Дамасцена - Стоян Стоянов ЕТ - Скобелево - СЗ

Дългогодишен спор за собствеността върху 300 кг розово масло, в който накрая се намеси и полицията, принуди министъра на икономиката Милко Ковачев да разреши на 28 май трезорът на Държавна лаборатория "Българска роза" ЕООД да бъде даден под наем на частни лица. Това е прецедент в 70-годишната й история. Решението на министъра изглежда леко авангардно и по друга причина - въпросното дружество е в забранителния списък и не подлежи на приватизация. "Търсехме оптималния вариант за преодоляване на проблема. В никакъв случай не става въпрос за приватизация на дружество, което е безспорна държавна собственост и ще си остане такова", подчерта Ковачев. Полицейският екшън в центъра на София се разиграва по пладне ден преди Гергьовден. Дванайсет цивилни, между които дознателката Розалина Тодорова, полицаи от СДВР, представители на частното казанлъшко търговско дружество "Българска роза 16" и две поемни лица, нахлуват в Държавна лаборатория "Българска роза" на ул. "Иван Вазов" № 3 в София и искат среща с директора й Николай Ненов. Показват съдебно решение от 3 май за обиск и конфискация на 229.12 кг розово масло и предупреждават, че ако до 45 минути не бъдат допуснати до трезора в подземието, тежащата няколко тона блиндирана врата ще бъде разбита. "Бях си взел отпуск и почивах на вилата си край Шабла - разказа пред "БАНКЕРЪ" Николай Ненов. - Колегите ми се обадиха и ми разказаха какво се случва. Предложих на длъжностните лица да запечатат лабораторията и да изчакат завръщането ми в София. Те обаче отказаха. Заплашиха, че ще разбият вратата и затова наредих тя да бъде отворена." В навечерието на розобера в сейфа на "Държавна лаборатория" ЕООД се съхраняват съвсем оскъдни количества едва 30.699 кг от скъпоценната стока Тя обаче не е собственост на споменатото "Българска роза 16" ЕООД, а на няколко частни фирми - "Еньо Бончев Продакшън" ООД (4.697 кг), "Булаттарс Продакшън" ООД (1.623 кг), ЕТ "Дамасцена-Стоян Стоянов" (1.982 кг), "Мей Лили" ООД (12.185 кг) и "Интермед 1" ЕООД (0.112 кг) (по принцип частните фирми използват трезора за съхранение на розовото си масло, докато го реализират). Въпреки протестите на служителите на лабораторията цялото количество е иззето и предоставено на представителите на "Българска роза 16". "Тези действия на полицията са, меко казано, странни - обясни адвокатът на държавното дружеството Румен Николов. - Те се основават на едно определение на дежурния съдия от Софийския градски съд от 3 април 2005 г., който им разрешава да извършат претърсване, изземване и предаване на розовото масло на представител на ищеца. Искам да отбележа, че това определение има разрешителен, но не и задължителен характер. Това ще рече, че органите на реда можеха спокойно да изчакат първия работен ден след празниците, като запечатат лабораторията и трезора. Те не са открили вещественото доказателство. Вместо него са конфискували чуждо розово масло и са го предавали на пълномощника Иван Борисов. Обичайната практика е да се остави на съхранение в СДВР или на отговорно пазене в трезора." Баснословно скъпата суровина се пази в хранилището на ул. "Иван Вазов" още от 1934 г., когато с указ на Цар Борис I сградата на бившата Земеделска банка е предоставена на държавната лаборатория. Преди да попадне в подземията й и там да кристализира при постоянна температура, розовият дестилат се пречиства, анализира и смесва (хамурира). Лабораторията издава и сертификат за качеството на търговските партиди. За всичко това се води строга отчетност Допреди петнайсет години най-големият производител на гюловото масло, чиято международна борсова цена днес достига 4000 евро за килограм, е Научно-производствен комплекс - Казанлък, преименуван на Технологичен комбинат за етеричномаслени и лекарствени култури "Българска роза" - Казанлък. През 1989 г. с Решение № 30 на Министерския съвет той е преобразуван в държавна фирма "Българска роза". Тя обаче оцелява само две години и е прекратена на 30 юни 1991 г. със заповед на тогавашния министър на индустрията, търговията и услугите Александър Праматарски. Активите и пасивите й са прехвърлени със същата заповед на доскорошните й дъщерни дружества - "Българска роза-Севтополис", "Ферохром", "НИРЕЛК" и "Българска роза 16", и от други две - "Агрострой" и "Агрохим К", също базирани в Казанлък. Освен недвижимо имущество, акции в задгранични дружества и левови и валутни депозити по банкови сметки ликвидационната комисия разпределя между приемниците и 765 кг розово масло. Две години след подялбата, по нареждане на Главна прокуратура, в трезора на държавна лаборатория "Българска роза" са предадени за отговорно пазене други триста килограма, върнати от Германия Те са изнесени на 10 април 1991 г. - само няколко месеца преди прекратяването на ДФ "Българска роза", и предоставени на германската компания "Х.Б.