Пенсионноосигурителен институт АД - София

Пенсионните фондове вече управляват над 15 млрд. евро Пенсионната система в България се държи на три стълба - задължителното държавно пенсионно осигуряване, задължително допълнително пенсионно осигуряване в пенсионните фондове и доброволното пенсионно осигуряване в пенсионните фондове. Пенсионните фондове в България са 10 на брой: "ДСК-Родина", "Доверие", "Съгласие", "Алианц", ОББ, "ЦКБ-Сила", "Бъдеще", "Топлина", "ДаллБогг" и "Пенсионноосигурителен институт". Общо нетните им активи към края на септември надхвърлят 15 млрд. евро. Средните натрупани средства по партидите обаче остават сравнително малко към момента. Всеки може да създаде и свой собствен, четвърти, стълб - спестявания и лични инвестиции, които, ако се управляват правилно, могат да са не само добавка, а и да изпреварят останалите. За последните 12 месеца задължителните за всеки роден след 1959 г. универсални пенсионни фондове регистрират средно над 6% доходност. Нетните активи на универсалните пенсионни фондове (УПФ) надхвърлят 13.3 млрд. евро към края на септември в сравнение с близо 11.9 млрд. евро към края на декември 2024 г. Универсалните фондове са само част (макар и най-голямата) от пенсионната система - освен тях има професионални пенсионни фондове (ППФ), доброволни пенсионни фондове (ДПФ) и доброволни пенсионни фондове по професионални схеми (ДПФПС), като с техните активи системата управлява 15 млрд. евро. В универсалните пенсионни фондове дял имат около 4.13 млн. души, което ги прави и най-показателни за сектора поради големия им обем. От тях над 1 млн. са във фонда на "Доверие", а около 835 хил. - в "ДСК-Родина", следвани от "Алианц България" с около 795 хил. души. Именно фондът на "Алианц" е с най-добра доходност за последните 12 месеца спрямо края на януари 2026 г. с близо 8%, но "ДСК-Родина" и "Доверие" също регистрират добра възвръщаемост - съответно над 7% и малко под 8%. Числата са на фона на възвръщаемост над 15% за S&P 500 за последната година, над 16% за германския DAX и над 50% за Sofix. Пенсионните фондове инвестират едва 30% в дялови инструменти, което ограничение е свързано с лимитите, които регулаторът КФН налага. Средният размер на натрупаните средства на осигурените лица достига близо 6.3 хил. лева към края на септември. Индивидуалният размер на натрупаните средства по партидите на осигурените лица обаче варира значително и зависи от множество фактори като: продължителността на осигурителния период, вноските, доходите, таксите и прочие. Фондовете за доброволно участие са значително по-малки от задължителните, но все пак в тях имат дялове над 630 хил. души. Над една трета от хората са в доброволния фонд на "Алианц". Доходността от доброволните фондове е малко по-висока от задължителните за последните 12 месеца - близо 8%. По-високата доходност се дължи на факта, че по-висок дял - над 40% от активите им, е в дялов капитал. Нетните им активи са около 840 млн. евро към края на септември. Както името подсказва, тези фондове не са задължителни, а са част от т.нар. трети стълб с доброволни вноски. Близо 70% от тях са лични вноски, а около 30% идват от договори с работодател. Общо вноските за първите девет месеца на миналата година в тях са над 51 млн. евро. Работещите първа и втора категория труд като миньори, машинисти, шофьори и други имат право на допълнително пенсионно осигуряване, което се покрива от работодателя. Именно за тях са предназначени професионалните пенсионни фондове, които трябва да им осигурят добавка след ранното пенсиониране, което им се полага. Доходността по тях е сходна с универсалните фондове - около 6% през последната година. В задължителните ППФ се осигуряват над 330 хил. души към края на септември, като повече от половината са в "Доверие", "ДСК-Родина" и "Алианц". Активите на професионалните фондове достигат почти 1 млрд. евро към 30 септември, като средният размер на натрупаните средства по партидите е около 3 хил. евро. Всяка компания има собствена инвестиционна политика - "ДСК-Родина", "Доверие" и ОББ например имат по-консервативен подход с повече акции в чужбина, докато "Съгласие", "Сила", "Бъдеще" и "Топлина" например предпочитат повече български акции, които включват и висок дял в свързани с икономическите им групи компании. Това може да бъде позитивно, ако се инвестира в ликвидни компании на БФБ, тъй като подкрепят инвестициите в икономиката, но може да бъде и рисково, ако това се случва в неликвидни дружества, тъй като изходът от подобни компании е малко по-сложен. Само задължителните фондове на "Съгласие", "Топлина" и "Сила" например имат близо 25 млн. евро инвестиции в компанията за недвижими имоти "Велграф асет мениджмънт" - дружество с около 175 млн. евро капитализация на борсата, където обемът на търговия за първите 15 дни на януари е едва 400 акции. А това не е единствената неликвидна компания, която присъства в инвестиционните портфейли на една особена част от пенсионните компании. Ако се наложи изход от тези инвестиции, е доста несигурно дали ще се намери купувач и най-вече - при каква цена.