Агенция за събиране на вземания ЕАД - София

ПИБ срещу "С.Г. груп" След като миналата година свързани с доскорошния лидер при събирането на вземанията "С.Г. груп" лица придобиха основния й конкурент - "Агенция за събиране на вземания" (АСВ), по-ценната част от бизнеса започна да се насочва към нея. През последните месеци на 2023 г. "С.Г. груп" заедно с няколко свързани дружества с общо задължения към ПИБ около 300 млн. лв. премества седалището си в Перник и се преименува на "Финансова инвестиционна компания" (ФИК). А от началото на 2024 г. бързо се озовава с две паралелно задвижени процедури по несъстоятелност в София и Стара Загора. На 17 декември 2019 г. ПИБ записва облигационна емисия за 236 млн. лв. от "С.Г. груп", които няколко дни по-късно са изцяло използвани от нея, за да придобие пакет необслужвани заеми от банката. Номиналната им стойност е 538 млн. лв., но ПИБ се разделя с пакета при близо 45% от номинала и така дори успява да отчете около 55 млн. лв. добавка към годишната си печалба. В началото по седемгодишните облигации "С.Г. груп" трябва да се плаща само 5% годишна лихва. Главницата започва да се амортизира чак от четвъртата година с по 30 млн. лв. годишно, а на финала остава внушително плащане от 146 млн. лв. Тази сделка реално изстрелва "С.Г. груп", зад която от основаването ? стоят четирима съдружници с равни дялове - Станимир Бургаски, Адам Сотков, Юлиян Цампаров и баща му Бойчо Цампаров, като най-голямата колекторска компания в България по активи и дава основа за последващата ? експанзия. Паралелно с операцията на 10 декември 2019 г. ПИБ отпуска 50 млн. лв. кредитна линия за свързаното дружество за бързи заеми "Мъни плюс мениджмънт" при 8.5% лихва, което позволява на групата да навлезе и в този сегмент под бранда Money+. А сътрудничеството продължава и през 2021 г., когато "С.Г. груп" придобива рекордно голям пакет от 434 млн. евро необслужвани заеми от Пощенска банка и финансира покупката с 34 млн. лв. заем от ПИБ. Близки до "С.Г. груп" компании се впускат и в серия придобивания с осигурено от други източници финансиране. През 2022 те купуват "Евролийз ауто" от "Еврохолд", а също и задвижват сделка за основния си конкурент АСВ с норвежкия B2 Holding, която беше финализирана през 2023 г. Проблемите идват в края на 2023 г. когато изтича четиригодишният гратисен период по облигациите. На 17 декември 2023 г. "С.Г. груп" е трябвало за пръв път да преведе не само годишната лихва (11.8 млн. лв.), а и 30 млн. лв. главница. С решение на едноличния собственик "Иновативни финанси холдинг" от 5 октомври 2023 г. седалището на "С.Г. груп" е преместено от София в Перник на ул. "Отец Паисий" 47А, където има офис на Money+. На 16 ноември пък на общо събрание акционерите на "Иновативни финанси холдинг" решават да го прекръстят на "Голд проект холдинг" и крайните собственици, които досега са и директори, излизат от ръководството му. На 5 декември "С.Г. груп" е преименувана на "Финансова инвестиционна компания" (ФИК). Паралелно с това другата компания с голям дълг към ПИБ - "Мъни плюс мениджмънт", също се сдобива с ново име - "Силвър проджект", и се озовава в Перник. През декември в Стара Загора е регистрирана и нова компания "Съдружие Финансова инвестиционна компания". Тя е събирателно дружество, в което неограничено отговорни съдружници са ФИК, "Силвър проджект", "Сий пропърти" и "Пей плюс" - и четирите със задължения и/или залози в полза на ПИБ. На 22 декември "Силвър проджект" предсрочно погасява своята публична облигационна емисия за 12 млн. лв. и така се разплаща с другите си кредитори освен ПИБ. Големите облигационери по емисията са Общинска банка и пенсионните фондове на "Бъдеще", "Съгласие", "ЦКБ - Сила". По последен отчет към септември 2023 г. задълженията към финансови институции са 55.7 млн. лв., което оставя ПИБ като най-голям кредитор с 45.75 млн. лв., а плащанията са спрени още на 31 юли 2023 г. В средата на декември 2023 г. ПИБ пристъпва към изпълнение на залозите си на търговските предприятия на "Силвър проджект" и "Сий пропърти" и назначава свой депозитар и управител и в двете компании. На 21 декември банката се сдобива и с изпълнителен