В" като гаранция по един договор от 1989 година за доставка на линия за производство и бутилиране на шампоани. Значителна част от финансирането осигурява бившата БСИ МИНЕРАЛБАНК, с която държавният мастодонт сключва договор за револвиращ кредит на стойност 5.8 млн. г. марки. По-късно това задължение е преоформено по ЗУНК и се търси от "Българска роза - Севтополис" АД. Научавайки за това, ликвидаторите на ДФ "Българска роза" и на бившите ТКЗС в казанлъшките села изпращат няколко писма до директора на софийската лаборатория Николай Ненов, с които му забраняват да се разпорежда с маслото до приключване на следствието срещу бившия директор на ДФ "Българска роза" Николай Караколев и до изясняване на собствеността върху ценния продукт. Едва на 20 април 1994 г. назначена от земеделския министър работна група разпределя върнатата от Германия гюлова суровина: на "Българска роза-Севтополис" - 56.700 кг, на НИРЕЛК - 48.300 кг, на "Българска роза 16" - 25.200 кг, на "Ферохром" - 10.800 кг, а на "Агрострой" и "Агрохим К" съответно по 9.00 и 8.400 килограма. Комисията установява, че останалите 141.6 кг принадлежат на осем бивши ТКЗС от селата край Казанлък, Мъглиж, Павел баня и Чирпан. През следващите десет години по един или друг повод описаните количества са изтеглени от лабораторията. Тогава по нищо не личи, че скандалът тепърва ще набира скорост а две предприятия - "Българска роза - Севтополис" и "Българска роза 16", ще се надпреварват да сложат ръка върху 300 кг розово масло. "Нямаше как да удовлетворя исканията им и да не изпълня разпореждането на ликвидаторите. В случая лабораторията не е собственик, а само съхранител, затова трябваше да отправят претенциите си не към нас, а към фирмите и кооперациите, които са получили дяловете си", изтъква Ненов. На 22 април 2004 г. управителят на "Българска роза 16" Огнян Симеонов алармира бившия министър на икономиката Лидия Шулева, че лабораторията отказва да предостави на дружеството полагащите му се 229.12 кг от суровината. Следва и парламентарно питане по този повод на 30 юли същата година от депутатите от "Коалиция за България" Емилия Масларова и Васил Калинов. Според Ненов обаче в трезора по онова време са останали 76.892 кг розово масло, от които около 50 кг са на "Севтополис", а останалите - на Института по розата и етеричномаслените култури (НИРЕЛК). Малко по-късно - през септември 2004-а, той е "сюрпризиран" и от едно постановление на Софийската районна прокуратура, която разпорежда 229.12 кг да бъдат предадени на "Българска роза 16" - в противен случай ще бъде образувано предварително производство срещу шефовете на лабораторията. Впоследствие обаче на 21 декември Софийската градска прокуратура разпорежда да се направи допълнителна проверка. Резултатът от нея е, че директорът Ненов е подведен под наказателна отговорност. Всъщност далеч по-интересното е доколко основателни са претенциите на "Българска роза 16" ЕООД - Казанлък, което не е производител на розово масло и никога не е било. Разбира се, за това най-осведомен е неговият управител и мажоритарен собственик Огнян Партениев Симеонов, но за съжаление той неколкократно отказа да разговаря с репортер на вестника. Дружеството е регистрирано в Старозагорския окръжен съд на 17 септември 1991 г. с предмет на дейност маркетинг, вътрешно- и външнотърговска дейност, търговия, материално-техническо снабдяване и изкупуване и, както вече споменахме, е едно от шестте дружества, поели активите и пасивите на "Българска роза" - Казанлък. Търговското предприятие е приватизирано през юни 1997 г. от "Българска роза 1635" - ООД, в което 81.989% държи Симеонов. Цената за 100% от дяловете му е 61.72 млн. стари лева, като половината са платени кеш, а останалите 50% - във всички разрешени платежни средства. По-любопитното е, че по тогавашния курс от 1829.80 лв. за щ. долар купувачът е платил 33 730 щ. долара. Ако в активите на предприятието са били включени спорните триста килограма, то стойността на сделката е трябвало да бъде поне 1.5 млн. щ. долара тъй като цената на розовото масло по онова време е била около 4-5 хил. щ. долара за килограм. Заради отказа на управителя Симеонов да разговаряме не успяхме да го попитаме какво го кара да мисли, че притежава пет пъти по-големи активи? Още повече че ликвидаторите и комисията на агроминистерството разпределят върнатата от Германия стока три години преди въпросната приватизация. "След полицейската акция незабавно уведомих Министерството на икономиката и собствениците на конфискуваното розово масло. Работим с двайсетина фирми. Те предложиха да наемат трезора. Подкрепих искането, тъй като това бе единственият начин да се гарантира собствеността им, оставена на съхранение там, а и да се спаси кампанията по розобера. Сега ключовете към сейфа държи човек, нает от тях", изтъкна директорът на Държавната лаборатория Николай Ненов. Две седмици след екшъна със заповед на министър Ковачев е назначена и комисия от инспектората на ведомството, която да направи проверка на счетоводната отчетност и последния баланс на държавното дружество, както и инвентаризация на търговските партиди. На свой ред и петте фирми, чието "течно злато" е било конфискувано на 5 май, подават жалба до Софийската градска прокуратура, която на 7 юни постановява иззетите 30.699 кг да им бъдат върнати незабавно. Щастлива развръзка, но не съвсем. Както вече споменахме, розовото масло е предадено в "Българска роза 16", а дознателката Розалина Тодорова и наблюдаващият прокурор Ранчев са в отпуск по болест от 9 май до ден днешен.