ДПМ Крумовград ЕАД - Крумовград - Кратък фирмен профил

Минната индустрия, върху която стъпват чистите технологии 18 хил. миньори добиха подземни богатства в България за 4,1 млрд. лв. през 2024 г., което е увеличение от 4% в сравнение с предходната.Независимо от паричния ръст общият добив бележи спад с 4%, извадени са от земята 115 млн. тона, при 119,8 млн. година по-рано. Тенденцията се запазва и в седемте месеца на 2025 г. Сред основните добивани суровини в България са лигнитни въглища, оловно-цинкови, медни и полиметални руди, както и гипс, варовик, бентонит, каолин, кварцови пясъци, огнеупорни глини и мрамор. По добив на мед страната ни е на трето място в Европа след Полша и Испания и осигурява приблизително 15% от общото европейско производство. Медта е класифицирана като критична суровина с особено значение за Европейския съюз заради ролята и? в индустрии като електрониката, производството на електромобили и възобновяемата енергия. Основните медни находища са в районите на Панагюрище (“Асарел-Медет”) и Етрополе (“Елаците-Мед”). България е и сред водещите в ЕС по добив на злато, осигурявайки около 30% от европейското производство. Основни златодобивни находища у нас са в Челопеч, Крумовград (“Дънди Прешъс Металс”) и Кърджали (“Горубсо - Кърджали”), сочат данните на Българската минно-геоложка камара. Бумът на строителството, особено на жилища, извади напред през миналата година и един друг подсектор - добива на инертни материали. Той за първи път излезе начело в добива - с дял от 39%, при 36 на сто на металните полезни изкопаеми, които отстъпват на второ място. Спад има при лигнитните въглища, който не е изненадващ. Само за една година намалението е с 41%, а за две - с почти 60%. Добивът на индустриални минерали през 2024 г. расте с 2%, достигайки обем от 13 млн. тона през 2023 г. Истински бум има при скално-облицовъчните материали - с 23%, но малкият им относителен дял не оказва съществено влияние на общия резултат за сектора. Нарастване от 5% се отчита при добива на строителни материали - общо 44 млн. тона спрямо 42 млн., което се дължи на активността в строителния сектор и най-вече на жилищното строителство. През 2024 г. рудодобивът намалява с 3%, достигайки 42 млн. тона, при 43 млн. за предходната година. На 3 млрд. лв. са оценени активите на минните предприятия. От години в минната индустрия има една закономерност - във времена на високи цени на суровините и добри печалби предприятията инвестират в нова техника и технологии. Пикът е през 2019 г., когато вложенията са 728 млн. лв. За 2023 г. са 351 млн. лв. Тестов модел на минен дрон направи първите си полети над рудник “Асарел”. Пак там иновативна система предотвратява сблъсъци и ще бъде монтирана в над 70 минни и спомагателни машини. Ново поколение анализатор е внедрен в мелнично-флотационния цех на обогатителния комплекс на “Елаците-Мед”, увеличава производителността, повишава степента на извличане на мед и намалява разходите, повишава енергийната ефективност, минимизира загубите на метал. Георобот пък следи състоянието на хвостохранилище “Люляковица”. В “Каолин” за първи път в над 100-годишната история на най-големия производител на индустриални минерали в България се инвестира в иновативна технология за преработка на кварцови пясъци. Подходът е мокро смилане в топкова мелница за постигане на по-висок процент извличане на полезния компонент от кварц-каолиновата суровина.