лист спрямо друго свързано дружество - "Корпоративна колекторска компания", което е съдлъжник по заем за "Пей плюс". Там обаче претендираните суми са малки (около 300 хил. лв.) и наложените от ЧСИ запори на дялове в дъщерни дружества бързо са вдигнати. На 5 януари 2024 г. ПИБ подава в Софийския градски съд молби за обявяване в несъстоятелност на "Финансова инвестиционна компания" и "Силвър проджект". Служителите на "Силвър проджект" се свиват от 187 в средата на годината до 22 към ноември, а същевременно над 50 души са назначени в новосъздаденото "Мъни плюс магазин за пари". Едноименната марка пък е притежание на друга свързана компания, "Кредихелп България", в която постъпват 80 души на работа. Едва две седмици след създаването ?, спрямо "Съдружие Финансова инвестиционна компания" на 8 януари е заведена молба за несъстоятелност в Окръжен съд - Стара Загора. Там искът идва от "Ди Си Ей мениджмънт" - близка до "С.Г. груп" компания, чрез която беше придобита АСВ. Като длъжници са конституирани и всички останали фирми с дългове към ПИБ. Самата банка се присъединява като кредитор, а предложеният от нея синдик на "Силвър проджект" Георги Чолаков, малко след като е вписан на 29 януари, подава молба до съда делото да бъде прекратено. Групата "С.Г. груп" оперира чрез множество дружества с формално независими и с различни собственици. Явно там има опит по-ценните части на колекторския бизнес да отидат към "Ди Си Ей мениджмънт" и АСВ, а всичко, свързано със съдебната битка с ПИБ, да се изолира под шапката на "Голд проект холдинг", което да действа като бушон. През декември "Пей плюс" е прехвърлено там от "Финанс плюс мениджмънт холдинг" (където е обединен небанковият бизнес на С.Г.). Решение и договор да се направи това има и за "Силвър проджект", но прехвърлянето не е вписано в Търговския регистър. За ПИБ пък необслужвана експозиция от порядъка на 300 млн. лв. може да се превърне в тежък капиталов проблем. Към септември 2023 г. базовият ? собствен капитал (CET1) е малко над 1.35 млрд. лв., а като съотношение към рисково претеглените активи той е 17.14%. Това е един от особено важните регулаторни показатели, като в момента към минималното изискване за банките по регламент от 4.5% в България са включени и редица буфери - сумарно над 8 процентни пункта. Конкретно за ПИБ има и допълнително изискване от БНБ по т.нар. втори стълб - 2.1 пункта, с което общо исканият от нея CET1 достига почти 15%, а общата ? капиталова адекватност трябва да е над 18%. Ако вследствие на провизии базовият ? собствен капитал спадне със 150 млн. лв., това ще понижи показателите близо до регулаторните граници, поне докато бъде капитализирана печалбата за 2023 г. от близо 135 млн. лв. Дори и те да не бъдат прекрачени, това намалява потенциала на банката да отпуска нови кредити. Отделно пред ПИБ стои задачата да си покрие и т.нар. минимални изисквания за собствен капитал и приемливи задължения (MREL), за което може да се ползва капитал или приемливи дългови инструменти. През миналата есен банката опита да пласира 300 млн. евро облигационна емисия, която се провали. БНБ даде известна отсрочка за влизащите в сила от 2024 г. по-високи нива на показателя, но попълването му остава на дневен ред в близките месеци и евентуални за губи около "С.Г. груп" няма да са от помощ. През 2020 г. при влизането на България в банковия съюз ЕЦБ не пое ПИБ под директен надзор, въпреки че банката беше с най-съществени забележки при прегледа на качеството на активите и стрес теста, които бяха решени частично именно чрез сделката със "С.Г. груп". Тогава четвъртата по активи ПИБ остана под надзора на БНБ в графата "по-малко значими институции" (LSI), макар да е оценена "с голямо въздействие" (high impact). ЕЦБ поддържа и категория "Високорискови по-малко значими институции" на база спазването на изискванията за капитал и ливъридж, която се обновява на всяко тримесечие, но списъкът им не е публичен. При определени условия ("когато е необходимо с оглед на последователното прилагане на високи стандарти на надзор") Франкфурт обаче има правомощие да поеме надзора и над LSI "във всеки момент, по собствена инициатива".