Орбико България ЕООД - София - Кратък фирмен профил

Интернет търговците настъпват на българския пазар на складови и логистични площи С 10 на сто се е увеличило търсенето на складови площи от интернет търговци през миналата година. Това съобщи Симеон Митев, управител на консултантската компания „Шанс-96“, на форум за индустриалните и логистични площи и офис пространства, организиран в рамките на изложението Българска строителна седмица. Наемателите търсят основно големи и модерни пространства, на добра локация, с изградена инфраструктура, допълни Митев. Онлайн търговията е водещ двигател на пазара на логистични и складови площи в глобален план. Според данни на консултантската компания CBRE през миналата година онлайн търговците са сключили около 40 на сто от сделките за логистични площи на няколко европейски пазара. Заради трансформирането на веригите за доставка се наблюдава и засилено търсене на XXL складови и логистични площи – сгради с площ над 50 хил. кв. м, основно на водещите европейски пазари, подчертават от консултантската компания. Предлагането на големи, модерни площи на българския пазар е свито. Складовите и индустриални площи над 1 000 кв. м съставляват около 5% от общото предлагане, докато търсенето – 10 на сто от общото търсене, според Симеон Митев. По думите му има много запитвания от клиенти, но заради ограничения брой сгради, които отговарят на изискванията им, търсенето не може да бъде задоволено. Тук се отваря „вратичка“ за строители и инвеститори в спекулативни проекти. Те обаче са изключително предпазливи и строят или по поръчка, или при наличие на наемател, който е готов да предостави гаранции, коментира Митев. Същевременно за привличането на нови инвеститори е необходимо ново и качествено строителство. Така икономиката попада в омагьосан кръг, допълни той. Решението в случая е строителството на унифицирани сгради, които с малки корекции биха могли да отговорят на изискванията на заинтересуваните наематели. Оказва се, че на пазара най-търсени са по-малките складови площи и именно те намират най-бърза реализация, сочат данните на компанията на Митев. Половината от общото търсене е за площи до 300 кв. м, а 20 на сто от търсенето – за площи от 300 до 750 кв. м. Площите от 750 до 1 000 кв. м съставляват 15 на сто от търсенето, а тези над 1 000 кв. м – 5 на сто. Същевременно складовите и индустриални площи до 300 кв. м съставляват 20 на сто от общото предлагане. Площите от 300 до 750 кв. м са 35 на сто, от 750 до 1 000 кв. м – 20 на сто, а над 1 000 кв. м – 5 на сто. Митев отчита и сериозен дисбаланс между търсенето и предлагането на т. нар. от него „складови площи с логистична услуга“ - площи, от които се възползват клиенти с малки обеми товари за съхранение (на пале например). Той оценява предлагането на такива площи на 5 на сто от общото предлагане, докато търсенето достига 30 на сто от общото търсене. Заради свитото предлагане на модерни, качествени пространства наемите варират от 2,5 до 5 евро за кв. м, отчита още Симеон Митев. България е изключително привлекателна за инвестиции в индустриалния сектор, но инфраструктурата и свитото предлагане са пречка, коментира и председателят на парламентарната комисия по инвестиционно проектиране Емил Костадинов. Според него един от най-важните инструменти за привличане на инвеститори и насърчаване на икономическия растеж са индустриалните зони, с изграждането на които обаче страната ни изостава сериозно. Първоначалният график на Националната компания „Индустриални зони“ е предвиждал изграждането на общо 100 индустриални зони до 2013 г., 20 от които напълно нови, припомни Костадинов. Предишното правителство обаче е намалило стартовия капитал на компанията със 70 на сто, което е „замразило“ плановете за проектите. Към момента, според Костадинов, функционират общо 14 индустриални зони. Други 21 са с почти напълно изградена инфраструктура, а 27 са на подготвителен етап. Държавата управлява 8 проекта върху над 5 хил. дка, като половината от тях са стари, със съответните проблеми и „тежко наследство“, коментира Костадинов. Той посочи, че има заявен чуждестранен интерес към индустриалните зони, най-вече от компании от сферата на електрониката и производители на автомобилни компоненти. Китайска компания пък иска да развива търговска зона в индустриалната зона в Божурище. Заради стратегическото разположение на общината в близост до София и до основните пътни артерии – магистрала „Тракия“, магистрала „Хемус“, както и две жп линии, регионът е предпочитан за инвестиции в складови и логистични площи, както и в производство, коментира кметът на Елин Пелин Галя Георгиева. От 2007 г. до 2013 г. инвеститори са вложили над 219 млн. лева в логистични, складови и промишлени проекти, като са създадени над 1 000 работни места. Един от последните обявени проекти, които ще се реализират на територията на общината, е производственият и логистичен комплекс на Trisa. Свои бази в региона са изградили повечето от големите търговски вериги в страната, логистичната компания Univeg, южноафриканската ALC, която произвежда луксозни кожени аксесоари за автомобили, Kaven Orbico и други.