяло и машинния парк. Сега обработва земята с четири комбайна "Клаас", близо дузина трактори, две модерни екопръскачки и по четири сеялки. Машините са и енергоспестяващи. "Днешните чифликчии са много по-прогресивни от някогашните чорбаджии", категоричен е Катранджиев. Притежава и тризвездния хотел "Яница" на самия бряг на морето край село Крапец. "Създадох хотела, защото исках да съчетая туризма с даровете на природата", разказва Катранджиев. "Едно време чифликчията е имал 500-600 дка със 100 аргати и се е смятал за едър земевладелец. Сега аз обработвам десет пъти по толкова с 15 души. За Пловдивско съм голям, но няма да впечатля някого от Северна България или едър фермер от САЩ или Аржентина", обяснява пък Йосиф Делгянски от град Раковски. 53-годишният машинен инженер е най-големият земевладелец в региона. Той гледа 64 хил. дка. Земята на Делгянски се простира в 8 села и две области - Пловдивска и Старозагорска. Във фирмата на Делгянски "Гранд агро" са 35-има души, но реално земята я обработва с 15 механизатори. В частния бизнес влиза през 1999 г. Сам съм си агроном, на полето съм от 1980 година, няма тайни за мен в тази работа, смята Делгянски. Стопанският му двор е 22 дка, там е подредил 5 комбайна, 8 трактора, сервизно хале, навеси за продукцията. Част от техниката е купил с проект по САПАРД за 3,5 млн. лв. В момента изплаща друг кредит от 4 млн. лв. Не е лесно, печели се, щом съм се захванал, казва Делгянски. И бърза да подчертае, че ще е на загуба, добре че имал резерви от миналата година, която била много добра за стопанството му.